НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата. Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени. За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят. Живата природа никога не лишава от необходимото своите
съработ
ници. Защото, не е човекът единственото разумно същество в света, както днес се мисли. Има и по-висши същества, които ръководят съдбата на човечеството. Те бдят и подкрепят всяко искрено усилие към съвършенство. И знаещите твърдят, че както в миналото, така и днес, в началото на една нова култура, те слизат вече твърде близо до страдащото човечество, да разрешат създадените противоречия, да напомнят вечните истини на живота и да възвестят градящия нов
към текста >>
2.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!.. Надникнете вие във всички слоеве на обществото, от най-висшите до най-низшите, надникнете в ония среди, които претендират да бъдат носители на разните изкуства и ще видите, каква безпощадна война за надмощие се води там. Всеки вижда в своя
съработ
ник един противник, който е в състояние да засенчи неговото творчество и се стреми да му отговори със същото. При такива условия не може да се говори за истинско изкуство. Това е признак, че никой не е сигурен в своето изкуство. Ако хората биха заработили с вяра в духовните принципи на човечеството, те коренно биха променили своя живот и отношенията си един спрямо друг. Защо да не се радваме ние, когато другите успяват? Защо да не подпомогнем някого там, където можем? Защо да не бъдем прями и искрени в отношенията си? Това би облекчило самия наш живот и той ще стане лек и приятен. Има, наистина, глупави традиции, създадени от веков, които не е лесно да се преодолеят, но къде по-разумно би могъл човек да употреби силите, които са вложени в него, ако не в пречистването на тези утайки. За едно мъничко удоволствие човек изплаща с ред горчивини и разочарования. Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в
към текста >>
3.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ „Отричането не е наука; то предпазва от заблуди, но и води към заблуди. Всеки човек е
съработ
ник на природата." Учителят Факти и мнения Нашата страна бе споходена от землетръси от значителна сила, които докараха много материални щети, вземаха стотици жертви, повлияха съществено върху стопанския бит на нашия народ и внесоха смут и жал по грамадните загуби и непоправими последици в много души. Тия стихийни явления не се случват за първи път, нито само в нашата страна - и в миналото, и в сегашното, в разните кътове на земното кълбо стават сътресения, кога по-силно, кога по-слабо, и завличат със себе си много плодове на човешкия труд, както и достатъчно жертви. Описанието на някои от тях поставя човека пред картини, които, наистина, му сочат грандиозните природни сили, непознати и неумолими, които понякога само в няколко секунди разрушават това. което цели поколения грижливо са градили и събирали като най-ценно. Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява. За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все пак не бяха
към текста >>
4.
НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
работи чрез тях; те ще работят за внасяне между хората вестта за любов и милосърдие. Има нужда от мнозина, а малцина са готови. Аз ида сега да сбера всички ония, които са готови да се подготвят за това. В тия дни аз ида да подготвя мнозина за работата, която в близко бъдеще трябва да се извърши. Това са времена, богати за работа за всички, които познават значението на новия цикъл и нашити ученици трябва да растат по брой и в сила, за да извършат работата. Ние се нуждаем от толкова
съработ
ници, колкото можем да добием, за да ги възпитаме за определена работа, за която са най-способни. Обаче все за една и същата цел. Светът трябва да бъде готов да Го познае, когато дойде; това ще зависи твърде много от това, как ще изпълнят учениците ни нашите упътвания. Тяхна Карма е да са готови за
съработ
ници в тази велика работа. Зовът на тоя час има голяма важност. Една голяма отговорност лежи, прочее, на нашити ученици, но любовта им към Него ще ги направи по-способни да работят умело за Него. Те трябва да предадат нашите външни постове на света, като се стремят непрестанно да им пояснят, че нашата работа е да доведем човечеството до по-добро положение. Всичко, което може да послужи да се разшири Неговото учение за любов и радост, за пожертвувание - е тяхна работа, както е и наша. Дръжте се заедно - и бъдете сигурни в моята помощ. И така бъдете Негови
съработ
ници сега, когато Той има нужда от вас; приемете Го в душите си. Говорете на другите за голямото значение от такива, които биха
към текста >>
5.
ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НА СВЕТЛИНАТА! (продължение от книга 4) "Крачи напред и расти, за да станеш скоро сам помагач, вместо такъв, който се нуждае от помощ ". КАК ДА СТАНЕМ ГОДНИ Способност за различаване Ние не се нуждаем от кукли или от хора, които не притежават способност та да различават. Ние се нуждаем от
съработ
ници, които самостоятелно могат да работят. Ние желаем да действаме общо и затова вие трябва да развиете в себе си познанието, кое е важно и кое второстепенно. Често ще изпитваме ние вашия здрав човешки разум, защото трябва да се научите да бъдете самостоятелни, за да можем нещо да ви доверим. Това, което изискваме от вас, е: да можете сами да се осланяте на вашия здрав разсъдък. Трябва да се научите, че само вие самите трябва да решавате, какво има да върши или да не върши личността и по какъв начин. Знайте, че в нищо не принуждаваме нашите ученици. Бъдете сигурни, че което вършите, вършите го по вашето най-добро знание и желание - и тогава го правете - даже ако това е противоположно на нашите изрични желания. Защото даже и вашата вяра в нас не трябва да потиска собствената в вас живуща сила. Самостоятелната мисъл трябва да бъде тъй силно развита, че винаги грижливо и съвестно да различавате преди да говорите, действувате или даже да мислите. Упражнявайте различаване при всички неща. Размислете добре, какво ви казах, защото сега вие знаете, че аз се нуждая от такива, които могат самостоятелно да мислят. Никакво сляпо послушание Нам са нужни независими, самостоятелно мислещи
към текста >>
6.
Работа
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
откажете се от нисшото за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения. Всичко, що желаете за себе си, принася болка и разочарование. Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си. Но без любов е невъзможно да станеш негов
съработ
ник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето. Работете за и с него, до като напълно се свържете с него. След като станете подобни нему, ще се научите да го разбирате. Той е вашата истинска същност. Борете се с всички сили против изкусителната сила на самодоволството и невежеството. След като забравите вашето нисшо „Аз" и мислите винаги за нас, ще добиете нашата крепкост и сила. Това може да стане само чрез самозабравяне. Това ще принадлежи на личността да загуби своето значение. Вие можете твърде много да ù помогнете, като се проникнете от чувството, че тя трябва да се подчинява на вас (на Висшето „Аз") но за себе си нищо да не желае. Тя трябва също да бъде мой служител, като изпълнява външни дела, когато се грижи за земните нужди, които правят моята работа възможна. Вижте как е настоятелно нужна помощта в този критически период на световната еволюция. Ние ви умоляваме: бъдете наши органи, за да можем да обърнем колелото на живота към правилното разбиране целта на живота. Трябва
към текста >>
7.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
чрез любовта ни; носете я далеч до всички същества. Нека любовта бъде мотивите на всяка ваша дума и дело. Работете, работете непрестанно, в кое да е направление. Има хиляди пътища, за да Му помагаме. Всяка минута може да бъде използувана. Всеки ден вие ще намирате работа, за която по-рано не сте и помисляли. Служете си с метода на различаването във всичко, което правите и скоро ще отстранявате нещата, за които безполезно употребявате енергията си. Ние никога не казваме на
съработ
ниците си, коя работа е най-нужна. Те сами трябва да се вглеждат наоколо в свята и да правят туй, което обстоятелствата изискват от тях. Работа, неизчислимо много работа очаква тоя, който иска да стане способен за това. Нашето дело е важно. Резултатите му се простират далеч над вашите схващания. Светът сега се намира в критичната си епоха и трябва да се извърши много и тежка работа, за да се приготви идването на Господа. Всеки наш ученик ще бъде използуван в границите на силата му. Нужно е голямо напрежение. Нека вашите възможности да не минат неизползувани. Ние помагаме само на тия, които искат да работят за Нашето дело. Същността е в смиреното служене: Всичко давай, нищо за себе си не пожелавай, работи без да обръщаш внимание, дали укор или похвала ще ти бъде наградата. Времето е късо веч. Тъкмо сега можем да се възползуваме от всяко усилие за доброто. Сега е времето за вас да работите. И така, идете, дето можете и помогнете на делото Му. Научете света да съзнае Неговата близост. Крачете
към текста >>
8.
ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
красота е сам Той, о братя мои, - най-висшата любов и истина, най-пълната хармония! Да растем в красота - това е най-висшето благо; то е приближаване до Него, все по-пълно приобщаване с Неговия висш живот. Затова е разкрил Вселюбящият пред всички души великата своя книга на живот и творчество - книгата на чудесата. Затова е запалил в нас неутолимата жажда към истината, хармонията, пълния живот. Затова е разгорил в нас ненаситния стремеж към творчество и призовал ни е Негови
съработ
ници да бъдем, красота в себе и вън от себе да творим! Затова до всички твари се е смалил Всевишният, за да им се изяви в свят, достъпен тям на творчество и красота! И мъничкото насекомо, и птичката, и човекът, и божеството имат своя свят на творчество и красота, сред който Той им разгръща чудесата си, изявява им непостижното си битие, работи в тях и с тях. Най-великата любов, най-великата мъдрост на Вселюбящия и Всемъдрия е в това смаляване на Всемогъщия и сработване с най-мъничката твар. Помнете, о ученици, че и вашият свят на творчество и красота е по силата на вашето постижение създаден; че неизмеримо мъничък е той пред великия свят на безкрайното и вечното, всред които Всевишният твори и постига своята красота; към който Той издига всички души и към който се доближават най-възвишените духове и божества. Помнете, че красотата, що опиянява вашите очи и изпълня с трепет душите ви, е само бледен отблясък, слабо предвкусване на истинската и велика красота на творението. О братя мои! Нито
към текста >>
9.
ВИК.ИГЛА.МЛАДЕЖЪТ - ОЛГА СЛАВЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
мене. – Аз щастлив съм пак. Нейната ръка, ръката на Любовта ме гали. * Сърцето на Вселената си Ти, Любов. Ти майка си на световете. – Ти раждаш ги, отглеждаш най-грижливо. Ти щедро даваш им живот. От атома невидим до слънцата, пред Тебе всички са едно. Еднакво бдиш над всички, еднакво учиш – сал уроците различни са за всички. Различен път е за всички, но еднаква е към всички Твоята Любов. – По пътища различни у всички Ти ковеш сърца. Сърца Ти трябват. Комуто изковеш сърцето, той става
съработ
ник Твой: над по-малките от него той работи, над него бдят пък тези, кои над него са. Така, вселената превръщаш Ти във велика школа, в която всички учат се един от друг. Сърцето на вселената си Ти, Любов. Ти майка си на световете. Кат майка бдиш еднакво Ти над всички, Затуй, наричаш се Любов. * Любов си Ти и чистота. Чистота, защото си Любов. Защото. Любовта не би била Любов, ако не блестеше от чистота. Чистотата не би била чистота, ако не отразяваше Любовта. Любовта е чистота, чистотата е Любов. Хармонията вън и вътре в човека, наричат чистота. Хармонията в световете, нарича се Любов. Любовта е чистотата. Чистота, защото е
към текста >>
10.
ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
важен възел в своето развитие. И тъкмо затова, може би, никога страданията, вътрешните и външни противоречия не са били така остри, както в наши дни. И никога, може би, от разумните хора не се е изисквало толкова търпение, толкова душевна мощ, колкото сега. И никога, може би, не е било тъй необходимо добрите съзнателни хора в света да си подадат взаимно ръка и да отправят едни към други мисъл за вътрешно организиране. Възвишените същества, които са завършили своята еволюция, търсят
съработ
ници за новата култура - хора с чисти сърца и светли умове. мислите ли, че тия същества ще слязат на земята в плът и кръв, да уреждат човешките работи? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. Те и сега се изявяват по много начини в света и сега работят за повдигане на човечеството - всички велики учени, поети, музиканти, художници са проводници на тяхната творческа мисъл. Ала за да се подготви човек да стане
съработ
ник на тия велики Братя, трябва бездруго да притежава това основно качество - търпението! Защото той ще срещне в живота си много противоречия, ще се сблъска с много мъчнотии, с много трудни задачи, с които ще трябва да се справи. Това са все ребуси, които ще трябва да разреши главно чрез търпението. Нима сиромашията, от която толкова хора се оплакват днес, не е един ребус? Има, обаче, една сиромашия, която е смислена и желателна за всички. Само при този вид сиромашия човек изработва своето търпение. Слязъл до дъното на живота,
към текста >>
11.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
живот на своето време. За богомилството те са били еднакво прогнили в основата си. В тези форми на живот не може да има нищо божествено и следователно, излишно е да се подържат. Те са препоръчвали простият, добродетелен живот. Това е достатъчно противопоставяне на прогнилите порядки на тогавашната, па и всякогашна действителност на човешкия външен ред и порядък. За богомилството, злото, Сатаната са били само един символ на лошия живот на хората. Ти инак считат сатаната като един
съработ
ник на Бога. Той като недоволен син, в своя стремеж да догони своя творец, създава материалната, видимата вселена, па дори и човека, на когото, обаче, не може да вдъхне душа. Това прави по негова молба Бог. Не е ли и сам Христос отрицател на политическия и черковен живот на своето време? С това и на всички времена! Защо ще виним богомилството, когато сам Богочовекът Христос, Спасителят и глава на всички християнски черкви е отрицател на земните форми и порядки! „Моето Царство не е от този свят". „Господи, да дойде Царството Ти на земята", говори Христос. Учението на Христа е всечовешко, без догми, без политически принципи и ограничения. Учение на пълна свобода, истина, мъдрост и любов. Това е и учението на богомилите. Българите в своята всестранна разкапалост през средните векове не можаха да го възприемат, Ала богомилството донесе възраждането и реформацията в Европа и културния свят. Това трябва да бъде гордост на българския народ, защото богомилството даде на света най-светлото, което
към текста >>
12.
ИЗГРЕВ. ИЗВОР-СТИХОТВОРЕНИЯ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
присъща само на любовта! Вдъхновението има светли и чисти извори. Те са висините на духа, където обитава Вечният, където покой и движение намират своите първообрази. Вдъхновение! - Не почвай нищо без вдъхновение! Призови вдъхновението преди да почнеш работите си на земята и на небето. Дръж винаги в глъбините на сърцето и ума си топлия пламък на вдъхновението, което прави лицето ти светещо. – Така ти няма никога да сбъркаш, грешките ще изчезнат от твоя път. Ти ще бъдеш един
съработ
ник на Природата, която твори само с вдъхновение. Затова ни говорят цветята, затова ни говорят слънцето и звездите. Затова ни говори животът във всички свои най-хубави прояви. Всеки, който е престанал да се вдъхновява, той е престанал да живее, така говори Учителят. Вдъхновението е майка на всяко велико депо. Живей с
към текста >>
13.
МЕТЪРЪТ - ПЪРВООБРАЗ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
от вътрешна нужда да творят. Тези три категории работа се различават. В първата категория – работата е мъка, във втората – труд, а в третата – работата става свята и любима. В нея се проявява самият живот, защото животът е движение – вечно творчество, а инертността е самоунищожение – смърт. Със съзнателната работа ние се чувствуваме като живи клетки, които се проявяват в безспирно творчество във вселената. Работата е най-благородното проявление, с което човекът е повикан да бъде
съработ
ник в неизследими за човека планове на божествено творчество със своята работа човек прилича на плодно дърво, което връща на земеделеца умножена стойността на семето, поставена в земята. Плодното дърво свършва много добре своята работа. Така съзнателният човек гледа на своята работа с радост, като на една длъжност към живота, като на една възможност да връща на Бога умножени талантите които му са дадени в живота. със своята работа той благодари за Божествения дар на живота, с който Бог го е надарил. Мнозина мислят, че под идеална работа се разбира само прояви на виеш интелектуален труд. – Това е една грешка. Нашите човешки класификации нямат никаква стойност; те изгубват всякакво значение пред Бога – пред Неговия творчески план. В Божествения план всичко има цел, причина и завършк. Нищо не е за пренебрегване, както ние понякога съдим от гледището на нашия малък свят. Всичко, което е и което става, е нужно, даже и необходимо за целите на живота. Няма работа, дори най-скромната, най-презряната
към текста >>
14.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
глъбините на всяка човешка душа. Дълбокото изучаване на разумната природа и нейните методи за дейност по този начин могат да представляват едно предметно учение за човечеството. Така човек ще се учи постепенно да постъпва тъй, както постъпват тия разумни сили, които крепят живота в целия всемир. Той трябва да приеме нейните методи, нейните средства, нейните мотиви и цели, и да ги направи свои. И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен
съработ
ник на тия разумни сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо. И така, човек ще влезе в хармония със законите на великата държава, в която живее, когато почне да служи, почне да обича и дейността му е работа за благото на всички. Тогава той завинаги ще се издигне от долината на сълзите в света на радостта. Тогава ще има условия и за пробуждане на онези велики заложби, дарби и сили, които притежава. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи мировата държава: по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира всичко това, което образува свещения копнеж на човешката душа. И близко е това време, понеже сме пред прага днес на един велик момент: разцъфтяване на човешката
към текста >>
15.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно". Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и
съработ
ник. Тук му е мястото да отбележим, че днес в широкия свят всеки счита като първа необходимост да мисли и да разреши въпросите на живота за себе си, в своя полза, след което би могъл да мисли за Бога и за другите. Този е пътят, по който върви светът, по който върви всеки човек. И естествено, резултатът е винаги отрицателен. По този път човечеството никога няма да дойде до братство и Любов. Съвсем друг е пътят на развитието и усъвършенствуването на човека според Учителя. „Човек, казва Той, най-първо трябва да мисли и живее, да направи връзка с Бога, да работи за Бога, след това да мисли, живее и работи за своята душа и едва след това за другите, за света". Много е ясно, че това е път, пълен с резултат, творчество и съвършенство. Когато човек разреши първом въпроса за Бога и за себе си — сир. за своята душа, той има здрава опора и идеал да служи на другите и на света. Защото той тогава вижда родството си със себеподобните и единството с всички чрез Бога в Любовта. Тъкмо затова приложението на
към текста >>
16.
Списанието PDF
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
хората и ще им донесе мир и свобода. На съвременните хора е дадена великата задача да бъдат носители на божественото. Като знаете това, не отлагайте нещата. Хората на шестата раса, която иде, ще създадат нещо велико в света. Това са хората, които ще приложат идеята за братството между хората. Това са хората, които ще носят истината и свободата в света. Това са хората на вечния мир и порядък в света. Днес синовете на светлината канят всички хора на работа. Сега идат да ви поканят като
съработ
ници в общото дело". Звездни приказки за през зимни нощи от Алдебаран. Собствено издание, 1941 г. ц. 30 лв. Доставя се от издателя, ул. Опълченска 64, София. Авторът ни разказва в няколко приказки за постиженията на любителя — астроном Цочо Диков — Ракитски. Като разгърне човек тази не голяма книга, веднага му пада на очи, по самата ù подредба, че тя е дело на човек, който обича нещо до влюбване. Цочо Диков е влюбен в своето дело, в звездното небе и главно в луната и в спътниците с обратно движение около планетите в слънчевата система. И благодарение на тая своя влюбеност, той работи неуморно цели 25-30 години, харчи всичките си средства, за да може да разреши тоя въпрос за обратното орбигно движение на някои планетни спътници. Занимавайки се с този въпрос, той се натъква и на други и търси разрешението им с чертежи и диаграми — процесът на атомното обръщение във връзка с движението на небесните тела; общо за валидността на теорията на Кант-Лаплас и тази на Джеймс Джейнс за движението на
към текста >>
17.
ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като
съработ
ник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно
към текста >>
18.
DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
човека, за да стане едно със своя първоизточник, с Бога. Като ни разкрива основните тайни на битието и живота, Кабалата има и една практична част, която ни дава ключовете да разбираме тия тайни, както в Природата, така и в старите кабалистични писания – въ случая Библията и другите книги на великите посветени от древността и днешното време. В тази практична част Кабалата ни разкрива силите, които работят навсякъде в Природата и как посветения може да работи с тях, само за да бъде
съработ
ник на висшите Сили и Бога между отруденото човечество. С тези няколко най общи думи върху чистото учение на Кабалата ние искахме само да изтъкнем, че то не е рожба на човешката фантазия, нито пък родило се в нечий ум през средните или по стари векове. Кога и от кого това учение е написано на книга тука на земята, няма никакво значение за неговата чистота и божественост. Ние подчертаваме това, понеже – както ще видим по долу—тази именно ръководна основа е изпусната от вниманието на горните автори на книгата Кабала. Кабалата на Дан Цион и Ански е сравнително взето малка сбита книга, френски формат от 140 стр. заедно със съдържанието и пр. указатели. Разделена е на следните отдели: I ч. Критичен поглед върху Кабалата, II ч. а) Борбата на рационализма и мистицизма в юдаизма, б) Адепти на Кабалата, в) Зараждане сектантството в юдаизма. III ч. Кабала, задачи и същност. Следва един малък послепис и един също не голям речник на употребените по-неизвестни думи и понятия. В сбити линии ние ще
към текста >>
19.
ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
думи: „Бъдете съвършени". Сигурно не влага в тях мисълта за едно техническо съвършенство, до което, безусловно, могат да дойдат съвременните хора. Идеята на Христа е ясна и недвусмислена — касае се до едно съвършенство на духа, което ни издига до Бога, което ни поставя в единение с Бога, прави ни истински синове на „Небесния Отец". Отнася се до едно съвършенство, при което човек става истински творец на блага в живота — блага за всички; едно съвършенство, при което човек става
съработ
ник на Висшите Сили в Природата и твори добро, справедливост и обич между всички живи твари; едно съвършенство, при което човек и всичко живо расте и се развива в свобода и любов. Цяла предистория е включил Христос в проповедта на планината, изнесена така изящно и мъдро в петата глава от евангелието на Матея, преди да каже великите думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса". От цялата глава личи, че тези думи са едно заключение — резултат от приложението на всичко казано в поменатата глава. Затова Христос почва този по-следен 48-стих от тази глава с думите: „И тъй, бъдете съвършени"... Думите „И тъй" говорят, че това е следствие от всичко казано преди това, че съвършенството е еволютивно следствие от приложението на тези основни положения, силно подчертани от Христа в тази глава. Мнозина в миналото и днес са правили и правят разбори на тази глава от Матея или на стихове от нея, която включва основните идеи на Проповедта на Планината. В тази глава Христос е изнесъл висшите,
към текста >>
20.
ВЕЛИКАТА КОСМИЧНА ГОДИНА - G.
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
радиус и с Любовта обхваща всичко — цялото Битие, цялата Природа. В Любовта съзнанието, че животът е свещен, добива пълен смисъл, Първопричината, Цялото, Всичкото се проявява във всяко същество чрез Своята Любов. Тя се проявява в нас и чрез нас. Ние трябва до й дадем място да се прояви, за да не спънем Божественото. Най-малката проява на Божествената Любов в нас е зачитане на живота, който е свещен. След това идва творческото отношение към живота. Ние ставаме чрез Любовта си
съработ
ници на Природата. Всичко почва да цъфти и се развива. Разрушителният процес, който се проявява с такава ожесточеност от ръката на човека, ще спре. Човек ще има нова религия, нов дух, ново разбиране, ново съзнание — животът е свещен, и единственото, което го поддържа в творческо усъвършенствуване, е Любовта към всичко
към текста >>
21.
НОВАТА МУЗИКА
 
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
един мотив, една възвишена мелодия, проникваща световете и обединяваща с ритъма си, диханието на всемирните пространства. Тоновете на тази мелодия, ще му припомнят Песента на Творението онази велика и мощна звучност, в която всички ние сме потопени, и която Духът направлява. Великият Творец е Онзи, Който е дал тон на тази велика Песен, а всички ние сме онова, което поддържа звученето й в безкрая на вечното съществувание. Но за да се включим съзнателно в тази Песен и да станем
съработ
ници на Духа, у нас трябва да звучи онзи мощен тригласен акорд на който тя е построена Любовта, Истината и Мъдростта. Защото нашето духовно повдигане зависи от тях. И Новото в музиката идва от тях. Те са формата, съдържанието и смисъла на Музиката, на идващата от Извечността велика Песен на Творението! Милка
към текста >>
22.
НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
връзка с когото и да бъде, докато нямате връзка с Бога. Съвременните религиозни хора говорят за Бога, а въпреки това искат да подобрят обществото без Бога. Казват: да възлюбим Бога! Това е общо казано, на думи. За да възлюбим Бога трябва да свържем душата си и духа си със Душата и Духа на Бога. Тогава ще има преливане, т.е. правилна обмяна между Бога и нас. Колкото блага ни даде Той, толкова ще дадем и ние. Щом се създаде тази правилна връзка, тогава Бог ще ни призове като свои
съработ
ници. Той и днес казва: “Елате да работите с мене”. Щом станем
съработ
ници на Бога всичките ни работи ще се благословят. Това значи да имаме правилно ръководство. При тази връзка вие ще почувствате вътрешна пълнота в себе си. Така именно ще изучавате Божественото знание, което ще внесе във вас мир, вътрешен подтик и повдигане на вашия дух. То ще създаде във вас такова вътрешно разположение, с което ще преодолеете всички мъчнотии в живота си. При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която да не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на тази връзка е смирението. Това е един от законите на всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа, да възприема благата, които Божествения дух носи в себе си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние, ние можем да възприемаме. В човека има зародиш на
към текста >>
23.
Пеню Киров (1868-1918)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ги е издебнал и запечатал на лентата си, и то в момент на работа, а не за показ! Учениците. Сред мнозината - малцина. Сред слушащите - мислещи! Сред говорещите - мълчаливи! Сред стоящите - работещи! Сред страхливите - безстрашни! Сред мъждукащите - ярко светещи! Сред обвинителите - твърди и непоколебими! Всякога готови да дадат живота си за да не изгасне в душите им запалената свещ на великото Познание. Учениците. Те не смесиха човешкото с Божественото, те бяха и останаха
съработ
ници на Светлината, за да се осъществи сценария на Мировата драма. На Драмата, която създаде Един, подписал себе си: ВЕРЕН И ИСТИНЕН! Милка
към текста >>
24.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
към доброто характер. Писмо от Чехия Alt. Eherenberg — Чехословакия Скъпи братя и сестри от далечна България. Вие съвсем не можете си представи, каква радост ни донесе вашето приветствие по случай годишното ни събрание на Петдесятница. Така красиво е, така трогателно е да се знае, че и в други страни има братя и сестри, които имат еднакви идеали с нас. Ние ви благодарим за приветствията, изпращайки ви нашите от все сърце. Братя и сестри! С радост ние ви подаваме ръката си за
съработ
ничество по пътя на Любовта към Бога. Нас не ни делят нито светските титли, нито партии, нито секти и вероизповедания, нито националност. Ние всички произхождаме от един Бог и трябва да се върнем при Него. Така, скъпи братя и сестри, да не вървим по пътя на личното издигане, защото този погрешен път води също и към робство. Да бъдем всички в единство, защото в единството е скрита мощността и любовта — Божествеността. Ние ви подаваме ръката си за обща работа и се надяваме и молим Бога, сигурно заедно с вас, щото още много членове на тази верига да се съединят, за да бъде опасана нашата разделена земя от един пояс на единодушие и Любов. Ние искаме да останем във вярна връзка с вас и се надаваме да получим радостни вести, подтикващи към нова дейност в полето на Любовта. Скъпи братя и сестри! Из далечните окръзи на Северна Бохемия и близка Саксония са се събрали на величествена планинска възвишеност братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост. Понеже човечеството е изневерило на
към текста >>
25.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
нашите свещени идеали! Нека всеки момент помним, че в ожесточената борба между доброто и злото първото неминуемо ще победи. Че Божието дело е непобедимо и ще възтържествува въпреки всичко над силите на злото! Ние не сме сами! Ние не сме купчина хора, напразно бленуващи по неосъществими идеали! Зад нас стои Бог и Божието всемогъщество и пред нас винаги блести Неговия предначертан План за спасението на човечеството! Ето — Той издига по всички краища на земята наши братя, наши
съработ
ници в Божието Дело! Tе идват с радостни възгласи и в техните светнали лица се чете ясно пророчеството, че не е далече деня, когато земята отново ще бъде превърната в рай! Оомото и Бялото Братство са два стъбла, имащи един и същ корен. Те са от Бога предопределени да работят рамо до рамо за възстановяването на Неговото Царство. Те вече си подадоха ръка и вървят заедно към достигане на общата цел! Ние не сме сами! Нека бъдем смели, спокойни и радостни! Нека вярваме непоколебимо и ... Нека работим! ... Кратка история и същност на движението Оомото Началото на движението Оомото датира от 1892 г., когато една бедна, но същевременно благородна и силно верующа 57 годишна жена, на име Нао Дегучи, внезапно се е почувствала в състояние на „камигакари“, което на български ще рече че тя е станала проводник на висши духовни сили, станала е инструмент, чрез който изявява Божията воля на хората. Според поясненията, които са последвали, духът който се е изявявал чрез Нао Дегучи е бил Великият Дух на нашата
към текста >>
26.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
негови братя. Той знае още, че не за пръв път иде на тази земя, — че много пъти е идвал, живял е — борил се и страдал, любил и мразил, падал и ставал, правил грешки, поправял ги и достигал успехи, вървейки крачка по крачка все напред и на пред. Той знае че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен
съработ
ник на Бога в издигането на целокупния живот. Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук, на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания. Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха; той е непоколебим. безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва — защото вижда къде стъпва — и знае накъде отива. Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост — окултното знание — за живота на човека! Истината! — От взаимодействието на тези два принципа — Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината. Тя е Божествената Светлина, която осветлява живота. И тя се получава само тогава, когато се съберат
към текста >>
27.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
е стройно свързано в математическа зависимост. Не разбира принципите на Царството Божие оня, който го очаква като единствен самоцелен акт, който впрочем за него е толкова голям и далечен, че не си струва труда да се догонва: трудът му според него би бил безрезултатно изразходван. Царството Божие е процес, който се гради ежеминутно, повсеместно, навсякъде, гдето Любовта действа и Доброто, даже най-малкото, се проявява. Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече
съработ
ник за изграждането на Великото Царство Божие на земята, без да се гледа на това, дали го признава или отрича. Окултният ученик е съзнателен
съработ
ник във великия процес. Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието. Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да
към текста >>
28.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
носи свобода за всички хора, без изключение, за всички животни и растения — само то е правото учение, — откъдето и да иде. Това което носи свобода, то е право. Стремежите на съвременното човечество за свобода са на място, но трябва да се познава правилния път за добиване на тази свобода. До като искаме доброто, свободата и щастието само за себе си, ние сме на крив път. Когато търсим доброто, свободата и щастието на всички хора, това е правия път за освобождение. Така ще станем
съработ
ници на Природата. Ако българите приложат учението на Любовта, те биха освободили света. Питат ме сега: каква е мисията на българите! Когато българите са готови да ме послушат, аз ще им кажа де е тяхното място. Но ако не са готови, не им казвам. Беседа, държана от Учителя на 25. X. 1931 г. в София. Великата нужда Над нас железни птици хвърчат, управлявани и направени от човешка ръка; над нас човеци се надхвъркват с орела. Край нас — като светкавица се движат автомобили, локомотиви с десетки вагони ... а там, над морето, плуват параходи — цели острови. Плуват над водата и под водата. Това е то движението. А ето и хилядите фабрики с вечно развените черни знамена. В тях милиони човеци напрягат сетни сили, изкарват платове, храни и много друго. А само това ли е? А книгите? Ония книги, които струпани на едно място биха стигнали Монт Евереста! Ония книги, плодове на човешката мисъл, които движат хиляди, милиони сърца. Творец на всичко това е малкото двуного същество — човек. И очите на този човек
към текста >>
29.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
мисъл и чувства и са ги изменили, вие нямате никаква наука. Науката трябва да ни помогне да уравновесим своите мисли и чувства, и да станем приятел на доброто и господар на злото. Това е философията на живота. Сега трябва да се създадат нови тела и нови способности, нови дарби и нови отношения трябва да се образуват. Всички тези въпроси трябва да ги решим и всеки трябва да вземе участие. Аз като решавам тези въпроси за себе си допринасям за разрешението им в света. С това ставам
съработ
ник на този великия свят. който работи за освобождението на човечеството. Човек няколко пъти трябва да го освобождават. Най-напред трябва да се освободи тялото, после сърцето, умът. душата му и най-после трябва да се освободи неговия дух. За да добие тази свобода, човек трябва да има знание. Така човек ще бъде господар на себе си и приятел на всички около него; ще бъде господар на всичко лошо вън и вътре в него. Затова ще се стремите да бъдете господари на вашите лоши мисли и желания и приятели на чашите добри мисли и желания. Само така ще дойдете до положителната наука която може да ви послужи в живота. Само така ще се даде ход на Любовта която е основата на живота. Да любим всеки, това подразбира, че съществува единство в живота. Ако така не схващате, вие не може да обхванете всичко. За да обичаш едно същество, трябва да го обхванеш със своето съзнание. А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи. И който те мрази те ограничава. За да излезете от това
към текста >>
30.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
служи на себе си и на другите, доброволно, съзнателно и с любов. Тази идея, която е идея на самата Природа, трябва да се подеме от всички разумни хора, да им бъде стимул и да работят за нейното осъществяване. Така разбран живота, придобитите блага ще бъдат блага за всички. Всички ще работят и всички ще се ползват от благата. Това е пътя на свободата, по който хората ще могат да си помогнат по един разумен начин. Така те ще излязят из сферата на делничния и безцелен живот и ще станат
съработ
ници на Природата. И тогава ще се прояви вътрешната връзка, която съществува между хората и те ще могат да живеят без писани закони. Цялото човечество тогава ще представлява една грамадна свободна комуна, едно грамадно общочовешко семейство, член на Всемирната Конфедерация на Космоса. Всички ще работят и всички ще се ползват еднакво. Когато ние говорим за обичта и любовта — за нас това е връзката, която е нужна за да се опознаят хората, за да могат да работят заедно. Щом двама души се обикнат, те трябва да разпределят труда и благата помежду си и да си помагат. Ако те не си помагат и не разпределят труда си, няма никаква любов помежду им. Любовта като дойде, тя ще разпредели труда и благата. Само на тази основа може да се съгради едно разумно и свободно общество. Цялата философия на живота се състои в това, да знаеш да изпратиш по една хубава мисъл и благородно пожелание на своите събратя човеци, и да бъдеш винаги готов да споделиш с тях всичко каквото имаш. Така ще се създаде вътрешна
към текста >>
31.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като говоря за тези същества, не разбирам ангелите, а първите напреднали синове на нашата човешка раса. Тогава всички блага ще бъдат общо достояние и всички ще се ползват свободно от благата на природата. Сега ви поздравявам с Новата епоха. Пригответе се всички за Новия ден, който иде и който ще донесе щастие и благоденствие на цялото човечество, ще донесе братството и хармонията между всички човешки синове. Тогава хората ще живеят в мир и хармония, както природата иска, ще бъдат
съработ
ници във великото космично творчество. По беседа, държана от Учителя на 26 март 1933 г. Съобщение Изпращаме този брой на известно число нови адреси. Връщането му е излишно, защото втори брой няма да им се праща. Които желаят да го получават, нека се обадят веднага. От ТОЗИ брой в. „Братство“ става седмичник. Абонамента му ще бъде 40 ле. за година. Ще даваме във всеки брой резюме от текущите беседи на Учителя Дънов, и ще се стремим да внесем повече разнообразие в него. Освен вестника, всеки платил абонат ще получи безплатната премия „Основният закон на здравето или динамическата сила на вярата". от Е. Г. Оуен. Нека всички наши досегашни абонати побързат да изплатят абонамента си направо, или чрез настоятелите, гдето има такива. Молим всички наши досегашни абонати, и всички съчувстващи, в ръцете на които попадне този брой, да ни изпратят адресите на 5 техни познати, за които предполагат, че ще се интересуват от в. „Братово". Ще им изпратим по един пробен
към текста >>
32.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
по нещо ново, но още неизяснено в тяхното едва пробуждащо се съзнание. Неориентирани и под влиянието на средата и традицията и ред други обстоятелства, те се спъват и страхуват да дадат израз на новото, което хлопа на вратата на тяхното съзнание. Затова трябва да се популяризират новите идеи, за да не остане никой в тъмнина, който търси светлината. Да не остане нито един човек гладен, роб и невежа — всички да бъдат сити, свободни и въоръжени със знание и светлина, за да бъдат
съработ
ници във великия строеж на утрешния ден. В. П а ш о в. И. H. Фихар ХРАМ В празник, щом изморена душа пожелае Да издигне си взори в молитвен покой, Недей чака камбана да звънне, чак в зной. А ощ в сини зори нека крак ти чертае Път извивен нагоре в Балкана. Че там, дивен, издига се храма. Що души Приютява, теши. Не ще трябват ти дрехи, блестящи и скъпи. Нито орден за горди победи над брат. Нито бисери, купени с подлост, разврат. А сал — чисто рухо, па макар и в закръпки. Че сина Си ще Той да възлюби — Не обкичен във блясъци груби; А — в лъчист Му облик — бял и чист. И, намусен, недей си въртя ти главата! Че там няма звънтящо оръжие, нито Пък жреци да ръмжат всред тамян и злато. Среброструйна речица там пей в тишината И орли те зоват все нагоре — Где мержеят се тъмните бори, Кат скъп дар Где светлей свят олтар. Там — где вихри извиват могъща си песен, Върхове где набожно си свеждат чела,. Колене ти превий! И ръждясала врата На душа си разкрий: Ще нахлуй мир небесен На талази във нея — в забрава
към текста >>
33.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
за новите идеи приказват, а живеят със старите, а други привидно мислят по старому, а живеят по новия начин. Първата категория проповядват за Господ, за любов, за жертва, за братство и пр., а като дойде един беден и закъсал при тях, ще кажат: Това му е карма, не му е дошло времето, друг да му помогне. А друг, в Бога не вярва, за любов и пр. не разправя, но като дойдат нуждаещите се при него, той им помага. Ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем
съработ
ници на великите Божествени идеи, които работят в света. За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила. Работят денонощно и подготвят условията на новата култура. Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят. Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на
към текста >>
34.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за
съработ
ник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват. Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и
към текста >>
35.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на природата, който говори в нас. Това е самата реалност в нас. Реалността се отличава по това, че тя винаги ни предава нещо, и туй, което не ни предава, а отнема от нас по нещо, не е реално, а е илюзия. Реално е това, което внася сила в ума на човека и го кара да мисли, което дава сила и живот на чувствата и на тялото, за да може човек да постигне нещо в света. Ако вие станете проводници на Реалността в света, вие ще бъдете полезни и за повдигането на цялото човечество, и ще бъдете
съработ
ници на природата, служители на Бога, казано на религиозен език. Но идеята за Бога трябва да се постави в нова светлина. Тази идея, която хората сега имат за Бога, това не е никакъв Бог. Според нас Бог е Великата Реалност в света, туй без което човек не може. Животът, който функционира, който пулсира в нас, това е Бог. Разумното, което действа в нас, това е Бог. Той се проявява във всяка една душа и казва: Всички ще станете както Аз мисля и щом вървите по Моя път, всичко ще постигнете. Всички трябва да се подчините на импулса на живота. Ако вървите по този импулс и не се боите, тогава всички добри и велики хора ще ви бъдат тил и всички ще ви помагат. Когато заживеем по този начин, ще бъдем свободни от противоречия и болести; основата на всички болести седи в нарушението на великия закон на Любовта. Всички болести на нервната система се дължат вследствие нарушението закона на Мъдростта, а физическите болести се дължат вследствие нарушението закона на Истината. Щом нарушите закона на Истината,
към текста >>
36.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
интегралност на труда. т. е. труд, който да застъпва и трите страни на човешката природа. Всеки, който се отказва от труда, в каквато и да е форма, той обезателно лежи на гърба на другите. А с това унижава себе си и ограничава и заробва своите ближни. За да не унижава себе си, и да не заробва ближните си, той трябва да даде на другите това, което той има, трябва да им даде от своето духовно богатство. Но може да даде само който има и който обича. А имат и обичат великите души,
съработ
ниците на природата. А всеки, който не се е научил да работи, не е свободен от дълга, следователно не е свободен и от труда. Само онзи, който знае да работи, живее истински духовен живот, или както Учителя го нарича божествен живот, а който се учи да работи, който се стреми да живее божествения живот, не е свободен от дълга. Всеки такъв. който мисли, че е свободен от дълга, следователно чака другите да работят за него, никога не може да има постижения в духовния път, защото такъв човек е егоист, а висшите светове са затворени за егоизма. Закона, който разкрива и прави достъпни висшите светове за стремящите се, е: ще поставиш интересите на човечеството, на своите близки, по горе от личпите си интереси. Когато човек по един или друг начин, заставя другите да му дадат от своя труд, и не може в замяна на това да допринесе за тяхното духовно развитие, с това той отнема тяхното време за духовна работа над себе си, с това той поставя своите интереси над техните, а това вече говори за неговото
към текста >>
37.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде. Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата. Да бъдем
съработ
ници на новото, което идва. Да бъдем творци на новия живот I Димо Желязков Мравките и Истината (б а с н я) Някога си Мравките не били ей таквиз, каквито днес ги виждаме тъдява. И живеели далеч от нашата земя, на друга някоя планета. Те тогава били бели като сняг, едри като гъски, хубави и благородни, хвъркали отлично, имали език и разговаряли се като хора. Още — пеели чудесно и, за чудо, всякое изкуство идело им отръки и лесно. Ала всички добрини нали се не събират на едно и също място! Отредено било и за мравките едничко зло. Разбира се, потребно пак за техния напредък. Туй е най-красивото в живота: всекиму е дадена задача, разреши ли я — ще скача, сбърка ли я — ще плаче. Злото им било лъжата. Лъжели бащите, лъжели началниците, майките, слугите, лъжели дори децата. А лъжата, туй е сама Сатаната. Този враг ужасен се присламчил и се укрепил на мравките в сърцата. Знаели и можели, горките, всичко, а пък все им работите не вървели. Що да хванат, що да предприемат — краят все оплетен и без
към текста >>
38.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма. И ако хората искат да живеят в онзи свят със сегашните си знания и разбирания, това няма да бъде. Когато говорим за онзи свят, разбираме светът на съвършените, които са на служба в природата и са нейни
съработ
ници. И бие като станете съвършени, ще ви назначат на служба и ще ви дадат някоя планета, като Земята, да управлявате. И тогаз ще бъдете господар с големи права. Но преди да дойдете до това положение, ще ви подложат на един голям изпит - теоретически и практически, за да се справите с ред противоречия, които съществуват и да завладеете всички сили и елементи на вашето битие. Сега всички хора имат противоречия. Правата линия е закон за разрешение на противоречията. До тогава, докато двама хора имат вземане-даване, те ще се намират в противоречие. Има неща, които не могат да се разрешат. Двама души никога не могат да разрешат един въпрос. Те могат да го разрешат, но само по законите на природата; иначе, въпросите всякога ще останат неразрешени. Често се казва, че разрешението на въпроса е в Любовта. Но в Любовта има две очи. И всички вие имате по две очи: лявото око взема, а дясното дава. Тогава какво ще направите вие с Любовта? В Любовта трябва едновременно да вземаш и да даваш. И ако вземаш
към текста >>
39.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и омразата и излезте на светлина. Влез в новия живот. Защо се колебаещ? Виж, колко е светъл и величествен новия ден. Виж колко е голяма благодатта, която той носи на всичко живо. Новата култура отдавна хлопа на твоята врата и те зове да вземеш участие в нейното изграждане. Ти, който копнееш за светли дни, за една висша Божествена Правда, как мислиш че ще дойде това? Като живеем в старото и като държим корените си в старата и изнемощяла почва ли? Не, хиляди пъти не. За да бадем
съработ
ници на великото, за да можем да принесем добри плодове пред олтара на Новия Живот, ние трябва коренно да се изменим, ние трябва да изтръгнем корените си от досегашната почва и да ги сложим в оная чиста, която може да изхрани по-съвършени клетки, която ще бъде условие да се прояви живота в по-голяма пълнота, отколкото досега. И за тоз нов живот ни трябва самовъзпитание и подготовка за нови подвизи. Защото новото учение подразбира нов морал. Новото учение казва, че сегашния свят, минава през форма, която строи нов морал, който ще преустрои бъдещето общество. Но то не може да се преустрои със старите мерки и методи, с които сме си служили досега. Нови методи, нови мерки ни Tpt6-ват за новия живот. И ако говорим за новото учение и си служим в живота със старите приоми, ние залъгваме себе си и нашата работа ще бъде безплодна. Защото старото и новото са два контраста, две противоположности. „Доскоро се говореше за епохата на създаването, а днес вече се говори за епоха на еволюцията, за
към текста >>
40.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и да е то. Това ангелско чувство на благодарност, колко малко е развито у нас, хората! И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си. Скръбта и радостта също тека представляват двата края на пръчицата. Когато сме скръбни, ние сме хванали опашката на благото, което ни е дадено. Да хванем главата на това благо, за да дойде радостта. Да бъдем послушни и хванем добрия крей на пръчицата, който ни показва Живата Природа, за да бъдем
съработ
ници на разумното и да станем строители на новия живот — живот, в който човек за човека ще бъде брат и в който отношенията между хората ще бъдат продиктувани от Божествената Любов и Мъдрост. N. ИЗ „ВЕЧНАТА ПОЕМА“ Страхотна нощ отлитна в далнината. На днешний свят трофеите бездушни отниса тя в пределите въздушни, със сенките издъхващи в тъмата. Зора на изток засиява, всемирна радост известява за всичко най-добро. Че иде нещо ново, мило, което нивга не е било по земното кълбо. Зефир излеко вей прохлада и шепне тихичко балада за оня райски кът, с трептящи звездни там системи, слънца и малки и големи в порядък где летят. За прародината безбрежна във светлина. Кат' песен нежна една Любов цари. Там Истината безпределна със Правдата си неразделно свещенствуват в зари. На Мъдростта закона светъл разкрива всяка добродетел, душата що краси. В чудесен ритъм тъй Всемира, през свойта седмострунна лира Живота отрази. В красиви форми херувими изляха го. А серафими подели сладък химн — Монарха славят във
към текста >>
41.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
човешкото развитие или тъй наречения еволюционен път. Учителят казва: „умът на човека е даден. за да го спаси от онова състояние, в което е изпаднал.“ Как и защо е изпаднал човек в това състояние, това е друг въпрос. До като в процеса на инволюцията природата създава органите, чрез които човек да се прояви, еволюционния процес се отличава с това, че човек трябва да завладее и да стане господар на органите и силите, които действат чрез тях и по такъв начин да стане един служител и
съработ
ник на природете, която го е родила и отгледала. Ако проследим биологичното развитие на формите, ще забележим следния факт — че у нисшите животни липсва даже и елементарно съзнание. Следователно, всичките техни функции се направляват от подсъзнанието. Като се говори за подсъзнателно ръководство, разбира се дейността на една разумност извън формата — т. е. в такъв случай действа и ръководи природата. И вследствие на това, подсъзнателното ръководство на функциите се отличава с такава целесъобразност и разумност. Но с течение на развитието наблюдаваме и друг факт — че постепенно и последователно функциите на органическите форми преминават от подсъзнателни, към съзнателни и самосъзнателни. И окултната наука твърди, че ще дойде ден, когато човек ще стане господар на всичките си функции, включително и на дишането и кръвообращението. А самосъзнателната дейност на човека е локализирана в неговия мозък. Следователно, в течение на еволюционния процес човек трябва до завладее тези сили и органи, които
към текста >>
42.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ще живее дълго. Тези твърдения са верни. Но дългият живот без едно пробудено съзнание не е желателен. Дългият живот може да съществува само при едно възвишено съзнание, което да бъде във връзка с висшите сили на природата и да съзнава, че природата, в която живее е разумна и то много по-разумна от него. Сега има два възгледа за природата. Едни считат, че човек трябва да подчини природата, природата да му стане слуга, а другият възглед е, че хората трябва да станат служители и
съработ
ници на природата. Няма какво да подчиняваме природата, за да ни служи. Не е било време, когато тя да не ни е служила. Тя е много по-умна от нас и не е възможно глупавият човек да подчини умната природа, както той иска. Невъзможно е слабият да върже силния. Насила не можем да заставим природата - това е закон. Ние всичко вземаме от нея, един вид крадем я на общо основание. Всички хора са първокласни крадци по отношение на природата. Затова идват великите Учители, за да научат хората на един морален живот. Въпросът се състои в това, че ние трябва да се научим да си служим със силите, които природата ни предоставя на разположение и да ги използваме за нашето благо и растеж, а не да злоупотребяваме с тях. Затова трябва да направим връзка с разумните същества в природата, които стоят зад всяка форма и дейност, която наблюдаваме в природата. Например, за да се ползваме от едно цвете, трябва да направим връзка между съзнанието на цветето и нашето съзнание и тогава ще се даде ход на енергията,
към текста >>
43.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
разкрива нов път. и тоя път по нищо не прилича на досегашния. Да се не колебаем да го поемем. защото го не познаваме, но да бъдем смели и тръгнем по него, понеже бурите, които идат в живота, ще ни пометат, когато ни намерят в безпътица или застой и покой в някоя стара подпряна от всички страни колиба. Тя ще се срути от засилващото се ново! И тогава ще останем в най страшното положение — на кръстопът незнаейки що правим. Но ти не стой в нея, за да не те затрупа утре. А излез и влез като
съработ
ник и творец в новия живот. Той иде и хлопа вече на нашите сърца, на нашите души. Да се пробудим от хилядолетния сън на заблуждението и го приемем! Да прекрачим в новия живот и той със своята мощ ще ни подеме и тласне напред към обнова и възраждане. Да отворим душите си като цвят при настъпваща топла пролет за новото в живота. N. Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание. Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие, събужда човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи. В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот. Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите
към текста >>
44.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
наречен Природа“. Историята на човечеството, на цивилизацията потвърждава правдивостта на тия думи. Ние знаем причините за загиването не само на отделни личности, но и на цели народи и цивилизации, отклонили се от естествения живот. Те, „некултурните“, неразумните пострадаха, загинаха и дадоха ясен пример за нас „културните“, „разумните“ човеци на XX век! Да си зададем въпроса — в контакт ли сме със светлината и чистия въздух на живата природа? Естествени ли са нашите взаимоотношения? Съработници ли сме на природата, или противници? Кой е по силния в случая и кой ще победи? Где е разумността, на наша или на природна страна? Ако има жива природа и слънце за тялото, има такова и за умът, и за сърцето, и за душата. Да се запитаме и те где живеят — в живата природа, или в изкуствено създадените „локви“? Чрез размисъл и молитва ние се свързваме с живото Божествено сърце, живата Божествена душа, живият Божествен ум и се опресняваме всецяло. Прочие, да държим отворени прозорците си на духовните дарувания за живата Божествена природа. II. Е, читателю, Вие може би много знания имате. Проверете колко от тия знания са живото знание и колко от тия знания сте ги видели във вашия живот. Ние, учените човеци на България, разумни деца ли сме на природата, станали ли сме нейни
съработ
ници? Ако ние се опиваме, ако ние пушим. ако ние убиваме своите себеподобни по всевъзможни начини, ако ние киснем по цели дни в кафенета, кабарета, ако ние допускаме отрови в тялото си, в душата си, в умът си — това
към текста >>
45.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и живота. В тази фаза той вече реално схваща и преживява единството си с всичко живо — неговите интереси стават интереси на всички и интересите на всички стават негови. Той живее и работи вече за интересите на Цялото. В него е пробудено висшето космично съзнание, в което човек осъзнава всеединството на живота и живее в него. В тази нова фаза на живота няма вече страдания и противоречия. Първичната връзка между душата и духа е възстановена и човек става гражданин на Царството Божие и
съработ
ник но природата. Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия. Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса. Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога. После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението,
към текста >>
46.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и ще има такива резултати, каквито не е очаквал. А това не ще рече, че- самата окултна наука е лъжлива, но че той е попаднал на такива методи, които не са му дали очаквания резултат. Защото науката сама по себе си е една*) но методите за приложение и използване на тези наука в двете школи са различни. Затова онзи, който иска да се ползва от окултното познание, трябва да внимава да попадне на съчинения, вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, които са
съработ
ници, на Христа. Като основа на съчиненията вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, е Евангелието, в което всека дума и всеки стих е пълен със смисъл и значение. Евангелието не е една обикновена повест но едно от най-дълбоките окултни съчинения, което е извор и основа на цялата съвременна окултна литература. Всеки стих от него е във връзка с известни процеси, които стават в човека и Космоса. И затова посветените от школата на Христа вземат евангелските текстове за медитация и размишления, свързвайки се по такъв начин с Христа и с висшите сили на Космоса. Защото като чете известна книга, човек се свързва със съзнанието на нейния автор и от там със силите и съществата, които са го стимулирали и вдъхновили. Като медитира върху евангелските текстове, съзнанието на човека се повдига и той влиза във връзка с Христа и всички възвишени същества, които работят под негово ръководство. Затова, който иска да не попадне в заблуждение изучавайки окултната литература, нека внимава, да
към текста >>
47.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и който е негов потик, негов идеал. Той е, който ни праща светлината и топлината от слънцето и изпълва с радост и веселие живота ни. Той е, който ни праща всички блага, с които подържана живота си. На него дължим всички светли мисли и благородни желания. Той е, който ни води към освобождение, той е, който ни учи на великата мъдрост, която ни разкрива чрез целете природа; той е. който ни праша любовта си — която ни носи живота. Той е, който иска да ни направи безсмъртни и
съработ
ници на великото дело на космоса. Затова всички трябва да се стремим да осъзнаем в себе си този творчески импулс на Вечното Слово, и да станем съзнателни носители и служители на великите идеи, които слънчевото Слово ни праща чрез слънчевия ритъм. Онези, които не разбират, ще кажат, че в такъв случай, щом като живота на човека е отражение на космичния ритъм, то човек е автомат, той е същество без свободна воля и самоинициатива. Това е тека само за онзи, който няма ясна представа за естеството на космичния ритъм и за същината на индивидуалната воля. Но понеже това е сложен философски въпрос, който би изисквал най-малко отделна статия, то ще се огранича само да кажа, че слънчевия ритъм съвсем не унищожава свободната воля у човека. Защото волята в нейния виеш смисъл, е вътрешната поляризация на космичния ритъм. В. П а ш о в Философия на делото на Авг. Тйежковски II. ч. Делото (приложението) като нравствен и социален принцип. (продължение от бр. 185) 4. Делото като възможно най-богато жизнено
към текста >>
48.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
октомври 1938г. София – Изгрев. _________________________________ Когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора. Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени. Ако е така. всички трябва да се радваме, но ние не говорим за ония учени, които преподават в университетите и за това им се плаща. Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение. Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят
съработ
ници в новата култура — хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи ? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. (От беседата „Дело съвършено“) Сутрин рано Спи градът В свойто ложе приютен и загърнат в тъмнина. Спи градът сам от себе уморен отмалял и изтощен. * И сънува: как Съдбата с натиснала главата и засмукала кръвта като истински вампир упоен на пищен пир. * Как това, денят което е изнизал час по час: низ от зло претоварено тегло, наизкача и заскача прел очите ужасени — гледки с ужас напоени: * в полусрутени бордеи на земята влажна спят моят брат и 6paтa твой — зле пронизани в гърдите, от бацил, ожесточение, от мизерия и съмнение, и напразно чакат радост те от дела свой жесток! * Няма радост! В тъмната кошмарна нощ тя изчезна. И целта на живота е забравена къде е. Вдъхновението го няма и останал е трупът. * Бляновете са разбити и останало теглото: Прикован
към текста >>
49.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
родителството. Benitta _________________________________________ Когато невидимият свят е изпратил човека на земята, той предварително е начертал неговия път. За всеки човек е определена специална служба, която той трябва да свърши. За всеки човек е предвидена специална задача, която той трябва да реши. От правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, които му са дадени, зависи да му се даде право да се ползва от богатствата и привилегиите на разумната природа, да бъде
съработ
ник с нейните разумни същества. ОГНЕНО КРЪЩЕНИЕ Познала скръб и сълзи във света, след дълги, бурни изпитания, в теб, вечна страннице — душа, избликват светлите желания. * За истински живот на красота, на мир, на детска радост и усмивка и с нова скръб — о, със скръб по любовта, жадуваш топлий лъх на нейната обвивка. * Че в студ — безлюбие животът ти премина. В суровите борби забрави нежността и свидний зов на Първата Причина, далеч от живий пламък на Духа. * Но идва ден на огнено кръщение! Разделните прегради на душите ще рухнат във небивало крушение и братската любов ще блесне във очите! * Познала Бога във всички хора — братя, ти, страннице, познала любовта, и стоплена във нейните обятия, ще странствуваш със песен по света ! В. Недев УСЛУГИТЕ като неизбежен етап по пътя на личното усъвършенстване Естествени, безплатни и еднократни действия — това са услугите. Те са израз на една вътрешна пълнота, изявена най-често във физически действия. Много неща занимават ума или сърцето на човека всеки
към текста >>
50.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
представя една малка вселена и съдържа в себе си в потенциално състояние всички принципи и сили които се намират в Природата, затова се казва, че човек е един микрокосмос — малка вселена. Под влиянието на динамичните космични сили човек трябва да динамизира силите вложени в него, и заедно с това да даде път на Божественото начало да се прояви в него. Стигнал един път до там, човек вече влиза във връзка с Първата Причина — става един жив извор на жива вода, става един активен
съработ
ник на великото творческо дело на Космоса. Но за да достигне до това положение, ученикът трябва да мине през една строга самодисциплина и самовъзпитание по закона на Любовта и свободата. Като положи за основа закона на Любовта, която ще му донесе вечния живот и стремейки се към Истината, той трябва да проучава великия закон ма Мъдростта, вложена в самия него в заобикалящата го природа. Неговия организъм и неговото съзнание е лабораторията, в която той прави своите алхимически опити, за да получи златото на живота Задачата на ученика е да урегулира енергиите, които идат от при родата а неговото съзнание и организъм, да трансформира нисшите енергии н висши за да си съгради един безсмъртен организъм. Но това е великия идеал, към който се стреми ученикът на Новото учение. А пътя за постижение на този идеал е Любовта. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Сянката на Атлантида B Боливия, на височина 12,503 стъпки над морското равнище, се намира величествено и красиво езеро, наречено Титицаца (Титикака), с
към текста >>
51.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията му с всички живи същества, — в мислите, чувствата н постъпките, във всички тези процеси да внесе светлината на Божествената наука, за да започне човек да живее като разумно същество в хармония с целия Космос. Защото никой не живее за себе си. И новото учение иска да привикне човек да гледа на себе си като на проявление на Великото начало на живота, да се научи да се чувства като орган на Божия организъм и като на
съработ
ник на природата, заедно с всички разумни и възвишени същества. Така че новото учение не е от онези духовни движения, които изучават духовните истини откъснати от настоящето, от физическия, живот. То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния си живот и да го обновим. Затова можем да кажем, че Новото учение е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, — били материалистически или спиритуалистически ... То има за задача да обнови живота, да внесе повече разбираме, разумност и светлина в него, за да не се спъват хората. И лозунга на Новото учение е: мисли добре, храни се добре и работи добре. В. П а ш о в Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 247) Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет,
към текста >>
52.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
времена е била да отварят пътя на човека към Бога в себе си, за да достигне до безсмъртния живот, да влезе в Божествения път, да влезе във връзка със слънцето. Посветените и в тези далечна епоха са били във връзка със слънцето, но цялото човечество е подготвено, за да може да влезе в този светъл път на Любовта. Любовта постепенно е разтопявала и разтопява ледовете и преградите, които заробват човешката душа и ден след ден носи все по-голяма свобода. И всеки освободен е ставал
съработ
ник във великото дело за освобождението на човешката душа от робството на мрака и студа. Условията за възстановяване на пътя между Слънцето и земята постепенно са се подготвяли и условията в човешкото съзнание все повече назряват затова, докато един ден самия Върховен Дух слязъл от слънцето на земята и проправил пътя между слънцето и земята. След възкресението си, когато победи противодействащите и разрушителни сили на земята, Той каза: Даде ми се всека власт на небето и на земята. И още: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Това значи, аз съм Пътя който води към Слънцето, към Божествения свят, към Бога. „Аз съм вратата“ — казва Той. Той е вратата, през която трябва да се мине, за да се влезе в пътя, който води към слънцето. Връзката със слънцето е направена, пътя е отворен, веригите на робството разкъсани, пътя на човека към Бога е отворен. Христос определи този път така: Любов към Бога, Любов към ближните и любов към себе си. И ето вече 2000 год. това учение се проповядва на хората и Великия
към текста >>
53.
 
-
братски живот Брой 291 - год. XIV. Севлиево, 5 април 1942 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата пролет – Пламен Към великата цел – В. Н. Сестро моя! (стих.) – В. Н. Влиянието на светлината върху човешкия организъм Словото на Учителя. Отвали камъка. (из неделна беседа – 14 декември 1941 г.) Съработници на Бога – Любомир Лоши времена – Любомир Новата мисъл в света Ще се завърнем ний! (стих.) – И. Карагьозова Новото, което иде – Дим. Станев „Генко орлето“ от Любомир Лулчев – Йордан Андреев Книгопис ВЕЛИКАТА ПРОЛЕТ Кой може да спре стопяването на ледовете, когато наближава пролетта? Кой може да задържи нотката тъмнина, когато са вече близко часовете на утрото? Кой може да спре движението напред на човека и човечеството и да отмени това, което Бог е предначертал за техния живот? Студът може да бъде много силен. Омразата може да бъде страшна. Тъмнината може да бъде всевластна. Но часовете на нощта са преброени. Тъмнината я студът не ще царуват вечно. Омразата ще си отиде и ще дойде Любовта. Тъмнината и студа ще бъдат заменени със светлина и топлина. НИЙ ВЯРВАМЕ! Вярваме тъй, както вярваме в Бога: Отива си тъмната ера на човечеството. Отиват си омразата, егоизма и разделението. Отива си страшната зима с тъмнината и студа. Идва великата Пролет за човечеството — идват Братството и Любовта. Ний вярваме тъй, както
към текста >>
54.
 
-
гради, пресъздава човека, както длетото и чука на скулптура удар след удар, малко по малко, въоръжен с търпение и постоянство, едно от важните условия за успех, създава от грубия, неодялан камък изящна статуя. Така и човек с правата и положителна мисъл, работейки постоянно върху себе си, създава здрав и умен човек, силен характер, човек светило, човек — фар. Единственото оръжие дадено на човека, с помощта на което той може да пресъздаде себе си, да стане действителен
съработ
ник на Природата и жива, съзнателна клетка в Космоса е правата мисъл и волята. Емил Куе препоръчва на своите пациенти да се лекуват от всякакви недъзи със силата на мисълта чрез самовнушение. И той е постигал удивителни резултати. Той казва: Всека мисъл всецяло обладава нашето съзнание, става за нас истина и се стреми да се преобърне в действителност.“ Затова именно човек става това, което мисли. Който мисли за високия идеал, един ден го постига. Никой не трябва да бъде небрежен към мислите, чувствата и постъпките си. Мислите са слънчевата светлина в нашия душевен живот. Чувствата са топлината, а постъпките — плода. Болен ли си, измени мисълта си! Не успяваш ли в нещо, измени мисълта си! Измени чувствата си, измени постъпките си, измени начина на досегашното си живеене и ще се оправи всичко. ЛЕДОВЕТЕ СЕ ТОПЯТ Страшния вихър на събитията внесе тревога и хаос в много ведри умове и благородни сърца, разколеба много съвести. Смутено те се питат: — Какъв ще бъде края на всичко това? Дали ще се
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
определя формата на тялото, темперамента и характера, — модифицирана, обаче, от знаците, в които са поставени и , и от влиянието на планетите, които вземат твърде видно место в хороскопа, напр. в асцендентите или в М. С. Асцендентът изобщо отразява тия характерни качества и влечения, които новороденият е усвоил в по-раншните си животи — в противовес на един противоположен полюс, асцендентът, който отразява качествата, които още не са добре развити, които, следователно, в съпруга,
съработ
ника и съучастника, биха били желателни, за да образуват заедно едно хармонично цяло! Също и от М. С. приетия знак понякога упражнява твърде силно влияние върху външността и характера. Изразът, че асцендентът определя формата на тялото и общия вид на характера, не трябва да се разбира буквално, но трябва да се приема-, че качествата на тялото и душата представляват един рефлекс, отражение на цялото небе с всички негови констелации — в момента, когато известна част на някой знак е започнала да се качва. Така погледнато, неизбежно е заключението, че при различните широчини отражението на небето или с други думи действието на асцендентите върху тялото и душата трябва да бъдат различни, защото небето при различните широчини, при една и съща степен на качването, е различно. До колко това влияние може да бъде различно, ще ни покаже по-подробното изследване; предварително твърде малко от него е известно. Знае се, обаче, че разликата не може да бъде много голяма. М. С. представлява единствения
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
при четенето и обусловя 30 на сто от успеха. А този дух се чувства не толкова в редовете, колкото между редовете, в чувствата и настроенията, които възбужда четенето на една книга. Тези чувства и настроения трябва да правят човека по-добър и по-богат вътрешно. Не според старите и общопризнати правила е нужно да пишеш, а самият живот трябва да вее през твоята книга, защото днес е нов ден, който иска ново — „повече миризма на ела и бръмчене на пчели“ — повече живот. Бъди сътрудник,
съработ
ник на Бога, верен на неговия глас, и ти ще бъдеш велик. Проповедник или религиозен учител ли си? Остави религиозните догми, обреди и пр. — те са човешко дело, което сковава духа — и се разтвори за божественото дихание. Когато ти го почувстваш, тогава ще схванеш същността на религията и ще можеш да посочиш пътя на живота на другите. „Единството с Отца“ е основната истина в Христовото учение, която Исус е осъществил в своя живот и поради която той е станал Христос Спасител Помазаник, Богочовек, който е създал нова епоха в историята. Той е казал: „който вярва в мене, делата, които аз правя, и той ще прави, и по-големи от тези ще прави (Йоан — 14, 12)“. „Един пръв е победил, след него всички можем да победим.“ Но докато не почувстваш диханието на живия Бог, на духа, който оживотворява не отнемай времето на хората. Ти трябва сам непосредствено да почувстваш божието присъствие, за да бъдеш властен проповедник. Днешните проповедници приготвят хората за смъртта. Но казано е: не прави никога второто
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях любовта. Христос е истинната лоза, а учениците му са пръчките й“ и пр. Само те са учениците и
съработ
ниците на божествената нива: избраните по ум, сърце и воля, достойните да слушат и да разбират Словото Божие! И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога! А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи? тя вече не струва нито за земята, нито за тора: вън я изхвърлят“ . . . Красноречиви доказателства за необходимостта от избор съществуват и в живата природа. Всички избират обекти и условия за живота си, за работата си, за развитието си: и хората, и животните, и растенията. Кой безумец,
към текста >>
НАГОРЕ