НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
1_03 ) Езикът на Разумното начало
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия. Защото като дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота. Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И
благодар
их на кучката: „Браво, много умно куче си!“ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън. Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях?“ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и
към текста >>
2.
1_07 ) Общение с Разумното начало
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
хлопай.“ „Искай“ – свързано е с ума, „търси“ – свързано е със сърцето, „хлопай“ – е волята. Всяко нещо, което искаш с ума си, което търсиш със сърцето си и за което хлопаш с волята си, то ти се дава. Молитвата е много силна, когато се апелира на Божията милост. Казано е в Писанието: „Призовете Ме в моята милост и Аз ще ви помогна.“ Когато се намирате в безизходно положение и отникъде нямате помощ, тогава кажете: „Призовавам Те, Господи, в Твоята милост.“ Или можеш да кажеш: „Господи,
благодар
я ти за великата милост, която имаш към мен.“ За да стигат молитвите ви горе, вложете вяра и чистота. Ако налеете нечистота в тръбата, в която тече вода, няма ли да се задръсти тръбата? Напишеш писмо, туриш марка и пощата го доставя. С това писмо заповядваш на България, Франция, Америка, на параходните им дружества и всички изпълняват желанието ти, доставят писмото ти. Силата е в марката. При молитвата тури „марката“ и ще постигнеш. „Марката“ е Божественото. Всякога ще гледате да се молите, докато дойде един малък резултат, ще постоянствате. Като се научите да се молите, придобил си най-голямото богатство, с което вече можеш да
към текста >>
3.
1_08 ) Акордиране на човешката душа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ти? При молитвата си към Бога говориш на Онзи, когото обичаш, и ти говори Онзи, който те обича. Истинската молитва е общение на Любовта. Любовта ни подбужда към молитва. При молитвата преди всичко отваряш душата си и изливаш своята Любов към Бога. Никакво декламиране! Силата на молитвата зависи от Великата любов, от Мира и силното въодушевление да работиш за делото на Бога! Някои четат молитви и изговарят формули и мислят, че в това е силата. Но вътрешната сила е в изказването на
благодар
ност и Любов при изговаряте на формули, молитви. Тогава такива мисли и чувства, пропити с
благодар
ност и Любов, ще образуват трептения, техните вълни ще минат покрай някой човек, който ще ги възприеме, и той ще почне да
благодар
и. В това е силата на една молитва и на една формула. Човек да се моли за това, което има вечен характер. „Непреривен контакт с Бога на всяко време и на всяко място!“ – това да ви бъде молитва. Не всяка молитва ще се изпълни. Ще се изпълни тази, която е по Волята Божия. А щом не е по Волята Божия, тя не се изпълнява и това е за добро. Да
благодар
им, че някои работи не стават по нашата воля. Ако всичко ставаше по нашата воля, ние щяхме да бъдем най-големите нещастници. Хората страдат, защото много работи стават по тяхна воля. Всички несполучливи работи, които стават в живота, са по волята на хората, а добрите работи, които стават, са по Божията Воля. Не си пожелавал, но стане и ето, то е за добро. За да бъдем щастливи, нещата трябва да стават както Бог иска. Ако бяхме
към текста >>
4.
1_10 ) Реална връзка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
всичко за духовно и да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако се повдигне, човек ще види, че Природата е жива и тя за него ще има съвсем друг изглед. Трябва да се знае, че зад физическото е духовното и че физическото е външна, обективна проява на духовното. Каквото и да е времето вън, излизайте вечер да наблюдавате небето, но вършете това не по буква, а от любов и отправете към Бога една малка молитва, само от няколко думи, но нека да бъде пропита с Любов. Кажете: „Господи, ние Ти
благодар
им за хубавия Живот, който си ни дал. Благодарим Ти за този свят, който си създал. Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в душите ни. Нека Твоята Светлина озари умовете ни, да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашата душа.“ Във всички окултните школи се е препоръчвала молитвата при ядене. Молитвата е най-висшата работа, това е връзка. Най-висшата разумна връзка става чрез молитвата. Молитвата, като придружава храненето, урегулира го. При моленето е важно вътрешното вдъхновение, а не думата. Може да се прави молитва, когато се пука зората. Зората е отваряне на света. Вечерната молитва е за онези духове, които уреждат материала, който е придобит през деня, а сутринната молитва е, за да се приеме новия материал. Има същества от разни категории, които дохождат от 3 до 7 ч. Те идват в ранните часове, до зазоряване. Човек трябва да бъде умен да използва това, което Бог му е дал и да не се отклонява. Братът попита: „Какво значат думите в Писанието:
към текста >>
5.
1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ЧОВЕШКАТА ДУША – БЛАГОДАРНОСТ И ДОВОЛСТВО Учителя желаеше да има общи обеди на Изгрева, защото сближават, учениците се чувстват като едно семейство и така се развива едно ново съзнание. Често след храна изпявахме няколко песни и почваше разговор, който отначало се отнасяше до случайни въпроси, но после се издигаше и добиваше идеен характер. Ето какво каза Учителя на един от общите обеди: Вие правите едно отлично пътешествие във Вселената, пътувате гратис на един параход. За какво ли има да се оплаквате? Гледате небе и земя и като минете отнякъде, почват да ви поздравяват с ракети – падащи звезди. А някой път ви поздравяват със звезда, която има опашка – комета. Слънцето е изгряло за вас, също звездите изпъкват една след друга за вас. Цветята пръскат аромат за вас. Какво повече искате? Сегашното човечество трябва да изяви
благодар
ност не за големите работи, а за тези малките – че лъчите ви галят, че вятърът лъха прохлада и пр. Защо не
благодар
им за това? В един момент съзнанието ви може да бъде будно и именно тогава
благодар
ете. Защо човекът е пълен с хиляди мисли и желания, които не са негови? Без да ги отваряш и прочиташ, ти ги отпращай от себе си. Вас много са ви обичали, за да ви изпратят на разходка със Земята. Ако речете да плащате, само билетът ви струва милиарди и то – златни. Благодарете, че се разхождате по Небето с цялата Земя и с цялата Слънчева система. Да се
благодар
и, това е най-хубавото. И с това няма да остане. За в бъдеще ще има по-хубави работи.
към текста >>
6.
1_12 ) Активен в живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
да оценявате нещата. Скръбта разстройва нервната система на човека. Той не бива да мисли, че тази работа не може да се постигне, че никой не го обича и пр. Така вие си подрязвате всички условия, в които живеете. Ако ти повярваш, че никой не те обича, веднага ще умреш, не би могъл да живееш. Нека слушаме езика на Природата и ще бъдем радостни. Най-първо ще повярваш, че има поне Един, който те обича. В края на краищата всичко, което си изгубил, ще ти го донесат. Когато човек е доволен и
благодар
ен, тръгва му! Когато някой има противоречия, да мълчи и да не мърмори, за да не знаят духовете къде му е слабостта. Съвременният човек трябва да се освободи от недоволството си, което наричам проказа на съзнанието. Който е алчен, става грозен, защото се изтощава. Недоволството отваря вратата на човешкия ум и сърце за всички лоши мисли и чувства. Превъзмогнете! Ние живеем в един свят на големи
към текста >>
7.
1_13 ) Верният син, служене на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
силен, защото само така може да се служи на Бога. Само добрият може да бъде силен. Човек трябва да живее най-първо за Бога, после – за ближните си и накрая – за себе си. Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в съзнанието си идеята да работим за Господа. Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите. Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело! Когато направиш услуга някому, да не очакваш
благодар
ност, защото това е пак заплата. Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела. Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко! Когато човек работи върху себе си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички. Мъдър човек е онзи, който, като работи за себе си, едновременно работи и за окръжаващите. Когато човек работи за другите, той работи над себе си. Сега, събуждайте хората. За две неща ще бият човека и за две неща ще го благославят. Ще го бият, ако не се учи и не слугува. И ще го благославят, ако се учи и слугува. Не може да слугува онзи, който не се е учил и който не знае. За да може човек да слугува, трябва да знае и ако например отидеш при един болен, можеш да му помогнеш, като имаш знание за лекуването на болестта. Една сестра запита: „Какво е служене на Бога?“ Самопожертване. Един стих казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина
към текста >>
8.
2_01 ) Любов към Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е да люби. Ще обичаш Онзи, който ти е дал всички тези подаръци, които имаш. Когато обичаш много хора, всъщност обичаш само Едного. Хората са прозорци, чрез които виждаш Бога – чрез техните души Го виждаш. Когато погледнеш едно същество, около което има огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не я изпълва Божията Любов. Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята. Да
благодар
им за днешния ден, да
благодар
им за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури Мир, ред, Светлина в умовете и хората да заживеят в Любов, а не както досега – във война. Когато слизат Божественият Дух и Любовта, която ще спаси света, тогава всичко става. И тогава всичките ни мисли, чувства и дела се благославят. Всичко, каквото правите, правете го за Слава Божия. След това изпълнихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата, където спряхме. По отношение на мъглата Учителя каза: Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було, след това се разбулва. Утре непременно ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от милиони години и могат да разкриват историята. Те са слезли отгоре, понеже по-рано върховете тук са били по-високи. В борбата между двете ложи Бялата побеждава. Сега се викат новобранци за Новата култура. В Невидимия свят новобранците са на фронта, а тук новобранците са в тила. След това влязохме в
към текста >>
9.
2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
много пъти е човешка работа. Човек трябва да различава човешката любов от Божествената и да не ги смесва. Искат да знаят по кой начин Любовта ще дойде. Ще я пожелаем и тя ще дойде. Като вършим Волята Божия, можем да имаме и Божията Любов. Тя може да се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява Волята Му. Човек трябва да мине през жертвата, слугуването, служенето, за да дойде до Любовта. Например един богат жертва всичко на околните, но те никак не му
благодар
ят. Той остава без нищо, но въпреки това никак не роптае, а
благодар
и на Бога. Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, по едно време у него се отварят изворите на Любовта и той вече преминава в по-висш живот. Народната мъдрост изобилства с много право казани изречения. В Ти ме изгори! – значи в любовта е имало повече топлина и по-малко светлина. При Любовта трябва да превърнем Топлината в Светлина, понеже сега се нуждаем повече от нея. Досега хората са туряли повече Топлина, отколкото Светлина и има едно несъответствие. Вземи мотиката и работи някому. Тази мотика в ръцете ти е, за да се запознаеш с една любяща душа. Ще направиш една услуга и тази услуга е една връзка. После ще се разотидете и ще остане Божествената връзка. В Новата раса трябва да проникне следното – хората да бъдат като разумни деца; а сега всеки се представя такъв, какъвто не е. Непостижим е пределът на Любовта, тя е вечен процес на растеж. Досегашните форми на Любовта са отживели. Любовта трябва да се
към текста >>
10.
2_19 ) Изпити на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
излязохме на полянката. Тревата беше обсипана с милиони росни капки, които блестяха като скъпоценни камъни. В дъното Витоша беше позлатена от изгряващите слънчеви лъчи. Учителя погледна тази картина и каза: Всеки такъв ден показва, че нещо хубаво е речено в света. Ще се уреди, ще се уреди! Хубавите дни са за в бъдеще. Изпълнихме Паневритмията. След това всички се събрахме около Учителя и го поздравихме. Донесоха на Учителя гевреци. Той раздаде по един къс на всекиго и каза: Благодарете на Бога за това благо, което ви е дал. Благодарете и на онези, които са го месили и опекли. Отсега нататък в света ще има изобилие! Като Любовта дойде, ще има изобилие. Вие я търсите навсякъде, там е вашето заблуждение. Любовта е сила, която носите със себе си. Ако сега остане да я чакате да дойде във тас, то е изгубена работа. Вие всички сте богати и сега искате високи степени, но почнете от по-долните. В състоянието, в което се намирате, какво трябва да правите, как да продължите Пътя? Например днес колцина от вас какви молитви сте правили, какви размишления са ви постигнали? Онзи, когото обичаш, те отпраща: „Върви си, я си гледай работата, мен ме освободи.“ Това е един изпит, който трябва да издържиш. Като поставят на изпит Любовта ви, тя почва да се огъва. Любовта е сила, желана от всички. Всички все към нея се стремят. Но има едно вътрешно състезание и в това е опасността. Онези, които продължават да те обичат, и когато си отхвърлен от обществото и когато си вече осиромашал, те са
към текста >>
11.
2_25 ) Размишлявай върху Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Благодарете за онова малкото, което Бог ви е дал. Малкото расте. Един се отчаял, че животът му няма смисъл, и отишъл в една пещера. Там на ръката му кацнала мушичка и той се зарадвал, че някой го обича. Божественото е навсякъде и се проявява в малките неща. Милиарди благословения ви дава Господ, пътувате с хиляди години като царски синове, имате ядене и пиене и какво сте направили за Него? Не се обезсърчавайте и не си внушавайте, че от вас нищо няма да стане. Напротив кажи: „От мен ще излезе повече, отколкото очаквам!“ Като работите за Бога, ще бъдете силни; имате ли вяра, капиталът е вътре във вас. Опитайте се един ден, като пеете, да се изясни небето. Друг път като пеете, пожелайте да завали дъжд и да напои растенията. В мозъка има грамадна енергия, с която още не сте работили. Като влезете в Любовта, тогава умовете на всички хора ще бъдат във ваша услуга, защото Бог ще бъде във ваша услуга. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас и пребъдвате в Мен, Аз и Отец ми ще направим жилище във вас.“ Ако стане това, тогава цялата Земя ще бъде наша, ние ще бъдем във всички и всички погрешки, които сега виждаме, ще изчезнат. Някого го боли главата; турям ръцете си на слепите му очи, така образувам магнетично поле и главоболието му минава. Той има натрупана енергия и затова го боли главата. Чрез магнетичното поле му се взема енергията и му минава. Казвам някому, комуто го боли главата: „Защо се караш със съседа си за два метра място, по-добре иди да се примириш и ще
към текста >>
12.
2_28 ) Свързан с господа на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
пропаднали! Една работа, която не е по Божиите закони, или работа, започната без Бог, дава само загуби. Някои искат да се осигурят и на стари години да работят за Господа. Ако на млади години не са работили, на стари никак няма да работят. Ами какво по-голямо осигуряване искаш, щом си свързан с Господа на Любовта. Бог ти е дал най-необходимото, като те осигурява със светлина, въздух, вода и хляб. Никога Бог не е лишил човека от тези четири елемента. И затова човек трябва да
благодар
и, да вярва в Господа и да Го люби, да работи и да Му служи. Иначе човек ще е далеч нейде от Господа и ще го привлекат тъмните сили и на тях ще слугува под ударите на камшика, на мъчението и на всички нещастия на живота. Защо се мъчат, защо страдат и защо са нещастни хората? Защото не вярват в Господа, не любят Господа, не работят за Цялото и не служат, а са разпилени листа и работят само за себе си. Това е старото учение. А при Новото учение Любовта е на първо място, а човек – на последно. Защо се бият сега? За земя. Земята е на Бога! На човека е дадено не да я владее, а да я обработва и да бъде главно касиер на благата, които тя раздава на всички, които се нуждаят. За себе си той трябва да задържи само толкова, колкото му е потребно. За какво е това избиване на хора, за какво е война, като тази? Да пишат вестниците, че еди къде са убити сто хиляди души, другаде – двеста хиляди, толкова и толкова самолета свалени, еди колко си парахода потопени. Не ценят тези убити хора, считат го като
към текста >>
13.
2_32 ) Ела с мен при извора
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Никой друг не може да направи така доброто, както ти можеш да го направиш. Красиво е вечното разнообразие в Доброто. Веднъж един добър човек пропаднал, отчаял се и си казал, че не струва да се прави добро. Казал си: „Вече никому няма да правя добро.“ Един ден той попаднал в една разбойническа банда и разправил на главатаря живота си от игла до конец, като не пропуснал да каже, че не си струва човек да прави добро. „Аз съм правил, правил добро и какво от това?“ Главатарят му казал: „Благодарение, че си правил добро, сега главата ти няма да падне от раменете ти. Едно време ти ми направи добро и затова сега те пощадявам.“ Онзи го попитал: „Като ти направих добро, защо стана хайдутин?“ Другият му отговорил: „Аз станах хайдутин, а ти стана предател. Защото като се отказваш от доброто, ти си предател. Аз съм хайдутин, но още не съм станал предател. Хайде да си вървиш у дома и да правиш добро както по-рано и аз ще напусна хайдутлука.“ Малките подтици на Доброто постигат големите работи в света. Мислете първом за хората и после за себе си. Като направиш едно добро, 25 хиляди години ще жънеш последствията. Една сестра каза: „Моят мъж дава дрехи и пари на другите.“ Това е нищо. Това не е благодеяние. Дадеш дрехи, пари, хляб – добре, но кое е по-ценно? Да дадеш от своята душевна Любов и Светлина, тогава си добър. Новото схващане не стои да направиш добро някому по обикновен начин. Срещам някой човек. Няма да му отворя моето шише и да му дам, защото после пак ще има нужда от вода, но ще го
към текста >>
14.
3_10 ) Законът за причини и последствия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
същият. При един светия, който живял 20 години в пустинята, дошъл един адепт и светията го нахокал. Адептът турил плоча и думите на светията се отпечатали там. След една година адептът занесъл тази плоча и тя казала всичките думи на светията. Светията вдигнал ръце: „Какво зло съм направил на тази плоча, че ме ругае така?“ Адептът казал: „Тази плоча ти си я създал.“ Значи ако те ругаят, ти си създал това ругаене; ние сме причина хората да ни хокат. Като дойде хокането, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, много малко си ми дал. Аз заслужавам повече.“ Който иска да бъде съвършен, така трябва да прави. Някой казва: „Никой не мисли за мен.“ Но и ти за никого не си мислил. Ако човек хвърли парчета стъкло по двора и после ходи бос, ще се нарани. Така се обяснява законът на кармата. Със своето скрито лошо ти предизвикваш лошото у другия. Със своето скрито добро ти предизвикваш доброто у другия. Престъпленията се дължат на низшите духове, които работят чрез човека, но човек е отговорен, че ги е допуснал. Някой те е обидил и ти казваш, че не можеш да го обичаш. Но и ти си обидил някого. Ако хората знаеха законите, другояче биха живели. Всяка погрешка носи ужасни последствия. Човек има свобода да направи добро и да направи престъпление. Но след като направи престъплението, изгубва Свободата си. И обратно – като направи добро, става по-свободен. Някой ти казва лоши думи; след като го нагостиш, можеш да му дадеш един приятелски съвет: „Каквото казваш на мен, на други да не го казваш,
към текста >>
15.
3_12 ) Имаме дом неръкотворен
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
пациентка. Когато чувате пукане от заминалите, те разговарят с нас: един път пукане значи „не“, два пъти – „донякъде“, три пъти – „да“, четири пъти значи „без всяко съмнение“. Една ваша хубава мисъл, отпратена към същества от онзи свят, те я възприемат и сърцето им затрептява. А когато вие възприемате техните добри мисли, изпратени към вас, вашето сърце затрептява. Заминалите взимат голямо участие в живота на Земята. Една голяма част от това, което става тук, се дължи на тях. Благодарение на заминалите в другия свят се поддържа интензивен живот на Земята. Благодарение на тяхната дейност, ние издържаме, иначе бихме се обезсърчили при лошите условия. Те постоянно ни насърчават и казват: „Няма нищо.“ Заминалите ни правят много повече добрини, отколкото когато бяха тук. Някои заминали не се явяват след заминаването си, понеже много са заети там с работа. На д-р Миркович умрял по-големият брат и оставил 20 000 лева за параклис, а синът му ги употребил за себе си. Дошъл умрелият и казал на брат си: „Иди, кажи на племенника си да направи параклиса, срамно е.“ Причината за умирането не е една и съща. Определено е от Бога кой колко да живее, но понеже хората не изпълняват, не вървят по Божия път, то малко хора остават да живеят колкото им е определено. По някой път Бог допуща да те дигнат от Земята, за да не правиш повече прегрешения. Псалмопевецът казва: „Да не ме вземеш в половината на дните ми.“ Учителя се обърна към една сестра и ѝ каза: Твоите дъщери заминаха, защото едната
към текста >>
16.
3_21 ) Промисъл
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
зъбите, езикът са все блага. Ние всички живеем с Божиите блага. Няма нещо, което да се случи на човека и за което да не го предупредят. За всичко го предупреждават. Вяра, Вяра трябва, както у децата. Казано е: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ А хората искат да бъдат като старите. Някой път Господ те оставя, но Той е пак при теб и като види, че падаш, ще те хване. При слизане от планината може да си изложен на хиляди опасности и
благодар
ение, че нещо ви пази, вие преодолявате. Някой идва при мен с някоя болест, но тя е повод, за да дойде този човек при мен. Невидимият свят му подготвил този повод, за да дойде и да му покажа каква промяна трябва да стане в неговата душа, за да се свърже с Бога. Един беден човек обикалял света. Той вярвал в хората, вярвал и в Бога. Пристигнал в един град и всички други, които влизали през портата, били посрещнати и приети, само той останал да ходи от къща на къща и да чува едно и също – че няма място за него. Отчаял се и казал: „Господи, изоставен съм от всички!“ Но един млад човек го бутнал по рамото и го попитал какво има. Отговорил, че никой не го приема в този град. Младежът бил с високо положение, качил го в един файтон, завел го у дома си, дал му на разположение един разкошен апартамент и му казал: „Тук можеш да стоиш колкото искаш.“ Пътникът казал: „Много добри хора живеят тук.“ Момъкът му казал: „Не, тук е място, дето Бог живее!“ Когато хората изоставят човека, тогава Бог работи за
към текста >>
17.
3_23 ) Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Имай спокойствие, няма да ти направя зло, ще ти помогна.“ Казах му да туря дясната си ръка отгоре върху главата му и да го глади по гърба – от главата до опашката; в това време ще му говори мислено нежни и успокоителни думи. Казах му още, че като свърши подковаването, като освободи добитъка, последният ще обърне главата си към теб, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти, като че ли мирише нещо; с това добитъкът ще ти изкаже своята
благодар
ност. Тези съвети дадох на този брат през 1923 година и след няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи резултата. Всякога добитъкът бивал кротък и спокоен, даже неговите клиенти се увеличили по причина на това, че не посягал на животните – идвали и от други села да им кове подкови. Веднъж докарали един буен кон; стопанинът му предупредил, но нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, няма нищо, той е много кротък кон.“ И нашият брат направил молитва, без да усети господарят на коня, и почнал да го глади от главата до опашката и му говорил мислено. И конят си стоял кротко, а господарят му казал: „Никъде не съм го ковал така, без да мръдне. Какво му направи, че да не мърда?“ Този човек бил от друго село – от с. Победа, но му станал постоянен клиент. Нашият брат отделял десятък от житото и от занаята за Божествена цел. И всичко му тръгнало, в скоро време изплатил всичкия си дълг, който възлизал на 23 000 лева; така той опитал закона, а този закон е силен. Ако орачът, който
към текста >>
18.
5_03 ) Разкрити и неразкрити планове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
все хубаво, прозорецът беше широко отворен и никой не заболя. А когато тръгнахме на Свети Дух за Витоша, беше понеделник, 21 юни 1937 г. и щеше да вали, обаче казах на Месечината да отвлече дъжда на друго място. И наистина се отложи за двадесет и четири часа. Някой път, като искам дъждовна баня, казвам горе на Небето да вали и вали. Винаги знам кога ще вали и колко ще вали, но отивам нарочно и съм разположен. Не казвам на този, който ме придружава, че ще се поомокрим, а на дъжда
благодар
я, че върши една хубава работа. Има много неразкрити работи, Природата все още не се е разкрила. В нея съществуват ред системи и невъзможното в една система е възможно в друга. В ония години, когато при долните Мусаленски езера беше построена само малката хижа, един момък, Коста, беше неин пазач. Ние с Братството направихме екскурзия до връх Мусала, а Коста наловил пъстърви, за да ги продава. Попитах го колко ще ми вземе за тях, той направи сметка и аз се съгласих: „Хубаво, плащам Ви рибата, дайте я на мен.“ Рибата беше жива, защото беше ловена със сак, и плуваше във вода в една огромна тенекия. Ние я върнахме обратно в езерото. След това Коста престана да лови риба – стана преврат в него, прие вегетарианството. Веднъж при екскурзия до връх Мусала напредвахме заедно с една група братя и сестри и на пътя ни се бе навила на колело отровна змия. Турих си бастуна над нея и тогава тя издигна главата си и част от тялото съвсем отвесно. След това направих с бастуна си няколко кръга във въздуха над
към текста >>
19.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
разправи какво се е случило през нощта: „Убедих се, че има духове, но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя. По едно време креватът ми почна да се люлее. Уплаших се и се завих с одеалото през глава. След това креватът ми почна да се издига към тавана и като го достигна, направи няколко обиколки и бавно се спусна на друго място. Не спах до сутринта.“ По-долу ще изложим някои други случки от живота на Учителя. Веднъж една сестра дойде при Учителя да Му
благодар
и. Преди две години имала намерение да се ожени, но Учителя я възпрял да почака, защото, ако се събере с бъдещия жених, той щял да я убие. И точно така излязло; тя отказала, а онзи човек се оженил за друга, която убил. След като
благодар
и от сърце, сестрата помоли Учителя да ѝ каже какво да прави през следващите две години. *** Един брат сподели, че има големи неприятности в семейството и не знае какво да прави. Учителя му обясни, че има един враг в Невидимия свят. Още от минали прераждания му бил враг, а в последното е бил негов роднина, който след заминаването си в отвъдното, го преследва и прави пакости на домашните му. Той му препоръча да се моли за този свой враг и то всеки ден по шест пъти, независимо в кои часове – сам да си избере. Да се моли и за тези от домашните, на които им се пакости. След известно време неприятностите в семейството на този брат престанаха. Учителя ни бе казал: „Мога да лекувам, няма болест, която да не мога да лекувам. Мога да издигна и мъртвите, но кои? Не
към текста >>
20.
5_10 ) Път на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
които могат да се подложат учениците. Например един ученик тъкмо се разговаря с един свой другар и водят много пълноценен и вдъхновен разговор, а едно лице му казва: „Можеш ли да ми донесеш вода?“ Той трябва да отиде, да не наруши хармонията и после пак да продължи разговора, без ни най-малко недоволство. В живота всичко е изпит. Някой човек страда и не знае защо страда, а за ученика това е предметно учение. Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, трябва да бъде
благодар
ен на Бога, да има радост и хармония в себе си. Това е изпит. Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам.“ Всеки човек е подложен на изкушение. Някой път все ще дойдат изкушения. Без страдания може, ако не грешиш; и с радости може, ако живееш чист и свят живот. Но всички трябва да минете през огън; нали златото, докато не мине през огън, не може да се пречисти. Когато човек стане коравосърдечен, тогава го слагат на огън. Като мине огънят, човек казва: „Сега почнах да поумнявам.“ Докато дойде съзнанието у хората да живеят добре, колко време ще мине! – Това е дълъг процес. Много микроби има, които живеят във вас и трябва да се пазите. Във вас вдигат шум низши същества. Ти имаш едно низше желание, което те води. Кой си ти? – Този, който е вързан за това желание. Най-първо в теб се заражда едно много малко желание, чийто произход трябва да знаеш, защото ако се свържеш с него, то ще ти донесе страдание. Някои състояния, които
към текста >>
21.
5_13 ) Издигай се към по-висшите светове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ще си кажат: „Много стои, много се моли, омръзна ни да чакаме.“ Като дойде някое съмнение в теб, трябва да поставиш диагноза – трябва да знаеш, че си извън храма. Както една руда се туря в пещта, за да се разтопи и да се изкара златото, така и Висшите същества прекарват хората през известни изпитания. Тези изпитания са огнени, за да се събуди доброто във вас, а непотребното трябва да остане настрана като сгур. Когато Бог направи първия човек, искаше да види дали Адам има послушание и
благодар
ност, но той не издържа изпита и трябваше да мине по пътя на страданието. В Духовния свят има много опасни работи. В съвременния окултизъм някои искат да бъдат силни, да правят каквото искат, без да бъдат отговорни. Някои си търсят белята. Пита ме някой: „Дали прогресирам или не?“ Ако го похваля или ако го укоря, ще му направя зло. Ако го похваля, ще дойдат лоши духове и ще кажат: „Има какво да се обира!“ А пък ако го укоря, те ще кажат: „Той е от нашите, да отидем при него и да му дадем съвет.“ Детето нито го хвали, нито го укорявай. Земният живот представлява една от Великите школи. Засега по-велико училище от това за нас няма. Тук, на Земята, щом живеете добре, има шанс в бъдеще да бъдете Ангели, но ако като хора не живеете добре, Ангели не може да бъдете. Трябва да се даде стимул на душата, за да се освободи от ограниченията. Човек доброволно е станал роб на условията. В началото на всяка работа човек е абсолютно свободен и като не спази първата свобода, която има, после се явява вече
към текста >>
22.
5_17 ) Сигурността на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
изядете всичко – оставете за друг път и за други. Вие сега изучавате най-мъчната музика – музиката на Живота. Целият свят е училище за дисциплина на човешките души. Сигурността на ученика стои в ученето. В този мимолетен живот ние не можем да разрешим всички въпроси. Но онази мисъл, която остане в твоето съзнание и нищо не може да я помрачи, е висок планински връх – тя е това, на което в дадения случай можеш да разчиташ, тя е Реалното. Един учител ти е преподавал урок и за да му се от
благодар
иш, трябва да го заучиш. Бодри бъдете и изучавайте Божиите закони. Учете! Това, което един е постигнал по един начин, вие по същия начин не можете да го постигнете – пътищата са разнообразни, по един и същ начин не стават нещата. Примерът на другия за теб е само поощрение. Докато скъсаме със старото, не е лесна работа. Трябва да минем през огъня и да не изгорим, да минем покрай греха и да не се окаляме. Използвайте условията, които Бог ви е дал. От добродетелите, които имате, и от погрешките, които имате, се учете. Всички трябва да се стремите да влезете в хармония с Разумните същества. Целият живот на човека трябва да бъде приготовление за Духа, който иде. В духовния живот, след като е работил дълго време за другите, човек трябва да работи и за себе си. Правете малки опити, за да се видят резултатите. Ще работите отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи възприемателната ви сила. Навсякъде трябва да виждате Божия Промисъл и хубавото в изворите, в дърветата, в реките, в песъчинките
към текста >>
23.
5_20 ) Беззаветно служене
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ще се намери в една мъчнотия. Благословени занаяти за ученика на Бялото Братство са производство на зърнени храни, зеленчуци, овощарство и пчеларство. Има и други благословени занаяти. На всинца ви трябва по едно изкуство. Човек трябва да има най-малко един занаят, на който да разчита. Трябва да знае някое изкуство, да има някоя професия. Едно време отшелниците, които са се уединявали, са изучавали тревите и са лекували хората. Те владеели едно изкуство, били са лекари и хората от
благодар
ност са им носели всичко; все трябва да има човек някое знание. Мнозина от вас почнете да давате пример. Говорете на страдащи хора, понеже са готови да разбират. Те са изорана почва, защото са страдали. Докато не дойдат страданията, няма пробуждане. Много хора искат да станат добри, да влязат в Царството Божие, за да подобрят своето положение, а не искат да работят за Господа. Работете за Господа. В този живот можеш да се преродиш двадесет пъти, ако работиш. Всяка година се прераждаш по веднъж. Някой ще дойде да те пита дали има прераждане. Кажи му, че всяка година се прераждаш. Можеш да почнеш от тридесет и третата година. Можеш поне десет-петнадесет прераждания да прекараш, но трябва голяма, решителна ръка. Трябва да искаме всичко онова, което добрите хора мислят, да се изпълни и само така може да се образува едно ядро между народите. Говори на хората това, което е позволено, има неща, които не са позволени. Не говори на хората за неща, за които не са готови, това е светотатство. Каквото ви
към текста >>
24.
5_29 ) Божественият живот е реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
желязото им е било по-нагорещено, но днес постепенно изстива, без да забележат, това е един крив път. Когато дойде вътрешна криза, човек да бъде нащрек, да работи с мисълта си, да не допуща отрицателна мисъл в себе си и да я замени с положителна. Във време на кризата да работи с мисълта си, с нея да промени състоянието си. Човек като работи за Бога, трябва да е твърд, силен, каквото и да стане, да уповава на Бога, да знае, че има над него една сила, която бди и каквото дойде, да
благодар
и. По някой път, когато дойдат вътрешни кризи на отчаяние, съмнение, страх и пр. – то е събуждане на стария живот в човека. Човек го е надраснал, но по някой път старият живот иска да се събуди. Така че човек да бди зорко, с вяра, с молитва и с постоянна вътрешна работа. Нашата сестра ще победи това състояние. Една богата рускиня дошла в мизерия и в отчаяние, не ѝ вървяло и решила да се самоубие. Едно благотворително дружество било решило да ѝ прати 500 лева, но по пътя парите се изгубили. Тя осъзнала: „Не ми давайте нищо, голяма грешница съм.“ И почнала да се изповядва: „Като бях богата, правех на вас това и това.“ Пречистила се, а една нейна приятелка я препоръчала на един американец, който я повикал в Париж. По-късно животът ѝ се подобрил и на нейно разположение били вече цели петдесет хиляди лева. Така че, докато човек не се озари отвътре и докато не въдвори в себе си един ред, не се оправят работите му. Сега ще
благодар
ите, че сте се събудили навреме, не сте закъснели; това е една
към текста >>
25.
6_02 ) Изуй си обущата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и изобщо изпитвате Любов към тях, тогава те ще ви се изявят. Една сестра запита: „Кое време е най-благоприятно, за да практикуваме свещения час?“ Най-благоприятните часове са от 24 ч. до изгрева на Слънцето. Когато сте при Рилските езера, не се молете в палатките, а за целта излизайте на Молитвения връх след полунощ. Когато човек се вглъбява в себе си и когато работи между другите, влагайки личен елемент, не се ползва, но ако го прави за Бога, тогава се ползва. Щом човек оставя еднакво
благодар
ен, когато го хокат и когато го хвалят, той е по-близо до разбирането на Истината. Подаването на заявление за влизане във Вътрешната школа е вътрешен процес. За да се сближи човек с Висшите същества, трябва да мисли така, както те мислят. По въпроса за влизане в общение с тези Същества, ще ви кажа, че вие трябва да вървите по пътя на Христа. Друг път, освен пътя на Христа, няма. Човек трябва да отправя ума си към Бога и тогава ще се уредят работите, ще дойде едно велико разбиране, вътрешно прояснение. Когато човек възлюби Бога и тръгне ли към Ангелите, то те ще го посрещнат. Но ако не възлюби Бога, няма какво да го посрещат. Човек, като отиде при ангелите, трябва двадесет години да учи техния език, после трябва да посещава техните училища, за да разбере културата им. Когато човек е на Земята и възлюби Бога, той ще намери Съществата горе, които го обичат. Едно условие за влизане във връзка с Белите Братя е да работиш, както те работят и да работиш заедно с тях. Те работят при създаването на
към текста >>
26.
6_05 ) Седем групи по трима
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
праща в света, е Божествена и да не мисли за последствията. Човек трябва да изучава Словото, а едновременно да практикува молитва и съзерцание. Това е пътят и да не се безпокои, да вярва, докато дойде просветлението и общението с Христа. Отворете сърцето и душата си, Светлината ще проникне там и ще дойде разбирането. Как трябва да четеш Евангелието от Йоана и други свещени книги? Първо започнете с молитва, не по буква, но по Дух се молете. И като свършиш четенето, пак с молитва
благодар
и. При всяко четене почвай и свършвай с молитва. И като дойдеш всред четенето до някое място, което не разбираш, пак се помоли за разбиране. Стана дума за свещения език. Учителя каза: Този език се учи във Вътрешната школа. Писано е: „Като дойде Духът, той ще ви научи.“ Като се качите между Ангелите, веднага техният език ще стане достъпен за вас. За тази цел трябва да повдигнете съзнанието си. Ще ви дам едно упражнение: размишлявайте често върху Божествения свят. Нека се образуват седем групи от по трима души. Тези групи да се събират засега всеки понеделник вечерта. Големите групи не са практични. Братът попита: „Един и същ ред ли ще карат тези групи?“ Да има разнообразие в дейността. След няколко събирания на групите в понеделник вечер да се събират веднъж на седмицата, между 4 ч. и 5 ч. сутринта. Ще прекарвате в молитва, размишление, концентрация и съзерцание. Ще размишлявате върху следното: Любовта носи Светлина и Свобода. Светлината носи Свобода и Живот. Свободата носи Светлина и Любов.
към текста >>
27.
6_06 ) Вода, която постоянно тече
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ТЕЧЕ Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Стана въпрос за вътрешната работа на ученика. Непрестанно се моли! Когато е будно съзнанието, тогава е време за молитва. Три пъти на ден ще
благодар
им за Доброто, което Бог е вложил в нашия ум, в нашето сърце и в нашата душа. Когато станеш сутрин, три минути ще се съсредоточиш, ще мислиш за Бога и ще мислиш, че се намираш между Ангелите. След молитвата да се прави опит и да се види в мълчание какви вълни ще дойдат. Някой път може да дойде само един глас, който не е толкова определен, а някой път гласът става определен. Един брат попита: „Кога могат да се правят тези опити?“ Те всякога могат да се правят, когато и да е – и денем, и нощем. Човек не трябва да пропуща случая – дето и да е, да прави такива опити. Една сестра попита: „Вие бяхте казали в една лекция, че Свещените книги трябва да се проучват по нов начин. Кажете някои упътвания за начина, по който да проучваме Свещените книги.“ Ето начинът: мислете за Бога, за Божествения порядък, който е съвършен. Човек да не е в статическо положение, но промени да стават в него, т.е. да не бъде като застояла вода, но като вода, която постоянно тече. Един брат попита: „Кой е методът за излъчването?“ Методът е концентрирането. Тогава човек естествено ще влиза и ще излиза от тялото си. Концентрирането да става по естествен начин. Когато излиза от физическото тяло, това да му бъде като почивка. Ще ви дам едно упражнение: отваряйте Библията в течение на десет дни и четете
към текста >>
28.
6_13 ) Да възлюбим друг друга
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ДРУГА Един брат имаше частен разговор с Учителя в приемната му стая. Стана дума за молитвата. Човек трябва да се моли постоянно. След полунощ може да става и да се моли, а денем да отдели за молитва по пет минути на всеки час. Това може да се прави при всяка обстановка, без другите да усетят. Даже когато си чиновник в една канцелария, можеш да стоиш малко замислен и да изглеждаш, че разсъждаваш върху това, което пишеш, а всъщност да прекарваш в тайна молитва. Братът каза: „Много
благодар
я, че ни дадохте един метод да се молим на всеки час по пет минути.“ Това, което ви казах за петте минути, да не се разправя тук и там. Братът попита: „В кои часове през нощта да се молим?“ Може да се приложи следното правило: когато се събуждаш през нощта трябва да се молиш; но този въпрос има по-дълбока страна – и когато спиш, пак да бъдеш буден, да имаш будно съзнание горе, където имаш астрална работа. Ала във време на спане можеш да отидеш още по-високо. Човек да има Вяра, да се моли, да очаква и да се издига високо със своето съзнание. Един ден човек ще се качи на някой връх, за да има простор пред себе си. Новата работа днес е да възлюбим друг друга! Оттам трябва да се
към текста >>
29.
7_01 ) Вяра
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Без Вяра не може да се угоди на Бога. Значи без силна воля, с която да служиш на Бога, без силни чувства и без силна мисъл, пълна със Светлина, не можеш да угодиш на Бога. Когато човек мисли, че нещо не е уредено, че нещо не му достига, това е вярване, а не вяра. Вярата е работа за Бога. Човек да е винаги в молитвено състояние, това е вяра. Когато човек се моли три пъти на ден, това е вярване, а когато непрекъснато се намира в молитвено състояние, това е вяра. Един брат каза: „Учителю,
благодар
им Ви. Вие ни дадохте упътвания за вътрешна работа. И това упътване ще ни служи не само за един ден, а за през вечността. Ние ще прилагаме това. Това е велико Откровение за нас.“ Вярващият е силен. Той радиира, от него излизат мощни енергии към всички посоки. Човекът на Вярата е антена, която възприема енергии от целия всемир. Вярата е възприемател, затова с Вяра стават работите. Възприемането става с Вярата, а Реалността иде след нея. Значи Вярата подразбира един процес на възприемане. И само при мъчнотии и страдания можеш да развиеш Вярата си. Някой ме пита дали вярвам в Бога и аз му поднасям една хубава круша, изваждам и за мен една и му казвам: „Да станем сладки като тези круши.“ Ние вярваме само в това, което сме опитали. Защо някои имат силна Вяра? Това се основава на техния опит от миналото и днес идват с готов капитал. Обаче има неща, които все още не сме опитали, а са верни. Силата на човека стои в неговата Вяра. Една сестра попита: „Каква трябва да бъде нашата Вяра?“ Детинска! Човек
към текста >>
30.
7_04 ) Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Човек трябва да има ясна представа какво значи смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. Старото възпитание трябва да се замести с ново. Христос съзна, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. И Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна
благодар
ение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше. И апостол Павел каза, че има трън в петата си. Също така и неговото издигане се дължи на този недостатък, който имаше. Похвалите карат човека да пада. Ала във всеки човек има по един трън, който му помага в издигането, понеже го смирява и по този начин го предпазва от падение. Ще ви дам едно правило: когато човек дойде в изкушение, нека се смири, веднага да се почувства малък пред Бога; тогава изкушението го отминава. Като се смирява, да почувства, че Бог е всичко, че трябва да изпълнява Волята на Великия и че ще прави това, което Той иска. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа. Това е едно мистично разбиране. Човек сам себе си не може да хвали. Под думата недостоен се разбира неизраснал и още негоден да възприема. Ти може да приличаш на Ангел, но понеже сега си в плът на Земята, ще се смириш. Казано е за Христа: „Той прие рабски образ.“ Да ти е приятно, когато хората не ти обръщат внимание. Ако съм виден човек и хората обърнат
към текста >>
31.
7_05 ) Чистота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
с Напредналите същества, ако нямаме Чистота. В чистата вода живеят риби, ала в мътната не могат. Какво значи човек да е чист? Това значи да е в бистра, кристална вода. Може ли да се омърси океанът, като туриш малко кал в него? Също така, когато човек с Любовта си и с Чистотата си прилича на океан, не може да изгуби своята Чистота. При Чистотата сърцето на човек не се свива, като погледне, че някой има големи знания; напротив – той се радва, че другият е даровит, и в същото време е
благодар
ен за това, което има. Но това, разбира се, не означава, че няма да се стреми към по-горно състояние. Също така, когато види, че някой има голяма къща, радва се на това и не му е мъчно, че той няма такава. У някои се заражда желание всичко изведнъж да схващат, което е невъзможно. В Окултната школа се изисква дълго възпитание и приготовление. Най-първо се изисква очистване на човешкия мозък. Казано е „Бъдете чисти и свети!“ и трябва да се създаде една чиста атмосфера, в която влиянията да бъдат добри. С примес на лоши мисли Черната ложа иска да разстрои мозъчните органи и тогава от Божествения свят не може да се приемат Божествени мисли. Хората от света не могат да приемат Божествените мисли, понеже мозъкът им постоянно се занимава с обикновени работи. На един прост инструмент не може да се свири нещо грандиозно. Когато един мъж върви и сянката на една жена пада върху него, той върши голямо престъпление. Когато един мъж върви, той винаги трябва да гледа сянката на жената да бъде настрани, да
към текста >>
32.
7_06 ) Развитие на добродетелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След лекцията пред Младежкия окултен клас и след гимнастичните упражнения се върнахме в салона. У всинца бяха живи идеите, които Учителя бе поднесъл. Той говори за Добродетелите, които ученикът трябва да развие, за да има постижение и за да се разгърнат силите и дарбите на неговата душа. Една сестра каза: „Учителю,
благодар
им за днешната лекция. Тя хвърли светлина върху една от задачите на ученика.“ Трябва да се знае откъде да се започне при развитието на една Добродетел. За да имаш Кротост, откъде ще започнеш? Или искаш да бъдеш милосърден; откъде и как ще започнеш? Много е трудно да се започне. Преди всичко ученикът трябва да има безкористие в Школата – когато отиде да учи, да няма користолюбива цел. Изобщо, когато отиваш някъде, да нямаш користолюбива цел. Минете в свръхсъзнанието. Бъдете безкористни, понеже всичко, което има човек, вътрешно му се дава. Той трябва да го пази, но да не мисли, че това от него зависи; утре ще му дадат повече или по-малко. Друго качество на ученика е Разумността. Добрите желания, щом не са обмислени, са най-опасни. Разумен ли е човек, и Небето е с него. Под думата Небе се разбира Разумното, с което нещата стават. Близо до разумността е съобразителността. Трябва един вътрешен баланс. По сърце човек трябва да бъде Божествено дете, а по ум не трябва да бъде никакво дете. Друго качество на ученика е Мекотата. Бъди мек като водата, без да си вода. Бъди мек като въздуха, без да си въздух. Като блъснат някого, той се развиква: „Не ме ли
към текста >>
33.
7_08 ) Страданията водят към добро
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
повдигнат тези, които са в ада, а тези, последните, искат да свалят другите при себе си. Не може да отречем, че има излишни страдания. Например ядеш мъчно смилаема храна, ядеш вечерно време гъби сърненки; излишно е, има да се въртиш в леглото си. Като дойде някое страдание, знай, че то ще донесе Божие благословение, защото ако не дойде, ще се случи друго нещастие. Един човек ми се оплака: „Изкълчих си крака“; казах му: „Много добре е станало. Ти беше намислил да убиеш един човек, но
благодар
и, защото сега не би го направил.“ Той си призна: „Да, това е вярно. Отде го знаеш?“ Някой път страданието предотвратява по-големи нещастия. Един намислил да се самоубие, но някой го ударил по челото с яйце. То се разляло по дрехите му и той си казал: „Този човек съвсем ми похаби дрехите!“, отишъл да се чисти и му минало желанието да се самоубива. Значи, когато човек е неразположен, идва едно страдание, което е съответно на състоянието му, за да го
към текста >>
34.
7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
толкова съществено, защото когато страдаш, мислиш, че няма да го забравиш, обаче щом мине, намираш го като някой далечен сън. Но който е страдал, той може да цени нещата, а който не е, няма оценка за тях. Някой може да се оплаква от живота на Земята, но тези опитности, тези богатства на друго място не може да ги добие. В Небето, в Астралния свят ще добие това, което е свойствено на съответните светове, но онова, което е характерно за Земята, там не може да го добие. За това, което знаете,
благодар
ете на Бога. Сега пътят на човешката душа е такъв. Мнозина от вас имате убеждение, че трябва да бъдете гледани внимателно, дъжд да не ви навали, никой да не каже нищо лошо за вас. Трябва да знаеш, че има една друга страна: не можеш да добиеш една опитност, докато нямаш външни противоречия. Ако пък имаш външни благоприятни условия, ще имаш вътрешни противоречия. Ние не разбираме и мислим, че страданията са безпредметни. Те изграждат света. При радостите ние се намираме вече в един уреден свят. Някоя опечена пита е сложена пред теб; питай я през какви страдания е минала, за да дойде на трапезата. Всички несгоди в живота са все за опознаване на хората, другояче не биха се сближили. Някой падне и си счупи крака; ти минаваш, помагаш му и се сближаваш. При скръбта става разтоварване на парахода, разтоварва се ден, два, три. Когато една сестра е тъжна, нека друга да отиде да ѝ попее, да ѝ занесе подарък. После да я посети втора, трета, десет сестри и тя ще се промени. Така ще стане едно сближаване.
към текста >>
35.
7_16 ) Мъчение и страдание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При частен разговор на Учителя стана въпрос за разликата между мъчение и страдание. Страданието не е последното. Има нещо по-страшно от страданието и то е мъчението. А и от мъчението има нещо още по-страшно. По-добре е да страдаш, отколкото да се измъчваш. Каква е разликата между мъчение и страдание? – При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си
благодар
ен и не се ожесточаваш. Закон е, че страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Мъчение е, когато слизаш надолу, към центъра на Земята, а страдание е, когато те извеждат навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. Ти си осъден за сто години – това е мъчение; осъден си за няколко години – това е страдание и след изминаването на тези години ще ти се отворят вратите и ще излезеш навън. Когато страдаш и роптаеш, това показва, че тези страдания си ги заслужил, те са плод на твоите минали погрешки. А когато ги посрещаш с
благодар
ност, това показва, че ти страдаш за другите като жертва. При страданието имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква Надежда. Братът помоли: „Учителю, дайте ми материал за духовна работа.“ Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата си и кажете: „Господи, искам да ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си Дух.“ Ще ви дам друга формула, която може да изговаряте през всяко време:
към текста >>
36.
7_20 ) Отношение към страданието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
всичко е устроено и нищо не си платил. Обезсърчиш ли се, разбери, че има други, които те обезсърчават; освободи се от тях, кажи на тези духове: „Аз съм мобилизиран, ще ме оставите на спокойствие!“ Всяка сутрин прочитайте по три стиха от Евангелието от Йоана и всичко ще отмине. Ликвидирайте със старите сметки и с всички тези заблуждения. Този, Който е допуснал хиляди блага за теб, какво от това, че ти е дал и една малка неприятност за разрешаване? Един свещеник ми каза: „Като почнах да
благодар
я за страданията, те си отидоха.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Като обикнеш болестта, и тя си отива. Когато дойде страданието, трябва да
благодар
им за него, но това не ще означава, че ще се примирим. Не, ще се стараем да го отстраним, но додето то ни тъпче, ще бъдем
благодар
ни и ще знаем, че ни възпитава, че ни пробужда, че ни чисти. Предназначението на Живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, Радостта, Хармонията, Красотата и Свободата. Някой може да каже: „Тогава не е ли по-добре да няма страдание, не може ли без страдание?“ На това ще се отговори така: първо, може без страдание, щом си чист. Щом си нечист, то ще те мачка; тогава страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти. Второ, може без страдание, ако не грешиш, ако не нарушаваш Божествените природни закони. При най-малко нарушение страданието идва като последствие, за да те научи да не грешиш. Нарушаването и на най-малката Добродетел води към страдание, което иде да те възпита. Трето, може
към текста >>
37.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
разпра- ви какво се е случило през нощта:"Убедих се че има духове но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя По едно време креватът ми започна да се люлее. Уплаших се и се завих с одеялото през глава. След това креватът ми започна да се издига към тавана и като го достигна направи няколко обиколки и бавно се спусна на друго място. Не спах до сутринта. По долу ще изложим някой други случки от живота на Учителя Веднъж една сестра дойде при учителя да му
благодар
и. Преди две години имала намерение да се ожени но Учителя я възпрял да почака защото ако се събере с бъдещия жених щял да я убие.И точно: така излязло тя отказала а онзи човек се оженил за друга която убил. След като
благодар
и от сърце сестрата помоли Учителя да й каже какво да прави през следващите две години. Един брат сподели че има големи неприятности в семейството и не знае какво да прави. Учителя ме обясни че има един враг в Невидимия свят. Още от минали прераждания му бил враг а в последно е бил негов роднина който след заминаването си в отвъдното го преследва и прави пакости на домашните му. Той му препоръча да се моли за този свой враг и то всеки ден по шест пъти не зависимо в кой часове сам- да си избере. Д се моли и за тези от домашните на който им се пакости. След известно време неприятностите на този брат изчезнаха от семейството. Учителя ни бе казал:"Мога да лекувам няма болест която да не мога да лекувам. Мога да издигна и мъртвите но кой? Не всички а тези който Бог ми каже.
към текста >>
38.
6) В посока към екватора
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Ще го отуча от този навик да се изтяга!“. И пратил стършела, воловете пощръклели, разтичали се, а после говедарят ги гонил, догдето ги намери. Така че говедарят не се излежавал вече. Брат Н. помоли Учителя да изпее някоя песен, която досега никога не е пял пред нас. И Учителя изпя следната песен: Странник съм в този свят. Никого аз не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята
благодар
ност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе. Някой път човек се превъзбуди; за да му мине, нека пее. Или някой път се сепне и за да възстанови своето предишно състояние, нека да изпее някоя песен. Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Богатият на всеки беден хвърлял по орех. Десетият бедняк счупил ореха и изял съдържанието му. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Това е изкуство. Има красиви неща в Живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи, но някой път ние спим и не виждаме красотата на Живота. Ние не сме използвали нито една стотна част от възможностите, които ни са дадени. Дадено ни е много. Ако човек живее по Духовния път, никой не може да го обере. Защото, докато го обират, торбата му сама ще излезе от мястото, където е скрита, и ще се върне пак при него. Един
към текста >>
39.
8) Вегетарианството
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
би ги изучил. Този глупав наглед лук е философ, ще ти даде нещо. Казваш: „Ядох лук и оздравях“. Отслабнал си, обезкуражен си, но ядеш ябълки и се освежаваш. Една сестра попита: „Децата трябва ли да се оставят сами да си избират месна или вегетарианска храна?” Не, те още не разбират и родителите трябва да им дават вегетарианска храна. Вегетарианството е бъдещ начин на хранене на цялото човечество. И затова който сега е вегетарианец, той е в авангарда на Новата култура, която иде. Благодарете на Бога за новата рецепта на хранене: череши, круши, ябълки. Оставете старото. Ще дойде време, когато хората ще ядат само плодове, така ще се хранят с кондензирана светлина. Съвременните хора са слепи за много работи, дори мнозина не могат да различат листата на прасковата от тези на черешата. Аз, щом не видя круши или ябълки в дадена местност, отминавам, а когато ги видя да разперват корони, оставам. По плодовете познавам има ли благоприятни условия, или
към текста >>
40.
11) Всички образи един след друг
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
хора. Това знание, което сега се преподава, е третостепенно. Един брат попита: „Можем ли да добием и първостепенно знание?“. Може. Човек може да има постижения. Хубаво е всяка вечер, като седне, човек да си ликвидира сметките, да ликвидира всяка вечер с живота през деня и да си дава отчет какво е спечелил и какво е загубил през деня, да смята, като че ли това е последният му ден. И после на другия ден като че ли животът му почва отново. Вечерта е приготовление за другия ден. Ще
благодар
им на Бога и ще почнем на другия ден друг живот. Сега, в този живот, ще жънете това, което в друг живот сте сели. И в бъдеще ще жънете това, което сега сеете. Това, което сеете, ще бъде за в бъдеще, сега няма да се ползвате от него. Когато дойде някой при мен, ще му препоръчам хляба, който съм опитал, или мога да му дам вода, която съм опитал. Винаги мога да му препоръчам онова, което съм опитал. Някой път се концентрираш върху Онзи свят и след това, когато почнеш да гледаш този свят, струва ти се като по-тъмен, т. е. Светлината в Онзи свят е по-силна от светлината в този. Нас ни радва Онзи свят, който е в този свят. Вие живеете в Онзи свят и изучавате този свят, понеже тук живеем временно. В Духовния живот има нещо велико и грандиозно. Когато някой обикновен човек отиде на планината, може да срещне вятър, буря. А когато един духовен човек отиде на планината, времето е хубаво. Накъдето и да тръгне, работите му са хубави. Това е при духовния човек: когато завърти ключа в Божествения свят,
към текста >>
41.
14) Възкресение, ангел и синовете Божии
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
този ден, но кой е работил през всичкото време върху тях? Един брат каза: „Някои наши приятели искат да правят комуна. Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти тя?“. Ще разрешите основния въпрос: Любов към Бога. И тогава всичко друго може да се приложи, тогава следващите въпроси вече са лесни. Толстой13 е дошъл до една хубава мисъл: попитали го в какво е Учението Христово и той казал: „В една бурна нощ, като потропаме на една врата, да не ни приемат и да
благодар
им. И навсякъде, където похлопаме, да ни приемат и ние да знаем как да се от
благодар
им. Това е Христовото Учение“. Ако Бог царува и не ни приемат хората, има причина и не трябва да се ожесточаваме. Бурята вилнее, аз треперя, но и хиляди същества има, които са се сгушили – птиченца, мушички и хора. Когато станете сутрин, хубаво дишайте, хубаво мислете и хубаво чувствайте и след това Духът да ви дойде на гости. Има мисли, които са влезли във вас атавистично. По някой път с дни и седмици ви обсебва някоя отрицателна мисъл и трябва да се справите с нея. Сега започнете с една нова страница. Ще отворим нов клас за учениците, в който ще дойдете до приложението. За влизане в този клас най-първо трябва да се научите да мислите. А мисълта, че сте стар, трябва да напусне главата ви. В това училище косата ви ще стане, каквато вие поискате – черна или кестенява. Имате бръчки, но те ще изчезнат. Ще се правят опити, но който влезе тука, няма да говори в света, като риба ще мълчи. Това е едно Учение на
към текста >>
42.
21) Дишане
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
задържа въздух. При това упражнение няма да си служите с бройки, а ще вдишвате бавно и дълбоко, ще задържате въздуха в дробовете си, колкото се може по-дълго, и ще издишвате пестеливо и сдържано. Времето на задържане постепенно ще увеличавате – минута, минута и половина, две минути, две минути и половина и т. н. Учителя ни даде дихателни упражнения от друг характер. При вдишване, задържане и издишване може да изговаряте мислено известни мисли и формули. Например изречението: „Много Ти
благодар
я, Господи, за благата, които си ми дал!“, ще изговаряте по веднъж при вдишване, задържане и издишване. Или може да изберете за същата цел някое изречение от Библията. Може да вземете един стих от Евангелието на Йоана, върху който ще размишлявате през време на дишането. Или пък направете следното: при вдишване да изговорите мислено един път „Отче наш“, при задържане – също, и при издишване – също. Такива вдишки може да правите сутрин, обед и вечер по десет пъти. А може да изговорите мислено при вдишване, задържане и издишване Добрата молитва, общо един път. А думите: „Сила, живот, здраве“ може да изговорите мислено при вдишване три пъти – общо девет думи. Същото направете при задържане и при издишване. Това упражнение правете сутрин, обед и вечер по десет вдишки. Предстои една огромна духовна работа на учениците. Хубаво ще бъде, ако човек изпълни следната програма: половин час за лицето, половин час за установяване правилен процес на хранене в стомаха, половин час за установяване правилен
към текста >>
43.
23) Духовна и материална храна
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ХРАНА Бяхме на общ обяд в малкия салон и стана въпрос за начина на хранене. Учителя каза: Някой яде и е червен, а друг яде и е жълт; някой яде и е умен, а друг яде и е глупав. Който яде, както трябва, той, като
благодар
и на Бога, става здрав и умен, а онзи, който не яде, както трябва, става слаб и глупав. Човек трябва така да се храни, че да няма излишък; остане ли утайка в тялото, заражда се болест. Храна, която при приемането не е свързана с твоята мисъл, не те ползва. Не яж храна, която не обичаш и която не може да привлече мисълта ти. Това, което обичаш и което привлича мисълта ти, с него се храни. Храната, ако я обичаш, ще се отвори и ще ти даде нещо, иначе ще вземеш само огризките от нея. Всяка храна съдържа нещо специфично. И въздухът също съдържа нещо специфично; например може да дишаш в стаята, но друго е на Витоша. За да се проявят по-висшите духовни способности, човек трябва да има по-фина материя и това става чрез храненето, но трябва да се знае как да се изкара важния екстракт от храната. Ние много ядем, а малко извличаме от храната. Същественото е онова, което усвоим от нея. Има по-висши енергии в храната, които могат да се усвоят при съответно душевно разположение. Когато човек е разположен и спокоен, може по-лесно да приеме енергиите на храните – праната. Консервите се развалят и праната им се изгубва. Като присъства Любовта при храненето, тогава човек приема Бога. Процесът на ядене е съзнателен и свръхсъзнателен. Като ще ядеш хляб, мисли за неговата
към текста >>
44.
33) Какво значи да любиш
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта не пита дали някой заслужава Любовта, или не; ако пита, това не е Любов. Радвайте се, когато ви обичат. Радвайте се и когато ви мразят. В първия случай ви дават обработен материал, а пък във втория случай ви дават материал за обработване. Горчивините, скърбите, през които минавате, това са стражари, които пазят да не отиде богатството, което имате, да не бъде разпиляно. Един брат запита: „Как можем да използваме съня за нашето духовно повдигане?” Вечер при лягане ще
благодар
ите за това, което сте получили през деня в ума и сърцето си, и когато спите, душата ще обработва този материал. Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза: Гениалните музикални късове са извадени от Светилището. Гениалното не е в количеството, а трябва да бъде концентрирано и с голяма мощ. В песента трябва да пазиш пространството и времето. Някой път хората удължават пространството и съкращават времето, а друг път правят обратното. Обаче трябва да знаете как да пазите пространството и времето. Трябва да съгласувате времето с пространството. През различните култури времето и пространството в музиката са били разбирани по различен начин: индусите – по един начин, китайците – по друг, и народите от Бялата раса – по различен начин. Не всички думи могат да бъдат включени в една песен, защото някой път трептенията на думите не съответстват на трептенията на тона и тогава има дисонанс. Ето една песен: Настанаха, мамо, нови времена. Не биволи да водим, но на училище да ходим. С биволите, мамо,
към текста >>
45.
37) Музика, свръхсъзнание и яснослушане
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
средата е рядка, акустична, благоприятна за тоновете и затова в един тон се чуват много звуци и гласовете там са полифонични. Всеки тон е полифоничен – многогласен. Една сестра разказа: „Една вечер, когато си тръгвах, долових в салона хорова музика, но се прибрах у дома и по-късно, към един и половина часа след полунощ, се обух и пак влязох в салона. Този път чувах по-ясно музиката. Стоях там, слушах и когато часът стана три и нещо, хорът престана. Останах в салона до пет, за да
благодар
я. Учителю, Вие слушате такава музика постоянно, а аз само един път почувствах, че просто политам.“ Учителя се усмихна. Сестрата продължи: „Не мога да разбера кой учи тези Същества да пеят така хубаво!“. Учителя каза: Те са научени, от векове имат тази опитност. Музиката има далечен произход. Птиците откъде са научили пеенето? Кои професори са им преподавали? Ангелите пеят. Музиката е слязла отгоре. Когато дойдоха Ангелите при раждането на Христа, нали пееха? Музиката отбелязва вече една нова епоха на Спасение. Някои песни идват моментално, в дадения момент: дава ти се тема и трябва да бъдеш вещ, за да я развиеш. Музикантът трябва да носи в своето съзнание музиката, която е горе, в Невидимия свят, и да я свали долу. Музикалната творба не е само от едно музикално лице. Хиляди разумни велики Същества са работили чрез разни музиканти върху музиката, всичко съществува горе. И когато слушаш някои музиканти, сравнявай дали музиката им е верна с оригинала, който е горе. Големите музиканти – Бах,
към текста >>
46.
38) Музиката е свещенодействие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
родил, бял ден съм не видял. — Защо ти дотегна да носиш скръбта, о, човече Божий? Ти си герой на Живота. С една ръка можеш я вдигна и я хвърли, накъдето си щеш. Учителя обясни: Скръбта ще каже на човека така: — Ти не разбра езика, на който ти говоря. Колко години откак те посещавам на теб да говоря, но ме не разбра. Аз исках ти учен човек да станеш, а се потриваш. Аз исках ти да работиш, а се обленяваш. Учителя обясни: Човек трябва да каже така: О, скръб, мила моя сестрице, колко ти
благодар
я за добрите уроци, които си ми дала. Колко се радвам, че си ме посещавала, посещавала, посещавала. След това Учителя изсвири на пиано и едновременно изпя следната песен: Когато бях малко дете, майка ми ме любеше. И тя замина при Него. И в този свят аз останах сам. И оттам тя не се върна. В училище аз следвах. Един ден дойде при мене един, който често писма ми носи. Това бе един млад раздавач. “Ето, тук от твоята майка има писмо“. Когато писмото ми подаде, усмихна ми се той, усмихна. Като се върнах вкъщи, температурата ми бе повишена без болест, нито без треска... Учителя не довърши тази песен. След това той каза: Днес свирих на пианото и пях, за да станат радостни всички скръбни хора на Земята. Сега работя върху едно ново упражнение: „Сътворението на света“. То ще бъде музика, движение и говор. Дълго време работя върху това упражнение. Музиката ще обнови света. След това Учителя изсвири на пиано и изпя следните думи: Малко цветенце, знаеш ли колко си ценно за моята душа? Посадих те и те
към текста >>
47.
46) Ние градим
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, но незабелязано, и му остави един ценен дар. Той, като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл, но остави такъв дар, от който да има нужда. Ако се намира в материална мъчнотия, остави при него незабелязано една златна монета. А ти го разпитваш защо плаче. Не, остави му златната монета. За изпитите, които ни дава Провидението, човек трябва да бъде
благодар
ен. И трябва да ги издържи. Ние си създаваме ненужни страдания. Има страдания, които са нужни, а има страдания, които ние ги създаваме. Един брат попита: „Когато пътят се раздвоява, как да познаем кой път да вземем?“. Щом влезеш в един път, в който Светлината намалява, върни се назад. И щом влезеш в един път, където Светлината се увеличава, върви напред. Щом влизаш в една вода, където дълбочината се увеличава постепенно, върни се назад. А ако дълбочината намалява постепенно, върви напред. В случая под „вода“ разбирам астрални чувства. Много хора се давят в чувствата. Астралният свят е воден и трябва да имаш лодка, за да излезеш от единия край до другия. Изгубил си едно перо; когато го намериш, се радваш. Радостта се дължи на това, че си придобил нещо, а скръбта се дължи на това, че си изгубил нещо. Турил си го някъде и си забравил къде. Ще седнеш и ще си спомниш. Животът е красив и всеки ден за всеки човек има специално благо, което Бог е определил. И човек трябва да си отваря очите, за да го
към текста >>
48.
47) Но ви избрах от света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ще ти кажат отвътре: „Еди на коя си улица една жена се моли и те чака“. И така вие ще ѝ помогнете с радост. На следващия ден ще отидеш при друга жена, която те чака от сто дни. И където отидеш, ще създадеш аура. Божественото учение може да се наложи в света по много начини. Ако ти не приемеш храна от царския син, най-после ще приемеш храна от слугите. Ти ще си мълчиш, когато дойде въздаяние някому за някоя неправда, която е направил на теб. Когато някой светия излекува някого и онзи
благодар
и само нему, това е невярно, а трябва да
благодар
и на Бога. Когато някой ми
благодар
и, аз ще отдам това на Бога и ще знам, че се
благодар
и на Бога, а не на мен. Ако аз съм го излекувал, аз съм се ползвал повече, понеже Благодатта е минала през мен. Сега ще видим дали сте праведни: махнете с ръка, за да се оправи времето. Човек трябва да има сила. Вие седите сега и казвате: „Нищо не вършим“. Много на крива посока сте. Ние не работим с обикновените методи, а работим по други начини, не както светът работи. Трябва сдружаване за съвместна работа. Един плантатор посял голям бостан, но стотина маймуни се кооперирали, наредили се във верига и от маймуна на маймуна подавали плодовете. Така обрали целия бостан. После стигнали до една река, заловили се една за друга, направили мост и останалите маймуни минали по гърба
към текста >>
49.
50) Общи и местни условия за възпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и вярата, като ги подтикват да се помолят за нещо, към което се стремят и което силно желаят. А то когато се реализира, те ще осъзнаят, че е плод на тяхната вяра. Децата знаят за Бога повече, отколкото големите. На тях най-първо трябва да се даде образ на Бога от физическото поле – физическото изявление на Бога. Четири години ми трябват, за да приложа това в днешното училище. Въпрос: „Как да се приучат децата на молитва?” След като детето е направило някое добро, вечер да
благодар
и, че е могло да го стори; така ще се свърже с Бога, с Доброто. Идеята за Бога детето носи в себе си. Децата могат да се възпитават, докато спят. Денем душата им е затворена, но когато заспят, душата им се отваря и тогава те слушат това, което им говориш. Как ще възпитате грубото, неразбрано и недоразвито дете на добри и правилни отношения? Каквото днес го научите, утре то ще го забрави. Такова възпитание е дресировка, нищо повече. При възпитанието на детето нещата трябва да пуснат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом детето обича Бога, ще се самовъзпитава. Духовният си живот детето трябва да започне с помощ към по-слабите. Така у него ще се яви готовност на самопожертвователност. Това трябва да стане като религиозно възпитание и когато детето срещне по пътя си бедно или болно дете, то няма да ги отмине, но ще помогне. У него ще се събуди религиозното чувство. Това, което обичаме, не се забравя, а това, което не обичаме, лесно се забравя. Всеки
към текста >>
50.
53) Ом-ом-аумен
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След това Учителя ни поведе към полянката срещу първия заслон, откъдето се вижда Рилската верига. Седнахме в кръг около Него. Заслушахме се в течението на една вада. Учителя каза: Тази местност е местност за култура. Тук има много магнетична сила. И тази енергия трябва да се използва. Ние, хората, живеем като затворници. Всеки страда, всеки е чужд за другите и целият живот е изплетен от тъги и скърби, смехът е само на повърхността и когато я разбуташ, ще видиш разочарование. Но
благодар
ение на Невидимия свят утихват бурите. Праведникът, щом се затъжи, ще литне да иде на Слънцето. Деня ще прекара на Земята, а вечер ще иде на Слънцето. Праведниците имат такива съобщения: литват, отиват нейде високо и когато се върнат, имат съзнание за преживяното. Учителя обтегна ръце и каза: Има закон: обтягането на ръцете всякога поставя човека във връзка с теченията в Природата, а при свити ръце няма такъв контакт. Тези сили на днешния майски ден са извънредни. Такива моменти, когато праната приижда, може би е възможно да имаме само един път на годината. Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, трябва да сте в приятно настроение и да си представяте, че животът ви е напълно уреден. Ще кажа няколко допълнителни обяснения към Упражнението за обнова: по време на това упражнение дишайте дълбоко. След всяко броене до 72 ще се изправите от кръста нагоре и, седнали на тревата, ще си допрете ръцете до пръстите на краката. След това направихме упражнението Индуско
към текста >>
51.
55) Островът на блажените
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
както е станало. Един брат каза: „Учителю, сънувах, че на зрелостния изпит по математика ми се падна въпрос с номер 82. На сутринта го прегледах и си казах: „Хайде да видим!“. И ми се падна номер 82“. Когато някой път ви се дават при изпит благоприятни условия, то е изключение, но правилото е, че човек трябва да се труди. Пред Небето един човек могат да го скъсат десет пъти, стига да издържи. Потеглихме за Мусалла. И когато седнахме на една полянка да отпочинем, Учителя каза: Вие
благодар
ете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусалла. Сега Мусалла е очистена от мъгли. Мусалла иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите, така както тя се е изчистила. Във всяка екскурзия и светиите, и Ангелите вземат участие. Светиите и Ангелите си правят великолепни екскурзии. Да вземем пример от тях. Планинските места и полетата се допълват. Човек трябва да се качва на планината и да слиза в полето; тогава има нормален живот. Тук можем да познаем на колко метра сме над морското равнище по психологически начин. На 100 м височина ще имаш особени чувства и идеи, на 200 м – други, на 500 м, на 1000 м – други и т. н. Камъните на Мусалла дават особен характер на местността. Понеже имат постоянна форма, те придават на човека твърдост, сформиран характер, ясно очертани контури на мислите и идеите. Ето защо е хубаво да се отиде при канарите, да се седне на някой камък и да се размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертани
към текста >>
52.
63) Поезия, театър, художество
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия. Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“. Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде
благодар
ен за всичко. Сестрата каза: „Аз още мърморя“. Поезията трябва да се занимава с малките неща, но нека ги накара да проговорят. Поезията създава живи образи и картини. Цветята, когато цъфтят, това е поезия; когато вее вятърът, това е поезия; когато грее Слънцето, това е поезия. Поетът може дори да пише как храната дава подем на човека, да пише за нейното приготвяне, за огъня и огнището. За да бъде човек истински писател, той трябва да пише с най-хубаво перо, със златно, а ако е желязно перо, което ръждясва, не би могъл да пише хубави работи. Кога перото е златно? – Когато човек престане да говори лоши работи, перото му е златно. Желязното перо трябва да стане на златно. Който иска да пише, нека първо да свърши клас по Любов. Ако съм поет, ще пиша за светлината, за въздуха, за водата, за хляба; това са реални работи. Истинският писател е в хармония с природните закони и сили. Когато пише и дойде до едно място на затруднение, до мъчнотия, той спира, защото знае, че Духът се е оттеглил. А онзи,
към текста >>
53.
67) Психично влияние на храната
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ХРАНАТА На един обяд приложихме плодоядство, беше поднесено грозде. Една сестра попита: „Какво психично влияние имат разните храни?” В яденето има нещо духовно и то не е само чисто физически процес. Храните са материализирани мисли на Същества, които стоят по-високо от нас, и тези мисли се трансформират у нас, когато ядем плодове и зеленчуци. Хубаво е човек да яде с приятно чувство и да
благодар
и на Бога. Започнете да правите опити в храненето не само за придобиване на здраве, но и за подобряване на чувствата и на мислите, на главната и симпатичната нервна система. Една сестра сподели: „Учителю, опитът, който ни дадохте в Общия окултен клас – да ядем една седмица някой плод с хляб и да видим какво ще почувстваме и какви идеи ще ни дойдат наум, аз го направих с ябълки и към края на седмицата почувствах небивало спокойствие и мир, имах добро разположение към всички хора“. Няма храна, с която да не съм правил опит как влияе върху характера. Вземете да прочетете плода, преди да го изядете. Един брат също сподели: „Учителю, Вие бяхте ни дал в Младежкия окултен клас да направим опит с череши: когато сме неразположени, отпаднали духом, да купим от пазара половин килограм най-хубави череши, да ги измием, да седнем на тревата и като сложим черешите пред нас, да ги съзерцаваме и да размишляваме 15 минути, след което бавно да ги изядем. Аз опитах, така мина моето неразположение и изпитах радост“. Когато ядем някое растение, трябва да се нагласим с неговата гама. Всяко духовно
към текста >>
54.
68) Регулиране на магнетизма и електричеството в човешкия организъм
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ще е дълга и пр. Например някой път ви се обади болежка в коляното или в рамото, друг път – в кръста или във врата, в гърлото или в зъба; това е все от вашия барометър, който показва какво ще бъде времето. Вие искате да се освободите от барометъра, но това не е болест, а е временно напрежение, и щом мине известно време, болката престава. Има духовно действие на болестта върху характера. Когато човек заболее, той омеква, говори тихичко, почва да мисли. В известно отношение трябва да
благодар
им на болестите – те са Божии благословения и ако не бяха те, какво ли щеше да бъде човечеството? Една сестра попита: „Намерих в беседите, че е хубаво да се застава на един крак. Точно как да се прави?” Упражнението служи за регулиране на магнетизма и електричеството в човешкия организъм, за регулиране на електромагнитните сили, които идват от Слънцето. То ще се прави само веднъж на ден, като се застава по три минути на всеки крак – на десния и на левия. Когато човек застане на десния крак, се свързва със слънчевите енергии, а когато застане на левия крак – със земните енергии. Човек може да се лекува и с магнетична сила, като прави паси с ръце върху болното място и след това изтръсква пръстите си настрани. Това може да прави върху себе си или върху някой друг нуждаещ се. И в двата случая да изговаря някоя подходяща формула. Разбира се, болният трябва да има вяра и това е важно условие. С магнетичната сила могат да се унищожат плазмодиите на маларията, бацилите на туберкулозата, също така и
към текста >>
55.
80) Щастието, многократно и непреривно
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
НЕПРЕРИВНО Ел-Шадай, 9 януари 1932 г. Към 10 ч. и 30 мин. започна разговор. Вие сте все още непроявени герои. Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Както човек се развива, трябва да
благодар
и. Това е един дълъг път и понякога човек се обезсърчава, но скоро идва в него просветление. Хубаво нещо е светът. Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери и да се доближи до Истината. Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко – и в Слънцето, и в звездите, и в нас. Мнозина днес препоръчват на другите да носят страданията си, но когато страданията дойдат при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-лесен път?“ Всеки може да бъде щастлив, ако научи закона на щастието. Като знаеш да се пълниш и да се изпразваш, всякога ще бъдеш щастлив, а като не можеш да правиш това, всякога ще бъдеш нещастен. Всички философи разглеждат въпроса за еднократното щастие, а истинското щастие е многократно, непреривно. Еднократното щастие е щастие, което престава да тече. Тези философи не са разгледали въпроса дълбоко. В една Вътрешна школа има правило да бъдете щастливи. Може да бъдете щастливи, колкото пожелаете. Можем да ви предадем по 10 кг, по 100 кг щастие, донесете съдове и шишета. Шишетата ви трябва да бъдат еластични, да не се чупят, когато паднат. Това, което Бог върши сега, хората не го знаят. Ще дойде време да го разберат. Това е една от великите тайни. Всеки човек трябва да бъде поставен при много неблагоприятни условия и да победи, а след това ще
към текста >>
56.
4) Бурята иде, но Бог не е в бурята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ще бъде една хубава история и в бъдеще всичко това ще бъде един много ценен материал с исторически данни. То ще се тури на филм и като станат хората съвършени, ще гледат как са живели едно време. Един брат запита: Какъв е вътрешният смисъл на днешните страдания на човечеството? Това прилича на следното: един слуга работил на господаря си десет години, ала онзи не му платил. Когато господарят умрял, слугата отишъл на гроба да го бие и като го бил, го събудил. Тогава господарят казал: „Благодаря ти. Ти ме събуди. Ще ти платя.“ Та тези страдания сега ще докарат пробуждане на народите. Небето стяга всички народи и тези събития и страдания, които идат, ще причинят колективно събуждане на хората, а не само единично. Тогава народите и обществата ще разберат, че едничкият път е духовният и че друг няма, и тогава ще тръгнат по него. Страданията ще обърнат хората към Бога. Различни страдания ще дойдат, дори няма да ни хваща сън, няма да остане страдание, което човечеството да не изпита. И парите, и богатството – нищо няма да ни ползва при тези страдания. Както например онзи разбойник, който ограбил богатия в парахода, но хвърлил парите, щом капитанът съобщил, че потъват. Макар днес да има големи страдания и кризи, те са благоприятни в друго отношение – усилва се духовното търсене, събуждат се душите и търсят Бога. Душата на човека не е все още в тялото. Тя е извън тялото и сегиз-тогиз изпраща някоя възвишена, светла идея в обикновеното човешко съзнание. А когато човек стане готов, душата
към текста >>
57.
8) Век на връзване на злото и освобождение на доброто
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
НА ЗЛОТО И ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ДОБРОТО Една сестра от чужбина беше дошла на Седемте рилски езера и преди отпътуването си поиска среща с Учителя, който я прие. Тя каза:“Учителю, да знаете колко съм
благодар
на за незабравимите часове край Седемте езера. Благодаря Ви и за беседите, които ни държахте, и за вниманието, с което ни заобиколихте. Дълго ще си спомням за всеки миг и за всяка крачка, когато чувствах присъствието на Бога. Изпълнена съм с богати, свещени впечатления! Намирам, че съм съвсем променена и че нова светлина ме озари. Моля Ви, дайте ми някои упътвания преди моето отпътуване.“ В света няма по-страшно нещо от човешкия егоизъм и няма по-добро нещо от Божествената Любов. Когато човек служи на първия принцип, той от сутрин до вечер мисли само за себе си – какво ще яде, какво ще пие, каква ще бъде къщата му и какви – дрехите. Целият свят може да страда, но на него като му е добре, мисли, че това е едно благо, а ако му е зле – сърди се както един вълк, че овцата не била минала близо до него, за да я хване. Когато не можем да видим Бога в човека, ние сме на крива посока. На всеки, който не може да види Бога в теб, ти не би могъл да му бъдеш приятен, а и той никаква работа не би могьл да свърши с теб. Трябва не само да вижда Бога в теб, но да може да говори с Бога в теб, и ти да виждаш Бога в него и да можеш да говориш с Бога в него. Когато хората се обичат, това е закон на Бога и всеки един от тях познава Божественото в другия, и всеки един от тях разговаря с Божественото
към текста >>
58.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е спокоен и през това време да счита, че Земята е уредена. Ти казваш, че външните условия са много лоши: „Има вятър.“ – Нека си духа, той има свой смисъл. Казваш: „Буря има.“ – Нека си има буря, излез навън и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото вътрешно разположение и ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха. Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословни постъпки. Преди да заспи, да подиша 15 мин. дълбоко и да
благодар
и на Великата разумност в света, че го е запазила през деня. И след като се усети спокоен, да си легне. Така ще има здрав и укрепителен сън. Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота. Мисли за дърветата, които цъфтят, за реките и бистрите извори, които текат – тогава възприемаш добре Божествените блага на въздуха. Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видиш някой хубав извор, някоя канара в планината – запази ги в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни и хубави мисли, чувства и постъпки. Отмахни от това свято място образа на счупената стомна или скарването между хората. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли. Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо
към текста >>
59.
26) Една реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
са се подмладявали. Старият се изгубва и вече като млад минава под ново име. А който е неук, ще мине по обикновения път. Животът е един: физически, духовен и Божествен. Когато човек не разбира живота, за него той е само физически; когато го разбира наполовина, за него той е духовен; а когато напълно го разбира, той е Божествен. Отишъл един човек, на вид беден, при един богат и когато се сприятелили, богатият пожелал да покаже всичкото си богатство. След това другият казал: „Много съм
благодар
ен, че ме прие, сега ти ела да ме придружиш до мястото, където живея.“ Тръгнали и вечерта замръкнали насред пътя. Бедният на вид човек бил маг. Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена трапеза, имало баня и спални. На сутринта магът пак хлопнал и всичко се изгубило. Така през целия път той показвал какво притежава и казал на богатия: „Твоето богатство трябва да го пазиш постоянно, а моето богатство само се пази.“ Колко души могат да направят това? Те са рядкост. Непостижими са Божиите пътища и всичко е възможно за онзи, който знае. За този, който знае малко, малко е възможно, а за онзи, който много знае, много е възможно. Един ленив човек стъпил с боси крака на медно дюшеме, седял там, без да се помръдва, но като нагорещили дюшемето, и той, ще – не ще, почнал да играе с краката си. Та има неща в света, които за да направим, трябва да ни нагорещят. Ще бъде, ще бъде – нощта преминава, денят наближава – новото ще дойде по един много
към текста >>
60.
40) Който разбира времето, той е маг
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
нахвърлил ненадейно. После онзи разправил как го газила мечка, но казал, че в нея имало малко човещина. Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло. „Ти отгде знаеш?“ – смаял се пострадалият. – „Ами аз я чух.“ Преводът е такъв: при страданието мечката е преоблечен приятел. Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието. Тогава той разбира причините и последствията. Когато човек е
благодар
ен за доброто, то остава, а когато е
благодар
ен от злото, то си заминава. И когато е не
благодар
ен от доброто, то си заминава, а ако е не
благодар
ен от злото, то остава. Благодарността изпъжда страданието и задържа радостта, а не
благодар
ността изпъжда доброто и задържа скръбта. Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с радост. Остава скръб само 25 на сто и се носи лесно. Изисква се знание, изисква се геройство. Забележете, че апостолите, след като ги набиха, радваха се – те се удостоиха да ги бият за Господа. Това е силата. Това е новото схващане. При всяко страдание има Същества от Невидимия свят да помагат. Страданието не е на един човек, то е колективно. Един ден народите ще разберат, че радостта трябва да бъде обща за цялото човечество, а не само за един народ. И когато дойде това съзнание, тогава няма да има страдания. Скръбта винаги иде в резултат на допуснато престъпление. Щом дойде страданието, трябва да знаеш, че си в пещта и се печеш. Опечеш ли се,
към текста >>
61.
43) Методът на цветните лъчи на светлината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
отношение на Бога тия два принципа – зло и добро – ще се примирят, но как ще стане – това е велика тайна, за която никой нищо не знае. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят; умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си.“ Когато видите една краска, не бива да се образува критическо положение: „Без тази краска не може ли?“ За да бьдем щастливи, трябва да сме съзнателни и
благодар
ни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие. На физическото поле небето представя свръхсъзнанието, земята – съзнанието, морето – подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тези стихове, у вас ще се образува нова Сила и ще започнете да ги прилагате; разбира се, тези, които можете, защото има стихове за крас¬ки, за които някои от вас не са готови. Аз ще ви дам отделни наставления, кой ден на коя краска съответства, та да знаете в кой ден до каква да прибягвате, за да се упражнявате: понеделник – зелена, вторник – червена, сряда – жълта, четвъртък – синя, петък – розова или ясносиня, събота – виолетова, неделя – портокалена. При помагане на други хора пак може да си служите с краските. Когато искаме да помогнем някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тия Същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. Когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще
към текста >>
62.
51) Нови веяния в биологията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
станцията те се забъркват и изглеждат съвсем безориентирани. Летят в разни посоки и когато се отдалечат от интензивното електромагнитно поле, образувано над станцията, те пак поемат правата посока. Лаковски стига до извода, че организмът е един изпращателен и приемателен радиоапарат. Въз основа на ред наблюдения той твърди, че приемачи на радиовълните у птиците и бозайниците са трите полуокръжни канала в ушите им. А пипалата у насекомите отговарят на антените на радиотелеграфна станция. Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират и за целта и се движат в права посока. Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му „Нравите на насекомите“ и „Спомени на един ентомолог“. Неговите опити са много остроумни. Той се стреми да обясни чудната способност на пеперудите да се ориентират с обонянието си. Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, докато при опитите на Фабр ориентацията става на далечни разстояния: той пуска в експериментална оранжерия пеперуди, които не са характерни за околността, и към тях се присъединяват други екземпляри от същия вид, но от съвсем друга местност, и то летейки в права посока, въпреки множеството миризми, които разпространява експериментаторът, за да внесе смущение. И затова се приема за най-естествено, че ориентацията при пеперудите става чрез радиовълни. Насекомото гробар има добра ориентация да се упъти право към разлагащия се труп. Може да се
към текста >>
63.
52) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му
благодар
ят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата. До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон. Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката. Той забелязал един давещ се и с риск да простине се хвърлил в студените води. Като го спасил, през целия ден изпитвал неизразима радост. Когато мнозина се проникнат от Дух на саможертва, няма ли животът да бъде изпълнен с по-голяма светлина и радост? Новото разбиране за труда е един добър начин за трансформиране на недъзите. Като положи
към текста >>
64.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Природата, но нека изброим само тези, които главно ни интересуват в случая: тон, форма, движение, цвят, число и идея. На закона за съответствието между тези прояви в Природата се основава и окултната архитектура; на същото съответствие се основава и Паневритмията. С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата. Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове. И за съзнателните движения центровете са в главния мозък. Например центровете на движение на краката и ръцете са по горната част на главния мозък. Когато движим крак или ръка, то центърът в мозъка се въвежда в дейност, в
към текста >>
65.
64) Пентаграмът
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
не бива да се поставя с вьрха надолу.Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила. По перилата постави пентаграми от цимент с вьрха надолу. Съдбата му се обърна, той напусна Братството, пропиля къщата и всичко загуби. В окръжност около Пентаграма е вписано изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа.“ При окултната наука окръжността е символ на благоприятните Божествени условия, значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това той има благоприятни условия да се развива и да сигне до съвършенство. Потопен в Бога – това е кръгът. Пентаграмът трябва да се постави в рамка и под стъкло и да се окачи не в коя и да е стая, но в специална, уединена – там, кьдето идат рядко чужди хора и където се произнася молитва. И там не бива да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна сила, става катастрофа. Ако там, където има Пентаграм, се твори и мисли лошо и се вършат лоши постъпки, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния – положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, нека да съзерцава изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“. После да си представи мислено, че в този кръг има още два. В средния кръг да се съсредоточи над мисълта: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ А в третия,
към текста >>
66.
65) Писма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за светска, а друга – за Божествена, а това не е вярно. Когато дойде Христос за грешните, това не беше ли Божествена работа? Каквато и работа да вършите, съзнавайте, че е за Бога, че тя е Божествена. ПИСМО № 3 Французинът Л. Г. писа, че има дар да лекува с жизнен магнетизъм и помоли Учителя да му помогне мислено. Учителя му писа следното: Като работите безкористно от Любов, за Слава Божия, за Царството Божие и за изпълнение Волята Божия, ще имате подкрепата на Небето. Един ден ще
благодар
ите за противоречията, които сте срещнали в живота си. ПИСМО № 4 Една сестра от чужбина писа, че е поканена да държи беседа в един затвор на 31 декември, срещу Нова година, и тя попита Учителя за тема. Той отговори следното: Страдание без ожесточение е правият път. И ако има ожесточение и после пак страдание, тогава не ще има омекотяване, а втвърдяване. Страданието е процес на омекотяване и точно това трябва да се изясни. Вие може да говорите на следната тема: „Благото, което носят разумните страдания за човешката душа“. Именно страданието е Божествен език, с който Небето говори на тези, които се отклоняват от правия път; страданието е език, който показва, че сме в една дисхармонична среда. ПИСМО № 5 Същата сестра сподели, че е държала сказката по дадената тема пред затворниците и че е имала голям успех. Сега бе поканена да говори пред политически затворници и тя отново попита Учителя каква да бъде темата. Той й отговори: Говорете върху следната тема: „Любовта като фактор, който може да
към текста >>
67.
73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
да не остане някой, който да не е дал, и да не остане някой, който да не е взел. Всеки ще носи повече, отколкото му трябва. Пита ме някой как ще се оправи светът. По следния начин: влизам в една къща, в която всички треперят от студ, но запалвам печката. Тогава и аз ще се стопля, и околните ще се стоплят. Царството на тъмните сили си отива, властта от техните ръце минава в други. Астралният свят е вече очистен, тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под Земята. И Земята ще се очисти. Благодарете на Бога, че за събуждане и приемане на Новото съзнание сега сте по-близко, отколкото преди 2000 години. Някой път хиляда години могат да се съберат в един момент; когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не е запалена, трябват му хиляда години. Хората, като се лутат и като обикалят, ще видят, че друг път няма, и ще тръгнат по този път за спасение на живота си. Ако ли останат, чака ги явна смърт. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Много хора има, които са автомати, но нека да носят десет години новите идеи и ще израснат. Човек трябва да стане антена, да възприеме новото. Сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. В Природата върху старото клонче израства новото, а върху това ново пак иде друго ново. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Ако нивата е посята, като дойде дъждът, ще израснат стръкове, има какво да никне, но ако не е посята, ще израснат бодили. Та при Божиите блага, които идат сега,
към текста >>
68.
75) Пробен камък
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
изпълняват Волята Божия. Сестра Савка, една от стенографките, прочете някои мисли от Учителя: Няма по-хубава дружба в света от дружбата с Бога. Онези, които обичат Бог, у тях няма спор. Когато обичаш Бога, тогава и хората ще те обичат. Бог не може да се ограничи в своята благост, Той повдига хиляди паднали души, които са уповавали Нему, и е верен и истинен към тях. Чистотата е израз на съвършения живот. Най-голямото благо, което човек има от Бога, това е животът. А най-голямата
благодар
ност, която човек може да даде за живота, това е работата. Велик закон е зачитането на работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и Невидимият свят е внимателен към неговата работа. Който работи, обича. Който разбира, живее. Който разбира, работи. Христос казва: „Отец Ми работи и Аз работя.“ Колкото мисълта е по-светла, толкова е по-разумна. Колкото сърцето е по-топло, толкова е по-благородно. Сърцето и умът са функции на душата, нейни помощници. Движиш краката си – опитваш доброто. Движиш ръцете си – опитваш справедливостта. Слушаш – търсиш Мъдростта. Гледаш – търсиш Истината. Учителя продължи да говори: Всичко това, което Бог допуща в живота ни, е за да вярваме, че Той ще го обърне на добро. Трябва практически да приложим тази идея. Ето един пример от живота на една учителка. За да възпита твърде непослушните си ученици, тя занесла една кошница ябълки и им ги раздала. Няколко дни подред тя правила същото, докато те се умирили. Новото Учение е нов метод
към текста >>
69.
76) Проблемът на човечеството е нравствен проблем
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През XXI в. България ще влезе в сребърния си век, тогава пък Русия ще влезе в златния си век и ще има бъдеще. Един народ функционира не само тук, на Земята, във физическия свят, но и на друго поле. Българите, които функционират в друго поле, са невидими. Сред народа се говори, че тук-там се явява странен старец, който казва някои неща и после изчезва. Това са Съществата, които работят върху българския народ, и понякога те са видими, а друг път – невидими. Българите нека да
благодар
ят, че Божият промисъл бди върху им. В международния живот България да не се намесва във война, а вътре помежду си българите трябва да приложат справедливостта. Човек трябва да има такова отношение към другите, каквото – към себе си; както тачи своето тяло и своята мисъл, така той да оценява живота и на останалите – и това трябва да се приложи. Иде нещо хубаво за света! Това днес мога да ви кажа: сега в света ще станат неща, които хората никак не са очаквали. При бъдещия строеж хората ще изменят коренно своите възгледи. Смъртните присъди не говорят добре за днешната култура, трябва да се избегнат – нищо повече. Това е най-умното, което може да се направи. Християнските народи трябва да приложат принципа „не убивай“. Да лишат човека от живот, който не могат да му дадат, не е право. Те могат да кажат, че това е за доброто на държавата, но ни най-малко не е така. Методите, които употребяват днес, не са съобразени със законите на Божественото право. Порядъкът днес е човешки, не е Божествен. Да
към текста >>
70.
80) Разговор за десятъка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
си чиновник и след като работиш десет минути, една минута ще размишляваш за Господа – това е десятък. От десет часа единия ще посветиш за Господа: за него няма да вземаш пари, няма да ти плащат. Та като дойде едната секунда – деветте секунди са твои, а десетата е на Господа. Трябва да дадем за Господа. Ако тъй постъпваме, животът ни се осмисля. Ти си се разтревожил: имаш право девет секунди да се тревожиш, но като дойде десетата секунда, нямаш право – за Господа е тя. Сестрата
благодар
и на Учителя и му сервира закуската: два сварени картофа с кората. Той каза: Това е достатъчно. Не трябва много да се яде. Този разговор беше в сряда, в 8 ч. сутринта, след лекцията за Общия окултен
към текста >>
71.
81) Разговор с пловдивските семинаристи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
на Земята, която е един параход. Разхождате се, екскурзианти сте. А има едно пристанище, където всички ще се спрат, има една Обетована земя, в която всеки ще намери упование. Един ден хората ще се разберат и ще станат братя. Когато в света влезе Братството и ние виждаме в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена – своя сестра, тогава новото е изпълнило света. Братството и сестринството – това е новият ред на нещата в света. Та сега ви пожелавам, като се разхождате, да
благодар
ите на Бога, че ви е поставил на палубата на този голям параход. Там има изобилно и въздух, и светлина, и вода, и хора. По някой път ви заливат и малко страдания – те са упражнения. Малко са, няма нищо от това – какво лошо има, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете му. Страданията са една по-гъста материя, откъдето трябва да се изваждат соковете. Докато радостите са Божественото, което иде отгоре. Под „Божествено“ разбирам Разумното в света, а това, което не е Разумно, не е Божествено. Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото. Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча. Бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята. Един семинарист запита: Какъв е смисълът на живота?
към текста >>
72.
83) Разумност в Природата и в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот. Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят. Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си
към текста >>
73.
86) С жива вяра
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
медицината, окултните закони при земеделието и т.н. Въпрос: Как да се влезе в хармония с Природата? С жива вяра се влиза в хармония с Живата Природа. Този метод е твърде дълъг процес, но докато трае, ще се употребят силите на растенията, на въздуха и на светлината. Въпрос: Мислите ли, че съчетанията на звездите имат влияние върху растенията, върху посаждането им и пр.? Могат ли да се дадат точни показания за това? Да, могат. Стига човек да бъде в съгласие с Природата и тя ще му се от
благодар
и. Ако посеете един декар земя навреме и обикаляте нивата с Любов, тя ще даде добър плод. Въпрос: Занимавате ли се със социалния въпрос? Първо трябва да се възстанови правото на всеки, естественото право. Въпрос: Мислите ли, че духовното движение в съвременния свят, както това движение в България, така и движението на Кришнамурти29, на Рудолф Щайнер30 и други, ще имат голямо влияние в света, или че те са малки изключения, които ще изчезнат? Няма да изчезнат, а ще играят важна роля. Човечеството отива към една духовна епоха и това е един естествен процес в развитието му. Душата ще се пробуди, ще се развие вътрешното Ă зрение. За да стане това, трябва да има правилен строеж на цялата глава. И всички стари форми ще си отидат, защото са остарели. Окултните движения в света се делят на три раздела: едни вървят по пътя на Любовта, други – по пътя на Мъдростта, и трети – по пътя на Истината. Школата на Бялото Братство съединява трите пътя в едно. Аз съм в духовна връзка с всички мистични движения в
към текста >>
74.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
един нов свят.“ Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията. Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният идва до едно състояние на мир и радост, на всеобемна Любов и светлина – до състояние на хармония и красота. Той всичко люби и на всичко се радва – това именно е молитвеното състояние, което лекува. Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва
благодар
ност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика. Той успешно възвръща здравето си, понеже се свързва с неизчерпаемите извори на живот, привлича ги и те реорганизират материята на организма му. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички излишни безпокойства и да дойде до състояние на обнова, чистота и вяра; именно тогава ще бъде възприемчив към вълната на Божествения живот, който непрестанно се изявява. Трептенията му така се повишават, че никакви трептения на болестта, бавни и с дълги вълни, не могат вече да съществуват в него. Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човек, приближил я до струята на водопад, падащ от 100 м височина. IV. Регулаторът на електромагнитните течения в човешкия организъм „Правилните мисли, чувства и постъпки са регулатори на електромагнитните течения в човешкия организъм“, изтъква Учителя. Следващите редове
към текста >>
75.
100) Хигиена в три направления
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
на едно от нашите събрания. Когато пред катедрата излязъл Учителя да говори, думите Му трогнали моя хазаин и той развълнувано слушал, дори плакал. После песните му се сторили ангелски и се опитал да пее с другите и като че ли ги знаел. След събранието той побързал да се прибере преди мен. И когато се поуспокоил насаме, веднага, щом се върнах в село, ми разкри всичко и заяви, че иска да чете тези духовни книги и да посещава редовно събранията в София. Аз се зарадвах и вътрешно
благодар
их на Бога, че Той е чул моята молитва. Хазаинът ми имаше няколко приятели, с които често си попийваше, но той направи всичко възможно да сподели духовното си озарение с тях. И в тях също настъпи голям преврат, защото те престанаха да пият, възприеха вегетарианството, посещаваха беседите и проучваха книгите. Цялото село се изненада от тази голяма вътрешна промяна в тях. След разказа на сестрата Учителя продължи: В провинцията може да се работи и така: двама по двама с раници на гръб, тръгнали като туристи, ще изучавате с научна цел Природата, нравите и обичаите на хората, но Божествените ви намерения никой да не ги научава. Начинът, по който ще се предаде една Истина, да бъде преценен според човека: на едно дете ще се предаде по метода, който подобава за възрастта му – няма да му дадеш толкова храна, колкото на един възрастен. Освен това на всекиго ще туриш толкова, колкото трябва, и никога не задължавай когото и да е да върши нещо, което не е по неговите сили. Край един светия, на вид беден
към текста >>
76.
Изгрев 12.IХ.1950 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Учителя нареди една красива традиция: през лятото да се отива на Рила при Седемте рилски езера. Колко трябва да
благодар
им на Учителя, че ни е помогнал да обичаме планината и да я посещаваме. През цялата пролет Братството на Изгрева правеше екскурзии поне по веднъж седмично на Витоша. Още през пролетта мнозина запитваха дали ще се отива това лято на Рила. Интересът беше голям. След като се организира всичко на 19 юли потегли първата група за Рила, на 10 - втората група с автобусите на Балкантурист. После следваха другите групи. След обед към два часа сме вече на второто езеро. Цяла година не сме идвали тук и с интерес гледаме езерата и върховете. Всеки кът тук е свързан в нашето съзнание с някоя сцена из живота на Учителя. Ето тук на тази полянка бяхме наредени около Учителя и се заведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тая година това езеро е покрито повече от други път с белите цветчета на бялото лютиче. Това лято се събрахме на Рила повече от 180 души. Стараехме се да внесем в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачваме на Молитвения връх пред изгрев слънце. Тука чувствахме живо присъствието на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме по една беседа. Реши се засега да се изкарат „Рилските беседи”. Това лято прочетохме „Ценното” из книгата на „Великия живот” и почнахме „Царския път на душата”. След слизане от Молитвения връх при някое
към текста >>
77.
Изгрев, 20.IХ.1960 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е почнала молитвата. Тя се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх и решава да отиде при петото езеро Махабур. Отива там сама. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш”. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от няколкостотин души и пее песни на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от
благодар
ност, че е имала такава опитност. Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.” Когато слезем на полето ние почти всеки ден
към текста >>
78.
10.ХI.1950 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
лош, е буква от Божествената азбука. Какво ще постигне ученикът, ако обича само 10 букви от азбуката на своя език, а останалите двадесет не обича? Искате ли да станете учен човек, вие трябва да обичате всички. Каже ли ви някой, че обича само един ще знаете, че той е слаб човек. Той може да носи само един килограм тежест. Силният може да носи земята на гърба си. Това значи, че той обича всички хора. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с
благодар
ност. Чрез страданията работите стават за една година, без страдания - за хиляди години. Страданията и радостта представляват пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва Любовта, устойчивостта на човека. Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ни обичат. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали за другия свят. Те ще знаят последните новини от другия свят. Засега съобщенията с невидимия свят не са усъвършенствани, вследствие на което тамошните жители мълчат. Онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от шестата раса. Искате ли работите ви да вървят добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете на горната част на главата и кажете: „Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, ум, душа и дух.” Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>
79.
12.I.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
на Изгрева с Учителя. Пролетен ден. Цъфналите овощни градини правят Изгрева приказно красив. Сутринта рано при изгряващите слънчеви лъчи играем с Учителя паневритмия на полянката. След свършване на паневритмията всички се приближаваме при Учителя, поздравяваме го с новия ден, заобикаляме го и непринудено започва разговор както винаги след паневритмията. По едно време Учителя казва: „Иде глад на земята! Пригответе се, та когато дойде гладът да сте готови.” Една сестра казва: „Много Ви
благодар
им, Учителю, че ни казахте това, та да можем навреме да се приготвим - ще си набавим жито, картофи, фасул, ориз, брашно и пр.” Учителя каза: „Не говоря за такъв глад. Иде глад за Словото Божие. Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас да ги нахраните.” След това разговорът премина на други теми. Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на тревата и да продължим разговора. Тревата беше суха и топла. Красива беше картината така, насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи. Всред разговора Учителя каза: „Мнозина искат да са близо до мене, като вървят след мене. Обаче кой е най-близо до мен? Човек може да е физически близо до мене, а всъщност да е далеч от мен. Други може да са физически далеч, а да са най-близо до мене. Най-близо до мене е онзи, който чете Словото, което съм дал, защото тогава той се свързва с онзи Божествен Дух, Който е говорил чрез мен. Ето защо четенето на беседите и лекциите е най-доброто средство за сближение с мен.” Един брат попита Учителя:
към текста >>
80.
7.II.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
тайно и видял, че тя влязла в един салон на улица „Оборище” 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качило едно лице и почнало да говори. Той за пръв път чувал думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнува и трогва. След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на село. Когато се върнала сестра Еленка той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно
благодар
ила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които участвал често в пиене. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и почват проучването на тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях станали вегетарианци. Цялото село се изненадало от големия преврат в тези хора. През януари 1944 г., когато се усилили бомбандировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристига в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настанява у брат Темелко, а останалите се настаниха в други къщи. Някои мислеха, че Учителя е тук за малко време, но той остана тук до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7 ÷ 8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, а също и от София. Още с идването си
към текста >>
81.
20.II.1952 г. София
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
вегетарианци. Учителя каза: „Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха.” Как неусетно минаха тези четири дни! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване на онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие - гори, полянки, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия Учител! Със сърдечен, братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>
82.
3 април 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
може да бъде здрав. Вие сега сте млади, дошли сте в света. Вие сте на земята тук като на един параход и се разхождате. Екскурзианти сте всички. А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една Обетована земя, на която всички хора ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството - всеки да вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра - тогава новото е дошло в света. Та сега на вас ви пожелавам като се разхождате да
благодар
ите на Бога, че ви е поставил на този параход и се разхождате. На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно. По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко, няма нищо от това. Какво лошо има в това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. Оттам трябва да се изваждат соковете. А радостта - това е Божественото, което иде отгоре. Под думата Божествено аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хващам една кокошка, а я нахранвам и пускам да се разхожда, това е Божественото. Та сега аз ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса. Да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръча. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав
към текста >>
83.
28. V. 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
без компас. Съсредоточиш се в себе си и казваш: в никого не вярвам вече. И после казваш: няма да пея. За да пее човек добре трябва да нагласи добре мисълта си. Трябва да мислите добре. Казва се: „Който пее, зло не мисли.” Ако българите половината бяха музикални и сутрин като станат най-малко два милиона души запеят знаете ли какво разположение ще има, какво благословение? Първото нещо след като стане човек, е да попее 5 ÷ 10 минути и след това да отправи молитвата си към Бога, да
благодар
и и да започне работата си. Ангелите сутрин като ви събуждат - пеят. Като видиш един брат, който иде с торба, а пък ти си гладен, ще пееш. Аз се радвам, че съм гладен и срещам един брат, който носи торба. А пък той пее. Аз се радвам, че срещам един брат, който е гладен да му дам от торбата си. За в бъдеще така ще бъде. А пък сега и единият, и другият не пеят. Който носи хляб не пее и който е гладен и той не пее. Погледнете от материалистично гледище. Нали войникът отива на бойното поле с оръжие. И вие нарамвате оръжие. Пеенето е оръжие. Едно животно като се приближава към тебе и ти като пееш, то ще се спре. И лъвът, и тигърът ще спрат като пееш. Не само това, но като запееш на бурята и тя ще спре. Музиката си има форми. Например музиката, която пяхме днес, имаше такава форма - приличаше на слънце. Всяка музика дава форма, от която изтича, и дава различни цветове и линии.” Стана въпрос за идеите, които Учителя изложи тази сутрин в беседата. Учителя каза: „Трябва да се работи за Любовта.
към текста >>
84.
10. VI. 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
станахме рано и се упътихме към Резньовете - два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла. Гъста завеса от мъгла скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза: „Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на един гладник и обикаля един хубав обяд. Ще
благодар
им за днешния ден, ще
благодар
им за Божествения Дух, тогава всичко става. И тогава всичко, каквото мислим, чувстваме и вършим, се благославя. Всичко, каквото правите - ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли - каквото правите, правете го за Слава Божия. Първо, ще ви посети Ангел, и второ, да се весели Духът във вас. Първото е посещение на Любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява.” Учителя каза: „Онези, които са в София, очакват от вас.” След това направихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата. Спряхме се пред нея. Учителя каза по отношение на мъглата: „Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було, след което се разбулва. Утре ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от милиони години и могат да разправят миналата история. Те са слезли от горе, понеже тия върхове по-рано са били по-високи. В борбата между двете ложи Бялата ложа побеждава. Сега се викат новобранци за новата култура. Горе, в невидимия свят, новобранците са на фронта, а пък
към текста >>
85.
25.ХI.1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето Любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. Разликата е само по степен. У човека Любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на Любовта. Любовта като дойде мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов”, която ще донесе болести, смърт, сиромашия – „
благодар
им” за тази любов... Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов. От „любов” грешат някои. Някой казва: „Аз знам любовта.” Хората не знаят какво нещо е Любовта, защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш с нея. Тази Любов е вътре в тебе. КАТО ДОЙДЕ ЛЮБОВТА, ЩЕ ТИ ИЗРАСНАТ КРИЛА. КАТО Е ТЯ В ТЕБЕ, АКО СИ НА 85-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ БАБА, ЩЕ СТАНЕШ НА 19-ГОДИШНА МОМА. И НИКОГА НЯМА ДА ОСТАРЯВАШ. КАТО ДОЙДЕШ ДО 33 ГОДИНИ, ТАМ ЩЕ СЕ СПРЕШ. ЧОВЕК ДЪЛГО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ В ЗОНАТА НА ЛЮБОВТА, ЗА ДА ВЪЗПРИЕМЕ НЕЙНИТЕ ТРЕПТЕНИЯ, ДА СЕ ПРИСПОСОБИ КЪМ НЕЯ. За Любовта трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище. Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той. В Любовта не можеш да кажеш на някого да направи нещо. Той като види какво правиш, да го прави. Любовта се предава чрез контакт. ВСЕ ТАКИ ЕДИН ДЕН ВИЕ ЩЕ ГОРИТЕ В ЛЮБОВТА. НЯМА ДА ОСТАНЕ НИТО ЕДИН ОТ ВАС, КОЙТО ДА НЕ СЕ ЗАПАЛИ. Някои от
към текста >>
86.
Изгрев, 19.ХII.1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След това ще задържате въздуха, колкото се може по-дълго време и ще издишвате, колкото се може по-бавно. Времето на задържане постепенно ще увеличавате: 1 минута, минута и половина, две минути, две и половина и пр. Сега ще ви дам дихателно упражнение от друг характер. При тези упражнения има известни мисли, известни формули, които трябва да се изговорят мислено. Например при вдишването, при задържането и при издишването може да изговаряте мислено следните думи: „МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ, ГОСПОДИ, ЗА БЛАГАТА, КОИТО СИ МИ ДАЛ.” Това изречение ще изговаряте по веднъж при вдишване, задържане и издишване. Или може да изберете някои от най-хубавите изречения от Библията за същата цел. Например може да вземете един стих от Евангелието на Йоана, върху който ще размишлявате през време на дишане. Или може да направите следното. При вдишване да изговаряте мислено „Отче наш”, също при задържане един път и при издишване. Такива дихателни упражнения може да правите сутрин, на обед и вечер по десет, а може да изговаряте мислено при вдишване, задържане и издишване „Добрата молитва” общо един път. Може да изговорите мислено при вдишване думите: „СИЛА, ЖИВОТ, ЗДРАВЕ” (3 пъти - всичко 9 пъти). Същото ще направите при задържане и при издишване. Това упражнение може да правите сутрин, на обед и вечер по десет вдишки. Предстои една огромна работа на учениците. Между многото работи да си дадеш за задача да поправиш малко лицето си, да употребиш най-малко половин час за ума си, половин час за
към текста >>
87.
7.II.1953 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
покай се и поправи погрешката си. Ти ще му кажеш: „Ти ме обиди и аз си поправих грешката.” Един ученик, който учи, той не трябва да греши нито в една запетая. В Божественото учение всяко нещо си има своето място. Щом нещо изоставиш, то ще ти донесе страдание. Свят човек е онзи, който не прави погрешки и на най-малката погрешка обръща внимание и иска да я поправи. Когато имаш безверие, безнадеждие, обрати, съмнение и пр., смени тези състояния с любов и надежда. Сутрин като станеш, да си
благодар
ен. Човек се докача от нищо и никакво. Като те обиди някой, ти да си поправиш погрешката и да му кажеш: „Ти ме обиди и аз си поправих погрешката.” Има много методи за трансформиране на отрицателните състояния в положителни. Има същества, които са готови да ти помагат в това трансформиране. Затова се молим: „Изпрати Духа си!” Когато човек почне да живее за Бога, събуждат се всички реакции, много противодействия. Когато някой е в утеснено, потиснато състояние на духа, трансформирането, обновлението на духа може да дойде по много начини: Първо, чрез вдишване на въздух; Второ, чрез ядене на плодове; Трето, чрез ядене на малко хляб; Четвърто, чрез пиене на една чашка гореща вода, и пр. Защо? - Защото Бог е във въздуха, в плодовете, във водата, в хляба. И като приемем съзнателно вдишка въздух, вода, плодове и хляб, чрез тях правим връзка с Бога. Има и други начини. Имате известни отрицателни желания. Отворете Библията и вижте известен пасаж, известни думи и вижте как с този пасаж ще трансформирате
към текста >>
88.
ДИШАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
през едната ноздра и издишване през другата. Учителят ,обаче държи много на стриктността.Не съм сигурен дали правилно изпълнявам упражненията. 1.Кой би могъл да сподели собственият си опит и да каже ,дали правилно изпълнявам упражненията.Аз от моя страна ще споделя как и какво правя. 2.Отскоро разбрах ,че има и дишане с движения ,като описаните тук на тази страница.Къде бих могъл да намеря още упражнения с дишане + движения? 3.Има ли клипове на упражненията с дишане и движения?
към текста >>
89.
Природосъобразен живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
всеядна има потни жлези само на муцуната. У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека. Някой мисли, че месото е необходимо, за да образува човек мускулна енергия. Д-р Кингсфорд казва: „Най-износливите, полезни, работни животни се хранят не с месна храна и даже не я търпят. Всички работи на земното кълбо се извършват от тревопасни животни - кон, вол, камила, слон. Те орат полетата, те ни дават възможност да пътуваме;
благодар
ение на тях се е създала нашата култура и благосъстояние. Ни едно месоядно животно не може да се сравни по сила с тревопасния носорог. Той почти без усилие чупи дърветата и разхвърля клоните като клечици. Една горила, която се храни само с плодове и орехи, пред очите на Дюшалю счупила на две половини пушката, изтървана от ръцете на един ловец. При състезанията вегетарианците са имали надмощие. Д-р Хейг казва: „При състезанието за една обиколка около Берлин, което съставлява 15 английски мили, първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител пешеходец на дълги и къси разстояния - Г. У. Оули - се храни с растителна храна. С такава храна се храни и световният тенисист X. Майлс. Също така и немският пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневните надбягвания е живял съгласно изложената тук диета.” Д-р Келог говори за друго едно състезание между Берлин и Виена, разстоянието между които е 360 мили. В състезанието са взели участие 13 месоядци и 2 вегетарианци. Последните
към текста >>
90.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
би я очакват студ, глад, ненавист, присмех, презрение, обиди, болести и самата смърт, може би, пълно отчуждение и самотност. Тя казва, че знае всичко това и е готова да понесе всички страдания, всички удари. Гласът след това й казва, че може би тези удари ще бъдат не само от враговете, но и от своите. Тя казва, че знае и това. Гласът след това я пита, готова ли е за жертва, за жертва безименна, тъй че никой, никой да не знае, чия памет да почете. Тя казва, че не се нуждае нито от
благодар
ност, нито от съжаление, че не иска да работи за име. Гласът после й казва, че тя може би ще се разубеди в това, в което сега вярва, може би ще разбере, че се е лъгала. Тя отговаря, че знае и това, и при все това иска да влезе. И тя прекрачва прага. Един глас й извиква: „Глупачка!”, но друг глас долита в отговор: „Светица!”. Ще приведа още един пример: Героинята на един роман от София Ковалевска е Вяра Баранцова. Когато тя била малка, искала да служи на другите. Даже искала да отиде в Китай, за да служи на човечеството. След известно време в съседното село дохожда проф. Василцев, заточен поради смела обществена дейност. Той става частен учител на Вера и й казва, че няма нужда човек да отива в Китай, за да служи на човечеството; и тук има какво да се работи. Той й говорил много в този дух. Заточили го в по-далечно място, където починал от туберкулоза. В писмото си, писано преди смъртта му, той й пише между другото: „Аз самичък нищо не свърших на земята. През целия си живот, бях празен,
към текста >>
91.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
там, как правилно работят всички машини и ще му се каже: „Кой всажда този ред в работата на тия машини?” То ще каже: „Машинистът.” Ще го запитаме „Няма ли чуден ред и в природата, в движението на звездите, в смените на луната, в цъфтежа на цветята, в зреенето на плодовете, в изворите, във вятъра, в дъжда?” То ще каже „Да.” Ще го запитаме „Нощем машините не могат да работят без машиниста, тогава има ли едно Разумно Начало, което да стои зад целия този ред в природата?” Чрез
благодар
ността Както през първия период, така и през втория,
благодар
ността на детето за всички блага, с които разумната природа го е заобиколила: цветя, плодове, въздух, вода, слънце, планини, звезди и пр. събужда възвишената детска природа. Тая
благодар
ност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето. Чрез любовта Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух. Тя прави човека способен да дойде до прозрението на единството в света на отделните факти до прозрението на Великото Разумно Начало в света. По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот. Затова Учителят казва: „Щом почнете да любите, вярата ще дойде. Вярата е резултат на любовта, а надеждата е резултат от вярата. Но има и друг един път, при който надеждата ражда вярата, а вярата - любовта. И двата тия метода тря6ва да се опитат в училището.” За развитието на висшия душевен живот у детето, хубаво е да се излиза от някой конкретен
към текста >>
92.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
двора, градината и полето и следеше всички промени, които стават в природата. Така детето живее с живота на природата, преживявайки нейното заспиване, пробуждане и разцвет. Детето е наклонно да одухотворява всичко: за него всичко е живо, чувства, мисли, говори, изпитва радост и болка! И ние се стараехме да не подценим това детско разбиране и преживяване. В живота на природата има взаимност, единство и допълване. Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се от
благодар
ява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата. Така в детето се пробужда състрадание към увяхналото цвете или неполятото дръвче, и това ще го подбуди към услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна. А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич. В училищния двор в с. Ребърково малките птички свикнаха с децата. Не само лястовички и врабци, но и една червеношийка си сви гнездо на една круша само на 1 метър до терасата. Децата наблюдаваха, как тя си построи гнезденце, снесе яйчица и лежеше да ги мъти. По-пълно наблюдение на такъв обект и по-добро съжителство между децата и горските птички ние не
към текста >>
93.
Ново отношение към природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
а когато види някое увяхнало растение, ще чувства, че то страда. Когато детето сади или полива цветя или дръвчета, ще се научи да ги обича. Учителят казва: „Като видиш, че цветята цъфтят, че реките текат, че слънцето изгрява и пр., ще се подмладиш. Слънцето изгрява. Тебе не те интересува. Цветята цъфтят. Тебе не те интересува. Реката тече. Тебе не те интересува. Мушичката хвърчи. Тебе не те интересува. Това е Божественият принцип, който работи във всичко. Всички й помагат. Благодари на Великата природа за светлината, за въздуха и пр. Като помислиш, че си стъпкал едно цвете, реши да си поправиш погрешката. Ние сме много невнимателни. Някое цветенце е цъфнало хубаво. Някой мине и го стъпче. Аз като минавам покрай едно цвете, спирам се, разговарям се с него. Казвам му: Колко време си тук? Кои са братята и сестрите ти? Как е твоят господар! Полива ли те на време? И си отминавам.” Учителят казва: „Когато минавате покрай едно цвете, ако можете да прочетете това, което е писала разумната природа в него, вие ще придобиете нещо и ще се зарадвате. Цветето е книга, в която великата разумност, която работи в природата, е писала нещо. Отивате при една мушичка и пак правите същото.” Детето чрез влизане в интимно общение с природата при своя труд, ще се възпитава от нея. Всеки обект на разумната природа действа възпитателно върху детето и внася хармония в неговото съзнание. Тя го учи, и той се възпитава и развива. Когато детето се свърже чрез любовта с обектите на разумната природа,
към текста >>
94.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал, към който няма интерес. Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда. Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина. Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3] В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда. Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.” Детският труд подбуден от необходимостта да се задоволяват някои насъщни външни нужди, изпъкнали в детската среда, може в
към текста >>
95.
Първи образователен период. Предучилищна възраст
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др. У децата през първия период трябва да се развие чувството на
благодар
ност към Първата Причина за всичко. Тази
благодар
ност може да се изказва чрез молитви-песни. Много от тях могат да бъдат във връзка с опитностите на детето в семейството и в природата. В тези молитви - песни може да се изрази
благодар
ността за слънчевата топлина и светлина, за птичките, цветята, за красивите плодове В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма - чрез едно опростяване на паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на паневритмията. В бъдеще това ще се направи. В детската градина трябва да се приложи самодейността и творчеството, за да се тури начало за развитието на волята. Чрез детската самодейност ще се посеят семенца, които в бъдеще ще се проявят като воля. [1] Гъбенски - сп. „Училищен преглед”, XI год. р 9
към текста >>
96.
Любовта като образователен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
между него и учениците му. Бил обичан от децата. Атмосферата в училището била радостна. На следващата година го преместили на друго място. Веднъж получил писмо от свой бивш ученик в първото село. Той му писал: „Винаги си спомням за теб. Аз съм сега овчарче. Много те обичам. Ти обичаш ли ме още?” Най-естествено е детето да проявява любовта. Ако то не е покварено още от малко от неестествения пример и възпитание, то обича всички, във всички има доверие. Илия Енчев казва[1]: „Благодарение на това, че всеки от нас минава през периода на детството, всеки има щастието да прекара едно време на чиста радост и безпределна любов към всички и всичко.” Виолино Примо казва: „Детето обича своя баща, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко. Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си душа. У детето говори чистата, свята, Божествена природа.”[2] Учителят казва: „Когато учителят люби ученика, последният винаги ще учи неговият предмет. Ако учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет. Някой може да каже: Има някои ученици естествено лениви. На това можем да отговорим: Вие не сте ги обикнали още! Да не виждате погрешките им!” Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво образование не може да се очаква. Тя трябва да
към текста >>
97.
Основни образователни принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнете един човек, прочетете това, което Той е писал в него. Да обичате някого, това значи всеки ден да се оглеждате в огледалото. Защото като обичате хората, вие се оглеждате в тях. Божественото - Вечната Красота - което работи във вас, работи и в тях”. Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света. Онзи, когото обичате, ви довежда в досег с това Начало, и вие ще му
благодар
ите и ще кажете: Благодаря Ти за точката, на която мога да се опра, за да Те позная. Ония, които искат да бъдат учители, трябва да приложат тоя метод”. Затова любовта има мощно действие. При нея човешката душа се разцъфтява, както едно ябълково дърво, изложено на животворните слънчеви лъчи. Любовта представя тия слънчеви лъчи, в които човек трябва да се къпе постоянно. „Ябълковата семка ти казва: Посей ме, и ще видиш, какво ще излезе от мен. Тая семка говори за възможностите на ябълката. Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и любовта представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.” При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят. Тя е колективно дело. Ето защо, при нея човекът прилича на клонче, заловено за космичното дърво, и соковете минават през него. Затова човекът на любовта получава сили от цялото битие и се развива правилно. Любовта събужда силите и дарбите на душата.Това
към текста >>
98.
Детската природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
дал на всяко дете по един портокал. Всяко дете го приело, като се червяло и смущавало. Веднъж две големи улични момичета, 15 – 16 - годишни, се опитали да пречат, когато учителят преподавал пеене, като крещели, правили разни гримаси и хлопали по прозорците. Учителят повикал на помощ Лигтхарт. Последният поканил и двете да влязат в класната стая, и тук децата им изпели най-хубавите песни, които знаели. След десетина минути двете момичета, хванати за ръка, си излезли най-почтено и
благодар
или най-учтиво. Те били спечелени с този метод. Една банда от 7 - 9 - годишни деца пречела на учениците в училището на Лигтхарт всеки ден, когато напущали училището. Лигтхарт пуснал немирниците в двора и в градината на училището, но те тичали навсякъде, тъпкали пътеките и лехите, ревяли и лудували. Той бил безсилен, а това се повтаряло всеки ден. Веднъж в борба с бандата той се принудил да затвори вратата пред носа им и отчаян седнал на една скамейка в градината. Не е ли погрешен тук неговия метод? Не, по-силната личност трябва да победи и ще победи. Може би не са били подбрани добре външните средства, а не че са погрешни принципите. На следния ден той пуснал бандата да влезе. Поканил ги с истинска любезност и приятелство. Те му казали: - „Как? Смеем ли?”- „Ама, разбира се.”- „Ами тези?” - И те посочили две 12-годишни улични деца. – „Разбира се, и те могат да влязат. Радвам се много, че искате да разгледате всичко. Днес трябва да видите и училищните стаи. Аз ще ви покажа шкафовете и
към текста >>
99.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята,
благодар
ение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство. Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания. Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята. Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя. Действително, тия живи
към текста >>
100.
04. Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари." Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко." Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите
благодар
ила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение." Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах." И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите? - От окултната наука знаем, че от мозъка на човека излизат
към текста >>
101.
06. Символи в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи,
благодар
я Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа." Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек
благодар
и за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна схиляди примери. Аз ще ви приведа много малко. Целта е не да изчерпя въпроса, а всеки от нас да се научи сам да превежда природните явления, за да може по този начин да си обяснява Божествените истини. Да кажем, че през м. юли, август или септември, минавате покрай едно ябълково или крушово дърво и виждате, че то е отрупано с плодове. Тези плодове преди са били зелени. Като узреят, стават червени, жълти, лъскави. Защо? За да привлекат вниманието на хората и птиците и те да ги берат. Така семената ще се разсеят. С други думи, дърветата правят своите узрели плодове
към текста >>
102.
08.Методи за развитие на любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
свещения час, непременно ще развиеш Любовта в себе си. Молитвата не е искане от Бога пари, къщи, воденици и пр., не, молитвата е обмяна на сили между човека и Бога. Човек дава нещо и получава нещо от Бога. Преданост и служба на Бога, това е преминаване от човека към Бога. Божествените сили, Божествените състояния преминават от Бога към човека. А Бог нали е Любов? Значи и Любовта на Бога се влива в човека. Който всеки ден прилага молитвата, ще развие Любовта. Четвърти метод е
благодар
ността. Всеки ден да
благодар
иш на Бога за всичко, което срещаш в живота си. Един окултен закон е следният: Благодарността развива Любовта. Всеки ден можеш да казваш така: „Господи,
благодар
я ти хиляди и милиарди пъти за всичко." Изговаряй тази формула всеки ден и цветето на Любовта ще се разцъфти в твоята душа и ангелът на Любовта ще те посети. Тогава ти влизаш в едно хармонично отношение с Бога. Пети метод е да намериш във всеки човек една добра черта и да не критикуваш никого. Аз съм срещал такива хора, те са голяма рядкост. Имаше такава една сестра, която си замина на 95-годишна възраст, която аз не бях чул да говори лошо за никого. Шести метод е служенето на Бога. В какво се състои той? Почни да работиш за Бога, за един Божествен идеал. Когато правиш нещо за Бога, Любовта те посещава. Не е важно каква е работата. Можеш да полееш едно цвете, да посетиш една бедна вдовица, да изпратиш една добра мисъл на един човек, намиращ се в големи противоречия и пр. Седми метод е методът на красотата.
към текста >>
103.
10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
намираме, ще си правим една малка молитва, без други да ни забележат. Тя може да бъде едно изречение, а може да бъде и повече. По такъв начин ще се влезе в Божественото и ще сме приготвени за любовта. Могат да се кажат следните молитвени изречения: 1. „Господи, научи ме да любя както Ти любиш! Посети ме и Ти люби чрез мене." Това е много вярно, защото, когато Любовта дойде, да не приписваме славата на себе си, а да казваме така: „Аз съм скромен проводник и Бог обича чрез мен." И да
благодар
им на Бога за това. 2. „Господи, винаги да изпълнявам Твоята воля." 3. „Господи, научи ме да постъпвам тъй, както Ти постъпваш." 4. „Господи, дай ми милосърдие, кротост, смиреност, нежност, мекота." 5. „Господи, озари ме с Твоята светлина." 6. „Господи, събуди всичките спящи души по лицето на Земята. Аз изпращам към тях моята любов." 7. „Господи, въведи всички същества в света на Любовта." 8. „Господи, подкрепи Учителя в Неговата мисия, за да се увенчае с успех." 9. „Господи, да дойде Твоето Царство и неговата правда на Земята." 10. „Господи, благослови всички Твои работници. Аз изпращам към тях моята любов, аз ги обичам." Такива изречения могат да се кажат с
към текста >>
104.
16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
страдания. А когато човек минава през страдания, Бог е най-близо до него и работи върху него." Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили. Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка. После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и
благодар
ност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта. Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот? Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота. Любовта е Божествена, ако ония, които обича, ако са били лоши, стават добри; ако са били болни, оздравват; ако са били обезсърчени, стават радостни. Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях. Защото ти
към текста >>
105.
18. Първи стъпки на ученика - III
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват закони на разумната природа, с които човек трябва да се съобразява. Любовта към Великото издига малкото към Великото. Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото. Вчера имах разговор с една сестра. Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла. В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка. Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и
благодар
ност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието. Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията. Страданията и противоречията имат смисъл само когато се разглеждат от гледището на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа. Учителят дава следната формула, която да се казва при големи страдания: „О, тъмна нощ, която ми приготвяш светъл ден, който иде." Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта. Да ги изучава като наука, но не на книга, а да ги прилага в живота. Ако любовта не извежда от смърт към живот, то тази любов е обикновена - като обикнеш някого, той трябва да мине от смърт към живот. Тогава любовта е Божествена. Какво значи преминаване от смърт в живот? Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в живота. Когото ти обичаш, става добър. Ако той е
към текста >>
106.
20. Учителят за Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с
благодар
ност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него. Това е една много красива задача." Сега ще дам избрани мисли от Учителя за Христа. "Няма друг такъв характер като Христа. Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: "Господи, прости им!" Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е пратил на земята да изпълни волята Му, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: "Отец ми живее в мене и аз в Него." Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: "Отивам да ви приготвя място." Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище
към текста >>
107.
22. Ученик (Продължение)
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е
благодар
ен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта. Значи, чрез болестта той ще развие в себе си любовта. Той трябва да повиши вибрациите на своята любов, трябва да обича повече хора. Тогава той ще оздравее и ще стане от леглото. Важни качества на ученика са кротост, търпение и милосърдие. Защо е смирен ученикът? Който има силен дух, само той може да бъде смирен. Той не е слабоволев, а напротив - ученикът служи на една висша сила. Той търси славата на Бога. От друга страна, смирението е един фактор за неговото развитие. При смирението човек става възприемчив за това, което иде от Бога. Който няма смирение, сам се затваря и не може да напредва. Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си. Ученикът трябва
към текста >>
108.
Екскурзия на 6 май 1926 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Край нас тече поточе. - Тази местност е местност за култура. Тук има много магнетична сила - енергия, която трябва да се използува. Тези сили, като днешните тук, са извънредни. Такива моменти, когато праната приижда, можем да имаме може би само един път в годината. Ние, хората, сме като затворници. Всеки страда, всеки е чужд на другите. Целият живот е изплетен само от тъги и скърби. Това, дето някой човек се смее, то е само на повърхността. Като разбуташ, ще видиш разочарование. Благодарение, че при Невидимия свят утихват бурите. Праведникът щом се натъжи, ще литне да иде на Слънцето. Вечер ще иде на Слънцето, деня ще прекара на Земята. Другите хора нямат такива съобщения. Да литнеш, да отидеш там и като се върнеш да имаш съзнание за преживяното там. Има закон: обтягането на ръцете винаги поставя човека във връзка с теченията на Природата. А при свити ръце няма такъв контакт. Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, да сте в приятно настроение; представете си, че животът ви е уреден. Ще кажа няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на гръб върху земята с глава към север. През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72. След всяко броене до 72 ще се изправяте, седнали на тревата, и ще си допирате ръцете до пръстите на краката. Направихме индуското сядане, за което Учителя говори миналия път на Витоша. Сега той ни каза да направим следните упражнения: 1. При това положение поставете лявата ръка върху лявото
към текста >>
109.
Екскурзия на 30 януари 1928 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти комуната? Ще разрешите основния Въпрос - Любов към Бога. И тогава всичко друго може да се приложи. То е първото нещо! Щом разрешите този, другите въпроси са вече лесни. Толстой е дошъл до една хубава мисъл. Питали го в какво се състои учението Христово. Той отговорил така: „Когато в една бурна нощ потропаме на една врата и не ни приемат, потропаме на втора врата и пак не ни приемат, и още, и още и т. н. - ние все пак да
благодар
им! Това е Христовото Учение." Ако Бог царува, и не ме приемат хората, трябва да има нещо. Аз не трябва да се ожесточавам. В дадения случай аз треперя от студ, но хиляди същества има още, които са се сгушили в студа - птиченца, мушички, хора... Когато станете сутрин, хубаво ще дишате, после хубаво ще мислите и хубаво ще чувствате. И след това Духът ще ви дойде на гости. Има мисли атавистични, които са влезли у вас. Понякога с дни и седмици те обсебва някоя отрицателна мисъл. Трябва да се справиш с нея. Сега трябва да се започне една нова страница. Ще отворим нов курс, нов клас за учениците. В него ще дойдете до приложението. За да влезете в класа, най-първо трябва да се научите да мислите. Преди всичко, като влизате в този клас, няма да мислите, че сте стари! Тази мисъл ще изскочи от главите ви! В това училище косата ви ще стане каквато вие поискате - черна или кестенява. Имате бръчки - ще махнете и бръчките! Ще се правят опити. Това е едно учение на опит. Който влезе в този клас, няма да
към текста >>
110.
Екскурзия на 4 юни 1929 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
я намирате, зарадвате се, че сте й помогнали. На другия ден отивате при друга жена, която се моли и чака вече сто дена... И където отивате, ще създавате аура. * Това Учение ще се наложи в света по много начини. Божественото Учение може да се наложи по много начини. Ако не приемете храна от царския син, най-после ще я приемете от слугата. Ти ще си мълчиш, когато дойде въздаяние някому за някоя неправда, която е извършил спрямо теб - мълчи! Когато някой светия излекува някого, ако онзи
благодар
и само нему, това е невярно, но трябва да
благодар
и на Бога. Когато някой ми
благодар
и, аз ще отдам това на Бога, ще знам, че се
благодар
и на Бога, не на мен. Ако аз съм го излекувал, аз съм се ползвал повече,защото благодатта е минала през мен. * Сега ще видим, дали сте праведни. Махнете с ръка и да се оправи времето, да се махнат тези облаци. Човек трябва да има сила! Вие седите сега и казвате: „Нищо не вършим". Много сте на крива посока! Ние не работим по обикновените начини. Ние работим по друг начин, не както светът работи. * Нужно е коопериране в работата! Някой плантатор посее голям бостан. Стотина маймуни се наредят, подават от маймуна на маймуна плодовете и съберат целия бостан. Като дойдат до някоя река, няколко маймуни се залавят една за друга, направят мост и останалите минават по гърбовете
към текста >>
111.
Екскурзия на 19 януари 1932 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
да ги носят, но когато дойдат страданията при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-лесен път?" Да ви дам един метод: Образувайте си едно дружество от десет братя и десет сестри. Като видите един брат замислен, една сестра да мине и да му каже: „Героите да не се боят!" Да мине друга сестра и да му каже същото. Така да се изредят десетте сестри - и на брата ще му мине. Ако една сестра е угрижена, десет братя да й кажат същото. Когато човек се развива, трябва да
благодар
и. То е един дълъг път. Ще дойде в него просветлението. Някой път се обезсърчавате. - Хубаво нещо е светът! Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери Истината и да се доближи до нея. Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко, и в Слънцето, и в звездите, и в Луната.... Всеки човек трябва да бъде поставен при много неблагоприятни условия и да победи, и след това ще дойде благословението. Йосиф е един от хубавите примери. Като работиш, ще станеш светия. Не си разположен - направи едно най-малко добро. Например напиши едно писмо на някой познат и го насърчи. Не чакай да станеш свстия изведнъж, без да Вършиш нищо и без да работиш. Не оценяваш ли малкото, многото няма да ти се даде. Искате чудеса. Че малко ли са чудесата В нашите екскурзии? На такава Височина се изкачваме при големи студове и никому нищо не става. Винаги сме обкръжени от чудеса. Най-малките случаи във Външния и вътрешния ни живот - това са чудеса! Стига да сме внимателни да ги наблюдаваме. В бъдеще ще
към текста >>
112.
Божията воля
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Знание още не съм ви дал. Това е само предисловие. Има още да се учите, да се учите, да се учите!... Ние често туряме кран на Божиите Блага, после се оплакваме. Спираме тези блага, като не изпълняваме Неговата Воля, и после страдаме. Не туряйте кран на Божиите блага! Някои искат да се ползват от благата на Бога, без да изпълняват Волята Му. Че това е кражба! Като изпълнява Божията Воля, човек ще има всичко! Слънцето иска ли нещо да му плащате за всичко, което се ражда на Земята
благодар
ение на него и което то Възрестява? Има кой да мисли и да се грижи за хората, те са длъжни само да изпълняват Божията Воля. От невидимия свят не искат да употребяват насилие, те допускат да правите каквото си щете, но после ще носите последствията. Като не изпълнявате Волята на Бога, идват всички противоречия. Човек, като престане да върши Волята Божия, деградира, слиза, тогава той не е свободен. Човек е нещо, докато върши тази Воля. Проучвайте историята и ще видите, че когато един народ не живее по Бога, ще дойде друг народ и ще го пороби. Когато евреите не живееха по Бога, други народи ги пленяваха, завладяваха и после Бог идваше да ги освободи. Всички се лъжете, като казвате: „Виж, онзи не живее по Бога, а работите му Вървят хубаво." Не, никак не му вървят работите, той си е турил огън под краката,огънят Вече се разгаря и той скоро ще почне да се пече. * Ако се координираме да изпълним Волята Божия, тогава и разумните сили, които имат отношение към нас, ще се координират да изпълнят нашата
към текста >>
113.
Даровете на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
с всичките си дарби ще остане недоразвит. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Чрез Любовта хората ще станат даровити. Зад всички поети, писатели, музиканти, художници седи някой, който ги обича. Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо не можеше да се очаква. Тъй щото, ако някой музикант е Велик, причината за това е в онази душа, която го обича и вдъхновява. Когато обичаш, се ползуваш, и когато те обичат, пак се ползуваш, та в Любовта всякога печелиш. Ако
благодар
ение на твоята любов порастват цветята, тогава твоята любов е Любов. Чрез своята Любов ти добиваш представа за
към текста >>
114.
Зазоряване на новата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
но още не е дошла в същинската си сила. Затова можем да кажем, че тя иде. Който е дошъл на Земята, трябва да използва това, тези хубави условия на живота, да не отлага. По-важни времена от сегашните няма. Човек трябва да ги използва. Това е едно преходно състояние. Ние се намираме в период, когато Земята коренно ще се преустрои. Затова казваме, че най-хубавите времена са сегашните. До събуждане и приемане на новото съзнание сега сте по-близо, отколкото сте били преди 2000 години. Благодарете на Бога. Понякога хиляда години могат да се съберат в един момент. Ако един ден представлява хиляда години, то и хиляда години могат да се съберат в един ден. Когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не му е запалена свещта, трябват му хиляда години. Сега е една епоха, когато нещата са кондензирани. Това, което за хиляда години може да се ликвидира, сега само за десет години може да се ликвидира. Затова идат тези големи напрежения и противоречия в сегашната епоха. Всички велики Учители на миналото - Хермес, Орфей, Буда, Мойсей, самият Христос и апостолите - и сега работят, сега най-много работят. Настанали са такива благоприятни времена за духовни постижения, че за една година можете да добиете това, което по-рано не бихте могли да добиете за сто и за хиляда години. Един брат попита: - Учителю, в склада има много беседи непродадени. Какво ще ги правим? - Няма нищо. Ще дойде една духовна вълна и тогава ще бъдат разграбени. Писанието казва: „Ще има гладни години". И
към текста >>
115.
П л а н и н а т а
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
нас се простираха Софийското поле, Стара планина, Плана, Лозенските възвишения. Като се върнахме на Изгрева, както винаги ни чакаше картофена супа в малкия салон. След завършване на вечерята изпяхме няколко песни, придружени от пиано и цигулка. Всички лица бяха освежени от планината, излъчваха бодрост и светлина и малко бяха изгорели от слънцето. Стана въпрос за значението на екскурзиите в планината. Учителя каза: - Планинските места са пълни с енергии. Те са благословеше. Благодарете, че днешният ден е хубав. Не мислете за бъдещето. Витоша е много динамична. Тя е акумулатор на грамадни електромагнитни сили. Ако нямаше Черни връх, София би изгубила половината от своята красота. Сухите хора ако са болни, могат да се лекуват по-до-бре в планинските места, а пълните - в ниските места. В планинските места има повече електричество, а в ниските има повече магнетизъм. В планините изобщо са събрани електромагнитни енергии в запас. Египтяните понеже са нямали планини, са създали своите пирамиди. За мисълта са необходими планински места. Пирамидите играят роля на планини. От колко далеч са носили камъни за изграждането им! Водя ви на планината, за да ви уча как да живеете. Сега е месец април. По това време в планината има много прана. Да си вземете! Сега праната е по-изобилна, отколкото през другите сезони. През пролетта има прилив на прана и понеже растителността не е още събудена, тя приема по-малко и остава свободна прана. Корените се събуждат по-рано от другите части на
към текста >>
116.
Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, незабелязано и остави един ценен дар. Той като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл. Но остави такъв дар, от който той има нужда. Ако е в материални мъчнотии, остави при него незабелязано една златна монета. Ти го питаш защо плаче - не, остави му златната монета. За онези изпити, които му дава Провидението, човек да бъде
благодар
ен! И трябва да ги издържи. Ние си създаваме ненужни страдания. Има страдания, които са нужни, а има страдания, които ние ги създаваме. Един брат попита: - Когато пътят се раздвоява, как да познаем кой път да вземем? - Щом влизаш в един път, в който светлината се намалява, върни се назад. А щом влизаш В един път, дето светлината се увеличава, Върви напред. Щом Влизаш В една Вода, дето дълбочината се увеличава постепенно, Върни се назад. А ако дълбочината се намалява постепенно, Върви напред. В случая под „Вода" разбирам астрални чувства. Много хора се давят В чувствата. Астралният свят е Воден. Трябва да имаш лодка, за да излезеш от единия край на другия. Изгубил си едно перо и като го намериш, се радваш. Радостта се дължи на това, че си придобил нещо. А скръбта се дължи на това, че си изгубил нещо. Турил си го някъде и си забравил къде. Ще седнеш и ще си спомниш. Животът е красив и Всеки ден за Всеки човек има специално благо, което Бог е определил. И човек трябва да си отваря очите, за да
към текста >>
117.
Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
знание, което сега се преподава, е третостепенно. Един брат попита: - Можем ли да добием и първостепенно знание? - Може и това. Човек може да има постижения. Хубаво е всяка вечер като седне човек, да си ликвидира сметките, да ликвидира всяка вечер с живота през деня. Всяка вечер да смята, че това е бил последния ден и да си дава отчет, какво е спечелил и какво е загубил през деня. И после, на другия ден, като че животът му започва отново. Вечерта е приготовление за другия ден. Ще
благодар
им на Бога и ще почнем на другия ден друг живот... Сега, в този живот ще жънете това, което в друг живот сте сели. И в бъдеще ще жънете това, което сега сеете. Това, което сеете, то ще бъде за в бъдеще, сега няма да се ползвате от него. Когато дойде някой при мен, ще му препоръчам хляба, който съм опитал или мога да му дам вода, която съм опитал. Някой път се концентрираш върху онзи свят и като почнеш след това да гледаш този свят, той ти се струва като по-тъмен. Значи светлината в онзи свят е по-силна от светлината в този свят. Нас ни радва онзи свят, който е в този свят. Вие живеете в онзи свят и изучавате този свят. Тук живеем временно и след това отиваме в онзи свят. В духовния живот има нещо велико и грандиозно. Когато някой обикновен човек отиде на планината, може да има вятър, буря. А когато един духовен човек отиде на планината, времето е хубаво. Накъдето отиде, работите са хубави - това е при духовния човек. Някой път работите ти вървят добре, а някой път град очуква гроздето и
към текста >>
118.
Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
казал: „Ще го отуча от този навик да лежи на гърба си и да се из-тяга". И му праща муха-стършел. Воловете пощръклели и се разтичали, говедарят ги гонил много време, догдето ги намери. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо каза на Учителя: - Учителю, изпей ни някоя песен, която досега никога не си ни пял. Учителя изпя следната песен: „Странник съм в този свят. Никого не познавам, освен Тебе, Ти, Господи Боже мой, Който Си създал всичко за мен. Аз възнасям своята
благодар
ност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Мълчание. - Някой път човек се Възбуди. За да му мине, нека изпее една песен. Или пък се уплаши - да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние. Ако разбирахте Всичко, което се случва, пари трябваше да давате за него. Един ден Вие ще го търсите и няма да го намерите. Един богат човек срещнал един беден и му подхвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Срещнал друг беден, на когото подхвърлил ореха, и той направил същото. Десетият беден човек обаче счупил ореха и изял ядката му. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа това. Това е изкуство! Някой иска да му помагам. Аз виждам, че той е песъчлива почва. Друг също иска да му помагам. Виждам, че там е чернозем и посаждам нещо. Някой се кара. Аз ще се отдалеча, за да не чувам думите му. * Има неща красиви в живота. Всяка минута,
към текста >>
119.
Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
пита дали човек заслужава или не. Радвайте се, когато ви обичат и радвайте се, когато ви мразят. В първия случай ви дават обработен материал, във втория случай ви дават материал за обработване, непрана вълна, и ако можете да я обработите- добре. Горчивините, скърбите, през които минавате, това са стражари, които пазят да не отиде богатството, което имате, да не бъде разпиляно. Един брат запита: - Как можем да използваме спането за нашето духовно повдигане? - Вечерта при лягане ще
благодар
иш в ума и сърцето си за това, което си получил през деня и тогава през нощта, когато спиш, душата ти ще обработва този материал, който е получила през деня. Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза: - Гениалните музикални късове (мелодии) са извадени от Светилището. Не е в многото, а в малкото - но да бъде концентрирано, да бъде с голяма мощ. В песента трябва да пазиш пространството и времето. Понякога хората удължават пространството и съкращават времето, а друг път - обратното. Обаче трябва да знаеш как да пазиш пространството и времето. Трябва да съгласуваш времето с пространството. Времето и пространството са ги разбирали по различен начин в музиката: индусите по един начин, китайците по друг, разните народи от бялата раса - по различен начин. Не всички думи можеш да туриш в една песен. Някой път трептенията на думите не съответстват на трептенията на тона и тогава се получава дисонанс. Ето една песен: „Настанаха, мамо, нови времена. Не биволи да водим,но на училище да ходим. С
към текста >>
120.
Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
едно село в България се явили 20 души младежи вегетарианци. Учителя каза: - Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Как неусетно се минаха тези 4 деня! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни, пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха предчувствие за великата нова култура, която иде на Земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за живота, който ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане на вас, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с обичния ни
към текста >>
121.
07. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ 23.IX.1941 г. за 4 дни
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
я разрешите, а после и с много няма да можете да я разрешите. Обичайте, когато ви е добре и когато не страдате. Бог, като ви е пратил на земята, той е мислил за вас и не ви оставя. Вие сте на земята в една опитна школа, това е една много трудна наука, но веднъж като я научите, тогава всичко ще се оправи. Все едно че търсите някого, но не знаете улицата и номера. Този, Когото търсите е Бог. Улицата, това са ангелите, а номерът, това са добрите хора. Та каквито и мъчнотии да ви дойдат,
благодар
ете, защото те са материали, с които трябва да боравите. Щом влезете в духовния живот и почнете да напредвате, ще дойдат и тъмните сили (противоречията) да ви изкушават. Но Бог тогава пък ще дойде да работи върху вас. Това е закон. Страданията са за едни изпит, а за други — изправление. Значи, целия живот за човека е една велика школа за учене. През хубаво време обикаляхме околностите. Незабелязано и в радост минаваха часовете в тези Божествено чисти, незабравими места. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим. В древността, всички, и Учител и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, да получат просветление и нови идеи. На такава височина става голяма промяна с човека, той се преобразява и светлина нахлува в
към текста >>
122.
12. ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
в светлината, във въздуха, във водата и храната. Трябва да го приемате правилно и с будно съзнание. I упражнение — Вдишвайте (16 бройки), задържайте (16 бр.) и издишвайте — 32 бройки. Сутрин, обед и вечер по 6 вдишвания. // упражнение — Без броене вдишване по-бавно и дълбоко, задържане на въздуха, колкото се може по-дълго време и се издишва колкото се може по-бавно. II упражнение — Например, с изговаряне на формули. Започни при вдишване, задържане и издишване следното: "Много Ти
благодар
я, Господи, за благата, които Си ми дал". Или молитвата "Отче наш", при вдишване, задържане и изпускане (да я изговаряте мислено). III Или "Добрата молитва" един път общо за вдишване, задържане и издишване, или думите: "Сила, живот, здраве". Сутрин, обед и вечер, защото по-сериозна работа от тази няма за установяване правилния процес на дишането и за да поправи човек своето лице, сърце, ум, дробове, стомах или своето храносмилане, дишане, мислене и чувствуване. IV упражнение — Изговаряне на следната формула: "Господи,
благодар
я Ти, че си вложил във въздуха Своето благословение, което приемам заедно с въздуха". А при издишване: "Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мене". V упражнение — При вдишване изговаряте мислено: "Само Божията Любов е Любов" — задържате въздуха известно време и го издишвате през дясната ноздра със същите думи. VI упражнение — Вдишвате през лявата ноздра и изговаряте: "Да се прослави Името Божие в мене." -задържане: "Да дойде Царството Божие и Божията
към текста >>
123.
19. ОБЩ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
смисъла на живота си). Вашите молитви, макар и да не са съвършени, то светлите същества ги приемат, преработват ги и ги пращат към Бога, та затова, молете се, както знаете. Молитвата се слуша, когато човек напълно е посветил ума, сърцето и волята си на Бога. Ето какво трябва да искате в мислите си: I. Да се прослави Името Божие; II. Да се въдвори Царството Божие и Неговата Правда и III. Да се изпълни Божията воля. На практика за да се реализира това в молитвата си казвайте: "Господи,
благодар
я Ти за великата милост, която имаш към мене". При молитвата човешката душа идва във възприемателно състояние — приема енергиите и мислите, които идват от Божествения свят и тогава, през целия ден в неговото съзнание нахлуват и идват нови светли идеи и подтици. Истинската молитва е общение с Любовта, т.е. ти отваряш душата си и говориш на Онзи, Когото обичаш и Който те обича и отговаря. Но вътрешната сила се състои в изказването на
благодар
ността и любовта ви при молитвата. Имайте непреривен контакт с Бога във всяко време и на всяко място (това да ви бъде молитвата). В молитвата ви се изпълнява само това, което е по волята Божия и да
благодар
им, че някои неща не стават по нашата воля, защото това е за наше добро. Затова, когато разрешавате някои въпрос, вглъбете се в себе си, за да видите, каква е волята Божия и ако вътрешно се появи у вас колебание и съмнение, тогава не го правете. Всякога при завършване на молитвата си казвайте: "Господи, всичко това да бъде за Твоята слава и за благото на
към текста >>
124.
20. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
тогава намерете едно голямо вековно дърво, облегнете се на него с гърба и си кажете: Братко, на ти моята скръб и тегота, а ти ми дай своето спокойствие. Тогава става преливане от дървото в човека. Когато си гневен (имаш груби енергии), тогава покопай малко и те ще минат в земята. А когато искаш възвишени енергии, обърни се към небето и работете отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи вашата възприемателна сила (психичните сили у вас). Проучвайте и прилагайте беседите. Благодарете всякога на Бога, че има още много да учите и да се ползвате от благата на Природата. Ученик е само онзи, който върши само волята Божия и не живее само за себе си. Най-добър е този, който е свързан с Божията доброта, умен е този, който е свързан с Божията мъдрост и най-силен е този, който е свързан с Божията Истина. Вие трябва да имате абсолютно чисти очи и да не виждате отрицателното у хората и да имате пълна хармония в постъпките си, да живеете в светлина и да знаете да изпълнявате със съвършенство задължението си, което от горе ви е поверено. Ако работите в този живот, вие може да се преродите 40 пъти, всяка година по един път, но трябва да бъдете решителни. Също трябва да мислите върху голямата готовност, която имаше Христос, да извърши Волята Божия (Неговата работа). Изпращайте също всеки ден мисъл и молитва към всички добри хора, да се усили тяхната Любов към
към текста >>
125.
22. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие. Ако искате да работите, Светлите Същества ще ви дават всички условия, средства и пр. Ще проучвате техните пътища и те ще ви ръководят. Молете се да дойдат повече работници отгоре, за да се помогне на човечеството. Най-напред да работят върху готовите души и тогава и вие ще се въодушевите и ще бъдете като доброволци (ще се присъедините към тях). Божественото учение ще се наложи по много начини. Когато някой ви излекува, ще
благодар
ите първо на Бога, а после на други, защото той се е ползвал повече, понеже благодатта е минала през него и той трябва да отдаде това на Бога. В света сега има толкова тайни. Който не обича Бога, той се мъчи. Щом някой изповяда Любовта си, винаги я изгубва. Винаги гледайте да не изгубите благоволението на Бога и да не се откажете, даже и да ви убият, защото вие печелите в този случай. Горе е хубаво, но засега за ваше добро е по-хубаво да сте тук на земята, за да учите. Когато отивате да работите за Бога, навсякъде отивайте с Любов, като преди това ще се помолите за себе си, а после за другите, при които отивате. Постъпките ви спрямо хората да са както спрямо Бога. Ще обръщате внимание на всички: хора, животни и растения. Мъчно е човек да страда, но то е привилегия за него. След страданието идва едно голямо благо за него. Вие сте още непроявени герои и Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Всичко, което сега вършите е само повод да намерите и да се доближите до истината, т.е. да познаете
към текста >>
126.
26. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА 1929 г., юли
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ония, които не разбират е огън всепояждащ. Да влезем във връзка с Бога ще каже, да вземем пример от Него и да правим това, което прави Той и напредналите същества, да работим като тях. Не се стремете да правите хората доволни, но давайте всичко умерено. Който издържа — побеждава, трябва ви издръжливост. На екскурзия трябва да имате термос. На Петровден има специфични енергии от Слънцето. В еднообразието човек погрознява. Човек като остарява, би трябвало да се разхубавява духовно. Благодарете на Бога, че ви е дал живот и имайте търпение, за да се изчистите. А за това се изисква издигане на съзнанието ви и вяра — Бог воюва заради нас и понякога ни отстъпва. Той бди над нас и ценните неща никой не може да ни ги вземе (качествата). Във всяка ваша екскурзия и ангелите и светиите вземат участие. Божиите пътища са
към текста >>
127.
27. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ВСЯКА СУТРИН ТРЯБВА ДА РЕШИТЕ В СЕБЕ СИ ДА НЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ С НИКОГО И ДА НЕ ИЗПРАЩАТЕ ОТРИЦАТЕЛНА МИСЪЛ КЪМ НИКОГО. Без смирение ще останете винаги далеч от Бога. Този, който иска слава (да стане велик), той е далеч, значи от Бога. Христос съзнаваше, че трябва да се смири и ние трябва да започнем със смирение. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше преродилия се Илия и си каза сега: Тази работа с рязане на главите не става и се смири (човек трябва да се смири). Мойсей се издигна,
благодар
ение на недостатъка си (гъгнивост), които го смиряваше. Похвалите карат човека да пада. Затова на човека, като му дойде такова изкушение, да се почувствува малък и че е нищо пред Бога, да се смири и да почувствува, че трябва да изпълни Волята Божия и да прави това, което Бог иска. Вие трябва да хвалите всякога Господа и да оставите Той да хвали вас. Човек сам себе си не бива и не може да хвали. Да ви е приятно, че хората не ви обръщат внимание. Ти може да си ангел, но щом си дошъл на земята, тук в плът, ще се смириш. Казано е и за Христос: Той прие рабски образ. Колко трудна е тази философия. Да не търсиш доброто мнение на другите, защото и те не са съвършени, та ще ти обърнат внимание на тебе. Съвършенството е в съвършения свят, който не е такъв като този. Смирението е възприемане на енергиите, които идват от висшите светове, от целия всемир, път към възход, към разцвет на всички наши
към текста >>
128.
29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
себе си. Не очаквайте да ви разбират, давайте и после ще видите резултатите, защото винаги има резултат. Няма по-хубава дружба в света от дружбата с Бога. Онези, които обичат Бога, у тях спор няма. Когато обичаш Бога, тогава хората ще те обичат. Бог не може да се ограничи в своята благост! Той повдига хиляди паднали души, които са уповавали Нему. Той е верен и Истинен към тях. Чистотата е израз на съвършен живот. Най-голямото благо, което има човек от Бога, това е живота. Най-голямата
благодар
ност, която човек може да даде за този живот е работата, защото, който работи — обича, а който разбира — живее. Велик закон е: да зачиташ работата на другите и колкото сте по-внимателни към работата на другите, толкова Невидимия свят ще бъде по-внимателен към вашата. Само който разбира, той работи. Колкото мисълта ви е по-светла, толкова тя е по-разумна и колкото сърцето ви е по-топло, толкова то е по-благородно. Всичко, което Бог допуска в живота ви, вярвайте, че Той ще го обърне на добро. Винаги знайте, че има предупреждение от невидимия свят. Щом човек не може да поправи една своя грешка — да преобрази глупостта в разумност, той значи не е свободен. Върху всеки човек работи едно светло същество и тези светли същества чакат момента да се проявят. Хората в шестата раса ще живеят по Любов. Аз проповядвам за един свят, в който живея и го виждам. Човек, който говори истината не бърза, а който лъже — винаги
към текста >>
129.
31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
С УЧИТЕЛЯ Общите обеди сближават учениците и те се чувствуват като едно семейство. На тях се изпяват няколко песни, водят се случайни разговори, докато разговорът добие висш идеен характер. Учителят казва: "Човек, като е тук на земята има с какво да се забавлява. Сутрин слънцето изгрява за него, звездите, цветята цъфтят за него и пр. Е, какво иска повече той? Трябва съзнанието му да е будно и само да
благодар
и за всичко, което му е дадено. Всеки ден трябва да
благодар
и за въздуха, светлината, водата, хляба, здравето, че има подслон и пр. Че му са дадени условия да се развива на земята, където има всички възможности за това. Весели бъдете като децата, защото Бог е промислил за вас и вие живеете в един свят на изобилие. Пейте и възпявайте Бога в сърцето си. Дори и когато сте скръбни
благодар
ете Му за доброто, което е вложил в умът, сърцето и душата ви. Сутрин като станете и видите, че слънцето изгрява да се зарадвате, че птичките пеят и пр. Всеки ден трябва сърцето ви да е изпълнено с
благодар
ност за това, което виждате и да вършите това, което е в съгласие с Божественото. Така ще бъдете всякога тихи, спокойни и радостни, а когато сте недоволни, ще знаете, че не сте постъпили както трябва. Човек не трябва да мисли, че всякога ще му е добре, защото изпитанията ще дойдат, те донасят материал за работата на човека, от която той ще придобие нещо. Защото знайте, че всичко, каквото Бог е допуснал на света ще се превърне на добро. (Благодарете и когато сте болни и пак се
към текста >>
130.
32. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
посрещнете първия лъч на Любовта и ако 10 пъти в годината го хванете, това е щастие. Но трябва съзнанието ви да е будно и да не се отвлича вниманието ви. (Окръжаващата ви среда трябва да е приятна за това. При изгрев слънце трябва да имате напълно съсредоточение на вниманието (съзнанието) и да мислите за Любовта на Бога и ангелите към вас.) Да мислите, да чувствувате и да преживеете, че изгрева на Слънцето е израз на тяхната любов към вас, а сърцето и душата ви да бъдат пълни с
благодар
ност към тях. Когато правите слънчеви бани, вниманието ви (съзнанието) трябва да бъде съсредоточено и да не мислите за странични неща и често да си изговаряте следната формула: "Господи,
благодар
им Ти за Свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас. Благодарим
към текста >>
131.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме. Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр. Но едно трябва да се знае, а именно, че Господ няма да ти допусне повече страдания, отколкото ти е силата. Когато ти дойде страданието, ще се стремите да го отстраните и ще бъдете
благодар
ни, че то ви възпитава, чисти и пробужда. Защото предназначението на живота е в здравето, радостта, хармонията, красотата и свободата, та може значи и без страдания, но ако сте чисти, а щом сте нечисти и грешите, нарушавате природните закони, тогава страданието идва, за да ви възпита и пречисти. Вярата, в която живеете ще внесе хармония в страданията на вашето сърце. Нашият бивак на Витоша "Ел Шадай" е много магнетичен, има източно изложение. Любовта носи живот, светлина, топлина, свобода, сила и красота. Носи всичко хубаво — здраве, благородство, мъдрост, истина и всички добродетели изобщо. Тя събужда мисълта у човека и всичко хубаво. Този, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи
към текста >>
132.
07. Важно психично условие за дълбокото дишане
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
уредена. Ти казваш: "Външните условия са много лоши, вятър има". Нека си духа вятърът. Той си има смисъл. Казваш: "Буря има". Нека си има буря. Излез вън на бурята и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най- хубавото разположение. Ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха! Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си - нездравословно чувство и в тялото си - нездравословна постъпка. Преди да си легне вечерта да подиша 15 минути дълбоко и да по
благодар
и на Великата Разумност в света, че го е запазила целия ден. Човек трябва да диша с любов! Тя трябва да го изпълва при дихателните упражнения". При дишането трябва да имаме най-хубави мисли, чувства и желание да постъпваме добре. Някои искат много лесно да постигнат нещата, като са ги механизирали. Механичното дишане не е достатъчно. Трябва да се съобразяваме със законите на Природата. За истинско прилагане принципите на дишането се изисква известна философска подготовка - един богат вътрешен опит. При дишането е необходима концентрация на съзнанието. В допълнение на казаното по-горе за психичните условия на дишането, Учителя дава още следните разяснения (24): "Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора. При дишането няма да се занимаваш с погрешките на хората. Дръж в ума си най-хубавото, което срещаш в живота си. Мисли за дървета, които цъфтят, за реки и бистри извори, които текат. И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха. Срещаш някое хубаво растение; фотографирай го в
към текста >>
133.
08. Дишането и възходът на човешкия душевен живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ги възприеме, ако спазва законите на правилното и съзнателно дишане. Правилното дишане при участието на мисълта е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов. Връзката между дишането и този възходящ път на душата, Учителя обяснява така: "Обич има не само в човешкото сърце, но и в Природата. Въздухът е проникнат от обич, но трябва да знаете, как да я извадите от там" (18). "Когато човек възприема едно благо съзнателно, с
благодар
ност, Любовта започва да действа в него. И тая Любов е възходяща и разширява човека". "Когато човек се намери в затруднение, той трябва да диша дълбоко. Като диша и поема въздуха през носа, той ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: "Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря". Въздухът е носител на електричеството и магнетизма. Тая енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената мисъл. Ако човек не диша правилно, и Любовта у него не се изявява правилно. С други думи, при правилното дишане се дава възможност на Любовта, на Божественото да проговори в
към текста >>
134.
03. КЪМ МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тук тишината е пълна. Много рядко идат тук туристи, също и овчари. Чуваш само понякога гласа на някоя от редките птици, населяващи тия места. Около нас ниски клекове. Прекарваме няколко часа всред тая стара величествена архитектура. Поемаме Маришката долина - истинска „Велика Рилска пустиня" - „Царство на Безмълвието. На тръгване хвърлям още един поглед върху всички тия места, за да се свържа завинаги с тях! Всички вие тук: върхове, езера, реки, треви и цветя,
благодар
им ви, че ни приютихте за кратко време в красивите си обиталища! Каква свещена връзка се образува между нас и вас! Вие ни въведохте за кратко време в светостта на вашия живот. Ние ще поискаме да внесем тая святост в живота там, долу! Довиждане! сп. „Житно зърно”, бр.9, кн.
към текста >>
135.
04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
неколцина. Лицата на всички са сияещи! Как работата за другите е източник на най- чистата радост! Ето тайната на щастието! Ето ключът! Де е разгадката? Когато работиш за другите, душата ти е отворена книга, която възприема! А когато не излизаш вън от тесния кръг на личния живот, ти си затворена книга, в която животът не може да вложи ценните си съкровища. Ето, пак сме вече при стана край второто езеро със скъпите си приноси! Всички ги оставяме край градящата се хижа. Благодарим на третото езеро, че можахме край китните му брегове да преживеем красиви мигове! Благодарим и на скромната тревица, която меко постилаше полянката там. Вие, върхове, езера и потоци! Как красиво приехте нашия стан в тия свещени места! Ще разправим долу чудните тайни, които ни разкрихте! сп. „Житно зърно”, бр 9, кн.
към текста >>
136.
05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
небе. Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора. Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите. И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота! Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила. Благодарим на Рила за всичко,
благодар
им ù за незабравимите ù рилски вечери! Те довършват красотата на нашето престояване тук! сп. „Житно зърно”, бр. 9, кн.
към текста >>
137.
06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
на нов салон. Обиколката ни в околностите на селото е много разнообразна. По пътя ни разправят поетични легенди и предания за някои местности, край които минаваме. Мога ли да напусна Тополица, без да видя още веднъж най-скъпата творба тук? Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане!" Колко късо ми се вижда стоенето при нея! До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"! Ти с мощен език говориш за творческите сили, дремещи в този народ! Благодаря ти за кристалните води, които тъй щедро ни даряваш! Вслушвам се в музиката на твоите води, за да доловя, какво искаш да ни кажеш. Ти ни говориш с чудни думи за един нов свят - свят на свободата и красотата! Поглеждам селото. Колко красиво изглежда то от тук! Поглеждам околните върхове! Довиждане на всички вас! сп. „Житно зърно”, бр. 10, кн.
към текста >>
138.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
облени от слънчевите лъчи. Но по едно време облаци се раздвижват по небето. Каква чудна игра на светлини и сенки по върховете и полянките! Те са ту осветени, ту потъват в дълбока сянка. Това не наподобява ли смяната на скърбите и радостите в човешкия живот! Обаче над облаците там горе във висините няма вече тая смяна. Там е винаги слънце. Човек не може ли да намери тия сфери и в глъбините на своята душа! Надвечер искаме да слезем, за да занесем долу това, с което ни дариха тук. Благодарим на планината за чудната симфония днес. Тя ни посреща винаги с нов лик. Винаги тя ни разкрива нови тайни, нови страни на вярната си красота. Величието на планината се вижда както в минути, когато тя се проявява с всичката си мощ, тъй и в кроткото й и нежно засмяно лице при пролетен изгрев. Ние чухме днес песента на планината! сп. „Житно зърно”, бр. 10, кн.
към текста >>
139.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
отдето то е пратено, за да внесе повече поезия в нашия живот? По канарите виждам розови карамфили. Те образуват красиви градинки! Те са до снеговете! Когато ги зърнах за пръв път, разбрах езика им! Струваше ми се, че не ги виждам за пръв път. Като че ли съм ги виждал някога в един красив сън! Който отиде при тях, те ще го научат да обича задоблачните планински върхове. Дълбоко под нас, в дъното на една бездна, се вижда „Езерото на Съзерцанието"! Ние сме тук в един храм! Благодарим на вас, вие мощни, разумни сили, които градите тия чудни форми със замаха на гениално творчество! Ние, вашите деца, тъй се радваме на всичко това! Всичко това е израз на вашата любов! В небето, в планините, в реките, в цветята, в езерата, навсякъде вие сте вложили вашата любов! Те са езика на вашата любов! Искра от нея сте вложили и в човешкото сърце! И тя скоро ще се разпламти в ярък пламък! Благодарим ви! сп. „Житно зърно”, бр. 10, кн.
към текста >>
140.
29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
дала, да прорасне. – Кое е новото, което иде? – Новото, което приближава, е Любовта. Тя е извор непрестанен, от който всички добродетели извират. Чрез нея можем да добием знанието и свободата, но понеже не сме разбрали любовта, ние мислим да добиваме знанието по нашему, и затова го изгубваме. И свободата добиваме по нашему - с насилие - и я изгубваме. Любовта прави човека способен да прояви велики дарби. Тя подмладява. Любов, която не подмладява, не е пълна. Когато те посети любовта,
благодар
и! Когато помислиш за нея, помисли за величието на Великата Разумност, която прониква живота, за оная Благост, която стои зад външните явления на живота. Не могат да те обичат, докато не си обичал. Не можеш да бъдеш обичан, докато не си дал. Велики са законите на любовта. Това, което обичаш, ще го придобиеш . Затуй това нещо, което искаш да придобиеш, трябва да го обичаш! Мощно е действието на любовта! Този, който обича, расте. Расте и този, когото обичат. Когато обичаш някого, той трябва да премине от смърт в живот. Тогава любовта е Божествена. – Какво трябва да се прави сега? – Сега почнете служенето на любовта. Наблюдавайте добрите хора. Търсете хора да ги обичате. Разрешението на всички въпроси е в любовта. Ония хора, които искат да поправят хората, трябва да имат любов. – От какво страдат сега хората най-много? – Сегашните хора страдат от разединение. Няма по-хубаво нещо от това, човек да счита желанията на другите хора като свои желания. – Как може да се достигне до
към текста >>
141.
35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е в него! Когато мина покрай някоя круша, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде лятото, ще узреят. Значи, когато вадите, че някой човек не е добър, не на време сте отишли, но когато дойде лятото, колко добър ще бъде! Вие искате да ви обича някой, но той не може да ви обича; той няма още узрели плодове. И какво казва: „Елате след един месец". И тогава ще ви обича. Досега сте яли все зелени сливи; зрели не сте яли! Досега вие сте се учили да
благодар
ите, когато някой ви даде нещо. А пък сега ще се учите да
благодар
ите, без да сте получили нещо — когато подаръците отидат на друго място. Човек, който не обича Истината, красив не може да стане. Човек, който не обича Мъдростта, светъл не може да стане. Човек, който не живее в любовта, топъл не може да стане! Пробният камък на любовта е страданието. Това, което може да задоволи страданието, е само любовта. Когато дойде любовта, страданието се задоволява. Щом страданието се задоволи, любовта е дошла. Човек остарява от тревоги. Той е научил изкуството за остаряване. Сега трябва да учи изкуството за подмладяване. Някой ти е направил услуга и ти го обичаш. И без да ти е направил услуга, да го обичаш! Нашата любов е любовта на цялото Битие! Като дойде любовта при вас, вие ще обгърнете земята. Сега земята ви обгръща. Като дойде любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали земята и вие я носите! Думите мразя и мраз са близки. Който те мрази, той ти отнема топлината, а пък който те обича, той ти
към текста >>
142.
37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
периодически иде на земята, периодически иде в духовния свят и периодически иде и в умствения свят. Кое е основното заблуждение на днешното човечество? Ние се заблуждаваме, като искаме да направим живота личен. Той не е личен, а е всеобщ. Когато един обича някого, ти мисли, че тебе обича. Когато поливат някое цвете, мисли, че за тебе го поливат. Когато изгряват звездите или слънцето, мисли, че за тебе изгряват. И така е в същност, защото единството лежи в основата на всичко. Благодари, че другите са добре. Щом другите са добре, и на тебе ще бъде добре. Всичката погрешка на хората седи в това, че искат да живеят своя личен живот. Човек постепенно трябва да разшири живота си: от начало ще живее за едного, после за двама, за трима и така постепенно ще се разширява, додето дойде да живее за всички. И хората като не живеят за вас, и вие като не живеете за тях, от там идат всички страдания. В бъдеще колко неща още седят за човека, колко блага, човек е още в буквата „А" на живота. Светът съдържа безкрайни възможности. Сегашната ни невъзможност е бъдеща възможност. Сегашното противоречие е бъдеща възможност При любовта всички разумни неща са възможни и всички неразумни неща са невъзможни. Търсете това, което привидно нищо няма, а всичко дава. сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн.
към текста >>
143.
38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
а място на радостта, на светлината и на великата космическа любов! Тихо се вслушваме в това, което ни говори планината. Нейният говор отеква в душите ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление. Той буди в душите ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа. Долу при Вадата се обръщам още веднъж, вдигам взор към Салона на съзерцанието, към върха „Харно ми е" и всички околни върхове и устните ми неволно шепнат: – Благодарим за гостоприемството,
благодар
им за любовните дарове! сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн.
към текста >>
144.
39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
застани пред един извор и го гледай. Веднага едно светло състояние ще дойде в тебе, ще почувствуваш прилив на сили, едно обнадеждаване ще озари твоето съзнание. И в най-простите наглед работи да виждаме една скрита красота. В едно житно зърно, например, има красота; то крие живот в себе си. В природата има всички методи. Трябва да се учим от изворите, от камъните, от реките, от плодовете, от скъпоценните камъни и пр. Най-първо, като се пробуди това съзнание,
благодар
и на разумната природа за това, което хиляди години е правила за тебе. Помириши едно цвете и
благодар
и на разумната природа. Благодари и на цветето и кажи на Безграничния: „Досега не можех да Те виждам, а сега едвам надзъртам, че Си в цветенцето". Това е път, който води към любовта. Човек трябва да влезе в правилно отношение не само към природата, но и към хората. В човека има нещо велико, една висша душа, която не е още проявена. Първото нещо, с което трябва да почнем отношенията си към хората, е да гледаме да открием нещо хубаво в човека. Това е път, по който любовта може да протече в човешкото сърце. Човек има 12 обвивки и зад тях е човекът. Ти докато не видиш Божественото в човека, не можеш да го обичаш. А любовта е виждане на божественото. Ще туриш за правило да уважаваш божественото в другите хора и тогава ще се образуват ония вътрешни връзки между вас и другите. Да обикнеш един човек, това значи да откриеш великото, което има в него. Щом обичаш един човек, той се отваря
към текста >>
145.
45. ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
но ние не разбираме. Не разбираме и говора на светлината. Приемаме само милувката ù. От всяко цвете излиза специална музика. И чрез тая музика цветята говорят. Музиката, която излиза от различните цветя и даже от разните им части, е различна. Пейте за камъчетата, за изворчетата, за да се свържете с природата. Това, което учите тук, на онзи свят не можете да го научите. Великата Разумност е създала всички звезди заради вас, а пък вие мислите, че никой не мисли за вас! Благодари на Великата Разумност за светлината, за въздуха и пр. И като помислиш, че си стъпкал едно цвете, реши да си поправиш погрешката. Ако дам концерт, ще пея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце. Ние сме много невнимателни. Някое цветенце е цъфнало хубаво. Някой мине и го стъпчи. Аз като минавам край него, спра се, разговаряме се с него и после го отминавам. Казвам му: „Колко време си тук? Кои са братята и сестрите ти? Как е твоят господар? Полива ли те на време?". Най-първо човек трябва да се научи да оценява това, което има и да се освободи от всички заблуждения. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията любов! —Кои са законите на любовта ? —Тя прониква всичко и няма сила, която може да ù се противопостави. Тя носи всички блага. Любовта изключва всяка сръдня, всяко подозрение, всяко недоразумение; всички отрицателни качества тя ги изключва. Ти никога не можеше да си навъсиш лицето на оня, когото обичаш. Когато
към текста >>
146.
46. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
показва такава, каквато си е, в своето истинско естество? – Само там, дето е Любовта! Душата се показва такава, каквато е, само на този, когото обича и на онзи, който я обича. Тя се крие от другите. Само като обичаш никого, душата му се разкрива пред тебе. Като обичаш едного, ти обичаш всички, понеже тая любов протича към другите, раздава се на другите. Твоята любов към него минава към другите. – Когато протича любовта през нас, единственото нещо, което можем да направим, е да
благодар
им, че тя ни е посетила и тече през нас. Тя е един велик свят за проучаване. При нея имаме най-напред даване. Човек приема, обработва полученото и след това го връща. Казано е от Христа: „Хлопай, търси и искай." Хлопането е на волята, търсенето е на сърцето, а искането е на ума. Всяко нещо, което искаш с ума си, търсиш със сърцето си и за което хлопаш с волята си, то ти се дава. Което искаш само с ума си, или само със сърцето си, или само с волята си, то не ти се дава. А любовта е, която дава този подтик на ума, сърцето и волята. Ето защо, при любовта всичко е възможно, каквото искаш. Тогава човек иска само разумното. – Как да се освободим от отрицателните мисли и чувства? – Ако любовта протече през човешкото сърце, колко лесно ще се разрешат най-мъчните въпроси! Любовта е това, което стопява всичко и всичко преобразява. Всички препятствия се махват за оня, който е в Любовта. За отрицателните мисли трябва гореща вода, т.е. любов. Тя ги разтопява така,
към текста >>
147.
49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
къпят върховете, тревичките, цветята, езерата и нас. Около нас розови карамфили, снажно лютиче и каменоломки се усмихват на синьото небе, унесено вслушани в музиката, която им шепнат слънчевите лъчи. Започва разговор. Един запитва Учителя: – В какво седи същината на щастието? – Щастието не може да бъде нито физическо, нито духовно. Щастието е винаги нещо божествено. Щастието е в любовта. Любовта е един общ принцип. Любовта е колектив. Когато човек влезе в любовта, трябва да
благодар
и на Бога, че обича. – Кой е встъпителният момент на любовта? – Когато срещнете някой човек, какъвто и да е той, да се постараете да намерите в него някоя от най-добрите му черти, И като намерите тая черта, тогава законът на любовта работи вече. Съществува закон: Когато вярвате в доброто у човека, това добро у него се проявява. Когато срещнеш някой добър човек, най-първо ще изпъкнат някои лоши черти. Нищо не значи. Те са наследствени. Те показват какъв е бил човек в миналото, а не какъв е сега. Вие да не мислите, че те са същинският човек, но да потърсите добрата черта. Всички хора само отразяват любовта. Когато чрез отражение приемеш светлината, е едно, а пък когато направо я приемеш, е друго. Направо човек получава любовта само от Бога! Всеки човек е една възможност за вас да познаете Бога. Когато човек поради стечение на обстоятелствата се случи да живее известно време сам, той да не се чувствува сам, но да чувствува, че е с Бога и че всички същества живеят в него и
към текста >>
148.
52. НА 'ВЪЗНЕСЕНИЕ' НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Враговете са камъни, от които Любовта извайва най-хубавите статуи. Най-първо идват лесните стъпала на Любовта, докато дойдете да обичате този, който не ви обича. Това е изкуство. Да допуснем, че той е жаден и че е далеч на 10 километра от вас. Вие живеете при едно езеро. Изпратете му три-четири литъра вода и му кажете: "Утолете си жаждата с тая вода. Какво ви коства това? И после, след няколко деня, пак му пратете. Той си казва: "Колко е добър този човек!" А пък той не ви знае. Благодарение на Любовта ние сме дошли до това развитие, което имаме. Значи щом при най-лошите условия, при които живеем, Любовта е създала от нас това, което сме сега, то какво остава за оная велика Любов, когато влезем в съприкосновение с нея. Вие
благодар
ете, че има мнозина, които ви обичат, без да ги знаете. Поне има Един, Който ви обича, и на Него дължите всичко. Той обикаля, вижда всичко и вие даже не подозирате това. Често са пратени напреднали същества, които ви ръководят. При големите противоречия такова напреднало същество ви дава съвети, упътва ви, урежда наоколо всичките работи и вие даже не знаете, кой е. Вие казвате: "Няма кой да ме обича." А пък ако той не е, вие бихте загазили съвсем. Всеки един от вас има по една Божествена душа, която ви ръководи и обича. Понякога вие я виждате, но после тя се скрива. Някой път излиза отпред, но повечето пъти е зад гърба ви. Бог се проявява във всички хора – и чрез най-лошите, и чрез животните, и чрез растенията. Някой път
към текста >>
149.
59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
работят. Тук виждаме изложба на това, което са изработили. Цялата вселена е азбука. За онзи, който знае да чете, колко много е написано тук! Например, един геолог чете по камъните и земните пластове. Хората днес имат механистично, материалистично разбиране на природата. Става дума за материализма. Учителят казва: — Един материалист отишъл на един остров в Тихия океан. Там казал на канибалите, че няма Велико Разумно Начало в света. Те му казали: „Ти
благодар
и, че вярваме в Разумното Начало. Но ако беше дошъл по-рано, когато не вярвахме, щяхме да те изядем". У мнозина вече постепенно се развива шестото чувство, чрез което ще се разшири кръгозорът им. При хилядите си измервания, които правих в своите обиколки в България, срещнах една доста напреднала ясновидка. Видях, че центърът на съвестта е развит на главата ù, но центърът на религиозното чувство не е добре развит. Казах ù: „Ти си много справедлива, но не и религиозна". Тя минава за религиозна, но не е такава, понеже критикува, говори за недостатъците на другите. А истински религиозният има благоговение, уважение и любов към всеки човек, към всяко същество. Той всички обича и във всички вижда нещо хубаво и добро. Ако тя беше религиозна, щеше да бъде гениална и светица. — Защо някои имат страх от бъдещето? — Има много причини за това. Ето една от тях: Някои хора в миналите си пререждания са живели до възраст 15, 20, 30, 80, 120 години. Да кажем, че някой е живял в
към текста >>
150.
61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е закрито от облаци? — Слънчевият изгрев ни ползува при всички случаи, защото енергиите му минават и през облаците и достигат до нас. Чудесно е направен светът. Навсякъде има неща да те заинтересуват: подухването на вятъра, някоя тревичка, някое камъче и пр. Човек да счита природата за жива и разумна, защото ако я счита за неразумна, се изолира от нея. Тя мисли заради нас, промислила е за всичко, каквото ни трябва. Нашето сърце трябва да бъде доволно и
благодар
но от всичко, което Разумното Начало в природата е наредило за нас. В дадения момент
благодар
и на разумната природа за това, което тя ти е дала. В следващия момент тя ще ти даде друго. В Божествения свят човек прилича на едно лице, което има каса. Ако само харчи от нея, без да туря, ще осиромашее. А турянето в касата значи: служене, вършене Волята на Бога,
благодар
ност към Разумната природа за благата, с които разполагаме. Природата е дала всички разнообразни условия, за да ни подбуди да развием силите, вложени в нас. Човек трябва да обработва това, което е вложила природата в него. Съществата се отличават едно от друго по степента на своята интелигентност, по своята светлина. Най-ненапредналите едвам имат светлина. Тези, които стоят малко по-горе, имат по-голяма светлина, по-напредналите още по-голяма и т.н. Днес идат страданията, защото хората са нарушили Божествения порядък. Страданието не е като наказание, а за поучение. То иде, за да влезе човек в пътя. Той се е
към текста >>
151.
Любовта освобождава
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е пътят на ученика. 20.12.1947 г. Здравейте .Запознах се с публикацията в тази тема .Много бих искала да прочета целите беседи ,от които са извадени горните мисли.Но за съжаление не е посочен източник.Моля за съдействие.Датата също леко ме обърква -20.12.1947 година.Знаем,че на 20.12.1944 година Учителят изнася своята последна беседа ,преди да си замине.Тези мисли обаче не са от тази беседа.Ще се радвам да уточним детйла -от къде точно са горните мисли-беседи,година и т.н. Благодаря
към текста >>
152.
Ученик
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е
благодар
ен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта. Значи, чрез болестта той ще развие в себе си любовта. Той трябва да повиши вибрациите на своята любов, трябва да обича повече хора. Тогава той ще оздравее и ще стане от леглото. Важни качества на ученика са кротост, търпение и милосърдие. Защо е смирен ученикът? Който има силен дух, само той може да бъде смирен. Той не е слабоволев, а напротив - ученикът служи на една висша сила. Той търси славата на Бога. От друга страна, смирението е един фактор за неговото развитие. При смирението човек става възприемчив за това, което иде от Бога. Който няма смирение, сам се затваря и не може да напредва. Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си. Ученикът трябва
към текста >>
153.
Учителят за Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с
благодар
ност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него. Това е една много красива задача.” Сега ще дам избрани мисли от Учителя за Христа. “Няма друг такъв характер като Христа. Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: “Господи, прости им!” Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е пратил на земята да изпълни волята Му, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: “Отец ми живее в мене и аз в Него.” Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: “Отивам да ви приготвя място.” Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище
към текста >>
154.
Първи стъпки на ученика - III
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват закони на разумната природа, с които човек трябва да се съобразява. Любовта към Великото издига малкото към Великото. Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото. Вчера имах разговор с една сестра. Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла. В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка. Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и
благодар
ност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието. Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията. Страданията и противоречията имат смисъл само когато се разглеждат от гледището на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа. Учителят дава следната формула, която да се казва при големи страдания: „О, тъмна нощ, която ми приготвяш светъл ден, който иде.” Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта. Да ги изучава като наука, но не на книга, а да ги прилага в живота. Ако любовта не извежда от смърт към живот, то тази любов е обикновена - като обикнеш някого, той трябва да мине от смърт към живот. Тогава любовта е Божествена. Какво значи преминаване от смърт в живот? Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в живота. Когото ти обичаш, става добър. Ако той е
към текста >>
155.
Няколко думи за първите стъпки на ученика – I
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
страдания. А когато човек минава през страдания, Бог е най-близо до него и работи върху него.” Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили. Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка. После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и
благодар
ност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта. Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот? Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота. Любовта е Божествена, ако ония, които обича, ако са били лоши, стават добри; ако са били болни, оздравват; ако са били обезсърчени, стават радостни. Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях. Защото ти
към текста >>
156.
Основната идея в човешкия живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
си правим една малка молитва, без други да ни забележат. Тя може да бъде едно изречение, а може да бъде и повече. По такъв начин ще се влезе в Божественото и ще сме приготвени за любовта. Могат да се кажат следните молитвени изречения: 1. „Господи, научи ме да любя както Ти любиш! Посети ме и Ти люби чрез мене.” Това е много вярно, защото, когато Любовта дойде, да не приписваме славата на себе си, а да казваме така: „Аз съм скромен проводник и Бог обича чрез мен.” И да
благодар
им на Бога за това. 2. „Господи, винаги да изпълнявам Твоята воля.” 3. „Господи, научи ме да постъпвам тъй, както Ти постъпваш.” 4. „Господи, дай ми милосърдие, кротост, смиреност, нежност, мекота.” 5. „Господи, озари ме с Твоята светлина.” 6. „Господи, събуди всичките спящи души по лицето на Земята. Аз изпращам към тях моята любов.” 7. „Господи, въведи всички същества в света на Любовта.” 8. „Господи, подкрепи Учителя в Неговата мисия, за да се увенчае с успех.” 9. „Господи, да дойде Твоето Царство и неговата правда на Земята.” 10. „Господи, благослови всички Твои работници. Аз изпращам към тях моята любов, аз ги обичам.” Такива изречения могат да се кажат с хиляди. 22.05.1948 г.,
към текста >>
157.
Методи за развитие на любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
час, непременно ще развиеш Любовта в себе си. Молитвата не е искане от Бога пари, къщи, воденици и пр., не, молитвата е обмяна на сили между човека и Бога. Човек дава нещо и получава нещо от Бога. Преданост и служба на Бога, това е преминаване от човека към Бога. Божествените сили, Божествените състояния преминават от Бога към човека. А Бог нали е Любов? Значи и Любовта на Бога се влива в човека. Който всеки ден прилага молитвата, ще развие Любовта. Четвърти метод е
благодар
ността. Всеки ден да
благодар
иш на Бога за всичко, което срещаш в живота си. Един окултен закон е следният: Благодарността развива Любовта. Всеки ден можеш да казваш така: „Господи,
благодар
я ти хиляди и милиарди пъти за всичко.” Изговаряй тази формула всеки ден и цветето на Любовта ще се разцъфти в твоята душа и ангелът на Любовта ще те посети. Тогава ти влизаш в едно хармонично отношение с Бога. Пети метод е да намериш във всеки човек една добра черта и да не критикуваш никого. Аз съм срещал такива хора, те са голяма рядкост. Имаше такава една сестра, която си замина на 95-годишна възраст, която аз не бях чул да говори лошо за никого. Шести метод е служенето на Бога. В какво се състои той? Почни да работиш за Бога, за един Божествен идеал. Когато правиш нещо за Бога, Любовта те посещава. Не е важно каква е работата. Можеш да полееш едно цвете, да посетиш една бедна вдовица, да изпратиш една добра мисъл на един човек, намиращ се в големи противоречия и пр. Седми метод е
към текста >>
158.
Символи в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи,
благодар
я Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа.” Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек
благодар
и за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна с хиляди примери. Аз ще ви приведа много малко. Целта е не да изчерпя въпроса, а всеки от нас да се научи сам да превежда природните явления, за да може по този начин да си обяснява Божествените истини. Да кажем, че през м. юли, август или септември, минавате покрай едно ябълково или крушово дърво и виждате, че то е отрупано с плодове. Тези плодове преди са били зелени. Като узреят, стават червени, жълти, лъскави. Защо? За да привлекат вниманието на хората и птиците и те да ги берат. Така семената ще се разсеят. С други думи, дърветата правят своите узрели
към текста >>
159.
Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите
благодар
ила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение.” Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах.” И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите? - От окултната наука знаем, че от мозъка на човека
към текста >>
160.
БОЯН БОЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
РАЗПОЛОЖЕНИЕ Лекции по теми из Словото на Учителя Резюмета от четири разговора с Учителя Благодарим на всички, които съхраниха и предадоха Словото на Учителя Доброто разположение Да знае човек да бъде винаги добре разположен е велика наука. Трябва да се знаят начините за задържането на доброто разположение. Например днес ти си мрачен по причина, която не е толкова съществена - че времето било лошо, кално, и на твоята душа става мрачно. За това нямаш основание. Дъждът е необходим за природата, за нивите на земеделеца. В природата всичко е за добро. Ти може да си неразположен по други причини. Някой те обиди, каже ти, че си невежа. Тогава ти не му отговаряй, но като си отидеш вкъщи, кажи на себе си: „Вярно е, аз в сравнение с великата наука, която трябва да изучавам, наистина съм невежа.” Тази мисъл ще ти даде подтик да учиш. Когато си в мрачно състояние и посрещаш някой човек, твой приятел, ти ще развалиш неговото добро разположение. Затова се препоръчва да не ходим на гости, когато сме зле разположени. Тогава сме бедни и нищо не можем да дадем на другите. Доброто разположение зависи от знанието да имаш самообладание, а то предполага силна воля. Ако при една малка промяна в живота ти изпаднеш в разочарование, това показва, че нямаш самообладание. Някой казва да бъдеш хладнокръвен. Но не е добре да бъдеш хладнокръвен, безчувствен, а да имаш самообладание. Изобщо човек трябва да се стреми да започва всяка работа с добро разположение, защото твоето лошо
към текста >>
161.
000 СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
113. Безкористие 114. Мъчение, труд, работа 115. Социалният проблем 116. Учителят за България 117. Подмладяване 118. Служене 119. Малките братя 120. Шестата раса 121. Човекът на шестата раса 122. Новият порядък 123. Пътят на силния 124. Ново земеделие 125. Писмо от Учителя 126. Славянството 127. Любов без външен стимул 128. Мерки в Природата 129. Мисли върху музиката 130. Доброто 131. Съработници на Бога 132. Служенето 133. Небето 134. Законите на човешкото развитие 135. Благодарността 136. Трите стъпала на Новата
към текста >>
162.
009 ЧИСТАТА И НЕЧИСТА ХРАНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
праната, магнетизмът се освобождава и по-лесно може да се възприеме от човека. Интересно е как Разумната Природа пречиства водата. Когато се изпарява, като отиде в горните слоеве на атмосферата, водата се разлага на водород и кислород. Така става нейното коренно обновяване. След това водородът и кислородът отново се съединяват чрез електричеството. Водата умира и се ражда, както и човекът, за да се обнови. Като вземем в ръцете си късче хляб, трябва да се проникнем от великата
благодар
ност за жертвата, която прави хлябът. Вдълбочи се в себе си и кажи: „Искам да се жертвам като хляба.” Като ядеш ябълка, трябва да вложиш всичката си любов в нея, да влезеш в положението на дървото, на което е расла и душата ти да се свърже с напредналите Същества, които са работили върху нея. Ако така обикнеш ябълката и я приемеш в себе си, ще придобиеш повече енергия, отколкото ако би работил цяла
към текста >>
163.
011 ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА Учителят говори на учениците: - Бъдете
благодар
ни на всеки, който ви услужва. Любовта иде от Бога. Този, който ви обича, е проводник на Божията Любов. Дойде някой и се хвали, че ви е направил услуга, някое добро. Той не говори истината. Христос казва: „Аз не дойдох да изпълня своята воля, а волята на Отца, който ме е проводил.” У вас има едно неразбиране, едно недоволство. Недоволството произтича от това, че вие не знаете, че Любовта е единна и неделима. Смешно е да мислите, че ви обичат двама или повече хора. В света само Един може да ви обича, никой друг. Някой мисли, че мнозина го обичат: баща, майка, братя, сестри, приятели. Всъщност не е така. Когато мислиш, че много хора те обичат, то е само привидно така. Обича те само Един – Бог. Щом те обикне Бог, всички хора ще те обичат. Има един разказ: Двама млади се обичали. След като живели десет години, мъжът забелязал, че неговата другарка почнала да вижда недостатъците му и да го критикува. Тогава той се дегизирал като млад момък и почнал да я ухажва, да й пише любовни писма.Тя казала на мъжа си: „Има мъже деликатни, благородни.” Той си признал, че това е вярно, че е по-груб. Понякога този – маскираният като момък й казвал: „Твоят мъж е много добър, обичай го!” Чрез всички, които те обичат, Едно Същество те обича. Това е Бог. Понеже Любовта е неделима, когато някой иска да дели Любовта, ражда се страдание. Човек мисли, чувства и действа, но трябва да съзнава, че
към текста >>
164.
017 РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
напуснал. Нямаше хора в него.'' ''Беше зима, небето надвиснало тъмно, непрогледно. Никакъв изход от положението не се'' ''виждаше. В онова време, когато хората идваха при Учителя за утеха, те слушаха думите му и'' ''разбираха, че трябва да изтърпят докрай.'' - Който страда и издържа докрай, той е герой. Който страда, той е герой, от него човек ще стане. Който не страда, от него нищо няма да стане. Дойде ли ви някое изпитание,
благодар
ете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво. Камъкът, за да се полира, трябва да се чука и търка. Също и човекът – за да се събуди, трябва полировка, страдание. Мъчно се осъзнава човек, трябва да се тури натясно, за да се осъзнае. След всяко заспиване на съзнанието има страдание, което да го пробуди. След това идва отново освежаване, подем. Страданието ще ви повдигне. Радвайте се, че страдате, за да принесете плод. Бог ще превърне страданията на хората в скъпоценни камъни, които ще се поставят като венец на главата им. За в бъдеще страданията на човек ще красят главата му. Когато Природата поставя някого в ограничения, тя има предвид неговото благо, тя има за цел да събуди скритите сили в него. Всички страдания, препятствия и изпитания в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него. Когато Природата налага скръбта, ние криво чувстваме нещата. Когато майката тури детето в коритото да го къпе, то плаче, мисли, че това е
към текста >>
165.
019 КОРЕНИТЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
на нов Живот, за който трябва да се приготви една фина материя. Чрез страданията материята на мозъка става все по-фина и все по-фина. Да страдаш, значи да пуснеш корени дълбоко в земята и да работиш. Чрез свадания, противоречия и противодействия придобивате опитност за великите закони, които направляват Живота. Противоречията, които сега съществуват в Живота, в бъдеще няма да се повтарят. Кой е краят на страданията? Разумността. Ако след като страдаш, станеш по-разумен, ще
благодар
иш - това страдание е на мястото си. Ако си страдал и не си добил Разумността, това страдание не е на мястото си. Когато се копае земята, за червеите и за мравките това е катаклизъм, страдание. Обаче Новата Култура се сее в земята именно чрез това копане. Човешките страдания са прилични на това копане, чрез което се посява Новата Култура в хората. Нали за изчистване на тялото си служат с изтривалки7 Чрез страданията тялото се пречиства Ако тялото на човека не е чисто, Божията' мисъл не се предава правилно.Чрез мъчнотиите се пречиства нервната система. Когато всеки нерв се пречисти, тогава човек приема правилно Божествената Светлина и всяка мисъл. Защо идват страданията7 За да се премахнат нечистотиите в човешкия ум. Ангелите разбират дълбокия смисъл на страданията на човечеството. Те знаят, че в тях се крие неговото благо. Великите гении не са имали най-добрите
към текста >>
166.
021 СТРАДАНИЯ С ЛЮБОВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
са тежести, товар, който ние теглим нагоре. Добре, че има разумни Същества, които ни помагат. Бог казва: „Потърсете ме в ден скръбен.” Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на своето развитие. Ако духът му е силен, той ще устои. Ако не е силен, ще тръгне по общото течение.Ако страдаш и с радост понасяш страданията, имаш Любов. Колкото повече е издигнат човек, толкова по-големи са страданията, изпитанията и противоречията, през които минава. Благодарете, че имате мъчнотии, за да опознаете характера си и силата на своите убеждения. Човек трябва да е готов да пожертва всичко за Любовта, Мъдростта и Истината. Крайно неприятно ми е, когато някой страда без Любов. Друго е, ако имате съзнание, доблест да страдате за Истината. Но това става само с Любов. Какво ще спечеля, ако ви изложа на страдания, на гонения, на глад заради мен? Ако в душата ви се яви дълбоко желание да разберете, да намерите Бога и целокупния Живот, страданията ви имат смисъл. Това са страдания с Любов. Като срещна такъв човек, мога да го прегърна и целуна. Ако не страдате с Любов, ще ви кажа: „Братя, вие ми причинявате голяма болка.” Защо? Защото страдате без Любов. Защо Господ, който е съвършен и всемъдър, е допуснал тези противоречия? За да опита нашата Любов. Господ пита: „След всички страдания, можете ли да ме обичате? Ако ме обичате, вашата Любов е истинска. Защото, ако ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е естествено.” Сега Бог е турил хората при
към текста >>
167.
029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
връзката си с Невидимия Свят, с онези Същества, които ви любят, и по този начин разколебавате себе си в Живота. Ти си в училище. Въздухът, водата, светлината, топлината и студът в Природата са пособия на Великото Училище, в което си поставен. Те са временни пособия. Над тях стои Божественият Дух, който ръководи човека в неговото развитие. Всеки човек, когото срещнете, е изпратен от Бога, да ви помага. Всички препятствия, които срещнете, са условия, да ви помага Невидимият Свят. Благодарете на Великите Разумни Същества, които следят за вас като по-малки и по-слаби, и постоянно ви помагат. Ще дойде време, когато всичките ви работи ще бъдат оправени. Природата употребява разни методи за всеки ученик, но целта е една и съща: да кали човека, за да издържа на всички условия и да се развива. Бог е поставил човека в такива условия, при които да развие особени добродетели. Всяка добродетел се развива при специфични за нея условия: една при по-неблагоприятни, друга - при по-благоприятни. Който иска да развие Любовта, трябва да вземе последното място в света. Считайте, че всичко в света е създадено добре. Считайте, че всичко, което ви се случва, съдейства за вашето добро. Това трябва да залегне дълбоко във вашите умове, сърца, души и воля. Често Провидението праща на човека голямо страдание, за да го избави от друго, по-голямо нещастие. Някои хора проявяват добри дарби в науката, изкуството или в друго направление, а в моралния и духовния живот са изостанали. Това показва, че те
към текста >>
168.
034 ОБЩЕНИЕ С ПРИРОДАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
чувство на пълнота, което човек изпитва, когато се съобразява с Живата Природа и почерпва от нея каквото му е необходимо, т.е. когато правилно е дал и правилно е взел.'' ''След работата всички се събрахме около нашия обичан Учител, под големия орех. Известно време ние мълчаливо се вслушвахме в гласа на пробуждащия се Живот, който струеше във всяко клонче, във всяка пъпчица на дърветата. Първите пролетни птички бяха дошли и подсвиркваха оживено. Учителят погледна с
благодар
ност наоколо и каза:'' – Човек трябва да се радва на всичко, което го заобикаля - на изворите, на камъните, на Слънцето. От Природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си. Всичко влияе на човека. Спре се пред извора - изворът му влияе. Спре се пред цъфналите карамфили и те му влияят. Само че, като се спре пред извора или карамфилите, съзнанието му трябва да участва, а не да мисли за друго. Свързвайте се с Природата, черпете от нея сила и знание. Човек трябва да се свързва със Силите на Природата. Ако се свърже с тях, за един ден ще научи толкова, колкото от един професор за 20 години. Природата дава много на онзи, който я обича и когато тя обича. Не я ли обича човек, Природата го чака, докато съзнанието му се пробуди. Желая ви да се свържете със Силите на Разумната Природа и с всички добри хора на земята. Постигнете ли това, към вас ще потекат енергии от всички страни. Когато виждаме и съзнаваме нещата, тогава сме в досег с Реалността. Когато виждаме
към текста >>
169.
040 ПРАВИЛНО ДИШАНЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
обновява. Придобие ли вътрешна хармония човек, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от пътя му. От въздуха човек приема освен кислород, още и жизнена сила - прана, и идеи. Това става като спазва известни правила. Препоръчвам ви дълбокото дишане. Отправете ума си към Бога и започнете ритмично да дишате. Когато вдишваш и издишваш, изговаряй една формула или молитва. Това усилва възприемателната способност на човека към по-дълбоките сили, скрити във въздуха. Ще
благодар
ите на Бога. Този въздух е даден от Него. Бог трябва постоянно да влиза във вас и вие трябва да влизате в Него. Като приемам въздуха, Бог се разкрива на мене и като издишвам, аз се разкривам пред Него. Въздухът е носител на Божествени идеи, които проникват чрез дихателната система и оттам в мозъка. Значи, човек не може да ги приеме направо, а чрез въздуха. Той е главният носител на мисълта. Говоря за същината на въздуха, а не както химиците го разглеждат като смес от 4/5 кислород и 1/5 азот. Говоря за въздуха като първичен елемент, който служи на човека като среда, като условие на живот. Когато диша човек, съзнанието му трябва да бъде будно. Защото мисълта, след като се приеме от въздуха, се приема от съзнанието. Доколкото съзнанието ви е будно, дотолкова можете да се ползвате от енергиите на въздуха. По този начин ще бъдете свързани с Разумните Същества, на които вие ще помагате и те ще ви помагат. Щом дойде пролетта, всяка сутрин излизайте на разходка на чист въздух, далеч от градския прах
към текста >>
170.
043 СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
тялото. През това време Разумните Същества почват да работят върху неговите клетки, за да ги обновят и възстановят нарушения космичен ритъм. Когато ляга, човек трябва да се моли, за да бъде тялото пазено и оградено, във време на спане, от лоши влияния. Отрицателните, мрачните състояния се предават от един човек на друг. Това става особено през време на съня. Човек трябва да спазва закона на психичната охрана, т.е. вечер като си ляга, трябва да огради тялото си. От друга страна,
благодар
ете на разумните ваши приятели, които пазят телата ви, когато сте излъчени през време на спане. Иначе щяхте да ги намерите ограбени и разрушени. Някой път не спиш добре, защото се преуморяваш, понеже за малки работи харчиш голяма енергия. Това прилича на следното: искаш да забиеш малък гвоздей, а удряш с голяма сила върху него, или за малки неща се безпокоиш много. Трябва ли такава сила, за да забиеш един малък гвоздей? Истинската почивка не се състои в много спане. Преди да е легнал, човек трябва да се освободи от всички тежки преживявания и отрицателни състояния, които е имал през деня. Трябва да се освободят ума и сърцето ти от всички противоречия. Ако тялото, умът и сърцето на човека не са тонирани, като заспи, той се лута в астралния свят, без да намери училището, където се изучават неговите закони. Като се събуди, той е недоволен, нищо не е разбрал. Човек учи и когато спи. Ако човек страда от безсъние, да стане от леглото си, да изтрие тялото си с топла вода и кърпа, да измие краката си
към текста >>
171.
048 ВТОРИЯТ ЗАКОН
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Без Бога Любовта към ближния нищо не допринася. Представете си, че вие се влюбите в пръста на Бога. Искате ли да виждате Бога, не трябва да се влюбвате само в Неговия пръст. Когато хората се съзнават като Същества, в които Бог живее, тогава ще имате правилни отношения. Да позная своя ближен значи да съзнавам, че този, същият господ, когото обичам, е ограничен в моя ближен. Когато срещнете един човек, кажете: "Господи,
благодар
я Ти, че Те срещнах в този човек." Всеки човек, когото срещате, е една задача, понеже вие обичате Бога в него. Който е излязъл от Бога, може да бъде обичан. Божият закон седи в това: постъпвай спрямо другите така, както постъпваш спрямо себе си. А съвършената постъпка е тази: постъпвай спрямо другите така, както Бог постъпва спрямо тебе, т.е. така ги дръж в ума си, както Бог ги държи в ума си. Най-малкото същество заема високо място в ума на Бога. И тъй, моите отношения към хората трябва да бъдат така добри, както са добри отношенията на Бога към тях. Не да бъдем като Него, но да вървим по Неговите пътища. Твоята Любов към ближния дава условия да цъфтят и зреят плодовете в градината на твоята душа и в душата на онзи, когото обичаш. Когато любим Бога, ние приемаме. Тогава Бог ни помага, Висшите Духове ни помагат. При Любовта към ближния ние
към текста >>
172.
065 КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
остави храстите и тревите, окъпани в роса. На първите слънчеви лъчи капчиците искряха с всичките цветове на дъгата.'' ''Учителят обичаше ранните часове, когато човек може да чуе началния акорд, с който денят започва.'' ''Като направихме молитва и
благодар
ихме, приседнахме на полянката, дъхава от цветя и билки. Дълго мълчахме като съзерцавахме новия ден - прекрасен, неповторим. Тогава някой зададе въпрос на Учителя за видовете съзнания. Учителят каза:'' – Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек - самосъзнание. Всяко по-горно природно царство съдържа и по-долните степени на съзнание. Например, човекът, за когото е характерно самосъзнанието, има едновременно и подсъзнание и съзнание. Подсъзнанието е множествен Божествен процес. То съдържа ръководството на ангелската йерархия. Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества. Това образува подсъзнанието. Подсъзнанието е съкровищница на миналото. Самосъзнанието е единичен процес на отделния човек. Когато човек мисли и иска да разбере въпросите, тогава има съзнание. Всички степени на съзнанието над самосъзнанието наричаме свръхсъзнание. Има моменти, когато в човека заговаря Космичното Съзнание, което е една от степените на свръхсъзнанието. У животните няма още съзнание за личността. Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава
към текста >>
173.
071 ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
виждам мислено, изпитвам в душата си същата Радост, която имам когато градината ни пролет е пълна с цветя. Въпреки всички мои изпитания, Вие сте винаги близо до мене. Бог е позволил, щото един ден да дойда при Вас. Това ще бъде великолепно. С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък. Аз ви се доверявам всецяло. Учителю, аз отварям душата си пред Вас. Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята Любов,
благодар
ност, благоговение към Вас. От всичкото си сърце поздравявам всички мои български
към текста >>
174.
075 ДВАТА ПЪТЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
страданието на млекопитаещите - тяхното изтребление. Годишно се изтребват повече от сто милиона Същества. Там има голямо робство. Никакъв закон не ги пази. Нервните болести на сегашната бяла раса се дължат на избиването на животните. У млекопитаещите, когато ги избиват, се развива страх и отвращение. В следствие на това в астралния свят се образуват неблагоприятни условия за човешкото развитие. Ще дойде ден, когато всички животни ще се освободят. Ти заколваш един вол. Това ли ще бъде
благодар
ността ти към вола, който ти работи 20-30 години? Остави го да си пасе в своите старини. Те са били благословение на твоя дом. А ти унищожаваш това благословение сам. Пропъждаш онези невидими Същества, които са се грижили за тях. Като сечеш дърветата, ти изкореняваш благата, които те са ти носили и същевременно пропъждаш и Силите, които са ти помагали чрез тези дървета. Да подмладиш една стара гора със застарели дървета, които са почнали да гният и да падат, това е едно благословение. Ти, като подмладяваш тях, подобрява се и твоето положение. А като унищожаваш гората, унищожаваш и себе си; животът пресъхва, водите пресъхват и твоят живот пресъхва, влошава се. Американците изсякоха богатите хубави борови гори, за да заселят тези места. Коя е причината за голямата неврастения в Америка? Няма друга страна, където неврастенията да е толкова разпространена. Причината е именно това изсичане на горите. И българите изсичат горите безразборно. Това, което вършат не е добро. Когато вървиш през гората,
към текста >>
175.
090 УЧИТЕЛЯТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
нещо за Вас, за Вашата работа.'' ''Учителят дълго време мълча и после каза:'' – Аз постъпвам по един естествен метод. Не казвам какви елементи съдържа хлябът, но казвам: "Изяж този хляб и ще имаш полза." Който иска да се наложи на хората със своето учение, той не им дава вода от шише, а трябва да ги изведе при извора, оттам да почерпят. За мене казват: "Ти си свят човек." Оставете това, не е важно кой съм. Ти ще гледаш, доколко може да се ползваш от мене. Благодари на Бога, че си намерил този извор, който тече, а пък за мене нищо не говори. Някой казва: "Дали е от Бога?" Щом можеш да се ползваш от извора, от Бога е. Желая да просветнат делата на тези, върху които е работено. Следвайте не мене, но Божията Любов. Има нещо необикновено в света, то е Божественото. С него искам да ви запозная. За него ви проповядвам. За да го разберете, трябва да стъпите на почвата на Любовта. Нямам никакви лични съображения. Искам да изпълня Божия закон. Каквото ми каже Бог, това казвам и това върша. Когато Господ ми каже да отида някъде, аз зная, че там хората имат нужда от мене. Искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал. Да се освети Неговото Име. Бог е бил толкова добър към мене, че аз искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да следвате моя пример. Вие познавате ли ме? Ще кажете, че съм ви проповядвал. Засега само ви подготвям. Вие казвате, че много неща зная. Това е вярно. Аз живея в този свят и онзи свят едновременно. Когато отивам
към текста >>
176.
095 ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
прах. Среща ли човек известно препятствие или съпротивление в мисълта си, трябва да се повдигне в по-високо поле. Влезе ли в полето на висшата мисъл, той е свободен от всички противоречия. Не се свързвай с временните, преходните неща. Ако се свържеш с тях и ги обикнеш, когато загубиш, ще страдаш. Човек, който не иска да бъде смачкан от колективната мисъл на хората, трябва да се свърже със силите на Живата Природа и да издигне съзнанието си до Бога. Хората се отнасят с невнимание и с не
благодар
ност към средата и са внимателни към условията. Родителите са средата за децата, но колкото и да са добри, децата им не са внимателни към тях. Дойде ли въпрос до някакви условия - до някой приятел, децата всякога го приемат с трепет, очакват нещо от него. Бащата харчи за сина, хиляди левове годишно, да следва в странство, но синът не пише на баща си нито едно
благодар
ствено писмо. Обаче, някой негов приятел му купи билет за театър - той веднага пише писмо, бърза да
благодар
и за приятната вечер, която са прекарали заедно. Защо синът постъпва по два различни начина? Защото бащата е среда, а приятелят - условие. Ако приятелят ви почне да се грижи за вас като баща, т.е. от условие стане среда, вие ще престанете да му
благодар
ите, да бъдете внимателен към него. Ето защо, пазете се, да не правите нещата обикновени. Всяко благо, което получавате, да не бъде за вас като нещо обикновено, но като ново изявление, ново откровение на Възвишения Свят. Не се меси в чужди работи - вземаш половината от
към текста >>
177.
096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША ''Тази сутрин бяхме излезли с нашия обичан Учител на най-високия връх и тук наблюдавахме, в ранната утрина, далечните планини. Различавахме познатите върхове и ги приветствахме като приятели. Ние се чувствахме близки с тях и бяхме
благодар
ни, че те съществуват. В низините лежаха мъгли и скриваха земята. А горе, в спокойното ясно небе, върховете светеха, огрени от първите лъчи на Слънцето. В настаналото безмълвие, един брат попита:'' ''– Учителю, що търси, за какво копнее човешката душа, в своите най-свещени стремежи?'' ''Учителят каза:'' – Бог е обектът на Живота, който търсим. Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? Бога, Великото Начало на Живота. Животът излиза от Бога. Всеки, който живее, в него е Бог. Ти мислиш - в твоята мисъл е Бог. Има нещо, което човек търси. Един идеал има той; тук го търси, там го търси, в един живот го търси, в друг живот - все него търси. Човек търси Бога. Възлюбеният на човешката душа е само Бог. Бог - това е вътрешният копнеж на човешката душа. Когато имаш страдания, скърби, неволи - това е един напор на душата да се отвори и да види Бога. И когато тя го види, готова е на всички жертви. ''Учителят се беше облегнал на една канара; той продължи:'' – Тази канара, на която се опрях сега, с хиляди години е чакала този момент. Също и човек –години чака, за да го посети Бог. Какво търси човек в света?
към текста >>
178.
105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
нещастен. Съществата, които са завършили своето развитие, изпращат своята Любов към нас. Трябва да се свържем с тях. Както на Слънцето, така и в другите слънчеви системи, те мислят за нас. Когато сте в мрак, когато сте нападнати от изостанали същества, ще дойде една светла душа при вас, ще ви каже нещо, ще ви донесе една нова идея. Тези светли души ще ви кажат: „Ние ще бъдем с вас.” Това са помощници, ангели-хранители на човечеството. Тези напреднали души ви заобикалят и
благодар
ение на това вашият живот може да напредва. Трябва да правите усилия, да станат умовете и сърцата ни олтар, за да работим заедно с тези напреднали души. Човек трябва да изучава не само физическия свят, но и духовния. Той трябва да се свързва не само с физическия свят, но и с духовния. Той трябва да се свързва с напредналите Същества, които му помагат в неговия път. Много от нашите мисли са плод на мислите на Висшите Същества. Когато някоя семка от тези плодове падне в ума, сърцето и душата ви, тя вече сама по себе си се организира. Това са Божествени идеи, които поникват във вас. Те са голямо богатство. Ако всеки ден във вас прониква по една от тези малки скъпоценни мисли, в продължение на десет години вашият живот коренно ще се измени. Имате хубаво разположение на духа, значи Висши Същества ви изпращат по радиото една хубава мисъл. А нисшите същества ви изпращат една паразитна мисъл, която да попречи да не чуете ясно. И едните, и другите действат. Когато човек има стари възгледи, той е
към текста >>
179.
114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Защо светът не е още свят на хармонията? Сега влизаме в хармонията. Бъдещото човечество, което иде, е кандидат за новото Небе, новата Земя, за новия ред на нещата. На Небето, първият член на конституцията гласи: „Ще работиш без пари.” Онази река, която полива твоята градина, колко й плащаш за поливането? Ако малката река може да направи услуга без пари, защо човек не може да направи същото? Този въпрос трябва да се разбере по-широко. Не очаквай пари за своята работа, не очаквай
благодар
ност и признателност; то е все едно, че очакваш заплата. А ти ще работиш, без да очакваш нещо. Като ти
благодар
ят за това, което правиш, ти получаваш заплатата си. А като не ти
благодар
ят, ти ще получиш благословението си в бъдеще. Каквато и работа да върши човек, физическа или духовна, трябва да работи с разположение и Любов. Не е позволено на ученика да стои без работа. В новия строй няма да продават плодовете. Вие ще давате плодове от Любов и ще ви дават плодове от Любов. Всяка работа, в която Любовта е подтик, е приятна. Човешкото носи страдание, а Божественото - Радост. Защо в света има страдания? Защото човешкото преобладава над Божественото. Противоречията произтичат от човешкия порядък, а благата - от Божествения. Хората още не са изучили Божествените закони. Те учат сега закони, които не са Божествени. Дойде ли Любовта, ще пеете добре и ще свирите добре. Замине ли си тя, няма вдъхновение. Дето Любовта не работи, нещата са в застой. Мини, някой път, без Любов някъде и виж, как ще
към текста >>
180.
116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и учи. От гледището на Божествената философия, това е значението на думата „българин”. Значи, българин е всеки човек, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи неговото Учение и да покаже на своя народ и на своя ближен, как трябва да се живее. Ти питаш: „Българин ли съм?” Казвам: „Ако ме разбираш, българин си, ако не ме разбираш, не си българин.” Има два вида българи: по плът и по дух. По плът са повече, а по дух - по-малко. Българите по плът нямат право на държава, но
благодар
ение на българите по дух, българите имат право на държава. Истински българин е този, който има доброта, справедливост, красота и разумност. Доброта - в сърцето, справедливост - в ума, красота - в душата, и разумност. Българите трябва да се уповават единствено само на Бога. Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога - нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство - наказание за гонението против богомилите. ''Един брат попита:'' – Кажете нещо за мисията на българите в бъдеще? – Като дойде времето, ще видят. България никога няма да бъде голяма държава, това е писано. Българите по друго трябва да се отличават, а не по успехите в своите войни. Управляващите в България извършиха много престъпления - и в други земи, и в самата България.
към текста >>
181.
123 ПЪТЯТ НА СИЛНИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не, от него ще се освободиш, само когато го обикнеш. Вие трябва да прощавате на хората, защото всички души са излезли от Бога. Ако не простите, ще прекъснете връзката си с Бога и с Божията благодат, която иде от Него към вас. Казваш: „Искам да отида при Господа.” Знаеш ли как се отива там? При Бога има няколко милиона градуса топлина, как ще издържиш? Достатъчно е да надзърнеш там за един момент и да се стопиш. Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те е обидил и кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя.” Подай му ръката си и забрави всякаква обида. Речеш ли да отидеш при Бога, да Му разказваш как са те обидили, нищо няма да остане от тебе. Когато се скарате с някой човек, потъмнява вярата ви, потъмнява надеждата ви. Като се скарате с всички хора, всички тези светли сили във вас престават да функционират и вие оставате в тъмнина. Казвате: „Какво трябва да правя?” Ще се примирите с хората. Като дойде злото и ви направи пакост, не се борете с него. Турете доброто на негово място. А вие почвате борба със злото и всякога сте бити. Няма оръжие в света, което да противостои на Силата на Любовта. Не се противете на злото със зло, а със Силата на Любовта! Една сестра беше в дисхармония с друга. Казах на сестрата така: „Четете и размишлявайте върху страница 101 от книгата „Царският път на душата””. На тази страница пише, че човек трябва да мушне неприятеля си с ножа на Любовта. Да обичате врага си - това е геройство. Как ще го обичате?
към текста >>
182.
130 ДОБРОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
хамбара, хвърлете го на нивата. То не е изгубено. То ще роди и ще напълни пак хамбара ви. Бог не оставя нито едно малко добро в света, което да не благослови. Нищо не можеш да пренесеш от този свят в онзи, освен направеното добро. Доброто, което човек е направил, ще се върне на него. Помнете: като помагате на другите, помагате на себе си. Ако си бил при извора и дадеш на човек една чаша вода, на втори, на трети и т.н., не разправяй какво си направил, но бъди в себе си доволен и
благодар
ен, че раздаваш благата. Казваш: „Къде ще му иде краят?” Ако поливаш плодното дръвче, нали ще даде плод? Това е Божественият порядък, в него Животът е уреден, няма какво да го уреждате. Трябва само да изпълнявате Волята Божия. Един брат попита: - Как може да се направи доброто безкористно, без да се очаква възнаграждение, благословение? - И когато направиш доброто безкористно, без да очакваш нещо, пак ще дойде възнаграждението. След всяко добро, което сте направили, Разумният Свят увеличава кредита ви. Тези, които горе ви обичат, помагат ви, понеже вървите в правия път. Стремете се да вървите по пътя на Разумността, на Доброто, на Любовта, за да имате подкрепата на Светлите Същества. За най-малкото добро, което прави човек, получава подкрепата на тези Същества. Каква е разликата между доброто и злото? При доброто човек всякога печели, а при злото всякога губи. Направил си добро някому, то е все едно - вложил си капитал в банката. Казал си една добра дума - също. Казал си лоша дума - ще платиш
към текста >>
183.
132 СЛУЖЕНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
не работи за уреждането на Божиите работи, неговите никога не ще се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога; защото тогава вие влагате капитала си в Божествената банка. Когато хората не дават нищо на Бога, Той изпраща при тях разбойници, на които казва: „Понеже тези хора са богати и нищо не дават доброволно, нека дадат на вас.” Те влизат в някоя богата къща, обират я и излизат. Като излязат вън, богатите хора казват: „Много неща взеха тези разбойници, но
благодар
им на Бога, че живи останахме.” Трябва да се знае, че всичко, което имаме, е Божие, а не наше. Няма собственици в света, защото няма частна собственост. В момента, когато турите идеята да живеете за Бога, Той заличава всичките ви грехове. Чрез болестите вие изплащате задължения. Щом турите в себе си желанието да служите на Бога, Той плаща заради вас. Само така човек може да бъде свободен и здрав. Бог е богатият. Щом работиш в името на Бога, всичко работи за тебе. Как се обяснява това? Със следния закон: като работиш за Бога, ти си възприемчив към енергиите, които идат от целия Всемир. Иначе не си възприемчив към тях. Човек изпада в изкушение, като не върши Волята Божия. Щом я върши, никакво изкушение не може да дойде до него. Тогава той има каса, пълна със злато и не може да изпадне в изкушение. Дето и да се намира човек, и в райската градина да е, щом не върши Волята Божия, изкушението ще дойде. Решиш ли да служиш на Бога не мисли какво ще стане с тебе. Всичко може да стане с тебе, но в края
към текста >>
184.
134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
принадлежат на големия Живот, не пропускаше първия лъч на изгряващото Слънце. При една утринна разходка, в разговор, Учителят каза: - Човек иде на Земята като на училище, със специална програма, определена за него. Почти за всеки ден е определено какво трябва да се учи. Човек е пратен тук на училище и екскурзия. Знаете ли откъде сте дошли? Вие сте били недоволни и за да ви утешат, са ви изпратили на разходка с един безплатен билет. Вие сте екскурзианти. Човек трябва да
благодар
и на Бога, че се разхожда. Като се върне у дома си, все ще занесе нещо. Като пътува, трябва да си държи бележки. Като се върне, ще разказва там на приятелите си какво е видял. Човек не може да реализира всички свои желания в едно прераждане. Затова много пъти ще идва на Земята, докато ги реализира и добие съвършенство. Някой човек идва на Земята, за да изкупи своите прегрешения. Друг - за да се усъвършенства. Друг идва, за да помага на другите. За тези три неща човек идва на Земята. Като те изпратят за изправяне, това не е по твоя воля, по закон си дошъл. Като те пратят като ученик, да учиш, да се усъвършенстваш, малко си по-свободен. А като си дошъл да помагаш, ти си още по-свободен. Има неща, за които не може да се говори, за които човек трябва да мълчи. Някой пита: „Можете ли да ми кажете моето минало?” Отговарям: „Не. Защото, ако говоря, ще изпъкнат отношенията между вас от миналото.” Лошите спомени от миналите прераждания са много и ако човек ги помни, ще го спънат. Човек е минал през
към текста >>
185.
135 БЛАГОДАРНОСТТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за Учителя]] [[Изворът на доброто]] БЛАГОДАРНОСТТА ''Скромният обяд под големия орех на двора завърши с кратка благословена молитва и няколко песни. Учителят погледна всички, усмихна се и каза:'' - За всичко, което ни донасят, аз съм плащал по невидим път. Като получа баница, разглеждам я от какво е направена. Направена е от брашно. Свързвам се с онзи, който е сял и жънал житото. Благославям труда на този човек и отминавам. Намеря овцата, от чието мляко е направено сиренето - и на нея
благодар
я. Намеря кравата, която е дала млякото си за масло - и на нея
благодар
я. Най- после, благославям и онзи, който е направил баницата. Като
благодар
и, човек поддържа и запазва вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките му желания ще се постигнат. Каква е разликата между светския и духовния живот? Когато човек яде и не
благодар
и, не съзнава, че всичко е дадено от Бога. Той е в светския живот. А като яде и
благодар
и на Бога, той е в духовния Живот. Това се отнася и за всички други блага. Когато Бог взема участие в работите ви, вие сте в духовния Живот. Щом в работите ви Бог не взема участие, това е светският живот. Благодарете на Бога и тогава, когато срещнете противоречия в живота си. Всякога трябва да бъдете доволни. Това е един момент - може да е само една секунда, една минута - бъди доволен в този момент. Имаш скръб, неприятност, тежест; тя може би ще седи една минута, след това ще си отиде. Доволството и
благодар
ността не значат примирение. Болен си, ще се стараеш да
към текста >>
186.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Огънят на Любовта За дишането Изпити и изкушения на ученика Духовната практика на ученика За музиката Любов към Бога Пролетна екскурзия Ново разбиране на Любовта Силата на молитвата Работата на ученика върху себе си В училището на планината Великият живот За чистотата Пратеник на Бога Напътствия и методи Свещените истини За смирението Мистични разговори Езотеричната практика на ученика Божественият свят Пътят на Любовта Най-високият връх Да възлюбим Бога Благодарността Един ден в Царството Божие Разговори при Седемте Рилски езера Слънце в мъглите на Рила Проявената Божия Любов Новото човечество Три важни неща Слово за Учителя Културата на ангелите Цената на страданията Когато хората страдат Силата на Любовта Последните
към текста >>
187.
Съборите на Бялото братство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
лош, е буква от Божествената азбука. Какво ще постигне ученикът, ако обича само десет букви от азбуката на своя език, а останалите двадесет не обича? Искате ли да станете учен човек, вие трябва да обичате всичко. Каже ли ви някой, че обича само един, ще знаете, че той е слаб човек. Той може да носи само един килограм тежест. Силният може да носи земята на гърба си. Това значи, че той обича всички хора. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приема страданията с
благодар
ност. Чрез страданията работите стават за една година, без страдания за хиляди години. Страданията и радостта представляват пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва любовта, устойчивостта на човека. Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ви обичат. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали за другия свят. Те ще знаят последните новини от другия свят. Засега съобщенията с невидимия свят не са усъвършенствувани, вследствие на което тамошните жители мълчат. Онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на шестата раса. Искате ли работите ви да вървят добре, всяка сутрин, като станете от сън, турете ръцете на горната част на главата и кажете: „Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, ум, душа и дух. “ Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>
188.
В село Мърчаево
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно
благодар
ила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя
към текста >>
189.
На екскурзия с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя каза: Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б.
към текста >>
190.
Разговор със семинаристите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие сте на земята тук като на един параход и се разхождате. Екскурзианти сме всички. А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света. Та сега на вас ви пожелавам, като се разхождате, да
благодар
ите на Бога, че ви е поставил в този параход и се разхождате. На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно. По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко, няма нищо от това. Какво лошо има от това, че човек страда някой път. Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. Оттам трябва да се изваждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата „Божественото“, аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хвана една кокошка, а я нахраня и я пусна да се разхожда това е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази хубава ябълка, да я препоръчва. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста
към текста >>
191.
Учителя за музиката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
компас. Ожесточиш се в себе си и казваш: „в никого не вярвам вече. “ И после казваш: „Няма да пея. “ За да пее човек добре, трябва да нагласи добре мисълта си. Трябва да мисли добре. Казва се: „Който пее, зло не мисли. “Ако българите половината бяха музиканти, и сутрин, като станат, най-малко два милиона души да запеят, знаете ли какво разположение ще има, какво благословение? Първото нещо, след като стане човек, е да пее 5-10 минути и след това да отправи молитвата си към Бога, да
благодар
и и да започне работата си. Ангелите сутринта, като ви събуждат, пеят. Като видиш един брат, който иде с торба, а пък ти си гладен, ще пееш: „Аз се радвам, че съм гладен и срещам един брат, който носи торба.“ А пък той да пее: ,Аз се радвам пък, че срещнах един брат, който е гладен, да му дам от торбата си.“ За в бъдеще така ще бъде. А пък сега и единият, и другият не пеят. Който носи хляб, не пее, който е гладен, и той не пее. Погледнете от материалистическо гледище. Нали войникът отива на бойното поле с оръжие. И вие се нагласете с оръжие. Пеенето е оръжие. Едно животно, като се приближава към тебе, ти ще пееш, то ще се спре, и лъвът и тигърът ще спрат, като пееш. Не само това, но като пееш на бурята, и тя ще спре. Музиката си има форми, например музиката, която пяхме, имаше такава форма приличаше на слънце. Всяка музика дава форма, от която изтича. И дава различни цветове и линии. Стана въпрос за идеите, които Учителя изложи тази сутрин в беседата. Учителя каза: Трябва да се работи за
към текста >>
192.
Екскурзия на Витоша
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
туристи. На другия ден всички станахме рано и се упътихме за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла, която скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза: Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на гладник и очаква един хубав обяд. Ще
благодар
им за днешния ден, ще
благодар
им за Божествения Дух, тогава всичко става. И тогава всичко, което мислим, чувствуваме и вършим, се благославя. Всичко, каквото правите, ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли, каквото правите, правете го за слава Божия. Първо ще ви посети ангел. И второ, ще се весели духът ви във вас. Първото е посещение на любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява. Учителя каза: Онези, които са в София, очакват от вас. След това наблизо направихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата. Спряхме се при нея. Учителя каза по отношение на мъглата: Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було. След това се разбулва. Утре ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от милиони години и могат да разправят миналата история. Те са слезли от горе, понеже тия върхове по-рано са били по-високи. В борбата между двете ложи Бялата ложа побеждава. Сега се викат новобранци за новата култура. Горе, в невидимия свят, новобранците са на фронта, а пък
към текста >>
193.
Огънят на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
минава, то ти допринася нещо. Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. В любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата е само по степен. У човека любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на любовта. Тя е животът. Любовта, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия,
благодар
им за тази любов. Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов. От „любов“ грешат някои. Някой казва: „Аз зная любовта“. Хората не знаят какво нещо е любовта. Защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш в нея. Тази любов е вътре в тебе. Като дойде Любовта, ще ти израснат крила. Като е тя в тебе, ако си 85-годишна баба, ще станеш 18-годишна. И никога няма да остаряваш. Като дойдеш до 33 години, там ще спреш. Човек дълго време трябва да живее в закона на любовта, за да възприеме нейните трептения, да се приспособи към нея. За любовта трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище. Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той. В любовта не можеш да кажеш на някого да направи нещо. Той, като те види какво правиш, да го направи. Любовта се предава чрез контакт. Все-таки един ден вие ще горите в любовта. Няма да остане нито един от вас, който да не се запали. Някои от вас ще горите.
към текста >>
194.
За дишането
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След това ще задържате въздуха колкото се може по-дълго време и ще издишвате колкото се може по-бавно. Времето на задържането постепенно ще увеличавате: Една минута, една минута и половина, две минути, две минути и половина и пр. Сега ще ви дам дихателно упражнение от друг характер. При тези упражнения има известни мисли, известни формули, които трябва да се изговарят мислено. Например при вдишване, задържане и издишване, може да изговаряте мислено следните думи: Много Ти
благодар
я, Господи, за благата, които си ми дал. Това изречение ще изговаряте по веднъж при вдишване, задържане и издишване. Или можете да изберете и някои от най-хубавите изречения от Библията за същата цел. Например можете да вземете един стих от Евангелието на Йоана, върху който ще размишлявате през време на дишането. Или може да направите следното: При вдишване ще изговаряте мислено Отче наш, също при задържане един път и при издишване. Такива дихателни упражнения можете да правите сутрин, обед и вечер по десет, а можете и да изговаряте мислено при вдишване, задържане и издишване Добрата молитва общо един път. Можете да изговаряте мислено при вдишване думите: сила, живот, здраве (3 пъти) всичко 9 думи. Същото ще направите при задържане и при издишване. Това упражнение може да правите сутрин, на обед и вечер по десет вдишки. Предстои една огромна работа на учениците. Между многото работи може да си зададеш за задача да поправиш малко лицето си, да употребиш най-малко половин час за ума си, половин
към текста >>
195.
Духовната практика на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
се самоосъждаш, защото така ти осъждаш Господа в себе си, но покай се и поправи погрешката. Един ученик, който учи, той не трябва да греши нито в една запетая. В Божественото учение всяко нещо си има свое място. Щом нещо изостанеш, то ще ти донесе страдание. Свят човек е онзи, който не прави погрешки и на най-малката погрешка обръща внимание и иска да я поправи. Когато имаш безверие, безнадеждие, омраза, съмнение и пр., смени тези състояния с любов и надежда. Сутринта, като станеш, да си
благодар
ен. Има много методи за трансформиране на отрицателните състояния в положителни. Има същества, които са готови да ти помагат в това трансформиране. Затова се молим: „Изпрати Духа си. “ Когато човек почне да живее по Бога, събуждат се всички реакции, много противодействия. Когато някой е в утеснено, потиснато състояние на духа, трансформирането, обновлението на духа може да дойде по много начини: Първо, чрез вдишване на въздух. Второ, чрез ядене на малко плодове. Трето, чрез ядене на малко хляб. Четвърто, чрез пиене на една чаша гореща вода и пр. Защо? Защото Бог е във въздуха, в плодовете, във водата, в хляба. И като приемаме съзнателно вдишания въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога. Има и други начини. Имате известни отрицателни желания. Отворете Библията и вижте известен пасаж, известни думи; вижте как с този пасаж ще трансформирате своето състояние. Тези стихове трансформират. Например седиш и не можеш да оправиш нещо. Отвори Библията и това, което прочетеш, ще внесе
към текста >>
196.
Пролетна екскурзия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ти, ще се развесели сърцето ми.“ Радостта и веселието идват от присъствието на Бога. Когато човек стане като дете, тогава е свободен. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато е готов да извърши волята Божия, тогава иде радостта. Един брат каза на Учителя, че преди известно време в салона, в 5 часа сутринта в неделя, имал едно Божествено състояние. Учителя каза: Човек може да влезе в пътя на вечното обновяване. То иде от Духа, който изхожда от Бога. Бъди
благодар
ен и признателен в дадения момент на онова състояние, което имаш, понеже то няма да бъде с часове. В следващия момент ще бъде друго. Може да имаш някаква болка, то е само един момент. Както и да разглеждаш света, ако го разглеждаш като едно представление, той е най-хубавото представление, което може да има. Ако го разглеждаш като картина, той е най-хубавата картина. Ако го разглеждаш като музика, той е най-хубавата музика. Някои искат първите места. В любовта ще вземеш последното място, последния билет. Щом вземеш първото място, първия билет, няма да видиш нищо. При любовта ще оставиш човека свободен. Като му дадеш едно благо, ще се отдалечиш, да не те вижда. Някой казва:“Може да се загуби любовта.“Любов, която се губи, не е съществена. Знание, което се губи, не е съществено. Истинската любов не се губи, истинското знание не се губи. Един човек изял най-напред средата на една диня. После останалата част и най-после корите. Така правят хората. От началото започват по-добре и после свършват с
към текста >>
197.
Силата на молитвата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Какво трябва да поискаме? Три неща: Да се прослави името Божие, да се въдвори Царството Божие и неговата правда и да изпълняваме волята Божия. Нищо друго не ни трябва. Това е новото в света. Молитвата е много силна, когато се апелира към Божията милост. Казано е в Писанието:“Призовете ме в моята милост и аз ще ви помогна.“ Когато се намирате в безизходно положение, отникъде няма помощ, тогава кажете:[b[“Призовавам Те, Господи, в твоята милост.“[/b] Или можеш да кажеш:“Господи,
благодар
я Ти за великата милост, която имаш към мен.“ Човек се учи през време на молитва. При молитва Бог учи човека. Някой ще каже:“Как така?“ Нали при молитва човешката душа се отваря за Божествения свят, акордира се с Божествения свят, идва във възприемателно положение и тогава приема енергии от Божествения свят, приема мисълта на Бога, живота на Бога, нови идеи нахлуват от Божествения свят в човешката душа. И след това целия ден в човешкото съзнание идат нови, светли идеи и подтици. Той ги е приел от горе през време на молитва. Кой дух трябва да прониква в молитвата ти? Ти през молитвата си към Бога говориш на Онзи, когото обичаш, и говори ти Онзи, който те обича. Истинската молитва е общение на любовта. При молитвата ти преди всичко отваряш душата си и изливаш своята любов към Бога. Някои четат молитви и изговарят формули и мислят, че в това е силата. Но вътрешната сила е в изказването на
благодар
ност и любов при молитвата. Това да ви бъде молитвата: непреривен контакт с Бога на всяко време и на
към текста >>
198.
Работата на ученика върху себе си
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
се отървеш от тях, покопай малко и те ще преминат в земята. Ако искаш възвишени енергии, обърни се към небето. Когато животът на човека е безсмислен, да реже дърва. Тази енергия трябва да се пласира. Целият живот на човека трябва да бъде подготовление за Духа, който иде. Ще работите отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи възприемателната ви сила. Който се учи на тая земя, ще го пратят в по-горно училище, който не се учи, ще го пратят в по-долно училище. Човек трябва да
благодар
и, че има много да учи. През всичките тези звезди, които гледаме, трябва да мине човек, за да се учи. Колко много работа предстои! За колко време трябва да обиколи всички тия слънчеви системи? Много правила не се дават на всички по много причини: 1. Защото ще злоупотребят с това; ще си служат с тях, за да вземат пари от хората, значи, ще ги използуват за лични цели. 2. Защото няма да
благодар
ят на Бога. Беседите трябва да се проучват и да се прилагат. Трябва да започне опитване на методите, които има В беседите и лекциите. Вие всички трябва да развивате известни психически сили. Иначе ще отънеете, не ще можете да се ползувате от благата, които природата има. Може да правите опити. Най-първо елементарни опити. Може да направите следния опит: Излезете да се разхождате. Иде буря. Издръжте на бурята. Ще видите доколко можете да издържите на бурята. После пожелайте тази буря да престане. Ако престане, опитът ви е сполучлив. Ако не престане, не сте сполучили. Бяхте ли на този опит, когато се
към текста >>
199.
Великият живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
има, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма. Това е хубав метод. Като тръгнеш, ще се спреш на едно място и ще ти кажат отвътре: “Еди на коя си улица една жена се моли и те чака.“ Ти отиваш и я намираш. Зарадваш се, че си й помогнал. На другия ден отиваш при друга жена, която те чака сто дена. И дето отидеш, ще направиш аура. Това учение ще се наложи по много начини. Божественото учение ще се наложи по много начини. Когато някой светия излекува някого, ако онзи
благодар
и само нему, това е невярно, но да
благодар
и на Бога. Когато някой
благодар
и, аз ще отдам това на Бога, а не на мене. Ако аз съм го излекувал, аз съм се ползувал повече, понеже благодатта е минала през мене. Ние, като не обичаме Бога, се мъчим. Ако речем да Го обичаме, тогава няма да се мъчим. В света има толкова тайни! Сега казват, че земята е плачевна долина. Не, земята е плачевна долина за глупавите, за грешните хора. Някой път ще ви говоря как човек да развие дарбите, които са заложени в него. Тогава той ще бъде в пълния смисъл на думата свободен човек, доколкото земята позволява. На някои от вас предстои да работят в това направление, в един малък мащаб. Щом се изповядаш в любовта, винаги я губиш. Стана дума за деветте блаженства. Учителя каза: Деветте блаженства са девет метода, по които вярващият трябва да работи. На един мъченик казват: “Или се откажи, или ще те убием.“ Не трябва да се отказва, даже и да го убият. Той не трябва да се солидаризира с тях. Ако спечелиш благоволението на
към текста >>
200.
Свещените истини
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане? Но Бог съхранява твоите ценни качества, туря ги в гардероба и после ти ги дава. Сега се изисква повдигане на съзнанието и вяра. Бог е, който воюва. Бог разполага с много оръжия. Той воюва заради нас. Божиите пътища са непостижими. Той понякога отстъпва. И няма да се минат 5-6 години и ще видиш, че много добре е станало така, както е станало. Потеглихме за Мусала. Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза: Вие
благодар
ете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“ - Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа
към текста >>
201.
За смирението
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
си дал нещо на хората, ти винаги се отдалечаваш от Бога. Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който може да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Бога. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Христос съзнава, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза:“Тази работа с рязане на глави не става. Трябва да се смири човек.“ Мойсей се издигна
благодар
ение на недостатъка си, че бе гъгнив, понеже този недостатък го смиряваше. И апостол Павел казва, че има трън в петата си. Също така неговото издигане се дължи на този недостатък, който е имал. Похвалите карат човека да пада. Във всеки човек има по един трън, който му помага за издигането, като го смирява и по този начин го предпазва от падане. Ще ви дам едно правило: Когато човек дойде в изкушение, да се смири, веднага да се почувствува малък и нищожен пред Бога и тогава изкушението минава. Като се смирява, да почувствува, че Бог е всичко, че трябва да изпълни волята на великия. И че ще прави това, което Бог иска. Един художник няма защо да се хвали; да изнесе картините и да остави хората да ги видят. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа, това е едно мистическо разбиране. Човек сам себе си не може да хвали. Ти можеш да приличаш на ангел, но понеже сега си в плът на земята, ще се смириш. Казано е за Христа: “Той прие рабски образ.“ Да ти е приятно, когато хората не обръщат внимание на
към текста >>
202.
Пътят на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
хора, онези народи, които изпълняват волята Божия. Сестра Савка прочете няколко мисли от Учителя: Няма по-хубава дружба в света от дружбата с Бога. Онези, които обичат Бога, у тях няма спор. Когато обичаш Бога, тогава хората ще те обичат. Бог не може да се ограничи в своята благост. Той повдига хиляди паднали души, които са се уповавали Нему. Той е верен и истинен към тях. Чистотата е извор на съвършен живот. Най-голямото благо, което човек има от Бога, това е животът. А най-голямата
благодар
ност, която човек може да даде за живота, това е работата. Висш закон е зачитане работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа. Който работи, обича. Който разбира, живее. Който разбира, работи. Христос казва:“Отец ми работи и Аз работя." Колкото мисълта е по-светла, толкова е по-разумна. Колкото сърцето е по-топло, толкова е по-благородно. След това Учителя продължи разговора: Една учителка употребявала нови методи за възпитание на децата. Децата били послушни. Тя занесла една кошница ябълки и им раздала. На другия ден направила същото. Няколко дена правила така. Винаги има предупреждение от невидимия свят. Новото учение е нов метод. Нова светлина влиза в света. Казват ми: вие се жертвувате за нищо и никакво. А сега се жертвуват във войната по закон, а когато се жертвуваш за Божественото, свободно се жертвуваш. Щом не можеш да поправиш една погрешка, не си свободен. Щом можеш да преобразиш глупостта в
към текста >>
203.
Благодарността
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
април 1954 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един обеден разговор с Учителя. Обичаният ни Учител желаеше да има общи обеди на Изгрева, защото те сближават учениците, те се чувстват като едно семейство. Така в тях се развива едно ново съзнание. Често на общите обеди изпявахме няколко песни и започваха интересни разговори. Отначало разговорът се отнасяше до случайни въпроси, но после се издигаше и добиваше висш идеен характер. На един от общите обеди Учителя каза между другото: Вие правите едно отлично пътешествие във вселената. Какво има да се оплаквате? На един параход пътувате гратис. Гледате небето и земята. Като минавате някъде, почват да ви поздравяват с ракети: падащи звезди. А някой път ви поздравяват със звезда, която има опашка: комета. Човек в разходките си по земята има с какво да се забавлява. Работата е забавление. Станеш сутрин, слънцето изгряло за тебе. Звездите са излезли за тебе. Цветята са цъфнали за тебе. Какво искаш повече? Сегашното човечество трябва да изяви
благодар
ност не за големите работи, а за малките работи. Че слънцето грее, че вятърът духа и пр. Ние не
благодар
им за това. В един момент съзнанието ти може да бъде будно. И в този именно момент ти трябва да
благодар
иш. Човек е пълен с хиляди мисли и желания, които не са негови. Ти ги отваряш и четеш. Без да ги отваряш, ги отпращай от себе си. Вас много са ви обичали, за да ви изпратят на земята, да се разхождате без пари. Ако речете да си плащате, само билета ви струва милиард. И то златни.
към текста >>
204.
Един ден в Царството Божие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ще ви се да.де повече. В Божествения свят всичко е във възходяща степен. Има нещо красиво в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи. Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота. Ние не сме използвали нито една стотна от възможностите, които са ни дадени. Всичко, което хората имат, не е тяхно. Нося шапка, дрехи, обуща, те не са мои, а чужди. Аз търся тези, които дадоха вълната за дрехите и им плащам. Търся тези, които донесоха водата и им казвам: Много ви
благодар
я за водата. Търся тези, които донесоха въздуха и им казвам: Много ви
благодар
я за въздуха. Знаете ли колко е хубаво човек да мине живота, без да се е обезсърчил? Онзи, който не оценява живота, трябва да дойде в страданието и смъртта, за да разбере и оцени. Като дойде смъртта и отнеме всичко на човека, тогава той оценява живота и казва: Хубава къща имах тялото.“ Че какво повече Бог може да ви даде от това, което ви е дал? Сега вие се учите да оценявате нещата. Скръбта разстройва нервната система на човека, като мисли: Тази работа не може да се постигне, никой не ме обича и пр. Че вие така си подрязвате всички условия, в които живеете. Ако ти повярваш., че никой не те обича, ти веднага ще умреш, не можеш да живееш. Най-първо ще повярваш, че има поне Един, който те обича. Ако ние слушаме езика на природата, ще бъдем радостни и в края на краищата всичко, каквото сме изгубили, ще ни го донесат. Когато човек е доволен и
благодар
и, тръгва му. Когато някой има противоречия, да мълчи и да не мърмори,
към текста >>
205.
Слънце в мъглите на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта. При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с
благодар
ност към тях. Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани: „Господи,
благодар
я Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас. Благодаря ти. Моля, прочетете настоящото на ВСИЧКИ братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>
206.
Проявената Божия Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
трябва да различава човешката любов от Божествената, да не ги смесва. Искат да знаят по кой начин любовта ще дойде. Те да пожелаят и да оставят. Любовта ще дойде. Ако ние вършим волята Божия, не може да нямаме Божията Любов. Тя не може да не се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява волята Му. Човек може да мине през жертвите, слугуването, служенето, за да дойде до любовта. Например някой е богат. Той жертвува всичко за околните, но околните никак не му
благодар
ят. И остане най-сетне без нищо. Но въпреки това той никак не роптае, но
благодар
и на Бога за всичко. Никой не иска да го знае. Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, у него по едно време се отварят изворите на любовта. Непостижим е пределът на любовта. Тя е вечен процес на растеж. Предметът на любовта е неизчерпаем. Той е един красив свят, като влезем в него. Самоотричането води към любовта. Самоотричането е духовна любов. Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов. Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага. Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Много е полезно човек да проучва това, което е писано в
към текста >>
207.
Три важни неща
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изгрев, 30 септември 1954 г. Любезни брат, Една сестра чужденка посети Изгрева, за да летува с Братството при Седемте езера на Рила. В разговор с Учителя след връщане от езерата, тя каза: „Учителю, колко съм
благодар
на за незабравимите часове, които прекарах на езерата. Колко съм пълна с богати, свещени преживявания! Колко ви
благодар
я и за беседите, които ни държахте там, за вниманието, с което ни заобиколихте. Дълго ще си спомням за всеки миг, който прекарах там. На всяка крачка чувствах присъствието на Бога. Аз съм съвсем променена. Нова светлина ме озари. Преди моето отпътуване дайте ми някои упътвания.“ Учителя каза: В света има два принципа: Няма по-страшно в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. Защото човек, като служи на егоизма, той от сутрин до вечер мисли само за себе си: какво ще яде, какво ще пие, каква ще му бъде къщата, какви ще му бъдат дрехите. Целият свят може да страда, но като му е добре, той мисли, че това е едно благо. Един вълк понякога се сърди, че овцата не е минала близо до него, за да я хване. Когато в човека не можеш да видиш Бога, ти си на кривата посока. И всеки, който не може да види Бога в тебе, той не може да ти бъде приятел. И никаква работа не можеш да свършиш с него. Не само той да вижда Бога в тебе, но да можеш да говориш с Бога в него. Когато хората се обичат, това е закон на Бога. Те познават Божественото в другия. Единият се разговаря с Божественото в първия. И тогава хората живеят добре. Ако тези хора
към текста >>
208.
Слово за Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
да ти кажа? Господи ли да те нарека?“ Тук тя се спря. Нямаше къде повече мисълта й да се издига.“Чух и разбрах, че много неща знаеш, моля те, кажи ми кога ще свърши войната?“ Учителя я погледна и тихо й отговори:“Скоро ще се свърши войната.“ Жената продължи:“Да, но положението от ден на ден става по-тежко.“ „Едно знай каза Учителя когато нещата стават тежки, когато положението се сгъстява, когато болестта идва към своята криза, настъпва краят. Скоро ще се свърши войната.“ „Много ти
благодар
я!“ каза жената и излезе. И наистина, войната скоро свърши. Аз се заинтересувах и проследих жената, която се загърна хубаво в своята дреха и закрачи към пътната врата. Тя не се спря да пита: Кой е този човек, от каква нация произхожда, кой го кара да говори. Тогава си спомних един велик закон, казан от Учителя: “Който учи истината, той никога не се интересува от дребните неща.“ Това научих от тази проста жена. Учителя много говореше за живота. Питаме се: “За кой живот?“ Друг един хубав пример ще отговори на въпроса. Учителя сам отговаря. Бе 1920 година. Беседа. Учителя говори. Отваря се вратата и една неканена гостенка застава сред стаята. С негодувание и протест се обърна тя към Учителя: “Докога ти ще заблуждаваш тия хора? Докога ще ги отклоняваш от пътя? Докога ще объркваш техните умове?“ Навярно доволна, че изля своя гняв, нямаше какво повече да каже. Някои от нашите братя със силни и здрави мишци може би се канеха да хванат гостенката под ръка и по-деликатно или по-грубо да я изведат вън.
към текста >>
209.
Културата на ангелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
укрепи, те ще бъдат във велико общение с всички съвършени същества, които са завършили своето развитие на земята. Гавраил и Михаил са от тези ангели, които работят с Христа. Щом дойде любовта в човека, тогава той може да влезе в общение с тях. Ще бъде, ще бъде! Когато човек се обезсърчи или отчае, един от ангелите дохожда близо до него и му проговаря. Не се отчайвай, не се обезсърчавай. Бог е вложил доста дарби в тебе и ти, като ги разработиш, ще свършиш учението си с успех. Ангелите са
благодар
ни на хората. Вие сте помогнали на тяхното развитие, понеже, когато са били хора, вие сте били растения и сегашните растения, като станат хора, вие ще бъдете ангели и ще им помагате. Ангелите идат при хората и им помагат. Обаче ангелите се изкачват на по-горни стъпала на развитие, местата на най-долните ангели се овакантяват и се заместват постепенно със светии. Постепенно светиите заместват най-долните класове ангели, поемат част от тяхната служба. Последните с това се облекчават в своята досегашна работа и им се възлагат по-отговорни задачи. Светиите се учат при ангелите как да им помагат. Те са ученици на ангелите. Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>
210.
Когато хората страдат
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Човек хиляди години страда, за да опита един момент от любовта. Дойде ли любовта в човека, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония. Трябва да правим разлика между мъчение и страдание. Каква е разликата между тях? При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си
благодар
ен, не се ожесточаваш. Законът е: Страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. При страданията имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква надежда. Страданията подготвят човека, те са подготвителен период. А радостта е изложена на картина, на показ, всичко е хубаво. Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма радостта, която иде след това. Когато се намираш в страдание, в голямо изпитание, кажи си:“О, тъмна нощ, която подготвяш светлия ден, който иде!“ Когато почнем да разбираме страданията, те ще се превърнат в радост. Когато след скръбта дойде радостта, ще се компенсира десет пъти. Скръбта и радостта се сменят една друга, но трябва да се издигнем до един живот, който да е над скръбта и радостта. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-висше поле. Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих:“Аз пак ще ви видя и ще имате радост и радостта ви никой не
към текста >>
211.
Упражнения с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
същото във вторник с портокаловия цвят. В сряда с жълтия и т. н. до виолетовия. След това Учителя каза да отидем нагоре. Отидох-ме на полянката срещу първия заслон. Седнахме в кръг около Учителя. Оттук се вижда Рилската верига. Край нас тече вода. Учителя каза: Тази местност е местност на културата. Всеки страда, всеки е чужд за другите. Целият живот е изпълнен само с тъги и скърби. Това, дето някой човек се смее, то е само на повърхността. Като разбуташ, ще видиш разочарование. Благодарение, че чрез невидимия свят утихват бурите. Когато правите тези упражнения, които ви дадох, да сте в приятно настроение. Представете си, че животът ви е уреден. Ще кажа няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на гръб върху земята с глава към север. През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72. След всяко броене до 72 човек да се изправи. Ще седне на тревата и ще допре ръцете до пръстите на краката. След това изпяхме Аум със следните движения: При първото движение ръцете се движат от долу на горе и през това време се изпява първото Аум. При второто движение ръцете отстрани се спущат надолу към първоначалното им положение, прави се едно обливане, и през това време се изпява второто Аум. При третото движение ръцете се издигат пак нагоре и се изпява третото Аум. При четвъртото движение ръцете се свалят постепенно отстрани до първоначалното им положение долу и през това време се прави едно обливане с изпиване на Ом, Ом, Аумен. Като тръгнеш по Божия път,
към текста >>
212.
В райската градина
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
нито епохата на Соломон. Едно време знанието е било достъпно за малцина, а сега е достъпно до известна степен и за обикновените хора. Това знание, което сега се преподава, е третостепенно. - Можем ли да добием първостепенни знания? - Това може. Човек може да има постижения. Хубаво е човек всяка вечер, като седне, да си ликвидира сметките с живота през деня. Той всяка вечер да смята, че това е последният ден и да си даде отчет какво е спечелил и какво е загубил през деня. Ще
благодар
иш на Бога и ще почнеш на другия ден друг живот. Сега в този живот ще жънете това, което в друг живот сте сяли. А в бъдеще ще жънете това, което сега сеете. Това, което сега сеете, то ще бъде за бъдеще. Сега няма да се ползувате от него. Ти имаш задължение към много хора от миналото. И ако на всички хора, с които се срещаш, заплатиш задълженията, които имаш към тях, то ти си живял добре. Като дадеш някому, той да не знае това, защото иначе ще го туриш в лошия път. Остави го. Ти си дал за Господа, за да изпълниш длъжността си. В окултната наука има един закон: Когато чакаш нещо, не говори за него. Щом говориш за него, то няма да стане. Изпяхме няколко песни. Стана дума за музиката. По този повод Учителя каза.- Въздухът е пълен с музика, стига да имаш уши да слушаш. Всеки човек, като загуби музиката, прави доста глупости. Щом си недоволен, не си носиш добре страданието, а щом си доволен, носиш го добре. Да се носи добре страданието, това не значи да се примириш с него, но да не падаш духом, да
към текста >>
213.
Странникът и красотата на живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
му отговорил. Дядо Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел. Воловете пощръклели и тичали, говедарят ги гонил много време, докато ги стигне. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо Попов каза на Учителя: „Учителю, изпей ни някоя песен, която досега не си ни пял.“ Учителя изпя следната песен: Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, Който Си създал всичко за мене. Аз възнасям своята
благодар
ност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе любовта ми към Тебе. Някой път човек се възбужда. И за да му мине, нека да изпее една песен. Или някой път се уплаши. Да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние. Вие, ако разбирате всичко, което се случва, пари трябва да давате за него. Един ден вие ще го търсите, но няма да го намерите. Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Вторият беден също. Десетият беден човек счупил ореха и изял съдържанието му. Страданията са черупка. В страданието е скрито едно богатство. В тази черупка е вложено съдържанието. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа това. Това е изкуството. Някой иска да м.у помагам. Аз виждам, че той е песъчлива почва. Друг иска да му помагам. Виждам, че е чернозем и посаждам нещо. Някой се кара. Аз ще се отдалеча, за да не слушам думите му. Има неща красиви в живота. Всяка минута, всеки час има
към текста >>
214.
В Божествената светлина
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
интерес. Ще турят в ума ти най-лошите мисли. Тези лоши мисли, които ще имаш в ума си, това не си ти. Това е тяхното състояние. Ти имаш нещо и те искат да те оберат. За да те оберат, трябва да размътят ума ти. И светлите същества ще дойдат и ще внесат в тебе най-хубавите мисли. И те не са твои. Къде е човекът? Ти си човекът, който едновременно изпитваш и доброто, и злото, и ще вадиш поука. Всички ще минете през изпит. Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, да бъде
благодар
ен на Бога, да има радост и хармония в него. Това е изпит. Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по напред искам да знам дали можеш да носиш това, което ще ти дам.“ Всеки човек е изложен на изкушение. Някой път все ще дойде изкушението. Всички трябва да минете през огън. Докато златото не мине през огън, не може да се пречисти. И трябва дълъг процес, хиляди години да минат за това. Като стане човек коравосърдечен, тогава го слагат на огън. Като мине огънят, човек казва: „Сега почнах да поумнявам.“ Някои състояния, които изпитвате, не са ваши, а от нисшите същества. Тъмните същества на ада, като влязат в Божествената светлина, нищо не виждат, но като влязат в ада, там тъмницата е тяхната светлина. Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Тъмните духове в тази светлина са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. Това е начинът да се отървеш от тях. Една аналогия. Нали бухалът денем нищо не вижда, вечер вижда много добре. Грехът в човека е неподчинение на разумното, на
към текста >>
215.
Братска вечеря
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
работа, която не е по Божиите закони, или работа, започната без Бога, дава само загуби. Някои искат да се осигурят и на стари години да работят за Господа. Ако на млади години не са работили, на стари никак няма да работят. Ами какво по-голямо осигуряване искаш, щом си свързан с Господа? С любовта? Тя те осигурява. Бог ти е дал най-необходимото, като се осигурява със светлина, въздух, вода и хляб. Никога Бог не е лишил човека от тези четири елемента. И затова човек трябва да
благодар
и и да вярва в Господа, да Го люби, да работи за Бога, да служи на Господа, иначе ще бъде далеч от Него, ще го привлекат тъмните сили и на тях ще слугува под ударите на камшика, на мъченията и на всички нещастия в живота. Защо се мъчат и страдат хората? И са нещастни? Защото не вярват в Господа, не Го любят, не работят за цялото, не служат на Господа, а са като листа, откъснати от цялото и работят само за себе си. Това е старото учение. А новото учение е: Господ на първо място, човекът на последно. Любовта на първо място, а човекът на последно. Като гледаме само погрешките на хората, не можем да проявим любовта. Любовта в бъдеще ще бъде основа на целия живот: и на. просветата, и на социалния живот и пр. Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш като израз на любовта. Тя да бъде стимул. Вашата задача е да пробуждате, като еманирате любовта. Като почнеш да еманираш любовта, хората ще почнат да те търсят, да идват при тебе. Един извор не търси хората, а хората го търсят. Ако можем да носим
към текста >>
216.
Методи за самовъзпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
кипнеш, ако изгубиш мира си, това показва, че си виновен. Това показва, че тази обида засяга действително някои твои погрешки. Човек се учи от чуждите погрешки. Например някой направи една погрешка. Това е все едно, че е паднал в трап. Друг вижда и не пада в трапа. По-добре е човек да се учи от хорските погрешки, отколкото да прави погрешки и да се учи. Така се съкращават погрешките, които ще правите. Не е нужно да правиш всички погрешки. Виждаш, че някой човек прави погрешки. Ти
благодар
и, че си го видял, и ще му кажеш: „Ти ми направи голяма услуга, та поне аз да не хлътна и да извлека поука. “ Гпупавият се учи от своите погрешки, а умният се учи не само от своите погрешки, но и от погрешките на околните. Когато искаш да станеш ангел, ти вече образуваш връзка с тези висши същества и те почват да работят върху тебе. Ти вече привличаш вниманието и помощта им. Човек може в един живот да стане ангел, може в този живот да стане ангел. Затова е необходимо следното: когато човек направи погрешка, да я поправи моментално. Има три начина за еволюция: 1. Обикновен, бавен път. 2. Под ръководството на учител. 3. Най-после пак под ръководството на учител, но бърза, ускорена еволюция. Този, последният начин се придружава с по-големи страдания и става, когато човек поправя всяка своя погрешка моментално. Ти се радвай, че имаш мъчнотии, понеже така ще поправиш погрешките си. Но ти искаш без мъчнотии. Може, но не прави погрешки. А ти правиш погрешки и искаш без мъчнотии. Така не може. Свят
към текста >>
217.
Смяна на състоянията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
а да учи. Вие сега изучавате най-мъчната музика - музиката на живота. Целият свят е училище за дисциплина на човешките души. Сигурността на ученика стои в учението. В този мимолетен живот ние решаваме много въпроси, но не можем да решим всичките. Онази мисъл, която остане в твоето съзнание така, че нищо да не може да я помрачи, тя е реалната. Тя е висок планински връх. Тя е това, на което в дадения случай можеш, да разчиташ. Един учител ти е преподавал урок в училище. За да му се от
благодар
иш, какво трябва да направиш? Трябва да заучиш хубаво урока. Бъдете бодри и изучавайте Божиите закони. Учете! Всички трябва да се стремите да влезете в хармония с разумните същества. На тебе ти трябва едно приготовление. Целият живот на човека трябва да бъде подготовка за Духа, който иде. Духовният човек, като работи дълго време за другите, трябва да работи и върху себе си. Правете малки опити, за да се видят резултатите. Ще работите отвътре, чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи възприемателната ви сила. Всички трябва да развиете интуицията, за да се предвиждат много неща и да се избегнат много нещастия. У всинца ви има заровени таланти от миналото, които не сте развивали. И те стоят така един живот, втори живот, трети живот. Господ ще ви съди за талантите, които ви е дал и които не сте разработили. Духовният човек трябва да знае това, което светът знае, и да има едно плюс - да знае нещо повече. Който не е свършил земното училище, да го свърши, защото преди да свърши земното училище,
към текста >>
218.
Учение за свободните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
30 см висока, 4 -5 часа валял голям дъжд. В Търново една сестра ми каза: - Имам пари да направя още една къща до тази, за да я давам под наем, та да си улесня работите. Казах й: - Ако питаш мене, не гради сега. Нека се минат 2-3 години и тогава можеш да градиш. Ако искаш да градиш сега, ще изгубиш всичко. - Сега е евтин материалът. Ще вземам наем от новото здание, но ще те послушам. Стана земетресението в Търново, събори къщата и с тези пари я поправи. После ми каза: „Много ти
благодар
я.“ Ако беше направила нова къща, щеше и тя да се събори и нямаше да има пет пари. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Радостта да намериш
към текста >>
219.
Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Ти си полезен в живота ни. Бъди спокоен, няма да ти направя никакво зло, а ще ти помогна. “ Казах му: Дясната ръка ще туриш отгоре на главата му, ще го гладиш по гърба от главата до опашката и в това време ще му говориш мислено тези думи. Казах му още: Като свършиш подковаването, като освободиш добитъка, той ще си обърне главата към тебе, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти като че ли мирише нещо. С това добитъкът ще ти изкаже своята
благодар
ност. Тези съвети дадох на този брат през 1923 г. След няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи за резултата. Животните били много кротки, спокойни. Даже неговите клиенти се увеличили заради това, че не биел животните. Дори от други села идвали при него, да им подковава добитъка. Веднъж докарали един буен кон, когото винаги биели, докато го подковат. Стопанинът на коня предварително казал, че конят е много буен. Нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, той е много кротък кон.“ И той направил молитва, без да усети господарят на коня и почнал да го глади от главата до опашката и да му говори мислено същите думи. И конят си стоял кротко. Стопанинът казал: „Никъде не съм го подковавал така, без да мръдне... Какво го направи този кон, че не мърда?“ Този човек бил от друго село, но му станал постоянен клиент. Нашият приятел отделял за Божествена цел част от добитото жито и част от добитото от занаята. И всичко му тръгнало. Имал 23 000 лева дълг. Изплатил всичките си дългове в
към текста >>
220.
Плодовете на Божията Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
се ограничава, за да стане плод на Духа. Като вижда любовта на Бога, Духът излиза и слиза, за да реализира Божията Любов. Ако схванеш това, тогава другояче ще бъдат отношенията ти към всички хора. Това ще дойде спонтанно, без да става нужда от разсъждение, от само себе си, без да носи ни най-малко, противоречие. Ще имаш съвсем друго отношение към всички хора. Въпросът за Любовта е решен в света, но хората не са го разрешили. Слънцето изгрява, всички цветя зреят и хората живеят
благодар
ение на Любовта. Светът е създаден по Закона на Любовта. Любовта е движещата сила, чрез която светът е създаден. Всички животни, растения и пр. са проводници на Божественото. Ако разбереш това, ще се ползуваш. Една река тече и ако знае, че е проводник на Божественото, ще се ползува. Едно дърво расте и щом го разглеждаш като проводник на Божественото, ще се ползуваш. Това ще ти даде една нова идея. Камъните, дърветата, течението на реките, на въздуха, на облаците, слънчевата светлина това са образи, чрез които Божественото, Разумното в света, се проявява. И тогава ти ще се намериш в един свят, дето ангелите живеят. Светлината, дърветата, които растат, вятърът, който вее, това е езикът на Разумното. Всичко, което виждаме, се дължи на Любовта. Реките текат по единствената причина - любовта. Вятърът духа по единствената причина - любовта. Онази малка птичка събира сламчици, за да направи гнездо. Причината е любовта към малките. Ако нямаше този вътрешен подтик, никакво гнездо нямаше да направи.
към текста >>
221.
Връзка с Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
вашия ум вие не можете да държите мисълта, че Бог е любов, всемъдър, всесилен, всеблаг, вие прекъсвате връзката между Бога и вас. Ако Божественото във вас не може да се изрази, тогава ще дойдат страдания, мрак, недоволство, накъдето ходите, животът ще бъде безсмислен за вас. Като станете сутрин, не бързайте да излезете от къщи, но повикайте Божественото в себе си и целия ден всичко ще ви върви, всички врати ще бъдат отворени за вас и макар да живеете в един грешен свят, ще бъдете
благодар
ни. Тогава не ще кажете: „Не си струва да се живее. “ Струва си да се живее! Животът е красив! Божественото е онази велика тайна, онази велика сила, която уравновесява всички противоречия в живота. Доколкото невидимият свят има благоволение към вас, дотолкова ви помагат отгоре, дотолкова вашият живот е осмислен. Силата на всички хора седи във вътрешния, скрития живот, в който Божественото се проявява. Това съзнание, което ми е помогнало да се съединя с Първичното съзнание, наричаме добро - придобил съм нещо. А това съзнание, което се е откъснало от пьрвичната причина, то е зло. Тази връзка, която сме образували между Бога и нас, трябва да я пазим свещено. Когато говорим за Бога, подразбирам условията, при които нашият живот ще бъде щастлив. Не могат да не бъдат отношенията към нас правилни, щом аз върша волята Му. А щом отношенията са неправилни, то в мен има нещо неизправно. Ако в слънчевия лъч, в болестта, в звездите, в богатството, в знанието, във всичко виждаш Божието присъствие, ти си на
към текста >>
222.
Молитва, дадена от Учителя на първата вечеря в гр. Варна - 1903 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
УЧИТЕЛЯ НА ПЪРВАТА ВЕЧЕРЯ В ГР. ВАРНА - 1903 г. 19 август 1903 г. Благодарим Ти, Баща наш, за великата Любов, с която си ни възлюбил. Благодарим Ти за живота, който Си ни дал. Благодарим Ти за ума, който Си вложил в нас. Благодарим Ти за добродетелта, която Си турил като основа на нашия живот,
благодар
им Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил,
благодар
им Ти за Любовта, с която Си ни изпълнил. Благодарим Ти за великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си ни озарил. Ще се радваме на живота, който Си ни дал, и изпълняваме Твоята воля. Сега заради Духа, който си ни дал да ни ръководи, бъди благословен от всинца ни сега и всякога - Амин. * Учителя се бърна към първите трима ученици и каза: „Сега сте трима, но в бъдеще ще станете
към текста >>
223.
По стъпките на Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
УЧИТЕЛЯ Изгрев, 12 септември 1950 г Любезни брат, Учителя нареди една красива традиция: през лятото да се отива на Рила, на Седемте Рилски езера. Колко трябва да
благодар
им на Учителя, че ни е помогнал да обичаме планината и да я посещаваме. През цялата пролет Братството на Изгрева правеше общи екскурзии поне веднъж седмично на Витоша. Още през пролетта мнозина запитваха дали ще се отива това лято на Рила. Интересът беше голям. След като се организира всичко, на 19 юли потегли първата група за Рила. На 20 - втората група с автобусите на „Балкантурист“. После следваха другите групи. Следобед към 2 часа сме вече на второто езеро. Цяла година не сме идвали тук и с интерес гледаме езерата и върховете. Всеки кът тук е свързан в нашето съзнание с някоя сцена из живота на Учителя. Ето тук, на тази полянка, бяхме наредени около Учителя и се поведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тази година това езеро е покрито повече от друг път с белите цветчета на водно- то лютиче. Това лято се събрахме на Рила повече от 180 души. Стараехме се да внесем тук в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачвахме на Молитвения връх преди изгрев слънце. Тук чувствувахме живото присъствие на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме беседа. Реши се засега да се изкарат рилските беседи. Това лято прочетохме „Ценното из книгата на великия живот“ и почнахме „Царският път на душата“. След
към текста >>
224.
Красотата на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
са на Молитвения връх и молитвата е почнала. Понеже се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх, тръгва сама за петото езеро Махабур. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш“. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от неколкостотин души и пее песен на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от
благодар
ност, че е имала тази опитност. Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури. Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др. Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И като слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат. Когато слезем на полето, ние почти всеки ден
към текста >>
225.
Летуване и екскурзии на планината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“. Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“ Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще
благодар
иш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и
благодар
и на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и
към текста >>
226.
Живот, посветен на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
на Изгрева с Учителя. Пролетен ден. Цъфналите овощни дървета правят Изгрева приказно красив. Сутринта рано при изгряващите слънчеви лъчи играем с Учителя паневритмия на полянката. След свършването на паневритмията всички се приближаваме към Учителя, поздравяваме го с новия ден. Заобикаляме го и непринудено започва разговор както винаги след паневритмията. По едно време Учителя каза: Иде глад на земята! Пригответе се, та когато дойде гладът, да сте готови. Една сестра каза: „Много ви
благодар
им Учителю, че ни казахте това, та да можем навреме да се приготвим - да си набавим жито, картофи, фасул, ориз, брашно и пр.“ Учителя каза: Не говоря за такъв глад. Иде глад за Словото Божие. Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас, да ги нахраните. След това разговорът премина на друга тема. Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на тревата и да продължим разговора. Тревата беше суха и топла. Красива беше картината, така насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи. Сред разговора Учителя каза: Мнозина искат да са близо до мене, като вървят след мене. Обаче кой е най-близо до мене? Човек може да е физически близо до мене, а всъщност да е далеч. Други може да са физически далеч, а да са най-близо до мене. Най-близо до мене е онзи, който чете Словото, което съм дал, защото той се свързва с онзи Божествен Дух, Който е говорил чрез мен. Ето защо четенето на беседите и лекциите е най-доброто средство за сближаване с мен. Един брат попита: „Учителю, вие толкова
към текста >>
227.
Добрата хигиена
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
8 август 1933 г. Никога не предавай твоя начин на мислене на другите. Той е само за тебе. Никога не казвай на другите „будала“ или каквато и да било друга обидна дума, защото будалъкът и всичко друго отрицателно е в тебе и в такъв случай ти го изявяваш. След всяко голямо нещастие ти
благодар
и, че не е дошло друго по-голямо. Често ние търсим щастието там, гдето го няма. При посяване на всички семки, кокички от изядените плодове природата се отплаща. Добър е примерът на богатия унгарец, 150 форинта на когото са били върнати, след като крайно обеднял. Късмет имат само ония, които творят, сеят, произвеждат и пр. - хората с добродетели. Всеки за себе си има един специфичен начин, по който трябва да работи и той трябва да го намери сам. Защото никой не може да му го каже. Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болести, които се налагат на някои хора, и те не могат да се излекуват, затова не ги бутайте. Най-добрата хигиена за човека е добре да мисли, добро да желае, добре да чувствува и добри постъпки да има. Прасковата за болния стомах действува много добре. Най-хубавото грозде за ядене е черният мискет, той действува благотворно върху симпатичната нервна система. После кой какво грозде да яде, някой път зависи и от разположението на човека. На всички ви трябва една философия: да вършите волята Божия.
към текста >>
228.
Писма до Ярмила Менцлова
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
между другото и „Идилията“. Това ни много радва. Ако можете да дойдете с нас на красивите Рилски езера това лято, ще можете да играете и много други наши песни. На Езерата ние всяка сутрин играем паневритмията. Там има обширни красиви полянки край кристални сини езера и високи планински върхове. Поздрав до вашия партньор и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 18 декември 1947 г. Любезна сестра Ярмила, Получих ценното ви писмо, което отдавна очаквах. Благодаря за сведенията, които ми давате. Бог всичко ще превърне на добро. И каквото и да стане, каквито и спънки да има, делото на Учителя, делото Божие ще напредва. Днес има много жадни и гладни души. Техният брой е много по-голям, отколкото някои предполагат. И много души, които малко познават Учителя, имат свещени копнежи за нещо идеално, възвишено и честно. Те са готови души, които ние трябва да намерим, и те трябва да ни намерят. Невидимият свят ще упъти нас, ще упъти и тях, за да ги намерим. Броят на тези гладни души от ден на ден ще се увеличава, защото отиваме към една духовна епоха и работата на Божията нива от ден на ден ще се увеличава. Все повече ще се разширява полето за работа. Работникът, който работи за Бога, който работи за Любовта, който работи за своя брат, изпитва най-великата радост. Работата за Бога е висшият източник на радост и щастие и няма по-голямо осмисляне на живота от това човек да показва на хората пътя към Бога. Това е висшето осмисляне на живота. Поздрав сърдечен от
към текста >>
229.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
по хоризонтала на планината, вървяхме доста, пресякохме едно поточе, навлязохме в млада горичка и като излязохме из нея, изведнъж мъглата беше отсечена като с нож и пред нас блесна с цялата си красота топлото слънце. Небето синьо, съвършено ясно. Огледахме се наоколо и видяхме чудно красива малка полянка, която се спускаше с лек наклон на юг, а на изток се издигаха скали, с редки по своите очертания скални форми. Навсякъде оградена с млада горичка. Учителя се спря, погледна с
благодар
ност възхитителната гледка и каза простичко: "Ето едно хубаво място." В долния край на поляната бликаше извор и топеше снежната корица над себе си. От тогава това кътче стана нашето любимо място - нашият бивак. Учителя го нарече "ЕЛ-ШАДАЙ", което значи Истинският свидетел. А народът от околните села го знаеше като "Железните врати". Предаваше се от уста на уста, че някога там е имало врата, изкована от желязо. Известно е, че в 972 година византийският император Йоан Цимисхий завладява столицата Преслав и източните предели на страната. По това време цар на българите е бил Самуил, който в продължение на двадесет години води войни с Византия, като се изтегля към София, тогава едно съвсем малко селище. Разбирайки обаче своята несигурност, той направил наблюдателен пункт - малка крепост именно на това красиво, подходящо за целта място. Скалите отпред като стена, водата на прекрасния извор там, южното разположение на полянката, създават много благоприятни условия за осъществяване на такава задача.
към текста >>
230.
13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
можех да си го обясня. Нямаше никой наоколо, седнах на пейката, а това мъчително състояние не ми даваше мира. Ето, след малко дойде Учителя, седна до мен, погледна ме някак мило, като любящ баща и ми каза: "Николай, Николай, всичко, което човек е направил се плаща - закон е това." Аз разбрах, че цялото ми състояния на мъка и тежест, не е нищо друго, освен предчувствие за тежката съдба, която имам, за суровия път, по който ще мина. Капнаха само няколко сълзи от очите ми и аз се прибрах. Но
благодар
ение на Учителя и топлите Му грижи към мен, аз минах само на косъм от чудовищната гибел. В лекциите си Учителя ни изясняваше, че някои от събитията, които човек има да мине, са неизбежни. Такива са тези, които са по закона на необходимостта или както се казва по закона на кармата, те трябва да станат. Те са плод на извършени вече деяния от човека в един минал живот. Това са вече станали неща, факти, които неминуемо носят своите последствия. При такива случаи съм имал личен опит да се убедя, че човешкият мозък става проводник и е изцяло в служба на това, което трябва да се случи. Той просто е влачен от стихията и нищо не е в състояние да го накара да вижда, да разбира или да вземе някакво решение, което да предотврати това събитие. При такива случаи само великите разумни братя, които бдят над човека, могат да направят промяна, която да облекчи удара или само в краен случай да го отменят, да го отмахнат. А другите събития, условните, които могат да станат или не - тук вече има думата свободната
към текста >>
231.
22 ДВА ЛИМОНА И ЕДИН ПОРТОКАЛ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
един ден гледам Учителя, с някаква клечка чисти клоните на дръвчетата от паразити, които ги нападнали. Отидох и аз и най-усърдно се залових да чистя. След малко Учителя беше повикан за нещо и аз останах да довърша чистенето. Това направих най-старателно, защото в главата ми е златното правило: "Правиш ли нещо, то трябва да бъде по всички правила, особено когато става въпрос за нещо на Изгрева." Тъкмо свърших и ето Го Учителя при мен и ми казва: "Николай, лимоните са ти много
благодар
ни!" Сестрата, която беше проявила тази немарливост, изкара края на живота си нейде в провинцията в много тежко състояние. Видях я цялата
към текста >>
232.
27 СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
строежите се преустановяваха, а друга работа не можех да намеря. Два месеца подред бях в мъчително напрежение, немотия и оскъдица, непрекъснато от сутрин до вечер ходех да хлопам, да търся работа, за да мога за изкарам някой лев за най-насъщни нужди. Тогава се сетих и разбрах това, което Учителя ми беше казал: "Спестявай по някой лев." Ако бях Го послушал, нямаше да преживея така тежко този мъчителен за мен период. На първи март, същата година аз бях отново на редовна работа,
благодар
ение на един много мил и прекрасен наш брат. Но вече с една мъдрост повече в себе
към текста >>
233.
31 БАСТУНЪТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
търся другаде и потеглих без бастун. На гара Новоселци от влака слязох само аз. Влакът замина и гарата опустя. Тъкмо да поема пътя за селото, гледам един селски бастун подпрян до една от постройките там. Огледах се да видя да не би някой да го е забравил, но нямаше никой, цареше пълно безмълвие, защото и чиновниците се бяха прибрали. Поозърнах се още малко и взех бастуна, пратен ми от Небето. Спомних си израза, който имаше лицето на Учителя при сбогуването ни, и разбрах смисъла му. Благодарих и дълго мислех за вниманието, с което ни обграждаше и следеше и за най-малките ни нужди. Когато минавах този път през село Столник, свирепите кучета имаше от какво да се
към текста >>
234.
39 ШВЕЙЦАРИЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
за съвършено погрешния и безрезултатен път, по който този брат беше решил да търси разрешението на въпроса. Аз отново обърнах погледа си към Учителя, очаквайки да посочи пътя към правилното разрешение. Този диалог с погледи беше мигновен. Учителя се обърна към брата и каза: "Из книгите в библиотеките разрешението на този въпрос Вие не ще намерите. Тези три народности живеят в мир, разбирателство и братски отношения, защото на Монблан има седалище на Бялото Братство. Благодарение на тяхното влияние, злото не може да се промъкне между народите там и да внася смут и раздори между тях." Всички се спогледахме с приятна изненада от неочаквания кратък, ясен и убедителен отговор. А братът въздъхна с облекчение, че се отърва от необходимостта да се рови в прашасалите томове на библиотеките. Една доволна усмивка грейна по лицето му. Разбира се, всеки ще схване, че не става въпрос за седалище на Разумни същества, облечени във физически тела като нашите. Швейцария е дадена от Разумния свят като модел за съвместно съществуване на различните народи. И човечеството трябва да се поучи от този
към текста >>
235.
40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество "Гранитоид", което тогава се занимаваше и с производство на цимент. Управлението на това дружество се намираше в голяма постройка до гара Подуене. Сетих се, че там имам познат чиновник, когото съм виждал да посещава и беседите на Учителя. Отидох право при него и съвсем откровено му казах, че искам вагон въглища от най-високо качество за нашия салон. Той прие поръчката, без възражение и уговорки. Благодарих му, платих стойността на вагона и си излязох. След седмица-две аз отново съм на Изгрева. Тъкмо съм пред южния изход на салона и Учителя се показа горе, на входната врата. Погледна ме и разбрах, че иска да отида при Него. Изтичах по стълбата. Изразът на лицето Му беше измъчен, съкрушен. С тих глас, едва чуто, ми каза: "Ще могат ли въглищата да дойдат до 15 август?". "Ще направя всичко възможно до тази дата вагонът с въглища да пристигне!" - енергично отговорих аз и допълних: "Да поръчам ли още един вагон?". "А не, не!" - със същия съкрушен глас отговори Учителя. Погледна ме с измъчения си поглед и си влезе. Наведох глава със смътни предчувствия, но мисълта ми литна пак към големите исторически събития, които по това време раздрусваха света. И помислих, какво ли особено голямо събитие ще стане дотогава? Не ми мина и сянка от мисъл, че могат да станат големи събития и то само на моята глава. Слизам набързо от стълбата и веднага отивам при нашия приятел от "Гранитоид". Намерих го там и
към текста >>
236.
44 ГОЛЯМАТА ЯГОДА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
може да се създаде този тъй хубав плод! Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване! Всичко това показва, че нашата Земя е все пак напреднала планета от Слънчевото семейство. Разбери това!" Аз наведох глава пред великото съдържание на всеки плод, на всеки продукт, които Земята ражда. Учителя се обърна и Си тръгна, а аз продължих да мисля за онова, което чух с другите уши. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е плод, заставам с благоговение и
благодар
ност към онези Велики разумни същества, които ги създават и полагат усилия за тяхното раждане на
към текста >>
237.
48 ДИНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
нито лекотата и тихата радост. Само приятното вкусово усещане. Програмата за ядене на дини продължи и през следващите дни. За голяма моя радост се случваха все хубави дини - усмихнати. Но преживяното от онази първа диня, остана само като свиден спомен. В клас след тази случка, Учителя ме погледна, усмихна се и каза: "Пишете за следния път темата Най-хубавият плод!" Той всякога ни даваше теми, по които пишехме каквото знаем. Досетих се тогава по какъв начин Учителя ми беше
благодар
ил, като ми даде чрез една диня да преживея нещо от онзи възвишен порядък, към който се стремях. Това беше Неговата отплата за малкото внимание, което Му бях оказал. Научих още, че само диня, която се усмихва, щом я погледнеш, е
към текста >>
238.
53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год.
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел да излиза из града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 го¬дини. От
благодар
ност за всичко това той подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от една наша сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправени й лично от нея. На другия ден, 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със следното съдържание: "Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий (ректор на Пловдивската семинария) кани г-н Петър Дънов на диспут в салона на читалище "Надежда" и т.н." Това ни разтревожи. Веднага се върнахме да съобщим горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах по лицата на другите някакво смущение. След вечеря Учителя се обърна към всички и ни запита: "Как желаете, преди или след закуска да отидем в салона?" Отговорът беше да се отиде преди закуска. "Тогава, каза Учителя, ще станете по-рано!" Той определи и часа, в който всички да бъдем готови за тръгване. На 19 август 1922 година утрото беше светло и бодро, небето - ясно и
към текста >>
239.
54 СЪБОРЪТ ОТ 1926 ГОДИНА И СТРАЖАРИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
когато се приближих до министъра, никой не ме спря. Той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следното: "Г-н Министьр-председателю, днес е нашият съборен ден. Вчера Вие лично разрешихте съборът да се проведе на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и искаше да ни разпръсне. По чия заповед става това на нас не ни е известно." Той почти нищо не отговори, върна се у дома си и след малко заяви, че всичко е уредено. Аз му
благодар
их и отидох при Учителя, като отново Го придружих до Изгрева. Когато пристигнахме там, нямаше нито следа от стражарите. Изнасям, продължи Методи, този факт между другото и за това, за да подчертая, колко мощна е мисълта на Учителя." За мощта и величието на Неговата мисъл всеки брат и сестра могат да приведат много
към текста >>
240.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Целта е да разберем Бога. За да познаем Бога, трябва да го любим, а не обратното... За сегашния живот ще приказваме след 2000 години. Християнството остави платното на кросното (още не е рязано и не е шито)... За съвременния свят говорят на небето, както съвременните народи приказват за българите. Страданието може да е болезнено, но то не е зло. Страданието е чук в ръката на Божествения скулптор. Аз искам през идната година да бъдете плодовити. И който вкуси от нашите плодове, да
благодар
и на Бога..." Две неща издигат Учителя на Бялото Братство до български фактор от историческо значение. Първо, Неговото прихватливо учение. Второ, Неговите добри и предани Нему ученици. За мирогледа и учението на Дънов аз сравнително малко зная. Ала от това, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Всъщност, аз го намерих много по-християнско, отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както
към текста >>
241.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Рила в 1929 година, групата беше около 60 души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница. От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път. От селото наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите. Това, разбира се, беше доста сложно и неудобно. Но трудностите са, които карат човека да мисли, да търси и намира. „Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години,
благодар
ение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия. Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха. В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително. Наистина платнищата, с които военните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито такива, нито нещо подобно се намираше на пазара. Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по
към текста >>
242.
60 МУЗИКАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
- Саваот, като му възложил задачата да засели красивата Земя с всички тези негови чада, които жадували да им разреши да живеят на нея. Саваот със своите помощници дошъл на Земята и се заловил да изработи материя за всеки вид и род същества, която да звучи така, както звучат техните души. Работели неуморно, създали одежди на рибките, на птичките, на сърничките и на всички други живи твари. И виждали как Земята ставала все по-хубава. Навсякъде се чувало радостна песен на доволство и
благодар
ност. И когато Саваот помислил, че всичко е направено и задоволено, седнал да си почине. Изведнъж видял пред себе си красиво, лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката: Аум. Тази мелодия Саваот слушал в унес и не можел да й се насити. Той разбирал съдържанието й, което значело: „Аз съм човекът, необлечен, създаден по образ и подобие на Бога, жадувам и аз да имам одежда, да бъда облечен, да живея както другите в тази райска градина. Моля ви помогнете ми!“ Трепнал Саваот, защото голяма любов обзела душата му събудена от светлата молба на съществото. Радостта му от постигнатото, в която бил потопен отминала. Вече опечален се обърнал към своите помощници и с почуда ги запитал „Защо това най-красиво същество не е още облечено, за да живее на Земята? То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога!“ Помощниците отговорили с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намериха елементи, от които да му създадем одежда с
към текста >>
243.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
в човека да се прояви и с това идва и един малък процес към организиране и облагородяване. Проявите на злото не трябва да ни изненадват, то трябва да се изяви, за да се направи крачка напред към съвършенството. Силите, които създадоха Слънчевата система, създадоха и човека. Господ създаде Слънчевата система, заради човека. Двойникът на човека е поле на тези космични сили. Двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата, физическото тяло на човека живее
благодар
ение на своя двойник. Следователно, ако отношението между двойника и физическото тяло са правилни, хармонични, човек всякога ще бъде здрав. Ако тези отношения не са хармонични, то в човека се зараждат ред болезнени състояния. Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи. Той поначало е мързеливо същество. Движението е присъщо на разумното. Там, където има разумност, има и движение. Човекът трябва да се включи в движението, за да придобие разумност. Колкото една планета е по-далече от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества. Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на планетата Плутон, то той ще види оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер. Всеки ще си зададе въпроса, каква енергия може да се получи там от тъй отдалеченото Слънце? Естествено, много малко, даже незначително. Геният на Възраждането Джордано Бруно в предсмъртния си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас
към текста >>
244.
64 УТРИНИТЕ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
се облекчава. Същото имаме и когато детето се удари, то заплаква от болка и тогава майката започва да милва удареното място, болката утихва, а детето се успокоява и млъква. Майката е пратила чрез ръката си жизнен магнетизъм (или прана) на удареното място. Учителя даде и методи за съзнателно приемане при-дишането на праната и духовните сили, които въздухът съдържа. За тази цел се употребяват формули, с участието на мисълта. При вдишване да се изговарят мислено следните думи: „Благодаря, Ти Господи, за Божествения живот, който прониква въздуха и който приемам заедно с този въздух“. При задържане на въздуха: „Тоя Божествен живот, който съм приел отива до всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве.“ При издишване: „Този Божествен живот проявявам навън в своята дейност. Той е израз на Твоята Любов към нас. Аз ще употребя тази сила, за да Ти служа.“ Участието на мисълта в случая ще стане по следния начин: при вдишване на въздуха живо си представяме, че заедно с него приемаме в белите си дробове праната или Божествения живот. Ще си представяме, че прониква от орган в орган и най-сетне достига до върха на пръстите на краката. Ако някой орган в тялото е болен, ние с мисълта си насочваме праната към него, за да се обогати и той с нея. Щом приеме достатъчно прана, той оздравява. Как трябва да става вдишването, задържането и издишването? Вдишването трябва да бъде бавно и дълбоко. Задържането трябва да трае колкото може повече време, за да имат възможност белите
към текста >>
245.
67 ТРАПЕЗАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
обща работа обединява хората.“ Затова по повод на най-различни наши семейни празници или пък по други по-важни събития от живота, ние се събирахме и се канехме взаимно. Особено тържествено отпразнувахме с обеди и вечери Първа пролет, началото на лятото, есента и зимата, а също и именния и рождения ден на Учителя - Петровден. В неделя, след беседата от 10 часа, почти всички слушатели оставаха на обед. Учителя бе казал: „Който е могъл само един път в живота си да яде с любов и
благодар
ност, той е разбрал смисъла на храненето. Не е въпросът да яде човек разнообразна храна, но трябва да я яде с любов и да
благодар
и на Бога за великото благо, което му е дал. Тогава и най-простата храна е благословена.“ В хляба се крие Божествен живот. В него се намира Божественият Дух. В житото се крият най-мощните, най-благоприятните сили в живота. Животът на житното зърно е тъй свещен, както и нашият. Житото е най-чистата храна. Здравето зависи от правилното хранене. Който има здрави зъби и дъвче добре храната си, не боледува. Ако дъвчеш само на лявата или само на дясната страна, не може да бъдеш здрав. Ако широко отваряш устата си при хранене, въздухът пречи на правилното храносмилане, тогава не можеш да бъдеш здрав. Ако при храненето мислиш лоши работи, критикуваш близките си или негодуваш против живота, не можеш да бъдеш здрав. Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползваш от нея. Всяка храна крие в себе си живот, който може да те ползва само, ако обичаш тази храна.
към текста >>
246.
АСТРОЛОГИЯТА КАТО СЪВРЕМЕННА НАУКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
страна ще ни тласнат по-бързо по пътя на нашата еволюция. Какво е най-приемливото научно обяснение, което може да се даде на астрологията? Известно е, че веществото в минералното царство се дели на два големи дяла: вещество с аморфен строеж, в което частиците се намират в пълен безпорядък, и вещество с кристален строеж, в което частиците са наредени в абсолютен ред. Днес са известни чудните свойства на кристалите да приемат и трансформират силови течения от пространството около Земята. Благодарение на тях имаме постиженията на модерната техника - радио, телевизия, електроника и др. Обяснения на тези качества на кристалите засега не могат да се дадат. Напоследък се съобщи, че са сравнявани структурата на мозък на психично болен човек с тази на мозък от нормален човек. В първия случай се оказало, че невроните се намират в пълен безпорядък, а във втория случай - в пълен кристален порядък. Тук е налице аналогия с минералното вещество: в първия случай — аморфно, а във втория случай — кристално. Този "кристален строеж" на невроните у нормалния човек му дава възможност да приема силовите течения от Небесните образувания - предимно от Слънцето, Луната, Планетите и донякъде от Зодиакалните съзвездия. Науката за Звездния мир се дели на два дяла: астрономия и астрология. Астрономията е наука, занимаваща се с всичко, което непосредствените наблюдения на небесните образувания могат да ни дадат, т. е. с анатомията на космоса, която е първият етап към науката за Звездния мир. Астрологията пък е
към текста >>
247.
ВУЛКАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
това до нас, съгласно Доплеровия принцип, достигат силовите течения с по къси вълни, които могъщо въздействат предимно на по-горните мозъчни центрове. Това особено се подсилва от мощните Слънца в това съзвездие, известни с името Регул (от първа звездна величина) и Денобъл (от втора звездна величина). Регулос е ярко, величаво и много интересно тяло, в диаметър три пъти по-голямо от нашето Слънце. Температурата на повърхността му е 14 000°, докато на нашето Слънце е 6 000°,
благодар
ение на което тя е бяла. Със своето влияние дава контакт с идейния свят, царственост, величава осанка, замах, възможност да ръководи и всякога да намира правилно и лесно решение на задачите, които среща. Самото име произлиза Регулос което значи цар. Саабей и древните звездобройци са разбирали много добре силовите течения, които изтичат от това съзвездие, затова за негов символ са поставили красивата и величава осанка на гривестия лъв и съвсем правилно са определили, че под това съзвездие и под ярко изразеното влияние на Вулкан се раждат царе. Общо, това съзвездие създава стремежа към господство. За символ на Вулкан приемаме символа на Слънцето , защото в ефемеридите, с които си служим при съставяне на хороскоп, е дадено положението на Слънцето за всеки ден, а там, както отбелязахме, се намира и
към текста >>
248.
ВЕНЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
незасегнати от демоничните прояви на Живота, също има красота и изящество: цветя, плодни дървета, палми, кипариси, борове, а в животинския свят - птички с чудни гласове и животни с красиви, гъвкави тела. Също и в недрата на водните басейни - реки, езера, морета и океани - съществува пъстър свят от красиви създания. Най-после идва и човек, при който голяма част от вниманието, времето и дейността му, е погълната от чувствата и то от най-красивото и съвършено чувство, наречено Любов. Благодарение на неразтеглената Венерина орбита, Слънцето дарява Венерините типове с най-богати и обилни блага. Затова хората, родени под силното влияние на Венера, имат най-добрите условия за живот, радост и щастие, изобилие от материални блага, от приятни и разнообразни пътувания. От тях лъха мекота, приятност и симпатия. Изобщо, хората под силното влияние на Венера, са хора на изкуството и със своите творби допринасят за красотата на света: художниците - с картини и багри, скулпторите - с изваяни форми, музикантите - с мелодии, които не се разнасят, но плуват из пространството като нещо цяло и внасят своя принос към хармонията в света. При горно съединение, когато Венера е зад Слънцето, тя отстои от Земята на 259 милиона километра, което се равнява на голяма разлика от 219 милиона километра. Въпреки това нейното влияние е пак силно и добро, но в значително по-слаба степен. Околоосното въртене на Венера е много бавно и се равнява на 250 земни денонощия, което говори че тя се върти обратно. Бавното й
към текста >>
249.
ВЕНЕРИН ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Те, като че ли, са по погрешка мъже и са меки, чувствителни, кокетни. Венерините типове лесно се разсмиват и разплакват. Те са честити, че Природата е крайно внимателна и разположена към тях и като че ли си прави удоволствие, обсипвайки ги със своите дарове и внимание. Според тях, възнаграждението и успехите им, трябва далеч да превъзхождат техните заслуги, затова не обичат и нямат охота към обикновената слугинска и нископлатена работа. Венерините типове успяват много повече
благодар
ение на своето очарование, отколкото на своята интелигентност. Влюбват се лесно и силно, но преходно. Ужасяват се от борбата, усилията и умората, обичат спокойния и без напрежение живот, разкошната обстановка, украсена с миндери и
към текста >>
250.
ЮПИТЕР
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета. Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които
благодар
ение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници. Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо. Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети. Тази голяма яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, към тържествено и бляскаво представяне при всички
към текста >>
251.
САТУРН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
своите пръстени, Сатурн е сред най-интересните от всички известните планети. Била е наблюдавана още от най-дълбока древност като ярко светило с жълтеникав оттенък. Пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, а само през малък телескоп. В исторически времена са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей чрез направения от него малък и просто устроен телескоп. На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна планета, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, движейки се със средна скорост около 6.5 километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра. Това говори, че е налице дебел атмосферен слой, който от бързата ротация се е сплеснал със значителната разлика от 13 000 километра. Установено е, че атмосферният слой се завъртва при екватора за около 10h 15m, а при полюсите - за по-късо време, което показва, че това не е скоростта на завъртване и на самата планета. Самите факти, че Сатурн излъчва топлинни вълни и по диска му
към текста >>
252.
УРАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
правата линия Слънце, Земя, Уран, т. е. при противостояние (опозиция), а най-голямото му отдалечаване от Земята е 3153 милиона километра, когато е на правата линия Земя, Слънце, Уран, т. е. при т. нар. съвпад със Слънцето. Налице е разлика от 570 милиона километра, която е значителна и говори, че въздействието на Уран е много по-силно при опозиция и много по-слабо при съвпад. Уран обикаля около Слънцето за 84 земни години, движейки се със средна скорост от 6.8 километра в секунда. Благодарение на положението на неговата ос на въртене, при обиколката му около Слънцето, се получават дълги периоди на годишни времена. Всичко това говори, че неговите влияния създават дълги, бавно протичащи ефекти и събития. До сега са открити пет спътника на Уран. През 1978 година бяха открити система от пръстени, подобни на тези при Сатурн, но непонятни за нашите представи: те са черни и отразяват слънчевата светлина само в 2% (саждите отразяват около 8-10%). Това са късове от разрушената планета Фаетон, които са образували пръстен, както при Сатурн. Въздействието им е крайно отрицателно върху примитивни личности със силно изразено влияние на Уран: нервни депресии, отпадане на силите, неочаквани разрушителни нервни възбуди, неестествени подтици, стигащи до решителни крайности, дори до самоубийство, нарушение на природните порядки в човешкия организъм, при което някои клетки и тъкани започват злокачествено да се израждат. Въобще, злокачествените заболявания са демонична проява на спътниците и
към текста >>
253.
ФАЕТОН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
също твърдят, че един-единствен взрив не може да обясни сегашното състояние на Астероидния пръстен. Веществото около нас се дели според своя строеж на два големи дяла: аморфно, в което частиците на веществото са в безпорядък, и кристално, в което частиците са подредени в строг, правилен и закономерен ред. Изучаването на кристалния строеж дава на човешкия род възможността да разбере чудните свойства на кристалите да възприемат и трансформират силови течения от пространството. Благодарение на тези свойства, днес съществува радиото, телевизията и много други подобни изобретения. Човешкият мозък, който е изграден от най-съвършеното вещество на нашата планета, също е подчинен на аморфния или кристален строеж: аморфен, когато невроните са в безпорядък, и кристален, когато са в идеален и закономерен строеж. При аутопсия на хора са сравнявани мозъците на психично болни и нормални индивиди; установено е, че когато мозъкът на даден човек има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и той приживе е бил психично болен, докато при нормални хора, невроните са били подредени правилно, в кристален и закономерен ред. Хороскопите на психично болни хора или на такива с тежки вродени деформации на тялото, са редовни и в тях липсват белези за такива анормалности, защото Слънцето, Луната и Планетите създават влияния чрез своите положения и аспекти, но поставените в безпорядък мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетават, за да ги изразят като качества, способности,
към текста >>
254.
ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
отдалечава от него. Известно е също, че колкото вълните на силовите течения са по-къси, толкова силата им е по-голяма. Затова, когато силовите вълни минават през по-дебел атмосферен слой или идват от по-голямо разстояние, дългите вълни се поглъщат и до нас достигат само късите вълни с по-голяма сила. Те действат на по-горните центрове в човешкия мозък. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите се намират в Дванадесети дом, т. е. при своето изгряване, влиянието им има две предимства: 1.
благодар
ение на въртенето на Земята от запад към изток ние се приближаваме към изтичащите от тях силови течения, при което те действуват с по-голяма сила върху нас; 2. силовите им течения минават през много по-дебел слой от земната атмосфера заедно с дългите вълни, които действуват върху по-долните мозъчни центрове и имат отношение към по-примитивните подтици в човека. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите са в Дванадесети дом, т. е. когато изгряват, имат най-възвишено и благородно влияние. Някои астролози приемат, че Дванадесети дом е с неблагоприятно въздействие, защото Планетите, носещи в голяма степен влиянието на Черното слънце и астероидите (Марс, Сатурн, Уран и Плутон), получават в него по-голяма сила и при преминаването си през асцендента създават неприятни събития в живота на човека. От друга страна обаче, преминаването на Слънцето, Луната и останалите Планети, получили също по-голяма сила, през асцендента създава случки и събития с много благоприятен и полезен характер. Ние приемаме,
към текста >>
255.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
помисли за друго, той лесно Ме достига. С непроявеното си естество Аз прониквам целия този свят. Всички същества имат корена си в Мен, но Моят корен не е в тях. Всички същества влизат в Моята нисша природа в края на една мирова епоха. В началото на друга мирова епоха Аз изново ги пораждам. Скрит в природата, която е Моя собствена, Аз пораждам изново и изново всички тези множества безпомощни същества чрез силите на природата. По Мой промисъл природата отпраща всяко движимо и недвижимо. Благодарение на това вселената се върти. Безумците не Ме виждат, когато съм облечен в човешка форма, непознаващи моята висша природа - великият Господ на съществата." „Аз съм Бащата на тази вселена, Майката, Вседържателят, Прародителят, Святият Един, Който трябва да се познава, Словото на мощ. Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъждовете, Аз съм безсмъртен и смърт, Аз съм битие и небитие." „На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз дарувам пълна сигурност. Дори преданите на другите Светещи Деви, като се поклонят с пълна вяра, те също Мен боготворят, макар това да е противно на древното правило. Наистина Аз съм Този, Който се радва на всички жертви, че Аз съм Господ Бог, но те не Ме познават и затова грешат." „Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да пренасяш, каквото и да даряваш, какъвто подвиг и да извършваш, прави това като приношение на Мен. Така ще се освободиш от веригите на дейността, що дава добри и лоши
към текста >>
256.
САНХОНИАТОН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
пълна представа за начина, по който той е изложил езотеричното учение. Но споменавам за него за да се види, че и във Финикия е блестяла Светлината на Хермес. Попадна ми един космогоничен откъс, който приписват на Санхониатон. Ще предам част от него. Космогоничен откъс В началото на вселената е имало само тъмнина и ветровит въздух и хаос, приличен на Ереба (най-тъмната част от ада). Те били безкрайни и от безпределната редица от векове не съществувало нищо друго. Този вятър престанал
благодар
ение на собствен почин и от това произлязло известно съединение, което било наречено Потос, желание. Такова е началото на пораждането на нещата. Този дух не знаел какво е произвол и от това съединение се родил Мот. Едни казват, че той бил кал и тиня, а други твърдят, че бил гнилост от някаква водниста смес. И от него произлязло семето на произведенията, които по-сетне родили животни, надарени с разум, наречени Зофасемни или съзерцатели на небето. В това време Мот, който отначало имал вид на яйце, започнал да блести като Слънцето, Луната, планетите и звездите на небесната твърд. Въздухът като станал светлив чрез възпламеняване на земята и водите, произвел ветровете, облаците, значителни дъждовни валежи и бури. Всички тези вещества, преди това усамотени, сетне размесени и съединени от огньовете на Слънцето, чрез размесването си били подложени на кипеж и образували разни метеори, прилични на гръмотевици и светкавици. При трясъка на гръмотевиците Зофасеминота от двата пола се пробудили, изпълнени
към текста >>
257.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Те имаха само тези богове. Аз имах за свой бог Ерос, Любовта. Вдъхновен от него аз говорих, пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото на Хермес и Словото на Заратустра. В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон." Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със
към текста >>
258.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености,
благодар
ение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността. Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който обхващал целия живот на своите членове. Сам Питагор бил едно завършено художествено произведение, една достойна пластична натура. Относно наредбите в неговото общество, притежаваме описанията от по-късни автори, особено от неоплатониците, които се впущат в големи
към текста >>
259.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
онова, което има силата да понася противоположностите в себе си. Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си. Духът може да понася най- високата степен на противоречие, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго. И тази причина, този Дух, който пренася всички противоречия е Логосът, който възглавява света. Красотата на света, която виждаме в цялата природа и е във всички живи същества, съществува
благодар
ение на Него. Неоплатоникът Прокъл и други неоплатоници смятат изложението в Парменид за истинска теология, за истинско разкриване на всички мистерии на Божествената Същност. Платоновата философия на природата се съдържа преди всичко в Тимей. В тази част на философията си, както и в цялата си философия той въплотил идеите на питагорейците и въобще на езотеричната доктрина. За същността на природата или за създаването на света Платон казва: „Бог е доброто. А доброто по никакъв начин не съдържа в себе си завист, поради това Бог искал да направи света в най-голяма степен подобен на себе си. Най-напред Бог създал елементите - огън, въздух, вода и земя, от които създава видимия и осезаемия свят. Формата на света е кръговидна като най-съвършена форма, която съдържа всички други. Бог е дал на света най-подходящото движение от седемте възможни движения, а именно онова, което най-много подобява на разсъдъка и на съзнанието - кръговото движение. Тъй като Бог искал да направи света подобен на Себе Си,
към текста >>
260.
ПОРФИРИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
когато те не биват наблюдавани, като задържани в затвор от по-добри и по-силни от тях духове. Те си служат с насилие и често вършат нападение, понякога криейки се, а понякога действуват направо и насилствено. Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата, които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо, защото добрите духове действуват винаги правилно и с ред, съобразявайки се със законите на природата. Щом разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение,
благодар
ение на което хората очакват благодеяния от лошите духове и се опасяват от добрите духове." В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно. Но формата му, която му е дадена от душата на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до
към текста >>
261.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в ковчега. Хората грешаха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. Затова от време на време човек трябва да се затваря в ковчега със своите нечисти желания и да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да
благодар
и, че е поне вън от условията на смъртта. Влизането на Ноя в ковчега представя ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл ограниченията, затворът са благо за човека." „Синовете на Ной, за които се говори в Битието са: Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам - монголците, а от Яфет - бялата раса. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си. За да бъдете яфетисти, вие трябва да организирате своя ум, своето сърце и своята воля, т.е. своите мисли, своите чувства и своите постъпки." „Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма. Адам е първото
към текста >>
262.
Щайнер за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на кондензацията. Затова можем да кажем, че цялата земна природа, която ни заобикаля, е проявление на твърде високи духовни същества. И затова ние трябва да бъдем изпълнени с
благодар
ност към тези същества, а не да мислим, че материята е някаква илюзия и ниска степен на еволюция. За кондензацията на водата са работили духовете на Мъдростта, които са едно стъпало по-долу от духовете на волята. В кондензацията на въздуха са взели участие духовете на движението, наречени още сили или добродетели. В топлинния елемент са работили духовете на формата, наречени власти или елохими. Тези елементи с техните духовни сили се взаимно проникват. Престолите дават основната субстанция, която се прониква от енергиите на духовете на формата, които й дават различни форми. Силите на тези йерархии, за които споменах, че са дейс- твували в процеса на еволюцията за кондензиране на различните елементи, тези сили не са достатъчни да ни обяснят настоящия процес на кондензация, който става в пространството. Казах, че във въздухообразния елемент действуват силите на духовете на движението. Но за да се кондензира сега във вода този газообразен елемент, тук вече действуват и по-висши духове, наречени
към текста >>
263.
Учението за душата според Кабала
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в своето тройно проявление се нарича в Кабала Нешама. Тези три основни части на човека не са напълно отделени една от друга. Напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се явяват като включени един в друг. Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (душата) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина. Свръх това,
благодар
ение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата свята. Да разгледаме сега по-подробно тези три части в човешкото същество. Нефеш представя най-нисшата част на човешкото същество и в нея господства пасивна чувствителност към външния свят. Нефеш се намира в непосредствено сношение с външния свят и само чрез влиянието на този свят тя произвежда жизнените функции. Същевременно тя въздейства на външния свят
благодар
ение на собствените творчески способности, отделяйки от себе си нови жизнени сили и възвръща постоянно това, което получава. Този конкретен елемент съставя едно неразделно цяло, пълно в себе си, и в своето човешко същество намира своето пълно външно изражение. Разгледана като едно неразделно цяло, тази конкретна част съдържа също три елемента, представящи конкретното, частното и главното, или другояче казано: вещество изпълняващо, сила изпълняваща и принцип. Представяйки
към текста >>
264.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и въобще явленията в природата, като се произнасят Божествените Имена и се прочете първия стих на Библията: „В началото Бог създаде небето и земята." Седемдесет и първият гений е наречен Хамаиел, което съответства на Божественото Име Зеут, което значи Бог, Владетел на вселената. Управлява от 351-ви до 355-ти градус на зодиака. Употребява се за изобличаване на злодеите и избавление от желаещите да ни угнетяват, като се произнасят Божествените Имена и псалом 109, 30 стих: „И аз ще
благодар
я много на Господа с устата си. Да! Между множеството ще Го хваля." Седемдесет и вторият гений е наречен Мюниах, което съответства на Божественото Име Атенбюи, което значи край на нещата. Управлява от 356-ти до 360-ти градус на зодиака. Употребява се за покровителство на окултни операции. Дава сила за успешно завършване на всички неща, като се произнасят Божествените Имена и псалом 116, 7 стих: „Върни се, душо моя, в успокоението си, защото Господ постъпи щедро към теб." Извикването на гениите трябва да се извършва във времето, съответстващо на техните свойства и особено в частта на света, където те присъстват, т.е. магът произвеждащ об- ряда на извикването, трябва да обърне в тази посока лицето си. Ще дам една таблица, която показва точно времето, кога да се извикват гениите. За изложение учението на Кабала - науката за Бога, вселената и човека, използвах главно съчинението на френския окултист и кабалист Папюс, носещо заглавието „Кабала или наука за Бога, вселената и човека". За написването
към текста >>
265.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
към него ще притичват племената и неговото успокоение ще бъде слава." (От 1-ви до 10-ти стих) Дванадесетата глава е славословие към Господа: „И в онзи ден ще речете: Славословете Господа, призовете Името Му. направете познати в народите делата Му. Поминувайте, че се е възвисило Неговото Име, пейте Господу, защото направи величието величие - то е познато по всичката земя. Възпей и радостно викай, сионски жителю, защото Святият Израилев е велик всред тебе." (2-6 стих) Тази глава е
благодар
ност на пробудената душа, която е получила Божието утешение, след като си е изплатила кар- мата и е влязла в благодатта или дихармата. В 13-та глава се описва видението на Исайя за разорението на Вавилон от мидийците, защото хората се развратили и изменили на Божия закон и човек станал нищо пред лицето им. „Ето денят Господен иде, лют в ярост и гняв, пламенен, за да направи земята пуста и ще изтреби от нея грешните й. Защото небесните звезди и съзвездия не ще дават светлината си, слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си. И ще накажа света за злината му и нечестивите за беззаконието им. И ще направя да престане велехвалението на горделивите и ще смиря високомерието на насилниците, и ще направя човека да е по-скъп от чистото злато, ей человека от златото на Офир. Затова ще разклатя небесата и земята ще се потресе от мястото си в яростта на Господа Саваота в деня на пламенния Му гняв." (9-13 стих) Навсякъде, където се говори за Божия гняв, се подразбира
към текста >>
266.
Пророк Данаил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
халдейските Мъдреци. И от 19-ти стих нататък се казва: „И откри се тайната Данаилу чрез видение през нощта. Тогава благослови Данаил Бога небеснаго и говори Данаил, и рече: Да е благословено Името Божие от века и до века. защото Мъдростта и Силата са Негови. И Той променя времената и епохите, сваля царе и поставя царе, дава Мъдрост на Мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбокото и скритото, познава онова, което е в тъмнина и виделината обитава в Него. Тебе, Боже на отците, ти
благодар
я и Тебе славословя, който си ми дал Мъдрост и сила, и си ми направил познато онова, което попросихме от Тебе, защото си направил позната нам царската работа." Това показва, че Данаил е имал една жива връзка с Бога и Бог му открива тайните неща. А това показва, че той е бил един голям Посветен не само формално, както има мнозина, каквито са били халдейските Мъдреци, но един действителен Посветен, който е имал реална връзка с Бога и възвишените същества. След като му е била открита от Бога тайната на царя, той отишъл при началника, на когото било възложено да погуби Мъдреците и му казал да не ги погубва, защото той щял да каже съня на царя и ще го разтълкува. Тогава го въвеждат при царя и той му казва, че ще му каже съня и тълкуванието. От 31-ви до 40-ти стих той открива съня и неговото тълкувание. Заради това царят паднал на колене пред него и го назначил за управител на всичката вавилонска област и началник на всички Мъдреци вавилонски. Той казал на царя: „Ти, царю, си видял и ето образ
към текста >>
267.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване. В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи." Двадесет и първи псалом в качалото е
благодар
ствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля. В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ. Господ ще ги погълне с яростта Си и огън ще ги изпояде. Ще изтребиш от земята плода им и семето им от человеческите синове." Двадесет и втори псалом е един много дълбок псалом. В него е посочен пътя на Великите Посветени, които минават последния изпит и през последното си Посвещение. Той започва със силни думи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Това са
към текста >>
268.
Еклесиаст (Проповедникът)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
са благодат." В 11 -та глава дава ред мъдри съвети за живота и казва: „Наистина, виделината е сладка и угодно е на очите да гледат Слънцето... И ходи според пътищата на сърцето си и според гледането на очите си, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе до съдба." 12-та глава е като резюме на всичко, което казва проповедникът в 11-те глави. Тя започва с думите: „И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото, и стигнат годините, в които ще речеш: Нямам
благодар
ение в тях... (Говори за края на земния живот)... И да се върне пръстта в земята както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал. Суета на суетите, рече проповедникът, всичко е суета. И колкото повече проповедникът стана мъдър, толкова повече поучи людете на знание, най-вече вникна и издири, и нареди много притчи. Да чуем свършека на всичкото слово: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичкото на человека. Защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скришно добро или
към текста >>
269.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят,
благодар
ение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда
към текста >>
270.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогава ще намери Пътя към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртен Живот, който той е изгубил. Когато човек пристъпва към проучването на Окултната Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което не е благо само за него, но за цялото човечество. Защото Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и
благодар
ение на Него нашия живот добива цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща действителност, казва Щайнер. А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите
към текста >>
271.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
народите. А баща му и майка му се чудеха на това, което се говореше за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: "Ето това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори. Да, и на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца". Също имало и някоя пророчица Ана, която не се отделяла от храма, където денем и нощем служела на Бога в пост и молитва. И тя се приближавала при детето,
благодар
ила на Бога и говорела за него на всички. И като се свършило всичко, което било определено според Господния Закон, завърнаха се в Галилея в града си Наза- рет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат беше над него. И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим на празника на пасхата. И когато Той беше на 12 години, като отидоха за обичая на празника, като свърши празника си тръгнаха. А детето останало в Ерусалим. Като изминали един ден път видели, че Го няма и се върнали да Го търсят в Ерусалим и Гго намерили в храма между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше. И всички, които го слушаха, се учудваха на думите му и на отговорите му. И като видяха, омаяха се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето баща Ти и аз наскърбени Те търсехме. А той им рече: Защо да Ме търсите, не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми. А те не разбраха думите, които им рече. И Той слезе с тях в Назарет и оттам се покоряваше. И майка му спазваше
към текста >>
272.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
с коса и лицето Му е весело и хубаво. Носът и устата Му са такива, че не могат да се опишат. Брадата Му е рядка, погледът Му е много приятен и очите Му са хубави и синкави. И това е за чудене, че Светлината, която изтича от очите Му и лицето Му, начинът на блескавостта правят невъзможно човек да Го гледа. Изобличенията Му докарват страх, а наставленията плач. Никой не Го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видели. Ръцете и ушите Му са много нежни. Повече от хората са
благодар
ни от отговорите Му, но често не се явява при тях. И когато се явява, явява се с нравствено предпазване. Както майка Му по тия страни безпримерно е хубава, тъй и Той е до неимоверност хубавец. Ако Ваше Величество желае да види този човек, да Ви Го проводя по-скоро. Ако питате за науката му, и без да е учил от някого, всички науки и изкуства знае добре и всеки ерусалимянин се бои от Него. Той много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй, смятат Го за луд, но като говори всички се боят и треперят. Според както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина вярват и казват, че е Бог. Някои го укоряват, показвал незаконността на царските ви закони, затова се обезпокоявам от четата на тези злодейци. Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината му. Писах настоящето си, за да се съобразявам със заповедите на Вашето императорско Величество. Ваш роб юдейски, управител Публий Лентул Пилат. (Преведено от арабски; оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в
към текста >>
273.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и онеправданите. Следователно, тази мисъл има друг, по-дълбок смисъл, който се отнася до разбирането на Учението за Царството Небесно. Учениците се различават от народа, защото имат нещо, което народът го няма. Затова Тайната за Царството им се дава под формата на мисли, под формата на знание. Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които
благодар
ение на степента на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги хранят. Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще
към текста >>
274.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
същество на Христос. Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде. Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните. Той може това
благодар
ение на интуицията, която притежава. Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в раздела на инспирацията. Но както елементът на Словото се проявява още в първия образен раздел, така и интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра на инспиративния елемент на Словото. Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на Божията Любов. Спрямо Христа той се намира в положение на интуиция. Затова неговото Евангелие може накрая да се издигне действително в третия висш кръг на Орела. Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията. Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10-ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса. Инспирацията се простира от 12-та до 17-та глава в прощалните слова. Интуицията обгръща главите от 18-та до
към текста >>
275.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
като ги пуснали, върнали се при своите и всички се радвали и славели Бога за Неговата Милост и за делата, които вършел чрез тях. "И като се помолиха, потресе се местото, където бяха събрани. И всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа. И нито един от тях не казваше, че нещо от имота е негово, но всичко беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса. И голяма
благодар
ност почиваше над всички тях" По-нататък се разправя, как всички продавали имотите си и всичко донасяли на апостолите. След това се разправя историята на Анания и Сапфира, които като продали имота, скрили една част от парите и една част занесли на апостолите. И Петър рекъл: "Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?". Значи Петър с ясновидски поглед е видял това и като го пита, го изобличава, и той пада и умира. След него и с жена му става същото. По-нататък се казва: "И чрез ръцете на апостолите станаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярваха в Господа, мъже и жени. Така щото даже изнасяха болни по улиците и ги поставяха на постели и легла, та като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някои от тях". Понеже Петър правил много знамения и чудеса, говорил много и привличал народа към себе си, управниците се уплашили и "туриха ръце на апостолите и ги положиха в обща тъмница. Но Ангел Господен през
към текста >>
276.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея. Пророците са действали в същия смисъл. Така например, Бог казва на Исайя: "Иди и втвърди сърцето на този народ, щото да гледа и да не вижда, да слуша и да не чува". Благодарение на строгото спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се било изработило в юдейството, е било достигнало в онова време най-голяма степен на втвърдяване сред човечеството. Докато гърците и още повече германските и славянските народи на север,
благодар
ение на това, че тяхното тяло не е било така втвърдено, са били още напълно потопени в образния свят на митовете. Израилският народ отдавна бил навлязъл във фазата на "минаването през пустинята" по отношение на своето земно съществуване, както в материално, така и в интелектуално отношение. Ако Христос се беше въплътил тогава в някой друг народ, а не в юдейския, тогава донесените от Него духовни сили биха се примесили с остатъците от старите духовни сили. Затова Той потърси онзи народ от човечеството, който е бил скъсал напълно връзката си с духовния свят и е бил слязъл най-дълбоко в земната материя, и чието тяло било най-много втвърдено. По такъв начин най- висшето духовно Същество се свързва с най-втвърдената земна глъбина. Това
към текста >>
277.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание. Светлината, която ние получаваме от Слънцето, е външен израз на Любовта. Светлината е дреха на Любовта. Така че, чрез слънчевата светлина към Земята струи нещо духовно, което е израз на Бога, на Логоса, Който изпраща Своята Любов към Земята. И хората затова са на Земята, за да възприемат тази Любов, която Бог изпраща към Земята и да я развият в Любов към Бога. Обаче те могат да сторят това само
благодар
ение на факта, че са себесъзнаващи същества. Но човек постепенно е бил подготвян, за да възприема и отразява Любовта. Човек е бил постепенно подготвян, за да може да почувства самия Логос, да почувства силите на Неговата Любов. Но затова човек е трябвало да има един Учител, Когото да възприема чрез сетивата си в будно съзнание. В миналото човек е имал несъзнателен контакт с Логоса през време на сънния си живот, когато е прониквал в астралния свят. Но в течение на развитието трябвало да стане нещо, което да даде възможност на човека да вижда външно, физически Съществото на Любовта - Логоса. Това е могло да настъпи само чрез това, че Съществото на Божествената Любов, Логосът, е станало едно земно същество, едно същество от плът на Земята, което човек може да възприеме на Земята чрез сетивата си. Понеже човекът се беше развил за възприемане чрез своите външни сетива, затова Бог, Логосът трябваше Сам да стане едно сетивно Същество, Което човек можеше да възприеме със сетивата си. Той трябваше да
към текста >>
278.
3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и денят свършва, отпусни ги от Тебе". Лука в 9-та глава, 11 стих казва: "Денят започна да преваля". А Йоан само казва: "Исус се изкачи на хълма и седеше с учениците Си. Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб, за да ядат тия?" След като Му съобщават, че има пет хляба и две риби, Той казва: "Накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева. И тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой. Исус, прочие, взе хлябовете и като
благодар
и, раздаде ги на седящите. Така и от рибите, колкото искаха. И като се наситиха, казва на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо" (6;5-12). Забележително е, че Христос сам раздава хляба на народа, а учениците събираха укрухите. След това Исус се оттегля сам на хълма. "А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото". Че нахранването е станало вечер, при настъпването на нощта, това ни показва, че имаме един процес, който е станал в духовния свят. В духовния свят Христос нахранва човечеството на петия ден. Това е показано и от думите на Йоан, че на мястото имаше трева. С това е показано, че нахранването е станало в етерния свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците, което е носител на Живота. Това не значи, че не е станало едно физическо нахранване. Защото всичко преходно е символ на един духовен процес, който става. Според Окултната Наука, когато човек е в будно, дневно състояние на съзнанието, непрекъснато става едно разрушаване на неговото физическо
към текста >>
279.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в гроба. Исус казва на Марта: "Брат ти ще възкръсне". И след думите на Марта, казва: "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее. И някой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до веки... " Като пристига на гроба, Исус казва: "Отместете камъка." Марта му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири деня в гроба. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията Слава? И тъй, отместиха камъка, а Исус подигна очи нагоре и рече: Отче,
благодар
я Ти, че Ме послуша. Аз зная, че винаги Ме слушаш. Но това казах, заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе с ръце и нозе, повити в саван и лицето му забрадено с кьрпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си иде. Тогаз много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, що стори Исус, повярваха в Него. А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво беше извършил Исус. Затова главните свещеници и фарисеи събраха съвет и казаха: Какво да правим ние? Защото този човек върши много знамения... И тъй, от онзи ден, те се съветваха да го умъртвят". Така е предаден разказът за възкресението на Лазар в Евангелието на Йоана. Този разказ го няма в другите Евангелия. Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в древността, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало
към текста >>
280.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори; да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца" "Имаше и някоя си Ана Фануилова. дъщеря от Асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години от девството си и беше вдовица за цели 84 години, която не се отделяше от храма, дето денем и нощем служеше на Бога в пост и молитва. И тя като се приближи в същия час,
благодар
еше Богу и говореше за него на всички, които ожидат изкуплението на Ерусалим" (2;36-39). 7. Следващото откровение, което не е изказано с думи, а дадено като образ, е 12-годишният Исус в храма между книжниците и мъдреците, където разисква с тях върху закона. От 39 стих на втората глава нататък е казано: "И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат бе на него. И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. И когато той беше още на 12 години, като отидоха по обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите му. А те, понеже мислеха, че то е с дружината, минаха един ден път и го търсеха между родните и познатите си. И като не го намериха, върнаха се в Ерусалим и го търсеха. И след три дни го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и запитваше. И всички, които го
към текста >>
281.
8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
недъг. От Учителя има цяла беседа върху този случай, озаглавена "Гърбавата жена". В 17 глава, 12 стих се казва: "И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като спряха отдалеч, извикаха със силен глас, казвайки: Исусе, наставниче, смили се над нас! И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отидоха, очистиха се. И един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас хвалеше Бога. И падна на лице при нозете на Исуса и Му
благодар
еше. И той бе самарянин. А Исус в отговор му рече Нали се очистиха десетимата, а де са деветимата? Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен този иноплеменник? И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцери (17:12-19). В 18 глава, от 36 до 43 стих е предаден разказът за изцеряването на слепия, който като чува, че идва Исус, казва: "Сине Давидов, смили се над мене". Това повтаря два пъти. Тогава Исус го пита, какво иска да направи за него. Той казва: Да прогледам. Исус му казва: Прогледай, твоята вяра те изцери. И той веднага прогледнал и тръгнал след него, като славел Бога. Тук са важни две неща. Първо, слепият проглежда само с една дума, казана от Исус - "прогледай". И той му казва: Твоята вяра те изцери. 'Второто важно нещо е, че той казва: "Сине Давидов", като го повтаря два пъти. Това е важно, но върху тази мисъл ще се спра на друго
към текста >>
282.
12. ИЗЦЕЛЕНИЯТА НА ХРИСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
лекуване. Христос е лекувал със силата на Духа, като е въздействал върху духа, върху аза на болния човек. Именно на онова място, където става дума за "силата на Господа" като източник на изцеляване, ни пренася към изцелението на схванатия от подагра, което започва, преди всичко, с вътрешно изцеление, прощение на греховете, при което външното изцеление е резултат на засиленото, укрепнало влияние на Духа в човека. Накрая Христос говори на схванатия като един, който е бил изцелен,
благодар
ение на това, че неговата вяра, неговата вътрешна Божествена сила е тази, която му е помогнала. Можем да кажем, че за разлика от лунните изцеления на предхристиянските времена, изцеленията, извършени от Христос са слънчеви изцеления, изцеления чрез озаряващите духа на човека слънчеви духовни сили. И когато се казва, че Христос е изцелявал в съботен ден, денят на Сатурн, чиито сили са вцепеняващи и отнемащи живот, на тях Христос противопоставя лечителните и животворни сили на Слънцето, което е сам
към текста >>
283.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Онзи, Който Ме е пратил." (10; 16) "И 70-те се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряваха на нас. А той им рече: Видях Сатана, паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт, да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва, че духовете ви се покоряват, а радвайте се, че имената ви са написани на небесата." (10;17-20) "В същият час Исус се зарадва чрез Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните и си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се виде угодно." (10;21) "Всичко ми е предадено от Отца ми и освен Отец никой не знае кой е Синът и никой не знае кой е Отец, освен Синът и комуто Синът е благоволил да го открие." (10; 22) "И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха." (10;23-24) След това, по повод въпроса на един богат човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича Бога с всичкия си ум, сърце и душа, и сила, и ближния като себе си, ще наследи вечен живот. Тогаз той, за да се оправдае, пита: Кой ми е ближен? И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37). След това се дава сцената с
към текста >>
284.
18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в храма, и всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски." (21;20-36) В 22 глава се описва Тайната Вечеря и нейното приготовление. "И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам. Защото ви казвам, че няма вече да ям, докле се не изпълни в Царството Божие. И като прие чашата, благослови и рече: Вземете това и разделете го помежду си. Защото ви казвам, че няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Царството Божие. И взема хляба и като
благодар
и, разчупи го, даде им и рече: Това е моето тяло, което за вас се дава. Това правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата подир вечерята и рече: Тази е чашата на Новия Завет с Моята кръв, която за вас се пролива. Но ето ръката на този, който ме предава е с Мене на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено. Но горко на този човек, чрез когото се предава". Те почнали да се питат кой е този и след това почнали да се препират, кой от тях е по-голям. "А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така, а по-големият между вас нека стане като по-младия и който началства - като онзи, който стои на трапезата, или онзи, който слугува? Защото, кой е по-голям този, който стои на трапезата, или онзи, който слугува? Не е ли този, който е на трапезата? Не съм ли Аз сред вас като онзи, който слугува? А вие сте ония, които устоявате с Мене в Моите изпитни. Защото както моят Отец завеща Царството на Мене,
към текста >>
285.
21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат. Това, което е било дадено някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като сила на душата, като висш идеал на Христа. И задачата на човешката душа е да разбере все по-добре и по-добре това, което ни се предава чрез един такъв документ, като Евангелието на Лука, за да станат все по-живи и по-живи в човешката душа дълбоко проникващите звуци, които произлизат от трите думи, прозвучали от кръста на Голгота. Когато
благодар
ение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо
към текста >>
286.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не. Въпреки, че Евангелието на Марко навсякъде говори чрез събитията, които описва, и премълчаването, то все пак описва някои сцени с такива подробности, както никое друго Евангелие. Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците Христови като невидим. Кръгът на учениците е една общност,
благодар
ение на това, че те стават тяло на едно по-висше същество, а това по-висше същество е душата на Йоан Кръстител. Той действа с тях и чрез тях. Той се е свързал с тях като техен патрон, ръководител и като техен духовен помощник. Той по такъв начин възкръсва в
към текста >>
287.
3.4. Изцеление на парализирания
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
излизат от дълбочината на човешката душа. Там сега е слязъл свръхестественият свят, там сега обитава Бог, слязъл на Земята. Както казах, в древността е имало лекари, които са били подготвени в специални училища, ръководени от Мистериите. Те получавали в своята власт сили, които са действали чрез тях от духовния свят. Така щото тогавашните лекари са били един вид медиуми на духовните сили. Чрез своите медиумични способности те са пренасяли духовните сили, до които са се издигали
благодар
ение на това. че са преминавали през лекарските училища на Мистериите. И когато такъв един лекар е полагал ръката си върху даден болен, от него са се изливали сили, които обаче не са били негови, а това са били сили от духовния свят, на които той е бил проводник. Той е бил като един канал за действане-то на духовните сили. И тогава, когато се е разказвало, че някой бил излекуван по такъв начин, това не е изглеждало като особено чудо за тогавашния човек. Така че, важното не е било, че се е извършвало изцеление, но това, че се явил Един, Който без да е минал през Мистериите, е могъл да изцелява по такъв начин; че се е явил Един, Който е носил в самото Си сърце, в самата Си душа силата, която се изливала през другите лекари от висшите светове; че тези сили са станали лични, индивидуални сили. Затова трябваше да бъде представен фактът, че е изминало старото време, когато човек е бил медиум на природните сили и е дошло едно ново време, когато тези сили ще действат отвътре, от душата на човека. Че
към текста >>
288.
3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
има вяра, че ако се допре до Него, ще оздравее. "И начаса престана кръвотечението й и тя усети в тялото си, че се изцери от болестта. И веднага Исус като усети в Себе Си, че излезе от Него сила, обърна се всред народа и каза: "Кой се допре до дрехата Ми?... А жената уплашена и разтреперана, като знаеше за станалото, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той й рече: Дъще, твоята вяра те изцери. Иди си с мир и бъди здрава от болестта си". Сега сам Христос й казва, че
благодар
ение на вярата тя оздравяла. Тук стоим пред Тайната на Вярата. Тя вярва, че ако се допре до дрехата Му, ще направи контакт със силите, които изтичат от Него и ще оздравее. И Той почувствувал, че излиза сила от Него. И макар, че другите хора отвсякъде Го притискат без да имат вяра, Той не чувства, че излиза сила от Него. Значи, за да действа върху нас космичната сила, проявена чрез Христа, за да можем да я възприемем направо от Природата и от Бога, трябва да имаме вяра, т.е. да вярваме, че това, което искаме, става, а не да чакаме да стане. Вярата седи в това, да видим реализирано това, което искаме. Да го видим първо в съзнанието си, а след това и физически. Докато Той говорил с жената (това става по пътя за дома на Яир), идват от дома на Яир и му казват: " Дъщеря ти умря... А Исус, като дочу думите, му казва: Не бой се, само вярвай". Тук пак Христос подчертава значението на Вярата. След това Той взема със себе си Петър, Яков и Йоан и отива в къщата на Яир, и като казва на всичкия народ,
към текста >>
289.
3.14. Нахранването на четирите хиляди
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
четирите хиляди В началото на 8ма глава се говори за нахранването на четирите хиляди. За това знамение говорих при разглеждането Евангелието на Йоан. Тук само ще цитирам както е предадено от Марко. Народът три дни е стоял при Исус и слушал словото Му в уединено място, където нямало храна. Учениците Му казват, че има само седем хляба и малко риба. Исус заповядва на народа да насяда и като взел седемте хляба
благодар
ил, разчупил ги и ги предал на учениците да ги предадат на народа. А тези, които са се хранили от този хляб, са били около четири хиляди. От останалите къшеи събрали седем кошници. Тук имаме едно знамение, което е станало физически и което същевременно има отношение към човечеството от епохата на Христа, Четвъртата културна епоха. Защото всяко физическо действие на Христа има преди всичко духовен характер и се отнася до цялото човечество. То действа както в настоящето, така и в бъдещето както на хората, които живеят в неговата епоха, така и на тези, които ще живеят в бъдеще. След това нахранване тръгват с ладия по езерото, но учениците Му забравили да вземат хляб. Когато са в ладията, Исус казва: "Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода". С това Той е искал да им каже, да не се поддават на учението на фарисеите и иродиадите, т.е. да не формализират учението, а да държат на духа на учението, защото Духът е, който носи Живот. А учениците помислили, че им казва това, понеже не са взели хляб, затова Той им казва: "Защо разисквате загдето
към текста >>
290.
12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
описания? Много важно е да обхванем с поглед това. Нека да разгледаме тези описания само при отделния случай в Евангелието на Марко. В това Евангелие достатъчно ни се показва, макар и накратко, но изразително, че младежът с бялата плащеница - т.е. космическият Христос, след като била извършена Тайната на Голгота, отново се явява на учениците след Възкресението и упражнил действие върху учениците. По този начин такива ученици, такива апостоли, какъвто е бил Петър, можаха след това,
благодар
ение на проникналия ги Христов импулс, да развият ясновиждане. (А както ни се предава в Деянията на апостолите, Христос четиридесет дни след Възкресението е бил с учениците и ги е поучавал в Тайните на Битието, в Тайните на навлизането на Новия импулс в света.) Така щото това, което те не можаха да видят с физическите си очи, защото бяха побегнали, можаха след това да го видят чрез ясновидство. На Петър и на другите, които бяха ученици на Христа, след Възкресението им бяха отворени духовните очи, те станаха ясновидци. Така те можаха да видят ясновидски Тайната на Голгота. Така че, към Тайната на Голгота съществува само един път - пътят на ясновидството, въпреки че тази Тайна е била извършена на физическото поле. Това трябва да се запомни. Това ни показва много ясно самото Евангелие, като ни разказва, че в решаващия момент са побягнали най-призваните. Така щото в такава една душа, като тази на Петър, след като тя е приела Импулса на Възкръсналия, просветнал споменът за това, което беше станало
към текста >>
291.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
разумна вяра, а не суеверие. Истинската вяра, както и истинската обич, подразбира работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Обичта е закон на работа. Понеже ни обича, Бог постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се учим и да се развиваме. По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме Волята на Бога от Любов към Него. Хората се радват на живот, на здраве, на сила,
благодар
ение на Любовта и на грижите на Бога, на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят и ще изчезнат от лицето на Земята. Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите продължава живота на човека. Щом го обичат, те искат той да живее и с това продължават живота му. Значи Любовта продължава живота. Дето има Любов, там има и Живот; където отсъства Любовта, там няма Живот. Докато близките ни обичат и желаят да живеем, ние ще живеем. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си - това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си с Бога. Прекъсне ли се тази връзка, животът ви се прекъсва. А щом животът ви се прекъсва, нещастията идват едно след друго. Следователно, ако страдате, не търсете причината вън от себе си, но знайте, че сте нарушили своите святи отношения с Първата Причина. Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно. Човек живее в един Божествен свят, който е хармоничен, но той, със
към текста >>
292.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
трябваше да стане веднъж по един всеобхватен начин от Христос, слязъл във физическото тяло. Христос един вид извършва като образец пред цялото човечество това, което с течение на развитието на човечеството ще могат да постигнат много хора. Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си прониква през трите тела-обвивки на човека Исус. В течение на това слизане Той се срещна последователно със силите, които действат в тези тела. С това Той дава един импулс,
благодар
ение на който всеки човек, който търси Посвещение, може да изживее по свободен начин слизането в Микрокосмоса - във физическото и етерното тяло. и да възлезе в Макрокосмоса, в Божествено-духовния свръхсетивен свят. При древните Посвещения ученикът е прониквал в Тайните на Микрокосмоса, но ненамирайки се в тялото си. Той бил, така да се каже, напълно свободен от физическото си тяло и когато се връщал назад, той можел да си спомни за преживяното в духовните сфери, но не е могъл да пренесе тези преживявания във физическото тяло. Това е било само един спомен, но не и едно пренасяне на преживяното вътре във физическото тяло. Това положение на нещата е било коренно променено чрез слизането на Христос в едно физическо тяло. Преди слизането на Христос на Земята не е съществувало едно физическо и етерно тяло. което да е било способно на гореописаното преживяване - Азът да проникне цялата човешка вътрешност чак да етерното и физическото тяло. По-рано положението е било такова, че никой човек не е могъл
към текста >>
293.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
с помощта на която той носи бремето и тежестите на живота и на съдбата. Тази е силата, която свързва душата с тялото и тя се изразява в характера на човека. Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност. За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство. Благодарение на него той разбира страданията на хората и се стреми да им помогне. Тази сила, която свързва душата с тялото, окултната наука нарича етерно тяло. То обуславя характера на човека. В това етерно тяло се намира принципа на болката, на страданието. Едно същество, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло. Затова второто блаженство гласи: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." Те могат да бъдат утешени, защото чрез Христа една нова сила е била донесена за етерното тяло. И когато свържат своя живот с Христа и се изпълнят с новата Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб и страдание. А фарисеят не носи страданието на другите хора, но той се обогатява материално от страданието на хората. Той чувства неговата сила да расте, колкото повече страданието кара хората да се нуждаят от него. Затова към него се отнася второто горко. Трето блаженство: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята." Трето горко: "Горко вам книжници и фарисеи,
към текста >>
294.
8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
народа и с епохата, в която живее. Така че основните, постоянните качества на човека ние ще намерим не само в него, но и в неговото семейство, в народа и в епохата. Съвкупността от преработените и претворени наклонности, привички и прочие на човека, е именно това, което съставя неговото Висше същество. За такъв човек се казва, че той е бездомен, понеже той е претворил своето етерно тяло, чрез което е бил свързан със своя народ, с расата и епохата. Хората се разбират помежду си,
благодар
ение на общите качества на това етерно тяло. Онова пък, което съставя тяхната индивидуална особеност, освен семейството, народа, расата и епохата, носител на това различие е астралното тяло. Извършвайки простъпки посредством етерното тяло, чрез характера и темперамента си, човек греши против своите социални задължения, против другите хора. Онези простъпки, които се предизвикват от астралното тяло, носят повече индивидуален характер. В окултизма винаги се е обозначавало като вина или дългове онова, което е било простъпка по отношение на общността. Тя се дължи на отрицателни особености на етерното тяло. Онова, което произтича от отрицателните особености на астралното тяло, е било наричано изкушение. По такъв начин изкушението е онова, което човек взема върху себе си като личен грях. Човек греши не само поради недостатъците на етерното и астралното тяло, но поради факта на своята самостоятелност, на своята личност. За да може човек съзнателно да се издигне към свобода и независимост, той трябва
към текста >>
295.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно. Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа,
благодар
ение на което Павел намира напълно себе си. В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс. Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество. Обратният път той изминава после от Дебра на същото разстояние, което е изминал на отиване. В поредицата на седемте степени, които са показани е Евангелието на Йоана, Павел изминава и последните, които у Петър липсват. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря точно на изцелението на сляпородения, на
към текста >>
296.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
си пред атиняните, той казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис на един от вашите храмове." А в Посланието към римляните /1;20/ казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването това, което е невидимо у Него, т.е. Вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията. Така щото хората остават без извинение, защото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му
благодар
иха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи." А в Посланието към Тимотея, 6-та гл. 16-ти ст., казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна Светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, комуто да бъде чест и вечна Слава." А Йоан казва: "Той е познат на Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие." Павел казва също: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. Затова Павел казва в Първото послание към Тимотея, 2-ра гл. 5-ти ст.: "Защото има само Един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." "И без противоречие, велика е Тайната на благочестието. Тоя, "Който биде явен в плът, доказан чрез Духа, виден от ангелите, проповядван между народите, повярван в света, възвишен в
към текста >>
297.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
въобще Писанието, това е Законът на Кармата. В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната на Бога: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/. "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/. "Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му
благодар
иха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/. "И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/. Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл. Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции. "Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш,
към текста >>
298.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава. Не ставайте съблазън..." /10;31-32/. "Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог... Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа." /11;3,11/. Това има свой мистичен и езотеричен смисъл, макар че може да се вземе и буквално. "Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като
благодар
и, разчупи го, и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете, всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание." /11;23-25/. "Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие, без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болни, а доста и са починали. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени... Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг." /11;28-31,33/. "При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби... Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е истият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките
към текста >>
299.
14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
а не държи Главата Христос." /2;18-19/. . "И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение." /3;12/. "Претърпявайте си един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се в Любовта, която свързва всичко в съвършенство. И нека царува в сърцата ви Христовият Мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете
благодар
ни." /3;13-15/. "Христовото Слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си." /3;16/. "И каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса,
благодар
ещи чрез Него на Бога Отца." /3;17/.. "Защото, който струва неправда, ще получи обратно неправдата си, и то без лицеприятие."
към текста >>
300.
15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем." /5;1-2/. "Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. Защото вие всички сте Синове на Светлината, Синове на Деня, не сме от нощта, нито от тъмнината. И тъй, да не спим като другите, но да бъдем будни и трезвени." /5;4-6/. "Внимавайте, никой да не връща никому зло за зло; но всякога търсете доброто един на друг и иа всичките." /5:15/. "Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко
благодар
ете, защото това е Божията Воля за вас в Христа Исуса."/5;16-18/. "Духа не угасвайте. Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте, доброто дръжте. Въздържайте се от всякакво зло."/5;19-22/. "А сам Бог на Мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос."/5;23/. "Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това."
към текста >>
301.
19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ви смущава и множеството да се зарази от него."/12;14-15/. "Но пристъпихме до хълма Сион, до града на Живия Бог, Небесния Ерусалим и пред десятки хиляди тържествуващи ангели, при Събора на Първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на Новия Завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата." /12;22-24/. "Затова, понеже приемаме Царство, което не се клати, нека бъдем
благодар
ни и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е Огън, който пояжда."/12;28-29/. В стихове 22, 23 и 24 на 12-та глава се говори за Бялото Братство. Съборът на Първородните, това са Белите Братя, също и духовете на усъвършенстваните праведници. Апостолът на много места загатва за Белите Братя, но тук е най-ясно казано. "Постоянствайте в братолюбието. Не забравяйте госто- любието; понеже чрез него някои без да знаят, са приели на гости ангели." /13;1-2/. "Помнете затворените, като че е тях сте заедно затворени - страдащите, като сте и сами вие в тяло." /13;3/. "Не се впримчвайге в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя"; така щото дръзновено казваме: "Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек?" /13;5-6/. "Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието Слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене,
към текста >>
302.
IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на животинските форми е било действително една необходимост за човечеството. Всяка форма, откъсвайки се от духовното течение, което един ден е трябвало да стигне до човека, го е облекчавало и то е напредвало в своята еволюция. Вместо да въплъщава в себе си всички страсти, разпространени днес в общността на животинския свят, човек е бил освободен от тях и е могъл да еволюира и да се изкачва по-нависоко. Човек е могъл да се издигне до равнището, което заема в Творението,
благодар
ение на това, че се е освободил от баласта на формите, които са се появили на Земята преди него. Той ги е отхвърлил чрез последователно елиминиране, за да достигне състояния по-съвършени от техните. Така човешката природа е прогресирала. В бъдеще тя ще достигне едно по-високо равнище, когато ще елиминира от себе си едно ново царство - расата на лошите хора. Всички качества, които човек притежава сега, се дължат на това, че е отхвърлил от себе си известни животински форми, които той не е желал. Елиминирайки една или друга животинска форма, човек е придобивал една или друга способност или добродетел. Така, Окултната наука твърди, че ако природата на коня не се е била появила в еволюцията, ако конската форма в природата не е била елиминирана от човешкото естество, ние никога не бихме достигнали интелигентността. Тази връзка и зависимост е била позната на древните посветени Ръководители на човечеството. Някои племена изпитват към коня особена обич. Това е едно вътрешно чувство на признателност за
към текста >>
303.
VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Петата раса, ще се разкрие в Първата културна епоха на Шестата раса. Това, което е придобито във Втората културна епоха на Петата раса, ще бъде разкрито във Втората културна епоха на Шестата раса и т.н. А видяхме, че в Древна Индия човек е живял в едно душевно състояние, което го е ориентирало към духовния живот, отклонявайки го от физическия живот. В Първата културна епоха на Шестата раса това преживяване ще излезе в полето на съзнанието и човек ще бъде победител на материята,
благодар
ение на това, което той е асимилирал от отпечатаното в душата му през време на Първата културна епоха на нашата раса, т.е. културата на Древна Индия. Тогава човек ще бъде победител, както е казано в Апокалипсиса. Втората културна епоха на нашата раса, тази на Древна Персия, е имала за цел да придобие господство над материята. Това завоевание, символизирано от меча, който ще представя във Втората епоха на Шестата раса инструмент за властване над външния свят. Това, което човек е придобил в течение на Египетско-Халдейската културна епоха, когато той се е отдавал на измерване и притегляне по определени правила, ще се покаже в Третата културна епоха на Шестата раса. Тази културна епоха се символизира с везните. Четвъртата културна епоха от Шестата раса ще разкрие това, което е от най-съществено значение. То е онова, което човешкото същество е получило от Христа през Четвъртата културна епоха на нашата Пета раса, а именно, духовния живот и безсмъртието на Аза. В Четвъртата културна
към текста >>
304.
XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
физическото тяло в Християнската езотерична наука се нарича Отец. Но той не може да въздейства върху физическото тяло, докато не се е научил да въздейства на етерното тяло. Това е дълбокият смисъл на думите на Евангелието, където се казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." или „Никой не може да види Отца, ако не мине през Мене." В края на Земната еволюция човек ще придобие способността да работи за трансформиране на етерното тяло, което е възможно,
благодар
ение на оживителното действие на Христа върху Земята. Ако животът на Христа не бе се съединил с този на Земята, ако Христовата сила не бе се вляла в аурата на Земята, всичко, което се развива в астралното тяло през време на Земната еволюция, на би могло да се пренесе върху етерното тяло. Така онези, които се затварят за Христовия Принцип, се лишават от способността да работят над своето етерно тяло и няма да могат да постигнат целта на Земната еволюция. По този начин върху Земята, както вече казах, ще се явят два вида хора - едните, които са дали възможност на Христа да се всели в техните души и заедно с това добиват възможност да работят за преобразяването на своето астрално тяло и за отпечатването на това, което е изработено в него върху етерното тяло, и други - които са се затворили за Христовия Принцип и са изгубили възможността да трансформират астралното си тяло и да го отпечатат върху етерното тяло, те няма да имат власт над етерното си тяло. И когато Земята се превърне в едно етерно
към текста >>
305.
XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
наречени в Апокалипсиса лъжци, чародеи, блудници и пр., т.е. всички, които живеят в низшата си природа. Тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт. Земята постепенно ще се трансформира, като най-напред ще премине в етерно състояние и после в астрално. И тези, които са възприели Христовия Принцип, който е проникнал и одухотворил етерното им тяло, което при тях става съществена част в живота, то ще бъде най-външната дреха, с която ще е облечена душата. Благодарение на импулса на Христа, това етерно тяло ще бъде хармонизирано с тяхното астрално тяло, което ще бъде пречистено и ще бъде чуждо на земни желания. Тези, които не са приели Христовия Принцип, у тях няма да има хармония между етерното и астралното тяло. В тяхното астрално тяло ще остане желанието по земните наслаждения. Тяхната низша природа ще е жива и активна и те ще имат жажда за материален живот. Те ще имат силно желание кьм физически удоволствия, желания, които ще останат незадоволени и палещи поради това, че нямат физическо тяло и не могат да изпитат всичко онова, което физическият живот би им дал. Земята ще следва своя път на трансформиране и един ден от етерна ще се превърне в астрална. И тези, у които етерното тяло е хармонизирано с астралното, ще могат да трансформират етерното си тяло и ще продължат да живеят в астралното тяло, вече одухотворено и преобразено и организирано, изпълнено с Христа, превърнато в тяло на Любовта. Те ще имат, по такъв начин, сила да се пригодят да живеят
към текста >>
306.
XIX. АПОКАЛИПСИСЪТ - РЪКОВОДСТВО ЗА ПОСВЕТЕНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В същото време се появява и личното съзнание и наченки на интелекта. Тогава духовният свят постепенно се затваря. Това е било едно бавно завоевание. Но човек не остава в това състояние. След като е придобил лично съзнание и е почнал да мисли и разсъждава, с тази си дарба и способност човек ще проникне отново в духовния свят, но вече съзнателно, с ясно и пълно съзнание, и в по-далечно бъдеще човек ще стане съзнателен гражданин на духовния свят. Но това ще е възможно за човека
благодар
ение на това, че Христос е слязъл на Земята и Неговата сила се е съединила със Земята, когато кръвта Му е изтекла на Голгота. Тогава цялата аура на Земята е променила своя изглед. Благодарение на това събитие един ден Земята ще се съедини със Слънцето. Силата на Христа ще порасне. Тази сила е, която ще запази нашите етерни тела от втората смърт. С течение на времето Христовата сила все повече ще прониква в Земята и Той ще става все повече Дух на Земята. И тогава думите: „Този, който яде Моят хляб и Ме тъпче с краката" стават вече разбираеми, защото те са буквално верни. Защото Земята е вече тяло на Христа. И когато Земята един ден се съедини със Слънцето, то Великият Земен Дух Христос ще стане отново Слънчев Дух, какъвто е бил отначало. Всички древни традиции говорят за това, когато се чете и разбира правилно. Докато хората се намират във фазата, когато ще пронизват Земята, т.е. докато ще я обработват, те ще пронизват тялото Христово, до това време те не ще имат ясновидство и ясновидски
към текста >>
307.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
по никакъв начин Закона или да се издигнем съвсем над него. Ако от нисшето се измъкнем, то на висшето ще се подчиним. И никой друг, а само Абсолютното е над всички закони, от които произлизат всички други закони. Всички същества - от най-висшите богове до най-нисшите същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано. Докато Вселената съществува и те ще съществуват и ще бъдат напълно реални за нас, защото Вселената съществува само
благодар
ение на тези закони, които съставят и образуват нейната рамка и опора и които закони свързват всички части в едно велико Цяло. Според Херметичната наука ние не трябва да живеем в един свят на сънища и видения, а в една Вселена, която, макар и относителна, е все пак реална, доколкото засяга нашия живот и нашата дейност. Нашата работа във Вселената не е да отричаме нейното съществуване, но да живеем и да използваме нейните закони, да се изкачваме от по-нисшето към по-висшето, следвайки живота си, вършейки най-доброто. което можем, при обстоятелствата, които ни заобикалят и живеейки доколкото можем и съгласно с нашите най-добри и най-висши идеали и схващания. Изхождайки от Принципа на ментализма, Кибалион казва: "Макар че всичко е във Всичкото, то еднакво вярно е, че и Всичкото е във всичко". Онзи, който правилно е разбрал тази истина, той е придобил всичкото знание". В тази херметична максима е скрита една от най-великите философски, научни и религиозни истини. Херметичната наука държи здраво
към текста >>
308.
2. ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМРТИЗЪМ. ТАЙНСТВЕНАТА КНИГА ТАРО 22-ТА ГОЛЕМИ АРКАНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И това, което е най-чудно и достойно за удивление е, че тази Вселена от възможни съединявания, чиито граници ни се изплъзват и говорът е недостатъчен да изрази числата, може незабавно да се разтвори пред адепта на окултната наука от един прост и абсолютен Ключ, определен от адепта. Първоначалният вид на тази чудна Книга е бил от злато. Тя е изчезнала като плочки при завладяването на Египет от персиеца Кандис, който е загинал със своята войска в пясъците на централна Африка. Но
благодар
ение на магите всички символи са били възпроизведени от живописта или длетото в храмовете на Египет върху множество обелиски в подземията на храмовете. Благодарение на предатели и шарлатани изкуството на Таро е било заплашено да бъде изгубено, но е спасено от един еврейски посветен - Симеон Бар Йохас, доктор в онова прочуто училище, което се е славило в Александрия в зората на християнската епоха - това е школата на неоплатониците. Той написал обясненията на тайния символизъм. Също така и на папа Климент Четиринадесети, който е знаел за тези символични карти и наредил на един учен бенедиктински монах да дешифрира и преведе това. което еврейският посветен е
към текста >>
309.
19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
не може повече да понася тази Светлина и започва да изостава. Тогава ръководителят му казва: Почакай тук засега, тази Светлина е непоносима за теб. следи ни от това място. Ученикът внимателно наблюдава от мястото, на което се е спрял, и след известно време му се струва, че сред ослепителната Светлина се очертава човешка фигура. В този момент той изпитва непознато дотогава чувство на радост и щастие. Той се изпълва с любов и благоговение и пада по лице от голямото чувство на
благодар
ност, което го обзема. Когато се съвзема, вижда, че при него са вече двамата - ръководителят и Великият йерофант. Техните лица светят и целият им вид е великолепие и красота. Те не казват и дума върху онова, което са преживяли около Центъра, но са направили то да звучи като чудна музика в сърцето на ученика. В Божествения свят този Аркан символизира Върховното небе. Тук ученикът преминава втория Праг на духовния свят, където се отрича всичко лично и се посвещава в служене на Великото, на Божественото. В умствения свят този Аркан символизира приятелите и радостта на домашното огнище, истинското щастие. Във физическия свят - свързването, щастлив брак. В хороскопа този Аркан казва: Ти ще бъдеш щастлив и никой не може да ти отнеме твоето щастие, ако знаеш да го включиш в съпружеския кръг и в светилището на своето
към текста >>
310.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
природа, трябва, до колкото е възможно, да се изолираме от съприкосновение със света. Животът, прекаран в уединение всред девствените планини, е особено могъществен в това отношение. Той ни поставя в непосредствено общение с Природата, каквато е тя в реалност. Там чувствата на душата се пробуждат и оживяват по-лесно. Физическият организъм по такъв начин е отделен и изолиран от заразения и скверен градски живот, защитен от невидимите козни и съблазни на обществото. Външният ум,
благодар
ение на това уединение, започва да изследва видимата Природа. Изучава скалистите хълмове на планините и тяхната флора и фауна. Подобно на това и душата, като се отдели от магнетичната верига на големите човешки маси, започва бързо да се пробужда. В нея се появява стремеж към своя Източник и подбуждана от Него тя се повдига нагоре във висините, като отнася със себе си с всяко духовно пътешествие някои окултни съкровища, макар в първо време да не може да използва придобитото. Както има много пътища, които водят към планината, така има и много системи за окултно обучение и възпитание. Обаче, предложената от нас система дава най-добър резултат. Целта на всяка система е една и съща: да развие съзнателно ясновидство, останалото ще дойде само по себе си. Когато търсещият стане приет неофит, дали той е виждал учителя си или го е намерил вътрешно, в това няма никаква разлика. Неговият бъдещ прогрес зависи от точното подчинение на заповедите, които той получава от своя учител, а така също от
към текста >>
311.
НЕОПЛАТОНИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Прокъл и Марин. Александрийската школа на неоплатониците повече от другите се е занимавала с коментарии на Платон и Аристотел. Към нея се отнася и Химация. Неоплатоничнеската школа е имала голямо влияние през Средните векове и със създаването на арабската фи-лисофия указва мощно влияние на арабската философия и особено се е проявила у Кинди, Фабари, Ибн Сини, а също и у Ибн Рожда. Учението на неоплатониците оказва голямо влияние и върху византийската философия, особено в 4 век,
благодар
ение на деятелността на така наречената кападокийска школа, начело с Василий Велики и Григорий Богослов. Но най-голяма роля в разпространяването на идеите на неоплатониците във византийската богословска литература изиграл Максим Изповедник 6-7 век. Също и исихастите са една разновидност на неоплатонизма. Също така неоплатонизмът е указал голямо влияние и върху западната философия. Още св. Августин се е намирал под влиянието на тези идеи, също така и Ансел Кентенберий-ски и Йоан Скот Ериген. Под същото влияние се е намирал и Тома Аквински и Данте. Към края на Средните векове възниква и нова вълна на влиянието на неоплатонизма, указваща влияние на немската мистика от 14 и 15 век. Екхарт, Таулер, Сузо, Йоан Русброк и други са се намирали под влиянието на неоплатонизма. Неоплатонизмът е оказал влияние върху най-големите представители на философията на Възраждането, като Николай Козански, Пфилон Фичино, хуманистите като Райхлим и Пико де Мирандола, които в своите опити да съединят християнството с
към текста >>
312.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
казват: "Пътищата, водещи към Бога, са толкоз много на брой, колкото са въздишките на синовете человечески." Такъв е накратко скициран мистицизмът на исляма. Суфистите имат следните формули: "Ан-Ал-Хак, Хаг-Ту И", което значи: "Аз съм Бог, ти си Бог." Суфистите са приемали учението за прераждането. Арабите преди Мохамед са вярвали в преселението на душите. Това учение за прераждането е изтъкнато и в Корана, в традицията и в мистиците на исляма. ИЗ КОРАНА "Как можете да бъдете не
благодар
ни Богу, вие, които бяхте мъртви, и на които Той даде живот, към Бога, Който где ви направи да умрете и Който ще ви направи да оживеете изново и когато един ден пак ще се върнете при него?" (Глава 2, стих 26) "Те казват: Вярно ли е, че когато ще се обърнем на пръст и прах, ще можем да станем изново под една нова форма? (Глава 17, стих 52) '"Кажи им: Да, даже когато вие ще бъдете камъни, желязо или всяко друго нещо, което може да се покаже най-неверо-ятно за вашия ум. Те ще отговорят: А кой ни направи да се възвърнем към живот? Кажи: Този, Който ни е направил за пръв път. Тогаз те ще наведат глава и ще попитат: Как ще стане това? Отговори: Може би това не ще е далеч." (Стих 53) "Те (избранниците) няма да опитат вече смърт, след като са я понесли един път. Бог ще ги предпази от мъка."(Глава 44, стих 56) ОТ ТРАДИЦИЯТА Преданието говори за пророк Илия, че той е душата на Енох, която минала в тялото на Финей, внук на Арон, след което влязла в св. Георги. (Това е изнесено в книгата "История на
към текста >>
313.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
между тях, пътищата за тяхното проявление, за любовта към Бога и т.н. В своята космогония той приема схващането на неоплатониците за небесните сфери и движението на небесните тела в тези сфери. За да свърже небесните тела със земните, той приема като неоплатониците степени - еманациите, през които силите на Бога слизат. Най-отгоре стои Бог. След него така наречения отвлечен интелект, който не влиза в непосредствен контакт с материалния свят и действа чрез така наречената любов,
благодар
ение на което телата се стремят към достигането на някои от отвлечения интелект. Следващото звено са душите и така наречените небесни ангели, които са в неприкосновение с небесните тела и осъществяват тяхното движение. На свой ред горните души определят душите на земните твари. Това е чисто неоплатоническо схващане. Материята сама по себе си е пасивна и не е в състоянието да създаде многообразието на света. Това многообразие се създава от формата, която е активната страна на материята. Под форма той разбира дейността на силите, които са свързани с етерното тяло. В процеса на познанието той приема два метода: познание, добито чрез светлината и познание, добито чрез така наречената мистична способност, която измества разума и действа независимо от него. По такъв начин се достига до най-дълбоката същност на нещата и явленията. Главното си внимание той отправя към втория начин на познание. Той приема като процес на познанието така нареченото пророческо откровение, което е по-пълно и по-висше от
към текста >>
314.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
единство. Множествеността се проявява като нещо случайно. Това единство съществува и в човешкото тяло. Единството на тялото се осъществява от духа. Духът е неизменен за разлика от телесните форми на Битието. Така че съществува единство, зависимост между отделните части, както на света, така и на тялото. Не само одушевените, но и неодушевените тела притежават дух, жизнено начало. Формата, според него, не е сетивно възприемано качество, а активна същност на нещата и тяхната душа,
благодар
ение на което нещата се движат. Формата е синоним на природата, т.е. на субстанцията, на Началото. Човешкото познание, според него, не се ограничава само със сетивните възприятия и умственото размишление. То може да се осъществи в нови форми, които по своята познавателна стойност стоят по-горе от сетивното съзерцание. Така той идва до идеята за Бога, че Бог е един обект, който се познава чрез вътрешно съзерцание. Неговата същност е най-дълбока от тези на другите неща и се достига да един начин, който няма нищо общо с усещането и размишлението. Истинското познание е достигането на същността на Бога, като начало на света. Процесът на познанието е процес на достигане същността на това Същество. Който притежава истинското познание, той обладава действителността, истинската същност на Необходимото Битие. Така познанието води до съединението на субекта и обекта на познанието, до духовното сливане на човека с Истинското Същество, до изчезването на отделното Аз. Но това не е физическо, а духовно
към текста >>
315.
АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
от оковите на всички хитрости, развързах се от всички възли освен от възела на смъртния час." 800 години преди Декарт Авицена изказва бележитите думи, които направиха Декарт безсмъртен: "Аз мисля, следователно съществувам." Около него се образува цяла школа от ученици, които разпространявали неговите познания. Весел и разположен, той не се пестял. От многобройните му ученици му останал верен до края на живота през всички превратности на съдбата ученикът му Абу Убейт Джусджа-ни. Благодарение на него много от трудовете на Авицена са запазени до наши дни. Той описва Авицена в записките си като едър и здрав богатир в железно здраве, издръжлив на труд и несгоди. Авицена бил много гонен и преследван и съчиненията му били изгаряни. След като избягал от Хоризем, намерил убежище в Хургана на южния бряг на Каспийско море при тамошния Емир. Тук Авицена писал твърде много и започнал да пише книгата "Канон по медицинската наука", която го направила световно известен. Той написал една голяма 20 томна енциклопедия "Ал Инсаф" - "Справедливост", която била унищожена при преследването му. След това написал втора енциклопедия "Ал Шифа" - "Изцеление". Авицена е голям учен и философ. Във философията е бил ученик на философа Ал-Фараби, когото тълкували доразвил неговото учение. Философията на Авицена е естествено продължение на философията на Ал-Фараби. Те взаимно се допълват. Дълбочините на Ал-Фараби и всестранността на Авицена се допълват по един пълзотворен начин. По-късното философско
към текста >>
316.
въведение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
народ и оттам и на цяло- то човечество. За постигането на тази велика задача богомилите разпола- гаха с голямо и дълбоко знание. Те познаваха скритите сили на Природата и си служеха с тях за доброто и повдигането на човечеството. Те притежаваха Бялата магия, което се вижда и от прозвището, дадено на Боян — Мага. Магът е човек мъ- дрец, който познава законите на Природата и Живота, позна- ва скритите сили на Природата и си служи с тях за доброто и повдигането на човечеството. Благодарение на владението на тези сили, те бяха много магнетични, с което привличаха хора- та към себе си и те ги слушаха и тръгваха след тях. Богомилите не бяха пустоверци и пустословци, но това, което говореха, те го прилагаха, те го живееха. Искаха да съз- дадат едно ядро от хора, които да приложат Любовта в живо- та и по този начин да поставят началото на Царството Божие на Земята. Техният идеал беше да въдворят Царството Божие на Земята, както е казано в Господнята молитва. „Да дойте Царството Ти както на Небето, така и на Земята." Те работиха именно за идването на това Царство на Земята — Царството на братство и Любов, Царство на хармония и разбирателство между хората. Затова работиха богомилите, затова хората ги слушаха и тръгваха след тях, защото това е копнеж на всяка човешка душа. Богомилите бяха наследници на първите християни, които като ученици на Бялото Братство, Глава на което е Христос, по- знаваха езотеричната доктрина и я предадоха на следващите поколения. Но под влияние на
към текста >>
317.
БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
пространство със скорост, по-голяма от тази на светлината. Той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни светове." „И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури и техните науки, религии и изкуства; ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И
благодар
ение на техния импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат; онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно великите закони, по които те живеят. Всички велики гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които помагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Бяло Братство. Те съставят един жив колектив, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на тези Братя е тук или там, всред този или онзи народ." „Учението на Бялото Братство е неизменно. В това учение още от създаването на света, още от самото начало има ред факти, които са записани и се пазят. И един ден, когато вие се развиете, ще четете това, каква е историята за създаването на света от начало до сега. Ще разберете всички стадии, през които
към текста >>
318.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
е получил своето посвещение то непознатите, които са били членове на Бялото Братство, един ден посещава патриарх Стефан и измолва от него манастира „Св. Параскева" за свое усамотение и молитва. За личността на този патриарх се знае много малко. Но след посещението на Боян при него, неговите дни са кратки и са вече дни на вътрешен ученик. Оттогава манастирът „Св. Параскева" става център на Новото учение и там се групират онези хора, които ще играят в историята на света една роля не
благодар
на, лишена от сладостта на признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост. Там се срещат първите ученици, там външните, след като приемат учението и получат известно посвещение, според степента на своето развитие, дават обещание да бъдат послушни и да мълчат като риби. Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред. Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите. Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико? Те са
към текста >>
319.
Посрещане на изгрева на Слънцето ~ Молитвата и медитацията като метод за връзка с Бога
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на Слънцето Във всички езотерични братства на миналото и настоящето са посрещали изгрева на Слънцето с песни и молитви, защото всички са знаели, че животът идва от Слънцето във вид на жизнена енергия. С това те
благодар
ят на Бога, на възвишените същества за това велико благо, което им изпращат от Слънцето, а не са се покланяли на Слънцето, както мислят някои и днес. Това са правили питагорейците, есеите, първите християни, зороастрийците, херметистите, орфеистите, манихеите, практикуват го днес и учениците на Бялото Братство в България. Същото са правили и богомилите като езотерично общество. Молитвата и медитацията като метод за връзка с Бога Във всички езотерични братства са прилагали молитвата и медитацията като методи за връзка с Бога и разумните същества на Космоса. Същото са правили и богомилите. Затова ги упрекват, че много се молели. Те са се молили само с молитвата Отче наш, което показва, че евангелското учение е основа на Богомилството. Също са размишлявали и медитирали върху стихове от Евангелието на Йоана и другите
към текста >>
320.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Незнайния Бог, за Който видях един надпис във вашите храмове." А в Посланието към римляните, първа глава 20-ти стих, казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях /сиреч на посветените, на съвършените/ е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието, това, което е невидимо у нас, т.е. Вечната Му Сила и Божественост, се вижда ясно разбираемо чрез творенията. Така щото, хората остават без извинение, щото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му
благодар
иха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи" А Посланието към Тимотея, 6-та глава, 16-ти стих казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, Комуто да бъде чест и вечна сила." Йоан казва: "Той е познат от Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие", сиреч на посветените, на съвършените. Павел също казва: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Тази идея за Бога и за Неговото познаване, изявен чрез Сина, е основа на християнското езотерично учение и следователно и на богомилите, които се наричали християни и приемали изцяло Новия Завет. Този Бог, за Когото Павел говори и Който е познат на посветените, е скрит дълбоко във всяка душа и езотеричното християнство и богомилите посочват Път, по който човек може да стигне до Него и да Го познае. И който Го е открил у себе си, той ще Го намери и във Вселената, изявен чрез Сина. Втората основна идея, и
към текста >>
321.
ЗА ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО ОКАЗАЛО БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
му с различните окултни братства на Запад вземам от книгата на брат Боян Боев Мисията на Богомилството във връзка с мисията на славянството. На края на този разбор на книгата има едно писмо от едно мистично братство в Германия, което се явява като непосредствен наследник на Богомилството, затова ще предам това писмо. То е получено лично от брат Боев. Ето извадки от това писмо: "Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои съчинения относно вашето учение. Ние
благодар
им на Всемогъщия, че в тази страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита / един от апостолите на Богомилството/, отново се явяват ученици на Богомилството. Нашето малко общество в Германия е единственото останало от стотиците и хиляди анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалната църква. Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас — нашите братя в светлината на гносиса. Прилагаме тук един списък, който ни е предаден от нашите предшественици. Този списък показва по-добре, отколкото дългите изложения, близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия. 17 октомври 1932 година" В бележка към писмото се споменава, че Никита е починал в 1186 година. В тази бележка се изброяват много окултни движения на миналото. Те датират от времето на евангелист Йоан досега и са били във връзка едно с друго. В списъка се споменават: Богомилството, Албигойството, Розенкройцерството,
към текста >>
322.
Изказвания на византийските критици за богомилската школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дух като пеели молитвата Отче наш. Подир това кръщение те пак му определяли време за строго поведение, за най-възвишен живот и най-чиста молитва. Сетне изисквали от него да засвидетелства, че всичко е опазил и изпълнил ревностно. И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословуто посвещение. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят
благодар
ствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му." От тази мисъл на Зигавин, враг на богомилите, се вижда, че в тяхното учение и практика няма нищо дуалистично, нито еретично, а чисто християнска практика, както е практикувано от апостолите и първите християни. И в такъв случай сектанти и еретици са тези, които са отстъпили от първоначалното учение и практикуват друго, свое, измислено от тях. Също и в думите на Козма не проличава нищо, което да ги обвинява в дуализъм или еретичество, а напротив, изкарва ги такива, каквито са били първите християни. От мисълта на Зигавин се вижда, че богомилите са прекарвали своите ученици и последователи през всички степени на ученичеството, подготовка, в която ученикът придобива морална чистота, след това озарение от Светия Дух, което иде отвътре, а не отвън и най-после посвещение. Това обяснение е предадено и в Катарския требник. Патриарх Теофилат говори също за три вида богомили. На първо място била една група от най-активни богомили, които били
към текста >>
323.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на
благодар
ност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в
към текста >>
324.
13. Свобода, братство, човещина, 26 февруари 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да има налице съответният резултат, а за всичко това природата държи сметка. И страданията и болестите са една икономия на природата, чрез която иска да застави хората да се откажат от механическия ред и порядък и да ги върне към органическия порядък, който е много по-икономичен. Съществува в света един абсолютен ред и порядък, където няма бедни и богати, учени и прости, добри и лоши, управници и управлявани. Хората на този порядък са хора любещи, мъдри, хора на свободата. И
благодар
ение на това царство, което работи в света, ние се ползваме от благата на живота. И сегашната световна криза е проектирана от този свят, защото нашият свят сега се организира не по механически път, както е вървял досега, а по органически път. И от това гледище нас не ни интересува, в какво вярва един човек, но за нас е важно как постъпва той - разумно или не. Тези разногласия, дисхармонии и противоречия, които сега съществуват в света, ще траят дотогава, докато не влезе една нова идея в умовете на хората - идеята, че всички са братя и че трябва всички да се ползват от благата на живота и да зачитат свободата си. Тази идея едва сега прониква в умовете на хората, но е още много смътна и неоформена. За да се реализира братството, трябва сега да се работи в това направление. Две идеи, които трябва да се проповядват днес в света, това са идеите за братство и човещина. Брат ти е този, който разделя благата на живота с теб и е готов винаги да ти услужи; който цени твоя живот като своя. Идеята за
към текста >>
325.
20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички! А когато сиромахът почне да
благодар
и за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене. Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота. Ние не насърчаваме сиромашията, нито казваме, че човек трябва да се примири със съдбата си. - Не, в това отношение нашият идеал е - блага и доволство за всички! Но въпросът ни е да се обяснят противоречията, които съществуват в днешния живот. Всички противоречия, които срещаме в живота си, са изпитания, дадени от една Висша Разумност, за да ни подготви да използваме благата, които са вложени в живота. Защото природата не обича да се пилеят благата й. За нас животът е училище и ако в обикновените училища учениците се подлагат на изпит, за да се види какво са научили, колко повече във Великата Школа на Живота!? А всички способности и добродетели у нас - това са Божествени блага. И човек не трябва да ги занемарява, защото от тяхното развитие зависят неговите постижения. От тях зависи здравето му, добрите му състояния и силата му - зависят от тези
към текста >>
326.
24. Пътят на доброто, 22 октомври 1933г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
готов да се жертва за вас, а вие почнете да се съмнявате в това, дали ви обича, вие причинявате смърт на себе си. Щом се съмнявате в неговата обич, вие се съмнявате в обичта на Бога, защото в дадения случай, когато един човек ви обича, тази любов е на Онзи, Който ви е дал живота. Съмнението показва, че нямаш достатъчно светлина, интелигентност, за да схванеш истинското положение на нещата. И тогаз се оплаквате от съдбата си. Вие трябва да знаете, че човек е господар на съдбата си, но
благодар
ение на невежеството си, робува на съдбата. Човек може да стане, каквото пожелае. Това значи да е господар на съдбата си. Има една свещена идея, която може да върши всичко в човешкия живот. За да изразите тази велика идея, трябва да дадете ход на светлите мисли да проявят своята сила; трябва да дадете ход на благородните желания да се изпълнят. И всяка разумна постъпка трябва да бъде направена навреме. В това седи силата на новите идеи в сегашния век. Идва нещо много хубаво в света, каквото никога не е идвало; и туй, което никога не е ставало, сега ще стане. Никоя власт и сила в света не е в състояние да го спре. Но всички трябва да бъдем готови и разумни, за да сме изразители на Божественото в себе си, като му служим. А служенето на Божественото, това е пътят на доброто, затова сме пратени на земята. И когато се научим да служим, тогава ще бъдем от щастливите хора. Всички трябва да бъдат щастливи, а щастливи могат да бъдат само свободните хора, които са избрали пътя на доброто. И светът днес
към текста >>
327.
29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
била волята Божия. Според мене, това е едно петно върху Божието Име, една хула против Бога. Каква нужда има Бог от нашата сиромашия? Христос гладува 40 дни и като огладня, почна да мисли, откъде да вземе храна. И тогаз при Него се явява един от черните адепти, който Му напомня, че от камъните може да направи хляб и да нахрани себе си и другите. Но Христос отхвърли това предложение. Той каза: Аз не искам хляб от камъни. И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни. Тези изкуствени яйца може химически да са по-добри от естествените, но на тях ще им липсва жизненият елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни. С изкуствените храни животът на хората ще се влоши десет пъти повече. Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова. Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората. После трябва да се проучи, какво е влиянието на различните храни в различните възрасти. За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата красота и чистота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота. Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не
към текста >>
328.
10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
свършена. Разбран така, животът има смисъл. А сега жената казва: аз мога сама да се повдигна, без мъжа, не ми трябва мъж. Мъжът казва: аз мога да се повдигна без жената, не ми трябва жена. Не, това са невъзможни работи. Това са схващания и разбирания на хората, които са още деца, суетни и горди, които не разбират същността на живота. Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него; чрез нея той ще се повдигне в живота. Затова, когато един мъж погледне една жена, тя трябва да
благодар
и на Бога, защото е станала едно условие за повдигането на този мъж. А като се повдигне той, тогава и тя ще се повдигне чрез него. Това са новите схващания за мъжа и жената и за техните взаимни отношения. Ако искаме нова култура и ново човечество, трябва да имаме тези нови възгледи за мъжа и жената. Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта,
към текста >>
329.
6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да четете „Отче наш“ с вдишки. Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните дробовете си, ще задържите за малко въздуха, и с изпущането на въздуха ще произнесете фразата: „Отче наш, Който си на небесата“ и ще поемете пак дълбоко въздух, ще го задържите малко и с издишването ще произнесете фразата: „Да се свети Името Ти“ и пак ще поемете въздух и ще го изпуснете като произнесете следващата фраза, и така, докато свършите цялата молитва. Докато задържате въздуха в дробовете си, ще
благодар
ите на Бога за благата, които ви носи въздухът и ще размишлявате върху тези блага, а като издишате ще четете молитвата. Така като четете „Отче наш“, ще ви тръгне в живота и болести няма да имате. Вие няма да четете „Отче наш“ по този начин, но ще се явят ред болести, с които няма да можете да се справите. За в бъдеще, в новата епоха, лекарите ще дават диагноза за здраве. Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки. Всяко нещо взето с любов, действа благотворно. Ако повярваш в думите на един приятел, който ти казва, че ще оздравееш, действително ще оздравееш. Ако ти говори с увереност в себе си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш. Но в природата има и един принцип, който винаги образува противоположни реакции, по-добре е да не знаете за него. Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има
към текста >>
330.
7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
може да схване отношенията, които има към туй Същество. Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение към вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага? По-добре е с помощта, която ви се дава. И хората в света се намират в същото положение. Туй същество, което не познаваме и не можем да разберем, е така нагласило, че е предвидяло всичко от което се нуждаем. И ако ние сме нещастни и недоволни, това зависи от нашето невежество. Благодарение на това невежество хората не се разбират и си създават нещастия. Мъжете се съблазняват от жените; жените се съблазняват от мъжете. Но мъжът и жената не са завършени; вътрешно са завършени, но външно не са завършени и може да се изкушават. Днес има едно неразбиране между мъжа и жената. Жената е противоположния полюс на мъжа. Мъжът обективно може да види себе си само в жената. И жената може да види себе си обективно само в мъжа. Мъжът е едно огледало за жената, за да се види какво представлява. Какво има да се изкушавате? А жената е едно огледало за мъжа, да се види обективно, какво представлява. Жената е обективен израз на мъжа, а мъжът обективен израз на жената. Когато така се разбере човекът, тогава мъжете и жените няма какво да се съблазняват и да са недоволни едни от други, но ще се подпомагат в пътя на прогреса. Когато се възстанови хармонията между мъжа и жената и между външния и вътрешния човек, хората ще дойдат до все по-дълбоко и по-дълбоко познание и ще разберат, че Бог прониква
към текста >>
331.
11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
е произлязал оттам. Като каже човек, че няма нужда от другите хора - в това е грехът. Когато богатият каже, че не го интересуват другите хора - това е вече грехът. Бедният като се страхува и казва - кой ще се грижи за мен - и той влиза в пътя на греха. Който му е дал душата, тялото, ума и сърцето, той ще се грижи за него. Мислите ли, че Бог няма да се грижи за бедните? Във всички ви трябва да се роди едно желание да не бъдете страхливи, но при всички положения, в които се намерите,
благодар
ете на Провидението, че ви е удостоило с това състояние. Защото всяко едно състояние и положение, в което човек се намира, са едно предметно занимание за него в училището на живота. Човек непрестанно трябва да се учи - това е неговото предназначение. И след като човек обиколи всички планети в слънчевата система, ще отиде да учи на Слънцето. А след като завърши учението си на Слънцето, ще замине за Сириус; след това ще отиде на друга система, докато обиколи всички системи във видимата вселена. Но това са далечни перспективи. Да се върнем назад към това, което сега ви е необходимо. Благодарете за всичко, което ви се случи;
благодар
ете, че имате едно тяло, на което можете да се радвате. Дръжте винаги тялото си в изправност и не разрушавайте вашите капилярни съдове. Дръжте мозъчната и симпатичната нервна система в изправност, защото симпатичната система е свързана с чувствата и сърцето, а главно-мозъчната система е свързана с вашата мисъл. И всички отрицателни мисли разрушават вашата мозъчна
към текста >>
332.
2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
отколкото животът на Лъжата. Сега хората не се спират на този съществен въпрос, но спорят кой има по-право верую. Този спор е излишен. Важният въпрос е кой може да помогне на бедните, страдащите и нуждаещите се. За мен е важно да се свърши работа, а кой ще я свърши, това не е важно. В света ние сме само служители, проводници на Бога, а Бог е, който върши всичко в света. Ние сме само условие в дадения случай. Ние сега се намираме в една епоха, когато всички търсят изходен път. Но
благодар
ение на невежеството, мнозина се поставят на хлъзгава почва в този си стремеж. Мнозина християни има, които разчитат само на добродетелите на Христа и Светиите. Ние сме грешни, казват те, и затова ще се помолим на тях, те ще ни помогнат. Това е хлъзгава почва. Да чакате Христа отвън да ви помогне, това е един механически процес, от който нищо няма да се ползвате. Христос е един вътрешен принцип и трябва да очакваме помощта му отвътре. И Христос казва: „Аз и Отец ми, едно сме“. И още - „ Отец живее в мене, и аз живея в Отца“. И ако Христос е във вас, и ако вие сте в Христа, тогава вашият живот ще бъде уреден и всички въпроси ще се разрешат. Тогава всичко ще бъде възможно за вас. Ще кажете: Може ли Христос да живее в мен? - Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти. В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото. Христос е Божественият принцип у нас. Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен? Други са принципите
към текста >>
333.
7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
акт на божественото в човека. Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота. И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото. Бог е, Който твори и дава импулс за работа на всички същества. Някой казва: аз няма да го обичам. Най-първо любовта не зависи от вас. Тя не произтича от вас. Това е една привилегия, че се проявява чрез вас. Ако обичате, радвайте се, че божественото се е проявило чрез вас. Вие сте едно стъкло, през което минава светлината. Благодарете, че сте станали проводник на Божественото. Като мине светлината през вас, ще се ползвате и вие и вашите ближни. Любовта, това е великата реалност в света. Всичките ни скърби произтичат от факта, че ние се намираме в положение, в което не можем да имаме любовта. Някой човек си въобразява, че никой не го обича. Там е трагедията на живота. Понякога човек като се влюби, става малко разсеян, но това се дължи на факта, че е поставил предмета на своята любов много близо до очите си и мисли само за него. Сега младите като се влюбят се питат: Ще ме обичаш ли постоянно? Другият отговаря: Ще те обичам до гроб? Според мен, щом една любов е до гроб, тя е още слаба любов. Любовта, която минава зад гроба, това е любов. Бракът е една търговска сделка, а любовта е един божествен процес, който е общ за цялата природа. Той е един неприривен процес в цялото Космично Битие. Бракът е едно явление, един процес между хората. Ако един ангел реши да се ожени като човек, ще го изгонят от небето. Той нищо не разбира
към текста >>
334.
10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
зависи от единството на нашето съзнание, което е обусловено от вярата, която съществува в природата. Или с това, което наричаме непреодолима Любов към Бога, да не е раздвоено съзнанието - вие ще можете да постигнете всичко, което е съществено за вас. Аз наричам постижение това, което дава задоволство. Ето в какво седи задоволството. Например, като направя едно добро, за което никой не е видял, аз съм доволен, че съм направил едно добро, за което никой не ме е видял и даже не са ми
благодар
или. Туй, отвътре, което ми дава задоволството, е Божественото. Това, което отвън ми дава задоволство, е човешко и то е потребно, но е временно. Всяко добро направено по Бога, носи живот, а всяко добро направено по човешки, отнема от живота. Ако ти направиш едно добро по Бога, печелиш. Ако направиш едно добро по човешки, ти губиш. Сега всички ние правим добрините по човешки, затова губим. Ние никога не можем да задоволим хората. А когато нещата ги правим по Бога, те вече имат друг характер. Когато правите доброто по Бога, вие ще имате на разположение всички добрини, които Бог има в света, ще имате на разположение всички добри хора в света. И човек, който служи на Бога, където и да отиде, вратата му навсякъде е отворена. Когато някой казва, че няма къде да се спре, аз разбирам, че той ходи по човешки, не разбира законите и отношенията, които съществуват между живите същества, които взаимно си влияят и са зависими едни от други. Всяка една мисъл и желание, всяка несрета и промяна на времето,
към текста >>
335.
13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г., 15 септември 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната Мисъл и от това започват сегашните страдания. Защото тези същества са предали своята нечистота и на човека. И Писанието казва, че ангелите, които не устояха в своята чистота, напуснаха небето. И човек се зарази от тях. Затова именно страдат хората, от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие. Нечистото от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората. И
благодар
ете за това, защото грешката на ангелите, която е в ума, не може да се изправи, а грешката на хората, която е в сърцето, може да се изправи. И невидимият свят се е заел да изправи тази грешка. И всичкото нещастие на хората е в сърцето. Всичкото зло в човешкия живот е в сърцето. Ако злото беше в човешкия ум, то би било неизцеримо. Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите мисли, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите. Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че
към текста >>
336.
15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
е зло, а е добро. Сега хората като не разбират отношенията на силите в Битието, поставят доброто и злото като две противоположни неща, като два противоположни принципа, които се борят за надмощие. Така могат да мислят децата, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причината, а злото - последствието. Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И
благодар
ете, че е така. Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде неизцеримо. Доброто допуща злото, за да бъде то едно условие за него. При такова поставяне на въпроса, злото се осмисля и губи онзи страшен вид, който му се придава и се свежда до условие за проява на доброто. Това е обективно научно разглеждане на въпроса за отношението на доброто и злото, независимо от личните схващания на хората, които при сегашния стадий на развитие са субективни. Външният свят трябва да се проучва независимо от нашите възгледи, които са променливи и временни. Те са във връзка с нашите настроения и чувства, които препятстват обективната мисъл да освети нещата, за да станат те ясни и достъпни за нашето съзнание и да оставят неизлечимо впечатление в съзнанието ни, да го запомним. А може да се помни само хубавото, великото в света. Всички хора трябва да помним, че без нашия Създател не можем да бъдем щастливи. Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо зависи от
към текста >>
337.
МАГ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
не се обаждаше. Аз отидох при Учителя, който по това време беше в село Симеоново и му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него. Попитах го какво е станало със сина ми. Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: „Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там. "Аз се зачудих, но повярвах на думите и му
благодар
их. Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие. Значи Учителят е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи." Същата сестра В. И. разправя и следната случка: „Момчето ми замина в Италия на екскурзия и цял месец не ми се обади. Разтревожих се, отидох при Учителя и го попитах: „Учителю, момчето ми замина за Италия на екскурзия и ето вече месец не се е обаждал с писмо, какво става с него, да не му се е случило нещо лошо?" Учителят помълча малко, загледа се в пространството и след това ми рече: „Не се безпокой, момчето ти е добре, трън няма да го убоде." И наистина синът ми се завърна жив и здрав и като го попитах защо не се е обадил, та ни разтревожи с мълчанието си, той ме погледна: „Какво ще се тревожиш, с трън не се убодох." При тези думи аз трепнах. Той ме видя и попита: „Защо трепна така?" Казах му за думите на Учителя. Един
към текста >>
338.
МИСИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
вперил възхитен поглед в простора или затворил очи и вглъбен в мисъл. Често го виждахме коленичил, със скръстени за молитва ръце и така пренесен някъде далече, че не ни усещаше като приближавахме. И когато някой го побутваше леко, той трепваше, сякаш се пробужда от красив сън." Като каза това адвокатът, аз не можах да се стърпя и заплаках. Той се зачуди и попита защо плача, а аз през сълзи продумах: „Благодаря Ви, господин Желязков, такъв искам да бъде моят Учител! По света има много милионери и милиардери, но като него няма. Затова ние толкова го ценим и обичаме." Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се раздели с мен видимо доволен от ефекта на своите спомени. " Сам Учителят разказваше, че студентите в Америка работели какво ли не, за да си изкарват прехраната. Веднъж, когато след работа получил известна сума, си купил нов костюм. Като се разхождал с него по улицата, срещнал един съвършено окъсан и беден човек. Учителят го спрял, поканил го у дома си, нагостил го добре и му подарил новия си костюм. Брат Д. твърди: Учителят му казал, че е ходил в Тибет, където изучавал окултната медицина, като добавил, че в първия семестър се усвоявала самодисциплината и възпитанието на физическото тяло. През 1923 г. в един холандски град се състоял голям конгрес на ордена „Звездата на Изток", на който Кришна Мурти трябвало да бъде провъзгласен за миров Учител. Тогава той бил на
към текста >>
339.
ИДЕИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
събира капитали за строеж на тялото си и може да му даде форма според своите мисли и вътрешни духовни стремежи. Така че по външния вид може да се узнае животът на всеки един и да се определи неговият характер. Всички слушахме с внимание. След сказката само д-р Георгиев се опита малко да оспорва, но капитулира пред отговорите на Учителя. Тогава разбрах, че Учителят изнесе една велика истина, непозната дотогава и за мене, и за другите. Исках да му
благодар
я, но от многолюдното събрание не успях да се срещна с него. На другия ден дойде един от приятелите - Васил Узунов, гимназиален учител, и ни каза, че Учителят желае да дойде у дома и да ни измери черепите. Със съпруга ми се зарадвахме много и с готовност го посрещнахме. Учителят измери черепите ни и с най-големи подробности ни описа точно характерите. Разказа ни много неща за онова, което сме преживели през годините. Запитахме го откъде знае всичко това, а той ни отговори, че нищо не може да се скрие, защото не се губи. Всички постъпки на човека се отбелязват на лицето му, а също и в аналите на природата. Отговорни сме за всички свои мисли, чувства и действия и ще плащаме за тях. Това той доказа тъй ясно и неоспоримо, че повярвахме в тази истина. Една сестра, учителка, се връщала от провинцията и пристигнала на Изгрева към 12-1 часа през нощта. Приближила салона и видяла, че лампите на долната и горната стая на Учителя светят. Той
към текста >>
340.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
работа, той видял това и веднага написал писмо на Учителя, в което разказал за болестта и искал съвет за лекуването. Сложил писмото в джоба си, та сутринта да го прати препоръчано, за да замине бързо. На другия ден като отишъл в пощата на работа, преди още да е пуснал писмото, пристигнала телеграма за него. С голяма изненада видял, че телеграмата е от Учителя и в нея той му дава съвет какво да правят с болестта. Депешата била отговор на писмото, което още лежало в джоба му. Братът
благодар
ил мислено на Учителя, веднага отишъл у дома си, приложил лечението, което той му дал, и в скоро време жена му се подобрила. На събора през 1921 г. през месец август сестра Тереза Керемедчиева внезапно паднала и изгубила съзнание. Туй се случило на двора, пред колибата в Търново. Тя лежала на тревата. Учителят дошъл, направил няколко кръга около нея, като гледал нагоре към небето. След това повикал сестра Иванова и ù казал: „Аз ù помогнах. Стой тука, никой да не идва при нея, след един час ще се върне." След час Тереза проявила признаци на живот и се събудила. Брат Петко Христов от Шумен бил с трудоваци в Шуменско и след работа замръкнали в едно село. Всички войници и офицери били разквартирувани, само за него не останала квартира. Той отишъл в близката гора да се помоли. Било през зимата. По време на молитвата му се явил Учителят и му казал в коя точно къща да отиде и да пренощува, защото там ще го
към текста >>
341.
СКЕПТИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
напред, за да защищава Учителя, но други я блъснаха и тя залетя. Аз се обадих да кажа нещо за Учителя, но една голяма ръка се стовари върху главата ми, събори шапката ми и чух: „И ти ли си от тях!" Най-после Учителят успя да вземе думата: „Приятели, мога да кажа всичко на попа, мога да кажа всичко на всички ви, къде е вашето благоденствие мога да ви кажа. Вие постъпихте ли по правилата на благоразумието? Аз приемам всички хули, които изсипвате върху мен и
благодар
я за тях. С тях аз ще наторя моите ниви и градини, а на вас оставям моята Любов." Като каза това, Учителят си
към текста >>
342.
ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Свещениците непрекъснато създаваха неприятности на Учителя. Под техен натиск на един събор дошъл офицер и му казал, че властите забраняват да говори на открито - можело, но само в салона. А хората били много и салонът не ги побирал. Учителят държал беседата на една поляна и говорел на тема „На открито и закрито", като доказал, че са били на закрито. Изпратеният офицер останал доволен от беседата и дори му
благодар
ил. Когато започнаха да излизат новите книги на Мория под общо заглавие „Агни йога", някои приятели попитали Учителя какво представлява това учение. Той отговорил накратко, че това е старо учение и не е пригодено за съвременния свят. Брат Лулчев беше във връзка с Мория. Казвал го е лично на мене, казваше ми още, че Мория го е посещавал, и че Мория и приятелите му били във война с Учителя. Въпреки това Лулчев продължаваше да поддържа връзка с него. Веднъж Мория му дал ред окултни символи, които Лулчев начертал по вратата на бараката си на Изгрева. Учителят извикал една сестра и ù възложил: „Иди да кажеш на Лулчев да махне тези символи от вратата си, защото - Изгрева ли иска да разруши!" Сестрата му предала, Лулчев послушал и ги махнал. Така Мория опитал да направи пакост на Братството и на делото на Учителя. Учителят бил във Варна и една сутрин излязъл с група приятели да посрещнат слънцето на Ташлъ тепе. Като се връщали към града, двама полицаи,
към текста >>
343.
ИЗЦЕЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
предпочитам момчето ми да си отиде, отколкото да направят трепанация и то да остане идиот. Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя. Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен. Учителят ми вдъхна вяра: „Ще му мине. Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го сложих в ухото - това ще направиш няколко пъти и ще му мине. Ще трябва малко да затоплиш зехтина." Благодарих му, сбогувах се и си заминах. Още на другия ден направих каквото той ми препоръча и след седмица момчето ми беше съвършено здраво. Повиках лекаря и му показах оздравялото дете. Той само се почуди, без да може да каже нищо." Когато била малко дете една сестра се разболяла така, че се схванала и не можела да се движи. Всички лекари смятали, че е неизлечимо и така останала няколко години. Посъветвали майката да я заведе при Учителя. Жената се съгласила, отишли при него и той казал: „Ще я мажете със зехтин по цялото тяло и ще я заведете на височина над 1000 метра. Там ще почне да прави разходки първо на няколко метра, после на по-далечно разстояние, докато постепенно се раздвижи и оздравее. Приложили този метод и момичето напълно се излекувало. Когато лекарите видели резултата казали само, че това е невъзможно. От минали години един брат си спомня: „Аз бях учител в провинциален град, а родителите ми живееха в друго градче. Един ден получих телеграма, че майка ми е
към текста >>
344.
Благодарност
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Благодарност Друг метод за развиване на Любовта е следният:
благодар
и на Бога за това, което ти е дал, за възможностите, които имаш, за всичко
благодар
и. По такъв начин се възприема Божията Любов. Докато човек не съзнае, че всичко, което Бог е направил, е добро, нищо не може да постигне. И за всичко трябва да
благодар
и. Цяла наука е да бъде човек доволен и да му е приятно, че живее на Земята, макар и че има много горчивини. Трябва да имате правилно понятие за нещата. Благодарността води към
към текста >>
345.
Любовта – център на ума.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
сила на този опит се разкрива, когато човек отправи ума и сърцето си към Бога без никакво колебание и съмнение. Тогава ще разберете смисъла на Живота. Смисълът на Живота седи в Любовта към Бога. Да любиш Бога, това значи да се разцъфти. душата ти и да разнасяш благоуханието си надалеч. А да обичате Бога, това значи да обичате всички. Божията Любов идва чрез откровение отвътре. Да обичаш някого, това значи да намериш в него онова добро, което е скрито за всички библии. И да
благодар
иш на Бога, че с Любовта си го намерил. Радвайте се на Любовта, чрез когото и да се проявява, защото Любовта е неделима. Като схванем единството на Любовта, нейната неделимост, настава Мир в душата и постъпката ни към когото и да е става постъпка към Бога. Вие ще имате успех в живота си само тогава, когато виждате проявата на Бога в ближния си и обичате Бога в ближния
към текста >>
346.
Уроците на кармата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на кармата Човек трябва да се научи за всичко да
благодар
и на Бога – и за благата, и за страданията, и за нещастията. Само така ще постигне идеала си. Само така ще съзнаем, че ние живеем в Бога и Бог живее в нас. В западната окултна наука тази идея е предадена в следната форма: ученикът трябва да свикне да приема уроците на кармата такива, каквито му се дават, и да
благодар
и; с това той възпитава и облагородява своята личност, като я прави слуга на възвишеното и по такъв начин отваря пътя на Божествената Мъдрост, която се влива в
към текста >>
347.
БЛАГОДАРЕНЕ ЗА ВСИЧКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Благодарене за всичко. За да работим за своето повдигане и развитие, трябва да бъдем добри за всички същества – растения, животни и хора. Защото това, което вършим на другите, вършим го на Бога. Това е един от великите методи на служенето. Добър човек е онзи, който и при най-лошите условия изпълнява Волята Божия. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш свободен. Доброто е външната страна на Любовта. Когато искаш да правиш добро, подтикът иде от Бога. Затова човек трябва да
благодар
и на Бога за всичко и при всички условия. По такъв начин той съгражда своя вътрешен живот. Когато човек направи едно малко добро, да
благодар
и на Бога, че се е проявил чрез него. Когато дойде едно малко страдание, пак да
благодар
и. Тогава ще дойде голямото благословение. Затова радвайте се и
благодар
ете за
към текста >>
348.
СКРИШНАТА СТАИЧКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
му не ще бъде послушана. Това скришно място някой път ще го намерите денем, някой път – при изгрев слънце, някой път – при залез слънце и някой път – сред нощ. Всички хора не могат да се молят в едно и също време. Само когато човек влезе в скришната си стаичка, всичките му въжделения могат да се реализират. Много от несретите на хората в живота се дължат на това, че не спазват това правило. Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо. Когато имате външни постижения,
благодар
ете на Бога отвътре. А пък когато имате вътрешни постижения, ще търсите Бога отвънка. Бог се търси и отвън, и отвътре, но не едновременно. При известни условия ще го търсите отвън, при други условия – отвътре. Някой път чувствате дълбоко в себе си, че Това Същество ви ръководи отвътре. А някой път ще чувствате, че То отвънка ви огражда и пази. Щом сте в съгласие с Бога, ще минете през опасности и нито косъм няма да падне от
към текста >>
349.
ДИШАНЕ НА ДУШАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
диша. Като се моли човек непрестанно, непрестанно мисли, чувства и действа. При молитвата е нужно пълно съсредоточаване. Хубаво е да се практикува съсредоточаване и съзерцаване. Съсредо-точаването или концентрацията е волев процес на главния мозък. Като почне човек да се моли, трябва да забрави всичко друго пред Великото, за което мисли. Това е истинска молитва. Истинската молитва се заключава в Любовта. При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и
благодар
ност. Молитвата е състояние на
благодар
ност и
към текста >>
350.
ИЗТОЧНИКЪТ НА ЖИВОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бога, мога без молитва”. Да каже човек, че може да живее без молитва, то е все едно да каже, че може да живее без да диша. Спре ли дишането за един час, той ще разбере каква необходимост е то за него. Ако дишането представлява необходимост за човека, то мисълта му за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в ума си, толкова е по-благороден. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем
благодар
ни, ние трябва да си спомняме за Бога като Същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си – и в радости, и в скърби – ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакво изкуство и занаят – нищо не
към текста >>
351.
МОЛИТВЕНИЯТ ДУХ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Молитвеният дух. Ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха загубили и онова малко, което днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения Дух, който работи в душата им. Тъй щото
благодар
ение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишените сили и благородните средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Животът се заключава в молитвата. Престане ли човек да се моли и Животът изчезва. Велико нещо е молитвата. Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на думи. Като се научите да се молите, животът ви ще се
към текста >>
352.
Благодарност за всичко
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Благодарност за всичко. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бъдете доволни от положението, което заемате. Има много Същества над вас, но има и много същества под вас. Вие не сте последни в света. Като погледнете нагоре и
благодар
ите за положението си, вие ще се качите по-високо. На онези, които са под вас, кажете им да бъдат
благодар
ни от положението си, за да се качат и те на вашето място. Човек може да се качи от едно стъпало на друго, само ако е
благодар
ен. Не е ли
благодар
ен от днешното си положение, той никога не може да се подигне. Казано е в Писанието: “Няма да умрем, но ще се изменим”. Да се измени човек, това значи да се подигне от едно стъпало на друго. А това е възможно, само когато човек
благодар
и. Защо да не
благодар
и човек за всички условия, при които се намира? Че е сиромах, нека
благодар
и; щом е
благодар
ен, сиромашията ще го напусне. Да
благодар
и човек за всичко, което му е дадено – добро или лошо, това значи да е научил урока си. Като научи урока си, ученикът минава в по-горен клас. За да
благодар
и за всичко, от човека се иска смирение. От човека се иска смирение, за да приеме с
благодар
ност благото, което Бог му дава. Всяко благо, всяко добро иде от Бога. Чрез кого иде това благо не е важно. От човека се иска да
благодар
и, за да използва благото за своето развитие. Благодарността е процес на
към текста >>
353.
Работа с Любовта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Работа с Любовта. Работете с Любовта, за да се ползвате от нейната сила. Любовта е единствената Сила, която дава, без да взема нещо. Тя не очаква на никого. Докато работи Любовта във вас, ползвайте се от нея, но пазете да не я изгубите. Тя напуща човека, когато той се стреми да я задържи само за себе си. Тя е вода, която не се подпушва. Подпушите ли я, ще разруши бентовете, ще ви наводни и ще продължи пътя си. Радвайте се на Любовта, която дава Живот и Светлина на всички. Благодарете, че тя посещава всички, дава на всяко същество според нуждите му. Светлината и Топлината слизат на Земята
благодар
ение на Любовта. Всички блага слизат на Земята
благодар
ение на Любовта. Затова е казано, че Бог е Любов. Благодарете на Бога за всичко, което ви дава. Тъй щото, за да бъдете здрави, да живеете добре, работете с
към текста >>
354.
Значение на размишлението
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Значение на размишлението. Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по пет, десет, петнадесет минути за размишление върху някой философски или религиозен въпрос. Каквото разположение да имате, ще го смените на добро. Когато размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си мир и спокойствие,
благодар
ете на Бога за всичко, каквото ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си. За да бъдете готови да видите и да се срещнете с Господа и с всяко Възвишено същество, вие трябва всяка сутрин да размишлявате. Без размишление за великите и красиви неща, вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър. Защо? – Защото вие сте мочурлива или песъчлива почва, върху която нищо не расте. За да расте посятото върху нея, тя трябва да се наторява с години, за да се измени нейният състав. А това може да стане, само когато човек води разумен живот и размишлява върху велики
към текста >>
355.
Проявление на Висшите същества в човека
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Проявление на Висшите същества в човека. За да се направи Невидимият свят донякъде понятен за хората, които нямат голяма интелигентност, неговите вибрации трябва да се намалят и да се вижда чрез отражение. Благодарение на това чрез вас се отразяват някои много напреднали Същества, наречени адепти. Значи вие сте посланици, представители на някое от тези Висши същества, без да знаете това нещо. Някога у вас дойде една велика идея; това показва, че вие сте свързани чрез тази идея с някой висш представител и трябва да я реализирате на Земята. И някой път колкото и да грешите, този висш Дух ви прощава, понеже той има нужда да слезе на Земята, а вие по такъв начин представяте за него една малка станция, на която той може да спре. Но когато този Дух реши сам да слезе на Земята, тогава той казва: “Тебе вече те
към текста >>
356.
Човек и Възвишените същества при четене на беседите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
дава съвети в най-трудни моменти на живота ви. Тези Същества, които са готови да помагат на човечеството, са наречени невидими помагачи. В миналото, когато не са знаели това, хората са чувствали помощта им, но са мислели, че тези Същества са някакви божества, вследствие на което са ги боготворили. Така се е създала идеята за многобожието, като са делили божествата на добри и лоши. Всъщност невидимите помагачи са Божествени лъчи, изпратени от Бога да помагат на хората в техния труден път. Благодарете на Бога за тези лъчи, без да ги
към текста >>
357.
Нищо не се губи
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
северния полюс. Един ден, когато дойде топлината, снегът ще се стопи и всичко ще бликне. Нищо не се губи. Аз знам, че всичко, което съм ви говорил, ще потъне дълбоко в съзнанието ви, не е изгубено. И доброто, което правите, не е изгубено. Бог е навсякъде. Той пази своите неща. Това, което съм говорил, то не е мое, то е на Бога. Аз зная, че Бог ще запази своите хубави неща. След време всичко, което сте приели в съзнанието си, ще израсне. Нови пътища ще се открият пред вас и вие ще
благодар
ите за тях. В Бога всичко е
към текста >>
358.
Път към съвършенство
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
връзка с Цялото. Имате ли тази връзка, вие ще влезете в Новия живот. Схващате ли така Живота, вие ще знаете, че при каквито условия и да попаднете, Бог всякога може да ви помогне. Величието на Бога седи в това именно, че и при най-трудните условия Той може да ти помогне, да те извади от тези условия и да ти даде Знание и Мъдрост. Ако уповаваш на Бога, където и да си, Той ще превърне и най-лошите условия в добри и ще ти съдейства за добро. Като излезеш от лошите условия, ти ще Му
благодар
иш. Имайте вяра, че Бог ще изведе всинца ви на правия път. Ето защо, когато се намерите в трудно положение, употребете следната ценна формула: “Господи, Ти всичко можеш. Твоят Дух, който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз чрез Твоя Дух всичко мога”. Тази формула ще употребявате, когато се намирате в най-трудно
към текста >>
359.
Упражнение за връзка
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Упражнение за връзка. Като станете сутрин от сън, правете следното упражнение: седнете спокойно на стола, повдигнете ума си към Бога и кажете: “Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание”. Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер преди лягане
благодар
ете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж. Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш и само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш. Обаче двете съзнания заедно представят велика сила. Обикновеното съзнание е утробата, в която се реализират всички възможности. Бо-жественото съзнание крие в себе си условия за тяхното
към текста >>
360.
Благодарността в живота на ученика
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Благодарността в живота на ученика. Благодарността дава сила на човека да понесе всички несгоди на Живота, колкото големи и да са те. Щом е
благодар
ен, с тази
благодар
ност човек покрива недостатъците си и ги носи по-леко. Такъв е духовният закон. Щом някой е
благодар
ен на малката добродетел в себе си, пази я и грижливо я отглежда, и другите добродетели ще се присъединят към нея и ще му дойдат на помощ. Такова е възнаграждението на всеки, който вярва в малката добродетел и е
благодар
ен от нея. Ако човек отделя малката добродетел настрана от другите, тя сама по себе си не може да се прояви. Вследствие на това в съзнанието на този човек остава
към текста >>
361.
Концентрация и самообладание
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
всички ученици се иска да правите опити за концентриране на мисълта си, за развиване на самообладание. За тази цел добре е да си създавате изкуствени изпитания, за да видите как ще реагирате на тях. Ако не се поставяте на такива изпити, отвън ще ви ги наложат. Има известни изпитания и страдания, които човек неизбежно трябва да мине. Който мисли, че може да мине без изпитания и страдания, той се самоизлъгва. Невъзможно е човек да мине без страдания. Като ученици вие трябва да
благодар
ите за всеки изпит и съзнателно да го използвате. Щом го използвате съзнателно, то ще ви повдигне. Знайте, че всяко нещо иде на своето време. Всичко в Природата става точно на своето време. И всяко изпитание идва на определеното за него време. Не съжалявайте за това, което се е случило, и не се радвайте на онова, което не е дошло. Ако някое благо ви посети, радвайте се, че е дошло и разумно го използвайте. Ако очаквате едно благо и не го получите, не съжалявайте за него. Скръбта е посаждане на семената, а радостта е цъфтенето, завързването и узряването на
към текста >>
362.
Упражнение за връзка с Природата и с Бога
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
гърбици, никакво прегърбване да не става с вас. Като станете сутрин, не бързайте да започвате работа. Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към центъра на Земята, за да възприемете нейните енергии. После отправете тези енергии към центъра на Слънцето. След това пак отправете мисълта си към центъра на Земята и пак към Слънцето и т. н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре-надолу и после застанете тихо и спокойно и отправете своята
благодар
ствена молитва към Онзи, който ви е пратил на Земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и
благодар
ете Му не с думи, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на Добрите и Разумни същества, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тези Същества,
благодар
ете на Великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество са отделили част от времето си за създаване на добри и благоприятни условия за развитието
към текста >>
363.
Специален трансформатор и специална светлина за всеки човек
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Разреши ли човек този въпрос за деня, той го е използвал правилно. Човек всеки ден ще разрешава този въпрос, но не в един и същи час. Ако най-първо той разреши тези въпроси, всичките му работи на Земята ще се уредят добре. Вие често забравяте за момента, в който идва вашата светлина, и го пропущате, но знайте, че ако държите мисълта си спокойна, тиха, вие винаги ще можете да възприемете тази светлина. А щом я възприемете, вие ще бъдете радостни и весели. А дойде ли Радостта у вас,
благодар
ете, че сте могли да я възприемете. Тази светлина ще придаде нещо към вашето умствено и духовно развитие. Умът ви ще стане по-съсредоточен, по-концентриран и с по-голяма
към текста >>
364.
Метод за развиване на милосърдието
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Където петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Това е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянията на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си малко царевица или жито и като чуе, че някой петел кукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да
благодар
и, че е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. За-белязано е, че когато петлите престанат да пеят, случва се някое нещастие. Когато кокошките се качват нависоко да пеят, за добро е; когато пеят на ниско, не е за добро. Всичките тези неща са символи, с които Природата си служи като пътища на съобщение. Това показва, че животните имат известна разумност, която се намира в по-висок свят от физическия. И наистина често животните интуитивно схващат нещата по-добре от хората. Това показва, че интуицията у тях е по-силно развита, отколкото у някои съвременни хора. Затова ви казвам: работете съзнателно за развитие на вашата
към текста >>
365.
Три състояния в човека
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
тих и спокоен, в него отсъства всяка користолюбива мисъл и желание. В съзнанието му има Светлина и разширение. Това състояние е присъщо на високо напреднали в духовно отношение хора. Такива са били светиите, но не всички от тях. Много светии се намират във второто състояние. Хората от второто състояние – Раджас – са волеви, деятелни във всяко отношение. Те са добри хора, правят добрини, но ако не се обърне внимание на техните добри страни и не им се отдаде заслуженото, не им се от
благодар
и, те се озлобяват. За всяко добро те искат да им се запише името някъде. Това показва, че някъде в съзнанието им има тъмнина. Хората от състоянието Сатва употребяват сладки храни. Хората от състоянието Раджас употребяват повече солени, кисели, лютиви храни. Повечето от тях са месоядни. Хората от състоянието Тамас са хора лакоми – ядат каквото им попадне. Те не обичат нито да работят, нито да мислят, нито да учат. Мързелът им е присъщ. Те са подобни на кучетата, на котките. Ако не сте яли три дена и някой ви даде изкалян хляб, как трябва да постъпите? Ако се откажете да ядете хляба, вие сте от състоянието Сатва. Ако го изчистите и тогава го ядете, вие сте от състоянието Раджас. Ако го ядете изкалян, както ви го дадат, вие сте от състоянието Тамас. Чистотата трябва да проникне цялото съзнание на човека. Тя е мярка за степента на неговото развитие. Всеки човек, който иска да живее духовен живот, трябва да знае, че духовният живот е свързан с абсолютна Чистота и хармония. За да не нарушавате
към текста >>
366.
МЕТОД ЗА РАБОТА С ПЛАНЕТИТЕ И МЕТАЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако разположението ви не се подобри, увеличете количеството на златото. Направете този опит няколко пъти, докато разположението ви се измени. Колкото повече злато има човек в кръвта си, толкова е по-благороден и устойчив; за такъв човек казваме, че има самообладание. Значи той има такова количество злато в кръвта си, че може да издържи на големи изпитания без да се колебае, без да измени убежденията си. Съвременните хора се нуждаят от злато в кръвта, наречено органическо. Благодарение на отсъствието на органическо злато в кръвта им, те страдат от анемия – физическа и духовна. Златото е символ на Живота. То има отношение към съзнателния, към разумния Живот, който иде от Слънцето. Тъй щото, първото нещо, от което човек се нуждае, е де има злато в кръвта
към текста >>
367.
ИЗУЧАВАНЕТО НА ТЯЛОТО КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
цялото тяло, то поне една част от него може да се нарече свещена. За това тяло именно може да се каже, че е храм Божи. Божественото, което живее в човешкото тяло, е неизменно и постоянно, а останалата част е изложена на промени. Както човек се облича и съблича, така и част от човешкото тяло непрекъснато се изменя. Като ученици трябва да държите в ума си мисълта, че човешкото тяло представя обширен свят, който трябва да се проучва. Каквито открития и да направите около вашето тяло,
благодар
ете. Не търсете щастието си вън от себе си. Всичко е скрито във вас. Ако човек не намери щастието в себе си, вън по никой начин не може да го намери. Щом се намерите пред някаква мъчнотия, пред известно затруднение, обърнете се към себе си. Отправите ли се към своя ум, към своето сърце, към своята душа и към своя дух, те веднага ще ви дойдат на помощ. Достатъчно е да бутнете един от бутоните на вашето радио и те веднага ще ви дойдат на помощ и ще ви отговорят на въпроса. Мнозина религиозни и светски хора търсят спасението си извън себе си. Те не знаят, че за да дойде до положението да придобие известни знания, човек трябва да работи върху своя ум, да го развива, да разработва сърцето си да стане отзивчиво, да разшири съзнанието си. Същевременно той трябва да стане господар на силите, които работят в него. Силен човек е онзи, който може да бъде господар на тялото си. Човек трябва да стане собственик на тялото си, какъвто още не е. Същественото за човека е неговото тяло. Ако може да стане
към текста >>
368.
МЕТОДИ ЗА РАБОТА С ВОЛЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
противодействащи сили. Следователно искате ли да се лекувате, да си въздействате за нещо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли в себе си, вие ще видите, че със силата на волята вие ще имате по-добри резултати от тези, които оказват различните медицински лекарства и специалитети. Силната воля може да замести действието на рициновото масло, на хинина, на всички медикаменти. Тъй щото, когато се натъкнете на мъчнотии, на противоречия и на страдания,
благодар
ете на Разумния свят, че ви дава възможност да упражнявате волята си, да станете хора със силна воля, с установен характер. Като ученици работете, освен с ума и сърцето си, още и с волята си. Когато волята вземе участие, вие можете сами да се лекувате. При участието на волята, вие може да стоите с часове вън на студа, с тънки дрехи, без да се простудите. Правете опити да се лекувате мислено с участието на волята си, за да се калите и да видите колко е силна тя. Ако на главата, на гърба или по тялото ви някъде излезе цирей, лекувайте го мислено. Представете си, че го налагате с лук или с друго средство и следете резултата. Ако мисълта ви е силна, в скоро време циреят ще набере и ще се пукне. Мислено човек може да си изработи топла магнетична дреха, с която и в най-голям студ няма да трепери. Без такава дреха, без участието на волята, колкото добре и да е облечен, човек пак може да усеща студ и да се простудява. Човек може да се лекува мислено не само физически, но и душевно. Разумният човек се
към текста >>
369.
ДИНАМИНЧАТА СИЛА НА ДУМИТЕ И МИСЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да сте взели назаем, трябва да ги върнете навреме. Точни трябва да бъдете в задълженията си. Ако не сте точни в малките си задълже- ния, не можете да бъдете точни и в големите. Точността е едно от условията за съграждане на човешкия характер. Човек трябва да бъде точен пред себе си, да има вътрешен устойчив морал, а не външен. Ако не е точен пред себе си, пред своето висше съзнание, човек ще изгуби вътрешната си сила и равновесие. Човек губи своя вътрешен мир, своята вътрешна сила
благодар
ение на прекъсване на връзката с Висшето, Божествено съзнание. Щом изгуби тази връзка, той губи и своя кредит. Не можете да бъдете нови хора, т. е. хора на Новата култура, ако не изпълните обещанията си, които сте дали пред своето Висше съзнание. Като дойде до обещание, човек трябва да мисли какво обещава. Но обещае ли веднъж нещо, трябва да го изпълни навреме. Само при това положение науката, изкуството, религията имат смисъл. Всяка наука е полезна за човека дотолкова, доколкото той е точен и изпълнителен пред себе
към текста >>
370.
МОЛИТВАТА КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Молитвата като метод за работа. Дойдете ли до духовния живот, там молитвата има голямо значение. Прилагайте молитвата като метод за работа в Духовния свят. Чрез молитвата вие се свързвате с Бога и външно и вътрешно ще Му
благодар
ите за всички условия, които ви дава. Отклоните ли се от Пътя, по който ви води, сами ще се натъкнете на страдания. Ще кажете, че може и без духовен живот. Както не може без физически живот, също не може и без духовен. Духовното в човека е основа на бъдещия му
към текста >>
371.
ПРАВЕНЕ НА ДОБРО И НА ЗЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ви съдят, вие трябва да се вслушвате в тяхната съдба. Обезсърчавайте се, без да се обезсърчавате; гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателните про- яви, проявявайте ги привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си в тях. Дойдете ли до Доброто, проявявайте го от все сърце. Цялото ви същество трябва да взема участие в правене на Доброто. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили. Човек трябва да бъде смирен и да
благодар
и и за най-малкото добро, което в даден случай може да
към текста >>
372.
ПОБЕЖДАВАНЕ НА ЗЛОТО, ОМРАЗАТА И ЛЪЖАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
работите върху самовъзпитание- то си. Да се възпитава човек, това значи да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Като се хармонизира вътрешно, той трябва да се хармонизира и с окръжаващите. За да постигне това, той не трябва да се спира върху злото. Като космична сила злото е неизбежно. Не се мори със злото. Щом се намерите пред него, поздравете го и си заминете. Не се ли отнасяте добре с него, то ще ви повали на земята, защото и злото работи върху човека, както и Доброто. Благодарение на злото човек се предпазва от големи нещастия. Щом се натъкнете на злото, приложете метода, който е посочен в Писанието – казано е: “Побеждавайте злото с Доброто, омразата – с Любовта, лъжата – с Истината.” Когато злото влезе в съприкосновение с Доброто, то приема от него това, което му липсва, и казва: “Намери се едно същество, което да ме обича и раз- бира”. Омразата приема нещо от Любовта; лъжата – от Истината. Само по този начин злото, омразата и лъжата могат да се
към текста >>
373.
СЛИЗАНЕТО И КАЧВАНЕТО, ЛЮБОВТА И МИЛОСЪРДИЕТО КАТО МЕТОДИ ЗА РАСТЕНЕ.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
без Милосърдие не може да се приложи. Милосърдието е средата, в която Любовта се разрежда, за да стане леснодостъпна за човека. Сегашният човек още не е готов да възприема Любовта направо, във всичката й сила и пълнота. Ближните ви, това са притоци на вашия живот; те не са извън вас. Следователно, като задоволите ближните си в себе си, вие ги задоволявате и извън вас. Каквото е отношението на човека към неговите ближни, такова е отношение- то на Бога към него. Ние съществуваме
благодар
ение на Божията мисъл – Бог мисли за нас и ни държи в ума си. Ако Той престане да мисли за нас, ние ще изчезнем. Божията мисъл поддържа света. Животът се крепи на Божията мисъл, която се влива във всяко живо същество. Който се е опитал да прекъсне този поток на Божията мисъл в себе си, той сам се е разрушил. Дайте път на тази светла мисъл в себе си, за да потече Вечният живот през вас, да се радвате на изобилието, което той носи. Това значи да бъде човек извор, да носи в себе си светлата идея за Бога. Не носи ли тази идея в себе си, той ще
към текста >>
374.
Връзката с Възвишените същества като необходимост за развитието
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да оценявате приятелите си, да не ги губите. Изгубите ли приятелството на човека, когото обичате, вие губите Светлината и Радостта си. Истински приятел е онзи, който може да ви помага в трудни моменти на Живота. Затова е казано, че приятел в нужда се познава. Ценете приятелите си, ценете приятелството и се стремете да го запазите. Човек може да запази приятелството като отговаря с величина, равностойна на дадената. Отплатата не е материална, но духовна. За пример, да бъдеш всякога
благодар
ен на приятеля си за доброто, което ти прави, това значи всеки ден да засилваш и укрепваш приятелските отношения. Благодарността и признателността представят вътрешна обмяна между приятелите. В това се състои Любовта. Защото Любовта подразбира правилна обмяна между съществата. Който получава, трябва да отговаря със същото – и той е готов да дава. Така човек поддържа връзката си с Възвишените същества, които му помагат в Пътя на неговото
към текста >>
375.
Размишление върху благодарността
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Размишление върху
благодар
ността. Да
благодар
им на Господа за всичко, което ни е дал
към текста >>
376.
За Учението на Бялото Братство
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
през които сте минали, и ще почнете да виждате тези фази. Те ще се явят пред очите ви като живи картини. Струва си да изучавате такава наука. Струва си да бъдете ученици на Великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всички архиви на Космоса. Те пазят Книгата на Живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По-голямо благо от нея няма. Това е изкуство, затова ще се стремите да го придобиете. Изведнъж няма да дойде, но постепенно. Един ден ще кажете: “Благодарим, че тръгнахме в този път”. Защото колкото по-рано тръгнете, толкова по-добре. Колкото по-късно тръгнете, това е пак за вас – толкова по-късно ще стигнете. Не се отчайвайте, може да дойдат изпитания, колебания, съмнения. Те са неща естествени в този път. Не се плашете, вярвайте, вие сте под ръководство. Щом сте верни на закона на Любовта, няма да има никакви изключения и тогава на всичко ще се научите. (“Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1921
към текста >>
377.
Формули за изпращане до приятелите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще изпращате мисли на всички, на които съзнанието е будно. Ще се стараете да влезете във връзка с всички онези братя, на които съзнанието е пробудено. Законът е един и същ. Щом съзнанието на човек, до когото се изпраща мисълта, е будно, той е веднага в съобщение с вас. Място и пространство за пробудените души няма – съобщението става моментално. Ако ви дойдат мрачни мисли, изпитания, считайте, че това е велика привилегия. Ще се изправите пред Господа и ще кажете: “Господи,
благодар
я Ти за тази велика привилегия, с която днес си ме удостоил”. Тъй кажете на това съзнание. Може би ще срещнете малко съпротивление и мъчнотии, но след това мъчнотиите ще изчезнат, вие ще почнете да се топите и постепенно ще ви
към текста >>
378.
Магически формули, произнесени с движения
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
един човек, с когото мога да се похваля, но в тяло ли бях, вън от тяло ли не зная”. Павел е бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази Велика философия, тази Велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: “То е Велико Знание!” И като слуша горе това, каза: “Всичко от този свят считам за измет. Затова жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, ще познаете Христа”. Кажете: “Ние
благодар
им на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа – този велик Христов Дух, тази Велика изявена Любов, тази изявена Мъдрост, тази Велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у нас”. Пробужда ви от хиляди векове и казва: “Настана час, настана ден, настана ден тържествен”. И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашите души с хиляди векове са чакали, да чуете гласа на Великия Учител във Вселената. Един е Той във Вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като Учител вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория и слушате. И тогаз ще кажете: “Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа и вече Го знаем”. Сега вие сте при тази врата, чакате да се отвори, но вън се вдига голям шум, който ви пречи да
към текста >>
379.
Магически формули, произнесени с движения
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
един човек, с когото мога да се похваля, но в тяло ли бях, вън от тяло ли не зная”. Павел е бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази Велика философия, тази Велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: “То е Велико Знание!” И като слуша горе това, каза: “Всичко от този свят считам за измет. Затова жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, ще познаете Христа”. Кажете: “Ние
благодар
им на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа – този велик Христов Дух, тази Велика изявена Любов, тази изявена Мъдрост, тази Велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у нас”. Пробужда ви от хиляди векове и казва: “Настана час, настана ден, настана ден тържествен”. И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашите души с хиляди векове са чакали, да чуете гласа на Великия Учител във Вселената. Един е Той във Вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като Учител вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория и слушате. И тогаз ще кажете: “Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа и вече Го знаем”. Сега вие сте при тази врата, чакате да се отвори, но вън се вдига голям шум, който ви пречи да
към текста >>
380.
ЗА ЯСНОВИДСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За ясновидството. Знание без Чистота е в състояние да ви спъне в Живота, отколкото да ви повдигне. Мнозина биха дали всичко, каквото имат, само да постигнат истинското ясновидство. Обаче, за да бъде човек ясновидец, изисква се голямо самообладание, както и здрави, положителни знания. Ако очите на хората биха се отворили преждевременно, животът им напълно би се развалил. Тъй щото те трябва да
благодар
ят, че нямат още тази дарба. За този, който вижда, а същевременно и разбира нещата, ясновидството има смисъл. В това отношение човек трябва да се пречисти окончателно, да освободи съзнанието си от всички криви положения и възгледи за
към текста >>
381.
ДУХОВЕН ОПИТ В ОБЛАСТТА НА БОЖЕСТВЕНИЯ ЗАКОН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
опит в областта на Божествения закон. (Наряд, даден на 29 август 1930 г.) Седмично ще се прави по един опит, който ще почва в 4:30 ч. сутринта и ще трае един час. През другите дни ще се прави приготовление за предстоящия опит. В деня на опита ще се
благодар
и на Бога и ще се каже: “Ние, Господи, посяваме доброто семе, а Ти възрасти доброто семе, което Си благоволил чрез нас да се посее”. (Подготвителна лозинка) Сполуката седи в това – ние да посеем, а Бог да възрасти. Всичката сила седи в това – ние да посеем, а Бог да възрасти. Лозинките, които по-долу се споменават, трябва не само да се помислят, но и да се
към текста >>
382.
Работа върху лицето и носа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
е свързан с Разумни същества, които работят за развитието му. Този процес не е завършен още, затова и вие трябва да вземете участие в него. Не пипайте грубо носа си, не го теглете. Всяка сутрин го милвайте леко, нежно, защото от него зависи вашето щастие и благо. Той прави лицето красиво. Мисълта ти зависи от твоя нос. Носът е станция на човешкия ум, а умът е министър на просветата. Като ученици от вас се иска добра обхода с носа. Щом станеш от сън, погали нежно носа си и му
благодар
и за работата, която върши. Ще гледаш никой да не те види какво правиш, няма да те разберат. Станеш сутрин от сън мрачен, неразположен, като че светът се е обърнал наопаки. Не се сърди, но погали леко носа си и кажи: “Тежко ми е нещо, помогни ми”. Няма да мине много време и неразположението ти ще изчезне. Ще милваш носа леко и ще му
благодар
иш. След свършване на упражнението, което ще трае една седмица, милвайте носа си, когато сте неразположени, недоволни. Или когато някой урок не ви върви – учите, но забравяте, разсейвате се, хванете леко носа си и поискайте от него помощ; той веднага ще ви помогне. Радвайте се на благата, които Бог ви е дал – вашето лице. Отдавайте му нужната почит и уважение. Душата, умът, сърцето се изявяват чрез лицето. Вътрешният живот на човека се изразява чрез лицето. Като
благодар
ите на лицето,
благодар
ете специално на носа, главния съветник на човека. Каквото ти каже носа, слушай
към текста >>
383.
Важността на думите и мислите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Важността на думите и мислите. Когато един човек говори, думите му се отпечатват във въздуха. Това, което Питагор е говорил на времето си, е отпечатано. Той е живял 625 г. преди Христос. И до днес още думите му се носят в пространството. Благодарение на движението на мисълта и до днес мнозина проповядват учението на Питагор. Това е вярно и за всяка наука и учение. Затова Христос казва: “За всяка празна дума ще даваш отчет”. Всяка добра или лоша дума има дълъг живот. Думите се отпечатват във въздуха и непрестанно се носят от едно място на друго. Освен думите и мислите, и чувствата също изпълват въздуха. Като знаете това, бъдете внимателни какво мислите и какво говорите, и какво чувствате, и как постъпвате. Всичко се
към текста >>
384.
Двете течения в Природата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Двете течения в Природата. В Природата съществуват две силни течения: едното е от изток към запад, а другото – от север към юг. Северното течение е станало по-силно от източното,
благодар
ение на което човек се е изправил на краката си. Така именно той излязъл от областта на животните. Някога човек се е движил хоризонтално, на четири крака. Днес той се движи в перпендикулярно положение на първото. Често неморалният живот на човека се дължи на изкривяване на гръбначния стълб. Щом се изправи гръбначният стълб, мислите, чувствата и постъпките се изправят. Раменете на човека трябва да бъдат в хоризонтално положение, а вратът – перпендикулярен на раменете. Ако едно от рамената на човека е издигнато повече от другото, а вратът не е перпендикулярен, в него липсва нещо. Носът трябва да бъде перпендикулярен на челото. Носът на сегашният човек още не е перпендикулярен. Това ще стане в бъдеще. Има нещо правилно в тялото на човека, в строежа на неговия организъм, но лицето му още не е правилно. Малко хора има с правилни
към текста >>
385.
Господи, благодаря Ти, че Си ми дал един отличен ум...
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Господи,
благодар
я Ти, че Си ми дал един отличен ум, в който Си вложил Твоята Мъдрост; едно отлично сърце, в което Си вложил Твоята Любов. С тая Любов и Мъдрост аз искам да ти
към текста >>
386.
2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
дълбок смисъл. Тези четири знака са, както казах, начало на четирите годишни времена - Овен на пролетта, Рак на лятото. Везни на есента и Козирог на зимата. Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост, самосъзнание, действителност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце и заставане начело, дейност, активност, инициатива. Кардиналните знаци принадлежат към четирите елемента от всеки елемент по един. Благодарение на голямата си активност - основната тяхна черта, те имат нужда от равновесие и умереност, което символизират Везните. Втората динамична група от знаци, наречена неподвижни или твърди знаци, се състои от знаците: Телец , Лъв , Скорпион , и Водолей . Докато кардиналните знаци са начело на четирите сезона, неподвижните знаци са средата на всеки сезон. И те имат качества, общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност. С една дума, тяхното основно качество е стабилност. Влиянията на неподвижните знаци събужда природата на желанията и дава жизненост. Те са постоянни, устойчиви във всичко, което предприемат, особено ако заемат ъгловите домове (1-и, 4-и, 7-и, 10-и). Те използват и оценяват и най-малките възможности, които имат в себе си. Изпитание, което би обезкуражило една личност в кардиналните знаци, не спира родения под неподвижните знаци. Те не признават никакъв крах, никаква победа над себе си - никога не се признават
към текста >>
387.
3. ЧЕТИРИТЕ ОСНОВНИ ТИПА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
противоречия. Докато типовете, принадлежащи към мъжкия принцип, преди всичко ги занимават външните противоречия в живота, за тях даже и вътрешните противоречия са отражение на външните. Това са все качества, присъщи на различните родове сили, които се изразяват както във формата, така и в характера и темперамента. Също така трябва да отбележа, че не бива да се смесват силите, които действат в човека със самия него. Човек само използва силите като условия за своето проявление и
благодар
ение на качествата, които има в себе си, той подбира и съответните сили по закона на съответствията - подобното привлича подобно. Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, тоест специфичен начин на проявление на силите на човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и външния му живот. Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса, носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и на самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Ако така се разгледа въпросът, то темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така ли е, темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на
към текста >>
388.
Типът на огъня - холеричният темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и силен поглед; цвят на очите - сив или син и рядко тъмнокафяв. Брадата е силно издадена напред. Груб и рязък глас. Силен апетит, деятелно храносмилане. Те са енергични, предприемчиви, волеви; те са резки, упорити, твърди по характер. Лесно се възпламеняват, избухват и стигат до грубост. У тях е силно развита разрушителността. Както казват, имат развит обективен ум и силна логика. Те изследват нещата в тяхната пълнота и от всички страни. Своите намерения довеждат докрай
благодар
ение на търпението, прилежанието, труда и постоянството. Трудностите и препятствията не ги обезсърчават, а още повече увеличават енергията им. Те са способни за изучаване на точните науки, философията и математиката. В техния ум първо място заема идеята за метод и порядък. Затова те обичат да водят, да застават начело на известни движения, да дават тон и насока на нещата. Могат да бъдат силни военачалници и въобще добри войници, смели борци, ловци, оратори, съдии. Огнените хора са смели и решителни, със силно развити лични чувства и с голяма амбиция. Инициативни и постоянни, те действат бързо и неочаквано. Буйни са, сприхави, огнени. Те са хора на делото и не знаят пречки, преминават от думи към дела. Не дават време на своите желания да узреят. Умът им мисли бързо и е подвижен и проницателен. Не обичат да им се съпротивляват. Склонни са да господстват над другите, но не търпят никакво върховенство над себе си. Здраво държат за своите права и всякога са готови да ги защитават с всички
към текста >>
389.
Земният тип - меланхоличен темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
му е свойствено вътрешното вглъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на което е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с цялата си свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. Когато тази вътрешна работа му потръгне
благодар
ение на големите му способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, но по отношение на духовната действителност. Разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната
към текста >>
390.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Уран е принципът, който работи за пробуждане на космичното съзнание. Той прекрачва границите на личните интереси и става космополит. Той счупва оковите на всяко робство и търси свобода, както за индивида, така и за обществото. Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя. Той е противник на всеки догматизъм, формализъм, консерватизъм и традиции и щом му се изпречат на пътя, ги руши. Урановият тип има революционна мисъл. Но
благодар
ение на това, че съвременните хора не могат да реагират правилно на Урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз, когато Уран започне да се проявява в тях, те стават някак ексцентрични. Имат скитнически склонности, оригинални и изобретателни са. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки. Болестите са сложни и неизцерими по пътищата на обикновената медицина, освен чрез новите методи на лечение. Болестите му са на нервна почва или от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства. Нептун се разглежда като октава на Венера. Докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе предимно върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променлив, неустойчив. Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние
към текста >>
391.
5-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да ги изолираме. Ще бъдем точни, ще имаме силна вяра! Това, което обещаем в Природата, ще го изпълним. После ще дойдем към онзи стих от Писанието, който казва: "Надпреварвайте се да си давате почит един на друг". Ако почиташ другите, ще почитат и тебе. Като почиташ другите, ти развиваш едно благородно чувство. Сега, в Школата имаме за цел, между другите задачи, да пристъпим към тия малки практически задачи, които трябва да се реализират. Ако ги приложите, вие няма да съжалявате, но ще
благодар
ите после. 20. Вие едва сега влизате в Школата, в преддверието на Школата сте, но вътре ще влезете. И ако вървите назад, смърт ви очаква. Ако вървите напред - живот ви очаква. Когато човек живее и се стреми към Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, Милосърдието, той върви напред, към живота. А когато изпадне под влиянието на греха и дойде до позор, грехопадане, нещастие, озверяване, това е връщане назад, което носи смърт. Затова ще вървите само напред. Безстрашни трябва да бъдете и тогаз Бялото Братство ще ви помогне по един особен начин. Но няма да ви помогне както вие мислите и очаквате. Всякога Бялото Братство има особен начин на помагане на учениците, които са искрени и чисти. То е много внимателно. 21. За да влезете в Школата на Христа, вие трябва да претърпите едно голямо морално падение, т.е. един такъв тежък изпит, какъвто не сте виждали. И сам Христос когато слезе на земята и Той мина един велик изпит. Какъв беше този изпит? - Че върху Неговите плещи трябваше да се
към текста >>
392.
19-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и опитности. Не може ли да направите това, свържете се поне с вашите съкласници от провинцията. Всеки от вас трябва да им пише поне 2-3 писма в месеца, за да предаде основните мисли на лекциите и беседите, които слушате тук. 34. Духовното ръководство. Няма човек в света, който да не е попадал в капан, поставен от неразумни същества на пътя му. След големи страдания и плачове, Възвишени Разумни Същества от невидимия свят слизат да го освободят. Като се освободи, човек забравя да
благодар
и за свободата, която тези Същества са му върнали. Той мисли, че сам се е освободил. Докато е в капана, човек се обезсърчава, отчайва, иска да се самоубие, но щом излезе от капана, всичко забравя и казва, че не струва човек да се отчайва. Той не трябва да забравя, че някое Разумно Същество е платило за него за да го освободят. Много пъти човек попада в такива капани, докато най-после научи урока си и като ги види, отдалеч още бяга. Светът е пълен с Разумни Същества, които помагат на човека, освобождават го от робството и ограниченията, в които е попаднал. Който помага на ближните си и на него помагат. Правете добро без да се страхувате. Започнете с микроскопически добрини и вървете към по-големите. Не се страхувайте, че ще изгубите времето си. За едно микроскопическо добро не се изисква даже и минута. Като работите по този начин, вие постепенно ще се приготвите за възприемане на новото, за придобиване на новия живот. Новото прониква в науката, в религията, в изкуството, в целокупния живот.
към текста >>
393.
20-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Съдбата си, докато един ден тя излезе от вратата си и му даде парче медена пита. Вземе ли медената пита в ръката си, човек е дошъл до разрешаването на своите житейски задачи. Добрата Съдба на човека, това е неговият приятел от невидимия свят. Дали той съзнава това или не, не е важно. Като върви човек в правия път, Добрата Съдба, т.е. добрият му приятел ще го срещне, ще го извика да му даде едно парче медена пита. Защо не му даде цяла пита? Цялата пита не се дава изведнъж. Който не е
благодар
ен на малкото, той ще изгуби и него. Малкото се благославя. В него е скрит животът. 46. Човек и Провидението. Когато изпраща страдания на хората, Провидението има предвид злото, което ги очаква. И за да не налетят на голямо зло и страдания, то им изпраща по-малки страдания. За да познае къде е намесен пръстът на Провидението, човек трябва да мисли. Ако само чувствува без да мисли, тогава интелектът отстъпва назад. За да могат едновременно и умът и сърцето да работят, човек трябва постоянно да държи в ума си идеята за Бога. Държи ли тази идея в ума си, човек всякога ще има топлина в сърцето си и светлина в ума си. Иска ли човек да се развива правилно, в каквото положение и да се намери, каквато служба и да заема, той трябва да държи тази идея в ума си като основна и свещена идея, с която да работи и върху която да гради. 47. Тъмната планета - причина за приливите и отливите. Съвременните учени намират, че в пътя на движението си земята претърпява 19 колебания, т.е. 19 люлеяния. На какво се
към текста >>
394.
21-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на хората ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава. Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на онзи, който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, всичко ще изгубите. Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот. 51. Човек и светът. Каквото и да правите, вие сте потопени в света, от чиито влияния не може да се освободите. Благодарете на Разумните Възвишени Братя, които грижливо пазят телата ви, когато вие се излъчвате във време на сън. Ако нямаше кой да пази телата ви, щяхте да се намерите ограбени и разрушени. 52. Причина на различните връзки. Щом се страхува, човек се свързва с животните, защото страхът е животинско качество. Щом се гневи - същото. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, човек трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни Същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-ниско стоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, да се свързва с тях и да се ползува разумно от тяхната помощ. Много невидими Разумни Същества помагат на човека. Хиляди и милиони същества вземат участие при разрешаването на известни философски въпроси. Човек напряга ума си и допринася към разрешението на дадения въпрос. Който не разбира това, той мисли, че сам разрешава въпросите.
към текста >>
395.
24-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Някой се страхува какво ще стане с него, когато Учителят му замине за другия свят. Този страх не е на място. Съзнателният Учител е подобен на опитен капитан на параход. Той никога няма да спре парахода всред морето, щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако Учителят замине за другия свят, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен Учител внася светлина в умовете на учениците си,
благодар
ение на което и без неговото външно отношение към тях, те продължават да учат. Ако това можем да кажем за обикновения Учител, колко повече можем да кажем за Великия Учител, който представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта предава част от светлината си, и всеки, който иска, може да се ползва от нея. Учителят е проява на божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече се свързва с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога. Помнете: Един Учител съществува в света. Искате ли да се ползвате от благословението му, пазете Името Му свещено в ума, сърцето и душата си. Това трябва да бъде идеал на човешката душа. 35. На всеки 2000 години се ражда един Велик Учител, на всеки 1000 години се ражда един светия, на всеки 100 години се ражда един гений. 36. Наглед Учителят живее като всички хора и само по своето учение той се обявява за дете
към текста >>
396.
29–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
по рода си. Тя е най-мощният Дух, най-силният Ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно Същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този Ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на Него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този Ангел, ще му
благодар
иш и ще му кажеш: Стой при мене, не ме оставяй. От сега нататък ще ходя по твоите пътища. Работи в мен от вътре, а не само да ме утешаваш отвън. Говори ми за моя Учител, аз ще те слушам. Този Ангел на Любовта е най-голямата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния глас, никога няма да я забрави. 20. Понякога Бог идва при нас, смалява се за да ни повдигне. Божието благословение не седи в големите работи, но в малките. Както житното зърно, което е тъй малко, съдържа условия за един велик живот, тъй и вие съдържате всички условия за един велик живот. Тези условия се крият във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух. Но затова се иска време. 21. Да бъдете Ученици, първо трябва да влезете в Школата, но време се изисква да разберете Любовта, Светлината, Мирът и Радостта в тяхната пълнота. А време Бог е дал колкото искате. Времето е безконечно, то няма нито начало, нито край. 22. Аз ви давам обяснения /упътвания/ какъв трябва да бъде Пътят на Ученика. Пътят на
към текста >>
397.
30–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
никакво окисляване, това показва, че Любовта вече действува у вас. Не само един път да проверите това, но ако постоянно у вас не става окисляване, никакво смущение, значи че сте добили новата Любов. Новата Любов иде от Бога, от Ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето и от всички Ученици. Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствувате, че тази Любов идва от всякъде - от вън, от вътре, от горе и от долу. 35. Ще се учите да
благодар
ите на Бога за всички блага, които ви се дават - материални и духовни. На Бога само ще
благодар
ите. Не
благодар
ите ли на Бога, каквото и да казвате, на мен или на когото и да е, нищо няма да ви ползува. Бог е Първоизточникът на всички блага. Нему ще
благодар
ите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще
благодар
ите за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота. Ще
благодар
ите, че ви е пратил на земята между този народ. Ще
благодар
ите, че сте член на човечеството, че сте свързан с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. 36. Единственото нещо, което се позволява на Ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван от най-стари времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз вземам думата удоволствие в широк смисъл. Те са такова робство, за което се плаща с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне, да се счупи. Казвам ви:
към текста >>
398.
32–ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
разрешите. Бог не може да иска от вас невъзможни работи. Ако Бог ни тури на известни изпитания, те ще бъдат такива, които ще имат добър резултат, ще извлечем добри уроци. Следователно, всяко изпитание съответства на вашата сила. Това изпитание ви е дадено като задача в живота, като един умствен акт, от който след като го разрешите, ще станете по-силни. Ще знаете, всяко препятствие в живота на Ученика е специфичен акт, насочен с цел да го избави от едно голямо зло. Затова трябва да се
благодар
ите на Бога. Не е лесно да
благодар
иш, да се научиш да се примиряваш с всички препятствия и мъчнотии в живота. Десет пъти най-малко ще се изпотиш, докато се научиш да
благодар
иш. Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии. У вас има ред навици и мъчнотии, ред теории, които трябва да превъзмогнете. За в бъдеще, за да разберете човешката ръка, човешкото око, за да изучавате астрономия и астрология, трябва да превъзмогнете всички мъчнотии в живота си. Само Ученикът може да се занимава с тези науки. Тези науки не са достъпни за онзи, който не е Ученик. Той може да се занимава със Старозаветна, с Новозаветна Астрология, с Астрология на Праведния, но не може да се занимава с Астрологията на Ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във Великото, което те крият, ти можеш да бъдеш Ученик. 57. Ученикът се отличава с голямо смирение и с голяма отстъпчивост - и на мравката прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на
към текста >>
399.
33–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези хора, които ви обичат, всякога заслужават вашата Любов. 73. Само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух, и ближните си като себе си, и най-после и врага си. Вие като ученици трябва да разбирате дълбокия смисъл на този стих. Това е задача, която за в бъдеще трябва да разрешите. 74. Бог благославя всички, които работят в каквото и да е направление с Любов. Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и
благодар
ност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чуете вътрешния глас, който ви казва: Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост. Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се иска от вас. Ученикът трябва да има права мисъл. Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети да научава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса дали сте Ученици или не, не си задавайте въпроса дали сте Старозаветни, Новозаветни, Праведни или Ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека, Новозаветният в дробовете, животът на Праведния в мозъка, а животът на Ученика - в душата. Животът на Ученика е почвата, върху която орете и сеете новото. От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде в света има условия за раждане на нови хора. Те ще бъдат хората на 6-тата раса,
към текста >>
400.
36–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
по друг начин от този, който Бог е предвидил. Ние ще учим само какви са Божиите пътища. Неизследими са Божиите пътища. Следователно, няма защо ние да създаваме нови пътища. Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал и ще изразим Божественото у нас. 122. Двата Пътя. Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания. И затова, каквото и да ви даде сегашният живот, трябва да бъдете
благодар
ни от него. Ако пък искате великите блага на живота, това е Пътят на Ученика. Два Пътя има: Или Пътят на света, или Пътят на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото Учение или Път на Ученика. Ученикът трябва да преодолее всички трудности и да организира своя живот, да създаде велика мисъл. Много пъти виждам религиозни хора, които се стремят към новото да си служат с методите на света. Те се стремят към новото, но внасят методите на стария живот. Това е по-опасно, отколкото да се живее само в стария живот и да се прилагат неговите методи. Затова е казал Христос: Не кърпи стари дрехи с нови кръпки. 123. Двата живота на човека. Засега вие живеете два различни живота, тъй като мислите и чувствата на човека са две различни неща. Чувствата са едно нещо, мислите са друго нещо. В сърдечно отношение вие чувствате едно, а в умствено отношение мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, понякога хармония. Някой път сърцето не разбира нещата така, както умът, а някой
към текста >>
401.
37–мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това всмукване на водата ще предаде по-голяма свежест и бодрост. Ето защо, като се измиете, леко се изтривайте с кърпа. На всички, особено на тези, които са чиновници, препоръчвам следното измиване: като се върнете на обед, съблечете си горната дреха, вземете стомничката с вода, която сте донесли още сутринта или от предишния ден, и се залейте с нея от главата до краката. След това леко се масажирайте и се облечете с чисти сухи дрехи. Тъй измити и преоблечени, ще отправите
благодар
ствена молитва към Бога за водата, която ви е дал, и след това се нахранете. След това ще отидете на работа. Всеки, който изпълни този съвет, всякога здрав и бодър ще бъде. Приложите ли тези методи, най-малко 75% ще имате отлични резултати. 145. Какво се иска от Ученика? Първото нещо, което се иска от вас като Ученици на окултната Школа, е да започнете с физическия свят и постепенно да вървите към духовния. Вие може да искате изведнъж да влезете в духовния свят, но трябва да знаете, че за този свят се иска здраве и сила. Духовният свят представя планински връх, на който трябва да се качите. Питам: Как ще се качите на планински връх, ако не сте здрави и ако нямате сила? 146. Методите и правилата са само за Ученика. Тези правила и методи, които ви давам в Школата, ще ги пазите свещени, те са само за Учениците. Приложете ги, опитайте резултата им и тогава ги препоръчвайте на другите хора. Препоръчате ли ги на другите хора преди да сте ги опитали, те ще изгубят влиянието и силата си. Ако срещнете
към текста >>
402.
46-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в чувствата и в постъпките. Всеки трябва да има единство в мислите, единство в чувствата и единство в постъпките. Ако има това единство, той като идва на езерата и в Природата въобще, ще придобие голямо богатство. Няма ли единство в себе си, неприятелите ще бъдат около него и ще го обстрелват с картечен огън. Искате ли неприятелят да не ви обстрелва, работете усилено и съзнателно върху чистенето, върху освобождаването на съзнанието от всички утайки и наслоявания на миналото. 133. Благодарността в живота на Ученика. Благодарността дава сила на човека да понася всички несгоди в живота, колкото големи и да са. Щом е
благодар
ен, с тази
благодар
ност той покрива недостатъците, несгодите си и ги носи по-леко. Такъв е духовният закон. Който е доволен на малката добродетел в себе си и я пази и грижливо отглежда, и другите добродетели ще се присъединят към нея и ще му дойдат на помощ. Такова е възнаграждението на всеки, който вярва в малката добродетел и е
благодар
ен от нея. Ако човек отдели малката добродетел настрана от другите, тя сама по себе си не може да се прояви. Вследствие на това в съзнанието на човека остава
към текста >>
403.
47-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички хора се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче, започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Отправянето на мисълта към мястото на Бога в един определен момент става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, насила ще го заставят като го хване някоя болест и той потърси Бога и ще отправи мисълта си към Него и ще
благодар
и, че се е разболял за да помисли за Бога. Силата на човека седи в светлината на неговото съзнание. Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване. Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се моли човек в себе си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Когато човек отправя ума си към Бога заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати. И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да
към текста >>
404.
50-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
слабо, то е волята. И аз бих желал всички да станете като германците и като англичаните точни. Тъй на минутата, нито с една минута да не закъснявате. Да придобиете този характер на точност. И тъй, искам от вас да бъдете точни. 202. За всеки Ученик е определена работа. Във всяка Окултна Школа работата за всекиго е точно определена. В чужда работа няма какво да се месим. Ние ще гледаме своята работа. И като свършим работата си, ще обърнем сърцето си към Бога и с любов ще изкажем своята
благодар
ност към Него, че сме могли да кажем една дума на място. И аз желая ката Ученици на тази Школа да казвате само по една дума, но с нея да възкресявате мъртви. А сега желанието на всички Ученици на Окултната Школа е да изядат всичкия каймак, а за другите да остане само айряна. Като отидеш, ще вземеш само една лъжица каймак, та като дойдат другите, и те да си вземат. Следователно, едно дело е направено добре само тогава, когато може да внесе живот. 203. Основно положение в Окултната Наука - Пораждане да света. Когато Безграничният свят, или когато Безграничното се ограничило, образувал се е обективният Божествен свят. От обективния Божествен свят се е създал субективният, вътрешният свят на човека. А от субективния, вътрешния свят на човека, се е създал сегашният обективен свят, външният свят. Или с други думи: туй, което за Бога е видимо, за нас е невидимо; туй, което за Бога е знайно, за нас е незнайно. 204. Първото нещо за един Окултен Ученик. Първото нещо за един Окултен Ученик е да има един
към текста >>
405.
51-во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
нямаш. И аз турям туй като правило в Окултната Школа. Това е едно от правилата и всеки, който го престъпва, отварят му вратата и му казват: Господине, излез вън. И два пъти като престъпи туй правило, изключват го от класа навън. Сега вие искате да бъдете Ученици, но ако престъпите това правило, ще ви изключат. Не само привидно човек да не се гневи, но ще седнеш на трапезата абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъде отворен умът и сърцето ти и ти като Ученик да
благодар
иш на Бога, че по благодат си дошъл в това Училище. Това е разбиране. И ако вие не започнете оттам, вие не можете да се облагородите. Ако това правило не го приложите в дома си, за себе си, вие не можете да дадете никакво възпитание на децата си. Трето правило при яденето: После на Ученика на Окултната Школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено. Яденето е една велика благородни работа и ще я свършиш по всичките правила. Никакво бързане. Ще седнеш тихо и спокойно на трапезата, защото това е една от най-великите работи и ще я свършиш по всичките правила. Ще ядеш 15 - 20 минути полека, и абсолютно няма да бързаш, достатъчно е два пъти да ядете бързо, за да ви покажат вратата на Школата. И тази е една от причините задето не успяват в Християнството, но не е единствената. Четвърто правило при яденето: Никога не е позволено на Ученика от Окултната Школа да преяжда. Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата на Школата. Абсолютно никога не се позволява да преяждаш. Защото
към текста >>
406.
52-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
му е свойствено вътрешно углъбяване и самонаблюдение и затова той без да опита и провери отхвърля Окултното развитие, целта на което е преобразяване на душевно-духовното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде,
благодар
ение на своите големи способности и възможности той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И така разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. 241. Важността на малките неща. Давайте цена на малките неща. Всички хора, които срещате, са еднакво ценни и важни. Новото учение изисква и неприятелите ви да ви станат приятели. Тогава вашите противоречиви мисли, чувства и постъпки ще ви станат приятели и ще вземат участие във вашия живот. Всички души са свързани в едно неразривно цяло. Съзнавайте тази връзка, която съществува между вас като души. 242. Важно правило за Ученика. Като Ученици ще бъдете глухи и за укорите, и за похвалите. Любовта изключва и укорите, и похвалите. Разумният върви по пътя си и не дава ухо нито на оня, който го ругае, нито на оня, който го хвали. Той знае, че и единият,
към текста >>
407.
56-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ще можете да владеете гласа си. Тихото пеене облагородява. Силното пеене е повече волево, когато искате да предадете нещо възвишено и благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо. 342*. Спънка за Учениците. Във всички времена Учениците от Окултните Школи са се спъвали в големите си очаквания. Ученикът не трябва да очаква големи резултати. Всички резултати са все микроскопически. Епохално рядко се случва това, което очаквате. При сегашните условия трябва да
благодар
ите даже и само на това, че можете да се съберете и да попеете малко. Та ще оценявате малките неща и ще
благодар
ите за тях. 343. Ученикът и неговите състояния. Всички отрицателни черти в човека са все живи същества, от които той трябва да се освободи. Те черпят от неговите сокове. Ето защо, по един естествен начин чрез музиката, пението и молитвата той ще може да се освободи от тези същества. Следователно трябва да пеете, да свирите, за да тонирате вашите тела. 344. Ученикът и критиката. Вашите знания като Ученици ще минат през критика. Затова няма да бързате да се произнасяте, няма да се критикувате. Не е хубаво да се изнасят слабите страни на хората. По-добре е да се изнесат добрите страни. Критика, в която не присъствува никакво користолюбие, само тя е добра. Така трябва да бъде между вас. 345. Илюзиите в живота. Много хора, много Ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконнородени деца. Заблужденията, които карат хората да страдат
към текста >>
408.
58-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
подмладяване. 428. Ученикът и работата. На земята можете да работите каквото ви се даде. От никаква работа човек не трябва да се срамува. Всеки ден каквото и да намерите, някоя малка работа, направете я. Някой търси специална работа, за светии само. Не, каквато работа и да ви се даде свършете я, не избирайте работата. Каквато работа и да е, тя ще се облагороди от вас. Не трябва да се срамуваме от работата, която Бог ни е дал. Щом една работа ни е определена от невидимия свят, бъдете
благодар
ни от нея. Започнете и ще я свършите. Кой каквато работа върши, да се радва. То е важно. Бог има за вас разни длъжности. Каквото ви попадне на ръце, извършете го, без роптание, без съмнение, без подозрение, без докачение. На мястото на съмнението турете надеждата, на мястото на подозрението турете вярата, на мястото на докачението турете любовта. 429. Ученикът и изпитанията в живота. В характера на Христа имаше самообладание. Той имаше власт, но като го биха не се защищаваше. Той знаеше, че е от високо произхождение, но при все това не се защити. Христос не се съмняваше в работата, която имаше да върши. Той понесе всичко с търпение. Вие не можете да бъдете по-търпеливи от Христа. Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх. Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние. Само хора без честолюбие, без гордост се отчайват. Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще спазите вашата гордост. И като ви бият, пак
към текста >>
409.
62-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
човек трябва да направи едно добро. Някои говорят за класическа музика, но за нея трябва много силен гръбнак. Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива честолюбие, тщеславие и ред други лични чувства, резултат на червения цвят. Музикантите като се съберат, не могат да се търпят. Някой като пее хубаво, поражда завист в другите. Нека слушат и да се повдигнат. Този, който слуша хубаво пение или свирене, трябва да бъде
благодар
ен. В него обаче се заражда амбиция и той да пее. То е резултат на червения цвят. Аз желая като пеем нашите песни да внасяме синия цвят. От вас зависи това. По някой път като ви слушам виждам червен цвят, зелен, портокален и се явява дисхармония. Тогава пението ви изглежда като че цепите дърва. Щом дойдете на синия цвят, ще почувствате вдъхновение, ще дойде веселието. Окултната музика започва със синия цвят. Жълтият цвят много мъчно се възпроизвежда, но по-лесно синият и белият. Синият цвят ще внесе подем, разширение, а белият цвят ще донесе мир. Белият цвят ще внесе спокойствие и мир, а синият цвят ще внесе разширение, енергия, чистота на ума и на сърцето. 501. Най-силното желание на Ученика. Страхът води към израждане. Който се страхува, не може да намери и познае Господа. Господ няма нищо общо със страхливците, Господ няма нищо общо с мързеливците. Господ няма нищо общо с мъртвите. Господ има отношение към онези души, в които има едно дълбоко желание за учене, едно непреодолимо желание да
към текста >>
410.
АЗ И ДРУГИТЕ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
на всяка цена да го имаш. Веднага си помисли, могат ли всички хора да го имат. И ако си отговориш, че не могат, тогава и ти се откажи. Това е благородно. * Някой казва: “Не мога да го понасям този човек.” И не подозира, че разрушава този, когото мрази, но разрушава и себе си едновременно. * Искате хората да ви обичат. Дали ли сте нещо от себе си за тях? Жертвали ли сте нещо? * Всички, които са ви обичали досега, оценихте ли ги? На всички, които са ви направили някаква услуга,
благодар
ихте ли им? * Никога не искайте един човек да ви плати повече, отколкото струва предметът. Щом не иска да ви плати, тогава нека мине от вас даром. * Някой казва: “Аз нямам условия да правя добро.” - За доброто всякога имате условия. * Мислите ли, че се иска много голямо знание да разберете един човек добър ли е или лош? Добрият човек гори и свети. Лошият човек нито гори, нито свети. * Ако дадеш пари някому, имаш ли право да си ги вземеш? - От човешко гледище - да! От Божествено гледище - не! Говоря за истинските отношения. * Ако ти обичаш някого, каква нужда има той да те обича? Това е едно неразбиране. Ако аз съм изработил една стока, продавам я и всякога искам да получа нещо в замяна на стоката, та това не е никаква любов. * Когато правиш добро, скрий го, никой да не знае. Нека само Бог да те знае. Когато правиш зло - открий го. Нека те знаят всичките хора, за да се изправиш. * Казваш на някой приятел: “Съжалявам, че съм те обичал.” Какво означава този израз? Значи, че не си в състояние пак
към текста >>
411.
БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО...
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
виждате, че е така. Вие не сте меродавната мярка. Бог е, който оценява и дава. * Ако тебе може да те съблазни една жена, как може да служиш на Бога? Ако тебе може да те съблазни една кесия, пълна със злато, как може да служиш на Бога? Ако тебе може да те съблазни един висок пост, едно обществено положение, как може да служиш на Бога? * Посред нощ в 24 часа се придобива Божията мъдрост. Когато всички спят, тогава ще повдигнеш очите си към Онзи, който те е създал, ще излееш душата си, ще
благодар
иш на Господа, че те е създал и поставил на този красив свят. * И простият, и знаещият са едно пред Бога. * Възкресението е пробуждане на Космическото съзнание, то е свързано с Бога, то е познание за Бога. Да познаеш Бога, това значи да възкръснеш за нов живот. * Верен и истинен е този, който винаги постъпва по един начин, а не по различни начини. Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си лоша дума, понеже Бог е там. * Ще дойде ден, когато никой няма да може да ви помогне, въпреки всичките ви приятели. Единственият, който може да ви помогне, е само Духът Божий. * На Господа можем да се помолим с три думи: “Господи, искам да помагам.” Или: “Господи, гладен съм.” * Бог е в мене и аз в Бога всичко мога (молитвена формула). * Каже ви някой: “Не те обичам. Мразя те!” Това ви действа като удар и на мястото на удареното се получава рана. Защо това толкова ви наранява, наскърбява, обезсърчава? Ако един не ви обича, друг ще ви обича. Друг ще дойде, ще ви направи компрес на раната и ще
към текста >>
412.
БЪДЕЩЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
е на Земята отпреди 18 милиона години и още много години ще бъде тук. През епохата на Шестата раса свободно ще се пътува до Луната и до другите планети, със Слънцето и с другите планети ще има съобщения, които ще стават с езика на светлината. Един ден хората от Земята ще са във връзка със съществата, обитаващи Слънцето и другите планети. Това е реалност, а не утопия. * Учете се от вашите приятели. Благодарете на добрите приятели, видими и невидими, които ви помагат, когато ги призовете. Където е разумността, там са вашите приятели. От правилната връзка с тях зависи вашето бъдеще. * Сегашната цивилизация е цивилизация на лъжа, на лицемерие и жестокост. От нея един ден няма да остане и помен. Хубавото ще дойде след това. * Никога не си определяйте как да премине вашият живот. Да бъде както е определил Господ. Дал ви е златна уста, за да не излиза нито една горчива дума от нея. Дал ви е скъпоценни очи като диаманти, да излиза от тях най-хубавата светлина. * Бъдещите хора ще се наричат Синове на Светлината. Те ще бъдат прозрачни - Божествените подтици, светлината, топлината и силата ще минават през човека свободно. * Земята един ден ще бъде освободена от всички лоши хора и от всички хищници. Вие мислите, че лошите хора са по-щастливи, че живеят по-добре, че благуват? - Много се лъжете. По-нещастни от грешните и лоши хора няма. * Сега влизаме в епохата на архангел Михаил. Той е свързан със слънчевите сили. Идва слънчевата култура на Земята. Христос е виделината на света -
към текста >>
413.
ЖИВОТЪТ, ПЪТЯТ, СМЪРТТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
някой човек съблекат старите дрехи и го пратят на баня да се очисти, трябва ли да плачем, че е изгубил старите си дрехи и се е облякъл в нови? * В Шестата раса хората няма да умират. При заминаване те ще се дематериализират. * За да турим ред и порядък в нашия ум, в нашата душа, в нашето сърце, необходимо е да имаме Един, Който е път за всички. * Хората умират не от бацили, а умират от безлюбие. * Тръгнете по Божествения път. Обичайте Господа. Но как? - След като се нахраните, кажете: “Благодаря Ти, Господи, за хляба, който ми даде!” След като пиете вода, кажете: “Благодаря Ти, Господи, за водата, която ми даде!” След като изгрее слънцето, кажете: “Благодаря Ти, Господи, за светлината, с която ме озаряваш!” Чувате песен, музика, виждате художник да рисува, кажете: “Благодаря Ти, Господи, че ми даваш възможност да виждам всичко, което ме заобикаля.” Срещнете ли лош човек, кажете: “Благодаря Ти, Господи, че разбрах какъв не трябва да бъда!” Един ден вие много ще
благодар
ите за лошите
към текста >>
414.
МЕТОДИ ЗА РАБОТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
мисли, ранните слънчеви лъчи ще ви опазят кръвта чиста. * Гледате един червей и се отвращавате. Но в този червей седи една бъдеща възможност, която Бог е скрил. Защо го смачквате, защо го тъпчете с презрение? Господ е направил тази форма, спри се при нея и като я погледнеш, нека да ти стане приятно. Отвори й път. Ти си големият брат, а тя е малкият брат. Поздрави я. * Срещне ви някой, който има известна слабост. Вижте в себе си, имате ли слабост като неговата. Ако имате,
благодар
ете, че можете да я изправите. Ако срещнете добър човек, вижте, имате ли неговите добродетели. Ако ги имате,
благодар
ете на Бога. Ако ги нямате, пак
благодар
ете, че можете да ги развиете. В каквото и положение да се намирате, използувайте го. Работете, докато е ден, защото идва нощ, когато, и да искате да работите, няма да можете. Идва време, когато, и да искате да направите добро, не ще можете. * У вас има такива космически състояния, които по никой друг начин не можете да смекчите, освен със силата на музиката, мантрите, формулите, поезията, молитвата. * Ако ви е налегнала някаква мъка, препоръчвам ви да си направите разходка по течението на един извор. Няма да вървите срещу течението. На връщане ще минете по друг път, ще направите един кръг. Или можете да прочетете някоя хубава книга или нещо от Евангелията. В свещените книги се крие огромна магнетична сила. * Вземете един грам чисто самородно злато, потопете го в десет грама вода, нека постои два-три дена на слънце, и когато сте
към текста >>
415.
ЧОВЕКЪТ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
страдат хората? - Защото не са свободни. Защо са слаби? - Защото са изгубили силата на духа си. Защо се спъват? - Защото са изгубили светлината на ума си. Защо са бедни? - Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които той трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. * Застани пред Бога като дете и кажи: “Господи, благослови ме! Благодаря Ти за всичко, което Си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и добротата на моето сърце!” * Богатството на хората се определя от тяхната кръв. Дали човек може да бъде богат - това е точно определено математически. Като разложите кръвта, ще видите какви елементи се съдържат в нея. Ако кръвта ви е бедна и заразена, целия свят да ви дадат, пак сиромах ще си бъдете. Кръвта, животът и духът са всичкото благо на човека. * Човек е съставен от няколко преплетени елипси. Това са физическото, астралното, менталното и причинното тяло. Физическото тяло е триизмерно, астралното е четириизмерно, умственото - петизмерно, причинното - шестизмерно. Материята на тези тела има различен състав. * Ако имате хубава, хармонична мисъл, паметта ви ще се усили. * Човек придобива нещо само тогава, когато обработва нещата и те станат негова плът и кръв. Истинските придобивки са ония, с които човек разполага по всяко време и които изменят характера му, внасят
към текста >>
416.
Каталог съставен от Лалка Кръстева
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
пълен. Допълнително прииждаха беседи и трябваше да се вписват на съответното им място. Така днес се появява относително пълен каталог. Ако някой ден се открият всички беседи, невключени в сегашния каталог, ще бъде вече много добре. А за мен проучването на беседите беше истинска благодат и щастие, ако може така да се каже за човек на земята. Дано петдесетгодишното велико дело на Учителя стигне до умовете, сърцата и душите, и ръцете на всички хора, стремящи се към Истината. Искам да
благодар
я на Мария Митовска и Мария Пантева за това, че ми помогнаха да излезе на бял свят този каталог. Април, 1995 година Лалка
към текста >>
417.
КОГАТО УЧИТЕЛЯ ГОВОРИ, ВИЖДА ЛИ НИ?
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Учителя. За момент мисълта ми се отклони и си помислих: Като говори, същевременно вижда ли ни? Може би, сваляйки тези Божествени слова на Земята, той се пренася в по-висок свят и се откъсва от земната материална среда. Беседата продължаваше и аз си записвах по-интересните за мен мисли. В 12.00 часа беседата завърши, както винаги, с „Отче наш" и песни. Отново Учителя премина между нас и се качи горе в стаята си. Пред вратата застанаха някои братя и сестри да му целунат ръка и да му
благодар
ят за Словото. Народът се разотиваше. Едни разговаряха оживено, други тръгваха към града, а трети сядаха по масите за общия обяд. Дежурните сестри и братя приготвяха трапезата под сенчестите лешници, застилайки масите с бели покривки. Когато всичко биваше готово, Учителя слизаше и заемаше мястото си в средата на масите, казвахме молитва и обядът започваше. Гозбите бяха скромни, но много вкусни и приятни. Накрая дежурната сестра пускаше по масите касички - по свобода и възможност всеки да пусне стотинки за консумацията. Отново прозвучаваше мотото „Божията Любов носи изобилния и пълен живот", и започваха песни и разговори с Учителя. Тези, които седяха на страничните маси, обикновено ставаха, приближаваха се и заставаха прави около масата на Учителя. А той ни гледаше и виждаше в нас онова, което ние не виждахме, дори и не подозирахме. Задаваха му въпроси - отговаряше, след това и той ставаше, и пак песни. Този ден и аз застанах права между другите присъстващи, точно срещу Учителя, по време на
към текста >>
418.
ИДИ СЕГА!
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
София, а аз продължавах да работя във Варна. Без да продума нищо, даде ми знак да чакам и се върна при председателя. След известно време при него влезе и инспекторът. Говориха вътре оживено. След 15-20 минути моят познат отвори вратата на стаята и засмян ме повика да вляза при тях. - Подпиши си акта за встъпване в длъжност - прошепна ми той. Като насън подписах трите екземпляра. Моят познат ми честити назначението и двамата излязохме от кабинета на председателя. - Е, г-н Г., много Ви
благодар
я за услугата! Че как не ви срещнах досега? - И все пак навреме ме срещна. Днес са назначили една софиянка, но не бяха й изпратили писмото. Аз им обясних твоето материално положение. А тя е единствена дъщеря на архитект, богат човек. Както виждаш, зачеркнаха нея и писаха тебе. Така стават тези работи. Довиждане, че бързам за редакцията. Като в сън литнах обратно към Изгрева с акта за назначението и си шепнех: „Учителю, назначена съм в София! Как знаехте точно момента, кога да ме изпратите? Ах, Учителю, как не Ви познаваме! Безкрайно Ви
благодар
я!" Как дойде при мен, за да ми каже: „Иди сега!" С тези мисли и тази радост не усетих, как стигнах Изгрева. Пред салона, заобиколен от братя и сестри, Учителя разговаряше. Като се приближих до групата, той се усмихна леко, погледна ме и съвсем тихо каза: - А сега, работи и учи! Никой друг не разбра какво беше станало. „Работи и учи!" отекна в съзнанието ми. Целунах горещо ръката му и тръгнах за дома, за да зарадвам домашните
към текста >>
419.
НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
по пътеката към Учителя, но и сега мина край мене един брат и без да ме забележи, застана пред палатката и ме пререди и той. Аз останах четвърта. Щом стъпих на бялата площадка, Учителя ме погледна сериозно и каза: - Не пропускай своя влак! Друг влак ще дойде и ти ще се качиш на него, но онова, което е било предназначено за тебе, ще го вземат ония, които са се качили на първия. Разбрах, че казаното се отнася за отстъпването на реда ми, но го приех, че се касае само за този случай. Благодарих на Учителя за вниманието му към мен и изразих възторга си, че за десет дни успях да набера сили за цяла година. На тази височина човек се развързва от материалните неща и душата му си почива. - Утре се връщам на работа в детската градина и ми се струва, като че ли ще се върна от някакъв друг свят. Благодаря, Учителю, загдето ни водите тук всяко лято! Върнах се в София и на работа. Ежедневието ме пое и отново се занизаха дни, месеци, години на труд и грижи. Успявах, но след много труд, всякога едва в последния момент, след като вече се бях уморила в борбата и постиженията ми бяха без радост. И твърде отрано започнах да се уморявам. Веднъж, при разговор с Учителя, споделих мъката си, че не ми върви в живота. Тичам, хлопам, работя, а кога ще се радвам? Той се усмихна и каза: - Всеки човек идва на Земята с известни благоприятни възможности, които той би трябвало да използва навреме и намясто. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и с цялата слънчева
към текста >>
420.
ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
БЪДЕШ БЛАГОДАРНА Потънала в собствената си мъка, с наведена глава крачех на-пред-назад по циментовата площадка пред стълбата на Учителя. Исках Учителя да слезе и да ми каже, че този въпрос ще бъде добре уреден. Но той не идваше. Слънцето беше залязло. Птичките престанаха да пеят и задрямаха в своите гнезда. Цветята в градината затвориха цветните си чашчици и заспаха, сънувайки слънцето. Само моето сърце не можеше да се успокои. Единствената ми надежда бе Учителя. Погледнах нагоре към осветения му прозорец и мислех: Учителя разрешава най-правилно всички проблеми. Той е моят спасителен бряг ... Мина час, може би и два. Без да държа сметка, че Учителя може да възприема моите мисли, аз продължавах да разговарям мислено с него, марширувайки пред стълбата, която водеше към неговата спалня. Най-после вратата се отвори. Дървените стъпала изскърцаха и Учителя, много сериозен, застана пред мене. Аз го погледнах плахо поради дързостта си да го безпокоя в такъв късен час. И преди да отворя уста, той строго ми каза: - Слушай какво ще ти кажа, ти няма да се ожениш за Д.! - Но, Учителю, защо? Във вашите беседи Вие казвате, че когато някой обича някого достатъчно дълго, той също го заобиква. - Аз ти казвам: твоята задача по отношение на Д. беше да му възвърнеш вярата в жената, след жестоката изневяра, която беше изживял. И ти стори това. Ти издигна образа на жената в неговите очи. От тази обич нищо не си изгубила, само и двамата спечелихте. Ти го обичаш, и той те обича, но това не значи, че
към текста >>
421.
УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ?
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Брат С. беше там. Отидохме заедно в заложната къща. Помолих за моята сметка. Смутих се, като видях, че брат Стоименов започна да брои много пари. - Лихвата е 500 лева - му прошепнах тихо. - Защо ще плащаш грешни пари? Ще платим всичко сега, а ти ще ми ги върнеш, когато можеш и по колкото можеш. Така той даде 5 500 лева и взехме иялото заложено златно бижу на майка ми. Това ме смая. Такъв жест! И то от непознат човек ...Чудно! ... Невероятно! Не можех да намеря думи да му се от
благодар
я. Дълго настоявах предметите да останат у него, докато му издължа сумата. Едва го склоних да ги вземе. Всеки месец му носех известна част от сумата, докато изплатих всичко и занесох у дома на майка ми златните й спомени от татко. Така по Божий път се уреди този въпрос. А ето най-интересното от случилото се. Два дни след благополучното уреждане на въпроса, група, начело с Учителя, тръгваше за Рила. През цялата нощ лампите пред салона светеха. До късно кръстосваха братя и сестри, стягаха денкове и палатки, мереха и сортираха багажа. Групата, която тръгваше с Учителя, винаги биваше най-голяма. В зори, към 3 часа, целият Изгрев беше на крак. Едни тръгваха, други изпращаха. Учителя загаси лампата на горницата и цял сияещ, в светли дрехи, с бяла панамена шапка и с бастун в ръка слезе по стълбите и се спря на площадката пред салона. Всички тържествено запяхме „Братство, единство ..." С радостен трепет изпращачите един по един му целувахме ръка. Дойде и моят ред. - Уреди ли се въпросът? - прошепна
към текста >>
422.
АНГЕЛСКИЯТ ХОР
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
на Учителя. Минаха години. Летувах на Рилските езера. Един следобед отидох на разходка към вътрешния Близнак. Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост. Седнах на една скала точно срещу „Олтаря" - най-вътрешната страна на езерото. Там, около снежната преспа, вкаменели „духове" мълчаливо се молеха. Те се оглеждаха в бистрите езерни води и търпеливо чакаха деня на своето ново раждане. Лек ветрец нежно галеше водната повърхност и малки къдрави вълни миеха брега с песни и
благодар
ност. Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да
благодар
и на Всевишния. Душата слуша гласа на безмълвието и в размишление лети между земята и небето. И през тези свещени минути, там горе, пред „Олтаря", където белотата на снега и твърдостта на скалите бяха в непрекъсната молитва, отново прозвучаха ангелските гласове на същия хор, който бях чула през оная нощ около балкона на Учителя! Изправих се. Слушах и
благодар
ях за благоволението на Небето да повдигне мъничко пред мен края на завесата към невидимия свят. Там, край това езеро, Близнака, за втори път чух ангелския хор ...и никога
към текста >>
423.
ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
защо не си вечеряте с крем карамела? Той е тъй хубав! - Виж да ти кажа. Тази сестра иска да й услужа нещо. Ако ям от крема, аз се свързвам и задължавам, а тя в случая не е права. Всяка храна предава както своята енергия, така и своите връзки. Не всяка приятна храна е полезна. Храненето е важен процес, при който трябва много да се внимава. Ти обичаш ли крем карамел? -весело ме попита той. И като отряза едно голямо парче, поля го обилно със сироп и ми го подаде. Малко засрамена,
благодар
их и го изядох с удоволствие. А Учителя вечеря от картофената супа, която сам си бе приготвил. - Подбирай чиста и прясна храна - продължи той наставленията си за храненето. - Пий вода от чист извор, меси хляб от прясно жито и приемай узрели и пресни плодове само от добри хора. Храненето трансформира състоянието на човека в положителни или отрицателни енергии. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш дори с малко от нея. Храненето е математическа задача, която трябва правилно да бъде решена. Ако един човек разрешава правилно въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите чувства и мисли. Щом е постигнал това, той е готов да разрешава всички останали въпроси. Свежест и бодрост са нужни на човешката мисъл. А един от важните фактори за мисълта е храненето. Така ми говори Учителя в онази далечна вечер, когато вечеряхме заедно. Спомням си, веднъж занесох на Учителя хубави праскови. - Учителю, Слънцето Ви изпраща своите поздрави. Той се
към текста >>
424.
КОГАТО СЛЪНЦЕТО СЪБУЖДА ДЕНЯ ...
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ДЕНЯ ... От 22 март до 22 септември, а понякога дори до започване на есенните дъждове, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо, съсредоточено, с молитва и
благодар
ност посрещаше първите лъчи на Слънцето. След това се подреждахме в няколко редици и правехме шестте ежедневни упражнения. Веднага след това музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари, заставаха в средата на полянката, а ние образувахме кръг около тях. Учителя идваше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която той самият беше композирал, заедно с него всички играехме Паневрит-мия - упражнения, създадени пак от него. Така през целия този период, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние - млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени - започвахме деня с плавни, хармонични движения под звуците на прекрасна музика. Понякога хора от града идваха да гледат и често след упражненията отиваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин, прекосявайки полянката на път за града, където ме очакваше моята ежедневна работа, видях, че Учителя бе пак заобиколен от група хора. Приближих се да послушам - имах все още 10-15 минути време. Двама граждани, явно идващи за първи път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият попита: Каква е целта на тези упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тези упражнения - започна Учителя, - могат
към текста >>
425.
„ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!'
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
забелязах, че държи една светлосиня книга, голям формат. Приближи до мене, подаде ми книгата и каза : „За Бога така се работи!" и наблегна върху думата „така". Беше току-що излязлата от печат „Паневритмия" с описанията на движенията и музиката към тях.' Изпитах неописуема радост. Пространството около Учителя бе наситено с една особена светлина. Преживях думите „За Бога така се работи" като едно благословение от него. Никога до този момент не бях изпитвала подобно усещане на радост и
благодар
ност за това благословение. Благодарих на Учителя, отдалечих се и не преставах вътрешно да си повтарям : „За Бога така се работи!" От моя гледна точка, не бях свършила голяма работа, но разбрах един основен закон: За Бога даром се работи и даром се получава. От този момент нататък много неща в моя сложен и труден живот по онова време, започнаха да се оправят. Оценката, която получих от Учителя, освен благословение стана ръководна светлина за целия ми живот. 1 Става въпрос за изданието на Паневритмията от 1938
към текста >>
426.
ЕЛЕГАНТНАТА МАСИЧКА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Събрах целия си кураж, тичешком прекосих двора и нагоре по стълбите, почуках на вратата му. Учителя я открехна и погледна. - Извинете, Учителю, че толкова късно Ви безпокоя. Нося Ви една масичка. Усмихнат, Учителя отвори цялата врата и ме покани в антрето. Там нагласих двете стъкла и показах, как може да се вози масичката. Радвах се, че ще го зарадвам и му обясних как ще му бъде по-удобно да се храни на нея, вместо на неговата. Учителя спокойно прие моята радост и нежно ми каза: - Благодаря ти много за подаръка. Тази масичка наистина е много хубава и ще бъде най-добре да се сервира на гостите с нея. И за болни тя е също много удобна. Не си спомням другите подробности, но двамата с Учителя свалихме масичката долу, в стаята за гости. Поставихме я зад един параван. - Тук ще стои, на почетно място, за гости - каза той. Аз останах неприятно изненадана и си казах на ума: „Ако знаех, че Учителя няма да се храни на нея, щях да я задържа за себе си". Но не казах нищо и излязохме от приемната. Извиних се още веднъж, че го безпокоих в такъв късен час, но не желаех да ме види никой. Целунах му ръка и си тръгнах. Веднъж Учителя ме почерпи с плодове на същата масичка. Чух и други да казват, че Учителя ги черпел на една много елегантна масичка. Минаха години. Учителя премина отвъд. Съветът на братството избра брат М.И. да се грижи за притежанията на Учителя и братското имущество. Той беше много честен и грижлив човек. Бях близка със семейството му и случваше се да ме поканят някога, да му
към текста >>
427.
УЧИТЕЛЯ ЛЕКУВАШЕ ПО ЧУДЕН НАЧИН
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
на Учителя, сериозно се разболяла. Изпратила я на Изгрева да попита Учителя какво да стори, за да оздравее. „Кажи и да вярва в доброто." Тя почакала още малко, да чуе нещо по-реално. Тогава Учителя добавил: „Реални са само фактите", и влязъл в градината. Тя се завърнала при болната и й предала думите на Учителя. Но чудното било, че докато тя още разговаряла с Учителя, болната и приятелка вече почувствала подобрение. Един ден по-късно била вече съвсем добре и лично отишла да
благодар
и на Учителя. Подобни случаи са добре известни и се разказват от мнозина, но аз съм от онези, които предпочитат лично видените факти. Учителя ме бе научил да се сприятелявам с вятъра и студа, и малките ми постижения в това отношение ме предпазваха от простуда. Все пак случваше се от време на време да се разболявам. Веднъж имах остро заболяване на сливиците. Вместо да отида при лекар, отидох на Изгрева и се разхождах пред салона, очаквайки завръщането на Учителя. Той дойде откъм поляната. Отидох при него и му казах защо съм дошла. Той се спря, погледна ме и каза: - Ще ти мине. Пий топла вода и си масажирай врата. Когато излизаш, носи шалче. Това е всичко. Благодарих му и тръгнах обратно за града. Още по пътя се почувствах по-добре. Вечерта изпих няколко чаши топла вода, масажирах малко врата си и на сутринта бях съвсем здрава. Този факт, излекуването на острата ми ангина само за една вечер, учуди моето семейство, което беше почнало да настоява за лекар. Учителя лекуваше по чуден
към текста >>
428.
БИБЛИЯТА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
С тези обяснения Учителя ме накара да чета с интерес и внимание Библията. Стария Завет прочетох четири пъти, взимах си бележки и го предадох в 33 приказки. Когато дойдох до Новия Завет, реших да прегледам и някои допълнителни книги по въпроса. Между другите, прочетох и „Животът на Христа" от Чарлз Дикенс. Тази книга много ми хареса и реших, че аз не мога да прибавя нищо повече към неговото предаване на Новия Завет, и него прочетох без задачата да го преразказвам в приказки. Благодарна съм на Учителя, че чрез неговата помощ можах поне малко да вникна в тайните на живота, дадени в
към текста >>
429.
ТОЙ ВИЖДАШЕ И НАДАЛЕЧЕ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ми отдели няколко минутки. Знаех, че той винаги вечеряше преди залез слънце и се почувствах неудобно, задето го задържам. - Извинете ме, моля, но идвам по един важен въпрос. - Влез! Казах му накратко причината за моето посещение. Той ме изслуша много внимателно. После затвори очи. Аз седнах с благоговение на стола. След няколко минути той отвори очи и каза с тих, спокоен глас: - Той е жив. Кажи на близките му, че ще се върне след две години, да не се безпокоят. Преглътнах дъха си. Благодарих му и на следния ден казах невероятната истина на загриженото семейство. Майката, братът и двете сестри на Васил приеха малко резервирано това предсказание, но все пак слаба надежда покълна в тях. Две години по-късно, през 1945 г., Васил се завърна при своето семейство. Възможностите на Учителя да вижда през разстояния бяха неограничени. Други мои съученици разправят многобройни лични преживявания, при някои от които той дори се е явявал през далечни разстояния, за да им даде напътствия в много тежки и опасни моменти в живота им. И тъй, нашият Учител продължава да ни
към текста >>
430.
НОВИЯТ ЧОВЕК
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
- Пиши! И самият той започна да прави ритмични, плавни упражнения, като обясняваше: - Всяко движение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно, с необходимия ритъм, те ще развият много добродетели у децата. Това е за щедрост... Движенията ще привлекат известни Същества на светлината...., на любовта..., на милосърдието..., на вярата... По този начин Учителя ми демонстрира девет упражнения и аз ги записах. След това поиска да ги изиграя и едновременно да чета написаното. Благодарих му, казвайки, че те са лесни и приятни. - А какво име да сложа за техен автор: „Беинса Дуно" или само „Учителя"? - Първо ги опитай с децата. Виж дали ще им харесат и как ще ги играят. Въпросът за авторството не е важен. Няма нужда да пишеш автор. Източникът е един. Ако хората достигат винаги този източник, ще пият чиста вода. Движения и ритъм - това е хармония на сили. Ритмични движения при акомпанимент на музика могат да извършат чудеса! ,Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, ангелите пеят." Това е от най-старата книга в света. Всяка добродетел има своя линия на движение. Може да се проведат наблюдения, за да се види влиянието на различните движения за приемане и предаване на известни психически и физически енергии. Всички органи на човешкото тяло са свързани с психически процеси. Някои ключови формули, произнесени правилно и придружени от музика и движения, могат да имат огромно значение. Когато
към текста >>
431.
ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
дома. Така минаваше времето: на работа, у дома и от време на време при Учителя за минутка-две. - Е, ти всякога ли си много заета и все бързаш? - ме запита веднъж сериозно Учителя, когато бях пред вратата му, готова да полетя моментално обратно по стълбата. - Не, не съм заета, Учителю, дори сега сме във ваканция. Кога бихте ме приели? - запитах малко сконфузена, като разбрах, че той иска да ми каже нещо и е недоволен от моето постоянно бързане. - Ела утре в осем часа. -Добре, Учителю,
благодар
я Ви! Този път Учителя беше сериозен и замислен. На следната суприн, точно в осем, почуках на вратата му. Отвори ми сестра Савка, а след нея се появи и Учителя в сивата си пелерина, със снежно бяло шалче на врата, с бяла шапка на главата. - „Само Божията Любов" - поздравих с вдигане на ръка и веднага добавих: - Учителю, да Ви запаля ли печката в приемната, за да слезете на топло? Но без да ми отговори, той леко заслиза по стълбата и аз го последвах. Учителя отключи. Взехме от антрето дърва и борина и влязохме в приемната. Приклекнах до него с желание да му помогна. - Ти, Милке, знаеш ли да палиш огън? - ме запита дружелюбно, като продължаваше да подрежда дръвцата. - Не, Учителю, не умея да паля огън. - Сега гледай, а друг път ти ще я палиш. Научи се да палиш огън - той свети и грее - каза Учителя и драсна кибритената клечка. Той седна на стола си до масата, а аз на стол до прозореца. Учител и ученик... Учителя ме гледаше, виждаше и знаеше значението на тази среща, а аз гледах, не виждах и не
към текста >>
432.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Животът е безкрайна низа от Божествени и човешки прояви........18 Беше май......................................................19 По-подходяща аудитория........................................21 Как започнах да пиша приказки...................................23 Не пропускай своя влак..........................................24 Когато Небето пожелае да ти даде нещо..........................27 Един ден ще бъдеш
благодар
на....................................28 Ще ти изпратим пазач..........................................30 Уреди ли се въпросът?..........................................31 Той работеше и през нощта................ ......................34 Ангелският хор................... .............................35 Чудно като сън................... .............................36 Храненето е математическа задача............. ..................37 Учителя правеше ли чудеса?......................................39 Когато приемаш услуга, внимавай.................................40 Когато Слънцето събужда деня..................................42 Един свещен час.................... .............................44 За Бога така се работи!.........................................46 Елегантната масичка...........................................48 Учителя лекуваше по чуден начин.................................49 Библията.....................................................50 Моето
към текста >>
433.
Възпитателят
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
е да израсне сам до този ден. Време е да насочим и детското съзнание, към по-реални идеали на добро и разумност, труд другарство, отърсвайки се от излишните наслоения на суеверието, без, обаче, да убиваме вярата в детските души, без да създаваме психични конфликти. Да вярваме в силата на доброто, да вярваме в силата на труда, в успеха на любовта, в победата на справедливостта — да вярваме в живота и да живеем с вярата си! Дълг на учителя е да насочи всеки съзнателен човек да живее с
благодар
ност и да работи с радост! Това е същността на религията без поверията, които се изменят с времето. От всичко казано следва да заключим, че учителят трябва да бъде прогресивно ориентиран, апостол за създаване бъдещи хармонично развити личности. Това той може да постигне по пътя на живото убедително слово, личния си пример, беззаветно отдаден на творческа дейност с много любов и широк мироглед върху нещата, с ясно формиран за себе си политически поглед, поставен на високо нравствена основа. Стремежът на учителя трябва да бъде отправен към внедряване в крехките детски души добродетели, трудолюбие и изобщо, към човечност. Учителството е професия, но и изкуство и при това — най-отговорното и фино изкуство, което работи с детските души — утрешното общество, от което зависи бъдещето на целия ни народ. Поели кръста на народния учител, ние сме длъжни пред себе си от време на време, да се проверяваме и поправяме, ако времето и условията са ни отдалечили от центъра на пряката ни задача. Ето един малък
към текста >>
434.
Музиката, като метод за работа с малките
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
това с ритмични движения, като птички, пеперудки, зайчета, снежинки и др. т., излизаме за 10—15 минути на двора, да потичаме на воля, да бъдем свободни. При даден знак или песен всички деца се събират и спокойно, без редица, но с ред измиват ръцете си и всеки сяда пред сложената закуска. Ако случайно трябва да се чака, ще пеем, ще слушаме музиката или тихо ще си приказваме. Преди започване на закуската не е излишно едноминутно мълчание или молитвичка — за тониране, концентрация и
благодар
ност. През време на хранене може да имаме тих разговор за красиви неща, разнообразен с музика от грамофон, радио или пиано. След храненето всяко дете само измива и прибира прибора си. Следват общи игри, приказки, драматизация, стихотворения или ритмика. Завършваме деня също с музика-марш, подвижна игра, валс и др. подобни. Ето един обикновен ден, оцветен с музика. Но животът в детската градина или дом е достатъчно богат с всекидневното се разнообразие. Всеки ден ни предлага редица нови случаи с богато музикални възможности за методична работа. Нима ще избегнем случая да приучим малките да слушат и разбират музика при разказване на приказки, придружени със свирене, свързвайки разказа с отделни музикални фрази? Палавият Жоро се доближава до отвореното пиано и посяга към клавишите. Другарчетата му го възпират, но той продължава да настоява. Намесих се аз: „Жоро, искаш ли да свириш?" — „Да, искам" — изненадано отговори детето. „Тогава седни на стола, а ние всички ще слушаме концерта ти." С
към текста >>
435.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Ако външното налягане е по-голямо от вътрешното напрежение, човек се втвърдява и става корав. Ако пък вътрешното напрежение е по-голямо от външното налягане, тогава човек пак е в неестествено състояние. Значи, човек се намира под действието на две сили: едната наляга от вън, а другата напряга от вътре. Ако човек се намира под действието само на тия две сили, той щеше да изпада в голямо затруднение. При това положение той никога не би могъл да прояви своя собствена инициатива. Но
благодар
ение на друга една разумна сила, която действа едновременно от вън и от вътре, налягането и напрежението в човека се регулират и той проявява инициатива, т.е. съзнателен живот в трите свята, физически, духовен и божествен. Фиг. 1 Тази фигура представлява квадрат, около който има три кръга, трите свята. Чертежът представлява план, проста скица на трите свята. Физическият и духовен свят не са още съвършени, затова кривите А2 и А3 не са правилни кръгове, а елипси. Кривата А1 е окръжност описана около квадрата. Както инженерът разбира планът, който е начертан на хартия и може да го реализира, така и всеки учен, просветен човек, може да чете и разбира скиците, които природата чертае. Някому може да се види, че това не е важно, че това е отвлечено, не е интересно за него. Неразбраните работи не са интересни, а разбраните са интересни. Обаче дали се интересуваме или не от нещата в природата, ние сме заставени да ги изучаваме. Учението е една необходимост, за да можем да се справим със задачите,
към текста >>
436.
Душа
 
- Георги Радев (1900–1940)
тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее.” За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна
благодар
ение на своята връзка с другите души, които са истинските ¢ ближни. И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ¢ помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в
към текста >>
437.
Любов
 
- Георги Радев (1900–1940)
цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията. Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието човек изпитва разширение и пълнота
благодар
ение на Любовта, която го е посетила. Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия Живот. Защото Любовта е колективна проява на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тези Същества е колективната Любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички Разумни същества, тя не е Любов. Ето защо висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не. Магическа сила се крие в Любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име – загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Свещеното
към текста >>
438.
Правда
 
- Георги Радев (1900–1940)
няма в теб. Всред обикновените праведници на Земята, които са без Светлина, всеки може да мине за праведен. “Праведните ще просветнат в царството на Отца си.” Мнозина може би ще кажат: “Какво ни интересува нас, че праведните щели да просветнат в някакво си царство?” Много е важно това. Без Светлина в света не може да има никакъв напредък и развитие. Преди милиарди и милиарди години тези същества – Праведните – са влезли в Царството на Отца си и са придобили тази Светлина. Благодарение на нея, сега светът вижда. Светлината, в която живеем, е Светлина на Праведните. Тя е един изблик на тяхната Правда. Кои са Праведните, които са просветнали? Светлите Ангели, служителите на Бога. И ако те престанеха да светят, да живеят в Правда, с нас на Земята всичко би се свършило. И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: за да могат бъдещите поколения да живеят във вашата Светлина. Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази Светлина, която дава Живот, която носи в себе си Живота. Любовта се изявява само на онези, които са праведни и са просветнали в Царството на Отца си – онзи велик, разумен Божествен свят, където Праведните схващат дълбокия смисъл на нещата. Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено – да бъдете праведни. Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо? – За да излезе от нея Великата светлина. А в
към текста >>
439.
Великото Всемирно Братство
 
- Георги Радев (1900–1940)
са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези Разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика Любов, Радост и Живот. И
благодар
ение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази Светлина, която те имат, онази Свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с онези велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие. В своята велика самоотверженост тези любящи служители на Бога сами слизат на Земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на Земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които помагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа сред техните братя. В съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство. Те се
към текста >>
440.
Христос
 
- Георги Радев (1900–1940)
не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот вечен. Синът – това е Словото, разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят,
благодар
ение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята. Защото такъв е законът на Земята – за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. От това гледище, Христос е колективен Дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот – идеята за безсмъртието, идеята за Вечния живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това – да се постигне безсмъртието, да се влезе във Вечния живот. “А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго
към текста >>
441.
ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Мъдреца: „Докато личната саморазправа е значително намаляла, в отношенията между народите тя все още царува Щом един по-малък и слаб народ не приема условията на един по-голям и по-силен народ, последният прибягва към въоръжена сила - обявява война. А войната, знайно е, освещава правото на силния". Най-сетне, както виждаме в нашата съвременност, независимо от наличността на ООН, има редица примери за използване на формулата „от позиция на силата". ООН дойде на международната сцена
благодар
ение на поучителния опит, добит чрез тежките страдания, които народите преживяха през Втората световна война. При дадената историческа обстановка, като правна институция, ООН има своите цели и задачи, но не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за което сe изисква преди всичко висша хуманност и висок международен морал. Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите трябваше да се превърне в устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса. Така следва хода на историята: старото - тезата, винаги се отрича от новото - антитезата. Ако народите от бялата
към текста >>
442.
Рибарската мрежа на Черната ложа
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш!" Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля!" Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него. А знаете ли, че местата на учениците около Учителя бяха строго определени от Него и само Той можеше да ги променя? И понеже между мен и Савка имаше много конфликти, аз си казах, че Кръстю е нейна задача, а не моя. Аз моята задача с Кръстю съм си я разрешила
благодар
ение на Учителя. Отивам веднъж при Учителя и чувам как Той хока и се караше със силен глас на Савка. Застанала съм на прага, вратата е отворена, а аз слушам и виждам какво става в стаята на Учителя. Не мога да се повърна, а стоя и слушам, и гледам. Учителят й се караше за Кръстю - че се увлякла по него, че го допуща до себе си и че той, Кръстю, е еди-какъв си - не смея да цитирам думите на Учителя. А Савка само охкаше и ахкаше и викаше от болки в защитата си. Аз стоя на прага, слушам и гледам. Учителят ме вижда, че съм тук и продължава още по-силно да вика. А Савка също така вика в защитата си, че гласът й започва да ми прилича на вой на хванато в клопка животно, към което е протегната вила да бъде унищожено. Савка вика и в нея нещо се противопоставя - да не би да се изтръгне от нея нещо, на което тя държи. Онова нещо в нея, се е вкопчило и не иска да излезе от нея. Учителят продължава да вика. Накрая Савка изкрещя със силен глас, това, което беше у нея, това, което държеше у себе си, се
към текста >>
443.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
на свободата. Господ ти е дал ум, за да доловиш Неговата мисъл. Господ ти е дал сърце, за да проявиш Неговата Любов. Господ ти е дал тяло, за да вършиш Неговата Воля." А те двамата Тони и Стела Белмен казват: „Ние за всичко питаме брат Михаил". Подчинени души. Други ли трябва да мислят вместо вас? Имаше някакво психологично разстройство у тях двамата. Нещо нездраво, ексцентрично, като че са хипнотизирани. Като че са обсебени. Те си търсят кумир на когото да се кланят, комуто да
благодар
ят и сляпо да му се подчиняват. Това са робски отношения. Следващата среща със Стела и Тони Белмен бе на 15 юли 1956 г. Стела каза: „Ние за всичко вземаме позволение от брат Михаил". А пък аз брат Борис отговарям: „Нашите братя и сестри обичат сами да мислят по всички въпроси, а не други да мислят заради тях. При това когато решат да направят нещо не става нужда да вземат позволение от някого. Може техните мисли да не са толкова съвършени, но все пак те мислят, а не други заради тях. Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите. А в всъщност Михаил не може да представи Учението, защото сам той не го разбира. А това, което им говори е една обикновена окултна каша. Когато на Учителя донесоха експозетата на Михаил Иванов на френски език, когато ги донесоха в стаята Му, той нареди да се махнат и изхвърлят. По повод на Михаил във Франция Учителят каза: „Истинския ученик
към текста >>
444.
ФРАНЦУЗИТЕ И МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Той си отнесе апарата със записа във Франция. После този запис се загуби и не можахме да разберем къде се намира досега. Днес ние имаме няколко снимки на Манджо как смирено говори с Учителя. Учителят му бе казал: „Когато се намериш в трудно положение спомни си за мене!" И той наистина е преживял едно премеждие през време на войната. Бил е в критично положение и живота му е бил в опасност. Тогава си спомнил за Учителя и нещата му се оправили и той се спасил. Беше изпратил писмо за
благодар
ност на Учителя. Всички французи, които бяха на Рила без изключение са имали подобни преживявания като Манджо през време на войната. Тогава са разбрали кой е истинския Учител. Впоследствие всички французи, които бяха тук в София и бяха целунали ръка на Учителя се отказаха от Михаил Иванов. Това беше за тях времето когато трябваше да се определят кому да служат. На Истината или на лъжата. И те се определиха за Истината и застанаха зад Учителя. Изминаха 45 години от заминаването на Учителя. Ние бяхме свидетели да видим и разберем какви пакости направи Михаил Иванов. Той се обяви за Миров Учител и отхвърли Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Една година сме на Рила. Учителят извиква сестра Гръблашева да Му гледа на кафе. А около Учителя има събрана група и чака да види как Гръблашева ще гледа на кафе на Учителя. Това се е случило за пръв път. По това време и Михаил Иванов е в тази група и брат Шишков. Гръблашева поема чашката от изпитото кафе на Учителя и Му гледа. Е, какво може тя да види
към текста >>
445.
РАЗМИШЛЕНИЕ И ПОУЧЕНИЕ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
е велик закон. В свободата можех да прогледна и да различа, кой работи за Цялото и кой работи за свои лични интереси. Да, сама да различавам зад хубавите и интелигентни фрази какви мотиви се крият. Ето кардиналния въпрос, който бе зададен преди две хиляди години от учениците на Христа. Той отговори: „Много учители ще дойдат в мое име, но истинските учители ще познаете според техните дела." Излишно е да се каже, че делата на Михаил не отговарят на един истински Учител. Моята вечна
благодар
ност към нашия Учител, Спасител и Освободител, към Божественият градинар - БЕИНСА ДУНО. Нека Неговото Име свети вечно в Славата на Бога. 24 Октомври 1997
към текста >>
446.
ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА Фрежюс, 7.8.1996 г. Здравей Вергилий, Много се зарадвах, че получих 5-ти том на Изгрева, подписани лично от тебе и Марийка! Бог да ви благослови за великата работа, която вършите. Моите приятели от Алпите, Гобо, желаят да имат и 5-те тома. Изпращат ти 200 франка, ако стигнат за книгите + разноските по пощата и много
благодар
ят! Те не знаят български, но Жан-Луи учи. Благодаря ви много за вниманието ви! Ти, Вергилий, си като остър трън, който се впива в тези българи, които са некоректни и които спъват тази прогресивна работа по издаването на спомените на нашите стари приятели! Те отгоре ще ти помагат, защото горе светлината е много по-голяма. Ето вече няколко дни сме в Фрежюс и сега ти пиша от плажа на морето. Обещах да ти пиша за моите впечатления от Бон Фен. Тук моят крак не е никога стъпил, сега за 1-ви път и то заради българите, които са тук, най-ве-че за моята племенница Надежда, дъщерята на рождения ми брат Любомир. Ние пристигнахме тук с 3-ма млади французи-синът и дъщерята на Гобо плюс един техен приятел. Отидохме веднага на Бон Фен. Това са огромни терени, градини, много добре уредени и с високи огради - така че и птиче рядко прелита. Заприлича ни на "концентрационен лагер". Има пазачи, отпред паркинг и "приемна". След това следва бариера, която води навътре в имението, където ние и до днес не успяхме да припарим. Аз и не желая. Колите бяха най-малко 100 и от разни националности. Младо момиче в "приемната" беше много мило и добро и взе да телефонира и
към текста >>
447.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
от страна на Михаил. Защото Михаил, както и неговите последователи се занимаваха с черни магии и всъщност тя така смяташе, че беше атакувана по линия на Михаил. И по-късно тя си замина и не можа съвсем да свърши работата си по изданието на тази Паневритмия, особено за корекцията на Паневритмията. Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли. Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че
благодар
ение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя. Познавах много такива хора и французи специално, които чрез Михаил са намерили Учителя Петър Дънов. Чувала съм за него, че всъщност той е извършвал известни такива церемонии, духовни церемонии и всъщност бил заобиколен от млади девойки, които след това изнасилвал. И дори той беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора, не зная колко време, но е бил известно време в затвора и след това французите никога не са му дали френска националност. Той никога не е получавал френска националност. Всъщност французите и Франция не го обичаха и не го уважаваха. Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите. Това, което нашият Велик Учител никога не правеше. Но най-страшното е, че там във Франция неговите
към текста >>
448.
Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г.
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
катраник на Борисовци. 3. Увлечени в работата, ние не можахме да следим затова, което става с тебе. Сега, като прочетох, виждам как си говорил и как си постъпвал, считам, че добре сиработил\ Не може да се върши работа само като се медитира („като си гледаш пъпа" - моя, малко остра фраза). Животът иска и дейност! И по-добре дори да грешиш, но да работиш, отколкото да не правиш грешки, но и да не работиш! 4. Справедливостта го изисква да се признае, че Борисовци работиха и не лошо\ Благодарение на тях, въпреки техните грешки, ние не бихме имали печатани беседите. Борис има голям авторитет всред нашите хора. Но някак не може да осъзнае колко много му вреди гордостта и самомнението, нежеланието да признае, че, като всеки човек, е правил и грешки. Но животът учи и не се съмнявам, че ще расте. Засега, ако ме слуша, нека бъде резерв. Като бивш военен, зная, че когато една дивизия се бие на фронта, нужно й е да премине в резерв, да се окопити. А борбата продължава докато свят светува. 5. Току-що говорих с Митко Костов, който ми каза, че ти е описал цялото положение у нас. Накъсо, ние сме под земята. Но това е прекрасен период на очистване, на преориентация, на преоценка на „ценностите", на проверка на верността, на съобразителността, такта - изобщо на всички качества, за които Майсторът така хубаво говори. А това е прекрасно! Смешно е, ако поискаме да създадем още една „черква" плюс съществуващите няколко хиляди такива по земята. А това, че се поразтурила нашата блестяща, потънала в
към текста >>
449.
Писмо от Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев 23.XI.1977 г
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Написали сте писмото на български, като сте го изпратили на сестра Стела в Севр, а на сестра Стела са й трябвали няколко дни, за да го даде да го преведат на френски. След това, по телефона, тя ми предаде съдържанието на Вшето писмо. Така се запознах с писмото Ви поне 15 дни по-късно... Ако го бяхте адресирали направо до мен, щях да ви отговоря много по-рано. В момента съм в планините Пиринеи. Тук, във височините, имам пет хижи и Ви отговарям от този красив кът на Франция... Благодаря Ви за всички тези хубави думи, които отправяте към мен. Каква радост е за мен да науча, че Вие работите изключително много, заедно с много други братя, в много градове с младежта. И дори имате салон във Варна! Този Борис, когото споменавате във Вашето писмо, сигурно е Борис Николов? Много съм трогнат от всичко това. Току-що научих, че няколко братя и сестри са се допитали до Ванга в Петрич: тя им е казала много хубави неща за мен. Колкото до мнението на Ванга, вече бях в течение, защото някои от моите тукашни приятели ходиха при нея, за да я поздравят от мое име; тя им предала изключителни, немислими, невероятни по блясъка си неща за мен! Впрочем, тя не е единствената, която е казвала тези неща. Моите приятели са се допитвали до 45 ясновидци във Франция, в Швейцария (разбира се, те нямат същите способности като Ванга), които са казали на практика същите неща като нея... Но аз, като се има пред вид, че съм работник на Небето, не разчитам много на предсказанията на другите. Дори Учителят
към текста >>
450.
Книгата
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
- Радка Левордашка Category: Последователи на
към текста >>
451.
01 Влизането ми в Братството
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
години при нас и се пенсионира. Та като реших да потърся връзка с Бялото братство, се сетих за него. Потърсих телефона му в указателя и се обадих – той веднага си спомни коя съм и ме покани у тях. Отидох на часà и подробно му разказах защо търся Влайчо. Той внимателно ме изслуша и каза: „Ще отидеш на Изгрева при сестра Цветана Симеонова, тя е художничка, кажи ѝ, че аз те изпращам, представи ѝ се, тя е прекрасен човек, ще те разбере, нейният съпруг води сега беседите в Братството.“ Благодарих му и си тръгнах. Още на другия ден се запътих към Изгрева, слязох на спирката и тръгнах покрай оградата на Салона. Цялото селище, създадено по време на Учителя, тогава (1970 година) беше непокътнато, нищо не бе променено. Запътих се към чешмичката, но по улицата нямаше никакъв човек, за да попитам къде точно е къщата на сем. Симеонови. Тъкмо си помислих: „Как пък няма някой – да попитам“, изведнъж от уличката се зададе една възрастна жена и отиде право на чешмичката, изми си ръцете, лицето и се наведе да пие вода. Приближих се до нея, казах: „Добър ден“ и я попитах за Цветана Симеонова. Тя ме погледна, засмя се и каза: „Ела, сестричко, ей сега ще те заведа.“ Тръгнахме, тя започна да ми говори, сякаш много добре ме познава, показа ми с ръка къде е нейната къщичка и допълни: „Аз съм най-старата сестра тука, казвам се Марийка, като дойдеш, обади ми се, искам да си поприказваме.“ Когато стигнахме до къщата на сем. Симеонови, Цветана простираше пране на двора. Марийка извика: „Цвете, водя ти
към текста >>
452.
02 Срещата ми с Йорданка Жекова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
така.“ Отначало си помислих, че тя е избрала специална беседа, за да ме впечатли, тогава още не познавах Учителя... По-късно разбрах, че съм се лъгала в мислите си. Всички беседи на Учителя са от живота и за живота на хората и ни учат как да станем по-добри и да не грешим! Йорданка ми каза: „Идвайте, аз съм си вкъщи, винаги можете да ме намерите. Ако се интересувате от учението на Учителя, при мене сте на най-подходящото място, тука ще научите верните и точни неща, без украшения.“ Благодарих за поканата и казах: „Да, ще идвам, тука научих много хубави неща, получих отговори, които търсех в църквата. Молех се непрекъснато, но отговор не получавах.“ Разказах ѝ за мъката, която имам – заболяването на моя син. Разказах ѝ за работата ми, за двете дъщери-близначки, които бяха студентки, а синът ми заради заболяването не може да учи, за голямото ми семейство. Като ме изслуша, Йорданка каза: „Много е важно родителите да вървят по правия път, само така и на децата ще им върви. Като държиш връзка с Учителя, той ще ти помага – и на теб, и на децата ти.“ След нейните думи казах: „Благодаря ти, сестра, имам нужда от такива топли думи. Аз се разболях, откакто момчето ми е болно, къде ли не съм ходила, при професори, лекари, и при Ванга ходих. Дойдох при вас да търся Влайчо от с. Коньово, но още не са ме срещнали с него. И при Господа бих отишла, ако мога!“ – „Можеш, сестра – отговори Йорданка, – ще стигнеш и до Господа. Чула ли си, че добрата майка е готова и сърцето си да даде за здравето
към текста >>
453.
05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
разказвах на детето приказки, пях му песнички, то ме прегърна и вече не се сети за майка си. Бащата беше щастлив, че детето се успокои покрай мене, и като пристигнахме пред дома ми, си разменихме телефоните. Аз му казах: „Вземи си отпуска и заведи детето сред природата, заведи го на Рударци, там е хубаво, има басейни за деца и възрастни. Така то ще забрави за майка си, а и ти я забрави, такава майка не заслужава да страдате заради нея.“ След време този баща ми се обади, за да ми
благодар
и: „Вие променихте живота ми, наистина вие, дъновистите, правите
към текста >>
454.
06 На Рила
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
им казах: „Вие играете карти, а има земетресение!“ А те отговориха: „Майко, не сме усетили да има земетресение“ – и продължиха да си играят. Качих се в стаята и мисля за случилото се. Когато след време споделих със сестра Йорданка, тя ми даде отговора: „Духовете, които никога не са чели Библията, идват да ви слушат, когато я четете на глас. Затова Учителя е казал винаги да четем на глас и Библия, и беседи, и молитви, за да ни слушат тези, които не са чели. При твоя случай духовете от
благодар
ност са те повозили за това, че си чела на глас Новия завет.“ На следващия ден си тръгнахме за София. Веднага, след като пристигнахме, отидох в градината на Учителя. Щом приближих елипсата, където е положено тялото на Учителя, вратичката сама се отвори, а тя винаги беше заключена – свлякох се на колене и започнах да плача и се моля, голяма скръб имах тогава, голяма болка за заболяването на сина ми. След дългата молитва излязох от мястото на Учителя и затворих вратичката. Тръгнах, но ми бе станало много леко, не усещах никаква тежест. Стигнах до малката портичка и посегнах с ръка да я отворя, а тя сама се отвори и в този момент чух гласа на Учителя: „Рекох, идете на Рила, сега, сега, сега!“ Скочих от радост и отговорих: „Щом казвате, ще отида, Учителю!“ Отивайки към спирката на трамвая, не ходех, а като че ли летях. Пристигнах на спирката и веднага пристигна и трамваят. Докато пътувах, не можех да мисля за нищо друго, освен за думите на Учителя. Когато се прибрах вкъщи, на вратата се срещнахме
към текста >>
455.
07 Виденията ми на 19 август 1972
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
задържам. Аз ще остана още малко тука, на Молитвения връх.“ Слязох набързо към кухнята и почнаха да прииждат братя и сестри с канчета за чай. Йорданка Жекова беше при кухнята, тази сутрин тя не се качи на върха. Заедно с нея приготвихме яденето – стана много вкусно. Направихме един казан ядене с леща и един казан пилаф с ориз. Като свърши Паневритмията, всички започнаха да пристигат към кухнята. Нахранихме всички, които дойдоха, не остана никой без храна. Всички бяха доволни и идваха да
благодар
ят. Като свърши всичко около обеда и почистихме кухнята, се прибрахме в палатката да отпочинем. Йорданка каза: „Колко хубав ден беше днес, нахранихме и видими и невидими братя! Като насипахме на братята, видях една компания от десетина човека, която стои отстрани, отидох при тях и ги попитах дали са гладни, те ми отговориха, че са гладни, били на хижата, но там нямало храна. Казах им: „Дайте си съдовете“ и им насипах на всички. Благодариха ми и казаха: „По-добри хора от вас не сме виждали.“ Аз ѝ отговорих: „Йорданке, ще ти разкажа какво днес видях!“ – „О, миличка, ще видиш много чудеса, бъди готова за това, Учителя ще ти покаже много
към текста >>
456.
08 При Салоните – брат Борис
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
тефтера и каза: „Е, Борисе, не липсва нищо, всичко е точно, както съм го дал, завършихме едно добро дело на Земята! Моля, пазете го, както пазите очите си – 7770 беседи. Не искам нищо да се прибавя и нищо да се отнема! Разбра ли какво ти казах? Не искам нищо да се прибавя и нищо да се отнема! Скъпо ще плати този, който прибавя или отнема това, което не знае.“ Подаде ми книгата и каза да я поставя пак в палатката. Сестра, Учителя е дал 7770 беседи, това е числото на Учителя.“ Благодарих на брат Борис за това, което ми разказа, и го попитах: „Видяхте ли, че имаше какво да ми кажете?“. – „О, сестра, Учителя напълни главите ни с толкова знания, че понякога се чудим откъде да започнем, но той понякога ни подсеща, когато го запитаме.“ После брат Борис се разговори с Кирчо Лъвчето и го запита: „Кой е братът, с когото сте дошли, познаваме ли се?“. – „Не се познавате – отговори той, – братът е от едно бургаско село, на него Учителя поръча да засее нивата на Изгрева и той има един въпрос към тебе.“ Брат Борис каза: „Ами, кажете ни кой сте.“ Той се представи и започна разказа си: „Аз имам един приятел от съседно на нашето село, с когото се познаваме от младежи. Селата ни са на 3 километра едно от друго, като млади се виждахме по-често, но като се ожених аз, а после и той, много рядко се виждахме. Един ден се срещнахме съвсем случайно, попитах го: „Защо ни се загуби дружбата? С политика ли се занимаваш, та не се виждаме вече?“. – „Прав си, занимавам се с нещо, но не с политика, а с
към текста >>
457.
15. Запознанството ми с братята в Мърчаево
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
легло и кушетка, там пренощувахме - аз на кушетката, а Йорданка и Янка на леглото. Брат Симо ме попита: „Сестра, искаш ли да знаеш как намерихме Учителя?". - „Много ще се радвам да ми разкажете!" - отговорих му аз. Покани ме в своята стая, за да могат сестрите да си легнат. Отидох в стаята му - тя беше малка с едно легло, маса и столове, седнах до масата на един стол, а той седна насреща ми и започна: „Сестра, аз имам пет деца." Казах: „Да са ти живи и здрави, добри са децата ти." - „Благодаря на Бога! - и продължи: Къщата ми има и приземен етаж, тук са две малки стаи и една голяма, тази стая, в която сме сега, бях я дал под наем на една млада учителка от София. Нали виждаш, ние сме до училището, помолиха ме за стая и аз я дадох. Момичето беше много тихо и скромно, като си дойде от училището, сядаше на стола до масата и почваше да чете и да пише, почти всеки ден това правеше. Като минаваме по двора, виждаше се в стаята й, защото етажът е приземен, а дворът е с голям наклон. Ние след обяда излизахме на пейката до портичката, пред нас спират рейсовете от София за Перник и Рударци. Ние сме в центъра на селото, събирахме се съседите на пейката - да разменим някои мисли, канехме я при нас, тя винаги отказваше. Сядаше си в стаята, взимаше си читанките или пишеше. Поставих си за цел, при пръв удобен случай, да проверя какво толкова интересно чете и не го оставя. Замина си една събота за София, обикновено се връщаше в неделя след обяд. Имах ключ от стаята, вечерта, като си легнаха всички
към текста >>
458.
17. Военната книжка
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
в Мърчаево с Учителя, страната била във военно положение. Мнозина братя били войници, а други били мобилизирани. Един ден пристигнал един брат в Мърчаево, за да пита Учителя какво да прави, тъй като си бил изгубил военната книжка. Учителя го изслушал усмихнат и рекъл: „Попитайте сестра Йорданка Жекова къде ви е книжката." Братът отишъл при Йорданка, разказал й цялата истина за загубената книжка. Тя го погледнала и казала: „Книжката ти е паднала зад гардероба с още документи." Той
благодар
ил и си тръгнал, след няколко дена изпратил съобщение, че наистина намерил всичко зад
към текста >>
459.
40. Псалом 91
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
забелязал, че му се дава знак със светлина да спре влака, а наблизо имало мостче, което от поройния дъжд било разрушено! Той дръпнал внезапната спирачка и успял да спре влака, преди да стигне разрушения участък на линията. Вътре във влака пътниците изпопадали един върху друг, а после наскачали от влака и с ужас констатирали каква страшна катастрофа била предотвратена и животът им - запазен. Слязло и войничето от влака и като видяло от каква опасност са успели да се измъкнат, по
благодар
ил на Бога и на Учителя за псалома, защото той бил заспал, а и в този момент едва ли е могъл да предвиди всичко, което се е случило. Като се освободил от казармата, той отишъл при Учителя да му целуне ръка и да му
благодар
и. Учителя му казал: „Разбрахте ли защо трябваше да се препише 91-и псалом?". - „Да, Учителю, добре, че го преписах и заших в куртката си, защото, както бях заспал, нямаше да има време да кажа наизуст 91-и
към текста >>
460.
53. Скромният квартирант
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
извехтели одеяла. Досещате се, че тази стаичка е приготвена за слугинята. По това време големите къщи се строели от богати хора, които наемали обикновено слугини от софийските села. Та тази стаичка била приготвена за такъв случай. Господин Дънов стоял една седмица в тази стая. Един ден мъжът казал на жена си: „Нали виждаш, че този човек не е какъв да е! Я, дай да му дадем една от хубавите стаи." Извикали го и му предложили хубава стая, добре подредена с чисти и дебели завивки. Той им по
благодар
ил отново и пак така смирено влязъл в новата си стая. По-късно Учителя преминава през няколко такива къщи, като накрая, около 1905 година, отива да живее в дома на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска" 66 и което е най-интересно - на г-н Дънов е посочена за живеене една стаичка в приземния етаж, която направо била мазе. По-късно се освобождава стая на първия етаж и сем. Гумнерови му предлагат да се премести да живее в нея. Долу е мазето, където по-късно се оформя трапезарията, а отгоре е стаята, в която Учителя живее до 1926 година, след което идва на
към текста >>
461.
67. Трамвайната катастрофа
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
катастрофата по булеварда минал камион, от който изтекло масло и заляло пътя. Шофьорът на катастрофиралата кола карал бързо и маслото по пътя е причина колата да поднесе и се завърти на 360 градуса - в този момент минава нашият трамвай и колата се удря във втория вагон на трамвая, където бях аз, и той се разцепва. Отивайки пеша до моята работа, аз треперех и плачех от преживения ужас и си казах на ум: „Прости ми, Учителю, че не повярвах в предупреждението и изказах тези думи! Благодаря Ти, че въпреки страшната катастрофа, никой от хората в трамвая не пострада, дори шофьорът на смазаната кола нямаше никакво нараняване." Този случай за пореден път ми показа колко е голяма силата на
към текста >>
462.
68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
песни, казаха молитви и седнаха (които имаха столове), останалите стояха като мене прави. Беседата беше много хубава, аз като че се заковах на мястото си и слушах с голямо внимание. Като свърши беседата, каза се молитва, формула, и хората започнаха да си тръгват. Учителя също тръгна да излиза, но излизайки, дойде точно при мен и ме заговори: „Разбрах, че харесахте моята беседа." - „Да, много ми хареса, наистина" - отговорих аз. „Тогава идвайте, тук е без пари" - каза Учителя. Благодарих му и той ми подаде ръка за довиждане, взех ръката му и я целунах, защото видях, че всички му целуват ръка. Преди да се разделим, аз му казах, че съм студент, Учителя ме погледна и отговори: „Ще имате свободно време и за нас." След тези думи той излезе. Така от този ден аз станах най-преданият ученик в Братството. След всяка беседа Учителя идваше при мен и разговаряхме. Един ден той ме попита: „Ще можете ли да ме придружавате понякога сутрин, когато искам да отида някъде?". Отговорих му, че ще бъда радостен да го правя. И така започнах да ходя навсякъде с Учителя, където искаше да отиде, бях винаги на негово разположение, станах един от приближените му. Когато тръгвахме на екскурзия, Учителя ще ми каже: „Кажи на братята, че съм казал да ходим утре на екскурзия", независимо къде - било на Боровец (Чам-Кория), или на Витоша. Така се научих да организирам всички екскурзии: някои по-малки, други по-големи - с повече хора, а имаше и екскурзии, на които ходехме само мъже, без сестрите. Такава
към текста >>
463.
69. Спомени на писателя Георги Томалевски
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
защото минава през сребърен пласт руда. Брат Томалевски си отпочина добре, а след това ми каза, ако искам да отида на беседа, да тръгна, защото той няма да може да стигне догоре. Аз му отговорих: „Днес беседата сте ми вие, щастлива съм, че мога да бъда с Вас! Колко много неща имам да ви питам!" - „Да ви кажа, сестра Радка, сутринта като тръгнах, помислих: „Учителю, тръгвам самичък в планината, прати ми някого, да не съм сам!" Ето кого ми изпрати Учителя, Вас! Много съм щастлив,
благодар
я на Учителя!" - „Аз също
благодар
я на вас и Учителя! Днешният ден ще бъде щастлив и за мене!" - казах аз. Попитах го тука ли иска да останем или ще повървим още малко нагоре, той пожела да отидем на голямата поляна при беседката. По пътя не говорехме, за да не се изморява. Като стигнахме на поляната, имаше много хора и деца, беше много шумно, брат Томалевски предложи да повървим още малко, стигнахме до Сухата чешма и там вече седнахме. Мястото беше хубаво, имаше хубава полянка, имаше и сянка, а хората само минаваха там, без да се заседават. Брат Томалевски ми разказа толкова много неща за Учителя, за младите си години, че и пишеща машина да имах със себе си, нямаше да успея да ги запиша. Аз бях най-щастливият човек през този ден! Ще ви разкажа
към текста >>
464.
72. За вселяването
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
престъпник." Учителя спокойно отговорил: „Рекох, търсете!" - и пак се навел да чете. Те се извинили, затворили вратата и излезли от къщата. Тогава Георги Димитров попитал: „Ами сега?". Учителя станал, сложил на главата му своята шапка, облякъл го със своя балтон и му казал: „А сега мини през кордона и заминавай, накъдето си тръгнал!" Така се разделили. Останалото се знае от цял свят - Лайпциг, Русия... След моя разказ господинът каза: „Е, видяхте ли, все пак нещо знаете. Много ви
благодар
я за това, което ни разказахте!" Другият господин, който до този момент само слушаше и не говореше, ме попита: „Вие познавате ли този човек?". - „Кого?". - попитах аз. - „Господина, с когото говорехте досега!" - допълни той. - „Не, откъде да го познавам, нито вас, нито него познавам" - отговорих аз.- „Тогава да ви запозная, този господин до мен е малкият брат на Георги Димитров. „Ти знаеш ли ги тези истории?" - попита той брата на Димитров. - „Знам, че е имало блокада, аз бях малък, но как са се спасили от нея, не знам. Аз заставах с майка ми на двора, когато имаше беседи, тя седеше докрай, а аз играех с децата. Много ви
благодар
я, госпожа, за това, което ми разказахте. Ако имате нужда, обадете се, ще дадем пари да направите голям паметник на Учителя." - „Ще предам на ръководството това, което ми казахте" - обещах аз. Ръкуваха се с мен и си тръгнаха. Разказах на Георги Йорданов и Драга Михайлова за техните думи, но те казаха: „Нямаме нужда от техните
към текста >>
465.
73. Невена Неделчева
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
се движи самичка до буквите, и то по-бързо. Сестрите веднага се наведоха и започнаха да четат. Чинийката каза: „Попитайте новата сестра, тя не е ли любопитна, не иска ли да поиграе?". Те го прочетоха гласно. Аз отговорих, както си седях: „Не искам, Учителю, знам от сестра Йорданка колко сте се ядосвали за тази игра и сте забранявали да се занимават с тези неща, които са им донесли пакости. Аз никога няма да се занимавам с такива работи. Тогава чинийката пак се раздвижи и ми каза: „Благодаря ти, сестра Радка, от тебе ще стане истинска изпълнителна сестра. Пак ти
благодар
я." Аз също
благодар
их на Учителя за това, което ми каза, гласно, и добавих: „Ще се постарая да бъда." Това, което стана, срази всички присъстващи, не разбрах как изнесоха хартията и сякаш всички онемяха, не можеше да се продължи никакъв разговор, като че свършиха приказките. Тези сеанси се правели при Лулчев, Невена Неделчева била негова много близка... С Драга Михайлова и Невена продължихме да работим заедно. Всеки петък се събирахме в Емилия Михайловска. Един ден съобщиха, че се разболяла по-голямата сестра на Невена - сестра Росинка (те имаха и двама братя). Много скоро след нашата среща Росинка почина, всички бяхме на погребението й. Росинка имаше син инженер, много способен и печелеше добре, затова помагаше много на Невена. Като остана сама, Невена все по-рядко идваше при нас. Един ден Драга ми донесе един тефтер, в който са записани адресите на всички братства в провинцията, и каза: „Ние с Невена ще пишем
към текста >>
466.
77. Георги Йорданов
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
второ и накрая патината. Восъкът е последен. Но първото действие е с телените четки, най-трудната работа, намерете някой да ви ги лъсне предварително. Ще го направите, в това съм сигурен." - Е, да, ще го направим - казах аз, - щом имаме необходимите материали, другото е лесно, ще се справим. Почерпихме се, поприказвахме още малко и накрая ни напълни две торби с всичко, което ни беше необходимо за работата по зодиаците. Попитах го: „Сега, дължим ли нещо?". - „Що за въпрос!" - отвърна той. Благодарихме за всичко и се сбогувахме най-сърдечно. Георги ми каза, като излязохме: „Голяма работа свърши!" Отговорих му: „Щом ни се помага от..., не знам какво да кажа." - „Знам едно - каза Георги - че дотук минахме без пари! Не знам какво щях да правя без тебе, сестра Радка! Ние отдавна разбрахме, че можем да разчитаме на тебе за много неща. Драга винаги ме караше да те извикам и тебе, когато трябваше да ходим някъде." Аз се засмях и отвърнах: „Като при Цветков (директора на Вероизповеданията) ли?". - „Ами, да. Обади ми се по телефона и каза: „Покани сестра Радка, да не мислят, че сме само старци, ами има и млади при нас." Двамата с Георги приготвихме зодиаците, няма да обяснявам как го направих, трудоемко е, но стана, и ги сложиха на съборния ден и сега са там, на мястото
към текста >>
467.
78. Годишният отчет
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
от сърце, - ще ти помогне, но зависи от вас как ще го поискате." - „Ами, ако поискам да имам бебе?". - попита младата жена. Отговорих й: „Има и такива случаи, но зависи дали със силна вяра е искането, трябва да му се помолиш с цялото си сърце и душа, миличко!" След един месец същата рускиня пак дойде и седна до мен, аз бях я забравила. Извади една кутия бонбони и ме черпи: „Това е за вас, вие сте ме забравили, но аз не съм. Направих това, което ми казахте, и сега ще си имам бебе!" - „Иди
благодар
и на Учителя и не го разказвай" - посъветвах я аз. „Много хубаво си й казала, сестра" - добавих след разказа й. По-късно се запознах с градинаря на Руското посолство, той ме помоли да му дам пръчки от нашите рози - да си произведе калеми. Обещах му, че като изрежем през пролетта розите, ще му дадем колкото иска пръчки. Така и стана, дадохме му всичко, което изрязахме. През следващата година ме поканиха да вляза в двора на посолството, за да видя какво са направили. Там, непосредствено до жилищните сгради, имаше два басейна, единият голям - за възрастни, другият по-малък - за деца. Покрай оградата навсякъде бяха направени алпинеуми с калемите от розите, изключително хубави! Явно, този градинар беше и художник! Тогава от външната страна на оградата на посолството навсякъде имаше засадени рози. Пред трамвайната спирка също всичко беше в рози - много беше красиво! Като си замина този посланик, смени се и антуражът му. Сменят се посланиците, сменя се и антуражът. Сега са насадени борове пред
към текста >>
468.
79. Срещата ми с Петър Димков
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
уговорили с братя от провинцията да докарат пак бодлива тел и оградни храсти. Аз от десет години помагам на Невена Неделчева в засаждането на цветя. Един камион овча тор прегоряла ни докараха братята за градината. Правим каквото можем. Сестрите и братята, които са останали, са вече възрастни, едва преживяват с това, което имат. Млади хора не идват, че ги е страх. Аз вече се пенсионирах, затова съм по-смела, пък и знам за кого работя, затова не ме е страх. А Димков ми каза: „Много ти
благодар
я, сестра, че повдигна този въпрос. Още утре ще се обадя в съвета, ще им кажа, че братята от провинцията ще докарат тел и ще почнат да градят градината." След три дена отидох в градината, две сестри ме посрещнаха и казват: „Ела, сестра, да видиш, вчера дойдоха трима тука, размерваха и ще докарат пясък и павета, искали да постелят алеите с мрамор." Но една сестра-поетеса реагирала: „Не, в никакъв случай с мрамор! Ние сме тука по всяко време, това е нашето място. През зимата в студ и дъжд не искаме пързалки, а нашите хора са повече възрастни. Учителя беше скромен, той не е по външния блясък. Павета пб може." Но хората от съвета искали да се срещнат с ръководството. Като разбрах това, щом си отидох у дома, веднага се обадих на брат Георги Йорданов, той имаше телефон. Обеща да отидат с Драга в съвета, така и направили. Архитектът им казал: „За външната ограда имаме архитектурен план, а за вътре, какво вие ще садите, това си е ваша работа." И така, съветът си свърши добре работата, но това е дело
към текста >>
469.
1923 г.
 
- Теофана Савова
му, които ми звучаха като прекрасен концерт, но нещо в мен се бореше с вълните на морето. Сестра ми ме обнадеждаваше, като ми говореше за Страната на слънцето и времето летеше бързо . Животът, който течеше край мен, бе като филм, в който участвувах, без да го разбирам. И може би затова, че беше единствен, многоочакван и неповторим, го обикнах. Моят път беше определен отпреди векове и аз встъпвах в него с голямото съдействие и голямата светлина на Учителя. Колко му
благодар
я сега, когато съм всред цветята в Страната на слънцето! Сега аз съм лице срещу лице с моя любим Учител. Но трябваше да преплувам морето. А той неуморно продължаваше да насочва в новия път своите ученици и последователи, да работи за повдигане на тяхното съзнание съгласно законите на живата природа и според своите необикновени възможности и
към текста >>
470.
С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА
 
- Теофана Савова
със запалените си лампички. Защото тези хора светят! Да му мислят прахът и носителите, и покровителите на праха. Малките лампички стават все повече и по-смели. Те стават в твърде ранен час и поемат пътя към слънчева поляна, отначало по дългите софийски улици, а после през свежата като утрото борова гора. Витоша ги погалва със своя порозовял връх, преди да се обърнат към изтока. А той - жива приказка! Гледат очите и се радват, дишат дробовете и се радват, а душата се моли, и
благодар
и. Нямаше живот за нея досега. Старият живот задоволяваше само очите; да разгледат художествените изложби из града и толкова. Нима в обикновения живот хората виждат красотите на природата? Само хората на изкуството виждат проникновено в природата. Обикновените хора могат само да я гледат през очите на художниците. Щастливи се смятаха тези, които имаха достъп до тях. Досега животът задоволяваше частично дробовете. Дишаше се само в къщи, по улиците и в кафенетата. Нима някой се досещаше, че градините са и за тях? А душата? Кой се досеща за тази царска дъщеря и кой създава условия за нея? Но Учителя е дошъл за нея. Той обича тази дъщеря на Бога и е дошъл да я освободи от робство. И сега, при изгрева на слънцето тя се моли, радва се и
благодар
и. Тя дочаква целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговаря. Росните капки в този момент получават целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговарят. И се превръщат в скъпоценни камъни, блестят с разноцветни багри и превръщат полето в
към текста >>
471.
РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ
 
- Теофана Савова
за комуна освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по вечния Божествен закон на Любовта, на по-нискостоящите братя от нас ние ще дадем по-голяма почит, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: „Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме
благодар
ни той да ни поизмие и погали." И ние, хората, ще носим мъчнотиите с
благодар
ност както краката. Понеже Господ ни погали със Своята Любов, ние можем да пренесем още хиляди страдания и ще кажем: „Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му
благодар
им и ще работим заради Него." И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка! Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея. Ще го накараш най-първо да се приближи към нея на пет крачки, после на четири, на три, на две, и най-после ще го накараш да я бутне с единия си пръст, после да я хване за ушите, да я поглади и най-после да се поразговори с нея. Това са ред опити, които ще минете. Ще турите туй, великото, в себе си и само тогава ще бъдете много смели. А пък иначе ползувайте се от всичко. Сега, като свършите събора, може би аз ще хвърля една малка светлинка как трябва да гледате на нещата,
към текста >>
472.
Сряда, 4 юли
 
- Теофана Савова
Преди тях оттук са минали само няколко души. Но след тях идват други. В 4 часа цялата група е на определеното място и заедно с Учителя се отправят по шосето през с. Драгалевци за Витоша. В този час тя е прекрасна, мени багри и е пленителна както никога досега. Очаква гости. И те пъплят. Вече изкачват полите й и някой нетърпеливо се обръща. Слънцето! Всички се обръщат към изток и снемат почтително шапки. Едно благоговение се чете по лицата, една голяма почит и възторг. Топла
благодар
ствена молитва се излъчва из всяко сърце. Витоша е хубава в полите, хубава е и по склоновете, и по върховете. Но днес тя е по-хубава, защото по нея се изкачва Учителя със своите ученици. Богата Витоша! Богат ден! Богати преживявания и
към текста >>
473.
Събота, 29 август
 
- Теофана Савова
тази енергия." „Зад всяка мисъл седи Господ. Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея." „Въздухът, който е разпилян по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник и Той свети. Тогава излез, посрещни го,
благодар
и, че Господ е изнесъл светлината си. Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвайте се, че Бог е направил тези работи. И ако Бог не беше посадил тези дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст." Гимнастически упражнения. В 7 часа сутринта беседа. * Постепенно гостите се разотиват по домовете, отнасяйки много светлина в умовете, много топлина в сърцата и силна воля за приложение на това, което чуха и разбраха на този
към текста >>
474.
17 март, сряда, 7, 30 часа вечерта
 
- Теофана Савова
доволен от себе си" и се умъчнява от някоя неразрешена задача, но Учителя дава постоянно съответни упражнения за тониране, и той се отправя към тях е вяра, тонира се и отново започва работа. А какви задачи задава животът постоянно на ученика! Учениците на Учителя не са само ученици в училище. Те са ученици навсякъде. Техният Учител е навсякъде. Той всичко вижда, всичко чува. Няма място във вселената, където той да не е. А сега е на земята. Сега е пред тях! Велик Учител! Велики Учителю,
благодар
им!
към текста >>
475.
22 март
 
- Теофана Савова
Учителя ме срещна при гората по пътя за чешмичката и ми каза: - По-топличка да бъде водата. Аз разбрах. За моя деликатен организъм не беше достатъчна само топлината от слънцето. Аз започнах да я позатоплям и на огън. Един ден, когато си бях отишла в града, почувствувах, че губя равновесие. Не можех да ходя. Майка ми и сестра ми бяха на Изгрева, а само моят брат и баща ми бяха там. Пратих да кажат на Учителя. Той казал: - Няма нищо. Голямо свличане е станало. Благословен бъди, Учителю! Благодаря! * Изгрева става все по-интересен и по-интересен. Особено през лятото. Там сме вече на палатки, защото малките къщички са още проект. А имаме посетители, които се интересуват от новите хора, от новия живот, главно от Учителя. В един хубав слънчев ден дойде учител от София със своя клас, с ученичките и учениците си. Интересува се, иска да чуе нещо от Учителя. Насядаха младите хора на поляната и Учителя им заговори: „На вас, младите, ще кажа: Потребна ви е чистота. Чистотата и светлината не са нещо външно, те са вътрешни качества на човека. Те са качества на душата. Ако искате да имате успех в живота си, всякога трябва да бъдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Така разбирам аз чистотата в широк смисъл на думата. Вие, като млади, приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърцето и душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата! Чистотата е израз на съвършения живот. Това е закон. Само съвършеният живот може да бъде чист.
към текста >>
476.
УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
мярката на тоя мащаб кой е най-великият в историята българин: Крум? Симеон? Асен II? Самуил? Св.Кирил? Отец Паисий? Ботев? Стамболов? Ив. Вазов? - Не, нито един от тези. Най-великият българин е бил и е поп Богомил. Той единствен между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение, е внесъл ценен принос в съкровищницата на световната кулутура. Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, Йоан Кръстител на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее. От своя народ,
благодар
ение на лошото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен и забравен. Нещо по-срамно. Англосаксонци величаят Уиклифа, а Швейцария слави Калвина. Германия се горее е Лютера, Чехия, макар католишка, милее и слави Ян Хуса. А България - както еврейството по отношение на Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор поп Богомил. Господа български историци и патриоти, поп Богомил трябва да се възкреси от забвението. Той трябва един ден да има паметник, по-висок от тоя на цар Освободителя. Защото поп Богомил, тоя наш Ян Хус, изгорен върху кладата на византийските клевети, е чест и слава на българското име. * Най-чудното и най-интересното у белите братя е техният Учител Дънов - основател, глава, душа и живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен, с празни ръце, без земни приятели и богатства, той днес, след 25 години труд, се радва на постижения, на които най-ученият му съвременик може да
към текста >>
477.
26 февруари 1927 г.
 
- Теофана Савова
чай и си сварихме топли картошки. Колко беше мил Учителя, когато ни даваше по парченце от предложените нему картофи. Обикновено той режеше картошките на колела, по време на екскурзии, разбира се. Посоляваше резенчето, слагаше му малко чер пипер и така го предлагаше на случаен присъствуващ на неговата трапеза. Незабравимо по вкус остана онова парченце, което получих през тази вечер на Рила. На сутринта, разположени около огъня като в най-луксозната страноприемница, ние пеехме и
благодар
яхме за необикновените и неповторими преживявания тук, когато внезапно се чу шум от коне. Някой каза: „Негово Величество". И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха. И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя. Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща: - Вие сте свободни, а аз! Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар." Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като
към текста >>
478.
1927 г. ЕДНО УТРО
 
- Теофана Савова
празник. Чучулигата извиваше дивна песен. Тя сякаш се радваше на дивната панорама, която утрото разкриваше пред ранобудните. Панорамата растеше в багри и хубост... Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните трептяха с мировия трепет. Те бяха направили вече утринните упражнения и вдъхнали от свежия въздух на ранното утро. Сега те чакаха царския син. Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна. Величествен химн на красота,
благодар
ност и очарование затрептя във всяка клетка. Красотата разкриваше своето величие, музиката - своите тайни, Любовта - своето безсмъртие... Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет... Слънцето наметна лъчезарната си пелерина и тържествено пое по своя път. Работа очакваше вече всички. Делникът приближаваше и подбуждаше към активност. На групи ранобудните братя и сестри напуснаха красивата поляна. С радост те ще работят и в днешния ден. С радост ще се подготвят за утрешния празник. * Неуморим е нашият Учител. Ние сме на чешмата, която е в полето на юг от Изгрева, само на няколко метра от края на боровата гора. От известно време тя ни дава от своите бистри води и ние сме
благодар
ни. Но единствено Учителя знае да
благодар
и. Той разхубави мястото наоколо. Ние го почистихме, а пък самата чешмичка със слънчево коритце направиха братята. То беше празник! С Учителя винаги е празник! * Имаме си салон за беседи! Само за няколко предсъборни дни братя и сестри от София и от провинцията изградиха
към текста >>
479.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА
 
- Теофана Савова
дали очите ви са отворени или не, ще ви кажа какво ще бъде това, което е по-хубаво от искането. През тази година искам от вас три неща: да хлопате, да търсите и да искате. Не искам нито един от вас само да се моли. И тъй, желая всички Божии благости да ви посетят тази година и да внесат мир и радост в душите ви!" А едновременно с това хубаво пожелание от нашия благ Учител отвън салютите известиха пристигането на новата 1928 година. Всички поздравихме Учителя е целуване на ръка,
благодар
ихме му и много радостно се поздравихме помежду си. * Отново започнаха беседите, бликащ извор на Мъдрост, Истина и Любов. Пишем старателно в тетрадките великата мъдрост на вековете: „На каквото и стъпало на развитие да е човек, трябва да коригира своите възгледи, даже и да е божество". „Да любиш някого, значи да спомагаш за развитието на неговите хубави мисли, чувства, идеи. А да възпитаваш, значи да отстраняваш неблагоприятните условия". „Да бъде човек чист, той трябва да бъде такъв и в сън, и в будно състояние". * Ние пишем великата мъдрост на вековете, мислим и пишем великото знание в умовете, в сърцата и в душите си и не забелязваме как лети времето. Измина страхотната зима. Докато премина разстоянието от ул. „20 април" до ул. „Оборище", краката ми премръзваха. Цял един час в път. Но нищо. Беседата възстановява моето добро разположение. Ето и пролетта наближава. Още е доста студено, но на Изгрева ние ще празнуваме първа пролет. Нали си имаме салон. Вече е завършен - с хубави големи
към текста >>
480.
ВРЪЗКА С БОГА
 
- Теофана Савова
Какво виждаме обаче? Достатъчно е синът или дъщерята да не изпълнят желанията на родителите си и те изменят своята любов към тях. Значи любовта на майката и бащата към децата се изменя; също тъй се изменя любовта на децата към техните родители. Гледате някое малко дете прегръща майка си, радва й се, не може без нея, но колкото повече расте, любовта към майка му охлажда и когато това дете порасне, стане голям момък, той казва на майка си: „Ти повече не ми трябваш. Аз ти
благодар
я за всичко, което направи за мене. Отсега нататък аз ще правя същото за друга някоя". Това са специфични прояви на Любовта, но човекът не е в тях. Това състояние на човека е отчасти подобно на състоянието, в което се намират рибите. Една риба снася хиляди яйца и ги оставя на произвола на съдбата. Тя не се грижи повечеза тях. За кое по-рано да се погрижи? Има ли рибата любов към тия хиляди яйца? Следователно, когато някоя майка не обича своя син, тя атавистически преживява състоянието на рибата. Тази любов е рибешка. Наблюдавайте някой сом, движи се из водата, мърда мустаците си, дано улови някоя жертва, да я глътне. През тази година от всички се иска правилна философия на съзнанието. За да оправят хората работите си, кога и да е, все трябва да дойде една година, подобна на 1929, чиито сбор от цифрите да даде числото 21, или обратното на него - 12. Все трябва да дойде една година, която да съдържа две деветорки. Какво е значението на цифрите, които образуват 1929 година? - Числото 1, т. е.
към текста >>
481.
ДНИ НА РАДОСТ И ПОДЕМ
 
- Теофана Савова
И ПОДЕМ Велики Учителю! Ежеминутно расте Вашето величие пред нас. Ежеминутно откриваме под скромните обвивки скъпоценните замисли. Ежеминутно чувствуваме Вашата Бащинска грижа и за неща, за които ние не се и досещаме дори. Вие се грижите и за нашата прехрана. Вие ни подсещате да искаме и материални условия, за да бъдем спокойни като ученици във Вашия велик университет и да учим. Колко Ви
благодар
им! Да се реализира Вашата покана към нас, и нашата покана да се реализира - да имаме нашите материални условия, при които спокойно да учим и работим за Великото ти дело, Учителю благ, сега и всякога, през всичките векове! Целуваме Вашата божествена ръка - Теофана, Мара, Тодорка, Петър-Асен, Сава. И всички, които Си избрал, да се наричат начатък на Твоята слава и величие. 7, 8, 9, 10 юли 1929 г., София, Изгрев Прекрасен, Младежкият събор се състоя в течение на тези 4 дни. Беше открит с музика, песни и стихове. Изслушахме хубаво слово от Учителя, реферати и изказвания. Братските и сестрински чувства го направиха незабравим. Скъпи Учителю,
благодар
им на Бога за всичко, което получихме през тези дни,
благодар
им и на
към текста >>
482.
ЖИВОТЪТ
 
- Теофана Савова
ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме
благодар
ни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме! 20 юли Събуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила. Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща. Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли". Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да
към текста >>
483.
ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ'
 
- Теофана Савова
Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път. Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа. Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам
благодар
ствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа! На Любовта, като
благодар
ствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа. 21 септември Първо Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София -
към текста >>
484.
И ДНЕС
 
- Теофана Савова
които очакваха с трепет първия лъч. - Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните, на възхитените от чудната гледка, пулсираха в хармония с мировия трепет. Наредени в стройни редици на поляната, братята и сестрите бяха направили утринните упражнения, бяха вдъхнали от свежестта на ранна пролет. - И сега чакаха царския син. Той мина през сребърните воали, блесна и озари сърцата на очакващите го. - Величествен химн, красота, вплетена в дивни акорди на
благодар
ност и очарование затрептяха във всяка клетка. Красотата разкриваше своето величие, музиката -своите тайни, Любовта - своето безсмъртие. Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет и Слънцето пое тържествено по всекидневния си път. Работа вече очакваше всички. Делникът на деня приближаваше и изискваше дължимото от всички. Ранобудните напуснаха красивата поляна. Те са готови да се молят, да се учат и работят с радост в днешния ден. И отсега се подготвят, за да участват в утрешния празник. 12 август, сряда, 8,20 часа сутринта Мъгли обгръщаха планината и летния ни лагер при Седемте езера. Решихме да си тръгнем рано тази сутрин. Малко след изгрева на слънцето светлината посети високите върхове и обагри морето от облаци, които се бяха сгъстили под нас през нощта. Слънчевата панорама над 2300 м надморска височина беше величествена. Почувствахме непреодолим копнеж да останем още в планината, да се пречистим в нейната чистота, очаровани от неземните й красоти. Възторгът събуждаше тъга по
към текста >>
485.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ
 
- Теофана Савова
приятна е сега светлината, която излъчва всеки от нас. Красиво съзвездие затрептя над нас. 1933 г. (година на свободата) Моята сестра ми каза: „Аз съм при вас, хубави цветя, в страната на слънцето! При вас съм..." Аз видях как моето тяло се разпръсна на милиони части, как моите клетки избягваха ужасени от събитията, които преживях през последните две години. Видях и как в един миг Учителя ги събра наново - заради Господа. Заради Господа аз съм при цветята в страната на слънцето. Благодаря. Благодаря, Учителю благи, за великата ти милост. 1 януари, 5 ч. сутринта Новогодишна беседа. Беседата се слива с редовното неделно слово от 5 часа, което наричаме утринно слово. Следват шестте упражнения. Нищо, че е студено, че поляната е покрита със сняг. Витоша е бяла и с току-що зарозовяла диадема. Ние правим нашите гимнастически упражнения, след което се връщаме в салона при топлата печка. Честитим си Новата година и отправяме най-хубави послания към света. После идва ред да се зададат въпроси върху чутото. Учителя е мил и празничен. Ще запитате може би какво значи празничен? - Трябва да се види. Вече минава 7,30 часа. След кратка почивка трябва да закусим и да сме готови за втората неделна беседа от 10 часа. Пристигат братя и сестри, които не са могли да присъствуват на новогодишната беседа и на утринното слово. Времето е студено, шосето е покрито със сняг, а гората е непроходима. Дърветата са приказно красиви в своя новогодишен тоалет. Отиваме в обедната. Вече имаме прекрасни общи
към текста >>
486.
РАБОТАТА НА УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
10 октомври „Някой път виждам, че вашите работи са объркани. Какво правя тогава? Вземам цигулката и започвам да свиря такива парчета, които оправят обърканите работи на хората. Някога оправям обърканите ви работи с наглеждане на плодните дървета или с чукане на камъни." Да, ние сме виждали това. Веднаж казаха на Учителя, че един брат е болен психически. Учителя взе едно длето и поправи прозореца на салона. В същото време братът пристигна и започна да
благодар
и на Учителя, че е вече здрав. Друг път аз се оплаках на моя благ Учител от едно лошо държание на един стар брат. Учителя взе едно ножче и отидохме при розите. Наведе се, изряза няколко сухи клончета и работата се оправи. Когато се връщах у дома, видях, че улицата беше изметена и изчистена. Това, което изхвърляше братът на тази улица, не се
към текста >>
487.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
ли тука да бъде така." И притури нова дума. - „Може" - отговори Учителя. И направиха поправката. Не извадиха като че ли дума от текста, но нещо живо отрязаха от мене. Друг брат и друга сестра направиха поправки и аз се почувствах нарязана и болна. Чувствах скръб пред голямата радост на всички. Велики Учителю! Ти винаги ми показваш своята скръб и своето преживяване от това, което правят с песните и беседите. Сега зная как ти действуват тези корекции, против които винаги съм се борила. Благодаря за великото ти знание. А на една сестра си казал: „Чувствам, че ме режат, когато коригират". 10 октомври Няколко дена сестри и братя работят в салона. Колоната, която е пред западната врата, се преустроява. Иззидана с тухли и вар, до вчера тя бе с грапави стени и ръбове. Днес колоната е от чист мрамор, излъскана и с коронка на главата! Тя е забравила острото длето и ударите с тежкия чук. Сградата се крепи на нея! 25 октомври Из словото: „Бог е най-голямото число, което не може да се изрази. Следователно, когато отиваш при Него, веднага можеш да вземеш. Туй, от което можеш да вземеш най-много, то не може да се определи. То е Бог, Той е отвътре и отвън, Той е навсякъде." 12 ноември Песен на неразбраната скръб. Около пианото много често е оживено. Учителя дава нова песен или поканва някой гост, да му се покаже даденото от предните дни. Някой път слиза бързо отгоре, влиза в салона, сяда и започва да свири на пианото. Епохални събития! Чрез музиката Учителя говори на света, оправя забъркани
към текста >>
488.
Писмо на Братското издателство
 
- Теофана Савова
лекциите и занапред. Поради това ние отправяме апел към всички Ви да подкрепяте тази тъй назряла и тъй необходима инициатива, като си набавяте издаваните лекции. По този начин ще се създаде един постоянен приход, осигуряващ всяко последующо издание. Във връзка с това добре би било да направите списък с имената на ония братя и сестри, които обещават да си купуват младежките лекции, и според техния брой да ни съобщите по колко екземпляра да ви се изпращат. Трябва да изкажем
благодар
ността на братята и сестрите от общия клас за голямата им готовност, с която подкрепиха чрез волни пожертвувания издаването на първото томче. Това ни дава увереността да мислим, че и занапред ще можем да разчитаме на тяхното съдействие, както и това на всички, които ратуват за делото на Учителя. С поздрав: за младежкия клас - Братското издателство София, 9. VI. 1934
към текста >>
489.
ИЗ РАЗГОВОРИТЕ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
не прави грешки. Единственото нещо, което не прави грешки, е любовта. Един брат запита: „Кое е основното качество на Любовта?" Учителя каза: Да желаете доброто на другите толкова, колкото на себе си.Ти не искаш да се помириш с някого. Но представи си, че този, с когото не искаш да се помириш, ще стане пръв министър на България. Да се родиш значи да хванеш Божествената светлина и да я задържиш за себе си. А пък в тая Божествена светлина е скрита една Божествена душа, която ще ти
благодар
и. Ако вие слугувате на Бога, какво има да се плашите? Бог е неизменяем. Всички сме осигурени. Преди да направиш нещо, не говори за него. След като го направиш, да го знаят, като го видят. Когато дойдат в тебе изкушенията, кажи си: - Ще служа на Бога, нищо повече! Вашите молитви, макар и да не са съвършени, Светлите ангелски същества ги приемат, преработват ги и ги пращат към Бога преработени и след това ви ги връщат. Та молете се, както знаете. Каквото родим, невидимият свят го преработва и после ни го възвръща. 19 април (Резюме на беседите в този ден) Божията Любов е подквасата на човешката любов. Божията Любов в началото дава най-малкото, а в края дава най-голямото. Любовта е необходима за здравословното състояние. Тя е първият елемент за здравословното състояние. Ако не приемеш най-малкия елемент на Божествената любов, не можеш да бъдеш здрав. Божествената любов ще те освободи от болестите, от сиромашията, от невежеството. Любовта издържа на всички изпити. Единствената сила, която
към текста >>
490.
УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
 
- Теофана Савова
под зоркото око на Любовта. Сега аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в духовния свят. Когато се намирате в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. Дали вярвате в това, или не вярвате, не е важно. Ако е верно, за моя сметка остава, аз печеля; ако не е верно, ще
благодар
ите, че съм ви дал едно богато угощение. * „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето. Каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Какво ще вържете на земята? Ще вържете вашето безверие, безнадеждие и безлюбие на земята, за да бъдат вързани и на небето. Какво трябва да развържете на земята? Развържете вярата, надеждата и любовта на земята, за да бъдат развързани и на небето. Пожелавам ви сега като българи да бъдете образец на всички народи. Какво представят българите? Те не са нито избраниците на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присъстват на царската вечеря, под различни предлози: че си купили ниви и ги засели, че воловите си опитвали, че се женили. Когато званите се отказаха от поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слепи да ги облека в нови премени, да седнат с мене заедно на трапезата." Това са българите. Хроми и сакати са те за греха, за престъпленията. Слепи са за
към текста >>
491.
ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ
 
- Теофана Савова
които събрах, се убедих, че там има най-благоприятни условия за ученичество. Най-добрата гимназия и най-добрата гостилница. Действително и най-добрата гимназия би останала без ученици и най-добрата гостилница - без клиенти, ако учениците от гимназията не бяха клиенти на гостилницата, и ако клиентите на гостилницата не бяха ученици в гимназията. Половината от нашата работа е намалена. При тези благоприятни условия, които ни се дават, на нас остава само другата половина - да учим. Благодаря. Друго нищо не мога да кажа, освен да
благодар
я. Вярвайки, че ще бъда записана в числото на вашите клиенти, оставам с най-голямо уважение към Вас Теофана Савова * 5 май Размишление върху добрите придобивки. 10 май Размишления върху силата на живота. 17 май Размишление върху жизнените сокове в природата. 6 юни Размишление върху стиха „Пътят на праведния е като на зазоряване." 20 юли Мото: В Божията любов, в Божия Дух има живот. Само Божията Любов носи пълния живот. 2 август Изобилието на Божиите блага носи живота. 7 август Размишление върху светлината. (Дадено в Общия окултен клас.) 30 август Само Божията Любов дава смисъла на живота. Размишление върху „ Закони на здравето ". Размишление върху „ Служенето ". 13 септември Размишление върху „ Правдата". Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват в нас. 25 декември Божията Любов да бъде с нас. (Дадено в Общия окултен клас.) 1930 г. 7 март Божията Любов носи пълния живот. 2 април Проявената Божия Любов носи пълния живот. 4 април
към текста >>
492.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
да дойдете. - И ние ли? - запитаха мнозина. Учителя се усмихна. - Много е слънчево! - възкликнаха младежите. Една сестра предложи на Учителя да смени обувките си с домашни. Втора му съобщи, че някой го е търсил. Трета му каза, че един брат иска да се срещне с него. Някой с неохота се канеха да си тръгнат. Сигурно бяха отложили сутрешната си работа, та да посветят повече време за Учителя. Като забеляза това, той се усмихна и каза: - Можете да останете за обяда, рекох! - Да, Учителю, много
благодар
им! - отговориха поканените и бързо забравиха дребните си домашни грижи. Колко е приятно и интересно да бъдеш с всички на общата братска трапеза. * След като обърна достатъчно внимание на гостите, Учителя прояви особен интерес към всичко, което бе станало в негово отсъствие. Една сестра пое палтото и шапката му, друга - бастона му, и той влезе в стаята си. - Има си работа, а и трябва да си поотпочине -каза един брат. Тогава мнозина се отдалечиха от вратата му, за да не го смущават с приказките си. Доколко и как си почива Учителя, не беше известно. Но знаехме, че не обича да го чака някой, който търси помощ или съвет. Няколко минути по-късно излезе от стаята си и запита: - Къде е сестрата? Жената, която го бе очаквала с нетърпение, се представи. Учителя й подаде ръка за добре дошла, след което влязоха в приемната. Стаята, която служеше за приемна, бе малка и съвсем скромно мебелирана. В нея имаше само няколко обикновени стола и една масичка. Учителя покани сестрата да седне, след което и
към текста >>
493.
ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
възникващи лични или колективни желания. Приятно ни беше, когато работите стават при наличие на хармония между нас. Но на практика не всичко протичаше гладко и безпроблемно. Учихме се да уповаваме не само на Учителя, но и на собствените си сили и възможности. И с радост посрещахме благодатния дъжд, който освежава тревите, ободрява дръвчетата, обновява духа и изчиства мислите. Природните стихии, силните ветрове и поройните дъждове ни учеха да бъдем по-търпеливи и да
благодар
им за всичко; напомняха ни, че над всичко е Бог. * Знанието на Учителя има космически измерения. Той не открива свещените тайни на онези, които няма да ги разберат и опазят. Необразованите хора го приемат по един начин, учените по друг, а той трябва да говори на всички: на слабо образовани и на просветени, на добри и на лоши, на приятели и на неприятели. И затова той изнасяше лекциите си според законите на мъдростта и свободата, та всеки да вземе от знанието онова, което любовта му към тези Божествени закони позволява. Учителя е сигурен в знанието си. То е проверено и изпитано многократно. Когато лекува по чудодеен начин или минава през затворени врати и стени, то е с единствената цел да покаже на учениците си, че в природата има сили, които той познава и владее, да ги подтикне към учение и работа. Защото тези възможности могат да станат достояние и на учениците му, на всеки, който приема словото му и го прилага в живота си. Той казва: „ Това е учението на Духа. Аз говоря в алегоричен смисъл.
към текста >>
494.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
се съберат отново в салона. Придружен от няколко братя и сестри, Учителя се отправи към бялата къща. Пред вратата на стаята му една сестра се обърна към него с думите: - Учителю, простудила съм се и имам главоболие, цялата съм разстроена. Очевидно случаят не беше тежък, но тя получи необходимите напътствия: - Топла вода, рекох. Няколко чаши топла вода на глътки — с чаена лъжичка. Нали знаете! И вечер да си измивате краката под колената с топла вода, без да ги киснете. Сестрата
благодар
и и се оттегли, а Учителя влезе в стаята си. Както често се случваше, двете сестри като ангели хранители се изправиха пред вратата на стаята му с намерение да не напуснат поста си, докато не се уверят, че е завършил закуската си. Малко по-късно един брат с изписана тревога на лицето се приближи и почука на вратата. Вратата на Любовта се отвори широко. Учителя го посрещна и с внимание го изслуша. Имаше тежко болен в семейството му, а той бе силно разтревожен и не знаеше какво да прави. - Очистително - каза Учителя - първо да се освободят червата от утайките. - А какво да яде, Учителю? - Може топли картофки - отговори стопанинът на гостоприемния дом. Междувременно на вратата потропаха за съвет още двама. Така времето мина незабелязано, а Учителя трябваше да се подготви за втората си неделна беседа. Салонът беше препълнен с хора. Тази беседа не бе предназначена единствено за ученици и затова между слушателите се допускаха и гости. „Звездата на Изгрева" също беше между слушателите, но малцина
към текста >>
495.
ОКУЛТНАТА МУЗИКА И УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
с една сестра, когато Учителя дойде. Приятно изненадани, ние го поздравихме. Тази вечер обаче той беше в особено настроение. Без да се бави, седна пред пианото и започна да свири и пее: „Работи прилежно, учи усърдно, ставай рано, говори ти сладко, мисли право." Привлечени от мелодията някои се спират отвън и слушат изпълнението. Двама братя влязоха и тихо се приобщиха към публиката. Учителя ни погледна, усмихна се сърдечно и продължи да пее: „Нивата ми тази година роди много. Ще се на
благодар
я на Бога, че имаме една щастлива година. Хамбарът е пълен, децата ми са облечени -слава на Бога." Колко е мил той в тия вечери, колко е естествен и силен в тези мигове на вдъхновение. Възхищението и обичта ни са безгранични. След това Учителя дойде при нас и, докато ни говореше, в салона влязоха и други, та кръгът от слушатели значително нарастна. Тези вечери бяха като свещен дар за нас. Тръгнахме си за вкъщи едва в полунощ. 27 ноември Музикална вечер В салона пак е оживено. Учителя е там с десетина братя и сестри. Асен свири на пианото, а Катя пее. Минаващите наблизо слушат нова песен. - За първи път се изпълнява. Кога ли е дадена? -се питат мнозина и влизат в салона, за да я чуят. Мелодията и думите рисуват една идилична картина: ,,А бре, синко! Знаеш ли що съседи за тебе говорят? - Че си стадото в планината оставял и вечер си се връщал моми по седенки да срещаш. Моми, що седенки палят, но и развалят. Мома се, синко, вечер не избира." - Много хубава песен, Учителю - не сдържат възхищението
към текста >>
496.
НА ПОСТ ПРЕД ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
моите родители - Тодорка и Сава - възникнала през една много далечна епоха, която човешката памет не познава. Настоящото й проявление е създало много благоприятни условия, за да наследя от моите родители сърце, което да служи като добър проводник на Божията Любов. Сестра ми Мара има специално отношение към мен - тя ме крепи в живота, докато моят брат Петър-Асен създава необходимите за мен добри условия. На тях, на моите невидими ръководители и покровители, и най вече на Учителя
благодар
я за всичко, което направиха за мен. Бог да ги възнагради през вековете! Най-хубавата музика, която е звучала под небето, имахме щастието да слушаме на „ Изгрева" в началото на двадесетия век. Вдъхновителят и диригентът на тази музика беше ти, Учителю. С Божията помощ ти създаде условията, необходими за изпълнението на един величествен концерт, в който години наред слушахме хармонията на небесните сфери. Бъди
към текста >>
497.
ИЗГРЕВЧАНИ
 
- Теофана Савова
и други зеленчуци. - Брат Ради, къде си? - обажда се другата дежурна. - Огънят не е запален. - Ей сега! - откликва Ради. И много скоро ще го видите на вратата със съчки, добри подпалки и всичко необходимо за целта. Ако почакате малко, ще чуете говора на пламъците в огнището: „Ради, Ради!" Пристига още една дежурна и всички запяват песен. Ради намества казана на огъня, пооглежда се за още работа в кухнята и, като не намира, пита: - Ще ви трябва ли още нещо? - Бог да те благослови! Благодарим, но всичко си имаме - отговаря дежурната. След като е изпълнил дълга си в кухнята, Ради излиза. Оттук нататък никой вече не може да го намери. - Той е отишъл в града. Ще го видите едва на обед в трапезарията или някъде в градината - по всяко време. Сега брат Ради е на около петдесет години - едър и здрав българин, работлив и много услужлив. Дошъл на Изгрева преди около 20 години, за да слуша словото на Учителя. Напуснал родния си край със съзнанието, че ще служи на Божието дело, на Учителя. Както разбирал учението, така го и прилагал. И с годините ставаше все по-мил, по-работлив и по-отзивчив. С какво хубаво чувство произнасяше Учителя неговото име. - Ради, какво ще посеем в тази нива? - ще го запита той. - Каквото кажете, Учителю - отговаря Ради. И в сърцето му прелива от блаженство и радост, от благоговение пред неговия учител. Щастлив е Ради. Той избра най-доброто служене, което винаги носи вдъхновение - служенето с любов. * Когато дошъл за първи път в София и вървял по улиците на
към текста >>
498.
УРОЦИИ ИЗПИТИ
 
- Теофана Савова
някои добри приятели и об- мени мисли. В него се таи надеждата, че там ще се освободи от колебанието, което го измъчва от няколко дена така, че вече започва да губи интерес към професията си. Пред входната врата на салона той се спира, а там Учителя има разговор с група ученици, негови познати и приятели. Случайно ли е, че в този момент Учителя каза: „Дойде ли някакво добро желание в сърцето ви, веднага пристъпете към реализирането му." Изненадан и смутен, занаятчията не знае как да
благодар
и на Учителя. А той го поглежда и благо му се усмихва. * Някой е скътал повечко пари, натрупал е богатство и размишлява върху стиха, в който е казано: „По скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Божие." Какво да прави? - Нима може да отнесе богатството си в онзи свят. Трудно му е да бъде ученик, да изпълнява Божиите повеления, да има мир в душата си. Защото Учителя е казал: „ Колкото и да говорите на богатия за Бога, докато касата му е пълна, той е готов да вярва в Бога, да го признава. Изпразни ли се касата му, той изгубва вярата си." * Един ученик прави ограда и се сърди на съседа си, че е навлязал няколко сантиметра в неговия двор. Работата може да стигне и до съд. Но си спомня думите на Учителя: „Земята е на Господа." И решава да махне оградата, да живее в мир и разбирателство със съседа си. * Понякога Учителя мълчи, не говори по въпроси, който ни вълнуват. Ученикът трябва сам да намери отговора. Мълчанието на Учителя говори, тревожи и събужда скрити
към текста >>
499.
ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО
 
- Теофана Савова
след което започна словото си. Топлината в гласа му, здравият смисъл на думите и силата на идеите пренесоха слушателите в един далечен, но реален свят, който те не познаваха. Те поглъщаха жадно всяка негова дума - изправен пред тях духът говореше на душата. Небесният Отец бе излъчил от селенията си един светъл дух, един голям светия, облякъл го бе в човешка форма, за да приемат хората Любовта Му. „Звездата на Изгрева" знаеше това и в този миг се почувства безкрайно щастлива и
благодар
на за мисията, която изпълняваше на Земята. След беседата хората се раздвижиха. Учителя бе станал и чакаше. След малко той се обърна към близкостоящия брат Симеон и каза: „Отче наш!" След молитвата той поздрави и излезе от салона, а заедно с него и множеството излезе вън и се отправи към поляната. Тогава Учителя се отдели от тях и се качи в стаята си, за да остави книгите, които носеше със себе си - томче беседи и песнарка. След това отново излезе. Сега всички бяха на обширната поляна. Утринният въздух ги освежи, а първите лъчи на слънцето озариха лицата им. Тук те приеха благословение от духа на природата. Преди да се завърне в небесните си покои, „Звездата на Изгрева" погледна към поляната и каза: „Бъдете благословени от Бога, озарени от изгрева на Любовта, служители на истината!" Хората на поляната вече се подготвяха за нови преживявания. Въпреки големия брой присъстващи младежи, възрастни хора и деца спонтанно всеки бързо намираше своето място с изглед към възхождащото слънце. По този
към текста >>
500.
ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ
 
- Теофана Савова
Мелодиите, които ни даваше, бяха музикални упражнения, необходими за духовното ни развитие. И сега той остана с нас, докато изпеем и последната песен. Междувременно съобщиха, че един мъж е дошъл от града и желае да бъде приет. Учителя стана, поздрави ни с братския поздрав и излезе. Няколко сестри го последваха. И днес в пет часа той ни изнесе лекция, а след това беше с нас за утринните упражнения. В часовете преди обяд прие голям брой посетители. И ето, че сега пак имаше посетител. Благодарност изпълва душите ни за непрестанните грижи, които полага за нас. Бог да го крепи, за да бъде все така силен и
към текста >>
501.
ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА
 
- Теофана Савова
се приберат, деликатно загатнаха, че е време да тръгваме, като поискаха да узнаят колко е часът. Учителя не закъсня да ни подкани: - Може да се приготовлявате, рекох. Не ни оставаше друго, освен да сложим раниците на гръб и да потеглим за „Изгрева". Елате с нас на екскурзия, за да видите как Учителя се завръща на „Изгрева". Онези, които са намерили смисъла на живота си в Учението, го очакват. - Добре дошъл, Учителю! - ще каже някой. - Хубаво ли беше времето? - ще запита друг. - Благодаря, хубаво беше - отговаря Учителя. И всички искат да го поздравят, да му целунат ръка и да получат подаръх от днешния празник - сила от планината. Ангелската картофена супа побърза да ни покани в малкия салон, където празничният ден на волята завърши в сърдечна и топла
към текста >>
502.
ПОСЕЩЕНИЯ В ДЕНЯ НА СВЕТЛИНАТА
 
- Теофана Савова
на ла — тъмносиния, а на си - виолетовия. В този момент влезе нов посетител и разговорът по тази тема бе преустановен. Посещенията за деня вече бяха приключили и Учителя тръгна към горницата, когато една сестра го срещна и доста смутена му разказа за някаква неприятност, която току-що бе преживяла. След като я изслуша с търпението и спокойствието на светия, той каза: - Като се скараш с добрия, ще станеш лош. Като се скараш с лошия, ще станеш добър. Като чу тези думи и
благодар
и, жената се отдалечи. Навярно още тази вечер щеше да разбере дали е загубила нещо от добротата си или е станала по-добра. А пък аз си помислих, че за нищо на света не бих допуснала сянка на съмнение да мине между мен и светлия лик на моя духовен
към текста >>
503.
БЕЛИ ГОСТИ
 
- Теофана Савова
с големи кошници. Това лято на гости ни дойдоха французи. Дойдоха не само с умовете и сърцата си, но и с някакви апарати, та повечко да си отнесат във Франция. Пиша ти в палатката си, ти знаеш къде е. Отвън някой пее и записват песента на грамофон. Гостите възнамеряват да запишат повече песни от Учителя и да получат повече от живото слово. Някои искали да изучават български език, за да превеждат беседите. Мисля си, Мери, не отиде ли най-първо при французите културата на богомилите. Благодарение на това дойде Възраждането, но не като българска култура. Може би ще попиташ, защо ти казвам това? -Защото в този момент българската ми кръв се бунтува. Не ще ли изпуснем ние „новото" и после да го получим под чуждо име отвън? Дано да не стане така. Новото е в България и, който го вземе, трябва да знае, че го взема от България - от Учителя. Учението е живо дело!
към текста >>
504.
РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО
 
- Теофана Савова
и молитвата „Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. Учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: „ Учителю, научи ни да се молим!"Христос им отговори: „ Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи." Те не знаеха да се молят, но имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа." * „Красиво нещо е молитвата! Няма по-красиво нещо от нея, от общението с Бога. Благодарение на молитвата човек става проводник на възвишените сили и благодатните средства, чрез които се крепи целият човешки род. Благодарение на молитвата душата си доставя вътрешната духовна храна, от която се нуждае. Благодарение на молитвата тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове." * В молитвата вие ще укрепнете. Да се молите, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само така се повдига и облагородява човешкото сърце. Не говоря за външната страна на молитвата, в която взема участие само езикът, но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога — висшата Любов." * „За да покаже, че обича, човек трябва да учи. Който се учи, той има любов. Който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението." * „Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да каже : „ Аз трябва да мисля като Бога. Трябва да обичам тъй, както Той обича. Защо? Защото
към текста >>
505.
ИНТУИЦИЯ
 
- Теофана Савова
да постъпи с него. Каже ли й нещо отвътре да не го безпокои, тя не трябва да го пита нищо, за да се предотвратят всякакви бури. Щом равновесието му се върне, тя може да го пита, каквото иска. Това трябва да спазват и децата към родителите си, и родителите към децата си." Очевидно тези мисли касаеха живота на мнозина от присъстващите, затова запитаха: - Как се изявява сегашният човек? - Понеже е изложен на различни влияния, добри и лоши, често човек се изявява така, както сам не желае,
благодар
ение на което нарушава своя вътрешен мир, както и мира на своите близки. Една сестра пристигна и свенливо, смирено и с обич целуна ръка на Учителя. Един свещен миг, но изворът не спря да дава с любов. Словото тече и дава на всички любов, живот, светлина, мир и
към текста >>
506.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
нарежда веднага да извикат Любомир Лулчев. Лулчев пристига, козирува по военному и казва:"На вашите заповеди, Учителю!" Учителя му обяснява: "Нашият брат Стефан е в голяма опасност, осъден е от ВМРО на разстрел. Отстрани тази опасност от главата му." Лулчев отговаря: "Слушам, Учителю", козирува и веднага тръгва за София. Той познава почти цялото ръководство на ВМРО, среща се с него и ги убеждава да простят на митрополит Стефан. След този разговор ВМРО престава да безпокои митрополита. От
благодар
ност Стефан става голям приятел на македонците, евреите и тяхната справедлива кауза. Започва и усилено да чете и Словото на Учителя. Германия упражнява силен натиск върху българското правителство да включи България в Тристранния пакт. На 15 октомври 1940г. английският посланик Рендел предлага на българското правителство да запази своя неутралитет. Филов нищо не отговаря на предложението му. На другият ден 16 октомври 1940г. Германия предлага на България незабавно да се включи в Тристранния пакт. Този въпрос върви много бавно и мудно и германците изпращат нов посланик, Бекерле, който на 12 декември 1940 г. отива три пъти при Филов с настоятелно искане- правителството да изпълни задълженията си към оста, т.е. България да влезе в Тристранния пакт. Пак под силния натиск на Германия, Филов внася на 24 декември 1940 г. ЗЗД пред 25-ото ОНС. Този закон предизвиква бурни дебати и много опозиционни депутати, даже и симпатизиращият на Германия Александър Цанков, са против него. ЗЗД нарушава чл.57 от
към текста >>
507.
1. ПРЕДГОВОР
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Гавраил Величков, Влад Пашов, Стамат Михайлов, Петър Филипов, Ангел Гунев, Георги Куртев, Гради Колев, Темелко Стефанов, Петър Киров, Йорданка Жекова, Йотка Младенова, Мария Златева и много други братя и сестри, взели дейно участие в братския живот по време на физическото пребиваване на Учителя в България. В някои случаи, за да няма повторение, съм ползвал като справочник томовете на Вергилий Кръстев „Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее" и му изказвам своята
благодар
ност за голямата работа, която върши в братството. Дълго време след заминаването на Учителя от този свят учените на човечеството ще пишат и говорят за този Светъл Дух, посетил Земята, докато проучат идеите му и започнат да ги прилагат.Тогава те ще го намерят в Словото му и ще го познаят. В изложените в книгата случки будният ум на читателя може да намери много отговори на изникнали в съзнанието въпроси и да намери онова, за което душата му копнее и приеме най-подходящото за своето развитие. Бог е отворил широко вратите за новия живот и очаква будните човешки души да дойдат, приемат, проучат и приложат Неговото Велико Слово. То е живот, сила, знание и светлина, която ще изведе човечеството от тъмната нощ на егоизма, безлюбието и последните борби за надмощие към света на хармонията, Братството, Любовта и единомислието — залог на една велика духовна култура. Нека всяка душа приеме от тази светлина, това, което й е определено, и се подготви да влезе като добър работник в новата шеста раса на
към текста >>
508.
2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
на постоянните им усилия за правилно развитие на човечеството. Те са навсякъде, във всяка страна и управление и дирижират разумния човешки стремеж за изпълнение на Волята Божия. Това са Белите братя, членове на велика „правова държава", носители на чист и изряден живот, велика любов, пълно безкористие, вън от покварения човешки порядък. Техните велики усилия ще дадат своите плодотворни резултати и Земята ще стане рай. Хората ще станат братя и сестри — носители на мир, хармония и
благодар
ност. Пречката за по-бързото и правилно развитие на човечеството е противоположната ложа на черното братство, съставено от интелигентни същества, носители на егоизма, гордостта, тщеславието и всички отрицателни качества. Земята ще излезе от 13-ата сфера, в която се намира, и ще влезе в 12-ата. Отрицателните същества ще бъдат вързани и изпратени под кората на Земята — там да се проявяват и работят. Навсякъде по света ще се възцари единствената велика общност на Всемирното Бяло братство. Човечеството ще стане едно стадо с един пастир — Бог. Всемирното Бяло братство е ложата на великите Учители на Вселената. На Земята работят и се проявяват непрекъснато осем Учители от тъй наречените Велики Хималайски Учители и още двама от космичен произход. Земните работят на различни места в зависимост от задачата, която имат, и задълженията, които Бог им е определил. Според окултната наука в книгата „Учителите" те са: Ракочи, Мория, Куутхуми, Джийзъс (Исус), Иларион, Венициан, Серапис и Махатчохан. Те
към текста >>
509.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В 1854 г. под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. „На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св. Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да
благодар
ят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастен, непознат за тях свещеник със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Целуват му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват. Като се разделят, той се обръща към Константин и му казва: Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? — С всяко
благодар
ение — отговаря Константин. На другия ден, 11 април 1854 година — Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? - Константин му разправя без стеснение всичко. Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание. Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък. Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява. Старецът
към текста >>
510.
4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
1944 г. Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд последният вкарва България в Първата световна война. Положението на фронта става критично, особено през 1917 г. Тогава Фердинанд чрез Алекси Стоянов, адютант на царя и мъж на нашата сестра Мария Стоянова, пита Учителя какво да правят. Учителя му казва, че Германия ще загуби войната и България трябва да сключи незабавно мир. Фердинанд наместо да вземе поука от добрия съвет при тежкото положение, в което се намира България, и да
благодар
и на Учителя, той го арестува и интернира във Варна, в хотел „Лондон". Учителя заминава с влак за Варна, като казва, че този, който го е интернирал, и той ще си замине от България. В малката таванска стаичка, в която го настаняват, му изпращат и шпионин, да го следи постоянно. Учителя иска мангал с дървени въглища, за да се топли. Разпалва го силно и го внася в стаята. След 5 минути шпионинът, поставен да го следи, започва силно да кашля и излиза навън с просълзени очи и повече не се връща да му досажда. Пушекът не оказва никакво влияние на Учителя. В хотела Учителя е доста свободен и постоянно се среща с наши приятели, които му носят храна. Елена Казанлаклиева е млада, пъргава и започва да прислужва на Учителя. През февруари една вечер тя запалва газената лампа в стаята и го чака. Учителя излиза навън в средата на двора и отправя погледа си към небето. Елена, която се е стремяла постоянно да го придружава застава далеч зад гърба му, за да не я вижда. Скоро той я повиква: „Еленке, ела тук!
към текста >>
511.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
лагер, разположен в едно лозе от 12 декара, подарено на братството от търновския гражданин Боковски. Боковски е бил тежко болен и лекарите се отказват да го лекуват и чакат всеки момент да бие камбаната за неговото погребение. Жена му пише на Учителя в София и иска помощ му. Той веднага пристига в Търново и отива при него. След няколко дена Боковски става — здрав и читав, а от ставния му ревматизъм и от болките в сърцето няма и помен. Той оздравява напълно и живее до 82 години. От
благодар
ност към Учителя, който не приема никакви пари, подарява лозето си на братството. Много хора започват да търсят съветите на Учителя, като се научават за чудното оздравяване на смятания за мъртъв Боковски. Те постоянно посещават Учителя и го занимават със своите трудни житейски въпроси. Сутринта на другия ден група братя и сестри излизат из града и виждат разлепени афиши, на които пише, че на 19 август архимандрит Евтимий кани Петър Дънов на диспут в читалище „Надежда". Казват това на Учителя, а по лицата на братята и сестрите не се забелязва никакво смущение. Те разбират добре положението и вземат решение хората от братството първи да влязат в салона. Вечерта, след молитвата, Учителя се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Как желаете, преди закуска или след закуска да отидем в салона?" Всички отговарят, че искат да отидат преди закуска. „Тогава — казва Учителя, ще станете по-рано." И определя часа, когато всички да са готови за тръгване. Идва 19 август 1922 г., събота — ден на Бога.
към текста >>
512.
5.11 Побоят, нанесен на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Изгрева са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият. Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите
благодар
ят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност — взривяването на салона от военната организация „Народна защита". Тогава Учителя поема цялата карма на братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове. Учителя взема участие във всички събития, касаещи българския народ. Чрез Любомир Лулчев и Мария Стоянова той често дава съвети на царя. При явилата се тогава министерска криза Учителя обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър-председател Александър Цанков, който през 1923 г. след преврата изби много земеделци и комунисти. Лулчев не свършва добре работата си и за този съвет на Учителя се научава Цанков. Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент той разговаря
към текста >>
513.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
но Гради спокойно свършва работата си. Така той събира всичките капаци и построява магазина. Много от приятелите се настройват срещу него. В следващата група идва Боян Боев и Гради му се оплаква от неприятностите, които има. Боев му казва да остане да работи в магазина. Гради извиква на помощ Васил Константинов, уволнен бивш полковник, и Кольо Йорданов. Скоро идва и Учителя. Той е крайно недоволен от разправиите в лагера. Гради отива при него и го помолва да го освободи от тази не
благодар
на работа. Учителя казва, че в магазина трябват честни хора и дава една верига и катинар да заключва лодката, за да се ползва само от дежурните по кухня за доставяне на вода от извора. На другия ден при лодката отива Георги Йорданов, измъква кола, за който е вързана лодката. Качва приятелките си — няколко сестри, и ги разхожда по езерото. Гради ги моли веднага да върнат лодката, но те не го слушат и тогава той започва да хвърля камъни по тях. Те се връщат и оставят лодката. Гради пак отива при Учителя, омъчнен от многото конфликти, които се създават. На молбата му да бъде освободен Учителя казва да остане на мястото си и да работи. Понеже в лагера има над 600 братя и сестри, магазинът е отворен от ранна сутрин до късна вечер. Тримата служители в магазина решават да обявят почивка от 13,30 до 14,30 часа, за да могат да обядват. Лагеруващите не искат да спазват и това положение. Идва Мечева след 13,30 часа, за да си купи нещо. Гради излиза и й казва, че се хранят и в момента не работят. Тя си
към текста >>
514.
5.16 Завръщане на Учителя в София
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Отива при Учителя и го пита какво да прави с тях. Учителя му отговаря да ги остави на тавана на малкия салон, защото ще дойде ден, когато ще му потрябват. След заминаването на Учителя той сковава набързо ковчег, в който поставят тялото и го излагат в големия салон, където престоява 5 дни, за да могат приятелите да се простят с него. Васил Бандерски вижда във видение Учителя на катедрата. В това време тялото му е в ъгъла на салона. Учителя му казва да извика Темелко Стефанов да му
благодар
и за квартирата, която му е дал. Темелко идва в салона при тялото на Учителя. От лимона, който е до ковчега, се появява лицето на Учителя, излиза в целия си ръст, поздравява с ръка Темелко и изчезва нагоре през покрива. Учителя не забравя никого, за всичко
благодар
и и дава своята бащинска подкрепа. Кръстю Христов предлага да се направи стъклен ковчег, а Алфиери Бертоли — да се отлее бетонов гроб. Гради Колев обръща внимание, че Учителя е против паметниците и гробниците и Боян Златарев е разрешил най-добре въпроса с един скромен дървен ковчег. Срещу пловдивските бараки, където е квартирата на Гради Минчев, в къщата на Минчо Сотиров живее една чехкиня, на име Милка, която е говорещ сензитив и прави лесно връзка с невидимия свят. Вечерта след заминаването на Учителя на 27 декември, Гради отива в дома на Петко Епитропов — ръководител на Софийското братство, по някаква работа. В неговия дом се събират всички ръководители на братствата от провинцията, дошли по повод заминаването на Учителя на
към текста >>
515.
5.9 Отношението на властта към Учителя и неговото преследване
 
- Светозар Няголов ( -2013)
към Чирпан, а другият — към Пловдив. „Земетресението, което стана в Пловдив на 18 април в 9 ч. вечерта, беше определено да стане среднощ, но това, което можахме да направим ние, беше да го ускорим, да стане 2-3 часа по-рано, за да се избегнат по-големите нещастия. Добрите хора в България предотвратиха големите нещастия. Ако имаше повече добри хора, те съвсем щяха да спрат земетресението." (15, с. 15) Учителя, който винаги помага на българите, взима много сериозни мерки и казва: „Благодарете, че Бог намали нещастието на България на една стотна от това, което беше предвидено да дойде. Ако то беше дошло с такава сила, с каквото беше определено, щеше да помете всички хора. В Чирпан и в Пловдив нямаше да остане нито една жива душа. И всички села наоколо щяха да бъдат унищожени. Но Господ каза: „Засега тия хора нека се стреснат малко, те са още болни, не могат да издържат големи нещастия." (15, с.
към текста >>
516.
6.2 Еврейският въпрос
 
- Светозар Няголов ( -2013)
носят никакъв документ и Антов отказва да им ги предаде. Боян Боев, който е присъствал при предаването на диамантите на Учителя, казва, че те са дали тия диаманти и трябва да им се върнат. След седмица братският съвет връща диамантите на евреите. Единият от равините изсипва диамантите от епруветката на ръката си и ги разглежда. Наш брат го пита: „Колко струват тези диаманти?" Равинът се усмихва и казва: „Това няма значение, те са много важно условие за нашата духовна работа." Равините
благодар
ят на братския съвет, взимат си диамантите и си отиват. По време на пребиваването на Учителя в Мърчаево събитията в света се развиват доста бързо. Войната се води с всички средства. Руснаците постепенно напредват и наближават България. На конференцията в Техеран на тримата големи — Сталин, Чърчил и Рузвелт, през 1944 г. Чърчил предлага на съюзниците си да отворят втория фронт срещу германците на Балканския полуостров. По този начин щеше да се унищожи голяма част от българския народ и да пострада Школата на Учителя. Американците и руснаците категорично отхвърлят неговото предложение. Съюзническите войски влизат в Гърция, изгонват германците и стигат нашата граница на 30 юли 1944 г. Учителя помага в този труден момент на България. В разговор той казва: „Сега българите имат да изпият една горчива чаша, карма от миналото. Понеже те са в своя златен век, цялото небе им помага и ще излязат невредими от това трудно положение, в което са попаднали." (64) В друг разговор продължава: „Господ разполага
към текста >>
517.
6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си за Учителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му
благодар
и за бързото му и навременно оздравяване. След събора през 1925 г. Учителя тръгва с влака към София. На една гара той слиза за малко и без никаква причина намиращият се там полицай му удря шамар. Веднага Гръблев и Любомир Лулчев, облечени във военните си униформи, изваждат пистолетите си и скачат срещу полицая. Учителя ги спира и казва на Гръблев, който по това време е началник на охраната на Румънската граница, да проследи каква ще бъде съдбата на този полицай в бъдеще. След около месец в съседно село има сватба, на която става сбиване. Полицаят се намесва и го застрелват. В дома на Елена Иларионова в Търново провеждат сеанс, на който присъства Учителя. Той излиза от стаята за малко, а Духът, който се явява чрез сензитива, казва, че Учителя ръководи сеанса, а не този, който е на масата и го вика. Учителя в своята работа използва всички условия, които животът му предлага — изнася беседи, провежда стотици разговори с отрудени хора по техните житейски
към текста >>
518.
6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата
 
- Светозар Няголов ( -2013)
говори: „Кога ще си отидеш в България? Там те чакат." Мъжът отговаря, че няма да си ходи. Но този възрастен човек е крайно настойчив и всеки ден го посещава. Накарва го да се разведе с американката, да си купи билет, да се качи на параход и да пътува за България. През цялото време на пътуването му старецът е до него и го придружава даже и във влака. Когато стигат в София и мъжът слиза на гарата, непознатият се изгубва. Той отива при жена си и двете си деца, които са много доволни и
благодар
ни на Бога. Мъжът казва на жена си: „Как можа да ми пратиш чак в Америка този стар човек да ми говори повече от месец и да ме накара да се върна в България? Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец. Един ден тя предлага на мъжа си да отидат на разходка до Борисовата градина. Към обяд стигат до Изгрева. Учителя с братята и сестрите обядват. Семейството минава край масите, а мъжът изведнъж се спира учуден и казва: „Това е онзи старец, който ме накара да се върна от Америка и на гарата се изгуби някъде." Да, Бог има грижа за всяко свое дете. То да живее разумно и да изпълни честно задълженията в живота си. Двама приятели учат заедно и като завършват образованието си, се разделят. Единият отива в Америка, а другият влиза в братството при Учителя. Този, който отива в Америка, се свързва с тамошното общество на розенкройцерите и започва да работи при тях за духовното си развитие. След известно време се връща в България и се среща със своя добър
към текста >>
519.
6.5 Лекуване на хора
 
- Светозар Няголов ( -2013)
поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш!" Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и
благодар
и на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не й върви в любовта и не може да си създаде семейство. Лекарите й казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само. Като се връщат в София двете отиват при Мария Шопова, която в това време е в много тежко здравословно състояние и лекарите й казват, че ще си замине след няколко дни. Мария поглежда Лиляна и казва, че в най-скоро време ще се омъжи, ще роди момченце и ще го кръсти Иван, по името на баща си. Казва й точно и датата на женитбата, а съпругът й ще е Гената, техен приятел, който често пребивава в дома им. След това предсказание Мария Шопова оздравява напълно, а всичко се сбъдва точно. Василка
благодар
и за помощта, получена от Мария. Мария Шопова се омъжва млада и попада при трудни семейни условия. Свекървата й София не успява да я обикне. Свекърът и мъжът й са месоядци и обичат много да им се угажда. Тя мълчи и търпи всички обиди и
към текста >>
520.
7.1 Георги Миркович
 
- Светозар Няголов ( -2013)
си заминава спокойно. Учителя отчита, че не трябва да се откриват тайните на природата. „Съжалявам, че на двама братя казах кога ще си заминат и те се уплашиха и усложниха своето заминаване, че трябваше и аз да се намесвам и оправям пътя им." Понеже човешката душа има много видими и невидими врагове, моментът на раждането и заминаването се пази в абсолютна тайна и за него знае само Бог. Това е велик момент в душата на брат Георги Миркович да познае Бога тук, на Земята, и да му
благодар
и за всичко от сърце. Доктор Миркович е с всестранна култура, добър публицист и отличен спиритист. Има много опитности в живота, главно на физическото поле. Високото мнение, което има за дарбите и способностите си, го карат да смята, че един възрастен човек като него, с богат житейски опит има много по-големи знания, отколкото младия Дънов. Миркович не познава добре духовния живот, в който земните години не са меродавна мярка за развитието на душите. Когато господин Дънов му предсказва датата на заминаването му, той попада в непозната зона и получава стрес, който прекъсва съзнанието му. Двойникът му се измества и той се вцепенява. Дънов намества двойника му и той излиза от тежкото състояние, в което е попаднал под влияние на своя обективен ум. Миркович „възкръсва" за новия живот, озарен от светлината на Учителя, отваря му се умът, познава Го и си заминава естествено за другия свят. По-късно често се явява на приятелите при провежданите от тях спиритически
към текста >>
521.
7.4 Тодор Стоименов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
чрез него, но отношенията им са доста официални. Мъчнотията е в това, че той много трудно отпуска от братските пари, които съхранява. Учителя му написва само цифрите на парите и той дава сумата на носещия бележката. Понякога пита Учителя за какво се използват парите. При един такъв случай Учителя се усмихва и казва: „Всичко отива за братски нужди." И споделя с братята и сестрите: „За пръв път срещам такъв скържав човек." В дейността си като касиер на братството Тодор започва от нула и
благодар
ение на своята пестеливост и от значителното увеличаване броя на учениците, които редовно внасят своя десятък, се събира голяма сума. Този английски лорд трудно влиза в положението на братята и сестрите да им услужва. Любовта му не е на нужната висота, но мъдростта е основа на живота му. Тодор Стоименов цял живот е в непосредствена близост до Учителя. Под неговото благотворно влияние променя много неща в характера си. Минава много болезнени състояния, които с помощта на Учителя успешно преодолява и достига до 80-годишна възраст. До края на живота си не успява да промени своя обективен ум и да се освободи от голямата скържавост. Той смята погрешно, че братските пари са негови и той трябва да разполага с тях. Това довежда до много неприятности в общия братски живот. След заминаването на Учителя той е избран за председател на братския съвет, който ръководи до своето заминаване — 22 октомври 1952 година. Документите и архивите поема брат Борис Николов, който заема неговия пост и продължава
към текста >>
522.
7.5 Георги Куртев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
отправят към „Опълченска" 66, при Учителя. Той ги посреща и им казва: „Дойдохте ли си вече. Аз ви очаквах." През една тъмна мъглива нощ обявяват тревога и частта, в която служи Георги Куртев, трябва веднага да се измести. В създалата се суматоха той загубва раницата си, в която е книжката „Заветът на цветните лъчи". Брат Георги се спира, моли се усърдно и живо си представя образа на Учителя пред себе си. Връща се назад в мъглата и скоро раницата попада под краката му. Той я взима и горещо
благодар
и на Учителя за оказаната му навременна помощ. След свършване на войната и заминаването на Пеньо Киров Георги Куртев поема с любов неговия завет да ръководи работата на братството в Бургаския край. Благодарение на способностите си да организира, лекува и откликва на всеки вопъл на страдащите души той образува голямо братско общество в Айтоския край, в което всички задачи се решават с общи усилия. До деня на своето заминаване — 14 февруари 1961 година, брат Георги Куртев е най-уважаваният и обичан ръководител от братствата в България. Той написа много светли страници в сърцата и умовете на братята и сестрите със своя скромен, честен и всеотдаен
към текста >>
523.
7.7 Борис Николов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
различни картини. В разговор с Мария Тодорова Учителя й обяснява, че Борис Николов дълго време е живял в духовния свят и едва сега слиза на физическото поле, което му е крайно непознато, не може да се справи с него и затова не зачита законите и принципите на земния живот. За Мария казва, че тя е стъпила здраво на Земята, дълго време е живяла на нея, има богати опитности и сега започва да се изкачва нагоре. Със своя опит и знания тя е жизнено необходима да помага в работата на Борис. Благодарение на неговата будна мисъл и интуиция духовната работа му върви винаги отлично, но в живота си той не е много практичен - някои използват неговата наивност и го лъжат в сметките и отношенията. На моменти той е с широка ръка и харчи много, а в друг случай проявява голяма пестеливост. Викат го да отбие военната си повинност. За да се отърве от казармата, се записва студент в Свободния университет - за голяма радост на майка си. Борис не си взема изпитите, но когато Учителя поставя задача на всички млади да учат и завършат, той се записва във Факултета по естествени науки и го завършва отлично. Професорът му предлага да стане асистент в университета. Той отказва и даже не си взема дипломата. Учителя е крайно недоволен и му казва, че той е определен да разнася новото учение между учените в университета и невидимият свят ще го държи отговорен за неговото неразумно поведение. В една своя лекция Учителя казва, че всеки ученик, за да е свободен, трябва да има един занаят. Борис Николов става
към текста >>
524.
7.9 Симеон Марков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
че работят безкористно за братството. През 1943 г. Симеон Марков трябва да купи от Германия някаква машина за пръскане на лозята. Той отива при Учителя на Изгрева да се съветва дали да замине в Германия, където съюзниците са започнали интензивни бомбардировки. Учителя му казва: „Вие много пъти сте работили безкористно за братството и можеш спокойно да отидеш. Бялото братство е с тебе." Той отива в Германия, купува нужната машина и се връща благополучно. Посещава Учителя и му
благодар
и за помощта. Оплаква му се, че няма къде да продават хубавото грозде, което произвеждат в голямо количество. Учителя го изглежда сериозно и му казва: „Отсега нататък всичкото ви грозде ще отива за Русия." Две години след това пророчеството на Учителя се сбъдва и всичко най-хубаво, произведено в България, отива за Русия. След 9 септември 1944 г. магазинът им е национализиран, а и работата на лозята значително намалява. Един по един братя Маркови напускат този
към текста >>
525.
7.12 Стоян Русев - Дядо Благо
 
- Светозар Няголов ( -2013)
ръка. Дядо Благо отговаря на поздрава и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителя му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа. Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте." След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев — Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителя казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителя държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 ч. Учителя за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителя обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик." Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителя я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли?" Дядо Благо минава през всички състояния
към текста >>
526.
7.14 Любомир Лулчев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
които провеждали при тръгването му, Учителя го питал по кой път ще си отиде. Той му отговарял, но Учителя посочвал съвсем друг път. Това се повтаряло много пъти и накрая Лулчев научава, че постоянно е бил застрашен от атентат. Хората, които са искали да го ликвидират, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не се връща там, където е чакан, а умело заобикаля засадите. Това преустановило преследването му. Той отива при Учителя, целува ръка и горещо
благодар
и, че е спасил много пъти живота му. Когато учел в Лондон, той срещнал един строг индус, който му направил силно впечатление. През 1920 г. индуса му се явява във видение и казва, че е учителят Мория и добавил: „Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от теб." Лулчев поставя портрета на масата си и през целия си живот го уважава. Споделя случая с Учителя, но той нищо не му казва. Той редовно посещава беседите и си взима бележки. При посещенията на Учителя той се събува и винаги му се покланя. Това отношение към Учителя не е подплатено с едно красиво вътрешно отношение. Пред сестра той споделя: „Аз съм свободен дух и не искам да се впрягам в колата на Учителя. Искам да живея като свободен дух." По характер е честен, праволинеен и крайно изпълнителен. Има силна мисъл, владее окултни сили — магията, и лесно се справя с онези, които му пречат или са му противници. Затова мнозина от братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт. Учителя обяснява на
към текста >>
527.
7.18 Йорданка Жекова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
подава една пълна лъжица на Галилей, който я изяжда с радост, и след него подава и на Басан. Една вечер Йорданка Жекова по вътрешно нареждане излиза от дома си, като казва на близките си, че отива по работа. Тя върви, а пред нея се появява едно голямо бяло куче, което я завежда до къща в Лозенец, където вижда една вързана девойка и младеж, който се опитва да я изнасили. Йорданка влиза с кучето, развиква се и младежът избягва. Отвързва девойката, освобождава я и си тръгва. Момичето
благодар
и и иска адреса й. Баща й е посланик в Япония. След няколко дена той и дъщеря му отиват при Йорданка, поканват я да замине с тях, но тя не иска. Предлагат да й дадат много неща, но и тях отказва. Накрая им съобщава, че няма печка, и те й купуват нова нафтова печка. На 27 декември 1971 г., сутринта, Станка Тотева, като се моли, вижда пред себе си образа на Учителя от кръста нагоре в бяла светлина. Той й казва: „Хубаво е, че се приготвяте в мое име да празнувате, но идете при сестра Йорданка д-р Жекова и й кажете да повика на празника и Симо от Мърчаево. Всички ще дойдат на вечерята с краката си, а Симеон ще дойде с главата си. Всички, които дойдат, ще бъдат благословени, дори и ония, които дойдат само за молитвата и си отидат по работата си, но ако не дойде брат Симо, никой няма да бъде благословен." Образът на Учителя се изгубва и Станка Тотева отива при Йорданка Жекова да предаде поръчението на Учителя. Заварва я да готви усилено и приготовлява необходимото за вечерята: боб, тиква, сарми със
към текста >>
528.
7.25 Диньо Господинов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
неговото послушание да стане веднага вегетарианец. Веднъж при среща с Учителя Диньо го моли: „Учителю, моля ти се, покажи ми някои от моите минали прераждания." Учителя му отговаря: „Много трудни прераждания имаш. Да не ти стане страшно и да се омъчниш?" Диньо настоява на своето желание и пред него се явява една картина в която вижда, че е осъден на разчекване: връзват го между четири коня и го разпъват. При това видение той целият се разтърсва, изпотява се и казва на Учителя: „Учителю,
благодар
я ти, не искам да гледам повече от своите минали прераждания." В същото село идва като учителка Наталия Чакова и заедно с Диньо и други братя образуват група, която редовно се събира и води интензивен братски живот 17 години. На събранията присъстват към 10 души. Наталия, която е учителка в селото, често ходи до Стара Загора и София през ваканциите. Като се връща, тя им разправя за братския живот в тези градове. Всички я обичат и почитат. В кръжока заедно с Диньо е и Иван — баща на Естирка. Наталия му казва, че едно от неговите деца ще влезе в братството и ще приеме с любов новия живот. Впоследствие това се сбъдва и дъщеря му Естирка влиза в братството. Макар че той не може да се откаже от месото до края на живота си, Естирка става усърдна последователка на Учителя. След напускането на селото от Наталия Чакова Диньо живее и се подвизава сам, като проповядва и раздава беседи на всички, които се интересуват. Заминава си на 84- годишна възраст през 1991 година. От него много млади хора
към текста >>
529.
7.27 Лиляна Табакова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Изгрева идва Лиляна Табакова, оперна певица. Тя има силно желание да се сдобие със златен пръстен, с който да се представя пред обществото. Веднъж, като отива на посещение при Учителя, той изважда от чекмеджето един златен пръстен, подава й го и й казва да го носи. Тя го взима,
благодар
и му и го поставя на ръката си. След едно представление в операта забелязва с ужас, че пръстена й го няма. Търси го до късно навсякъде в операта, но не го намира. Разстроена, сутринта отива при Учителя. Той я приема, подава й пръстена и казва: „Друг път бъдете по-внимателна." Тя често посещава Учителя и той й дава много мелодии и песни, които тя майсторски изпълнява със своя хубав глас. Много от неиздадените песни на Учителя са дадени чрез нея. Тя се сприятелява с Кръстю Кръстев и работи с него. Преподава уроци по пеене, изнася концерти пред братята и сестрите и участва в братския живот. Има силно желание да живее на Изгрева и до развалянето на салона пребивава в една барака от източната му страна. След събарянето на салона тя премества бараката си до къщата на Жечо Панайотов. Накрая влиза да живее в апартамент. Тя има няколко незаписани мелодии и песни, които могат да намерят място в бъдещата песнопойка на Учителя. Притежава будна памет и до края на живота си помни всичко. Заминава си на 1 април 1995
към текста >>
530.
7.32 Милка Переклиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
от хубав материал. Учителя й казва: „Занесете го, рекох, при майка ви." Милка му опонира: „Аз съм образцова учителка в училище „Свети Седмочисленици" и мисля там да го занеса." Учителя повтаря: „Рекох, при майка си го занеси." Това се повтаря пет пъти и на шестия Учителя й казва: „Може и в училище да го занесете." Тя го занася в училището и създава образцова детска градина, в която обучава малките с музика. На 10 януари 1944 г. Милка изсвирва една много хубава мелодия с мек тон. Благодари на Учителя, че има такова хубаво пиано. През това време сирените засвирват и тя отива при майка си, която е със счупен крак. След бомбардировката майка й трябва да се евакуира. Милка събира багажа и изпраща брат си в училището да измести пианото до стената. Той отива и вижда, че всичко е разрушено, но казва на Милка, че е забравил да отиде. На другия ден тя праща сестра си и когато се връща, й казва, че не е ходила. Качват се на влака и се отправят към Своге. По време на пътуването Милка чува няколко души да се разправят, че училището е унищожено. Тя ги разпитва и разбира, че тяхното училище е ударено от бомбите. Роднините й я наблюдават как ще реагира на тази новина. В това време една баба казва, че само тя е останала от семейството. Наблизо ранено дете започва да плаче. Милка разбира, че има и по-големи страдания, отколкото загубата на нейното пиано. След като настанява майка си, тя се връща в София, отива при училището и вижда, че всичко е разрушено. Съзира само един свещник от пианото,
към текста >>
531.
7.34 Катя Грива
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В това време Учителя й променя съдбата. Ангел Янушев се влюбва в друга жена и се оженва за нея. Той отива официално облечен при Катя и й казва, че разваля годежа. Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където й става лошо. Една сестра я взима под ръка и я завежда в дома й. След това тя отива и разказва всичко случило се на Учителя. Той я изслушва загрижен, взима цигулката и за няколко часа създава една песен. И извиква Катя, на която я изсвирва и изпява, като й казва, че
благодар
ение на нейното тежко преживяване се е родила една нова песен — „Бурята" на 15 декември 1935 г.. Катя я изпява и състоянието й се променя. През есента на 1936 г. братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние. Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо. Учителя и приятелите са близо между Четвъртото и Петото езеро. Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра". Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят. Създава се една хубава братска хармония, при която състоянието на Катя се променя. Започва и тя да пее, идва при Учителя, целува му ръка и
благодар
и, че й е помогнал да излезе от тежкото състояние. Така е дадена песента „Да имаш вяра" на 9 октомври 1936 г. Съсед на Катя е Пеньо Ганев. Той се оженва и един ден се скарва с нея, като й казва да си махне бараката, защото му пречи. Катя се намира в чудо. Затваря се и започва усилено да се моли. В това време в къщата на
към текста >>
532.
7.35 Теофана Савова и Марето
 
- Светозар Няголов ( -2013)
стои пред приемната на Учителя заедно със сестра си Марето и Катя Грива. Те охраняват външно Учителя и желаят постоянно да виждат неговия светъл образ. Затова приятелите ги наричат „Слънчогледи", защото както слънчогледът постоянно е обърнат към Слънцето, така и те обръщат постоянно погледа си към Слънцето на живота — към Учителя, към Бога. В душите им грее един благоговеен огън и те постоянно са на пост пред неговия дом. Теофана си заминава на пределна възраст, изпълнена с
благодар
ност, че е имала възможността да бъде постоянно пред лицето на
към текста >>
533.
7.43 Крум Няголов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
отива при Учителя и иска помощ. Учителя го пита: „Какво има?" Баща ми му казва, че плацентата не може да се отдели. Тогава Учителя го съветва: „Вземете едно малко шише от 200 грама и накарайте жена Ви Стефка да духне в него." Баща ми намира такова шише, тя едва духва в него и плацентата пада. Така се спасява нейният живот и този на детето. Когато майка ми Стефка е ухапана от пепелянка през 1936 г., Крум постоянно търси Учителя, който тогава е много болен, и иска неговите съвети,
благодар
ение на които майка ми оздравява. След заминаването на Учителя баща ми редовно участва в братския живот, чете Словото и си вади бележки. Често ходи в командировки из цяла България и се среща с наши приятели. Когато проектират обекта „Лъки-Манастир", той се среща и запознава с учителя Васил Радев от Манастир и стават много добри приятели. Пенсионира се и както скромно живя, така и си замина на 22 януари 1976
към текста >>
534.
7.44 Атанас Минчев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
нагоре и вижда Учителя, че е на балкона и държи голям плик в ръка. Махва му с ръка, Атанас се затичва по стълбата и го поема. Учителя му обръща внимание, че парите са братски и ако желае, може да ги върне. Атанас му целува ръката, слиза по стълбата и отива до кухнята, където отваря плика. В него има банкнота от 200 лева и монета от 50 лева — толкова, колкото му трябва, за да се запише за втория семестър. Той отива в консерваторията, внася сумата. Връща се на Изгрева, за да
благодар
и на Учителя за навременната помощ. Пита приятелите дали Учителя е на Изгрева. Те му отговарят, че Учителя е на Рила. Когато се връща групата от Рила, той разпитва подробно дали Учителя е слизал до София. Отговорът е, че Учителя е бил постоянно на Рила, заедно с братята и сестрите. За Атанас това е поредното чудо в живота му, направено точно навреме от Учителя. Той завършва консерваторията и живее на Изгрева заедно с майка си Мария и брат си Гради. Страда от късогледство 6 диоптъра и отива при Учителя да иска съвет. Учителя му казва да отиде в планината, да живее там 3 месеца през пролетта и лятото и постоянно да гледа зелената трева и зелените листа. Той взима раницата си и отива на Рилските езера, като оставя очилата си вкъщи. Когато се връща, късогледството му е напълно изчезнало. До края на живота си няма нужда да слага очила. Той участва в музикалния живот на братството. Много услужлив, особено по отношение на музиката и поправката на музикалните инструменти. Завършва своя земен живот на
към текста >>
535.
7.45 Савка Керемедчиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
носи на врата си с верижка. Верижката стои, а пентаграмът е паднал някъде. Тя се разтревожва много и започва усилено да го търси. Всичките й усилия са напразни. На третия ден сутринта, като си прави молитва, се обръща към Учителя и го помолва сърдечно да й помогне да намери пентаграма. След молитвата тя излиза към центъра на Търново и на площада пред пощата, между паветата, забелязва, че нещо блести. Навежда се и вижда своя пентаграм. Взема го, разплаква се и отива при Учителя да му
благодар
и за голямата подкрепа. Той й казва: „Друг път бъди по-внимателна." Понеже майката на Учителя Добра имала голямо желание да учи, той я вселява в Савка и я кара да учи философия. През цялото й следване Учителя се обръща към нея с името Добра. Всъщност той се обръща към своята вселена в Савка майка. Савка учи и се подготвя за изпитите си в стаята на Учителя, но често я късат, докато другите й колеги учат в бараките и изкарват добре изпитите си. Значи не е физическата близост до Учителя фактор за успеха, а вътрешната връзка, която човек има с този светъл дух. Скъсват я даже и по немски език, който тя говори от дете. Накрая завършва философия. По характер е много чувствителна и дълбоко изживява неудачите в живота, като плаче продължително и страни от близките си. При едно такова психическо разстройство получава пареза на лицето и се скрива в гората. Учителя изпраща хора да я намерят и като идва, три пъти й се кара продължително. На другия ден лицето й има нормален вид. Веднъж тя загубва зрението
към текста >>
536.
7.47 Борис Дряновски
 
- Светозар Няголов ( -2013)
и разбира, че всъщност Учителя му напомня за това. Отива при него, целува му ръка и му казва, че иска да отиде до София и да види какъв е резултатът от задачата, която той му е дал. Учителя одобрява решението му и той отива при първата къща с поставено листче и вижда, че стърчи здрава, а наоколо всички сгради са разрушени. При втората заварва същото положение. Третата къща също е здрава, а околните сгради — разрушени. Той се връща в Мърчаево, разказва подробно всичко на Учителя и му
благодар
и за помощта, която оказва на неговите приятели. Учителя обяснява, че когато стават земетресения или някакви други бедствия, ангелите гледат отгоре в даден град да видят къде има запалена свещ, т.е. дом, в който някой се моли на Бога. Те поставят ръката си над тази къща и по този начин тя остава непокътната и стърчи между всички други околни къщи. След заминаването на Учителя от този свят Дряновски участва в братския живот, но почти не се меси в борбите, станали на Изгрева. Той е интерниран няколко години в лагер от комунистическата власт. Със своя тих и скромен живот той оставя един добър пример на бъдещото поколение за
към текста >>
537.
7.48 Владимир Балючев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
полковник, под давлението на Синода, спира издаването на беседите на Учителя. Владимир Балючев, заедно с Петко Епитропов и Михаил Стоицев — ръководители на София и Пловдив, отиват при Петър Попзлатев и му докладват за нареждането на този военен. Попзлатев веднага отменя нареждането на полковника и разрешава Учителя свободно да изнася своите беседи и те да се издават, без да им се пречи. Отиват при Учителя и му докладват това, което са направили. Учителя поглежда мило Балючев и му
благодар
и. С позволение на Учителя Владимир започва да живее на Изгрева, където се оженва за Недялка Калпакчиева, с която имат хубав живот. Много пъти той е в услуга на Братството, особено при печатането на беседите. След 9 септември 1944 г. и заминаването на Учителя Балючев е преследван от комунистите, понеже не влиза в техния комунистически Земеделски съюз и е изключен от Съюза на журналистите в България. Започва да работи в бригадата на Борис Николов, предимно в провинцията: Русе, Варна и другаде. След привършване на работата на бригадата в провинцията той се завръща в София и постъпва на работа в „Паркове и градини" в мозаечния цех на Гради Минчев. В тази бригада работят много наши приятели. Оттам получава пенсия и започва пак да се занимава с журналистическа дейност. Той е много отзивчив и услужлив — грижи се за Мариола Калпакчиева и други възрастни приятели. Ненадейно в Пловдив си заминава сестра му и няколко дена след нея и той напуска този свят на 17 април 1996
към текста >>
538.
7.52 Петър Филипов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ватев, и намира една стая, пълна с беседи от общия, младежкия клас и неделни. Съобщава веднага на Учителя, с молба да му каже как да постъпят с беседите. Учителя му нарежда всичките беседи, дори и отделните листчета, да се опаковат и веднага да се изпратят в София. Мобилизира се цялото русенско братство. Тодор Маринчевски, който работи там, взима най-дейно участие в работата. След две седмици всичко е опаковано, натоварено в два вагона и изпратено в София. Учителя е много доволен и
благодар
и на русенското братство. Тези беседи (малките отделни книжки) липсват в книжарницата и те попълват няколко годишнини от класовете, за да могат да ги четат приятелите. Стефан, големият брат на Петър, решава да купи машини и хладилници за фабрично производство на пасти и други сладкарски изделия. Дава капаро 100 000 лева в една немска фирма. Петър веднага отива при Учителя и иска неговото мнение. Учителя му отговаря: „Няма да стане нужда да използвате тези машини." Петър изтегля капарото от фирмата и се отказва да купува машини. Братята му се сърдят и карат, но той изпълнява съвета на Учителя. След 9 септември комунистическата власт национализира работилницата за сладкарски изделия, която имат. Ако тя беше превърната на фабрика, щяха да бъдат подведени като фабриканти и изпратени по лагери и затвори. Така съветът на Учителя ги спасява от тези излишни страдания. След 9 септември 1944 година Петър остава без работа, отива в София и започва да работи в строителството в бригадата на Борис Николов.
към текста >>
539.
7.56 Петър Камбуров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Котев като словослагател и живее в таванска стая в дома му без прозорец и врата. Един неделен ден той разбира, че след беседа Учителят е поканен в дома им. Правят се големи приготовления. Петър отива на беседата, веднага се връща и влиза в стаята си, от която вижда че след 20-ина минути с файтон идва Учителя. Изчаква да спре шумът в хола - когато казват молитва и той си казва. Има едно парче хляб и няколко маслинки. Изпитва голяма вътрешна радост и изяжда малко хляб и две маслинки. Благодари за всичко. След като Учителя си отива, той чува разговор между хазайката и дъщерите й, които изнасят блюда с гозби.: „Язък за масрафа! Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителя го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна. Комуната не успява. Петър е много добър цигулар и свири отлично „Идилията", с която мелодия ангелите посрещат нашите издигнати духовни приятели в невидимия свят. Петър активно участва в печатането на Словото, във всички начинания, свързани с комуните и братския живот. Има много интересни опитности с Учителя. След заминаването на Учителя тяхното голямо семейство отива да живее в село Прослав, Пловдивско, където образуват комуна заедно с толстоистите. Той си заминава на 20 юли 1969
към текста >>
540.
7.62 Лидия Аладжем
 
- Светозар Няголов ( -2013)
на Лидия, а тя се оглежда в лупата. Той й казва: „Не си толкова грозна, колкото си мислиш." След тази среща минават 20 години и Лидия идва в братството. Тя боледува от силно стягане и тежест в главата и често забравя. Отива на разговор при Учителя и той й казва, че един от техния род се е самоубил и отвреме-навреме влиза в нея и нарушава душевното й равновесие. Тя пита как да се справи с това болезнено състояние. Учителя й отговаря, че трябва да търпи, да мълчи и за всичко да
благодар
и. Това болезнено състояние, което се проявява периодически у нея, й омръзва. Като гледа усмихнатите лица на братята и сестрите около Учителя в Мърчаево, тя сърдито казва на Учителя: „Аз искам да имам радост." Учителя се обръща към нея, изглежда я строго и казва: „Как ще се радваш, когато не си работила още. Нямаш капитал." След заминаването на Учителя тя живее на Изгрева, където се сприятелява с Васил Георгиев (Вуйчото), който продава беседи в салона. Често те ходят заедно на екскурзии на Витоша, а лятно време посещават рилския лагер. Тя се занимава активно със Словото и музиката на Учителя. Има хубаво пиано, свири и пее братските песни. Превежда много беседи на еврейски и ги занася в Израел, където Цион Елиазер е образувал братство. Живее при племенницата си в град Видин и си замина на 22 септември 1998
към текста >>
541.
7.64 Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева, Стоянка Драгнева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
пари. Тя отива да се посъветва с Учителя. Той й казва: „Няма ли да ти дотрябват тези пари? Ти сега имаш доста нужди?" Ганка отговаря, че ще работи и ще изкара. „Добре" — съгласява се с нея Учителя. Ганка отива в бараката си, където са получените по пощата 200 лева от родителите й. Събира всичките си пари и те стават 800 лева. Намира Ружа и й ги предлага, но тя категорично отказва да ги вземе. Тогава Ганка й казва, че Учителя е разрешил да й даде тези пари, за да учи, и тя ги приема с
благодар
ност. В края на следващата беседа, изнесена от Учителя, той казва: „Една сестра решила да помогне материално на друга, да учи. Следвайте нейния пример." Лалка и Стоянка са потопени в хубавата братска среда и се включват в общия живот. Живеят доста оскъдно, но приятелите им помагат, настаняват се в бараки и започват да работят. Ганка става помощник на Ради Танчев в земеделските работи при обработването на градината. След неговото заминаване на 12 май 1955 г. тя продължава неговото дело и обработва братските места до 1970 г., когато ги национализират за направа на съветска легация. Тя живее заедно с Ружа Чернева и постоянно й помага като родна сестра до нейното заминаване на 8 февруари 1988 г. След това Ганка работи на Черни връх и раздава чай на туристите. След кратко боледуване на 12.януари 1998 г. си замина Лалка Кръстева. По-късно, след продължително боледуване, на 25 ноември 1999 г. ни напусна и Стоянка Колева Драгнева. Те оставиха красив спомен в братския живот със своята безкористна
към текста >>
542.
7.65 Васил Радев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
младежите от Димитровград, Пловдив, Варна, Кърджалийски окръг, Наречен и другаде. При една среща Учителя му обръща внимание да бъде отзивчив и да услужва на всички хора, които отиват за помощ при него. По едно време при него идва една жена, много окъсана, но красива и очите й светят като звезди. Тя го помолва да й даде нещо за ядене. Като вижда в какво окаяно състояние са дрехите й, дава й едно свое старо палто, като й се извинява, че няма възможност да й даде женско облекло. Тя му
благодар
и и казва, че и това палто, което й е дал, може да го носи. След това се обръща към него, изглежда го и казва: „В живота си ти ще срещнеш една млада сестра от твоето общество и тя ще се грижи за теб до края на живота ти. Тя се казва Естирка." Той се учудва на това, което казва, защото не познава жена с подобно име. Жената обяснява, че Естирка е много добра и разумна, но трябва да внимава да не я сърди и да не се кара с нея. След този разговор тя си отива. Васил посещава Димитровград и там среща тази Естирка на паневритмията в парка. Той й казва ясновидски много неща за дъщеря й Мариана и семейството й. Попитал я може ли да отсяда в дома й, да говори за Учителя. Естирка го приема и научава как да развива интуицията си с упражнения за очите, ушите и веждите. Васил имал способността да се излъчва и да се материализира другаде. Веднъж бил в Момчилград, Естирка говорила по телефона с него и след малко го видяла в Димитровград. По невнимание Васил паднал от 8 м височина и си разбил зъбите, от което
към текста >>
543.
7.67 Николай Дойнов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
ядосва много и казва, че ще им покаже кой е той. Няколко дена след тази случка в дома на Николай идва милиция, прави му обиск и му конфискува 120 милиона лева, които се намират в дома му. Незабавно го изпращат на изправителен лагер в Белене. Интернираните са голяма група. Като слизат от влака, ги посреща конна милиция, която с камшици и бой ги закарва в лагера. Там всеки лагерист трябва да изкопава определено количество пръст на ден. Николай много мъчно се справя с тежките условия. Благодарение на габровците, които му дават пари, той заплаща на здрави затворници, които изпълняват неговата норма. Така накрая се връща от Белене жив и здрав. Под благотворното влияние на Учителя Николай успява да промени малко своя характер и да подобри отношенията с братята и сестрите. Известно време той изнася лекции по астрология в провинцията и София. Издава няколко книги. В напреднала възраст рядко се срещаше с приятелите. След кратко боледуване той си замина на 2.10.1998
към текста >>
544.
7.70 Велин Темелков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
да отидеш да го търсиш, никъде не можеш да го намериш. Той сега е обграден от немците и от време навреме му пускат храна със самолет. Когато храната падне в окопа му, той си хапва, а когато вятърът издуха парашута настрани, той гладува. Покрай окопа има много киселици — диви ябълки, и той яде главно тях. Той е много нетърпелив и сега учи търпение. Бройте от днес 10 дена и той на десетия ден ще дойде и ще ви разкаже всичко, каквото е преживял." Темелко и Софиянка целуват ръка на Учителя,
благодар
ят за хубавия съвет и излизат от стаята му. Започват да броят дните. На десетия ден, в 11 ч. преди обед, Велин си идва у дома и баща му го пита: „Ти да не си беглец, че идваш сам?" Велин отговаря, че са го пуснали в отпуска като награда за неговото геройство. Той е картечар и са завладели един силно укрепен немски окоп. Немците непрекъснато стрелят и избиват всичките му другари, а той остава сам с една немска картечница и много патрони. Стреля често, като мени посоките, и германците предполагат, че в окопа има много хора. Така изкарва 10 дена, като яде киселици, които растат до окопа. На десетия ден българите настъпват и го освобождават. Той остава в дома си до вечерта и пак заминава за фронта. От ротата, в която се числи, остават живи само той и командирът, с когото преди заминаването за фронта са на разговор при Учителя. След завръщането от войната Велин работи в „Каменна промишленост", грижи се за баща си Темелко и за музея на Учителя. Той е много
благодар
ен на Учителя, че му е спасил
към текста >>
545.
7.82 Василка Иванова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш!" Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и
благодар
и на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не й върви в любовта и не може да си създаде семейство. Лекарите й казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само. Като се връщат в София двете отиват при Мария Шопова, която в това време е в много тежко здравословно състояние и лекарите й казват, че ще си замине след няколко дни. Мария поглежда Лиляна и казва, че в най-скоро време ще се омъжи, ще роди момченце и ще го кръсти Иван, по името на баща си. Казва й точно и датата на женитбата, а съпругът й ще е Гената, техен приятел, който често пребивава в дома им. След това предсказание Мария Шопова оздравява напълно, а всичко се сбъдва точно. Василка
благодар
и за помощта, получена от Мария. (От 6.5 Лекуване на
към текста >>
546.
7.83 Мария Шопова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
любовта, но тя не я приема. Много й тежи, че трябва да купува и готви месо на мъжа си. На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките. Мария
благодар
и в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на душата и разбира, че Учителя е с нея. Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам". На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя". Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов. Пита го защо така са ахнали братята и сестрите и той й съобщава предсказанието на Иван Антонов, че този, който идва сега е придружен от Учителя, това е тя. (От 6.5 Лекуване на
към текста >>
547.
7.86 Цветана Ганчева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
й следят написаното в беседата, което се оказва, че се отнася за нейния случай. Казва се: „Когато двама - мъж и жена — се скарат много, по-чувствителния от тях се схваща и може да си замине. Единственият начин да си помогне е да се обърне към Бога и да каже три пъти: „Господи, помогни ми да изляза от това трудно положение." Тя казва три пъти мислено формулата и след няколко минути започват да се отпускат ръцете, краката и гърлото. Чувства прилив на сили в тялото си и се изправя. Благодари за чудното си спасение. Умът й се отваря и тя започва да разбира добре беседата. Прочита я докрай и остава възхитена от дълбоката и всеобхватна мисъл на Учителя. Впоследствие разбира всички беседи, които чете, стават й близки, познати. Омъжва се малката й дъщеря Димитрина и отива да живее в квартал „Люлин". Един ден тя поканва майка си и баща си на гости. Същия ден й отича един зъб и му правят дренаж, но страната й се подува и зачервява. Цветана отива при нея и я заварва подута, с температура, в тежко състояние. Казва на мъжа й веднага да извика зъболекар. Той има наблизо един свой приятел зъболекар и отива да го доведе. Цветана слага дъщеря си на леглото и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето. Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се
към текста >>
548.
7.90 Ирина Кисьова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците. Обръща се и вижда, че Учителя е в приемната си стая. Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох!" Тогава поставя дясната си ръка върху ухото и я пита какво чувства. Тя казва: „Учителю, чувствам топлина, която постоянно се увеличава." Учителя маха ръката си настрани и я пита: „А сега?" Тя извиква: „Чувам вече как свирят в малкия салон." Благодари на Учителя, целува му ръка, възхитена от чудното си оздравяване. (От 6.5 Лекуване на
към текста >>
549.
8.1 Краят - ликвидацията на века
 
- Светозар Няголов ( -2013)
противоречия. Старото е изиграло ролята си. То се оттегля от сцената, да дойде новото и да заеме неговото място... Новото, което сега иде, представя златото — носител на живота. Който се откаже от новото, той ще фалира." (35, с. 191) „Голяма война се води за превземането на Слънчевата система. Някога, в далечното минало, Земята е била пак обсаждана, вследствие на което е изкривила оста си на 23 градуса. Днес става бавно изправяне на земната ос. Това изправяне е почти незабелязано,
благодар
ение на което се избягват катастрофи, които биха унищожили целия свят. Вие не можете да си представите какво би станало с Европа, ако ледовете на Северния полюс биха се стопили изведнъж. Цялата европейска култура би била пометена." (34, с. 52) През 1918 г. Учителя казва, че Първата световна война свършва, а след нея ще дойде още по-опустошителна война, след която, ако не се вразуми човечеството, ще има трета опустошителна война, която ще разреди значително населението на Земята. През 1933 г. Учителя казва: „Христос дойде, но какво уреди? Тъй, както хората разбират уреждането на нещата, той нищо не уреди. Той дойде и Римската империя го разпна. После Христос дойде в 1914 г., но шест хиляди души измряха. Той им каза: „Не се бийте", а те не го послушаха. Той ще дойде и в следващата война. Хората сега се приготовляват и ако се отвори една война, ще измрат около 50 милиони души. Ако и тогава не поумнеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона души. Това не го
към текста >>
550.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
мен живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах и ако вие не послушате Бога, ето какво ще станете." (Учителя посочва разхвърляните грамади камъни наоколо.) Като дойдохме при тези клекове, те какво говорят? Те казват: „Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смирихме се, за да можем да израснем по-яки, да оправим живота си." Клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: „Много ти
благодар
я, че ми даде един такъв хубав урок на смирение. И аз ще бъда като тебе тъй смирен. Виждате тия клекове как се простират по земята! Корените им извличат всичката влага от земята. Ако не бяха те, всичката вода щеше да потъне надолу в земята и земята щеше да бъде суха, пуста. А така тези клекове привличат водата и я задържат на повърхността й. Тези местности, в които дърветата са изкоренени, съдържат всички нещастия. Те са безводни, сухи." („Тихият глас", стр. 17). При екскурзиите в планините има известни правила, които, ако се спазват, човек преминава през всички изпитания, на които го подлага природата, и всички изчиствания, които прави на неговия ум, сърце и тяло. Екскурзията в планината е една от най-хубавите традиции на Бялото братство. Тя спомага за усилване на волята на човека и вярата му във Великия, който винаги помага. „Често при екскурзии много екскурзианти загубват пътя и се забъркват по тази причина, че не се допитват до Божественото в себе си... Това става, когато човек не се
към текста >>
551.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
(второто езеро), за да се освободим малко от своите обикновени мисли, както и тия на останалите хора. В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, с низши мисли, от които трябва да се освободим... От няколко дена насам работниците от невидимия свят туриха в ход своите чистачки: бури, ветрове, дъжд, сняг, депресии. По този начин те пречистиха въздуха на далечно разстояние. Те запушиха всички канали, от дето биха могли да дойдат нечисти мисли. Благодарение на техните грижи днес вие се радвате на ясен, слънчев ден, на чист и здрав въздух. („Благословена между жените", стр. 60) Казвам, който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи от някакъв недъг или от някакъв лош навик... Щом те дошли тук, никаква гърбица, никаква болка, никакъв недъг не трябва да имате. Всички болки, всички недъзи трябва да оставите във водата и да отидете в дома си свободни. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух и ще се молите по няколко пъти на ден." („Любов към Бога", стр. 134) „Някой казва: Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари. Не е въпросът в парите дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето, както трябва. Ако седите тук и не изпълнявате волята Божия, дохождането ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите любовта си към Бога." („Любов към Бога", стр. 134) „И тъй, като дохождате на езерата, ние имаме предвид да изпълним
към текста >>
552.
5. Витоша
 
- Светозар Няголов ( -2013)
обърнах се да си взема ризата, но нея я нямаше. Обиколихме върха - беше изчезнала безследно. Планините са създадени за хората, за да възприемат от тях божествените мисли и идеи, силите и енергиите, които протичат постоянно през тях. Те са велика школа на чистота и закаляване на човека - по-лесно да се справя с мъчнотиите на живота. Всяка трудност, разрешена на планината, после лесно се разрешава в долината. От планините се излива Божието благословение към нас и ние трябва да
благодар
им за хубавите условия, при които сме поставени, и за възможността често да ги посещаваме и да се радваме на тяхната неземна
към текста >>
553.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
в килийното училище в Устово. През това време особено влияние върху неговото развитие и интереси оказва един светогорски монах, при когото той се учи в Устовското училище. Тази преценка е направена лично от Константин Дъновски при разговор с проф. д-р Петър Ников. Освен това проф. д-р Ников изтъква влиянието на майка му, която съзнателно го насочва към духовен живот и мистично себевглъбяване. Това възпитание оказва силно въздействие при формирането на характера му. С особена
благодар
ност и въодушевление, свидетелствува проф. д-р Ников, си спомняше Константин Дъновски за своя някогашен първоучител монах. Той е бил светогорски таксидиотин, възпитан в духа на строгите канони на монасите от Света гора. Напускайки отшелническата си обител, не напразно се установява в Устово, за да се отдаде на просветна работа и да даде духовната насоченост на младия Константин. Този монах е имал според тогавашните мащаби значителна библиотека. Добитите от него напътствия и внушения, по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното развитие на Константин Дъновски. Паралелно с мистичния дух този монах е повдигал и патриотичното чувство на младия Константин, заложено в страниците на „История славянобългарская", написана от другия светогорски монах, който става факел на нашето възраждане. Не е ли правдоподобно да допуснем, че учителят монах на младия Константин Дъновски е бил непосредствен следовник на делото на Отец Паисий? След като завършва първоначалното си образование в
към текста >>
554.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
на неговия край и пред тях се мерна крайморският град, който на Константин се видя много бял - сякаш светеше между ведрото синьо небе и изумрудената морска шир. * Още със стъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от покъртителна картина: Варненското дървено пристанищно скеле и всички сгради в близост до морския бряг били разрушени от току-що стихналата буря, незапомнена по своята сила. Първият му контакт с варненци той направил като присъствуващ на
благодар
ствения молебен, извършен на табията „Йени дуня" („Нов свят") срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление при пристигането му във Варна - пише в своите спомени Константин Дъновски1, му е направила всенародната и задушевна
благодар
ност от българи, турци, гърци и гагаузи, отправена към небето за избавлението от морската стихия. Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки. Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ. Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Но с течение на
към текста >>
555.
Изпитанието. Бурята.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
беше обляно във вода. Може би той плачеше за своята любима и верна приятелка, но никой не можеше да познае сълзите по мокрото лице. Леонис загреба с всички сили и не минаха повече от двадесет минути и лодката спря в брега. Едно малко селце се мерна пред очите им, а до него и близо до мястото, където слязоха, беше устието на доста голяма река. По-късно те разбраха, че това беше Струма. Изморени, мокри, изтерзани от бурята, те паднаха на коравата земя, която Константин целуна с
благодар
ност. 1Една четвърт от бяла меджидия, пет гроша (б.
към текста >>
556.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий'
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
за Света гора. И този път беше труден, но сравнен със страшната буря, от която като по чудо оцеляха, той им се видя много по-лесен. Когато привечер след два дни пътешествие влязоха в град Солун, по тържествения звън на камбаните, който изпълваше въздуха, те се досетиха, че утрешният ден е голям празник. Скоро Леонис разбра, че три дни ги делят от Великден. Облада ги радостно чувство. Стори им се, че тези звуци, политнали над града, са приветствие за тяхното пристигане. Дори някакво
благодар
ствено вълнение изпълни душите им за това, че съдбата бе милостива към тях и можаха да стигнат живи до града. Два дни след пристигането, гемиджията Леонис се сбогува с младежите. Намерил - разказваше им той, свои познати и се условил на работа с рибарските гемйджии. Трябвало да припечели някоя и друга пара, да прибави спечеленото към това, което бе останало у него след тежкото пътешествие и да се завърне по някакъв начин в любимата си Варна. Младежите се разделиха омъчнени за това, че той пострада. Благодариха му за това, че излезе верен другар и не ги остави на някой пристан, а дойде дотук. След това четиримата разгледаха града, пазара, големите маази, пристанището и решиха да запалят по една свещица в църквата „Свети Димитрий" - Солунския светец, и да
благодар
ят за това, че оцеляха след голямото премеждие. Църквата „Свети Димитрий" е прочута и великолепно украсена. Тя е гордост на град Солун и най-мило прибежище на верующите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по
към текста >>
557.
Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
пратят първородния си син служител на Бога, който ще се моли освен за спасението на своята душа, но и за своя народ. В Атон ставало и организирано молебствие. Монасите се събирали тайно, като се молели за освобождението на християнските народи от агарянско иго. Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти манастирите са били ограбвани и опожарявани от турците. Константин разбра, че Антиминсът се предава от ръка на ръка на верни и изпитани люде и почувствува гордост и
благодар
ност към Бога, че съдбата го удостои да има и той до сърцето си този свещен знак и символ. При един разговор с човек, когото срещна в гостоприремницата, отиващ за Атон, той разбра и това, че някои монаси от манастира били изпращани да събират помощи. Досети се, че много от тези монаси са били от изпитаните и верните на „заговора". Много внимателно и ловко те са успявали да заангажират вниманието и сътрудничеството не само на духовни, но и на мирски люде за святото дело на свободата. Някои от тях вероятно са носели и Антиминса, но действували така умело, че тайната е била запазена до Освобождението от турско робство. Толкова са били верни, скрити и внимателни атонските монаси. Единственият провал е бил оня с патриарх Григорий, който бил издаден на турците от неговия протосингел. Другарите на Константин - Белю Пинин, Тодор Хаджимаврудиев и Петър Атанасов продължиха пътя си за Халкидическия полуостров. Константин не счете за потребно да им разказва всичко, което се случи с него. Те вероятно си
към текста >>
558.
Свещеник Константин Дъновски и гърците
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
другите български земи, но не могла да допусне, че и в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, ще започне да се заражда същият опасен за гърцизма процес. Гръцките и турските власти искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Това принудило свещеник Константин Дъновски да напусне активната си черковнослужителска дейност в храм „Света Богородица" и да се прехвърли като служител във Варненската митрополия. Разбира се, това е станало само
благодар
ение на големите симпатии и благоволение на гръцкия владика Порфирий. Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински. Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение още от времето на своето пребиваване в Македония1. Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци. Тази негова дейност се простира и по времето на неговото пребиваване в Македония. С идването си във Варна той поема в свои собствени ръце грижата за цялостната защита на българското население2. Идването на Рачински във Варна съвпада по
към текста >>
559.
Заминаване и следване в Америка
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
или пък със затворени очи и вглъбен в себе си да размишлява. Друг път сме го откривали да се моли. В такъв случай той дори не ни усещаше и ако някой си позволяваше да го побутне, той трепваше от изненада, а върху лицето му имаше израз като на човек, който се събужда от дълбок, но красив сън. Сестра Р. К. слушаше възрастния човек и по бузите й се стичаха сълзи на умиление. Старият човек я погледна и учуден я запита: - Защо плачете, госпожо? - Ей така. От вашия разказ. Много съм ви
благодар
на, господин К. Аз винаги така съм си мислила за моя Учител. Милионери има много на този свят, но той е единствен. Старият юрист бавно стана от стола и поглеждайки с учудени очи към уважаваната в града Р. К., тръгна към своя дом. Дали този човек е знаел всъщност кой е бил неговият състудент в Америка? * През време на студенството в Америка с Учителя се случиха доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество. Името му Граблашев е познато и като име на автор, който по-късно издаваше книжки по спиритизъм и ясновидство. Учителят познаваше много добре склонността на Граблашев към подобни занимания както и неговото забележително любопитство. Поради тази причина или за нещо друго, което на нас не е известно, той решил да го въведе, макар и не напълно, в една тайна, която, от една страна, ще засили вярата му в съществуванието на неща, скрити от очите на всекидневието, а от
към текста >>
560.
Първият събор на Бялото Братство
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
следващия след седмица понеделник. Сякаш птица проиграва в сърцата на двамата служители и по лицата им се появява сияеща усмивка. Председателят, стар съдия и опитен в живота човек, е изненадан от тая по детински трепнала радост у тия двама чиновници, за които отдавна той има мнение, че са едни от най-честните и най-ревностни служители. - Така ще бъде - казва той в заключение на трудничкия и за тримата разговор. - Сега сте свободни, считайте се в едноседмичен отпуск. - От сърце ви
благодар
им! - казва Тодорчо и с необичайна за него устременост тръгва към вратата на канцеларията. - Това направи Учителят! - прошепва Пеню на Тодора. - И аз така
към текста >>
561.
Да звучиш добре
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
толкова малка, че дори в сметките само на слънчевата система нейните размери се пренебрегват, без обаче да се пренебрегва и омаловажава мястото й между планетите. Учителят учеше своите ученици, че задачата, която има всеки човек, повикан върху арената на земята, е да представлява една от струните на божествената арфа. Щом сте такава струна на Великия инструмент, не казвайте, че животът ви няма смисъл. Така проповядваше той. Какъвто тон издавате, знайте, че трябва да звучите чисто и ясно. Благодарете за всичко, което се случва с вас. Благодарете за страданията, за несгодите, оскръбленията и малките радости, които са ви подарили часовете и минутите на вашия живот. Това показва, че не сте в пликчето, което стои на рафта или на витрината на музикалния магазин, а сте опънати на арфата на Великия Майстор. Ръката му непременно ще ви докосне. Вашата свободна воля, за която толкова често приказват философите - детерминисти или индетерминисти, е да звучите добре. Ако сте създадени така, че трябва да звучите в тон „ми“, не правете усилие да звучите в друг тон. Вие непременно ще останете да звучите в своя тон, но постарайте се да звучите добре и чисто. Това е единственото, което зависи от вас. То е същевременно и най-доброто за развитието ви. И друго нещо трябва да знаете - казваше Учителят. - Върху арфата на Великия Майстор има още много струни. Заедно с тебе понякога един след друг или пък вкупом като акорд ще звучат и други тонове. Все едно, че разговаряш с тях, за да се образува мелодията,
към текста >>
562.
Проблемът за здравето
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
през мен минава някакъв ток, който само в няколко секунди премахна едва търпимата болка. Гърдите ми тогава, свити от страдание, се разшириха и усетих, че са пълни с въздуха, който без усилие вдишвах. Стана ми леко и радостно. - Е, имаш ли болки? - запита Учителят. - О, Учителю! Никакви болки, никакви болки! - едва успях да му кажа, защото бях изпълнен с радостно вълнение. Тръгнах си здрав, обновен, радостен. Моята душа беше изпълнена с нещо прекрасно, велико. То не беше само
благодар
ност. То беше нещо, за което аз не можех да измисля дума. Дали професор Павлов, който има голяма заслуга, че подчерта и доказа значението на висшата нервна деятелност, е виждал в тази, последната орган - пособие на душевния живот, или само един по-възвишен автомат с генерални регулаторни функции, ние не знаем това. От обилния материал, оставен от Учителя, ние имаме обаче ясното указание, че както централната нервна система, така и други органи изпълняват и самостоятелни, и подчинени роли. Поради това техните функции не могат да бъдат абсолютизирани. Над висшата нервна система стоят други доминиращи, направляващи фактори. По-обширното разглеждане на този въпрос би излязло извън рамките на настоящата книга. Ще завършим главата с няколко пасажа от Учителевите беседи, където се третират здравни въпроси. „Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха вместо да намаляват, се увеличават. Докога ще продължи това? Докато човеците дойдат до
към текста >>
563.
Учителят за Христа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
нещо забележително в характера на Христа, то е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ той трябваше да понесе най-големите поругания и накрая да изживее кръстната смърт. Без да роптае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания. През целия Си живот Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нещо от хората. И силата, с която Той понесе тези страдания, Той получи
благодар
ение на своето абсолютно безкористие.“ Христовото учение още не е приложено. Хората не са готови още за него. Приложили са го само отделни хора, но всички, които се наричат християни, трябва да го приложат в своя живот. Не направят ли това, напразно е очакването им да дойде на земята. А и да дойде, ако те не са приложили в живота си Неговите истини, всичко ще бъде напразно. „Да обичаш Христа значи и престъпник да срещнеш пак да бъдеш готов да видиш доброто в него.“ „Понякога самонадеяни хора, които гледат повърхностно на всичко, правят погрешна равносметка за това, което Христос извърши на земята. Какво направи Христос - казват те. Да се задава такъв въпрос, това значи да се гледа на Христа само като на историческа личност - на появил се новатор, донесъл някакви идеи и си отишъл. В своята неосведоменост те не подозират, че от деня на възкресението Си до днес нито за момент Христос не е престанал да работи в света. Неговото учение гори още със слаб огън, но той непрестанно се усилва, като
към текста >>
564.
Из дневника на сестра Е. И.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
между човека „отвън“ и човека „отвътре“ направило силно впечатление на чувствителната и все още жадуваща душа на сестра Е. И. и тя видяла в тази сказка по френология началото на отговора на вълнуващия я въпрос. Учителят предприел в Търново една серия от своите френологически измервания, които съставят един интересен и активен период от работата му по изучаване особеностите на българския народ, сред който той е дошъл на работа. Сестра Е. И. още при първата сказка пожелала да
благодар
и на Учителя за светлината, която вече озарила нейното съзнание, тъй като сказката била ако не врата, то поне пролука към един необикновен свят, където без друго чака отговорът на смущаващият я въпрос. Когато след няколко месеца Учителят се явил отново в Търново, сестра Е. И. имала възможност заедно със своя съпруг да бъде по-близо до него, тъй като той направил в една фамилия няколко френологически измервания, между които и на самата нея, както и на съпруга й. Тогава тя видяла отблизо колко необикновен човек е Учителят и какво могъщо е неговото влияние. За необикновените и надчовешки сили и възможности на Учителя сестрата разбрала по-късно, когато нейният съпруг е бил преместен на работа в друг град, където той внезапно заболял. Останали сами в чужда, непозната обстановка, те били на ръба на отчаянието. „Сега само Господ може да ни помогне!“ - казала сестра Е. И. През нощта тя сънувала сън, в който някакъв глас й нашепнал да се отнесе за помощ до Учителя, но нейното безпокойство си останало,
към текста >>
565.
Случка на фронта - разказ на брат Г. Р.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
бил ли си на някаква височина, където има поляна, оградена с букова гора? Там, на тази поляна са паднали много войници от двете страни. - Минал съм през такова място, но сражението е станало два дни преди това с нашия полк, имало е дори ръкопашен бой и поляната беше покрита с трупове на български и сръбски войници. Брат Г. Р. чакал нетърпеливо какво по-нататък ще му каже Учителят. След недълго мълчание Учителят продължил: - Ще идеш на фронта и пак ще се върнеш. Зарадван, брат Г. Р.
благодар
ил и си тръгнал. На 18 август 1918 г. французите пробили фронта и оградили голяма част от българската войска. Сенегалци ги закарали като пленници в Солун. На домашните на Г. Р. съобщили, че той е безследно изчезнал. Тогава бащата на Г. Р. се срещнал с Учителя в Търново по време на събора в 1919 г. - Учителю - запитал угрижен бащата, - какво става с моя син? Ще се върне ли жив и здрав у дома? - Ще се завърне - отговорил Учителят. - След колко време? - Колко време Йосиф стоя в затвора? - Две години - отговорил бащата. - Сега той е на изпит и след две години ще се видите. Точно след две години - на 19 август, брат Г. Р. се завърнал в
към текста >>
566.
Из спомените на сестра М. П.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
продума нещо, той ми даде знак да почакам и се върна в стаята на председателя. След известно време в същия кабинет влезе инспекторът. Чух, че се говори нещо оживено. Не минаха повече от 15 или 20 минути и моят познат се показа на вратата и ме повика да вляза в кабинета. - Подпишете акта за влизане в длъжност - каза ми той. Като на сън подписах екземпляра. Моят познат ми честити назначението и двамата излязохме от кабинета доволни. - Е, господин Г. - казах аз развълнувана - много ви
благодар
я за голямата услуга. Как не ви срещнах досега! - Все пак навреме ме срещна - обясни той. - Днес назначили една софиянка, която е единствената дъщеря на архитект от заможно семейство, а като обясних какво е твоето материално положение, съгласиха се тебе да назначат. Довиждане, защото бързам за редакцията - рече моят познат и си отиде. Като в сън литнах обратно към „Изгрева“ с акта за назначението в ръка и си шепнех: „Учителю, назначена съм в София! Как знаехте момента, в който трябваше да ида в инспекцията. Ах, Учителю, колко малко Ви познаваме! Безкрайно Ви
благодар
я!“ С тези радостни мисли не усетих как стигнах на „Изгрева“. Пред салона, заобиколен от братя и сестри, Учителят разговаряше. Като се приближих до групата, той се усмихна леко, погледна ме и каза тихо: - А сега работи и учи. Никой там не разбра какво беше станало. „Работи и учи“ - тези думи ми останаха дълбоко врязани в съзнанието. Целунах ръката на Учителя и тръгнах за дома, да зарадвам домашните си.“ В записките на сестра М. П.
към текста >>
567.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
там не се считат за честни. Ученикът: Учителю, тъй като разбрах, че сте зает с друга работа, която Ви очаква след няколко минути, ще Ви помоля макар и накратко да ни кажете що е това хармония? Учителят: Хармония се получава при среща на двама приятели, когато всеки от тях вижда у другия най-добрите черти на неговия характер. Като каза това, Учителят стана, погледна за минутка станалите на крака ученици, вдигна ръка за поздрав и се оттегли. Учениците не успяха да кажат нищо като
благодар
ност, защото тя се четеше в очите
към текста >>
568.
Закони
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
в надпреварването с думи и с ловки софизми ще чакаме появата на истината. 20. Закон: Не отлагай определените за свършване работи, защото с това ти спираш развитието на своя ум. Пояснение: В процесите на мисленето съществува известен порядък. Някои неща не могат да изпреварят стоящите пред тях. Ако нещо е решено да се извърши, а извършването се отлага, отлагат се и следващите след него мисловни процеси. В приемането на новите идеи съществува известен порядък. 21. Закон: Само
благодар
ният подлежи на развитие. Пояснение: Благодарността е много ценно качество. Благодарният предизвиква щедростта и благоговението на всекиго. Благодарният е разтворил душата си като цвят, който получава любовта на слънцето. На
благодар
ния всеки помага. Благодарният най-добре се учи и най-бързо расте. 22. Закон: За всяко добро дело се изисква една малка жертва. Пояснение: Ние нямаме друга мярка, с която бихме могли да измерим добрината на хората, освен големината на жертвата, която те правят, когато искат да ни сторят някакво добро. Ако мислиш, че можеш да направиш някому нещо добро, без да жертвуваш нещо от себе си, ти не си на прав път. 23. Закон: Ако унищожим враговете си тук, на физическото поле, те влизат в нас. Пояснение: Липсата на духовна просвета е причина за многото злини и нещастията, които съпътствуват живота на човека. Ако знаехме колко фатални са последиците на някои наши постъпки, ние бихме съблюдавали на всяка крачка горния закон. Онзи, който е успял да унищожи враговете си на
към текста >>
569.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
път (Учителят)Гамата Непознатият Природа Растеж Сърдечен зов Отговор Живият ключ Напътствие Приложението Благодарността Вътрешният свят Стремежът Осмисляне Раждане и самораждане (Новораждане) Инволюция и еволюция Светлина и сенки Ученик Мир Звездите Ежедневието Самовъзпитание Силата Симфония Пластичност Преходът Животът Строеж Поляризиране Освобождение Растене Скеле Величие Родна земя Душата Образите Терцата на живота Идеята за Бога Ето какво ни предаде Божият дух чрез мировия Учител Беинса Дуно през двадесетия век На фокус Каква е реалността Трите степени на познанието Истината за живота Новият човек Отделното и общото Росната капка Третият завет Учителя Възкресение Новият живот Пътят към Бога Петте
към текста >>
570.
8. СКРЪБТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
в своя свещен мир. Само в дълбоката скръб ти учиш урока на състраданието, което е проява на Бога. Бог е най-близо до скръбните. Той е най-близо до ниско падналите, защото те са разбрали дълбините на живота, където обитава Неговият Дух. Скръбта е чудна долина, в която зреят плодовете ти. Скръбта е влага и топлина, която поддържа живота на цветята в градината ти. Когато в радостта ти настъпи суша, повикай скръбта. Скръбта не е тъга, тя не е тежка, когато се разбере и понесе с радост и
благодар
ност. Тогава нейните сълзи са кристално чисти за разлика от сълзите на онази скръб, която няма разрешение и изход. Скърби малкият извор, преди да е намерил път към светлината. Скърби и цветецът, свит в тясната твърда пъпчица, който чака слънчев лъч и топъл повей, за да прогледне. Скърби и сърцето на майка, отдалечена от своята рожба — така скърби великото вселюбящо Сърце на Твореца ни за нас, които сме се отдалечили от Него. Велика е скръбта, която иде от саможертвата за повдигането на другите; велика е скръбта, която иде от съзнанието, че не си изпълнил Волята Божия; велика е скръбта на покаянието, както и на състраданието. Най-висшият Дух, който премина пътя на Земята, изпи до дъно чашата на скръбта, но Той я освети и я превърна в радост. Когато береш зрели плодове на земята и душата ти се изпълва с радост и блаженство, знай, че си минал през долината на скръбта. Ще има скръб на Земята дотогава, докогато всичко не влезе съзнателно в общия живот, в който е вечно веселие и радост. Радостта
към текста >>
571.
21. ОТГОВОР
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
бъда; не ви съдя, а ви жаля, че излишно страдате за работи ненужни, несъществени; да страдате за правдата, за истината и доброто, това са то страдания на място, които ви повдигат, в тях ще намерите истинския живот. А вие страдате, че вашите човешки желания и нужди не са изпълнени, като децата питате: Опече ли се хлябът, мамо? Почакайте, ще го опитате — за вас се той пече. Ще ви нахрани. Не страдай, че земята ти отнема богатство, дом и чест, тялото ти, кажи: Да бъде волята ти, Господи! И
благодар
и; всичко, което е засенчвало лицето Ми, сега ще ви отнемат. Бъдете будни,
към текста >>
572.
25. БЛАГОДАРНОСТТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
музикален отзвук на доброто, любящо сърце. Тя е сияние на ума ни, ухание на сърцето ни и песен на устните ни. Няма по-красива проява в човешката обхода от
благодар
ността! Да съзнаеш доброто, което ти се прави, да намери то отзвук в теб е да си
благодар
ен. Цялата природа непрестанно работи за нашето добро — светлината, която приемаме с очите си, въздухът, който дишаме, хлябът и водата, които поддържат живота ни, са неоценими блага за нас, но ние ги приемаме почти несъзнателно, механично и забравяме, че дължим поне една
благодар
ност на природата за тях. Цялата ни просвета е сбор от огромните човешки усилия през вековете на онези хора, които са работили и работят за доброто на човечеството. Най-после животът, който ни е даден, като благодат от Бога, е това, за което трябва най-много да
благодар
им. Бог не се нуждае от нашите хвалебствия. Неговото величие не се увеличава от тях, но ние се приближаваме до него чрез тях. Ние с нищо не можем да Му се отплатим за всичко, с което ни дарява, освен с
благодар
ността си. И нашата
благодар
ност отлита като ухание към Бога. Тя е като топъл поглед в очите ни, като нежна усмивка на лицето ни. С какво се отличава човекът от животното, ако приема хляба без
благодар
ност, без да отправи една добра мисъл към Дарителя на всяко благо? Благодарността е израз на нашата човещина, на нашето благородство. Колко е по-красив животът ни с
към текста >>
573.
46. СКЕЛЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
той се хваща на работа; минават години; ти бдиш за правилното й построяване, ако самият човек не е сведущ или способен сам да стори това. Моментът да я измаже идва. Трябва скеле. Ти ставаш скеле. Той стъпва на скелето и измазва къщата си. Вече може да влезе да живее в нея. Радостен и щастлив е. Скелето е последната помощ, която си могъл да му дадеш. Но това вече не е нужно. Ти оставаш в забвение, отхвърлен, защото си завършил работата си с този човек. Той твърди, че ти е
благодар
ен и толкоз. Поема пътя си и се устройва удобно, а ти стоиш в малката си мансарда натясно и само даваш идеи, помагаш и те отминават. Такъв е пътят на земята на ония, които са дошли да помагат на хората. Те не очакват награда за труда си, а такава не им е нужна, защото са вътрешно богати и удовлетворени. Сърцето им е пълно с милост и готовност на саможертва, а това им е наградата. Жизненият еликсир пълни сърцата на смирените труженици на добродетелта, на самопожертвователните. Те не блестят в обществото, най-често са подритвани и осмивани от близките си, които обикновено нямат материални изгоди от тяхното съществуване. Смятат ги за глупави, непрактични, непълноценни, смахнати и пр. Но едно трябва да знаем, че човек още не се е самородил или придобил образа и подобието на космичния човек — създателя на човека. Подхранван от близки, земни цели, човек е издребнял и в сърцето му няма любов дори за всички от собственото му семейство, а негли за външния свят. Пътят на любовта е единственият път за
към текста >>
574.
50. ОБРАЗИТЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
състояние, или с други думи, тяхната лекота, чистота и свежест. Човек ще започне да диша един вид с душата си и ще почувства радост и светлина, каквито не е познавал досега. Душевната хигиена е нужна вече на порасналия умствено човек. Освобождение от натрапени, неверни, тежки и отрицателни мисли и чувства, които го задушават и пращат преждевременно на онзи свят. Животът по начало е вечно бликащ, чист извор, но ние мътим водата му с нашите предразсъдъци и корист, с нашата не
благодар
ност, ненаситност и алчност. Да прочистим тръбите на живота си — ума и сърцето, за да бликне в нас радостният, вечно млад и пеещ живот, да заклокочи планинският ручей в уморените ни гърди, потискани от неверни, тежки чувства до днес. Тогава целта на нашия живот ще стане ясна, ще влезем в изгрева на живота си, в свежото пролетно утро на вечно грееща надежда и слънчевия смисъл на всичко. 02.03.1984 г. 07.30
към текста >>
575.
57. ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
която го освобождава. Учителят казва: "Не давайте сърцето си на хората, то принадлежи на Бога. Дайте го на Бога!" Питам се днес на кого съм? — На никого. Само на Вечния Жив Принцип. Ходих по света, срещах се с хора от различни националности и разбрах, че никой не ме приема'— дори брат ми и семейството му, сестра ми и децата й. Всички ме отхвърлиха, защото не съм тяхна. Как ще приемеш чужд човек? А само Бог те познава и люби, като ти е дал живот и чака да Му отвърнеш с Любов и
благодар
ност и да посветиш живота си в служба Нему — на Вечната Любов и Светлина. Не се поддавай на тъмнината, която е изобилна в материалния свят — ти си Светлина и само на Светлината можеш да служиш. Не скърби, а се радвай. На Пътя си. Кажи това на всички хора, за да се освободят от измамата на живота и станат щастливи. "Ще познаете Истината. Истината ще ви направи свободни" — казва Христос. Ето Истината. На 24.12.1944 г. Учителят ми каза: "Когато Петър се усъмни в Христа, загуби силата си, когато повярва — придоби, получи силата." Силата е в Истината — Истината е в Божия Дух, в Който е Силата. А Силата създава и поддържа живота. Загуби ли Силата, човек умира. Смъртта е безсилна. Тъмните сили владеят хората, като ги отклоняват от Бога — Извора на Силата. Движението е сила. Любовта е сила. Светлината е сила. Истината е Велика Сила. Бъдете силни — не се поддавайте на крадеца на Силата, съмнения, егоизъм, корист и всички злини. Насилието е епохата на тъмните. Не си служи с него! Одумването,
към текста >>
576.
64. НОВИЯТ ЖИВОТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
пее радостната си песенчица, като се спуска от планината да напои жадните поля, ниви и гори. Той гледа на страданията и скърбите на земята с друго око — те имат дълбок смисъл и са ценни уроци за човека. Той ги носи с радост. И този нов живот, който сега бликва на земята, е предвкусие на вечния, безсмъртния живот, обещан ни от Христа, за който сме призвани. Явява се дълбок копнеж в човека да изправи всичките си грешки, извършени в състоянието му на непробудено съзнание. Той непрестанно
благодар
и на Бога за живота си и за условията да разбере каква е волята Божия и да я изпълни. Той заживява за Цялото — за Благото на всички. Всяка негова подбуда за действие се ръководи от висшия принцип — от любов към Бога за благото на всички. Слънцето еднакво огрява и бурена, и цветето, а той не търси и не вижда злото у хората, защото всеки е в процес на развитие към съвършенство. Злото е незавършен процес, неузрял, стипчив плод. Един ден този плод ще стане сладък, защото Великият Баща превръща всичко, което е създал, в добро и е допуснал всичко за доброто на човека. Той не наказва, а поучава. Като паднеш, ти казва да станеш отново и да продължиш пътя си. Любящ и благ е нашият Баща и иска само да се научим да Го познаваме и да вървим в пътя на светлината, която ни праща непрестанно. Той ни е дал пълна свобода и иска и ние да даваме свобода на всички. Истината носи свобода и като служим на Истината, сме свободни. Любовта е да дадеш на човека условия за живот и развитие. Когато приложим този закон
към текста >>
577.
Помощта на гениите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
се оплаквах още на Учителя. Той проговори и аз подскочих на стола си от учудване, че прочете мислите ми: — Който не те приеме с любов, мене не приема, защото Ние те пращаме там. Ако нямат любов към тебе, няма да им върви. Работите вместо да се уредят, ще се объркат. Ти не говори много с тях, само пей и дръж връзката си с Небето! На тръгване брат Христо каза: — Учителю, тя обича пеенето и музиката и е много чувствителна. Часът беше вече седем и половина. Целунахме святата ръка на Учителя. Благодарихме му и слязохме през гората в града. ___________________ * На мястото където е бил салона сега се намират сградите на руското посолство (бел. ред.) ** На 5 юли 1940 год. изнесох радио концерт. В програмата включих песента "Фир Фюр Фен" — индуска молитва. Като попитах Учителя какво име да сложа в програмата, той каза: "Сложи Беинса Дуно". Акомпанираше ми главният диригент на операта — Асен Найденов. Учителят ми показа как да изпълня молитвата, като ми я пееше. Той слуша концерта и беше много доволен. Някои от колегите ми ме питаха от къде знам тази хубава молитва. (бел.
към текста >>
578.
Концертът
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
каза, че акомпаняторите са дошли. Аз станах права и запях. Учителят също стана прав пред креслото си, също и брат Христо. Разхождах се из стаята и свободно се упражнявах. След малко влязохме в салона. Учителят седна на един стол пред катедрата. Когато всички бяхме готови да започнем, аз слязох от сцената, минах по пътеката и целунах ръката на Великия Учител. Пак се върнах на сцената и запях. След като изпях и последния номер, пак слязох от сцената и отново целунах ръката му, като му
благодар
их. Той стана прав и ми каза: — Хубаво, хубаво пяхте! После елате в стаята ми с брата. Аз се качих отново на сцената. Започнаха обичайните поздравления, целувания и пр. Една сестра ми целуна ръката. Друга сестра ми даде в ръцете нейни стихове, надписани за мен. Брат Христо накрая ми каза: "Вие пяхте божествено!" Забравих да кажа, че Илия Кръстеняков, като свърши концерта, дойде след мен и той целуна ръката на Учителя и му каза: "Господин Дънов, ние с голямо удоволствие ще Ви изнесем и други концерти. Певицата има рядък глас и техника." Пай-после, след като привършиха поздравленията, аз и брат Христо влязохме при Учителя. Лицето му сияеше от радост. Усмихвайки се, заговори: — Висше присъствие имаше около теб. Ако хората са ясновидци, щяха да видят множеството светли топки във всичките Цветове на дъгата да излизат от устата ти. Аз виждам, през тебе пее една много прочута гениална певица. — Как се казва тя Учителю? — Сега е пo-добре още ти да не знаеш името ѝ! Програмата ти беше хубава! Учителят
към текста >>
579.
Астрологически качества на гласа
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
или зелен, или виолетов и пр. Например какъв ще е цвета на песента, която ние току-що изпяхме? — Тя има син цвят. Тази песен има положителни думи. — Учителю, — попитах аз — как да пея песните Ви? Братя и сестри говорели на брат Христо, че остават на особено мнение по този въпрос. Учителят се усмихна: — Ти ще им кажеш: "Аз слизам от Горе, от света на ангелите". Ти добре ги изпълняваш. Душата ти пее. — Учителю, кога да изнеса новите песни? — Ще им дойде времето и ще ги пееш!... Благодаря Ви Учителю! ___________________ * Съобщих вече и пак повтарям, че ще пропусна някои места от разговорите ми с Учителя. Тези места са свързани с "Битието" и Новите песни. Тях ще опиша отделно. (бел.авт.)
към текста >>
580.
Предстои ти изпит
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
желязото, като по-тежки, остават отдолу; след това слагаме пясък, който се намества между тях и отгоре като залеем вода, тя ще се намести между тях; и ако налеем спирт, той ще се намести между частиците на водата. Ти стой далеч от хората и им помагай само с пеенето си! – Защо птичките като пият вода, Учителю, вземат една глътка, почакат, погледнат нагоре и тогава я глътнат? Той се засмя, погледна брат Христо и ми отговори: – Те пазят гърлото си да не изстине! И като поглеждат нагоре,
благодар
ят на Господа за водата. Те първо си стоплят водата в гърлото и после я гълтат. Сега на тебе ти предстои един доста труден изпит с диригента... Тук ще те изпитат - дали си силна или си слаба. Учителят ни посочи печката в стаята и каза: – Желязото го каляват при висока температура, за да не се дращи после и да не се пука... – Учителю, Мария Магдалена била ли е сестра на Лазара и на Марта? – Да, тя е била тяхна Сестра. Брат Христо каза: – Учителю, вестниците много пишат за излизанията ѝ на оперната сцена. Учителят се усмихна: – Ти знаеш как си пяла по-добре от критиците, които те слушат. Слънцето няма нужда да бъде възхвалявано. Светлината му сама говори за него. Ти не обичаш много репетиции, защото бързо заучаваш. Ти си пяла и играла в древните храмове и оттам носиш това голямо изкуство. ___________________ * Съобщих вече и пак повтарям, че ще пропусна някои места от разговорите ми с Учителя. Тези места са свързани с "Битието" и Новите песни. Тях ще опиша отделно. (бел.авт.) ** Паневритмия -
към текста >>
581.
'Странник съм в този свят'
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
нас, ще ги съблечеш. Кажи, рекох, молбата си. — Учителю, брат Христо ми донесе една песен, която Вие сте изпели на Ел-Шадай (Витоша). Ето го листчето на което пише, че на 16 юни, по обед, Вие сте били много тъжен и замислен. Един брат Ви казал: "Учителю, кажете ни нещо, което никога до сега не сте ни казвали". Вие сте изпели една тъжна песен с тези думи: "Странник съм в този свят, никого не познавам, освен Тебе, Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята
благодар
ност, към Тебе! На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе!" След като Сте изпели песента, изгряла дъгата и ситният дъжд престанал да вали. Учителю, много съжалявам, че не съм била там на екскурзията да нотирам песента. Учителят си затвори очите и изпя с дълбокия си равен бас мистичната песен. Цялото Небе пееше с него. Аз записах песента. Очите ми се премрежваха от сълзите на скръб и радост. Брат Христо също плачете. Ние целунахме святата десница на Учителя и му
благодар
ихме. ___________________ *В музиката — украшение преди нотата. (бел. ред.) **Упражнение, което се играе като втора част на Паневритмията. (бел.
към текста >>
582.
Композиторите и Божествената Любов
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
е имал Любов към музиката и към приятелите си. — Учителю, кажете ми нещо за лекуване и обновление, когато съм неразположена гласово? — Ще пееш тонът ЛА, като ще прекарваш ръката си от рамото надолу, до китката на ръката си, с буквите А, Е, И, О, У. Първо с дясната ръка, после с лявата. Ще дойдат от Горе сини и бели ангели, и ще те излекуват. — Учителю, ами ангелите имат ли бои, цветове? — Ангелите са розови, сини, аметистови, жълти и блестящо бели, по блестящи и от Слънцето. — Учителю,
благодар
им
към текста >>
583.
Новото Битие — Първи Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
мелодията. Учителят спря да свири и каза: — Вие можете да запишете само думите. Мелодията ще заучиш наизуст. Тази песен е много дълга. Ти за колко дена можеш да научиш една опера? — За около 20 дена мога да науча една опера — отговорих — защото съм имала подобна задача. — Ти когато заучиш тази мелодия — каза Учителят, — ние ще изненадаме сестрите и братята, след беседата, в салона. Ти ще я пееш и аз ще свиря с цигулката. Забелязах в този момент, че брат Христо се просълзи от радост и
благодар
ност към Учителя. С него записахме следните думи: "В началото Бог създаде небето и земята. А земята бе пуста и неустроена. Нямаше ред по нея. И тъмнина бе върху бездната. И Дух Божий се носеше над водите на живота. И рече Бог да дойде красивата виделина. И тя се яви със своята светлина. И видя Бог, че тя бе добра! И Бог раздели светлината от тъмнината. И видя Бог, че бе добре и нарече Бог светлината ден, а тъмнината нощ. И стана вечер и стана утро първи ден!" — Учителю, сега чета Библията наред, като започнах от началото. В Битието на Мойсея, не е писано красивата Виделина. Учителят ни откри най-свещеното нещо, което съм чула досега от него: — Бог, сега сътворява света по нов начин. Бог създава нов, друг свят по нов начин. Бог създава сега света на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Много откровения ни говори Учителят, които откровения не ми е позволено да запиша. Учителят с голямо търпение повтаряше мелодията, за да я научим наизуст. — Ние ще го изпълним в 5 часа сутринта пред сестрите и
към текста >>
584.
Отложената репетиция
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
пейка. При него беше брат Боев, с листове в ръце. Едва сдържайки сълзите си, разказах всичко на Учителя, гледайки го в очите. Той ги затвори, постоя известно време така и тихо ми каза: – Успокой се, тази роля ти ще я изнесеш на сцената. Те ще те облекат с трико. Ученикът трябва да слезе ниско долу, за да спаси някоя душа. Като се изцапа, после ще се измие. Останах смаяна от отговора на Учителя. Той продължи: – Няма нищо, ще пееш тази роля. Те после ще те освободят от нея. Ти приемай с
благодар
ност всичко, което Бог ти праща там и по-скоро ще ликвидираш кармата с тях. Цялата ми тревога отлетя. Успокоих се! Щом Учителят ми казва... Аз му напомних, че бързам за репетиция и го попитах колко е часа. Когато ми каза, извиках, че съм закъсняла вече: – Ще ме глобят, Учителю! – Няма да те глобят! – успокои ме той. Аз му
благодар
их, целунах ръката му и още по-бързо затичах през гората за града. В началото на гората срещнах сестра Савка с още една сестра, които се връщаха от града. Като ме видя, тя каза: "Кое е това славейче, дето хвърчи през гората?" Когато влязох във фоайето на операта, на програмата моята репетиция беше зачеркната с червено мастило и пишеше: "Отложена"! Благодаря на Небето, гдето ме срещна с Великия Учител! Научи ме, Господи, да ходя благопристойно в пътя на Истината ти!
към текста >>
585.
Музикалните ключове
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
ден започва с нова гама. Заедно с този тон, с тази гама, се изпращат енергии от разумния свят. МОЕ ОТКРОВЕНИЕ: В България живя и работи Учителят на Всемирното Бяло Братство. Той донесе Новия живот и откри магическия ключ на Любовта. Българите още не го разбират и не го приемат. Българите имат една светла звезда на Небето, поради Учителя, защото Небето е определило Той да работи в България. Блажени тези, които го разбират и прилагат неговото Божествено учение! Господи, Учителю,
благодар
я
към текста >>
586.
Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
си, обичай Бога, който живее във всичко живо! Не гледай, не виждай погрешките на хората! Не ги съди! Виждай само Божественото, красивото в тях. — Учителю, помогнете ми когато му дойде времето да науча и другите да пеят по Новия начин. — Когато те освободят от операта, то ще стане! Ти и сега като им пееш, пак ги учиш. Аз виждам, че през тебе пее една много известна певица от миналото. Тя влиза в тебе и пее! Наблюдавайте и изучавайте с брата, песента на птиците в гората. — Благодаря Ти, Господи, да бъде волята Ти! Благодаря, Учителю, да се прослави името Ви! Благодаря на невидимите същества! ___________________ * Виж корицата — бел.
към текста >>
587.
Жестът на брат Стоименов
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Стоименов 5.07.1942 година — Изгрева — София. Днес отидох да слушам Учителя на първата сутрешна беседа, след завръщането му от планината. Брат Тодор Стоименов си имаше един стол пред катедрата, на който никой не сядаше, освен него. Като влязох в салона той ме посрещна пред вратата и ми каза: "Сестра, седнете на моя стол. Аз Ви го отстъпвам!" Благодарих му и седнах на стола. Учителят още не беше влязъл в салона. Брат Стоименов, вместо да седне на някой друг стол, седна на горното стъпало до катедрата. Когато Учителят се зададе на вратата за да се изкачи на катедрата с Библията в ръцете си, всички станахме прави. Стана прав и брат Стоименов, като слезе от стъпалото долу, за да даде път на Учителя. Учителят седна зад катедрата. Брат Стоименов пак зае мястото си на стъпалото. Аз бях седнала най-отпред,
благодар
ение на жеста на брата. Неописуема радост изпитвах да срещам от време на време погледа на светлия Учител, отправен към мен. На тази беседа той говори, че в бъдеще певците ще пеят от пет до седем октави. Той каза също, никога да не прекъсваме връзката си с Бога. Да дадем сърцето си на Бога! Каза също, че отрицателните мисли приличат на стършели, хапливи мухи. Ако натиснем с пръст едно комарче, то ще помисли, че някоя голяма канара го е притиснала, като е паднала отгоре му. Така се чувстваме и ние, когато някое разумно същество ни притисне с пръста си. Накрая, преди да привърши беседата, Учителя се вдъхнови необикновено и изпя много красиво и прочувствено една Божествена
към текста >>
588.
Новото Битие — Втори Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Този товар тя понасяла, но когато човекът ѝ сложил една заешка кожа, гръбнакът ѝ се пречупил. Значи, Бог знае колко ние издържаме и толкова ни дава, но тежки са нашите, човешките товари. – Учителю, мъчно ми е, дето не пея окултни роли в окултни опери. Често на сцената се изнасят отрицателни движения, пеят се също отрицателни думи. Вие, Учителю, затрогвате ли се от такива сюжети? Той сърдечно започна да се смее. Това продължи дълго. Извади кърпичка, избърса се и каза: – Ти
благодар
и, че ролите ти са невинни. Ти играеш твоите минали животи на сцената и така ти ликвидираш сега кармата си. Аз виждам, не онова, което артистите се мъчат да предадат на сцената. Отрицателното не ме интересува. Аз виждам положителното и зад всеки артист виждам миналото му. Аз черпя поука от това, което виждам и после прилагам. Ще дойде ден, когато артистите няма да изнасят порочния живот на хората и техните слабости на сцената; това не е изкуство! – Учителю – извиках аз – не ми се пее там! Артистите са като деца. Слаба е културата им. Гордостта и тщеславието са силно развити у тях. – Ние те изпращаме там временно! Ти ще извършиш там една Божествена работа! Всички, които те слушат там, ще дойдат при нас и ще станат ученици. – Учителю, често пеем с брата Първия ден на "Битието". Учителят изсвири на цигулката си и изпя Втория ден на "Битието". После каза: – Вторият тон е РЕ. Тук има поляризиране на силите. Затова ще слезем октава долу. Във втория ден, Бог раздели водите и направи небето и земята.
към текста >>
589.
Динята
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
пъти на вратата. Учителят веднага отвори и пое голямата диня само с едната си ръка. Направи една крачка, клекна и леко я сложи на земята. След това ни прие долу в приемната стая. — Учителю — казах аз, — в 11 часа имам репетиция в операта, затова след половин час трябва да сляза в града. Разправих му как прекарах в Банкя, заедно с оздравялото гълъбче, което живееше с мен в стаята ми. Учителят, който до преди миг беше сериозен и замислен, започна да се смее и се развесели. — Учителю,
благодар
я Ви и за цигулката, която ми изпратихте по брат Христо. Много е интересна кутията ѝ. Прилича на рог. С нея аз си разучавах ролите. Сутрин правех разходка с птичето на рамото ми. Всичките хора в парка учудени се спираха да го гледат. Когато се къпех там забелязах, че всяко тяло потопено във водата, губи от тежината си. Учителят каза: — Когато човек се смалява, той минава безпрепятствено, а когато се уголемява, той вече има повече препятствия. — Учителю, управата на операта ми възлага една роля, която не е за моя глас. Ниска е. — Ти или се откажи от нея, или я пей! — Заради Вас, Учителю, ще я пея! — Е добре, заради мен изпей я, но ти ще изучиш и онази, която искаш да я пееш! Като спре войната, ти ще отидеш и в странство! Тук не ценят добрите певци! Въпреки че закъснях с 25 минути за репетицията, пак не ме глобиха. Това е изключение в театъра, където записват всяко закъснение, дори за 5
към текста >>
590.
Кученцето на Христина Морфова
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
се нося като колегите си, да не се различавам от тях? — Ти, рекох, ще му кажеш: Аз съм боядисана като черешките и ябълките. Тях природата ги е боядисала. И аз съм боядисана само отвън, не съм боядисана отвътре. — Учителю, веднъж и една сестра ми каза същото. — Ти ще им кажеш — продължи Учителят — природата не е боядисала нито умът ми, нито сърцето ми. Аз съм отвън боядисана, но сърцето ми и умът ми са чисти. Вие отвън не сте боядисани, но сърцето и умът ви са боядисани. — Учителю,
благодар
я ви! Проводи, Господи, виделината си и Истината си, те да ме
към текста >>
591.
Новото Битие — Трети Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
жена му се оплака за някаква стая. След това пак влезе. – Учителю, Учителю – казах аз – Вие слизате от Небето при нас, а ние Ви занимаваме с нашите дребни всекидневни грижи и скърби. – Аз не обръщам внимание, ако дойде някой при мен и ми каже, че няма десерт, а има три порции ядене. Или пък ми каже, че има три круши, а иска още. И тук не обръщам внимание. Една Божествена вълна на любов разтърси в този миг цялото ми същество и тези думи избликнаха от трептящото ми сърце: – Учителю,
благодар
я на Господа, че ме срещна с Вас! Благословен да бъде часът и минутата, в която се докоснах до светлата Ви ръка. Той се усмихна: – Ти преди не знаеше, защо ти се каля и размътва водата, а сега знаеш. По-рано ти страдаше от подпушване на чувствата си. Хора, които много раздават от чувствата си, изхарчват много нервна енергия. – Учителю, брат Христо често ми казва, че този живот аз трябва да добия мъдрост. – Мъдростта е един свят. – Учителю, като чета книги, ще добия ли мъдрост? – Не, това не е мъдрост, а е запомняне на чужди мисли. Мъдростта е един свят, като Божествения, в който свят човек трябва да влезе. В Божествения свят имаме: Любов – ДО, Мъдрост – МИ, Истина – COЛ. В духовния свят имаме: живот – МИ, Знание – СОЛ, Свобода – ДО. Във физическия свят имаме: движение – СОЛ, учение – ДО, работа – МИ. Те са построени върху терцата. Имат мек елемент. Ако ги изразим с тонове, те звучат: ДО, МИ, СОЛ; МИ, СОЛ, ДО; СОЛ, ДО, МИ. Те могат да се кажат и в друг ред: Любов – ДО, живот – МИ, движение –
към текста >>
592.
Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
на окултното пеене и изпя първият фалшив тон – тонът ФА. Адам и Ева изпяха първата любовна песен, без позволението на Господа и Бог проводи ангел с меч, да ги изгони от Райската градина. Като излязоха от Райската атмосфера, Те изгубиха изкуството си да пеят! – Щом, само чрез Новата школа, учениците на Бялото Братство ще достигнат съвършенното пеене и ще се върнат в изгубения Рай, тогава те ще добият ли безсмъртие, Учителю? – Те няма да умират, те ще станат безсмъртни! Учителю,
благодар
я Ви! Да пребъде Божията Любов във Бялото Братство! ___________________ * Виж „Пътят на Ученика" – три събрани беседи от Учителя Беинса Дуно; София, 1992 г. (бел.
към текста >>
593.
Върнатото ограбено
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
извоювало свободата си. За този случай добре е, рекох, да вземеш пример от кучето, тоест, ти не трябва да отстъпваш на хазаите си. Досега ти си отстъпвала, сега те ще отстъпят! – каза строго Учителят. – Светията не трябва да отстъпва на грешника. Всичко ще се уреди! След време, ти се премести в друга квартира! Чак сега вече се успокоих. Брат Христо недоумяваше, че Учителят пак ме оправда. Забравих скръбта си. Стана ми леко и радостно на душата. Из пътя не ходех, а хвърчах!... Господи,
благодар
я Ти, че ме доведе при
към текста >>
594.
Божествена Любов ме озари
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
на никого; 19) Не приемай съвети от невежи хора; 20) Избягвай хората с отрицателен магнетизъм и електричество; 21) Не се продавай за хляб! За силния стани вода (мек). За слабия стани мост (хляб); 22) Мястото, на което Бог те постави, никога не го сменяй; 23) На път на никого не помагай. Не се радвай, когато неприятелят ти падне; 24) Дръж правилна връзка с Бога! Не примирявай хора, които се карат. Не примирявай неприятели, защото ти ще заплатиш заради тях! – Учителю, много Ви
благодар
я за всичко, което ми казахте. Дайте ми възможност да извърша волята Божия и да издържа изпитите си. Учителю, аз идвам при Вас, да се уча на окултната музика, новото пеене. Все едно, че нищо не съм учила до сега. Да започна отначало и Вие да ме учите на ангелското пеене. Аз искам да забравя всичките си знания и Вие да ме учите. Станах права и изпях песента "Вътрешният глас на Бога". Той с любов и търпение ми показа изпълнението на песента. Докато Той настройваше струните на цигулката си, ние с Брат Христо го попитахме, дали Венцислав Янков да отпътува за Берлин, или да остане в България? Учителят затвори очите си, помисли малко и каза: – Той трябва да замине. Малкото, което е получил, да го приложи. Той пак ще се върне. Учителят започна да свири една много красива мелодия с модулации*. И запя: "Божествена Любов душа ми озари и изпълни сърцето ми с лъчи. От дълбоки глъбини повдигна Духа ми във висини. На крилете си благословени, от Божия поглед озарени, озарени. От Божия поглед озарени. Любов
към текста >>
595.
Гъбите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Те ме задушават. Аз обичам пеенето, но не обичам задкулисния живот на артистите. – Ти какво искаш да направиш там? В операта? – Искам само да пея! Радостно ми става, като си излизам оттам, след представленията и след репетициите... Когато Венцислав Янков беше тук, Учителю, поканихме го с брат Христо на обяд. Предната вечер пях в операта "Марта". Бях подарила билети на моята хазайка, сестрата на писателя Николай Райнов. Тя беше отлична гъбарка. Все гъби донасяше в дома си. За да се от
благодар
и за билетите и да ме поздрави за пеенето ми, тя донесе в една тепсия много гъби и ни свари, както се хранехме на масата. Исках да ѝ кажа, че не ям такива гъби, но Венцислав ме изпревари: "Госпожо, сестра Табакова няма да яде от тези гъби, защото Учителят е казал да ядем само истинска печурка!" Тя се оскърби от намесата на Венцислав и си отиде малко сърдита. Оттогава започнахме да я виждаме, че идва на беседите Ви, Учителю! — Хубаво ѝ е отговорил... Имай повече вяра и смела
към текста >>
596.
Фонетиката
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
– Изгрева – София. Вчера, (26 април, вторият ден на Великден) пях в ролята на Розина в операта "Севилският бръснар" от Росини, с необикновено въодушевление и гласът ми сам се лееше и пееше. Даже завистливите ми колеги ме поздравиха, заедно с директора Петко Стайнов. Когато днес с брат Христо дойдохме при Учителя, коленичих пред нозете му,
благодар
их му за рецептите и му разправих: – Учителю, цели четири месеца не бях излизала в тази роля. Дадоха ми само една набързо стъкмена репетиция на Великия четвъртък. Някои от колегите ми отсъстваха, а другите пък бързаха да боядисват яйца. Репетицията просто не се състоя. Въобще, дават ми се разнообразни изпити, за да се проваля, но Вие, Учителю, и Господ, и ангелите, бдите над мен и ме пазите!... Не само че не се провалих, но нестихващо аплодираха и многократно ме викаха на бис. Учителят пак ме благослови и каза: – Ние ще ти помогнем да заучиш партията в Деветата симфония на Бетховен. – Очаква се всеки момент пристигането на Карл Бьом. Първият концерт ще бъде на 6-ти май – каза брат Христо. – Учителю – попитах аз – да пея ли силно, да форсирам ли гласа си, защото оркестърът ще бъде с увеличен състав и хорът също. Събират всичките хористи в София. – Ти пей леко! Не форсирай. Гласът ти ще лети над всичките гласове! Ти пей така, че да се чувства, че имаш още глас, който не издаваш навън. – Учителю, атмосферата е много тежка в операта. Колегите ревнуват, завиждат. Аз съм много заета. Понякога репетирам до полунощ партията на
към текста >>
597.
Деветата симфония на Бетховен
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
имал повече желание от своите възможности! – Учителю, брат Боев ми подари книгата за възпитанието по вашите методи. Сега я чета. Много ми се иска, Учителю, да стана малко дете и Вие да ме учите, и да ме възпитавате. – Ти и сега, като четеш, можеш да се почувстваш дете и да се възпиташ по новите методи. – Ти си работила много в миналото. Достигнала си гениалност на физическия свят. Сега ние ще ти дадем условия, да работиш и да добиеш гениалност в духовния и Божествения свят! Учителю,
благодар
я
към текста >>
598.
Кажи ми светли Божи лъч
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Божи лъч 26.05.1943 година – Изгрева – София. Като отидохме с Брат Христо на Изгрева, сестрите и братята ни казаха, че Учителят от няколко дена не приема посещения и не слиза в трапезарията да се храни. И както си говорехме, видяхме, че той слиза по стълбата при нас. Аз много се зарадвах. Благодарихме му, че ни прие. Настана кратко мълчание. Аз казах: – Учителю,
благодар
я Ви, че ми помогнахте да пея блестящо на 22 април този месец, в "Севилският бръснар" от Росини. Публиката нестихващо аплодираше. Арията на Розина, от второ действие, беше прекъсната по средата от бурни аплодисменти. През това време и оркестрантите ме поздравиха, като чукаха с лъковете си по долната дъска на цигулките си. Като спуснаха завесата, след привършването на операта, аз пъргаво изтичах в стаята си и започнах да свалям грима си. Тъкмо се намазах с дегримьор и един от дежурните прислужници влезе да ми каже, че ме викат на сцената. Част от публиката не си отивала. Непрестанно ръкопляскали и колегите едва тогава се сетили, че мен ме няма. След появяването ми при завесата, всички разбраха, че за мен било. На другата сутрин имахме репетиции и една от певиците каза пред всички: "Тя прави магии и омагьосва публиката. Тя напълва салона със свои "Дъновисти" и за това ѝ ръкопляскат." Всички ме изгледаха особено... – Ти не им обръщай внимание! Злото е като мравчената киселина. То ще разяде този, който го произвежда и допуща при себе си! – Учителю, разучавам няколко български песни от Добри Христов, за концертно
към текста >>
599.
Новото Битие — Пети Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
му я подарих. Той стана прав и след като внимателно я разгледа, постави я на вратичката на отсрещния бюфет, като я закрепи между рамката и стъклото. Тази снимка бях направила по искане на Художествената управа на операта, в четири различни пози за клишета върху програмите, афишите и вестниците. Секретаря на операта ми направи забележка, че не съм представила снимките си с деколтета, както на другите артисти, ами така с тази бяла якичка съм приличала на пенсионерка, не на артистка... Благодаря на светлите същества и на гениите на музиката, гдето ме срещнаха с великото творчество на Учителя, да слушаме и да пеем с брат Христо, когато цялото Небе пее през неговата цигулка и свещения му глас. Преди да напуснем приемната, Учителят ме попита: — Вие кога ще запразните? — На 20 юли, Учителю! — Когато запразните ти си вземи в едно малко куфарче най-необходимите неща за спане и ела тук! Благодаря Ви, Учителю! ___________________ * Михаил Иванов — ученик на Учителя, напуснал България през 1937 г. Основател на окултно общество във Франция. (бел.
към текста >>
600.
Подаръкът
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
потърси я при майка ѝ! Отидох при майка ѝ, но и там я нямаше. Пак се върнах при Учителя и му казах: – Учителю, искам да поднеса един скромен подарък на сестра Савка. Ако обичате, Вие ѝ го предайте! – Хубаво! – каза той и го взе от ръцете ми. На другия ден – неделя, с брат Христо бързахме да дойдем за беседата в 10 часа. Пред салона, сестра Савка излезе насреща ми засмяна, прегърна ме, целуна ме и каза: – Много се радвам за това, че през ръката на Учителя ми поднесохте подаръка. Благодаря Ви, много е хубав! Благодарим Ви, с бати Ради, за билетите. Слушахме Ви в операта "Фиделио" от Бетховен, миналата вечер. Колко хубаво пяхте и колко е хубава ролята Ви! Време беше вече за беседите. Учителят слизаше по стълбата отгоре. Влязохме в
към текста >>
601.
Пристигане на семейство Янкови от Берлин
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Търсят по-голямо жилище, че и аз да живея при тях, Учителю, какво ще кажете? Учителят затвори очите си и остана дълго време така. След това Той отправи погледа си към мене и рече: – Когато посадим една фиданка в разсадника, тя остава слаба и неустойчива, но когато я поставим извън разсадника, тя става мощен дъб, който устоява на бурите и на мъглите. Ти няма защо да се държиш за полата на майка си! Като живееш отделно от тях, ще станеш самостоятелна, силна и ще имаш духовен растеж. – Благодаря, Учителю! Учителят настрои цигулката си и каза: – Шестият ден на "Битието" ще се пее с чувство и изразително! Той изсвири мелодията на Шестият ден, а аз тихо пеех. Тъй като имаше, на едно място, много ниски тонове за моя глас, той ми поясни, как да пея това място: "Ти, рекох, ще нагодиш песните по твоя глас. Ще ги покачиш по-високо. Когато пееш думите: "И рече Бог и създаде човекът", трябва да предадеш това място изразително. При думите: "Сам го създаде", ще пееш тихо, а при думите: "И благослови го", ще засилиш малко гласа си и пак ще свършиш тихо. Ние друг път ще изпеем Седмия ден при по-музикално време." Аз почувствах, че и брат Христо трябва да бъде при нас, когато Той ще свири Седмия ден на "Битието". Като приключихме, целунах десницата му и казах, че отивам сега при братя Янкови и брат Христо, които ме чакат в стаята ми. Върнах се в стаята си. Братя Янкови вече бяха дошли и разговаряха с брат Христо. Почука се на вратата на стаята ми. Вън, пред прага, чакаше едно малко момченце и ми
към текста >>
602.
Цигулките на Учителя
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза: – Ето един български "Страдивариус". Любомир започна да свири и на нея. После узнах, че тази цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с едната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса последната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръцете си. Времето напредна. Преди да излезем, целунахме светата десница на Великия Учител и му
благодар
ихме. ___________________* Освен индивидуалната работа с ученици, Школата на Учителя включва: – неделни беседи – за всички желаещи; – общ окултен клас – в сряда сутрин; – младежки окултен клас – в петък сутрин. За да участват в този клас, учениците и трябвало да отговарят на определени условия.
към текста >>
603.
Новото Битие — Седми Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
бе словото", "Имаше человек", "Бог е Любов" и др. Вътре сложихме новите песни, поставихме и мотивите на българските песни. Да поставим ли човека с разтворени ръце и нозе?... Или Вашия образ, Учителю? Той каза: – Може и двата заедно! Брат Христо прибави: – С бои да се напечата, Учителю! Трябваше да слизам вече в града, за репетиция. ОТКРОВЕНИЕ: – Учителю, откакто Ви срещнах, съдбата ми се промени. Чувствам как раста духовно. Аз виждам пред мен да се откриват все нови и нови светове. Благодаря Ви, Учителю! Господи, да приемем в сърцата си и в думите на устата си – Любовта. Да приемем в слуха си и в ума си – Мъдростта. Да приемем в зрението и в духа си – Истината. Да приемем в ръцете и в силата си – Правдата. Нозете си да повдигнем с Добродетелта! АМИН! ___________________ * Движенията на актьорите на сцената
към текста >>
604.
Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
във Вършец. В този стол храната беше смесена – вегетарианска и месна, но повечето готвеха месо, употребяваха свинска мас. Аз си вземах оттам само хляба, който ми се полагаше, но не и храната. Колегите негодуваха, защо не се храня с тях и някои престанаха да ме поздравяват. Дойде ново нареждане от министерството. Дирекцията да праща артисти да пеят във Враца и Берковица, въпреки бомбардировките. Още на първото турне сложиха и мен. Изживях големи изпитания, които можах да издържа,
благодар
ение на духовната ми връзка с великия Учител. Изостанали духове се проявяваха през моите колеги. Пеех "Риголето" и "Травиата" при твърде тежки условия. От това турне се завърнах във Вършец толкова слаба, че брат Христо не можа да ме познае и реши: и той да пътува вече с мен. Оттук нататък започнаха изпитанията и за него. Колегите-артисти не го вземаха с нас, когато се возехме с лека кола. Той ни догонваше със селски талиги. Във влака, ако ние пътувахме във втора класа, той трябваше да пътува в трета класа, на свои разноски. През тези турнета всички артисти, начело със секретаря на операта, тормозеха и брат Христо, и мен. На гарите, посрещачи от града се надпреварваха, кой да ни вземе по домовете си, да им гостуваме. Хотелите бяха препълнени и брат Христо бил понякога с по 6-7 души в малка стая. Случвало се, през дъждовните вечери, да спи в гората под мокрите дървета, в скривалищата и в чакалнята на гарата. Аз после узнах това, защото той криеше от мен, за да не ме тревожи и да си гледам
към текста >>
605.
'Отче наш'
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
също: "Аз не пия вино! Аз пия само чиста планинска изворна вода!" Така ще им кажеш. След това брат Христо говори дълго време с Учителя за неща, които не ми е позволено да опиша. Учителят си затвори очите, остана известно време така и запя много тихо една късичка, много хубава песен. Аз я нотирах. Брат Христо записа думите ѝ: „Аз ще пазя топлината на моето сърце, която внася божиите блага в моята душа. Отче наш, не ни въвеждай в изкушение, не ни въвеждай в изкушение!" Учителю, кроткий,
благодар
я Ви не само на думи. Вашият светъл поглед, през който ме гледа цялото Небе, Вашият свещен образ ме води в моя живот по пътя на съвършенството, по пътя към
към текста >>
606.
Чорапите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
на игла, както ме учеше сестра Рилка, аз сложих по 21 бримка на игла и при свиването на тези бримки също спазвах този закон. Започнах да ги плета отдолу нагоре, тоест от пръстите нагоре. Сестра Рилка ми каза, че като се скъсат чорапите няма да могат да се наплетат, но аз ги започнах от пръстите нагоре въпреки това. — Учителят радостно ме гледаше като му разправях. — Аз искам, Учителю, на вас да оплета чорапи, но не разполагам сега с по-фина прежда. За вас тази прежда е твърде дебела. Благодарих му и излязох да потърся брат Боев. Сестрите ми казаха, че е в долната ливада. Стигнах до оградата и извиках: — Брат Боев, брат Боев! Когато извиках за трети път, брат Боев се появи и мина през входа, дойде при мене и ме попита: — Какво обичате, сестра? Аз му поднесох чорапите и казах: — Учителят сложи ръцете си върху тях, и ги благослови! Сега Ви ги поднасям. Той ми каза да Ви намеря и да Ви ги предам. Нямам думи да опиша радостта на брат Боев. Той все повтаряше: — Няма любов като Божията Любов! Само Божията Любов е Любов!... Благодаря сестра, Бог да ви благослови! Елате с мен. Изкачихме се нагоре по пътеката и се озовахме на двора, пред масите за хранене. Брат Боев каза: — Седнете, сестра! Аз ей сега ще дойда. Ще Ви прочета нещо от Учителя. Седнах на пейката, пред дългата дървена маса, на която се хранеха Учителят, сестрите и братята. Брат Боев пъргаво припкаше към своята стая. Тогава той не носеше патерици. След малко се зададе по пътеката и носеше свитък листове, със стенографиран текст
към текста >>
607.
Упражнение на гласните букви
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
си!" Учителят се обърна към брат Христо и му каза да проучи цялата работа около причината, поради която ми дават тази роля. Аз казах, като избърсах сълзите си: — Учителю, като бяхме във Вършец пристигна от Берлин артистката Нели Карова, която пееше там по времето на Хитлер. При една среща в коридора ми каза: "И ние сме артисти, но за нас не са писали толкова много по вестниците. Сега ще видим как ще слезете от категорията на която сте се качили". Аз отговорих: „Изкачила съм се
благодар
ение на гласът си и таланта си!" Сега тя ми пречи, Учителю! — Ти се успокой! Имай търпение. Всички ония, които не вървят по волята Божия, ще изчезнат! Ако те не приемат учението, ще изчезнат! Ако те пречат на божественото, ще изчезнат! Пияниците не могат да управляват. Днес, утре, новото ще иска трезви, разумни хора, въздържани хора! сега те ще уволнят "лисиците", "вълците" и "змиите", но от "воловете" те имат нужда. Те като "вол" те претоваряха!* — Ако ти направят забележка за някой тон, че не е чист, ти им кажи: "Камертоните ви не са точни!" Камертона в Природата е точния. За да се изпее точно и чисто един тон, той трябва да съвпадне с вътрешните и външните вълни, в точката на своя фокус. Ти вземаш тоновете чисто и точно! — Когато репетирах по два пъти на ден с маестро де Веки, от Скала ди Милано, той ми казваше: "Аз ще Ви подготвя така в тази роля, че спокойно ще можете да я пеете по всички големи опери в чужбина! Почти всички колоратурки, най-прочути певици пеят фалшиво" — ми казваше той.
към текста >>
608.
Трите съня
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
гладен стомах! – Добре, Учителю, ще му кажем! – каза брат Христо, след което заговори за някакво писмо на брат Михаил от Париж. Учителят стана много строг и каза: – Неговата гордост ще го накаже. Вие пак ще се срещнете! Той трябва да се смири и да дойде при тебе, да се извини и тогава ще му тръгне!* – Учителю – казах аз – в операта пак ми натрапват онази неприятна роля. Той затвори очите си и доста време стоя така. След това ги отвори и каза: – Приемай всичко, което Бог ти изпрати, с
благодар
ност и смирение! Всичко ще се нареди! – Учителю, аз се занимавам през свободното си време с хармонията. Сега си припомням това, което съм учила в Париж, в консерваторията. – Вие работете и окултната школа по пеене! Има време да работите и върху нея, няколко години. – Вие ни казахте, Учителю, главите на тази школа да бъдат кратки и изчерпателни, и да не бъдат повече от 39. Учителю, бих искала да ни кажете, като започваме всяка една от главите на окултната школа, да започваме ли с мисли от беседите Ви, или пък от "Евангелието"? – Вие можете да цитирате и от беседите, и от Евангелието! – Учителю, на предговора каква мисъл да сложим? Учителят се позамисли малко и каза: – Първа глава и първи стих от евангелието на Йоана: "В начало бе словото, и словото бе у Бога, и словото бе Бог", това е достатъчно за предговора. – Учителю, в хармонията е казано, че в гама ДО-мажор, най-важният тон е СОЛ, върху който, като се построй D5 или D7,** то е все едно, че сме построили най-важният, централният стълб на
към текста >>
609.
Чудото
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
ме благослови. Тази светкавица силно ме раздруса и ... запях... Гласът ми сам си пееше, без никакво усилие от моя страна. Между второто и третото действие, дойдоха на сцената директорът Любомир Пипков и секретаря му – композитора Георги Димитров и ме поздравиха, с целуване на двете ми ръце. "Необикновено пяхте тази вечер", чувах да казват хористите и колегите от всички страни. В душата ми беше легнала най-голямата печал и истинско страдание... Учителю благи, светли, свидни Учителю,
благодар
я Ви! Аз Ви чувствам винаги около себе си. Виждам Ви във всеки изпят от мене тон! Вие сте моята пътеводна звезда в безкрайността. Вие светите като слънце, върху развълнуваното море на моят живот! БЛАГОДАРЯ
към текста >>
610.
СЪРНИЧКАТА
 
- Борис Николов
противника си. Преследвачите се сближиха, направиха нещо като съвещание, постояха колкото да си отдъхнат и бавно се отдалечиха. Сърничката беше като примряла. Мартин се наведе, прегърна я, после се изправи. Сърцето ѝ лудо биеше до гърдите му. Занесе я в колибата. В дъното беше натрупано сено. Сега той разбра колко хубаво направи, като послуша Тихия глас, който му беше подсказал есента да окоси тревата пред колибата, за да не се тъпче, и да я прибере изсушена. Сега тя щеше да послужи. Благодарност изпълни сърцето му. Наскуба от сеното, направи гнездо и положи прималялата сърничка. След това разпали огъня. Когато се обърна след малко, сърничката се беше изправила и пощипваше от сеното. Като поживяха заедно десетина-петнадесет дни, сърничката свикна и не го напущаше, навсякъде ходеше с него. Когато той се хранеше, и тя идваше. Мартин печеше в жаравата питки и тя особено обичаше да хрупа къшеи, поръсени със сол. Когато нейният спасител и приятел правеше разходки, сърничката го придружаваше. Красиво нещо е дружбата! С пролетта дойдоха и гласовете отдолу, от горите. Оттам я мамеха песента и говорът на първите долетели птички и на другите обитатели. Сърничката стана неспокойна, тя напрегнато се вслушваше и заглеждаше в пространството. Няколко дни духа югът. Снеговете омекнаха от слънцето, а вечер пак замръзваха – разпокъсваха се. Лавини падаха с грохот. Мартин успя да излезе по върховете и оттам да огледа обширното си царство. Сърничката го следваше. Когато спираха за отдих, тя лягаше в
към текста >>
611.
СКАЛНИЧЕТАТА
 
- Борис Николов
се изгубваха – дрешката им наподобяваше напълно на скалната повърхност – същия цвят, същите петна, каквито лишеите бяха образували по скалите: жълто, зелено, черно. Понякога соколът дълго трептеше във въздуха, дебнейки плячка, но скалничетата си имаха прикритие и бяха предпазливи птички. На върха не се намира много храна и ние им слагахме трохички на определени места по скалите. Те идваха да се хранят и скоро свикнаха с нас, не се плашеха. Тогава можеше да се чуе говора на
благодар
ните птички. Тъй започна нашата дружба. Птичките разговарят. Отблизо може да се чуе говора им. Езикът им е музикален. Ние не можем да проследим високите октави на гласа им, в областта на ултразвука, но песен има и там. Наистина те изразяваха само няколко елементарни чувства, но ги предаваха със съвършена интонация. Колко оттенъци имаше в тях! Те бяха достатъчни, за да изразят мъничкия им душевен живот. Сутрин скалничетата ни приветстваха с нежен звук и дружният им, игрив полет беше явно предназначен за нас. Имаше закачливост в тях, хумор и дружелюбие. Сами търсеха приятелството ни. Скоро тъй свикнаха с нас, че се хранехме заедно. Всяко същество, и най-малкото, има желание да изяви себе си. Птичките излитаха на ято и ни показваха изкуството си да летят. И в песничките им се чувстваше същото желание. Ето как се създаде нашата хубава дружба. Когато дойде времето да си отиваме, когато изчезнаха палатките, изпитахме тъга за нашите мили пернати приятели. Оставяхме ги пак сами на върха, да се борят
към текста >>
612.
САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ
 
- Борис Николов
Капаните на Лисицата бяха това: половин кюнец от печка, заровен в земята, с няколко гнили крушки или друга примамка на дъното; животните надушват примамката, пъхват си главата в кюнеца, спускат се до долу и вече не могат да излязат. Скитника обходи поляните и намери още два капана, но празни. Измъкна кюнците, смачка ги и ги скри в камънаците. Пое дълбоко дъх. Погледът му потъна в синьото небе. Божият Мир го изпълни. Тук присъстваше Правдата – крепителка на света! Дълбока
благодар
ност го изпълни, почувства се в своя свят. Самодивските поляни бяха винаги влажни, трябва да се напояваха отнякъде. Тук тревите и цветята растяха буйно, зрееха най-хубавите горски ягоди, малини, къпини и боровинки. Това знаеше и мечката, затова не беше рядък случай да я срещне тук човек. В този кът от Рая царуваше мир и най-добри отношения, може би защото слънцето огряваше Самодивските поляни. Знае се, че там, където слънцето цял ден грее, не може злото да успее! Тази нощ огънят в килията горя до късно. Скитника слушаше гласовете на нощта и песента на пламъците. Мислено разговаряше с отшелника. Какво е мислел този свят човек, какво е преживявал тук? Велико безмълвие обгръщаше и примиряваше всичко. Какви тайни криеше още То от
към текста >>
613.
МОЛИТВАТА НА ЩЪРКЕЛИТЕ
 
- Борис Николов
Правехме едно от обичайните си пролетни пътешествия. Пътувахме с жадни, отворени сърца. Радвахме се на живота, който се връщаше, дишахме с пълни гърди, гледахме с
благодар
ни очи – пролет! Гости от един невидим свят изпълваха нашия. Първи се бяха пробудили върбите – още преди да се разлистят, тънките им гъвкави клончета бяха се раззеленили. Златистите цветчета на подбела изведнъж се появиха отвсякъде. Потоците преливаха от сила. Песента им се носеше навред, пълна с надежда: „Не се страхувайте! Имайте вяра! Животът не се губи, животът вечно се обновява!“ Всъщност всичко идеше от Слънцето! Пътувахме пешком. Замръкнахме до някакво ханче край пътя и понеже бяхме изморени и гладни, решихме да пренощуваме тук. Сутринта излязох да се поразходя, но времето се беше променило. Духаше студен североизточен вятър. Валеше сняг на големи мокри парцали, като че ли зимата се връщаше. Изведнъж се спрях. На полянката пред мене стояха ято щъркели. Те бяха се наредили в правилни редици – всички обърнати към вятъра, с глави наведени и клюнове забодени между краката. Картината беше тъжна, трогателна. Птиците стояха неподвижни, мокрият сняг се трупаше върху тях. Щъркелите се молеха безмълвно. Застанах зад тях и се присъединих към молитвата им. Не мина много време – вятърът спря, снегът престана. Слънцето изгря, небето пак се усмихна – върна се пролетта! Когато тръгвахме, ятото се изви край нас и продължи пътя си. Животът има незнайни области. От тях иде към нас милост и благоволение. Един
към текста >>
614.
ИДИ ТАМ – НЕ ЗНАЯ КЪДЕ, ДОНЕСИ ОНОВА – НЕ ЗНАЯ КОЕ
 
- Борис Николов
в двора. Като я приближих, чувам – горе се пеят песни на Братството. Влизам в стаята – сестрите се разположили, бумти печка, топло! Оказа се, че мината е на наша сестра, а тя самата е дошла преди два дни да си почине. Радостта беше голяма. Направихме си традиционната картофена супичка. Сложи се братска вечеря. От сутринта не бяхме се хранили! Нощта прекарахме добре – имахме всички удобства. Сутринта, както е нашият ред, станахме рано, посрещнахме изгрева, отправихме топла
благодар
ствена молитва. Денят беше ясен. Планината – чиста, изкъпана. Закусихме и пак се изправихме пред въпроса: да вървим ли и накъде? Сестрата не беше чувала за никаква среща. Но сестрите сговорно казват: „Да вървим!“ Отправих въпрос към живото Пространство. Тук вече получих съвсем неочакван отговор, като че Пространството се усмихна. Гледам – пред нас голямо ловджийско куче с клепнали уши. Сестрата не беше го виждала досега. Усмивката на Пространството казваше: „Вървете след кучето.“ И наистина, кучето тръгна пред нас. Ако ни изпревареше много, спираше се и ни чакаше. Сестрите бяха разположени – вървят и пеят. Така вървяхме два-три часа, кучето пред нас и ние след него. Поддържам деликатната вътрешна връзка и проверявам: посоката е права – има едно спокойствие. Скоро се надвесихме над Южна България. Гледам – долу по пътеката вървят хора със светли облекла, преобладава белият цвят. Казвам си: Това не могат да бъдат други освен наши приятели, които отиват на срещата. Взехме посоката и скоро
към текста >>
615.
СВЕТЛИЯТ КРЪГ
 
- Борис Николов
спряха, крайно изненадани, после бързо се върнаха в селото. След малко, начело с кехаята*, цялото село излезе да ни посрещне. „Какви са тези хора, че кучетата не смеят да се приближат до тях?!“ Това беше за тях чудо! Приеха ни с изключително внимание и уважение. Кехаята ни покани в колибата си. Даде ни богат обед, на който сами дъщерите му и жена му ни прислужваха. Това беше особено отличие, защото каракачаните, както турците, не показват жените си. Дариха ни с дарове – това приехме с
благодар
ност, и то е рядка чест. Изпратиха ни далеч извън селото и пожелаха пак да ги посетим. Мисълта е сила. Но и тук човек трябва да работи. Има знание и методи, които трябва да се
към текста >>
616.
СИВИТЕ ВОЛЧЕТА
 
- Борис Николов
ги, заговори им и като застана зад тях, опря рамо в колата и подвикна: „Хайде, Сивчо! Хайде, Живко!“ Волчетата опряха крака, гърбовете им се извиха като лъкове. „Хайде, Сивчо!“ Двете волчета се сляха в едно, напрегнаха всички сили – колата мръдна! Още едно усилие – краката им се разтрепераха, но преодоляха. И колата бавно тръгна напред. Волчетата изкараха баира и колата излезе на пътя. Но и тук не беше лесно. Даде се малък отдих. Евтим ги милваше, говореше им, а те гледаха с
благодар
ни, влажни бадемови очи. Обърнали ли сте внимание какви хубави очи имат волчетата, и колко са изразителни? Намери се тук един търговец, който присъстваше отначало още, дойде при Евтим и му казва: – Давам ти 300 000 лева за волчетата. Евтим отговаря: – Не ги продавам. Търговецът добавя: – Давам ти 400 000 лева. – Не ги продавам. Хайде, Сивчо! Като крепяха тежкия товар, волчетата вървяха бавно. Народът беше във възторг, насърчаваше ги. Събра се голяма тълпа. Достигнаха двора на Евтима. Тук трябваше особено усилие, за да се вкара колата вътре. Най-после волчетата спряха в двора. Те едва си отдишваха. Евтим ги милваше и им говореше. Търговецът не се оставяше. Той искаше на всяка цена да има волчетата: – Давам ти 500 000 лева! Евтим каза: – Не ги продавам. Но едно мъничко колебание се роди в него. От дете мечтаеше за хубави коне и каруца. Мярна се в ума му мисълта, че най-хубавите коне струват 200 000 лева, ще останат и пари… – Давам ти 600 000 лева за волчетата – казва търговецът. Сделката стана.
към текста >>
617.
БЛАГОДАРНОСТ
 
- Борис Николов
над столицата следваха едно след друго. Градът беше разрушен, опожарен, безлюден. Зимата беше люта, с дълбоки снегове и студове. Една сутрин виждам на пътечката в градината голямо, старо селско куче. Тъжна гледка! Беше контузено при бомбардировките, смазана беше задната част на тялото му, задните крака се влачеха, претрили се бяха и оставяха кървави дири по снега. Кучето виеше от болки, а навярно беше и гладно. Повиках моята другарка. Ние му говорехме, но когато го приближавахме, то ръмжеше, беше толкова измъчено, нещастно и озлобено. После научихме, че са го изгонили от съседните дворове и така бе попаднало у нас. Направихме му попара с мляко, турихме я близо до него и се отдалечихме. То се примъкна до попарата и я изяде. В двора имаше купа сено. Издълбах в сеното дупка, като колиба, показвам я на кучето и му говоря. То разбра. Като се отдалечихме, довлече се до купата с голяма мъка, с големи усилия и стенания вмъкна тялото си в колибата; само главата му се подаваше от отвора. Сега поне беше запазено от студения вятър. Направихме втора попара, още по-голяма. То изяде и нея и не ръмжеше вече като го приближавахме. След десетина дни кучето започна да излиза от колибата и стъпяше на задните си крака. След още десетина дни то вече ходеше на двора. Кучето само взе на себе си грижата да пази къщата. Не пущаше да влезе външен човек, особено селянин. Заставаше на пътеката и ръмженето му приличаше на далечна гръмотевица. Никой не смееше да влезе в двора. Но чудното
към текста >>
618.
РОЗИТЕ
 
- Борис Николов
която обичаше цветята. Градината ѝ беше като кътче от Рая. Тя се грижеше за тях както майка за децата си, но и цветята ѝ се от
благодар
яваха. Особено обичаше розите – и едрите „ла франс“, с твърди цветове, и тъмночервените, със сладък аромат, и белите, с достойнство на царици, и чаените, с нежни, сложни цветове, сякаш замечтани по друг свят. Обичаше и ароматните камелии. Очите се радваха на красотата, с която се беше заобиколила. Това беше изложба на големи художници-естети, които показваха изключително изкуство, вкус и разбиране. Какво удивително съчетание на форми, багри и аромати! Човек би трябвало да знае, че чрез цветята един Велик Свят изявява Любовта си към него. И тъй, едно лято сестрата трябваше да отиде със семейството си на Хисарските бани. Не ѝ се разделяше с цветята, но като ги повери на сигурни хора, донякъде успокоена, отиде. Минават няколко дни. Една сутрин, както си почива, тя чува в себе си тихичък глас: „Ела си по-скоро, защото сме застрашени!“ Сестрата се сепва и цял ден е в тревога. През нощта сънува: вижда градината си, розите и магарето на съседите, което настъпва към тях. Още сутринта тръгва за София. И наистина, сварва магарето в градината, вече опасло половината рози. То изяжда няколко лопати по гърба и останалите рози са спасени. Разбира се, сестрата не мръдна вече от градината си и не се върна на баните. С розите си тя се чувстваше по-добре. Грижеше се за тях по цял ден, пееше им песни, а розите цъфтяха, изпълваха двора с аромат и носеха на
към текста >>
619.
СКВОРЧЕТО
 
- Борис Николов
подражава гласовете и песните на други птички и животни. Може да наподоби и мяукането на котката, и то с оттенък на насмешка, но само когато е на безопасно място, горе на клончето. Подражава и на човешкия глас, дори може да произнася и някоя дума. Скворчето си има своя песен. В нея се чуват нежни мелодийки, подсвирквания, удари на кастанети. Тази песен се пее от мъжкото скворче, когато женското мъти яйцата. Тук сърчицето прелива от нежни чувства, тук има радост от живота и
благодар
ност. В песните си скворчето отива в гами, които човешкото ухо не може да долавя. Песента секва, когато дойдат грижите за малките, които са лакоми, растат бързо и двете птички едва смогват да ги изхранват. Те непрекъснато носят червеи, личинки, скакалци, бръмбари. Учените биолози са наблюдавали, че една двойка скворчета на ден пренася около 600 червейчета и личинки! Двете птички се стараят до изнемогване, човчиците им са винаги пълни. Чудно е как съумяват да намират толкова много храна! Бащата и майката едва успяват сами да се нахранят, през този период те отслабват и се смаляват. Наблюдавал съм ги толкова изморени, че едва се държат. И все пак подтикът на нежното родителско сърце им дава сили – те отново отлитат и се връщат с пълни човки. После започва възпитаването на малките. Тук има голяма и сложна педагогика, която само любовта открива. С човека скворчетата се сприятеляват лесно. При това те са закачливи, изискват да им се обръща внимание и ако човек пропусне това, те му напомнят с
към текста >>
620.
ЗЛАТНАТА ГРИВНА
 
- Борис Николов
изкатери до гнездото. – Махни покрива и виж какво има вътре. Братът махна клечките, които покриваха гнездото и като погледна, едва не извика от почуда – вътре беше … златната гривна ! Той я тури в джоба си, слезе бързо и я подаде на Скитника. Пространството пак се усмихна. Скитника се приближи до сестрата, която още обливаше камъка със сълзи, и тихичко сложи гривната пред лицето ѝ. Сестрата извика с голям глас, сграбчи гривната и прихлупи лице върху нея. Какви жалби изказа сега, каква
благодар
ност! Тя не вярваше на очите си, гледаше и целуваше гривната, плачеше и се смееше – като че се върна при нея онзи, който ѝ я беше дал. После се изправи, хвана ръцете на Скитника, целуваше ги и ги обливаше със сълзи. – Къде я намери?! Загубеният живот се върна пак в нея. Скитника се усмихна, посочи с широк жест простора: – Те винаги са с нас! Във всяко нещо има скрит живот, стига човек да го открие, да го почувства и разбере. Малки неща могат да ни свържат с Големия Живот. Казват: „Мъртва природа.“ Мъртва природа няма! Всичко е проникнато от Живота. Всичко е изпълнено с живот, явен или
към текста >>
621.
ЖИВИТЕ БАРОМЕТРИ
 
- Борис Николов
стигне водата през годината, та на такава височина да направи гнездото си. Паякът е особено добър синоптик. Неговата паяжина е като чувствителен радарен апарат. Той долавя отдалеч промените, които ще настъпят. Наблюдавайте природата с любов, не критично. Това е Големият Живот, с който човек е интимно свързан. Движете се сред нея като стопани – грижливи и внимателни, отзивчиви и справедливи. Всяко живо същество иска да му се отдаде правото – и растенията, и животните. Радвайте се и
благодар
ете за хубавите условия, които Бог е дал. Смисълът на живота седи в това: да любим Бога и да вършим Неговата
към текста >>
622.
ВЕЗБЕНАТА ПИСМЕНОСТ
 
- Борис Николов
Служеше старият поп Иван. А псалтът, дядо Дянко, имаше глас, който като че идеше от бездната или от небесните висини… Велико изкуство се иска, за да поддържаш в сърцата на хората хубавите чувства. Това е възпитание. Тъй се поддържат добродетелите и живота. Тогава човек върви със стройна, благородна стъпка и работи за благото на всички. Тук трябват работници, и то какви! Избрани! За тях Христос казва: „Вие сте солта на Земята.“ Отминаха хубавите времена. Но остана споменът в душите и
благодар
ността – „Калугерките“… Сега вече малцина могат да си спомнят това. Но доброто не се губи! То ще се възроди в нови форми, още по-прекрасни. Да
благодар
им за онова, което е направено. То е основният камък, на него почиват добродетелите, любовта към всичко прекрасно. Тя е заложена в душите ни и ще принесе плод многоценен на времето
към текста >>
623.
МИХАИЛ КОВАЧЪТ
 
- Борис Николов
заложа мини – само капсулите се показват. На сутринта почват – първо, барабанен огън по нашите позиции, после настъплението – идат, идат, идат на вериги! Аз чакам. Като дойдат до мината – стрелям в мината – бам! – И отиде цялата верига във въздуха, после втората, и така… Да, много хора съм избил аз, братко! Сега намерих утеха и спасение, но кой да ми кажеше тогава! Виж сега, какво пише тук: „Любете враговете си!“ Че кой е казал по-хубаво нещо от това?! Сега се учим как да живеем. И
благодар
я,
благодар
я на Бога, отвори очите ми! Сега зная, и за мене ще има милост пред Господа… В тъмните му, жестоки очи проблясваха небесни светлинки. Такъв беше Михаил. Живееше скромно, каквото спестеше – помагаше на хора в нужда. И никога никому не говореше за това. А Евангелието, с изцапаните корици, винаги беше до сърцето му. Понякога в разгара на работата ще захвърли чука, ще спре духалото и ще извади Евангелието – прочете няколко стиха и се замисли. Обичаше и псалмите на цар Давида. – Ех, зверове бяхме тогава! Сега ставаме
към текста >>
624.
ЙОСИФ
 
- Борис Николов
материал, да се отнесе до отец Матей. Цената е достъпна за всички. Манастирят ще отпуска всяка година по сто коли дърва за селото. Каквото е било досега – било, отсега нататък когото хвана в гората, че краде, ще го накажа. Селяните си взеха бележка, те знаеха, че с Йосифа шега не бива. Само трима, най-големите бракониери, насмешливо поглеждаха, но не срещнаха съчувствие. Йосиф обичаше гората. Той можеше с часове да слуша шепота на листата, разхождаше се в този Божи храм, възхитен и
благодар
ен. Една сутрин той чу далечните удари на топорите. Не беше трудно да ги намери – бяха тримата. Когато излезе пред тях, не трепнаха. Опрели бради на брадвите си, те гледаха насмешливо, дръзко, нахално. Йосиф погледна големия бук, който бяха свалили, и то не по правилата – дървото при падането беше смазало много млада гора. Великанът със сребристата гладка кора като че му се оплакваше. Той съблече бавно расото, метна го на дървото. Беше гърбом към злодеите, загледан в сребристия ствол; в очите му припламваха опасни пламъчета. Изведнъж се обърна рязко и зашлеви две плесници на „тартора“ с такава сила, че онзи се смъкна на земята. В същия миг с един юмрук запрати другия в един бук, а третия Улф беше свалил и го беше уловил за гърлото. (Улф беше обучен да лови хора.) Йосиф ги върза със собствените им пояси, прибра брадвите, остави Улф да ги пази, а той тръгна да дири – наблизо трябваше да има кола. Тя наистина не беше далеч. Волчетата си преживяха кротко. Йосиф ги помилва, впрегна ги и като
към текста >>
625.
КЪРТИПЪНЯ
 
- Борис Николов
целият птичи народ. Това бяха песни пролетни, песни на живота. Нощем ставаше страшно – ако е облачно, не се виждаше нищо, ако е звездна нощта, светеха звездите. Звездната светлина е много нежна и сложна, а като се отразява в бистрите води и водопадите, получава се чудна тъкан! Звездната светлина разказва за Великия Всемирен Живот. Че животът не е само на Земята, е известно… Но какво чудно нещо са водата и въздухът, каква благодат са те за нашата малка, хубава Земя – уютна и топла! Да
благодар
им за нея и да живеем в мир! Тук нощта настъпваше бързо. Слънцето залязва по-рано – долината е дълбока. Лек ветрец минава понякога, свеж и ароматен – божиката е цъфнала. Тук всичко е първично, чисто, здраво. През време на вечерята ще мине, разбира се, и павурчето с греяна сливова ракия, ей тъй, само за аромат. Тогава Къртипъня погледне към Илия и ще каже само: „Илия…“ Илия знаеше – ще откачи внимателно от стената вулията с гъдулката и ще му я подаде. Къртипъня я изважда полека и я пипа с такава нежност и любов! Това е чуден инструмент, изработен кой знае от кога от незнаен майстор и предаван от ръка на ръка, от деди и прадеди. Никой не може да допусне, че тези грамадни, силни ръце могат да пипат тъй деликатно и нежно! Къртипъня примижава, дръпва лъка по струните, наглася ги… Тегли дълги лъкове – да влезе гласът в лъка, след това пробягва по тънките струни, за да раздвижи пръстите. Потокът приглася на гъдулката… Тя, песента във Всемира е една… Окашля се късо, притвори очи и се забрави… Песни
към текста >>
626.
БИТКАТА НА МОМИТЕ
 
- Борис Николов
добро дело. После той разпали огъня, все пак сутрин беше хладно. Всяка мома вадеше каквото имаше за ядене, отчупваше от питката коматче и го слагаше пред Скитника. Питките си правеха те сами, смилаха им брашно от новото жито – това беше обичай. Не знам дали другаде може да се ядат такива питки! На шарената кърпичка пред Скитника се натрупа голяма купчинка, появи се и някое яйце, бучка сиренце или шарена солчица в похлупци. Момите бяха щедри, пък и си отиваха в къщи. Скитника
благодар
еше и прибираше. Момите се готвеха да си тръгват, но по обичая трябваше да се отбият до Момин гроб, наблизо в скалите. Тук следва да разкажем преданието за битката на момите. Преди години, след кърджалийските времена, върлуваха разбойници. Те нападаха и турци, и българи. Подочули те, че на момите-жътварки се плаща със злато, и решили да ограбят жътварките. Причакаха ги тук, гръмнаха с пищовите във въздуха да ги сплашат, но не стана така, както си мислеха. Момите се спряха в недоумение, а Цона Момчето извика с висок глас: „Никой да не бяга! Откачай сърповете!“ Момите се наредиха плътно една до друга, откачиха сърповете и почнаха да секат. Те бяха силни като мъже. Сред разбойниците се хвърли Картала, драгоманина, изпразни двата си пищова в лицето на Шибил и разбойникът се захлупи на земята. Долетяха и Доганите, те се хвърлиха сред разбойниците само с тоягите си – в техните ръце това беше страшно оръжие. Разбойниците бяха оставили оръжието си, освен пищовите, на конете, а те бяха далеч. Битката
към текста >>
627.
МЕСЕЦЪТ НА СМЪРТТА. ПОСЛЕДНИЯТ ОГЪН
 
- Борис Николов
дърварите да дойдат. Дойдоха четирима души с две кончета и кола. Това бяха стари негови приятели: дядо Кольо, М¸рвяка и двамата им синове. Той обясни какво иска: трябваше да донесат от гората дърва и да ги наредят в каменната яма. В средата изправиха стълб от цяло голямо дърво. Около него нареждаха изправени едно до друго по-къси дървета, така се изпълни цялата яма догоре. Работата им взе два дни, хората бяха силни и сръчни. Скитника им плати двойно от уговореното и те си отидоха
благодар
ни. Тази нощ той не затвори очи. Слуша шепота на гората, странните, сдържани гласове на нощта, гледа звездите и говори с тях, всичко му беше безкрайно мило, той се прощаваше със своя свят. „Хубав живот живяхме ние,
благодар
я за всичко!“ И пак рече високо: „Благодаря!“ На другата сутрин, в зори, Скитника запали Големия Огън. Дървата се подеха, извиха се мощни пламъци. Това беше стихията на огъня, която той тъй обичаше – неговата родна стихия! Изправи се на скалата. Слънцето изгря и се издигна. Над Балкана се спусна благословен мир. Той се загледа в буйния огън, пламъците се извиваха с фучене. В дъното на котела се образуваше вече жерава. Скитника се приближи до края на скалата, хвърли вещите си в огъня, вдигна ръце и благослови този хубав свят… „Някой седеше на престола“… След това се хвърли в огъня и прегърна стълба. Пламъците се извиха с още по-голяма сила. Те свършиха добре работата си. Огънят горя целия ден до вечерта. Жарта тлея цяла нощ. Ето, беше Скитника – и няма го вече. А може би го
към текста >>
628.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
и мисионерската задача, която П. Дънов и неговите последователи поставят пред себе си. Основните тематични кръгове са из областта на историята, философията, социологията, окултното учение, изкуството, вести от живота на Братството и книгопис. Интерес представлява замисълът в края на всяка книжка да се публикуват части от беседите, обикновено в превод на френски език, като авторът е назован "Учителят". Най-голям печатен и издателски център на движението става Севлиево
благодар
ение на енергичната дейност на Сава Калименов (починал 1990 г.). Тук започва издаването на в. "Братство" - първият брой е от 15.11.1928 г. Изданието е безплатно и излиза между 1928 и 1944 г. След края на тоталитарния период вестникът е възстановен през м. март 1990 г. В по-малък тираж са вестниците "Жива струя", "Алфа" и "Живот", чиято поява е продиктувана от необходимостта да се защити Братството от външните му противници. През разглеждания период продължава и провеждането на събори. До 1925 г. те се организират във В. Търново на братското лозе, като през 1923 и 1924 г. са осуетени поради напрегнатата политическа обстановка в страната. На събора през 1922 г. (6-15 август), с участието на ок. 300 членове на движението, се стига до сериозен конфликт с представители на Православната църква. Св. Синод на БПЦ изпраща на събора своите пълномощници архимандрит Евтимий Сапунджиев и руснака М. Калнев. Според спомените на очевидци било решено да се проведе публичен диспут между православните богослови
към текста >>
629.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
предлага напълно безкористно на хората жива вода от непресъхващия извор на Божественото учение. От тях самите зависи как и доколко ще се възползват от този безценен дар. И не на последно място дали ще осмислят ролята на Източника на това познание, както и своето отношение към Него: "Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият друго. И двамата трябва да
благодар
ят на Бога!" Впрочем отношението на всяка душа към Божественото бива обусловено в най-висока степен от нейната духовна зрелост. Последната от своя страна е в пряка зависимост от момента, в който тя е излязла, родила се е за живот от Първоизточника, както и от темповете, с които възприема, усвоява и прилага житейските уроци. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Всички души излизат от Бога в различни времена и отиват да се учат. Състоянието на една душа показва до каква степен се е учила. Всяка душа използва условията според своето развитие. За нас е ясно де е направила погрешка." Прилагането е най-резултатно, когато бива осъществено без отлагане, т. е. точно в този момент, в който то е необходимо, наложително. Изпускането на благоприятния момент или ситуация често пъти се оказва фатално по отношение на крайните цели. Затова Учителят П. Дънов настоятелно препоръчва: "Дойде ти една мисъл. Тя трябва да създаде едно чувство и да се приложи без отлагане (курсивът мой К. З.). Ако
към текста >>
630.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
свят, в който живее Божественият Дух." (Учителят П. Дънов) Според твърдението на самия П. Дънов най-много от всичко той е говорил именно за Любовта. И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност. Любовта е непоклатимият фундамент на новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос. Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети
благодар
ение живота, делото и Словото на Учителя П. Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло братство. Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот. Каквото и да кажем за нея, няма да бъде достатъчно. Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един велик духовен Учител. 1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния Живот Както вече изтъкнахме по-горе в това изложение, наред с Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - Любовта е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ в. пред българския народ. Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества. За животворящата функция на Любовта Учителят П. Дънов казва следното: "От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през
към текста >>
631.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
молитвата Учителят на ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта." 5) Събуждане и обновяване Пътят към събуждането на човешката душа минава през благодарността. Неслучайно в новозаветните си послания ап. Павел ни препоръчва да
благодар
им за всичко: и за това, което ни прави щастливи, и за другото, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме. Изворът на тази неувяхваща и непроменима от условията на живота
благодар
ност е в дълбоката и искрена вяра. Истински вярващият човек знае, че всичко на този свят става по Божия воля или по Божие допущение и че рано или късно и най-голямата злина се превръща в добро. Затова той
благодар
и на Небесния Отец за всичко. Така доброто съхранява своята същност, а чрез
благодар
ността злото се превръща в добро. Който спазва този закон, неминуемо се освобождава от товара на страданието и постига жадуваната свобода. Той поема по пътеката на неспирното възраждане и обновление. Ако човек оцени благата, които получава на всяка крачка от природата, те ще се запазят и дори ще се увеличат. Ако не ги оцени, рано или късно ще се раздели с тях. Критерият дали ги е оценил е именно
благодар
ността. Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития
към текста >>
632.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
безценни съвети за здравословно хранене: - решително предпочитание на вегетарианската храна пред месната; - храната да е чиста и прясна; - никакви консерви; - по-добре е да се пие вода, отколкото каквито и да е напитки; - да не се смесват безразборно храните (т. нар. разделно хранене); - никога да не се преяжда; - разнообразие на храните; - предимство за суровите пред готвените храни и т. н., и т. н. Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва
благодар
ност към Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената. Затова Учителят П. Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с
благодар
ност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно отношение. Човек следва да се храни, само когато е напълно спокоен. Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната. В тази насока са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Добре е преди ядене да се съсредоточим и да поставим в съответна нагласа мисълта и целия си организъм. Да
благодар
им за благата, които природата и работните хора са доставили за нас. Благодарността е разновидност на молитвата. ...Не е добре да яде човек, когато е разтревожен." Учителят на ББ дава и един съвсем конкретен съвет относно периода от време,
към текста >>
633.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
 
- Константин Златев
в характера на Христос е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ Той трябваше да понесе най-големите поругания и на края да изживее кръстната смърт. Без да роптае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания. През целия Си живот Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нищо от хората. И силата, с която понесе тези страдания, Той получи
благодар
ение на Своето абсолютно безкористие." Налице е освен това пълно единство и тъждественост между Личността на Христос и Неговото благовестие: "Христос и Неговото учение са едно и също нещо." Затова "Христос е символ на Божията Любов". След грехопадението на човешките прародители Адам и Ева човечеството постепенно затъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в блатото на греха. Казано на езотеричен език: то продължаваше да натрупва все по-негативна карма. Библията ни учи, че грехът отдалечава човека от Бога. Неминуемо беше това отдалечаване да се превърне в непреодолима за земните хора пропаст. Единственият, който бе в състояние да възстанови пълноценното общуване между човешкия род и Твореца, бе Христос. Затова Учителят П. Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога. Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината,
към текста >>
634.
V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
съзнание. Познаването на закона за кармата би трябвало да ни помогне да възприемаме всичко, което се случва около нас и със самите нас, с разбиране и смирение. Ако се противим на обективното действие на кармичния закон, това само би влошило нашата собствена ситуация - и в настоящето, и в бъдещето: "Онова, което има да става, всичко е предвидено, ти не може да се избавиш от него. Ако се избавиш от едно зло, ще ти дойде друго, по-голямо. Ако приемеш едно зло разумно, с
благодар
ност, след него идва едно добро" (Учителят П. Дънов). По тази причина всички велики духовни Учители на човечеството ни съветват да приемаме живота си с цялото му съдържание с
благодар
ност и осмисляне на ставащото. Според своето действие кармата се явява жива връзка между миналото, настоящето и бъдещето. Извършеното в миналото се проектира в съответствие с този закон в нашето настояще. А това, което извършваме в мисъл, слово и действие в настоящето, обуславя съдържанието и на бъдещето ни. И при най-добро желание от наша страна не бихме могли да се освободим от действието на кармичния закон. В този смисъл той е безупречно справедлив закон на възмездието. Разглеждайки извънредно богатата на варианти и възможности проблематика във връзка с кармата, Учителят на ББ у нас отбелязва: "Кармата е задача, дадена на човека, която той трябва правилно да разреши. Тя подразбира разумно справяне с миналото. Може ли човек да се справи с миналото си, той е решил задачата си, освободил се е от кармата.
към текста >>
635.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
трябва да се преустроиш. Енергията, която излиза от ангела, е толкова мощна, че ти не можеш да я издържиш. Ще се простреш на земята. Искаш да го прегърнеш като човек, но това е невъзможно. Трябва да стоиш далеч от него. Ангелът минава от една слънчева система в друга. Той минава милиони километри сам из пространството така, както човек изобщо не може да си представи. ...На Земята навред има въплътени ангели, служители на Бога, които са готови да се отзоват на всеки вик за помощ. Благодарение на тези ангели и служители Божии хората могат да понесат тези изпитания, през които минават." Очевидно "преустройването" на човека, за да може да контактува с ангелите, е преди всичко на нравствена и енергийна основа, което в същност е едно и също - моралното издигане повишава и енергийния потенциал на личността. Учителят на ББ в България ни осведомява, че има и специализирана група ангели, които отговарят за човешката разумност и емоционалност. Злоупотребата с тези две водещи начала у човека наврежда и на физическата му природа:"Има ангели, които направляват човешкото сърце и ум. Когато човек не слуша тези ангели, осакатява тялото си." Любопитна е характеристиката на качествата, обладавани от ангелите, направена от великия духовен Учител: "Живот, Знание и Свобода са атрибути на ангелите. Те имат отношение към духовния свят. ...Ангелите са красиви, пластични, подвижни, в тях няма нищо в покой, всичко е в движение." Според учението на ББ ангелите натрупват специфични опитности
към текста >>
636.
VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
напрежение, едно малко семе, което е посято в почвата. Ре - движение, определена посока, покълване. Ми - първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца - човек се самоопределя. Фа - укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята; готовност за работа в съзнателния живот. Сол - животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, красотата. Ла - развитие, зреене, приемане благата на живота. Си - един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот,
благодар
ност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. И на края Учителят П. Дънов обобщава: "Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа." Така разгледани, тоновете добиват нов смисъл, изпълват се с непознато до днес съдържание. Този закон е спазен в песните, композирани от Учителя на ББ в България. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, издига я към Себе Си. "Музика" Учителят П. Дънов нарича съзнателния живот. Според него музиката не е външен, механичен процес. Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот. Тоновете са средство за изразяване живота на духа, те не са само глас, височина и сила - те притежават собствено съдържание и смисъл. Учителят П. Дънов разкрива и обвързаността на музикалните тонове с Космоса - както в неговото непосредствено присъствие в лицето на Слънчевата система, така и с
към текста >>
637.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер" (Учителят П. Дънов). Важен елемент от концентрираното изпълнение на Паневритмията е осъзнаването на ролята на движенията й за духовно-нравственото повдигане на участника: "Като правите упражненията, трябва да имате съзнанието, че те са за ваша полза." И, както вече бе отбелязано, правилното им изпълнение крие магическия ефект да се от
благодар
ява на човека, като подмладява тялото му и го изпълва с бодрост и жизнерадост: " Упражненията играят важна роля в подмладяването на човека. Ако ги правите добре, правилно, бръчките по лицето си поне ще премахнете." А какво точно би трябвало да осъзнаваме, когато играем Паневритмия? Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие. 3. Заключение "Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между вас, но и в света." "Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествената Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче правите ли грешки в
към текста >>
638.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
речта му, произнесена на 27.08.1922 г. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във В. Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моментни в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: "По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем
благодар
ни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията" (пос. съч., с. 13). "Учението за любовта и братството (неговата същност - процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII-IX на сп. "Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследена е органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото на Учителя П. Дънов, подкрепено с цитати от Библията. Заключението на автора е, че "... учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения - непринудена и откровена апология на Новото учение, представено от Учителя на ББ в България, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха
към текста >>
639.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
тепърва ще бъдат осъзнавани от земните хора. Да работиш с Любов, значи да служиш на Божия План за света: "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най-голямата благодарност на човека заради живота е работата." Учителят П. Дънов е носител на духовно знание, обладаващо заряда на възраждане и обновление на всички равнища в действителността. Той го раздава с неподражаема щедрост, ала за да го получиш, трябва да поискаш. В редките мигове на отдих той му се отдава с
благодар
ност и в пълнота. Пратеници от невидимия свят твърде често спохождат Учителя на ББ. Той умее да общува с тях, умее и да запали искрата на свещеното отношение към тях в сърцата на своите последователи. Всяка работа начева с молитва. И след приключването й също отправя
благодар
ност чрез молитва. Той обяснява това правило: "Разумният, невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на Земята. С молитвата ние призоваваме неговата помощ. Благодарността пък е израз на това, че ние оценяваме тази помощ. Тя е израз на нашите хубави чувства." Не липсват моменти, когато духовният Учител се оттегля в усамотение и в тишината на вътрешното си вглъбение се отдава на размисъл, концентрация, съзерцание и медитация. След подобна работа с Духа той се завръща сред последователите си озарен от нова светлина, изпълнен с нова вътрешна сила, с нови планове и идеи. За тези мигове на контакт с най-фините зони на Битието той споделя: "Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. ...В
към текста >>
640.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
по-отговорни задачи, вплетени в Божия план за Вселената. Тъй като истинският Учител притежава пълна свобода на избора, от неговото решение зависи къде и как да направи следващата стъпка по вечния Път на познанието. Когато е въплътен с конкретна мисия, духовният Учител не се стреми да избяга от съблазните на светското. Той посреща и тях, и всички изпитания и страдания с гордо вдигнато чело, оставайки съвършено невъзмутим духом и недосегаем за стрелите им. Нещо повече, той неизменно
благодар
и на Бога за великата привилегия да бъде подложен на тези изпити. Първо, за да докаже за сетен път достойнството на своя извисен над плътското дух. И второ, за да сътвори нов образец на мислене и поведение за следовниците си. Неограничената свобода на духовния Учител му предоставя и неограничени права, които да използва при изпълнението на задачата си. Разбира се, той никога не злоупотребява с тях, а ги прилага с максимална Мъдрост и отговорност. Присъствието на Миров Учител на Земята като правило предхожда раждането на един нов свят, както и – след еони време – неговия залез и отмиране. Словото на духовния Учител е една от характеристиките му, посредством която е най-лесно да го разпознаем. В това, което казва, няма и не може да има нищо случайно. Чрез думите си, употребени по най-хармоничния начин, той създава съответна вибрационна среда, благоприятстваща разпространението и усвояването на посланието, с което е изпратен: „... Когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият
към текста >>
641.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА
 
- Константин Златев
благородни усилия никоя душа не е сама. В епичната битка с изпитанията и изкушенията на гъстата материя укрепват и връзките между душите. Най-трайните и красиви взаимоотношения между тях биват изграждани, именно когато те вървят ръка за ръка по вечния Път на Духа. За тези процеси на взаимно обвързване в името на грандиозната цел – възвръщането към Първоизвора, Бога, Учителят П. Дънов изтъква следното: „За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна
благодар
ение на своята връзка с другите души, които са истинските ў ближни.“ И още: „И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана (курсивът мой – К.З.). Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те ў помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори (само – б.К.З.) една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на душата протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и
към текста >>
642.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
на Учителя П. Дънов, че в същност познатата ни светлина в материалния свят представлява излъчването на безброй напреднали Същества, които са израснали в съвършена праведност. В тази насока сякаш от само себе си се налага изводът, че ако те прекратяха дори само за миг потока на живителна светлина, то това би било гибелно за цялата физическа вселена: „Преди милиарди и милиарди години тия същества във Вселената – праведните – са минали през Отца и са придобили тази светлина. И
благодар
ение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. – Кой са праведните? – Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И, следователно, сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас на Земята би се свършило.“ Логическата нишка на приемствеността в човешката история диктува необходимостта осъзналите духовните закони в Космоса да ги прилагат активно в живота си, за да оставят на потомците си един по-добър и по-светъл свят: „Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда?“ – За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от светлина.“ Липсата на правда в отношенията между хората разтваря широко вратите пред нахлуването на мрака: „Съвременните хора от безправие страдат – от нямане на светлина.“ За жалост зоркото око на ясновиждащия открива недостатъчен брой праведници в нашия земен свят. Затова и така често явление са проявите на въплътеното зло: „Праведните,
към текста >>
643.
X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
ученичество: одумване, жестокост и суеверие (според друг превод: интригантство, жестокост и предразсъдъци). Присъствието на суеверието – фалшивата, измамна вяра, между тях е достатъчно красноречиво доказателство за ролята му на бариера по духовния Път. Затова и Учителят П. Дънов е толкова категоричен в своето изявление: „Ти можеш да вярваш само в Божественото (курсивът мой – К.З.). Значи да вярваш в нещо, което стои по-високо от тебе. Божественото съзнание те е обградило. И
благодар
ение на него ти живееш. Необходимо е човек да спазва положението на едно дете.“ И завършва репликата си към своите последователи с едно дълбоко съдържателно определение: „Вярата е закон за възприемане на това, което иде от горе.“ (В същия план на разсъждение е и дефиницията на ап. Павел: „... Вяра (та) е жива представа на онова, за което се надяваме, разкриване на онова, което не се вижда“ – Евр. 11:1). Възприемането е първата стъпка на осъществената вяра. Следващите са: осмисляне и прилагане на действената вяра в живота. В прочутата 13-а глава от своето Първо послание до коринтяни ап. Павел изрежда трите т.нар. „богословски добродетели“: вяра, надежда и любов. Измежду тях той поставя най-високо любовта: „А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“ (I Кор. 13:13). От своя страна Учителят на ББ в нашата страна предлага нова, поетично илюстрирана връзка между тези три добродетели: „Вярата и надеждата са крила на Любовта.“ Всяка една от тях той разглежда като
към текста >>
644.
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА
 
- Константин Златев
безкраен, така и процесът на вътрешно пречистване има начало във времето (пробуждането на човешката душа), но няма край. Подчертаваме отново – духовното пречистване. Тялото може да бъде мръсно, гладно, изнурено, дори безнадеждно болно или осакатено, но в същото време в него да живее мощен и пречистен дух. Нещо повече, понеже именно житейските изпитания каляват, пречистват и извисяват безсмъртното духовно начало, то тяхното наличие – съчетано задължително с дълбоко смирение, осмисляне и
благодар
ност към Всевишния – за мъдрия, зрелия духом ученик на Божественото учение се явява сигурен трамплин към еволюционен скок. Скок, който съдържа в себе си заложена и кристалната чистота на неговата най-фина душевна тъкан. Никак не е лесно да си в света и да се опазиш чист. Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело. Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т. нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг. Колкото и пъти да се спъне и да залитне, колкото и пъти да се сгромолясва обезсилен от тежестта на
към текста >>
645.
XIV. СМИРЕНИЕТО
 
- Константин Златев
следващия го. В това правило няма никакво изключение! Само че жертвата не лишава този, който я е направил, от нищо. Напротив! Тя добавя към духовния му облик нова добродетел, а към аурата му – нов лъчезарен нюанс на виделината. Смиреният човек притежава пределно точна и обективна самооценка. Когато успее в някое свое начинание или когато Бог чуе молитвата му и я изпълни, тогава той смирено свежда очи към земята, сключва ръце пред гърдите си и казва тихо, но ясно и отчетливо: „Благодаря Ти, Боже! Не аз сторих това, а Ти чрез мен.“ Да си смирен означава още и да не осъждаш своя ближен за неговите грешки. Те са толкова неизбежни, колкото и твоите! С какво си по-добър от него?! Не си ли постъпвал по същия начин в подобна ситуация? Паметта ни често е твърде услужлива спрямо неудобните за нас преживявания и ги заличава или преиначава в изгодна за нас светлина. Затова Христос ни съветва: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“ (Мат. 7:1). А Учителят П. Дънов конкретизира този закон на невидимата реалност, разглеждайки ситуация, в която обект на нашата преценка е човешко същество с по-ниска степен на духовна еволюция от нашата: „Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.“ Да изкореним плевела на греха или порока от собствената си нива – по възможност, още в зародиш, а
към текста >>
646.
XV. МЪЛЧАНИЕТО
 
- Константин Златев
на едно и също място. Или даже да се върнем крачка назад. Крачката от своя страна би могла да се окаже прекалено дълга и опасно подхлъзваща. Както винаги, изборът е наш. Мълчанието в духа е близък сродник на вътрешния мир у човека. Те винаги ходят ръка за ръка – сякаш сиамски близнаци, и като правило едното изгражда опората за другото. Кое от двете е първичното? Хронологията на естественото духовно развитие и израстване предполага първо да култивираме мълчанието, а след него и
благодар
ение на него – и вътрешния мир. Когато и двете вече са налице, обикновено вътрешният мир е този, който обуславя мълчанието. И все пак при всеки е различно, няма генерална норма на взаимоотношенията помежду им. В тази връзка концептуално звучат следните думи на Учителя П. Дънов: „Нямаш ли вътрешен мир, ти не можеш да растеш духовно.“ Което, освен всичко останало, означава, че мълчанието не е само предпоставка за или белег на духовното израстване, а реално постижение по пътеката към съвършенството. Пътят на мълчанието е път на истинското познание. Не става дума за знанието, получено от външни източници – книги, електронни медии, филми, лекции, разговори и пр., а за дълбинното вътрешно познание, придобито от непосредственото общуване с Духа. То не се нуждае от материални носители, от вербална или визуална връзка или канал за протичане. То се съдържа в твоята безсмъртна Божествена искра – дар от Бога. Необходимо е само да протегнеш ръка и да го поемеш. То винаги е било част от теб и е очаквало да
към текста >>
647.
XVI. МОЛИТВАТА
 
- Константин Златев
И то точно когато трябва.“ „Бог не се нуждае от твоята молитва, тя не е заради Него, тя е заради тебе.“ „Молитвата подразбира едно разумно общение с разумните сили в природата.“ „Молитвата е начин за пречистване на ума, сърцето и тялото.“ (Учителят Петър Дънов) Молитвата е зов на човешката душа към Бога. От момента, в който човек е осъзнал присъствието на Висшата Сила във Вселената, той отправя молитви към Нея: за да изпроси благоволението Ў; за да смекчи гнева Ў; за да Ў
благодар
и за предоставените му блага; за да възпее преизобилните Ў достойнства. И тръпнещ, той очаква отговор на молението. И копнее той да бъде такъв, че да удовлетвори потребностите на тялото и душата му. Молитвата предлага неповторимата възможност да общуваме непосредствено с нашия Творец. Да разговаряме с Него така, както дете със своя Баща или своята Майка. Да се обърнем на „ти“ към това велико Същество и да разчитаме на разбиране, подкрепа, опрощение. Молитвата е неотделим елемент от вярата на човека в Небесния Отец, от всяка световна религия и духовно учение. Вярващият не може да си представи живота без нея. За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или откровена заблуда. За ученика по духовния Път тя е по-важна от насъщния хляб. Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум. И в двата случая определящи са вътрешното чувство, искреността и пламъкът на сърцето, а не думите, които я съставят. В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената
към текста >>
648.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
 
- Константин Златев
са характерни не само за Израил, но и за множество други народи (ср. Съд. 16:23). Писмените паметници от древния Угарит (ок. 1400 г.пр.Хр.) свидетелстват недвусмислено за разгърната ритуалност на жертвоприношения, носещи названия, сходни с тези в Стария Завет на Библията. Съдържанието на жертвата предполага заместителен характер – изкупление за греховете на хората чрез принасяне в жертва на животни, птици, храни или културни растения. Има и жертви за възхвала или
благодар
ност към Бога заради Неговата доброта и любов към хората. Основният принцип е, че най-доброто трябва да се посвещава на Бога. В този смисъл често се среща изискването „без недостатък“ (ср. Лев. 1:3). В старозаветната епоха различаваме четири основни вида жертвоприношения: - жертвоприношение чрез изгаряне (всесъжение, всеизгаряне); - хлебен принос (принасяне на храна); - приноси за мир (примирителни приноси, мирна жертва) и
благодар
ствени приноси; - приноси за вина и грях. В последния случай жертвата за вина се отнася повече за греховете спрямо други хора, а жертвата за грях е свързана с прегрешенията спрямо Бога. Целта на жертвоприношението е изкупление (ср. Лев. 1:4), което би могло да се тълкува като „да покриеш“, „да изтриеш“ или „да изкупиш чрез заместител“ (ср. Лев. 17:11). б) в новозаветната епоха: В епохата на Новия Завет за всички вярващи християни има само една единствена жертва – кръстната смърт на Иисус Христос на Голгота. Чрез нея Той поема целия грях на света – за всички хора и
към текста >>
649.
Работа на съзнанието и психическо чистене
 
- Павел Желязков
пътя на мисълта ни, загубили сме този път и сме станали жертва на нечисти духове, които са посегнали на ценни за душата ни идеали, тогава не ни остава друго, освен да анализираме случилото се. Когато сме се върнали назад и сме слезнали до ниско ниво на съзнанието, размисълът за смисъла на преживяното през деня (ретроспекцията) се налага съвсем естествено. Той може да ни помогне при условие, че подлагаме събитията на обективен анализ, без да се самоосъждаме. При ретроспекцията,
благодар
ение на дистанцията във време и пространство между нас и събитието, съзнанието възстановява нормалното си състояние; усещането за по-голямо пространство и свобода позволява на ума да извърши обективен анализ на всички обстоятелства, свързани със събитията, които са го разтърсили и извели от равновесие. Ако се практикува периодично и в подходящо време, размисълът е едно добро средство за поддържане както на тонуса и възходящия път на мисълта, така и на будността на съзнанието. Тогава отрицателните внушения и влияния, които идват от външния свят, са минимални. Същевременно размисълът отваря широк хоризонт за положителни влияния, поле за действие на градивните творчески сили; съзнанието излиза от затворения цикъл на сън и будност и разширява възможностите си в хармония с естествените природни ритми. Учителя казва: „Всяка вечер ученикът трябва да се чисти психично чистене като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през
към текста >>
650.
ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ
 
- Павел Желязков
с по-бавна мисъл, докато живата и активна мисъл е присъща на едно слънчево съзнание, носител на положителни и здравословни влияния. Размишленията са упражнения, които възпитават това състояние на гъвкавост, подвижност и устойчивост на съзнанието. Зрението е едно от средствата за изследване и опознаване на света, в който живеем. Визуално обаче ние схващаме само една малка част от действителността. По този повод Учителят Беинса Дуно казва: „Много научни заключения могат да бъдат неверни,
благодар
ение на несъвършенството на нашите сетива. Това са разсъждения, с които искам да обърна вниманието ви при изучаване на явленията както в природата, така и в живота. За пример човек може да се постави в магнетичен сън и с помощта на друга воля, вън от него, да го заставят да вижда неща, които не съществуват. Също така могат да го заставят да прави неща, които по своя воля никога не би направил. Ето защо задачата на науката е да се освобождава от чужди влияния, да прониква все по-дълбоко в същината на явленията и да дава правилна преценка за тях. Коя е причината, че умът не може всякога да схваща нещата правилно? Къде се крие причината: в самия човек или вън от него? Причината може да бъде в човека, а може да бъде и вън от него. Значи причините като сили, като разумни принципи, оказват влияние върху човека." В зависимост от вътрешната си нагласа и от будността на съзнанието, ние търпим добри или лоши влияния. Това се определя и от интересите, които имаме към явленията в природата и живота.
към текста >>
651.
СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ
 
- Павел Желязков
интелектуални занимания, не е така сърцат и борбен. Неговото предразположение към езотеричните науки е по-слабо. В него е израстнал и се е утвърдил страх от природните стихии. Страхът пък е породил стремежът да подчини, т. е. да приспособи към слабостите си природата и да я принуди тя да му служи. Духовно просветеният се стреми към обратното. Той признава, че е дете на майката природа, подчинява се на нейните закони, черпи сили от нейната гръд и в своята любов, преданост и безкрайна
благодар
ност за всичко, което тя му е дала, е готов да й служи. Първобитният магьосник си служи с традиционните практики, които събуждат либидото и приспиват умствената активност. Там-тамът заглушава гласа на независимата мисъл, опиянението на плътта от ритмично повтарящите се движения екзалтира чувствата, ярките бои по лицето и тялото отклоняват погледа от великолепието на слънчевите лъчи в ефира. Вибрациите на душевността са замъглени от трепета на инстинктивните желания и човекът е сведен до състоянието на животно, подгонено в гората от суеверен страх. Съвременният техношаман е изменил и модернизирал реквизитите на първичния магьосник, превърнал ги е в технопарад с много блясък, шум, викове на възторг до припадък, ритмично подскачане под прожекторите и после търкаляне по отъпканата земя. Агресивните ударни инструменти, ламаринените гласове на електрическите китари, на синтезаторите на хаос в мисли и чувства всички съвременни средства са сложени в действие и хиляди млади хора са превърнати в тълпа.
към текста >>
652.
КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ
 
- Павел Желязков
При това преобразяване онова, което в земен план е долу, в небесния план става горе. Тогава съзнанието потъва и осъзнатото или реалното става неосъзнато. Тогава казваме, че сме попаднали в прегръдката на Морфея. Грехопадението представлява такова преобразяване на съзнанието, при което то заспива за отвъдния свят и се пробужда в света на формите, т. е. в материалния свят. От тази гледна точка съзнанието на хората е спящо. То е едно нормално, но ограничено самосъзнание,
благодар
ение на което оперираме във физическия план на живота. Понеже частично съзнаваме, ние чувстваме и мислим също ограничено, а не в континиума непрекъснатостта на явленията и процесите. Същественото е, че макар и да сме част от реалния свят, т. е. от многоизмерния континиум, в съзнанието си ние сме откъснати от него. Когато един ден човечеството се събуди от този сън, заблудите, състоянията, породени от внушения и манипулации, ще отпаднат и ние ще се озовем в един обширен и свободен свят. Това може да се случи днес на всеки, който има висок идеал в живота си. Но дотогава, докато все още живеем в съзнанието и самосъзнанието, а сме в спящо състояние по отношение на свръхсъзнанието и подсъзнанието, ние ще търпим влияния, внушения и манипулации. Поради тази причина пътят ни е осеян с проблеми, при решаването на които колелото на живота ни се върти издига ни нагоре до върхове на вдъхновение и радост, а после ни потапя в дълбочините на изпитанията и страданията, откъдето излизаме относително
към текста >>
653.
РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ
 
- Павел Желязков
така, кой щеше да ги раздели." Какъв е смисълът да бъдем безучастни свидетели на човешките драми и трагикомедии. Днес имаме много разумни основания да се запитаме, дали моралните ни сили ще стигнат, за да понесем цялото бреме на човешките беди и страдания. И наистина ли понасяме това бреме, както Христос понесе кръста и стана жертвен агнец, за да облекчи съдбините на човеците? Какво оставят в ума и сърцето ни страданията, жестокостите и пошлостта, на които ежедневно се излагаме,
благодар
ение на модерните технически средства за комуникация, на медиите и на шоубизнеса? Ежедневно нашето съзнание приема посланията на доброто и злото. Необходими са ни много качества на характера, големи възможности и ефикасност на ума, за да осмислим преживяното на всяко ниво, на което влиянията се манифестират и оставят следите си. На практика това не става, защото в най-добрия случай просто не се вписва в ежедневната ни програма. Резултатът от всичко това е, че понасяме емоционални и умствени поражения. Много неасоциирани образи блуждаят хаотично в съзнанието ни, разсейват силите ни и ни пречат да се концентрираме върху своята духовна и умствена дейност, да работим целенасочено върху себе си. Няма да е нито справедливо, нито пък ще е абсолютна истина да сложим цялата вина за днешната драма на човека върху съвестта на онези, които с дейността си предизвикаха техническата революция. Истината е, че тази драма е започнала още преди хилядолетия и че в основата й е преминаването на човешкото съзнание
към текста >>
654.
ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ
 
- Павел Желязков
за да прехвърлите океана, вам е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в друг, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?", който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл" и е
благодар
ен на тях, той е умен човек. Забележете: Когато нещастията сполетяха Йосифа, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и
благодар
и Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положението да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон не трябва да греша." Значи удоволствието в този смисъл е грях." Така Йосиф е успял да преодолее опасностите и да се справи с нещастията, които се появявали в живота му. Той имал един висок идеал да изпълнява волята Божия, и голямо търпение. Пътят на еволюцията изисква време, с което природата разполага в изобилие. Но повече от всичко, при движението към новите, по-високи сфери на битието е необходима вярата, че Божията воля ще превърне всичко в
към текста >>
655.
ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Павел Желязков
в духовния университет има и по-далечни космически измерения. Който е допуснат в тези аудитории има едно мистическо чувство, интуитивно схващане за онази духовна реалност, в която Учителят живее, като проводник на Божесвена сила и знание. Това е особено състояние на радост, на любов и преданост, за което Учителя казва: „Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото небе. Това го изпълва всеки момент с
благодар
ност и благоговение." Учителят на Божествената школа вижда ясно в бъдещето и затова, ръководен от безграничната Любов, никога не изоставя учениците си в пътя, по който ги е повел. Той ги покровителства, но винаги е по-строг към най-способните. Въпреки това, когато по различни поводи един ученик избере друг път, отклони се от учението на Учителя си и загуби вътрешната си връзката с него, поради този факт учението му се прекратява. В този случай ученикът сам излиза от школата на Учителя, поради липсата на търпение и желанието по-бързо да се сдобие с големи резултата, която възможност той вижда в други учения. Когато неориентираният младеж все още не е намерил онази философия, която отваря добра перспектива пред него и осмисля неговото призвание, търсенето в една или друга посока е нормално явление, но ако вече се е ангажирал в едно духовно учение, резултатът от промяната на духовната практика са съвършено различни. Няма по-опасно раздвояване в съзнанието на ученика от това, което е резултат на
към текста >>
656.
КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА
 
- Павел Желязков
Докато бяха запазени от чуждо влияние, те имаха държава, на която поданиците живееха в мир и съгласие цели 5000 6000 години. Влезе ли чуждото влияние между тях, те се развалиха. Същият закон се отнася и до личния живот на човека. Докато човек се подчинява на закона на Любовта, той може да запази своя вътрешен мир и съгласие; щом престане да се подчинява на този закон, той изгубва всичко." Добрите влияния облагородяват душата. Те са винаги желани. Ученикът трябва да приема с
благодар
ност добрите влияния и да се пази от лошите. Когато е възприемчив към доброто, той по-лесно се предпазва от нездрави влияния. Както се вижда от цитатите по-долу, върху различаването Учителя е говорил много и то още в стъпителните си лекции: „Да имаш съзнание, това значи да ходиш със знание, да съзнаваш нещата. Съзнанието има повече духовен характер, отколкото материален. Да съзнаваш нещата, това значи в даден момент да правиш разлика между две състояния, между две посоки права и крива, между две мисли, чувства и постъпки, да знаеш кои са прави и кои криви. Когато се говори за съзнанието, някои изпитват такова чувство, като че слушат музика, и казват: „Хубаво нещо е музиката." Обаче не е достатъчно да кажете, че това или онова музикално парче е хубаво, да различавате тоновете и да познаете има ли някой изпуснат тон. Добрият музикант, специалист, схваща тоновете поотделно, разбира има ли изпуснат тон и т. н. Ако и вие не можете да схванете най-малките прояви на съзнанието и да ги различавате,
към текста >>
657.
РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА
 
- Павел Желязков
на труда природата ще измени своето отношение към нас. Учителя казва: „Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата. И тази природа отговаря на Любовта. Но Любов безкористна!" По този начин могат да се турят основите на ново земеделие. В това отношение могат да се правят опити с разни растения." „Човек може да проверява опитно кога съзнанието му работи в едно по-високо поле. Ти можеш да не очакваш заплащане за това, което си направил, но можеш да очакваш да ти
благодар
ят, да те уважават, да бъдат признателни. Това е все едно да искаш да ти платят, казва Учителя. Ти си тогаз още при старото разбиране на труда. Че наистина е така, се познава от следното: когато чакаш нещо за себе си от своя труд, макар и само да те почитат, уважават, да ти бъдат признателни и пр., тогава ти няма да чувстваш онзи подем, онази радост във време на работа, ти няма да се чувстваш окрилен. Това показва, че работиш в по-ниско поле, че не си още в свободата." Злоупотребите, които се допускат в някои духовни общности, се дължат на това, че те се ръководят от старите разбирания за труда, където всеки работи за себе си, в най-добрия случай за семейството си. Духовната работа е един безкористен вътрешен процес, протичащ по законите на свободата. Когато духовната практика се администрира от превилигировани ръководители, които считат труда за унизителен, те поставят на преден план не духовните закони и принципи, а материални и лични интереси. При новото разбиране за труда, което е една
към текста >>
658.
МОДЕРНИ ВЛИЯНИЯ
 
- Павел Желязков
изключителни условия е трябвало да претърпи вредното действие на инволюционна музика, чужда на неговия естетически вкус. След това събитие, въпреки защитните си сили и възможности, месеци наред той е трябвало да се чисти, за да възстанови своята нормална чувствителност и възприемчивост към музиката на високите небесни сфери. Човекът с развито музикално чувство схваща интуитивно истината. Тя го отнася в един възвишен свят, от където той черпи сили и вдъхновение. Животните оцеляват
благодар
ение на своя инстинкт, а човекът чрез силата на своята интуиция. Интуицията е проява на благородството в човека, глас, образ и състояние на един съвършен музикален инструмент. Както цигуларят пази ревниво своя инструмент и не го поверява в чужди ръце, т. е. не го излага на нездрави влияния, така и човек трябва да пази свято чистотата на своята емоционална природа, светлината и износеността на мисълта си и да укрепва силата на своя дух. Когато интуицията, свободната мисъл и будното съзнание работят добре и в съгласие, ние имаме необходимите предпоставки да реагираме адекватно на явленията, които протичат около нас. Тогава страхът и внушенията ще отстъпят пред силното присъствие на духа и на вътрешния мир, които ученикът на духовната школа трябва свято да
към текста >>
659.
Защитните сили на човека
 
- Павел Желязков
И ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ Защитните сили на човека Като всяко същество в природата, и човекът, за да не дегенерира в своето развитие, притежава редица качества, които му позволяват да идентифицира, осъзнае и филтрира информацията, получавана от заобикалящия го свят. За да се предпази от вредните влияния, не е достатъчно само да бъде алармиран за наличието им и за опасността от тях. По-същественото е той да притежава онези качества,
благодар
ение на които би могъл да се предпази от опасните влияния. Някои притежават още от рождение редица заложби, например способността да концентрират вниманието си; те устояват по-добре и по-лесно се освобождават от чуждите нездравословни влияния. Благодарение на някои силни страни на характера си тези хора разполагат с ефикасна самозащита. За да развие онези качества на характера, които го правят печеливша личност в изпитанията, човек трябва да остане верен на здравата си природа. Природните сили и процеси,
благодар
ение на които животът протича нормално в нас, са базата, върху която можем да усъвършенстваме сетивата си, да облагородим и заздравим чувствата си, да развием ума си и да укрепнем духовно. Когато има тези качества на характера, човекът е извор, от който блика живот. Ако пък се поддава на тревожни мисли, ако ежедневно го дълбае мисълта дали ще успее в проектите си и как ще осигури своето благосъстояние, в тази изчерпваща силите му едностранчива мисъл, изворът на живота в него започва да пресъхва. Ако се остави във властта на
към текста >>
660.
Във веригата на живота
 
- Павел Желязков
животинска храна, търпят по-силно влияние от чистите природни източници на живот от природните сили, директно от слънцето, както и от по-високите духовни йерархии. Когато се грижи с любов за животните, човекът оказва благоприятно влияние върху тях, а когато ги убива с цел да ги яде те му влияят. Светът ще се оправи и животът ни ще се подобри радикално само тогава, казва Учителя, когато всички станат вегетарианци. Болшинството от хората не ядат кучета, а изпитват приятелство към тях. Благодарение на това отношение на покровителство и любов са създадени много породи благородни кучета, които ни учудват със своята любвеобилност, отзивчивост и послушание. Кокошките и прасетата, който хората убиват и ежедневно слагат на трапезата си, гарнирани с черен пипер, дафинов лист и др., следват човека, за да задоволят глада си, но изпитват панически страх, когато са в ръцете му. По отношение на много животински видове човекът е лош
към текста >>
661.
Общуване с природата
 
- Павел Желязков
за да обмениш с него даровете на планината. Това ще те обогати духовно и възроди морално. Как да се избавим от отрицателните си състояния, от тревогите и безпокойствата? Има много прости и ефикасни методи, които Учителя ни е дал. Сутрин, когато си в парка или в планината, общувай с тревите, с цветята и дърветата. Поговори им и ще ги почувстваш по близки на душата си. Те винаги откликват на благата дума, на милия поглед. Спри се при едно дърво, погали ствола му и ще чуеш глас на
благодар
ност за тази ласка в шепота на листата или в лекия полъх на свежест, който слиза от устремилите се към небесата върхари. После обиколи дървото и продължи тихо да му нашепваш. Кажи му: „Оставям ти моето безпокойствие, дай ми от твоето спокойствие." Благодари му и отмини. Ако посетиш по този начин тридесет борови дървета, ще се почувстваш обновен и ще забравиш тревогите си. Ако пък застанеш край планинския поток и се заслушаш в гласа му, ще изпиташ благодатното му очистващо влияние. Когато се движиш нагоре по течението му, образно си представяй, че водите текат през тебе, че ти си едно с потока и той ще те изчисти и обнови, силите му ще се влеят в тебе. Много методи ни е оставил Учителя, но трябва да имаме необходимата чувствителност и да ги пазим свято в душата си, за да изпитаме техния благотворен ефект. Едно от основните качества на материята е нейната инертност. Силите, които изваждат материалния свят от състоянието на инертност, са от най-фино естество. Те имат космичен произход идват
към текста >>
662.
Силата на доброто
 
- Павел Желязков
той влияе благоприятно на лошия. В противен случай, ако се наскърби и отговори емоционално, той възприема недостатъците на онзи, който е наранил неговите чувства. После години наред той ги носи и им слугува, преди да се освободи от тях. Когато хора със слабости на характера ни обичат, те са в състояние да ни предат своите слабости. Затова Учителя казва, че ако сме носители на любовта и доброто, по-добре е тези хора да не ни обичат, а ние да ги разбираме и обичаме. Тяхната обич и
благодар
ност няма особено да помогне за нашето духовно издигане. Онова, което може да даде духовно богатият човек обаче, е манна небесна, която могат да вкусят и слабите духом. Влиянието на доброто не е панацея в буквалния смисъл на думата, но когато действа продължително време, смекчава сърцето и облагородява чувствата на обезверения човек. Затова опитай да му подадеш ръка, да го извадиш от състоянието, в което се намира. Събудиш ли в него желание да тръгне нагоре, той сам ще извърши останалото. Когато вярваш, че Бог живее в човека и призоваваш Божественото да се прояви в него, това е тихият глас, на който душата откликва. Намери едно положително качество, нещо добро в характера на този човек. То е вратата към доброто в него. За него ще се държиш, за да помогнеш на изпадналия в безверие да излезе от недоволството си. Изпадналият в безверие е като давещия се на крачка от брега на реката. Ще стъпиш здраво на брега и ще му подадеш твоята силна ръка, но няма да позволиш да те завлече в безверието на
към текста >>
663.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
едно особено приятно чувство в съзнанието му. Скоро след това той среща един много внушителен господин, който упражнил доста силно влияние върху него. Господинът, чийто име нашият вече помъдрял приятел запази в тайна, му определя среща. Заинтригуван, Крум отива в дома му, където се провежда един доста пръдължителен разговор. Това събитие, след срещата с Учителя, е могло да бъде с фатални последствия за все още неориентирания младеж. Защото този странен човек владеел окултни тайни,
благодар
ение на които упражнявал силна власт над хората. Самият Крум изпитва влиянието му върху себе си. Когато се завръща в дома си, тъга и силно безпокойствие го обземат. Както самият той ни обясни, състоянието му било деликатно, но усещането от него много скоро се оформило в едно съвсем определено чувство. Без особено усилие той разбира, че връзката му с нещо много хубаво, онази свещена връзка, в която вече се оформяло отношението му към Учителя, започва да губи своята сила и красота. Тогава той решава да прекрати посещенията си при внушителния господин. Резултатът от това решение бил, че състоянието на скръб и безпокойствие много скоро го напущат, а радостта и високият смисъл на живота го осеняват с присъствието си. Навярно още тогава Крум разбира, че критерият за истината е вътрешната радост, която изпитваме. Когато сподели с нас тази мисъл, в резултат от продължителната му духовна работа и силната му връзка с Учителя, която той свято пазеше, тя се бе превърнала в идея и смисъл на неговия живот.
към текста >>
664.
Съдържание
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
и Учителя. Приемането в школата не е формално, а именно това е образуването на тази жива връзка между ученика и Учителя. Крум Въжаров-Вено Учителят с учениците си на Рила Посвещение На тези, които съхраниха Живото Слово - братския живот - и ни предоставиха тази привилегия да вкусим от него, да черпим с пълни шепи любов, мъдрост, знание, светлина, хармония и мир; на тези скромни, знайни и незнайни братя и сестри, учениците на Учителя, посвещаваме с благоговение, с много обич и
благодар
ност... На тези, които ще дойдат след нас, на тези, които ще познаят Живото Слово, на тези, които ще направят живата връзка, на тези с искрата Божия, които ще продължат пътя на Веригата, посвещаваме с надежда и любов. Благодарности Най-искрено
благодар
я на Пенка Стефанова Кадиева-Божинова и на Григорий Жорж Кьосев за ценните съвети и за помощта, която ми оказаха при оформянето на книгата. Благодаря на Петър Стоянов и на Атанаска Петкова за компютърния набор на текста. Благодаря на Валя Панова за голямата помощ, която ми оказа при предпечатната подготовка на книгата. Благодаря много на Румяна Маринова за редакцията на книгата. Изказвам най-сърдечна
благодар
ност на моите скъпи приятели Пенка Стефанова Кадиева-Божинова, Григорий Жорж Кьосев, Любомир Стефов и Павел Желязков за снимките с Учителя и учениците му, които те любезно ми предоставиха от семейните си архиви. Благодаря на Павел и Никол Желязкови за предоставените ми материали за Ярмила Ментцлова. Благодаря на всички приятели, чиято лична
към текста >>
665.
Предговор
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
възход към духовния и Божествения свят. За нас, по- младите, които не сме били до Учителя,-' когато той е на Земята, беше пределно ясно, че ние можем да запалим нашите свещи само от тези, които вече са запалили своите - т.е. от учениците на Учителя, живите носители на учението. Поради обстановката в страната след 9 септември 1944 г. нормалният процес на предаване на живо учението на Учителя е изключително затруднен. Само малка група по-млади хора са останали верни на това дело. Благодарение на всеотдайността и предаността на учениците писменото Слово е съхранено, но приемствеността, духовната същност на традицията и братският живот са значително ограничени. Сега е необходимо много ясно да съзнаем, че тази празнина трябва да бъде запълнена, за да не се превърнем от духовна школа в светска организация за разпространяване книжното духовно наследство на Учителя Беинса Дуно. Основна задача на школата на Учителя е да се подготвят хора, които да бъдат носители на новото, което иде в света. Той казва: Вие трябва да бъдете образец на чистота, светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. От школата трябва да излязат хора на новото, които виждат ясно нещата и знаят как да подпомагат. Образци във всичко! Образци не на думи, а на дела.[2] За да се създаде новият човек на шестата раса, учениците трябва да живеят в атмосфера на взаимна любов, мир, хармония. Това се постига трудно и затова не трябва да се безпокоим, че в началото учениците са малко, но най-важното е да се създаде
към текста >>
666.
Къде е щастието?
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
И както при всеки акт на жертва изпитваме радост, така и при творенето на материални блага, при вършенето и на най-дребната работа, стига да я правим от сърце, с жертва, с влагане на целия ни ум, сила, внимание в нея, ще изпитаме радост, щастие - не важи каква е тя. Дали човек чинии мие, обуща прави, дрехи шие, или градина работи, влагаме ли всичко, което можем да вложим, правим ли най-добре, колкото можем, жертваме ли, с други думи, даже и при най-еднообразната, отегчителна и не
благодар
на работа, можем да бъдем радостни, щастливи. Това е уводът, първата стъпка, която трябва да направим, за да имаме щастие в живота, първата стъпка в развитието на жертването, в любовта. Втората фаза в развитието на любовта имаме при любовта към някое лице. Особено това е характерно, когато лицето е от другия пол. Думата е тук за идеалната, платоническа, а не плътска любов. При тази фаза ние наблюдаваме как желанията на две души, които искрено се обичат, се сливат; ние виждаме, че скърбите, радостите на едната стават такива и на другата. Техният живот се разширява, става двойно по-голям. Всеки един от тях чувства другия като част от себе си. Чувстват се като едно цяло. Сливат се. Това особено лесно се постига при сродните души - тези, които са на еднакво духовно стъпало. При тях сливането става почти напълно. Срещнете ли ги, вие ги чувствате като едно неразделно цяло. Тази фаза на платоническа, духовна любов към противоположния пол или към някоя личност е първата стъпка към всеобемащата,
към текста >>
667.
Исторически предпоставки за идването на Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
широко отсядат в Южна Франция, където са познати под името бугри, патарени, катари и албигойци. Някои смятат, че основателят на розенкройцерството Християн Розенкройц е получил богомилско посвещение. Още в началото Инквизицията жестоко ги подгонва и те са принудени да отидат в Северна Европа, където значително спомагат за делото на Реформацията. България е под турско робство цели 500 години, но българският народ въпреки големите насилия и притеснения устоява в своята вяра и език
благодар
ение на многобройните манастири и на всичките земи, където се говори българска реч. Тия манастири са огнища на просвета и национално самосъзнание. Благодарение на тях България и българският народ запазват своя език и национално съзнание. През цялото 5-вековно робство българският народ прави опити за освобождение, но те с голяма жестокост са потушавани. През средата на XIX век народоосвободителното движение добива особена сила и размери и намира израз в Априлското въстание през 1876 г., което е зверски потушено. В църквата в Батак, където се укриват, майки, деца и старци поголовно са изклани. И ако Априлското въстание не дава особено добри резултати, то става причина да възникне широка вълна от протести в Западна Европа, в Англия, и особено в Русия, където са забегнали много патриоти, които помагат царска Русия да подеме освободителната Руско-турска война през 1877 г. В тази война Русия дава десетки хиляди жертви. Много български патриоти, които се включват в руската армия, загиват, но
към текста >>
668.
Учението на Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
било приложимо. Приложимо е. Я спрете се на ден по пет минути и мислете върху него ...ще видите какви резултати ще има.“[15] Сега е дошло времето да се приложи Христовото учение. То ни носи готово познание и учи хората как да се освободят от страданието. Учителят казва: „Идва епоха пo-величава, отколкото е имало досега, и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще. От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко. Трябва да
благодар
им на Бога, че те идват. Те ще минат и ще принесат своето добро. Само трябва да бъдем готови, когато дойде Христос да ни каже думите: „Който слугува на Мене, Мене да последва “, да Го последваме.“[16] Учителят ни учеше как да се борим за новия живот, еднакво щастлив за всички. „В Бялото Братство не трябва да бъдем слаби. Ние ще воюваме! Тъй ще бъде, като дойде Бялото Братство. Ще видите какво ще стане на Земята. Белите Братя ще пуснат такава артилерия, каквато светът не е виждал. Ще пуснат тия подземни токове, та всички хора да познаят, че има един Велик закон, на който всички същества трябва да се подчинят. Няма да остане човек, който да не каже: „Господи, да бъде Твоята воля!“[17] Утринна беседа на Молитвения връх „Аз искам да ви доведа до една вътрешна връзка с ония велики, живи закони, чрез които Бог управлява света. В тия закони човек е абсолютно свободен, той може да прави, каквото иска, но в тях той е отговорен за делата си.“[18] Според Учителя съвременното човечество твърде много се е
към текста >>
669.
Учителят в Мърчаево
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
руските войски влезли в България през 1944 г. и радиото съобщило това, Учителят бил в Мърчаево и Крум бил в неговата стая. Тогава Учителят казал: „Така стана по-добре.“ Искам да добавя, че за първи път Йорданка Жекова ме заведе в Мърчаево. Посрещна ни усмихнато Темелко и отключи стаята, в която е живял Учителят. Трудно е да се опише с думи преживяването при досега с мястото, където силно се усещаше присъствието на Учителя, неговият мир и светлина. Направихме много силна молитва и
благодар
ихме на Темелко. Излязохме навън и той заключи стаята. Тази стая се пазеше като светиня, защото там е бил Учителят и там е останала частица от него, за да може и следващите поколения да се свържат и усетят това. Такова беше отношението: на учениците към Учителя. Похвално е, че наследниците на Темелко Стефанов все още съхраняват тази къща като
към текста >>
670.
Седемте езера
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
си палатките малко настрани от тяхната, близо до извора. Незабравими ще останат дните, прекарани на Салоните! Спомням си, че Мария Тодорова разказваше: „Когато идвахме с Учителя на тези места, той ни каза: „Това са ви Салоните. “ Също така там от нея научих формулата за Светлите същества, дадена от Учителя. Когато пристигаме на мястото, да казваме: „Добри и Светли същества, пазители на тези места, приемете ни при вас на гости и нека Бог да ви благослови. “ Когато си тръгваме, да
благодар
им с думите: „Добри и Светли същества, пазители на тези места,
благодар
им ви за гостоприемството и нека Бог да ви благослови.“ Според Мария Тодорова винаги трябва да казваме тази формула за връзка със Светлите същества и за благословение. На Салоните От ляво на дясно: Дина Станчева, Павлина Даскалова, Крум Въжаров, Борис Николов, Мария Тодорова, Мария Митовска и Величка Няголова На Салоните имах възможност да работя с Паневритмията. Мария Тодорова ми показваше детайли от упражненията, изпитваше ме как играя, поправяше ме, докато науча всичко. Тя играеше Паневритмията с голяма любов и вдъхновение, което предаваше и на мен. Беше взискателна и се стараеше всичко да бъде направено според указанията на Учителя. Един ден на Салоните дойде една сестра, задъхана от бързане, и каза: „Младежите веднага да слизат, защото долу, в лагера на второто езеро, дойде милиция и сваля палатките. Записва имената на присъстващите и забранява лагера.“ Тази сестра беше изпратена от Крум Въжаров, за да ни спаси. Ние
към текста >>
671.
Мусаленският лагер
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
и си казах: „Ами сега, как ще сваляме багажа!“ Този мъж ни погледна и като видя Крум Въжаров, изведнъж се втурна към него, дълбоко трогнат, започна да го прегръща и вика: „Бай Круме, ти си най-добрият приятел на баща ми. Мило ми е да те видя. Кажи какво искаш да направя за теб?“ Крум отговори: „Този лагер да остане на това място.“ Кънчо извади един кочан с фактури и каза: „Платете по един лев на палатка, давам ви фактура за къмпинг „Мусала“ и вие оставате тук по мое нареждане. Благодарихме на Бога и на Учителя и вече спокойно всяка година, още преди да сме отишли на лагера, търсехме Кънчо да му дадем парите и да вземем фактурата, че официално сме на къмпинг „Мусала“. Чужденците регистрирахме на хижата, оставяхме паспортите им там и плащахме на хижаря. След това ги настанявахме на палатки в нашия лагер и те през цялото време прекарваха с нас. Всяка година посрещахме чужденци. Предоставяхме им възможността да опитат да живеят братския живот, да усетят силата на молитвите, да почувстват благословението на Паневритмията, да се вдъхновят от красотата на планината, със затаен дъх да стъпват по светите места на Рила, по които Учителят е ходел и по които учениците на Учителя ни водеха. Всички те занасяха частица от Любовта, която споделяха в сърцата си, и на следващата година идваха отново с нови приятели. Идвали са много чужденци от Русия, Англия, Франция, Норвегия, Белгия, Ирландия, Швейцария, Южна Африка, САЩ и много други. В този лагер приятелите от чужбина имаха възможност да
към текста >>
672.
Как се запознах с Крум Въжаров
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
приветливо и ме покани да седна на мястото до прозореца. Заприказвахме се. Като разбрах, че е ученик на Учителя, започнах да му задавам много въпроси. Той също отиваше на екскурзия на Рила и на драго сърце дойде с нас до връх Мусала. Бях много радостна, че имам възможността да беседвам и контактувам с един толкова интелигентен и ерудиран човек, а също така и духовно извисен. Към края на екскурзията той ме покани да участвам в младежките събирания за Словото на Учителя, които водеше. Благодарих на Бога, че ще имам възможността да уча на живо, пряко от учениците на Учителя. Събирахме се главно на Витоша, на Брезите, които ние посадихме и с тях оградихме една полянка. В средата направихме огнище и винаги имахме гореща вода от близкия извор. Това беше нашето място, което не се виждаше от пътя. Нарекохме го Брезите. През зимата се срещахме и на по-близки места в снега и студа, но то, Живото Слово, беше, което топлеше сърцата ни. Събирали сме се и в домовете на Дора Иванова, Марта Александрова и на някои други
към текста >>
673.
Как Крум два пъти спаси живота ми
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
се подхлъзна на едно стръмно място и аз видях как политам в пропастта. Погледнах нагоре и извиках: „Господи!“ в този миг усетих как конят коленичи, без да се обърне в пропастта, и видях Крум да лети като топка на няколко метра от мен. След това той стана, успокои коня, поведе го надолу, като че ли нищо не е станало. Осъзнах, че Крум е реагирал светкавично, когато конят се е подхлъзнал, и с тялото си го е подпрял, но конят го ритнал и той хвърчеше на няколко метра във въздуха. Благодарих на Бога и на Учителя! Едно лято, като отидох на Рила, ми беше много тежко, защото имах лични емоционални проблеми. Споделих ги с Райна Калпакчиева, собственицата на бялата къща на Изгрева, която тя по-късно подари на Братството. Райна с много любов ми разказа следното: „Обичах много Найден, морски капитан, но той се беше разболял тежко от морска болест. Отидох при Учителя и го попитах как да му помогна. Учителят ми каза да се кача на Харамията и да се моля за него. Така и сторих—и той оздравя.“ Като чух това, макар че знаех, че Харамията е електричен връх и не се препоръчва да се качваме често там, веднага се затичах към Харамията, качих се на върха и много, много се молих. Молех Бога да ми се разрешат емоционалните проблеми и ако не може, по-добре да ме прибере. На другия ден отидох заедно с другите братя и сестри на Молитвения връх да посрещна изгрева. Крум и някои други ученици на Учителя отиваха на Молитвения връх още в тъмно и се молеха. След изгрева, когато започна молитвата, усетих,
към текста >>
674.
Работа с младежите
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
ни подготвяше за работата с чужденците, за разпространяване на Словото. Проблемите, трудностите, които срещахме в личния си живот, споделяхме с Крум или с други ученици на Учителя. Ние се допитвахме до тях, защото те вече бяха минали по този път и Учителят е бил до тях. Те знаеха много повече от нас, съветваха ни, учеха ни как да постъпим, как да решаваме задачите според принципите на учението. Това бяха живи уроци за нас, които завинаги оставаха в паметта ни. Тук са поместени две
благодар
ствени писма до Крум Въжаров от млади хора, наши приятели. * * * На г-н Крум Въжаров, С
благодар
ност за Добротата и Любовта, с която посреща и разбира хората! Иван Цанов, издател на списание„Хиперион“ 15 октомври 1990 г. * * * На бате Крум, Много, много ти
благодар
я. В тебе Бог говореше през всичкото време, докато те познавах. Бог ме моделираше, откакто Го потърсих, най-много чрез тебе. Ако съм станала по-добро произведение, смирено ти Благодаря. Не искам никога през Вечността да изгубя връзката си с теб. Заедно да служим, където и да сме. От една приятелка [105] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гутенберг, 1924. 165 с. [106] Учителят. Ходете във Виделината, извънредни беседи, 1913. София: Всемир, 1994. 35
към текста >>
675.
Благодарността
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
трябва да се развие у вас, то е
благодар
ността за всичко, което имате. Ако всички приложите този велик закон за
благодар
ността, то най-малко 50 процента от всички работи на Земята ще се уредят.“[112] Крум ни съветваше за всичко да
благодар
им, дори за най-малките неща. Той казваше:, Докато не сме
благодар
ни на малкото, което ни се дава, не ни се дава по-голямото. Това е закон - да се научим да ценим най-малкото.“ А според Учителя: „Мога да кажа, че всички сегашни наши нещастия, общи и частни, се дължат на това презрение на малките неща в миналото. “... „А защо не трябва да презираме малките неща; защо не бива да пристъпим втората Божествена заповед; „да любим ближните си “? Всяко живо същество, което има отношение към някого, което принася полза, не трябва да го презираме.“[113] [112] Учителят. Солта, Сила и живот, III серия, неделни беседи, 1919. София: Печатница Гужгулов и Котев, 1920. 11 с. [113] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гутенберг, 1924. 102-103
към текста >>
676.
Силата на молитвата
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Помпах много пъти, но гумата не се помръдваше. Не можех сама да я сменя с резервната. Трябваше да оставя колата сред полето, а това беше опасно, и да вървя пеш до Симеоново. Часът беше около 23. Тогава влязох в колата, помолих се много да ми се помогне и излязох навън с надеждата да напомпам поне малко гумата, за да може полека да се придвижа. Точно бях започнала да помпам, и до мен изведнъж спря кола. Излезе млад мъж и ме попита: „Имате ли нужда от помощ?“ Аз се просълзих и казах: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати този човек да ми помогне.“ Младият мъж веднага смени гумата. Аз извадих колкото пари имах да му платя, но той отказа да ги вземе. Тогава се обърнах към него с безкрайна
благодар
ност и му пожелах: „Когато сте в беда и безизходно положение, Бог да ви помогне, така както вие на мен
към текста >>
677.
И тръгна Словото по света...
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
САЩ, която по това време е учителка по английски език в Ловеч, посещава School of Religioп в Гърция и там се запознава с Крум. Той я поканва на рилския лагер и я представя на Учителя. Тя е дълбоко трогната и впечатлена от всичко, което е видяла. Веднъж Крум ми даде една папка и каза, че е от Бередин. Той беше превел английския текст на писмо от Бередин, което е поместено по-долу с известни съкращения: „Щастлива съдба ме отведе в България през есента на 1928 г. и аз съм много
благодар
на за богатата опитност, която имах там до завръщането ми в Щатите през лятото на 1934 г. Аз отидох да уча деца, а всъщност самата аз учих там. Американският пансион, в който бях учителка, имаше около двеста деца и по-големи момичета и се намираше в красиво разположения град Ловеч в Северна Централна България. Чух за Братството през втората ми година в страната. През есента на 1930 г. Е., една обична моя ученичка, която току-що бе завършила пансиона, замина през юни за Атина, Гърция, за да продължи образованието си там. В своите писма тя понякога пишеше за един българин, младеж на име Крум, чийто мироглед се различава значително от този на другите студенти. През зимната дълга ваканция на1932 г. аз отидох на екскурзия в Гърция. Там се запознах с този българин и бях изненадана да открия, че той е от Братството в България. Крум беше жив, слънчев и притежаваше една здрава универсалност. От него за първи път чух за връзката на човека с Космоса, а прераждането за него бе неоспорим факт. По това
към текста >>
678.
Спомени за бате Крум от Миша Левин
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
да се прибира, отидох да го изпратя до трамвая и по пътя го попитах: „Бате Круме, вие били ли сте преди това у Няголови?“, Де, аз съм тук за първи път.“ Тогава го попитах още: „А как узнахте, че ние сме тук?“ И бате Крум отговори: „Ученикът е длъжен да бъде послушен. Казано ти е „иди!“ - значи „иди“... И ето още един епизод. Когато се връщахме от България в Москва първия път, носехме със себе си цял сандък с книги на Учителя, които ни подариха брятята и сестрите. Иска ми се сега да
благодар
я на всички, които тогава ни дадоха от личните си библиотеки книги, сборници с песни и молитви: „Братя и сестри, ние, вашите руски събратя, много сме ви
благодар
ни за вашата помощ!“ Особено ни помогна тогава Никола Нанков - той уговори много братя и сестри да споделят с руснаците това свое безценно богатство. Ние много се радвахме, че носим в Русия такова богатство, но ни безпокоеше как ще минем през границата. За младите братя и сестри, които почти не помнят периода на съветската власт, ще припомня, че това беше време на активен атеизъм. Превозване на религиозна литература през границата се преценяваше като под- ривно действие срещу съветския строй. Литературата конфискуваха, а към онези, които са се опитвали да я прекарат, прилагаха разни мерки на въздействие, включително утавно преследване. В последния ден преди тръгването от лагера бате Крум се спусна след утринната молитва от Сфинкса и дойде при нас: „Учителят ми каза, че вие ще преминете границата благополучно.“ И действително, всичко
към текста >>
679.
Спомени за бате Крум от Галина Левина
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Нина Аветисовна. Тъй се образувала една малка на този етап групичка от бъдещи последователи на Учението. Именно те поканили бате Крум да дойде в Москва през лятото на 1975 г., за да се качат на Кавказ и да положат там основите на братския лагер. Към тази група се привлекли като към магнит и хора от други пътеки: начинаещи йоги, фенове на Изтока, млади православни. Получила се твърде шарена група, което станало причина за някои проблеми по време на пребиваването им в планината. Но
благодар
ение на бате Крум онези, които искрено искали да вникнат в същността на Учението, все пак усетили и уловили духа на съвместния братски живот, неговата важност и значимост за духовното развитие на душите, които тръгват в този път. От този ден ние започнахме постепенно да четем беседите на Учителя, да разучаваме песните и Паневритмията. И нашите приятели музиканти, разучавайки с нас мелодиите и песните на Учителя, ни обръщаха внимание най-вече върху това, че те са окултни музикални упражнения и че трябва да се пеят по особен начин. Обясняваха ни как. Това обяснение днес е изложено от Михаил Папуш в коментарите му към някои песни на Учителя, издадени в Москва през 2008 г. като малък сборник със заглавие „Музикални окултни упражнения от Учителя Беинса Дуно и вариантите им за пиано“. Надявам се, че братята и сестрите, четящи тези редове, ще ми простят някои „лирически отстъпления“. Но мисля, че това е необходимо, за да се разбере по-добре онази атмосфера и онзи мир на нашите чувства и мисли, които
към текста >>
680.
Спомени за бате Крум от Сьома Левин
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
и Батя Крум. Добрые и светлые люди. Или „добрые и светлые существа, живущие в этих горах“... Как угодно. Одно могу сказать с уверенностью - принятие в сердце того, что сегодня мы назнваем Белым Братством, происходило у меня через них. Вряд ли я понимал беседы, которые читались каждый день, да и слушатъ их было сложно - десятилетнему мальчишке всегда интереснее играть, бегая по горам со своим сверстником Мэтью из Англии. Но молиться перед едой, сном и, главное, Верить я стал
благодар
я им. Спустя много лет в памяти сохранился образ доброго человека в своем любимом берете, говорящего мне что-то простое, но в то же время важное. Глядя на него я понимал, что такой удивительный человек не может нести в себе нечто плохое. Наоборот, именно ему может быть доверено передаватъ хорошее и мудрое другим. И мне очень хотелось идти рядом. Каждый раз, уезжая из лагеря, я уносил с собой потрясающий мир - картинку радости, братското уюта и тепла, символом которнх в лагере был этот замечательньй пожилой человек. И хотя побывал я там последний раз, когда мне было 15, воспоминания тех дней оказались одними из самых ярких в моей жизни. Известие об уходе Бати Крума принесло с собой глубокую грусть - ушел в другой мир человек, сумевший показать мне важное направление в жизни. Сема Левин 18.03.2011 года
към текста >>
681.
Спомени за бате Крум от Марина Смирнова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
ме укрепи, вдъхна ми сила, вкара ме в Пътя, който ми е бил предназначен. Във всеки разговор - било уроци по Паневритмия, било спомените му за Учителя и за Школата или просто при разходките в планината - той през цялото време ме укрепваше, усилваше духа ми и вярата ми. Всичко това ме накара да видя света около себе си в друга светлина. Животът ми се изпълни със съвсем друга радост, сила, различна от светските радости. До края на живота си ще помня моя по-възрастен брат Крум - и ще му
благодар
я! Марина Смирнова 28 септември 2008 г. * * * Воспоминания о бате Круме Есть в жизни события, которые навсегда остаются в памяти нашей. Знакомство с братом Крумом - именно такое событие, которое навсегда осталось во мне, До встречи с ним я никогда не чувствовала столь сильную поддержку. Во мне всегда жили сомнения и слабости, которые мешали найти свое место в жизни. Встреча с братом Крумом определила направление в жизни, осветила путь мой. Слова, которые он говорил мне, имели невероятное воздействие и силу. И память удерживает их до сих пор. Встреча с ним укрепила меня, вдохнула силы, направила меня на Путь, которнй был мне предназначен. В каждом разговоре: будь то уроки по Паневритмии, его воспоминания об Учителе и Школе, или просто прогулки в горах, он все время укреплял меня, укреплял мой дух, веру. Это все заставило меня увидеть окружающий мир в другом свете. Жизнь наполнилась Радостью, силой, отличной от радостей мирских. До конца дней своих буду помнить и
благодар
ить старшего моего
към текста >>
682.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Между другото той ми каза: „В изкуството на танца и въобще в изкуството човек трябва да притежава три неща. Надеждата, която дава форма на нещата. Вярата, която дава силата на нещата, и Любовта, която дава вътрешния израз.“ Чрез тези слова аз получих потвърждение, че онова, което винаги вярвах за танца, беше вярно. Съвременният танц е загубил контакта си с невидимите сили - с Бога, и оттам идва това падане в материята. Първоначално истинската цел на танца е била една молитва, една
благодар
ност към Бога. „Танцът на примитивния човек добива сила до степента да стане разумно средство за разумно съучастие със силите на природата, които отвъд човешката сила ще определят съдбата. Божественият танц става саможертва, молитва, магическо Действие. Той призовава на борба природните сили, лекува болестите, свързва покойниците отвъд смъртта с веригата на техните потомци, той осигурява реколтата, щастливия лов и победата; той създава, той поддържа, нарежда и предпазва.“ (Курт Саш) Докато съвременният танц не служи за друго, освен да забавлява публиката. За да създава удоволствие, той трябва да слезе до нивото на тази публика, която, бидейки невежа и недостатъчно образована, го деградира и принизява. Крайно време е да се отдаде необходимото значение на истинския танц и това време ще дойде. Даже ако публиката не е привикнала или не е възпитана, за да вижда танца по този начин, тя ще го почувства. Тя ще го почувства само когато танцьорът е достатъчно силен, за да накара своята публика да
към текста >>
683.
Борис Николов и Мария Тодорова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
тази къща, за да отменя брат Борис и сестра Мария. Брат Борис да може да работи със Словото*, да се дешифрира, запази и предаде, а сестра Мария да работи с музиката на Учителя. Така и аз работя за Словото.“ Мъдростта на тази жена от народа винаги ме е поразявала, защото тя беше намерила своето място в живота на Цялото и макар с една невзрачна наглед работа, изцяло се беше отдала на Словото и учението на Учителя. Дълбоко в душата си Станка знаеше, че: „За да бъдем свободни, трябва да
благодар
им за всичко, което ни се случва — добро, лошо, и това е Христос да живее в нас. Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре."[135] За мен Борис Николов беше духовен колос. Особено много са ме впечатлявали неговите думи: „Едно човечество, едно отечество, един закон.“ Веднъж бях на обяд в „малкия дом“ и брат Борис ми каза, че обходата е важно нещо, че Учителят много държал на това. Любимата приказка на Борис Николов беше за „гърбавия роб“. Много накратко ще я разкажа за тези, които не са я чели. В един град нямало дъжд много дълго време. Свещениците правили молитви, народът също, но нито капка дъжд не падал. Веднъж в храма влязъл един малък, гърбав човек, огледал се и като не видял никого в храма, послал килимчето си, коленичил и казал: „Господи, в името на нашето приятелство, моля те, изпрати дъжд.“ Станал и си тръгнал. Веднага завалял силен дъжд. Първосвещеникът, който бил в храма, чул молитвата на гърбавия
към текста >>
684.
Лалка Кръстева
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
си изпита.“ Аз отговорих, че вече съм завършила университета и нямам повече изпити. Но тя настойчиво повтори: „Дръж си изпита и да казваш всеки ден Добрата молитва, 91 псалм и молитвата на Данаил.“ Когато на другия ден отидох на работа, ми казаха, че е обявен конкурс по моята специалност и срокът изтича след 10 дни. Аз веднага подадох документи и започнах усилено да се готвя, защото материята беше огромна. По няколко пъти на ден казвах молитвите, които Йорданка Жекова ми препоръча,
благодар
ях непрестанно на Бога и на Учителя. Спечелих конкурса и това ми даде голяма възможност да имам добра работа с повече свободно време и два месеца отпуск през лятото, за да мога по-пълноценно да участвам в братския живот на Рила. Всички тези мои скромни опитности с учениците на Учителя ми говореха за живата връзка, която те бяха изградили с Учителя. И макар че аз се занимавам с точна наука, фактите еднозначно ми потвърждаваха това. Родена съм след заминаването на Учителя. Не съм имала прекрасната възможност физически да го видя и да бъда до него. Но съм
благодар
на, че чрез неговите ученици на живо се докоснах, усетих, почувствах и преживях много незабравими мигове. Чрез тях познах Учителя, защото това, което той беше вложил и изградил в тези скромни, тихи и добри хора, се излъчваше от цялото им същество. Учителят с Йорданка Жекова, Савка Керемедчиева и д-р Иван Жеков на
към текста >>
685.
Последни дни
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
се погребе там, където си е заминал, да не се бута. - Поне 24 часа да не се погребва. - Да се погребе следобед, след около 15,30 ч. - Да се посадят на гроба след 40 дни житни зрънца, здравец и карамфил. - Да се погребе в нов гроб. - Да не се пресича гробът. - Да не се пее. - До 40-ия ден да се казват псалмите и молитвите за заминали, дадени от Учителя. - След 40-ия ден дрехите да се изгорят или раздадат. Изпълнихме този ритуал и се сбогувахме с нашия обичен брат Крум. Благодарихме на Бога и на Учителя, че той беше сред нас и ни дари с голямо духовно богатство. По-късно, когато малко се успокоих след заминаването на Крум, осъзнах, че от момента, в който започнах съзнателно духовна работа с Крум Въжаров, до момента на неговото заминаване бяха изминали 22 години. Това точно съвпада с времето на духовната школа на Учителя, която е продължила също 22 години. Съобщих на всички приятели в чужбина за заминаването на Крум Въжаров. Тук са публикувани малка част от писмата, които получих. * * * Писмо от Алисон Браун за Крум Въжаров 21 март 1991 г. Факсимиле 21 март 1991 г. Най-скъпа Мария, Аз искам да ти кажа, че това беше едно уникално въздействие на Крум, който ме вдъхнови да започна работа и изследване с Паневритмията тук, в Шотландия: неговата предопределеност, много силна чистота на ума, душата и тялото. Аз никога няма да забравя Мусаленския лагер и значението на Крум за обединението ни в една обща цел. Неговият ум беше действително „така чист и светъл като слънцето“ и
към текста >>
686.
Духовни закони
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
чистота 2 Благодарност за всичко 1 2 7 Благодарността в живота на ученика 2 6 4 Божественият говор 116 Борба със себе си 42 6 Важността на упражненията 5 2 4 Вдъхновяване от Божествения свят 5 2 2 Висше Аз - Божествена душа 3 Влияние на името 4 3 Влияние на сетивата върху развитието на ясновидството 441 Влияние на скъпоценните камъни 4 3 3 Връзка между висшето и низшето съзнание 2 3 3 Връщане на Доброто 1 1 4 Вътрешна опитност 4 2 0 Вярата като метод 437 Да постъпваме като Бога 1 1 3 Два вида енергии през мозъка 2 5 2 Двата Пътя в живота и в Школата 4 4 2 Дисциплиниране на ума 3 8 7 Добрата страна на противоречието 1 1 2 Доброто име 180 Доброто като метод на работа 4 4 6 Доволство 201 Допускане 430 Духовно знание 178 Духовно тяло 4 Единство на мисъл, чувство и дело 1 2 2 Единство на съзнанието 3 2 9 Езикът на Природата - преждевременно отваряне на очите 383 Естеството на душата 3 7 1 За Пътя на ученика 2 2 5 Задачата на Школата 1 5 0 Закон за периодичността в Живота 2 5 8 Закон за поляризирането 3 3 2 Закон за поляризирането 3 7 6 Закон за постижение 2 4 1 Закон за реализиране на мислите и желанията 2 4 2 Закон за съотношението между мислите и желанията 3 3 1 Закон за хармонизиране на хората и енергиите 2 4 4 Закон на Опуленс 341 Закони на сърцето, ума и душата 1 2 6 Законът за концентрирането 3 8 4 Законът за концентрирането в живота на ученика 4 7 1 Законът на внушението 4 2 4 Заповедта на Учителя 1 0 8 Защо ни са различните добродетели 3 7 2 Значението на
към текста >>
687.
Приложение на Любовта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Благодарност 22 Влизане в онзи свят 2 5 Връзката на Любовта 8 Вътрешен Мир 29 Гладуване и жадуване за Любовта 1 9 Дишане на етер 14 Добрата черта у другия 2 1 Живот в единството на Битието 1 7 Изпъждане на страха 3 7 Качества на Любовта 1 1 Любовта - център на ума 2 7 Любовта гради Духовното тяло 7 Любовта като Сила 6 Любовта като служене на Бога 2 6 Любовта на Великия 9 Обич и жертва 12 Огънят на Любовта 10 Оживяване на Природата 2 3 Познание чрез Любов 3 4 Приемане на Любовта 1 6 Приложение на окултните сили 3 5 Проглеждане 36 Пътят на Любовта 1 3 Пътят на Любовта 1 5 5 Работа с Любовта 16 0 Свобода и Добро 3 3 Смирение 1 8 Страданието като предохранение 3 2 Страданието като път към Любовта 3 1 Струи на Любовта 2 4 Уроците на кармата 2 8 Условия за проява на Божественото 229 Условия за проява на Любовта 2 0 Целта на Живота
към текста >>
688.
С л у ж е н е н а Б о г а
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ж е н е н а Б о г а Благодарене за всичко 51 Взаимопомощ 43 Волева Любов 62 Връзка с добродетел 5 9 Вътрешно единство 4 7 Градът на Бога 66 Доброволно служене 4 0 Думата Бог 5 5 Запалките на силите 3 7 7 Изкуство на служенето 42 Изобилие 4 1 Името Божие 56 Кротките 5 0 Методът на взаимопомощта 2 2 8 Опитване на Бога 63 Опознаване 54 Отношение с Бога 3 8 Оценка 5 3 Планински височини 60 Познанство 58 Признателност 44 Работа за Цялото 46 Самоосъждане 57 Светло същество в човека 6 1 Слизане на Божественото 3 9 Сродна душа 48 Стремеж към Свобода 4 9 Събуждане на Божествения живот 6 4 Съвършенство 67 Съзнателно и несъзнателно служене 4 5 Удове на Космичния организъм 5 2 Хармония в Живота
към текста >>
689.
Всяка сутрин при ставане
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всяка сутрин при ставане кажи: Господи,
благодар
я Ти, че възкръснах,
благодар
я Ти че живея. Кажи ми какво да направя за Теб
към текста >>
690.
Господи, благодаря Ти за голямата благодат, която ми пращаш...
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Господи,
благодар
я Ти за голямата благодат, която ми пращаш. Ние Те познаваме, че Си всемилостив, всесилен, всемъдър и
към текста >>
691.
Формула за възприемане на жизнено-магнетична енергия – прана – при дълбокото дишане
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Формула за възприемане на жизнено-магнетична енергия – прана – при дълбокото дишане. Вдишване: Благодаря Ти, Господи, за Божествения живот, който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха. Задържане: Този Божествен живот прониква в цялото ми тяло и внася навсякъде сила, живот и здраве. Издишване: Този Божествен живот го проявявам навън чрез моята
към текста >>
692.
Формула за дишане
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Формула за дишане. Вдишване: Да се прослави Името Божие в мене. Задържане: Да се въдвори Царството Божие и Неговата Правда в мене. Издишване: Да бъде волята Божия. Вдишките се правят последователно през лявата и дясната ноздра. Според друго изказване, сутрин вдишките се правят през лявата ноздра, а следобед – през дясната. Сърце топло, душа свежа, ум светъл и дух крепък. Господи,
благодар
им Ти за свещената енергия на Божествения живот, която изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствам как тя прониква във всичките ми органи и навсякъде внася живот и здраве. Божественият Живот е израз на Твоята Любов към нас,
благодар
им
към текста >>
693.
Формула за здраве
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Формула за здраве: Господи,
благодар
я Ти за магнетичната сила на Земята, произведена от слънчевите лъчи, която отправям към малкия си мозък, за да се разпръснат всички отрицателни сили в мен. Подмлади и обнови всяка клетка в моя организъм. Обвий ме, Господи, с Твоята диамантена мантия, отстрани от мен всички отрицателни сили. (3
към текста >>
694.
Формули при упражнение за дишане
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Формули при упражнение за дишане. При вдишване: Благодаря Ти, Господи, за Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Разумност, Сила, Топлина, Светлина. При задържане: Нека изпълнят всичките ми удове. При издишване: Да ми служи за работа през целия
към текста >>
695.
Щом станеш сутрин от сън, изправи се на краката си, направи няколко стъпки ...
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Щом станеш сутрин от сън, изправи се на краката си, направи няколко стъпки напред и кажи: Господи,
благодар
я Ти, че мога да чувствам, да влагам съдържание в нещата. Благодаря Ти, че мога да мисля, да проникна в смисъла на всичко, което ме обикаля. Това е богатството на Новия живот. Щом го придобиеш, то остава с тебе за вечни
към текста >>
696.
Размишление
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
внушението 689 Постижимото и непостижимото като методи 637 Правила за писане на темите 1153 Правилното мислене - път към щастието 912 Правилното разбиране като метод за работа 943 Превръщането на енергиите като метод за работа 725 Приложение и анализиране на мислите 553 Пробуждане на съзнанието 723 Път към истинското знание 939 Пътят към силната мисъл 970 Пътят на правата мисъл 715 Работа с мисълта 991 Работа с чуждите присадки 714 Работа със закона на внушението 878 Размишление върху
благодар
ността 752 Размишление върху Божествената хармония 763 Размишление върху Божествената чистота 765 Размишление върху Божията Правда 753 Размишление върху две мисли 769 Размишление върху Добродетелите 746 Размишление върху Мъдростта 790 Размишление върху Новия ден на Живота 781 Размишление върху саможертвата и Възкресението 751 Размишление в ърху три теми 756 Размишление върху три формули 771 Размишление върху трите Велики принципа 857 Размишление за Божия Дух 761 Размишление за влагане на Любовта 776 Размишлеение за вселяване на Божия Дух 747 Размишление за въдворяване на Божията Любов 757 Размишление за Господа на Милостта 750 Размишление за нишките на Любовта 807 Размишление за посаждане на Добродетелта 748 Размишление за приемане на Божествения живот 755 Размишление за Царството Божие 749 Размишление за Царството Божие в нас 754 Размишление-мото за Божията Любов 759 Размишление-мото за Божията Мъдрост 760 Размишление-мото за Господа на Любовта 762 Размишление-мото за свръзката на Любовта
към текста >>
697.
Формули
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
1098 В красотата на вечната Справедливост... 1107 В преддверието на Божията Мъдрост... 1108 В Светлината на Божия Дух... 1074 Велик Си Ти, Господи... 1073 Верен, истинен, чист и благ... 1017 Винаги ще съм покорен раб... 1063 Вложи Истината в душата си... 1105 Всичко, което Любовта може... 1113 Във вечната Свобода... 1106 Възложете на Бога... 1077 Вяра жива, Любов непрестанна... 1068 Господ мой, Бог мой 1053 Господи Боже, Аумен... 1052 Господи на Светлината... 1110 Господи,
благодар
я Ти за голямата благодат... 1080 Господи,
благодар
я Ти за магнетичната сила... 1138 Господи,
благодар
я Ти, че мога да чувствам... 1145 Господи,
благодар
я Ти, че Си ми дал... 1034 Господи,
благодар
я Ти... 1069 Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство... 1041 Господи, в мене две мисли няма... 1 125 Господи, да бъде Твоята Воля... 1100 Господи, да възрасне в мен... 1083 Господи, да възрасне в мене... 1032 Господи, да пребъде Твоя Дух... 1031 Господи, да пребъде Твоят Дух... 1087 Доброта, Истина, Красота... 1016 Духът и Истината е нашият девиз... 1121 Желай, Господи... 1084 Желая, Господи, със силата... 1028 Запази ни, Господи, с бялата Си Светлина... 1097 Заради великата Любов... 1130 Заради Тебе, Господи... 1036 И това е живот Вечен да позная Любовта... 1094 И това е Живот вечен да позная... 1 095 И това е Живот Вечен, да позная Тебе... 1045 И това е живот вечен... 1038 Има Един в света... 1064 Искам да изпълня Божията Воля... 1109 Люби, учи, мълчи, прощавай... 1070 Любов, радост... 1142
към текста >>
698.
Два ключа към една необикновена книга
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Велика Школа тя продължава да е около нас „до скончанието на века”, а нейните Божествени идеи и методи са достъпни за всяко пробудено съзнание. „В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, т.нар. второ тяло на човека, или посредник на силите на природата. Двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата. Физическото тяло на човека жнвее
благодар
ение на силите на своя двойник. Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни,хармонични, човек всякога ще бъде здрав...” Учителя Беинса Дуно КЛЮЧ ПЪРВИ. АСТРОЛОГИЧНАТА ЕКЗИСТЕНЦИЯ. Струва ми се, че ще е потребен на рационалния читател, по-скоро на скептичния му интелект, повече или по- малко склонен към отвлечени съждения, при срещата му с основното понятие на тази книга - Звездно тяло, или Двойник на човека. Ключовата позиция на понятието Частно тяло е почти методологична, защото чрез него се обосновават макро- и микрокосмичните аналогии в астрологията, мозъчните структури и формите на черепа във френологията, различните детайли на лицеизраза във физиогномията и най-после - формите и линиите на ръцете в хиромантията. С други думи, според Николай Дойнов конкретната личност притежава определени психични качества и житейски условия за тяхната реализация, притежава определени физически форми на главата и ръцете си, детерминирани от уникалната структура на нейното
към текста >>
699.
Първи думи към един странен свят
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
от своя страна ще ни тласне по-бързо по пътя на нашата еволюция. Какво приемливо научно обяснение може да се даде на Астрологията? Известно е, че веществото в минералното царство се дели на два големи дяла: вещество с аморфен строеж, където частичките се намират в пълен безпорядък, и такова с кристален строеж, където те са наредени в абсолютен порядък - кристалите. Днес са известни чудните свойства на кристалите да приемат и трансформират силовите течения от пространството около Земята,
благодар
ение на което притежаваме чудните постижения на модерната техника - радио, телевизия и всички други електронни уреди. Обяснения за тези качества на кристалите не могат засега да се дадат. Напоследък се съобщи, че е направена аутопсия на мозък на психично болен човек, а също такава аутопсия на мозъка и на нормален човек. При първия случай се е оказало, че невроните на мозъка се намират в пълен безпорядък, а при втория - в пълен кристален порядък. Тук е налице аналогия с минералното вещество: в първия случай - аморфно, а във втория - кристално. Този кристален строеж на невроните в мозъка при нормалния човек му е давал възможността,
благодар
ение на далеч по-съвършеното вещество, което те имат, да може да приема силовите течения от небесните образувания, предимно от Слънцето, Луната, Планетите и донякъде от Зодиакалните съзвездия. Науката за Звездния мир се дели на два дяла: астрономия и Астрология. Астрономията е наука, която се занимава с всичко, което непосредствените наблюдения на небесните
към текста >>
700.
Вулкан
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
предимно на по-горните слоеве от мозъчните центрове. Оттам е и силното, благородно въздействие върху планетата Вулкан. Това особено много се подсилва от могъщите Слънца в това съзвездие, известни с името РЕГУЛ (от първа звездна величина) и ДЕНОБЪЛ (от втора). Регул е ярко, величаво и много интересно Слънце. То е около три пъти в диаметър по-голямо от нашето Слънце. Температурата на повърхността му е измерена на около 14 000 градуса, докато на нашето Слънце има само 6 000. Благодарение на тази висока температура повърхността му е бяла. Физическите особености, които Регул има със своя размер, цвят и температура, както и намиращото се в това съзвездие друго величаво Слънце ДЕНОБЪЛ, а също така и много двойни слънца, и особено галактиката в това съзвездие са дали на планетата Вулкан много ценни качества, които тя чрез своето влияние предава на човека, когато мозъкът му е добре устроен. Една царственост, величава осанка, замах, възможности да ръководи и всякога да намира правилното и лесно разрешение на задачите, които среща, т.е контакт с идейния свят. Саабей и древните звездобройци са разбирали много добре силовите течения, които изтичат от това съзвездие, и затова като негов символ са поставили красивата и величава осанка на гривестия ЛЪВ. Те съвсем правилно са определили, че под това съзвездие и под ярко изразеното влияние на Вулкан се раждат царе, и затова на най- яркото слънце в него са дали името РЕГУЛ, което значи цар. Това съзвездие създава в планетното влияние на
към текста >>
701.
Венера
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
и подобно на жените от този тип са меки, чувствителни, кокетни, впечатлителни, нежни и скромни. Венерините типове лесно се разсмиват и разплакват. Те са честити, че Природата е крайно внимателна и разположена към тях и като че ли си прави удоволствие да ги обсипва със своите дарове и внимание. Възнаграждението и успехите им далеч превъзхождат техните заслуги. Затова те не обичат и нямат охота към обикновената слугинска, слабо платена работа. Венерините типове успяват много повече
благодар
ение на своето очарование, отколкото на своята интелигентност. Влюбват се лесно и силно, но преходно. Ужасяват се от борбата, усилията; умората. Обичат спокойния, без напрежение живот, разкошната обстановка, украсена с миндери и огледала. Венера обикаля около Слънцето за 225 земни денонощия, като се движи със скорост от 35 километра в секунда. Влиянието й върху родения му позволява сравнително бързо да схваща, да разбира, да се ориентира и да реагира срещу възбуди. Пътят, по който Венера се движи около Слънцето (нейната орбита), в сравнение с всички планетни орбити е най-правилна - почти окръжност (нейният ексцентрицитет е 0,007). Това говори, че тя с лекота и без разтягане следва голямата скорост на Слънцето от 250 километра в секунда, движейки се около центъра на нашата галактика. Това ще рече, че при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от чудовищната притегателна сила на Черно слънце, при която се е целяло тя да се разруши с откъсване на Планетите от Слънцето, Венера е
към текста >>
702.
Юпитер
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
на голямата ос от 250 километра, а малката - 150. Всичко това говори, че той е къс от разрушената Планета. Останалите спътници, които по-късно бяха открити, имат много по-малки размери. някои от които от порядъка само по на няколко километра. Всички те имат за орбити разтеглени елипси с най-различна ъгли на плоскост спрямо плоскостта на Юпитеровата орбита Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обрат Всичко това ясно говори, че те са късове от разрушена Планета. Тези късове,
благодар
ение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник. Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е. най-ярко свети. Тази яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне при всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при церемонии или други ярко подчертани празници. Другите два спътника -
към текста >>
703.
Сатурн
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
благодар
ение на своите пръстени, е сред най-интересните от известните ни Планети. Това е най-далечната, но видима с просто око Планета, която е била известна още от най-дълбока древност. Макар да свети ярко с жълтия си оттенък сред звездите по Небесната сфера, то пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, но могат да се видят чрез малък телескоп, в който блестят отделно от Сатурн. В историческо време те са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей посредством направен от него малък, просто устроен телескоп. В образа, който Галилей е наблюдавал, му е направило впечатление, че вижда някаква тройна Планета. Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, посочвайки, че това не е нищо друго, освен Планета с пръстени. Планетата Сатурн е втората по размери в Слънчевото семейство след Юпитер. Той обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 Астрономически единици, което показва, че е спазен законът на Тициус - Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, като се движи със средна скорост от около шести половина километра в секунда. Диаметърът на Планетата не е еднакъв - при екватора той е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000. Това говори, че имаме Планета с дебела атмосфера, която от бързата ротация се е сплескала с една разлика в диаметрите от 13 000 километра, която е значителна Този атмосферен
към текста >>
704.
Уран
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
- Уран, на около 2586 милиона километра, което е противостояние (опозиция), а е най-далече, когато е върху правата линия Земя - Слънце - Уран при т.нар. съвпад, на едно разстояние от 3153 милиона километра. Тук имаме разлика от 570 милиона километра, която е значителна и говори, че въздействието на Уран е много по-силно при опозиция и много по-слабо при съвпад. Уран обикаля около Слънцето за 84 земни години, като се движи със средна скорост от 6 киломитра и осемстотин метра в секунда. Благодарение на положението, което има неговата ос на въртене, при съответната обиколка около Слънцето се получават дълги периоди на ден и нощ, на зазоряване и вечерен полумрак. Всичко това говори, че неговите влияния създават дълги и бавно протичащи ефекти и събития. Уран засега има пет спътника. Два от тях бяха открити от Уилям Хершел в 1787 година; други и два - от изтъкнатия астроном Ласел в 1851 година, а петият беше открит от американския астроном Кьойпер. В 1978 година бяха открити на Уран система от пръстени, подобни на тези при Сатурн. Тези пръстени, непонятно за нашите представи, са черни, т.е. те не отразяват слънчевата светлина (Албедото им е едва два процента) като се има предвид, че саждите отразяват около 8-10 процента от падналата върху тях светлина. Спътниците са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че не са истински, а са късове от разрушената Планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен такива късове, попаднали в зоната на Рош на самата Планета. Това е
към текста >>
705.
Разрушената планета Фаетон
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
да обясни сегашното състояние на Астероидния пръстен. Известно е, че веществото около нас - скали, минерали, почва и каквото и да било, се дели на два големи дяла според своя строеж: аморфно, където частиците на веществото са в безпорядък (безредие) и кристално, където частиците са подредени в строг, правилен и закономерен ред. Този кристален строеж помогна на човешкия род да разбере чудните свойства, които имат кристалите - да долавят и трансформират силовите течения в пространството. Благодарение на тези свойства днес имаме радио, телевизия и много други механизми от този род. Човешкият мозък, за който трябва да приемем, че е образуван от най-съвършеното вещество на нашата Планета, е също така подчинен на този закон за аморфен или кристален строеж. Аморфен строеж има там, където невроните в мозъка са в безпорядък, а кристален строеж - където те са в идеален и закономерен строеж. Големи светила в областта на хирургията са правили аутопсия на човешки мозък на психично болни и психично здрави хора. Те установяват, че когато мозъкът има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и този човек е бил с психически разстройства А при психично здрав човек мозъчните неврони са били подредени правилно, в един кристален и закономерен ред. В направените хороскопи на психически болни хора или на хора с крайно изродени форми на тялото (ръце, крака, гръбнак и пр.) липсват белези, които ясно да показват тези формалности. Слънцето, Луната, Планетите реализират своите влияния (аспекти), но
към текста >>
706.
Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
силовите течения са по-къси, толкова тяхната сила е по-голяма. Затова когато силовите вълни минават през по-дебел слой атмосфера или идват от по-голямо разстояние, то дългите вълни на това силово течение се поглъщат и до нас достигат само по-късите вълни, които са с по-голяма сила. Те действуват на по-горните центрове в човешкия мозък. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите се намират в дванадесети дом, което е при изгряване, те имат с влиянието си две предимства: първо, че
благодар
ение въртенето на Земята от запад към изток ние се приближаваме към изтичащите от тях силови течения и с това те действуват с по-голяма сила върху нас. И второ, че техните силови течения минават през много по-дебел слой от атмосферата на Земята и с това дългите вълни, които управляват и действуват върху по-долните мозъчни центрове и които имат отношение към по-примитивните подтици в човека, се поглъщат и до нас достигат само по-могъщите къси силови вълни, които се възприемат от мозъчните клетки в горната част, където са центровете, даващи подтик към високоблагородно творчество. Там са и моралните центрове - възпитанието, съчувствието, мекото и топло състрадание към всеки и всичко. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите са в дванадесети дом, те имат своето най-възвишено и благородно влияние. Това, че някои астролози приемат дванадесети дом за такъв с неблагоприятно въздействие, се дължи на факта, че Планетите, които носят влиянието на Черното слънце и Астероидите (Марс, Сатурн, Уран и
към текста >>
707.
Планетите и зодиакалните съзвездия
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
двата звездни купа в това съзвездие. При висшите типове има един принос км подтик и щедрост, по-меко и благородно отношение към всички и всичко, а на елементарните типове придава по- голяма привързаност към своето. В Дева Слънцето и Вулкан се намират от 22 август до 22 септември. Богатството на Небесни образувания в това съзвездие (галактика, двойни зв63ди, променливи) дава възможност на Вулкан да постави по-издигнатите хора в контакт с много идеи от по-философско естество, които,
благодар
ение на ярко синия гигант-слънце Спика (с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето и светлина осем хиляди пъти по силна), придават стремеж към водачество в идейния свят,т.е. качества за водачи на хората към нови идеи. При по-елементарните типове - подтик към а т е и з ъ м, безверие и отричане ни порядъка въобще. Във Везни Слънцето и Вулкан се намират от 22 септември до 22 октомври. Това с единственото Зодиакална съзвездие, което не е именувано на живо същество, а му е даден образ на старинни аптекарски везни. Двата гиганта-слънца, които има в това съзвездие (единият син, другият жълт, почти еднакви по размери, подобни па блюдата на тези везни), тласкат по-интелигентните към по-голяма прецизност и взискателност, според която всяко нещо се върши като проява на изкуство. При по елементарните има тенденция към едно престараване, извратеност в подробностите за всяко нещо, пресилен грим по лицето. В Скорпион Слънцето и Вулкан се намират от 22 октомври до 22 ноември. Това съзвездие е богато
към текста >>
708.
Главата и лицето като израз на човешката природа
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И ЛИЦЕТО КАТО ИЗРАЗ НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА Най-важното и най-съвършеното нещо във всяка жива форма е централната и периферна нервна система. Колкото тя е по-развита и по-богато изразена, толкова е по- сложен изразът на тази жива форма, било по нейния външен, физически образ, било по нейните прояви в качества, способности и устрем за изява, изобщо по психологичната u природа. Тази природа е малко неясно изразена в по-нисшите видове живи форми,
благодар
ение на по-просто устроената им мозъчна и нервна система. С нейното развитие и усложняване се обогатява и усъвършенствува както физическата форма, така и психологическият израз, докато се дойде до човека, при когото мозъкът и периферната нервна система достигат до такова развитие, че с право той се поставя над всички живи форми по отношение преди всичко на психологическите си изяви. Известно е от съвременната наука, че всичко, което е пред нас, е израз на сила. Астрологията на Саабей твърди, че силите, които са създали Слънчевата система, са създали и човека. Човекът не е само онова, което ние виждаме пред себе си, но има и един друг образ, наречен ..Двойник на човека" или, както древните мъдреци са го наричали, „Звездно тяло". Това Звездно тяло е поле за изява на силовите течения, идващи от всички членове на Слънчевата система. Оттам е и връзката между човека и изтичащите сили от всеки член на това семейство. Всяко едно течение носи елементите на живота, който протича във всяко от тях. Животът, плод на Необятния
към текста >>
709.
Органическото развитие на главата
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
по един нов, оригинален път, като не прибягват до общоприетото при такива случаи. Те са рационализаторите, гениалните хора, хората, които са способни да влязат в контакт с Идейния свят - светът, поднасящ винаги новото. Така например Нютон, у когото този център е бил добре развит, открива закона за Всемирното привличане, виждайки падането на една ябълка. Милиони хора преди него са виждали да падат ябълки, без да обърнат каквото и да било внимание на падащото тяло. В Нютон,
благодар
ение на този център, проблясва мисъл и той се докосва до Идейния свят за откриването на този закон. Ако пък този център е развит, но при слабо интелектуален и с неразвити морални качества човек, то ще имаме неестествени и чудачески прояви, нямащи нищо общо с проявите на последователната и добре изразена
към текста >>
710.
Сатурновият тип
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
търсещи задълбоченото разбиране на всичко. Те са вътрешно неспокойни, подозрителни, недоверчиви, прикрити, вечно недоволни, критикари, мърморковци. Не са веселяци и охолни разсипници, а крайно пестеливи и скъперници. Обичат да се запасяват и подсигуряват. При тях всичко има, отделено настрана за всеки случай - ценности, пари или други вещи. Обичат земеделието и минните професии. Общо взето, са много трудолюбиви; за тях всяка работа е достойна за уважение. Навсякъде,
благодар
ение на своята трудолюбивост, макар и бавно постигат успехи. И в изкуството също проявяват наклонности. Сатурнов тип е бил Паганини. Поради лошата храносмилателна система и непълното отделяне на отровите от организма им в тях се създава лошо настроение. Сутрин стават морни, угнетени. Затова се чувствуват добре и в нощната работа. Обичат самотата. Мозъкът им държи първенство в живота им - големият брой мозъчни типове са Сатурнянци. Те се чувствуват най-добре далеч от света, потънали в лабораториите, където стават едни от най-задълбочените, грижливи, трудолюбиви и скромни учени. А също така и в бюрата, където усърдно редят сметки и навсякъде спазват правилата, параграфите и законите с упоритост и постоянство. С хилавите си мускули и тесни гърди тези типове не познават насладата, която причинява волното и обилно дишане на чист въздух и излагането на Слънце гол. Слънцето, студената вода им причиняват болка. Сатурновите типове имат нужда да им се вдъхва радост, оптимизъм и воля за живот. При лоши
към текста >>
711.
Типове ръце
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Обичат господството. Предпочитат повече реалното пред нереалното и отвлеченото. Това са практичните и талантливи деятели, които не се отдават на фантазия. Предпочитат доброто пред красивото, а полезното за тях е от всичко най-добро. Тесногръди са, лишени от свободен и широк замах както в изкуството, така и в науката и всички свои действия. Привързват се повече към формата, маниера, словото и са точни като часовници. Имат добри качества, но сами се спъват в своя път към издигане,
благодар
ение преди всичко на своята дребнавост. Имат влечение към организация, подреждане, класификация. Максимата им е:„Всичко трябва да се нагоди добре, по правилата!" Верни са в любовта и в чувствата си, но не поради тяхната дълбочина, а просто защото така трябва да бъде и защото отговаря на добрия тон. Винаги са изчеткани , подредени, обичат етикецията, дисциплината, всичко в тях е обмислено и предварително подредено. Лицето им често насила се смее. Зле им действува промяната на времето и изобщо промените. Имат малко радости по своя вина. Консервативни са, обичат бавното развитие и не приемат нещо, което е ново и набързо дошло. Те имат само вкус към ботаниката, археологията, юриспруденцията, историята, политиката. Нямат отношение към метафизиката и изобщо към отвлечените дисциплини. Ако при такива ръце Юпитеровият пръст е по-голям, имаме любов към истината и подчертана гордост. Ако Сатурновият пръст е голям, имаме сериозност и разсъдливост. Ако Аполоновият пръст е много голям, имаме
към текста >>
712.
Ноктите
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
уравновесени, обичащи реда и точното изпълнение на всяка поставена задача. Ако ноктите са твърде дълги и значително широки, означават мудност във всяка работа, недоверие, скритост в действията, а също така стеснителност и отстъпчивост при агресия. Дължината на ноктите се измерва до мястото, където те повече не могат да се подрязват. Хора с къси нокти не могат да имат успех в работите, при които е необходим контакт с публика, тъй като те лесно стават неучтиви и неприветливи
благодар
ение на свойствената им критичност и склонност към възбуда и възразяване. Но в работите, където се изисква бързо реагиране, те успяват, защото са по-чевръсти на думи и дела. Нокти с конична форма показват стремеж към красотата; такива хора лесно се възхищават. Ако ноктите имат триъгълна форма, показват голяма чувствителност, впечатлителност, хора, които лесно менят настроенията си от една крайност в друга - от тъга в радост. Нокти с форма на маслинови костилки показват хора с лесна възбуда и непостоянство. Нокти с форма на бадеми говорят за чувствителни, признателни, щедри, великодушни, префинени хора, които имат чувствителни бели дробове. Плоски нокти върху лопатовидни пръсти показват хора усърдни, правдиви по дух, с достойнство, горди, но и твърдоглави. Ако ноктите са с червен, тъмен цвят, имаме човек пълнокръвен, който лесно се дразни и е с насилнически характер. Белите нокти показват лимфатичен темперамент и слаба воля. Нокти със зелен цвят показват гнойни заболявания в кръвта (сепсис) и
към текста >>
713.
Хълмът на Венера – този под палеца
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
липса на страсти, студенина, до пълен хлад. Голям, мек, не много изпъкнал хълм с меки пръсти показва веселост и нежност, сърдечност, оптимизъм, обич към красотата, танците, пластиката, хумора. Ако при такъв хълм пръстите са по-твърди и кокалести, имаме същото, само че с по-голямо участие на разума. Такива са изобщо симпатични. Такъв Венерин хълм смекчава лошите влияния, които могат да дойдат от други белези на ръката. Много дълбоки линии върху Венериния хълм показват не
благодар
ност, а в по-елементарна ръка - животински наклонности. Силно набразден Венерин хълм показва силни чувства, чувствени желания, страсти. Много фини линийки на Венериния хълм показват префинени чувства, весел, разположен, приятен човек. Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, имаме човек, у който липсва широта на душата му (ограничен), липсват таланти в изкуството, безсърдечен, себелюбив, с хлад в чувствата. Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, а Юпитеровият е силно развит, то имаме човек, склонен към монашество - без полов нагон. Ако Венериният хълм е голям по размер и е мек, имаме човек с меки, отзивчиви чувства, винаги готов за помощ към другите, проявяващ нежна детска душа - нежна любов. Ако на Венериния хълм имаме триъгълник, това показва пресметливост в отношенията си и сила за въздържане. Ако имаме квадрат, показва опасност при любовни отношения по собствена вина. Ако квадратът е близо до линията на живота, имаме опасност от затвор. Решетка от линийки върху
към текста >>
714.
Линиите на ръцете
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
тези състояния са способни да се отразят и да дадат промени по линиите на ръката. Те се делят на две групи: главни, към които спадат ЛИНИЯТА НА ЖИВОТА, ЛИНИЯТА НА УМА, ЛИНИЯТА НА СЪРЦЕТО и ЛИНИЯТА НА СЪДБАТА, или както се нарича още САТУРНОВАТА линия (фиг.57). Всички други линии по ръката се приемат за второстепенни и оформят втората група. Главните линии изразяват основните качества и] способности на човека. Те по-трудно се поддават на промяна. Докато второстепенните,
благодар
ение на нашите усилия, могат да променят своя облик, могат да се появяват или да изчезват. Планетните течения, които се изявяват в Двойника на човека (ЗВЕЗДНОТО ТЯЛО), създават центрове в главния мозък, които, от своя страна, чрез нервните окончания създават както формите на човешката ръка, така и линиите по нея. Благодарение на човешката воля, постоянство и усилия те могат да се променят, да се появят или да изчезнат. Оттам и необходимостта човек да разбира както причините за слабостите на своето тяло, така и слабостите на характера си, за да може да ги изправя така, както водата, непрестанно капейки върху скалата, е способна да я разяде и да промени нейната форма. При изучаването на линиите всяка от тях трябва да се анализира откъде идва, през къде минава, накъде отива, пресечките u с други линии, накъде извива, наличие на знаци по нея и точното им разположение (точки, кръстове, звезди, острови, петна, решетки), тънка ли е, или дебела и т.н. Всичко това внимателно се проучва и след всичко
към текста >>
715.
От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
трябва да се прилагат и в къщи. Родителите са длъжни да следят какво депата научават в училище, а също така трябва да свикваме децата да разказват у дома за изминатия ден в училище. След майка и татко ще спрем вниманието си върху взаимната помощ в природата. „Слънцето дава живота. То прави да растат горите, житата и цветята и със същото внимание то пренася дъждовната капка", Да бъдем всички така работливи и да помагаме със смирение на другите. Нека научим децата да живеят с
благодар
ност и да вярват в силата на доброто и труда. Един смислен лозунг или съдържателна песен, преди започване на занятия, би вдъхновила малките. На 22 септември — първият ден на есента, ще си създадем приятно тържество. Ще посрещнем царица Есен — дете със специална рокля, украсено с плодове и листа; ще отидем в градината да наблюдаваме есенната красота; ще си разнообразим заниманията и с полезните упражнения на Монтесори за вкусване при затворени очи и др. Стаята ни ще бъде отражение на есенните радости. Запознати с реда и обстановката, свикнали с играчките и игрите за нареждане (матадори, мозайки и др.), освен песни и приказки, игри и разходки, малките търсят още нещо, в което да вложат повече свое творчество. Започваме и ръчна работа. Особено днес, когато трудът се осъзнава като мощен двигател в живота, вниманието ни трябва да бъде специално отправено върху него. Най-подходящ материал за първа работа е пластилинът, чист или комбиниран с клечици и след това ще започнем с глина. От голямо
към текста >>
716.
16. В края на учебната година
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
на учебната година Юнска жега. Насядали на тревата в училищната градина, малките ученици внимателно слушаха приказката за „Бедното овчарче с меденото кавалче"... Така свършва приказката, а вие деца, колко много трябва да
благодар
ите на вашите бащи и майки, че се грижат за вас и ви пращат на училище. Още петнадесет дни само и вие ще бъдете ученици от първо отделение. Спомняте ли си колко бяхте малки преди 10 месеца, когато дойдохте за първи път на училище? — Дето се мерехме с цветята! — добави Мери. — Няма Ли да се мерим вече? — обади се друго. — Искате ли да видите, колко сте порастнали ? Добре деца, да отидем при цветята и да се премерим. Калите бяха прецъвтяли, но затова пък имаше рози, маргаритки и др. След няколко минути децата се разпръснаха всред градината като същински пеперуди. Всяко дете си избра по едно цвете и се премери с него. — Виждам, че всички сте порасли. — Дигнах ръката си нагоре, знак за всички да ме гледат, и продължих: — Който е станал най-голям и най-силен, докато кажа: едно, две, три, ще трябва да седне пръв на полянката. Казвам: едно. . . две, и последничкото три. Браво! Всички вече сте големи и силни деца! Големите знаят много песни и игри, а вие знаете ли? — Да. — Цяла година учихме, нека сега видим кой какво е научил. Помните ли първата песничка, деца? \—, Вижте моите ръчички — обади се Минчо. — Тя беше втората, а преди нея? — Тук сме днеска ние всички — избърза Тошко. — Да. „Тук сме днеска ние всички" беше най-първата ни песен, я
към текста >>
717.
Бялото петленце.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
клюн разтворил и рекъл: — Аха, цар ли? И изпуснал петлето. То хукнало чевръсто и се скрило в гъстака. Насреща му Лисана. Сграбчила го и рекла: — Ох, на кака петлето! И, какво си шаренко! Сладко ще те из- хрускам. Ала искам да видя, дали ми си глупаво като всички петлета. Слушай сега, петленце, какво ще те попитам! Ако ти си Лисана и си хванеш петленце, какво ще го направиш? — Аз ли? — рекло петлето. — Предни лапи ще сгърна, ще погледна нагоре и ще кажа набожно; „Благодаря, Господи, че ми пращаш петленце!“ После ще го изхрускам. — Умничко си, петленце, — засмяла се Лисана. — И аз така ще сторя. Богу ще се помоля, преди да те изхрускам. Хитроумна Лисана оставила петлето, предни лапи сгърнала, погледнала нагоре и засмяно викнала: „Благодаря, Господи, че ми пращаш петленце!“ Но петлето туй чака и фър-р-р — горе на клонака. Плясва криле, запява: — Кукуригу-у! Лисана излъгана остана! Поглежда го кумата. Няма какво да стори, па изчезва в гората. Размислило петлето: — Добре си бях по-рано. Кълвях зрънца из двора и си пеех безгрижно. С тази пъстра премяна добро не ще изпатя. Сетило се петлето, какво му бе казала слънчевата майчица. Погледнало крачето, на крачето — перцето. Клъвнало го и тоз миг пак станало беличко. Па плиснало с крилете и запяло весело: — Кукуригу-у! Бял съм пак! И честит съм, Слънчо драг! Ще кълва зрънца из двора и ще пея от стобора: Кукуригу-у! Р а н-Б о с и л е
към текста >>
718.
Най-хубавото място в света.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
по земята станали големи, а въздухът бил вече доста хладен за стари хора като баба Меца. — Ще се прибирам вече, — рекла тя — но първо ще ви кажа къде е най-хубавото място на света. Не е много далече. Виждате ли онуй голямо дъбово дърво там. От това дърво ще вървите все направо и ще стигнете до едно малко борово дръвче, което е в началото на пътя Ще повървите надолу до боровото дръвче до могилката Обърнете се след това на дясно и ще отидете право в най-хубавото място на света. По
благодар
или и тримата на баба Меца и тръгнали. Заю-Баю подскачал напред, след него тичала катеричката и след нея леко хвъркала птичката. Стигнали до голямото дъбово дърво и от там отишли до бора. Скоро видяли и могилката и като се обърнали на дясно — къде мислите били? Точно пред тяхната къща. Тогава птичката и катеричката погледнали Заю-Баю и се засияли. И Заю-Баю се засмял и казал: „Стара е баба Меца и знае много. Наистина, че най-хубавото място в света е у
към текста >>
719.
Иисус на Планината
 
- Николай Райнов
Големи черни облаци като змейове се гъстяха над Йерусалим и говореха за това, що има да стане. На небето се срещнаха бели духове с черни и се започна между тях разпря. Белите духове бяха избити пророци, които са възвестявали някога истината, но не
благодар
ните сърца им са платили с камъни. Черни духове бяха първосвещениците, царете и левитите, които са тлъстели от храмови жъртви, пили са вино, носили са разкошни одежди и са притеснявали вдовиците и сираците. Белите и Черните духове се препираха кой ще владее света. А Иисус стоеше на Планината — и дванадесетмината — с Него. И приказваха те също за Бъдния Ден. Хвърли око Иисус към Йерусалим — и сбръчка се от тъга челото Му. И каза Спасителят тогава: „Горко ти, граде Господен! Бич съска над тебе — и кръв на буйни потоци ще рукне. Горко ти, Витсаидо! Горко ти, Йерусалиме! Море от гняв ще рукне върху ви — и сълзите на вашите дъщери ще се изгубят в черната кръв на синовете ви. И ще потъмнее пред вашата участ наказанието на Адма, а Содом и Гомора ще бъдат по-честити от вас в онзи ден. И в страшен гръм ще плисне над вас присъдата на Всевишния, защото върху вас тежи клетвата на вси пророци — до Захария — сетния пророк, когото убихте между олтара и жъртвеника.“ И попита Иоканаан: „По каква личба ще познаем, Господи, че е дошло Царството — и кое знамение ще ни увери, че е близо Денят?“ И отговори Господ Иисус: „Иоканаане! Не си ли слушал, че личбата е у вас — и че знамението ще заговори в сърцето ви?“ А Никодим каза:
към текста >>
720.
Път на звездите
 
- Николай Райнов
— и вдигна кръста с мишци на роб. А тълпата позна, че е робът на първосвещеника, и го остави, защото бе силен и се боеха от него. …И щом стигнаха на Голгота, забиха кръстове и разпнаха там Мъченика между двама разбойници. …И на шестия час Страдалецът простена едвам чуто: „Жаден съм!“ И стана Балтазар, та донесе в шъпа вода от извора на Батхалем — и поднесе шъпата си към кръста. И когато Страдалецът погледна Балтазара, обърна към него мъченишки очи, пълни с кротост и трогателна
благодар
ност. И позна Балтазар тогава, че Този е Царят, за Когото е носи тридесет и три годин даровете. И падна пред Разпнатия ничком — и помоли Му се, като на Бога. И поднесе Му даровете. А Иисус го погледна тихо и кратка, но не можа да вземе даровете, защото бе прикован… И видя това народът — и нахвърлиха се всички върху Балтазара с викове: „И този е от Неговите! — Убийте го! —“ И падна Балтазар под кръста — падна, пронизан трижди с нож. И три сълзи от очите на Иисус капнаха върху него. А там, дето капнаха сълзите, избухна теменужен пламък, подобен на жъртвено възпалване на благоуханни смоли. И издигнаха се нагоре трите пламъка — и стигнаха до небето. …И свети и до днес Балтазар на небето — свети със своите три рани и три аметиста — даровете на Милосърдието. Той свети и до днес — в звездите на Южния
към текста >>
721.
Псалом на Слънцето
 
- Николай Райнов
кипи на златни вълни по небето, Неговата плът трепери и диша, затворена в земята, като в пъстра одежда на царски празник. Нему е поверена светлата Тайна на Разпятието и Възкресението. Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! *** Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас! Алилуйа! Хвала и
благодар
ност, славословие и жъртва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрост! Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жъртвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! *** Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодияк е начертание на Пътя. По пътя на Слънцето мини, за да познаеш Слънцето! Пробуди в себе си звездността на Огъня, който твори чрез опознаване на най-скритото! И ще станеш тогава Овен ; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света. Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пеe вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец — и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив,
към текста >>
722.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
бe намислил да правиш?“ А аз, разбойникът Бар Аба, тогава паднах отново по очите си и не смеех да Го погледна, защото чух, че ми говори гласът на Разпънатия. Но Той ми каза втори път — и гласът Му бe кротък и звънлив: „Стани, брате Мой, Бар Аба! Сложи ножа в ножницата си и го не вади срещу никого! Ти бe тръгнал да убиваш, но Аз ти прощавам, защото Ми отстъпи своя кръст и своята Голгота. Ако не бяxa разпнали Мене, ти щеше да висиш на него, защото бe скован за тебе. Но Аз ти
благодар
я, брате мой, Бар Аба, че Ми отстъпи горчивата наслада на най-голямото страдание! Стани — и иди си в мир!“ Тогава аз целунах босите Му нозе и видях по тях червените гвоздейни рани, цъфнали, като рози. Когато на разсъмване влизах през Овчите двери в Йерусалим, много мъже и жени се извръщаха да ме гледат и всички ме посочваха с пръст. Но аз се боях да ги погледна, та вървях с наведени очи. Когато требваше да прескоча широка ивица вода, запречила пътя, аз неволно се огледах и разбрах почудата на онези, които ме сочеха с пръст: над главата ми треперливо светеше бял огнен език. *** К Р А
към текста >>
723.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
отидохме в Румъния. И още сутринта ни хванаха, защото там е свободно поле; срещу Русе - Гюргево - тъй като сме заспали и като ставаме, те ни виждат и Веднага ни завеждат в жандармерията. Спахме там една нощ в кауш и след туй ни изпратиха в Букурещ. От там бяхме изпратени в пленническите лагери, където бяха задържани пленниците от войната срещу Съветска Унгария. Унгария след Първата световна война обяви съветска република под владичеството на комуниста Бела Кун. Обяви Унгария за съветска
благодар
ение на това, че голяма част унгарци бяха прекарали в Съветския съюз като пленници и от там бяха възприели тази идея. Завръщайки се в Унгария, те бяха именно тази основна маса, с която Бела Кун изгради партията и взеха властта. То беше за кратко време. Ние се представихме като дезертьори от българската войска. Не можаха да ни разберат. Пуснаха ни свободно из Северна Добруджа, която беше Румънска. Към Тулча някъде по лозята работихме цяло лято. Тогава чухме, че в България става революция. Туй е било по време на железничарската стачка. Тя беше, мисля в края на 19- те или в началото на 20-те год. и нас не ни се стоеше и искахме да се върнем в България и да вземем участие в движението. Една нощ тръгнахме за Тутракан - за българския бряг. Отидохме в един градец с намерение да търсим начин да се прехвърлим в България. Обаче и там ни заловиха, върнаха ни отново в Букурещ, но нищо не ни направиха и тогава ни пратиха в Добруджа и ни дадоха документи, че ни освобождават. Да се движим само там, в този
към текста >>
724.
Що е прана
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
направо, — и не е необходим процеса на храносмилането, за да бъде освободена тя, както това е при храненето. Каквото и да се говори за праната, в края на краищата тя все пак ще си остане една тайна за нас. Тя е недостъпна за наблюдение, тя не може да бъде хваната, изследвана, разложена и проучена основно с помощта на научните средства и инструменти, с които днес човек разполага. Съществуването на праната, нейните свойства и нейното използване са ни познати единствено
благодар
ение на ясновидците на миналото и настоящето —
благодар
ение на ония велики умове и мощни души, чийто поглед прониква отвъд границата на видимото и вижда нещата и истините без посредството на обикновените човешки сетива. Без да нарушават които и да било природни закони, а тъкмо ползувайки се от силата на известни непознати на мнозинството природни закони, тия напреднали в своята еволюция човешки същества, проникват в скрития за обикновеното око свят и виждат неща, които са недостъпни за тези, които следват сляпо пътищата на общоприетото. По такъв начин се е дошло до познаването на свойствата и качествата на праната — от там знаем и ний, обикновените смъртни, за нея и за нейната сила и благодатно въздействие върху човека и целата природа. Въпреки факта, обаче, че същината на праната ни е неизвестна, ние все пак знаем за нея достатъчно много — ние знаем това, което е днес най-важно за нас — да използуваме нейната сила за нашето всестранно добруване и
към текста >>
725.
Живот за всички
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
по-велико в живота ви. Животът, великият и красив живот открива пред вас, че най-великото престъпление и най-голямата грешка, които вие правите спрямо себе си, е да си внушавате, че сега ви липсват условия и че, при еди какви си условия може да стане това и това, но сега и при тия условия — не. Да чакаме други условия, да чакаме някакво особено благоприятно стечение на обстоятелствата или пък да чакаме друг обществен строй, че тогава да заработим, това е една жестока илюзия,
благодар
ение на която сме осъдени да тъпчем на едно място. Ние трябва да правим всичко възможно при сегашните условия и същевременно да подобряваме тия условия и да създаваме нови. Това, което стои над условията, то е човешкият дух. Нека той бъде сложен в действие и условията ще отстъпят пред неговата сила. А силата на духа може да ни донесе и здраве, и щастие, и всестранни успехи в живота. Най важното — силата на духа може да ни донесе самия живот - оня изпълнен с дълбок смисъл и с мълчаливо величие живот, който ние сме изгубили и затова се чувствуваме толкова бедни и лишени от съществена опора в живота. Животът е за всички и, ако сме го изгубили, ние можем да си го вземем Той е на- вред. Никой не може да го скрие, никой не може да ни го отнеме. Той ни чака — да вземем своя дял от него. Да използуваме благата, които Бог ни е дал. Да не заравяме в земята таланта, който той ни е оставил, за да се ползуваме от него и да спечелим с негова помощ още много. Това значи: ние имаме основния капитал, който ни
към текста >>
726.
Новият Човек
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
на Божествената Любов — на любовта към всички и всичко. На главата му се вижда маслинения венец на мира, а около него и при него свободно, без никакъв страх са дошли животните, които някога са бягали и са се крили от неговия предшественик. Тук са, наедно, и сокола, кацнал на раменете му, и врабчето, кацнало до главата му, на пътническата му тояга, и дивите кози, издигнали главите си към лицето му и загледали го право в очите с такова мило изражение, като че ли искат да му кажат: „Благодарим ти за всичко, което си направил за нас,
благодар
им ти за хармонията, която си внесъл в цялата природа,
благодар
им ти, че ти си нашия по-голям брат, обичащ ни и нежно грижещ се за нас. И после: гълъбите и орела, мечката и сърните, и всички същества живеят братски в същата хармония, която е царувала в отдавна изгубения и сега наново придобит рай. Далеч, пред сините балкани, над тихата река и боровата гора, се издига Божията дъга — символ на най-после достигнатия вечен мир на земята. И толкова любов, толкова радост, такова щастие и хармония лъхат от всичко, че човек неволно се пренася там, в това блажено царство, което за сега е все още един далечен, като че ли недостижим блян... * А може човек отново да добие това, от което той сам, престъпвайки Божия закон, се е отрекъл. Може да се въдвори наново хармонията, която е царувала никога в живота. Може да се запълни бездната, която е зинала между нас и изгубения Рай! Как? — Със смирение, търпение, страдания, труд и жертви. Други път няма.
към текста >>
727.
Фарисей и митаръ
 
- Георги Радев (1900–1940)
този типъ? Какво лошо има въ неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживѣла своя вѣкъ. Това е философията на човѣкъ, който живѣе само съ миналото, а пренебрѣгва настоящето и бъдещето, човѣкъ който се е влюбилъ като мома или момъкъ въ своя портретъ, и където ходи, само него вижда. Смѣшно е когато човѣкъ се влюби въ своя образъ! Фарисеятъ се обръща къмъ Бога, не да му помогне да изглади нѣкои грапавини отъ своя характеръ — ни най-малко — той само
благодар
и, че не билъ като другитѣ хора: хулителъ, обирникъ, убийца, прелюбодеецъ. Именно, като книжникъ и философъ, той трѣбва да се спре върху причинитѣ, които пораждатъ хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнемъ нѣкои хора, които стоятъ, да кажемъ по-долу отъ насъ, споредъ Христовото учение, не бива да ги осъждаме въ своята душа, а да извлѣчемъ урокъ, да намѣримъ причинитѣ, които съ ги довели до това положение, и ако има нѣщо отъ тѣхъ въ насъ, да го изкоренимъ. Защото онзи, който е положилъ великитѣ закони въ живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени“. Въ тия думи има дълбокъ смисълъ, и който ги е проумѣлъ, се е домогналъ до великия законъ на човѣшкото благо. Съвременнитѣ зоолози изучаватъ животнитѣ и съ дали на свѣта много ценни работи, но никой още не е проучилъ дълбокитѣ причини, които създаватъ голѣмото разнообразие въ животинския свѣтъ. Така, защо напримѣръ нѣкои животни иматъ рога, а други не; защо нѣкои се влѣкатъ, а други ходятъ на четири крака; защо
към текста >>
728.
Великиятъ човѣкъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
не могатъ да понесатъ ослѣпителниятъ й блѣсъкъ. Едничкиятъ начинъ, по който може да се накара единъ великъ човѣкъ да се изяви, е любовьта. Носителъ на великата Божия мисълъ, великиятъ човѣкъ се разкрива само на ония, които го познаятъ и възлюбятъ. Тогава той повдига за малко своето седмократно було и оставя лъчи отъ неговата свѣтлина да озарятъ умоветѣ и сърдцата на ония, които съ успѣли да се приближатъ вътрешно до него. Обикновено за великитѣ хора се казва, че били ставали такива
благодар
ение на благоприятни външни условия, или пъкъ че се били раждали такива по закона на наследственостъта. Великитѣ хора нито ставатъ, нито се раждатъ така. Великитѣ хора съ велики, защото обработватъ у себе си божественитѣ идеи, които съ вложени въ тѣхния духъ, въ тѣхната душа. Тѣзи именно божествени идеи, разработени отъ тѣхъ, ги правятъ велики. И ако попитате, какъ може човѣкъ да стане великъ, ще ви кажа следното: щомъ започнете да обработвате една божествена идея въ себе си, вие туряте вече основа за вашето величие; щомъ започнете да обработвате едно божествено чувство, вие полагате у васъ основа за величие. Останалото е въпросъ на време. За да затвърди човѣкъ въ себе си тази основа, той трѣбва да има преди всичко права мисълъ. Мислитѣ трѣбва да бѫдатъ строго опредѣлени, а не блуждаещи фантазии. Тѣ трѣбва да бѫдатъ изразъ на една реалностъ, а не отражение на фиктивни идеи. Всѣко чувство, което се заражда у човека, трѣбва да има задъ себе си една основна мисълъ, която да го подържа. Чувства,
към текста >>
729.
Пеперуди
 
- Георги Радев (1900–1940)
съчинява една „нова“ етична система — написва, да речем, една етика на любовта в противовес на „етиката на дълга“. Дроби, разлага, анализира, преценява понятието за любовта, мъчи се да определи етическата му цена, да установи върховната му житейска стойност. А преди две хиляди години, великият Назарянин, когото юдеите разпънаха на кръст, живя любовта, и чрез мистерията на Голгота, вля магичната й сила в душата на човечеството, та го възроди за нов живот. Той живя любовта и
благодар
ение на него — по живите пътища на живота — тя пръсна лъчите си и в мозъците на хората, за да могат поне мисловно да се издигнат до нея, да могат да я разчепкват логически и да градят върху нейните основи своите етически системи. Живеят я и мистиците — поетите на Любовта. Тя преизпълня душата им и върши своето жизнено чудо чрез тях. И от изблика на любовта, от препълването на сърцето, те понякога изричат думи, които цъфтят в поетични образи, обличат се в символи, губят се в загадки. Но логически, „научно" мислещите люде сматрят думите им за глосолалия на психопати, за бълнуване на фантасти. Защото не са изречени и не могат да бъдат изречени на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта — младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото слънце на живота, или привърженикът на „етиката на любовта“, който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни — край на една епоха — хората
към текста >>
730.
Натюрели
 
- Георги Радев (1900–1940)
и често бива къдрава. Силата на хората от този натюрел не е нито в масата и тежестта на тялото, нито в яката костна система, нито в напрежението и двигателната енергия на мускулите: тя се крие в тяхната нервна система, където е акумулирана в голямо количество и се излъчва чрез погледа, говора, движенията. Погрешно би било да се мисли, съдейки по деликатното им телосложение, че тия хора са слаби, хилави, че тям им липсва енергия. Напротив, те обладават мощна нервна енергия,
благодар
ение на която издържат повече от другите напрегнатия умствен труд — оня вид труд, който им е присъщ. За груба физическа работа и прекомерни мускулни напрежения тe нито са годни, нито пък имат склонност към тях. Много хора, обаче, които схващат нещата грубо - сетивно, веществено, за които труд е само мускулното, видимото напрежение, което се съпротивлява на материята и мести веществени маси, не могат да оценят работата на хората, принадлежащи към този натюрел. Защото тази работа им остава в края на краищата непонятна. Колцина, например, познават работата на един музикант, който има да овладее един инструмент, за да го направи покорен изразител на музикалната енергия? Колко милиона движения — не безразборни, а отмерени, ритмични трябва да направи един музикант, за да стане добър изпълнител. Би трябвало да се изчисли колко и какви енергии — от по-висок регистър — се иждивяват средно, за да се оформи и прояви един музикален талант. Една проблема на бъдещето! Изобщо може да се каже, че хората
към текста >>
731.
Две оси в главата на човека
 
- Георги Радев (1900–1940)
за смелите хора, които можели да се сравнят с лъва и т.н. От този характер са почти всички френологични – ако бихме могли да ги наречем така - данни, които срещаме в литературата от Аристотелево време до появата на д-р Гал, създател на френологията. Едва след системните проучвания на Гал върху мозъка, върху неговия нишковиден състав, върху локализацията на мозъчните центрове, от които в края на краищата зависи формата и конфигурацията на черепа; едва след като се установи,
благодар
ение усилията на самия Гал и неговите даровити последователи, една френологична топография на главата, може вече да се разглежда формата на черепа като характерологичен обект. Именно като се има пред вид, че в предната част на главата, сиреч челото, са локализирани интелектуалните способности на човека, че в предно-горната и коронната част са локализирани моралните и алтруистични чувства, че в горно-задната част се намират центровете на личните чувства, че в долно-задната част са локализирани половите, семейни и обществени чувства и нагони, че в страничните области, около ушите, са локализирани само с хранителните и разрушителни нагони, а по-горе, в същата област - техническите и икономически заложби, ясно е, че развитието на едни или други „центрове", в една или друга част на мозъка, ще окажат влияние върху строежа на черепа, върху неговата форма. За да дам що-годе представа за езика на черепните форми, ще разгледам накъсо две противоположни по строеж глави. Главите на фиг. 1 и фиг. 2,
към текста >>
732.
Сфера на Урана
 
- Георги Радев (1900–1940)
ум. И наистина, силното развитие на съвременната физика, както експериментална, така и теоретична, в която господствуваща роля играе електричеството, многобройните изобретения, чрез които тази енергия биде впрегната на работа за задоволяване практичните нужди на живота, новите съобщителни средства - телеграф, телефон, радио, бързото развитие на въздухоплаването - това е една огромна дейност на човешкия ум, която се разви в сравнително кратко време. Цялата тази дейност се разви
благодар
ение мощния импулс на Уран, под влияние на неговия изобретателен гений. Конкретният резултат от бързото разрастване на новите съобщителни средства беше едно неочаквано скъсяване на географските разстояния, които делят хората на земята. Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна. Днес няма "далечни" разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха. А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал. Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример
към текста >>
733.
Глава трета: 'Опълченска'
 
- Атанас Славов
Той не се „бори с дявола,“ както досега са й втълпявали в главата от ученически години. Не се ровичка в негативизма на недостатъците на човешката душа, а се обляга на позитивизма на истинския проповедник. Няма неизлечима болест! според него. Няма „сатанински прегради,“ за всяка човешка душа, и когато човек разбере и се свърже с Великите закони на природата, сам ще се излекува от всичко, което го спъва. Иларионова приема всяка негова дума като велико откровение. Иска да му
благодар
и, но не може да пробие през тълпата, която го огражда. Опитва се да го намери в града, но и това не успява. Така или иначе оттук нататък за нея няма връщане назад. Около нея постепенно се събира кръг от интелигенцията на града: учителят по литература и писател Васил Узунов, г-жа Кинкел, с приятелката си Саша, д-р Събева от Плевен, съученичката й Милка Досева, военият лекар доктор Таджер. Става дума за духовния хайлайф около нея. В този именно кръг Иларионова най-сетне успява да се срещне с Дънов, който гостува при някогашната й учителка Мария Казакова в Търново. На срещата присъстват известният книжар от София, Голов и редакторът на списанията „Родина“ и „Виделина“ Бъчваров, както и поканените майор Недялкови, д-р Лечеви, Дойнови и Милка и Невена Досеви. Тежащи на мястото си семейства! Срещата е свързана с провеждането на спиритически сеанс от г-н Голов. Учителят (в скоби казано) не гледа положително на опита да се проведе този сеанс. Така или иначе Дънов гостува в дома на Иларионова и
към текста >>
734.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
кореспондентството си на Българската Академия на Науките точно тогава (1929), а после и званието си на академик. Става дума за духа на България от средата на 19-ти до средата на 20-ти век. Става дума за Александър Божинов. Той пише за попските заяжданици с дъновистите, докато те самите нарушават всяко от собствените си изискванията към противната страна в този вечен спор. Божинов печата във вестник „Сговор“ нещо за дъновския събор, и как един лаком поп му грабнал хляба от масата без да
благодар
и, или да се извини. Попските вестници, както ги нарича той, не закъсняват да се обадят. „Търновски епархийски вести“ пускат брошура „Дъновизма като вредна секта.“ Замесват се в разправията „Сговор“, „Пряпорец“, „Зора“, „Зорница“, „Ново време.“ Става ясно, че никой от тези вестници не е дъновистки пропагандатор, и че искането дъновисткия събор да се забрани е смешно. Просто цитирам „има хора с покрусени души, които търсят в нещо утеха. Такива сломени души не са един, не са двама те са легион. Тая утеха те искат да я намерят не в черквата на моя поп (попът дето му грабнал хляба А.С.), където има повече панаир, отколкото благоговение, където е повече театър, отколкото молитвен дом, а в тихите дебри на планината, или в първия лъч на зората... Наричали се „братя“ и „сестри“ какво от това? Нали ние всички според христовото учение сме братя и сестри на земята?... За да не помислите, че съм дъновист ще кажа, че пуша по 30 цигари на ден, плюс две-три лули, попийвам си и на обяд и надвечер, ям повече
към текста >>
735.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
9.IX.1944 двамата астролози на братството си живееха там, където бяха живяли откакто са на Изгрева, докато народната власт окончателно ги изрита от картофената градина, над която се гърбеха, за да си осигурят скромната ангелска супа. Авторски блик Отивахме на „Изгрева.“ Така се казваше лагерът на Бялото братство. Тате живееше там, когато най-напред дойде в града. Не ми хареса. Всички бяха толкова съвършени! Знаех го от писмото, което тате ми беше изпратил. „Скъпи Наско, Благодаря ти за писмото, което ми писа, въпреки че още не съм го получил (диктувах писма до тате на мама). Лиляна (това беше сестра ми, по-малката) ми каза за него. Но тя ми писа и лоши новини че обичаш да викаш и да се биеш (така беше писал тате, но нему вярвах, защото Лиляна не беше някой, дето обажда). Ако това е вярно, ще ме е страх да идваш в София, защото хазаинът ми не обича много шум. Трябва да станеш добро момче...“ Какво ме интересуваше поканата на този хазаин! И не бях добро момче. Никак даже! Всички бяха толкова съвършени: градът, трамваите, хазаинът, „Изгревът“! И аз се фехтовах с тях, и ги пробождах с невидимата си шпага, и виках, и крещях отгоре им... Такива съвършени само! Или може би толкова бях във възторг от този разкошен нов свят, че не смеех да си призная! Сутрините бяха по-добри. Въздухът беше сладък и хладен през това ранно циганско лято, и алеите от жълта глина бяха толкова меки под подметките ми, че преди да излезем от парка и да навлезем в зеленчуковите
към текста >>
736.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
което е най-странното - слушаха как собствените им деца сричат и пишат ли пишат на черните плочи с изплезени езици - и сърцата им още малко и ще изхвръкнат от радост и гордост. Църквата „Св. Атанасий“ в село Хадърча (сега Николаевка) Излезе, че от надничането все пак имаше полза. Чорбаджи Атанас взе да усеща, че едновремешните мърморанковци, дето си гледаха върха на цървулите, като им приказва за училище, започват да се усукват около него. Харесваше им новият учител. Сам чорбаджията
благодар
еше на провидението, че му изпрати Константин точно по времето, когато търсеше учител, и точно такъв, какъвто си мечтаеше да намери: хубав, да привлича хората и децата, прям, майстор да предаде знанията си и хубавите си идеи на всекиго, а знания и идеи у него колкото искаш. Но за селяните - вечно скептични и недоверчиви - всички тези качества бяха още по-важни, защото ставаше дума за бъдещето на децата им. В една област, в която те самите винаги бяха мечтали да навлязат, без да могат, сега отроците им проникваха напред като нажежен нож в прясно масло. Идваха намусени уж да видят как върви, показваха глави във вратата, слушаха как звънтят гласчетата на сополанковците им - измити, в чисти дрешки нагласени - пеят, четат, смятат. И колкото и да се стискаха да останат сдържани и намусени, додето стигнат до мегданчето долу до извора, дето се събираха, като не са на полето, вече се хилеха до уши и клатеха глави. - Абе тъй тя, чорбаджи Атанас май прав излезе. Глупави селяни сме си, ей!
към текста >>
737.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
в кожата си от яд поради това, че като гонел чардата си към града, говедата губели живо тегло и това са били загубени пари, така че му идва наум да слага на определени интервали по пътя за Ню Йорк близачници на сол и преди последната нощ определя спирка на един извор до самия говежди пазар. Полуделите от жажда животни смучат вода, всяко едно средно по двайсет и пет литра над нормалното си тегло, и купувачите на сутринта му плащат изпитата вода на цената на говеждото месо. В бизнеса,
благодар
ение на откритието на Дрю, влиза нов термин - „надута с вода стока“, „надути с вода акции“. Нататък вие го смятайте! След време господин Дрю купува кораби и бие Вандербилд в изграждането на рейсове по Хъдзън, след което пък се хвърля в транспорта със закупуването на железопътната линия за езерото Ейри с един-едничък подписан от него чек на стойност 1 500 000 долара. От 1830 година той започва да живее с жена си в Ню Йорк и ходи на методистката църква на Мълбъри стрийт, където има доста спорове, преди да бъде приет, защото един от пасторите се чуди дали не е грях да му дава лъжливи надежди, че като ходи на църква, ще си спаси душата. Самият Дрю не е сигурен в тази работа и по едно време се оплаква на пастор Паркър, че го е страх, че душата му е загубена в тази финансова джунгла, но не може да се откъсне от начина, по който си върти бизнеса. Угризения на съвестта или не - върхът на кариерата му е скандалът на века, който задръства всички вестници навремето. Всъщност семинарията вече е
към текста >>
738.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
си само на служение на бедните в столицата. С опасност за живота си, те не само тичаха на сяка страна в Цариград по ханищата, посещаваха болните от холерата и ги церяха сами без заплата, но и плащаха от себе си още да помагат на тези сиромаси, които нямаха кой да им пристои. Мнозина от нашите тука съотечественици, само на тяхното пригодяване и пристояване са длъжни днес живота си, за което ни помолиха да заявим и публично признателността към тяхна милост.“ По този повод вестникът
благодар
и в друга статия и на уж „умразното“ правителство отпреди Освобождението „чи то зе навреме строги мерки както за чистотата на улиците, тъй и за продажбата на вредителните зарзавати. Това прави голяма почест на благоразумието и на просветливите чувства на мюдюринът ни“. И, разбира се, оценено е и участието на православните попове, които в това време усилено работят с кадилниците срещу караконджулите на болестта: „... те правеха секи ден служба, и ся молеха Богу да ни заварди от тая страшна болест.“ (Вероятно не с толкова голяма опасност за живота си като господата Алберт Лонг и Тробридж. Както бе при каденето по време на кланетата преди две години - именно с не толкова голяма опасност за живота си, докато дебелоглавият пастор Кларк заедно с още по-дебелоглавия самоковски занаятчия Чакалов с него спасяват жени и деца от турските читаци в Батак.) Свищовлии нямат мехури в главата си и ясно виждат както доброто, което мисиите носят, така и проблемите на местното образование. Но засегнат ли се
към текста >>
739.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
изток, го обхвана мекото, съзерцателно, ако искате, мистично настроение, което бе търсил. Гората се сгъсти. Стана истинска вековна дъбова гора. Теренът ту се издигаше, ту, спадаше и се възцари природата, естественото, същността на всичко, което той обичаше, и колко прелестно беше това, колко по-истинско бе от вечните кавги, рушканици, разправии, събаряници и градене на градежи, на които на другия ден ще счупят прозорците, както беше в Свищов. И пак в сърцето му се надигна неотразима
благодар
ност, че Бог го е довел тук, и вярата, че ще научи много... Пресече горе-долу мястото, където на север трябваше да бъде Мийд Хол. Гората продължаваше още по-тиха, лъчезарна и спокойна. Само скворци прехвърчаха. Или не бяха скворци. Пищяха. Имаха шарени гърди. Странни птици. Последната група от сгради беше доста голяма - вече беше ги виждал от Сикамор Катедж, но отдалеч. Бяха две от старите сгради на имението - хамбар и голяма конюшня, които основно бяха преустроиш и сега се използваха като двуетажни общежития - Ешбъри Хол на запад и зад него Ембъри Хол. На юг от тях между дърветата имаше още няколко дървени постройки, между които бяха един голям хамбар, дърводелската работилница на семинарията, още една малка конюшня и не зная какво още. Сияеше като се върна в Сикамор Катедж със залязващото слънце в очите си. Щеше да е добре, Боже, щеше да е добре! * През тази година в семинарията учат 118 студенти и картината е толкова пъстра, че никой не се чувства изолиран. Най-напред има единадесет
към текста >>
740.
7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г. - София
 
- Георги Христов
ще опитате този закон. Трудът, който давате, от невидимия свят ще се възнаградите. Щом нямаш карма, нещата много лесно стават, но с карма е много мъчно. Каквито спорове се повдигнат, не ги уреждайте. По други начин говорете, повикайте го и му кажете: Можете ли по закона на Любовта да живеете с нас? Ако можеш - добре! Между нас има и Любов, и Живот. Ако не ти харесва, излез из нашето общество. Ще казвате: „Моята търговия, за Бога ще я правя!“ Господ ни учи да бъдем
благодар
ни на малкото. Всички малки условия да не се изпускат. Не бързайте, спрете се малко, помислете и обърнете се към вашата интуиция. Като имате нужда, потърсете ме с мисълта си, ако не успеете, елате при мен. Аз съм на физическото поле и бъдете искрени и право ми кажете. Не го усуквайте, право на въпроса, без губене на време. На всички приятели работите ще се оправят, не бързайте. Разумно ще прилагате десятъчната система, после ще дойде другата система: ВСИЧКО ЗА БОГА. Които са готови, нека приложат. По този начин ние ще проектираме една мисъл в света, за да се отворят сърцата на всички хора. Не се връзвайте в буквата. В определеното за Бога един час време ако проповядвате някому, то се счита десятък, също и с ума си ако работите. Друг начин - цялата годишна печалба, освен капитала, ще е за Господа. Ние трябва в бъдеще да бъдем в съдружие с Бога (вътрешния принцип) да сте съработници на Бога във всяко отношение. За школниците десятъка е задължителен, а единия час е по желание. Има известни
към текста >>
741.
Борис Николов
 
- Георги Христов
напомнял неговата готовност да служи на великото и безкрайно начало, което ни събра тук, в това село. Искам да запомня Борис с тоя чист устрем в любовта към нашия идеал, със замаха, който придружава всяка негова работа, а после неговия предан и кротък вид в тишината на молитвения час, когато тия яки ръце са прибрани смирено под мълчаливото тържество на звездния купол. „В тези чудесни и незабравими вечери гласовете на осем братя от Ачларската комуна, слели се в прекрасен акорд, с молитва и
благодар
ност отпращат отминалия работен ден. Редят се нови дни. Аз все виждам между нас едрата фигура на Борис, размахал косата и в неделните дни, защото Жечо счете, че това освен „почивка“ е и предпочитание, чест. Виждам Борис усмихнат, готов на всичко, приветлив и силен. Пред очите ми са и дългите бразди на ачларските ниви и неговата фигура, приведена за свободен братски
към текста >>
742.
Георги Томалевски
 
- Георги Христов
свирепа растителност. Косите ми бяха дълги, прашни, на едри кичури и накрая избелили от слънцето. Приличах на кукла от куклен театър, която трябва да изобрази разбойник. Като поразгледах по-внимателно брадата си, с тъга си спомних немската пословица: „Роте харе, гот беваре“116. В този час пред лампеното огледало оправдах тия, дето хвърляха камъни към чешмата, когато точех вода, както и втренчения поглед на селяните по пътищата, когато правехме с Кръстю своите пътешествия. Все пак
благодар
я на Господа, че не ме утрепаха някъде, защото тогава, по времето на земеделското правителство на Стамболийски, имаше заповед до всички стражари, военни, горски и други власти по разбойниците да се стреля без предупреждение. Разглеждах се дълго и открих, че само в очите си бях запазил нещо човешко. Все пак въпреки всички тия неща хората бързо се отпущаха пред нас и ни гледаха с доверие. Имаше нещо, за което те дори ни обикваха. В Ачларската комуна аз жънех, връзвах снопи, месех хляб, когато дойдеше моето дежурство, борех се с телето и се радвах на добри физически сили. Научих се да се пера, но не можах да се науча да не късам дрехите, когато ги извивах. Те пукаха и, когато ги просвах на въжето или на дървото да съхнат, по тях имаше дълги цепнатини. Може би това даваше кураж на Христо да се приближава до мене и, както си жъна, да откъсне от спуснатата ми риза цял ремък за превръзка на порязания си пръст. Има дни и нощи, когато в душата ми въстават съмнения, дали така трябва да бъде всичко,
към текста >>
743.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а и орджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата. Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но, както и да е, успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата. Понеже е нависоко, случи се кобилицата на отпреде ми и хоп по главата му и то се строполя на земята. Благодарение, че не му стана нищо. Пак на бой и убийство ми върви както някога, брат. Урс из романа на X. Сенкевич „Камо градеши“130. Това го пиша, брат, като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука, та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати. Колкото за прехраната на мен и децата, то не се грижа. Щом Господ ми е дал живот и здраве, то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли. Беседата ме облекчи гдето се казва, че когато те бие, който те обича, това е благословение. Бил съм жена си, добитъка, околните си, децата си, но все своите като им мисля доброто. И за това ги бия. Икономия правя във всичко, а все с дефицит привършвам. Където тръгна, все пари от хора търся. Всички ще се научат къде отивам и какво правя. Ред ли не зная какво, но не върви. Може би да има братя опитни и умни да поставят ред и стопанството да се обърне на райска
към текста >>
744.
1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
 
- Георги Христов
върши всичко с любов към Бога, и това, което върши, ще бъде творчество. Христос, който свършва най-великата работа, не полага никакъв труд. Той е освободен от него. Днес получавам писмо от Кузман143, който живее на „Веслец“ при нашите. Писмото е много мило, спретнато и задушевно. Зарадвах се - това е първото писмо, което получавам тук. Зарадва ме и обстоятелството, че моята майка има едно прекрасно майчинско чувство към братята, които живеят там. Исках да я прегърна и да и
благодар
я за това. В Русенската комуна започва производството на дървени печатарски букви. Петър Камбуров е начело на това предприятие, което впрочем е започнато в София. Братята стържат, режат и пеят. Аз не съм в тази кооперация. Работя полска работа. Когато си почивам, аз отново съзерцавам белите кълба на ослепителните кумулуси144, които чертаят пред очите ми най-фантастични приказки. О, колко се захласвам по летните облаци! Колко неизразими чувства ме завладяват, когато ги съзерцавам, легнал в затоплената мека трева. Друг път, когато профучава сърдитият вятър над върхарите и потъмнелите облаци се подгонват като подплашено стадо диви коне, тогава нежното чувство в сърцето се заменя с неочаквано могъщество и сила, дошла из неведомите дълбини на природата. И тука - в Русенската комуна, ние имаме неделни гости, пред които четем текстове от Евангелието, държим кратки, съдържателни беседи и пеем нашите песни. Посещение на Учителя в русенската комуна Един съботен ден при нас идва Учителя145. Ние го
към текста >>
745.
Централата на Общество „Бяло Братство' - Русе се мести в София
 
- Георги Христов
се забелязва засилване на русенското представителство в управленските органи на Обществото, т.е. в УС. По-нататъшната дейност на УС показва, че това се прави, не толкова заради разширяване на колективното начало в сдружението, колкото за да има кой да носи непосредствена отговорност и да осъществява на практика решенията на софийската управа в русенското стопанство. На Общото редовно годишно събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 21 март 1937 г. в София русенските му членове,
благодар
ение на чийто ежедневен труд съществува стопанството, се превръщат в негови наематели. Комуналната задруга на Братството в Русе придобива вече някакви неясни и деформирани очертания на сдружение от неопределен тип, занимаващо се с обработка на земя с неуточнен собственик, ръководено от отдалечена на стотици километри управа, ангажирана изключително с изготвянето на наемни договори. На заседанието на УС от 23 март 1937 г. се разпределят длъжностите в него. Отново председател става Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, касиер Жечо Панайотов, а Васил Константинов от Русе и Петко Епитропов от София - членове. На 5 април с.г. Съветът упълномощава Васил Константинов от негово име да отдаде под наем къщата при стопанството в „Свирчовица“ и да сключи наемни договори за 10-годишен срок с ползвателите на раздадените места за лозя. На това заседание УС делегира пълномощия също на Георги Куртев от Айтос, Атанас Лолов от Ямбол и Никола Камбуров от Казанлък да купуват имоти за сметка на Братството, да ги
към текста >>
746.
Братска комуна в Казанлък
 
- Георги Христов
Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука. Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната. А Учителя простичко каза: „Преди започването на комуналния живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита.“ (Този разказ за комуната в гр. Казанлък бе написан от дъщеря им Блага Тачева, живуща на ул. „Столетов“ 10, гр. Казанлък. На 1 ноември 1973 г. бе изпълнена молбата ни да напише няколко думи за тази комуна, за което и
благодар
им. Беше ни изпратила по една снимка на родителите
към текста >>
747.
Пчелинът на Изгрева
 
- Георги Христов
да изяде по една такава лъжица.“ Учителя отвръща: „Може и да стане.“ На следващия ден Учителя е вече строг и казва: „Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях.“ И после Той се грижеше цяла година за кошерите. Извикваше по някой и друг помощник, но главно Той ги преглеждаше и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази годна беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии,
благодар
ение на Учителя. Накрая Учителя занесе една тенекия и на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед и на всеки да напълни лъжицата и да я поднася в собствената му чиния. Така всички се облажихме с меда и така се сбъдна и изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: „Учителю, много Ви е сладък меда!“ Учителя се усмихва и казва: „Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите. Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед. Знам само как жилите. Това опитвам от вас. А знаете ли как народът казва? Не ти искам нито жилото, нито меда!“ Учителя вече е сериозен. Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме ни бе предаден един урок, че Словото на Учителя трябва да се прилага в живота ни. Следващата година кошерите пак минаха под грижите на Колю Каишев и други братя, които се интересуваха от пчеларство, но такава пчелна реколта не се повтори никога вече. Това бе единственият случай, който
към текста >>
748.
Общата кухня на Изгрева
 
- Георги Христов
в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г. след събора Учителя нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева. Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси: Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранеха, след
благодар
ствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска, кой колкото има. А който няма пари, не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства. Но като дойдат на Изгрева, поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя, може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Или физически глад, или духовен глад, но понякога те вървяха заедно, ръка за ръка. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите беседи. Учителя нареди да се посадят една редица лешници към 100 броя, които израснаха като големи храсти. На съборите при общите обеди с големите казани се изразходваха много продукти и се изискваха средства. Тогава се организираха общи вноски и накрая се виждаше, че парите не само стигаха, но и хартистваха. Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа дори и след
към текста >>
749.
Предисловие
 
- Филип Филипов
мнение и волеизява са свещени. Така всички антропософи, търсещи свободния духовен и творчески импулс на Михаил, биха могли да получат повече информация по темата и сами да проведат допълнителни и по-задълбочени изследвания. Историческата личност, изследвана в тази книга, е добре известна в българските духовни среди, но поради Студената война и езиковата бариера, съществували през изминалите десетилетия, е останала като че ли малко позната на световното антропософско общество. Благодарение на разгръщащия се Михаеличен импулс и в процеса на т.нар. европейска интеграция ние се оказваме в една нова епоха, носеща нови отговорности пред духовния свят и пред самите нас. Чрез тази книга авторите се опитват да поставят духовнокултурен мост между европейския Изток и Запад и по този начин да се направи следваща Михаилична стъпка към ново разгръщане на езотеричното християнство в световен и общочовешки план. Независимо от личните заключения, до които би достигнал всеки един читател, авторите
благодар
ят за отделеното време и за чистия стремеж към Истината. Варна, септември 2006
към текста >>
750.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години. Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото,
благодар
ение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество. Този процес на обмен с човешките същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодхисатвата отработи способността сам да изгражда човешко тяло и по този начин да се роди като човек. Това е и последният път, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на завършване на конкретната му мисия към човечеството. Тогава се казва, че съответният Бодхисатва се е издигнал до степента на развитие Буда. Най-общо, мисията на един Бодхисатва е насочена да подпомогне изработването на специални качества, добродетели и сили в човечеството, които съответстват на самото естество на дадения Велик Учител-Бодхисатва. Само част от въплъщенията на
към текста >>
751.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея
 
- Филип Филипов
Според антропософската наука в трите фази на окултното дишане е вложено най-интимното преживяване на мировите етерни пространства. В многобройните школски упражнения на Учителя Беинса Дуно тези три фази се осъществяват с мислено произнасяне на формули. По този начин несъзнателният физиологичен акт на дишане се пронизва от възпламенените етерни жизнени потоци и Аз-ът влиза във владение на всяка клетка от физическото тяло. Във фазата на вдишване се произнася формулата: „Благодаря Ти, Господи, за Божествения Живот, който си вложил във въздуха и който приемам чрез него"; така Аз-ът съзнателно преживява процеса на приемане на мировия звуков етер. Във фазата на задържане, която е най-важна при окултното дишане, се произнася формулата: „Този Божествен Живот прониква във всички мои клетки и внася в тях Сила, Живот и здраве"; така Аз-ът съзнателно преобразува приетия звуков етер в жизнен етер. В последната, трета, фаза на издишване се произнася формулата: „Този Божествен Живот ме укрепява и аз го проявявам навън чрез моята деятелност"; така микрокосмичната същност на Аз-а се вгражда в макрокосмоса. С издишването - с този величествен символ на връщане в космичната прародина - е логично да приключи и нашият исторически анализ. През 1944 г. завършва земният път на Учителя Беинса Дуно и всичко от неговото битие на Земята, което е било дотогава истерично, става преди всичко метафизично. Поне такова е за съзнанието на съвременния човек. В този смисъл подходящо е
към текста >>
752.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
Кришнамурти, лидер на Теософското движение, отхвърля идеята да бъде провъзгласен за Майтрея и Христос и споделя пред участници в световен теософски конгрес в Холандия, че Мировият учител е в България. Онисабуро Дегучи, водач на японското духовно движение Оомото, споделя: „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България." Алфред Лемоние, професор от Тулузкия университет, Франция, при посещението си в България се обръща към Учителя Беинса Дуно с думите: „Ние дойдохме да Ви
благодар
им от всичката си душа и всички си дух, също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото." След 1925 г. учението на Учителя Петър Дънов придобива световна популярност чрез редица публикации във вестници, списания и книги. В Италия Алдо Лавини публикува в сп. „II Messagero della salute" (1927) обширна биография и проучване за дейността на Учителя Петър Дънов. Излизащият в Палермо вестник „Alpha", орган на Сдружението за психически експериментални науки, нарича Учителя Петър Дънов мистичен апостол на християнството в своята пълнота и величие. В Локарно издателство „Yoga" подготвя и издава девет избрани беседи в превод на поетесата Мара Белчева и уводни думи на проф. Джино Сордели. Луиджи Белоти, директор на Италианската академия за наука, литература и изкуство, в слово при откриването ii (24 октомври 1929) провъзгласява Учителя Петър Дънов за неин духовен ръководител. В Чехословакия
към текста >>
НАГОРЕ