Търсене в текстове за 'безпристра'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина - Влад Пашов (1902- 1974)

Седящото положение говори за спокойствие и безпристрастие.
Този Път се образува от Арканите от 2, 5, 8. 11, 14, 17 и 20 от тайнствената Книга на Хермес. Писмените и устните поучения, които ученикът получава, го водят към познанието на Истината и към виждането. Той вижда как работи великият закон на сеитбата и жътвата, на звука и ехото, делото и наградата. Жената, седяща на своя трон, е със завързани очи, държаща меч и везни в ръцете си. Седящото положение говори за спокойствие и безпристрастие. Завързаните очи показват, че в преценката си тази жена не се влияе от никакви външни или лични внушения, че тя е напълно справедлива. Тя не се влияе и не може да бъде подкупена нито от красотата, нито от високото произхождение, нито от богатството. В тази фаза ученикът пристъпва към познаването на Истината, като му се отварят очите и той прониква зад Завесата на Светилището. Но как ще разбере, как ще узнае дали видяното и опознатото е Истина? Това обяснява на ученика 11 картина от Пътя на Изида, която е наречена Смелост и магически сили или още Укротеният лъв.
към текста >>

2. 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато ученикът достигне до тази фаза в своето развитие, той може да погледне самото си развитие: след като се е поучил от Свещените писания, е получил обещание, че Вратите на невидимия свят ще се открият за него - в картина втора и пета; след това е бил претеглен от безпристрастния Съдия и е познал Истината - картина осма, от което придобива смелост и магически сили и му се дава власт над силите на Злото, показано в картина единадесета.
Не ще има вече смърт, болести, войни и неспрадевдливости. Този Аркан показва пробуждането на човешката душа в гроба на тялото под импулса на Божествения Дух, който е символизиран в случая от ангела с тръбата. Тази картина произлиза от деветнадесета, от цялостния живот. След като човек придобие цялостния живот, той идва до безсмъртието. Този Аркан представя края на Пътя на Изида от Книгата на Хермес. Когато ученикът достигне до тази фаза в своето развитие, той може да погледне самото си развитие: след като се е поучил от Свещените писания, е получил обещание, че Вратите на невидимия свят ще се открият за него - в картина втора и пета; след това е бил претеглен от безпристрастния Съдия и е познал Истината - картина осма, от което придобива смелост и магически сили и му се дава власт над силите на Злото, показано в картина единадесета. След като ученикът е минал от раждане в раждане, показано в картина четиринадесета, и накрая няма нужда вече от учене, т.е. от земния живот и се освобождава от принудителното връщане в земно тяло, той се отдава на Божественото и се слива с Него, което е показано в картина седемнадесета; придобива безсмъртие, показано в картина двадесета. Това, което е обещано на ученика в началото на Пътя, той го е достигнал. Вратите на невидимия свят са отворени за него, позволено му е да погледне зад Завесата. Пътят на Изида започва от втори Аркан, минава през пети, осми, единадесети, четиринадесети, седемнадесети и двадесети Аркан.
към текста >>

3. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Престол на архангел Цадкиел — цар на безпристрастието и безкористието.
2. Минит — Марс — вражди и жар. Престол на архангел Самаел, цар на разорението и катастрофите. Държи меч, гърнило и пламък. Управлява устата. 3. Тора — Юпитер — покровителство и царственост. Престол на архангел Цадкиел — цар на безпристрастието и безкористието. Държи държава, скрижали и везни. Управлява носа. 4. Атебим — Сатурн — Смърт и Тайна. Престол на архангел Касиел, цар на мисълта и духопостигането. Държи черна завеса, косер и седморка.
към текста >>

4. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина.
Това са бъдещите основи за съграждането на държавата, обществото, семейството, религията, културата и каквото и да било. И ако се поставят тези основи, всякога ще има един отличен резултат. А ако едно общество или семейство, не се постави върху тази основа, няма да имаме очаквания резултат. Всякога, когато едно общество изгуби онези живи принципи и закони, които го организират и се прекъснат теченията на строителните сили, то се изражда и умира. И тогава повърхностните мислители и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са. Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1.
към текста >>

5. 8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато дойде момент да се говори Истината, човек трябва да бъде свободен от всякакъв страх, трябва да бъде справедлив и безпристрастен.
Ако искате да продължавате тази любов, ще имате същите досегашни резултати. Когато говоря за любовта, аз излизам от едно ново становище, което ще създаде новите форми и отношения. За великата Любов в света човек трябва да бъде готов да направи всички жертви. Но за да направи това, той трябва да се освободи от един вътрешен страх, който сега хората имат. Много хора имат хубави стремежи, но този вътрешен страх ги спъва в техните проявления. Когато дойде момент да се говори Истината, човек трябва да бъде свободен от всякакъв страх, трябва да бъде справедлив и безпристрастен. Най-първо човек трябва да бъде справедлив към себе си, защото докато не е справедлив към себе си, не може да бъде справедлив и към другите. Когато великата Любов проникне в човешкото съзнание, той трябва да бъде готов да направи за другите това, което е готов да направи за себе си. Ако хората са готови да направят за другите това, което са готови да направят за себе си, светът ще се оправи. Това е новият морал в света. Да си готов да направиш за другите това, което правиш за себе си.
към текста >>

6. Формула за Мъдростта - Влад Пашов (1902- 1974)

“Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна”.
• 861 • Формула за Мъдростта. “Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна”. Често запитвате как можете да бъдете чисти. Вие търсите един начин да бъдете чисти. Затова ще намериш Мъдростта, която е отгоре, и Тя ще внесе Чистота. После, искаш да бъдеш мирен човек. Мъдростта също ще внесе това качество в теб – да бъдеш мирен.
към текста >>

На всички ви липсва безпристрастие, всички сте със страсти; Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие.
Мъдростта също ще внесе това качество в теб – да бъдеш мирен. Тя ще внесе Мира. После, ти си неприветлив; като дойде Мъдростта, тя ще внесе приветливост. Не си благопокорен; Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо; като дойде Мъдростта, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие, всички сте със страсти; Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на Любовта в първа степен. Любовта на Земята е пълна с нечистота и лицемерие. Първото нещо: ти, като обичаш, започваш да си представляваш, че обичаш повече от другите.
към текста >>

7. 42-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И аз вярвам, че вие сте от тези благородни Ученици, безпристрастни, с умове жадни за знания, със сърце благородно, с благородни дела, с диамантена воля, готови за борба.
Това не е философия, това не е разрешение. 44. Вие като Ученици има да разрешите една трудна задача: да се справите със своите мисли и чувства. Не е лесно човек да се справи със себе си, със своите мисли и чувства. Това е една трудна задача, предадена ви по закона на наследствеността, по закона на прераждането, по закона на нашето странствуване в света. Трудна задача е, но задача, която можете да разрешите. И аз вярвам, че вие сте от тези благородни Ученици, безпристрастни, с умове жадни за знания, със сърце благородно, с благородни дела, с диамантена воля, готови за борба. 45. Като Ученици на Школата ще внимавате: никаква критика в Школата не искам. Отношенията между вас и мен трябва да бъдат правилни. И правило е, че трябва да имате само едно мнение, да няма никакво раздвоение във вашия ум. 46. Някой път вие казвате, че познавате Любовта. Аз толкова години съм изучавал Любовта и сега съм едва във въведението на Любовта.
към текста >>

8. 28 август, петък - Теофана Савова

Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна".
от Евангелието на Матея; 1 гл. от Евангелието на Марка; 11 гл. от Евангелието на Лука; 21 гл. от Евангелието на Йоана; 56 псалом. Да се прочете и 24 беседа: „В който град влезете". Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна". Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума, и в сърцето. Сега всеки от вас да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземате присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре..." Мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо с вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате.
към текста >>

На всички ви липсва безпристрастие.
Като дойде Мъдростта, тя ще внесе приветливост. Не си благопокорен. Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Любовта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да вършим; тя е едно чувство, което прониква дълобоко в душата и се проявява навън. То струва милиони." „Едно от качествата на Любовта е следното: когото погледне Любовта, възкресява го."
към текста >>

Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие.
Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Любовта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да вършим; тя е едно чувство, което прониква дълобоко в душата и се проявява навън. То струва милиони." „Едно от качествата на Любовта е следното: когото погледне Любовта, възкресява го." Гимнастически упражнения. Беседа в 7 часа сутринта.
към текста >>

9. ПОСТИЖЕНИЯТА - Теофана Савова

Добрият човек е безпристрастен.
Сега четирите годишни времена са у нас и се редуват по силата на други закони! Струва ни се че мръзнем посред лято у дома. Затова бързаме нагоре, да отидем при Учителя, при слънцето на живота, да се отзовем в пролетта, която той носи. Велик живот! 9 януари Добрият човек е безпристрастен. Той гледа еднакво на всички хора, дава правилна преценка на всички живи същества и определя отношението си към всяко от тях, според естеството му. Той е извън всякакви закони. Самият той е закон. Разумният човек разсъждава правилно. Той е поет, музикант, художник.
към текста >>

10. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Опитаха се и те да го видят по-безпристрастно, но им беше трудно да не осъдят крадеца.
Човекът е отишъл към селото. - Преместил ги е само - повтори Учителя. - Ако ги открадне, къде ще ги занесе? - Може ли да ги занесе вън от Земята? Всички се изненадаха много от начина, по който Учителя обясни деянието на злосторника. Опитаха се и те да го видят по-безпристрастно, но им беше трудно да не осъдят крадеца. Мъдрецът обаче намери за нужно да ги освободи от това затруднение. - Хората — каза той — трябва да прилагат Любовта. Като ученици на Великия живот, надпреварвайте се да правите отстъпки на ближните си, да прощавате, да проявявате взаимно почит и уважение. Това са първите условия за прилагане на Любовта. Дом, общество или народ, в които присъствува Любовта, имат благоприятни условия за развитие.
към текста >>

11. СЛОВОТО - Теофана Савова

Значи природата е безпристрастна.
Един мъж от бялата раса имал отношения с една негърка. В първите три поколения се раждали черни деца, което показва, че майката имала надмощие. Затова децата били черни. В четвъртото поколение обаче се родило едно бяло дете. Всички се чудили откъде е дошло това бяло дете между черните. Значи природата е безпристрастна. Тя всичко хроникира. Няма добро, няма престъпление, последствията на които да не се проявят поне в четвъртото поколение. И днес, когато на хората се проповядва добър живот, това има за цел да ги освободи от бъдещото зло. Строг е великият закон на живота. Никой не може да избегне този закон.
към текста >>

12. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове.
1-ва от 1896 г. на същото списание „Памятник" Илия Р. Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..." Атанас Георгиев Чорбаджи има двама сина - Петър и Злати и една дъщеря - Добра. Последната впоследствие става съпруга на свещеник Константин Дъновски. Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия. Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци. Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал.
към текста >>

13. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Звездното небе над него не го подтикваше към изучаване така, както анатомите изучават мъртвите кости на скелета, но възбуждаше удивление със своята безпристрастност, хармония и закономерно следване на небесните явления.
Защо се уплашихте? " От този разказ, чут от човек, живял във Варна, и предаван от уста на уста, личи, че Петър Дъновски още от детинство е познавал тайната на дишането, която скритом практикувал и е бил вече усвоил изкуството да задържа въздух в себе си продължително време. Така се изнизваха годините една след друга. Юношата възмъжаваше, но продължаваше да живее още в периода, когато се възприемат впечатленията от света, изучават се природата и човека и се съзерцава безграничното, великото, необятното. Звездното небе над него не го подтикваше към изучаване така, както анатомите изучават мъртвите кости на скелета, но възбуждаше удивление със своята безпристрастност, хармония и закономерно следване на небесните явления. Сякаш всичко ставаше по един идеален, предварително начертан план. В тоя изобилен живот на природата младият човек виждаше Божественото начало, свързваше го с разказа за сътворението в началото на Библията, като още тогава разумеваше, че този разказ е символичен и следователно свещените писания не бива да се четат повърхностно, а да се търси в тях дълбокия смисъл.
към текста >>

14. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и безпристрастност: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта.
Дънов, историкът отделя специално внимание на "разсъжденията на Петър Дънов за същината и перспективите на съвременното познание", като цитира негова мисъл по този въпрос: "Сянката е следствие на светлината. Да отричаш Великото, значи да отричаш причината, а да приемаш следствието - сянката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина. " По-нататък на читателите е предложена позиция на автора относно същността на теоретичната схема на Учителя П. Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и безпристрастност: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта. То повече наподобява школа, която освен своята философска страна има и практическа насоченост." Доловил съвършено вярно ярко изразения практически характер на Учителевото Слово, А. Пантев отива и значително по-далеч - той отхвърля погрешните схващания на редица авторитети от времето на П. Дънов до наши дни, дефиниращи изграденото от него духовно движение "Бяло братство" като секта, т. е. противоцърковно общество. Този тъжен рецидив на ограниченото мислене за жалост дори и днес още не е преодолян от йерарсите на Българската православна църква и от повечето православни богослови у нас.
към текста >>

15. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

И той, и те рано или късно получават справедливата, безпристрастна оценка на безсмъртния съдник - Времето.
Всеки духовен Учител предлага безвъзмездно на съвременниците си скъпоценния бисер на Божествените Истини. Ала измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство. Измежду тях именно се формира онзи кръг от последователи, които впоследствие съзряват за готовността да разнесат факела на Божественото учение навред по света. Някои от тях израстват в Духа по-бързо, друго - по-бавно. Но това, което ги обединява, е безпримерната преданост към свещеното наследство на техния Учител. И той, и те рано или късно получават справедливата, безпристрастна оценка на безсмъртния съдник - Времето. Ала не за нея се борят те, а за тържеството на Светлината над Мрака. Може би най-достоверно звучат оценките на свидетелите. Затова и в следващите редове предлагаме спомени на съвременници на Учителя П. Дънов, които са имали възможността да общуват лично с него. Не споменаваме имена, тъй като не е нужно.
към текста >>

16. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко животинско у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим.
Чувстваме, че ниските желания го разкъсват и че той е арена на страшни битки. Чувстваме, че гори във вечен, неугасим огън... Но защо отиваме толкова далеч? Нека се спрем на нас самите. Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме. Когато ядем, пием, спим; когато даваме пълен простор на проява на ниските страсти; когато животинстваме? И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко животинско у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим. И ако това продължи един ден, не повече, ще почувстваме пустота, скука; страданието, което ще ни обхване, едва ли ще бъде по-малко от това на Дантевите гробници. Не, не ще бъдем щастливи, не ще бъдем, защото сме задоволили само тялото, плътта, нисшата природа, а висшата, Божествената природа, духа сме пренебрегнали. Щастие, блаженство може да изпитваме само тогава, когато задоволим духа. Не направим ли това, ще страдаме; ще страдаме, и то ужасно. Но явява се въпрос: Дали ще е достатъчно задоволяването само на духа?
към текста >>

17. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Най-издигнатите умове и безпристрастни учени особено в Англия, се занимават със спиритизъм.
Лоши духове се явяват, могат да лъжат. То става несъзнателно. Спиритизмът изигра известна положителна роля. Въпреки туй теософията не го препоръчва, защото могат всякакви грешки да станат. До края на XVIII и началото на XIX век материализмът беше завладял умовете на цялата световна интелигенция. Най-издигнатите умове и безпристрастни учени особено в Англия, се занимават със спиритизъм. Спиритизмът се разпространява и в Америка. Много от нашите хора, по-възрастните, които вече не са на този свят, минават най-напред през спиритизма. Този д-р Миркович е издал няколко списания в България, които са начало на спиритизма. Създава се теософска литература и се разпространява по цял свят. В далечното бъдеще ще дойде една раса, която я наричаме ние според окултната терминология VI раса.
към текста >>

18. Ясновидство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Но, както изгряващото слънце озарява първом високите планински върхове, за да стигне постепенно със своята светлина в долините, така и слънцето на новата истина, на новия мироглед, е отдавна озарило планинските върхове на чистата и безпристрастна научна мисъл и днес постепенно слиза към склоновете и долините.
Какво съпротивление оказват носителите на старите схващания и заблуждения, носителите на общопризнатите научни догми, срещу новите истини, може да знае само оня, които е проследил борбата между все още слабата светлина на тия истини и царуващия мрак на материалистичния мироглед. Обаче, каквито и противодействуващи усилия да се правят, колкото и твърдо да се затварят консерваторите на науката, в черупката на своите заблуждения, истината ще победи. Нейният ход е неизменен и непрестанен. Стъпка по стъпка, тя върви напред и. по-рано или по-късно, ще се наложи в живота. Но, както изгряващото слънце озарява първом високите планински върхове, за да стигне постепенно със своята светлина в долините, така и слънцето на новата истина, на новия мироглед, е отдавна озарило планинските върхове на чистата и безпристрастна научна мисъл и днес постепенно слиза към склоновете и долините. Един от първите, Сър Уйлям Крукс, великият химик, откривателя на четвъртото, лъчистото състояние на материята, заяви твърдо от висотата на своето научно положение : „Аз не казвам, че това е възможно. Аз казвам , че това е". Защото е проверил с всички възможни научни средства, по всички начини, реалността на това, което твърди, а именно, че тия явления, които редица други учени отричат, от страх да не се явят в противоречия с техния установен мироглед, наистина съществуват. А след него и с него: Оливър Лодж, Майерс, Гърней, Барет, Максуел, Камил Фламарион, Шарл Рише, Бергсон, Лаковски, Желе, Бойрак, Ости, Ломброзо, Киапарели, Боццано, Шренкъ-Нотцинг, Цьолнер, Айнщайн, Дриш, Аксаков, Гурвич и др., продължиха, стъпка по стъпка, делото за разкриването на новия свят за човешкото съзнание, със съвършенна научна точност, последователност и настойчивост. И днес ние имаме такива огромни постижения и такава грамадна литература от чисто научни трудове в тая област, че всички учени, получени и неучени, които отказват реалността на фактите, изложени в тях, само доказват своето невежество.
към текста >>

19. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Ако само този случай бъде сериозно и безпристрастно разгледан, струва ни се, че никой разумен човек не може да отрече съдържащите се в него доказателства за действителността на прераждането.
Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяxмe за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов“. Ако само този случай бъде сериозно и безпристрастно разгледан, струва ни се, че никой разумен човек не може да отрече съдържащите се в него доказателства за действителността на прераждането. Но при това този случай не е единствен, а има много такива от подобен характер, които се схождат в това, ; че говорят ясно в полза на прераждането. Такива случаи имаме приведени в съчиненията на Ани Безант и Ледбитер, в окултните списания, а нерядко те намират место и в колоните на ежедневната преса. И ако хората не бяха такива скептици, и обръщаха по-сериозно внимание на думите на децата си, те идеха да открият още много подобни доказателства. Причината, поради която именно децата най-често си спомнят своето минало, е тази, че в тях още миналото не е напълно изличено и заглушено от новите възприятия, особено когато две прераждания следват непосредствено едно след друго. Защото, според окултистите-ясновидци, спомените за миналия живот се задържат най-сигурно тогава, когато едно дете е умряло и веднага след това се е преродило, тъй като в такъв случай то се връща на земята, запазвайки същото си етерно тяло, което е носител на паметта.1) И тъй прераждането е една истина.
към текста >>

20. Основни принципи на мировата държава - Георги Радев (1900–1940)

И говорятъ на хората съ трезвия и безпристрастенъ езикъ на цифритѣ — обективнитѣ статистични данни за ония всестранни поражения, които войната причинява.
Дори и европейски народи, въпрѣки че изповѣдватъ християнството, на дѣло все още вървятъ по този старозаветенъ пътъ. Не по пътя на Каина ли вървѣха европейскитѣ народи презъ свѣтовната война? И днесъ тѣ пакъ се намиратъ предъ изкушението на Каина. Най-добритѣ, най-далновиднитѣ, най-трезви умове на човѣчеството правятъ усилие да спратъ ръката на Каина, която пакъ започва да се свива въ юмрукъ. Тѣ ясно виждатъ резултатитѣ отъ войната. И говорятъ на хората съ трезвия и безпристрастенъ езикъ на цифритѣ — обективнитѣ статистични данни за ония всестранни поражения, които войната причинява. Въ тия данни поне нѣма ни „психологиченъ субективизъмъ“, какъвто би могълъ да се търси у писатели като Ремарка, ни морализаторски тенденции на пацифисти„утописти“. Въ тѣхъ звучи обективниятъ езикъ на цифритѣ, едничко мѣродавенъ за хората на „практичната действителностъ“. Като че ли тази „действителностъ“, въ която хората живѣятъ и страдатъ и се мъчатъ, не е създадена отъ самитѣ тѣхъ ? Разбира се, въ края на краищата, едничко мѣродавенъ възгледъ за войната си остава възгледътъ на Природата. А той гласи, че войната е явление на единъ несъвършенъ животъ, който подлежи на уреждане и организиране.
към текста >>

21. 3. Статия трета - Георги Христов

Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те.
1919), с.12-14 В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент-Ив д‘Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д‘Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от I-та глава на съчинението му „Mission des Souvereains“: „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона57 до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници.
към текста >>

22. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

За да не изпаднем в такава ситуация, нека с безпристрастна и трезва мисъл разгледаме възможните варианти в съотношението между цитираните предположения на по-късни антропософски изследователи и изказванията на Рудолф Щайнер.
Ние ще посочим поне четири: (i) „Бодхисатва Мамрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло..., той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха..."64; (ii) изказването на Рудолф Щайнер през август 1921 г. относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието; (iii) „Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците..."65; (iv) „Всеки Бодхисатва, който се издига до степента Буда, има свой приемник, свой последовател. Тази източна традиция е в пълно съответствие с окултните изследвания. А онзи Бодхисатва, който тогава искаше да се включи в подготовката на Христовото събитие, продължи да се инкарнира отново и отново. Едно от тези прераждания се пада в XX век."66 Всеки, който допусне в съзнанието си този логически сблъсък, без да има опитност със Словото на Рудолф Щайнер и поне скромна и първоначална езотерична подготовка, лесно ще изпадне в опасно съмнение за духовните възможности на Рудолф Щайнер и истинността на антропософията. За да не изпаднем в такава ситуация, нека с безпристрастна и трезва мисъл разгледаме възможните варианти в съотношението между цитираните предположения на по-късни антропософски изследователи и изказванията на Рудолф Щайнер. Независимо колко са опасни някои от тези варианти, чрез самото им спокойно разглеждане ще отпаднат явно неверните и безмислените, и естествено ще остане онова, което е вярно и разумно. И така, според авторите вариантите са следните: (i) Рудолф Щайнер се обърква за определен период от време и говори неадекватно и противоречиво относно вече изразената цялостна структура на Духовната наука и съответно е необходимо да бъде поправен от друга духовни изследователи; (ii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговата велика мисия в бъдеще и за неговата настояща проповед за Етерния Христос, не преценява добре атаките на тъмните сили и се оказва в опасно тщеславната ситуация да говори окултно нехигиенично за един настоящ Бодхисатва, а да разбира всъщност себе си; (iii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговото инкорпориране в XX век и за факта, че той ще е „истинският проповедник на Христа в етерна дреха", просто откровено казва неверни и неистинни неща, които естествено не намират своя реализация, както нещо подобно се случва при Ани Безант, Елена Рьорих, Алис Бейли и др. Току-що формулираните три варианта се появяват, ако приемем, че съвременнитеантропософскиавторинацитиранитепо-горе предположения са прави, а основателят на антропософското общество е сгрешил в нещо. (iv) Ако допуснем обаче обратното, т.е. че именно Рудолф Щайнер, като един от Великите посветени на нашето време, е прав, а вече цитираните разсъждения на някои негови последователи са концептуално погрешни, ще достигнем до идеята, че е напълно възможно Рудолф Щайнер да описва съвсем прецизно реалната ситуация как Бодхисатвата на съвремието се проявява физически чрез човек-носител в XX век и проповядва Етерното пришествие на Христос.
към текста >>

След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход.
Нека бъде Виделина! В името на зората на Учителя, който пряко съзерцава Христовите Сила и Живот, нека се освободим от всички изкушаващи хипотези и да направим решителен скок към истината за Бодхисатвата на XX век. Нова теза за историческата проява на Бодхисатва Майтрея в XX век По-нататък в тази разработка ще се опитаме да реализираме една нова теза за това чрез коя индивидуалност се е проявил Бодхисатвата на XX век и къде може да бъде намерено най-същественото - настоящото Слово на онзи Учител, който един ден ще донесе най-дълбокото разбиране на Христовата мисия. Но преди това сме длъжни да направим някои уточнения. Един от основните мотиви, движещ настоящата разработка, е стремежът към духовно-научна методология. Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка. След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход. Преди да започнем същинското излагане на новата теза, сме длъжни да обърнем специално внимание на един важен детайл от последната, седма, хипотеза за конкретното проявление на Бодхисатвата. Както вече споменахме, още Адолф Аренсон излага в лекция, изнесена около 1925 г., една ранна форма на тази хипотеза, а по-късно Сергей Прокофиев подробно разгръща разгледаното вече предположение, че всъщност в XX век е нямало физическо проявление на Бодхисатвата, а само духовно влияние върху Рудолф Щайнер, инспирирано от Бодхисатва Майтрея. Вече показахме как тази идея крие в себе си сериозно логическо противоречие и е белег за концептуална пробойна в разработките на настоящите антропософски лидери. Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички идеи, изразени от Рудолф Щайнер. От друга страна, искрено уважаваме и сме благодарни за сериозния принос и прокарания изследователски път от Сергей Прокофиев относно настоящата тема.
към текста >>

23. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

През този 7- годишен период, детето е безпристрастно и без предварително замислени идеи.
До голяма степен това се дължи на безжалостно биене в детството. Нека родителят да погледне на това от гледна точка на детето. Кой би харесал да живее е някого, който е много по-голям от него, от чиято власт не може да избяга, и трябва да понася да го бият ден след ден? Оставете биенето настрана и повечето от социалното зло ще изчезне за едно поколение. На 7-годишна възраст жизненото (виталното) тяло се ражда и сега възприемането и паметта ще изиграят основната си роля. През този 7- годишен период, детето е безпристрастно и без предварително замислени идеи. Затова, през този период, то може да се изучи най-добре. То вярва в родителите си и в учителите и ще следва техните наставления. Когато виталното тяло се роди през 7-та година, способностите за възприемане и запаметяване трябва да бъдат възпитавани (тренирани). Думите за този период трябва да бъдат послушание и учение. Ако имаме преждевременно развито дете, не бива да го подтикваме към занимания, които изискват голямо изразходване на умствена енергия.
към текста >>

0.39573097229004