НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
116
резултата в
89
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Наблюдавах
походката
му, наблюдавах движенията му, наблюдавах усмивката му, лицето му.
Няколко дни след това аз непрекъснато го запаметявах, както се учи едно стихотворение наизуст. След като се убедих и уверих, че съм го запаметил за десетки години напред и за цяла вечност, тогава пристъпих към следващия етап. Реших да наблюдавам по-отблизо Тодор Стоименов. А той имаше също тъй една аристократична осанка. Имаше стойка на лорд, а понякога на крал - такива, каквито съм наблюдавал по различните картички, даващи образите на английските крале.
Наблюдавах
походката
му, наблюдавах движенията му, наблюдавах усмивката му, лицето му.
Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация. Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания. Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън. Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя. Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности.
към текста >>
2.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си
походка
.
Вече всичко си беше нормално, както по-рано. Стана и тръгна. Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна.
Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си
походка
.
Тази тайна си остана тайна за мен. Аз обяснения не мога да дам - не съм лекар. Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече! " Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката се запъти към извора.
към текста >>
3.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Той ходеше изправен, с особена стойка и особена
походка
.
Брат Жеков поклати глава, не бе съгласен с мене, не каза нищо и си отмина. След като се върнахме в София от Мърчаево, видяхме някои неща, но съзнанието ни не бе будно и много по-късно ги разбрахме. Приятелите отвориха една вратичка зад салона, за да се свържат с едно място, което ни дадоха да го ползуваме. Видях Учителя, как бе отишъл да гледа това, което приятелите бяха направили. Тогава Го видях с пелерината, но беше се свил в нея и не беше Онзи, Който ходеше преди.
Той ходеше изправен, с особена стойка и особена
походка
.
Учителят говореше така, както по-рано, но само когато идваше в клас. Никога нищо не се забеляза в говора Му или промяна в гласа Му. Ние, стенографите, познавахме гласа Му и не доловихме в него никаква промяна. Учителят чевръсто ще дойде, ще влезне в салона, ще се качи по три-четири стъпала до масичката и ще седне. Но вън от това, след беседа, съм Го виждала малко отпаднал и отпуснат.
към текста >>
4.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Походката
: Движеше се леко.
Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя. Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка. Обикновено обущата Му бяха много грижливо и хубаво направени.
Походката
: Движеше се леко.
При дълго пътуване се движеше също леко, без усилие и спорно. Тези, които вървяха с Него, доста усилие трябваше да правят, за да не изостанат. Тогава Той беше на 60 години, а ние на 20-25 години. А Той не се спира да чака никого. Около Него имаше по няколко братя, които успяваха да вървят така както Той вървеше.
към текста >>
5.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯ запита за живота ни на тераската и каза: „Днес по обед ще сме там, а след това ще тръгнем за хижата."
Походката
на УЧИТЕЛЯ бе отмерена и само от време на време се поспирваше, за да поведе разговор на геологическа тема, за огромните геологични промени на природата, още повече, че двамата братя Боев и Борис Николов бяха специалисти естественици.
Измерено и изчислено като на музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията? Подадохме ръка на пристигащите, целунахме десницата на УЧИТЕЛЯ и продължавахме да се възхищаваме на чудния миг - великолепно единение на „слизащи" и „възлизащи". Считам, че това е добре издържан изпит на точност и будност на съзнанията. Добро начало, за още по-добра и отговорна работа, за която бяхме тръгнали към върха.
УЧИТЕЛЯ запита за живота ни на тераската и каза: „Днес по обед ще сме там, а след това ще тръгнем за хижата."
Походката
на УЧИТЕЛЯ бе отмерена и само от време на време се поспирваше, за да поведе разговор на геологическа тема, за огромните геологични промени на природата, още повече, че двамата братя Боев и Борис Николов бяха специалисти естественици.
Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси. От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера. В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води!
към текста >>
6.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С добра
походка
слезе на извора, посрещнат от учениците.
Не прекъсна ежедневните задължения на Изгрева. Но настъпи ден, когато Сам трябваше да търси здравите сили на живота и поиска да бъде заведен на Рила. Там, в недрата на обичната планина, здравето Му се възвърна. Аверуни, значително опитна в преживяванията на УЧИТЕЛЯ, отбелязва: „Отмина още едно „горко". Учителят проговори!
С добра
походка
слезе на извора, посрещнат от учениците.
Този път сълзите бяха на радост! " Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове! Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство. Законът на резонанса е основата на взаимното разбиране. Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването Му.
към текста >>
7.
І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ако
походката
на някой от нас бе бърза, то по пътя застигаше по-бавните.
8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС (Случаят с Белеви) Години наред, през школните дни, пресичах улиците на града в ранни зори и поемах пътя към Изгрева. В тези часове градът спеше. По стръмнината на шосето нямаше движение. Единствените пешеходци бяхме ние - учениците на УЧИТЕЛЯ.
Ако
походката
на някой от нас бе бърза, то по пътя застигаше по-бавните.
Още отдалеч се познавахме - по силуетите, тихо се поздравявахме и отминавахме. В клас трябва да бъдем навреме. Всеки от нас спазваше правилото - безшумно да се движим, углъбени в себе си - да се освободим от разновидните противоречия и с благоговение да пристъпим към прага на школата. Бяхме размерили силите си, така че преди да е влязъл УЧИТЕЛЯТ да заемем своите места. Приятелите достатъчно добре се бяха опознали и сядаха между тези, с които си хармонираха.
към текста >>
Въпреки бавната им
походка
те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса.
Твърде често, наблизо до Изгрева застигахме бележитата двойка - възрастното семейство Белеви. Единствени те не спазваха правилото за мълчанието и на висок глас разговаряха помежду си. Такива бяха темпераментите им - динамични за възрастта им. УЧИТЕЛЯТ благоволяваше в тяхното семейство, утвърдено от богата взаимна кореспонденция. Това не бе тайна, а факт, повдигащ авторитета им всред братството.
Въпреки бавната им
походка
те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса.
Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата.
към текста >>
8.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Когато ни бе съобщено, че жарта е готова, с баба Наста се отправихме към параклиса - продължи разказа си брата - с бавна, старческа
походка
, потропвайки с бастунчето си, ние влязохме в малката стаичка, където пред догаряща свещ, пред иконата на свети Константин, баба Наста се изправи за молитва.
Намерих свирците. Намерих и специалните „викачи", които по време на играта подвикват заедно с играещата нестинарка. Баба Наста намерих в нейния дом. Тя е възрастна, около 80-годишна старица, поприведена от годините, облечена в традиционния сукман, забрадена с черна кърпа. Тя не само че прие поканата за игра върху огъня, но се съгласи да я придружа до параклиса и после да я отведа до огъня.
Когато ни бе съобщено, че жарта е готова, с баба Наста се отправихме към параклиса - продължи разказа си брата - с бавна, старческа
походка
, потропвайки с бастунчето си, ние влязохме в малката стаичка, където пред догаряща свещ, пред иконата на свети Константин, баба Наста се изправи за молитва.
Устните й тихо шепнеха молба за покровителство. Незавършила още молитвата си, тя се провикна няколко пъти, поизправи снага и заподскача от крак на крак. Застареното лице на баба Наета се освежи. Зад полупритворените клепачи зениците й гледаха неопределено и безлично. Все така играейки, тя се отправи към вратата.
към текста >>
9.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С пъргава
походка
на млад, здрав и силен човек, докторът дойде при нас.
УЧИТЕЛЯТ ме покани да седна до Него. Разговаряхме по текущите събития на седмицата. Между боровете, по пътеката откъм източната алея, се мярна бяла риза. Будното око на УЧИТЕЛЯ позна доктора, а той забеляза отдалеч бялата панамена шапка. УЧИТЕЛЯТ често носеше тази шапка.
С пъргава
походка
на млад, здрав и силен човек, докторът дойде при нас.
УЧИТЕЛЯТ го покани да седне от дясно и незабавно постави въпроса: - Отби ли се при болните от Изгрева? Какво е състоянието им? Докторът бе готов с отговорите си. Изясни болезнените състояния на двата случая и потвърди диагнозите. На гостенката на Изгрева бронхопневмонията стихва и високите температури са подменени с по-ниски, и при спазване на допълнителните лечебни мероприятия, вероятността за оздравяване е повече от надеждна.
към текста >>
10.
ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Когато Учителят се движеше,
походката
Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие.
Когато се движехме около Учителя, а Той стоеше прав, имахме усещане, че ние се движим, подети на някаква вълна, която ни правеше по-леки, движенията ни бяха по-плавни, по-безтегловни, с голяма мекота. Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици. Като че ли не бяхме в себе си, а извън себе си и се движехме във въздуха. Това бе усещане на душите ни. Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно естество.
Когато Учителят се движеше,
походката
Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие.
В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло.
към текста >>
11.
ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Брат Боян често изоставаше поради болния си крак, но упорито поддържаше бързата
походка
на Учителя.
Заварих го неподготвен, но той бързо облече светлия шлифер, нахлупи светлата си шапка, грабна незатворената си чанта и веднага тръгна след мен. Учителят ни чакаше. Нямах никакво време да се отбия при Савка и да подредим нещо за из път. Тръгнахме през гората. Крачехме бързо и енергично.
Брат Боян често изоставаше поради болния си крак, но упорито поддържаше бързата
походка
на Учителя.
А денят беше бурен, ветровит, начумерен. Витоша димеше от нескончаеми облачни вихрове. Мощни въздушни потоци се стичаха по склоновете на планината. Напорът на вятъра затрудняваше походката ни. Към Витоша тъмното небе се поразкъса.
към текста >>
Напорът на вятъра затрудняваше
походката
ни.
Крачехме бързо и енергично. Брат Боян често изоставаше поради болния си крак, но упорито поддържаше бързата походка на Учителя. А денят беше бурен, ветровит, начумерен. Витоша димеше от нескончаеми облачни вихрове. Мощни въздушни потоци се стичаха по склоновете на планината.
Напорът на вятъра затрудняваше
походката
ни.
Към Витоша тъмното небе се поразкъса. Слънцето като че ли очакваше този процеп на облаците и ни озари със светлина. А над нас бурни, кълбести облаци. Заръмя дъждец. Не беше дъждец, а облачен прашец.
към текста >>
12.
ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Ние виждахме Неговите усилия при
походката
и известни мудни движения на дясната Му ръка.
Говорът Му бе бавен, с чувствително замятане на езика. Десният крак и дясната ръка намалиха своята пъргавина. Между нас имаше лекари, които ни обясниха, че ударът е предизвикал кръвоизлив в лявото полушарие на мозъка. Ние знаехме, че Учителят много добре знаеше какво се е случило и какви са биологичните последици. Въпреки това състояние, Той идваше на Клас, изнасяше лекции, приемаше посетители и разговаряше с тях.
Ние виждахме Неговите усилия при
походката
и известни мудни движения на дясната Му ръка.
Белезите на десностранна пареза бяха налице. Бавният и труден говор подсказваше за изменение на езика. Дясната страна на лицето не се движеше. Десните крайници рязко намалиха своята пъргавина. Той трудно движеше десния си крак.
към текста >>
Походката
е бавна и мудна.
Часове наред Учителят се катереше бавно и мъчително по изровените от пороите и от копитата на конете тясна пътека. А години наред Той възлизаше по тази пътека с лекота, когато ние, младежите, едва Го догонвахме. Учителят премина през боровата гора и стъпи на малката терасовидна полянка пред вековния клек. Почивка и след това последваха минута на свръх усилие. Трябваше да се задвижи измъченият десен крак.
Походката
е бавна и мудна.
Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем. Именно поради това, единствената възможна опора остана Неговият бастун. Така, съвсем без ничия помощ, Той изкачи стръмния склон. Това възлизане нагоре бе дори по-тежко и мъчително и продължително от Христовата Голгота преди две хиляди години. Превалът е преминат, пред нас е първото езеро.
към текста >>
След 20-я ден тя забелязва слабо доловима пластичност на
походката
.
Но ние, младежите, не разрешихме. Двадесетина дни преминаха. Целият лагер бе обвит в мълчание и неизвестност. Сестрите, които Го обслужваха, бяха свикнали с безмълвието на Учителя. В своят бележник Савка Керемедчиева с академична последователност всеки ден отбелязваше Неговото състояние.
След 20-я ден тя забелязва слабо доловима пластичност на
походката
.
В неподвижната ръка се появяват някакви далечни опити за хватка на стола. Сълзи вече не пробягват по страните на лицето Му. Погледът Му става по-топъл и мил. Савка отбелязва в бележника си: Днес, повече искри на надежда. Към 25-я ден движението не е тъй сковано.
към текста >>
13.
4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Но като излязох вън, направиха ми впечатление хората със своята
походка
и своето хубаво, весело настроение, светло облечени, и си казах: „Това не са търновци, това са хора, дошли от другаде." Така започна моята среща с великият Учител.
Започна да говори. Не зная кой беше той и кои бяха тия хора. Накрая, като свърши той своята сказка, казах си така: „Този човек не е от обикновените хора. Трябва да е някой пророк". Повече нищо не знаех за него и нямаше кого да питам.
Но като излязох вън, направиха ми впечатление хората със своята
походка
и своето хубаво, весело настроение, светло облечени, и си казах: „Това не са търновци, това са хора, дошли от другаде." Така започна моята среща с великият Учител.
Не след дълго време случайно ми попадна една брошурка и като четях тази брошурка, правеше ми впечатление, че това нещо някъде съм го слушал, или чел и продължавах да чета. Когато прочетох брошурката, накрая там пишеше: „Беседа, държана от Дънов в читалище „Надежда" - Велико Търново, 1919 г., 19 август." От тази брошурка аз научих името на този човек, когото съм слушал в читалище „Надежда" и онова, което си бях припомнил чрез нея. След известно време аз отидох ученик във Варна. Там вече знаех името Дънов и се запознах с хора, които са образували Братство. Влязох във връзка с тях и приех вегетарианството.
към текста >>
14.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ
,
,
ТОМ 5
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ Георги Радев беше човекът, който правеше впечатление с високата и слабовата фигура, с построената по особен начин глава, с
походката
си, с говора си, с почерка си и накрая със заниманията си.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ Георги Радев беше човекът, който правеше впечатление с високата и слабовата фигура, с построената по особен начин глава, с
походката
си, с говора си, с почерка си и накрая със заниманията си.
Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности. Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена. А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни. А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг.
към текста >>
15.
14. МОЯТ СВЕКЪР - СТАРИЯТ ЕКИМОВ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Това не беше неговата
походка
, а беше друга, чужда
походка
.
Искаше се само нашето послушание и да се работи за Бога. Имах още една такава случка с моят свекър. Беше една нощ, когато мъжът ми Юрдан се събуди, стана и започна да се разхожда из стаята. Аз лежах в кревата, но вече полуразбудена и чувам, че Юрдан се разхожда, защото го няма в кревата. Но се разхожда някакси особено.
Това не беше неговата
походка
, а беше друга, чужда
походка
.
Аз се разбудих от това и гледам, че се разхожда, но като че ли някой друг движи тялото му и краката. Аз извиках: „Какво има, кой е тук? " Юрдан се обърна към мене, отвори устата си и отговори много ясно: „Абе тука е старият Екимов". Тогава аз му казах твърдо: „Ти си в друг свят и твоите задачи са там. Не се занимавай с нас, защото ние имаме други задачи".
към текста >>
16.
25. БОЖИЯТА ПРАВДА, КОЯТО СЕ ВЪЗЦАРИ В ГАБРОВО
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Наистина след известно време Учителят дойде в Габрово, влезна в дома ми, мина през същата врата, която го видях в моето видение и направи същите движения, същата
походка
и отиде та седна на същия стол в онзи ъгъл.
Имаше и други, които свиреха на цигулка. Аз бях основата на тази дейност и в моя дом се събирахме на Школа. Получавахме редовно писма и новини от Изгрева, така както и аз ходех редовно няколко пъти в годината в София. Веднъж получих видение, че Учителят ще дойде в Габрово, че ще влезне през тази врата в моя дом, ще се насочи към онзи ъгъл, че ще седне на този стол и т.н. Тази мисъл се вгнезди в съзнанието ми и работеше усилено.
Наистина след известно време Учителят дойде в Габрово, влезна в дома ми, мина през същата врата, която го видях в моето видение и направи същите движения, същата
походка
и отиде та седна на същия стол в онзи ъгъл.
Всичко се изпълни точно на яве, както бе във видението, което ми се даде. Не се изтърпях и казах това на Учителя, че за Неговото идване аз съм предупредена от Небето и за всичко това как ще влезне и къде ще седне. А в стаята имаше десетина стола, а Той седна на стола в определения от видението ъгъл. Учителят ме погледна и се усмихна утвърдително и доброжелателно. Имах вече не една опитност и знаех вече добре какво е видение и какво е Учителят.
към текста >>
17.
1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Походката
на Учителя бе необикновена.
Смятаха това Учение за неприложимо и фантастично. А Толстой го приемаха по-реално, защото ходеше с рубашка, препасана с шнур и работеше с мотика в градината. За мен в толстоизма и вегетарианството имаше хубави неща. Но когато Учителят доведе към 300 човека в гостилницата видях, че не е висок на ръст. Спретнато и ритмично ходеше.
Походката
на Учителя бе необикновена.
Спомням си, когато веднъж се връщахме от опера от града. Бяхме четирима. Учителят със Савка Керемидчиева и аз със Симеон Арнаудов, който бе взел билети за операта. И досега ми звучат стъпките на Учителя върху снега, които бяха ритмични. Това бе музика в движението им.
към текста >>
18.
1. КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ ЧРЕЗ СЛОВО И ДУХ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
От един завой се зададе един възрастен човек, с лека и пъргава
походка
за възрастта му.
се омъжих и се преместих във Варна, където живея и до днес. Скоро ще навърша 82 години. Сънувам веднъж, че се намирам в една планина. Вървя по широк път и си тананикам безгрижно. От лявата ми страна се издигат грамадни хълмове, обрасли с борове, с много цветя и много птички.
От един завой се зададе един възрастен човек, с лека и пъргава
походка
за възрастта му.
Между хълмовете и пътя имаше буен поток. Като доближи до мен, той ми махна с ръка да го последвам, прекоси потока и се заизкачва бързо нагоре. И аз прекосих потока и тръгнах нагоре. Наоколо беше неизказано красиво. Искаше ми се да се спра за малко, да се порадвам, но той бързаше и аз почти тичешком го следвах, да не го изгубя от очите си.
към текста >>
19.
19. Непознатият роднина
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
А той каза горския: „По
походката
те познах като вървеше и си викам, прилича на моя приятел Колю Минчев“.
„Ами ние се познавахме като деца, пасяхме добитъка, бяхме много добри приятели“, отговори той. И ме заразпитва. Казва: „После те го убиха на фронта“. И аз после докато стигна до Моравка мислех: „Брей“, си викам, „чичо ми Петко, роден брат на баща ми ме видя, расли са заедно, нали? Той не може да ме познае, а тоя човек, по какво ме позна“.
А той каза горския: „По
походката
те познах като вървеше и си викам, прилича на моя приятел Колю Минчев“.
Вечерта пристигнах в с. Моравка при леля ми Мария. Там прекарах няколко дена. Много ми харесаха те - леля ми Мария и свако ми Димо. Ще ви разкажа един случай, който ми разказа техния син Костадин, който бил някакъв отговорник по животните - овце и крави при ТКЗС-то.
към текста >>
20.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
“ „Същата
походка
, същите ръце, същата фигура.
когато отивам да обиколя родния си край минават през Каблешково, разглеждам където съм расъл, където баща ми е минавал и ето едно дете ме спира и вика: „Един дядо те вика“. Обръщам се, дядо Костадин, този, който вижда в мене баща ми. Поздравяваме се и той пита: „Вие не сте ли на Колю син? “ Казвам: „Моля ви, кажете ми нещо за него, защото не го помня. По какво ме познахте?
“ „Същата
походка
, същите ръце, същата фигура.
Имам да му давам пари. Той ми построи къща и не можах да му се отплатя“. Казвам: „Дядо, аз не съм атеист, горе на небето ще му плащаш с лихвите. Сега пари имам“. Така се разделихме и двамата с едно хубаво чувство.
към текста >>
21.
23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ
,
,
ТОМ 8
Външният облик на Учителя, цялата Му хармонична фигура беше израз на човек идеален, напълно завършен, у когото и поглед, изражението на лицето и глас и
походка
и движения и говор бяха отмерени, красиви, естетични, нищо излишно, нито пресилено.
Но понякога Той сам разкриваше, че прави това, макар че никак не Му бе присъщо да говори за себе си. Очите Му галеха топло, понякога ставаха далечни и строги, но всякога проникваха направо в душата. Като си помисля колко сърдечни рани бе превързал, колко неспокойни човешки сърца бе усмирил, утешил, колко тайни бе разкрил, колко болки бе излекувал, казвам, че за дейността Му, за всичко сторено от Него, все пак не остана пълна представа. И досега продължава разкриването на всевъзможни случаи, станали с наши приятели. Но нека кажа няколко думи за онова, което виждаха физическите ни очи, като обект на обичта ни.
Външният облик на Учителя, цялата Му хармонична фигура беше израз на човек идеален, напълно завършен, у когото и поглед, изражението на лицето и глас и
походка
и движения и говор бяха отмерени, красиви, естетични, нищо излишно, нито пресилено.
Леката Му подвижна походка аз за себе си тълкувах така: леко да се носи човек по земята, леко да се справя човек с мъчнотиите, бързо да излиза от тях и умело да ги трансформира. Походката му биваше бърза като на юноша. Според случая и бавна, величествена според друг случай. Облеклото безукорно, чисто, семпло, с предпочитание на светлите меки тонове и не напълно съобразно с модата на времето. Всеки, който имаше очи да види знаеше, че е видял нещо необикновено, съчетание на изящество, простота и одухотвореност.
към текста >>
Леката Му подвижна
походка
аз за себе си тълкувах така: леко да се носи човек по земята, леко да се справя човек с мъчнотиите, бързо да излиза от тях и умело да ги трансформира.
Очите Му галеха топло, понякога ставаха далечни и строги, но всякога проникваха направо в душата. Като си помисля колко сърдечни рани бе превързал, колко неспокойни човешки сърца бе усмирил, утешил, колко тайни бе разкрил, колко болки бе излекувал, казвам, че за дейността Му, за всичко сторено от Него, все пак не остана пълна представа. И досега продължава разкриването на всевъзможни случаи, станали с наши приятели. Но нека кажа няколко думи за онова, което виждаха физическите ни очи, като обект на обичта ни. Външният облик на Учителя, цялата Му хармонична фигура беше израз на човек идеален, напълно завършен, у когото и поглед, изражението на лицето и глас и походка и движения и говор бяха отмерени, красиви, естетични, нищо излишно, нито пресилено.
Леката Му подвижна
походка
аз за себе си тълкувах така: леко да се носи човек по земята, леко да се справя човек с мъчнотиите, бързо да излиза от тях и умело да ги трансформира.
Походката му биваше бърза като на юноша. Според случая и бавна, величествена според друг случай. Облеклото безукорно, чисто, семпло, с предпочитание на светлите меки тонове и не напълно съобразно с модата на времето. Всеки, който имаше очи да види знаеше, че е видял нещо необикновено, съчетание на изящество, простота и одухотвореност. Нямаше с кого да бъде сравнен.
към текста >>
Походката
му биваше бърза като на юноша.
Като си помисля колко сърдечни рани бе превързал, колко неспокойни човешки сърца бе усмирил, утешил, колко тайни бе разкрил, колко болки бе излекувал, казвам, че за дейността Му, за всичко сторено от Него, все пак не остана пълна представа. И досега продължава разкриването на всевъзможни случаи, станали с наши приятели. Но нека кажа няколко думи за онова, което виждаха физическите ни очи, като обект на обичта ни. Външният облик на Учителя, цялата Му хармонична фигура беше израз на човек идеален, напълно завършен, у когото и поглед, изражението на лицето и глас и походка и движения и говор бяха отмерени, красиви, естетични, нищо излишно, нито пресилено. Леката Му подвижна походка аз за себе си тълкувах така: леко да се носи човек по земята, леко да се справя човек с мъчнотиите, бързо да излиза от тях и умело да ги трансформира.
Походката
му биваше бърза като на юноша.
Според случая и бавна, величествена според друг случай. Облеклото безукорно, чисто, семпло, с предпочитание на светлите меки тонове и не напълно съобразно с модата на времето. Всеки, който имаше очи да види знаеше, че е видял нещо необикновено, съчетание на изящество, простота и одухотвореност. Нямаше с кого да бъде сравнен. Когато нещо си отиде, то дълго още в нас звучи в мелодия душевна претворено.
към текста >>
22.
72. САЛОНЪТ Е ПЪЛЕН
,
,
ТОМ 8
И ето на прага Той Сам се яви -прекрасен и хубав, и мил, елегантен, и с лека
походка
минава напред. 3.
72. САЛОНЪТ Е ПЪЛЕН 1. Салонът е пълен, изпълнен със хора. Дошли тук да чуят, да срещнат в унес крилатата мисъл, с която след малко Учителят благи тях с плам ще дари. 2. Вратата се хлопна. И стълбата скръцна.
И ето на прага Той Сам се яви -прекрасен и хубав, и мил, елегантен, и с лека
походка
минава напред. 3.
Катедрата в миг се, във миг озарява, и всичко в салона се в миг оживи - събужда се мисъл, и чувства пораждат -учудват се всички • къде са в този миг? 4. Те всички са тука. Да, тук във салона. И чудна, прекрасна беседа пред тях Учителят миров изнася. Повдига със Своята мисъл нагоре и тях. 5.
към текста >>
23.
85. ЗА НЕГО БЕ КАЗАНО
,
,
ТОМ 8
Понякога поляната обхожда -
походката
пластична, лека, всекиго привлича.
Той слиза лекичко по стълбата и лекичко се качва, а ритъмът на стъпката е тъй отмерен. А тонът, така чист и музикален. Музика, която спира минувачите, и Той се чуди. 4. Или, разхожда се из стаята си горе, аз съм в салона. И спирам мисъл, спирам чувство, спирам си дъхът и слушам - хармонията на вековете, вплетена във Неговите стъпки. 5.
Понякога поляната обхожда -
походката
пластична, лека, всекиго привлича.
Тя пак е музика - безгласна, мълчалива, но тъй с нектар нахранва ти душата. 6. И дума чувам някога. Слухът ти е похвален, слухът ти е погален с най-нежната милувка на Словото Велико. 7. За Словото. Аз не говоря.
към текста >>
24.
16. УРОЦИ ПО ОНАГЛЕДЯВАНЕ НА ВИТОША
,
,
ТОМ 8
Учителят тръгна надолу по пътеката със своята позната нам
походка
.
В този момент се обръщам и виждам Учителя до мене. Аз даже се зарадвах, че съм извикала. Виждам Го, Той да движи погледа си от коленете ми до долната част на крака. Така направи няколко пъти. И в същия момент треперенето престана.
Учителят тръгна надолу по пътеката със своята позната нам
походка
.
Пристъпваше леко и плавно. При друга екскурзия слизаме от Витоша и вече сме на шосето. Братята, които бяха закарали Учителя с кола до Симеоново, бяха уговорили с шофьора, за да Го върне обратно в града. Колата чака, аз съм със Стоянка Илиева. Учителят се качва в колата и се усмихва.
към текста >>
25.
10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Обръщайки се аз наблюдавах вървежа Му и се възхитих от лекотата, от леката ритмична и красива
походка
.
А и брат ми не ме канеше да ме води при тези, които той посещаваше. Но... четвъртък сутринта към 10 часа излязох от палатката и се спуснах със спокойни стъпки към езерото. Не виждах никакъв човек и ето съзрях, че благородният белобрад старец идва към мен. Виждайки Го отдалече аз се зачудих как да Го поздравя, но когато Той ме наближи поздравих Го с леко кимване на глава, а Той ми отговори: "Само Божията Любов! " и продължи пътя си нататък.
Обръщайки се аз наблюдавах вървежа Му и се възхитих от лекотата, от леката ритмична и красива
походка
.
Но пак, нито себе си вътрешно запитах, нито на брат си зададох въпроса, кой е Той! На следното утро, петък, аз без да вземам никакво оформено в съзнанието си решение с брат си заедно тръгнах и дори вървейки с него пак не го попитах къде отиваме. Желая тук да кажа, че на моя брат Гавраил, който е пет години по-голям от мене имах абсолютно доверие и затова считах излишно задаването на въпроси, когато той предприемаше нещо. И така тихомълком вървяхме по стръмната тясна пътечка, видях още много други мълчаливи, устремени натам, накъдето и ние с брат ми вървяхме. Стигнахме до един великолепен връх.
към текста >>
26.
32. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Кажете нещо за
походката
и как се е движел.
32. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ В.К.: Искам да Ви питам, някои са ми разказвали, че отначало Учителят е ходел много леко.
Кажете нещо за
походката
и как се е движел.
Казаха ми, че много леко се движел и много бърже на планината. Е.А.: Учителят и на Изгрева се движеше така бързо и плавно и всякога ми е правила впечатление Неговата походка. Защото Той когато се движеше нямаше никакво клатене на ляво и на дясно на тялото, което много от хората го имат. Движи се някак, тялото си винаги стремително напред се движеше и само напред. Това предаваше една особеност на походката Му.
към текста >>
Е.А.: Учителят и на Изгрева се движеше така бързо и плавно и всякога ми е правила впечатление Неговата
походка
.
32. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ В.К.: Искам да Ви питам, някои са ми разказвали, че отначало Учителят е ходел много леко. Кажете нещо за походката и как се е движел. Казаха ми, че много леко се движел и много бърже на планината.
Е.А.: Учителят и на Изгрева се движеше така бързо и плавно и всякога ми е правила впечатление Неговата
походка
.
Защото Той когато се движеше нямаше никакво клатене на ляво и на дясно на тялото, което много от хората го имат. Движи се някак, тялото си винаги стремително напред се движеше и само напред. Това предаваше една особеност на походката Му. Щото повече от хората имат едно леко люлеене, повечето от хората. Много малко са хората, които нямат люлеене.
към текста >>
Това предаваше една особеност на
походката
Му.
Кажете нещо за походката и как се е движел. Казаха ми, че много леко се движел и много бърже на планината. Е.А.: Учителят и на Изгрева се движеше така бързо и плавно и всякога ми е правила впечатление Неговата походка. Защото Той когато се движеше нямаше никакво клатене на ляво и на дясно на тялото, което много от хората го имат. Движи се някак, тялото си винаги стремително напред се движеше и само напред.
Това предаваше една особеност на
походката
Му.
Щото повече от хората имат едно леко люлеене, повечето от хората. Много малко са хората, които нямат люлеене. Това беше едно, което всякога ми е правело впечатление. Друго ми е правило впечатление, Той не се движеше бавно. Походката Му беше бързичка в сравнение с обикновеното както ние ходим.
към текста >>
Походката
Му беше бързичка в сравнение с обикновеното както ние ходим.
Това предаваше една особеност на походката Му. Щото повече от хората имат едно леко люлеене, повечето от хората. Много малко са хората, които нямат люлеене. Това беше едно, което всякога ми е правело впечатление. Друго ми е правило впечатление, Той не се движеше бавно.
Походката
Му беше бързичка в сравнение с обикновеното както ние ходим.
Ние бяхме млади тогава, нали. А пък особено, когато сме се връщали от бивака, нали връщаме се и като наближим юзината, след юзината не можем да Го стигнем. Усилва си крачките, защото Той пак се изпотяваше. В.К.: Коя юзина? Е.А.: Симеоновската.
към текста >>
Е.А.: Леко стъпваше, леко стъпваше, много лека
походка
имаше.
Два са начините на потене: или гореща вода като се пие, да пие много вода и да се изпоти, или чрез движение. Той винаги на екскурзиите се изпотяваше, където и да ходехме. В екскурзията влизаше това, като номер едно - потенето. И затова Той и на нас ни казваше, носете си риза да се преоблечете, винаги. В.К.: А как стъпваше, на пръстите ли си?
Е.А.: Леко стъпваше, леко стъпваше, много лека
походка
имаше.
В.К.: Как боше облечен, когато отиваше на Рила? Какви дрехи Му взимахте. Защото сме Го виждали на снимките облечен официално с костюм, палто, шапка. Е.А.: Да, винаги. Той не носеше туристически дрехи.
към текста >>
27.
102. БОЯН БОЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Имаше малко грубовата
походка
така.
102. БОЯН БОЕВ Хубав човек беше брат Боян Боев. Много, много симпатичен. Знаете ли, че много години минаха, аз не го познавах. Той имаше резки движения.
Имаше малко грубовата
походка
така.
Той нали не можеше да се движи, даже с бастун се движеше, защото е страдал на млада възраст от туберкулоза на коляното. Когато в Първата световна война го вземат войник, той не е служил и е бил помощник аптекар в Скопие като естественик, понеже знае имената на медикаментите, взели го военните да помага на аптекаря. Там е бил и брат Куртев. Георги Куртев и той е бил там, та така се били една групичка. Но там сградата, в която е работил е била каменна.
към текста >>
28.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ 1.Походката на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ
Походката
на Учителя.
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ
Походката
на Учителя.
Много пъти вниманието ми беше привличано от походката на Учителя. Приятно ми беше като гледах как леко стъпва. Имаше нещо свободно в походката му. Тялотоси държеше съвсем изправено - глава, гръбнак в една линия, но не сковано. Походката му беше бърза, целенасочена, стъпваше леко и не можеше да се забележи кога тежестта на тялото преминаваше от единият крак на другия.
към текста >>
Много пъти вниманието ми беше привличано от
походката
на Учителя.
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ Походката на Учителя.
Много пъти вниманието ми беше привличано от
походката
на Учителя.
Приятно ми беше като гледах как леко стъпва. Имаше нещо свободно в походката му. Тялотоси държеше съвсем изправено - глава, гръбнак в една линия, но не сковано. Походката му беше бърза, целенасочена, стъпваше леко и не можеше да се забележи кога тежестта на тялото преминаваше от единият крак на другия. Нямаше никакво залюляване на едната или на другата страна.
към текста >>
Имаше нещо свободно в
походката
му.
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ Походката на Учителя. Много пъти вниманието ми беше привличано от походката на Учителя. Приятно ми беше като гледах как леко стъпва.
Имаше нещо свободно в
походката
му.
Тялотоси държеше съвсем изправено - глава, гръбнак в една линия, но не сковано. Походката му беше бърза, целенасочена, стъпваше леко и не можеше да се забележи кога тежестта на тялото преминаваше от единият крак на другия. Нямаше никакво залюляване на едната или на другата страна. Тялото се движеше право напред. При смяната на краката тялото се подвижваше малко напред и нагоре.
към текста >>
Походката
му беше бърза, целенасочена, стъпваше леко и не можеше да се забележи кога тежестта на тялото преминаваше от единият крак на другия.
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ Походката на Учителя. Много пъти вниманието ми беше привличано от походката на Учителя. Приятно ми беше като гледах как леко стъпва. Имаше нещо свободно в походката му. Тялотоси държеше съвсем изправено - глава, гръбнак в една линия, но не сковано.
Походката
му беше бърза, целенасочена, стъпваше леко и не можеше да се забележи кога тежестта на тялото преминаваше от единият крак на другия.
Нямаше никакво залюляване на едната или на другата страна. Тялото се движеше право напред. При смяната на краката тялото се подвижваше малко напред и нагоре. Никакво клатушкане не се забелязваше, никакво залюляване на тялото надясно или наляво. То се движеше изправено право напред.
към текста >>
Походката
му беше бърза и в никой случай бавна.
То се движеше изправено право напред. Крачките му не бяха нито ситни, нито много големи, но в хармонично съотношение с изправеното тяло. Може би затова ми беше толкова приятно да го наблюдавам, когато се движи. В движенията му имаше свобода, нямаше скованост, което да внесе дисхармония, нито в ръцете, нито в краката, нито в главата, нито на тялото. Всичко така се съчетаваше, че правеше приятно впечатление.
Походката
му беше бърза и в никой случай бавна.
Стъпваше много леко, като че няма тежест. Устремено се движеше напред. Като се движеше, при всяка стъпка и ръцете се залюляваха малко напред и назад, но нямаше махане на ръцете. Главата си държеше изправена и при бързото движение косата му, която беше дълга до под ушите леко се залюляваше, отскачаше назад и даваше илюзията като че ли е на малки крилца. Когато ходеше, не си въртеше главата да погледне наляво или надясно.
към текста >>
29.
11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Като влезе, и
походката
му пък, леката
походка
.
Трудно е да се почва. Но ще стане добре. Голяма работа, не е малка. Верка: А-а, той даде такова нещо! Той имаше прозрение, дълбоко прозрение и никъде не се изявяваше.
Като влезе, и
походката
му пък, леката
походка
.
Веднъж вървим, той, не се чувства как стъпва, толкова леко, а пък скоро четох в беседа за неговата походка. А пък аз, като кон топуркам с ток и той вика: „Верке, ти като кон топуркаш." Викам: „Верно." И сега доста работя върху походката си. Това е. Хубав човек беше. В.К.: Трудно изработва човек някои неща в себе си.
към текста >>
Веднъж вървим, той, не се чувства как стъпва, толкова леко, а пък скоро четох в беседа за неговата
походка
.
Но ще стане добре. Голяма работа, не е малка. Верка: А-а, той даде такова нещо! Той имаше прозрение, дълбоко прозрение и никъде не се изявяваше. Като влезе, и походката му пък, леката походка.
Веднъж вървим, той, не се чувства как стъпва, толкова леко, а пък скоро четох в беседа за неговата
походка
.
А пък аз, като кон топуркам с ток и той вика: „Верке, ти като кон топуркаш." Викам: „Верно." И сега доста работя върху походката си. Това е. Хубав човек беше. В.К.: Трудно изработва човек някои неща в себе си. Има един портрет на Христа, изваден на снимка.
към текста >>
А пък аз, като кон топуркам с ток и той вика: „Верке, ти като кон топуркаш." Викам: „Верно." И сега доста работя върху
походката
си.
Голяма работа, не е малка. Верка: А-а, той даде такова нещо! Той имаше прозрение, дълбоко прозрение и никъде не се изявяваше. Като влезе, и походката му пък, леката походка. Веднъж вървим, той, не се чувства как стъпва, толкова леко, а пък скоро четох в беседа за неговата походка.
А пък аз, като кон топуркам с ток и той вика: „Верке, ти като кон топуркаш." Викам: „Верно." И сега доста работя върху
походката
си.
Това е. Хубав човек беше. В.К.: Трудно изработва човек някои неща в себе си. Има един портрет на Христа, изваден на снимка. И какво казвате за този образ?
към текста >>
30.
11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Туй говори и погледът му, и
походката
му.
В.К.: Не са малко 40 години. Верка: Ами скоро, скоро ми се обажда на сънища. Сънувам го много често. Той беше рядко изработен. Я го виж.
Туй говори и погледът му, и
походката
му.
Интересно от къде сте ги намерили тези снимки. В.К.: Попаднаха ми. Верка: А, верно. Аз мислех, че щях да ги търся ли? Не. Аз благодаря.
към текста >>
31.
14 - 3. ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ В ГРАД АЙТОС
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
Това се забелязва още в говора им и в
походката
им, както и в спокойното им обръщение един към друг.
Затова се усеща това ведро магнетично течение, като приятен зефир което гали лицето, подобно на Божие крило. Така че град Айтос е неслучаен град. В древността той винаги е бил град - в римско време е бил Римска провинция; съществувал е по време на Византия. Тук е дошъл Учителят за първи път в ония години, за да подготви почвата за повдигане на съзнанието на вече подготвените човешки души и за създаване на окултни групи в града. В този край хората са добри, умни, спокойни, особено през ония години след войната.
Това се забелязва още в говора им и в
походката
им, както и в спокойното им обръщение един към друг.
Още тогава у някои се пробужда съзнанието за доброто и злото в света. Това начало е вложено от Бога и е заветът на богомилите. Тази внушителна природа спомага за духовното пробуждане на хората в този край. Създават се мистични групи, като спиритисти, толстоисти и окултисти. Тези групи подготвят почвата за идването на великия Учител Петър Дънов в град Айтос.
към текста >>
32.
20 - 3. ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ И СПАСИТЕЛ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.
,
ТОМ 10
Вратата се отваря и със своята свободна
походка
влиза Учителят, откача от закачалката бялата ми престилка и казва: „Иди да спиш, аз ще я лекувам." Братовчедка ми живя още дълго след този случай.
3. ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ И СПАСИТЕЛ Бях вече на работа в Ямбол. Моя братовчедка, страдаща дълго време от порок на сърцето, получи тежка криза. Извикаха ме да бъда при нея през нощта, за да й поставям инжекции. Почти никой не мигна, молихме се Бог да й помогне. На разсъмване съм се унесла за минути.
Вратата се отваря и със своята свободна
походка
влиза Учителят, откача от закачалката бялата ми престилка и казва: „Иди да спиш, аз ще я лекувам." Братовчедка ми живя още дълго след този случай.
Разболях се от плеврит. Уж оздравях, а поддържах постоянно една лека температура, което показва, че процесът в дробовете не е ликвидиран. Майка ми, много обезпокоена, сънува, че тя и една сестра ме подкрепят, от мене капе кръв, явява се Учителят и пак казва: „Оставете я, аз ще я лекувам." На следващия ден нямаше и помен от температура. Наши съседи, силни на деня, искаха да строят жилищен блок, като незаконно заграбваха от съседните дворове. На нас оставаше само една пътека да минаваме.
към текста >>
33.
26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.
,
ТОМ 10
Който желае да бъде тука, нека не си отива, а да изчака." Като каза тези думи, Учителят постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза
походка
напусна салона.
Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това Учение, толкова по-добре ще бъде за вас." С тези думи Учителят завърши беседата си и като че зачака за нападение. За наша изненада, владиците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по беседата. Един от владиците само се изправи и каза на публиката: „Господа, моля след обяд в два часа всички да заповядате в този салон, да чуете словото на митрополит... , което ще бъда критика и отговор на г-н Дънов. " На това Учителят каза: „Не, това не може да стане. В два часа никой не може да дойде тука, нито който е тука, може да излезе.
Който желае да бъде тука, нека не си отива, а да изчака." Като каза тези думи, Учителят постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза
походка
напусна салона.
Един от владиците се провикна подигравателно: „А-а-а-а! Чувате ли, значи се заканва! " И пак повтори апела си да бъдат тук, като набърбори още много нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мене, ми прошепна: „Брат, да останем тука, да видим какво ще стане." Аз му отговорих, че щом Учителят напусна салона, аз нямам работа тука и веднага си излязох. Небето бе синьо и ясно, времето беше чудесно.
към текста >>
34.
МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ
,
Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта
,
ТОМ 12
А сега ви гледам, всички сте в
походката
си като гемии, но има едно пластично движение.
В мъдростта трябва да подобрите мозъка си. В правдата трябва да подобрите ръцете си и пръстите си. Като работите за интелекта си, трябва да подобрите носа си. Като работите за добродетелта, трябва да измените краката си. После, да кажем, вървите тромаво, тъй ще се научите леко, да имате едно пластично движение.
А сега ви гледам, всички сте в
походката
си като гемии, но има едно пластично движение.
Тази тромавост се заражда в застояване на туй движение. Всичките мускули трябва да са в движение. Трябва да са пъргави, всичко у нас трябва да е пластично. Ние имаме една наука за лекуване, тя е следующата: Запример, страдате от ревматизъм. Изтегляйте тия ставички на пръстите, разтривайте ги, за да при- дойде към тях кръв.
към текста >>
35.
6. ВЕЛИКДЕН
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
По едно време от сутерена се показа пак кака Гина, все тъй с бърза
походка
.
Какво ли ще бъде, ако този ден се завърши процесът на очакването? Отвън се отговори на очакването ми. Сега остава да ми се даде очакваното отвътре. Ако това стане, аз мога само да благодаря, и то много благодаря. Така си мисля и с трепет очаквам нещо.
По едно време от сутерена се показа пак кака Гина, все тъй с бърза
походка
.
Този път аз се въоръжих с кураж. Казах си: Ще я запитам, да не я изпусна. Веднага я запитах: „Моля Ви се, Моля ви се, мога ли и аз да слушам беседа? " - „Качи се горе", пак набързо ми отговори тя и ме отмина. Ами сега, мисля си аз, четири стъпала не са много, но как ще се кача?
към текста >>
Погледнах към Учителя и силно впечатление ми направи
походката
му - като че не стъпваше на земята, толкова леко стъпваше.
Всички продължават да пеят и очакват с търпение или нетърпение десет часа, когато започва беседата. За тях нищо не мога да кажа, но за себе си и много, и нищо не мога да кажа. Зная само, че чакам с трепет, с цялото си същество очаквам и само очаквам. Часът е вече десет. Вратата на Учителевата стая се отвори и Учителят с Библия в ръка тръгна към стаята, дето се бяха събрали вече братята и сестрите.
Погледнах към Учителя и силно впечатление ми направи
походката
му - като че не стъпваше на земята, толкова леко стъпваше.
Докато си мислех как ли ще си пробие път през столовете, толкова гъсто наредени един до друг, Учителят беше вече прав пред масата. Всички бяха прави и очакваха какво ще каже Учителят. Той каза нещо и всички заедно започнаха да четат някаква молитва, която аз не знаех. Докато всички изговаряха молитвата гласно, аз почувствувах нещо особено: това не беше молитва, но някаква музика. Всяка дума от молитвата се докосваше до струните на моята душа като звучен музикален тон на особена мелодия.
към текста >>
36.
23. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША 12 февруари 1972 година
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Вървеше Той там с тихата си
походка
, а сякаш всичко грееше наоколо.
ТРЕПЕТЛИКАТА На моята обична сестра и съученичка - Паша Теодорова, По случай 40 дни от нейното заминаване Денят преваляше. Последните слънчеви лъчи предвещаваха настъпването на здрача. В стаичката е тихо, всеки е зает със своята работа. Тя, сложила болните си вече крака на малкото столче, подпряла гръб и глава на пухените възглавници, седи, неподвижно затворила своите невиждащи вече очи. „Ах, тогава, на младини, в малката къщичка с дворчето.
Вървеше Той там с тихата си
походка
, а сякаш всичко грееше наоколо.
Аз пиша с трепет до прозореца в голямата източна стая. Копчетата на машината бързо тракат, пишат се редове от чудното Слово на Учителя. Вратата тихичко се отваря. - Върви ли добре работата, Паша? Не срещаш ли затруднения?
към текста >>
37.
17. РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Г.П.: Ясна, лека
походка
, пъргави движения, хармонични стъпки, всичко най-хубаво, приказно.
И цялото това множество, толкова разнообразни, как Учителят ги обедини. И някои казват: „Ама няма логика в лекциите, в беседите му." Че как ще има логика, когато аудиторията е толкова разнообразна. Той трябва да нахрани и този, и този, и този, и този, така беше. Но всички имат впечатления за него, много са писали. В.К.: Вашата така визуална представа за Учителя?
Г.П.: Ясна, лека
походка
, пъргави движения, хармонични стъпки, всичко най-хубаво, приказно.
Не само за възрастта му, но въобще за човека, и за младия човек. Тази лекота, тази елегантност в движенията мъчно се усвоява, придобива и т.н. То си е Негово. Това беше Учителят. В.К.: Друг един върпос.
към текста >>
38.
4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев
,
Вяра Христова
,
ТОМ 13
Походката
му е такава като на кокона.
Той написа книга по астрология, но колко е специалист в тая област, не зная. Аз съм слаб и нямам понятие по тоя въпрос. С него беше Иавн Антонов. Той беше напълно отдаден на астрологията. Методи Константинов, ние го наричахме кокон-харизанов.
Походката
му е такава като на кокона.
Той продаваше вестници пред хотел „Панах" (или „Парнах") и беше особено държането му. Него Учителят го е издържал. Той претендираше, че владее мондиална астрология. Как го е обичал Учителят, това не мога да знам, но Методи е учил със средствата на Учителя. Той имаше приятелство с Димитринка Захариева.
към текста >>
39.
5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Как се движеше,
походка
, движение?
В.К.: Тия неща ги нямаше. Вие казали ли сте му или не сте му казали? Ив.К.: Казах му. Казах, знае. В.К.: Разкажете ни как възприемахте Учителя Дънов?
Как се движеше,
походка
, движение?
Ив.К.: Спокойно, държанието така. Винаги спретнат, хубаво, чистичко, тука винаги една игла имаше с брилянтче. В.К.: А като четеше беседи, лекциите? Ив.К.: Спокойно говореше. На Рила особено.
към текста >>
40.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1321-1340
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
И когато видите една целомъдрена жена - то е най- хубавата осанка - най-хубавата
походка
.
Великодушие и целомъдрие - мекота. 1336 За да добие мекота, мъжът трябва да бъде великодушен. А жената ще добие мекота, ако бъде целомъдрена. Чрез тази мекота ще ти се изяви Божественият живот. Великодушието е най-хубавата черта на мъжа, тя дава най-хубавата осанка.
И когато видите една целомъдрена жена - то е най- хубавата осанка - най-хубавата
походка
.
За да придобие великодушие - изисква се отличен ум, един отличен дух. За да придобие целомъдрие, изисква се едно отлично сърце и една отлична душа. Единственото богатство, което може да отнесете от земята, е мекотата. Благодарствено писмо 1337 Когато станеш сутрин, изпрати едно благо- дарствено писмо на Господа. Новораждане на човека.
към текста >>
41.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
Движенията му бяха меки,
походката
му бърза и лека, като че ли не стъпва на земята.
Обувките му бяха меки, деликатни, никога черни и когато ние го зърнехме всички имахме преживяването, че пролетта идва. Самата пролет е дошла в лицето на Учителя. Той беше представител на идеите, на които той посвети живота си. Разцъфтяването на Божественото в човешката душа в него беше всичко ценно и имаше смисъл като форма. Той оправдаваше съдържанието.
Движенията му бяха меки,
походката
му бърза и лека, като че ли не стъпва на земята.
Когато ходехме на екскурзия, едвам можехме да го настигнем. Учителят имаше неповторима походка, с неповторим маниер подаваше ръката си, за да бъде целуната. Между многото положителни качества, които притежаваше той, това бе да намира положителното и доброто във всеки човек, него не го интересуваха слабостите на хората. Той абсолютно не се спираше на тях. Слабостите са присъщи на човека, върху които той трябва да работи.
към текста >>
Учителят имаше неповторима
походка
, с неповторим маниер подаваше ръката си, за да бъде целуната.
Той беше представител на идеите, на които той посвети живота си. Разцъфтяването на Божественото в човешката душа в него беше всичко ценно и имаше смисъл като форма. Той оправдаваше съдържанието. Движенията му бяха меки, походката му бърза и лека, като че ли не стъпва на земята. Когато ходехме на екскурзия, едвам можехме да го настигнем.
Учителят имаше неповторима
походка
, с неповторим маниер подаваше ръката си, за да бъде целуната.
Между многото положителни качества, които притежаваше той, това бе да намира положителното и доброто във всеки човек, него не го интересуваха слабостите на хората. Той абсолютно не се спираше на тях. Слабостите са присъщи на човека, върху които той трябва да работи. Разумното и положителното насърчаваше и обработваше. Ако можеше някой да види каква неизразима усмивка имаше, когато някой направи нещо добро и хубаво.
към текста >>
42.
65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Като каза тези думи, Учителят постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза
походка
напусна салона.
За наша изненада, владиците си поразтърсиха умърлушените лица и никой нищо не каза по беседата. Един от владиците само се изправи и каза на публиката: „Господа, моля следобед в два часа, всички да заповядате в този салон, да чуете словото на митрополит................. което ще бъде критика и отговор на г-н Дънов". На това Учителят каза: „Не, това не може да стане! В два часа, никой не може да дойде тук, нито който е тук ще може да излезне! Който желае да бъде тук, нека не си отива, а да чака".
Като каза тези думи, Учителят постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза
походка
напусна салона.
Един от владиците се провикна подигравателно: „А, а, чувате ли, значи се заканва". И пак повтори апела си всички да бъдат тук, като набърбори още ред нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мене ми пошепна: „Брат да останем тук да видим какво ще стане". Аз му отговорих, че щом Учителя напусна салона, аз нямам работа тук и веднага излязох. Небето беше синьо, ясно.
към текста >>
43.
V. Учителят за музиката
,
Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 16
Тонът „re" дава истинска пластична
походка
.
Не оставяйте за утрешния ден. Утре носи други възможности. (12. \/.1939 г, петък) 9. Роден за певец Ако ти си родена за певица, никой не може да те спре. Октава и половина всички трябва да пеете и естествено да ви бъде.
Тонът „re" дава истинска пластична
походка
.
„mi" дава формата. Който е груб, „mi" не може да взема. За да бъдеш мъжествен, „fa" трябва да вземаш вярно. Мнозина от вас „re" не могат да вземат - нямат походка. Мекотата дава пластичност и почивка.
към текста >>
Мнозина от вас „re" не могат да вземат - нямат
походка
.
Октава и половина всички трябва да пеете и естествено да ви бъде. Тонът „re" дава истинска пластична походка. „mi" дава формата. Който е груб, „mi" не може да взема. За да бъдеш мъжествен, „fa" трябва да вземаш вярно.
Мнозина от вас „re" не могат да вземат - нямат
походка
.
Мекотата дава пластичност и почивка. Без мекота човек терците не може да ги взема, става нервен, изгубва. Вие не може да обичате, ако не пеете. (17.V.1939 г, сряда) 10. Пеенето е дихание на Бога.Пеенето е закон на дишането.
към текста >>
44.
37. Как намерих Учителя. Истински случай със сестра Люба Стойкова
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Вървеше с бърза и властна
походка
.
Ожених се за варненец и отидох със съпруга си във Варна, в 1933 г. Седем години по-късно сънувах сън, че вървя по един широк планински път, водещ нагоре към планината. От едната страна на пътя имаше поток и зад него се издигаше планинският хребет. Вървях в много весело настроение, съвършено безгрижно. И както вървях, видях да върви срещу мен един висок старец с дълга бяла брада.
Вървеше с бърза и властна
походка
.
Цялата му фигура излъчваше власт, мощ и сила. Когато дойде съвсем близко до мене, махна ми с ръка в знак да тръгна с него. Погледът му, с който ме погледна, беше необикновен, излъчващ сияние. Той прескочи потока и с бързи крачки се отправи нагоре по планинския склон, обрасъл с гъста гора. Аз веднага се обърнах и тръгнах след него, като бързах с всички сили, за да не го изгубя от очите си.
към текста >>
45.
18. Езикът на Зодиака
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Естествена елегантност, която се чете във всичко - и в стойка, и в жестове, и в
походка
.
ВЕЗНИ Слънцето минава през този знак от 21/22 септември до 21/22 октомври. Втори въздушен знак. Дом на Венера. По общо признание, типът „Везни” е един от най-красивите. Стройно, изящно изваяно тяло, с хармонични форми.
Естествена елегантност, която се чете във всичко - и в стойка, и в жестове, и в
походка
.
Лице - овално. Хубаво заоблено чело, тънки и красиво изписани вежди. Очи - повечето сини, рядко кафяви, но винаги светли и пръскащи магнетичен чар. Нос правилен, изящен, с фино изваяни ноздри. Устни - трептящи от руменина и свежест, хубаво изваяни.
към текста >>
46.
22. Сфера на Юпитера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Оттам и тяхното затлъстяване, техния „буржоазен”, „чорбаджийски” вид, тяхната тежка, важна
походка
.
Вижте домакина! Той целият се е отдал на свещенодействие. Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по симпатия и на другите, когато Юпитерианецът подканя! Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодие. Там е слабата им страна.
Оттам и тяхното затлъстяване, техния „буржоазен”, „чорбаджийски” вид, тяхната тежка, важна
походка
.
Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинкта за придобиване на материални блага, за забогатяване. У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито. То е, което определя и чисто положителното, конкретно, практично направление на техния ум, на тяхната склонност към стопанска дейност. Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага, и то в широк мащаб.
към текста >>
47.
(Продължение)
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза
походка
”.
„Овен - характер: смелост, честолюбие, борчески дух. Среден ръст, тяло сухо, продълговато лице, глава широка към слепите очи, проницателен поглед, гъсти коси”. „Телец - характер: постоянство, упоритост, консерватизъм, практични способности, понякога бавен и равнодушен; яростен при разгневяване. Малка фигура, склонност към пълнота, четвъртита форма на тялото и лицето, къс и дебел врат, къси и широки ръце”. „Близнаци - характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност.
Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза
походка
”.
„Рак - характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби. Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота”. „Лъв - характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка”. „Дева - характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина.
към текста >>
Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена
походка
”.
„Близнаци - характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност. Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка”. „Рак - характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби. Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота”. „Лъв - характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност.
Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена
походка
”.
„Дева - характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина. Среден ръст, лице кръгло, тъмни коси и очи, възпълен”. „Везни - характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност. Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност”. „Скорпион - характер: самоувереност, решителност, упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан.
към текста >>
48.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Походката
им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо.
Гласът им е груб, силен и рязък. В звука им има нещо заповедническо, твърдо и жестоко. Говорят много и твърде бързо. Речта у тях е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ.
Походката
им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо.
Имат навик да си държат стиснати юмруците във време на ходене. Движенията им са резки и нервни. Никога в техния жест не се забелязва ни покорност, ни пасивност, ни унижение. Когато се намират в спокойно състояние, стоят гордо изправени с ръце скръстени на гърдите. Холеричният темперамент изисква умерена деятелност и ежедневни физически упражнения.
към текста >>
Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки;
походката
благородна и уверена.
Обичат да пътуват и им се харесва живот, пълен с приключения. Гласът им е пълен и обширен, умерено силен. Звука приятен и весел. Говорят бързо, леко, живо и шумно. Те често съпровождат своята реч със смях.
Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки;
походката
благородна и уверена.
Те си носят главата високо. Техните жестове са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да си махат ръцете в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят. Този темперамент изисква такава деятелност и такъв занаят, където умствената деятелност може да се съедини с жизнената дейност. За тях са необходими ежедневни физически упражнения.
към текста >>
Тяхната
походка
е бавна, тиха и неграциозна.
Те имат предчувствия, тайнствени видения и пр. Техният умствен склад е такъв, че те по-скоро отгатват, отколкото да знаят каквото и да било нещо. Гласът им е слаб, мек и глух. Говорят рядко и тихо, печално и скучно. Техните движения на тялото са тежки и твърде бавни.
Тяхната
походка
е бавна, тиха и неграциозна.
Те са неловки в своите жестове и пози, затова обичат да седят, колкото могат повече и да бъдат спокойни. Тяхната мимика е твърде ограничена и каквито впечатления и вълнения да изпитват, техните движения са неспособни да ги изразят. И нищо в техния външен вид не показва това, което става у тях, ако само това не е ленивото блаженство на покоя. Спокойствието на техния ум ги прави съзерцателни. За лимфатиците е потребно движение, за да усилят кръвообращението и изпотяването.
към текста >>
Тяхната
походка
е важна и твърде лека.
Гласът им е нисък и хриплив, в него има нещо старческо и проличава тъга. Те говорят твърде рядко. Техният разговор е всякога сериозен. Те говорят твърде бавно и често прекъсват своята фраза с често мълчание, за да опитат този, с когото говорят. Движенията им са повечето резки, отколкото пластични.
Тяхната
походка
е важна и твърде лека.
Ходят обикновено с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл. Техният поглед е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на сляпата ненавист и завист. Някой път доста оживено и бързо разговарят със себе си. Физиологическите функции у меланхолика са съвършенно неправилни и трудни, следствие, на което се развива голямо вътрешно горение и се образува ненормална топлина, затова в организма едновременно се забелязва и инертност, и раздразнение. Те трябва да избягват уединеността и самотността, защото те пораждат у тях най-мрачни мисли.
към текста >>
49.
Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя
,
,
ТОМ 18
Походката
му беше стройна, елегантна, спокойна, отмерена, царствена, каквито бяха всеки жест и движение в него.
Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: Той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителят е едно велико огледало, в което всеки един вижда себе си. Външно Учителят беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено златното сечение на древните гръцки скулптури. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония, и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които той привличаше човешките души.
Походката
му беше стройна, елегантна, спокойна, отмерена, царствена, каквито бяха всеки жест и движение в него.
В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на природата и живота. Само като го погледнеше човек, виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като с привличането и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен и естествен. Но както в обходата му, така и в целия му външен изглед и маниер имаше нещо величествено, нещо, което поразяваше, което завладяваше. Това се чувстваше особено на беседите, където той, като седнеше на стола през маса, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните си целебни лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува, вдъхновява и внася ентусиазъм.
към текста >>
50.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
В такъв случай
походката
и движенията на цялото тяло са крайно дисхармонични.
Меркурий е известен също като секретар и пратеник на боговете и като Бог на сделките и търговията. Хармоничните съчетания между Слънцето и Меркурий показват, че умът на такъв човек се ръководи от най-висшата йерархия на Слънчевия свят. Той е надарен с много и разностранни умствени способности, дават му се добри възможности и условия за дейност във всички области на човешкия живот. Липсата на всякакъв аспект между Слънцето и Меркурий показва, че умът на такъв човек не разполага с голяма светлина и той няма възможности и условия за особени прояви в живота. Когато Меркурий получава предимно лоши аспекти от злосторниците и не е подпомогнат от добротворците, тогава всякога имаме предразположение към заболяване на главната нервна система, към полудяване.
В такъв случай
походката
и движенията на цялото тяло са крайно дисхармонични.
За връзката между телесните движения, походката, жестовете и влиянието на Меркурий Учителят казва: „Гледайте как даден човек се движи, как ходи и как жестикулира и вие ще знаете как този човек мисли. Защото движенията са израз на мисълта”. Меркурий управлява у човека мозъка и главната нервна система, говора, телодвижението (подвижността на телесните членове), ръцете като главен орган за проектиране на идеите във физическия свят, похватността. Колкото по-силни и повечко хармонични съчетания има Меркурий със Слънцето и добротворците, толкова по-здрава е главната нервна система на човека, по-хармонично и по-логично е мисленето му, по-богат и уверен е словесният му израз, по-пластично е тялото му, по-хармонични и богати са телодвиженията и лицеизразът му. 7.3. АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С ВЕНЕРА СЛЪНЦЕТО в съвпад, паралел, съвпад в скоби или полусекстил с Венера Планетата Венера по големина е приблизително колкото Земята.
към текста >>
За връзката между телесните движения,
походката
, жестовете и влиянието на Меркурий Учителят казва: „Гледайте как даден човек се движи, как ходи и как жестикулира и вие ще знаете как този човек мисли.
Хармоничните съчетания между Слънцето и Меркурий показват, че умът на такъв човек се ръководи от най-висшата йерархия на Слънчевия свят. Той е надарен с много и разностранни умствени способности, дават му се добри възможности и условия за дейност във всички области на човешкия живот. Липсата на всякакъв аспект между Слънцето и Меркурий показва, че умът на такъв човек не разполага с голяма светлина и той няма възможности и условия за особени прояви в живота. Когато Меркурий получава предимно лоши аспекти от злосторниците и не е подпомогнат от добротворците, тогава всякога имаме предразположение към заболяване на главната нервна система, към полудяване. В такъв случай походката и движенията на цялото тяло са крайно дисхармонични.
За връзката между телесните движения,
походката
, жестовете и влиянието на Меркурий Учителят казва: „Гледайте как даден човек се движи, как ходи и как жестикулира и вие ще знаете как този човек мисли.
Защото движенията са израз на мисълта”. Меркурий управлява у човека мозъка и главната нервна система, говора, телодвижението (подвижността на телесните членове), ръцете като главен орган за проектиране на идеите във физическия свят, похватността. Колкото по-силни и повечко хармонични съчетания има Меркурий със Слънцето и добротворците, толкова по-здрава е главната нервна система на човека, по-хармонично и по-логично е мисленето му, по-богат и уверен е словесният му израз, по-пластично е тялото му, по-хармонични и богати са телодвиженията и лицеизразът му. 7.3. АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С ВЕНЕРА СЛЪНЦЕТО в съвпад, паралел, съвпад в скоби или полусекстил с Венера Планетата Венера по големина е приблизително колкото Земята. Тя прави обиколката си около Слънцето за 225 дни.
към текста >>
51.
9. МЕРКУРИЙ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Следователно, колкото повечко са хармоничните съчетания на Меркурий с добротворците, толкова по-бързи, по-красиви и пo-пластични, по-ритмични и по-хармонични са движенията на краката и ръцете на човека, по- красиви са телесната му стойка, неговата
походка
, неговите жестове и неговата мимика.
Хармонията на Меркурий с добротворците е свидетелство до каква степен протичат правилно по главната нервна система жизнедателните електрически токове, които образуват светлината на ума, неговата работоспособност, издръжливост, които обуславят правилно разбиране, схващане и възприемане. По количеството и силата на дисхармонията между Меркурий и злосторниците можем да съдим за болестните предразположения и разстройствата на главната нервна система, за правилното възприемане и протичане нажизнедателните токове (жизнедателното електричество), следователно - и за неправилното схващане, разбиране и разсъждаване на ума. Меркурий управлява дейността на всички усетоспособности (сетива), следователно, колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Меркурий с добротворците, толкова по-правилно е устроена главната нервна система и по-правилна е нейната дейност и дейността на усетоспособностите, следователно и по-правилни са възприятията и разбиранията на силите, законите, явленията в природата и живота. Колкото повече хармонични съчетания има Меркурий с другите светила, особено с добротворците, толкова по-големи дарби и способности притежава човек за успехи в областта на естествените науки и математиката. Най-силните, най-достоверните и постоянни прояви на Меркуриевите влияния се изразяват в движенията на крайниците, стойката на тялото и особено чрез словото.
Следователно, колкото повечко са хармоничните съчетания на Меркурий с добротворците, толкова по-бързи, по-красиви и пo-пластични, по-ритмични и по-хармонични са движенията на краката и ръцете на човека, по- красиви са телесната му стойка, неговата
походка
, неговите жестове и неговата мимика.
Хармоничните съчетания на Меркурий с най-висшите светила, особено със Слънцето, дава най-добри словесни дарби и способности. Колкото повече са дисхармоничните съчетания на Меркурий със злосторниците, при което той не получава подкрепа от добротворците, толкова по-нехармонични, неизразителни, несвободни или неприятни са движенията, жестовете и мимиката на такъв човек, толкова по-слабо са развити неговите речеви способности. Силата и широтата на дарбите и способностите, които Меркурий получава от хармоничните аспекти със светилата, зависят от естеството на тези светила и силата на образуваното с тях съчетание. Аспектите със светилата обуславят също така и условията и възможностите за развитието на дарбите и способностите, които съответните светила дават. Светилата, с които Меркурий образува дисхармония, показват какви заложби, дарби и способности липсват на човека, както и липса на съответните условия и възможности за тяхното развитие.
към текста >>
52.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава
походка
и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление.
7 ÷ 8, с. 172 ÷ 174 Колко е трудно да се обхване спогледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме върхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където всъщност протича истинското съществувание. Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото, нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществувание. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 г.
в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава
походка
и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление.
В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл.
към текста >>
Походката
му бе отмерена, лека, аристократична.
Те говореха за неговия пламък и жаркост - той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него долната част на ушите сведочеха за това - капиталът на живота бе крайно малък, оскъден. По своя органически вид той бе единствен човек в цяла София, а може би и в цяла България. Има един виден български художник и журналист, който има далечна прилика с него.
Походката
му бе отмерена, лека, аристократична.
Той гледаше винаги отпреде си и никога в страна. Ето това са вкратце неговите характерни, отличаващи се веднага физически черти. В пълна хармония с всичките му физически особености бе и неговият почерк. Той изписваше всяка буква по отделно, леко. Те бяха издържани в продълговата, висока елипса.
към текста >>
53.
4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ
,
,
ТОМ 19
Добре пресметната смелост, решителност, гъвкави и хармонични, приятни за гледане движения,
походка
.
Ако между Венера и Вулкан няма аспекти, то имаме човек без какъвто и да било интерес към изкуството и прояви към него. Ако Венера има добри аспекти с Луната и другите планети, даващи качества за изкуство, то у този човек има качества, които Венера дава, но липсва стремежа да показва, да се изяви със своите качества. И тук трябва да се подтиква от близките му, за да се изявява. ВУЛКАН - МАРС Марс е пьрвата външна планета и затова, обикаляйки около Слънцето, той може да има по отношение на Земята с Вулкан всички аспекти от нула до 80 градуса. При съвпад на Марс с Вулкан, този аспект дава ценни качества на човека.
Добре пресметната смелост, решителност, гъвкави и хармонични, приятни за гледане движения,
походка
.
Такива хора имат възможността, особено ако Вулкан има аспект с Венера, да бъдат с добра изява в балета, художествената гимнастика, танци и всички видове спортове, е които те ще имат големи постижения. Той е строен, с добре оформени мускули, които дават не само възможността за движение и здраве на човека, но и красота. При другите благоприятни аспекти, също имаме спортни постижения, влечения, изяви, но няма да бъдат с такова изящество, както при съвпада. Но и тук също имаме пресметлива смелост и решителност. При лошите аспекти, особено при квадратура и опозиция, ще имаме един брутален, рязък в своите отношения човек, който не приема никакви съвети, забележки, напътствия.
към текста >>
54.
I. Въведение
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Слънчевите типове имат свеж, ясен цвят на лицето, сини или сиви очи, обла глава, широки рамена, силни бедра,
походка
стройна и пълна с достойнство.
Слънце Хората, които са под негово влияние, са великодушни, благородни, горда. Презират всички долни и гнусни деяния. Те са верни, истинни и безстрашни. Слънцето дава почести и благоволение, прави човека честит при водене на своите дела. В организма управлява жизнената сила.
Слънчевите типове имат свеж, ясен цвят на лицето, сини или сиви очи, обла глава, широки рамена, силни бедра,
походка
стройна и пълна с достойнство.
В техните постъпки и обноски има нещо царско. Те не се издигат да тиранизират, а да покровителствуват. Те се чувствуват за призвани да образуват един малък център, около който другите да се въртят. При отрицателно влияние на Слънцето, у човека има голяма надменност, желание да тиранизират другите, те са крайно груби в свойта воля за власт. Ако са врагове на някого, то е само за даден момент и после в сърцето им настъпва широк жест да забравят. 3.
към текста >>
55.
1. ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Походката
му е малко клатушкаща се.
На Асцендента му изгрява психичният знак Рак. Той дава малко грубо тяло, по-голямо и с по-къси слаби крайници. Лицето е най-широко между ушите. Устата е голяма, косата е кафява, очите сини, лицето пълно, с бледа кожа. Както се знае, знакът Рак дава най-слаба жизненост на организма.
Походката
му е малко клатушкаща се.
Привързан е към дома си и уюта в него. Има тих и мек характер, сдържан, лесно се приспособява към условията и с него човек може лесно да се погажда и не е злопаметен - гневът му е краткотраен. Макар и да няма голяма физическа сила, той смело прокламира и защищава убежденията си. Рак и неговият управител Луната управляват стомаха и храносмилането, а Слънцето - сърцето и кръвообращението и понеже са (Слънце тригон Луна) дава добро здраве. Нептун е в съвпад с Асцендента и дава изключителна сензитивност, будност и интуиция.
към текста >>
56.
2. ГЕОРГИ ХРИСТОВ РАДЕВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Говорът е малко спънат, долните крайници са недобре формирани и
походката
е несигурна.
2. ГЕОРГИ ХРИСТОВ РАДЕВ Георги Христов Радев* е роден на 12/25.ІХ.1900 г. в 14h40' в град Пловдив. На Асцендента му изгрява зодиакалният знак Козирог, който дава слабо тяло с тесни гърди, тънка шия, тънки копринени тъмни коси, бледо заострено лице с малки очи. Брадата е малко заострена и завита нагоре, а носът е голям и завит надолу. Обича да събира и натрупва знания.
Говорът е малко спънат, долните крайници са недобре формирани и
походката
е несигурна.
Жизнеността е много слаба и детският му период е бил труден - с много болезнени състояния. След преминаване на детството, той проявява изключителна издръжливост. Кожата на лицето му се сбръчква, но той започва да учи активно. Главните характерни черти на роденият под Козирог са амбиция и подозрителност. Има едно необикновено силно желание за признаване на неговото превъзходство и напредналост, а също и подозрителност, че другите искат да му отнемат или оспорят желаната му награда.
към текста >>
57.
4. КРУМ ЯНАКИЕВ ВЪЖАРОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Говорът е спънат и долните крайници - краката, по-къси от тялото и му дават малко несигурна
походка
.
4. КРУМ ЯНАКИЕВ ВЪЖАРОВ Крум Янакиев Въжаров* е роден на 4.04.1908 г. , 1h22' в София. Баща му е професор Въжаров по физика и родът им е от град Трън. На Асцендента изгрява знакът Козирог, който оформя едно слабо тяло, с тесни гърди, тънка шия, тъмни фини копринени коси, бледо лице и малки подвижни очи.
Говорът е спънат и долните крайници - краката, по-къси от тялото и му дават малко несигурна
походка
.
Жизнеността му е слаба и детският му период е протекъл трудно, с много болезнени състояния. Господарят на хороскопа, (Сатурн) е в падение в Овен, където е най-слаб и най-лошо се проявява. Минавайки детския период, тялото му укрепва и към 19- годишен идва в братството. Има силна амбиция да бъде признато неговото превъзходство и подозрителност, че другите искат да отнемат наградата от признанието му. От това следват много ненужни тревоги и неприятности.
към текста >>
58.
9. ПЕТЪР МАНЕВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Говорът му е малко спънат, а долните крайници са по-дълги от трупа и
походката
му е малко несръчна, понякога несигурна.
Той е внук на видния възрожденски писател Григори Пърличев, по майчина линия. Той е следвал във Виена горско стопанство и е работил в общината на София. На Асцендента му изгрява земният знак Козирог. Той дава ниско слабо тяло с тесни гърди, тънка шия, копринени тъмни коси, заострено бледо лице с малки очи, които виждат всичко. Брадата е остра и завита нагоре, а носът - заострен и обърнат надолу.
Говорът му е малко спънат, а долните крайници са по-дълги от трупа и
походката
му е малко несръчна, понякога несигурна.
Жизнеността му е много слаба и е трудно да се отгледа като дете. Щом премине детството, проявява голяма издръжливост и ако няма спъващи влияния може да живее до завидна старост. Още от младите му години кожата му се набръчква. Сатурн, господарят на хороскопа, планетата на кармата е който изсушава тялото, сбръчква кожата и костите. Има силна амбиция да се издигне в живота и желание да му се признава някакво превъзходство и напредналост пред околните.
към текста >>
59.
І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов
,
,
ТОМ 21
Крайниците по-къси и
походката
малко несръчна.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ 13.11.1886 г., 11 часа 20 мин, гр. Кнежа. І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов .Любомир Христов Лулчев е първото, „ешуа”(Козирог). Това дава малко мъчно детство с доста болезнени състояния - слабо, ниско тяло с тесни гърди, тъмни, копринени коси бледо лице и малки очи. Говорът е бил малко спънат в детския период (: Меркурий в опозиция с Луна, Меркурий в опозиция с Плутон).
Крайниците по-къси и
походката
малко несръчна.
Понеже господарят на хороскопа - Сатурн - е в тригон със Слънцето, тригон с Венера (), преодолява лесно тези мъчнотии и заяква. Главната характерна черта е голяма амбиция и подозрителност. Имал е много силно желание за признаване на претенциите му за напредналост и превъзходство, а и подозрителност, че околните му се опитват да отнемат или оспорват желаната за него награда. Това му е причинявало ненужни тревоги и разправии в обществото. Когато в 1914 г.
към текста >>
60.
1.3. ТРЕТА РЕЧ
,
Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом
,
ТОМ 21
Кой не помни гордата
походка
на твореца на тутраканската епопея, генерала от пехотата Тошев?
А във всеки по-голям салон - вечерни банкети на парвенюта, бързо забогатели, на които нито мястото им, нито маниерите им бяха за там. Балове за благотворителна цел, вечеринки със същата цел, вечери - какво ли не щеш! Страшна трагедия. Бойците, които бяха се завърнали от фронта оголели и обосели, с мъка в душата си не можеха да познаят ни хората, ни София. Мнозина от фронтоваците само си бяха изрязали пагоните на куртките си и така ходеха из софийските улици.
Кой не помни гордата
походка
на твореца на тутраканската епопея, генерала от пехотата Тошев?
Как гордо, гордо стъпваше из софийските улици, но макар че беше си смъкнал само пагоните на куртката си! Той и мнозина като него нямаха средства дори и за един цивилен костюм. Довчерашните водачи на народа ни се чувствуваха като чужденци в собственото си отечество. Идеали рухнаха! Бежанци, братя българи, хиляди, прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсятподслон и подкрепа.
към текста >>
61.
3. ДВАМА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВОЕННОИНВАЛИДИ СЕ ИЗКАЗАХА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ
,
,
ТОМ 21
Кой не помни гордата
походка
на твореца на Тутраканската епопея, генерал от пехотата Тошев?
И друг един не политик, трябваше да играе ролята на „козел опущения”. Това бяха убитите по бойните поля, ранените, военноинвалидите, жените, майките, децата на нашите светци и родната ни армия. В тия тежки дни за племето ни се появиха много хора, които в мътна вода риба да ловят. Аз ще си позволя да припомня някои тогавашни картинки и ако ви напомнят неволно за сегашното, аз не съм виновен затова.” Г-н Лулчев се спря върху състоянието на тила, главно в столицата във времето, когато обоселите, дрипави и гладни бойци от фронта се завръщаха и не можеха да познаят София и нейните жители. За тези фронтоваци той припомни: „Мнозина си бяха свалили само пагоните и така ходеха из софийските улици.
Кой не помни гордата
походка
на твореца на Тутраканската епопея, генерал от пехотата Тошев?
Как гордо, гордо стъпваше из софийските улици, па макар че беше си смъкнал само пагоните от куртката си! Той и мнозина като него нямаха средства дори и за един цивилен костюм. Довчерашните водачи на народа ни се чувствуваха като чужденци в собственото си отечество. Идеали рухнаха! Бежанци - братя българи, хиляди, хиляди прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсят подслон и подкрепа.
към текста >>
62.
XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
Обикновено дава ниско тяло на ръст, отпусната, с клатушкаща се
походка
и пълна.
XX. Хороскоп на Величка Крумова Няголова 27.06.1941, петък, 23h 55', София 1h 33' Светозар Няголов На Асцендента й изгрява зодиакалният знак Риби.
Обикновено дава ниско тяло на ръст, отпусната, с клатушкаща се
походка
и пълна.
Ходилата са обикновено извити навътре. Тялото е слабо и лишено от възстановителни сили. Кожата има блед цвят, очите са сини или сиви, воднисти и без израз. Носът е голям и тлъст. Има силна склонност към медиумизъм, който е опасен за психиката й.
към текста >>
63.
IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.
,
,
ТОМ 22
Който желае да бъде тук, нека не си отива, а да остане тук." Като казва това, Учителят прибира малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза
походка
напуска салона, обграден от шпалира на младите братя и сестри.
Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди 2000 години и евреите, които отхвърлиха учението на Христа." (49, с. 25) Скоро след събора тези двама архимандрити си заминават от този свят. Учителят завършва беседата си.******* Един от поповете става и казва: „Господа, всички да заповядат в 2 часа следобед да чуят словото на архимандрит Евтимий, което ще е критика и отговор на господин Дънов." На това Учителят отговаря: „Не. Това не може да стане. В 2 часа следобед никой не може да дойде тук, нито пък този, който е тук да излезе навън.
Който желае да бъде тук, нека не си отива, а да остане тук." Като казва това, Учителят прибира малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза
походка
напуска салона, обграден от шпалира на младите братя и сестри.
Един от владиците се провиква: „Аааа! Чувате ли, значи се заканва! " - и пак повтаря апела си да дойдат всички в 2 часа следобед в читалището, като започва да говори нелепости срещу Учителя. Небето е синьо и ясно, времето чудесно. Народът не напуска двора на читалището и продължава да коментира последните думи на Учителя, Едни започват да предричат земетресения, други бури, трети - наводнения.
към текста >>
64.
12. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
Няма никаква следа в гласа му, говора и
походката
от боледуването.
Пристигат при палатката му, оставят плодовете и му целуват ръка. След съобщението, направено от Учителят за събора, Мария Златева си казва на ум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителят едва може да си вдига ръцете и не може да говори? " На 14 август, петък - денят на Духа на живота, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила.******* На 19 август, сряда в току-щ о ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор. Дълго време пеят братски песни и най-после идва Учителят с Библия в ръка. Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот".
Няма никаква следа в гласа му, говора и
походката
от боледуването.
Той изобилно прелива изобилно в нас новата живителна сила, която тече през него. Това е неговият втори живот. До 1936 г. Учителят изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение. Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на Братството.******** На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала.
към текста >>
65.
II. Правила от Учителя за Паневритмията
,
,
ТОМ 22
Всяко движение, всеки жест,
походка
, упражнение, които правите - ще наблюдавате и ще правите корекции.
Значи, за да има едно правилно движение, трябва да има една положителна и една отрицателна страна. В едното движение възприемаме повече електричество, а в другото движение възприемаме повече магнетизъм, мекота. За да имате добър резултат, най-важното е да сте концентрирани." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с. 106) „Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен, безстрашен, трябва да има повече електричество. Ако иска да бъде мек, трябва да има магнетизъм, жилавост, гъвкавост.
Всяко движение, всеки жест,
походка
, упражнение, които правите - ще наблюдавате и ще правите корекции.
Навеждането показва, че имате два центъра: към Земята и към Слънцето. Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центърът да е Слънцето.
към текста >>
66.
IV. Хороскоп на Елена Симеонова Стоянова
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 23
Ходилата й са малки, а пръстите - обърнати навътре, което й дава особена клатушкаща се
походка
.
IV. Хороскоп на Елена Симеонова Стоянова Светозар Няголов Елена Симеонова Стоянова има на Асцендента зодиакалния знак Дева. Родената има среден ръст. Горната част на главата й е много по-развита от долната, като малката брада показва липса на воля, а големият мозък говори за голям интелект, което е отличително качество на хората с Дева на Асцендента. Лицето й е слабо, кожата бледа, косата е кафява, а очите сиви или светлокафяви.
Ходилата й са малки, а пръстите - обърнати навътре, което й дава особена клатушкаща се
походка
.
На млади години родената е много бърза и активна. Учи с лекота и придобива знанието без особен труд, поглъща го без усилия. Може да учи езици и изразява мислите си красиво и плавно. Може да говори красноречиво. Доста е критична и мъчно забравя нанесената й обида или вреда.
към текста >>
67.
7. Писма до моя брат
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Твоята
походка
се бе изменила - ти бе се толкова много променил.
Когато ти прохождаше, неведнъж съм ти подавала голяма червена ябълка и твоите устремени в нея очи караха твоите малки крачка да пристъпват няколко крачки... Как съм тичала из нашия обширен двор, когато майка ни беше направила сладката пита по случай твоето смело прохождане! В привечерните часове, когато здрачът бавно е забулвал стаята, колко пъти очите ти са блестели с особен блясък, слушайки чудните приказки, които ти разправях... За мен бе необикновена наслада да те водя винаги със себе си и да ти разказвам какви ли не истории, за да си по-знающ от твоите връстници. Но един ден аз трябваше да те оставя - ти беше още дете. И неведнъж през годините, когато не те виждах, те сънувах, че отново съм при теб и ти измислям различни игри в голямата ни градина... Когато след години се върнах и те видях - о, ти беше вече юноша... Твоите очи гледаха - и съзрях в тях дълбочината. Твоите устни говореха - и виждах по тях да напират много въпроси.
Твоята
походка
се бе изменила - ти бе се толкова много променил.
И изведнъж сърцето ми проплака - пожалих, че ти не си дете, че не мога отново да те притисна до себе си и да целувам твоята малка главичка, както някога. Сега ти ме гледаше с изпитателен поглед и търсеше, може би, както мене, спомена от миналото, който като мост да се прехвърли между миналото и сегашното и отново да се почувствуваме близки... И наистина станахме - макар че между нас имаше едно пространство, което беше създало изминатото време... Тогава, помниш ли? Ти беше на кръстопът. Въпросът за смисъла на живота пареше мозъка ти и не даваше мир на духа ти. Животът ти се виждаше огромно море, по чиито вълни се люшкаше твоята малка лодчица.
към текста >>
68.
7. ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЙНА НИЗА ОТ БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ПРОЯВИ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Да се учи от всичко: от движения, стойка,
походка
, обхода, хранене.
Преди да заговоря, Той започна: - Виделината ражда светлина в ума, топлината в сърцето и живот в душата. Виделината е първата дума на Бога, тя е началото на живота. Материалният живот, външните условия са отражения на вътрешния мир, на потребността за вашето растене в момента. Най-същественото за ученика е да се учи. Какво е и какво ще бъде - това са теории.
Да се учи от всичко: от движения, стойка,
походка
, обхода, хранене.
Съотношението на мислите и чувствата у ученика трябва да е определено. Всичко трябва да бъде определено, ясно, чисто и светло. Жадно поглъщах мъдростта на Учителя и я записвах в момента. -Научи се да разбираш и да живееш живота по съдържание, а не по форма. - Учителю, не ми се тръгва и бих Ви слушала до безкрайност, но утре имам открит урок пред четиридесет курсистки и инспектор.
към текста >>
69.
17. УЧИТЕЛЯТ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Да се учи от движение, стойка,
походка
, обхода, хранене.
За благословение Отидох при Учителя, защото на другия ден ще имам лекция пред инспектор и курсисти. Той започна: - Виделината ражда светлина в ума, топлина в сърцето и живот в душата. Виделината е първата дума на Бога, началото на живота. Материалният живот, външните условия са отражения на вътрешния мир. Най-същественото на ученика е да се учи.
Да се учи от движение, стойка,
походка
, обхода, хранене.
Съотношението на мислите, чувствата трябва да е определено. Всичко трябва да бъде ясно, чисто и светло. Научи се да живееш живота по съдържание, а не по форма... - Но, Учителю, аз трябва да отида да се подготвя за утре. - Няма важни и неважни неща, има само Божествени и човешки прояви. Човек на Земята е свободен да избира.
към текста >>
70.
6.5. Идеите на Всемирното Бяло Братство
,
,
ТОМ 24
Дънов е около 77 годишен и изглежда като младеж, в своята
походка
и живот.
р.) "Г-н Дънов, пише г. Марков, е син на български православен свещеник. Той е бивш проповедник в Методистка епископална църква и е следвал в семинарията Drew J. N., Америка, около 1890 г, но аз не съм сигурен за годината. Сега г.
Дънов е около 77 годишен и изглежда като младеж, в своята
походка
и живот.
Ако има някои там, които биха полюбопитствували да узнаят повече за основаното от Учителя, както го наричат Всемирно Бяло Братство, съобщете ми и аз на драго сърце ще дам по-пълни сведения. Това наше, чисто българско движение представлявало интерес за студентите по Сравнителна религия, История на религиите, Социология, Психология и тям подобните дисциплини. Аз бях един от рядко привилегированите през това лято (миналото - б. р.) да посетя Рилския стан на Братството и ми беше позволено да изнеса 12 лекции по Библията и мистицизма. (Надълго и нашироко се разправя по-нататък за многото гости, кои са те, от где са били и пр.
към текста >>
71.
83. Най-твърдите камъни заиграха Паневритмия
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
" Когато ми говореше тези думи, пред очите ми минаваха нехармоничните фигури на много хора в кръга на Паневритмията, техните остри и груби движения, тежка
походка
и всичко нехармонично.
"Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото. Ако то оживее, това е силата на Божественото. Тя всичко може. Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накараме тях да заиграят Паневритмията, навсякъде другаде ще бъде по- лесно.
" Когато ми говореше тези думи, пред очите ми минаваха нехармоничните фигури на много хора в кръга на Паневритмията, техните остри и груби движения, тежка
походка
и всичко нехармонично.
Но все пак тези хора играеха Паневритмията редовно, упорито и с желание. У тях имаше копнеж за здраве и красота, а това бе достатъчно на Учителя, за да ги учи. С неописуема любов и търпение Той непрестанно поправяше, подобряваше качеството на живота ни и ни даваше неспирен образец как да живеем и как да се проявяваме. Дълготърпението Му бе образцово. Той казваше: "Един лош човек е зелена, кисела, стипчива круша, но тя ще узрее и ще стане сладка." В.К.: Да.
към текста >>
72.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Нито
походка
, нито лице - не, няма такъв човек.
Ковачев не знае адреса му, а Цаньо е заключил устата си. Турям си наум всяка вечер след работа да отивам до Орловия мост. Сигурно ще го разпозная. И между хиляди пак бих могла самичка да го разпозная. Въпреки старанията ми, такова лице, което да отговаря на „моя” човек, не срещам.
Нито
походка
, нито лице - не, няма такъв човек.
Всеки ден излизам с определена цел. Жадувам за простор, искам да го срещна. Искам. Моля се. Спевките при Рамаданов продължават и хорът ни в църквата „св. Кирил и Методий” изпълнява прекрасно руските църковни концерти.
към текста >>
73.
2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Житният режим ми дава лекота, хвъркатост в
походката
и една приятна бледина на лицето.
Пак „Ангелите” са милостиви и идват да наквасят гърлото ми с крайчеца на потопения у водата пръст. Дайте ми работа, Асавита, иначе не приемам вече нищо и от Вас. Само така бих поела „Вашите пръсти”, не, но и цялата Ви ръка. Цяло проклятие е да живееш по милост от някого! Но кой вижда моята мъка?
Житният режим ми дава лекота, хвъркатост в
походката
и една приятна бледина на лицето.
Пръстите ми са тънки, гласът особено мек и с по-широк регистър. Аз пея. Там е моята тайна, затова никой не знае що ми е. А когато прелее чашата, тогава заставам в пламенна молитва и давам воля на сълзите. О, колко е хубаво тогава!
към текста >>
74.
2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая свежест и бодрост в поглед и
походка
!
Облаци, подобно изригващ вулкан, нахълтват изневиделица, после в бойни редици се просват по планината и я заливат с мъгли. Кога изкачихме „Зеленка”, кога минахме „Буди душа” - ето ни вече по самото шосе към „Ели Шедар”. От към запад пристигат тълпи от мрачни облаци. Няколко пъти слънцето прави опит да надникне, мярва се през облаците светлия му диск, но уви! Облаците го скриваха с всичка сила... Настигат ни туристи за „Алеко”.
Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая свежест и бодрост в поглед и
походка
!
Те бързат да предварят закапващия се дъжд. Ние не бързаме - едно че нямаме хижа, друго, „пролетният дъжд е целебен” - според думите на Учителя и затова ние не го избягвахме. Почва да ръси. Нека си ръси. С нас е Учителя.
към текста >>
75.
2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
В
походката
му има неземна грация - сякаш не допира земята.
Ред по редом ние целуваме тази Десница, ние целуваме изцеленото, здраво, мощно крило. Около разтланата жарава се движи живата окръжност от щастливи души. И сълзите все текат и текат. А Той ни гледа с чуден поглед, от който ясно ни говори великата Божия Любов. Той пак се изкачва горе.
В
походката
му има неземна грация - сякаш не допира земята.
(Веднъж един млад турчин дойде на Изгрева. Той не беше виждал Учителя. Когато премина Той край нас, турчето извърна лице към Него и дълго гледа по следите му, после рече: „Какъв [е] този челяк, бе, не допира земята? ”) Ламби, фенери, малки, че големи съпровождат стръмния път до палатката Му. Те горяха така, чак до върха, като движущи се звезди.
към текста >>
76.
2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
От облекло, до усмивка и поглед,
походка
пълна с грация, а говор, дикция - очарователни!
Дошли са и две още от най-горния север - шведка и холандка. Те са художници expressionniste [(фр.) - експресионисти]. Едната се опита да нарисува образа на Jeanne d’Arc, но никой на света не може да убеди никого, че тези два образа си приличат. Не вярвам същинската Орлеанска дева да е толкоз ъгловата, или просто “ugly” [(англ.) - грозен, -а], както казват англичаните. Действително, французойките са обаятелни.
От облекло, до усмивка и поглед,
походка
пълна с грация, а говор, дикция - очарователни!
Славата на френския език не е измислена, не е проста хвалба, не! Ний трябва да учим френски език, за да придобием и ние малко нещо от тяхната грация. Но как са пестеливи те, не питай! Веднъж до край моята палатка, застанали една голяма група французи и дълго се разправяха за нещо. Упазил ме Бог да им разбера нещо; едничкото що разбрах, че се отнасяше за “soixante leva” [(фр.) - шестдесет лева].
към текста >>
77.
3.2.2.2. Тука си
,
3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”
,
ТОМ 26
Походката
Ти - като на благ и непобедим владетел.
Челото Ти прилича на тихо небе под седмоцветна дъга. Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на пшеница и злато-розови благоуханни карамфили от южни страни. Ноздрите Ти, приятен хълм на сладкодъхащи гърди, излъчващи живот и радост: тъй Рилските езера въздигат сутрин прозрачна пара - диханието на земята. Гърдите Ти - почивна поляна при Махабур. Мишцата Ти е здрава и крепка, както скалите, по които се катеря с молитва и доверие.
Походката
Ти - като на благ и непобедим владетел.
Планините Ти се усмихват, слънцето Те целува, и езерата изливат струи от радостни сълзи за Теб. Когато мисля за Теб, идват при мене всичките празници на света. Тогава ставам безсмъртна, и душата ми - чист хималайски сняг. Когато Ти ме водиш за ръка, струва ми се, че цяла се прониквам от лъчи, и лицето ми грее от щастие. Благословено утрото, когато Те срещнах за първи път; като че ли тогава прогледнах.
към текста >>
78.
3.2.2.5. Великото освобождение
,
3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”
,
ТОМ 26
Походката
й стана Каинова, очите й блуждаеха.
Ние бяхме някак чудно свързани: всяко мое действие се отразяваше върху нея. От ден на ден тя ставаше все по-грозна. Устните й се сключиха като заръждавяла ключалка на запустял замък. Челото й заприлича на гъсти облаци по небето, носящи ужас за мореплавателите. Ръцете си кръстоса на гърдите, като железни вереи на мрачен затвор.
Походката
й стана Каинова, очите й блуждаеха.
Веднъж тя ми заговори: „Аз съм робиня, ти ме окова, твоите мисли, чувства и действия ме раниха - сега съм прокажена. Като че ли цял свят е против мене - приличам на пустиня, където симуните на съмнението постоянно затрупват оскъдната влага на моята неутолима жажда. Моята глава тежи върху гърдите ми като угаснал болид. Аз се ужасих и поисках да й помогна. Поставих светилник пред очите си и се отдадох на работа.
към текста >>
79.
3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година
,
3.4. Реферати
,
ТОМ 26
То се изобразява върху неговото лице,
походка
, жестове, глас, които упражняват психическо въздействие.
Пак в историята се споменава този многозначителен факт - Априлов, бидейки изпърво гъркоман, живеейки с гърци, видя голямото родолюбив у гърците и голямото тяхно самопожертвование за обществени работи. Той взе пример и поука от тях и даде подтик за същото в своето отечество. Велико е въздействието на примерът и учителят не трябва да забравя това. какво той мисли, какво той прави, всичко служи за пример и поука. Той никога не може да скрие това, защото то радиира от него - то е неговата вътрешна светлина, която го издава.
То се изобразява върху неговото лице,
походка
, жестове, глас, които упражняват психическо въздействие.
Ако искаме учениците да са нравствени, учителят трябва да бъде нравствен. Ако искаме учениците да са послушни, то учителят трябва да бъде послушен на високия идеал на служението. Ако искаме учениците да обичат Бога, то сам учителят трябва с живота си да дава примери на една истинска практическа набожност. Смееме ли да укоряваме учениците в користолюбие, ако ние сами сме користолюбиви. Смееме ли да ги осъдиме в завистливост, ако ние сами сме такива?
към текста >>
80.
3. Паневритмия: хореографска поема
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
Комисията от лекари бива изпратена и една ранна сутрин на поляната идва тая делегация - двама души лекари и една жена, младолика, стройна и пъргава, с уверена
походка
.
Нашата цел е друга и ние ще се опитаме да кажем няколко думи не като изследователи, а като писатели, които са успели да доловят явленията и събитията непосредствено, като панорама на нашето време и като блестяща перспектива за бъдещето. Нека да започнем отначало. У нас на всичко ново, което представлява известна ценност се отзвучава. Всяко ново начинание, особено, ако то е от национален мащаб, патенти се дават за всяка рационализация. Всичко което крие известна облага и богатство се използува - следователно нека се види и това, което се нарича Паневритмия и то в сърцето на София на няколко минути от автобусната спирка.
Комисията от лекари бива изпратена и една ранна сутрин на поляната идва тая делегация - двама души лекари и една жена, младолика, стройна и пъргава, с уверена
походка
.
Приближих се веднага, защото я познавах, тя завеждаше в нашия район медицинската гимнастика и идваше редовно в нашето училище Да изправя изкривените гръбнаци на децата. Изобщо гимнастиката от какъвто и да е род ме интересуваше и често обменяхме мисли върху специалността й. Тя се зарадва като ме видя, аз повече - казах си на ум - тя е добър и честен човек и непременно ще се застъпи за нашата кауза. Ние още вярвахме, че ще можем да спасим поляната, а оттам и Паневритмията и утринните ни игри можеха да продължат. Лекарите извадиха апаратите за измерване кръвното налягане, подбраха три групи от различните възрасти - от двадесет до осемдесет годишни и започнаха да ги измерват.
към текста >>
81.
18. Белият плик
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
И преди да се съвземе, той не успява да приеме поздрава, вратата вече се затваря и той се намира пак на познатите стълби и слиза надолу този път с лека
походка
.
Срещата е приключена. Не успява да благодари, времето светкавично лети. Какво значи този плик. Не проумява. Нищо не е искал от Него, нищо не е чакал.
И преди да се съвземе, той не успява да приеме поздрава, вратата вече се затваря и той се намира пак на познатите стълби и слиза надолу този път с лека
походка
.
Да, нещо се е случило. Изненадан е и гори от нетърпение. Само да кривне зад трапезарията, не иска пред други хора да отвори плика. Крачките му стават двойно по-големи. И някъде към завоя той отваря плика. Банкноти.
към текста >>
82.
4. Школата на Христа
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Като тежки неповратливи коли се движеха по този друм едните, където другите летяха с леката
походка
на хора, които имаха полет и криле.
Той ги наричаше свои. Той ги познаваше и те Го познаваха. Връзката беше далечна и силна, чакаше само последния зов, както през пролетта, когато цветята и дърветата цъфтят. Забележително време, когато нищо не бе по-лесно да чуеш за Великото и да се отзовеш пред Нея и нищо не беше по-трудно да направиш крачка напред към великата възможност. Колкото приближаването до светлината за едни бе леко и естествено, толкова за други бе мъчно, непостижимо, далечно.
Като тежки неповратливи коли се движеха по този друм едните, където другите летяха с леката
походка
на хора, които имаха полет и криле.
Ония, които стояха и си губеха времето в питане и търсене виждаха или по-скоро опипваха слепешката събитието, което се бе случило, подозираха, че нещо ново, необикновено беше настъпило на Земята, смущаваха се като пеперуди привлечени от светлината, терзаеха се в съмненията и неспокойно се чудеха, какво да предприемат. Той говореше на език, който им звучеше чужд. Такова нещо до тогава те не бяха слушали. Беше премного светло за техните очи. Учението на Христа за тях беше твърда храна, а школата стоеше затворена и неразбрана.
към текста >>
83.
1.8. Как трябва да се играе Паневритмия (24.10.1988 г.)
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Това е само едно сравнение, но цялата му
походка
беше хармонична между ръце, крака и тяло, а движенията му бяха красиви и хармонично изработени.
А Петър не само я играеше така, но той ходеше също така на пръсти, така както Учителят е показал да се ходи, както е описано в беседите му. Учителят е препоръчвал да се ходи на пръсти, а не човек да поставя първом петите си и тогава да пристъпва, понеже се образува сътресение на гръбначния мозък. Но думите на Учителя са едно, живота на Учителя е също едно голямо Едно, но друго е изпълнението на Неговите последователи. Но Петър Филипов бе успял вероятно след дълга работа върху себе си. Той не стъпваше по поляната както другите, а като че ли стъпваше по върховете на тревите и не се докосваше до земята.
Това е само едно сравнение, но цялата му
походка
беше хармонична между ръце, крака и тяло, а движенията му бяха красиви и хармонично изработени.
Наблюдавах го тогава и му се учудвах как е възможно такова постижение. По онези години аз бях млад и се занимавах активно със спорт и знаех колко усилие, време и воля бе необходимо да се сдобие човек с такова учение. И за тази походка на Петър и играта на Паневритмия, бе образец как трябваше да се върви и да се играе. За мен бе удивление, а за другите бе завист. Те смятаха, че това е поза от него и позиране.
към текста >>
И за тази
походка
на Петър и играта на Паневритмия, бе образец как трябваше да се върви и да се играе.
Но Петър Филипов бе успял вероятно след дълга работа върху себе си. Той не стъпваше по поляната както другите, а като че ли стъпваше по върховете на тревите и не се докосваше до земята. Това е само едно сравнение, но цялата му походка беше хармонична между ръце, крака и тяло, а движенията му бяха красиви и хармонично изработени. Наблюдавах го тогава и му се учудвах как е възможно такова постижение. По онези години аз бях млад и се занимавах активно със спорт и знаех колко усилие, време и воля бе необходимо да се сдобие човек с такова учение.
И за тази
походка
на Петър и играта на Паневритмия, бе образец как трябваше да се върви и да се играе.
За мен бе удивление, а за другите бе завист. Те смятаха, че това е поза от него и позиране. За тях може би беше така, но за мен беше постижение, макар че понякога подчертаваше умението си да играе и ходи както трябва. А какво лошо има в това? Нямаше нищо лошо, а бе само пример за подражание.
към текста >>
Завидяха му на
походката
, завистта бе толкова голяма от неговото постижение, че дойде време съвременниците му да го видят да куца с бастун в ръка.
Не послушах и бях наказан." Да, той бе наказан. Но това не бе причината. Според мен причината бе друга и той трябваше да заплати за отклонението си. За причината не искам да говоря, защото само аз си я знам. Но пред очите ми куцаше онзи човек, който на времето не вървеше, не ходеше, а като че ли се движеше безшумно върху стръковете трева без да ги сгази и стъпче.
Завидяха му на
походката
, завистта бе толкова голяма от неговото постижение, че дойде време съвременниците му да го видят да куца с бастун в ръка.
Не зная какво са мислили, какво са сравнявали и какви заключения са правили. За Петър това премеждие бе последица от непослушанието му, че не е преустановил работата си. За мен беше също последица от друго непослушание - предизвика други сили да го ограничат и завържат, за да не прави бели. Искам да споделя една случка от Паневритмията на Рила. Когато се правят „Лъчите" и бройките са строго определени, когато двойките трябва да бъдат в строго определено число.
към текста >>
84.
1.10. Бит и обхода
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Не съм виждал друг човек от неговото поколение да се стреми да подражава
походката
на Учителя като него.
" - „Като на пръч.", отсече той. Аз тогава бях млад, живеех на квартира, и можех да се къпя само един път седмично на градската баня. Перях си сам и се обличах прилично. Когато отивах на Рила, аз обличах един изтъркан екип, за да си пазя другите дрехи, и Петър ми направи забележка: „Ти не разбираш ли, че обиждаш съществата тук с твоите дрехи? " Не бях мислил по този въпрос.
Не съм виждал друг човек от неговото поколение да се стреми да подражава
походката
на Учителя като него.
Стъпваше на пръсти и след това на цялото стъпало. На неговия бивак на Рила имаше всичко, което бе необходимо за лагеруване. Той имаше предварително подготвен списък и чрез него се зареждаха, за да не се пропусне нещо. А когато излизаха на Витоша, там където отсядаше, на неговото място имаше чистота и порядък. В неговата раница имаше всичко.
към текста >>
85.
3. Светозар Няголов в групата на Петър Филипов
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Пълна прилика - приел е същата
походка
, движения и дори започва да говори като него.
Един път в седмицата отиват на баня в Панчарево, влизат първи в басейна, когато водата е чиста, и други не са влизали там. Правят процедури, за да се разтоварят физически и психически. Събират се в дома на Петър в определени дни, чете се Словото на Учителя и се разясняват окултни закони. Постепенно Светозар започва да се движи досущ Петър, и повтаря неговите движения. Вече виждаме, че Светозар е станал на Петър.
Пълна прилика - приел е същата
походка
, движения и дори започва да говори като него.
Той беше много строг с групата си, защото бяха 3 мъже на 7 жени. Той ги занимаваше по особен план, и всеки беше доволен от него. Като наблюдавах отстрани, си казвах така: „За мен Петър Филипов е белият диктатор, но какво дири Светозар при него? " А той беше настанен в една стая в къщата му. Работеха заедно и поддържаха къщата и групата заедно.
към текста >>
86.
5. Нерукотворният образ на Исус Христос
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Той е бил висок около 180 см., ходел е бос, с разкрачена
походка
, и най-важно гологлав.
152-153. 5.3. Иконоборството - война срещу иконите, в „Изгревът", том XI, с. 153-155. 5.4. Образът на Исуса Христа в профил, в „Изгревът", том XI, с.155. Тук е описано, че Исус е бил със сини очи, със спусната коса, на цвят светло руса.
Той е бил висок около 180 см., ходел е бос, с разкрачена
походка
, и най-важно гологлав.
Това описание е много важно, което ще ни потрябва по-късно. Този образ е бил разпространяван и на Изгрева. Учителят Дънов е поръчал на художничката Цветана Щилянова, която е нарисувала Неговия портрет със следната задача: Трябва да повдигне косата Му от лявата част на челото Му. Тя го прави. И днес ние имаме 2-та портрета, които сме публикували в „Изгревът", том XI преди 97 страница.
към текста >>
87.
23. Божествената литургия – Богослужение
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
В
походката
му се чувстваше мощ, сила, самонадеяност, като че обутите му в прекрасни ботуши крака, не носеха човек, а Бог.
- Млък! Невъзпитано куче! И на улицата ли със своите проповеди? Избърза напред. После тръгна бавно.
В
походката
му се чувстваше мощ, сила, самонадеяност, като че обутите му в прекрасни ботуши крака, не носеха човек, а Бог.
Той пристъпваше, както би пристъпвал призваният да събори Бога от небесния Му престол и сам да го заеме.
към текста >>
88.
367. Тук е Школа за учене и работа
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Походката
му беше чевръста, стегната и бърза.
367. ТУК Е ШКОЛА ЗА УЧЕНЕ И РАБОТА Андрей вървеше по заляната със светлина и топлина алея, размишляваше си върху видяното и чутото и си чоплеше хляб. Нс ето - нова изненада. Насреща му идваше един чудак*, помисли, че и той е брат и дори се зарадва в себе си, че и той почна да ги познава, както те го познаха, че ще стане брат... Брата имаше среден ръст, с дълга коса както на всички братя, вървеше изправен, като че само краката му се движеха без в техните движения да участвуваше тялото.
Походката
му беше чевръста, стегната и бърза.
[*Това е Иван Антонов. Виж „Изгревът”, т. 9, с. 171-172; т. 7, с.
към текста >>
89.
174. Певческото дишане. Песен, формула и молитва преди ядене
,
,
ТОМ 34
Той има друга
походка
, той има друга мисъл, всичко в него се ражда в нова форма.
Десет пъти да го правите, без да почивате. - Защото дробътнали си свикнал плитко, плитко да диша, както сега ето на аз и Вие дишаме плитко. Това не е дишане. А силата на човека не е в никой орган друг, освен в дроба. Човек има ли певческо дишане и голям капацитет в дробовете, той е новороден.
Той има друга
походка
, той има друга мисъл, всичко в него се ражда в нова форма.
И тя ми каза: „Виждате ли ми брадата, добре ли съм устроена? ” Викам: Да, Вие сте човек на думата. - Аз като се върна от Варна и от планината, аз ще стигна тия числа, дето ги искате от мене, верижно ще направя. И тъкмо него лято аз имах събор. И при мене бяха се събрали много сестри.
към текста >>
НАГОРЕ
