Търсене в текстове за 'походк'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 20) Движения на Доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

Този, който отива да прави добро, се познава по походката.
Когато си малко неразположен, постави ръцете си отстрани на кръста с палците напред, а десния крак изтегли напред, съсредоточи мисълта си, после направи същото и с левия крак и неразположението ще изчезне. Има една магнетична, гъста, кална материя, която се натрупва в тялото и трябва да се изхвърли навън чрез гимнастически упражнения. Всяка сутрин човек трябва да се освобождава от тази набрана магнетична кал, която най-първо се набира в слепите очи и в стомаха. Орането, сеенето, копането, метенето са всевъзможни начини за изхвърлянето ѝ. А и когато търговецът вдига топовете плат, това движение има за цел да регулира енергията му. Този, който отива да прави добро, се познава по походката. Каквото и да възнамерява човек да прави, то се познава по неговия начин на ходене. В движенията трябва да се застъпят и трите свята: физически, Духовен и Божествен. Ще ви дам едно упражнение за ревматизъм: десният крак се изнася напред, лявата ръка се поставя на кръста, дясната ръка – върху дясното коляно. Кляка се бавно и се изправяте по-динамично няколко пъти подред. След това се изнася левия крак напред и се прави аналогичното.
към текста >>

2. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

Красота трябва да има не само в лицето и в облеклото, но и в движението, в походката.
После, и кривината на краката си може да поправи. На всичко това човек всякога трябва да обръща внимание. Сега най-красиви черти има Бялата раса, другите раси не са били така красиви, но са били мощни и силни. В бъдеще човек ще има голяма красота. Влизането в положението на другите хора дава жизненост на красотата на бъдещия човек. Красота трябва да има не само в лицето и в облеклото, но и в движението, в походката. Човек, който върви, ръководен от волята си, има особено ходене. Също така ходенето му е особено, ако е ръководен от ума или от сърцето си. Човек трябва да стъпва правилно и ако употреби волята си, той ще може да изправи кривината на краката си; това е една придобивка. Гледам, че някой човек е тръгнал от дома си като хала; той нищо няма да свърши. Но който тръгне полека и постепенно усилва хода си, ще свърши много нещо.
към текста >>

3. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането.
Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки път ще правите 3 или 10 пъти вдишване и издишване.“ XII. Използване на пролетта за дълбоко дишане Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана. Ето съветите на Учителя, взети от „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Вие трябва да прилагате дълбоко дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането. Докато човек е на Земята, трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете да излизате всяка сутрин на разходка. И колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Бъдете на открито, далече от градския прах и дим, и посветете на дишане и гимнастика поне един час, а след това започнете работата, която ви предстои. Правите ли такива разходки, делата ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаите си.
към текста >>

4. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

„Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели.
Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност. Учителя казва: „Ако се подиграваш на хорските недъзи, те ще дойдат върху тялото ти.“ (“Здравословни условия“ из книгата „Светлина на мисълта“) И това е така, защото този, който осмива чужди недъзи, се свързва с разрушителните енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и те действат върху неговия организъм. Обаче според характера си психичният живот действа не само отрицателно, но и положително. И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? “
към текста >>

5. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането.
Тогава има прилив на тая прана. И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главният прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта. Ето съветите, които Учителя дава в това отношение (5): "Вие трябва да прилагате дълбокото дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия или прана. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете всяка сутрин да излизате на разходка. Колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Излизайте на открито, на чист въздух, далеч от градския прах и дим и посветете на дишане и гимнастика поне един час. И след това можете да започнете работата, която ви предстои през деня.
към текста >>

6. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Който иска в това време да бъде тук, нека не си отива, а да изчака." Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона.
За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и се обърна към публиката: "Господа, моля следобед в 2 ч. всички да заповядат отново в салона, за да чуят словото на Архимандрит Евтимий, което ще бъде критика и отговор на Г-н Дънов." На това апел Учителя отговори: "Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който е тук, ще може да излезне. Който иска в това време да бъде тук, нека не си отива, а да изчака." Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подигравателно: "А-а, чувате ли?! Значи се заканва! " И пак повтори апела си, като набърбори ред нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мен, ми прошепна: "Брат, да останем тук да видим какво ще стане." Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох, пробивайки си път през навалицата. Небето беше ясно и синьо, чудесно време.
към текста >>

7. ВУЛКАНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Гръбначният стълб както при мъжете,така и при жените е вертикален, походката им е изправена, без всякакво прегърбване.
Речта на вулкановите типове е звучна, с ясен тембър. Могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание и са добри оратори. Мъжките Вулканови типове страдат от женските дребнавости. Жената- Вулканов тип е благородна дама с развит ум, която дири мъж, който да я превъзхожда (Фигура 2 и Фигура 3). Линиите по тялото и лицето изразяват както изящество, така и сила, енергичност, без раздразнителност. Гръбначният стълб както при мъжете,така и при жените е вертикален, походката им е изправена, без всякакво прегърбване. Изобщо, Вулкановите типове са блестящ образец на човешка хубост, за да не кажем - най-красивите. Вулкановите типове подчертават своята личност където и да са. Палецът в човешката ръка е израз на силовите течения, излизащи от Вулкан, и стои малко по-настрана от другите пръсти. При свит юмрук, който изразява желание за действие, палецът трябва да бъде над другите пръсти; остане ли под тях, личността се разпада Описаният по-горе тип на Вулкан се демонстрира, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани и облагородени.
към текста >>

8. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той обръщал особено внимание на походката и на смеха на учениците.
Питагор много трудно е приемал новопостъпващите, като е казвал, че всяко дърво не може да служи за правене на свирка. Всички, които искали да станат членове на ордена, били подлагани на ред изпитания. Младежите най-напред постъпвали в така наречената Питагорова гимназия, където се занимавали с игри, подобаващи на възрастта им. През време на тези игри и разговори, ръководителите им и учителите наблюдавали новодошлите как се проявяват. По някой път и сам Питагор ненадейно идвал и следял жестовете и думите на учениците. Той обръщал особено внимание на походката и на смеха на учениците. Смехът, казвал той, показва по несъмнен начин характера на човека. След като учениците прекарвали няколко месеца в игри и наблюдавани, идвали сериозните изпити. Те са били подобни на египетските, но много смекчени и приспособени за гърците. Които не издържали на изпитите, били връщани на родителите им. На кандидатите били давани сложни математически задачи или геометрически такива и били оставяни сами да ги решават.
към текста >>

9. Типът на огъня - холеричният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо.
Гласът им е груб, силен и рязък. В него има нещо заповедническо, твърдо и жестоко. Говорят много и твърде бързо. Речта им е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ. Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навика да държат стиснати юмруците си по време на ходене. Движенията им са резки и нервни. Никога в техния жест не се забелязва покорност, пасивност, или унижение. Когато са в спокойно състояние, стоят гордо изправени с ръце, скръстени на гърдите. Холеричният темперамент изисква умерена дейност и ежедневни физически упражнения.
към текста >>

10. Типът на въздуха - сангвиничният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки, а походката - благородна и уверена.
Обичат да пътуват и им харесва живот, пълен с приключения. Гласът им е пълен и обширен, умерено силен. Звукът - приятен и весел. Говорят бързо, леко, живо и шумно. Често пъти съпровождат своята реч със смях. Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки, а походката - благородна и уверена. Движат се с високо вдигната глава. Жестовете им са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да ръкомахат в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят. За този темперамент са подходящи дейности или занаяти, където умствената и жизнената дейност да са обединени. За тях са необходими ежедневни физически упражнения.
към текста >>

11. Водният тип - лимфатичен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Походката им е мудна, тиха и неграциозна.
Те имат предчувствия, тайнствени видения и пр. Умственият им склад е такъв, че те по-скоро отгатват, отколкото знаят каквото и да било. Гласът им е слаб, мек и глух. Говорят рядко и тихо, печално и скучно. Движенията на тялото им са тежки и твърде бавни. Походката им е мудна, тиха и неграциозна. Те са неловки в своите жестове и пози, затова обичат да остават повече на спокойствие. Мимиката им е твърде ограничена и каквито впечатления и вълнения да изпитат, техните движения са неспособни да ги изразят. Нищо в техния външен вид не показва това, което става в тях, освен ако това не е ленивото блаженство на покоя. Спокойствието на техния ум ги прави съзерцателни. За лимфатиците е потребно движение, за да усилят кръвообращението и изпотяването.
към текста >>

12. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Тяхната походка е важна.
Имат много желания, които остават незадоволени, вследствие на което те са песимисти и недоволни от живота. Гласът им е нисък и хриплив, в него има нещо старческо и проличава тъга. Говорят твърде рядко. Общуват винаги сериозно, като говорят бавно и често прекъсват своята фраза с мълчание, за да предизвикат своя събеседник. Движенията им са повече резки, отколкото пластични. Тяхната походка е важна. Обикновено ходят с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл. Погледът им е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на сляпата ненавист и завист. Понякога доста оживено и бързо разговарят със себе си. Физиологическите функции у меланхолика са съвършено неправилни и трудни, следствие на което се развива голямо вътрешно горене и се образува ненормална топлина - затова в организма едновременно се забелязва инертност и раздразнение. Те трябва да избягват уединеността и самотата, защото пораждат у тях най-мрачни мисли.
към текста >>

13. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Походката му беше стройна, елегантна, отмерена, царствена, величествена, каквито бяха и всеки жест, и движение в него.
Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния, и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си. 72. Външно Учителя беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено правилото за златното сечение на древните гръцки скулптори. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, отмерена, царствена, величествена, каквито бяха и всеки жест, и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на Природата и живота. Само като го погледнеше, човек виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като в привличането и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен, внимателен, естествен. Но както обходата му, така и в целия външен изглед и маниер имаше нещо величествено, което поразяваше, което завладяваше. Това се чувствуваше особено на беседите, където той, като седнеше пред масата на стола, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните са лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува и вдъхновява, и внася ентусиазъм.
към текста >>

14. 20 април 1928 г., петък - Теофана Савова

След като е приключил беседата, Учителя става и тръгва с лека походка към вратата.
Салонът е препълнен. Очакваме Учителя. Вратата хлопва, дървената стълба поскърцва и ето, че той влиза в салона, празнично облечен и елегантен. После отива на катедрата, откъдето говори. Слушаме го захласнати и озарени от неговото излъчване. След като е приключил беседата, Учителя става и тръгва с лека походка към вратата. А ние започваме да осъзнаваме, че все още сме на земята, слизаме от висините, в които словото му ни е извисило. Живеем вече на Изгрева. Учителя е тук и редовно изнася беседи и лекции. Но ние, младите хора около него, все още не сме се установили тук. Занимаваме се е университетски лекции и изпити.
към текста >>

15. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Например да си поставите за цел да имате хубави ръце, хубава походка, да пишете, да четете хубаво, да рисувате, да кажете музикално една сладка дума.
Аз ще ви кажа как да се подмладите, как да придобиете знания, как да станете силни и други подобни. Но не в един ден. Вие ще свършите най-първо при най-видните професори и тогава аз ще ви кажа нещо от окултната музика. Трябва да развиете дарбите и благата, които Бог ви е дал. Да бъдете благодарни! Например да си поставите за цел да имате хубави ръце, хубава походка, да пишете, да четете хубаво, да рисувате, да кажете музикално една сладка дума. Това, което сега имате, вие сте си го изградили. Вие сте скулптори. Градете! Молитвата е най-голямото изкуство. Добрите, умните работи идват от Бога. Трябва ни една нова песен.
към текста >>

16. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Беше среден на ръст, елегантен и с лека походка.
Боровите дървета се раздвижиха като деца, разбудени от тих майчин глас. Те се наклониха към тези ранобудни хора и леко вълнение раздвижи короните им. Групата се състоеше от един възрастен човек с благородна осанка и няколко младежи. Възрастният мъж беше облечен в широк сив костюм, носеше сива шапка, а в ръката - бастон. Трудно беше да се определи възрастта на този човек. Беше среден на ръст, елегантен и с лека походка. Всичко в него излъчваше нещо младенческо. А при това имаше доста посивяла брада и коса. Докато вървяха напред, младите хора се движеха плътно до него и водеха оживен разговор. Отвреме навреме някой от групата избързваше напред и полуобърнат се стремеше по-добре да чуе това, което казваше този необикновен човек. Интересът, който проявяваха към него, очевидно беше много голям.
към текста >>

Имаше елегантен и бодър вид и енергична походка.
Но сякаш не това беше най-важното, а да останем по дълго време с Учителя, защото всичко, което ставаше около него, дори и до най-малките подробности, бе безкрайно интересно и задържаше вниманието ни. * В свежата утрин боровите дървета около шосето сякаш отново се раздвижиха и зашумоляха развълнувани от нещо. Учителя, този необикновен за тях човек, отново минаваше по пътя. Имаше елегантен и бодър вид и енергична походка. Придружаваха го пак група ученици. Учителя не бързаше, но вървеше леко, живо и движенията му бяха естествени и красиви. Човек би казал, че не върви, а лети леко над земята. Хората от групата минаваха ту от едната му страна, ту от другата, за да чуят по-добре това, което той говореше. През цялото време Учителя отговаряше на въпроси, които непрестанно му задаваха.
към текста >>

17. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Като вървеше, походката и фигурата му внушаваха лекота, пластичност и хармония.
Ведрият вид на лицето му издаваше един приятен характер на човек, който върши всичко с весело сърце. Когато тръгна към бялата къща, той запя с тих глас една приятна песен. В този момент на поляната се появи възрастен мъж и също се отправи към къщата. Чувствителният наблюдател би открил без усилие едно особено светло излъчване около него, което показваше, че не бе обикновен човек. Още от пръв поглед се виждаха неговото голямо обаяние и естествената му красота, които прилягаха по особен начин на годините му. Като вървеше, походката и фигурата му внушаваха лекота, пластичност и хармония. Младият мъж почувства неговото присъствие и се спря, за да го почака пред входната врата на белия дом. - Учителю, донесох бравата за вашата врата. Той извади въпросната брава от чантата си и, като я подаде, запита: - Ето, одобрявате ли я? - Хубава е - отговори възрастният мъж.
към текста >>

18. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

С лека и пластична походка Учителя мина през салона, отиде при катедрата и след кратка пауза каза:
Картината беше великолепна и завладяваща, най-хубавото, което човек можеше да преживее! Кой би предпочел описанието на този момент вместо в действителност да го преживее. Това преживяване,появяването на Учителя, за да произнесе утринното си слово, не подлежи на описание. Учителя, благородният дух, които се моли непрестанно и работи за освобождението на душите, за нас не беше обикновен човек, но въплъщение на човека на бъдещето. Той излъчваше светлина, подобна на меко слънчево сияние, имаше човешка форма, облечена в светлина. С лека и пластична походка Учителя мина през салона, отиде при катедрата и след кратка пауза каза: „Молитва! " Всички се помолиха смирено с „Добрата молитва" - молитвата на светлите възвишени духове. После Учителя каза: „Изпейте една песен!
към текста >>

19. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Който желае да бъде тук, нека не си отива, а да остане тук." Като казва това, Учителя прибира малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза походка напуска салона, обграден от шпалира на младите братя и сестри.
25) Скоро след събора тези двама архимандрити си заминават от този свят. Учителя завършва беседата си. Един от поповете става и казва: „Господа, всички да заповядат в 2 часа следобед да чуят словото на архимандрит Евтимий, което ще е критика и отговор на господин Дънов." На това Учителя отговаря: „Не. Това не може да стане. В 2 часа следобед никой не може да дойде тук, нито пък този, който е тук, да излезе навън. Който желае да бъде тук, нека не си отива, а да остане тук." Като казва това, Учителя прибира малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза походка напуска салона, обграден от шпалира на младите братя и сестри. Един от владиците се провиква: „А-а-а-а... Чувате ли, значи се заканва! " — и пак повтаря апела си да дойдат всички в 2 часа следобед в читалището, като започва да говори нелепости срещу Учителя. Небето е синьо и ясно, времето чудесно. Народът не напуска двора на читалището и продължава да коментира последните думи на Учителя. Едни започват да предричат земетресения, други — бури, трети — наводнения.
към текста >>

20. 5.12 Свещените думи на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Няма никаква следа в гласа му, говора и походката от боледуването.
След съобщението, направено от Учителя за събора, Мария Златева си казва наум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителя едва може да си вдига ръцете и не може да говори? " На 14 август, петък — денят на Духа на живота, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила. На 19 август, сряда, в току-що ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор. Дълго време пеят братски песни и най-после идва Учителя с Библия в ръка. Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот". Няма никаква следа в гласа му, говора и походката от боледуването. Той изобилно прелива в нас новата живителна сила, който тече през него. Това е неговият втори живот. До 1936 г. Учителя изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение. Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на братството.
към текста >>

21. Наблюдавайте и се учете - Георги Томалевски (1897-1988)

Като прибавим към това движенията, походката, гласа и израза, който е белег за душевната нагласа, можем да сме сигурни, че познаваме вече този човек.
До известна степен такава способност съществува и у всеки човек в зародиш, но времената, в които живеем, не способствуват да се доверим на нея. За много хора днес нашите твърдения изглеждат като легенди и фантастични сказания, но ние говорим за съвсем реални неща. Човек носи със себе си три документа, които съдържат най-изчерпателно неговата характеристика. Това са: лицето на първо място и двете му ръце. Написаното върху тях не е измама. Като прибавим към това движенията, походката, гласа и израза, който е белег за душевната нагласа, можем да сме сигурни, че познаваме вече този човек. Ако по една кост, намерена при някои разкопки, опитният палеонтолог може да възстанови целия скелет на животното, защо по един белег върху човешкото лице да не може да се възстанови цялостната психологическа картина на един жив човек? С казаното до тук не се дават готови рецепти. Това не е позволено. Същественото е ученикът да работи върху себе си, да наблюдава, да прави изводи и да учи усърдно великото писмо на живота.
към текста >>

22. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Със спокойна, елегантна и красива походка, с движения, винаги хармонични и изящни, той, който имаше бели коси и брада, правеше впечатление на запазен млад човек.
Така усетен - като човек с богата неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи, вглъбен в себе си, озарен с вътрешна светлина. Дори и за слабо чувствителните хора той се явяваше като светлина, на която ще може да четат трудното писмо на живота. Тези пък посетители, които отиваха при него със затворени врати и прозорци на душата си и с намерение да го наблюдават, за да напишат някоя нелепост в жълтият печат, усещаха как той се затваряше и се превръщаше на огледало, в което те виждаха собствената си душевна пустота. Ако е потребно да се дадат за него и някои външни белези, може да се кажат следните думи: Учителят имаше ръст съвсем малко над средния. Тялото му, пропорционално развито и в съответствие на отделните части, които по всяка вероятност отговаряха на отношението в златното сечение на живота геометрия, беше винаги изправено. Със спокойна, елегантна и красива походка, с движения, винаги хармонични и изящни, той, който имаше бели коси и брада, правеше впечатление на запазен млад човек. Макар да беше завършил осемдесетях години, той не загуби до края на земния си живот този свой вид. Учителят Беинса Дуно имаше мек, топъл, но вълнуващ поглед. Светлината на очите му проникваше дълбоко в събеседника. Този светлик носеше мир и успокоение. Но когато в своята беседа засягаше лъжата и коварството в живота на нашата съвременност, когато се докосваше до кощунствените думи срещу великото и святото в битието, тогава меката светлина се превръщаше в светкавица, излязла из облака на благороден Божествен гняв.
към текста >>

23. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б.
Той само се съмнява в ефективността на действията на църковниците, превърнали вярата в професия, в тяхната способност да направят от Христовото учение "практика за всекидневния живот " и да помогнат чрез него на българите, "остарели от безлюбие"." Авторът на очерка, черпейки сведения от спомени на ученици на Учителя П. Дънов, подчертава "пълната безкористност на подбудите и мотивите, с които е поел пътя на Учител". И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмнено с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема позата на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привърженици, ласкаещи самолюбието му. Не извлича и никаква материална изгода от мисията си. Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б. Обретенов речта на Учителя П. Дънов е "проста и разбрана, без външни ефекти". Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си на себичността, егоизма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П. Дънов) иска да възстанови у българите, в ръцете му приема образа на "хляба, с който се храним, без да правим химически анализ на съдържанието му". Б. Обретенов в своето кратко изследване изнася и обстоятелство от периода на следването на П.
към текста >>

24. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Походката на Учителя е лека, ефирна, динамична до края на дните му.
И мекотата, тъй характерна за най-извисените духом. На моменти от Учителя на ББ струи светлата радост на възвишеното небесно присъствие. В други случаи от него се излъчва раздиращо страдание, събрало в себе си като фокус болките и скърбите на целия човешки род. Каквото и да е моментното му психическо състояние, той никога не изрича упрек или осъждане, никога не упражнява насилие по какъвто и да е повод. В същото време всеки около него изпитва силен копнеж да му разкрие душата си, да се докосне до тази тиха, но бликаща като извор Божественост и да поеме от нея толкова, колкото успее. Походката на Учителя е лека, ефирна, динамична до края на дните му. Като правило проявява смайваща подвижност, особено будеща изненадата на околните пред вид напредналата му възраст. Стъпката му е сигурна, лека; способен е да изминава дълги разстояния без видими признаци на умора. Понякога скоростта му на движение е толкова висока, че учениците му едва смогват да го следват. Главата му е неизменно изправена - никоя житейска буря не би могла да я приведе под тежестта си. От всяко негово действие и движение блика будно съзнание и пълна концентрация.
към текста >>

25. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Походката на вълците го впечатлява повече от тяхното странно поведение.
Тогава бойният вик на индианците се изтръгва из гърдите му и отеква в планинските простори. Вълците познават този глас, неговата сила. Пламъкът в жълтеникавите им очи угасва, те се разколебават и миг след това се оттеглят по своя път. Коя бе тази сила, която въплъти индианеца в сърцето му? Учуден от неочакваното си преображение, изникнало из дебрите на неосъзнатото, Крум наблюдава отдалечаването на вълците, които с отмерен и плавен ход изчезват зад близкото възвишение. Походката на вълците го впечатлява повече от тяхното странно поведение. „Вълците ми дадоха един добър урок" завърши разказа си Вено. Ако животните не могат да направят зло на посланика на Любовта, как е възможно тогава човекът да допуска насилие над подобните си? За онзи, който живее в противоречията на днешния свят, то е естествено, както са естествени студът през зимата и горещините през лятото. Той не може да примири доброто и злото в живота си. В борбата за живот само Божията любов може да сближи хората въпреки различията между тях.
към текста >>

26. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

3. Стойката на тялото - прав гръбначен стълб, и походката - стъпване първо на пръсти и после на пети, са едни от най-важните, но и най- пренебрегнатите въпроси.
Учителят също е дал предварителни упражнения преди Паневритмията - двадесет и едно упражнения и шестте упражнения. В двадесет и едно упражнения се наблюдават някои елементи, които са включени в Паневритмията. Най-общите препоръки на Ярмила за правилното изпълнение на Паневритмията са следните: „1. Паневритмията да се играе и изпълнява многократно - цялата, на части, и пак цялата, и то с месеци и години редовно. 2. При такова повторение у човека се изработва координация между разните части на тялото; известна музикална памет - памет на движенията и връзките между тях (междинни или спомагателни движения), пластичност и плавност. 3. Стойката на тялото - прав гръбначен стълб, и походката - стъпване първо на пръсти и после на пети, са едни от най-важните, но и най- пренебрегнатите въпроси. Това се отнася до формата. 4. После или който може едновременно, трябва съсредоточение за смисъла и съдържанието, където умът и сърцето да участват при всяко движение, за да бъде движението изразител на красота, хармония и истина. Само така човек ще бъде разположен и ще има придобивки, но трябват условия. Всички ще се радваме и благодарим, когато един близък ден ще играем и споделяме тези красиви и дълбоки истински творения, произхождащи от дълбочините на битието за щастието на човека.“ Ярмила приема много сериозно казаното й от Учителя за Паневритмията и го прави задача на своя живот.
към текста >>

27. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Съвпадът на Марс с Вулкан дава ценни качества на човека: добре пресметната смелост, решителност, гъвкави и хармонични, приятни за гледане движения и походка.
При аспекта полусекстил (30 градуса) имаме същото, както при съвпад без „R” (при горно съединение), но в значително по-слаба форма. Разбира се, както вече отбелязахме, и тук точните аспекти силно и ясно изразяват тези качества. Ако между Венера и Вулкан няма аспекти, имаме човек без какъвто и да било интерес към изкуството и без проява в него. Ако Венера има добри аспекти с Луната и другите Планети, даващи качества за изкуство, то у този човек има качества, които Венера дава, но липсва стремеж да ги показва и да ги изразява, поради което трябва да се подтиква от близките му. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С МАРС Марс е първата външна планета и затова, обикаляйки около Слънцето, тя може да има с Вулкан всички аспекти от нула до 180 градуса. Съвпадът на Марс с Вулкан дава ценни качества на човека: добре пресметната смелост, решителност, гъвкави и хармонични, приятни за гледане движения и походка. Такива хора имат възможността (особено ако Вулкан има аспект с Венера) да бъдат с добра изява в балета, художествената гимнастика, танца и всички видове спорт, в които те могат да имат големи постижения. Те са стройни, с добре оформени мускули, които дават не само възможност за движение и здраве, но и красота. При другите благоприятни аспекти също имаме спортни постижения, влечения и изяви, но без толкова изящество, както при съвпада. Но и тук е налице пресметлива смелост и решителност. При лошите аспекти, особено при квадратура и опозиция, ще имаме един брутален, рязък в своите отношения човек, който не приема никакви съвети, забележки, напътствия.
към текста >>

28. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Наблюдава се разстройство в движенията, мускулния тонус е намален, координацията на движенията е нарушена, походката е неотмерена.
Малкият мозък, както и главният, е построен от сиво и бяло вещество; както при главния мозък, и при него повърхността му е покрита със сиво вещество. Малкият мозък също има бразди, но от по-друг характер в сравнение с тези при главния мозък. Всичко това ни дава основание да приемем голямата му роля в живота на човека. Не можем да приемем, че функциите на малкия мозък са добре изучени и познати. Правени са опити при пълното му или частично премахване у животни. Наблюдава се разстройство в движенията, мускулния тонус е намален, координацията на движенията е нарушена, походката е неотмерена. Настъпва лесна мускулна умора, мускулите са отпуснати. Но всички тези белези с течение на времето се подобряват. Засега това са установили учените за функцията на малкия мозък, което е крайно незадоволително, като се има предвид, какво той представлява. Известно е колко голям дял от живота на хората заемат отношенията между двата пола - мъжът и жената със своята характерност и сложност. Тези отношения, преди всичко на привлекателност, симпатия, жажда за по-тесен контакт, са нещо съвсем отделно от интелектуалните и морални изяви на човека.
към текста >>

29. Юпитеровият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Походката им е отпусната и спокойна.
Ушите им са прилепнали до главата - признак, че са спокойни и примирителни, без нападателност и агресивност. Юпитеровите типове не обичат да се бръснат и затова често си оставят брада, която обикновено е гъста, величествена, председателска. Зъбите са едри и добри. Бузите са месести и добре оформени. Обичат и мустаци, но те падат като руно. Походката им е отпусната и спокойна. Обичат удоволствията, празниците, тържествата, ритуалността, гостоприемни са и обичат удобствата и охолния живот. Те са весели оптимисти, предпочитат хубавото хапване и пиене, което поглъщат бавно и с особено разположение и тържественост. Край огнището в мекото кресло по чехли се чувствуват много добре. Обичат челядта си и са добри съпрузи - сериозни, услужливи, привързани и миролюбиви. Религиозни са.
към текста >>

30. Плутоновият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Походката и движенията им са спокойни, бавни, но са способни на изненадващо бързи реакции.
ПЛУТОНОВИЯТ ТИП Плутоновите типове рядко се срещат. Те са ниски или със среден ръст. Макар да имат добре сложени мускули, те не се очертават грубо и са достатъчни, за да имат едно здраво и крепко тяло. Походката и движенията им са спокойни, бавни, но са способни на изненадващо бързи реакции. Кожата им е тъмна. Главата е средно голяма, покрита с гъста тъмна коса; челото е ниско и при по- висшите типове е добре оформено, особено около веждите. Веждите са гъсти, тъмни, не много дебели и с щръкнали косми. Очите са малки или средни, със зелен цвят. Носът е добре сложен, развит, но не с особено големи ноздри.
към текста >>

31. Физиогномична картина - Георги Радев (1900–1940)

Някакво невидимо сияние сякаш се излъчва от нея и се носи на вълни под отмерения ритъм на нейната походка.
Физиогномична картина Вие сте в една концертна зала. Посетителите прииждат, те нахлуват ту като мудни, ту като забързани вълни. Залата започва да пъстрее, да оживява, да шуми, да се вълнува. Ето, в залата влиза една дама - стройна, величествена. Някакво невидимо сияние сякаш се излъчва от нея и се носи на вълни под отмерения ритъм на нейната походка. Погледнете очите ù: те са сини, големи, светли, премрежени с хубави ресници. Ирисът, полузакрит от клепачите, е изпъстрен със златисти петна. Над очите спокойно се издига като свод хубава чело - долу то завършва в леко извитата аркада на веждите, а горе в излеко изпъкнали, заоблени челни издатини. Носът се спуща в слабо заоблена линия, която спира уравновесена от изящно очертаните ноздри. Устата е хубаво изваяна: горната и долна устни не са ни стиснати, ни открехнати - те свободно прелитат една към друга.
към текста >>

Говорят и движенията и жестовете и походката.
Вещият хиролог тутакси би разчел по тях два характера, две психики и две различни съдби в живота, огрени и двете от свой род слава. Ръката на бореца, чиито мускули са се свивали и разпущали многократно от грубото напрежение на физическата сила, очевидно има и по-друг строеж и по-друга форма и по-други размери от ръката на именития философ, която непрестанно е провеждала фините нервни токове на мозъчната енергия. За характеролога цялото тяло на човека говори, говорят всичките му форми - и конфигурацията на черепа, и цвета на косата, и краската на лицето, и неговата изразителна мимика. Говорят и челото и очите, и веждите, и носа, и ушите, и устата, и шията. Говори и ръката с целия си строеж и най-вече нейната длан - една от най-интересните книги, които живата природа е написала. Говорят и движенията и жестовете и походката. Говори и тембъра на гласа. Говори и почеркът - изключително обект на графологията. Характерологично школуваният наблюдател може да прочете в човешките лица такива неща, които останалите хора - ако и не лишени от физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек - не биха дори забелязали За него кожата е диагностичен апарат, по който той чете не само душевните състояния, а и телесните разстройства. Мимиката на веждите, на очите, на устните му разкриват сума скрити намерения и мисли, сума скрити чувства. Каква е ползата от вярната преценка на хората, всред които протича животът ни, с които е свързана съдбата ни, всеки сам може да предвиди.
към текста >>

32. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

Походката на холерика е твърда, крачките - едри.
Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч. А също и неговият обикновено висок ръст, едрата му кост, мършавото му, но мускулесто и ъгловато лице. Жлъчката, която се е разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки. Енергията на холерика личи във всичко - и в ъглестите форми, и в издадения нос и брада, и в стиснатите устни. Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично! А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа. Походката на холерика е твърда, крачките - едри. Говорът - отривист, авторитетен. Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания. Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26301693916321