Търсене в текстове за 'Яков'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 196 резултата в 83 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш?
Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни. Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса. Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце.
към текста >>

Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици.
Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни. Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса. Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него.
към текста >>

2. 2_02 ) Как ще обичаш Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Мисълта на Апостол Яков, която ви обясних веднъж („Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото виждаш“), трябва да се разбере мистично, ето така: който не обича Бога в брата си, как ще обича онзи Бог, когото не е видял?
Призовете Бога във време на мъчнотия – там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко. Не можете да живеете съзнателно, ако не обичате Бога. Любов към едного е опасно, а Любов към Бога е безопасно. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Мисълта на Апостол Яков, която ви обясних веднъж („Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото виждаш“), трябва да се разбере мистично, ето така: който не обича Бога в брата си, как ще обича онзи Бог, когото не е видял? На един човек, който няма уважение и почитание към другите, слабата му страна е, че няма Любов към Бога. Ако имате правилна идея за Бога, то само като помислите за Него, ако сте болен, ще оздравеете и ако някой въпрос не го разбирате, веднага ще се проясни. Онова, което възприемеш от Бога, трябва да го употребиш, както Бог изисква. Спасението на човека зависи от това да възприеме Любовта, да използва в себе си това, което може да използва, и да я изпрати на хората. Колкото е взел, толкова трябва да даде.
към текста >>

3. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог нали казва: „Аз съм Бог на Авраама, Исаака и Якова“ – трима души.
У хората има много неясни понятия. Например апостол Павел казва: „Любовта е плод на Духа.“ А също се казва: „Бог е Любов! “ Това са две различни понятия. Любовта като същина е Бог, а като проява е плод на Духа. Трима души за групата на Любовта са достатъчни. Бог нали казва: „Аз съм Бог на Авраама, Исаака и Якова“ – трима души. В колко часа ще се молят хората, това са второстепенни и третостепенни въпроси.
към текста >>

4. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Беляковец, се задал черен облак, предвещаващ гръмотевици и силна буря.
Това се случило през август 1921 г., десет дни преди Събора във Велико Търново. Покривът на зданието, което било сред лозята, пропускал точно над салона за молитва и над Светая светих. Учителя запитал кой може да го поправи. Обадил се Петър Камбуров. Дошъл му на помощ още един брат и тъкмо когато разкрили покрива, от северозапад, откъм с. Беляковец, се задал черен облак, предвещаващ гръмотевици и силна буря. Почнали да падат едри капки дъжд. Тогава Учителя минал покрай щерната, излязъл пред бялата задна порта и застанал срещу бурята около една минута. Моментално облаците тръгнали към североизток, по посока на с. Арбанаси. Когато се завърнал, другите казали: „Учителю, Вие спряхте бурята! “- „Да, но само за два часа.
към текста >>

5. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Минахме край двореца Ситняково, стигнахме в Боровец и оттам потеглихме за София.
На мръкване се спряхме близо до двореца Сара-гьол. Установихме се на лагер. Запалихме големи огньове, които дежурни братя поддържаха през цялата нощ. Бяхме заобиколени отвсякъде от стройни ели. На другия ден сутринта продължихме пътя. Минахме край двореца Ситняково, стигнахме в Боровец и оттам потеглихме за София.
към текста >>

6. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.
Натрупаният фактически материал вече дава друга характеристика на научните проблеми и съвсем ново направление на изследванията. Например при проучвания в биологията е доказано, че психичните фактори играят важна роля както при физиологичните процеси, така и при изменението на видовете. Днес е установено, че душевните изживявания оказват влияние върху химическите процеси в организма. Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане. Ако вземем за пример и петнистия дъждовник, ако той преживява продължително време в блато с жълто глинесто дъно, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой, а ако дъното е черно, то те стават почти черни. Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и Хегел. И Фогт заявява, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието. Херман Мюлер твърди, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души.
към текста >>

7. 67) Плодове на шестата раса – свобода и разбирателство - Боян Боев (1883 – 1963)

И в новата епоха ще има много народи, но Шестата раса ще бъде любимият син, както Йосиф бе любим син на Яков – и както Йосиф спаси Египет, така и Шестата раса ще спаси хората от погибел.
Разбира се, че ще има и от сегашните хора, които са готови. Избраните от всички народи ще преминат в Шестата раса и тогава вече ще може да се говори за братство и Любов. Бялата раса е изразител на силата: тя твори параходи, аероплани и всякаква техника, но никога досега светът не е имал и такива разрушителни сили, както при тази раса. А Шестата раса е раса на сърцето и тя постепенно приготовлява условията за побратимяване, туря основи и гради. Народите ще останат, Шестата раса ще им бъде глава, а те ще бъдат крака, ръце, стомах и пр. И в новата епоха ще има много народи, но Шестата раса ще бъде любимият син, както Йосиф бе любим син на Яков – и както Йосиф спаси Египет, така и Шестата раса ще спаси хората от погибел. Всички днешни мистични братства са центрове на Шестата раса, които остават в неизвестност, работят тайно и управляват целия свят, пръснати навсякъде по всички народи. На когото сърцето е милостиво, той е кандидат за новата раса – мекотата на сърцето е един от признаците. Петте раси имат пет различни понятия за Любовта. И Шестата раса, която ще дойде в бъдеще, ще има съвършено ново разбиране за Любовта – тогава справедливостта ще решава въпросите между хората. Днес които не следват правия път, един друг се измъчват и един на друг си причиняват страдание, ето защо трябва да се работи върху съзнанието на хората: съвременните хора са запознати само с обикновените процеси на Природата, а има специални, особени моменти, когато по-висшите закони се проектират долу.
към текста >>

8. 052 НЕЗНАЙНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Слабостта на Якова не беше в любовта му към Йосифа, но в това, че изрази любовта си към Йосифа пред братята му.
Когато някой обича, това да бъде тайна, другите да не знаят. Някой път искате да представите на хората, как ви се е открила Любовта. Оставете това, не го казвайте. Това, което Любовта ви е открила, тя не иска да разказвате за него. Ако има нужда, тя ще го каже на другите. Слабостта на Якова не беше в любовта му към Йосифа, но в това, че изрази любовта си към Йосифа пред братята му. Те не трябваше да знаят за неговата любов. В това се заключава неговата грешка. Идейната Любов е безкористна. Може да обичате някого, без той да знае. Инак Любовта изгубва характера на безкористие.
към текста >>

9. 073 БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се бори някой с Божественото, това прилича на борбата на Якова с Бога.
Светът ще се оправи само с думата "люби! " Това, което може да оправи света в един момент, това е Любовта. При нея всички работи стават нормално. Ако не притежавате нейната Сила, нищо не става. Ти не можеш да приложиш каквото и да е учение без Любов. Да се бори някой с Божественото, това прилича на борбата на Якова с Бога. Как ще се борят хората с Волята на Бога? Кой народ какво е създал? Туй, което искат всички народи, то е човешко. Ако някой народ иска Божественото, то е друг въпрос. Но всички искат човешкото.
към текста >>

10. Да възлюбим Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Яков: “Как ще обичаш Бога, когато не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш?
Тогава всички им се усмихват. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди. А щом го имаш, всеки ще те посрещне. Казано е:“Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не се примириш с другите, значи пътищата ти не са благородни. Един брат попита:“Как да се разбират думите на ап. Яков: “Как ще обичаш Бога, когато не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Учителя каза: Ап. Яков е говорил това на съвсем светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които са съвсем далеч да разбират мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния човек още не разрешава въпроса. Любовта към Бога това е новото.
към текста >>

Ап. Яков е говорил това на съвсем светски хора, а не на напреднали ученици.
А щом го имаш, всеки ще те посрещне. Казано е:“Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не се примириш с другите, значи пътищата ти не са благородни. Един брат попита:“Как да се разбират думите на ап. Яков: “Как ще обичаш Бога, когато не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Учителя каза: Ап. Яков е говорил това на съвсем светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които са съвсем далеч да разбират мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния човек още не разрешава въпроса. Любовта към Бога това е новото. То носи всички блага. А любовта към ближния само отчасти, по-малко.
към текста >>

11. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Минахме през местността Ситняково, стигнахме Боровец и оттам потеглихме за София.
Установихме се на лагер. Запалихме големи огньове. Дежурни братя поддържаха огньовете през цялата нощ. Бяхме заобиколени отвсякъде от стройни ели. На другия ден сутринта продължихме пътя. Минахме през местността Ситняково, стигнахме Боровец и оттам потеглихме за София. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

12. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други.
Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове. Всред тях трябва да посочим на първо място най-големият поет на Германия Гьоте. Той получил на младини розенкройцерско Посвещение. Научните му дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му прелива от него.
към текста >>

13. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков.
И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията.
към текста >>

Исак имаше двама синове - Яков и Исав.
За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена. По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав. Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето. От това се вижда, че и развитието, и размножаването на еврейския народ имаме един образ, едно копие на числата и мярката, които царуват на небето. (Горните сведения за Авраама и еврейския народ съм взел от Щайнер и от Сент Ив д'Алвейдър.) Всеки един от дванадесетте синове на Яков отговаря на един от дванадесетте зодиакални знаци, което е изразено в благословията, която Яков отправя към всеки един от синовете си. Не е безинтересно да приведем това място от Библията, като посочим кой син на кой знак отговаря.
към текста >>

Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето.
По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав. Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето. От това се вижда, че и развитието, и размножаването на еврейския народ имаме един образ, едно копие на числата и мярката, които царуват на небето. (Горните сведения за Авраама и еврейския народ съм взел от Щайнер и от Сент Ив д'Алвейдър.) Всеки един от дванадесетте синове на Яков отговаря на един от дванадесетте зодиакални знаци, което е изразено в благословията, която Яков отправя към всеки един от синовете си. Не е безинтересно да приведем това място от Библията, като посочим кой син на кой знак отговаря. Синовете на Якова носят следните имена поред: 1.
към текста >>

Всеки един от дванадесетте синове на Яков отговаря на един от дванадесетте зодиакални знаци, което е изразено в благословията, която Яков отправя към всеки един от синовете си.
И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав. Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето. От това се вижда, че и развитието, и размножаването на еврейския народ имаме един образ, едно копие на числата и мярката, които царуват на небето. (Горните сведения за Авраама и еврейския народ съм взел от Щайнер и от Сент Ив д'Алвейдър.) Всеки един от дванадесетте синове на Яков отговаря на един от дванадесетте зодиакални знаци, което е изразено в благословията, която Яков отправя към всеки един от синовете си. Не е безинтересно да приведем това място от Библията, като посочим кой син на кой знак отговаря. Синовете на Якова носят следните имена поред: 1. Рувим 2. Симеон и Леви 3. Юда 4.
към текста >>

Синовете на Якова носят следните имена поред: 1.
Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето. От това се вижда, че и развитието, и размножаването на еврейския народ имаме един образ, едно копие на числата и мярката, които царуват на небето. (Горните сведения за Авраама и еврейския народ съм взел от Щайнер и от Сент Ив д'Алвейдър.) Всеки един от дванадесетте синове на Яков отговаря на един от дванадесетте зодиакални знаци, което е изразено в благословията, която Яков отправя към всеки един от синовете си. Не е безинтересно да приведем това място от Библията, като посочим кой син на кой знак отговаря. Синовете на Якова носят следните имена поред: 1. Рувим 2. Симеон и Леви 3. Юда 4. Завулон 5. Исахер 6.
към текста >>

В 49-та глава на Битието се казва: „И повика Яков синовете си и рече им: Съберете се да ви известя що ще се случи вам в последните дни.
8. Асир отговаря на знака Дева. 9. Дан отговаря на знака Везни. 10.Гада отговаря на знака Скорпион. 11.Нефталим отговаря на знака Стрелец. 12.Йосиф отговаря на знака Козирог. В 49-та глава на Битието се казва: „И повика Яков синовете си и рече им: Съберете се да ви известя що ще се случи вам в последните дни. Съберете се и послушайте синове Якови, послушайте Израиля отца си." След тези думи Яков изрежда благословение към всеки един от тях, което ги характеризира като зодиакални знаци, само че знаците не вървят по реда на синовете, както са дадени в Битието, а са размесени. Ще ги дам по реда на знаците: 1.На знака Овен отговаря Венеамин и за него Яков казва: „Ще бъде вълк грабител. Заран ще пояжда грабеж, а вечер ще дели корист." Овен има за господар планетата Марс, която напълно се характеризира с горните думи. 2. На знака Телец отговаря Исахар.
към текста >>

Съберете се и послушайте синове Якови, послушайте Израиля отца си." След тези думи Яков изрежда благословение към всеки един от тях, което ги характеризира като зодиакални знаци, само че знаците не вървят по реда на синовете, както са дадени в Битието, а са размесени.
9. Дан отговаря на знака Везни. 10.Гада отговаря на знака Скорпион. 11.Нефталим отговаря на знака Стрелец. 12.Йосиф отговаря на знака Козирог. В 49-та глава на Битието се казва: „И повика Яков синовете си и рече им: Съберете се да ви известя що ще се случи вам в последните дни. Съберете се и послушайте синове Якови, послушайте Израиля отца си." След тези думи Яков изрежда благословение към всеки един от тях, което ги характеризира като зодиакални знаци, само че знаците не вървят по реда на синовете, както са дадени в Битието, а са размесени. Ще ги дам по реда на знаците: 1.На знака Овен отговаря Венеамин и за него Яков казва: „Ще бъде вълк грабител. Заран ще пояжда грабеж, а вечер ще дели корист." Овен има за господар планетата Марс, която напълно се характеризира с горните думи. 2. На знака Телец отговаря Исахар. За него Яков казва: „Исахар е як осел, който се е разпрострял сред кошарата.
към текста >>

1.На знака Овен отговаря Венеамин и за него Яков казва: „Ще бъде вълк грабител.
11.Нефталим отговаря на знака Стрелец. 12.Йосиф отговаря на знака Козирог. В 49-та глава на Битието се казва: „И повика Яков синовете си и рече им: Съберете се да ви известя що ще се случи вам в последните дни. Съберете се и послушайте синове Якови, послушайте Израиля отца си." След тези думи Яков изрежда благословение към всеки един от тях, което ги характеризира като зодиакални знаци, само че знаците не вървят по реда на синовете, както са дадени в Битието, а са размесени. Ще ги дам по реда на знаците: 1.На знака Овен отговаря Венеамин и за него Яков казва: „Ще бъде вълк грабител. Заран ще пояжда грабеж, а вечер ще дели корист." Овен има за господар планетата Марс, която напълно се характеризира с горните думи. 2. На знака Телец отговаря Исахар. За него Яков казва: „Исахар е як осел, който се е разпрострял сред кошарата. И като видя, че успокоението е добро и местото весело, подложи плещите си на това и стана раб подчинен." Което е характерно за Телец. 3. На знака Близнаци отговарят братята Симеон и Леви, които са дадени заедно в Битието.
към текста >>

За него Яков казва: „Исахар е як осел, който се е разпрострял сред кошарата.
Съберете се и послушайте синове Якови, послушайте Израиля отца си." След тези думи Яков изрежда благословение към всеки един от тях, което ги характеризира като зодиакални знаци, само че знаците не вървят по реда на синовете, както са дадени в Битието, а са размесени. Ще ги дам по реда на знаците: 1.На знака Овен отговаря Венеамин и за него Яков казва: „Ще бъде вълк грабител. Заран ще пояжда грабеж, а вечер ще дели корист." Овен има за господар планетата Марс, която напълно се характеризира с горните думи. 2. На знака Телец отговаря Исахар. За него Яков казва: „Исахар е як осел, който се е разпрострял сред кошарата. И като видя, че успокоението е добро и местото весело, подложи плещите си на това и стана раб подчинен." Което е характерно за Телец. 3. На знака Близнаци отговарят братята Симеон и Леви, които са дадени заедно в Битието. За тях Яков казва: „Симеон и Леви, братята, сечива неправедни са ножовете им. В съвета им да не влизаш, душо моя. В събранието им да не се съединиш, чест моя.
към текста >>

За тях Яков казва: „Симеон и Леви, братята, сечива неправедни са ножовете им.
Заран ще пояжда грабеж, а вечер ще дели корист." Овен има за господар планетата Марс, която напълно се характеризира с горните думи. 2. На знака Телец отговаря Исахар. За него Яков казва: „Исахар е як осел, който се е разпрострял сред кошарата. И като видя, че успокоението е добро и местото весело, подложи плещите си на това и стана раб подчинен." Което е характерно за Телец. 3. На знака Близнаци отговарят братята Симеон и Леви, които са дадени заедно в Битието. За тях Яков казва: „Симеон и Леви, братята, сечива неправедни са ножовете им. В съвета им да не влизаш, душо моя. В събранието им да не се съединиш, чест моя. Защото в гнева си убиха человеци и в упорството си прерязаха жили на волове. Проклет гнева им, защото беше силен и яростта им, защото беше жестока. Ще ги разделя в Якова, ще ги разпръсна в Израиля."
към текста >>

Ще ги разделя в Якова, ще ги разпръсна в Израиля."
За тях Яков казва: „Симеон и Леви, братята, сечива неправедни са ножовете им. В съвета им да не влизаш, душо моя. В събранието им да не се съединиш, чест моя. Защото в гнева си убиха человеци и в упорството си прерязаха жили на волове. Проклет гнева им, защото беше силен и яростта им, защото беше жестока. Ще ги разделя в Якова, ще ги разпръсна в Израиля." 4. На знака Рак отговаря Завулон, за когото се казва: „Завулон се е настанил в морското пристанище и ще бъде пристанище на кораби и пределът му до Сидон." 5. На знака Лъв отговаря Юда, за когото се казва: „Юдо, тебе ще похвалят братята ти. Ръката ти ще бъде на врата на враговете ти. Синовете на баща ти ще ти се поклонят. Щение лъвово е Юда.
към текста >>

Но лъкът му стана крепък и мишцата на ръцете му се укрепи чрез ръцете на силния Яков.
10. Десетият знак Козирог отговаря на Йосиф. За него е казано много, а именно: „Йосиф е плодоносна ветва. Плодоносна ветва, близо при източник. Летораслите се простират по стената. Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха с него. Но лъкът му стана крепък и мишцата на ръцете му се укрепи чрез ръцете на силния Яков. Оттам е пастирът, Израилевий камък, чрез Бога на отците ни, който ще ти помага и чрез Всесилния, който ще благославя с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната отдолу. Благословенията на Отците ти се преукрепиха повече от бла- гословенията на Праотците ми, до високите върхове на вечните планини: ще бъдат на йосифовата глава и на върха на превъзходния между братята си." 11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила. Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл!
към текста >>

11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила.
Летораслите се простират по стената. Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха с него. Но лъкът му стана крепък и мишцата на ръцете му се укрепи чрез ръцете на силния Яков. Оттам е пастирът, Израилевий камък, чрез Бога на отците ни, който ще ти помага и чрез Всесилния, който ще благославя с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната отдолу. Благословенията на Отците ти се преукрепиха повече от бла- гословенията на Праотците ми, до високите върхове на вечните планини: ще бъдат на йосифовата глава и на върха на превъзходния между братята си." 11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила. Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! " 12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ.
към текста >>

От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ.
11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила. Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! " 12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина.
към текста >>

Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение.
Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! " 12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина. По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба.
към текста >>

Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят.
" 12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина. По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба. Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ. Но чрез отиването си в Египет Йосиф направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост.
към текста >>

14. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

И рече му Бог: Аз съм Бог на Отците ти, Бог на Авраама, на Исака и Якова.
Той видял огнения пламък и чул от него гласа на ангела, но видял, че къпината не изгаря. След това се казва, че той се върнал да види защо къпината не изгаря. В това време от горящата къпина го повикал сам Бог, като му казал: „Мойсее, Мойсее! " Той рекъл: Ето ме. Бог му казал: Не приближавай тук, изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. И рече му Бог: Аз съм Бог на Отците ти, Бог на Авраама, на Исака и Якова. И Мойсей закрил лицето си, защото се боял да погледне към Бога. Тогава Бог му казал, че го натоварва с мисията да освободи евреите от египетското робство и да ги изведе от Египет, и да ги заведе в земята, която Бог е обещал на Авраам, Ханаанската земя. Мойсей не искал да поеме тази задача, защото му се струвало, че не е по силите му, но Бог му показал да направи разни чудеса, които като направи пред евреите, ще повярват в него. Също така Мойсей пита Бога, ако евреите го питат какво е името на Бога, какво да каже. Бог му казва: Аз Сий, така кажи на евреите.
към текста >>

15. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите.
Докато в по-ранни времена не е било така. Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата. Това са били хора с пробудена и ясна мисъл и на тях предава ключовете на своите книги. Те стават носители и наследници на окултното учение на Мойсей, което се предава устно в течение на много години, и чак във Вавилонското робство се записва от Ездра и Данаил.
към текста >>

Ето защо онзи, който трябва да бъде считан, че принадлежи изцяло на еврейския народ, винаги е наричан син на Авраам, на Исаак и на Яков, т.е.
А защо става това? Причината е само тази, че в действителност цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет. Ето защо навсякъде в древноеврейския народ се подчертава така настоятелно принадлежността към една и съща кръв, течението на една и съща кръв през поколенията. У другите народи това става по отношение на племената, но не и по отношение на самия народ, който вече се е оформил като народ. Всичко, което съставя световно-историческата мисия на народа на Стария завет, се основава на непреривността на течението на кръвта през поколенията. Ето защо онзи, който трябва да бъде считан, че принадлежи изцяло на еврейския народ, винаги е наричан син на Авраам, на Исаак и на Яков, т.е. на онзи елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак и Яков. Тази течаща през поколенията кръв беше средата, в която трябваше да се стопи онзи елемент, който произхожда от Посвещението на различните народи. Като лъчи, които идат от различни страни и се съединяват в един център, така и лъчите на Посвещението на различните народи се събраха като един център в кръвта на древноеврейския народ. През тази кръв трябваше да мине психическият елемент на развитието на човечеството. Много важно е да вземем под внимание този окултен факт.
към текста >>

на онзи елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак и Яков.
Причината е само тази, че в действителност цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет. Ето защо навсякъде в древноеврейския народ се подчертава така настоятелно принадлежността към една и съща кръв, течението на една и съща кръв през поколенията. У другите народи това става по отношение на племената, но не и по отношение на самия народ, който вече се е оформил като народ. Всичко, което съставя световно-историческата мисия на народа на Стария завет, се основава на непреривността на течението на кръвта през поколенията. Ето защо онзи, който трябва да бъде считан, че принадлежи изцяло на еврейския народ, винаги е наричан син на Авраам, на Исаак и на Яков, т.е. на онзи елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак и Яков. Тази течаща през поколенията кръв беше средата, в която трябваше да се стопи онзи елемент, който произхожда от Посвещението на различните народи. Като лъчи, които идат от различни страни и се съединяват в един център, така и лъчите на Посвещението на различните народи се събраха като един център в кръвта на древноеврейския народ. През тази кръв трябваше да мине психическият елемент на развитието на човечеството. Много важно е да вземем под внимание този окултен факт. защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет.
към текста >>

Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени.
Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него. След него идва неговият ученик и заместник Исус Навин, който също е Посветен и е във връзка с Бога. Още в първата глава на книгата Исус Навин, Господ се обръща към него и му казва: „Подир смъртта на Мойсея, раба господен, говори Господ на Исус Навиевия син, слугата Мойсеев и рече: Рабът ми Мойсей умре. Сега, прочее, стани ти, ти мини този Йордан и всички люде на земята, която аз давам на тях, израилевите синове.
към текста >>

16. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

И взе Илия 12 камъни, според числото на племената на Яков, към когото беше слово Господне и рече: Израил ще бъде името Ти.
И викаха с голям глас, и режеха се според обичая си с ножове и с копия, доде се изле кръвта на тях. И като премина пладне и те пророчествуваха, дори до часа на приношението, но не беше глас, не бе слушание, не бе внимание. Тогава рече Илия на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И поправи олтаря господен, който беше съборен. И взе Илия 12 камъни, според числото на племената на Яков, към когото беше слово Господне и рече: Израил ще бъде името Ти. И съзида с камъните олтар в името на Господа. И направи бразда около олтаря, която вмешаваше две стаи семе. И нареди дърветата, и насече юнеца на късове, та го тури на дървата. И рече: Напълнете с вода четири водоноси, та излейте на всесъжението и дървата, и рече: Повторете, и повториха. И рече: Потретете - и потретиха.
към текста >>

И в часа на приношени- ето приближи се Илия, пророкът, и рече: Господи, Боже Авраамов, и Яковов и Израилев, нека бъде известно днес, че ти си Бог на Израиля, и аз твой раб и че според Твоето Слово направих всичките тези дела.
И нареди дърветата, и насече юнеца на късове, та го тури на дървата. И рече: Напълнете с вода четири водоноси, та излейте на всесъжението и дървата, и рече: Повторете, и повториха. И рече: Потретете - и потретиха. И обикаляше водата около олтаря. Още и браздата се напълни с вода. И в часа на приношени- ето приближи се Илия, пророкът, и рече: Господи, Боже Авраамов, и Яковов и Израилев, нека бъде известно днес, че ти си Бог на Израиля, и аз твой раб и че според Твоето Слово направих всичките тези дела. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тези люде, че Ти, Господи, си Бог и Ти си обърнал сърцата им назад. Тогаз падна огън от Господа, га пояде всесъжението и дървата, и камъните, и пръстта, и облиза водата, която беше в браздата. И като видяха това всичките люде, паднаха на лицето и рекоха: Йеова! Той е Бог! Йеова!
към текста >>

17. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова.
Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро. Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи. Втора глава започва с думите: „Словото, което се откри на Исайя, сина Амосов, за юдеите и Ерусалим." И тук във видение пророкът вижда бъдещето, когато Господ ще се възцари в света и Божият закон ще царува в света. Казва се: „В последните дни гората на дома Господен ще се утвърди над върха на горите, и ще се извиси над хълмовете, и всички народи ще се стекат в нея. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова. И ще ни научи пътищата Си и ще ходим в стъпките Му, защото от Сион ще излезе закон и Слово Господне от Ерусалим. И ще съди помежду народите и ще обличи много племена. И ще изковат ножовете си за палешници, и копията си в сърпове. Народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще научат вече бран." И по-нататък се разказва, че в онези дни всяка гордост и високомерие ще се снишат и само Господ ще се възвиси.
към текста >>

Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи.
Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи. От 5-ти до 7-ми стихове се казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе, от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те събера. Ще река на севера: Дай, и на юга: да не възбраниш. Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата си сътворих, създадох ги и ги направих." След това Бог говори, че е Бог на избрания народ и на няколко места говори за себе си, като казва: „Аз съм аз." В 21-ви стих казва: „Тези люде създадох Аз за Себе Си, те ще повествуват хвалата ми. Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи. В 44-та глава Бог казва: „Аз съм първи, Аз съм и последни, и освен Мен няма друг Бог." Към края на главата се говори за Кир персийски, че е пастир Божи и ще изпълни всички Божии повеления. В 45-та глава Бог продължава да говори за него и казва: „Така говори Господ на помазаника си Кира, когото държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него. И ще разпаша чреслата на царе, за да отворя дверите пред него. И портите не ще се затворят. Аз ще ходя пред тебе и ще изправя неравните места, ще съкруша медните двери и ще строша железните врати." По-нататък, в 7-ми стих, казва: „Аз създавам ви- делината и творя тъмнината.
към текста >>

18. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, както храмът, така и градът се разпределят на 12 части, които отговарят на 12-те синове на Яков, които имат отношение към 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа.
Тук пак се говори за хората на Новата епоха. От 40-та глава започва едно видение, което се описва в останалите осем глави, до 48-ма включително. В 25-тата година след пленяването във Вавилон и 14 години след превземането на Ерусалим пророкът казва: "Ръката Господня биде върху мене и заведе ме там, чрез видение Божие ме заведе в Израилевата земя и ме тури върху една висока планина, на която към пладне като да имаше здание на град." Там вижда един човек, който има мярка в ръката си и който започва да разправя на пророка мерките на зданието, което вижда, което е храмът Божий, който за бъдеще трябва да се съгради в Ерусалим. И му показва всички мерки в дължина, широчина и височина, и двора, и най-после и града. Както храмът, така и градът са четириъгълни и се разпределят между дванадесетте племена израилеви. Така че, както храмът, така и градът се разпределят на 12 части, които отговарят на 12-те синове на Яков, които имат отношение към 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа. Ще цитирам последните пет стиха от 46-та глава, където се описва градът: „И тези са изходите на града: север, 4500 мерки. И портите на града ще са според имената на племената израилеви: три порти на север, портата Рувимова една, портата Юдина една и портата Левиева една. и към източната страна 4500 мерки и три порти: портата Йосифова една, портата Вениаминова една и портата Данова една. И към южната страна 4500 мерки и три порти: портата Сионова една, портата Исахерова една и портата Завилонова една.
към текста >>

19. Пророк Осия - Влад Пашов (1902- 1974)

Във втория стих се казва: „Господ има още съд с Юда, и ще посети Якова според пътищата му, според деянията му ще му се въздаде."
В началото на 11-та глава се казва: „Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих и из Египет повиках сина си." Това е загатване за Христа. След това се говори пак за отстъпването на евреите и наказанието им чрез заробване от асирийците, понеже са се отказали от Господа и не искат да се обърнат. „Няма да се върне в Египетската земя, но асириецът ще му бъде цар, защото не рачиха да се обърнат. И мед ще падне върху градовете му и ще довърши крепките му и ще ги пояде заради намеренията им." Дванадесета глава е в същия дух: говори се за отстъплението на Израил и за наказанието поради това. Във втория стих се казва: „Господ има още съд с Юда, и ще посети Якова според пътищата му, според деянията му ще му се въздаде." В 13-та глава говори също за отстъплението на евреите от Божия закон, заради което ще ги сполети нещастие и разорение. Бог след като изрежда всичко, каквото е направил за Израил и той пак се е отрекъл от Него, затова Бог казва: „И аз ще бъда за тях като лъв, като рис, на пътя ще ги причаквам, ще ги срещна като мечка, лишена от чадата си и ще разкъсам булото на сърцето им. И ще ги погълна като лъв, див звяр иде ги разкъса. Ти си погубил себе си, Израилю, но помощта ти е в мене." И в 14-ти стих казва: „От ръката адова ще ги спася, от смърт ще ги избавя. Де е смърте, гибелта ти?
към текста >>

20. Пророк Амос - Влад Пашов (1902- 1974)

И казва: „Ето, очите па Господ Иеова са върху грош- ното царство и ще го погуби от лицето на земята, но не ще погубя съвсем дома Яковов, говори Господ.
ще има затъмнение, което има отношение към това, което Господ предприема. „И свършекът му ще бъде ден горестен." И после казва: „Ето, идат дни, говори Господ Иеова, и ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словата Господни. И ще се скитат от море до море, от север до изток ще отичват, ще търсят Словото Господне и няма да намерят." Девета глава, която е последна, започва с едно видение, след което Господ казва на пророка как ще порази Израиля и всички народи заради делата им и никой няма да избегне съдбата си. И казва: „Ето, очите па Господ Иеова са върху грош- ното царство и ще го погуби от лицето на земята, но не ще погубя съвсем дома Яковов, говори Господ. Защото ето, Аз ще заповядам и ще преселя дома Израилев, но и за всички народи, както се пресява житото в решетото и няма да падне зърно на земята. От меч ще умрат всички грешни между людете ми, които говорят: „Няма да допре, нито да стигне до нас злото." В онзи ден ще въздигна падналата скиния Давидова и ще върна пленниците от людете си Израиля, и ще ги насадя в земята им, и не ще да се изтръгнат вече от земята си, която им дадох, говори Господ Бог твой."
към текста >>

21. Пророк Михей - Влад Пашов (1902- 1974)

Но аз, наистина съм пълен със сила от Дух Господен и със съдба, и с крепост, за да изява на Якова престъпленията му и на Израил греха му." И по-нататък казва: „Началниците му седят за дарове и свещениците му учат за заплата, и пророците му чародействуват за сребро и се облягат на Господа и казват: Не е ли Господ сред нас?
Казано е: „Така говори Господ, заради пророците, които заблуждават людете ми. които хапят със зъбите си и викат: Мир! И ако не тури някой в устата им нещо, прогласяват бой против него. Затова, нощ ще бъде у вас вместо видение, и тъмнина у вас, вместо пророчество, и денят ще се смрачи върху тях. Тогаз ще се постидят гледачите и ще се засрамят чародеите, и ще покрият устните си всички тези, защото няма ответ от Бога. Но аз, наистина съм пълен със сила от Дух Господен и със съдба, и с крепост, за да изява на Якова престъпленията му и на Израил греха му." И по-нататък казва: „Началниците му седят за дарове и свещениците му учат за заплата, и пророците му чародействуват за сребро и се облягат на Господа и казват: Не е ли Господ сред нас? Зло няма да дойде върху нас. Затова Сион заради вас ще се изоре като нива, и Ерусалим ще стане грамади и гората на Дома Господен като високи места на дъбрава." В четвърта глава говори за Новата епоха, когато хората и народите ще се побратимят и казва: „И ще изковат ножовете за палешници и копията си за сърпове, народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще учат вече бран. И ще седи всеки под лозата си и смоковницата си, и не ще има кой да ги плаши, защото устата на Господа Саваота говореха... И Господ ще царува над тях в гората Сион от нине и до века." В началото на 5-та глава говори за идването на Месия.
към текста >>

Към края на главата се казва, че Бог ще ги помилва заради Яков и Авраам, „както се е клел на бащите ни от древните дни".
които ще бъде вожд на Израил. на когото изходите са изначало, от дни вечни." Тази мисъл показва, че Михей е бил Посветен и е знаел за идването на Христа, и даже е знаел мястото, където ще се роди. В 6-та глава се говори, че Бог ще се съди с Израил заради престъпленията му и казва: „И що иска Господ от тебе, освен да направиш праведното, и да обичаш милост, и да ходиш смирено с Бога твоего." В 7-ма глава се описва злото, което е обхванало целия народ - от царете и началниците, до последния човек и казва: „Неприятели на човека ще бъдат домашните му, защото син ще презира баща си, дъщеря се повдига против майка си, снаха против свекърва си... И земята ще запустее от причината на жителите ти, заради плода на деянията им." Към края на главата се казва, че Бог ще ги помилва заради Яков и Авраам, „както се е клел на бащите ни от древните дни". Книгата е така написана, че между обикновените истории и работи се прокарват някои окултни закони или правила. Така например, в 14-ти стих, от 7-ма глава след като говори за злините, които обхванали целия народ и за последствията от това, запустението на земята, минава на друга тема и казва: „Паси людете си с жезъла си, стадото на наследието си, което живее уединено в дъбравите на Кармил, да пасат във Васан и в Галад, както в древните дни." Тук се загатва за окултната школа на пророците, която е била на планината Кармил и за пътя, по който тя върви още от древни дни.
към текста >>

22. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

Първата глава започва с думите: „Товарът на Словото Господне чрез ръката на Малахия към Израиля." И изрежда, че Господ ги е възлюбил още от Яков, но те не са оценили тази Любов и затова той е недоволен от тяхното поведение.
Пророк Малахия е последният от 12-те малки пророци. Почти нищо не се знае за неговия живот. Предполага се, че е пророчествувал от 415-та до 400-та година преди Христа. Той предсказва идването на Йоан Кръстител. Книгата на Малахия се състои от четири глави. Първата глава започва с думите: „Товарът на Словото Господне чрез ръката на Малахия към Израиля." И изрежда, че Господ ги е възлюбил още от Яков, но те не са оценили тази Любов и затова той е недоволен от тяхното поведение. И накрая на главата се казва: „Защото Аз съм Велик Цар, говори Господ Саваот, и Името Ми е страшно в народите." Във втората глава Бог се обръща към свещениците, които са се отклонили от пътя на правдата и Истината, и главата започва така: „И сега тази заповед се дава вам, свещеници. Ако не послушате и ако не турите това на сърце, за да не дадете слава на Името Ми. говори Господ Бог Саваот, тогаз ще проводя проклятията във вас и ще прокълна благословени- ята ви. Ей. и проклех ги, защото не туриха това па сърце."
към текста >>

23. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи."
Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване. В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи." Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля. В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ. Господ ще ги погълне с яростта Си и огън ще ги изпояде.
към текста >>

85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен.
И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение. Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е. създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите. Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе." 85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си. Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си." 86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, която търси и се надява на Бога.
към текста >>

105-ти псалом е славословие към Бога, след което в поетична форма изнася историята на еврейския народ от отиването на Яков в Египет, до излизането им от Египет.
Аз ще се веселя в Господа. Да изчезнат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя. Господа. Алилуйя." Този псалом ни показва Бог като Бог на цялата природа, на всички същества, за които Той се грижи и ги храни. И казва псаломът: „Всички тези от Тебе очакват да дадеш навреме храната им." 105-ти псалом е славословие към Бога, след което в поетична форма изнася историята на еврейския народ от отиването на Яков в Египет, до излизането им от Египет. 106-ти псалом е славословие към Господ. Започва с думите: „Алилуйя. Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е от век във век." След това пак повтаря историята на евреите от излизането им от Египет и тяхното непослу- шание. 107 псалом започва с думите: „Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е във век. Така да говорят избавените чрез Господа, които избави от ръката на неприятеля и ги събра от страните." След това излага ред окултни закони, които действат в живота на онези, които изпадат в известни противоречия и като се обърнат към Господа, Той ги избавя.
към текста >>

24. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос".
Така и Христос е 75 милиона пъти по- велик от Исус". Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов". Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос". Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих".
към текста >>

При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий, който иде по Натанова линия.
И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години. Според както Го мислеха беше син на Йосифа, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н. и стига до Натан, а Натан Давидов и стига чак до Адама. При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий, който иде по Натанова линия. Тук ясно става въпрос за двама Йосифовци и двама Исусовци. А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41.
към текста >>

3. Яков.....................................................23. Яков
Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена. И така имаме следната таблица: МАТЕЙ........................................................ ЛУКА 1. Авраам................................................21. Авраам 2. Исак.....................................................22. Исак 3. Яков.....................................................23. Яков 4. Юда......................................................24. Юда 5. Перец..................................................25. Перец 6. Хепрон.................................................26. Хепрон 7. Рам.......................................................27. Рам 8. Аминадаб.............................................28. Аминадаб
към текста >>

39. Яков.....................................................59. Йоанам
34. Садока.................................................54. Нирий 35. Ахима...................................................55. Сеалтиел 36. Елиуда.................................................56. Зоровавел 37. Елиазар...............................................57. Риса 38. Матана................................................58. Йоанам 39. Яков.....................................................59. Йоанам 40. Йосиф..................................................60. Йосех 41. Исус.....................................................61. Семеин ....................................................................62. Мататия ...................................................................63. Маарт ....................................................................64. Нагей
към текста >>

И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край.
"Ангелът влезе при нея и каза: Привет тебе, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените. Мария се смути от това, как да го разбира, но Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. Ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и Син на Всевишнаго ще се нарече. И Господ Бог ще му даде Престола на баща му Давида. И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба.
към текста >>

25. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

След това той привежда един разговор на равина Елиезер бен Дама, който непосредствено говори с Исусови ученици, например с апостол Яков, който се нарича брат Господен.
Едни са от европейски произход, а други от римски. Източници от европейски произход: 1. Най-рано в Талмуда се срещат места, където се говори за Исус. Така еврейският учен Краузнер посочва няколко места в Талмуда, където изрично се говори за Исус и за неговите ученици. Няма съмнение, казва той, че изразите: "От учениците на Исуса Назарянина", и "Тъй ме учеше Исус Назарянина", са истини, които се срещат в Талмуда. След това той привежда един разговор на равина Елиезер бен Дама, който непосредствено говори с Исусови ученици, например с апостол Яков, който се нарича брат Господен. Ето и самото място: "Един път стана, че Елиезер бен Дама бе ухапан от змия. Тогаз дойде Яков от село Сама (Сахания), за да го излекува в Името на Исус". Твърде важно е следното място в Талмуда, което буквално гласи така: "В началото на празника пасха, Исус от Назарет беше повесен. Четиридесет деня преди това тичаше глашатай, от всички страни викаше: Исус от Назарет трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магьосничество, съблазнява Израиля и го прави да отпадне от неговата вяра. Който знае за Него оправдание, нека дойде и да го каже.
към текста >>

Тогаз дойде Яков от село Сама (Сахания), за да го излекува в Името на Исус".
1. Най-рано в Талмуда се срещат места, където се говори за Исус. Така еврейският учен Краузнер посочва няколко места в Талмуда, където изрично се говори за Исус и за неговите ученици. Няма съмнение, казва той, че изразите: "От учениците на Исуса Назарянина", и "Тъй ме учеше Исус Назарянина", са истини, които се срещат в Талмуда. След това той привежда един разговор на равина Елиезер бен Дама, който непосредствено говори с Исусови ученици, например с апостол Яков, който се нарича брат Господен. Ето и самото място: "Един път стана, че Елиезер бен Дама бе ухапан от змия. Тогаз дойде Яков от село Сама (Сахания), за да го излекува в Името на Исус". Твърде важно е следното място в Талмуда, което буквално гласи така: "В началото на празника пасха, Исус от Назарет беше повесен. Четиридесет деня преди това тичаше глашатай, от всички страни викаше: Исус от Назарет трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магьосничество, съблазнява Израиля и го прави да отпадне от неговата вяра. Който знае за Него оправдание, нека дойде и да го каже. Но не се намери никакво оправдание и Той биде повесен в навечерието на празника пасха". 2. Йосиф Флавий, еврейски историк, в своята книга "Юдейска археология" споменава за Исус без да говори обширно.
към текста >>

На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни".
"По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек. Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име". На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни". Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят. Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен" Римски източници: 1. Тацит, римски историк, живял от 55 до 117 година след Христа, който е ненавиждал християните.
към текста >>

26. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И чак в шестата глава, стих 12 нататък, говори за учениците, като по-рано споменава за Петра, Андрея, Якова и Йоана, които ловили риба и Той им казал да хвърлят мрежата и хванали много риба, което ги изплашило и от което повярвали в Него.
И след като го прочита и казва: Днес се изпълни това Писание във вашите уши". Те се разгневяват и Го извеждат от храма, и искат да Го хвърлят от хълма да Го убият. "Но Той мина посред тях и си отиде". И след това се казва, че слязъл в Галилейския град Капернаум, където проповядвал и изцелявал болни. "И проповядваше в галилейските синагоги". И чак в шестата глава, стих 12 нататък, говори за учениците, като по-рано споменава за Петра, Андрея, Якова и Йоана, които ловили риба и Той им казал да хвърлят мрежата и хванали много риба, което ги изплашило и от което повярвали в Него. И в 12 стих на шеста глава се казва: "Подир ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. И като се съмна, повика учениците си и избра от тях 12 ученици, които нарече апостоли". Значи до това време Той е събрал много ученици около Себе Си, от които излъчва апостолите, както следва: 1.Симон Петър.....................................7. Матей 2. Андрей, негов брат.........................8. Тома
към текста >>

3. Яков...................................................9.
И в 12 стих на шеста глава се казва: "Подир ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. И като се съмна, повика учениците си и избра от тях 12 ученици, които нарече апостоли". Значи до това време Той е събрал много ученици около Себе Си, от които излъчва апостолите, както следва: 1.Симон Петър.....................................7. Матей 2. Андрей, негов брат.........................8. Тома 3. Яков...................................................9. Яков Алфеев 4. Йоан ..................................................10. Симон, наречен Зилот 5. Филип ...............................................11. Юда, Яковият брат
към текста >>

Яков Алфеев
И като се съмна, повика учениците си и избра от тях 12 ученици, които нарече апостоли". Значи до това време Той е събрал много ученици около Себе Си, от които излъчва апостолите, както следва: 1.Симон Петър.....................................7. Матей 2. Андрей, негов брат.........................8. Тома 3. Яков...................................................9. Яков Алфеев 4. Йоан ..................................................10. Симон, наречен Зилот 5. Филип ...............................................11. Юда, Яковият брат 6. Вартоломей (Натанаил)..................12.
към текста >>

Юда, Яковият брат
3. Яков...................................................9. Яков Алфеев 4. Йоан ..................................................10. Симон, наречен Зилот 5. Филип ...............................................11. Юда, Яковият брат 6. Вартоломей (Натанаил)..................12. Юда Искариотски Марко описва по следния начин призоваването на учениците: След изкушението в пустинята от дявола, Исус отива в Галилея и проповядва Божието Благовестие, казвайки: "Времето се изпълни и Царството Божие наближи, покайте се, повярвайте в Благовестието. А когато минаваше покрай Галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. Исус им казва: Вървете след Мене и Аз ще ви направя да станете ловци на человеци.
към текста >>

И като отмина малко, видя Яков Заве- деев и брат му Йоан, които също бяха в ладиите и кърпеха мрежите си.
Юда Искариотски Марко описва по следния начин призоваването на учениците: След изкушението в пустинята от дявола, Исус отива в Галилея и проповядва Божието Благовестие, казвайки: "Времето се изпълни и Царството Божие наближи, покайте се, повярвайте в Благовестието. А когато минаваше покрай Галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. Исус им казва: Вървете след Мене и Аз ще ви направя да станете ловци на человеци. И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. И като отмина малко, видя Яков Заве- деев и брат му Йоан, които също бяха в ладиите и кърпеха мрежите си. И веднага ги повика и те оставиха баща си Заведеяв ладията с надничарите и отидоха с Него". Матей по съвсем същия начин описва призоваването па учениците със същите изрази.[/right] Тук също така е една загадка как четиримата рибари се отзовават на поканата на един непознат да тръгнат след Него, и веднага тръгват без да питат защо и за какво. Това показва, че те са знаели за Него и са били готови, били са във връзка със Школата и са знаели за Неговото пристигане и щом ги призовава, тръгват след Него. За другите ученици не говори нищо.
към текста >>

27. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ни показва три пъти кръга на тримата ученика - Петър, Яков и Йоан, като свидетели на определени събития.
Понеже всяка човешка душа в процеса на своето развитие има възможност да премине от съзерцанието на образите към разбирането на тези образи, тя има възможност да премине от екзотеричното разбиране на Християнството към езотеричното. Така че, на пръв поглед различаваме на една страна народа, а на другата страна учениците. Но Евангелието ни дава и други, още по-вътрешни кръгове между самите ученици. И самите ученици са на степени и от това се определя вече отношението на Христа към тях. В Евангелието на Марко ни е показано най-ясно това. Той ни показва три пъти кръга на тримата ученика - Петър, Яков и Йоан, като свидетели на определени събития. Това не е случайно явление, защото в Евангелието няма нищо случайно. И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици. Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей.
към текста >>

Яков и Йоан.
Това не е случайно явление, защото в Евангелието няма нищо случайно. И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици. Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей. Яков и Йоан. За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици. След това те са свидетели на първото дело на изцелението на тъщата на Петър. В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това?
към текста >>

В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница".
Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей. Яков и Йоан. За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици. След това те са свидетели на първото дело на изцелението на тъщата на Петър. В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни. А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт за свършека на стария свят и началото на новия. Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София.
към текста >>

В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това?
Яков и Йоан. За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици. След това те са свидетели на първото дело на изцелението на тъщата на Петър. В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни. А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт за свършека на стария свят и началото на новия. Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София. Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим, че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три пъти с тримата. И тези неща не са случайни.
към текста >>

Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото.
Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия. Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето Евангелие, Откровението и три послания. От Петър имаме две послания и под негово ръководство евангелист Марко е написал своето Евангелие. От Яков имаме едно послание и той като представител на волята държи на делото и казва: "Вяра без дела е мъртва".
към текста >>

От Яков имаме едно послание и той като представител на волята държи на делото и казва: "Вяра без дела е мъртва".
Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия. Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето Евангелие, Откровението и три послания. От Петър имаме две послания и под негово ръководство евангелист Марко е написал своето Евангелие. От Яков имаме едно послание и той като представител на волята държи на делото и казва: "Вяра без дела е мъртва". Друго едно забележително положение е призоваването на четиримата - те всички са били рибари - и Христос ги извежда от морето на сушата. Понеже заставаме на положението, че всичко преходно е символ, то и тази сцена, макар да отговаря на един исторически факт, е същевременно символ. Морето в случая символизира света на природните стихии, под влияние на които са работили четиримата ученици. Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре. Това е символизирано с отиването на сушата, на която се излиза при отиване към къщи.
към текста >>

Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили.
Тесният кръг от тримата ученици приема семето на новия живот. Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици. Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е.
към текста >>

В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир.
Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия. Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий.
към текста >>

Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан.
Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия. Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий. Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух.
към текста >>

Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава.
Но Христос иска тримата ученици да бъдат тези три шатри, в които да се отрази Небесната Троица. Докато тримата са с Христа горе на планината, долу останалите се натъкват на една несполука. Дохожда при тях някакъв болен и те се опитват да го излекуват, но не могат. Преди това те са вършили това нещо, а сега не могат. Това показва, че силата, която е вършила това, се е оттеглила от тях. Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава. Това, погледнато повърхностно, показва известна гордост от страна на тези ученици. Но ако се погледне по-дълбоко и се свърже с изживяването при Преображението, ще дойдем до друго заключение. Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята. На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя.
към текста >>

Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя.
Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава. Това, погледнато повърхностно, показва известна гордост от страна на тези ученици. Но ако се погледне по-дълбоко и се свърже с изживяването при Преображението, ще дойдем до друго заключение. Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята. На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя. Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма. Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на Бога. И така, имаме малкият Храм и големият Храм.
към текста >>

В Евангелието е казано: Като седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей.
Отговорът на Христа е като съд над света. Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда? Камък на камък няма да остане, който да не бъде разрушен. След това Христос се качва с учениците на маслинената планина, на която се намира маслиновата градина Гетсимания. Тук Христос заделя четиримата ученици настрана на върха на маслинената планина, както беше взел при преображението тримата. В Евангелието е казано: Като седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей. Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света. Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина.
към текста >>

В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан.
Там четворката е напълно осъществена. Христос умира на кръста, съединявайки своята душа с пространството на земята. Затова е казано: "Ето Агнецът Божий, Който носи греха на света". Така, че пътят към света, към космоса, води през човека". При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение. При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус.
към текста >>

28. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

4. Яков Заведеев - Рак..................................10.
Тома - Близнаци 2. Йоан - Водолей.........................................8. Матей или Леви - Стрелец 3. Андрей - Овен...........................................9. Симон Канонит Зилот - Дева 4. Яков Заведеев - Рак..................................10. Леви, нар. Тадей - Везни 5. Филип - Лъв ..............................................11. Яков Алфеев - Риби 6. Натанаил - Козирог...................................12.
към текста >>

Яков Алфеев - Риби
Симон Канонит Зилот - Дева 4. Яков Заведеев - Рак..................................10. Леви, нар. Тадей - Везни 5. Филип - Лъв ..............................................11. Яков Алфеев - Риби 6. Натанаил - Козирог...................................12. Юда Искариотски - Скорпион Според един друг автор, отношението на знаците към дванадесетте апостола е следното: 1. Филип - Овен.............................................7. Натанаил - Везни
към текста >>

2. Яков Алфеев - Телец................................8.
6. Натанаил - Козирог...................................12. Юда Искариотски - Скорпион Според един друг автор, отношението на знаците към дванадесетте апостола е следното: 1. Филип - Овен.............................................7. Натанаил - Везни 2. Яков Алфеев - Телец................................8. Юда Искариотски - Скорпион 3. Тома - Близнаци.......................................9. Андрей - Стрелец 4. Левий - Рак...............................................10. Симон Канонит - Козирог
към текста >>

Яков Заведеев - Риби
4. Левий - Рак...............................................10. Симон Канонит - Козирог 5. Симон Петър - Лъв.................................. 11. Матей - Водолей 6. Йоан - Дева...............................................12. Яков Заведеев - Риби От факта, че Христос свърза себе си с един кръг от 12 ученици по един особен начин, не е случайно. Естествено, както ни съобщава и Евангелието, броят на тези, които се намираха в отношение с него като ученици беше значително по-голям. Така имаме кръгът на седемдесетте и след това още по-големия кръг на народа. Дванадесет са един избран кръг. В тяхната цялост те са един велик реален символ.
към текста >>

На Яков, сина Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името Бенехарген, което значи Синове на гърба или на бурята, и Андрей и т.н.
Да се чудим на това, че предателят Юда бе взет от Христос между учениците, би било все едно, че имаме съзвездието Скорпион на небето и месец ноември през годината. Какво би бил кръгът на годината без смъртното потръпване на ноември? Какво би бил кръгът на учениците без фигурата на Юда? Не трябваше ли и лишените от Светлина и мир човешки души да имат свой пратеник и представител в кръга на Христа? В Евангелието на Марко, 3 глава, от 4 до 17 стих е казано: "Той (Христос) нареди дванадесетте да бъдат при него и ги разпроводи... И даде на Симона името Петър. На Яков, сина Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името Бенехарген, което значи Синове на гърба или на бурята, и Андрей и т.н. Следователно, в самото Евангелие, където се говори за подреждането на кръга на учениците, което е също реда на призоваването, както и изпращането в света са назовани имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които след това постепенно образуват най-тесния и най-интимния кръг около Него. Следователно, тези имена се отнасят и за диференцирането на отделните образи на учениците, и на техните задачи. Имената показват, че това е едно космично подреждане, един космически ред, който събира кръга на дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно: Петър с елемента земя.
към текста >>

В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата.
Следователно, тези имена се отнасят и за диференцирането на отделните образи на учениците, и на техните задачи. Имената показват, че това е едно космично подреждане, един космически ред, който събира кръга на дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно: Петър с елемента земя. Бенехаргем с елемента вода и въздух. В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата. Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните.
към текста >>

Яков е представител на течния елемент вода.
Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно: Петър с елемента земя. Бенехаргем с елемента вода и въздух. В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата. Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това.
към текста >>

Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните.
В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата. Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението.
към текста >>

Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля.
Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението. С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето.
към текста >>

Така, че Яков е Синът на водата.
Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението. С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята.
към текста >>

Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето.
Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението. С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята. Петър е земята, скалата. И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите. Той слага основният камък, като поставя човека-камък, човека Петър за основа на земното Християнство. Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени.
към текста >>

Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в себе си волята и чувството.
Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени. Във волята на човека са скрити земните сили. В чувството са отразени силите на водата, а в мисълта се проявяват силите на въздуха. Петър е човек на волята, затова той получава името Петър и е определен да бъде първият апостол, първият ръководител на Християнството. Ръководител за времето на основаването, когато Християнството трябва да живее още в спящите глъбини на човешката воля. Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в себе си волята и чувството. Той е покровител на вътрешното, на езотеричното Християнство. Изхождайки от това положение ще можем по-ясно и конкретно да определим общите, основни характеристики на всяко едно от Евангелията. И тогава вече няма да има противоречие между Евангелията, а те взаимно ще се допълват, за да опишат целия кръг на проявяващата се Христова сила. Има една окултна картина, която в Братството е известна като така наречения Антиминс. Тя представя погребението на Христа и там са дадени четирите евангелисти, символизирани чрез четирите елемента на Сфинкса: един е представен като лъв, друг като стрелец, трети като орел и четвърти като човек.
към текста >>

29. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първоначално с брат си Яков той бил ученик на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий.
Според други сведения то е било написано в 96 година след Христа, а според някои даже в началото на втория век. Това са хипотези, които не почиват на никакви факти. Йоан описва Христос като въплътения Бог, като Богочовек, Избавител и Спасител, Син Божи. Според общоприетото схващане Йоан е син Заведеев от Витсаида в Галилея. Заведей и синовете му били рибари. Първоначално с брат си Яков той бил ученик на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий. И те тръгват след Него. Той се отличавал с кротост и решителност, смирен и изпълнен с братска любов. Той е ученикът, когото Исус обичал, което много значи. Той бил неустрашим. За него се казва, че бил познат на първосвещеника и затова го пуснали, когато завели Христа при Пилат.
към текста >>

Заедно с Петър и Яков той беше очевидец на Преображението.
Отличавал се е с голяма преданост на Христа. За него се мисли, че е бил най-младият апостол. Ползвал се е с името "ученикът, когото Господ обичаше". На Тайната вечеря той се наклонил към гърдите на Исус, за да узнае кой ще го предаде. И на него Исус предаде майка Си, когато беше на кръста. Заедно с Петър и Яков той беше очевидец на Преображението. След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата. Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия. Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение. После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва.
към текста >>

3. АПОСТОЛ ЯКОВ ЗАВЕДЕЕВ, наречен старши, за отличие от Яков Алфеев, е бил син на рибаря Заведий.
За неговия живот има запазени много малко сведения. Бил е родом от Галилейския град Витсаида и по занятие рибар. Според по-късни сведения той проповядвал в Кападокия, Галатия, Витания, по бреговете на Черно море и в Скития, Южна Русия. По течението на река Днепър той достигнал до Киевските възвишения, на едно от които забил кръст и изрекъл пророчество, че на тези възвишения ще възсияе Божията благодат и голям град с много църкви ще бъде построен. В гръцкия град Патрас той претърпял мъченическа смърт чрез разпъване на кръст. 3. АПОСТОЛ ЯКОВ ЗАВЕДЕЕВ, наречен старши, за отличие от Яков Алфеев, е бил син на рибаря Заведий. Неговата дейност била съсредоточена в Ерусалим, където в 44-та година умира мъченически от меча на Ирод Агрипа. 4. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН - за него говорих като евангелист. 5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на Йосиф обрученика, заради което се нарича брат Господен. Принадлежал е към 70-те ученици. Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град.
към текста >>

5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на Йосиф обрученика, заради което се нарича брат Господен.
По течението на река Днепър той достигнал до Киевските възвишения, на едно от които забил кръст и изрекъл пророчество, че на тези възвишения ще възсияе Божията благодат и голям град с много църкви ще бъде построен. В гръцкия град Патрас той претърпял мъченическа смърт чрез разпъване на кръст. 3. АПОСТОЛ ЯКОВ ЗАВЕДЕЕВ, наречен старши, за отличие от Яков Алфеев, е бил син на рибаря Заведий. Неговата дейност била съсредоточена в Ерусалим, където в 44-та година умира мъченически от меча на Ирод Агрипа. 4. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН - за него говорих като евангелист. 5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на Йосиф обрученика, заради което се нарича брат Господен. Принадлежал е към 70-те ученици. Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град. Бил е председател на апостолския събор в 51-ва година. Заради своя строг подвижнически живот се е ползувал с общо уважение на юдеи и християни. Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни.
към текста >>

От него е Съборното послание Яковово.
Принадлежал е към 70-те ученици. Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град. Бил е председател на апостолския събор в 51-ва година. Заради своя строг подвижнически живот се е ползувал с общо уважение на юдеи и християни. Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни. От него е Съборното послание Яковово. 6. АПОСТОЛ СИМОН КАНАИТ, наречен Зилот, е брат на апостол Яков и Юда. Според преданието той поставил основи на Християнството в Кавказ, в пределите на Грузия. 7. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ 8. АПОСТОЛ ЯКОВ АЛФЕЕВ е брат на евангелист Матей. Според свидетелството на Блажений Теодорит, той разпространявал християнството в Югозападна Палестина, в области, съседни на Египет.
към текста >>

6. АПОСТОЛ СИМОН КАНАИТ, наречен Зилот, е брат на апостол Яков и Юда.
Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град. Бил е председател на апостолския събор в 51-ва година. Заради своя строг подвижнически живот се е ползувал с общо уважение на юдеи и християни. Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни. От него е Съборното послание Яковово. 6. АПОСТОЛ СИМОН КАНАИТ, наречен Зилот, е брат на апостол Яков и Юда. Според преданието той поставил основи на Християнството в Кавказ, в пределите на Грузия. 7. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ 8. АПОСТОЛ ЯКОВ АЛФЕЕВ е брат на евангелист Матей. Според свидетелството на Блажений Теодорит, той разпространявал християнството в Югозападна Палестина, в области, съседни на Египет. Умрял мъченически в египетския град Остраким.
към текста >>

8. АПОСТОЛ ЯКОВ АЛФЕЕВ е брат на евангелист Матей.
Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни. От него е Съборното послание Яковово. 6. АПОСТОЛ СИМОН КАНАИТ, наречен Зилот, е брат на апостол Яков и Юда. Според преданието той поставил основи на Християнството в Кавказ, в пределите на Грузия. 7. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ 8. АПОСТОЛ ЯКОВ АЛФЕЕВ е брат на евангелист Матей. Според свидетелството на Блажений Теодорит, той разпространявал християнството в Югозападна Палестина, в области, съседни на Египет. Умрял мъченически в египетския град Остраким. 9. АПОСТОЛ ФИЛИП. За него се знае, че е роден във Витсаида, проповядвал Християнството във Фригия, където в град Иерапол живял до края на живота си. 10. АПОСТОЛ ВАРТОЛОМЕЙ (НАТАНАИЛ) е бил родом от Кана Галилейска.
към текста >>

30. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на всеки от тях стои образът на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков.
В този процес, който се извършва с течение на времето, се редуват пред нас три кръга един след друг, в които има известно подобие. Животът на народа в неговите 12 колена е обект на Стария Завет. Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка на Духа. В началото на всеки от тях стои образът на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков. Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на живота на една общност, която не е свързана с кръвна връзка, както народът от Стария Завет. Това е една общност, свързана чрез Духа, която в своето развитие обхваща цялото човечество. В началото на Евангелията ни се разказва за Рождество Христово, в началото на Деянията на апостолите ни се разказва за Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух. Така че, Петдесетница е рожденият час на Светия Дух, за чието проявление се разказва в течение на Деянията на апостолите. Деянията на апостолите ни описват развитието и характера на първичното Християнство, което в своето развитие постепенно прониква и обединява всички хора и народи в едно велико и идейно Братство.
към текста >>

Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков, Йоан и други.
Както от средата изчезва личността на Петър, така към края се говори за края на живота на Павел и неговата мъченическа смърт. С идването на Павел в Рим, там вече в действителност е налице Петровото християнство. Това показва, че след образуване на общността, неговата личност не е вече важна. Това, което трябвало да се роди, е вече родено и поема своя път на развитие. Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите, означава в много отношения разрастването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков, Йоан и други. Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство. Ние знаем, че Йоан е разгърнал своята дейност в Ефес, а Петър своята дейност в Рим. В тези два клона имаме изток и запад на първичното Християнство. Обаче Павел е действал заедно както с Йоан в Ефес, така и с Петър в Рим. Той е нещо като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първо християнско то царство".
към текста >>

Следва убийството на Стефан и след това на Яков.
Първият раздел на Деянията на апостолите включва във себе си Възнесението и слизането на Светия Дух, и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо Йоан. Във втория раздел започва същинската история, която започва като жертвоприношение: върху общността се стоварват първите удари на съдбата. След образуването на общността се започва общ братски живот, всичко става обща собственост на общността. Пробив отвътре на тази инициатива идва от Ананий и Сапфира, които от егоистични подбуди скриват част от сумата на имота, който са продали. След това вражески сили нападат и отвън. Следва убийството на Стефан и след това на Яков. Но от това не отпада духа на общността, но се засилва. След смъртта на Стефан, вследствие на гоненията, по-голям брой хора тръгват да разнасят Евангелията по света. Така че, тежките условия заставят апостолите и първите християни да се разпръснат по света и да разнесат Евангелието. Петър остава в Ерусалим повече от 10 години след Петдесетница, преди да тръгне по света като апостол, за да стигне до Рим. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-голям.
към текста >>

31. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 12-та глава се разказва за гонението, предприето от цар Ирод против учениците и убил с меч Йоновия брат Яков и хвърлил Петър в тъмница.
И още много хора приели Учението. Тогава той отишъл да търси Савел. И като го намерил, довел го в Антиохия, престояли там цяла година и въвели в Учението много хора. И първо в Антиохия учениците се нарекли християни. По това време пристигнали от Ерусалим пророци, които обявили, че ще има глад и затова братята от тази страна събрали помощи и ги изпратили чрез Варнава и Савел в Ерусалим. В 12-та глава се разказва за гонението, предприето от цар Ирод против учениците и убил с меч Йоновия брат Яков и хвърлил Петър в тъмница. Но Ангел го извежда от тъмницата и той отива при събраните ученици в дома на Мария, майката на Йоан, чието презиме е било Марко. Понеже е важно освобождаването на Петър от тъмницата, ще го предам както е описано: "И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован в две вериги и стражи пред вратата вардеха тъмницата. И ето, един Ангел от Господа застана пред него и Светлина осия килията. И като бутна Петра по ребрата, разбуди го и рече: "Ставай бърже, и веригите паднаха от ръцете му.
към текста >>

Най-после и Яков, братът Господен заключил събранието, като казал, че това не трябва да се допуска, като се мотивирал с цитати от пророците.
На път за Ерусалим те минали през Финикия и Самария, където разправяли на братята за обръщането на езичниците. Като стигнали в Ерусалим, те разправили за своята дейност между езичниците и за повдигнатия въпрос за обрязването. Тогаз се събрал Първият апостолски събор и взел общо решение да се отмени и отхвърли едно такова гледище, че езичниците трябва да се обрязват. Петър говорил в този дух, като разказал случаят с Корнелий, който приел Светия Дух. След това и Павел и Варнава се изказали и казали своите опитности в това отношение. Най-после и Яков, братът Господен заключил събранието, като казал, че това не трябва да се допуска, като се мотивирал с цитати от пророците. Тогава апостолите решили да изберат двама души, да ги пратят с Павел и Варнава в Антиохия, като писмено съобщават по тях решението на апостолите. Избрани са били Юда, наречен Варсава и Сила. Изпратените стигнали в Антиохия, събрали братята и им дали посланието на апостолите. И те като го прочели, се зарадвали. А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението.
към текста >>

32. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото голямо гонение станало в 43-та година и жертва на гонението станал Яков Заведеев.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА Християнството възникнало в средата на юдейството и юдеите били първите върли противници на Християнството в лицето на техните водачи, докато народът приемал Учението. Първото голямо гонение станало в 43-та година и жертва на гонението станал Яков Заведеев. Тогава Ирод искал да убие Петър, но Господ го извадил от тъмницата и го спасил. След това станало убийството на Стефан и най- после, в 62-ра година намира смъртта си Яков Праведния, председател на ерусалимската църква. В 67-ма година Веспасиян обсадил Ерусалим, но понеже бил провъзгласен за император, неговият син Тит продължил обсадата. Християните предвидили запустяването на града и се изселили към река Йордан, в град Пело, за което после юдеите ги обвинявали като изменници на родината. Тит разрушил Ерусалим и храма.
към текста >>

След това станало убийството на Стефан и най- после, в 62-ра година намира смъртта си Яков Праведния, председател на ерусалимската църква.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА Християнството възникнало в средата на юдейството и юдеите били първите върли противници на Християнството в лицето на техните водачи, докато народът приемал Учението. Първото голямо гонение станало в 43-та година и жертва на гонението станал Яков Заведеев. Тогава Ирод искал да убие Петър, но Господ го извадил от тъмницата и го спасил. След това станало убийството на Стефан и най- после, в 62-ра година намира смъртта си Яков Праведния, председател на ерусалимската църква. В 67-ма година Веспасиян обсадил Ерусалим, но понеже бил провъзгласен за император, неговият син Тит продължил обсадата. Християните предвидили запустяването на града и се изселили към река Йордан, в град Пело, за което после юдеите ги обвинявали като изменници на родината. Тит разрушил Ерусалим и храма. През време на обсадата загинали повече от един милион евреи. Но омразата против християните не стихнала.
към текста >>

33. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на главата виждаме как Ирод обезглавява Яков и хвърля Петър в тъмница.
Цезарите минавали през едно декаденско посвещение, през едно изродено посвещение, което продължавало като се започне от наследниците на Александър Македонски - Селвекили и Птомеидите и се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла плеяда римски цезари, които задушавали свободната и прогресивна човешка мисъл. Този цезаров култ, както вече казах, се състоял в това, че чрез едно извратено посвещение те влизали във връзка с демоничните същества на света, които се проявявали като богове пред хората, и цезарите искали да бъдат обожавани като богове. Този култ е съществувал и между юдейските царе, които вървели по линията на Селвекилите, наследниците на Александър Македонски. Такива са различните Иродовци, за които се споменава в Евангелието и Деянията на апостолите. В 12_та глава в Деянията на апостолите ни е описан един такъв Ирод. В началото на главата виждаме как Ирод обезглавява Яков и хвърля Петър в тъмница. В края на главата виждаме Ирод да говори от своя престол. Народът, който практикувал култа към цезарите, спонтанно признава, че Ирод черпи от Божествените сили. Когато той говори, народът извиква: Това е глас Божи, а не глас на човек. Непосредствено след това Лука описва ужасната смърт на Ирод, която е отговор на съдбата към претенциите на Ирод, че е Бог. Ирод започва гонението на християните като представител на тъмните сили, което се продължава от римските цезари, както видяхме от предишното изложение.
към текста >>

Също и по-младият Яков, за когото се говори в Деянията на апостолите, че е бил епископ на Ерусалимската църква.
Напълно последователното и строго отделяне на всяко езическо естество било извършено само от двете южни колена. Така се образувало юдейството като противоположност на езичеството. И ако има нещо вярно в сравнението, което се прави между дванадесетте апостоли, това ни показва, че и всред самия кръг на апостолите специфично юдейският елемент отстъпва назад пред галиео-израилския елемент. Както само две от племената били юдейски, така и само двама от 12-те апостоли били юдеи. С положителност се знае за Юда Искариотски, че е от юдейски произход и за евангелист Матей, но неговото юдейство е, така да се каже, притъпено от принадлежността му към есейството. Също и по-младият Яков, за когото се говори в Деянията на апостолите, че е бил епископ на Ерусалимската църква. Обикновено се мисли, че в юдейството е съществувало единно схващане за идването на Месия. Можем да различим най-малко 3-4 коренно различни схващания за Месия, които са се култивирали в три-четири различни юдейски групи. Първата от тези групировки е била тази на фарисеите. Те вярвали във възкресението на мъртвите като едно еднократно велико чудо, за което вярвали, че те отиват към него и го свързвали с великото чудо на идването на Месия. Те си имали свои тайни, свои Школи за занимание и членовете на тези Школи е трябвало да минат девет степени на вътрешно развитие.
към текста >>

В Яков, по-младият представител на Принципа на юдейското християнство, имаме застъпника на фарисейската представа за Месия.
Това е било очакването на хората от народа, настроението на които е било насочено повече към приятелство с Бога, отколкото към страх от Бога. Затова есеите очаквали раждането на Спасителя по скромен начин, сигурни, че последният съд, който е бил свързан с Неговото идване, би намерил своето изпълнение в един по- дълбок слой на съществуване. Сега да видим как се изявяват тези три течения между 12-те ученици. Политическият оттенък на представата за Месия намира свой представител в Юда Искариотски. По- рано говорихме за неговите схващания за Христа. В Яков, по-младият представител на Принципа на юдейското християнство, имаме застъпника на фарисейската представа за Месия. Преданието казва, че той бил облечен във висок чин в езотерично отношение от ерусалимското юдейство. В кръга на учениците той е застъпник на морализма и на придържане към Мойсеевия закон. В Матей виждаме един представител на есейските възгледи и с това излизаме от границите на чисто юдейския кръг на учениците. Преди събитието при Дамаск Павел е бил изпълнен с голяма вяра в Месия. И той вярвал, че идването му е близко.
към текста >>

Яков като миров съдия, можем да кажем, че Петър гледаше на Него като на Велик Маг.
Но той вече разбира, че външният свят няма да се разруши и външно възкресение няма да има, както вярвали фарисеите, но старият свят вътре в човека ще се разруши и човек ще възкръсне вътрешно. Петър беше от Галилея, от Витсаида при Генисаретското езеро. И неговата душа като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва отведнъж и отново да се оттегля в себе си. В тези центрове на Галилея трябва да са били живи още дълго време природните култове, сродни с тези на друидите, които си служили с природната магия. И ако Юда очаквал Христос като освободител на народа, а Яков като миров съдия, можем да кажем, че Петър гледаше на Него като на Велик Маг. Когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във велико изстъпление и екстаз. Копнежът към екстаз характеризира душата на Петър. Екстазът не дойде върху него като блаженство, той нахлу с гетсиманската мощ в неговото съзнание. Когато той не беше в състояние да се справи със силите, които нахлуха в съзнанието му при събитието в Гетсимания и когато се намираше в дома на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става. Между Гетсимания и Петдесетница неговото съзнание мина през умиране и възкресение.
към текста >>

Така че, в първичното Християнство се развиват три главни течения, които произхождат от тримата апостоли - Яков, Петър и Павел.
Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането и Възкресението на Христос, което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение на Лазар. Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето дело. Така че, в първичното Християнство се развиват три главни течения, които произхождат от тримата апостоли - Яков, Петър и Павел. От Яков води началото си юдейското християнство в Ерусалим. Павел е основател на гръцкото мирово християнство, а Петър, който взема средно място между двамата, е основател на римското християнство. В по-нататъшния ход на развитието на историята се запазва само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египтизирания цезарски Рим. Павловото течение, както и дейността на Йоан намират своето място в езотеричните християнски кръгове. Павловите послания и днес се четат в различните църкви, но се разбират само по буква, а Духът е отлетял от тях.
към текста >>

От Яков води началото си юдейското християнство в Ерусалим.
В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането и Възкресението на Христос, което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение на Лазар. Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето дело. Така че, в първичното Християнство се развиват три главни течения, които произхождат от тримата апостоли - Яков, Петър и Павел. От Яков води началото си юдейското християнство в Ерусалим. Павел е основател на гръцкото мирово християнство, а Петър, който взема средно място между двамата, е основател на римското християнство. В по-нататъшния ход на развитието на историята се запазва само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египтизирания цезарски Рим. Павловото течение, както и дейността на Йоан намират своето място в езотеричните християнски кръгове. Павловите послания и днес се четат в различните църкви, но се разбират само по буква, а Духът е отлетял от тях. А те са дълбоко езотерични, за което ще се спрем отделно по-нататък.
към текста >>

34. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е загатнато в старите живописни изображения на сцената в Гетсимания, които показват Йоана не спящ, както Петър и Яков, а гледащ с отворени очи духовните събития.
Разказите за някои събития, като например Преображението и Гетсимания липсват, защото те са намерили своето особено очертание в такива души като Петър и подобни на него ученици. Това, което Петър изживява на планината Табор, за Йоан то е било едно постоянно изживяване. Също и Гетсимания за него е било нещо по-различно, отколкото за Петър. И виждаме, че при отвеждането на Исус при първосвещеника, Йоан и Петър вървят след Него, но Петър още същата нощ се отказва три пъти от Него. Неговото съзнание за станалото заспива, заличава се от неговото съзнание. Това е загатнато в старите живописни изображения на сцената в Гетсимания, които показват Йоана не спящ, както Петър и Яков, а гледащ с отворени очи духовните събития. Друго нещо, на което трябва да обърнем внимание при четенето и проучването на Евангелието, е това, че не всякога Исус присъства физически на дадено място, където хората Го виждат и им говори. В такива случаи Той не присъства физически, но може да се яви така реално видим за хората, като че стои физически пред тях. В такива случаи хората Го виждат и чуват, обаче Той всъщност не присъства там със Своето физическо тяло. В началото на 7-ма глава се казва, че братята на Исус Го поканили да отиде в Ерусалим с тях по случай празника на шатрите. Той им отказва, но въпреки това, след като те заминават, отива в Ерусалим.
към текста >>

35. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Там, при Якововия кладенец се среща с една самарянка.
Това са все думи, изказани на един класически окултен език, при което всяка дума има смисъл и значение. И ако трябва да се преведат на съвременен език, трябва да се напише цяла серия от томове, или, както казва накрая Йоан: "Ако трябваше да се напише всичко, което Христос е говорил, няма да стигнат всичките книги на света". Смисълът на окултния език е в това, че с малко думи се изказват много неща. Защото този език е синтетичен. В 4 глава се описва как Исус пътува от Юдея до Галилея и минава през Самария. Там, при Якововия кладенец се среща с една самарянка. В разговор с нея Христос изказва много дълбоки истини: "Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал Жива Вода". В 14 стих казва: "Който пие от Водата, която Аз ще му дам, няма да ожъднее до века. Но Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която ще извира за Вечен Живот". От 21 до 24 стих са казани много важни думи: "Казва й Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в този хълм, нито в Ерусалим ще се покланят на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем.
към текста >>

36. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И ще царува в Яковия дом до века.
А тя много се смути от думите му и в недоумение беше, какво ли ще бъде този поздрав. И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. И Господ Бог ще му даде престола на баща му Давида. И ще царува в Яковия дом до века. И царството му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам. И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени. И тъй святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син.
към текста >>

И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето.
И жената като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред всички люде по коя причина се допре до Него и как начаса оздравя. А Той й рече: Дъще, твоята вяра те изцери. Иди си с мир. Докато Той говореше, дохождат някои от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умре, не затруднявай Учителя. А Исус, като дочу това, отговори му: Не бой се, само вярвай и тя ще се избави. И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете, защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! И върна се духът му и то начаса стана, И Той заповяда да му дадат нещо да яде.
към текста >>

И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли.
И той е правилен. Това е разглеждането на един въпрос от две различни страни. Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно. 14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос, Син на Бога Живаго. След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство. И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тук.
към текста >>

37. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

А по-нататък се казва, че когато не ги приели в едно самарийско село, Яков и Йоан искали да свалят огън от небето, да ги изгорят, както направи пророк Илия.
Исус в отговор рече: О, роден неверен и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. И когато още идеше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му" (9;37-42). Интересното тук е, че по-рано се каза, че Христос дава власт на учениците над нечистите духове и те ги изгонваха, но сега не могат да изгонят този дух. А по-нататък се казва, че когато не ги приели в едно самарийско село, Яков и Йоан искали да свалят огън от небето, да ги изгорят, както направи пророк Илия. Но Христос ги смъмрал за това и им казал, че не знаят на какъв дух служат. Значи, апостолите са имали власт да свалят и огън от небето. Това е пак една окултна дарба, която не е достояние на всички хора. В началото на 10 глава се казва, че изпратил 70-те да проповядват пред Него в онези градове, където Той ще мине. И като се върнали 70-те, казали Му: "Господи, в Твоето име бесовете се покоряваха на нас.
към текста >>

38. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато не ги приемат, синовете на гърма Яков и Йоан искат, както някога Илия, да направят да падне огън от небето върху препречващите пътя на Христос богове на Самария.
После идва повратната точка - отиването в Ерусалим, минаването през Самария, която е страна на непречистения душевен елемент. Затова, когато Христос минава през Самария, те не Го приемат. При това, преминаването на Христа през тази област е била една борба против свръхсетивните вражески сили. В Самария по това време са се практикували култове, свързани със сексуалността. Самария е била едно време поле на дейност на Илия. И когато не ги приемат, синовете на гърма Яков и Йоан искат, както някога Илия, да направят да падне огън от небето върху препречващите пътя на Христос богове на Самария. Но Христос ги възпира с думите: "Вие на кой сте дух не знаете? Син Человечески не е дошъл да погуби души, а за да ги спаси". Едно от първите наставления на Христос по пътя за Ерусалим е притчата за милостивия самарянин. Христос не иска да унищожи душевните сили на Самария, но Той иска да ги пречисти. Той показва, че сексуалността подлежи на преобразяване.
към текста >>

39. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исака и Якова, и всичките пророци в Божието Царство, а себе си изпъдени навън.
А Той им каза: подвизавайте се да влезете през тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, но не ще могат, след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, прочее ще хлопате и ще казвате: Господи, отвори, а Той в отговор ще ви каже: Не ви зная къде сте. Тогаз ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе. И в нашите улици си поучавал. А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда. Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исака и Якова, и всичките пророци в Божието Царство, а себе си изпъдени навън. И ще дойдат от изток и от запад, от север и от юг, и ще седят в Божието Царство. И ето, последните ще бъдат първи и първите ще бъдат последни." (13; 28-31) "Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е поканил за него някой по-почтен от тебе и дойде този, който е поканил и тебе и него, и рече: отстъпи това място на този човек и тогаз ще почнеш със срам да вземаш последното място. Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил и ти рече: Приятелю, мини по-горе, тогаз ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (14;7-11)
към текста >>

40. 20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа.
които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза.
към текста >>

41. 2. НОВОТО НАЧАЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

След това в Галилея призовава първите ученици -Андрей, Симон и Петър, Йоан и Яков Заведеев.
Новото време, новото начало се характеризира с наближаването на Царството Божие. А какво значи това? - На друго място се казва: "Царството Божие е вътре във вас". Кое е това Царство Божие, вътре в човека? - Това е пробуждането на Божественото Начало в човека, което се изразява в най-слаба степен в раждането на Аза. След това в Галилея призовава първите ученици -Андрей, Симон и Петър, Йоан и Яков Заведеев. Той минава покрай тях и им казва: "Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на человеци". И те тръгват след Него, което показва, че те са били подготвени за това. От другите Евангелия се знае, че Андрей и Йоан са били ученици на Йоан Кръстител, а вероятно и Петър и Яков, и той им е казал кой е Исус и каква е Неговата мисия. Затова щом ги повиква, те веднага тръгват след Него. С това е сложено началото на новите времена, на новия импулс, който навлиза в човечеството.
към текста >>

От другите Евангелия се знае, че Андрей и Йоан са били ученици на Йоан Кръстител, а вероятно и Петър и Яков, и той им е казал кой е Исус и каква е Неговата мисия.
Кое е това Царство Божие, вътре в човека? - Това е пробуждането на Божественото Начало в човека, което се изразява в най-слаба степен в раждането на Аза. След това в Галилея призовава първите ученици -Андрей, Симон и Петър, Йоан и Яков Заведеев. Той минава покрай тях и им казва: "Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на человеци". И те тръгват след Него, което показва, че те са били подготвени за това. От другите Евангелия се знае, че Андрей и Йоан са били ученици на Йоан Кръстител, а вероятно и Петър и Яков, и той им е казал кой е Исус и каква е Неговата мисия. Затова щом ги повиква, те веднага тръгват след Него. С това е сложено началото на новите времена, на новия импулс, който навлиза в човечеството. Този импулс с течение на времето ще преобрази човечеството, като постепенно събуди Божественото в него, и ще даде един нов облик на живота на човека и човечеството.
към текста >>

42. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

Определи Симона, на когото даде името Петър, Якова Заведеев, и Яковия брат Йоан, на които даде името Воанергес, сиреч Синове на Гърма; и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея; Тома и Якова Алфеев - Тадея и Симона Зилот, и Юда Искариотски, който Го и предаде."
По-рано говорих за това, но тук е дадено по особен начин, затова ще кажа няколко думи и за него. В предния стих се описва, че около Него се е събрал много народ. В 13-ти стих се казва: "След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които си искаше; и те отидоха при Него. И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват. И даде им власт да изгонват бесове. Определи Симона, на когото даде името Петър, Якова Заведеев, и Яковия брат Йоан, на които даде името Воанергес, сиреч Синове на Гърма; и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея; Тома и Якова Алфеев - Тадея и Симона Зилот, и Юда Искариотски, който Го и предаде." Тук е изтъкнато, че Той е избрал дванадесетте от множеството ученици, които са били събрани около Него и им дава власт да изгонват бесове. По-рано в една глава, когато говорех за степените на ученичеството, казах, че когато ученикът дойде в петата степен, тогава той може вече да заповядва на лошите духове, да ги изгонва, защото се е справил с всички слабости в себе си, които са проводници на тези духове. Значи учениците, които Христос избира, са били най-малко на петата степен и затова Той им дава власт да изгонват бесовете. И като се казва избра, това не подразбира избиране по симпатия, а според степента на тяхното развитие. Друго важно тука е, че Той дава на някои от учениците, които по-нататък се очертават като най-тесният кръг ученици, специални имена.
към текста >>

А на Яков и Йоан дава името Синове на Гърма.
По-рано в една глава, когато говорех за степените на ученичеството, казах, че когато ученикът дойде в петата степен, тогава той може вече да заповядва на лошите духове, да ги изгонва, защото се е справил с всички слабости в себе си, които са проводници на тези духове. Значи учениците, които Христос избира, са били най-малко на петата степен и затова Той им дава власт да изгонват бесовете. И като се казва избра, това не подразбира избиране по симпатия, а според степента на тяхното развитие. Друго важно тука е, че Той дава на някои от учениците, които по-нататък се очертават като най-тесният кръг ученици, специални имена. На Симон дава името Петър, което значи Канара, Камък. А на Яков и Йоан дава името Синове на Гърма. Това не е случайно и произволно. Камъкът е от земно естество и има отношение към елемента Земя, а Гърмът е от огнено естество и има отношение към елемента Огън. И те при един случай искат да свалят Огън от Небето. Чрез тези имена, които Христос им дава, ни показва, че тези ученици са имали връзка с т.н. елемен-тален или етерен свят, който е първият надсетивен свят.
към текста >>

43. 3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Той взема със себе си Петър, Яков и Йоан и отива в къщата на Яир, и като казва на всичкия народ, който се е събрал да се оттегли, взема бащата и майката и тримата ученици и влиза при болното момиче.
да вярваме, че това, което искаме, става, а не да чакаме да стане. Вярата седи в това, да видим реализирано това, което искаме. Да го видим първо в съзнанието си, а след това и физически. Докато Той говорил с жената (това става по пътя за дома на Яир), идват от дома на Яир и му казват: " Дъщеря ти умря... А Исус, като дочу думите, му казва: Не бой се, само вярвай". Тук пак Христос подчертава значението на Вярата. След това Той взема със себе си Петър, Яков и Йоан и отива в къщата на Яир, и като казва на всичкия народ, който се е събрал да се оттегли, взема бащата и майката и тримата ученици и влиза при болното момиче. "И хвана детето за ръка и каза: Талита куми! Което значи: Момиче, тебе казвам, стани! И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И веднага те се смаяха твърде много. И заръча им никой да не научи това.
към текста >>

От друга страна стоят Петър, Яков и Йоан - трима роднини по дух.
Неговата смърт е едно обезплодяване на човечеството. Изцелявайки момичето, Христос възстановява равновесието между страдащата от кръвотечението жена и умрялото момиче и с това възстановява бъдещето на човечеството. Двете жени са два вида човешки души, които, ако не се излекуват, има опасност за бъдещето на човечеството. При изцелението на дъщерята на Яир, Христос стои между две групи по трима човека. От една страна са родителите на момичето и самото момиче - трима роднини по кръв. От друга страна стоят Петър, Яков и Йоан - трима роднини по дух. Христос, като седми, стои в средата и изговаряйки тържествените думи: " Талита, куми! ", възкресява момичето. Така че, на страната на кръвното родство при произнасянето на думите момичето оживява; на страната на духовното родство външно нищо не остава. Христос не случайно е взел трима ученици със себе си. Той не ги е взел само за да им покаже какво ще направи, но е искал да направи нещо с тях.
към текста >>

Понеже гледат на Него като на обикновен човек, израснал между тях, затова казват: " Не е ли Той дърводелецът, синът на Мария, брат на Якова, Йосия, на Юда и Симона?
Отсега нататък те могат да действат между хората, носейки Живот. * * * В началото на 6та глава ни се разказва, че Исус отишъл в Своя роден град и поучавал в синагогата. И хората се чудели на Мъдростта Му, като си казвали: " Каква е дадената на Този Мъдрост и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му". Те виждат Мъдростта Му и делата Му, и се учудват на тях. Понеже гледат на Него като на обикновен човек, израснал между тях, затова казват: " Не е ли Той дърводелецът, синът на Мария, брат на Якова, Йосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли между нас? " А Исус им казва: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и между своите сродници, и в своя си дом. И не можеше да извърши никакво велико дело, освен дето положи ръцете Си на малцина болни и ги изцери". Значи, те виждат в Него само един техен съгражданин и не вярват в Него. И тяхното неверие пречи на проявите на Божествените сили, защото както по-рано изтъкнах, Вярата е добър проводник на Божествените сили.
към текста >>

44. 5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И непосредствено след това следват думите: "И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме.
5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА Преображението на Христа е един много важен и интересен окултен факт. За него говорих при разглеждането Евангелието на Матей. Сега само ще кажа някои работи допълнително. Интересно е, че шест дни преди Преображението, Христос изказва следната важна мисъл: "И рече им: Истина ви казвам, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство дошло в сила". И непосредствено след това следват думите: "И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме. И преобрази се пред тях. Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на Земята не може така да избели. И яви им се Илия с Мойсей, които разговаряха с Исуса. А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тук. И нека направим три шатри - за тебе една, за Мойсея една и за Илия една.
към текста >>

45. 7. ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА КРАЙНАТА ЕПОХА И ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър, и Яков.
В цялата 13та глава Той показва през какви страдания ще мине човечеството и специално избраните, и казва: "Който претърпи, той спасен ще бъде". Понеже тази глава е много важна, ще предам по-голямата част от нея. "Когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж какви камъни и какви здания! А Исус му рече: Виждаш ли тези големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине. И като седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър, и Яков. и Йоан, и Андрей Го попитаха насаме: Кажи ни, кога ще бъде това? И какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни. А Исус почна да им казва: Пазете се да ви не подмами някой. Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Христос, и ще подмамят мнозина. А като чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава; това трябва да стане; но туй не е още свършекът.
към текста >>

46. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е един величествен момент, когато Петър, Яков и Йоан бяха изведени на Маслинената гора и Христос трябваше да погледне в Себе Си дали може да задържи най-избраните от Своите ученици.
Но как ни се показва, че не така постъпи и самият Христос? " "Нека се пренесем с пълно благоговение - защото така трябва да бъде това - в душата на Исус Христос, Който се старае до последния момент да запази връзката, която се беше създала между Него и апостолите; нека се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на Христа. Тази душа можеше много добре да си зададе световно-историческия въпрос: "Мога ли Аз да направя, щото поне душите на най-избраните ученици да се издигнат толкова високо, че да изживеят заедно с Мене всичко, което трябваше да стане до Тайната на Голгота? Пред този въпрос е изправена самата душа на Христа. Това е един величествен момент, когато Петър, Яков и Йоан бяха изведени на Маслинената гора и Христос трябваше да погледне в Себе Си дали може да задържи най-избраните от Своите ученици. И затова Го обзема страх. Може ли някой да мисли, че Христос е бил обзет от страх пред смъртта, пред Тайната на Голгота? Може ли някой да повярва, че на Маслинената гора пот от кръв бе избила по челото Му поради наближаване на събитието на Голгота? Това би значело да нямаме никаква представа за Тайната на Голгота, за характера и разбирането на Христа, Който знаеше, че трябва да мине през Голгота. Това е богословско разбиране, но то е безсмислено.
към текста >>

И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27)
". Виждащите не Го познават, но слепият, който не Го вижда физически, го познава. Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..." По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27) Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие".
към текста >>

Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност.
Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..." По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27) Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ.
към текста >>

И взе със себе си Петър, Яков и Йоан и захвана да се ужасява, да тъгува.
А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче не. Исус му каза: Истина ти казвам, че още тази нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене. А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и другите". Идват до едно място, наречено Гетсимания и Той казва на учениците Си: "Седете тук, докато се помоля. И взе със себе си Петър, Яков и Йоан и захвана да се ужасява, да тъгува. И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше: Ако е възможно да Го отмине тази чаша, казвайки: Авва Отче, за Тебе всичко е възможно, отмени Ме с тази чаша, не обаче както Аз искам, но както Ти искаш. И идва, намира ги заспали. И казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли поне един час да постоиш буден?
към текста >>

47. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Йосиф от Ариматея идва да заеме мястото на оказалия се безсилен трети ученик в Гетсимания - Яков.
Те побягват. Единственият от дванадесетте ученици, който не проспива Голгота, а стои под кръста, е Йоан. Другите не присъстват там, когато пред двореца на Пилат бяха произнесени думите: " Ето Човекът! " Те съвсем не присъстваха при носенето на кръста и при Разпятието. Симон от Киринея замества Симон Петър, който беше готов да умре за Христа и той трябваше да носи кръста от Ерусалим до Голгота. Йосиф от Ариматея идва да заеме мястото на оказалия се безсилен трети ученик в Гетсимания - Яков. Наистина Яков бе имал задачата да осъществи Граала. Той би трябвало да събере кръвта Христова в чашата и да снеме тялото Му от кръста. По-късно, чрез своята съдба Яков продължава тази неизпълнена от него задача. Пръв между апостолите той умира от мъченическа смърт, след като беше занесъл Евангелието на запад до Испания, страната на града на Граала. И четирите Евангелия говорят за Йосиф от Ариматея, а за Симон от Киринея говорят само първите три Евангелия.
към текста >>

Наистина Яков бе имал задачата да осъществи Граала.
Единственият от дванадесетте ученици, който не проспива Голгота, а стои под кръста, е Йоан. Другите не присъстват там, когато пред двореца на Пилат бяха произнесени думите: " Ето Човекът! " Те съвсем не присъстваха при носенето на кръста и при Разпятието. Симон от Киринея замества Симон Петър, който беше готов да умре за Христа и той трябваше да носи кръста от Ерусалим до Голгота. Йосиф от Ариматея идва да заеме мястото на оказалия се безсилен трети ученик в Гетсимания - Яков. Наистина Яков бе имал задачата да осъществи Граала. Той би трябвало да събере кръвта Христова в чашата и да снеме тялото Му от кръста. По-късно, чрез своята съдба Яков продължава тази неизпълнена от него задача. Пръв между апостолите той умира от мъченическа смърт, след като беше занесъл Евангелието на запад до Испания, страната на града на Граала. И четирите Евангелия говорят за Йосиф от Ариматея, а за Симон от Киринея говорят само първите три Евангелия. Йоан не говори за него.
към текста >>

По-късно, чрез своята съдба Яков продължава тази неизпълнена от него задача.
" Те съвсем не присъстваха при носенето на кръста и при Разпятието. Симон от Киринея замества Симон Петър, който беше готов да умре за Христа и той трябваше да носи кръста от Ерусалим до Голгота. Йосиф от Ариматея идва да заеме мястото на оказалия се безсилен трети ученик в Гетсимания - Яков. Наистина Яков бе имал задачата да осъществи Граала. Той би трябвало да събере кръвта Христова в чашата и да снеме тялото Му от кръста. По-късно, чрез своята съдба Яков продължава тази неизпълнена от него задача. Пръв между апостолите той умира от мъченическа смърт, след като беше занесъл Евангелието на запад до Испания, страната на града на Граала. И четирите Евангелия говорят за Йосиф от Ариматея, а за Симон от Киринея говорят само първите три Евангелия. Йоан не говори за него. Вместо за него, той говори за Никодим, който помага на Йосиф в погребението. Забележително е, че Лука поставя до Симон от Киринея група плачещи жени.
към текста >>

48. 10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС - Влад Пашов (1902- 1974)

"И като мина съботата, Мария Магдалина и Мария, дъщерята на Яков и Саломея, купиха благоухания, за да отидат да Го помажат.
свободен от всичко, което човечеството притежава от миналото. Той не носи в себе си нищо от миналото на човечеството. Казано е в Евангелието, че той следва Исус от Назарет и когато го хващат за дрехата, той оставя дрехата в ръцете им и избягва гол. Този младеж, този Нов космичен импулс ни е представен и в 16-та глава, с която завършва Евангелието. Там е казано: "И като мина съботата, Мария Магдалина и Мария, дъщерята на Яков и Саломея, купиха благоухания, за да отидат да Го помажат. И рано в първия ден на седмицата те дойдоха на гроба, когато изгря слънцето. И говореха помежду си: Кой ще отмести камъка от вратата на гроба. И като погледнаха, видяха, че камъкът беше отместен и отвален, защото беше твърде голям. И като влязоха в гроба, видяха едного юноша, че седеше от дясната страна, облечен в бяла одежда и се изплашиха. А той им каза: Не се плашете.
към текста >>

49. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Исак имал двама сина - Яков и Исав.
В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам.
към текста >>

Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите.
Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е.
към текста >>

Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните.
Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен.
към текста >>

Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен.
Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните.
към текста >>

50. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ ...................................................................... 55
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ...................................................... 14 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ ........................................... 20 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ 25 ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ 1. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ ............................................................ 53 2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ ...................................................................... 55 3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР ............................. 59 4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР ............................. 62 5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН ...................................... 63 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ........................................................................ 69 7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ............................................................ 8!
към текста >>

51. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков.
Тези три живота са свързани помежду си чрез изобилието от отражения и повторения на едно по-високо поле. В началото на всеки един от тези кръгове стои избиването на децата. Там, където започва да се развива животът на народа, става избиване на децата по заповед на фараона на Египет, от което избиване е избавен Мойсей. В началото на Евангелието стои избиването на децата по заповед на Ирода във Витлеем. На третата степен на това отговаря гоненията на християните, чието начало самата книга Деяния на апостолите описва. Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков. За Деянията на апостолите добиваме един важен ключ, когато ги разгледаме като описание на един живот от по-висше естество. Това не е животът на едно отделно същество, а на една общност. Но тук не се описва, както в Стария Завет, една общност, свързана чрез кръвта, а една общност, свързана чрез Духа. Старият Завет е народен, а на това в Деянията на апостолите отговаря човечеството. Ние виждаме народите на човечеството като членове на тялото на Съществото, чийто живот ни се описва.
към текста >>

Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков и Йоан и много други.
Но това не е истинско изчезване, а всъщност раждането на едно особено течение, начело на което стои дадено лице. Погледнато изцяло, Деянията на апостолите поемат пътя на Петра към Павла. От средата на книгата нататък Петър вече не се споменава, след като в началото той е личността, която е на преден план. Неговото замлъкване в описанията означава раждането на Петровото Християнство в Рим. Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков и Йоан и много други. Напротив, Павел е въобще представител на универсалното Християнство. Ние знаем, че Йоан е развивал своята дейност в Ефес, а Петър своята - в Рим. В тези два клона имаме Изтокът и Западът на Първичното християнство. Обаче, Павел е действал както заедно с Йоана в Ефес, така и в Рим с Петър. Той е като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първичното Християнство.
към текста >>

Във втория раздел се описва убиването на Стефан и на стария Яков и началото на гонението, което става причина апостолите постепенно да се пръснат по света.
Първият тласък за мисионерска дейност е създаден не от небесното събитие, а от тежката съдба. След смъртта на Стефан за пръв път тръгват по-голям брой хора, за да разнесат Евангелието по света. И ние виждаме Петър да остава в Ерусалим повече от десет години след събитието на Петдесетница, преди да тръгне по света като апостол. Събитието на освобождаването на Петър от тъмницата, за което се разказва в 12-те глава, става през 44-та година. В първия раздел на Деянията на апостолите ни се описват Възнесението и слизането на Светия Дух. Във втория раздел се описва убиването на Стефан и на стария Яков и началото на гонението, което става причина апостолите постепенно да се пръснат по света. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-обширен. Тук ръководните личности преминават през свое вътрешно преобразяване. И всички тези съдби на преобразяване се групират около великото събитие на преобразяването пред Дамаск. Има някои сцени, които Деянията често повтарят. Такова е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите.
към текста >>

По това време, през 44~та година, настава голям глад, избухва бунт, в течение на който Ирод заповядва да обезглавят Якова, брата на Йоана.
Петър покръства хората на Корнилий. След като веднъж събитието пред Дамаск беше станало, навсякъде рамките на юдействого стават вече тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър намира, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата чрез ангела, за което се разказва в 12-та глава. Дванадесета глава е важна с това, че по времето, което описва, стават важни събития. По това време, през 44~та година, настава голям глад, избухва бунт, в течение на който Ирод заповядва да обезглавят Якова, брата на Йоана. Това е било през страстната седмица, може би на страстен петък, когато апостолите и общностга били вглъбени в спомена за смъртта на Христа. Скръбта за Христа била повишена чрез една настояща скръб. Не само това, но Ирод заповядва да хвърлят Петра в тъмница. Това е било на същия страстен петък преди събота. През нощта срещу Възкресение общността е била събрана в дома на майката на Марко.
към текста >>

Радостта за Възкресението се примесва с тъгата за смъртта на Якова и грижата за съдбата на Петра.
Скръбта за Христа била повишена чрез една настояща скръб. Не само това, но Ирод заповядва да хвърлят Петра в тъмница. Това е било на същия страстен петък преди събота. През нощта срещу Възкресение общността е била събрана в дома на майката на Марко. Това събитие през нощта на Възкресение е било с разнообразно съдържание. Радостта за Възкресението се примесва с тъгата за смъртта на Якова и грижата за съдбата на Петра. Там са присъствали и Павел, и Варнава, които са били дошли от Антиохия, за да донесат на общността събраните от север дарове за смекчаване на неволята на своите събратя. Рано на Възкресение Петър, освободен по чудотворен начин от тъмницата, влиза в събранието. Това повдига духа на общността и те се радват в утрото на Възкресението. Отблясъка от изживяването с ангела, което Петър е имал, преминава сега върху всички. Тук е и младият Марко.
към текста >>

52. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство.
Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим. Павловото християнство загинало много рано и протестанството, което претендира, че е продължител на Павловото християнство, е твърде далеко от универсалния характер, който притежава Павловото течение. В действителност в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим. Ако от духа на Първичното християнство трябва да дойдат подбуди и импулси за възобновяването на Християнството в настоящето, първо трябва да се върнем към универсализма на Павел и заедно с това към вътрешното богатство на някои течения, които са съществували тогава, като течението на Йоан.
към текста >>

В действителност в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим.
От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим. Павловото християнство загинало много рано и протестанството, което претендира, че е продължител на Павловото християнство, е твърде далеко от универсалния характер, който притежава Павловото течение. В действителност в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим. Ако от духа на Първичното християнство трябва да дойдат подбуди и импулси за възобновяването на Християнството в настоящето, първо трябва да се върнем към универсализма на Павел и заедно с това към вътрешното богатство на някои течения, които са съществували тогава, като течението на Йоан.
към текста >>

53. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

При всички по-интимни срещи на Христа те винаги двамата са с Него заедно с Яков, братът на Йоан.
3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ Петър и Йоан са свързани още от призоваването и те са в онзи най-интимен кръг, които са винаги непосредствено до Христа. При всички по-интимни срещи на Христа те винаги двамата са с Него заедно с Яков, братът на Йоан. Така те са на Преображението, при възкресението на дъщерята на Яир, при устройването на Тайната вечеря, също в Гетсимания. А също и в двора на първосвещеника. На Тайната вечеря Петър се обръща към Йоана да пита Христа кой ще Го предаде В утрото на възкресението Петър и Йоан тичат заедно към гроба и при виждането на Възкръсналия Йоан е този, който казва на Петра: Господ е. При поръчението, което после Възкръсналият възлага на Петра, Петьр, посочвайки към Йоана, запитва, защо Йоан ги следва. Христос изговаря загадъчните думи за Йоан, които имат отношение към Неговото второ идване.
към текста >>

Ако Юда очаквал Христа като Освободител на народа, а Яков като миров Съдия, можем да кажем, че Петър е гледал на него като на Велик Маг и когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във великото изстъпление и екстаз.
Без съмнение, трудно е да си съставим една конкретна представа по какъв начин е възможно, тъй като старите популярни отзвуци от финикийско-галилейските култове продължават да действат в живота на Петра преди неговото призоваване за ученик. Може би там са продължавали още да поддържат само суеверия под формата на беседи, които са се запазили в посочените области до днешни времена, където хората са особено свързани със стихиите на Природата. Вярата, че чрез изговаря- нето на известни думи или чрез определени песни може да се въздейства на рибите, за да се благоприятства риболова, би могла да бъде една от формите, които са възможни за продължаване на отзвука от езическия елемент между хората от Галилея. Сигурно в Петра, така, както го описва Евангелието, се изявява нещо от силите на великаните, когато го завладява неговият избухлив темперамент. Също така и силата на неговите думи както на Петдесетница, така и преди всичко после в сцената с Ананий и Сапфира, изглежда че извира от старите магически предания. Ако Юда очаквал Христа като Освободител на народа, а Яков като миров Съдия, можем да кажем, че Петър е гледал на него като на Велик Маг и когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във великото изстъпление и екстаз. Копнежът към екстаз определя душата на Петра. Този негов копнеж по-късно бе изпълнен, но в друга форма от тази, която той си представяше. Екстазът не дойде върху него като блаженство, а той нахлу като гетсиманска нощ в съзнанието, когато не беше в състояние да разбере какво става около него и, намирайки се в двора на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става. Между Гетсимания и Петдесетница неговото съзнание мина през умирането и Възкресението. Книгата Деянията на апостолите в своите първи части обкръжава Петър с извънредно големи Тайни.
към текста >>

Още в изброяването на апостолите в първата глава поредицата не е Петър, Яков и Йоан, както е навсякъде в Евангелието, а сега изрично се казва Петър, Йоан и Яков.
Този негов копнеж по-късно бе изпълнен, но в друга форма от тази, която той си представяше. Екстазът не дойде върху него като блаженство, а той нахлу като гетсиманска нощ в съзнанието, когато не беше в състояние да разбере какво става около него и, намирайки се в двора на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става. Между Гетсимания и Петдесетница неговото съзнание мина през умирането и Възкресението. Книгата Деянията на апостолите в своите първи части обкръжава Петър с извънредно големи Тайни. Ние виждаме как до Петър е поставен един помагач и подкрепящ ръководител - Йоан. Още в изброяването на апостолите в първата глава поредицата не е Петър, Яков и Йоан, както е навсякъде в Евангелието, а сега изрично се казва Петър, Йоан и Яков. Йоан се премества до Петър, но той не казва нито дума. Той е там само със своето същество. След събитието на слизането на Светия Дух стават няколко сцени, където Петър и Йоан са един до друг. Първо ги виждаме заедно при изцелението пред вратата на храма, за което са хвърлени в затвора. Също и по-късно действат заедно.
към текста >>

54. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава, след три години възлязох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа /Петра/ и останах при него петнадесет деня; а други от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.
И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това Име и дошъл тука, за да закара такива вързани при главните свещеници? А Савел се засилваше още повече и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Исус е Христос. И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият..." /9;1-23/. Но учениците тайно го препращат в неговия роден град Tapс, където престоява известно време, където го намира Варнава, който го представя на апостолите в Ерусалим. В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години възлязох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа /Петра/ и останах при него петнадесет деня; а други от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен. После дойдох в сирийските и кили- кийските страни. И лично още не бях познат на христовите църкви в Юдея." Павловият случай е един окултен факт от голяма величина. На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците. И затова той казва в Посланието към галатяните: "... от същия час не се допитах до плът и кръв", т. е.
към текста >>

12. В 12-та глава се говори за убиването на Якова, брата на Йоана, и затварянето на Петра в тъмница, откъдето ангелът го извежда.
И обрязаните вярващи, дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух се изле и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога." /10;44-46/. След това Петър кръщава цялото семейство на Корнилий и всички негови хора. След това, както вече казах, самият Петър разрешава за себе си един важен въпрос, а именно, че Християнството трябва да се освободи от оковите на юдейството и да добие своята широта. Дотогава апостолите считаха, че който иска да приеме кръщението на Христа, трябва да мине през юда- изма. Този въпрос впоследствие се повдига и от Павел и Варнава, и от християните в Антиохия и се разрешава в Първия събор на апостолите в смисъл, че езичниците няма нужда да приемат юдейската религия, за да станат християни. 12. В 12-та глава се говори за убиването на Якова, брата на Йоана, и затварянето на Петра в тъмница, откъдето ангелът го извежда. Това е описано по следния начин: "И като го хвана [Ирод], хвърли го в тъмница и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата. И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше усърдни молитви пред Бога за него. И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.
към текста >>

55. 1. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Имаме следните Послания: едно Съборно послание от апостол Яков, две Съборни послания от апостол Петър, три Послания от апостол Йоан, едно Съборно послание от Юда /не Искариотски/, след това следват Посланията на апостол Павел, които са най-много и са отправени към учениците от различни градове и страни.
Също така не са ни известни проповедите и словата на апостолите между народа, чрез които слова те са заинтересували хората и са основали църквите и братските общности. От Посланията може само да се разбере в какъв дух са били словата и проповедите, но самите проповеди ги нямаме. Това е една загуба за правилното разбиране на Учението, което са ни предали апостолите. Посланията, въпреки техния екзотеричен характер, крият в себе си дълбоки езотерични Истини, за които е така загатнато, че само в светлината на Окултната наука може да бъде разкрит техния езотеризъм. В следващото изложение ще посоча такива мисли, изказани в Посланията от различните апостоли. Имаме следните Послания: едно Съборно послание от апостол Яков, две Съборни послания от апостол Петър, три Послания от апостол Йоан, едно Съборно послание от Юда /не Искариотски/, след това следват Посланията на апостол Павел, които са най-много и са отправени към учениците от различни градове и страни. Накрая има едно Послание към Тимотей, Тит и Филимон - близки ученици и сътрудници на Павел.
към текста >>

56. 2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ - Влад Пашов (1902- 1974)

2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ
2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ Яков е работил между евреите. И затова в началото си се обръща към 12 те племена. Той е апостол на евреите. Посланията му са път към Школата, затова в тях се дават правила и методи за придобиване на морална чистота, за създаване на морален гръбнак, което е предверие на Школата. А придобиването на чистотата е свързано с големи изпитания от различен характер.
към текста >>

Яков е работил между евреите.
2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ Яков е работил между евреите. И затова в началото си се обръща към 12 те племена. Той е апостол на евреите. Посланията му са път към Школата, затова в тях се дават правила и методи за придобиване на морална чистота, за създаване на морален гръбнак, което е предверие на Школата. А придобиването на чистотата е свързано с големи изпитания от различен характер. И затова Яков започва своето Послание с наставления от този род.
към текста >>

И затова Яков започва своето Послание с наставления от този род.
Яков е работил между евреите. И затова в началото си се обръща към 12 те племена. Той е апостол на евреите. Посланията му са път към Школата, затова в тях се дават правила и методи за придобиване на морална чистота, за създаване на морален гръбнак, което е предверие на Школата. А придобиването на чистотата е свързано с големи изпитания от различен характер. И затова Яков започва своето Послание с наставления от този род. Той казва: "Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък." /1;2-4/. Твърдостта, към която апелира Яков, е това, което на съвременен език се нарича морална стабилност, морален гръбнак. По-нататък дава един метод за работа, като казва:
към текста >>

Твърдостта, към която апелира Яков, е това, което на съвременен език се нарича морална стабилност, морален гръбнак.
А придобиването на чистотата е свързано с големи изпитания от различен характер. И затова Яков започва своето Послание с наставления от този род. Той казва: "Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък." /1;2-4/. Твърдостта, към която апелира Яков, е това, което на съвременен език се нарича морална стабилност, морален гръбнак. По-нататък дава един метод за работа, като казва: "Но ако някому от вас не достига мъдрост, искайте от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде. Но да просите с вяра, без да се съмнявате ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища." /1;5-8/. В заключение на тази мисъл казва: "Блажен оня човек, който издържа изпитания, защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят."/1;12/.
към текста >>

57. 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим, за да се запозная е Кифа /Петър/ и останах при него петнадесет дни; а друг от апостолите не видях, освен Яков, братът Господен." /1;15-19/.
11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ "Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа." /1;11-12/. "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езиичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим, за да се запозная е Кифа /Петър/ и останах при него петнадесет дни; а друг от апостолите не видях, освен Яков, братът Господен." /1;15-19/. "Тогава, след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита." /2;1/. "(А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал."/2;2/. "Свързах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." /2;20/. Следващата мисъл ни показва, как Павел, като посветен окултист, разбира Стария Завет и специално историята на Авраама, с което ни разкрива окултната страна на Стария Завет.
към текста >>

58. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и заживе в шатри, както и Исак и Яков, наследници заедно с него на същото обещание.
"С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каинова- та, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори." /11;4/. "С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога." /11;5/. "А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят. С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на Правдата, която е чрез вяра. С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае, къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и заживе в шатри, както и Исак и Яков, наследници заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог."/11;6-10/. "С вяра /Мойсей/ напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа като един, който вижда Невидимия." /11;27/. "Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да не ви дотегва и да не ставате малодушни. Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: -
към текста >>

59. VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Исака, Исак роди Яков и т.н." За трети път думата книга се употребява тук, в Апокалипсиса.
- Това са символи, които ни разкриват дълбоки Тайни от развитието на човечеството. Думата Книга се среща рядко в Библията. В Стария Завет се намират думите: "Това е Книгата на човешките раси, когато Бог създаде човека" /Битие 5.1/. Тази дума се среща също така в първото Евангелие - Евангелието на Матея 1-ва глава: "Това е книгата на раждането на Исуса Христа, Сина Давидов, Сина Авраамов. Авраам роди Исака, Исак роди Яков и т.н." За трети път думата книга се употребява тук, в Апокалипсиса. Тук е казано: "Агнето само е достойно да отвори Книгата със 7-те Печата". Навсякъде тук думата книга е употребена в смисъл, който има думата архива или анали. Под архива се разбира всичко, което съдържа поредица от неща, зависещи едно от друго, като например последователност от опитности, приноси на едно богатство, състоянието на едно наследство и пр. С такъв, именно, документ имаме тук работа. Старият Завет съдържа архивата, предназначена да установи родословия, които се създават по кръв.
към текста >>

60. XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Непосредствено след тези думи е описана сцената с Преображението, където тримата ученици - Петър, Яков и Йоан, са възнесени в духовния свят и виждат там Мойсей и Илия и самата духовна Същност на Христа.
Но сега Христос искаше да покаже, че може да има и такива хора, които преди да умрат, могат да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло като един нов елемент в света. Отначало учениците не разбираха за какво става дума. Но Той искаше да им покаже, че те трябва да бъдат онези, които преди да умрат от естествена смърт или преди да изпитат състоянието, подобно на смъртта, което се е практикувало при Древните Посвещения, биха познали Тайните на Небесното Царство. Но те не разбраха, че те, които бяха около Него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, чрез което непосредствено трябва да се издигнат в духовния свят. Духовният свят трябваше да бъде разкрит без знака на Соломона и Йона. Непосредствено след тези думи е описана сцената с Преображението, където тримата ученици - Петър, Яков и Йоан, са възнесени в духовния свят и виждат там Мойсей и Илия и самата духовна Същност на Христа. С това Христос показа третия начин за проникване в духовния свят, освен под знака на Соломона и под знака на Йона. Това е новото знамение на времето, когато Азът трябваше да се развие, и че сега той непосредствено трябваше да бъде вдъхновен, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на Аза, а не на астралното или на етерното тяло. След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато Синът Человечески ще бъде предаден в човешки ръце. Това значи, че е дошло времето, когато хората трябва да развият в себе си Аза, когото Учениците, както и другите хора, трябваше да видят в най-висока форма в Исуса Христа. Този Аз е Синът Человечески, Който трябва да бъде предаден на човеците.
към текста >>

61. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

гл.2) По-нататък казва: ''Кажете: Ние казваме в Бога и в този, който ни е пратен, и в този,който бе изпратен на Авраам, на Измаил, на Яков и на племената, в това, което беше открито на Мойсей, на Исус и на пророците от техния Бог.
На много места в Корана той казва: ''Няма различия в пророците. Всички идат от Бога. Всеки от тях се праща в своя собствен народ и извършва своята собствена задача". В Корана е казано: "Всеки от пророците вярва в Бога, в Неговите ангели, в Неговите Свети Писания и в Неговите апостоли." (Кор. гл.2) По-нататък казва: ''Кажете: Ние казваме в Бога и в този, който ни е пратен, и в този,който бе изпратен на Авраам, на Измаил, на Яков и на племената, в това, което беше открито на Мойсей, на Исус и на пророците от техния Бог. Ние не правим никакаво различие между никого от тях." (Кор.глЗ) Целият Коран е изпълнен с мисли и идеи от Стария и Новия Завет като оригинални мисли и идеи в Корана са много малко и те са перефразирани, приспособени за арабската действителност. В Корана Мохамед казва още: "Тези, които не вярват в Бога, и в Неговите пророци и които биха искали да установят едно различие между Него и тях, ще кажете: Ние вярваме в някои от пророците и отхвърляме другите, опитвайки се по този начин да минат по един среден път. — Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране. На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение.
към текста >>

62. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа.
Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там. На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет. Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие. Те слагат върху Олтаря едно старо изваяние на петолъчна звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знаци и дванадесет чаши, което изваяние обладава голяма магическа сила. После сирийците благославят присъстващите и си отиват.
към текста >>

Напомнят по език Посланията на апостол Яков.
Написал е 493 писма до различни братства. Те са послания на истински пастир, който увещава, учи, буди и наказва строго. Някои от писмата съдържат изяснение на богомилските легенди, някои уясняват морални въпроси, други — проблеми от космогоничен и алхимичен характер, херметизъм и магия. Всички писма са събрани в шест книги. Тонът на писмата е плавен, спокоен, уверен и съсредоточен. Напомнят по език Посланията на апостол Яков. Симеон Антипа е бил ръководите на братството в Краков, където е работил заедно с Петър Осоговец. Неговата дейност се простира най-напред във вътрешна България, където е придружавал Боян или Богомил, а после става ръководител на братството в Краков. Той е обикалял постоянно Рига, Виена, Варшава, но центърът му е бил в Краков. Интересувал се е от историческата страна на движението и затова се заема да изисква от много братства творенията на богомилските апостоли, а други преписва. Онова, което ръката му е оставила като книги или рисунки, носи явни следи на строга художественост.
към текста >>

От Симеон Антипа има и други книги, които ще изброя: Две книги под заглавие За синовете на Якова — богомилско изложение на кабалистичното предание.
Начертанията на Скинията — диктувана от Боян. На Симеон Антипа се дължи единствената книга по история на богомилското движение — История на Милостта Божия, в която се дават сведения за учениците, учението и събитията в тяхната вътрешна връзка. Разгледани са тридесет и две години от движението — от 928 година нататък. Наред с това той прави опит за системно изложение на цялото Богомилско учение под заглавие Теория на Милостта Божия, в която обгръща Мистериите, догмите и ритуалите на първото Богомилство. Това са единствените книги, писани от вътрешен ученик и то в ранния период на Първото богомилско братство. От Симеон Антипа има и други книги, които ще изброя: Две книги под заглавие За синовете на Якова — богомилско изложение на кабалистичното предание. В тях се дават езотеричните картини на 12-те часа, подвизите, които трябва да извърши посветеният в седемте сфери на Вселената чрез развитието на качествата в себе си. Според изложението на книгата 12-те синове на Яков освен към 12-те зодиакални знаци имат отношение и към 12-те часа на денонощието. Така: Венеамин владее първия час. Той има число 12 Исахар владее втория час.
към текста >>

Според изложението на книгата 12-те синове на Яков освен към 12-те зодиакални знаци имат отношение и към 12-те часа на денонощието. Така:
Разгледани са тридесет и две години от движението — от 928 година нататък. Наред с това той прави опит за системно изложение на цялото Богомилско учение под заглавие Теория на Милостта Божия, в която обгръща Мистериите, догмите и ритуалите на първото Богомилство. Това са единствените книги, писани от вътрешен ученик и то в ранния период на Първото богомилско братство. От Симеон Антипа има и други книги, които ще изброя: Две книги под заглавие За синовете на Якова — богомилско изложение на кабалистичното предание. В тях се дават езотеричните картини на 12-те часа, подвизите, които трябва да извърши посветеният в седемте сфери на Вселената чрез развитието на качествата в себе си. Според изложението на книгата 12-те синове на Яков освен към 12-те зодиакални знаци имат отношение и към 12-те часа на денонощието. Така: Венеамин владее първия час. Той има число 12 Исахар владее втория час. Той има числото 9. Симеон и Леви господаруват над третия час и имат числото 3.
към текста >>

19. Борбата на Яков с Бога
14. Слизането на Бога на Земята 15. Архангел Михаил и Сатанаил 16. Създаването на рая 17. Каин гради град 18. Книга на Еноха 19. Борбата на Яков с Бога 20. За Потопа 21. За Голгота 22. За детството Иисусово 23. Магична молитва на Свети Пиликар 24. Житието на света Богородица
към текста >>

63. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Освен с каноничните Евангелия, богомилите си служили и с три апокрифни: Евангелието на Яков, Евангелието на Тома, известно под наслов Детство Иисусово, и Никодимовото Евангелие.
Христос се явява там не като богочовек, а като Божие Слово, като Логос, като Бог. Поради това Евангелието на Йоана им е служило за настолна книга при изпълнение на обредите в техните религиозни общини и по-специално при извършване на посвещение, при приемане от една степен в друга. Изобщо, образът на апостол Йоан е много близък на богомилите. Те го почитали и като автор на Апокалипсиса, от който черпели вдъхновение и основа за своите есхатологични възгледи. При своите проповеди, с Евангелие в ръка, богомилите имали обичай да тълкуват новозаветните текстове не в техния буквален смисъл, а символично, с оглед да разкрият зад конкретните разкази и случки по-друго съдържание. Освен с каноничните Евангелия, богомилите си служили и с три апокрифни: Евангелието на Яков, Евангелието на Тома, известно под наслов Детство Иисусово, и Никодимовото Евангелие. И трите тези Евангелия са били преведени на гръцки и получили с течение на времето голяма популярност." /Професор Димитър Ангелов — Богомилството в България/.
към текста >>

64. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова.
Тъй щото, когато чувате някой да се оплаква от живота, да казва, че е преживял големи разочарования, една от причините за тия разочарования се крие в неспазване закона на времето. Той всякога е закъснявал. Дето е отивал, навсякъде му отговаряли: късно е вече. Този човек не се е ръководил от разумното начало в живота. Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот. Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по любов. Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил. Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия.
към текста >>

Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил.
Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот. Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по любов. Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил. Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия. Въпреки благоприятните условия, при които се роди, Йосиф не можа да избегне съдбата си. Любимец на бащата, той беше трън в очите на своите братя. Те мислеха, че баща им иска да направи Йосифа господар над всички и намериха, че в това има голям произвол. Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше Йосифа.
към текста >>

Яков извика Йосифа и му каза: иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото и донеси ми известие.
Те мислеха, че баща им иска да направи Йосифа господар над всички и намериха, че в това има голям произвол. Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше Йосифа. Йосиф беше умен, даровит човек, тълкуваше сънища, разбираше законите на налягането и напрежението е се справяше с тях. Братята му не го разбираха. Един ден братята на Йосифа пасяха стадото на баща си в Сихем. Яков извика Йосифа и му каза: иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото и донеси ми известие. Отиде Йосиф при братята си, но като го видяха отдалеч още, наговориха се да го убият, да го хвърлят в един от рововете и да кажат на баща си, че лош звяр го изял. По туй време минаваха търговци, които караха стока в Египет. Един от братята каза: да не проливаме кръв. Каква полза ще имаме, ако убием брата си и скрием кръвта му? По-добре да бъде, да го продадем на търговците.
към текста >>

65. На път за Мусала - Теофана Савова

Послание Яково, гл.
Учителя е с нас. Ние пътуваме за връх Мусала! „Господ казва: Ако имате търпение да се очистите, ще ви направя чисти, като хее, оня връх там". (Учителя посочи висок връх от веригата на Мусала.) 11 юли., около 14 часа след обед, връх Мусала Послание Яково, гл. 2, ст. 18. 12 юли - Петровден Нощта си отиде сравнително топла. Зората заля далечния хоризонт и ето, слънцето изгря. Днес е имен ден на Учителя.
към текста >>

66. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

В проведения дълъг разговор Учителя му разкрива, че той идва от Египет и е прероденият Йосиф, син на Яков, после Йоан, любимият ученик на Христа, който изнесе най-мистичните слова, написани в Евангелието и Откровението.
Учителя от катедрата се обръща към него и казва: „Един египтянин е дошъл да ни види. Пуснете го да влезе! " Иван Антонов го пуска в салона, където слуша беседата. Васил започва редовно да посещава всички беседи на Учителя. След завършване на университета той отива на разговор при Учителя и го моли да остане на Изгрева и да работи за братството. В проведения дълъг разговор Учителя му разкрива, че той идва от Египет и е прероденият Йосиф, син на Яков, после Йоан, любимият ученик на Христа, който изнесе най-мистичните слова, написани в Евангелието и Откровението. През средните векове Бялото братство го изпраща в Европа като Данте Алигиери. В онова прераждане той дава външен израз на своята голяма любов и написва лирични стихове за своята любима Беатриче. Учителя му обръща внимание, че при онази негова инкарнация той написва книга за ада, но много неща в нея не са точни. Затова той му дава задача да напише нова книга, в която да обрисува живота в рая. Васил Радев обещава на Учителя да изпълни тази задача, но досега ние не знаем дали е написал подобна книга.
към текста >>

67. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Един ден Христос взема със себе си Петър, Йоан и брат му Яков и ги извежда на връх Тавор, висок 561 м., на 10 километра от Назарет, и се преобразява пред тях.
По нареждане на Бога той се качва на върха Хорив на Синайската планина, където Бог му дава Десетте Божии заповеди, написани на каменни плочи, и Мойсей ги занася на евреите. От Божието присъствие той свети целият като слънце и се налага да си сложи маска на лицето, за да могат евреите да го гледат и слушат. Това е третият връх за човешката душа, през който тя минава, за да възприеме и започне да прилага Божиите закони в живота. При идването на Сина Божий - Христос, на Земята преди 2000 години човечеството е вече на 10 духовни години, с много силни чувства и започва своя пубертет. Като се прибавят големият фанатизъм на фарисеите и садукеите и техният критичен ум - всичко това довежда нещата дотам, че те не познават Божия пратеник, дошъл да ги повдигне, и го осъждат на разпъване. Един ден Христос взема със себе си Петър, Йоан и брат му Яков и ги извежда на връх Тавор, висок 561 м., на 10 километра от Назарет, и се преобразява пред тях. Той става светъл като Слънцето - такъв, какъвто учениците Му никога не са го виждали. Един облак го засенва : „И ето глас из облака, който казваше: Този е Син мой възлюблений, в Него благоволих: слушайте Него!
към текста >>

68. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Двамата отиват там, купуват хляба, но вместо да минат по редовния път - покрай река Царска Бистрица, те минават през Ситняково и за по-направо, пресичат през Средния чукар, където срещат две мечки.
(петък), милицията иззе братската литература, натоварена на 22 камиона от Изгрева, и от цяла България. На 1 януари 1963 г. Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от затвора. Много случаи има в живота на Братството, свързани с посещението на връх Мусала. При една такава екскурзия хлябът свършва и Учителя изпраща Крум Въжаров с още един брат до Боровец да донесат 2 раници с хляб. Двамата отиват там, купуват хляба, но вместо да минат по редовния път - покрай река Царска Бистрица, те минават през Ситняково и за по-направо, пресичат през Средния чукар, където срещат две мечки. Уплашени, те хвърлят раниците с хляба и побягват към лагера. Тогава Учителя праща други двама, които донасят хляба. На следващия ден една група от десетина братя отива на злополучното място, но от хляба и раниците помен няма - мечките ги отнесли някъде. Братска група с Учителя отива на Олтара и всички лягат на полянката пред езерото да си починат. Слънцето е много силно, а майка ми, като ляга, заспива и лицето й, обърнато към слънцето, почервенява силно и започва да я боли.
към текста >>

Към края на деня ние стъпихме на пътеката, която води от Ситняково за Мусала, и от горния й край видяхме хижата.
Късно следобед ние тръгнахме нагоре. Аз носех моята раница и тази на сестра ми, за да може да върви по-лесно. Тя беше доста слаба и мъчно понасяше дългия път. За подкрепа й дадох да изпие всичката вода от термоса. По пътя за Дено видяхме на една пряспа пепелянка, останала върху нея. Към края на деня ние стъпихме на пътеката, която води от Ситняково за Мусала, и от горния й край видяхме хижата. Оставаше ни да минем през 7-8 продълговати преспи, които пресичаха пътеката, широки около 5-6 метра и дълги над 100 метра. Накрая те завършваха с камъни от морената. Понеже пътеката върви надолу, свалих раницата на сестра ми й я дадох да си я носи. Строго я предупредих да внимава, като върви по преспите. Аз минавах напред и правех стъпки по пряспата, а тя минаваше след мен.
към текста >>

Скоро разбрахме, че сме се отклонили наляво по пътеката за Дено и Ситняково.
Бяха много доволни, че заедно се качихме на върха и подпечатаха книжките си. Те научиха един добър урок, че и през пролетта понякога Рила е по-зимна, отколкoтo и през самата зима. Друга година със сестра Елена отидохме на хижата, за да посрещнем на Мусала празника 22 юни. Сутринта 6 3 часа времето беше бурно, със силна виелица и видимост 2 метра. Тръгнахме по зимната пътека, но не можехме да видим стълбовете. Скоро разбрахме, че сме се отклонили наляво по пътеката за Дено и Ситняково. Върнахме се обратно и тръгнахме вдясно по лятната пътека. Стигнахме на Мусала, където мъглата се разпръсна и видяхме слънцето. Времето стана топло и снегът започна да се топи. През 1977 г. заведох Павел Светозаров на връх Мусала.
към текста >>

Следобед с Елена тръгнахме пo пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът.
През 1974 г. със сестра Елена посетихме връх Мусала. Преспахме на хижата и сутринта посрещнахме изгрева. Закусихме, починахме и се върнахме на хижата, за да слизаме надолу. Там заварихме двама овчари, донесли мляко на хижарката, които се оплакаха, че мечка стървница изяла няколко от агнетата им. Следобед с Елена тръгнахме пo пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът. Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас. Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, й казах: „Еленке, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец. Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел, като порасна, стана много безстрашен. Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него.
към текста >>

Друг път с Павел минахме през източния венец: Ситняково, Дено, Сфинкса, Иречек - от който има много красив изглед към Мусала, Малка Мусала и връх Мусала.
След 2 месеца бях здрав, можех да ходя и отидох на езерата. Няколко години играхме Паневритмия за 22 март, най-напред при заслона и после 3 пъти на върха Мусала. Почти всяка година за Петровден отивахме на Мусала за един ден. Обикновено минавахме по западния гребен, където най- мъчното място за преминаване е Алековият връх. На Мусала отивахме на обяд, прекарвахме там до 15 часа и тръгвахме бързо обратно към лифта. Друг път с Павел минахме през източния венец: Ситняково, Дено, Сфинкса, Иречек - от който има много красив изглед към Мусала, Малка Мусала и връх Мусала. Този път е доста дълъг и труден и по него не може за един ден да отидеш и да се върнеш. И двата венеца от подковата на Мусала са изпълнени с неземна красота. Те са най-доброто убежище на дивите кози, които постоянно срещаме на стада. Чувства се и присъствието на много възвишени същества, които обитават там. При едно есенно равноденствие - 22 септември, аз тръгнах сам за Мусала.
към текста >>

69. Все пей и няма да излезеш из Рая - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, сега репетирам с флейтиста Илия Кръстеняков и пианиста Петър Ступел, за да изнесем един концерт пред Вас, Учителю, на Изгрева.
Не чрез сегашната светска музика, а чрез Новата музика, Новото пеене, което слиза всеки ден от Горе заедно със светлината на първия лъч на Слънцето. Човек е потънал в гъстата материя на греха. — Учителю, какви качества трябва да притежава ученикът, за да се посвети на Новото пеене? — Той трябва да носи богатството си от миналото. Да има хубав глас. — Учителю, сега репетирам с флейтиста Илия Кръстеняков и пианиста Петър Ступел, за да изнесем един концерт пред Вас, Учителю, на Изгрева. Учителят се усмихна: — Днес, рекох, коя дата е? — Шести януари — отговори брат Христо. — Концерта, ако може, изнесете на девети януари! Аз веднага извадих едно малко листче от чантата си и като написах на него датата, подадох го на Учителя.
към текста >>

Ще бъде акомпанирана с флейта от г-н Илия Кръстеняков и на пианото от г-н Петър Ступел.
Аз веднага извадих едно малко листче от чантата си и като написах на него датата, подадох го на Учителя. Той внимателно го прочете. На листчето беше написано: "Уважаеми сестри и братя, в четвъртък на 9.01.1941 г. 8 часа вечерта, ще изнесе концерт сестра Цветана-Лиляна Табакова. Ще бъде акомпанирана с флейта от г-н Илия Кръстеняков и на пианото от г-н Петър Ступел. Поканваме ви с Любов всички! Програма: 1) ФИР ФЮР ФЕН — молитва с каденца*** от Учителя; 2) МОЛИТВА от Учителя; 3) ЩЕ СЕ РАЗВЕСЕЛЯ от Учителя, с акомпанимент на флейта; 4) ИМАШЕ ЧЕЛОВЕК от Учителя с акомпанимент на флейта;
към текста >>

8) ХИМН ОТ АРФА от Илия Кръстеняков (с флейта);
4) ИМАШЕ ЧЕЛОВЕК от Учителя с акомпанимент на флейта; 5) АРИЯ НА АМИНА из операта "Сомнамбула" от В. Белини; 6) АРИЯ НА ЛАКME из операта "Лакме" от Лео Делиб; 7) ПТИЧКАТА В ГОРATА от В. Таубер (с флейта); 8) ХИМН ОТ АРФА от Илия Кръстеняков (с флейта); 9) С ДЕТСКА РАДОСТ от Илия Кръстеняков (с флейта); 10) ВЕНИР БЕНИР от Учителя (с флейта)" ___________________ * Повтарящ се музикален мотив от различии тонове по възходяща или низходяща линия на гамата. (Бел. ред.) ** Виж „Пътят на ученика" — три съборни беседи от Учителя Беинса Дуно; София, 1992 г.
към текста >>

9) С ДЕТСКА РАДОСТ от Илия Кръстеняков (с флейта);
5) АРИЯ НА АМИНА из операта "Сомнамбула" от В. Белини; 6) АРИЯ НА ЛАКME из операта "Лакме" от Лео Делиб; 7) ПТИЧКАТА В ГОРATА от В. Таубер (с флейта); 8) ХИМН ОТ АРФА от Илия Кръстеняков (с флейта); 9) С ДЕТСКА РАДОСТ от Илия Кръстеняков (с флейта); 10) ВЕНИР БЕНИР от Учителя (с флейта)" ___________________ * Повтарящ се музикален мотив от различии тонове по възходяща или низходяща линия на гамата. (Бел. ред.) ** Виж „Пътят на ученика" — три съборни беседи от Учителя Беинса Дуно; София, 1992 г. (Бел. ред.)
към текста >>

70. Концертът - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

" Забравих да кажа, че Илия Кръстеняков, като свърши концерта, дойде след мен и той целуна ръката на Учителя и му каза: "Господин Дънов, ние с голямо удоволствие ще Ви изнесем и други концерти.
Аз се качих отново на сцената. Започнаха обичайните поздравления, целувания и пр. Една сестра ми целуна ръката. Друга сестра ми даде в ръцете нейни стихове, надписани за мен. Брат Христо накрая ми каза: "Вие пяхте божествено! " Забравих да кажа, че Илия Кръстеняков, като свърши концерта, дойде след мен и той целуна ръката на Учителя и му каза: "Господин Дънов, ние с голямо удоволствие ще Ви изнесем и други концерти. Певицата има рядък глас и техника." Пай-после, след като привършиха поздравленията, аз и брат Христо влязохме при Учителя. Лицето му сияеше от радост. Усмихвайки се, заговори: — Висше присъствие имаше около теб.
към текста >>

71. Астрологически качества на гласа - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тук Учителят поясни нещо за скъпоценните камъни, свързани с имената на дванадесетте сина на Якова и дванадесетте израиляви племена, като говореше на брат Христо.
Тонът СОЛ пробужда у човека възвишени стремежи и копнежи към Великото в живота, тонът ЛА дава широта на човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл, а тонът СИ има отношение към висшите човешки чувства. От тези разбирания трябва да се изхожда и при композирането. — Учителю, — попитах аз — тоновете на гамата имат ли цвят? — Всеки тон има различни трептения, които са свързани с неговия цвят. Тонът "ДО" има червен цвят и отговаря на скъпоценния камък Сардий или Рубина. Тук Учителят поясни нещо за скъпоценните камъни, свързани с имената на дванадесетте сина на Якова и дванадесетте израиляви племена, като говореше на брат Христо. След кратка пауза, пак продължи: — Тонът "РЕ" има оранжев цвят и отговаря на скъпоценният камък Сардоникс, тонът "МИ" има жълт цвят и отговаря на Халкедона и Хризолита. Тонът "ФА" има зелен цвят и отговаря на Смарагда. Тонът „СОЛ" има светло син цвят и отговаря на Верилия. Тонът "ЛА" има небесно, по-тъмно син цвят и отговаря на Сапфира.
към текста >>

72. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот.
Те предлагат необходимите условия за подготовката на мисията и на св. Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното служение на Спасителя). Всеки Миров Учител се въплъщава заедно с група подготвени окултни ученици с по-високи посвещения, които от по-древни времена са свързани или с конкретния велик Учител, или с линията на духовна реализация, на която Той се явява представител. Езотеричното познание приема, че техният брой обикновено е 12. В християнството ги наричат "апостоли". 12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот. След отпадането на предателя Юда апостолите избират на негово място чрез жребий Матия. Ала далеч по-голяма роля изиграва друг юдеин, от Вениаминовото коляно, който не влизал в числото на 12-те първоначално избрани апостоли - Савел, по-късно преименуван на Павел, най-великия апологет и разпространител на християнското учение. Автор е на 14 новозаветни послания, изиграли решаваща роля за изграждането на догматическата система на християнството. Ап. Павел е призован лично и по безпрецедентен начин от Христос към служение (Деян. Ап., 9 гл.).
към текста >>

73. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

"Стълбата на Яков" (Бит.
Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят. Свободата на отделната личност следва да се разпростира до такава граница, при която да не пречи на свободата на другите. В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда света като една осъществена в материята Творческа Мисъл на Бога. Xората са на различна духовна възраст. "Стълбата на Яков" (Бит. 28 гл.) е на практика безкрайна в размерите си и няма две същества, които да заемат едно и също стъпало. Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи. Понякога учени хора, с дипломи и титли, но с по-ниска степен на духовно развитие, остават чужди за истините на Невидимата Реалност, понеже все още не притежават "антена" и "приемник" за тях. Тях можем да оприличим на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато зимата вече хлопа по вратата на живота. Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност.
към текста >>

74. Ние бяхме в Рая! - Крум Въжаров (1908- 1991)

Крум тръгнал по пътя през двореца „Ситняково“, който е много дълъг.
Веднъж храната се свършила и .Учителят попитал: „Кой иска да отиде до Боровец да донесе хляб? “ Цеко и Крум веднага пожелават да тръгнат. Отиват до Боровец, купуват хляб и бързо се отправят към Мусала. По пътя ги напада глутница кучета. Цеко и Крум упорито се отбраняват, но се стъмва, те загубват пътя и се разделят. Крум тръгнал по пътя през двореца „Ситняково“, който е много дълъг. Стига до високи скали и непристъпни места, скъсва се каишът на раницата му и трябва с едната ръка да носи чувала с хляб, а с другата - раницата и да се катери нагоре без пътека. Било е доста трудно. Тогава той оставя чувала с хляб до една скала и продължава, като решава да се върне на другия ден и да го вземе. Като се връща, чувалът е изчезнал и той отново отива до Боровец, за да купи хляб, но по пътя го арестуват и го завеждат в двореца „Ситняково“. Разпитват го кой е и какво прави по тези места.
към текста >>

Като се връща, чувалът е изчезнал и той отново отива до Боровец, за да купи хляб, но по пътя го арестуват и го завеждат в двореца „Ситняково“.
Цеко и Крум упорито се отбраняват, но се стъмва, те загубват пътя и се разделят. Крум тръгнал по пътя през двореца „Ситняково“, който е много дълъг. Стига до високи скали и непристъпни места, скъсва се каишът на раницата му и трябва с едната ръка да носи чувала с хляб, а с другата - раницата и да се катери нагоре без пътека. Било е доста трудно. Тогава той оставя чувала с хляб до една скала и продължава, като решава да се върне на другия ден и да го вземе. Като се връща, чувалът е изчезнал и той отново отива до Боровец, за да купи хляб, но по пътя го арестуват и го завеждат в двореца „Ситняково“. Разпитват го кой е и какво прави по тези места. Крум обяснява някаква история за хляб, но те не му вярват. Най-после го пускат, той отива в Боровец и се връща в лагера с чувал, пълен с хляб. Голямо било учудването му, когато за мигове хлябът изчезнал, защото всички били много гладни и са се приготвяли вече да слизат, но в последния момент идва подкрепление. Крум казваше: „Никога не съм виждал хлябът да изчезва толкова бързо.“ Тогава Учителят му казал: „ Двамата братя в началото не е трябвало да се разделят. “
към текста >>

75. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Една от тях е Емилия Дякова, която често пътуваше до Франция по време на социалистическия режим, защото майка й беше женена за французин и живееше в Париж.
Усещаш как музиката на Паневритмията се лее в изящни движения. Ярмила притежаваше умението да може да превърне всеки звук, всеки тон в непринуцено, красиво движение. Тя изцяло владееше тялото си, имаше пълна координация на движенията и още много други предварително изработени качества, за да може да постигне това съвършено изпълнение на Паневритмията. За да подготвим тялото и, да можем да усвоим добре Паневритмията, Ярмила препоръчваше подготвителни упражнения, така както певците се разпяват, преди да излязат на сцената. Тя ги е показвала на малка група приятели, с които е работила, още като е била в България. Една от тях е Емилия Дякова, която често пътуваше до Франция по време на социалистическия режим, защото майка й беше женена за французин и живееше в Париж. Главно чрез нея се осъществяваше връзката с Ярмила по това време. Емилия беше добре подготвена от нея и тя се стараеше да играе Паневритмията, така както Ярмила я е учила. Учителят също е дал предварителни упражнения преди Паневритмията - двадесет и едно упражнения и шестте упражнения. В двадесет и едно упражнения се наблюдават някои елементи, които са включени в Паневритмията. Най-общите препоръки на Ярмила за правилното изпълнение на Паневритмията са следните:
към текста >>

76. Иисус на Планината - Николай Райнов

И рекоха Симон и Яков: „Рави, кажи ни, какво е значението за Змея! Не сме нищо чули за него — и затова е смутен умът ни.“ И погледнаха Го в очите, както деца поглеждат старец, който знае всичко.
“ И отговори Господ Иисус: „Иоканаане! Не си ли слушал, че личбата е у вас — и че знамението ще заговори в сърцето ви? “ А Никодим каза: „Господи! Но ако сърцето лъже и ние сме слаби? Няма ли знамение за очите и личба за погледа? “ И отговори Иисус: „Никодиме! Нима са по-силни очите от сърцето? Горко на крината, щом годината е безплодна!… Но ако търсите знамение външно, не ще ви се даде друго знамение, освен знамението, че Змеят ще бъде развързан и зъбите му — извадени.“ И смутиха се при тези думи сърцата на дванадесетмината, защото не разбраха словата на Змея. И рекоха Симон и Яков: „Рави, кажи ни, какво е значението за Змея! Не сме нищо чули за него — и затова е смутен умът ни.“ И погледнаха Го в очите, както деца поглеждат старец, който знае всичко. Тогава разказа Иисус на дванадесетмината притчата за Змея: „Още в дните на Червената Земя живееше Змей и големи бяха силите му. Но Великият Владика го беше свързал с четиридесет възела, за да не вреди на людете; всеки възел бе по един мощен дух, който стягаше Змея. Тъй стоеше свързано чудовището. Знаеха исполините от Червената Земя това — и с мощни заклинания и вълшебства смогнаха да го развържат. И пръхна Змеят, та изпълни цялата вселена със силите си — съскаше, въртеше се, извиваше се, като гръмовен облак — и устата му изригваха пламъци, а очите му излъчваха светкавици.
към текста >>

77. Божествени и човѣшки идеи - Георги Радев (1900–1940)

Тѣ сѫ оная „паница леща“, за която, споредъ библейския разказъ, Исавъ продалъ на брата си Якова своето първородство — онова, съ което е билъ роденъ.
Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновение съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Всички други идеи, които отпосле е възприелъ — било по силата на своята принадлежности къмъ една срѣда, било по силата на едно масово внушение, било по лични, материални съображения — сѫ все човѣшки идеи. Каквито и да бѫдатъ тѣ, както и да се кичатъ, съ какъвто и патосъ да се проповѣдватъ, тѣ сѫ временни, преходни. Тѣ сѫ оная „паница леща“, за която, споредъ библейския разказъ, Исавъ продалъ на брата си Якова своето първородство — онова, съ което е билъ роденъ. И всѣки човѣкъ, който е продалъ своитѣ божествени идеи, съ които е роденъ, зарадъ временни, чоаѣшки идеи, е изгубилъ своето „първородство“ — изгубилъ е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могатъ да се организиратъ неговиятъ умъ, сърдце и воля. Той е изгубилъ, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своитѣ чувства и свѣтлината на своята мисълъ. А това сѫ свещени, божествени идеи, които човѣкъ нивга не трѣбва да напуща. Да бѫде здравъ и силенъ, да чувствува правилно и да мисли право — ето основното, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми. Защото здравето е нѣщо божествено, мисълъта, която прониква въ ума на човѣка, е нѣщо божествено, чувствата, които проникватъ въ сърдцето му, сѫ нѣщо божествено, силата, съ която разполага въ даденъ моментъ, е нѣщо божествено.
към текста >>

78. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Като разгънемъ нейнитѣ страници и проследимъ линията, по която съ дошли Аврамъ, Исакъ, Яковъ, Давидъ, Соломонъ и много други, намираме тамъ тѣхнитѣ постъпки напълно отпечатани.
Ако помагашъ на ближнитѣ си, самопожертвувашъ се за народа си, работишъ за благото на човѣчеството, служишъ на Бога отъ любовъ, пише това въ книгата на живота. Ако изнасилвашъ ближнитѣ си, предателствувашъ спрѣмо народа си, спъвашъ развитието на човѣчеството, изневѣрявашъ на Бога — пише така въ същата тая книга. Той пише безпощадно своитѣ показания за човѣшкитѣ постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцетѣ, върху пръститѣ и върху всичкитѣ други части на човѣшкото тѣло — всѣка костъ е свидетелъ за или противъ насъ. И тази история на човѣшкия животъ ние четемъ всѣки денъ. Въ нейнитѣ страници е отбелязанъ живота на всички наши праотци: за нѣкои отъ тѣхъ е писано, че съ били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгънемъ нейнитѣ страници и проследимъ линията, по която съ дошли Аврамъ, Исакъ, Яковъ, Давидъ, Соломонъ и много други, намираме тамъ тѣхнитѣ постъпки напълно отпечатани. За Аврама намираме, че е билъ човѣкъ правдивъ, много уменъ, съ широко сърдце, съ голѣма вѣра, съ възвишенъ духъ, запознатъ съ дълбоката мъдростъ на божественитѣ наредби за великото бъдеще на човѣчеството. За Якова намираме, че първоначално е билъ човѣкъ двуличенъ, хитъръ, егоистъ, който съ лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва къмъ тридесетъ и третата му година въ него става превратъ, следъ като слугувалъ на чича си Лаванъ четиринадесетъ години за дветѣ му дъщери: тогава именно става въ него една промѣна за добро. За Давида знаемъ, че е билъ човѣкъ смѣлъ, решителенъ, съ отличенъ природенъ и поетиченъ умъ, но е ималъ особена слабостъ къмъ красивитѣ жени. Съ измама взема жената на Урия, отъ който денъ започватъ вече неговитѣ изпитания. И смѣлиятъ пророкъ Натанъ не се поколебалъ да го изобличи направо въ лицето и да му покаже лошитѣ последствия, които тоя законъ ще напише за него въ своята книга.
към текста >>

За Якова намираме, че първоначално е билъ човѣкъ двуличенъ, хитъръ, егоистъ, който съ лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва къмъ тридесетъ и третата му година въ него става превратъ, следъ като слугувалъ на чича си Лаванъ четиринадесетъ години за дветѣ му дъщери: тогава именно става въ него една промѣна за добро.
Той пише безпощадно своитѣ показания за човѣшкитѣ постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцетѣ, върху пръститѣ и върху всичкитѣ други части на човѣшкото тѣло — всѣка костъ е свидетелъ за или противъ насъ. И тази история на човѣшкия животъ ние четемъ всѣки денъ. Въ нейнитѣ страници е отбелязанъ живота на всички наши праотци: за нѣкои отъ тѣхъ е писано, че съ били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгънемъ нейнитѣ страници и проследимъ линията, по която съ дошли Аврамъ, Исакъ, Яковъ, Давидъ, Соломонъ и много други, намираме тамъ тѣхнитѣ постъпки напълно отпечатани. За Аврама намираме, че е билъ човѣкъ правдивъ, много уменъ, съ широко сърдце, съ голѣма вѣра, съ възвишенъ духъ, запознатъ съ дълбоката мъдростъ на божественитѣ наредби за великото бъдеще на човѣчеството. За Якова намираме, че първоначално е билъ човѣкъ двуличенъ, хитъръ, егоистъ, който съ лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва къмъ тридесетъ и третата му година въ него става превратъ, следъ като слугувалъ на чича си Лаванъ четиринадесетъ години за дветѣ му дъщери: тогава именно става въ него една промѣна за добро. За Давида знаемъ, че е билъ човѣкъ смѣлъ, решителенъ, съ отличенъ природенъ и поетиченъ умъ, но е ималъ особена слабостъ къмъ красивитѣ жени. Съ измама взема жената на Урия, отъ който денъ започватъ вече неговитѣ изпитания. И смѣлиятъ пророкъ Натанъ не се поколебалъ да го изобличи направо въ лицето и да му покаже лошитѣ последствия, които тоя законъ ще напише за него въ своята книга. За Соломона е казано, че ималъ отличенъ философски умъ, че билъ съ добро, но покварено сърдце, съ извънмѣрно силни чувства и страсти, голѣмо щеславие и слаба воля, първокласенъ епикуреецъ въ ядене и пиене и удоволствуване съ жени. Христосъ знае това.
към текста >>

79. Два свята - Георги Радев (1900–1940)

Майката на Заведеевите синове - Яков и Йоан - се приближава при Христа заедно със синовете си, да ходатайствува заради тях.
Два свята В евангелието от Матея е изнесен един интересен епизод. Майката на Заведеевите синове - Яков и Йоан - се приближава при Христа заедно със синовете си, да ходатайствува заради тях. „Що искаш", я запитва той. „Заповядай тия мои два сина да седнат един отдясно ти, един отляво ти в твоето царство". „Не знаете какво искате", й отговаря Исус. „Можете ли да пиете чашата, която аз имам да пия и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? " А тъкмо за тази чаша и за това кръщение, които го очаквали, е говорил Исус на учениците си, малко преди да се приближи при него майката–ходатай.
към текста >>

80. Действие четвърто. - Велко Петрушев

Проклети бъдете пред моето лице! И умрете за вЯчни вЯкове! Явление седмо.
Настига ги Арияна, пред страшния ров! Започна жестока борба на живот и смърт. А р и я н а. Тежко ви на душите, нещастни беглеци! Всред мрачния ров е гробът ви. Ей сега ще затворите очи, всред земята, на оскърбената царица на нощта. Вие смело поразихте 3емона, славата на моя чар, и оставяте мене сама, нещастна и сирота. Проклети бъдете пред моето лице! И умрете за вЯчни вЯкове! Явление седмо. Блесна стоманена шпага и прободе гърдите на Девора. Страшни болки пронизаха сърцето му. Гръмовита молния проблесна и Арияна с ужас падна в мрачния ров! И ровът я погълна! Д е в о р. Славяна, мила моя богиньо, страшна е моята участ. Аз съм ранен в сърцето и едва ли ще мога да видя слънчевите синове с хвърчащите колесници, които идат да видят славната победа над 3емон и Арияна.
към текста >>

81. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

На 19 юли държи беседата „Човекът на Новото.“ 19-21 август 1931 - Учителят открива събора на Бялото братство в София с беседата „Сила, разумност и добро.“ 7 октомври 1931 - Дава песента „Аин фаси.“ 3 юли 1932 - Изнася неделна беседа „Творители на словото“ върху 1:22 Първо Яковово послание.
От тази година нататък августовските събори се провеждат на Езерата. 28-30 август - Среща с ръководителите на братствата в София. 21 Септември 1930 - Открива нова поредица с беседи: „Утринни слова“ всяка неделя от 5 часа сутринта. Първата беседа е „Абсолютната истина.“ 7 януари 1931 - Изнася беседата „Новата епоха“ пред Общия окултен клас. Юли-Август 1931 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. На 19 юли държи беседата „Човекът на Новото.“ 19-21 август 1931 - Учителят открива събора на Бялото братство в София с беседата „Сила, разумност и добро.“ 7 октомври 1931 - Дава песента „Аин фаси.“ 3 юли 1932 - Изнася неделна беседа „Творители на словото“ върху 1:22 Първо Яковово послание. Юли-август 1932 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. Учителят държи беседите издадени в тома „Ценното из книгата на Великия живот“. 2 ноември 1932 - Изнася беседата „Любов към Бога“ пред Общия окултен клас. 4 ноември 1932 - Ново полицейско следствие. Февруари-април 1933 - Учителят изнася шест лекции върху части на човешкото тяло: „Значение на човешките удове“.
към текста >>

82. Заселване на първия член на комуната в Арбанаси – края на септември, 1920 г. - Георги Христов

Най-първо разрових лозето (двете лозя в двора на Колибата), около два декара и половина, и другото, отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново лозе, после празно място - нива - още два декара.
Приблизително подобни състояния съм имал и друг път - силни молитвени моменти, но това, което току-що описах, си остава единствено за през целия ми живот досега. Изминаха зимните месеци в полезни занимания без да ги усетя. Настъпи свежа пролет - 1921 година. През цялата пролет и лятото работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствах, че и Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо ненаправено както трябва. Най-първо разрових лозето (двете лозя в двора на Колибата), около два декара и половина, и другото, отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново лозе, после празно място - нива - още два декара. След това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април и май извърших окопаването на лозето сам, без ничия помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия и за умора дума не можеше да става - просто летях с мотиката по редовете. Копая и пея, копая и пея през целия ден. Така продължи през цялото лято, когато в началото на август пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и от провинцията.
към текста >>

83. Опитността с бостана и градушката - Георги Христов

Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица.
С ръчна количка извозих необходимото количество горял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и, едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и, докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, можеше да се очаква богата реколта. Но, тъй като работата стана много, наемах работнички (от с. Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица. Всички се развиваше добре: и лозето, и бостана, и царевицата. В един горещ юнски ден (към 20 юни), черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще подновят. И наистина подкараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнително дребни и криви.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40255999565125