Търсене в текстове за 'Яйца'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 70 резултата в 49 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_17 ) Сигурността на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом снесе яйца, от яйцата се излюпват пак гъсеници.
Цялата Природа е пълна с материал за проучаване. Наблюдавай заека как разбира от геометрия – когато остане един километър, преди да го стигне копоят, заекът избира един център и започва да се върти, да се върти, а после от центъра той отскача на няколко метра встрани, а копоят остава да се върти на онова място в кръг. Ако се изучава живота на Природата, вижда се през какви фази трябва да мине човек. За да дойде до едно блажено състояние, той трябва да мине през много неблагоприятни фази. Да вземем например пеперудата: нали преди да каца от цвете на цвете, тя е била гъсеница, изложена на големи опасности, а стане ли пеперуда, забравя. Щом снесе яйца, от яйцата се излюпват пак гъсеници. Та и ние, като дойдем до онова висше съзнание, после пак изпадаме в старото съзнание. Значи необходимо е да се задържим във висшето съзнание, което дохожда в нас. Всяко нещо отвън има отношение с нещо вътре в теб. А ние, като мислим, че няма отношение, минаваме като странници в света. Между външната Природа и нас връзката се е изгубила.
към текста >>

2. 7_07 ) Страданието е пробуждане на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

Щеше да има само яйца неизмътени, неизлюпени.
Тогава казва, че не прави добро и съзнава погрешките си. Сега вземаме съществените работи за важни; те са едно условие, но важно е вътрешното състояние. Ако ти се счупи крака и това послужи за твоето събуждане – да не живееш в тъмнина, тогава къде е злото? Значи всяко нещо, което се случи с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. Какво щеше да бъде без страдание? Щеше да има само яйца неизмътени, неизлюпени. Човек трябва да мине през страдание, за да се стопи ледената корица на неговото сърце, а радостите са потребни, за да се създадат условия да работи. Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели. Небето му праща страдания от Любов към него, защото в тях има придобивка. Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят. Водата е символ и в този случай тя представлява вълната на светския живот, която ще повлече човека и ще го удави духовно.
към текста >>

3. 3) Болести на кръвоносната система - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се употребяват масло, яйца.
Хляб няма да яде, докато трае този режим. Този режим помага много при високо кръвно налягане. 13.6. За известно време да се приложи суровоядство. 14. Ниско кръвно налягане 14.1. Засилване на храната. Да се употребяват масло, яйца. Повече течни храни: гореща вода, супи, разбира се, силни. 14.2. Коприва.
към текста >>

4. 51) Нови веяния в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Лаковски изтъква радиацията на светулките, при които дори и техните яйца и личинки изпущат светлинни вълни.
Може да се предположи, че го привлича миризмата, която трупът изпуща, но тя може да се разпространи наоколо само на няколко метра. И затова тази хипотеза, както и в много подобни случаи, отпада поради разстоянията. Гробарят се появява 8-10 дни след смъртта на птицата или плъха и следователно техните трупове вече са разложени. Микробите, работещи върху разлагането, имат радиации с определена дължина на вълните и именно това упътва насекомото към неговата храна. Редица изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества. Лаковски изтъква радиацията на светулките, при които дори и техните яйца и личинки изпущат светлинни вълни. У разните видове организми радиацията е с различна дължина на вълните, докато при светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост. Лаковси се запитва защо, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отричаме способността при други насекоми да изпущат друг вид радиации – такива извън гамата на светлинните вибрации, и поради тази причина да остават нерегистрирани от сетивата ни. Въз основа на опити и наблюдения Лаковски идва до заключението, че центърът, който изпраща радиации от клетката, е ядрото, и по-специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядрото. Лаковски прави опити в парижката болница „Салпетриер“ с проф.
към текста >>

5. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи - то да се излюпи, а за другите яйца да не се безпокои.
Вие обичайте. Хората казват: в бъдеще, като се преродим. А пък сега сте се преродили и пак казвате: за в бъдеще. Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети като му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи - то да се излюпи, а за другите яйца да не се безпокои. Например, да кажем, че една домакиня е турила под квачката всеки ден по едно яйце и се чуди след 21 дни защо всичките яйца не се излюпват, а някои стоят още неизлюпени. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл. Когато се провери това, то вече е пробуждане на съзнанието. Има два порядъка: човешки и Божествен.
към текста >>

Например, да кажем, че една домакиня е турила под квачката всеки ден по едно яйце и се чуди след 21 дни защо всичките яйца не се излюпват, а някои стоят още неизлюпени.
Хората казват: в бъдеще, като се преродим. А пък сега сте се преродили и пак казвате: за в бъдеще. Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети като му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи - то да се излюпи, а за другите яйца да не се безпокои. Например, да кажем, че една домакиня е турила под квачката всеки ден по едно яйце и се чуди след 21 дни защо всичките яйца не се излюпват, а някои стоят още неизлюпени. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл. Когато се провери това, то вече е пробуждане на съзнанието. Има два порядъка: човешки и Божествен. Ще оставим човешкия порядък.
към текста >>

6. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит с яйцата на морския таралеж.
Ларвата поради натиска е деформирана, обаче тя е имала в себе си силата на регулация. Тя веднага по най-целесъобразния, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като дележът на клетките става по посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление. Тук виждаме още по-ясно регулативната сила на организма. Някои искат да обяснят регулативната сила с хормони. Обаче Дриш възразява на това така: регулацията не е един прост хомогенен акт, за който може да послужи един установен специфичен материал, например някой вид хормон, но тя е един извънредно сложен процес и то типичен: в разни специални случаи регулацията се проявява по специален начин. За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит с яйцата на морския таралеж. Взема оплоденото яйце веднага след първото деление. Внимателно разделя две клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях по отделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла гаструла, типичен цял плутеус /ларвена фаза на иглокожите/. Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен регенерационен процес /т.е.
към текста >>

7. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Барон и Салкинд направиха опити с яйцата на същия морски таралеж в 1929 г. С.
Първият му труд за митогенните лъчи е напечатан през 1924 г. После е писал множество статии върху тия лъчи, които в 1936 г. събра и изложи в специална монография. Той е събрал около себе си група ученици, които работят в същото направление. Ето някои от трудовете на учениците му: Франк и Салкинд изследваха митогенните лъчи на морския таралеж Strongylocentrotus /1927 г./ . Барон и Салкинд направиха опити с яйцата на същия морски таралеж в 1929 г. С. Салкинд, А. Потоцка и Н. Цоглина направиха опити върху митогенните лъчи у два вида членести червеи: Saccocirrus и Protodrilus. После те изследваха митогенните лъчи на жабешкото сърце, на сърцето и хемолимфата на рака. Франк и М.
към текста >>

8. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Той носи пашкула с яйцата със себе си.
От очистения материал той възобновява топката. След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива. Така топката добива крушообразна форма. Торът служи за храна на излюпената личинка. Наблюдение над паяка тарантул. Той носи пашкула с яйцата със себе си. Към края на лятото загрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задния си крак пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява. А за да се огрее пашкулът добре от всички страни, той го върти полека. И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно. Това повтаря в течение на 3-4 седмици. Изучавания върху бръмбара гробар
към текста >>

Те копаят дупка под умрялото животно и го заравят в нея заедно с яйцата си.
И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно. Това повтаря в течение на 3-4 седмици. Изучавания върху бръмбара гробар Да се намери не е лесна работа. Обаче, ако се постави някъде по полето, някое умряло врабче или друго животно, на другия ден с голяма вероятност ще видите там събрани много гробари. Те копаят дупка под умрялото животно и го заравят в нея заедно с яйцата си. Фабр вързал за един кол умряла къртица. Гробарите изкопали яма и под кола, за да го съборят, та да катурнат и къртицата. Веднъж вързал къртица с лико за един хоризонтално закрепен кол. Те изкопали яма под къртицата, но тя не падала в ямата. От начало те се изненадали, но после отишли и прегризали ликото, и къртицата паднала.
към текста >>

9. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи, то да се излюпи, а не да се безпокои за другите яйца.
- Вие обичайте! Хората казват: „В бъдеще, като се преродим...." В миналото сте казвали: „Като се преродим". А сега сте се преродили и пак казвате същото. Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети когато му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи, то да се излюпи, а не да се безпокои за другите яйца. Да кажем, че една домакиня слага всеки ден по една квачка, по едно яйце и след 21 деня се чуди, защо някои яйца са се излюпили, а други още не са. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл. Когато се провери това, то е вече пробуждане на съзнанието. Като живееш духовен живот, ти не го проявявай отвън.
към текста >>

Да кажем, че една домакиня слага всеки ден по една квачка, по едно яйце и след 21 деня се чуди, защо някои яйца са се излюпили, а други още не са.
Хората казват: „В бъдеще, като се преродим...." В миналото сте казвали: „Като се преродим". А сега сте се преродили и пак казвате същото. Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети когато му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи, то да се излюпи, а не да се безпокои за другите яйца. Да кажем, че една домакиня слага всеки ден по една квачка, по едно яйце и след 21 деня се чуди, защо някои яйца са се излюпили, а други още не са. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл. Когато се провери това, то е вече пробуждане на съзнанието. Като живееш духовен живот, ти не го проявявай отвън. Да минеш като обикновен човек, да не те разберат, че си светия.
към текста >>

10. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

При птичките майката, бащата топлят яйцата; после, като се излюпят пиленцата, и двете им носят храна, докато заякнат крилцата им.
Което Бог е предвидил, Той го знае, а ние трябва да гледаме как ще се развиват работите. Няма какво да се безпокоим кога ще дойде пролетта, кога ще изгрее или ще залезе слънцето. Няма какво да се безпокоим какво ще стане. Човек е най-слабото същество, което Господ пази, за да познае то, че има Божи Промисъл. Ако не е майчината, бащината любов, децата кой ще ги отхрани? При птичките майката, бащата топлят яйцата; после, като се излюпят пиленцата, и двете им носят храна, докато заякнат крилцата им. Кое кара птичките да носят храна на пиленцата? Божественото. Има нещо, което бди над нас и ни пази. Върху вас бдят всички Същества, които ви любят. Често вие прекъсвате връзката си с Невидимия Свят, с онези Същества, които ви любят, и по този начин разколебавате себе си в Живота.
към текста >>

11. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Патенцата от пачите яйца да си отидат и да останат само пиленцата.
Ако не я приемете, ще дойде една лоша мисъл. Тогава идват същества на духовния вампиризъм и ви ограбват. – Трябва да пресявате своите мисли, чувства и постъпки. Когато българинът тури едно паче яйце под кокошката и се излюпи патенцето, на това патенце кокошката не е майка. Онези наши мисли, с които не сме съгласни, не са наши. Патенцата от пачите яйца да си отидат и да останат само пиленцата. ''На един брат Учителят каза:'' – В тебе работят твоите покойни майка и баща. Някой път те ти внушават отрицателни работи. Ти ги възпитавай. Например, обижда те някой, баща ти казва: "Как така ще претърпиш!
към текста >>

12. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи, то да се излюпи, а за другите яйца да не се безпокоим.
Вие всички се усещате, че няма кой да ви обича. Вие обичайте. Хората казват: „В бъдеще, като се преродим.“ А пък сега сте се преродили и пак казвате: „За в бъдеще.“ Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети, като му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи, то да се излюпи, а за другите яйца да не се безпокоим. Например, да кажем, че една домакиня е туряла под квачката всеки ден по едно яйце и се чуди след двайсет и първия ден защо всичките яйца не се излюпват, а някои стоят още неизлюпени. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере. Да провери човек, че има Промисъл. Когато се провери това, то вече е пробуждане на съзнанието.
към текста >>

Например, да кажем, че една домакиня е туряла под квачката всеки ден по едно яйце и се чуди след двайсет и първия ден защо всичките яйца не се излюпват, а някои стоят още неизлюпени.
Вие обичайте. Хората казват: „В бъдеще, като се преродим.“ А пък сега сте се преродили и пак казвате: „За в бъдеще.“ Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети, като му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи, то да се излюпи, а за другите яйца да не се безпокоим. Например, да кажем, че една домакиня е туряла под квачката всеки ден по едно яйце и се чуди след двайсет и първия ден защо всичките яйца не се излюпват, а някои стоят още неизлюпени. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере. Да провери човек, че има Промисъл. Когато се провери това, то вече е пробуждане на съзнанието. Има два порядъка: човешки и Божествен.
към текста >>

13. Напътствия и методи - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно време като яйца, бяхме едно, а сега, като се излюпихме, трябва друго.
Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи. Те са несъвместими. Това, което е интересувало гъсеницата, не интересува пеперудата. Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат. Някой казва: “Какво бяхме едно време.“ Че старото не трябва да се възвърне. Едно време като яйца, бяхме едно, а сега, като се излюпихме, трябва друго. Нито празните бъчви, нито пълните бъчви ще оправят човека. Но изворите ще оправят света. Ако хората приличат на празни или пълни бъчви, не решават въпроса, а изворите. А изворът е това, което иде от Бога. Изворът е благословението, Божественото, което иде от горе.
към текста >>

14. ЛУНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Същото се отнася и за океанските животни; те са се размножавали, както и сега, с обилно много яйца (хайвер), за които, след като бъдат изхвърлени, не съществува абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчинско чувство.
В настоящата епоха, когато Слънцето влиза в съзвездие Рак, то прави поврат, тръгва на юг и от този момент започват най-топлите дни в Северното полушарие. Но не заради тръгването назад, Саабей е дал на това съзвездие име и образ на речен рак, защото около 22 декември също има поврат, когато Слънцето влиза в съзвездието Козирог. Саабей учел, че Луната се е появила значително по-късно, когато на Земята е имало вече живи форми, като насекоми и морски животни (без водни бозайници). Това твърдение е логично, защото на Земята сега съществуват 1 500 000 вида живи организми, от които 1 000 000 се падат на насекомите, а останалите 500 000 - на всички други животни. За да се създаде тази многобройност при насекомите, е трябвало те да са просъществували най-дълъг период. Същото се отнася и за океанските животни; те са се размножавали, както и сега, с обилно много яйца (хайвер), за които, след като бъдат изхвърлени, не съществува абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчинско чувство. По това време в живите форми, грижа за потомството не е имало. Със създаването на Луната се заражда в тях майчинското чувство, а новите живи форми идват вече с него. Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило; той не изхвърля яйцата си, а ги държи под опашката си, докато се излюпят навън. Съзвездията, които имат звездни купове, носят и излъчват от себе си тези топли, мили и милосърдни майчински чувства. Но докато във всички други Зодиакални съзвездия, които имат звездни купове, съществуват и други обекти със силни изяви, нарушаващи чистите им влияния, то в съзвездието Рак няма такива и остават да действат чистите влияния на двата звездни купа като майчинско чувство.
към текста >>

Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило; той не изхвърля яйцата си, а ги държи под опашката си, докато се излюпят навън.
Това твърдение е логично, защото на Земята сега съществуват 1 500 000 вида живи организми, от които 1 000 000 се падат на насекомите, а останалите 500 000 - на всички други животни. За да се създаде тази многобройност при насекомите, е трябвало те да са просъществували най-дълъг период. Същото се отнася и за океанските животни; те са се размножавали, както и сега, с обилно много яйца (хайвер), за които, след като бъдат изхвърлени, не съществува абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчинско чувство. По това време в живите форми, грижа за потомството не е имало. Със създаването на Луната се заражда в тях майчинското чувство, а новите живи форми идват вече с него. Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило; той не изхвърля яйцата си, а ги държи под опашката си, докато се излюпят навън. Съзвездията, които имат звездни купове, носят и излъчват от себе си тези топли, мили и милосърдни майчински чувства. Но докато във всички други Зодиакални съзвездия, които имат звездни купове, съществуват и други обекти със силни изяви, нарушаващи чистите им влияния, то в съзвездието Рак няма такива и остават да действат чистите влияния на двата звездни купа като майчинско чувство. Затова Луната е майката и дава майчинството. Луната със своето влияние създава и оформя мозъчните центрове в задната тилна част на мозъка, които тласкат човек към продължение на рода, т. е. центровете на половия нагон.
към текста >>

15. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Полюси има и земята, и човешкият организъм, и растенията, и яйцата, и кристалите, и магнита, и пр.
Има безброй видове и степени на трептенията според бързината им. 4. Принцип на полярността - двойнственост. Всичко в природата е двойнствено, поляризирано. Двойнствеността е основният закон на Всемира. Например имаме Мъжки и Женски принцип, положително и отрицателно електричество. Полюси има и земята, и човешкият организъм, и растенията, и яйцата, и кристалите, и магнита, и пр. 5. Принцип на ритъма. Друг основен и всеобщ Закон в Природата е ритмусът или периодичността. Всичко в Природата е ритмично, периодично. Например има ритъм в трептенията на светлината, на годишните времена, на дните и нощите, в раждането и смъртта, в прилива и отлива. После има ритъм в земните движения.
към текста >>

16. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца."
И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух." Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието. Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца." Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите. В един новооткрит паметник във Виенската библиотека се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него. Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство." Презвитер Козма казва, че богомилите били кротки, смирени, мълчаливи, бледи от пост, не се вглеждали в хората, не се кикотели, т.е. външно приличали на истински християни.
към текста >>

17. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилите не допущали убиването на птиците и чупенето на яйцата и развалянето на гнездата им.
Богомилите отричали както гражданския, така и църковния съд. Иисус, казвали те, е заповядал да благославяме онези, които ни проклинат, а не да отмъщаваме, да не преследваме още повече в Негово име и от Негово име. Викът на богомилите против смъртното наказание едва в ново време намерил отзвук у някои благородни души. Богомилите преди хиляда години приемали мира за основа и пръв принцип, категоричен императив в техния личен и обществен живот. Те не само не ходели на война, но не посягали и на животните — едно че били вегетарианци, а друго че ги считали, че имат известен разум и душа. Богомилите не допущали убиването на птиците и чупенето на яйцата и развалянето на гнездата им. Богомилите са първите миротворци в Европа. По-късно, в 15-ти век, Петер Хелчицки /Чешките братя/ е говорил, че войната е противна на Християнството. Пълни миротворци са квакерите, духоборите, назаряните, толстоистите и всички окултни братства на християнска основа. Всички те са носители на идеите, посяти от богомилите. От всичко гореказано се вижда, че богомилите още преди хиляда години са имали високи социални разбирания, до които днешните хора още не са достигнали, макар че има отделни групи и единици, които също като богомилите, живеят с тези идеи.
към текста >>

18. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Не се женели, хранели се съвсем просто и били пълни вегетарианци — не употребявали никакви животински продукти, даже мляко, сирене, яйца и не пиели вино.
Поради своето изключително положение съвършените богомили се наричали с различни епитети, взети предимно от Евангелието като богородици, полски лилии, сол на земята, апостоли и пр. Твърдели, че само те образуват истинската Христова църква. Голямото предимство, което богомилското учение определя на съвършените, като хора, скъсали с греховете, които ставали способни да поучават другите, да имат Божествени видения и откровения и пр. трябвало да бъдат изкупени с цената на твърде суров и аскетичен живот. Съвършените живели строг и прост живот. Не се женели, хранели се съвсем просто и били пълни вегетарианци — не употребявали никакви животински продукти, даже мляко, сирене, яйца и не пиели вино. Нямали никаква собственост и никакви семейни връзки. Обличали се много просто, като носили отгоре тъмно монашеско облекло с качулка. Това било символ на дискретност, на пазене на тайна, на откъсване от външния свят и пълно вглъбяване в себе си. Главното призвание на съвършените било за обикалят по села и градове като Христовите апостоли и да набират последователи на своето учение. А за скромната им прехрана и облекло се грижели техните привърженици, които ги снабдявали с всичко необходимо.
към текста >>

19. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко.
Каква нужда има Бог от нашата сиромашия? Христос гладува 40 дни и като огладня, почна да мисли, откъде да вземе храна. И тогаз при Него се явява един от черните адепти, който Му напомня, че от камъните може да направи хляб и да нахрани себе си и другите. Но Христос отхвърли това предложение. Той каза: Аз не искам хляб от камъни. И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни. Тези изкуствени яйца може химически да са по-добри от естествените, но на тях ще им липсва жизненият елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни. С изкуствените храни животът на хората ще се влоши десет пъти повече. Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова. Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората.
към текста >>

Тези изкуствени яйца може химически да са по-добри от естествените, но на тях ще им липсва жизненият елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни.
И тогаз при Него се явява един от черните адепти, който Му напомня, че от камъните може да направи хляб и да нахрани себе си и другите. Но Христос отхвърли това предложение. Той каза: Аз не искам хляб от камъни. И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни. Тези изкуствени яйца може химически да са по-добри от естествените, но на тях ще им липсва жизненият елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни. С изкуствените храни животът на хората ще се влоши десет пъти повече. Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова. Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората. После трябва да се проучи, какво е влиянието на различните храни в различните възрасти. За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма.
към текста >>

20. 5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си.
Умните живеят в ред и порядък и в братско разбирателство. А Царството Божие е където са гениите и светиите. И когато говорим, че ще дойде Царството Божие, то ще дойде при гениите и светиите. Най-първо Царството Божие трябва да дойде в нас - в нашите умове и сърца. Хората трябва да организират умовете и сърцата си, за да поникнат и възрастат в тях всички благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки. Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си. Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди. Също така, за да прогресират, хората трябва да се освободят от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината. А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието. Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот. А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание.
към текста >>

21. 10. Разумни отношения, 24 юни 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Според научните изследвания тя снася 13 000 яйца в 24 часа.
Съвременните хора в това отношение трябва да вземат поука от пчелите, които са разрешили този социален въпрос. Когато искат да създадат работници в кошера, те ги хранят със специфична храна от цветята. Когато искат да си създадат свирци, наречени търтеи - хранят ги с друга храна. Най-после те си имат специфична храна, с която хранят царицата. А царицата е най-голямата работничка вътре в кошера. Според научните изследвания тя снася 13 000 яйца в 24 часа. Ако тази царица биха я хранили с храната на работниците, нищо не би излязло от нея. Този закон трябва да се приложи и в човешкия живот. При тази духовна храна, с която се храни сегашното поколение, нищо няма да излезе от него. За да се развият всички сили и способности в човека ида имаме едно прогресивно и пълно с живот поколение, трябва да му се даде съответната духовна и умствена храна. Също и на физическата храна да се обърне голямо внимание.
към текста >>

Яйцата на различните животни, поставени на едно място, живеят в мир и съгласие, но като се измътят те влизат в голямо стълкновение, понеже имат различни характери и стремежи.
А сегашните хора мислят, че само земята е населена. Религиозните поддържат, че има друг свят, населен с духове, но къде е, и какъв е този свят, те не знаят. Ако им кажем, че и на другите планети и звезди има хора, ще кажат, че цялата вселена трябва да се насели от земята - от съвършените хора на земята. Ако беше така, тук трябваше да имаме една отлична култура. И ако хората не се разбират, то е по единствената причина, че не са отишли по местата си, където трябва да отидат да живеят. Яйцата на различните животни, поставени на едно място, живеят в мир и съгласие, но като се измътят те влизат в голямо стълкновение, понеже имат различни характери и стремежи. И с хората е така. И лошото не е в това, че имат различни характери и стремежи, но хората трябва да научат закона да се хармонират, тъй както са хармонирани органите на един организъм. Ако хората живеят със своя обективен ум, който не може да проникне в дълбочините на Битието и проучи онези вътрешни закони на живота, не може да познае законите и методите на вечния, безсмъртен живот. И затова днешните хора могат да живеят най-много 120 години. Но когато човек разбере и приложи законите на вечния живот, той може да живее и 10 000 години и колкото иска.
към текста >>

22. УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Може би знае да прави чудеса, ако пожелае." И в съзнанието ми изплува легендата за Христа и жената, чиито яйца се боядисали червени в престилката и, и нахранването на 5 000 души с 5 хляба и 2 риби, и т.н.
В делничните дни братският стол се посещаваше по-малко и човек можеше да седне на средната маса, където сядаше Учителя. Именно в такъв един ден седнах на средната маса, точно срещу Учителя. Дежурните сестри сервираха супата и всички мълчаливо ядехме. Това бе един рядък случай за мен. Гледах Учителя как се храни и си мислех: „Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек. Може би знае да прави чудеса, ако пожелае." И в съзнанието ми изплува легендата за Христа и жената, чиито яйца се боядисали червени в престилката и, и нахранването на 5 000 души с 5 хляба и 2 риби, и т.н. Няколко минути след това Учителя ми подаде своята чиния, в която бе останало малко супа. Поех я и, слава Богу, съобразих бързо, че трябва да довърша супата. Сестрите наоколо ме погледнаха завистливо. Докато ядях супата от неговата чиния, в устата ми попадна и едно мъничко топче. Задържах топчето между зъбите и после, незабелязано от никого, го извадих и скрих в носната си кърпичка.
към текста >>

23. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Връбница, Лазаров-ден, великденските обичаи — боядисване яйца, месене козунаци, гергьовските люлки, тегленето и още много хубави народни обичаи изпъстрят българския бит, с които можем да запознаем децата като с приятни извънредни събития, за които вече споменахме.
Идва Св. св. Кирил и Методи; идват и редица именни и рождени дни на децата — ето едно богато изобилие от извънредни случаи, удобни за обща радост, за приятно разнообразие и полезно забавление. С удоволствие ще напомним и за хубавите народни обичаи, па които трябва да научим Децата. Кой не знае веселите Коледни обичаи на бъдни вечер, кое българско дете от народа не е коледувало? Кой не е сурва-кал и кой не си е чупил късмета от питата на Нова-година ? Връбница, Лазаров-ден, великденските обичаи — боядисване яйца, месене козунаци, гергьовските люлки, тегленето и още много хубави народни обичаи изпъстрят българския бит, с които можем да запознаем децата като с приятни извънредни събития, за които вече споменахме. С казаното до тук относно различните видове извънредни събития само напомняме за богатите възможности, като оставяме всяка колежка свободно да се справи с условията, интересите и средата, в която работи, за да може да даде не шаблон в .работата си, а живот, ентусиазиран творчески живот, изживяна радост, естествена и спокойна работа. Всеки ден, изживян с радост, е празник за децата. А най-щастливо растат тези деца, за които всеки ден е празник! Без да лишаваме децата от радост и красота, без да пренебрегваме идейността в празниците, време е да ги поставим на по-реална основа. Най-често те крият природна мъдрост или природни истини, които ще дадем на децата, но вече без лъжа.
към текста >>

Забавните обичаи около празника: месене козунаци, боядисване яйца, ходене на черква и пр., идват да подкрепят дадени вярвания.
Елхата, най-трайното и издръжливо дърво, украсено с блестящи играчки, ни разказва за трайната радост и красота, която ни носи доброто. Коледуването е другарско пожелание за дълго добруване. И всичко това ни донася идването на мировия учител Христос, между хората. Великден е денят, в който е възкръснал този, който остави живото слово между хората. Дали вярваме във физическото възкресение на Христа е въпрос на разбиране, обаче същността на празника ни подчертава — възкресението и вечния живот на неговото слово и неговия идеал, който заживява в сърцата на всички негови последователи. Забавните обичаи около празника: месене козунаци, боядисване яйца, ходене на черква и пр., идват да подкрепят дадени вярвания. Няма защо да минаваме в крайности. Ще готвим и ще посрещаме дядо Коледа, баба Марта или Мартичка. Ще творим, ще се радваме и ще живеем с красивата фантастичност на символични образи обаче без лъжа. Фантазията, радостта, лекотата и подробните украшения ще бъдат красив фон в работата ни. Нещо повече.
към текста >>

24. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари, чукане с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка.
Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там. Ех, нали знаете? Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари, чукане с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка. Да ме прости господ, че така хортувам, ама така си беше. Беше на Томина неделя. Тетка Елисавета, бог да я прости, беше дошла у нас на гости. Празничен ден, не е нито чорап да вземеш у ръце, нито друго да работиш, а пък да се затвориш на задух у одаята при това хубаво време, и това си не чини. Ето защо мама и тетка излезоха пред портата и приседнаха на нашия кириш.
към текста >>

Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата.
Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят! … Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други.
към текста >>

25. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

И грехът, и нечистотата, престъплението и омразата, това са яйцата на миналото - не ги мътете и излюпвайте сега, ако искате да сте свободни.
Мислиш ли, че ако животът тръгне тъй, както ти искаш, че ще стане по- добре? То е все едно да допуснеш, че кокошките, които ходят по двора ти, могат по-добре да наредят твоето стопанство! А и хората днес са такива своенравни кокошки в широкия свят! Разумният е доволен от това, което е му е дадено - това е смисълът на живота в момента! И ако някога ти се стори, че днес си по-зле от вчера, че днес си по-лош от вчера, по-кален - не вярвай: и вчера е било така, ами днес светлината ти се увеличи - та затова и по-добре виждаш! И грехът, и нечистотата, престъплението и омразата, това са яйцата на миналото - не ги мътете и излюпвайте сега, ако искате да сте свободни. И когато питате защо не сте учени, силни и богати, знайте, че всичко това би ви разрушило - с тях и вашия ум и сърце сега вие бихте направили само пакости в живота! Днес някой мине край чуждо лозе и бере; край чужда каса - и «забогатя- ва»; край някоя библиотека - и отвлича най-хубавото, занася дома и казва: «Колко спечелих! » Но това са все чужди неща! Не късай без позволение чуждите плодове!
към текста >>

26. 09 Петровден в Ирина Кисьова - Радка Левордашка (1920-2014)

В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи.
“. – „Руло от картофи или зарзаватена мусака“ – отговорих аз. „Рекох, направи рулото от картофи, майка ти да направи баницата.“ – „Ами, добре, Учителю, така ще направя.“ Връщам се вкъщи, но не в апартамента, а на село. Оставям чантите и сядам до майка ми, разказвам ѝ за разговора ми с Учителя: „Майко, Учителя каза ти да направиш баницата за Петровден.“ – „Добре, за мен това е радост, аз и сега съм направила баница, ето я на масата в чинията“ – отговори тя. – „Къде е синът ми, че Учителя ми даде едно парче питка за него? “. – и извадих питката от дрехата под врата ми. В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи. Ние започнахме да му се радваме. Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе. В този момент влезе синът ми, аз му подадох чинията с баницата и казах: „Бягай, настигни Учителя! “ Той взе чинията и тръгна, след миг и аз тръгнах след него, когато двамата излязохме навън, видяхме как Учителя изчезна. На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден.
към текста >>

Аз разказах съня си пред всички и попитах Йорданка какво означват петте яйца, които ми донесе Учителя – и едното от тях се излюпи.
Пристига един възрастен брат, който е самотник и свиреше на Паневритмията с китара, казваше се бай Георги-китариста. Искал да попита нещо сестра Ирина. Тя каза: „Заповядай, брат, ще ни бъдеш гост днес! “ – „Ей, затова ли ме прати Учителя при вас? Аз се мъчех нещо да си обясня по музика и Учителя ми каза: „Отбий се при сестра Ирина.“ Аз разказах съня си пред всички и попитах Йорданка какво означват петте яйца, които ми донесе Учителя – и едното от тях се излюпи. Тя ми отговори: „По-късно ще си го обясниш сама, аз няма да ти го обяснявам сега. Ти, като бъдеш между нас, ще видиш и ще научиш много неща.“ Целият ден мина в спомени и разговори все за Учителя. Върнах се вечерта вкъщи щастлива.
към текста >>

27. 54. Козунакът - Радка Левордашка (1920-2014)

На един Великден всички сме на двора, пред салона на Изгрева, чукахме се с яйца и раздавахме козунаци.
КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора, пред салона на Изгрева, чукахме се с яйца и раздавахме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и се стараеше нейният да е най-хубав, защото се поднасяше на Учителя, а се черпеха и останалите. Така че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 вида направени козунаци. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти опашка, без да се плаши от хората, които бяха там. Учителя погледна кучето и ми каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче! " Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето.
към текста >>

28. 58. Пълната кошница - Радка Левордашка (1920-2014)

Та такива бучки имаше поставени в голямата кошница, а освен него имаше яйца и брашно.
Те носеха пълна кошница с праскови и няколко буци масло. Навремето маслото се добиваше по съвсем естествен начин: млякото се изсипваше в съд наречен бучка, който представлява цилиндър с диаметър една педя и висок около един метър. В него се поставя едно бутало, на което са издълбани няколко отвора. В бучката се сипва мляко и с буталото то се бие ръчно, докато се отдели маслото. Така избитото масло го събираха и го поставяха в студена вода, като после от него оформяха бучки с каквато искат форма. Та такива бучки имаше поставени в голямата кошница, а освен него имаше яйца и брашно. Двете сестри влязоха при Учителя и казаха: „Учителю, това е за Вас! " Като излязоха от стаята, аз влизам по работа при Учителя, а той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичко в нея на квартирантите на Темелко! " (В една от стаите на Темелковия дом живееше един руснак с жена си, двете си деца и старата си майка. Той бе дошъл да живее тука вероятно по линия на Владо руснака.) Аз попитах: „Учителю, но всичко ли да му дам? ". - „Да, всичко!
към текста >>

29. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Една риба снася хиляди яйца и ги оставя на произвола на съдбата.
Гледате някое малко дете прегръща майка си, радва й се, не може без нея, но колкото повече расте, любовта към майка му охлажда и когато това дете порасне, стане голям момък, той казва на майка си: „Ти повече не ми трябваш. Аз ти благодаря за всичко, което направи за мене. Отсега нататък аз ще правя същото за друга някоя". Това са специфични прояви на Любовта, но човекът не е в тях. Това състояние на човека е отчасти подобно на състоянието, в което се намират рибите. Една риба снася хиляди яйца и ги оставя на произвола на съдбата. Тя не се грижи повечеза тях. За кое по-рано да се погрижи? Има ли рибата любов към тия хиляди яйца? Следователно, когато някоя майка не обича своя син, тя атавистически преживява състоянието на рибата. Тази любов е рибешка.
към текста >>

Има ли рибата любов към тия хиляди яйца?
Това са специфични прояви на Любовта, но човекът не е в тях. Това състояние на човека е отчасти подобно на състоянието, в което се намират рибите. Една риба снася хиляди яйца и ги оставя на произвола на съдбата. Тя не се грижи повечеза тях. За кое по-рано да се погрижи? Има ли рибата любов към тия хиляди яйца? Следователно, когато някоя майка не обича своя син, тя атавистически преживява състоянието на рибата. Тази любов е рибешка. Наблюдавайте някой сом, движи се из водата, мърда мустаците си, дано улови някоя жертва, да я глътне. През тази година от всички се иска правилна философия на съзнанието. За да оправят хората работите си, кога и да е, все трябва да дойде една година, подобна на 1929, чиито сбор от цифрите да даде числото 21, или обратното на него - 12.
към текста >>

30. ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ - Теофана Савова

Птичките си снесли яйца и почнали да ги мътят.
" Направили птичките гнездото на ръцете му и почнал той да ги наблюдава. Те турили перушина, приготвили се за работа. Селяните наблизо, като го видяли в това положение, почнали да го уважават повече, задето бил толкова свят, че птичките си свили гнездо на ръцете му. И идвали, и туряли мляко в устата му. Птичките си снесли яйца и почнали да ги мътят. Той започнал да мисли: „ Не мяза ли Земята на туй гнездо в ръцете на Бога? — Така разсъждавал светията. Започнало да му идва наум по някой път да снеме ръцете си и да захвърли гнездото, но после казвал: „ Не, аз ще устоя на обещанието. Ще стоя, докато малките се отхранят, докато им поникнат крилца и си хвръкнат! "
към текста >>

31. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

На другия ден, четвъртък, към обед, Учителя пита: „Милке, можеш ли да правиш яйца на очи?
Добър лекар ще станеш." Посещението завършва, двамата посетители целуват ръка на Учителя и си отиват. Сестра Милка забелязва и се чуди защо често сестра Савка застава на колене пред Учителя и го гледа тревожно. От време на време той кашля и си слага ръката на сърцето. Учителя ги поглежда, схваща състоянието им и казва: „Гледайте си работата и не се занимавайте с мен. Няма нужда да идват много хора при мен." Сестра Савка започва да връща всички посетители. На другия ден, четвъртък, към обед, Учителя пита: „Милке, можеш ли да правиш яйца на очи? " „Мога, Учителю." Той й нарежда: „Иди горе и ги направи." Тя, заедно с Маргарита Мечева, прави три яйца на очи и му ги поднася. Учителя изяжда двете яйца, а едното оставя и им предлага да го разделят на три помежду си — за Милка, Маргарита и Савка. Сестрите не докосват яйцето. След известно време Учителя пита: „Разделихте ли яйцето помежду си? " Те не отговарят нищо.
към текста >>

" „Мога, Учителю." Той й нарежда: „Иди горе и ги направи." Тя, заедно с Маргарита Мечева, прави три яйца на очи и му ги поднася.
Сестра Милка забелязва и се чуди защо често сестра Савка застава на колене пред Учителя и го гледа тревожно. От време на време той кашля и си слага ръката на сърцето. Учителя ги поглежда, схваща състоянието им и казва: „Гледайте си работата и не се занимавайте с мен. Няма нужда да идват много хора при мен." Сестра Савка започва да връща всички посетители. На другия ден, четвъртък, към обед, Учителя пита: „Милке, можеш ли да правиш яйца на очи? " „Мога, Учителю." Той й нарежда: „Иди горе и ги направи." Тя, заедно с Маргарита Мечева, прави три яйца на очи и му ги поднася. Учителя изяжда двете яйца, а едното оставя и им предлага да го разделят на три помежду си — за Милка, Маргарита и Савка. Сестрите не докосват яйцето. След известно време Учителя пита: „Разделихте ли яйцето помежду си? " Те не отговарят нищо. След малко Учителя за трети път ги пита за яйцето.
към текста >>

Учителя изяжда двете яйца, а едното оставя и им предлага да го разделят на три помежду си — за Милка, Маргарита и Савка.
От време на време той кашля и си слага ръката на сърцето. Учителя ги поглежда, схваща състоянието им и казва: „Гледайте си работата и не се занимавайте с мен. Няма нужда да идват много хора при мен." Сестра Савка започва да връща всички посетители. На другия ден, четвъртък, към обед, Учителя пита: „Милке, можеш ли да правиш яйца на очи? " „Мога, Учителю." Той й нарежда: „Иди горе и ги направи." Тя, заедно с Маргарита Мечева, прави три яйца на очи и му ги поднася. Учителя изяжда двете яйца, а едното оставя и им предлага да го разделят на три помежду си — за Милка, Маргарита и Савка. Сестрите не докосват яйцето. След известно време Учителя пита: „Разделихте ли яйцето помежду си? " Те не отговарят нищо. След малко Учителя за трети път ги пита за яйцето. В това време Савка отива до „Парахода", а Милка и Маргарита се споглеждат, разделят яйцето на три и изяждат по един дял.
към текста >>

32. Разговори с Учителя. Разговор пети - Георги Томалевски (1897-1988)

Говорете на децата да не хващат птичките, да не ги замерват с прашки, да не развалят гнездата им и да не чупят яйцата.
Ученикът: Един от трудните въпроси на нашето съвремие е възпитанието на децата. По това се говори много, пишат се книги, правят се събрания, конференции, международни симпозиуми, но все още имаме невъзпитани деца. Учителят: При възпитанието на децата не трябва да си служим с отвлечени мисли и идеи. Като пръв метод за малките добре е да се даде на детето да преброи семките в резен диня или да преброи колко листенца има венчето на дадено цвете. Ако детето е вече на възраст да наблюдава и да говори, нека направи едно устно описание на цветето и да се опита да го нарисува. Говорете на децата да не хващат птичките, да не ги замерват с прашки, да не развалят гнездата им и да не чупят яйцата. Кажете им, че като късат крилата на пеперудите или крачката на насекомите, те усещат болка. Учете малките деца да поливат цветята в саксиите и им покажете разликата между цвете, което не е поливано 4-5 дни, и такова, което е поливано редовно. Тези методи постепенно, но сигурно влияят върху характера на децата. Ученикът: Учителю, разкажете ни нещо за нашата планета. Може би тя е най-хубавата от всички в слънчевата система.
към текста >>

33. Видението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато канарчето мътеше яйцата си, пееше тихичко - "под сурдинка", много хубави вариации.
Веднъж като беше кацнало на мрежата на прозореца ми, отвън кацна друго птиченце-червеношийка. Двете започнаха да се "разговарят". Отворих прозореца и червеношийката влезе в стаята. От този ден те се сприятелиха и имаха малки птиченца. Учителят понякога ме питаше за тях. Когато канарчето мътеше яйцата си, пееше тихичко - "под сурдинка", много хубави вариации. Аз ги записах и ги пях в операта. (Бел. авт.)
към текста >>

34. Фонетиката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Някои от колегите ми отсъстваха, а другите пък бързаха да боядисват яйца.
Вчера, (26 април, вторият ден на Великден) пях в ролята на Розина в операта "Севилският бръснар" от Росини, с необикновено въодушевление и гласът ми сам се лееше и пееше. Даже завистливите ми колеги ме поздравиха, заедно с директора Петко Стайнов. Когато днес с брат Христо дойдохме при Учителя, коленичих пред нозете му, благодарих му за рецептите и му разправих: – Учителю, цели четири месеца не бях излизала в тази роля. Дадоха ми само една набързо стъкмена репетиция на Великия четвъртък. Някои от колегите ми отсъстваха, а другите пък бързаха да боядисват яйца. Репетицията просто не се състоя. Въобще, дават ми се разнообразни изпити, за да се проваля, но Вие, Учителю, и Господ, и ангелите, бдите над мен и ме пазите!... Не само че не се провалих, но нестихващо аплодираха и многократно ме викаха на бис. Учителят пак ме благослови и каза: – Ние ще ти помогнем да заучиш партията в Деветата симфония на Бетховен.
към текста >>

35. Чорапите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Сестра Йорданка Жекова беше му сипала в една чаена чаша чисто кафе и му правеше ядене с яйца, за да се нахрани.
— Искам да започна отдолу и да вървя нагоре." Каза ми също да ги започна с по 11 бримки на игла. Аз ги измених с по 10 бримки на игла. Въобще в плетенето на чорапите се стремях да вложа идейното, възходящото. Най-после изплетох ги, изпрах ги, изгладих ги и отидох при Учителя да ги благослови и тогава да ги поднеса на брат Боев. При Учителя отидох сама към 3 и половина след обяд. Сестра Йорданка Жекова беше му сипала в една чаена чаша чисто кафе и му правеше ядене с яйца, за да се нахрани. Аз почаках в трапезарията, докато той се нахрани. Сестра Йорданка ме повика. Влязох и му целунах ръка. Той ми посочи стол да седна. Казах му, че съм дошла за малко с една молба.
към текста >>

36. Засега пътят не се отваря - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Сложи повече масло, яйца и сирене.
Засега пътят не се отваря 29.08.1944 година — Село Светляево. Тази сутрин научих, че довечера Учителят се връща от екскурзията, на която не можах да отида, поради лично неразположение. Помолих сестра Рилка да разточим заедно една баница. Казах ѝ: — Сложи повече масло, яйца и сирене. Ще ти платя каквото струва. Баницата стана много хубава. Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с горещата вода, за да си измие нозете, влязохме при него заедно с брат Христо. Поднесохме му баницата. Той ни каза да я поставим на масата пред него.
към текста >>

37. СКВОРЧЕТО - Борис Николов

Тази песен се пее от мъжкото скворче, когато женското мъти яйцата.
То е птичка имитатор – сполучливо подражава гласовете и песните на други птички и животни. Може да наподоби и мяукането на котката, и то с оттенък на насмешка, но само когато е на безопасно място, горе на клончето. Подражава и на човешкия глас, дори може да произнася и някоя дума. Скворчето си има своя песен. В нея се чуват нежни мелодийки, подсвирквания, удари на кастанети. Тази песен се пее от мъжкото скворче, когато женското мъти яйцата. Тук сърчицето прелива от нежни чувства, тук има радост от живота и благодарност. В песните си скворчето отива в гами, които човешкото ухо не може да долавя. Песента секва, когато дойдат грижите за малките, които са лакоми, растат бързо и двете птички едва смогват да ги изхранват. Те непрекъснато носят червеи, личинки, скакалци, бръмбари. Учените биолози са наблюдавали, че една двойка скворчета на ден пренася около 600 червейчета и личинки!
към текста >>

38. ЙОСИФ - Борис Николов

Йосиф организира продоволствието, имаше всичко в изобилие: мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове, при това на умерени цени.
Предишният игумен пиеше. Един месец Йосиф проучваше стопанството. Той назначи отец Матей за домакин и ремонтира манастирските стаи и помещения – около сто. Скоро богатите хора и еснафът от града откриха, че манастирят е отличен курорт. Те почнаха да идват за отдих и стаите се заемаха през лятото. Йосиф организира продоволствието, имаше всичко в изобилие: мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове, при това на умерени цени. Поправи воденичките и ги пусна в движение, а също и пекарните. Караджейката е воденичка с едно камъче, не прегаря брашното и хлябът е особено вкусен. Отец Матей приготовляваше най-хубавия хляб. Като тури ред в манастирското стопанството, Йосиф пристъпи към горите. Там хазяйничеха бракониерите.
към текста >>

39. Луната - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно е, че всички те са се размножавали и сега се размножават с яйца - обилно много яйца, за които, след като бъдат изхвърлени, не се полага абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчино чувство.
Саабей е изтъквал, че Луната се е появила значително по-късно, когато на Земята е имало вече живи форми. Това са насекомите, морските и океански животинки, без млекопитаещите в тях, които са се появили много по-късно. Известно е, че на Земята съществуват 1 500 000 вида живи форми. От тях 1 000 000 се падат на насекомите, останалите 500 000 са на всички останали животни. Тази многобройност на видовете при насекомите говори, че те са просъществували най-дълъг период; същото е и за океанските животни. Известно е, че всички те са се размножавали и сега се размножават с яйца - обилно много яйца, за които, след като бъдат изхвърлени, не се полага абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчино чувство. По това време такова чувство не е съществувало в живите форми, т.е. грижа за потомството не е имало. Със създаването на Луната идва и се заражда в живите форми майчиното чувство. Новите живи форми идват вече с такова чувство. Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило.
към текста >>

Той не изхвърля яйцата си, а ги държи под опашката си, докато се излюпят и излязат навън от яйчните обвивки.
По това време такова чувство не е съществувало в живите форми, т.е. грижа за потомството не е имало. Със създаването на Луната идва и се заражда в живите форми майчиното чувство. Новите живи форми идват вече с такова чувство. Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило. Той не изхвърля яйцата си, а ги държи под опашката си, докато се излюпят и излязат навън от яйчните обвивки. Съзвездията, които имат звездни купове, носят и излъчват от себе си топлите, мили, милосърдни майчини чувства. Но докато във всички други Зодиакални съзвездия, които имат звездни купове, има и други обекти (Слънца със силна изява или нещо друго, което да нарушава чистите влияния на звездните купове), то съзвездието РАК няма такива и остават да действуват в него само двата звездни купа, т.е. майчиното чувство. Затова Луната е майката и дава майчинството. Тя със своето идване създава и заражда тези чувства в живите форми.
към текста >>

40. От 1 март до 30 април: Пролет и Великден. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Боядисваме и рисуваме яйца, правим си козунаци и пр.
Точно сега, ще разнообразим работата и с изкуствени цветя, приготвени от глина —релефи, фасулени зърна с целофан, пластилин или най-ефектни стават от крепирана хартия с телче или даже клечица. От тук лесно можем да предприемем проект — цветарница, изложба, празник на кокиченцата, гората през пролетта, в градината и пр. На 22 март, първия ден на пролетта, ще възпеем царица Пролет, ще я посрещнем тържествено със специални приготовления. Наближава Великден. Малките деца с радост пълнят шкафчетата с кошнички, пиленца, патенца и зайчета. Боядисваме и рисуваме яйца, правим си козунаци и пр. Каква сръчност и ефект дават впрегнатите заювци в колца от черупка или майка зайка със зайченцата! За Великден децата ще приготвят подаръци за батко и кака, за мама и татко, за другарчетата си и др. Всяка дейност може да бъде свързана със социален проблем. Седмица преди Великден ще заговорим за живота на Христа, който е учил хората само на добро, на честност и братски труд. Ще си спомним и за първите пролетни празници. С весели пожелания разпускаме децата във ваканция.
към текста >>

41. 13. Пътуване преди Великден - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Направиха селски къщи, дворове, домашни птици и животни — от картон и глина, кошари и стада, хамбари с жито, кокошки и яйца за продаване и какво ли не още.
Антончо знаеше да пише И пожела Да напише на черната дъска разписание на влаковете. Това беше едно голямо разнообразие в играта. Почнахме да спираме и да слизаме на различни гари. Запознахме се с доста градове и села.3а да можем да правим покупки от гарите, решихме да построим село в антрето (тук беше нужна малка помощ от мен — да хвърля идеята за село, а не за град, защото би ни довело по-лесно до целта — великденски радости). Организираха се 10—15 селянчета, облякоха се в носии и почнаха да нареждат селото. Направиха селски къщи, дворове, домашни птици и животни — от картон и глина, кошари и стада, хамбари с жито, кокошки и яйца за продаване и какво ли не още. Всички бяха сериозно заинтересувани. Даже интересът се пренесе и в домовете. Всяко дете носеше по нещо за влака или за селото от къщи. Всяко беше питало за нещо около играта и бързаше да го каже. Колко много дейност, колко много творчество! Всичко беше направено от всекидневните ни мебели, от картони, от хартии, глина, кутии, камъчета и най-различни непотребни предмети, донесени от дома.
към текста >>

Пяха, играха хора на мегдана и след като си накупиха кокошки, петли, яйца и брашно, качиха се на влака обратно към София.
Последният не закъсня. Кондукторът изсвири и влакът стигна до село Лакатник. Пътниците слязоха. Разгледаха селото. Селяните ги гостиха на селска трапеза с закуските. Пяха, играха хора на мегдана и след като си накупиха кокошки, петли, яйца и брашно, качиха се на влака обратно към София. Заедно със софиянците пътуваха към София и група селяни, отивайки в града да си купят платове, захар и др. стоки. Тук имахме случай да споменем за значението на градовете с техните индустрии и фабрики. Във влака между песните и специалните номера пътниците говореха помежду си и кой какво е купил. Съвсем естествено, яйцата и брашното ни доведоха до великденските радости. Взех участие в общия разговор и запях „Весел, весел Великден".
към текста >>

Съвсем естествено, яйцата и брашното ни доведоха до великденските радости.
Селяните ги гостиха на селска трапеза с закуските. Пяха, играха хора на мегдана и след като си накупиха кокошки, петли, яйца и брашно, качиха се на влака обратно към София. Заедно със софиянците пътуваха към София и група селяни, отивайки в града да си купят платове, захар и др. стоки. Тук имахме случай да споменем за значението на градовете с техните индустрии и фабрики. Във влака между песните и специалните номера пътниците говореха помежду си и кой какво е купил. Съвсем естествено, яйцата и брашното ни доведоха до великденските радости. Взех участие в общия разговор и запях „Весел, весел Великден". Най-после стигнахме естествено до целта си — Великден. Дойдохме до навременна работа. За кратко време изживяхме интензивна дейност с много настроение, с много живот и дочакахме естествения развой на играта. Пътувахме още два-три дни, но интересът премина във великденски дух.
към текста >>

Така започнахме с великденските яйца, пиленца, зайчета и кошнички.
Най-после стигнахме естествено до целта си — Великден. Дойдохме до навременна работа. За кратко време изживяхме интензивна дейност с много настроение, с много живот и дочакахме естествения развой на играта. Пътувахме още два-три дни, но интересът премина във великденски дух. И работата взе друг характер. Така започнахме с великденските яйца, пиленца, зайчета и кошнички. От гланцова хартия започнахме да режем най-различни великденски сюжети за декорация на стаята и за домашни изненади. Взехме великденски песни, стихотворения, приказки и т. н. Работата взе естествен ход. Започнахме трескаво приготовление за Великден. Така през един интервал от 10—15 дни, следвайки естествения детски интерес, можахме да научим много нови неща около гарата, трена, селото и града.
към текста >>

42. Препирня между кокошка и овца. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца.
Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката. Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме. — Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата. Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца. И когато ти вдигаш толкова глъчка за едно яйце, то кой знае какво щеше да направиш, ако можеше да обягииш едно агне! Преразказа: Йо Данаилов
към текста >>

43. Двата принципа - Георги Радев (1900–1940)

Само че въ пеперудата прогресътъ на формитѣ е спрѣнъ — кръгътъ се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикълъ на развитие: пеперудитѣ снасятъ яйца, за да се превърнатъ отново въ гъсеници.
И когато ние говоримъ за бъдещата култура, за културата на братството и любовьта, имаме предъ видъ завладяването на свѣта, сиречъ установяване на оня свѣтовенъ редъ, който почива на великия принципъ на Любовьта. Сега, каквото и да се говори на хората докато тѣ иматъ тѣзи разбирания за живота, докато тѣ оше смѣтатъ, че насилието, войнитѣ могатъ да разрешаватъ тѣхнитѣ мъчнотии, докато тѣ подържатъ и вътре — въ съзнанието си, и вънъ — въ свѣта, стария редъ на нѣщата, идеалитѣ имъ за свобода, за миръ и щастие ще останатъ празни мечти. Могатъ ли да останатъ не поядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсеницитѣ трѣбва да се превърнатъ въ пеперуди, за да се освободи дървото на живота отъ напастъта на гъсеницитѣ. Въ превръщането на гъсеницитѣ въ пеперуди природата ни показва единъ методъ за освобождаване отъ неблагоприятни условия на живота. Само че въ пеперудата прогресътъ на формитѣ е спрѣнъ — кръгътъ се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикълъ на развитие: пеперудитѣ снасятъ яйца, за да се превърнатъ отново въ гъсеници. Но въ човѣшката еволюция този магиченъ кръгъ на преповторенията ще бъде разкъсанъ, и развитието ще тръгне по своята предвѣчна спирала. Съвременнитѣ народи следъ войната, която е дѣло на първия принципъ, се затвориха отново въ пашкулитѣ на своя колективенъ народностенъ егоизъмъ. Това е, очевидно, единъ регресъ. И затова бъдещата война, която — изглежда — не ще може да се избѣгне, въпреки всички усилия, при днешния манталитетъ на народитѣ, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човѣчеството. Народитѣ днесъ отново съ попаднали подъ силното влияние на първия принципъ, който ще действува дотогава, докато тѣ сами се изтощатъ и разрушатъ.
към текста >>

44. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Отговарям направо: Хората си ходят на църква и боядисват великденски яйца, и не обръщат внимание на никакви дъновисти ли, толстоисти ли каквито и да са там! Ама растяли на брой! Ставали повече! Нека си растят какво от туй?
все още не се спираме на това, заради което кипи цялата разправия. Ако съм простак щях да кажа въпросът е в това „кой да продава свещите“. Ако съм приличен човек трябва да кажа въпросът е в това кой да формира и разширява духовният растеж на българската нация. Кой да се кара, с когото си иска колкото си ще! Кой ще подаде ръка на обикновения необразован селянин да се издигне до божественото вложено в него! Кой ще даде рамо на обикновения гражданин, учител, офицер, писател, журналист да пробие напред към духовното издигане на съгражданите си! Кой ? Какво мисли, какво казва, как посреща обикновения българин олелията разпалена от нашето православие? Отговарям направо: Хората си ходят на църква и боядисват великденски яйца, и не обръщат внимание на никакви дъновисти ли, толстоисти ли каквито и да са там! Ама растяли на брой! Ставали повече! Нека си растят какво от туй? „Аз си знам как да шаря яйцата. Нищо лошо не съм видял от тях!“ Това е какво мислят по въпроса искрените православни. Не е лошо това да се знае. Да се надникне в цялата олелия отблизо. Всеки грамотен българин е наясно по това.
към текста >>

„Аз си знам как да шаря яйцата.
Ако съм простак щях да кажа въпросът е в това „кой да продава свещите“. Ако съм приличен човек трябва да кажа въпросът е в това кой да формира и разширява духовният растеж на българската нация. Кой да се кара, с когото си иска колкото си ще! Кой ще подаде ръка на обикновения необразован селянин да се издигне до божественото вложено в него! Кой ще даде рамо на обикновения гражданин, учител, офицер, писател, журналист да пробие напред към духовното издигане на съгражданите си! Кой ? Какво мисли, какво казва, как посреща обикновения българин олелията разпалена от нашето православие? Отговарям направо: Хората си ходят на църква и боядисват великденски яйца, и не обръщат внимание на никакви дъновисти ли, толстоисти ли каквито и да са там! Ама растяли на брой! Ставали повече! Нека си растят какво от туй? „Аз си знам как да шаря яйцата. Нищо лошо не съм видял от тях!“ Това е какво мислят по въпроса искрените православни. Не е лошо това да се знае. Да се надникне в цялата олелия отблизо. Всеки грамотен българин е наясно по това. Мара Белчева например, по времето за което говорим, цитира Толстой, за да покаже колко глупаво е обвинението срещу дъновистите, че са секта.
към текста >>

С други думи освен симпатягите си, на които им стига боядисването на яйцата си по Великден, България има и неудържимо растяща нагоре и напред интелигенция, за която днес и дума няма да чуете.
„Ако вземем определението на Толстой всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение. Тъкмо учението на Петър Дънов не е секта, защото е религия.“ Преди малко се спряхме на причината поради която дъновистите се оказват под съсредоточената атака на православната църква. И това е, че нямат непоклатимата подкрепа на външните, недосегаеми религиозни общности на католицизма, протестантството и пр. България по това време устремно се развива по пътя, който я превръща в една от най-цивилизованите страни в света и стопански, и политически, и духовно. Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в немските лагери на смъртта през Втората световна война. С други думи освен симпатягите си, на които им стига боядисването на яйцата си по Великден, България има и неудържимо растяща нагоре и напред интелигенция, за която днес и дума няма да чуете. Цитирах поетесата Мара Белчева. Когато казва, че учението на Дънов не е секта, тя вече е над петдесетгодишна. По време на Априлското въстание баща й е бил ръководител на севлиевския революционен комитет. Дядо й е издател на религиозна книжнина на псалтири. Белчева учи във Виена музика, европейски езици, литература.
към текста >>

45. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Чукаше град като кокоши яйца.
Едва удариха първите даули войниците в лагера, и пак дойде вятърът. И додето се размърда аскерът, вятърът донесе бурята. ...Тази месемврийска буря! Тази тука варненска буря същата!... Атанас и майка му бяха изпратили баща му в сърцето си вече три пъти, но не и морската стихия. Като побеснелите конници на апокалипсиса се спусна тя над пясъчната ивица край морето, стовари се връз лагера, коневръза, развя Чорбаджи Атанас Георгиев, дядо на Петър Дънов сламата от колите с един порив, сякаш духа разпален прахан, и додето някой се усети, изпращяха корди и въжа и голямата шатра на пашата с позлатения шип и полумесеца на върха се дигна като пола на млада невеста пред брод, шибнаха пръски, треснаха светкавици, отекнаха тътени и платното на шатрата се замята като бяла ранена птица в черното небе. Насред лагера ясно личеше как окованите във вериги смъртници трепереха с лица, облени от ледения порой. Чукаше град като кокоши яйца. Небето се бе издънило. И се чу провлачен глас: - Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ! Да вярваше ли на ушите си Танасчо? „Харизвам на останалите християни душите!” И още два пъти: „Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ! Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ!” Вестовоят на пашата повтаряше думите на главнокомандващия, който бе взел гнева на небето като Божа поличба, че не трябва да погубва християнските първенци, които сам знаеше, че нищо не бяха направили - не бяха баш помагали на гръцкото въстание. Поне не тия тук. Шестнайсетгодишният Атанас тогава бе плакал при вълшебното спасение на живота на баща си от знамението на бурята.
към текста >>

46. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Светнали великденски яйца, сред които има и български.
Хей! Ура, да живей! Люлеят се хората; викове! Представителки от нежния пол от всички народности с шапки с големи периферии. Говорят и ахкат, и много-много български не се чува. От всичките ученици и ученички, каквито ги има; от всички училища български, арменски, гръцки, еврейски (само турските ги няма, въпреки че са най-много). Госпожичките са с бели дрехи, китки в ръце, ленти през рамо. Българските ленти - бяло-зелено-червено, гръцките - сини, арменските - лилави, еврейските - червени. Светнали великденски яйца, сред които има и български. Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар княз Дондуков-Корсаков. Това вижда синът на поп Константин - еполети. И еполети. Чужденци. Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши.
към текста >>

47. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Имало за ядене само мляко, яйца от домашните животни и каша от тикви.
Бащата на Георги пращал писма пълни с описания на сцени от клането, разказвани от очевидци: как турили един дръвник на земята и върху него сечели главите на въстаниците. Двамата с дядо Кларк набързо сковали една барака, където събирали жените и децата от гората да ги хранят. По това време дошъл и един Скайлър, имало там, с каймакамина от Пловдив, и той изровил от купчината човешки глави една детска главица и попитал каймакамина: „Ами и това дете ли беше въстаник? “ Зимните месеци останали в съзнанието на малкия Георги като кошмар. Баща му в Батак; идват сегиз-тогиз писма и всички роднини се събират жадно да ги четат, а вкъщи глад. Имало за ядене само мляко, яйца от домашните животни и каша от тикви. Чудел се на майка си, която била много горда и направо сияела: Мъжът й Никола бил далеко в Тракия, да помага на сънародниците от Батак. Като се върнали дивите петли, Кларк и Никола, водели със себе си двайсе-трийсет деца по на пет-шест години - кръгли сирачета. Раздали ги за осиновяване в града. Посрещали преди това Мидхад паша в Самоков. Посрещали след това княз Батенберг.
към текста >>

48. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Като се задъниш в дупката, отде да знае човек! Ти хубаво си си тичал, ще си кажеш, ама я оня там те е спънал, я дяволът те е насадил на пачи яйца.
- всяко съзнание на всяко човешко същество е различно. Общо взето, това няма кой знае какво голямо значение - разликата не е много голяма. Там, в гъстата част е все то. Картината на непосредственото обкръжение е приблизително ясна и без поглед в далечина; кръгът, открит за късогледството, е лесно обхватен и бързо се усвоява; и преди да си проходил - успешно не само тичаш, но и надбягваш кого ли не. Нищо че тичаш в грешната посока. Като се задъниш в дупката, отде да знае човек! Ти хубаво си си тичал, ще си кажеш, ама я оня там те е спънал, я дяволът те е насадил на пачи яйца. Ако си далекоглед, е съвсем друго! Накъдето и да се обърнеш, и в тази, и в онази, и в сто още посоки, ясно ти е като бял ден - водят в дупката. Грешни посоки са. Не стават. И стоиш, и въртиш глава, и се чудиш как да прозреш накъде; тенекеджията на кьошето вече е дигнал екстра къща и си е купил и лозе, и две каруци. И те гледа, и с право си вика: „Гледай гу туй как’о умно беши и как’о съубъркъ ут четяни.
към текста >>

Зелените океански костенурки отчаяно папащи с уморените перки на крайниците си по пеленга на малките си мозъчета, за да стигнат далечните зелени пясъци, да снесат припряно оплодените си яйца, да свържат отдалечаващите се противостоящи брегове на океана.
Колкото и вероятно близка да е картината, рисувана от Чакалов, до прекосяването на Петър Дънов, аз все пак виждам Учителя във вътрешния си поглед като действащо лице от спомените на един украински емигрант, запазени в Музея на квартиранта в Лоуър Ийст Сайд в Манхатън. Пак от същото време. Пак трета класа. В трюма. С пяната от бреговете на Европа, с низвергнатите, с хората напълно скъсали с корени, бит и минало. Безтегловните. Зелените океански костенурки отчаяно папащи с уморените перки на крайниците си по пеленга на малките си мозъчета, за да стигнат далечните зелени пясъци, да снесат припряно оплодените си яйца, да свържат отдалечаващите се противостоящи брегове на океана. Но това все пак са само външните картини, външните факти, ефимерният образ на късогледата камера и тя не ни дава намек дори от това какво се изписва във вътрешното зрение на един двадесетгодишен „непроговорил“ млад мъж, изправен пред Голямата Картина, и пред експлозията от огромното кълбо факти, които другите се правят, че не виждат, защото не им се губи време, но които той продължава да оставя да се сгромолясват върху него. Всичките. И то едновременно. Това е неговият свят и той иска да го задържи целия с надеждата да го осмисли. Колкото и застрашително и експлозивно да се разраства в момента. Защото, от друга страна, колкото и повече този свят да се разраства, в него се провижда все по-добре едно единство, една цялост, една грандиозна в простотата си осмисленост, която той може би ще успее да овладее преди да бъде смазан.
към текста >>

И минават милиони години, и милиони здрави поколения, които се излюпват на островчетата, плуват обратно до богатия на храна източен бряг на континента, гмуркат се в зелените топли води край брега, любят се и се впускат водени от малкия онаследен пеленг в костенурчите си мозъци към далечните, скришни топли пясъци, в които да снесат яйцата си.
Не помага търсенето на нови и нови, и нови по-скрити места. Добили стотици години опит, птиците предвиждат ходовете на костенурките. Не помага и това, че малките изскачат от черупките на бегом. И птиците се научават да пикират по-бързо и в ужасните няколко минути бяг до водата от милионите остават няколко десетки. Докато някои от най-големите от-костенурките, след като десетки пъти не успяват да оставят поколение, в напразните си търсения на топли пролетни пясъци, на изток, сред вълните не попадат на малките далечни пусти острови, където птиците не успяват да ги проследят. И минават милиони години, и милиони здрави поколения, които се излюпват на островчетата, плуват обратно до богатия на храна източен бряг на континента, гмуркат се в зелените топли води край брега, любят се и се впускат водени от малкия онаследен пеленг в костенурчите си мозъци към далечните, скришни топли пясъци, в които да снесат яйцата си. И пак назад! Но минават още милиони и милиони години и играта им на родните брегове става по-кратка и по-кратка, достигането до тайните им острови все по-трудно. Връщането все по-малко радостно, защото е истинска мъка! Някои направо не успяват да се върнат. Едва има време за игра, едва има време за оплождане - и пак отчаяно гребане към далечния единствен шанс на малките им да се излюпят. Континентът се отдалечава от острова на морските костенурки. Всеки милион години с петнадесет километра.
към текста >>

49. Двете чешми на Изгрева – „Яйцето' и чешмата с фигурите-символи - Георги Христов

Орелът лети нависоко, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините.
Отгоре ще напишете: „Мисли добре“. Третата картина ще бъде нарисувани скали и орел, който гнезди и прави гнездо за пилците си. Ще сложите отгоре: „Работи добре“. Защо Учителя свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас. Отговорът ще намерите в Словото Му. Орелът лети нависоко, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините. Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот. След като даде тези идеи художничката Цветана Щилянова ги нарисува, после аз моделирах самите фигури. Така завършихме тази чешма и Учителя беше много доволен. Тя е правена към 1934 г. Тази чешма ни служи дълго време, докато съществуваше Изгрева.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28829598426819