НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
18
резултата в
17
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Фалк, главният герой в романа, от детинство се познава с нея, понеже са
живяли
близко един до друг.
И само тогаз то се спря. И тогаз аз узнах, че вътре в мен не е останало вече нищо, че цялата моя предишна вяра в себе си, в Бога и в моето назначение в сегашния ми и в бъдещия ми живот е изгубена. Този момент беше ужасен, и когато на сутринта измъчен се хвърлих върху постелята, аз чувствах, че този предишен живот, толкова радостен, напълно угасва и пред мене се открива друг живот мрачен, безлюден, където сега трябва да живея самотен с моята злокобна мисъл, която ме отдалечи от моя предишен живот и която аз бях готов сега да прокълна.” Друг пример ще взема от романа „Homo sapiens” от Пшибишевски. Едно от действащите лица в романа е Марит.
Фалк, главният герой в романа, от детинство се познава с нея, понеже са
живяли
близко един до друг.
Той оставя родното си място за дълго време, понеже следва в разни университети. По едно време се връща за малко време в родното си място и там отново се среща с Марит, с която се разговарят често и надълго. Марит е възпитана в духа на строгата вяра, а Фалк е атеист. Той чрез науката е дошъл до атеизма. Сегиз-тогиз в разговорите зачекват и въпроса за вярата и Фалк с насмешка й говори за схващанията на вярата.
към текста >>
2.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са
живяли
за другите.
Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата.
Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са
живяли
за другите.
15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот. Това е периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на любовта. Това ще засегнем по-подробно при разглеждане третия образователен период. * * *
към текста >>
3.
60 МУЗИКАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тази дума срещаме и в свещените изречения на таоистите,
живяли
някога на Индокитайския полуостров, преди народите, които сега го населяват.
На следните думи „Фир-фюр-фен Тао Би Аумен“ Учителя прави частичен превод, целият не може и не трябва да се преведе. Това е: Без страх и без тъмнина! „Тао“ значи абсолютното, непроявеното, безграничното. „Би“ значи туй, което се проявява, а „Аумен“ - всички качества, които се съдържат в Божественото, съдържа всичко за Живота, че да може да израстне, да се прояви в своята пълнота. Великият египетски жрец Хермес, живял 6000 години преди Христа, с Тао е означавал Началото, което е създало всичко.
Тази дума срещаме и в свещените изречения на таоистите,
живяли
някога на Индокитайския полуостров, преди народите, които сега го населяват.
Под тази дума те са разбирали Най-зърховния разпоредител на всичко. Същата дума е употребявана и от създателите на китайската религия Лао Дзъ и Конфуций, които й са давали същото съдържание. „Аум“ е мелодия упражнение. Текстът е само от тази думичка. Мелодията е взета от стара свещена песен.
към текста >>
4.
АСТРОЛОГИЯТА КАТО СЪВРЕМЕННА НАУКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Затова обстановката, в която дълго сме
живяли
и сме свикнали, ни е най-приятна.
Съществуват ли наистина силови течения, които да изтичат от елементите, от предметите или от Небесните образувания? Големият арабски философ Ибн-Рош, живял през 12- ти и 13-ти век, е казал: "Всичко пред нас е съставено от покой и движение, като движението е затворено в покоя." Т. е. движението непрекъснато изтича от покоя. Цитираната средновековна мъдрост и сега се приема от учените, които именуват това изтичане "радиоактивност". От всички елементи и тела съществува изтичане на сили, които ни оказват влияния и създават връзки между тях и нас.
Затова обстановката, в която дълго сме
живяли
и сме свикнали, ни е най-приятна.
Що се отнася до небесните тела, радиоастрономията ни поднася съвършено убедителни доказателства, че от тях има изтичане на сили. В Природата нищо не е без цел и смисъл, следователно и тези изтичания на сили от Небесните образувания имат свои смисъл и цел. Къде е връзката между силовите течения на Слънцето, на членовете на неговото семейство и на човека? Древните са приемали, че човек е идея на Бога, като под Бог те разбирали Необятния миров силов океан, в който всичко е потопено. Първото негово проявление е движението.
към текста >>
5.
11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те не представят обикновени човешки творения, но са резултат на едно ясновидско проникване в дълбините на Космоса, където са видели и
преживяли
Великите космич-ни Тайни, отразени в Евангелията.
От девета глава до края идва третият кръг от същите знаци. По същия начин професор Херман Бек разглежда и Евангелието на Йоан. От тези изследвания следва, че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм, защото, както вече видяхме сами, сам Христос е Велико космическо Същество. Това е от голямо значение, за да разберем важността на събитията в живота на Христа. Това ни указва и начина, по който са писани Евангелията.
Те не представят обикновени човешки творения, но са резултат на едно ясновидско проникване в дълбините на Космоса, където са видели и
преживяли
Великите космич-ни Тайни, отразени в Евангелията.
Те са видели и преживяли Тайните на Космоса, отразени в живота на Христа. В живота на Христа те са видели отразен целия Космос. Защото Христос е Духът на Космоса и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Евангелистите са влезли във връзка с космическите същества, които са актьори на Великата световна драма. И те са им предали тази Драма, за да я преведат на земен език за човечеството.
към текста >>
Те са видели и
преживяли
Тайните на Космоса, отразени в живота на Христа.
По същия начин професор Херман Бек разглежда и Евангелието на Йоан. От тези изследвания следва, че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм, защото, както вече видяхме сами, сам Христос е Велико космическо Същество. Това е от голямо значение, за да разберем важността на събитията в живота на Христа. Това ни указва и начина, по който са писани Евангелията. Те не представят обикновени човешки творения, но са резултат на едно ясновидско проникване в дълбините на Космоса, където са видели и преживяли Великите космич-ни Тайни, отразени в Евангелията.
Те са видели и
преживяли
Тайните на Космоса, отразени в живота на Христа.
В живота на Христа те са видели отразен целия Космос. Защото Христос е Духът на Космоса и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Евангелистите са влезли във връзка с космическите същества, които са актьори на Великата световна драма. И те са им предали тази Драма, за да я преведат на земен език за човечеството. От тези изследвания се вижда, че учениците на Христа не са били обикновени личности, макар външно да са минавали за обикновени хора - рибари, митари и прочие.
към текста >>
6.
XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Зова, което по-рано само малцина Посветени са видели и
преживяли
, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички.
Това, което хилядолетия се беше разигравало в Храмовете на Мистериите под формата на минаване през мистичната смърт, трябваше да се разиграе на великата арена на световната история. Всичко, което е ставало тайнствено във великите Храмове на Посвещение, сега излезе навън и застана като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана в пълна сила това, което иначе се явяваше само пред Посветените. Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнато в исторически факт, като изнасяне на сцената на световната история на старото Посвещение. Това е, което е станало на Голгота.
Зова, което по-рано само малцина Посветени са видели и
преживяли
, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички.
Събитието на Голгота е едно Посвещение, пренесено на сцената на световната история. Това Посвещение, обаче, не е извършено само за онези, които по онова време бяха негови свидетели, а за цялото човечество. И това, което се разля от смъртта на кръста, то се вля оттам в цялото човечество. Един поток от духовен живот идва от капките кръв, които на Голгота потекоха от раните на Исуса Христа, вливайки се оттам в цялото човечество. Защото в човечеството трябваше да се влее като Сила това, което от другите основатели на религии беше се вляло като Мъдрост.
към текста >>
7.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук са всички, които са
живяли
лош живот и ще стоят в това място, докато тяхната душа се пробуди, докато изгорят всички страсти и желания, които са ги тикали към престъпления.
Ученикът вижда и онези, които са употребявали алкохол и други напитки. На трета страна вижда други, които са измъчвани от други страсти. Защото тези, които си приличат по качество, се събират и привличат едни-други. Тук са също и онези, които обичат лъжата - събрани заедно се надлъгват, но никой не вярва на никого. На друга страна са убийците и прочее.
Тук са всички, които са
живяли
лош живот и ще стоят в това място, докато тяхната душа се пробуди, докато изгорят всички страсти и желания, които са ги тикали към престъпления.
Последствията на техните лоши дела са винаги пред очите им и те страдат, понеже не могат да заличат вече направеното. Един ден всички ще се освободят от това място, когато научат урока си. когато техните страсти изгорят и тяхната душа се пробуди за нов живот. Така се движи Колелото на Живота в течение на хилядолетия и човек се намира на едно или друго място на това Колело, докато един ден дойде до положението на ученика и се издигне на върха на Колелото, където е Сфинксът. След дългите пътешествия в различните сфери на невидимия свят ученикът се е върнал в тялото си, лежащо в храма.
към текста >>
8.
19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те не казват и дума върху онова, което са
преживяли
около Центъра, но са направили то да звучи като чудна музика в сърцето на ученика.
Ученикът внимателно наблюдава от мястото, на което се е спрял, и след известно време му се струва, че сред ослепителната Светлина се очертава човешка фигура. В този момент той изпитва непознато дотогава чувство на радост и щастие. Той се изпълва с любов и благоговение и пада по лице от голямото чувство на благодарност, което го обзема. Когато се съвзема, вижда, че при него са вече двамата - ръководителят и Великият йерофант. Техните лица светят и целият им вид е великолепие и красота.
Те не казват и дума върху онова, което са
преживяли
около Центъра, но са направили то да звучи като чудна музика в сърцето на ученика.
В Божествения свят този Аркан символизира Върховното небе. Тук ученикът преминава втория Праг на духовния свят, където се отрича всичко лично и се посвещава в служене на Великото, на Божественото. В умствения свят този Аркан символизира приятелите и радостта на домашното огнище, истинското щастие. Във физическия свят - свързването, щастлив брак. В хороскопа този Аркан казва: Ти ще бъдеш щастлив и никой не може да ти отнеме твоето щастие, ако знаеш да го включиш в съпружеския кръг и в светилището на своето сърце.
към текста >>
9.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Идва една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които хората са
живяли
досега ще бъдат преобразени.
Това е новото разбиране. Това е Слънцето, което изгрява днес в човешкото съзнание. Това е новата вълна, която е започнала да действа в живота и тя се чувства вече все по-мощно във всички области на живота. Тя ще залее всички общества и народи и ще изгради основите на красивия, разумен и хармоничен живот на Земята. Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи.
Идва една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които хората са
живяли
досега ще бъдат преобразени.
Из днешните форми на живота ще се родят новата Земя и новото Небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се пожертва за своя брат при всички условия. И братът може да се пожертва за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага какво може да стане от тях?
към текста >>
10.
МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са
преживяли
.
Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смалят, но не да растат. В това тяхно вътрешно развитие трябва да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. Това е вътрешното им развитие: най-първо, съвременните народи трябва да определят в какво да вярват и към какво да се стремят. Те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията, с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали.
Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са
преживяли
.
А законът в природата е, че тя не търпи еднообразни повторения. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото прочие, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването, силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област.
към текста >>
11.
УВОДНИ ДУМИ
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са
живяли
учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена.
Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител. Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа. Такова е схващането на западните окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесетото столетие.
България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са
живяли
учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена.
Все още го отминават небрежно със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки богатото съдържание, което тя крие в своите страници. Вероятно като наследство от това древно минало тази страна стана удобна и плодоносна почва, за да се яви на нея един от духовните учители, чието слово е храна за всички люде по света, защото представя широко и езотерическо тълкуване на евангелското слово. Този учител по ред причини премина с търпеливо смирение своя живот и спести да покаже пред народа, в който живя, всичкото онова, което той носеше и можеше да му даде. Този учител, за когото са написани настоящите страници, ще назовем с неговото духовно име Беинса Дуно. Рожденото му име е Петър Константинов Дънов.
към текста >>
12.
Теменужките
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- Това са стари
отживяли
методи.
Позамислил се Учителят за няколко секунди и запитал: - А как смяташ да работиш? - Ще издигна трибуна... - Не, не така! - казал сериозно Учителят.
- Това са стари
отживяли
методи.
Те са опитани и не дадоха никакви резултати. Има други методи. М. 3. гледал Учителя със свещен трепет и все пак недоумявал защо пропадна неговият план. - Тогава кажете как да работим?
към текста >>
13.
Паневритмия
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Хората, които не са
живяли
добре, погрозняват и движенията им стават също грозни.
Любовта си има свои линии на движение. Красотата също. Всички добродетели си имат свои движения. Човек трябва да научи това. На тази основа е изградена Паневритмията.
Хората, които не са
живяли
добре, погрозняват и движенията им стават също грозни.
Ето защо е потребно да се внасят съзнателни елементи в подсъзнателния живот.“ Значението на Паневритмията става ясно, като вземем предвид туй, което наричаме „съответствие“ в природата. Има съответствие между всички неща. То се основава на единството, което лежи в основата на цялото битие. В периодичната система на химическите елементи след всеки седем елемента се повтарят такива с аналогични свойства.
към текста >>
14.
Разговори с Учителя. Разговор девети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
На такава неочаквана и спасяваща промяна могат да разчитат такива, които са
живяли
по принципа, изразен в една народна поговорка, която казва: „Направи добро, пък го хвърли в морето“.
Има реорганизатори на обществена арена, които може да обявят с декрет една нова система на живот, но хората винаги ще изостават в своето развитие и голяма част от тях ще се явят негодни за тази система поради наслоени не само от живота и наследствеността елементи, но и поради някакви съвсем ирационални причини, които ни карат да се учудваме защо трима братя или три сестри в едно семейство, родени и расли при еднакви условия, са съвсем различни във всяко отношение. Както и да се засилват творците на натуралистическата наука със своето отричане, не могат да не се съгласят, че има фактори съвсем неизвестни, ирационални, които не принадлежат на нашия, а на един друг порядък. Ние не можем да предизвикаме тяхната изгодна за нас намеса с нищо друго освен със смирение и търпение. Дързостта на самонадеяните не ще промени поведението на тези фактори, защото те са по-силни от всяка воля. Една промяна в съдбата в добър смисъл може да се очаква само тогава, когато ръководителите на човешката съдба открият вложени в банката на чистия, правия и добродетелен живот много неизчерпани капитали.
На такава неочаквана и спасяваща промяна могат да разчитат такива, които са
живяли
по принципа, изразен в една народна поговорка, която казва: „Направи добро, пък го хвърли в морето“.
Нетърпението е липса на мъдрост. Това е така, защото мъдрият знае, че вън от неговия свят съществува в една или друга форма един друг свят, в който събитията стават преди да са станали при нас. Мъдрият знае, че всяко нещо идва на своето време и каквато и да е промяна на този порядък е вън от възможностите на човека. Редът и последователността на събитията в живота на човека и обществото можем да оприличим на реда и последователността на природните закони. Има определено време, за което дадено небесно тяло извършва една пълна обиколка по своята орбита.
към текста >>
15.
Когато говорим за Петър Дънов...
 
- Атанас Славов
И направо нека оставя академик Лихачов да ви опише тази същност, защото на мен може и да не повярвате: „Върху територията на България са
живяли
различни племена и народности - и в дружба, - и във вражда, едно рядко по своето богатство народно общество.
Да,ама не пишел на чужди езици и не отказвал да говори за бизнеса си на родния си език! (На неговия си там габровски). Полската култура да се е отказала от Шопен, полският език на когото е бил по-лош от българския на Кристо? Така че като говорим за Дънов, става дума за прекрачване през забраните, поставени от българската ксенофобия. Всъщност от новобългарската ксенофобия (този пагубен продукт на шестотингодишната перманентна селска революция в България). „Става дума за връщане към отхвърлената същност на българското, така както то се формира е средновековието и с което винаги се мъчим да се идентефицираме.
И направо нека оставя академик Лихачов да ви опише тази същност, защото на мен може и да не повярвате: „Върху територията на България са
живяли
различни племена и народности - и в дружба, - и във вражда, едно рядко по своето богатство народно общество.
Старобългарската култура се отличава със своята отвореност, тя не се ограничава от своята националност. И произведенията на братята Кирил и Методий, и на техните ученици, и старобългарската литература от следващите векове, са били в полза на човечеството. Преди всичко за християнското човечество, в частност на православието, но във всеки случай тази култура не се е затваряла в себе си. Затова тя лесно е възприемала постиженията на други култури и е отдавала своите богатства на други култури. А отдаването на култура на други култури е извънредно важно начало в творчеството.
към текста >>
16.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Тези повече от хиляда души от всички възрасти и класи, бяха
живяли
денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия.
Тръбата ни изправи на крака и пак съборяните изрекоха едногласно: „Само Божията любов е любов“. С това свърши тази паметна за нас вечеря на Белите братя. След вечерята полковник „Б“ ме разведе да прегледам лагера. Бсякъде из палатки и дворища владееше чуден ред и образцова чистота. Аа не вярваш на очите си, че си в България.
Тези повече от хиляда души от всички възрасти и класи, бяха
живяли
денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия.
Който е видял български лагер, или дружина на екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва, възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелствуваха, както ми каза брат „Б,“ за присъствието не само на дисциплина, но че в тия хора имаше високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплинa. При склада за провизии и хляб: „Търсете живия хляб“.
към текста >>
17.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Цяло десетилетие след 9.IX.1944 двамата астролози на братството си живееха там, където бяха
живяли
откакто са на Изгрева, докато народната власт окончателно ги изрита от картофената градина, над която се гърбеха, за да си осигурят скромната ангелска супа.
Това отново е пример на дълбоката далновидност на Учителя. Ако духовната общност на дъновистите беше изградена юридически, при идването на „Народната власт“ на Девети септември, от нея нямаше да остане и помен още в рамките на година, година и половина. Вместо това отнемането на братските имоти и одържавяването им трябваше да мине през безкрайно разтакаване: да се въведат законите за забраната на едрата градска собственост, да се проведат съдебни процеси срещу собствениците на каквито и да било братски имоти: било то бараки и къщи, градини и паркове, или овощни и други земеделски терени. Един пример. Мястото с бараката близнак на Иван Антонов и Влад Пашов, дадено за ползване от благотворител на Братството през началото на 30-те години, беше окончателно отнето от собственика му след дълги съдебни разправии едва през края на петдесетте години за постройката на съветското посолство.
Цяло десетилетие след 9.IX.1944 двамата астролози на братството си живееха там, където бяха
живяли
откакто са на Изгрева, докато народната власт окончателно ги изрита от картофената градина, над която се гърбеха, за да си осигурят скромната ангелска супа.
Авторски блик Отивахме на „Изгрева.“ Така се казваше лагерът на Бялото братство. Тате живееше там, когато най-напред дойде в града. Не ми хареса. Всички бяха толкова съвършени! Знаех го от писмото, което тате ми беше изпратил. „Скъпи Наско, Благодаря ти за писмото, което ми писа, въпреки че още не съм го получил (диктувах писма до тате на мама).
към текста >>
НАГОРЕ