Търсене в текстове за 'соломон'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 181 резултата в 56 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Соломон като е казал Суета на суетите, имал е предвид, че всичко без Любов е суета.
Щом дойде Любовта, човек се освобождава от всички страдания и терзания, те му стават приятни. Любовта е апотеоз на всичко в света и трябва да бъде непреривен процес. Една сестра каза: „Учителю, нали Любовта побеждава всички пречки? “ Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат, не я чакат да дойде. Соломон като е казал Суета на суетите, имал е предвид, че всичко без Любов е суета. Страданията в света са безлюбие. За нас това, което става в един момент, и това, което става във вечността, има еднаква цена. Защото това, което става сега, то днес почва и се реализира във вечността. Като дойде Любовта, ще имате чувство, че сте обгърнали Земята и я носите. Трябва да влезете в аурата на Любовта!
към текста >>

2. 3_04 ) Ще ви дам съкровища скрити - Боян Боев (1883 – 1963)

Братът попита Учителя: „Даниил е бил в окултната Школа на есеите, а Давид и Соломон били ли са в Есейската школа?
Ние не отричаме Учението на йогите, но Новото, което иде сега, то е Божественото. Братът спомена за едно лице, което било няколко години в Индия, и не се запознало с езотеричната ѝ страна. За да се добере човек до вътрешната страна в Индия, за да му поверят нещо, той трябва да прекара там най-малко 20 години и през това време да мине през много изпити. Питагор стоя като прост ученик 20 години в Египетските школи, за да му разкрият само една тайна. Много нещо знаеше, но египтяните не му дадоха целия ключ, а само част. Братът попита Учителя: „Даниил е бил в окултната Школа на есеите, а Давид и Соломон били ли са в Есейската школа? “ Есейската школа е имала два кръга – външен и вътрешен. Даниил е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбирал законите на растителното и животинското царство, владеел е дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с Христа, ще се свърже с извора на велико знание.
към текста >>

Даниил е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг.
Питагор стоя като прост ученик 20 години в Египетските школи, за да му разкрият само една тайна. Много нещо знаеше, но египтяните не му дадоха целия ключ, а само част. Братът попита Учителя: „Даниил е бил в окултната Школа на есеите, а Давид и Соломон били ли са в Есейската школа? “ Есейската школа е имала два кръга – външен и вътрешен. Даниил е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбирал законите на растителното и животинското царство, владеел е дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с Христа, ще се свърже с извора на велико знание. Нека да се занимаваме с древното знание, но важно е това знание, което иде от Христа и което иде сега. Ние събираме онова, което сме изгубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали.
към текста >>

3. 6_05 ) Седем групи по трима - Боян Боев (1883 – 1963)

И Соломон се спъна там.
Царството Божие не може да дойде по външен начин, а чрез промяна на съзнанието. В групите да се молят за вътрешно оправяне на света. Има хора, които са религиозни, но не могат да бъдат мистици. На тях не може да се възложи работа. Давид се спъна в онази жена – жената на Урия. И Соломон се спъна там. Това е едно животинско състояние. Мистицизмът е вътрешен стремеж. Мистицизмът ще дойде отпосле. Отначало човек ще има обикновен религиозен стремеж, а после ще дойде до мистицизма. Не можеш да бъдеш истински религиозен, без да бъдеш мистик.
към текста >>

4. 11) Всички образи един след друг - Боян Боев (1883 – 1963)

Нито една друга епоха не може да се сравни със сегашната, дори епохата на Соломон.
Това са страданията, които идват. Страданието, това е Любовта, която разцъфтява в сърцето на човека. Някои хора идват на Земята да плащат дълговете си, други идват да се усъвършенстват, а трети – да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободният. Сега сте при най-добрите условия. Нито една друга епоха не може да се сравни със сегашната, дори епохата на Соломон. Едно време знанието е било достъпно за малцина, а сега е достъпно до известна степен и за обикновените хора. Това знание, което сега се преподава, е третостепенно. Един брат попита: „Можем ли да добием и първостепенно знание? “. Може. Човек може да има постижения.
към текста >>

5. 57) Обикновеното е условие за необикновеното - Боян Боев (1883 – 1963)

Още Соломон е казал, че има време за всичко.
ОБИКНОВЕНОТО Е УСЛОВИЕ ЗА НЕОБИКНОВЕНОТО Една сутрин сестра П. покани на чай Учитепя и няколко братя и сестри. Още Соломон е казал, че има време за всичко. Има обикновено време, в което се раждат обикновени деца. Има талантливо време, в което се раждат талантливи деца. Има гениално време, в което се раждат гениални деца. Има светийско време, в което се раждат светийски деца. Когато някой пита дали има Бог, аз зная, че той е невежа, както зная, че е сляп онзи, който пита има ли слънце.
към текста >>

6. 62) От тях ще излезе лъвът - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой казва: „Времето ми не е дошло – като стана богат, като стана умен.“ А друг може да каже: „Ще направя църква.“ Ако е въпрос за църква, Соломон направи един храм, но какво допринесе на евреите?
Питам: Земята кой я гледа? Нали Слънцето я гледа? Човек трябва да мисли за настоящия ден – от сутринта до залеза. Всеки ден ще се погрижи за себе си. Човек трябва да дава на свои и на чужди. Някой казва: „Времето ми не е дошло – като стана богат, като стана умен.“ А друг може да каже: „Ще направя църква.“ Ако е въпрос за църква, Соломон направи един храм, но какво допринесе на евреите? Вътре в себе си човек трябва да направи един храм. Старата епоха няма да мине така лесно. Старата кожа на змията не пада така лесно. Тя намира една дупка и като мине през нея, кожата ѝ се свлича. „Дупката“ означава ограничителните условия, страданията, мъчнотиите, през които като минете, ще оставите старото.
към текста >>

7. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Соломон не е бил посветен и затова е казал, че всичко е суета.
Любовта е апотеоз на всичко в света. Нека Любовта да бъде във вас непреривен процес. Една сестра каза: - Учителю, нали Любовта побеждава всички пречки? - Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат, не я чакат да дойде. Соломон не е бил посветен и затова е казал, че всичко е суета. Всъщност, като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той иска да каже: всичко е суета без Любовта. Всички страдания в света се дължат на без-любието. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите и несгодите в живота му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш както трябва. За нас това, което става в един момент и това, което става във вечността, имат еднаква цена.
към текста >>

8. Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Нито една друга епоха не може да се сравни със сегашната, нито даже епохата на Соломон.
Това са страданията, които идват. Страданието, това е Любовта, която разцъфтява в сърцето на човека. Някои хора идват на Земята да плащат дълговете си, други идват да се усъвьршенствуват, а трети идват да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободният. Сега сте при най-добрите условия. Нито една друга епоха не може да се сравни със сегашната, нито даже епохата на Соломон. Едно време знанието е било достъпно за малцина, а сега е достъпно до известна степен и за обикновените хора. Това знание, което сега се преподава, е третостепенно. Един брат попита: - Можем ли да добием и първостепенно знание? - Може и това.
към текста >>

9. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Соломон е казал, че всичко без Любов е суета.
Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш. Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много богатства, но му трябва само запалка. Соломон е казал, че всичко без Любов е суета. В света всички страдаме от безлюбие. Онзи, който не върви по пътя на любовта, изсъхва и обратно — расте. Който не се подчини доброволно на закона на Любовта, не може да напредне. Тъй че, ако Любовта не дойде у човека, то вложените дарби у него ще останат недоразвити. И колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате.
към текста >>

10. Силата на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Соломон не е бил посветен и затова е казал, че всичко е суета.
Всеки, който ви обича, той ви носи запалка. Една сестра попита:“Учителю, нали любовта побеждава всички пречки? “ Учителя каза: Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат. Не я чакат да дойде. Соломон не е бил посветен и затова е казал, че всичко е суета. Той като е казал тези думи, иска да каже: всичко е суета без любов. Всички страдания в света са от безлюбие. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите, несгодите на живота му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш както трябва. Като дойде любовта, преставаш да виждаш противоречията.
към текста >>

11. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

Нито една друга епоха не може да се сравни със сегашната, нито епохата на Соломон.
Това са страданията, които идват. Страданието това е любовта, която разцъфтява сърцето на човека. Хората идват на Земята по три причини: някои идват да плащат дълговете си, други идват да се усъвършенствуват, трети идват да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободен. Сега сте при най-добрите условия. Нито една друга епоха не може да се сравни със сегашната, нито епохата на Соломон. Едно време знанието е било достъпно за малцина, а сега е достъпно до известна степен и за обикновените хора. Това знание, което сега се преподава, е третостепенно. - Можем ли да добием първостепенни знания? - Това може. Човек може да има постижения.
към текста >>

12. Врата на великото знание - Боян Боев (1883 – 1963)

Братът попита Учителя: „Данаил е бил в школата на есеите, Давид и Соломон били ли са в есейската школа?
Пътят на йогите е приготовление за Божественото учение. Тяхното учение има смисъл в това отношение, че те приготвят пътя. Ние не отричаме учението на йогите. Те са приготвили пътя. Новото, което иде сега, то е Божественото. Братът попита Учителя: „Данаил е бил в школата на есеите, Давид и Соломон били ли са в есейската школа? “ Учителя каза: Есейската школа е имала два кръга - външен и вътрешен. Давид е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбрал законите на растителното и животинското царство, владеел дълбоко цялата Божествена наука.
към текста >>

Давид е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг.
Новото, което иде сега, то е Божественото. Братът попита Учителя: „Данаил е бил в школата на есеите, Давид и Соломон били ли са в есейската школа? “ Учителя каза: Есейската школа е имала два кръга - външен и вътрешен. Давид е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбрал законите на растителното и животинското царство, владеел дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с извора на велико знание. Нека да се занимаваме с древното знание, но важно е това Знание, което иде от Христа и което иде сега. Ние събираме онова, което сме загубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали.
към текста >>

13. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ.
Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията.
към текста >>

14. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Цар Соломон и неговите писания 378
Пророк Софония 320 Пророк Захария 321 Пророк Малахия 326 Цар Давид 329 Псалмите на Давид 335 Цар Соломон и неговите писания 378 Притчи Соломонови 380 Еклесиаст (Проповедникът) 390 Песен на песните 394
към текста >>

Притчи Соломонови 380
Пророк Захария 321 Пророк Малахия 326 Цар Давид 329 Псалмите на Давид 335 Цар Соломон и неговите писания 378 Притчи Соломонови 380 Еклесиаст (Проповедникът) 390 Песен на песните 394
към текста >>

15. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство.
А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина. В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот". За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство. Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват. Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров. Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух ще слезе на Земята, към която иде вече.
към текста >>

16. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той може да бъде цар или свещеник, както Давид и Соломон.
Мистиците са именно такива пробудени души, които долавят духовните течения, които идват за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън и според степента на развитието си преживяват Божественото в себе си. Най-напред под влияние на тази духовна вълна, у по-напредналите души се създава едно мистично настроение, което създава в тях условия да работят за пробуждане на Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души. И когато вече се пробуди тяхната душа, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в себе си. Тогава те стават озарени от една духовна светлина и носят в себе си една мекота и топлина, с които привличат хората, стават един жив извор на Любов и Мъдрост, стават извор на живи води, които утоляват жаждата на страдащите в материята човешки души. Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач или овчар, както са били някога еврейските пророци. Той може да бъде цар или свещеник, както Давид и Соломон. Той може да бъде поет като Рабиндранат Тагор, Новалис, Метерлинг, Гьоте, Шекспир и други. Той може да бъде общественик като Ганди и Толстой. Той може да бъде философ като Бергсон, Фихте, Лайбниц, Спиноза, може да бъде учен като Нютон, Францис Бекон и други. Той може да бъде художник като Леонардо Да Винчи и Рафаел, може да бъде скулптор като Микеланджело и може да бъде всякакъв. Но какъвто и да е мистикът външно, той винаги в своите творби дава израз на своите духовни преживявания.
към текста >>

17. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

И хвана Ахия новата дреха, която носеше и раздра я на 12 парчета, и каза на Йеровоама: вземи за себе си десет части, защото така говори Господ Бог Израилев: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена, а ще оставя на него само две племена, заради раба ми Давида и заради Ерусалим." Така че Ахия е бил пророк през царуването на Соломона.
Той се явява като лицето на Йехова. Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител." Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 глава 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами в полето. И хвана Ахия новата дреха, която носеше и раздра я на 12 парчета, и каза на Йеровоама: вземи за себе си десет части, защото така говори Господ Бог Израилев: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена, а ще оставя на него само две племена, заради раба ми Давида и заради Ерусалим." Така че Ахия е бил пророк през царуването на Соломона. Според преданието той е говорил в Името Божие на Соломон при построяването на храма. Илия е бил Велик Посветен и е разполагал с големи знания и Мъдрост. Владеел е природните стихии и закони и е можел да прави различни неща, които може да се нарекат чудеса. Той е можел ла спре да не вали дъжд, а също е можел да направи да вали. Можел е да сваля огън от небето, да умножава хляба и да възкресява мъртви.
към текста >>

Според преданието той е говорил в Името Божие на Соломон при построяването на храма.
Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител." Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 глава 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами в полето. И хвана Ахия новата дреха, която носеше и раздра я на 12 парчета, и каза на Йеровоама: вземи за себе си десет части, защото така говори Господ Бог Израилев: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена, а ще оставя на него само две племена, заради раба ми Давида и заради Ерусалим." Така че Ахия е бил пророк през царуването на Соломона. Според преданието той е говорил в Името Божие на Соломон при построяването на храма. Илия е бил Велик Посветен и е разполагал с големи знания и Мъдрост. Владеел е природните стихии и закони и е можел да прави различни неща, които може да се нарекат чудеса. Той е можел ла спре да не вали дъжд, а също е можел да направи да вали. Можел е да сваля огън от небето, да умножава хляба и да възкресява мъртви. Първото чудо, което Илия е направил, е било затварянето на небето да не вали дъжд три години.
към текста >>

18. Пророк Йона - Влад Пашов (1902- 1974)

Да бъде като Соломон, който като влязъл в ада, веднага се заловил да измерва, за да построи храм на Господа, заради което го изпъдили от ада.
В тези две глави се описва едно Посвещение в течение на което посвещаваният е три дни и три нощи в летаргичен сън, и през това време душата му минава през ада и изпитва всичките му ужаси, за да ги победи и превъзмогне. И когато превъзмогне и победи силите на нисшата си природа, тогава идва спасението от Господа. Той се свързва със своето Божествено начало и вижда, че само в изпълнението волята Божия е спасението. Онзи, който не може да превъзмогне ада, в който влиза, който не може да превъзмогне нисшата си природа, той потъва в дълбочините на ада и вече не се връща на земята. Затова във всички окултни школи имат като закон, че преди ученикът да пристъпи към Посвещението, той трябва да придобие абсолютна чистота на сърцето и ума си, да няма никаква нечистота, че като влезе в ада, да бъде господар. Да бъде като Соломон, който като влязъл в ада, веднага се заловил да измерва, за да построи храм на Господа, заради което го изпъдили от ада. След това Бог изпраща Иона в Ниневия и той проповядва, че Бог казва, че градът ще бъде разрушен заради прегрешенията на всичките му жители. Но от тази проповед се стресват всички жители на града, заедно с царя. които издава заповед всички да се покаят и да се обърнат към Господа. И Господ отменя решението си за разрушаване на града. Заради това Иона е недоволен от Господа, че не е изпълнил думата си и казва: „Аз знам, че Ти си благоутробен и многомилостив, и дълготърпелив, и ако се отвърнат хората от лошия си път, ще ги помилваш." Тогава Господ му дава урок с тиквата, която му пазила сянка, но червей я прояжда и тя изсъхва, и той е недоволен от това.
към текста >>

19. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци, ще направя кратко изложение за цар Давид и цар Соломон, които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и са били във връзка с Бога.
И Христос когато го питаха, нали Илия трябваше по-рано да дойде, Той казва: „Илия вече дойде и сториха с него каквото искаха." С това завършва изложението за пророците, тяхната окултно-мистична наука. От приведените стихове от книгите на всички пророци се вижда много ясно, че те са дълбоки мистици и големи ясновидци и Посветени. Преживяват дълбоки неща и с ясновидски поглед виждат хиляди години в бъдещето. Всичко това показва, че те са притежавали Великата Божествена наука, притежавали са окултното знание и са били във връзка с Господа, с Божествения Дух, с Духа на Слънцето и с различни възвишени същества от ангелската йерархия. За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци, ще направя кратко изложение за цар Давид и цар Соломон, които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и са били във връзка с Бога.
към текста >>

20. Цар Давид Пророк, Посветен и поет - Влад Пашов (1902- 1974)

Взел жената на Урия и от нея се ражда Соломон.
Характерът на Давид е забележителен с верността му към Бога и на високите цели, за които е бил предопределен. Той пренесъл ковчега Господен в Ерусалим с голяма тържественост и определил подробностите на богослужението. Много е спомогнал за благоденствието на народа. Той не само е утвърдил еврейското царство, но и го разширил до обещаното на Мойсей. Той имал много жени и много деца. Взел жената на Урия и от нея се ражда Соломон. Но съзнава погрешката си и се разкайва. Царувал е 40 години и умира на 77 годишна възраст. В духовно отношение се отличавал с великодушие и щедрост, безкористност, деятелност, постоянство, непреодолима и беззаветна вяра в Бога. Отличавал се е също с искреност и ревностна служба на Бога. Давид е избраник Божи, защото още при Саул Бог праща в дома на давидовия баща, който е родом от Витлеем, от рода Есеев.
към текста >>

След това си взема още жени и му се родили още 11 деца, между които Натан и Соломон, по чиято линия идва Исус от Назарет.
Там го помазали за цар на юди- ния дом, а един от останалите живи синове на Саул станал цар на останалите племена. Дълго време враждували двете царства, но Давид постепенно се засилвал, а сауловия дом отслабвал. В Хеврон му се родили шест синове от шест жени. Първородният му е Амнон, а Авесалом е третият. След 7 години и 6 месеца двете царства се обединяват и Давид става цар на целия Израил; отива в Ерусалим, където царува още 33 години над Израил. След това си взема още жени и му се родили още 11 деца, между които Натан и Соломон, по чиято линия идва Исус от Назарет. Давид искал да съгради дом на Господа, но Господ му казва чрез пророк Натан, че той няма да съгради дом на Господа, но неговият син, който ще го наследи, ще направи това. И Господ ще го благослови и утвърди във веки. След това взе жената на Урия-хетееца с измама, за което пророк Натан го изобличава; той съзнава грешката си и се разкайва. От нея му се ражда Соломон. Това беше един изпит за него, но той не го издържа и затова му дойдоха много неприятности.
към текста >>

От нея му се ражда Соломон.
След 7 години и 6 месеца двете царства се обединяват и Давид става цар на целия Израил; отива в Ерусалим, където царува още 33 години над Израил. След това си взема още жени и му се родили още 11 деца, между които Натан и Соломон, по чиято линия идва Исус от Назарет. Давид искал да съгради дом на Господа, но Господ му казва чрез пророк Натан, че той няма да съгради дом на Господа, но неговият син, който ще го наследи, ще направи това. И Господ ще го благослови и утвърди във веки. След това взе жената на Урия-хетееца с измама, за което пророк Натан го изобличава; той съзнава грешката си и се разкайва. От нея му се ражда Соломон. Това беше един изпит за него, но той не го издържа и затова му дойдоха много неприятности. И Господ му каза: „Ето, заради това ти престъпление ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти, и ще ги дам на ближния. Защото ти направи тайно, но аз ще направя това нещо пред всичкия Израил и пред Слънцето." След това иде враждата с Авесалом, който взема властта и Давид избягва от Ерусалим. Дълго време има война между тях, в която война Авесалом пада убит, за което Давид много скърбял.
към текста >>

21. Цар Соломон и неговите писания - Влад Пашов (1902- 1974)

Цар Соломон и неговите писания
Цар Соломон и неговите писания Соломон е син и приемник на Давид, роден от Витсаве в 1033-та година преди Христа. Соломон значи мирен. Пророк Натан го нарича Иедидия, което значи любезен Господу. На 18 годишна възраст той стъпва на бащиния си престол и е царувал 40 години - от 1015 до 978 г. пр. Хр.
към текста >>

Соломон е син и приемник на Давид, роден от Витсаве в 1033-та година преди Христа.
Цар Соломон и неговите писания Соломон е син и приемник на Давид, роден от Витсаве в 1033-та година преди Христа. Соломон значи мирен. Пророк Натан го нарича Иедидия, което значи любезен Господу. На 18 годишна възраст той стъпва на бащиния си престол и е царувал 40 години - от 1015 до 978 г. пр. Хр. Учителят казва за него следното: „Върху Соломона са имали влияние Меркурий, Юпитер и Венера.
към текста >>

Соломон значи мирен.
Цар Соломон и неговите писания Соломон е син и приемник на Давид, роден от Витсаве в 1033-та година преди Христа. Соломон значи мирен. Пророк Натан го нарича Иедидия, което значи любезен Господу. На 18 годишна възраст той стъпва на бащиния си престол и е царувал 40 години - от 1015 до 978 г. пр. Хр. Учителят казва за него следното: „Върху Соломона са имали влияние Меркурий, Юпитер и Венера. По влияние на баща си Соломон е юпитерианец.
към текста >>

Учителят казва за него следното: „Върху Соломона са имали влияние Меркурий, Юпитер и Венера.
Соломон е син и приемник на Давид, роден от Витсаве в 1033-та година преди Христа. Соломон значи мирен. Пророк Натан го нарича Иедидия, което значи любезен Господу. На 18 годишна възраст той стъпва на бащиния си престол и е царувал 40 години - от 1015 до 978 г. пр. Хр. Учителят казва за него следното: „Върху Соломона са имали влияние Меркурий, Юпитер и Венера. По влияние на баща си Соломон е юпитерианец. Изобщо, той не се е придържал строго към постановленията на Мойсей, но сам е издирвал нещата. Соломон е имал предразположение към научни изследвания. Той е написал много работи: „Притчи", „Песен на песните" и „Еклесиаст". Когато писал „Песен на песните", той се е намирал под влиянието на Луната и Венера.
към текста >>

По влияние на баща си Соломон е юпитерианец.
Соломон значи мирен. Пророк Натан го нарича Иедидия, което значи любезен Господу. На 18 годишна възраст той стъпва на бащиния си престол и е царувал 40 години - от 1015 до 978 г. пр. Хр. Учителят казва за него следното: „Върху Соломона са имали влияние Меркурий, Юпитер и Венера. По влияние на баща си Соломон е юпитерианец. Изобщо, той не се е придържал строго към постановленията на Мойсей, но сам е издирвал нещата. Соломон е имал предразположение към научни изследвания. Той е написал много работи: „Притчи", „Песен на песните" и „Еклесиаст". Когато писал „Песен на песните", той се е намирал под влиянието на Луната и Венера. Който чете „Песен на песните", трябва да бъде силен.
към текста >>

Соломон е имал предразположение към научни изследвания.
На 18 годишна възраст той стъпва на бащиния си престол и е царувал 40 години - от 1015 до 978 г. пр. Хр. Учителят казва за него следното: „Върху Соломона са имали влияние Меркурий, Юпитер и Венера. По влияние на баща си Соломон е юпитерианец. Изобщо, той не се е придържал строго към постановленията на Мойсей, но сам е издирвал нещата. Соломон е имал предразположение към научни изследвания. Той е написал много работи: „Притчи", „Песен на песните" и „Еклесиаст". Когато писал „Песен на песните", той се е намирал под влиянието на Луната и Венера. Който чете „Песен на песните", трябва да бъде силен. Не е ли силен човек, не може да издържи на онези мисли, които са прокарани в нея. Притчите представляват друго нещо.
към текста >>

В „Еклесиаст" Соломон се е намирал под влияние на Сатурн."
Когато писал „Песен на песните", той се е намирал под влиянието на Луната и Венера. Който чете „Песен на песните", трябва да бъде силен. Не е ли силен човек, не може да издържи на онези мисли, които са прокарани в нея. Притчите представляват друго нещо. Като ги чете съзнателно, човек може да изправя погрешките си. В „Еклесиаст" Соломон се е намирал под влияние на Сатурн." Като се качил на престола, Соломон първо се справил с враговете на баща си, които не са изпълнили неговата воля. Оженил се за дъщерята на египетския фараон и я завел в Ерусалим, където в последствие й направил специален дворец. Третата глава на „Трета книга на царете", в трети стих се казва: „Възлюби Соломон Господа и ходеше в повеленията на отца си Давида. Сам жертваше и кадеше на високите места." Когато отива в Гавон, голямото и високо място, явява му се Господ на сън и му казва: „Искай, що да ти дам." Соломон казва: „Дай, прочее, на раба си сърце разумно, за да съди людете ти.
към текста >>

Като се качил на престола, Соломон първо се справил с враговете на баща си, които не са изпълнили неговата воля.
Който чете „Песен на песните", трябва да бъде силен. Не е ли силен човек, не може да издържи на онези мисли, които са прокарани в нея. Притчите представляват друго нещо. Като ги чете съзнателно, човек може да изправя погрешките си. В „Еклесиаст" Соломон се е намирал под влияние на Сатурн." Като се качил на престола, Соломон първо се справил с враговете на баща си, които не са изпълнили неговата воля. Оженил се за дъщерята на египетския фараон и я завел в Ерусалим, където в последствие й направил специален дворец. Третата глава на „Трета книга на царете", в трети стих се казва: „Възлюби Соломон Господа и ходеше в повеленията на отца си Давида. Сам жертваше и кадеше на високите места." Когато отива в Гавон, голямото и високо място, явява му се Господ на сън и му казва: „Искай, що да ти дам." Соломон казва: „Дай, прочее, на раба си сърце разумно, за да съди людете ти. да различава между доброто и злото."
към текста >>

Третата глава на „Трета книга на царете", в трети стих се казва: „Възлюби Соломон Господа и ходеше в повеленията на отца си Давида.
Притчите представляват друго нещо. Като ги чете съзнателно, човек може да изправя погрешките си. В „Еклесиаст" Соломон се е намирал под влияние на Сатурн." Като се качил на престола, Соломон първо се справил с враговете на баща си, които не са изпълнили неговата воля. Оженил се за дъщерята на египетския фараон и я завел в Ерусалим, където в последствие й направил специален дворец. Третата глава на „Трета книга на царете", в трети стих се казва: „Възлюби Соломон Господа и ходеше в повеленията на отца си Давида. Сам жертваше и кадеше на високите места." Когато отива в Гавон, голямото и високо място, явява му се Господ на сън и му казва: „Искай, що да ти дам." Соломон казва: „Дай, прочее, на раба си сърце разумно, за да съди людете ти. да различава между доброто и злото." „И угодно биле това слово Господу. че Соломон поиска това нещо.
към текста >>

„Искай, що да ти дам." Соломон казва: „Дай, прочее, на раба си сърце разумно, за да съди людете ти.
В „Еклесиаст" Соломон се е намирал под влияние на Сатурн." Като се качил на престола, Соломон първо се справил с враговете на баща си, които не са изпълнили неговата воля. Оженил се за дъщерята на египетския фараон и я завел в Ерусалим, където в последствие й направил специален дворец. Третата глава на „Трета книга на царете", в трети стих се казва: „Възлюби Соломон Господа и ходеше в повеленията на отца си Давида. Сам жертваше и кадеше на високите места." Когато отива в Гавон, голямото и високо място, явява му се Господ на сън и му казва: „Искай, що да ти дам." Соломон казва: „Дай, прочее, на раба си сърце разумно, за да съди людете ти. да различава между доброто и злото." „И угодно биле това слово Господу. че Соломон поиска това нещо. И рече му Бог: „Понеже ти поиска това нещо и не поиска за себе си богатство... Ето, направих според словото ти. Ето, дадох ти сърце мъдро и разумно, щото не е бил преди тебе подобен на тебе, нито подир тебе ще въстане подобен тебе."
към текста >>

че Соломон поиска това нещо.
Третата глава на „Трета книга на царете", в трети стих се казва: „Възлюби Соломон Господа и ходеше в повеленията на отца си Давида. Сам жертваше и кадеше на високите места." Когато отива в Гавон, голямото и високо място, явява му се Господ на сън и му казва: „Искай, що да ти дам." Соломон казва: „Дай, прочее, на раба си сърце разумно, за да съди людете ти. да различава между доброто и злото." „И угодно биле това слово Господу. че Соломон поиска това нещо. И рече му Бог: „Понеже ти поиска това нещо и не поиска за себе си богатство... Ето, направих според словото ти. Ето, дадох ти сърце мъдро и разумно, щото не е бил преди тебе подобен на тебе, нито подир тебе ще въстане подобен тебе." След това се явяват при него две жени с едно живо и едно умряло дете и той правилно разрешава на коя е живото дете, и се прославил чрез това с Мъдростта си. От 29-ти до 34-ти стих на четвъртата глава от Трета книга на царете се казва: „И даде Бог Соломону Мъдрост и разум много големи, и пространство на духа. както пясъка, който е край морето.
към текста >>

От 29-ти до 34-ти стих на четвъртата глава от Трета книга на царете се казва: „И даде Бог Соломону Мъдрост и разум много големи, и пространство на духа.
„И угодно биле това слово Господу. че Соломон поиска това нещо. И рече му Бог: „Понеже ти поиска това нещо и не поиска за себе си богатство... Ето, направих според словото ти. Ето, дадох ти сърце мъдро и разумно, щото не е бил преди тебе подобен на тебе, нито подир тебе ще въстане подобен тебе." След това се явяват при него две жени с едно живо и едно умряло дете и той правилно разрешава на коя е живото дете, и се прославил чрез това с Мъдростта си. От 29-ти до 34-ти стих на четвъртата глава от Трета книга на царете се казва: „И даде Бог Соломону Мъдрост и разум много големи, и пространство на духа. както пясъка, който е край морето. И Соломоновата Мъдрост превъзходи Мъдростта на всички източни жители и на всичката Египетска Мъдрост. Защото бе от всички человеци по-мъдър. И прочу се името му по всичките народи наоколо. И изрече 3000 притчи и песните му бяха 1005... и дохождаха от всички народи да чуят Соломоновата Мъдрост."
към текста >>

И Соломоновата Мъдрост превъзходи Мъдростта на всички източни жители и на всичката Египетска Мъдрост.
И рече му Бог: „Понеже ти поиска това нещо и не поиска за себе си богатство... Ето, направих според словото ти. Ето, дадох ти сърце мъдро и разумно, щото не е бил преди тебе подобен на тебе, нито подир тебе ще въстане подобен тебе." След това се явяват при него две жени с едно живо и едно умряло дете и той правилно разрешава на коя е живото дете, и се прославил чрез това с Мъдростта си. От 29-ти до 34-ти стих на четвъртата глава от Трета книга на царете се казва: „И даде Бог Соломону Мъдрост и разум много големи, и пространство на духа. както пясъка, който е край морето. И Соломоновата Мъдрост превъзходи Мъдростта на всички източни жители и на всичката Египетска Мъдрост. Защото бе от всички человеци по-мъдър. И прочу се името му по всичките народи наоколо. И изрече 3000 притчи и песните му бяха 1005... и дохождаха от всички народи да чуят Соломоновата Мъдрост." След това той съгради дом, храм на Господа и след това си направи дворец, а също и за жена си. Храмът е изграден от пределни мерки.
към текста >>

И изрече 3000 притчи и песните му бяха 1005... и дохождаха от всички народи да чуят Соломоновата Мъдрост."
От 29-ти до 34-ти стих на четвъртата глава от Трета книга на царете се казва: „И даде Бог Соломону Мъдрост и разум много големи, и пространство на духа. както пясъка, който е край морето. И Соломоновата Мъдрост превъзходи Мъдростта на всички източни жители и на всичката Египетска Мъдрост. Защото бе от всички человеци по-мъдър. И прочу се името му по всичките народи наоколо. И изрече 3000 притчи и песните му бяха 1005... и дохождаха от всички народи да чуят Соломоновата Мъдрост." След това той съгради дом, храм на Господа и след това си направи дворец, а също и за жена си. Храмът е изграден от пределни мерки. Храмът е граден десетина години и дворецът също толкова. След като съградил и обзавел храма, събрал целия народ и направил молитва пред Господа и в заключение казва: „Но ще обитава ли наистина Бог на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да Го вместят, колко по-малко този дом, който се гради!
към текста >>

След това Соломон възлюбил още много жени.
Ето, небето и небето на небесата не са доволни да Го вместят, колко по-малко този дом, който се гради! Но погледни към молитвата на раба си и към молението му... Изслушай молението на раба си и на людете си. И рече му Господ: „Чух молитвата и молението ти, с които се помоли пред Мене. Осветих този дом, който ти съгради, за да туря там Името Си във век. И ще бъдат очите Ми и сърцето Ми там за всегда... Но ако се отклоните от Мене, тогаз ще изкореня Израиля от земята, която ви дадох и този дом, който осветих, ще хвърля от лицето Си." След това Соломон възлюбил още много жени. които били от различни народности и заедно с тях почнал да се покланя на техните богове, и се отклонил от Бога. Имал 700 жени, все княгини и 300 наложници. „Затова рече Господ Соломону: „Понеже ти не опази завета Ми, непременно ще откъсна царството ти от тебе и ще го дам на раба ти. Но в твоите дни не ще да направя това, заради Давида, отца ти, но от ръката на сина ти ще го откъсна."
към текста >>

„Затова рече Господ Соломону: „Понеже ти не опази завета Ми, непременно ще откъсна царството ти от тебе и ще го дам на раба ти.
Осветих този дом, който ти съгради, за да туря там Името Си във век. И ще бъдат очите Ми и сърцето Ми там за всегда... Но ако се отклоните от Мене, тогаз ще изкореня Израиля от земята, която ви дадох и този дом, който осветих, ще хвърля от лицето Си." След това Соломон възлюбил още много жени. които били от различни народности и заедно с тях почнал да се покланя на техните богове, и се отклонил от Бога. Имал 700 жени, все княгини и 300 наложници. „Затова рече Господ Соломону: „Понеже ти не опази завета Ми, непременно ще откъсна царството ти от тебе и ще го дам на раба ти. Но в твоите дни не ще да направя това, заради Давида, отца ти, но от ръката на сина ти ще го откъсна."
към текста >>

22. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

Притчи Соломонови
Притчи Соломонови В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание.
към текста >>

В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен.
Притчи Соломонови В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея."
към текста >>

В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот.
И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него. Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми. Защото, който ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа. А който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта." В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот. 9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес. Соломон е познавал херметичната Мъдрост и наука. И после казва, че Мъдростта е поканила всички, които са лишени от ум и Мъдрост да дойдат при нея, и казва: „Яжте от хляба ми и ходете в пътя на разума." След това дава някои мъдри съвети, които са много поучителни, затова ще ги приведа изцяло: „Който учи присмивател, взема на себе си безчестие. И който обличава нечестивия, взема на себе си порок.
към текста >>

Соломон е познавал херметичната Мъдрост и наука.
Защото, който ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа. А който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта." В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот. 9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес. Соломон е познавал херметичната Мъдрост и наука. И после казва, че Мъдростта е поканила всички, които са лишени от ум и Мъдрост да дойдат при нея, и казва: „Яжте от хляба ми и ходете в пътя на разума." След това дава някои мъдри съвети, които са много поучителни, затова ще ги приведа изцяло: „Който учи присмивател, взема на себе си безчестие. И който обличава нечестивия, взема на себе си порок. Не обли- чавай присмивател, за да не те намрази. Обличавай мъдър и ще те възлюби.
към текста >>

Притчите на Соломон са мъдри правила за живота, извлечени от окултната наука, която той много добре познавал.
Сърцето на мъжа й уповава на нея и не ще бъде лишен от изобилие. Ще му донесе добро, а не зло през всичките дни на живота си... Отваря ръката си на сиромасите, и простира ръцете си към оскудените... Отваря устата си с Мъдрост и закон на благосклонност има в езика й. Внимава за управлението на дома и хляб на леност не яде... " „Красотата е лъстива и суетна е хубостта." „Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена." Притчите на Соломон са мъдри правила за живота, извлечени от окултната наука, която той много добре познавал. Но както ще видим в „Еклесиаст", той се разочарова от тази наука, понеже се спъна в сърцето си с жените, които го отведоха в левия път. Но това беше една опитност, необходима за него, от която той придоби още по-голяма Мъдрост. На него се приписва една магическа книга, наречена „Ключовете на Соломон".
към текста >>

На него се приписва една магическа книга, наречена „Ключовете на Соломон".
„Красотата е лъстива и суетна е хубостта." „Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена." Притчите на Соломон са мъдри правила за живота, извлечени от окултната наука, която той много добре познавал. Но както ще видим в „Еклесиаст", той се разочарова от тази наука, понеже се спъна в сърцето си с жените, които го отведоха в левия път. Но това беше една опитност, необходима за него, от която той придоби още по-голяма Мъдрост. На него се приписва една магическа книга, наречена „Ключовете на Соломон".
към текста >>

23. Еклесиаст (Проповедникът) - Влад Пашов (1902- 1974)

Както казах, в „Еклесиаст" Соломон говори като разочарован от Мъдростта, от окултното знание.
Еклесиаст (Проповедникът) Както казах, в „Еклесиаст" Соломон говори като разочарован от Мъдростта, от окултното знание. Пътят на Мъдростта е много стръмен и скалист, и човек трябва да преодолее и да превъзмогне много повече неща в себе си, което ако не може да направи, ще го доведе до големи противоречия и ще изживее големи страдания. Такъв случай е описан в романа „Занони" с Глиндон, който искаше да стане ученик на окултната наука, но не можа да издържи и най-елементарния изпит. Има и действителни такива случаи със стремящи се в пътя, които се разочароват от изпитите и отпадат. Те започват да пишат и говорят против изпитите. Ще дам някои мисли от „Еклесиаст", за да се види състоянието на Соломон.
към текста >>

Ще дам някои мисли от „Еклесиаст", за да се види състоянието на Соломон.
Както казах, в „Еклесиаст" Соломон говори като разочарован от Мъдростта, от окултното знание. Пътят на Мъдростта е много стръмен и скалист, и човек трябва да преодолее и да превъзмогне много повече неща в себе си, което ако не може да направи, ще го доведе до големи противоречия и ще изживее големи страдания. Такъв случай е описан в романа „Занони" с Глиндон, който искаше да стане ученик на окултната наука, но не можа да издържи и най-елементарния изпит. Има и действителни такива случаи със стремящи се в пътя, които се разочароват от изпитите и отпадат. Те започват да пишат и говорят против изпитите. Ще дам някои мисли от „Еклесиаст", за да се види състоянието на Соломон. Учителят казва, че когато Соломон е писал „Еклесиаст", се е намирал под влиянието на Сатурн. „Еклесиаст" започва с думите: „Суета на суетите и всичко е суета." И после казва: „Което е станало, то е, което ще стане, и което се е направило, то е, което ще се направи. И няма нищо ново под Слънцето." И по- нататък по-конкретно изказва разочарованието си. като казва: „И дадох сърцето си.
към текста >>

Учителят казва, че когато Соломон е писал „Еклесиаст", се е намирал под влиянието на Сатурн.
Пътят на Мъдростта е много стръмен и скалист, и човек трябва да преодолее и да превъзмогне много повече неща в себе си, което ако не може да направи, ще го доведе до големи противоречия и ще изживее големи страдания. Такъв случай е описан в романа „Занони" с Глиндон, който искаше да стане ученик на окултната наука, но не можа да издържи и най-елементарния изпит. Има и действителни такива случаи със стремящи се в пътя, които се разочароват от изпитите и отпадат. Те започват да пишат и говорят против изпитите. Ще дам някои мисли от „Еклесиаст", за да се види състоянието на Соломон. Учителят казва, че когато Соломон е писал „Еклесиаст", се е намирал под влиянието на Сатурн. „Еклесиаст" започва с думите: „Суета на суетите и всичко е суета." И после казва: „Което е станало, то е, което ще стане, и което се е направило, то е, което ще се направи. И няма нищо ново под Слънцето." И по- нататък по-конкретно изказва разочарованието си. като казва: „И дадох сърцето си. за да издиря, и да изпитам чрез
към текста >>

Това показва, че Соломон в окултните си опити е стигнал до първия пазач на прага, прозрял е реалността, но не е превъзмогнал своята личност, своя егоизъм и не е могъл да проникне във Великите мистерии, които се разкриват, след като човек премине през втория пазач на прага.
Мъдростта за всичко, що бива под небето. Този тежък труд даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него. Видях всичките дела, що се вършат под Слънцето и ето всичко е суета и угнетение на духа." Това е състоянието на Фауст, преди да дойде Мефистофел при него. Тук Мефистофел присъства невидимо и той говори тези думи. Това показва, че Соломон в окултните си опити е стигнал до първия пазач на прага, прозрял е реалността, но не е превъзмогнал своята личност, своя егоизъм и не е могъл да проникне във Великите мистерии, които се разкриват, след като човек премине през втория пазач на прага. Последният изисква от човека да се отрече от всичко лично и егоистично и да се посвети в служене на лекото начало. Горното, което казах се потвърждава от следните думи на Соломон: „Дадох сърцето си, за да зная Мъдрост и да зная лудост и безумие; познах, че и то е угнетение на духа. Защото в много Мъдрост има много скръб, и който умножава знание, умножава и печал." Във втора глава казва, че се отдава на веселби и наслаждения, но и в това не намира смисъл. След това изражда всичко, каквото е направил за себе си и от нищо не е доволен и казва: „Още и Мъдростта ми остана в мене.
към текста >>

Горното, което казах се потвърждава от следните думи на Соломон: „Дадох сърцето си, за да зная Мъдрост и да зная лудост и безумие; познах, че и то е угнетение на духа.
Видях всичките дела, що се вършат под Слънцето и ето всичко е суета и угнетение на духа." Това е състоянието на Фауст, преди да дойде Мефистофел при него. Тук Мефистофел присъства невидимо и той говори тези думи. Това показва, че Соломон в окултните си опити е стигнал до първия пазач на прага, прозрял е реалността, но не е превъзмогнал своята личност, своя егоизъм и не е могъл да проникне във Великите мистерии, които се разкриват, след като човек премине през втория пазач на прага. Последният изисква от човека да се отрече от всичко лично и егоистично и да се посвети в служене на лекото начало. Горното, което казах се потвърждава от следните думи на Соломон: „Дадох сърцето си, за да зная Мъдрост и да зная лудост и безумие; познах, че и то е угнетение на духа. Защото в много Мъдрост има много скръб, и който умножава знание, умножава и печал." Във втора глава казва, че се отдава на веселби и наслаждения, но и в това не намира смисъл. След това изражда всичко, каквото е направил за себе си и от нищо не е доволен и казва: „Още и Мъдростта ми остана в мене. И всичко поискаха очите ми и не им отрекох. Не възбраних сърцето си от всяко веселие, и ето, всичко е суета и угнетение на духа, и няма полза под Слънцето.
към текста >>

24. Песен на песните - Влад Пашов (1902- 1974)

В „Песен на песните" Соломон възпява Любовта, като повод за това му дава една овчарка, суланка.
Песен на песните В „Песен на песните" Соломон възпява Любовта, като повод за това му дава една овчарка, суланка. В заключение казва: „Защото Любовта е крепка като смъртта, ревнуването жестоко като ада. Много вода не може да угаси Любовта, нито реки могат да я потопят. Ако би дал някой всичкия имот на дома си за Любовта, съвсем ще го презрат."
към текста >>

25. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос".
Така и Христос е 75 милиона пъти по- велик от Исус". Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов". Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос". Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих".
към текста >>

При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий, който иде по Натанова линия.
И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години. Според както Го мислеха беше син на Йосифа, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н. и стига до Натан, а Натан Давидов и стига чак до Адама. При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий, който иде по Натанова линия. Тук ясно става въпрос за двама Йосифовци и двама Исусовци. А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41.
към текста >>

15. Соломон............................................35. Натан
12. Овид....................................................32. Овид 13. Йесей..................................................33. Йесей 14. Давид..................................................34. Давид От Давид до Исус има пълно различие между Матей и Лука: 14. Давид.................................................34. Давид 15. Соломон............................................35. Натан 16. Ровоям...............................................36. Мататата 17. Авия...................................................37. Мена 18. Аза.....................................................38. Мелея 19. Йосафата..........................................39. Елакаим 20. Йорама..............................................40. Йоанам
към текста >>

Исус се ражда по линията на Йосиф, който води началото си от Соломона.
Тук Ангелът се явява на Йосиф и му казва, че Мария ще роди син, който е заченат от Светия Дух. След това забележително е явяването на Мъдреците, които на Изток видели звездата Му и дошли да Му се поклонят. Като влез-ли в Ерусалим звездата изчезнала, а като излезли тя пак тръгва пред тях и ги води до Витлеем, където намират детето и му се покланят, като му поднасят подаръци: злато, смирна и ливан. След това следва бягството в Египет и връщането от Египет, и настаняването в Назарет. Но винаги Ангелът се явява на Йосиф, а не на Мария. Исус се ражда по линията на Йосиф, който води началото си от Соломона. Значи, раждането на Исус тук е оповестено от Ангела на Йосиф. Забележително е, че Царете Свещеници от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет. Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение. За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския.
към текста >>

Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон.
Забележително е, че Царете Свещеници от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет. Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение. За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския. Щайнер казва приблизително същото. Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон. Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет. Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов. А името на Девицата беше Мария.
към текста >>

В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан.
А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий. След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан. При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение. И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея.
към текста >>

Матей, както вече казах няколко пъти, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет.
И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет. За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят. Историческите документи ясно ни показват, че имаме две различни раждания, които се описват съвсем независимо от двамата евангелисти. Матей, както вече казах няколко пъти, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия и за това раждане Ангелът се явява на Мария и й казва, че ще зачене от Светия Дух и ще роди син, който ще нарече Исус. След това, когато се ражда Исус, явяват се Ангели, които съобщават на овчарите за раждането на Христа, Спасителя на света. Друго важно в това описание е, че има известна интимна връзка между Йоан Кръстител и Исус, коготото ни описва Лука. Това са историческите факти. Сега ще кажа няколко думи как Окултната Наука разглежда този въпрос.
към текста >>

Окултната Наука твърди, че в Исус по Соломонова линия се преражда духа на Великия Учител на древна Персия Зороастър, който е един от най-издигнатите Посветени на човечеството и който е Учител на Хермес и Мойсей още от Атлантида.
След това, когато се ражда Исус, явяват се Ангели, които съобщават на овчарите за раждането на Христа, Спасителя на света. Друго важно в това описание е, че има известна интимна връзка между Йоан Кръстител и Исус, коготото ни описва Лука. Това са историческите факти. Сега ще кажа няколко думи как Окултната Наука разглежда този въпрос. Исторически факт е, че имаме две раждания, което следва от изследването на двата разказа. Окултната Наука твърди, че в Исус по Соломонова линия се преражда духа на Великия Учител на древна Персия Зороастър, който е един от най-издигнатите Посветени на човечеството и който е Учител на Хермес и Мойсей още от Атлантида. Той е бил във връзка с Христа още като Учител в Персия и още по-рано в Атлантида. И затова се описва, че дошли Мъдреци от Изток да му се поклонят. Това са неговите ученици от миналото, които той е посветил и затова той им се явява като звезда, която ги води на мястото на новото му въплъщение. Защото и самото име Зороастър значи Златна звезда. Тази именно Златна звезда водеше Мъдреците.
към текста >>

Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност.
Това е живяло в Исус от Назарет. Но същевременно е живяло и друго едно Същество, пълно с Мъдрост. Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество. Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания. В него е събран резултата, жетвата на цялата история на човечеството". Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност. При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество. Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено.
към текста >>

По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим.
При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество. Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек. От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра. След това Исус отива с родителите си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в Мъдрост и благодат. Обикновено се мисли, че Исус е единствено дете на родителите си. Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят.
към текста >>

Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят.
По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек. От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра. След това Исус отива с родителите си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в Мъдрост и благодат. Обикновено се мисли, че Исус е единствено дете на родителите си. Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят. Този въпрос пак се изяснява от Окултната Наука. Както казах по-рано, че Соломоновият Исус умира на 12-13 годишна възраст и духът на Зороастър се вселява в Натановия Исус. Но този Соломонов Исус имал братя и сестри. Известно време след неговата смърт умира и неговия баща. И братята и сестрите му остават само с майка си.
към текста >>

Както казах по-рано, че Соломоновият Исус умира на 12-13 годишна възраст и духът на Зороастър се вселява в Натановия Исус.
От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра. След това Исус отива с родителите си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в Мъдрост и благодат. Обикновено се мисли, че Исус е единствено дете на родителите си. Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят. Този въпрос пак се изяснява от Окултната Наука. Както казах по-рано, че Соломоновият Исус умира на 12-13 годишна възраст и духът на Зороастър се вселява в Натановия Исус. Но този Соломонов Исус имал братя и сестри. Известно време след неговата смърт умира и неговия баща. И братята и сестрите му остават само с майка си. Около това време умира и майката на Натановия Исус. Двете семейства са се познавали и са живели в приятелски отношения.
към текста >>

Но този Соломонов Исус имал братя и сестри.
След това Исус отива с родителите си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в Мъдрост и благодат. Обикновено се мисли, че Исус е единствено дете на родителите си. Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят. Този въпрос пак се изяснява от Окултната Наука. Както казах по-рано, че Соломоновият Исус умира на 12-13 годишна възраст и духът на Зороастър се вселява в Натановия Исус. Но този Соломонов Исус имал братя и сестри. Известно време след неговата смърт умира и неговия баща. И братята и сестрите му остават само с майка си. Около това време умира и майката на Натановия Исус. Двете семейства са се познавали и са живели в приятелски отношения. И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират.
към текста >>

И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират.
Но този Соломонов Исус имал братя и сестри. Известно време след неговата смърт умира и неговия баща. И братята и сестрите му остават само с майка си. Около това време умира и майката на Натановия Исус. Двете семейства са се познавали и са живели в приятелски отношения. И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират. Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява занаята на баща си - дърводелство. С този занаят той е пътувал по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места. И винаги там, където е работил, е влизал в близки отношения с хората и те много са го обиквали за неговия благ характер и за неговата интелигентност, и са слушали със радост неговите разговори. В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно отношение. Първо Той се заема да изучи основно еврейското Свещено Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество.
към текста >>

Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява занаята на баща си - дърводелство.
Известно време след неговата смърт умира и неговия баща. И братята и сестрите му остават само с майка си. Около това време умира и майката на Натановия Исус. Двете семейства са се познавали и са живели в приятелски отношения. И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират. Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява занаята на баща си - дърводелство. С този занаят той е пътувал по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места. И винаги там, където е работил, е влизал в близки отношения с хората и те много са го обиквали за неговия благ характер и за неговата интелигентност, и са слушали със радост неговите разговори. В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно отношение. Първо Той се заема да изучи основно еврейското Свещено Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество. Но остава разочарован.
към текста >>

След като майката на Соломоновия Исус се оженва за бащата на Натановия Исус, според Окултната Наука неговата рождена майка, която е била умряла, се вселява в тялото на майката на Натановия Исус.
Затова между 25-та и 30-та година Той влиза в ордена на есеите, като мислел там да намери метод за спасение на човечеството. Но и от тях останал разочарован, защото и те търсели спасението за една ограничена част от човечеството, само за хората, които принадлежали на техния орден. Те водели един много чист и свят живот и били във връзка със светлите Същества и тъмните същества бягали от тях, но затова пък още по-яростно нападали останалите хора, които живеели в тъмнина. Това породило дълбока скръб в душата на Исус, която скръб се превръща в Любов към страдащото човечество и търси път и метод да им помогне. Не е било достатъчно само да говори на хората за Любов и братство, за страдание и милосърдие, но трябвало да се влее нова младенческа сила в остарелите жили на човечеството. След като майката на Соломоновия Исус се оженва за бащата на Натановия Исус, според Окултната Наука неговата рождена майка, която е била умряла, се вселява в тялото на майката на Натановия Исус. Така че, неговата рождена майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото, е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус. И той споделя с нея всички свои преживявания и разочарования от състоянието, в което е изпаднало човечеството. Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството. След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството. С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете.
към текста >>

26. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела.
А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло.
към текста >>

27. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В това дете се въплъщава душата на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус.
Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и душата на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена. И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма. Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария. Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет. Детето, което живее в Назарет, е родено по свещеническата линия на Натан. В това дете се въплъщава душата на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус. В него се въплъщава духът на Заратустра. Двойката, която живее в Назарет, е описана от Лука, а тази, която живее във Витлеем, е описана от Матей. Следователно, с двете момчета Исус се свързват двама от най-великите учители на човечеството от миналото - Заратустра със Соломоновото момче Исус и Буда с Ната- новото момче Исус. По такъв начин става сливането на двете мощни културни течения на миналото, които се обединяват за великото събитие, което предстои да се извърши в Палестина, като същевременно те се подмладяват. Будизмът е учение за човешката душа и как тя може да се издигне над ограниченията на кармата.
към текста >>

Следователно, с двете момчета Исус се свързват двама от най-великите учители на човечеството от миналото - Заратустра със Соломоновото момче Исус и Буда с Ната- новото момче Исус.
Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет. Детето, което живее в Назарет, е родено по свещеническата линия на Натан. В това дете се въплъщава душата на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус. В него се въплъщава духът на Заратустра. Двойката, която живее в Назарет, е описана от Лука, а тази, която живее във Витлеем, е описана от Матей. Следователно, с двете момчета Исус се свързват двама от най-великите учители на човечеството от миналото - Заратустра със Соломоновото момче Исус и Буда с Ната- новото момче Исус. По такъв начин става сливането на двете мощни културни течения на миналото, които се обединяват за великото събитие, което предстои да се извърши в Палестина, като същевременно те се подмладяват. Будизмът е учение за човешката душа и как тя може да се издигне над ограниченията на кармата. Същността на това учение е за вътрешният живот на човека, за вътрешните сили на човешката душа. Човек се схваща като едно същество само по себе си и се оставя настрана от Вселената, от която човек е произлязъл. Затова учението на Буда, когато то се познава истински, действа така топло и вътрешно на човешката душа.
към текста >>

Казах, че в Соломоновия Исус беше се преродил Зара- тустра, който е бил ученик на Хермес и беше му отдал своето астрално тяло със всички сили в него, с помощта на което организира Египетската култура.
То е било в Египет, Персия, Индия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава между Славянството. Глава на това Братство е Христос". С това Учителят загатва за същия Духовен факт. Тези 12 учители около Христа имат отношение към това, което в Кабала наричат 12 Сефироти, а също така има отношение и към 12-те зодиакални знаци. Следователно с Кръщението, извършено от Йоан в Йордан, беше настъпил онзи момент в развитието на Човечеството, когато този 13-ти се яви на Земята в плът, от Когото всички други будисатви и Буди бяха приели в миналото своите мисии и учения. Казах, че в Соломоновия Исус беше се преродил Зара- тустра, който е бил ученик на Хермес и беше му отдал своето астрално тяло със всички сили в него, с помощта на което организира Египетската култура. И сега Евангелието на Матей ни описва, че Исус с родителите си бяга в Египет. Това е станало, за да отиде Исус-Заратустра в Египет, където са се развили Неговите сили, за да си ги прибере обратно, за да може да извърши Великото Дело. След връщането от Египет, Соломоновият Исус, заедно с родителите си се настанява в Назарет, където живее Натановият Исус. Така двете момчета Исус, които са свързани с две велики културни течения на миналото, се събират в един град. Така биват събрани конкретно и двата светогледа.
към текста >>

След връщането от Египет, Соломоновият Исус, заедно с родителите си се настанява в Назарет, където живее Натановият Исус.
Тези 12 учители около Христа имат отношение към това, което в Кабала наричат 12 Сефироти, а също така има отношение и към 12-те зодиакални знаци. Следователно с Кръщението, извършено от Йоан в Йордан, беше настъпил онзи момент в развитието на Човечеството, когато този 13-ти се яви на Земята в плът, от Когото всички други будисатви и Буди бяха приели в миналото своите мисии и учения. Казах, че в Соломоновия Исус беше се преродил Зара- тустра, който е бил ученик на Хермес и беше му отдал своето астрално тяло със всички сили в него, с помощта на което организира Египетската култура. И сега Евангелието на Матей ни описва, че Исус с родителите си бяга в Египет. Това е станало, за да отиде Исус-Заратустра в Египет, където са се развили Неговите сили, за да си ги прибере обратно, за да може да извърши Великото Дело. След връщането от Египет, Соломоновият Исус, заедно с родителите си се настанява в Назарет, където живее Натановият Исус. Така двете момчета Исус, които са свързани с две велики културни течения на миналото, се събират в един град. Така биват събрани конкретно и двата светогледа. Интересен е също и фактът, че раждането на Исус по Соломонова линия е възвестено на Бащата Йосиф, а раждането на Натановия Исус е възвестено на майката Мария. Това не е случайно, защото в Евангелието няма нищо случайно. Тук ни е разкрит един велик закон, който Гьоте изразява по следния начин: "От баща си съм наследил телосложението и сериозното поведение в живота, а от майка си - веселата природа и любовта към познанието".
към текста >>

Интересен е също и фактът, че раждането на Исус по Соломонова линия е възвестено на Бащата Йосиф, а раждането на Натановия Исус е възвестено на майката Мария.
И сега Евангелието на Матей ни описва, че Исус с родителите си бяга в Египет. Това е станало, за да отиде Исус-Заратустра в Египет, където са се развили Неговите сили, за да си ги прибере обратно, за да може да извърши Великото Дело. След връщането от Египет, Соломоновият Исус, заедно с родителите си се настанява в Назарет, където живее Натановият Исус. Така двете момчета Исус, които са свързани с две велики културни течения на миналото, се събират в един град. Така биват събрани конкретно и двата светогледа. Интересен е също и фактът, че раждането на Исус по Соломонова линия е възвестено на Бащата Йосиф, а раждането на Натановия Исус е възвестено на майката Мария. Това не е случайно, защото в Евангелието няма нищо случайно. Тук ни е разкрит един велик закон, който Гьоте изразява по следния начин: "От баща си съм наследил телосложението и сериозното поведение в живота, а от майка си - веселата природа и любовта към познанието". С този факт е показано, че Соломоновият Исус, който е въплътеният Заратустра, наследява от баща си волята и характера, които са свойствени на Заратустра, а Натановият Исус, чието раждане е известно на майката, който е свързан с Буда, наследява от майка си вътрешните качества мекота и стремеж към познанието. Така че, двете момчета Исус са събрани да живеят в Назарет. Детето, което носи в себе си духа на Заратустра, развива постепенно, с голяма бързина зрелостта на онези Сили, които той трябва да развие.
към текста >>

С този факт е показано, че Соломоновият Исус, който е въплътеният Заратустра, наследява от баща си волята и характера, които са свойствени на Заратустра, а Натановият Исус, чието раждане е известно на майката, който е свързан с Буда, наследява от майка си вътрешните качества мекота и стремеж към познанието.
Така двете момчета Исус, които са свързани с две велики културни течения на миналото, се събират в един град. Така биват събрани конкретно и двата светогледа. Интересен е също и фактът, че раждането на Исус по Соломонова линия е възвестено на Бащата Йосиф, а раждането на Натановия Исус е възвестено на майката Мария. Това не е случайно, защото в Евангелието няма нищо случайно. Тук ни е разкрит един велик закон, който Гьоте изразява по следния начин: "От баща си съм наследил телосложението и сериозното поведение в живота, а от майка си - веселата природа и любовта към познанието". С този факт е показано, че Соломоновият Исус, който е въплътеният Заратустра, наследява от баща си волята и характера, които са свойствени на Заратустра, а Натановият Исус, чието раждане е известно на майката, който е свързан с Буда, наследява от майка си вътрешните качества мекота и стремеж към познанието. Така че, двете момчета Исус са събрани да живеят в Назарет. Детето, което носи в себе си духа на Заратустра, развива постепенно, с голяма бързина зрелостта на онези Сили, които той трябва да развие. Индивидуалността, която действа в другото дете Исус, е от друго естество. В него действа преобразеното астрално тяло на Буда, което в Източния окултизъм наричат Нирманикая. Ето защо се казва, че когато родителите се връщат от Витлеем в Назарет, детето е пълно с Мъдрост (т.е.
към текста >>

Така ние виждаме в детето Исус от Натановата линия да расте едно същество с дълбока чувствителност, а в Соломоновия Исус виждаме да расте една индивидуалност с невиждана зрялост, с дълбоко разбиране за света.
Неговото етерно тяло е проникнато от Мъдростта)" и Божията благодат беше над Него" (2;51-52). Но то растеше така, че развиваше много бавно обикновените човешки способности, които се отнасят към разбирането и познаването на външния свят. В замяна на това в него се развива именно онова, което се изливаше от небето, от осияващото Духовно тяло на Буда. То развива такава дълбочина на вътрешния живот, която не може да се сравни с нищо друго по рода си в света. В детето се развива такава дълбочина на чувствата, която действа по един чудотворен начин на окръжаващата го среда. Така ние виждаме в детето Исус от Натановата линия да расте едно същество с дълбока чувствителност, а в Соломоновия Исус виждаме да расте една индивидуалност с невиждана зрялост, с дълбоко разбиране за света. Когато детето Исус е занесено в Храма и го вижда Мъдрецът Симеон, той казва на майка му Мария, че меч ще прониже нейното сърце. А този меч е почнал да действа, когато Натановият Исус е изгубен за родителите си в Ерусалим и го намират при книжниците и мъдреците, че разисква върху Писанията. Родителите като го намират, го виждат така преобразен, че не могат да го разберат. Той казва на майка си: "Защо ме търсите? Не знаете ли, че аз трябва да бъда в дома на Отца?
към текста >>

Духът на Заратустра, Който в това време е живял в Соломоновия Исус, го напуска и се пренася в тялото на Натановия Исус, вследствие на което става тази промяна в него, че родителите му не могат да го разберат.
Това, именно, смущава майката и не го разбира. Но това показва, че с детето е станало нещо, за да не могат родителите му, така да се каже, да го познаят. Те външно го познават, но той се изменил вътрешно и те не разбират как е станало това. Но на Окултната Наука е познат фактът, че Духът, Който обитава в едно тяло, може да го напусне и да отиде в друго тяло. Такова нещо е станало и с Натановия Исус. Духът на Заратустра, Който в това време е живял в Соломоновия Исус, го напуска и се пренася в тялото на Натановия Исус, вследствие на което става тази промяна в него, че родителите му не могат да го разберат. Така в Натановия Исус се събират преобразеното Духовно тяло на Буда и Духът на Заратустра. Скоро след това умира майката на Натановия Исус. Също Йосиф от Соломоновата линия е бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома на Натановия Исус. По такъв начин двете семейства се събират заедно. При кръщението на Исус в Йордан не се казва, че той е син на Йосиф, а се казва: "... и го считаха за сина на Йосифа".
към текста >>

Също Йосиф от Соломоновата линия е бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома на Натановия Исус.
Но на Окултната Наука е познат фактът, че Духът, Който обитава в едно тяло, може да го напусне и да отиде в друго тяло. Такова нещо е станало и с Натановия Исус. Духът на Заратустра, Който в това време е живял в Соломоновия Исус, го напуска и се пренася в тялото на Натановия Исус, вследствие на което става тази промяна в него, че родителите му не могат да го разберат. Така в Натановия Исус се събират преобразеното Духовно тяло на Буда и Духът на Заратустра. Скоро след това умира майката на Натановия Исус. Също Йосиф от Соломоновата линия е бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома на Натановия Исус. По такъв начин двете семейства се събират заедно. При кръщението на Исус в Йордан не се казва, че той е син на Йосиф, а се казва: "... и го считаха за сина на Йосифа". След Кръщението се казва: "А Исус, изпълнен с Дух Святи..." Когато се казва, че един човек е изпълнен с Дух Святи, се разбира едно човешко същество, едно човешко тяло, в което не е напълно въплътено Възвишено Духовно Същество, а само частично и по такъв начин то е във връзка едновременно и с Духовния, и с физическия свят. живее едновременно в Духовното и физическо тяло и сваля на Земята Духовни Истини като Откровения. Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава.
към текста >>

Според Окултната Наука, след напускането на тялото на Исус от Назарет, Духът на Заратустра се съединява с етерното тяло на Соломоновия Исус, което Той е преработил и организирал, докато бил още в неговото физическо тяло и с него си изгражда ново физическо тяло.
Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава. Но едно Възвишено Същество може постепенно да изработи своето тяло или да го преобрази. Така и Исус от Назарет трябваше да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на Великото Същество, Което слизаше на Земята, за да възвести всеобщата Любов между душите, независимо от кръвното родство. И затова, когато казват на Христа, че братята и майка Му искат да Го видят, Той посочва към учениците Си и казва: "Моите братя и моята майка са тези. които изпълняват волята Божия и слушат Словото Божие" (8;21) Тази задача имаше Исус, да подготви тялото си за Великото същество - Христос. Според Окултната Наука, след напускането на тялото на Исус от Назарет, Духът на Заратустра се съединява с етерното тяло на Соломоновия Исус, което Той е преработил и организирал, докато бил още в неговото физическо тяло и с него си изгражда ново физическо тяло. Оттогава Той се преражда многократно в нови тела и се движи в света като Ръководител на Християнството, познат под името Учителят Исус. Той е вдъхновител на всички онези, които са работили в полето на християнството. Той ръководи Езотеричните и Окултни Християнски Школи. След като Духът на Заратустра напуска тялото на Ната- новия Исус, след кръщението в това тяло се вселява Христовия Дух. В по-старите ръкописи на Евангелието е казано: "Този е моят обичен Син, Когото родих днес".
към текста >>

28. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори.
И той слезе с тях в Назарет и там им се покоряваше. А майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (2;39-52). Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител. В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища.
към текста >>

29. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Разгледайте кремовете как растат, не се трудят, нито предат, но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се обличал като един от тях.
Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат. Те нямат нито скривалища, нито житници, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците? И кой от вас може с грижите си да прибави един лакът на ръста си? И тъй, ако най-малкото не можете да сторите, защо се безпокоите за друго? Разгледайте кремовете как растат, не се трудят, нито предат, но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се обличал като един от тях. И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облече вас, маловери! И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте, защото всичко това търсят народите на света, а Отец ви знае, че се нуждаете от това. Но търсете първом Царството Божие и всичко това ще ви се прибави." (12; 15-31) "Не бой се мало стадо, защото Отец е благоволил да ви даде царството." (12;32) "Продайте имота си и давайте милостиня.
към текста >>

30. 20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона".
Обаче Христос говори на онова в човека, което не израства от зародиша, но което произхожда от Царството Божие. Затова той загатва в Евангелието на Лука, когато говори на своите ученици за същността на Йоан Кръстител: "Казвам ви, няма по-голям пророк между тези, които са родени от жена, от Йоана", т.е. чието същество така, както стои пред нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане от мъжки и женски зародиш. По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан". Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона".
към текста >>

В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло.
чието същество така, както стои пред нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане от мъжки и женски зародиш. По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан". Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа.
към текста >>

Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон.
Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят.
към текста >>

И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е.
тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят. Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката душа да се развива и облагородява. Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана.
към текста >>

Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин.
Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят.
към текста >>

За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон.
Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза. Но същевременно трябваше да бъде показано как тогавашните хора, макар и най- високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия принцип в себе си.
към текста >>

Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон.
Когато тази детска природа бъде пробудена, тя става възприемчива за Христовия принцип, за Любовта, става способна да се съедини с Христовия принцип. Обаче силите, способностите, които се намират под влиянието на тъмните сили, колкото издигнати и да са те, ако днес само те действат в човека, те ще отхвърлят, ще охулят това, което живее на земята като Христова сила, както Христос представи това. Христос казва: "Ново вино се налива в нови мехове и стара дреха не се кърпи с нова кръпка". С това Христос иска да каже, че трябва да се създадат нови форми, в които да се влее новото, което влиза в света. С това той искал да каже, че този начин на връзка с духовния свят, който е съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да влее новото, нищо няма да излезе. Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон. Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми. И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния свят".
към текста >>

Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е.
С това Христос иска да каже, че трябва да се създадат нови форми, в които да се влее новото, което влиза в света. С това той искал да каже, че този начин на връзка с духовния свят, който е съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да влее новото, нищо няма да излезе. Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон. Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми. И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния свят". Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата. Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена.
към текста >>

31. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия храм в Ерусалим непокътнат.
Исус им казва: "Вие се заблуждавате, защото когато възкръснат мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангелите небесни те." Сцената с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на княза на света, представен от цезар. За да се разбере тази сцена, трябва да се разгледа на историческия фон на епохата. От една страна имаме човекът -Исус, който носи в себе си Бога-Христос, а на друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител на Бога. По този въпрос говорих малко в предната глава, сега ще направя едно допълнение. За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия храм в Ерусалим непокътнат. Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм към своя култ. Затова те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще поставят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на Мойсей. За да избегнат тази голяма опасност, еврейските ръководители са били готови на неограничени компромиси. Те не само приели да плащат данък на цезаря, но позволили на функционерите на цезаря, събирачите на данъка, среброменителите, търговците, да поставят своите маси в двора на храма, даже и в преддверието на храма. С това храмът станал обиталище на два бога - Йехова и цезар.
към текста >>

32. XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

От такъв род посветени е бил и Соломон.
XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ В миналото, за да влезе някой във връзка с невидимия свят, е минавал през Посвещение, като е прекарвал три и половина дни една мистична смърт. Това е символизирано със стоенето на Йона три дни в корема на кита. В Древността е имало различни форми на Посвещение. От такъв род посветени е бил и Соломон. Но Христос казва: Тук има много повече от Соломона, .много повече от Йона. С това Христос загатва, че в света е навлязло нещо ново. Тук има нещо, при което човек, когато той е развил до зрялост своя Аз, се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, силите на Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Хората могат да я покварят, като се отказват от Христа, но те могат и да я развият и облагородят, ако приемат Христа в себе си.
към текста >>

Но Христос казва: Тук има много повече от Соломона, .много повече от Йона.
XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ В миналото, за да влезе някой във връзка с невидимия свят, е минавал през Посвещение, като е прекарвал три и половина дни една мистична смърт. Това е символизирано със стоенето на Йона три дни в корема на кита. В Древността е имало различни форми на Посвещение. От такъв род посветени е бил и Соломон. Но Христос казва: Тук има много повече от Соломона, .много повече от Йона. С това Христос загатва, че в света е навлязло нещо ново. Тук има нещо, при което човек, когато той е развил до зрялост своя Аз, се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, силите на Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Хората могат да я покварят, като се отказват от Христа, но те могат и да я развият и облагородят, ако приемат Христа в себе си. Така Христос внася в Своето Учение онова, което тогава дойде, като един нов елемент на Земята.
към текста >>

Затова Христос казва още: Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона, чрез Откровение или чрез Посвещение в знака на Йона.
Тук има нещо, при което човек, когато той е развил до зрялост своя Аз, се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, силите на Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Хората могат да я покварят, като се отказват от Христа, но те могат и да я развият и облагородят, ако приемат Христа в себе си. Така Христос внася в Своето Учение онова, което тогава дойде, като един нов елемент на Земята. Ние виждаме, как всички стари начини на възвестяване на Царството Божие бяха изменени чрез събитието на Голгота. Затова Христос казва още: Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона, чрез Откровение или чрез Посвещение в знака на Йона. Ако такива между вас, не биха постигнали нещо друго, те никога не биха видели Царството Божие в това си въплъщение. Те по-скоро биха умрели. Това значи, че те не биха видели Царството Божие преди тяхната смърт, ако не бяха били Посветени. Но в такъв случай, те би трябвало да минат през едно състояние, подобно на смърт. Но сега Христос искаше да покаже, че може да има и такива хора, които преди да умрат, могат да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло като един нов елемент в света.
към текста >>

Духовният свят трябваше да бъде разкрит без знака на Соломона и Йона.
Но в такъв случай, те би трябвало да минат през едно състояние, подобно на смърт. Но сега Христос искаше да покаже, че може да има и такива хора, които преди да умрат, могат да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло като един нов елемент в света. Отначало учениците не разбираха за какво става дума. Но Той искаше да им покаже, че те трябва да бъдат онези, които преди да умрат от естествена смърт или преди да изпитат състоянието, подобно на смъртта, което се е практикувало при Древните Посвещения, биха познали Тайните на Небесното Царство. Но те не разбраха, че те, които бяха около Него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, чрез което непосредствено трябва да се издигнат в духовния свят. Духовният свят трябваше да бъде разкрит без знака на Соломона и Йона. Непосредствено след тези думи е описана сцената с Преображението, където тримата ученици - Петър, Яков и Йоан, са възнесени в духовния свят и виждат там Мойсей и Илия и самата духовна Същност на Христа. С това Христос показа третия начин за проникване в духовния свят, освен под знака на Соломона и под знака на Йона. Това е новото знамение на времето, когато Азът трябваше да се развие, и че сега той непосредствено трябваше да бъде вдъхновен, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на Аза, а не на астралното или на етерното тяло. След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато Синът Человечески ще бъде предаден в човешки ръце. Това значи, че е дошло времето, когато хората трябва да развият в себе си Аза, когото Учениците, както и другите хора, трябваше да видят в най-висока форма в Исуса Христа.
към текста >>

С това Христос показа третия начин за проникване в духовния свят, освен под знака на Соломона и под знака на Йона.
Отначало учениците не разбираха за какво става дума. Но Той искаше да им покаже, че те трябва да бъдат онези, които преди да умрат от естествена смърт или преди да изпитат състоянието, подобно на смъртта, което се е практикувало при Древните Посвещения, биха познали Тайните на Небесното Царство. Но те не разбраха, че те, които бяха около Него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, чрез което непосредствено трябва да се издигнат в духовния свят. Духовният свят трябваше да бъде разкрит без знака на Соломона и Йона. Непосредствено след тези думи е описана сцената с Преображението, където тримата ученици - Петър, Яков и Йоан, са възнесени в духовния свят и виждат там Мойсей и Илия и самата духовна Същност на Христа. С това Христос показа третия начин за проникване в духовния свят, освен под знака на Соломона и под знака на Йона. Това е новото знамение на времето, когато Азът трябваше да се развие, и че сега той непосредствено трябваше да бъде вдъхновен, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на Аза, а не на астралното или на етерното тяло. След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато Синът Человечески ще бъде предаден в човешки ръце. Това значи, че е дошло времето, когато хората трябва да развият в себе си Аза, когото Учениците, както и другите хора, трябваше да видят в най-висока форма в Исуса Христа. Този Аз е Синът Человечески, Който трябва да бъде предаден на човеците. Щайнер определя по следния начин разликата между старото и новото Посвещение: „Разликата между Източното и Западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто - в будно състояние.
към текста >>

33. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

По този път са се явили онези чудни четиридесет и две беседи, наречени Тълкуване на Исусовите притчи и онези странни по разбиране и език тринадесет катехизисни поучения, наречени Думи по притчите Соломонови, както и класическите Четири беседи по начертанията на Апокалипсиса.
Един от активните ученици на Боян е и Теодор Преславец, ръководител на Средечкото братство. Еднакво прочут и като оратор, и като писател, става най-предания помощник на Богомил в работата му из България. Заедно с него или сам той обикаля цяла Западна и Южна България в активна работа, като основавал центрове, особено на юг — в Охрид, Прилеп, Солун, Атина и Коринт. Братствата на Атина и Прилеп дълго пазели спомена за неговата жива наставническа реч. Той разяснявал с дълбоко мистично прозрение и с конкретни думи, с остро проникновение легендите на вечните проблеми, долавял местните разбирания и е бил близък до старите народни сказания, като умело използвал тези елементи, за да присади чрез тях новото в духа на народа, да го накара да дири недоволен и устремен. По този път са се явили онези чудни четиридесет и две беседи, наречени Тълкуване на Исусовите притчи и онези странни по разбиране и език тринадесет катехизисни поучения, наречени Думи по притчите Соломонови, както и класическите Четири беседи по начертанията на Апокалипсиса. Наред с Теодор Преславец е работил и Петър Осоговски, отпосле Доростолски ръководител. Той обикалял Северна и Източна България, като минавал и в земите на сегашна Румъния до самите Карпати, както и в Западна Русия. Основава братство в Доростол, където година след стъпването си става също така ръководител на братства в Рига, Краков и Виена. Там работата му се преплита с дейността на Симеон Антипа и мъчно би могло да се определи кое кому принадлежи. Знае се със сигурност, че споменатите братства са основани от него, но в някои от тях — Краков, Виена и Рига е работил почти изключително Симеон Антипа, който бил ръководител на братството в Краков.
към текста >>

6. Символика: Соломон /словата на блажения/ и гадателят /Даниил/.
Космични: Сатанаил — царят на мрака; и Адам — Каин и Авел. 1. Магия: Небето /Трите Небеса/ и стълбът — Вавилонската кула. 2. Мистика: Царят на Салим /Мелхиседек/ и търсещата / Каломина/. 4. Езотеризъм: Мойсей, жрецът на Озирис и поклонението на влъхвите /Пътят на звездата/. 5. Ритуал: Скритият — псалом на Слънцето и скритата — песен на Девата. 6. Символика: Соломон /словата на блажения/ и гадателят /Даниил/. 7. Великото Дело: Притчи /Книга на загадките/ и Савската царица /Соломон и Балкиза/. 8. Малкото Дело: Блудният син /сватбата на царския син/ и домът /дъщерята на царя/. 9. Апокалиптика: Ездра /видението на Ездра/ и Юда /Иисус на планината/. Освен това по това време Богомил е бил написал 29 легенди. Ето имената им:
към текста >>

7. Великото Дело: Притчи /Книга на загадките/ и Савската царица /Соломон и Балкиза/.
1. Магия: Небето /Трите Небеса/ и стълбът — Вавилонската кула. 2. Мистика: Царят на Салим /Мелхиседек/ и търсещата / Каломина/. 4. Езотеризъм: Мойсей, жрецът на Озирис и поклонението на влъхвите /Пътят на звездата/. 5. Ритуал: Скритият — псалом на Слънцето и скритата — песен на Девата. 6. Символика: Соломон /словата на блажения/ и гадателят /Даниил/. 7. Великото Дело: Притчи /Книга на загадките/ и Савската царица /Соломон и Балкиза/. 8. Малкото Дело: Блудният син /сватбата на царския син/ и домът /дъщерята на царя/. 9. Апокалиптика: Ездра /видението на Ездра/ и Юда /Иисус на планината/. Освен това по това време Богомил е бил написал 29 легенди. Ето имената им: 1. Изгонването на ангелите
към текста >>

7. Соломоновият храм
2. Кръстното дърво 3. Въпросите на Балкиза 4. Слизането на Иисус в ада 5. Ходенето на Богородица по мъките 6. Митарственик 7. Соломоновият храм 8. Виденията на Йоана Кръстителя 9. Повест за Чашата 10. Деянията на Йосиф Ариматейски 11. Въпросът на Пилат 12. Образът на Абгар
към текста >>

34. БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Образът с отражението дават Соломоновият ключ — шестоъгълника.
Трите Небеса са трите рода на мистичното себеосъществяване, но осъществяването вътре на онова, което лежи горе над всяко постижение, над всяка Тайна. На Първото Небе лежат съградени седемте Храма, седемте Ключове на Посвещението, седемте Загадки на Вратите, седемте Догми, седемте Ритуала, седемте Жеста, седемте Слова, седемте Завета на Висшата Магия. По тези неща не се пише на книга, всеки устно ще чуе, когато стане зрял. На Второто Небе /по-горе от Първото/ лежи един Храм, синтетичната схема на седемте споменати Храма, където се намира Ключът на Седморката, образувана от четирите и трите и дванадесетте Първообраза на зодиакалната светлина и на Словото. На Третото Небе /над Второто/ стои онзи, чието отражение е Небесният Хермафродит. Образът с отражението дават Соломоновият ключ — шестоъгълника. Четирите стълба и златният в средата дават Пентаграма, който е емблема на власт над елементите. Ясно е, че към Този, Който Е, се стига чрез Висшата Истина, разбулената и изявена Тайна, понеже страдалецът е разчел висшите начертания, овладял е равновесието на Змията и има яйцето на вечно неподвижното пребиваване в себе си. Когато Висшият проклина Каин, Той казва: „Ата нарам". Четено кабалистически, проклятието на Бога е благословия към човека. Това е Пътят на мистичните Отражения.
към текста >>

35. 15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е.
Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота. Затова аз казвам, че младите, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят. Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят, а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят.
към текста >>

Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят, а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят.
Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота. Затова аз казвам, че младите, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят. Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят, а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят. Ще кажете: Как старите да не вярват в Създателя си? Нали старите са по-религиозни, имат повече вяра? Ако вярват, какво ги ползва тази вяра? Вярата в това отношение не е съществена. Религиозните хора придават по някой път на вярата качества, които тя няма.
към текста >>

36. 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Соломон, който е познавал астрологията, казва, че всяко нещо си има точно определено време.
Опозиция 180° - дисхармоничен, с орбис 10 градуса. *** Един от основните принципи на окултната наука и по-специално на астрологията е, че човек не се ражда произволно, а на точно определено за това време и място. В херметичната наука има един закон, наречен „Закон на епохата” или „Закон на Хермес”, според който раждането не е произволно, а е предопределено от момента на зачатието. Законът гласи: знакът и градусът, на които се намира Луната в момента на Епохата, тоест в момента на зачатието, стават Асцендент при раждането, ако Луната се пълни, и Десцендент (знакът, който при раждането е на западния хоризонт), ако Луната намалява. Соломон, който е познавал астрологията, казва, че всяко нещо си има точно определено време. Френският учен и астролог Пол Фламбарт по пътя на своите чисто статистически данни и изследвания е дошъл до същото заключение и казва: „Човек не се ражда под какво да е небе, природата избира за тази цел тъкмо онази четвърт част от всичките 35,064 четвъртинки часове в една година, при които планетните конфигурации имат възможно най-голямата прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или на някои от най-близките роднини на родения.” Този закон ни показва вътрешната зависимост, която съществува между планетните констелации (съчетания) в пространството и динамичните енергии в човека. И според този закон всеки човек се ражда именно в такъв момент, когато звездните констелации са такива, каквото е съотношението на силите, които действат в неговото съзнание и строят неговия организъм. Този закон на съотношенията ни показва, че не планетите като физически тела с техните електромагнитни вълни определят съдбата на човека, а те само обективно ни показват какво е съотношението на силите, които действат в даден човек. Знаем, че законът на съответствията, формулиран от Хермес, гласи: „Туй, което е горе, е по- добно на това, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на това, което е горе”. Приложен към този случай, означава, че силите в човека съответстват на това, което е в Космоса, и това, което е в Космоса, съответства на онова, което е в човека.
към текста >>

37. 12-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

7. В тази Школа ще учите онова изречение на Соломона: Има време за всяко нещо.
Законът на невидимия свят е толкова строг, че няма да допусне да влязат там простаци. По никой начин! С милиони и милиарди години ще ви държат на земята, но ще ви заставят да учите. И след милиони години, при най-голяма упоритост, ще ви заставят най-после да учите. Затова учете навреме, за да избегнете излишни страдания. 7. В тази Школа ще учите онова изречение на Соломона: Има време за всяко нещо. В Божествената Школа се показва времето за всички неща, които трябва да се извършат. Трябва да знаем кога и как да ги извършим. Всяко нещо има своето време. 8. Ще се пазите в Школата да не нарушавате хармонията. Ще се пазите, защото всеки един от вас може да излезе временно от течението.
към текста >>

38. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато Господ се яви пред Соломона, който беше адепт, той поиска знание и Мъдрост.
И погледнеш, този човек хванал кривия път. Затова влезеш ли в духовния живот, не бързай, всичко да се подготвиш, да се калиш добре и тогава като видиш лицето си, ще знаеш вече какво се иска от тебе да работиш. Това е една велика Истина. 70. Пътят на Любовта и Пътят на Мъдростта. Днес Господ ви говори. Когато Господ се яви пред Соломона, който беше адепт, той поиска знание и Мъдрост. Той направи крив избор. Той избра мъчния Път и не можа да устои в него. Затова ви казвам: Не избирайте трудния Път на Соломона, Пътя на Мъдростта, но изберете Пътя на Любовта. Този Път е Път на страдания, на скърби в света, но където има страдания и скърби, там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е Пътят на Светлината.
към текста >>

Затова ви казвам: Не избирайте трудния Път на Соломона, Пътя на Мъдростта, но изберете Пътя на Любовта.
70. Пътят на Любовта и Пътят на Мъдростта. Днес Господ ви говори. Когато Господ се яви пред Соломона, който беше адепт, той поиска знание и Мъдрост. Той направи крив избор. Той избра мъчния Път и не можа да устои в него. Затова ви казвам: Не избирайте трудния Път на Соломона, Пътя на Мъдростта, но изберете Пътя на Любовта. Този Път е Път на страдания, на скърби в света, но където има страдания и скърби, там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е Пътят на Светлината. Правилно е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният Път - Пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен Път, целия свят може да обиколите, може да научите всички Школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея - те не могат да изменят този Божествен Път.
към текста >>

Соломон избра този Път, защото имаше високо мнение за себе си.
Правилно е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният Път - Пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен Път, целия свят може да обиколите, може да научите всички Школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея - те не могат да изменят този Божествен Път. Навсякъде ще ви кажат: Първата стъпка на живота, това е Пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-труден, той е Път само на Учителите. Соломон избра този Път, защото имаше високо мнение за себе си. Той мислеше, че може да стане Учител на Израиля. Ако вие съградите живота си върху Любовта, нищо не е в състояние да го разклати. Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, но за всичко онова, което живее дълбоко във вас. Животът се определя от Любовта. При сегашното положение, в което се намирате, само онези хора са разумни, които страдат дълбоко и съзнателно.
към текста >>

39. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И Соломон казва, че много знание на човека не е потребно.
Спрямо когото и да е отношенията ви трябва да бъдат коректни. Това са математически величини, без които вие не можете да функционирате. 363. Положителната страна на Ученика. Положителната страна на Ученика е следната: онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Съвременните религиозни хора казват: Не трябват много знания на човека. И Соломон казва, че много знание на човека не е потребно. Има едно знание само на любопитството, то не е знание, но има едно знание, което е необходимо, то е знанието за живота. Знанието за добродетелите също е потребно. Сегашното знание върви в низходяща степен. Досега вие сте изучавали всички науки в щета на вашите мисли, в щета на човечеството. 364. Ученикът и Школата.
към текста >>

40. ЧОВЕКЪТ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Много неща е знаел Соломон, но има нещо ново, което той не е знаел.
* След всеки период от седем години в човека се започва една нова фаза - развитие на ново тяло. Такива тела има седем. В духовно развитите има още три, а в най-напредналите - още две. Значи в човека може да се развият дванадесет тела. * “Песен на песните” е една алхимическа формула. Много неща е знаел Соломон, но има нещо ново, което той не е знаел. Нещо, вписано вътре в човека: ред, закони и принципи. Затова той съгради външен храм, подобен на Всемирния храм, с много философски смисъл, с мерки и символи, защото не знаеше, че всичко това го има вътре в човека. * В плода е събрана концентрирана слънчева енергия. Костилката носи в себе си дървото. Дървото, като даде плод, пак ще се скрие в костилката.
към текста >>

41. БИБЛИЯТА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

След това идва Книга на царете - еврейският народ започнал да се управлява от царе, между които най-забележителни са Давид и Соломон.
Понякога - но не твърде често, за което сега съжалявам - се обръщах към Учителя за някои обяснения. - Вниквай във вътрешния смисъл на всяка от книгите. Първата книга е Битие - начало на нещата; втората - Изход - излизане; третата - Левит - ръководна книга за този, който е започнал да ходи; Четвъртата - Числата - изчисление за колко време човек може да проходи самостоятелно; Второзаконие - има ли закон, нужно е приложение. След това идва книгата Исус Навин - един от героите, учил при Мойсея; Съдии - в проявяването на съдиите има нещо дълбоко. Книгата Рут говори за влиянието на жената в света. След това идва Книга на царете - еврейският народ започнал да се управлява от царе, между които най-забележителни са Давид и Соломон. Във времето на Соломона културата стигна до своя разцвет. Той беше мъдър, но се оплете в сърцето на жената. Соло-моновци продължават да съществуват по Земята и този въпрос, за жената, още не е разрешен. Адам, за когото е писано в „Битието", създаден по подобие и образ Божий, също не можа да издържи изпита си по този въпрос - жената. Книгите на пророците носят друга култура на човечеството.
към текста >>

Във времето на Соломона културата стигна до своя разцвет.
- Вниквай във вътрешния смисъл на всяка от книгите. Първата книга е Битие - начало на нещата; втората - Изход - излизане; третата - Левит - ръководна книга за този, който е започнал да ходи; Четвъртата - Числата - изчисление за колко време човек може да проходи самостоятелно; Второзаконие - има ли закон, нужно е приложение. След това идва книгата Исус Навин - един от героите, учил при Мойсея; Съдии - в проявяването на съдиите има нещо дълбоко. Книгата Рут говори за влиянието на жената в света. След това идва Книга на царете - еврейският народ започнал да се управлява от царе, между които най-забележителни са Давид и Соломон. Във времето на Соломона културата стигна до своя разцвет. Той беше мъдър, но се оплете в сърцето на жената. Соло-моновци продължават да съществуват по Земята и този въпрос, за жената, още не е разрешен. Адам, за когото е писано в „Битието", създаден по подобие и образ Божий, също не можа да издържи изпита си по този въпрос - жената. Книгите на пророците носят друга култура на човечеството. Те обръщат вниманието му към бъдещия живот, към новата култура на света.
към текста >>

42. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

- Затова Учителя ни говори за Соломона - съгласи се сестрата, която бе по-близо до прозореца, и замечтано отправи поглед към градината.
Никой не може да го разбере и да му помогне." Един млад мъж с изразително лице, който досега бе мълчал, се включи в разговора. Но той бе впечатлен от друго: - Наистина всичко беше много интересно и вълнуващо! Но колко е важно да знаем какво да искаме от Господа! - Затова Учителя ни говори за Соломона - съгласи се сестрата, която бе по-близо до прозореца, и замечтано отправи поглед към градината. - Защото поискал от Господа знание. - Каквото поискал, това и получил - 300 жени и 700 заложници, но заедно с тях и големи изпити - за да разкрие по-лесно мистериите на жената. И накрая стигнал до положението да каже: „Суета на суетите! Всичко е суета! "
към текста >>

В това отношение Сократ е бил по-умен от Соломона - оженил се за зла жена, за да по-мъдрее и се научи на търпение.
" Това неочаквано заключение накара някои от гостите да се замислят. - Какво не бе разбрал царят на израилтяните? - Ами че то е много ясно. Онова, което не са успяли да го научат хиляда жени, можеше да го научи една Ксантипа. В това отношение Сократ е бил по-умен от Соломона - оженил се за зла жена, за да по-мъдрее и се научи на търпение. Ето така още в дълбоката древност са постъпвали умните мъже. Тези разсъждения на домакинята разведриха нейните гости и тя се възползва от това, за да досипе в чашите от ароматичния си чай. Остроумна и закачлива, докато наливаше в чашите, тя продължи своите раздъждения: - Не бива да съдим цар Соломон заради една слабост, поради която е придобил толкова много мъдрост. Макар и цар, може би е искал да получи знанието, което на всички ни липсва - как да обичаме хората такива, каквито са.
към текста >>

- Не бива да съдим цар Соломон заради една слабост, поради която е придобил толкова много мъдрост.
Онова, което не са успяли да го научат хиляда жени, можеше да го научи една Ксантипа. В това отношение Сократ е бил по-умен от Соломона - оженил се за зла жена, за да по-мъдрее и се научи на търпение. Ето така още в дълбоката древност са постъпвали умните мъже. Тези разсъждения на домакинята разведриха нейните гости и тя се възползва от това, за да досипе в чашите от ароматичния си чай. Остроумна и закачлива, докато наливаше в чашите, тя продължи своите раздъждения: - Не бива да съдим цар Соломон заради една слабост, поради която е придобил толкова много мъдрост. Макар и цар, може би е искал да получи знанието, което на всички ни липсва - как да обичаме хората такива, каквито са. Чайникът кипеше и изпълваше стаята с аромата на горски билки. Разговорът ставаше все по-интересен и жената до прозореца вече не гледаше замечтано навън. - Да, всички искаме да получим повече знания, но според мен същественото в живота е да се научим да обичаме хората. Като каза това, тя отпи от чая си и понеже всички проявиха интерес, продължи:
към текста >>

43. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

В по-предна инкарнация Любомир Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут със своята голяма мъдрост, мирна политика и множество строежи направени в Израел, включително и Дом на Бога.
Кой е Любомир Лулчев? Според Учителя той е съдията Пилат, който преди 2 000 години съди Христос. Тогава той уми ръцете си пред народа и каза:" Аз не намирам никаква вина в този праведник, за да го осъдя според нашите закони." Но евреите вдигнаха голям шум и му казаха, че той трябва да бъде осъден на кръст на смърт. Тогава Пилат им го предаде. Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно той остана да съществува и да се скита по целия свят 2 000 години. В по-предна инкарнация Любомир Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут със своята голяма мъдрост, мирна политика и множество строежи направени в Израел, включително и Дом на Бога. Понеже и той, когато Бог го посети пожела мъдрост, а не любов, заедно с целия еврейски народ мина по трудния път на мъдростта, който е само за учителите. И досега евреите продължават да ходят по този път и да страдат. Соломон искаше да изучи женско-то сърце и любовта скрита в него. Затова той имаше седемстотин жени и триста наложници, но не можа да разреши тази велика тайна и завърши живота си с падение, понеже започна да служи на Боговете на жените, взети от различни племена, а това Бог му беше забранил. Царят заповядва на Габровски да напише нова заповед, която спира и отменя депортирането.
към текста >>

Соломон искаше да изучи женско-то сърце и любовта скрита в него.
Тогава Пилат им го предаде. Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно той остана да съществува и да се скита по целия свят 2 000 години. В по-предна инкарнация Любомир Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут със своята голяма мъдрост, мирна политика и множество строежи направени в Израел, включително и Дом на Бога. Понеже и той, когато Бог го посети пожела мъдрост, а не любов, заедно с целия еврейски народ мина по трудния път на мъдростта, който е само за учителите. И досега евреите продължават да ходят по този път и да страдат. Соломон искаше да изучи женско-то сърце и любовта скрита в него. Затова той имаше седемстотин жени и триста наложници, но не можа да разреши тази велика тайна и завърши живота си с падение, понеже започна да служи на Боговете на жените, взети от различни племена, а това Бог му беше забранил. Царят заповядва на Габровски да напише нова заповед, която спира и отменя депортирането. Габровски нарежда секретарката му да изпрати телеграми до всички полицейски управления в страната. Това става на 9 март, късно следобед след седемнадесет часа. За много провинциални градове телеграмите закъсняват и много евреи от провинцията изживяват ужаса от депортирането, качени в конските вагони.
към текста >>

44. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Той вижда своето развитие през Соломон, Пилат до сегашния му живот.
" и си отива. Той е много изпълнителен. След седмица идва доста смирен и Учителя го пита: „Готов ли си? " „Готов съм." „Влизай в стаята! " Учителя заключва вратата, сядат на два стола и отиват да разглеждат миналото му. Той вижда своето развитие през Соломон, Пилат до сегашния му живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръка на Учителя, започва често да го посещава, като събува обувките си още на входната врата. След продължителните разговори, които провеждали при тръгването му, Учителя го питал по кой път ще си отиде. Той му отговарял, но Учителя посочвал съвсем друг път. Това се повтаряло много пъти и накрая Лулчев научава, че постоянно е бил застрашен от атентат. Хората, които са искали да го ликвидират, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не се връща там, където е чакан, а умело заобикаля засадите.
към текста >>

Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение.
Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята.(33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом. Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение. Той предизвиква неизброими страдания и нещастия на евреите след своето, изпълнено с удоволствия, лакомия и похот, царуване. Благодарение на това, че той като съдия отказва да осъди праведника Христос, кармата на евреите се смекчи и те останаха да съществуват като народ, макар и разпръснати по целия свят. Когато започва изграждането на Изгрева, Лулчев оставя жена си Гела, дъщеря на генерал Радойков, който като комендант на Търново през 1915 г. разтуря събора на братството, да живее в апартамента им в София, а той си прави дъсчена барака на Изгрева в съседство с кларнетиста Йордан Симеонов. След като я построява, написва по стените й различни йогически знаци.
към текста >>

45. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

По-късно в еврейското царство се издига голям мъдрец, осенен от Божията мъдрост - цар Соломон, който владее магическите сили на природата и може да връзва духовете.
Хермес е носител на такива велики идеи, които неговите съвременници не са разбирали и чак сега, в наше време учените започват да разбират много от тях и да ги прилагат. Създава се гръцко - римската култура на Питагор, Платон и Христос. Питагор, който развива математиката и геометрията, разглежда и борави в школата си с числата до 4, т.е. обяснява нещата до Четвъртата раса. От него е останала Питагоровата теорема за триъгълника. По-късно в еврейското царство се издига голям мъдрец, осенен от Божията мъдрост - цар Соломон, който владее магическите сили на природата и може да връзва духовете. Той прилага в науката окултните знаци: точката, линията, равностранния триъгълник, квадрата, Пентаграма, който се отнася до човешкия живот в Петата раса, и Шестограмът - съставен от два преплетени триъгълника - Соломоновия знак, отнасящ се до макрокосмоса и развитието на Шестата раса. През 1910 г. Учителя събира Синархическата верига, състояща се от дванадесетте ръководители на Братствата в България, и им дава едно кратко тълкуване за Пентаграма и на петте стъпки, по които минава човешката душа в своето развитие и повдигане. Това развитие е свързано с петте планински върха, на които са станали пет велики събития - жизнени условия за развитието на човечеството. Това са върховете : Арарат, Мория, Хорив от Синайската планина, Тавор и Голгота.
към текста >>

Той прилага в науката окултните знаци: точката, линията, равностранния триъгълник, квадрата, Пентаграма, който се отнася до човешкия живот в Петата раса, и Шестограмът - съставен от два преплетени триъгълника - Соломоновия знак, отнасящ се до макрокосмоса и развитието на Шестата раса.
Създава се гръцко - римската култура на Питагор, Платон и Христос. Питагор, който развива математиката и геометрията, разглежда и борави в школата си с числата до 4, т.е. обяснява нещата до Четвъртата раса. От него е останала Питагоровата теорема за триъгълника. По-късно в еврейското царство се издига голям мъдрец, осенен от Божията мъдрост - цар Соломон, който владее магическите сили на природата и може да връзва духовете. Той прилага в науката окултните знаци: точката, линията, равностранния триъгълник, квадрата, Пентаграма, който се отнася до човешкия живот в Петата раса, и Шестограмът - съставен от два преплетени триъгълника - Соломоновия знак, отнасящ се до макрокосмоса и развитието на Шестата раса. През 1910 г. Учителя събира Синархическата верига, състояща се от дванадесетте ръководители на Братствата в България, и им дава едно кратко тълкуване за Пентаграма и на петте стъпки, по които минава човешката душа в своето развитие и повдигане. Това развитие е свързано с петте планински върха, на които са станали пет велики събития - жизнени условия за развитието на човечеството. Това са върховете : Арарат, Мория, Хорив от Синайската планина, Тавор и Голгота. Бог решава да накаже развратеното човечество и допуска да стане потоп на Земята.
към текста >>

Той е Соломонов знак и с този символ са си служили много окултни школи за своето духовно повдигане.
Ако в даден връх има добротворци - добротворни планети, този човек живее и работи с тази добродетел. Ако някой връх от построения върху хороскопа Пентаграм е зает от злотворни планети, то този човек няма тази добродетел и дълго време трябва да работи, за да я придобие. Това са 5 животворящи центъра, от които идват енергии към човека от съответните добродетели. Така човек може да разбере кои добродетели е изработил досега и за кои още много трябва да работи в този живот. Използването на Пентаграма датира от дълбока древност. Той е Соломонов знак и с този символ са си служили много окултни школи за своето духовно повдигане. Пентаграмът е символ на петте велики добродетели - петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Чрез ъгъла на Добродетелта - левия крак на човека, става повдигането. Това са петте качества, които трябва човек да изработи у себе си, за да стане съвършен. Във всичко пулсира живият Бог и хората рано или късно ще осъществят Божия замисъл - чрез силите на Пентаграма да намерят пътя към истинския живот. Пентаграмът представлява велики и разумни течения в живата природа - течения на светлината, които индусите наричат „прана".
към текста >>

Ако се разгледа шестоъгълникът - Соломоновият знак, и в него има преплетени триъгълници, но той се отнася до макрокосмоса, докато Пентаграмът се отнася конкретно до човешкия живот.
Триъгълникът 1 с върха нагоре представлява Божественият свят, а двата триъгълника надолу - 4 и 5 - Добродетелта и Правдата, представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив към вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тези два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят Пентаграма от себе си. Това не може да стане по никакъв начин. Ако се разгледа шестоъгълникът - Соломоновият знак, и в него има преплетени триъгълници, но той се отнася до макрокосмоса, докато Пентаграмът се отнася конкретно до човешкия живот. Само в Пентаграма вие можете да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате известни отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 1. Върховете на Пентаграма ще се движат тъй, че целият Пентаграм да бъде в постоянно движение. Най-добре е движението на върховете да върви по посоката на движението на Земята, или както се движи Паневритмията. Ако започнем с Истината на върха, след това ще поставим Мъдростта, Правдата, Добродетелта и накрая Любовта, като усилено мислим и работим с добродетелта, която сме поставили на върха.
към текста >>

46. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост.
С тях те обогатиха своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система. Херметичната мъдрост озари със светлината си целият древен, а и съвременен духовен живот. Няма нито един мислител или школа, които да не са повлияни по един или друг начин от идеите на Хермес. Като се започне от Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и се стигне до класиците - основатели на съвременната наука, като Галилей, Кеплер, Нютон и до наши дни. Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост. Известно е, че обществото на есеите не е друго освен херметическата школа на Израил. Христос чрез великия принцип на любовта доказва правотата на Хермесовото учение. В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца. Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа.
към текста >>

47. Паневритмия - Георги Томалевски (1897-1988)

Същият анализ и изводи прави и от описанието на Соломоновия храм в книгата „Езекиил“, гл. 40-43.
Това привидно отклонение ще ни покаже как са установени връзката и съотношението между тон, форма и идея. Според този френски окултист една пространствена форма може да считаме кристализирала, замръзнала във форми музика. Д'Алвейдър твърди, че мерките, които са дадени в Библията, в книгата „Изход“, гл. 25, са размерите на скинията. Те не са случайни и всички те заедно образуват една музикална симфония. Същият анализ и изводи прави и от описанието на Соломоновия храм в книгата „Езекиил“, гл. 40-43. Сент Ийв дава методи, как може да въплътим една музикална форма в едно здание или някакъв предмет за украса. Всичко това говори колко е обширна сферата на музикалното влияние. Говори се при това, че много от формите в природата представляват кристализирана музика. Паневритмия в субалпийския пояс на Рила при Седемте езера Това с причината, че формите на движенията при Паневритмията, които са съобразени с някои периоди от ритъма на космичния живот, се считат като силно въздействуващи в положителен смисъл върху човешкия организъм и психика.
към текста >>

48. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Необходима е наистина Соломоновска премъдрост и гениална прозорливост, за да бъдат избегнати антагонистичните конфликти, да бъде съхранена целостта на Школата и да бъде осигурено нейното стройно, плавно и прогресивно развитие и утвърждаване в социалната среда.
По своята същност окултната Школа представлява умален модел на земното човечество. Поради разнородното естество и най-разнообразните степени на духовно израстване на участниците в нея тя изисква цялото себеотрицание на духовните Учители при създаването и поддържането ў като нормално функционираща духовна структура. Изграждането на окултна Школа подлага на сериозен изпит способността на съответния Учител да организира общността от своите последователи, да координира усилията им да живеят и работят съвместно на Божията нива, да хармонизира техните разностранни съдби, характери и предразположения. За осъществяването на тази разновидност на неговата жертва не е достатъчно само умелото, безконфликтно и резултатно общуване с хората. Нужни са и ярко изразени организаторски качества, талант на координатор и хармонизатор на една хетерогенна маса от човешки същества, чиито цели и интереси – независимо от единството на убежденията (което далеч не винаги е безусловно) – нерядко ги противопоставят един на друг. Необходима е наистина Соломоновска премъдрост и гениална прозорливост, за да бъдат избегнати антагонистичните конфликти, да бъде съхранена целостта на Школата и да бъде осигурено нейното стройно, плавно и прогресивно развитие и утвърждаване в социалната среда. Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност. Някои от тях обладават в изискуемата степен таланта да полагат основите на една подобна Школа и да работят за нейното укрепване и разширение. Други, напротив, предпочитат да продължат служението си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици. И те също създават Школа, но в ограничени размери и с преобладаваща духовно-мистична насоченост. Докато първият вид Учители се чувстват по-уютно в непрестанно секуларизиращото се общество и с готовност наливат основите на своите Школи в една нерядко враждебна за тях атмосфера.
към текста >>

49. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

„Соломонов печат“ или „Давидова стрела“ и символизира слизането на Духа в материята.
Това е Слънчевият кръст на древните Маги и Мъдреци. Този символ по-късно е бил приет от Арийската раса. Пентограм с единия връх нагоре е бил символ на Божествените Същества изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване и подкрепа на живота, Същества с пълна Любов в създаване и подкрепа на живота и обединението. Същият пентограм с два върха нагоре е бил символ на демоните, като под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост,сила и възможности, но всички насочени към ограничение на живота и към разрушение и смърт. Шестолъчката представлява два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, единият с върха нагоре, а другият - с върха надолу; това е т.нар. „Соломонов печат“ или „Давидова стрела“ и символизира слизането на Духа в материята. Този символ е бил приет от евреите за техен знак. Имало е и други символи, неизвестни и недостигнали до нас. Астрономията и Астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до 17-и век на нашата ера. С откриването на телескопа астрономията тръгва с бързи крачки напред, изучавайки Небесните образувания, с което внася нови и непознати дотогава научни елементи, изключително важни за Астрологията, която е принудена да се съобразява с тях. Въобще Астрологията трябва да се облегне на астрономията.
към текста >>

50. Съдържание - Николай Райнов

Соломон и Балкиза 9.
Цар на Мрака 2. Каин и Евел 3. Три Небеса 4. Каломаин 5. Вавилонска кула 6. Мелхиседек 7. Жрец на Озириса 8. Соломон и Балкиза 9. Слова на Блажения 10. Даниил 11. Видение на Ездра 12. Иисус на Планината 13. Път на звездите 14. Псалом на Слънцето 15. Песен за Девата 16. Сватбата на Царския Син 17. Дъщерята на Царя 18. Книга на загадките: Блясък на мълния Някога, в друг свят Вървя по улицата Ти ми повеляш Твоят шепот Звънът на Твоите накити Мълнии Три неща Горко ми! Не отминавай! Една загадка Познавах цар Притча Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката? Ти си огледало Хлип! Хлип! Хлип! Лицето ти Аз дойдох Кетас беше първият Железният олтар Що чакаш тук? Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери Сгради си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато съдеxa
към текста >>

51. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

Соломон и Балкиза Здрачевини трепереха над стихналия свят, а цар Соломон седеше, облакатен върху абаносова маса.
Соломон и Балкиза Здрачевини трепереха над стихналия свят, а цар Соломон седеше, облакатен върху абаносова маса. Тъкмо надвечер, когато слънцето залезе и почне да се смрачва, царят обичаше да седне и да си помисли. Тъй като в тоя спокоен час по цялата страна затихваха грижите, страстите и борбите, самата земя си отдъхваше, и въздухът се спираше неподвижно, и звук се не чуваше, и всичко се вслушваше, като че ли иска да долови тихия шум от летежа на ангелите. И разгъваше Соломон свитъци с чудни сирийски писмена, за да търси пътищата на човешката замисъл. Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър, като резец на царски писец. ... Мракът падаше в чертозите на Соломона, като тежки дипли на старо тъмно кадифе, и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червено-медни жертвеници.
към текста >>

И разгъваше Соломон свитъци с чудни сирийски писмена, за да търси пътищата на човешката замисъл.
Соломон и Балкиза Здрачевини трепереха над стихналия свят, а цар Соломон седеше, облакатен върху абаносова маса. Тъкмо надвечер, когато слънцето залезе и почне да се смрачва, царят обичаше да седне и да си помисли. Тъй като в тоя спокоен час по цялата страна затихваха грижите, страстите и борбите, самата земя си отдъхваше, и въздухът се спираше неподвижно, и звук се не чуваше, и всичко се вслушваше, като че ли иска да долови тихия шум от летежа на ангелите. И разгъваше Соломон свитъци с чудни сирийски писмена, за да търси пътищата на човешката замисъл. Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър, като резец на царски писец. ... Мракът падаше в чертозите на Соломона, като тежки дипли на старо тъмно кадифе, и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червено-медни жертвеници. И в скъпите покои образът на Соломона грееше, като земно слънце, което народите са накитили с най-скъпите си нанизи, — да му се радват. На главата му блестеше забрадка от злато- тъкан лен със зелени цветя на папирус, — извезани тънко от ръка на жена. А на челото му — прочелник с едри змии от мед.
към текста >>

Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър, като резец на царски писец.
Соломон и Балкиза Здрачевини трепереха над стихналия свят, а цар Соломон седеше, облакатен върху абаносова маса. Тъкмо надвечер, когато слънцето залезе и почне да се смрачва, царят обичаше да седне и да си помисли. Тъй като в тоя спокоен час по цялата страна затихваха грижите, страстите и борбите, самата земя си отдъхваше, и въздухът се спираше неподвижно, и звук се не чуваше, и всичко се вслушваше, като че ли иска да долови тихия шум от летежа на ангелите. И разгъваше Соломон свитъци с чудни сирийски писмена, за да търси пътищата на човешката замисъл. Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър, като резец на царски писец. ... Мракът падаше в чертозите на Соломона, като тежки дипли на старо тъмно кадифе, и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червено-медни жертвеници. И в скъпите покои образът на Соломона грееше, като земно слънце, което народите са накитили с най-скъпите си нанизи, — да му се радват. На главата му блестеше забрадка от злато- тъкан лен със зелени цветя на папирус, — извезани тънко от ръка на жена. А на челото му — прочелник с едри змии от мед. На плещите му — одежда от пурпур, обсипана по краищата с бисер, а по средата напъстрена с везани листа от палма и криле на зла- тен бръмбар.
към текста >>

... Мракът падаше в чертозите на Соломона, като тежки дипли на старо тъмно кадифе, и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червено-медни жертвеници.
Соломон и Балкиза Здрачевини трепереха над стихналия свят, а цар Соломон седеше, облакатен върху абаносова маса. Тъкмо надвечер, когато слънцето залезе и почне да се смрачва, царят обичаше да седне и да си помисли. Тъй като в тоя спокоен час по цялата страна затихваха грижите, страстите и борбите, самата земя си отдъхваше, и въздухът се спираше неподвижно, и звук се не чуваше, и всичко се вслушваше, като че ли иска да долови тихия шум от летежа на ангелите. И разгъваше Соломон свитъци с чудни сирийски писмена, за да търси пътищата на човешката замисъл. Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър, като резец на царски писец. ... Мракът падаше в чертозите на Соломона, като тежки дипли на старо тъмно кадифе, и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червено-медни жертвеници. И в скъпите покои образът на Соломона грееше, като земно слънце, което народите са накитили с най-скъпите си нанизи, — да му се радват. На главата му блестеше забрадка от злато- тъкан лен със зелени цветя на папирус, — извезани тънко от ръка на жена. А на челото му — прочелник с едри змии от мед. На плещите му — одежда от пурпур, обсипана по краищата с бисер, а по средата напъстрена с везани листа от палма и криле на зла- тен бръмбар. А в чудна редица блестяха на пояса му от кафено персийско кадифе всички двадесет и два образа на египетската магия, изшити със злато и корналинови зърна.
към текста >>

И в скъпите покои образът на Соломона грееше, като земно слънце, което народите са накитили с най-скъпите си нанизи, — да му се радват.
Тъкмо надвечер, когато слънцето залезе и почне да се смрачва, царят обичаше да седне и да си помисли. Тъй като в тоя спокоен час по цялата страна затихваха грижите, страстите и борбите, самата земя си отдъхваше, и въздухът се спираше неподвижно, и звук се не чуваше, и всичко се вслушваше, като че ли иска да долови тихия шум от летежа на ангелите. И разгъваше Соломон свитъци с чудни сирийски писмена, за да търси пътищата на човешката замисъл. Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър, като резец на царски писец. ... Мракът падаше в чертозите на Соломона, като тежки дипли на старо тъмно кадифе, и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червено-медни жертвеници. И в скъпите покои образът на Соломона грееше, като земно слънце, което народите са накитили с най-скъпите си нанизи, — да му се радват. На главата му блестеше забрадка от злато- тъкан лен със зелени цветя на папирус, — извезани тънко от ръка на жена. А на челото му — прочелник с едри змии от мед. На плещите му — одежда от пурпур, обсипана по краищата с бисер, а по средата напъстрена с везани листа от палма и криле на зла- тен бръмбар. А в чудна редица блестяха на пояса му от кафено персийско кадифе всички двадесет и два образа на египетската магия, изшити със злато и корналинови зърна. И висеше на бедрото му меч в ножница от сребро, мед и червено злато, — с тънки украшения от ръка на златар, обиколени с дребен бисер и със сребърни жилки.
към текста >>

... Разбираше Соломон словата на тайните сирийски книги.
А в чудна редица блестяха на пояса му от кафено персийско кадифе всички двадесет и два образа на египетската магия, изшити със злато и корналинови зърна. И висеше на бедрото му меч в ножница от сребро, мед и червено злато, — с тънки украшения от ръка на златар, обиколени с дребен бисер и със сребърни жилки. И носеха ръцете му над лактите широки гривни от плътно злато с едри огнено-пурпурни карбункули, светящи, като поглед на персийска змия. А на пръстите му — тежки пръстени с врезани тайни знакове. И край него пъстрееха чертозите му — чакаха да падне мрак, та под блясъка на много светилници да засипят със светлина царя. ... Разбираше Соломон словата на тайните сирийски книги. Не напразно мъдростта му се славеше по цял Изток — и добротата му бе знайна вредом. И царе дохождаха от Изток и Запад — да чуят мъдрост и притчи — и водеха дълги кервани с дарове за царя на Йерусалим. А силен бе Соломон — и угоден Богу. И даде му Елохим дар — да разбира езика на животните и тайните на природата да познава. Възрастваше в мъдрост и мощ Соломон.
към текста >>

А силен бе Соломон — и угоден Богу.
А на пръстите му — тежки пръстени с врезани тайни знакове. И край него пъстрееха чертозите му — чакаха да падне мрак, та под блясъка на много светилници да засипят със светлина царя. ... Разбираше Соломон словата на тайните сирийски книги. Не напразно мъдростта му се славеше по цял Изток — и добротата му бе знайна вредом. И царе дохождаха от Изток и Запад — да чуят мъдрост и притчи — и водеха дълги кервани с дарове за царя на Йерусалим. А силен бе Соломон — и угоден Богу. И даде му Елохим дар — да разбира езика на животните и тайните на природата да познава. Възрастваше в мъдрост и мощ Соломон. И растеше славата му — и мълвата за него се разливаше по вси царства, като благовоние на амбра. *** Стигна слух чак до Балкиза, царица на савската земя, в Честита Аравия, че Соломон бил много мъдър. Казаха й, че земята не знае другиго, — толкова мъдър на младини.
към текста >>

Възрастваше в мъдрост и мощ Соломон.
... Разбираше Соломон словата на тайните сирийски книги. Не напразно мъдростта му се славеше по цял Изток — и добротата му бе знайна вредом. И царе дохождаха от Изток и Запад — да чуят мъдрост и притчи — и водеха дълги кервани с дарове за царя на Йерусалим. А силен бе Соломон — и угоден Богу. И даде му Елохим дар — да разбира езика на животните и тайните на природата да познава. Възрастваше в мъдрост и мощ Соломон. И растеше славата му — и мълвата за него се разливаше по вси царства, като благовоние на амбра. *** Стигна слух чак до Балкиза, царица на савската земя, в Честита Аравия, че Соломон бил много мъдър. Казаха й, че земята не знае другиго, — толкова мъдър на младини. И пожела Балкиза да го види. И поведе тя от Сава керван от слонове и камили с дарове, па мина голямата пустиня, за да отиде в Иерусалим.
към текста >>

*** Стигна слух чак до Балкиза, царица на савската земя, в Честита Аравия, че Соломон бил много мъдър.
И царе дохождаха от Изток и Запад — да чуят мъдрост и притчи — и водеха дълги кервани с дарове за царя на Йерусалим. А силен бе Соломон — и угоден Богу. И даде му Елохим дар — да разбира езика на животните и тайните на природата да познава. Възрастваше в мъдрост и мощ Соломон. И растеше славата му — и мълвата за него се разливаше по вси царства, като благовоние на амбра. *** Стигна слух чак до Балкиза, царица на савската земя, в Честита Аравия, че Соломон бил много мъдър. Казаха й, че земята не знае другиго, — толкова мъдър на младини. И пожела Балкиза да го види. И поведе тя от Сава керван от слонове и камили с дарове, па мина голямата пустиня, за да отиде в Иерусалим. А когато първит камили бЪха стигнали до двореца на царя, последнит не бяха още влезли в дверите на града. И никой не беше видял дотогава толкова дълъг керван.
към текста >>

А щом влезе чернолик велможа в Соломоновия дворец, та поднесе Соломону свитък от царицата, излезе самин царят да посрещне Балкиза.
И пожела Балкиза да го види. И поведе тя от Сава керван от слонове и камили с дарове, па мина голямата пустиня, за да отиде в Иерусалим. А когато първит камили бЪха стигнали до двореца на царя, последнит не бяха още влезли в дверите на града. И никой не беше видял дотогава толкова дълъг керван. И чудеxa му се всички. А щом влезе чернолик велможа в Соломоновия дворец, та поднесе Соломону свитък от царицата, излезе самин царят да посрещне Балкиза. И пристъпи към слона, на който седеше савската царица, направи поклонъ — и сне я на земята. И въведе я тутакси в чертог, украсен с пъстра мозайка, злато, мрамор и сръчно изработен кедър. А Балкиза бешe облечена в тънка коприна с цвят на бляскав шафран, с мантия от огнен пурпур и върху него — везани големи папагали. И носеше прочелник от бисер, върху ланитите й се спускаха златни трепки с изумруди, а шията й бе накитена с огърлия от сребро и рубини. А върху буйните й коси се виеше, като пъстра змия, косичник от скъпоценни камъни и златовезани ленти.
към текста >>

И когато влезе Балкиза в чертозите Соломонови, всичко помръкна и се стопи пред нея, — сякаш бе влязло самото слънце.
А върху буйните й коси се виеше, като пъстра змия, косичник от скъпоценни камъни и златовезани ленти. И тежки гривни и пръстени стягаха ръцете. А кръстът й бе препасан с пояс от змийска кожа, изпъстрен с цветна глеч и злато. Отпред се закопчаваха павти от жълта мед, изработени като глави на змейове. А очите им бяха от опали. И когато влезе Балкиза в чертозите Соломонови, всичко помръкна и се стопи пред нея, — сякаш бе влязло самото слънце. *** И целият дворец потъна в нейната светлина. И даде Балкиза на Соломона пръв дар — кинжал в ножница от кожа на крокодил. Защото знаеше, какво трябва да подари пръв път жена на мъж. А Соломон взе ножа, па рече: „Нож ми даваш... Като нож, пробожда погледът на жената сърцето на мъжа. И няма покой за него.
към текста >>

И даде Балкиза на Соломона пръв дар — кинжал в ножница от кожа на крокодил.
А кръстът й бе препасан с пояс от змийска кожа, изпъстрен с цветна глеч и злато. Отпред се закопчаваха павти от жълта мед, изработени като глави на змейове. А очите им бяха от опали. И когато влезе Балкиза в чертозите Соломонови, всичко помръкна и се стопи пред нея, — сякаш бе влязло самото слънце. *** И целият дворец потъна в нейната светлина. И даде Балкиза на Соломона пръв дар — кинжал в ножница от кожа на крокодил. Защото знаеше, какво трябва да подари пръв път жена на мъж. А Соломон взе ножа, па рече: „Нож ми даваш... Като нож, пробожда погледът на жената сърцето на мъжа. И няма покой за него. — Ти верен дар избра.“ А Балкиза му каза: „Не мислех тъй, когато избирах дара. Като нож, е остра мъдростта Соломонова — тъй съм чула аз — и, като стомана, е студено сърцето му, та никоя жена не го е пленила още с телесна хубост, нито го е опила със знойна реч.
към текста >>

А Соломон взе ножа, па рече: „Нож ми даваш... Като нож, пробожда погледът на жената сърцето на мъжа.
А очите им бяха от опали. И когато влезе Балкиза в чертозите Соломонови, всичко помръкна и се стопи пред нея, — сякаш бе влязло самото слънце. *** И целият дворец потъна в нейната светлина. И даде Балкиза на Соломона пръв дар — кинжал в ножница от кожа на крокодил. Защото знаеше, какво трябва да подари пръв път жена на мъж. А Соломон взе ножа, па рече: „Нож ми даваш... Като нож, пробожда погледът на жената сърцето на мъжа. И няма покой за него. — Ти верен дар избра.“ А Балкиза му каза: „Не мислех тъй, когато избирах дара. Като нож, е остра мъдростта Соломонова — тъй съм чула аз — и, като стомана, е студено сърцето му, та никоя жена не го е пленила още с телесна хубост, нито го е опила със знойна реч. „И в ножница от крокодилска кожа сложих кинжала. Нека сила на крокодил добие твоята душа — и тъй да устоиш срещу измамите на царска власт! Мнозина е сломил собствен жезъл — и не една душа е ослепяла от смарагдите на собствена корона.
към текста >>

Като нож, е остра мъдростта Соломонова — тъй съм чула аз — и, като стомана, е студено сърцето му, та никоя жена не го е пленила още с телесна хубост, нито го е опила със знойна реч.
И даде Балкиза на Соломона пръв дар — кинжал в ножница от кожа на крокодил. Защото знаеше, какво трябва да подари пръв път жена на мъж. А Соломон взе ножа, па рече: „Нож ми даваш... Като нож, пробожда погледът на жената сърцето на мъжа. И няма покой за него. — Ти верен дар избра.“ А Балкиза му каза: „Не мислех тъй, когато избирах дара. Като нож, е остра мъдростта Соломонова — тъй съм чула аз — и, като стомана, е студено сърцето му, та никоя жена не го е пленила още с телесна хубост, нито го е опила със знойна реч. „И в ножница от крокодилска кожа сложих кинжала. Нека сила на крокодил добие твоята душа — и тъй да устоиш срещу измамите на царска власт! Мнозина е сломил собствен жезъл — и не една душа е ослепяла от смарагдите на собствена корона. „Чух, че било несметно твоето богатство, но не вярвах. А сега ми иде — на очите си да не вярвам. Казаха ми, че твоята мъдрост била лъчезарна и че друг по цял свят нямало като тебе.
към текста >>

Не знам: — може да е вярно...“ Обърна се подир това Балкиза към Соломона, за да го изпита в мъдрост и тайноведство, защото и самата бе много мъдра.
„И в ножница от крокодилска кожа сложих кинжала. Нека сила на крокодил добие твоята душа — и тъй да устоиш срещу измамите на царска власт! Мнозина е сломил собствен жезъл — и не една душа е ослепяла от смарагдите на собствена корона. „Чух, че било несметно твоето богатство, но не вярвах. А сега ми иде — на очите си да не вярвам. Казаха ми, че твоята мъдрост била лъчезарна и че друг по цял свят нямало като тебе. Не знам: — може да е вярно...“ Обърна се подир това Балкиза към Соломона, за да го изпита в мъдрост и тайноведство, защото и самата бе много мъдра. И каза му: „ ... Много знае Соломон — и мъдър е, както изглежда. Но една гатанка ще кажа, която разкрива мъдростта на всеки маг. Та нека Соломон отговори“. „Кажи гатанката, царице!“ —рече Соломон. Тогава савската царица каза: „Имаше цар — мъдър бе той.
към текста >>

И каза му: „ ... Много знае Соломон — и мъдър е, както изглежда.
Нека сила на крокодил добие твоята душа — и тъй да устоиш срещу измамите на царска власт! Мнозина е сломил собствен жезъл — и не една душа е ослепяла от смарагдите на собствена корона. „Чух, че било несметно твоето богатство, но не вярвах. А сега ми иде — на очите си да не вярвам. Казаха ми, че твоята мъдрост била лъчезарна и че друг по цял свят нямало като тебе. Не знам: — може да е вярно...“ Обърна се подир това Балкиза към Соломона, за да го изпита в мъдрост и тайноведство, защото и самата бе много мъдра. И каза му: „ ... Много знае Соломон — и мъдър е, както изглежда. Но една гатанка ще кажа, която разкрива мъдростта на всеки маг. Та нека Соломон отговори“. „Кажи гатанката, царице!“ —рече Соломон. Тогава савската царица каза: „Имаше цар — мъдър бе той. „Живееше царица далеч от него.
към текста >>

Та нека Соломон отговори“.
А сега ми иде — на очите си да не вярвам. Казаха ми, че твоята мъдрост била лъчезарна и че друг по цял свят нямало като тебе. Не знам: — може да е вярно...“ Обърна се подир това Балкиза към Соломона, за да го изпита в мъдрост и тайноведство, защото и самата бе много мъдра. И каза му: „ ... Много знае Соломон — и мъдър е, както изглежда. Но една гатанка ще кажа, която разкрива мъдростта на всеки маг. Та нека Соломон отговори“. „Кажи гатанката, царице!“ —рече Соломон. Тогава савската царица каза: „Имаше цар — мъдър бе той. „Живееше царица далеч от него. А тя не беше го виждала, но го обикна по слух и мълва. „И отиваше при магесници, — да взема питие, прекадено и наречено, за да буди любов; разливаше го вечер през седем луни, че да се обърне сърцето на царя към нея.
към текста >>

„Кажи гатанката, царице!“ —рече Соломон.
Казаха ми, че твоята мъдрост била лъчезарна и че друг по цял свят нямало като тебе. Не знам: — може да е вярно...“ Обърна се подир това Балкиза към Соломона, за да го изпита в мъдрост и тайноведство, защото и самата бе много мъдра. И каза му: „ ... Много знае Соломон — и мъдър е, както изглежда. Но една гатанка ще кажа, която разкрива мъдростта на всеки маг. Та нека Соломон отговори“. „Кажи гатанката, царице!“ —рече Соломон. Тогава савската царица каза: „Имаше цар — мъдър бе той. „Живееше царица далеч от него. А тя не беше го виждала, но го обикна по слух и мълва. „И отиваше при магесници, — да взема питие, прекадено и наречено, за да буди любов; разливаше го вечер през седем луни, че да се обърне сърцето на царя към нея. „А сърцето му се не обърна, защото я не знаеше и не можеше да помисли за нея.
към текста >>

“ Разбра Соломон думите на притчата, па каза на Балкиза: „Слова на чужда мъдрост ли говориш, или това са думи на сърцето?
„И почна царят да прави вечер заклинания, за да се обърне нейното сърце отново, защото я беше възлюбил силно. „И с реч и мъдрост и погледи се мъчеше да я възвърне на сърцето си. „Но студена си остана царицата — и нищо не можа да стори той. „Отвеки се гонят те — до края на вековете ще се гонят. „Тъй съм чула аз. “ Разбра Соломон думите на притчата, па каза на Балкиза: „Слова на чужда мъдрост ли говориш, или това са думи на сърцето? “ А царицата отговори: „Дали — слова на мъдрост, или — думи на сърцето: — тъкмо това требва да разгатне мъдрият. Затуй те и питам в притча — и в това лежи средецът на моята гатанка, премъдри царьо Соломоне“. И подлъга се първица Соломон, та рече: „Не са думи на сърцето, защото сърце притчи не знае. -— А притча е това — и лесно се разгатва. Мъдрец на притчи с притчи отговаря.
към текста >>

Затуй те и питам в притча — и в това лежи средецът на моята гатанка, премъдри царьо Соломоне“.
„Но студена си остана царицата — и нищо не можа да стори той. „Отвеки се гонят те — до края на вековете ще се гонят. „Тъй съм чула аз. “ Разбра Соломон думите на притчата, па каза на Балкиза: „Слова на чужда мъдрост ли говориш, или това са думи на сърцето? “ А царицата отговори: „Дали — слова на мъдрост, или — думи на сърцето: — тъкмо това требва да разгатне мъдрият. Затуй те и питам в притча — и в това лежи средецът на моята гатанка, премъдри царьо Соломоне“. И подлъга се първица Соломон, та рече: „Не са думи на сърцето, защото сърце притчи не знае. -— А притча е това — и лесно се разгатва. Мъдрец на притчи с притчи отговаря. „И — нека чуе Балкиза! — „Три корала знаем: бял, черен и червен. Белият дава ясновидство, черният — магична сила, червеният — власт над сърцето.
към текста >>

И подлъга се първица Соломон, та рече: „Не са думи на сърцето, защото сърце притчи не знае.
„Отвеки се гонят те — до края на вековете ще се гонят. „Тъй съм чула аз. “ Разбра Соломон думите на притчата, па каза на Балкиза: „Слова на чужда мъдрост ли говориш, или това са думи на сърцето? “ А царицата отговори: „Дали — слова на мъдрост, или — думи на сърцето: — тъкмо това требва да разгатне мъдрият. Затуй те и питам в притча — и в това лежи средецът на моята гатанка, премъдри царьо Соломоне“. И подлъга се първица Соломон, та рече: „Не са думи на сърцето, защото сърце притчи не знае. -— А притча е това — и лесно се разгатва. Мъдрец на притчи с притчи отговаря. „И — нека чуе Балкиза! — „Три корала знаем: бял, черен и червен. Белият дава ясновидство, черният — магична сила, червеният — власт над сърцето. „Царицата е била червен корал.
към текста >>

— — “ *** И когато свърши, Соломон погледна с изпитлива усмивка Балкиза.
Но Змията ще ухапе Скорпиона и стъпките на царицата ще се затрият, като населниците на Содом и Гомора. „Думите на жената са бързи, като нозе на танцувачка, и преходни, като цветове на алмуг. „И — докле заглъхне песента на рибарите, червените макове отлитат, а остават само семената. „Мак е жената. — „Тъй съм чул аз. — — “ *** И когато свърши, Соломон погледна с изпитлива усмивка Балкиза. А тя се тихо смаеше. И запита я засрамено Соломон, защо се смее. А тя го прониза с тънък поглед под замрежени клепачи, па промълви весело: „Разгатна ти добре гатанката, царьо! Ха, ха... Мъдрец на притчи с притчи отговаря... Но притчи знае мъдростта, а не сърцето... Няма е неговата реч, но жилят понякога думите му. Та що би казал ти, ако първите думи на устата ми бяxa не слова на мъдрост, а — думи на сърцето? “ И засмя се втори път Балкиза — и погледна царя.
към текста >>

И запита я засрамено Соломон, защо се смее.
„И — докле заглъхне песента на рибарите, червените макове отлитат, а остават само семената. „Мак е жената. — „Тъй съм чул аз. — — “ *** И когато свърши, Соломон погледна с изпитлива усмивка Балкиза. А тя се тихо смаеше. И запита я засрамено Соломон, защо се смее. А тя го прониза с тънък поглед под замрежени клепачи, па промълви весело: „Разгатна ти добре гатанката, царьо! Ха, ха... Мъдрец на притчи с притчи отговаря... Но притчи знае мъдростта, а не сърцето... Няма е неговата реч, но жилят понякога думите му. Та що би казал ти, ако първите думи на устата ми бяxa не слова на мъдрост, а — думи на сърцето? “ И засмя се втори път Балкиза — и погледна царя. А Соломон смутено обори глава. ... И за пръв път се замисли.
към текста >>

А Соломон смутено обори глава.
А тя се тихо смаеше. И запита я засрамено Соломон, защо се смее. А тя го прониза с тънък поглед под замрежени клепачи, па промълви весело: „Разгатна ти добре гатанката, царьо! Ха, ха... Мъдрец на притчи с притчи отговаря... Но притчи знае мъдростта, а не сърцето... Няма е неговата реч, но жилят понякога думите му. Та що би казал ти, ако първите думи на устата ми бяxa не слова на мъдрост, а — думи на сърцето? “ И засмя се втори път Балкиза — и погледна царя. А Соломон смутено обори глава. ... И за пръв път се замисли. А разбираше Соломон добре тайните слова на сирийските книги... *** След това даде Балкиза на Соломона всички дарове, отредени за него. От сърце му ги даде тя. И рече: „Велика е, наистина, мъдростта на Соломона — и може да н^ма от него по-мъдър под слънцето. Но тайните на женското сърце не знае още Соломон.
към текста >>

А разбираше Соломон добре тайните слова на сирийските книги... *** След това даде Балкиза на Соломона всички дарове, отредени за него.
А тя го прониза с тънък поглед под замрежени клепачи, па промълви весело: „Разгатна ти добре гатанката, царьо! Ха, ха... Мъдрец на притчи с притчи отговаря... Но притчи знае мъдростта, а не сърцето... Няма е неговата реч, но жилят понякога думите му. Та що би казал ти, ако първите думи на устата ми бяxa не слова на мъдрост, а — думи на сърцето? “ И засмя се втори път Балкиза — и погледна царя. А Соломон смутено обори глава. ... И за пръв път се замисли. А разбираше Соломон добре тайните слова на сирийските книги... *** След това даде Балкиза на Соломона всички дарове, отредени за него. От сърце му ги даде тя. И рече: „Велика е, наистина, мъдростта на Соломона — и може да н^ма от него по-мъдър под слънцето. Но тайните на женското сърце не знае още Соломон. „И много има да се учи...“ А Соломон й даде скъпи дарове: редки миризми в съдини от злато, с глеч и цветя от звездовиден ахат. И — делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от Дамаск с везба: розетки, лалета, свещено дърво и грозде, — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка.
към текста >>

И рече: „Велика е, наистина, мъдростта на Соломона — и може да н^ма от него по-мъдър под слънцето.
“ И засмя се втори път Балкиза — и погледна царя. А Соломон смутено обори глава. ... И за пръв път се замисли. А разбираше Соломон добре тайните слова на сирийските книги... *** След това даде Балкиза на Соломона всички дарове, отредени за него. От сърце му ги даде тя. И рече: „Велика е, наистина, мъдростта на Соломона — и може да н^ма от него по-мъдър под слънцето. Но тайните на женското сърце не знае още Соломон. „И много има да се учи...“ А Соломон й даде скъпи дарове: редки миризми в съдини от злато, с глеч и цветя от звездовиден ахат. И — делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от Дамаск с везба: розетки, лалета, свещено дърво и грозде, — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка. И — шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и тъмно злато, сребрист атлаз с големи зелени птици и дребни пъстри цветя. И дари я още той с накити от злато и скъпоценни камъни, украсени всички с цветна глеч: умела работа на тирски златари.
към текста >>

Но тайните на женското сърце не знае още Соломон.
А Соломон смутено обори глава. ... И за пръв път се замисли. А разбираше Соломон добре тайните слова на сирийските книги... *** След това даде Балкиза на Соломона всички дарове, отредени за него. От сърце му ги даде тя. И рече: „Велика е, наистина, мъдростта на Соломона — и може да н^ма от него по-мъдър под слънцето. Но тайните на женското сърце не знае още Соломон. „И много има да се учи...“ А Соломон й даде скъпи дарове: редки миризми в съдини от злато, с глеч и цветя от звездовиден ахат. И — делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от Дамаск с везба: розетки, лалета, свещено дърво и грозде, — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка. И — шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и тъмно злато, сребрист атлаз с големи зелени птици и дребни пъстри цветя. И дари я още той с накити от злато и скъпоценни камъни, украсени всички с цветна глеч: умела работа на тирски златари. И — много скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино й даде Соломон.
към текста >>

„И много има да се учи...“ А Соломон й даде скъпи дарове: редки миризми в съдини от злато, с глеч и цветя от звездовиден ахат.
... И за пръв път се замисли. А разбираше Соломон добре тайните слова на сирийските книги... *** След това даде Балкиза на Соломона всички дарове, отредени за него. От сърце му ги даде тя. И рече: „Велика е, наистина, мъдростта на Соломона — и може да н^ма от него по-мъдър под слънцето. Но тайните на женското сърце не знае още Соломон. „И много има да се учи...“ А Соломон й даде скъпи дарове: редки миризми в съдини от злато, с глеч и цветя от звездовиден ахат. И — делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от Дамаск с везба: розетки, лалета, свещено дърво и грозде, — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка. И — шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и тъмно злато, сребрист атлаз с големи зелени птици и дребни пъстри цветя. И дари я още той с накити от злато и скъпоценни камъни, украсени всички с цветна глеч: умела работа на тирски златари. И — много скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино й даде Соломон. А когато, на третия ден, Балкиза пожела да си отиде, не й даде Соломон — и помоли я да остане — че не бил й казал още всичко... И засм се Балкиза.
към текста >>

И — много скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино й даде Соломон.
Но тайните на женското сърце не знае още Соломон. „И много има да се учи...“ А Соломон й даде скъпи дарове: редки миризми в съдини от злато, с глеч и цветя от звездовиден ахат. И — делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от Дамаск с везба: розетки, лалета, свещено дърво и грозде, — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка. И — шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и тъмно злато, сребрист атлаз с големи зелени птици и дребни пъстри цветя. И дари я още той с накити от злато и скъпоценни камъни, украсени всички с цветна глеч: умела работа на тирски златари. И — много скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино й даде Соломон. А когато, на третия ден, Балкиза пожела да си отиде, не й даде Соломон — и помоли я да остане — че не бил й казал още всичко... И засм се Балкиза. *** Една вечер, когато звезди пропъстриха небето, каза Соломон на савската царица: „Словата на сърцето си ти каза вече. „Чуй сега, какво ще каже Соломон! — „От ранни младини съм слушал възточна притча — и тя ми спомня отблизо слуките на сегашния живот: нея ще ти кажа. „Живееше преди време момък. И закопне по жена сърцето му.
към текста >>

А когато, на третия ден, Балкиза пожела да си отиде, не й даде Соломон — и помоли я да остане — че не бил й казал още всичко... И засм се Балкиза.
„И много има да се учи...“ А Соломон й даде скъпи дарове: редки миризми в съдини от злато, с глеч и цветя от звездовиден ахат. И — делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от Дамаск с везба: розетки, лалета, свещено дърво и грозде, — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка. И — шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и тъмно злато, сребрист атлаз с големи зелени птици и дребни пъстри цветя. И дари я още той с накити от злато и скъпоценни камъни, украсени всички с цветна глеч: умела работа на тирски златари. И — много скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино й даде Соломон. А когато, на третия ден, Балкиза пожела да си отиде, не й даде Соломон — и помоли я да остане — че не бил й казал още всичко... И засм се Балкиза. *** Една вечер, когато звезди пропъстриха небето, каза Соломон на савската царица: „Словата на сърцето си ти каза вече. „Чуй сега, какво ще каже Соломон! — „От ранни младини съм слушал възточна притча — и тя ми спомня отблизо слуките на сегашния живот: нея ще ти кажа. „Живееше преди време момък. И закопне по жена сърцето му. И в тиха вечер, като тая, стана той, та отиде при черен маг.
към текста >>

*** Една вечер, когато звезди пропъстриха небето, каза Соломон на савската царица: „Словата на сърцето си ти каза вече.
И — делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от Дамаск с везба: розетки, лалета, свещено дърво и грозде, — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка. И — шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и тъмно злато, сребрист атлаз с големи зелени птици и дребни пъстри цветя. И дари я още той с накити от злато и скъпоценни камъни, украсени всички с цветна глеч: умела работа на тирски златари. И — много скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино й даде Соломон. А когато, на третия ден, Балкиза пожела да си отиде, не й даде Соломон — и помоли я да остане — че не бил й казал още всичко... И засм се Балкиза. *** Една вечер, когато звезди пропъстриха небето, каза Соломон на савската царица: „Словата на сърцето си ти каза вече. „Чуй сега, какво ще каже Соломон! — „От ранни младини съм слушал възточна притча — и тя ми спомня отблизо слуките на сегашния живот: нея ще ти кажа. „Живееше преди време момък. И закопне по жена сърцето му. И в тиха вечер, като тая, стана той, та отиде при черен маг. И поиска питие за обич.
към текста >>

„Чуй сега, какво ще каже Соломон! — „От ранни младини съм слушал възточна притча — и тя ми спомня отблизо слуките на сегашния живот: нея ще ти кажа.
И — шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и тъмно злато, сребрист атлаз с големи зелени птици и дребни пъстри цветя. И дари я още той с накити от злато и скъпоценни камъни, украсени всички с цветна глеч: умела работа на тирски златари. И — много скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино й даде Соломон. А когато, на третия ден, Балкиза пожела да си отиде, не й даде Соломон — и помоли я да остане — че не бил й казал още всичко... И засм се Балкиза. *** Една вечер, когато звезди пропъстриха небето, каза Соломон на савската царица: „Словата на сърцето си ти каза вече. „Чуй сега, какво ще каже Соломон! — „От ранни младини съм слушал възточна притча — и тя ми спомня отблизо слуките на сегашния живот: нея ще ти кажа. „Живееше преди време момък. И закопне по жена сърцето му. И в тиха вечер, като тая, стана той, та отиде при черен маг. И поиска питие за обич. А каза му магът да донесе капка кръв от нея и четири — от него.
към текста >>

Но колко малко спомня тя словата на сегашния живот!“ *** И, когато млъкна Соломон, Балкиза каза.
„Разбра тогава момъкът, колко силна е била любовта на момата. А сърцето изгори дяволската сянка, пратена от черния магьосник, — и душата на момъка видя волност. „И, когато изново се родиха на земята момъкът и момата, запалиха се от свърхземна обич — и обичта га изгори с небесен пламък. „И сляха се в едно — и се издигнаха над облаците, а звезди украсиха главите им — и под нозете им се въртяха пламтящи вселени. „ ... От ранни младини съм чувал тази притча, царице. Но колко малко спомня тя словата на сегашния живот!“ *** И, когато млъкна Соломон, Балкиза каза. „Притчи за богове — на боговете трябват. „Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята притча негли — па и не е за земята... Защо ни са небесни притчи? — Та нали на земята живеем !... „ — От ранни младини са ме обиквали царе, но аз не смогнах никого от тях да обикна... „И — мъдри, мъдри маги от Египет и Етиопия са ми предлагали питие за вечна младина, — дано ги залюбя. „Суетна грижа! — Затворено си остана сърцето на Балкиза — и никого не залюби тя. „Не мъдрост дири жената у мъжа, а — нож.— И мъжът не търси у жената сърце, а — огледало.
към текста >>

„Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята притча негли — па и не е за земята... Защо ни са небесни притчи?
„И, когато изново се родиха на земята момъкът и момата, запалиха се от свърхземна обич — и обичта га изгори с небесен пламък. „И сляха се в едно — и се издигнаха над облаците, а звезди украсиха главите им — и под нозете им се въртяха пламтящи вселени. „ ... От ранни младини съм чувал тази притча, царице. Но колко малко спомня тя словата на сегашния живот!“ *** И, когато млъкна Соломон, Балкиза каза. „Притчи за богове — на боговете трябват. „Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята притча негли — па и не е за земята... Защо ни са небесни притчи? — Та нали на земята живеем !... „ — От ранни младини са ме обиквали царе, но аз не смогнах никого от тях да обикна... „И — мъдри, мъдри маги от Египет и Етиопия са ми предлагали питие за вечна младина, — дано ги залюбя. „Суетна грижа! — Затворено си остана сърцето на Балкиза — и никого не залюби тя. „Не мъдрост дири жената у мъжа, а — нож.— И мъжът не търси у жената сърце, а — огледало. „ — Нож и огледало, — па нека бъдат украсени те с бисери, злато и трицветен корал, а може и да не бъдат никак украсени: все едно. Да, царьо, — нож и огледало: ето каква е любовта на земята.
към текста >>

„ .. Мъдър бил Соломон не по младините си — тъй чувах аз.
„ — Нож и огледало, — па нека бъдат украсени те с бисери, злато и трицветен корал, а може и да не бъдат никак украсени: все едно. Да, царьо, — нож и огледало: ето каква е любовта на земята. „И — венци от кръв... „Това е за людете. „А за боговете има обич на мъдрост и сърце. „Ти бог ли си ? „ .. Мъдър бил Соломон не по младините си — тъй чувах аз. . . „И видях, че на мъдростта му наистина няма дъно. Ала не мъдрост дири Балкиза, а — нож. Но няма нож у Соломона. „Притчи ... — добра украса за ум и за реч са те.
към текста >>

Но няма нож у Соломона.
„Ти бог ли си ? „ .. Мъдър бил Соломон не по младините си — тъй чувах аз. . . „И видях, че на мъдростта му наистина няма дъно. Ала не мъдрост дири Балкиза, а — нож. Но няма нож у Соломона. „Притчи ... — добра украса за ум и за реч са те. Но в живота е безсилна всяка притча. „И — затова обичаме ние ножа. „Но — няма нож у Соломона. „— — — И тъй, аз си отивам.
към текста >>

„Но — няма нож у Соломона.
Ала не мъдрост дири Балкиза, а — нож. Но няма нож у Соломона. „Притчи ... — добра украса за ум и за реч са те. Но в живота е безсилна всяка притча. „И — затова обичаме ние ножа. „Но — няма нож у Соломона. „— — — И тъй, аз си отивам. „Но, когато дойде вечерта, когато плъзнат сенки низ пустинята — и косите на Соломона побелеят, нека си спомни царят за Балкиза, че — когато първица го срещна тя — подари му нож в ножница от крокодил! „Аз свършихъ! — “ *** И когато Балкиза си отиде, влезе Соломон отново в чертога си — и нещо ново зашумя в сърцето му... Но обширният покой, великолепно украсен, му се видя досъщ празен и студен. А на голямата абаносова маса лежаха разтворени сирийски папируси, обсипани със странни писмена. Защото Соломон разбираше тайните писмена на мъдрите сирийски книги...
към текста >>

„Но, когато дойде вечерта, когато плъзнат сенки низ пустинята — и косите на Соломона побелеят, нека си спомни царят за Балкиза, че — когато първица го срещна тя — подари му нож в ножница от крокодил! „Аз свършихъ! — “ *** И когато Балкиза си отиде, влезе Соломон отново в чертога си — и нещо ново зашумя в сърцето му... Но обширният покой, великолепно украсен, му се видя досъщ празен и студен.
„Притчи ... — добра украса за ум и за реч са те. Но в живота е безсилна всяка притча. „И — затова обичаме ние ножа. „Но — няма нож у Соломона. „— — — И тъй, аз си отивам. „Но, когато дойде вечерта, когато плъзнат сенки низ пустинята — и косите на Соломона побелеят, нека си спомни царят за Балкиза, че — когато първица го срещна тя — подари му нож в ножница от крокодил! „Аз свършихъ! — “ *** И когато Балкиза си отиде, влезе Соломон отново в чертога си — и нещо ново зашумя в сърцето му... Но обширният покой, великолепно украсен, му се видя досъщ празен и студен. А на голямата абаносова маса лежаха разтворени сирийски папируси, обсипани със странни писмена. Защото Соломон разбираше тайните писмена на мъдрите сирийски книги...
към текста >>

Защото Соломон разбираше тайните писмена на мъдрите сирийски книги...
„И — затова обичаме ние ножа. „Но — няма нож у Соломона. „— — — И тъй, аз си отивам. „Но, когато дойде вечерта, когато плъзнат сенки низ пустинята — и косите на Соломона побелеят, нека си спомни царят за Балкиза, че — когато първица го срещна тя — подари му нож в ножница от крокодил! „Аз свършихъ! — “ *** И когато Балкиза си отиде, влезе Соломон отново в чертога си — и нещо ново зашумя в сърцето му... Но обширният покой, великолепно украсен, му се видя досъщ празен и студен. А на голямата абаносова маса лежаха разтворени сирийски папируси, обсипани със странни писмена. Защото Соломон разбираше тайните писмена на мъдрите сирийски книги...
към текста >>

52. Слова на Блажения - Николай Райнов

Слова на Блажения Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
Слова на Блажения Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Елате при мене, синове на земята: — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Блаженство няма — и няма утеха в живота на тези, които за утехи живеят! А мнозина са тия люде. Безброй са мъжете и жените, които мислят, че животът е сватба и земята — пиршеска трапеза. Има наистина още люде, които гледат живота през свилена забрадка… Жалко за забрадката! В разкъсване на забрадките и мрежите е сладостта на живота. И блаженство ще познае само онзи, които е стъпкал вси блаженства.
към текста >>

Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота. А деветото блаженство — о, не знаете вие това блаженство: — за него заслужава да се живее. Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката. Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път. Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Блаженството на земята: — блаженство на тези, които жадуват за евтина утеха: — утеха с вино от Хелвон и с кипяща медовина от Мелит. Утеха на слабите. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота! Аз, Соломон, си сградих дворец от мрамори многоцветни, споени със сребро. И поставих широки извитъци от кедър, донесен от Санир, а по извитъците — вси животни на земята, издълбани от изкусна ръка на резбар.
към текста >>

Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота! Аз, Соломон, си сградих дворец от мрамори многоцветни, споени със сребро.
Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Блаженството на земята: — блаженство на тези, които жадуват за евтина утеха: — утеха с вино от Хелвон и с кипяща медовина от Мелит. Утеха на слабите. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота! Аз, Соломон, си сградих дворец от мрамори многоцветни, споени със сребро. И поставих широки извитъци от кедър, донесен от Санир, а по извитъците — вси животни на земята, издълбани от изкусна ръка на резбар. И настлах подовете с кипарисни дъсчици от Ливан — и вдълбаха майстори от Сидон и Тир в дървото кост, седеф и метали — и напъстриха в стройни редове растенията на Индия и Палестина. И злато ми донесоха търговците от Кетихем, та излях чаши за вино и рогове за медовина. А от Кипър ми пратиха медни позлатени съдини с тънки украшения от бронз я сребро. И в строен танец се въртяха по тия светли съдини жените от Елада и от островите.
към текста >>

Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
И всички ключове на Египет, врязани върху двадесет и две таблици от желязо, разбрах. И придобих тънкост на ума, за да проумея загадките на вси магични книги от Червената Земя, писани с кръв на кожа от бехемот. И не остана нищо скрито—ни върху небето, ни върху земята. И разумях, че е суета. Защото в нови йероглифи се заплете моята мъдрост — и в нови загадки втъна моят ум: йероглифите на силния, който търси свой път. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Щастието на любовта: — мрежа от звезди и верига от злато, — о, измамно видение на бедуина, който се лута към нови брегове! Аз, Соломон, пожелах утехите на любовта. И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост. И жени от Египет доведох — гъвкави като змии, горещи като пясък и мълчаливи като пустиня. И гледах ги — и виждах цялата хубост на света.
към текста >>

Щастието на любовта: — мрежа от звезди и верига от злато, — о, измамно видение на бедуина, който се лута към нови брегове! Аз, Соломон, пожелах утехите на любовта.
И не остана нищо скрито—ни върху небето, ни върху земята. И разумях, че е суета. Защото в нови йероглифи се заплете моята мъдрост — и в нови загадки втъна моят ум: йероглифите на силния, който търси свой път. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Щастието на любовта: — мрежа от звезди и верига от злато, — о, измамно видение на бедуина, който се лута към нови брегове! Аз, Соломон, пожелах утехите на любовта. И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост. И жени от Египет доведох — гъвкави като змии, горещи като пясък и мълчаливи като пустиня. И гледах ги — и виждах цялата хубост на света. И познах, че е суета. Скорпион е Жената: — душата й е хубава като кожа на кротал, очите и отразяват мъката и радостта на цял свят, ръцете и притискат и дават отровен сън, устните и изсмукват волята на мъжа, а думите й са измамливи като видение в пустинята.
към текста >>

Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
Твори с болка душата ти — и с горест нарежда псалми на живота. А сластни жени и сребролюбци-мъже с едно движение ще разсипят твоята песен: — от що ще се опиваш? Тласкаш към изгрев своята малка вселена — и слънце зовеш да пръсне лъчи там. А вечен мрак напада крехки дворци от замисъл и блян — и настъпи ли нощ, твоите звезди помръкват: — от що ще се опиваш? И видях, че е суета. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. И остана едно блаженство само неразбито: сладостта на спомена за това, що е било. И погледнах го. И казах в сърцето си тогава: „О, жалка разтуха за слабите! Сладост на миналото за тези, които нямат сегашно! Топла дрямка за хилавите, които не смеят да бодърствуват, защото се плашат от бъдещето! О, жалка разтуха за мухите, че са спали на гърба на слон!“ И — отминах. …А зад мене гърмеше Йерусалим с викове на тълпа, която вечно жадува за блаженства — и облажава клетниците.
към текста >>

Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
А блаженство няма. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. …Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния! Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда. Че в самота мре човекът — и неговото име става пепел. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения.
към текста >>

53. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Като разгънемъ нейнитѣ страници и проследимъ линията, по която съ дошли Аврамъ, Исакъ, Яковъ, Давидъ, Соломонъ и много други, намираме тамъ тѣхнитѣ постъпки напълно отпечатани.
Ако помагашъ на ближнитѣ си, самопожертвувашъ се за народа си, работишъ за благото на човѣчеството, служишъ на Бога отъ любовъ, пише това въ книгата на живота. Ако изнасилвашъ ближнитѣ си, предателствувашъ спрѣмо народа си, спъвашъ развитието на човѣчеството, изневѣрявашъ на Бога — пише така въ същата тая книга. Той пише безпощадно своитѣ показания за човѣшкитѣ постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцетѣ, върху пръститѣ и върху всичкитѣ други части на човѣшкото тѣло — всѣка костъ е свидетелъ за или противъ насъ. И тази история на човѣшкия животъ ние четемъ всѣки денъ. Въ нейнитѣ страници е отбелязанъ живота на всички наши праотци: за нѣкои отъ тѣхъ е писано, че съ били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгънемъ нейнитѣ страници и проследимъ линията, по която съ дошли Аврамъ, Исакъ, Яковъ, Давидъ, Соломонъ и много други, намираме тамъ тѣхнитѣ постъпки напълно отпечатани. За Аврама намираме, че е билъ човѣкъ правдивъ, много уменъ, съ широко сърдце, съ голѣма вѣра, съ възвишенъ духъ, запознатъ съ дълбоката мъдростъ на божественитѣ наредби за великото бъдеще на човѣчеството. За Якова намираме, че първоначално е билъ човѣкъ двуличенъ, хитъръ, егоистъ, който съ лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва къмъ тридесетъ и третата му година въ него става превратъ, следъ като слугувалъ на чича си Лаванъ четиринадесетъ години за дветѣ му дъщери: тогава именно става въ него една промѣна за добро. За Давида знаемъ, че е билъ човѣкъ смѣлъ, решителенъ, съ отличенъ природенъ и поетиченъ умъ, но е ималъ особена слабостъ къмъ красивитѣ жени. Съ измама взема жената на Урия, отъ който денъ започватъ вече неговитѣ изпитания. И смѣлиятъ пророкъ Натанъ не се поколебалъ да го изобличи направо въ лицето и да му покаже лошитѣ последствия, които тоя законъ ще напише за него въ своята книга.
към текста >>

За Соломона е казано, че ималъ отличенъ философски умъ, че билъ съ добро, но покварено сърдце, съ извънмѣрно силни чувства и страсти, голѣмо щеславие и слаба воля, първокласенъ епикуреецъ въ ядене и пиене и удоволствуване съ жени.
За Аврама намираме, че е билъ човѣкъ правдивъ, много уменъ, съ широко сърдце, съ голѣма вѣра, съ възвишенъ духъ, запознатъ съ дълбоката мъдростъ на божественитѣ наредби за великото бъдеще на човѣчеството. За Якова намираме, че първоначално е билъ човѣкъ двуличенъ, хитъръ, егоистъ, който съ лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва къмъ тридесетъ и третата му година въ него става превратъ, следъ като слугувалъ на чича си Лаванъ четиринадесетъ години за дветѣ му дъщери: тогава именно става въ него една промѣна за добро. За Давида знаемъ, че е билъ човѣкъ смѣлъ, решителенъ, съ отличенъ природенъ и поетиченъ умъ, но е ималъ особена слабостъ къмъ красивитѣ жени. Съ измама взема жената на Урия, отъ който денъ започватъ вече неговитѣ изпитания. И смѣлиятъ пророкъ Натанъ не се поколебалъ да го изобличи направо въ лицето и да му покаже лошитѣ последствия, които тоя законъ ще напише за него въ своята книга. За Соломона е казано, че ималъ отличенъ философски умъ, че билъ съ добро, но покварено сърдце, съ извънмѣрно силни чувства и страсти, голѣмо щеславие и слаба воля, първокласенъ епикуреецъ въ ядене и пиене и удоволствуване съ жени. Христосъ знае това. Знае какъ е живѣлъ неговиятъ родъ и когато хората му казватъ: „Учителю благи“, възразява имъ: „Защо ме наричате благъ? Благъ е само единъ Богъ“. Той иска да каже: „Фамилията, отъ която азъ произхождамъ, не е толкова благородна, колкото вие мислите. Защото Богъ има друго мѣрило, което ви липсва.
към текста >>

54. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Ние спим на тези сламени одри като върху ложе, стократно по-хубаво от това на Соломон.
Заглъхва гръмотевицата, успокоена като глас на човек, който след гнева си е зърнал усмивката на дете. Пред очите ми се извисява с живи тръпнещи багри небесната дъга. Птици се стрелват, като че идат от този седмобагрен свод, и политват нагоре, отнасяйки своята пресеквана от вълнение песен. Тръгваме обратно към селото. Там имаме сайвант, застлан с ръжена слама. Ние спим на тези сламени одри като върху ложе, стократно по-хубаво от това на Соломон. Колко малко дворци има по земята, където сънищата са така вълшебни. Те идат тук над простия сайвант по тънки копринени нишки. Изпращат ни ги среднощните съзвездия и оня огромен небесен пояс, с който е препасана вселената.“ В дневника на Ачларската комуна не са описани никакви събития, които биха направили тази книга интересна от приключения. В нея са описани нашите безбурни слънчеви видения и някои детински наивни и смешни неща. Млади и неопитни в селската работа, ние понякога наистина вършихме и комични неща.
към текста >>

55. Христо Койчев - Георги Христов

105 Еридия е име, дадено на Соломон при раждането му, от пророк Натан - Цар. 12:25.
101 Позната още като Аравийска - обширна пустинна местност в Арабия. Когато Изавела се заканила да убие Илия, пророкът се спасил, като се оттеглил именно в Аравийската пустиня. 102 Нефуд е обширна пустинна област в Арабския полуостров. 103 Танганика, известно още с името Танганайка, е голямо езеро в Централна Африка, открито от европейците през 1858 г. 104 Тимбукту е град в областта Тимбукту в западноафриканска- та държава Мали. 105 Еридия е име, дадено на Соломон при раждането му, от пророк Натан - Цар. 12:25. 106 Има публикации на стихове в сп. „Житно зърно“ (вж. бр. 1 от 1924 г.) под псевдонима „Еридия“.
към текста >>

56. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

Бихме могли условно да обозначим нашия метод с известния цитат от Притчи Соломонови: „Сине мой, дай ми сърцето си" (23:26).
ако човек се научи постепенно така да възпламенява своя етерен поток, че да се появи в него способност да долавя приближаването на Христос в Етерно тяло - като жив Утешител или морален съветник. 7. Преживяването на Етерния Христос води до съединяване на интелектуалния и моралния полюси в човека и до постепенното одухо-творяване на Земята, т.е. Земята постепенно става труп, а духовната ii същност прехожда към бъдещото космично състояние, наречено Бъдещ Юпитер или Нов Йерусалим. По-нататък е необходимо е да формулираме метода на нашето изследване. Разглежданият проблем съчетава исторически, онтологически и метафизически аспекти, но единствено достъпна гледна точка е преживяването му в съзнанието на съвременния човек и в неговите три сфери - мисловна, емоционална и волева (ум, сърце и воля). Бихме могли условно да обозначим нашия метод с известния цитат от Притчи Соломонови: „Сине мой, дай ми сърцето си" (23:26). Графичният му образ е представен на Фиг. 1 и налага следните няколко разяснения: 1. Според езотеричнатанаука всичко, което функционирав съзнанието ни като мисли, е формирано в нашето минало; всичко, което функционира като волеви действия, определя и формира нашето бъдеще; единственото, което функционира тук и сега, са нашите чувства, т.е. единствено в сърцето си ние преживяваме нашето настояще. 2. Когато съвременният човек съзнателно пронизва с мислите си своите волеви действия, той генерира в себе си Любов; обратно - когато съзнателно пронизва с волята си своите мисли, той генерира в себе си Свобода; затова се казва, че настоящото еволюционно въплъщение на Земята е космос на Любовта и Свободата.
към текста >>

Свръхсетивният скелет на астралното тяло има форма на хексаграм (Соломонов знак), състои се от астрални потоци, циркулиращи между ушите, раменете, сърцето и главния мозък, а точка на неговото приложение е гръбначният мозък. 4.
изисква знания за неговия психофизиологичен субстрат. Терминът психофизиологичен субстрат е заимстван от съвременната биологична наука, но в случая се употребява за означаване на структури от свръхсетивните тела на човека. Според изследванията на антро-пософската наука Аз-ът в течение на целия еволюционен процес организира в различните наши тела структури, аналогични на анатомичния скелет: 1. Костният скелет на видимото физическо тяло се обхваща от Аз-а отвън. 2. Свръхсешвният скелет на Етерното тяло има форма на пентаграм, състои се от пет етерни потока, циркулиращи между тавата и крайниците, а точка на неговото приложение е главният мозък. 3. Свръхсетивният скелет на астралното тяло има форма на хексаграм (Соломонов знак), състои се от астрални потоци, циркулиращи между ушите, раменете, сърцето и главния мозък, а точка на неговото приложение е гръбначният мозък. 4. С амият Аз също има анатомична точка на приложение - ганглиите от симпатиковия дял на вегетативната нервна система и специално (голямото чревно сплетение, plexus solans, наричано слънчев възел), т.е. през слънчевия възел Аз-ът нахлува във физическата организация на тялото ни. В настоящия етап от еволюцията на съзнанието ключова е функцията на Етерното тяло като свръхсетивна анатомична структура, в която и чрез която съзнателно работи езотеричният ученик. Етерното тяло се явява и съвременното поле на проява на Христовото същество във всяко индивидуално съзнание. Християнката традиция го нарича Дърво на Живота и го идентифицира със самия Христос.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26032710075378