Търсене в текстове за 'безпла'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

с глава и казал: "Да, ама аз ще му покажа моята Истина!" И си тръгнал. Написал остра статия и направил онзи автор на пух и прах. Чудно е било, как са я поместили в едни от вестниците? Но нали взел позволение от Учителя, все някак се е наредило. Тя излязла и предизвикала голям шум. Нашите приятели й се радвали, а онези, другите, се възмущавали от красноречието на Иван Антонов и казвали: "Виж ги, тия дъновисти. Хем прости, хем нахални!" А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в София. Така той изказал и им показал своята Истина за Учителя. Друг път, в друг вестник, пишат отново против Учителя като Го обвиняват, че Той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот но страната. Какви ли не грехове се изписваха и се хвърляха върху Учителя! Но когато ставаше въпрос за политически обвинения, нещата ставаха много сериозни. Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството. Имаше години, когато полицията спираше събори, вършеше арести на някои приятели по донесения на различни злосторници. Иван Антонов чете този вестник, после се ядосва и накрая кипва от яд. Как няма да кипва от яд, когато това не е вярно. Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период. В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого.
към текста >>

2. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

тази редакторска статия, подписана от Пламен, тоест от Сава Калименов.(вестник "Братство", издаван в гр. Севлиево, брой 281 от 1 август 1941 год., год. 13). Руси Караиванов държи в ръцете си вестника и вече знае отговора на Учителя както за съдбата на Хитлер и на Германия, така и за развоя и свършека на войната, така и за съдбата на Русия. Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти. Всички четат и искат да вярват, че това точно така ще стане, но нямат сила в себе си да повярват в думите на Учителя. Но Руси Караиванов вярва, защото лично го е чул от Учителя, а Сава Калименов му е разказвал, че тази статия е писана от него при изключително голямо вдъхновение и е отговор на започналата война на Германия срещу Русия. Руси Караиванов с голямо вълнение разказваше този случай тридесет години след победата на Русия • срещу Германия. Той доживя да види как всичко това се сбъдна. И го разказваше на мнозина. Учителят е в Мърчаево и го посещават различни приятели. Веднъж го посещава съпругът на една наша сестра - Мария Младенова - заедно с дъщеря им Лиляна. Съпругът е офицер с чин подполковник. Той е с военната униформа, с кабриолет, а кочияш е ординарецът му. Той идва при Учителя вече няколко пъти, като си води бележки от разговора, с разрешение на Учителя. Този офицер е Илия Младенов. Той е разтревожен поради
към текста >>

3. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота си тук, на "Изгрева". Когато веднъж Му казахме, че новата власт ни вика да излезем на бригада и да работим безплатно, Учителят се засмя и каза: "Те, комунистите, ще ви научат на работа." След години, когато редовно ежегодно отивахме на бригади по селскостопански работи, винаги си спомнях тези думи на Учителя. Беше започнала една нова епоха. Той тази епоха още в самото начало на Школата я бе нарекъл "Епоха на труда"! Ние не можем да осъзнаем това дори и до днес. Ще го преценим след време. Един-два дни преди да си замине Учителят, сестра Савка Керемидчиева изпрати една сестра да повикат майка ми. А ние живеехме тогава на ул.Гълъбец" 21 в Подуене и майка ми оттам се запъти пеш към "Изгрева". Отначало тя не посмя да тръгне. Чак когато я извикаха повторно, чрез друга сестра, тя отиде при Савка. След като се върна, ми разказа, че са я завели при Учителя, Който бил на легло и тя Му разтрила пъпа, който бил нещо поизгорен. Цялата треперела от стеснение и вълнение. Има няколко обяснения на това: или е било причинено от вендузи, или от млечен компрес, или от хардал - методи на лечение, които Учителят
към текста >>

4. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса. Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища. Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история. Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка. Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това, ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Били са трима: Данко Симеонов - кларинетист, Симеон Симеонов - цигулка и Верка Куртева - китара. Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая. Тя знае, че Милка Периклиева е от групата на Лулчев и на "Упанишадите". Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев. Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите. Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя
към текста >>

5. 10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС

на ученика за достигане на Високия Идеал, даден чрез Словото на Учителя. Музиката и песните на Великия Учител представляват Химни на човешката душа за следващото човечество от Шестата раса. Поради малките тиражи, които издаваме, обикновено се поскъпяват излизащите книги. Затова онези, които биха желали да съдействуват в отпечатването им, могат да участвуват във финансирането на някои от изданията. Предоставените от тях суми ще бъдат възстановени след продажбата на книгите. Нашият труд е безплатен, безвъзмезден, защото е една работа за Делото на Всемировия Учител - Беинса Дуно и за Бога. Заплащаме разноските за подготовката на книгата за печат - така наречената предпечатна подготовка чрез компютър. Заплащаме също и разноските за книгоотпечатването, хартията на печатниците, самия печат, както и определения данък от финансовите органи. В цената на книгата няма да бъде включена печалба за издателя на този сборник, както няма да бъде включена и цената за разпространение и продаване на същата книга, която обикновено се движи от 20-30% от стойността на книгата. Божественият закон работи на земята с малките величини и с малките неща и затова ние започваме оттам. Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да възрастне в душите им като "Житен клас". А житните класове съставляват Божията Нива, от която трябва да дойде Божественият Хляб чрез Словото на Великия Учител. София. Идва жътва. Очакваме жетварите. Готови ли сте? Библиотека "Житен клас" се
към текста >>

6. 54. ОБЩАТА КУХНЯ

и непосредствено след него. Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителят ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г. след събора Учителят нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева. Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси; Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранеха, след благодарствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска кой колкото има. А който няма пари не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства. Но като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Или физически глад, или духовен глад, но понякога те вървяха заедно, ръка за ръка. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите беседи. Учителят нареди да се посадят една редица лешници към 100 броя, които израснаха като големи храсти. На съборите при общите обеди с големите казани се изразходваха много продукти и се изискваха средства. Тогава се организираха общи вноски и накрая се виждаше, че парите не само стигаха, но
към текста >>

7. 92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО - БРАТСТВО

много голяма работа за разпространението идеите на Учителя в есперантските среди. Освен това Атанас Николов и Петър Пампоров превеждат беседи на Учителя, оформят отделни книжки на есперанто и са публикувани към десетина книжки, в които са включени беседи от Учителя. Това е било една много трудна работа, защото освен превода на есперанто е било необходимо да се закупят букви и хора, които да разбират този език, за да го набират правилно. - Този вестник на есперанто се набираше безплатно и се разпространяваше почти безплатно със символични такси от доброволци. Отпечатваше се в печатницата на Сава Калименов от издателство „Братство", гр.
към текста >>

8. 93. Вестник „БРАТСТВО

Идеята за печатан орган на Братството кръжеше в умовете на младежите. Споделиха с Учителя и Учителят разреши да се издава. Като първи учредители бяха д-р Ст. Кадиев и Сава Калименов. Първите броеве бяха отпечатани на един лист. Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и експедицията. Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна на една и съща преграда: липсата на пари. Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му. Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа. Редактор беше Атанас Николов, а издател бе Сава Калименов. В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация. Той си има своите достойнства и нашето поколение се ползваше от него. Най-ценното в него е втората страница на вестника. Изцяло тя бе запълнена с някоя беседа от Учителя. Обикновено това беше стенографирана беседа, след това дешифрирана, после резюмирана без да се променя езика и стила на Учителя и тя се изпращаше от Влад Пашов до Сава Калименов, който я отпечатваше. Преди да я изпрати Влад Пашов я представяше на Учителя, който даваше съгласието си. Така че всички беседи във втората страница на в-к „Братство" е оригинално Слово на
към текста >>

9. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

Георги Марков имаше богати родители и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание. Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за издаване на братско списание. Обикновено Георги Марков и Методи Константинов сами си вписваха, сами редактираха и сами го разпространяваха. Ходеха с една кошничка и вътре е списанието. Минаваха покрай всеки студент и му оставят по един брой. Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно. Така работеше Георги Марков. Беше човек на идеята. Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства. Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков. А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно". След това отидоха при Учителя, споделиха идеята с Него. Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията. Тук трябва да споменем и един друг факт. Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева. Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия. Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена възраст може да се пенсионира. А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка. Тук на Изгрева той
към текста >>

10. 104. НАЧАЛОТО

цветна картина по френология. Учителят разреши, но тя не е Негова. Тя бе напечатана от наши приятели. Тази карта е по Фаулър. После Иван Антонов и Колю Каишев я коригираха по упътване на Учителя и я издадоха под печат в 1938 г. До скоро можеше да се види закачена по стените на старите братя. Така че тя е вярна и може да се ползва. Един ден е добре да се препечати, защото е на изчезване. През 1938 г. Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си. Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270. После беше направен един череп и мозък с обозначение на всички центрове. Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше. Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френологичните центрове. Има запазени още тук там при приятелите от този череп. Днес се намира в много братски къщи. Учителят даде някои данни, коригира нещо и накрая одобри модела. А скулптурът го извая от глина, отля го от гипс и след това се сложи на поставка като се обозначи всеки мозъчен център. Особено ценно от Учителя, е съчетанието на способностите, как са свързани, какво влияние си указват. Веднъж каза, че ще даде повече данни по френология, но не се
към текста >>

11. 164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА

Брат Жечо Панайтов е млад войник и през 1918 г. първо уволняват онези, които са били ученици, за да си продължат образованието. Краят на войната, разрухата и нарушеното продоволствие докарват глада и на фронта. Войниците получават по 200 грама хляб дневна дажба. Предния ден им дали дневната дажба, но те я изяли още през нощта понеже били гладни. На другия ден от тяхната рота се уволняват още 50 души и пътуват за София безплатно с уволнителните си билети. На Софийската гара е имало пункт, където се раздавало хляб на войниците, но срещу представяне на уволнителния билет. Двама негови приятели се нареждат, но им отказват, понеже е получен хляб предния ден. Идва ред на Жечо, но през това време той се моли на Учителя мислено: „Учителю, помогни ни да ни се даде хляб". Жечо пристъпва, подава си билета и дежурния без да го погледне.удря му печат и му дава ежедневната дажба хляб. След него върви неговият приятел, но на него не му дават, защото бил си го получил. Тогава Жечо подава войнишката си шапка на първия си приятел: „Иди с моята шапка и ще ти дадат хляб". Нахлупва си войнишкото кепе на Жечо, отива и му дават хляб като дежурния изобщо не погледнал билета му. Връща се и носи хляб. А Жечо му казва: „Дай ми шапката" и после я подава на другия си приятел: „Иди с моята шапка да си получиш дневната дажба". Отива нахлупил шапката на Жечо и получава също дневна дажба хляб. Връщат се при Жечо и му викат: „Абе, каква е тази вълшебна шапка? И откъде я имаш?" Жечо се усмихва и
към текста >>

12. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

напълнила басейна, но ще има ли напрежение да се качи водата до пробния чучур? Това беше най-драматичния момент от работата ми. Цялото село е разделено на две. Едни са за, други са против. А цялото село имаше нужда от вода. Но тук бяха си дали сражение две сили. Аз знаех това. Трябваше да приемем борбата. Попът всяка седмица в църквата ни анатемосва и проклина и говори срещу нас. А на него и на онези, които го слушат също им трябва вода. Кръчмарят е също срещу нас. Черпи понякога безплатно в кръчмата, за да докаже, че вода няма да има. И че истината е във виното и ракията, която разлива. Но срещу неговата кръчма нашите приятели бяха направили кафе-ненце. В туй кафененце можеш да пиеш кафе, да пиеш чай от липа или чиста гореща вода. Поднасяха локум с клечка в чинийка. Голямо удоволствие е да ядеш локум на клечка, но тогавашния, а не днешния, който се прави. Ние като работим през деня, вечерта се съберем в кафененцето. Другите селяни, противници на чешмата се събират начело с кръчмаря и попа в кръчмата. Те не смеят да ни пречат наяве, защото ние сме 90 човека, яки селяни и можем да бием цялото село ако искаме. Във всеки случай беше много драматична тази нощ, когато очаквахме да видим ще излезе ли водата на височината на чучура, за да стане на чешма. Ще може ли да стане чешма или няма да може. Сутринта рано, рано, съмва се и цялото село отива да види какво е станало. Ние работната група също сме там. А през нощта бяхме оставили двама братя да пазят при запален огън, да не
към текста >>

13. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

през 1924/25 г. Но не пожела да си вземе дипломата. И сега тя е още там ако има архив. Беше отличник на випуска. Не пожела да отиде да работи с тази диплома. Можеше да работи навсякъде с неговата дарба, но не пожела. Дори и учител по математика можеше да стане в някоя гимназия, но и това не пожела. Започна да се занимава с преводаческа работа. Това бе един непосилен труд, който се заплащаше много малко от издателството. Парите не му достигаха. Предаваше и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици. От неговите преводи трябва да споменем: „Хирология от Вреде", „физиогномика" от Дюрвил и „Астрология" от Сефариал, издания на библиотека „Водолей", която се ръководеше от Никола Нанков. Преведе „Биография на Ганди" и биография на „Жан Жак Русо" от Ромен Ролан. Преведе големият окултен роман на английския писател Булвер Литон - „Занони". Друг превод е „Лекуване чрез цветните лъчи" от А. Осборн-Иивс. Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности. Една малка книжка ,Живите сили на слънцето". В списание „Житно зърно" написа статии върху тема „Жената в Евангелието". По-късно той издаде книга „Живот за Цялото". Това са мисли и изказвания на Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло. Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г. под едно общо заглавие „Пътят на звездата". Поместваше редовно статии по
към текста >>

14. 102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ

защо не пишете с лявата ръка? И тогава ще видим дали няма да се парализира и тя?" „Вие, г-н Диков, какво искате да кажете с това? Да не искате да кажете, че това е Божие възмездие?" „Не, г-н професоре, не казвам, че това е Божие възмездие, но твърдя, че това е Божията Правда. А тя въздава и отмерва всекиму според заслуженото." „Слушай, г-н Диков, този разговор да остане между нас." „Как да остане между нас, г-н професоре, когато Вашата книга я продават, че дори сега я раздават безплатно и има опасност и другата ръка да Ви се парализира." Професорът мълчи. На следващият ден нареди книгата да не се подарява и раздава без пари, а само да се продава. Който има пари да си я купи и с парите си да си купи и да прочете какво се пише против г-н Дънов. Имаше и такива, които я купуваха и четяха. Те не искаха да четат книгите на Дънов. Ето такива бяха годините, когато Божията Правда действаше като Закон Божий! Този професор бе Стефан Консулов, биолог от Софийския университет. През 1926 г. издава една книжка: „Човекът за теософията и за науката", 89 стр., която се нарежда редом с противниците на Учителя. Цочо Диков е бил негов лаборант, завеждал е аквариума, в който се отглеждали онези животни, с които биолозите правили своите опити - бели мишка, зайци и т.н. След 9.1Х.1944 г. проф. Консулов бе уволнен и работеше в една фабрика като обикновен работник. Божията правда действуваше като закон
към текста >>

15. 103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ

да приема здравните книжки на болните работници от туберкулоза. Нямаше как, трябваше да се работи. Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: „Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: „Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя. Спазваше стриктно съветите на Учителя. Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето. А като отправя поглед към разумното небе е трябвало да казва: „Господи, колко си велик в твоите милости!" И така успя да премине през този ад, там гдето вилнееше туберкулозата и покосяваше много
към текста >>

16. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

30-40 м от брега на езерото, насядали сме на отсрещния бряг срещу лъвската глава и слушаме. Невероятно звучене и невероятна акустика и преживяване от цигулковото изпълнение на музиката на Учителя. Това беше по времето на Учителя. Изнесете си вие концерт по ваше време! Десетки години след това бяха дошли едни французи. Една отлична цигуларка Франсин и Стефан - китарист. Тук те дадоха един голям концерт. Те бяха семейство. Бяха тръгнали по света в името на идейни подбуди да разнасят безплатно своята музика. Дойдоха и в България. Пристигнаха на Изгрева, заведохме ги на езерата и те дадоха един концерт на този подиум при главата на лъва на езерото „Сърцето". Тя - Франсин - е виртуоз цигулар, а мъжът й Стефан акомпанираше на китара и те тук дадоха един тържествен концерт. Те почувстваха какво значи присъствие от Невидимия свят и бяха доволни, възхитени от самата природа. Никога не бяха свирили на такъв концертен подиум и при такава аудитория и пред такъв циркусов салон. „Сърцето" е заобиколено с поляни и скали, но долината му не е стръмна. То се огрява от слънцето много хубаво и е от най-приятните за погледа езера. Около езерото се намират плочи, които ние използвахме на времето, за да покриваме покрива на кухнята. Тук често сме отсядали с Учителя, където Той ни е държал незабравими беседи и ни е открил хубавия живот скрит в тези форми. Той можеше понякога да отвори очите ни, за да видим, че зад тези скали и езера, зад тези върхове има скрит живот и този живот е достъпен за нас
към текста >>

17. 51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ

приятелите смятаха, че това положение вечно ще съществува. Учителят ще бъде вечно на земята и за тях бе по-добре да дойдат и да слушат Словото на Учителя отколкото да седнат и да четат беседите на Учителя. Имаше си причини. Излъчването на Учителя бе такова, че само онзи, който е имал достъп до Духът Му знае какво представлява аурата на Учителя. Учителят си беше заминал и бе оставил Словото си. Беше направен опит от Боян Боев и бяха изпратени на няколко места в провинцията беседи безплатно за съхранение. Голяма част от тях бяха прибрани от милицията, а онези които останаха се оказа след 30 години, че бяха поставени в един сандък по 40 броя от едно томче, вместо да поставят едно пълно течение от беседи. Но тогава никой не допускаше, че ще дойдат години на гонение срещу Братството. Дойде онзи ден, когато Изгревът осъмна обсаден с милиция и от складовете ни чрез заповед на прокурора бяха натоварени 19 камиона с томчета от Словото на Учителя и бяха иззети. Минаха през всички бараки, обраха всичко - книги, тетрадки и документи. На Изгрева между нашите хора имаше техни служители, които показваха къде какво има. Та като пропуснеха някъде нещо да вземат, то се явяваше някой който им подсказваше къде какво има. А да бъде всичко законно правеше се опис и протокол за обиск на иззетата литература. Но това беше само за домовете. А от складовете я натовариха без всякакъв опис. Няколко месеца преди този ден 6.ХII. 1957 г. беше направена инвентаризация на книгите в складовете и ние по
към текста >>

18. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в
към текста >>

19. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

те трябва да коригират. След 1990 г. след промяната на политическата обстановка у нас и създаване условия за плурализъм и толерантност, мнозина се напънаха да възстановят братския живот. Напънаха се, но като не знаят как. Беше нарушена приемствеността на поколенията. И оттук започнаха големите проблеми на днешното поколение музиканти. Не са запознати с историята на музикалния живот на Изгрева и с историята на песните на Учителя. Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г. с цел - благотворителна дейност в полза на някакви детски домове. Част от музикантите скочиха и бяха готови за концерт. Тогава бе им напомнено, че Школата на Учителя няма нищо общо с такива начинания. Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас. А той е един от тримата първи ученици на Учителя. Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт. Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова. За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи концертна
към текста >>

20. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

излезна от Издателство „Бяло Братство". В същият момент, когато се влизаше в салона, Наталия Иванова Колева от Търговище беше направила в разноцветни краски, по цветовете на небесната дъга листовки, в които бе включила избрани мисли от Словото на Учителя: „България -ключ за духовно единство на света." В двете си ръце държеше една голяма кутия с наредени листовки от седем цвята. Тя бе застанала до вратата и всеки посягаше и взимаше онази листовка, чийто цвят харесваше. Раздаде към 300 броя безплатно, която тя бе финансирала. Предварително бяха направени подходящи покани и изпратени в провинцията, и раздадени в София. Имахме и подходящи плакати -афиши. Бяхме окачили и афиши с портрета на Учителя. А на сцената, високо вдясно, бе сложен художествен портрет на Учителя от художника Георги Пенчев, който бе осветен от прожектор. Концертът завърши. Концертът стана и се осъществи, въпреки трудностите и противодействията. За пръв път, след близо 100 години, той бе оповестен публично. Аз останах последен, за да се разплатя с обслужващия персонал от Театъра. Идва към мен Любка Хаджиева, която навремето е била личната машинописка на Боян Боев и търси Виолета Гиндева, да я поздрави. Намери я, поздрави я и я разцелува. Виолета беше зашеметена както от самото представление, така и от това, че Любка Хаджиева бе единствената от 500-те души зрители, която дойде и я поздрави. Други не дойдоха. Пита ме: „Такива ли са всичките?" Отговарям: „Такъв е окултният закон. По-добре двама в Дух, отколкото
към текста >>

21. 5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството

ДРАГА МИХАЙЛОВА

да остане към Бялото Братство в София. Не можело да членува към двете общества. Брат ми остава в Бялото Братство и изпраща своето решение. Имахме запазена тази кореспонденция. Един ден брат ми отива при Учителя и Го пита: „Учителю, Бялото Братство има ли средства?" И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел, където всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да квартирува там, да живее, като нощувката и храната е безплатна. През това време там се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки и там много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. А тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: „Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам. А и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: „Брат Стоименов, бях при Учителя, показах му снимки, за да види как Розенкройцерите имат хотел в Калифорния, как имат ресторант, където се хранят, как имат салони, библиотеки и т.н. Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам - дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш. Вчера си дошъл в
към текста >>

22. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

към всички, да помага било с парични средства, било със съвети. Раздаваше се, разтваряше се към всички. Един човек, който беше символ на алтруизъм, на една широта без всякакви външни постановки на религиозност. Напротив, в него преобладаваха социалните чувства, братските чувства. Той беше непрекъснато като изразител на този живот. Понякога като раздаваше списанието „Новия живот" в университета, напълнеше кошницата с гевреци. Даваше по един геврек и по един брой от списанието безплатно. А навремето геврекът не беше без пари. И с един геврек бедният студент можеше да изкара един ден, без да яде друго. Георги беше много оригинален като месианец, който се сливаше с тази идея за служение към човека, към брата, към оскърбения. Той беше надарен. Пишеше стихове и проза. Винаги говореше за бисерите на океана и на живота, и за слънчевите деви. Беше разнообразен и поетичен, и научен, и социален. От неговата поезия има само в списание „Новия живот". Георги Марков си замина към 1930 г. Последният му разговор с Учителя беше много интересен. Аз стоях вън. Той влезна при Учителя много натъжен, угрижен и потиснат. Той беше болен от туберкулоза и болестта беше напреднала. Той продължи да разговаря с Учителя няколко часа, а през това време аз го чаках. Когато излезна от стаята на Учителя, лицето му сияеше. Само туй можа да ми каже, когато ми даде часовника си за спомен: „Учителят ми каза да отида в Лом. Моят живот вече е в своят край. Затуй аз си заминавам." Тръгна си внезапно. Дори аз
към текста >>

23. 6.45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

певица. Когато следвах философия, той ми внуши, че мога да стана голям цигулар и виртуоз. Аз не питах Учителя, но сам се хванах на туй нещо и цели две години свирих на цигулка. Вземах частни уроци при него. Напуснах университета. Учителят дори ми подари една цигулка полуконцертна. Понеже аз не бях Го питал, Той ме остави свободен, та аз да дойда сам до известни заключения. Минаха две години и бях решил да прекъсна уроците си по цигулка и да не плащам повече уроци. Но Пенков настояваше. „Безплатно ще ти давам уроци. Ти ще станеш виртуоз!" Аз виждах, че ми липсват някои вътрешни данни. Накрая си направих критичен обзор на това мое незавидно настроение. Накрая видях, че няма да мога да стана цигулар - виртуоз. Тогава казах решението си на Учителя, но Той замълча. Беше интересно, че ме остави сам да дойда до това заключение. Той не ми го наложи. Той можеше още от самото начало да ми каже: „Ти не си за цигулар, няма за какво да взимаш уроци". Така Той ме остави цели две години да си правя своя опит и да ходя на частни уроци по цигулка. И през този период именно аз се бяха запознал с Катя Грива, която стоеше непрекъснато около Учителя, пред вратата Му. Тогава Той ми прошепна на ухото: „Тази твоя цигулка ще я подариш на една сестра." Аз малко се сепнах, но когато чух името й, че това е Катя Грива, аз веднага се съгласих, защото тя беше певица и бе толкова много привързана към песните на Учителя. По-късно Катя Грива сподели с някои от нашето поколение приятели: „Едничкият човек, когото
към текста >>

24. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов. Всеки един служител се познава по Господаря си. Тук случаят е същият. Първородство - за паница леща. А за илюстрация на казаното ще споменем, че през есента на 1995 г. михайловистите в България пуснаха издадени брошури на български от Михаил Иванов, като на всяка брошура - книжка пише: Омраам Микаел Айванов. Тези брошури ги изпратиха безплатно по братствата в България. Ще цитираме: 1. Отговори на някои отделни въпроси. 2. Човекът и Космическия организъм. 3. Задължението да бъдем щастливи. 4. Духовна личност и общество. А издателите от България в неговата кратка биографична справка пишат следното: „Духовни центрове, в които слънчевата наука на Учителя Петър Дънов, актуализирана и доразвивана от Учителя Микаел Айванов достига до хората" Край на цитата. И край на измамата! Това е постановка на Михаил Иванов, според който, до 1944 г. Миров Учител е бил Петър Дънов, а от 1945 -1980 г. Всемиров Учител е той - Михаил Иванов. Благовест Жеков, който докара михайловистите от Франция, за да наводнят България с тези писаници, че Михаил доразвива Учението на Учителя. г. От 1945 г. досега Михаил Иванов се титулува така: Омраам Микаел Айванов, Учител на Всемирното Велико Бяло Братство (Оmraam Мikhael Аivanhov, lе maitre de lа grande fraternite blanche universelle). Това го има на неговите книги и аз имам въпрос към Благовест Жеков, да
към текста >>

25. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

и святи. Не се плашете от чистота и святост! „И чух глас голям от Небето, Който казваше: „Ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тях и те ще бъдат люде Негови и сам Бог ще бъде с тех, техен Бог." Ето мнението на Учителя по този проблем. Димитър Костов се върна от Франция след едно дълго отсъствие от няколко десетилетия и с пенсията си, която получава от там във валута издаде тези спиритически сеанси на Милка Периклиева, в които и той е взимал участие. Разпространява ги безплатно от името на Братството, на което той е служител. А кое е това Братство? Милка Периклиева бе в групата на „Упанишадите" на Люмобир Лулчев, бе негова последователка и привърженица. А Димитър Костов бе неин познат и заедно според оригиналите са записвани тези медиумични сеанси, според които ужким Учителят Дънов им е говорил. А това не може да стане, защото Бог чрез нечисти канали не може да се проявява. А Словото на Учителя е Слово на Бога. Така че това, което е отпечатано в тази книжка от Димитър Костов, не е от Учителя Дънов - Беинса Дуно и това е една чиста лъжа, за да могат да се заблудят онези поколения, които идват, за да станат последователи на Учението на Учителя и по пози начин да бъдат отклонени в различни посоки. Ето защо ние публикувахме мнението на Учителя по този въпрос. Освен това ние бяхме свидетели как Милка Периклиева за това, че не изпълни поставената задача от Учителя за въвеждането на Паневритмията в българските училища трябваше да плаща според окултните закони на
към текста >>

26. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов. Всеки един служител се познава по Господаря си. Тук случаят е същият. Първородство - за паница леща. А за илюстрация на казаното ще споменем, че през есента на 1995 г. михайловистите в България пуснаха издадени брошури на български от Михаил Иванов, като на всяка брошура - книжка пише: Омраам Микаел Айванов. Тези брошури ги изпратиха безплатно по братствата в България. Ще цитираме: 1. Отговори на някои отделни въпроси. 2. Човекът и Космическия организъм. 3. Задължението да бъдем щастливи. 4. Духовна личност и общество. А издателите от България в неговата кратка биографична справка пишат следното: „Духовни центрове, в които слънчевата наука на Учителя Петър Дънов, актуализирана и доразвивана от Учителя Микаел Айванов достига до хората" Край на цитата. И край на измамата! Това е постановка на Михаил Иванов, според който, до 1944 г. Миров Учител е бил Петър Дънов, а от 1945 -1980 г. Всемиров Учител е той - Михаил Иванов. Благовест Жеков, който докара михайловистите от Франция, за да наводнят България с тези писаници, че Михаил доразвива Учението на Учителя. г. От 1945 г. досега Михаил Иванов се титулува така: Омраам Микаел Айванов, Учител на Всемирното Велико Бяло Братство (Оmraam Мikhael Аivanhov, lе maitre de lа grande fraternite blanche universelle). Това го има на неговите книги и аз имам въпрос към Благовест Жеков, да
към текста >>

27. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116)

и святи. Не се плашете от чистота и святост! „И чух глас голям от Небето, Който казваше: „Ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тях и те ще бъдат люде Негови и сам Бог ще бъде с тех, техен Бог." Ето мнението на Учителя по този проблем. Димитър Костов се върна от Франция след едно дълго отсъствие от няколко десетилетия и с пенсията си, която получава от там във валута издаде тези спиритически сеанси на Милка Периклиева, в които и той е взимал участие. Разпространява ги безплатно от името на Братството, на което той е служител. А кое е това Братство? Милка Периклиева бе в групата на „Упанишадите" на Люмобир Лулчев, бе негова последователка и привърженица. А Димитър Костов бе неин познат и заедно според оригиналите са записвани тези медиумични сеанси, според които ужким Учителят Дънов им е говорил. А това не може да стане, защото Бог чрез нечисти канали не може да се проявява. А Словото на Учителя е Слово на Бога. Така че това, което е отпечатано в тази книжка от Димитър Костов, не е от Учителя Дънов - Беинса Дуно и това е една чиста лъжа, за да могат да се заблудят онези поколения, които идват, за да станат последователи на Учението на Учителя и по пози начин да бъдат отклонени в различни посоки. Ето защо ние публикувахме мнението на Учителя по този въпрос. Освен това ние бяхме свидетели как Милка Периклиева за това, че не изпълни поставената задача от Учителя за въвеждането на Паневритмията в българските училища трябваше да плаща според окултните закони на
към текста >>

28. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме. След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките. В последните години Учителят бе наредил на Изгрева да се готви общ обяд и всички да се хранят безплатно. Беше започнала войната, настъпи оскъдица и гладни години. Идваха и гладни и бедни от града, за да похапнат една вегетарианска супа и парче хляб. А това не беше малко. За да се подготви храна за стотина човека освен продукти, трябваше и хора, които да приготвят и сготвят гозбата в казаните. Беше учредено дежурство, като обикновено по три или четири сестри дежуреха по един месец. Като свършваше месеца, свършваше и тяхното дежурство. Един път се случва така, че не се явяват хора да поемат дежурството за следващия месец. Отива една сестра при Учителя и му съобщава, че няма смяна и няма желаещи да поемат дежурството за новия месец. Учителят отговаря: „Рекох, поемете дежурството за следващия месец!" Сестрата отива и съобщава на останалите. Няма как, трябва да останат. А тази сестра е свекърва на Мария Шопова. През този месец когато тя дежури на Изгрева нейната снаха Мария Шопова е поела да се грижи за свекър си, така и за цялата къща. Но започва новия месец, тя остава на Изгрева, а снахата
към текста >>

29. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

да заживее по правилата, изложени вг*Евангелието. И това именно Евангелие той изяснява на народа в сказките си, които държи от ред години насам В тоя сказки никога не съм чувал да се прокарва нещо противорелигиозно или нещо, което да събаря православната вяра. Напротив, тая последната дори се подкрепя и поддържа от беседите на Дънов. Събранията си господин Дънов ред години държеше у дома ми, на ул. „Опълченска" 66, а сега ги държи в салона на г-жа Ружа Иванович, която го отпуща безплатно. Във всички тия беседи тълкува Евангелието. Интимни събрания не мога да кажа, че имаме, защото организация нямаме. Но все таки тези, които са по-приближени до Дънов, намират го у дома, защото там живее. И не е чудно, ако някога изведнъж неколцина се съберат около него; в такива случаи разменяваме мисли и имаме по-интимни разговори по разбирането на евангелските истини. Събранията стават у дома всеки четвъртък от жени, които споделят тълкуваният, които Дънов дава на Евангелието. В тия събрания жените пеят църковни песни и се молят Богу за себе си, за своите си и изобщо за събитията. Колкото за излетите на мнозина сутрин пред изгрев-слънце в Борисовата градина, ще кажа, че тия иЗлети се правят само от ония мъже и жени, които възприемат възгледа на Дънов., прокаран в беседите му, че онзи ще бъде здрав постоянно, който става рано преди изгрев на слънцето и прави разходка на отворено. Не е вярно, че Дънов е мил нозете на жени или моми, при старанието си да прокарва свое някое Учение вън от
към текста >>

30. 194. ПОКАЗАНИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

която аз доста добре съм изучил. На въпроса за средствата/от които живея, заявявам, че получавам от моите приятели. Живея у Петко Гумнеров, на когото сега наем не плащам, също и за храна, понеже и той страдаше от по-рано от някои болести, от които по мое наставление той виде благодарност. Той е секретар на Върховния касационен съд. Също и неговата г-жа страдаше от стомах и ревматизъм, на която също съм дал нужните наставления за изце-ряването й. Салона на Р. Иванович държа безплатно. Повече няма какво да кажа." (подпис) П. К. Дънов Показанията писани от друг, диктувани от
към текста >>

31. 219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА

си, но то беше за мен. А Жорж и Борис изобщо не го приемаха. И аз бях принуда заради Борис, понеже живеехме заедно да се движа в такава среда на занаятчии и мозайкаджии. И аз бях потърпевша. И аз трябваше да плащам за грешките на другите. Жорж отказа да работи в обществената сфера и академична среда, а това представлява едно силово поле създадено от ума на много учени. А той беше устроен само за такава работа. Но той остана на Изгрева и започна да предава уроци на ученици и то повече безплатно. Преведе няколко книги от френски и английски език, написа също още няколко книги в областта на астрологията и окултните науки. Но ако той бе останал в онази университетска среда, той щеше да тръгне в път с големи хоризонти. Щеше да стане учен от световна известност. А Учителят точно това искаше. Но никой не можа от онова поколение да стане професор освен Георги Тюлешков, който стана професор по зоология. Според правилата на Школата винаги един трябва да остане да покаже на другите истинския път на
към текста >>

32. 9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

С УЧИТЕЛЯ През ваканцията на 1923 г. получих писмо в Стара Загора от някоя си мис Торанс, англичанка дошла в София да открие училище - двегодишен курс за милосърдни сестри при болницата „Червен кръст". Условия изгодни: без такса и всичко безплатно - квартира, отопление, осветление, храна, учебници, но не ми вдъхна това писмо никаква радост и надежда. Наистина, ето случай да изляза от селото и учителството, които все още не можех да възлюбя много, но какво ще стане? Милосърдна сестра - хуманно, но не задоволяващо. Аз се стремях винаги към най-голямото, най-високото, най-хубавото. Да беше поне медицина, да стана лекарка. Аз все още държах и на външното положение и блясък. Но все таи отидох с писмото при кака Райна да се посъветвам с нея. Тя ахна от радост и удоволствие: „Разбира се, ще идеш. По такъв начин ще излезеш от селото. Нали не си доволна от учителството? И нали искаш да учиш нещо повече? А там като те видят, че си способна и усърдна може да те изпратят в Англия да свършиш и медицина." Това беше вече една примамка за мене. „Пък ще видиш и Учителя, ще бъдеш в София близо до Него, ще слушаш беседи!" О, как не ми дойде това нещо на ума преди малко? Разбира се, ще отида. Разбира се, ще отида. Каквото и да е, където и да е, но да съм близо до Него.И аз се приготвих набързо. Поканих и една моя приятелка и съученичка - Олга Блажева, която това лято беше почнала да посещава нашите събрания. Тя беше също бедно и способно момиче, което искаше да учи нещо повече като мене и
към текста >>

33. 8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА

„Никола, можеш да си отиваш". Излязох от него малко като замаян и вървях така без посока, дето ме заведат краката, къде вървя и аз не зная. По едно време виждам офицерски палатки (бараки), където отиват офицерски семейства и ергени-офицери на летуване и почивка. Поглеждам още в първата барака и гледам капитан Пенчев Георги - той е от Силистра, викахме му Компенсацията. „Ей, Компенсация, какво правиш тук, бе?" „А бе, дойдох тук да прекарам хубаво във Варна!" По 20-30 дни ги хранят тук безплатно или много евтино и летуват чудесно. Запозна ме с другаря си един поручик, също ерген, и седнахме вън край една маса на приказки. В това време от бараката изскочи едно момиче на около 22-23 години и седна на едно табуретно столче недалеч от нас, почна да ме гледа съсредоточено. Аз като я поглеждах от времена време, много ми хареса. Георги я повика: „Ела, казва, - да те запозная с един мой другар". Върна се тя и си седна пак на столчето, като продължаваше пак да ме гледа. Ние в това време се разправяхме с Георги Компенсацията. Не минаха и десет минути, тя каза на Георги: „Ела, нещо ще ти кажа!" Влязоха в бараката и нещо се разправяха, дочувах нейния глас, обаче не можех да долавя разговора им. Излезе Георги и ми вика: „Харесала те е и ако искаш, влез вътре при нея." „Георге, ти ме знаеш какви разбирания имам, тъй че и да ми се плаче за жена, няма да отида." Той отиде при нея и го чух като й каза, че не се занимавам с жени. Тя излезе почна пак да ме гледа. Била държанка на един богат
към текста >>

34. 4. ВЪЛШЕБНАТА ВОЙНИШКА ШАПКА

Петър Камбуров

ШАПКА Излезе нареждане да се уволнят всички учащи се, които следва да продължат образованието си. В това число бях и аз. Тъкмо по това време беше големият глад. Ние, младите войници, получавахме по 200 грама хляб на ден, понякога полумухлясъл и просто гладувахме. На следващия ден от уволнението, снабдени с уволнителни билети за безплатно пътуване по БДЖ, получихме си дажбите и тръгнахме към гарата. От нашата жп дружина бяхме около 40-50 души. Гледам на едно място надпис: „Хранителен пункт" и войници, идващи от фронта се нареждат и получават по половин хляб. Казах на приятелите, които бяха край мене: „Хайде и ние да се наредим да получим хляб!" Отговориха ми някои, които пристигнали по-рано на гарата и отишли за хляб, но не им дали, понеже уволнителният билет е с днешна дата, а това означава, че сме си получили днешната дажба. Обръщам се към двама от приятелите: Кънчо Стоянов от Враца и Петко поп Атанасов от Стара Загора и предлагам: „Елате да отидем заедно и ще видите, че на мене хляб ще се даде". Те се съгласиха. Наредихме се на опашка след старите войници, като Кънчо беше преди мен, а Петко след мен. Дойде нашият ред. Кънчо си подаде билета, но веднага го отстраниха. „Ти, казват - си получил днешната дажба". Дойде моят ред, аз силно отправих мисълта си към Учителя и го помолих да ми се даде хляб. И стана чудо! Удариха ми щемпела „дадена храна" и получих половин самун хляб. След мен Петко, който вече втори път се нареждаше, получи също отказ, както Кънчо. Аз
към текста >>

35. 10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ

Петър Камбуров

Така се нареди, че си намерих работа като словослагател при печатницата на брат Лазар Котев. Той ми даде и безплатно квартира - една таванска стая без прозорец и врата на петия етаж в собствения му дом - пететажна къща, която оформяше ъгъла между улиците „Алабинска" и „Цар Калоян". В непосредствена близост се намираше и печатницата му на ул. „Алабинска" дето сега е построено кино „Димитър Благоев". Затова не се върнах в Стара Загора. Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела меричлерска черга, приспособих едно легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми освен дето не се отопляваше, но поради липса на стъкло на прозореца и врата откъм тавана,студът и снегът безпрепятствено се провираха в стаята ми. Понякога будувах по цяла нощ от студ. Получавах половин месечна заплата ■» 400 лева, тъй като се бях пазарил (условил) да работя половин ден в печатницата, за да имам възможност да посещавам лекциите в университета. Писах на баща си, че съм на работа, че получавам 400 лева заплата, да не мисли за мене. Но тези 400 лева по онова време бяха много малка сума и едва смогвах да се изхранвам и за по-голяма икономия се хранех само с хляб и малко маслини. По същото време Братството беше наело един салон на ул. „Граф Игнатиев" - ъгъла „Раковски" на югоизточния ъгъл на площад „Славейков". Учителят редовно изнасяше там своите беседи. Аз, разбира се, бях редовен посетител на беседите. Един неделен ден към 10 часа преди обяд, пак се приготвих да отида на беседа.
към текста >>

36. 28. МЕКИЧАРНИЦАТА

Петър Камбуров

вадеше изпечените мекици, като ги слагаше в тавата на тезгяха. Брат Иван Михайлов, с бяла престилка продаваше мекиците, като от време на време викаше с висок глас: „Насам минете, мекици, насам топлите мекици! Парят, парят!"... А моя милост с цигулката свирех „Братство, единство" и други песни. Мекичарницата ни със своята оригиналност привличаше вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си мекици и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат безплатната музика. Това продължи няколко сутрини с добър резултат. Приятелите докладваха на Учителя, който одобри идеята ни и ни
към текста >>

37. 16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ

Цанка Екимова

И БЯЛАТА РОБИНЯ Докато бях в бащиния си дом аз следвах своята програма на ученичка в гимназията. Минавах класовете с отличие, взимах уроци по цигулка, участвувах в оркестъра на гимназията като първа цигулка, излизах на сцената да свиря и бях освободена в училище от цялата матура като отличничка. Можех да следвам в кой и да е факултет с какви ли не специалности. Бях силна по математика, химия, литература, естествени науки и физика, значи по тези предмети можех да следвам. Свирех добре на цигулка и можех да бъда студентка в консерваторията. Можех да следвам всичко, но съдбата ми имаше друга специална програма за мен и на този мой възход до 18 години, тя ми наложи противоположен скок в тези непознати за мен условия и неприлична среда. Омъжих се, излязох от бащиния си дом и влезнах в новото ми семейство, моите идеали и стремежи потънаха в мъчителни противоречия и в сложен конгломерат от души. Там заварих мащеха, доведени, заварени деца и отгоре на това и преродени: трима братя заварени, един доведен син и още един прероден син. Имаше и зълва със своя син. Само мъже в този дом. Силни, яки мъже, пълни с амбиция и много гладни. В този дом беше стълпотворение от урагани - един след друг минаваха и опустошаваха всичко - всеки един от тези мъже бе ураган за себе си и около себе си» Това бе придружаващата орда и духове на Чингиз хан. Върхът на всички урагани беше баш урагана, т:е. моят съпруг. Ето такава бе обстановката. И аз поех задачата в това сложно домакинство да
към текста >>

38. 17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО

Цанка Екимова

някой ден се заредиха при мен поръчки - с голямо доверие оставяха скъпи копринени платове за кръщенета, сватби, годежи, именни дни и т.н. Моята дарба да рисувам, да шия добре, да бродирам и онези модели, които небето ми спускаше отгоре като картини, ме направиха известна, защото модел с модел не си схождаше и те доведоха до мене една голяма клиентела, а тя бе състоятелна и богата. Но ето у дома стана нов голям скандал. Аз вече имах пари и бях вече независима и се изплъзнах от ролята на безплатен роб. Мъжът ми остро реагира подклаждан от братята му, че те били фабриканти, че за тях работели много чиновници и много работници, а аз работя чуждо, че съм работничка на богати хора и че им подкопавам авторитета. Аз скочих и ми заявих, че те плачат за друго. Че няма кой да им готви и че им стържат вече коремите. Но трябва за гладните си кореми да си намерят готвачки и да си докарат жени. След месец започнаха да идват новите снахи. Един след друг те се ожениха. Гладът ги накара. Бяха свикнали на моята хубава кухня. След време скришом от жените си ми се доверяваха, че аз съм готвела по-хубаво. Аз поех издръжката на всички нужди на домакинството и не търсех пари от мъжа си. Той изведнъж млъкна, защото бе фабрикант, търговец и габровец и си направи добре сметката: Хем жена му ще бъде заета с работа и няма да ходи насам-натам и хем ще му носи пари, хем няма да се харчи за издръжка на дома си. Заредиха се поръчки не само от Габрово, но и от други градове. Че и някои мои работи минаха
към текста >>

39. 8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС

Симеон Арнаудов

сън, че се намирам в Арбанаси. Това беше през Великата седмица. Сънувах, че баща ми е бил голям адепт и изучава билките. Баща ми в този живот беше вегетарианец и се занимаваше с билките и знаеше много лекове. Беше хубаво облечен, беше представителен човек, който изучава природата и билките. Разправям този сън на Учителя след време и Той ми казва: „Е, рекох, било е това на времето и сега се опитва да се повтори, но други неща го спират". Наистина баща ми имаше много лекове и лекуваше безплатно. Ако аз бях научил само една от неговите рецепти за приготовление на мехлеми от билките можех сам да препитавам себе си и семейството си с това знание. Но проявих голяма немарливост в онова, което знаеше баща ми и с онова, с което помагаше на хората. И той ги лекуваше, В това аз съм свидетел. Учителят ми бе казал, че една от трите златни мини, които имам и които мога да разработвам, това е медицината и билколечението. Но аз преминах като вихър, нямах време да се задълбоча, хванах едно, оставих друго, захвърлях трето и на края нищо не се сполучи. Сполучи се само едно, че аз бях причината да въведа в билколечението Петър Димков, който стана след време голям природолечител и написа книги за това. И като си спомням как съм го обучавал и въвеждал и като си спомням, че от мен нищо не стана, а той стана светило, започва да ми се плаче от жалост към самия себе си, че не проявих никакво послушание към Учителя. Това е за моята мина по билколечението и медицината. След време правих и други опити.
към текста >>

40. 1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД

Емилия Михайловска

арбитражно дело. Поканват ги да дойдат в България, където ще им дадат поминък само и само да се изплати този дълг. Дават на баба ми Вайсовата мелница в Подуяне и хотел- сладкарница България като компенсация. В това време майка ми - Тереза е следвала във Виена литература. Била е и пианистка. Баща ми в същото това време е работел в източните железници. Тогава не е имало висше училище в България и той е учил в Петро-Павловската семинария в Горно Оряхоеско. Той е пътувал като железничар безплатно в първа класа. Вижда се с майка ми във влака, а тя се е връщала за ваканцията от Виена, запознават се и се оженват. Баба ми е била много недоволна от това, но така баща ми и майка ми са се събрали и установили в София. Майка ми е била протестантка и трябвало да стане източно-православна, за да се венчаят. Аз имам трима братя - Михаил, Иларион и Константин и аз - Емилия, кръстена на баба си. Иларион беше адвокат, правист и най-малкия Константин - техник. Те са през пет години и последна съм аз. Имахме доста роднини в Братството. Едни от тях бяха Йордан и Йорданка Савови. Йордан беше подстриган така както Учителят, имаше три дъщери и един син. Всички бяха в Братството. Даже синът му Константин е ходил по селата да продава беседи. Другата беше Елена Бояджиева. Д-р Кьорчева и тя беше далечна
към текста >>

41. 3. В БРАТСТВОТО

Емилия Михайловска

съберат десетина души той искаше да не е у тях, канеше ги у дома. Цанка Екимова е идвала и Маргарита Вонидова, Невена Неделчева, Радка Левордашка, Норка Тулешкова. У дома непрекъснато се пееше и цялата кооперация знаеше, обаче никой не е направил донос или нещо, което да ми навреди. Аз казвах, щом небето позволява, ще се събираме. Ако не разрешава, ще ни забранят. До това време няма да престана да ги събирам. Аз съм работила и превеждала, без да вземам абсолютно нищо, всичко е било безплатно. Всичко съм правила срещу моя десятък, защото не можех да си представя, че аз ще взема за Братството нещо. Правила съм всичко от душа и
към текста >>

42. 17. ХИМИЧЕСКИ ОПИТИ

Люба Стойкова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Понеже твоята задача е да пишеш само за Учителя, като ми напомни за сестра София, ще ти опиша една случка, която вярвам, че ще те задоволи. Когато се запознах със сестра София, тя беше вече вдовица. Какво е работил съпруга й не зная, но тя ползуваше три билета безплатни по влака, а през другото време пътуваше със 75 % намаление. Това й позволяваше често да прескача до София и да се среща с Учителя. Сестра Илинова пък имаше син в горния курс на гимназията, много способно момче и с голяма любов към химията. На тавана си бил инсталирал химическа лаборатория и всичкото свободно време прекарвал там. Правел си различни опити. Но случи се така, че това момче заболя от туберкулоза. Сестра София се готвеше да отиде в София на Изгрева. Сестра Илинова я помолила да отиде при Учителя и да го помолила да помогне на момчето. Сестра София се срещнала с Учителя, разказала Му, но Учителят през всичкото време мълчал. Най-после сестра София станала, целунала ръка на Учителя и си излязла. Като се върнала във Варна казала на сестра Илинова. Научихме и ние за мълчанието на Учителя, което ни озадачи. Мина известно време, сестра София пак замина за София. Илинова я помолила пак да пита Учителя. Сестра София втори път отива при Учителя, казва Му, че детето е по-зле и че майката го моли да му помогне. Учителят пак мълчал. Нито дума. София си излязла и донесе същата новина. Отново бяха озадачени и то много. Трети път сестра София отива на Изгрева. Пак се среща с Учителя и казва, че детето е
към текста >>

43. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

цялото тяло. За в бъдеще оттам ще се извадят всички закони. Хората са много закъснели, а време трябва, за да се проучи всичко и да се приложи. Един ме пита: Какъв е смисълът на живота? Във Вселената има 100 милиона слънца, и всяко слънце има по 12 планети. Ще отидеш да ги обиколиш всички и на всяко ще живееш по 100 милиона години. Тогава ще научиш, какъв е смисълът на живота. Сега ние живеем на тази планета - Земята. Ние сме тука на земята екскурзианти, на които им се дава възможност безплатно да я пропътуват и да я изучават. Сладкото не можеш да кажеш, че е сладко, ако не го опиташ. Светлината трябва да я видиш, тогава ще кажеш, каква е и ще имаш теорията за нея. Само като опиташ нещо, ще го знаеш, какво е. Защо има някои хора слепи? На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изкушават от него. И обратното - на някои лоши хора Бог им е отнел зрението, за да не виждат доброто. За пример: Един цар имал две дъщери: едната сляпа, а другата глуха. Явили се двама момъка, които се оженили за тях. Момъкът, който се оженил за глухата мома бил сляп, а момъкът, който се оженил за сляпата мома бил глух... Примерът го има в беседите. Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората. Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня
към текста >>

44. 12. Столовата

Гради Колев Минчв

можем в понеделник да идем на екскурзия. Искам да обърна внимание, че когато отидох 1932 г. за първи път на Изгрева освен, че нямаше стол, но и кухнята беше на мястото, където беше сцената преди да бъде съборен салона. Тя представляваше една малка стая, в която готвеше една сестра Станка, възрастна жена. Тя готвеше на Учителя и на работниците, които работеха на Изгрева. Като завършихме столовата, Учителят каза: „Братята, които работиха при построяването на столовата ще се хранят безплатно докато си намерят работа“. И така почнахме да се храним на братския стол. Мама я нямаше още. Мина някой и друг ден и веднъж брат Антонов, който се хранеше постоянно там, каза: „Брей, с още един се увеличи броя“. Имаше и други да се хранят, но той се обърна към мене: „Ти защо не отиваш да работиш бе, ами седиш тука?“ Отговорих: „Ами няма работа.“ „А, няма работа“, отговори той. Втори път се случи, когато беше дежурна сестра Димитринка Антонова (защото започнаха сестри да дежурят в кухнята за готвенето). Храних се така няколко пъти и тя един ден ми казва: „Защо не пущаш пари в касичката?“ Защото дежурната минаваше с една касичка и всеки пущаше някаква сума за храната, която е консумирал. Викам: Учителят каза, че които са работили при построяването на трапезарията ще се хранят безплатно докато си намерят работа“. „Не може то така“, забеляза тя, „трябва да се плаща“. Стана ми много неудобно вече и от него момент аз престанах да се храня повече на стола, понеже тя беше дежурна. По същото
към текста >>

45. 13. Двата хляба

Гради Колев Минчв

вика: „Братът е без работа...“ „А, ще дойде при мене“, каза брат Бертоли. И така започнах работа при брат Бертоли. През това време бях върнал останалия материал от строежа на братството, бях облепил бараката с хартия, както правеха другите, да има приличен вид. Свако си беше заминал за село своевременно. Добре, но наближава зимата и мама трябва да дойде на Изгрева при мене. Обърнах се към сестра Найденка, майката на брат Тодор Михайлов, който работеше в железниците. Тя имаше право на безплатни билети както и да пренася багаж безплатно, мисля че до 200 кг. Нали бяхме близки с нея, помолих я да ми помогне. Сестра Найденка каза: „Разбира се, ще доведа майка ти“. А тя нали е бивала на село, отиде значи и доведе мама с нашия багаж от село. Така започнахме да живеем с мама на Изгрева. Но идва зимата и стана студено. Не можеше да се работи вече на открито при брат Бертоли и аз си останах в бараката. Добре, но готовите пари лесно се свършват. Взех няколко пъти от брат Бертоли в заем. Той ми даде. Веднъж поисках от брат Стоименов, нали е нашенец, бургазлия, но брат Стоименов не ми е услужвал с пари. Още и на брат Иван Илиев съм искал. Викам му: „Брат Иване, дай ми десетина лева да си купим хляб“. А той ми отговори: „Нямам пари, нямам пари“. Пък и на други съм искал, но нали не ги познавах още, срам ме е. Един ден слизам в града и мама ми казва: „Гради, дай пари да купя хляб за обед“. Пък аз нямам стотинка или може би съм имал някоя стотинка, защото слязох с трамвая до центъра на
към текста >>

46. 27. Майсторите

Гради Колев Минчв

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

и благодарен, че му помогнах и ми каза: „Гради, сега работя на Търговската академия в Свищов. Като дойде време до мозайките, ти ще ги работиш“. Това беше добре дошло за мене. Върнах се в София и между другото споделих с брат Борис, че работя тук-таме и че сега в Свищов се запознах с един човек на име Слави Гюдеров- предприемач, че съм му правил някакъв ремонт и работата му беше приета и той ми обеща пак да ме извика да му работя. Това беше. Аз пак ходих в Свищов, понеже пътувах безплатно. Привърших някои работи и като отидох отново в София брат Борис ме извика вкъщи, в неговата стая и ми каза: „Гради, искам да ти съобщя нещо. Понеже ти ми говори за постройката, поканиха ме да отида да направя мозайката“. Като ми каза така, но не каза кой го е поканил, как е било и т.н., но на мене ми стана много мъчно и си казах: Аз избягах от София, понеже с брат Бертоли току се срещахме, ту на една, ту на друга постройка. Научи ме на такъв хубав занаят, а сега ходя да му правя мизерии и затова отидох в провинцията да не преча на никого. Добре, но сега брат Борис какво ми направи.И пак къде, къде, отивам при Учителя. Видях го на поляната да се разхожда. Беше ми много мъчно и се оплаках като му разказах всичко. Учителят ме погледна и каза: „Рекох, няма да спечели Борис от тая работа, не се безпокой“. Така и стана. Но стана и нещо друго, а това е намесата на Учителя. Аз се познавах с инж. Ванков и както и с инж. Кюранов, които работеха към пристанище Русе. Дори веднъж бях запознал брат
към текста >>

47. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

БЕЛЕЖКИ КЪМ СПОМЕНИТЕ НА ГРАДИ КОЛЕВ МИНЧЕВ Гради познавам от годините когато е работил по пристанищата на река Дунав. Това е времето от 1938 г. насам. Тогава гр. Русе е бил, както той казва, втора София за него. Той е пътувал безплатно по железниците и Дунава във връзка с работата си и. Русе му е бил седалище. Той имаше квартира у една сестра, която живееше до пристанището, на име Блага Симеонова, но понякога спеше и в домът на брат Петър Филипов. Гради идваше с брат Петър в братския салон на ул. „Мария Луиза", сега „Найден Киров", с него идваше на стопанството в местността Свирчовица и при брат Ватев, при братя Маркови, на Паневритмия. Много добре си спомням как веднъж като дойде от София в салона ни изпя песента „Духай ветре", която то- ку-що беше дадена от Учителя и ние след това я заучихме от него. Възможно е да е имало и други песни, на които ни е учил, но тази песен си я спомням отлично. Правил ми е добро впечатление. Облечен чисто и спретнато, приветлив, общителен, сериозен, смел последовател на Учителя. От него лъхаше доброта и обич не само към хората от братството, но и към всички. Гради познаваше почти всички хора от братството в България, защото посрещаше всекиго, но и посещаваше села и градове и умееше да си печели приятели. Няма да се спирам на неговата дейност в братството през време на Школата, защото той достатъчно разказва и описва живота в братството покрай собствените си опитности. След заминаването на Учителя той продължава да бъде загрижен за
към текста >>

48. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

така решавам, а вие постъпете както искате“. И така на другия ден царя държи реч и тъй нататък и накрая започна да пита за убитите ни бащи. Казвам аз какво е било, но ръка не целувам. Гледам генерала, промени си образа. Втория след мене не целува, третия също. А един възпитател Цончев се казваше, много ме обичаше, защото бях изпълнителен. Още не сме се прибрали, той идва и казва: „Наско, трябва веднага да изчезнеш от тука и кажи за къде да ти дадем билет“, а те ни даваха бланков билет, безплатен за отиване и връщане. Дават ни например да отидем да видим майка си в София и се връщаме, а на мен само да отида без връщане. „Директорът те изключва за вечни времена и трябва да напуснеш Варна.“ Аз веднага решавам както, че някой ми диктува - за София. Дават ми билет за София безплатен. Слизам на гарата, виждам трамвай N 1, качвам се, пътувам из града и където завива трамвая искам пак да се върна обратно на гарата, за да се върна вечерта. Плана ми е начертан в главата. Слизам, оглеждам се, за да се върна после пак. Една стара жена носи картини с рамки и стъкла, едва се превива. Аз се намесвам и й казвам: „Искам да ви помогна, да ви пренеса картините“. Тя казва: „Нямам пари“. Казвам: „Не желая пари, искам да ви помогна“. Взимам аз тежките картини. Тя върви напред, аз след нея, минава покрай входа на семинарията и влиза в един квартал, квартала на дъновистите. Беше Вълчанова. Тя живееше където е сега вилата на Огнян Дойнов, имаше къщичка малка. После се запознах с нейната дъщеричка и
към текста >>

49. 12. Дъновисти

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Спасов, голям комунист, с голям държавен пост, който се беше крил в нелегалност на Изгрева. По онова време там се криеха Георги Чанков, Руси Христозов и жена му, Орлин Василев и още много други, които след 9.IX.1944 г. заеха висши държавни постове. Така, че тези хора знаеха какво нещо е Учителят и какво представлява Братството и ни познаваха много добре. За тях не бе необходимо специално разузнаване и да пращат там свои агенти. Ако им трябваше да научат нещо, те си го получаваха безплатно от нашите хора. Извиква ме Кина Спасова и ми казва, че имало бюджет, че имало решение да се направи фолклорен ансамбъл и че съм бил предложен да го ръководя. Извикаха ме на тяхно съвещание и председателят на съвещанието Павел Матев заявява: „Другарят Атанас Минчев е определен за ръководител на фолклорния ансамбъл при радиото. Някой познава ли го и има ли някой против неговата кандидатура?“ Тогава Влади Симеонов става и казва: „Той е дъновист“. Казва и сяда. Всички се оглеждат. Настъпва тягостно положение, но Кина Спасова се окопитва и се обръща към него: „Влади, аз знам какъв е Атанас Минчев по-добре от тебе. Но той има и качества като музикант и има отношение към народната музика“. Но Влади не се предава: „Да, Атанас е много, много добър. Но е дъновист“. Те пак се спогледаха всички, но вече Кина Спасова е ядосана м му казва: „Ние знаем много добре какъв е Атанас и много добре знаем и ти от къде дойде“. И го изгледа враждебно. На Влади му се подкосиха краката и се свлече на стола, но
към текста >>

50. 1. Сирак и бездомник

или друго и т.н. му липсвали. Той приема предложението. По това време той е бил с нисък ръст, с буйна коса - гъста, черна, къдрава, сплетена, подобна на тая на Бетовен. Самият Иван казвал по-късно, че гребен не можел да се вкара в косата му. По това време той е вече към 12-годишен, значи преди Балканската война. Така живял той при тях няколко години, грижел се за двора, за дръвчетата, пазел и им услужвал. На него не било обръщано много внимание, но го хранели, имало къде да спи безплатно и той изпълнявал задълженията си на домакин и пазач според уговорката. Преди да отиде при Пашини той бил известно време при един млекар на когото разнасял млякото по домовете, но иначе си бил бездомник. Човекът имал крави, но имал нужда от човек, който да разнася млякото из София. Бил известно време на работа и при един кафеджия, където бил научил да прави няколко вида кафета каквито на времето се правели. Той бил доста
към текста >>

51. 3. Павираният път

Васко Искренов

ми сложат униформа и да ми дадат кабини там и да си инсталирам там фотолабораторията. Аз отказах, защото им казах, че на брега получавам десет пъти повече от това, което те ще ми дадат на корабите. „Аз ще ви върша работата на корабите, защото тая работа е само в определени дни, когато времето е хубаво и когато могат да се направят хубави снимки.“ Снимка всеки път не може да стане хубава. Имаше много фото-журналисти от София, които пътуваха с корабите понеже даваха кабина, храна безплатна и двамата директори ми казват: „Софиянци пътуват с корабите, нищо не носят. Вас не ви виждаме на корабите, а пък носите изобилен материал.“ И получих привилегията да бъда оценен и приет. Аз им обясних какво трябва да направят за мене, за да им бъда полезен. Да ми дадат едно право да се качвам без всякакви формалности на всеки плавателен съд на Дунава. И аз получих това право. И пътувах в един месец един ден. В тоя ден ставаше всичко, което трябваше да направя. Нямаше нужда да пътувам всеки ден. Ясно нали? И след 9.IX.1944 г. с това име на фотограф ме поканиха да стана фото-журналист в министерството на транспорта при генерал Марков. Работих пет години. На петата година генерал Марков отиде в немилост по пътя на Трайчо Костов. Той загина, после го реабилитираха, обаче Васко Искренов остана 19 години без работа и няма кой да го реабилитира. А щом Държавна сигурност уволни някого, не може да намери работа, защото най-напред ще те питат къде си бил, какво си работил, който те уволни. Чуят
към текста >>

52. 39. Момче за всичко

Ангел Вълков

подпитва какво има и аз обясних, че съм паднал в реката и съм мокър. Заинтересуваха се и другите братя и се чудеха как да ми помогнат. Най-после и Учителят се обади: „Какво има?“ Тодора му отговори и обясни всичко, че съм мокър от водата и сега се грея на печката. Учителят помълча малко и каза: „Ангел сега ще си каже, защо и аз не съм като Цеко, че да си хвана работа държавна, че да си печеля пари, а съм станал кюле тук на всички“. А кюле значи работник с когото всички да разполагат безплатно. А брат Цеко беше електротехник като мене, бяхме завършили един и същ техникум по електротехника във Варна, но той беше на работа в града и получаваше всеки месец заплата. Аз работех денонощно на Изгрева, но заплата не получавах и с брат Ради се хранехме безплатно на стола като работници в Братската градина. А Тодора отговаря: „Учителю, друг може да каже това, но Ангел никога“. Тогава Той се усмихна: „Аз му казвам от къде ще му дойде изкушението“. По този начин разбрах, че аз бях определен да работя при Учителя в Братството, а не да бъде в града на държавна работа и да упражнявам професията
към текста >>

53. 21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ

къщата Папазов. Точно там където е сега Съветското посолство. В: Сега тази бакалничка, тези цени бяха приготвени за някой събор ли? Д: А не. Това си беше като квартална бакалничка. В: Значи много хора ще дойдат заради бакалничката. Д: Да, така че да се знае кой за какво идва. В: Да, това е също много важно. Кой за какво идва. Д: Разбира се. В: А да не е да идват и се привличат любопитни хора. Д: Не само любопитни, но така е щом като има бакалница, и понеже като стола е безплатен ще идват заради тях. В: Тези цени трябваше да бъдат по-евтини от другите, така ли? Д: А именно, това е цената, на която купува един търговец и после той си прави надценка, за да спечели нещо, нали така. Той иска тази печалба да определя купувача. Значи когато отива да купува и тогава да мисли. Това беше на Георги Радев някаква идея мисля. Така че много неща и опитности имаше тогава, които неща изискваха будно съзнание. Искаха във всекидневието да се променят нещата. Да се променят нещата във всекидневието, имаха отношение към проблемите и всекидневието, за да бъде съзнанието всякога
към текста >>

54. 33. ЧИСТОТАТА

като тях. Човек не е кит. Дайте му да яде. В закона на черната ложа слабият ще слугува на силния. А сега силният ще слугува на слабия. Никога глупавите не са управлявали. Никога слабите не са управлявали. Бог ще тури новия порядък на нещата. Трябва да се съгласим. Всичките хора са добри, като ги бутнем някъде. Ние се борим не за това, което е в касата. Парите покваряват човека и нравите на обществото. Въздухът представлява Божествения порядък. То ще бъде, хлябът да бъде безплатен. Нещата, които поддържаме, не са верни. "Аз съм го хранил", днес някой казва. Съществата отгоре се радват. Времето е хубаво. Те вярват, че свободата е дошла. То е писано. Тази и идущата година 1945 г. е година на ликвидация. Русите сега не са това, което бяха преди 20 години. Българите са последните монархисти. Сега децата ще царуват. В човека има едно чувство да прави добро, но остави го свободен. Ако богатите се бяха отрекли от богатството, нямаше сега да бъде така зле с тях. Денят постепенно се увеличава. Това е закон. На онзи свят не можеш да крадеш. Заповядано е гъсениците да станат пеперуди. Разбира се, не всички отведнъж ще
към текста >>

55. 17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността

под угрозата на съдбоносни събития и нашата страна България. Хранителните продукти бяха оскъдни, хлябът много безвкусен и месен от някакви отпадъци на житни растения. Ставаха убийства на полицейски органи на властта. Самата аз не можех да си обясня тези вътрешни смущения. А те се дължаха на върлуващи партизански отреди, врагове на правителството на цар Борис III, които се бореха за освобождението на България от така нареченото фашистко иго. Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език. Аз се отнесох доверчиво и направих за него необходимото. Впоследствие разбрах, че той е напуснал училище, за да бъде в помощ на тези партизански чети. Независимо от това животът в пансиона все още спокойно си течеше. Ето писмото от Учителя: „Любезна Веска, Двете ви добри писма получих. Добрите ви желания съм ги взел предвид, радва ме твоята готовност да услужите с каквото можете. Доброто в живота е основа върху която се градят великите неща, които носят Божиите блага, в тях е скрито бъдещето на човешката душа, в която Бог работи. Земята е велико училище где душата учи своите уроци и постижения. Желае ви светлия път на живота где Любовта води всички и Истината дарява свободата им. Да цари любовта в сърцето ви, мъдростта в ума ви и истината в душата ви. Да служи човек за славата на името Божие, за идването на царството Божие и неговата правда, на земята
към текста >>

56. 25. ПОДЛОСТТА

научили, не дона-учили I част, се оттеглят категорично от нея и започват сами да преподават Паневритмия, организирайки летни стажове в Алпите, но с пари, т.е. да печелят пари от това. Така постъпиха и с мене! Познаваме се от 16-17 години. Аз ги научих на II и III част на Паневритмията, някои песни. Почти редовно посещавах и тези техни стажове през лятото. Те разчитаха да печелят пари. Но постепенно разбраха, че не може да се работи Паневритмията за пари и напоследък го организират безплатно. Иначе са верни на идеите на Учителя и са големи противници на Михаил Иванов. А това не е малко! Затова и не желая да ги съдя за постъпката им към тези материали на Анина Бертоли, предадени у тях за съхранение. Те ги пазят отлично! Но считам тяхното поведение към теб, Анна Бертоли и мене като едно предателство. Защото те си правеха тънки сметки, веднага след като откриха този филм с Паневритмията. Дойде им веднага мисъл да го предложат на Никол Филасие, за обмяна с този филм за Учителя, който тя има, движението му Паневритмията. Този филм съм го гледала, и съм сигурна. А колкото до филма, намерен у Жан-Луи Гобо, от архивите на Анна Бертоли, не съм го гледала, но предполагам, че този филм, направен в България от 10 сестри, знаещи добре Паневритмията, за да се запази за в бъдеще. Така че те си направиха веднага сметката, да го предложат на тази Никол Филасие, за замяна с копие от нейния филм, който тя пази. Но нека сега всички да научат, публикувай го в VIII том, да знаят бъдещите
към текста >>

57. 2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ

ДИСХАРМОНИЯ Моето първо отиване на 7-те рилски езера беше 1938 г. когато бяха дошли братя и сестри от Латвия и Естония. През 1938 г. беше начало на моята бъдеща професия като артист и певец. Наша сестра от Изгрева Мария Младенова ме викна у дома си и ми предаваше безплатно уроци по пеене. А тя разбираше от пеене - беше учила при известния педагог и оперен певец Иван Вулпе. Със сестра Младенова разучих много от братските песни и през 1938 г. за пръв път в салона на Изгрева и пред Учителя изпях песента "Добър ден". След изпяването на тази песен на Изгрева почнаха да ме наричат Тошо-певеца, за да ме различават от други двама Тошовци: Тошо-босия и Тошо-гледача. По това време 1938-39 г. бяхме само трима мъже-певци на Изгрева: Филип Славов-тенор, Митко Сотиров-тенор (съпруг на Мария Златева) и аз-баритон. Беше дошъл от Франция по това време синът на директора на "Коме-ди Франсез" - Манжо с апаратура да записва братски песни. Бяха записани песни в хорово изпълнение и солисти. И моят глас беше записан, но и досега не зная какво е станало с тоя звукозапис. Бяхме чули, че този Манжо беше записал и говора на Учителя. Но какво стана после с него, нищо не чухме. Манжо след заминаването си в Париж се изгуби от хоризонта. Манжо на Изгрева беше много демократичен. Макар че не знаеше български, поздравяваше всички, беше общителен и го нарекоха накрая "брат Манжо". Есента на 1938 г. имах самостоятелна стая на Изгрева, която ми бе удобна за музициране, а и по-близо до
към текста >>

58. 22. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ

в 1922 г. Учението на Учителя. Тогава в Пловдив съществуваше масонска ложа. Татко ми беше масон. Но стана дъновист и масоните му предложиха да се откаже от дъновизма. Но той отказа и стана последовател на Учителя. Искрено от цялото си сърце прегърна Учението на Учителя. Дълги години беше ръководител на Пловдивското Братство. Ходиха с майка ми на сказки в Югославия. Харчеше много средства да издава беседи на Учителя, като искаше за това Неговото разрешение. Раздаваше тези беседи безплатно, когато изнасяше своите лекции в страната. Учителят е разрешавал моя татко да печати Негови беседи със свои средства, които беседи да раздава безплатно при изнасянето на своите сказки в България. Учителят поканва един път нашия приятел, музиканта Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но имаше голямата дарба да седне на пианото и да импровизира веднага акомпанимента на всяка песен на Учителя. Учителят го поканил в горната стаичка, започнали да вечерят. Спрели. Учителят го поканил със специалната задача да даде своята песен "Иде, иде". Започнал да дава песента си, като я свири на цигулката си. Асен Арнаудов слуша и записва. По едно време Учителят губи връзката си с Невидимия свят на музиката. Спира. Асен Арнаудов чака какво ще стане. Учителят се забавя малко, но изведнъж връзката е възстановена. Той продължава песента до края. Това е една чудна песен, която е записана от Асен Арнаудов.Той стана по-късно професор по арфа в Консерваторията. Жалко е, че Асен не написа, не остави
към текста >>

59. 01. РОДЕНА В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО

почива съпругът й, който е бил в София, и в София починал. И тогава хората се женеха така, събираха се вдовци и вдовици и създаваха нови семейства. Аз съм едно дете на майка и на баща, и там в Македония живяхме до девет годишна възраст. Там учех отначало. Моят дядо имаше пет сина и три дъщери. Тогава живеехме всички заедно в една къща. Не се деляхме. Тогава имаше училище в Македония и българската екзархия от Цариград ги поддържаше. Тя плащаше заплатите на учителите и ни изпращаха безплатно учебници на български език. Там бяха бедни села с много малък поминък и баща ми в ранна възраст идва в София на гурбет. Занимавал се е с търговия на дребно, купувал, препродавал. Стоял е тук 4-5 години, след това отново се е връщал в Македония за 2-3 години, като неговия съдружник е стоял в София и е продавал стоката. Майка ми и баща ми се запознават в София и аз се раждам след тригодишен брак. Много съм чакана. Майка ми е била религиозна и ми разправяше, че св. Богородица не си била извадила лентичката и затова съм се забавила. Аз бях вече ученичка в трето отделение, когато баща ми решава да прибере майка ми в София, за да се спре това прихождане насам-натам. Когато идвам в София директорът посъветвал баща ми вместо да ме слагат в четвърто отделение, то да ме сложи отново в трето отделение, за да свикна с големия град и с тукашните училища. Повторих трето отделение, завърших и четвърто отделение и майка ми отново поиска да отидем в Македония, за да видим дядо ми. Аз исках много да уча.
към текста >>

60. 05. ПЪРВИТЕ СТЕНОГРАФИ НА УЧИТЕЛЯ

учих стенография като ученичка в IV клас или първи гимназиален клас, факултативно. Аз бях ученичка в Първа девическа гимназия и като казаха, който иска стенография да учи, аз се записах и изкарах целия курс. Научих се да пиша кореспондентното писмо. Като станахме в шести клас бащата на другата ми приятелка беше стенограф в Народното събрание, казваше се Йордан Велев и ми казва веднъж: „Абе момиче, един от стенографите в Народното събрание ми каза, че се открива курс по стенография, безплатен. Идете да го следвате да се научите да пишете стенография". И той ни запали така, а аз имах вече малко основа и там отидохме. Бяхме най-малките. Там бяха все възрастни хора които имаха нужда от стенография за работата си, нали, която работеха. Ние бяхме от шести клас, млади момиченца около 16 годишни. Следвахме словописа, гледахме речописа, а в това време майка ми вече боледуваше. Аз бях малко заета, но все пак редовно ходех на курса. Не беше много весело, но все пак, аз научих стенография и до края на гимназията аз си водех бележките в училище. А като завърших гимназия, баща ми се прежени, след като майка ми се помина, трети път. Аз виждах че парите няма да ни стигат и че трябва да поработвам, да имам за нуждите си и след това научих от г-н Велев, че ще има конкурс. Явих се на конкурса и ме приеха и работих през 1920 година. Цялата зима бях в Народното събрание, стенографирах. Тогава управляваха земеделците. Бях извънредна стенографка, не редовна, само когато имаше сесия. Плащаха ни
към текста >>

61. 101. БРАТСКИЯТ СТОЛ

по... не знам как да го кажа. Когато Учителят бе в първите години на Изгрева стол нямаше. Всеки сам си готвеше. В.К.: Кога се открива тоя стол? Е.А.: По-късно, доста по-късно. А чакай, към 1930 год. Към 1930 год. вече стол имахме. В.К.: В какво се изразяваше този стол? На обед ли се готвеше? Е.А.: Само на обед. В.К.: И продуктите откъде се вземаха? Е.А.: Продуктите се купуваха от Братството. А пък минаваше човек с каса и всеки пускаше по една пара. Сестрите готвеха, дежурните безплатно, даром даваха труда си, а пък касата се даваше на Учителя. Но парите не са стигали никога, защото е много народ. Не само много народ, ами гладни, нямат пари. В.К.: Не работят, няма откъде да пуснат в касата пари. Е.А.: Не могат да пуснат в касата пари, да. В.К.: И Учителят даваше от себе си пари. Е.А.: Е да, Той. В.К.: От града идват и те също ядат. Е.А.: И те също. В.К.: Обикновено какво се готвеше? Картофи, супи? Е.А.: Всичко вегетарианско, едно ядене. Само едно ядене. Много рядко в сезоните, когато имаше плодове, плодове от братската градина се даваха като второ. Само по една ябълка. В.К.: Хляб там ли се месеше или се купуваше? Е.А.: Чакай да видя как беше. В.К.: Щото съм виждал хляб пред Учителя на една снимка, обаче разчупен, един голям хляб, той е домашен хляб. Е.А.: Домашен хляб е бил. В.К.: Но за толкова много хора, този хляб само. Е.А.: Значи, виж как беше, не мога да ти кажа. Но аз не съм носила хляб в стола. В.К.: Значи те купуват хляба отвънка. Е.А.: Трябва да си припомня,
към текста >>

62. 169. КАК СЕ ПЕЧАТАШЕ СЛОВОТО

пеша. То един лев е 10 стотинки, колкото за един трамвай. Е.А.: Не, Той каза: „Всеки може да изпълни задачата. Няма да бъде извинен никой". В.К.: Всеки може да изпълни задачата. Е.А.: Всеки може да върви пеша. В.К.:Тона един лев се равняваше. Е.А.: На десет стотинки тогавашни бяха, да. В.К.: Те беше голяма сума. Е.А.: Никак, ами то беше в евтините пари. Ама Учителят никога не ни е давал неща скъпи и такова, никога. В.К.: Значи оттогава имаше пари за печатане и си получаваха беседите безплатно, така ли? Е.А.: Не, след като Учителят каза: „Който е изпълнил задачата да даде парите на брат Боев!" Всички дадоха парите на брат Боев. И Учителят след това пък Той каза: „Тези, които си изпълниха задачата ще им се дадат безплатно томчетата, които са напечатани в тази година". Така, че ние ги получихме даром срещу задачата. И това нещо продължи до края, докато имахме братски живот. В.К.: Сега това беше единия начин за печатане. Другият начин за печатане е бил десятъкът. Това с единия лев бе задача. Най-много бе направено от 1030 човека в цяла България. Колко хора бяха по онова време? Е.А.: Ами към 1000 души бяха, когато правиха задачата, последните години вече. В.К.: Аз съм записал 1300 човека в цяла България. Е.А.: Може, да. В.К.: А другата форма, десятъка как се събираше? Е.А.: Другата форма беше на съборите. Всеки каквото е спестил, който може да даде десятък (10 % от това, което е спечелил през годината) отива в плик, като отива в Молитвената стая в Търново. Всеки отива, казва си
към текста >>

63. 170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА

се, где да знам какво е и как е? В.К.: В ония години съм слушал да говорят за брат, сестра. А има един такъв израз: „Тя ми е сестра в Бога и съпруга в леглото". Тия две неща не вървят, няма такива работи. Е.А.: Е как...хайде де. То е даже кощунство така да се говори, не може. В.К.: Или е съпруга, или не. Е.А.: Да, разбира се. Имаше всякакви. В Братството, особено по съборите толкова чужди хора идваха. В.К.: От любопитство може би. Е.А.: Не, понеже тогава идваха, понеже имаше безплатни обеди и бяха така повечкото хора така бедни, които нямат къде да се нахранят, те идваха за муфта гдето му казват, понеже безплатен обяда е. Много чужди хора идваха, така и ми е правило това впечатление. В.К.: Значи идваха много чужди хора. Те освен, че са гладни, привличаше ги и аурата на Учителя. В.К.: Сега пак се приближаваме до Катя Грива, нали във връзка с това, че е седяла непрекъснато пред вратата и Учителят веднъж й казал: „Те мислят, че тези долу, които стоят ме безпокоят, напротив онези с мислите си ме смущават повече". Тогава аз разбрах, че Той мислите лови на хората и се смущава. Аз не знаех, че Учителят лови мисли. Много още неща може да е правил, които ние не сме разбрали. В.К.: Маргарита Мечева, когато майка й я завежда й казва, има опасност да си опърли крилцата. Да си опърли пеперудата крилата, когато не работи. Какъв е случаят? Е.А.: Маргарита нали отива при Учителя и Учителят казва на майка й, че има опасност да се опърлят крилцата й. Значи нещо да се случи, да. Е
към текста >>

64. 182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

отдел „Графологични анализи". Е.А.: Да. В.К.: Какво е това нещо сега? Е.А.: Той Лулчев направи това нещо. С Брат Бертоли направиха едно списание. Как се казваше това списание? В.К.: Редакция пише в-к „Живот". То съществува ли много или? Е.А.: Много кратко време. Може би не цяла година даже. В.К.: Тука виждаме някакъв цитат: „Природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си". Е.А.: Това е от Учителя. В.К.: Всеки абонат на в-к „Живот" има право на един безплатен анализ за определяне на характер. Значи той се опитва да създаде това...Е.А.: Виж какво, това е една история за брат Бертоли, защото той почва да го издава. Аз тогава не бях в много добри отношения с него. Не, не бяхме в съвсем лоши, не бях се разделила още. Той почва списанието, това вестника и го пише. Той можеше да пише. Сечеше му пипето. В.К.: На Любомир. Е.А.: Да. Можеше. Брат Бертоли го кредитираше. И добре ама, колко време мина, не мина година и кредита се свърши, и брат Бертоли трябваше да си продаде къщата, защото друг дълг направил. В.К.: За това списание. Е.А.: Да. Не, това е една история в Братството, която аз непременно искам да я опише. В.К.: В какъв смисъл история? Е.А.: Ами история. Един човек, един брат се съюзява с друг брат. Той не държи сметка за парите, които харчи Любомир. А онзи човек остана с жена, с деца на улицата. В.К.: И то по причина на Любомир. Е.А.: Ами го охарчи, защото...В.К.: Накара го да даде парите за списанието. Е.А.: Не, той Бертоли плащаше парите,
към текста >>

65. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

сюжет и разработка засягат духа на новото време. Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство. IV. Вести за духовния живот в България и странство. V. Книгопис - Сведения за важни съчинения разглеждащи живота в светлината на новия опит и новата мисъл. Списанието ще излиза всеки месец (освен юли и август) в обем две печатни коли, голям формат, започвайки от януари 1931 год. Годишен абонамент 80 лева предплатени. Който запише 5 абоната получава една годишнина безплатно. На настоятели се прави 20 на сто отстъпка. Всяка книжка ще излиза редовно в началото на всеки месец. Адрес: Сп. „Житно зърно" - „Витошка" 3, Зет., ст. 369. Абониране става и при централната книжарница - Чипев, бул. „Дондуков" - София. * * 1 Любезен брат, Тук приложено ви изпращам списък на братята и сестрите, които получават беседи. Вие знаете, че по същия списък занапред ще им се пращат и сп. „Житно зърно". Със същата поща ви изпращам в пакет първа книжка от списанието. Списъкът, който ви пращам, го задръжте и по него занапред ще раздавате списанието и беседите, които ще получавате. Занапред в пакетите няма да се прилагат списъци. Ако стане промяна в списъка, ще ви се съобщи при съответната пратка и ще ви моля да я нанесете във вашия списък. От първата книжка вие виждате, че редакцията се е постарала да направи възможното за подобрение не само съдържанието, но и външната форма, за разхубавяването на списанието. Ще ви моля да обърнете внимание на братята и сестрите, всеки да се
към текста >>

66. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

книгоиздателство на Братството ни, който начин сега споделяме с Вас. Заключението, до което се е достигнало по този въпрос след дълго обмисляне е следното: Там дето има наши братства може да се отдели за Господа известно количество земя (няколко декара или повече). Всичката работа по нея: оран, сеитба, жетва, вършитба и пр. ще се работи от братството. С приходите ще могат да се задоволят няколко нужди: на първо място може да се подкрепи фонд книжнина /Срещу което могат да се пращат безплатно лекции и беседи в този град или село/; с друга част може да се подкрепи развоя на братската печатница, която е във връзка с изданията ни и други общобратски нужди; останалата част може да се употреби за някои местни нужди на братството. Всяка работа, вършена от съзнание, че се работи за Господа, донася своето благословение. Понеже в самата идея, така изложена, да очакваме че тя ще ни донесе радост да видим добър плод. Каква по-хубава задача, беседите и лекциите на Учителя да се поднесат всекиму на възможно най-евтина цена и всеки да ги има още в първите дни след говоренето им. В кръжоците могат да се разменят мисли върху тая идея и ако се намери за разумна и навременна може да се пристъпи към реализирането й. Уверени сме, че всичко това ще намери и Вашето одобрение, та в най-близките дни да се пристъпи към приложение на идеята. И така още тази година да имаме доброто начало на добро уредено братско книжовно дело. Всичко става в духа на свободата. След хубаво обмисляне, може да се вземе
към текста >>

67. 01 - 68. КАК РАБОТЕШЕ БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

и да им окаже помощ според техните нужди. Може би той много добре си спомняше обиколките на Учителя през първите години 1910 -1914 г. в Айтос и знаеше много добре какво означава личната връзка с приятелите. Неговата професия на медицински фелдшер много му е помагала да създава връзки с хората. По онези години малко бяха лекарите, които работеха по селата. А Георги Куртев пътуваше от село на село, пренощуваше в къщите на приятелите, преглеждаше и лекуваше твърде често напълно безплатно, а на крайно бедните дори е купувал и плащал лекарствата. Онзи, който веднъж е бил лекуван от него, завинаги става негов приятел, а по-късно и съмишленик в идеите. Този метод за работа наглед е много прост, но същевременно и много сложен и недостъпен за мнозина. Трябва да бъдеш образец на някаква идея, за да може да спечелиш доверието на обкръжаващите. На онези, които са имали някакви недоразумения в семействата си, той е помагал да разрешат кармичните си взаимоотношения и е укрепявал вярата им в Бога нагледно, като разрешавал техния проблем. Такива случаи има много. И те могат да бъдат описани от неговите съвременници. Брат Куртев не изнасяше пламенни речи, не държеше сказки или беседи, за да възбуди интерес у населението. Той работеше по съвсем друг метод - строго индивидуално. За него хората бяха души, които се нуждаят подобно на цветята от почистване, прекопаване, поливане или торене. Той постъпваше специфично към всяка душа, не работеше по шаблон. Всички знаят и признават, че той
към текста >>

68. 02 - 13. ОСНОВИ НА СГРАДАТА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

с лозе, овощни дръвчета и борове. Насажденията й придали вид на градина. Започнали да я посещават все повече и повече братя и сестри. В летните дни често превалявал дъжд. Необходимо било да се помисли и за подслон, където да се приютяват хората. През лятото на 1922 година започнал строежът на сградата: салон, две стаи и мазе. В мазето била обзаведена първата кухня с огнище и оджаклък. Не било лесно да се строи сграда без средства. А време за отлагане нямало. Работната ръка била безплатна. Всеки ден имало помощници по двама, по трима човека. Майсторите, които са правили сградата, това са нашите братя строители - Васил Долапчиев и Слави Тодоров, които се отзовали веднага и работили всеотдайно. Всеки ден броят на работниците се менял, тъй като едни идвали, а други си отивали. Празничните дни се събирали и по 15-20 души. Работната ръка била безплатна, но все някой трябвало да се погрижи за прехраната на работниците. От селата кой каквото можел, пращал. А когато не достигне, някой е трябвало да бръкне в джоба си и да плати храната. Когато нямало кой, брат Куртев сам бръквал в своя джоб и работата продължавала. Целта била да не се прекъсва работата по строежа. Тук му е мястото да споменем за сестра Петра Георгиева Манева от Ченге, сега село Карагеоргиево, известна още като „баба Петра". Баба Петра почти през ден е носела хляб в бохчи и баници за работниците по строежа на сградата, носела топла храна в котлета. Споменът за нея е още жив, а нейният пример е насърчителен за
към текста >>

69. 02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

БРАТСКАТА ГРАДИНА През 1921 г. било посято лозето и овощната градина. Тогава била направена и колиба за бъдещия пазач на градината. Колибата била с врата и прозорец, годна и за презимуване в нея. През 1922 г. била направена сградата. Първият пазач на сградата е бил брат Васил Карагеоргиев от с. Габерово, който служел безплатно, само срещу прехраната. Казвали го „Вуйчо". Брат Куртев е ходел седмично, а понякога и през седмицата, за да му занесе храна. Но това се оказало трудно и неудобно за през студените зимни дни и затова бил определен магазин, откъдето да пазари, като се вписват сметките в тефтерчето. Това продължило 6 месеца, но било отменено, понеже консумацията на брат Васил за лимони, зехтин и други продукти превишила разходите на едно семейство. Издръжката на брат Васил надминала възможностите на братството. Ето защо се наложило да му се определи една минимална заплата, в границите на която да се движат неговите разходи. Всеки, който идвал в градината, се опитвал да направи нещо полезно. Само брат Васил не искал да работи и все възразявал: „Я не съм дошъл тук да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам. " Отказал и на брат Куртев. По цял ден той се подвизавал в свирене на мандолина, пеел песни, учел есперанто и тъй той седем години свирил и пял, но мотика не хванал. Приятелите от далечните села, каквито са били Бата, Страцин и Горица, идвали да копаят, да пръскат, а той само се разхождал около тях и давал съвети. Най-после го освободили от длъжността пазач и той
към текста >>

70. 04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

почин всички се притичват да помагат с труд, коли и храна. И това в най-работното време, в разгара на полската работа: вършитба и пр. Каква точност, каква изпълнителност! Когато ръководителите на работата кажат, че за другия ден ще трябват 25 кола, то на сутринта те са вече готови и чакат. Едни кола ще отидат в града за материал: желязо, цимент и пр. Други кола ще отидат за камъни в планината, а някои от тях ще изхвърлят пръстта. Колите са предимно на лица от братството. И всичко това безплатно! Или се казва, че за другия ден ще трябват 50 души. Сутринта те са на поста си. Едни копаят, други изхвърлят изкопаното, трети зидат или приготовляват коритата и барелефите. Най-сетне, след триседмична усилена работа, чешмата е готова. Единствена е по своята архитектура на целия балкански полуостров. Тя е тъй красива, че като отидеш при нея, ще искаш дълго да я съзерцаваш. В централното корито се вливат изобилните бистри води на два чучура. От двете му страни се намират по едно корито за белене на платна. Освен това, от всяка страна са разположени още по 6 корита. Тия последните 12 корита са за добитъка. Напречна желязна ограда ги отделя от предните три корита. Една стена, висока повече от метър, огражда външно коритата. Тая стена е украсена с барелефите на зодиакалните знакове в грамадни размери: всеки с височина до един метър. Те са символ на ония космични разумни сили, които стоят зад всички явления на природата и ги направляват! Барелефът при централното корито, разбира се, е
към текста >>

71. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка. Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи!" Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено!" И още веднъж се повтаря тук красотата на вдъхновения, радостния, безкористния братски и сестрински труд, още веднъж се изживяват сцените, картините на братското единение и любов, на дълбоката преданост към делото на Учителя, както това бе край вековния дъб, при изграждането на чешмата. Няма да споменаваме имена - кой повече, кой по-малко е дал - от своето сърце, от своите сили, от своята преданост, за изграждането на този наш храм. Всеки, кой повече, кой по-малко, е вложил по нещо от душата си, от любовта сив неговото изграждане. И затова братския салон в Тополица не е обикновено
към текста >>

72. 08 - 13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

преди за опитността, за задачата за носене на вода от Витоша, там един брат като излизал от Симеоново нанагоре, на алеята, на самата каменна пътека пада и издъхнал веднага. Спомних си името му, че се казваше Ботушев. Бяхме съседи с него. Беше един едър човек, пълен. Това си спомням засега, че се казваше Ботушев, А за доктора, който превързал Пантелей, когато се наранил, той се е наричал д-р Кирил Паскалев, на Нейчо Паскалев син, Не си спомням на Изгрева коя година се основа безплатен стол по нареждане на Учителя. Скромна храна безплатно всеки един може да получи, а който има възможност и желание, може да пусне в една кутия, като дискус след това. Работата в салона продължи до 1942-1943 година. Там много приятели, които бяха в нелегалност, които бяха без работа и без пари, отиваха там и се хранеха, а след туй забравиха, че са ходили на Изгрева и че са получавали помощ и продължаваха да говорят против братството и против Учителя. Това е значи трапезарията, която е с гредите, а тука вече салонът, ето часовникът, той е над главата на
към текста >>

73. 08 - 14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

един месец тя се връща при Учителя и му казва: „Учителю, ние се разделихме." - „Как се разделихте! Този въпрос е ваш самостоятелен и трябва да го проверите." Тя се връща при него. Но не можаха да живеят и тогава се разведоха официално. Учителят предварително й казал: „Вие сте добри, но не сте един за друг! Не сте за семейство," Асен Вапурджиев имаше желание да остави свой заместник, да обучи някого на контрабас и се обърнал към Учителя с молба да му прати някой ученик, който той безплатно ще учи при него. Като нямаше друг, пратиха му брат Цеко. Брат Цеко беше електротехник, постоянно през целия ден из града, уморява се и не му остава време да се упражнява. Пък ние живеехме с него заедно у Йордан Савов на бул. „Ботев" 85. С Цеко и Петър Арабаджиев от Варна и сестра Стойна жевеехме там. Та брат Цеко, Учителят го пратил да го обучава на контрабас, обаче брат Цеко не отделяше време да се упражнява. Като се върне вечер, до един часа горе на тавана, вземе да дрънка контрабаса, да се упражнява, защото на другия ден ще има урок. „Абе, Цеко, какво правиш, хората спят, цялата сграда ечи." - „На контрабас може ли тихо да се свири?" И той започнал мислено да се упражнява, представял си коя нота къде е, мислено слага пръст, мислено движи лъка и мислено се учи. Представяйте си колко може мислено човек да се упражнява. И след туй заряза контрабаса, защото Цеко отива с ненаучен урок и най-после оня казал: ,Не ми трябва такъв ученик. Не те искам!" И го оставя. Една вечер късно, това е
към текста >>

74. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

двама от Бургас. От данните, с които разполагаме за д-р Миркович, узнаваме, че той е бил благ, милосърден и справедлив човек. Въодушевявал се е от великата проповед за човека, любов към ближния. Ето защо той понасял стоически страданията и лишенията по пътя на борбата му за по-сносен живот. Той вярвал дълбоко в разумността на мирозданието и в победата на доброто, Миркович е смятал за пръв дълг на всеки човек да помага на ближните си при различни неволи в живота, затова е лекувал безплатно бедните си съграждани. Но това той не е считал за достатъчно, ето защо и парично им помагал. Неговите хомеопатични лекарства /микродози/ били раздавани на страдащите даром. Те помагали, въпреки скептицизма на закоравелите материалисти, които се срещат на път и под път по широкия Божий свят. Образът на д-р Миркович се откроява с голяма светлина на фона на историята в три области: като революционер, като просветител и като лечител. Но не по- малко важни са и неговите религиозно - философски убеждения, които той популяризира предимно чрез страниците на издаваните от него списания и книги. Сега, когато сме вече към края на това кратко изложение, можем да кажем че д-р Миркович е бил една широко отворена душа за всички нови идеи и изследвания. Негова е заслугата, че той пръв в нашата страна възвести ясно и с прозрение, че в природата зад грубата материална действителност действат и невидими сили и проявления от духовно естество. В нашата епоха на закостенял материализъм днес, тая именно
към текста >>

75. 09 - 11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

„Ама не сме платили", възразил той. - „Не! Нищо няма да плащате. Аз следвам завета на моя баща, който казваше така: „Синко, на гладен пари не вземай!" Това научих от баща си и така постъпвам аз. Аз не мога да престъпя завета на баща си." Купувачът потънал в пот, като че с вряла вода бил залят. Той знаел вината си. Тръгнал си, но думите на този, на когото миналата година той бил одрал и кожата от гърба, същият този човек сега вместо да му отмъсти, той му бе дал два чувала храна безплатно. Туй неговият ум не можеше да побере. Дъбоко в себе си се разкайвал за постъпката си. Съзнал, че е направил грях. Някакъв глас дълбоко в душата му му говорел: „Ето човекът. Това е истинският човек. Ти миналата година му взе и последния лев, а той днес ти дава храна даром. Вземи пример от него. Постъпвай като него. Това е човекът." Вървял той из пътя и като че още чувал думите на своя благодетел: „На гладен пари не вземай!" Разказал: Георги
към текста >>

76. 11 - 13. ДУХЪТ, КОЙТО РЪКОВОДИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ще изтърпя наказанието." За наказание на Куртев и на Боев - открит лист за София. В.К.: Отпуска. Верка: Не, защото бягат вече войската, връщат се, а всички останали офицери с войската до Сливен, там с гарнизона. Едно разстояние било колкото разстоянието, колкото все едно от София до Сливен. Да, такова нещо. Но те пътуват само двамата за София и ги посрещнали много хубаво. Много се зарадвали Казал: „Учителю, ние имаме успех, изпратиха ни за наказание, дадоха ни по един билет да пътуваме безплатно, а всички тръгват с войската, вече се връщат в България." Тогава брат Боев като вече заболява и като отиват при него, винаги баща ми имаше един кош ябълки. Като отива някой при него, той го изпраща, „за наказание" по една ябълка му дава, като си отиде вече в София, туй е за наказание да го даде на брат Боев. За наказание му изпраща по една ябълка. Така много мило беше, много. Един хубав човек. В.К.: Значи Учителят ги посреща. Верка: Много радостно. Държал ги цяла седмица. Че им готвили там стенографките, на ул. „Опълченска" 66 ги посрещнал Учителят. Там е кака Василка, други братя и сестри, въобще си спомнят много хубаво. Измина един много хубав живот. Ние, които бяхме в Школата на Учителя, бяхме от векове в нея, Дано сме спомогнали малко чрез живота си в нея, та да заслужим да се срещнем в следващите векове отново в Школата на
към текста >>

77. 12 - 5. САЛОНЪТ В АЙТОС

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

от църквата всички търговци, и вий тъй ще бъдете изпъдени." Той казал: „Проклятие да има над тебе" - в такъв дух. Беше много ревностна и смела нашата майка. И така продължава животът в Братството в Айтос, събираха се в салона. Мина време, преди много години, в Айтос салонът ни поостаря. Искаме да направят нов салон. Кметът пък на града е един от добрите граждани, а баща ми беше с авторитет в града и го уважаваха много. И мало, и голямо според професията си. Той в бедни къщи ходеше безплатно и ако трябва на сирачета, в пликчета им слагаше по някой лев, така под възглавницата, да си купят хлебец и т.н. И затова го обичаха. Кметът каза: „Недейте да правите нов салон, да не го съборите" - защото противодействие имаше вече - „ами като ремонт мога да ви помогна." И наистина един хубав ремонт, то все едно че стана нов салон. И ако дойдете в Айтос, елате да го видите, много хубав салон имаме;. В.К,: Той се ремонтира през времето на брат Куртев или после, в ново време. Надка: Да, да. Не мога да си спомня вече. Но се направи един много хубав салон. В.К.: Те просто стените там събаряли. Надка: Стените събаряли. Той беше на ниска основа. Събориха я. Нови стъкла, нови врати, нови прозорци, всичко ново, нов вход. Така мина
към текста >>

78. 12 - 41. ДУХОВНО ОБЩУВАНЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Надка: Кажеха ли „бай Георги" - в миналото и сега, беше един и същ. А на погребението - море от айтозлии, целият град. Всички бедни хора в града той ги е лекувал безплатно. Даже за много бедни, сираци, нещо ще сложи в пликче, някой лев и като отиде, купува му лекарства и ги дава. Така една моя приятелка беше туберкулозна белодробно. Той й помогна. Отивала съм да я вземам и да я водя на разходка сутрин при изгрев слънце към парка. И като ги преглежда - две сестрички, майката, бащата починаха, по-големичката после той я нареди да работи, в болницата нещо да получава, някаква малка заплатичка, но преди това той хем ще им купи лекарсква и хем за хлебец, за това в едно пликче, без да го забележат, слага под възглавничката. И си отива, а те виждат после и така беше. Тъй целият град. Всички бедни хора. Ходеше той при турци, българи, всички го уважаваха. Бай Георги, фелдшера. Беше много, много честен, почтен, не се занимаваше той с интриги. В нашето Братство е нямало така едни други да се обиждат, да се оскърбяват, не. Много хубав живот премина Братството в Айтос. Приятелите от цяла България отиват по Петровден в Айтос и имаме много гости. Там е едно огнище, тъй да се каже. В.К.: То зависи от ръководителя, щото както казва тя, не се създават крамоли. Надка: И после които го заместиха, нали по-млади братя постъпиха, в същия дух са продължили. И сега също, на, и Марко сега по същия дух продължава. Тоз живот както се е запомнил, така продължава - и уважение има един към други,
към текста >>

79. 12 - 49. КАК СЕ ПОСРЕЩАТ ГОСТИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

това да приема и да изпращам, не мога да издържа. Надка: Ами да, то всеки човек не е за тази работа. В.К.: Всеки е различно устроен, да. Надка: Ти пък други работи правиш. В.К.: Всеки си има сзоето място. да. То са необходими качества за това нещо. Това не е малко. Да приемаш и да изпращаш хората, да. Това е много трудно. Надка: Ами брат Божил, гдето ти казах. Жена му не иска гости, а той отива при гостилничаря и уговорва за приятелите от Тополица там като идват, да се хранят там безплатно. „Колкото приятели дойдат днес от Тополица, аз плащам. Ще ги храниш, каквото искат, ще си вземеш бележка." И отива после и плаща. В.К.: Не спят при него, нали? Надка: Не спят, как ще спят. Те идват и се връщат. Рейсове има, но за обеда да се нахранят и да си свършат работата, и си отиват те. Обаче бати Божил отива и плаща. А той бе един книжар, продаваше книги и после чукаха там, сандалки правеха, това-онова. В.К.: И с тия малки парички, с тия малки заплати. Надка: Малко парички. Жена му нищо не работи. Любка, гдето е в Пловдив сега, бе на една годинка. Божил й казва: „На ти 2 стотинки за Любка, кравайче да й вземеш, а пък ти, ако искаш да ядеш, ще дойдеш да готвиш на градината на майсторите и ще се храниш." Че ходихме веднъж, че постлахме черга, сложихме трапеза. И помогнахме за готвенето, седнахме, нахранихме се, занесохме една кошница със сливи, сварихме компот. В.К.: А пък коя беше, гдето носи котлите с храната? Надка: Баба Петра. От Карагеоргиево, тогава Ченге беше името на селото.
към текста >>

80. 12 - 53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

ми като певец Учителят е казал на тати: Повикай брат си Панайот да пее „Достойно ест" и още една църковна песен и „Тебе поем". Ама такъв глас, и винаги го е викал. Като дойде Учителят, винаги баща ми е викал чичо ми, отивал у дома и пеел. И тати му казал: "Панайоте, ти беше поп, другите попове кожите обираха от хората, пълнеха си дисагите със сирене, с това, вълна и не знам какво. Ти ходеше като мене, аз със старо палто, ти със старо расо, бедните хора, те по душа са били такива, безплатно си ги венчавал и кръщавал. Тези твои добродетели ще те отведат в рая. Ти служи на Бога в дух и истина, макар и в църквата. Служенето пред Бога няма църква, няма дъновисти, няма такива, има чада Божии. Ти си един от чадата Божии, който верно е служил на Бога." Така го утешавал. Той, горкият хванал баща ми за ръката, щото тати е по-голям и целувал ръката и го милва и тати и той го милва. Да видиш каква картина, да се трогнеш така. Години не са се виждали. Точно такава среща. Че три- четири пъти идва на градината. Сега като научи пътя, самичък идваше. Тати ще дойде, ще каже: „Чичо ви вчера пак беше при мен, беше му приятно." И след туй телеграфираха вече, че е починал. В църквата, сестра ми Донка и Дора живееха в Бургас, и там в църквата владиката, ходили да го видят. Цяла нощ ги държат поповете и го опявали. Тати вика: „Наде, вий няма и аз, каза, няма да отиваме, да не се дразнят чернокапците." В.К.: Значи Учителят винаги го е викал. Надка: Викал, за да пее, ама такъв глас, целият Айтос
към текста >>

81. 18 - 1. ЧЕСТВУВАНЕТО НА 120-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ /1870 - 1990 г./

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Изобщо нагазихме в големи проблеми, но смятам да се задвижи материалът и след това Бог да ни е на помощ. И понеже не работим за себе си и понеже не го правим за пари, а за идеята, то смятам да ни се съдействува от Учителя. В момента аз, Марийка Марашлиева и майка ми дадохме по 1000 лева = 3000 лева. така че на тоя етап имаме средства, за да започнем. След като се направи калкулация, накрая ще се продава толкова, колкото струва, за да възстановим средствата си, като нашият труд е безплатен, защото работим за Бога. 8. Понеже само аз познавам целия материал, то смятам това издание на този етап ще има успех, защото за пръв път се изнасят тези неща в по-голям тираж. А какъв ще бъде тиражът-това зависи от печата и от много неща, които не са в наша власт. Ние сме работна група, ще умуваме и ще решим. 9. Изпрати ни и материала за „Историята на чешмата в Тополица", за да го включим и него. Адресирай го препоръчано на моя адрес, след което може да смяташ, че каквото е трябвало да се направи от теб, е направено. Остава да чакаш, да видиш какво можем и ние да направим. Но ще се молиш за нас, за да можем да устоим и да им се отвори път за реализиране. 10. Докато чакаш резултат от нашата работа, то вземи и подготви материала, който имаш за „ История на Братството на Бургас както и материали за Пеню Киров, Минчо Сотиров и други братя, както и техни опитности с Учителя. Това ще бъде следващата работа, която ще задвижа, независимо дали ще съдействуват Кралеви. Ти си подготви твоя
към текста >>

82. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Боева, Борис Николов / "Послание за Георги Куртев" от 1969 година, „Очерк за Георги Куртев" от 1972 година/, Георги Събев / "История на Братската градина ф. Айтос", „Животопис и опитностите на Георги Куртев", „История на чешмата - паметник в с. Тополица"/, Мария Тодорова (1998 -1976 г.) - „Описание на разговорите й с Учителя за Георги Куртев и Айтоското Братство". 5. Книгата съдържа 124 страници, отпечатана е в 1000 броя и ще струва по 6 лева книжката. Материалите на авторите са безплатни, трудът на работната група, която осигури преписите на пишуща машина, е безвъзмезден: Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Весела Маркова - гр. Айтос и д-р Вергилий Кръстев - редактор и издател на книгата. Сборникът бе финансиран от Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев, като това е един от начините за книгопечат в наши дни и братско книгоиздаване. Тези приятели, които желаят да получат ст сборника, трябва да направят по места своите заявки и да ги изпратят на адрес: д-р Вергилий Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София, код 1505. А събраните суми да ги донесат на 15 юни в София, тъй като закупуването на книгата и представянето на събраните суми ще става на 15 юни в зала „България" - София, по време на чествуването. Книгата ще се продава и на 13 и 14 юли в Айтос по време на съборните дни. Парични суми няма да се приемат по пощата и книги също няма да се изпращат по пощата. 6. На 13 юли, събота, в 17 часа в градския салон гр. Айтос тържествено ще бъде ознаменувана 120-годишнината на брат
към текста >>

83. 18 - 5. РАБОТАТА МИ С ГЕОРГИ СЪБЕВ

за нощуване. Може ли да стане така, че да бъда твой гост само за няколко вечери? Знам, че работиш на смени, и то предимно нощем, ето защо интересува ме коя дата, ден и час бих те намерил в къщи, с оглед на това да определя деня и часа на мое то прие тигане в София. Кога то седнеш да ми пишеш, да не забравиш да ми съобщиш и номера на телефона, за да можеш да ме посрещнеш както по-рано на гара Подуене. Ако това можеш да сториш в скоро време, много ще ти бъда благодарен. Имам безплатен билет за София и да се видя с приятели и братя. Да можем да направим връзка или да се създават нови връзки и отношения с оглед на нашата обща и предстояща работа. Ина е преподавател в детска музикална школа, за да си разнообрази работата с децата вчера ми поиска от моите гатанки и басни, подходящи за работата й с децата. Мисля да й изпратя, макар че още не са печатани. Ти какво би ме посъветвал? Не рискувам ли с това си добро желание, като искам да й услужа? Могат да попаднат в нечии ръце ида бъдат издадени от името на друг. Колкото е силно желанието мида й услужа, толкова и рискът е по-голям. След 1-2 декември всеки следващ ден може да тръгна за София, ако времето не е много студено. Чакам вашият отговор. Ако Господ каже да дойда, тогава ще се стопят всички пречки. Което трябва да стане, ще стане. Моля ти се, предай на твоята майка по невидимия телеграф моята благодарност за доброто посрещане и топлото гостоприемство. Тя е пак при тебе, само дето не я виждаш с физическите си очи. Тя ти
към текста >>

84. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него. И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола.
към текста >>

85. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, на съвременните параходи и железници с 20 стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмата ти от единия край на Земята до другия. Така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, пък аз искам от всички вас да бъдете умни. Отивайте при мъдростта и купувайте ум от нея безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спъва, ще го впрегнете на работа. Едно време при първоначалния човек не беше така, както сега е това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето пак дойде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасението? Спасението е да очистим нечистото от себе си - просто да реагираш на отровата в тебе, да поемеш въжето в морето, дето плаваш безнадеждно в живота. При все туй главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи как да се храним, защото на Адама се преподаваха имената на всички растения и животни, предаде му се как да се храни и пр. Но като сгреши, отдалечи се и вследствие на греха лека-полека създаде се съвременният строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо сега
към текста >>

86. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него. И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола.
към текста >>

87. НАРЯД за 1902 година

Летопис Вергилий Кръстев

верен П. К. Дънов *** 2) Русе, 13. III. 1902 год. Люб.Бр. Киров, Писмото ви от 28 април получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои, има още няколко места да посетя и тогава ще отида във Варна, и после в Бургас, аз ще ви съобщя за нашата среща. Шумен го напуснах миналата сряда, там прекарах добре. Държах три сказки в градския салон „Арахангел Михаил". Първата беше със свободен вход, имаше около 500 души слушатели; останалите две с вход и то по нареждане за полза на безплатните ученически трапезарии и стопанското училище „Евдокия". Чистият приход излезе около 200 лев. Шуменци се оказаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре. Миналата неделя държах сказка в полза на дружество „Милосърдие" и друго едно задължение, което приех в себе си. Прихода не беше голям и едва покри разноските по салона и афишите. Господ няма да остави и нашите усилия безплодни. Изпълнението на предвечната воля е смисъла на живота. Мерките ви пращам. Моето вътрешно желание за вас е да растете в благодат. Сърдечен поздрав на вас, Тодора, Николая, Милкан и други. Ваш верен П. К. Дънов *** 3) Люб.Бр. Киров, Отворената ви карта получих. Разбирам вашето положение, види се, че неприятеля прави усилия да ви обсади, но не бойте се. Господните сили са близо и ние трябва да стоим верни на призванието си. „Тези, които чакат Господа, силите им ще се възобновят." А за въпросната наша сестра Господ ще се погрижи. Господ всичко в добро ще обърне. Учете се и нараствайте в знание и
към текста >>

88. Наряди за 1940 г.

ТОМ 12

направя следните съобщения:В тазгодишната програма за работа беше предвидено за четене по една страница от книгата „Учение и работа" всекидневно. След Нова година вместо от тая книга, ще се чете по една страница всеки ден от книгата „Божествен и човешки свят". Ще се прочете тая страница, която се падне при отваряне на книгата. Страницата ще се прочете и ще се размишлява върху четеното. Останалите точки на наряда остават същите.Списание „Житно зърно" от 1 януарий 1941 год. ще се дава безплатно на всички, които правят задачата с левчетата. Автоматично всеки, който прави задачата, се смята абонат на списанието. От това се вижда какво голямо значение се отдава на правенето на задачата. Тези братя и сестри, които са били досега абонати на списанието, трябва да си внесат абонамента за тези години, за които не са платили - включително и 1940 година. А тези абонати на списанието, които не правят задачата, ще продължават да получават списанието срещу абонамента - както досега. Пращам ви тук приложен списък на тия лица от Вашия град и околията, за да можете с течение на времето да съберете абонамента от тях и да го пратите. Същевременно нека всички братя и сестри запишат нови абонати за списанието отвън. То трябва да проникне нашироко във външния свят. Ако е възможно, нека всеки брат или сестра да запише по един нов външен абонат. Които желаят, могат да абонират със свои средства някои читалища в града и в околните села.Знае се, че задачата с левчетата почва всяка година на 30
към текста >>

89. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

тук приложени програмата за братската среща, един позив до братята и сестрите и една брошура, която съдържа между другото и четивата, които ще се прочетат на братската среща. Позива може да раздадете още сега на братята и сестрите. Програмата за братската среща им съобщете най-късно до 5 август, а брошурата раздайте през дните на братската среща. Изпращаме Ви повече екземпляри от брошурата за по- широко разпространение между обществото. Брошурата се дава на братята и сестрите безплатно - за задачата, а другите да внесат кой колкото обича или да им се дава даром. Братските срещи ще се състоят в местните кръжоци. А братята и сестрите, които силно желаят да посетят Изгрева по случай братската среща, да си носят по едно одеало. Дните на братската среща, това са едни от светлите дни в живота на учениците. Тая среща има значение не само като условие за уреждане на някои външни въпроси, но преди всичко тя е важна като условие за духовен подем, за привличане на една духовна вълна и подкрепа отгоре. Нека работим с радост и гореща вяра в светостта на великото Божествено дело. Нека продължим делото на Учителя, за да се увенчае то с успех. Нека вложим всички сили на ума, сърцето, душата и духа на работа. Великите идеи, които носи Учителя за обнова на човечеството, трябва да проникнат в човечеството, в народите. Нека всички в единомислие, в хармония, с дух на самоотричане, на жертва, на преданост към обичния ни Учител, работим за красивия нов ден, който иде в живота на
към текста >>

90. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

и пр. В Сливен посетих Сините камъни. Всички, които отиват там, чувствуват голямо разширение и подем. Едно мистично място. В с. Кавак-махле (айтоско) ходих два пъти: на 19 декемврий и на 22. На 19 декемврий имаше никулденска братска среща, на която бяха дошли много братя и сестри от айтоско и анхиалско. Пращам ви тук приложена снимка на новата чешма, която тамошното братство построи там това лято. От начало тамошните братя и сестри, а после цялото село е ходило да работи там безплатно, от любов. Ръководител при работата беше бр. Борис Николов (от Габрово). Стилът е много красив. В цяла България не вярвам да има такава красива чешма. Тя е с два чучура и 15 корита. Издълбали са 7 от зодиакалните знакове. След построяването на чешмата цялото село гледа със симпатия на Бялото братство. Разноски за постройката 50,000 лева. Там има и две братски ниви: едната 19 декара, а другата 5декара. Тая година ще ги засеят с царевица. Поздрав от Учителя. С братски поздрав, Б. Боев Получих и картичката ви (освен писмата). Предадох абонаментите на Соков и Тотев. 20-те лева за „Водолей" внесох като волна помощ за „Житно зърно"; така ми казаха тези, които работят във „Водолей", понеже „Водолей" засега се преустановява. С. Цв. Симеонова отсъствува; напоследък беше в Габрово със своя изложба. За трите картини „Вяра, Надежда и Любов" ще говоря с бр. Сим. Симеонов в неделя; ако той не знае, ще трябва да се чака с. Симеонова. Ч. Н. Г.! Ч.Р.Хр! Ч. И. Д.! Поздравявам с Празниците вас, всички
към текста >>

91. Един духовен опит - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

гледайте да дойдете малко по-рано, преди края на юний. Ако не можете да дойдете толкоз рано, за да ни намерите, трябва да дойдете тогаз към края на август. А още по-добре би било, разбира се, да дойдете и вие с нас на Езерата. Има една задача, дадена за учениците в школата. Тая задача е дадена на 30.10.1936 година. Една година вече изкарахме и внесохме събраното. От 30.10.1936 година правим задачата вече втора година. Тия, които правят задачата, получават всички нови беседи и лекции безплатно, като подарък. Поговорете с брат Атанас Николов, който беше тук за 22 март. Той ще ви разправи в какво се състои задачата и ще ви даде и формулата. И ако пожелаете да вземете участие в тая красива работа - в което не се съмнявам - пишете ми! Поздрав до домашните ви, до брат Сава, Наско, Денка и до всички други братя и сестри И тъй, до скоро виждане! С братски поздрав: Ваш Б. Боев Изгрев, 23.12.1939г. До брат Стефан Тошев. Любезний брат, Получих посмото Ви. Вие питате за положението. По това ще ви кажа следното: Този век е век на съдба над народите. Те ще бъдат съдени. Това ще бъде кармичното ликвидиране на миналото. Злото ще бъде вързано през този век, а доброто освободено. Тая година няма да има всеобща война, понеже годината е благоприятна. Прочетете, моля, лекцията на Учителя „Пред новата епоха", държана на 11 юни т.г. Тя е пророческа. Описва събития, които идват. След тези събития иде велико пробуждане на човешкото съзнание. Човечеството ще разбере, че едничкият път е духовният.
към текста >>

92. 6. ПРОНИЗВАЩИЯТ ПОГЛЕД

Милка Говедева

видях. По-късно един такъв поглед видях в Чомпи и в един йога, който идва там на Изгрева. В.К.: Кой беше този Чомпи? М.Г.: Чомпи беше един цигулар от Италия. Той идва да държи концерти на Учителя. Лично на Учителя. В.К.: Къде? М.Г.: Горе на Изгрева и после даваше концертите долу и много от музикантите - челисти, цигулари, които искаха, а нямаха възможност да платят за входен билет, идваха и слушаха отвън само - защото салонът препълнен, само и само да го чуят. Защото се даваше безплатно - той, Учителят. В.К.: Той колко пъти е идвал в България? М.Г.: Два пъти. В.К.: Кои години? Спомняте ли си? М.Г.: Трябва да беше 1940 или 1941 година. В.К.: Значи първом концерт на Изгрева. М.Г.: Дават концерти горе най-напред. Концерти горе най-напред, а после отиваше в „България" да дава. Зала „България" беше тогава най-големият салон. Там се даваха концерти. Но вторият път като дойде, беше семеен вече. И спомням си като излизаше от стаята на Учителя. Учителят беше дал портокал или нещо такова. И аз викам: „У, какъв хубав портокал й дал Учителят" - на нея де, на жена му. Мен това ми направи впечатление. Викам, гледай сега материалните неща... Тя беше много хубава, хубаво момиче така. Той много фин. Извънредно много фин, но така гледаше, като те погледне така, пронизва те. Виждаш като че през тебе някак-си гледа. Може би вижда нещо друго, нали? Много добър цигулар. Като него цигулар съм срещала в Букурещ на един концерт, по-късно когато ходих вече там, когато ходих по-често в Букурещ с
към текста >>

93. 14. ПЕВИЦА НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

ИЗГРЕВА М.Г.: Друг случай. Аз се прочух като певица. Но преди това, чу се вече, че пея. Една имаше Белчева, една сестра там и ми предаваше уроци безплатно. Казва: „Като умра, поне една свещ ми запали." До днес не съм й запалила на тая жена. „Но искай от Учителя да ти разреши на братското пиано да учиш, защото да можеш да си акомпанираш." Един ден Учителят е долу и аз го питам: „Учителю, аз вземам уроци при сестра Белчева по пеене, бихте ли ми разрешили пианото да вземам?" - „Е-е, хайде де!" Ама баш така с ръцете - „Хайде де". Аз останах изненадана какво искаше да каже. В.К.: Какво значи това „Хайде де"? М.Г.: Не знам, и до ден днешен не знам. В.К.: Хайде, почвайте? М.Г.: Да, да, нещо от тоя род. И така стана. Почнах аз да уча пиано, Митко Грива ми предава. Но Митко Грива ми предаде 58 урока и каза: „Търси си друг филантроп! Повече не мога." А аз живея от подаяние. Аз нямам възможност. А какви подаяния? Един ден аз отивам при Учителя и казвам: „Учителю, аз съм фризьорка. Ще разрешите ли да си донеса апарата на Изгрева, защото това ми е препитанието, пък и бомби падат да не го ударят." - „Кажете на бай Ради да ви помогне, да дойде с вас, да вземете апарата." Тогава нямаше трамвай през гората. Казах на бай Ради. Бай Ради дойде и на гръб ми донесе апарата в квартирата на Изгрева, там, където живеех у Капитанов в мазето. Сега донесен апарата, отивам втори път при Учителя. „Учителю, ще разрешите ли тука да работя? Знам, че вие казвате, че не трябва да се горят косите, защото
към текста >>

94. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

лагера на дъновистите, която така укривала и други комунисти и била много благородна жена. Отидох при нея, тя едва ли не ме прие като своя родна дъщеря, макар и да не беше женена. Не ми въздействаше със своите идеи, оставаше ме свободна в това отношение, говореше ми за етика, за красотата на природата, такива бяха нашите разговори, но животът й беше такъв, че човек можеше да се поучи от нея на всичко, което се нарича съвършено за комунистическото общество. Тя се зае с мене безплатно да ме обучава по всички математически предмети, а нейната сестра - по останалите предмети, като ме и хранеха и с каквото можеха подпомагаха материално, срещу което аз извършвах разни домакински услуги. Когато идваше полиция, аз тичах и се криех у тях. Така това продължи до средата на 1943 година или около година и половина, след което бях отново подгонена от полицията и успях да избягам в Самоков. Укрита в Самоковския метох, където някога и Левски се бил крил от турците, сега аз, спотаена в една от килиите на леля Василиса, клисарката на черквата и приятелка някога на баба ми, ми подаде своята ръка. Там се хранех, там спях, там учех. Чрез един другар на име Харизанов, той ми издава фалшиви удостоверения, че не съм осъждана и била в затвора, тъй като имах за много години лишение от граждански и от политически права лишение, за да мога да се явявам на изпити. Но в Самоков нелегалната работа продължаваше по разните квартири и на другарите като Маджарсви и други, не помня вече имената им,
към текста >>

95. 5. НАВОДНЕНИЕТО И СБЪДНАТИЯТ СЪН

Лидия Соломонова Аладжем

наводнението. Градът пострада много. Жертвите не се знаят. Хората са висяли по дърветата цяла нощ. Магазинът ни още не бе взет, плувнал във вода и разсипа стоката, макар че баща ми дигна част в по- горните рафтове. Студът беше страхотен. Ние живеехме в Калето. Това беше най-високата част на града. Населението се насочваше към тази част, а наоколо вода. Бяхме сгушени като в остров. В киното се приютиха много хора. Горяха се тарабите, за да се топлят. Нямаше огради, храната се даваше безплатно, лодки разбиваха леда и с въжета доставяха храна на хората по горните етажи. Дунав беше замръзнал, блоковете лед се изкачваха един след друг и образуваха планини айсберги. Гледах тази удивителна картина и наблюдавах как само патиците бяха щастливи, спокойно си плуваха. Това беше преживян, реален комунизъм, нямаше бедни, богати, нации. От съня разбрах, че краят ще бъде добър. И действително след няколко дни реката се прибра в коритото си естествено. Макар че правиха много опити с бомби да разбият леда, защото прииждащата вода преливаше над тях. Но от детонацията стъклата се изпочупили и приютените хора мръзнеха. А тези по покрайнините на града успяха да избягат по селата. Казаха ми, че Учителят в клас казал да се молят за видинчаните. Бяхме евакуирани в София. Излезнахме от града с лодки. Настанихме се при сестра на баща ми и при
към текста >>

96. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

сам да се лекува. След като Генчо оздравял, сам се смял на себе си, задето дълго бе чакал магическото излекуване. През 1940 година Генчо напуска Изгрева и се установява в село Тополица, в дома на Димо Джожев, ръководителя на общество Бяло братство в селото. В него дом Генчо преживял до лятото на 1942 година. В село Тополица имал добри условия за работа, които добре е оползотворил, като е рисувал пролетни, есенни и зимни пейзажи и натюрморт. През свободното си време е преподавал безплатно на девойките уроци по китара. Оставил е добри спомени между млади и стари. Уредил изложба в училищния салон, която била добре посетена от интелигенцията. Това обстоятелство го насърчило и той проектирал да уреди изложба и в близкия град Айтос. Но едно непредвидено обстоятелство му попречило да реализира тази хубава идея. Един пакостник влязъл една нощ през отворения прозорец на училището и му похабил таблата. Тази случка много го огорчила и той наскоро напуснал село Тополица, и то завинаги. Отива да живее в град Айтос, където Георги Куртев, ръководителят на Бялото братство го настанил да живее в свободната стая при Братския салон, където Братството поело разноските за отопление и осветление. Стаята била достатъчно голяма, за да може да се използва и като работилница или ателие. Когато брат Куртев узнал, че братът е без средства, а знаел да подвързва книги, насърчил го да си обзаведе малка книговезница, като и сам той го подпомагал в реализиране на тази идея, като използвал и личните си
към текста >>

97. 4. СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

Тройка Кирилова Мишкова

ИЗГРЕВА На 12-годишна възраст излязох от Ямбол и отидох да уча в пансион в София. Постъпих в Стопанската гимназия „Евдокия и Надежда", където приемаха деца на сираци и пострадали от войните. После останах в София, омъжих се, живеех на летището в Божурище. Когато заживях в София, разбрах колко популярен беше „Изгревът", особено за учениците, студентите, за по-любознателните млади хора. Бедни младежи, особено студентите, идваха често да слушат беседите на Учителя и оставаха на обяд в безплатния стол на Братството. Учителят ги покровителствуваше, съветваше ги да продължават образованието си и държеше много всички да изучават музика, да пеят, да свирят на музикални инструменти и т.н. Моите родители идваха всяка година в София за съборните дни. Като престояваха трите дни на Изгрева при Учителя, след това идваха при нас в Божурище. Веднъж майка ми разказа следната случка. Тя имаше много дълги коси, почти до кръста, които събираше отзад на главата си в кок. Може би и поради това страдаше много от главоболие. Казваше: „През цялото пътуване до София ме болеше силно глава. Пристигам на Изгрева и си мисля: „Учителю, още от първия ден започна главоболието ми, как ли ще издържа трите дни?" След малко минава край нас Учителят и се поспира за миг с думите: „Нищо, ще ти мине главоболието. Пий много гореща вода!" И на мене ми олекна. Още една случка се е запечатала в съзнанието ми от времето, когато наближаваше войната и за нашата страна. Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка
към текста >>

98. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

кули, както някои школи бяха въвели на мода, като израз на висшето изкуство. Истинският символизъм в своята същност може да се почувствува в един изгрев слънце, в едно изражение на човешко лице, в едно животно." Като изхожда от това разбиране на изкуството, Борис Георгиев е против импресионизма. После виждаме разни нови направления в изкуството: кубизъм, футуризъм, дадаизъм. Той е против всички тези течения. Има друга важна точка в неговия мироглед. Неговите изложби са винаги безплатни. Той не продава картините си. Според него, когато художествените произведения се свържат с пари, с материални придобивки, изворът в душата на художника спира, истинското вдъхновение престава, изкуството престава да бъде религиозна дейност. „Картината трябва да бъде част от сърцето на художника, казва той. Тя се ражда тъй, както детето. Всяка картина е едно духовно раждане. Това раждане не е по-малко мъчително от раждането на детето. Картината дълго време съществува в душата на художника като вътрешно съзерцание. Така, ако разбираме, можем да кажем, че не винаги художникът може да твори. Разбира се, ако вземем няколко бои и нацапаме платното, можем да изкараме картини по 20 на ден." Някой път, според него, изкуството не трябва да се практикува за пари. А материални средства за издръжка художникът трябва да изкарва чрез някоя друга работа. В римската изложба богати американци и англичани са му предлагали да купят от картините му, но той отказвал. Мнозина останали учудени, че Борис
към текста >>

99. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

което имам личен спомен. Включи ме Учителят да участвувам като наи- малък работник, помагах каквото се изискваше от мен. Словото бе на разположение, но отпечатването не ставаше лесно; вложените парични средства не се връщаха скоро, годините минаваха, от много места се казваше: „Дайте ни новите беседи, които Учителят постоянно говори!" Така нашето книгопечатане вървеше трудно, докато най-после Учителят ни даде „Божествения начин" за тази работа. Тогава ние започнахме да получаваме безплатно книгите - беседи и лекции, а средствата се набираха пак от нас по неусетен начин. Задачата бе дадена към 1936 г. - всеки ден пускахме по едно левче в касичка с думите: „Както аз пускам един лев вл касичката, така всички хора по лицето на Земята да пускат по един лев за Божественото!" По-нататък дойде период, когато отпечатването на Словото срещна нови мъчнотии, стигнахме почти до невъзможност. Но и тогава се намериха братя, които положиха много умение и труд, за да се отпечата всичко каквото можеше. Тия работници стигнаха дори дотам, че заложиха живота си за това дело. Така, че спокойно можем да причислим както стенографите, така и работниците по печатането като наши „светци" в това дело. Към Словото на Учителя може да причислим дадените от Него песни и музикалните упражнения „Паневритмия". Срещали сме и ще срещаме в беседите и лекциите на Учителя какво е казал за силата и значението на песните. Те могат да лекуват, да разрешават мъчнотии и противоречия, когато се пеят и изказват с
към текста >>

100. 29. БАРАКАТА НА РУСЕВА

Николай Дойнов

на простите хора, на пролетариите. Значи имаше такова отношение към тях. Аз с пламенно слово пред Учителя му казах, че трябва да се преместят по ред причини, че са построени в безпорядък, че грозят, че няма хигиена и че е станало на бунище мястото. И си отиде Игнат. Но аз проведох решението на Учителя. По онуй време не задиряхме, кои са истинските съмишленици на Учителя. Дойде два- три пъти на Изгрева, чуе Учителя и става брат и се прикачва на братския казан, и почва да яде безплатно. А тогава бе гладория. В онези времена, ние много не задиряхме, кои са истинските наши съмишленици, хора с подчертан морал и качества. Малко някой, като се завърти около. Изгрева и слуша някоя и друга беседа и се позаседи в нашите среди, често пъти с користни цели, приемахме го. На това място си беше направила някаква барака, от съвършено лоши сбирщина материали, черни мушами и какви ли още не отпадъци, една жена от града - Русева. Тя както разбрах, си имаше жилище там, но тук си го беше направила, така просто да си има. Започнахме преместването, което не беше особено трудно, тъй като тия къщички, в повечето случаи не бяха нещо повече от един голям сандък. Дойде най-после и до бараката на Русева, която не беше нещо цяло, но един комплекс от разни набавки, не беше възможно да се пренесе изцяло. Пък и самият й вид, събуждаше остро чувство на отвращение. Гледах тази грамада от неприятни вехтории и дойдох до извода, че освен да се запали и изгори, друг изход нямаше. Но това не смеех да
към текста >>

101. 64. ГОНЕНИЯТА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ВЛАСТИТЕ

Николай Дойнов

предаваните им уроци, в противен случай, могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага разумната свобода. Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага. А на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на разумната жива природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене, от когото и да било са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение изложено в повече от шест печатни тома[1] и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и живота им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения, на застой в развитието си, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е. множеството мои слушатели има един- два случая на душевно разколебаване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват затова. Но те не са мои ученици, макар и да са се явили при мене. Друго няма какво да кажа. П. К. Дънов ПРОТОКОЛ за разпит на свидетел София, 4 октомври 1937 г. Учителят
към текста >>

102. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Иван Толев

си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва еднаж завинаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или и мъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско" и
към текста >>

103. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на
към текста >>

104. 21. В ЧИТАЛИЩЕТО „АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

както простата му глава мислеше. С това той карикатуреше Словото. Чух около себе си адвокати, които приказваха помежду си, че попската глава на владиката не може да разбере дълбоката мисъл на Петър Дънов и се мъчи да я преиначи, за да злослови по Негов адрес. Като завърши сказката, народът почна да се разотива. Аз застанах на изходната врата и обяснявах на излизащите, че тази беседа е от Учителя Дънов, да я прочетат и да разберат какво говори Той. Беседата се разземаше от гражданите безплатно. Останали бяха няколко броя в ръката ми, когато се подаде излизащият дядо владика. Като видя, че раздавам беседата „Новият живот", заповяда на стражаря да ме арестува. Стражарят сграбчи останалите няколко беседи от ръката ми, плесна ми една плесница, като ми каза, че съм арестуван, и ме подкара към полицейския участък. След мен тръгнаха няколко братя, които веднага влязоха при началника на полицията, който им бе познат, и гарантираха, че ме познават и че съм техен познат. Началникът даде заповед на стражаря да ме придружи до квартирата на братовчед ми и като ми вземе ученическата книжка, да ме освободи. Тогава аз бях ученик в седми клас в Поповската гимназия. След няколко дни червеният тефтер се разнасяше от училищния прислужник и във всеки клас на гимназията се прочиташе решението на учителския съвет, че на Пеню Ганев се намалява поведението с една единица, загдето е продавал забранена литература. Аз се ползвах пред учениците на гимназията с добро име, бях примерен ученик и учителите
към текста >>

105. 1930 година

на Земеделската банка в Годеч. Дошел по работа тук. До вечерта си поговорихме. Кога се стъми, отидохме в квартирата на Еленка за вечеря. След 9 ч си потеглихме. Той спа у Георги Виденов, където аз на отиване си нараних Нептуновия пръст. Легнах си веднага вече към 10 1/2 ч. Вечерта бе облачно небето, но София се виждаше. 30.Х.1930 год., четвъртък Снощи ходих в 7 ч у Еленка. По случай сватбата на Негово Величество Царя Борис III ни разпущатдо неделя. Нас ни съобщиха, че ще има безплатен влак в сряда вечерта в 9 ч и на 30 сутринта в 6 ч. Нагласихме се да отиваме и ние. Мен не ми се ходеше, но за хатъра на Еленка, аз се съгласих. Дойдох си в 8 и рекох да се приготвя. До 9 бях готов. Легнах си, дано един час спя, но сън ме не хвана. До 10 ч лежах. Станах, умих се и приготвих и с молитва потеглих. Събудих Еленка и в 11 ч потеглихме. Луната, като бяхме на долния край на селото, залезе. Небето ясно, та пътуването бе лесно. Като стигнахме до Туденската чешма, ето, с фенер хора идат от Ропот -двама мъже и един ученик от II клас прогимназиален. С тях, бавно в разговор, стигнахме в 4 ч на Драгоман. Чакалнята пълна с народ и вънка се насъбрали много и гъмжило от народ. Обясниха ни, че не било вярно, че ще има безплатен влак. Много от хората се върнаха по селата си - които нямаха пари за влаковете. Сърдеха се на околийския началник на Царибродската околия, задето им съобщил, а сега ги лъжат. В 6 ч потегли влакът. Събрахме се със Спаска и [във] вагона още много други колеги. В 8 ч
към текста >>

106. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

миене. * Софийска околия, Кумаришко селско общинско управление № 864 18 март 1943 г. с. Кумарица Уверение Кумаришко селско общинско управление уверява, че ветер. подоф. Пеню Ганев Бобев, на 45-годишна възраст от с. Кумарица, околия Софийска, съгласно повиквателната заповед № 1 от 18.III.1943 г. на н-ка 6-то военно окръжие, той трябва да се яви веднага, 1943 г., в казармата на VII лех. полк гр. Шумен. Срещу представяне на настоящото в ж. п. гара София, той има право да получи билет за безплатно пътуване в III класа до ж. п. гара Шумен. Настоящото уверение, издадено в 2 еднообразни екземпляра, е валидно 1 месец от датата на издаването му. Единият екземпляр от него се задържа в отправната гара или дунавско пристанище, а вторият екземпляр остава у младежа за проверка при пътуването. (печат) Кмет: (подпис) Секретар подпис) На 19.III.1943 год. ме облякоха във военна униформа. Явих се при сестра Гергина. Тя ме заведе при братята и сестрите в Шумен. Всички се зарадваха, че за празника на пролетта - за 21 март, деня на пролетното равноденствие. Радваха се и казаха, че специална молитва са правили до Небето да им изпрати за 21 март човек от София. 21.III.1943 год., неделя Станах рано. Извършихме наряда у сестра Йорданка. Присъствуваха повече от 20 души братя и сестри. От днес, 21 март, до 11 април, с изключение на 4 ^ 5 вечери, всяка вечер се събирахме, за да проучаваме братски песни, които тукашните братя и сестри не знаеха. Научихме „Слънчев лъч", „Там далеч", „И скачам аз", „Духай,
към текста >>

107. VIII. Документи на Пеню Ганев

19.Х1.1942 год., издадено от Дружеството на запасните подофицери. 5. Удостоверение № 178 от 12.Х.1942 год., издадено от пунктовия учител с. Водица, Поповско. 9. 6° военно окръжие Повиквателна карта (За в случай на мобилизация) Запасният подоф. Пеню Ганев Бобев от с. Водица, община Водишка, да се яви в 7и пехотен Пресл. полк, поделение № 37 в гр. (с.) Дивдядово, на втория ден от обявяване на мобилизацията. От управлението на окръжието (печат) [на гърба:] Упътване: 1. Тази карта важи за безплатно пътуване по Българските държавни железници и параходи. 2. Всеки повикан е длъжен да се яви в определената част точно в указания ден. Неявилите се наказват чрез съд. 3. При явяване в частта картата се представя. Затова тя трябва да се пази. 4. Всеки повикан трябва да носи със себе си: здраво горно облекло, 2 чифта долно облекло, 2 кърпи за лице, 2 кърпи за нос, 2 чифта чорапи или партенки и 1 чифт навои. Който запасен се яви със собствено формено облекло, здрави ботуши или обуща за навои, ще получи веднага стойността им по пазарни цени. (IV Министерско постановление от 10.1.1936 год., протокол № 199 от 14.1.1936 год.) V. Писма на Георги Куртев до Филип Илиев от с. Баня, Бургаско 1. Писмо от 4.Х.1942 год. Обичний Филипе, Понеже Милю го няма, то съобщавам ти, че на 6и този месец, вторник, на обед ще дойде в селото ви сестрата Савка Керемидчиева, стенографката, пратена от Учителя. Ще я придружава Василка. За това съобщете на всички братя и сестри, във вторник да бъдат в село, ще има да се
към текста >>

108. Приложение II. Игнац Падеревски

посредствен педагог, а пианото е старо, разнебитено. На дванадесетгодишна възраст записват Игнац в консерваторията във Варшава, където усърдно учи пиано, хармония и контрапункт. В ученическия оркестър свири на флейта, обой и после на кларинет, а за да допълни оскъдните си средства, преподава частни уроци по пиано. Щастливо обстоятелство за Падеревски е, че докато учи във, Варшава, има възможност да живее в дома на Едуард Кернтопф, производител на пиана. Той му позволява да се упражнява безплатно, поощрява го и го подпомага в неговото музикално образование. Отнася се бащински към него и изиграва голяма роля и по-късно, в изграждането му като музикант. Поради лоши отношения с директора на консерваторията, Падеревски е изключен за една година. През това време предприема с двама младежи - цигулар и виолончелист, едно много злополучно концертно турне из Русия. Вместо да спечели пари, за да продължи образованието си, той се завръща още победен и болен. През 1878 г. завършва консерваторията и е назначен за преподавател в нея. Впечатлителен и отзивчив, вглъбен в музиката си, Падеревски мечтае за свой дом и в 1880 г. се оженва за Антонина Корсак. Младото семейство е щастливо, ражда им се момченце, но смъртта грабва любимата му съпруга. Детето расте слабо, болнаво и въпреки усилията, които полага Падеревски, умира през 1901 г. Още тогава, във Варшава, Падеревски написва и отпечатва няколко произведения за пиано. Те се посрещат добре от музикалните среди, но авторът чувствува, че
към текста >>

109. XIV. КОЙ ИСКАШЕ ДА УГАСИ ЗАПАЛЕНАТА СВЕЩ?

пари. И така, годишнината бе отпечатана със заглавие „Божественият импулс". С този Божествен импулс се движеше цялата Програма от Небето и от мен, от земята. 10. След това, до края на 1999 г. издадохме Общ окултен клас 1936 - 1937 г. - „Запалена свещ" с ISBN 954-9589-27-7. Та отново екипът, който вършеше корекциите, имаше проблем с неточния набран текст от Димитър Зарков. Но те се справиха отлично и Вихър, и сестра му Буряна, и съпругата Ефросина, и Венета Максимова. Всички работеха безплатно. Така отново запалихме „Запалена свещ" чрез оригинала от Словото на Учителя Дънов. Бяха я угасили, за да замръкне и да я няма повече на този свят. Но помогнаха ми от Небето и този път се справих. Що мъки, що ядове изтърпяхме всички, докато отидат на печат! 11. Ще ме питате защо описвам всичко това. Кому е необходимо? На някого ще е необходимо, но не на вас, които задавате такъв въпрос. Онова, което описах, бе много кратко, то бе една стотна част от това, което аз преминавах и онези, които работиха с мене. Беше голяма борба, но с помощта на Небето успяхме. Вие стигали ли сте до изстъпление при една такава работа? А познавате ли го какво то представлява? Едва ли. А то се нарича изстъпление на Духът. 12. И накрая ще се запознаете с доказателствата за промяна Словото на Учителя Дънов в „Изгревът" том IX от стр. 801 - 824, както и за онези, които се движеха от Духа на Разрушението стр. 825 - 833. 13. А сега ще ви приложа Протокола от 30.05.1997 г., за да си го прочетете и да видите с какво
към текста >>

110. 3. Вегетарианството у Дънов

само на жито е добро „упражнение". В менюто на Дъновите последователи са включени, наред с картофите, всички видове зеленчуци: чушки, кромид, домати, боб, грах, моркови, зеле, алабаш, гулия, чесън, цвекло, керевиз. Включени са особено много плодовете: ябълки, круши, сливи, дюли, череши, вишни, дини, пъпеши, тикви, особено грозде, мед, сладка. Съвсем съзнателно мястото на Изгрева е превърнато в овощна градина. При големи празници плодовете се раздават на всички присъствуващи безплатно, като символ на даровете, които природата дава на човека. От мазнините се употребяват повече растителни масла, наред с маслото, млякото и яйцата. При общите обеди и вечери обаче се дават изключително картофи, печени или варени, варен ориз, варено жито и повече плодове. Една част от последователите на Дънов прекарват на суровоядски режим, без да държат на него като на някаква догма. Считат го като подходящо „упражнение" за „пречистване на организма". В реда на мисълта, че „човек е преди всичко дух", че тялото е „облеклото на духа", че „за да може духът да развие своето висше съзнание", повечето от последователите прекарват периодически дни на пълно въздържание от храна. През тия дни не се яде никаква храна и не се пият никакви течности. Счита се като редовно препоръчана „почивка" по един ден седмично - 24 часа - никаква храна. Това е денят петък - „денят на Венера". Обикновено храненето спира след обеда в четвъртък, като не се вечеря в четвъртък и не се закусва в петък сутринта. В
към текста >>

111. 5.4. По техническата организация на съборите

в съборите? Хората се разпределяха на групи, по селища: братя и сестри от София, Пловдив, Русе, Габрово, Варна, Горна Оряховица, Стара Загора, Хасково - всичко повече от 30 селища из страната. Чужденци нямаше. Извън беседите, всички селища получаваха задачи за извършване на някаква конкретна работа. Такава работа беше на първо място грижата за прехраната: снабдяване на продукти, подготовка за готвене и раздаване на храната, на която всички имаха право и която всички получаваха безплатно през време на целия събор. Изобщо през време на събора между съборяните не ставаше нито дума за някакви пари. Невидимото „ръководство" се грижеше за снабдяване на продуктите от града, за тяхното натрупване в долната стая, от- гдето ги поемаха „дежурните". Пак така невидим диригент нареждаше ежедневните „дежурства". Без много шум, по утвърдена традиция, дежурните набавяха вода от чешмата, пълнеха казаните на огнището. Дежурните работеха по указания на своите „ръководители" при първа съгласуваност между дежурните хора. Останалото решаваше добрата воля и негласното съревнование. На обед ще се чуе весел глас: - Кои бяха днес дежурните? Яденето днес беше много вкусно! Лесно биха могли да се познаят тия дежурни по зачервените лица, които се открояваха из множеството като израз на признание за добрите думи. През време на дежурствата проличаваха големите различия в социалния състав на съборяните. Един до друг, един след друг, около огъня се редяха висш чиновник от някое министерство, служащ
към текста >>

112. 10. Спомени за Учителя Дънов, записани от Атанас Душков, разказани от баща му Гаврил Душков

предвиждахме бъдеще на безспорен цигулар. По-късно, когато животът ни раздели, аз завърших в Кюстендил и станах учител, а той - някъде в чужбина завършил няколко факултета - станал доктор по право, завършил медицина, получил различни звания и титли. И интересно е, че той държеше извънредно много на народната медицина още от ученически години, продължи и подир завръщането си в България. Дали е практикувал или не - това не мога да зная. През цялото си съществувание обаче той лекуваше безплатно, изнасяше сказки и беседи, пишеше статии и книги. По-късно той привлече хиляди свои съмишленици, защото неговото учение, очевидно, допадна на хиляди, които го обичаха и следваха - навярно е било земно и близко до живота и хората, отговарящо на чаянията на народа. Дали той е имал право или не - не съм философ и не познавам религиозните учения отблизо, но че неговото учение е продиктувано от любов към човека и хората, в което взема превес природосъобразният живот (по-близо до природата), за това говорят неговите последователи. У Петьр Дънов нямаше демагогия, нямаше притворство, нито опиума на религиозните заблуди, присъщи на разновидните секти, и може би това даваше сила на неговото слово и на делото му. Не е излишно да подчертая, че Петър Дънов беше и прекрасен събеседник, умееше да поддържа разговор, духовит и находчив. Той беше не само полиглот, но и отличен филолог. Възхищаваше се от нашето героично минало и говореше с възхищение за нашите възрожденци, за Кирил и Методия и
към текста >>

113. 54. Мария Здравкова Милева. 54.16. Как човек може да се откупи от болест

Учителя. На седемдесет години тя беше все още изправена бабичка, с широко, интелигентно лице, оградено от извити вежди под високо, дъговидно чело, озарено от остър, учен поглед. Тя страдаше от ревматизъм и поради това се беше отказала от традиционните екскурзии в планината. Тя беше материално разсипана, фабриката им за тухли и керемиди във Видин била национализирана. Синът й се заловил да поправя писалки и едвам вадел хляба за себе си. Когато отишла да вади книжка за безплатна медицинска помощ, връчили й „книжка за бедните", в която имало вложени две банкноти от по хиляда лева. - Искаше ми се да ги скъсам, да ги хвърля в очите им, но си спомних нещо: Веднъж сестра Толева получи някакво възпаление в ухото. Беше й влязло нещо в ухото. Тя се обърна към Учителя. Въпреки Неговата препоръка да се обърне към лекар, тя искаше непременно Той да я лекува. Не помня точно какво Той направи, и тя наистина оздравя. Тя Му бутна в ръката петдесет лева. Той нищо не каза и ги сложи в джоба Си. Учителят винаги казваше: - За помощта, която ви се оказва в полза на вашето здраве, вие трябва да жертвувате нещо материално. Той не искаше да се плаща на Него или направо на лекуващия лекар. Но трябва да се направи някаква жертва. Беше болен богатият Коста Русев. Той каза: - Нека направи някаква по-голяма жертва и ми кажете! Той направи такава жертва, като направи значително дарение на някакви техни хора, протестанти. Помня, че Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа, цяла
към текста >>

114. 63. Руси Караиванов от с. Ветрен. 63.4. Как едно гостоприемство можа да ме спаси от смърт

го поканих да седнем веднага да вечеряме. Той не пожела да се съблече, но аз пак го поканих да се храним и сложих масата. Той излезе много гладен. Изядохме заедно всичко и отгоре извадих и сирене да ядем. Поканих го да си легне и когато угасих лампата и той си лягаше, като хвърлих поглед към него, като си сваляше палтото, видях на ръцете му два парабела, завързани с каишки и гърдите му - окичени с патрони. Аз си заспах спокойно. На другата сутрин в 5 часа имаше влак, дадох му билет безплатно до Ветрен и го помолих да занесе до дома празни дисаги. Той ги взе и ги предал на един нашенец. След това отишел на гара Дъбово и там го залавя полицията. После, като го разпитвали в полицията, казал: - Бях отишел на спирка Конаре с намерение да убия пазача и да обера касата, но понеже човекът ме посрещна добре, се отказах от това намерение. Този човек бил от бандата на тогавашния разбойник Митьо Ганев. Съобщава: Руси Караиванов, с. Ветрен, Казанлъшко Записал: Д-р Филип Стоицев София, 5.XII.1955 г. (Вж. „Изгревът" том I, с. 338-339, том III, с. 128-129. - бел. на съставителя Вергилий
към текста >>

115. 65. Любомир Лулчев

Дух на воин и душа на девойка

при тебе придворна дама. Ти си се влюбил в нея и си я принудил да напусне своя мъж. Неговата болка, ревност,, не са го напуснали през вековете. Сега той се е преродил като жена, като твоя жена и ти отмъщава с това, което ти някога си му причинил! Въз основа на почерка на писмото на някого, той даваше тълкувание както на неговия характер, така и на това, което го очакваше през бъдните дни. Летяха писма от цялата страна, на които той добросъвестно отговаряше. Важно е, че това той вършеше безплатно, очевидно блазнен от идеята, че е в ролята на някакъв посветен учител. Интересни бяха отношенията на Лулчев към жените. - Дойдат при мене. като че носят някаква скъпоценност, грижливо я крият. Но колко излъгани остават, когато към тая скъпоценност ти се отнесеш с пълно безразличие - виждат отведнъж колко голи, безпомощни, прости са те. Защото нищо повече и нямат! - Ако искат да вървят напред в пътя на духовния прогрес, те трябва да се откажат от своите заблуди и предубеждения! Излизаше така, че за да покаже пътя към посвещението, за да помогне на „тия души" да вървят напред, той ще направи истинско благоволение, като им помогне да се лишат от своите женски прерогативи, от своята „девственост". Така Лулчев си създаде славата на сериозен „помощник" на жените да се освобождават от девственост. Тъй като всякога се намират жени, които търсят нещо в живота, намираха се и жени, които лепнеха около него за по-дълго или по-късо време. Такива бяха Елена Андреева и Невена Неделчева, навярно и
към текста >>

116. 13. Покана за записване абонати за библиотека „Водолей”

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

лицето от Д-р Гастон и Д-р Андре ДюрВил. 3). Астрология от Сефариал. Всяка книга ще струва на абонати по 30 лв. Или трите заедно 90 лв. Абонирането може да стане поотделно за всяка книга или за трите заедно. Срокът за внасяне на абонамента е до 1 Януари 1929 г. Или най-късно до края на Януари. След тази дата абонамента се увеличава на 110 лева. Който запише и трите книги може да внесе абонамента и на два пъти по 45 лева. Всеки, който запише седем (7) абонати получава едно безплатно течение. А който запише повече от петнадесет (15) получава и един екземпляр от романа „Занони”. Всичко се изпраща на адрес: В. Пашов – „Оборище” № 24, София, за биб.
към текста >>

117. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

хората попадаха под ударите на твоя остър словесен меч. Те са ти прощавали всякога, защото това бе в твоя натюрел и ти често се бореше с тази твоя черта на характера. Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и благоразположеност към другите. Тогава ти защищаваше отявлено онеправданите. С пълно съзнание за ценността на своите идеи, ти беше готов за големи жертви. Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика. Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията и ту добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството. Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно. Дейно би твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали задълго да бъдеш наш представител. Ти участвува през 1922 г в Ачларския, а през 1923 г. - в Русенския опит за братско общежитие. Това бяха опити с голям импулс за нов колективен живот. Ти беше се сродил с всяка по-голяма проява на братствения живот и с вдъхновение се отдаваше на работа за своя идеал, комуто служи с голяма преданост и умение. Не те разбираха обаче някои хора. И оттам дойдоха за теб големи горчивини и страдания. В средата на своите приятели, в братствената среда ти бе в своята творческа обстановка. И
към текста >>

118. 3. Иван Антонов

ТОМ 18

за мен. Разказваше ми Вихър, че когато му предали материала, двамата съпрузи въздъхнали от облекчение, че са се отървали от този огън. Който е работил за „Изгревът”, много добре знае, че това не е само вътрешен и външен огън, но това са бури, урагани, светкавици и гръмотевици, които винаги падат върху нечия непокорна глава, вдигнала се срещу „Изгревът”. И така, сега Вихър Пенков, жена му Ефросина Ангелова-Пенкова, сестра му Буряна Пенкова работят върху първия том. И то напълно безплатно. Призовах и Марина Иванова да помага - а тя подготви да се отпечата „Изгревът” том XVI и том XVIІ. И тя работи безвъзмездно. А за моя труд и за онези, които съдействуват от Небето и от Земята, да не говорим. Това не може да се опише. То трябва да се опита, за да се види. Но не всеки може да издържи. Някои бягат, но има и изключения - те остават с мен и с тях работя. Благодаря им за помощта. 21. Когато предадох подготвени всички материали за астролозите на Любомир Гълъбов, той отиде и взе от Тодор Ковачев копието от Астрологията на Иван Антонов, понеже бе на пишеща машина и бе запазено. А Любомир имаше ксерокопие. Така че е работено по материалите на Тодор Ковачев. Той знаеше за моята концепция и съдействуваше за „бай Иван”. 22. И ето, ние навлизаме в последния етап при подготовката на този том. Вихър бе взел от Любомир целия материал, оригиналите, разпечатките с корекциите и записания материал на дискети. И когато започват да работят материала на Иван Антонов, се установява, че ги няма
към текста >>

119. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

да се предаде материала. Но материалът накрая остава разпокъсан и няма го Духът, който да го завърже един за друг и да му даде живот. Как така? Ами вземете и го четете. Няма да разберете нищо. Няма обединяващо начало. Аз дни съм се мъчил, за да мога да влезна в някоя тема. 7. Съвременниците на 4-та съставители, изобщо не възприеха тази книга, защото бе излязла непосредствено след книгата „Учителят”, предизвикала раздори и разцепление на Изгрева. Не се купува. Не я искат. Раздават я безплатно и пак не я искат. Дори и след обиска на 6.12.1957 г., когато се взима от складовете на Изгрева, за да се претопи в книжната фабрика на гара Искър, никои не съжалява за нея. 8 Аз, които бях разучил живота на Учителя на Рила, трудно се ориентирах в нея. Пример: На с. 254 ÷ 255 е заглавието „Спиралата”. Нищо не може да се разбере. Ето защо накарах Борис Николов да разказва за Рила. И тази „Спирала” е описана в „Изгревът”, том III, с. 170 ÷ 172. Ще дойде време, когато ще я онагледим със снимки от живота на Рила. И там ще видите как Истината действува. А за преместване на историческия камьк е описано също там. А в „Изгревът”, том XVIII съм публикувал няколко снимки как той се премества и как Георги Томалевски с чук и длето издялва посоката сьс стрелка север-юг. Виж снимки с номера 41, 42, 43. 9. В бъдеще трябва да изучи живота на Рила с Братството и Учителя от „Изгревът”, том III, стр. 134 ÷ 191. Друг път нямате. Има, но той е път 5 на отклонението. 10 След това да се запознае със снимковия
към текста >>

120. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

са го градили, а Той в три дена... Виждате ли - «Божият Син»... «Юдейски Цар»!... Бавно достигна шествието до Голгота. Там вече чакаха други. Изкопаните дупки, в които щяха да се вместят кръстовете, се чернееха. Двамата престъпници бяха също там. Единият от тях бе седнал на своя кръст, турил глава между коленете. Другият, почти побеснял, се бореше с няколко войници, като че ли близката смърт беше го подлудила. Тълпата ликуваше - никога тя не бе се надявала на такива разнообразни безплатни зрелища! Войниците се изправиха наоколо и образуваха широк кръг, вътре в който започнаха своята работа палачите. Най-напред те натиснаха и туриха върху кръста разбойника, който крещеше. Ударите на чука прозвучаха заедно с неговия див рев. Тълпата настръхна и се смълча. Като че ли искаше да изпие всичко, да не пропусне нито капчица от зрелището, което ѝ беше обещано. Другият разбойник само потръпна, без да вдигне глава. Исус, който стоеше свободен насред, се приближи до него и го побутна леко: - Не скърби напразно - каза му Той. Онзи вдигна главата си и Го погледна с очи, пълни със сълзи: - Аз не скърбя за мене си - каза той. - Зная - рече му Исус, - нали затуй ти рекох: не скърби напразно - защото твоята майка, за която ти плачеш, вече от три недели е в лоното Аврамово... Разбойникът се вдигна бързо. - Истина ли е това? Че тя никъде никого си няма, освен мен в света. - А мислиш ли, че ще ти кажа друго освен истината? Изправен срещу Него, разбойникът Го погледна в големите
към текста >>

121. II. БУНТ

Но там е пълно с хора, които чакат да им дадат билет-чета - сега всичко с билетче става - обясняват му.15 Генко трепери от мъка и нетърпение. Разпитва, но никой не знае точно кой се занимава със затворниците сега. Посъветваха го трима души - и даже се препираха помежду си, но той ги примири, като взе и трите адреса, които му посочиха, и отиде веднага. Но и там не беше. На едното място събираха сведения за конската сбруя за яздене и впрягание; на другата даваха купони за безплатно къпане в бани, но точно за коя баня, не се знаеше, защото градска нямаше, а имаше няколко фабрични - за работниците; на трето място се декларираха овес, ечмик, слама. И всякъде все с билетчета се влизаше. Най-после вече се мръкваше, когато намери съдебното отделение, което беше се наместило в окръжния съд. И там даваха билетчета и само с тях се влизаше. На запитванията, които той се опита да направи на няколко излезли «другари» чиновници в коридора, всички му отговориха усмихнати: - По ред, другарю. Когато Ви дойде редът, другарю! А публиката отдавна не знаеше вече нищо - това бяха все объркани хора, които ходеха от врата на врата, вземаха билетчета, чакаха, чакаха с часове понякога, за да разберат за няколко секунди, че не са попаднали където трябва. На едно място чакаха по-малко хора и той се нареди между тях. Надписът на вратата беше само «Б.Р.» Генко го гледаше и си мислеше - мъчеше се да си отгадае, що ще е това «Б.Р.»? Да е «бърза работа» - не ще е - че не бързат
към текста >>

122. 6. ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ

ПОВТАРЯ (В. «Алфа», г. I, бр. 1, 16.IV.1924 г., стр. 3) Преди 25 години -тогаз, когато социализмът беше само слаб зефир, който едва-едва разклащаше умовете в страната ни, а на всеки социалист се гледаше като на обществен разрушител - духовенството, в лицето на тогавашния старозагорски владика, пое борбата срещу социализма с книжката «Опасност от социализма», написана от някой си Комб. Книжката бе отпечатана в хиляди екземпляри и се пусна безплатно. Пълна с ругатни и извъртания по адрес на социалистите, наричани «безбожници и разрушители на ред, семейство и държава», тя наводни страната... Помня го като да бе вчера - един лидер на социалистическата партия в едно публично събрание заяви приблизително следното: «Другари, ний дължим голяма благодарност на духовенството. То се е заело да разпространява социализма». Книжката «Опасност от социализма» я раздава безплатно по градища и села... Книжката ще проникне и там, гдето нямаме достъп. Те ще занесат благата вест за равенство и солидарност, а ний после ще отидем и ще им обясним за нашето «безбожие»... » Години минаха оттогаз. Целият свят се запя от социалистическата вълна, в една или друга насока. И никакви прегради не устояха на триумфалното шествие на социализма, който въпреки всичко си извоюва право на гражданственост, като накара всичките страни да приемат в своите законодателства минималната му програма. А днес в обществения живот няма по-добър коректив от коректива на социалистическата
към текста >>

123. 41.1. КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ И АБОНАТИТЕ НИ

И АБОНАТИТЕ НИ (В. «Алфа», г. I, бр. 8, понеделник, 23. VI. 1924 г., стр. 4) Последните два броя на вестника ни закъсняха. Много причини имаше за това. Най-главната от всичките (особено за последните два броя) беше неуредицата в администрацията и експедицията на вестника. По неволя редакцията трябваше да се мести. Всички хора, които работят в «Алфа», правят това безплатно, следователно могат да отделят само от свободното си време, когато не са ангажирани да си изкарват прехраната. Днес идат едни, други път -други, вследствие което понякога стават грешки в експедицията, в адресите, закъснявание в самото изпращане. Ний молим извинение за това от нашите читатели. Ще направим всичко в бъдеще да върви всичко по-редовно. Но за това е потребно едно условие, което не е в нашата възможност - средствата. Един идеен вестник мъчно се поддържа, особено ако не всички, които го четат, заплащат за това. Ето защо ний молим всички наши читатели по възможност: 1) Да платят веднага, ако не за цяла година, поне за половин година абонамента си; 2) Да сторят всичко да запишат поне по един още нов абонамент или поне да пишат в редакцията адреса на някой свой приятел, на който да го пратим; 3) Тези от тях, които имат възможност, да отделят макар и най-малки суми за фонд «Алфа», с които да се посрещат разноските по издаванието, които досега не се покриват от прихода и се правят дългове. Молим съмишлениците във всички градове и села да ни облекчат поне в това отношение. Те
към текста >>

124. 56. ЗАЩО СПРЯ ВЕСТНИК «АЛФА»

1/2 годишни) и внесени суми всичко около 23 000 лв. при разноските 31 000 лв., които се направиха за издаването на 10-те броя «Алфа» (в 42600 екземпляра), ни поставиха натясно после в невъзможност да продължаваме издаването му - да му дадем временно ваканция и обърнем към вас за материална помощ, понеже печатарите започнаха да искат това, което им дължим, а и ний лично не сме богати хора, за да можем да им платим. Драги братя и сестри, редакционният комитет сега работи абсолютно безплатно, като смятаме, че това е негов дълг - но печатарите и търговците на хартия искат своето и трябва да бъдат задоволени. Без да искаме да обвиним някого, редакционният комитет смята, че 200 души абонати и 23 000 лв., внесени за 6 месеца, са твърде малка подкрепа за тази голяма задача, с която бе се натоварила «Алфа», и която за всеки просветен брат и сестра е много ясна. Да се прекрати издаването й значи, според нас, да изоставим едно добро начало, за да се видим утре заставени отново да го започваме, може би и при много по-неблагоприятна обстановка, а от друга страна - със своето непостоянство да създадем лошо име за себе си, и едно още по-голямо недоверие в обществою по отношение на самите нас. А че можеше да се направи нещо повече за «Алфа», мислим ний, ни говорят ред факти от другите духовни общества, един от които искаме да цитираме: Преди 6 месеца от официалната църква на адвентистите се отделиха 30 души, нарекли себе си «адвентисти-реформатори», понеже признавали
към текста >>

125. 25. ИЗБОРИ (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г.)

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

своето дете и своето племе, нека по-внимателно да погледне на предстоящите избори, нека не вярва на крокодилските сълзи на многото хитреци, които се сещат за народа само когато наближават избори, нека видят делото на тия, що го управляват и даде подкрепата си комуто трябва. А отговорните фактори нека знаят, че народът от градове и села заявява високо, че не може вече да плаща „Диш хакъ”. Диш хакъ се е плащало в кърджалийски времена, когато народните изедници, след като се нахранвали безплатно в християнски къщи, варварите искали да им се плати, загдето са си хабили зъбите от яденето. Това е било във варварските времена, а днес модерните варвари казват: Плащай, Ганю, репарации, т. е. плащай, Ганю, диш хакъ. Най-после, трябва да се знае, че депутатството не е една обикновена професия, като търговия, адвокатлък и др., та да се спекулира с народното доверие, а тук трябват самоотвержени хора, които да спасят България от вътрешни и външни врагове. Д.
към текста >>

126. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

средства, нерви. Колко инвалиди починаха, докато се бориха за правдата си и хляба!? Всеки три години, а сега - на 5 години, хиляди, хиляди инвалиди се разтакат от единия край на България на другия. Повече от 25 години медицинските комисии констатират все едни и същи повреди.,А животът и годините летят, налагат своето, дори на здравите, камо ли на инвалидите. Най-после, след 25 години, с този закон се туря край на тия страдания и унижения, и държавата ще спечели, че не ще превозва безплатно по БДЖ и не ще плаща на лекарите да участвуват в комисиите, а ще ги остави да си гледат работата. Няма по-голяма мъка за един инвалид и герой, който не е искал милост, дори когато е бил в ноктите на смъртта, когато е чувствувал нейното ледено дихание, когато е отивал на явната смърт, там где се лееше огън и желязо, течаща смърт; там, където хиляди куршуми пищяха; там, където стотици мини и снаряди разкъсваха телата им, живи ги заравяха в земята, вражески куршум завинаги отнимаще очите! Там, където не се иска приказки красиви и реки от мастило, а обич голяма, обич към Родината, здрави нерви, силна воля, голяма обич към брата и другаря си отляво и дясно, за да дочакаш противника или стигнеш и удариш „на нож”. Това прочуто Българско „на нож!” Знаете ли какво значи „на нож?” Знаете ли какво нещо е ръкопашен бой? Знаете ли какви качества трябва да има боецът, за да участвува в такива боеве? Повече така се изтръгваха победите от врага! Така се гонеше врагът от окоп на окоп, от връх на връх,
към текста >>

127. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

да се избегнат честите срещи на самия цар с мен. Какво предаваше на царя от моите мисли - не знаех и затова впоследствие ставах все по-сдържан и предпазлив. Друга връзка между мене и царя служеше Вера Стоянова39 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 896, № 28), която по заповед на царя ми носеше някога писма за графологически и други анализи, информация, книжа и други - дадени й от царя, за което е ставало дума или щеше да става при бъдеща среща. Всичко, което съм вършил, е ставало абсолютно безплатно. По-точно някои работи са отбелязани в специални бележки, които аз почнах да си водя по-грижливо към края на 1938 г, като имах в предвид да пиша книга в бъдеще. По въпроса за срещата ми с царя (първата) в книгата “Благословение”, краят не отговаря на действителността. Накрая той ми говори за моето уволнение от армията, като ми каза, че останал изненадан, защото докато от една страна ме клеветили и му донесли, че съм прононсиран земледелец, министър Томов ме представил два пъти за уволнение. Първият път не се съгласил, но втория път нямало какво да прави - не посмял да отмени височайшата си заповед. – “Той друг я отменя” - казах аз грубо. Царят почервеня, но не каза нищо, защото фактически Стамболийски я отмени, без да намери за нужно да го уведоми, и ме върна веднага тогава още на служба, докато дойде превратът, който смъкна Стамболийски40 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 970, № 459) От писаното дотук може да има нещо неточно предадено по форма или по време. Мъчех се да си спомня, но много
към текста >>

128. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

- Не! Господи, искам Твоята Любов, Твоята Мъдрост, Твоята Истина и Твоята Правда постоянно да пребъдват в мен. Твоят Дух винаги да пребъдва в мен, в моя ум, сърце, душа, дух и воля, за да се отвори съзнанието ми да разбирам Словото – Писанията. Да чувам гласа Ти, да изпълнявам Волята Ти и да Те славословя винаги. Да станем всичките Твои човешки деца, едно тяло и един Дух, беззаветно да Ти служим с радост и веселие, тъй както ангелите Ти служат.” 21.03.1990 г., 13 часа 123. Идеята за безплатните обеди По времето на Учителя в Братството имаше двама милионери, които организираха рилския лагер - Славчо Печеников и Николай Дойнов. Николай се занимаваше с покупката и транспортирането на продуктите, а Славчо - със сметките и парите в магазина и кухнята. Обаче всяко лагеруване с Учителя, включително и 1939 г, излизаха с дефицит от няколко хиляди лева, които Учителят плащаше, Помислих си: „Тия двама наши милионери не можаха ли да се сетят да поемат поне една година разноските на Братството за лятната рилска школа: пътните за отиване и връщане, храната и другите общи разноски, за да са свободни приятелите от материалните задължения и да концентрират ума си към духовната работа, за която отиваме в планината.” Това не се случи и на тях едва ли им е идвала в ума подобна идея. Понеже идеята се роди в мене, аз реших веднага да я приложа. През 1990 г. купих продукти по изготвен от мен списък, 50 хляба и взех казан 80 литра. Помагаше ми брат ми Костадин да откараме продуктите с неговата
към текста >>

129. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

Също и на съборите в Айтос, на градината. Ще приготви чуден боб, или гювеч, ще изпържи и мекици. И с каква радост раздава на всички! Тя живееше при сестра Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята по време на Учителя, че и след Него. И Еленка продължи делото на Йорданка, и като отидем у нея - каква хубава баница прави! Сама я точи и е чудна! Че и тутманик, мекици, също и хубав козунак. Всичко прави с голямо удоволствие и с много любов! А колко пъти на Рила със Светозар дадоха безплатни обеди, раздаваха безплатно и хляб. През 1999 г. се бяха свършили дървата за кухнята. И Светозар веднага даде пример. Подпомогнат и от сина си Павел и други някои братя, отидоха и събраха наоколо много сухи дървета и корени. Така се осигури огънят за горещата вода, а и бе даден пример на младите братя как се е работило на Рила по времето на Учителя. Че и Учителят Сам е работил. Светозар дава пример, въпреки напредналата си възраст. По-късно Братството взе да купува дърва за огъня на Рила. Нямаше повече резерви. Конете донасяха дърветата. 4. Светозар и Рила Вече писах много за помощта, която оказва Светозар на бивака на Рила. Това е физическа помощ. Но той работи и духовно за хармонизирането на братята и сестрите. Също и за хубаво време! Защото има и много по-възрастни приятели, на които им е трудно, дори и при идеално време! А на Рила често стават бури, че и урагани, дъждът може да вали цяла седмица, без да спре. Понякога е падал и сняг! Всяка сутрин Светозар с жена си и малка група
към текста >>

130. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

и лоши неща в живота. Всичко е за добро - за Славата Божия на Земята. 7. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 19.12.1996 г. Б. е Л. 19.12.1996 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото ти и отговарям с малко закъснение. Този, Който ни е изпратил на тази Земя, има грижата за прехраната и отоплението. Взимаме само най-необходимото, понеже цените са баснословни. Парното го ползваме и си плащаме. Трябва да благодарим на комунистите за уроците, които ни предават безплатно. Учат ни на пестеливост, да мислим усилено, да търпим, да мълчим и на Бога за всичко да благодарим. Така се подготвяме за новия живот, който идва, и за който западните народи нямат още хабер. Тази тояга на природата ще дойде и до техните глави, никой няма да може да мине гратис. Новото е като светлината, въздуха и водата - навсякъде прониква и всичко ще пречисти. В бъдеще от стария ред и порядък и помен няма да остане. Важно е в тия усилени времена ние усилено да работим, да свършим успешно работата, която ни е определена. Аз написах нещо за Петър Филипов, а има и още много други неща, които в бъдеще ще видят бял свят. Светът е в кризисно състояние, понеже 3 планети са в падение: Сатурн, който управлява България и излиза на 09.06.1938 г. от Овен и окончателно го напуска на 01.03.1999 г. Това е грубият материализъм и човешката правда, които ще ни докарат до просешка тояга. Юпитер - ангелската мъдрост, който излиза от Козирог на 22.01.1997 г. и Нептун - Божествената любов, която ще се
към текста >>

131. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

брат е Светозар. Вратата им е отворена за помощ. Аз съм свидетелка за това. Не съм била, у тях без да са присъствували или идвали след мен други братя и сестри. Аз не познавах други братя и сестри да са раздавали хляб след молитва, и то многократно. Гладът за хляб беше голям на Рилските езера, тъй като хората бяха дошли по-рано, сухари малко хора носеха, а и количеството им беше ограничено. Светозар и Еленка платиха на конярите да донесат с конете на кервани хляб и провизии. Започна и безплатен обяд да се дава от сем, Няголови. Те уредиха и много евтино и хубаво прясно мляко да донесат всяка сутрин от мандрата на хижа „Иван Вазов”. Помолиха мандраджията за хубаво сирене също да донасят в тенекии. Много безплатни обеди дадоха сем. Няголови оставаме и за вечеря. Бог да ги благослови! Това е Любов и Милост. Още много благодаря на Светозар и Еленка. Има неща, които не ми е приятно да ги кажа, но трябва. След направена ми магия от сестра на Рилски езера, обърнах се за помощ към тях и те ме насочиха за начина, и помощта дойде. Когато имах някакъв проблем, Светозар като добър проводник е винаги готов за помощ. Проводник на Учителя на Любовта, Мъдростта и Истината! Той ми се обаждаше по телефона да ми даде съвет и указание за състоянието, болките и болестите. Без да съм му казала какво ми е, аз когато съм се обаждала и говорих с Еленка, чувах го как идва и говори на Еленка да ми каже, че ме боли това или онова, и какво да правя, билки и т. н. Слава на Бога, че го има брат Светозар!
към текста >>

132. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

върха. Седмица преди тръгването им Истиан се отказва да тръгне. Имаше опасност за живота му, но не в България, а във Франция и за да му помогна, взех че поправих един подарен ми от него часовник и почнах да нося два часовника. Като дойдоха на 4.08.04 г. в България, Истиан и Величка се разведриха, починаха си и на 8.08.04. тръгнахме сутринта за Мусала. Оказа се, че на тази дата е празникът на Мусала и беше пълно с хора и по лифта, и на хижа Мусала, където хор пееше песни, раздаваха чая безплатно и присъствал и Симеон (Симеон ІІ Сакс-Кобургготски). В нашето семейство си разрешихме кармичните проблеми с любов и хармония. Тази любов се показва винаги при някои общи прояви, които сме имали в живота. Всички за един и един за всички. При заминаването на майка ми Стевка, която я гледахме с Павел и Еленка 9 месеца, братята и сестра ми не пожелаха да вземат нищо от нейните вещи, дрехи и всичко оставиха на мен и се събраха съдове и посуди за два дома. Косю взе една картина, рисувана от Цветана Щилянова - той, седнал в майка ми. След изпращането й ми се яви Учителят и ми каза, че много добре съм си разрешил задачата с майка ми. На следващия ден ми се явиха сестра Мария Тодорова с брат Борис и ме поздрави за хубавите грижи, които съм положил за майка ми Стевка. След отчуждаването на къщата на брат Стайно Марков отначало плащаха наема за семейството на Любомир, местиха ги 4 ÷ 5 пъти и накрая ги накараха те да си плащат сами наем към 400 лева. Казах на сестра ми Величка, че ако имам пари,
към текста >>

133. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

народи (тя беше италианка), и никой друг. Но пък нямаше друга толкова предана на Учителя като нея! И с каква Любов говореше за Него!* Третата сестра в Париж, Мария Христова - писах за нея в том XV, стр. 903 ÷ 905. Тя си заминала, като оставила наследство „милиони” на племенницата си, която се грижи за нея в последните й дни. И нищо за Братството! Освен тази малка сума, която е дала на музикантите за тази барака в Бистрица. А цял живот тя експлоатира толкова много хора да работят безплатно на вилата й, защото е „Братско място” и тя ще го даде на Братството, Мир и Светлина! Ето, че днес още малко ще ти напиша, Вергилий! Да огрее Слънцето твоя ум и да свършиш делото си с чест. Сестра Ярмила Менцелова имаше един роднина чех. Казваше се Йошко Пех. Той беше едър, червмендалест. Пееше много хубаво и свиреше на пианото си. Живееше в София. И всички, цялата група от Израел, отиваха при него да учим песните на Учителя и брадските, от голямата песнарка. Плащахме му нещо минимално. Отиваха при него – брат Петър Филипов, Светозар, Еленка, майка ми Стевка, аз, а и др. И пеехме всички песни от първата та до последната и то с години. И така изучавахме всички песни! А Еленка направи голям скок. Защото тя не можеше никак да пее. И пропя, и сега пее хубаво. Този чех същевременно беше и роднина на Ирина Коьосева или мъжа й. И те бяха чехи. Това беше едно семейство музиканти.Майката Ирина свирешехубаво на пиано и акомпанираше песни нате Учителя, и то много хубаво. Ръководеше и брадския хор,
към текста >>

134. I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Европа. Великото, което те занесли в Европа, това беше принципът на свободата." (36. с.282) Богомилите се заселват в най-неплодородните полета и ги превръщат в райски градини. Те имат вътрешно знание и са поставяли известни символи и знаци върху обработваемата земя, с които привличат положителните енергии на природата и винаги се радват на голямо плодородие. Те са вегетарианци и посяват семената на новия разумен живот в умовете на окръжаващите ги. Живеят в общежития и раздават безплатно блага на всички нуждаещи се. Говорят само истината и никога не проявяват каквото и да е насилие или убийство. Често Инквизицията по това ги познава. Папата и някои ръководители на големи италиански градове правят няколко кръстоносни похода - Папа Инокентий IV, 1254 г. срещу богомилите, като прилагат инквизицията, въведена най-напред от папа Григорий IX в 1231 г. в град Флоренция. Цели области са обезлюдени. Богомилите с песни и радост отиват на кладите и така дават пример за честност, себеотрицание и смелост. Съществата от невидимия свят желаят да вземат участие в пробуждане съзнанието на човечеството и затова се вселяват в обречените на изгаряне богомили и последните не чувстват никакви болки, а с песен отиват на кладите, жертвайки се за общото благо на човечеството. Много богомили отдават живота си, за да се пробуди съзнанието на европейските народи и да се стигне до Ренесанса и новите идеи, които сега идват в света, (по 61) Прогонването на богомилите от България и тяхнот о
към текста >>

135. 19. Стойна Кондарева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

от удар, двете отиват на езерата и Му занасят плодове. Искат да му целунат десницата, но понеже Той не може да си дигне ръцете, те му я дигат и целуват, като я обливат със сълзи. Участват във всички екскурзии с Учителя. След заминаването на Учителя, често си организираха излети до Рила и Витоша. Сестра Стойна имаше широка душа и любящо сърце. Редовно им строях палатките на лятната школа на езерата. Беше добра приятелка на с. Цвета Ганева и дъщерите й Любка и Златка. Тя постоянно шиеше безплатно на братята и сестрите. Шила ми е и на мен панталон. На това някога й завиждаха и я клеветяха и често я глобяваха, че работи без да плаща данък. Разбира се, ние събирахме средства и я подпомагахме да се справи със злото, предизвикано от нашите „мили братя и сестри" - разбойници и врагове на Учителя, попаднали на Изгрева, и заплати за безкористното добро, което правеше на много приятели. Това „благодеяние" се повтори няколко пъти. И сега се срещат в братските среди такива „екземпляри" с криво разбрана цивилизация - Словото. Заминава си на 4 юни 1967 година. Оставя светли спомени в сърцата на
към текста >>

136. 74.Петър Костадинов Христов

ансамбъла им отива в Букурещ, където дават концерт на живеещите българи там, които празнуват празника на Освобождението. След това отиват на Студентски фестивал във Франция, град Поатие и вземат всичките първи награди. Водил ги редактора на в. „Работническо дело". Било много горещо, а нямало чешма от която да пият вода. а в кръчмата я плащали като бира. Един българин, който бил собственик на няколко големи аптеки научил за тях и докарал камион с разхладителни напитки и им ги раздал безплатно: оранжада, лимонада, кола и др. След свършването на фестивала той поканил българската група, заедно със своите над 70 работника в най-хубавия ресторант и ги нагостил богато. Ръководителят им ги завежда в Париж да свирят на концерт по случай 100 годишнината от техният комунистически вестник „Юманите". Не им дали пари и няколко дена гладували и като се върнал в София оставил кларнета си върху гардероба, отказва се от самодейният колектив и започва да работи във „Фармахим", като шофьор. В свободното си време той свири по пазара в София. Чува го негов колега, който ръководел танцовият състав „София" и го извикал да свири при него. Там свири 6 години на дудук, окарина и кларнет. Закриват ансамбъла и Петър отива в Бояна в читалището и прави колектив от боянските баби да пеят и танцуват. Ръководи ги 13 години и с тях обикаля цяла България и отиват и в Хърватско. Получават много награди и медали. Правителството на Желев в лицето на Елка Константинова ликвидират читалищата и Петър напуска и този
към текста >>

137. 25. На връх Мусала е цялото семейство Няголови

хляба в друга. Сутринта на 8.08. тръгнахме: Косьо с Величка, Истиян и Емилия в колата на Косьо, а Павел, Еленка, Любомир и аз в нашата. Пристигнахме в Боровец към 8 часа и 30 минути. Оказа се, че този ден бил празника на Рила и Мусала. Пред лифта беше пълно с групи. В това време дойдоха Дарина и Снежина. Отидох до касата и веднага тръгнахме напред и се качихме на лифта. След 9 часа бяхме на Ястребец и потеглихме към хижата. При хижата беше пълно с хора. Хор пееше песни, чаят се раздаваше безплатно, присъствал и министър председателя. Закусихме. Павел веднага тръгна с двете раници, едната отзад, а другата с хляба отпред. Минахме по летният път. Косьо, прекарал инсулт се плашеше как ще се качи горе, но тръгна добре и вървеше напред без раница. Емилия освен раницата, носеше пластмасова кофа над 10 кг. домати. Придвижвахме се бавно и с почивки във великолепното време. Младите Дарина и Снежина тръгнаха по-бързо и стигнали на Заслона и веднага Дарина се връща да помага. Аз настигнах Павел и исках да му взема хляба, но той не ми я даде, а бавно вървеше напред. Аз го задминах и по-нагоре срещнах Дарина и я помолих да вземе втората раница с хляба от Павел и я взела. Стигнах на Заслона, оставих раницата,като им казах да чакат да се съберем всички и отидох да помогна на Емилия, която беше най-назад и взех кофата с доматите. Събрахме се на Заслона Хималай, разпределихме багажа. Оставих най-уморената - Емилия да остане в Заслона и да пази багажа, който беше за около 4 души. Качихме се всички
към текста >>

138. 1. Мостът на будалите

образува мочурище. То пречи на нас и на туристите, на стадата, които минават оттам. Учителя предлага да се направи мост на това мочурливо място. Една голяма група от братя под негово ръководство отива рано сутринта и до обяд построява моста. Един брат пита как да се кръсти мостът. Учителя отговаря: Ще го кръстим „Моста на будалите".* Той пояснява защо: „Ето защо: някои, като минават оттук, ще пипат: Колко платиха на тия, които направиха моста? Ще им кажат, че те са работили безплатно. Тогава пътниците ще кажат: „Те са будали." Ние ще преведем тази дума така: „Будала" значи: Буден е Аллах в тях. Новото работене е да работим без пари, от Любов." /"Разговори при Седемте езера", с.
към текста >>

139. VI. Любовта на Учителя към учениците му

Учителя към учениците му При един разговор Учителят казва, че истинска екскурзия е тази, при която всеки да доведе по трима бедни братя или сестри, да плати пътя им до Рила и обратно и разноските по прехраната им. Такава екскурзия на езерата е благословена. Учителят се грижеше за всички, които работеха в лагера, а нямаха достатъчно средства, да им се дава безплатен обяд. Следват снимки с Учителя от номер 105 до 112 „Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." /"Царският път на душата", с. 149/ Един беден брат от провинцията имал силно желание да посети лагера на Рила. Помолил се на Учителя да му съдейства за това желание. Едва успял да събере пари само за път. За храна взел една торбичка с жито и решил, когато братята и сестрите седнат за обяд да се хранят, той да се скрие в клековете и там ще яде сурово жито. Братът пристигнал от провинцията на езерата и там го настаняват в една палатка. Като приспива на другия ден за обяд той изпълнява замисъла си и се скрива зад клек, за да обядва. Всички сядат на обяд, но Учителят не прави молитва. Приятелите му казват, че всичко е готово и може да каже молитвата. Учителят им отговаря, че докато не дойде този брат, който се е скрил в клековете и яде сурово жито, и не седне да се храни с всички, няма да каже молитва. Братята веднага го намират
към текста >>

140. 23. Безплатните обеди на Рила

на Рила По времето на Учителя в Братството имаше двама милионери, които организираха Рилския лагер. Това са Славчо Печеников и Николай Дойнов. Николай се занимаваше с покупката и транспортирането на покупките, а Славчо - със сметките и парите в магазина и в кухнята. Въпреки това всяко летуване до 1939 г. излизаше с дефицит, който Учителят плащаше. Аз си помислих: тия двама наши милионери не можаха ли да се сетят да поемат поне една година разноските на Братството за Рилската школа? Пътните за отиване, връщане, храненето и други разходи, за да са приятелите свободни от материалните задължения и да концентрират ума си в духовната работа, за която отиваме в планината. Това не стана, а и те едва ли са помислили за такова нещо. Понеже тази идея се роди в мене, аз веднага реших да я реализирам. През 1990 г. закупих продукти за лагера по изготвен от мен списък, 50 хляба и казан от 80 литра. Помолих брат ми Костадин, с колата си с багажник да откара продуктите. Оттам конете занесоха всичко на хижата и настанихме багажа в предверието, където туристите оставят раниците си. Хляба качих на тавана, където спяхме. Сутринта отидохме на Молитвения връх и след беседата се изигра Паневритмията край камъка на полянката и след това всички веднага отидоха да си приготвят закуската и обяда. Така приятелите бяха свързани с ежедневните си нужди и не можеха да отидат да играят Паневритмия другаде. С Елена донесохме казана и започнахме да готвим. Оправихме огнището и сутрин приготвяхме вода
към текста >>

141. 26. Прожекторът от Молитвения връх

си и с голяма скорост изчезва на север. Подобен феномен имахме към 22 часа вечерта, вдясно от изток. Понеже на планината въздухът е много чист, звездите се виждат много големи и близо до нас, сякаш с ръка можеш да ги пипнеш. Празникът на 19 август изкарахме добре. Когато провеждах наряди и четях беседа, една сестра виждаше моята аура в жълто със светлина и други неща. На празника не забравихме братските традиции. Сутринта ние направихме 2 казана с хубав компот, обядът беше безплатен и се раздаде безплатно топъл хляб. Когато си тръгнахме на 21 август, след натоварването на конете заваля дъжд с град. Тръгнахме надолу и спряхме в пещерата под Молитвения връх, където сложихме найлони. Направихме молитва и поехме надолу. Аз казах на приятелите, че дъждът скоро ще спре. Запяхме песента „фир фюр фен". Още по баира над първото езеро дъждът намаля и спря. Ние свалихме найлоните и свободно слязохме на хижа „Вада", където конете докараха багажа, и се прибрахме в София. Рила, тази диадема на България - позната и неповторима и винаги малко непозната и различна в своите прояви и характер. При всяко посещение човек винаги намира в нея нещо ново, красиво и незабравимо, което дълго време свети в съзнанието и научава нещо ценно за
към текста >>

142. 4. Сатурн - Уран

има нужда хората да се завират в мините и добиват въглища, нафта за гориво. Учителят отбелязва, че съвременните хора са още малки деца и не могат да се справят с атомната енергия. Те разложиха атомите и получават електричество, но нямат знание как да се справят с радиоактивните остатъци, които имат много дълъг период на разпадане. Затова погледът на човечеството ще се обърне към междупланетното пространство,пълно с електричество, ще се построят трансформатори и космичният ток ще влезе безплатно във всеки дом. Няма да има нужда от никакви електромери. А атомната енергия ще я оставим за Седмата раса на Мъдростта, която ще дойде след 365 хиляди години и отлично ще се справи със знанието, което носи, с атомния проблем. Според Учителя при провеждането на Никейския църковен събор в 325 г. след Христа, свикан от римския император Константин, става грешка в летоброенето с 38 години и ние не сме още в двадесет и първия век, а две хилядната година ще дойде в 2038 г. по сегашното летоброене. Епохата на Водолей ще промени статуквото. Злото, което е било милиони години господар на човешката цивилизация, ще стане слуга на доброто, което ще навлезе дълбоко в същината, в живота на човечеството. Миналата 2160 годишна епоха на Риби беше епоха на жертвата, на силната непоколебима вяра в Бога. Тези качества се проявяват най-силно през първия деканат на епохата - мистичният, когато християните с вяра и песен са отивали на кладите. Учителят казва, че милиони същества от невидимия свят са искали да
към текста >>

143. 6. Христос - роден от универсалната Риба в XII дом на зодиака

великата цел." За да може да.се разбере как става пробуждането на човешкото съзнание и преминаването му от самосъзнание в свръхсъзнание,трябва много добре да проучите и научите посвещението в„Изгревът", том XI, I част, озаглавен „Жертвоприношение, изкупление, възкресение чрез Светия дух в Духът Христов" стр. 6-35. А в том XI, II част, „Антиминсът е печатът на Светия Дух за възкресение чрез Духът Христов в живот вечен", стр. 36-93. Издаден е специален плакат за Антиминсът като безплатно приложение за упътване в „Изгревът", том XI, как се работи с него. Също е издаден неръкотворния образ на Исуса Христа в плакат, който е висял върху стената му над леглото на Учителя Дънов, който е бил истинския лик физически на Христа. Дадени са упътвания как да се работи с него. Това са двата метода чрез които може да се доберете до Духа
към текста >>

144. Вергилий Кръстев. Какви песни са се пяли по съборите на Синархическата верига 1907-1922 г. на Всемирното Велико Бяло Братство

„Изгревът", т. IV, с. 36-41. Какъв е извода? Необходимо ви е знание. А то е дадено в „Изгревът". Когато го проучвате ще прокарате в себе си духовна инсталация, чрез която ще протече Космическият ток на Святият Дух. Друг път нямате. Това е единственият. 17. А каква е ролята тогава на Словото на Учителя ? Поредицата „Изгревът" е Пътят Господен и това е определение на Учителя Дънов.А Словото му е Слово на Бога.Искате пример.Ето го."Изгревът", т. XI, аз съм дал историята на Антиминсът и има безплатно приложение на плакат, самият Антиминс. А как се работи с него е описано там на с. 88-90. Трябва да ви бъде ясно, че чрез него българският народ се освобождава от 500-годишното турско робство. Това е знаме на Всемирното Велико Бяло Братство. Аз го извадих и го показах. Друг пример. Неръкотворният образ на Исус Христос е даден на стр. 152- 159. Приложен е плакат с Неръкотворния образ, който е стоял над леглото на Учителя Дънов и според който този образ е бил естественият лик на Исус преди 2000 години.А как се работи с него е дадено в „ Изгревът " т. X, с. 159 Какъв е извода ? Без да сте работили с Антиминсът и неговия плакат и с „Неръкотворният образ на Исус Христос" вие не можете да изработите в себе си духовна инсталация, по която да протече Космическия ток на Святия Дух. И означава, че без този Космически ток не можете да пеете тези песни. Изключено е! 18. И ако не протече този Космически дух във вас, като изпеете песните на църковно-славянското звучение - това означава, че нямате
към текста >>

145. III. ЗА БРАКА

Зъболекар Стоицев. За брака: Безплатно приложение към бр. 159 на в. «Братство». Един братски съвет към всички души, търсящи по-възвишеното, благородното, Божественото в живота, а главно този съвет е към въздържатели, вегетарианци и всички в духовните идейни движения, които искат да встъпят в брак. Също и към тия, които са семейни и единият се е пробудил в духовния път, а другият - не, и пробуденият е тормозен от мъж, жена или близки. Встъпването в брака е един въпрос, върху който трябва желающият да се . замисли сериозно. Защо? Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога. Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу -19. глава от Матея. Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята. И колко красиво е да се придружават такива хармонични души от живот в живот! И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус! Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди
към текста >>

146. 5. За слънчевата енергия, топлината и въздуха

се смири. Не напразно известни хора ги влече червеният, други - синият, трети - жълтият и разни още цветове. Червеният, жълтият, синият цветове са носители на най-възвишените прояви на нашия живот. И от влечението да носи едни или други цветове може да се познае и характерът на човека. Разумните хора, при добри условия, да избягват черните цветове. Ето защо разбиранията на тия хора са за похвала и подражание. И когато големият процент от хора съзнаят това и почнат да използуват тия безплатни блага, много от болестите ще намалеят, ще облекчат човека. Тогава хората ще са по-здрави, по-разумни, по-добри, а какво по-красиво от
към текста >>

147. VIII. ХЪЛМОВЕТЕ НА ПЛОВДИВ

с любов над тези гигантски вентилатори и охладители на нашия горещ град и като култивираме подобно отношение във всички подрастващи поколения. Тези хълмове обаче са и една природна лечебница за онези граждани, които са телесно слаби, нервно разстроени, с леко разстроени сърца, с начално кръвно налягане и други започващи смущения на здравето, които изискват само леко усилие, нежно засилване на дишането и кръвообращението, за да изчезнат. Хълмовете на Пловдив са един леко достъпен и безплатен планински курорт сред града, в който всеки неразположен човек, без разноски и откъсване от работа, може да общува с природата и с нейните лечебни влияния; да се изкачва само за няколко минути високо над всекидневието и да освежи душата си, като хвърли нашироко поглед към тоя «... простор от гледки великански ...», който се открива от пловдивските хълмове. През всеки сезон на годината, ако жертвуваме сутрин половин-един час от времето си, като си лягаме по-рано и ставаме по-рано, ние ще изпълваме себе си с бодрост, жизнерадост и сила; ще преодоляваме грижи и недоволства; ще освежаваме своя устрем към работа и ще се самолекуваме незабелязано. Особено благоприятно влияе излизането сутрин, преди изгрев слънце, защото слънчевите лъчи, макар и още необхванали небето, влияят на симпатичната нервна система, на психологическото ни състояние, като ни ободряват и освежават. При самия изгрев те действуват на централната нервна система и засилват нашата мисъл. Към девет часа те действуват на
към текста >>

148. 1. Добри съграждани

и случайни гости, другарко или другарю, Ако не сте получили малката брошурка «Хълмовете на Пловдив», помолете зъболекаря Михаил Стоицев, той ще Ви я даде безплатно. Вие знаете, че ние, хората, освен от храна и вода, най-вече гражданите, се нуждаем и от по-чист въздух и слънчева светлина. Бунарджикът, наречен сега «Хълм на освободителите», Сахат-тепе, наречен «Васил Коларов», Джендем-тепе - «Хълм на младежта» и останалите тепета са природни неоценими богатства за Пловдив и ние трябва да ги използуваме! Те са отдушник за всяка човешка душа, когато излезе да се порадва на слънчевата светлина, на чистия въздух, на хубавата природа, за да забрави поне временно ежедневните тягости на живота. Благословени да са тия, които са взели, вземат и ще вземат участие в разхубавяването и пазенето на тези височини, които се обръщат вече в народни паркове. Какво остава на нас, гражданите, и на случайните гости? Преди всичко да се радваме и да благодарим, че природата е създала тия хълмове. Освен това обаче ние, които използуваме тези блага, като разумни хора имаме и известни задължения. Кои са те? 1. Да пазим посадените дръвчета от повреда. 2. Да пазим големите дървета и да не ги чупим. 3. Да пазим всяко цветенце. Да не го късаме, защото дава ухание за нашето здраве. 4. Да пазим и да не тъпчем посетите фигури с трева. 5. Да пазим чисти високите места от книги и смет. 6. Да пазим от замърсяване всяко кътче, особено сега, когато има построени модерни писоари. За да се използуват пък и
към текста >>

149. 2. Скромен дар по случай 22 март 1959 година, от съкровищницата на милия Учител

по случай 22 март 1959 година, от съкровищницата на милия Учител Мили, В братството ви имате брошурата «Хълмовете на Пловдив», Упътванията в тази брошурка, за излизането на по-височки места, за използуването на по-чистия въздух, не е само за Пловдив. То е и за всякъде, където има такива височини. А където няма, може и на равно място, въздухът е все по- чист. Целта е да се използува този по-чист въздух, който ни се дава безплатно. 1. С него ние раздвижваме главно организма си. А със свиване краката в колената, при изкачването, ние даваме възможност на отровите да се движат през ставите, чрез венозната кръв по-лесно към сърцето. Защо? За да се пречисти кръвта в дробовете, а отровите да се изхвърлят навън чрез урината, издишването и изпотяването. А със спиране на 30,40,50 метра с вдишване 2-3 пъти дълбоко, задържане и издишване бавно, ние възстановяваме силите си, а поуталожваме и симпатичната си нервна система. А тя, като се дразни от неправилното хранене и разните тревоги, свива кръвоносните съдове, от което свиване започва и кръвното налягане. А това са главните фактори, заедно с преумората, недостатъчното хранене и недостатъчно сън, за болестите и страданията ни в живота. Затова вдишването дълбоко, на по-чистия въздух, с жизнената сила - храната, заедно със слънчевите лъчи, а издишването бавно на въздуха, това са активаторите и крепителите на организма и здравето. Прибавени с това и гимнастически упражнения, също с дишане и песни, това е гаранция за предпазване до
към текста >>

150. 3. Добри съграждани и случайни гости на гр. Пловдив

и случайни гости на гр. Пловдив, Брошурката «Хълмовете на Пловдив», печатана с разрешение от Министерството на Културата, с N9 1863, от 10 март 1956 г. и отдел «Култура» в Пловдив, раздавана безплатно на голямата част от посетителите, даде добър резултат. Тя обаче е изчерпана. Понеже някои младежи, а и възрастни, при посещението на Бунарджика, небрежно постъпват: мърсят, късат цветята, чупят клоните от дърветата, а оставят и своите нечистотии където и да е из пътеките, въпреки че има и модерни Лисоари. А други пакостници нощем вършат и своеволия из тези обществени места. Градският народен съвет с право е поставил пазачи и с оръжие в ръка, за да се запази чистотата на тия височини. С тия някои мисли в това листче, в духа на брошурката «Хълмовете на Пловдив», молим всеки посетител да бъде не само пазител, но и когато види, че някои нарушават наредбите на властта, да се спре и ги посъветва. Уважаеми посетители, Вие знаете, че ние, хората, се нуждаем от храна и вода, но най-вече гражданите се нуждаем и от благата на живата природа: по-чист въздух, слънчева светлина и топлина, а особено тези, които работят в задушливи места усилена работа, плюс имат разни грижи и тревоги. И ако по-младите и възрастните, но здрави съзнаят да използуват тия блага на природата, за да си укрепят здравето и да бъдат жизнерадостни, колко повече това ще бъде необходимо за по-слабите и болнавите да използуват тези блага! Стига само те да имат условие, време и желание да излизат. Ето
към текста >>

151. X. ТРИ ПЕСНИ

едно от вълшебните - като купол, оградено от трите страни с височини и само откъм североизток има поглед към хоризонта на изток. След размишлението, което бе голяма радост за мене, преди тръгването за лагера на братството, до второто езеро, гдето 25-30 години сме летували с Учителя, дойде ми мисъл, и докле стигна до лагера, наредих този текст на тази скромна песен. А същевременно ми дойде и мисълта да я съчетая с хубавата мелодия на музиканта Добри Петков. Като поднасям тази скромна песен, безплатно, на тези, които пожелаят и са ходили при това езеро, да си спомнят и се надяват пак да могат да отидат. А тези, които не са ходили, да пожелаят и те да отидат и се порадват на тези хубави места, с чистия въздух и височина 2670 м, при върха Дамга. 22.IX. 1959 г. Пловдив, ул. «Болярска» № 16 Михаил А.Стоицев, зъболекар, От 25.1X1959 г. е в 90-годишната си възраст Забележка (към песента) Блага дума Настоящата песен се поднася даром на всеки, който желае; за възпоменание на автора - точно 15 години от заминаването му и настъпването на Новата 1960 година. Бих молил всеки, който я получи, който я научи, да си я пее или тананика. Пожелавам му, ако е болнав или слаб, да оздравее. Ако е млад и здрав, да достигне до по-зряла възраст. А ако надмине по-горе от 80 години - да си запази мисълта, слуха, зрението и силите; да бъде жизнерадостен и вътрешно подмладен. А това се отразява малко-много и на лицето, и на тялото! Иска се вдъхновение! 27 декември 1959 г., Пловдив , ул.«Болярска» № 6 млад
към текста >>

152. XIII. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ (1870-1962 г.)

8. Михаил Стоицев е много деятелен. Той организира в Пловдив преиздаването на много единични брошури, които са издавани в София, както и беседи от «Сила и Живот». В някои преиздадени, запазени досега брошури, се вижда написано, че това се издава от Михаил Стоицев, зъболекар, ул. «Болярска» № 18, Пловдив. Те са на брой 11 брошури. 9. Той върви по страната и изнася много сказки от онова, което е написал и което в последствие публикува. Отпечатаните книжки той повечето ги раздава безплатно и по такъв начин са запазени и стигнаха до мен. Тях никой почти не ги е купувал. Тогава не са купували Словото на Учителя, а това е видно от многото съобщения - виж «Изгревът», том IX, стр. 744-755. А за произведенията на отделни автори изобщо да не говорим. Изобщо не са ги поглеждали. 10. Тук трябва да споменем, че всички онези, които са печатали брошури, книги и т. н. по времето на Школата - 1922-1944 г., рядко някой ги е купувал, и още по рядко някой ги е чел. Аз ги заварих. Разпитвах ги. Те се усмихваха и казваха: «Абе, ние нямаме време да четем Словото на Учителя, че ще четем някои си!» А освен това завистта е била голяма сила. Онзи, който отпечата нещо, другите тутакси го отхвърлят, без да са прочели дори един ред. 11. Михаил Стоицев отпечатва в отделни брошури «В Царството на Живата Природа или Силите на Живата Природа» - в десет отделни брошури. Те са отпечатани в « Изгревът», том XV, стр. 590-632 и с обяснителните бележки от мен на стр. 632-634. 12. Препечатва от вестник
към текста >>

153. III. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»

структура и управлява по свои правила. А това е царството на мафията и анархията. България преминава в момента през този етап. Всичко, което бе построено от 1945 г. до 1990 г., в момента се разрушава, разпродава се на безценица, създават се от мафията към 5% богати хора и 95% бедни хора. Разрушава се държавата, икономиката, селското стопанство, изсичат се и се палят горите, разрушава се образованието и културните институции и накрая - здравеопазването, което бе държавно и безплатно. Всичко се разрушава, за да може да се организира анархизмът, под формата на т. нар. мафия. Ето това е описано и сега именно е това време. За него виж «Изгревът», том VII, стр. 625. Писмо на Учителя от 10.IV.1919 г. 34. В писмо от 20.Х.1919 г. до д-р Иван Жеков (вж. «Изгревът», том VII, стр. 626), Учителят споделя за закупуване на братско място в лозята на гр. Варна. Но това нещо те не могат да го реализират. Това го осъществява онзи, който има послушание към Учителя. Закупува им братско място Георги Йорданов. А как става това - виж «Изгревът», том VII, стр. 73-74. По-късно от Варна написаха писмо, с което опровергаваха това, и то бе публикувано в «Изгревът», том VI, стр. 737-739, заедно с моя категоричен отговор на стр. 739-742, както и стр. 742-745, 745-747. Накрая варненци си продадоха салона и засега им остана онова лозе, където се събират и за което става дума още от 20.Х.1919 г. в писмото на Учителя. Салона сами си продадоха, остана лозето, което друг им го купи. 35. В писмо
към текста >>

154. III. Биография на Елена Симеонова

Светозар Няголов

- в 1989 г., но пак продължи да работи с преназначаване до 1991 г., когато окончателно напусна работата. Тогава от чужбина идваха колети с храни за бедстващите българи, братя и сестри, и ние в дома на Дора Михайлова ги разделяхме за над 80 бедни братя и сестри и с по две чанти и количката на Дора ги разнасяхме по домовете. За празниците подготвяхме сандвичи, да се почерпят приятелите. Това продължи до идването на Андрей Грива, който ни изгони да не правим нарядите и да не черпим безплатно приятелите за празниците и като добър комунист, отвори в бялата къща да се продават чай, кафе и закуски. Учителят казва, че след хиляда години тези, които не възприемат сега братския безкористен живот и не го приложат, ще започнат тогава отново от А, Б. Участвахме активно в живота на лятната школа на Рилските езера, като от 1990 г. до 1994 г. безплатно готвехме и раздавахме хляб и храна на братята и сестрите. При идването за ръководител на братството на Благи Жеков, ръководството на кухнята пое комунистът Станчин и веднага туриха табела на вратата на кухнята: «Храната за братята и сестрите е 50 лв., а за чужденците -100 лв.» С Елена готвехме хубави яденета, особено за съборните дни, от качеството на които приятелите бяха много доволни. Преди идването на Жеков аз купих 5 поцинковани казана от град Силистра, като единия дадох за детския лагер в Троян, а четирите - за езерата. При Станчин казаните изчезнаха и се наложи да се купят нови. Ние престанахме да посещаваме беседите и рядко
към текста >>

155. XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

четяха, но само нейните поклонници. Беше ми дала романа «Марта». Зачетох го. Не можах да го чета. Нямаше в него нищо. След като научи, че не съм го чел, си го поиска. Върнах книгата, а тя я предаде на други да я четат. Беше разочарована от мен. 17. През 1993 г. Георги Кръстев от гр. Варна издаде нейния роман «Марта». Разтръби се навсякъде, че чудо ще се роди. Но тези, които тръбяха, изобщо не бяха чели романа. Отпечата се, не се купуваше и изобщо не се четеше и накрая го раздава безплатно. Пълен провал. А защо стана провалът ли? Ето защо. Георги Кръстев на 20 февруари 1993 г. прави издателски договор с Невена Георгиева Неделчева и тя му предоставя отпечатването на всички свои творби. Но той не е заверен пред съда и пред нотариуса. А той изобщо не я познава и не знае кой седи в нея и зад нея. Предават му биографични бележки на 4 листа, които тя си написа по мое давление, и които не бяха публикувани към романа, за голямо мое учудване тогава. А после тези бележки се загубиха. Ето защо не бяха публикувани. Загубиха ли се, или се криеха нарочно? И едното е вярно, и другото е вярно. И накрая какво излезе? Ето, днес стоят към 7 нейни романи на машинописен текст, но никой не ги публикува, защото нямат пари и няма читателски интерес. И безплатни да им ги дадат, пак няма да ги четат. Затова си има причини. И не само една. Причините са много и са завързани като халки на синджир една в друга. 18. През есента на 2002 г. потърсих по телефона онази жена, която се грижеше 5 години за
към текста >>

156. 20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Димитър Костов, след като се върна след престоя в чужбина, с голямата си пенсия, издаде тези спиритически сеанси под наслов «Частни уроци, дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1961 до 1966 г.». Като заглавие е сложил отгоре, че авторът е Беинса Дуно. Ако някой го пита кой е този Беинса Дуно, изобщо няма да може да каже, защото не знае. Ако знаеше, нямаше да извършват своето конщунство с отпечатването на тази книга. Имаше пари и я издаде. А след това я раздаваше безплатно. Едва ли някой я четеше. Но е отпечатана. И е доказателство за отклонението! БЕИНСА ДУНО ЧАСТНИ УРОЦИ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ СЛЕД НЕГОВОТО ЗАМИНАВАНЕ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ от 1961 г. до 1966 г. МЕДИУМ: МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ИЗДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОСТОВ СЪТРУДНИК: ЛИДИЯ АЛАДЖЕМ София, 1994 г. 18. А за капак на всичко отгоре на изнесеното досега, ще ви поднеса една статия, отпечатана във в. «Капитал» от 31 март 1997 г., на стр. 41. А това е вестник на бизнеса. А тази статия е поръчана от някои и е заплатено да се по- мести, защото тя изобщо не се връзва с онова, което помества този вестник. А кой я поръчва и кой заплаща за нея, ще си отговорите сами. Тази статия е озаглавена «Дъновизмът ограничава личния духовен избор». Автор - Вера Гюлгелиева. Това е същата онази, която превежда от български на английски език спомените на Милка Периклиева и бяха издадени от феликс в САЩ (Виж «Изгревът», том VII, стр. 666-667 - «Цената на опорочението»). Заради този превод на английски, всички знаеха за нея на Изгрева. Тя се
към текста >>

157. II. ЗАЩО ЛЕТЯХ ОТ МУСАЛА КЪМ ЛЕДЕНОТО ЕЗЕРО С ГЛАВАТА НАДОЛУ

Светозар Няголов

че и срещу Светозар е извършено покушение беше вече ясно всичко. Запитах Светозар: «Защо ходиш по Мусала, когато знаеш, че «Изгревът» том XXII е в печатницата и се печата?» Той отговаря: «И да бях на Мусала, и да бях в София покушението срещу мен щеше да се извърши.» Казвам му: «Съгласен съм.» 3. Онези си вършат добре работата искаха да ни премахнат. 4. Поднесох тези два разказа за две различни покушения, които се движиха на едно и също място. Ето така бе заплатен том XXII. Няма безплатни
към текста >>

158. 6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868-1959)

Нюлсен е в Цюрих, а мисийският надзирател д-р Е. Е. Каунт - в САЩ. Връзките на Мисията с чужбина са прекъснати. Мисийската каса е празна. Изпитанията не отминават и пастирското семейство. Съпругата на пастир Цветанов - Лунка, заболява от скарлатина и е поставена под карантина. Междувременно майката на пастиря заболява и умира в Свищов, и той няма възможност да пътува. Пастир Цветан Цветанов, заедно с ангажиментите в църквата, започва работа като словослагател, като използва безплатно салона към печатницата, за да проповядва. Броят на нуждаещите се и търсещи Бога души нараства. Неделните сутрешни служби и събрания са препълнени. Евангелистите са неуморно в болниците между ранените и в семействата на страдащите от загуба на близки във войните. В тези усилни години в софийското общество проникват и влияят опасни учения, които внасят неверие и атеизъм. Това налага да се работи с удвоени усилия и се даде просвета. От 1919 г. пастир Цветан Цветанов получава право да ползва Лютеранската църква само неделя сутрин за 1 час, като има случай да довършват богослужението вън на студа. Неделното училище се провежда в пастирски дом (в квартал "Лозенец") в една малка стая, в която са се събирали едва 28 човека. След 1922 г. се наблюдава процес на нормализиране живота в София. Мисийският надзирател д-р Каунт е в София и купува място за строеж Настоящата сграда на църквата в края на 1924 г. е готова. Поставен е краят на 15-те години, в които софиянци не са били наясно къде ще имат
към текста >>

159. 1.3. Методистките епископални църкви в България

благотворителна дейност. "Колкото и да сте сторили добро на едного от тези най-малките, на мене сте го сторили". Тези Христови думи намират своето изпълнение в благотворителната дейност в църквата. Всички слаби, бедни, болни, нещастни, затворени, отчаяни в този свят са под Христова грижа, а оттук следва, че те са и под грижата на църквата. След войната, когато гладът хлопаше на много български домове, методистките църкви в лицето на своя надзирател Д-р Елмър Ернест Каунт подържаха безплатни детски кухни, изискваха от американските сестри-църкви и раздаваха безплатно на бедните дрехи и обувки. И днес всяка църква си има в бюджета голямо перо "благотворителни", от което се помага на болни и бедни братя. Няма пансион в България, който има такава ниска такса, каквато е тази на Ловчанския американски пансион. И тук благотворителността е протегнала благата си ръка. Наредено е така, за да могат и бедни деца да постъпват в това училище. Не са един или двама младежите, които методистките епископални църкви са изпратили в странство да се учат и се подготвят за пастири или библейски работници. В Ловчанския пансион не малко бедни момичета са получили даром своето образование. Освен това методистките епископални църкви поради широките си връзки с американските сестри-църкви, спомагат за опознаването и сближаването на двата народа. Всички мисионери, надзиратели и епископи, които са идвали в България са бивали спечелвани за нейната правдива кауза. Епископ Блейк, Д-р Каунт, Д-р Лонг са
към текста >>

160. 4.3.6. Себепосланник в Англия

сума, с която и отпътувах. (Заб. Като предполагах, че войната и моята мисия, ще се свършат най-дълго в два месеци, аз заех само 2000 лева. Но като продължението на войната ме принуди да стоя Не два, а шест месеци; аз се натоварих, разбира се и с други дългове.) На 12/25 октомври аз потеглих от София за Лондон. Пътувах в III класа, чието задушено помещение, пълнехме като сардели. Спътниците ми бяха главно нечисти и груби до отвратителност селяни, повечето сърби, пътуващи безплатно, връщайки се от посещение на синове и роднини, може би и с търговски спекулации, из бойните полета в Македония. (Заб. Значи: сърбите, които точеха зъб за българската Македония и пътуваха, може би, с цел съгледателска, се возеха по Българските Държавни железници безплатно; а аз, който отивах по българска държавна работа - с пълна такса!) Мудно и тягостно беше пътуването ми през Сърбия. Всички в трена говореха за войната, ала само за сръбските в Македония победи. Българите, гърците и черногорците се споменаваха рядко, и то в покровителствен тон, някакси, като едни прости помощници на сръбската с Турция война. Някои сръбски граждани, а какво остава за селяните им? - даже не знаеха, че съществува между нас някакво съюзничество. На моя някаква бележка, една нишкина ме наивно попита: „Та че и българите ли воюват с Турция?" Този тон, това незачитане и това нахално настроение не само оскърбиха моето народно честолюбие; но и предизвикаха следната в тефтерчето ми бележка: „След войната, като че
към текста >>

161. 6. 12. Изпращането на п-р Марков от Бургас

току-що открития си салон и пр. Впрочем Евангелската църква в Бургас играеше обновителна роля сред българския евангелизъм и подаваше ръка сестрински на Православната църква, работата вървеше великолепно, младежите тълпяха събранията, сектантите трепереха. Та кой не познава Пастиря, като добър българин? Кой не е чул името му в Бургас и околността? Кой не го любеше? Кому не подарил бе слънчева усмивка, кому добро не е сторил, услуга направил, на работа настанил? Кой не знае неговите безплатни английски уроци? Малцина ли чрез тях хляба си изкарват? Кому пари в заем е дал и назад си ги е искал? На малко ли сираци сълзите пастирски е избърсвал? Та кой не знае, че гробищните тържества без него не можеха и градът за п-р Марков се струпваше да чуе пламенно слово? Както се изрази един на събранието по изпращането: "Ако в тоя момент бе погребението на п-р Марков, светът би се смаял на риданията ни, на некролозите, които биха се издали, от чужди и незнайни, на изповеди, които биха се проплакали. Но... все пак-скръбта ни сякаш сега е по-голяма - жива раздяла". Дядо Шаров каза и вярно е: "Че п-р Марков заминава, но не г. Марков, а Бургас губи!" И нека никому не се види чудно, голямата дума, която ще кажа сега: Без уважаемият г. п-р Марков Евангелската църква в Бургас ще замре и никога вече няма да достигне тая гражданска и духовна висота, на каквато бе въздигната благодарение на усърдния си пастир! Аз моля, вземете си бележка и фактите ще докажат този мой твърдеж, защото, кой би стоял
към текста >>

162. 6.13. Как градът Бургас изпрати пастира си г. Марков

очи му благодаряха, че им е посочил и обяснил Евангелието и Голгота. Много от тях ставаха на крака, искаха да кажат и те своята мъка от раздялата, или да благодарят на п-ря Марков за добрия пример, който им завещава, но не можеха да издържат и докрай и се задавяха от плач; толкова бе голяма тяхната скръб, наистина! Други свидетелствуваха, че п-р Марков им е посочил словом и делом пътя на Истината, път, който води към живот вечен. Благодариха му и за хубавите проповеди от амвона, за безплатните курсове било по английски или риторика, за напътствените думи в частни разговори и съвети, за беседите в Мистичния кръжок и Младежкото д-во, и за всичко.. всичко. В цялото събрание се чувствуваше духът Христов и всичко бе за слава Божия. Но какво по- хубаво и по-славно изпращане за един герой и мъченик, какъвто е г. п-р Марков? Нима мърцина трябваше да си отиде, като мнозина? "Наистина, достойно изпращане за достоен общественик", казваха мнозина. На другия ден вечерта. На гарата. Присъствуват всички членове на Църквата и Младежкото д-во, Неделното у-ще и пр. Пристигат много видни граждани. Имаше гърци, турци, дори евреи. Всеки носи букет от рози и хризантеми; някои подават лакомства за из пътя. Добрият учител в Германското училище г. Антонов не е забравил своите питомци, малките и сладки Дона-Бела и Владка-Красимира; освен цветя той им поднася шоколади и те се радват и му благодарят. Г-н Кротков се опитва да държи реч, но му напомнят, че речите на открито са забранени. Перонът е
към текста >>

163. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

роден на 1 юли (18 юни) 1889 г. в гр. Тулча, Румъния. Баща му, Иван Василев е поборник от Сръбско-българската война (1885—1886 г.). Майката на Драгомир е Йорданка Михайловска, родом от гр. Елена. Тя е племенница на Иларион Макариополски и братовчедка на Стоян Михайловски. Семейството има три деца - Драгомир и две по-малки негови сестрички. Те се преместват да живеят във Варна, когато Драгомир е на 12 години. Там бащата ги изоставя. На майката и децата кметството им дава, по бедност, безплатна стая за живеене в пожарната команда. От спомените си за това време Драгомир разказваше: "Заедно спахме, майка ми със сестричките ми на пода, като се завивахме с едно одеяло. Пишех домашните си по корем на пода, защото нямахме нито столове, нито маса. Беше много студено. Една нощ, през зимата, стомната с вода замръзнала и се спука." Майката, Йордана, е будна, енергична и с изключителна воля за живот жена. Тя съзнавала, че всичко трябва да направи, но децата да учат. При тези условия тя казвала: "Косите си на метла ще направя, но ще ги изуча". В тази борба с живота, още от първите години в училище Драгомир застава до нея и започва да й помага. Там, в училище, прави впечатление на учителите си като добър математик. И до последно, като възрастен, той можеше наум спокойно да умножи трицифрено число на друго трицифрено. Закъсалите заможни ученици от по-долните класове в гимназията, учителят ги изпращал на уроци при Драгомир. Освен това, той се проявявал като отличен спортист. На Богоявление
към текста >>

164. А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ

не е малко, дори е много, за да се проумее. За великите германски композитори, с които се гордее немския народ, Учителят Дънов открива една космическа тайна: Всички велики немски композитори, не са германци, а понемчени славяни. А това е знание не само от неговата дисертация, но и откровение от Бога. Виж «Изгревът», т. VII, с. 393-394. 387 21. 3 февруари 1894 г. - деканът на Медицинския факултет подписва свидетелство, че Петър Дънов е редовен студент А защо? За да може да вземе безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теологическия факултет 22.. 4 юни 1894 г. - след две години престой във факултета по Теология на Бостонския университет Петър Дънов получава свидетелство, че е завършил учебния курс в този институт. Така че от 1892-1894 г., цели две години, е студент по теология. 23. 1894 г. Петър Дънов се записва да следва медицина една година. Бъдещите пастири имат право за безплатни допълнителни курсове. 22 юли 1894 г. - П. Дънов е записан като редовен студент първа година в Медицинския факултет на Бостонския университет. Накрая взима удостоверение за завършен курс по обща медицина. 24. 1895 г. Учителят се завръща в България след 7 годишно пребиваване в САЩ. Или по-точно, както следва: От 1888-1892 г. - 4 години в Семинарията Дрю. От 1892-1894 г. -2 години в Теологическия факултет в гр. Бостон. От 1894-1895 г. - една година към Медицинския факултет на Университета в гр. Бостон. Или общо 7 години е пребивавал в САЩ. 25. С какво се е
към текста >>

165. В. Защо евангелистите-методисти влязоха в поредицата Изгревът том XXIV?

в България са около 8000 човека. Да допуснем, че са 7000 човека, число, за което говори и апостол Павел в Послание към Римляните, гл. 11, ст. 4. И сега тези 7000 човека ще изкупят ли "Изгревът" том XXIV, който е в тираж само 1000 бройки. Ако всички желаят да го купят, значи трябва да се направят 7 издания по 1000 бройки. Ето това е техният голям изпит, на който са поставени чрез "Изгревът" том XXIV. Няма мърдане! 36. Аз съм го издал с пари от програмата на «Изгревът», с мой труд и безплатния труд на моите сътрудници. Ето това е благовестието или Евангелието по Дух. Вървиш с Евангелието, а след тебе вървят твоите дела. Онзи Всемиров Дух, който ръководи "Изгревът" ми нареди да издам този том за евангелистите-методисти. Аз изпълних нареждането му и го издадох. Сега ще видим тези 7000 човека, ще го приемат ли или ще го отхвърлят. Няма мърдане! Ако го приемат, ако го изкупят и започнат да го четат, то "Изгревът" ще се отвори за тях и за тяхното съзнание и тогава ще видят какво означава Святият Дух да се изсипе върху тях, както е ставало върху главите на първите християни и ученици на Христа. И ще го проверят! 37. Ако го отхвърлят - то тогава не искам да бъда на тяхно място. Те изобщо ще изчезнат от земята българска. Как така? Винаги евангелистите-методисти са изпращали по един свой представител в Школата на Учителя да свърши някаква работа. Тези представители са показани в този том. Един от тези представители беше и Павел Василев, който го задействувах, който ми повярва, и
към текста >>

166. 48. Години на интензивен труд и обществена дейност

Весела Несторова

интензивен труд и обществена дейност Занизаха се години на интензивен труд и широка обществена дейност. През ден ме канеха да говоря и пея на какви ли не дружества и в какви ли не църкви! Едва успявах да се справя с учебната си програма от тази интензивна странична дейност. А и в самия колеж какво стана! Чула ме някаква милионерка от Елмайра да пея и дала сума пари на колежа да взимам уроци по пеене. Започнах и тези уроци отгоре на всичката друга работа. Навсякъде говорех безплатно, та пари никога нямах, дрехи нямах, но не съзнавах, че съм бедна като църковна мишка. Първата година се паднах в една стая с красиво русо момиче, годено за милионер, което имаше цял гардероб рокли и голяма кръгла кутия с шапки. Лилиан беше избрана за майска царица поради красотата си. Тя бе безгрижна като птичка. Не учеше, а излизаше постоянно с колата на годеника си и се връщаше вечер с цветя и кутии шоколадови бонбони. Почти не я виждах. Тя не завърши колежа, а още третата година се омъжи и замина за Германия да я рисува някой голям художник. Моите настойници скоро се преместиха в Елмайра и Ма Търнър ме вземаше у тях всяка събота, за да пея неделен ден в църквата им. За Коледа получих първите си копринени рокли, подарък от църквата. Каква радост изпитах тогава! Бяха прелестни! Преди да замина за колежа, кантонската църква ми подари одеяла и чаршафи, обаче нито една рокля. Ма Търнър ме пазеше да не стана светско момиче и да се омъжа, но това правеше скритом. Тя можеше да бъде спокойна, защото
към текста >>

167. 51. През лятото работех безплатно

Весела Несторова

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева

работех безплатно През лятото работех на разни младежки лагери, пак безплатно, а трябваше да си изкарвам средствата за книги и дрехи Така в течение на три лета, освен редовните лагери, продавах книги, бельо в магазин в града, надписвах пликове и какво ли още не. За продавачка не бях способна и помня, че от магазина, в който работех събота след обяд ме уволниха след две-три седмици като несръчна. Но как можеше човек да се справи с куп жени от фермите, дошли в събота следобяд за покупки! Всяка дърпаше по нещо от сергията сред магазина и не успявах да боравя с парите им, които с бележка се изпращаха по жица на касата. Нужни ми бяха десет ръце. С продаването на детската книга по къщите също нямах успех. Цял горещ август звънях по вратите на хората да им предложа тази книга за деца, но никой не я купуваше. Не умеех да й направя реклама по американски. Най- напред тръгнах в богатия квартал. Там нищо не продадох. Отидох тогава в италианския квартал зад колежа ми, но тези хора нямаха пари за книги. Докато богатите американки надзъртаха през мрежената врата и блъсваха вътрешната врата недоволно, тук жените широко отваряха вратите си, поканваха ме за разговор да си изкажат някому мъките, но със съжаление отказваха да купят книгата. Продадох само две и фирмата нищо не ми плати за
към текста >>

168. Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ

ТОМ 25

Оня значи станал жълт като восък, отминал си и оттогава вече не е ходил в Братството. В: Хм, така, а от другите приятели възрастните кои заварихте още? К: Почти само сестри, възрастни и без особена така активност, хора, които просто станала религиозност в тях, нямат нищо повече. В: Те имат ли някакви опитности с Учителя, между другото те трудно са контактували защото. К: Да, те трудно са отивали, например отивало е семейството на този брат Бойчев, защото са били железничари и са имали безплатни билети. И сестрата Радка, неговата съпруга, тя повечето е ходела. И от нея опитности можем да вземем, но те се свеждат така повече до външни неща, вътрешни, дълбоки работи няма, защото тя интелектуално не може да такова. Обаче е предан човек, с преданост голяма във Братството страшно гостолюбиви. Винаги е устройвала приятелите, какво ли не такова, при нея всякога са отивали добре посрещнати братя навсякъде. Даже и такива е имало, че са отивали да ги използват и да ги окрадват и т.н, и т.н. Тя е такава жена. техния дом беше отворен дом в името на Бялото Братство. И сестрата Радка е много предана жена. В: А как се изразяваше тяхната дейност, на Братството в Бургас след като вече вие идвате, и вече поемате нещата. Вече чухме, че вкарвате в ред библиотеката, книжнината, впоследствие правите салона и т.н. Изобщо по какъв начин протичаше вашата работа, дейност? К: Протичаше, ние направихме опит да въведем повечко събирания и общувания. Това се поддържаше малко време и после пак отпадаше.
към текста >>

169. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

ТОМ 25

искам да видя, за да се уверя." В: Ха, Ха! Ясно. Д: Той взе да се смее и казва: "А, готов ли си да видиш това, което искаш? Ако казва се получи нещо с тебе, ти тука ще страдаш, но тоз, който го е причинил ще страда на онзи свят. Когато дорастеш, не само ще ги виждаш и ще си говориш с тях, но трябва подготовка на физическия свят." И наистина, аз получих повишение, 1941-ва и 1942-ра работех. 1943-та до август месец в железниците ме пратиха. Там имах облага, защото ползвах безплатна карта - за цяла България имах карта. Обаче, след края на 1943 г. моя бивш началник в печатницата - началника на финансовия отдел Тодор Ряпов, обажда ми се на гарата и казва: "Ако можеш, ела малко при мене." И аз му казах: "На работа съм до 3 и половина. Ще дойда. Отидох и той ми каза: Предвиждаме една служба - Началник служба. Готов ли си да дойдеш тука?" Значи тя е по-голяма и от контрольор по отчетността - 5800 лв. вече заплата. Казвам: "Господин Ряпов, ако наредите." Аз казва съм говорил и с Георги Славов. Той беше пък върховен началник на финансовия отдел към Министерство на финансиите,в самото Министерство. И много ме обичаше, така доволни бяха от работата ми. "Говорил съм, заповедта ще я пуснат." Добре, ама в туй време смениха Славов, пратиха го в Сметната палата, назначиха един други - Андреев. Той пък приятел на моя шеф, бившия от Печатницата, и му казал за мене. Той казал: "Абе аз го познавам. Знам му работата. Но трябва да питаме и неговия началник в железниците дали ще го
към текста >>

170. 35. НЯКОИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Тодор Божков

ТОМ 25

За да си здрав, пожертвувай всичко за Бога." "Защо Бог не ми помага? - Защото и ти не помагаш и не обичаш." "Който е с Бога, не очаква никой да го обича. Искаш ли да се освободиш от смъртта, признай си погрешките." "Всеки иска да се осигури, но вие сте осигурени веднъж. Защо втори път искате да се осигурявате? Това е циганска работа. Новото, което сега идва, то е краят на желязната епоха. Ще дойде златната епоха на светлината. И невъзможните работи ще станат възможни." "Бог ви е дал безплатен билет за цялата Вселена, а вие се задоволявате само с един затвор от 4 стаи. Бог не ви е пратил на Земята, за да носите на гърба си един мъж или една жена. И като живеете, трябва да знаете защо живеете. И като умирате, да знаете защо умирате. Да идеш обаче горе със сегашните си разбирания, е невъзможно. Оттам трябва да дойде една душа, която те обича, за да те изтегли горе. Сам никой не отива горе. Днес ученици са нужни, защото голяма е жетвата. На всички ви пожелавам да бъдете като Христа и когато влизате в салона, да не виждате, че има много хора, но да виждате само Христа." "Аз себе си не съм проповядвал и не съм проявил нито една милионна част от това, което съм. Съдбата от домът Господен ще почне, от вас ще почне. Славянин е онзи, който върши волята Божия. Близко е времето. Мнозина се смятат за религиозни и чакат да отидат в рая. Но само ако ученикът учи, минава в по-горен клас." "Три езика има на небето - Любов, Мъдрост и Истина!" "Най-голямата беда е да живееш в себе си. Ще ви се
към текста >>

171. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

съня си пред всички: „Сънувам, казва, два гръцки парахода, натоварени с жито. Изведнъж потънаха и двата в морето.” Всички мълчим и се чудим на този сън. Тогава Учителят каза: „Така ще потънат гръцките работи.” Дорде чакам ред за при Учителя седя на двора при френското грозде и уча немски. Щом видя, че стоварват нарязани дърва, веднага тичам и пренасям, без да ми каже някой. Или измивам всички съдини от трапезата. По този начин олеква на душата ми за прекрасния обяд, който е безплатен за мене и който ще ми държи три дни и три нощи. Някой изпратил прекрасна бяла риба; кака Гина я сготвила, но когато я слагат на трапезата, почти никой не се докосва до нея, макар че е пълнена с чукани орехи, а отгоре с доматен сос. Господи, как можеш да не искаш подобна гозба! Само аз и чичо Петко ядохме от нея. Просто разкош. Дали царят е ял подобно нещо и с такова удоволствие. Чичо Петко „тайно” ми дава ябълки за дома, кака Гина същото прави, все тайно. Вървя и се смея. Днес Той каза, че идват големи изпитания за цялото човечество. Попитаха Го, кой ще пострада най-много. „Вълците, каза Той, едни други ще се изпоядат.” Юлий ми показва свои снимки. Ето го в голямо множество цивилен, заедно с висока накичена девойка. С една карфица избождам лицето й. Той сияе. С това доказвам своята Eifersuchtigkeit [(нем.) ревност]. Смее се. Помислих, че ще ядосам Юлий, но то излезе тъкмо обратното. Показа ми снимка в работен комбинезон пред една огромна машина. Механик е той. Гладна съм. Среща ме баба
към текста >>

172. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

оригинално. „Сведующите” често пишат дълги отегчителни теми, които носят отпечатъка на преписващия. Не са редки темите с оригинален дух и съдържание. Запролетява се. Ушивам си нов костюм от евтин плат - розово-бежов. Много е ефектен, но трябва често да се глади... Неочаквано събрание при Елена на младите. Паша говори. Който иска да продължи образованието си. Има измежду вас, които с усърдие учат езици, защо да не вземат и някой клас. Ето, ония, които са минали вече напред, ще помагат с безплатни лекции. Пълно с кандидати. Няма где да седнеш, все способни; о, ще учат и дим ще се вдига. - И аз, вдигам плахо ръка и се чувствувам такова нищожество. Но Паша е учителка в Русе - изгонват я от Софийската гимназия. Брат Боев и брат Радославов - единия естественик, другия историк съвсем са премахнати. Еретици, новатори, да ги няма от тука. Там, на петия етаж си остана хубавата идея за образованието. Но тя пък заседна у мене, дълбоко и непоклатимо, въпреки всичко. Паша ми подарява 5 тетрадки, плоча, сюнгер и калем - също като на първолак. Почвам - от края, от средата, и най-после - от началото. Скроб, студ, сажди и приготовления за поправителен изпит по химия и аритметика. Но трябва и приемен изпит после за по-нататък. Страшно ми става - обтягам се назад, но пак вървя напред. Цели 12 години не съм учила. Мозъкът ми сякаш втвърдена смола - уча, заспивам, уча, заспивам - така всеки ден. Аня ме готви по френски и български език. Елена Андреева, гдето почна да ходи с оня офицер със зелените
към текста >>

173. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

да седне той. Не можем вече да бъдем раздалечени. До него съм. Той взима ръката ми и тихо казва: - Нека бъдем вече на „ти”. Нарича ме Taube [(нем.) гълъбица]. После слага бузата си до мойта и тъй сякаш цяла вечност. Милото скъпо лице. Милата сладка топлина на свежата му буза! Косите му руси, и къдрави - нито един косъм. Какъв ти италианец, че той е повече северняк, що ли. Нищо италианско, освен езика му, но ние се разговаряме по немски език. Нека да разправя как се сдобих безплатно с тази нова, здрава етажерка, боядисана ясно кафяво и тази блестяща масичка. Назначени сме дежурни по чистота на Школата - брат Бертоли, брат Чолпанов, брат Дойнов и аз. Да, всички в шест часа, сборен пункт - салона. Криво съм разбрала; вместо вечерта, аз пристигам с кофите рано сутринта. Няма ги братята още, нека да почна от края. Времето бяга, но тях наистина ги няма, сякаш се надумали. Не спирам работата си, измивам червените и бели плочи на пода, прозорците, галерията, двора, тротоара, че даже и отходните места. Не знам кога е обед, кога е икиндия, но работата ми е на привършване и вече едвам се влача от умора. Нанизвам кофата на ръката си и си тръгвам. И ето ги, наведнъж и тримата братя! Как се зарадваха като видяха всичко готово! Ех, какви благословии получих - една да ме стигне, стига ми. След някой ден сме на екскурзия. Настигваме се по стръмнините и с тях. Пак похвали, пак благодарности и благословии. А брат Бертоли, със свойствения му навален италиански акцент каза: „Но и ние
към текста >>

174. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

(Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно. И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме. Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев. Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване... Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас. От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св. Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са
към текста >>

175. 3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски

3.3. Спомени и размисли

Ти си загубена вече!" Госпожата се сепна. Опита се да примири разлютения Стоян, а той все викаше и викаше: „Тия млади трябва да ги обърнем с главата надоле, за да ги освободим от разни такива и онакива идеи.' Не дочаках да почне да ме спасява по този начин и завчас офейках. Не усетих как слезнах по стълбището и се намерих на улицата. А вече напредвах като частна ученичка. В 1927 г. бях вече седмокласница - насочена от Учителя, не само аз, а и други не малко, и подпомогната от безплатни частни уроци от плеадата учени, които се намираха при Него. Самоиздръжка, непосилен труд... Но що?! Планини прехвръкваш при тия Учителеви песни, екскурзии на Витоша и Рила, при това Негово топло и живо слово! Шеметен път по нисши и висши академии, което трая едва ли не цели две десетилетия. През пролетта - 1927 год. срещам пред сладкарница „Цар Освободител" мастития поет с палто, пелерина, бастун и висок астраганен калпак. Осмелих се да го погледна. Поздравих го даже. Той се спря. Изведнъж, като че нищо и не било, цял засмян подаде ми късата си мека длан: - Защо не идвате у дома? Как сте с образованието си? - Седмокласница съм - отвърнах. Зарадва се искрено. „А, тъй ли, значи напредвате! Бихте ли дошли да ми помогнете в преписване на новите ми драми? Вземете един гратис - в Народния театър." Благодарих, обещах да се отзова у тях, но след като издържа поправителния си изпит по логика в Първа Софийска девическа гимназия. В театъра съм. Гледах: „Кога се смеят боговете". Будевска отлично
към текста >>

176. 3.4.2. Ролята на учителя в обществото

3.4. Реферати

8.1. Евангелистите и “Изгревът...” том 24

Учителят в своите сказки и разговори ще им говори за красотата на известни черти на славянската раса, които трябва да се запазят. У древните славяни, па и в много села днес в България е имало следното: когато някоя вдовица е болна и не може да пожъне нивата си, която с един ден закъснение би се изронила, всички селяни се притичват, поженват я, овършават я и прибират житото в нейния хамбар. Когато някой селянин си прави къща, всички селяни се притичвали и съграждали къщата безплатно. Когато един оратор говори, ако знае върху дадена материя само това, което изказва, той не може да има оная сила. Когато изнася известен материал, той трябва да изнася най-малко 1/100 от това, което знае по този въпрос. Само тогава той ще има свободата на избора на материала и ще говори с вътрешно убеждение. Ето защо, учителят трябва да следи науката, прогреса във всички области на културата и да бъде с чутка душа за най-ранните краски на зазоряването на нови ценности в човешката култура, за да може да ги влее в средата, в която
към текста >>

177. 8.1.1. Защо евангелистите-методисти отхвърлиха „Изгревът”, том XXIV?

8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV

печатницата в тираж от 1 000 броя. Взех си всичките възможни пособия за издаването на този том в нови тиражи. Така че аз бях подготвен за всички очаквани обрати. И те дойдоха. 13. Ръководителят на евангелистите-методисти, който живееше във Варна отхвърли „Изгревът", том XXIV. По негово нареждане и другите пастори в България я отхвърлиха. Вместо да използват вълната, то те се завряха под нея. Аз бях оставил на Павел Василев към 200 броя, които трябваше да раздаде в страната, и то безплатно. 14. Нито един евангелист, получил безплатно тази книга не е попитал колко струва, кой я финансира. Няма такова нещо! - Взимат книгата, не я четат и я отхвърлят. А защо? Не искат да я има. Но тя е на видело и е отпечатана по програмата на „Изгревът". Не можете да се измъкнете, че не знаете. 15. Спомням си, че бях поканен на един концерт в салона на ул. „Раковски" в църквата на д-р Лонг. Влизам и какво виждам? Един голям цветен портрет на Д-р Лонг- широк 2 метра и дълъг към 3 метра, захвърлен с главата надолу по стълби, водещи надолу, към мазето. Гледам, гледам и не мога да повярвам, че това го има в София. И тогава разбрах, че щом са захвърлили хубавия цветен портрет на Д-р Лонг, ще захвърлят по същия начин и „Изгревът", том XXIV. Движеха ги едни и същи сили. И те им се подчиняваха безотказно. 16. През 2010 г. направих 5 концерт-рецитали за евангелистите- методисти, като сценария бе въз основа на „Изгревът", том XXIV. На сцената бяха поставени портретите - 45/40 см, които са публикувани
към текста >>

178. 8.1.3.2. Посвещения раздавани по време на антрактите на петте концерт-рецитали през 2010 г.

8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”.

Вселената - Беинса Дуно б) Верую на человека земен и небесен и в) Песента „Химн на Великата душа" 4. Концерт-рецитал на 30 октомври 2010 г.: а) Всемировия Учител Беинса Дуно и Божествената Тройца (Тази Школа се открива за първи път) б) Песента „О, Учителю Благати" 5. Концерт-рецитал на 4 декември 2010 г.: а) Учителят, Мировият Учител и Всемировия Учител б) Песента „Поздрав на Учителя" Забележка: Тези 5 концерт-рецитали са издадени на компактдискове през 2011 г. и ще се раздават безплатно от Вергилий
към текста >>

179. 8.2.1.7. „Изгревът” и пиратите

8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване

ми ги върнаха, накрая ги продадоха. Целта им бе да ми се попречи, на програмата на „Изгревът". Виж „Изгревът", том XXIV, с. 399 - „Най-големият предател протестантин", и направете справката по посочените страници. 12. Всички концерт-рецитали са качени на интернет страницата на „Изгревът". Те са 23 на брой до края на 2010 г., а сега през месец януари 2011 г. качихме още 5 концерт-рецитали от 2010 г. Така, че станаха, общо 28+2 CD с архивни записи на песните от Филип Стоицев. Те са безплатни и всеки може да ги гледа и да ги разпространява. Това съм го разрешил. Друга форма за влизане във вътрешната Школа на Учителя засега няма и не може да има, защото това се ръководи от Онзи, Който е Небесния ръководител. А кой разреши да се издава „Изгревът", виж в „Изгревът", том XIII, с. 805-807. Написано е. А кой е Учителя Дънов, виж в „Изгревът", том XXIV, с. 477. 13. Преди 10 дни ми съобщиха, че цели 13 тома на „Изгревът" са сканирани и са качени на Интернет-страница от една жена. Целият се разтреперих. Това не бе кражба, а престъпление. Нямах време да се съдя. Предадох я на Онзи, Който ръководи „Изгревът", Той да я съди. Неговата съдба и съд са жестоки. Те нямат представа от този огън, който гори в „Изгревът"! Ще си опитат. Казаха ми, че друг е качил 3 тома от „Изгревът" на негова страница от Интернет. Също се ядосах, но го предадох на Небесния съд. Ще си отговарят за това. Няма да им се размине. Целта им е да разрушат цялата верига от поредицата на „Изгревът", за да може да изтече
към текста >>

180. 8.2.2.1. Сценарият на един концерт

8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване

2001 г. до 2011 г. до издаването на „Изгревът", том XXV са направени 48 концерт-рецитали по спомени на приятелите на „Изгревът" и музика от Учителя Дънов. През 2009 г. издадохме 23 концерт-рецитали на компактдискове. Всеки концерт бе записан на 2 компактдиска. Или това прави 23 по 2, равно на 46 компактдиска. А всеки диск е от 1 час. Така че трябва да се слушат 46 часа. Издадохме и архивен запис на Филип Стоицев - негов аранжимент на песните на Учителя в 2 компакт-диска. И то всичко бе безплатно. През февруари-март 2011 г. бяха подготвени за издаване 5-те концерта от 2010 г. на компактдискове с идеята да се издадат и разпространят безплатно 140 комплекта. Освен това, те са качени на Интернет страницата на „Изгревът". Не са малко нещата, които направихме. Дори са много. Ще ви разкажа как се създава един сценарий. Първи етап: Идеята за сценария не е моя. Тя се оформя горе в невидимия свят от Онзи, Който ръководи програмата на „Изгревът". В разстояние на дни започва да ми се прояснява в съзнанието ми тази идея по даден автор и по дадена тема. Това е един много труден етап - да се настрои съзнанието ти на програмата на концерт-рециталите. Пример, ако нямам антена за телевизора си, не може да се ползувам от него - не излиза нито звук, нито образ. Трябва да не насочи вътрешната ти антена към тази тема. А това става много, много трудно. Втори етап: Някой, който ме ръководи, ме насочва към темата на концерт-рецитала, и после към автора. След това се търси в кой том се намира. И трябва
към текста >>

181. 8.2.2.6. Как се създаваха песните на Учителя Дънов и братските песни? Сканирани документи

8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване

Това бе изненада за всички. Раздадени бяха 300 листа на присъстващите в залата. Убедиха се нагледно как са вградени в символите тези две песни. 8. Певицата беше Мария Иванова - сопран от Бургас, а на пианото бе Тонка Петрова. Тя ми благодари предварително, че на нея се пада тази чест да изпее тези песни. И тя ги изпя и друг път тя нямаше да може да ги изпее по същия начин, защото времето за тези песни бе точно определено. 9. Тези 2 концерта са записани на компактдискове, раздадени безплатно и качени на интернет страницата на „Изгревът". Който иска да слуша - нека слуша. А който не иска и отхвърля - няма да слуша. Друго решение засега няма. Сканирани
към текста >>

182. 8.2.2.7. Концерт-рециталите в интернет и на компактдиск

8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване

запишем, за да се слушат. Трябваше да се изпълни това нейно желание. 3. Така дойде идеята да ги издадем на компактдискове. Бяхме направили записи на концертите от 23.10.2004 г. до 29.09.2007 г. Записахме ги. Беше много труден етап. Англия Вихрова ги обработваше и подготвяше, а баща й Вихър Пенков организира издаването им. И му ги докараха в 23.30 ч. през нощта, когато беше на работа. На следващият ден имахме концерт и там аз ги раздавах. Бяха изкарани 100 комплекта, които се раздаваха безплатно. Но всичко беше заплатено от програмата на „Изгревът". След това ги изпратихме на онези, които имат отношение към „Изгревът". И започнаха да ги слушат. 4. За пръв път хората от провинцията и останалите слушаха тези концерт-рецитали и влизаха във вътрешната Школа на Учителя Дънов. Такова нещо не може да им се случи никога. То веднъж се преживява. Повторението е само едно припомняне. Разказваха как са ги слушали и как са ридали и плакали. И аз съм плакал, докато подготвях сценариите. Душата ми е плакала и ридала едновременно. Та плачът е взаимен. 5. Раздавахме ги на концерт-рецитала, сутринта на 29 март 2008 г. На всички, които бяха дошли от провинцията и от София, и които имаха отношение към „Изгревът", беше даден в найлонова торбичка 1 комплект от 14 концерт-рецитали, по 2 диска за всеки концерт, или общо 28 компактдиска. Останалите приятели бяха уведомени с писма в провинцията, те пристигнаха и им ги дадох. Останаха към 10 човека, на които ги изпратих по пощата. Да не би да мислите, че
към текста >>

183. 8.2.2.8. Архивните записи на д-р Филип Стоицев - запазени, обработени и записани на компактдиск

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

преди 30-40 години на магнетофонни ленти и прехвърлени след това на касети. Започнахме да ги издирваме месеци наред. И започна най-трудния етап - да се прослушат, да се отделят сполучливите записи, да се подредят, съберат. За няколко месеца тази непосилна работа бе извършена от Ангелия Вихрова, която тогава беше III курс тонрежисура в Музикалната академия. 9. Накрая ги издадохме на компактдискове, които включихме към раздав аните 9 концерт-рецитали от ll-ия комплект. Раздавахме ги безплатно. Имахме и малко повече бройки и понякога ги раздавам на някои нуждаещи се. 10. Ето прилагам списъка към архивните записи, които издадохме на 2 компактдиска с по 21 песни. Архивните записи са съхранени от д-р Вергилий Кръстев и Благовест Жеков. Подбор, подредил и звукова обработка Ангелия Вихрова. Разпространяват се безплатно! За Филип Стоицев виж „Изгревът" том VIII, с. 641-690 Забележка 1. Всички концерт-рецитали: от 23.10.2004 г. до 28.09.2007 г. (издадени и разпространени безплатно през март 2008 г.) и настоящите - от 22.12.2007 г. до 28.11.2009 г. (също разпространявани безплатно на компактдискове) могат да се слушат и свалят от интернет страницата на „Изгревът..." http://www.izqrevat.com 2. На интернет страницата на ..Изгревът..." http://www. izqrevat.com са публикувани 4 филма за „Входовете на Агарта при Седемте Рилски езера". 3. Към 30 декември 2010 г. са осъществени 58 концерт- рецитали, като за 2010 г. са 5 концерт-рецитали. 4. Архивните записи на Филип Стоицев са на 2
към текста >>

184. 1. Планината

ТОМ 28

като се започне от египетските пирамиди и се свърши до съвременните монументални архитектурни обекти са израз не само на човешкия ум, но и на един огромен човешки труд. Безспорно зад тази голяма човешка дейност е стоял определен план, изработен от умни хора, които са имали известни мисли и идеи. Тяхното желание е било да се въплътят тези идеи, да станат те достояние на човека, за да упражнят своето влияние върху тях. Нищо в миналото, пък и сега не е било построено случайно, безпланово и безцелно. С тях се е целяло известна роля, умисъл, цел. Всеки камък, тухла и греда са били поставени на място, за да се получи точния модел, неговото съдържание и външния ефект. Ние сме изумени от постиженията на дадено време, което съхранявало за поколенията дадени ценности. Колко време и колко човешка енергия са погълнали тези паметници! Трудно можем да си представим миналото, когато тези паметници са били строени така, че да преживеят дори и хилядолетията. Техниката ще е била изумителна и знанията, които са владеели тия древни архитекти ще са били големи. Ние се изненадваме и възхищаваме не само от ония, които са изработвали плановете, не само и от ония, които са стояли зад тях с определена цел, но и от величието на трудовия подвиг, който е реализирал тези архитектурни идеи. В тях са изляти труда и времето на хиляди хора, силите и Здравето на неизвестни и безславни герои. Нашето време също така е богато от такива подвизи. От близо може да се проследят меняващите се картини на цели
към текста >>

185. 16. Да опитаме новото

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

неговите полета и градини. Словото щеше да чака и часът щеше да удари. Неговата сила лежеше именно в това, че Той живееше според учението, което беше донесъл. Хората бяха преситени на проповеди и морализиране. Човечеството имаше нужда не от знания, не от теории, а от живи дела, от едно учение, което можеше да се приложи и да даде резултати. Човечеството беше назряло да му се поднесе такъв дар. Безкористието не беше само фраза. А всепроникващ елемент цялата му деятелност. Той лекуваше безплатно, Той говореше по три пъти седмично, а през последните години по четири, а на планината всеки ден. Не Му се плащаше за това. Той даваше съвети и освобождаваше хората от много противоречия, помагаше по най-различен начин, не връщаше никого - този огромен труд не се заплащаше. Думата заплата и ведомост, думата доходи, за Него не съществуваха. Наистина, как нашия материалистичен век не обърна внимание на тази подробност! Нищо не говореше Той, което не беше опитал и нищо не изискваше от човека, което Той не беше направил и надмогнал. Една важна тема за Него беше взаимопомощта между хората, поемането на чужда вина, плащането на чужди дългове, опрощаването на тези дългове за Него не бяха голи фрази. Често казваше: ”Не говорете лошо за човека, дори и когато греши. Помолете се за него, изпратете му една светла мисъл, оградете го с едно топло чувство.” Не една легенда превеждаше Той, където героите бяха израз на саможертва и благородство. Не веднъж превеждаше примери на приятели, които взаимно си
към текста >>

186. 8. Трапезарията: малкият салон

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

почивка - тогава се постеше - веднаж в седмицата и супата се взимаше общо. Тя се сервираше обезателно и след екскурзията. Една група дежурни сестри имаха грижата за нея - незабравимата Милева - която излъчваше само топла обич и супата ни се виждаше вълшебна след дългия летен ден в планината. Тия незабравими вечери в трапезарията, тия обеди, които се даваха срещу нищожна сума - трудът не се заплащаше, беше доброволен, любовен труд, затова и много, които нямаха пари взимаха обеда си безплатно, да не разказваме за гладните студенти, които идваха при нас. Наистина бяхме щастливи - събрани около Него, потопени в тая братска топла атмосфера и колко много песни, колко много се пееше там!... Не подозирахме какво щастие беше да си в трапезарията, да се храниш там, да пееш там, да се чувствуваш в своя домашен кът - топъл бащин дом... Радостта се вливаше в нас, разливаше се от нас, поради нещо съвсем просто, съвсем достъпно, че вечерята или обеда бяха общи. Един външен повод, една външна обстановка, която старателно криеше голямото, значимото, което се опитваме днес да уловим, зад всичките форми на живот, който Той създаваше, за да ни покаже необятния свят на Любовта, да ни изведе на високо, за да приближи душата ни до ония извори на красивото, човечното, радостното, за да се върнем след това обновени от тая духовна екскурзия по-добри, по-пламенни, по-жадни да прилагаме новото, което постоянно извираше край нас. Трапезарията също беше част от школата, както и планината, както и
към текста >>

187. 32. Колонията на „Възражданци” в България. В Алан Кайряк.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

въпроса му какво да прави с тях, началството отговорило: „Да не се закачат, докато не се провинят в нещо друго”. За това ни каза самия Михайлов. Между това ние уреждахме нашата печатница. Пренесохме машината, буквите, каса и хартия. Печатницата се помещаваше в бившото общинско управление. То беше една малка къщичка с три стаички, сред селото без двор. На нас оставиха двете стаички, понеже третата беше заета с книги. За това помещение плащахме годишно много малко. Освен това, дадоха ни безплатно една стара изоставена кръчма. В нея готвехме и перехме и там нощуваха двама от нас. Когато закипя печатарската работа, селяните и децата идваха на тълпи да гледат как се печатат книги. И всички се чудеха, че това било толкова просто. Когато им казахме, че на всички наши книги ще бъде отбелязано, че са печатани в Алан-Кайряк и че тези книги ще се разпращат не само из цяла България, но и зад граница, даже в Америка, те казваха с удоволствие: -Тъй, тъй, нека! Сега целия свят ще узнае за нас. Ще се научат, че на света съществува Алан-Кайряк. Но от нас, от нашия живот, деятелност и идеи се интересуваха не само жителите на Алан-Кайряк. За нас говореха и разпитваха вред из околността, на десетки и стотина километра. Много околни селяни търсеха и купуваха нашите издания, записваха се за нашето списание. Всички ни познаваха под името „бракята" - за това, че живеем братски живот и всичко у нас е общо. Забелязваше се, че нашата колония, като хвърлена подкваса, раздвижваше умовете. Преоценяваха се
към текста >>

188. 34. Колонията на „Възражданци” в България. Практическо осъществяване на нашите задачи.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

продължим по този начин както издателското си дело, така и живота си. Ние вече съвсем нямахме от какво да живеем. До идущата реколта беше още далече и цялото ни спасение беше само в печатницата. След дълги усилия, удаде ни се да нагласим печатницата си и да получим задоволителен печат. Пристъпихме към печатането. Материала за списанието беше отдавна готов. Трябваше само да се набере и напечати. В първо време в общината ни живееше добър славослагател Атанас Зидаров, който пожела да работи безплатно, като равен другар. Той не беше наш съмишленик. И ето, благодарение на Зидаров, работата ни се нареди скоро и хубаво. Ние се учехме от него да набираме, да натъкмяваме пресата, да печатаме. Но и тук трябваше в много неща да се разочароваме. Зидаров ни уверяваше, че за един месец ще успеем свободно да напечатаме около 10 печатни листа. Затова ние се надявахме, че като отпечатаме списанието /то трябваше да излезе в размер 4 печатни листа/ и някоя брошура, ние ще имаме достатъчно свободно време, за да работим на градината - да я прекопаваме за пролетната сеитба. До пролетта беше още далеч и ние се надявахме, че ще успеем съчетавайки печатарската и умствена работа с физическата, да се справим навреме с всичките си работи - и с печатницата и с градината. Но не излезе тъй, както ни се искаше. Работата с печатането напредваше бавно. При набирането, разбира се, нямаше спънки. Зидаров свободно набираше на ден по 8 страници. И ако имахме повече букви, той би могъл да набира непрекъснато и
към текста >>

189. 54. Съобщения и писма за вестник „Братство”. 54.1. Редакция „Братство” - гр. Севлиево, 1928

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

приложим един нов метод: метода на доброволните вноски, за който се иска едно по-високо колективно съзнание. Политическите партии и др организации събират милиони при започване на своите вестници. Ние започнахме без пари. Започнахме с вяра и така ще продължаваме. Ние вярваме, че вие ще се отзовете на нашата покана и ще ни помогнете да закрепим вестника, ето защо излагаме ви тук накратко условията, при които се работи и нуждите, които трябва да се задоволят. Вестникът се работи безплатно. Това намалява разноските му до минимума, който е нужен за хартия, мастило и експедиция. Но това може да става само, ако той излиза един път в месеца, защото този който го работи, трябва същевременно да работи и за изкарване на хляба си. При случай този, който го работи трябва да бъде зает изключително с него и други братски издания, той, естествено, от там трябва да получи своята скромна издръжка, за да не бъде в тяжест на други. И така, при сегашното положение, с 500-600 лв. месечно вестника ще може да излиза един път в месеца, в 2000 екземпляра, разбира се, ако тази сума се получава редовно. Но не ще съмнение, че това е съвършенно недостатъчно: за да може вестника успешно да изиграе своята роля, той трябва да излиза по-често, например седмично, в по-голям тираж, например 5000 екземпляра и в по-голям обем /8 стр./ За сега това е само един идеал за нас, но рано или късно този идеал трябва да се осъществи, а за това той трябва да стане общ идеал на всички ни, та с общи усилия да
към текста >>

190. 70.1. Статията „Клевета и истина” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 1-2

Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, чрез устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „отгоре” дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета на страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верни съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече една неприятно нему учение, това бяха и са: жълтата преса - помийната яма на нашия обществен живот, и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. Те бяха и са, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство. За голямо съжаление - за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител. Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността, на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се
към текста >>

191. 3.11. Хлябът.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

линията на най-слабата съпротива... Който иска, който разбира правилно нещата, който се реши безвъзвратно - може! Ще се намерят начини за разрешаване на проблема, на трудностите. Нещата, особено големите и хубави неща, не стават изведнъж. Те стават на етапи: ще се правят опити, ще се търсят пътища, и, постепенно, разрешението ще се намери, целта ще бъде постигната. Важното преди всичко е - да се насочим съзнателно към нея, към нейното реализиране. Фактически, отпускането на хляба безплатно, даром, това ще бъде първият, най-малък опит, първата, най-малка крачка към реализирането на голямата задача на комунизма. Но този опит, тази крачка напред, колкото и малки да са, те са реални, действителни. С тях ние вече излизаме из теорията и навлизаме в практиката. И затова те трябва да бъдат направени! Толкова много е говорено за социализъм и комунизъм! Трябва вече да се правят реални, действителни стъпки към тях! „БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПЪРВАТА ДЪРЖАВА, КОЯТО ДА ПРИЛОЖИ БОЖИЯ ЗАКОН НА ЗЕМЯТА - ХЛЯБА ДА СЕ ДАВА ДАРОМ!" Време е вече този свещен Завет да бъде изпълнен! Който върви напред, той ще завоюва палмата на първенството. Той ще спечели победата в изграждането на новия свят. Той ще даде пример. Той ще поведе всички напред. Това трябва да бъде именно българският народ! Защото съзнанието за необходимостта от решителни мерки живее у нас не само в тия, които се наричат комунисти, но и в мнозина още, които, без да се наричат така, ясно виждат повелителните изисквания на живота.
към текста >>

192. 6.4. Човек е безсмъртен. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 37,20.10.1931.

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

в безсмъртието на човека”, издадено в 1929 г. Ние се надяваме, че с подкрепата на търсещите истината хора в България, ще можем да издадем освен тази книга и двете му по-първи съчинения по този въпрос. Книгата ще бъде около 8 коли, с приложение портрета на автора. За да я направим колкото се може по-достъпна за широк кръг читатели, ние определяме цената й за абонатите само 20 лева. а след като излезе от печат ще струва 30 лева. Всеки, който запише 10 абоната, ще получи една книга безплатно. Сумите, заедно със списъците на записаните абонати, да се изпратят най-късно до 20 октомври т.г. на следния адрес: Издателство „Братство", гр. Севлиево. ДРАГИ БРАТЯ И СЕСТРИ, За да можем да подготвим почва за разпространение на Новото Учение на Любовта, Мъдростта и Истината, ние трябва предварително да съборим материалистическия мироглед. Днес грамадното болшинство от хората са материалисти. Те не вярват в нищо друго освен земното. Те не признават ни Бог, ни безсмъртие. И поради това, когато ние отидем да им говорим за окултизъм, за Ново Учение, те често посрещат нашите думи със смях и подигравки. Днешните хора, са като неверния Тома - те искат да видят с очите си, да пипнат с ръцете си, да се уверят сами. Но те вярват в науката. Тя е техния идол. Ето защо, безсмъртието на човека трябва да им се докаже научно, чрез опити и научни изследвания, и то от авторитетни хора на науката, защото само на тях ще повярват. Съзнавайки всичко това много добре, ний си поставихме за задача да издадем
към текста >>

193. 7. Приложения на вестник „Братство”, Севлиево. 7.1. Да бъде светлина! Безпл. прил. на Братство, Севлиево, Г. 10, бр. 208

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

ВЕСТНИК „БРАТСТВО”, СЕВЛИЕВО 7.1. ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА! Безплатно приложение на Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 208, 20.02.1938. Нека си представим един човек или група хора, които, от самото си раждане, живеят в някакво дълбоко подземие и никога не са виждали слънце, нито слънчева светлина. За тия хора, естествено, няма да съществува никакъв друг свят, освен подземният, в който те живеят. Те не биха могли да повярват, нито пък да си представят, че съществува някакво слънце или някаква светлина: те не биха могли да си представят, че съществува някакъв друг, надземен свят, пълен със светлина и красота, в който свободно може да се диша чист въздух с пълни гърди, в който пред окото се разкриват безгранични простори, в който слънчевата светлина и топлина носят живот - друг живот, различен от подземния. Тия хора фанатично ще вярват, ще твърдят и ще спорят с всеки, в ума на когото би хрумнала идеята за съществуването на друг свят, освен техния, като още казват, че има само един свят и един живот - това е техният свят и техният живот - подземният. Точно в това духовно състояние се намира огромното болшинство от днешните тъй наречени „интелигентни” хора, т.е. хора с известно образование. Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените", ще бъде още по-зле. Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност - че познават живота и света - съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ. Също както в подземните хора, за които говорихме по-горе.
към текста >>

194. 7.2. И светлината свети! Безпл. прил. на Братство, Севлиево, Г. 15, бр. 309, 1.07.1943.

ТВОРЧЕСКИЯТ ДУХ, ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ И САВА КАЛИМЕНОВ / авт.- състав. Вергилий Кръстев

СВЕТИ Безплатно приложение на Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 309, 1.07.1943. Колкото и тъмна да е нощта, далеч, в неизбродимите простори, слънцето не престава да разпраща по всички посоки своята светлина. И светлото утро никога не закъснява да смени нощната тъмнина. Колкото и сгъстен да е мракът в умовете и в сърцата на хората, колкото безумно-разрушителна да е тяхната воля, гласът на доброто, на правдата и истината никога не ще престане да говори в техните души. Никога до сега не е угаснала светлината на истината и правдата, и никога тя няма да угасне. И в най-тъмните епохи на човешката история, тя е продължавала да свети, макар и скрита от кощунствуващата ръка, макар и за малцина само. Има една вечна истина, която е светла и мощна като слънцето, която е по действителна от всичко, което всекидневно виждаме пред очите си, която не е „относителна”, а абсолютна, и затова нищо и никога не може да я унищожи, да я премахне, да я скрие от погледа на искрено търсещия човек. Тази истина е истината за безсмъртието на човека. Истината за човека-дух, който вечно твори и вечно живее, и чието наследство е безграничната вечност в безграничната вселена. Да съзнаеш това, е равносилно на туй, да се събудиш от сън. От един тежък, страшен, дълбок, кошмарен сън - сънят на тъмната заблуда, че ти си смъртно същество. Да познаеш себе си - това значи да се осъзнаеш като дух, като същество, което не умира, като съзнание, което не угасва. Да познаеш себе си - това значи да познаеш същевременно
към текста >>

195. 7. 100 години от публикацията на първата беседа на Учителя Дънов.

И с Божествена Тройца Той отваря Школата за 22 години. 7.8. През 2013 г. - на 27 април 2013 г. се раздаде на всички посетители листовка с Верую на Всемировия Учител Беинса Дуно, дадено на ръководителите на 20 декември 1926 г. Казва: „Аз съм Вашия Велик Учител, Всемирния Христос, Който управлява целия Всемир, и сега съм с Вас в пътя.” Това е публикувано в „Изгревът", том XII от 1999 г. като посвещение. Тогава се дава Пентограмата в два плаката - чернобяла и цветна Пентограма, за безплатно обучение. 7.9. Първа, втора и трета серия се стенографира от Гълъбов, който е стенограф в Народното събрание. Той има стенографска школа, и пише учебници. Под негова редакция излизат тези 3 тома. Но се забелязва, че са редактирани и загладени. Другите две серии „Сила и Живот" - серия IV и V е оригиналното Слово на Учителя Дънов, и въздейства чрез Сила и власт. 7.10. Накрая на беседата „Ето човекът!” се завършва така, както е в Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас." Тогава светлината ще бъде в нас, и ние всички ще се примирим." -------------------------------- *Виж „Изгревът”, том XXII, с. 593-615 - „Учителят Дънов за Мойсей и израилтяните и
към текста >>

196. 4.2. Защо изчезна Песнарката на Мария Тодорова

съм ги докарал в къщи, как съм ги съхранявал, как съм вършал харман по харман, и накрая да ги издам в „Изгревът". Това е една много трудна работа, много трудна за разказване и много трудна за изпълнение. И сега, когато аз правя тези концерт-рецитали от 2001 г. до 2006 г. - това са 31 концерт-рецитали, аз първо подготвям сценария в разстояние на една седмица. (До края на 2013 г. са направени 54 концерта, от които 30 са извадени на CD и на 100 човека са раздадени пълния комплект безплатно от мен. А до края на 2014 г. са 57). И в момента, когато аз почвам да го подготвям, идват онези, които ръководят от Невидимия свят тези концерт-рецитали. И докато подготвя сценария то ври, кипи небето над мене, и небето в мене. И имам усещането, че отново съм вързан и вършея друго гумно. И всеки концерт-рецитал е едно гумно и един харман. Една седмица подготвям сценария, след това уточняваме се кои песни да бъдат съобразно с всяка една случка от сценария с музикантите, което е много труден въпрос. След това се правят поканите. След това ги отпечатваме поканите. След това аз пиша писма, обикновено към сто писма до провинцията и сто в София, които писма аз лично пиша, лично залепвам марките, лично залепвам пликовете, лично нося писмата до пощата, което е много трудна работа, но не смея да ги дам на друг и ги изпращам сам. И след това почва подготовката на концерт-рецитала, на самата сцена. Същият ден, трябва да бъде оборудвана сцената с наша радиоуредба. Има винаги изложба от снимки на
към текста >>

197. 4.4. Как изчезнаха двата Черни тефтера с песните на Учителя

укриват тези папки. Идва големия обиск 1957 г. - на 6-7 декември, където комунистическата власт прибира над 600 000 томчета отпечатано Слово на Учителя и го претопява във фабриката гара „Искър". Унищожават, събират беседите от неговите последователи както в София, така и в провинцията, и се унищожава всичко. Между другото те прибират и много нотни текстове. Пример: Песнарката на Мария Тодорова е издадена в 3 000 бройки. Те предават някъде към стотина бройки - 200 предават на Изгрева безплатно, също и на онези, които са в това. София. В София са раздадени някъде към 500 бройки, и към 200-300 бройки са раздадени в провинцията. В София повечето са музиканти, всеки иска да има Песнарката. В провинцията също. И след този обиск се прибират от държавата към 2 000 бройки песнарки. Те биват унищожени. Представяте ли си?! - Издадени, отпечатани 3 000 бройки, а унищожени 2 000 бройки. Така че онези, които искат да няма следа от песните на Учителя, провеждат своя план и унищожават това нещо. Успяват. Нали за това са сложени там, да бъдат унищожители. Сега, къде е „Черният тефтер"? „Черният тефтер" вече никой не знае къде е „Черният тефтер", къде е първия, къде е втория и къде са двете папки. Тишина и безмълвие! Днес е 2014 година. Тишината и безмълвието продължава! Впоследствие Мария Тодорова и Борис Николов го предават на някого да го съхранява. И когато аз отидох да работя с тях 1970 г., а бяха преминали 25 години от 45-та година, аз казвам: „Дайте ми тези два черни тефтера и ми дайте
към текста >>

198. 4.17. Първите концерти след 1990 г.

да се качи на сцената, всеки беше поканвай и аз не съм правил никаква забележка на музикантите. Защо не съм правил забележка? - По няколко причини. Първо - аз не съм музикант. Второ - аз исках да бъдат свободни. Трето -да се изявят така както искат и четвърто - смятах, че това са музиканти, които трябва да се уточнят как да изпълняват и какво да правят. И което беше най-интересното! Аз подготвях винаги сценария, давах го на народната артистка Виолета Гиндева, която безвъзмездно и безплатно беше водещ на всички концерти. И което е най-интересното, че музикантите, когато се явяваха на подиума, те не бяха си определили кои песни да изпълняват. И там - 10-15 минути преди започване те се уточняваха кой кога да се яви, какво да се яви и т.н. Дори някой път имаше спорове. Имаше случаи, където през време на антракта те се чудеха какво да правят и се караха помежду си. Да, имаше такива случаи. Накрая се уточнихме, че трябва предварително да се определят онези музиканти и техния ред така както аз съм определил сценария. И нещата
към текста >>

199. 4.18. Антрактите

дадена песен. Обикновено първата част са 5-6 до 7 случки и песни, и втората част - 5-6-7 случки със 7 песни, и в изпълнение на музикантите. До края на 2013 г. са направени 54 концерт-рецитала. Около 30 концерт-рецитали качихме на интернет-страница: http:// www.izgrevat.com, както и други материали, отбелязани отзад на поканите като Бележки за концерт-рецитала. Бяха извадени 25 концерт-рецитала на компактдискове по два от концерт и направени на 100 комплекта, и раздадени - напълно безплатно на онези, които възприемаха програмата на „Изгревът"! Така че този опит е направен, и този опит е сполучлив. Кога е сполучлив? Ами, когато има присъствие от Невидимия свят и когато присъства Словото на Учителя, когато присъства Духът на песните на Учителя, и когато присъства Онзи, Който ръководи Програмата на „Изгревът".
към текста >>

200. 6.6. Кои бяха рушителите

да получават заплата всеки месец? И те се обучаваха, изпълняваха свои неща, правеха концерти. Но пред кого ще направят концерт, когато в един окръжен град всички, които се интересуват от класическата музика, ами те са музиканти в самия оркестър? Да кажем те са 80-100 човека и още 100 човека има техни роднини, познати - 200 човека. Какво представляват 200 човека в един салон? - Нищо. И тогава комунистическата власт беше наредила, за да може разни работнически колективи, даваха им безплатно билети, за да присъстват на техните представления. Така че един Симфоничен оркестър в един окръжен град пролетта даваше 1-2 концерта, есента даваше 1-2 концерта, за да може да узаконят, че получават своите заплати и за да се отчетат, че получават заплати - ето имат някакво творчество и някакъв продукт. Така бяха нещата по ония години. Така че тия музиканти, които отиваха, направиха опит, те не можеха да издържат. Всички се провалиха без изключение. Защо не можеха да издържат там? Защото те не се подчиняваха, а камо ли да се подчинят на Лиляна Табакова! Това беше изключено! И това беше причината, че те не можеха да работят с нея. Те отиваха един-два пъти, слушаха, напускаха я и около нея нямаше т.н. приемници от самите музиканти. Нямаше ги, те изчезнаха. И всеки, който идваше, стоеше по 1-2-3 пъти при нея, и изчезваше, и повече не желаеше да се мярка. Така че аз, когато отидох и започнах да работя, аз трябваше да издържа. И аз издържах! И сега, кое е най-интересното? Най-интересното е,
към текста >>

201. 2. Белите тояги на Оранжевата гвардия

от устата на Христа. Важи и за днес и за утре! 2.3. Последователите на Учителя Дънов, които са били на събора, успяхме да ги накараме да си дадат спомените, и те са в „Изгревът". 2.4. Всички писания на платените журналисти, които пишеха статии срещу Учителя Дънов, сме ги събрали и ще издадем, за да се видят какви са били хулите и докъде са стигнали българите. До пълно отхвърляне на Петър Дънов. 2.5. Онези писачи, платени, които пишеха брошури срещу Дънов и ги раздаваха безплатно на българите, също сме ги събрали и ще ги покажем на следващите поколения българи. Защото както дедите им, така и бащите им, така и синовете им са воювали срещу Петър Дънов. Това е истината. Има го черно на бяло, публикувано е, издавано е, разпространявано. 2.6. Ето тази обществена реакция срещу Дънов кара Александър Стамболийски да промени мнението си за Него, и забранява събора през 1923 г. Тогава Учителя Дънов казва: „Каквото трябваше да му кажа, аз му го казах в Чам Кория. Никакви убийства. А сега го оставям на неговата карма." И ние я проверихме. 2.7. Политическите събития от 1922 г. са добре описани и всеки може да се запознае с тях, защото много скоро ще му потрябват. Обединяват се 3 буржоазни партии на 6 юли 1922 г., и образуват т.н. „Конституционен блок". Този блок решава да насрочи първия си събор на 17 септември 1922 г. във Велико Търново. А защо там, когато няколко месеца преди това е бил събора на Бялото Братство? Да не смятате, че това е случайно? Няма случайни неща. И
към текста >>

202. 4. Бичът Божий срещу българите се задействува (7.02.2012 г., София)

като портрети в албуми. А тези портрети ги вкара в „Изгревът" и после ни сложи в мазето. И сега сме вкарани в твоето мазе и сме в затвор." - „И какво искате от мен?" - питам аз. - „Искаме да ни пуснеш да пътуваме по България." На следващия ден намерих двама човека, с тях натоварихме от томовете на „Изгревът" и ги закарахме в централната поща, и изпратих на 23 адреса по 1 пакет от 4 броя - по цяла България. Адресите ги имах, те четяха „Изгревът". И така 92 човека получиха безплатно, като подарък том I. Пуснах в София 17 пакета на познати, също безплатно. Общо 40 пакета х 4 броя = 160 книги. Връщам се у дома и гледам, че никой няма, и питам: „Къде сте вие, когато бяхте недоволни от мен? - „Няма ни, ние пътуваме вече. Ехо, е-е-хо!" Беше ме яд, че не можах да им видя лицата! Изпратих ги пакетите, обадих се по телефона и съобщих за изпращането на том I от „Изгревът". И никой не благодари и не каза дума за него. В „Изгревът", том I - второ издание, има 144 снимки на цяла страница. Кой ще го направи това? Разбира се: Никой! 4.4. През това време аз работя, и намерих един лист на пишеща машина от преди 40 години, където се говореше за Учителя Дънов. Намерих томчето. Това бяха съборни беседи „Пътят на ученика" от 1927 г. Извадих го на ксерокс. Някой ми говореше: „Извади го. Ще ти потрябва много скоро и на време." Изпълних всичко. И зачаках. Това време дойде и това ще бъде публикувано дословно накрая на това изложение. 4.5. На 5 февруари 2012 г. в София пристигна на
към текста >>

203. 8. Бележки към материала на Минчо Сотиров от „Изгревът, том 25

е включена в „Изгревът", том XXV. 8.49.6. С Димитър Сотиров съм работил честно и почтено. Всичко, което записах на магнетофон - ролков, бе прехвърлен на касетки и бяха предадени на Марийка Марашлиева, която ги извади на машинописен текст. И бяха включени в „Изгревът", том XXV. 8.49.7. Сестрата на Димитър Сотиров, на име Мария влизаше в стаята и слушаше и от време на време допълваше. Тя била омъжена за голям комунист, защото видях специална червена карта за София за транспорт за безплатно движение. Даваше се само на активните борци срещу фашизма. Заснех ги на снимка. Тя приличаше на майка си - беше одрала кожата й. 8.49.8. Поисках едни снимки, които ги преснех, направих ги на негативи и му ги върнах. След време ги поисках да ги прибера за архив. Каза ми, че всичко, което е имало у него го е предал на Военния архив. Питам го: „Защо направи това? Нали мен ме изпратиха при теб!" Те не можеха да разберат, че аз съм този, който реализира. Вижте „Изгревът", том XXV с всички военни текстове и снимки. 8.49.9. Имало е в един сандък събрани на тавана ордените на баща му. Но минали крадци и обрали всичко, включително и сабята му. Питам го, нали апартамента му е широк и голям, защо ги е качил на тавана? Мълчеше. Били са 14 ордена! 8.49.10. Минчо Сотиров е занесъл към 30 тетрадки с 80-100 листа, на които е описал своите спомени. Оставил ги е в бараката на Боян Боев. Но при обиска на 6/7 декември 1957 г. те са взети и претопени в книжна фабрика при гара Искър. Унищожени са. Това е
към текста >>

204. 8.7. Святият Дух

на Учителят Дънов е от 22 години. Преминали са хиляди човеци. Но не е имало Човекът, Който да ги запише! Изпратиха Един и Той до края на 2014 година има 30 тома на „Изгревът", и в него са хиляди чудеса! Но ще ви трябва 10 години, за да ги прочетете. До сега от 2001 г. сме направили 57 концерт-рецитала по спомени на приятелите и с музика на Учителя Дънов. От 23.Х.2004 г. започнахме да ги записваме и изкарахме 27 концерт-рецитала на CD, и ги направихме в 100 комплекта и ги раздадохме безплатно на приятелите. Случайно Вие да сте извършили нещо такова? 8.7.11. Отначало на всеки концерт-рецитал представяхме в първа част по 5, а втора част също по 5 опитности, понеже текстовете бяха много дълги. По-късно направихме текстовете, които четяхме до 3 минути една и ги увеличихме на 7, 8, че дори и 9 случки в първа част и 9 във втора част. Такива са концерт-рециталите от 2012 до 2014 г. Така че на интернет страницата: http://www.izgrevat.com са включени стотици чудеса. А сега ще ги пресметнем както трябва. От 2004 г. до 2014 г. имаме записани 35 концерт-рецитала. И ако ги умножим по 10 = 350. Но ако ги умножим по 14, ще станат към 490 опитности и чудеса от „Изгревът". И то само онези, които сме представили на концертите и сме записали чрез сценария. А в тези 30 тома има хиляди чудеса! Те правят Знамението Господне в Дух и Сила за човеците земни. Амин! А сценариите от 2001 г. до 2004 г. са също запазени, но не са записани. А да прослушате един концерт-рецитал от първа и втора част, са ви
към текста >>

205. 8.9. Пасхата на Третият завет

с. 66-68. Проучете добре тези страници. Те ще ви трябват. А защо ли? Ето защо: 8.9.12. Необходимо е да почнете да изучавате Протоколите на Синархическата верига от съборите и срещите с Учителя Дънов. Те са публикувани в „Изгревът", том XI, с. 370-619. Тук са дадени до 1915 г. А след това те са публикувани в отделни томчета. 8.9.13. Нарядите на Учителя Дънов са от с. 710-790, като те продължават и в „Изгревът", том XII. 8.9.14. Към „Изгревът", том XI сме приложили два плаката безплатни с „Антиминсът" и „Нерукотворният образ на Христа". А в самия том са дадени обясненията как се работи с тях. 8.9.15. В „Изгревът", том XI са Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство по оригинал. Как се работи с тях, е указано и са публикувани с правилата. 8.9.16. Това е един труден том за изучаване и приложение. Но е благодатен заради тайнствата, които за пръв път се откриват на земния човек. Но не трябва да се забравя, че това е рожба на Небесния човек, който ръководи и присъства в „Изгревът", том XI.
към текста >>

206. 15. Отзив за изданието на „Изворът на Доброто на английски език от Вергилий Кръстев

ще може да чете този откраднат материал? 27. Понеже тук в книжката Ви са публикувани 2 снимки от Паневритмията, то мога да препоръчам да си прочетете в „Изгревът", том XXVI, с. 1007-1008 - „Снимките за Паневритмията". Там, на с. 1008 е дадена справка за Паневритмията по томове в „Изгревът". 28. А на с. 1035 от „Изгревът", том XXVI, са отбелязани трите концерт-рецитала за Паневритмията - от 18.11.2006 г., от 31.03.2007 г. и 28.04.2007 г. Те са издадени на компактдискове и раздадени безплатно. Същите са качени на интернет страницата: http://www.izgrevat.com за българите. 29. А за чужденците, тези 3 концерта бяха преведени на 6 езика: руски, английски, испански, италиански, френски и немски, като трите концерта имаха около 100 страници за превод. 30. Беше възстановен архивния филм, заснет от Георги Парлапанов, като бе включена Паневритмията с аранжимент на Филип Стоицев. И са обозначени лицата, които играят. 31. Пуснахме Паневритмията - запис от 1972 г., с аранжимент на Филип Стоицев. Включихме и изпълнението на Весела Несторова на английски език, придружена от музикален съпровод, ръководен от Филип Стоицев. Нещо уникално като изпълнение и възприятие! Издирваме нейното изпълнение на Паневритмията на български език. Но архива й беше откраднат. 32. При 3-те концерта за Паневритмията, бяхме приготвили изложба „Паневритмия на Изгрева", със снимки в размери 30/40 см., сложени по 4 броя на един картон от 100 см./70 см. и закачени на 4 стълби на сцената. Общо 48 снимки на един
към текста >>

207. 18. Завещание на Вергилий Кръстев, 4 май 2014 г.

и в историята на света. Не се шегувам, но казвам: И в историята на света. До сега съм издал 30 тома на „Изгревът". Направил съм 55 концерт-рецитала по спомените на приятелите - дъновисти от 2001 г., и сме качили на интернет страницата: http://www.izgrevat.com 30 концерт-рецитала. Успяхме да прехвърлим преди години 25 концерт-рецитала на компакт дискове, като всеки концерт-рецитал беше в 2 диска - за I част и II част. И ги направихме в 100 комплекта, и ги раздадохме на 100 човека безплатно, на онези, които приемаха „Изгревът". А това не беше малко, но много! Издадох от 1998-1999 г. 55 томчета оригинално Слово на Учителя Дънов. Пожелавам ви успех! Вергилий
към текста >>

208. 5. Нерукотворният образ на Исус Христос

образ. Това са доказателствата за които говорим. А цялата продукция от снимките от ул. „Опълченска" 66, говорят най-добре за дома на Петко Гумнеров, в който Учителя Дънов е преживял от 1905 г. до 1923 г., когато Се премества на Изгрева в т.н. единична стая - „Приемната". Виж снимка № 40 с Приемната и Салона. 5.8. Най-интересното бе, че беше ми спусната една идея от Невидимия свят, да се направят плакати на „Антиминсът" и Нерукотворният образ. Направихме ги и ги предлагаме като безплатно приложение към „Изгревът", том XI. Имат следните размери: високи - 100 см., широки - 70 см. 5.9. Направихме плакати и за „Изгревът", том XII. Изкарахме чернобялата Пентаграма, както и цветната Пентаграма. Два плаката се раздават безплатно към покупка на „Изгревът", том XII. Аз съм чакал 6 месеца, за да получа разрешение от Небето, за да ги публикувам. Излезнаха сполучливи. Но не ги купуват. И едва ли има някой да ги сложи в рамка на стената си, и още по-малко да работи с тях! А само да знаете какви строги възбрани има за тях! Имало е и има много нарушения към тях, при неправилна употреба. Заплатено е с живот! И сега ги има. Още не мога да проумея, че успях да ги издам с големи усилия! Бях под голямо напрежение, защото това беше кощунство за едно по-предишно поколение - да отпечатваш Пентаграми. Учителят ги е раздавал поединично на заслужили ученици. 5.10. Изкарахме и под печат към „Изгревът", том XIII два плаката на портрети на Учителя Дънов, изрисувани от Борис Георгиев през 1922 г., и
към текста >>

209. 6. Великата тайна

вижда Антиминса, а на другата е Антиминса и Нерукотворния образ на Христа. В „Изгревът", том XII, на с. 25 и на с. 26 това се вижда най-добре от тези снимки. За Нерукотворния образ на Исус Христос, който е бил сложен над Неговото легло, Той е казал, че тук художникът се е доближил изключително най-близко до физическия образ на Христа преди 2 000 години. Ние сме го публикували в „Изгревът", том XI, след 144 страница. Освен това, ние сме го направили на голем плакат, и го раздаваме като безплатно приложение към „Изгревът", том XI. Увити са в руло и „Антиминсът" и Нерукотворния образ, и така ги връчваме. За Нерукотворният образ на Исуса Христа виж „Изгревът", том XI, с. 152-153, както и с. 153-154. За истинският лик на Исуса Христа виж в „Изгревът", том XI, с. 155— 156. Имате две описания на образа на Христа, на с. 155 и на с. 157. От тях се вижда следното. В единият случай Исус е бил със сини очи. Имал е брада, разделена на две. Имал е светло руса коса, и е ходел бос и гологлав. В другият случай Исус е бил на среден ръст, косата Му на цвят е била като жълта орехова шума, и е била до раменете Му с друг цвят. Очите Му са сини. Той е бил назарянин с коса дълга, която падала на раменете Му. Ето това е описанието, което съвпада с нашия плакат. И сега се питате на кого прилича Исус, Който е заченат непорочно, но Се е родил чрез жена. Кой е баща Му? Непорочно зачатие няма. Вие виждали ли сте евреин със сини очи и с руса коса? И да е бил обучаван при есейте на четмо и писмо? Такова нещо
към текста >>

210. 11. „Изгревът, том 29

снимките. А те са включени в „Изгревът". Те нямат концепцията за този том. Те не знаят нищо, защото са нищо! Но знаят да пречат и да воюват срещу мен! Това им го признавам. Могат го! Но рано или късно, когато излезе от печат „Изгревът", том XXIX, към него сме приложили в една кутия 2 компактдиска с 40 песни на Учителя, аранжимент на Филип Стоицев, и в изпълнение на неговия оркестър, който той лично ръководи и дирижира. Те бяха подготвени от Ангелия Вихрова Пенкова. Прилагам ги безплатно. Целта е, когато слушат записите, да разглеждат снимките, за да влезнат в епохата на Школата. Това, което ще изпитат, ще бъде зашеметяващо! Ще им изпратим съобщения за новият 29 том, и покана за предстоящия концерт-рецитал. А кои са те? Ние сме приложили всичко за тях в тези 2 компактдиска, които им подаряваме безплатно. Аз имам цел! Върховна цел! А тя е: „НА КОЛЕНЕ ПРЕД „ИЗГРЕВЪТ", КОЙТО Е ЗАВЕТЪТ НА ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!" А мечът на Възмездието е в ръцете на Онзи, Който ръководи „Изгревът". Амин! Днес е 16 септември 2014 г., 19.45 часа,
към текста >>

211. 5. Димитрина Антонова и нейните любезни племеници. 5.1. Вергилий Кръстев до Екатерина Маркова, дъщеря на рождена сестра на Димитрина Антон

с измъчено лице, с недъгава дясна ръка - направо се изумявам на онзи управник, който е разрешил да се публикуват нейните стихове. А са знаели, че е „дъновистка". А ги е публикувал заради чистотата, която са носели в себе си. 22. Според моя план нейната поезия и материалите от нейния архив, трябва да се публикуват в един том на „Изгревът" от 1 000 страници. Аз имам тази концепция в себе си. И като се отпечаташе този том, той нямаше да се продава, а щеше да се раздава като безплатно приложение към последния отпечатан том на „Изгревът". Така щеше да се съхрани поезията и архивът на Димитрина и така трябваше да се разпространи. И когато щяхте да дойдете отново в България, то аз щях на Вас и на Райка да дам по 100 тома, да ги разнасяте на своите познати. Това беше моят план. Най-малко 6 месеца има работа по нейния архив, да се подреди, и още 6 месеца, да се подготви за печат. И трябва да се плаща на всеки. Досега никой не е дал лев за Димитрина. Но тя има достойни племенници, които вече над 15 години работят в чужбина, спечелили са много пари и лично ще финансират нейния архив. Да им пожелая успех! Аз бях до тук. А от тук нататък - те имат думата за решения. А аз с връщането на архива на Димитрина се освобождавам. Искам отново да бъда свободен човек и да кажа: „Да живее Свободата!" С уважение: Вергилий /подпис/ 10-13 часа на 25 декември 2005 г. П.П.: Настоящето изложение се преписа от ръкописа от Марина Иванова, в 4 екземпляра - за Екатерина, Райка, Светозар и
към текста >>

212. 5.4. Бележки по изложението до Екатерина Маркова от Вергилий Кръстев

аз бях събрал много от нейните стихотворения, които не бяха публикувани, но аз ги върнах в онези два вързопа. Исках да се освободя и да се спася от атаките. Щяха да ме убият! Ето, събрал съм ги, върнал съм ги. Сега е ваш ред - издайте ги. Искам да ви видя как ще го направите. Аз не съм крадец и мошеник! 11. До края на 2011 г. бяха отпечатани 25 тома от „Изгревът". Направени са 51 концерт-рецитала - от 2001 г. Направени са на компактдискове 25 концерта в 100 комплекта, и раздадени безплатно на 100 човека. През 2011 г. бяха направени 3 концерт-рецитала за Пеню Ганев, и бяха качени на интернет страницата http://www.izgrevat.com. 12. Въвеждаме съобщението за интернет-страницата http://www.izgrevat.com от 26.XI.2011 г.: ПОЯСНЕНИЯ и бележки по темата на концерт-рецитала за 26.XI.2011 г. 5. Посетете нашата интернет страница http://www.izgrevat.com, на която можете да изслушате 13 концерт-рецитали изнесени през 2008-2010 г. (последните 5 - на 27.03.2010, 29.04.2010, 29.05.2010, 30.10.2010, 04.12.2010 г. са посветени на евангелистите-методисти) и да свалите още 15 концерти от периода 2004-2007 г. 6. Публикувани на сайта са и 8 филма (през 2008 г. са на тема „Входовете на Агарта при езерата на Рила - Близнаци, Бъбрека, Сърцето и на Витоша - Бивака „Ел-Шадай", а през 2009 г. -„Молитвеният връх", „Изворът „Ръцете", „Изворът Махабур" и „Салоните") с приложения - снимки с Учителя, както и 4 документални филма - записи на концерт-рециталите изнесени на 25.10.2008 г„ 29.11.2008 г„
към текста >>

213. 3. Голямото отклонение и съдбата на един лекар

37. Започнах да работя като лекар. И понеже имах много пропуски при следването си, то в разстояние на 7 години прочетох и научих пропуснатия материал. Така се подготвих, за да взема специалност „Педиатрия" през 1975 г. Бях тогава на 33 години. Започнах да работя като детски лекар в Районна болница в град Своге, който е на 33 км на разстояние от София. Там работих 17 години. 38. Като лекар не съм взимал пари за лечението. Тогава всичко бе в ръцете на държавата, и лечението бе безплатно. Имаше ясни правила и много добра организация. А аз, трябваше да си изплащам кармата в това население и да си изкарвам прехраната. Заплатите бяха малки, но се справях някак си. Все бях гладен и не си дояждах! А бях здрав и як и ми се ядеше. Как съм се проявявал като лекар, само аз си знам! Ще ви дам само един пример: Имаше една майка с едно дете, което често боледуваше. Моят шеф не искаше да ходи при тях, и все изпращаше мен да го преглеждам. И по едно време те ми омръзнаха, и аз също не исках да ходя на домашно посещение при тях като лекар. Обикновено ме черпеха с бонбони, или с някой плод. Аз ги държах в ръката си, но като преминавах през моста на реката, ги захвърлях отгоре във водата и казвах: „Да ми се махнат от главата и не искам повече да ги виждам!" И ето сега след прегледа, бабата ме черпи с 1-2 големи круши. Аз отказвам да ги взема. А тя дума: „Вземи ги бе докторе, защото виждаме и сме се убедили, че след като дойдеш и си заминеш, детето оздравява. Само при теб се случва, а
към текста >>

214. 9. Как се воюваше срещу концерт-рециталите на „Изгревът

спявка. Правят го нарочно, за да бъдат вързани за техния дирек. Дирек значи дърво, което е отсечено и побито в земята. Служи за връзване. 96. На 27 май 2006 г., в събота правя поредния концерт-рецитал. В същия ден от Братския съвет обявяват, че ще правят събиране в с. Мърчаево, за да чествуват нещо, което са измислили. Целта е да се отклонят онези, които са се наканили да дойдат на моя концерт. После решават да отидат на Мадара на някакъв събор. Наемат 1-2 рейса, качват ги и безплатно ги закарват на събора. Питат ме: „Къде да ходим - на събора на Мадара, или на концерт при тебе?" Отговарям: „Дойде време да се определите." Все пак залата бе отново пълна. Тя събира 220 седящи места, плюс 30-50
към текста >>

215. 10. Защо се включи и с. Мърчаево срещу „Изгревът

в с. Мърчаево с приятелите, с рода на Темелко и Учителя Дънов. 5). На 28 април 2007 г. направих концерт-рецитал по спомени на Сава Симеонов от „Изгревът", том XXIII. Бях приложил много снимки, извадени в голям формат, сложени на големи картони. Савата присъствуваше на концерта и после го изведох пред всички, и всички му ръкопляскаха. Неговият концерт е записан на компактдиск. 6). Сега на моя концерт на 29 март 2008 г. донесох и раздадох комплект компактдискове на 14 концерт-рецитала безплатно! На представителя на рода на Темелко, на име Димитър също дадох един комплект. Там втория и третия концерт по списъка са спомените за Темелко. Значи има две кутии за всеки концерт по отделно по два диска - за I част и за II част на концерта. Това съм го направил аз по програмата на „Изгревът". Така че концертите за Темелко от 20 ноември 2004 г. и 18 декември 2004 г. са записани на компактдискове. И са раздадени в 100 бройки - 90 за България, и 10 за чужбина. Също е включен и концерта за Сава Симеонов от 28.04.2007 г. Така че за онези от с. Мърчаево съм свършил една много голяма работа! 7). Ето това е моята Програма досега за с. Мърчаево. И сега се явяват онези, които ми пречат. Имам още една нова програма, която предложих, но не я пожелаха, понеже се страхуват от Братския съвет, който е бил срещу „Изгревът". Казват ми: „Знаеш ли, когато дойдат в с. Мърчаево и споменат за „Изгревът", всички говорят срещу теб и „Изгревът". А после ги виждам, че присъствуват на твоите концерти." Обяснявам
към текста >>

216. Павел Василев си замина от земята

Библията на български език през 1870 г. Виж снимка № 10. Как е станало това, всичко е описано подробно в нея. Наблюдавах онзи работник, който взимаше колите и ги слагаше на машината, за да я подвърже с корицата. Очите ми се отварят и аз виждам един стъклен и червен похлупак върху него, който го охранява от външни посегателства. Беше невероятно да се гледа и да се издържи! Целият треперех от тази гледка! 7. На Павел Василев предадох 200 броя от „Изгревът", том XXIV, да го раздава безплатно на своите приятели евангелисти. След неколко години той ми върна около 100 броя. Нямало други желаещи. Не можеше да си отговори! 8. Аз направих 5 концерт-рецитала за евангелистите-методисти със случки, събития на мнозина личности през годините на тяхното пребиваване при българите. За тех можете да прочетете в „Изгревът", том XXVI, с. 963-998, които бяха проведени през 2010 г. 9. Извадих всички тези концерт-рецитали на компактдискове и му направих 20 комплекта, за да раздаде на 20 приятели евангелисти -напълно безплатно. Те са качени на интернет страница: http://www.izgrevat.com и всеки може да ги чуе. А списъка на тези концерти е в „Изгревът", том XXVI, с. 963. 10. За да се роди някой в България, е много трудно! Първият евангелист-методист в България е Гаврил Илиев. Виж снимка № 11. Неговата дъщеря Манола, виж снимка № 15, се омъжва за Йордан Икономов, виж снимка № 15. Ражда се Милка, виж снимка № 18а, и се омъжва за Драгомир Василев, виж снимки № 18 и 19. Ражда се Павел Василев, с
към текста >>

217. 17. Престъпленията срещу „Изгревът”

II. В колибата на Христов

ТОМ 32

„ИЗГРЕВЪТ” 17.1. Опит да бъда отстранен и някой друг да превземе ръководството на програмата „Изгревът”, която аз я ръководя, и чрез мен е създадена. Искате доказателства? Ето ги: • Днес е 27 юни 2015 г., и до днес съм отпечатал 31 тома от „Изгревът”, • 60 концерт-рецитала от 2001 г., и са качени към 30 концерт-рецитала на интернет страница: http://www.izarevat.com • И съм раздал безплатно на 100 човека компакт-дискове на 25 концерт-рецитала - безплатно! 17.2. А тези, които искат да ме отстранят, какво са направили? - нищо! Затова бях излъган и измамен от сестри Шкодреви - с. 943. Вижте как чуждия човек спасява заглавието на корицата, и слага годината 1938-1939 г. Нали искате доказателство? Ето, имате го. 17.3. Сестри Шкодреви извършиха 3 предателства към „Изгревът”, и към мен. Това е описано на с. 944. Първо: Срещу мен и Програмата, която ръководя. Второ: Срещу самата Програма, която издава „Изгревът”. Трето: Лично срещу мен. И затова аз съм ги предал на Онзи, Който ръководи „Изгревът” да въздаде Своята Правда! Онзи, Който ръководи „Изгревът” е Небесният човек. А кой е този Небесен човек, може да проверите в „Изгревът”, том XXIX - ВЕРУЮ НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА - БЕИНСА ДУНО. А МЕН МЕ ПОСТАВИХА ДА Я РЪКОВОДЯ НА ЗЕМЯТА. И всички скочиха срещу мен! Защо не си намерите един човек да я ръководи? Няма да го допуснат този ваш човек, защото ще бъде враг на програмата! Днес е 27 юни 2015 г. Към днешна дата проверете къде са сестри Шкодреви.
към текста >>

218. 234 Класовата борба как ще се разреши

тенекия щяла да бъде за началника - каза с усмивка Христов. - Тогава и до този момент това не си помислих - възможно е, но това не е важно. За шест месеца не бях си получавал заплатата. - Как живя, кой те храни? - Турското население. - От къде вземаше пари да му заплащаш? - Без пари. Христов го изгледа с учудване, защото Андрей го каза като нещо в реда на нещата. - Как може без пари? - Там е така - няма хотели, нито гостилници. - Ясно, някога дедите и прадедите на това население, така безплатно били хранени от българите. Както виждаш, възстановява се правдата. - В Делиормана всичко може. Да имам време, ще Ви разкажа ужасни неща! Сега българите там се държат с турците така, както някога турците се държали с българите. - А ти не чувстваше ли, че според възможностите си, си експлоатирал населението? - Не, моето е нищо - капка в море! - Но ако можеше повече, повече щеше да експлоатираш, затова не се сърди, че си бил експлоатиран. Но разкажи какво направи с парите, които си спестил като те хранило турското население без пари? Народа казва: „От крадени пари хаир няма!” Андрей помисли, обясни си много случки в живота си и каза: - Секретар-бирника, за да ми ги изплати, ми взе едномесечна заплата. - Откъдето дошло, там отишло, но ти си платил лихвата със страдания. Но разказвай по-нататък, какво стана? - Веднага заминах за Варна. И тогава и сега, не мога да си обясня защо заминах. Може би защото повечето от другарите ми като завършиха, едни отидоха в София, а други във Варна да
към текста >>

219. 358. Описание на Изгрева

VI. Разни срещи

направо нагоре весели пушеци, които отиваха към чистото и синьо небе, както пушека от жертвата на праведния Авел. Пред прозорците и площадките се трупаха хиляди врабчета, цвъртяха весело като деца пред обедна маса. Андрей мина край бараката на сестра Блатова*, която беше до самата пътека, и навлезе през отворената врата в двора пред Салона. [*Блатова - това е Николина Балтова.] Отдясно имаше ниска постройка, на източната страна на която беше стаята на брат Ради - доброволен и безплатен работник в братската градина. До нея беше прилепена братската кухня, в която бяха инсталирани три казана над огнища, а стените на кухнята бяха облицовани с бели фаянсови плочки. По средата на кухнята имаше дълга маса, на която поставяха продуктите за обработка. Андрей любопитно надникна през прозореца, и видя вътре няколко сестри в бели престилки. Направи му впечатление, че престилките им бяха идеално чисти, по-чисти отколкото на лекарите! Между сестрите се перчеше като гъска сестра Епитропова* - най-добрата готвачка в Братството. [* Епитропова е съпруга на Петко Епитропов - „Изгревът”, т. 5, с. 595-598. Казва се Мариам; т. 22, снимка №17] Андрей хвърли бърз поглед на цялата кухня, но нищо не можа да се закачи на черногледия му поглед - тъкмо напротив, беше много-много чисто! После той пристъпи няколко крачки на запад. Следваше трапезарията*, тя беше продължение на кухнята, ниска постройка. [*Трапезарията - виж в „Изгревът”, т. 9, снимки № 5, 6, 7; т. 13, снимка № 138.] Четири грамадни
към текста >>

220. 363. Хлябът е тялото Христово

VI. Разни срещи

печенето... Това е една велика мистерия, която много малко хора разбират. - Пак не ми е ясно! - Аз пък Ви се чудя, как не можете да разберете такива прости и ясни неща? Сега ще ти стане още по-ясно. Всеки да си има осигурен хляба, както е казано в Господнята молитва. - Все по-неясно ми става! Но кажете, без да работи ли човек трябва да получава храната си? - Да, той и сега като работи си получава храната. По какво ще се отличава новото от старото? Храната се дава от Бога безплатно. В природата понятието пари не съществува, то е човешко изобретение, по-право - дяволско изобретение. Аз съм изчислил - и погледна към дебелата тетрадка - колко декара земя е необходима да се засее с пшеница, за да се изхрани цялото население на България. Достатъчно е всеки човек от 16 до 50 години, да работи на годината 15-20 дни, за да осигури хляба на целия български народ за през цялата
към текста >>

221. Йордан Жечев Андреев и небесните човеци / Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2

г. са публикувани 31 тома от порядъка на 900 страници, плюс снимков материал - към всеки том към 60-100 снимки. 3. Едновременно с това провеждам концерт-рецитали, в които са включени спомени с последователи на Учителя Дънов, придружени с Негови песни. От 2001 г. до края на 2015 г. са проведени и осъществени 60 концерт-рецитала: I част от един час и II част от 1 час. Всичко - 2 часа. Всички тези концерт-рецитали са качени на интернет-страница: http://www.izgrevat.com и са достъпни и безплатни за всеки, който се интересува от това Учение. 4. Към всеки концерт-рецитал се представя изложба от снимки към сценария. Те са голям формат - 35/40 см., които са залепени на картони -100/70 см., по 4 снимки на картон. 5. Ползвал съм няколко пъти Държавен архив при МВР, като съм отбелязал и благодарността си за това в „Изгревът”, том XXI (21), с. 995, която ще приложа накрая за доказателство. 6. Целта на моята молба към Вас е да ми се даде разрешение за достъп на архива на лицето Йордан Жечев Андреев, чийто материали са взети при обиск от дома му от служители на МВР. Това е една много поучителна история, която трябва да Ви опиша, за да ви накара и убеди за Вашето разрешение за достъпа към този архив. Аз имам доказателства, че той трябва да е под Вашето подчинение. Затова ми е необходимо Вашето разрешение. II.ИЗЛОЖЕНИЕ 7. Случката е следната: Йордан Андреев (Аню) започва да описва спомените си за Любомир Лулчев, понеже е бил негово доверено лице. Това се разчуло навсякъде. Тогава се явява
към текста >>

222. Сканирани документи

ЧАСТ 2

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

г. са публикувани 31 тома от порядъка на 900 страници, плюс снимков материал - към всеки том към 60-100 снимки. 3. Едновременно с това провеждам концерт-рецитали, в които са включени спомени с последователи на Учителя Дънов, придружени с Негови песни. От 2001 г. до края на 2015 г. са проведени и осъществени 60 концерт-рецитала: I част от един час и II част от 1 мас. Всичко - 2 часа. Всички тези концерт-рецитали са качени на интернет-страница: http://www.izgrevat.com и са достъпни и безплатни за всеки, който се интересува от това Учение. 4. Към всеки концерт-рецитал се представя изложба от снимки към сценария. Те са голям формат - 35/40 см., които са залепени на картони - 100/70 см., по 4 снимки на картон. 5. Ползвал съм няколко пъти Държавен архив при МВР, като съм отбелязал и благодарността си за това в „Изгревът", том XXI (21), с. 995, която ще приложа накрая за доказателство. 6. Целта на моята молба към Вас е да ми се даде разрешение за достъп на архива на лицето Йордан Жечев Андреев, чийто материали са взети при обиск от дома му от служители на МВР. Това е една много поучителна история, която трябва да Ви опиша, за да ви накара и убеди за Вашето разрешение за достъпа към този архив. Аз имам доказателства, че той трябва да е под Вашето подчинение. Затова ми е необходимо Вашето разрешение. II. ИЗЛОЖЕНИЕ 7. Случката е следната: Йордан Андреев (Аню) започва да описва спомените си за Любомир Лулчев, понеже е бил негово доверено лице. Това се разчуло навсякъде. Тогава се
към текста >>

223. 75. Борислав Георгиев от Париж. Бележки от Вергилий Кръстев

Отговор на Вергилий Кръстев

2016 г., гр. СВОГЕ 75.1. Кой е Борислав Георгиев - доктор в Сорбоната в гр. Париж? Величка Няголова се свърза с него, и бях уведомен от нея за какво става въпрос. Получих от него неколко писма. Беше започнал да чете „Изгревът”. А защо? Отговорът е много прост: ИСКАШЕ ДА СЕ ЗАКАЧИ ЗА „ИЗГРЕВЪТ”, ЗА ДА СЕ ПРИКАЧИ КЪМ ЖИЦИТЕ МУ, И ОТ ТАМ ДА ЧЕРПИ ОНЗИ КОСМИЧЕСКИ ТОК, КОЙТО ВЪРВИ В ПОРЕДИЦАТА НА „ИЗГРЕВЪТ”! Това е единствената причина. Друга няма! ДА СЕ ПРИКАЧИШ И ДА ЧЕРПИШ БЕЗНАКАЗАНО И БЕЗПЛАТНО! КАК ВИ СЕ СТРУВА ТОВА? 75.2. Аз се чудех какво да правя с този материал, защото той повтаряше неща, които ги имаше в „Изгревът” - много добре описани. Повтаряше ги, за да може да се закачи за „Изгревът”! ЗА „ИЗГРЕВЪТ” НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ПРИКАЧИШ, ЗА „ИЗГРЕВЪТ” ТРЯБВА ДА ИМАШ ОТВОРЕН ОРГАН И ЦЕНТЪР В МОЗЪКА СИ, ТАКА КАКТО ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРИ ХВАЩАТ И ЛОВЯТ СИГНАЛИТЕ НА ДЕСЕТКИ ТЕЛЕВИЗИОННИ СТАНЦИИ! ИМАШ ЛИ ТЕЛЕВИЗОР В МОЗЪКА СИ, МОЖЕШ ДА СЕ ВКЛЮЧИШ НА ОНЗИ КАНАЛ, НА КОЙТО Е „ИЗГРЕВЪТ”! Ние не случайно, всички концерт-рецитали сме ги качили на интернет-страница: http://www.izarevat.com Който иска - ще гледа, който не иска - няма да гледа! Няма да им се молим! Ние сме си свършили работата си. А те имат право на избор! Това е, и те могат много трудно да се определят! 75.3. Накрая реших да го включа, като направя препратки към всеки том и към всяка страница. ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ ПОКАЗВА КАКВИ СА ТЕЗИ ХОРА, КОИТО ИСКАТ ДА СЕ ПРИКАЧАТ И ДА ЧЕРПЯТ И ДА ПОЛЗВАТ ЧУЖДА КОСМИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ! А КОЙ ЩЕ Я
към текста >>

224. 7.1. Обяснение за Братската градина в Айтос.

причината, всеки братски ръководител в Айтос, да отхвърля различни предложения на различни проповедници. Не ги искаха! И им пречеха! 7.1.7. В историята на Школата има описани различни случай на детските учителки, които са опитвали да прокарат в живота на българите някой идеи от Учението на Учителя. Но всичко е било безрезултатно! А защо? Ума си причина. Тя е ясна. 7.1.8. Има една книга на Боян Боев - „Учителят за образованието”. Вие чели ли сте някоя страница от нея? Тя се е раздавала безплатно. Разпитвал съм към 10 учителки, които бяха вече пенсионерки, дали нещо са приложили от нея. Казваха ми, че трудно се чете, и нищо не може да се приложи, защото в училищата се спускат програми от Министерството, които трябва да се изпълняват. Иначе ще ги отстранят, и ще ги уволнят! 7.1.9. Съобщавам тези неща, за да се знаят. Не може да се занимаваш с деца, ако не познаваш опита на другите поколения преди теб! Освен това си има ръководител! С него трябва да се сподели, и да се иска от него разрешение! Не може да се прескача! Ако се засилиш да го прескочиш, ще се спънеш и паднеш! А защо сега няма никаква следа от онова време? Защото са се спънали, и паднали по гръб на земята! 7.1.10. И да не се обвинява Димитър Добрев! А отговорете, Вие взехте ли разрешение от него, преди да тръгнете да осъществявате своя план? А защо не го осъществявахте в Бургас, а тръгнахте да безпокоите Добрев и хората там?! Да - в Бургас! Това означава, че не сте за тази работа! И затова днес Ви няма тук! Нито Ви има
към текста >>

225. 40. Да си искаш, или да ти дават

Милка Кралева

с музиката на Учителя. Една трета от афиша заемаше съобщение на няколко банкови сметки, и покана за парични дарения! Не ми хареса! Не мисля, че обявата за концерт с името на Учителя, трябва да се превръща в протегната ръка за помощ! Не е достойно! Сигурна съм, че когато нещо е замислено заради Учителя, средствата ще дойдат до стотинка! Има и други методи за осигуряване на средства. Искането не е по Учителя. Да си купиш билет за такъв концерт е по-достойно, отколкото да ти предложат безплатен концерт, а да те поканят да направиш дарение. Това е морално изнудване! Не е редно! Виждала съм този театър и в американските църкви. Случва се да свиря за големите християнски празници, и винаги се възмущавам, когато пасторът напомня, че концертът е безплатен, но в знак на благодарност, добре ще е да се сложи в дискуса по-гол яма сума!... Такава демагогия! Даването трябва да е личен импулс, и доброволно. Искането като практика, изглежда спокойно се практикува в днешното Братство, защото преди няколко дни получих следната покана: „Здравей сестра Милке, бъди поздравена в Духа на Божията мъдрост от нас в...... Макар, че вероятно няма да си в България през юни, решихме да те поканим за спонсор, кой колкото може и обича на наша братска среща събор в........” Не искам да изпадам в дребнавост. Но не мога и да не коментирам! Как след 15 години пълно мълчание, може да поканиш някого за спонсор, без да попиташ как е, макар и от учтивост?! Само защото живее в Америка? Аз не знам, на какво ниво се
към текста >>

226. 42. Гласът на Бургаското Братство

Милка Кралева

Отговор на Вергилий Кръстев

Зачудих се, как са попаднали тези писма в него? Но не бе трудно да си представя, че връзките, които имаше с Павел - човекът обсебил архива ми, са направили възможно писмата на П. Киров да преминат в неговите ръце! Това е още едно доказателство, за липса на принципност! Минаха една две, а може и повече години, и Георги Христова отново ми писа. Този път се похвали, че е издал книга за Петър Дънов. Великодушно ми предложи да я разпространявам, като подчертаваше изрично, че това било безплатно. Това бе жалък опит да получи възхищението ми! Наистина се е надявал!.... Което значи, че в съзнанието му нещо болезнено е разместено. Да ми се хвали?... Че защо на мене?! Явно амбициите му го тласкаха към стола, на който съдбата бе сложила мен. Той искаше да седне на този стол, и очакваше, че като седне ще му сложат корона! Но така не става. На такъв стол, за да седиш, трябва да спазваш високи принципи! Бях забравила за Георги Христов след това писмо. Вече знаех защо той е довел Павел в салона. Знаех и защо му е казал: „Дръж, Милка, ухапи я колкото може по-жестоко!...” Бях разбрала и защо ми се похвали с книгата, издадена във Варна. Бях разбрала и чий архив му е помогнал, за да издаде книга за Учителя. Целият му бунт срещу мен е бил най-вече заради стола, заради издателския стол!.... И все пак, има нещо, което все още не разбирам! То е последното му изпълнение. Ни в клин, ни в ръкав, преди два дни Георги Христов сподели с мой роднина: „Че какво им направи Милка? Тя си работеше добре.
към текста >>

227. 51.1. Истината за цигулката на Учителя.

Пояснение и изяснение от Вергилий Кръстев

на с. 885-901. А защо бяха оцветени с жълта, бледо синя, виолетова и портокал-оранж, ще прочетете на посочените страници. Приложихме законите от Словото на Учителя Дънов! 3). От 2001 г. до 2016 г., са проведени 61 концерт-рецитала по спомени на ученици с Учителя Дънов, и с песни на Учителя. Придружени с Фотоизложби! Те бяха качени на интернет-страница: http://www.izarevat.com 4). Бяха извадени на CD - 25 концерт-рецитала - по 2 CD на концерт -I и II част, и раздадени на 100 човека безплатно от моя екип. Да ги слушат в страната, през деня и през нощта! Но не ги слушат, защото други ги командват! 5). А за евангелистите-методисти, бяха направени 5 концерта, качени на CD, направени за 25 човека, и раздадени от Павел Василев на евангелистите-методисти от „Църквата на д-р Лонг”. Това е публикувано в „Изгревът”, т. 24. Там са сложени и спомените на Весела Несторова, защото тя идва по техна линия. Концертите за евангелистите-методисти и техните програми, са публикувани в „Изгревът”, т. 26, с. 955-998. 6). Евангелистите-методисти от „Църквата на д-р Лонг” са едно, а протестантите от „Църквата на Петдесятниците”, е нещо съвсем друго! Те изпратиха своите представители от рода Кралю Кралеви, да разрушат онова, което бе останало! И окончателно разрушиха! Сега няма никаква следа! Само на „Кара баир” - 3 реда бодлива тел! Това заслужават! Аз ги предупредих! А те ме отхвърлиха! Това съм го публикувал в „Изгревът”, т. 24, с. 783. точка 39: с. 783- Проучете го, и ще се уверите, че те не
към текста >>

228. 52 1. Учителите на Черната и Бялата ложа.

и кому ще се кланяте в лъжите и клеветите на мошениците? 52.1.13. В „Изгревът”, т. 16, с. 820-823 - „Човекът за тази работа” и „По Дух и чрез Слово”. Описал съм съвсем накратко но много точно - защо съм поставен да движа издаването на поредицата „Изгревът”. Който може да вярва, да вярва! А който отхвърля - да отхвърля! Друго разрешение не може да има! Единствено е! И друг път не може да им се случи това! - Дали да приемат или да отхвърлят! 52.1.14. Аз бях изпратен и поставен и то на безплатна служба да спася онова, което е останало от Школата на Учителя Дънов. Аз бях „пашитен кон” и си живеех свободно, и си пасях трева на воля и до насита. Но ме хванаха, и ме закараха да вършея на чуждо гумно и на чужд харман. А знаете ли какво означава вършитба с коне? Българите казват така: „Който кон се хване - той вършее на гумното.” А как става това - виж в „Изгревът”, т. 31, с. 800-817. Ще го прочетете ли? Едва ли! Няма да можете да го издържите! Не един път, а 10 пъти да го прочетете! И тогава да Ви видя на къде ще се упътите, и кому да вярвате и да му се кланяте! Ще дойде това време, защото Онзи, Който управлява „Изгревът”, Той владее времето и събитията световни и съдбите човешки навсякъде по света! 52.1.15. Как се воюваше срещу концерт-рециталите по Програмата на „Изгревът”, които аз провеждах, то ще си прочетете в „Изгревът”, т. 31, с. 819-821. А как се провеждаше борбата срещу „Изгревът” - виж на с. 821 — 823. Много е интересно, но ще го издържите ли, ако Ви се случи с Вас
към текста >>

229. Послеслов

защо бяха побеснели, защото и днеска са от бесни, по-бесни! Ето защо: • Към 2016 г., аз съм отпечатал от „Изгревът” - 32 тома! • Организирал съм от 2001-2016 г. - 61 концерт-рецитала! • Плюс Фотоизложби от Школата на Учителя с приятелите! • Издал съм 59 томчета оригинално Слово на Учителя Дънов! - Виж Каталога - накрая на „Изгревът”, т. 16. • А от 1990-1998 г., направих 20 концерта по Слово на Учителя Дънов, по теми с Негова музика! • И всичко това е качено на CD, и раздадено безплатно на 100 човека и е качено на интернет-страница: htto'.Hwww.izarevat.com - безплатно, за всички желающи! 4. Въпрос: Това земен човек, може ли да го извърши? – Не може! А кой може? Само НЕБЕСНИЯТ ЧОВЕК може да го извърши и ОНЗИ, КОЙТО РЪКОВОДИ НЕБЕСНИЯ ЧОВЕК! А КОЙ Е ТОЗИ ОНЗИ? XXIII. ВЕРУЮ НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ - БЕИНСА ДУНО 1. „Изгревът”, т. 12 от 1999 г., с. 2. Това е изпълнение на пророчеството на Учителя Дънов от 1939 г. по Програмата на „Изгревът”, изпълнено през 1999 г.! Виж в „Изгревът”, т. 20, с. 995-1010. Това са разговори на Учителя Дънов с ръководителите на Братствата в страната от 20.XII.1926 г., с. 697-699 от „Изгревът”, т. 12 от 1999 г. 2. „Изгревът”, т. 14 от 2002 г., с. 769. 3. „Изгревът”, т. 1.2. изд., 2011, с. 795. 4. „Изгревът”, т. 29, с. 3 от 2014 г. XXIV. ВЕРУЮ НА НЕБЕСНИЯТ ЧОВЕК 1. „Изгревът”, т. 12, с. 3 от 1999 г. 2. „Изгревът”, т. 14, с. 770 от 2002 г. 3. „Изгревът”, т. 1.2. изд., 2011, с. 797. 4. „Изгревът”, т. 29, с. 4 от 2014 г. Отговорихме - КОЙ Е ОНЗИ,
към текста >>

230. 112. Димитрина Захариева

ТОМ 34

Кой, Димитрина Захариева? Л.Т: Да. И почна да Му целува обущата, и взе да плаче: „Учителю, отказва ми да ми дава уроци по пеене. Моля Ви, кажете й да ми предава уроци, аз искам да стана певица като нея.” Целуваше Му обущата и плачеше. И Учителят се обърна към мене и каза: „Не е зле да почнеш да й предаваш, но да идва сутрин.” Тя го спечели Учителя. Започна да идва сутрин. Добре, ама не знам кой й напълни с бръмбари главата и един ден идва при мене - нищо не й взимах, предавах й безплатно,и ми казва: „Този брат Кръстю - да се освободиш от него, щото той с тъмни сили работи.” - „Тъй ли, викам, я да ти видя гърба! Скоро да излезеш оттука!” И я изпъдих. А това беше в най-големия студ, зимно време. И моят хазаин след един час идва, и ми чука на вратата, и казва: „Има една, която идва при тебе. Седнала е на стъпалата и плаче.” Тя не си отива, а седи в студа отвън и плаче. Цели три години не я приех. Методи идваше да ме моли, тя идваше да ме моли. Не. Тя е дълга и широка история. Когато ме извика да спя у брат Пешо, там да спя, те се скараха с Методи и почнаха да се бият. Той я бие, и тя го бие. Той я бие, тя го бие. Аз станах посред нощ, часът е бил полунощ. В.К.: В Мърчаево? Л.Т.: В Мърчаево. Аах, знаеш какви страшни кучета има в село. Станах и в тъмното, както грее луната, си намерих дрехите и обущата, обух се и тръгнах през селото, да избягам оттам, щом видях, че се бият. И молитви казвам, докато стигна до Рилкини. А Рилкини са в началото на селото, трябва да мина цялото
към текста >>

231. Съдържание

НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875) 6.1. Публикации: 1859 година. 6.1.1. Георги Миркович, лекар в Стара Загора, заминава за Сливен. - В: Цариградски вестник. Г. 9, бр. 440, 18 юли 1859, с. [4]. (Разни новини) 6.1.2. Българските ученици в Бебешкото френско училище. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 35, 21 ноем. 1859, с. 138-139. (Изглед на българските работи) 6.2. Публикации: 1860 година. 6.2.1. Д-р Миркович - безплатен преподавател в Сливенското училище. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 41, 1 януари 1860, с. 163. (Изглед на българските работи) 6.2.2. Споделени страдания от заговор на Доротей Врачански срещу плевенски учител. - В: България (Цариград). Малкият лист на България. Г. 1, бр. 43, 20 януари 1860, с. 3-4; бр. 44, 27 януари 1860, с. 2. 6.2.3. Д-р Миркович пристига в Цариград. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 46, 6 февруари 1860, с. 184. (Всякакви неща и новини). 6.2.4. Съобщение за нова книга: Българска граматика от д-р Миркович. - В: България (Цариград). Г.2, бр. 69, 13 юли 1860, с. 256. (Сякакви неща и новини) 6.2.5. Проблеми на Болградското централно училище. - В: България (Цариград). Г. 2, бр. 71, 27 юли 1860, с. 257, 258. (Сякакви неща и новини). 6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович. - В: България (Цариград). Г. 2, бр.72, 3 август 1860, с. 298, 305-306. (Изглед на българските работи) 6.2.7. Бележка за допусната погрешка в
към текста >>

232. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

(20.06.1878 г.)9 Осигурява помещение за откриване на българска книгопечатница, с безкористното съдействие на Сливенската община10. Избран за член на Комисия по учебната част за Сливенските училища от Градския съвет. Основател: Инициатор и учредител (с д-р Начо Планински, Михаил Греков, Захари Коняров и др.) на първото у нас Благотворително дружество „Червен кръст”, с председател митрополит Серафим (25.10.1878 г.). 1879 година Работи като „губернски врач“ Публикува обявления за безплатни консултации и лекарства за болни сиромаси (в. Българско знаме) Отстранен от длъжност в Сливенската местна болница, след конфликт с областния управител Тодор Икономов (14.02.1879 г.). Назначен за Директор на Сливенската мъжка гимназия (1879-1880). Открива книгопечатница „Българско знаме“ с печатарска техника от обявената в несъстоятелност Цариградска печатница на П. Карапетров. Създава благотворително дружество - организира и предоставя помощи, не само като член на настоятелството му. Заминава за Пловдив Активен деец на Българското либерално демократично движение. Депутат в Областното събрание в Пловдив (назначен от Алеко Богориди, генерал-губернатора на Източна Румелия) до 13.Х. 1879 г. - сменен от Иван Вазов. Избран за представител на Сливенски окръг, с Христо Д. Павлов (с делегати от всички окръзи в Източна Румелия) подписват мемоар за анулиране на несправедливите Берлински решения, връчен на Европейска международна комисия. Основател, редактор, автор: Българско знаме. Първия
към текста >>

233. 1.1. Д-р Георги В. Миркович / Тодор Бъчваров. - В: Виделина.

7 месеци той прекарал много лошо, без пет пари в джеба си, като се е хранил на вересия, понеже очакваните пари от наследството, по едно недоразумение, закъснели да пристигнат. Като му пристигнали пари, той си уредил така живота, че да не харчи повече от 50 лева на месец. С един беден другар, студент по медицината, живеели заедно в евтина стая, готвели си и се хранели заедно, а пък се учили в библиотеката на медицинския факултет, дето книги за четене и хартия за писане намирали безплатно. Като нямал средства да заплати таксата за редовен студент и да държи изпити, той се учил три години като слушател, като мислил да отиде в Пиза, или другаде вън от Франция, за да се сдобие с евтина диплома. Обаче, като изложил идеята си и своето положение на брата си, Русчо, тоя му писал, че е вече в състояние да го издържа до свършване и да му заплати всички такси, но да не ходи в Пиза или другаде, а да свърши в Монпелие. Тогава доктора се приготвя и в една година издържа всичките си изпити, както и докторат, като написва и теза. На 30 юни 1856 година получава диплом. През тази година във Франция имало холера; младия доктор с други свои другари бил изпратен да лекуват из селата. Той се отличил в градеца Uzes близо до Nincy и за това бил награден от Наполеона III с кръст за заслуга. Към края на същата година се завръща в Сливен, прекарва зимата и в 1857 год. прави обиколка из Влашко (Браила, Галац, Букурещ и пр.) за да събира помощи от родолюбивите там сливенци за откриване на българско
към текста >>

234. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

Туй сполучливо ясновидство му направило силно впечатление и е способствувало да се заинтересува още по-силно в окултните явления. Студентският си живот Миркович прекарвал извънредно икономически. Изтеглил останалите пари от наследството си и ги вложил в една спестовна банка. Ведно с друг беден студент обзавел тъй пестеливо живота си, че прекарвал месечно с 50 лева. За да не харчи за отопление и осветление, учил уроците си в библиотеката на факултета, дето се е ползувал и безплатно с хартия за писане. За да избегне плащането на такси за редовен студент, първите години продължавал да бъде само слушател. Но подобреното материално благосъстояние на брата му позволило на последния да поеме изцяло подръжката му. Георги не се поддал на увещанията да отиде в Пиза (Италия) за евтина диплома, bon pour I’Orient, а по съветите на брата си останал да довърши медицината в Монпелийския университет. В 1856 г. получава докторат с тезата: „Du regime еп general a I’etat hygide et morbide”. (За режима изобщо при здраво и болно състояние), издържана публично на 30 юний и която очудва със своите здрави и проникновени мисли и с голямата ерудиция. В последните дни на студенчеството той взема живо участие с другарите си при върлуващата тогава холерна епидемия във Франция, да обикаля селата, за да лекува и дава съвети за предпазване. За тая си заслуга е награден от Наполеон III със златен медал. Завършил науките си, връща се в Сливен и става волнопрактикуващ лекар през 1857-8 г. В родния
към текста >>

235. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

на Найден Геров, гръкофил, туркофил, с намерение да стане доверено лице на турското правителство, за да бъде посочено от него за бъдещ български екзарх. Окован във вериги, изпратен пеш до Цариград през 1870 г. осъден на вечна каторга, престоял в затвора до 1872 г., а след смъртта на Али паша бива изпратен в Диар-Бекир, но поради лекарска завист е наклеветен от един лекар евреин, че готви бунт и след това е препратен в Мердин на по-затънтено място и отдалечено място. Тук лекува безплатно затворници, заточеници и е освободен от оковите си през 1875 г., за да се справи с холерна епидемия и оставен под гаранция да се движи свободно, за да лекува местното население, където спечелва завидно състояние. Тук остава на заточение, спазвайки едно пророчество на местен пророк, че ще бъде освободен след една голяма война. След амнистията от 1878 г. се завръща от заточението в гр. Сливен. Участвува в движението срещу решението на Берлинския конгрес през май 1879 год., довели до създаването на Източна Румелия. Той е главен инициатор за създаването на първото у нас дружество „Червен кръст” заедно с Д-р Начо Планински и е основано на 25.Х.1878 г. През 1879 г. заедно с д-р Планински издават в-к „Българско знаме”, уводната статия е подписана от д-р Миркович. Назначен е за директор на мъжката гимназия 1879-80 г. и след това за градски лекар и управител на местната болница до 14.02.1879 г. Активен член в либералното демократично движение, създава благотворително дружество и дава помощи,
към текста >>

236. 3.2. Българските колонии в Бесарабия.

Малевински. Тази „Царска грамота”, както я назоваха колонистите, е била сложена в олтаря на Болградската катедрала „Св. Преображение”, като неприкосновена светиня. Главните наредби на тая грамота са: 1) свобода на вероизповеданията, сдруженията и занятията, 2) освобождение от данъци и всякакви тегоби за 7 години, 3) освобождение от военна тегоба и гражданска служба, освен при доброволно съгласие, 4) безмитен внос на имоти и предмети за обзавеждане, 5) на всяко домочадие се дават безплатно 60 десетини (1 дес. = около 10 дек.) земя, 6) свободно закупуване на земя, освен дадената безплатно, 7) ползуване от правителствените земи срещу 20 пари годишно за десетина, 8) безакцизна търговия с вино и ракия, 9) отпущане заимообразно пари за обзавеждане при изплащане в течение 10 години подир изтичането на лготните364 7 години, 10) след изтичането на 7-те лготни години, плаща се данък 10 влашки гроша за семейство, емляк365 и други даждия366, в полза на общинските учреждения, 11) отстъпената 60 дес. земя минава във вечно потомствено владение, без право на отчуждаване, като бедните биват наследявани от най-близките безимотни роднини, 12) братя и роднини се разделят само с разрешение на властта. Като пояснения и допълнения на Грамотата са били издадени и специални постановления за колониите, преведени на български и ромънски езици (Постановления за българските колонии в Бесарабия, Statutele colonilor bulgare din Bassarabia) и раздадени на населението, за да им служат за ръководство; те
към текста >>

237. 3.6.4. Преселването на сливенци.

един паспорт, в който се отбелязвали имената на членовете на семейството, презимето му и родното място. Тия „билети” се издавали още от месец февруарий (1830 г.) и то не само от главния руски щаб, но и от другите военачалници. Селяните от Сливенско и от другите кътове на Югоизточна България, които последвали сливенските кервани, се сдобивали с тия билети в Айтошкото поле, дето всички бежанци се събрали да се чакат, и в Бургас. Издадена е била също заповед от интендантството, да се отпуща безплатна храна на бедните бежанци. Картината при Сливен в деня на потеглюването е била покъртителна: деца в пелени, носени на ръце или водени за ръка, плачели на „спокъсване” всред гъмжило от граждани, които тичали „на горе на долу” да товарят и разтоварят; старци, прегърбени на две, със сълзи на очи поглеждали назад позистите баири и сенчести огнища на младини и прадеди. Други, по-млади, в упоение и забрава, с нарамени бъклици, под песни и провиквания, играели и буйствували около натоварените „гйочове”. „По-опитните и далновидни граждани, пише Селимински, искаха да изгорят целия град поради следните причини: 1) За да не се ползуват след тях от благата им тия, които цели пет века им правеха само злощастия и които стават причина за изселването, и 2) да не се остави никаква надежда за връщане назад.” Мнозина са били против изгарянето на града, защото се надявали час по-скоро да се върнат. Факт е още, че тия сливенци, които са били за горните крайности, са упражнявали и насилия над тия, които не
към текста >>

238. 3.6.5. Заселването на сливенци във Влашко и Русия.

градец е бил заправен най-вече от сливенци и след тях идат ямболци. Той и до днес се дели на кварталите: Сливенски, Ямболски и Тукански. Тукански значи квартал заселен от местни, заварени там българи, които са били преселени от България, но по-рано: през 1810 г. или от края на XVIII-я век. По думите на мнозина, руското правителство се е грижило майчински за новите бежанци, като е давало на всяко семейство по петдесет десетини земя (около 250 декара) за обработване и право за безплатно ползуване от околните балтии. Повечето селени от Сливенско се настаняват в Бесарабия, като основават нови заселища или поселват изселени татарски села. Някои от новите им заселища носят и до днес имената на старите им села под Балкана: Трапоклово, Чаирлий, Бургуджий, Твърдица, Пандаклий, Дермен-Дере, Чомлекюю, Копаран, Кортен, Есирлий и т. н. От тук се види, че цели села са се изселвали. По-голямата, обаче, част от сливенци се заселват във Влашко, било след като са стоели малко в Бесарабия, било направо от България. Между тия са били и най-интелигентните сливенци. При заселването си във Влашко, те не са вървели вкупом, а по разни посоки. Така, едни оминали през Бузъу и отиват направо в Плоещ; на някои не им харесало мястото и се приготвили да се върнат, но стигат в Браила и пак се повръщат във вътрешността на Влашко. Тия, които отиват направо там, изпращат една комисия от опитни сливенци, която да обходи цяла Ромъния и намери подходящо на сливенския вкус място за окончателно заселване.
към текста >>

239. 3.6.6. Завръщане на част от бежанците.

Сливен. Някои решават да се върнат просто под тласъка на спомени за сливенските „гивечи, пастарма, милинки и береци”. Те не могли да забравят огненото сливенско вино, нито „киселото зеле”, което лозарите обичали да ядат със зъвана в ръка при шуртящите, бистри сливенски потоци. Израза: „Ааах, кога ша сийдим в Сливен!” е станал пословичен между бежанците. Завареното население в Бесарабия и Влашко им се видяло много нечистоплътно и просто. Дори сливенските селени, настанени на обширни, безплатни земи в Бесарабия, взели с въздишка да посочват „там, дето изгрява слънцето” - тяхното родно място. Можем си представи, какво е било влечението на сливенци към родното им огнище, стига да вземем предвид препятствията за тяхното завръщане: 1) правените спънки от влашки и руски власти; 2) страха от погубване, ако се върнат между турците и 3) че почти всички са имали изградени домове зад Дунава, които трябвало да остават безплатно на другите или да ги продават на извънредно ниски цени, а при това, обстоятелството, че много сливенци изгорили или продали недвижимите си имоти в самия Сливен. Трудолюбивото тракийско население още в първите три години от преселването си във Влашко и Русия обръща тамошните полета в градини и житници. А че и власите подобно на русите са препятствували на завръщането, се види от това, че тия, които решили да се върнат, скришом изпращат двама пратеници в Цариград с молба до султана, да издаде заповед до влашкия княз Александър Гика да остави българите свободно да се
към текста >>

240. 4.4. Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне).

прост език казано: липсваха му няколко ангела. Любимата тема на разговора му бе: Париж и неговите широки и сенчести булварди - Париж и неговите булвардни мадами и мадмоазели - Париж и неговите дюкяни за продавание на фрукти, в които купил за една от булвардните мадами едно любениче (динче), голямо колкото юмрука му - купил го за едно бяло меджидие (петолевка). 4) В качеството на секретари към „чрезвичайната” бяха прикомадировани две бейчета, млади юнчта по на 16-17 годишна възраст, безплатно практикующи се по административните уредби на държавата при тефтердар бей-зааде. Наглед са хубавелчета, изнежени аристократчета; Стефан Сливков подозряваше тяхното секретарувание, а Зографинът явно уверяваше другарите си, че тез юнчета-хубавелчета, бейовски хлапета, служат за особен вид удоволствия на главния секретар бей-заадето. Кривите езици на конашкото население същото твърдяха. Устата на хората не са чувал, та да ги зашиеш: казват каквото им текнеше на ума. 5) В качеството на стенограф на „чрезвичайната” бе прикомандирован някой си г-н на има Артин ефенди. Стенографът бе къс, та дебел, черноок, черномустакатичек, гъсти дебели вежди, червендалесто-черничък като „бошначка ябълка” и с голяма телешка глава. Писалищният му стол се намираше всякога между ширмата и стената. Той бе послушният Спирит на Вели ефенди: хващаше „на-лету” произнесените думи от разпитваните и със стенографически йероглифи ги бележеше върху дълги книжни ленти. Това е то пълният персонаж на „Комиссион
към текста >>

241. 6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)

НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875) 6.1. Публикации: 1859 година. 6.1.1. Георги Миркович, лекар в Стара Загора, заминава за Сливен. - В: Цариградски вестник. Г. 9, бр. 440, 18 юли 1859, с. [4]. (Разни новини) 6.1.2. Българските ученици в Бебешкото френско училище. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 35, 21 ноем. 1859, с. 138-139. (Изглед на българските работи) 6.2. Публикации: 1860 година. 6.2.1. Д-р Миркович - безплатен преподавател в Сливенското училище. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 41, 1 януари 1860, с. 163. (Изглед на българските работи) 6.2.2. Споделени страдания от заговор на Доротей Врачански срещу плевенски учител. - В: България (Цариград). Малкият лист на България. Г. 1, бр. 43, 20 януари 1860, с. 3-4; бр. 44, 27 януари 1860, с. 2. 6.2.3. Д-р Миркович пристига в Цариград. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 46, 6 февруари 1860, с. 184. (Всякакви неща и новини). 6.2.4. Съобщение за нова книга: Българска граматика от д-р Миркович. - В: България (Цариград). Г.2, бр. 69, 13 юли 1860, с. 256. (Сякакви неща и новини) 6.2.5. Проблеми на Болградското централно училище. - В: България (Цариград). Г. 2, бр. 71, 27 юли 1860, с. 257, 258. (Сякакви неща и новини). 6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович. - В: България (Цариград). Г. 2, бр.72, 3 август 1860, с. 298, 305-306. (Изглед на българските работи) 6.2.7. Бележка за допусната погрешка в
към текста >>

242. 6.2. Публикации: 1860 година. 6.2.1. Д-р Миркович - безплатен преподавател в Сливенското училище.