Търсене в текстове за 'безпристра'

след като сте се върнали дома и откъде иде то - дали от север, изток, запад или юг. Като намерите причината, не се нахвърляйте върху човека, но изменете посоката на неразположението. Когато имате едно добро разположение, трябва да съхраните енергията му в себе си. Важна наука е тази да съхранявате енергията на добрите мисли и желания. 4. Всяка вечер, като си лягате, ще употребите най-малко 10-20 минути да си дадете отчет за постъпките си през целия ден. Това ще извършите безпристрастно. Ще видите кое е лошо, за да го избегнете на другия ден. Ще разгледате живота си тъй, както един художник своята картина, без да се самоосъждате. Ако често в живота[ не] успяваме, то е, защото се считаме за глупци, грешни хора и т.н. Ти не си нито добър, нито лош, но трябва да присъстваш на сватбата и да работиш. Ако вашите деца в къщи вдигат шум, то представете си дали и те са били в сватбата в това време. Мъжът ти е неразположен - веднага си представи къде е бил и той във време на сватбата. По този начин, ако не повече, то поне 50% или 75% положението ще ви се подобри. Тези упражнения ще уякчат добрата ви воля. Едни от упражненията ще правите сутрин, защото тогава сте положителни и активни. Упражнението за сватбата ще правите три пъти в неделята и то: неделя, вторник и петък, всякога сутрин. Упражненията за поведението ви през деня ще правите всяка вечер преди
към текста >>

5. Наряди за 1925 г.

проводи ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни." Днес ще се стремите да реализирате две думи: съгласие и правда. Четиво за през деня: 17 глава от Евангелието на Матея; 1 глава от Евангелието на Марка; 11 глава от Евангелието на Лука; 21 глава от Евангелието на Йоана; 56 Псалом. Да се прочете и 24-а беседа: „В който град влезете". Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна." Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума и в сърцето. Сега всеки от вас да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземете присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре...", мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо към вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение. Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравлявате, а само я погледнете, да видите какъв е изразът й и си заминавате. Когато минете покрай някоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за ръце, разговаряте се, казвате: „Ела с мене дома! От дълго време те очаквах!" Така е и с братята. Когато човек изказва този стих и го почувствува близък в душата си, той ще го покани у дома си. Този стих е жив, ще ви дойде на гости. Често
към текста >>

6. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

неразположен спрямо вас, то [е] защото има да взима нещо от вас. Ако няма да взима, той е сгрешил и затова казва: „Твоят баща има да ми дава, а ти, понеже имаш възможност да платиш, плати вместо него.“ Когато имате едно добро разположение, трябва да съхраните енергията му в себе си. Важна наука е да съхранявате енергията на добрите мисли и желания. IV. Всяка вечер, като си лягате, ще употребите 10-20 минути, за да си дадете отчет за постъпките ви през целия ден. Това ще извършвате безпристрастно. Ще видите кое [е] лошо, за да го избегнете на другия ден. На другия ден ще се помолите: „Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал предния ден.“ Ще разглеждате живота си тъй, както един художник своята картина, без да се самоосъждате. Ако не успяваме в живота, то е защото се смятаме за глупави, грешни хора и т.н. Ти не си нито добър, нито лош, но трябва да присъствуваш на сватбата и да работиш. Ако вашите деца вкъщи дигат шум, то представи си дали и те са били някога на сватбата. По този начин вие до известна степен - 50% или 75%, ще може да промените неразположението на мъжа или на децата си. Тези упражнения ще уякчават добрата ви воля. Младоженеца ще поставите в ума, а невестата - в сърцето. Обикновено на сватбата почетните гости стоят на първо място. Христос е гост на сватбата. Булката посреща гостите и първа целува ръка, а после младоженикът. Какво означава целуването на ръка? Когато целуваме ръка, ние обещаваме, че ще изпълним Божията воля
към текста >>

7. ПЕТИ МЕСЕЦ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

случаи. 22. XI. 1923 г. [Без подпис] Правда Правдива ли съм аз? Туй, което днес мисля за правдиво, утре виждам, че далече не е такова. Значи аз още се движа към тоя строго установен закон, но нямам още тая чистота, при която в мене ще се прояви абсолютната правдивост. Като че всеки човек е обвит в една своя цветна атмосфера, през която гледа на нещата, тъй че те никога не идват до него в същинския си вид, а винаги боядисани от собствената му боя. А „Правда" предпоставя абсолютно безпристрастие. Цветана 22. XI. 1923г. За Истината В тази област из много малко имах възможност да работя и наблюдавам. Едно констатирах, че да говориш истината, то нейната светлина трябва да грее в твоята душа. Мъчно се понася изказана истина спрямо нас, когато съвестта е нечиста и умът помрачен и смутен и чувствата окаляни. Пред нейния лъч всичко се топи. Когато обаче умът е светъл и съвестта спокойна, Истината тогава допринася най-висшата наслада за душата. Тя завежда душата в една велика школа дето душата започва да проумява загадките на живота. 22. XI. 1923 г. София [Няма подпис] Мъдрост Два пъти мисли, после действува - така постъпва само умният, мъдрият човек. Никога не ще сбъркаме, никога не ще причиним дори и най-малката неприятност на околните, когато обмислим своята постъпка. „Обмисли и тогава дейс- твувай!" Този трябва да е нашия девиз. Да си мъдър, то значи да знаеш; да знаеш, значи да се поставиш в условия и да създадеш такива за развитие. Мъдрият човек се отличава с една велика вътрешна
към текста >>

8. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 161-180

ТОМ 14

Съмнението. Да се съмняваш в своя Учител, е да позориш себе си. Да се съмняваш в Бога, е да губиш живота си. 28.Х. 1925 г. 162 Свещена формула. „Милостиви, Свети и Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля." 26.VIII.1925 г. 163 Истинският живот. Когато Духът преодолее плътта, тогава започва истинският живот. 12.ХІ.1925 г. 164 Мъдростта. Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. 26.VIII.1925 г. 165 Ученикът. Светлината на Учителя изпитва ученика. Две неща трябва да има ученикът. Достойнство и смирение. 10.Х.1925 г. 166 Скръб и радост. Скръбта е привилегия за разумния човек. А радостта е благо за добрия човек. Те заедно вървят! Радвай се всякога в Господа. 14.Х.1925 г. 167 Пази! Пази ума си чрез Светлината! Пази Душата си чрез топлината! Пази тялото си чрез чистотата! Светлина за ума, топлина за сърцето и душата, чистота за тялото и клетките! Без сърце няма живот, без ум няма мисъл! 168 Възкресяване. Животът извиква сърцето, Мисълта извиква ума, Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота. 169 Духът носи Сила. Духъ т това е най-възвишеното , най- разумното у човека. Той съединява нишките на живота, а тия нишки сами по себе си носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила. Силата, това е пътят в живота Природа, чрез който път идват Божиите блага. 24.VIII. 1925 г. 170 Чистота и святост. Най-естественото
към текста >>

9. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

ТОМ 14

умът ви трябва да слезе в живота. И се иска живот не в дела, а живот в растение. Да растете в благодатта. В благодат трябва да растем ние, а не в дела. Защото, щом растеш в дела у тебе има колебание, а щом растеш по благодат, ти обичаш живота, вложил си себе си. Турете си за правило, някой път критикувате някого. Светските критици какво правят? Те ще вземат съчинението на някой автор, ще се спрат върху добрите точки. Вещият критик ще извади добрите страни и лошите, и ще ги каже безпристрастно. И авторът в друго съчинение се поправя. Та сега във вас такава трябва да бъде критиката. Вземете не само лошата страна, тъй, вие сте от тези критици, които само с тривони* режат, то не е критика. Всеки може да критикува така. Не всеки може да бъде критик. Обикновеният четящ си отбелязва само туй, което му харесва и го изважда само за себе си. Аз слушам постоянно вие си казвате: „Тази сестра не мисли правилно". Ти проучи ли живота й? Критика, критикувам, те са близки. Вьв всички духовни общества сближаването на хора, които не седят на един уровен, не е от полза, защото духовният човек прави много добрини и много злини, затуй, който влиза в този път, трябва да се очисти, във всяко едно отношение да бъде чист, да знае: „С каквато мяра мери, ще му възмерят." Този закон не може да се измени. Причините за много наши постъпки, даже най-видните философи търсят в наследствеността. Но наследствеността не обяснява и тя си има закон, за което се е зародила. Наследственост, прераждане и
към текста >>

10. 87. РАБИНДРАНАТ ТАГОР В СОФИЯ И УЧИТЕЛЯ

Николай Дойнов

В СОФИЯ И УЧИТЕЛЯ За събитията, които ставаха в света особено онези, които бяха плод на добрите и светли подтици на човешкия род и отварящи пътя към нови възможности, към крачка напред в неговата култура, Изгревът не беше откъснат център. Тези събития имаха своето силно отражение при нас. Коментираха се, разискваха се и им се даваше съответната оценка. Изгревът беше трибуна, от която спокойно и безпристрастно се разглеждаха и преценяваха всички тези събития от този характер. Така през 1926г. знаменитият индийски поет РабиндранатТагор, обиколи европейските държави, където е изнасял беседи засягащи отношенията между хората. В тези беседи той е подчертавал, че спасението на човешкия род може да стане само по пътя на мира и любовта между хората. Това беше тихият глас, на доброто, великото и разумното, което искаше да спаси света от надигащата се по това време демонична вълна към диктатури, лакомия за земи, богатства и впрягане на човешкия род, чрез военни похвати за осъществяването на тези подтици. Ние казахме вече, че след Първата световна война заедно с добрите подтици на човешкият род към справедливост, добри и нови отношения между хората, подтика към мистичното и по-духовното, се надигна и злото - жаждата към деспотизъм, устрема за оправяне на света чрез камшик и милитаристични похвати. Всичко това тласкаше света към нова война. Древна мъдрост казва: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него". На 17 ноември същата година - 1926 г., Тагор дойде и в България. Народът го
към текста >>

11. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление. Един от неговите трудове:
към текста >>

12. 3. ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР

напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи,
към текста >>

13. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със
към текста >>

14. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било
към текста >>

15. 8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР

сили" или на по-големите народи се стараят да възстановят мира помежду си и помежду малките народи, но все още това не им се удава. В столицата на Франция се събраха няколкостотин делегати на всички държави, участвували в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десеточленните или петочленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула. Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал. Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu". Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими
към текста >>

16. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни хора най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят казвали някога фарисеите, а сега владиците - отиде след него". (вж..Ев. Йоанна - 12:19). Какво е прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно, добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно. Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия. Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ще остане неизчерпано: „много неща стори Исус - казва, евангелист Йоан - които, ако би да се напишат едно по едно и цял свят не би вместил написаните книги". Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений, не може да препише и преведе на някой от живите езици, освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по-малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим
към текста >>

17. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или
към текста >>

18. 25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Европа няколко, така наречени, „интернационали", целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно- парламентарния строй на съвременните държави. Последният вид „интернационал" е третият, който действува в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство. Няколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появяват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм", който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти във Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и потикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие. Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да
към текста >>

19. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

ТОМ 16

от картечната рота на втора дружина, който, нарамил въже сено, го занася подложка за лекуване. Куршумите засягат ръката, крака и гърдите. Подадоха радиограма да дойде линейката до близкото шосе от гр. Ужица и една войнишка команда го отнесоха. След няколко дена се получи радиограма, че се поминал раненият. Наоколо около лагера се виждат копани със сирене, качета със сирене, бурета с ракия, низи тютюн, който подреждат и режат или сушат на огъня. Наближавайки тая пъстра картина, безпристрастният зрител би си задал въпроса: дали това става във времето на хунско нашествие, кръстоносен поход, или ордите на прабългарите и славяните, които, където са минавали, всичко оплячкосвали и заграбвали и се завръщали с богати плячки. Кокошки, прасета, даже и добитък -всичко под нож. Времето облачно, хладно, с редки проблясъци на слънцето. 13.Х.1943 год., сряда Потеглихме в 7 ч сутринта по посока на запад. Наново се вдигнаха кълба дим високо към облаците. На едно място намериха сръбска картечница със 100 патрона пълни, една сръбска пушка, която личи, че е ръждясала, когато е била заровена и крита из земята, и една българска пушка, чиста, запазена. Минавайки през последното село, зад което се установихме за нощуване, се изклаха много свини, птици и около 50 ^ 60 овци. Надонесоха котли с каймак, сирене. Много съдове, за да варят и сготвят. Други убили пчели, носят пити, съдове с мед, други намерили масло, си пълнят купичките и пр., и пр. Букова гора до нас. Никой не отсече дърво от нея за огън.
към текста >>

20. Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас

ТОМ 16

нашето сърце. Всички болести идват от понижението на темпа. Когато двама души се скарат, идва простуда, или някаква рана, или инфекция. Накарайте болния да пее и той ще се излекува. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 12 лекция на Общия окултен клас, 17.XII.1922 год., IIгодина) 365. Окултна музика в живота Всички неща в природата имат тясна връзка помежду си и докато не познаете тази връзка, живата природа няма да разкрие своите тайни и няма да бъде мека с вас. Природата има едно безпристрастно мнение за нас. Няма престъпление, което всеки от вас да не го е направил. И няма добро, което всеки от вас да не го е направил. За вас трябва разнообразие, еднообразието е убийствено. В езика си, в мисълта си трябва да бъдете въздържани, ако искате да успявате. Пението, което сега употребяваме, е език на много напреднали същества. Ниските тонове са миналото, от което се отдалечаваме, а високите тонове са бъдащето, към което се приближаваме. Тихото пение облагородява, силното пение е повечето волево. Няма да се критикувате! 366. Школата и развитието на ученика Разгневиш ли се, ще пееш: „Мир", „dо-mi-sol". Истина е само това, което ти знаеш и видиш. При пението всякога пулсът спада у ония хора, които не вървят по правия път. Всяко нещо в природата трябва разумно да се използува. Този момент, който имаш сега, използувай го. Всяко благо, което днес ви се дава, не го отлагайте! Знанието и мъдростта не търпят никаква лъжа, никакъв фалш. Когато човек наблюдава, трябва да бъде правдив спрямо себе
към текста >>

21. 1. Езикът на природата

ГЕОРГИ РАДЕВ

се вмисли човек в дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства живота, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите - това са стъпки на Истината. И тия стъпки са налице. Те са живият език на природата, който ние тепърва ще учим да разчитаме. Тя записва, и то с трайни знаци, всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя. Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия. Бележи и добро и зло, и строеж и разстройство. Тя изписва и по човека — точно и подробно — образа на онова, което той мисли, чувствува и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени, и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Пай няма нищо чудно в разчитане на белезите - нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпокривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Па и не ни трябва да
към текста >>

22. 36. Животът на старозаветните – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата. Между пастирите им започват да възникват разпри. Те по необходимост трябва да се разделят, и да тръгнат в различни посоки. Тук, при раздялата на Аврама с Лота, изпъкват едни от най-красивите черти в характера на вехтозаветния патриарх. Той дава на вечния икономичен въпрос за разпределба на земите с техните източници на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение. Ще посоча това просто, но правдиво разрешение така, както е предадено в Битие, в няколко само стиха: „И Аврам рече Лоту: Да няма препиране между тебе и мене, между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя. Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, аз наляво. Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага. Той е готов да последва решението, което Лот вземе. Мнозина „старозаветници” днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх. В един друг епизод от живота на Аврама, се разкриват нови черти от характера му, като се подчертават същевременно и тия, които бидоха изтъкнати по-горе. Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен
към текста >>

23. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Дух на воин и душа на девойка

учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура. Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващана, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука. При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между „реакционната основа” (фон Клъоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X. Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхаузер), т. е. без всякаква причинна връзка. Привържениците на второто гледище смятат, че двете паралелни редици явления - космични и земни - биха могли, евентуално, да се разглеждат като резултат на трета някоя неизвестна причина. Впрочем, в нашия случай обяснението не е най-важно. По-меродавни са фактите, а те говорят, че човешкият организъм и психика резонират при всяко повторение на ония хармонични или дисхармонични аспекти (или сродни на тях), които намираме в момента на раждането му и обратно, при наличността на даден космичен аспект, респективно вибрации, реагират само ония индивиди, които ги имат в
към текста >>

24. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

се вмисли човек в дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите - това са стъпки на Истината. И тия стъпки са налице. Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме. Тя записва, и то с трайни знаци, всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя. Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия. Бележи и добро, и зло, и строеж, и разстройство. Тя изписва и по човека - точно и подробно - образа на онова, което той мисли, чувства и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само онези символи, с които думите са изразени, и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за охра и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите - нали когато видим нейде изровено корито, знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпокривени и гьрчави, ние знаем, че сума пръчки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Пай не ни трябва да
към текста >>

25. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

ТОМ 19

червата. Седмият дом е под знака Везни, чийто управител е Венера. Този знак е въздушен, кардинален, положителен. В този знак Сатурн е в екзалтация, Слънцето - в падение, Марс - в заточение. Природа: артистичен дух, вкус към красотата в природата и в обществото, справедливост, обществени инициативи, уравновесен характер, обществени сдружения, бракосъчетания, разводи, международни спогодби, външна политика на държавата, всички области на изкуството. Положителен полюс: уравновесеност, безпристрастност, зрели съждения, възход на изкуствата (по-специално - на поезията), справедливост на правосъдието, щастливи бракове, международните договори и спогодби, търговията с луксозни стоки, модата и спортовете с художествен характер. Отрицателен полюс: препятствия пред обществените и държавните инициативи, разводите, несправедливост на правосъдието, скъсване на дипломатически отношения, анулиране на договори, скандали и дилетантство в артистичния свят. упадък на творчеството. Осмият дом се управлява от знака Скорпион, чиито управител е Марс. Този знак е воден, неподвижен. Природа: насилие, боен дух, експанзивна сексуална енергия, склонност към окултните науки, дух на откривателство във всички области. Астросоциологическо значение: блатата, термалните и лечебните води, смъртта и различните наследства, държавното данъчно облагане, магьосниците, промишлеността, керамиката, различните химически есенции, военният апарат, полицията, разузнавателните и шпионските служби, хирургията, корабоплаването и
към текста >>

26. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

ТОМ 19

Владетел - Венера, Сатурн - в екзалтация. Слънцето - в падение, Марс - в заточение. Природа: научна начетеност, аристократически дарби, тънък усет към красивото в природата и обществото, правосъдието, социалните инициативи, равновесие в характера. Астросоциологично значение: обществено сдружаване, женитби, разводи, международните договори, външната държавна политика, правосъдните процеси, всичките области на артистичната култура. Положителен полюс: уравновесеност, безпристрастие, зряло разсъждение, подем в изкуството, специално в поезията, справедливо правораздаване, щастливи женитби, добри изгоди от сдружаване, договори и международни съглашения. Търговията на лукса, модата и художествения спорт. Отрицателен полюс: пречки в държавните и в обществените инициативи, разводи, несправедливо правораздаване, скъсване на дипломатически отношения, анулиране на договори, скандал и дилетантство в артистично-литературния свят, безкритична суетност и упадък в творчеството. Отношение: към бъбреците, Осмият дом се управлява от Скорпион. Знак - воден, фиксиран. Управител - Марс. Природа: буен, милитаристичен дух, експанзивна сексуална енергия, склонност към окултни науки, дух и усет за открития във всички области. Астросоциологично значение: блатата, лечебните води, гробищата, скритите сили в природата, смъртта и различните видове наследства, държавния фиск, багетистите за откриване на подземни води, всякаква промишленост, стъкларство, керамика, различни видове химически
към текста >>

27. ТОЙ И ТЕ

И това е само нова дреха - каза ми Той. - Ти искаш да помагаш? - и се засмя. - Ето! - посочи ми Той и аз видях везни със златни капони. И меч на едната от тях турен. И скиптър златен, обсипан с диаманти. И до тях голяма кошница с плодове. - Избери си - каза ми Той, - и после ще говорим. Застанах аз до тях и мислех. Мечът бе тежък и острието му лъщеше. Ръката ми сама се протегна към него. Като че нявга бе го държала и сега си спомняше това. Но аз погледнах лицето Му, а то бе безпристрастно, каменно сякаш - и аз се свих и прибрах ръката си. И на скиптъра се спря погледът ми. И си помислих, че може би мнозина са го носили - и един от тях съм бил и аз. Познат ми беше блясъкът на неговите диаманти, рубините му топлеха моето сърце, а сапфирите му приказки ми разправяха за едни сини както тях очи, с които някога съм споделял своя жизнен път. И аз потърсих Неговия поглед. Но очите Му бяха затворени, като да спеше и в унес виждаше нещо далечно и лошо. И аз прибрах протегнатата си ръка. Тогава погледнах плодовете. И стори ми се, че всеки от тях ми проговори. И това, което казваха, беше същото, което и слънцето говореше: - Яж - и жив бъди! И аз протегнах ръка и взех плод. И лицето Му светна и Той ми продума : - Яж и на другите дай! Тоя, който съди - себе си осъжда. И тоя, който иска другите да оправя -себе си обвързва и обърква. Друг е, който съди и оправя хората. Но и ти можеш да помогнеш, ако занесеш помощта на тия, за които е дадена. Вземи, яж и раздай! И видях огъня,
към текста >>

28. 34. НАШЕНСКИ БУКЕТ 34.1. КАНДИСАЛИ

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19)

34.1. КАНДИСАЛИ (В. «Алфа», г. I, бр. 6, понеделник, 26. V. 1924 г, стр. 4) След като писаха, говориха и анатемосваха г-н Дънов, че бил... не зная какъв вече, в «Пастирско дело», бр. 19, Свещеническият съюз излиза с една декларация, в която дословно казват: «Някои вестници загатнаха за г-н Дънов като личност със съмнителен морал по отношение към другия пол. Ний, които говорим с безпристрастие и за самата истина, казваме, че това не е вярно. Дънов е крайно коректен и неукоризнен в това отношение.» Ами тогава не се ли налага естественият въпрос: защо бяха тия писания? Нима тази истина изведнъж блесна в очите ви? Или те по-рано бяха затворени съзнателно? Но слава Богу и за това! В наша България най-мъчно е да се каже истината и ний се радваме, че има хора, които още могат да я
към текста >>

29. 10. От миналото на българите

I. А. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

с неговите психически предпоставки-и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея - закон, другото, като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трохици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следната
към текста >>

30. Любомир Лулчев IX. Реактивните идеи на Тайните общества на новите хора

причини не може да види белия свят засега. Но ние вярваме, че повдигнатите въпроси заслужават сериозно внимание и грижи на всички ония, за които бъдещето на България - идейното формирание на нейните синове и дъщери - не е само празен звук или казионна тема, с която според плащането й ще се занимават... Ний мислим, че чакахме достатъчно дълго да чуем глас, издигнат в защита на истинската наука и възпитание, за да бъдем обвинени от коя да е страна в прибързване. Всяко безпристрастно мнение ще се съгласи напълно с нас, че днес повечето от жреците на науката са изменили на своето призвание. И самата наука в много случаи е станала търговска стока!... Това констатираме със скръб на душата, без да искаме да обидим когото и да е. Напротив, ний молим вниманието на всички, които се интересуват от голямата задача на идейното въздействие, новите методи и насоки на възпитание и тяхното приложение в практичния всекидневен живот, да отделят малко от своето ценно време, за да посочат и те, изхождайки от своята опитност и знание, някои нови пътища - или погрешките на старите такива. С благодарност ще се отнесем към всяка забележка и упътване, защото и ний, както всички други, които работят, може да грешим в похватите и констатациите, но не и в своето искрено желание да бъдем полезни на своите колеги със скромните си познания и опита, който имаме. И ако тия грешки са значителни, нека това наше искрено желание да послужи, ако не за извинение, поне за обяснение на
към текста >>

31. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

(в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр. В такъв случай проличават непосредствените връзки между природата и живота на човека, неговото състояние, болести и пр. Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие. (бел.
към текста >>

32. 2. ЕССЕ HOMO

(В. «Зора», г. XIII, бр. 3720, 12.ХI.1931 г., стр. 4.)

ги живеем, че Голгота не беше дял личен само Негов, а път, през който трябваше да мине всеки, който искаше да бъде съвършен, за да се слее с Отца си на небето. От зрители на Неговия живот, ний трябваше да станем спътници на Неговите стъпки и ако искахме да имаме дял с Него на небето, трябваше да вкусим и от горчивата Му земна чаша, и от Неговата собствена съдба... В съвременното християнство, взето изцяло, с всичките му институти, обреди, длъжностни лица и религиозен живот, за един безпристрастен изследовател има много разумни неща за времето си, но и нищо християнско, освен името. Нито формата, нито съдържанието, нито, най-после, принципите, които стоят в основата на всекидневния му живот, имат нещо от това, което някога Спасителят Исус говори и живя - невъзможно противоречие, съществуващо от столетия. Всяко време е имало своите хора, които, чувстващи това раздвоение, тоя нелогизъм, лицемерие и прекрито хищничество под светото име на Христа, са вдигали своя глас. И винаги най-силните и изобличителни думи са били тия на Исуса, казани срещу книжниците и фарисеите, които само името си промениха, но никога не престанаха да съществуват. Някога такива хора ги горяха или измъчваха до смърт; днес ги отлъчват или преследват, като не се скъпят и на клевети. Това, което не може да се отрече, се мъчат поне да го зацапат. И не търсят далече нужната за това кал - достатъчна им е и собствената... Има мнозина днес, за които държавният строй и институти не са най- добрите възможни, но са
към текста >>

33. VII. За Учителя Дънов

от него), отпечатана в около 50 тома. Има отделни беседи на всички почти езици, включително и есперанто. (Имаме трогващи писма, че хора чужденци изучават български, за да имат възможност да четат в оригинал беседите на Учителя!) Достъпни са на всички. Публичните неделни беседи - също. Нека се надяваме, че всички, които се интересуват от истината, ще си послужат със собствените очи и уши да видят и чуят, и със собствените си умове да направят своите заключения. И за всеки безпристрастен человек те ще бъдат едни: че няма по-нужно за българския народ учение от това, което му носи духовният Учител Дънов. Бъдещето ще увери всички. София, 16 ноември 1931 г. Любомир Лулчев ____________________________ * По повод на нашата информация за следствието против Дънов, получихме осветленията, на които даваме място тук. Те представляват обществен интерес между друго и с отговора на въпроса: «Дъновизмът религия ли е или нещо друго?» (бел.
към текста >>

34. (32) Среща с царя от 7 ч следобед до 9 ч (у Стоянови), 6.III.1939 г.

имал продължителен разговор и само ми загатна за някои работи, а аз не исках да го питам, както го питах за Павла. Изпратих по Андро, който ме придружи на връщане, много здраве на Недев и му казах по-главното: че промени няма да има - това бяха го пуснали като положително, - а също и да се държи на положение, защото работите са добре. На 9.III царят го извика след обяд на доклад, а оттам в 7 часа той дойде и ми разправи за доклада си. Направил го е много стегнат, войнишки, пълен, безпристрастен и на царя, изглежда, това е харесало. Зарадвах се и аз. Бях извикал и Багрянов, но той имаше работа и едва снощи, 10.III, в 10 и ½ часа дойде, когато щях да си лягам, и стоя докъде 12 [ч през] нощ[та]. Беше със Стоил Ст[ефанов]. Но той не присъствува на разговора. Казах му в главни черти онова, което мислех, че е важно, но тук стана едно интересно разкритие на Багрянов. Казах му, че съм го запитал направо ще го поддържа ли и че той е съгласен да го поддържа, но околните му не са много добри. - Ами, разбира се, ти си взел ангажимент и трябва да знаеш. Ако той няма да ме поддържа, ще трябва да си търся опора аз сам. Аз веднага му възразих: - Това не може! Ти не си кондотиер, да се даваш под наем на тоя или оня; ти политика с цар Борис не може да правиш! Инак си нямат смисъл нашите отношения. Тук трябва да се работи за общо добро на целия народ и с взаимно доверие - инак няма смисъл! - Е, така е - съгласи се Багрянов. - Аз исках да кажа, че ако не ме подкрепи, ще трябва да търся друг изход. -
към текста >>

35. (81) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 23.VI.1940 г.

От това може да последва нещо лошо. Тия, които му дадат справедливост и човешко отнасяне и зачитане, ще го вземат в ръцете си. Договорите сега се изпълняват само формално. Стават срамни работи. Беднотията преглъща и си праща надеждите... другаде. Вие знаете къде. Защо? Има още българи, които обичат народа си, и няма защо да се не стори това малко, което би задоволило насъщните нужди. Моля Ви, помислете за това - крайно време е вече. Имало е стълкновения. Потърсете безпристрастни информации. В подобни моменти и малките неща може да имат големи последици. II. Нашето идейно държавно становище е взето отдавна и няма нужда сега да се сменя или наклонява на друга страна. Неутралитетът е достатъчно силна позиция, винаги сгодна и за защита, и за атака. Излишно подчертани симпатии (особено официално!) - от които утре може да стане нужда да се отстъпва - е само да се губи излишно престиж и средства и да се внася смут в народната душа - било с прекомерни надежди, било като реакция на несбъднати такива. И в единия, и в другия случай, колкото по-тихо се посрещат и изпращат събитията, толкова по-малко ще се прахосват народният ентусиазъм и енергия, за да може да бъдат употребени в необходимия момент с най-голяма полза за Цар и Родина! Прибързванието в подобни исторически моменти може да бъде фатално, защото последиците от погрешките искат много време за поправка. Това, което Ви пиша, Вие по-добре и от мене го знаете - припомням само с искрена молба да се стори
към текста >>

36. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр. В такъв случай проличават непосредствените връзки между природата и живота на човека, неговото състояние, болести и пр. Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие. (бел. а.) 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недав-на. (бел. а.) 170 Казваме видимо, защото фактически борбата не е престанала нито момент и понастоящем е съществено засилена всякъде, където католицизмът има надмощие. За съжаление, и българската духовна аристокрация - черковници, е тръгнала като че ли по тоя плъзгав път, или поне е дала свобода на по-низшите йерархии да се проявят в тая посока... (бел. а.). 171 Тайни братства не в смисъл на конспиративни общества, а тайни поради факта, че не всички хора са тъй издигнати, да могат да разберат и приемат истините, сложени като основа на доброволно възприети форми на живот. Под окултни братства и общества ние разбираме тия, които имат
към текста >>

37. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

ТОМ 21

не е прост. Както казва Гогол: „Колкото се навлиза по-навътре в леса, толкова той става по-гъст.” Така и тук, колкото се ровим повече в процеса, толкова той става по- мистериозен. В заключение, като отбелязва своята гордост, че у нас се води с такава вещина един процес като този - за убийството на Лулчева, защитникът заяви, че и той, заедно с всички останали защитници, желае откриването на истината и даването на истинско правосъдие. Смята, че и присъдата ще бъде обективна и безпристрастна. Защитата поиска след това отхвърлянето на гражданския иск. ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ Председателят (обръща се към подсъдимите): - Вие чухте какво каза прокурорът, чухте какво казаха представителите на гражданския иск, чухте какво казаха и вашите защитници на съда. Вие имате последна дума, Малина Тимева, какво ще кажете? Малина Тимева: (с развълнуван глас) - След като говориха толкова нашите защитници, оставяме да решите Вие съдбата и на двете ни. Председателят: - Стойка Тимева, какво ще кажете Вие? Стойна Тимева: - Поддържам същото, господа съдии. След това съдът се оттегли на съвещание, като съобщи, че присъдата ще се произнесе днес в 11 и половина часа преди обед. Заседанието бе приключено в 5 ч и 15 мин. Само за няколко минути по ул. „Мария Луиза” и околните улици се събра хилядна тълпа, която чакаше да види подсъдимите. След като публиката бе заставена да напусне залата, на няколко пъти навлизаха нови хора, които искаха да видят двете жени, обвинени в грозното убийство на
към текста >>

38. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

ТОМ 21

вместо да сме благодарни, че имаме опита на братя и сестри от Школата, в четмо... ние злословим. Брат Светозар систематизира информация от различните науки. Ползва беседите, цитира Учителя. Ами, това пак е труд. Колко пъти съм отваряла някоя от неговите книги, за да си припомня нещо от френологията или хиромантията. И съм била благодарна, че мога набързо да прочета интересуващото ме. Добре е да зачитаме работата на онези, които я вършат с Любов, без комерсиализъм. Добре е да сме безпристрастни в преценките си. Да мислим самостоятелно, а не да приемаме мнението на негативните, но по-активни слухове. Какво ли не се е приказвало за Любомир Лулчев! Щом Учителят е взел тази душа до себе си и я е напътствал, значи човешкото ни мнение не струва, В една малка, тънка книжка Светозар съвсем безпристрастно описва ролята на Любомир Лулчев. И мисля, че е добре да признаваме добрите дела на онези, които са ги извършили, а не да ги слагаме в категорията „черни”. Последната книга, която прочетох, бе „Светъл Лъч” на Светозар Няголов. И наистина бе Светъл Лъч за мен, защото вече живея в Германия и съм благодарна, че тази книга ме озари за нещо, които не знаех до този момент. С всичко горе написано искам да кажа на всички мои млади и по-възрастни приятели, с които се срещаме на Рила: Учителят ни събира. Учителят ни наблюдава. Да оставим критиките настрана. Да мислим самостоятелно, а не под влияние на отделните групички в сегашното физическо „Братство”. Да се запознаем с писанията на братята и
към текста >>

39. Светозар Няголов 1.Епохата на Водолей

ТОМ 22

баща си Уран, който ни озарява със своята Божествена мъдрост. Съществата от Плутон - великите души на волята ще притежават всички необходими качества, за да управляват правилно обществения живот, подпомагани от Божествения (идейния), духовния материалния светове. Божественият свят е създаден от космичния принцип, духовния свят от природата (Бялото братство), а физическия - от материалната реализация на идеите. Нашата основна задача е да се научим да мислим , да чувстваме и действаме безпристрастно. Справедливостта, която ще се проявява тотално от синовете на истината, ще даде възможност на човешките дарби и способности да се развият и проявяват в широта, като внасят навсякъде мир и вътрешен покой. При проявата на справедливостта, няма място за престъпления, защото справедливостта поддържа живота. Душите на истината ще са смели и дръзки в проявите си, готови на всички изпитания за постигане каузата на своя идеал. По характер те са честни, интелигентни, благородни - съвършеният образ на разумния реформатор. Те гледат да прилагат най-ефикасните методи за социалната организация и подобряване отношенията между индивидите, обществата и народите. Ще изчезне насилието и тиранията. Синовете на истината носят свобода на душите и ако човек се движи успоредно с живота за цялото, то в него ще се възцари истинската свобода. Такъв човек ще бъде носител на светлината, познанието, мъдростта и великата идея за „живот за цялото". Синовете на истината са силата на земята, основата от която ще продължи
към текста >>

40. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Те чакат да дойде Духът Господен в тях, но Той не ще дойде, докле се не дойде до пълната вяра с любовта, чистия живот и мистиката. Христос, Който е на земята, в сърцата на всички хора, като се прояви, ще иска отчет най-много от нас, християните, загдето сме могли гениално да извратим Неговото учение, и то до такава степен, че едни вярват в Свещеното Писание, но живота нямат; други вярват в Свещеното Писание това, което им харесва. Такивато нямат свободата, за да подирят безпристрастно истината в Свещеното Писание. Трети вярват в Божеството на Христа, но не вярват в Неговите чудеса. Това са всички ония, които искат всичко с ума си да схващат. Четвърти не вярват нито в Божеството Му, нито в чудесата Му; но, като рационалисти, вярват само на разума. Пети вярват в някакъв отвлечен Бог и се задоволяват да проявяват живота си тъй, както си го разбират! И това са все благочестиви християни, било като учени, било като прости и пр. За съжаление, сега има такива и между новите богослови. За един християнин само един чист живот без пълна вяра е недостатъчно за духовно съвършенство. Такова е определението на Апостол Якова във 2-рата глава, ст. 14. и 15. от неговото послание. Той изисква пълна вяра с дела. Владането пък на мистиката, плод на вярата и живота, е върхът на духовното съвършенство. Всеки ще добие това съвършенство, и то с труд и усилие, но всеки на свой ред. Думите на Апостол Павла по този въпрос в 15. глава на Първото му послание към Коринтяните са много силни и
към текста >>

41. 4. За прераждането на човешката душа и за възмездието

Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писателя Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастир Иванов и евангелския - Зяпков против горното. По тези въпроси чухме неотдавна сказката на писателя г-н Русалиев, след него - на г-н професор Дюлгеров - богослов, която бе като реакция на Русалие- ва, а след това узнахме сказката на адвентния пастир г-н Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г-н Зяпков. Първият от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някои източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания. Обаче не чухме на какво становище е той по тези въпроси. А би трябвало той да бъде категоричен. Но може да се допусне, че той е поддръжник на тия идеи. Г-н проф. Дюлгеров и другите двама отхвърлят категорично всичко, като подкрепят своите тези с цитати от много автори и с твърдението, че в Св. Писание нямало ясно писано по тези въпроси и от това те заключават, че няма никакво прераждане, няма и закон за възмездието. А за заминалите, умрелите, се изнасят неща, които не могат да задоволят всеки слушател, защото има хора, които имат опитности, които стоят по-горе от тия на говорителите. А в книгата «Живот, смърт и прераждане», напечатана по стенографски бележки от сказката на г-н проф. Дюлгеров, на 8-ма страница срещаме: «Някои теософи смятат, че в Новия Завет има няколко места, които са необясними без
към текста >>

42. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

учение са недостъпни на всекиго, поради тяхната още непопулярност, затова ние желаем да дадем едно кратко осветление в допълнение на тия вестници («Алфа» и «Жива струя») и някои издадени книги, каквато е книгата «Где е истината» и др. за това ново учение на г-н Дънова, което е ново от две хиляди години. Защото, поради кривото му тълкуване и прилагане в живота, то е давало и дава много отрицателни резултати. Ние смятаме, че всяка критика ще допринесе полза само тогава, когато тя е безпристрастна. Но щом ядката, съдържанието на подлежащото за критика е изопачено, както е в случая с тия брошури и вестници, които пишат против това учение, или поради липса на духовна основа в пътя на Христовите принципи, или от злъч и мъст, като се цитират факти и извадки, които не само не уясняват, но и заблуждават читателя, само и само да се предизвика настроение в противната страна, това смятаме, че не е в пътя на тия Христови принципи. Когато пък тази критика излиза, както е в случая, от хора, които стоят начело на християнството, или пък писачите са оръдия на духовенството, то е непростимо, щом тази критика е пристрастна. И ако за обикновени неща, които са достъпни за изследване и от мнозина, разумът казва: «Няма по-осъдително, по-жестоко, да не разбираш основно един въпрос, известна материя, и да критикуваш безпощадно, само и само защото не е твое», колко повече това е необходимо за по-сериозни въпроси, които трябва основно да се изучат, както е този за духовното и нравствено издигане на човека!
към текста >>

43. V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ

по-слаба духовна светлина, с обикновени схващания и човешки недъзи, изнесоха и изнасят, както за г-н Дънов, тъй и за последователите му, ред нелепости, които нам е срам да спомняме, а и за голям срам, голяма част от интелигенцията ги взема за чиста монета и гради фантастични неща върху учението и последователите му. Ние знаем главно откъде и от кого се върши това, но то е за тяхна сметка. Съдният ден обаче ще изнесе истината. Атака могат да говорят и пишат тия, които не са изучили безпристрастно, не са приложили и не са се радвали на резултатите на това учение. Нима преди 2 хиляди години и за Христа не се вършеше същото? Нима не бяха книжниците, които викаха: «Кой княз, кой министър го е последвал, та и ние да го последваме?» Ние знаем, че доброто и злото са две велики и разумни сили в света и че те навсякъде са заедно. Затова от едни от хората, които учат методите на доброто и се числят в Бялото Братство, като излязат, употребяват го пак за добро на себе си, на ближните си и за человечеството. Това са истинските последователи на Бялото Братство, глава на които и на небето, и по цялата земя, гдето има такива братства, е Христос. А другите, които също учат същите методи, употребяват знанията си за зло на другите. Нима малко са примерите между учените в света, макар да не са и в някои духовни общества? Но нищо - Божественото си е Божествено, лошото си е лошо и всеки е за себе си. От това следва, че всеки един, който е в Бялото Братство на земята и всеки един, който е в света, и
към текста >>

44. 20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

- какво общо имат тези институции със спомените за тях отпреди петдесет или седемдесет години? Нищо общо - затова, защото и те, подобно на цялото общество, се люлеят от конфликти, а нерядко са просто погълнати от нищета. На фона на тази зловеща картина в обществения ефир нерядко ни се пред- лагат решения. Нека хвърлим поглед на едно от тях, което освен това има и претенцията за българска автентичност - учението на Петър Дънов (или т. нар. дъновизъм). Още от пръв поглед безпристрастният наблюдател може да установи не- маловажен факт - по сергиите с т. нар. езотерична литература дъновистките книги са далеч по-многобройни от книгите на останалите религиозни и философ- ски течения. По Българската национална телевизия в предаването «Трето око» нерядко се прибягва до името на Петър Дънов като до безспорен авторитет, а на дъновизма са посветени цели емисии. Намеренията и размислите на модиста Пако Рабан се отразяват от българските медии не само затова, че е известен моден дизайнер, а и затова, защото е последовател на Петър Дънов... Изобщо ДЪНОВИЗМЪТ СЕ РАДВА НА БЛАГОСКЛОННОТО ВНИМАНИЕ на българските медии. Както и на Светия синод на Българската православ- на църква. В този смисъл ярък пример е «богословският анализ», изготвен и издаден от началника на отдел «Културно-просветен» в Светия синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994 г., издателство «Верен»), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не
към текста >>

45. 4. Отзиви за новия български превод на Библията. Има ли нужда от нов превод на Библията?

Завет е бил под надзора на докторите Ел. Ригс и Ал. Л. Лонг, които са още живи и биха могли да разправят, по кой начин са работили по превода. Колкото за това, че липсвали "установени термини, думи и форми на езика", г. Маринов с нищо не доказва това си твърдение. Никой не признава, че думите и езикът на превода са съвършени; но само, че преводът е най-добър за времето, в което е бил направен, тъкмо преди 30 години. Че има тук-там неточности, които биха могли да се поправят, никой безпристрастен читател, запознат с оригиналните езици, не отказва. Смело обаче, твърдя, че такива критици като Маринова, който единия от оригиналните езици (еврейския) никак, а другия (гръцкия) съвсем малко познава, никога не ще могат да посочат на тези неточности в сегашния превод на Библията. Но все пак г. Маринов намира неточности и грешки и в превода на Новия Завет, за пример: "еан то аласъ моранти" (Мат. 5:13), думата моранти била преведена избезсолнее, а на друго място (Лука 14:34) същата дума била преведена се развали. Изречението исхиротерос му естин (Мат. 3:11) било преведено по- крепък е от мене, и същата дума исхиротерос на друго място (Лука 3:16) била преведена по-силният. Такива малки и несъществени погрешки лесно биха могли да се поправят в едно ново издание на Новия Завет, и само за такива погрешки съвсем нелепо ще бъде да се прави нов превод, и то не направо от оригиналните езици, но от руски. На много места се срещали новосковани думи като предузнание (слав. прозреше), (на славянски
към текста >>

46. 7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години

обществена дейност, един полувековен вестникарски живот, това е явление уникум в нашата социално- политическа действителност. Нито едно списание, нито друг някой вестник у нас не може да се похвали с такова завидно дългоденствие. Цели 50 години да се бориш за принципи и правда, това е подвиг, който прави чест не само на "Зорница" и на нейните основатели, а и на народа, който й е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие. Онова, обаче, което прави "Зорница" ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България. "Зорница" е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал. Месечна "Зорница" От запазения в Соф. Нар. Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг "Зорница" е следователно, рожба на американски професори и мисионери. Като така, преди да говорим за рожбата - за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели - техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения. Основателите на "Зорница" д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение.
към текста >>

47. 1.3. Стефан Томов и Учителят

и пр. Може ли да има по-жалък абсурд от това? Но като погледне човек осемнадесетте науки, които съставляват тъй наречения окултизъм, неволно се пита: Как ще намерят време дъновистите да прекарат дори повърхностно тези науки? Не могат успя, ако би и целия си живот да посветят на това; в такъв случай едва ли им би останало време да четат Библията, камо ли да я изучават. Окултизмът - това е Библията на дъновистите, на изучаването на окултизма те посвещават всичкото си свободно време. (14) Безпристрастния четец не може да не си зададе и следния въпрос: имат ли право да се наричат християни последователите на дъновизма, които от все сърце поддържат и гръмко проповядват съставляващите окултизма чисто езически науки? В България има свобода на мисълта и всеки има право да поддържа религиозни възгледи, които не са противни на морала и на действуващите в страната закони. И дъновистите имат право да поддържат и защищават своите религиозни възгледи дотогава, докогато се убедят в безосновността им, да излязат смело под знамето на окултизма и да се наричат окултисти, а не християни. (15) Ето какво се казва в органа на дъновистите "Алфа", брой 5 от 19-и м.м. май - в статията озаглавена "Начало на едно интервю": "Дъновизъм за нас (дъновистите) не съществува. Аз и цялата дружина -това са думите на един дъновист - която сега квартирува в Горското училище, сме ученици на Бялото Братство. Такива сме и така се зовем. Изучаваме основно всичкото Христово учение, като наука за живота на земята. А религиозно
към текста >>

48. Статия 4. Защита на Религията. Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1.

Франция. Тия отидоха в Англия и Холандия, за което Англия и доднес е признателна. Да защищаваш своята църква е свещена длъжност. Тука въпрос няма. Но как ще я защищаваш? С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата? Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие? Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото. Църквата сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията. Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет. "Нашата родна църква враждува (против Мл. Хр. Дружество) за имена и форми" - пише уместно един виден православен столичанин. Такова становище отговаря ли на ученията и духа на нашия блажен учител и Спасител? Евангелието е отбележило становището на Исуса Христа както следва: еднаж Йоан му казал: "Учителю, видяхме един човек, който в Твоето име изгонваше бесове, а ние му запретихме, защото не ходи спедiнас." (к. н.). Що отговори Исус на това тогавашно сектантство на неговия ученик Йоан? Исус рече: "Не му запрещавайте, понеже, който не е против нас, той е за нас". (Map. 9:30-40). Донякъде влизаме в положението на народната църква. Православни и инославни секти вербуват своите
към текста >>

49. 4.3.2. Федерация на Балканските държави

и удовлетворени понятия за справедливост. Затова, когато е дума за умиротворение на Балканите - па и на света, трябва да имаме предвид думите на великия Гладстон: "Свободата и правдивостта са неделими. Там, където едната липсва, другата не може да съществува". Също така неделим от правдата е и мирът. Или с по-други думи, и мирът си има една цена - както каза на глухият свят президента Уилсон - с изплащане, която единствено той се добива. И тая платежна за мир цена е, каза той, безпристрастна правда. "Безпристрастна правда във всяка една точка на уредбата, безразлично чий интереси може от това да пострадат; и не само безпристрастна справедливост, но и задоволяване на онез народи (и народни маси), съдбата на които с таз уредба се засяга." Това се изисква и налага от самото естество на нещата, което нито може да се отклони за дълго, нито да се изиграе. Също има на ума и Емерсон, когато увещава: "Плащай, всякога плащай! Понеже най- първо или най-сетне ти ще трябва да изплатиш целия си борч. Лица и събития може да стоят за време между тебе и правдата, ала то е само едно отлагане. Ти ще трябва да плащаш най-после собствения си дълг" Проблемата за Балканска Федерация е паралел, почти съвпада с оная на световния мир; та изисква също такова разрешение. Затова Уилсоновите "Четиринадесет точки", седна малка вербална ревизия, може да послужат за наръчен ръковод в изработване план и Конституция за Федерация на Балканските държави. -Ала как ще се съвещават и разбират, като тези държави не
към текста >>

50. 5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.

съвест, като публицисти, не можем да удостоим, кого да било друг на това духовно стъпало, защото подобен нему не познаваме. Някои пък, "нови мехове със старо вино" в положението на "жабата и вола", нека ни простят за сравнението, излизат да доказват, без достатъчно да познават учението на г. Дънов, че той не бил никакъв реформатор, без разбира се, това тяхно "меродавно"мнение някой да го иска! Реформатор ли е г. Дънов или не, по това един ден, рано или късно, ще има да каже думата си безпристрастното перо на историка, и безпредметно е следователно, да се залавяме днес с мастилен двубой и го защитаваме: толкова повече, когато насреща си нямаме нито "стари мехове със старо вино", нито пък "нови мехове с ново вино". Но да допуснем дори, че г. Дънов не е никакъв реформатор, а и самият той е тъй скромен, че не е нито претендирал, нито пък претендира, да е такъв; обаче, че той de facto реформира не само душите на своите последователи, а и физическите образи и самият им живот тук на земята чрез чистото Христово учение, за това две мнения, за строго обективния наблюдател и неговите последователи, няма. Ето, това е и според нас, личността г. Петър Дънов. Със също подобно нападателно и дори много по-остро съдържание, само че от друг род, от другиго и на друг адрес дълго писмо, имахме случай да прочетем в страниците на в. "Мир", бр. 7988 от н. г., върху съдържанието на което ние се отказваме да се спираме, да посочваме автори и адреси, нито пък да отправяме стрели и порицания към обвиняемите по
към текста >>

51. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)

Англия, гдето никоя партия не се решава от власт да произвежда избори, защото властта там не дава оная „зестра", която дава у нас. И естествено беше, че ако царят не искаше да упражнява своето право да отнема власт и да я дава на когото мисли за добро, при условие този да добие и подкрепата на народа, тогава никога един кабинет не ще да падне, а нима това щеше да бъде израз на народната воля? При наличността на тази действителност не щеше ли царят да манкира на своят дълг - като безпристрастна среда между многото у нас партии - ако не се ползуваше от своите права да дава думата на всички? Нашето партизанско заслепление е карало всички партии да хулят царя, за гдето е отнемал властта от ръцете им при свое болшинство в парламента, а в същото време да го хвалят, за гдето им дава властта при наличността на нищожно тяхно меншество. Демократите бяха едни от ревностните критици на „личния режим", но когато при седем техни депутати им се даде властта (1908 г.) народняците имаха превъзходно болшинство. И ако нямаше друг фактор в държавата освен изборите това правителство щеше да пусне вечни корени. Но всички други партии викаха тогава против него; страната ечеше от митинги. Е, трябваше ли „омразният" цар да остави пак народняци да си направят изборите само защото имат болшинство? Че нима, въпреки всички протести, народняците нямаше пак да дойдат с болшинство? В 1901 година Рачо Петров беше натоварен да произведе свободни не партийни избори. Но какъв беше резултатът? Трябваше да се
към текста >>

52. 1. МОЛИТВАТА

на учениците си начините, правилата, по които цената на едно яйце може да се повиши, а не да се увеличава 1 000 пъти, за да разберат истинските закони. Един историк няма право да преувеличава историческите факти, когато ги описва. В това отношение Библията е една отлична книга, защото в нея са предадени събитията тъй, както са биле. Как описваха евреите най-добрия си цар Давид? Описваха го с всичките му грехове. Те го описват къде, как се проявил, като добър или лош. Тъкмо в това безпристрастие, при описване фактите на миналото, е цената на Библията. Добрите и лошите дела на всички от Стария и Новия завет бяха безпристрастно отбелязани. Издигането и падането почива върху този закон. Българите са днес работници в обществото. Те работят, за да оставят материали за управляващите. Защото, как ще управлява един човек, ако не му дадете материали, условия? В България, който и да дойде за министър, всички казват за него: "Той няма да оправи България, той е такъв, онакъв." Накичват (нахлузват) го с лоши мисли. Аз мога да ви посоча толкова много случаи от български министри, които, като дойдоха, нищо не сториха от очакваното, защото ги посрещнаха с такива лоши мисли. Ако българите насочат мисълта с някой министър така: "Този човек е добър, той ще оправи България и ние ще му дадем всичкото наше съдействие." С това те ще му предадат най-благородни черти. А днес първото нещо, след като дойде някой на власт е да го използуват и после осъдят. Тръгнат познати в Министерството, искат да
към текста >>

53. 42. УЧИТЕЛЯТ В ЖИВОТА, СЪДБАТА И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Тодор Божков

знание. Той не е българин, защото е над всяка национална принадлежност и е баща на цялото човечество. Той не принадлежи на никоя религия, защото е над тях и е създател и носител на Божията Любов в света през цялата вечност. Не може да се нарече и философ, защото е творец и изразител на Божествения живот на земята. След всичко казано до тук, нека видим бегло какви са Неговите заслуги към българския народ, според свидетелството на някои Негови последователи, очевидци, незаинтересовани, безпристрастни и истински добри хора. Ако Той е помогнал и улеснил някога българския народ, това не е от предпочитание или пристрастие, а затова, че от Слънцето може да се ползува само този, който може и желае това. Ето какво казва една сестра за Учителя: "Учителят винаги казва истината и то свещената истина. Това трябва добре да се помни. Аз съм от 22 години при Него в братството и никога досега не е имало случай Той да каже нещо, което да не е станало. Макар че първоначално ние мислехме, че това е невероятно. През 1912 година Той каза братята да отидат на война, защото тази война е за освобождение и така е! Той каза, че в 1913 година, ще дойде нещастие за България и така стана. Предупреди, че иде голяма Общоевропейска война, обаче ние и на които Той казваше това, не вярвахме. Предупреди, че България трябва да бъде неутрална в Първата общоевропейска война и ако не можем да сторим това и не вземем страната на Англия, ще загуби България войната. В 1916 г. през месец декември предупреди цар Фердинанд да се
към текста >>

54. 48. БОРИС III /цар на българите/

Тодор Божков

влияние върху бедните слоеве на народа. Дойде превратът на 19.V.1934 г., който в някои отношения разчисти политическата бъркотия, а от друга страна усложни доста икономическата несигурност. След 19.V.1934 г. вече назряваше подготовката за Втората световна война и се направиха усилия България да посрещне външните и вътрешни промени в международната обстановка. Засили се доверието и авторитетът на царската власт и цар Борис III за момента беше олицетворение на единство, на мъдрост и безпристрастие пред всички слоеве на народа. През м. април 1939 г. Потемкин от Съветския съюз дойде в България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ, но правителството и короната отказаха. На 23.VIII.1939 г. се сключи пакт за ненападение между Съветите и Германия. На 1.IX.1939 г. Хитлер нападна Полша и я завладя в западната й половина. Източната половина беше завладяна от Съветския съюз без бой. В началото на 1940 г. се сключи пакт между България и Германия. През същата година /1940/ Хитлер нападна Франция и я завладя. На 25.III.1941 г. България се присъедини към тристранния пакт на Хитлер. Но след два дена в Югославия бе извършен военен преврат и беше отхвърлен пакта на Югославия с Германия. Веднага след това Хитлер нападна Югославия и Гърция и ги завладя. На 22.VI.1941 г. Германия и Румъния нахлуха в Русия. Войната на Германия с Русия продължи 4 години до м. май 1945 г. И тази война беше най-жестоката и кървава, каквато историята дотогава познаваше. България не обяви война на Съветския съюз.
към текста >>

55. 51. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И ТИТО

Тодор Божков

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

- В себе си аз бях убеден, че това ще бъде Георги Димитров, но за моя изненада, на моя въпрос Учителят отговори: "Тито, рекох, Тито". Минаха години, свърши войната, настъпиха следвоенните години и много промени и спорове, и превратности в живота станаха. Тито постепенно се разкриваше като личност, политик и държавник. Той стана политик със световно име и авторитет. Другото за тези двама политически мъже се знае от всички. За мен обаче останаха думите на Учителя: "Тито, рекох." Безпристрастни слова, кратки, ясни, точни, но верни, силни като съдба, като Божие
към текста >>

56. 26. По повод едно предсказание

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

дълбоки духовни депресии, както през нашето време. А и никога условията да се освободи човекът от старите изопачени идеи за живота, за любовта, за истината, за свободата, за морала, за семейството, не са били толкова благоприятни, както сега. Би могло да се каже, че предсказанието за това огромно раздвижване на “пластовете" е близко да сбъдването. Животът напира до ония, които могат да мислят и писмената са четливи. Напрежението и кипежът са доста големи, за да могат хората да бъдат безпристрастни зрители на величествения спектакъл на 20 век. Няма народ, няма общество, няма семейство, няма човек, които да не са докоснати от магическия жезъл на новото, което идва да преобрази света. Разрушението на старите форми винаги е предшествувало строителството на новите култури. Светът е преситен от старите идеи за живота, за изкуството, за религията. Старата венозна кръв трябва да се обнови. Нови идеи, нови мисли, нови разбирания са нужни, за да се домогне човечеството до загубения мир и похитеното спокойствие и ограбената радост. Не се живее без мир, без радост, без светлина и без любов. Всичките бури в обществения живот на народите, всичките конфликти от политически и социален произход, не са нищо друго, а потвърждение на предсказанието. "Светът ще се преобрази, земята ще мине през голямо преобразование, големи сътресения, атомите ще се преустройват, мозъците, сърцата и волите на човечеството също ще се преустроят. Законът, който действува засяга всичко и всички“ “Дошъл е краят на злото -
към текста >>

57. 7. Мярката (2.IX.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Казани преди половин век, думите днес звучат много по-силно и по-внушително отколкото тогава, защото знакът на сбъдновението вече бележи правда. Старите форми непрестанно се разрушават, острието на неправдата и насилието се притъпяват, жилото на лъжата се обезсилва и в света става все по-светло и все по-тясно за безчинствата на миналото. Там е мярката - там един прокурор поставено длъжностно лице, облечено във власт, съдебно се грижи за правилното приложение на законите и търси безпристрастно спазен ли бе основния кодекс, донесен от Христа -Любовта. Здраво държи Той мярката и мери, измерва съдбата - няма да остане нищо не измерено, не премерено, несанкционирано. Любовта с Любов се мери. Няма значение името и лошата слава на това име в юридическите институти. Сега Той беше на този пост и светът щеше да бъде благодарен, че бе Той, както някога, когато Христос пое защитата на света. Как щеше да бъде съден света за големите престъпления, за издевателствата, за насилието, за поруганията над свещените скрижали, бе история, която се пишеше - важно беше, че великият процес бе започнал, важно беше, че там наред с тъмните сили, които целяха да погубят света стоеше Той, стоеше великият прокурор, “Страшният прокурор”, който държеше в ръцете закона на Любовта, с който се целеше да се възстанови правдата. Моментът бе епохален, значим и процесът положително щеше да свърши необикновено добре по всичките правила на мярката. Човечеството можеше само да благодари за големите страдания и бури, с
към текста >>

58. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

педагогичната литература. Без да е привърженик на Толстоя, проф. Нойков подложи на една обективна и обстойна критика неговите педагогични възгледи, от която сам Толстой се е възхитил. В отговора си до Нойкова, той пише, че е „приятно поразен от основателността и пълнотата на изложението”. За същия труд списание „Свободное воспитание”, списано в духа на Толстоевото учение, пише: „Това е най-сериозно и истински научно изследване, както по извънредното богатство на източниците, тъй и по безпристрастието с което са използувани, обмислеността на метода и точността на изложението. Оценката на автора е еднакво чужда както от голословно осъждане, тъй и на сляпата похвала” /вж. статията на проф. Д. Кацаров - проф. П. М. Нойков, сп. „Училищен преглед”, XXVI, 1439, с. кн. 9-10,1927 г./. Отношенията на Нойкова към педагогичните възгледи на Толстоя се резюмира в следните заключителни редове на неговата книга: “Толстой разрешава сполучливо въпроса за отношението на социалната детска и социалната простонародна активност, но въпроса за отношението на тези активности към активността на културното общество, черквата, държавата и другите обществено-политически организации той оставя незачекнат. Той излиза от този въпрос по същия начин, по който излизаше Руссо от въпроса за отношението на детската активност към обществената - като предава последната на осъждане. Това е един недостатък на Толстоевата педагогия, но този недостатък не намалява ни най-малко заслугата, която той си е придобил чрез
към текста >>

59. 33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

те ни донасяха кой мляко, кой сирене, яйца, банички и др. Тези печалби на Николов бяха тогава за нас много навременни - ние все още не можехме да се освободим от постоянни материални недоимъци. Димитър Жечков - Душата и любимеца на всички общинари беше покойния Димитър Жечков.* Мек, чист, любовен, с дълбоко религиозно чувство, той привличаше към себе си всички и всякого. С нисък ръст, пълен, с издути червени страни, с големи черни, ласкави и съсредоточени очи на спокойно, безпристрастно лице. Само малките, едва покарали мустаци и рядката брадичка показваха, че това не е вече дете - дотолкова детски чисто и невинно изглеждаше цялото му същество. Нежен, чувствителен и със слаба воля, Жечков израстна духовно пред моите очи. Той проникна в мрежата на живота и черпеше от нея сили и вяра. И Жечков преди две години и Жечков сега, в колонията бяха двама съвсем различни хора. Всички, които го познаваха по-рано, се учудваха на голямата промяна, която бе станала с него. Напущайки семейството си, Жечков трябвало да преживее тежка драма. Любимец на майка си, която не му съчувствувала, той трябвало да я напусне, като я остави убита от скръб. На Жечков било много тежко да преживее това. Аз зная - ми каза той еднаж - че никога в живота си няма да доставя на някого толкова радост, колкото скръб съм причинил на майка си. Но, като съм избрал този път, аз се успокоявам с едно: аз правя това не за себе си, а за Бога, за Истината. Служенето на нея ще изкупи сълзите на майка ми. Не мога да не
към текста >>

60. 44. Статията „Ново учение” / П.Г.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

след преминаването на известен път, след известен период от време - ще бъде възможно. Защото Живата Природа никъде не е сложила прегради за усъвършенствуването, както на някои се струва, а на против, на всяко едно същество е дала условия - безкрайността на време и пространство да се развива, минавайки съобразно степента на своето развитие в различни форми - тела. И всичко това регулирано от нейните абсолютно точни закони, които не може да бъдат заобиколени, а действуват съвсем безпристранстно, налагайки на всеки който ги пристъпи своите строги санкции, които чувствуваме като страдания и ограничение на свободата ни. Всички явления в живота на обществото и отделния човек, приливите и отливите на енергия, условията, в които биват поставяни, по-малката или по-голяма свобода, която им бива дадена, силите и способностите, с които разполагат - това е точно отмерено в Живота Природа от разумни, съзнателни сили, които ни дават толкова, колкото сме заслужили и колкото можем да носим. И така - Живата Природа се явява като нещо всеобгръщащо, нещо което обема всичко - целокупния живот в своята пълнота, със своите минерали, растения, животни, хора и цяла редица по-висши същества, с всичките техни прояви, със своите многобройни сфери на живот, които се проникват, но от които по-висшите са недостъпни за по-нисшите; със своите слънца и планети, неизброими, далечни, непознати нам мирове, със своите закони и принципи и произтичащи от тях методи за разумна деятелност. И всичко това е неразривно
към текста >>

61. 61. Статията „Воля за мир” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 9, 5.10.1929, с. 1

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбите към вас”? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безрасъдство? Не можете ли да разберете, че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко"? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак?” Народите са все още като малки деца, та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия
към текста >>

62. 74. „Как се насажда шовинизма”. Статия / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 40, 15.11.1931, с.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

статия. СТАТИЯТА „КАК СЕ НАСАЖДА ШОВИНИЗМА” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ КАК СЕ НАСАЖДА ШОВИНИЗЪМ Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 40, 15.11.1931, с. 4. На 4 м.м., тъкмо през времето, когато ставаше Балканиадата, управата на съюза „Отец Паисий" бе разпоредила да се устроят из цяла България протестни събрания против мирните договори и угнетяването на българските малцинства от нашите съседи. Нямаме нищо против тия протести, и даже се присъединяваме към тях, когато те почиват на базата на пълната безпристрастност, справедливост и човеколюбив, обаче, трябва да отбележим, че често пъти при такива случаи се говорят работи, които, вместо към добро ни водят към по-голямо зло. И друг път на подобни събрания сме чували разпалени шовинистични речи, насаждащи омраза към съседните ни народи, подтикващи към мъст и подготвящи психологическите условия за нова война, но това, което чухме този път в Севлиево, ни просто отврати, още повече, че то бе изказано от човек, чиято професия е да проповядва на хората Христовото учение, любовта към ближния. Речта си на протестното събрание тукашния свещеник Кривошиев започна като заяви, че всички ний трябвало да бъдем преди всичко българи, та тогава хора. Само тези думи са достатъчни, за да се разбере колко възвишени, и колко християнски са схващанията на този православен свещеник. Всичко след това говорено бе все в същия дух: българщината над всичко. Да се самосъзнаем като българи. Да потъпчем чуждия елемент у нас, защото той задушавал нашия живот. Ний, българите, сма
към текста >>

63. 109.1. Статията „Балансът на съвременната цивилизация” / Георги Радев. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 235, 26.02.1939, с. 1

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

съвременната материалистично ориентирана наука. Ясно е, следователно, че ако иска човек да си създаде един свят, който да отговаря на неговото естество, трябва да насочи погледа си към себе си, към своята душа. Без познаване истинската същина на човека и света, хората ще създават изкуствени построения, в които ще се чувствуват нещастни, подтиснати, ограничени като в затвор. До тия изводи по необходимост идват най-будните умове на съвременната наука, способни за една обективна и безпристрастна преценка. /Вж. например, книгата на която произведе голям шум в Европа и Америка/ Тия изводи, както би трябвало да се очаква, са насочени по линията на ония идеи, които Учителят на Великото Всемирно Братство, който действува в България, дава в своите беседи от преди много години. За да подкрепя това твърдение, ще приведа един цитат из една негова статия: „Пред новата епоха”: „Съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие. Сега вече иде втория процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат. Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. Най-първо съвременните народи трябва да определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са
към текста >>

64. 115. Статията „За невежеството на учения”, отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов / Сава Калименов.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

само защото не го познавате? Лесно е да се отрече, да се обяви за невъзможно и да се остави без всякакво внимание всичко, което е от естество да подкопае и събори основите на материалистическия мироглед. Трудно и много трудно е, обаче, да се разделим с идолите на ума си, да скъсаме сърдечната си, емоционална връзка с това, което с десетки години сме леляли и пазили като наш възлюблен мироглед и отказвайки се от всеки предразсъдък, от всяко предубеждение, ставайки напълно независими и безпристрастни, да отидем до край след стъпките на истината. Към това убеждение ни довеждат писанията на някои наши и чужди учени, които са обявили под строга „научна” възбрана областта на окултното и които не пропускат всеки удобен случай не само да отрекат неговата действителност, но и да хвърлят срещу личността на изучаващите окултизма всички възможни обвинения и нападки. Какво по-лесно и удобно средство да постигнеш целта си от това, да припишеш ненормалност и психопатичност на всички, които приемат и поддържат едно учение, противоречащо на твоя материалистически мироглед? Как най-лесно ще обориш вярата в действителността на окултните истини и да всееш недоверие и предубеждение срещу всички възможни прояви на една свръхсетивна и непозната теб действителност, освен като обявиш всички, които говорят за нея или твърдят, че имат известни опитности от тоя характер за маниаци и душевно болни? Подобни писания, вместо да са „научни изследвания”, за каквито претендират, всъщност, не са нищо друго, освен едно
към текста >>

65. 30. Изграждай само върху правдата / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 286, 15.11.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

и тези условия ще ни се отнемат. Защо да се лъжем, защо да се самозаблуждаваме? Над човешката сила, над човешката правда и над човешките, земните условия има друга Сила, друга Правда и други условия, които ни държат в ръцете си, колкото и да сме силни днес на земята. Неправедното загива по закона на Бога, а не по закона на човека. Ако би било иначе, не би имало правда, защото пазителите на човешкия закон нито могат да видят и да знаят всичко, нито пък могат да действуват абсолютно безпристрастно. Бог съди хората, обществата и народите. Той решава заплетените въпроси на живота и затова нека издигнем Неговия закон и нека съобразим своите действия с Неговите изисквания: Изграждай само върху Правдата! Изграждай само в светлината на разумността! Изграждай само със силата на любовта! Всичко, останало е осъдено на гибел, на разрушение. Само това е здраво, само това е трайно, само това ще донесе ценни резултати в бъдещето, което е изградено върху Правдата - върху Божествената, а не върху относителната човешка правда. Личният ти живот, домът ти, всяко предприятие, държавата и обществото, имат здрави основи само тогава, когато са изградени върху Правдата.
към текста >>

66. 37. Очакваното / С.К. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 294, 1.07.1942; с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

който им казва, че земята, животът, благата, трябва да бъдат за всички. А на земята има достатъчно блага, достатъчно простор, достатъчно условия за нормално развитие и съществуване на всички хора и народи. Нуждно е само едно - достатъчно е да надделее разума и всичко останало лесно ще се разреши. Изход има. Условия има. Мнозина и днес мислят, че въпросите се разрешават от силата. Не! Въпросите могат да се разрешат правилно само от разума. Никога до днес силата, лишена от здравия и безпристрастен разум, не е дала едно правилно разрешение на въпросите. Защото разрешения, които се нуждаят от корекции във форма на периодични войни между народите, не са никакви разрешения. Човечеството трябва да се обедини. Народите трябва да си подадат ръка. Целият свят трябва да стане една единна държава. И ако това не може да стане наведнаж, то трябва да стане на етапи. Тия „детски" блянове са утрешна действителност. Щастливи са тия, очите на които виждат в тъмнината, в мрака на бъдещето. Там сияе ярка, неунищожима и вечно възрастваща светлина. Щастливи са тия, които хармонизират волята си, действията си, мислите си и желанията си с волята на Бога. Щастливи са тия, които правят това, което Бог иска.
към текста >>

67. 50. По правия път / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 309, 1.07.1943, с. 1.

че можете да скриете от него нещо, каквото и да било то. Не мислете, че можете да намерите достатъчно тъмно кюше в живота, не мислете, че можете да намерите достатъчно тъмна нощ, гдето да скриете своето престъпление, било то малко или голямо. Ако вие вършите някакво зло, и го криете старателно, или пък го представяте във форма на добро, което е все едно, то знайте, че с това вие не лъжете никого другиго, освен себе си. Защото отгоре гледат и виждат, преценяват и решават точно и безпристрастно. И в случая, вие сами себе си осъждате. Няма значение, че хората, подобните вам, ще ви възнасят в небесата, ще ви плетат венци и ще ви пеят хвалебни химни. Няма значение, че никой не ви преследва, никой не ви поглежда накриво, че земният съд и земната сила мълчат и се отнасят със снизхождение и с покровителство към вас. Въпреки това, вие сте вече безвъзвратно осъдени и тая присъда никой не може да отмени, никой не може да смекчи, освен самите вий, и то не с помощта на силните на този свят, не с умилквания и подкупи, не с хитрост, лъжа или пари, а само с искрена, чистосърдечна промяна в своя живот. Само с искрено и чистосърдечно възвръщане към правия път в живота. Ако вие сте направили грешка в живота си, ако вие сте се отклонили от правия път, и сега не е късно да се възвърнете към него. И в последния час, и в последната минута, може да се поправи, ако не всичко, то поне много, поне по-голямата част от извършеното зло и да се спасим, да избегнем по-голямата част от следствията на
към текста >>

68. 5.13. Иде! Няма да има вече врагове! Той да обнови света!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

която не говори гласа на личния интерес. И, следователно, нека всеки бъде готов да приеме без роптание справедливо падащия му се дял: „Каквото посеете, това ще пожънете”. Дошъл е, наближил е Денят на жътвата. Ще бъдат отделени житото от къклицата, овците от козите: добрите от злите. Хитрост, угодничество, подкуп, хатър, връзки - това минава пред хората. Пред Бога - не! Има една върховна Инстанция, където грешки, несправедливости, злоупотреби, не стават. Има един Съд на върховната Правда, безпристрастен и неподкупен, Има награда за доброто и осъждане - за злото. Ако не бе така, животът наистина би бил хаос и безсмислица. А животът в безграничната Вселена, фактически, е Божествена Хармония. Той е безкрайно велика Песен на безбройните Божии светове: въплощение на безкрайно велика Разумност, на безкрайно велика, всеобгръщаща Любов. За да могат - тази Божествена Хармония, тази велика Разумност, и тази велика Любов - да слязат тук, на земята, и да изпълнят с красота и величие нашия земен човешки живот, необходимо е да ликвидираме всичките си стари сметки -всичките си вземания-давания със злото, с насилието, с лъжата, себичността, жестокостта. Идва времето да се тегли Голямата Равносметка на милионогодишния живот на човека на земята. Затова идва Той: да ни очисти, да ни освободи от злото, да ни спаси. Затова идва Той: да вземе и да даде - да отнеме от душите ни злото, тъмнината, заблуждението; да внесе в нас мира, истината, любовта, разумността. Затова идва Той: да сложи основите и да изгради
към текста >>

69. Прераждане

1. Що е окултизъм?

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно. само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество". Съобщава: Рачо Г. Даскалов Ако само този случай бъде сериозно и безпристрастно разгледан, струва ни се, че никой разумен човек не може да отрече съдържащите се в него доказателства за действителността на прераждането. Но при това този случай не е единствен, а има много такива от подобен характер, които се схождат в това, че говорят ясно в полза на прераждането. Такива случаи имаме приведени в съчиненията на Ани Безант и Ледбитер, в окултните списания, а нерядко те намират място и в колоните на ежедневната преса. И ако хората не бяха такива скептици, и обръщаха по-сериозно внимание на думите на децата си, те щяха да открият още много подобни доказателства. Причината, поради която именно децата най-често си спомнят своето минало, е тази, че в тях още миналото не е напълно изличено и заглушено от новите възприятия, особено когато две прераждания следват непосредствено едно след друго. Защото, според окултистите-ясновидци, спомените за миналия живот се задържат най-сигурно тогава, когато едно дете е умряло и веднага след това се е преродило, тъй като в такъв случай то се
към текста >>

70. 6.3. Що е човек. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 37, 20.10.1931.

безсмъртието на човека, и даже нещо повече - че това било нещо невъзможно да се докаже Това не е вярно. Не един, а хиляди хора са се връщали от гроба. Има начини да влезем във връзка с тях и да установим тяхното съществуване. Доказателства и то научни доказателства за безсмъртието на човека вече има. Днешната наука, в лицето на сър Оливър Подж, Уилям Крукс, Камил Фламарион и др., ни ги е дала в изобилно количество. Достатъчно е само да проявим нужния интерес, за да ги проучим безпристрастно и ние ще се уверим, че смъртта на тялото не значи и смъртта на човека. Човек е безсмъртен дух! Тази велика истина на древността се потвърждава от изследванията на редица учени, които, презирайки укорите и присмехите на някои свои предубедени колеги, се осмелиха да навлезат в тази „Terra incognita” и поставяйки търсенето на истината над всичко, да докажат, че живота на човека не свършва в гроба. Слава на такива учени като Оливър Лодж, Уйлям Крукс, Майерс, Фламарион и т.н. които не се побояха да се опълчат против предразсъдъците на своите колеги и да заявят ясно пред всички, че за науката не бива да съществуват области забранени за изследване, и че с методите на научното изследване може положително да се докаже съществуването на човешкия дух след смъртта на тялото. Истината никога не е била приета с отворени обятия. Така е и сега. Хипнотизирани от материалистичния мироглед, днес хората посрещат най-често с присмехи всеки носител на истината за безсмъртието на човека!... Нека това не ни
към текста >>

71. 13. Благодарствено писмо към д-р Вергилий Кръстев, Светозар Няголов и цялата му фамилия (20.11.2004 г.)

Иванка Георгиева Лазева

ТОМ 31

КЪМ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ, СВЕТОЗАР НЯГОЛОВ И ЦЯЛАТА МУ ФАМИЛИЯ, 20.11.2004 г. Благодаря на Бога, Учителя, че дойде на Земята българска и ни потопи в Своята Любов, Мъдрост и Истина! Учителят присъства навсякъде и във всичко. Той продължава да ни учи, поучава и напътства чрез опитностите на братята и сестрите, описани в томовете на „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". А това знание го дължим на неуморния, всеотдайния и безпристрастен дългогодишен труд на д-р Вергилий Кръстев. Чакаме с нетърпение издаването на XX том от „Изгревът", а има спънки, не може да се подвърже, не излиза. Защо? И отговорът дойде. Трябва да благодарим на Бога, Учителя, на този, който записа, съхрани и издава спомените на всички братя и сестри, живели при нозете на Учителя. Благодарим ти д-р Вергилий Кръстев! Благодарим ти за концертите, които организираш всяка последна седмица от месеца! Чакаме с нетърпение този ден, който е радост за душите ни. Ден, в който слушаме Словото на Учителя чрез опитностите на тези, които са били при нозете Му, чрез музиката, чрез общуването. Ние всички израстваме и вървим напред в общия еволюционен път с томовете на „Изгревът" и концертите. „Изгревът" е жив и сега и ти поддържаш огъня на живота му. Чрез летния концерт 2004 г., „Изгревът" се пренесе и в Русия. Много вълнуващо и незабравимо! Клоните на дървото се развиват, за да дадат своя плод. Един клон от това дърво е фамилия Няголови. Благодаря на Бога, че ги срещнах и ме приеха! Светозар, този
към текста >>

72. 16. Отговорът на писмото на сестри Шкодреви

Вергилий Кръстев

ТОМ 32

нито на Небето. ОТГОВОРЪТ НА ЦИРКУЛЯРНОТО ПИСМО ОТ 24.04.2002 ГОДИНА в „Изгревът”, том 15, с. 941 1. От с. 941-942, от точка 1 до точка 4 е обяснено всичко каквото трябва да се знае. 2. В точка 5, с. 942 съобщавам за тяхното невежество и обяснявам в 5 подточки - (а, б, в, г и д), защо е така. 3. На с. 943, точки 6, 7, 8, 9 - ще видите как изпращат своето циркулярно писмо два дни преди концерт-рецитала, който е на 27 април 2002 г. Хайде, кажете нещо? Нали искате да бъдете безпристрастни и да бъдете съдий? Отсъдете ги! И то с най-строга присъда, защото това го правят умишлено. 4. Как бях излъган и измамен от сестри Шкодреви, ще видите в следващия раздел. Виждам, че вие не искате да четете повече тези неща. Добре. А аз как ги
към текста >>

73. Статия 4. Защита на Религията

пастор Д. Н. Фурнаджиев

Събори 1926 -1927г.

Франция. Тия отидоха в Англия и Холандия, за което Англия и доднес е признателна. Да защищаваш своята църква е свещена длъжност. Тука въпрос няма. Но как ще я защищаваш? С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата? Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие? Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото. Църквата сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията. Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет. „Нашата родна църква враждува (против Мл. Хр. Дружество) за имена и форми" - пише уместно един виден православен столичанин. Такова становище отговаря ли на ученията и духа на нашия блажен учител и Спасител? Евангелието е отбележило становището на Исуса Христа както следва: еднаж Йоан му казал: "Учителю, видяхме един човек, който в Твоето име изгонваше бесове, а ние му запретихме, защото не ходи след нас." (к. н.). Що отговори Исус на това тогавашно сектантство на неговия ученик Йоан? Исус рече: "Не му запрещавайте, понеже, който не е против нас, той е за нас". (Map. 9:30-40). Донякъде влизаме в положението на народната църква. Православни и инославни секти вербуват своите
към текста >>

74. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

възнаграждение на техните трудове и жертви, се наричат от автора не само безверници, подкупници, изменници, но и предатели; коги, в същност, те бяха сърцето и душата на черковното движение. Всеки знае, че без тях в това време нищо нямаше да стане. Излаганието на работите по-нататък ще го обясни. Главното тука е, че дейците униати не се стараяли ни за католицизма, ни за православието, а за подобрението на българското положение изобщо. Аз мислех, че автора ще изложи колко-годе безпристрастно събитията; но след прочитание видях, че останах излъган. Като съвременен деец на тая борба, аз ще се постарая да изложа безпристрастно течението на работите. Но преди да влезем в същността на делото, аз ще помоля автора да каже, върху какво се основава, за да ни нарича предатели? Да има някой особно мнение и да действа по него, предател ли бива? Ако сме ние такива, защо и той да не бъде такъвзи, като има едно съвършено противно мнение на нашето? Тая дума тука си няма никак мястото, нито по отношение към него, нито по отношение към нас. Той ни нарича изменници. И кой ли не е изменник! Изменничеството е основното явление на напредъка. Сам г. Бурмов е изменник със сегашните си мнения към някогашните си и подир неопределено време ще бъде пак изменник с бъдещите си мнения към сегашните си. Нашите прадеди, които от поганци станаха христиени, не бяха ли изменници? Г-н Бурмов още ни нарича подкупници - качество което, види се, той черпи по аналогия от себе си. Най-сетне той ни нарича и безверници,
към текста >>

75. 2.8.3. Изгонването на гръцкия владика от Сливен и черковните борби. - В: Табаков, Симеон Киров.

в речта си пред събранието споменатият вече X. Мина Пашов. Вече през март 1861 г. заминали за Рим при папата членовете на българската депутация, в която влизал и Д-р Миркович (Ср. труда му: „Униатското движение по черковния въпрос”, Сливен, 1897). На всеки случай униатското движение сплаши едновременно и гърци, и турци, и руси. Запознатите по-подробно с поведението на русите до тоя момент спрямо тоя въпрос и с влиянието и плановете на Наполеон III през това време, ще отдадат безпристрастна оценка на униатското движение между българите в надвечерието на разрешаването на черковния ни въпрос. Друг сливенец, сподвижник на униатството, е бил поменатия вече Поп Станчо, който през това време се намирал в Цариград. Разправя се, че Драган Цанков, за да го привлече на своя страна, оженил се за осиновената му дъщеря. И действително, Поп Станчо, подобно на Тодор Икономов, е бил на първо време един от униатските български свещеници. Униатското движение, вън от цариградските сливенци, намира отглас и в самия Сливен. Повече за уплаха на патриаршията, отколкото от симпатии към чуждия за тях папа, между главните привърженици на унията в Сливен са били Анастас X. Добрев, Христо Самсаров, П. Гзнов и др. (За излятата злоба на православния свят спрямо упорството на българите в борбите им срещу патриаршията ср. „Ответ рускому вестнику по болгарским делам”, Спб., 1858). През 1860 г. когато сливенци били поканени чрез Одринския митрополит да се готвят за избор на нов Цариградски патриарх, те
към текста >>

76. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята. „Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.” Като видял, че постъпката му пред посланиците на шестте протестантски държави няма онова действие, което очаквал, комитетът се отнесъл тутакси до Евангелский Съюз в Лондон. На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си. Той говорил със същата цел и с турский посланик в Лондон, Мусуруса, но последний му бил казал, че чуждо влияние се меси в движението на Българете, т. е. същото онова, което се било шушнело и в Цариград, според както писал комитетът. „Но,
към текста >>

77. 2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. 2.15.1. Мемоари и спомени. 2.15.1.1. Тодор Икономов.

по средата, но не устоявали гледището на Икономова. В Икономовите мемоари се разказват любопитни и правдоподобни неща за Й. Соколски, за Макарий и други участници в унията. След като напуснал унията и завършил Киевската духовна академия, Т. Икономов е участвувал в църковно-народното движение, заставайки на страната на напредничавата група.258 Мемоарите на Т. Икономов били предадени на редакцията на сп. „Искра” от сина му д-р К. Икономов. Редакцията смята, че Т. Икономов в тях безпристрастно е изложил както своите дела, тъй и делата на другите политически и обществени дейци. На пълното безпристрастие на нашия мемоарист не можем обаче да се доверим безусловно. От внимателното им проучване се установява следното: 1. Те не са писани на посочените дати, но Т. Икономов е държал бележки, може би по-пълни, които подире допълнил и преработил. За това може да се съди от много места от мемоарите му (гл. 12 март 1861 г.; също Томина Неделя 1861 г., дето пише: „За сега аз съм дякон”, без да определя кога е станал дякон). 2. Че мемоарите представляват по-късна доплънка и преработка на спомените му, личи и от самия стил. От 1861 г. до приключването им в 1889 г. стилът е еднакъв, и то обработен, което показва късната им редакция. 3. Някои разсъждения за личното поведения на Т. Икономов и за унията, както и за по-късния политически живот в България са оформени след фактите и събитията. 4. Навред в мемоарите личи критично отношение към лица, замисли и събития. А това е могло да стане по-късно.
към текста >>

78. 2.15.1.3. Петър Карапетров.

само като съвременник, но и като близък очевидец, който бил в течение на събитията и в много от тях участвувал. Иска да каже, че е бил обективен, но приема, че може да е пропуснал някои маловажни обстоятелства. Това обаче се дължало на изминалите 25-30 години. Все пак той не счита за напълно точни своите спомени, затова моли още живите съвременници и участници в униатските работи да допълнят и да поправят неговите бележки (с. 160 сл.). Бележките на Карапетров обаче не са обективни и безпристрастни, пък са и неточни.260 При това той изхожда от русофобско становище (гл. Сбирка от статии, с. 48,49, 51), поради което не може да бъде и обективен. А неточностите му са твърде много и засягат всичките по-важни събития по Цариградската уния от 18 декември 1860 г. 1. Невярно е твърдение му, че за патриотичните българи по времето на църковно-народната борба не е имало друг изход освен унията, за да се признае българският народ за особен (с. 164). Развитието на църковния въпрос доказа противното. Невярно е, че Цанков по неволя бил писал срещу Православната църква, защото тогава така изисквали обстоятелствата (с. 165). Това е ненужен опит да бъде оправдан Цанков. 2. Неточно съобщава, че 2000 души се били явили на 18 декември 1860 г. при архиепископ Брунони с желание да приемат унията (с. 170). Известно е, че те са били не повече от 200 души. 3. Невярно е съобщението му, че цялото българско духовенство в Цариград заедно с владиците Иларион и Авксентий се били съгласили с унията, а също така и
към текста >>

79. 3.6.10. Управлението на Болградската гимназия.

и с този ексдиректор, понеже народът не го обичаше, остана на тази длъжност номинално, докато най-после народът повика друг, когото назначи за ръководител на тази болградска гимназия. И така досега ние разгледахме реда в българската гимназия и нейните учители. А сега ще се върнем отново при болградските граждани, към тези, които имат власт над школата и над останалите обществени работи и много или малко от тях зависи уреждането на този край, одобрението на учебните заведения и безпристрастното решаване на съдебните дела. Ръководството на болградското общество. Известно е, че неораната нива и непрекопаното лозе никога не могат да донесат такава полза на стопанина, каквато той очаква. Същото това наблюдаваме и в Болградската гимназия, която е лишена от техния надзор и грижа. От думите на болградчани се вижда, че те не са приучили всичките тези учители да се трудят за подобряването и благосъстоянието на този край, но как са ги събрали и приели като хора, лишени от дневното си препитание, кои са тези, които Болград със своето безкрайно милосърдие изхранва, и какво те със своето живеене в Болград дават на болградчани. Така или иначе, като се съди по представите на болградци, още не е време да се обръща внимание на учебната част, а в нравствено отношение все още са много ниско, за да могат да оценят по достойнство едно училище, което не е на неговата степен на развитие. Това ние ще видим от следните две неща: миналата година един от отговорниците българи, когото съдбата докара в
към текста >>

80. 6.12.3. Доротей - „българин владика, който като речи в нищо не е по-добър от фанариотските кеседжие“.