НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Атанасов, потеглят от Варна за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество. Четиримата другари отиват в църквата "Св. Димитрий Солунски", тогава джамия. Когато излизат ги пресреща стар свещеник. Заговаря ги дружески, пита ги от къде са. Оказва се, че е живял във Варна и познава някои хора. Когато се разделят, се обръща към Константин Дъновски и му казва: "Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? С всяко
благодар
ение - му рекох и се разделихме" - пише отец Константин Дъновски. "На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце... ...Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. "Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
- дълга и бяла, очи - светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. „Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ?" „С всяко
благодар
ение" - му рекох и се разделихме. Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце?" и т.н... Но ето, че и вчерашният старец се зададе, отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора?". Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми той се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много
благодар
ен, докато свърших разказа си.
към текста >>
3.
Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',
, 19.09.1888 г.
на господин Корнел. Присъстват студентите, благотворителите, първенците на методистката църква и видни лица от Медисън и Ню Йорк. Секретарят на борда на настоятелството Уйлям Хуайт чете тържествено слово в голямата готическа зала. В словото си той се спира на фонда на библиотеката, който тогава достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа: „Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена
благодар
ност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени. Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю". Нека го опиша накратко. Болшинството от ръкописните съкровища в библиотеките и музеите са събрани, преди Америка да е станала известна като нация, така че американският учен чувства бедността на страната си откъм свещени ръкописи. Няма и половин дузина да са описани в каталозите на страната ни, които да са като нашите ръкописи тука. Първо - това е Лекционариум (Евангелистариум) или сборник уроци от Евангелията, които да се четат в православните църкви през цялата година. Той е бил поне триста и петдесет годишен, когато Америка е била открита. Състои се от триста трийсет и четири листа в кварто формат... Началните букви са украсени, някои от които със сложни орнаменти; ръкописът е със смел размах, орнаментите са предимно
към текста >>
4.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят. Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине". Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия. Така тримата успяват се спасят и излязат на брега. След това те отиват да се помолят и
благодар
ят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител. На 10 април 1854 г. в Солун, в черквата "Свети Димитър", започва историята на Знамението Господне. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другия ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязал изменения в погледа му, в телод- вижението му. Внезапно се появява Огнен Пламък над главата му. Святият Дух слиза от Небето, влиза в Благочестивия старец и говори чрез него. "Заради това, послушай съвета ми - да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си
благодар
ен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът. Трябва да даваш от онова, което си приел от него. Който оре, ще приготви почва за сеитба, и който сее, ще събира. Законът е: каквото посее човек, това и ще да пожене. И тъй, да се не устрашава духът ти от никого. Надей се на Господа, защото Той е вече много
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
тайните явления в природата. В него той помествал статии за всички нови прогресивни духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др. Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост,
благодар
ност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели. В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои. Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво. Вярата му е дълбока и непоколебима. Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение,
към текста >>
7.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 14.09.1898 г.
1898 г.8 Люб. бр. Киров, Аз Ви
благодар
я, че ми писахте и ми съобщихте онова, което Ви е казал Михаил9. Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята сила и слава да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги. Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз възлюбих вас и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде [Йоан 15:8, 9]. Ето, Небесната светлина иде и мракът , който обвива света и вашите умове , ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната заря на Истината ще ви озари и просвети с небесната виделина. Подвизавайте се, казва Господ, да сте изпомежду избраните, които Господ ще призове, да му служат всякога. Този свят и нечестивите му дела ще бъдат изгорени с небесен огън. Земята от нине ще се засели с праведни, които ще царуват с Господа. „Гледам в нощните видения и ето — един като син Человечески идеше с облаците небесни." (Дан. 7:13) Ние имаме да
благодар
им на Господа Бога нашего , че ни е открил Своята истина в Своето свято слово и ни е избрал да станем Негови чада. Това е , върху което цялото небе сега иде да ни насърчава — да сме бодри, докато Господ победи. Защото , казва наш един приятел близък и служител Господен10, че победата, която скоро ще се извърши и която ще бъде на страната на Господа, ще
към текста >>
8.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 8.10.1898 г.
1898 г. Любез. бр. Киров,Последното Ви писмо приех и съм
благодар
ен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие. Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота. Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство. Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на Ангелите Божии и всички святи духове с Него. Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви. Знаците на времето показват, че краят е близо. И тъй, братя, укрепявайте се всякой ден в Господа. Пейте и възпявайте Му в сърцето си. И Господ, Който е винаги верен, ще ви благослови и ръководи във всяка истина. Служете Му с пълнотата на сърцето и душата си. Не се смущавайте от нищо, нито се грижете — Той е промислил за живота на всички ни. Нека се стараем всеки ден да вършим Неговата воля усърдно и да правим
към текста >>
9.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 18.11.1898 г.
в себе си, ще подейства за нас. Негова Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извършим в Неговото присъствие. Защото Сам Той ще говори чрез своя всесилен Дух Святий. Това чака — нашето обединение за Неговата слава. А Духът на истината ще Ви ръководи. Ако имате и някои други съобщения, пратете ми ги за знание, да видя що Ви е говорил вашият небесен водител27. Поздравете го от мене и му кажете, че аз се много радвам за неговото богоугодно дело. Аз му
благодар
я за назиданията и добрите поучения, които ви е дал. Кажете му, ако му е угодно, да ми проводи и той няколко думи от себе си чрез Вази. И аз ще го благословя в замяна за думите, които ще ми проводи. А сега Бог на мира да бъде с Вас. Поздрави брат Тодорова нарочно. Аз съм доволно занят с размишлевание върху работата Господня. Приготовлявам се за Нов подвиг, който ме вика, да изпълня волята на предвечния Бог, Господ на Силите. Имайте радост заедно. Аз съм ваш верен: П. К. Дънов Дерзайте, братя. Всичко е свършено вече. Няма ден, няма отлагание. Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети................. 26. Става дума за „Божието обещание", прието от П. Дънов на 13 февруари 1899 г., което той изпраща на П. Киров и Т. Стоименов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г. (У., №5, 18.11.1898 г.) 27. Вероятно става дума за Ферени - духът, който най-често „се е съобщавал" с П. Киров и Т. Стоименов (У., №5, 18.11.1898 г.)Източник:
към текста >>
10.
Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'
, 13.02.1899 г.
призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да
благодар
иш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да
благодар
иш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет,
към текста >>
11.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) (снимка на писмото)
, 24.02.1899 г.
призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да
благодар
иш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да
благодар
иш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет,
към текста >>
12.
Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'
, 24.02.1899 г.
призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да
благодар
иш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да
благодар
иш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет,
към текста >>
13.
Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'
, 28.02.1899 г.
призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да
благодар
иш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да
благодар
иш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет,
към текста >>
14.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 4.04.1899 г.
1899 г. Пр. Киров, Писмото Ви чрез г-н Д-ра приех73, и ви благодаря за братските чувства, които показвате. Аз се радвам за вашия успех в Господа и
благодар
я на Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави ухищрения на Дявола. Господ е вече възтържествувал. Главата на тая ст[а]ровременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19-и миналия [месец] аз видях нашия Господар. Ние двама смазахме главата на една голяма змия. Един от нашите големи врагове е премахнат. Вие имате поздрав от „Вожда"74. Той ми съобщи, че Ви е посещавал и укрепял в благодатта Господня. Той действа в името на Господа Исуса Христа за вази. Пишете на Х[а]раламби и го питайте коя е причината за неговото мълчание. Да се не двоуми. Аз му казвам това. Пишете му и му съобщете това, което Ви казвам. Нека да не изгуби най-добрия случай за своето бъ[де]ще. Сега е време. Двоумения, немарения не са благоугодни Томува, Който го зове. Нека да знае, че той скоро ще бъде посетен от своя Ангел хранител. Защото иде време, когато ние няма да се церемоним с адското зло, нито ще правим почит на греха. Кога ви пиша втори път, ще ви кажа нещо повече. Поздрави Тодора, нашия любезен приятел. Поздравяват Ви и всички други тук. П[осл.]* Тим. 2 гл. Ваш верен: П. К Дънов............... * Не е посочено точно посланието – І или ІІ. 73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до
към текста >>
15.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 29.04.1899 г.
наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля. Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние ще сме
благодар
ни за Милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа.Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпим във всичко не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията. Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Гореща любов.Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия. Моля се щото Бог да осуети всичките лукави замисли на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20).На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия
към текста >>
16.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 8.06.1899 г.
да се радваме, че Господ ни е призовал да сме свидетели на Неговата истина. Работете чрез Духа на молитвата. Пишете от моя страна на Х[а]раламби и го поздравете нарочно. Господ иска неговото сърце, тъй му кажете. Гола вяра не струва. Господ го призовава лично и той не трябва да се двоуми. Нека слуша гласа Му. Аз ще му пиша, само кога видя за благовременно да сторя това. Козлов ми писа и писмото ми се [х]аресва. Види се, той страда духовно, но [в]се таки трябва да се опита. Той ми
благодар
и за писмото, че [е] дошло навреме да го подкрепи. Той не ми съобща[ва] нищо относително неговото отиване в Америка. Господ вече има Своите избрани. И които чуят гласа Му, нека внимават. Ще бъдат научени, казва Той, всички от Него. И ще напише закона Си в сърцата им и даже глупавите няма да [се] заблуждават. Приемете моя искрен поздрав и двама[та]. Аз ви изпращам своите благословения от Господа. Мир вам. Работете с духа на молитвата за Неговата слава. Искайте и хлопайте и ще ви се даде. Ваш верен: П. К. Дънов Имате поздрав от бр. Тихчев от Русе. Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе................... 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът
към текста >>
17.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 12.07.1899 г.
12 юлий 1899 г. Щемпел от Варна 15.V11. 99 г., получено на 19.V11. 99 г. [бел. на П. К.] „А ний сме длъжни винаги да
благодар
им на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13) Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му
благодар
им в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему. Той ще промисли по своя си път. Аз имам вече благата
към текста >>
18.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 1.09.1899 г.
ден на ден се приближава. Господ вече действува и аз се радвам, че той води съдбините на този свет. Мога да Ви кажа, че благия наш Господ ме е ръководил със своята милост, той е укрепил духът ми със своята любов. Всяка сутрин ставам рано и отивам да посрещам слънцето кога изгрева и да гледам дали славата Господня се е явила на Небето. През тия дни Господ ми е показал много от своите добрини, много неща съм научил. Требва с търпение да понасяме всички мъчнотии. Моята радост е пълна. Аз съм
благодар
ен, че Господ ме люби и е мой приятел и мога да се надявам на Него в тоя свет. Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува. Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни душата с всяко задоволство. Дом Бащин е небето нам, наший път е към него. В домат на Отца нашего много жилища има. Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие. Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост. Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи. Аз имам много неща да Ви съобщя, но ще трябва да чакате докато Господ уреди всичко. Прочетете 10 гл. от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното. Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с
към текста >>
19.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 7.10.1899 г.
неизследими. Относително г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет, на които сърцата принадлежат другиму, а не на Христа. Нека не се безпокоим. Господ ще помисли за всичко и ще извърши своето дело по начин нему угоден. Божиите работи са неотложими. Господ ще намери своите си избраници и те ще го познаят. Моят съвет е да следвате пътя който Бог Ви е отворил и всичко ще се уреди. Работите Ви най-после ще земат един добър край, за който Ви винаги ще бъдете
благодар
ен за милостта която Господ е показал. Римляном глава 12. Особно внимание обърнете на стиховете I-2 и 3, а тъй също размислете и върху 7-8-9-10-11 и 12. Не бойте се Господ ще Ви води докрай. Най-после ний ще победим. Истината ще възтържествува, правдата ще се възцари. Добродетелтта ще процъвне. Аз се радвам за любовта на Вашите домашни. Господ да ги благослови и да им даде мир и радост. От нашия приятел Бояджиева нищо не съм чувал. Добре ли е, зле ли е, не зная. Г-н Икономов заедно с г-жа си се премести в Търново. Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време. Аз мисля да ида към Русе и да се видя лично с нашите там приятели. Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище. Аз му обещах да му дам моята лепта. Ще попитам и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5 лева всеки месец докато изкара зимата. Това което нему ще принесете Господ ще ви благослови. Пожелавам Ви мир и радост
към текста >>
20.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 4.11.1899 г.
ноември 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 ноем. 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 25 миналий заедно с книгата и колетът получих. Аз Ви
благодар
я сърдечно. Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: Онова което сърцето Ви желае да стори засега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание). Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър урок за себе си. Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.” От Козлова немам никакво известие наскоро, но мисля да му пиша с Божията воля. От Кирова днес приех едно писмо в което иска моето мнение и съвет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успеват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговоря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от Вази. Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бех във Варна не се срещнах, нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух. Нашата сестра
към текста >>
21.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 10.02.1900 г.
да не ви е мъчно и да се не отегчавате. Ако Господ ни събере в Неговото име, ний ще бъдем благословени. Аз се готвя и Господ ми каза, че Той ще бъде благ и милостив. Той ми изяви, че пътят скоро ще бъде отворен от Него. Ето, казва Господ: „Аз съм с вази, дерзайте". Времето, което ви определих, нека го употребим за Господа в молитва, да ни избави от всичките делатели на беззаконието, от всичките наши тайни и явни врагове. 3ащото Словото Божие казва: „Непрестанно се молете, за всичко
благодар
ете, защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса. Духа не угасяйте, пророчествата не имайте за нищожни. Всичко изпитвайте, доброто дръжте ". (I Сол. 5:17-21) И на друго място Господ казва чрез устата на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е волята Господня. Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си. Винаги благодарете за всичко [на] Бога и Отца в името на Господа нашего Исуса Христа". (Еф. 5:17, 19-20) Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл. от Йоана постоянно. А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов. Пак ви казвам, молете се усърдно за делото Божие. Една мисъл трябва да изпълня сърцето ни — прославлението на нашия Небесен Баща. Ваш верен бр.: П. К. Дънов С
към текста >>
22.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри. Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми!". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето". Той я взема,
благодар
и му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето. То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му
благодар
и. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 4.05.1900 г.
май 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 май 1900 Люб.[езний] д-р Миркович. Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел духом. Здравието е потребно за тялото и душата, а веселостта за духа и сърцето. Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе. Все така ний требва да сми
благодар
ни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда. Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.” Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни. Любовта за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо. Но Добър е Господ, който е вседостаточен да стори всичко за тези които го любят. По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение. Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението. За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем. Аз писах за книгата на William Stainton Moses но още не съм получил отговор. Мислите ли да идите до Варна тази година? Какво стана с Вашата пенсионна книга? Некой и други мисли имам в умът
към текста >>
24.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)
, 3.06.1900 г.
1900 г. Л. б. Киров, Надявам се да сте добре и да сте приели моето предишно писмо. При това да сте разбрали и Духа на съдържанието. Винаги буквата на едно нещо убива, а духът съживява. Условията, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии. Павел на едно място в 7 гл. се оплаква от тялото на плътта и кой ще го избави от нейните вериги. Но пак се провиква в 8 гл.,
благодар
ение Богу нашего чрез Господа Исуса Христа има избавление. Трябва още да помним, че не всички звани ще влезем в Царството Божие, но всички само избрани, които от самото начало Бог е избрал в своето вечно предначертание. И още друго, да ни не смущават тия думи на Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях. Понеже, ако Бог ни е избрал да наследим Неговото Царство, за това има добра и справедлива причина, която ще проумеем само тогава, когато стигнем съвършенството. Желая да зная вашето състояние. Пишете ми как се поминувате. Ние ще се разберем само тогава, когато идем в небето. Тук е цяла бъркотия на мъчения и мисли. Ваш верен П. К. ДъновИзточник: Писма до първите ученици
към текста >>
25.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 16.06.1900 г.
силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му;3) И най-после Господ на силите ще се яви да тури съд и правда.Ний живеем вече във вечността. Ако и да сме тука засега, но то е за кратко време. Не забравяйте да сеете доброто семе. Каквото има да стане, то ще стане. При това помнете, че Времената и Годините са в Божиите ръце. От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и
благодар
ения.Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом.Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път.Ваш верен: П. К ДъновС търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате. „Чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вярата. Защото в Христа Исуса нито обрезанието има сила, нито необрезанието, но вяра, която действа от любов. " (Гал. 5:5)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)...................124. Емаус е селище, за което в Библията се казва, че се намира на 60 стадии (11 км.) от Йерусалим. Клеопа и още един Христов ученик отиват натам, когато Исус им се явява. (У., № 39, 16.06.1900 г.)125. Вероятно Учителя П. Дънов има предвид периода след идните три полугодия, т.е. говори за края на 1901 г. (У., № 39, 16.06.1900
към текста >>
26.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
, 30.06.1900 г.
Ти знаеш много добре, че си мечтал много неща и не са се сбъднали; решавал си да сториш много работи и не си могъл да ги сториш. И защо? Ето това е то – защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на Живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли – ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Не, не,
благодар
и! Твоя живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря – твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при теб, че мога да ти говоря лице с лице. И защо знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божий. Аз съм гледал колко пъти дявола е посаждал някои плевели в животът ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с Духа си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, Той ги е благославял, Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за
към текста >>
27.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И при все това, гледам с учудване, че и това те не
благодар
и. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последният ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мен. И когато минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, теб непознат досега, и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш. Ако разбираш значението и духа на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога. И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш. И когато възприемеш, ще се ознамени денят на твоето раждане в Бога. И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия Живот, ще познаеш както си познат. 5 юли 1900 г. Седем разговора с Духа Господен - Разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на
към текста >>
28.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
, 8.07.1900 г.
И ето една главна причина за окъсняването на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а в същност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания – къде са отлетели сега, какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самаго тебе? Да, без всяко съмнение. Но бъди
благодар
ен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява Живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив – спечелил е. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше Живота си, а спечелеше богатството си? Никаква, това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?“ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертва богатството си за избава на Живота си. Защото Животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели Живота. В повестта на праведнаго Йова Господ дава един добър и чуден пример за теб. Разбери, прочее, съдържанието на тия думи и не бъди не
благодар
ен, но
благодар
ен.
към текста >>
29.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри. Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми!". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето". Той я взема,
благодар
и му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето. То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му
благодар
и. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на
към текста >>
30.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 12.11.1900 г.
вас и като се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безплодни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа. Така, както се въдворявате в Истината, ще ви се „даде вход във вечното Царство на Господа Нашего и Исуса Христа". Нека прочее да се стремим към пълнотата на съвършенството, гдето царува умът и Духът на Господа. Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието на Господните мисли: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля". Аз
благодар
я на Господа, Който ме подкрепя със Своя благ Дух. Нека се радваме от нине. Господ няма да ни остави никога. Моята душа се пълни с вечно
благодар
ение, мир и радост. Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща. Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и Ангели. Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли. Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Святия Си Дух. Нека бъдем чистосърдечни, за да приемаме Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава. Да се не колебаем, нито да се двоумим. „Той е вашата вяра, която побеждава
към текста >>
31.
Учителя дава 'Добрата молитва'
, 27.11.1900 г.
салон. По-голямата част от материялите за строеж (тухли, дръви, камани и др.) още от миналата година са приготвили; обаче необходими са и парични средства, пък с такива братството там май не разполага. Ето защо обръщаме се към вас, ръководителя на кръжока, и към вас, драги братя, с молба да разгласите настоящето между всички братя и наши съмишленици, та които от тях желаят, да се притекат с парична помощ на Мъглижкото братство. За направеното от вас братята от Мъглиж предварително
благодар
ят. Мъглижкото братство брои доста членове и постоянно нови, жадни за духовна храна, прииждат; а подходящо за целта помещение досега нямат. Нуждата най-после налага да има такова, а това ги принуди да се обърнат към всички братства в провинцията да поискат тяхната подкрепа и така да направят това благородно дело-общо дело. Всичко ще се адресира до брата: Черню Станчев в с. Мъглиж. З.III.1925 ГОД. Казанлък С братски поздрав: Н. П. Камбуров. 3) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1925 година Неделя, 23 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитва Добрата молитва. „Бог е Любов". Пътят на живота. „Духът Божий". „Благословен Господ Бог наш". Отче наш. Лозинка за през деня: „Бог е Любов. Бог е Живот. Бог е Светлина. Господи, дарувай ни Твоя Дух," Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном; 6 глава от Евангелието на Йоана; 5 глава от Евангелието на Матея и цялата 20 беседа: „Сега скръб ще имате". Ще се учите
към текста >>
32.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 7.02.1901 г.
учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има задгробен живот. Бог работи по различни начини. Къде края на миналата год[ина] една госпожа12 , доста образована, от гр. Търново, ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати. Обеща ми се да ми пише пак, но нямам още никакво известие от нея засега13 . Ако пише нещо важно, ще Ви съобщя. Нека да дойде Царството Божие и Неговата Правда. Ний сме добре засега и
благодар
им на Бога за Неговата благост и милост. Поздрав на всички ви. Ваш верен: П. К. Дънов [Съобщения] 14 Вест I15 гр. Нови пазар, 11 декемврий 1900 г. Афаил16 Аз ида да ви кажа да имате вяра в Бога, Живота ви Нему принадлежи, Любовта Му ви е изкупила. Не се съмнявайте в Господа Исуса. Неверието е главна спънка в живота ви. Много мъчнотии има да прекарате. Господ ще ви помогне. Аз съм велик. Господ ме проводи да ви кажа да укрепне вашата вяра. В това място вие сте избрани да Му служите, помнете това добре, защото Бог ще ви благослови. Трябва да се молите, защото краят е близо. Знае вашето желание - че в тая страна има да станат велики неща. Това вие сами ще видите - колко е малка вярата ви. Мир вам, Аз си отивам.Вест II17 гр. Нови пазар, 24 декемврий 1900 г. Афаил Четете Йоан, 1 глава. Мир ви нося от горе. Господ иска с постоянство във вярата да ходите във Неговия Дух. Ето аз днес съм пратен да ви съобщя, че неговата милост е голяма. Дерзайте! Дали вярата ни в Бога е твърда? - Господ ви
към текста >>
33.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 2.05.1901 г.
бъде тъй отзивчива на всички високи и свети подбуждения, трябва да престанат всичките подозрения, всички егоистически чувства и ний, както Господа, да обхванем в обятията си всичко и да сме наследници на всичко. Да знаем, че всичко е за нас и ний - за всичко. Вън [от] ония мрачни минути животът е благословение, той е Божествено дихание. Духът, благият Дух, Духът на вечния живот, е с нас и в нас. Господ ни оживотворява всякой час със Своето дихание и ний имаме всички причини да сме Му
благодар
ни. Той е постоянно с нас и около нас. Той ни говори, Той ни учи, но различаваме ли Неговия глас? Това е то - все и во все. Поздрави брат Тодор и всички. Ваш верен: П. К. ДъновИзточник: Писма до първите ученици
към текста >>
34.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
– 12.08.1901 г. А от писмо до Пеню Киров - 15 август, се вижда, че на тази дата, Учителя заедно с Тодор Бъчваров вече са в Сливен. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 25 юли 1901 г. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 15 август 1901 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен [отворена карта] Сливен, 15 авг[уст] 1901 г. Л. Б. Киров, Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри. Ний42 пристигнахме в Ямбол благополучно и всичко се устрои добре. Благодарни сме за благата ръка, която ни ръководи и устройва всичко за добро. На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден. Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък. Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43. Ваш верен: П. К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------- 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после
към текста >>
35.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен
, 15.08.1901 г.
до Пеню Киров [отворена карта] [отворена карта] Сливен, 15 авг[уст] 1901 г. Л. Б. Киров, Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри. Ний42 пристигнахме в Ямбол благополучно и всичко се устрои добре. Благодарни сме за благата ръка, която ни ръководи и устройва всичко за добро. На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден. Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък. Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43. Ваш верен: П. К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------- 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски
към текста >>
36.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), [София, ? декемврий 1901 г.]
, 32.12.1901 г.
1901 г.] (неизвестна дата, предполага се, че е в краят на декември 1901 г.) Люб. бр. Киров,Писмото Ви от 9 декемврий приех. За всичко, което ми пишете,
благодар
я Ви. Има много неприятности в живота, но трябва да се понесат с дух на търпение и благост. Това е правилото на всеобщата любов. Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им. Бог се от зло не изкушава. Няма нищо. Господ да ги вразуми, според както вижда за добре. А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас. Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама. Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи. Ние не сме призвани да се спорим за празни работи. Вършете Господнята Воля, според както ви е открита, и не бойте се. Ний не служим на человеци, но на Този, Който ни е призвал в живот и виделина. Ний ще Му служим според както ни учи сега. Ний сме чули Неговия глас, Той ни е говорил вече много пъти и е присъствувал с нас. Вий знаете, че приехте благодат и милост от Неговата ръка. Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута. Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа отгоре все, що се върши. Имайте радост. Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на Лукавия да ухищрява. Вий знаете колко спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака. Но Онзи, Който е с мене, е по-силен. Господ е победител, Той е
към текста >>
37.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София
, 2.02.1902 г.
1902 г.61 [отворена карта] Л. б. Киров, Получих последното Ваше отворено писмо. Надявам се да сте по-добре засега. "Просете - казва Господ - и ще ви се даде, търсете и ще намерите." [Мат. 7:7] Всичко съдейства за наше добро. Ще ви се окаже помощ. Не се смущавайте духом. Има неща по-добри, които се готвят за нашия духовен живот. Всичко е приготвено и ние трябва ден след ден да приемаме това, което нашият Небесен Баща благоволява да ни дава. Пазете вътрешното спокойствие на духа си. Благодарете за всичко. Уповайте твърдо, вярвайте непоколебимо, любете постоянно, дръжте се с крепка ръка и готови бъдете за всичко. Така казва носителят на Божиите благости. Ще ви даде помощ и подкрепа. П. К. Д. Поздрави бр. Тод[ор], Мелкон, Никол[ай]. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -----------------------61 Това писмо се публикува за първи
към текста >>
38.
Учителя държи сказка в Шумен
, 20.04.1902 г.
София излязох преди Великден70 . Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в Духа на Истината. Растете в знание и Мъдрост, благодат и търпение. Вашите приятели се увеличават. „Благодарете." Поздр. брат Тодор и Мелкон. Пишете ми как сте. Срещнах г-н Обрешков. Поздрави и Доктора.За други неща после ще Ви съобщя. Да чуя как се [по]минавате. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Шумен Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 13 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои. Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас. Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи. Бъдете радостни и търпеливи. Господ урежда добре своите работи. Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го
към текста >>
39.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Шумен
, 22.04.1902 г.
София излязох преди Великден70 . Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в Духа на Истината. Растете в знание и Мъдрост, благодат и търпение. Вашите приятели се увеличават. „Благодарете." Поздр. брат Тодор и Мелкон. Пишете ми как сте. Срещнах г-н Обрешков. Поздрави и Доктора.За други неща после ще Ви съобщя. Да чуя как се [по]минавате. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22
към текста >>
40.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 15.06.1902 г.
[с]низходителни. Ний сме призвани да воюваме, и то благородно. Аз познавам къде е болното място, но тази е добрата Воля на нашия благ Господ и благ Небесен Баща - да ни укрепи и уякчи духом в сила и мощ. Знанието Господне е приятно. Не само вие, аз съм срещал хиляди мъчнотии и препятствия отвсякъде. Зная източника на злото, но Господ ще се възцари най-после. Този път, по който вървите сега, е Божият път, радвайте се, че Великият Му свят Дух ви ръководи и утешава. Бъдете весели,
благодар
ни от всичко. Съобщавайте постоянно нуждите си Нему. Просете все, що ви е потребно, не се колебайте. Търсете, хлопайте - ще ви се даде. Зная коя е вашата нужда и съм представил всичко Нему, да ви се даде помощ и сила на всяко време. А преди всичко аз бдя за вашия живот, старая се да ви укрепявам във всяко време. Мен ми се съобща[ва] винаги за вашия вървеж. Аз бих желал да ви пиша винаги, но имам известни съображения. Духът е бодър, плътта е немощна, казва Господ. Всичко трябва да стане тъй, както е отредено, и това е, което аз съблюдавам, то е Волята на Бога, Който е Всемъдър, Всесилен, Всеблаг, и Господ да помага всякога. Поздравете бр. Тодор, Мелкон, Николай и други. Мисля, че къде края на юлий ще може да се видим. Дотогава Господ ще приготви пътя ни. Укрепявайте Д-ра и му казвайте да стои и да се не двоуми. Господ, Който знае помислите на всички, да ви даде все, що е Нему угодно, но ви[е] просете. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>
41.
Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда”
, 21.04.1903 г.
За съжаление тези карти са изгубени с изключение на две - на семейство Иларионови. При това гостуване на Учителя в Търново, Елена Иларионова все още не се запознава с него лично. Споменът й е от 1903 г., според книгата: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 1. Писмо до Пеню Киров, 22 април 1903 г., Търново 2. Спомени на Елена Иларионова Писмо на Учителя до Пеню Киров Търново, 22 април 1903 г. Люб. бр. Киров, Отворената Ви карта, както и картите115, получих. Благодаря Ви. [Имам и] Вашето писмо от 27 [януарий]. От Вас получих, ако се не лъжа, само едно писмо, и то когато бях в Кюстендил116. Друго писмо след това, освен последното ти, не съм получавал. В това писмо бяхте писали нещо за поданството в отношение на военната служба. Няма нужда да струваме това. Ако е волята на Господа, Той ще ни пази от всяко зло. В това не се колебай. Това е Волята Господня за нас, които сме граждани на Царството Божие. Повече от това е от Лукаваго. Господ ни казва винаги да възлагаме надеждата си Нему. Плът и кръв не трябва да бъдат нашата опора. Запитвах Господа, Духът Му казва, че всяко най-малко отклонение от Бога води лоши последстви[я]. По-добре с Него, та нека да имаме помощта Отгоре на всички наши братя. Пазете се да ви не изкуси в нещо Лукавият. С днешната си поща Ви изпращам осем лева, да ги турите в принадлежащото място за месец март117. Къде ще се съберем, не мога да Ви кажа засега. Оставям Господ да уреди всичко. Той ще ни покаже, кога му дойде времето. Поздрави
към текста >>
42.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 22.04.1903 г.
до Пеню Киров Търново, 22 април 1903 г. Люб. бр. Киров,Отворената Ви карта, както и картите115, получих. Благодаря Ви. [Имам и] Вашето писмо от 27 [януарий]. От Вас получих, ако се не лъжа, само едно писмо, и то когато бях в Кюстендил116. Друго писмо след това, освен последното ти, не съм получавал. В това писмо бяхте писали нещо за поданството в отношение на военната служба. Няма нужда да струваме това. Ако е волята на Господа, Той ще ни пази от всяко зло. В това не се колебай. Това е Волята Господня за нас, които сме граждани на Царството Божие. Повече от това е от Лукаваго. Господ ни казва винаги да възлагаме надеждата си Нему. Плът и кръв не трябва да бъдат нашата опора. Запитвах Господа, Духът Му казва, че всяко най-малко отклонение от Бога води лоши последстви[я]. По-добре с Него, та нека да имаме помощта Отгоре на всички наши братя. Пазете се да ви не изкуси в нещо Лукавият. С днешната си поща Ви изпращам осем лева, да ги турите в принадлежащото място за месец март117. Къде ще се съберем, не мога да Ви кажа засега. Оставям Господ да уреди всичко. Той ще ни покаже, кога му дойде времето. Поздрави всички приятели: Тодора, Мелкона, Арнаудова и др. Как е Мелкон и Тодор. С братски поздрав: П. К. Дънов Ако не Ви донесат чека [от 8 лв.], идете да го потърсите. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ------------------------------------------115 Поръчаните френологически карти.116 От писмата на П. Дънов от 1903 г. се разбира, че е бил в Кюстендил за няколко
към текста >>
43.
Молитва, дадена от Учителя в гр. Варна - 1903 г.
, 19.08.1903 г.
Учителя в гр. Варна - 1903 г. За тази молитва пише Боян Боев в писмата си: Писма на Боян Боев -Том 2: Молитва, дадена от Учителя на първата вечеря в гр. Варна - 1903 г. Писма на Боян Боев МОЛИТВА, ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА ПЪРВАТА ВЕЧЕРЯ В ГР. ВАРНА - 1903 г. 19 август 1903 г. Благодарим Ти, Баща наш, за великата Любов, с която си ни възлюбил. Благодарим Ти за живота, който Си ни дал. Благодарим Ти за ума, който Си вложил в нас. Благодарим Ти за добродетелта, която Си турил като основа на нашия живот,
благодар
им Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил,
благодар
им Ти за Любовта, с която Си ни изпълнил. Благодарим Ти за великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си ни озарил. Ще се радваме на живота, който Си ни дал, и изпълняваме Твоята воля. Сега заради Духа, който си ни дал да ни ръководи, бъди благословен от всинца ни сега и всякога - Амин. * Учителя се бърна към първите трима ученици и каза:„Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди.“ Писма на Боян Боев -Том 2 Глава: Молитва, дадена от Учителя на първата вечеря в гр. Варна - 1903
към текста >>
44.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна, 21.VII.1904 г.
, 21.07.1904 г.
Господа. Ваш верен: П. К. Дънов Писал съм днеска на г-жа Казакова и Бъчваров и чакам отговор.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------174 В дневника на П. Киров пише: „Съборът ни тази година стана в Бургас, в дома на Н. Александрова. Събрани бяха: Д-рът, Дънов, аз, Т. Стоянов; 8.08.1904 г. – неделя. Часовете, през които ще се молим през 1904 год. вс. ден: преди обяд – 7-и и 9-и часове от мес. август до мес. август [1905], ще имаме само
благодар
ителна молитва. При лекуване пак тези часове ще се приемат. Само че за нервните – 9-я час, а за физическите – 7-я час. Дадено чрез П. К. Дънов“.175 Йона (евр. гълъб) – еврейски пророк, живял през VІІІ в. пр.Хр. Вероятната аналогия, произтичаща от книгата на пророк Йона, е наблягането върху вселенската Божия мощ и
към текста >>
45.
Учителя присъства на събор, 1904 г. Бургас, (Годишна среща на Веригата)
, 8.08.1904 г.
събор, 1904 г. Бургас (Варна ?), (Годишна среща на Веригата) Според протоколчика на този събор, Пеню Киров, той се провежда в Бургас. В дневника си П. Киров пише: „Съборът ни тази година стана в Бургас, в дома на Н. Александрова. Събрани бяха: Д-рът, Дънов, аз, Т. Стоянов; 8.08.1904 г. – неделя. Часовете, през които ще се молим през 1904 год. вс. ден: преди обяд – 7-и и 9-и часове от мес. август до мес. август [1905], ще имаме само
благодар
ителна молитва. При лекуване пак тези часове ще се приемат. Само че за нервните – 9-я час, а за физическите – 7-я час. Дадено чрез П. К. Дънов“. (от коментар към писмото на Учителя до П.Киров). Информация за този събор може да се намери в: Писмо на Учителя до П.Киров (Варна, 21 юли 1904 г.), в което се съобщава за провеждането на събора, но мястото и датата не са уточнени. "Епистоларни диалози, II част".
към текста >>
46.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.
, 22.08.1904 г.
нищо лишени, ще имате всички мои благословения. Вие дължите вашия живот на небето, което ви е сторило безброй добрини. Ако аз не бях вашият закрилник, знаете ли колко злини биха ви сполетели? Но сега много от тях са отстранени. Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и родителите, помежду братя, сестри и приятели, Той е вашият Небесен Отец. И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и не
благодар
ност, ще изгубите и това, което имате. Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпити. И ако имате пълна вяра и упование към мене, всичко ще се уреди за ваше добро. Сега, укрепете се във вярата и постоянно не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата, заради лъжата не отхвърляйте истината. Ако сами сте лъгали, не мислете, че и аз ще ви излъжа. В един миг вие сте готови пред една слугиня да се отречете от мене. Като старите фарисеи вие сте готови да извикате в душата си: "На Мойсея ние знаем, че Бог е говорил, а на този не знаем." Вие вярвате, че съм говорил на другите, а че на вас съм говорил, това не го вярвате. На другите вярвате, а на мене не вярвате. Ето коя е причината, дето сте изгубили вашия мир, ето причината на скърбите ви. Когато говорих, вие не внимавахте, когато ви съветвах, вие не слушахте и когато ви заповядвах, вие не изпълнявахте. Ако вие оставяте да израснат трънките наоколо ви и да ви заглушат, кой е крив за това? Ако
към текста >>
47.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 19.09.1904 г.
Божие минава през Голгота. По него са минали всички пророци, всички избраници и сам Господ, Който сега е близо до теб. Помни, Той не мяза на синовете человечески. Той не е от онези, Който забравя и престава да люби. Помни, Господ приготовлява в твоята душа и твоя дух. В небето се радват за теб и желаят ти да се крепиш и да се ободряваш духом. Ти имаш още много работа да вършиш на земята. Помни, ти имаш един незаменим приятел, който споделя напълно твоята участ, но ти трябва да
благодар
иш на Небесния Баща. Неговите пътища са благи и пълни с милост. Колко добри неща Той приготовлява за тебе, само да знаехте, само да можехте да на[д]зърнете в бъдещето. Не мислете, че вашите страдания ви унижават. Но е потребно по-дълбоко да познавате своята природа. Що казва Господ? „Аз дойдох да имат живот и да го имат изобилно". [Йоан. 10:10] Близо при Него. Рече ми: „Тези, облечените в белите дрехи, те кои са и откъде са дошли?". [Откр. 7:13] И рече ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си". [Откр. 7:14] Дерзай. Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по- тежки. Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с всяко търпение и послушание. В тази чаша стои спасението на хиляди други, които чакат. Отвори широко душата си за Господа и дай място да вечеря с теб183 . Животът носи много блага след себе си. В този свят ти си пратен на лозето. Ти си насаден на лозата. И Господ иска ти да принасяш плод. Не е в количеството, но в качеството. Аз зная,
към текста >>
48.
Писмо на Учителя до Петко Гумнеров
, 25.10.1904 г.
четение. Започни с първата буква и върви напред, другите букви постепенно ще се слагат в слогове, слоговете в думи, думите в дела и тъй напред.Не се безпокой. Това, което сега вършиш, върши го добре. Верният в малкото ще бъде верен и в многото. Бог иска да имате добри сърца. Знаеш ли какво нещо е добро сърце? Доброто сърце, това е най-голямото богатство.Този, който има добро сърце ще бъде винаги весел и задоволен от живота,който му е даден. Най-голямото зло на света е неговата не
благодар
ност. Вий трябва да бъдете
благодар
ни от всичко. Всеки в тоя свят трябва да бъде
благодар
ен. И може ли Бог да живее между - помежду человеци не
благодар
ни? Не. Господ не обича празните занимания. Знаеш ли кои са празни занимания?Това са непостижимите желания. Те са тия желания, които развалят здравето на душата. Чети 27 Гл. Притчи 7-8 ст. Да те осветля. Чети от Матея 19,10-12.Петрово послание първо 4.3-4. Ходи прочие верен на Господа и на себе си,верен и на своето призвание. Това не е изобличение, това е мое упътване. Не.Аз не дойдох да ви изобличавам, но да ви наставя на пътя Господен.Аз съм ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ.(Свещеният подпис) 25.Х. 1904 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 9
към текста >>
49.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 20.11.1904 г.
1904 г. Любез. сестро М. Казакова, Вашето писмо от 9 т. получих. Благодаря ви за обстоятелственото описание. Спасението на българския народ стои в неговото духовно събуждане. Вий желаете да ви пиша за някои неща, които стават тук. Това ще извърши за мен Бъчваров. Той ще мине през Търново в сегашната своя обиколка, която ще започне през идущата седмица. Той носи всичко, което е дадено, и ще ви разправи надълго и широко. Дотогава ще имате търпение. Той мина през особен изпит и това му се даде за добро. Тук приятелите са добре. Работата постепенно расте. Миналата неделя посетих сказката на Ников. Той е добър момък. Преди няколко време ми писа Стойчев. Съобщи ми, че сте му писали. Той добре се ръководи. С г-н Георгиев и Голов начесто се срещаме. Те ви поздравляват. Д-р Маноилов е заминал от София по една малка разходка в странство. Вий ме запитвахте за някои неща от интимен характер. Това постепенно ще ви стане ясно. Учениците Христови три години живяха със своя учител и едва след неговата смърт и възкресение можаха да разберат Неговата мисия и след слизането на Светия Дух Господен да им се отворят очите. Моето желание е вие да укрепвате духом, да почнете да гледате с духовните си очи, тогава много неща ще ви станат ясни, които с человечески език не могат да се предадат, понеже те духовно се разбират. Мен ме радва вашето повдигане. Да познавате Бога, извора на живота, това е върховната цел на живота. И знаете, той ви е говорил по разни начини. Той е във вас и вън от вас,
към текста >>
50.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 16.12.1904 г.
1904 г. Любезни г-н и г-жа К Е. И. Надявам се Моето писмо ще ви намери бодри и весели духом. Веселостта и бодрият дух са потребни в живота. Небесният наш Баща винаги желае всички негови деца да бъдат весели и
благодар
ни Всичко работи за добро. Само вяра и търпение. Този, Който ви обича, промишлява всичко. Под Неговата закрила вие ще бъдете в безопасност. Аз ви пращам Моя искрен поздрав, пращам ви тъй също и това, за което ви говорих. Спазвайте го, ще Ми е много приятно да чуя пак от вази. Времето е прекрасно. Видите, и то иде на помощ. И то желае да принесе своя дар. Видите, и то ви обича и ви се радва. Да, всичко се радва и Небето от горе и то е засмяно. Листа с молитвите ще спазвате само за вази. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
51.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 29.12.1904 г.
е път на повдигание и трябва да мине по всичките негови стъпала. Това е неизбежно. Мен ме радва това, че Вий прониквате по-дълбоко в живота. Бъдете радостен и весел, това е потребно за бодрия дух. Любовта изисква тия неща. Животът е ясен и отчетлив. Каквото Провидението е отредило, каквото Бог иска, това е и най-доброто. А ний трябва да бъдем пример във всичко. Да оставим миналото, нека служи за пример на бъдещето. Съвършенството не се постига без погрешки и усилия. Да бъдем
благодар
ни, че Бог е велик, благ, милостив и благоутробен. Той е [с]низходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път. Вий знаете това. Вий сте опитали Негова Промисъл. Работите със сила не стават. Бъдещето носи по-добри неща. Да бъдем в постоянно сношение с Небето, да имаме Неговата помощ и подкрепа, това е достатъчно. Сега аз ще Ви помоля да сторите следующето. Имаме един наш познат, който страда от нервно разстройство. Употребете формулата на 9-ия час, четири пъти на 2-ия, третия и четвъртия и петия, а освен това, ако Вий обичате, доброволно употребете и седмия, но това последно ще зависи от разположението на вашия дух. Името му е Костадин187 . Моля, от ваша страна, задължете Тодора да стори същото, но само да вземе останалите ваши [часове]. Седмия час през същите дни. Поздрав на всички. Поздравлява Ви г-н Голов и г-н Бъчваров. Г-н Голов ме е питал няколко пъти защо Киров не ми напише няколко редове. Той се подвизава засега според силите си. Оставам ваш верен: П. К. Дънов Адресът
към текста >>
52.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Да се върнат назад е невъзможно, преминали вече опасни пътища. Учителя му казал: „Не се обезсърчавай. Сега ще ни пратят един човек с кола, който ще ни преведе през реката.” И действително, след 10 минути забелязали, че отдалеч иде някой с кола, впрегната със здрави едри волове, по посока към тях. Спрял насреща им. Запитали го може ли да се мине през тази река. „Може — им отговорил той. Тука има брод и аз ще ви преведа.” Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия бряг. Благодарили му. Дали му нещичко и си продължили пътя. Стигнали село Звънци. Там се срещнали с местния учител, който правел разкопки и открил баня с лековита минерална вода, съществувала още от римско време. Завел ги да видят банята и неговите разкопки. Учителя предложил да се окъпят и влезли само двамата в банята. Костадин заплескал, зацапал из водата и се почувствал тъй добре, като че ли всичкия товар снел от себе си и го оставил там. Завърнали се през други, не тъй опасни пътища. Всичко тъй им се нареждало, като че ли някой вървял пред тях да чисти пътя им. Стигнали до Цариброд доста изморени. Нямало никакви превозни средства, освен една каруца, впрегната със сляп кон. Учителя предложил да си дойдат с нея до вкъщи. Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел на офицерите доста забележки. Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го придумал, та седнали и
към текста >>
53.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Да се върнат назад е невъзможно, преминали вече опасни пътища. Учителя му казал: „Не се обезсърчавай. Сега ще ни пратят един човек с кола, който ще ни преведе през реката.” И действително, след 10 минути забелязали, че отдалеч иде някой с кола, впрегната със здрави едри волове, по посока към тях. Спрял насреща им. Запитали го може ли да се мине през тази река. „Може — им отговорил той. Тука има брод и аз ще ви преведа.” Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия бряг. Благодарили му. Дали му нещичко и си продължили пътя. Стигнали село Звънци. Там се срещнали с местния учител, който правел разкопки и открил баня с лековита минерална вода, съществувала още от римско време. Завел ги да видят банята и неговите разкопки. Учителя предложил да се окъпят и влезли само двамата в банята. Костадин заплескал, зацапал из водата и се почувствал тъй добре, като че ли всичкия товар снел от себе си и го оставил там. Завърнали се през други, не тъй опасни пътища. Всичко тъй им се нареждало, като че ли някой вървял пред тях да чисти пътя им. Стигнали до Цариброд доста изморени. Нямало никакви превозни средства, освен една каруца, впрегната със сляп кон. Учителя предложил да си дойдат с нея до вкъщи. Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел на офицерите доста забележки. Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го придумал, та седнали и
към текста >>
54.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 11.02.1905 г.
Има горчиви изпити в тоя свят, които носят скърби и страдания, но това е участта на всички добри хора. Земният живот е училище и всякой урок в него трябва да се разбере и схване добре. Духовното повдигане нагоре изисква усилие. Да се достигне до съвършения живот, да се добие гражданство в Небето не е тъй лесна работа, тъй както мислят. Земята ще се уреди един ден тъй, както е Небето, и това е великата задача на рабите Божии. И като сте призвани да участвувате в тая велика работа,
благодар
ете на Господа за благите Му преднамерения. Онзи, Който ръководи съдбините на всички человеци, Който промишлява за полската трева, за небесните птици, е Великият Баща, Който се грижи и за вас. Той знае вашите болки. Слушайте Негова глас. Вслушвайте се по-дълбоко в себе си, там ще намерите Негова образ. Само Неговата Любов е в сила да ви отвори душевните очи, да видите, схванете и разберете вечния живот, да влезете в пряко съобщение с Невидимия мир и тогава ще сте в състояние да виждате, слушате и се радвате на това, което Бог е приготвил отдавна за всички, които Го обичат от всичката си душа. Зная, има много спънки помежду ви. Но тях вие доброволно трябва да отмахнете. Небето е място на правота, безпристрастие и доброта. Там е велик този, който обича повече и служи повече на другите и който е готов на всички жертви. Вяра ви трябва, вяра жива и непоколебима, тогава ще бъдете в сила да прощавате на всички. Труден е Божият път. Да любиш враговете си - това не е человеческо - това е Божествено.
към текста >>
55.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 18.06.1905 г.
България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби,
благодар
ете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На Кръстникова много добре сте отговорили. Като всякой дух трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най-добрия начин Зная, че много днешни медиуми не са се научили да различават езика на Небето Трябва да се изпитват духовете откъде идват и какво говорят Небето вижда нещата много по-отдалече, отколкото мислят някои Няма нужда да пишете на вестник „Мир" Не му е времето Що казва пророкът, разумните ще разберат На света трябва остен и той иде. Поздравете всички. Поздравете г-жа Недялкова и й кажете да не оскудява вярата й. Според вярата й ще бъде. Ще посетя Търново, когато дойде времето. За другите работи, кога се уредят, ще ви съобщя. Имате поздрав от всички ваши приятели. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
56.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 21.03.1906 г.
в Съединените щати, гдето условията са по-добри, гдето може да влезе в някое училище, след време да следва и да изучи някое занятие. Виждам, тя й е много жалко за неговите страдания, но от тях може да излезе велико добро за неговото своенравно сърце. Малкото зло се предпочита пред голямото. Ако тя да можеше да вижда ясно Божиите съдби и благи намерения, не би падала в маловерие. По-малко любов ли има Вечният Баща? Благият наш небесен Баща е велик и непостижим във всичко. Всички бъдете
благодар
ни на това, което Той отрежда. Животът не е само тука. Тук е начало, там е завършването. Да бихте знали, да бихте винаги изпълнявали волята на Този благ Отец, колко щастливи щяхте да бъдете, каква неизказана радост щяхте да изпитвате, какъв мир щяхте да притежавате! Целият свят за вас щеше да бъде една велика мелодия. Тогава щяхте да забравите дреболиите на тоя живот, грижите, тревогите, които постоянно ви спъват. Тогава не щяхте да забранявате на децата да идват при техния Учител. Може ли милостивото око на благия Баща да гледа към вас другояче? Станете достойни за тая любов. В любовта е изпълнението на закона, в нея е вечният живот. Който люби, Бог пребъдва в Неговата душа. Трябваше отдавна да се научите езика на Небето. Мир ви оставям, моя мир ви давам. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
57.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 31.03.1906 г.
ще се смели храната му в стомаха. Това не е негова работа. Человек не трябва да притуря погрешка върху погрешка. Когато дойде определеното време, всичко става. Ползувайте се от благоприятното време. Размишлявайте за смисъла на живота. Щастие на земята няма засега, щастието е в душата. Когато тя е огрята от Божествената топлина, ней й е приятно, тъй както и на цветето е приятно, когато го грее Слънцето. Знайте, че все между хора ще живеете. Хората един от друг малко различават. Бъдете
благодар
ни на Бога за всичко, което ви праща. Неволята е у самия человек. Нравствените дългове, душевните недъзи, придобити от непослушание, са които правят духа слаб и разбит. Желая да прекарате светлите празници щастливо и весело. Ват П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
58.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 11.04.1906 г.
1906 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Мен е известно Вашето положение. Трябва Ви смелост и решителност, и при това непоколебима вяра. Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите на живота да понася всичко с радост и
благодар
ение в душата си. Колкото Любовта и самоотричанието са по-големи, толкова и духът е по-силен. Трябва да се богатее, трябва да се събират съкровища. Всякой талант трябва да се обработва, за да може слугата да влезе в радостта на Господаря си. [Мат. 25:14-30] Ти не трябва да се раздвояваш душевно. Изкушeнията, съблазните ще дойдат, но те нямат нищо общо с нас. Обещанията дадени са верни. Чрез живота ще се опитат великите пътища Божии. Чрез него ще се вкусят сладките плодове на вечността. Аз желая ти да бъдеш младенец по сърце и възмъжал по ум. Да се не плaшиш от нищо. Всякога във време на нужда ти ще имаш моята помощ и съдействие. Пътят ти е отворен. Излез с книги, ще имаш ръководство. Предай моя поздрав на Тодора. Кога се срещнем, ще говорим за другите работи. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>
59.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 15.02.1907 г.
Има кой да оправя. Не съдете, да не бъдете съдени. Когато двама хора се карат помежду си, вижте напред каква е причината. Не искам вий да ставате жертва на дяволски интриги. И който от вас не иска да разбере тая истина, ще му се проговори с друг език, на който думите ще разберете... Вас ви е заблудил онзи, който всички заблуждава, че сте изгубили своята енергия и своите чувства. Ето една лъжа. Человек и ще работи, и ще си почива. Ако ме слушате, всичко ще се възвърне. Сега
благодар
ете на Бога за всичките добрини, които ви е дал, защото от Него всичко, което иде, е добро. Любовта прави жертви и не търси своето, радва се на всичко. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
60.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
тази биография е предадена тук. Молитвеният дом се откри след неговото внезапно заминаване, което бе на 10.12.1954 г., петък, сутринта. Крали Кралев "Приятели на дъгата" 147. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 27 юли / 9 август 1927 г., Бургас Н. Л. К. Б. Л. Учителю, Преди 20 години на днешния ден - 27 юлий 1907 г. В М Ч Пантелеймон в гр. Бургас е основан от бр. Пеню Киров духовния кръжок, който без прекъсвание е продължавал своя живот. Днес - тая вечер събрание на
благодар
ствена молба по случай 20 годишнината от основаванието на кръжока ни, поднасяме нашите ученически поздрави на вярност и преданост в делото за Славата Божия. Молиме Ви благословете и ръководете ни наставнически, за да принесеме преизобилен плод на Божествената нива за въдворявание Царството Божие на Земята. Целуваме Десницата Ви. За учениците Ви. Ваш предан, верен, послушен ученик Минчо Сотиров Бургас 9 август 1927 г. / 27 юлий стар стил 147. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 27 юли / 9 август 1927 г., Бургас Изгревът - Том
към текста >>
61.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 15 август - четвъртък. Господн...
, 15.08.1907 г.
г. 15 август, четвъртък В 7,30 ч. вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг. 1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо,
благодар
ихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество.Първо, Отец –
благодар
ност Богу Отцу. Второ, молитва към Господа Исуса Христа – Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество. Трето, молихме се на Светия Дух – Адонай да даде просвета и изпълни с всяка Мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказвахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта; който е избрал Мъдростта, ще каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта – Добродетелта. Четвърто, правихме по три поклона и най-после, пето, прочитахме лентата в Библията, поставена на масата. Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме.Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки
към текста >>
62.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.
, 16.08.1907 г.
пъти и как да сложи чука си.У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях.Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте
благодар
ни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията. Но казано е: „Няма който да е оставил баща или майка, да му се не даде стократно.“Бог да ви даде богатството, щото да се радвате в делата си и в работата си. На всякой един от вас ще се даде онова, от което има нужда – само дръжте чисти желанията си. Дръжте стока първокачествена и плащайте добре на слугите си. И всичко така като струвате, ще се подобри лицето и душата ви, и ще станете по-красиви и вътрешно, и външно. Човек може да бъде красив само когато Господ е в него, защото Красотата е Божествен атрибут.Тия от Веригата, които са по-слаби, ще имаме още едно събрание, за да се помолим за тях, та да се подобри положението им. И аз ще ви кажа какви работи не сте довършили, та да ги свършите.Вие трябва да пазите да не се сближавате много един до друг. Защото вземете например две дървета: щом много се сближат, изсъхват; когато, за да виреят, трябва да съществува известна дистанция
към текста >>
63.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник
, 19.08.1907 г.
Името Си и виждаме Твоята Правда, научил Си ни на всяка Мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела, обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде, просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри, опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и благости, които Си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна Пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти
благодар
им за Твоята милост и грижливост, с която Си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, Великий Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти Си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш вовеки, за да Те славим.Господи, Ти, който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Теб и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред човеците. Благий Боже, който Си ни дал Живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява
към текста >>
64.
Учителя дава молитвата 'Хвала' на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата)
, 19.08.1907 г.
Името Си и виждаме Твоята Правда, научил Си ни на всяка Мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела, обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде, просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри, опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и благости, които Си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна Пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти
благодар
им за Твоята милост и грижливост, с която Си ни заобиколил. 19 август, понеделник Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г. от книгата "Годишни срещи на Веригата
към текста >>
65.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, Търново
, 25.01.1908 г.
За да се развие и самовъзпитава някой, трябва да се ръководи от Духа на живота. Има много несгоди в земния живот, но тия несгоди ги имат почти всички. Прилагайте своята опитност. В нищо не бързайте. Работете постоянно над себе си. Влизайте и в положението на другите. Напуснете недоволството. Ползвайте се от това, което всеки ден ви се дава от горе. Вярвайте твърдо и непоколебимо във Вечния Промисъл. Вършете Волята на Господа. Не се обезсърчавайте. Всичко, което ви се случи,
благодар
ете на Бога. В това се изпитва вашия живот. Трудностите трябва да се преодоляват с вяра и непоколебимо упование. Злото, което постига някого в тоя свят е нещо временно. Човек не трябва да се плаши от своята сянка. Бъдете смели и решителни и лукавия ще побегне. На лошите внушения ухо не давайте. Знайте, че който върши волята на своя Господар ще се благослови. Изхвърлете навън всичката ваша дряхлост. Великите Божии планове ще се завършат, тъй както е Неговата Воля. Царството Му ще завлада земята. И най-после ще се тури ред и порядък във всяка душа. Имайте Любов и съчувствие към всички и Бог ще бъде с вас в пътя на живота. От Моя страна ще ви дам потребното съдействие. Вяра коприна вяра. Поздрав г-жа Венета и Цветанка. Прочети им вашето писмо, то важи и за тях. Ваш П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
66.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август
, 11.08.1908 г.
скарали, той отваря вратата на лошите духове, за да навлязат и съмнението да почне да гложди. Гумнеров: - Добре, но ние сме разбрали, че трябва да искаме помощ не от Духа по плът, а от Духа по дух. - Духът е един и същ. Важно е това да знаете, защото следващите години ще бъдем при други закони и ще отидем по-нататък. Когато свърши събранието и си отидете, тези три духа, които са били във Веригата, ще бъдат впрегнати и няма вече да ви безпокоят. Ще ви изпратя с пълни торби. Бъдете
благодар
ни и кажете: „Благодарим Ти, Господи, за всичко, което си направил за нас." Искам товара си да оставите тук и да си отидете леки. Там, гдето има виделина, не може лош дух да се крие. Утре, 12 август, ще имаме събрание в 4 часа сутринта. IV.11 август, понеделник Изгревът - Том
към текста >>
67.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август
, 14.08.1908 г.
- печени тухли, над стените - дървета, а най-отгоре - керемиди. Може ли да се турят керемидите в основата и печените тухли на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, същото е вярно и важи за духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво, ако пътувате през пустинята или през прекрасни планински долини? В пустинята ще усещате едно, в зелените гори -радост, а на планините - подигане на вашия дух. В промяната на нещата е хармонията на живота, затова
благодар
ете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му, благославяйте Го в душата си, защото Той е диханието, Той е животът. Говоря ви това, за да престанат между вас разните недоразумения, хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие; защото, като не разбирате реда на нещата, вие мислите, че това, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го направите, но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в техните грешки, за които ги осъждате, може да попаднете и вие. В едно село една мома се намерила в слабост и зачнала. Всичките селяни заедно с кмета отиват да я изтезават и да я убият. Свещеникът на селото излязъл да я защити, като казвал: „Стойте, какво искате да правите, всички сме със слабости и грешки" и така в този дух говорил, а кметът казал, че ако има такава дъщеря,
към текста >>
68.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 17.11.1908 г.
1908 г. Л.Е.К.И. Навярно вий все още очаквате ЖИВОТА НА ХРИСТА. И в очакването времето се вижда дълго. Но при такива случаи е потребно търпението. Само тогава идва сполуката в живота. С днешната поща ви изпращам книгата и надявам се да останете
благодар
на. Само една добра мисъл по някой път съставлява голямо богатство за една жаждующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са съпътници на человешката душа. Те са утехата, насърчението на страдующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се преобърне на порой. Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи върхове неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая апология вие да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли. Защото върховете и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст, в контраста е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини и ако нямаше долини, не щеше да има и върхове. Всичко е добро за тези, които
към текста >>
69.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 10.04.1909 г.
и другите си имат мястото на земята. Високите върхове най-рано получават светлите лъчи на Слънцето, но най-малко задържат неговата топлина. Долините най-късно получават слънчевите лъчи, но най-дълго задържат неговата топлина. Така е и с хората. Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно. Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце. Человек трябва да е
благодар
ен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро. Добро не от гледището на тялото, но от гледището на Душата и Духа. Светлите капки на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в пръстта. Че коя капка би съжалявала, ако се намереше облечена в дрехата на цвета? Поздравете от мене всички ваши домашни, а така също и всички приятели. Ваш П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
70.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия!” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка
благодар
ила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й. ____________________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 460, № 11. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)7. Защо Учителят бе интерниран Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд, България да остане неутрална, царят отговаря, че не слуша ясновидци и на 1.10.1915 г. публикува манифест за обявяване на война в съюз с Централните сили - Германия, Австрия и Турция, срещу Антантата - Англия, Русия и САЩ. В началото на 1917 г. .положението на фронта става критично и Фердинанд изпраща адютанта си генерал Алекси Стоянов да пита Учителя какво да прави. Учителят му отговаря, че Германия ще загуби войната и България трябва незабавно да сключи мир. Фердинанд, вместо да
благодар
и за хубавия съвет и да го изпълни, арестува Учителя и Го интернира във Варна, в хотел „Лондон”. Тогава Учителят казва, че този, който го е интернирал, ще си замине от България. Това става на 3.10.1918 г., когато Фердинанд абдикира в Германия в полза на
към текста >>
71.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1909 г.
с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има.Господ пита: - Благодарни ли сте от всичко това?Отговарят: - Благодарни сме.Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа.- Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, [от] 12 стих нататък. V.16 август 1909 г., 9 часа сутринта Изгревът - Том 11 Протокол от годишната среща на Веригата - Варна 16 август, неделя Около масата в 9 ч. по разпоредба на г-на Дънова се наредихме така (Фиг. 5):Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч. ще имаме събрание, в 7,30 ч. – Господня вечеря. За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и
към текста >>
72.
Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката
, 16.08.1909 г.
с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има.Господ пита: - Благодарни ли сте от всичко това?Отговарят: - Благодарни сме.Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа.- Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, [от] 12 стих нататък. V.16 август 1909 г., 9 часа сутринта Изгревът - Том 11 ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА На срещата на Веригата през 1909 г. във Варна Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката. На събора в Търново през 1910 г. Учителя я раздава на всички членове на Веригата и обяснява емблемата, но на участниците им е трудно да я разберат и са протоколирани само отделни мисли. На събора през 1912 г. тази емблема във вид на чертеж е изработена върху знаме, заедно с още два други чертежа, и е поставена пред входа на трапезарията. През 1920 г. десет сестри сформират Класа на добродетелите. Пред тях Учителя обяснява трите чертежа и те наново изготвят емблемата върху бял копринен плат, избродирана с цветни копринени конци. След разтурване на Изгрева знамето се съхнява от сестра Катя Грива, а след нейното заминаване остава
към текста >>
73.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарувания.Ще бодърствувам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш името Ми и да не опетниш благодатта Ми.Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестоко-сърдечието се огорчавам.След всичко това, бъди винаги готов да изпълниш всяка Моя заповед, която ще ти дам.Когато лягаш, когато ставаш, когато ядеш, когато пиеш, каквото и да вършиш, за всичко трябва да
благодар
иш на Бога в сърцето си.Аз съм Господ, Който ще те утвърдя във всичко и мирът ти ще изгрее, както утринното Слънце на живота.Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте Ме и внимавайте на постъпките си. Господ постоянно ви претегля и ще се оправдаете в сърцето си от Него."- Във Веригата няма закон и правило, а единствените неща, които са задължителни, са законите, които се дадоха.Тая пръчка е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия, фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да направи добро на този народ. Господ се интересува за всичките работи на България - в икономическо, политическо и материално отношение. България е по-добре от всички съседни държави. Например движението в Румъния, земетресението в Италия и това, което става в Турция, подобни катастрофи щяха да станат и в България, но тя остана незасегната. Това е общият план на Небето.Трябва да образуваме една добра почва, за да дойдат в България да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата
към текста >>
74.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си. Да даваме предпочитание на домашните ми, заради98 мене това е грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от 7-8 години.От вас аз искам да любите Господа и ако имате любов към Господа, покажете я на нуждаещите се, а аз за себе си нищо не искам. Ако искате да покажете към мене любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си както себе си.Аз желая вие да растете, Словото да расте във вас. Да бъдете
благодар
ни духом е да бъдете здрави, да порастете по дух и по ум и това е, което ще ме радва. Вие всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, дето те искат да ви се противопоставят в някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото може да ви убедят в нещо и да ви накарат да извършите нещо против волята Божия. Колкото за тяхното спасение, не се безпокойте, защото, щом се повдигнат вибрациите във вас, тогава и те ще се възползуват, както е с д-р Миркович. Докато той още беше жив, неговите роднини не искаха да знаят за истината, а когато си замина, те почнаха да се интересуват.Тази вечер ще се молите за вашите домашни, да бъдат просветени, и то по следния начин. Да кажем, че един човек ви прави спънка. Най-напред вие се укрепете да станете силни, после го потьрсете умствено, за да му въздействувате и това предпочитателно ще правите нощно време от 9 до 12 и от 1 до 4 часа.Ние имаме във Веригата приятели, които се спъват и ние искаме да се урегулират работите
към текста >>
75.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август
, 19.08.1909 г.
се гответе и усилете духовно и аз ще ви съдействувам да стане това. Обаче при сегашните условия и сегашната обстановка материализацията е невъзможна. Отидохме в друга стая за моление. Молбата бе за българското духовенство и православната църква, за българския народ, за неговото духовно развитие, за учителите и учащата се младеж, за цялото славянство, за всичките други народи, които съдействуват за идването на Царството Божие. Г-н Дънов каза: - Ще почнем с „Хвалата" (Хвапение) и ще
благодар
им на Бога за всичките милости и благости. Хвала(Хваление) „Господи Боже наш, душата ни тихо уповава на Тебе. Открил си ни пътищата Си и виждаме Твоята благост; проявил си ни милостта си и виждаме дълготьрпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил си ни истината и виждаме Твоята святост; изявил си ни името Си и виждаме Твоята правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцето ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни със силата Си и гледаме Твоето могъщество.И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята любов. Ние Ти
благодар
им за Твоята милост и грижпивост, с които си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш
към текста >>
76.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Търново
, 9.03.1909 г.
Д. Добрев от Сливен П. Киров пише: „Г-н Дънов бе тук около 25 дни време, обучава ни и си замина. Да ти кажа всичко е невъзможно с писмо“. 243. Отец Никон – от 1906 г. е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас). Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му. 244. Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е
благодар
ствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и
към текста >>
77.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1910 г.
събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август Протоколите се записват от П. Гумнеров. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 15 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ Протоколи от годишната среща на Веригата, 1910 г. 15 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ В 5 часа и 25 минути сутринта всички бяхме на местата си, както с ме наредени в началото. След като по покана всички тайно изказахме по една
благодар
ствена молитва, г-н Дънов съобщи, че днешният ред е следният: — Двама по двама ще отивате в молитвената стая да се молите и да стоите по десет минути. Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви.Тук се разясни от г-н Дънов начинът на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането — начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по 10 минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува
към текста >>
78.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1910 г.
това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му
благодар
им за тия две крилца, които ни е дал. Четиринайсет — то представлява две числа по седем. То е мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи, при всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5+1=6. То е помощ. Числото 16 е преповторение на числото 7, което е смирение. Седемнайсет — то е милосърдие, защото в 8-те, което се образува от 1+7, има падане и слабост. Осемнайсет означава вече правдата, защото в него виждаме 1+8 равно на 9, което е най-строгото число. И когато Господ иска да направи някой човек, Той го прекарва на три места по три, равно на 9 пъти, и там се минава през такива вибрации, които пречистват всичките мъчнотии на човешката душа. Затова са и турили, че има девет ангелски чинове. Деветнайсет — то представлява човека в неговото обществено
към текста >>
79.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1910 г.
си, когато, след като изпяхме „ Ангел вопияше“, г-н Дънов прочете 14 гл. от Евангелието на Йоана, като между прочетеното се спираше и поясни: — Тук думите „път“ — това е тялото, „истината“ — то е душата, а „животът“ — то е духът. „Пътят“ — то са всички человеци, „истината“ — това са духовете. А „животът“ — това са Синовете Божии.Върху листовете с 29-те думи г-н Дънов започна да пише върху всякой един по нещо и ги даваше по ред на всички ни, като ни казваше да отиваме в олтара и да
благодар
им за написаното. Всякой вземаше своя си лист. Като се изредихме всички, Духът продиктува нещо и г-н Дънов написа цели три страници от цяла кола и каза: — Нашите събрания ще се свършат утре, сряда, 18-того, подир обед, когато ще се прочете написаното сега. После, тия книги, които ви дават тази година, ще ги пазите чисти, защото ще ви трябват и за следващата година, когато на другия лист ще има да се пише и друго нещо. Особено да внимавате никой от вас да не изгуби плика и книгата, защото тогава е лошо. Подир обед, в 5 часа, ще започнете да влизате вътре в олтара, за да до вършим с третата лента. Ще влизате по шест души и това, което е отредил Духът, ще ви се каже. Сегашното ви влизане ще е за да имате любов, сила и дух да работите. Трябва да се радвате сега, че имате мир, да не изгубвате това, което ви е дадено. Да имате мир, съгласие и любов помежду си и тази любов да проявите навсякъде. А пък въпросите, за които се загатна вчера преди обед, ще ги оставим за утре, сряда, 18-того, когато ще
към текста >>
80.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1910 г.
обичат?Г-жа Бойнова и г-жа Дойнова отговориха: Да. — Любовта изправя много грешки. Сега, да се обичате и да се не карате А със Стефана да оправите недоразуменията, които имате. На Стефанка Дойнова пожелавам учителствуване и добра сполука. Докторът каза на Тод. Бъчваров, че е срещнал баща му и майка му и че са били добре.Вас. Узунов: С какво се занимават сега Докторът и г-жа Казакова? — Г-жа Казакова поздравява Еленка Иларионова и пита получила ли е нейното наследство?Еленка Иларионова: Благодаря. Моля да ми съдействува. Г-жа Казакова ти казва, Еленке, че това, което ти мислиш да вършиш, ако го вършиш с вяра, ще успееш. А от мисълта да клати столовете на Иларионов. след като премине, се отказва, защото няма възможност, липсват условия. Ако подобно нещо е обещала, то е защото е била на физическото поле. За материализация е готова, стига да има условия, сходни с нейните вибрации. Но такъв подходящ медиум аз не зная. В пространството има много препятстващи духове, та не мога да върша тази работа. Работа ми е, добави Казакова, да внушавам добри мисли на всекиго от вас. Това е много мъчна работа, защото много пъти, когато ви шепна на ухото, вие ме не слушате А пък тук аз сега си върша стария занаят - даскалувам, защото това ми е присърце.На въпроса на В. Гръблашев отговори: — Тук има и съдилища, следователно има нужда и от адвокати, само че държат добри адвокати, а лошите ги отстраняват.На въпроса на Бойнов г-жа Казакова отговори: — Няма нужда да се явявам често.А на въпроса от Д. Голов
към текста >>
81.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.12.1910 г.
заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица. С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах, да те видя и да ти се радвам. Аз ти
благодар
я, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия мозък, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоята светлина за всички, които са в тъмнина. И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка. Дяволът, светът, страданията, немотията, сиромашията, обществото ги плаши. Страхът е, докато человек е отдолу, когато излезе от горе
към текста >>
82.
Писмо на Учителя до Христо Тончев, София
, 23.12.1910 г.
1910 г. Люб. Хр. Тончев, Получих писмото ви. Напълно схващам вашето положение. Аз ще се постарая след време да хвърля виделина във вашия ум, да се озари душата ви, да познаете Истината. При Бога всички са живи. Има отношения на душите. Любовта е основа на живота. Истинската Любов ражда най-добрите плодове, радост, веселие, търпение, упование. Старайте се да
благодар
ите на Бога за ония неща, които повидимому ви принасят скръб. Тая скръб след време ще произведе във вас радост. Не се обезсърчавайте. В скоро време на земята ще настанат най-благоприятните условия за развитие на добрите человеци -именно тогава вашето дете ще дойде пак наново, за да продължава своето развитие. И вий се радвайте, че сте пред вратата на Новата Ера, на Царството Божие на земята и старайте се да се удостоите да влезете в Обетованата земя. Небето иде, войнствата Божии слизат, земята е обсадена, настоящият ред на нещата се завършва, старият свят ликвидира своите сметки, а Господ се възцарява. Аз искам вий всички да бъдете бодри, весели, пълни с всяка радост небесна. Смъртта ще повърне своите заграбени жертви. Вяра, вяра, пълна и непоколебима. Сега е време за работа. Идат дни светли, тържествени. Гледайте да имате мир в душата си, който е потребен за вашето здраве. По няколко пъти на ден старайте се да си представите в ума портокалената краска тъй реално, както е в природата - това ще улесни възобновлението на вашия организъм. Моят поздрав вам, на госпожата ви и на всички приятели. Ваш верен П. К.
към текста >>
83.
Писмо на Учителя до Никола Ватев
, 28.07.1911 г.
10 август в Търново. Аз ви призовавам да участвувате и се ползвате от благото, което Господ дава. Ваш верен П. К. Дънов (свещеният подпис) -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- (няма дата, предполага се, че е 1911 или 1912 г.) Любезни Никола и Величка Ватеви, Получих вашето писмо. Уроците, които Господ ви дава разбирайте добре. Той има власт и да дава и да взема. Вам се вижда това странно. Благодарете Му и се молете да преобърне всичко за добро. Вашето дете сега е в един свят много по-добър от тоя. В живота на всяка душа на земята са отредени по някои работи да извърши. Аз ще ви говоря по на дълго, кога ви срещна. Стига да сте разбрали моята задача. Тя е да имате повече любов към Господа и към вашите ближни. Когато човек греши, така умира от духовния свят. Господ иска да ви привлече по-близо до Себе Си. Слушайте думите ми и те ще се преобърнат в сила и живот за вашите души. Смъртта е обща. През нея всеки ще мине. Тя е Божествения бирник, който събира недоборите. Тя е вратата за по-добър живот. Говори се с погребани и умрели с Христа, за да възкръснете в образа на Неговия живот. Това, което се сажда, ако не умре първом не може да изникне и да узрее и принесе плод. Ако вярвате и живеете добре, Той е по-близо сега до нас отколкото преди. А вземете урок за бъдеще. Четете 76 псалм, 3 глава Колосяном. Аз това знаях затова не ви писах. То е здраво сега, оздравяло право духовно. В материята
към текста >>
84.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1911 г.
го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянствува дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак — положително или отрицателно, е отговорено. Но молитвата трябва да има и
благодар
ствен характер за всички блага и благословения, които Господ ни дава. Виждате понякога, че молитвата ви не помага — молите се, а не получавате отговор. В такъв случай приличаме на човек, който иска да повдигне едно бреме, но като не може, понеже не е по силите му, повиква другиго на помощ и с него заедно успява да го повдигне. Някогаш такъв може да се нуждае от помощта и на един-двама, трима и повече човеци. Та следователно, и ние при несполука в молитва ще искаме помощта на един, двама, трима и повече братя и сестри — според степента на нуждата, докато сполучим. Опитайте този начин и ще видите доколко можете да го приложите на практика.Като свърши горното слово, съобщи ни се, че утре, 11-того, ще се говори: „Как трябва да се работи. Начините за работа в света“. Ще ни се дадат някои упътвания за работа. Изпяхме „Возкресение Твое“ и г-н Дънов ни каза, че Духът дава за всички ни мисълта в Псалом 19, ст.5. Заседанието се преустанови в 9 часа вечерта. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
към текста >>
85.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
ако ние постоянно и да се каляме. Но ако се решим да не грешим, то Господ ще очисти старите ни грехове. После, ако живеем добре, то добрите наши дела ще ни съпътствуват до хиляда поколения, докато лошите мисли следват само до четвърто поколение. А от туй излиза, че доброто върви хиляда поколения, а лошото — в четири поколения. Значи, четири само добри мисли и желания са равносилни на хиляда лоши. Виждате колко Господ е отстъпчив. Никога не съжалявайте, че слизате на земята; напротив,
благодар
ни бивайте, че сте дошли. Ако искате да развивате вашата вяра, то всяка сутрин, когато станете, бъдете
благодар
ни на Бога, че ви е пратил Господ тук. Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят. Напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите; обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници
към текста >>
86.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1911 г.
и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да
благодар
им на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за
към текста >>
87.
Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма
, 15.08.1911 г.
и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да
благодар
им на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за
към текста >>
88.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, - приема се 1912 г.
, 1912 г.
Баща, тъй както е Нему угодно. Душата може да се ползува само тогава, когато се озарява от Духа на Господа. Времето е потребно като елемент за вътрешното развитие. Защото нещата принасят своите благословения само тогава, когато се изпращат от Небето. Аз желая вие и двамата да градите живота си на здравата канара, да растете полека, но сигурно, и да добиете вътрешната опитност на Духа, която да ви крепи и ръководи във време на изпитанията. Да бъдете всякога бодри и весели духом и
благодар
ни на всичко, тъй както се нарежда от невидимия свят на Светлите Духове, гдето Господ Царува. Това е моето желание за всички приятели, които искат добре да се подвизават. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) ----------------------------------------* няма
към текста >>
89.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 22.02.1912 г.
по-нови и нови области на живота. Моето желание за всинца ви е да пребъде във вас Господнята Добродетел, Господнята Правда, Господнята Любов, Господнята Мъдрост, Господнята Истина, Господният Живот и Господният Дух! Да се прослави Неговото Име, да слезе Негова Дух в сърдцата ви, да въдвори Своето Царство помежду ви, да очисти сърдцата ви, да просвети умовете ви и да възкреси душите ви, за да сте избрани служители на Христа. Бъдете бодри и весели духом, готови да приемете всичко с
благодар
но сърце. Гледайте светло на бъдещето. Работете каквото ръката ви намери, и Господ ще ви благослови. Труд и постоянство побеждава. И когато някой се изпитва, да се постави на висотата и да издържи докрай. Верният всякога ще се благослови и уповающият всякога ще се укрепи. Аз ще ви съдействувам. Аз съм се завзел да изправя кривите неща и да изцеля хромото на ходилото. Помнете закона Господен: все, що просите, като вярвате, ще ви бъде и гдето са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз. Отец е благоволил и Той ще изпълни на всички. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 * Писмото е до приятелите от Синархическата верига във връзка с предстоящото обявяване на Балканската война. На 4 (17) октомври 1912 г. Турция обявява война на България, а на 18 октомври 1912 г. България, Сърбия и Гърция обявяват война на Турция. Вж. „Изгревът”, том I, стр. 436 ÷ 441, том XI, стр. 753 ÷ 754. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий
към текста >>
90.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
свидетелствува от факта, че всички почти пътници при потъването пяли духовно-религиозни химни и песни — обстоятелство, което показва, че духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато сполети някого някое нещастие и роптае, тоже греши. Ние, които вървим в истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието; също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си се утаил от мъдрите и си се открил на младенците и глупавите.“ И действително, мъдростта на света прилича на мехур, който щом надуем, унищожава се. Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви: молете се на Господа да ви избави от изкушение. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали!“— казвал г-н Муди и никога не приемал да го хвалят. Но пък когато се е смирявал, той се е равнявал на всичките висоти на небето. Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от человеци, а от Бога; а па знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота — как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза.Изпяхме „Достойно ест“ и „С нами Бог“ и ни се съобщи, че
към текста >>
91.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
Веригата, 1912 г. 17 АВГУСТ, ПЕТЪК Събранието днес се продължи в десет и половина часа сутринта. Господин Дънов каза: — Ще ви прикажа нещо за молитвата. Има няколко установления, при които молитвата може да стане. Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато вече се обърнем към Бога, обстановката вече трябва да се измени, а именно, трябва да дойде светлина и да
благодар
им на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото предполага се, че сме се примирили вече с Него. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят, умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си“. И всичките влияния в ума ни трябва да се отстранят, та благостите Господни да могат се обърна от да ги разложи, защото известно време у нас се образува воня, но тя изчезва, щом времето настане. За да бъдем щастливи, трябва да сме съзнателни и
благодар
ни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие. Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като сила и Той ще ни бъде страж. Сега ще започна пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата
към текста >>
92.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1912 г.
отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засяга ли се, обаче, някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до истината и тогава Духът на истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Забележете едно нещо: Пентаграмът няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то
благодар
ение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като добродетелта и правдата са само на земята, а в небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в небето, внасяте ни повече, ни по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда царуват. Щом изливате вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на земята само с добродетелта и правдата, т.е. портокалената и зелената краска, последната от които е душата. Най-хубавите и естествени краски са в дъгата, затова вие наблюдавайте последната, защото там ще намерите петте основни краски. Можете да си набавите даже и призми, та колчем денят е хубав, можете върху бяло ниво да прекарвате дъгата, която по такъв начин ще наблюдавате, изучавате и запомняте, и така ще усвоите и петте основни краски. И преди да започнете вашите упражнения, питайте се имате ли
към текста >>
93.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август
, 19.08.1912 г.
може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му
благодар
им за неизследимата благост.След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.) Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 19 АВГУСТ,
към текста >>
94.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август
, 21.08.1912 г.
събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август Протоколите се записват от П. Гумнеров. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 21 АВГУСТ, ВТОРНИК Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. 21 АВГУСТ, ВТОРНИК В десет и половина часа се събрахме и по десет души в група влизахме в тайната стаичка да
благодар
им Господу за всичките милости и благости и искахме помощ и подкрепа в пътя, в който ни изпраща. И като се свърши тази потребност, насядахме около масите в заседателния салон и г-н Дънов каза: — Днес мислим да направим една малка разходка. Сега ви остават следните мисли: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ Господ.“ През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко и няма да ви лиши от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще дойдат. Той, Който храни милиони, ще помисли и за нас. Затова ние трябва да напредваме в добродетел, правда, истина, любов и Господ ще оправи всичко. — Аз ви пожелавам през тази година да бъдете весели, радостни, бодри и когато дойдат мрачните мисли, да ви не обезсърчават. Ние сега слизаме от планината отпри Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат. Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се
към текста >>
95.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 11.10.1912 г.
да се предавате в размишления за служение на Господа. Гледайте да бъдете полезна по който и да е начин. Сега е време, в което има благоприятни условия. Дребнавостите в живота трябва да се изоставят. Вашият живот изисква самопожертвование. Всякога трябва да мислим за това, което желае Господ. Доброто на своите ближни и доброто на своята душа. Трябва да се освободите от всяки предубеждения. Господ ще постъпва тъй, както е Нему угодно. И каквото и да се случи с нас, всякога трябва да
благодар
им Нему. Всичко е за добро: и добро, и здравие, и болест, и нещастие, и злоба, и всичко друго, от какъвто характер и да ни постигне, да
благодар
им Господа Бога нашета, Който действува по чудни начини. Предайте моя поздрав на П. Киров, на Тодор, на г-жа Зуркова, на К. Сотиров, Паскалева, Гарвалова и на всички други. Господ ще изведе всичко на добър край. Ний работим и съдействуваме за постигание на целта. За Господа на Силите няма невъзможно и Той ще стори доброто, което е.определил. Мир на всички ви. Война на Земята, мир в Небето. Да дойде Царството Божие в Сила. Ваш верен(Свещеният подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
96.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 18.12.1912 г.
1912 г. Люб. г-жа Е. И. Получих вашето писмо. В сегашното положение на нещата вие учите една нова опитност. Важно е человек да разбира смисъла на своя живот и да живее съобразно според благата, които Господ е дал всекиму. Всяка душа трябва да бъде
благодар
на от настоящето. То съдържа в себе си толкова скрити блага, за които мнозина са слепи. Ако ни дадат в живота мъчнотии, да
благодар
им на Господа, че не са по-големи от тия. Ако ни дават страдания, да
благодар
им, че са поносими. И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия. В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите тъй както в училището. Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в человешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво. Казва на едно място в Словото, да се възобновявате във вашия ум. И моят съвет към вас е, да се възобновявате постоянно. Да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото и душата ви и вие да сте храм на Негова Дух. А това е най-мъчното за мнозината. Защото те всичко знаят, но не и Истината, те всичко разбират, но не и Божията Любов. И от това става, че като е
към текста >>
97.
Писмо на Учителя до Елена Иларионова, София
, 9.01.1913 г.
1913 г. Люб. Е. И. Получих вашето писмо. Бележките засега ги преписва г-н Голов. Когато той ги свърши, ще имам вас предвид. Преди няколко дена получих писмо от К., с което честити Рождествените празници. Той
благодар
и, че е здрав със силата на Господа. Почеркът му за Мене свидетелствува, че е бодър духом и пълен с вяра. Аз чета и по това, което за другите няма смисъл. Всеки человек едновременно пише и по две писма. Едното, което всъщност предава състоянието на духа му, а другото, което предава негова външен изглед. Едното е оригинал, който като се превежда на физически език под образа на букви, слогове, думи, предложения губи от своята оригиналност и същина. Но все таки преводът е за предпочитане пред нямане на оригинала. Вие ще се съгласите с Мен от самите факти на опитността. Вие бихте се радвали за какъвто и да е К. превод от букви, слогове и думи отколкото да чакате негов оригинал. Оригиналите малцина ги четат и мъчно достъпни са. Те винаги се складират в обширните человешки библиотеки и добре се пазят и не се поверяват комуто и да е. Нека Господ всекиму да дава живот и здраве, че той сам да си превежда оригиналите и да ги пуща в обращение, че да му се радват неговите близки. Мисля, това е добро и много добро. Аз обръщам ума ви в една нова посока за размишление. Колко богатства, какви сили се крият в человешката душа. Природата постоянно прави своите преводи и ги пуща в обращение. Нейните извори, нейните реки, планини, морета, скали, долини, камъчета, цветчета,
към текста >>
98.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 21.05.1913 г.
на всички. И колко добре е изразил Духът тая мисъл чрез устата на великия Учител на човечеството: Това е Живот вечен, дето да познаят Тебе, Единого Истиного Бога и Христа, Когото си пратил. Нека да говорят мислите, нека да говорят чувствата и нека да говори и душата чрез своите уста. Нека всичко, което се върши, да е благоприятно пред лицето на Бога. Аз всякой ден изпращам добрите си мисли към всички. И зная, че всички са получили повече, отколкото заслужават, а като е така, да
благодар
ят всички на Господа Бога Единия Спасител. Всички са опитали закрилата и обичта Божия. Той е показал Своята вярност и голяма грижливост. И бъдещето е в Неговите ръце. А като е така - бъдете уверени, че и то ще е добро. Защото Господ е велик и по ум и по дух, и по сила. В. В. [Ваш Верен] (Свещеният подпис) П. К. Дънов София 21 май 1913 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
99.
Писмо на Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя), София
, 12.06.1913 г.
Гумнеров до Кънчо Стойчев от 12.6.1913 г., по идея на Учителя София, 12 юни 1313 год. Любезни Господин Стойчев, Важни времена преживяваме. И, ако има нещо, за което най-много да
благодар
им, то е, че сме се родили в тая „епоха – кърмачка” на велики събития, за които било писано да сме техни съвременници и зрители. А пък нам конкретно надлежи да славословим и хвалим Господаря на Силите, че ни е сподобил да се срещнем при нашето пътешествие с Тогози, Когото, колкото и да крие небето от нас, пак, ради Него, ни се дарува и благодат, и сила, и крепост. Да, да. Само 10 месеци ни делят от миналогодишната среща, и сега, ако застанем един срещу друг, ще можем да разказваме и да разказваме.: за балкански съюз - чудо; за съюзно турския вой и погрома на вековна империя - чудо; за трусове и землетресения в средата на България - чудо; локализацията на дипломатически и политически сплетни - пак чудо. И всичко чудо и чудеса. Всичко се уреди и нареди, урежда и нарежда чудесно. Ние нека искаме доказателства. Доказателствата дохождат и заминават, но ще ли ги използваме? Щем. А ако не щем, ще ни се наложи да ги използваме. „Който има уши да слуша, нека слуша.” Българите не възприеха 100 % доказателствата след Лозенград - дадоха им мъчнотии около Одринските крепости и ги спряха при Чаталджа. А сега опълчават съюзниците им срещу тях, за да ги понапечат, та да си учат добре урока, да размишляват зряло върху всички доказателства, които им се дават за тяхно назидание и да оправят стъпките на
към текста >>
100.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 18.07.1913 г.
годината, месеца, деня и часа, когато ще стане казаното. Това събитие беше отбелязано отдавна в Аналите на природата. И то иде навреме. Вие опитахте сега Господа и видяхте, че е благ и че Той е в сила, посред най-тежките условия в живота, да ви избави в безопасност. Които слугуват Нему, никога няма да се посрамят. Имайте вяра жива, защото тя е носителка на живота. Научете се да се не грижите за много неща. Сега опитвате, че малко е потребно на човека. Научете се да сте винаги
благодар
ни. Аз сега ви излекувах от много недъзи и това беше моето желание: да опитате и видите това, което никога не бяхте видели. Ето защо се забавих тая година. Аз желая хората да живеят братски. Омразата, алчността, злословията, лошите съревнования не ползуват. Благодарете на Господа, славете Го в душата си, благославяйте Господа в духа си, любете Го в сърцето си и възлагайте упованието си на Него. Започнете вече с Новия живот, който ви се дари, употребете го за добро.Не се обезсърчавайте, не гледайте мрачно на бъдещето, то е светло, утешете и укрепете всички, насърчете ги, кажете им, че което Господ е определил, никой не може да отмени, и което Господ сега гради, никой не може да развали. Господ ще изправи всичко. Той ще възвърне изгубеното и ще утеши наскърбените и нажалените, и ще промисли за всички. Да Го благославят всички. Той ще положи своята милост. Нека не грешат. Старото мина. Поздрави всички приятели и им чети Моето писмо до вас, то е едновременно и за тях. В. В. П. К. Дънов
към текста >>
101.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Търново
, 21.12.1913 г.
декември 1913 Любезни К. Стойчев, Получих вашето писмо, а така също и колета с рибите и лимоните. Благодарим за вашата услужливост. Рибата, това е добра емблема на християнството. Думите: Исус, Христос, Син Божий, Победител трябва да бъдат лозинка на човека в негова земен живот. Да му дават подтик за работа и смелост да побеждава мъчнотиите в ежедневния живот. Човек на Земята има да учи много работи и му е потребно да се запознае с много закони на живота. Всеки трябва да стане вещ в своята работа. Временните изпити и страдания, които се случават на човека на земята, са неща, които му показват истинския път на неговото духовно развитие. Всеки е длъжен да работи в своя живот тъй, както Бог го е научил и го учи да се ползва от всички блага. Да
благодар
и на Бога за здравието, за живота, за добрите мисли, за добрите желания, които му е дал. Да
благодар
и за всичко в сърдцето си. За ония малки случки, за онова внимание, с което Господ благоволява да го посещава. Трябва хората да станат добри деца - послушни, прилежни, трудолюбиви и работливи като пчели. Това като се върши, всичко друго ще си дойде на времето. Има време за всички неща. Моя поздрав на Величка и на Стевка, а така също и на всички приятели. В. В. В. [Ваш винаги верен]П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Снимка на писмото Снимка на писмото Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от
към текста >>
102.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 14.02.1914 г.
домашните. Само по такъв начин човек може да се усъвършенствува. С хубави премени всеки обича да ходи, но понякога ще трябва да наденем и скъсаните работни, да дигнем ралото или мотиката и да се печем цял ден на слънцето. Па и лицето се поопърля, и хубостта се губи. Но по-добре е душата да става добра и красива, отколкото тялото. Ний не сме страдали още толкова, колкото е страдал Тойзи, Когото ний наричаме наш Господ и Спасител. А Мария избра добрата част, която нема да й се отнеме. Благодарност,
благодар
ност за великата Благост на Господа към всички. Всеки ден носи хиляди благословения, хиляди добрини, хиляди радости, хиляди утехи и насърдчения за душата, която се повдига. Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов От течността може да давате и на. Стевка, а особено от копривената. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
103.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 14.02.1914 г.
Оня, Който наблюдава съдбините. По-добре е да умре някой и възкръсне, отколкото да се сплуе в грях. За предпочитане е чистото сърце, благородната душа, възвишеният ум, светлият характер пред всяко друго богатство. И нашият Велик Баща иска ний да сме достойни синове, достойни служители на Неговото Царство. Да ви не смущават вестникарските празнословия. Сега има думата Нашият Господ и Той ще я каже на своето време. Не се съмнявайте, сега сме много добре. Ний избрахме най-малкото зло. И
благодар
им, че Господ ни изведе в безопасност, сега вече да му мислят нашите врагове. Светло е бъдещето, което иде. Стойте верни на местата си. Господ обича да има врагове. Затова те повдигнах, казва на фараона, за да покажа в теб силата Си на бъдещите родове. И ако България има врагове, то ги е повдигнал Господ, за да покаже силата Си, да научи хората на ред и справедливост и извади всичко наяве - и добро, и зло. Онова, което ще стане, ще ви зарадва всички. Вий ще сте като жена, която ражда - щом роди, скръбта си забравя заради роденото. България вече роди. Сега трябва отглеждане. Моят поздрав на всички, които следят пътя на Истината. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
104.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 3.03.1914 г.
1914 г. Люб. Е. И. От 9 март напосле може да изберете която и да е дата. Имайте пълна вяра, желайте доброто и всичко се постига. Съмненията, колебанията всякога спъват человека. Бъдете едновременно и слушатели, и творители на Словото. Съвършената Божия и Господня Любов изпъжда навън всеки страх. Аз ще сторя всичко за вас, вървете по благословения път на Истината. Нейният живот е благ. Да не ви дотяга, когато Господ ви изправя. Сърцето всякога трябва да бъде пълно с
благодар
ност. Да бъде като добър Извор, от който да можем всякога да черпим живата вода на живота. Да бъде място, гдето Господ да обитава. Използувайте всички блага. Гледайте на живота с окото на вярата. Животът отсега иде. Истинският живот иска търпение, постоянство, приложение, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотверженост, безкористие, съжаление, низхождение, радост. Умът, сърцето и волята трябва да съставляват едно неразривно съдружие за постигане светлите мисли на живота, реализирането на Божествената Воля на Земята. Все, що Господ е отредил, е добро. Това е опитността на всички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността на всички ония в бъдещето. Вървете по пътя, който съм ви посочил, следвайте Великите Истини, които сте чули. Ваш В. П. К. Дънов Б.Т.Б.И.С.И.В. Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
105.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 4.03.1914 г.
плика е написано: „Да се отвори в събота вечер на 27, кога се съберете всички наедно. Отворете го към средата на събранието ви. Това е съобщението ви за тоя месец. След като го прочетете, коленичете и
благодар
ете на Бога.") Приложете сол на вашия живот. Съпротивете се на всички лоши желания. Слушайте увещанието на Духа, кoйтo ви говори благо кaтo на синове и дъщери и ви пoкaзвa пътя на живота. Той се обръща към вас и ви кaзвa: Чада мои, не презирайте наказанието от Господа и не се отегчавайте, кoгaтo ви обличава. Защото Той нaкaзвa и поучава тия, кoитo обича. Той ви пpeкарва през разните изпити на живота, за да ви очисти и обучи на търпение разумно и да ви приготви да участвувате в Неговата Слава. Вашите сърца трябва да станат огнища на Божията любов и умовете ви - носители на Божията Истина. Душите ви да се освежат и духовете ви да се ободрят. Нозете ви да тичат в пътя Господен и ръцете ви да са разпрострени за работа добра. Устата ви винаги да са подсладени с благото Слово на Живота. Ушите ви да са отворени за Знанието и Мъдростта и очите Ви - за Истината. И тaкa кaтo очистите живота си, Господ ще ви посещава всякога с Благия си Дух. И ще има в душата ви всякога paдocт и веселие. И сърцето ви ще стане извор бистър на живата вода, коятo да разхлажда жадната ви душа. Желая да има единство и Любов помежду ви. Настоящите ви мъчнотии и страдания за бъдеще ще донесат своите добри плодове. Сега отчасти знаете, отчасти мъдрувате, но когато дoйдe пълнотата, тогава ще
към текста >>
106.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
с добрите хора и всякога трябва да имаме за своите приятели най-добрите мисли.Кои са нашите приятели? Нашите приятели са светиите, те са нашите учители и братя, а така Исус Христос е най-старият наш брат. Като приятел и брат показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата. Той е като брат към брата.И така, Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви. Защото когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далече. Трябва да
благодар
им за всички дарби, които Бог ни дава.В 7 часа събранието се свърши. Към 8 часа всички се разотидохме при разяснено небе, навсякъде беше тихо, без всякакъв вятър. Изгревът - Том 11IV.12 август, вторник
към текста >>
107.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
обича майката, пък като се народят деца, току започва да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се женя?" Но тия именно деца са причината ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мамо", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие
благодар
ете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо", Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко".Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа. та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец.Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които
към текста >>
108.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
славата на Господа, Когото много добре познавам. Да, много добре познавам Господа. Дяволът сега казва: „То е въпрос дали Го познаваш." Но аз казвам, че Го познавам и самаго тебе, дявола, мога да накарам да вървиш в пътя на истината. Дяволът, той е един голям слепец, както тия двамата слепци, но неговите очи не могат да се отворят.Аз искам вашият ум и вашето сърце да се отворят. И питам ви аз сега, ако отварям вашите очи, зло правя ли? А пък ако някой друг може да ви отвори очите, аз ще
благодар
я на такъв брат, стига да бъдат отворени очите на тия двамата слепци.Вие мислите, че много знаете. Къде бяхте преди 200 години, преди 1000 години къде бяхте? Ако не знаете миналото, кой ще ви даде бъдещето? Хората мислят, че са живели от 60 години насам, после като умрат, ще отидат при ангелите. Човек е излязъл от Божиите уста преди много милиони години. Бог е изпратил човека да се учи и човек в своята орбита отива пак към Бога. И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича към Себе Си. Свършили сте известна работа и пак се връщате към Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени.Казвате, че се готвите да следвате Господа. Но как? Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си. Но не е
към текста >>
109.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1914 г.
храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли.Следователно трябва да се върнете и всеки, кога.и да е, ще се върне. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да се заколи това теле, защото ако не заколиха Христа -телето, нямаше да ни приемат на Небето. Благодарение на тази жертва ние отново се подмладяваме, защото нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта Ми и не ядете плътта Ми, няма да влезете в Небето." Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, дето единият се разсърди на онзи, който дойде, та баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се върна на предмета.Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка. Чрез знанието, което те притежават, греди хиляди години хората не са имали тези съобщения, които ние сега имаме. Сега може да предадете една телеграма и за 6 часа да отиде чак в Америка. Също и писмо ако предадете, за 5-6 деня е също в Америка. Значи човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира.Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има времена кармични, когато няма никакви условия за развитие, тогава е зима, Тогава и да
към текста >>
110.
Писмо на Учителя до Елена Иларионова, 1915 г.
, 04.1915 г.
Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За Всичко
благодар
ете, защото това е Волята Божия за Вас в Христа Исуса. Духа не угасяйте. Пророчествата не имайте за нищожни. Всичко изпитвайте, доброто дръжте. Това е вътрешният смисъл на живота в това временно съжителствувание на земята. Бог е крепък вътре в нас. Той извожда своето дело в победа. Идат дни, когато лицето на земята ще се обнови и небето отгоре ще се проясни, и ще има път отборен от небето за земята. Отваряйте сърцата си всяка заран пред Господа и Той постоянно ще Ви обновява с Духа на Любовта Си. Велика е Любовта на Отца, Която разширява и Възкресява душите на своите чада. Той говори във всички вътре. Слушайте внимателно Негова глас. Изпълнявайте Волята Му драговолно. Моето Желание е Вие да бъдете крепки и силни в Господа, с широки разбирания за Живота. Аз Ви изпращам всичкото добро отгоре. Но всичко, което сега става в света, е за добро. Така гледайте и така мислете и ще опитате и проверите тая Истина. Когато се минат 42 месеца, 1260 дни, трите деня и половина, войната ще се свърши. Тия три числа имат отношение към едно и също събитие, което показва целия кръг на това: откато почне, докато се свърши. Не се плашете от нищо. Смели бъдете докрай. Господ Бог Мой е с Нас. Неговите светли духове, Неговото войнство е с всички ония по лицето на земята, от всички народи, и Господ обединява сега своя народ, Божия народ. Радвайте се, че сте достигнали до тази епоха, за която Христос преди 2 000 хил. години е казал:
към текста >>
111.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 1915 г.,
, 07.1915 г.
дата Любез. Е. И. Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко
благодар
ете, защото това е Волята Божия за вас в Христа Исуса. Духът не угасяйте. Пророчествата не имайте за нищожни. Всичко изпитвайте; доброто дръжте. Това е вътрешният смисъл на живота в това временно съжителствуване на земята. Бог е крепък вътре в нас. Той извежда своето дело в победа. Идат дни, когато лицето на земята ще се обнови и небето от горе ще се проясни и ще има път отворен от Небето за земята. Отваряйте сърцата си всяка заран пред Господа и Той постоянно ще ви обновява с Духа на Любовта Си. Велика е Любовта на Отца, която разширява и възкресява душите на своите чада. Той говори във всички вътре. Слушайте внимателно Негова глас. Изпълнявайте Волята Му драговолно. Моето желание е вие да бъдете крепки и силни в Господа. С широки разбирания за живота. Аз ви изпращам всичкото добро от горе. Всичко, което сега става в света, е за добро. Така гледайте и така мислете и ще опитате и проверите тая Истина. Когато се минат 42 месеца, 1260 дни, трите дена и половина, войната ще се свърши. Тия три числа имат отношение към едно и също събитие, което показва целия кръг на това от като начена, докато се свърши. Не се плашете от нищо. Смели бъдете докрай. Господ Бог Мой е с нас. Неговите Светли духове, Неговото войнство е с всички ония по лицето на земята от всички народи. И Господ обединява сега своя народ, Божия народ. Радвайте се, че сте достигнали до тази епоха, за която Христос преди 2000 години е
към текста >>
112.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна на салона врата личат ленти с розова и портокалена краски. На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска.След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза:-Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воляОбаждат се: - Благодарим.- Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувствуват и схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което днес върши, вършил го и в миналото хиляди и милиони години, творил е и е приготвял Земята и небето, можем да кажем, заради нас, дали тази дума ще вземете обективно или единично, законът е верен. Верен е също Духът, Който живее в един човек и в множеството е един по отношение на човешките души.Във връзка с това ще взема 28 стих от прочетената глава: „Отче, прослави името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." За да може едно същество да се прослави, или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършен" взимам в широк смисъл, който се отнася до човеците, а не до Бога. Когато художникът работи една картина, завърши я и отчита, че няма никакъв недостатък, излага я на показ, Да се прослави нещо значи да се представи съвършено
към текста >>
113.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен и казва: „Ще се моля по три пъти на ден", но в какво седи формата, обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали си станал по-снизходителен, по-учтив. То е формата наистина. Ако не я проверите, хората ще кажат, че сте лицемери. И когато ни кажат, когато заслужаваме, аз казвам: Браво,
благодар
я, че ми каза истината в очите. Всякога трябва да обичате хората, които ви казват истината. Понякога някои лъжат.Черното братство употребява магията по два начина и то се разделя на две категории: едно играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, с хубава премяна и казват, че са служители на Господа, искат да ви турят в известен път, а други дойдат да ви плашат и в края на краищата ще ви изиграят. Те ще ви похвалят, но един ден, когато се вдигнат, вас ще ви пуснат.Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител - ръководител, да не е от черното братство, да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но посред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, е вярно и вътре във вас. Имате известен проект и мислите, като го приложите, че ще се обогатите, но освен че не успявате, но и парите загубвате. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя.Виждате, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа.
към текста >>
114.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място. Ами че ти си окалян, ти си погинал, като седиш в това блато. Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла?" Ами че ти като стар мех си вече в пъкъла. Никога не допущай в ума си отрицателни мисли. Накарайте ума си да излезе на виделина, към Бога, да не се боите за плътта. Ама че щял да пусне вашият мех - нека се пукне; колкото по-скоро се пукне, толкова по-добре ще бъде за вас. И трябва да
благодар
ите Богу, че се е пукнал. И колкото повече пукнатини има, толкова по-добре за вас. Ами ако не бяха се пукнали вашите очи, уши, уста, нос, какво щеше да бъде с вас? Това са стари мехове, които са се пукнали и трябва да се радвате, че са се пукнали. Виждате глистите нямат очи, уши, уста като вас. Едно време и хората са били слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем. Нашият мозък ни дава указания как практически трябва да намерим пътя. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат на огъня. Някои казват: не бутай огъня, да не пострадаш. Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят виделината, ще бъдат слуги.В деня, когато отидете към виделината, всичко ще се обърне към добро и ще влезете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на живота и на Божествената любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство.Трябва да знаем как да любим.
към текста >>
115.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 25.08.1915 г.
с когото и да било, с когото можете да обмените две разумни мисли, две добри думи. В тоя свят трябва да се търсят страдующите, нуждающите се от подкрепа и просвета. Вий вървите по пътя на Любовта, за да опитате всички Божията благост и справедливост във всичко. Наскоро един от приятелите ще ви посети и предаде Моите добри пожелания за вас. Аз ще бъда духом с вас и ще ви помагам да разрешавате добре трудните задачи на живота. Всичко ще се измени, светът ще влезе в Нова форма. Благодарете на Господа в душата си. Прочетете това на всички приятели. Търпение разумно. Животът дава всекиму, каквото му се пада. Този път, по който вървите, е път на благословения, път на живот, път на Божествена Мъдрост и Истина, пътят на Божествения Дух на Христа. Духа не уг-сяйте, казва Той. Всички един ден ще дойдат при Него и ще бъде едно стадо и един Пастир. Отец Небесний ще ви благослови. Благославяй, душе моя, Господа. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
116.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 25.03.1916 г.
Стойчева, В отговор на твоето писмо ще ви кажа следната мисъл: Дълги години трябва ученикът на духовната Наука да следва в Христовото училище, за да проумее вътрешния смисъл на живота. Живот, това е една приятна дума. Но той има много отношения. Той е както нотите на музиката. Трябва добър свирец да изпълни неговите положения. Някой път върви минорната гама, някой път- мажорната, друг път - хроматическата. Който разбира музиката на живота, слави Господа, възпява Нему в душата си,
благодар
и, очаква - и животът върви, и Бог благославя търпеливата и смирена душа. Поздрав на Коста. В. В. [Ваш верен] (Свещеният подпис) П. К. Дънов Минчо Сотиров ще ви каже нещо повече. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
117.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи
, 16.04.1916 г.
досега. От тогава и досега този ден е бил различен по форма, съдържание и смисъл, но всякога един и същ по това, че съм очаквала нещо ново, да имам нещо ново - дори една панделка, но да е новичка. Като дете и на една панделчица съм се радвала. Добрите същества от този и от другия свят всякога са задоволявали желанието ми, което е било повече от скромно, и за този ден всякога съм имала нещо новичко. Често това новичко е било по-голямо от очакването ми, за което съм била много, много
благодар
на. Днес вече мога да говоря с езика на сегашното ми разбиране. Значи от детската ми възраст още в мене е живял стремежът към новото, но различно изявен - детето не може да говори за нови идеи, но може да говори за нова панделка. И така растях и пораснах, за да чуя Новото, Великото не само напечатано, но живо и то от устата на Онзи, който го донесе, за което именно беше дошъл на земята. И този Велик ден, за който пиша по-горе, Разумният свят пак не ме забрави, пак ми даде нещо Ново, но вече неизмеримо и по форма, и по съдържание, и по смисъл - нещо Велико ново. Как да нарека този Велик ден? Ще го нарека и то със съгласието на всеки един, който би прочел тези мои спомени. Щом вие и аз сме съгласни, този ден наричам: Новият велик ден на моята душа, за който безкрайно
благодар
я. Беше 16 април 1916 г, Велик ден. Ранно пролетно утро. Излизам рано сутринта на двора, да подишам чист въздух, да се порадвам на пролетната свежест, на красотата на деня. В двора имахме доста вишневи дръвчета - всички
към текста >>
118.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 11.10.1916 г.
пълен пост. От глад хората по-малко умират отколкото от преяждане. При това ония храни, които нему приятни, не му давайте. Правете му слънчеви бани сутрин на слънцето, като поставяте гърба му да се пече от 10-15-20-25 минути. Това отлично действува на нервната система. При сегашните условия домовете изобщо хронически заболяват от тъй наречените епидемически болести. Това заболяване става повече от извратеното състояние на чувствата. Човек трябва да се научи да бъде винаги
благодар
ен на Бога за всичко, което му се изпраща отгоре и да го използва. Дерзайте светът е победен. Царството Божие се въдворява. Сега вече Господ управлява света и Той постепенно ще внесе новия елемент Козмическото съзнание, което ще възроди човечеството. Нека всички приятели да четат всекидневно Лозинката докато трае войната. Сега остава само един Господ, Който може да въдвори Мир и Той ще го въдвори на своето време. Денят не е далеч. Служете Господу по дух. Нека всяка добрина, всяка правда, всяка любов, всяка мъдрост и истина да изпълня сърдцето ви. Да бъдат човеците доблестни, мъжествени, разумни, внимателни, всичко да изпитва истината да държи. Всекиму да отдава, което заслужава. Ще ви дам следующите наставления: дървото без влага не расте, плода без светлина не узрява, лещата без огън не увира. Храната без зъби не се сдъвква, без стомаха не се смила. Кръвта без кислород се не окислява. Човек без сърдце милостив не става. Без познанието на Бога вън и вътре, живот не придобива. Любовта носи и
към текста >>
119.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 19.11.1916 г.
ноември 1916 Любезна В. К. Стойчева, „Разсмотрете кремовете в полето как растат.” Казва Господ. В тех нема тревога, нема незадоволство, те всекога са пълни с
благодар
ност. И колко великолепно ги е облякъл Отец. Нито Соломон във всичката си слава е бил облечен като един от тях. Колко мъчно схващат духовните хора в България тая Истина. Погълнати само в своето земно аз, не могат да виждат надалеч. Когато дойдат времената на изпит, те почват да потъват като Петра в морето. Всякой на своята работа, която Господ му е поверил. Желая всички като тия кремове да сте облечени и така добре като тях да растете в пълнотата на Божествения живот. Всички други неща сами по себе си ще се оправят. Не мислете, че Аз не си познавам хората. Мнозина от тях мязат на своенравни деца, менят се като морската повърхност при най-малкото духвание на вятъра. Това са хора облечени в плът и кръв. Нито Аз искам нещо повече от тях. С време ще си научат урока. Докато душата не преживее противоположностите, тя не може да научи вътрешното значение на Божественото учение. Искам добре да разбирате, Аз с личности не се занимавам. За мене важи оня обемист Божий живот, който обема всички. Стремете се винаги към Христа, само Той има Своите ръце, крака и сърдце продупкани. Той, Който се е жертвал, има и правото да пожене тия блага. Към Него трябва да се стремят душите. „Елате - казва Той, - всички, които сте обременени, и Аз ще ви утеша.” Помнете вярата. Това е основата на новия живот. Впрегнете всяко желание на
към текста >>
120.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 14.02.1917 г.
Любезна В. Стойчева, Получих вашите писма и пратките. Благодарим за добрите чувства. Промените в природата и вътре у самия човек са неща, наложени от сенките на самия живот. Всеки човек си има свои схващания и максими, с които разрешава своите въпроси. Който гладува, мисли за хляба, който жадува, мисли за водата, който се учи, мисли за науката си и тъй, кой за каквото се интересува. Противоречията съществуват извън Истината, Мъдростта и Любовта. За мен Любовта е жива и разумна, в Нейното лице Аз не съм видел сенки на противоречия. Когато някому се поревне да наследи всичкото богатство на своя баща, непременно той ще влезе в стълкновение със своите братя и сестри. Не всички може да мислят еднакво. То се длажи [дължи] на степента на душевното развитие, ни повече, ни по-малко. Живата Любов в света ще оглади с време всички противоречия и лъжливи схващания. Блажен е, който може да гледа на всичко както Бог гледа. Повечето, което бих писал, ще го намерите в моята Новогодишна беседа под заглавие „Братът на най-малките”. Моя поздрав на всички. Поздрав на Коста и Стевка, Ваш В. (Свещеният подпис) П, К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
121.
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов
, 25.06.1917 г.
да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти. Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е запазен
благодар
ение на това, че е публикуван в списание „Духовна култура", кн. 11 и 12 от 1922 г. в статията на Д. Ласков „Петър Дънов и неговото учение". Благодарение на това днес имаме този исторически материал и сега ще го цитираме дословно. „Рапорт на столичния градоначалник до министъра на Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да
към текста >>
122.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (До всички приятели), Варна
, 2.09.1917 г.
Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърдце целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа. Ваш верен. (Свещеният подпис) Варна 2 септ., 1917 г. /препис от оригинала/ * * * Уважаеми Г-н Сотиров, От няколко дни тук мен се падна да Ви препиша тия ценности на живота. Ще прощавате за грешките. Утре си тръгвам за Бургас. Когато препишеш тия послания знака от първото е по верен Него копирай и после ги изгори. Моята
благодар
ност за обущата. Имай поздрава ми и благопожеланието за скорошно завръщание за всякога. В. Стойчева Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25 Същото писмо - до други
към текста >>
123.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна
, 28.09.1917 г.
е само временно тъй. Аз и спрямо себе си съм същия. Върша това, което е добро, което е право, което е чисто и любообилно, което има смисъл и е Истина. Аз оставям Господа Бога Моего в мен Сам да говори, не се трудя да Му стана преводчик. Аз зная, че Той знае. Аз зная, че в Него нема промена, че Той е всякога верен и любящ и истинен. Аз се пазя да Го не огорча. В това седи моята страност на болните. Аз помагам, страждующите утешавам, а здравите турям на работа. И за всяка услуга сторена
благодар
я им. Аз желая всички да гледат на светлата страна на живота. За своите страдания аз не говоря, когато ползват другите. А съжалявам, когато страдам, че не ползвам. Колко Аз бих се радвал, ако вие туряхте всички Любовта за лозинка в живота, да внесяхте мир и съгласие навсякъде. Да, това би ме трогнало. Но какви милувки би искал онзи, който е прикован на кръста? Не трябва ли да се извадят гвоздеите? Не мислете, че това ви правя упрек. Не. Но ви говоря за една велика Божия идея. Аз се стремя да отмахна всичките упреци от живота. Нима онзи, който греши, не знае своя грях? Нима той не страда и не се самоосъжда? Не съдете - казва Господ. Аз казвам: помагайте на Господа да осъществи вечното Благо. Плачът е потребен както дъждът за посевите, ако го има, ако не - той служи на бурените. Хубаво е човек да полива сутрин или привечер своята градина - но не и на обед. Не съм против плача, но навреме да е, да принесе благословение. Господ Бог Мой да ви учи всички на това, което е благородно и възвишено в
към текста >>
124.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
на Братството се свързва със сина на Димитър Голов. Той поисква да прибере всички протоколи от първите събори и други останали документи за съхранение. Синът обещава и му казва след колко дни да го посети, за да му ги предаде. Така в уречения ден и час, Нанков чука на вратата, никой не отваря, натиска дръжката на вратата, тя се отваря, влиза вътре и намира сина на Голов починал. За него на масата бил приготвен един пакет с всички документи... (15) Нека си спомним за Д. Голов с
благодар
ност и отправим към душата му една светла мисъл, защото малцина са работили така ревностно и са допринесли толкова много за Учителя през онези години, когато се поставят основите на Новото учение. Георги Христов Използвана литература: 1. Бръзицев, Хр. Български книгоиздатели. (Очерци]. София, Бълг. писател, 1976. 127 с. 2. Узунов, Васил Николов. Това бяхме. Роман из световната война. София, 1936. 256 с. 3. Дънов, П. Призоваха Исуса, НБ, 23.06.1935 г. 4. Нанков, Н. Перуил и Ерифили. София, Алфа Дар, 2011. 100 с. 5. Дънов, П. Изпитьт на Любовта, УС, 18.06.1939 г. 6. Дънов, П. Аз ви избрах, ИБ, 27.06.1920 г. 7. „Изгревьт на Бялото Братство пее и свири, учи и живее“ Състав. Вергилий Кръстев. Т. XVII. София, библ. Житен клас, стр. 634 8. Пашов, В. Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов. София, НК5Ф, 1992. 128 с. 9. Боев, Б. Акордиране на човешката душа, т. I, Разкрити и неразкрити планове. София, 1999. 10. Пашов, В. Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов. София, ИК50, 1992. 128 с.
към текста >>
125.
Писмо на Учителя до Гина Гумнерова, Варна
, 17.12.1917 г.
тях, те са невежи и слаби. Но не се обезсърчавай от това. Корените на всяко дърво трябва да се поразкопаят наоколо и полеят. Ти си това дърво. Праведните са дървета насадени и при изворите. Да! Кой ти е казал това? Това, което съм ти казал е да принасяш плод. И като си насадена в Мен,Отец ще те оплодотвори. Чети Пр.29. 6-7. В това Аз ще ти помагам и ти ще помагаш. Слушай ме Аз съм винаги близо. Затова и със страданията идват дави напомнят. Страданията това са Моята ръка. Бъдете
благодар
ни. Бъдете весели и бодри. Който страда, него Отец милва. Силата Божия се показва в човешката немощ. Силен е само един Отец. Който иска да бъде силен трябва да пребъдва в Мен. Ти трябва да растеш във всяко добро. Не се безпокой, задругите не бой се. Аз ви приготовлявам жилище. Не се плашете. Вършете Волята Божия.Това е Моя закон.Вашия Добър Приятел.(Свещеният подпис) Варна 17 декември 1917 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 9 По спомени на Елена Андреева
към текста >>
126.
Военна капитулация на България. Учителя чрез посредници съветва българския цар Фердинанд да абдикира
, 15.09.1918 г.
абдикирането на Фердинанд. Българските войски бяха по фронтовете - мръзнеха, гниеха и гладуваха окъсани и голи в окопите. Мъжете бяха по фронтовете, а жените трябваше да орат и сеят по нивите. Конете и добитъкът бяха мобилизирани на фронта. Геният на злото като похлупак бе затиснал България. Отидоха и запитаха Учителя какво ще стане по-нататък. Той отговори: "Германия ще загуби войната и България трябва да побърза и да вземе мерки." Занесоха това на Фердинанд, а той вместо да
благодар
и, че може да се измъкне от войната, взе че нареди да се интернира Учителят във Варна. Той бе интерниран във Варна и отседна в хотел "Лондон" в една малка стаичка на тавана. Когато дойдоха двама стражари да го отведат, Той каза: "Аз ще замина за Варна, но този, който ви изпрати, ще замине от България и няма вече никога да се върне." Тези, които чуха това, доживяха да видят как се сбъдна изгонването на Фердинанд от България. Събитията на фронта и положенията на войските беше плачевно. Донасят на Учителя за всичко най-подробно. При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет. Учителят каза: "България трябва да излезе шест месеца преди да свърши войната. Ако Фердинанд стори това, ще може да се измъкне. Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите на Учителя са занесени отново на Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма силата на злия гений в него. Идва 15 септември 1918 година и последва пробива на Добро поле на силите на
към текста >>
127.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
изучават. 2. С решение на Просветителния комитет при Министерството на народната просвета е било препоръчано за училищата, гимназиите, училищните библиотеки, както в армията и в няколко министерства: на земеделието, финансите, народното здраве, вътрешните работи. От 1945-1990 г. комунистическата власт го беше забранила и беше голяма рядкост да се намери. Единствено някой от възрастните последователи на Учителя Дънов го пазеха, защото им бе любимо списание по тяхните млади години. Благодарение на тях притежаваме всички годишнини и броеве. Най-интересно е, че в Народната библиотека това списание е непълно - липсват броеве и страници. Затова решихме да включим този материал, за да не се загуби във времето. 3. Противниците на „ Всемирна летопис" са упреквали Иван Толев, че то е станало дъновистко списание и че бил сложен портрета на г-н Дънов на корицата. А това не е вярно. Сложен е в профил портрета на Исус Христос изобразен в намерения пръстен на римския император Тиберий. /Виж „Изгревът", том XI, стр. 155, под N 33, както и двете илюстрации на този портрет поместени преди 97 стр./. 4. Замислено е да. излиза месечно, като окултно списание, с почивка юли-август. Но това не винаги е могло да се спазва, поради това, че трудно се намирали средства за издаването му. На корицате му виждаме призиви на редактора за набиране на нови членове и за изплащане на абонамента. 5. Първите приятели и съвременници на „Всемирна Летопис" са познавали редактора Иван Толев. Те са знаели и са виждали,
към текста >>
128.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (Наряд), За 9/22 март 1920 г., понеделник
, 03.1920 г.
НАРЯД 1-ий ден, 19.08, четвъртък 1. Размишление. Да
благодар
им на Господа за всичко, което ни е дал досега. 2. Благославяй душе моя Господа. 3. Добрата молитва. 4. Благословен Господ Бог наш. 5. Отче наш. 2-ий ден, 20.08, петък 1. Добрата молитва. 2. Размишление. За идването на Духът Божий (Христовия Дух) в нас, който да ни просвети и изяви дълбоките тайни, скрити в Бога. 3. Лозинката. 4. 91 Псалом. 5. Хвалата. 6. Благославяй душе моя Господа. 7. Отче наш. 3-ий ден, 21.08, събота 1. Отче наш. 2. Размишление Да се въдвори Божията правда на земята във всичката нейна пълнота. Да осени първом всичките домове. Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената радост, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота. 3. Благославяй душе моя Господа. 4. Пътя на живота. 5. Добрата молитва. 4-ий ден, 22.08, неделя 1. Отче наш. 2. Размишление. За преуспяване на Царството Божие в нас и около нас. Да премахне Господ всичките препятствия от пътя на своето царство. 3. Лозинката. 4. Благославяй душе моя Господа. 5. Молитва на Триединния Бог. 6. Добрата молитва. 5-ий ден, 23.08, понеделник 1. Добрата молитва. 2. Размишление. За възрастване на Божествените мисли в нашите умове. За пробуждане на Божествените чувства в нашата душа. За освобождаването ни от всичките остатъци от нашите минали съществувания. За приемането на Божествения живот. 3. Молитвата на Духа. 4. Пътят на живота. 5. Молитвата на царството. 6. Отче наш. 6-ий ден,
към текста >>
129.
Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни
, 1.06.1920 г.
службата си като фелдшер. Където и да го повикат даже и нощем, когато го повикат, даже и неделя, лете и зиме, ставаше и тръгваше. Той имаше голям опит и си служеше повече с билки и природолечение. Прилагаше и официалната медицина. В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет. Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше. Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят
благодар
еше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света. През 1920 г. Учителят отива на „Сините камъни" в Сливен при извора „Куш-бунар". Там прекарват около 20 човека с него на лагер направен тогава от палатки. Събират се значи
към текста >>
130.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Учителят е казал, че не приема никого." - „Щом е така, аз не настоявам, не искам да престъпвам желанието на Учителя и ще се задоволя само с това да разгледам Сливен." Надвечер, както се разговарям със сестрата, пристигна един брат и ме пита искам ли да отида на Сините камъни. - „С удоволствие, силно желая, но не искам да наруша волята на Учителя." - „Ти остави какво казват другите, това е по буква, а не по дух. Приготви се и утре сутринта в четири часа ще дойда да те взема." Много
благодар
их и веднага започнах да се готвя. На път сме вече. Утринната хладина, чистият въздух, просторът, който се откриваше пред мен и височината, т.е. стръмнината, която поехме, ме ободри и правеше щастлива, че там, на Сливенския балкан ще се видя с Учителя и групата братя с него. Вървим, мълчим и всеки си мисли нещо. От време навреме само запитвам брата далеч ли сме от мястото, дето е групата, но не че съм уморена, но друго нещо имах предвид. Като разбрах, че сме на разстояние по-малко от половин час, спрях брата и му казах: „Моля ви се, вие идете пръв при Учителя и кажете, че и аз пристигам с вас и питайте мога ли и аз да се кача горе, при групата. Аз не искам да отида там въпреки волята на Учителя. Аз ще чакам тук, докато дойдете вие и ми донесете отговора на Учителя." Той се съгласи и тръгна напред, а аз останах да чакам. Мислих си: ако Учителят не ме приеме, аз ще се върна, но как? Пътят не зная, а аз имам голямата способност да се губя из планините. Следователно да се върна сама назад, това
към текста >>
131.
Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920
, 22.08.1920 г.
само у вас. Втората фигура, това е Божествената душа, която помага. Третата фигура, това е Божествената душа, която се развива. Само да не се отклонявате. Никога да не преяждате в живота си! Радостни сте; никога, никога да не притурите повече — ще дойде обратният процес. При всяко преяждане, пренасищане от какъвто и да е характер, ще дойде обратният процес. Не желайте нито повече, нито по-малко, но толкова, колкото се дава, т.е. на това, което и е донесъл животът през деня, бъдете
благодар
ни. Ако ви дадат много, не казвайте, че много ви е дадено. Ако ви дадат малко, пак не казвайте, че малко ви е дадено. 'Щом кажете „Много ми е дадено", утре пък ще кажете „Малко ми е сега." Ще мълчите. Кажете ли така, ще започнете ту нагоре, ту надолу. Колкото ви е дадено, толкова ви е потребно. Това е правилното мислене на тази окултна Школа. Винаги имайте предвид чистотата и самообладанието. Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти. И ще гледате тези фигури станат живи, да ги одухотворите в себе си. Сега вие готови ли сте да вървите смело и решително по Пътя? - Да, готови сме! - Без никакво колебание? - Без никакво! Аз мълчах, но душата ми говореше. 22 август, 1920 г., неделя, В. Търново. * Кираджия (тур.) - наемател, съкартирант, превозвач на чужда стока (Бел. ред.) ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС 86. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ На Изгрева между боровите дръвчета, които ограждаха поляната имаше едно
към текста >>
132.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев (наряд), Търново
, 25.08.1920 г.
НАРЯД 1-ий ден, 19.08, четвъртък 1. Размишление. Да
благодар
им на Господа за всичко, което ни е дал досега. 2. Благославяй душе моя Господа. 3. Добрата молитва. 4. Благословен Господ Бог наш. 5. Отче наш. 2-ий ден, 20.08, петък 1. Добрата молитва. 2. Размишление. За идването на Духът Божий (Христовия Дух) в нас, който да ни просвети и изяви дълбоките тайни, скрити в Бога. 3. Лозинката. 4. 91 Псалом. 5. Хвалата. 6. Благославяй душе моя Господа. 7. Отче наш. 3-ий ден, 21.08, събота 1. Отче наш. 2. Размишление Да се въдвори Божията правда на земята във всичката нейна пълнота. Да осени първом всичките домове. Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената радост, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота. 3. Благославяй душе моя Господа. 4. Пътя на живота. 5. Добрата молитва. 4-ий ден, 22.08, неделя 1. Отче наш. 2. Размишление. За преуспяване на Царството Божие в нас и около нас. Да премахне Господ всичките препятствия от пътя на своето царство. 3. Лозинката. 4. Благославяй душе моя Господа. 5. Молитва на Триединния Бог. 6. Добрата молитва. 5-ий ден, 23.08, понеделник 1. Добрата молитва. 2. Размишление. За възрастване на Божествените мисли в нашите умове. За пробуждане на Божествените чувства в нашата душа. За освобождаването ни от всичките остатъци от нашите минали съществувания. За приемането на Божествения живот. 3. Молитвата на Духа. 4. Пътят на живота. 5. Молитвата на царството. 6. Отче наш. 6-ий ден,
към текста >>
133.
Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново
, 12.02.1921 г.
за успешните действия и представители на Черната ложа. Трябва да се знае и помни, че на Изгрева и в Братството имаше представители както на едната ложа, така и на другата ложа. Едните работеха с едни методи, другите с други, а се познаваха освен чрез методите на действие така и по делата. И най-накрая видяхме плодовете. А какви бяха те? Днес Изгрева е разрушен и го няма, Ето това е плодът на Черната ложа. Днес съществува духовният Изгрев, който е сътворен от Словото на Учителя. Благодарение на неколцина стенографи и на още толкова, които отпечатаха Словото на Учителя днес това Слово съществува. Ето това е плодът на Бялата ложа. физическият Изгрев не съществува, той е разрушен, това бе дело на Черната ложа, а духовният Изгрев съществува чрез Словото на Учителя - това бе дело на Бялата ложа. И вие ще бъдете принудени да се определите в кой път да хванете и чии служители да бъдете. Тогава чрез Господаря ви ще бъдете познати, а по Делата хората ще ви различават. _______________ Източник: 226. ОТКЛОНЕНИЕТО В ШКОЛАТА Изгревът - Том
към текста >>
134.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша
, 9.06.1921 г.
ние се върнахме в лагера по нашите стъпки. Но вече оттогава, когато дойде пролетта ние започнахме да ходим на тази поляна, която открихме с Учителя в онази гъста мъгла. Тази поляна в последствие Учителят нарече „Ел Шадай". Като дойдохме на „Ел Шадай" по удобно бе за излизане през село Симеоново отколкото през село Драгалевци. И започнахме да излизаме през село Симеоново. Имаше малки пътечки през гората, не бяха удобни и едва се виждаха. Добитъкът ги прекарваше. Но ние бяхме
благодар
ни на тях и излизахме доста добре и удобно. Направихме бивак и от тогава „Ел Шадай" стана наше любимо място. Там излизахме с Учителя почти всяка седмица - може и делничен ден, може неделен ден, така както прецени Учителят. ' Това е една голяма поляна. В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи на всички. Имаше една скала, на която Учителя си облягаше гърба. Учителят отиваше на Бивака с голямо разположение. Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг. Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага. Като студенти бяхме бедни хора. Ядехме обикновено сух хляб и праз. Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите. След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като
към текста >>
135.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“. Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“ Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще
благодар
иш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и
благодар
и на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и
към текста >>
136.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков (Фотокопие на препис на писмото), София
, 24.12.1921 г.
ви пристигнаха благополучно без никоя авария. Пооплакаха се, че ги малтретирали малко по пътя, но това е в реда на нещата. Аз им по
благодар
их, загдето не са се обезсърчили, а са били смели да изпълнят своята мисия. Мен ме радва обстоятелството, че вие сте добре с Юрданка. Ще ми бъде приятно да ви посетя в новата ви вила. Ще гледам да намеря най-хубавото време за това. Животът по някой път се слага по чудни пътища. По-добре Любов със сол и пипер, отколкото свади с печени кокошки и тригодишен пелин. Чистият въздух, сладката водица, светлите лъчи и мирът Божий носят със себе си всичките блага. Всички плодове зреят само при многото печене на слънцето. Следвайте Любовта, употребявайте методите на Мъдростта, ползвайте се от светлината на Истината, употребявайте мярката на Правдата, стойте върху основата на Добродетелта. Това е Христовото учение. Любовта подразбира едното начало на Духа. Туй начало се проявява по един начин. То е Мъдростта, вярата, знанието, интелигентността. В туй начало има една светлина. Тя е Истината. В тази светлина има една мярка за растене - тя е Правдата. Тази мярка се прилага само върху една основа - тя е Добродетелта. Върху която сега тялото ни почива и душата ни има Мир. И прави са думите Христови: ако пребъдете в Мене, тоест в Живата Природа, и думите ми пребъдат във вас, т. е. разумното. Само Божията Любов (Свещеният подпис) Дънов София, XII. 24. 1921. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 23 БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ
към текста >>
137.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
на тази жива картина, на толкова блага що то е създало изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изкочи иззад облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за път, за връщане. Готови сме. Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи. Оставяме раниците на снега. Той, Учителят сваля шапка. Също правят и братята. Към висините на това свято мълчание на природата се понася нашата
благодар
ствена молитва. Ах как кънтяха избраните ясни, топли, чисти слова на „Добрата молитва" и „Отче наш". Като че ли никога досега, не е имало по-подобаващо място да се произнесе такава
благодар
ствена молитва. Учителят каза да се изгаси огнището. Работата всред хората отново ни зове. Сбогом Богове на планината, вие незнайни чудотворци! В селото долу, снегът се разтопил и пътищата са потънали в кал. Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа? Не носили всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце. Може по цялата световна долина, да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло. В гърдите ни пеят, вечните Богове на планината, симфонията на снега и слънцето". Това е една екскурзия описана от Олга Славчева. Тя беше много мила, симпатична сестра, игрива и вечно пей. Тя даде думите на „Паневритмията". Вечно пей, пише, поетеса. Имаше барака на Изгрева, където живееше. Преди това живееше в София при един наш
към текста >>
138.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
беден. Ето, към салфетката разгърнала само хляб и праз, се поднася голяма буца халва, след нея идва шепа маслини, сирене. Татъка, гдето гладни уста дъвчат хляб със студен картоф, вече в чинийката му пътуват пържени кюфтета от спанак. Към моята скромна милост пристига парче баница; в чинийка подлучен спанак с кисело мляко и шепа орехи. Кой ги праща? Приносителят се усмивка многозначително; някои се обръщат и ме гледат. - Кой? - Учителят. В чудна благост се топи сърцето и не знае как да
благодар
и... Поглеждам към Него. Той хвърля към мен бегъл поглед, бели с ръцете си сварения картоф и нещо се усмихва - прави се, че нищо не е сторил, като че ли нищо не знае. Изведнъж се засвири на обой. Тихо, тихо започна някаква музикална приказка. Леко се понесе нагоре, разпиля се по скали и долини, като внезапно нахълтала благоуханна вълна. Като че ли за миг изчезна сегашната картина - край огъня наредена трапеза, а друг свят се яви пред нас, други времена, други люде. Там беше робско време -дрънчеха вериги, звънтяха ножове, ехтяха пушки, писък и вопли - до Бога. Едно сърце оплакваше скъпа загуба - осиротяла майка диреше чедата си. Невръстно дете, всред развалини и съсипии, диреше изчезналите си родители и вратника на родната къща... Тежко, тежко - гърдите се издуват в плач. Очите се пълнят със сълзи. Стоиш прикован на мястото, като че все тъй отколе и тъй во веки ще останеш. Но, о, чудо! Постепенно и бързо тоновете се сменят в друг ритъм. Пръстите живо бягат по металическия инструмент... Лицето
към текста >>
139.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем
благодар
ни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката
към текста >>
140.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
не сте още в светлината. (7, 252) Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.ФОРМУЛАТА Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12) Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проява на Божествения Промисъл. Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17) И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196) А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на
към текста >>
141.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел да излиза из града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 го¬дини. От
благодар
ност за всичко това той подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от една наша сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправени й лично от нея. На другия ден, 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със следното съдържание: "Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий (ректор на Пловдивската семинария) кани г-н Петър Дънов на диспут в салона на читалище "Надежда" и т.н." Това ни разтревожи. Веднага се върнахме да съобщим горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах по лицата на другите някакво смущение. След вечеря Учителя се обърна към всички и ни запита: "Как желаете, преди или след закуска да отидем в салона?" Отговорът беше да се отиде преди закуска. "Тогава, каза Учителя, ще станете по-рано!" Той определи и часа, в който всички да бъдем готови за тръгване. На 19 август 1922 година утрото беше светло и бодро, небето - ясно и
към текста >>
142.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем
благодар
ни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). 2. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско
към текста >>
143.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 23.02.1923 г.
безопасно и вече се греем на новия запален огън.Чайникът пак запя и напълни чашките ни със спасителна топлина. С каква сладост пихме чая си, с какво настървение, като добри бойци след победа, унищожихме всичките си хранителни припаси.Слънцето пак тъй ярко грее от висините, като се правеше, че нищо не знае за тупаницата що ядохме от бурята.Превали пладне. Вятърът утихна. Изкачваме равна поляна и почваме да правим гимнастически упражнения. После изпяваме множество песни. После отправяме
благодар
ствена молитва и почваме да слизаме.Дълга върволица се проточи надоле. Нозете ни вече гмичкат по разтопен сняг, а пред очите ни незабравима гледка: на североизток - се белее и блести в слънце Стара планина, на югозапад Люлин като кристално цвете се издига към висините, на югоизток нов хор от планини носи на възбог своята хвалебна песен. Витоша - грандиозно укрепление изпровожда кротко своите бойци, които днес опитаха нейните тупаници.Градът блестящ, нов и чист, като окъпан сияе в долината, подобно приказно царство.Ето ни минаваме Драгалевци - преваляме доволно разкаляния път и влизаме в града.Обръщаме поглед към Витоша - тя все тъй чужда и далечна пак си остана, както винаги, за всички, що далеч от нея живеят, но ние носим в сърцата си красивите животворни страници от нейната велика книга, що крие вълшебни хубости и тайни. Изгревът - Том 262.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша]
към текста >>
144.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост.Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак.Ето го селото. Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като
благодар
ност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма. От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци. Снабден е с пещичка, която подварява непрекъснато цели 8 килограма вода.- Не е възможно, такова нещо, обажда се някой възмутено. - На гръб носи ли се гореща пещ...- Носи се, как да не се носи, отговаря същия глас. Чайникът е сложен върху азбестова
към текста >>
145.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
кървави жертви. Кой храм е по-достоен и по-величествен от човешкото сърце? Кой по-велик първосвещеник може да бъде, освен самия човешки Дух, който сам открива всичките му безчислени чудеса и непрекъснато се стреми към подвиг и съвършенство.Цялата природа пее хвалебна песен. Цялата природа е неизменим свещенослужител, така че всички човешки словесни хвалебствия остават малки и безсилни опити да се изкаже неизповедимото възхищение, докато сърцето, макар и невидимо с всеки удар се радва и
благодар
и на своя творец.Нозете - до колене в сняг. Тук-таме из белината, като нечие живо око наднича бистър поток. Той прилича на воден път, жила, по която се носи живота на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина. Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме. Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота. Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните да дойдат и се почерпят с чай. Но,
към текста >>
146.
Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14
, 04.1923 г.
г. Тези спомени биха имали значение като допълнение на онова, което други братя и сестри вече са направили за братския живот на Изгрева. От спомените ми за периода 1910-1923 г. се знае, че дойдох да живея в София на 23 февруари 1923 година. Лично за мен, това идване в София бе улеснение, тъй като наново се включих в нашето семейство. Аз все още бях „глава" на това семейство - майка ми, леля ми /нейна сестра/ , брат ми Иван и сестрите ми Люба и Надя. Старите бяха незаменими домакини и
благодар
ение на тях, всичко у дома беше в ред. Брат ми и сестра ми Надя имаха възможност да следват висшето си образование, а Люба си намери работа в едно ателие за бродиране. Материална основа на нашият дом, беше работата ми във фирмата „Берлинов", гдето се настаних счетоводител по един чуден начин, при явната духовна помощ на Учителя. Включен в общия братски живот, всецяло се почувствувах потопен в един свят на щастие. Това, което ми липсваше в провинцията - новите беседи и лекции на Учителя, три пъти в седмицата ми се поднасяха като благодат. Неделя в 10 часа - обща неделна беседа, на която присъствувахме освен братя и сестри, също и граждани от София. В сряда вечер - школна лекция на общият окултен клас; в тези лекции, Учителят ни водеше към окултни познания. Трети вид лекции бяха тия на младежкия окултен клас, в неделя вечер. В него участвуваха братя и сестри - неженени. Повечето от тях бяха студенти, ученици и работещи, като не се правеше разлика във възрастта. През 1922/23 година, Учителят
към текста >>
147.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
бели камъчета. В тях се оглеждат треви, цветя и лазурно небе. У тях идват да пият дивеч, а може би вълк и мечка стръвница. Може би и нежна сърничка оглежда в тях милото си лице, кротките си очи. Птиченце си пълни клюна с нея и подскача ободрено от клон на клон. Така съединени тия пет извора дават началото на силен планински поток, що непрекъснато пее и огласява Кушбунарската долина.Няколко чифта ръце пак се заемаме да ги попречистим от повалени камъни, клечки, листа, тиня. Те сякаш ни
благодар
ят, сякаш ни се усмихват под настъпилия здрач. Откриваме още едно гнездо - извор - не по-малък от другите пет. Заемаме се с него. Копаем го,, ограждаме го по образеца на Учителя.Наклаждаме буен огън. Накамарваме отгоре му цяла могила сухи дърва и лягаме край него. Бурни искри политат възбог и пращят весело.Спим като убити. Над нас греят звезди, из гората бучи вятърът, сякаш че ни успива.У зори, тичаме към скалите за Слънцето. Но и днес го изпуснахме, и днес се лишихме, а може би кой знае до кога, да видим изгрева от Стара планина, този същия, който ни се явява гледайки го от Витоша мила, а също може би и от Рила. Слънцето, подобно пламенно рубиново кълбо вече е изплавало на хоризонта и позлатяваше мощния гръб на планината.Колко е хубаво! Качваме се по живописните скали нашарени с мъх и лишеи. Техните чудни шарки изглеждат тъй стари, както и самата майка земя. Върху тях природата, тая велика художница бе изобразила чудати образи на човешки лица, на йероглифи, жигосани с огнено длето черни
към текста >>
148.
Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх
, 26.08.1923 г.
Му не идват. Щом е сбор, от вас зависи. Събирание между Бога и вас трябва да има. Трябва да имате едно вътрешно преживяване. Аз може да ви говоря отвън, но ако Господ не ви говори, всичко е безполезно, ако вие не отворите сърцето си отвътре... Сега туй е един факт, туй не е истината.Брат Стойчев: Значи този брат е изразявал едно течение в Братството? Да. Втори факт. Казват. "Първите отидоха на втори план, а последните дойдоха напред." Знаете ли, ние може да ограничим Господа със своята не
благодар
ност. Изборът не е мой, аз правя, каквото ми кажат. Вие казвате: "Учителят всичко може да направи." Не е така. Този свят е на Бога. Тази сестра, дето се е ударила (сестра Граблашева падна от един камък сутринта при отиване към Черни връх) - Господ казва всички да поправите вашия живот. Сега, като се четеше тази беседа, имаше у две сестри, аз няма да ги кажа, имаше един лош дух, правеше си план, и той слушаше тук. И когато лошите хора искат да направят нещо лошо, пак ще иде един Бял Брат да слуша. Не може да му забраним И той трябва да слуша. Те са делегати. В небето недостатъците ги схващат още щом са в нас, но след като се кажат, по-лесно е да се изправят. Когато Бог е щедър, ти употреби това, което ти е дал, а изобилието, и то си има мястото. Всинца имате добро желание, но ви липсват начини и методи. Например, че имате добро желание, когато аз отида у някого от вас. Вие приготовлявате много неща, баница, това-онова... Много пъти, когато аз дойда, трябва да взема приятели, които аз обичам,
към текста >>
149.
Учителя дава песента 'Благост' - гр.София
, 19.12.1923 г.
на човешкото сърце. ” Цитат от беседата: "Сега да направим едно малко променяне. Изпейте думите Благост (3) носи (3) светлината (3). То е по ритъма на сърцето. Първото упражнение е от втората категория на музиката. Във всичките времена учениците от окултните школи са се спъвали от големите си очаквания. Ученикът не трябва да очаква големи резултати. Всичките резултати са все микроскопически. Епохално рядко се случва туй, което очаквате. При сегашните условия трябва да
благодар
ите даже и само на това, че можете да се съберете и да си попеете малко. Казвате: „А, благост носи светлината! Какво съдържат тия думи?“ Питам: ако ти имаш възможност да изпееш тези три думи или пък ти предложат сто милиона лева, кое струва повече, кое би предпочел? Ако българските пари се обезценят тъй, както германските, какво ще струват тия пари? Със сто милиона лева ти не ще можеш да си купиш мастило, за да напишеш тези три думи. Тези три думи ще оставят у вас отпечатъци за великото бъдеще, а стоте милиона няма да оставят нищо. Ако имате сто милиона лева, ще ви е страх този да не ви обере, онзи да не ви обере: неприятели ще имате и ще се ожесточите. А като пеете Благост носи Светлината, за нищо няма да се безпокоите. Ще кажете: „А, това да пея, е детинска работа, но като имам тия пари, ще се повдигна.“ Никакво повдигане няма да има! Не съм против парите, но тъй, както се използва богатството днес, това не е нищо – то е едно голямо зло. Ако тези пари ме скарат с моите близки, ако те ме
към текста >>
150.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
вързана и цялата бях обвързана с дебели и невидими въжета. Учителят изсвири на пияното нещо малко, но по едно време аз се почувствах свободна, не го осъзнах веднага. Извадих си ръката, с която придържах главата си и я прибрах. В главата нещо ми просветна. Учителят престана да свири. Аз както всякога в такива случаи, когато излизах от едно потиснато състояние и преминавах в друго - светло, широко и високо, съзнавах напълно, че нещо дълбоко и коренно се е променило у мене. Аз
благодар
ях вътрешно с мисълта си на Учителя. Но външно нищо не казвах на другите. Това го оставях нарочно скрито под купата на мълчанието, да бъде покрито, за да мога да го съхраня за по-дълго време и да се ползувам от него, когато ми потрябва. Ето какво казва Учителят за тези случаи: "Във всички песни, които съм дал, отличителното в тях е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти у човека".Музиката на Учителя е тази, която освобождава духа на човека и извисява душата му към небесните висоти, където светлината и хармонията обитават в Божествения свят. Изгревът - Том 8 31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА
към текста >>
151.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
ако е необходимо. 3) Пълно търпение, широко хубаво обмисляне и правилно трансформиране на запалките /в нищо няма да намеря вина у У. У. ми е добър./ Мълчание. Никакъв излишен разговор. Искреност. Естественост. И съзнание на ученик./Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./ Къщата на стенографките, наречена шеговито “парахода” 10. X. 1925 Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш и ще
благодар
иш, това е волята Божия. Да познаеш Бога и Учителя, това е живот вечен. (Написано от Учителя в тефтерчето на Савка) 3. II. 1927 При У. Сега трябва да се образува една група да работи само чрез молитва за да се оправят работите. У. ми каза това и каза: вие ще си изберете кои да бъдат в тази група. То аз ще ги избера, аз ще я образувам. Да ставам нощя и да се моля. И У. прави така. Той винаги с готовност става нощя заради Бога. Колко е приятно човек да става заради Господа - хубаво е нощем да става човек, да става и да се моли. След молитвата ще си прочета нещо и пак ще си легна. У. ми каза на отиване: Доброто е винаги малко, а лошото е много дълго. У. ми каза: Иди си сега с мир, само Божията любов носи радост за душата. У. ми каза: Ти си цял барометър, щом си разположена и с Бога, времето е хубаво и обратно. 16. II. 1934 От У. Да не се колебааете в нищо. Аз толкоз пъти ви казах да не говорите за другите, че вие така ме обиждате. Това са души на Бога, аз ги обичам, а вие говорите лошо за
към текста >>
152.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“. Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“ Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще
благодар
иш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и
благодар
и на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и
към текста >>
153.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“. Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“ Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще
благодар
иш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и
благодар
и на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и
към текста >>
154.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“. Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“ Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще
благодар
иш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и
благодар
и на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и
към текста >>
155.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“. Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“ Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще
благодар
иш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и
благодар
и на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и
към текста >>
156.
Учителя е в София, Събор, 1924 (?)
, 24.08.1924 г.
редовно стенографирах заседанията в Народното събрание. И така добих малък опит по бързопис. След преместването на Паша в Русе брат Иван Радославов, който ми беше учител в гимназията по история и ме познаваше, разбрал, че съм стенографка и попитал Учителя, може ли да ми предложи да стенографирам беседите. Учителят казал: „Поканете я!" като ми каза това братът, че Учителят приел аз да стенографирам, аз само си купих тетрадки и моливи и седнах на стенографската маса. Дори не отидох да
благодар
я на Учителя, че ме е приел за стенографка на Словото My. В.К.: Значи минахте през Народното събрание? Е.А.: Да минах през там. То ми беше подготовка. Аз съм доволна, че минах. В началото на 1922 год. Учителят отвори школите. Младежкият клас и Общия клас. Двете със Савка си разпределихме работата. Учителят с отварянето на школите държеше всяка седмица една беседа и две школни лекции. Неделните беседи бяха достъпни за всеки слушател. Всеки можеше да дойде и да слуша Словото на Учителя. А лекциите бяха само за учениците. Първите две години лекциите на Младежкия клас Учителят ги държеше в къщата на сестра Маркова, която имаше класна стая, в която е провеждала курсовете си по френски език. Неделните беседи и Общия клас Учителят ги държа в „Турнферайн". Братството търсеше да закупи място, където можеше да си правим гимнастическите упражнения. Още от 1920 и 1921 год. ние излизахме на изгрев накрая на Парка на свободата, който тогава се наричаше Борисова градина. Горските власти не ни позволяваха да
към текста >>
157.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август
, 31.08.1924 г.
изпълните заради Бога, да не се охули името му, името Божие. Ще продадете всичко, но обещанието си ще изпълните. Питам ви: Разбойници хващат вашия син и искат откуп 200,000 лева. Ще продадете къщата си и ще ги дадеш - това ще е резултат от едно неизпълнено обещание. Трябва да се изпълни всяко дадено обещание, даже и колкото и неприятно да е било.Материалното богатство на един човек е отглас на неговото духовно състояние. Децата се ползуват от подготовката на материалното състояние,
благодар
ение доброто духовно състояние на родителите - благата вървят по наследство. Мнозина имат добри желания, но малко са които имат стремеж да изпълнят тия добри желания. Имате отруднен брат - не се притичате да го облекчите. Военните не правят така, те се поддържат. За намиращия се в опасност военен, телеграфирват и го подкрепят. Поддръжка трябва и в духовния, и в умствения, и в материалния живот. Разбирам съзнателния материален живот. Имаше един брат Дързев, който живееше в лоша стая тук. Дадох наставления, настани се по-добре, по-хигиенично, но волята му излезе слаба и аз занят с други работи не можах да проследя до колко се изпълняват наставленията ми, и той си замина. Друга една сестра пратих в Чам-Курия, бе много слаба. Поръчах й да слуша, ако иска да оздравее. Като охлюв да пъпли и на слънце да излиза и се пече. Послуша ме и се съвзе. Тя трябваше да си замине, но остана. Иска се послушание и помощ от приятелите, от братята и сестрите.Най-важния въпрос за вас кой е сега? Кое е
към текста >>
158.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември
, 2.09.1924 г.
имало две тенекии злато на едно място. Казах й, че не са за нас. Бр. П. Епитропов е ходил, знае ги, но не е казано още да ги извадиме. Земята е пълна с богатства.Нарядът ще бъде за неделните дни. Почва се от неделя 21 Септемврий т. г., а през седмицата ще имате продължение на размишлението; а вие още ще проучавате Евангелието.За новите ще дадете наряда 1919 год. - ще го препишат от печатните книжки. За вас през годината ще ви дам по една задача, всекиму като дойде времето.Вие ще се
благодар
ите, че имате тия мъчнотии и ще проявите характера си и ще докажете, че можете при най-трудни условия да правите добро.Чрез благодатта човек се спасява, а чрез любовта се усъвършенствува.Политическото положение тая година ще бъде добро. Ако на нас е добро и на българите ще бъде добре. Големите държави ще се разберат. Англия не желае една силна Славянска държава, органически свързана, затова Славяните трябва да бъдат морално силни. Опасност за война има на Далечния Изток, а в Европа, вътрешни събития. Жълтата опасност може да се отложи за няколко години. Европейските държави ще се стремят да се разсипят икономически и стопански.В България, болшевизма има две течения: едно буржоазно болшевишко- то е съвременният фашизъм и пролетарско болшевишко. Те са двете течения най- силни сега.- „По приложение на закона за защита на държавата към нас ще има ли?"Учителят: Ние сме принципално за Любовта, защото тя е, която ще оправи всичко. Правителството ще се раздели - те ще станат едни против други - на
към текста >>
159.
Писмо от Учителя до Минчо Сотиров, София
, 23.12.1924 г.
декември 1924 г. по Темелко Янков) Любезни М. Сотиров, Когото Бог обича него и поучава. Онова което става в живота е добро. Вий ще бъдете бодри, весели духом. Александрина сега е добре. Тя продължава своя път. Тя е свободна и весела, пълна с мир. Благодарете всички на Господа. Тя ще ви помага отгоре и ще бъде близо до вас и децата ви. Живота тук и отвъд е едно благо от Господа. Да изпълним волята Божия с Любов - това е идеала на душата. Само Божията Любов. Поздрав на всички! (Свещеният подпис) 23.XII.1924 г. София Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
160.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
чай и си сварихме топли картошки. Колко беше мил Учителя, когато ни даваше по парченце от предложените нему картофи. Обикновено той режеше картошките на колела, по време на екскурзии, разбира се. Посоляваше резенчето, слагаше му малко чер пипер и така го предлагаше на случаен присъствуващ на неговата трапеза. Незабравимо по вкус остана онова парченце, което получих през тази вечер на Рила.На сутринта, разположени около огъня като в най-луксозната страноприемница, ние пеехме и
благодар
яхме за необикновените и неповторими преживявания тук, когато внезапно се чу шум от коне. Някой каза: „Негово Величество".И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха. И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя.Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща:- Вие сте свободни, а аз!Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар."Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра,
към текста >>
161.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
идват хора. Напред върви човек с калпак. Висок селски калпак. Зад него следват няколко човека и 7-8 коня един след друг. Като се приближиха към нас гледаме цар Борис III с неговите хора. А той беше с калпак. Дойде при нас. Като ни видя, смая се, че ние сме се разположили, огънят гори, чайниците врат и ние сме в най-добро разположение. ... 4. 26 февруари 1927 г. Спомени на Теофана Савова На сутринта, разположени около огъня като в най-луксозната страноприемница, ние пеехме и
благодар
яхме за необикновените и неповторими преживявания тук, когато внезапно се чу шум от коне. Някой каза: „Негово Величество". И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха. И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя. Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. .... Не е възможно Учителя да е тръгнал на 25 февруари, тъй като на този ден е имал лекция пред ООК - 19ч. 6. Паневритмия на небето на връх Мусала Учителят работи усилено върху създаването и пренасянето на Паневритмията от духовния в нашия, физическия свят. При честите посещения на Рила някои наши приятели с отворени духовни очи виждат, че възвишените същества играят някакви особени упражнения в ранните зори преди изгрев
към текста >>
162.
Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти
, 16.04.1925 г.
на Военната организация на същата партия (БКП) е именно атентатът в храма “Света Неделя”. Смелостта и готовността за действията на атентаторите идва от връзката им с Коминтерна, който вече разполага с властта в Русия. Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а защото той е клисарят,
благодар
ение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Ето как си го спомня Александър Цанков: “И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.” Същият на 16 април 1925 година около 15ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя: “Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.” Пораженията в
към текста >>
163.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии. Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем
благодар
ствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли?Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта. Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на
към текста >>
164.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии. Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем
благодар
ствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли?Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта. Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на
към текста >>
165.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии. Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем
благодар
ствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли?Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта. Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на
към текста >>
166.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии. Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем
благодар
ствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли?Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта. Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на
към текста >>
167.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Седми ден - 29 август
, 29.08.1925 г.
тази енергия."„Зад всяка мисъл седи Господ. Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея."„Въздухът, който е разпилян по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник и Той свети. Тогава излез, посрещни го,
благодар
и, че Господ е изнесъл светлината си. Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвайте се, че Бог е направил тези работи. И ако Бог не беше посадил тези дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст."Гимнастически упражнения.В 7 часа сутринта беседа. * Постепенно гостите се разотиват по домовете, отнасяйки много светлина в умовете, много топлина в сърцата и силна воля за приложение на това, което чуха и разбраха на този събор. "Летопис на изгрева" - Том 1 Теофана Савова Глава: Събота, 29
към текста >>
168.
Учителя дава песента Аум- гр.София
, 2.12.1925 г.
красавицата Земя, с всички тези Негови чада, които жадуваха и го молеха да им разреши да живеят на Нея. Саваот, със своите помощници, дойде на Земята и се залови да изработи материя, за всеки род и вид същества, която да звучи, както звучат тяхните души. Работиха неуморно, създадоха одежни на всеки род и вид, на рибките, на птичките, на сърничките и всички други живи твари. И виждаше се как Земята става все по-красива и по-хубава, навсякъде се чуваше радостна песен на доволство и
благодар
ност. И когато Саваот помисли, че всичко е направено и задоволено, седна да си почине. Изведнъж гледа пред себе си, красиво лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката „Аум". Такава, чудно красива мелодия Той не беше слушал. Слушаше Саваот в унес и не можеше да му се насити. Той разбираше съдържанието на тази мелодия, което значеше: „Аз съм човека необлечен, създаден по образ и подобие на Бога, жадувам и аз да имам одежда, да бъде облечен, за да живея, както другите в тази Райска градина. Моля ви помогнете ми". Трепна Саваот, защото голяма Любов обзе Душата му, събудена от молбата, скръбта и красотата на това същество. Отмина радостта му, в която Той беше потопен от постигнатото. Опечален обърна се Той към своите помощници и с почуда запита: „Защо това най- красиво същество, не е още облечено, за да живее на Земята? То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога!" Помощниците отговориха с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко
към текста >>
169.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай
, 4.03.1926 г.
Ранобудни моми и булки надничат от обкичени със саксии цветя и ни гледат с любопитство.Снегът по върховете е розов - този ален пламък слиза все по-надоле по снега, като че слага свилена постелка. Притаили дъх, ние чакаме. Ето го! На изток първом бодка светла игла, после огнено око, що расте, расте и се издига. Червено блестящо, бавно иде иззад снежния Балкан. Синият лазур го грабна на своята сапфирена колесница и го понася из ефира. Цялата природа се усмихва - като че ли
благодар
и. Като че ли всяко клонче се надига към него и се стреми да го достигне.Поемаме нагоре. Чак сега ни намериха селските кучета - наши верни приятели. Те не се мусят както кръчмарите, че сме вегетарианци -радват ни се и махат с рунтави опашки. Дебел лед е обковал воденичния улей. Извътре не се чува тракане на колелото. Ледени висулки от най-разнообразна дължина и дебелина се спускат от заледеното корито, блещят срещу слънчевите лъчи.Става топло. Кожухчетата и Шаловете стават излишни. Снежно, снежно. Навред е бяло и чисто. Като че ли не пълзим към планината, а се възземаме към небето. Лека полека се изтеглихме на Зеленка. Там ни чака свиркащия наш самовар върху плещите на Цеко, що всеки израз у него е римуван -„Топла вода пийте, от студа се скрийте.” или „Пийте топла водица, да ви е мирна главица.”Той е силен и як като Урса от Сенкевич и добра, и кротка душа -лицето му е кръгло и алено, като у цяла месечина, озарено от весели теменужени очи...Наистина благодат е горещата вода. За всичко е
към текста >>
170.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай
, 30.04.1926 г.
прекрасно лице.Каква тайна е самия Той - някакъв чуден човешки „Сезам”, който се дарява само томува, който иска да се учи. Дори не смея да гледам в лицето Му. Струва ми се, че то цялото е символи и формули, на една велика наука, що тепърва има да изучаваме. Спи ли Той? Не, това не е отпуснатото лице на спящ човек. Той размишлява. Или може би е заспал, но мисъл висока и светла е озарила и съня му.Гимнастически упражнения. Песни, коя от коя по-хубави, по-живи, по-радостни. После обща
благодар
ствена молитва, после тръгване надолу.През ручейки, шубрачки и ливади се понася нашия стан напред. Приятна сладост пълни гърдите ни и окриля духът и тялото ни.Слънцето се скрива зад високия хоризонт. Градът е все още облян в лъчи. Лека дрезгавина се спуща от планината и лази към града. Планината остава зад нас, пак заключена в своята чаровна тайна. Като че ли тя сега става друга - чужда за нас, не тази, що днес на златни скути ни бе люлеела и успивна песен пяла.Тъмнеят горите. Спуска се мрак и обгръща поля и долини. Като че ли хоризонта се стеснява, стеснява и пред нас само пътеката бяла остава.Там е градът. Блещи той в хиляди светлини със своите високи и ниски домове. Събира той своите изморени чада почивка и отдих след дневния труд да им даде. Там и ний отиваме сега, отпочинали на планината чрез чистия й въздух и пролетна омая. Там празнувахме ний своя празник в който пиршество няма, жертви кървави не се колят, вино не се пие, наздравици не се вдигат, но всеки се чувства радостен и весел,
към текста >>
171.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
и мисли, нашите сънища. Бъди благословена, майко природо!Ти си наша, Витоша мила! И ти, възвишени - божествен Мусалла, населен с миролюбиви безплътни Богове. Ти си наш, милий, сладкодъхан здравец и ти, нежна теменужко и ти, куковиче красиво.Пристъпя около нас вечерния мрак, а в душата ни светло, светло. Свети и грее в душите ни един чаровен, незалязващ ден-едно Божествено небе, едно любящо слънце - един Учител, който ни показа тая дивна красота.Лека нощ, милий Учителю! Поклон и
благодар
ност пред тебе, че ни отвори очите за истинската красота. Как тихо ни Ти изведе из нашия „Египет” към светлий Ерихон, гдето тече мляко и мед, гдето е тъй красиво! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Олга Славчева Екскурзия на 3 май 1926 година Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Днес е точно този ден. Пак сме на нашето любимо място - Ел Шадай. След молитвата направихме следните гимнастически упражнения: Седнахме на тревата в кръг около Учителя, с крака протегнати напред. 1. Ръцете са хоризонтално напред. След това се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката. После ръцете се издигат отстрани нагоре до над главата и пак се връщат назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти. 2. Ръцете са върху колената. Следва движението им до над главата и обратно. Повтаря се няколко пъти. 3. Двете ръце се поставят на слънчевия възел и след това - отзад на кръста. 4. После
към текста >>
172.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
платна и не престава да ги хвали. Теменужката е излязла от своето скромно мълчание и е спуснала свилени ленти от шубраките, които се веят и доле по зелената ливада. Незабравката мери мегдан с нея, кукувичето също. Напъпил е и здравецът. Скоро и той розов цвят ще развий и ще украси белите скали, нашарени с мъх и лишеи.Чешмичката весело си тече. Може би тя не знае ни отде иде и накъде отива. Но това не прави песента й по-малко весела. Събраните й в дуло води с ромона си, като че
благодар
ят на тогова, който стори това и висока чест й даде - така стройно докарана позната и обична в цялата околност да бъде.Пием чай, излягваме се на припек, па оставяме дрехи и раници на неколцина и почваме да се изкачваме. Газим по боров клек и боровинкови храсти. Ей ни на самодивската поляна. Коя е тя, кой е, що й сложил това наистина заслужено поетично име, не зная, но вървейки по нея, дишайки аромата на хилядите й цветя, ние се пренасяме неволно от този - в друг свят прекрасен и неземен. Сини цветчета, подобно бисерни капки наръсили зелената ливада. Още по-дребни, розови, подобно карамфилчета гледат с нежни очици небето и в очите им трепка бисер сълзи роса. Резньовете бляскаво се очертават всред лазурния фон на небето. Хей там, вирнал глава в облаците пее Мусалла. Разказва той, че там живеят Богове, богове много по-красиви и съвършени, отколкото гръцките побойници наОлимп... И прав е той да се хвали, защото новите измервания доказват, че той е с няколко метра по-висок от Олимп...Родопите е
към текста >>
173.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай
, 24.05.1926 г.
каква била мрежицата на слънцето; то се е смяло тогава зад този вуал, защото ние си помислихме, че всичко вече е минало.Да, днес е понеделник. Както жените чистят на този ден, така и природата днес прави голямо чистене. Нозете ни гмичкат във вода. Дрехите увиснали тежки от дъжда; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели. Значи, още едно майско къпане.Слизаме - близо 170 души. Отиде си дъжда. Дрехите изсъхнаха по гърбовете ни. Радост! Весела гълчава, песни.Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре, дъждо. Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим. Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме. Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.Слънцето вече не се показа. То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести.Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.Проливният дъжд се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от дъжда гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна. Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо усърдие.Летим към нашите градски жилища да се омием и
към текста >>
174.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода. О, неоценим дар всред планината!Някои вече са се изтегнали за сън. Но на повечето умората не им е позната. Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока
благодар
ност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те
благодар
ят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци. Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?! Сякаш това е вечният повик на творението към човека: Люби, люби, люби!Чаровно утро. Пъплим нагоре облечени, като че ли посрещаме зима. Кой знае, всред планината изненадите са винаги налице. С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца. Как са пъргави! Помагат на багажа; носят малки бели кошнички.. . Облечени са като за
към текста >>
175.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода. О, неоценим дар всред планината!Някои вече са се изтегнали за сън. Но на повечето умората не им е позната. Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока
благодар
ност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те
благодар
ят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци. Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?! Сякаш това е вечният повик на творението към човека: Люби, люби, люби!Чаровно утро. Пъплим нагоре облечени, като че ли посрещаме зима. Кой знае, всред планината изненадите са винаги налице. С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца. Как са пъргави! Помагат на багажа; носят малки бели кошнички.. . Облечени са като за
към текста >>
176.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода. О, неоценим дар всред планината!Някои вече са се изтегнали за сън. Но на повечето умората не им е позната. Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока
благодар
ност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те
благодар
ят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци. Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?! Сякаш това е вечният повик на творението към човека: Люби, люби, люби!Чаровно утро. Пъплим нагоре облечени, като че ли посрещаме зима. Кой знае, всред планината изненадите са винаги налице. С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца. Как са пъргави! Помагат на багажа; носят малки бели кошнички.. . Облечени са като за
към текста >>
177.
Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София
, 28.12.1926 г.
говоря за живота Акордиране на човешката душа - т. 2 Махар Бену Аба Имате песента „Давай, давай“. Изпейте „ла“. То показва един извор. Ти си извор, трябва (да) течеш. Давай, давай има движение. Ти като си застоял запей „Давай, давай“. Да се развържеш, да потечеш. Да направиш нещо. Ти си се свил. Стани, направи каквато да е работа. То е давай, давай. Давай, много широк смисъл има. Сега ще изпеем само „Давай, давай“, няма да изпеем докрай песента. Понеже, ако изпеем ще трябва да ни
благодар
ят. Ще изпеем „Давай, давай“ само до „Да се сее на нивата“. Трябва да се чисти, няма да бъдем там. През зимата като дойде, сняг ще има. /Изпяхме песента/. Музикално както е турена песента трябва да се свърши, да се чисти през зимата. От Махар Бену Аба12 декември 1941., Младежки Окултен Клас,
към текста >>
178.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
се стопяват. Селото и градът вече добре се провиждат. Не само късчета, но цели огромни пространства от синя коприна се разкриха над нас; ето и цели светлосини разгънати бали, тук там изпъстрени с бели облачни цветя.Ех, това се казва Благовещение, а не туй тази сутрин!Стягаме се за път. Раницата почти празна е вече на гърба и гегата в ръката. Няма вятър, нито дъжд. Има само слънце, небе и сняг. Застанахме на прощалната поляна. Заедно с Учителя възнасяме топла молитва. Ние сърдечно
благодар
яхме за този разнообразен и все пак красив ден, че живи и читави се връщаме у дома. Лицата ни алени, загорели от студа, очите блестят от радост и придобита сила.Витоша и сега ни доказа, че е блага за нас и, че никой път не бива да се боим от нейните нахмурени вежди, че тя пак ще ни даде това за което сме отишли.Слизаме. Нито следа от сутрешния сняг. Нозете ни потъват в зеленото кадифе на пролетната зеленина.На „Зеленка” почиваме. Там пеем възторжени песни. Тук Учителят даде чудно поръчение: Поетите да пишат за всяка екскурзия. И още нещо: Покани Мара Белчева и дядо Благо, (а за мен извикаха всички останали) за Великден, когато пак дойдем тука при топло слънце, да му прочетат по една поема за слънцето...Коя ли е тя, кой ли ще му прочете най-прекрасната поема. Не съм ли аз най-малката от всичките? Що мога аз в сравнение с тая Мара Белчева, за която Пенчо Славейков толкоз песни е изпял.Дали пък моята поема не е вече написана и не чака своето време? Видя щем на Великден.Но защо Той не спомена
към текста >>
179.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
как ще посрещнете Господа като ви дойде на гости? Това състояние е една необходимост за растене.Сега друг пример ще ви преведа: както един допотопен човек като един таралеж, който си е турил бодли, как ще прегърнете един ваш приятел? Може ли да направите това? Ще бягат от вас, но и той се чуди защо бягат и от него. На тоя ваш приятел ще кажете да си промени таралежовото облекло в меко, не бодливо. От мое гледище всичко, което става е от добро. Небето ще го обърне в добро. Винаги
благодар
ете Богу за всичко, което става. Дойде ви безверие, възложете го на Бога и вижте какво Бог ще направи от вашето безверие. В духовния свят изключение няма, там всичко е за добро. Сега тая мисъл да ви направя по-ясна. Черната ложа се е разделила на два лагера: едни са влезли в нашето Братство като верующи и най-първо ви казват правите истини.Има само три основни пътища - на Любовта, на Мъдростта и на Истината, по които ще достигнете вашите желания. По пътя на Любовта - чрез топлината, по пътя на Мъдростта - чрез светлината и хармонията, и по пътя на Истината - чрез свободата. Сега на това практическото приложение кое е? Вие сте ръководители, имате 10 души, които не ви слушат. Питате първия: „Така добре ли е?" Приложете го по неговия план. Питате втория - приложете го и по неговия план, пак не върви. Питате третия - същия резултат. Най-после вие ще кажете. Значи приложение трябва на всеки метод и най-после остава Божествения метод - той само ще даде резултат. Тия хора пратете ги да работят, да
към текста >>
180.
Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София
, 23.04.1927 г.
не ще го учите нито упътвате, нито ще му казвате: „Добре ми порежете лозето". Така че добре ще работите, ще се молите. Съвети не давайте - трябва да се спазват правилата, иначе борбата в църквата може да се пренесе и в окултното братство. Пример с двамата дервиши. Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден. Един ден магаричката умряла. Той се отчаял - единственото средство за препитание изгубил. От
благодар
ност към нея, направил й един хубав гроб и го украсил. Минаващи пътници като видели тоя хубав гроб, помислили, че това е гроб на някой велик дервиш и почнали да правят молитви на него и да принасят дарове. Разчуло се, че на тоя гроб ставали и изцеления на болни. Дервишинът си направил наблизо колиба и прибирал даровете и тръгнало му на добре. Забогатял и си казал: „Добре, че ми умря магаричката". Научил се и другият дервишин и го заобиколил и го попитал: „Какво стана така че ти тръгна на забогатявание?" Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече порастнало, за да си служи с него. Той го взел за да пооблекчи своето материално положение. Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси. И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали. Отишъл той и се похвалил на другаря си,
към текста >>
181.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
блузата... О, моя „Асавита”!Горе заварихме всичко готово. Слава Богу. Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш.- Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи. Всеки с
благодар
ност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички.Обаждат се певци. Няма умора; бурята е забравена, сега тука само се пее и волен смях се чува навред. Някои берат коприва за ароматична чорба. Други, натъкмили високи пръстени гърнета, в които се вареше познатия ни фасулчец, тук сега придобил важно предназначение -„Господин Бобчев”. В гърнето с него е нарязан само кромид, но той е тъй вкусен и ароматичен, че заслужава да изкачиш планината, за да си куснеш от него.Нашият учен - Георги Радев с разрошени от вятъра къдри, седна до огнището и запя някаква бохемска песен. Симпатичното му умно лице менеше израза си според словата - излизаше много смешно, тъй че, всички се прегъваха от смях.Извикват за гимнастика. Три грамадни маршируващи кръга. Правихме разни движения с ръце и нозе - то бяха някакви тайнствени кръговъртения, съпроводени с дивия вой на вятъра. Стопляме се. От средата Учителят направлява гимнастиката.
към текста >>
182.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
опресняват силите, а не че ги изтощават, както си мислят някои.После научете се през тия 10 седмици, да дишате сутрин не само с дробовете си, но и с костите си, така като че въздуха прониква и в мускули, и в кости.Бележки дръжте за състоянието, през което можете да минете. През тия 10 седмици, като залезе слънцето, никаква храна. Вечеря един чай, малко хляб, плодове.През 10-тях седмици не започвайте с бързина в храната, сутрин, обед, а съсредоточете се 5-10 минути и помислете,
благодар
ете за онова благо, което Бог ви е дал за нахранвание. Това е един свещен акт в живота.След като ги опитате може да ги предадете на други.За екскурзиитеВсички свободни дни сега през лятото използувайте в излети, екскурзии. Ще прекарате един-два дни в свобода. 5-10 души, колкото се събират, ще излезете. Поне десетина екскурзии през лятото трябва да направите. Можете 2 седмици в месеца да има събрание на закрито, в салона ви и два неделни дни да имате събрание на открито - той ще бъде и ден на екскурзията. В тоя ден на екскурзията трябва да си намерите работа за през целия ден: четение, пение, беседвание, там ще видите и научите кой обича да стои на сянка. Като правило: Никой да не ляга на сянка. На които съзнанието е будно, ще използува, на които не - нищо не ще придобие. И болните там ще станат здрави. Тия работи, които ви дадох, са достатъчни, за да няма претоварвание. Като се иска много някой път, та нищо не се прави.Животът има известен терен, гдето ражда противоречие. Теренът са
към текста >>
183.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона. Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на
благодар
ност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш. След построяването на салона, става един от най-големите събори в София. Той започва на 19 и свършва на 24 август 1927 година. В този период са изнесени девет беседи, които се отпечатват в томчето "Пътят на ученика". В този събор участвуват над 1 000 души от цялата страна. Съборът свършва и Учителят
към текста >>
184.
Разговор на Учителя с ръководителите преди започването на събора. Протокол
, 18.08.1927 г.
път Божествен. Трябва ви вяра - тя е свързана с ума. Всеки си има свой път на движение. Всеки приток ще влезе в общата река. И тя като приеме всичките приточета в себе си, утайките им ще останат.В този събор ще научите една голяма опитност. Ще бъдете спокойни и търпеливи. Железницата от Варна до София криволичи. Вие тръгвате от София, линията също криволичи, но все ще отидете до Варна.Пестете енергията. Време има, но като изчерпите енергията, тя не се наваксва бързо и лесно. За всичко
благодар
ете. Невъзможното за человека е възможно за Бога. Когато имате най-големите страдания, скърби, Бог ще ви донесе най-голяма радост. Ще получите най-голямата Му любов.Христос възкреси сина на Сорайската вдовица при най-голямата й скръб. Христос даде най-голямата радост - възкреси сина й. Грешките си ще коригирате. Бог коригира света.В този събор ще имате Мир. Мира придобивайте, търпение имайте, не се безпокойте. Бог като работи една работа, тя добре върви.В миналите времена, черната ложа като е управлявала света, вземала е имуществата на всички, но като си отива вече, управлението ще се измени. Но бъдете внимателни, има ариергардни боеве. Противникът вече отстъпва, но пак има изненади с картечен огън и снаряди.Ние се стремим към свободата - в нея да растем. Като настъпва черната ложа и ние настъпваме. Те отстъпват и ние отстъпваме - това е правата мисъл.Трябва ви жива вяра, непоколебима. Ще организирате хора за охраната, други за храната. Бъдете примирителни или със своята мисъл, или физически,
към текста >>
185.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона. Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на
благодар
ност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш. След построяването на салона, става един от най-големите събори в София. Той започва на 19 и свършва на 24 август 1927 година. В този период са изнесени девет беседи, които се отпечатват в томчето "Пътят на ученика". В този събор участвуват над 1 000 души от цялата страна. Съборът свършва и Учителят
към текста >>
186.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона. Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на
благодар
ност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш. След построяването на салона, става един от най-големите събори в София. Той започва на 19 и свършва на 24 август 1927 година. В този период са изнесени девет беседи, които се отпечатват в томчето "Пътят на ученика". В този събор участвуват над 1 000 души от цялата страна. Съборът свършва и Учителят
към текста >>
187.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
големината си, отслабват своя блясък. Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш. Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна
благодар
ност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им!Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе. Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се. Есенният минзухар навсякъде е пробил земята и с наслада смуче сок от свежата земя - милван от още топлите слънчеви лъчи. Като че ли поточетата по-живо запяха, тревичките изправиха сочни листенца да го приветствуват. Врабците на орляци прелитат с крясък, сякаш недоволни, че другите пойни птички са ги оставили.Ето и мен на Ел-Шедар - тъй Учителят нарече нашата гостна с това чудно име, което преведе така:
към текста >>
188.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
насядахме около Учителя. Колко радост има във всинца ни! Приличахме на бодри юноши, девойки и деца, които са си добре поиграли. Пяхме „Фир фюр фен”, „Махар Бену”, „Светъл лъч от горе слиза”,,Давай, давай”. Занизаха се като бисерен гердан нашите чаровни песни. Тъй леко и свободно се лееха гласовете, с такава услада се извиваха, споени от чудните слова, като че наистина сме на небето, а не на земята. Естествено след това дойде молитвата. Как се молихме, с каква жар. Като
благодар
ни деца, които са получили от майка си нещо много мило и скъпо за тях. Всеки чрез свещените думи на молитвата, като че изказваше свой заветен копнеж. Като че ли душата се отказваше от тялото, за да се слее по предвечно сродство с Великото и Прекрасното.След това почна концерта на храненето. Той дойде като най-съвършени рефрен на гимнастиката, песните и молитвата. Всеки се заема да подготви „инструментите” си, че щом се даде знак, веднага да почне изпълнението.Наредихме се в нов кръг, само че седнали. Отвориха се раниците. Върху бели кърпи се извади съестното съкровище. Даде се знак -молитвата. Изведнъж се чу дивна музика на 150 чифта лъкове и цигулки... Боже, каква хубава музика! Всеки слушаше своята цикулка и здраво държеше лъка - десницата - към бялото, меко самунче. Колко много ябълки, круши, грозде, чушки, хляб и сирене! Колко много халва, сърмички, орехчета и маслини! Всеки раздаваше на съседа си и никъде нямаше недостиг. Партитурата беше пълна, сложно написана, но добре от всички
към текста >>
189.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
служение, създало си кумири от своите творения и си присвоило Божествените права да наказва, убива и мъчи своите ближни.Учителят тъй спокойно разказва това, като за нещо съвсем просто.- После, продължава той - ще настане едно отрезвяване в умовете и сърцата на тия, които ще имат щастието да надживеят тия катаклизми.Слънцето премина своя зенит и ето вече през облака се прозира лика му - клони на запад.Прибираме раниците. Събираме се за молитва. Ел Шедар ехти от горещата ни
благодар
ност към Твореца - изразена чрез .Добрата молитва” и „Отче наш”. (Варвара взима участие.) Тя се понесе нагоре като благоуханна вълна, изпратена от едни щастливи люде намерили сега своят истински Водач.Някой стои на края на поляната и ни брои... шестдесет и трима.Като вихър полетяваме надоле. Тъй приятно се тича по сняг! Ето ни по „Спаси душа”. Различно я наричаме вече стръмната пътека. Тук много пъти стават падания и ставания по дебелия сняг и е тъй приятно, че ти се ще по-често да падаш по него.Почиваме на „Зеленка”. Спущаме се надоле. Слизаме към Водениците, заминаваме селото.Изведнъж рязка промяна. Задуха мразовит вятър. Горе топло -пролетно, бяло, чисто; доле студено, кално, зима. Но чудно! Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина. Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят.Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите,
към текста >>
190.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.
, 24.05.1928 г.
и сила. Белите му сребристи коси, подобно свещен ореол ограждат дивното му лъчезарно лице. Всекиму, приближил се до него, намира по ценна блага дума да каже, да се усмихне, или бащински погледне.Всички сме на припек. Обхваща ни сладка дрямка - приятна отмора. Като че ли до тука бяха всички грижи и, че от сега нататък ни чака само райско блаженство.Всички млади около диригента. Симеонов сияе. Колко се радва той когато грабне диригентската палка! Широките му гърди се издуват с
благодар
ната сила на песента - гласът му ечи над всички.Хубави са нашите песни. С тях десетки години посрещаме дни и нощи, и носим неволи и грижи. Дивни песни! Сладчайши мелодии. Чрез тях ние изливаме обичта си към птички, цветя, ручеи, небе, слънце и звезди. Как иначе? Освен с песни, много и сърдечни песни: „Тъги, скърби”, „Сладко медено”, „Роена капко”, „Зора се чудна зазорява”. Една ли са и две, че да ги запиша? Той ни даде тия песни. Той - Учителят. Господи, колко са хубави! Чрез тях животът у нас расте и хубавее.Днес ний сме щастливи - тия думи изказвам с пълна увереност. Може би в света сега някого коронясват, може би някой осъден на смърт днес получава свобода и прошка, може би има и други непознати радости в света, но ние сме измежду най-щастливите. Защо? - Защото сме с Учителя. Неговото присъствие ни окриля с божествена радост. От Него се излъчват прелестите на рая, благото на небето. Как стана тъй, че нам се падна това щастие да сме с Него? Щастливи деца, избраници някакви, не зная какви и
към текста >>
191.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни
, 4.06.1928 г.
ще ти кажат отвътре: „Еди на коя си улица една жена се моли и те чака“. И така вие ще ѝ помогнете с радост. На следващия ден ще отидеш при друга жена, която те чака от сто дни. И където отидеш, ще създадеш аура. Божественото учение може да се наложи в света по много начини. Ако ти не приемеш храна от царския син, най-после ще приемеш храна от слугите. Ти ще си мълчиш, когато дойде въздаяние някому за някоя неправда, която е направил на теб. Когато някой светия излекува някого и онзи
благодар
и само нему, това е невярно, а трябва да
благодар
и на Бога. Когато някой ми
благодар
и, аз ще отдам това на Бога и ще знам, че се
благодар
и на Бога, а не на мен. Ако аз съм го излекувал, аз съм се ползвал повече, понеже Благодатта е минала през мен. Сега ще видим дали сте праведни: махнете с ръка, за да се оправи времето. Човек трябва да има сила. Вие седите сега и казвате: „Нищо не вършим“. Много на крива посока сте. Ние не работим с обикновените методи, а работим по други начини, не както светът работи. Трябва сдружаване за съвместна работа. Един плантатор посял голям бостан, но стотина маймуни се кооперирали, наредили се във верига и от маймуна на маймуна подавали плодовете. Така обрали целия бостан. После стигнали до една река, заловили се една за друга, направили мост и останалите маймуни минали по гърба им. Акордиране на човешката душа - т. 2 Глава: 47. Но ви избрах от
към текста >>
192.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли
, 10.07.1928 г.
излъчване на тяхната вътрешна мощ. Тъй вечно млад, вечно древен и велик, в миналото, настоящето и бъдещето, както и самата природа. Слънцето прави още по-бяла снежната му коса, обградила лицето му с неземен ореол. Той не говори. Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на душата, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли...Бубулечки! И тук живот, Господи! Розови и сини цветни очици надникват мило от тревицата към слънцето, като че ли му
благодар
ят. Лягаме по тая вълшебна постеля на припек и дишаме животворния въздух. Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за почивка. Лягаме и с услада дишаме, и пак ненаситно дишаме, унесени в сладка дрямка. Над скалите високо из въздуха се вие орел, разперил грамадни си крила, цепи въздуха, сякаш се чуди на това неочаквано нашествие в неговите покои.Към пладне слизаме. Неусетно се смъкваме надоле, подтичвайки с весели провиквания. Лъх - вълна от аромат и свежест. Някой селянин довел на паша тъдява два красиви коня. Как щастливи биха били, горките, ако не бяха спънати с тия тежки железа! Всяка крачка е придружена с неприятното дрънчене на веригата. Провиждат се върховете на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле. Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди. С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени
към текста >>
193.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли
, 11.07.1928 г.
излъчване на тяхната вътрешна мощ. Тъй вечно млад, вечно древен и велик, в миналото, настоящето и бъдещето, както и самата природа. Слънцето прави още по-бяла снежната му коса, обградила лицето му с неземен ореол. Той не говори. Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на душата, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли...Бубулечки! И тук живот, Господи! Розови и сини цветни очици надникват мило от тревицата към слънцето, като че ли му
благодар
ят. Лягаме по тая вълшебна постеля на припек и дишаме животворния въздух. Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за почивка. Лягаме и с услада дишаме, и пак ненаситно дишаме, унесени в сладка дрямка. Над скалите високо из въздуха се вие орел, разперил грамадни си крила, цепи въздуха, сякаш се чуди на това неочаквано нашествие в неговите покои.Към пладне слизаме. Неусетно се смъкваме надоле, подтичвайки с весели провиквания. Лъх - вълна от аромат и свежест. Някой селянин довел на паша тъдява два красиви коня. Как щастливи биха били, горките, ако не бяха спънати с тия тежки железа! Всяка крачка е придружена с неприятното дрънчене на веригата. Провиждат се върховете на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле. Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди. С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени
към текста >>
194.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
който съживява и въздига повехналата тревица, прави изворите по-обилно да бликат, прави слепите да проглеждат и дава мъдрост на простите.Слънцето не се оставя съвсем на облаците и през процепите им се явява над нас, като че ли иска да им каже: „Радвайте се на Божиите блага, те са за вас. За вас грея аз, за вас пеят птичките, за вас зреят плодовете; денят ви давам за работа, а нощта за отмора и почивка. Пращам ви въздух и здраве, издувам гърдите ви в песен, изпълвам сърцата ви в
благодар
ствена молитва. Всичко хубаво иде чрез мен от Друг Източник, който на всички слънца и планети дава живот.”Тръгване. Учителят повелява да се загасят огньовете, да се приберат забравените вещи. Главните димят на изгасване. Ели-Шедар тъжи след нас. Остава да почисти; да изправи смачканата тревица, с роса да измий пепелта от земята.Обща молитва на поляната. Като че ли цялата природа взима участие с нашата сърдечна
благодар
ност. Като че ли цялата природа е проникната само от молитва,
благодар
ност, поезия и красота.На път. Преваляме към Симеоновските пасбища. Навред есенна картина. Горската шума слетяла върху земята като златни монети. Нивята почернели, обрани и тъжни. Може би те крият грижовно нови семена в пазвата си и очакват вече Белодрешко да ги покрие. Синее се Балканът горделив. Рила обвита в облаци едвам ни праща далечен привет.С нас припкат и деца. Страните им прижурени, очичките греят от здраве и радост. Припкат край майките си като малки козлета, не знаят умора. Сигурно те довечера
към текста >>
195.
Упражнение от Учителя, дадено на 28 декември
, 28.12.1928 г.
ръцете отпред и настрана. Какво означава това движение? – Каквото е в сърцето ми, т. е. в Бога, Който е в мене, това е и в ума ми. Ръцете отпред, на гърдите. Дъгообразно отваряне на ръцете настрана. Това движение означава растене и разцъфтяване. Всяка добра мисъл, всяко добро желание могат да се реализират само тогава, когато черпят сила от Първичната Причина. При това, каквато работа предприеме човек, трябва да вложи вяра. Сама по себе си вярата е висше знание, което е придобито
благодар
ение на дългия опит, който човек е имал в живота си. Затова, именно, вярата не се нуждае от доказателства и разсъждения.Движение на ръцете настрана, с бързи трептения, като хвъркане. Това движение подразбира освобождаване на човека от всички мъчнотии.
към текста >>
196.
Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929
, 4.06.1929 г.
я намирате, зарадвате се, че сте й помогнали. На другия ден отивате при друга жена, която се моли и чака вече сто дена... И където отивате, ще създавате аура. * Това Учение ще се наложи в света по много начини. Божественото Учение може да се наложи по много начини. Ако не приемете храна от царския син, най-после ще я приемете от слугата. Ти ще си мълчиш, когато дойде въздаяние някому за някоя неправда, която е извършил спрямо теб - мълчи! Когато някой светия излекува някого, ако онзи
благодар
и само нему, това е невярно, но трябва да
благодар
и на Бога. Когато някой ми
благодар
и, аз ще отдам това на Бога, ще знам, че се
благодар
и на Бога, не на мен. Ако аз съм го излекувал, аз съм се ползвал повече,защото благодатта е минала през мен. * Сега ще видим, дали сте праведни. Махнете с ръка и да се оправи времето, да се махнат тези облаци. Човек трябва да има сила! Вие седите сега и казвате: „Нищо не вършим". Много сте на крива посока! Ние не работим по обикновените начини. Ние работим по друг начин, не както светът работи. * Нужно е коопериране в работата! Някой плантатор посее голям бостан. Стотина маймуни се наредят, подават от маймуна на маймуна плодовете и съберат целия бостан. Като дойдат до някоя река, няколко маймуни се залавят една за друга, направят мост и останалите минават по гърбовете им. Екскурзия на 4 юни 1929 година Боян Боев - "Разговори на Ел
към текста >>
197.
Учителя е на Витоша с учениците - 24 юни 1929
, 24.06.1929 г.
не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие. Ако искате да работите, Светлите Същества ще ви дават всички условия, средства и пр. Ще проучвате техните пътища и те ще ви ръководят. Молете се да дойдат повече работници отгоре, за да се помогне на човечеството. Най-напред да работят върху готовите души и тогава и вие ще се въодушевите и ще бъдете като доброволци (ще се присъедините към тях). Божественото учение ще се наложи по много начини. Когато някой ви излекува, ще
благодар
ите първо на Бога, а после на други, защото той се е ползвал повече, понеже благодатта е минала през него и той трябва да отдаде това на Бога. В света сега има толкова тайни. Който не обича Бога, той се мъчи. Щом някой изповяда Любовта си, винаги я изгубва. Винаги гледайте да не изгубите благоволението на Бога и да не се откажете, даже и да ви убият, защото вие печелите в този случай. Горе е хубаво, но засега за ваше добро е по-хубаво да сте тук на земята, за да учите. Когато отивате да работите за Бога, навсякъде отивайте с Любов, като преди това ще се помолите за себе си, а после за другите, при които отивате. Постъпките ви спрямо хората да са както спрямо Бога. Ще обръщате внимание на всички: хора, животни и растения. Мъчно е човек да страда, но то е привилегия за него. След страданието идва едно голямо благо за него. Вие сте още непроявени герои и Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Всичко, което сега вършите е само повод да намерите и да се доближите до истината, т.е. да познаете
към текста >>
198.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се. Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и
благодар
ен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?!До вечерта се шегувахме за поливачите. Двама братя се престарали. Десет пъти слизали към „Божието око” и 10 пъти поливали Мусалла. Всички изтръпваме. Среднощ се прибраха горките капнали от умора и глад...Даже тръгваме да ги търсим. Носим им храна. Доброволци сме двама за тая работа. Но те се върнали през друг път, така че, когато се завърнахме, заварихме ги да хъркат дълбоко.Колко красиво бе изкачването сама сред нощ на Мусалла! Само едно фенерче ни светеше и радостта, че носим нещо добро за нашите приятели. Движейки се в гъста мъгла, ние напредвахме към върха, сякаш носени на ръце. Носим храна и термос с вряла вода...Викаме, ала никой не се обажда. Где ли са. Напразно
към текста >>
199.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се. Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и
благодар
ен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?!До вечерта се шегувахме за поливачите. Двама братя се престарали. Десет пъти слизали към „Божието око” и 10 пъти поливали Мусалла. Всички изтръпваме. Среднощ се прибраха горките капнали от умора и глад...Даже тръгваме да ги търсим. Носим им храна. Доброволци сме двама за тая работа. Но те се върнали през друг път, така че, когато се завърнахме, заварихме ги да хъркат дълбоко.Колко красиво бе изкачването сама сред нощ на Мусалла! Само едно фенерче ни светеше и радостта, че носим нещо добро за нашите приятели. Движейки се в гъста мъгла, ние напредвахме към върха, сякаш носени на ръце. Носим храна и термос с вряла вода...Викаме, ала никой не се обажда. Где ли са. Напразно
към текста >>
200.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се. Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и
благодар
ен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?!До вечерта се шегувахме за поливачите. Двама братя се престарали. Десет пъти слизали към „Божието око” и 10 пъти поливали Мусалла. Всички изтръпваме. Среднощ се прибраха горките капнали от умора и глад...Даже тръгваме да ги търсим. Носим им храна. Доброволци сме двама за тая работа. Но те се върнали през друг път, така че, когато се завърнахме, заварихме ги да хъркат дълбоко.Колко красиво бе изкачването сама сред нощ на Мусалла! Само едно фенерче ни светеше и радостта, че носим нещо добро за нашите приятели. Движейки се в гъста мъгла, ние напредвахме към върха, сякаш носени на ръце. Носим храна и термос с вряла вода...Викаме, ала никой не се обажда. Где ли са. Напразно
към текста >>
201.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се. Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и
благодар
ен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?!До вечерта се шегувахме за поливачите. Двама братя се престарали. Десет пъти слизали към „Божието око” и 10 пъти поливали Мусалла. Всички изтръпваме. Среднощ се прибраха горките капнали от умора и глад...Даже тръгваме да ги търсим. Носим им храна. Доброволци сме двама за тая работа. Но те се върнали през друг път, така че, когато се завърнахме, заварихме ги да хъркат дълбоко.Колко красиво бе изкачването сама сред нощ на Мусалла! Само едно фенерче ни светеше и радостта, че носим нещо добро за нашите приятели. Движейки се в гъста мъгла, ние напредвахме към върха, сякаш носени на ръце. Носим храна и термос с вряла вода...Викаме, ала никой не се обажда. Где ли са. Напразно
към текста >>
202.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се. Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и
благодар
ен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?!До вечерта се шегувахме за поливачите. Двама братя се престарали. Десет пъти слизали към „Божието око” и 10 пъти поливали Мусалла. Всички изтръпваме. Среднощ се прибраха горките капнали от умора и глад...Даже тръгваме да ги търсим. Носим им храна. Доброволци сме двама за тая работа. Но те се върнали през друг път, така че, когато се завърнахме, заварихме ги да хъркат дълбоко.Колко красиво бе изкачването сама сред нощ на Мусалла! Само едно фенерче ни светеше и радостта, че носим нещо добро за нашите приятели. Движейки се в гъста мъгла, ние напредвахме към върха, сякаш носени на ръце. Носим храна и термос с вряла вода...Викаме, ала никой не се обажда. Где ли са. Напразно
към текста >>
203.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
блага можеха да се губят, то какво щеше да стане? Но Бог съхранява твоите ценни качества, туря ги в гардероба и после ти ги дава. Сега се изисква повдигане на съзнанието и вяра. Бог е, който воюва. Бог разполага с много оръжия. Той воюва заради нас. Божиите пътища са непостижими. Той понякога отстъпва. И няма да се минат 5-6 години и ще видиш, че много добре е станало така, както е станало. Потеглихме за Мусала. Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие
благодар
ете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа
към текста >>
204.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден
, 15.07.1929 г.
блага можеха да се губят, то какво щеше да стане? Но Бог съхранява твоите ценни качества, туря ги в гардероба и после ти ги дава. Сега се изисква повдигане на съзнанието и вяра. Бог е, който воюва. Бог разполага с много оръжия. Той воюва заради нас. Божиите пътища са непостижими. Той понякога отстъпва. И няма да се минат 5-6 години и ще видиш, че много добре е станало така, както е станало. Потеглихме за Мусала. Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие
благодар
ете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа
към текста >>
205.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден
, 16.07.1929 г.
блага можеха да се губят, то какво щеше да стане? Но Бог съхранява твоите ценни качества, туря ги в гардероба и после ти ги дава. Сега се изисква повдигане на съзнанието и вяра. Бог е, който воюва. Бог разполага с много оръжия. Той воюва заради нас. Божиите пътища са непостижими. Той понякога отстъпва. И няма да се минат 5-6 години и ще видиш, че много добре е станало така, както е станало. Потеглихме за Мусала. Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие
благодар
ете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа
към текста >>
206.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София
, 17.07.1929 г.
блага можеха да се губят, то какво щеше да стане? Но Бог съхранява твоите ценни качества, туря ги в гардероба и после ти ги дава. Сега се изисква повдигане на съзнанието и вяра. Бог е, който воюва. Бог разполага с много оръжия. Той воюва заради нас. Божиите пътища са непостижими. Той понякога отстъпва. И няма да се минат 5-6 години и ще видиш, че много добре е станало така, както е станало. Потеглихме за Мусала. Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие
благодар
ете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа
към текста >>
207.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
е почнала молитвата. Тя се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх и решава да отиде при петото езеро Махабур. Отива там сама. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш”. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от няколкостотин души и пее песни на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от
благодар
ност, че е имала такава опитност. Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.” Когато слезем на полето ние почти всеки ден
към текста >>
208.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея. Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди.Молитва. До огнището ние
благодар
им на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук. Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън. Оставаме отвън „най-големите герои”, както казва Учителят. Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието. 15 август 1929 г. Изгревът - том
към текста >>
209.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея. Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди.Молитва. До огнището ние
благодар
им на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук. Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън. Оставаме отвън „най-големите герои”, както казва Учителят. Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието. 15 август 1929 г. 24. НАДПИСЪТ НА СКАЛАТА ПРИ ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ“ Историята за откриването на извора при второто езеро може да научите от разказа на Олга Славчева и на Елена Андреева. Според тях извора е открит на 15.август, ден четвъртък, 1929 г. На следващата година по идея на Учителя е издълбан надпис на скалата. Този надпис е запазен и до днес. Няма човек, който да е бил при извора и да не е научил наизуст този надпис. А той гласи: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота,
към текста >>
210.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август
, 16.08.1929 г.
разговарят с Учителя. Но всички те ме гледат, викат ме. Един брат казва: „Феите на изворите ме помолиха да ти направим колибка от клек.” Тръгвам накъдето братът ме води. С нас е Учителя. Заставаме до една прекрасна клекова колибка-звънче, която тази сутрин се градеше незнайно за кого. - Тук ще спиш, каза Учителят и на лицето му сияеше широка доволна усмивка. - Заеми я под наем - смее се Той. Целувам ръката му, защото зная, че тия „феи на изворите”, е самият Той. Задавена от
благодар
ствени сълзи коленичвам до моето звънче-палат. То е тъй хубаво! Гъсто е преплетено от кичест клек, през който се провират плахи лъчи от луната. То прилича на къщичка от дядо Мраз. Влизам вътре. Обтягам се върху мекото от трева легло. Колко е хубаво! То си е мое, мое! Никой няма да тъпче върху земята на която ще си почивам. Обличам дебели дрехи. Омотавам се с единственото си одеялце и лягам да спя. Луната високо се издигнала над Харамията, сякаш ще се къпе в езерото в потаен нощен час. Звездите приветливо надничат в моя дворец, сякаш да ми честитят радостта. Огнището още пръска пламъци и искри. Бивакът се спотаява за сън, а пък аз тържествующа собственица на този приказен дворец.- Боже мой, Боже мой! Единствен Ти си, който бдиш за моето клетнишко съществуване. О, това не е колибка, а самата Божия длан, която ме гали, милва, всред този земен рай. Каква хубава, широка и топла е тази длан. От нея чувствувам пулса на божественото сърце, което излива към мен своята любов.Какъв завет е вътре и
към текста >>
211.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август
, 23.08.1929 г.
рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август 1929 1. Спомен на Олга Славчева 2. Писмо на Боян Боев Спомен на Олга Славчева 23 август 1929 г., петъкБлагодарствена молитва. Керванът от натоварени коне и магарета потегли. Прощален поглед към нашето изоставено селище.Небето реве от буря. На Сапарево всички се нагласяват в автомобили, но за мене място няма. Стоя на дъжда и се чудя що да правя. Изведнъж вратцата на последния автомобил се отварят и се подава красивата сребърна глава на Учителя. Кимна ми. Разбира се, веднага се намери място и то широко, широко. Потегляме всред ураганен дъжд. Зад нас се затварят бреговете на огромни пороища. Друган е под вода. Автомобилите летят, а зад тях се съединяват луди пороища в грозен и мътен мощен поток.Учителевият автомобил се изтегли най-напред. Измъкваме се през Радомир, Перник и рано сме на Изгрев. Другите едвам достигнали до Дупница, дето преспали. На другия ден в Друган - страхотия - издавени стари и млади. Мътната стихия отвлякла чистите бели къщички, заедно с покъщнина и стока.Небето гърмя, трещя и рева цели три дена. Земята се преобърна в кална локва. Погрозня природата, изгуби своята прелест. Слънцето за дълго се скри от нас. Остави на воля да се налудуват разярените природни стихии. 23 август 1929 г., петък Изгревът - Том 26, Глава: 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила] Писмо на Боян Боев КРАСОТАТА НА РИЛА Изгрев, 20 септември 1950 г. Любезни брат, О, първо езеро Махарзи! При идването от
към текста >>
212.
Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден
, 8.11.1929 г.
се вижда. Като че ли аз им станах прицелна точка. Но, как да е, намирам воденичарския поток. Небето хубаво се начумери. Мъглите сякаш ме ослепяват. Нито крачка напред! Изгубвам всяка посока. Дори да поискам да се върна, не бих знаяла накъде. Кого да извикам? Съвършено сама. Сетих се за слънцето. Като древна езичница взех да го викам на помощ. Внезапно слънцето блесна през облаци и мъгли и ми освети пътя. Отбила съм се в ляво - хе там над селото към кошарите. Понеже то ми се отзова,
благодар
их му пламенно. Наистина чудо! Слънце да те чуе и да ти отговори!!!Мъглата се отпиля. Продължавам пътя си, осеян със златни есенни листя. Често се застоявам пред природните хубости, дълбоко вдишвам ароматичната свежест на планината и се прекланям пред някоя пъстра скала да я целуна и помилвам... Оголелите дървета, сякаш с тъга ме гледат, че са тъй беднички сега без своята зелена дреха. Провирам се между тях, заставам до някое, милвам го и му говоря за чаровната пролет. То сякаш ме слуша...Небето се очисти. Лазурна синина го къпе. Слънцето, едното слънце, волно се понесло в неизмеримата глъбина. Приятна топлина излъчва то, като че ли се прощава с природата за дълго време. Тревата е подмладяла и сочна. Сега върху нея, вместо цветя, вятърът е довеял пъстра дървесна шума.Как леко се диша! Колко хубава е природата. А тя ми е най-близкия приятел. Няма жива душа нито пред, нито след мене. Щастие пълни гърдите ми. Не съм ли на Сириус и бродя из неговите лазурни ущелия. [ущелие (рус.) - дълбока
към текста >>
213.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила
, 7.04.1930 г.
пелерини и палта. Земята бързо се напостла със сугращица. Но като се яви слънцето, развали играта на облаците. Усмихна се, пресекна да вали, заразтапя се града и взе да се вдига пара от дрехите ни...Обади се свирката да се събираме. От запад занадничаха подозрителни облаци. За миг всички дрехи от простора се скриха в раниците, също и тояги, палта, торби, чайници, тенджери и гърнета. Като войници се строяваме за миг.Молитва. И деца в групата, и техните нежни устица изричат някаква
благодар
ност. Изреждат се Добрата молитва, после91 псалом и Господнята молитва.Пътят е хлъзгав от разтапящия се град. Преваляме хълмовете. Децата припкат, стари се надпреварят, младежи хвърчат и пеят.Почиваме на припек и пеем ли, пеем.Над София подобно огромна поливачка се спуснал облак във вид на водна струя. Цялото Софийско поле е побеляло от поливане. Благовещенско поливане. От към нас е чисто. Дори топло е. Бодро слизаме в песни и невинни закачки.В София действително е кално. Небесните тулумби хубаво са си свършили работата. Срещаме млади девойки с измокрени нови премени, цапат из калта, бързат да се върнат в къщи.На Изгрев ни раздават чай. Броим се - осемдесет души. С колко бодрост се връщаме! Лицата ни алени, гърдите ни леко дишат прочистени днес от планинския елексир. От моята кашлица - нито следа.В пансиона ме посрещат с любопитство и възхищение. Момичетата, доста добре гримирани и облечени, се готвят да отиват на кино.Чиста, измита и преоблечена, допивам последната глътка чай и се предавам в
към текста >>
214.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.
, 6.05.1930 г.
можа да ни разтрепери, зъбите ни да разтрака. Отиде си, както що си дойде. Никой не му обърна внимание. Вятър го донесе, вятър го отнесе. Слънцето за миг изсуши дрехите ни. Но деликатно ни покани да си идем: „Идете си - казва - идете си час по скоро, защото тук ще става нещо небивало, дъжд изобилен и тука ще се излее. Не искам днес милите си гости да къпя, както аз си знам.”Послушахме го. На поляната - мало и голямо: старо, младо, деца, старци, майки, бащи, девици, юноши отправихме
благодар
ствена молитва.Слизаме, почиваме по полянките, попяваме, посмяваме се.Неусетно сме у дома. В пансиона е тихо. Никой няма, отишли са по кина, именни дни и разходки из града. Но кой знай. А дъждът изобилно заплиска и изпъди хората от пътищата, а мен успива в сладък дълбок сън. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел
към текста >>
215.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух
, 9.06.1930 г.
при него и с майчински думи успокоява душата му, поразтрила мъртвите му нозе и обещала пак да го посети. Тя наистина сторила това, даже питала и Учителя за това „горко” момченце. Той послушал и оздравял.След обяд пак спане. Никога не сме спали на Витоша тъй много. Леките облачета ни правят сянка и ни пазят от прижурящите юнски лъчи. Здравецът е цъфнал. На розови кичури украсява той треви и храсти. Цветчетата му издават упоителен мирис. Изворът блика в чешмичката и пее своята
благодар
ност. Пеперудите прехвърчат, птички чуруликат, кацат по хвърлените трохи, грабват по нещо и пак отлитат нанякъде. Ето я едра птичка с черни и жълти пера как задига един залък и отлита.Слизаме. Гърмотевиците ни настигат към юзината. Небето се нахмури сърдито. Заваля изобилен дъжд, сипе като из ръкав. Мокри сме до кости. Мокри, кални, но весели и бодри, под непрекъснато ураганно плискане на дъжда се прибираме. У дома са сухите дрехи, горещия чай, топлото чисто легло.Днешната екскурзия мога да я нарека: Екскурзия на угощението.Много спанеСимиди с медОкъпване до кости. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга
към текста >>
216.
Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли
, 19.07.1930 г.
ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме
благодар
ни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме! 1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала.
към текста >>
217.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли
, 20.07.1930 г.
ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме
благодар
ни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да
към текста >>
218.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли
, 21.07.1930 г.
ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме
благодар
ни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да
към текста >>
219.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли
, 22.07.1930 г.
ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме
благодар
ни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да
към текста >>
220.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли
, 23.07.1930 г.
ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме
благодар
ни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да
към текста >>
221.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли
, 24.07.1930 г.
ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме
благодар
ни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да
към текста >>
222.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли
, 25.07.1930 г.
ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме
благодар
ни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да
към текста >>
223.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли
, 26.07.1930 г.
ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме
благодар
ни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да
към текста >>
224.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли
, 27.07.1930 г.
ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме
благодар
ни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да
към текста >>
225.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли
, 28.07.1930 г.
ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме
благодар
ни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да
към текста >>
226.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли
, 29.07.1930 г.
ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме
благодар
ни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да
към текста >>
227.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август
, 1.08.1930 г.
ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме
благодар
ни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да
към текста >>
228.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 2 август
, 2.08.1930 г.
ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме
благодар
ни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да
към текста >>
229.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 3 август
, 3.08.1930 г.
Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път.Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа. Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам
благодар
ствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта!Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа! На Любовта, като
благодар
ствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа.21 септемвриПърво Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев. Летопис на изгрева - Том 2 Глава: ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО
към текста >>
230.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 4 август
, 4.08.1930 г.
Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път.Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа. Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам
благодар
ствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта!Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа! На Любовта, като
благодар
ствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа.21 септемвриПърво Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев. Глава: ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" Летопис на изгрева - Том
към текста >>
231.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 11 август
, 11.08.1930 г.
клонак. Същински баща! Мъглата ту се сниши, ту се отдалечи, за да доведе нов снежен облак. Птички цвъркат, кацат наоколо да се стоплят.Така до 4 ч. след обяд. После задуха студен вятър. Сгушена в палатката, пиша за този сняг всред лято и чувам гласове на нови гости -отриват снега и поставят нови палатки.Горкият Пан Тадуеш Немечек! Цял помръзнал и забравен в палатката си, лежи и пъшка, увит в дадените му две одеяла. Донасям му горещ чай, хляб и сирене и той не знае как да ми се от
благодар
и. Как ме гледа със сините си бистри очи, сякаш дете гледа майка си. После ободрен скача, разхожда се из снега с плитките си, деликатни обущенца и се пъчи на снега с мушаменото си палтенце. Горкият! Подир малко му поднасям и топъл обяд. С възхищение гледам как хубаво се храни - яде - не се церемони; хапе намазаните с масло филии на дълбоко и добре накачулва лъжицата. Славен е Пан Тадуеш Немечек. Любезна славянска душица. Но кой е той и що търси тъй гол и неподготвен из българските планини. Никой го не пита, никой не се интересува за това. Той е наш гост, наш брат, наше племе. На колко места ми записа той адрес, но кой знай, няма ли да ме забрави, още щом стъпи по асфалтените плочи на Прага...Студено, мрачно, бурно. Вятърът духа и пронизва до костите. Братята непрекъснато секат дърва и се борят със студа. Край нас и горките помръзнали птички, ужасени от студа, вече не се страхуват от нас, а заедно с нас се греят, трепкайки из въздуха с жален писък...Привечер пристига и д-р Стоицев със сина си.
към текста >>
232.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 18 август
, 18.08.1930 г.
Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път.Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа. Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам
благодар
ствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта!Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа! На Любовта, като
благодар
ствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа.21 септемвриПърво Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев. Глава: ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" Летопис на изгрева - Том 2 2. Спомени от Олга Славчева 18 [август 1930 г.], понеделникИзгрев слънце - рубин. Няма ги мъглите, отишли си облаците. До вечерта не остава никаква следа от бурята и дъжда. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 18 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга
към текста >>
233.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 19 август
, 19.08.1930 г.
прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа. Този ден е описан в спомените на Олга Славчева: Спомени от Олга Славчева Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] - Изгревът - Том 26 Спомени от Олга Славчева 19 август 1930 г., вторникВеликолепен изгрев. Над тъмно модри долини, точно до златната черта, що то само си е начертало, изгря прекрасното светило. Ний го чакаме с мълчаливо съзерцание. Накацали по скалите, ние му се любуваме с препълнени от
благодар
ност сърца.Учителят заговори. Това е първият ден на събора - тук на Рила. В пурпурни багри и лазур блести групата около него - събрани от целия свят - българи и чужденци, ние слушаме несравнимото Слово. Едни пишат, едни в нямо съзерцание, приклопили клепки, слушат, едва дишайки.После на огнището, после на Белия извор. Слънцето вече огрява и двата бивака и разлива приятна грейка. Мием се на чешмичката. Учителят требваше с шъпа и ни плисваше по лицето. Така с всички. Колко радост ни донесе това. Небето лее над нас празнични лъчи. Сякаш природата празнуваше някакъв свой Великден. После правихме и гимнастика по 10 души. Към 10 ч. пак беседа.Всички сме тържествено настроени сякаш още от снощи... До грамадния огън пеем, свирим, докато Симеонов даде нареждане тихо да се явим на горния лагер. Ето, дебнем като нощни разбойници. Никой не ни усеща как тихо пристигаме горе. Изведнъж еква мощният ни хор. Всички са приятно изненадани. И там висока пирамида огън. Главните една по една се ронят, както и
към текста >>
234.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 август. Заминаване
, 22.08.1930 г.
юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа. Този ден е описан в спомените на Олга Славчева: Спомени от Олга Славчева Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] - Изгревът - Том 26 Спомени от Олга Славчева 22 август [1930 г.], петъкКонете пристигнали - почиват, за да поемат тежкия товар. В 7 ч. всичко е готово. Слънцето огря и двата лагера, когато потеглихме на път. Сбогом, Рила! Сбогом, Елбуре, прекрасни! Благодарим ти за всичко.Там горе - обща
благодар
ствена молитва. После слизаме надоле; зад нас една по една изчезват божествените хубости на Рила.Сбогом, Рила, прекрасна Благодетелко! Няма скоро да вдишаме твоя Божествено чист въздух и да вкусваме .твоята „жива” вода. Сбогом, прекрасна Рило! Сълзи по очите, които с дълъг поглед изглеждат скриващите се хубости.Боровинките са тъй много узрели и канят на беритба. Но чака ли се при пътуване? Всеки иска да бъде напред. Аз сама водя своя натоварен кон и го пазя от хлъзгане и падане. Неотклонно очите ми са в кроткото силно животно, което сигур схванало моята грижа, се подчиняваше на волята ми. Конярят - куцовласът Янко мълчаливо ми
благодар
и за тая помощ.Ето ни, стигаме на Сапарево, гдето се прощавам тука и с хубавото конче. Сякаш топло и приятелски ме гледат големите му красиви очи.Но тук, неочаквана беда. Сюрия стражари и дедективи ни искат „лични” карти. Лицата ни са олющени от Рила, кръв по устните ни от нея; не виждат ли кои сме? Граждани се взират в
към текста >>
235.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август
, 30.08.1930 г.
ще го даде. Тайна е - никой да не те знае, че изпълняваш този опит.И приложение в областта на Божествения закон. Опитът е даден в събота, 30 август 1930 година, „Изгрев". Седмично ще се прави по един опит, който ще почва в 4 часа и половина сутринта и ще трае най-малко един час. През другите дни на седмицата, всяка сутрин около 20 минути ще се прави приготовление за опита, който ще се прави през следващата седмица за предстоящият опит.В деня на опита при ставане от леглото ще се
благодар
и на Бога така:Ний Господи посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което Си благоволил чрез нас да се посее.Забележка: Сполуката седи в това, ние да посеем, а Бог да възрасти. Всичката сила седи в това.Лозинките, които по-долу ще се поменат не само да се помислят, но и да се почувствуват. Изгревът - Том 14 Глава: БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930
към текста >>
236.
Учителя започва изнасянето на Утринните слово с беседата 'Абсолютната Истина'
, 21.09.1930 г.
да говорите истината. На ученика не се позволява никаква лъжа. Лъжата е двоен грях. Като направиш една грешка и не искаш да я признаеш, ти лъжеш. От вас се иска да осветявате името Божие. Ако вие не направите това, ще дойдат други, те ще осветят името Божие. Ако обичаш Бога, ти ще пазиш името Му свещено, а същевременно ще почиташ и хората. Казват, че някога съм постъпвал по човешки. Щом е така, всякога ще постъпвам по Божествено. Както и да постъпвам с хората, те всякога са не
благодар
ни. Бог им е дал живот, дал им е ум и сърце, дал им всички блага, и те пак са не
благодар
ни. От хиляди години Бог работи за вас и пак сте не
благодар
ни. Казано е в Писанието: „Волът познава господаря си, а Израил не познава Господа“. Ако човек не въздържа ума и сърцето си, как ще познае Господа? Ако се караш с всички хора, как ще служиш на Господа? Това се отнася до всички, без изключение. И между вас няма нито един, какъвто трябва да бъде. Днес говоря на всички. Ако не сте доволни, идете в света, там ви чака камшик. Ако не изпълнявате Божията воля, от вас нищо няма да остане. Това да го знаете! Онези, които изпълняват Божията воля, делата им ще просветнат. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Сега ще направя един опит, да видя кои от вас са съвършени, и кои не са. Ще ви полея с малко газ и ще драсна една клечка кибрит, да видя, ще се запалите, или не. Ако се запалите и изгорите, вие сами ще знаете от кои сте; ако не изгорите, пак ще знаете от кои сте.
към текста >>
237.
Писмо от Учителя до Стоянка Илиева
, 24.11.1930 г.
от тези отговори са задоволителни според времето си, но някои трябва да се обяснят в лицето на сегашната истина, а това съставлява най-важното за развитието на човешкия Дух. В беседите и лекциите ще намерите отлична светлина за вашия ум. Няколко правила за упражнение. Искай Любовта; търси Мъдростта; хлопай за Истината. Не преставай да работиш. Гдето е Истината, ходи там; гдето свети Мъдростта, мисли там; гдето е Любовта, живей там. Радвай се на най-малката твоя придобивка и
благодар
и на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото.Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива и расте и зрее. Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за да видиш тяхната реалност и тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света затова.Ако търсим възможното, ние търсим общуването с хората; ако търсим невъзможното, непостижимото, ние търсим общуването с Бога, а това е пълният смисъл на живота. Благата на живота са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото.И тъй, Любовта е Любов за непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост за непостижимата виделина; а Истината - за необятната свобода. Страданията и мъчнотиите са граници между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. Радостите и дарованията са плодове на непостижимото и невъзможното. Това е идеалът на великите души, които служат на Господа на всичката пълнота; те не търсят постижимото и възможното; за тях
към текста >>
238.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден
, 6.05.1931 г.
в дишането ни. Нищо се не вижда около нас. И тогава, тогава! Когато нозете ни вече опираха върху раменете на Мусалла, внезапно задуха такъв ураганен вятър, че за няколко минути разпиля мъглите и облаците. Разтика ги далеч от хоризонта, подобно навита завеса на огромна сцена, и слънцето победоносно се показа пред очите ни. Да, точно на време, точно! Бяхме се изкачили вече всички горе, всички до един и то се яви! Каква възторжена песен екна тогава от безброй гърди, каква пламенна
благодар
ност се понесе от толкоз сърца! Кога е чула тая българска планина толкоз възторг от своите върхове?Тъй се разговаряме, а Учителят ни слуша с усмивка. Той се радва, че не сме забравили усилието на природата да покаже на своите възторжени обожатели една от скъпите своите усмивки.Неусетно сме изгладнели тъй много, че когато изсвириха за обяд, мигновено се редим в кръг и празним раниците си. Слънцето ни целува, ветрецът ни милва, и ние щастливи, прещастливи, заедно с нашия Пастир - Учител, приемаме благодатната храна. После пеем, пеем, под ритъма на импровизирания оркестър.Времето неусетно отлетя, и ние, носени върху крилете му, свежи и [с] радостни мисли, летим към долината, към своите жилища. Учителят всред нас като светъл генерал. Всеки иска да е близичко до него.С нас е инженер Хаджийски от Детройт. Ходил в Съветска Русия по доставка на тракторите. Този българин - съвсем поамериканчен, не е забравил здравия български хумор, който съпровожда винаги речта му. Той отхвърли вестникарските
към текста >>
239.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение
, 21.05.1931 г.
не дошла в света. „Иде ново изкуство, нова наука, религия и философия. Всичко старо, казва Той - ще си отиде и помен няма да остане от него.”Обедната ни зала е огромна. Осветлявана е от най-големия светлинен глобус. Светлината му е ярка и достига поравно навсякъде. Колко сме изгладнели след тази буря!След обяда всичко се почисти и трапезата ни пак доби предишния си порядък. Чешмичката през всичкото време ни пее и още повече развеселява нашия Ели Шедар.Почиваме до 4 ч., правим обща
благодар
ствена молитва и тръгваме. Петлите пак се събират. Но този път още по-настървени. Тъй люто се биха, че дори заплакаха. Бориха се и плакаха, бориха се и плакаха, докато ни наплиска хубав дъждец и натежали от влага, излизаме на друма. Слънцето чакаше на запад да се приберем, то стрелкаше с лъчи немирните облаци, като че им се сърдеше за сбиването. Па, кой знае, може би ги и похвали... нали не му разбираме езика!Слизаме по зеленината с разноцветните си дрехи - прилични на бели и морави ружи, лалета - жълти и червени, които се полюляваха по зелената морава.Изгревци си остават там. Учителят ни поздравява и влиза в стаята си, а ние от града, се упътваме надоле.Там, отново окъпани, но с топла вода, със сухи дрехи в топлата постеля, потъваме в божествен сън, осеян с чудни картини от небесната борба днес. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел
към текста >>
240.
Учителя закрива лятната духовна школа. Слизане от Рила - 12 август
, 12.08.1931 г.
мъгла го прави неспокоен и слаб.Изведнаж, като из невиделица, в мъглата пред нас се появи езеро. Заплискаха вълни - бяхме при Махабур. Познавахме добре кристалните му води.Изненадата ни беше голяма, но повече от всичко беше ясно, че сме объркали пътя. По пътя си през мъглата бяхме направили завой и два часа по-късно се връщахме там, откъдето бяхме тръгнали. Искрено се зарадвахме, че сме намерили нашия стар познат Махабур, който ни показа пътя, който трябваше да следваме. Благодарихме и продължихме пътя си в планината. Не бяхме отишли далече, когато се намерихме пред нова, още по вълнуваща изненада. На поляната пред езерото се натъкнахме на наши приятели, които правеха утринните си упражнения. Смущение, но и радост от ненадейната среща,се смесиха със съжаление, но накрая смехът поправи всичко.Учителя ни ободри и насърчи. „Тази група - каза той - и да се отклони от Бога, пак ще го намери!"Второто ни пътуване беше по-щастливо. Мъглата вдигна воалите си, разнесе ги по високите върхове и откри хубостта на планината.Минахме през красивия свят на изгрева, а после потънахме в мъгли, за да видим по-добре в контрастите на един ден красотата на нашия живот в планината. И така между многото забележителни дни, пътуването ни в мъглите на този ден, които ни върнаха при Учителя, го отличава от всички други. Теофана Савова: "Летопис на изгрева - Том 2" Глава: И
към текста >>
241.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари
, 19.01.1932 г.
да ги носят, но когато дойдат страданията при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-лесен път?" Да ви дам един метод: Образувайте си едно дружество от десет братя и десет сестри. Като видите един брат замислен, една сестра да мине и да му каже: „Героите да не се боят!" Да мине друга сестра и да му каже същото. Така да се изредят десетте сестри - и на брата ще му мине. Ако една сестра е угрижена, десет братя да й кажат същото. Когато човек се развива, трябва да
благодар
и. То е един дълъг път. Ще дойде в него просветлението. Някой път се обезсърчавате. - Хубаво нещо е светът! Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери Истината и да се доближи до нея. Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко, и в Слънцето, и в звездите, и в Луната.... Всеки човек трябва да бъде поставен при много неблагоприятни условия и да победи, и след това ще дойде благословението. Йосиф е един от хубавите примери. Като работиш, ще станеш светия. Не си разположен - направи едно най-малко добро. Например напиши едно писмо на някой познат и го насърчи. Не чакай да станеш свстия изведнъж, без да Вършиш нищо и без да работиш. Не оценяваш ли малкото, многото няма да ти се даде. Искате чудеса. Че малко ли са чудесата В нашите екскурзии? На такава Височина се изкачваме при големи студове и никому нищо не става. Винаги сме обкръжени от чудеса. Най-малките случаи във Външния и вътрешния ни живот - това са чудеса! Стига да сме внимателни да ги наблюдаваме. В бъдеще ще
към текста >>
242.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април
, 7.04.1932 г.
си пил много вино и не можеш да стоиш мирен. Наистина, велик цигулар е Учителят! Той тихо свири, а тъй магично действува, сякаш измъква сърцата от гърдите ни и ги разиграва. Цигулката си сложил под бялата си красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете на академика, а е жива душа, душата на народа, която говореше под Неговите магически пръсти. Около врата си е замотал дълъг копринен шал, плетен от някоя
благодар
на ръка. Той пада върху гърдите и коленете Му в разкошни гънки. Дрехите Му са чисти и грижовно подредени. Събул сандалите си, нозете Му, обути в бели чорапи, сега си отпочиват на слънцето.Ние сме възхитени, ние сме очаровани и мълчим, сякаш омаяни. Редят пръстите му слово след слово, сказание подир сказание. Ще ми се да викна и запея. Като че ли познавам тая песен; тя тече в жилите ми и е част от моята душа...Към 4 ч. стягаме раници, гасим огньове, събираме се на сборно място за молитва. Учителят сваля шапка, а след него и другите. Първо Добрата молитва, после 91 псалом и после Отче наш. Природата е най-величествения храм, в който душата най-волно и дълбоко се вглъбява в милостта на Бога.По извитата пътека, между още голите вейки, се шаренее нашият народ. Бели, червени, сини, жълти, морави, розови блузи, палта, шапки, шалчета се стрелкат между клоните като райски птици. Не, това не са птици, нито стадо, а ученици, заедно със своя Велик Учител.Небето се прояснява. Сивите облаци виновно се
към текста >>
243.
Учителя заминава за Рила - езерата. Започва лятната духовна школа - 1932 г., 14 юли
, 14.07.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
244.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли
, 15.07.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
245.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли
, 16.07.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
246.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли
, 17.07.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
247.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли
, 18.07.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
248.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
249.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
250.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 23 юли
, 23.07.1932 г.
1. Разговор с Учителя на 23.VII.1932 г. при огъня, в 7.30 ч сутринта 2. Извор Махабур, 23.VII.1932 г., 9 ч сутринта Разговор с Учителя Спомен на Елена Хаджи Григорова 5. Разговор с Учителя на 23.VII.1932 г. при огъня, в 7.30 ч сутринта В природата има един велик закон: закон на контрастите. В тези контрасти човек трябва да избира времето. Времето е всякога хубаво, но ако не тръгнеш навреме - там е лошото. Не е лошо времето, но ако не ядеш навреме, няма да има хубав резултат. Благодари за днешния момент. Какъв ще бъде следующият момент - той ще се погрижи за себе си. Какво ще бъде утре? Утрешният ден ще се погрижи за себе си. Благодари за сегашния момент. Ти казваш: „Когато отида горе, какво ще стане?" Ти не мисли за горе. Мисли за този момент. Като се качиш горе, тогаз мисли за горе. Ако Бог е с тебе тук, то Той и горе ще бъде с тебе. Но ако не е с тебе тук, то и горе ще бъде лошо. Топла вода да пиете само. Обливайте се с топла вода. По три пъти на ден си измивайте краката с топла вода. На огъня стоплювайте водата. И лицето си мийте тук с топла вода. Те са хигиенични правила, които трябва да бъдат настолни. Силния огън дъждът мъчно го изгасва, но слабия огън лесно го изгасва. Ако си слаб огън, не се сравнявай със силния огън. В топло време денем краставици яжте, но в студено време, вечерно време, не яжте. Едно от правилата за тук: всички ще ядете тук преди да е залязло Слънцето. След като залезе, да не ядете; вода може да пиете. След залез - никакво ядене. Стойте
към текста >>
251.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
252.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли
, 25.07.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
253.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
254.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
банкерска кантора - ако го изтегляш, ще го туриш на работа долу. Питагор е посветил 20 години, за да му кажат само една дума. Аз днес ви казах една велика истина. Светът е направен от разумни същества. 9 - то е резултат на всичко разумно. Небето е дълбоко, неизмеримо. В дълбокото никой не се дави, а се дави само в неразбраното. „Бивайте подражатели Богу", като чада Божии. И ходете в любов, както Христос... Умният прилага нещата, без да ги разбира. Умен е този, който се мести. Да
благодар
ите на Бога за всички хубави мисли, чувства, сили... Пращайте хубави мисли, чувства - от изобилието като лъчи пращайте на ваши познати. Всички можете да направите по нещо. Всеки в даден случай е запалена клечка, която никога не гасне. [1] В записките на Елена Хаджи Григорова от тази беседа има много пропуски. За яснота, в скоби { } са допълнени някои части от беседата според изданието от 1932 г. на томчето „Ценното из книгата на великия живот". (Бел. М.И.) Изгревът - Том 17 Глава: 9. Из беседата от Учителя на 27.VII.1932 г., 5 ч сутринта Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а
към текста >>
255.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли
, 28.07.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
256.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли
, 29.07.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
257.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли
, 30.07.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
258.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август
, 1.08.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
259.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август
, 2.08.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
260.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
не могли да му помогнат и той умрял. Според тогавашния обичай умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя." Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек и му платил десетократно, като му казал: „Много
благодар
я за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята." (Бел. М.И.) Изгревът - Том 17 Глава: 16. Из беседата от Учителя на 3.VIII.1932 г. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то
към текста >>
261.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август
, 4.08.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
262.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август
, 5.08.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
263.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
в яйцето си вътре, ограничен си. Разлюби те майка ти - излизаш от яйцето навънка. Кое е по-доброто: да бъдеш вътре в яйцето или вън от него? Вие сте дошли до едно преходно състояние - да се облечете в копринена дреха, да минете от старото в новото. Умният човек ще почне с мъчнотиите. Аз и ти и той, ний и вий и те, и Бог можем - ще станат работите тогава, всичко става. Всякога по-умният може да те обича. Спретнете [се] сега, да служим на Господа разумно! Върнете се при Бога и Му
благодар
ете за всичко! Не знаете как да бъдете доволни. Това не сте могли да научите, а всичко друго научихте. Две неща ви са потребни: когато видите мечката, да се зарадвате, а когато нея я няма, да плачете. Днешният ден, това е вашият живот сега, това е животът на българите и на цяла Европа. Аз ще изчисля след колко часа ще се подобри времето и вие ще се подобрите. Тази мъгла не е по целия свят. Радвайте се, че сте дошли на земята да се учите и че ще се върнете, и че ще придобиете нещо. * * * Който търси силата си отвън, ще го вържат с юлар. Силата е вътре у вас, която ще ви освободи. Който на планината не може да ходи, пада, и на равнината ще падне. По-умният може да обича, а по-глупавият ще му даде нещо. Изгревът - Том 17 Глава: 19. Из беседата от Учителя на 6.VIII.1932 г., 5 ч сутринта Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг
към текста >>
264.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август
, 8.08.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
265.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
266.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
Си Дух и изпълни сърцата ни с Твоя мир. 13 гл. I послание към Коринтяните {Има нещо у човека, което никога не остарява. То е неговият стремеж.} Този стремеж се нарича любов - това начало, което твори. Не съжалявай за това, което се е променило. Не е силата в мисълта, желанието и пр., но в онова, което допринася. Свещеният пламък на една мисъл, колкото малка и да е, то е, което допринася и ободрява. Любовта не е разочарование, не е сила, а е това, което те освобождава в даден случай. Благодари с краката си на каруцата, със сърцето - на конете, с устата - на този, който тегли каруцата, и
благодар
и на себе си, на този, който е в тебе и ти дава възможност да видиш всичко това! Благодари, че си във вселената! След като си ял сладките круши, не яж киселици; след като си пил сладкия сок, не пий пелина! След като си казал няколко сладки думи някому, не ги обличай в твоите дрипели! След като си направил едно добро, не бий тъпана! Не се вкисвай, когато те подквасват! Не си давай маслото, когато те чукат! Когато те бият, не плачи, а кога те мият, не
благодар
и! Благодари само за това, когато виждаш, че любовта е с теб и можеш да виждаш що върши тя! Знанието само от едно място не идва и светлината само през един прозорец не влиза. И любовта през една уста само не говори, но са ХIIляди. Един е Духът, но много са духовете. Една е вселената, но много са синовете Божии. Едното е цялото, а много са частите. Едно е името на цялото, неизброими са имената на частиците. Истинският път няма пътеки.
към текста >>
267.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
268.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
269.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август
, 13.08.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
270.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
271.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
272.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
273.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август
, 18.08.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
274.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1932 г.
и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь
благодар
ен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи!Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви!Не плачь, дорогая!Мать моя мила, Не плачь, дорогая!Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце
към текста >>
275.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
отиде. Лулчев му отговарял, но Учителят му посочвал съвсем друг път от избрания от него. Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат. Хората, натоварени да извършат атентатите, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите. Тогава враговете му се отказали от преследването му и го оставили на мира. Лулчев отива при Учителя и горещо му
благодар
и за десетките пъти, при които Учителят спасява живота му. Споменахме, че Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут с голямата си мъдрост, мирна и разумна политика и множество строежи в Израел. Най-импозантният от тях е Домът на Бога, построено голяма вещина. Когато Бог посещава Соломон и му предлагала каже едно свое желание, което Бог ще изпълни, Соломон пожелава да има мъдрост. Той получава дарба, невиждана дотогава от човеците. За усъвършенстването на душите има два пътя: пътят на любовта, по който може да се движи всяко същество и вторият път е на мъдростта, който е за учителите и е много труден. Соломон избра мъдростта - най-трудният път, по който и досега вървят евреите, теософите и източният окултизъм и постоянно страдат. Той е имал знание да връзва духовете, Освен това той е разбирал езика на животните и всяка година ги е събирал на определено място и е разговарял с тях, като им предавал уроци по Божествената мъдрост. Практически знания за живота им. Соломон има 700 жени -
към текста >>
276.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.
, 17.09.1932 г.
бузите на снега от радост и смущение. После радостно простира прегръдка и към склоновете, и долините. Всеки зелен злак-сълза росица от радост е поронил за идването на Слънчо. Всички му се радват: и птички, и мушички, и полските цветя, и буболечки. Всички тихо у дома си го канят, на гости да им дойде, при тях да поседи. Ручейките, изворите и потоците му ръкопляскат, че пак е дошло водите им да подслади и да нагрее. Гората, развила своите листенца, тихо шумоли и шепне своята
благодар
ност на зефира, дошел да я помилва. Нивята, като зелено море са люшкани, развеселени в някакво весело хоро, не могат да се нарадват на скъпата си премяна. Майка природа е накичила скъпите им свилени премени с алени макове и синя метличина.Това е пролет. Това е юношата на Времето. Дори по камъните, мъх и лишей е напослано, дори по сухите клечки червено ухо се намерило и слуша що говори вятърът...Бавно се качваме по пъстрия нов килим, що планината е проснала по пътя ни. Слънцето се издига, заедно с нас. Лъчите му напират върху нас и ние започваме да снемаме едно след друго от себе си калпака, шалчето от врата, палтото и най-сетне и вълненото жакетче. Сега виждаме, че е излишно да носим вече тия дрехи, че е достатъчно, както някои между нас, да бъдем само с малка бяла шапчица и светла рубашка.И деца ни съпровождат, те се катерят с нас, като малки агънца. Те, още от малки, се привикват да гледат природните красоти от близо. Ето ги и старците, и бабите. Каква радост сияе в очите им! Наистина, те
към текста >>
277.
Започва да се издава в град Севлиево вестник 'Братство'
, 10.1932 г.
първи учредители бяха д-р Ст. Кадиев и Сава Калименов. Първите броеве бяха отпечатани на един лист. Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и'екепедицията. Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна на една и съща преграда: липсата на пари. Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му. Този вестник се крепеше
благодар
ение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа. Редактор беше Атанас Николов, а издател бе Сава Калименов. В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация. Той си има своите достойнства и нашето поколение се ползваше от него. Най-ценното в него е втората страница на вестника. Изцяло тя бе запълнена с някоя беседа от Учителя. Обикновено това беше стенографирана беседа, след това дешифрирана, после резюмирана без да се променя езика и стила на Учителя и тя се изпращаше от Влад Пашов до Сава Калименов, който я отпечатваше. Преди да я изпрати Влад Пашов я представяше на Учителя, който даваше съгласието си. Така че всички беседи във втората страница на в-к „Братство" е оригинално Слово на Учителя. Те трябва след време да се извадят и отпечатат в отделно томче. 93. в-к „БРАТСТВО" Изгревът - Том
към текста >>
278.
Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова
, 1.01.1933 г.
и приятна е сега светлината, която излъчва всеки от нас. Красиво съзвездие затрептя над нас.1933 г.(година на свободата)Моята сестра ми каза: „Аз съм при вас, хубави цветя, в страната на слънцето! При вас съм..."Аз видях как моето тяло се разпръсна на милиони части, как моите клетки избягваха ужасени от събитията, които преживях през последните две години. Видях и как в един миг Учителя ги събра наново - заради Господа. Заради Господа аз съм при цветята в страната на слънцето.Благодаря.Благодаря, Учителю благи, за великата ти милост.1 януари, 5 ч. сутринтаНовогодишна беседа.Беседата се слива с редовното неделно слово от 5 часа, което наричаме утринно слово.Следват шестте упражнения. Нищо, че е студено, че поляната е покрита със сняг. Витоша е бяла и с току-що зарозовяла диадема. Ние правим нашите гимнастически упражнения, след което се връщаме в салона при топлата печка.Честитим си Новата година и отправяме най-хубави послания към света. После идва ред да се зададат въпроси върху чутото. Учителя е мил и празничен. Ще запитате може би какво значи празничен? - Трябва да се види.Вече минава 7,30 часа. След кратка почивка трябва да закусим и да сме готови за втората неделна беседа от 10 часа.Пристигат братя и сестри, които не са могли да присъствуват на новогодишната беседа и на утринното слово. Времето е студено, шосето е покрито със сняг, а гората е непроходима. Дърветата са приказно красиви в своя новогодишен тоалет.Отиваме в обедната. Вече имаме прекрасни общи обеди в
към текста >>
279.
Учителя дава песента 'Малката буболечица'
, 27.05.1933 г.
от времето, когато с Олга Славчева работихме и я поправихме. Така че ще имате от мен точния и верен музикален нотен запис на песента, с всички куплети на песента.Каква хубава песен е тази, но понеже решиха, че „Малката буболечка" си е малка като буболечка и решиха да минат и без нея. А забравиха, че Бог се изявява във Великото, а се проявява чрез малкото. Ето това, „малкото", бе онова, което ни спъна по наше време и това ще спъва и вас. Затова пазете се от големите неща, а тачете и
благодар
ете на малките неща. Нали така почва тази песен: „Мене роди Бог с Любов и озари със живота нов!" Какво по-хубаво от това! Изгревът - Том 16 7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА" Спомен на Пеню Ганев 58. МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА ПГ - Пеню Ганев ВК - Вергилий Кръстев Песента „Малката буболечка" от Олга Славчева я има в братския сборник, ама е грешно нотирана. Отива Олга Славчева и я изпява при Мария, Борисовата. Така, ама тя не можла да я нотира тъй, както е. И дойде Олга и вика: „Пеньо, моята „Малка буболечка", тя е много хубава песен, и по мелодия е хубава, и съдържателна. Ама Мария не можа да я нотира, както аз си я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, да я поправим." И Олга ми я пя, няколко пъти ми я пя и аз я научих. Но когато сега да я напечатат, махнали двата куплета. Не зная защо. Мария Тодорова.ВК: Тази мелодия е дадена по Учителя, така ли? ПГ: По Учителя е дадена, от Учителя е дадена мелодията, а от Олга са думите. Олга е създала текста. ВК: Хайде да я изпееш. ПГ: Ще ти я изпея. Тя е
към текста >>
280.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодар
ност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример. Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българският народ я свири. След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени. Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени
към текста >>
281.
Разговор с Учителя ('Добрата хигиена'), записан от Боян Боев, 8 август 1933 г.
, 8.08.1933 г.
хигиена") записан от Боян Боев, 8 август 1933 г. Разговорът е публикуван в книгата "Писма на Боян Боев", 2 т. Писма на Боян Боев: Добрата хигиена Писма на Боян Боев ДОБРАТА ХИГИЕНА Витоша, 8 август 1933 г. Никога не предавай твоя начин на мислене на другите. Той е само за тебе. Никога не казвай на другите „будала“ или каквато и да било друга обидна дума, защото будалъкът и всичко друго отрицателно е в тебе и в такъв случай ти го изявяваш. След всяко голямо нещастие ти
благодар
и, че не е дошло друго по-голямо. Често ние търсим щастието там, гдето го няма. При посяване на всички семки, кокички от изядените плодове природата се отплаща. Добър е примерът на богатия унгарец, 150 форинта на когото са били върнати, след като крайно обеднял. Късмет имат само ония, които творят, сеят, произвеждат и пр. - хората с добродетели. Всеки за себе си има един специфичен начин, по който трябва да работи и той трябва да го намери сам. Защото никой не може да му го каже. Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болести, които се налагат на някои хора, и те не могат да се излекуват, затова не ги бутайте. Най-добрата хигиена за човека е добре да мисли, добро да желае, добре да чувствува и добри постъпки да има. Прасковата за болния стомах действува много добре. Най-хубавото грозде за ядене е черният мискет, той
към текста >>
282.
Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'
, 12.08.1933 г.
си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята. Той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-обяд. Ще
благодар
им за хубавия ден, за изгрева на слънцето, за Божествения Дух, който влиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури мир и ред в човечеството. Да тури и светлина в умовете та да престане човешкият егоизъм. Та всички хора да заживеят в Любовта, а не както до сега са живяли във войни. Човек докато е бездетен не може да върши Божията Воля. Любовта дава условия на външния живот, а пък Духът, който ще се всели в душата, той е онова възвишеното, за което човек постоянно предусеща. То е онова, което Бог ще ни даде. Та се радвайте, когато ви посети Господ. Та нали има две посещения? Първото посещение било на Захария. Като му се явил ангел, той се усъмнил. После като се явил на Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал". Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне
към текста >>
283.
Учителя присъства на събора през 1933 г., първи ден - 1 септември
, 1.09.1933 г.
и кротък глас началото на новата ера. Множеството Го наобиколи. Той простираше десницата Си, а те, усмихнати, се приближаваха да я целунат. Приближих и аз и целунах ръката Му. Той беше усмихнат. Душата ми беше изпълнена с радост. Излязох на двора. Чувствах се изпълнена с духовни ценности, които Учителят на Любовта, на Мъдростта и Истината изсипа чрез живото си Слово в моето сърце. На обед имахме братска трапеза. Бяха насядали стотици, начело на които седеше Учителят. Ядохме, пяхме и
благодар
ихме Изгревът - Том 17 Глава: 20. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.IX.1933
към текста >>
284.
Разговор с Учителя, записан от Димитър Звездински
, 9.09.1933 г.
много малка погрешка. Погрешката седи в това, че като дошел при тебе, не е взел повече. Ти разглеждаш нещата от едно становище, от което не се разследват. Представете си, че са турили на гърба ти 50 кг злато и те пущат във водата. Ако аз взема 1/2 тежест от гърба ти, 1/2 от тези пари, ти пак ще се удавиш. Аз съм виновен, че не съм взел всичките пари, че да не се удавиш. Ако взема всичко, ти се спасяваш, благодетел съм. Като те окраде някой, да дойде в тебе една нова идея и да кажеш: „Благодаря Ти, Боже, че той ме освободи от всичкия товар." Като се давиш, ще
благодар
иш. Духовното не може да се краде, а само материалното. Представете си сега, че пред вас има 1000 свещи, една от друга по-силни. Някой дойде и изгаси първата, но следующите са по-силни. Дойде друг и изгаси втората и т. н. Последната свещ никой не може да изгаси. Остава последната, която никоя сила не е в състояние да изгаси. Законът на вярата е: да вярваш, че ти можеш да се изненадаш, обаче Бог, Който е в тебе, не може да се изненада и не може да осиромашее. Ти можеш да осиромашееш, но че Бог може да осиромашее, това е лъжа. Ти казваш: „Аз осиромашах." Че как си осиромашал? Животът е в тебе. Ум имаш, сърце имаш, воля имаш - как си осиромашал? Ти казваш такава лъжа, която е съвсем далеч от истината. Ние всеки ден оскърбяваме Бога, като казваме: „Много съм нещастен." В какво седи твоето нещастие? - Че ти са скъсани чепичките. На ситната сте плакали. Съществува в света само едно страдание - когато изгубиш любовта си,
към текста >>
285.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух. Песните са били
благодар
ствени – псалми и хваления на Вечния. Тази музика завари Учителя и я запази. Защото Той винаги започваше оттам, докъдето човек беше достигнал. Подобряваше това, което намираше, и след това започваше да полага основите на новото и да гради по-нататък. Учителя нищо не пренебрегваше. Той използваше и най-малката придобивка като градивен елемент, намираше нейното място. Наистина смирението е качество на великите души. Той казва:Ако си на път и носиш вода със себе си, не я изливай преди да дойдеш до извора.Учителя подобри тази музика, тури ред и яснота в изпълнението й. Създаде постепенно вътрешни условия за съзнателно пеене. Тъй музиката намери своето истинско място, доби своето значение.По-късно Учителя даде първите Свои песни. Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива
към текста >>
286.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
живот.Упражненията от „Божествения свят" започват с мелодията на „Първия ден на пролетта". В този първи ден на пролетта, по стар стил 9 март, преди 18 милиона години е създаден човекът по образ и подобие Божие. Това упражнение ни връща към онази епоха, когато сме били съвършени и сме живеели в рая като безгрижни деца вън от злото и противоречията. Затова Учителя Беинса Дуно ни препоръчва всеки месец на 9-а дата да ядем само плодове и да си спомняме за великите условия, които сме имали и
благодар
ение нашето непослушание сме ги загубили. Падението на Адам и Ева и цялото човечество е станало на 9 септември стар стил и оттогава човечеството попада в есента и зимата на живота и имa големите страдания.Паневритмията на „Изгрева" играехме на една полянка западно от салона, голяма 11120 дка, която имаше елипсовидна форма и представляваше пътят на Земята около Слънцето със неговите перихелий и афелии.Перихелият беше центърът на елипсата на Изток, където нашият Учител играеше Паневритмията, като обикаляше около оркестъра, разположен на пейката в състав повече от 10 музиканти. Афелият беше на запад по средата на полянката. В духовният свят Паневритмията се играе по елипса, в която в перихелият се намира оркестърът. Кръгът е символ на животинското царство, в което има само един център - чувствата, на които служат животните. Затова когато ние играем Паневритмията в кръг се свързваме с енергиите на животинският свят и почваме да ги проявяваме. Елипсата представлява геометричната фигура на
към текста >>
287.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодар
ност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример. Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българският народ я свири. След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени. Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени
към текста >>
288.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои (началото на август)
, 08.1934 г.
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“. Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“ Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще
благодар
иш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и
благодар
и на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и
към текста >>
289.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 9 август
, 9.08.1934 г.
се ограничава, за да стане плод на Духа. Като вижда любовта на Бога, Духът излиза и слиза, за да реализира Божията Любов. Ако схванеш това, тогава другояче ще бъдат отношенията ти към всички хора. Това ще дойде спонтанно, без да става нужда от разсъждение, от само себе си, без да носи ни най-малко, противоречие. Ще имаш съвсем друго отношение към всички хора. Въпросът за Любовта е решен в света, но хората не са го разрешили. Слънцето изгрява, всички цветя зреят и хората живеят
благодар
ение на Любовта. Светът е създаден по Закона на Любовта. Любовта е движещата сила, чрез която светът е създаден. Всички животни, растения и пр. са проводници на Божественото. Ако разбереш това, ще се ползуваш. Една река тече и ако знае, че е проводник на Божественото, ще се ползува. Едно дърво расте и щом го разглеждаш като проводник на Божественото, ще се ползуваш. Това ще ти даде една нова идея. Камъните, дърветата, течението на реките, на въздуха, на облаците, слънчевата светлина това са образи, чрез които Божественото, Разумното в света, се проявява. И тогава ти ще се намериш в един свят, дето ангелите живеят. Светлината, дърветата, които растат, вятърът, който вее, това е езикът на Разумното. Всичко, което виждаме, се дължи на Любовта. Реките текат по единствената причина - любовта. Вятърът духа по единствената причина - любовта. Онази малка птичка събира сламчици, за да направи гнездо. Причината е любовта към малките. Ако нямаше този вътрешен подтик, никакво гнездо нямаше да направи.
към текста >>
290.
Учителя организира събора, 1934 г. - София. 19 август
, 19.08.1934 г.
„Който се моли, той се учи, а който не се моли, той е напуснал училището." Да се изучават наизуст някои изречения от тази книга (например едно от седемтях, минати през седмицата). Изгрев, 7 септември 1934 г. 4) ЛЮБЕЗНИ БРАТ....................... , Съобщава ви се, че на 22 септемврий т. г. ще се направят повсеместни братски срещи в кръжоците на Братството. Молитвата ще се направи по следния ред: 10 минути размишление В размишлението ще се
благодар
и на Бога за всичките блага, които ни е дал. Отче наш. Пътят на живота. 91 псалом. Молитвата на Царството. Добрата молитва. Евангелие от Йоана глава 1. Ще се завърши със словото:„Проявеният Дух в Любовта, Проявеният Дух в Мъдростта, Проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота на Единния вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява" (три пъти). Гимнастичните упражнения. През деня общо четене на главата „Ценни мисли" от книгата „Светът на Великите души". Ще има общ обед в салона на Братството. През деня ще се предадат следните упътвания за духовната 1934/1935 година, за да си ги препишат всички с нужните обяснения: 1. Всеки неделен ден през цялата година, като се почне от 23 септември, ще се става в 4 1/2 часа, а молитвата почва в 5 часа, като се спазва горният ред на молитвите със следната забележка: всеки неделен ден ще се чете по една глава от Библията по следния ред: Битие, първите 10 глави; Притчи, глави 22-31; Еклисиаст, първите 11 глави; Исаия, глави 59-66;
към текста >>
291.
Разговор с Учителя през м. септември, 1934 г., записан от Ана Шишкова
, 09.1934 г.
седмица яж на всяко ядене по две картофчета и по малко хлебец. Другата седмица - по две ябълки или круши и по малко хлебец. Направих това и ми мина. Един ден отивах към салона. Учителят беше на алеята при борчетата със сестра Савка и сестра Еленка и се разговаряха. Помислих: да мина далече от тях, през градината (нямаше още тел), без да ги поздравя, за да не прекъсна разговора им. Учителят схвана положението - че се стеснявам, обърна се към мене и с благост ми каза: - Оздравяхте ли? - Благодаря, Учителю, оздравях - Му отговорих, - Там, дето живеете, удобно ли Ви е? - (Живеех в малката къщичка на сестра Стефова.) - Да, Учителю, удобно ми е,
благодар
я - отговорих тихичко и отминах. Никога никой досега не ме е попитвал с бащинска милост за състоянието ми. Останала съм сираче на 6 месеца, след Сръбската война, не знаях баща и бащинска милост. В момента почувствувах бащинска милост и се обогатих с представата баща и бащинска милост. Голяма радост изпитвах от почувствуваното и преживяното и като са върнах вкъщи, с вдъхновение написах „Привет към Учителя". Изгревът - Том 17 3. Бащинска
към текста >>
292.
Учителя посещава казанлъшкото братство
, 19.09.1934 г.
късно. По едно време Учителят каза: „Сега аз ще ви изпея „Махар Бену аба..."Изпя я, но това изпълнение за онези, които го чуха ще звучи през вековете!...1935 година. В Арбанаси продадохме всичкия имот: лозе, ниви, къща и Марин със семейството си, тати и мама, пристигнаха в Казанлък. Отначало бяхме всички заедно. По-късно аз и родителите ми отидохме на квартира на ул. „Мирска" 5, дето прекарахме до 1948 година.През тези години казанлъшкото братство проявяваше доста оживена дейност. Благодарение на собствения и доста голям салон, школните и неделните събрания ставаха редовно. Много често братството бе посещавано от брат Боян Боев, който изнасяше оригинални сказки, посещавани и от външни лица. През време на своите обиколки често посещаваха и брат Стоицев, и брат Епитропов и др. Гимнастическите упражнения и Паневритмията се играеха редовно на специално избрано място на възвишението „Тюлбета" извън града. Изобщо, духовният братски живот през тези години бе в своя разцвет.В 1938 година аз се обособих като лектор по есперанто. Почнах ръководене на масови курсове най-напред в Казанлък (1938-1939), а по-късно чрез пътуване от град на град в Габрово и Севлиево (1940), в с. Мъглиж (1940), в Пловдив (1940) и в Асеновград (1941); след това отново в Казанлък (1944).Един ден през 1938 г. в Казанлък пристигна Учителят. Той отседна у сестра Дукова. Когато отидох да го поздравя, той ми възложи задачата да отида в Стара Загора и да доведа в Казанлък двете сестри Мечеви (Магдалина и Маргарита)
към текста >>
293.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 6 февруари
, 6.02.1935 г.
правим кръгове около болното място с настояване. Да ни е свързано съзнанието с Бога, с разумния свят, да е будно, за да не припадаме. Разумните същества създават около нас живот на пълен ред и порядък. Когато сме отпаднали духом, да употребим усилие да повдигнем духа си. Да търсим светлината, за да растем. Умният човек се разтоварва, а глупавият се натоварва. Да нямаме излишни желания, че камилата умряла. Добрият човек не може да бъде сиромах. Да се не сравняваме с другите, да сме
благодар
ни на своето Възвишеното и благородното в нас е лозата и ние трябва да сме пръчките. Лозата, тя е закон за самопожертвуване. Любовта ни свързва с Бога. Обичта ни свързва с ангелите. Да търпим. Ангелите търпят. Всички да имаме разумността на ангелите и на светиите. В ума да нямаме излишни мисли, които са непотребни и в сърцето си да нямаме излишни чувства, При мъчнотии, болки, да не се смущаваме. Който разбира Божията Любов, той болен не меже да бъде. Пъпки, подутини, затвърдяване на ставите да заграждаме с кръг. Изпитва ни се вярата и 3с да се усили вярата. Да се лекуваме един друг. При мъчнотиите и страданията се развива човешката мисъл. Ще реализираме идеята си, ако преодолеем препятствията. Всяко противодействие е сила. Да я използваме за нашето постижение и повдигане. Изгревът - Том 17 40.
към текста >>
294.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 7 август
, 7.08.1935 г.
възцарява; когато слънцето залязва, тъмнината се въдворява. Съблюдавай разумния порядък на Бож[ествената] душа, в който силата предшествува свободата, свободата предшествува светлата мисъл, светлата мисъл предшествува добрите чувства, добрите чувства предшествуват добрите постъпки. По този път се постига щастието, което ти търсиш. Помни и не забравяй: Не си пратен на земята да глождиш изоставените кости на твоите предци. Всяка разумна душа в света си има своето място. Бъди
благодар
ен на това, което ти е дадено. Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът из- плита своята мрежа. (Тя не е направена от гемиджийски въжета.) Изгревът - Том 17 Беседа от Учителя на 7.VIII.1935 г., сряда, на
към текста >>
295.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1935 г.
Всемирното Братство начело с Великия Учител. В 3.40 ч сутринта излизам от планинското ми жилище - палатката, и тръгвам към Молитвения връх. В лагера владее пълна тишина. Всички сладко спят. Тъмно е. Тихо е навред. Само шумът на текущата езерна вода нарушава утринната тишина. Този шум беше молитвата на Елбур в най-ранния час на зората. Небето бе украсено с безброй звезди. Те се оглеждаха в тихите води на езерото и му разправяха чудни приказки. Тайнствено! Изпълнена с дух на
благодар
ност за щастливия случай, че съм на планината по това време, когато Учителят е между нас, доволна и щастлива, потеглих по тясната пътека на върха. Тя възвива и води нагоре. Тя е стръмна, камениста и лъкатуши ту наляво, ту надясно, обрасла от двете страни с гъсти и преплетени клекове. Чувствувах се свободна като птичка. Неуморно аз крачех към върха. Той беше за мене вече приятел. Безброй пъти съм се качвала на него и с любов винаги ме е приютявал. Той ми беше мил. Аз се привързах към него. И нещо повече - той събуди в мене високия идеал да бъда и аз като него един висок връх в живота, стремящ се към небето, стабилна, устойчива и непоколебима пред бурите на живота. Ето ме. Аз вече съм при моя приятел - върхът. Тук никой нямаше още. Седнах на едно студено камъче. Хладен ветрец ме полъхваше. В самота аз се пренесох в дълбочините на моята душа. Там прочетох велики закони, написани с ръката на Бога. Там видях светлия образ на съвършения човек. Той ме гледаше право в очите и ми шепнеше: „Любов,
към текста >>
296.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1935 г.
този светъл път и се учим от словото на Учителя, който е дошел да начертае пътя на грядущите поколения. Подбуден от този велик принцип - Любовта, ти с любов и с радост ми каза: „Иди, брат, и ти на планината, почини си, иди и на Рила с Учителя" и откъсна от оскъдните си средства, които са толкова малко дори за самия тебе, и ми даде, за да ми се намерят за хлебец на планината. Ти това го направи с любов! Това е ценното! Това именно ме трогва и събужда в сърцето ми Божествена любов и
благодар
ност към тебе, която любов ще ни свързва през всичките векове. Ти направи това, което направи оная бедна вдовица във времето на Христа, която даде своята лепта от 2 аспри, които Христос най-много оцени. Днес и ти имаш в Божествената каса 2 асприци, вложени, които ще дават за тебе едно голямо благо, едно голямо благословение - благо духовно и материално. При спомена за този ти жест, не мога да не се трогна от душа, от умиление и от радост. Прекарвам добре. Гледам да използувам времето в духовна работа, което ще бъде от значение и за нас двамата. Макар че те няма привидно тук, но фактически и ти си тук, при Учителя, при нас, на езерата. * * * Животът на човека определя неговите вярвания. Когато мислите на двама или повече са в хармония, се образува светлина. Правият път зависи от интензивността на силите у човека. Разлика между дух и душа. Изгревът - Том 17 31. Писмо от езерото Елбур Записки на Елена Хаджи Григорова 29. [Разговор с Учителя на] 12.VIII.1935 г. при чешмата Махабур
към текста >>
297.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 14 август
, 14.08.1935 г.
„Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор. Щастлива и блажена бях! Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй капки на езерото на Сърцето. Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг,
благодар
их и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музиката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи. И на тях пожелах духовно пробуждане. Чух глас, който ми каза: „Пей при всички противоречия на живота Там е смисълът и спасението. Много не му философствувай! Това е от нас. Помни тези думи и прилагай ги в живота си!" Изведнъж отдясно, на разстояние, видях един човек се приближава до езерото и аз се дръпнах и потеглих надолу, изпълнена с неземна радост. Спрях при текущите води на Сърцето, образуващи игриви и весели водопади. Слизаха надолу с музика и песен. Попитах ги: „Защо напускате чистите и свещени двери на планината и къде отивате?" А те ето какво ми казаха: „Тук е много хубаво, но ако останем все тука, ще си останем такива, каквито сме. Няма да имаме опитности. Няма да имаме знания. Няма да порастем и много егоистично ще бъде. Отиваме да работим, да помагаме на хората, на цветята, на тревите, за да
към текста >>
298.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1935 г.
„Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор. Щастлива и блажена бях! Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй капки на езерото на Сърцето. Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг,
благодар
их и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музиката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи. И на тях пожелах духовно пробуждане. Чух глас, който ми каза: „Пей при всички противоречия на живота Там е смисълът и спасението. Много не му философствувай! Това е от нас. Помни тези думи и прилагай ги в живота си!" Изведнъж отдясно, на разстояние, видях един човек се приближава до езерото и аз се дръпнах и потеглих надолу, изпълнена с неземна радост. Спрях при текущите води на Сърцето, образуващи игриви и весели водопади. Слизаха надолу с музика и песен. Попитах ги: „Защо напускате чистите и свещени двери на планината и къде отивате?" А те ето какво ми казаха: „Тук е много хубаво, но ако останем все тука, ще си останем такива, каквито сме. Няма да имаме опитности. Няма да имаме знания. Няма да порастем и много егоистично ще бъде. Отиваме да работим, да помагаме на хората, на цветята, на тревите, за да
към текста >>
299.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1935 г.
„Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор. Щастлива и блажена бях! Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй капки на езерото на Сърцето. Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг,
благодар
их и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музиката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи. И на тях пожелах духовно пробуждане. Чух глас, който ми каза: „Пей при всички противоречия на живота Там е смисълът и спасението. Много не му философствувай! Това е от нас. Помни тези думи и прилагай ги в живота си!" Изведнъж отдясно, на разстояние, видях един човек се приближава до езерото и аз се дръпнах и потеглих надолу, изпълнена с неземна радост. Спрях при текущите води на Сърцето, образуващи игриви и весели водопади. Слизаха надолу с музика и песен. Попитах ги: „Защо напускате чистите и свещени двери на планината и къде отивате?" А те ето какво ми казаха: „Тук е много хубаво, но ако останем все тука, ще си останем такива, каквито сме. Няма да имаме опитности. Няма да имаме знания. Няма да порастем и много егоистично ще бъде. Отиваме да работим, да помагаме на хората, на цветята, на тревите, за да
към текста >>
300.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1935 г.
„Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор. Щастлива и блажена бях! Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй капки на езерото на Сърцето. Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг,
благодар
их и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музиката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи. И на тях пожелах духовно пробуждане. Чух глас, който ми каза: „Пей при всички противоречия на живота Там е смисълът и спасението. Много не му философствувай! Това е от нас. Помни тези думи и прилагай ги в живота си!" Изведнъж отдясно, на разстояние, видях един човек се приближава до езерото и аз се дръпнах и потеглих надолу, изпълнена с неземна радост. Спрях при текущите води на Сърцето, образуващи игриви и весели водопади. Слизаха надолу с музика и песен. Попитах ги: „Защо напускате чистите и свещени двери на планината и къде отивате?" А те ето какво ми казаха: „Тук е много хубаво, но ако останем все тука, ще си останем такива, каквито сме. Няма да имаме опитности. Няма да имаме знания. Няма да порастем и много егоистично ще бъде. Отиваме да работим, да помагаме на хората, на цветята, на тревите, за да
към текста >>
301.
Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември
, 15.12.1935 г.
се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи. По това време Учителят е в стаичката Си. Той взима цигулката и започва да свири. Минават минути, минава час, минават два. Накрая, звуците, долитащи до ушите ни, се оформят в някакъв мотив. Бурята, която се надига в душата на Катя, се поема от този мотив. Той я укротява, насочва я нагоре към Онзи, Който управлява всичко. Учителят я извиква и й изсвирва песента. После я изпява. Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята". Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. Бурята мен не разбира, но аз я разбирам. Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен!" Ангел Янушев след няколко дни се появи на "Изгрева" - "ни лук ял, ни лук мирисал". Ние бяхме възмутени от това негово поведение. Отидохме и казахме на Учителя. А Той ни каза: "Бурята се задвижва от сили, които не са подвластни на хората". Не останахме доволни от това изказване, защото ние, сестрите от "Изгрева", се изредихме всички в бараката на Катя, за да видим нейната нова булчинска рокля, която висеше на закачалката и която тя не облече никога. А Ангел се ожени в деня на сватбата с Катя за една друга певица, дошла от
към текста >>
302.
Разговор с Учителя за музиката, записан от Боян Боев. Изгрева - София
, 32.03.1936 г.
компас. Ожесточиш се в себе си и казваш: „в никого не вярвам вече. “ И после казваш: „Няма да пея. “ За да пее човек добре, трябва да нагласи добре мисълта си. Трябва да мисли добре. Казва се: „Който пее, зло не мисли. “Ако българите половината бяха музиканти, и сутрин, като станат, най-малко два милиона души да запеят, знаете ли какво разположение ще има, какво благословение? Първото нещо, след като стане човек, е да пее 5-10 минути и след това да отправи молитвата си към Бога, да
благодар
и и да започне работата си. Ангелите сутринта, като ви събуждат, пеят. Като видиш един брат, който иде с торба, а пък ти си гладен, ще пееш: „Аз се радвам, че съм гладен и срещам един брат, който носи торба.“ А пък той да пее: ,Аз се радвам пък, че срещнах един брат, който е гладен, да му дам от торбата си.“ За в бъдеще така ще бъде. А пък сега и единият, и другият не пеят. Който носи хляб, не пее, който е гладен, и той не пее. Погледнете от материалистическо гледище. Нали войникът отива на бойното поле с оръжие. И вие се нагласете с оръжие. Пеенето е оръжие. Едно животно, като се приближава към тебе, ти ще пееш, то ще се спре, и лъвът и тигърът ще спрат, като пееш. Не само това, но като пееш на бурята, и тя ще спре. Музиката си има форми, например музиката, която пяхме, имаше такава форма приличаше на слънце. Всяка музика дава форма, от която изтича. И дава различни цветове и линии. Стана въпрос за идеите, които Учителя изложи тази сутрин в беседата. Учителя каза:Трябва да се работи за
към текста >>
303.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
Изгрева са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият. Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите
благодар
ят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност - взривяването на салона от военната организация „Народна защита". Тогава Учителят поема цялата карма на Братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове. Учителят взема участия във всичките събития касаещи българския народ. Чрез Любомир Лулчев и Мария Стоянова Той често дава съвети на царя. При явилата се тогава министерска криза Учителят обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър председател Александър Цанков, който в 1923 г. след преврата, изби много земеделци и комунисти. Лулчев свършва добре работата си,* * Той не казва на никого това, което му поръчва Учителя, но неговият брат Андрю на едно предизборно събрание заявява, че: „Бати няма да позволи да дойде на власт пак Цанков." Но за този съвет на Учителя се научава
към текста >>
304.
Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли
, 1.07.1936 г.
Изгрева са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият. Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите
благодар
ят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност - взривяването на салона от военната организация „Народна защита". Тогава Учителят поема цялата карма на Братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове. Учителят взема участия във всичките събития касаещи българския народ. Чрез Любомир Лулчев и Мария Стоянова Той често дава съвети на царя. При явилата се тогава министерска криза Учителят обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър председател Александър Цанков, който в 1923 г. след преврата, изби много земеделци и комунисти. Лулчев свършва добре работата си,* * Той не казва на никого това, което му поръчва Учителя, но неговият брат Андрю на едно предизборно събрание заявява, че: „Бати няма да позволи да дойде на власт пак Цанков." Но за този съвет на Учителя се научава
към текста >>
305.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
2. На 12 юли 1936 год. сутринта става оздравял и отива на чешмичката „Ръцете". Направени са снимки с братя и сестри. 3. От 10 юли до 14 август 1936 год. сутринта Учителят е на Рила. 4. 14.VIII.1936 год., 9 часа преди обяд тръгнахме от Рила и 7 часа след обед пристигнахме на Изгрева. 5. „Вяра основана на знание. Вяра, чрез която идат Божиите Блага." Август, 14.1936 год., Изгрев. /Свещеният подпис на Учителя/ /От тефтерчето на Савка/: 6.16.VIII.1936 год. /неделя/: „Господи, Господи, Благодаря" Отидох при Учителя и дадох тефтерчето си да напише. И сам подписа се. Това направи добрият Учител със своята десница свята, може би първо писане от 35 дни. 7. На 19 август първа съборна беседа на Учителя назована „Вяра". Отпечатана в томчето „Да им дам живот", София 1936 год., като заглавието е променено от „Вяра" на „Да им дам живот". 8. Следва скандала с Белеви и Учителя преустановява да слиза и да чете беседи и лекции. 9. Савка Керемидчиева му поднася тефтерчето си и Той написва следното: The Mighty. Y am presence. /Свещеният подпис/, 3 ноември, вторник 1936 год., Изгрева. Което на български означава: Мощният. Изгревът - Том 9 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА Записки на Светозар Няголов Побоят нанесен на Учителя Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя. Често възникват спорове от материален и дори от духовен
към текста >>
306.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
зреят плодове, где птички пеят, где хората живеят братски. (3)А пък за чудо и за приказ, тя пее хвалебни химни на студа и на мраза:„Студът всичко дава. Студен си ти, но ни спасяваш от мраза.”Настроението е толкоз повишено, че не може да се изтърпи, не, тогава запяваме всички хорово - песен след песен. Като вълни на море - ту буйни, ту нежни, тихо носейки се по езерните води.Казват, че Той стои горе и слуша. Той вижда огнището, нас, слуша песните ни - приема нашата вечна, велика
благодар
ност. Брезичка тънконога - с копринени листа, ще ти се да кажеш нова дума, хубава дума, неказана до сега; да изпееш нова песен. Но Той е с нас, и ние сме с Него - няма раздяла, няма!Тези музикални творби, Той ги е почвал винаги при нас. Каже се нещо за скръбта, една думица само, после цяло изречение; Той взима цигулката - изречението се изпее; след него друго се нанизва, трето -запишат му нотите, и ето ти песен. Така са се родили нашите песни -постепенно, не изведнъж.Някой път се чете при огъня - откъслеци от разкази на добри писатели, или пък, някой брат му хрумнала отличната идея за някоя своя духовна опитност. Към 10 часа правим обща вечерна молитва, понагреем гърбовете си на широката разтлана жарава и, право в палатките си. Увиваме се топло и грижливо, и лягаме върху клековата и папратовата пружина на леглата си и - сладко заспиваме.При нас идват и чужди гости. Който е гладен, ще го нахраним; ако замръкне помръзнал, завчас го затрупваме с вълнени одеала и го приютяваме в някоя от
към текста >>
307.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
2. На 12 юли 1936 год. сутринта става оздравял и отива на чешмичката „Ръцете". Направени са снимки с братя и сестри. 3. От 10 юли до 14 август 1936 год. сутринта Учителят е на Рила. 4. 14.VIII.1936 год., 9 часа преди обяд тръгнахме от Рила и 7 часа след обед пристигнахме на Изгрева. 5. „Вяра основана на знание. Вяра, чрез която идат Божиите Блага." Август, 14.1936 год., Изгрев. /Свещеният подпис на Учителя/ /От тефтерчето на Савка/: 6.16.VIII.1936 год. /неделя/: „Господи, Господи, Благодаря" Отидох при Учителя и дадох тефтерчето си да напише. И сам подписа се. Това направи добрият Учител със своята десница свята, може би първо писане от 35 дни. 7. На 19 август първа съборна беседа на Учителя назована „Вяра". Отпечатана в томчето „Да им дам живот", София 1936 год., като заглавието е променено от „Вяра" на „Да им дам живот". 8. Следва скандала с Белеви и Учителя преустановява да слиза и да чете беседи и лекции. 9. Савка Керемидчиева му поднася тефтерчето си и Той написва следното: The Mighty. Y am presence. /Свещеният подпис/, 3 ноември, вторник 1936 год., Изгрева. Което на български означава: Мощният. Спомен на Елена Андреева Побоят върху Учителя през 1936 година Беше 4 май 1936 година. Радвахме се на един много хубав слънчев ден. Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си
към текста >>
308.
Учителя организира събора, 1936 г.
, 19.08.1936 г.
2. На 12 юли 1936 год. сутринта става оздравял и отива на чешмичката „Ръцете". Направени са снимки с братя и сестри. 3. От 10 юли до 14 август 1936 год. сутринта Учителят е на Рила. 4. 14.VIII.1936 год., 9 часа преди обяд тръгнахме от Рила и 7 часа след обед пристигнахме на Изгрева. 5. „Вяра основана на знание. Вяра, чрез която идат Божиите Блага." Август, 14.1936 год., Изгрев. /Свещеният подпис на Учителя/ /От тефтерчето на Савка/: 6.16.VIII.1936 год. /неделя/: „Господи, Господи, Благодаря" Отидох при Учителя и дадох тефтерчето си да напише. И сам подписа се. Това направи добрият Учител със своята десница свята, може би първо писане от 35 дни. 7. На 19 август първа съборна беседа на Учителя назована „Вяра". Отпечатана в томчето „Да им дам живот", София 1936 год., като заглавието е променено от „Вяра" на „Да им дам живот". 8. Следва скандала с Белеви и Учителя преустановява да слиза и да чете беседи и лекции. 9. Савка Керемидчиева му поднася тефтерчето си и Той написва следното: The Mighty. Y am presence. /Свещеният подпис/, 3 ноември, вторник 1936 год., Изгрева. Което на български означава: Мощният. Изгревът - Том 9 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936
към текста >>
309.
Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата
, 9.10.1936 г.
екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние. Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо. Учителят и приятелите са близо между Четвъртото и Петото езеро. Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра." Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят. Създава се една хубава братска хармония, при която състоянието на Катя се променя. Започва и тя да пее, идва при Учителя, целува му ръка и
благодар
и, че й е помогнал да излезе от тежкото състояние. Така е дадена песента „Да имаш вяра" на 9 октомври 1936 г. 2. Спомен на Мария Тодорова: Бурята на Катя Грива и нейната вяра Конкретно за песента в спомена на Мария Тодорова: Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше. Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше. Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми. В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази
към текста >>
310.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодар
ност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример. Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българският народ я свири. След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени. Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени
към текста >>
311.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодар
ност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример. Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българският народ я свири. След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени. Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени
към текста >>
312.
Упражнение от Учителя, дадено на 27 януари
, 27.01.1937 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Свещеното правило",27 януари 1937 г., Общ Окултен Клас, София. И това, което възприемаш, това Ч, това е пъпка, която се развила и след като зачене тази пъпка, тя постепенно става тежка и се обърне надолу, расте и зрее. (Учителят вдига двете ръце нагоре, отворени, и казва): Учи се и цъфти! (След това Учителят сваля ръцете надолу и казва): Завържи и зрей! И даде плод! И тогаз хората да те вкусят и да
благодар
ят на Бога, че си сладък.
към текста >>
313.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша. Спомен на Боян Боев - 11 май
, 11.05.1937 г.
се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, но незабелязано, и му остави един ценен дар. Той, като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл, но остави такъв дар, от който да има нужда. Ако се намира в материална мъчнотия, остави при него незабелязано една златна монета. А ти го разпитваш защо плаче. Не, остави му златната монета. За изпитите, които ни дава Провидението, човек трябва да бъде
благодар
ен. И трябва да ги издържи. Ние си създаваме ненужни страдания. Има страдания, които са нужни, а има страдания, които ние ги създаваме. Един брат попита: „Когато пътят се раздвоява, как да познаем кой път да вземем?“. Щом влезеш в един път, в който Светлината намалява, върни се назад. И щом влезеш в един път, където Светлината се увеличава, върви напред. Щом влизаш в една вода, където дълбочината се увеличава постепенно, върни се назад. А ако дълбочината намалява постепенно, върви напред. В случая под „вода“ разбирам астрални чувства. Много хора се давят в чувствата. Астралният свят е воден и трябва да имаш лодка, за да излезеш от единия край до другия. Изгубил си едно перо; когато го намериш, се радваш. Радостта се дължи на това, че си придобил нещо, а скръбта се дължи на това, че си изгубил нещо. Турил си го някъде и си забравил къде. Ще седнеш и ще си спомниш. Животът е красив и всеки ден за всеки човек има специално благо, което Бог е определил. И човек трябва да си отваря очите, за да го
към текста >>
314.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша. Спомен на Боян Боев - 17 май
, 17.05.1937 г.
хора. Това знание, което сега се преподава, е третостепенно. Един брат попита: „Можем ли да добием и първостепенно знание?“. Може. Човек може да има постижения. Хубаво е всяка вечер, като седне, човек да си ликвидира сметките, да ликвидира всяка вечер с живота през деня и да си дава отчет какво е спечелил и какво е загубил през деня, да смята, като че ли това е последният му ден. И после на другия ден като че ли животът му почва отново. Вечерта е приготовление за другия ден. Ще
благодар
им на Бога и ще почнем на другия ден друг живот. Сега, в този живот, ще жънете това, което в друг живот сте сели. И в бъдеще ще жънете това, което сега сеете. Това, което сеете, ще бъде за в бъдеще, сега няма да се ползвате от него. Когато дойде някой при мен, ще му препоръчам хляба, който съм опитал, или мога да му дам вода, която съм опитал. Винаги мога да му препоръчам онова, което съм опитал. Някой път се концентрираш върху Онзи свят и след това, когато почнеш да гледаш този свят, струва ти се като по-тъмен, т. е. Светлината в Онзи свят е по-силна от светлината в този. Нас ни радва Онзи свят, който е в този свят. Вие живеете в Онзи свят и изучавате този свят, понеже тук живеем временно. В Духовния живот има нещо велико и грандиозно. Когато някой обикновен човек отиде на планината, може да срещне вятър, буря. А когато един духовен човек отиде на планината, времето е хубаво. Накъдето и да тръгне, работите му са хубави. Това е при духовния човек: когато завърти ключа в Божествения свят,
към текста >>
315.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Приятелите, неподготвени за такава изненада, се умърлушват и отправят умоляващите си погледи към Учителя, който в това време стои до палатката си. Той отлично чувства тяхната уплаха и безпомощност пред природната стихия. Бързо отива зад палатката си, казва няколко неразбираеми за приятелите думи и махва с дясната си ръка. Снегът, както внезапно е завалял, така и спира. Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, снегът бързо се стопява и полицата на всички братя и сестри заиграва
благодар
ствена усмивка, отправена към Учителя.Много такава случаи има, когато Учителят променя времето, но само когато всички приятели отправят мисълта си към него и очакват помощта му. На 20 юли 1932 г. в рилския лагер брат Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва, че на другия ден в планината ще стане голяма буря и затова му предлага да слязат с братята и сестрите надолу. Учителят му отговаря: „Аз ще остана тук, няма да сляза." Брат Лулчев с няколко души от неговата упанишада: Невена Неделчева, Йордан Бобев, Елена Андреева и др. бързо напуска лагера. На 21 юли сутринта става голяма буря, която събаря много палатки. Вятърът се усилва, братята и сестрите отиват при Учителя и го молят да спре тази хала, защото, ако продължи още малко, ще помете целия лагер.Учителят излиза от палатката си, обръща се с лице на запад, откъдето идва бурята, и тя започва да намалява, утихва и скоро вятърът спира напълно. Показва се и топлото слънце. Първият въпрос, който поставят братята и сестрите на Учителя, виждайки
към текста >>
316.
Писмо от Учителя до Наталия Чакова
, 19.11.1937 г.
„Любезна Наталия,Животът е най-мощната сила в света оставете го сам да се справя с всичките мъчнотии. Всичките нездравословно състояния произтичат от човешките мисли, чувствувания и постъпки сегашни или минали. Всяко живо същество на земята пресиля условията и всеки трябва да се учи да употребява добре възможностите вложени в неговата душа. Ти си по естество здрава само, сама не можеш да повярваш в това. Любов, обич, доброта, справедливост, сила, издръжливост, това упражнявай. Дълбоко
благодар
и за онова, което Бог е вложил в твоята душа. Всичко е за добро." 19.ноември 1937 г. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
към текста >>
317.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
храненето си, става и го поздравява и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителят му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа.Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте". След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев - Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли?"Дядо Благо минава през всички
към текста >>
318.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 9 февруари
, 9.02.1938 г.
Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Идеите се филмуват, записват Спомен на Ана Шишкова 131. Идеите се филмуват, записват 9. II. 1938 г. В нас има всичко: войни, ядене, пиене. 250 души от голямо напрежение прогледнаха. Децата лазят - отговарят на вашите влияния от разговорите. Студент скъсан. Носи последствията на миналото. Сега проверява дали ще му мръдне сърцето. „Много
благодар
я, ще науча предмета, материала по-добре." Няма нищо. За добро е, в края на краищата. Да не се безпокои, кога пости. Във време на пост храни се с въздух. Сега да ядете, да се веселите, да играете. Нашите упражнения са полезни за неврастеници. Лимоните да се поливат с малко топла вода. Радвайте се на онова, което става сега. Колят овца, кокошка, радват се, а един ден на друго ще се радват, филмуваме нашите идеи. Един ден ще са на филм. В невидимия свят всичките идеи се филмуват. Изгревът - Том 17 131. Идеите се филмуват,
към текста >>
319.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 23 март
, 23.03.1938 г.
дойде разположение, но да не се пресилиш! Видиш куче, запей му, разбира! Нещастни сте, че без музика разрешавате въпросите. Дойде скръб, пей: „В начало бе Словото". Песните са модел за възпитание. Уравновесяват се противоречията. Песента свършва работата. Вятърът свършва работата, гневът ти изчезне. С вода да те залеят, ставаш разположен. Те са музикални тонове. На цветята формите, уханието, шумоленето на листата са тонове, изменят настроението. В свят сте красив, радвайте се,
благодар
ете на Бога! Дърветата у нас зимно време почиват, а в техния свят си отиват, говорят си; от пролет дойдат и се радваме на кокичето, на дървото, на ясното небе. Цветето казва: „Вижте майка ни, сега повече майка слушаме." Изгревът - Том 17 133. Дрехите на радостта и на
към текста >>
320.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 27 април
, 27.04.1938 г.
и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Идеален, реален и материален живот Спомен на Ана Шишкова 30. Идеален, реален и материален живот 27. IV. 1938 год. Изправи чувствата си и коремоболието ще ти мине. Концентрирай си мисълта в Бога и Бог ще те пази! Не критикувай никого! Кажи си: „Бог е добре създал света",
благодар
и! Използвайте вашата опитност! Имайте вяра! Не се обезсърчавайте! Бъдете отглас на Божията Любов, но не я гласувайте навсякъде, че ще ви дойдат лоши мисли. На Божествената фурна дайте парите и вземете хляба. Любовта, като основа, където ще се появи Божественото Слънце и тогава ще намерите вашия запад; но всички да обичаме Бога, иначе ще останем чужди за света. Той ще внесе радост, веселие, мисъл. Който те обича, ти дава подтик. Когото обичаш, там е Бог. Като обичаме, търсим Бога там. И тебе трябва да обичат, че Бог е в тебе и става обмяна. Бог да е център, не ние. Щом мислиш: „Господ ме обича", то е вече импулс за живот. Щом мислиш: „Господ не ме обича", то е импулс за смърт. Да
благодар
ите за силата, че ходите. Да
благодар
ите, че ви са дали билет, пратили на Земята. Колко искат да дойдат, но не им дават билет. Даром пътувате, нищо не сте платили. Едни са в парахода вътре, а вие - на простор, гледате. Майката, като има дете, има изложение, а мъжът - като има кон. Всички на Земята са деца.
към текста >>
321.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
Рилски, основателят на Рилския манастир. 63. Надежда Стоянова - дъщеря на ген. Алекси Стоянов, секретарка на цар Борис III, също и придворна дама. Вж. бел. №1, 28. Вж. «Изгревът», том I, стр. 451. 64. Принц Кирил Преславски, брат на цар Борис III. Роден на 17 ноември 1895 г. в София, втори син на цар Фердинанд. Прилича на баща си. Вж. бел. №46. 65. Джордж Рендел - английски пълномощен министър в София от 1938 г. до 1941 г. На 6 октомври 1938 г. се завръща от Лондон и предава писмо с
благодар
ността на английския премиер Чембърлейн за благотворната роля на цар Борис III за сключването на Мюнхенското споразумение от 28-29 септември 1938 г., при което Чехословакия предава на Германия Судетската област, населена с немци, и така се отлага войната за една година. Споразумението е подписано на 30 септември 1938 г., а 6 месеца по-късно Германия завзема цяла Чехословакия. 66. Генерал Никола Недев - роден през 1886 г. в гр. Търново. През 1907 г. завършва Военното училище в София. Завършва Военната академия в Брюксел - Белгия, където учи през 1911 -1914 г. Участва във войните през 1915-1918 г. 1920-1930 г. - преподавател във Военната академия. Военен аташе -1930-1932 г., в Анкара, Атина, Рим. 1934-1935 г. - командва 8-а пехотна Тунджанска дивизия. 1935-1936 г. - началник на 4-та Военна инспекционна област. 1938-1940 г. -министър на вътрешните работи в правителството на Кьосеиванов. От 1951 г. до 1954 г. е в концентрационен лагер в Белене. Умира през 1970 г. в София. 67. Стоил Стефанов -
към текста >>
322.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
при Седемте езера на Рила с Георги Радев в една палатка. Аз отидох по пътеката за езерото на „Чистота" и пристигнах там. По едно време падна мъгла толкова гъста, че не можех да видя крака си. Застанах и се помолих. После изпях песента „Махар Бену Аба". Когато завърших песента долових в песента си думите на Учителя: „Върви напред". Направих 30 крачки и видях слънцето да изгрява от мъглата. Тя се вдигна. По-надолу ме пресрещна Георги Радев и се върнахме в лагера. След това отидох и
благодар
их на Учителя за помощта му. 2. Спомени на Светозар Няголов: Автобиография Конкретно за 1938 г. на Рила: 31. Децата от Изгрева изучават Паневритмия През 1938 г. бяхме пак на езерата и прекарахме много добре. Имаше повече хора от предишната година. През 1938 г. Учителят даде „Слънчевите лъчи” и „Пентаграма”. Десет деца от Изгрева, между които Косю и аз, в продължение на повече от месец през пролетта изучавахме вечер на полянката упражненията. Ръководеха ни сестра Катя Грива и сестра Милка Периклиева. При светлината на голямата лампа, Учителят седеше на пейката и даваше тихо Своите нареждания. Ние играехме вдъхновено, съсредоточено и с любов и Учителят ни се радваше много. Отначало в Пентаграма, след изиграването му един път се обръщахме кръгом - вторият ставаше пръв, а първият - втори и отивахме там, откъдето сме започнали. Учителят каза, че така няма правилно развитие и започнахме да го играем само напред с кръгово движение - както сега го играем. Учителят нареди и около стълба на
към текста >>
323.
Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 17 юли
, 17.07.1938 г.
единичната любов, в нея идат всичките страдания. Да любиш едного е да определяш и търсиш страданието. Езикът ви да е като кристалната вода, най- чистия въздух и най-хубавата светлина." Тези са някои от силните мисли, изказани от Учителя на 17 юли 1938 г., в 5 часа сутринта на Молитвения връх. (Забележка: Беседите на Учителя на Рила от 12 юли до 21 август 1938 г. са публикувани в томчето "Двигатели в живота". София, 1938.) Но на 20 юли ми се случи нещо, което ще помня с радост и
благодар
ност през целия си живот. Бе хубав слънчев ден и към 10 часа сутринта отидох при Учителя за разговор и Го намерих сам в много добро настроение. Когато се изкачихме сутринта на Молитвения връх за беседа, пред очите ни се откри съвсем необикновена гледка. Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи. Пухкави, розови облачета тръгнаха към нас, сякаш искаха да се приютят при нозете на Учителя и да слушат Словото My. Пред силата на изгрялото слънце издигащите се облаци постепенно започнаха да се топят и изчезват. Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота. Изгревът - Том 24 86. Беседа на Молитвения връх на
към текста >>
324.
Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 20 юли
, 20.07.1938 г.
активно в братския живот. Текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията е написан от Весела Несторова. Първите четири серии на "Сила и Живот" са преведени на английски от Весела Несторова. През 1977 превежда ,, Островът на съкровищата”. Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г. и „Живият пламък” 1996 г. и „ Светът без сенки” 2002 г. Спомен на Весела Несторова: Беседа на Молитвения връх на Рила Но на 20 юли ми се случи нещо, което ще помня с радост и
благодар
ност през целия си живот. Бе хубав слънчев ден и към 10 часа сутринта отидох при Учителя за разговор и Го намерих сам в много добро настроение. Когато се изкачихме сутринта на Молитвения връх за беседа, пред очите ни се откри съвсем необикновена гледка. Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи. Пухкави, розови облачета тръгнаха към нас, сякаш искаха да се приютят при нозете на Учителя и да слушат Словото My. Пред силата на изгрялото слънце издигащите се облаци постепенно започнаха да се топят и изчезват. Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота. Спомен на Весела Несторова 86. Беседа на Молитвения връх на Рила Край изворчето, седнали около Учителя, слушахме често Словото Му. Той винаги превръщаше всичко наоколо ни в предметно учение. "Бъдете постоянни като камъка, подвижни като водата, услужливи като
към текста >>
325.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври
, 5.10.1938 г.
потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия. Защото като дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота. Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И
благодар
их на кучката: „Браво, много умно куче си!“ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън. Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях?“ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и
към текста >>
326.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври
, 6.10.1938 г.
потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия. Защото като дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота. Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И
благодар
их на кучката: „Браво, много умно куче си!“ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън. Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях?“ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и
към текста >>
327.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври
, 7.10.1938 г.
потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия. Защото като дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота. Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И
благодар
их на кучката: „Браво, много умно куче си!“ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън. Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях?“ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и
към текста >>
328.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври
, 8.10.1938 г.
потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия. Защото като дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота. Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И
благодар
их на кучката: „Браво, много умно куче си!“ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън. Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях?“ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и
към текста >>
329.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври
, 9.10.1938 г.
потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия. Защото като дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота. Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И
благодар
их на кучката: „Браво, много умно куче си!“ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън. Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях?“ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и
към текста >>
330.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 28 декември
, 28.12.1938 г.
че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Възможностите Спомен на Ана Шишкова 21. Възможностите 28.XII.1938 год. Учението е възможност. При големи външни добри условия, възможностите са малки. При малки външни условия възможностите са големи. Много възможности са условия. Малки възможности са - не знаеш да предеш. Всяка минута човек придобива, прилага му се, пълнят му чашите и като се напълнят, горе го викат. Благодарение на лошите условия се развиха в него вътрешните възможности. Щом имаш възможностите, ще отидеш при условията, че оня търси възможностите. Мислите не са негови неща. фабрика имаш, но без механизъм си в чудо. Човек, като ходи, е зависим от главата си, от сърцето си, от ръцете си, от краката си. Най-добро и най-своенравно същество е ангелът. Като е добър, по-добър от него няма; като е лош, по-лош от него няма. Казва ти: „Вече не желай!" В оня свят, като ти стане тъжно за тук, във филм виждаш всичко. Ние тук филмуваме работите, дето играем ролите. Изгревът - Том 17 21.
към текста >>
331.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
ценим човешката душа, не можем да обичаме. Няма по-велико нещо от това да обичаш. Бъдете смели и решителни, да не се боите от Любовта. Да се плашим от безлюбието и невежеството. 39 -това са двамата братя, тройката е Божествения Брат, а 9-те Братът, който ръководи цялото човечество. Най-добрият Брат е тук тази година, догодина друг ще дойде, а този ще си отиде. Отидете при Брат си, за да дойде и Той при вас." С пълни с надежда и радост сърца посрещнахме Новата година и от цялата си душа
благодар
их на Учителя за великото благословение, което изливаше върху нас. Учителят каза, че 1939 година ще се повтори чак в 1999 година. Това беше наистина събиране на храна за "седемте гладни години", които щяха да настъпят по-късно. Велика благодат се изля върху всички ни. Словото на Учителя бе необикновено силно, вдъхновено и просветително през времето на Рила същата година и след това. Изгревът - Том 24 101. Беседата "Големият брат" От книгата "Големият брат", две извънредни беседи, изнесени от Учителя в края на 1938 г. и началото на 1939 г. Издание - 1939 г.Книгата за теглене на PDFСъдържаниеДруг вариант за четене на книгата онлайнКНИГА: Големият брат, Големият брат Тази вечер сте се събрали да посрещнете новата 1939 година. Числото 39 е образувано от 3 и 9, които са резултати. Числото осем в 1938 г. представя старата майка, която лесно решава въпросите: който ще се ражда, да се ражда; който ще умира, да умира; който ще осиромашава или забогатява, да осиромашава и забогатява. Тя лесно
към текста >>
332.
Учителя дава песента 'Той иде'
, 7.01.1939 г.
за разучаване. Учителят се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на
благодар
ността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен. 2_04 Иде,иде,иде...Галилей Величков (1911-1985)Изгревът - Том 1 44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА В: Как Учителят даваше тези песни, как свиреше на цигулката, колко цигулки бяха? Изобщо по този въпрос, какво знаете? Д: Аз трябва да кажа какво беше
към текста >>
333.
Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'
, 22.03.1939 г.
отколкото човек може да мисли. Той трябва да покаже, че в него Безграничният е вложил нещо добро. Всичко така да бъде, както Господ е казал! Ученикът трябва да изнесе товара си до край. И да го занесе дар на Бога и дар на дома си. Духът му не трябва да отпада. Онова, което отличава човека, е да бъде винаги верен и истинен. Той трябва да живее във Великия Живот, де Любовта, Мъдростта и Истината царят. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш, ще работиш, ще вярваш и ще
благодар
иш на Бога за най-великото в твоя живот. Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ! Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си. Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Него Учителят познава през вечността в целия му развой и път. Този, който се учи, всякога трябва да бъде верен към оня, който го учи. Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота. Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика. Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист, пред степите на Безграничния, за Вечен Завет между тях! И тези камъни ще блестят вечно като сияйни звезди по небесната твърд – пред Лицето на Безграничния. Те ще говорят за Славата на Вечния ! Едничката цел на Учителя е да се прослави Бог в човешките души. Затова е Той дошъл Сам. Така се ражда НОВИЯТ ЧОВЕК НА НОВАТА РАСА, СВЕТЕЩАТА. Той ще разбира езика на Девите; и очите му ще се отворят да види
към текста >>
334.
Учителя изнася утринната беседа 'Пред новата епоха' - 11 юни
, 11.06.1939 г.
Но как ще се преродиш, то е въпрос. Свободен е този човек, който живее при най-благоприятни условия, а пък с дългове ще се роди при най-неблагоприятни условия. Човек с вяра, любов, знание и свобода ще се роди при добри условия, а пък човек със слаба вяра и със слаба любов ще се роди при лоши условия. Та казвам: Сега е времето да получите онова, което за в бъдеще ще ви трябва. Срещне ви някой човек, който има известна слабост. Вижте в себе си вие имате ли тези слабости. Ако нямате,
благодар
ете на Бога. А пък ако ги имате,
благодар
ете пак на Бога, че можеш да ги изправиш. Ако срещнете някой добър човек, вижте имате ли неговите добродетели. Ако ги имате,
благодар
ете на Бога. Ако ги нямате, пак
благодар
ете, че ще може да ги развиете. В каквото положение и да се намирате – като баща, като майка, като слуга и прочие – и в най-доброто положение да се намирате, използвайте това положение. Сега работете, додето е ден. Нали е казано: „Сега е ден. Работете додето е ден, защото иде нощ, когато и да искаш да работиш, не можеш.“ Иде време, когато и да искаш да направиш добро, не ще можеш. Сега, докато имате условия, правете добро. Докато очите ви са здрави, гледайте хубавата светлина. Докато ушите ви са здрави, слушайте хубавите гласове. Докато стомахът ви е здрав, хранете се хубаво. Докато ръцете ви са здрави, работете тъй, както трябва. Докато краката ви са здрави, ходете както трябва. Защото щом заболеят очите ви, стомахът ви, ръцете ви, краката ви – и да искате да работите, не ще
към текста >>
335.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
затова са тези приготовления. Поканени са от много страни. Ще дойдат и от франция братя и сестри, които още не са идвали. Първите пролетни птички долетяха от север. Това~бяха гостите от Латвия, Литва, Естония. След тях дойдоха от Югославия. Усилено се шият палатки, да има и за гостите. Всички сме извън себе си от радост и въодушевление, и гости, и ние. Учителят се разлива в Слово. Беседите са дълги и пребогати. Разговорите след закуска, след обед и вечеря са дълги и неповторими. Ще
благодар
им много на брат Боев, че не е оставил едно зрънце да падне и се изгуби. Всичко е записал, подредил и запазил. Всички закусваме, обядваме и вечеряме заедно, като едно голямо семейство. Концерти, песни, вдъхновение. Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление. И не стихнала още песента на празника, автобусите ни понесоха към Рила. Там друго чудо! Подготвителната група братя и сестри заминала за 7-те рилски езера по-рано и е устроила лагера. Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите бряга на Елбур. Кухнята е почистена и поправена. Огнищата подновени, чайниците и казаните настанени. Магазинът готов и препълнен с провизии. Какво ли нямаше в него. „От пиле мляко" само нямаше, както казва народната поговорка. Всичко що имаше на богатия тогава изобилен пазар в София и Самоков имаше го и тук. Та чак и мекици. Беше дошъл брат-мекичар със семейството си от Ямбол да летува и да ни гощава с мекици. Всяка сутрин и всяка надвечер запалваше огън на една
към текста >>
336.
Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)
, 14.07.1939 г.
се събират, проверяват бележките си, уеднаквяват ги.Вечер, тръбата свири - всички до казаните. С дълбока черпалка, кой колкото иска вода. Власите са донесли и пощата - има и за нас, и за чужденците. Радват се, четат, споделят; пращат и те своите писма.Toni Belmen след неделната беседа вчера, държа реч на български език... Съвсем сериозно; шегата настрана! Казах, че той дойде от Париж доста понаучил, но тук, от всички най-усърден, той стъпи на нозете си здраво и ни изненада. Той
благодар
и на Учителя cordial - сърдечно. Той се радва на новия живот, който се открива сега пред очите му, и заявява, че се е върнал дълги години към своето младенчество. И сега се радва като юноша, и му е леко и светло на душата, както никога! Той обещава от все сърце, че ще работи за делото Божие, и това ще бъде цел и смисъл на живота му. Макар, че не произнася някои букви като нас, също и ударенията на сричките, но неговата реч е прекрасна.На гимнастичните упражнения, те се представят добре. Никакви пресилени движения, никакво позьорство. Към края на гимнастиките ти се чувствуваш чудно обновен, освежен, готов за всякаква работа - умствена и физическа; докато упражненията на холандката изморяват, дори опасно изтощават. Танцьорката застава на пръстите си, опъва тялото си; дясната е нагоре насочена, лявата надоле, назад. И това се прави с такова страшно усилие, че ти се струва ще се откачат ръцете от раменете, също и краката. Тя е затаила дъх, тя трепери цяла. Лицето й е червено, устните свити,
към текста >>
337.
Чужденци на Рила - палатката на французите
, 08.1939 г.
специалист и досега си останах да познавам кое е братско и кое не е. Защото, аз работех с тях. И много от палатките ги бях шила. В.К.: Учителят не пожела да влезне във френската палатка. Казал: „Аз съм дошъл за българите, а не за французите!" Разкажи по-подробно. Е.А.: Това не съм го чула, не мога да кажа. Що ще казвам нещо, което не съм чула. Направи ми впечатление, че това, което те казаха, понеже аз рабирам толкова френски, никой от нас не можа да каже на Учителя. Те изразиха една
благодар
ност, един възторг от това, което е донесъл, изразиха това, което ние го чувстваме, но не можем да го изразим, но те го изразиха. Виж това ми направи впечатление. Значи тия хора умееха да го кажат, пък ние не умеем да го кажем. Ний го живеехме. Да, ний го живеехме, но не можехме да го кажем тъй както те го казаха. И професорът, когато каза слово към Учителя и този Белмен, когато се изказа и всичко, което казваха, но сестрите не са казвали. Даже после другите години, когато идваха, все беше малко въпрос за Михаил. Защото ние Михаил го смятаме брат, а не учител. А те му казват „Льо Метър". Сега, може за тях да е учител, ама нашият Учител и учителят Михаил не се покриват в моето съзнание. Михаил може да бъде само ученик на Учителя той е обикновен човек. Учителят казва открито не може човек в един живот да стане Учител. Пък това, което казва Учителят, аз го смятам за истина и затуй това не мога да го приема. Пък виж да ти кажа Михаил такъв какъвто го познавам, ех не можеше да бъде Учител. В.К.:
към текста >>
338.
Изпращане на френските гости. Изгрева - София
, 28.08.1939 г.
изгря в душите им.Гостите от Франция при разни случаи държаха няколко слова. Един от братята каза:“Учителю! Братя и сестри!Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико.Преди няколко години един измежду вас11 дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото, вярвам, малко хора по цялата Земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока
благодар
ност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност.Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин – чрез примера на нашия живот.Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук! Ето отговора:Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителя, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствахме Неговата Любов, Неговата Мъдрост, Неговата красота, Неговото величие.Но това, което най-много ни порази, е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден
към текста >>
339.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 1 януари
, 1.01.1940 г.
се прати в оня свят! Месото започнали да го ядат в ледената епоха. Като умре човек, няма тия условия, както на Земята. В Северния полюс няма никакви растения, ни плодове, само риба и месо.1.II.1940 г. - Ние света си мислим, че каквото имаме, е наше и ни е мъчно, като ни го вземат. Като не го дава, секвестират му го. Всичко, каквото му е потребно, му е дадено - въздух, светлина, вода. Спорът става сега за хляба. На един беден дай 1000 лева и като ги поискаш, не ги дава. Човек да е
благодар
ен, да се радва и на силата, и на слабостта, и на богатството, и на сиромашията. Слабият не може да ти направи зло; а пък силният може да ти направи зло, но и добро може да ти направи. Конят за 2 кг зоб, с който го подмамят да го хванат, цял ден ще работи, не подозирал, че това е примамка, за да го хванат. По-добро училище от Земята къде ще намерите? Волтер описва, че този свят е най-хубав при тези страдания. „А полюсите какви ще са? - казал един ученик. Един сънувал, че му казали: „Ще те заровим жив!" - „Ами защо, че аз нищо не съм направил!" - „Заради тази бяла книга" - и започнали да го заравят жив. Той се изпотил от страх и се събудил. Законът е: Страждующите стават силни, а които изнасилват, стават слаби. Авторът осмива майсторски бохемците. Докато дадат помощ, умря. финландците добри хора бяха, но като поизбиха руси, сега вече не им върви. В света нищо не се губи. Ако се изгори романът на Виктор Юго, съдържанието му не се е изгубило. Които умират, стават мисионери, да проповядват
към текста >>
340.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 1 февруари
, 1.02.1940 г.
се прати в оня свят! Месото започнали да го ядат в ледената епоха. Като умре човек, няма тия условия, както на Земята. В Северния полюс няма никакви растения, ни плодове, само риба и месо.1.II.1940 г. - Ние света си мислим, че каквото имаме, е наше и ни е мъчно, като ни го вземат. Като не го дава, секвестират му го. Всичко, каквото му е потребно, му е дадено - въздух, светлина, вода. Спорът става сега за хляба. На един беден дай 1000 лева и като ги поискаш, не ги дава. Човек да е
благодар
ен, да се радва и на силата, и на слабостта, и на богатството, и на сиромашията. Слабият не може да ти направи зло; а пък силният може да ти направи зло, но и добро може да ти направи. Конят за 2 кг зоб, с който го подмамят да го хванат, цял ден ще работи, не подозирал, че това е примамка, за да го хванат. По-добро училище от Земята къде ще намерите? Волтер описва, че този свят е най-хубав при тези страдания. „А полюсите какви ще са? - казал един ученик. Един сънувал, че му казали: „Ще те заровим жив!" - „Ами защо, че аз нищо не съм направил!" - „Заради тази бяла книга" - и започнали да го заравят жив. Той се изпотил от страх и се събудил. Законът е: Страждующите стават силни, а които изнасилват, стават слаби. Авторът осмива майсторски бохемците. Докато дадат помощ, умря. финландците добри хора бяха, но като поизбиха руси, сега вече не им върви. В света нищо не се губи. Ако се изгори романът на Виктор Юго, съдържанието му не се е изгубило. Които умират, стават мисионери, да проповядват
към текста >>
341.
Учителя дава песента 'Да бих Те слушал'
, 14.03.1940 г.
нещо много тихо и много хубаво, без да се обърне и види, че аз Го слушам, по едно време запя: „Да бих те слушал, да бих те слушал, да бих те слушал, доброто в мен да се прояви". Музиката ме галеше, думите отговаряха на моето състояние, на моята мъка, на моята отлетяла през прозорците мъка. Повтори пак: „Да бих те слушал..." После се обърна и погледна към мен. Аз станах: „Учителю!" Само това можах да кажа. Той знаеше всичко. И тази песен беше за мене, разбрах. Но нямах думи да му
благодар
я. Той ме покани горе на сцената. Седнах до Него. Той свири и пее, пея и аз. Свири и пее, пея и аз. Най-после стана, подаде ми ръката си и каза: „Може, рекох, да я нотирате вкъщи." Аз
благодар
их и си отидох. Повече нищо. Разбрах, че това беше за мене. Той знаеше всичко, без да Му говоря за моята мъка, която не се върна никога вече и в резултат на която аз имах като подарък тази хубава песен". Изгревът - Том 6 44. ДА БИХ ТЕ
към текста >>
342.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 15 март
, 15.03.1940 г.
Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Желанието и следствието (Бележка: под заглавието "Желанието и следствието" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тематика, но в различни дати) Спомен на Ана Шишкова 12. Желанието и следствието 25.II 1943 г. - Кой каквото пожелае, добро или зло, му се дава, за радост или страдание. Според желанието е и следствието. Пожеланото добро се реализира най-късно след 22 години. Изпитанията в домовете дохождат през 9 години. Винаги
благодар
ете, за всичко се радвайте! 15.III.1940 год. - Всичко, което се случва всеки ден на човека, му е задача. Той трябва да състави уравненията и да я разреши. Седне ли да мисли как да я разреши, погледът да му е отправен 45 градуса над хоризонталния му поглед и тъй да мисли. От правилното му разрешение на днешната задача зависи утрешният му ден и утрешната му задача. На всяка задача бележка слагат от невидимия мир. 9.I.1941 год. - Почни да изучаваш себе си! Като мислиш, светлина се явява в ума ти. 10.XI.1941 год. - Едисон сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гостите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни!" Дръжте връзка със звездите от първа величина. Когато имате вдъхновение, то е Божие посещение. 8.XI.1940 год. На Южна Добруджа свобода се дари. Учителят: - Трябва да
благодар
ят на Господа. Изгревът - Том 17 12. Желанието и
към текста >>
343.
Учителя с учениците е на екскурзия до Витоша на втория ден на Великден - 9 април
, 9.04.1940 г.
Ти, ще се развесели сърцето ми.“ Радостта и веселието идват от присъствието на Бога. Когато човек стане като дете, тогава е свободен. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато е готов да извърши волята Божия, тогава иде радостта. Един брат каза на Учителя, че преди известно време в салона, в 5 часа сутринта в неделя, имал едно Божествено състояние. Учителя каза:Човек може да влезе в пътя на вечното обновяване. То иде от Духа, който изхожда от Бога. Бъди
благодар
ен и признателен в дадения момент на онова състояние, което имаш, понеже то няма да бъде с часове. В следващия момент ще бъде друго. Може да имаш някаква болка, то е само един момент. Както и да разглеждаш света, ако го разглеждаш като едно представление, той е най-хубавото представление, което може да има. Ако го разглеждаш като картина, той е най-хубавата картина. Ако го разглеждаш като музика, той е най-хубавата музика. Някои искат първите места. В любовта ще вземеш последното място, последния билет. Щом вземеш първото място, първия билет, няма да видиш нищо. При любовта ще оставиш човека свободен. Като му дадеш едно благо, ще се отдалечиш, да не те вижда. Някой казва:“Може да се загуби любовта.“Любов, която се губи, не е съществена. Знание, което се губи, не е съществено. Истинската любов не се губи, истинското знание не се губи. Един човек изял най-напред средата на една диня. После останалата част и най-после корите. Така правят хората. От началото започват по-добре и после свършват с
към текста >>
344.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 19 април
, 19.04.1940 г.
като намерят някого, искат да си отмъстят. Скръбта иде от земята. Радостта иде от небето. Земята образува тъмнината, Слънцето образува светлината. Низшето хвърля сенки. Страданията произтичат от низшето. Всичките страхливци са жестоки. Безстрашливите са добри. Негрите му говорят и викат и лъвът отстъпя. Смелите, безстрашливите хора са добри. Тъмнотата в човека образува страданието. Вътре е потребна светлина, в човека. Богатият печели пари, но вкъщи е скръбен. А бедният вечер
благодар
и, радва се. Богатият - отвън радостен, че печели, вкъщи - нерадостен. Бедният-обратно. От черно и бяло грозде имаш различни влияния, от мискет червен - друго влияние. Ако си боледувал дълго време, изгори дрехите! Не ти трябват на умрял човек дрехите. Всичките хора страдат, ме носят стари обичаи, вярвания. Хората изопачили Божествения път, вървят в неестествен път. Слабият да е опашка, а силният - глава. Слабият да носи празните чували, силният - пълните. Някой има желание добро, но няма какво да даде. Ако има, че не дава, е друг въпросът. Да обичаш невежия е мъчна работа. Нито по-малко, нито повече да му дадеш. В Любовта мекичко ти говори. Бащата иде и не носи нищо и строснато го питат и жената, и децата. Като носи - мекичко. Хлябът да е опечен, мъжът да носи. С думите си можеш да направиш хляб всякога. В Америка на телефона казва и всичко иде. В уредения свят бащата проговори и всичко става и всичко пее, значи светът е уреден. Изгревът - Том 17 143. Качествата у
към текста >>
345.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 10 май
, 10.05.1940 г.
Шишкова: Съотношения Спомен на Ана Шишкова 105. Съотношения 10. V. 1940 г.,. след гимнастиките, при черната дъска Правата линия не може да се мери. С нея се мери кривата линия. Правото си е право, то не може да се мери. Ще го приемем такова, каквото е. (Фиг. 12) Линията „а" и линията „b" са свързани, но в един свят, непонятен за нас. Вълк имал кост в гърлото. Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади. Щъркелът му я извадил. После щъркелът казал: „Обещаното?" Вълкът казал: „Благодари, че не ти откъснах главата, че всичко, което до днес е влизало в моята уста, съм го разкъсвал." Има сега една религиозна нива, неработена, с много бодили. Трябва да се обработи. Ти трябва да обработиш своята нива. Никой не може да възнесе молитва за тебе. И ти трябва с него да се молиш заедно. Ако не си туриш и ти ума, заедно с него да се молиш, не може. Изгревът - Том 17 105.
към текста >>
346.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
на масите под лешниците. Учителят се прибра в приемната си стая, след като тихо и без шум бе уредил всичко за тази светла екскурзия в планината. Той направи нещо важно за цялото човечество и промени в добро някои кармични възли от съдбата на България. Вечерта брат Гавраил Величков и брат Неделчо Попов приключват сметките и дават точен отчет на Учителя. Той поглежда изчисленията и казва: „За пръв път сметката излезе точна и няма никаква загуба, която аз трябва да плащам. Благодаря ви!"**Вж Изгревът, т. IV, с. 176-177, N71 Изгревът - Том 22 Глава: Моите спомени за Мусала с Учителя Спомени на Галилей Величков 2. ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА Няколко дни преди 9 юли с.г., УЧИТЕЛЯТ повика двама ни с Неделчо Попов и пожела да организираме екскурзия до връх Мусала за няколко дни. Разговорът бе проведен в приемната. УЧИТЕЛЯТ бе кратък, делови и твърде сериозен. Най-определено Той отбеляза: „Това посещение на планината трябва да бъде образцово и хармонично. Ние отиваме на връх Мусала за работа и то твърде важна. Ще имаме среща с невидими същества - наши гости от ангелските йерархии и ще бъдат изяснени някои въпроси за воюващите европейски народи и поведението на нашата страна. Ето защо, това посещение на върха трябва да бъде твърде различно от обикновените разходки!" Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача. Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата
към текста >>
347.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
на масите под лешниците. Учителят се прибра в приемната си стая, след като тихо и без шум бе уредил всичко за тази светла екскурзия в планината. Той направи нещо важно за цялото човечество и промени в добро някои кармични възли от съдбата на България. Вечерта брат Гавраил Величков и брат Неделчо Попов приключват сметките и дават точен отчет на Учителя. Той поглежда изчисленията и казва: „За пръв път сметката излезе точна и няма никаква загуба, която аз трябва да плащам. Благодаря ви!"**Вж Изгревът, т. IV, с. 176-177, N71 Изгревът - Том 22 Глава: Моите спомени за Мусала с
към текста >>
348.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
на масите под лешниците. Учителят се прибра в приемната си стая, след като тихо и без шум бе уредил всичко за тази светла екскурзия в планината. Той направи нещо важно за цялото човечество и промени в добро някои кармични възли от съдбата на България. Вечерта брат Гавраил Величков и брат Неделчо Попов приключват сметките и дават точен отчет на Учителя. Той поглежда изчисленията и казва: „За пръв път сметката излезе точна и няма никаква загуба, която аз трябва да плащам. Благодаря ви!"**Вж Изгревът, т. IV, с. 176-177, N71 Изгревът - Том 22 Глава: Моите спомени за Мусала с
към текста >>
349.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1940 г.
слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта. При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с
благодар
ност към тях. Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани:„Господи,
благодар
я Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас. Благодаря ти. Моля, прочетете настоящото на ВСИЧКИ братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: Слънце в мъглите на Рила
към текста >>
350.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август
, 18.08.1940 г.
слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта. При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с
благодар
ност към тях. Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани:„Господи,
благодар
я Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас. Благодаря ти. Моля, прочетете настоящото на ВСИЧКИ братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: Слънце в мъглите на Рила
към текста >>
351.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1940 г.
слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта. При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с
благодар
ност към тях. Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани:„Господи,
благодар
я Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас. Благодаря ти. Моля, прочетете настоящото на ВСИЧКИ братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: Слънце в мъглите на Рила
към текста >>
352.
Формули дадени от Учителя на 7-те рилски езера през 1940 г. (14-19 август)
, 19.08.1940 г.
Учителя на 7-те рилски езера през 1940 г. (14-19 август) Тези формули са записани от Борис Николов: 55. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1940 ГОДИНА (14-19 август 1940 г.) Записки на Борис Николов 55. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1940 ГОДИНА (14-19 август 1940 г.) 1. Господи,
благодар
я ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята Любов към нас. Благодаря Ти. 2. Аз съм мобилизиран, аз имам работа, аз служа на Бога и затова всички духове, които причиняват болести, да си отидат. 3. Аз живея в Бога и Бог живее в мене. В Бога никаква болест няма. И затова аз трябва да бъда здрав и съм здрав. 4. Аз разполагам с неизчерпаемо богатство. Аз живея в изобилието на Божията Любов. Дишам светлината на Божествената Мъдрост, движа се във великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздавам всичко, което Бог ми дава. 5. В небето, между спасените само ангелите - Синовете Божии са, които служат на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Аз съм ангел-вестител, служител на Бога. Това е моята работа, за която съм дошъл на земята. 6. Аз съм създаден да бъда добър, аз съм създаден да бъда красив, аз съм създаден да бъда силен, аз съм създаден да бъда разумен. Аз искам да бъда честен, аз искам да бъда справедлив, аз искам да бъда разумен, аз искам да бъда благороден. 7.
към текста >>
353.
Учителя дава песента 'Молитва (Господи, Ти Си)'
, 3.09.1940 г.
"Молитва (Господи, Ти Си)" Мелодията е дадена от Учителя на 3 септември 1940 г. , текст от Йоанна Стратева. Текст на песента: Молитва (Господи, Ти Си) Господи, Ти си всичко за мене на Земята. Тук долу – толкоз скърби, тъй всичко пусто е без Теб и само Ти му даваш смисъл. Едничък Ти ме любиш, зная, само Ти. И аз Теб любя. Господи, научи ме да любя всичко живо, туй, което Ти създал си, и да разнасям аз навред Твоята нежност, Радост и Любов. Да се науча Теб аз да служа, да
към текста >>
354.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 26 септември
, 26.09.1940 г.
Не използвайте чуждия труд! Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят. Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира. Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и по
благодар
и на Господа, че иначе ще дойде красивата мома и стършелът. Хората приказват примерите, но не ги турят на място. Тайната в живота е да си
благодар
ен на малкото зло, да не доведе голямо зло, и да си
благодар
ен на малкото добро, да не ти се отнеме. Бъди благодарен на малкото зло и на голямото добро. Когато те посети едно малко и си
благодар
ен, ще дойде едно голямо добро. Когато не си
благодар
ен от голямото добро, ще ти дойде малко зло. Сега всичките царе не могат да направят днешния ден. Той струва много богатство. Изгревът - Том 17 106. Смаляване и
към текста >>
355.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 8 ноемви
, 8.11.1940 г.
Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Желанието и следствието (Бележка: под заглавието "Желанието и следствието" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тематика, но в различни дати) Спомен на Ана Шишкова 12. Желанието и следствието 25.II 1943 г. - Кой каквото пожелае, добро или зло, му се дава, за радост или страдание. Според желанието е и следствието. Пожеланото добро се реализира най-късно след 22 години. Изпитанията в домовете дохождат през 9 години. Винаги
благодар
ете, за всичко се радвайте! 15.III.1940 год. - Всичко, което се случва всеки ден на човека, му е задача. Той трябва да състави уравненията и да я разреши. Седне ли да мисли как да я разреши, погледът да му е отправен 45 градуса над хоризонталния му поглед и тъй да мисли. От правилното му разрешение на днешната задача зависи утрешният му ден и утрешната му задача. На всяка задача бележка слагат от невидимия мир. 9.I.1941 год. - Почни да изучаваш себе си! Като мислиш, светлина се явява в ума ти. 10.XI.1941 год. - Едисон сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гостите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни!" Дръжте връзка със звездите от първа величина. Когато имате вдъхновение, то е Божие посещение. 8.XI.1940 год. На Южна Добруджа свобода се дари. Учителят: - Трябва да
благодар
ят на Господа. Изгревът - Том 17 12. Желанието и
към текста >>
356.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 9 януари
, 9.01.1941 г.
Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Желанието и следствието (Бележка: под заглавието "Желанието и следствието" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тематика, но в различни дати) Спомен на Ана Шишкова 12. Желанието и следствието 25.II 1943 г. - Кой каквото пожелае, добро или зло, му се дава, за радост или страдание. Според желанието е и следствието. Пожеланото добро се реализира най-късно след 22 години. Изпитанията в домовете дохождат през 9 години. Винаги
благодар
ете, за всичко се радвайте! 15.III.1940 год. - Всичко, което се случва всеки ден на човека, му е задача. Той трябва да състави уравненията и да я разреши. Седне ли да мисли как да я разреши, погледът да му е отправен 45 градуса над хоризонталния му поглед и тъй да мисли. От правилното му разрешение на днешната задача зависи утрешният му ден и утрешната му задача. На всяка задача бележка слагат от невидимия мир. 9.I.1941 год. - Почни да изучаваш себе си! Като мислиш, светлина се явява в ума ти. 10.XI.1941 год. - Едисон сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гостите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни!" Дръжте връзка със звездите от първа величина. Когато имате вдъхновение, то е Божие посещение. 8.XI.1940 год. На Южна Добруджа свобода се дари. Учителят: - Трябва да
благодар
ят на Господа. Изгревът - Том 17 12. Желанието и
към текста >>
357.
Учителя дава песента 'Ти ще сполучиш в живота'
, 24.01.1941 г.
Как бихте изпели вие: „Постигни всичко“? Думата ще е много материална, много груба. Е-то е разширение, е-то мъчно се взема. (Учителят пее: „Ти ще сполучиш всичко в живота.“) Като дойдем в пътя, в който се придобиват нещата, всички ще пеят еднакво. Ако не дойдем, не може. (Пее: „Ти всичко ще сполучиш в живота.“) По кой начин ще сполучиш? Понеже вие имате такава идея предначертана, че сами се спъвате. Никога не трябва да начертаваме какво ще сполучим в даден случай. Бъди
благодар
ен на онова, което имаш. Не си туряй никаква идея. Онова, което сполучиш – бъди
благодар
ен, понеже може природата да ти е дала само семенце. Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш. Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода. Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността. Затуй не трябва да се обезсърчавате. Плодът, който опитваш, показва сполуката. Ти ще сполучиш в живота. Един ще сполучи да стане богат. Друг ще сполучи да стане учен. Трети ще сполучи да стане красив. Друг ще сполучи да стане безсмъртен. Кой е сполучил? Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране. Под думата смърт разбирам крайно разочарование. Ако се разочароваш в живота, то е смърт. Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си. Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента. Всякога, когато човек
към текста >>
358.
Учителя дава песента 'Ме-хейн'
, 29.01.1941 г.
"Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме. И се уплашихме - и от тишината, и от гласа на Неделчо. "Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее?" Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят":"Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята
благодар
ност към Тебе. На тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Дързост в Христа Текст и мелодия, дадена от ученик. Но е евангелска песен. Ние с евангелистите сме братя. Аз не правя разлика. Не е речено с щампа да се определят нещата. Някои песни са от Иван Видинлиев - капелмайстор. Други песни са от Матей Калудов - капелмайстор. Учителят даваше мотив, а те го обработваха. После дойде Школата. Преди Школата беше животът на песните - при всяко събиране само пеехме. А като дойде Школата, братският живот се организира чрез Словото на Учителя. Текстов е за песни от дяд о Благо Дядо Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят". Казваше се Стоян Русев - беше добър поет. Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал. Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя. А мелодията е от Учителя. Шуми Учителят обичаше много тази песен. Напред да
към текста >>
359.
Учителя дава песента 'Странник съм в този свят'
, 16.06.1941 г.
1941 г. Нотирана от Лиляна Табакова. Тази песен е молитвата на Учителя, който беше странник в този свят. Чужд за всички на Земята и за всичко земно, той познаваше само Бога – само към Него отправи той своето упование и своята молитва. И Господ Бог прие тази молитва и я превърна в реалност за живота на Земята. Текст на песента: Странник съм в този свят Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята
благодар
ност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе! Изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>
360.
Учителя е на екскурзия с учениците до Витоша, Бивака, или Ел Шадай
, 16.06.1941 г.
му отговорил. Дядо Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел. Воловете пощръклели и тичали, говедарят ги гонил много време, докато ги стигне. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо Попов каза на Учителя: „Учителю, изпей ни някоя песен, която досега не си ни пял.“ Учителя изпя следната песен:Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, Който Си създал всичко за мене. Аз възнасям своята
благодар
ност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе любовта ми към Тебе. Някой път човек се възбужда. И за да му мине, нека да изпее една песен. Или някой път се уплаши. Да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние. Вие, ако разбирате всичко, което се случва, пари трябва да давате за него. Един ден вие ще го търсите, но няма да го намерите. Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Вторият беден също. Десетият беден човек счупил ореха и изял съдържанието му. Страданията са черупка. В страданието е скрито едно богатство. В тази черупка е вложено съдържанието. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа това. Това е изкуството. Някой иска да м.у помагам. Аз виждам, че той е песъчлива почва. Друг иска да му помагам. Виждам, че е чернозем и посаждам нещо. Някой се кара. Аз ще се отдалеча, за да не слушам думите му. Има неща красиви в живота. Всяка минута, всеки час има
към текста >>
361.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 23 септември
, 23.09.1941 г.
туристи. На другия ден всички станахме рано и се упътихме за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла, която скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза:Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на гладник и очаква един хубав обяд. Ще
благодар
им за днешния ден, ще
благодар
им за Божествения Дух, тогава всичко става. И тогава всичко, което мислим, чувствуваме и вършим, се благославя. Всичко, каквото правите, ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли, каквото правите, правете го за слава Божия. Първо ще ви посети ангел. И второ, ще се весели духът ви във вас. Първото е посещение на любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас. След това наблизо направихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата. Спряхме се при нея. Учителя каза по отношение на мъглата:Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було. След това се разбулва. Утре ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от милиони години и могат да разправят миналата история. Те са слезли от горе, понеже тия върхове по-рано са били по-високи. В борбата между двете ложи Бялата ложа побеждава. Сега се викат новобранци за новата култура. Горе, в невидимия свят, новобранците са на фронта, а пък
към текста >>
362.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 24 септември
, 24.09.1941 г.
туристи. На другия ден всички станахме рано и се упътихме за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла, която скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза:Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на гладник и очаква един хубав обяд. Ще
благодар
им за днешния ден, ще
благодар
им за Божествения Дух, тогава всичко става. И тогава всичко, което мислим, чувствуваме и вършим, се благославя. Всичко, каквото правите, ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли, каквото правите, правете го за слава Божия. Първо ще ви посети ангел. И второ, ще се весели духът ви във вас. Първото е посещение на любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас. След това наблизо направихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата. Спряхме се при нея. Учителя каза по отношение на мъглата:Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було. След това се разбулва. Утре ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от милиони години и могат да разправят миналата история. Те са слезли от горе, понеже тия върхове по-рано са били по-високи. В борбата между двете ложи Бялата ложа побеждава. Сега се викат новобранци за новата култура. Горе, в невидимия свят, новобранците са на фронта, а пък
към текста >>
363.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 25 септември
, 25.09.1941 г.
туристи. На другия ден всички станахме рано и се упътихме за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла, която скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза:Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на гладник и очаква един хубав обяд. Ще
благодар
им за днешния ден, ще
благодар
им за Божествения Дух, тогава всичко става. И тогава всичко, което мислим, чувствуваме и вършим, се благославя. Всичко, каквото правите, ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли, каквото правите, правете го за слава Божия. Първо ще ви посети ангел. И второ, ще се весели духът ви във вас. Първото е посещение на любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас. След това наблизо направихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата. Спряхме се при нея. Учителя каза по отношение на мъглата:Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було. След това се разбулва. Утре ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от милиони години и могат да разправят миналата история. Те са слезли от горе, понеже тия върхове по-рано са били по-високи. В борбата между двете ложи Бялата ложа побеждава. Сега се викат новобранци за новата култура. Горе, в невидимия свят, новобранците са на фронта, а пък
към текста >>
364.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 26 септември
, 26.09.1941 г.
туристи. На другия ден всички станахме рано и се упътихме за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла, която скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза:Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на гладник и очаква един хубав обяд. Ще
благодар
им за днешния ден, ще
благодар
им за Божествения Дух, тогава всичко става. И тогава всичко, което мислим, чувствуваме и вършим, се благославя. Всичко, каквото правите, ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли, каквото правите, правете го за слава Божия. Първо ще ви посети ангел. И второ, ще се весели духът ви във вас. Първото е посещение на любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас. След това наблизо направихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата. Спряхме се при нея. Учителя каза по отношение на мъглата:Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було. След това се разбулва. Утре ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от милиони години и могат да разправят миналата история. Те са слезли от горе, понеже тия върхове по-рано са били по-високи. В борбата между двете ложи Бялата ложа побеждава. Сега се викат новобранци за новата култура. Горе, в невидимия свят, новобранците са на фронта, а пък
към текста >>
365.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 10 ноември
, 10.11.1941 г.
Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Желанието и следствието (Бележка: под заглавието "Желанието и следствието" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тематика, но в различни дати) Спомен на Ана Шишкова 12. Желанието и следствието 25.II 1943 г. - Кой каквото пожелае, добро или зло, му се дава, за радост или страдание. Според желанието е и следствието. Пожеланото добро се реализира най-късно след 22 години. Изпитанията в домовете дохождат през 9 години. Винаги
благодар
ете, за всичко се радвайте! 15.III.1940 год. - Всичко, което се случва всеки ден на човека, му е задача. Той трябва да състави уравненията и да я разреши. Седне ли да мисли как да я разреши, погледът да му е отправен 45 градуса над хоризонталния му поглед и тъй да мисли. От правилното му разрешение на днешната задача зависи утрешният му ден и утрешната му задача. На всяка задача бележка слагат от невидимия мир. 9.I.1941 год. - Почни да изучаваш себе си! Като мислиш, светлина се явява в ума ти. 10.XI.1941 год. - Едисон сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гостите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни!" Дръжте връзка със звездите от първа величина. Когато имате вдъхновение, то е Божие посещение. 8.XI.1940 год. На Южна Добруджа свобода се дари. Учителят: - Трябва да
благодар
ят на Господа. Изгревът - Том 17 12. Желанието и
към текста >>
366.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 25 февруари
, 25.02.1942 г.
Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Желанието и следствието (Бележка: под заглавието "Желанието и следствието" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тематика, но в различни дати) Спомен на Ана Шишкова 12. Желанието и следствието 25.II 1943 г. - Кой каквото пожелае, добро или зло, му се дава, за радост или страдание. Според желанието е и следствието. Пожеланото добро се реализира най-късно след 22 години. Изпитанията в домовете дохождат през 9 години. Винаги
благодар
ете, за всичко се радвайте! 15.III.1940 год. - Всичко, което се случва всеки ден на човека, му е задача. Той трябва да състави уравненията и да я разреши. Седне ли да мисли как да я разреши, погледът да му е отправен 45 градуса над хоризонталния му поглед и тъй да мисли. От правилното му разрешение на днешната задача зависи утрешният му ден и утрешната му задача. На всяка задача бележка слагат от невидимия мир. 9.I.1941 год. - Почни да изучаваш себе си! Като мислиш, светлина се явява в ума ти. 10.XI.1941 год. - Едисон сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гостите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни!" Дръжте връзка със звездите от първа величина. Когато имате вдъхновение, то е Божие посещение. 8.XI.1940 год. На Южна Добруджа свобода се дари. Учителят: - Трябва да
благодар
ят на Господа. Изгревът - Том 17 12. Желанието и
към текста >>
367.
Учителя провежда разговор със семинаристи. Изгрева - София
, 18.04.1942 г.
Вие сте на земята тук като на един параход и се разхождате. Екскурзианти сме всички. А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света. Та сега на вас ви пожелавам, като се разхождате, да
благодар
ите на Бога, че ви е поставил в този параход и се разхождате. На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно. По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко, няма нищо от това. Какво лошо има от това, че човек страда някой път. Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. Оттам трябва да се изваждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата „Божественото“, аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хвана една кокошка, а я нахраня и я пусна да се разхожда това е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази хубава ябълка, да я препоръчва. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста
към текста >>
368.
Последна екскурзия с Учителя на Рила. Първи ден - 20 юни
, 20.06.1942 г.
"Окото на Любовта". Бъдете уверени, че има Провидение и затова трябва да имате мир и да бъдете доволни от всички. Никой не може да придобие Любовта, докато за него природата не оживее. Тогава ти ще бъдеш способен да станеш носител на Великата Божия Любов. Когато почувствуваш вътрешния живот на природата, тогава ти ще бъдеш достоен и способен да бъдеш носител на Любовта. Докато природата не оживее във вас, не можете да развиете Любовта. "(Виж "Учителят говори " - статията за природата). "Благодаря Ти Господи, за Любовта, Която си изпратил на света. Благодаря Ти Господи, за Мъдростта, Която си изпратил на света. Благодаря Ти Господи за Истината, Която си изпратил на света, за да ни доведеш в Твоя дом на блаженство." Това е Великият план на Бога, това е краят на Еволюцията. Тази формула показва какъв е Великият план на Бога. Очаква ни нещо велико. За всеки един от нас са отпуснати големи богатства. Тези богатства не ви се поверяват, защото сте още малки. Когато пораснете, ще ви се дадат тия богатства. Тия богатства са в сигурни ръце, в ръцете на вашия наставник. Никога не съжалявайте, че сте обичали и никога не съжалявайте, че сте били обичани. Един човек те обича и след четири-пет години не те обича, после пак те обича, после пак не те обича и така нататък. В онзи, който те обича, в него е влязло едно напреднало същество, което те обича чрез този човек. Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва. Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова
към текста >>
369.
Последна екскурзия с Учителя на Рила. Пророческо слово на Молитвения връх
, 22.06.1942 г.
"Окото на Любовта". Бъдете уверени, че има Провидение и затова трябва да имате мир и да бъдете доволни от всички. Никой не може да придобие Любовта, докато за него природата не оживее. Тогава ти ще бъдеш способен да станеш носител на Великата Божия Любов. Когато почувствуваш вътрешния живот на природата, тогава ти ще бъдеш достоен и способен да бъдеш носител на Любовта. Докато природата не оживее във вас, не можете да развиете Любовта. "(Виж "Учителят говори " - статията за природата). "Благодаря Ти Господи, за Любовта, Която си изпратил на света. Благодаря Ти Господи, за Мъдростта, Която си изпратил на света. Благодаря Ти Господи за Истината, Която си изпратил на света, за да ни доведеш в Твоя дом на блаженство." Това е Великият план на Бога, това е краят на Еволюцията. Тази формула показва какъв е Великият план на Бога. Очаква ни нещо велико. За всеки един от нас са отпуснати големи богатства. Тези богатства не ви се поверяват, защото сте още малки. Когато пораснете, ще ви се дадат тия богатства. Тия богатства са в сигурни ръце, в ръцете на вашия наставник. Никога не съжалявайте, че сте обичали и никога не съжалявайте, че сте били обичани. Един човек те обича и след четири-пет години не те обича, после пак те обича, после пак не те обича и така нататък. В онзи, който те обича, в него е влязло едно напреднало същество, което те обича чрез този човек. Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва. Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова
към текста >>
370.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август
, 28.08.1942 г.
3) РЕЗЮМЕТА ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ СЪБОРНИТЕ ДНИ ПЪРВА СЪБОРНА БЕСЕДА 28. VIII. 1942 г„ петък, 5 ч.с. ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен. Аз наричам не
благодар
ността в живота проказа. Не
благодар
ните са обикновени хора, а
благодар
ните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха не
благодар
ността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек. Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота. Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов
към текста >>
371.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август
, 29.08.1942 г.
3) РЕЗЮМЕТА ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ СЪБОРНИТЕ ДНИ ПЪРВА СЪБОРНА БЕСЕДА 28. VIII. 1942 г„ петък, 5 ч.с. ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен. Аз наричам не
благодар
ността в живота проказа. Не
благодар
ните са обикновени хора, а
благодар
ните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха не
благодар
ността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек. Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота. Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов
към текста >>
372.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август
, 30.08.1942 г.
3) РЕЗЮМЕТА ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ СЪБОРНИТЕ ДНИ ПЪРВА СЪБОРНА БЕСЕДА 28. VIII. 1942 г„ петък, 5 ч.с. ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен. Аз наричам не
благодар
ността в живота проказа. Не
благодар
ните са обикновени хора, а
благодар
ните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха не
благодар
ността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек. Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота. Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов
към текста >>
373.
Учителя взема решение за последна екскурзия до Черни връх. 12 септември
, 12.09.1943 г.
По съвсем естествен начин. А да знаете как се яде топъл, пресен хляб на върха на Витоша. Топи се в устата. На следващия ден дойдоха и други братя и сестри от София. Те бяха научили къде е Учителя и групата ни се увеличи. Но те идват, носят и продукти, тъй че нямаше никаква оскъдица. Прекарахме много хубаво. На тази хижа прекарахме 5-6 дни. Като дойдоха и другите приятели от София и групата се увеличи Учителят спомена: „На тази екскурзия Аз нарочно поканих няколко човека, за да им по
благодар
я. На времето заради мен те положиха живота си и затова реших да ги поканя на тази екскурзия като подарък от мен. Но взеха, че дойдоха след това и други, които не само, че не са се жертвували за мене като другите, но дори са работили винаги срещу мене, дори и сега." Това, което каза Учителят ние си го записахме. Но другите като че ли не го чуха. След време, след заминаването на Учителя, ние проверихме, че и тези думи на Учителя се сбъднаха. Много от тези хора, които дойдоха горе на хижа „Алеко" впослествие се опълчиха срещу Братството. Пророчеството от Учителя, което се осъществи в определеното му време. А времето горе бе хубаво и така Учителят си взе сбогом с всички любими места, където ходехме заедно през време на Школата. На тази екскурзия бяха: Боян Боев, Борис Николов, Илия Узунов, Неделчо Попов, Ангел Вълков и други. Изгревът - Том 3 21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ
към текста >>
374.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 20 ноември
, 20.11.1943 г.
Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с
към текста >>
375.
Учителя на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 21 ноември
, 21.11.1943 г.
Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с
към текста >>
376.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември
, 22.11.1943 г.
Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с
към текста >>
377.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 23 ноември
, 23.11.1943 г.
Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с
към текста >>
378.
Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево
, 14.01.1944 г.
Темелко ги изгонва грубо. Те се разплакват и напускат. А Учителят е в стаята си и няколко дни той не излиза на обяд. Тогава Темелко разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал. Тогава той с цялото си семейство отива при Него в малката стаичка и иска прошка, че това го е направил от незнание. И от този момент той не направи вече никаква бележка на никого. Беше отворил дома си за всички. Идваха много приятели и всеки носеше по някакви продукти. Затова нищо не липсваше. Благодарение на тази взаимопомощ имаше там всичко за прехрана на толкова много хора. Имаше общи обеди. Учителят постоянно говореше и там се изнесоха много важни беседи. Имаше и общи екскурзии до близки местности. Стаята, в която живееше Учителят, беше мястото, където съм водил стотици разговори с Учителя, много от които са стенографирани от брат Боян Боев, който винаги следваше стъпките на Учителя и стенографираше всяка негова дума. Ще кажа няколко думи за този предан и винаги желан от Учителя ученик. По външен вид брат Боев приличаше на човек от далечния изток. Той имаше среден ръст, с много интересна глава, челото му приличаше на някакъв диамант, върху който каузално - философските центрове блестяха, а под тях центърът на паметта беше развит в най-висша степен. Той представляваше живата архива на Братството. Нямаше случка, нямаше събитие,станало в Братството, или около Учителя, на което той да не знаеше датата и съдържанието. С брат Боян Боев разговарях за първи път на един обяд, в тесен кръг на
към текста >>
379.
Учителя и Братството празнуват празникът на пролетта - 22 март. Мърчаево
, 22.03.1944 г.
видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно
благодар
ила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя
към текста >>
380.
Учителя и Братството празнуват празника на лятното слънцестоене - 22 юни. Мърчаево. Екскурзия до връх Острица
, 22.06.1944 г.
видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно
благодар
ила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя
към текста >>
381.
Учителя и Братството празнуват Петровден - 12 юли. Мърчаево
, 12.07.1944 г.
видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно
благодар
ила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя
към текста >>
382.
Учителя с група ученици провежда четиридневна екскурзия на Витоша. Първи ден - 24 август. Мърчаево
, 24.08.1944 г.
видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно
благодар
ила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя
към текста >>
383.
Учителя провежда събора, 1944 г. Мърчаево - 24 септември
, 24.09.1944 г.
видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно
благодар
ила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя
към текста >>
384.
Учителя се връща от Мърчаево на Изгрева - София - 19 октомври
, 19.10.1944 г.
видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно
благодар
ила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя
към текста >>
385.
Формула
, 20.12.1944 г.
не е осведомен не само за основните правила на школата, но и за отличителните белези на пътя, който той си е избрал. Пътят е едно от важните условия, фактор да се движи човек свободно и уверено. За този път Учителят е говорил много, дал е богат материал и е поставил ярки стрелки. На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос. Учениците винаги щяха да се радват и
благодар
ят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос. Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя.В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него. Ученикът по своя път ще се срещне и днес и утре и през цялата вечност със светлата личност на истинския Учител. Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат. Защото, какво е ученикът, ако непрестанно, ежечасно, ежеминутно не се среща с Учителя си във всичките полета. Както Учителят носи ученика в Себе си. така също името не ученика е написано на дланта му. Общението с Учителя е непреривен процес. Ученикът винаги се намира в състояние на мислене, съзерцание, учение и работа. Както опитният моряк когато се качва по мачтата гледа само нагоре, така
към текста >>
386.
Заминаването на Учителя
, 27.12.1944 г.
салона за беседите. Непрестанно прииждаха и престояваха там братя и сестри от Изгрева и от София, за да погледат последен път Учителя, който на всеки от тях бе помогнал със съвети, с лекуване, уреждане трудни моменти от живота им. Много мисли от Словото Му бе отпечатано в съзнанието ни. Музикантите цигулари, често бяха в салона и даваха концерти, изпълнявайки братски песни и незаменимата музика, която Учителя ни даде в школните лекции. Учителят не пропусна и в тия моменти да се от
благодар
и на обичните си ученици-музиканти. При един от концертите тия дни, изведнъж от съдината с ябълки, която бе сложена на масичка край Учителя, оттъркулиха се три ябълки и спряха пред тримата цигулари, които свиреха с цигулките там. Така се запомни тази сцена - Учителят им
благодар
и. Въобще в тази траурна обстановка, често се виждаха просълзени очи, участвувахме с песни и натъжени излизахме, за да дойдем и другият ден на това тъжно посещение... Изгревът - Том 15 50. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Спомен на Стефка Няголова 19. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ На 27.декември 1944 г. сутринта изпратих малкия си син Косю да купи нещо от магазина, който по него време беше зад салона. Отишъл Косю и купил каквото трябва от магазина и се връща. Това беше рано, около 7.30 - 8 часа и като идва ми казва: „Майко, ами ти знаеш ли, че Учителят умря? И Го чакат братя и сестри, плачат и Го чакат да възкръсне!“ „Какво разправяш.“ „Ама ето това ти казвам, всички плачат.“ И аз, както съм вкъщи, вземам палтото, а навън студ,
към текста >>
387.
Погребението на Учителя
, 30.12.1944 г.
Му додяват или защото няма кой повече с велико търпение да им повтаря винаги преследвайки една цел в различни форми това, що всеки човек дошъл на тоя свят трябва да знае и върши, а те го разбираха или по своему, или налятата вода бе сипана в бъчва без дъно. Мила Дора, трябва ли да се каже за един Светец „Бог да го прости"? Трябва сега да плачем за Тоя, който си отиде, неразбран и който е, и ще бъде винаги между нас. Духът Му сега поставя на изпитание тия, които Той винаги е учил. Да Му
благодар
име, че Той ни отвори поне едното око за да могат двете ръце да хващат предмета и да се опгъват[1] от огъня. Брат ти Борис. -------------------------------------------- [1] На времето онези, които са плели от лозови пръчки кошници или от върбови пръчки трябвало е на огъня да се греят и тогава след като са ги „опгъвали" на огъня са ги плели. Аз заварих тези хора, но този занаят замря след като изчезнаха от този свят тези хора. Така, че рано или късно всеки ще бъде хвана т с двете ръце положен на огъня, ще се „ опгъне" и от него трябва да се оплете кошница. Ако не става за кошница пръчката се хвърля в огъня и край. Огънят пречиства нещата. А всеки на земята чрез своя живот трябва да оплете собствената си кошница, да я напълни с плодове и блага, и да я раздаде на нуждаещите се. Само за онези, които търсят. Поредицата „Изгревът" е тази кошница. Изгревът - Том 15 III. ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР
към текста >>
388.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №90
, 06.01.1905 г.
Киров до Учителя №90 гр. Бургас, 6 януарий 1905 г., четвъртък [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Получих затвореното ти писмо от 29 миналий [месец], а така също отворените ти карти за Рождество Христово и Нова година. Благодаря Ви. По затвореното писмо всичко относително Костантина изпълних. Приеми моите сърдечни паздравления – чакам Господа. С поздрав. Твой верен Господу: П. Киров Поздрави г-н Гумнеров и госпожата му. Същий Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>
389.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №98
, 01.01.1907 г.
3. Кой е „Додот-баля“? – това име е на един между нашия кръжок. Какво означава то? При завръщането ми в Бургас всичко намерих с главата надолу. Повечето наши нови приятели станали толстоисти217. Сега водим борба на прения с всичките им учители218, та и със самите тях. Тази вечер пак ме викаха на словопрения. Господ да ми бъде помощник. Тези дни очаквам списък от Бъчваров, за да отида по работата си в Сливен, защото така се стекоха обстоятелствата. Получих посланието,
благодар
я Господу. Поздрави сестрата М. Казакова и приятелите К. Иларионови, а също и другите там. Нарочен поздрав от бр. Тодор и Мелкон. С искрен поздрав и честита Н[овата] 1907 г. Твой верен Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 215 В дневника си П. Киров пише: „На 26 септември 1906 г., полунощ, в гр. Бургас. Приеха ме за ученик в ІV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най- много ми заръчаха да изуча естествена история. Казаха ми още, че само в този клас ще продължим да се учим и ще се свърши изпитът на св. Пантелеймон – 27 юли“. 216 В дневника си П. Киров пише: „На 30 октомври 1906 г., в два часа след полунощ в с. Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам – „ний те прекръстихме и ти си вече Йосиф“. През 1918 г. Минчо Сотиров [ръководителят на бургаското братство след П. Киров] запитва П. Дънов защо така рано си е заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Той му отговоря: „Сега
към текста >>
390.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №28
, 17.02.1900 г.
Киров до Учителя №28 гр. Бургас, 17 февруарий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов,Писмата ти от 20 януарий и 10 того получих,
благодар
я [на] Бога за това. Изобщо да кажа за нас не сме добре [зачеркнато от П.К.]. Не ти отговорих досега, защото обдирвах себе си и мислех да ти отговоря през м. март, но второто ти писмо ме стресна. И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога. Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път. Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграждава и ще ни възнагради. Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Божия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да прославим Бога. Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий! Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее. Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи. Повече не ща да продължавам. Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов. Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път. Засега останал съм сам, сам с мислите и
към текста >>
391.
Обявление от Пеню Киров, №58
, 01.02.1902 г.
ризи от средна величина без пасти и миникети –20 ст.; 2. ризи от голяма величина и ризи с пасти и миникети – 25 ст.; 3. големи яки, каквито и форми и да са – 15 ст.; 4. нагръдници с пасти и нагръдници без пасти, но из около с краища – 15 ст.; 5. нагръдници без пасти и без краища – 10 ст.; 6. малки яки – 5 ст.; 7. ръкавели /миникети/ – 5 ст. За колосване хусти, възглавници и пердета – особено споразумение. Предупреждавам всички, които ще ме почетат, че ще останат крайно
благодар
ни от добрата и чиста работа. В неделя всякога затворено. гр. Бургас, 1 февруарий 1902 г. С почитание: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 60 Това обявление е напечатано и на български, и на гръцки, тъй като в Бургас са живеели много гърци. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
392.
Писмо от Пеню Киров до Учителя №15
, 28.03.1899 г.
Киров до Учителя №15 гр. Бургас, 28 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Отвореното писмо и писмото ти чрез брата Миркович получих. Благодаря ти братски, загдето от време на време дохождаш с писмата си да ни радваш в Господа. Истина говоря, не лъжа, че твоите писма ни носят всякога радост и ний всякога с нетърпение очакваме такивата от теб. О, Господи, вместо нашата радост, отдай радост жива на бр. Дънов за плодовете му! Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо
към текста >>
393.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №50
, 21.03.1901 г.
Киров до Учителя №50 гр. Бургас, 21 март 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмата ти от Варна (2 март и 5 март) и онова от с. Гьозекен получих, но само че това, второто, получих на 20-и того и не можах да намеря това лице, за да Ви пиша и [да] пратя писмо по него. Благодарен съм много, загдето ме не забравяш. Домашните ми работи стоят тъй, както изначало ти писах. Те ме викат става няколко пъти и искат да кажат, че не са ме пъдели, но аз, според както ме наставлява нашият небесен Отец, тъй и следвам. Много мъки прекарах около 10-15 дни, лицето ми се измени, но Бог дойде и ме утешава. На 13-и март прекарах и една смърт. Историята е следующата: В този ден на обяд, като се хранех в една гостилница, когато вече щях да привършвам, глътнах по погрешка едно кокалче, което застана на гърлото ми. После слезе още по-надолу – и така нито излиза, нито отива навътре, а продължаваше да ме реже, защото че и резливо било. В таквоз положение аз тичам в една аптека. Лицето, което дирих, отсъстваше. Отивам на другата аптека, казаха ми, че те и докторът не могат ми помогна, но да отида в болницата. Отивам и там. Като ме прегледаха, казаха, че е много навътре и не може ми се помогне, а да се обърна за съвет към Д-ра. Отивам да диря д-р Миркович – и той го няма, а болките много, и при това все се мъча да повръщам и ми текат от стомаха слюнките. Знам, че Сатана ми направи това, но какво да правя. От мъки отивам при морето, защото ми беше стидно да обръщам вниманието на хората в града. Аз
към текста >>
394.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №95
, 19.03.1906 г.
намираш, че добре ще направя, ако почна пак това занаятие, то яви ми, за знание. Ако ли не, ще бъде добре – пак ми яви, за да вземам мерки да диря друга работа. В духовно отношение ний тука имаме съживление. Арнаудов проповядвал на един-двама граждани ханджии и те се заинтересували и дохождат на нашите събрания, които стават в дома му в сряда вечер и неделя. На събранията ни присъства и Ал. Кръстников201, понеже се намира тука като телеграфист. Арнаудов доста напредва
благодар
ение на молитва и пост, който понякога прави по 4-5 дни, и това го е поизгладило, за да можем да продължаваме взаимно. Той, както виждам, има желание да се примирява с тебе, но това ще остане Господ да извърши. Казва: „Да ми се посочи в какво бях виновен и аз ще прося прошка“. Мелкон пък още е в Александрия, но според писмата му до Тодор се вижда, че там мъчно ще живее, затова е в намерение да си дойде подир Великден, къде месец май. Преди седмица време и Бъчваров бе тука, доста се зарадвахме, че си го видяхме. След видението, за което бях ти писал в декемврийското писмо, сега пък от 22-ри януарий т. година, случи се друго едно нещо с мен. Почнах да слушам, отначало нещо като че някоя муха (мухлек), струваше ми се, че бръмчи. Та понеже аз не обичам да има муха в стаята ми, взех ламбата, за да я диря по стените, ковьора, по масата и другаде, но все нищо не виждам. А гласът [бе] толкова силен, че и глух, вярвах, ще го чуе. Докато тъй дирех, сетих се, че навън е студено, и в стаята огън не
към текста >>
395.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №16
, 21.04.1899 г.
Киров до Учителя №16 гр. Бургас, 21 април 1899 г. Любезний ми бр. Дънов, Отворените Ви картички приех. Благодаря Богу и теб, защото те ни са за радост. (Писма от 4 април и 17 април) Относително Хараламби, писах [му], но още нямам отговор. От Васил писмо получих, но бр., много скърбя за него. Духът ми като че [ли] го видя и оплака, защото той като се хвали в писмото си, че е добре, не съзира, че духът на писмото му го напълно представлява, какъвто си е бил в него час и време — Духът на Истината дири ли световното, или не знаем, че ни е казано така: „Ако Любовта на Небесния ни Баща пребъдва в нас, ний ще бъдем свободни от световните грижи". В това писмо поменува, че Ви пратил първом миналата година, през декемврий, ако се не лъжа, писмо, но и досега нямал отговора Ви и че до един месец време щял да заминава другаде. За друго и не питай що е писал. Аз се моля на Бога да ме научи що да му пиша, та дано да се трогне и с Божията помощ да подири Светата Истина и [да] пребъдва в нея. Копнеят ни вече душите в чакане, това ще кажа за нас, Бог ни пази за името си. Амин. Ако е Волята Му, пиши ни.Поздрав на теб и на брат Миркович и на другите братя, честитя Ви Възкресението Христово. Твои верни в Христа: [лични подписи] П. Киров и Т. Стоянов [зачеркнато от П.К.]. Още с миналата поща щях да Ви отговоря, но не бях приготвил писмото си и при това една работа ме отвлече, та пропуснах времето. Не ми се сърди за това. Днес получих втората Ви картичка и се полюбувахме с бр. Тодор на
към текста >>
396.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №100
, 22.04.1907 г.
Киров до Учителя №100 гр. Бургас, 22 април 1907 г. [до] гр. Сливен Любез. бр. Петре, Получих любезната ти картичка,
благодар
я ти. Според обещанието ми ида с настоящето си [писмо] да ти явя като как се завършиха работите ми. Вярвям, че ти си известен, че аз вече съм комисионер. Работата стана така. Освен че ме пресилваха домашните ми, но и всеки от приятелите ми това искаше да направя, та че и управителя на митницата222. Най-после, след 10-11 дни мисли и чудене какво да направя, то се обърнах към Бога с молба да ми каже какво да предприема. За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна комисионерството, което след като уговорих с дядо ми, то и почнах. И то всичко против волята ми. Днес съм добре, но душата ми е прилепена горе. След твоето заминаване на 31 март223 ходих в един небесен град, приличен на нашите, но само че всичко там е грандиозно и по-усъвършенствано. Влезнах в една двойна зала, където хората бяха като нас, но само че всички облечени с бели лъчезарни дрехи и [с] такива отношения като при ангелите. Аз между тях бях като полуголо циганче между царе. Най-напред ме посрещна една сухолика жена, която след като се здрависа, зададе ми куп въпроси. След нея дойдоха и други, но най-после дойде един с военни дрехи, нещо като подполковник, и като се здрависа с мене, каза ми: „Защо си дошъл? Какво искаш?“. Отговорих му, че искам да се науча да се повдигна. Той каза: „Ключът за прогреса в Бога може да се даде само на хора, които са …“.
към текста >>
397.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №34
, 02.05.1900 г.
бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой. И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди изгревание [на] Слънцето, и да
благодар
им и се молим. И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро. Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал. Арменчето щеше да заминава някъде. Аз се молих за него, да се яви как да постъпи. Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път. Взе Бог да го укрепява и ще бъде добър, понеже е усърден. За бр. Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и Докторът не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си. При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те?". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът
към текста >>
398.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40
, 15.08.1900 г.
Киров до Учителя №40 гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих,
благодар
я ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава. И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко. Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление". Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия. „О, то е съгласно и аз в Името Божие ида при тебе. (Отделно казано: „Аз съм Иова [Иехова], Бог твой".) Бъди винаги готов да слушаш гласа ми. Чадо мое, тебе те очаква велика стрепет от света, но не бой се. Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..." На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това. Мен [ми] стана мъчно, понеже има и
към текста >>
399.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №41
, 31.08.1900 г.
Киров до Учителя №41 (отворено писмо) гр. Бургас, 31 август 1900 г.Любез. бр. Дънов, Писмото ти получих,
благодар
я за съвета Ви.Аз виждам, че сатана ме преследва, защото много неочаквани неприятности изпъкват в живота ми. Види се по-право да се каже, аз сам си ги причинявам. Тук ще замълча засега.Писмото ми е: какво ще кажеш ти за войната, войниците и въобще по този въпрос относително за нас, как да се постъпи.Докторът си замина, преди да ти получа писмото. И аз му писах.Приеми сърдечния ми поздрав, твой в Христа Господа:П. К и р о вМалко пиша, защото тази вечер зле съм разтревожен, повече от един най-лош человек.С ъ щ и
към текста >>
400.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, Бургас, № 3
, 18.09.1898 г.
Киров до Учителя № 3 гр. Бургас , 18 септемврий 1898 г. Любезний ми братко Дънов,Писмото ти от 14 септемврий получих днес на 18 того. Това твое писмо, радостта, която ми причини, също и на бр. Тодора, е неизказана. Само това ще ти кажа — че молим Бога такава подобна радост да се повърне и на теб от Него. Да
благодар
им от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите. О, Господи Исусе Христе, голяма е Твоята милост към нас, недостойните грешници! Ще ти се моля, братко, не ни лишавай от любовта си, за да ни назидаваш. Казваш кога[то] остана свободен, тогава да ти пиша. Абе, братко, бих дал и времето, когато да се храня, само да мога да Ви пиша. Ний с брата Тодора всяка вечер се събираме и по един час и повече време само това ни е думата, за да разискваме словото Божие и се поучаваме в него. Скърбим само, че сме сами, но като знаем, че Бог няма да ни остави, се утешаваме с това. Радваме се, че ни явяваш, че Бог ни люби, и тази радост твърде голяма е. Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби. От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа. Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята
към текста >>
401.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №23
, 09.09.1899 г.
Киров до Учителя №23 гр. Бургас, 9 септемврий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов,Писмото ти на 5 того получих и разбрах всичко. Радвам се, че ме имаш за доверен. Радвам се в Господа Бога, че има в тебе живата вяра. И радвам се и
благодар
я [на] Бога, че сега ми даде по-добро понятие да Го разбирам и приемам в сърцето си с вяра разбрана. И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече. Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и
към текста >>
402.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №43
, 26.09.1900 г.
Киров до Учителя №43 гр. Бургас, 26 септемврий 1900 г. [До] гр. Н. пазар Любез. ми бр. Дънов,Писмото ви получих,
благодар
я за съветите ви. Не се свени от [това] да ме съветваш, аз желая това. В по-първото си писмо не можах да изявя някои въпроси тъй както се следва. Тъй напр. думите „за да не ходя в святост"151, аз исках да кажа, че понеже решавах в сърцето си да се предавам само Господу и не можах да направя това по причина само на жена ми. Колкото за да бъда целомъдрен, Бог отпреди шест и нещо години ме е запазил, т.е. преди да се задомя152, и този грях съвършено е изхвърлен от мен, и то веднъж за всякога. Павловите думи за противене до смърт (Евр. 12:4), аз в страданието ми точно, точно се цитираха в сърцето ми. Казваш ми, че има много неща, които има да ми кажеш, но че не съм бил готов духом за тяхното приемане. Аз желая да ми съобщаваш що-годе такивата, защото с течение на времето в катадневния ми живот трябва да има някои такива неща да ме интересуват и изучавам и прилагам в живота си. Аз каквото съм чул набързо от тебе, преработвам си го и с приемането му то става и мое. И вярвай, аз на твоята вяра частно не съм противен, но съм съгласен. Докторът тези дни е тука по работа относително уреждане въпроса за земите му. Той ме задължаваше да питаме за един въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе. И ето този въпрос. Имало една жена, която била преселница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца. Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да
към текста >>
403.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №86
, 24.09.1904 г.
Киров до Учителя №86 гр. Бургас, 24 септемврий 1904 г., петък [до] гр. Варна Любез. бр. Дънов, Получих писмото Ви на 22-ри того. То ме завари малко по-спокоен. Благодаря за братските ти утешения, които послужиха като балсам на наранената ми душа. Наистина добре си предугадил – аз имам много добри преднамерения за делото Божие. Виждам, че сега всичко остава в застой, но като че ми се струва, че тъй трябва да е за малко време, докато приготви Господ нещо по-високо за нас. И когато всичко се приготви, то и ний ще бъдем освободени тогава от това положение, което, мисля, че и него Господ определя засега тъй да бъде. Ще ти доверя мои едни мисли, с които искам да те сондирам. Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари184 едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.? Това място се намира близо, между нас и протестантската църква. В тази къща искам да живеете Вий и Тодор и да бъде записана или на трима ни, или въз Вас. Тя ще служи за живеене на Вас и за събрание, понеже тука имаме повече членове. В двора на тази къща ще построим и един яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви. Та по този начин да можем да послужим на нас и на нашите паднали братя. Когато има да се ходи някъде, ще се ходи – и пак тук ще се събираме. Ако Вий понякога искате да си отивате във Варна да живеете, ще
към текста >>
404.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №5
, 16.10.1898 г.
Киров до Учителя №5 гр. Бургас, 16 октомврий 1898 г. Любез. бр. Дънов,Писмото Ви от 8 того чрез г-на д-р Мирковича приех. Радвам се премного, гдето не ни забравяш и ни подкрепяш. Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава. Уверен съм в промисъла Божий. Ний с бр. Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни. За мен, що бях ти писал, че съм край някои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните. И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава дядо ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа. Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем
към текста >>
405.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №102
, 12.10.1907 г.
Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда. Разкрил Си ни Мъдростта Си и виждаме Твоите велики Дела. Обгърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсъде. Просветил Си ни ума и виждаме Твоите творения, че всички са добри. Опасал Си ни със Силата Си и познаваме Твоето могъщество. И след всички добрини и благости, които Си излял отгоре ни според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето Лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти
благодар
им за Твоята грижовност, с която Си ни заобиколил. Благодарим Ти, че Твоята Милост и Благост винаги ни следват. Благодарим Ти, че всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни дадеш помощ и да ни крепиш, кога сме в нужда. Благий Господи, Святий Отче на Небето и Земята, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти Си ни говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век, за да Те славим. Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят. Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал,
към текста >>
406.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №6
, 12.11.1898 г.
считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора. Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем освободени от ръцете на лукавия. Доста изкушения ни прави той, но
благодар
ение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Архангела Божий и други Сили. Много се боя, братко, за да не сгрешим вече отсега, затова [те] моля, моли се на Благия ни създател да ни даде сила, за да противостоим против всички изкушения и победители да излезем до уреченото време. Като скратявам писмото си, те целувам с най-искрено сърце и моля Бога за по-скорошното ни събиране наедно, гдето да можем да вършим предназначената ни работа от благия ни Спасител. Твой бр. в Христа Господа: Пеню Киров Не ми е нужно нищо вече, решен съм да работя Богу. Поздрав и от бр. Тодор. ............... 24. Отворена картичка - писмо, написано върху специална пощенска карта, която не се поставя в плик. (П.К., №6, 12.11.1898 г.) 25. Съобщение - понятие в спиритизма, с което се назова посланието на призования дух, отправено към медиума. (П.К., №6, 12.11.1898
към текста >>
407.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №25
, 12.11.1899 г.
Киров до Учителя №25 гр. Бургас, 12 ноемврий 1899 г. Любезний ми бр. Дънов, Отвореното Ви писмо получих,
благодар
я Ви за него. Относително за по-добре да се осветля по въпроса, ето що ще Ви кажа. Ще Ви изложа тук много кратко моята вяра. Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му). И така като вярвам, признавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител. Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св. Дух" [Мат. 28:19]. И водим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното). И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен?" [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите!", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!" [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак
към текста >>
408.
Писмо от Пеню Киров до Учителя №26
, 23.11.1899 г.
Киров до Учителя №26 (отворено писмо) гр. Бургас, 23 ноемврий [18]99 г. До Г-на П. К. Дънов в гр. Новий пазар Г-н Дънов, Писмото Ви получих,
благодар
я Богу, че вярно ми отговорихте. Сега моля, яви ми кога приблизително да дойда и къде да се срещнем. Във всичко съм строго уверен. То всичко ми се даде. Аз истина, че много време го разисквах с приятелите, но не можех да го приема с всичката си сила, но от милост ми се даде. И така че сега не мога по никой начин да признавам старото и се чудя — толкова време аз защо съм бил в такъв летаргически сън и при това че много пъти сме разисквали върху тази истина. Животът ни е стремление върху [към] Истината. Моля се дано и другият ни брат104 се обърне и да изхвърли страха. Ний тук тримата105 вече дохождаме до една хармония на едно вярвание. Приеми поздравление от всички ни, а особено от приятеля Николай Велчев. Твой верен: П. Киров гр. Бургас, 23. XI. [18]99 г. .................... 104. Вероятно става дума за Мелкон Партомиян. (П.К., № 26, 23.11.1899 г.) 105. П. Киров, Т. Стоименов и вероятно Н. Велчев. (П.К., № 26, 23.11.1899 г.)
към текста >>
409.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 45
, 23.11.1900 г.
Киров до Учителя № 45 гр. Бургас, 23 ноемврий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И двете ви писма получих. (Писмо от 8 ноември и писмо от 12 ноември). Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост. Бог напоследък, между другото, ми даде да разбера, че Неговата воля само в Небесата става, а не и тук. Защото тука няма кой да върши волята Божия. Ако и да има, но те са малко. И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни. Бог не остава от [това] да ме ръководи. Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.]. [Следва рисунка на път.] Той по разни начини дохожда да ме учи. Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме урок. Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си
към текста >>
410.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №55
, 18.11.1901 г.
задлъжнях 200 лева нещо. Той отиде в Пловдив, но пишман стана. Искаше да се върне и аз, за да си взема парите назад, бях склонил, но ми се заповяда отгоре да не приемам да се върне. И тъй направих, защото и таквоз беше условието ни. И тъй, днес работя с голям труд и мъки, но вярвам, че ще ме избави от всичко противно Бог. Отначало беше по- трудно, но сега съм по-добре. Само че малко се възнаграждавам – нещо около 50-60 лева, от които трябва и да изплащам дълга си. Но затова пък
благодар
ен съм в сърцето си на Господа, защото ме направи свободен, за да не очаквам от никого, а само от това, що мога да изработя и което ми дава Той. Хвала на името Му. Амин. Други причини имаше много. Имахме неприятности от Сатана, между братята. Бог не закъсня да ни избави. Болната, която лекувахме, срокът се свърши, обаче остана малко, понеже единият крак от коляното и ръката от лакътя са в безчувственост. Другата болна, що ти писах, и тя, както чувам, е добре, но го крие. Види се, мисли, че ще дирим пари. Друга една госпожица лекувах, имаше постоянно сън и тя се излекува. Ако има нещо за първата болна, яви. Колесников ни беше писал едно писмо по отношение на работата му с Доктора, което приключвам към това ми [писмо]. Прочети го и виж какво трябва да се направи. Ний доста се притесняваме с Тодор по това. Не оставяй чужд и ти на нашето притеснение. Яви пред Господа всичко, както явихме и ний. Тук имах един заинтересован приятел56. Преместиха го в Хасково за контрольор при банката. Там се
към текста >>
411.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №56
, 09.12.1901 г.
Словото Колесникову, в които той, като вижда открити сърдечните си помишления, не ми и отговори. Жив Господ, всекиму по сърцето му ще даде. За тебе, братко, нищо не пишеш. Види се, че считаш за излишно това. Ако нещо си огорчен от нас, прости ни. Ако ли пък Господ е нещо огорчен от нашия живот, моли го, за да ни прости. Ний сме хора грешни и лесно не можем да се отървем от греха. Съзирам духом, че ти изпитваш мъчнотиите на тоз живот, не си сам. Има сърца и души, които те любят и
благодар
ят за теб Богу. Ти живееш не за себе си, но за нас. Ако имаш нужда за пари, яви ни. Тук, при това [писмо], привключвам и исканото ти „Призвание към Българский народ“. Приеми сърдечен поздрав от всички ни. Твой верен в Христа Господа: Пеню Тези дни голяма борба имахме с протестантите тук. Същий Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
412.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №94
, 31.12.1905 г.
Киров до Учителя №94 гр. Бургас, 31 декемврий 1905 г. [до] гр. София Любезни бр. Дънов, Получих 30 лв., които си препратил198. Благодаря, че си турил грижата. Тези пари ще ти повърна, когато се улесня. Аз с подчинявание на Духа се завърнах тука и още на втория ден ме приеха на работа. Та ако само с този ден бях закъснял, то нямаше да бъда приет. Работя във финан[совото] отдел[ение], приврем[енно], писар с 65 лв. и нещо чисти пари. И тъй, с този Промисъл Божий ще прекарам зимата, понеже работата е само за 2-3 месеца. Едно ново има в мене – и то е, че твърде много са ме напуснали физическите ми сили; причините на това не зная и не мога да разбера, но затуй пък духом съм все по-силен [зачеркнато от П. К.]. Наскоро, преди 5-6 дни, гледах в съня си, че слънцето е на малък обед, а тъкмо посред небето – един голям величествен град, който бе доста далече, но пък и много близо. Зданията в центъра на града – високи, а в краищата – по-ниски. Или тъй да кажа, че градът бе едно здание с много подразделения. Докато гледах този хубав град, отправо него в небето се образуваха няколко кръга един в други. А най- долу, до нас наблизо, се появиха едни бели человеци, или жени да кажа, но много величествени. Голям ръст, разкошни облекла, като старовремешните тоги, и в десниците си държаха по един меч с широко раздвоени върхове. Но самите мечове бяха като от вятър, както и человеците. Тези человеци бяха нещо като стража на онзи град. И много други [неща] още видях, които от ден на
към текста >>
413.
Снимка на училището в с. Хотанца
, 24.11.1887 г.
в с. Хотанца Снимката е предоставена от Mitko Nenkov за което сме му много
благодар
ни. Тъй като няма дата на снимката, решихме че е най-добре да бъде поставена на това място. Ето описанието на Mitko Nenkov за селото и снимката:Разполагам със снимка на училището, в което е преподавал Учителя в Хотанца. Преди години посетихме селото с Милка Кралева от Бургас и Светла Николова от Русе с надеждата да заснемем нещо автентично. Оказа се, че сградата на училището не е запазена, методистката църква е построена след престоя на Учителя там и тъкмо да се връщаме, една възрастна жена ни срещна, запита ни какво търсим и като разбра, покани ни в нейния дом. Първото нещо което направи като влязохме, бе да откачи една увеличена снимка в рамка от стената и да ни я даде с думите "Това е снимка на училището". Благодарихме и, взехме я да я преснимаме и след месец я върнахме. Снимката представлява група селяни снимани пред сградата - по-голяма селска къща. Предлагам да я публикуваме на подходящото
към текста >>
414.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
уреди всичко. Те приличат на онази българка, която не отишла за вода, защото валяло дъжд, а чакала мъжа ѝ да си дойде, та него да изпрати, понеже бил вече мокър. Това е учението на евангелистите, които казват: „Когато баща ми умре, ще ме остави наследник; неговата крава всичко ще оправи“. Такъв волски живот ние не искаме. В Божествената книга е писано, че всички Божии синове ще работят на общо основание и то без пари. Който иска да бъде Божи син, ще работи, пет пари няма да взема и ще
благодар
и на Бога, че му е дал живот и здраве, за да пребивава в Неговото Царство. Да допуснем, че вие виждате погрешките на другите. Какво ще ви ползва това? Гледайте своите си погрешки! Сега аз символично ще изясня този проблем, понеже в окултната наука не се позволява да се говори за отрицателни работи. Да допуснем, че някой ваш другар има въшки на главата си; вие започвате да го подигравате, всички наоколо се научават и казват: „Той има въшки, пазете се да не прихванете!“ А вие как изчиствате вашите въшки? Ще му кажеш: „Братко, едно време и аз имах въшки; ела, вземи този гребен, вчеши се и кажи: „Моята глава не е място за въшки“; после ще събереш животинките в шишенце, ще ги принесеш на тревата и ще им заповядаш: „Тук ще пасете!“ Сега, всички ваши погрешки са все такива паразити. Наместо въшки и гниди в главата ти, не е ли по-добре овца да блее в двора ти или пчели да жужат в кошера ти? Всички лоши мисли са живи същества. Защо идва една лоша мисъл? Защото нещо я привлича. Трябва да отбираме само
към текста >>
415.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
Атанасов, потеглят от Варна за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество. Четиримата другари отиват в църквата "Св. Димитрий Солунски", тогава джамия. Когато излизат ги пресреща стар свещеник. Заговаря ги дружески, пита ги от къде са. Оказва се, че е живял във Варна и познава някои хора. Когато се разделят, се обръща към Константин Дъновски и му казва: "Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? С всяко
благодар
ение - му рекох и се разделихме" - пише отец Константин Дъновски. "На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце... ...Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. "Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа
към текста >>
416.
Учителя посреща Новата 1907 г. при Тодор Стоименов, Бургас
, 01.01.1908 г.
около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи. Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Родителите още хълцали и нищо не видели. След малко детето седнало и взело да прибира играчките около себе си. Когато родителите вдигнали глави и видели, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост. Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да
благодар
ят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на
благодар
ност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му
благодар
ят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. Георги Събев Чудотворни изцеления Учителят, Лечителят, Пророкът - т.2 Разказано от Борис Николов 18. Бялата кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова
към текста >>
417.
Учителя на еднодневна ексурзия на Витоша
, 28.12.1943 г.
е законът на мнозинството. Трябва да знаем законите на нашата мисъл, сърце и дух-те се различават. Трябва да мислите, без мисъл не можеш да се повдигнеш. Само със слушане нищо не става - трябва да прилагате. Ние живеем в най-усилни времена, когато всички си оправят сметките -ликвидират. Сега страдаме за минали погрешки. Всинца ние страдаме от големи обещания. Рядка работа е да срещнеш един човек на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Той е едно благо. То е рядко събитие и ние трябва да
благодар
им на Бога, че сме срещнали един такъв човек. Придобивката е само като си срещнал човека на Любовта и Мъдростта. Те са като извори. Ангели са те, които служат на Бога. Те са ангели, които служат на Любовта, Мъдростта и Истината. Христос беше един такъв ангел. Никога не се спирай да критикуваш някой! Цапаш ума си и губиш енергия. Тялото е човешкото, сърцето е ангелското, а Божествения свят е връзката на всичко-умът. Бележка: Беседата за която става дума е Малкото добро29 декември 1943 г., Общ Окултен Клас, София29 декември 1943 г., Общ Окултен Клас,
към текста >>
418.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
около 45-годишен, със светло кестенява коса и брада, телосложение хармонично и с необикновено красиво лице и очи - белези, от които даже и от пръв поглед можеше да се разбере, че г-н Дънов не беше обикновен човек като нас.Ковачев и Учителят направиха посещение на всички братски домове. Посетиха и нашия дом. От това първо посещение на Учителя у нас, спомням си само онова, което Ковачев след отпътуването на Учителя .казал на тати, какво казал Учителят за нас, децата: „Да се радва и
благодар
и брат Стефан, че са му изпратени добри духове".През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др.През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона. За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката Йосиф, някои висши
към текста >>
419.
Родена Красимира Аркадиева Николова, последователка на Учителя
, 08.12.1930 г.
Красимира е родена на Изгрева. Възприема новите идеи още от детска възраст. Остава им вярна до края на живота си (14 септември 1990 г.) Печата различни братски издания - молитви, беседи и други необходими братски помагала. В нейния дом са съхранявани много от личните вещи на Учителя. Тя има много приятелки и познати, на които раздава беседи и ги запознава с новите идеи. Разпространяването на идеите на Учителя преди 1989 г. не е било лесна и безопасна работа. Затова трябва да сме
благодар
ни на учениците от поколението на Красимира, които запазиха Словото, въпреки всичко. Много от децата на Изгрева са се отказали от учението и са поели по свои пътища. Но такива, като Красимира, са пазили искрата жива, до по-благоприятни условия. Ето някои спомени за Красимира Аркадиева: 1. Красимира Аркадиева (спомен на Светозар Няголов в книгата му "Светъл лъч към човешките души") 2. Красимира Николова (спомен на Светозар Няголов, записан от д-р Вергилий Кръстев в т.22 на "Изгревът") 3. Снимка на Красимира Аркадиева Прикачени миниатюри Красимира Аркадиева Красимира Аркадиева Николова е родена в София на 8 декември 1930 г. Заедно с брат си Петър израства на Изгрева в групата на изгревските деца. Чрез хубавия живот около Учителя — беседите, паневритмията, съборите, екскурзиите до Витоша и Рила, тя възприема новите идеи и започва да работи за тях. Родителите й са книжари и продават литература в София. Тя завършва средно образование и учи кинорежисура. Дълго време работи в киноцентъра и успява
към текста >>
420.
Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог
, 18.12.1904 г.
ражда с условия да бъде щастлив или нещастен; в първия случай, при условията за щастие, запознатият с астрологията ще използва разумно благоприятните възможности; при втория – ще противодейства на влиянията, ще внимава да не се поддаде на своите отрицателни подтици. Когато човек се научи правилно да чете себе си, тогава той ще може да изучи и хората, и природата. Човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба като служи на една възвишена идея”. Благодарение на този импулс, даден от Учителя Петър Дънов през първата половина на ХХ век, астрологията в България бележи разцвет. В окултната Школа на Изгрева се изучават също хиромантия, физиогномика и френология. Астрологът, според Николай Дойнов, трябва да си служи с тези окултни науки, защото показаните в хороскопа предразположения и характеристики могат да бъдат различно възприети, проявени и използвани, в зависимост от онова, което човек носи като дадености, намерили израз на ръката, черепа и лицето му. Това е и един от основните принцип в работата на Николай Дойнов: да се чете не само езикът на хороскопа, но да се търсят и знаците, изписани върху главата и ръцете на дадения човек. Едва тогава заключенията на астролога могат да бъдат достоверни и съветите му полезни. Затова и книгата, представяща астрологичната теория и практика на Николай Дойнов, носи заглавието “Ръководство по астрология, френология и хиромантия”. Това са “трите свидетели”, както той ги нарича, или “трите ключа” към
към текста >>
421.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
учи до 1928 г. През тези пет години от живота й строгите порядки на протестантската дисциплина продължават, но вече лишения и беднотия липсват. На 2 юли 1928 г. тя отпътува за Америка с малка стипендия, за да продължи своето образование в колежа „Елмайра”, Ню Йорк по линия на методистката мисия. В началото радостта е голяма, но скоро след пристигането й в Новия свят се занизват тъжни дни на носталгия и още на първата година тя иска да се върне обратно в България. Не й позволяват,
благодар
ение на което, според нея, завършва висшето си образование. Периодът в Америка е характерен с интензивен труд и широка обществена дейност, свързана с представяне на българската култура. С хубавия си глас В. Несторова впечатлява една богата дама, която дарява сума, за уроци по пеене. Връща се в България на същата дата, на която отпътува за Америка – 2 юли 1932 г. От 1932 до 1937 г. Весела Несторова отново е в пансиона в Ловеч, но вече като преподавател. Такава е уговорката й с американските мисионери преди да отпътува за Новия свят, а именно – пет години да преподава английски. 4. Професионално развитие до 1944 г. След завръщането си от Ловеч през 1937 г. В. Несторова става стажантка в ІІІ-та мъжка гимназия. След този стаж, тя вече може да заема учителска длъжност, но по това време в София за учители по език място няма. Така тя започва работа в прогимназията на село Ковачевци, Самоковско. Разстоянието от 42 км. редовно изминава пеш, за да се прибере до София и сутринта рано да е на
към текста >>
422.
Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам
, 25.12.1986 г.
записват на магнетофонна лента и се съхраняват до днес. След 1967 г. започва серия от пътувания с цел популяризиране на Учението. Посещава много страни, среща се с държавни ръководители. През 1971 г. в Швейцария е основано Издателството „Просвета”, което публикува лекциите и беседите му. През 1981 г. Михаил Иванов пристига в България по покана на Българското правителство по случай 1300 години от създаването на Българската държава. На 25 декември 1986 г. завършва земния си път. Благодарение на Михаил Иванов философията, музиката и Паневритмията на Учителя са познати на хилядите му последователи от цял свят, песните и словесните формули се изпълняват на български език. През 1981 г. посещава България по покана на Комитета за култура, оглавяван от Людмила Живкова, за тържествата по случай 1300-годишнината на Българската държава. Използвани са материали от Уикипедията и мултимедийния диск (Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) Снимки на Михаил Иванов с Учителя от преди 1937 г. Извадки от Изгревите за Михаил Иванов Варненските години на Михаил Иванов, от Димитър Калев Прикачени миниатюри Снимки на Михаил Иванов Снимка от 14.VIII.1931 г., на извора "Махабур" - Учителя и в кръгчето Михаил Иванов С Учителя при извора Махабур, 14.VIII.1931 г. Изпращане на Учителя заедно с братя и сестри за София. Първи ред отляво надясно: 1. Михаил Краев от Оряхово. 2. Иван Кисьов. 3. Тодор Абаджиев. 4. Васил Константинов. 5. Никола Нанков. 6. Учителят. 7. Катя
към текста >>
423.
Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София
, 26.12.1923 г.
ме срещна при гората по пътя за чешмичката и ми каза:- По-топличка да бъде водата.Аз разбрах. За моя деликатен организъм не беше достатъчна само топлината от слънцето. Аз започнах да я позатоплям и на огън.Един ден, когато си бях отишла в града, почувствувах, че губя равновесие. Не можех да ходя. Майка ми и сестра ми бяха на Изгрева, а само моят брат и баща ми бяха там. Пратих да кажат на Учителя. Той казал:- Няма нищо. Голямо свличане е станало.Благословен бъди, Учителю! Благодаря!*Изгрева става все по-интересен и по-интересен. Особено през лятото. Там сме вече на палатки, защото малките къщички са още проект. А имаме посетители, които се интересуват от новите хора, от новия живот, главно от Учителя. В един хубав слънчев ден дойде учител от София със своя клас, с ученичките и учениците си. Интересува се, иска да чуе нещо от Учителя. Насядаха младите хора на поляната и Учителя им заговори:„На вас, младите, ще кажа: Потребна ви е чистота. Чистотата и светлината не са нещо външно, те са вътрешни качества на човека. Те са качества на душата. Ако искате да имате успех в живота си, всякога трябва да бъдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Така разбирам аз чистотата в широк смисъл на думата. Вие, като млади, приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърцето и душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата! Чистотата е израз на съвършения живот. Това е закон. Само съвършеният живот може да бъде чист.
към текста >>
424.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
в сила, особено когато трябва да се разрешават въпроси. Тя е чувство, което трябва да подтикне към правилно, благородно действие. Отсъствието на милост е най-страшният порок! Милосърдието се изразява в най-красиво отношение. Обаче милост без святост прави погрешки! Милостта трябва да бъде и свята! Когато човек има мъчнотия, най-напред да осведоми хора, които му мислят доброто. И в закона на помощта трябва да има равенство. Да помагаш на този, който ще излъчи съответно чувство на
благодар
ност. Благ – дар, благо, което струва много повече от всяка парa! Благодарността е чувство, което има непреривно отношение към Бога. Благодарността съдържа най-вкусното духовно благо! Благодаря – дарявам най-сладък дар! Дарявам от благото, което съм получил от Бога! Внасяш това благо в банката. Това е осигуровъчната банка. Капиталът е доброто! Колкото повече “
благодар
я” си получил, толкова повече капитал имаш в банката. Когато се нарушава Божествен закон и го кажеш, предупредиш човека, ако е умен –
благодар
и, ако е глупав – сърди се! За всяко нещо човек е предупреждаван, но няма доверие в Божествения план. Във всеки човешки живот има един Божествен план и друг – на оня, който противодейства на тоя план. Искат лек живот. Лекият живот носи най-големите тежести! Съзнание има, когато тачиш, почиташ Първопричината на нещата и с оглед на това разбиране преценяваш нещата. Щастие е да чуеш известна истина и мъдрост! Ако я приложиш – ще си по-щастлив. Пълното щастие е резултат на реализирано
към текста >>
425.
Упражнение (задача) с молитвата 'Отче наш'
, 03.01.1940 г.
се молим? Като станеш сутрин, поглади челото си и кажи: „Господи, благослови челото ми и способностите, които са скрити в него.“ Ако не мислиш добре, поглади носа си и отправи мисълта си пак към Бога. Ако очите ти гледат криво на нещата, поглади и тях. Ако не ядеш правилно и не говориш правилно, ще се помолиш за устата си и ще я погладиш. Ако не възприемаш звуковете чисто, ще погладиш ушите си и ще се помолиш за тях. След това ще погладите ръцете и краката си, които ви служат добре. Благодарете за удовете*, които ви са дадени в услуга. „Опорни точки на живота“, „Ценни добродетели“, стр. 103. Като се събудите сутрин, молитвата ви да бъде: „Господи, само Ти си Едничкият, Който можеш да оправиш всичко. Научи ни да Те обичаме тъй, както Ти ни обичаш.“ „Божественият център“, „Три вида любов“, стр. 68. Ще ви дам едно упражнение. То е следното: трябва да вземете участие всички, които ме слушате сега, до следното събрание. Четири пъти в този месец всеки петък ще ставате точно в 4 часа сутринта и цял един час ще прекарвате в размишление и ще се молите. Ще знаете – точно в 4 часа на духовна работа! „Тихият глас“, „Без наука няма сполука“, стр. 70. Учете се в ред упражнения, например да препратите една своя мисъл като се молите, и молитвата ви да дава резултат: като се молите, препращайте мисълта си и трябва да възприемете отговора! „Тихият глас“, „Бележки от разговори с Учителя“, стр. 107. Наблюдавайте се да видите как заставате на молитва и какви движения правите. Някой се моли и от
към текста >>
426.
Упражнение с пръстите
, 03.01.1940 г.
работи! Ако Природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време! А така, доброволно, да употребяват всеки ден по 10-15 минути за упражнения и размишления – нямат време. Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 10-15 минути за размишление върху някакъв философски въпрос. Каквото неразположение и да имате, ще го смените в добро. Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си мир и спокойствие,
благодар
ете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си. Сега, като ученици, вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва. „Ключът на живота“3, „Накъде?“, стр. 243. Често се запитвате ще имате ли успех в живота си или няма да имате. Ще ви дам един практически метод, с който ще си отговорите. Вземете един сантиметър и точно измерете палеца си на дължина или широчина. Запишете мерките и си легнете. Като станете от сън, пак измерете същия пръст и сравнете двете мерки. На дължина едва ли ще има разлика в двете измерения. Обаче на широчина може да има разлика. Най-малкото разширяване показва, че ще имате успех: ако разширяването е станало в долната, т.е. в месестата част на палеца, успехът ще бъде на физическия свят; ако разширяването е в средната фаланга, успехът е в Духовния свят и най-после, ако има промяна в горната фаланга, успехът е в умствения свят. И тогава, ако си ученик, ще свършиш успешно училището. Като
към текста >>
427.
Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя
, 18.02.1865 г.
храненето си, става и го поздравява и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителят му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа.Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте". След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев - Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли?"Дядо Благо минава през всички
към текста >>
428.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
вечна каторга, окован във вериги, д-р Миркович бил изпратен пеша до Цариград, където престоял в затвора до 1872 г. След смъртта на Али паша бил прехвърлен в Диарбекир. Наклеветен, че готви бунт, бил препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - Мердин. Там той лекувал безплатно заточеници и затворници. През 1875 г. е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население,
благодар
ение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен
към текста >>
429.
Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 17.05.1872 г.
Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри. Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми!". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето". Той я взема,
благодар
и му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето. То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му
благодар
и. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на
към текста >>
430.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
е. Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено. Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб. Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на
благодар
ност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб. Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал. Своите скромни средства делеше на три: една трета даваше на своите ближни, другата - за някаква общочовешка идея и само една трета задържаше за себе си. Той нямаше склад, макар че пак от близки и приятели той получаваше кошници с плодове и други продукти; още след ден два кошниците се изпразваха. Той знаеше максимата, че благата растат и се увеличават, когато се споделят с братя и близки. В неговата малка стая на неговата трапеза всякога имаше двама, трима и повече приятели, които сърдечно и с любов угощаваше и споделяше своята скромна трапеза. Името Боян Боев се носеше из Изгрева с любов и радост. Всеки се силеше да го посети, да влезе при него, да му се порадва. Той не знаеше що е критика, одумване и морализиране. Застанал в умствения свят на по-високо стъпало от мнозина, той приемаше всеки
към текста >>
431.
Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 21.07.1963 г.
е. Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено. Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб. Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на
благодар
ност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб. Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал. Своите скромни средства делеше на три: една трета даваше на своите ближни, другата - за някаква общочовешка идея и само една трета задържаше за себе си. Той нямаше склад, макар че пак от близки и приятели той получаваше кошници с плодове и други продукти; още след ден два кошниците се изпразваха. Той знаеше максимата, че благата растат и се увеличават, когато се споделят с братя и близки. В неговата малка стая на неговата трапеза всякога имаше двама, трима и повече приятели, които сърдечно и с любов угощаваше и споделяше своята скромна трапеза. Името Боян Боев се носеше из Изгрева с любов и радост. Всеки се силеше да го посети, да влезе при него, да му се порадва. Той не знаеше що е критика, одумване и морализиране. Застанал в умствения свят на по-високо стъпало от мнозина, той приемаше всеки
към текста >>
432.
Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя
, 31.01.1900 г.
записват на магнетофонна лента и се съхраняват до днес. След 1967 г. започва серия от пътувания с цел популяризиране на Учението. Посещава много страни, среща се с държавни ръководители. През 1971 г. в Швейцария е основано Издателството „Просвета”, което публикува лекциите и беседите му. През 1981 г. Михаил Иванов пристига в България по покана на Българското правителство по случай 1300 години от създаването на Българската държава. На 25 декември 1986 г. завършва земния си път. Благодарение на Михаил Иванов философията, музиката и Паневритмията на Учителя са познати на хилядите му последователи от цял свят, песните и словесните формули се изпълняват на български език. През 1981 г. посещава България по покана на Комитета за култура, оглавяван от Людмила Живкова, за тържествата по случай 1300-годишнината на Българската държава. Използвани са материали от Уикипедията и мултимедийния диск (Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) Снимки на Михаил Иванов с Учителя от преди 1937 г. Извадки от Изгревите за Михаил Иванов Варненските години на Михаил Иванов, от Димитър Калев От сайта може да се изтегли във формат PDF книгата на Михаил ИвановС почит за Учителя Attached Thumbnails Снимки на Михаил Иванов Снимка от 14.VIII.1931 г., на извора "Махабур" - Учителя и в кръгчето Михаил Иванов С Учителя при извора Махабур, 14.VIII.1931 г. Изпращане на Учителя заедно с братя и сестри за София. Първи ред отляво надясно: 1. Михаил Краев от Оряхово. 2. Иван
към текста >>
433.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
Рила, поднася на Учителя книгата „Свещени думи на Учителя към ученика", която е подготвила за печат. Учителя отхвърля книгата категорично. Тя изпада в голямо противоречие, скръб, учудване. В тази книга са идеите, мислите на нейния живот, на които тя е получила отговор и тези Истини, които Той й е дал, Той ги отхвърля. Тя искала да умре. Една сестра я намира край езерото. „Защо?" - се пита тя. Между това, Учителя приема подаръци - ризи, сладки, баници, дрехи. Приема ги с усмивка, с
благодар
ност. А тази книга, която тя е написала с цената на своя живот, Той категорично отхвърля. Има и друга версия защо Учителя е отхвърлил книгата - добавила е неподходящи цитати от беседите. Едва след седем години разбира причините за отхвърлянето, когато е посетила една пиеса в Народния театър - „И бедността не е порок". Тя излиза от театъра, целувайки една от стените му, и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие гордост в нея при успехите, които има. Надмощието над другите, славата е опасна. Учителя я е пазил от ревността и злобата на някои от окръжаващите на Изгрева. След още седем години един ученик, на когото тя поднася книгата, извиква възхитен: „Тя трябва да бъде издадена!" Още на другия ден изваждат 500 стиха, редактират ги и ги дават за печат. Това е в 1938 година. Помощникът й е бил брат Боян Боев. Непрестанните й посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели. Те не знаеха истинската работа, която свързваше Учителя с ученика извън духовната работа: Савка беше
към текста >>
434.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде. Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не приема. Даде ми съвет за болните, пак нищо не приема. Не остава друго, освен да
благодар
я. Гледам го и си мисля: какво смирение! Откакто го видях, оттогава досега заявявам: видях, познах, разбрах какво значи смирение. В ушите ми звучи “Чели ли сте нещо?” Това нещо той не може да нарече свое, словото, което ни даде, нито веднъж не нарече “мое”. Митар и фарисей - човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив. Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроси, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна от посещението. - Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм
към текста >>
435.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде. Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не приема. Даде ми съвет за болните, пак нищо не приема. Не остава друго, освен да
благодар
я. Гледам го и си мисля: какво смирение! Откакто го видях, оттогава досега заявявам: видях, познах, разбрах какво значи смирение. В ушите ми звучи “Чели ли сте нещо?” Това нещо той не може да нарече свое, словото, което ни даде, нито веднъж не нарече “мое”. Митар и фарисей - човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив. Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроси, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна от посещението. - Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм
към текста >>
436.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
само с поглед, с една дума или с някаква постъпка. Един ден той говореше нещо оживено на една група. Аз отивам при тях да слушам, но той ми обърна гръб. Аз отидох от другата страна откъм лицето на Учителя, той пак застана с гръб. Помислих си: защо ли Учителят ми обръща гръб? След няколко дни пак отивам при друга група. Пак Учителят нещо разясняваше. Застанах очи в очи с него. Той се обърна на другата страна. Когато отидох пак срещу лицето му мислено се обърнах към него с думите: Благодаря ти Учителю, че ми обръщаш гръб, защото по този начин ми обръщаш внимание. Той веднага се обърна към мене. Това нещо той така естествено го направи, сякаш нищо не е станало. Така Учителят държеше будно съзнанието ни и ни караше да мислим, да търсим в себе си погрешката, която трябва да изправим. Веднъж тръгнах за нещо в града по работа. Учителят говореше с Паша и Савка пред приемната стая. Аз се спрях при тях. Учителят ме погледна засмяно и каза: Ти, Еленке, вече си уредила работите си, накривила си шапката. На главата си носех барета и бях я дръпнала малко надясно. Не беше на средата на главата ми. Така сложена шапката показваше, че аз съм под влиянието на не много сериозни същества. В накривената ми шапка имаше светско влияние, мода, някакъв каприз, нещо несериозно. Аз тогава тези думи взех на шега, но както по-късно разбрах и в тези шеги имаше истина. Всяко нещо, което правим е израз на някакви сили - положителни или отрицателни. Ученикът не трябва да се поддава на отрицателните влияния,
към текста >>
437.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
Бях обзет от тревога и се събудих.” Тази тревога не напуска вече съзнанието на Борис Николов. Той предусеща тихия тътен на задаващата се буря за Братството. На 12 януари 1950 г. записва в личния си бележник: “Обични ми, Учителю! Ако през огън трябва да мина, и ако през кръст трябва да мина, ще мина с радост заради Тебе - защото Ти си с мен всякога. Господи, да бъде Твоята воля за мен, не моята воля. Където Ти ме пратиш на работа там ще отида, каквито условия ми дадеш, на тях ще бъда
благодар
ен. Както Ти благоволиш, тъй ми се изяви!” Знаел ли е Б. Николов тогава, че за него наистина се подготвя и огън, и кръст, и че ще изпита радостта да мине през тях заедно със своя Учител? Няколко години минават в преценка на силите. Замисляния удар се е подготвял от достатъчно вещи в злото умове. За това се е изисквало време. През юли 1957 г. Борис Николов свиква Братския съвет в София. По това време на Изгрева е пристигнал, на път за Езерата брат Кр. Кралев от Бургас. Ето неговия спомен за това събитие” “През деня когато пристигнах ме срещна Петър Пампоров и каза, че брат Борис е поканил Братския съвет да се съвещават по важен въпрос. Той предложи да го запита дали може и аз да присъствам, като млад брат от провинцията. Брат Борис отговорил: “Да дойде!” Събрахме се в салона на Изгрева. Бяхме точно 12 души. Брат Борис беше много сериозен и умислен. Каза ни, че предчувства тревожни времена и събития. Според него властта готвела отдавна вече удар срещу Братството. Каза ни също, че каквото и да
към текста >>
438.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си. Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха. За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства. Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата!" винаги се усмихвах и
благодар
ях на моята карма, че можах да се срещна в този живот и да бъда при нозете на Всемировия Учител. За мен това бе най-голямата привилегия, която може да съществува на земята и най-голямото благоволение, което може да получи една човешка душа от Бога. От самото начало тези две понятия Учителя и Бог се сливаха в едно от начало да края на моя земен път. И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка. Бях 18-годишна, завършила гимназиалното си образование, когато по онези години то се равняваше на висше образование, дори няколко десетилетия след това. Гимназиалното образование беше максималния ценз, което отваряше вратите за работа навсякъде, където човек пожелаеше. Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето
към текста >>
439.
Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя
, 02.02.1902 г.
че когато аз приближих до министъра, никой не ме спря. Той, като че ли ме очакваше. Хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следното: “Г-н Министър предстедателю, днес е нашият съборен ден. Вие лично разрешихте този събор да се проведе на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и искаше да ни разпръсне. По чия заповед става това, на нас не ни е известно.” Той почти нищо не ми каза, върна се у дома и след малко заяви, че всичко е уредено. Аз му
благодар
их и отидох при Учителя, като отново го придружих до Изгрева. Като пристигнахме там, нямаше нито следа от стражарите. Изнасям този факт между другото и затова, за да подчертая колко мощна е мисълта на Учителя.” Често М. Константинов се допитва до Учителя по всякакви въпроси от личен и обществен характер. Но като философ, го вълнуват повече въпросите от космичен характер. В съзнанието му битуват идеи за обединение на човечеството, навлизането в Новата ера на Духа, живот за Цялото. Не е доволен от своето образование в Софийския университет и ръководен от стремежа си да достигне по-високи върхове в своето развитие, той отива в Полша и защитава докторат по международно право. След 1935 година се връща в България и работи последователно в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на финансите като юрисконсулт. Връзките му с Учителя са постоянни. Разговорите им - дълги. Ученикът иска да си обясни явления, закони и принципи, които наблюдава като проявление в света. И Учителят търпеливо,
към текста >>
440.
Влад Пашов си заминава от физическия свят
, 05.02.1974 г.
идея му даваше сили да преодолява всички мъчнотии, да отстоява на всички изпитания, защото неговия път беше труден. Брат Боян Боев го свързва с Учителя, още като беше ученик в гимназията в Панагюрище. Разкри му богатството на знанието, показа му пътя към него, и у ВЛАД се събуди неутолим стремеж към знание. Пред него се разкриваше един нов свят. Влад дойде в София при Учителя и избра печатарското изкуство, за да може да се посвети на Словото на Учителя. Той работеше с ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ. Основа малката печатничка на ул. „Оборище", зад салона. Той я създаде с няколко братя и сестри. Обстановката беше най-скромна - даже бедна. Но какъв идеализъм. Каква готовност за жертви имаше в работата им. Имаше само букви и там се набираха само страничките, а се носеха в друга голяма печатница да се печатат. Отпечатаните коли се връщаха пак при тях, за да ги нагъват и брошурят. Колко картофена супичка е изядена там. ВЛАД БЕШЕ ДОБЪР, УРАВНОВЕСЕН, СПОКОЕН. Той имаше дарът на вярата, кротостта и смирението. Около него витаеше Големия Мир. На Него беше посветил живота си - Него изучаваше. Когато се създаде малката братска печатница на Изгрева, пак ВЛАД беше в центъра на работата. Той създаде малката група братя и сестри, които изнесоха работата по печатането на беседите. Това беше подвиг, който ще остане в летописите на Братството за вечни времена. ВЛАД обичаше Природата. Той беше неин
благодар
ен почитател. Тя го привличаше с невидимите нишки на Любовта: Високите планински върхове,
към текста >>
441.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
Това е характерна черта на този ученик, проявяваща се и в разбирането към задачите му в Школата, и в творческата му работата като композитор. След 1944 г. той работи като хонорован композитор. “Тогава написах музика – разказва той – за старите български резби от Пловдив и Трявна. Писах с голямо вдъхновение. Там, в тези резби, видях сюжети – житейски и библейски; видях голямо съкровище от детайли и изрази. Харесаха музиката ми и ме направиха професионален композитор, това е много
благодар
на работа, имах право да си избирам теми, имах оркестър на разположение и можех да експериментирам. За филмите трябва да се пише жанрово разнообразна музика, трябва да разширяваш познанията си, техниката си, сюжетът го изисква. Дори и да ме бяха пратили на специализация, нямаше да постигна толкова, колкото при работата си в Кинематографията”. Когато ЮНЕСКО поръчва да се прави филм “Паметта на славянството” е решено музиката към филма да е от България, но никой не се изява желание, тогава Димитър Грива се сеща за един разговор с Учителя на такава тема и приема нелеката задача. Филмът излиза изключително сполучлив, многократно е награждаван, превежда се на много езици, разпространява се във всички държави – членки на ЮНЕСКО. “Имаше старинна песен – спомня си Грива – имаше камбани, имаше и тема – общочовешката, голямата. Това беше музика, написана за 20 дена. Беше и рисковано, защото в музиката не знаеш какво ще излезе, какво ще ти хрумне. Не знаеш до кое музикално поле ще стигнеш нагоре и
към текста >>
442.
Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя
, 01.01.1913 г.
пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА 1913-1995 Родена на 1 януари 1913 г. В гр. Сливен. Музикалните й изяви започват още от най-ранна детска възраст, с нейни участия в оперетките “Деца и птички”, “Двете пролетни царици” и др. Наричали са я славейчето... По късно се преместват да живеят в Троян, където тя отново участва в детски представления,
благодар
ение на своя музикален талант. С успешно взет конкурсен изпит в музикалното училище в София, е приета в класа на Мара Маринова-Цибулка, и за три години взима изпитите си за редовното петгодишно обучение. Заминава на специализация в Париж. Приета е в EcoleI Normale de Musique, където учи пет години в класа на мадам Гийо - колоратурен сопран.През ваканциите остава там,не се връща в България. Учила е и в класа на Алфред Корто - световно известен пианист, шопенист. Завършила е двата отдела - концертен и оперен,на това известно учебно заведение. След завръщането й в България нейната музикална кариера продължава възходящия си път. Но в живота й навлиза нещо ново, което измества всички други амбиции и стремежи. През 1940 година тя се свър- зва с Учителя и възприема като благословение неговото положително влияние върху по-ната- тъшното й развитие като човек и като музикант. Още при първата им среща тя му казва: “Учителю, преди да вляза при вас, изсипах всичките си знания за музиката и пеенето отвън.
към текста >>
443.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя
, 01.11.1888 г.
Италия създава „Странствуващият пастир". 13. През 1923 г. отново е през лятото във Варна. 14. От 1923-1928 г. е в България. Създава редица портрети на различни личности. Втора самостоятелна изложба през 1927-1928 г. 15. Краят на 1928 г. заминава за Берлин, прави самостоятелна изложба през 1929 г. Портрет на Алберт Айнщайн. Ето какво пише същият с писмо до Борис Георгиев на 2.01.1929 г.: „След като се вглъбих в съзерцание на портрета, който Вие ми направихте, чувствам нуждата да Ви
благодар
я от сърце. Ние, бедните видения в краткотрайното, „раждаме се и преминаваме", сме обзети от носталгия и неосъществима любов в един друг недостигаем свят. Това чувствуват и художникът, и неговият модел - всеки по свой начин и Вие трябва да се гордеете, и радвате заради тази мисия. Дано можете с Вашия творчески процес и в бъдеще да постигате толкова в тази фаза от нашето съществуване, колкото въобще може да бъде възможно за нас, смъртните. Ваш А. Айнщайн." 16. Заминаване за Индия 1931 г. Портрети на Рабиндранат Тагоре и Махатма Ганди. 17. През 1936 г. се завръща от Индия в България с пълна папка с рисунки и репродуции от картините си. 18. През 1937 г. заминава за Рим. Самостоятелни изложби. 19. Заминава за Бразилия 1951 г. 20. Изложба в Бразилия 1955 г. 21. Завръща се 1956 г. в Италия и прави редица изложби. 22. Последна изложба през 1961 г. в Рим. 23. Умира на 9.04.1962 г. в крайна бедност. _________________Източник: 1. БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА БОРИС ГЕОРГИЕВБОРИС ГЕОРГИЕВ Изгревът - Том 13
към текста >>
444.
Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя
, 21.09.1898 г.
и ние ти вярваме.» Военната униформа, която пази и съхранява, му помага.13. Борис Рогев сяда на масата, започва да решава икономическата задача на съветската икономическа империя. Работи цяла седмица. Решението му е изпълнено с формули и разяснено. Решението на задачата е дадено и тя е изпълнена. Съобщава, че задачата е решена. Идват като попарени от срам, взимат я, занасят я в Москва. След един месец отиват при Борис Рогев и му казват, че решението на задачата му е прието. И
благодар
ят за решението. Но го помолват да мълчи, защото е военна и икономическа тайна на Съветския съюз. И той мълчи.Ако беше комунист, ако беше комунистически учен и комунистически офицер, щяха да затръбят вестници, радио и какво ли не още. А тогава всички замълчаха. И Борис Рогев разказа всичко това на приятелите си, с които се срещна. Всички са възмутени от това безобразие. Но мълчат.14. И точно по това време БАН не иска да му издаде монографията. Той сънува Учителя, Който му казва да занесе монографията на онези, които са му дали задачата на СИВ. Той отива при тях, те са изненадани и гузни. Казва им: «Аз ви реших задачата на съветската Академия. Ето, аз имам една монография с математически формули, но българската БАН не иска да я издаде.» Те взимат монографията и я разглеждат. Виждат, че там има само формули и нищо друго. И казват: «Това е цяло безобразие.» Взимат монографията. Не след дълго време комисията в БАН през 1973 г. разрешават да я издадат. Ако не беше решил задачата на СИВ, дадена от
към текста >>
445.
Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя
, 12.01.1998 г.
си изпита.“ Аз отговорих, че вече съм завършила университета и нямам повече изпити. Но тя настойчиво повтори: „Дръж си изпита и да казваш всеки ден Добрата молитва, 91 псалм и молитвата на Данаил.“ Когато на другия ден отидох на работа, ми казаха, че е обявен конкурс по моята специалност и срокът изтича след 10 дни. Аз веднага подадох документи и започнах усилено да се готвя, защото материята беше огромна. По няколко пъти на ден казвах молитвите, които Йорданка Жекова ми препоръча,
благодар
ях непрестанно на Бога и на Учителя. Спечелих конкурса и това ми даде голяма възможност да имам добра работа с повече свободно време и два месеца отпуск през лятото, за да мога по-пълноценно да участвам в братския живот на Рила. Всички тези мои скромни опитности с учениците на Учителя ми говореха за живата връзка, която те бяха изградили с Учителя. И макар че аз се занимавам с точна наука, фактите еднозначно ми потвърждаваха това. Родена съм след заминаването на Учителя. Не съм имала прекрасната възможност физически да го видя и да бъда до него. Но съм
благодар
на, че чрез неговите ученици на живо се докоснах, усетих, почувствах и преживях много незабравими мигове. Чрез тях познах Учителя, защото това, което той беше вложил и изградил в тези скромни, тихи и добри хора, се излъчваше от цялото им същество. Учителят с Йорданка Жекова, Савка Керемедчиева и д-р Иван Жеков на Рила ___________________ Източник: Лалка КръстеваЧаст III. Приятелите на Крум Въжаров Крум Въжаров (1908- 1991) Живата
към текста >>
446.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
подписа си “Завета на цветните лъчи на Светлината”. През същата година той получава от брат Пеню Киров и Пентаграм, след като дава положителен отговор на въпроса: “Готов ли си да служиш на Господа и Делото Божие и обещаваш ли това?”. От следващата година Жечо Панайотов е войник. Минават три трудни военни години, но той през цялото време усеща закрилата на Учителя и на светлите същества. През 1923 г. се премества в София при семейството си (майка, леля, брат и две сестри), където
благодар
ение на Учителя най-сетне успява да си намери работа като счетоводител. От този момент той се включва активно в братския живот, приет е в Общия и в Младежкия окултен клас на Школата. Освен това решава да завърши и гимназиалното си образование. Известно време живее в една къща с Боян Боев, който му помага в подготовката. “Как учехме? – разказва Ж. Панайотов. – Всяка сутрин ставахме в 5 часа, идваше у дома сестра Олга Славчева и започваха уроците ни с брат Боян. Най-вече се занимавахме с алгебра и геометрия, които той добре владееше. Вечер имахме определени часове при сестра Паша по химия и при сестра Аня по литература. Така се заредиха годините 1926, 1927 и 1928, когато стигнахме последния клас на гимназията.” През тези години Ж. Панайотов е не само гимназист, той учи и в класовете на Окултната школа на “Изгрева”, добре се справя и в работата си като главен счетоводител. През 1928 г. по заръка на Учителя води приходите и разходите, свързани с отпечатването на беседите и лекциите. По време на
към текста >>
447.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
отбелязал по пътя на своето утвърждение. Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас. Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и не
благодар
на борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета, от мене пъстри птици отлетяха. Мъглите като песен прелетяха на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева. То отбулва замечтания профил на една жена, чиито засенени от лека умора очи реят погледа си в розовата мъгла на миналото. Поетесата не живее с тревогите на своето време. Тя се е надмогнала над действителността. Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да
към текста >>
448.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
отбелязал по пътя на своето утвърждение. Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас. Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и не
благодар
на борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета, от мене пъстри птици отлетяха. Мъглите като песен прелетяха на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева. То отбулва замечтания профил на една жена, чиито засенени от лека умора очи реят погледа си в розовата мъгла на миналото. Поетесата не живее с тревогите на своето време. Тя се е надмогнала над действителността. Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да
към текста >>
449.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
на живота по законите на Природата и методите от новото Учение за духовно развитие и лично усъвършенстване. източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г. Статии за Петър Димков: 1. Петър Димков - Посланикът на Духа, статия от Константин Златев, в-к Братски живот, бр.16, 2006 г. 2. Петър Димков (1886-1981), статия в списание "Сила и Живот", Брой 3-4, 1995 г. 3. Срещата ми с Петър Димков, спомен на Радка Левордашка в книгата й "Благодаря ти, Учителю " Книги от и за Петър Димков, които могат да се изтеглят (PDF): Хигиена и лекуване на душатаБългарска народна медицина, Природолечение и природосъобразен животСлънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.1Слънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.2Слънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.3Слънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.4Петър Димков - Сто години за всеки Картини от Лили Димкова, дъщеря на Петър Димков, могат да се разгледат в галерията на сайта Петър Дънов - Библиотека Прикачени миниатюри Петър Димков - Посланикът на Духа Константин Златев В-к Братски живот, бр.16, 2006 г. На 2 и 20 октомври т.г. съответно в Шумен и Търговище бе отбелязана 120-ата годишнина от рождението на един забележителен българин - Петър Димков, Лечителя. Проявите бяха организирани от групите на Бялото братство в двата града и протекоха при значителен интерес от страна на обществеността. Тя бе запозната с личността на П. Димков от
към текста >>
450.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 12.09.1900 г.
трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти
благодар
и, че е сънят!" По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн!" След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г. При друг случай ще ви разкажа още нещо и ще видите колко е верно изказването на Учителя за него, че има душа на девойка и Дух на войн. ____________________Източник: 69. ГЕОРГИ РАДЕВБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 Снимки на Георги Радев Георги Радев Георги Радев Снимка № 9: Георги Радев в стаята си. Снимка № 10: Георги Радев в стаята си. Георги Радев свири на виолончело. Учителят и Георги Радев Борис Николов, вляво, с бокала и Георги Радев, вдясно, в бяло, с книгата в ръка пред бараката на Изгрева, 1926 г. На Изгрева. Вторият е Георги Радев, с приятелите. 1. Генчо Алексиев. 2. Георги Радев. 3. Елиезер Коен. 4.
към текста >>
451.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
схващат еднакво. Ти, приятелю, беше чувствителен човек, един истински умствен натюрел. Високо начетен, интелигентен, ти лесно схващаше и най-трудните проблеми на мисълта. Може би затова ти имаше живо чувство за себе си, за своите способности; обаче, пред Бога, пред проявите на Божественото ти сам се считаше скромен служител. Ти имаше особено чувство пред хората заради висотата на идеите, които следваше, които се стремеше да бъдат твоя плът и кръв. Ти беше крайно самобитна натура. Благодарение идеите на окултизма и на новото, ти беше стигнал до там да имаш изработено принципно мнение за нещата и за въпросите на живота. И умееше да държиш на тия принципи. Затова обикновените хора не всякога можеха да те разберат. Ти беше войнствена натура, и често хората попадаха под ударите на твоя остър словесен меч. Те са ти прощавали всякога, защото това бе в твоя натюрел и ти често се бореше с тази твоя черта на характера. Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и благоразположение към другите. Тогава ти защищаваше отявлено онеправданите. С пълно съзнание за ценността на своите идеи, ти беше готов за големи жертви. Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика. Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията, и те добиваха друг
към текста >>
452.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
храненето си, става и го поздравява и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителят му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа.Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте". След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев - Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли?"Дядо Благо минава през всички
към текста >>
453.
Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя
, 06.01.1901 г.
евреите в България. Еврейската община тук бе голяма и много богата. За равин на синагогата в последните години беше назначен Даниел Цион. Как се случи така - не зная, но той дойде на "Изгрева", срещна се с Учителя, направи контакт с Него и присъствува на няколко беседи. Много пъти той идваше на "Изгрева", провеждаше разговори с Учителя и четеше Неговите беседи. Дори се качи на нашия лагер на Рила, престоя известно време и взе участие в общия братски живот. Най-важното е, че
благодар
ение на Учителя, Даниел Цион прие християнството. Прие го от Учителя в Дух и Истина. Той продължаваше да изпълнява службата си на главен равин в София, но в своите проповеди вмъкваше идеи от Словото на Учителя. В последните години той написа и няколко книги, в които вмъкна идеи от Словото на Учителя. След 1945 година, когато всички евреи се изселваха доброволно в Израел, те продаваха имотите и къщите си на безценица и много българи ги изкупиха. Тогава и Даниел Цион замина за Израел, за Обетованата земя. Като се прибра в Израел, макар че по титла бе равин, започна да проповядва Учението на Христа. Използуваше главно идеи на Учителя от беседите. Но старите идеи, идеите от Стария Завет, чрез техните днешни представители в съвременен Израел го погнаха и преследваха. Последваха мъчителни дни и той трябваше да премине през вътрешната Голгота на Христа в себе си. Премина я с успех. Не се отказа от Христа. Наистина, той изпълни думите на Учителя, Който каза: "Еврейският народ трябва да приеме Христа.
към текста >>
454.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
от брат Георги Куртев от Айтос. Посетихме семейството на ръководителя им - брат Мильо - гдето имахме приятелски разговори. За мен остана поучителен пример, как когато тръгнахме да си отиваме, качихме се на кабриолета, сестрата домакиня, изнесе малка кошничка с яйца и ги поднесе на брат Пеню Киров. Той се изненада, категорично отказваше да получи този подарък; дълго увещаваше сестрата да не му ги дава, но и тя настояваше. Най-после, за да не я наскърбява, прие тези яйца и
благодар
и. Когато пристигнахме в Бургас, остави ги на брат Сотиров. В семейството на брат Сотиров бях често гостенин през 1914-1916 год., като съм оставал на вечеря или на закуска у тях. Изглежда, че брат Пеню, като знаеше за помощта, която оказвам на семейството ни в Сливен, че аз самият прекарвам доста скромно, е препоръчал на брат Сотиров, да ме поканва у тях. Даже, при един разговор с брат Пеню, казах му че ми е съвестно да се храня с тях, но той ми каза да не мисля така, защото това не им струва нищо, те са състоятелни. Обяви се войната през 1915 г., а тогава брат Сотиров беше вече с чин подполковник, така и замина на фронта, като командир на дружина от 24 полк. При сраженията, някъде из Македония, той бе ранен в крака и доста време прекара в болницата в София. След излекуването му, назначиха го командир на 3 Видински полк, с който той прекара много сражения на битолския фронт до края на войната. При нашето отстъпление през септември 1918 година, той благополучно се изтегли с полка си и при
към текста >>
455.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
се убедила, че пътят на спиритизма е различен от този, който Учителят проповядва. През 1917 г., по време на войната, Г.Куртев е мобилизиран и изпратен като фелдшер в болницата в Скопие. В същата болница бил и Боян Боев, като аптекар. По заръка на Учителя те са изпълнявали всяка вечер специален наряд, даден от него. Силното им духовно присъствие е помагало на мнозина. По време на престоя им там избухнала епидемия от холера. Те двамата поели лечението на 800 души холерно болни. Благодарение на тяхната самоотверженост и висок дух, те успяли да намалят смъртността до минимум. За тази голяма опитност на Г. Куртев е писал Влад Пашов в спомените си: “По време на Балканската война брат Георги Куртев бил на фронта като фелдшер. По войската плъзнала холера и всички бягали от заразените. Тогава Г. Куртев призовал желаещите войници от дружината да се притекат на помощ на болните. Гарантирал им, че никой от тях няма да се разболее от холера. Няколко войника отишли с него и обслужвали болните цели 7- 8 месеца, без да се заразят. По това време от страх лекарите обикаляли на коне покрай болницата и отдалече давали наставления за лечението. Тогава брат Куртев получил писмо от Учителя, в което прочел: “Не се плаши от нищо, аз виждам всичко. Помагай на болните, и ние ще ви подкрепяме.” През 1922 г на Братството в Айтос е подарена наследствена нива. Г. Куртев си спомнил, че в един разговор с Учителя той споделил идеята си да се създаде братска градина за комунален живот. Учителят тогава му
към текста >>
456.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
и до 1949 г. работи в братската книжарница в кв. „Изгрев". Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през трудности и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път. Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи. Тя успява да напише 18 романа и множество разкази, и детски приказки. Някои от тях са издадени на есперанто, за което получава
благодар
ствени писма от цял свят. Печели литературни конкурси за разказ в Италия и Испания. И при това единственият й източник за вдъхновение е Учението на Петър Дънов. Сам Учителя й дава Своята благословия и й казва: „Пиши, работи, греби и раздавай". Невена Неделчева почива на 20.04.1995 г. (Текстът е взет от сайта bratstvoto.net) Невена Неделчева - спомени от и за нея: 1. Невена Неделчева от Георги Петков във в-к Братски живот, бр.35, 2009 г 2. Спомен за Невена Неделчева от Николина Славчева, Изгревът - Том 23 3. За снимката на "Учителя в житото", (Мърчаево, 1944 г.) - спомен на Невена Неделчева, Изгревът - Том 16 4. За Невена Неделчева, бележки от д-р Вергилий Кръстев, съставителя на поредицата "Изгревът" 5. Писма от Невена Неделчева до Любомир Лулчев, Изгревът - Том 9 6. Представяне на писателката Невена Неделчева в гр. Шумен, 2010 г., от Атанас Атанасов 7. Снимки на Невена Неделчева Творби на Невена Неделчева, които могат да се изтеглят (PDF) "Земята е училище" "Преплетени
към текста >>
457.
Заминава си Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 20.04.1995 г.
и до 1949 г. работи в братската книжарница в кв. „Изгрев". Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през трудности и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път. Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи. Тя успява да напише 18 романа и множество разкази, и детски приказки. Някои от тях са издадени на есперанто, за което получава
благодар
ствени писма от цял свят. Печели литературни конкурси за разказ в Италия и Испания. И при това единственият й източник за вдъхновение е Учението на Петър Дънов. Сам Учителя й дава Своята благословия и й казва: „Пиши, работи, греби и раздавай". Невена Неделчева почива на 20.04.1995 г. (Текстът е взет от сайта bratstvoto.net) За Невена Неделчева може да се прочете подробно в темата: 1908_08_19 Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя Прикачени
към текста >>
458.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
трябваше да каже защо идва, какво иска да научи и какво очаква. Аз не знаех английски, а на какъв език да го кажа? Обаче аз го написах на български. Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах. Повечето от студентите това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст. А сега идва и следващото направление в моят ранен живот. Благодарение на Толстой бях склонен към вегетарианство обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана вегетарианец. Под мое въздействие станахме трима души вегетарианци: аз, един грък и моят приятел по стая Виктор Николенко. Започнахме здравна просвета и обявихме, че един културен човек не може да убива животни, за да ги яде. Значи се застъпихме, че от гледище на културния и цивилизован човек не трябва да се убиват животни, за да се ядат. Имахме студентски стол и готвачите се почувствуваха засегнати и решиха да не ни готвят нищо специално. Решиха да я караме на хляб и маслини. Веднага дойде майката на елина и се завайка: „Майка, ти ще загинеш с този хляб и маслини!" Тя го принуди да се откаже. Виктор, руският емигрант също не можа да издържи - отказа се. Обаче аз съм инат и реших, че ще карам на хляб и маслинки. Почвам да агитирам другите за вегетарианство. Не знаех английски, затова помолих моят приятел Виктор, каквито възражения има по този въпрос да ми ги казва и да ми ги
към текста >>
459.
Бележки на Минчо Сотиров от проведен разговор с Учителя, 23 януари 1915 г., Бургас
, 23.01.1915 г.
са най-добрите дни за развиване на вярата. Колкото повече се осланяме на Божията Мъдрост, толкова повече можем да работим. Вярата сама по себе си носи знания и те се добиват моментално. Като се съсредоточим, ще знаем например какво става на бойното поле. Когато се молим, трябва да чувствуваме топлина на мястото, гдето е душата - това значи, че Духа работи. Няма ли топлина - ума работи, а това не е молба вече. Във Вярата нещата трябва да тълкуваме в правата смисъл - винаги да
благодар
им. Страданията са резултат на лекувание. Разумна вяра има тоя, който вярва без да критикува. Изправлението трябва да бъде колективно - от двама, трима, десет, сто, които да се обърнат към Бога и Той ще поправи. Христос казва: "Като попросите, ще ви бъде...". Молба трябва един за друг: мъж за жената и жената за мъжа. Да приближите ума си към Бога и да работим. Нещата, които Господ трябва да направи, ще се обърнем към Hero с вяра без разсъждение. Как Той ще извърши работата - Господ ще ни даде по вярата. Без страдания молбата ни не се удовлетворява. Като дойдем до разумната вяра, ще затворим книгата - ще оставим на страна знанията си и ще кажем на Господа: "Ти сега каквото направиш, това ще бъде, основаваме се, че Ти ще направиш заради нас." И трябва да не се пазарим с Господа, а да изпълним законите Му. Човешките души нямат качествата на падналите души, на падналите ангели, а са по душа по-чисти. ______________ Източник: 4. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 23 януари 1915 годинаМинчо
към текста >>
460.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
за да не бъдат нечисти. Мойсей е бил винаги вегетарианец. Той е искал да научи еврейския народ да бъдат вегетарианци, но те казали: „ Ние искаме месо.” Еврейският народ има 1/12 от Любовта. От 12-те сина на Якова само един имаше любов. Това беше Йосиф. Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр. Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове. И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата. ________________________________________ Благодарим на Мария Митовска за съхранения и споделен разговор с Учителя! Източник: РАЗГОВОР НА БРАТ ДАНИЕЛ ЦИОН И БРАТ АЗРИЕЛ С УЧИТЕЛЯ За главния равин Даниел Цион може да се прочете по-подробно в: 1. Даниел Цион (1883–1979) - равин и християнин, статия от Хари Салман в Списание Житно зърно бр.20, 2009 г. 2. Спомени на главния равин Даниел Цион за Учителя, записани от Сава Калименов 3. Даниел Цион - равин християнин в Израел, от д-р Стефан Кадиев, Изгревът - том 17 Даниел Цион (1883–1979) – равин и християнин Хари Салман Даниел Цион Настоящата статия допълва с някои съществени щрихи сложната картина на социално-политическия и духовен живот в България в трудния и важен исторически период на 40-те години на 20. в. Публикуването є е израз на възхищението и почитта ни към един велик човек, чийто личен духовен подвиг на дълбока вяра и безусловна преданост към Истината повлиява върху съдбата на десетки хиляди хора. Ние сме убедени, че в основата на този подвиг стои онова, което е в
към текста >>
461.
Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 20.07.1874 г.
мили!" Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат,
благодар
я Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука!" Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София. Ето влакът от София пристига и оттам слизат трима братя. Те се срещат и запитват Паша: „Ти от къде идваш?" „Идвам от Сините камъни където е Учителят". А брат Иван Радославов понеже са близки с нея, той й се доверява: „Отиваме при Учителя на Сините камъни обаче тайно, никой да не знае." Паша се усмихва. „Учителят
към текста >>
462.
Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 16.10.1923 г.
мили!" Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат,
благодар
я Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука!" Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София. Ето влакът от София пристига и оттам слизат трима братя. Те се срещат и запитват Паша: „Ти от къде идваш?" „Идвам от Сините камъни където е Учителят". А брат Иван Радославов понеже са близки с нея, той й се доверява: „Отиваме при Учителя на Сините камъни обаче тайно, никой да не знае." Паша се усмихва. „Учителят
към текста >>
463.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
които провеждали при тръгването му, Учителя го питал по кой път ще си отиде. Той му отговарял, но Учителя посочвал съвсем друг път. Това се повтаряло много пъти и накрая Лулчев научава, че постоянно е бил застрашен от атентат. Хората, които са искали да го ликвидират, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не се връща там, където е чакан, а умело заобикаля засадите. Това преустановило преследването му. Той отива при Учителя, целува ръка и горещо
благодар
и, че е спасил много пъти живота му. Когато учел в Лондон, той срещнал един строг индус, който му направил силно впечатление. През 1920 г. индуса му се явява във видение и казва, че е учителят Мория и добавил: „Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от теб." Лулчев поставя портрета на масата си и през целия си живот го уважава. Споделя случая с Учителя, но той нищо не му казва. Той редовно посещава беседите и си взима бележки. При посещенията на Учителя той се събува и винаги му се покланя. Това отношение към Учителя не е подплатено с едно красиво вътрешно отношение. Пред сестра той споделя: „Аз съм свободен дух и не искам да се впрягам в колата на Учителя. Искам да живея като свободен дух." По характер е честен, праволинеен и крайно изпълнителен. Има силна мисъл, владее окултни сили — магията, и лесно се справя с онези, които му пречат или са му противници. Затова мнозина от братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт. Учителя обяснява на
към текста >>
464.
Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя
, 02.04.1905 г.
но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги
благодар
на на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка. Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България. Всички бяха чисти, спретнати, защото за всички съборът беше свещен. Но в това красиво чувство не липсваше веселост, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота. Така брат Симеон Симеонов, винаги весел и шеговит, зарадван, че ме вижда, взе калъфа на цигулката ми, започна да ме мери колко съм висока и със своя силен глас обяви пред всички, че съм достигнала калъф и половина височина. Безброй братски и сестрински очи ме гледаха с умиление и устните им се усмихваха приветливо. Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя. Едва се
към текста >>
НАГОРЕ