Търсене в текстове за 'безпристра'

Това ще извършите безпристрастно.
Обяснете си защо някога неразположението иде след като сте се върнали дома и откъде иде то - дали от север, изток, запад или юг. Като намерите причината, не се нахвърляйте върху човека, но изменете посоката на неразположението. Когато имате едно добро разположение, трябва да съхраните енергията му в себе си. Важна наука е тази да съхранявате енергията на добрите мисли и желания. 4. Всяка вечер, като си лягате, ще употребите най-малко 10-20 минути да си дадете отчет за постъпките си през целия ден. Това ще извършите безпристрастно. Ще видите кое е лошо, за да го избегнете на другия ден. Ще разгледате живота си тъй, както един художник своята картина, без да се самоосъждате. Ако често в живота[ не] успяваме, то е, защото се считаме за глупци, грешни хора и т.н. Ти не си нито добър, нито лош, но трябва да присъстваш на сватбата и да работиш. Ако вашите деца в къщи вдигат шум, то представете си дали и те са били в сватбата в това време.
към текста >>

5. Наряди за 1925 г.

Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна." Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума и в сърцето.
5ч. с. Утринна молитва„В начало бе Словото".Отче наш..91 псалом.„Благославяй, душе моя, господа".Добрата молитва. Лозинка за деня: „И проводи ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни." Днес ще се стремите да реализирате две думи: съгласие и правда. Четиво за през деня: 17 глава от Евангелието на Матея; 1 глава от Евангелието на Марка; 11 глава от Евангелието на Лука; 21 глава от Евангелието на Йоана; 56 Псалом. Да се прочете и 24-а беседа: „В който град влезете". Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна." Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума и в сърцето. Сега всеки от вас да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземете присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре...", мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо към вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение.
към текста >>

На всички ви липсва безпристрастие.
Като дойде Мъдростта, Тя ще внесе приветливост. Не си благопокорен. Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на любовта в първа степен.
към текста >>

Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие.
Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на любовта в първа степен. Любовта на земята е пълна с нечистота и лицемерие. Първото нещо: ти, като обичаш, започваш да си представляваш, че обичаш повече от другите.
към текста >>

6. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Това ще извършвате безпристрастно.
Не е сърдете за това. Ако някой човек е неразположен спрямо вас, то [е] защото има да взима нещо от вас. Ако няма да взима, той е сгрешил и затова казва: „Твоят баща има да ми дава, а ти, понеже имаш възможност да платиш, плати вместо него.“ Когато имате едно добро разположение, трябва да съхраните енергията му в себе си. Важна наука е да съхранявате енергията на добрите мисли и желания. IV. Всяка вечер, като си лягате, ще употребите 10-20 минути, за да си дадете отчет за постъпките ви през целия ден. Това ще извършвате безпристрастно. Ще видите кое [е] лошо, за да го избегнете на другия ден. На другия ден ще се помолите: „Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал предния ден.“ Ще разглеждате живота си тъй, както един художник своята картина, без да се самоосъждате. Ако не успяваме в живота, то е защото се смятаме за глупави, грешни хора и т.н. Ти не си нито добър, нито лош, но трябва да присъствуваш на сватбата и да работиш. Ако вашите деца вкъщи дигат шум, то представи си дали и те са били някога на сватбата.
към текста >>

7. ПЕТИ МЕСЕЦ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

А „Правда" предпоставя абсолютно безпристрастие.
1923 г. [Без подпис] Правда Правдива ли съм аз? Туй, което днес мисля за правдиво, утре виждам, че далече не е такова. Значи аз още се движа към тоя строго установен закон, но нямам още тая чистота, при която в мене ще се прояви абсолютната правдивост. Като че всеки човек е обвит в една своя цветна атмосфера, през която гледа на нещата, тъй че те никога не идват до него в същинския си вид, а винаги боядисани от собствената му боя. А „Правда" предпоставя абсолютно безпристрастие. Цветана 22. XI. 1923г. За Истината В тази област из много малко имах възможност да работя и наблюдавам. Едно констатирах, че да говориш истината, то нейната светлина трябва да грее в твоята душа. Мъчно се понася изказана истина спрямо нас, когато съвестта е нечиста и умът помрачен и смутен и чувствата окаляни.
към текста >>

8. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 161-180

ТОМ 14

Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
„Милостиви, Свети и Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля." 26.VIII.1925 г. 163 Истинският живот. Когато Духът преодолее плътта, тогава започва истинският живот. 12.ХІ.1925 г. 164 Мъдростта. Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. 26.VIII.1925 г. 165 Ученикът. Светлината на Учителя изпитва ученика. Две неща трябва да има ученикът. Достойнство и смирение.
към текста >>

9. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

ТОМ 14

Вещият критик ще извади добрите страни и лошите, и ще ги каже безпристрастно.
В благодат трябва да растем ние, а не в дела. Защото, щом растеш в дела у тебе има колебание, а щом растеш по благодат, ти обичаш живота, вложил си себе си. Турете си за правило, някой път критикувате някого. Светските критици какво правят? Те ще вземат съчинението на някой автор, ще се спрат върху добрите точки. Вещият критик ще извади добрите страни и лошите, и ще ги каже безпристрастно. И авторът в друго съчинение се поправя. Та сега във вас такава трябва да бъде критиката. Вземете не само лошата страна, тъй, вие сте от тези критици, които само с тривони* режат, то не е критика. Всеки може да критикува така. Не всеки може да бъде критик.
към текста >>

10. 87. РАБИНДРАНАТ ТАГОР В СОФИЯ И УЧИТЕЛЯ

Николай Дойнов

Изгревът беше трибуна, от която спокойно и безпристрастно се разглеждаха и преценяваха всички тези събития от този характер.
87. РАБИНДРАНАТ ТАГОР В СОФИЯ И УЧИТЕЛЯ За събитията, които ставаха в света особено онези, които бяха плод на добрите и светли подтици на човешкия род и отварящи пътя към нови възможности, към крачка напред в неговата култура, Изгревът не беше откъснат център. Тези събития имаха своето силно отражение при нас. Коментираха се, разискваха се и им се даваше съответната оценка. Изгревът беше трибуна, от която спокойно и безпристрастно се разглеждаха и преценяваха всички тези събития от този характер. Така през 1926г. знаменитият индийски поет РабиндранатТагор, обиколи европейските държави, където е изнасял беседи засягащи отношенията между хората. В тези беседи той е подчертавал, че спасението на човешкия род може да стане само по пътя на мира и любовта между хората. Това беше тихият глас, на доброто, великото и разумното, което искаше да спаси света от надигащата се по това време демонична вълна към диктатури, лакомия за земи, богатства и впрягане на човешкия род, чрез военни похвати за осъществяването на тези подтици. Ние казахме вече, че след Първата световна война заедно с добрите подтици на човешкият род към справедливост, добри и нови отношения между хората, подтика към мистичното и по-духовното, се надигна и злото - жаждата към деспотизъм, устрема за оправяне на света чрез камшик и милитаристични похвати.
към текста >>

11. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света.
Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление.
към текста >>

12. 3. ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР

Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI.
13 I. Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения. Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г.
към текста >>

13. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>

14. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ.
Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо" и „злосторническо"'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници.
към текста >>

15. 8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР

В столицата на Франция се събраха няколкостотин делегати на всички държави, участвували в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десеточленните или петочленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула.
8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР Стари грешки и заблуждения - Условия за новия живот „Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 1-2 Наскоро ще се навърши цяла година, откак правителствата на така наречените „Велики сили" или на по-големите народи се стараят да възстановят мира помежду си и помежду малките народи, но все още това не им се удава. В столицата на Франция се събраха няколкостотин делегати на всички държави, участвували в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десеточленните или петочленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула. Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал. Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu". Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно. Разумява се, тоя мир трябва да се признае за насилствен. Но даже и от него Франция не е доволна.
към текста >>

16. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно, добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно.
и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни хора най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят казвали някога фарисеите, а сега владиците - отиде след него". (вж..Ев. Йоанна - 12:19). Какво е прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно, добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно. Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия. Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ще остане неизчерпано: „много неща стори Исус - казва, евангелист Йоан - които, ако би да се напишат едно по едно и цял свят не би вместил написаните книги". Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга?
към текста >>

17. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те.
12-14 В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в иерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници.
към текста >>

18. 25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Няколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появяват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм", който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници.
10 (VI. 1924), с. 223-224 Божии работници от всички страни, съединявайте се! ** Под влиянието на Марксовата теория за икономическото неравенство между съсловията и между отделните лица, организираха се в Европа няколко, така наречени, „интернационали", целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно- парламентарния строй на съвременните държави. Последният вид „интернационал" е третият, който действува в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство. Няколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появяват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм", който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти във Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и потикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие. Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бързата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно, и че всяка социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството.
към текста >>

19. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Наближавайки тая пъстра картина, безпристрастният зрител би си задал въпроса: дали това става във времето на хунско нашествие, кръстоносен поход, или ордите на прабългарите и славяните, които, където са минавали, всичко оплячкосвали и заграбвали и се завръщали с богати плячки.
Куршумите засягат ръката, крака и гърдите. Подадоха радиограма да дойде линейката до близкото шосе от гр. Ужица и една войнишка команда го отнесоха. След няколко дена се получи радиограма, че се поминал раненият. Наоколо около лагера се виждат копани със сирене, качета със сирене, бурета с ракия, низи тютюн, който подреждат и режат или сушат на огъня. Наближавайки тая пъстра картина, безпристрастният зрител би си задал въпроса: дали това става във времето на хунско нашествие, кръстоносен поход, или ордите на прабългарите и славяните, които, където са минавали, всичко оплячкосвали и заграбвали и се завръщали с богати плячки. Кокошки, прасета, даже и добитък -всичко под нож. Времето облачно, хладно, с редки проблясъци на слънцето. 13.Х.1943 год., сряда Потеглихме в 7 ч сутринта по посока на запад. Наново се вдигнаха кълба дим високо към облаците. На едно място намериха сръбска картечница със 100 патрона пълни, една сръбска пушка, която личи, че е ръждясала, когато е била заровена и крита из земята, и една българска пушка, чиста, запазена.
към текста >>

20. Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас

ТОМ 16

Природата има едно безпристрастно мнение за нас.
Всички болести идват от понижението на темпа. Когато двама души се скарат, идва простуда, или някаква рана, или инфекция. Накарайте болния да пее и той ще се излекува. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 12 лекция на Общия окултен клас, 17.XII.1922 год., IIгодина) 365. Окултна музика в живота Всички неща в природата имат тясна връзка помежду си и докато не познаете тази връзка, живата природа няма да разкрие своите тайни и няма да бъде мека с вас. Природата има едно безпристрастно мнение за нас. Няма престъпление, което всеки от вас да не го е направил. И няма добро, което всеки от вас да не го е направил. За вас трябва разнообразие, еднообразието е убийствено. В езика си, в мисълта си трябва да бъдете въздържани, ако искате да успявате. Пението, което сега употребяваме, е език на много напреднали същества.
към текста >>

21. 1. Езикът на природата

ГЕОРГИ РАДЕВ

Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия.
Фактите - това са стъпки на Истината. И тия стъпки са налице. Те са живият език на природата, който ние тепърва ще учим да разчитаме. Тя записва, и то с трайни знаци, всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя. Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия. Бележи и добро и зло, и строеж и разстройство. Тя изписва и по човека — точно и подробно — образа на онова, което той мисли, чувствува и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени, и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме.
към текста >>

22. 36. Животът на старозаветните – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

Той дава на вечния икономичен въпрос за разпределба на земите с техните източници на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение.
Той също придобива много имоти: има овци, говеда и шатри. Естествено е, че земята с нейните пасища, с нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата. Между пастирите им започват да възникват разпри. Те по необходимост трябва да се разделят, и да тръгнат в различни посоки. Тук, при раздялата на Аврама с Лота, изпъкват едни от най-красивите черти в характера на вехтозаветния патриарх. Той дава на вечния икономичен въпрос за разпределба на земите с техните източници на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение. Ще посоча това просто, но правдиво разрешение така, както е предадено в Битие, в няколко само стиха: „И Аврам рече Лоту: Да няма препиране между тебе и мене, между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя. Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, аз наляво. Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага.
към текста >>

23. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Дух на воин и душа на девойка

Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващана, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука.
Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката — П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теория на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че „човек не се ражда под, кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърт часове в годината, при който планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения”. И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото при математическа вероятност 1/35,064 не може да става и дума за някаква случайност. Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура. Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващана, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука. При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между „реакционната основа” (фон Клъоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X. Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхаузер), т. е. без всякаква причинна връзка. Привържениците на второто гледище смятат, че двете паралелни редици явления - космични и земни - биха могли, евентуално, да се разглеждат като резултат на трета някоя неизвестна причина. Впрочем, в нашия случай обяснението не е най-важно.
към текста >>

24. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия.
Фактите - това са стъпки на Истината. И тия стъпки са налице. Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме. Тя записва, и то с трайни знаци, всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя. Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия. Бележи и добро, и зло, и строеж, и разстройство. Тя изписва и по човека - точно и подробно - образа на онова, което той мисли, чувства и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само онези символи, с които думите са изразени, и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за охра и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме.
към текста >>

25. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

ТОМ 19

Положителен полюс: уравновесеност, безпристрастност, зрели съждения, възход на изкуствата (по-специално - на поезията), справедливост на правосъдието, щастливи бракове, международните договори и спогодби, търговията с луксозни стоки, модата и спортовете с художествен характер.
Този знак управлява вътрешността на организма, в частност - червата. Седмият дом е под знака Везни, чийто управител е Венера. Този знак е въздушен, кардинален, положителен. В този знак Сатурн е в екзалтация, Слънцето - в падение, Марс - в заточение. Природа: артистичен дух, вкус към красотата в природата и в обществото, справедливост, обществени инициативи, уравновесен характер, обществени сдружения, бракосъчетания, разводи, международни спогодби, външна политика на държавата, всички области на изкуството. Положителен полюс: уравновесеност, безпристрастност, зрели съждения, възход на изкуствата (по-специално - на поезията), справедливост на правосъдието, щастливи бракове, международните договори и спогодби, търговията с луксозни стоки, модата и спортовете с художествен характер. Отрицателен полюс: препятствия пред обществените и държавните инициативи, разводите, несправедливост на правосъдието, скъсване на дипломатически отношения, анулиране на договори, скандали и дилетантство в артистичния свят. упадък на творчеството. Осмият дом се управлява от знака Скорпион, чиито управител е Марс. Този знак е воден, неподвижен. Природа: насилие, боен дух, експанзивна сексуална енергия, склонност към окултните науки, дух на откривателство във всички области.
към текста >>

26. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

ТОМ 19

Положителен полюс: уравновесеност, безпристрастие, зряло разсъждение, подем в изкуството, специално в поезията, справедливо правораздаване, щастливи женитби, добри изгоди от сдружаване, договори и международни съглашения.
Кардинален, въздушен, положителен. Владетел - Венера, Сатурн - в екзалтация. Слънцето - в падение, Марс - в заточение. Природа: научна начетеност, аристократически дарби, тънък усет към красивото в природата и обществото, правосъдието, социалните инициативи, равновесие в характера. Астросоциологично значение: обществено сдружаване, женитби, разводи, международните договори, външната държавна политика, правосъдните процеси, всичките области на артистичната култура. Положителен полюс: уравновесеност, безпристрастие, зряло разсъждение, подем в изкуството, специално в поезията, справедливо правораздаване, щастливи женитби, добри изгоди от сдружаване, договори и международни съглашения. Търговията на лукса, модата и художествения спорт. Отрицателен полюс: пречки в държавните и в обществените инициативи, разводи, несправедливо правораздаване, скъсване на дипломатически отношения, анулиране на договори, скандал и дилетантство в артистично-литературния свят, безкритична суетност и упадък в творчеството. Отношение: към бъбреците, Осмият дом се управлява от Скорпион. Знак - воден, фиксиран. Управител - Марс.
към текста >>

27. ТОЙ И ТЕ

Но аз погледнах лицето Му, а то бе безпристрастно, каменно сякаш - и аз се свих и прибрах ръката си.
- Избери си - каза ми Той, - и после ще говорим. Застанах аз до тях и мислех. Мечът бе тежък и острието му лъщеше. Ръката ми сама се протегна към него. Като че нявга бе го държала и сега си спомняше това. Но аз погледнах лицето Му, а то бе безпристрастно, каменно сякаш - и аз се свих и прибрах ръката си. И на скиптъра се спря погледът ми. И си помислих, че може би мнозина са го носили - и един от тях съм бил и аз. Познат ми беше блясъкът на неговите диаманти, рубините му топлеха моето сърце, а сапфирите му приказки ми разправяха за едни сини както тях очи, с които някога съм споделял своя жизнен път. И аз потърсих Неговия поглед. Но очите Му бяха затворени, като да спеше и в унес виждаше нещо далечно и лошо.
към текста >>

28. 34. НАШЕНСКИ БУКЕТ 34.1. КАНДИСАЛИ

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19)

Ний, които говорим с безпристрастие и за самата истина, казваме, че това не е вярно.
I, бр. 6, понеделник, 26. V. 1924 г, стр. 4) След като писаха, говориха и анатемосваха г-н Дънов, че бил... не зная какъв вече, в «Пастирско дело», бр. 19, Свещеническият съюз излиза с една декларация, в която дословно казват: «Някои вестници загатнаха за г-н Дънов като личност със съмнителен морал по отношение към другия пол. Ний, които говорим с безпристрастие и за самата истина, казваме, че това не е вярно. Дънов е крайно коректен и неукоризнен в това отношение.» Ами тогава не се ли налага естественият въпрос: защо бяха тия писания? Нима тази истина изведнъж блесна в очите ви? Или те по-рано бяха затворени съзнателно? Но слава Богу и за това! В наша България най-мъчно е да се каже истината и ний се радваме, че има хора, които още могат да я казват.
към текста >>

29. 10. От миналото на българите

I. А. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

И когато изчезне тая основна идея - закон, другото, като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трохици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следната книжка.
За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере преди всичко до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните тям движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувствува от всяко будно сърце. Тогава - и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно много по-дълбоко съпоставяние на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиций... Тия мисли ние взимаме само като увод към последующата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите; В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата - планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот - по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки-и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея - закон, другото, като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трохици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следната книжка.
към текста >>

30. Любомир Лулчев IX. Реактивните идеи на Тайните общества на новите хора

Всяко безпристрастно мнение ще се съгласи напълно с нас, че днес повечето от жреците на науката са изменили на своето призвание.
O. Spengler. Unterganz des Abendlandes II, 1922. НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ДУМИ Проблемът за идейното въздействие, в тясна смисъл засягащ възпитанието; основните елементи на това въздействие, новите методи и насоки, ненормалните условия, при които е поставена днес учащата се младеж поради царствуващия идеен хаос, неминуемите тежки последици от това положение и необходимите усилия, които будните души трябва да предприемат - всичко това е обект на бързия преглед, който правим в следващите страници. Огромният материал, който тук се само повърхностно зачеква, е предмет на много по-обширен труд, който поради ред причини не може да види белия свят засега. Но ние вярваме, че повдигнатите въпроси заслужават сериозно внимание и грижи на всички ония, за които бъдещето на България - идейното формирание на нейните синове и дъщери - не е само празен звук или казионна тема, с която според плащането й ще се занимават... Ний мислим, че чакахме достатъчно дълго да чуем глас, издигнат в защита на истинската наука и възпитание, за да бъдем обвинени от коя да е страна в прибързване. Всяко безпристрастно мнение ще се съгласи напълно с нас, че днес повечето от жреците на науката са изменили на своето призвание. И самата наука в много случаи е станала търговска стока!... Това констатираме със скръб на душата, без да искаме да обидим когото и да е. Напротив, ний молим вниманието на всички, които се интересуват от голямата задача на идейното въздействие, новите методи и насоки на възпитание и тяхното приложение в практичния всекидневен живот, да отделят малко от своето ценно време, за да посочат и те, изхождайки от своята опитност и знание, някои нови пътища - или погрешките на старите такива. С благодарност ще се отнесем към всяка забележка и упътване, защото и ний, както всички други, които работят, може да грешим в похватите и констатациите, но не и в своето искрено желание да бъдем полезни на своите колеги със скромните си познания и опита, който имаме. И ако тия грешки са значителни, нека това наше искрено желание да послужи, ако не за извинение, поне за обяснение на смелостта, която сме имали да се появим с настоящата си статия в печата.
към текста >>

31. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие.
философът математик Лейбниц [Лайбниц] е бил секретар на Розенкройцерски орден; естественика Бойл, философа Роберт Мозей и пр. (бел. а.) ***** Към него са принадлежали Либкнехт, Ласал и Троцки и др. (бел. а.). ****** Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр. В такъв случай проличават непосредствените връзки между природата и живота на човека, неговото състояние, болести и пр. Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие. (бел. а.)
към текста >>

32. 2. ЕССЕ HOMO

(В. «Зора», г. XIII, бр. 3720, 12.ХI.1931 г., стр. 4.)

От зрители на Неговия живот, ний трябваше да станем спътници на Неговите стъпки и ако искахме да имаме дял с Него на небето, трябваше да вкусим и от горчивата Му земна чаша, и от Неговата собствена съдба... В съвременното християнство, взето изцяло, с всичките му институти, обреди, длъжностни лица и религиозен живот, за един безпристрастен изследовател има много разумни неща за времето си, но и нищо християнско, освен името.
За персите Христос (което ще каже Спасител) е бил Зороастьр; за евреите навремето си – Мойсей*; за индусите - Буда; за мюсюлманите - Мохамед. Всички те са показали пътя, истината и живота на своите народи, в разните времена, за разните раси, по начини, най- пригодни за средата, в която са се явявали. За мохамеданина един е Аллах и Мохамед е Негов пророк. За християнина един е Бог Отец и Негов възлюблен син е Исус Спасителят, чрез Когото ще дойде спасението. Като малки деца, от хилядолетия ний повтаряме думите на Тоя Спасител, а забравихме, че Той искаше да ги живеем, че Голгота не беше дял личен само Негов, а път, през който трябваше да мине всеки, който искаше да бъде съвършен, за да се слее с Отца си на небето. От зрители на Неговия живот, ний трябваше да станем спътници на Неговите стъпки и ако искахме да имаме дял с Него на небето, трябваше да вкусим и от горчивата Му земна чаша, и от Неговата собствена съдба... В съвременното християнство, взето изцяло, с всичките му институти, обреди, длъжностни лица и религиозен живот, за един безпристрастен изследовател има много разумни неща за времето си, но и нищо християнско, освен името. Нито формата, нито съдържанието, нито, най-после, принципите, които стоят в основата на всекидневния му живот, имат нещо от това, което някога Спасителят Исус говори и живя - невъзможно противоречие, съществуващо от столетия. Всяко време е имало своите хора, които, чувстващи това раздвоение, тоя нелогизъм, лицемерие и прекрито хищничество под светото име на Христа, са вдигали своя глас. И винаги най-силните и изобличителни думи са били тия на Исуса, казани срещу книжниците и фарисеите, които само името си промениха, но никога не престанаха да съществуват. Някога такива хора ги горяха или измъчваха до смърт; днес ги отлъчват или преследват, като не се скъпят и на клевети. Това, което не може да се отрече, се мъчат поне да го зацапат.
към текста >>

За един безпристрастен зрител тая помия е по-мирна в своето държане, по-чиста в своите думи и отношения, по-висока в своите стремежи, по-пожертвувателна за бедствията на ближните, по-интелигентна изобщо, отколкото околните - странна помия?
И под това влияние тук-там из България се раждат вече малки комунки, на подобие на някогашни- те апостолски, гдето всеки внася и работи колкото може, а получава колкото му трябва - един принцип, въведен във всяко семейство и негова основа. А около него се трупат (по думите на тия, които описват живота му, за да викат общественото мнение срещу него) и евреи, и мюсюлмани, и православни, и католици, и протестанти, професори и доктори, офицери, прости работници, и бивши придворни дами, фабриканти и хора на крайните квартали. Всички те мирно се редят един до други и внимателно слушат словото му. Коя сила владее и примирява толкова противоречиви интереси и на каква почва можаха тия хора да намерят допирни точки, наричащи се братя и сестри, когато вън, в живота, ний всинца сме свидетели, ги разделят тъй много условности и дълбоки пропасти? Един «писател» нарече тоя необясним за него факт, общението на толкова различни хора, помия, която съвременното общество е изхвърлило там. За един безпристрастен зрител тая помия е по-мирна в своето държане, по-чиста в своите думи и отношения, по-висока в своите стремежи, по-пожертвувателна за бедствията на ближните, по-интелигентна изобщо, отколкото околните - странна помия? Не могат ли нашите свещеници и подобни православовци да превърнат целия ни народ на такава възпитана «помия»? Наистина тогава те биха доказали на дело силата на Божата благодат, която сега всекиму са готови да раздават - срещу заплащане, разбира се. «Моето учение е учение на Любов, на братство и сестринство, на абсолютна свобода, в която всеки зачита правата на другите. И най-големите са готови да бъдат слуги на малките и слабите. Това е то Божественото учение.
към текста >>

Ний не искаме да ставаме съдници в случая, но на всеки безпристрастен зрител, който си даде малко грижа да чуе едната и другата страна, става явно, че и тук, както и някога преди хиляди години, както и много пъти оттогава в историята на християнизма, на едната страна стои рутината, преданието, кълнящо се в златото на олтаря, а отричащо самия храм; стои наслой- ката от думи и разбирания на заинтересувани, за които църквата и понастоящем е доходен източник за живот - и чистия усет на една възвишена душа, която е разбрала думите на Исуса, мъчи се да ги живее и да научи другите да живеят; която иска мечтите да станат действителност, която вярва и знае, че те могат да станат действителност.
Подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието са етапите, през които минава и ще мине всеки човек. И от всяко стъпало ще съзре истината, ще разбере пътя, ще зажи- вее живота. И много, много от сегашното в неговите очи ще добие друг вид, гробът ще бъде отхлупен, всичките несъществени форми на нашето битие ще останат като ненужни в него, а другото ще се устреми към новия живот, в който големите ще служат на малките не по принуждение и не по дълг, а с радост. Красотата на тоя нов живот е тъй величествена, че само при възвестяването ѝ Иерихонските стени на старото се рушат от само себе си. Дънов ли е крив за това? Ний не искаме да ставаме съдници в случая, но на всеки безпристрастен зрител, който си даде малко грижа да чуе едната и другата страна, става явно, че и тук, както и някога преди хиляди години, както и много пъти оттогава в историята на християнизма, на едната страна стои рутината, преданието, кълнящо се в златото на олтаря, а отричащо самия храм; стои наслой- ката от думи и разбирания на заинтересувани, за които църквата и понастоящем е доходен източник за живот - и чистия усет на една възвишена душа, която е разбрала думите на Исуса, мъчи се да ги живее и да научи другите да живеят; която иска мечтите да станат действителност, която вярва и знае, че те могат да станат действителност. За мнозина дори, които вървят след него от години, той е «спасител». И те са прави. Нима ний не наричаме доктора, който ни е отървал от тежка болест, или хвърлилия се да ни извади из реката, когато се давим, спасители? За тия, които Дънов е спасил от пороци със своето слово и вдъхнал надежда за нов живот, той е спасител. И за тия, които чрез него разбраха безкрайността на вселената и любовта Божия - той е спасител!
към текста >>

И днес, когато доволните или затварящите съзнателно очите си пред фалшивостта на тоя строй, семейство и общество, осъждат Дънова, че иска да наруши тяхното спокойствие и благатен «ред», безпристрастният зрител би могъл да ги запита: От името Христово ли го съдите, или от своето собствено?
Той говори какви трябва да бъдат тия, които не само споменуват Исусовото име и думи, а и живеят принципите Му. Той рисува новия живот на щастие в хармония с тия Божествени закони - а в тоя нов живот няма доходи само от споменуванието на Христовото име... От друга страна, и разбиранието на това учение изисква знание, самовдълбявание, наблюдение, една душевна еволюция, която не всеки може да има - оттам и идейната реакция, която то среща в някои кръгове. Многото страдали, люшканите от живота, изнемогващите под ударите или тяжестите му, имат най-достъпни души, защото са разбрали суетата на временното. Само гладните са търсили винаги храната. Ситите и доволните са гледали винаги да запазят своето доволство и «ред», който им е позволявал съществуването на това «щастие». И днес, когато доволните или затварящите съзнателно очите си пред фалшивостта на тоя строй, семейство и общество, осъждат Дънова, че иска да наруши тяхното спокойствие и благатен «ред», безпристрастният зрител би могъл да ги запита: От името Христово ли го съдите, или от своето собствено? Ако е от името Христово, къде са вашите дела, но истински християнски дела, кои- то ви позволяват да говорите от Негово име? Ако ли говорите само от вашето име, с какво ще докажете, че сте по-прави? С насилието и клеветата ли? Нима миналите две хиляди години не ви научиха, че Голготата е само преддверието на безсмъртието? Вий сте умни, твърде умни, за да повярвате в «глупостите» на един «лъжеучител» и «шарлатанин», но защо се тогава безпокоите тъй много?
към текста >>

33. VII. За Учителя Дънов

И за всеки безпристрастен человек те ще бъдат едни: че няма по-нужно за българския народ учение от това, което му носи духовният Учител Дънов.
Защото, ако се приеме противното - би трябвало днес пред съда да се изправи, заедно с подсъдимия секретар на Синода - и целият Синод... Литературата на братството - учението на Учителя Дънов - е, както вече споменахме (поне част от него), отпечатана в около 50 тома. Има отделни беседи на всички почти езици, включително и есперанто. (Имаме трогващи писма, че хора чужденци изучават български, за да имат възможност да четат в оригинал беседите на Учителя!) Достъпни са на всички. Публичните неделни беседи - също. Нека се надяваме, че всички, които се интересуват от истината, ще си послужат със собствените очи и уши да видят и чуят, и със собствените си умове да направят своите заключения. И за всеки безпристрастен человек те ще бъдат едни: че няма по-нужно за българския народ учение от това, което му носи духовният Учител Дънов. Бъдещето ще увери всички. София, 16 ноември 1931 г. Любомир Лулчев ____________________________ * По повод на нашата информация за следствието против Дънов, получихме осветленията, на които даваме място тук. Те представляват обществен интерес между друго и с отговора на въпроса: «Дъновизмът религия ли е или нещо друго? » (бел. а.).
към текста >>

34. (32) Среща с царя от 7 ч следобед до 9 ч (у Стоянови), 6.III.1939 г.

Направил го е много стегнат, войнишки, пълен, безпристрастен и на царя, изглежда, това е харесало.
Миналото е това. А видя ли, когато императорът повика Мусолини за закуска, как той помаха ръка с пренебрежение и каза, че ще отиде да спи...» - Баща ми се съгласи, че много неща вече са се изменили, че трябва да се държи сметка и за тях и пр., но на другия ден това не му пречеше да се върне пак на своите си разбирания. С Мусолини Царят е имал продължителен разговор и само ми загатна за някои работи, а аз не исках да го питам, както го питах за Павла. Изпратих по Андро, който ме придружи на връщане, много здраве на Недев и му казах по-главното: че промени няма да има - това бяха го пуснали като положително, - а също и да се държи на положение, защото работите са добре. На 9.III царят го извика след обяд на доклад, а оттам в 7 часа той дойде и ми разправи за доклада си. Направил го е много стегнат, войнишки, пълен, безпристрастен и на царя, изглежда, това е харесало. Зарадвах се и аз. Бях извикал и Багрянов, но той имаше работа и едва снощи, 10.III, в 10 и ½ часа дойде, когато щях да си лягам, и стоя докъде 12 [ч през] нощ[та]. Беше със Стоил Ст[ефанов]. Но той не присъствува на разговора. Казах му в главни черти онова, което мислех, че е важно, но тук стана едно интересно разкритие на Багрянов.
към текста >>

35. (81) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 23.VI.1940 г.

Потърсете безпристрастни информации.
Беднотията преглъща и си праща надеждите... другаде. Вие знаете къде. Защо? Има още българи, които обичат народа си, и няма защо да се не стори това малко, което би задоволило насъщните нужди. Моля Ви, помислете за това - крайно време е вече. Имало е стълкновения. Потърсете безпристрастни информации. В подобни моменти и малките неща може да имат големи последици. II. Нашето идейно държавно становище е взето отдавна и няма нужда сега да се сменя или наклонява на друга страна. Неутралитетът е достатъчно силна позиция, винаги сгодна и за защита, и за атака. Излишно подчертани симпатии (особено официално!) - от които утре може да стане нужда да се отстъпва - е само да се губи излишно престиж и средства и да се внася смут в народната душа - било с прекомерни надежди, било като реакция на несбъднати такива. И в единия, и в другия случай, колкото по-тихо се посрещат и изпращат събитията, толкова по-малко ще се прахосват народният ентусиазъм и енергия, за да може да бъдат употребени в необходимия момент с най-голяма полза за Цар и Родина!
към текста >>

Вашето справедливо и безпристрастно държание към всички лагери трябва да продължи.
Мъчните пътища отначало стават после лесни. Лесните отначало стават трудни към края. Доброто трябва да регулира злото. Новото освобождава и дава повече живот и радост. Нека се пазим от изказвания, от никого неискани симпатии. Вашето справедливо и безпристрастно държание към всички лагери трябва да продължи. Като моля Бога да Ви дава светъл ум, топло сърце и силен Дух, да схванете и изпълните Неговата воля тук, на земята, оставам с най-искрени благо-пожелания за домочадието Ви и Вас: [Подпис: Любомир Лулчев] София - Изгрева 23Ж1940 г.
към текста >>

36. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие. (бел.
философът математик Лейбниц [Лайбниц] е бил секретар на Розен-кройцерски орден; естественика Бойл, философа Роберт Мозей и пр. (бел. а.) 167 Към него са принадлежали Либкнехт, Ласал и Троцки и др. (бел. а.). 168 Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр. В такъв случай проличават непосредствените връзки между природата и живота на човека, неговото състояние, болести и пр. Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие. (бел. а.) 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недав-на. (бел. а.) 170 Казваме видимо, защото фактически борбата не е престанала нито момент и понастоящем е съществено засилена всякъде, където католицизмът има надмощие. За съжаление, и българската духовна аристокрация - черковници, е тръгнала като че ли по тоя плъзгав път, или поне е дала свобода на по-низшите йерархии да се проявят в тая посока... (бел. а.). 171 Тайни братства не в смисъл на конспиративни общества, а тайни поради факта, че не всички хора са тъй издигнати, да могат да разберат и приемат истините, сложени като основа на доброволно възприети форми на живот. Под окултни братства и общества ние разбираме тия, които имат окултни знания, черпени от свръхчувствени пътища от посветени.
към текста >>

37. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

ТОМ 21

Смята, че и присъдата ще бъде обективна и безпристрастна.
Очевидно е, че убийците са влезнали от отворената врата на мазето; те са издебнали своята жертва, отишли са горе, където е касата й, понеже не са намерили каквото са дирили, настъпила е жестоката борба, в резултат на което се отнема живота на Гела. Това е моето убеждение. Настоящият процес не е прост. Както казва Гогол: „Колкото се навлиза по-навътре в леса, толкова той става по-гъст.” Така и тук, колкото се ровим повече в процеса, толкова той става по- мистериозен. В заключение, като отбелязва своята гордост, че у нас се води с такава вещина един процес като този - за убийството на Лулчева, защитникът заяви, че и той, заедно с всички останали защитници, желае откриването на истината и даването на истинско правосъдие. Смята, че и присъдата ще бъде обективна и безпристрастна. Защитата поиска след това отхвърлянето на гражданския иск. ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ Председателят (обръща се към подсъдимите): - Вие чухте какво каза прокурорът, чухте какво казаха представителите на гражданския иск, чухте какво казаха и вашите защитници на съда. Вие имате последна дума, Малина Тимева, какво ще кажете? Малина Тимева: (с развълнуван глас) - След като говориха толкова нашите защитници, оставяме да решите Вие съдбата и на двете ни. Председателят: - Стойка Тимева, какво ще кажете Вие?
към текста >>

38. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

ТОМ 21

Добре е да сме безпристрастни в преценките си.
Ползва беседите, цитира Учителя. Ами, това пак е труд. Колко пъти съм отваряла някоя от неговите книги, за да си припомня нещо от френологията или хиромантията. И съм била благодарна, че мога набързо да прочета интересуващото ме. Добре е да зачитаме работата на онези, които я вършат с Любов, без комерсиализъм. Добре е да сме безпристрастни в преценките си. Да мислим самостоятелно, а не да приемаме мнението на негативните, но по-активни слухове. Какво ли не се е приказвало за Любомир Лулчев! Щом Учителят е взел тази душа до себе си и я е напътствал, значи човешкото ни мнение не струва, В една малка, тънка книжка Светозар съвсем безпристрастно описва ролята на Любомир Лулчев. И мисля, че е добре да признаваме добрите дела на онези, които са ги извършили, а не да ги слагаме в категорията „черни”. Последната книга, която прочетох, бе „Светъл Лъч” на Светозар Няголов.
към текста >>

Щом Учителят е взел тази душа до себе си и я е напътствал, значи човешкото ни мнение не струва, В една малка, тънка книжка Светозар съвсем безпристрастно описва ролята на Любомир Лулчев.
И съм била благодарна, че мога набързо да прочета интересуващото ме. Добре е да зачитаме работата на онези, които я вършат с Любов, без комерсиализъм. Добре е да сме безпристрастни в преценките си. Да мислим самостоятелно, а не да приемаме мнението на негативните, но по-активни слухове. Какво ли не се е приказвало за Любомир Лулчев! Щом Учителят е взел тази душа до себе си и я е напътствал, значи човешкото ни мнение не струва, В една малка, тънка книжка Светозар съвсем безпристрастно описва ролята на Любомир Лулчев. И мисля, че е добре да признаваме добрите дела на онези, които са ги извършили, а не да ги слагаме в категорията „черни”. Последната книга, която прочетох, бе „Светъл Лъч” на Светозар Няголов. И наистина бе Светъл Лъч за мен, защото вече живея в Германия и съм благодарна, че тази книга ме озари за нещо, които не знаех до този момент. С всичко горе написано искам да кажа на всички мои млади и по-възрастни приятели, с които се срещаме на Рила: Учителят ни събира. Учителят ни наблюдава.
към текста >>

Удивена съм от безпристрастието на тяхната мъдрост.
Да мислим самостоятелно, а не под влияние на отделните групички в сегашното физическо „Братство”. Да се запознаем с писанията на братята и сестрите от времето на Учителя, за да имаме сили и вяра да продължаваме напред. Лично за мен дебелите томове на „Изгревът” са информация, която от друго място не можем да получим. Четейки, осъзнавах Величието на живота, силата на Небето, и най-вече - Могъществото и Любовта на Учителя! И как след години земен живот, години, след като Учителят вече не е бил на Земята, душите, които са го следвали, осъзнават своя живот. Удивена съм от безпристрастието на тяхната мъдрост. Удивена съм от смирението им. Ето това ни е нужно на всички. Живеем във време на епохални катаклизми и мисля, че сме още по-отговорни именно днес. Как бихме били достойни за живота, силни в Доброто, предани на Учителя, ако нямаме примерите на онези преди нас и на онези сред нас? Преди месеци Величка Няголова ми изпрати книга с нейни песни.
към текста >>

39. Светозар Няголов 1.Епохата на Водолей

ТОМ 22

Нашата основна задача е да се научим да мислим , да чувстваме и действаме безпристрастно.
Те ще достигнат до висшата степен на развитие и ще се изявяват в абсолютна свобода на тялото, разума и на душата си. В миналото астрологията се развиваше до сферата на влияние на планетата Сатурн, при което водещо начало в живота на хората беше индивидуализма и егоизма. Сега човечеството простира живота си до баща си Уран, който ни озарява със своята Божествена мъдрост. Съществата от Плутон - великите души на волята ще притежават всички необходими качества, за да управляват правилно обществения живот, подпомагани от Божествения (идейния), духовния материалния светове. Божественият свят е създаден от космичния принцип, духовния свят от природата (Бялото братство), а физическия - от материалната реализация на идеите. Нашата основна задача е да се научим да мислим , да чувстваме и действаме безпристрастно. Справедливостта, която ще се проявява тотално от синовете на истината, ще даде възможност на човешките дарби и способности да се развият и проявяват в широта, като внасят навсякъде мир и вътрешен покой. При проявата на справедливостта, няма място за престъпления, защото справедливостта поддържа живота. Душите на истината ще са смели и дръзки в проявите си, готови на всички изпитания за постигане каузата на своя идеал. По характер те са честни, интелигентни, благородни - съвършеният образ на разумния реформатор. Те гледат да прилагат най-ефикасните методи за социалната организация и подобряване отношенията между индивидите, обществата и народите.
към текста >>

40. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Такивато нямат свободата, за да подирят безпристрастно истината в Свещеното Писание.
Те вземат само буквалната му страна. Много от религиозните хора, нямайки пълната вяра и чистия живот и гледайки някои мистични неща, които не могат да разберат, таксуват ги: дяволски неща, източна философия и пр., и пр., а с това те спъват своята духовна еволюция. Те смятат, че са капацитети, които разбират Свещеното Писание. Те чакат да дойде Духът Господен в тях, но Той не ще дойде, докле се не дойде до пълната вяра с любовта, чистия живот и мистиката. Христос, Който е на земята, в сърцата на всички хора, като се прояви, ще иска отчет най-много от нас, християните, загдето сме могли гениално да извратим Неговото учение, и то до такава степен, че едни вярват в Свещеното Писание, но живота нямат; други вярват в Свещеното Писание това, което им харесва. Такивато нямат свободата, за да подирят безпристрастно истината в Свещеното Писание. Трети вярват в Божеството на Христа, но не вярват в Неговите чудеса. Това са всички ония, които искат всичко с ума си да схващат. Четвърти не вярват нито в Божеството Му, нито в чудесата Му; но, като рационалисти, вярват само на разума. Пети вярват в някакъв отвлечен Бог и се задоволяват да проявяват живота си тъй, както си го разбират! И това са все благочестиви християни, било като учени, било като прости и пр.
към текста >>

Кой се е спрял да мисли безпристрастно върху 4-та глава от Малахия, стихове 4., 5.
Е, добре, как тогава искаме Йоан Кръстител да се види, че е Илия, и да го потвърди? Това е невъзможно. И всички, които не са развили своето подсъзнание и свръхсъзнание, не могат да видят своите прераждания и да знаят какво са били по-рано. Без тия качества, невъзможно е да се владат и известни тайни от човека. Ами, има и друго нещо важно за прераждането. Кой се е спрял да мисли безпристрастно върху 4-та глава от Малахия, стихове 4., 5. и 6., гдето се говори: «Помнете закона на слугата ми Мойсей, чрез когото заповядах в Хорив на целия Израил. Ето, аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен! И той ще обърне сърцата на бащите към чедата и на чедата - към бащите! » А Пророк Илия е живял като такъв 1050 години преди Христа, а пророк Малахия казва тези думи 397 години преди Христа! Преди две хиляди години, книжниците и фарисеите, а и целия еврейски народ да мислят: едни, че Христос е Илия, други - Иеремия, трети - някой от пророците; а и запитването им самият Йоан Кръстител да им каже дали е Илия или някой от пророците, говори, че те са вярвали в прераждането.
към текста >>

41. 4. За прераждането на човешката душа и за възмездието

Първият от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някои източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания.
4. За прераждането на човешката душа и за възмездието Зъболекар Стоицев (В. «Братство», бр. 157от 19.IV.1936г., стр. 1-4) Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писателя Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастир Иванов и евангелския - Зяпков против горното. По тези въпроси чухме неотдавна сказката на писателя г-н Русалиев, след него - на г-н професор Дюлгеров - богослов, която бе като реакция на Русалие- ва, а след това узнахме сказката на адвентния пастир г-н Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г-н Зяпков. Първият от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някои източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания. Обаче не чухме на какво становище е той по тези въпроси. А би трябвало той да бъде категоричен. Но може да се допусне, че той е поддръжник на тия идеи. Г-н проф. Дюлгеров и другите двама отхвърлят категорично всичко, като подкрепят своите тези с цитати от много автори и с твърдението, че в Св.
към текста >>

Това е храна за по-напреднали души, които имат искрено желание да изследват безпристрастно нещата.
Също така и в частичното ясновидство. Но който не е достатъчно издигнат духовно, да се не занимава с подобни неща! Та малко ли има сега, които си самовнушават и си въобразяват, че Дух Светий е в тях? Ако човек съзнава, че има невидим мир и че той е реален, нека се стреми да се свърже здраво с Христа, Той ще му открие! В нашия народ не всички ще разберат прераждането и закона за възмездието, макар и да им се говори за него. Това е храна за по-напреднали души, които имат искрено желание да изследват безпристрастно нещата. Този въпрос не трябва да спъва никого в духовния път. Но който доброволно се заинтересува и го проучи из основа, той ще види какво се разкрива тук. Нашият народ засега има нужда да му се говори за покаяние, като всеки да види отрицателните си дела и да ги избягва, защото ще страда - било веднага, било по-късно или в бъдещ живот. Само връзката с Бога, постоянната права мисъл и благородните постъпки освобождават човека от страдания. Затова покаяние се говори от много места и то е добре.
към текста >>

42. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Ние смятаме, че всяка критика ще допринесе полза само тогава, когато тя е безпристрастна.
Нас не ни безпокои поведението на духовенството. Нас ни интересува нашият личен живот и нашите дела, дали те са сходни с Христовите желания и как по-скоро да достигнем това, защото Той е, който ще дава награда и за едното, и за другото и на едните, и на другите. Но понеже голяма част от нашето общество нищо не знае за това учение, а някои, които знаят, имат смътно понятие, защото писаното в тия брошури и вестници засяга само едната страна на въпроса, с цел да се клейми и позори както личността на г-н Дънова, тъй и неговите последователи; и понеже издаваните вестници в защита на това учение са недостъпни на всекиго, поради тяхната още непопулярност, затова ние желаем да дадем едно кратко осветление в допълнение на тия вестници («Алфа» и «Жива струя») и някои издадени книги, каквато е книгата «Где е истината» и др. за това ново учение на г-н Дънова, което е ново от две хиляди години. Защото, поради кривото му тълкуване и прилагане в живота, то е давало и дава много отрицателни резултати. Ние смятаме, че всяка критика ще допринесе полза само тогава, когато тя е безпристрастна. Но щом ядката, съдържанието на подлежащото за критика е изопачено, както е в случая с тия брошури и вестници, които пишат против това учение, или поради липса на духовна основа в пътя на Христовите принципи, или от злъч и мъст, като се цитират факти и извадки, които не само не уясняват, но и заблуждават читателя, само и само да се предизвика настроение в противната страна, това смятаме, че не е в пътя на тия Христови принципи. Когато пък тази критика излиза, както е в случая, от хора, които стоят начело на християнството, или пък писачите са оръдия на духовенството, то е непростимо, щом тази критика е пристрастна. И ако за обикновени неща, които са достъпни за изследване и от мнозина, разумът казва: «Няма по-осъдително, по-жестоко, да не разбираш основно един въпрос, известна материя, и да критикуваш безпощадно, само и само защото не е твое», колко повече това е необходимо за по-сериозни въпроси, които трябва основно да се изучат, както е този за духовното и нравствено издигане на човека! Нам се струва, че ако има нещо, което заслужава сериозно да се изучи, и то безпристрастно, за да се издигне отделната личност, то е, след светската наука, да се изучава, разбира и прилага в живота и духовната наука в духа на Христовите принципи. Основата на тази духовна наука за всички християни в света, а също и за нас, в България, е главно Евангелието и Деянията на апостолите.
към текста >>

Нам се струва, че ако има нещо, което заслужава сериозно да се изучи, и то безпристрастно, за да се издигне отделната личност, то е, след светската наука, да се изучава, разбира и прилага в живота и духовната наука в духа на Христовите принципи.
Защото, поради кривото му тълкуване и прилагане в живота, то е давало и дава много отрицателни резултати. Ние смятаме, че всяка критика ще допринесе полза само тогава, когато тя е безпристрастна. Но щом ядката, съдържанието на подлежащото за критика е изопачено, както е в случая с тия брошури и вестници, които пишат против това учение, или поради липса на духовна основа в пътя на Христовите принципи, или от злъч и мъст, като се цитират факти и извадки, които не само не уясняват, но и заблуждават читателя, само и само да се предизвика настроение в противната страна, това смятаме, че не е в пътя на тия Христови принципи. Когато пък тази критика излиза, както е в случая, от хора, които стоят начело на християнството, или пък писачите са оръдия на духовенството, то е непростимо, щом тази критика е пристрастна. И ако за обикновени неща, които са достъпни за изследване и от мнозина, разумът казва: «Няма по-осъдително, по-жестоко, да не разбираш основно един въпрос, известна материя, и да критикуваш безпощадно, само и само защото не е твое», колко повече това е необходимо за по-сериозни въпроси, които трябва основно да се изучат, както е този за духовното и нравствено издигане на човека! Нам се струва, че ако има нещо, което заслужава сериозно да се изучи, и то безпристрастно, за да се издигне отделната личност, то е, след светската наука, да се изучава, разбира и прилага в живота и духовната наука в духа на Христовите принципи. Основата на тази духовна наука за всички християни в света, а също и за нас, в България, е главно Евангелието и Деянията на апостолите. Но като проследи човек, както в другите християнски държави, тъй и у нас, как се то разбира от много учени, духовници и пр. и как се то прилага, тогава само човек ще види ярката разлика между диамантените изрази и желания на Спасителя и прилагането им на дело от всички ни в живота. Ето защо всички ние - и духовенство, и държавници, и интелигенция, и прости, имаме нужда не само от светска - научна - просвета, но и от духовна: първо от изучаване, второ - безпристрастно тълкуване на Христовите упътвания в Евангелието и трето, което е най-важното, прилагането на дело в живота. Действително, Евангелието се предполага, че най-добре се изучава от православното духовенство, евангелистите, католиците и най-малко от останалите християни; но, като се вземе пред вид как по-големият процент от всички споменати религии разбира и прилага Христовите принципи, тогава се вижда разликата.
към текста >>

Ето защо всички ние - и духовенство, и държавници, и интелигенция, и прости, имаме нужда не само от светска - научна - просвета, но и от духовна: първо от изучаване, второ - безпристрастно тълкуване на Христовите упътвания в Евангелието и трето, което е най-важното, прилагането на дело в живота.
И ако за обикновени неща, които са достъпни за изследване и от мнозина, разумът казва: «Няма по-осъдително, по-жестоко, да не разбираш основно един въпрос, известна материя, и да критикуваш безпощадно, само и само защото не е твое», колко повече това е необходимо за по-сериозни въпроси, които трябва основно да се изучат, както е този за духовното и нравствено издигане на човека! Нам се струва, че ако има нещо, което заслужава сериозно да се изучи, и то безпристрастно, за да се издигне отделната личност, то е, след светската наука, да се изучава, разбира и прилага в живота и духовната наука в духа на Христовите принципи. Основата на тази духовна наука за всички християни в света, а също и за нас, в България, е главно Евангелието и Деянията на апостолите. Но като проследи човек, както в другите християнски държави, тъй и у нас, как се то разбира от много учени, духовници и пр. и как се то прилага, тогава само човек ще види ярката разлика между диамантените изрази и желания на Спасителя и прилагането им на дело от всички ни в живота. Ето защо всички ние - и духовенство, и държавници, и интелигенция, и прости, имаме нужда не само от светска - научна - просвета, но и от духовна: първо от изучаване, второ - безпристрастно тълкуване на Христовите упътвания в Евангелието и трето, което е най-важното, прилагането на дело в живота. Действително, Евангелието се предполага, че най-добре се изучава от православното духовенство, евангелистите, католиците и най-малко от останалите християни; но, като се вземе пред вид как по-големият процент от всички споменати религии разбира и прилага Христовите принципи, тогава се вижда разликата. Ние ни най-малко имаме желание да обсъждаме духовенството или когото и да е, защото знаем, че както между духовенството, тъй и между миряните, има добри хора с благородни сърца. Не, ние желаем едно упомване на всички ни в полза на нашето морално и духовно издигане в пътя на Христовите принципи, които са изяснени и от много учени. И ние не трябва да се обиждаме, когато някой ни каже, че не вървим и не живеем по Христовия път; а тия, които се считат, че живеят, да не се възгордя- ват и заради себе си да закрилят недъзите и на другите. Че се чувствува нещо, което ни липсва; че се говори вече често и навсъде, че трябва обнова, това всеки го вижда.
към текста >>

Нека всеки слуша, сравнява и цени безпристрастно.
Ние ще спомним, че ако има истински християни, истински последователи на Христа, но не с външни форми, а с пълна вяра и стремеж да живее в пътя на Христовите желания, това са и окултистите. Ние знаем, че някои, които имат червеи в сърцата си, ще кажат: «Нима не знаем онзи какъв е, онази каква е» и пр. и пр. Да, ние спомнихме, че във всяко стадо има и мърша, следователно, ако има отделни единици, на такивато не им е мястото при окултистите. Но за да не бъдем голословни, нека видим какво проповядва и какво иска г-н Дънов с това учение от последователите си и от всички хора, защото то е важно за непросветените в него. Нека всеки слуша, сравнява и цени безпристрастно. Преди 2 хиляди години у хората липсваше същинската вяра за Господа, затова бе развито твърде много идолопоклонството. Еврейският народ, на когото бе пророкувано от по-рано, чакаше дълго време да се роди «Месия» от Давидовия род, за спасение на човечеството; обаче Той се роди, но в бедното семейство на дърводелеца Йосиф, името на когото кръстиха «Исус». Самите евреи обаче не Го познаха и не Го признаха. А когато почна да им дава знамения, те Го помислиха за такъв, който си играе със силите на Сатаната. Затова учените Го гонеха, клеветиха, докле Го разпнаха.
към текста >>

Е, добре, щом това действително е така, защо тогава духовенството се звери, отмъщава, а заедно с него и други миряни вършат тия детински постъпки, щом не са изучили безпристрастно учението на г-н Дънова?
Разбира се, тия, които опитаха, видяха, повярваха, и заживяха Неговия живот. А учените, невярващите, нечестивите Го клеветяха, предадоха, разпнаха и убиха. И сега всички, които носим етикета «християни», смятаме, че сме такива. Колко се лъжем! Голата истина е, че и сега пак си остават Христови последователи само искрено вярващите в Него и живущите или стремящите се да живеят Неговия живот. Е, добре, щом това действително е така, защо тогава духовенството се звери, отмъщава, а заедно с него и други миряни вършат тия детински постъпки, щом не са изучили безпристрастно учението на г-н Дънова? Защо най-после духовенството си служи и с държавната власт против Божието дело вместо да подкрепи това учение! Или тях ги шокира, че някои го титулуват «Месия», «Учител». Ние смятаме, че всеки е свободен, според своето разбиране и опит, както иска да го титулува. Господин Дънов не се нуждае нито от ласки, нито от титли. Нима трябва да осъждаме един болник, че е оздравял от една молитва на духовника, та го титулува «спасител» или лекаря, че го оздравил, та го счита за «Господ»!
към текста >>

И затова, драги читатели, духовници, ние ви молим да направите безпристрастна оценка в душите си на това ново учение и като ви озари Всевишният да просветнете, елате всички вие, които дирите истинска духовна храна в името на Господа, да образуваме новото човечество и да спасим света от духовната катастрофа, а по-после може би и от физическата.
Вие сте баща, майка и имате няколко деца. Като добър баща и майка, Вашият съвет и упътвания са еднакви към всичките Ви деца, защото ги обичате и им желаете доброто. Е, добре, ако едно от вашите любими деца не слуша и направи някое нарушение, което ще му коства зле на здравето, ума, благосъстоянието, пита се: бащата и майката ли са виновни? Друг е въпросът, ако бащата и майката са глупави и с пороци, та не могат да дадат нещо добро на децата си. Тъй щото нека всеки, който иска да критикува и клевети, да се смири, защото много от тия случайно попаднали болни в туй общество - Бялото братство - ще оздравеят, здравите ще просветнат, а клеветниците против това учение могат да заменят болните! И затова, драги читатели, духовници, ние ви молим да направите безпристрастна оценка в душите си на това ново учение и като ви озари Всевишният да просветнете, елате всички вие, които дирите истинска духовна храна в името на Господа, да образуваме новото човечество и да спасим света от духовната катастрофа, а по-после може би и от физическата. Нека духовенството знае и разбере, че минаха времената, когато то увличаше светските власти да вършат противорелигиозни изстъпления по негова воля. Днес е време, когато църквата, за да бъде истинска такава, трябва да намери сила и опора в себе си, а не да предизвиква смут и изстъпление с помощта на властта. Конституцията дава свобода на всички религиозни убеждения. Време е вече духовенството да престане да си служи с Мойсеевия закон: «око за око, зъб за зъб», още повече - против тия, които искат да им помогнат да си отворят очите, та да изпълняват Христовата истина «не противи се злому», когато всъщност няма и никакво зло. А нека властвующите, които Божем дохождат на власт в името на правдата и законите и са се отвращавали от делата на своите предшественици, да се не увличат от интригите на духовенството и други хора, докле не се установи с факти известна престъпност, ако такава има.
към текста >>

Заключение Като изказваме едно безпристрастно мнение върху новото учение - учението за любовта между хората и разбиране смисъла на живота, според Христовото учение, от г-н Дънов, ние ни най-малко не искаме да ласкаем последния, и ако спомняме някои неща по писаното в брошурки и пр., поради неразбиране, против това ново учение, не искаме да обиждаме писачите.
От всичко казано дотук, нам се иска да вярваме, че ако българският народ се издигне духовно, България може да бъде определена да играе важна роля в духовното развитие на цялото човечество. Но за да се получи подобрение общо, нужно е всички народи, а особено християнските, да се обърнат към Господа и да заживеят като християни, та да престанат и тия гонения народ против народ, победители против победени. Иначе катастрофата в една или друга форма ще дойде. Христос сега не ще се жертва да ни спасява втори път от непокорството и пороците ни. Навярно метла ще помете голяма част от човечеството и ще почне може би от просветена и християнска уж Европа. Заключение Като изказваме едно безпристрастно мнение върху новото учение - учението за любовта между хората и разбиране смисъла на живота, според Христовото учение, от г-н Дънов, ние ни най-малко не искаме да ласкаем последния, и ако спомняме някои неща по писаното в брошурки и пр., поради неразбиране, против това ново учение, не искаме да обиждаме писачите. Не, ние изказваме мнение и молим: 1. Всеки духовник, всеки интелигентен човек, а особено младото поколение, което ще бъде бъдещият бисер на България, да обърнат сериозно внимание върху това учение, което датува от рождението на Христа, но забравено, изопачено, извратено, както се спомни и по-рано, а сега се подновява с всичките му подробности и допълвания, за благото на човечеството. Това ново учение включва в себе си всички добродетели на всички общества, които имат задача да издигнат човешката личност в морално отношение. То е чисто като бисер! Господин Дънов със своето учение прилага сега на опит принципите на Христа, за да докаже хубавите резултати на Христовото учение, защото начинът на прилагането на това учение досега от человечеството не е съвместим с тия принципи и затова е дало отрицателни резултати.
към текста >>

Най-накрая, ние апелираме и разчитаме на всички добри и искрено вярващи в Бога: евангелисти, теософи, вегетарианци, масони, духовници, добри християни, цялата интелигенция и всички желающи да се издигнат духовно, да се заинтересуват и безпристрастно изучат основите на новото учение, та покрай всички тия добри хора да се издигне и останалата част от народа ни духовно.
И ако всеки, който искрено дири духовна храна, вникне в него, той ще намери желаното. При това, туй учение не противоречи и на светската наука, стига дирящият да прави своите издирвания искрено. Ние смятаме, че само по този път тръгнало, човечеството ще се огледа в себе си да се види какво е то днес и какво трябва да върши, за да бъде това, което трябва да бъде. Пред вид на това, че човек е частица от Бога и носи Негова образ и подобие; че той е единственият, който е надарен с разум, трябва най-после да се взре в живата природа наоколо си и да види как тя по един неизменяем закон се движи и подчинява в пълна хармония, като дава и всичко свое в жертва на човека, та по този начин и у човека да се развият добродетелите, както са и в самата природа. Тогава неговият ум ще разсъждава мъдро, в неговото сърце ще се развие Божествената любов и само след това ще чака да разбере природата и да види Бога. Най-накрая, ние апелираме и разчитаме на всички добри и искрено вярващи в Бога: евангелисти, теософи, вегетарианци, масони, духовници, добри християни, цялата интелигенция и всички желающи да се издигнат духовно, да се заинтересуват и безпристрастно изучат основите на новото учение, та покрай всички тия добри хора да се издигне и останалата част от народа ни духовно. Нека най-после и теософи, и някои нови богослови евангелисти изхвърлят из ума си вече, че Христос е бил и е само усъвършенствуван човек! Той е бил, е, и ще бъде, след Бог Отец, Богочовекът, Свръхчеловекът, Който ни е ръководил и ни ръководи и наставлява и сега. Само така, ако всички мислим и прилагаме Христовите желания, Бог ще се радва, че разните народи имат разни църкви, но едно схващане за Него, едно прилагане в живота. Ние считаме, че това е именно ключът за щастието на човечеството на земята. Но този ключ досега не се е дирил и тайната му загадка не се е разбирала.
към текста >>

43. V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ

Атака могат да говорят и пишат тия, които не са изучили безпристрастно, не са приложили и не са се радвали на резултатите на това учение.
Всичко друго, каквото се пише от заинтересовани личности, е лукавщина. Затова, стремейки се към този чист живот, ние смело може да ви заявим, че отношението на Бога към българския народ ще бъде такова, каквото е отношението на управниците, интелигенцията, духовенството спрямо Бялото Братство в България - нищо повече. Някои, с по-слаба духовна светлина, с обикновени схващания и човешки недъзи, изнесоха и изнасят, както за г-н Дънов, тъй и за последователите му, ред нелепости, които нам е срам да спомняме, а и за голям срам, голяма част от интелигенцията ги взема за чиста монета и гради фантастични неща върху учението и последователите му. Ние знаем главно откъде и от кого се върши това, но то е за тяхна сметка. Съдният ден обаче ще изнесе истината. Атака могат да говорят и пишат тия, които не са изучили безпристрастно, не са приложили и не са се радвали на резултатите на това учение. Нима преди 2 хиляди години и за Христа не се вършеше същото? Нима не бяха книжниците, които викаха: «Кой княз, кой министър го е последвал, та и ние да го последваме? » Ние знаем, че доброто и злото са две велики и разумни сили в света и че те навсякъде са заедно. Затова от едни от хората, които учат методите на доброто и се числят в Бялото Братство, като излязат, употребяват го пак за добро на себе си, на ближните си и за человечеството. Това са истинските последователи на Бялото Братство, глава на които и на небето, и по цялата земя, гдето има такива братства, е Христос.
към текста >>

44. 20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Още от пръв поглед безпристрастният наблюдател може да установи не- маловажен факт - по сергиите с т. нар.
Църквата, училището, семейството - какво общо имат тези институции със спомените за тях отпреди петдесет или седемдесет години? Нищо общо - затова, защото и те, подобно на цялото общество, се люлеят от конфликти, а нерядко са просто погълнати от нищета. На фона на тази зловеща картина в обществения ефир нерядко ни се пред- лагат решения. Нека хвърлим поглед на едно от тях, което освен това има и претенцията за българска автентичност - учението на Петър Дънов (или т. нар. дъновизъм). Още от пръв поглед безпристрастният наблюдател може да установи не- маловажен факт - по сергиите с т. нар. езотерична литература дъновистките книги са далеч по-многобройни от книгите на останалите религиозни и философ- ски течения. По Българската национална телевизия в предаването «Трето око» нерядко се прибягва до името на Петър Дънов като до безспорен авторитет, а на дъновизма са посветени цели емисии. Намеренията и размислите на модиста Пако Рабан се отразяват от българските медии не само затова, че е известен моден дизайнер, а и затова, защото е последовател на Петър Дънов... Изобщо ДЪНОВИЗМЪТ СЕ РАДВА НА БЛАГОСКЛОННОТО ВНИМАНИЕ на българските медии. Както и на Светия синод на Българската православ- на църква. В този смисъл ярък пример е «богословският анализ», изготвен и издаден от началника на отдел «Културно-просветен» в Светия синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994 г., издателство «Верен»), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не отправя нито една критика към дъновизма.
към текста >>

45. 4. Отзиви за новия български превод на Библията. Има ли нужда от нов превод на Библията?

Че има тук-там неточности, които биха могли да се поправят, никой безпристрастен читател, запознат с оригиналните езици, не отказва.
Ригс и Ал. Л. Лонг, които са още живи и биха могли да разправят, по кой начин са работили по превода. Колкото за това, че липсвали "установени термини, думи и форми на езика", г. Маринов с нищо не доказва това си твърдение. Никой не признава, че думите и езикът на превода са съвършени; но само, че преводът е най-добър за времето, в което е бил направен, тъкмо преди 30 години. Че има тук-там неточности, които биха могли да се поправят, никой безпристрастен читател, запознат с оригиналните езици, не отказва. Смело обаче, твърдя, че такива критици като Маринова, който единия от оригиналните езици (еврейския) никак, а другия (гръцкия) съвсем малко познава, никога не ще могат да посочат на тези неточности в сегашния превод на Библията. Но все пак г. Маринов намира неточности и грешки и в превода на Новия Завет, за пример: "еан то аласъ моранти" (Мат. 5:13), думата моранти била преведена избезсолнее, а на друго място (Лука 14:34) същата дума била преведена се развали. Изречението исхиротерос му естин (Мат.
към текста >>

Синод на Българската черква за инициативата, която е взел, за да преведе Библията на български език" На тези въпроси ето какво ще отговори всеки безпристрастен читател.
"Сериозността на делото" изискваше бележките на г. Маринова да бъдеха не само по-дълги, но и по-добре обмислени. Г-н Маринов трябваше да окаже поне в превода на Новия Завет на по-съществени погрешки, тъй като тук той можеше направо да се справи с оригинала. Заключението си г. Маринов прави със следните думи: "От изложените дотук редове и примери, аз вярвам, че въпросът става по-ясен; и всякой ще може да отговори на въпроса: има ли нужда да се прави нов превод, когато вече имаме такъв, а така също и да се произнесе: укор ли или похвала заслужава Св. Синод на Българската черква за инициативата, която е взел, за да преведе Библията на български език" На тези въпроси ето какво ще отговори всеки безпристрастен читател. Нуждата от нов превод на Библията на български език никой от защитниците на решението на Св. Синод на Българската черква не е доказал, нито може да докаже; тъй като сам реченият Синод признава, че между православните учени богослови и филолози няма още такива, които тъй добре да владеят оригиналните езици, на които е писана Библ ията - еврейски и гръцки - щото да превеждат направо от тия езици, а пък да се прави нов превод на Библията от руски и да се правят огромни разноски по напечатването му, когато вече има превод на Библията на български, направен направо от оригиналните езици, това е дело, което под тези обстоятелства не заслужава похвала. Благоразумието в такъв случай би диктувало да се чака, да не се взема прибързано решение, още повече, когато се знае, че в последното издание на Библията (малък формат, 1896 г.) тук-там има поправени думи и изречения, особено във Вехтия Завет и Британското Чуждестранно Библейско Дружество е изказало своята готовност да избере комисия от способни лица, които внимателно да прегледат сегашния превод на Библията [ Заб. Приятно ми е да кажа, че се научих тези дни, какво пред смъртта си ветеранинът-мисионер д-р Ел. Ригс, който с д-р Ал. Л.
към текста >>

46. 7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години

Онова, обаче, което прави "Зорница" ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България.
Шишманов ("Бълг. преглед", Г. IV.) Петдесетгодишнината на "Зорница" е събитие епохално за нашия периодичен печат, за нашата журналистика, петдесетгодишна просветна и обществена дейност, един полувековен вестникарски живот, това е явление уникум в нашата социално- политическа действителност. Нито едно списание, нито друг някой вестник у нас не може да се похвали с такова завидно дългоденствие. Цели 50 години да се бориш за принципи и правда, това е подвиг, който прави чест не само на "Зорница" и на нейните основатели, а и на народа, който й е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие. Онова, обаче, което прави "Зорница" ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България. "Зорница" е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал. Месечна "Зорница" От запазения в Соф. Нар. Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг "Зорница" е следователно, рожба на американски професори и мисионери. Като така, преди да говорим за рожбата - за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели - техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения. Основателите на "Зорница" д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение.
към текста >>

С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф.
Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House - седалище на американските мисионери за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс. Бостонските архиви. "Любословие" и американското списание Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята студия "Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г." ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ. В тази именно студия на Вийнера, написана въз основа на документи от Бостонските архиви, ние виждаме бащата на "Зорница" под съвсем друга светлина. Въпросните документи ни разкриват, че д-р Елиас Ригс е не само духовен баща на "Зорница", а и на целия български печат. С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф. д-р Иван Шишманов, разглеждайки тази студия на американеца д-р Вийнер в "Български преглед" от 1898 г., не можа да не се провикне и не каже: "От сега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща - американският журнал." 1) С писмо от 5 юний 1844 г. д-р Ел. Ригс пише по този въпрос на секретаря на Бостонския Борд следното писмо: "Пращам Ви един образец от българското месечно списание "Любословие", което се публикува тук. То съдържа много статии (някои от тях религиозни), преведени от нашето гръцко списание, /заб. 1 Гръцкото списание "Апотики офелимон гносеон" (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г./ То е, фактично, дете на последното." Д-р Вийнер, като подчертава този твърде важен за нашата история' пасаж от писмото на Ригс, пише: "Както виждаме, първото периодическо списание, от което датува началото на българския журнализъм и на българската художествена литература, е дете на едно американско списание." Това е първата голяма заслуга на Ригса за нашето възраждане.
към текста >>

47. 1.3. Стефан Томов и Учителят

(14) Безпристрастния четец не може да не си зададе и следния въпрос: имат ли право да се наричат християни последователите на дъновизма, които от все сърце поддържат и гръмко проповядват съставляващите окултизма чисто езически науки?
и пр. Може ли да има по-жалък абсурд от това? Но като погледне човек осемнадесетте науки, които съставляват тъй наречения окултизъм, неволно се пита: Как ще намерят време дъновистите да прекарат дори повърхностно тези науки? Не могат успя, ако би и целия си живот да посветят на това; в такъв случай едва ли им би останало време да четат Библията, камо ли да я изучават. Окултизмът - това е Библията на дъновистите, на изучаването на окултизма те посвещават всичкото си свободно време. (14) Безпристрастния четец не може да не си зададе и следния въпрос: имат ли право да се наричат християни последователите на дъновизма, които от все сърце поддържат и гръмко проповядват съставляващите окултизма чисто езически науки? В България има свобода на мисълта и всеки има право да поддържа религиозни възгледи, които не са противни на морала и на действуващите в страната закони. И дъновистите имат право да поддържат и защищават своите религиозни възгледи дотогава, докогато се убедят в безосновността им, да излязат смело под знамето на окултизма и да се наричат окултисти, а не християни. (15) Ето какво се казва в органа на дъновистите "Алфа", брой 5 от 19-и м.м. май - в статията озаглавена "Начало на едно интервю": "Дъновизъм за нас (дъновистите) не съществува. Аз и цялата дружина -това са думите на един дъновист - която сега квартирува в Горското училище, сме ученици на Бялото Братство.
към текста >>

48. Статия 4. Защита на Религията. Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1.

Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото.
Но как ще я защищаваш? С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата? Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие? Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото. Църквата сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията. Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет. "Нашата родна църква враждува (против Мл. Хр. Дружество) за имена и форми" - пише уместно един виден православен столичанин.
към текста >>

49. 4.3.2. Федерация на Балканските държави

И тая платежна за мир цена е, каза той, безпристрастна правда.
Но главно от липсата на предизвикателство, наличността на правдивост и удовлетворени понятия за справедливост. Затова, когато е дума за умиротворение на Балканите - па и на света, трябва да имаме предвид думите на великия Гладстон: "Свободата и правдивостта са неделими. Там, където едната липсва, другата не може да съществува". Също така неделим от правдата е и мирът. Или с по-други думи, и мирът си има една цена - както каза на глухият свят президента Уилсон - с изплащане, която единствено той се добива. И тая платежна за мир цена е, каза той, безпристрастна правда. "Безпристрастна правда във всяка една точка на уредбата, безразлично чий интереси може от това да пострадат; и не само безпристрастна справедливост, но и задоволяване на онез народи (и народни маси), съдбата на които с таз уредба се засяга." Това се изисква и налага от самото естество на нещата, което нито може да се отклони за дълго, нито да се изиграе. Също има на ума и Емерсон, когато увещава: "Плащай, всякога плащай! Понеже най- първо или най-сетне ти ще трябва да изплатиш целия си борч. Лица и събития може да стоят за време между тебе и правдата, ала то е само едно отлагане. Ти ще трябва да плащаш най-после собствения си дълг" Проблемата за Балканска Федерация е паралел, почти съвпада с оная на световния мир; та изисква също такова разрешение.
към текста >>

"Безпристрастна правда във всяка една точка на уредбата, безразлично чий интереси може от това да пострадат; и не само безпристрастна справедливост, но и задоволяване на онез народи (и народни маси), съдбата на които с таз уредба се засяга." Това се изисква и налага от самото естество на нещата, което нито може да се отклони за дълго, нито да се изиграе.
Затова, когато е дума за умиротворение на Балканите - па и на света, трябва да имаме предвид думите на великия Гладстон: "Свободата и правдивостта са неделими. Там, където едната липсва, другата не може да съществува". Също така неделим от правдата е и мирът. Или с по-други думи, и мирът си има една цена - както каза на глухият свят президента Уилсон - с изплащане, която единствено той се добива. И тая платежна за мир цена е, каза той, безпристрастна правда. "Безпристрастна правда във всяка една точка на уредбата, безразлично чий интереси може от това да пострадат; и не само безпристрастна справедливост, но и задоволяване на онез народи (и народни маси), съдбата на които с таз уредба се засяга." Това се изисква и налага от самото естество на нещата, което нито може да се отклони за дълго, нито да се изиграе. Също има на ума и Емерсон, когато увещава: "Плащай, всякога плащай! Понеже най- първо или най-сетне ти ще трябва да изплатиш целия си борч. Лица и събития може да стоят за време между тебе и правдата, ала то е само едно отлагане. Ти ще трябва да плащаш най-после собствения си дълг" Проблемата за Балканска Федерация е паралел, почти съвпада с оная на световния мир; та изисква също такова разрешение. Затова Уилсоновите "Четиринадесет точки", седна малка вербална ревизия, може да послужат за наръчен ръковод в изработване план и Конституция за Федерация на Балканските държави.
към текста >>

50. 5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.

Дънов или не, по това един ден, рано или късно, ще има да каже думата си безпристрастното перо на историка, и безпредметно е следователно, да се залавяме днес с мастилен двубой и го защитаваме: толкова повече, когато насреща си нямаме нито "стари мехове със старо вино", нито пък "нови мехове с ново вино".
Дънова, от където и да произлизат те. И именно тези факти и постижения го издигат пред собствените ни очи на онзи пиедестал, на онази завидна висота, на която по съвест, като публицисти, не можем да удостоим, кого да било друг на това духовно стъпало, защото подобен нему не познаваме. Някои пък, "нови мехове със старо вино" в положението на "жабата и вола", нека ни простят за сравнението, излизат да доказват, без достатъчно да познават учението на г. Дънов, че той не бил никакъв реформатор, без разбира се, това тяхно "меродавно"мнение някой да го иска! Реформатор ли е г. Дънов или не, по това един ден, рано или късно, ще има да каже думата си безпристрастното перо на историка, и безпредметно е следователно, да се залавяме днес с мастилен двубой и го защитаваме: толкова повече, когато насреща си нямаме нито "стари мехове със старо вино", нито пък "нови мехове с ново вино". Но да допуснем дори, че г. Дънов не е никакъв реформатор, а и самият той е тъй скромен, че не е нито претендирал, нито пък претендира, да е такъв; обаче, че той de facto реформира не само душите на своите последователи, а и физическите образи и самият им живот тук на земята чрез чистото Христово учение, за това две мнения, за строго обективния наблюдател и неговите последователи, няма. Ето, това е и според нас, личността г. Петър Дънов. Със също подобно нападателно и дори много по-остро съдържание, само че от друг род, от другиго и на друг адрес дълго писмо, имахме случай да прочетем в страниците на в.
към текста >>

51. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)

При наличността на тази действителност не щеше ли царят да манкира на своят дълг - като безпристрастна среда между многото у нас партии - ако не се ползуваше от своите права да дава думата на всички?
насам, след падането на Стамболова, царят беше принуден да води страната само по един път - даден му от основния закон, Конституцията - да натоварва някого да състави кабинет и после кабинетът да иска подкрепата на народа. Той беше принуден да прави така, защото вторият начин за съставяне кабинет - от парламентарно болшинство - не можеше, и не може и днес, да си прокара път, на което царят не е виновен. Следствие на отсъствието в народа политическо съзнание, всички тези тридесет и пет години власт-имеющата партия винаги е имала болшинство. Ние още не сме достигнали състоянието на Англия, гдето никоя партия не се решава от власт да произвежда избори, защото властта там не дава оная „зестра", която дава у нас. И естествено беше, че ако царят не искаше да упражнява своето право да отнема власт и да я дава на когото мисли за добро, при условие този да добие и подкрепата на народа, тогава никога един кабинет не ще да падне, а нима това щеше да бъде израз на народната воля? При наличността на тази действителност не щеше ли царят да манкира на своят дълг - като безпристрастна среда между многото у нас партии - ако не се ползуваше от своите права да дава думата на всички? Нашето партизанско заслепление е карало всички партии да хулят царя, за гдето е отнемал властта от ръцете им при свое болшинство в парламента, а в същото време да го хвалят, за гдето им дава властта при наличността на нищожно тяхно меншество. Демократите бяха едни от ревностните критици на „личния режим", но когато при седем техни депутати им се даде властта (1908 г.) народняците имаха превъзходно болшинство. И ако нямаше друг фактор в държавата освен изборите това правителство щеше да пусне вечни корени. Но всички други партии викаха тогава против него; страната ечеше от митинги. Е, трябваше ли „омразният" цар да остави пак народняци да си направят изборите само защото имат болшинство?
към текста >>

52. 1. МОЛИТВАТА

Тъкмо в това безпристрастие, при описване фактите на миналото, е цената на Библията.
Един историк няма право да преувеличава историческите факти, когато ги описва. В това отношение Библията е една отлична книга, защото в нея са предадени събитията тъй, както са биле. Как описваха евреите най-добрия си цар Давид? Описваха го с всичките му грехове. Те го описват къде, как се проявил, като добър или лош. Тъкмо в това безпристрастие, при описване фактите на миналото, е цената на Библията. Добрите и лошите дела на всички от Стария и Новия завет бяха безпристрастно отбелязани. Издигането и падането почива върху този закон. Българите са днес работници в обществото. Те работят, за да оставят материали за управляващите. Защото, как ще управлява един човек, ако не му дадете материали, условия?
към текста >>

Добрите и лошите дела на всички от Стария и Новия завет бяха безпристрастно отбелязани.
В това отношение Библията е една отлична книга, защото в нея са предадени събитията тъй, както са биле. Как описваха евреите най-добрия си цар Давид? Описваха го с всичките му грехове. Те го описват къде, как се проявил, като добър или лош. Тъкмо в това безпристрастие, при описване фактите на миналото, е цената на Библията. Добрите и лошите дела на всички от Стария и Новия завет бяха безпристрастно отбелязани. Издигането и падането почива върху този закон. Българите са днес работници в обществото. Те работят, за да оставят материали за управляващите. Защото, как ще управлява един човек, ако не му дадете материали, условия? В България, който и да дойде за министър, всички казват за него: "Той няма да оправи България, той е такъв, онакъв." Накичват (нахлузват) го с лоши мисли.
към текста >>

53. 42. УЧИТЕЛЯТ В ЖИВОТА, СЪДБАТА И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Тодор Божков

След всичко казано до тук, нека видим бегло какви са Неговите заслуги към българския народ, според свидетелството на някои Негови последователи, очевидци, незаинтересовани, безпристрастни и истински добри хора.
Той не може да бъде причислен към тях, защото Той не може да бъде нито фашист, нито антифашист, демократ, прогресивен и други човешки измислици, защото е над всички и е вън от всякоопределение и наименование. Учителят не може да бъде причислен към учените, защото е над всяка човешка наука и знание. Той не е българин, защото е над всяка национална принадлежност и е баща на цялото човечество. Той не принадлежи на никоя религия, защото е над тях и е създател и носител на Божията Любов в света през цялата вечност. Не може да се нарече и философ, защото е творец и изразител на Божествения живот на земята. След всичко казано до тук, нека видим бегло какви са Неговите заслуги към българския народ, според свидетелството на някои Негови последователи, очевидци, незаинтересовани, безпристрастни и истински добри хора. Ако Той е помогнал и улеснил някога българския народ, това не е от предпочитание или пристрастие, а затова, че от Слънцето може да се ползува само този, който може и желае това. Ето какво казва една сестра за Учителя: "Учителят винаги казва истината и то свещената истина. Това трябва добре да се помни. Аз съм от 22 години при Него в братството и никога досега не е имало случай Той да каже нещо, което да не е станало. Макар че първоначално ние мислехме, че това е невероятно.
към текста >>

Той е баща, справедлив и безпристрастен към всички.
И така стана. Още много други неща Учителят е казал и направил не само за България, а за всички народи и в бъдеще ще се разкрият още много неизвестни неща и тогава ще се види и разбере кой е Учителят и какви са били Неговите възможности. Разбира се, че всички хора и народи, без разлика на религия и национална принадлежност, и на политически убеждения, могат да се ползуват от Неговата светлина и Любов, но трябва те сами да пожелаят това. Учителят не прилага насилие, нито за добро, нито за зло. Оставя всеки сам да носи последствията на своите постъпки. Той е баща, справедлив и безпристрастен към всички. "Във всичко може да ме упрекнат - казва Учителят, но само в едно не могат - в пристрастие и користолюбие." Нека тия мои редове бъдат една малка признателност към Него за всичкото добро, което Той ми е направил, лично на мен, а и на другите мои братя от България и другаде!
към текста >>

54. 48. БОРИС III /цар на българите/

Тодор Божков

Засили се доверието и авторитетът на царската власт и цар Борис III за момента беше олицетворение на единство, на мъдрост и безпристрастие пред всички слоеве на народа.
България беше в голяма зависимост от финансовия капитал на Западните държави. Съветският съюз също така имаше влияние върху бедните слоеве на народа. Дойде превратът на 19.V.1934 г., който в някои отношения разчисти политическата бъркотия, а от друга страна усложни доста икономическата несигурност. След 19.V.1934 г. вече назряваше подготовката за Втората световна война и се направиха усилия България да посрещне външните и вътрешни промени в международната обстановка. Засили се доверието и авторитетът на царската власт и цар Борис III за момента беше олицетворение на единство, на мъдрост и безпристрастие пред всички слоеве на народа. През м. април 1939 г. Потемкин от Съветския съюз дойде в България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ, но правителството и короната отказаха. На 23.VIII.1939 г. се сключи пакт за ненападение между Съветите и Германия.
към текста >>

55. 51. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И ТИТО

Тодор Божков

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

За мен обаче останаха думите на Учителя: "Тито, рекох." Безпристрастни слова, кратки, ясни, точни, но верни, силни като съдба, като Божие предопределение.
- В себе си аз бях убеден, че това ще бъде Георги Димитров, но за моя изненада, на моя въпрос Учителят отговори: "Тито, рекох, Тито". Минаха години, свърши войната, настъпиха следвоенните години и много промени и спорове, и превратности в живота станаха. Тито постепенно се разкриваше като личност, политик и държавник. Той стана политик със световно име и авторитет. Другото за тези двама политически мъже се знае от всички. За мен обаче останаха думите на Учителя: "Тито, рекох." Безпристрастни слова, кратки, ясни, точни, но верни, силни като съдба, като Божие предопределение.
към текста >>

56. 26. По повод едно предсказание

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Напрежението и кипежът са доста големи, за да могат хората да бъдат безпристрастни зрители на величествения спектакъл на 20 век.
Картината за свършването на света напълно се схожда с всичко, което бе станало и продължава да става на земята през този тревожен и бурен век и не само вън от човека, а и вътре в него. Никога науката, религията, изкуствата, човешкия ум и сърце не са били така раздвижени и подхвърлени на противоречия, смущения и дълбоки духовни депресии, както през нашето време. А и никога условията да се освободи човекът от старите изопачени идеи за живота, за любовта, за истината, за свободата, за морала, за семейството, не са били толкова благоприятни, както сега. Би могло да се каже, че предсказанието за това огромно раздвижване на “пластовете" е близко да сбъдването. Животът напира до ония, които могат да мислят и писмената са четливи. Напрежението и кипежът са доста големи, за да могат хората да бъдат безпристрастни зрители на величествения спектакъл на 20 век. Няма народ, няма общество, няма семейство, няма човек, които да не са докоснати от магическия жезъл на новото, което идва да преобрази света. Разрушението на старите форми винаги е предшествувало строителството на новите култури. Светът е преситен от старите идеи за живота, за изкуството, за религията. Старата венозна кръв трябва да се обнови. Нови идеи, нови мисли, нови разбирания са нужни, за да се домогне човечеството до загубения мир и похитеното спокойствие и ограбената радост.
към текста >>

57. 7. Мярката (2.IX.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Там е мярката - там един прокурор поставено длъжностно лице, облечено във власт, съдебно се грижи за правилното приложение на законите и търси безпристрастно спазен ли бе основния кодекс, донесен от Христа -Любовта.
Тогава аз ще бъда прокурор за всички владици и патриарси от целия свят. Ще бъда прокурор за всички престъпления в света”. Ще ги попитам: “Как смеете в името на Бога, в свещеното име на Любовта да лъжете? Казани преди половин век, думите днес звучат много по-силно и по-внушително отколкото тогава, защото знакът на сбъдновението вече бележи правда. Старите форми непрестанно се разрушават, острието на неправдата и насилието се притъпяват, жилото на лъжата се обезсилва и в света става все по-светло и все по-тясно за безчинствата на миналото. Там е мярката - там един прокурор поставено длъжностно лице, облечено във власт, съдебно се грижи за правилното приложение на законите и търси безпристрастно спазен ли бе основния кодекс, донесен от Христа -Любовта. Здраво държи Той мярката и мери, измерва съдбата - няма да остане нищо не измерено, не премерено, несанкционирано. Любовта с Любов се мери. Няма значение името и лошата слава на това име в юридическите институти. Сега Той беше на този пост и светът щеше да бъде благодарен, че бе Той, както някога, когато Христос пое защитата на света. Как щеше да бъде съден света за големите престъпления, за издевателствата, за насилието, за поруганията над свещените скрижали, бе история, която се пишеше - важно беше, че великият процес бе започнал, важно беше, че там наред с тъмните сили, които целяха да погубят света стоеше Той, стоеше великият прокурор, “Страшният прокурор”, който държеше в ръцете закона на Любовта, с който се целеше да се възстанови правдата.
към текста >>

58. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

За същия труд списание „Свободное воспитание”, списано в духа на Толстоевото учение, пише: „Това е най-сериозно и истински научно изследване, както по извънредното богатство на източниците, тъй и по безпристрастието с което са използувани, обмислеността на метода и точността на изложението.
Нойков, издаде в 1909 г. един капитален труд върху педагогията на Толстоя, който е рядък по значение не само в толстоистката, но изобщо в педагогичната литература. Без да е привърженик на Толстоя, проф. Нойков подложи на една обективна и обстойна критика неговите педагогични възгледи, от която сам Толстой се е възхитил. В отговора си до Нойкова, той пише, че е „приятно поразен от основателността и пълнотата на изложението”. За същия труд списание „Свободное воспитание”, списано в духа на Толстоевото учение, пише: „Това е най-сериозно и истински научно изследване, както по извънредното богатство на източниците, тъй и по безпристрастието с което са използувани, обмислеността на метода и точността на изложението. Оценката на автора е еднакво чужда както от голословно осъждане, тъй и на сляпата похвала” /вж. статията на проф. Д. Кацаров - проф. П. М. Нойков, сп.
към текста >>

59. 33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

С нисък ръст, пълен, с издути червени страни, с големи черни, ласкави и съсредоточени очи на спокойно, безпристрастно лице.
С него независимо от цялата му външна суровост, а понякога и грубост, беше леко да се живее. Той беше мълчалив, невзискателен и всяка своя дума, всяка своя постъпка обмисляше и претегляше предварително. Фелдшерската практика на Николов, в която го вмъкнаха с постоянните си молби селяните, имаше за нас два важни практически резултата: първо, селяните станаха още по-близки към нас, а второ, като искаха да се отплатят с нещо за медицинската помощ, те ни донасяха кой мляко, кой сирене, яйца, банички и др. Тези печалби на Николов бяха тогава за нас много навременни - ние все още не можехме да се освободим от постоянни материални недоимъци. Димитър Жечков - Душата и любимеца на всички общинари беше покойния Димитър Жечков.* Мек, чист, любовен, с дълбоко религиозно чувство, той привличаше към себе си всички и всякого. С нисък ръст, пълен, с издути червени страни, с големи черни, ласкави и съсредоточени очи на спокойно, безпристрастно лице. Само малките, едва покарали мустаци и рядката брадичка показваха, че това не е вече дете - дотолкова детски чисто и невинно изглеждаше цялото му същество. Нежен, чувствителен и със слаба воля, Жечков израстна духовно пред моите очи. Той проникна в мрежата на живота и черпеше от нея сили и вяра. И Жечков преди две години и Жечков сега, в колонията бяха двама съвсем различни хора. Всички, които го познаваха по-рано, се учудваха на голямата промяна, която бе станала с него.
към текста >>

60. 44. Статията „Ново учение” / П.Г.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

И всичко това регулирано от нейните абсолютно точни закони, които не може да бъдат заобиколени, а действуват съвсем безпристранстно, налагайки на всеки който ги пристъпи своите строги санкции, които чувствуваме като страдания и ограничение на свободата ни.
Тези принципи и закони на Живата Природа са, тъй да са каже, внедрени в организма на цялото човечество, в общочовешката душа и обуславят целия им исторически развой от самото им зараждане, през многобройните форми и прояви, които се променяли последователно в миналото, до сегашните и до тия, в които за в бъдеще ще се прояви и излее техния живот. По същия начин те са вложени и в отделната човешка душа, която е малка клетка от общочовешката, минаваща по аналогичен път... Както в малкото, не кълнило още семенце са вложени като потенциал всички, форми, през които то ще премине израствайки, разцъвтявайки се и давайки своя плод; както в амебата са вложени като възможност на бъдещето всички милиони форми, които стоят над нея по съвършенство - по същия начин, въз основа на същите закони и принципи, са вложени и в човека, като възможности за все по-голямо и по-всестранно усъвършенствуване на формите и състоянията, които днес се заемат от други, по-високо стоящи и отдавна минали по пътя на човека същества. Както в амебата не са развити, диференцирани и усъвършенствувани различните сетива и способности за възприемане и обработване на външни въздействия, както житното зърно, неизрастнало, в отсъствие на хлорофил, не може да усвоява и обработва слънчевата енергия, така и човек, в сегашното си състояние, със сегашните си способности за възприятие не може да долови по-тънките и по-нежни вибрации на дълбоки истини, малка част от които се достига само от интуицията, не може да чуе и види със своите неусъвършенствувани зрение и слух недостъпните за окото и ухото краски и звуци. А това, което днес е невъзможно, въз основа на известни закони за еволюцията, след преминаването на известен път, след известен период от време - ще бъде възможно. Защото Живата Природа никъде не е сложила прегради за усъвършенствуването, както на някои се струва, а на против, на всяко едно същество е дала условия - безкрайността на време и пространство да се развива, минавайки съобразно степента на своето развитие в различни форми - тела. И всичко това регулирано от нейните абсолютно точни закони, които не може да бъдат заобиколени, а действуват съвсем безпристранстно, налагайки на всеки който ги пристъпи своите строги санкции, които чувствуваме като страдания и ограничение на свободата ни. Всички явления в живота на обществото и отделния човек, приливите и отливите на енергия, условията, в които биват поставяни, по-малката или по-голяма свобода, която им бива дадена, силите и способностите, с които разполагат - това е точно отмерено в Живота Природа от разумни, съзнателни сили, които ни дават толкова, колкото сме заслужили и колкото можем да носим. И така - Живата Природа се явява като нещо всеобгръщащо, нещо което обема всичко - целокупния живот в своята пълнота, със своите минерали, растения, животни, хора и цяла редица по-висши същества, с всичките техни прояви, със своите многобройни сфери на живот, които се проникват, но от които по-висшите са недостъпни за по-нисшите; със своите слънца и планети, неизброими, далечни, непознати нам мирове, със своите закони и принципи и произтичащи от тях методи за разумна деятелност. И всичко това е неразривно свързано, всички отделни части имат неизбежно, неотразимо влияние помежду си, всичко тук става в едно пълно и постоянно взаимодействие. И най-малките неща са свързани и оказват своето влияние върху всичко и всичко от целия космос оказва своето по-силно или по-слабо в зависимост от разни причини влияние върху отделната част. А всяка една от тия части, както най-дребната, така и огромното слънце, което блести в далечината, както „мъртвата”, както ни се струва частица, така и „най-жизнената” - са проникнати от Божествения живот, който е разлян навсякъде и който съставлява самата същност на всички тия неща.
към текста >>

61. 61. Статията „Воля за мир” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 9, 5.10.1929, с. 1

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безрасъдство?
И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ? ”* Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбите към вас”? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безрасъдство? Не можете ли да разберете, че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко"? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? ” Народите са все още като малки деца, та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях.
към текста >>

И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие.
Не можете ли да разберете, че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко"? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? ” Народите са все още като малки деца, та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта. И друг път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или - изплащане, пълно и неминуемо „до последния кодрант”. Божията Правда е неумолима и нищо друго не ще ни спаси: нито „родолюбивите” организации, нито някакво бъдещо възраждане на „българската национална мощ”! Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели със собствените си ръце и че даже, ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат? Българи!
към текста >>

62. 74. „Как се насажда шовинизма”. Статия / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 40, 15.11.1931, с.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Нямаме нищо против тия протести, и даже се присъединяваме към тях, когато те почиват на базата на пълната безпристрастност, справедливост и човеколюбив, обаче, трябва да отбележим, че често пъти при такива случаи се говорят работи, които, вместо към добро ни водят към по-голямо зло.
Ето това е поуката от тази статия. СТАТИЯТА „КАК СЕ НАСАЖДА ШОВИНИЗМА” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ КАК СЕ НАСАЖДА ШОВИНИЗЪМ Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 40, 15.11.1931, с. 4. На 4 м.м., тъкмо през времето, когато ставаше Балканиадата, управата на съюза „Отец Паисий" бе разпоредила да се устроят из цяла България протестни събрания против мирните договори и угнетяването на българските малцинства от нашите съседи. Нямаме нищо против тия протести, и даже се присъединяваме към тях, когато те почиват на базата на пълната безпристрастност, справедливост и човеколюбив, обаче, трябва да отбележим, че често пъти при такива случаи се говорят работи, които, вместо към добро ни водят към по-голямо зло. И друг път на подобни събрания сме чували разпалени шовинистични речи, насаждащи омраза към съседните ни народи, подтикващи към мъст и подготвящи психологическите условия за нова война, но това, което чухме този път в Севлиево, ни просто отврати, още повече, че то бе изказано от човек, чиято професия е да проповядва на хората Христовото учение, любовта към ближния. Речта си на протестното събрание тукашния свещеник Кривошиев започна като заяви, че всички ний трябвало да бъдем преди всичко българи, та тогава хора. Само тези думи са достатъчни, за да се разбере колко възвишени, и колко християнски са схващанията на този православен свещеник. Всичко след това говорено бе все в същия дух: българщината над всичко. Да се самосъзнаем като българи.
към текста >>

63. 109.1. Статията „Балансът на съвременната цивилизация” / Георги Радев. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 235, 26.02.1939, с. 1

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

До тия изводи по необходимост идват най-будните умове на съвременната наука, способни за една обективна и безпристрастна преценка. /Вж.
И всичко ги принуждава да отговарят по един колкото кратък, толкова и категоричен начин: съвременната цивилизация е злополучна за човека, защото е създадена да познава истинското му естество. Тя чисто и просто не съответствува на неговия дух и не може да задоволи съществените нужди на неговата душа. Тя е годна, може би, за един изкуствен човешки механизъм, създаден в интелектуалните представи на човека, ала е абсолютна негодна за живия, същинския човек, който далеч не съвпада с интелектуалните схеми на съвременната материалистично ориентирана наука. Ясно е, следователно, че ако иска човек да си създаде един свят, който да отговаря на неговото естество, трябва да насочи погледа си към себе си, към своята душа. Без познаване истинската същина на човека и света, хората ще създават изкуствени построения, в които ще се чувствуват нещастни, подтиснати, ограничени като в затвор. До тия изводи по необходимост идват най-будните умове на съвременната наука, способни за една обективна и безпристрастна преценка. /Вж. например, книгата на която произведе голям шум в Европа и Америка/ Тия изводи, както би трябвало да се очаква, са насочени по линията на ония идеи, които Учителят на Великото Всемирно Братство, който действува в България, дава в своите беседи от преди много години. За да подкрепя това твърдение, ще приведа един цитат из една негова статия: „Пред новата епоха”: „Съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие. Сега вече иде втория процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат.
към текста >>

64. 115. Статията „За невежеството на учения”, отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов / Сава Калименов.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Трудно и много трудно е, обаче, да се разделим с идолите на ума си, да скъсаме сърдечната си, емоционална връзка с това, което с десетки години сме леляли и пазили като наш възлюблен мироглед и отказвайки се от всеки предразсъдък, от всяко предубеждение, ставайки напълно независими и безпристрастни, да отидем до край след стъпките на истината.
Въз основа на какво се чувствате достатъчно способни да определяте границите на възможното в живота и света? И дали тъкмо това, което вие считате за невъзможно, не представлява онази велика действителност, всред която вий самите живеете, без да я забелязвате? Защо, поне за момент, да не допуснете, че може да съществуват и неща, които са от естество да обърнат наопъки цялата ваша представа за света, още повече, че цялата история на човечеството и днешния живот упорито настояват на факта за тяхното съществуване? Защо да не допуснете, че „невъзможното” за вас е такова, само защото не го познавате? Лесно е да се отрече, да се обяви за невъзможно и да се остави без всякакво внимание всичко, което е от естество да подкопае и събори основите на материалистическия мироглед. Трудно и много трудно е, обаче, да се разделим с идолите на ума си, да скъсаме сърдечната си, емоционална връзка с това, което с десетки години сме леляли и пазили като наш възлюблен мироглед и отказвайки се от всеки предразсъдък, от всяко предубеждение, ставайки напълно независими и безпристрастни, да отидем до край след стъпките на истината. Към това убеждение ни довеждат писанията на някои наши и чужди учени, които са обявили под строга „научна” възбрана областта на окултното и които не пропускат всеки удобен случай не само да отрекат неговата действителност, но и да хвърлят срещу личността на изучаващите окултизма всички възможни обвинения и нападки. Какво по-лесно и удобно средство да постигнеш целта си от това, да припишеш ненормалност и психопатичност на всички, които приемат и поддържат едно учение, противоречащо на твоя материалистически мироглед? Как най-лесно ще обориш вярата в действителността на окултните истини и да всееш недоверие и предубеждение срещу всички възможни прояви на една свръхсетивна и непозната теб действителност, освен като обявиш всички, които говорят за нея или твърдят, че имат известни опитности от тоя характер за маниаци и душевно болни? Подобни писания, вместо да са „научни изследвания”, за каквито претендират, всъщност, не са нищо друго, освен едно майсторско, умело и самоуверено замаскиране на едно голо „учено” невежество, на една неспособност да погледнем по-далеч от това, което е под носа ни, на една непростена за учения закостенялост, предубеденост и ограниченост. От този характер са и претендиращите за голяма авторитетност писания на д-р Кирил Чолаков в последния брой на сп.
към текста >>

65. 30. Изграждай само върху правдата / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 286, 15.11.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Ако би било иначе, не би имало правда, защото пазителите на човешкия закон нито могат да видят и да знаят всичко, нито пък могат да действуват абсолютно безпристрастно.
- До кога?... Ако ние, ползувайки се от силата и условията, които днес имаме, нарушим основните начала на Божествената правда, ако ние сметнем, че е добро, разумно и оправдано това, което вършим на другите, когато бихме го считали за зло, неразумно и неоправдано, ако другите го вършат спрямо нас - то ще дойде ден, когато тази сила и тези условия ще ни се отнемат. Защо да се лъжем, защо да се самозаблуждаваме? Над човешката сила, над човешката правда и над човешките, земните условия има друга Сила, друга Правда и други условия, които ни държат в ръцете си, колкото и да сме силни днес на земята. Неправедното загива по закона на Бога, а не по закона на човека. Ако би било иначе, не би имало правда, защото пазителите на човешкия закон нито могат да видят и да знаят всичко, нито пък могат да действуват абсолютно безпристрастно. Бог съди хората, обществата и народите. Той решава заплетените въпроси на живота и затова нека издигнем Неговия закон и нека съобразим своите действия с Неговите изисквания: Изграждай само върху Правдата! Изграждай само в светлината на разумността! Изграждай само със силата на любовта! Всичко, останало е осъдено на гибел, на разрушение.
към текста >>

66. 37. Очакваното / С.К. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 294, 1.07.1942; с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Никога до днес силата, лишена от здравия и безпристрастен разум, не е дала едно правилно разрешение на въпросите.
Нуждно е само едно - достатъчно е да надделее разума и всичко останало лесно ще се разреши. Изход има. Условия има. Мнозина и днес мислят, че въпросите се разрешават от силата. Не! Въпросите могат да се разрешат правилно само от разума. Никога до днес силата, лишена от здравия и безпристрастен разум, не е дала едно правилно разрешение на въпросите. Защото разрешения, които се нуждаят от корекции във форма на периодични войни между народите, не са никакви разрешения. Човечеството трябва да се обедини. Народите трябва да си подадат ръка. Целият свят трябва да стане една единна държава. И ако това не може да стане наведнаж, то трябва да стане на етапи.
към текста >>

67. 50. По правия път / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 309, 1.07.1943, с. 1.

Защото отгоре гледат и виждат, преценяват и решават точно и безпристрастно.
Ето едно дете, над което трябва да се бди, и на което трябва да се помага." Светът, който знае, който вижда и който може всичко, е над нас, винаги, всеки ден, всеки час, всяка минута. Не мислете, че можете да го излъжете, по какъвто и да било начин. Не мислете, че можете да скриете от него нещо, каквото и да било то. Не мислете, че можете да намерите достатъчно тъмно кюше в живота, не мислете, че можете да намерите достатъчно тъмна нощ, гдето да скриете своето престъпление, било то малко или голямо. Ако вие вършите някакво зло, и го криете старателно, или пък го представяте във форма на добро, което е все едно, то знайте, че с това вие не лъжете никого другиго, освен себе си. Защото отгоре гледат и виждат, преценяват и решават точно и безпристрастно. И в случая, вие сами себе си осъждате. Няма значение, че хората, подобните вам, ще ви възнасят в небесата, ще ви плетат венци и ще ви пеят хвалебни химни. Няма значение, че никой не ви преследва, никой не ви поглежда накриво, че земният съд и земната сила мълчат и се отнасят със снизхождение и с покровителство към вас. Въпреки това, вие сте вече безвъзвратно осъдени и тая присъда никой не може да отмени, никой не може да смекчи, освен самите вий, и то не с помощта на силните на този свят, не с умилквания и подкупи, не с хитрост, лъжа или пари, а само с искрена, чистосърдечна промяна в своя живот. Само с искрено и чистосърдечно възвръщане към правия път в живота.
към текста >>

68. 5.13. Иде! Няма да има вече врагове! Той да обнови света!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Има един Съд на върховната Правда, безпристрастен и неподкупен, Има награда за доброто и осъждане - за злото.
Дошъл е, наближил е Денят на жътвата. Ще бъдат отделени житото от къклицата, овците от козите: добрите от злите. Хитрост, угодничество, подкуп, хатър, връзки - това минава пред хората. Пред Бога - не! Има една върховна Инстанция, където грешки, несправедливости, злоупотреби, не стават. Има един Съд на върховната Правда, безпристрастен и неподкупен, Има награда за доброто и осъждане - за злото. Ако не бе така, животът наистина би бил хаос и безсмислица. А животът в безграничната Вселена, фактически, е Божествена Хармония. Той е безкрайно велика Песен на безбройните Божии светове: въплощение на безкрайно велика Разумност, на безкрайно велика, всеобгръщаща Любов. За да могат - тази Божествена Хармония, тази велика Разумност, и тази велика Любов - да слязат тук, на земята, и да изпълнят с красота и величие нашия земен човешки живот, необходимо е да ликвидираме всичките си стари сметки -всичките си вземания-давания със злото, с насилието, с лъжата, себичността, жестокостта. Идва времето да се тегли Голямата Равносметка на милионогодишния живот на човека на земята.
към текста >>

69. Прераждане

1. Що е окултизъм?

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

Даскалов Ако само този случай бъде сериозно и безпристрастно разгледан, струва ни се, че никой разумен човек не може да отрече съдържащите се в него доказателства за действителността на прераждането.
Освен горното показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно. само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество". Съобщава: Рачо Г. Даскалов Ако само този случай бъде сериозно и безпристрастно разгледан, струва ни се, че никой разумен човек не може да отрече съдържащите се в него доказателства за действителността на прераждането. Но при това този случай не е единствен, а има много такива от подобен характер, които се схождат в това, че говорят ясно в полза на прераждането. Такива случаи имаме приведени в съчиненията на Ани Безант и Ледбитер, в окултните списания, а нерядко те намират място и в колоните на ежедневната преса. И ако хората не бяха такива скептици, и обръщаха по-сериозно внимание на думите на децата си, те щяха да открият още много подобни доказателства. Причината, поради която именно децата най-често си спомнят своето минало, е тази, че в тях още миналото не е напълно изличено и заглушено от новите възприятия, особено когато две прераждания следват непосредствено едно след друго. Защото, според окултистите-ясновидци, спомените за миналия живот се задържат най-сигурно тогава, когато едно дете е умряло и веднага след това се е преродило, тъй като в такъв случай то се връща на земята, запазвайки същото си етерно тяло, което е носител на паметта.
към текста >>

70. 6.3. Що е човек. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 37, 20.10.1931.

Достатъчно е само да проявим нужния интерес, за да ги проучим безпристрастно и ние ще се уверим, че смъртта на тялото не значи и смъртта на човека.
Мнозина обаче казват, че „никой не се е върнал от гроба”, че няма никакви доказателства за безсмъртието на човека, и даже нещо повече - че това било нещо невъзможно да се докаже Това не е вярно. Не един, а хиляди хора са се връщали от гроба. Има начини да влезем във връзка с тях и да установим тяхното съществуване. Доказателства и то научни доказателства за безсмъртието на човека вече има. Днешната наука, в лицето на сър Оливър Подж, Уилям Крукс, Камил Фламарион и др., ни ги е дала в изобилно количество. Достатъчно е само да проявим нужния интерес, за да ги проучим безпристрастно и ние ще се уверим, че смъртта на тялото не значи и смъртта на човека. Човек е безсмъртен дух! Тази велика истина на древността се потвърждава от изследванията на редица учени, които, презирайки укорите и присмехите на някои свои предубедени колеги, се осмелиха да навлезат в тази „Terra incognita” и поставяйки търсенето на истината над всичко, да докажат, че живота на човека не свършва в гроба. Слава на такива учени като Оливър Лодж, Уйлям Крукс, Майерс, Фламарион и т.н. които не се побояха да се опълчат против предразсъдъците на своите колеги и да заявят ясно пред всички, че за науката не бива да съществуват области забранени за изследване, и че с методите на научното изследване може положително да се докаже съществуването на човешкия дух след смъртта на тялото. Истината никога не е била приета с отворени обятия.
към текста >>

71. 13. Благодарствено писмо към д-р Вергилий Кръстев, Светозар Няголов и цялата му фамилия (20.11.2004 г.)

Иванка Георгиева Лазева

ТОМ 31

А това знание го дължим на неуморния, всеотдайния и безпристрастен дългогодишен труд на д-р Вергилий Кръстев.
13. БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО КЪМ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ, СВЕТОЗАР НЯГОЛОВ И ЦЯЛАТА МУ ФАМИЛИЯ, 20.11.2004 г. Благодаря на Бога, Учителя, че дойде на Земята българска и ни потопи в Своята Любов, Мъдрост и Истина! Учителят присъства навсякъде и във всичко. Той продължава да ни учи, поучава и напътства чрез опитностите на братята и сестрите, описани в томовете на „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". А това знание го дължим на неуморния, всеотдайния и безпристрастен дългогодишен труд на д-р Вергилий Кръстев. Чакаме с нетърпение издаването на XX том от „Изгревът", а има спънки, не може да се подвърже, не излиза. Защо? И отговорът дойде. Трябва да благодарим на Бога, Учителя, на този, който записа, съхрани и издава спомените на всички братя и сестри, живели при нозете на Учителя. Благодарим ти д-р Вергилий Кръстев! Благодарим ти за концертите, които организираш всяка последна седмица от месеца!
към текста >>

72. 16. Отговорът на писмото на сестри Шкодреви

Вергилий Кръстев

ТОМ 32

Нали искате да бъдете безпристрастни и да бъдете съдий?
В точка 5, с. 942 съобщавам за тяхното невежество и обяснявам в 5 подточки - (а, б, в, г и д), защо е така. 3. На с. 943, точки 6, 7, 8, 9 - ще видите как изпращат своето циркулярно писмо два дни преди концерт-рецитала, който е на 27 април 2002 г. Хайде, кажете нещо? Нали искате да бъдете безпристрастни и да бъдете съдий? Отсъдете ги! И то с най-строга присъда, защото това го правят умишлено. 4. Как бях излъган и измамен от сестри Шкодреви, ще видите в следващия раздел. Виждам, че вие не искате да четете повече тези неща. Добре. А аз как ги издържам?!
към текста >>

73. Статия 4. Защита на Религията

пастор Д. Н. Фурнаджиев

Събори 1926 -1927г.

Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото.
Но как ще я защищаваш? С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата? Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие? Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото. Църквата сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията. Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет. „Нашата родна църква враждува (против Мл. Хр. Дружество) за имена и форми" - пише уместно един виден православен столичанин.
към текста >>

74. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

Аз мислех, че автора ще изложи колко-годе безпристрастно събитията; но след прочитание видях, че останах излъган.
Според него, всички други старания в туй отношение били противни и гибелни за българите, а особено католицизма с пропагандата на униатите българи. Последните тези, за възнаграждение на техните трудове и жертви, се наричат от автора не само безверници, подкупници, изменници, но и предатели; коги, в същност, те бяха сърцето и душата на черковното движение. Всеки знае, че без тях в това време нищо нямаше да стане. Излаганието на работите по-нататък ще го обясни. Главното тука е, че дейците униати не се стараяли ни за католицизма, ни за православието, а за подобрението на българското положение изобщо. Аз мислех, че автора ще изложи колко-годе безпристрастно събитията; но след прочитание видях, че останах излъган. Като съвременен деец на тая борба, аз ще се постарая да изложа безпристрастно течението на работите. Но преди да влезем в същността на делото, аз ще помоля автора да каже, върху какво се основава, за да ни нарича предатели? Да има някой особно мнение и да действа по него, предател ли бива? Ако сме ние такива, защо и той да не бъде такъвзи, като има едно съвършено противно мнение на нашето? Тая дума тука си няма никак мястото, нито по отношение към него, нито по отношение към нас.
към текста >>

Като съвременен деец на тая борба, аз ще се постарая да изложа безпристрастно течението на работите.
Последните тези, за възнаграждение на техните трудове и жертви, се наричат от автора не само безверници, подкупници, изменници, но и предатели; коги, в същност, те бяха сърцето и душата на черковното движение. Всеки знае, че без тях в това време нищо нямаше да стане. Излаганието на работите по-нататък ще го обясни. Главното тука е, че дейците униати не се стараяли ни за католицизма, ни за православието, а за подобрението на българското положение изобщо. Аз мислех, че автора ще изложи колко-годе безпристрастно събитията; но след прочитание видях, че останах излъган. Като съвременен деец на тая борба, аз ще се постарая да изложа безпристрастно течението на работите. Но преди да влезем в същността на делото, аз ще помоля автора да каже, върху какво се основава, за да ни нарича предатели? Да има някой особно мнение и да действа по него, предател ли бива? Ако сме ние такива, защо и той да не бъде такъвзи, като има едно съвършено противно мнение на нашето? Тая дума тука си няма никак мястото, нито по отношение към него, нито по отношение към нас. Той ни нарича изменници.
към текста >>

Тая последнята той до толкова хвали, до колкото и осъжда и това прави впечатление на безпристрастно разглеждане; в същност, той мери работите с личен аршин и в оценката си не излага основите на мненията си- Той се очудва, защо бил избран дядо Йосиф - такъв простак и невеж - а не Макарий, и казва: „На униатите като предстояло да правят за успеха и за заякчението на Униата много нещо, то за по-добре се видяло да се тури на чело человек незлобен и невеж, нежели человек с образование, с разбиране на работата и със самостоятелност в мислите и в действията.
Ако днес имаме самостоятелна черква, то трябва да се благодари науниатите, с Д. Цанкова начело, коитосвестник„Българиа”и подкрепени от силните на деня - французите, с дързостни статии стреснаха българина от летаргията ми и чрез успеха на Униата принудиха и най-противните дипломации да му припознаят черковните правдини. Няколко думи върху мемуарите на Т. Икономова (относително Униата) В сп .„Искра", год. VI. се обнародват мемуарите на Тодора Икономов, дето намираме изложени с коментарии и събитиата през време на Униата (кн. I). Тая последнята той до толкова хвали, до колкото и осъжда и това прави впечатление на безпристрастно разглеждане; в същност, той мери работите с личен аршин и в оценката си не излага основите на мненията си- Той се очудва, защо бил избран дядо Йосиф - такъв простак и невеж - а не Макарий, и казва: „На униатите като предстояло да правят за успеха и за заякчението на Униата много нещо, то за по-добре се видяло да се тури на чело человек незлобен и невеж, нежели человек с образование, с разбиране на работата и със самостоятелност в мислите и в действията. Успеха на делото искал, щото делата да бъдат не в ръцете на един религиозен началник, а в ръцете на ръководящи комитет, в който освен Цанкова, Мирковича и Манола, влезва още и един поляшки доктор с червена брада и с неприятна за мене физиономия. Избирането на дядо Йосифа на мене направи не толкози добро впечатление, но когато ми обърнаха вниманието на честото пианствуванье на Макариа, аз си замълчах.” Тук Т. Икономов намира несгодно, дето управлението изначало е било в ръцете на един светски комитет, а не в ръцете на един религиозен началник - без обаче да показва някое достойно в това време лице. От духовните, тези, които трябваше да подведат работите и народа, стояха хладнокръвни в това отношение, ако и да бяха те сами причина за предизвикването на Униата (Иларион), като се водеха от разни чужди мнения и съвети. Т. Икономов забравя още, че нашите духовни чакаха всичко на готово, че ако работите бяха останали тям, то и до днеска щяхме да бъдем на същото стъпало, дето бяхме тогава.
към текста >>

Какви са изобщо неговите мемуари, категорически не мога се произнеса; само ще се огранича да забележа, че ако всичките точки, по които той пише, са изложени тъй, както са изложени униатското движение и неговото, като префект, престоявание в Сливен, то неговите мемуари не могат да се вземат като безпристрастно историческо излагание, понеже се промъча в тях една егоистическа жилка.
За тяхната цел Т. Икономов нямаше тогава ни понятие. Той, колкото и да беше един от по-способните, по-развитите и по-умните в това време между другите негови събратя, не беше обаче от тези, които, подбудени от патриотическа ревност, идат да подадат помощна ръка на делото; както другите, тъй и той имаха за главна цел личната облага. Поведението, което държа между събратята си, и ролята, която игра в критическото положение на Униата, доказват доволно ясно, какво стремление е имал той. Този му егоистически характер се проявява почти навред един и същ във всичките му по-сетнешни политически дела. Какви са изобщо неговите мемуари, категорически не мога се произнеса; само ще се огранича да забележа, че ако всичките точки, по които той пише, са изложени тъй, както са изложени униатското движение и неговото, като префект, престоявание в Сливен, то неговите мемуари не могат да се вземат като безпристрастно историческо излагание, понеже се промъча в тях една егоистическа жилка. Точното историческо изложение трябва да има предвид вид самата истина, без никаква задня мисъл. Съвета напълно знаеше, че Т. Икономов, в критическото положение на Униата, действуваше не за нейното съхранение, а за нейното разстройство, но обаче не обърна ни най-малко внимание на това, като се трудеше да запази чисто българскиа характер на Униата. Казванието на Т. Икономов, че униатите се заканили да го хвърлят от четвъртиа етаж за да си отмъстят, дето той разстройвал униата, е следователно чисто негова измислица, за да даде значение на своите лични действия.
към текста >>

75. 2.8.3. Изгонването на гръцкия владика от Сливен и черковните борби. - В: Табаков, Симеон Киров.

Запознатите по-подробно с поведението на русите до тоя момент спрямо тоя въпрос и с влиянието и плановете на Наполеон III през това време, ще отдадат безпристрастна оценка на униатското движение между българите в надвечерието на разрешаването на черковния ни въпрос.
Мина Пашов. Вече през март 1861 г. заминали за Рим при папата членовете на българската депутация, в която влизал и Д-р Миркович (Ср. труда му: „Униатското движение по черковния въпрос”, Сливен, 1897). На всеки случай униатското движение сплаши едновременно и гърци, и турци, и руси. Запознатите по-подробно с поведението на русите до тоя момент спрямо тоя въпрос и с влиянието и плановете на Наполеон III през това време, ще отдадат безпристрастна оценка на униатското движение между българите в надвечерието на разрешаването на черковния ни въпрос. Друг сливенец, сподвижник на униатството, е бил поменатия вече Поп Станчо, който през това време се намирал в Цариград. Разправя се, че Драган Цанков, за да го привлече на своя страна, оженил се за осиновената му дъщеря. И действително, Поп Станчо, подобно на Тодор Икономов, е бил на първо време един от униатските български свещеници. Униатското движение, вън от цариградските сливенци, намира отглас и в самия Сливен. Повече за уплаха на патриаршията, отколкото от симпатии към чуждия за тях папа, между главните привърженици на унията в Сливен са били Анастас X.
към текста >>

76. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

„Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.” Като видял, че постъпката му пред посланиците на шестте протестантски държави няма онова действие, което очаквал, комитетът се отнесъл тутакси до Евангелский Съюз в Лондон.
От отговорите на английский и голландский посланици, които се оказаха в нашата сбирка, се вижда, че те се ограничили с изражение на платоническо съчувствие към Българете, като се извинили, един по една причина, а друг по друга, че не могат да земат деятелно участие в защита на българското дело. „Моето мнение е, казва сир Генрих Булвер, тогавашний представител ма Англия в Цариград, че патриархът треба вовреме да направи устъпки, да пожъртвува мирското си върховенство, за да спази единството на Църквата, и това мнение аз съм заевявал открито. Що се касае до въпросът, как треба да постъпи Портата, има много съображения да се земат във внимание, а, между тях, и фактът още, че едно мусулманско правителство би постъпило несъгласно с правилата, от които се е ръководило Отоманското Правителство, ако се намесеше в религиозните дела на една христиенска община, и опасностите от едно таквоз намесване са толкоз големи, колкото и сгодите, които би излезли от него. Моята линия на поведение е такожде да не правя деятелно посредство в подобно дело; но аз се считам щастлив, че мога да кажа, че нашите мисли са въобще еднакви и че, доколкото дозволяват благоразумието и скромността, аз не ще оставя да ги не поддържа”. Голландский посланик казал, в ответът си, че той се радва на всеко искрено религиозно пробуждане, което има за цел премахването на едно притеснително и несправедливо поробване под една фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята. „Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.” Като видял, че постъпката му пред посланиците на шестте протестантски държави няма онова действие, което очаквал, комитетът се отнесъл тутакси до Евангелский Съюз в Лондон. На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си. Той говорил със същата цел и с турский посланик в Лондон, Мусуруса, но последний му бил казал, че чуждо влияние се меси в движението на Българете, т. е. същото онова, което се било шушнело и в Цариград, според както писал комитетът. „Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”. Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно.
към текста >>

77. 2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. 2.15.1. Мемоари и спомени. 2.15.1.1. Тодор Икономов.

Икономов в тях безпристрастно е изложил както своите дела, тъй и делата на другите политически и обществени дейци.
След като напуснал унията и завършил Киевската духовна академия, Т. Икономов е участвувал в църковно-народното движение, заставайки на страната на напредничавата група.258 Мемоарите на Т. Икономов били предадени на редакцията на сп. „Искра” от сина му д-р К. Икономов. Редакцията смята, че Т. Икономов в тях безпристрастно е изложил както своите дела, тъй и делата на другите политически и обществени дейци. На пълното безпристрастие на нашия мемоарист не можем обаче да се доверим безусловно. От внимателното им проучване се установява следното: 1. Те не са писани на посочените дати, но Т. Икономов е държал бележки, може би по-пълни, които подире допълнил и преработил. За това може да се съди от много места от мемоарите му (гл.
към текста >>

На пълното безпристрастие на нашия мемоарист не можем обаче да се доверим безусловно.
Икономов е участвувал в църковно-народното движение, заставайки на страната на напредничавата група.258 Мемоарите на Т. Икономов били предадени на редакцията на сп. „Искра” от сина му д-р К. Икономов. Редакцията смята, че Т. Икономов в тях безпристрастно е изложил както своите дела, тъй и делата на другите политически и обществени дейци. На пълното безпристрастие на нашия мемоарист не можем обаче да се доверим безусловно. От внимателното им проучване се установява следното: 1. Те не са писани на посочените дати, но Т. Икономов е държал бележки, може би по-пълни, които подире допълнил и преработил. За това може да се съди от много места от мемоарите му (гл. 12 март 1861 г.; също Томина Неделя 1861 г., дето пише: „За сега аз съм дякон”, без да определя кога е станал дякон). 2.
към текста >>

78. 2.15.1.3. Петър Карапетров.

Бележките на Карапетров обаче не са обективни и безпристрастни, пък са и неточни.260 При това той изхожда от русофобско становище (гл.
Той съобщава, че спомените си записал не само като съвременник, но и като близък очевидец, който бил в течение на събитията и в много от тях участвувал. Иска да каже, че е бил обективен, но приема, че може да е пропуснал някои маловажни обстоятелства. Това обаче се дължало на изминалите 25-30 години. Все пак той не счита за напълно точни своите спомени, затова моли още живите съвременници и участници в униатските работи да допълнят и да поправят неговите бележки (с. 160 сл.). Бележките на Карапетров обаче не са обективни и безпристрастни, пък са и неточни.260 При това той изхожда от русофобско становище (гл. Сбирка от статии, с. 48,49, 51), поради което не може да бъде и обективен. А неточностите му са твърде много и засягат всичките по-важни събития по Цариградската уния от 18 декември 1860 г. 1. Невярно е твърдение му, че за патриотичните българи по времето на църковно-народната борба не е имало друг изход освен унията, за да се признае българският народ за особен (с. 164). Развитието на църковния въпрос доказа противното.
към текста >>

79. 3.6.10. Управлението на Болградската гимназия.

А сега ще се върнем отново при болградските граждани, към тези, които имат власт над школата и над останалите обществени работи и много или малко от тях зависи уреждането на този край, одобрението на учебните заведения и безпристрастното решаване на съдебните дела.
Миналата година се поизтрепаха, докато отнемат на г-н Миркович званието директор, което му бе дадено временно, но г-н Миркович, който беше приел това без особено желание, се отказа доброволно от развълнувания Болград. Да видим дали след него учителите се успокоиха; те не само не млъкнаха, но всеки един публично - пред учениците в училище, пред хората в кафенето и на улицата - доказваше, че има пълното право да стане директор. От всички тях успя този, който изпревари с хитрост и лукавство да му бъде дадено званието директор, но всяко нещо, което става за лична изгода, а не по желанието на народа, не се задържа за дълго. Същото стана и с този ексдиректор, понеже народът не го обичаше, остана на тази длъжност номинално, докато най-после народът повика друг, когото назначи за ръководител на тази болградска гимназия. И така досега ние разгледахме реда в българската гимназия и нейните учители. А сега ще се върнем отново при болградските граждани, към тези, които имат власт над школата и над останалите обществени работи и много или малко от тях зависи уреждането на този край, одобрението на учебните заведения и безпристрастното решаване на съдебните дела. Ръководството на болградското общество. Известно е, че неораната нива и непрекопаното лозе никога не могат да донесат такава полза на стопанина, каквато той очаква. Същото това наблюдаваме и в Болградската гимназия, която е лишена от техния надзор и грижа. От думите на болградчани се вижда, че те не са приучили всичките тези учители да се трудят за подобряването и благосъстоянието на този край, но как са ги събрали и приели като хора, лишени от дневното си препитание, кои са тези, които Болград със своето безкрайно милосърдие изхранва, и какво те със своето живеене в Болград дават на болградчани. Така или иначе, като се съди по представите на болградци, още не е време да се обръща внимание на учебната част, а в нравствено отношение все още са много ниско, за да могат да оценят по достойнство едно училище, което не е на неговата степен на развитие.
към текста >>

80. 6.12.3. Доротей - „българин владика, който като речи в нищо не е по-добър от фанариотските кеседжие“.