НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
112
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Та всички хора да заживеят в Любовта, а не както до сега са
живяли
във войни.
Той е като един чужденец на земята. Той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-обяд. Ще благодарим за хубавия ден, за изгрева на слънцето, за Божествения Дух, който влиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури мир и ред в човечеството. Да тури и светлина в умовете та да престане човешкият егоизъм.
Та всички хора да заживеят в Любовта, а не както до сега са
живяли
във войни.
Човек докато е бездетен не може да върши Божията Воля. Любовта дава условия на външния живот, а пък Духът, който ще се всели в душата, той е онова възвишеното, за което човек постоянно предусеща. То е онова, което Бог ще ни даде. Та се радвайте, когато ви посети Господ. Та нали има две посещения?
към текста >>
2.
38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На това място сме
живяли
хубав братски живот, живот възвишен, и ще кажа свободен живот.
От това място Той държеше своите беседи. Много песни са изпяти тук на Молитвения връх и много молитви са отправени към небето. Действително изгревът тук бе чудесен. В далечината зад Стара планина се подаваше слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък. Тука сме прекарвали незабравими часове и никой няма да ги забрави.
На това място сме
живяли
хубав братски живот, живот възвишен, и ще кажа свободен живот.
Учителят обичаше да идва тук каквото и да е времето. Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и дъжд, че и сняг. Обаче никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх, бивахме винаги редовни. Но ще кажа, че повечето от дните бяха хубави, ясни, слънчеви и макар да биваше понякога времето студено, слънцето бързо ни стопляше. Пътеката за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади.
към текста >>
3.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Няма да ги заличи времето, а ще кажат, че тук са идвали и
живяли
човеци.
Друго правило за ученика изрязано в скалите гласи: „Без страх и без тъмнина с обич и виделина". Това са-правила за учениците, те важат за всички времена, за всички епохи и никога не могат да се изменят. Друго правило, което е изсечено в скалите е: „Бъдете силни, защото Бог живее във вас". Като се отива от върха към чешмичката, която аз направих и се намира на 100 м по-ниско, при една разцепена скала, но на друга скала е написано правилото: „Храни се добре, мисли добре и работи добре". Тези напътствия ще служат на хората хиляди години.
Няма да ги заличи времето, а ще кажат, че тук са идвали и
живяли
човеци.
Човеци свободни по дух, по мисъл и по воля.
към текста >>
4.
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство, независимо кога са
живяли
, всред кои народи или раси, независимо от това към кои религии са принадлежали, Те са работници за Царството Божие.
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА „Изпроводи ни благия си Дух, да ни ръководи и крепи в Пътя на живота". Съборните дни са дни на Братството. Те са дни посветени на връзката ни с Бога, с Учителя, с всички наши братя, работници за Царството Божие. В този смисъл те продължават през цялата година.
Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство, независимо кога са
живяли
, всред кои народи или раси, независимо от това към кои религии са принадлежали, Те са работници за Царството Божие.
Царството Божие е всемирно, затова ние се молим: „Да дойде Твоето Царство на земята." Школата на Учителя подготвя ученика да бъде работник на Царството Божие. Тук се работи върху характера - да се създаде онзи устойчив характер, основан върху Божествените добродетели. Тук се изгражда онзи мироглед, освободен от всякакви ограничения, предразсъдъци и суеверия - мироглед основан на Истината. Всякога, когато Учителят дойде, Той носи ново знание, нова светлина, нов живот. Това е още едно стъпало в пътя на човешките души.
към текста >>
5.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Летуващите не скриваха радостта си от външния й вид и здравина, особено от това, че можеше да се пренесе вода от известния извор с казаните и големите чайници,
преживяли
прочутите Търновски събори на Братството.
Но имайте търпение, на поставените въпроси ще ви отговорим. Навремето лодката породи много подобни въпроси. Твърде много се коментираше нейното появяване, така както и до днес се коментира библейския разказ за Ноевия ковчег. Имаше и шеговити окултисти, които не без стеснение споделяха, че може би е приложен някакъв египетски вариант на „дематериализация" и „обезвесяване"! Тъй или иначе, лодката предизвика удивление и възторг.
Летуващите не скриваха радостта си от външния й вид и здравина, особено от това, че можеше да се пренесе вода от известния извор с казаните и големите чайници,
преживяли
прочутите Търновски събори на Братството.
На Рилските езера идваше огромно мнозинство от ученици и привърженици на школата, не само от цялата страна, но и от чужбина. Понякога летуващите бяха към 800-900 души. Всички трябваше сутрин да закусят с ароматен топъл чай, на обед да се нахранят с питателна сготвена храна, а за вечеря да напълнят чайници и термоси с топла вода. А това значи, че за денонощие бе необходима изворна вода около два тона. Всеки, който е дежурил в общата кухня знае как до времето преди лодката едни непрекъснато сновяха до извора и с кофи, бидони и други съдове, пренасяха необходимата вода.
към текста >>
6.
7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Ставаше ми приятно да чета и така продължавах и продължавах, и по такъв начин научих много работи от тях, и от писаното разбрах какво са
изживяли
, какво нещо е Учителят за нас.
Трябва да кажа какво влияние ми е оказала книгата и какво е събудила в душата ми. Че съм научила много работи и си казвам, че се чувствам като ученичка в първо отделение. Първият том от книгата на Вергилий започнах да чета и от самите разкази на учениците, които са поместени в него ставаше ми все по-ясно, и по такъв начин някак ми се възроди душата, така почувствах една пълнота. И като видях веднъж Вергилий, когото познавах само по име, а не бях го виждала, му казах така: "С тази книга, която си написал, ти ставаш първият евангелист на Братството, който проследява пътя му на развитие". Като почнах да чета първия том, проследявах разказите на братята и сестрите, които са дали различните събития с Учителя, различните случки.
Ставаше ми приятно да чета и така продължавах и продължавах, и по такъв начин научих много работи от тях, и от писаното разбрах какво са
изживяли
, какво нещо е Учителят за нас.
И тъй, когато четях беседите, ги разбирах по-доб-ре. Научих какво значи Школа, какъв трябва да бъде братът и сестрата, за да може да се нарече "ученик" и какви качества да има. Четях с голяма лекота и си давах сметка колко ценна е книгата на Вергилий, и колко много е направил като е събрал тези материали. Благославях го и казвах: Господ да му дава сили и здраве да работи, защото чрез книгата му ние получаваме една ясна представа за Учителя, какво е бил, каква е историята на Братството, какви преживявания са имали, какви грешки са допущали, какви трудности са имали, когато не са слушали Учителя, какви случки са ставали край Него, които бихме могли да наречем чудеса. Особено ме впечатли разказа на брат Борис, който, като ходил в Австрия, на такива изпитания бил подложен, щото е трябвало да вземе решение да се върне в България и да остави следването.
към текста >>
7.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
вие сте
преживяли
един Божи час.
А ръцете - ангелският свят. Света отива към подобрение. Времето не играе роля. Хиляда години са като един ден и един ден като хиляда години. След като прекарате 80 г.
вие сте
преживяли
един Божи час.
Щом искаш да разбереш Любовта, ти ще я изгубиш. Общо бягане за учениците беше, когато разпънаха Христа. Ако се държиш за едно въже на най-твърдата част, то е реалността. След възкресението учениците стъпиха на една основа, в която нямаше никакво колебание. Слоновете никога не изявяват любовта си.
към текста >>
8.
1. Така работи Учителят
,
Крум Божинов
,
ТОМ 7
Дори влиянията, които носят животните и ужаса, който са
изживяли
вреди на човека.
Много силно впечатление ми направи едно изказване на Учителя, че се оженил роб за робиня и след това естествено qe родили робчета, а не принцеси и принцове. Това ми направи голямо впечатление. Затова аз много умувах по този въпрос и накрая реших да не се женя. Останах си вечен ерген. В беседите си Учителят често говореше и за месото, че не е хубаво да се убиват животните заради месото им, и че месото е вредно и отровно за човека.
Дори влиянията, които носят животните и ужаса, който са
изживяли
вреди на човека.
Там се казваше, че животните са наши братя и не трябва да се убиват. Този въпрос ми се видя по труден за разрешаване и по-труден от женитбата, който бях разрешил чрез дълго умуване. Нашето семейство беше голямо и брат ми беше ловец. Той носеше всеки ден убит дивеч и от месото му майка ми готвеше, а баща ми казваше: „На детето коленцето може да е закърпено, панталонките да му са стари и овехтели, но коремчето да е пълно.“ Както всички хора и той си мислеше, че месото е силна храна и че без месо човек не може да живее. Един ден вкъщи бяха сготвили зелен фасул с месо и ние се храним.
към текста >>
9.
21. УСТРОЙВАНЕ НА СЕЛИЩЕТО „ИЗГРЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Нали излезе един закон едно място като го владееш 20 години мисля, че беше, а те бяха
живяли
доста години вече там, та по давност си взеха нотариални актове за местата, такова нещо беше.
Учителят на никого не се бъркаше в живота, за да му каже направи това или направи онова. Оттам се получиха тези работи. Даже, мир и светлина на брат д-р Жеков, като купи местата и ги раздаде на хората, дълги години не им даде крепостни актове. И не мога да Ви кажа точно защо и много време имаше така смущение у тези хора. Не знам дори дали те не си взеха актовете по давност после.
Нали излезе един закон едно място като го владееш 20 години мисля, че беше, а те бяха
живяли
доста години вече там, та по давност си взеха нотариални актове за местата, такова нещо беше.
Каква идея е имал, не ми е ясно. Аз не съм питала това нещо, но това ще Ви кажа брат, ние много малки се оказахме за учението, което Учителят донесе. В приложението, в живота си особено колективно, много недомислици позволихме, много. Нещо, което сега като го гледам не ни препоръчва пред света, никак. В.К.: Аз когато дойдох заварих ония малки къщички оградени с тел.
към текста >>
10.
41. СТЕНОГРАФСКИТЕ СТАИ И БАРАКИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Та между тях така в тези отношения така сме били, но иначе, ние сме
живяли
много хубаво помежду си.
Иначе Савка имаше по-голямо доверие у Паша. Много по- повече се доверяваше на Паша, много по-повече споделяше с Паша. Сега аз това си го обяснявах, понеже аз имах една сърдечна връзка с Лулчев, тя на тези неща гледаше малко може би по-отрицателно, че това не е духовно и т.н. Аз поне така съм си обяснявала и към мене така малко по-критично гледаше, но аз понеже тогава никому, не се сърдех, защото казвам, аз съм дала повод, имат право. Направила съм неща които не са били редни, нали така, защото не съм могла да постъпя другояче, но аз за това не се извинявам, но казвам си, не съм постъпила както би трябвало да бъде нали.
Та между тях така в тези отношения така сме били, но иначе, ние сме
живяли
много хубаво помежду си.
Никога не сме имали разпра. Никога не е ставало скарване. Никога така не сме дошли до спорове. И когато ще стане такова нещо, веднага някоя ще отстъпи. Не сме имали караници.
към текста >>
11.
42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И вкъщи аз не съм благодарила на мама, не съм благодарила на тати за нещо, така сме
живяли
.
Аз тука го чух като дойдох. Аз, разбирате ли, не бях възпитана така. И това нещо ми беше по-чуждичко. Естествено, аз виждах че те много благодарят и си казвах, пък толкова често ли трябва човек да благодари? Защото, казвам ви причината откъде е.
И вкъщи аз не съм благодарила на мама, не съм благодарила на тати за нещо, така сме
живяли
.
Даже когато един път ходих на гости у Савкини, беше баща й. Те ме задържаха на един обед и когато свършихме обяда, мъжът й благодари за обяда и целуна ръка на жена си. Ами аз такова нещо не бях виждала? Такива отношения не бях виждала. Това беше за мене много чудно, че мъжът ще благодари за яденето, като тя е съпруга, готвила, тя е длъжна, разбирате, нали.
към текста >>
Но ние така помежду си сме се старали, даже много ми стана криво, когато чух да кажат, че не сме
живяли
хубаво в „Парахода".
С изключение моя случай, когато разрешавах връзката си с Лулчев, тогава съм имала случай да кажа някои неща на Учителя. Но иначе, и то защото Той ме попита. Ако не беше ме попитал, аз нямаше да говоря. Аз три години мълчах и носих кръста си, докато Той не ме попита. Да, нищо не казах, абсолютно, защото казвам си: „Как ти е, сама си го направи".
Но ние така помежду си сме се старали, даже много ми стана криво, когато чух да кажат, че не сме
живяли
хубаво в „Парахода".
Криво ми стана. Защото не е вярно това. Ние сме живяли сестрински, не сме се делили. Например всяка каквото имаше е услужвала на другите. И после ний винаги общо сме се хранили.
към текста >>
Ние сме
живяли
сестрински, не сме се делили.
Аз три години мълчах и носих кръста си, докато Той не ме попита. Да, нищо не казах, абсолютно, защото казвам си: „Как ти е, сама си го направи". Но ние така помежду си сме се старали, даже много ми стана криво, когато чух да кажат, че не сме живяли хубаво в „Парахода". Криво ми стана. Защото не е вярно това.
Ние сме
живяли
сестрински, не сме се делили.
Например всяка каквото имаше е услужвала на другите. И после ний винаги общо сме се хранили. В.К.: Кой готвеше? Е.А.: Най-често аз. В.К.: Какво готвехте?
към текста >>
12.
62. КОМУНИТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
И там помежду си доста хубаво са
живяли
, защото дразгите, различията които са били, те са ги обръщали на смях.
Жеко се казваше, сега си спомням името му. И с храната са били зле. Гладни са били, не са си дохранвали. Пък те отишли от домовете си и нищо не искат от родителите, защото и университета не посещаваха. Кой баща или майка ще се съгласи синът им да си напусне университета и да прави опити?
И там помежду си доста хубаво са
живяли
, защото дразгите, различията които са били, те са ги обръщали на смях.
По този начин тези неравенства в отношенията са ги оглаждали. То е един добър метод. По-добър отколкото да се карат, нали? Така сравнително добре са прекарвали. Някои са били много хармонични, защото са живяли хармонично, но сега Георги Томалевски разправяше, някой му облякъл ризата и той си търси ризата.
към текста >>
Някои са били много хармонични, защото са
живяли
хармонично, но сега Георги Томалевски разправяше, някой му облякъл ризата и той си търси ризата.
И там помежду си доста хубаво са живяли, защото дразгите, различията които са били, те са ги обръщали на смях. По този начин тези неравенства в отношенията са ги оглаждали. То е един добър метод. По-добър отколкото да се карат, нали? Така сравнително добре са прекарвали.
Някои са били много хармонични, защото са
живяли
хармонично, но сега Георги Томалевски разправяше, някой му облякъл ризата и той си търси ризата.
„Къде е мойта риза? " И някой рекъл: „Още ли ще казваме моята риза и мое, и твое? ". Значи настроени за един много висок морал, но пък този морал не значи пък да не слагаш своя риза. Даже от хигиенично отношение това не е здравословно. И така много комични неща са разправяли за своя живот.
към текста >>
13.
72. МАРА БЕЛЧЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Пък сега, че формално са
живяли
заедно, то е второстепенно.
Спомням си. Струва ми се че тя ми го каза, тя искала да се ожени, а той й казал: „Не ти ли стига тая любов която имаме, каква нужда имаме от свидетелство за това? " Значи и той е гледал високо на любовта, и тя. Сега те и двамата, той беше поет и тя беше писателка. Значи и може би светът заради способностите които имаха не ги осъди затова, нали.
Пък сега, че формално са
живяли
заедно, то е второстепенно.
Тя идваше на Изгрева и се интересуваше от идеите на Учителя. Даже ми казаха един случай, който аз сигурно случайно съм забравила или съм пропуснала, или пък ако не съм била там, но сигурно съм била, не знам. Може и да не съм била. Учителят казал, когато вече Той влезе, които са закъснели, да заключат вратата, за да не влизат. Иван Антонов, който беше отговорник така за редът и той заключва врата и той застава там и никой, за да не отключи пък някой друг на негов близък, затуй той стоеше там.
към текста >>
14.
81. ИЗБОРЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
" Тя нищо не му отговорила, но на другия ден му казва: „Виж какво, аз цял живот съм ти работила вярно и предано,
живяли
сме хубаво, ти сега ми забраняваш да посещавам г-н Дънов, но аз ти казвам, че аз тебе ще оставя, ако ти ми забраниш, но при него няма да престана да ходя!
Тази сестра е била учителка, оженила се пак за учител, мъжът й впоследствие става инспектор, живеят в София, имат двама сина. Когато бил инспектор някой му казал: „Ти защо позволяваш на жена си да ходи при Дънов? " Той бил вътрешно широк човек, обичал жена си. Тя е била много мила към него, не са имали никога разпри и не му е дошло дори на ум да я възпира. Но под общественото влияние връща се вкъщи и й казва: „Олимпия, от днеска повече няма да ходиш вече при Дънов!
" Тя нищо не му отговорила, но на другия ден му казва: „Виж какво, аз цял живот съм ти работила вярно и предано,
живяли
сме хубаво, ти сега ми забраняваш да посещавам г-н Дънов, но аз ти казвам, че аз тебе ще оставя, ако ти ми забраниш, но при него няма да престана да ходя!
" Тя е жена възрастна, няма нищо пред очи. Нито пенсия, нито работа, разбирате ли? Има двама сина и тя ще остави и мъжа, и семейството си, които обича. Не, тя не беше фанатичка. Тя не беше екзалтирана.
към текста >>
15.
97. ЧУЖДИТЕ ПАРИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Те там си
живяли
в Търново, но децата познават Учителя и Райна помни, че като заминал баща й оставил в една торбичка златните пари които имал и някакви скъпоценности на Учителя да ги пази.
Това е за да го освободи от нещо. Но той не е разбрал. Сигурно той щеше да ги спечели два пъти. Да ви кажа такъв един случай за Райна Калпакчиева. Райна Калпакчиева, баща й заминава за Америка и оставя си малолетни деца - Райна, Недялка и Мариола, трите момичета.
Те там си
живяли
в Търново, но децата познават Учителя и Райна помни, че като заминал баща й оставил в една торбичка златните пари които имал и някакви скъпоценности на Учителя да ги пази.
Когато си замина Учителя, сега тя беше ми казала на мене и на Савка, и на други, че знае, че има такова нещо при Учителя, но тя никога не ги беше поискала. И когато си замина, стана въпрос за тях. Даже Савка каза, че тя знае, че били в някаква виолетова кесийка. Може би при чистене или при друг случай, видяла ги. Аз съм шетала при Учителя, но никога не съм бутала от чекмеджетата, да проявявам любопитство, за да има доверие Учителя при мене да не проявя любопитство.
към текста >>
16.
129. РЕЗЮМЕ НА ЕДИН ЖИВОТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Вие сте
живяли
дълго.
Имаше някои лица така изпъкваха като много напреднали, като това, но дали те щото го желаеха, го показваха? Дали наистина те бяха такива? Това аз няма да преценя. Защото Учителят каза: „Ученикът не се произнася за съучениците си, на Учителят се произнася за поведението на ученика". Затуй може да съм казвала някога мое мнение, но не значи, че аз не съм го решила това правило.
В.К.: Вие сте
живяли
дълго.
Какво може от това огромно Слово на Учителя да се запечати в ума на човека и какво преминава и заминава? Е.А.: Това, което Учителят ни остави е едно голямо богатство. На знание, на примерен живот, който ни даде, защото Той ни даде пример с живота си. Учителят каквото говореше, го живееше. И затуй Той ни влияеше.
към текста >>
17.
10.Учителят ни води по нов път
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Знанието, което не сме
преживяли
и опитали, то не е положително знание, то е теоретично, то е само умствено знание.
Всеки сам трябва да добие това знание. Нищо не се дава на готово. В школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано. Школата на Учителя е опитана. Всяко нещо ученикът трябва да приложи за да добие опит.
Знанието, което не сме
преживяли
и опитали, то не е положително знание, то е теоретично, то е само умствено знание.
Дори знанието, което сърцето е придобило, ако не е опитано, и то не е истинско. Затова Учителят казва: „Моето учение започва от приложението". Ученикът учи като прилага знанието, което Учителят е дал. Който не прилага, не е ученик. В школата Учителят излагаше учението си общо на всички, но всеки сам трябваше да приложи и опита това, което той учеше.
към текста >>
Учителят многократно ни е говорил за тази връзка с природата, давал ни е задачи, формули, упражнения, само и само да можем да излезем от старите вкаменени разбирания, да освободим себе си, ума си, сърцето си и душата си от робството, оковите и заблудите на миналите
отживяли
разбирания.
Успеем ли да направим връзка с нея, ние ще имаме един верен приятел при всички положения в живота и никога няма да бъдем лишени от необходимото. Светлината, въздуха, водата, растенията, високите планини - това са складове на сили, от които разумния човек може да се ползува. Контактът ни с живата природа ни дава здраве, бодрост, сила. Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари заблуди, криви разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувствуваме изобилието на живота. Красотата и многообразният й език.
Учителят многократно ни е говорил за тази връзка с природата, давал ни е задачи, формули, упражнения, само и само да можем да излезем от старите вкаменени разбирания, да освободим себе си, ума си, сърцето си и душата си от робството, оковите и заблудите на миналите
отживяли
разбирания.
Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне набързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в сърцето, в ума и волята ни. „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни" - казва Учителят в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна. Това не подлежи на аргументиране и доказване. Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея.
към текста >>
18.
17.Учителят отвори школата на Общия клас
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И за какво поиска да употребим това време - за най-красивата работа, за извисяване на съзнанието, за развитие на добродетелите, за освобождаване от стари, отживели идеи, на миналите култури, в които сме
живяли
, за опознаване на вътрешните възможности, които всеки от нас носи в себе си.
Спомням си, че когато Учителят отвори школата на Общия клас, първото нещо, което ни каза беше: „Аз искам да ми дадете празното си време, времето, когато не знаете какво да правите". Празното време е бездействие, неоползотворено време. Учителят не поиска времето, когато сме заети с една или друга работа. Той поиска най-малкото - времето, когато не знаем какво да правим.
И за какво поиска да употребим това време - за най-красивата работа, за извисяване на съзнанието, за развитие на добродетелите, за освобождаване от стари, отживели идеи, на миналите култури, в които сме
живяли
, за опознаване на вътрешните възможности, които всеки от нас носи в себе си.
Важно е всеки от нас да се научи да мисли, да бъдем активни в мисълта си. Не да оставим мисълта да се рее безконтролно. Всичко красиво в света е плод на човешката мисъл. Човек може да контролира мисълта си и да възприема мисли от възвишения свят. Учителят казваше, че нашите мозъци са ниви в които ангелите сеят своите семена, т.е.
към текста >>
19.
ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА
,
ЕДИНИЯТ МУ КРАК В СОфИЯ
,
ТОМ 9
Не се знае с какви пари е купена, как е строена, кои са
живяли
там и какъв е бил живота им.
Освен това бяха подведени ръководителите на братствата от страната да изпратят пари и хора за ремонтиране на къщата на Райна Калпакчиева на Изгрева, за да се направи централа на Братския съвет. По този начин се закопават пари, отклоняват се последователите на Учителя да дават десятъка си за строеж, а не за издаването на Словото Му, и така да не четат оригиналното Слово на Учителя. Така си дават десятъка към една обща каса, която има за цел да закопае тези пари. Този план сега действува успешно. 11. Освен това тази къща, която ремонтират има своя история, която никой не я знае.
Не се знае с какви пари е купена, как е строена, кои са
живяли
там и какъв е бил живота им.
Това нещо ще бъде описано по-късно в „Изгревът". И там не може да има никакъв братски живот - това е изключено. Ще си го проверят онези, които са подведени. И които закопават братски пари дадени в името на един висок идеал, те ще отговарят пред Небето. 12. Непосредствено след 1990 год.
към текста >>
20.
07 - 19. A3 НЕ СЪМ УЧИТЕЛЯТ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
19. A3 НЕ СЪМ УЧИТЕЛЯТ Ония братя и сестри, които са
живяли
на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато той не е излизал от стаята си по 4-5 до 10 дни.
19. A3 НЕ СЪМ УЧИТЕЛЯТ Ония братя и сестри, които са
живяли
на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато той не е излизал от стаята си по 4-5 до 10 дни.
Тогава в „Парахода" наставало безпокойствие. Стенографките закопнявали да видят отново Учителя, да разменят някоя дума, както и да целунат десницата му, да получат неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да му целуне ръка, като му казала „Учителю." Тогава той се обърнал строго към нея: „Аз не съм вашият Учител." - „А кой сте? ", го запитала тя.
към текста >>
21.
08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
И тъй, двамата братя
заживяли
заедно.
Писал на приятелите, които имат Словото на Учителя, добре е да си го подвържат при брат Генчо. Така хем Словото ще се запази, хем братът ще може да преживява от собствен труд, без да бъде в тежест на когото и да било. И така, приятното и полезното били хармонично съчетани. Това продължило до 1945 година, когато брат Куртев, който вече живеел на Братската градина, поканил брат Генчо да отиде при него, на градината. Братът приел поканата и отишъл.
И тъй, двамата братя
заживяли
заедно.
Това тяхно съжителство оказало благоприятно въздействие върху брата-художник и събудило творчески импулси в неговата душа. Все по това време в съзнанието на художника назряват идеи, които чакат време, за да се родят. Тогава са родени няколко символични картини: „Окото на Бога", „Тесният път", „Човешката душа", „Под крилото на Всевишния" - тема от 91 псалом и Голямо цветно табло - Земното кълбо, опасано от змия, която си е захапала опашката - символизира безконечността на знанието. Последната картина се намира в салона на село Тополица, а всички останали символични картини са в молитвената стая на Братската градина - Айтос. Всички хора, които се занимават с изкуство, са забелязали, че не всички дни и часове са богати на нови идеи и хрумвания че има и дни, и седмици на безплодие, които трябва да знаем как да посрещнем.
към текста >>
22.
09 - 106. ОТПЛАТА С ОГЪН
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Изкарали седем дни събор и се върнали доволни и радостни от всичко, което видяли, чули и
преживяли
там, в Търново и с любимия ни Учител през съборните дни.
Но радостта и била за кратко. Идва мъжът и. който не я пускал, затова й казал: „Ти отиваш, но като се върнеш, мъртви да ни намериш." Тези думи огорчили сърцето на сестра Еленка. Тя догонила каруцата, взела си бохчата и се върнала крайно умъчнена от поведението на мъжа си. Заминали приятелите за Търново.
Изкарали седем дни събор и се върнали доволни и радостни от всичко, което видяли, чули и
преживяли
там, в Търново и с любимия ни Учител през съборните дни.
Отива сестра Еленка да ги види, да сподели радостта им. Тя хем се радвала, хем нещо й стягало гърдите и преглъщала, без да има какво. Разправили й те най- после и за Учителя какво бил казал при откриване на събора: „Тази година който се противопостави за идване на събора, нека знае, че ще му се плати с огън." Чула сестра Еленка тия думи и ги казала на мъжа си. Не се минали и десет дни от събора, един неделен ден, когато всички хора отишли към центъра, където става хорото, в плевнятата на бай Дойно избухнал пожар. Сено. плява, всичко изгоряло.
към текста >>
23.
11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Не можах аз да разбера, докле се ти яви, Учителю, видях те, че дигна само пръст и като по чудо стихна страшната борба на
оживялий
кръст Свали го пак за миг.
разтеглена, другата пък черна, плъзгава, събуждаше студени тръпки. Аз сещах тез змии да се извиват и развиват и да налитат в люта бран и целият гръбнак изтръпваше от тяхната борба. Ту пламваше в страхотен огън, пояждащ сякаш мозъка в него, ту стенеше в разни тръпки и сякаш сковаваше влед студен, оловно тежък. Тогава бързах аз, подлютен от този всмукващ от мозъка на мойте кости или премръзнал, цял от студ скован, страхотно шибан от ледени камшици на виелица страхотна. Какво бе туй, действителност или съновидение на мозък болен в страхотни тежки часове?
Не можах аз да разбера, докле се ти яви, Учителю, видях те, че дигна само пръст и като по чудо стихна страшната борба на
оживялий
кръст Свали го пак за миг.
„Да си починеш", рече ти. „Разбрали, че ти си, който оживяваш мъртви кръст? Че ти си, който възкресяваш за живот силите на злото и доброто? Но остави ги да се борят, не се меси в тяхната борба. Не ще я спреш ти.
към текста >>
24.
12 - 2. УЧИТЕЛЯТ ПРИ НЕОБИКНОВЕНИЯ СЕАНС В АЙТОС
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Учителят идва често в Айтос в първите години у дома на гости и при една задушница сме
живяли
в една къща - а Айтос е бил тогава малко градче.
Той никога не чувстваше, че хората са врагове. И ако има, в даден момент е готов веднага на този човек да помогне. Понеже той вече работи в духовен път и има духовни възгледи и разбирания, необикновени. Тогава този човек почива вече. След туй продължава животът в Айтос.
Учителят идва често в Айтос в първите години у дома на гости и при една задушница сме
живяли
в една къща - а Айтос е бил тогава малко градче.
Както е черквата, малко по-нагоре имаше една малка черквичка, откъдето костите, като ги вадят от гробовете, са ги слагали там и другото наоколо е гробища. И нашата къща е била близко до гробищата и с балкон към гробищата. И един ден, задушница нали правят, отиват много хора на гробовете и носят, и поповете четат там молитви. И тати и Учителят седнали на два стола на балкона и наблюдават. И тати му казал: „Учителю, има ли някаква полза от това идване по гробовете, четене на молитвите и т.н.
към текста >>
25.
12 - 11. ГОЛЯМАТА ТИ СЕСТРА ЦВЕТАНКА СИ ЗАМИНА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Тати във всички къщи под наем, където сме
живяли
, е вземал по една стаичка повече, където му е молитвената стая - стая за него, място за молитва и Учителят, когато е бил в Айтос викал кака Цветана.
Пък Учителят, тя е била 12-годишна, не, 9-годишна, когато Учителят е идвал у нас. Тя имаше ясновидство от дете. В.К.: Как се казваше тя? Надка: Цветана. И Учителят е отседнал у дома.
Тати във всички къщи под наем, където сме
живяли
, е вземал по една стаичка повече, където му е молитвената стая - стая за него, място за молитва и Учителят, когато е бил в Айтос викал кака Цветана.
Дъщеря й, Надка, ако знаеш, също е така бяла със сини очи, къдрави коси, много хубава жена беше, първата дъщеря на баща ми и на майка ми. И повикал я Учителят в стаичката и приказвали. Тати на работа, мама готви, шета. Един ден тати бил в къщи. Цветанка, много я обичал тати, той много я обичал.
към текста >>
26.
12 - 45. ТВОЯТА ЧЕСТНОСТ ЩЕ БЛЕСНЕ В ГРАДА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Таи баба с малка пенсийка
живяли
и му поръчала, вече е голяма момченцето, ученик може би в първите класове на гимназията.
45. ТВОЯТА ЧЕСТНОСТ ЩЕ БЛЕСНЕ В ГРАДА В.К.: Вие разказвахте някаква случка с някакъв костюм ли? Там, където беше работил ли, нещо ми се струва. Надка: Добри разправяше един случай, ако е този, ще си спомниш. Срещу един празник „Кирил и Методий" една баба, внученце има. Майката, бащата умрели.
Таи баба с малка пенсийка
живяли
и му поръчала, вече е голяма момченцето, ученик може би в първите класове на гимназията.
И отива да си вземе костюма и понеже тогава скъпи са били платовете, отива и казва: „Кирил и Методий" е утре, пак ще ви донеса парите. В момента има човек, който приема стоката, при него се плаща и дава костюмите. И той казал: „Не, не мога да ви дам." Още 400 лева трябвало да даде. „Немота да ви го дам." И бабата плаче, и детето плаче и Добри пък, технически ръководител беше тогава, отива. Казва: „Защо плачат, бай Стамене?
към текста >>
27.
12 - 50. ЦВЕТАНКА НА ПОЛЕТ ВЪВ ВИСИНИТЕ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Кака ми Цветана, най-голямата, е била 9-годишна, но като се събират, по земята мамини са сядали, под наем като са
живяли
в други къщи.
50. ЦВЕТАНКА НА ПОЛЕТ ВЪВ ВИСИНИТЕ Надка: Кака ми Цветанка, туй е много интересно, може да се напише даже.
Кака ми Цветана, най-голямата, е била 9-годишна, но като се събират, по земята мамини са сядали, под наем като са
живяли
в други къщи.
Тя ясновидство е имала и войни тогава са се водили, и казвала: „Татко, сега като се молех, видях двете царства воюват и на единия главата хвръкна." И след няколко дена ще четем еди- кое си, като воюват кой побеждава, кой пропада. И идва Учителят в Айтос, кака била 9-годишна тогава. Нас ни нямало на този свят. Цветанка пък била много хубава. Надка прилича на майка си.
към текста >>
28.
14 - 4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
Казвам преизподнята, защото в тази история се срещат различни хора,
живяли
по времето на Великия Учител, като едни от тях са го познали с падане и ставане, а други не са го познали.
Това остави бай Димо. Той си замина отдавна от този свят, но споменът за него остава дълбоко в сърцата на братята и сестрите и до днес. Бъди благословен, бай Димо! ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Накрая искам да изразя голямата си благодарност и хвала към този светъл дух, от който е ръководен нашият брат Вергилий Кръстев. Той, подобно на Дантевия Вергилий ни въведе в преизподнята на Изгрева и така през пътя на годините ни запозна с всевъзможни образи и събития, от които всеки сам може да си направи изводи.
Казвам преизподнята, защото в тази история се срещат различни хора,
живяли
по времето на Великия Учител, като едни от тях са го познали с падане и ставане, а други не са го познали.
Чрез техните разкази ние научаваме и разбираме колко трудно е било тогава. А там, Изгревът е била такава преизподня, от която има какво да научим. Бъдещите поколения иде си кажат думата за тази своебразна история и ще я оценят достойно. Нека Бог да възнагради брат Вергилий Кръстев. Поклон! Надка Боева
към текста >>
29.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
След заминаването на Учителя Братският съвет реши да се запази обстановката, всред
коятоеживяли
работил Учителят тъй, както си ебила.
Също да се запазят на сигурно място стенограмите на онези лекции и беседи, които не са дешифрирани. Той възложи на стенографите да продължат работата по дешифрирането на същите. Работата в това отношение върви добре. Същевременно Братският съвет възложи на Просветния съвет да продължи издаването на беседите и лекциите и въпреки изключителните времена, в които живеем, можаха да излязат от печат пет томчета досега, а именно: „Събуждане" - I том наХ1 година от Общия клас, и всичко, каквото е говорил Учителят в 1944 година, събрано в три тома „Заветът на Любовта", и тома „Вечното подмладяване" - неделни беседи от 1943 година. Тази работа Просветният съвет изпълни добре.
След заминаването на Учителя Братският съвет реши да се запази обстановката, всред
коятоеживяли
работил Учителят тъй, както си ебила.
И тази работа той възложи на един малък Музеен съвет, който се грижи за това. По отношение на братското стопанство на Изгрева, направи се всичко възможно да се поддържа добре. И може да се каже, че въпреки сушата тази година, то е в добро състояние, за което най-много трябва да се благодари на нашия отличен работник брат Ради. Продуктите от стопанството се употребяват главно за поддържане на братския стол - една инициатива на Учителя, която Братският съвет взима присърце и въпреки трудните продоволствени условия тази година, поддържа я досега. Този общ стол обслужва братята от Изгрева и ги улеснява твърде много; също и онези гости, които идват от провинцията.
към текста >>
30.
Наряди за 1946 г.
,
,
ТОМ 12
Иде една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които хората са
живяли
досега, ще бъдат преобразени.
Тази притча говори за нуждата от будно съзнание. Особено в днешната епоха се изисква от човека будно съзнание, за да приеме духовната вълна, която сега слиза към земята. Това, което сега ще се изяви на земята, е Любовта като принцип - Космичната Любов. Човечеството влиза в нов свят - в света на Любовта. Учителят казва: „Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи.
Иде една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които хората са
живяли
досега, ще бъдат преобразени.
От днешните форми на живота ще се родят новата земя и новото небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както брат към сестра и сестра към брат. Сестрата може да се жертвува за своя брат при всички условия. И братът може да се жертвува за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага, какво може да стане от тях?
към текста >>
31.
22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Где сме
живяли
през нашите минали прераждания, какви роли сме играли в земния си живот, кога и как и где сме се подвизавали като духовни личности и пр.
Ковачев толкова се развълнувал, че не можал да се въздържи и пред всички присъствуващи и Морфова разправил това. Повечето от присъстващите знаели, че Ковачев има някакви духовни дарби. Ковачев беше здрав, бодър човек, и не беше боледувал но преди около 25 години той си замина от този свят. За мене животът и личността на Христо Ковачев бяха една загадка. А нима животът на мнозина от нас, които сме с духовен мироглед, не е загатка?
Где сме
живяли
през нашите минали прераждания, какви роли сме играли в земния си живот, кога и как и где сме се подвизавали като духовни личности и пр.
Веднъж Учителят каза: „Аз не смея набързо да се произнеса за един човек. За мен не е важен само сегашния му живот, аз трябва да проуча какви роли е играл той на земята в минали животи и пр. Някои от вас сте бивали и царе..." На един от съборите на братството ни в Търново, през следобедния часове се разговаряхме с брат Величко Гръблашев - софийски съдия и адвокат. Той се изсели в Америка, гдето на млади години е завършил по правните науки. И не много отдавна той почина там.
към текста >>
32.
35. ЖАЛБА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Затова аз и сестрите и братята от Обществото ни разчитаме, че Вий и членовете на правителството, като си спомните за горчивините и страданията, които сте
преживяли
в тези ваши борби, ще проявите съчувствие към нас и не ще отхвърлите и пренебрегнете нашите справедливи молби.
Защото за нас няма по- любимо четиво от Словото на нашия многуважаван и любим Учител г. Дънов. Или поне да ми се повърнат 20 тома от печатното слово на Учителя Дънов, безразлично кои ще бъдат те, но с не по-малко от по 250 стр. и то главно подвързаните томове. Вие, комунистите, сте се борили много години за тържеството на вашите идеи против много реакционни режими в България и сте дали скъпи жертви в тази борба - за извоюване на редица свободи и права, порицавайки тези, които ги погазваха. Вие не можете да забравите това.
Затова аз и сестрите и братята от Обществото ни разчитаме, че Вий и членовете на правителството, като си спомните за горчивините и страданията, които сте
преживяли
в тези ваши борби, ще проявите съчувствие към нас и не ще отхвърлите и пренебрегнете нашите справедливи молби.
Ний сме добри граждани на България и заслужаваме добро отнасяне с нас от властта. И сега, когато ний, членовете от Обществото „Бяло Братство" изпитваме голяма мъка, апелираме към Вас: да не допуснете да се потъпче правдата, която ний отстояваме пред Вас, Правителството и Главната прокуратура с жалби като тази и лични ходатайства. Ний искаме да видим във Вашето лице един комунист, на когото е мила и скъпа всяка правда и правдата, за която ний сега се борим, базирайки се на конституцията ни и молим Вашето благосклонно изслушване на молбите ни и ходатайството Ви пред Министерския съвет, за основно проучване на въпроса. Надявам се, че ще намерите моето изложение в тази ми жалба за искрено и правдиво, а молбите и препоръките ми за основателни, и не ще ги оставите без внимание. Молбата ми за повръщане иззетата книжнина от моя дом (или поне част от нея), правя и за всички наши сестри и братя, от домовете на които е иззета такава книжнина.
към текста >>
33.
12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Напредналите хора са ги развили, защото по-дълго са
живяли
, повече са се прераждали, когато диваците не са направили още никакъв прогрес.
Павел: „ Човек е Дух, Душа и тяло"), но у грамадното болшинство още не е развит. За Йоана 8:44 - нямам Евангелие у мене. Цитирайте ми го и ще ви отговоря. 7-8 - принципи са тъкмо Духа, за който говорим горе. Имат ги всички човешки същества.
Напредналите хора са ги развили, защото по-дълго са
живяли
, повече са се прераждали, когато диваците не са направили още никакъв прогрес.
За второто пришествие ще ви пиша друг път, но ще трябва да ме подсетите. Въпросът е дълъг. За изкуплението. Великият an. Павел не е бил заблуден.
към текста >>
34.
19. СТРЕЛКАТА НА ВРЕМЕТО
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
То не е отживяло времето си, защото
отживялите
, мъртвите неща не могат да занимават велики, гениални умове, както в миналото, така и днес.
Мнозина отричат Христовото учение, но Учителят казва: „Не може да се отрича нещо, което не съществува." И наистина, как ще отричаш нещо, което не съществува? Как и защо ще се занимаваш с него? Други казват, че Христовото учение е старо учение, отживяло времето си. - Не, Христовото учение нито е старо, нито е отживяло времето си. Ново е това учение, защото още не е приложено в своята пълнота и цялост.
То не е отживяло времето си, защото
отживялите
, мъртвите неща не могат да занимават велики, гениални умове, както в миналото, така и днес.
Всяка стара дреха се хвърля, разкъсва и се изгаря. Ако един ден Любовта остарее и Христовото учение ще остарее. Обаче, тя е още млада, много млада, има право да живее. Следователно, докато тя живее и съществува, и Христовото учение има право да съществува. Христос напусна земята, остави своето дело открито, да го поеме онзи, който се счита готов да го продължи.
към текста >>
35.
13. ВЕРИГАТА - ВЕРИГАТА НА БРАТСТВОТО, ВЕРИГАТА НА ЛЮБОВТА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Що се отнася до възрастта, не питай, това не бяха старци,
изживяли
себе си, това бяха души, всички жадни и гладни за Словото Божие, всички искат да чуят гласа на Бога.
Вътрешно веригата растеше и се увеличаваше. Никаква сила не е в състояние да ограничи и спре Великото Божие дело. От знайни и незнайни краища на света, от далечни и близки страни в света, души. готови за служене на Великов, се включват във веригата, незнайно и за тях самите как става това, но чувствуват в себе си един подем, една обнова - нещо красиво ги изпълва, и те сами, без никакво насилие отвън, се определят последователи и служители на някаква велика идея, от която не отстъпват нито милиметър назад. И ето, дойде 1919 година, нещо светло блесна на небето, чу се нов зов и на Преображение, 19 август, големият двор на братската колиба отново оживя, но вече не от малцината, а от 1200 души, братя и сестри, облечени в бели дрехи, с лица весели и засмяни, с души отворени и жадни за новото, за духовното, за великото в света.
Що се отнася до възрастта, не питай, това не бяха старци,
изживяли
себе си, това бяха души, всички жадни и гладни за Словото Божие, всички искат да чуят гласа на Бога.
Възрастните ставаха млади, а младите още непълнолетни дори, ставаха възрастни. Веригата, макар и на земята, включваше нови и нови души и растеше, увеличаваше се, с цел да опаше цялата земя, да я защити от злото в света, което цели да проникне и в най-скритите й гънки, да я унищожи. Колкото и да се сили злото, никога не ще успее - голямо е противодействието му отвън и отвътре. Веригата расте отвън, веригата навлиза и вътре в земята. Много са вече учениците, дошли на събора, а колко много са още, останали в градовете, а колко много са учениците в целия свят.
към текста >>
36.
22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Проследете пътя на човечеството и вижте какви велики хора са
живяли
на земята - хора на любовта и вярата, хора на велики подвизи.
София - Изгрев. 6 март 1965 година. ПОСЛАНИЕ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ До братята и сестрите по случай съборните дни на Бялото Братство, август 1966 година „ Вие сте ми приятели, ако пазите моето Учение." Обични братя и сестри, Поздравяваме ви със съборните дни, дните на братска среща на онези, които живеят в Божията Любов. Съществува едно Велико Братство на онези, които живеят в Божията Любов. То е навсякъде - и в този, и в онзи свят.
Проследете пътя на човечеството и вижте какви велики хора са
живяли
на земята - хора на любовта и вярата, хора на велики подвизи.
Помислете какви философи, поети, художници, музиканти, строители са живяли - носители на възвишени идеи, мисли и чувства, и какво богатство са оставили на човечеството. Помислете какви мъченици през всички времена са дали скъпи жертви, какво себеотрицание са показали за доброто на човечеството - борци за правда, свобода и братство. Това е най-хубавото, което човечеството е дало, това е цветът и плодът, който то е принесло. Всеки подвиг е плод на Духа. Всички, които работят и творят в която и да е област на живота, черпят вдъхновение и сила от Божията Любов.
към текста >>
Помислете какви философи, поети, художници, музиканти, строители са
живяли
- носители на възвишени идеи, мисли и чувства, и какво богатство са оставили на човечеството.
6 март 1965 година. ПОСЛАНИЕ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ До братята и сестрите по случай съборните дни на Бялото Братство, август 1966 година „ Вие сте ми приятели, ако пазите моето Учение." Обични братя и сестри, Поздравяваме ви със съборните дни, дните на братска среща на онези, които живеят в Божията Любов. Съществува едно Велико Братство на онези, които живеят в Божията Любов. То е навсякъде - и в този, и в онзи свят. Проследете пътя на човечеството и вижте какви велики хора са живяли на земята - хора на любовта и вярата, хора на велики подвизи.
Помислете какви философи, поети, художници, музиканти, строители са
живяли
- носители на възвишени идеи, мисли и чувства, и какво богатство са оставили на човечеството.
Помислете какви мъченици през всички времена са дали скъпи жертви, какво себеотрицание са показали за доброто на човечеството - борци за правда, свобода и братство. Това е най-хубавото, което човечеството е дало, това е цветът и плодът, който то е принесло. Всеки подвиг е плод на Духа. Всички, които работят и творят в която и да е област на живота, черпят вдъхновение и сила от Божията Любов. Учителят казва: „Всички ще се стремите към Божията Любов, тя носи мисъл и свобода за душата и ума." Божията Любов храни и поддържа човечеството.
към текста >>
37.
IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
[3] Не напразно сме
живяли
на земята, ако сме обичали Бога.
(Свещеният подпис) Бог Е единственото същество, за което може да се мисли постоянно и непрестанно, и то все в пълнота и разнообразие. София, 27.Х. 1924 г. Ч. И. Д. [2] О. П.
[3] Не напразно сме
живяли
на земята, ако сме обичали Бога.
Единственото същество, до което най-лесно можем да се приближим - това е Бог. 9.XI.1935год. Силни и слаби впечатления Силните впечатления правят дълбоки бразди в съзнанието и остават паметни за вечни времена. Те се явяват при контрастите в живота, при големи скърби и радости, при голяма светлина и тъмнина, при доброто и злото. Слабите впечатления се лесно заличават. Те се явяват при обикновените прояви на живота.
към текста >>
38.
11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Ама то беда бе, как са мрели тези хора, какво са правили, но колко малко са
живяли
дядото и бабата, на баща ми родителите, и все пак са правили дарения, обществени цели.
Той се казваше Генчо, кръстен е на дядо ми, който е осиновил баща ми. В.К.: Да. Г.П.: Всичко става вече по тази линия и аз съм кръстена на дядо си, Гена. Пак на дядо, вижте какво уважение е било и каква грижа. Защото баща ми пък нямаше майка и баща.
Ама то беда бе, как са мрели тези хора, какво са правили, но колко малко са
живяли
дядото и бабата, на баща ми родителите, и все пак са правили дарения, обществени цели.
Те са строителите на манастира в Присово и техните черепи там и досега се пазят. На дядо и на баба. Но аз нямам отношение към тях, защото аз нищо не знам. А баща ми въобще не говореше. Защо избягваше?
към текста >>
39.
17. РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Вие сте
живяли
и сте били близо до град Търново.
В.К.: Да. Г.П.: И ако се преродя, ще тръгна по същия път. Аз нямам колебание. Нямам защо да съжалявам, винаги трезва, смела, убедена и неотстъпчива. В.К.: Сега аз искам да ви питам нещо друго.
Вие сте
живяли
и сте били близо до град Търново.
Г.П.: Да, до Търново. В.К.: В ония години в Търново има Братство. Това са Иларионови. Познавате ли тия хора? Г.П.: Ами че как не съм, ами нали 1922, 1923 година като ученичка редовно посещавах беседите.
към текста >>
40.
МИЛКА ГОВЕДЕВА - ДВАТА ПЪТЯ I. ЕДИНИЯТ ПЪТ 1. ДЪЩЕРЯ НА ПЕВИЦА И ВНУЧКА НА ГРАФ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Как се казвате, къде сте родени и къде сте
живяли
?
САМОКОВ) ДВАТА ПЪТЯ I. ЕДИНИЯТ ПЪТ 1. ДЪЩЕРЯ НА ПЕВИЦА И ВНУЧКА НА ГРАФ Вергилий Кръстев (В.К.): Днес е 27 декември 1990 година. Сега бихме желали да ни разкажете нещо за вашето родословно дърво. Откъде идва вашият род по линията на баща ви, на майка ви и т.н.
Как се казвате, къде сте родени и къде сте
живяли
?
Оттам да започнем. Милка Говедева (М.Г.): Да. Моят баща се казва Петър Георгиев Говедев, а майка ми Ана Каролева. Баща ми е от Самоков роден, а майка ми от Русе. В.К.: Кога е роден баща ви?
към текста >>
41.
32. КОМУНИСТКАТА НА ИЗГРЕВА ТЪРСИ ИСТИНАТА НА ЖИВОТА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Там са
живяли
при него и когато полицията ме търсеше и аз се чудех къде да спя.
Аз като отидох на Изгрева да живея, известно време отидох и при него. Там ототзад стълбичките, нали от стаята. „А, тая комунистка да се маха оттука, да се маха оттука." Добре, ама този, как се казваше, забравих му името, живееше паспар, комунист е бил в Сливен ли, къде и после бе с брат си. В.К.: Звездински. М.Г.: Звездински, да.
Там са
живяли
при него и когато полицията ме търсеше и аз се чудех къде да спя.
Една вечер спах при него на масата. В.К.: При Звездински. М.Г.: При Звездински. Маса в средата, то един креват така там, един креват там, брат му и той, а аз на масата, но как ще се спи? То аз гледам откъде ще може да се бяга, ако дойдат.
към текста >>
42.
11. РАЗДЯЛАТА
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
От това изселване моят брат задружи с едно богато момиче и после се оженили, след София, където
живяли
малко и родили едно момче, заминали за Израел.
Казах, че баща ми беше общественик, покани у дома едно семейство евакуирано, а момчето малко свиреше на акордеон много хубаво арии от опери. Останах възхитена, мислех, че акордеонът е само за панаирите. Поканих го да го уча на пиано. Той прие и когато се прибрали в София, стана ученик на Андрей Стоянов по пиано и на Людмил Стоянов по композиция. Мисля, че заминали за Израел и повече нищо не чух за тях.
От това изселване моят брат задружи с едно богато момиче и после се оженили, след София, където
живяли
малко и родили едно момче, заминали за Израел.
Беше 1949 година. Беше трудно, сгъстено с изселниците, но след 9.09.1944 година се прибрали по домовете си и ни освободиха. Декември месец дойде Милада, плачейки. Питах я защо? Не можеше да ми отговори, сълзите я задушаваха.
към текста >>
43.
31. БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ЛАЗАР ОПЕВ
,
Магдалина Стефанова Григорова
,
ТОМ 13
Те са
живяли
в „Хаджи Димитър", после в „Лозенец", след което започват да идват на Изгрева с Тилко и бай Недко.
На 14- годишна възраст идва в София, за да изхранва семейството си, тъй като той е най-големият. След него са по-малките двама братя и една сестра. С течение на времето извиква един по един и братята си в София, които впоследствие стават бояджии. А сестра му постъпва в шивашкото училище „Мария Луиза" и става шивачка. През 1927 година Лазар Опев се оженва за Маринка.
Те са
живяли
в „Хаджи Димитър", после в „Лозенец", след което започват да идват на Изгрева с Тилко и бай Недко.
След време решават да посещават редовно Витоша. През 1931 година съпругата му Маринка се разболява от малария. Двамата се качват на Витоша над сипеите и си направили бивак. Там са престояли 40 дни, през които Лазар успешно е излекувал Маринка чрез процедираните от него слънчеви бани. После този бивак са го наричали „Лазар бивак".
към текста >>
44.
2. ХУДОЖНИКЪТ Михаил Влаевски
,
Вяра Христова
,
ТОМ 13
На Рила сме
живяли
в братския живот.
Рисувах на фото-копие големите портрети и оттам получих пенсия. Рисувал съм по Витоша и Рила, винаги където сме ходили на екскурзия с Учителя, аз все си носех това и правех картина. Вяра Христова: А Учителят казал ли ви е нещо когато рисувахте Него? Влаевски: Аз понеже съм самоук, а имахме завършили Художествената академия, то аз предоставях те да се изявяват напреде, пък аз от снимки рисувах Учителя. Като видя портрета, Учителят го прие и той беше окачен в Неговата стая.
На Рила сме
живяли
в братския живот.
Заедно с другите сме били все около Учителя. Всички бяхме близки и все заедно. Сестра Василка Иванова полагаше грижи за бита на Учителя. С моята другарка съм живял ангелски живот. Доволен съм, че сега се събират в моя дом.
към текста >>
45.
3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
Тази картина е нарисувана след смъртта на сестра му, с която
живяли
в планината.
За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко пъти сводообразно и украсени със зеленина. Борис Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и святост на обстановката. Той постига целта си. И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към светица. 10. „Странникът и неговата сестра".
Тази картина е нарисувана след смъртта на сестра му, с която
живяли
в планината.
Тая картина представлява автобиография на художника, както се изразява самият той. На предния план е нарисуван самият художник „enface". До него, от дясната му страна е в профил сестра му, но не като плътна, материална форма, а като ефирно същество с извънредна нежност и съсредоточеност на лицето. Главата й е украсена с венец от маргаритки. Тая картина прави необикновено впечатление.
към текста >>
46.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1561-1580
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
1574 Ако идете в Разумния свят, няма да ви питат откъде идете, как сте
живяли
, какво сте придобили, но за какво сте способни. Школата.
Никой да не те знай, че ти служиш на Бога. Бог помага, когато няма никой други, който да ти помогне. Един човек ако има, който да ти помага, Бог те оставя на него. Идеите. 1573 Всички идеи са пропадали от това, че не е имало хора, които да ги проведат. За какво сте способни!
1574 Ако идете в Разумния свят, няма да ви питат откъде идете, как сте
живяли
, какво сте придобили, но за какво сте способни. Школата.
1575 За да бъдеш ученик на една школа ти трябва еднакво да гледаш и на доброто, и на злото. Злото и доброто трябва да съставляват двама приятели. Изгубено време и спечелено време. 1576 Всяко време, което не е използувано за чо- вешкия дух; всяко време, което не е използу- вано за човешката душа; всяко едно време, което не е използувано за човешкия ум; всяко едно време, което не е използувано за човешкото сърце, то е изгубено време! Всяко време, което е използувано за човешкия дух; всяко време, което е използувано за човешката душа; всяко време, което е използувано за човешкия ум; всяко време, което е използувано за човешкото сърце - това е спечелено време.
към текста >>
47.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
Ти толкова години си ми обещавала да ми диктуваш материали за Савка, а те са били първи приятелки и доколкото си спомням, тя ми казваше, че в известен период, те са
живяли
в една стая със Савка на Изгрева.
А Милка Аламанчева почина от артрит. Имаше много силни болки в ръцете си и в последно време много се изморяваше. Артрит ли беше, склероза ли, не знам, но много скоро се преуморяваше. Много дълги години говорехме с нея, че трябва да ми диктува какво си спомня за Савка Керемидчиева. И няколко месеца преди да почине, аз й казвам: „Небето няма да те приеме, Милке, защото ти имаш задължение.
Ти толкова години си ми обещавала да ми диктуваш материали за Савка, а те са били първи приятелки и доколкото си спомням, тя ми казваше, че в известен период, те са
живяли
в една стая със Савка на Изгрева.
Да, известен период са били двете само. Едната библиотекарка, а другата стенографка. Докато Милка после се прибрала при сестра си. И Милка Аламанчева почина в къщата на Люба. Като си замина Люба, тя остана изцяло там.
към текста >>
Ние сега сме деградирало поколение, защото сме
живяли
при комунистите.
Той целият се изпоти, но не каза нищо, отиде в института и ние го накарахме да заведе дело, за да докаже, че имота, в който живеят те, Аламанчеви, е на Аламанчеви, а не на Жекови. И понеже беше адвокат, отиде и ги постави на мястото, но като добри хора са решили, понеже сградата не е строена от тях, докато е жива Цветана да си го притежава. Сега не могат да се явят такива мъже, с такива фини отношения. После, той беше рядък брат. Всичко правеше за Братството с такава голяма любов, че... То тогава имаше братя и сестри с много фини отношения, много изискани и много симпатични, много изключително, то само като го погледнеш, виждаш в него финес.
Ние сега сме деградирало поколение, защото сме
живяли
при комунистите.
Аз съм прочела в една беседа от Учителя, ако само една година си живял без Бога се връщаш десет години назад в развитието си. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Записът е направен на 20 декември 1993 г. от Марийка Марашлиева. Разказвала Павлина Даскалова от Велико Търново. 3. ПИСМА НА САВКА ДО УЧИТЕЛЯ Светлий Учителю, Когато човек е бил под милувките на Светлината, Когато човек е расъл под погледите на Любовта, Когато човек е живял в оградата на Истината, Може ли на тъмно да стои, може ли да не желае Любовта и да не тъгува всеки час за този дом, де Истината живее?
към текста >>
48.
1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Поживяли
в това село, но на дядо ни не му харесало, вдигнал се с семейството си и се установили в град Ямбол.
Освен тях, родени са двамата им братя - Димитър и Александър, които помня добре. Радостта на българите от Тракия скоро се изпарила при решението на Берлинският договор. Голяма част от населението започва да се изселва към тая част на България, която оставала свободна. Така и нашият дядо Иван взема семейството си и се озовава чак в село Сунгурларе- Карнобатска околия, гдето се заселил заедно с други свои роднини. Това са били семейството на вуйчото на майка ни, който бил свещенник.
Поживяли
в това село, но на дядо ни не му харесало, вдигнал се с семейството си и се установили в град Ямбол.
Там влага състоянието си в покупката на един чифлик в близкото до Ямбол село Азапкьой. Този имот е давал под наем на селянина Иван Бъчваров, който в по-късни години го купува. Помня, че баща ми и мъжът на леля ми Анастасия /сестрата на майка ми/ постоянно имаха неприятности при доизплащане на имота от страна на купувача Иван Бъчваров. Дядо ни Иван се разболял от уплахата, която преживял при преминаването на Марица и умрял в с. Сунгурларе, където е погребан.
към текста >>
49.
3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Още докато сме
живяли
в гр.
-Това е съществително име! ". Благодаря, че оттогава правя разлика между собствени и съществителни имена! През тия години, баща ни е имал други тъжни преживявания. Трябвало е да загуби къщата ни в гр. Ямбол. Как е станало това нещо?
Още докато сме
живяли
в гр.
Ямбол, той е станал гарант на някой свой приятел, заемащ служба с парична отговорност. Но така служил, че бил „начетен" за липса на суми, като нямал имот, посягат на баща ни като гарант. Обявяват къщата ни за продажба чрез съдия-изпълнител. Баща ни ядосан от всичко това, не помръднал пръст да отхвърли отговорността или да откупи той къщата. Единствено се е съветвал и споделял грижите си със своят „баджанак", мъжът на леля ни Анастасия.
към текста >>
50.
5. ТРУДНИ ДНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НИ, ЗА ДА СЕ ОТВОРИ ПЪТ КЪМ НОВИЯ ЖИВОТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Благодарение, че майка ни и леля ни се обичаха много,
живяли
са заедно, леля ни живееше в новото семейство на сестра си докато се ожени, така че и сега съдбата ги приобщи да са заедно.
Това предложение ми се хареса. Така и стана. Не само аз отидох, но цялото ни семейство се преместихме при леля ни Анастасия в Стралджа, чийто мъж, както казах по-горе, бе свако ни Андон Царев. С една дума, те поеха издръжката ни. Това е било изходното положение - вместо да живеем в чуждият за нас град Сливен.
Благодарение, че майка ни и леля ни се обичаха много,
живяли
са заедно, леля ни живееше в новото семейство на сестра си докато се ожени, така че и сега съдбата ги приобщи да са заедно.
Тук спомените ми са бледни, не знам кога и как майка ни и децата наново се озоваха в Сливен. Двете ни сестричета започнаха училище, а брат ми твърди, че той продължил да учи в сливенската гимназия. Аз обаче, останах в Стралджа, един вид на работа, а живеех в семейството на леля ни; те нямаха деца. В какво се състоеше работата ми? Свако ми Андон, като търговец на жита закупуваше такива от селата в района на с.
към текста >>
51.
8. СЕМЕЙСТВОТО НА МАРИЯ И ИВАН ГЕШЕВИ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Действително тя впоследствие успяла да се грижи за семейството си и те така
доживяли
до старини.
Такъв е бил и като неженен. Жена му Мария, като момиче е била възпитаница на д-р Миркович. Живяла е в дома му и е била впоследствие учителка в гр. Сливен. Когато се определило да се ожени за Иван Гешев, нейни близки са й правили забележка, че не е работлив и че вероятно тя ще издържа къщата. Нейният отговор е бил, че го обича и че го иска такъв какъвто е.
Действително тя впоследствие успяла да се грижи за семейството си и те така
доживяли
до старини.
Този случаи е описан и от Учителя в една от беседите. Тя отишла при Учителя да го пита дали да се ожени за него. Учителят казал, че неговият живот не минава през брака, че той повече живее в другия свят и че трудно ще се грижи за себе си, а камо ли за семейство. Тя му отговорила, че искала да го води за мъж дори и един ден. Омъжила се за него и го водила до старини и сама издържала семейството си.
към текста >>
52.
66. ПОМАКЪТ И ЧОРАПИ ЗА ПИСАТЕЛЯ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Дойде ми някак на ум да му разказвам за многото велики хора, които са
живяли
в християнските народи, че тия хора надминават мохамеданските знаменитости.
Доказвах му това според историята. Неговото възражение беше, че как така да са потурчени българи, когато България е от 80 години държава, а Турция е от много по-рано. Колкото и да му доказвах, той си знаеше своето, макар че тия негови убеждения са го докарали в затвора. Подстрекавал е съселяните си, да не се съгласяват с българските власти, а да поддържат това, на което ги учат техните ходжи - че са турци. Засягахме и религиозни въпроси, понеже той вярваше в Бога, в загробният живот.
Дойде ми някак на ум да му разказвам за многото велики хора, които са
живяли
в християнските народи, че тия хора надминават мохамеданските знаменитости.
Споменах му един път и за Гьоте, който е бил голям писател и философ. Как той в смъртният си час е казал: „Повече светлина! Повече светлина! " Обясних му, че това е важно за всички нас - трябва да имаме павече светлина в разбиранията си за живота. Изглежда, това му хареса доста, размишлявал е за значението на тия думи и често си ги повтаряше гласно - „Повече светлина, повече светлина!
към текста >>
53.
79. ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Отивал всяка сутрин на морския бряг, преди да е дошъл Карнации и върху пясъка написвал по едно изречение от някои велик философ, мъдрец или Учител,
живяли
отначалото на света до последно време.
В почти цялата първа беседа Учителя разказва един пример, разглежда го от много страни и ни показва по какъв начин някога природата превъзпитава човека. Случаят е такъв: Героите на разказа са: граф Карнации - богат, но саможив човек и неговият съсед Севадин - скромен човек, но голям философ. Мястото гдето живеят е близо до морето, край което граф Карнации обичал да се разхожда. Севадин ред години го наблюдавал с желание да приложи светлата идея, която му дошла - да отвори тази душа. Той направил следния опит.
Отивал всяка сутрин на морския бряг, преди да е дошъл Карнации и върху пясъка написвал по едно изречение от някои велик философ, мъдрец или Учител,
живяли
отначалото на света до последно време.
Карнации идва да се разхожда край морето, вижда написаното на пясъка, намира че изречението е хубаво и се чудел кои го е написал; съжалявал, че вълните на морето ще заличат написаното. Така се случило няколко дни, все нови и нови изречения се явявали. Карнации най-после решил да запише това, което се явява на морския бряг. Забелязал, че немного далече от него седи Севадин, веднага го извиква: „Ти си беден, без работа, знаеш ли да пишеш? " Казва му да вземе лист и молив, да върви след него и да записва онова, което ще му каже.
към текста >>
54.
82. 91 ПСАЛОМ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
да отидат в тъмна нощ в планината, знаят какво са
преживяли
при нейното изпълнение.
Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем. От мор който ходи в тъмнина, От погибел, която запустява всред пладнина." Всякога трябва да се стремим да си служим с Истината, защото както и да се видоизмени животът ни, тя действително е щит, който ни пази, същевременно е оръжие срещу духовните ни врагове. По-нататък в Псалома се говори за „нощния страх". Наистина, не е било лесно на човека в далечното минало, па не му е лесно и днес, да се избави от угнетяващото чувство на боязън, която самотата в някоя тъмна нощ, налага на човешкото самочувствие. Ония от нас, които изпълниха задачата на Школата, дадена от Учителя през 1922 г.
да отидат в тъмна нощ в планината, знаят какво са
преживяли
при нейното изпълнение.
Човек е сам, всичко около него е непознато, необикновено в планината. Чува се далечен глас на птица, прибегне малка животинка или полъхне вятър в клоните на дърветата - всичко това засяга напрегнатото съзнание на човека, няма ли някаква опасност за живота и за здравето му. Ако човек по-често преживява такива тренировки, той ще се кали и за него няма да съществува „нощният страх". Той ще знае, че там на върха, към който се стреми ще види изгрева на Слънцето, мракът ще бъде разпръснат и ще се ползува от новите условия, донесени от светлината. Не, тия премеждия сред „нощния страх", ако и да са съпроводени „от стрелата, която лети деня, морът които ходи в тъмнина /незнанието/ както и от всевъзможните премеждия съпътствуващи човешкия живот, ще избледнеят щом Божествената Истина е щит и всеоръжие на посветения.
към текста >>
55.
7. ЗА АНТИМИНСА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Известно е, че в Светогорските монастири са
живяли
и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси.
Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои. Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса. Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението. АТОН, значи ИЗГРЕВ на старо-египетски.
Известно е, че в Светогорските монастири са
живяли
и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси.
Повече са от поробените тогава от турците народи. За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога. И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала. Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща.
към текста >>
56.
37. МОРИЯ И ХУТ ХУМИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Хут Хуми,
живяли
някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не се поясняваше, дали тези Учители са във физически тела, или в някакви други, за каквито те в своята литература, тъй много говореха.
В човечеството след това се събуди подтика за търсене смисъла и порядките на този свят. Жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, в едно по-ново, по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условията за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение.
Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Хут Хуми,
живяли
някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не се поясняваше, дали тези Учители са във физически тела, или в някакви други, за каквито те в своята литература, тъй много говореха.
Тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители, бяха отпечатани в картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им. От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви. От френологично гледище, напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина изключително високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек.
към текста >>
57.
61. СТОПАНСКАТА КРИЗА И ПЪРВАТА КЪЩИЧКА НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
А насреща ни посрещаше скованост и липса на смелост, да се премахнат
отживяли
времето си и неподходящи за бързо развиващото се човешко общество порядки и разбирания от хората, които управляваха финансиите на всяка страна в света.
Липсваха само на банкнотите - пари. Работа - създай работа на хората, плати им с банкноти. Ама покритието щяло да се наруши, какво значение има. Такава тъпота беше в тези финансови министри. Аз съм бил в този търговски сектор.
А насреща ни посрещаше скованост и липса на смелост, да се премахнат
отживяли
времето си и неподходящи за бързо развиващото се човешко общество порядки и разбирания от хората, които управляваха финансиите на всяка страна в света.
Те не разбираха, че при наличието на стоки, както беше тогава, само интензивната обмяна на стоките чрез парите е в състояние да разреши стопанската криза. Поради слабото им обръщение, парите имаха голяма стойност. Предлагаше всичко, движими и недвижими ценности, но малко се купуваше, по липса на парично обръщение, а не затова, че нямаше нужди. Някаква демонична ръка, се беше разпростряла над човешкия род и беше парализирала инициативата и творческия замах в него. От една страна имаше хора с крещящи нужди от най-различно естество, от друга - складове претъпкани, със същите тези стопански ценности, от които те имаха нужда.
към текста >>
58.
114. ЕПОХАТА НА ИЗГРЕВА И ШКОЛАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Това трябва да се направи от всички, които се
преживяли
, или най-малко поне от онези, които по-активно са участвували в живота ни около Учителя във всички негови фази.
114. ЕПОХАТА НА ИЗГРЕВА И ШКОЛАТА Малко, след като излезнах от затвора, видях как започнаха да събарят постройките на Изгрева. С болка на сърце и сълзи на очи, гледахме всички ние братята и сестрите от това общество на Учителя Петър Дънов, една светиня. Заличават се следите на едно велико дело, на една велика епоха, минала в България за да се построи там легация на Съветския Съюз. Да се напише една история за Изгрева и великата епоха на светлина и стремеж към по-съвършен живот, различните изяви в които премина той - Търново, Витоша, Рила, Седемте езера и Мусала, не е по силите на един човек, да го обхване изцяло с всичките му изяви и нюанси, с цялото му богатство и велика помисъл и съдържание - ЕПОХА.
Това трябва да се направи от всички, които се
преживяли
, или най-малко поне от онези, които по-активно са участвували в живота ни около Учителя във всички негови фази.
Един ден, през летуването ни на Рила, за нуждите на бивака ни там се наложи да имаме плочи. Такива от много високо качество се намираха между петото - Бъбрека и шестото езеро - Сърцето. Всички от лагера заедно с Учителя отидохме за плочи. На връщане по някакво чудо останахме с Учителя сами. Носейки по една плоча, седнахме да починем.
към текста >>
59.
4. ДВАТА ПРИНЦИПА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Учителят казваше: „Условията за вашето развитие в сегашния си живот сте ги създали от начинът, по който сте
живяли
в миналия.
Те учат хората на смирение и мъдрост с много строги методи. И само малцина от сегашните хора са узрели, за да се ползуват от онова, което те могат да дадат. Чудни богатства на умение и мъдрост, но ги дават само на малкото избраници успешно завършили техните школи. Кръста, като символ е познат още от най-дълбока древност много преди християнската ера. Саабей и първите астролози са го издигнали като символ на страданието.
Учителят казваше: „Условията за вашето развитие в сегашния си живот сте ги създали от начинът, по който сте
живяли
в миналия.
А начинът, по който живеете сега, ще ви създаде условията за бъдещият ви живот". В.К. В тази поредица „Двата принципа" в доброто и злото ти споменаваш този случай за Атлантида. Как Учителят го каза, във връзка с какво беше? Н.Д. Аз съм го описал туй в историята. Канеха много често Учителя на вечеря или обед и аз почти всякога го придружавах и сядах до него.
към текста >>
60.
19. МОГЪЩИ СВЕТОВЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Вярно е, в Библията е отбелязано, че в някогашни времена хората са
живяли
с векове.
Мисълта крие в себе си възможностите на светлината. Слънчевите лъчи носят светлината и топлината в едно нормално за нас състояние, но ако тези лъчи се съберат във фокус, ние получаваме нещо съвършено друго по своята сила и интензивност. Човешката мисъл има същите качества, но ние не познаваме възможността да събираме във фокус нейната сила. Тази възможност съзнателно или несъзнателно имат някои хора, които правят пред нас чудеса. При този случай, ние бихме могли да се запитаме, защо те не отправят мисълта си за едно продължение на живота им, поне за няколко столетия.
Вярно е, в Библията е отбелязано, че в някогашни времена хората са
живяли
с векове.
Интензитета на живота сега е много по-голям и една душа трябва по-често да смени своето тяло, което е неин инструмент, за да може тя по-правилно да се прояви. В природата има една разумна икономика, на която е всичко подчинено. Две случки от времето на Учителя, ясно подчертават това. Майката е Ана Динова и дъщеря й Сийка Динова, наши сестри, имат голяма любов помежду си. Майката си заминава за другия свят и дъщерята остава, потънала в голяма мъка по нейната загуба.
към текста >>
61.
2. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Те ще опреснят живота на
новооживялите
кости, ще им дадат потик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях.
И пророкът е произнесъл вече това магическо Слово, и ние виждаме вече, тия кости да се събират и се организират, да се обличат в мускули, в плът и кръв, и да се обвиват с кожа. Остава още последният момент, да каже пророкът: Да дойде Духът. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и ние ще се намерим пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Това ще бъде деня на общото възкресение на всички народи по лицето на земята. На тия живи кости, които в България са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горепоменатите две течения: топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото - отгоре надолу.
Те ще опреснят живота на
новооживялите
кости, ще им дадат потик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях.
Следователно, нам ни трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите. Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа. И всичката философия седи в това, да не ги спъваме в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събирали и той не е отивал да посочва - коя с коя да се събере, нито на мускулите - кой мускул кое място да завземе, нито на кръвта - в коя посока да се движи, нито на Духа - как да слезе. Нека като този старовременен пророк да изказваме това мощно Слово с вяра от сърцето си, с вяра от ума си, с любов от сърцето си, с любов от ума си, с надежда от сърцето си, с надежда от ума си.
към текста >>
62.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
- Защото още не сме
изживяли
напълно „болното време", което ни завеща войната.
Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо?
- Защото още не сме
изживяли
напълно „болното време", което ни завеща войната.
Това е не само у нас. У народите се проявиха течения към най-странни работи. Намериха се естествено и майстори, които доловиха тази слаба страна на днешното време и почнаха да фабрикуват „научна литература" за целта. Разбира се, те от всички най-малко вярват в това, което пишат, но важното е стоката да се харчи. А тя се харчи изглежда добре, защото много са и у нас жертвите на болното време.
към текста >>
А „Изгревът" е летопис на времената, събитията и на человеците
живяли
по времето на Учителя Дънов и Неговата Школа. Амин.
от Духът на Антихриста. Учението на Учителя Дънов е в Словото Му, което е Сила и живот. То е Дух и Истина. То е Слово на Бога Живаго. То е дадено и отпечатано.
А „Изгревът" е летопис на времената, събитията и на человеците
живяли
по времето на Учителя Дънов и Неговата Школа. Амин.
В „Изгревът" са застъпени представителите и на двете ложи. Над „Изгревът" стоят два архангела, които държат по един меч в ръката си и посичат всеки, който воюва срещу „Изгревът". Единият архангел е служител на Бялата ложа и посича онези от тази ложа, които отхвърлят и воюват срещу „Изгревът". Другият архангел е служител на Черната ложа и посича онези от тази ложа, които отхвърлят и воюват срещу „Изгревът". И така „Изгревът" е охраняван от тези два архангела.
към текста >>
63.
XII. ДЪНОВИСТИ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Живяли
в старата част на София едно семейство от трима човека - баща, майка и дъщеря.
Случаят, който ще ви разкажа съм го чувал от Елена Андреева и той е публикуван в „Изгревът" том IX в нейните спомени, но е разказан много кратко - така между другото. А сега ще ви го разкажа случаят такъв, какъвто е бил. Какъв ти случай. Та това е невероятно, но факт. И поучителен за мнозина. 3.
Живяли
в старата част на София едно семейство от трима човека - баща, майка и дъщеря.
Бащата е бил занаятчия, работил е своя занаят в един малък дюкян денонощно, за да може да изхранва жената си и любимата си дъщеря. По онези години в София 90% от работниците са имали занаяти, а държавните чиновници са били много малко. Имаш ли занаят, работиш и се изхранваш. Нямаш ли - умираш от глад. 4. Как се е случило - не зная, но когато трябва да се случи, то се случва.
към текста >>
64.
1928 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Много неща ще се изменят още докато сте на земята, а още повече като отидете на другия свят, при съвършено различна обстановка от тази, в която сте
живяли
.” „В живота на хората се случва и обратното.
Това, което има човек в себе си, в своя ум и в своето сърце е добро, но е временно. За него е важно какво може да занесе със себе си от своите опитности като замине на другия свят. Ето например, кой от вас помни нещо от своите минали съществувания? Кой може да предвиди какво го чака след заминаването му в онзи свят? Кой от вас може да каже дали и в онзи свят ще запази любовта си към тия хора, които и на земята е обичал?
Много неща ще се изменят още докато сте на земята, а още повече като отидете на другия свят, при съвършено различна обстановка от тази, в която сте
живяли
.” „В живота на хората се случва и обратното.
Те слизат надолу, по низките стъпала на своя живот, вследствие на което всеки ден заличават по една страница от своята книга. Значи, някои хора пишат, а други заличават. Кои от двете категории хора печелят? Представете си, че вие имате сила в себе си всеки ден да загасвате по една звезда от небето Какво ще стане най-после? Ще дойде ден, когато ще изгасне и последната звезда на небето.
към текста >>
65.
III. Съвпад на планетите Сатурн и Уран в знака Стрелец през 1988 година
,
,
ТОМ 22
А това не е малко, а дори е много, за простосмъртни хора като нас
живяли
през три епохи: Първа епоха до 1944г .
Ще отговорим. 9. А какво представлява епохата от съвпада на планетите Сатурн и Уран в знака Стрелец през 1988 година, които определиха времето от 1990 - 2035 година? Тази епоха е определена с думите "Бичът Божий над българите" ! За тази епоха ще говорим, когато му дойде времето и мястото в един от следващите томове от поредицата "Изгревът". А до тогава ще чакаме, ще гледаме, ще наблюдаваме.
А това не е малко, а дори е много, за простосмъртни хора като нас
живяли
през три епохи: Първа епоха до 1944г .
Втора епоха от 1945 г. до 1989 г. Трета епоха от 1990 г. - докато ни е писано и ни е определено ! Амин!
към текста >>
66.
2 . Съзвездие Дева и Риби . Духовната земна ос.Свят на законите
,
,
ТОМ 22
А освен това, когато учениците присъствали на събора на Агарта и се връщат в своите физически тела, то те разпръскват чрез мозъците си всичко онова, което са чули, видели, и
преживяли
там.
И тогава ние виждаме всичко онуй, което разказахме в точките 30-31 на Първо до Шесто чудо на чудесата. 41 . В Агарта има също раждания на светли идеи, чисти мисли, на чисти чувства и чисти действия. Тези идеи, мисли и чувства те ни изпращат по въздуха чрез различните магнетични течения. Дори когато питат Учителя Дънов защо прави своите събори на Рила и Велико Търново, отговаря, че има магнетично течение, което идва от Агарта, върви по Стара Планина, и което трябва да се използва за повдигането на българския народ.
А освен това, когато учениците присъствали на събора на Агарта и се връщат в своите физически тела, то те разпръскват чрез мозъците си всичко онова, което са чули, видели, и
преживяли
там.
Така работят окултните ученици на Бялото Братство. Чрез тях се предават решенията на събора на Хималаите на ръководителите на човечеството за изпълнение. На събора на Агарта е място свещено, непристъпно за човешки крак и невидимо за човешкото око. Там се отива с духовни тела. Там се живее с етерния двойник.
към текста >>
67.
20. Санка и Иван Гр. Саръбееви
,
,
ТОМ 24
Дълбоко
преживяли
голямото изпитание намират опора в Учението на Учителя.
Работил е като помощник кмет през периода 1911-1914 г. а по късно и като член и длъжностно лице по гражданското състояние на Свищовската община, Свищовска околия - Търновски окръг. Санка е била домакиня. По спомени на Фанка Мушмова и двамата са били мили и акуратни хора. Тежък изпит за семейството е че последователно им умират седем деца.
Дълбоко
преживяли
голямото изпитание намират опора в Учението на Учителя.
Според Християнка Иванова запитали чрез други приятели Учителя за причината на това премеждие в техния дом и той дал следния отговор за починалите деца: "Нямат приятели в отвъдния свят! " В домът на Санка и Иван са се провеждали редовно молитвените наряди сутрин и вечер, в последствие след заминаването на Иван, неговата съпруга Санка става отговорник на групата в Свищов. Съхранените от Санка и Иван Саръбееви беседи са послужили за основа на братска библиотека с пълно течение на словото на Учителя.
към текста >>
68.
285 и. Как се дадоха упражненията за Слънчеви лъчи
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Весела: Учителят ми каза: "Опишете това, което сте видяли и
преживяли
." В.К.: Сега, това вие направихте, първият опит през 1971 г.
285 и. Как се дадоха упражненията за "Слънчеви лъчи" В.К.: Така. Вие ми казахте веднъж, че Учителят ви е казал да си опишете нещата и опитностите. Весела: Да. В.К.: Точно какво каза?
Весела: Учителят ми каза: "Опишете това, което сте видяли и
преживяли
." В.К.: Сега, това вие направихте, първият опит през 1971 г.
Весела: Да, тогава съм писала някои работи. В.К.: Как работеше, когато даваше "Слънчевите лъчи" в клас. Той е дал текста, а самите упражнения? Весела: Аз веднъж бях при него на разговор. И той започна да твори движенията с краката, тези кръгови движения, просто почна да ги създава тези движения.
към текста >>
69.
12.2. НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ
,
ЛЮБОВ - НОСИТЕЛКА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ: Неделна беседа; 13 март 1921 г.
,
ТОМ 25
Изобщо, говорете само за тези неща, които сте изпитали, а не говорете за неща, които не сте изпитали и
преживяли
.
Светкайте по всички правила на любовта!..." "... Христос казва: "По-блажен е този, който пази и слуша Словото." И аз бих желал да спазвате Словото и да бъдете полезни на братята си. Бъдете смели и решителни, и говорете само истината! Ако говорите за любовта и тя изпълва само сърцето ви - говорете за любовта на сърцето. Ако любовта изпълва само душата ви - говорете зз любовта на душата. Ако любовта изпълва само ума и духа ви - говорете за тази любов.
Изобщо, говорете само за тези неща, които сте изпитали, а не говорете за неща, които не сте изпитали и
преживяли
.
Това е действителното Слово, това е Великият Дух, това е Живият Христос, Който изисква от всички ви Любов - носителка на вечния, живот." ------------------------ *Бележка на съставителя: Извадката може да се прочете и в редактираното слово издадено 1947 г. - виж: Новият човек. София, 1947, с. 98-99,100-101,101-105,106.
към текста >>
70.
I. СПОМЕНИ НА ЛАЛКА ГРОЗДАНОВА
,
Разговор с д-р Вергилий Кръстев
,
ТОМ 25
Майката на майка ми, при която сме
живяли
.
Л: Да, 27. В: Портрета на тази снимка. Л: Баба ми Димитрина Сотирова. В: Тя е майката на кого? Л: На майка ми.
Майката на майка ми, при която сме
живяли
.
В: Това е Райна Грозданова. Л: Райна Грозданова, това е Димитрина Сотирова, това съм аз. В: Която си в средата с моряшката такава. Л: Да, Да, това е големия ми брат, този малкия ми брат. В: И това къде е снето тогава?
към текста >>
71.
6. Оригиналът
,
Глава 3. Принципите на Учението.
,
ТОМ 28
Миналото, което не е минало оживява пред нас, за да разберем и видим, че всичко което сме
преживяли
не е било нищо друго, а верига от моменти на извисяване, когато сме заставали като ученици пред Него, за да разберем и преживеем красотата на едно ново отношение, което при всичките условия превръщаше отрицателното в положително, като намираше винаги доброто зад злото, богатството зад сиромашията, любовта зад безлюбието, красивото зад грозното, силата зад безсилието, знанието зад невежеството, реалността зад сянката - цяла гама от багри и тонове, които за Него звучаха винаги необикновено, зад които Той винаги намираше важното, ценното, дълбокото - оригиналното.
Защото какво представлява копието? Тоя бездушен негатив, който мами очите на обикновените хора, а никога очите на Един Учител; копието, което стоеше като жалко подражание, често окарикатурено, напластено с праха на времето -копието, което нищо не говореше за дълбокото, вечното, красивото вложено в човека. “Копието не ми трябва”, казваше Той “на мене ми трябва оригинала, а оригиналът, това е Божественото в човека.” Смисълът на живота, устрема на човека, идеалът му съзнателен или несъзнателен е да се освободи от копието, за да остане оригинала. Този оригинал, който само Той Великия Майстор - Сърцеведец можеше да види, и не само да види но и да извиква на живот. Картината е жива и релефна.
Миналото, което не е минало оживява пред нас, за да разберем и видим, че всичко което сме
преживяли
не е било нищо друго, а верига от моменти на извисяване, когато сме заставали като ученици пред Него, за да разберем и преживеем красотата на едно ново отношение, което при всичките условия превръщаше отрицателното в положително, като намираше винаги доброто зад злото, богатството зад сиромашията, любовта зад безлюбието, красивото зад грозното, силата зад безсилието, знанието зад невежеството, реалността зад сянката - цяла гама от багри и тонове, които за Него звучаха винаги необикновено, зад които Той винаги намираше важното, ценното, дълбокото - оригиналното.
Неизброими бяха формите, богат беше езика на символите, неизчерпаем беше източника на метафорите с които Той си служеше, за да изрази идеята и извиси човека и го очисти от всичките копия и накрая да го приближи до Себе си и го накара да преживее величествения миг, че е застанал пред дверите на Безконечността в своята непорочна чистота. Изумително беше Неговото майсторство да връща човека на себе си, да му върне достойнството, вярата, надеждата, самоуважението. Там беше Неговата магия. Днес от градината на нашите преживявания можем да си изберем най-хубавите цветя и да си позволим да свием китка: можем да надзърнем в тази свята интимност и да наречем отношението с истинското име - любовно. Само любовта вижда навсякъде красивото, положителното, оригинала.
към текста >>
72.
2. Един пасаж от Словото на Учителя
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Бихме могли, като че ли тогава да свалим Божествения свят при нас, поне в нашата интимност и бихме
преживяли
макар и секунда под лъчите на нейното слънце и бихме отпили глътка от вълшебния й нектар.
Ние все пак много я обичаме. Липсва й само едно, за да бъде и тя угледна като този свят за който за сега само можем да мечтаем. И дали не можем да го приближим поне до своята лична земя, вътре в себе си. Защото, виждате ли, не е нещо далечно, недостижимо, несъществуващо, което се иска като единствено условие - Любовта. Защо не, защо да не отворим вратите си поне за тая снизходителна, вярна, добра, великодушна приятелка, светеща и богата, застанала ежеминутно на прага, претоварена от блага!?
Бихме могли, като че ли тогава да свалим Божествения свят при нас, поне в нашата интимност и бихме
преживяли
макар и секунда под лъчите на нейното слънце и бихме отпили глътка от вълшебния й нектар.
Като, че ли тогава думите на онзи дръзновен певец на любовта, живял преди две хилядолетия Павел, не биха звучали далечно и нереално. Биха се приближили до нас и биха ни разкрили реалността в своята първична чистота и красота. През очите на Учителя думите му добиват своя дълбок мистичен смисъл. "Нито око е видяло, нито ухо е чуло, онова, което Бог е приготвил за тия, които Го обичат.” Спираме се с всичката си почит като пред картина на велик художник и съхраняваме дълбоко в сърцето, красотата на целия пейзаж. Изпитваме чувство на величавост и хармония, когато съзерцаваме идеята за този свят за който Учителят казва: “Той е по-реален от този в който вие живеете."
към текста >>
73.
9. Три допирни точки
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Всички високо напреднали същества са
преживяли
тази опитност, те знаят какво значи да живее Бог в сърцето.
Сърцето става подножие на любовта. Такъв човек е реализирал третата допирна точка. Да живее Бог в човешкото сърце е най-възвишеното състояние, което човек може да преживее на земята. От незапомнени времена човешката душа е копняла само за този момент. Стихът от Евангелието: “Сине мой, дай ми сърцето” - не е нищо друго, а да стане сърцето седалище на Бога.
Всички високо напреднали същества са
преживяли
тази опитност, те знаят какво значи да живее Бог в сърцето.
То е най-голямото постижение на земята. Такъв човек никога не пита: “Къде е Бог? ”. За него е светотатство да пита. Реалността е преживяна и всеки въпрос е излишен. На три места отсяда Бог.
към текста >>
74.
13. Не ме питайте, какво нещо е Бог.
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
По стар навик се мъчат и сега, но липсва и публика и интерес да влезем в спор с ония, които се връщат назад със своите остарели теории, ние, които сме обвеяни от светлината на двадесетия век,
преживяли
всичката тревога и напъна на новораждането, се докосваме до темата само за това, защото близо до нас, звучи проникновено едно сказание, което се превръща на факла, за да освети не само нашето време със всичките проблеми - противоречия на века, но и за да осветят безкрайността, където блести като апотеоз една несъкрушима истина за която ние не само чухме, но и преживяхме.
Както някога идеята за кълбовидната форма на земята промени из основи мирогледа и съзнанието на тогавашните хора и промените станаха неусетно и дълбоко, така също и новото, което двадесетият век донесе промени мисленето на човека - идеята за материализма и атеизма звучеше в тази обстановка куха и далечна и крайно безинтересна - липсваше в нея най-важното - перспективност. Новите проблеми я изтикаха назад, за да влезе в света на забвението и музеите. Няма да правим опит да се вслушаме в онова, което атеистите биха ни казали - докажете, оборете я. Такава чест няма да й направим. Беше време и беше на мода, когато по стъгдите млади хора с дълги коси и хвърчащи връзки се перчеха и се биеха в гърдите и се мъчеха да доказват, да убеждават, да уверяват.
По стар навик се мъчат и сега, но липсва и публика и интерес да влезем в спор с ония, които се връщат назад със своите остарели теории, ние, които сме обвеяни от светлината на двадесетия век,
преживяли
всичката тревога и напъна на новораждането, се докосваме до темата само за това, защото близо до нас, звучи проникновено едно сказание, което се превръща на факла, за да освети не само нашето време със всичките проблеми - противоречия на века, но и за да осветят безкрайността, където блести като апотеоз една несъкрушима истина за която ние не само чухме, но и преживяхме.
На Земята беше Той и ние, родените в началото на този век, живели край Него искаме не само да се вслушаме в ония гласове, които разкриваха света в своята несъизмеримост, но и да оповестим преживяното чрез Неговите думи по този въпрос. “Ще ме питате за всичко, но само за едно нещо няма да ме питате - има ли Бог. Не може да се разбере цялата философска система, ако не разберете отделните мисли, които я съставят. А вие започвате: Такъв бил Бог. Аз, Който имам толкова знания, Който изследвам нещата из дълбоко, още не съм си задал въпроса, какво нещо е Бог.
към текста >>
75.
5. Музикално общество
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Песните на Учителя, наречени от него музикални упражнения, ще бъдат предмет на разучаване, ние можем да кажем нещо само за тяхното въздействие, което непосредствено сме
преживяли
.
Планината през такива вечери се превръщаше на храм, а звездното небе на великолепен купол. Рилските дни бяха истински музикални тържества. Музиката беше неразделна част от нашата програма, затова тези броени рилски дни, когато общия братския живот се изливаше в най-разнообразни форми плюс музиката оставаха да звучат през цялата година - време, което ние живеехме с копнеж да се съберем наново и между всичката красота, която планината ни даваше, да слушаме Словото и да пеем. Музиката беше влязла в нашия живот, пееха всички, пееха всякога. Присъствували при раждането на песните ние преживяхме оная радост, която е присъща на човека, когато обогатяването с нещо велико засяга цялото човечество.
Песните на Учителя, наречени от него музикални упражнения, ще бъдат предмет на разучаване, ние можем да кажем нещо само за тяхното въздействие, което непосредствено сме
преживяли
.
Нека нашите изказвания бъдат скромни, музиката на Учителя ще бъде открита, видяна и преценена като най-голямо национално и общочовешко съкровище. Музиката на Учителя ще бъде опитана и нейното значение установено. Ние живяхме с тази музика. За нас беше едновременно и слънце, и вятър, и роса, и дъжд и топлина и светлина и хляб. Музиката на Учителя ни правеше бодри, крепки, жизнеспособни, вдъхновени.
към текста >>
76.
6. Песните на Учителя, 6.1. “Излязъл е сеяч да сее”.
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Към казаното, което представлява скромен коментар - съкровен израз не само на красотата и дълбочината, които те разкриват, но и на топла благодарност и радост, които учениците са
преживяли
при всяка нова песен.
6. ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ 6.1. “ИЗЛЯЗЪЛ Е СЕЯЧ ДА СЕЕ” За музиката и за песните на Учителя има писано - не казваме достатъчно, намираме, че тепърва ще се пише и говори за тази част на Неговото дело.
Към казаното, което представлява скромен коментар - съкровен израз не само на красотата и дълбочината, които те разкриват, но и на топла благодарност и радост, които учениците са
преживяли
при всяка нова песен.
Към този коментар сякаш няма какво да се прибави и ако се осмеляваме да се изкажем, то е само за това, защото намираме, че всичко казано и направено за музиката е голям дял от общото дело на Учителя - при тази монография би се чувствувало празнина, ако речем да го подминем. И нека прибавим - ние не сме музиканти и нека между многото изказвания от специалисти, има още едно, за да дадем спонтанен израз на преживяното. Преди да пристъпим към темата, нека да кажем онова, което се случи с нас - необикновеното, рядкото явление, което смеем да кажем ще бъде като исторически белег и сигнал в историята на Неговата музика. Да се отмине това явление ще рече да снишим ролята на музиката, метода на работата и влиянието което тя упражни върху обикновените хора - случи се нещо прекрасно. Личната история бе обща.
към текста >>
77.
6.6. Алилуйя
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Защото подобно на Давид
преживяли
отчасти неговия път, който е път на всеки човек, нашият век еднакво ни ограби и обогати, еднакъв беше нашия дел в скърби и радости, в победи и поражения, при еднаква атмосфера отровена от отрицанията и противоречията на нашето време, което се силеше да разруши не само фанатизма и сковаността на религията - суеверията и догмите, но и всичко онова, което вековете бяха натрупали като баласт и прах върху чистата идея за Великото, за Божественото, но и да изтръгне от корен онова, което капка по капка като скъпоценен нектар бе събрано да изтръгне вярата в Бога, отричайки истината, която не можеше да се докаже в лабораториите и кабинетите по научен път, но с което велики люде са
живяли
и са творяли култура.
предлагали, виждаме музикалната атмосфера всред която той живя и музиката в която той беше потопен. Под ръка винаги ще са били инструментите отзвучавайки всеки миг на неговите радости и скърби, на неговите противоречия и борби. Чрез музиката той не само славословеше Своя Бог, чрез музиката не само гонеше лошите духове, чрез музиката той живееше, управляваше, разрешаваше държавните си задачи, чрез музиката той се мъчеше да затвърди в душата на народа си най-същественото, което за него беше мисия. Не се съмняваме, че в неговата бойна торба винаги е стояла и неговата гусла, защото той живееше чрез музиката, която лежеше в него несъкрушимо и прекрасно, което той съумя да отлее и включи за вечни времена в малката думичка от седем букви - неговото последно Алилуйя. Не можем и не желаем да спрем до тука.
Защото подобно на Давид
преживяли
отчасти неговия път, който е път на всеки човек, нашият век еднакво ни ограби и обогати, еднакъв беше нашия дел в скърби и радости, в победи и поражения, при еднаква атмосфера отровена от отрицанията и противоречията на нашето време, което се силеше да разруши не само фанатизма и сковаността на религията - суеверията и догмите, но и всичко онова, което вековете бяха натрупали като баласт и прах върху чистата идея за Великото, за Божественото, но и да изтръгне от корен онова, което капка по капка като скъпоценен нектар бе събрано да изтръгне вярата в Бога, отричайки истината, която не можеше да се докаже в лабораториите и кабинетите по научен път, но с което велики люде са
живяли
и са творяли култура.
Но нека не се отклоняваме - еднакво като Давид усещаме непобедимата нужда да редим псалми, да редим песни и стихове, да пеем и песнопем, за да се отдалечим и издигнем над гъстите пари на нашето време. Неутолима е нуждата да дишаме друг въздух и всред тъмата на отрицанието да съзерцаваме друго небе и се изкачим на високи върхове. в дни на радости и скърби, на изпитания и горест, непременно щяхме да стигнем до Неговия праг. Защото само Той можеше да ни освободи от голямата тъма и от големия студ на дългата полярна нощ, която напираше някога и се вдълбочаваме в псалмите му, за да стигнем до 150 тия псалом, ние слушаме само една кратка и мека заповед. Учителят я каза: “Пейте, песнопейте.
към текста >>
78.
7.2. Тайната стаичка
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Малцина се домогват до този олтар и ония, които са
преживяли
този миг, знаят какво значи вън и вътре в духовния свят, където единствено човек може да разбере какъв живот се крие в Любовта, какво светлина са крие в Мъдростта и каква свобода се таи в Истината.
Разчел писмената на духовния живот, човекът щеше да може да влезе вътре, да се потопи в рядката и чиста атмосфера, да се къпе в светлината, за да преживее великия момент, че е чут и разбран и накрая облагодетелствуван. “Скритата стаичка" не е само евангелско понятие, което може да буди недоумение и почуда, а реална постановка, където човек може да се потопи, скъсал с механичното разбиране за молитвата. Най-блестящите храмове губят своята сила и значение, ако този, който се моли не е успял да влезе вътре в себе си и де се вглъби във вътрешния си свят - скритата стаичка, където царува неограничена светлина и свобода. В този свят душата се въззейма и самоопределя, за да се свърже с Великата Реалност. Скритата стаичка е неопетнения свят, където нищо обикновено, нищо човешко и нечисто може да стигне - тя е най-шеметния връх, където царува абсолютен покой, чистота и красота.
Малцина се домогват до този олтар и ония, които са
преживяли
този миг, знаят какво значи вън и вътре в духовния свят, където единствено човек може да разбере какъв живот се крие в Любовта, какво светлина са крие в Мъдростта и каква свобода се таи в Истината.
Само в този свят човек може да разбира Учителя си, само в този свят може да се свърже с Христа и само в този свят може да преживее милостта на Бога. Всичко възвишено и благородно се реализира чрез тази стаичка. Красивите мисли и чувства, благородните дела и подвизи се дължат на това, че човек свободно влиза и излиза от тази стаичка. Желанието човек да изпълни волята на Бога, желанието му да се жертвува и да изяви тази воля се дължи на ония светли моменти, които той е прекарал в скришната стаичка. Когато човек не получава отговор на молитвата си, това значи, че той може да се е молил по всичките правила, ала е пренебрегнал едното, не е влязъл в скритата си стаичка.
към текста >>
79.
2. Изгревите на слънцето
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
Ние се радваме, че сме участвували в този опит и сме
преживяли
не само красотата на този ранен час, не само ползата от ранното ставане, но и това, че идеята залегна дълбоко в нас, за да се превърне на установено правило -навик здравословен и полезен.
Опитът през 1918 година, когато бе въведено ранното ставане и посрещането на слънцето излезе сполучлив. Днес покрай крайбрежията на морето и по планинските височини дочакват първия слънчев лъч. Науката е казала, че сутрешните лъчи са най-полезни, тая енергия носи здраве за болните, сила за здравите. Много трябваше да се чака, за да се уверят хората, каква магическа мощ се крие в слънчевите лъчи през тоя час на деня - тоя Божествен огън на който растяха и зрееха плодовете. Ние изпитваме радост и безкрайна благодарност, че сме участвували в тоя опит, който излезе сполучлив 101%.
Ние се радваме, че сме участвували в този опит и сме
преживяли
не само красотата на този ранен час, не само ползата от ранното ставане, но и това, че идеята залегна дълбоко в нас, за да се превърне на установено правило -навик здравословен и полезен.
Учителят много държеше на този утринен час; един момент от нашето денонощие, когато човек трябва да бъде на крака. Никога Слънцето да е го завари в леглото. За окултните ученици това беше важно правило, което се спазваше напълно - “Да спите след изгрева на Слънцето е все едно да спите под шума на водопад - огромен водопад, чийто бучене действува лошо на нервната система" - казва Учителят. Една от причините за нервните заболявания е и късното ставане от сън. Слънцето е хиляди пъти по - мощно от колкото водите на Ниагара дори и когато изгрява, не идва спокойно, както изглежда - енергията е огромна и човек трябва да бъде изправен и буден, за да може да я използува.
към текста >>
80.
3. Паневритмия: хореографска поема
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
Тогава решихме да напишем история и да разкажем нещо, което сме
преживяли
във връзка с нея.
Ние не бяхме партия. Ние бяхме премного заети със себе си, с изграждането на човека вътре в себе си. Каква неосведоменост. Голямата синя книга остана заключена. Вътре почиваше Паневритмията.
Тогава решихме да напишем история и да разкажем нещо, което сме
преживяли
във връзка с нея.
Да, защото ние не сме хореографи, нито музиканти, защото Паневритмията беше неделима част от музиката. Движение, музика и молитва образуваха един общ синтез. Дълг ще бъде и на хореографите и на музикантите и на лекарите да я разгледат от всичките й страни, да я разнищят, да я тълкуват, а ние бихме казали нищо да не я направят, а само да я приложат и опитат въздействието й. Тогава ще можем да се разберем, тогава ще ни отдадат правото, защото нищо не е важно в тоя свят, освен реалните придобивки от всичко, което носи живия трепет на истината, на красотата, на жизнеспособното, за да не отпращат Европа на изток, за да не търси Европа в Азия методи за дишане, за гимнастики, за здраве, за подмладяване. Едно богатство от тоя род лежеше небутнато официално, свежо, чисто, прекрасно, без примеси, съобразено с ритъма на природата и човешкото сърце, пластично и хармонично, пригодено, приспособено за човека на бялата раса, за да не търси тя в дебрите на изтока откъдето ни идваха гимнастически системи и програми, може би твърде ефикасни за тях и твърде непригодни за нас.
към текста >>
Ние разказваме онова, което сме видяли, чули, опитали и
преживяли
.
На слънце играехме Паневритмията, на слънце се хранехме, на слънце работехме, на слънце пеехме сутрин, на слънце се печехме, когато се лекувахме. Бихме желали да живеем в прозрачни жилища, където слънчевата топлина и светлина да има винаги свободен достъп до нас. А защо държахме най-много на сутрешните лъчи, това днес учените знаят, доказано е вече, навремето ние го приехме както ни го казаха, Той го знаеше, ала нямаше време да ни обяснява онова, което науката щеше да го открие макари и със закъснение - не питахме, а го използувахме - днес всички знаят вече защо учениците на Учителя излизаха призори от първия ден на пролетта до последния на лятото. Нека учените обяснят защо. Ние не пишем научен труд.
Ние разказваме онова, което сме видяли, чули, опитали и
преживяли
.
Ние бяхме едно поколение, нека не кажа хилаво, защото бяхме пораснали по време на трите войни, вече добре знаехме какво значи купонна система, какво значи мръзнене през зимата и пресния и топлия дъх на хляба за голямо съжаление още буди спомени от войните когато наредени от зори чакахме за четвърт хляб на километрически опашки. Отрано ние бяхме запознати с думата недояждане, макар, че след това времената до 1939 година се промениха. Никой не е забравил тогавашния стандарт на живота и незнанието по въпроса на хигиеничното хранене - кое бе полезно, кое не е - говоря за оная класа, която не знаеше дори колко много плодове се раждаха в нашата плодородна страна. Не зная дали имаше много млади хора дори и между нашите среди, които можеха да се похвалят с идеално здраве. Нека не се впущам в подробности, сутрешните разходки закрепиха нашето здраве, а екскурзиите по планините, чистата безмесна храна и още много други хигиенични правила, вляха нови сили и укрепиха нашето здраве.
към текста >>
Чрез Неговата музика и Паневритмията ние се докоснахме Д° живителния пулс на Безкрайността и преживяхме свещеното чувство, което посветените в редки мигновения са
преживяли
в свещените храмове.
И трите дяла имат специфичен характер - всичко е различно в тях, всичко звучи своеобразно и могат да се вземат като съвсем отделни оригинални хореографски спектакли - но за нас те са неразривно свързани, за нас те имат нещо преливащо, което дава завършен облик на това монументално цяло -движение, музика, съзерцание, поезия, хармония, ритъм, всичко е свързано, всичко образува един разкошен букет цвят и плод на творческо хрумване облечено в най-изящна форма. Сега, когато се връщаме към тази част от делото на Учителя, ние се приближаваме до тези пролетни летни утра, когато поляната блещи от чистота и свежест, когато слънчевите лъчи се отразяват върху прозрачните росни капки, когато въздухът е парфюмиран от боровата смола, когато на Изгрева плодните дръвчета или цъфтят или са отрупани с плодове и аромата на зреещите плодове се чувствува - не може да се говори за Паневритмия без да опишеш макар и бегло в едри черти обстановката - пейзажа като неделима рамка на тази красота, която звучеше еднакво жива и богата, както през ранната пролет, така и през знойното лято. За Паневритмията може да се говори толкова много, защото тя бе частичка не само от Неговото многообразно творчество, но и частичка от нашия живот, защото нищо сякаш не ни докосна толкова живо и толкова дълбоко, осезателно бихме казали, както музиката и Паневритмията. Те сякаш бяха слезли при нас като двама пратеника, любвеобилни и щедри, които ни поднесоха най-хубавия дар, като вляха в нас ония сили които щяха да споят най-здравото, най-чистото и най-красивото. От музиката и от Паневритмията ние не бяхме очаровани - не, малко е да се каже обогатени, малко е да се каже вдъхновени.
Чрез Неговата музика и Паневритмията ние се докоснахме Д° живителния пулс на Безкрайността и преживяхме свещеното чувство, което посветените в редки мигновения са
преживяли
в свещените храмове.
Не е въпрос за скромност, не е въпрос и за преувеличение, нито за лансиране - ние говорим на ония, които ще ни разберат, повярват и които уверени сме ще го опитат, за да ни отдадат един ден право. Паневритмията ни приобщи към един живот, който не познахме, живот, който никой човек не може да види и опита със сетивата си, но който подозирахме - звучи твърде далечно и нереално в нашия груб материалистичен век - света на вечното, света на реалното, света за който няма човешко сърце и душа да не копнее. Той открехна завесата и ни показа красотата - музиката и Паневритмията беше нещо като радост на Възкресение, като дар на Рождество, като моменти на отдих и красота -празнични камбани, когато бият, небесни хорове огласяват и в душата е само светло - впрочем не само в душата - цялата земя кънти, присъствуваш на нескончаем празник. Музиката и Паневритмията бяха една голяма тържествена служба, в която душата изпитва само едно чувство - веселие, сърцето - дълбок мир, а човешкия ум - обилна светлина. С Паневритмията и с музиката можеше да се живее живот красив, богат, пълен, безоблачен.
към текста >>
81.
4. Веригата
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Ние бяхме много млади, когато пристъпихме прага на братството - едва имахме деветнадесет години, но сякаш бяхме
живяли
много и бяхме успяли да преживеем всичката празнота и суета на обикновения живот.
Казана там, тази дума ти звучи необикновено не поради етимологическата стойност, а поради онова дълбоко чувство, което изпитваш, когато за пръв път срещаш тези хора, които те гледат по един необикновено сърдечен начин, в очите им сияе някакво усмивка спокойна и сдържана едновременно, от тях лъха особена топлота и съвсем естествено те ти подават ръка и ти казват: “добре дошъл” - говорят ти направо на “ти” и най-важното намираш, че всичко точно така трябва да бъде, не се учудваш и изненадваш, нали си копнял за неща необикновени, необикновени трябва да бъдат и отношенията между тези хора, които ти се струва, че отдавна познаваш, че те ти са скъпи. След това оглеждаш цялата обстановка и намираш, че по цялата земя от първия до последния паралел за тебе няма друго място което да бъде толкова приветливо, топло, сърдечно, както това, което твоя приятел нарече братство. Развълнуван си, но не и смутен, изпитваш красиво чувство, не знаеш, какво да кажеш, но не си притеснен. След един час, когато хубавата песен зазвучи и беседата е прочетена вече, ти усещаш, че към тебе лети нещо сияйно и че ти най-после си успял да се докоснеш до реалното, значимото, което има своята скрита цена; ден след ден тази реалност ще ти открива все по-нови и по-нови ценности. Доволен си, окрилен си и понесъл в сърцето си нова радост, в ума си ново разбиране, ти откриваш, че най-после си намерил търсеното, очакваното.
Ние бяхме много млади, когато пристъпихме прага на братството - едва имахме деветнадесет години, но сякаш бяхме
живяли
много и бяхме успяли да преживеем всичката празнота и суета на обикновения живот.
Как се бе случило и къде точно бяхме успяли да получим този поглед за живота трудно бихме могли да кажем. Може би от книгите. От училищната скамейка ние се отзовахме в свят, който криеше забележителни ценности. Разбрахме, че това сме търсили и нищо друго. Копняли сме за един живот хубав, реален, здрав, чист, светът на братството може би, светът на семейството.
към текста >>
82.
4. Покрай водите на Седемте рилски езера: събор, 1939 г.
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Пътували сме при най-неблагоприятни условия, храната по някога не е стигала, но всичко по някакъв начин се е преодолявало - днес никой не помни неблагоприятните условия на тия първи опити, а помним прекрасното, силното, мощното, което сме
преживяли
.
Млади братя със силни мишци носят дърва и цяла нощ огънят се поддържа. Никой не се разболява, а след такава десетдневна екскурзия се връщаш от планината загорял и закален, никога не си се чувствувал толкова силен, бодър и здрав. Опитите излизаха все сполучливи. Качвали сме се на Мусала при хубаво и при лошо време. Ставали сме в първите часове след полунощ, за да можем да посрещнем изгрева от върха, “за да можем да вдъхнем лекий дъх на Мусала”.
Пътували сме при най-неблагоприятни условия, храната по някога не е стигала, но всичко по някакъв начин се е преодолявало - днес никой не помни неблагоприятните условия на тия първи опити, а помним прекрасното, силното, мощното, което сме
преживяли
.
От Мусаленския дял, след една екскурзия до върха, направихме втора през юли и в началото на август. Кой може да забрави първите впечатления от това място, което щеше да стане за нас най-красивото и същевременно най-свещеното място. Оттук щяха да прозвучат Неговите Слова - близо двадесет тома планински беседи наречени. По дух и по стил ни бяха познати, ала имаше една разлика, за тази разлика ние няма да говорим - всеки вдълбочен в това Слово ще разбере, какво значи да се говори за велики неща на височина над 2000 метра, след изгрева на Слънцето на един заделен и усамотен хълм -наречен “Молитвения връх”. Имаше беседи като “Абсолютната чистота”, която можеше сякаш само по бреговете на “Махабур” - Бъбрека да се говори.
към текста >>
83.
1. Планината
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Всички са ги
преживяли
почти еднакво, но ще бъдат интересни може би за ония които ще дойдат след нас и може би няма да сме тук, за да им разкажем как се запознахме с планината и как се разви нашия туризъм, нашата голяма любов към природата и планината, как всичко легна дълбоко в нас като важен камък при основата на нашия мироглед.
Планината стои пред теб и със своето величие те кара да се вълнуваш, да се радваш, да чувствуваш, че почваш да живееш. Да, това са първите трепети. Когато решаваш да вземеш перото, имаш вече набран опит и взимаш решението да напишеш една своеобразна и непретенциозна история. Представите, спомените са премного живи и пресни. За кого ще ги разкажеш?
Всички са ги
преживяли
почти еднакво, но ще бъдат интересни може би за ония които ще дойдат след нас и може би няма да сме тук, за да им разкажем как се запознахме с планината и как се разви нашия туризъм, нашата голяма любов към природата и планината, как всичко легна дълбоко в нас като важен камък при основата на нашия мироглед.
Как го направи Той, как върна Той на нас едно забравено и неизползувано богатство, как ни откри скритата физиономия на планината, нейната хубост, нейната сила, нейните изисквания и правила, за да използуваме максимум нейните блага, за да се върнем от нея истински възродени, ободрени, вдъхновени. Законите на природата бяха строги, установени и никой нямаше право да ги нарушава. Не планината ще се координира спрямо нас, а ние спрямо нея. От спазването на тези закони и правила зависеше смисъла и ползата от нашето пребиваване в планината. Колко време от първите екскурзии, когато пътищата към планините бяха безлюдни и тихи, ние се връщаме на това време и на тези екскурзии, за да свържем всичко в едно цяло, оглеждайки всеки завой и всеки знак, който би ни отвел до вътрешното дълбоко значение на тези излети, които формираха у нас най-хубавото и които ни обогатяваха непрестанно.
към текста >>
84.
Въведение
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Имаме ли право да разказваме, да преразказваме, да споделяме и да пишем за тия истории, случаи, примери които са ставали пред очите на много хора,
преживяли
срещата с Него?
ВЪВЕДЕНИЕ Една книга стои разтворена пред нас. Докосваме страниците и започваме да я прелистваме. Казваме - една ли ще е тя? Един ли ще пише за Него? В тази книга се разказва за Учителя - не онова, което Той е говорил, беседвал и съветвал в продължение на целия си живот; в тази книга се разказва, как е живял Той.
Имаме ли право да разказваме, да преразказваме, да споделяме и да пишем за тия истории, случаи, примери които са ставали пред очите на много хора,
преживяли
срещата с Него?
Той наричаше себе си “Неизвестният”, а сега дали би могло да се пази тайната? Възможно ли беше това през нашето време? Неудържимо е. Пренасяме се в Юдея през оня паметен ден, през оная предпразнична вечер, когато по улиците на Ерусалим народът спонтанно излезе да посрещне своя спасител и Мессия като викаше, пееше и славославяше:Осанна. На тия, които се опитваха да им запретят да не викат, Христос им каза: “Оставете ги, ако те не викат, то камъните ще проговорят.” Нека съкровището от духовни знания да е неизчерпаемо като океана, и нека отделните случаи от Неговия живот да са неизброими, ние ще отворим тази книга, ще се вдълбочим в нея и ще изберем няколко от скъпоценните късчета, за да ги поднесем, както сърцето ни подсказва.
към текста >>
Всичко, което сме видяли, чули и
преживяли
е реално, близо до нас - опитано.
Онова, което се разказва за Учителя и живота Му няма следа от легендарен елемент. Това са достоверни, преживяни случаи, части от нашия живот в които е отлят образа на Учителя изваян и чист. С всеки пример, с всяка среща, с всяко необикновено явление се реди една съдба и се пише един закон, нов и непознат върху който щеше да се построи основата на един нов живот по форма, по съдържание и по смисъл. Дали някога ще се пишат легенди за Него? Един въпрос, който засега за Неговите съвременници звучи далечно.
Всичко, което сме видяли, чули и
преживяли
е реално, близо до нас - опитано.
Няма човек, приближил се при Него да не е съхранил в душата си частичка от тази жива легенда и да не е заключил в сърцето си образа на Необикновеното, следата на една голяма и топла идейност. Всеки отделен случай е тон от Неговия необхватен замах, израз на Неговата безпределна грижа и обич към човека. Не биха ни стигнали изразните средства и физическите възможности, за да уловим и предадем всичко в словесна форма. Може би би било по-удобно да се предадат случаите в летописен вид, както се пишат обикновените исторически събития; вероятно такива няма да липсват, затова ние казваме: Нека между многото разказани неща за Него, намери място и тази част от монографията в която се опитахме да отразим част от живота, който течеше край Него жив и подвижен, наситен с образи, идеи и мисли. Всичко край Него беше премного живо, богато вълнуващо като ония редки картинни галерии, които съхраняват голямото изкуство на гениални творци - Неговото ежедневие носеше винаги две основни качества - беше светло и богато.
към текста >>
85.
5. Съчетанието на звездите
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Все си мислим, че никой от ония, които един ден ще бъдат привлечени от Учението и от Него, не ще могат да обхванат образа Му в движение както ние имахме тази възможност и още нещо, че тези хора след като опитат Учението, след като преживеят струите на този голям извор, ще искат да знаят, как ония, които са били край Него са
преживяли
събитието.
Толкова неща ги изместваха и толкова естествено ни се струваше всичко, което ставаше около Него. Той беше жител от друг свят и над Него стоеше една силна охрана. Звездите редяха чудните си пътища и кротко гледаха към нашата планета, където живееше и работеше един Необикновен човек. Небето към Него благоволяваше. Може би рано сме почнали да пишем за Него, да хроникираме тези събития и да рисуваме чрез живота Му образа на Учителя.
Все си мислим, че никой от ония, които един ден ще бъдат привлечени от Учението и от Него, не ще могат да обхванат образа Му в движение както ние имахме тази възможност и още нещо, че тези хора след като опитат Учението, след като преживеят струите на този голям извор, ще искат да знаят, как ония, които са били край Него са
преживяли
събитието.
Нека в случая ние приличаме на ония по-големи братя, които, когато се връщат от далечни пътешествия, разказват на своите по-малки братя преживяното. На нас всичко би ни звучало живо и интересно и с удоволствие бихме слушали за Него, както и сега слушаме, слушаме от много хора, които са дошли в контакт с Него. Не знаем дали би могло да се изчерпи този жив и свеж епос. Ние ще изберем само няколко стръка от тази градина и по свой начин и стил ще ги предложим на другите. Да, Неговата кола не бе докосната от пороя, Неговият път не бе пресечен там.
към текста >>
Ние се връщаме сега назад дълбоко засегнати, предварително
преживяли
пораженията отвътре, след развилнялата се напаст, нестихнала до тези дни.
Но нямаше да се минат три години, когато над света щеше да пламне унищожаващия пожар на войната. Смекчена ли беше тежката съдба, смекчен ли беше коравия пестник, който се готвеше да се стовари над целия свят? Нищо не казваме. Сега, когато сигналите за нови пожари се вдигат над човешкото небе, виждаме, че светът не е поумнял, светът едва се придвижва напред като костенурка и бавно срича новото като умствено закъсняло дете. Никога Европа не е била изправена пред такава безперспективност както днес, и никога толкова бедствия не са се изсипвали върху нейната стара глава.
Ние се връщаме сега назад дълбоко засегнати, предварително
преживяли
пораженията отвътре, след развилнялата се напаст, нестихнала до тези дни.
Искаме да свържем миналото и настоящето и да почерпим сила и самообладание, кураж и мъжество каквото видяхме тогава през тази година - търпението и вярата с които бе понесено голямото страдание пред очите на цялото Братство, безсилно да помогне на най-Силния, на Мощния, Който сам можа да си възвърне здравето. Онова, което можахме да дадем през тези тежки дни, беше нашата голяма обич, бликнала все по-вълнуваща и по-силна. Преживяното през този ден не можеше да се разкаже и опише. Уверени сме, че всички като нас са имали непосредственото преживяване. Моментът е велик, поради простата причина, че всичко ти отнемат и всичко ти го връщат.
към текста >>
86.
8. Недялчо
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
На тази ръка и на тази грижа ние винаги щяхме да се натъкваме и между многото случаи, които сме
преживяли
и видяли, избрахме си скромния профил на Недялчо, за да се изправим пред Учителя и проследим светлия сигнал, който винаги навреме е помагал на ученика при решаването на трудните задачи.
Не вярваме, че някой от ония, които се смятаха негови приятели и другари да са били някога оскърбявани или обидени от него. Недялчо беше добър наш брат и късно разбрахме, че беше работник, достатъчно задълбочен, за да разбере през най-тревожното време, какво трябва да се направи за Братството. Нашата цел не е да разказваме неговия живот, нито да снимаме неговия портрет. Имаше нещо друго, една багра и един звук премного значими - животът на ученика винаги опира до Учителя. Над ученика винаги бди една грижа - две очи го следят и две ръце винаги са готови да орегулирват движението и посоката на учениковия път.
На тази ръка и на тази грижа ние винаги щяхме да се натъкваме и между многото случаи, които сме
преживяли
и видяли, избрахме си скромния профил на Недялчо, за да се изправим пред Учителя и проследим светлия сигнал, който винаги навреме е помагал на ученика при решаването на трудните задачи.
Недялчо беше олицетворение на сърдечна простота и искреност - той жадуваше неудържимо да работи и да служи, да даде всичко за преуспяването на делото на Учителя. Два момента от неговия живот привличат очите и вниманието, като две картини, които днес съзерцаваме, размишляваме и правим изводите. Рисуването на тези картини е рисувано не от Недялчо, не от ученика, а от Учителя. Книгите из живота на светиите, тая богато апокрифна литература на миналото, подвизите и жертвите на всичките апостоли на Христовото учение, не веднъж когато сме слушали Учителя ни е изпълвало с ентусиазъм и с готовност да оставим мило и драго, както се казва, и да разнесем из народа Неговото учение. От колко примери сме се въодушевявали и колко планове и идеи са пламвали в младежките сърца, жадни за подвиг и саможертва.
към текста >>
87.
10. От прозореца на търновската колиба
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Нищо не е казано случайно, и птичките случайно не са
преживяли
на оградата този ужас.
Той стои над тях със своите мисли и търси начин, как да задигне една от тях, да я заведе на гости, да й предаде един добър урок. Който се осмели веднаж да влезе в стаята на такъв учител, вече не излиза оттам. Тази стая представлява за него изправителен дом в който се изучават уроците на живота.” Всичко е изградено идеално като скулптурна цялост. Зад това табло блести живота. Този живот е шумял тревожно и опасния дъх е стигал до Него.
Нищо не е казано случайно, и птичките случайно не са
преживяли
на оградата този ужас.
Но нека не търсим скритото в историята на всичко, което е ставало покрай Него. Нека си позволим само това да огледаме случая и разнищим онова, което е казано за нас. Учителят кръщава сокола, нарича го учител. Ние ще си послужим с Неговите връзки и към Неговия класически коментар, ще прибавим нещо и от нашето чувство и от горящия дъх на преживяното преди малко. Не желаем да скрием нашите мисли и да не направим връзка, близо тридесет години по-късно от казаното.
към текста >>
88.
15. Магичното
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Ще кажат някои - познато ни е всичко това,
преживяли
сме го.
В разказа на сина звучаха други звукове, една позната гама, която стигаше до сърцето, за да събуди трепетите на онзи живот, който доминираше, преливаше и заливаше с нещо магично нашите скромни жилища и нашия изпълнен със съдържание живот. Животът на всички беше израз на нещо друго, незнайна ръка направляваше нашия път, един архитект умело и бавно строеше нашата душевност. Двигателната сила беше скрита, ала тя проникваше и регулираше духовните процеси и направляваше посоката на движението. Дълбоко в душата нямаше човек от Неговите хора да не усеща оная вълна на епохата - огнената вълна, която ни грабна и потопи в един свят, където беше много светло, красиво и човечно. Вече не слушах разказа за един човешки живот, той беше премного жив и интересен, а гледах с горящи зеници магията, която претворяваше този живот, моделираше го и канализираше енергията в него.
Ще кажат някои - познато ни е всичко това,
преживяли
сме го.
Ще кажа същото и аз, ала това не ми попречи жадно да ловя думите на сина и безсилна до сподавя вълнението, аз казвах: Подробно и всичко разкажи! Бях шестгодишен и помня всичко. Помня, какво беше той преди и след срещата с Учителя. Беше близко до алкохолизъм. Пушеше и пиеше без мярка.
към текста >>
89.
26. По повод едно предсказание
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Тия две студентки от това предсказание
преживяли
голяма тревога - не искали да умрат преждевременно и тръгнали да проверяват.
На този ден доста хора бяха нащрек и много софиянци бяха напуснали София. Определената дата мина сравнително спокойно, небето беше безоблачно и никаква земна депресия не раздруса столицата; сеизмографът идеално беше запазил покоя си и хората бяха готови да наругаят ясновидеца - личност подобна на тази на американския учен. Но за да бъдем точни, макар, че това не са летописни записки, нека кажем, че на същия този ден се случи голяма политическа депресия, вестниците ни осведомиха с известно закъснение и в това време новината свободно се носеше по градове и села; тръгна между народа и без радиопредаватели. Всичко след това получи първоначалния си вид, успокои се атмосферата, ала земетресение не стана. Вече не е важно, че депресията не беше от вулканичен произход.
Тия две студентки от това предсказание
преживяли
голяма тревога - не искали да умрат преждевременно и тръгнали да проверяват.
Страшно нещо е свършекът на света. Те се явяват при Учителя и поставят направо въпроса: Вярно ли е, че светът ще се свърши? Какво е мнението на Учителя по този въпрос? Те вярвали в Него и очаквали нещо успокояващо, вероятно. Какво е казал на тях не е казано.
към текста >>
90.
3. Пред прага на Школата
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Трудно може да ти се говори за тази дълбока интимна драма, развила се през онова романтично време в душите на онези, които бяха добре чули, разбрали и
преживяли
, че се намират пред нещо изключително, което на всяка цена не бива да се изпусне и подмине.
Ония, които вече бяха опитали силата на Словото, трябва да са си казали: къде другаде да отидем? Тук има думи на живот. И трябва да са решили в душата си да изтърпят, да опитат мъчението, за да преживеят онова, което бе скрито зад него, онова, което съставляваше цел и смисъл на един човешки живот: един чин, който те чака и една катедра за която си копнял неудържимо, и едно знание, което единствено на този свят имаше някаква цена. Ученичеството, школата беше най-прекрасното, което можеше да се намери през това време. Затова и ученикът внимателно, застанал прав и чинно докрай изслуша това начално огнено слово и дълбоко в душата реши: Оставам в тази ожидана от векове школа.
Трудно може да ти се говори за тази дълбока интимна драма, развила се през онова романтично време в душите на онези, които бяха добре чули, разбрали и
преживяли
, че се намират пред нещо изключително, което на всяка цена не бива да се изпусне и подмине.
И те останаха. Тази беседа криеше първите магически слова, еднакво твърди и меки, остри и гладки, студени и топли. Малко може да се говори върху нея -тя стои като отразената повърхност на кристално планинско езеро. Учениците щяха да отзвучат крепко на Учителя си и щяха да кажат - готови сме. В името на Любовта, готови сме за мъчението.
към текста >>
91.
10. Школата и човекът
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Ние сме длъжни да говорим и разкажем онова, което сме видели, чули и
преживяли
и най-вече, което сме опитали.
10. ШКОЛАТА И ЧОВЕКЪТ Не сме заинтересовани и не гоним обикновена човешка цел, нито се борим за някаква кауза. Ако си позволяваме да говорим и коментираме, то е защото се чувствуваме задължени пред поколенията и пред историята.
Ние сме длъжни да говорим и разкажем онова, което сме видели, чули и
преживяли
и най-вече, което сме опитали.
Един ден всичко казано ще бъде проверено и тогава ще се разбере чия страна сме взели и казали ли сме истината. Моята хазайка се числеше към една църква. В свободните си стаи тя пущаше винаги хора от своята църква. Един ден й казах: Някога, ако стане нужда дали няма да предпочетете и моята стая да я дадете на ваши хора. Тя отговори твърдо: Не предпочитам.
към текста >>
92.
14. Божествената градина
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Към всичко, което историята за това време ще отбележи, ние ще прибавим една глава, не като съвременници на едно събитие от неизмерима величина, но като свидетели на това събитие, което почти безшумно се изнизва, станало достояние на определен брой хора, доловили и
преживяли
онова, което един ден ще бъде отчетено като най-великото събитие на века и след Христа.
14. БОЖЕСТВЕНАТА ГРАДИНА За двадесетия век историята ще има, какво да разкаже. Този век беше наситен с много войни, борби, противоречия, конфликти, с много и забележителни открития. Останалите години до края на века по всичко личи, няма да бъдат спокойни и може би към края острите противоречия ще бъдат разрешени и жадуваният мир реализиран.
Към всичко, което историята за това време ще отбележи, ние ще прибавим една глава, не като съвременници на едно събитие от неизмерима величина, но като свидетели на това събитие, което почти безшумно се изнизва, станало достояние на определен брой хора, доловили и
преживяли
онова, което един ден ще бъде отчетено като най-великото събитие на века и след Христа.
Учениците на школата ще свидетелствуват за това и ще разкажат за онова, което стана съдба не само на един човек или на определен брой хора негови почитатели, не и на цял един народ, а на цялото човечество. С тоя кратък фрагмент приключваме казаното за школата и нейния живот. В школата бе отразена ярко силата и блясъка, дълбочината и значимостта на едно дело за което бъдещето щеше да говори. Школата беше центъра и сърцето в което се вливаше и изливаше артериалната кръв - живот, който нашето поетическо съзерцание се опитва да долови и предаде във всичката красота, сила и значение, една мощна и чудна тоналност, чийто диапазон се простира в безкрайността. Словото - Школата, това беше Той - “Ще ме намерите в моите думи.” - каза Той.
към текста >>
Много човешки умове бяха заинтересовани от новото, на тях именно трябваше да поднесем онова, което бяхме получили, опитали,
преживяли
.
Даром сте получили, даром го давайте." С очи към далечното минало, скъсили времето и пространството в оная евангелска обстановка, момента може да се преживее в прочутата Елеонска гора и петхилядния народ, който бе нахранен с пет хляба от щедрата ръка на Великия Човек. Образът е жив и езикът на символа премного свеж. Словото -узрелите и сладки плодове трябва да станат достояние на всички. Учениците трябва да го раздават безвъзмездно и така щедро, както са го получили. По света имаше много жаждущи, и копнеещи за новото, души.
Много човешки умове бяха заинтересовани от новото, на тях именно трябваше да поднесем онова, което бяхме получили, опитали,
преживяли
.
Божествените градини бяха отворени и нямаше да се затворят. Единственото което можехме да направим, за да изразим благодарността за всичко, което бяхме получили, беше да поведем чистите по сърце към тия градини и да им кажем същите думи - опитайте сладките и узрели плодове, узрели под лъчите на Любовта, на Мъдростта и на Истината, за да разберете и вие великото, което се случи през нашето столетие, което Той обогати духовно като му предаде нов блясък и ново съдържание. Беше отворил школа - Божествена градина и беше сложил богата трапеза, обилна и щедра, да бъде задоволено всяко сърце и всеки ум, покани жадните души и им каза: “Изберете си, каквито плодове искате, яжте, нахранете се и предложете ги на всички, които ожидат новото.” Да се разнесе и раздаде Словото беше една от задачите на школата и на учениците - светлината и топлината да стигнат до всеки човешки ум и до всяко човешко сърце, ожидали любовта, мъдростта, истината. Подквасата на новото беше сложена в нощвите на света и нямаше сила, която можеше да спре процеса. Думите на Пророка щяха да се сбъднат: “И земята ще се изпълни със знания, за да не остане ни един, който да не повярва във Великата Реалност, в Божествената Любов.” Школата на Учителя беше основана върху Любовта, вечния и неизменен принцип.
към текста >>
93.
12. “Вода газите, жадни ходите
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Промени се и нашето виждане, променихме се и ние по някакъв магичен начин, промени се нашето виждане,"което сега ни отнасяше през тези години, които ни се струват приказни сякаш не са съществували, и че всичко е било вълшебен празник - сън, поема чудесна и ако се случеше, че не ние, а други са
преживяли
същото, бихме си помислили, че събитието, което обогати не само нас, а нашия век, епохата ни е било невероятно.
Понесени от тези мисли, които спонтанно изникват, ние се връщаме на онова време и си спомняме за многото срещи на поляната, на катедрата, на пейките, при личните срещи, когато при всичкото обилие, което се разливаше край Него, все нещо не ни достигаше, за да бъдем “много щастливи”, за да бъде всичко много “пълно". “Липсва ви това, което не ви е нужно.” И добавяше “Пауново перо”-като се усмихваше на всички ония, които не знаеха защо страдат и какво не им достига. Какво се бе случило, обаче? Как се промени мигновено целия ландшафт и в какъв свят се събудихме, когато Той вече не беше при нас, облечен като нас и не като нас, говорещ като нас и не като нас. Всичко се бе променило мигновено.
Промени се и нашето виждане, променихме се и ние по някакъв магичен начин, промени се нашето виждане,"което сега ни отнасяше през тези години, които ни се струват приказни сякаш не са съществували, и че всичко е било вълшебен празник - сън, поема чудесна и ако се случеше, че не ние, а други са
преживяли
същото, бихме си помислили, че събитието, което обогати не само нас, а нашия век, епохата ни е било невероятно.
Колко е голяма нашата радост, че сме живи, че можем да разкажем всичко, можем да свидетелствуваме, макар, че онова, което Той остави е най-живия апотеоз на Неговото дело, за вечни времена, когато хората ще се питат: Вярно ли е било? Защо употребяваше този израз, като ни гледаше? Не е ли за това, че будехме чувство на съжаление, че не преценяваме не само онова, което се беше случило, не и само онова, което Той беше донесъл, а и голямото щастие и радост, че сме били Негови съвременници и възможността направо да пием от извора беше наша първа награда и привилегия?... Съжаляваше ни за нашето неразбиране и непреценяване на онова, което се беше случило с нас, че не използувахме условията, които имахме да растем, да цъфтим и да зреем под лъчите на голямото слънце; затова, че не сме се радвали достатъчно на всичко, което ни се даваше и най-важното не искахме да разберем, да повярваме, че бяхме поканени на голямо тържество - веселие - сватба в онзи евангелски смисъл. За нас не е трудно да разберем и да преживеем тоя половин век, а за някои четвърт век от нашия живот като изключителен момент от историята на редица животи, живот, който сме ожидали наситен с всичкото богатство и хубост, които можеха да се свалят на земята.
към текста >>
94.
9. Мирът
,
Глава 4. Идеалът на ученика
,
ТОМ 28
Всичките придобивки на изкуството и културата в духовния и материалния свят се дължат на факта, че народите са
живяли
в мир.
Ученикът е потопен в друга атмосфера, диша друг въздух и думата мир вече не е понятие само, а неделима същност от идеала за който живее и твори. Пътят на ученика е вече очертан - едно слънце, което никога не залязва блести над него - дал е път на Любовта, дал е път на светлината, дал е път на мира - радостта ще дойде последна. Без присъствието на мира не може да има творчески устрем, не може да се раждат светли мисли и добри чувства; без мира по време на бременността майката не може да роди здрави деца. Мирът е условие и среда. Творческият процес във всичките полета изисква присъствието на мир.
Всичките придобивки на изкуството и културата в духовния и материалния свят се дължат на факта, че народите са
живяли
в мир.
Като четирите елемента на живота, ученика не може да расте, да се развива и напредва, ако в него не са свързани - Любовта, Светлината, Мира и Радостта. Като свежи струи те напояват почвата на ученика в която той е посял здравите семена на добродетелите. Присъствието на мира се познава по благодарността и вътрешното доволство, което ученикът носи и проявява при всичките условия на живота си. Най-малкото недоволство изразено дори със свиването на веждите и най-малката неблагодарност изразена със свиването на устните говори, че в душата на ученика липсва мира. Не е ли потопен ученика в мир, той не може да работи и да твори.
към текста >>
95.
2. Поляната
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Ние за тях сме
живяли
.
Нали не държим на материални и статични ценности?... Не държим, разбира се, затова и поляната си остава наша, близка, родна, ухаеща на аромати, звучаща непрестанно на оная позната музика и песни, винаги чиста и свежа с открит профил към Витоша и с гръб към горския пояс. Нека накрая прибавим - още едно нещо - с крилете, които там ни пораснаха и заякнаха под Неговата грижа и ръководство и с красотата, чиято глътка там отпихме, поляната винаги ще ни придружава, винаги ще ни напомня за ония ценности, които си остават вечни, недокоснато от набезите на времето. Ние за тях сме учили. Ние за тях сме копняли.
Ние за тях сме
живяли
.
към текста >>
96.
8. Трапезарията: малкият салон
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Има нещо, което ще остане -оная искра, искрата, ще я оставим някак си, не ще може никой да я угаси, ще я завещаем на българския народ да знае, че някога сме
живяли
и сме бленували за нещо много малко, скромно, човечно - да имаме обща трапезария и като семейство да се храним общо, да имаме общ салон и като братство да слушаме Новото, което идваше на света и да можем общо да се молим не само за нас, но и за всички.
Всеки минал през школата на Учителя имаше нещо отличаващо, нещо специфично, което се хвърляше на очи - човек издържан в убежденията и морала - ние пак се отклонихме - просим извинение, но мисъл е това, не е конец де срежеш с ножица. Трапезарията е вече история - скромна с нисък таван - приветлива вътре и светла като дом и ето, ние не искаме просто да я забравим, искаме дори да я увековечим, да я скрием някъде, да я закопаем в утробата на земята, или да я заключим в тези листи, които знаем ли, кой ще ги опази, като всички ние вече сме на път да напуснем земята и за които държавата ни благоволи да ни остави на мира и на доизживяване след като ни взеха всичко. Ще трябва да “благодарим"... Не сме вече опасни, ние никога не сме били опасни, това тия - далновидните от Държавна сигурност не можаха да проумеят - жалко. За тях ние сме вече побелели старци и старици, ала казваме ние: неостаряващи до последния ни ден. Няма значение, вече нищо няма значение, дори и това, че нямаме вече друга трапезария, където да се събираме, за да се храним общо - общо... каква мечта, каква красота, какъв блян по време, когато наляво и надясно се гърми за колективен живот. Нищо.,.
Има нещо, което ще остане -оная искра, искрата, ще я оставим някак си, не ще може никой да я угаси, ще я завещаем на българския народ да знае, че някога сме
живяли
и сме бленували за нещо много малко, скромно, човечно - да имаме обща трапезария и като семейство да се храним общо, да имаме общ салон и като братство да слушаме Новото, което идваше на света и да можем общо да се молим не само за нас, но и за всички.
Човечеството приличаше на един затъващ параход, останал без компас и капитан - имаше нужда и от молитва и от силната мисъл на всичките добри хора по земята - Ние ще свидетелствуваме за това, ще свидетелствуваме и за голямото и крупно дело на Учителя на българска почва - а беше Приятел на всички народи, и на всички хора по лицето на земята и онова, което донесе като духовно съкровище еднакво ще ползува всички народи - един ден това духовно съкровище ще бъде потърсено и използувано. Той беше свършил една работа - малка, както я нарече той - тя не бе малка - бе изпълнил до съвършенство мисията за която беше дошъл - бе изпълнил волята на Своя Отец. Днес е Рождество Христово. На този ден всички се нареждат около коледната трапеза и много е важно на нея да има млин и печено месо, изобщо трапезата да бъде пищна. Две хиляди години след Христа народите по един и същи начин празнуват този празник.
към текста >>
97.
9. Под сянката на лешниците
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Ние все бързахме, все пътувахме, все летяхме само към Изгрева станал фокус и съдба за всички, които бяха
преживяли
необикновения живот, който пулсираше тук.
Всичко изглеждаше като жива скулптура, отлято и изградено по всичките правила на някакво странно изкуство - всяка част на своето място, всяка багра, всеки тон; събрано на няколко декара от голямата земя над които, така или иначе на нас ни се струваше, че всичко беше необикновено - небето над Изгрева изглеждаше огромно, искрящо с блясъка на звездите и с обилното злато на слънцето, с горския пояс от едната страна, с внушителната снага на Витоша от другата. Трудно може да се разкаже и опише, кое правеше да изглежда всичко царствено празнично, почти тържествено. Казват, че когато нещата се изгубват - ценните разбира се, тогава човек разбира тяхната цена. Не отричаме, голямата хубост и цена на Изгрева остро и все по болезнено я усещаме, когато се отдалечаваме по време от него, усещахме и тогава, когато за няколко месеца само трябваше да се откъснем от Изгрева. Усещахме го дори и когато за часове трябваше да се лутаме из голяма София по работа и бързахме тогава да се върнем на Изгрева.
Ние все бързахме, все пътувахме, все летяхме само към Изгрева станал фокус и съдба за всички, които бяха
преживяли
необикновения живот, който пулсираше тук.
Сега Изгрева живее някъде, някъде... и някога... Сега правим опит да съберем неговите части, късове на една голяма епопея, за да я поднесем на ония, които ще искат един ден да знаят и да огледат дори и детайлите на цялата постановка, където- премина една голяма част от Неговия живот. Може би правим това и за самите нас от някакво чувство на отговорност, че държим перо в ръка, или като израз на благодарност за всичко преживяно по тези места, или в последна сметка да кажем, че открита и явна е графата, където е нанесен съществения знак за ударите на глупостта, на невежеството, на насилието, на грубостта и алчността с които всячески си послужиха, за да заличат всичките следи на Неговото съществувание и дело. Всяка епоха имаше своите екзекутори - изключение нямаше и сега. Но винаги при тези случаи и през всичките времена има едно “но”. То крие ясно и четливо цялата история на голямата разруха, неизбежния край на всички нетленни неща и на всички човешки недомислия.
към текста >>
98.
11. Вратата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Имаше само радост и сълзи, имаше посрещане, каквото рядко бяхме
преживяли
.
Наближихме онова място, което стоеше още празно и не засято с ягоди - един голям площад, едно голямо братско място пред вратата - тая голямата врата, която сега по някакво хрумване, неизвестно откога широко бяха отворени. Нямаше арка, нямаше цветя, имаше само хора, хора, всичките които бяха си дошли преди от Рила и всички останали от Изгрева и София и всички от провинцията, дошли да видят Учителя и да го посрещнат. Този не малък площад беше изпълнен от хора, които спонтанно, без ничия принуда се бяха отзовали. Днес се питаме - откъде се взеха толкова хора. Провинцията, София, Изгрева - живи да са - един народ... Смесихме се с всички и тръгнахме след Учителя - шпалирът веднага се оформи.
Имаше само радост и сълзи, имаше посрещане, каквото рядко бяхме
преживяли
.
До един се ръкуваха с Него, до един Му целуваха ръка - яка беше тази ръка през този ден - с някои се ръкуваше с двете си ръце. Поздравяваше по отделно всички топлосърдечно, просто невероятно при Неговата сдържана нежност. Този път ясно беше всичко имаше друг облик - сякаш топлата вълна на Любовта извираше, преливаше и заливаше това огромно множество, дошли да Го посрещнат с: Добре дошъл. И песните пак не стихваха. И всички до един през този ден и час минахме през тази врата, за да влезем в двора на Изгрева.
към текста >>
99.
12. Къщата с верандата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Животът през това време наново се върна в нея, но този път много различен, защото бяхме вече
преживяли
27 декември 1944 година.
Тя, обаче, не загубва своята физиономия, остана си пак братска къща, отворена винаги за всички особено това се случи, когато в нея дойде да живее Боян Боев. Тогава тя се превърна на средище на братски живот. Тук пулсираше едно сърце и струите на братския живот го оживяваха. При Боян Боев, който живееше в една от стаите винаги имаше хора, цялата провинция се стичаше там. Широките връзки на Боян Боев обхващаха почти цялата провинция и нямаше човек дошъл в София да не се спре в тази къща.
Животът през това време наново се върна в нея, но този път много различен, защото бяхме вече
преживяли
27 декември 1944 година.
Около Боян Боев в тази именно къща кипеше някаква дейност, невидима и мълчалива, реката се беше спуснала надолу като подкаменна. Когато големият салон бе одържавен, тази къща стана център на братския живот. По време на празниците тук се събираха, изпълняваха се нарядите и се слагаше братска трапеза, докато разбира се това беше възможно и позволено. Къщата с верандата израсна макар и вече доста остаряла, но беше скъпо това жилище и още не се даваше да се превърне на музейна скъпоценност, бързаше да изживее още своя ярък живот макар и конечен, както всички неща на земята от този род. Тази скромна и проста къща със своята външна и вътрешна уредба можеше да съперничи на много солидно изградени, подредени и натруфени, лишени от духовен блясък.
към текста >>
100.
14. Елипсата - под лозницата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Ние вече почти нямахме нищо в тоя преходен и материален свят и не скърбяхме за това, защото знаехме, дълбоко бяхме го
преживяли
- Великото започва отвътре навън; прекрасното се ражда в глъбините на духовната същина на човека, а истинските богатства представляват изработените добродетели на човека, които единствено му дават право да носи с достойнство званието си - човек.
Приключи един жалък спектакъл. Какъв ще бъде следващия, беше неизвестно. Сега вече завесата падна и февруарските дни са минало, но това далеч не значи, че действието около Елипсата, около Изгрева, около нас приключи. Случи се само едно - тишината около мястото си остана нерушима, мотото блестеше, слънцето заливаше мястото с обилна светлина и топлина, Витоша царствена при богата видимост изглеждаше от тук великолепна. Под лозницата можехме още да застанем в тихо съзерцание и проникновена молитва.
Ние вече почти нямахме нищо в тоя преходен и материален свят и не скърбяхме за това, защото знаехме, дълбоко бяхме го
преживяли
- Великото започва отвътре навън; прекрасното се ражда в глъбините на духовната същина на човека, а истинските богатства представляват изработените добродетели на човека, които единствено му дават право да носи с достойнство званието си - човек.
Изгрева беше символ и идея и блясъка му никога нямаше да помръкне.
към текста >>
НАГОРЕ