Търсене в текстове за 'Яков'

По този начин работи и Яков на вуйчо си Ливана цели 14 години, за да вземе Рахила, дъщерята на Ливана.
На първия Младежки събор още Учителят каза, че има план с най-големите му подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта. И след това тихичко добави: „Посочете ми двама души, между който има любов и аз ще ви дам този план наготово. В противен случай вие може да се доберете до този план само след като извървите пътя, по който съм минал и Аз, за да го начертая." Можем ли да се трудим и работим заедно с враговете си за тяхно и наше благо? - Не. За да не губиш времето си и да вземеш активно участие в колективния живот, за своето повдигане и за повдигането на другите, ти можеш да сториш това само с братята и със сестрите си, съмишленици на тази идея. По този начин работи и Яков на вуйчо си Ливана цели 14 години, за да вземе Рахила, дъщерята на Ливана. Трябва ли да се трудим за тия, които искат да ни държат в робство? Ако е право човек да работи за своите притеснители, за тия които го държат в робство, Бог не би изпратил Мойсея да освободи изра-илския народ от робството, в което се намираше и щеше да ги остави и до днес да правят кирпичи на фараона. Днес ние виждаме какво направи Учителят с нас. Не внесе ли между нас онзи елемент, който примирява и най-големите противници помежду им? Не внесе ли Той и между ония, които не могат да се търпят любовта, като основа на техния живот?
към текста >>

4. 36. СТЪПАЛАТА

Тя символизира стълбата на Яков, по която са се възкачвали и слизали ангелите небесни, за да му донесат откровението на Бога".
Разстоянието не бе малко. Накрая, когато я построихме сестра Савка се качи по нея, преброи стъпалата и те се оказаха 72.0тива при Учителя и зарадвана казва откритието си. Учителю, знаете ли че пътеката, която построиха братята има точно 72 стъпала? " Учителят се усмихва. „Знам. За нея се грижеше един архитект изпратен от Невидимия свят. Тя символизира стълбата на Яков, по която са се възкачвали и слизали ангелите небесни, за да му донесат откровението на Бога". Савка доволна от отговора на Учителя отива и извиква фотографа Васко Искренов, за да заснеме стълбата отгоре заедно с изгледа към второто езеро и върхът Кабул отсреща. Тази снимка днес показва Савка с раница на гърба, с шапка и със свитък листове слиза от палатката на Учителя към лагера. Тя е била на посещение при Учителя и е записала поредният разговор с Него. Тези 72 стъпала извеждат от палатките на Второто езеро до мястото на Учителя. По нея се качваха вече приятелите, за да Го посетят.
към текста >>

5. 37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА

". „Това е стълбата на Якова, която той видя на сън, по която ангелите Божии възлизаха и слизаха по нея.
След като няколко братя работихме 10 дни и пътеката бе готова, цялото Братство се източи по тази пътека до върха. Когато Учителят за първи път излезна по тази пътека, Той се усмихна и насърчително каза на братята: „Хубаво направихте пътеката! " Посочи също още няколко места, където трябваше да се подобрят стъпалата още малко, което ние сторихме веднага. Тази пътека стана любима пътека при излизането към „Езерото на Чистотата" и оттам към „Върха на Съзерцанието". Попитахме Учителя: „Какво означават тези 122 стъпала? ". „Това е стълбата на Якова, която той видя на сън, по която ангелите Божии възлизаха и слизаха по нея. Господ стоеше отгоре върху стълбата и рече: „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака, земята на която лежиш ще ти я дам и на потомството ти." Битие, гл. 28 (ст. 12-17) Днес е същото. Това е същата стълба и тези стъпала са същите. Затова днес Бог казва: „Ще я предам тази земя, тук на която се играе Паневритмия на Бялото Братство.
към текста >>

Но стъпалата на Якова остават и Обещанието на Бога иде живее чрез следващите поколения, които ще играят тук Паневритмия.
28 (ст. 12-17) Днес е същото. Това е същата стълба и тези стъпала са същите. Затова днес Бог казва: „Ще я предам тази земя, тук на която се играе Паневритмия на Бялото Братство. Предавам я на вас и на онези, които ще дойдат след вас." Ще минат години времето, снегът ще изрови нашите стъпала. Но стъпалата на Якова остават и Обещанието на Бога иде живее чрез следващите поколения, които ще играят тук Паневритмия. Един съвет. Подържайте тази пътека, оправяйте стъпалата след като се дигнат снеговете и дойде времето да се изкачите на Рила. Братският живот продължава. Обещанието на Бога е Завет към човечеството.
към текста >>

6. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Днес големите братя продадоха малкия брат, както синовете на Якова продадоха малкият си брат на египетските търговци.
Където и да бъде, той е ученик. А Любовта устоява на всички условия. Изпитанията ще укрепят и пречистят Братството. 39. Историческата необходимост, която извика вас - комунистите, е извикала и нас към съществуване. Ако и да сме малко, ние сме Сила на Великия Живот, никой не може да ни отстрани и ние ще извършим работата за която сме призовани. Днес големите братя продадоха малкия брат, както синовете на Якова продадоха малкият си брат на египетските търговци. Но когато настане „големият глад", те ще дойдат при него за жито. Малкият брат ще ги посрещне и ще им даде. Такъв е законът. 40. Всяка сила ще извърши своята работа. И на всяка сила Разумният свят ще даде време и условия да свърши работата си.
към текста >>

7. 4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.

Киряков, земеделец с.
Иван Георгиев Манев с. Булчино Айтоско 37. Сава Златев Грозев, земеделец с. Българево Айтоско 38. Димитър Н. Киряков, земеделец с. Бросово Айтоско 39. Михаил Краев ул. „Опълченска" 13 гр. Оряхово 40. Иван П.
към текста >>

8. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6.
Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5. Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7. Инженер Д. Кочев.
към текста >>

9. СЪДЪРЖАНИЕ

Беляково, Велико Търновско - ?) ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ.
Сава Калименов 58. Кармата на Георги Томалевски 59. Божествената партия2 60. Декларация IV. ИЛИЯ КОСТАДИНОВ УЗУНОВ (18.ХI.1905 г., с. Беляково, Велико Търновско - ?) ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ. Летопис / Д-р Вергилий Кръстев 1. Вечният Дух и младостта на Учителя 2. Укротяването на коня 3. Идеи и дела 4. Дядо Благо 5.
към текста >>

10. І.18. БЪЛГАРИЯ

Далечната родова връзка на тези души се крие в библейското „Юдино коляно" - един от дванадесетте синове на Яков.
Новото учение намира прием в тази страна и това не е случайно. От стотици и хиляди години се подготвя почвата за настоящите духовни движения. След закриването на Христовата школа преди 2000 години, душите на древния Израил почват да се прераждат в България. Христовите последователи станаха гръбнака на Богомилското движение и на редица възрожденски школи. Христовите ученици са работниците на Божествената нива, където новото учение дава тон на бъдещата култура. Далечната родова връзка на тези души се крие в библейското „Юдино коляно" - един от дванадесетте синове на Яков. По негова линия дойдоха Давид и Христос. Ето в какви далечни времена виждаме първите стъпки на духовните Българи, крито са съдържание на славянството, призовано да играе важна роля в съдбините на човечеството. - Още нещо, което е за отбелязване - сподели УЧИТЕЛЯТ: - Кажете ми какво знаете за произхода на българският герб, изразяващ изправен лъв? Не отговорих. Направих мимика, изразяваща незнание.
към текста >>

11. 4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

в село Беляково, Търновско.
илия узунов ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ИЛИЯ УЗУНОВ 1. Вечният Дух и младостта на Учителя Аз, Илия Узунов, съм роден на 5 ноември 1905г. в село Беляково, Търновско. Баща ми се казваше Костадин Илиев и бе градинар, а майка ми - Велика и бе домакиня. Отначало учех в отделенията на село, а после родителите ме изпратиха да уча в Търново. Бях ученик във втори прогимназиален клас в гр. Велико Търново. През същата година минавах край читалище „Надежда" във Велико Търново и ми направи впечатление, че читалището беше отворено и много хора влизат.
към текста >>

12. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Неговите трима поверени ученици - Петър, Яков и Йоан, също представляват тези три съзнания - емоционалното - изразено в Петър - или религиозното; интелектуалното - изразено в Яков, или с други думи казано, научното; и най-сетне волевото - изразено в неговия любим ученик Йоан.
Тези актьори не са незаменими. Те добиват своята стойност като актьори само когато великото космично съзнание на Учителя ги фокусира. Тази забележка я правим като една предпоставка, да не би в самите актьори да се събудят онези сатанински, демонични сили на тщеславието и гордостта, които спъват правилното развитие на индивидуалния и обществения живот. Тези актьори трябва да имат онова високо съзнание, че в момента представляват опитното поле, където работи Великият Мъдрец и тази енергия, която ще концентрира в тях, ще се разпростре върху цялата верига души - подобно съгласуваността на скачените съдове. Същото положение било и около Христа. Неговите трима поверени ученици - Петър, Яков и Йоан, също представляват тези три съзнания - емоционалното - изразено в Петър - или религиозното; интелектуалното - изразено в Яков, или с други думи казано, научното; и най-сетне волевото - изразено в неговия любим ученик Йоан. От друга страна, 12-те апостоли на Христа представляват колективни единици, те символизират 12-те зодиакални знаци, изразените в различните вериги души, въплътени на земята. При завършването на тази глава може да се направи още една аналогия. Христос имаше три школи: едната - най-интимната Му школа бяха 12-те апостоли, втората се състоеше от 72 ученика и третата - най-външната, се състоеше от 500 ученика. Също и Учителят имаше Своите приближени ученици, върху които действаше непосредствено именно специалният клас, втора школа - общият окултен клас и трета школа - която представляваха съборите, където се събираха над 1000 души. Школата на Христа от 500 души, както и тази, на Учителя, от 1000 души, е кръгът на физическия свят, или школата на оглашените.
към текста >>

13. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

„Люлякова градина" № 6, вх.
В, № 0976128, издаден на 1 ноември 1985 г. - МВР - София. 2. Марийка Великова Иванова, по баща Марашлиева, родена на 14 февруари 1922 г. в гр. Русе, живуща на ул. „Люлякова градина" № 6, вх. Б, ап. 34, л. п. сер. Л, № 2174461, изд. на 5.IV.
към текста >>

14. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Лично дъщерята на Петър Димков, заедно с артистката Таня Дякова тръгнаха от къща на къща и от човек на човек да оповестяват, че написаното е лъжа и че ще бъда даден под съд.
Запомнете това. Днес има още съвременници на Учителя, които много добре си спомнят за историята на получените проценти на въпросният билков магазин, където Петър Димков е изпращал пациентите си да си купуват билки с торби и по този начин увеличава оборота на билковия магазин. Има и друго нещо, което Вие не знаете. Преди делото се води следствие и там са протоколирани разпитите на свидетелите. Доколкото съм запознат има такъв запазен протокол и за разпита на Петър Димков и на Милка Периклиева и нещата са точно така както са описани. Лично дъщерята на Петър Димков, заедно с артистката Таня Дякова тръгнаха от къща на къща и от човек на човек да оповестяват, че написаното е лъжа и че ще бъда даден под съд. В разстояние на три месеца аз очаквах да получа призовка от съда. Но след това научих, че Лили Димкова в един хубав ден отворила беседа от Учителя и там намерила мисъл от Учителя, че ученикът не трябва да се съди със свои съученици. Това тя го приела като Божие откровение и след това на всеослушание бе заявила, че тя като последователка на Учителя Петър Дънов ще изпълни това, което той е казал. И така аз не бях даден под съд за неверни сведения. Така Лили Димкова в очите на всички се извиси като един изключителен ученик на Учителя с високи морални и етични качества.
към текста >>

15. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

музикантката Ина Дойнова с артистката Таня Дякова изнесоха няколко рецитал - концерти в различни градове в страната.
Напротив, с него се измива един грях на баща й спрямо Учителя. Защото заблудата продължава и до днес. И тя води към поражение и разрушава онези идейни хора, които поради незнанието си започват да четат Мория. И след то-ва не могат да се откачат от него и се завързват за него завинаги. През 1990-1991 г. музикантката Ина Дойнова с артистката Таня Дякова изнесоха няколко рецитал - концерти в различни градове в страната. Ина Дойнова с изключително сполучливите си разработки на песните на Учителя поднасяше на слушателите своето изпълнение на електрически орган. А артистката Таня Дякова с изключително вдъхновение и рецитаторско майсторство декламираше цитати на Мория. Едната свири песни на Учителя, а другата декламира Мория по едно и също време, на един и същ концерт. Това са същите Сили, които накараха Сава Калименов през 1935 г. във в-к „Братство" да отбележи, че тези „две движения" са едно и също нещо.
към текста >>

А артистката Таня Дякова с изключително вдъхновение и рецитаторско майсторство декламираше цитати на Мория.
И тя води към поражение и разрушава онези идейни хора, които поради незнанието си започват да четат Мория. И след то-ва не могат да се откачат от него и се завързват за него завинаги. През 1990-1991 г. музикантката Ина Дойнова с артистката Таня Дякова изнесоха няколко рецитал - концерти в различни градове в страната. Ина Дойнова с изключително сполучливите си разработки на песните на Учителя поднасяше на слушателите своето изпълнение на електрически орган. А артистката Таня Дякова с изключително вдъхновение и рецитаторско майсторство декламираше цитати на Мория. Едната свири песни на Учителя, а другата декламира Мория по едно и също време, на един и същ концерт. Това са същите Сили, които накараха Сава Калименов през 1935 г. във в-к „Братство" да отбележи, че тези „две движения" са едно и също нещо. Ето тези Сили витаеха във въздуха и намериха своите проводници за реализация. Когато научих, аз реагирах много остро, че това е предателство към Школата на Учителя.
към текста >>

При една от срещите си с Таня Дякова й казах, че Мория е Учител на Черната Ложа и е враг на Славянството, понеже знаех, че тя е славянофилка.
507-510 има заглавие „Мория и Кут Хуми", където нещата са описани точно. Бях подарил една книга на Николай Дойнов. Той прочита статията и там където е написано, че "Мория и Кут Хуми са Учители на Черната Ложа", той отбелязал собственоръчно с химикал, че това не било вярно и че това не го е казал и се подписва. И какво означава всичко това? Това означава, че изнесеното не е вярно, че не го е казал, и че думите на Учителя за Мория са абсолютно неверни. При една от срещите си с Таня Дякова й казах, че Мория е Учител на Черната Ложа и е враг на Славянството, понеже знаех, че тя е славянофилка. А тя най-победоносно и тържествено ми заяви, че Николай Дойнов лично е задраскал в книгата ми този израз и се е подписал под него. Тогава аз й казах следното: „Е, ще дойде време Николай и той да си научи урока за Мория." И той дойде много скоро. Николай Дойнов имаше вила, която беше национализирана след 9.IX. 1944 г. След реституцията са направили постъпки и тя им бе върната.
към текста >>

Освен това и Таня Дякова се е включила като собственичка на мястото след реституцията, където е построена въпросната вила.
По това време Николай Дойнов е един от най-богатите хора в България. При национализацията са му взети 18 милиона лева от банката. Пари, събрани чрез търговия. Вилата е построена също от такива пари. А вилата има история, която никой не знае. Освен това и Таня Дякова се е включила като собственичка на мястото след реституцията, където е построена въпросната вила. Ето, Николай Дойнов се подписва, че това не е вярно за Мория, а други веднага се намериха и се подписаха, че вилата не е негова, и че тя принадлежи на държавата. При рода Дойнови е винаги така. Когато направят едно нарушение, веднага биват санкционирани. Това го знам, понеже аз съм този, който е записал историята на рода им, както и спомените на Борис Николов, на Николай Дойнов, които са двама братя, както и на сестра им Цанка Екимова. И отгоре на това съдействам на Ина Дойнова, като тяхна дъщеря и племенница, в нейните концертни изяви, които са изключително сполучливи според мен.
към текста >>

16. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

„Люлякова градина" № 6, вх.
В, № 0976128, издаден на 1 ноември 1985 г. - МВР - София. 2. Марийка Великова Иванова, по баща Марашлиева, родена на 14 февруари 1922 г. в гр. Русе, живуща на ул. „Люлякова градина" № 6, вх. Б, ап. 34, л. п. сер. Л, № 2174461, изд. на 5.IV.
към текста >>

17. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Лично дъщерята на Петър Димков, заедно с артистката Таня Дякова тръгнаха от къща на къща и от човек на човек да оповестяват, че написаното е лъжа и че ще бъда даден под съд.
Запомнете това. Днес има още съвременници на Учителя, които много добре си спомнят за историята на получените проценти на въпросния билков магазин, където Петър Димков е изпращал пациентите си да си купуват билки с торби и по този начин увеличава оборота на билковия магазин. Има и друго нещо, което Вие не знаете. Преди делото се води следствие и там са протоколирани разпитите на свидетелите. Доколкото съм запознат има такъв запазен протокол и за разпита на Петър Димков и на Милка Периклиева и нещата са точно така както са описани. Лично дъщерята на Петър Димков, заедно с артистката Таня Дякова тръгнаха от къща на къща и от човек на човек да оповестяват, че написаното е лъжа и че ще бъда даден под съд. В разстояние на три месеца аз очаквах да получа призовка от съда. Но след това научих, че Лили Димкова в един хубав ден отворила беседа от Учителя и там намерила мисъл от Учителя, че ученикът не трябва да се съди със свои съученици. Това тя го приела като Божие откровение и след това на всеослушание бе заявила, че тя като последователка на Учителя Петър Дънов ще изпълни това, което той е казал. И така аз не бях даден под съд за неверни сведения. Така Лили Димкова в очите на всички се извиси като един изключителен ученик на Учителя с високи морални и етични качества.
към текста >>

18. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

ТОМ 5

Човек ще се учи да не прави погрешката на Якова.
Това са задачи на цялото човечество. Ние разрешаваме една задача, която е обща, а не индивидуална. Във всички служби и във войската наказват човека за непослушание, за липса на любов. Но непослушанието произтича от това, че началника изисква повече любов, готовност за всички жертви, а пак само любовта може да направи да се жертваш. Човек може да се жертва от страх, но това не е истинска жертва. Човек ще се учи да не прави погрешката на Якова. Всеки човек си има един възлюбен син Йосиф в себе си. Баща му го обичаше повече. Но той е който страда. Него го пращат в Египет, седи в затвора, после жените го изкушават. Светът те изкушава.
към текста >>

19. 276. КРАСИВИТЕ ЧЕРТИ У УЧЕНИКА

ТОМ 5

Но това е трудно, защото всеки един човек представлява едно стъпало в стълбата на Якова, която тръгва от земята, върви през ангелския свят и достига до Бога.
Вземай пример от животните. Щом Господ се грижи за птичките, колко повече ще се грижи за теб? Пък и да се осигуриш за другия ден, то за третия ден не си осигурена. Какъв смисъл има да направиш две, три стъпала, а другите да ги няма. Има смисъл ако можеш да направиш всичките стъпала и да се качиш сама на върха. Но това е трудно, защото всеки един човек представлява едно стъпало в стълбата на Якова, която тръгва от земята, върви през ангелския свят и достига до Бога. Това е пътят на еволюцията и стремежа на човешката душа да възлезе към Бога." „Най-красивата черта, която трябва да изработи ученика това е стремежа на човешката душа да се претвори от стремеж в достижение и общение с Бога."
към текста >>

20. 36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ

След това излизаше вън от града на един хълм, на който имаше люлякова горичка да посреща слънцето и се връщаше за учебните занятия.
Всички обичахме да Го слушаме. Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал. Свири леко и унесено, лицето Му цяло в светлина и заляно в сълзи. След това излизаше вън от града на един хълм, на който имаше люлякова горичка да посреща слънцето и се връщаше за учебните занятия. След завършване на училището пътищата ни се разминаха. Преди няколко години, обаче, на един конгрес на евангелските пастори и проповедници в Плевен, Той дойде. Като ме видя, сложи ръката си на главата ми и каза: „Ето един истински пастор, един истински служител Божи." Тези последни думи пастор Цветанов изрече с видима гордост и радост. Значи той ценеше Учителя. Та за кого ли Учителят не беше гордост и радост от онези, които се бяха докосвали до Него и бяха опитали Неговата Любов, Мъдрост и Благост.
към текста >>

21. 13. СЛУЖЕНЕ ПРИ ЦАРСКИЯ СИН

Петър Камбуров

Най-първо разрових лозето (двете лозя в двора на Колибата) около два декара и половина и другото отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново лозе, после празно място - нива - още два декара.
Приблизително подобни състояния съм имал и друг път - силни молитвени моменти, но това, което току-що описах, си остава единствено за през целия ми живот досега. Изминаха зимните месеци в полезни занимания без да ги усетя. Настъпи свежа пролет -1921 година. През цялата пролет и лятото работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствувах, че и Учителят през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо ненаправено както трябва. Най-първо разрових лозето (двете лозя в двора на Колибата) около два декара и половина и другото отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново лозе, после празно място - нива - още два декара. След това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април и май извърших окопаването на лозето сам без ничия помощ. Чувствувах изблик на голяма сила и енергия и за умора дума не можеше да става - просто летях с мотиката по редовете. Копая и пея, копая и пея през целия ден.
към текста >>

22. 17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА

Петър Камбуров

Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица.
С ръчна количка извозих необходимото количество горял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, можеше да се очаква богата реколта. Но тъй като работата стана много наемах работнички от с. Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица. Всички се развиваше добре: и лозето, и бостана, и царевицата. На един горещ юнски ден (към 20 юни) един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще подновят.
към текста >>

23. 20. ЕВОЛЮЦИЯТА

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Маяковски в Русия се самоуби, защото видя противоречието в социалния живот.
Маймуните са примери за хора, които са претърпели обратно развитие. Аборигените в Австралия, местните жители, които англичаните завариха са също хора спрени в еволюцията си и тръгнали назад в своя упадък. Циганите пък са едно изгонено племе от Индия, което е нарушило Божествения закон". Учителят даде още ред примери за племена и народи, които не са си разрешили правилно задачата. А що се отнася за хора, то примери има много. Маяковски в Русия се самоуби, защото видя противоречието в социалния живот. Той смяташе, че изведнъж всичко ще се разреши и ще тръгне по своето еволюционно развитие. Джек Лондон пък дойде до прозрението, че Духът е всичко. После той отиде и живя един месец при прокажените, за да сподели техния живот, но не можа да преживее противоречията на думите „Бог е Любов, Бог е Светлина", както и човешкото страдание и човешкото нещастие. На стари години си построил един замък, но прокажените му го изгориха, а двете му дъщери се отказаха от него. Той остана сам и се самоуби.
към текста >>

24. 18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА

Маргарита Рангелова Стратева

В това време цар Борис, който бил долу в двореца Ситняково, чул за тази авария горе и изпратил една рота войници да разчистват пътя.
Така валя, валя, валя снега, че стана толкова дебел, че туристите решиха, че не може да се слиза в такъв сняг и останахме още два дена горе, точно срещу Коледа. Защото слизането е опасно. Вестниците в София писали, че на хижа Мусала са блокирани 120 души, а ние бяхме 60. На тръгване се наредихме така: първите бяха големите скиори, ние жените бяхме в средата, а останалите мъже зад нас. Вървяхме полека, бавно и внимателно, но аз не знаех да карам ски и караха едва така полека, полека. В това време цар Борис, който бил долу в двореца Ситняково, чул за тази авария горе и изпратил една рота войници да разчистват пътя. Цар Борис беше излязъл с г-н Буриш, който бил мисля директор на музеите и знаехме, че е бил много сърдечен и изпращал закъсалите и сега в момента посрещаше закъсалите скиори, каквито бяхме ние. Жоро отдалече го видя и понеже не обичаше царя, понеже беше с малко леви убеждения, веднага зави на дясно, изкачи се насреща и застана. Мойта милост, нали не бях голяма скиорка забих право в него и се врязах между краката му с единия крак и се хванах за него и той се заклати и аз потънах в земята. И като видях, че е царя започнах да се извинявам: „Ваше Величество, прощавайте! ", но бях станала червена като божур.
към текста >>

25. 8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

" и че ще ме прати при един учител магнетичен да ме учи да свиря, Какво съм свирила не помня, но по-късно Учителят ме прати наистина при един учител на име Крестеняков да вземам уроци от него по солфеж и после последния ми написа акордите на 3 песни Той преподаваше уроци не само по солфеж, но още и по различни инструменти.
" А аз отговорих: „Ама, Учителю, аз не я нося, аз не зная добре да свиря и т. н." започнах да се свивам, че братята са ме изпъдили, защото не зная още добре да свиря... А трябва да кажа, че Учителят носеше винаги една връзка с ключове и се обърна към сестра Кисьова и й каза като й подаваше връзката ключове: „Донесете, рекох, братската китара". Тук ще обърна внимание на това, че Учителят не казваше китара, а „гитара". И тъй сестра Кисьова изтича и донесе китарата. Тогава Учителят ми каза да седна, сложи ми китарата в скута и каза: „На сестрата тука й е местото! " и че ще ме прати при един учител магнетичен да ме учи да свиря, Какво съм свирила не помня, но по-късно Учителят ме прати наистина при един учител на име Крестеняков да вземам уроци от него по солфеж и после последния ми написа акордите на 3 песни Той преподаваше уроци не само по солфеж, но още и по различни инструменти. Там идваше и брат Петър Филипов. Той също вземаше уроци от него по пеене и по хармония. При Крестеняков идваше и сестра Савка. Тя вземаше уроци по пиано. Идваха и други братя и сестри.
към текста >>

При Крестеняков идваше и сестра Савка.
И тъй сестра Кисьова изтича и донесе китарата. Тогава Учителят ми каза да седна, сложи ми китарата в скута и каза: „На сестрата тука й е местото! " и че ще ме прати при един учител магнетичен да ме учи да свиря, Какво съм свирила не помня, но по-късно Учителят ме прати наистина при един учител на име Крестеняков да вземам уроци от него по солфеж и после последния ми написа акордите на 3 песни Той преподаваше уроци не само по солфеж, но още и по различни инструменти. Там идваше и брат Петър Филипов. Той също вземаше уроци от него по пеене и по хармония. При Крестеняков идваше и сестра Савка. Тя вземаше уроци по пиано. Идваха и други братя и сестри. При Крестеняков научих много песни, но първите бяха „Венир Бенир", „Вехади" и „Изгрява вече ден тържествен". Той казваше, че трите песни са в една и съща гама - ре минор „Хайде, казваше той, да научим песни, че ще ги изсвириш на Учителя". След голямата бомбардировка над София през януари 1944 г.
към текста >>

При Крестеняков научих много песни, но първите бяха „Венир Бенир", „Вехади" и „Изгрява вече ден тържествен".
Там идваше и брат Петър Филипов. Той също вземаше уроци от него по пеене и по хармония. При Крестеняков идваше и сестра Савка. Тя вземаше уроци по пиано. Идваха и други братя и сестри. При Крестеняков научих много песни, но първите бяха „Венир Бенир", „Вехади" и „Изгрява вече ден тържествен". Той казваше, че трите песни са в една и съща гама - ре минор „Хайде, казваше той, да научим песни, че ще ги изсвириш на Учителя". След голямата бомбардировка над София през януари 1944 г. Учителят се беше евакуирал в с. Мърчаево, а аз с децата се евакуирах в нашето село. Много приятели се бяха евакуирали в Мърчаево - Весела Несторова, Галилей Зеличков, Йорданка Жекова, Балтова и много други.
към текста >>

Пък и аз се бях понаучила малко, нали Учителят ме беше пратил при Крестеняков да свиря на китара.
Аз отговорих: „Тука е, тука, Учителю", взех я от ъгъла зад вратата и започнах да я вадя от калъфа и като я настроихме започнахме да свирим. Той каза: „Най- напред „Вехади", после „Венир Бенир" и накрая каза: „Хайде, още една песен да изсвирим" и изсвирихме „Изгрява вече ден тържествен". Учителят знаеше какво бях научила. Гита: Когато свирих с Учителя в Мърчаево трите песни, тогава там бяха Весела Несторова, както и други приятели и тя каза: „Учителю, колко хубаво звучат като че бяхме в друг свят! " А Учителят казал тогава, че съм акомпанирала на Давид когато пеел псалмите си. Пък и аз се бях понаучила малко, нали Учителят ме беше пратил при Крестеняков да свиря на китара. А Крестеняков казваше, че съм мераклия, значи имам желание да уча. После пък синът ми Георги ми написа акордите на Паневритмията и на повечето песни. При Крестеняков отивахме много приятели от Братството. Крестеняков преподаваше по пиано, по цигулка, по пеене, по хармония и т. н. Савка Керемидчиева учеше пиано, Петър Филипов - пеене, аз китара и т. н.
към текста >>

А Крестеняков казваше, че съм мераклия, значи имам желание да уча.
Той каза: „Най- напред „Вехади", после „Венир Бенир" и накрая каза: „Хайде, още една песен да изсвирим" и изсвирихме „Изгрява вече ден тържествен". Учителят знаеше какво бях научила. Гита: Когато свирих с Учителя в Мърчаево трите песни, тогава там бяха Весела Несторова, както и други приятели и тя каза: „Учителю, колко хубаво звучат като че бяхме в друг свят! " А Учителят казал тогава, че съм акомпанирала на Давид когато пеел псалмите си. Пък и аз се бях понаучила малко, нали Учителят ме беше пратил при Крестеняков да свиря на китара. А Крестеняков казваше, че съм мераклия, значи имам желание да уча. После пък синът ми Георги ми написа акордите на Паневритмията и на повечето песни. При Крестеняков отивахме много приятели от Братството. Крестеняков преподаваше по пиано, по цигулка, по пеене, по хармония и т. н. Савка Керемидчиева учеше пиано, Петър Филипов - пеене, аз китара и т. н. Той ни преподаваше и изпитваше често пъти се събирахме по няколко души заедно.
към текста >>

При Крестеняков отивахме много приятели от Братството.
Гита: Когато свирих с Учителя в Мърчаево трите песни, тогава там бяха Весела Несторова, както и други приятели и тя каза: „Учителю, колко хубаво звучат като че бяхме в друг свят! " А Учителят казал тогава, че съм акомпанирала на Давид когато пеел псалмите си. Пък и аз се бях понаучила малко, нали Учителят ме беше пратил при Крестеняков да свиря на китара. А Крестеняков казваше, че съм мераклия, значи имам желание да уча. После пък синът ми Георги ми написа акордите на Паневритмията и на повечето песни. При Крестеняков отивахме много приятели от Братството. Крестеняков преподаваше по пиано, по цигулка, по пеене, по хармония и т. н. Савка Керемидчиева учеше пиано, Петър Филипов - пеене, аз китара и т. н. Той ни преподаваше и изпитваше често пъти се събирахме по няколко души заедно. Той се занимаваше с всички едновременно. Имаше един период, когато ние тримата - Георги, Йоанна и аз свирехме на Рила на Паневритмия.
към текста >>

Крестеняков преподаваше по пиано, по цигулка, по пеене, по хармония и т. н.
" А Учителят казал тогава, че съм акомпанирала на Давид когато пеел псалмите си. Пък и аз се бях понаучила малко, нали Учителят ме беше пратил при Крестеняков да свиря на китара. А Крестеняков казваше, че съм мераклия, значи имам желание да уча. После пък синът ми Георги ми написа акордите на Паневритмията и на повечето песни. При Крестеняков отивахме много приятели от Братството. Крестеняков преподаваше по пиано, по цигулка, по пеене, по хармония и т. н. Савка Керемидчиева учеше пиано, Петър Филипов - пеене, аз китара и т. н. Той ни преподаваше и изпитваше често пъти се събирахме по няколко души заедно. Той се занимаваше с всички едновременно. Имаше един период, когато ние тримата - Георги, Йоанна и аз свирехме на Рила на Паневритмия. Тогава Тошко Симеонов все ни подтикваше.
към текста >>

26. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

Библията - послание Яково гл.5 „Елате богати, плачете и работете“.
В слънцето има желание всяка трева да поникне, така е и живота. За боевете на нашата граница... от Сталинград останаха двама души. Маршал Конев е българин. В Германия идва едно просветление и ще дойде. Новата власт по Бога е възложено да приобщи всички. Библията - послание Яково гл.5 „Елате богати, плачете и работете“. Това ще се случи. Светиите идват сега да оживят света. Германците да се справят с Хитлер. Наплашеният човек от лошите.се плаши и при добрите. Страхът постепенно ще се премахне.
към текста >>

27. 44. ДЕКЛАРАЦИЯ

ТОМ 8

"Люлякова градина" 6, Б, ап. 34.
Тя има за цел да подпомогне д-р Вергилий Кръстев и да го предпази в бъдеще от нежелани посегателства върху неговия труд и върху труда на моят рожден брат Галилей Величков. Свидетел: Марийка Марашлиева (Марийка Великова Иванова), л.п. сер. Л, N0 2174461 от 5.1У.1984 г. от МВР - Русе, жив. на ул. "Люлякова градина" 6, Б, ап. 34. Свидетел: М. Марашлиева Декларатор: В. Величкова Бележка на редактора 1. Описаните пълномощия в т. 2, 3, 12, 13, 14, 15 бяха изпълнени.
към текста >>

28. ПРОТОКОЛ

д-р Вергилий Кръстев

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

„Люлякова градина" № 6, вх.„В", ап.
МВР - София. 2. Марийка Великова Иванова, по баща Марашлиева, родена на 14.02.1922г. в гр. Русе, жив. на ул. „Люлякова градина" № 6, вх.„В", ап. 34, личен пасп. серия Л № 2174461, изд. на 05.IV.1984 г. от МВР - Русе. 3. д-р Вергилий Николов Кръстев, род.
към текста >>

29. 15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И там прекарахме две нощи и после слязохме по пътя, от Маричините езера минахме там - Ситняково дето е и така до Боровец слязохме.
Ние се качвахме горе по здрач, чакахме изгрева и като дойдат всички, наредим се, там хубаво се гледа изгрева и Учителя ръководеше молитвата, какви молитви да кажем, пеехме песни и след това правехме гимнастиките и ако си носим храна, ще закусваме. Ако не си носим, ще слезем долу да закусим, долу на бивака. Някога и на езерото, на „Окото" сме сядали.Тогава на Мусала още нямаше наблюдателница. Една година - 1923 или 1924год. не знам, слязохме от Мусала на Маричините езера долу. И там прекарахме две нощи и после слязохме по пътя, от Маричините езера минахме там - Ситняково дето е и така до Боровец слязохме. Друг път не сме ходили с Учителя оттам. Само тогава, един път слязохме общо. В.К.: Сега, понеже това са хубави места, свързани с много легенди. Учителят казвал ли е нещо, например за Маричините езера, че там е била Школата на Орфей? Е.А.: Учителят, като се изправи, а също и човек към юг, малко нали, има върхове, не пътя който води към Грънчар, а отляво, като се тръгне.
към текста >>

30. 16. ПЪРВОТО ИЗКАЧВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Помня, че веднъж слязоха едни братя Крумчо и Христо Бояджията за хляб да донесат, защото бяхме свършили хляба, но не знам, от Ситняково някъде бяха минали, че оставили хляба някъде в клека, после не могли да го намерят и дойдоха пак без хляб, та имахме и такава една история.
Е.А.: Десет дена. И там палехме вечерно време много огньове. Носехме си храна. Транспорт още нямаше. И на Мусала се е случвало като седим по-дълго да нямаме храна. Помня, че веднъж слязоха едни братя Крумчо и Христо Бояджията за хляб да донесат, защото бяхме свършили хляба, но не знам, от Ситняково някъде бяха минали, че оставили хляба някъде в клека, после не могли да го намерят и дойдоха пак без хляб, та имахме и такава една история. В.К.: Оставили хляба да си починат ли? Е.А.: Не знам защо, път ли да намерят, нещо объркали пътя за прехода, не мога да Ви кажа, защото много отдавна е, но знам, че хлябът не дойде и тогава трябваше да слезем, защото нямахме никакви провизии, бяхме ги свършили. Понеже в раници си носим за 4-5 дни. Носим хляб. И в такива случаи слизаха приятели, по-ячки които са, натоварят да речем 10-20 хляба.
към текста >>

31. VII. КАКВА Е СЪДБАТА НА ЧЕТИРИТЕ КОПИЯ ОРИГИНАЛНИ ДЕШИФРИРАНИ БЕСЕДИ И ЛЕКЦИИ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СЛЕД 1944 ГОД.

Вергилий Кръстев

Онези, които желаят да я получат чрез заплащане могат за справки да се отнесат до Марийка Марашлиева с паспортни данни: Марийка Величкова Иванова, ул."Люлякова градина" № 6, Вх.
В том VIII са представени спомените на 15 ученика от Школата на Учителя Дънов. Цената на книгата е 8000 лв. като 25% от стойността на книгата се дава на книгоразпространителите. Томовете от I до VII включително са по 7000 лв. за един брой. Онези, които желаят да я получат чрез заплащане могат за справки да се отнесат до Марийка Марашлиева с паспортни данни: Марийка Величкова Иванова, ул."Люлякова градина" № 6, Вх. Б, ет.5, ап. 34, София, код 1113, тел.72-13-50. Книгата ще бъде продавана в книжарница „Изгрев", на ул. „Граф Игнатиев" №28, в безистена, близо до площад „Славейков" при Жана Венкова Иванова, тел.893-897, където също могат да бъдат правени заявки за отделните томове. През 1947 год.
към текста >>

32. ДВАТА ТРИЪГЪЛНИКА НА ЧЕРНАТА ЛОЖА В БЪЛГАРИЯ

ПЪРВИ ПЕРИОД:

Същата история се повтаря през 1991 год., когато Габрово бе удавен от река Янтра вследствие концерта на Ина Дойнова, която свиреше песни на Учителя, а нейната приятелка артистката Таня Дякова рецитираше стихове на Мория.
Издава се книгата му „Агни Йога". Тогава Невидимия свят решава да прочисти Севлиево от черните духове и Го прави чрез наводнението. Виж подробно „Изгревът", том IV, стр. 566-575 с № 6 и № 7. Виж „Изгревът, том I стр. 273-274. Същата история се повтаря през 1991 год., когато Габрово бе удавен от река Янтра вследствие концерта на Ина Дойнова, която свиреше песни на Учителя, а нейната приятелка артистката Таня Дякова рецитираше стихове на Мория. Виж „Изгревът", том IV, стр. 570-571. Тези примери доказват онова, което е казал Учителят Дънов, за черните духове, по какъв начин се посрещат и как се препращат към Черно море, а гръцките духове към Бяло море.
към текста >>

33. ПРОТОКОЛ

„Люлякова градина" № 6, „Б", ап.
ПРОТОКОЛ Днес, 21 март 1999 год. в 20 часа в дома на Марийка Марашлиева, а по паспорт Марийка Великова Иванова, живуща в гр. София, ул. „Люлякова градина" № 6, „Б", ап. 34 се състави следния протокол: 1. В дома на Марийка Марашлиева бяха се събрали във връзка с разглеждането на текущи въпроси следните лица: Марийка Марашлиева -домакиня на срещата, Вергилий Кръстев, Вихър Пенков, Ефросина Ангелова-Пенкова. 2. Пред горните лица Марийка Марашлиева разказа как днес 21.111.1999 год. след обед към 16.30 Ч.-17.00 ч. на вратата се позвънява и се появява непознат за нея мъж.
към текста >>

34. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

Вергилий Кръстев

Колю Киряков от село Вресово - ръководител.
Иван Милевски. 2. Верка Милев- ска. 3. Иринка Милевска. Янка Грънчарова - Ямбол. Втори ред седнали, отляво надясно: 5 6. Колю Киряков от село Вресово - ръководител. 7. Учителят. 8. Слави Милевски. 9. Велчо Милевски (един от ръководителите в Айтос). 10. Боян Боев. Трети ред прави, отляйо надясно: 11.
към текста >>

35. 01 - 06. САНИТАРНАТА ШКОЛА

Люляково, където служи до 1907 г., след което се връща в Айтос като фелдшер и до края на живота си работи като фелдшер.
Останал е непознат и невидим с едно направено добро. Със завършване на санитарната школа през 1893 г., Георги се освобождава от военна служба. Скоро след това той се задомява. По липса на място за фелдшер в гр. Айтос, отива секретар-бирник в с. Люляково, където служи до 1907 г., след което се връща в Айтос като фелдшер и до края на живота си работи като фелдшер. Непознатият и невидим благодетел е предвидил това и определил точно пътя на Георги Куртев.
към текста >>

36. 01 - 07. ЗАПОЗНАВАНЕ С БИБЛИЯТА

7. ЗАПОЗНАВАНЕ С БИБЛИЯТА През времето от 1901 -1907 г., Георги е бил секретар-бирник в с. Люляково.
7. ЗАПОЗНАВАНЕ С БИБЛИЯТА През времето от 1901 -1907 г., Георги е бил секретар-бирник в с. Люляково. Когато отивал в града по служба, пътят му минавал през с. Череша. На всяко минаване се отбивал при бай Петър абаджията за малка почивка на коня, който яздел. Там често намирал една Библия отворена, от която майсторът четял на калфи и чираци, като ги учел освен на занаят, но ги и възпитавал в християнската вяра и добродетели. Веднъж Георги, като заварил Библията пак отворена, поискал позволение да почете малко от нея. Прочел една глава, прочел втора, но все му се искало да продължи, а път го чакал.
към текста >>

37. 01 - 09. ЗАПАЛИЛИ КОШАРАТА МУ

Демократите в село Люляково, с 3/4 турско население, не се виждало да агитират, но се случило така, че спечелили изборите, Понеже Георги бил демократ, имал добро отношение към турското население, то чорбаджиите го намразили и търсили начин да му отмъстят.
9. ЗАПАЛИЛИ КОШАРАТА МУ По онова време имало две политически партии, които се състезавали кой да вземе властта: демократи и народняци. Първата била партия на народа, а народняшката партия била за богатите хора. През 1904 г. народняците загубили изборите, въпреки голямата агитация. Демократите в село Люляково, с 3/4 турско население, не се виждало да агитират, но се случило така, че спечелили изборите, Понеже Георги бил демократ, имал добро отношение към турското население, то чорбаджиите го намразили и търсили начин да му отмъстят. Една вечер кошарата му била опожарена, стадото избягало през отворената врата и се пръснало през нощта из гората. Събрали се добри хора, направили нова кошара и събрали разпръснатото стадо. През нея година имало голяма суша. Реколтата в полето не станала. Настъпил глад.
към текста >>

38. 01 - 10. ОТ ВРАГ - ПРИЯТЕЛ

Люляково през 1907 г.
Прости ми за злото, което съм ти сторил. " Двамата се прегърнали и разцелували. Запрегръщали се всички, като взаимно си искали прошка с просълзени очи. „Георги, от днес аз ти ставам приятел." - отсякъл Христо Върбицалията. Това е станало в с. Люляково през 1907 г. Неразделната спътница на Георги - Библията, е била най-добрият му съветник. А там е написано: „Люби Бога, обичай ближния си и любете враговете си. "
към текста >>

39. 01 - 72. ПЪРВИТЕ МУ СПОДВИЖНИЦИ

брат Куртев се запознал с Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев от село Кавак-махле, сега Тополица.
72. ПЪРВИТЕ МУ СПОДВИЖНИЦИ Още през 1913 г. брат Куртев се запознал с Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев от село Кавак-махле, сега Тополица. Все потова време се запознава и с Владимир Калудов и Димитър Вергиев от село Бата, Михаил Вълков от Орман, сега Горица, Черню Калушев от с. Изворище, в чиито села по-късно се образуват първите групи на Бялото Братство. В село Вресово: Колю Киряков, Стоян Лечев и Коста Демирев, а след 1916 г. - Петър Костов и Станю Костов, Димитър К. Киряков, Димитър Костадинов, Яни Желев, Вълю Станчев и Петър Ст.
към текста >>

В село Вресово: Колю Киряков, Стоян Лечев и Коста Демирев, а след 1916 г.
72. ПЪРВИТЕ МУ СПОДВИЖНИЦИ Още през 1913 г. брат Куртев се запознал с Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев от село Кавак-махле, сега Тополица. Все потова време се запознава и с Владимир Калудов и Димитър Вергиев от село Бата, Михаил Вълков от Орман, сега Горица, Черню Калушев от с. Изворище, в чиито села по-късно се образуват първите групи на Бялото Братство. В село Вресово: Колю Киряков, Стоян Лечев и Коста Демирев, а след 1916 г. - Петър Костов и Станю Костов, Димитър К. Киряков, Димитър Костадинов, Яни Желев, Вълю Станчев и Петър Ст. Лечев, Митю Костадинов Терзиев. Докато първите хора в Горица били: Дядо Вълко и синовете му Михаил и Горан, Велико Киров, а от жените -Еленка Дойнова, Еленка М. Вълкова и Димитрина Апостолова.
към текста >>

Киряков, Димитър Костадинов, Яни Желев, Вълю Станчев и Петър Ст.
брат Куртев се запознал с Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев от село Кавак-махле, сега Тополица. Все потова време се запознава и с Владимир Калудов и Димитър Вергиев от село Бата, Михаил Вълков от Орман, сега Горица, Черню Калушев от с. Изворище, в чиито села по-късно се образуват първите групи на Бялото Братство. В село Вресово: Колю Киряков, Стоян Лечев и Коста Демирев, а след 1916 г. - Петър Костов и Станю Костов, Димитър К. Киряков, Димитър Костадинов, Яни Желев, Вълю Станчев и Петър Ст. Лечев, Митю Костадинов Терзиев. Докато първите хора в Горица били: Дядо Вълко и синовете му Михаил и Горан, Велико Киров, а от жените -Еленка Дойнова, Еленка М. Вълкова и Димитрина Апостолова. В село Камено: Тачо Петков, Станко Георгиев и около 15-20 души със семействата си. В Уруменикьой, сега Българово: Сава Златев, Гани Костадинов и др.
към текста >>

40. 01 - 73. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА РАЖДАНЕТО НА ДУХОВНИТЕ ГРУПИ И КРЪЖОЦИ В ГРАДА И СЪСЕДНИТЕ ОКОЛИИ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Тополица: Първите са: Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев, а по-късно баба Драгана и синовете й Петър и Ангел, Панайот Джибирев, Георги Къса Иванов, Димитър Къркеланов, а по-късно Слав Димов, Кинчо Димитров, Иван Г.
Куртев, Станчо Барабана, Янаки Кавръков и Янко Стоянов, а по-късно влизат: Киро Димитров, Ташо Тумбов, Иван Милевски и синовете му Петко, Слави и Велчо, Крум Илиев, Божил Иванов, Йовчо Иванов, Христо Марков и Георги Иванов с ръководител Г. Куртев. Всички с жените си, които не споменаваме. С. Карагеоргиево: Петра Г. Манева и синовете й Иван и Еню, Петър Митев, Георги Добрев и по-късно Иван Кибритев и др. /около 18-20 души/. С. Тополица: Първите са: Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев, а по-късно баба Драгана и синовете й Петър и Ангел, Панайот Джибирев, Георги Къса Иванов, Димитър Къркеланов, а по-късно Слав Димов, Кинчо Димитров, Иван Г. Коларов, Димитър Иванов /Мичо/ и след 1930 г. Георги Драгнев. С. Вресово: Колю Киряков, Стоян Лечев, Петър и Станю Костови, Димитър К. Киряков, Янаки Желев, Димитър Костадинов Терзиев и Петър Ст. Лечев. С.
към текста >>

Вресово: Колю Киряков, Стоян Лечев, Петър и Станю Костови, Димитър К.
Манева и синовете й Иван и Еню, Петър Митев, Георги Добрев и по-късно Иван Кибритев и др. /около 18-20 души/. С. Тополица: Първите са: Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев, а по-късно баба Драгана и синовете й Петър и Ангел, Панайот Джибирев, Георги Къса Иванов, Димитър Къркеланов, а по-късно Слав Димов, Кинчо Димитров, Иван Г. Коларов, Димитър Иванов /Мичо/ и след 1930 г. Георги Драгнев. С. Вресово: Колю Киряков, Стоян Лечев, Петър и Станю Костови, Димитър К. Киряков, Янаки Желев, Димитър Костадинов Терзиев и Петър Ст. Лечев. С. Лясково: Димитър Тенев, Злати..., Бою и др., всички с жените си. С. Българово: Сава Златев, Гани Костадинов, Лечо..., Ангел... /15-20/. С. Камено: Тачо Петков, Станко Георгиев,... /15-16/. С.
към текста >>

Киряков, Янаки Желев, Димитър Костадинов Терзиев и Петър Ст.
/около 18-20 души/. С. Тополица: Първите са: Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев, а по-късно баба Драгана и синовете й Петър и Ангел, Панайот Джибирев, Георги Къса Иванов, Димитър Къркеланов, а по-късно Слав Димов, Кинчо Димитров, Иван Г. Коларов, Димитър Иванов /Мичо/ и след 1930 г. Георги Драгнев. С. Вресово: Колю Киряков, Стоян Лечев, Петър и Станю Костови, Димитър К. Киряков, Янаки Желев, Димитър Костадинов Терзиев и Петър Ст. Лечев. С. Лясково: Димитър Тенев, Злати..., Бою и др., всички с жените си. С. Българово: Сава Златев, Гани Костадинов, Лечо..., Ангел... /15-20/. С. Камено: Тачо Петков, Станко Георгиев,... /15-16/. С. Габерово: Слави Тодоров, Янко и Васил Карагеоргиеви, Ив.
към текста >>

41. 02 - 12. ПЪРВИТЕ ДНИ НА ГРАДИНАТА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Хората, участвали в изкопа са: от село Тополица: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Георги Къса Иванов, Петър Тодоров, Ангел Тодоров, Слави Къркеанов, Димитър Иванов /Мичо/, Слав Димов; от село Горица: Михаил Вълков; от село Бата: Владимир Калудов и Димитър Вергиев; от село Изворище: Черню Калушев, Милю и Христо Чараджийски от село Банево.
Камъните извозени и изкопът завършен. Изкопът бил работа не за 20, но за 100 души. Никой не чувствал умора. Всеки искал повече работа да свърши. Сякаш зад всеки от братята имало невидими ръце, които помагали. Хората, участвали в изкопа са: от село Тополица: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Георги Къса Иванов, Петър Тодоров, Ангел Тодоров, Слави Къркеанов, Димитър Иванов /Мичо/, Слав Димов; от село Горица: Михаил Вълков; от село Бата: Владимир Калудов и Димитър Вергиев; от село Изворище: Черню Калушев, Милю и Христо Чараджийски от село Банево. Единадесет чифта волове преорали цялата нива. Приятелите, като видяли как работата до вечерта била привършена, си отишли с укрепена вяра. През есента на 1922 г. било посадено лозето и овощната градина, а през следващата, 1923 г. били посадени боровете.
към текста >>

42. 04 - 03. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Приятелите, които първи обсъдили този въпрос, били следните: Димо Иван Джожев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Димитър Джибирев, Димитър Къркеланов и др.
Тресавището при Кайнака било бедствие за цялото село в продължение на много години, но въпреки това никой не вземал грижата да направи нещо за общо добро. Всеки оставял друг да почне, да не е той. Зер, защо ще си губи времето да прави път за хората, нека да го направят други. Така минали много години, докато в това село след Балканската и Европейската война било посято семето на Новото учение, учението на Бялото Братство. Когато съмишлениците на тези идеи значително се увеличили, тогава няколко братя от по-старите се събрали да обменят мисли относно това бедствие при Кайнака. Приятелите, които първи обсъдили този въпрос, били следните: Димо Иван Джожев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Димитър Джибирев, Димитър Къркеланов и др. Това е било в началото на 1929 г., когато при обсъждането на въпроса за Кайнака на някой от тях хрумнала идеята този извор да се превърне на чешма. Но за реализирането на такава идея били нужни много средства, с каквито те не разполагали, ето защо решили да отнесат въпроса до брат Георги Куртев, бай Георги, както по този край го назовавали. Поканили го и той дошъл, споделили с него идеята си и решили да отидат на самото място и там да преценят какво може да се направи. Бай Георги не само възприел идеята, той я намерил за прекрасна, но преди да се взема каквото и да било решение, трябвало да се допита до Учителя. Той писал писмо на Учителя и получил отговор, в който Учителят ги насочвал към брат Л.
към текста >>

43. 04 - 10. ПЕСЕН ЗА ТОПОЛИЦА

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Брат Куртев предаде светлината на Учението, той пося семето на Божественото тук, в Тополица, първом в душите на братята: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев.
Свещени ще останат те завинаги, за всички. Защото те ни дадоха и ни дават жив, нагледен, достоен за подражание пример. Защото те сложиха началото на дейното, искрено, усърдно приложение на Учението. 1912 година! Божествената Светлина, донесена на земята от Учителя, озари тук първом най-високия връх -гранитния, могъщия, непоколебимия стълб на Учението в този край, любимия, незабравимия, предания, принципния, винаги последователен в думи и дела наш старши брат: ГЕОРГИ КУРТЕВ Основоположник на братското движение в този край - в Айтос и околността. Брат Куртев предаде светлината на Учението, той пося семето на Божественото тук, в Тополица, първом в душите на братята: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев. И от тях, чрез тях и с постоянните, усърдни бащински грижи на брат Куртев пламна и се разгоря в буен пламък Божествения Огън в това Богоизбрано място - Тополица. И ще гори Божествения Огън, ще свети Божествената Светлина, ще озарява, ще стопля, ще вдъхновява и ободрява завинаги - през вековете. Няма да бъде забравена Тополица! Няма да бъде забравен Айтос! Няма да бъде забравен брат Георги Куртев!
към текста >>

44. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Да се чете Данаил и живота на Аврама, Исака, Якова, Йосифа.
Волът в човека означава Божественото търпение, което той трябва да има. Лъвът е Божествената сила, която човек трябва да има. Орелът, това е полетът на човешкия дух - Вярата. Човекът, това е човешката разумност в човека. Който се обръща за помощ към Бога, веднага ще я има. Да се чете Данаил и живота на Аврама, Исака, Якова, Йосифа. ФОРМУЛА ЗА ЗДРАВЕТО: „СЛУШАМ, СТАВАМ, ЗДРАВ СЪМ, СИЛЕН СЪМ" Тази формула като се изговаря и ще се марширува, когато я изговаряш седнал или легнал, ще маршируваш мислено. Когато усещаш страх, унилие или тревога, ще казваш: Слушам Господа, Ставам, когато Той иде, Здрав съм, защото Бог е при мене. Силен съм, защото обитавам в Неговата Сила. Каквато работа и да работите, трябва да отделяте 10 минути, за да се изпраща по една добра мисъл в пространството. „Господи, да се изпълни Твоят план на земята.
към текста >>

„ Но сега слушай, мой Якове, не се бой.
„Новото начало", беседата „Право мисли", стр. 119 от половината надолу казва: „Днес Бог иска нещо от нас, не със закон, но доброволно. Бог иска всеки човек да има отличен ум, чрез който той да се проявява. Бог иска човек да има отлично сърце, чрез което Той да се проявява. Бог иска от човека да има отлична Душа и отличен Дух, чрез които той да се проявява" и пр. „ Но сега слушай, мой Якове, не се бой. Защото ще изливам вода на жадния и река на сухата земя. Ще изливат Духът си на семето ти; И благословението на внуците ти. И ще прозябнат както между трева, Както върби при текущи води, Ръката, която те крепи, не е отслабнала И Любовта на живота към тебе не е угаснала. " Забележка на Редактора: От 65 стр. До 93 стр.
към текста >>

45. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Брат Димитър Вълчев, Илия Киряков и Димо Джоджев, това са първите хора от Тополица, които се запознали с учението.
8 - тука има едно малко дете, момиче. 9 -тука вече Веска, виждаме на Калканджиев съпругата. 10- а отзад, който е тоя мъж, не мога да си спомня кой е, познат ми е, но не си спомням името му. /Георги Челибиев./ Снимка N 7 -Димитър Вълчев от Тополица. Баща на Митко-цигуларя. Брат Димитър Вълчев, Илия Киряков и Димо Джоджев, това са първите хора от Тополица, които се запознали с учението. От бай Георги са се запознали и са образували кръжока. Значи той е един от основателите. Тази снимка много ми харесва, както е с пояса, с потурите. Те тогава тъй ходеха всички в Тополица. Те са се занимавали с въглищарство, преди да дойдат в Тополица и носията им е такава.
към текста >>

46. 09-02. ПРОБУЖДАНЕТО НА БРАТ ВЛАДИМИР /КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ/

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

През 1919 година единствен аз получих покана от брат Куртев за събора в Търново, а от Тополица Димо Жожев, от Вресово-Колю Киряков.
Поп Константин прие беседите и ме попита: „Какво прави син ми? " Аз му отговорих: „Учи хората." Тогава поп Константин каза: „Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по този път." Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първо и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква. Поп Константин е погребан в двора на същата църква, в която бе служил. Същата бе първата българска църква у нас. През 1919 година единствен аз получих покана от брат Куртев за събора в Търново, а от Тополица Димо Жожев, от Вресово-Колю Киряков. от Изворище- Черню Калудов. През 1954 година съпругата ми получи удар и след два-три дни почина. Останах самичък, но не се отчаях. Докато другарката ми беше жива, тя твърде често роптаеше, понеже беше недоволна от мене, че прекалено много съм бил предаден на Божието дело, но след като тя си замина, аз вътрешно почувствах задължение да й помогна. Простих й за всички неприятности, които беше ми причинила и й пожелах в душата си да бъде приета между нашите заминали приятели, и тя да бъде в техните редове.
към текста >>

47. 09 - 164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Случи се така, че Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково.
164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ През лятото на 1922 година Учителят и ние, около 200 души бяхме на летуване в курорта Чам-кория, сега Боровец. Случи се така, че Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково. Последният, като се научил, че г-н Дънов е на почивка в Чам- кория със своите хора, изпрати адютанта си да го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да си поговорят малко за съдбата на България. Учителят прие. На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа след обяд.
към текста >>

Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково.
164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ През лятото на 1922 година Учителят и ние, около 200 души бяхме на летуване в курорта Чам-кория, сега Боровец. Случи се така, че Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково. Последният, като се научил, че г-н Дънов е на почивка в Чам- кория със своите хора, изпрати адютанта си да го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да си поговорят малко за съдбата на България. Учителят прие. На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа след обяд. Както се казва при подобни случаи, разговорът минал в приятелска атмосфера. Веднага след завръщането брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в неговото дело, още обещал да отпусне около 400 квадратни километра земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя. Тогава всички изпитахме една неописуема радост. Имаше благословии и молитви за здравето и дълголетието на „Сандо", като виждахме, че най-после ще бъдат реализирани нашите блянове за братски живот, за окултно обучение и пр.
към текста >>

Тогава Учителят каза: „Каквото имаше да му казвам, аз му казах в Ситняково.
Стамболийски не само че не даде обещаната земя и каква да е подкрепа, но отчужди и салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно-забогателите от войната. Когато една наша делегация от 10 души отидохме в министерството да го молим да не ни взема салона, като му обещахме дори, че ще му намерим друго помещение за целта. Стамболийски ни прие твърде надменно. Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни изпрати да си вървим. След нашето излизане от кабинета му казал на секретаря си: „Друг път да не ми водите тия психопати." След така развилите се обстоятелста запитахме Учителя какво ще каже за всичко това. Тогава Учителят каза: „Каквото имаше да му казвам, аз му казах в Ситняково. Сега други - Господарите на кармата ще му кажат останалото." И наистина те си казаха думата. Дойде превратът на 9 юни 1923 година, когато главата на Стамболийски бе занесена в конска торба пред цар Борис, за да го уверят, че Стамболийски е мъртъв и тогава да подпише манифеста за преврата, извършен от Александър Цанков. Тодор Попов. Тъй плащат Господарите на кармата на всички, които се подиграват с Божието дело.
към текста >>

48. 09 - 176. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИС УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ето няколко имена: Димо Джожев, Димитър Вълчев, Илия Киряков и др.
176. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИС УЧИТЕЛЯ През 1915 година бях войник в Скопие. Всяка неделя ходех в църква да пея, където се запознах с няколко души - първите хора от Тополица, възприели Учението. Ето няколко имена: Димо Джожев, Димитър Вълчев, Илия Киряков и др. От тях за първи път чух за брат Георги Куртев, на когато всички казваха бай Георги. Там научих и за брат Боян Боев, който работеше заедно с бай Георги в амбулаторията. От тях двамата чух за Учителя и му научих адреса: ул. „Опълченска" 66, София. Една нощ сънувам, че се срещнах с един човек, който дава свободен билет.
към текста >>

49. 09 - 245. НА ЕДНА ЖЕТВАРСКА БРИГАДА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Разказала: Т. Кайрякова.
Целият ден крак не подвих. Най-после дойде обяд и седнахме да обядваме. Тогава главният отговорник на бригадата стана и каза: „Тази другарка - каза той, като ме погледна - дали слънцето или месеца посреща, не знам, но наблюдавах я, цял ден не спря. Работи според силите си, без да бяга и да се застоява под сянката, както правеха някои от вас. Не е важно в какво вярваш, а какво правиш"-каза той и обядът почна. Разказала: Т. Кайрякова.
към текста >>

50. 11 - 8. ЖИВОТЪТ МИ С ГЕОРГИ РАДЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Верка: Защото те работеха с Крестеняков.
" И си я купи, дадох я с кутията. И остана тази цигулка, която Учителят ми даде. И така стана, че сега концертната цигулка още е в Борис. През време на бомбардировките остана там и не ми я дава, и нотите ми всички от Цанков не ми ги дава. В.К.: И за какво му са? Верка: Защото те работеха с Крестеняков. Мария и той, с Крестеняков. А пък аз, ами той е съвсем променен вече. Не е оня Борис. После имах едно палто, което бях си купила, с кафяво, с кожи тука, на ръкавите кожа, оставих го у тях, защото аз живеех на Изгрева на улицата, та ми беше малко, какво да ви кажа, нямаше къде да го сложа. Не го бях облякла, 158 лева струваше и туй палто го даде на една друга, носи го, но не ми го даде.
към текста >>

Мария и той, с Крестеняков.
И остана тази цигулка, която Учителят ми даде. И така стана, че сега концертната цигулка още е в Борис. През време на бомбардировките остана там и не ми я дава, и нотите ми всички от Цанков не ми ги дава. В.К.: И за какво му са? Верка: Защото те работеха с Крестеняков. Мария и той, с Крестеняков. А пък аз, ами той е съвсем променен вече. Не е оня Борис. После имах едно палто, което бях си купила, с кафяво, с кожи тука, на ръкавите кожа, оставих го у тях, защото аз живеех на Изгрева на улицата, та ми беше малко, какво да ви кажа, нямаше къде да го сложа. Не го бях облякла, 158 лева струваше и туй палто го даде на една друга, носи го, но не ми го даде. Такива разни неприятни ми сведения.
към текста >>

51. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Баща ми е бил секретар-бирник в Люляково, едно село там.
В.К.: Ами майка ви? Верка: Също и тя е от Айтос. В.К: Разкажете сега, понеже съм му виждал снимки. Верка: А, за баща ми почвам. Той, когато е бил младеж, те са били много бедни. Баща ми е бил секретар-бирник в Люляково, едно село там. Нямало е човек, на когото да не е помогнал, като писар. Обаче се научава, че в Сливен се явяват на конкурс за фелдшери и той отива и се явява, и само като гледал какво е написано на дъската. Преди него гимназисти имало. Другите ги скъсали, а той гдето е гледал там на дъската, излиза и решава задачата, и той веднага взема изпита. А другите са ги скъсали.
към текста >>

52. 12 - 2. УЧИТЕЛЯТ ПРИ НЕОБИКНОВЕНИЯ СЕАНС В АЙТОС

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

2. УЧИТЕЛЯТ ПРИ НЕОБИКНОВЕНИЯ СЕАНС В АЙТОС Надка: Не зная сега, баща ми още преди да се запознае с Учението на Учителя е бил секретар-бирник в село Кирмики, сега Люляково, и той там е посещавал един дядо Петър, който бил духовен човек, но бил близко, приятел, просто симпатичен.
2. УЧИТЕЛЯТ ПРИ НЕОБИКНОВЕНИЯ СЕАНС В АЙТОС Надка: Не зная сега, баща ми още преди да се запознае с Учението на Учителя е бил секретар-бирник в село Кирмики, сега Люляково, и той там е посещавал един дядо Петър, който бил духовен човек, но бил близко, приятел, просто симпатичен. И този дядо Петър бил доста духовен човек и все от Библията си четяли нещо, и му подарил даже една Библия на баща ми. И след това постепенно се срещат в града - беше авторитетен човек баща ми, фелдшер вече, и там духовни хора, такива черковни хора се събират - съграждани негови образували някакъв кръжок по спиритизма така, правели сеанси на масички. Били и тези, айтозлии казват: „Абе тук идва един г-н Дънов, който изнася в черквата сказки. Този човек се занимава, той е наш човек, който ни води духовно, така ни запознава с някои неща, елате, ако обичате." И баща ми пък е бил добър черковник, с поповете в черквата винаги е влизал. Всяка неделя е в черква, преди да се запознае с Учителя.
към текста >>

53. 12 - 53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА

Надка: Той, още като бил секретар - бирник и не е познавал нито Учителя, нищо, на млади години, в Люляково, там бил, той е много религиозен по душа.
53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА В.К.: Това означава богат вътрешен живот. Надка: А-а, ама това е голяма работа. В.К.Това обикновен човек там не може да издържи. Надка: Той, още като бил секретар - бирник и не е познавал нито Учителя, нищо, на млади години, в Люляково, там бил, той е много религиозен по душа. Брат му беше религиозен, пееше в църковния хор, всичките братя на баща ми пееха много хубаво. В.К.: Нали каза, брат му са го направили свещеник? Надка: Свещеник го направи Светият синод. Щото пееше. Като чуят, че Панайот Куртев ще пее.
към текста >>

54. І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН

И Яков, син Исаков, видя насън, как Ангели Божии възлизаха и слизаха по стълба, опряна на небето.
И яви се Господ на Исак и рече: „Аз съм Бог на отца ти Аврама, не бой се, защото аз съм с тебе и ще те благословя и ще умножа твоето семе, заради Авраама, раба Моего. (Битие, гл, 26, ст, 23). И съгради там олтар и призова името Господне и разпростря там шатъра си. (Битие, гл. 26, ст. 24). И Яков, син Исаков, видя насън, как Ангели Божии възлизаха и слизаха по стълба, опряна на небето. И Господ стоеше отгоре на нея и рече; „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака." И обеща му земята, на която лежеше, да я даде на потомството му и то да се посели по земята. Като се събуди, сложи камъка, на който спеше и го направи на стълб, изля елей на върха му и го направи оброк между себе си и Господа, че Господ ще бъде негов Бог и ще му отдаде десятък на всичко. Това бе заветът на Бога с Якова (Битие, гл. 28, ст. 1-22). И бори се Яков една нощ с Ангел Господен, както преди това с человеци и бе благословен, и бе му дадено името Израил, що значи „крепък при Бога" (Битие, гл, 24-30).
към текста >>

Това бе заветът на Бога с Якова (Битие, гл.
(Битие, гл. 26, ст. 24). И Яков, син Исаков, видя насън, как Ангели Божии възлизаха и слизаха по стълба, опряна на небето. И Господ стоеше отгоре на нея и рече; „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака." И обеща му земята, на която лежеше, да я даде на потомството му и то да се посели по земята. Като се събуди, сложи камъка, на който спеше и го направи на стълб, изля елей на върха му и го направи оброк между себе си и Господа, че Господ ще бъде негов Бог и ще му отдаде десятък на всичко. Това бе заветът на Бога с Якова (Битие, гл. 28, ст. 1-22). И бори се Яков една нощ с Ангел Господен, както преди това с человеци и бе благословен, и бе му дадено името Израил, що значи „крепък при Бога" (Битие, гл, 24-30). И пак се яви Бог Якову, и рече му: „Името ти е Яков. Не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще бъде името ти." И нарече името му Израил. И рече му Бог: „Аз съм Бог Всемогъщий, плоди се и умножавай се.
към текста >>

И бори се Яков една нощ с Ангел Господен, както преди това с человеци и бе благословен, и бе му дадено името Израил, що значи „крепък при Бога" (Битие, гл, 24-30).
И Яков, син Исаков, видя насън, как Ангели Божии възлизаха и слизаха по стълба, опряна на небето. И Господ стоеше отгоре на нея и рече; „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака." И обеща му земята, на която лежеше, да я даде на потомството му и то да се посели по земята. Като се събуди, сложи камъка, на който спеше и го направи на стълб, изля елей на върха му и го направи оброк между себе си и Господа, че Господ ще бъде негов Бог и ще му отдаде десятък на всичко. Това бе заветът на Бога с Якова (Битие, гл. 28, ст. 1-22). И бори се Яков една нощ с Ангел Господен, както преди това с человеци и бе благословен, и бе му дадено името Израил, що значи „крепък при Бога" (Битие, гл, 24-30). И пак се яви Бог Якову, и рече му: „Името ти е Яков. Не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще бъде името ти." И нарече името му Израил. И рече му Бог: „Аз съм Бог Всемогъщий, плоди се и умножавай се. Народ и множество народи ще бъдат от тебе и царе ще излязат из чреслото ти. И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него.
към текста >>

И пак се яви Бог Якову, и рече му: „Името ти е Яков.
И Господ стоеше отгоре на нея и рече; „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака." И обеща му земята, на която лежеше, да я даде на потомството му и то да се посели по земята. Като се събуди, сложи камъка, на който спеше и го направи на стълб, изля елей на върха му и го направи оброк между себе си и Господа, че Господ ще бъде негов Бог и ще му отдаде десятък на всичко. Това бе заветът на Бога с Якова (Битие, гл. 28, ст. 1-22). И бори се Яков една нощ с Ангел Господен, както преди това с человеци и бе благословен, и бе му дадено името Израил, що значи „крепък при Бога" (Битие, гл, 24-30). И пак се яви Бог Якову, и рече му: „Името ти е Яков. Не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще бъде името ти." И нарече името му Израил. И рече му Бог: „Аз съм Бог Всемогъщий, плоди се и умножавай се. Народ и множество народи ще бъдат от тебе и царе ще излязат из чреслото ти. И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него. И постави Яков стълб на мястото, дето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възля на него елей." (Битие, гл.
към текста >>

Не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще бъде името ти." И нарече името му Израил.
Като се събуди, сложи камъка, на който спеше и го направи на стълб, изля елей на върха му и го направи оброк между себе си и Господа, че Господ ще бъде негов Бог и ще му отдаде десятък на всичко. Това бе заветът на Бога с Якова (Битие, гл. 28, ст. 1-22). И бори се Яков една нощ с Ангел Господен, както преди това с человеци и бе благословен, и бе му дадено името Израил, що значи „крепък при Бога" (Битие, гл, 24-30). И пак се яви Бог Якову, и рече му: „Името ти е Яков. Не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще бъде името ти." И нарече името му Израил. И рече му Бог: „Аз съм Бог Всемогъщий, плоди се и умножавай се. Народ и множество народи ще бъдат от тебе и царе ще излязат из чреслото ти. И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него. И постави Яков стълб на мястото, дето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възля на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 10-15).
към текста >>

И постави Яков стълб на мястото, дето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възля на него елей." (Битие, гл.
И пак се яви Бог Якову, и рече му: „Името ти е Яков. Не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще бъде името ти." И нарече името му Израил. И рече му Бог: „Аз съм Бог Всемогъщий, плоди се и умножавай се. Народ и множество народи ще бъдат от тебе и царе ще излязат из чреслото ти. И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него. И постави Яков стълб на мястото, дето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възля на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 10-15). И помаза стълба каменен с елей, така, както се помазват главите на свещениците и царете за посвещението им на службата Богу. Това означаваше, че благодатта Божия се е изсипала на това място върху главата на Якова. И продадоха Йосифа за двадесет сребърника на Исмаиляните и те заведоха Иосифа в Египет (Битие, гл. 37, сТ. 28).
към текста >>

Това означаваше, че благодатта Божия се е изсипала на това място върху главата на Якова.
Народ и множество народи ще бъдат от тебе и царе ще излязат из чреслото ти. И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него. И постави Яков стълб на мястото, дето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възля на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 10-15). И помаза стълба каменен с елей, така, както се помазват главите на свещениците и царете за посвещението им на службата Богу. Това означаваше, че благодатта Божия се е изсипала на това място върху главата на Якова. И продадоха Йосифа за двадесет сребърника на Исмаиляните и те заведоха Иосифа в Египет (Битие, гл. 37, сТ. 28). И те го продадоха в Египет на началника на телохранителите на фараона (Битие, гл. 37, ст. 36). Но Бог го изведе от тъмницата и го направи наместник на египетската земя.
към текста >>

А на умиране им каза: „Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от таз земя в земята, з.а която се кле Авраму, Исаку и Якову,"
И продадоха Йосифа за двадесет сребърника на Исмаиляните и те заведоха Иосифа в Египет (Битие, гл. 37, сТ. 28). И те го продадоха в Египет на началника на телохранителите на фараона (Битие, гл. 37, ст. 36). Но Бог го изведе от тъмницата и го направи наместник на египетската земя. А на умиране им каза: „Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от таз земя в земята, з.а която се кле Авраму, Исаку и Якову,"
към текста >>

55. І.01.04. ПАСХАТА

И рече му: „Аз съм Бог на отца ти, Бог Авраамов, Бог Исаков и Бог Яковов" и Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
Той отиде в Мадиам, ожени се за дъщерята на свещеника и роди син. Така трябваше да роди убития египтянин и пасеше овцете 40 години. Веднъж Мойсей пасеше овцете си при гората Хорив. „И яви му се Ангел Господен в пламен огнен отсред къпината и погледна, и ето къпината гореше в огън, и къпината не изгаряше." (Изход, гл. 3, ст. 2). И рече му: „Аз съм Бог на отца ти, Бог Авраамов, Бог Исаков и Бог Яковов" и Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. (Изход гл. 3, ст. 6). И Ангел Господен Йехова го проводи да сътвори 10-те чудеса пред фараона и да извади евреите от Египет. Върна се с жезъла Божий, който се превръщаше в змия. И рече Господ Моисею да предаде на фараона, че Израил му е син: първороден и да пусне на свобода първородния син.
към текста >>

Избавил си с мишцата си людете си, синовете Якови и Йосифови.
14, ст. 19-20). „И Мойсей простря ръката си над морето и направи Господ да се оттегли морето всичката оная нощ от силен източен вятър и превърна морето в суша и водата се раздвои. И влязоха Израилевите синове всред морето по сухо и водата им беше стена от дясната и от лявата им страна." (Изход, гл. 14, ст. 21-22). „Ти си Бог, Който правиш чудеса, явил си между народите силата си. Избавил си с мишцата си людете си, синовете Якови и Йосифови. Видяха те водите и се уплашиха. Разтрепериха се и бездните. Облаците изляха вода като порой. Глас дадоха небесата и стрелите ти прелетяха. Гласът на гръма ти бе в кръга небесен.
към текста >>

56. І.01.13. ОТКРОВЕНИЕТО НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ИДВАНЕТО НА ХИЛЯДОЛЕТНОТО ЦАРСТВО

13. ОТКРОВЕНИЕТО НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ИДВАНЕТО НА ХИЛЯДОЛЕТНОТО ЦАРСТВО Исус взел тримата си ученици: Петър, Яков и Йоана и се качил на планината Тавор.
13. ОТКРОВЕНИЕТО НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ИДВАНЕТО НА ХИЛЯДОЛЕТНОТО ЦАРСТВО Исус взел тримата си ученици: Петър, Яков и Йоана и се качил на планината Тавор. Исус започнал да се моли. Учениците изморени заспали. По едно време се събуждат и какво да видят. Исус, както се молил, видът на лицето му се изменил, просветнало лицето Му и заблестява като слънцето, а дрехите Му станали бели като светлината на слънцето, и дрехите му блестяли като светлина. Разбудили се учениците и видели преображението на Исуса целия в светлина и слава небесна, в Божия светлина.
към текста >>

57. І.02.0З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ

Гравьор Яков. П.
Този Антиминс е бил във Варненската епархия. Един от този екземпляр, от този класически тип е бил осветен от Месемврийския архиерей Йосиф на 6.VIII.1820 г. с мощи на Св. Мина. После този Антиминс е бил възпроизведен от старинния Антиминс чрез ново клише. Това се вижда от надписа отстрани на коприненото платно „Точно копие от старинния Антиминс. Гравьор Яков. П. Ярнолинский в собствената си литография през 1897 г. на 6 август". Те са били отпечатани на синьо ленено платно. Руските гравьори през 18 век са работили специални гравюри за източните патриарси. Целият християнски Балкански полуостров от гърци, българи, сърби, черногорци, румънци са под османско владичество.
към текста >>

58. І.02.07. СТЪЛБЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО

„И постави Яков стълб на мястото, гдето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възлия на него елей." (Битие, гл.
Дините са с листа, за да се ограничат от листата на лозата, която почва от тях. От двете страни на дините има по 1 голям грозд и листата на лозницата върви нагоре, след което продължава в лаврови листа. Гроздът е бил не само храна, но от него се правело и виното за старозаветната пасха, защото червеното вино е наподобявало кръвта на жертвените животни. По средата има голям езически стълб. На този стълб са правили своите обреди езичниците. „И постави Яков стълб на мястото, гдето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възлия на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 14). Едно агне сутрин, да се принася на олтаря, а едно привечер с чисто брашно, смесено с елей и с вино, жертва благодарение Господу. Да се направи възлияние за благовонно ухание, жертва Господа, за да може това място да се освещава със славата му. „И тогаз ще се населя между Израилевите синове и ще им бъда Бог." (Изходигл. 29, ст. 45).
към текста >>

59. І.02.11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА

Над тях Мария Яковлева държи съд с миро.
Той е присъствувал на разпятието и Исус го е определил да се грижи за майка Му, По средата на саркофага е Мария, майката Исусова. На главата има съкратен надпис на Божията майка. Тя има названия: Матия Божия - Богоматер = Божията майка. А надписът е Матир Теу. От едната й страна е Мария Клеопова, а от другата й страна - Мария Магдалена. Над тях Мария Яковлева държи съд с миро. Това са трите мироносци, които идват сутринта рано, за да го помажат с аромати в неделя. Те намират там два ангела в бели дрехи, седнали един откъм главата, а друг откъм краката (Евангелие от Иоанна, гл. 20, ст. 12). Двата ангела били с бели дрехи, блестящи и целият им вид бил като мълния. Това е сборният образ на четиримата евангелисти.
към текста >>

60. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Кесяков, Стефан В.
Станчев в град Русе духовно списание „Слава", кн. X. 1873 г., стр. 157-160; те се потвърдяват от митрополита Симеона и подписват от участвувалите в събора учители: В. Друмев, известен писател, отпосле Търновски митрополит Климент, който дошел от Браила и бил секретар на събора, Д. Костадинов, А. Кесяков, Стефан В. Деребеев (учител във Варна), Т Байчов, Илия Р. Блъсков (от Шумен), Минко Радославов (учител в Ески-Джумая; той подписва и за учителите в Осман-Пазар и Тича), Хр. В. Груев (учител в Котел), Н. И. Калипетровски (учител в Провадия), Д. Станчев, учител в с.
към текста >>

61. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

Интересни сведения за монастира дава руският пътешественик и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год.
Царица Елена, в цял ръст, художествена византийска живопис, които са облечени в златни царски сакос и порфира. В най-долната част на иконата, в подножието на животворящия Господен кръст, който се намира в средата между двете фигури, има доста повреден надпис на гръцки език, който гласи следното: „поради силен страх на християните... в Цариград 1713 година". По всяка вероятност иконата е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на монастирската църквица. Около монастира „Св. Константин" по-рано е съществувала гъста, непроходима гора. Интересни сведения за монастира дава руският пътешественик и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год. Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св. Константин", който се намира на 10 версти от Варна... Недалеч от една чешма по пътя някакъв овчар пасеше биволи... Той тананикаше някаква песен... Мелодията беше ту весела, ту печална, мелодия на българска песен. Под къдравия му калпак се показваше лице с атлетически черти. Това бе една от ония масови фигури на българи. Моят преводач запита българина колко часа има още до монастира.
към текста >>

62. IV. 16 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

В седемтях прераждания той достига до степента „светия и по тази група от кръгове се стига до Якововата стълба.
Помнете: има отиване надолу и нагоре. И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши. Близо към Бога сме, когато се приближаваме към центъра и далече сме, когато се отдалечаваме от него. Така в един кръг, колкото отиваме към центъра, толкова по-близо сме до централната точка. Откакто човек се съзнае като човек, необходими са 7 прераждания, за да стигне до Бога. В седемтях прераждания той достига до степента „светия и по тази група от кръгове се стига до Якововата стълба. Как трябва да се подигате? У вас теченията още не са свободни, те са още стени. Вие все се пазите един от друг и се страхувате един от друг. Не се бойте, че може да пропаднете. Знайте, че е невъзможно да се изгубите.
към текста >>

63. IV.14 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

На въпроса на Петко Гумнеров г-н Дънов отговори: - С това, дето преди малко ви се каза, че за да ви се помогне, трябва да направите таен договор с Бога, разбирайте следното: тия особено от вас, които сте в трудно положение, дайте обещание пред Господа в себе си, ама абсолютно никой да не знае, няма нужда да знае никой, обещание, каквото например Яков даваше Господу, което е описано в Битието, глава 28, стихове 20,21 и 22 и глава 31.
Тя отговори спокойно: „Господ ще ми помогне." Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление, за да се притичаме на помощ на другите и тогава Господ ще ни помага. И после, ние всички трябва да имаме стремеж да се приближим един до друг, без да имаме желание да се използуваме едни други. На въпроса на Симеон Драганов г-н Дънов отговори: - Ако един човек събира богатство, за да го употреби за славата Божия, то е право; но ако събира за себе си, тогава такова събиране на богатство не е благоугодно Господу. И ще се убедите, ако следите, че такива събирачи на такива богатства всички почти хора започват да ги мразят, да им завиждат и даже да ги преследват. На въпроса на Петко Гумнеров г-н Дънов отговори: - С това, дето преди малко ви се каза, че за да ви се помогне, трябва да направите таен договор с Бога, разбирайте следното: тия особено от вас, които сте в трудно положение, дайте обещание пред Господа в себе си, ама абсолютно никой да не знае, няма нужда да знае никой, обещание, каквото например Яков даваше Господу, което е описано в Битието, глава 28, стихове 20,21 и 22 и глава 31. стих 13, или за каквито четем в книгата на Съдиите, глава 11, стихове 30 и 31 и във Втората книга на царете, 15 гл., 8 стих и пр. Аз често пъти не посещавам някои приятели и от това им е криво, но не бива да им е криво, защото аз често пъти воювам и съм заобиколен с лоши влияния и лоши духове, та тогава ако направя посещение, тия влияния ще бъдат погълнати от хората, които посещавам, и в такъв случай вместо полза вреда може да се нанесе с посещението. Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, за да може чрез тия добродетели да му се помогне и да се подигне. Да, аз искам да вселя във вас онази дълбока вяра в Бога, която да започнете да прилагате вътре в себе си. Имайте дълбоко желание да приложите един Божествен закон и Господ ще ви научи и като е с вас, Той ще ви помогне.
към текста >>

64. Наряди за 1921 г.

„И тъй, всеки, който слуша тези мои думи и ги прави, ще го уподобя на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък." Послание Яковово, 3:13.
(Коленичили на лявото коляно.) Размишления: а) Начало на всеки разумен живот започва с мъдрост, която изтича от Бога. б) Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е мъдрост. в) В тази мъдрост са вложени всички условия за разумно живеене. 3. „Благославяй, душе моя, Господа". 4. Евангелие от Матея, 7:24. „И тъй, всеки, който слуша тези мои думи и ги прави, ще го уподобя на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък." Послание Яковово, 3:13. „Кой е от вас мъдър и учен, да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост на премъдрост." Послание към Ефесяните, 5:15. „И тъй, гледайте как с предупазване да ходите, не както глупави, но както премъдри." 5. Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е мъдрост. 6. Добрата молитва. (След молитвата се направиха гимнастически упражнения.) Всички мъже и жени се разпределиха на групи от по 61 човек.
към текста >>

65. Наряди за 1945 г.

Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени.Д-р Илия Стратев - „Хармония и дисхармония на организма".
Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да възстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплощение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас.Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли и примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени.Д-р Илия Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим на душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост в живота.Инженер Д. Кочев - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е нй-дребната частичка, на която се дели материята.
към текста >>

66. 1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША „Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло.“ Послание Яковово, 3 гл., 2 ст.
1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША „Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло.“ Послание Яковово, 3 гл., 2 ст. Днес ще ви говоря за небесен език. Тъй както говори учителят на учениците, когато започват да изучават азбуката; както жената започва пере вълната, да я влачи и преде на нишки и т.н. - приготвя плат. Днес беседата си ще нарека: „Хигиена на човешката душа“. Вие сте слушали много проповедници.
към текста >>

Яков казва: „Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло.“ Тялото е вашият капитал, същественото и затова аз ще започна от това, което вие виждате.
Днес ще ви говоря за небесен език. Тъй както говори учителят на учениците, когато започват да изучават азбуката; както жената започва пере вълната, да я влачи и преде на нишки и т.н. - приготвя плат. Днес беседата си ще нарека: „Хигиена на човешката душа“. Вие сте слушали много проповедници. Яков казва: „Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло.“ Тялото е вашият капитал, същественото и затова аз ще започна от това, което вие виждате. Вие много малко внимание обръщате на вашата душа. Тялото е една обширна градина, в която работи Божественият Дух. Движението изкарва кръвта на Божествената градина. Домакинята се познава от държането на къщата. Вие не сте дошли да градите къщи, а да ги уреждате.
към текста >>

67. 2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА

2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като премине изпитът, ще приеме венеца на живота, който обещава Господ на онези, които Го любят.“ Послание от Яков, 1 гл, 12 ст.
2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като премине изпитът, ще приеме венеца на живота, който обещава Господ на онези, които Го любят.“ Послание от Яков, 1 гл, 12 ст. Малко ще ви бъде чудно как може Господ да изпитва, т.е. то е чудно за онези, които не са преживявали мъчнотии в живота. Не знаят закона на страданието. Не се иска вънкашни понятия за живота, че например една хубава жена може да е красива, хубава, млада, бяла, червена, но тя ще я изгуби и ще остане с онова вънкашно. Питали где е останала тази вънкашна хубост, красота, знание и пр.
към текста >>

Сега, Яков е претърпял изкушение и казва: „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като претърпи, ще приеме венеца на живота.“ То е, че вашият кораб, когато го пуснете да пътува, той ще се бори всред вълните на живота, та, ако не е здрав, той ще се изпълни с вода и ще потъне.
Къща ако имате, и нея ще задигнат; и други блага, каквото имате, и него ще задигнат. Да бъдете богати, но как? Учени, но как? Както ви аз проповядвам: здраве, духовна чистота, красота на душата - учен, но в Бога. Да имате всичките добродетели във вашата душа и от това да станете богати, учени, красиви и да учите хората в добро учение, да им проповядвате мир, па и във вас самите да има мир, любов, правда, мъдрост и истина. Сега, Яков е претърпял изкушение и казва: „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като претърпи, ще приеме венеца на живота.“ То е, че вашият кораб, когато го пуснете да пътува, той ще се бори всред вълните на живота, та, ако не е здрав, той ще се изпълни с вода и ще потъне. А ако е здрав, ще се бори всред вълните, макар и да са силни, но корабът, щом е здрав, ще отстои на тези бури. Сега вашият кораб, в който вие пътувате, не е здрав, защото щом ви срещнат някои бури, изкушения, неприятности, увиснете надолу. „Отиде си, казвате, корабът потъна.“ Защо, казвам, потъна? Защото бяха тежки думите на онзи неприятел. Трябва да си направите корав кораб.
към текста >>

И сега Яков казва: „Блажен е, който претърпи изкушение докрай, той ще спасен да бъде и ще получи венеца на живота.“ И искайте венеца на безсмъртието, а не венеца на суетност, в което няма страдание, няма изкушение, няма болест, но живот, пълен с добрини.
За каквато и да е работа, ще се съберат и ще я свършат. И вие така правете. Има някой някаква беда - съберете се две, три и си помагайте и ще ви помогне Господ. Ако не може двама, трима, съберете се четирима, пет и така ще се облекчите, без разлика кой е. Живейте в едно всички! И сега Яков казва: „Блажен е, който претърпи изкушение докрай, той ще спасен да бъде и ще получи венеца на живота.“ И искайте венеца на безсмъртието, а не венеца на суетност, в което няма страдание, няма изкушение, няма болест, но живот, пълен с добрини. Този живот е едно растение и като почне да расте, този живот се изменя. Изменя се почвата. При всяко растение - различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, не сте еднакви струни, но ще се нагласите така, че да можете да работите в едно [...], да излиза една прекрасна хармония. И като почвате да свирите, който ви чуе, да му е приятно и като почнете да свирите, ще научите този закон, ще се нагласяват вашите сърца, вашите умове, вашата воля и ще свирите отлично.
към текста >>

68. СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ В ТОМ XII

Колю Киряков от село Вресово - ръководител.
Иван Милевски. 2. Верка Милев- ска. 3. Иринка Милевска. Янка Грънчарова - Ямбол. Втори ред седнали, отляво надясно: 5 6. Колю Киряков от село Вресово - ръководител. 7. Учителят. 8. Слави Милевски. 9. Велчо Милевски (един от ръководителите в Айтос). 10. Боян Боев. Трети ред прави, отляйо надясно: 11.
към текста >>

69. 6. ВЕЛИКДЕН

Паша Теодорова

Зелените листа на дървото почти не се виждат от цветове - люлякови цветове - един от друг по- красиви.
Ранно пролетно утро. Излизам рано сутринта на двора, да подишам чист въздух, да се порадвам на пролетната свежест, на красотата на деня. В двора имахме доста вишневи дръвчета - всички цъфнали, дворът потънал в белия цвят - красота ненагледна. Пролетта беше дошла рано. Отправям погледа си надясно - друга красота. Зелените листа на дървото почти не се виждат от цветове - люлякови цветове - един от друг по- красиви. Изведнъж реших да откъсна няколко от най-хубавите цветове и да отида на ул. „Опълченска" 66 - така наричахме накратко дома, в който живееше Учителят. Каквото намислих, направих. Облякох се набързо, взех букетчето и тръгнах на път за „Опълченска". Стигнах до бялата къщичка, номер 66, а сега е 64 и влязох в двора.
към текста >>

70. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

Не можем ли и ние да кажем, както казват хората от Стария завет, че „Господ ходеше по земята", че се е разговарял с Мойсея, с Авраама, с Исаака и Якова?
Не с презрение, но с жалост, Слънцето го погледна и за миг, кратък миг, какъвто и Вселената не познава, замълча... Млъкна и замълча, както някога, като запитали Хермеса да каже нещо за злото, той стиснал устата си и замълчал. От яростта на безумеца, от неродения син от майка, един от горните лъчи на Слънцето на живота се наклонил малко надолу, а един от долните лъчи трепнал малко леко и изгубил своята подвижност. Обаче от този ден и час на всички ни се стори, че Слънцето слезе по- близо до хората, като че възлизаше и слизаше надолу, даже със своята светлина и топлина помогна повече на хората да ги освободи от мрака и студа в живота. Понякога нам се виждаше, че това Слънце, като че ходеше по земята. Чудно ли е това? Не можем ли и ние да кажем, както казват хората от Стария завет, че „Господ ходеше по земята", че се е разговарял с Мойсея, с Авраама, с Исаака и Якова? Ако Бог слиза и възлиза, защо и Слънцето да не може да направи същото? Който създаде Слънцето, Той сам управлява неговия живот и неговите движения. А ние сме живи свидетели на това явление. Какво става с безумеца, който не постигна крайната си цел? - Каквото става с всички хора, които вървят по неговия път.
към текста >>

71. 11. ПРОТОКОЛ

Цветана Щилянова

„Люлякова градина" N 6, вх.
от МВР - София. 2. Марийка Великова Иванова, по баща Марашлиева, родена на 14.02.1922 г. в гр. Русе, жив. на ул. „Люлякова градина" N 6, вх. Б, ап. 34, л.п. серия Л, N 2174461, изд. на 5.04.1984 г. от МВР - Русе. 3.
към текста >>

72. Приложение Пето

„Люлякова градина" N 61 Б, ет.
Приложение Пето ПРОТОКОЛ Днес, 3.09.1996 г. в дома на Марийка Марашлиева, ул. „Люлякова градина" N 61 Б, ет. 6, ап. 34, София 1113, явяващ се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, се събраха Вергилий Николов Кръстев и Павлина Николова Даскалова от град Търново, ул. „Сергей Румянцев" N 43 във връзка със следното: 1. Във връзка с предложението за отпечатване на непечатаните беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев в том IV на „Изгревът", стр. 644-645, се яви Павлина Даскалова и пожела да отпечати една годишнина от Утринни Слова. 2.
към текста >>

73. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XIV

Тази пътека от стъпала е била "стълбата на библееца Яков".
Боян Боев с бялото сако. Втори ред: 1 .Седнала Савка 2. Методи Шивачев от Нова Загора. Снимка № 31. Савка Керемидчиева слиза по стъпалата на пътеката от 72 стъпала, която свързва бивака и лагера с палатката на Учителя. Тази пътека от стъпала е била "стълбата на библееца Яков". (Виж "Изгревът" том III, стр. 174-175 под № 36) Снимка № 32. Савка Керемидчиева поздравява лагера с палатките. Снимка № 33. Савка до Учителя на Бивака - Ел Шадай, Витоша.
към текста >>

Колю Киряков от село Вресово, ръководител, баща на Димитър Киряков 7.
Иван Милевски 2. Верка Милевска 3. Иринка Милевска 4. Янка Панайотова Грънчарова от Ямбол. Втори ред седнали. 5....6. Колю Киряков от село Вресово, ръководител, баща на Димитър Киряков 7. Учителят 8. Слави Милевски 9. Велчо Милевски, един от ръководителите в Айтос 10. Боян Боев. Трети ред прави. 11.
към текста >>

74. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

И апостол Яков пророкува.
Сега хората живеят под закони. А пък тогава Любовта ще стане закон на човечеството. От пророците на Стария завет, големи пророци са главно Исаия, Еремия и Данаил, а пък Иезекил е също пророкувал, но по-малко. Той повече описва каквото вижда. Апостолите на Христа са преродени пророците на Стария завет. И апостол Яков пророкува. Например той казва в посланията, че Господ иде със светиите. Това е пророчество. Данаил е Йоан. Павел прилича на Исаия. Исайя беше поет пророк.
към текста >>

Петър, Яков са също преродени пророци.
Например той казва в посланията, че Господ иде със светиите. Това е пророчество. Данаил е Йоан. Павел прилича на Исаия. Исайя беше поет пророк. Петър, Яков са също преродени пророци. В книгата на Иезекил трябва да се знае превода на известни термини, запример: Гог са германците, Магог са монголците, а Рос е Русия. Товал са други народи. С кое име са означени българите в Иезекил? - Има една легенда, че Бог раздавал на всички народи благословения, българите отишли най-после и Бог му казал: „Аз вече раздадох благата." - „Такава ли е работата? " Бог тогава казал: „Щом казваш така, на теб се пада работата, голяма работа се пада." Думата българи има връзка с турската дума „бал", което значи мед, благо.
към текста >>

Яков, когато благославя 12-те сина нарече Юда лъв.
- Има една легенда, че Бог раздавал на всички народи благословения, българите отишли най-после и Бог му казал: „Аз вече раздадох благата." - „Такава ли е работата? " Бог тогава казал: „Щом казваш така, на теб се пада работата, голяма работа се пада." Думата българи има връзка с турската дума „бал", което значи мед, благо. Значи българите да бъдат благи. Тази дума има връзка с френската дума бал, което значи бележка. Българския герб е с лъв означен, а Юдиното коляно в стария завет е означен с лъв. Яков, когато благославя 12-те сина нарече Юда лъв. Тогава значи българите може да са Юдиното коляно. Да, да. Има връзка между Йосиф и Данаил, защото и двамата са вещи тълкуватели на сънища. Да се разбере вътрешния смисъл на пророците е велика наука, вие сте още в отделенията в това отношение.
към текста >>

75. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Послание Яково гл.
3, ст. 13 ; Римляном гл. 8, ст. 24 ; Псалом 16, ст. 1. 31. Смирение. Послание Яково гл. 4, ст. 6 - 7. 32. Приношение. Евреям гл. 5, ст.
към текста >>

76. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

Послание Яково 4 глава Евангелие от Лука 11:28 ст.
Смехът е една способност. В един живот може човек да извърши за 10 живота работа и в един живот може да развали за 10 живота работа. Разума и Разсъдъка, то е една сила. Господ се е скрил, отдалеч гледа да не ни смущава. 6. ОТ БЕСЕДАТА „ЛЮБОВТА - НОСИТЕЛКА НА ЖИВОТА", ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 10.04.1921 г. Послание Яково 4 глава Евангелие от Лука 11:28 ст. Всички вие сте богати с идеи. Нямате форми, в които да реализирате тези идеи. В изпълнението на каквато и да е идея характера на човека ще укрепне. В отлагането на каквато и да е идея, характерът на човека отпада. Словото, това е реализиране на Божествената Мисъл.
към текста >>

77. 45. СВАТБА НА БАИР

Жечо Панайотов

Веска, нали е от него край, а там, в близкото селце Кряковци, живее сестра й Тотка, самотна, понеже мъжът й се намираше на гурбет в Персия, като майстор строител.
Така придобихме съответния документ, по силата на който в София ни записаха за отделно семейство. През деня бяхме гости на кумовете си Антон и Неца. Веска ги дари със сватбени дарове, посетихме и домът на Стоян Григоров, като се запознахме със семейството му. Вечерта обаче - да ни няма в Ребърково! Вземахме влака и хайде на път за Габрово. Веска, нали е от него край, а там, в близкото селце Кряковци, живее сестра й Тотка, самотна, понеже мъжът й се намираше на гурбет в Персия, като майстор строител. Бяхме решили да прекараме при нея няколко дни, на гости като младоженци. И така, сутринта влака ни доведе в Габрово и набързо се озовахме в селото, при Тотка, на половин час път - южно от града. Веска беше много весела, сестра й също се радваше, че са й дошли такива мили гости. А и ние бяхме щастливи. Всяка сутрин излизахме на разходка край селото, правихме си нашите братски упражнения - гимнастика и така нататък.
към текста >>

78. 77. КРАЯТ НА ИЗПИТАНИЕТО

Жечо Панайотов

Като се освободих от багажа, отидохме в домът на братското семейство на Райчо Кайряков, гдето през всичкото време на пребиваването ми в Стара Загора, бяха в услуга на Веска и на мен.
Като ме видя да излизам, весела и засмяна ме посрещна и ми честити свободата. Така, двамата поехме към града. За багажите ни имаше кола, която ги отнесе на гарата. Там всеки си предаваше своя багаж да пътува по БДЖ, така направих и аз с моя, като го отправих за София. Ние с Веска имахме много да си говорим, но важното беше, че радостта ни съпровождаше. Като се освободих от багажа, отидохме в домът на братското семейство на Райчо Кайряков, гдето през всичкото време на пребиваването ми в Стара Загора, бяха в услуга на Веска и на мен. Прекарахме там вечерта, а на другия ден - Новата 1963 година, ние изпратени с благопожелания отидохме на гарата и влакът ни понесе за София. Цялата ми душа беше изпълнена с радост и благодарност към Бога и към Учителя! Слизайки на гара София - свободен, казвах думите: „Благодаря Ти Боже, че стъпвам на земята в София! " Изминаваме с трамвая пътя към Изгрева аз пак: „Благодаря Ти Боже, че стъпвам по улиците на София! " Стигаме Изгрева, пак благодаря и казвам тия думи.
към текста >>

79. 79. ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

Едно време Бог е бил Бог на Авраама, на Исака, на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците.
София, 9.XII. 1968 г. III. Из тома „ВСЕ ЩО Е ПИСАНО" беседа „ВЗЕМАНЕ И ДАВАНЕ" - от 6.V.1917 г. /стр. 144-146/[1] Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Авраама, на Исака, на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света". Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някои, че са бедни, сакати, слепи.
към текста >>

80. 90. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС, РУСИЯ И САЩ

Николай Дойнов

Смелите и безстрашни, изключително способни пилоти на Съветска Русия, Чакалов, Байдуков и Беляков от 18 до 20 юни прелитат със самолет АНТ 25 от Москва до Ванкувар, град в Съединените Американски щати едно разстояние повече от 12 000 километра, през Северния полюс, за първи път в света.
90. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС, РУСИЯ И САЩ Към края на месец юни 1937 г. дойде при нас голямата и интересна новина, показваща новата гигантска крачка към овладяване на въздуха, в служба на човешкия прогрес. Смелите и безстрашни, изключително способни пилоти на Съветска Русия, Чакалов, Байдуков и Беляков от 18 до 20 юни прелитат със самолет АНТ 25 от Москва до Ванкувар, град в Съединените Американски щати едно разстояние повече от 12 000 километра, през Северния полюс, за първи път в света. Те са летели 63 часа и 25 минути без прекъсване, като с това установяват и световен рекорд на далечни полети без кацане. Това събитие имаше за нас и го приехме, като такова със символично значение. Народите на Съветска Русия и тези на Съединените американски Щати, трябва на всяка цена да преодолеят ледената бариера на ненавист, омраза и недоверие помежду си, за да заживеят в добри братски отношения и взаимопомощ, за благото на целия човешки род, нещо за което Учителят много пъти се е изказвал. И понеже смелите и безстрашни летци на Съветския Съюз, преодоляха ледената бариера на Северния полюс, то ние приехме, че и първите хора на тези два народа, ще намерят начин да преодолеят и ледената бариера на омразата. Учителят бе веднъж казал: „Понеже Русия и САЩ ги разделя една ивица от няколко километра на север, то в бъдеще те ще се разберат и обединят за общото благо на човечеството".
към текста >>

81. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия.
7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек.
към текста >>

Киряков разгледа делото N 76 от 926 г.
Толев, София 25.11.1926 23. Отменяне забраната на сп. „Всемирна летопис" ПРОТОКОЛ София, 28 септември 1926 г. Върховният Административен съд, Общо събрание, в съдебното заседание на 28 септември 1926 г. в пълен състав и при участие на прокурора Ив. Киряков разгледа делото N 76 от 926 г. заведено по жалбата на 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София и след изслушването на страните - адвоката Иван Толев, като представител на Книгоиздателството, а от страна на М-ра на Народното Просвещение не се яви представител - съдът се оттегли на съвещание и като се завърна в същия си състав на 6. Х.1926 г. I Председател произнесе следното: Решение1Ч 285 гр. София, 6 октомври 1926 г. В името на Негово Величество Борис III Цар на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе предвид: Тъжителят - 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София - обжалва окръжното предписание под N 33168 от 26.XII.1925 г.
към текста >>

82. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

136 - рубрика Нова естетика В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев.
1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В ЦАРСТВОТО "Да идат в Галилея, и там ще ме видят"... Матея-28:10 В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца в всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария - света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селенйя - - във Царството на Любовта да отлетим!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев. Йоан - гл. 4) - и духовния (Галилея). Тия три термини в Писанието са три живи символи, които говорят, както във времето на Исуса, за етапите на духовната еволюция. "И в пътуването си към Ерусалим минуваше сред Самария и Галилея" (Лука - 17 : 11), т. е. Исус слезе от духовните полета, за да се прояви в човешки организъм на физическото поле.
към текста >>

83. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

Същото се символизира и от 12-те синове на Якова, начело с него, и от 12-те апостоли, начело с Христа.
С една реч, човекът от гледището на окултната анатомия, е една sui generis слънчева система, в центъра на която е духовното му слънце, духът, и с това е подобен на големия космос (Макрокосмоса), според втория тезис на смарагдовия огнен скрижал на Хермеса Трисмегиста-Тот: "каквото е горе, това е и долу". Значи, раждането, земният живот и цялата еволюция на човешкото същество се управляват от съвокупността на неизменните природни закони, т.е. от Бога, който е великият строител на вселената, творец на природата и на всички блага на живота. Кабалистически, 12-те зодиака са 12-те аркани (загадки), през които минава човешкото съзнание: първите четири обгръщат животинското му състояние, вторите - човешкото, а третите - духовното. Дванадесетият аркан е висшият, съединението, което се осъществува чрез пазителя или "стража на прага" (символ на космическите бури на астрала). Същото се символизира и от 12-те синове на Якова, начело с него, и от 12-те апостоли, начело с Христа. "Стражът" или "пазачът на прага", представляван от Сатурна, е победителятъ на кармата и низшите влияния, който дава импулс за висша духовност. "Тайните, които първен ми обрече" - Истина е, че "човек не може да бъде лишен от благото, което Бог му е дал", но ако знае да го пази. "Бог изпълнява всичките си обещание и Неговите решения са безвъзвратни", но Той се вслушва в молитвата на праведния. Стихийният дух е господарят на четирите стихии, наречени от съвременната официална наука: азот, въглерод, кислород и водород. Тия стихии съответствуват на четирите врати на невидимия свет, на четирите реки на рая, на четирите букви от първото име на Бога, на четирите стълпове на Божия престол, на четирите цикли на вселената, на хроматичната тетраграма на Бога и човека, на четирите краища на кръста, на четирите състояния на материята (топлина, студ, влага и суша), на четирите възрасти на човека (детство, юношество, зрелост и мъжество), на четирите велики раси, на четирите годишни времена (сезони), на четиримата велики пророци, на четиримата евангелисти, на четиримата ангели по четирите краища на света, на четирите живи образи на Езекиила и Йоана, на четирите форми на сфинкса (с четворната му формула на посвещението: "знай, смей, желай, мълчи" - петата стъпка е владей) и пр.
към текста >>

- "И ще царува над дома Яковов в веки, и царството му не ще има край" {Лука - 1; 33).
Първоначалният Адамас-Кадмон (божественият Адам) е бил и е колективният, космическият човек. Царьтъ на царете, владетельтъ на всички окултни знания, сили и възможности: божествената Истина, непроявена и проявена - Христос. "А Пилат му рече: и тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: ти право казваш, че аз съм цар. Аз за това се родих и затова дойдох на този свят, за да свидетелствувам Истината". - "И ще царува над дома Яковов в веки, и царството му не ще има край" {Лука - 1; 33). - Преобличане в чисто одеяние - телото на Славата или 1/1а-са-ват, чрез изкуплението от греха, т. е. чрез Христа, изкупителната жертва. - Според Leonard Bosman (вж. книгата му: "Amen, the Key of the Universe", стр. 118), числената стойност на тая свещена дума Амин е равна на стойността на Божието име Йехова - Адни (Адонай), защото А =1, М = 40 и N = 50, а всичко 91, което пък е равно на пълното число 10.
към текста >>

Яковово-5;1 6).
• София, 1942. • с. 9 144,000 - През десетте зони или планове (измерения) на всемирния живот. Махар-абба- Бену шеллаа... (Учителю - и Отче мой - благослови Ти ученика... ) - Молитвата е висшия акт на душата. "Голяма сила има усърдната молба на праведния" (Поел. Яковово-5;1 6). Всемирната благодарителна молитва е непрестанно въздихание на целото Творение към Великия Отец. "Всичкото създание съвокупно въздиша и Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания" (Римл. - 8; 22-24). Молят се видимите и невидимите: на земята - растенията (цветята и др), птиците и разните четвероноги животни се обръщат сутрин, при изгрева на слънцето, към изток и - първите - изливат по-изобилно аромата си, а вторите пеят или издават гласовете си - това е молитвата им към Създателя. Само неразумният човек не знае и не изпълнява тоя велик и благотворен закон на Мирозданието.
към текста >>

84. 15. ИЗПИТАНИЕТО

Яков имал 12 сина, от които най-малък бил Йосиф.
Сутрин бай Христо отиваше на манастиря, за да гледа работниците кои как си гледат работата. Изобщо гледаше манастирското стопанисване да върви добре. По това време аз все четях и мислех върху прочетеното. Прочетох беседата „Сънищата на Йосифа" от Учителя, която ми направи дълбоко впечатление. Видях как братята Йосифови му завидели, защото бащата и майката обичали Йосифа повече от другите си синове, които за това го ненавиждали. Яков имал 12 сина, от които най-малък бил Йосиф. Като разказал сънищата си на майка си и на баща си, братята му се озлобили. Единадесетте братя били пастири. Един ден бащата пратил Йосифа да отиде да нагледа братята си как пасат стадата. Те, като го видели, решили да го убият. Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали Йосифа в един сух кладенец.
към текста >>

85. 20. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 г. В ТЪРНОВО

Оттам ще тръгнем през Ситняково, през Саръ-гьол нагоре по течението на Марица и ще отидем при Маричините езера.
И няма да се обаждаш и да пресичаш оратора! " И Учителят започна вече Своята сказка. Тя беше озаглавена „Новият живот". „Вие искате диспут. Диспута може да го произведем така: дванадесетте владици да се облекат, ще вземем един автобус, ще слезем в Боровец. Оттам ще тръгнем през Ситняково, през Саръ-гьол нагоре по течението на Марица и ще отидем при Маричините езера. Оттам ще тръгнем за връх Мусала и ще си приказваме тогава за новите идеи, изкачвайки се по южния склон на Мусала. Така че, на високо място може да се разрешат някои въпроси от висш духовен характер. Аз ви давам известни семена, посадете ги, полейте ги и вижте: като пораснат, ако ви дадат добри плодове, значи учението е добро. Пък ако не ви дадат никакви плодове, отхвърлете го. Но преди да сте го опитали, нямате право да отричате неговото достойнство" и т. н.
към текста >>

86. 1931 година

Отидохме с Еленка до Яков Янков.
Почистих нейните кюнци на печката. В 1 ч потеглихме за града. Дойде и Еленка. Занесохме багажа на Василовския хан. Колеги имаше вече насъбрани. Отидохме с Еленка до Яков Янков. Понеже тя на 16. т. м. ще си туря зъби, затова си бе намислила да отложи за 19.I. да си дойде. Но Янков й се скара да не отсъствува и тя се съгласи да потегли с ненаправени зъби.
към текста >>

87. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Към 11 ч бяхме вече в компания със Сребро Данов, Яков Янков.
Нарекъл Еленка „госпожа невенчана". Но Манов му казва да издаде заповед за уволнението на 50 учители от Царибродска околия, щом като обвинява и уволнява Равненските колеги. Кръстю му обещал, че ще ни възвърнат. Вечерта до 10 ч все бяхме заедно с него. 7.XII.1933 год., петък След школа, понеже днес е ден на почивка, отидох към кафене „Македония", за да се срещнем с Манов, та да отидем при Слави Михайлов, Либер на Брезнишката околия. Към 11 ч бяхме вече в компания със Сребро Данов, Яков Янков. Пихме по един чай и отидохме при Слави Михайлов, той не рачи да ходатайствува за възвръщането ни, като обеща да дойде в министерството, та може да нареди нещо. На обед отидох у Янков. Поспах на Благова креват. Следобед пак се събрахме Манов, Угърчински и аз в Министерството. Вечерта той успя да вземе от Училищната инспекция оставката на Казасов от Годеч и се застъпиха да назначат Угърчински на вакантното място.
към текста >>

88. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве.
Получих тефтерче от Еленка, пълно с бележки от беседите на Учителя. Получих също изпратен от нея романа „Бунтовникът Гора" от Рабиндранат Тагор. Русим Стану-лов ми изпратил една пощенска карта от Равна. Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район. След това отидох при прокурора Тошев и до 12 ч се разговаряхме с него. Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве. Зеленогоров се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме. След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач.
към текста >>

89. 1934 година

* Снощи до 11 ч писах писмо на господин Яков Янков, а тая заран - на Еленка и дописвах това на г-н Янков.
Сънувам, че не знам по кое решение на кой съд, мене ме осъдили на заточение в Америка, уж в Северна, но чувам като се поменува Перу. Боливия, Аржентина, Уругвай, Парагвай, но точно в коя държава - не помня. Разделяйки се от Еленка, аз си припомних за изгнанието и заточението и такава мъка ме обзе, че викнах да плача. От плача се пробудих. Обърнах се в леглото и пак съм си продължил съня и с такава мъка и преживелица, че наново съм се разплакал пред Еленка; имаше и други братя и сестри - и наново се събудих. * Снощи до 11 ч писах писмо на господин Яков Янков, а тая заран - на Еленка и дописвах това на г-н Янков. Бързах, за да отида в Кърджали, за да занеса акта за встъпване в длъжност и да пусна писмата. После се залових с копиране картички от новите негативи и така до 5 ч., но така ми бе неразположено, че се отказах да отивам в Кърджали. Тия дни леко усещам, че ми поиграва лявото око. Колко искам да бъда радостен, да съм весел, да имам ищах да работя, да уча, да свиря и пр.! Сега почвам прането и къпането.
към текста >>

Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве.
Получих тефтерче от Еленка, пълно с бележки от беседите на Учителя. Получих също изпратен от нея романа „Бунтовникът Гора" от Рабиндранат Тагор. Русим Стану-лов ми изпратил една пощенска карта от Равна. Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район. След това отидох при прокурора Тошев и до 12 ч се разговаряхме с него. Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве. Зеленогоров се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме. След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач.
към текста >>

90. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Борис Николов те поздравлява и чичо Яков.
Дали е спряна пощата оттам и оттука, нищо не знам. Пиши сега, обади се, да знаем в какво положение се намираш. Тази нощ те сънувах, но сънят не ми хареса, беше гол и тичаше да гониш някого. Може би защото много мисля. И като няма писмо от тебе, не мога да свиря, хваща ме съклет. Борис Николов те поздравлява и чичо Яков. Той все си лежи. И Анастас и всички приятели. Свириш ли, четеш ли? Хайде, свири, но и пиши! Много привети. Елена.
към текста >>

91. V. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

„Люлякова градина", № 6, Вх.
Цената на книгата е 200 лв. за един брой. Онези, които желаят, могат да получат „Изгревът", том I от 43 коли = 688 страници за 200 лв.; „Изгревът", том II - 140 лв, и том III -140 лв. „Изгревът" том I се продава вече в комплект с том II, III и IV. Онези, които желаят да я получат, ще направят писмени заявки до Марийка Марашлиева с паспортни данни: Марийка Великова Иванова, ул. „Люлякова градина", № 6, Вх. Б, ап. 34, София, код 1113, тел. 72-13-50. Поръчките се приемат чрез изпратени писма с обозначен точен адрес и числото на заявените книги. Да се обозначи как да бъдат изпратени книгите - дали по железницата, което е по-евтино, или по пощата. Опаковката на книгите, както и таксуването им, е за сметка на получателя, който ще изпрати сумата по пощата след получаването на книгите.
към текста >>

92. VII. КАК СЕ ПОЯВИХА ПРОТОКОЛИТЕ ЗА ВРЪЧВАНЕ НА ОРИГИНАЛИТЕ ЗА НАБОР НА КОМПЮТЪР. КРАЖБАТА И НАМЕСАТА НА НЕБЕТО

"Люлякова градина" № 61 „б"1, ет.
Не можеха да се примирят, че някой друг движи отпечатването по оригинала, а не Братският съвет или Издателство „Бяло Братство". Не можаха да се примирят и след това пристъпиха към една организирана атака срещу оригиналите, която подготвяха дълго. В нея взеха участие почти всички. ПРОТОКОЛ Днес, 3.IХ.1996 г. в дома на Марийка Марашлиева, ул. "Люлякова градина" № 61 „б"1, ет. VI, ап. 34, София 1113, явяващи се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, се събраха Вергилий Николов Кръстев и Павлина Николова Даскалова от гр. В. Търново, ул. „Сергей Румянцев" № 43, във връзка със следното: 1. Във връзка с предложението за отпечатване на непечатаните беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев във том IV на „Изгревът" стр, 644 - 645 се яви Павлина Даскалова и пожела да отпечати една годишнина от Утринни Слова. 2.
към текста >>

93. X. ЗАЩО ИЗДАТЕЛСТВО „БЯЛО БРАТСТВО ОТКАЗА ДА ЗАПЛАЩА ЗА ТРУДА НА ОНЕЗИ, КОИТО ПОДГОТВЯХА ЗА ПЕЧАТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Подготвен бе материалът от майката Звезделина Якова и от дъщерята Наталия.
Не спират. 6. Двете томчета излезнаха от печат със същата корица. Но след големите скандали, аз реших, че повече тази корица няма да бъде слагана в другите издания. Така и направих. Бях предал една годишнина на Утринни Слова 1941 - 1942 да се набира от майката на Наталия Попова, която бе пенсионерка. Подготвен бе материалът от майката Звезделина Якова и от дъщерята Наталия. Отново се явихме пред Любомир Гълъбов, той плати предпечатната подготовка и финансира отпечатването им. Заглавията бяха: „Последното добро" с ISBN 954-9589-01-3 и „Близо и далеч" ISBN 954-9589-02-1. Издания на Издателство „Урания" и „АСК-93" през 1997 г. Издателство „Урания" бе на Любомир Гълъбов, а на „АСК - 93" на Жана Иванова. Този път си научих урока за корицата.
към текста >>

94. XI. ЖЕНИХЪТ И ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

„Люлякова градина" № 6, „Б", ап.
Съдете според делата на човека. Това е. ПРИЛОЖЕНИЕ I. ПРОТОКОЛ Днес, 23 ноември 1996 г. в дома на Марийка Марашлмева на ул. „Люлякова градина" № 6, „Б", ап. 34 явяваща се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, от една страна Вергилий Кръстев, а от друга Ясен Неделчев Даскалов във връзка със следното: 1. Във връзка с предложение за отпечатването на непечатаните беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев в том IV, на стр. 644 ^ 645 се яви Ясен Неделчев Даскалов, който пожела да се включи в предпечатната подготовка на една годишнина от Словото на Учителя. 2. Предават се оригинални непечатани беседи от Общия Окултен клас, год XVIII - 1938-1939 г., започващи от 29.IX.1938 г. До 20.IX.1939 г, включващи 42 лекции. 3.
към текста >>

95. XII. ГОСПОДАРЯТ И СЛУГАТА

„Люлякова градина" № 6, Бл.
Ще ви принудят. Ще се определите. Или с Истината, или със Заблуждението! Среден път няма в една окултна школа и то в Школата на Учителя Петър Дънов. ПРОТОКОЛ Днес, 18 май 1997 г, в дома на Марийка Марашлиева, ул. „Люлякова градина" № 6, Бл. 61, Вх. „Б", ап. 34, София, код 1113, явяващ се като свидетел и осъществяващ на машинописен текст на настоящият протокол, присъствуват: Вергилий Кръстев, Петю Цанов Стоянов, гр. Шумен, ул. „Ген. Драгомилов" № 34, Бл.
към текста >>

96. III. МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова, Иванка Иванова, Румяна Маринова от гр.
Компютърен набор: Буряна Пенкова. Коректори: Ефросина Ангелова-Пенкова, Вихър Пенков, Буряна Пенкова. Предпечатна подготовка: Буряна Пенкова и Вихър Пенков от гр. София. 8. „СМЯНА НА СЪСТОЯНИЯТА", XIX г„ 1939 - 1940 г., том I, „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-9589-19-6. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова, Иванка Иванова, Румяна Маринова от гр. София. 9. „ПЪТЯТ КЪМ ЩАСТИЕТО", XIX г, 1939 - 1940 г., том II, „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-9589-20-Х. Предпечатна подготовка: Веселина Маркова, Наталия Ангелова, Румяна Маринова от гр. София. 10. „НАЙ-ЛЕСНОТО", XX г., 1940 - 1941 г,, том I, „Урания", „АСК-93", София 1998 г, ISBN 954-9589-10-2.
към текста >>

Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова от гр.
София. 9. „ПЪТЯТ КЪМ ЩАСТИЕТО", XIX г, 1939 - 1940 г., том II, „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-9589-20-Х. Предпечатна подготовка: Веселина Маркова, Наталия Ангелова, Румяна Маринова от гр. София. 10. „НАЙ-ЛЕСНОТО", XX г., 1940 - 1941 г,, том I, „Урания", „АСК-93", София 1998 г, ISBN 954-9589-10-2. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова от гр. София. 11. „ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СИЛА", XX г, 1940 - 1941 г., том II, „Урания", „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-9589-11-0. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова от гр. София. 12. „ДВЕТЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОСЕЩЕНИЯ", XXI г, 1941 - 1942 г., „Жануа-98", София 1999 г, ISBN 954-9589-39-0.
към текста >>

Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова от гр.
София. 10. „НАЙ-ЛЕСНОТО", XX г., 1940 - 1941 г,, том I, „Урания", „АСК-93", София 1998 г, ISBN 954-9589-10-2. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова от гр. София. 11. „ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СИЛА", XX г, 1940 - 1941 г., том II, „Урания", „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-9589-11-0. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова от гр. София. 12. „ДВЕТЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОСЕЩЕНИЯ", XXI г, 1941 - 1942 г., „Жануа-98", София 1999 г, ISBN 954-9589-39-0. Компютърен набор: Вихър Пенков, Буряна Пенкова Коректор: Ефросина Ангелова - Пенкова Предпечатна подготовка: Вихър Пенков от гр. София. 13. „МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ", XXII г., 1942 - 1943 г, „Урания", „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-9589-13-7.
към текста >>

97. IV. УТРИННИ СЛОВА

Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова. 11.
„СЪГЛАСУВАНЕ НА МИСЛИТЕ", X г., 1940 - 1941, „АСК-93", „Урания", София 1998 г., ISBN 954-9589-06-4. Компютърен набор: Димитър Зарков от гр. Казанлък. Коректор: Димитрина Манева. Графично оформление: Станислав Пухлев от София. 10. „ПОСЛЕДНОТО ДОБРО", XI г., 1941 - 1942 г„ том 1, „Урания", „АСК-93", София 1997 г., ISBN 954-9589-01-3. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова. 11. „БЛИЗО И ДАЛЕЧ", XI г., 1941 - 1942 г, том II, „Урания", „АСК-93", София, 1997 г., ISBN 954-9589-02-1. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова. 12. „ВАЖНИ И НАЛЕЖАЩИ НЕЩА", XII г., том 1, 1942 - 1943 г, „Урания", „Бяло Братство", София 1997 г., ISBN 954-8091-74-7. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Румяна Маринова Печат: „Урания"- София 1997г. 13. „ПЛОДОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА", XII, том II, 1942 - 1943г., „Урания", Издателство „Бяло Братство", София 1997 г., ISBN 954-8091-75-5.
към текста >>

Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова. 12.
Коректор: Димитрина Манева. Графично оформление: Станислав Пухлев от София. 10. „ПОСЛЕДНОТО ДОБРО", XI г., 1941 - 1942 г„ том 1, „Урания", „АСК-93", София 1997 г., ISBN 954-9589-01-3. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова. 11. „БЛИЗО И ДАЛЕЧ", XI г., 1941 - 1942 г, том II, „Урания", „АСК-93", София, 1997 г., ISBN 954-9589-02-1. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова. 12. „ВАЖНИ И НАЛЕЖАЩИ НЕЩА", XII г., том 1, 1942 - 1943 г, „Урания", „Бяло Братство", София 1997 г., ISBN 954-8091-74-7. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Румяна Маринова Печат: „Урания"- София 1997г. 13. „ПЛОДОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА", XII, том II, 1942 - 1943г., „Урания", Издателство „Бяло Братство", София 1997 г., ISBN 954-8091-75-5. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Румяна Маринова Печат: „Урания" - София 1997г.
към текста >>

98. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.