Търсене в текстове за 'безпристра'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина - Влад Пашов (1902- 1974)

което е вярно чрез личен опит, вървейки в Пътя на Изида. Този Път се образува от Арканите от 2, 5, 8. 11, 14, 17 и 20 от тайнствената Книга на Хермес. Писмените и устните поучения, които ученикът получава, го водят към познанието на Истината и към виждането. Той вижда как работи великият закон на сеитбата и жътвата, на звука и ехото, делото и наградата. Жената, седяща на своя трон, е със завързани очи, държаща меч и везни в ръцете си. Седящото положение говори за спокойствие и безпристрастие. Завързаните очи показват, че в преценката си тази жена не се влияе от никакви външни или лични внушения, че тя е напълно справедлива. Тя не се влияе и не може да бъде подкупена нито от красотата, нито от високото произхождение, нито от богатството. В тази фаза ученикът пристъпва към познаването на Истината, като му се отварят очите и той прониква зад Завесата на Светилището. Но как ще разбере, как ще узнае дали видяното и опознатото е Истина? Това обяснява на ученика 11 картина от Пътя на Изида, която е наречена Смелост и магически сили или още Укротеният лъв. Принципът на тази картина ще бъде опитният камък на ученика дали той наистина е опознал даденото явление. Истината дава смелост. Но това не е смелостта на храбрия, който със стиснати зъби отива срещу Смъртта със силата на волята си, а смелостта на мъдрия, който знае, че Смъртта е естествено явление, което често се повтаря, че е само един преход, а не край. Но смелостта на ученика не трябва да бъде само храброст срещу Смъртта, но и
към текста >>

2. 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

от ангела с тръбата. Тази картина произлиза от деветнадесета, от цялостния живот. След като човек придобие цялостния живот, той идва до безсмъртието. Този Аркан представя края на Пътя на Изида от Книгата на Хермес. Когато ученикът достигне до тази фаза в своето развитие, той може да погледне самото си развитие: след като се е поучил от Свещените писания, е получил обещание, че Вратите на невидимия свят ще се открият за него - в картина втора и пета; след това е бил претеглен от безпристрастния Съдия и е познал Истината - картина осма, от което придобива смелост и магически сили и му се дава власт над силите на Злото, показано в картина единадесета. След като ученикът е минал от раждане в раждане, показано в картина четиринадесета, и накрая няма нужда вече от учене, т.е. от земния живот и се освобождава от принудителното връщане в земно тяло, той се отдава на Божественото и се слива с Него, което е показано в картина седемнадесета; придобива безсмъртие, показано в картина двадесета. Това, което е обещано на ученика в началото на Пътя, той го е достигнал. Вратите на невидимия свят са отворени за него, позволено му е да погледне зад Завесата. Пътят на Изида започва от втори Аркан, минава през пети, осми, единадесети, четиринадесети, седемнадесети и двадесети Аркан. Значи Пътят на Изида минава през седем Аркана, т.е. има седем стъпала. Численият израз на всички Аркани показват връзката, която съществува между тях. Така имаме следната вътрешна стойност: числото 2 е равно на 1+2=3,
към текста >>

3. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

за кръговете, където говори за планетните цикли. Ще предам накратко описанието на планетите, които дава. 1. Сапфора — Венера — Любов и Мъдрост. Престол на архангел Анаел, цар на звездната светлина. Държи огледало, арфа и седмоцветна дъга. Управлява утробата. 2. Минит — Марс — вражди и жар. Престол на архангел Самаел, цар на разорението и катастрофите. Държи меч, гърнило и пламък. Управлява устата. 3. Тора — Юпитер — покровителство и царственост. Престол на архангел Цадкиел — цар на безпристрастието и безкористието. Държи държава, скрижали и везни. Управлява носа. 4. Атебим — Сатурн — Смърт и Тайна. Престол на архангел Касиел, цар на мисълта и духопостигането. Държи черна завеса, косер и седморка. Управлява ушите. 5. Ашгедим — Слънце — хармония и начало. Престол на архангел Михаил, победител на Змията, цар на живота и безсмъртието. Държи златен диск, бяла завеса и тире. Управлява темето. 6. Шеншикашием — Луната — бременност и хранителство. Престол на архангел Габриел, цар на Посвещението и Откровенията. Държи покривало, яйце и пентакъл. Управлява тила. 7. Хермасим — Меркурий — проводничество и движение. Престол на архангел Рафаел, цар на Мъдростта и изкуството. Държи сфера, лира и папирус. Управлява очите. От него също е и книгата Царицата на Сабах, в която подражава на Бояновата легенда. Книгата силно напомня ранните неоплатоници, даже на места по стил и разпределение наподобява явно Платоновите Енеиди. Но нищо заето няма, освен плана на първите две глави. С това се свършват
към текста >>

4. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

едно общество или семейство, не се постави върху тази основа, няма да имаме очаквания резултат. Всякога, когато едно общество изгуби онези живи принципи и закони, които го организират и се прекъснат теченията на строителните сили, то се изражда и умира. И тогава повърхностните мислители и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са. Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди
към текста >>

5. 8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

говоря за любовта, аз излизам от едно ново становище, което ще създаде новите форми и отношения. За великата Любов в света човек трябва да бъде готов да направи всички жертви. Но за да направи това, той трябва да се освободи от един вътрешен страх, който сега хората имат. Много хора имат хубави стремежи, но този вътрешен страх ги спъва в техните проявления. Когато дойде момент да се говори Истината, човек трябва да бъде свободен от всякакъв страх, трябва да бъде справедлив и безпристрастен. Най-първо човек трябва да бъде справедлив към себе си, защото докато не е справедлив към себе си, не може да бъде справедлив и към другите. Когато великата Любов проникне в човешкото съзнание, той трябва да бъде готов да направи за другите това, което е готов да направи за себе си. Ако хората са готови да направят за другите това, което са готови да направят за себе си, светът ще се оправи. Това е новият морал в света. Да си готов да направиш за другите това, което правиш за себе си. Ако не мислите и не постъпвате така, Бог не може да дойде във вас. Сега хората търсят Бога вън от себе си, в пространството. Много ще има да го търсят. Но когато Го намерят в себе си, ще Го намерят и в света. Бог се проявява и чрез вярващите, и чрез безверниците. Ако Бог пошушне на един човек, който не вярва в Бога, да помогне на някого и той помогне, без да знае откъде идва тази подбуда, този човек служи на живия Бог, Който е основата на неговото Битие. Понякога Бог пошушва на човек, който вярва, да помогне
към текста >>

6. Формула за Мъдростта - Влад Пашов (1902- 1974)

Формула за Мъдростта. “Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна”. Често запитвате как можете да бъдете чисти. Вие търсите един начин да бъдете чисти. Затова ще намериш Мъдростта, която е отгоре, и Тя ще внесе Чистота. После, искаш да бъдеш мирен човек. Мъдростта също ще внесе това качество в теб – да бъдеш мирен. Тя ще внесе Мира. После, ти си неприветлив; като дойде Мъдростта, тя ще внесе приветливост. Не си благопокорен; Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо; като дойде Мъдростта, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие, всички сте със страсти; Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на Любовта в първа степен. Любовта на Земята е пълна с нечистота и лицемерие. Първото нещо: ти, като обичаш, започваш да си представляваш, че обичаш повече от другите. Като не те обича някой, той ще излезе пред теб неглиже, почти разпасан, гологлав, с разчорлена глава, неомит. Щом те обикне, той ще се спретне, ще е добре вчесан, умит. Това е една хубава черта.
към текста >>

7. 42-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

така ме е направил. Това не е философия, това не е разрешение. 44. Вие като Ученици има да разрешите една трудна задача: да се справите със своите мисли и чувства. Не е лесно човек да се справи със себе си, със своите мисли и чувства. Това е една трудна задача, предадена ви по закона на наследствеността, по закона на прераждането, по закона на нашето странствуване в света. Трудна задача е, но задача, която можете да разрешите. И аз вярвам, че вие сте от тези благородни Ученици, безпристрастни, с умове жадни за знания, със сърце благородно, с благородни дела, с диамантена воля, готови за борба. 45. Като Ученици на Школата ще внимавате: никаква критика в Школата не искам. Отношенията между вас и мен трябва да бъдат правилни. И правило е, че трябва да имате само едно мнение, да няма никакво раздвоение във вашия ум. 46. Някой път вие казвате, че познавате Любовта. Аз толкова години съм изучавал Любовта и сега съм едва във въведението на Любовта. И ако вие можете да превърнете неблагородните елементи във вашия живот с елексира на Любовта, няма да има стена, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Няма да има неправда, която да не се оправи. Няма да има смърт, която да не изчезне пред Любовта. Тя е магическата тояжка, която Христос сега носи. И Той казва: Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Тази власт, това е магическата тояжка на Любовта. 47. Най-голямата спънка, която срещам с вас, то е това безверие, което съществува у вас. Сега не че вие го създавате, но
към текста >>

8. 28 август, петък - Теофана Савова

ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни." „Днес - каза Учителя - ще се стремите да реализирате две думи: Съгласие и Правда. Четиво за през деня: 17 гл. от Евангелието на Матея; 1 гл. от Евангелието на Марка; 11 гл. от Евангелието на Лука; 21 гл. от Евангелието на Йоана; 56 псалом. Да се прочете и 24 беседа: „В който град влезете". Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна". Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума, и в сърцето. Сега всеки от вас да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземате присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре..." Мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо с вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение. Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравявате, а само я поглеждате, да видите какъв е изразът й, и си заминавате. Когато минете покрай някоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за ръце, разговаряте се, казвате: „Ела с мен у дома! От дълго време те очаквах!" Така е и с братята. Когато човек изказва този стих и го почувствува близък в душата си, той ще го покани у дома си. Този стих е жив, ще ви дойде на гости. Често запитвате
към текста >>

9. ПОСТИЖЕНИЯТА - Теофана Савова

която витаеше около Учителя. И естествено интересът ни към словото беше винаги голям. Затова не сещаме, че прегазваме дълбок сняг, за да отидем на Изгрева, не сещаме дори, че времето се затопля и идва пролетта. Сега четирите годишни времена са у нас и се редуват по силата на други закони! Струва ни се че мръзнем посред лято у дома. Затова бързаме нагоре, да отидем при Учителя, при слънцето на живота, да се отзовем в пролетта, която той носи. Велик живот! 9 януари Добрият човек е безпристрастен. Той гледа еднакво на всички хора, дава правилна преценка на всички живи същества и определя отношението си към всяко от тях, според естеството му. Той е извън всякакви закони. Самият той е закон. Разумният човек разсъждава правилно. Той е поет, музикант, художник. Той носи всички изкуства в себе си. Той поставя нещата на мястото им и навреме. Силен човек е този, който може да носи 100 тона товар на гърба си и да го подхвърля на един километър разстояние. Богатият човек привлича хората към себе си. Да отидете при богатия, това значи да се привлечете от него така, че да не искате да се върнете назад. За Бога всичко е постижимо. И за онзи, който живее с формулата Д. P. С. Б., т. е., който е добър, разумен, силен и богат, непостижимите неща стават постижими. 4 април Посвещение - дали човек може да задържи придобитото. 7 април, вторник Прекрасен ден, екскурзия до Витоша! 28 юни Велики Господи! Велики Учителю! Моля за съдействие! Моят приятел Кръстю Тулешков се сгоди. Бдете, мой Учителю, над
към текста >>

10. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

сервираха ядене с къшей ароматичен хляб. Тогава Учителя го запита: - Какво има горе? - Учителю, някой е откраднал четири от посадените фиданки. - Не - поправи го Учителя - преместил ги е. - Видяхме отпечатъци от стъпки. Човекът е отишъл към селото. - Преместил ги е само - повтори Учителя. - Ако ги открадне, къде ще ги занесе? - Може ли да ги занесе вън от Земята? Всички се изненадаха много от начина, по който Учителя обясни деянието на злосторника. Опитаха се и те да го видят по-безпристрастно, но им беше трудно да не осъдят крадеца. Мъдрецът обаче намери за нужно да ги освободи от това затруднение. - Хората — каза той — трябва да прилагат Любовта. Като ученици на Великия живот, надпреварвайте се да правите отстъпки на ближните си, да прощавате, да проявявате взаимно почит и уважение. Това са първите условия за прилагане на Любовта. Дом, общество или народ, в които присъствува Любовта, имат благоприятни условия за развитие. Тя създава приятна атмосфера за работа и учение. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден Ученици на Любовта. Любов към Бога, любов към знанието и любов към свободата са подтици, без които ученикът не може да се развива. Ако няма любов към Бога, той не може да обича хората; ако няма любов към знанието, винаги ще живее в съмнение; ако няма любов към свободата, ще живее в робство и ограничения. - Колко е силно всичко това, но и колко още работа ни предстои! - възкликна един от слушателите. Учителя продължи: - Който иска да бъде ученик на
към текста >>

11. СЛОВОТО - Теофана Савова

трябва да възприеме Божествените идеи. На физическото поле този закон учените наричат наследственост. Много примери из живота потвърждават този закон. Един пример из Америка: Един мъж от бялата раса имал отношения с една негърка. В първите три поколения се раждали черни деца, което показва, че майката имала надмощие. Затова децата били черни. В четвъртото поколение обаче се родило едно бяло дете. Всички се чудили откъде е дошло това бяло дете между черните. Значи природата е безпристрастна. Тя всичко хроникира. Няма добро, няма престъпление, последствията на които да не се проявят поне в четвъртото поколение. И днес, когато на хората се проповядва добър живот, това има за цел да ги освободи от бъдещото зло. Строг е великият закон на живота. Никой не може да избегне този закон. Няма защо да съжалявате, че сте под този закон. Трябва да знаете, че ви предстои да изправите погрешките си, т. е. да се избавите от материализма. Като изправите погрешките си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемете Божественото. Някой казва: „Материализмът трябва да се премахне!" Да, но нито с думи, нито с аргументи може да го премахнете. За да се освободите от материализма, трябва да изправите всички погрешки, които сте направили. А за да придобиете идеализма, трябва да възприемете Божествените идеи. Докато не се изправят грешките на материализма, той винаги ще съществува; докато не се възприемат Божествените идеи, идеализмът няма да дойде. Идеята, която Христос внесе в света, реализирана
към текста >>

12. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..." Атанас Георгиев Чорбаджи има двама сина - Петър и Злати и една дъщеря - Добра. Последната впоследствие става съпруга на свещеник Константин Дъновски. Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия. Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци. Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал. Той работеше на нивата, в
към текста >>

13. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

скритом практикувал и е бил вече усвоил изкуството да задържа въздух в себе си продължително време. Така се изнизваха годините една след друга. Юношата възмъжаваше, но продължаваше да живее още в периода, когато се възприемат впечатленията от света, изучават се природата и човека и се съзерцава безграничното, великото, необятното. Звездното небе над него не го подтикваше към изучаване така, както анатомите изучават мъртвите кости на скелета, но възбуждаше удивление със своята безпристрастност, хармония и закономерно следване на небесните явления. Сякаш всичко ставаше по един идеален, предварително начертан план. В тоя изобилен живот на природата младият човек виждаше Божественото начало, свързваше го с разказа за сътворението в началото на Библията, като още тогава разумеваше, че този разказ е символичен и следователно свещените писания не бива да се четат повърхностно, а да се търси в тях дълбокия
към текста >>

14. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

въпрос: "Сянката е следствие на светлината. Да отричаш Великото, значи да отричаш причината, а да приемаш следствието - сянката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина. " По-нататък на читателите е предложена позиция на автора относно същността на теоретичната схема на Учителя П. Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и безпристрастност: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта. То повече наподобява школа, която освен своята философска страна има и практическа насоченост." Доловил съвършено вярно ярко изразения практически характер на Учителевото Слово, А. Пантев отива и значително по-далеч - той отхвърля погрешните схващания на редица авторитети от времето на П. Дънов до наши дни, дефиниращи изграденото от него духовно движение "Бяло братство" като секта, т. е. противоцърковно общество. Този тъжен рецидив на ограниченото мислене за жалост дори и днес още не е преодолян от йерарсите на Българската православна църква и от повечето православни богослови у нас. Готови сме безрезервно да подкрепим автора на статията и в друго негово твърдение: "Дънов е сред първите, които заговарят за Новата епоха (ерата Водолей) и може да бъде възприет като един от предтечите на типичното за западното постиндустриално общество интелектуално и социално течение,
към текста >>

15. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство. Измежду тях именно се формира онзи кръг от последователи, които впоследствие съзряват за готовността да разнесат факела на Божественото учение навред по света. Някои от тях израстват в Духа по-бързо, друго - по-бавно. Но това, което ги обединява, е безпримерната преданост към свещеното наследство на техния Учител. И той, и те рано или късно получават справедливата, безпристрастна оценка на безсмъртния съдник - Времето. Ала не за нея се борят те, а за тържеството на Светлината над Мрака. Може би най-достоверно звучат оценките на свидетелите. Затова и в следващите редове предлагаме спомени на съвременници на Учителя П. Дънов, които са имали възможността да общуват лично с него. Не споменаваме имена, тъй като не е нужно. Един от неговите ученици разказва: "Познавам го от 1930 година, но преди това съм слушал много за него - и не от други, но от хора на моето семейство. Всички говореха с уважение за него. .Обект на изследвания и проучвания от страна на Учителя е бил и баща ми. Той помнеше и знаеше много неща за работата на Учителя. Неговото здраво оформено мнение беше, че Учителят е оригинален, задълбочен, независим, недогматичен и обширен ум." Особено свежи и неподправени са впечатленията на хора, които са го видели за първи път. Един от тях, с инициали Д. К., пише: "През един дъждовен ден на 1930 година се отправих с един мой приятел към края на големия парк, при
към текста >>

16. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Чувстваме, че ниските желания го разкъсват и че той е арена на страшни битки. Чувстваме, че гори във вечен, неугасим огън... Но защо отиваме толкова далеч? Нека се спрем на нас самите. Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме. Когато ядем, пием, спим; когато даваме пълен простор на проява на ниските страсти; когато животинстваме? И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко животинско у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим. И ако това продължи един ден, не повече, ще почувстваме пустота, скука; страданието, което ще ни обхване, едва ли ще бъде по-малко от това на Дантевите гробници. Не, не ще бъдем щастливи, не ще бъдем, защото сме задоволили само тялото, плътта, нисшата природа, а висшата, Божествената природа, духа сме пренебрегнали. Щастие, блаженство може да изпитваме само тогава, когато задоволим духа. Не направим ли това, ще страдаме; ще страдаме, и то ужасно. Но явява се въпрос: Дали ще е достатъчно задоволяването само на духа? Дали не трябва да пренебрегнем задоволяването нуждите на тялото, задоволяването на нашата природа? Задоволяването на страстите, на животинското у човека изключва
към текста >>

17. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

материя, невидима за нашите очи. Теософите отричат спиритизма като опасна работа. Които правят сеанси, не знаят кои духове се явяват. Често пъти се явяват лъжливи духове. Лоши духове се явяват, могат да лъжат. То става несъзнателно. Спиритизмът изигра известна положителна роля. Въпреки туй теософията не го препоръчва, защото могат всякакви грешки да станат. До края на XVIII и началото на XIX век материализмът беше завладял умовете на цялата световна интелигенция. Най-издигнатите умове и безпристрастни учени особено в Англия, се занимават със спиритизъм. Спиритизмът се разпространява и в Америка. Много от нашите хора, по-възрастните, които вече не са на този свят, минават най-напред през спиритизма. Този д-р Миркович е издал няколко списания в България, които са начало на спиритизма. Създава се теософска литература и се разпространява по цял свят. В далечното бъдеще ще дойде една раса, която я наричаме ние според окултната терминология VI раса. Ние сега сме V раса. Всяка раса има 7 подраси. Като дойде Vl-тa раса хората ще бъдат съвсем други. Всичко зло ще изтече тогава, няма да го има по земята. Всички отрицателни прояви на човека ще отпаднат и той ще се издигне до много по-висока степен. Учението на нашия Учител именно за туй се дава. Ние си служим с него. Всеки според развитието си и възможностите си. Едни са по-напреднали, други са по-изостанали. Туй учение е издадено в няколко хиляди беседи и лекции от Петър Дънов. Най-напред са ми го донесли в затвора и аз съм благодарен, туй е един
към текста >>

18. Ясновидство - Сава Калименов (1901 - 1990)

се правят, колкото и твърдо да се затварят консерваторите на науката, в черупката на своите заблуждения, истината ще победи. Нейният ход е неизменен и непрестанен. Стъпка по стъпка, тя върви напред и. по-рано или по-късно, ще се наложи в живота. Но, както изгряващото слънце озарява първом високите планински върхове, за да стигне постепенно със своята светлина в долините, така и слънцето на новата истина, на новия мироглед, е отдавна озарило планинските върхове на чистата и безпристрастна научна мисъл и днес постепенно слиза към склоновете и долините. Един от първите, Сър Уйлям Крукс, великият химик, откривателя на четвъртото, лъчистото състояние на материята, заяви твърдо от висотата на своето научно положение : „Аз не казвам, че това е възможно. Аз казвам , че това е". Защото е проверил с всички възможни научни средства, по всички начини, реалността на това, което твърди, а именно, че тия явления, които редица други учени отричат, от страх да не се явят в противоречия с техния установен мироглед, наистина съществуват. А след него и с него: Оливър Лодж, Майерс, Гърней, Барет, Максуел, Камил Фламарион, Шарл Рише, Бергсон, Лаковски, Желе, Бойрак, Ости, Ломброзо, Киапарели, Боццано, Шренкъ-Нотцинг, Цьолнер, Айнщайн, Дриш, Аксаков, Гурвич и др., продължиха, стъпка по стъпка, делото за разкриването на новия свят за човешкото съзнание, със съвършенна научна точност, последователност и настойчивост. И днес ние имаме такива огромни постижения и такава грамадна литература от
към текста >>

19. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяxмe за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов“. Ако само този случай бъде сериозно и безпристрастно разгледан, струва ни се, че никой разумен човек не може да отрече съдържащите се в него доказателства за действителността на прераждането. Но при това този случай не е единствен, а има много такива от подобен характер, които се схождат в това, ; че говорят ясно в полза на прераждането. Такива случаи имаме приведени в съчиненията на Ани Безант и Ледбитер, в окултните списания, а нерядко те намират место и в колоните на ежедневната преса. И ако хората не бяха такива скептици, и обръщаха по-сериозно внимание на думите на децата си, те идеха да открият още много подобни доказателства. Причината, поради която именно децата най-често си спомнят своето минало, е тази, че в тях още миналото не е напълно изличено и заглушено от новите възприятия, особено когато две прераждания следват непосредствено едно след друго. Защото, според окултистите-ясновидци, спомените за миналия живот се задържат най-сигурно тогава, когато едно дете е умряло и веднага след това се е преродило, тъй като в такъв случай то
към текста >>

20. Основни принципи на мировата държава - Георги Радев (1900–1940)

на Каина. Дори и европейски народи, въпрѣки че изповѣдватъ християнството, на дѣло все още вървятъ по този старозаветенъ пътъ. Не по пътя на Каина ли вървѣха европейскитѣ народи презъ свѣтовната война? И днесъ тѣ пакъ се намиратъ предъ изкушението на Каина. Най-добритѣ, най-далновиднитѣ, най-трезви умове на човѣчеството правятъ усилие да спратъ ръката на Каина, която пакъ започва да се свива въ юмрукъ. Тѣ ясно виждатъ резултатитѣ отъ войната. И говорятъ на хората съ трезвия и безпристрастенъ езикъ на цифритѣ — обективнитѣ статистични данни за ония всестранни поражения, които войната причинява. Въ тия данни поне нѣма ни „психологиченъ субективизъмъ“, какъвто би могълъ да се търси у писатели като Ремарка, ни морализаторски тенденции на пацифисти„утописти“. Въ тѣхъ звучи обективниятъ езикъ на цифритѣ, едничко мѣродавенъ за хората на „практичната действителностъ“. Като че ли тази „действителностъ“, въ която хората живѣятъ и страдатъ и се мъчатъ, не е създадена отъ самитѣ тѣхъ ? Разбира се, въ края на краищата, едничко мѣродавенъ възгледъ за войната си остава възгледътъ на Природата. А той гласи, че войната е явление на единъ несъвършенъ животъ, който подлежи на уреждане и организиране. Тъй както мирътъ е изразъ на единъ високо организиранъ животъ, който се направлява отъ законитѣ на хармонията. Всички други възгледи за войната сѫ лични и заинтересовани, преценени съ това обективно мѣрило на Природата. Ето защо, всички разумни хора, у които живѣе опитътъ на хиляди и хиляди
към текста >>

21. 3. Статия трета - Георги Христов

управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона57 до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или
към текста >>

22. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

който тогава искаше да се включи в подготовката на Христовото събитие, продължи да се инкарнира отново и отново. Едно от тези прераждания се пада в XX век."66 Всеки, който допусне в съзнанието си този логически сблъсък, без да има опитност със Словото на Рудолф Щайнер и поне скромна и първоначална езотерична подготовка, лесно ще изпадне в опасно съмнение за духовните възможности на Рудолф Щайнер и истинността на антропософията. За да не изпаднем в такава ситуация, нека с безпристрастна и трезва мисъл разгледаме възможните варианти в съотношението между цитираните предположения на по-късни антропософски изследователи и изказванията на Рудолф Щайнер. Независимо колко са опасни някои от тези варианти, чрез самото им спокойно разглеждане ще отпаднат явно неверните и безмислените, и естествено ще остане онова, което е вярно и разумно. И така, според авторите вариантите са следните: (i) Рудолф Щайнер се обърква за определен период от време и говори неадекватно и противоречиво относно вече изразената цялостна структура на Духовната наука и съответно е необходимо да бъде поправен от друга духовни изследователи; (ii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговата велика мисия в бъдеще и за неговата настояща проповед за Етерния Христос, не преценява добре атаките на тъмните сили и се оказва в опасно тщеславната ситуация да говори окултно нехигиенично за един настоящ Бодхисатва, а да разбира всъщност себе си; (iii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за
към текста >>

23. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

дължи на безжалостно биене в детството. Нека родителят да погледне на това от гледна точка на детето. Кой би харесал да живее е някого, който е много по-голям от него, от чиято власт не може да избяга, и трябва да понася да го бият ден след ден? Оставете биенето настрана и повечето от социалното зло ще изчезне за едно поколение. На 7-годишна възраст жизненото (виталното) тяло се ражда и сега възприемането и паметта ще изиграят основната си роля. През този 7- годишен период, детето е безпристрастно и без предварително замислени идеи. Затова, през този период, то може да се изучи най-добре. То вярва в родителите си и в учителите и ще следва техните наставления. Когато виталното тяло се роди през 7-та година, способностите за възприемане и запаметяване трябва да бъдат възпитавани (тренирани). Думите за този период трябва да бъдат послушание и учение. Ако имаме преждевременно развито дете, не бива да го подтикваме към занимания, които изискват голямо изразходване на умствена енергия. Детските таланти обикновено стават мъже и жени с по-малко от нормалния умствен капацитет. На детето трябва да му бъде разрешено да следва собствените си наклонности в това отношение. Способностите му за наблюдение трябва да бъдат подобрени и трябва да му бъдат показани живи примери. Нека да види пияницата и до какво зло го е довело пиенето: покажете му също добрия човек и му поставете високи идеали. Учете го да приема всичко, което му казвате с авторитет и да се стреми да бъде такъв, че да може да уважава
към текста >>

НАГОРЕ

2.1115560531616