Търсене в текстове за 'безпла'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Вечността, на тях не се плаща. В Новата култура другояче ще се организира светът. Представете си, че ще отидете при един хлебар и ще му кажете: „Любезни приятелю“ и той ще ви даде хляб без пари. Но той откъде ще вземе брашното? Ще отиде при някой мелничар, ще му каже: „Любезни приятелю“ и той ще му даде брашното. Това значи, че разменната монета ще бъде Любовта. Как ще познаем, че хората служат на Бога? Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по железниците безплатно, по театрите ще се отива пак безплатно. И артистите ще играят безплатно, музикантите ще свирят безплатно, но в замяна на това техните слушатели ще ги хранят безплатно с най-чиста и хубава храна. Когато някой брат е с много енергия, ще го помолим да набере овошки и той ще вложи тази енергия в тях, ще направи мармалад. И когато някой не е енергичен, ще му дадем да яде от този мармалад и като яде, ще стане разположен. Онзи, който служи без пари, и нему плащат и даже повече му плащат. Някой може да каже така: „Ами аз ако работя без пари, ако работя от Любов към другите, от Любов към Бога, тогава какво ще стане с мен, как ще живея?“ Ето отговор на този въпрос: когато някой работи без пари, от Любов, хората ще му дават от Любов. Ако някой живее по Бога, Бог ще се грижи за него. Така че, строят ще бъде поставен на съвсем нови основи, една велика идея ще бъде приложена в Живота. Можем да направим един опит: да си сложим копринени престилки и да приготвим заедно чай, но всеки, който ще пали
към текста >>

2. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

трябва да се уреди: всеки да има къщичка с две стаи и кухня, всеки да има храна и да му остава време за нуждите на Духа. Въпросът за светлината, за въздуха и за водата са разрешени, остава само въпроса за хляба. И сега храната, която земята ражда всяка година, е достатъчна за всички, но не е разпределена както трябва. Обществото трябва да уреди този въпрос. Хлябът трябва да бъде така достъпен за всички, както светлината, въздухът и водата. Би трябвало всеки да получава безплатно хляб и според нуждата си. И като се уреди икономическият въпрос, тогава да остане време за всеки човек да задоволи своите културни нужди. Да се дава хляб безплатно на всички, това е възможно и наложително. Тогава Царството Божие ще е вече на Земята. Това е един от съществените въпроси, който няма да се реши по механичен начин. На нас ни трябват хора-пионери. Например в нашето Братство може да се направи опит да се кооперират хората и да приложат новия начин на живот. Братството да има шестдесет декара земя, където да се работи по новия начин. Също така да има и работилници, в които да се работи по новия начин. Трудът трябва да се разпредели равномерно, а и в благата му трябва всички да участват равномерно и да има достатъчно за всички. Ние мислим, че сме бедни, а светът е много богат, само че сме бедни откъм разбиране. Доста средства има, за да живеят всички хора един сносен живот. Онези които са направили света, идат да го поправят. И сега подготвят хората да бъдат на ясно, че всички
към текста >>

3. 80) Щастието, многократно и непреривно - Боян Боев (1883 – 1963)

за да не се изпариш и за да не изсъхнеш. Но не се и много затваряй, за да не затлъстееш. При моите научни френологически изследвания, когато поставях десет стотинки вход за сказките, пълнеше се салонът. Когато поставях двадесет стотинки вход, малко идваха. Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш четиридесет лева вход, то е щастливо число; ако поставиш тридесет лева вход, няма да ти върви; 30 е нещастно число. Значи числата са щастливи и нещастни. Някой път и безплатен вход да оставиш, а пак салонът може да бъде празен. Не говори на скръбния за скръбта, не говори на радостния за радостта. На скръбния говори за радостта, а на радостния говори за скръбта. Там е философията. Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича, и колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея, защото има Някой, който ме обича – Бог. И тогава в мен се заражда желание да Го търся. Аз казвам: „Зная, че има Един, който ме обича“. Когато Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношенията ни към хората е отношение към Бога и доколко отношението ни към самите нас е отношение към Бога. Вълкът е временно вълк. Той не е толкова жесток, виж колко обича своите деца. Вие виждате един лош човек, но това е само временно; онова, което трябва да се прояви в този лош човек, е Божественото съзнание. Целта на Любовта е освобождение на човешката душа. А щом не става освобождение при Любовта, то не е Любов и значи, че има
към текста >>

4. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

този вол. С този добитък ти си късметлия, всичко ще ти върви добре.“ При тези думи той почва да гледа с добро око на вола. Той не осъзнава, че в това животно има разумно същество, което е дошло да му помага. Това животно не е така глупаво, както си мисли човек. Добре е, че българинът се поправя всякога, когато разбере нещата. В известни отношения българинът е много подготвен. Той има и следната черта: като отидеш да му проповядваш, иска да знае дали проповедта ще бъде с пари, или безплатна. И щом види, че ти плащат, казва: „О, и аз знам така.“ А щом види, че проповядваш без пари, той се замисля: „Виж, има нещо важно тук – проповед без пари, значи има някаква идея.“ И той почва да изучава. Безидейното, което е с пари, го оставя настрана. Общественикът: И в странство виждат, че тъкмо Новото учение трябва да обнови света. Ние се радваме, че сме достойни синове на богомилите. Нали когато Слънцето не е тук в силата си, то е в силата си в Южното полукълбо и обратно – това става периодично, същото е и в живота на човечеството. Богомилството дойде преди хиляда години. От същия източник иде и Учението на Бялото Братство. Днес българският народ няма да загуби, в Природата събитията втори път не се повтарят и това, което стана с богомилите, не ще се повтори. Един селянин ми каза, че чул много работи за нас да говорят, и то все толкова лоши, че дошъл да провери дали са верни, или не. И след като се уверил сам, разбрал какви хора сме в действителност. Трябва да се започне с физическия
към текста >>

5. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

правите? Един им казва: – Строим свободен университет. Той ще бъде свободен за всички, които желаят да се учат. Някой изявил желание да вземат салона за болница. Един от съидейниците казал: – Днес хората са болни. Нека дойдат тук, за да станат здрави. Към юни салонът е вече готов. Същата есен го измазват. Някои от селяните казват – 12 семейства, и направиха здание, което струва 200,000 лева! Разбира се, похарчени са по-малко средства, понеже много от материалите и голяма част от труда е безплатен. Мнозина, които са идвали в селото, са казвали: – Как е възможно постройка на такъв салон при такива условия? Един чиновник в Мъглиж, шеф на учреждение, казал: – Шепа хора построиха този салон. Те като се върнат дома вечерта от работа, отпрягат добитъка си и отиват в тоя салон, за да се просвещават. Два пъти седмично те отиват там, за да се учат. Нека бъдат образец на всички. Светлият дом в Розовата долина е символ на утрешния ден. Идете в Мъглиж при тия възторжени души, за да видите плода на делото им! Идете в Мъглиж, за да имате вяра в човека, вяра във вечно младите творчески сили на човешкия дух! сп. „Житно зърно”, бр. 11, кн.
към текста >>

6. 134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

докосването на звездния мир. Учителят не пропущаше часовете, които принадлежат на големия Живот, не пропускаше първия лъч на изгряващото Слънце. При една утринна разходка, в разговор, Учителят каза: - Човек иде на Земята като на училище, със специална програма, определена за него. Почти за всеки ден е определено какво трябва да се учи. Човек е пратен тук на училище и екскурзия. Знаете ли откъде сте дошли? Вие сте били недоволни и за да ви утешат, са ви изпратили на разходка с един безплатен билет. Вие сте екскурзианти. Човек трябва да благодари на Бога, че се разхожда. Като се върне у дома си, все ще занесе нещо. Като пътува, трябва да си държи бележки. Като се върне, ще разказва там на приятелите си какво е видял. Човек не може да реализира всички свои желания в едно прераждане. Затова много пъти ще идва на Земята, докато ги реализира и добие съвършенство. Някой човек идва на Земята, за да изкупи своите прегрешения. Друг - за да се усъвършенства. Друг идва, за да помага на другите. За тези три неща човек идва на Земята. Като те изпратят за изправяне, това не е по твоя воля, по закон си дошъл. Като те пратят като ученик, да учиш, да се усъвършенстваш, малко си по-свободен. А като си дошъл да помагаш, ти си още по-свободен. Има неща, за които не може да се говори, за които човек трябва да мълчи. Някой пита: „Можете ли да ми кажете моето минало?” Отговарям: „Не. Защото, ако говоря, ще изпъкнат отношенията между вас от миналото.” Лошите спомени от миналите прераждания са
към текста >>

7. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

предаваните им уроци, в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на Разумната Жива Природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог, комуто служа, премисля за моята прехрана. Предвид на горното, заявявам че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е. ако между множеството мои има един-два случая на душевно разхлабване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но те не са мои ученици, макар да са се явили при мен. Друго няма какво да кажа. П. К.
към текста >>

8. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

история, физика, астрономия), които са предавали и в езическите училища; философия и мъдрост. От всички философи предпочитан бил Платон. Всички тези науки е преподавал Ориген заедно със своя помощник Иракъл. За да се усъвършенства философията, той когато бил учител, посещавал уроците на неоплатони-ческия философ Амониус Макос. Научил е еврейски език, за да се ползва направо от еврейския текст на Светото Писание, за да проверява гръцкият му превод. Ориген преподавал безплатно от сутрин до вечер. Неговата високоученост привличала много слушатели - християни и езичници, мъже, жени. Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел на мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а богатият Авросий бивш последовател на гностика Валентин поел на свои разноски издаването на оригеновите съчинения. За да отстрани всякакво подозрение, Ориген се сомоскопил, разбирайки буквално думите на Христа, че има изкопци заради Царството Божие. После Ориген осъждал от тази своя постъпка, противна на думите на апостол Павел: "Буквата убива, духът животвори" (второ кор. 3,6). Славата на Ориген се е носила вън от Александрия. Към 215 година го повиква един княз в Арабия, за да го настави в християнството... За същата цел Юлия Манея, майката на бъдещия император Александър Север (222 - 235) и го поканила в Антиохия. По-късно около 230 година той бил повикан в Гърция, за да разреши един църковен спор минавайки през Палестина той спрял в Кесария
към текста >>

9. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

- Не може. За да можем да живеем разумно и щастливо, трябва да проучаваме живота като една велика наука, за да разбираме всички закони и процеси, които функционират в него. Като изучаваме живота, който функционира в нас, ние ще трябва да проучим и природата, и нейното отношение към нас. Защото всички блага ние ги приемаме от природата - светлината, въздуха, водата и храната природата ни ги дава и то даром. Хората са успели да заграбят хляба и да го продават, но от природата той ни е безплатно. И при всичките тези блага, които природата ни дава, ние сме недоволни. Защо? - Защото не познаваме законите на живота и си създаваме свои порядки и разбирания за живота, редом с тези, които съществуват в природата. Природата всичко ни дава безплатно, а хората продават благата, които природата им е дала даром. Всички неща от човешки произход се продават. Всяко нещо, което се продава, не е от Бога. Не че е лошо нещо да работиш за пари, но определям качествата на двата порядъка, разграничавам Божественото от човешкото и съобразно с това, по кое разбиране ще живеем, ще се определи и нашият живот, и нашият прогрес. За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек. Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област. Някой от вас даже се съмняват има ли
към текста >>

10. МЕТОДИ ЗА РАБОТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

своя приятел с любов. Всеки може да посети един болен, един беден, един обезсърчен с любов. Всеки може да полее едно изсъхнало цветенце с любов. * Има хора, които могат да обновяват тялото си, без да ходят на курорти или да използуват разни средства. Те оставят физическото си тяло тук, на Земята, а с духовното си тяло двойникът излиза навън, извън земната зона, там той набира сили и свежест и отново се връща във физическото си тяло. Това е един много обикновен метод за почивка, но безплатен и прекрасен, защото 10-15 минути са предостатъчни, за да се обновите. * По една четвърт от всички елементарни духове владеят нашата физика. Елементите от четирите царства трябва да са в равновесие, за да сме в нормално състояние, само че ние трябва да ги владеем, а не те нас. * Това, което днес извършите, то е извършено. Силният човек върши работата днес, а слабият я оставя за в бъдеще. * Когато ви сполети най-голямото нещастие в света, кажете: “Това нещастие е илюзия.” Каквото и да се случи, кажете: “За добро е.” Случи ви се нещо крайно неприятно, нещо трагично, кажете: “За добро е.” Като кажете така, тази мисъл ще се върне и ако казвате постоянно така, лошото ще се превърне в добро. Всяка мисъл, която излиза от вас, ще направи един кръг и ще се върне при вас. * Всички цветя са създадени да помагат на хората било с цвета си, било с формата си и листата си. Ако очите ти са отслабнали от тревоги и грижи - вгледай се в жълтото цвете. * Вие що попросите, ако вярвате, ще ви бъде. Вие
към текста >>

11. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

за работа с децата и от где могат да се набавят те Не е необходимо да разполагаме с много средства, за да си набавим достатъчно материали. Най-често природата ни предлага безплатно богато изобилие от такива. От друга страна, излишеци и изрезки при различните производства често са готов материал за работа. Няма да пренебрегнем и различните видове хартии, мукави и др. За нареждане — кубчета, дървени изрезки, мозайки, дървени фигури и матадори,. дървени тухлички за строеж, клечици, желъди, камъчета, мидички или охлювчета, — боядисани или естествени и поставени в специални кутии, — са добро занимание за малките. Те обичат да ги нареждат в различни комбинации. (Това занимание развива у децата търпение, вкус и мислене.) Кукленски кът и магазин. Няколко кукли и покъщнина по възможност по-едри, са всякога любимо занимание за малките. Нареждане, чистене, шиене, готвене и пр. са чудесни упражнения за бъдещите домакини. Не по-малко полза ще имат момчетата при обзавеждане на магазинче — сръчност, съобразителност, вкус, ред и пр. За нанизване — глинени топчета, продупчени още при правене, нарязани макарони, фиде на звездички,, охлювчета, пуканки, сламки от ръж, слез, желъдчета, фасулчета, топчета от кипарис, памучета, книжни триъгълници, навити като на мъниста, листенца, изрезки (камбанки, птички халкички, цветя, знамена, фенерчета и др.) и още "редица подобни материали, естествени или боядисани, комбинирани или поотделно, бихме могли много приятно да приложим в ръчните ни
към текста >>

12. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

ми в Братството Исках да се срещна с Влайчо от с. Коньово – Старо¬загорско, защото бях чула за чудесата, които правел за здравето на хората. Казаха ми, че той имал връзка с хората от Бялото братство и само чрез тях ще мога да се срещна с него. Спомних си за един възрастен колега – вегетарианец, работеше като пласьор в нашето предприятие, хранеше се с плодове и беше много добър човек. Имахме безплатен стол за хранене, плащаше предприятието, записах го в този стол да се храни, но той отказа. Работи две години при нас и се пенсионира. Та като реших да потърся връзка с Бялото братство, се сетих за него. Потърсих телефона му в указателя и се обадих – той веднага си спомни коя съм и ме покани у тях. Отидох на часà и подробно му разказах защо търся Влайчо. Той внимателно ме изслуша и каза: „Ще отидеш на Изгрева при сестра Цветана Симеонова, тя е художничка, кажи ѝ, че аз те изпращам, представи ѝ се, тя е прекрасен човек, ще те разбере, нейният съпруг води сега беседите в Братството.“ Благодарих му и си тръгнах. Още на другия ден се запътих към Изгрева, слязох на спирката и тръгнах покрай оградата на Салона. Цялото селище, създадено по време на Учителя, тогава (1970 година) беше непокътнато, нищо не бе променено. Запътих се към чешмичката, но по улицата нямаше никакъв човек, за да попитам къде точно е къщата на сем. Симеонови. Тъкмо си помислих: „Как пък няма някой – да попитам“, изведнъж от уличката се зададе една възрастна жена и отиде право на чешмичката, изми си
към текста >>

13. 14 Разходката до Алеко - Радка Левордашка (1920-2014)

се нахвърлят като оси върху вас, ще потърсят печалба от Словото. Аз дойдох да ви обогатя духовно, а не материално. Скъпо ще платят тия, които мислят да се обогатяват от беседите, да коригират това, което не знаят, да пишат съчинения от моите книги. Аз знам, че ще ги има, вие сами ще проверите това, което казвам. Наблюдавайте – и ще се уверите в думите ми. Владиците и поповете ми пречеха всячески, ще видите какво ще стане с тях. Защо бяха против мене? Защото казвам, че на Бога се служи безплатно! Бог никога не оставя добрите си служители, той се грижи за
към текста >>

14. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Европа. Великото, което те са занесли в Европа, това беше принципът на свободата." (36, с. 282) Богомилите се заселват в най-неплодородните полета и ги превръщат в райски градини. Те имат вътрешно знание и поставят известни символи и знаци върху обработваемата земя, с които привличат положителните енергии на природата и винаги се радват на голямо плодородие. Те са вегетарианци и посяват семената на новия разумен живот в умовете на окръжаващите ги. Живеят в общежития и раздават безплатно блага на всички нуждаещи се. Говорят само истината и никога не проявяват каквото и да е насилие или убийство. Често Инквизицията по това ги познава. Папата и някои ръководители на големи италиански градове правят няколко кръстоносни похода — Папа Инокентий IV, 1254 г. срещу богомилите, като прилагат инквизицията, въведена най-напред от папа Григорий IX в 1231 г. в град Флоренция. Цели области са обезлюдени. Богомилите с песни и радост отиват на кладите и така дават пример за честност, себеотрицание и смелост. Съществата от невидимия свят желаят да вземат участие в пробуждане съзнанието на човечеството и затова се вселяват в обречените на изгаряне богомили и последните не чувстват никакви болки, а с песен отиват на кладите, жертвайки се за общото благо на човечеството. Много богомили отдават живота си, за да се пробуди съзнанието на европейските народи и да се стигне до Ренесанса и новите идеи, които сега идват в света, (по 61) Прогонването на богомилите от България и тяхното физическо
към текста >>

15. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

с двете коли на Косьо за Боровец. Бяхме сестра ми Величка, Истиян, Костадин, Дарина, Снежина, Любомир, Емилия, Павел, Еленка и аз. Като стигнахме Боровец видяхме, че около лифта има много хора. Оказа се, че на този ден е празникът на Рила и Мусала. Взехме веднага билети и бързо се качихме на лифта. Слязохме при х. Ястребец и по лятната пътека се отправихме към х. Мусала. Там имаше много хора. Пееше голям хор планински песни. Беше и Симеон Сакскобурггодски. Чая го раздаваха безплатно. Сестра ми и зет ми имаха високо кръвно и ходеха по-бавно, особено сестра ми, с която вървях аз. Павел носеше тежка раница с храна до 40 килограма. Занесе я на заслона Хималай, откъдето се качихме нагоре с малкия багаж, който можехме да носим. Към 17 часа бяхме на върха и се настанихме в двете големи стаи. Направихме още един курс до заслона да вземем храната. Прекарахме отлично горе, с хубаво време, чудни изгреви и неповторимо красиви нощи, с небе осеяно с големи звезди. Ходихме до Малка Мусала и Маричените езера. Готвехме си общо и се хранехме общо. Събрахме се цялото семейство: трите братя и сестра ми. С нашия интензивен духовен живот, небето се изчистваше от облаците и постоянно имахме слънчево време. На 15 август, неделя, си тръгнахме надолу, покрай заслона. Спряхме на хижата за почивка и малка закуска. Към 13 часа се качихме на лифта, след което с колите благополучно се прибрахме в София. На 5 август 2005 г. сестра ми и зет ми дойдоха от Франция със самолет. От летището ги
към текста >>

16. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

образува мочурище. То пречи на нас и на туристите, на стадата, които минават оттам. Учителя предлага да се направи мост над това мочурливо място. Една голяма група от братя под неговото ръководство отива рано сутринта и до обяд построява моста. Един брат пита как да се кръсти мостът. Учителя отговаря: Ще го кръстим „Моста на будалите". Той пояснява защо: „Ето защо: някои, като минават оттук, ще питат: Колко платиха на тия, които направиха моста? Ще им кажат, че те са работили безплатно. Тогава пътниците ще кажат: „Те са будали." Ние ще преведем тази дума така: „Будала" значи: Буден е Алах в тях. Новото работене е да работим без пари, от Любов." („Разговори при 7-те езера", стр. 152) Навсякъде Учителя намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителя спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и отпод скалата започва да тече буйна вода. Учителя обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма. Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през които
към текста >>

17. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

социологията, окултното учение, изкуството, вести от живота на Братството и книгопис. Интерес представлява замисълът в края на всяка книжка да се публикуват части от беседите, обикновено в превод на френски език, като авторът е назован "Учителят". Най-голям печатен и издателски център на движението става Севлиево благодарение на енергичната дейност на Сава Калименов (починал 1990 г.). Тук започва издаването на в. "Братство" - първият брой е от 15.11.1928 г. Изданието е безплатно и излиза между 1928 и 1944 г. След края на тоталитарния период вестникът е възстановен през м. март 1990 г. В по-малък тираж са вестниците "Жива струя", "Алфа" и "Живот", чиято поява е продиктувана от необходимостта да се защити Братството от външните му противници. През разглеждания период продължава и провеждането на събори. До 1925 г. те се организират във В. Търново на братското лозе, като през 1923 и 1924 г. са осуетени поради напрегнатата политическа обстановка в страната. На събора през 1922 г. (6-15 август), с участието на ок. 300 членове на движението, се стига до сериозен конфликт с представители на Православната църква. Св. Синод на БПЦ изпраща на събора своите пълномощници архимандрит Евтимий Сапунджиев и руснака М. Калнев. Според спомените на очевидци било решено да се проведе публичен диспут между православните богослови и П. Дънов, за което имало специална обява пред търновското читалище "Надежда". Относно събитията, развили се в читалището, съществуват различни версии
към текста >>

18. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

и прилежание. Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и английска филология в Софийския университет. Няколко години, подтикнат от своя идеализъм, бе учил и агрономство. По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти. Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия. Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този занаят. В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството. После заедно с един от приятелите си съвсем сериозно се заемат с мекичарство. Трудно е да се повярва, че занаятите са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже. Заедно със Славчо Славянски в края на пролетта и началото на лятото те обикалят маковите полета в Софийско и предлагат услугите си да събират маковото млечице. За да успеят в това нелеко начинание, те усърдно изучават къде и как се правят разрезите върху стъблото и как се събира скъпоценната течност. Предприятието приключва успешно и те разполагат с достатъчно средства. Сега могат да отидат на Рила, да се установят край първото езеро и заедно с приятелите там да подготвят лагера, който ще започне след около месец. Така се оформя една група от
към текста >>

19. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

В края на XIX и началото на XX век Учителят започва духовната си дейност. От 1914 г. редовно всяка неделя от 10 ч. изнася беседи за всички, които желаят да го чуят. Неговите беседи са безплатни, отворени и достъпни за най-широк кръг слушатели. Всеки може да дойде и да чуе спасителното Слово на Учителя. В първите шест серии от неделните беседи Учителят излага основните принципи на своето учение. През 1914 г. започва първата европейска война, но въпреки трудната политическа обстановка Учителят с малки прекъсвания продължава да изнася неделните беседи. Учителят държи беседа в салона на Изгрева „Тези слова са Божествени и Господ изисква от вас да ги имате не на книга, но да са написани в сърцата и умовете ви.“[20] По-късно, през пролетта на 1922 г., Учителят основава най-напред младежкия окултен клас, а много скоро след това-общия окултен клас. Младежкият клас е в петък от 5 ч. сутринта, а общият - в сряда от 5 ч. сутринта. Всеки беше свободен да слуша неделните беседи, без да има допълнителни ангажименти. Можеше само един път да дойде, а след това никога да не се появи или пък редовно да ги посещава. Съвсем друга е постановката при окултните класове. За да може някой да посещава окултните класове, трябва да има специално разрешение от Учителя. Те са предназначени само за учениците, като тези от младежкия клас можеха да посещават лекциите на общия, но учениците от общия не можеха да посещават лекциите на младежкия. Учениците от общия клас са женени, имат семейства, но в
към текста >>

20. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

Учителя. Това бяха вечери, които пълнеха душите ни с възторг. Брат Боян Боев беше като сянката на Учителя, неотлъчно стоеше до него и стенографираше това, което Учителят казваше. Всички тези разговори са дешифрирани и готови за печат, когато има условия за това.* Разговори с Учителя Животът на Изгрева беше колективен. Посадиха се овощни дървета, лозе, ягоди и малини. Всеки в свободното си време участваше в тяхно- то обработване. Цялата работа в селището се извършваше на доброволни начала, безплатно от братята и сестрите. Овощната и зеленчуковата градина, лозето, ягодите се обработваха колективно. Всеки, когато можеше, внасяше своя дял в тази работа. Пред салона имаше прекрасна цветна градина и за мен беше велико удоволствие рано сутрин да я поливам. Пред големия салон имаше лешникови храсти и пред тях бяха наредени масите за обяд с пейки от двете страни. Общ обяд под леските на Изгрева Всеки ден имахме общ обяд, който беше безплатен, открит за всички. Всякога имаше хубаво ядене. То се приготвяше от дежурни по свобода, но винаги имаше желаещи, които да се включат. Храната беше природосъобразна, вегетарианска, предимно плодове и зеленчуци. Вегетарианската храна е по-здравословна, а и убийството на животни е несъвместимо с любовта. След обеда се слагаше една касичка, в която всеки пускаше по желание, колкото намери за добре, но никога не беше задължително да даде. Това беше особено добре за бедните студенти, които се хранеха в стола. Винаги сме били в състояние да поддържаме стола.
към текста >>

21. Братският живот на Рила - Крум Въжаров (1908- 1991)

нещо е Словото.“[58] Паневритмия на Рила Упражнения на езерото на Чистотата „Същественото е човек да носи Бога в себе си, в душата си и да Му служи.“[59] Концерти на Рила „Музиката е изкуство на ангелите. За ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език.“[60] На работа в планината Учителят и Петър Пампоров Боян Боев Всяка трудова дейност се извършва безплатно и е на абсолютно доброволни начала. Животът в Братството се изгражда на принципа на пълната свобода и взаимопомощ. Върхът на духовния живот на Братството са съборните дни от 19 до 21 август, в които вземат участие и много гости от чужбина. Учителят на Рила с гости от Франция, Италия, Финландия, Швеция, Латвия и Югославия Учителят обича изворите, които са в изобилие в Рила планина. Едно от главните занимания там е почистването им, което има символичен смисъл. Животът сред природата е естествено състояние на човека. Учителят казва, че идеалът на новия човек, човека на шестата раса, е да изучава езика на природата. „За мен природата е проявление на Бога в живота.“[61] Това е целта на бъдещото човечество - носител на новата Любов, новата Светлина и Свобода. Животът на Рила винаги е бил за всички израз на голяма радост и щастие. Учителят Беинса Дуно е предшественик на Новата епоха, която идва. Но за да влезем в тази епоха, трябва да развием едно ново, космично съзнание, за което Учителят
към текста >>

22. Работа с младежите - Крум Въжаров (1908- 1991)

организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени.“[106] Група младежи на зимна екскурзия на Рила с Крум Въжаров Преден ред от ляво на дясно: Ина Дойнова, Величка Няголова, Надка хижарката, непознат младеж; заден ред от ляво на дясно: Крум Въжаров, Григорий Кьосев, Боре хижаря, Мария Митовска и Любомир Няголов В продължение на много години група младежи имахме редовни занимания по английски език с Крум Въжаров. Той ни даваше безплатни уроци по английски и така отрано ни подготвяше за работата с чужденците, за разпространяване на Словото. Проблемите, трудностите, които срещахме в личния си живот, споделяхме с Крум или с други ученици на Учителя. Ние се допитвахме до тях, защото те вече бяха минали по този път и Учителят е бил до тях. Те знаеха много повече от нас, съветваха ни, учеха ни как да постъпим, как да решаваме задачите според принципите на учението. Това бяха живи уроци за нас, които завинаги оставаха в паметта ни. Тук са поместени две благодарствени писма до Крум Въжаров от млади хора, наши приятели. * * * На г-н Крум Въжаров, С благодарност за Добротата и Любовта, с която посреща и разбира хората! Иван Цанов, издател на списание„Хиперион“ 15 октомври 1990 г. * * * На бате Крум, Много, много ти благодаря. В тебе Бог говореше през всичкото време, докато те познавах. Бог ме моделираше, откакто Го потърсих, най-много чрез тебе. Ако съм станала по-добро произведение, смирено ти Благодаря. Не искам никога през
към текста >>

23. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

като лекар от 3000 турски лири на тамошната арменската църковна община за строеж на нови църковни имоти. Когато по-късно го питат „Защо?“ - той споделя, че местните - българските заточеници са побойници и пройдохи, и всичко просто ще се пропилее, докато диарбекирските арменци са вярващи, семейни хора. В Сливен Миркович издава сп. „Виделина“ и „Светлина“. През 1983 пак отива в Париж, но се връща на стари години към младежката си страст, и до края на живота си, се посвещава на безплатното си лечителство. Пеню Киров е диаметрална противоположност на доктор Миркович. При него няма и следа от огромното разгръщане на доктора във всички сфери на обществения живот, било то в научната, обществената, политическата, или благотворителна сфера. Пеню е чадо на четири поколения преданни религиозни дейци от българския възрожденски бисер, село Раково в Сливенския балкан. Роден е през 1868 г. в Карнобат. Според близките му животът му е просто стопроцентов низ от духовни изживявания. Първото му видение е на седем годищна възраст: Явява му се светло същество, което се носи в небето на север към Стара планина! На 12 годишна възраст е увенчан от два ангела по поръка на Бога. На петнадесет годишна възраст изчезва някъде в чужбина. Никога не споделя къде точно. Записва се доброволец в Сръбско-българската война, но го поваля дезинтерия и едва оживява. На 27 години встъпва в напълно неудачен брак, и на 23 юли 1900 година, в 5 часа сутринта, Петър Дънов го кръщава с водно кръщение в река
към текста >>

24. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

готово! Без да се колебаят и миг, те напускат университета и обръщат гръб на всичко досегашно в живота си... Март 1922. Бъдещите комунари вървят 18 километра пеша от Карнобат до селото. Осем души, посреднощ, с прогизнали обувки от дъжда и калта. Студ! Мучене на крави, джафкане! Но пристигат. След ден два откриват, че нямат сили и време да отворят ни една от книгите, които са донесли със себе си. Жечо това не го интересува. Той излиза алчен, лаком, и ги използва като безплатна работна ръка. Около вършитбата им се отварят 15 свободни дни и комунарите тръгват на екскурзия в Коджа-Балкан. Шестдесет-седемдесет километра път! Пак почти боси. Пренощуват край Камчия. Разболяват се от остра малария! Връщат се напълно съсипани, когато идва време за реколтата. Свършват задълженията си по земеделската работа на комуната, и неколцина от тях успяват да се доберат до братския събор в Търново, където славата им на комунари се разнася с голяма обич. За съжаление не успяват да се преборят с маларията, и двама от тях умират. На следната година създават комуна в Русе, която върви по-добре. Когато си получават продуктите, а и започва да идва припечеленото от Ачларе, те се приютяват при Гумнерови, но сега пък ревниви възрастни братя и сестри нахълтват да се хранят с тях и Учителя, и ги изтласкват от там. Учителят не може да се примири с този хаос, и разтурва комуните. Никой не беше се съобразил с думите му: „Ако хората така лесно могат да се оправят, то Господ щеше само
към текста >>

25. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

беседите на Учителя. На второ място идваше музикалното образование на децата на братските семейства. На най-надарените между тях се даваха стипендии, за да получат музикално образование в музикалните училища на България и Музикалната академия в София. Някои от тях цигуари, пианисти, певци, композитори и диригенти се издигаха до световно признание и получаването на високи национални награди и служебни постове. Братската кухня всеки ден сервираше постни обяди, които бяха абсолютно безплатни, за когото и да било, независимо от това дали са братя, или не. В края на обяда между присъстващите се пускаше пахарка от ръка на ръка за свободни дарения. Разходите не бяха особено големи. В петък например се сервираше само „Ангелска супа“, която представляваше варени картофи без хляб, без масло и сол, или каквито и да било други подправки. В специални случаи (главно по време на пролетното и есенно равноденствия) се провеждаха братски вечери придружавани с песни и музикални изпълнения. Организираха се и специални концерти главно в неделя след сутрешната беседа на Учителя. В много случаи световно известни изпълнители, намиращи се на турне в България, даваха безплатни концерти в салона на Изгрева. Постоянен гост беше тенорът на виенската опера Тодор Мазаров, и един път авторът на тези редове присъства на представянето в братския салон на италианския цигулар Паоло Чомпи. Неделя преди и след публичната беседа на Учителя, както вече споменах, на Изгрева се събираха известни български
към текста >>

26. Заключение - Атанас Славов

политизирането на обитателите на Изгрева. Антов всъщност, на висотата си на Отечествено-фронтовски активист, изпрати привържениците си да отправят покана към Учителя, на една от първите прожекции, която той, естествено, отклони. В салона винаги са се устройвали концерти, подходящи художествени прояви, рецитали. Сега обаче и тази традиция беше вулгарно разградена. Духовната атмосфера, която от толкова време тук беше пълен господар, също се беше изпарила. Там, където в неделя сутрин безплатно бяха пяли и давали концерти световни светила пред надошлия от града столичен хайлайф, сега можеше да се видят всякакви дивотии. В спомените си Николай Дойнов разказва, как на сцената се качва един от живеещите на Изгрева младежи от братски произход, за да усмее и да се погаври с изискания говор и държание на харесвания от всички братя Петко Епитропов. Хулиганът е свален от сцената, разбира се, но това не променя нещата. Просто един някогашен изряден молитвен дом все повече се превръща в площадно свърталище. „В коя черква, в коя джамия, или който и да е салон на верски общности“ пита Дойнов, „се правят съобщения от съвсем светски характер? В този именно молитвен дом нашият салон Антов става и започва да прави всевъзможни съобщения, да чете наредби на Отечествено-фронтовската власт, засягащи делничното. Това беше в пълен дисонанс с отдавна създадената атмосфера. Задачата му явно беше да потъпче, да измете това благородно чувство, да се насади и втълпи идеята, че Салонът не е нищо друго
към текста >>

27. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Дрю се съгласява и оттогава всеки януари, когато прибере лихвите на инвестицията си за семинарията, идва лично в „Гората“ да връчи на президента й чек за 17 000 долара, което представлява 7 % лихви за четвърт милион долара. И да хапнат на обяд и да побъбрят. Отначалото с Макклинтък, след това с президента Бъц и така, докато господин Дрю умира през 1879 г. Подкрепата на Дрю е достатъчна, но не и разточителна. Семинарията се поддържа по този начин добре, но това не включва разноски за безплатна храна; а за ядене са нужни между два и половина и три долара на седмица на студент. Методистките кандидат-пастори с малки изключения нямат пукнат грош. Макклинтък наема няколко от тях да вършат работа в семинарията, за която трябва да се плаща така или иначе. Други работят по неговата монументална „Енциклопедия на библейската, теологичната и еклезиастка литература“, по която работи заедно с Джеймс Стронг, и също им плаща за това, а трети се уреждало да проповядват в околните църкви. Когато през 1871 идва Икономов и трябва да търси работа, Хенри Граам, който е в последния клас, му казва как той се уредил - и така ще е било за всичките: „Имаше нещо като комитет от Съмит, отидоха при господин Макклинтък и поискаха някой студент да изнася проповеди в салона на селото всяка неделя вечер. Той накара комитета да се срещне със студентите, да поговорят насаме и да си изберат който им харесва. Мен ме избраха. По онова време се носеха онези високи бели шапки и те, като се върнали при Макклинтък,
към текста >>

28. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара. За съжаление още от началото връхлита една от онези кошмарни варненски бури и кеят става дармадан, а пясъците изцяло зариват под себе си железните релси. Така че остава да се ползва само линията от другата страна на канала към езерото откъм крепостната стена; т.е. пътническата линия. И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите. Като тутнел тренът, че иде завой, и като започнели да се наклоняват каруците на една страна - аха-аха да паднат! - смелчаците по седалките скачаш на крака и тичали разтреперани към другата страна. И не е за смях! Само една година след откриването на линията станала първата голяма катастрофа при гара Шейтанджик (т.е. Дяволска работа) - днешно Хитрино, и това вече довело населението в пълна паника. Освен италианския пътепис, за който говорим, за популярността на ужасното събитие е виновен и вестник „Дунав“ от 31 май 1867 г., където се описва с черни краски кое как станало. Петър поема към спирката при Ташкюпрю и се качва на трена. Вероятно с баща си. Вече имаме негови снимки от онова време. Недопокрито с перушина младо, ячко момче със силен поглед. Отдръпнато в себе си. Деветнайсетгодишно. Но колкото и силен и колкото и сериозен да е, и колкото вглъбен в себе си, това първо пътуване в
към текста >>

29. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Бог не е градски билюкбашия да маршируваш пред него с думкане на даули и надуване на зурли! Чувствам го в костите си - цялото му свещено мълчание - мойто момче! Той ми говори... - И какво ти каза? - Казва: Точо, мой човек, виж сутрешното слънце как се плъзга над Дунава, колко красиво съм го направил да му се радваш! Не защото си го заслужил, мой човек, но защото съм Създателя и обичам работата, дето съм си я избрал за себе си, и я върша с кеф, с любов и споделяне - безплатно, и не чакам бакшиш ни от теб, ни от когото и да било за това, което правя. И виж птиците в небето. И виж върбите, дето се оглеждат във водите откъм румънския бряг. И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта. Чичо Точо беше замлъкнал, очите му се топяха в сребърнооловната повърхност на реката, светли и
към текста >>

30. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

обаче, че факултетният съвет се убеди, че той ще може да поеме допълнителното натоварване, без това да му пречи на усвояването на редовната програма. Ако всичко е наред, може да се впусне в някоя от десетте предлагани дисциплини без допълнително заплащане. Няма да е излишно да споменем, че между тези допълнителни дисциплини са медицината и музиката - две неща, на които особено се набляга в методисткото образование. Има и четиригодишен курс, при който последната година се дава безплатна стая в общежитието на Теоложкия институт. Този курс е за студенти без предварително солидно образование, които имат нужда от подготвителна година. Институтът по теология на ул. „Маунт Върнън“ 72, Бостън Като отделна специалност в института има тригодишен курс за мисионери, насочен към практическа работа на терена. И отново тук музикалното образование е особено силно застъпено. Студентите в тази специалност, които ще преследват кариера в мисионерска дейност в чужбина, се приемат без допълнително заплащане в Музикалната консерватория на Нова Англия - по него време най-голямата по обем консерватория в света. Умението да се преподава музика на деца, владеенето на пиано и орган (включително акордирането им), елементарната хармония, за да могат да се пеят местни народни песни в хор, както и солфежът и църковната хорова музика са задължителни. Нека вмъкнем тук, че дълги години по- късно Петър Дънов разказва за концертите, които студентите правели помежду си, и как - понеже знаели, че свири на
към текста >>

31. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

почва да говори. Сега ми става ясно защо селянинът обича земята. Има един могъщ съюз между тях. Той разбира земята и знае да разговаря с нея. Във външния вид на ачларските комунари има нещо смешно. Ризите ни почват да се късат. Аз изкърпвам своята риза отначало доста нескопосано, но после се научих да правя хубави и равни шевове. Обувките си заменихме е примитивно направени сандали, а нестриганите ни коси са бухнали като немирни храсти. - Какви са тези? - питат селяните. - Безплатни аргати на Жечо - отговарят някои, а други ни наричат антихристи. Каква ирония и колко несправедливост. Ние сме дошли тъкмо в името на Христовата любов, а те ни наричат „антихристи“. Някои от селяните, които не обичат нашия приятел Жечо, разпространяват из селото слуха, че заради нас щяло да падне градушка, която ще помете нивите. Пресният спомен от такава една градушка, която паднала миналата година, ги кара да изтръпнат. Някои от тях ни гледат вече с лошо око. Но има селяни, които ни обичат. Без да ни познават, когато ни срещат, те се усмихват дружелюбно. Много от тях почват да идват в неделните дни при нас. Когато някой от братята се случи да заговори с ония, които се боят, че заради нас може да падне градушка, и ги запита защо миналата година, когато ни е нямало, в селото е паднала голяма градушка, селяните мрачно отговарят: - Миналата година падна, но гледайте и тази година да не падне. Случва се понякога, когато сме на чешмата за вода, да долети някой камък изневиделица. Ние,
към текста >>

32. Централата на Общество „Бяло Братство' - Русе се мести в София - Георги Христов

- длъжностите в УС са пет, а не три. Остава да се приеме, че Уставът не е спазен стриктно заради по-добрата оперативност. В заседанието на 25 юли с.г. УС в столицата стига до извода, че интересите на Обществото налагат в Русе да се изпрати директор „с пълни и неограничени права“ и, че за такъв намира за най- подходящ Асен Райчев от София. Райчев получава специално пълномощно, като на първо време му се възлага да изпълнява длъжността без възнаграждение, с право да се ползва безплатно от квартира, храна, осветление и пътни от София до Русе и обратно. Първото Общо редовно годишно събрание след прехвърлянето на централата на Общество „Бяло Братство“ - Русе в София се провежда на 5 и 6 януари 1936 г. в Русе. Преди да започне същинската си работа събранието почита паметта на двамата починали членове на Обществото - д-р Димитър Халачев от Свищов и Енчо Първанов от Лом. След това се изключва от членство Иван Дивитаков от Търново „за непроявен интерес към обществените задачи“ с прилагането на механизма за решаващ глас на 2/3 мнозинство. Пак с 2/3 мнозинство за членове на сдружението се приемат Стоян Русев и Асен Райчев от София, и Тодор Ковачев и Велико Марашлиев от Русе. Тримата приети, освен Райчев, който отсъства, се включват в работата на събранието. По предложение на секретаря на УС Симеон Симеонов всички присъстващи правят изключително важно изявление, свързано с уточняване собствеността на имота на задругата в „Свирчовица“. Те единодушно декларират, че в границите на
към текста >>

33. Общата кухня на Изгрева - Георги Христов

и непосредствено след него. Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителя ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г. след събора Учителя нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева. Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси: Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранеха, след благодарствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска, кой колкото има. А който няма пари, не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства. Но като дойдат на Изгрева, поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя, може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Или физически глад, или духовен глад, но понякога те вървяха заедно, ръка за ръка. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите беседи. Учителя нареди да се посадят една редица лешници към 100 броя, които израснаха като големи храсти. На съборите при общите обеди с големите казани се изразходваха много продукти и се изискваха средства. Тогава се организираха общи вноски и накрая се виждаше, че парите не само стигаха,
към текста >>

34. 4. Крум Въжаров - Георги Христов

подвиг, защото имаха един час път, който не беше съвсем безопасен. Учителя влизаше в клас точно в 5 ч. и никога не си позволяваше да закъснее. След лекцията излизахме на полянката, която беше заобиколена отвсякъде с борова гора, и там зиме и лете правехме първите шест упражнения. Животът на Изгрева беше колективен. Посадиха се овощни дървета, лозе, ягоди и малини. Всеки в свободното си време участваше в тяхното обработване. Цялата работа в селището се извършваше на доброволни начала, безплатно от братята и сестрите. Овощната и зеленчуковата градина, лозето, ягодите се обработваха колективно. Всеки, когато можеше, внасяше своя дял в тази работа. Пред салона имаше прекрасна цветна градина и за мен беше велико удоволствие рано сутрин да я поливам. Пред големия салон имаше лешникови храсти и пред тях бяха наредени масите за обяд с пейки от двете страни. Всеки ден имахме общ обяд, който беше безплатен, открит за всички. Всякога имаше хубаво ядене. То се приготвяше от дежурни по свобода, но винаги имаше желаещи, които да се включат. Храната беше природосъобразна, вегетарианска, предимно плодове и зеленчуци. Вегетарианската храна е по-здравословна, а и убийството на животни е несъвместимо с любовта. След обяда се слагаше една касичка, в която всеки пускаше по желание, колкото намери за добре, но никога не беше задължително да даде. Това беше особено добре за бедните студенти, които се хранеха в стола. Винаги сме били в състояние да поддържаме стола. Тези, които бяха в града на
към текста >>

35. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

потомък на възрожденци със значителен принос в борбата за църковна независимост. Във второто десетилетие след освобождението на България от османска власт той основава Общество за повдигане религиозния дух на българския народ (1897), в което членуват изтъкнати дейци за национално религиозно самоопределение. Но архиереите на Българската православна църква не приемат неговите реформаторски идеи за връщане към принципите на ранното християнство. Според него духовенството трябва да работи безплатно и безкористно, прехранвайки се от духовната си работа сред народа. От друга страна, неговата езотерично-християнска доктрина се основава на принципите на причинно-следствената зависимост и прераждане (закон за реинкарнация и карма) с цел усъвършенстване и повдигане на човешката душа все по-близо до Христовото съвършенство - принципи, противоречащи на официалната църковна догматика. Такъв е и моралният принцип на вегетарианството, заложен в социалния живот на Всемирното Бяло Братство. През второто десетилетие на XX век Българската православна църква предприема преки или косвени, открити или тайни опити за дискредитиране дейността на Учителя Петър Дънов. Главно обвинение срещу него е, че се идентифицира с Христос, въпреки недвусмисленото му изказване от 8 август 1920 г.: „Не търсете Христа на физическото поле; не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, ще видите интензивна Светлина. Христос е един и много. Понякога казвате: „Г-н
към текста >>

НАГОРЕ

2.1220850944519