Търсене в текстове за 'верую'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 143 резултата в 88 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички верующи в Христа са „Израил“.

2. 7_02 ) Вярвай в невъзможното - Боян Боев (1883 – 1963)

Веруюто на човека е като едно укрепление.

3. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло.

4. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Попитат ли какво е вашето верую, ще кажете, че вярвате точно в това, в което те вярват, и че те вярват точно в това, в което и вие вярвате.

5. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

Новото верую е да имате Любов.

6. 90) Силата се дава на добрите - Боян Боев (1883 – 1963)

В народа ще се създаде едно ново верую, което ще дойде в тези усилни времена.

7. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой би могъл да каже: „Ние нямаме право да всаждаме нашето верую, нашия мироглед на детето.” Но тия идеи, които то трябва да усвои, са в хармония с природата му и са писани в неговия дух.

8. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички трябва да се съгласят в един принцип: от каквото и верую да са, да турят любовта като основа, да се съгласят, че трябва да има любов и братство.

В този народ трябва да се създаде едно ново верую.

9. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло".

10. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

На вас трябва едно ново верую: Ако имате любов, никога няма да се обезсърчавате и всичко, каквото желаете, ще го постигнете.

11. Новият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички трябва да се сплотят в един принцип: От каквото и да са верую, да турят любовта като основа, да се съгласят, че трябва да има любов и братство.

12. Децата на бъдещата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

В този народ трябва да се създаде едно ново верую и то ще дойде в тези условни времена.

13. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло.

14. В реалността на Божествения живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората могат да имат хиляди стремежи, могат да имат различно верую, но е важно следното: тяхното верую, техният стремеж да бъде към Бога.

Щом едно верую води към Бога, то е добро.

15. Желай непостижимото - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето какво ще бъде вашето верую: „Има Един, Който ме обича.

16. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В онова време от Светогорските манастири са изпращали монаси да събират помощи и дарения и тогава са привличали верующи и честни синове на народа.

17. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую.

18. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Към народ, който не призоваваше Името Ми." (1 ст.) След това говори за верующите, които не изпълнили волята Му.

19. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи.

20. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова ние казваме, че Христос не е едно верую - Христос е Живот.

Като казваме, че Христос, християнството не е едно верую, а Живот, ние не разбираме обикновения живот, както днес се проявява.

21. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

И не се безпокой за неверующите.

5. "Неверующи са тези хора, които постъпват несправедливо".

— Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране.

Тези, които правят това и са между верующите и поддържат помежду си милосърдието, тези ще бъдат отделени от дясната страна." (Кор.гл.40)

1. Калимах или верую - няма друг Бог освен Бога и Мохамед е Негов пророк.

"Знай, о мой братко, че неверующите души не престават да бъдат подлагани на колелото на раждане и умиране,

22. Развитие на дарбите и способностите и влизане във връзка с възвишените същества - Влад Пашов (1902- 1974)

Така според богомилите има три степени: слушатели, верующи и съвършени.

23. БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

По това се отличавали от останалите верующи.

Те се водели от някои от верните или верующите.

24. Общи Бележки за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

В Катарския требник се казва, че според учението на богомилите имало три степени последователи, наречени: слушатели /оглашени/, верующи и съвършени.

Слушателите са най-външният кръг, след това идват верующите и най-после съвършените.

25. Катарският требник - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Приемане на слушател за верующ

3. Посвещение на верующ в съвършен /духовно кръщение/

26. 11. Общочовешкото братство, 15 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Не трябва да разделяме хората на верующи и безверници, а трябва да ги разделяме на хора, които мислят и хора, които не мислят.

Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия.

27. 23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Материалистите философи твърдят, че човек от пръстта е излязъл и в пръстта ще се върне, а религиозните казват, че от Бога е произлязъл и пак при Бога ще се върне - това е все едно и също верую.

Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно.

28. 24. Пътят на доброто, 22 октомври 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но днес и верующите и неверующите живеят по един и същи начин.

И съвременните верующи да не мислят, че ще могат да заблудят Бога със своите своеобразни вярвания.

29. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане.

30. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

- Друг ми казва - едно време аз не вярвах в Бога, но сега придобих ново разбиране за света и имам едно ново верую.

Казвам му, ако твоето верую е обосновано върху любовта, която изключва всяка лъжа и всяко насилие, то е истинско верую.

Новото верую трябва да внесе в света елемента на братството.

Сега се иска едно ново верую, което да е поставено на опит.

Това е новото верую, което всички хора трябва да имат, за да се образува, или по-право, да се възстанови вътрешната връзка между всички човеци, да познаят, че са братя и синове на Слънцето и Земята.

31. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Лъжата е веруюто на съвременния човек.

32. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега хората не се спират на този съществен въпрос, но спорят кой има по-право верую.

33. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това още не показва неговото вътрешно верую.

34. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е най-доброто верую, в което няма разногласия.

Това е веруюто на Любовта.

35. 5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешките мисли, чувства, постъпки, религия, верую, наука и пр., всичко еволюира.

36. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Какво верую е това?

Затова, който иска да влезе в пътя на щастието, трябва да напусне старото верую, от което иде злобата и да влезе в новото верую на Любовта, в което човек ще гледа на човека като на брат, в когото Бог се проявява.

37. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници.

38. ПОСТИЖИМОТО И НЕПОСТИЖИМОТО КАТО МЕТОДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Задача: за десет дена мислете върху непостижимото и невъзможното в Живота като ново верую, което трябва да възприемете

39. Размишление върху Божията Правда - Влад Пашов (1902- 1974)

Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената ревност, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота.

40. ПЕТО ЧЕТИРИСЕДМИЧИЕ: ЗА БОЖИЯ МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

на всички верующи, на всички будни души; Мирът ще го вземате

41. НОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Новото не е никакво верую, всички вярвания са на

42. 9-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, някой ви запитва, какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н.

43. 12-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

14. Като ученици на окултната школа ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове - оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота.

44. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато другите ти определят едно верую, докато другите ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен.

45. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, но за всичко онова, което живее дълбоко във вас.

46. 35–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Усъмниш ли се, обаче, в нея и допуснеш, че това, което ти се говори, е лъжа, ти разклащаш основите на твоето верую.

47. 37–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, някой ви запитва, какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н.

48. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

1. В школата има три категории Ученици: Слушатели, верующи и Ученици.

Верующите се отличават с вярата.

Така че имаме: Слушатели или оглашени, верующи и ученици.

49. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама.

50. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Водопадът - това е животът; акробатът - това са тия, които признавате за водачи; въжето -тов а са техните разбирания, убеждения, верую, мирогледи.

А животът е, който показва в какво вярва човек, защото не както изповядва, а как живее - това е неговото истинско верую.

Животът определя разликата във веруюто на хората.

И ако ти не си готов тогава да жертвуваш живота си и всичко за Него, ти нямаш никакво верую!

51. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

живо верую ще обедини всички хора в едно Цяло. "[1]

52. ФРАНЦУЗИ И ИТАЛИАНЦИ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Бертоли бе един голям майстор-мозайкаджия, верующ, брат, обаче аз с него на духовна тема не мога да говоря.

53. 23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта - Теофана Савова

По-добре верую, което расте и се развива.

54. ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ - Теофана Савова

Лекция: „Бъдещето верую на човечеството" - петък в 5 часа сутринта.

55. 1. ПРЕДГОВОР - Светозар Няголов ( -2013)

Всеки човек, жител на нашата планета, има свое верую, което го крепи, вдъхновява и стимулира да работи, да се бори с трудностите и да прогресира в живота.

56. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Тя е гордост на град Солун и най-мило прибежище на верующите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град.

57. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Той се опита да склони българите доброволно да закрият църквата „Свети Архангел Михаил", като им обеща най-спокоен и равноправен живот на верующи християни в гръцката църква, а същевременно направи постъпки пред турската власт българският свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Света гора.

58. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато става дума за чудеса, чрез които някои хора се приобщават към идеите за съществуванието на Бога, тогава трябва да добавим, че тези хора, които са станали верующи поради „чудесното и необикновеното“, имат малка заслуга и нищожна полза от тази вяра.

Мнозина от наблюдателите пътешественици са били верующи, но вярата си във възможностите на човека да познае Божественото начало те са носили в себе си и това, което са видяли, не е нито отнело, нито прибавило нещо към тяхната вяра.

Ако пък между пътешествениците е имало атеисти, те не са станали верующи.

59. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Това ще рече да си верующ.

Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява.

Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели.

Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята цигулка.

Верующият звучи добре в Божествения оркестър.

Хубаво е да си верующ - казваше Учителят, - но думата верующ да не бъде само едно понятие, на което ние познаваме само повърхностното съдържание.

На верующия може да се разчита.

Колко от тези, които се наричат верующи, притежават тези сили?

Верующият прилича на човек, който е видял с очите си това, за което твърди, макар че това „виждане“ да е станало не с физическите, а с вътрешните очи.

60. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина.

Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви.

61. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

от Ямбол, говори на Учителя за впечатленията си от книгата „Християнското верую“.

62. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Верующите пък считат, че само въздишките и молитвите са, които трябва да отправят към починалите.

63. Разговори с Учителя. Разговор четвърти - Георги Томалевски (1897-1988)

„Да се живее по Бога“ казват често верующите хора.

64. Разговори с Учителя. Разговор единадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави!

Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони.

65. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Ние искаме да създадем нов тип на верующ човек.

66. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията.

67. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Дънов дефинира смисъла на Школата по следния начин: "... Тъй щото окултната Школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизме- няеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в който нашият живот се развива съразмерно и хармонично." С тези думи той определя веруюто на своята бъдеща работа - изграждане на една силна духовна среда, която да приложи новото учение, т. е.

68. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Това е новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло.

69. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Всичко казано дотук по темата ни мотивира за един основен извод: изискването за непротивене на злото е духовен закон, принципна позиция на изповядващия учението на ББ като свое житейско верую.

70. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Според мене безразлично е какъв си; важно е дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти.

Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен?

Дънов, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую ("Против дъновизма като теософско учение" - сп.

71. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Дънов е изпитвал потребност да сподели вълнението си от направеното изявление със сродна по верую душа).

72. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите; изпитвайте какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот… „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот!

73. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Вярата, веруюто се отнася до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора.

Дънов споделя с последователите си собствено кратко верую, обвързващо произхода на човешката духовна триада ум – сърце – воля с Божията творческа дейност: „Вярвам в един Господ, с Когото съм дошъл, Който ми даде ума.

Вярвам в един Господ, Който ми даде волята.“ А с репликата си, последваща това верую, той изяснява механизма на самоосъществяването на човешкото същество, в чиято основа лежат същността и проявленията на душата във Вселената: „Божественото дръжте и ще издържите на всичко.

74. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Отвън няма да се показваш за верующ, но вътре дълбоко ще вярваш.“ Следователно няма истинска, Божествена Любов без наличието на безкористие.

Ако те го прекършват и го принуждават да изневерява на своето верую, на убежденията си, значи още е далеч от осъществяването на високия идеал в живота си.

75. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

И обратно, когато човек знае че има само един живот на разположение, той ще се стреми, по-вече или по-малко да прави всичко „за да се спаси“, ако е верующ.

76. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

Напразно, от друга страна, и религиозните хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика“ на безвеpниците-учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много - много да се разисква, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч дословно.

Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени“ и узнават много работи, които пастирите на разните църкви пазят така ревниво от окото на пасомите.

Колкото и да са интересни, обаче, критичните изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите.

77. Спектри - Георги Радев (1900–1940)

Ето защо, както изтъкнах това в „Пътят на звездата“, в притчите и сказанията, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, като мнозина учени, само наивни митове и легенди (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти.

Приложете я, не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешната социална действителност и ще видите, че тя дава основната схема на вярванията на хората попадащи под общата категория „верующи".

Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име.

Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици — в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи — в разните научни и социални теории, макар да падат те една по друга като картонени къщи на деца.

Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците“, богата плячка тук, на земята, и вечно блаженство горе на небето, а сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават подобряване на условията и социално благуване.

Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика.

Знам, че на верующите от социалната категория няма да им хареса туй разглеждане на нещата.

Верующите не бива да се лишават от техните вярвания — иначе какво ще им остане! Сега, обаче, е време, когато ще се изпита всичко — бързо и безпощадно.

Тези мисли могат да ползуват само ония, които не са „верующи“.

78. Ни в Йерусалим, ни в Самария - Георги Радев (1900–1940)

Всеки религиозен култ, с всичкия му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която взимат активно участие — освен актьорите-свещенослужители — и самите верующи.

79. Има ли днес пророци и светии? - Георги Радев (1900–1940)

Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет.

В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери.

Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха.

80. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици".

81. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

„Аз не искам да руша вашето верую“.

82. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

1-3 септември 1933 - Открива събора на бялото Бялото братство в София с беседата „Бъдещото верую на човечеството“.

83. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Особено внимание се отделя на българите, тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни народи, за разлика от гърци, арменци, сирийци и дори гагаузи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски.

Ела да видиш ти как е сътворил Господ Бог земния рай за нас хората, братко мой во Христе, и как още го държи за нас верующите далеч от мръсотиите, където надменният Рим се е издънил и дето пияните гагаузи се рият из мъртвите му от хилядолетия карантии да бълват смрадта на пияните си побойнически нощи.

84. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Не след дълго той щеше да излезе с прочутата си реч на една от годишнините на семинарията за „Проповедникът и Новата епоха“, която правеше явна концесия на идеите на Емерсън против обръщането на погледа на верующия към уж духовното превъзходство на миналото.

85. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Този Господ на Любовта ви е приз- вал, каквото и да е вашето положение, каквото и да е вашето верую.

86. 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София - Георги Христов

С всичките нови течения, които са за свободата, ще се приближим, може да бъдат и неверующи.

87. 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София - Георги Христов

Някои от верующите се уплашиха.

88. Един ден на Изгрева - Георги Христов

Идваха по- дълбоко верующи хора от града.

0.84483814239502