Търсене в текстове за 'Яйца'

Галилей Величков (1911-1985)

Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани.
Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна. Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти. По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът. Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме. Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове. Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани. Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове.
към текста >>

2. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци.
Не можех да се примиря. Трябваше до има някакъв отговор. Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници. Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше. В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби.
към текста >>

Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица.
Трябваше до има някакъв отговор. Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници. Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше. В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета.
към текста >>

Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея.
Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници. Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше. В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета. Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда.
към текста >>

Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби.
В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета. Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда. Опасността е за ония, които са пилци и могат да се удавят. И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха. При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство.
към текста >>

А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета.
Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета. Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда. Опасността е за ония, които са пилци и могат да се удавят. И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха. При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство. Така се сбъднаха думите на Учителя. Амин!
към текста >>

3. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Около Него имаше братя и сестри, но образно казано, те бяха наклякали наоколо, бяха насадени като на полози и мътеха яйца - всеки си мътеше своите яйца.
"Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата" Вече знаете изказването на Учителя, че Големият брат тази година ще се ожени и че никому не минаваше през ум какво искаше да каже Той за тази символика, която бе образен език на Духовния свят. Ние също не можахме да проумеем - проумяхме го след Неговото погребение. През онези усилни години в село Мърчаево, Учителят бе зает с приключване на епохата, но ние не разбирахме това и, без да искаме, Му пречехме. Около Него имаше братя и сестри, но образно казано, те бяха наклякали наоколо, бяха насадени като на полози и мътеха яйца - всеки си мътеше своите яйца. Затова имаше голямо крякане, ако се снесеше някое яйце, както и много неразбории. Обстановката там беше много трудна за понасяне. В едно малко пространство се бяха събрали много хора. Аз отивах по работа там, престоявах един-два дни и се връщах. Но не знам защо, видях и разбрах, че Учителят не ми обръщаше внимание и че се е заобиколил с други братя и сестри.
към текста >>

4. 5_31 Своеволия на Изгрева

Така тази кокошка снесе четиридесет и три яйца за един сезон.
Тези срамни сцени продължиха и след заминаването на Учителя, докато дойде онова време, когато целият "Изгрев" беше разрушен и пометен заедно с онази кръчма. Там, на гърба на салона се развъждаха животни, свине, кокошки, лаеха кучета, които се изхранваха от храната, останала от пивницата. Беше голяма ужасия. И то бе последица от непослушанието на учениците към думите на Учителя. Имаше една кокошка, която се промъкваше през тарабите на оградата, качваше се по стъпалата, които водеха до стаята на Учителя и снасяше по едно яйце пред вратата Му. Така тази кокошка снесе четиридесет и три яйца за един сезон. Учителят накара да се платят яйцата на кръчмаря и ние ги заплатихме. Кръчмарят бе много изненадан, че кокошката снася пред вратата на Дънов. А там, на прага, ние бяхме направили едно сандъче със слама, за да бъде полог на кокошката. Но той накрая помисли, че ние го лъжем за яйцата, че не плащаме толкова, колкото тя снася и я закла. И я изядоха напук на господин Дънов.
към текста >>

Учителят накара да се платят яйцата на кръчмаря и ние ги заплатихме.
Там, на гърба на салона се развъждаха животни, свине, кокошки, лаеха кучета, които се изхранваха от храната, останала от пивницата. Беше голяма ужасия. И то бе последица от непослушанието на учениците към думите на Учителя. Имаше една кокошка, която се промъкваше през тарабите на оградата, качваше се по стъпалата, които водеха до стаята на Учителя и снасяше по едно яйце пред вратата Му. Така тази кокошка снесе четиридесет и три яйца за един сезон. Учителят накара да се платят яйцата на кръчмаря и ние ги заплатихме. Кръчмарят бе много изненадан, че кокошката снася пред вратата на Дънов. А там, на прага, ние бяхме направили едно сандъче със слама, за да бъде полог на кокошката. Но той накрая помисли, че ние го лъжем за яйцата, че не плащаме толкова, колкото тя снася и я закла. И я изядоха напук на господин Дънов. Докараха и специална музика за това и пиха, свириха и думкаха цяла нощ по случай заколването и изяждането на тази кокошка, за да не може повече да Му снася яйца.
към текста >>

Но той накрая помисли, че ние го лъжем за яйцата, че не плащаме толкова, колкото тя снася и я закла.
Имаше една кокошка, която се промъкваше през тарабите на оградата, качваше се по стъпалата, които водеха до стаята на Учителя и снасяше по едно яйце пред вратата Му. Така тази кокошка снесе четиридесет и три яйца за един сезон. Учителят накара да се платят яйцата на кръчмаря и ние ги заплатихме. Кръчмарят бе много изненадан, че кокошката снася пред вратата на Дънов. А там, на прага, ние бяхме направили едно сандъче със слама, за да бъде полог на кокошката. Но той накрая помисли, че ние го лъжем за яйцата, че не плащаме толкова, колкото тя снася и я закла. И я изядоха напук на господин Дънов. Докараха и специална музика за това и пиха, свириха и думкаха цяла нощ по случай заколването и изяждането на тази кокошка, за да не може повече да Му снася яйца. Ние всички бяхме ужасени и огорчени от тази история с кокошката. Кръчмарят имаше и едно куче. Казваше се Дог.
към текста >>

Докараха и специална музика за това и пиха, свириха и думкаха цяла нощ по случай заколването и изяждането на тази кокошка, за да не може повече да Му снася яйца.
Учителят накара да се платят яйцата на кръчмаря и ние ги заплатихме. Кръчмарят бе много изненадан, че кокошката снася пред вратата на Дънов. А там, на прага, ние бяхме направили едно сандъче със слама, за да бъде полог на кокошката. Но той накрая помисли, че ние го лъжем за яйцата, че не плащаме толкова, колкото тя снася и я закла. И я изядоха напук на господин Дънов. Докараха и специална музика за това и пиха, свириха и думкаха цяла нощ по случай заколването и изяждането на тази кокошка, за да не може повече да Му снася яйца. Ние всички бяхме ужасени и огорчени от тази история с кокошката. Кръчмарят имаше и едно куче. Казваше се Дог. То започна да идва при нас. И в момента, когато дойде при нас, престана да яде месо и кокали, дори и кебапчета.
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ

Яйца за Учителя 196.
Село Мърчаево 191. Защо Учителят отиде в село Мърчаево? 192. Последната Пасха 193. Лековитата вода от село Рударци 194. Саанска коза за Учителя 195. Яйца за Учителя 196. Биволско мляко за Учителя 197. Обявяване на войната 198. Последни екскурзии от Мърчаево към Витоша. Хижа Острец и хижа Еделвайс 199. Изворът на Доброто 200.
към текста >>

6. 56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА

Орелът лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините.
Отгоре ще напишете: „Мисли добре". Третата картина ще бъде нарисувани скали и орел, който гнезди и прави гнездо за пилците си. Ще сложите отгоре: „Работи добре". Защо Учителят свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас. Отговора ще намерите в Словото Му. Орелът лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините. Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот. След като даде тези идеи художничката Цветана Щилянова ги нарисува, после аз моделирах самите фигури. Така завършихме тази чешма и Учителят беше много доволен. Тя е правена към 1934 г. Тази чешма ни служи дълго време, докато съществуваше Изгрева.
към текста >>

7. 195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ

195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ Отначало в първите години до 1918 г.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ Отначало в първите години до 1918 г. Учителят преведе приятелите във вегетарианството. Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядеха риба. Идва един момент когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някои например на Тодор Стоименов бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб и с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство.
към текста >>

В първите години Учителят бе казал: „Добре е да не се ядат яйца и близо 20 години не се ядяха яйца.
Учителят преведе приятелите във вегетарианството. Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядеха риба. Идва един момент когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някои например на Тодор Стоименов бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб и с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. В първите години Учителят бе казал: „Добре е да не се ядат яйца и близо 20 години не се ядяха яйца. По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искаше да се върне към птичия свят и с това да се върне в своята еволюция на човек. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови. Той трябваше да се внесе отвън чрез храната.
към текста >>

Веднъж помоли Мария Тодорова: „Марийке, можеш ли да ми свариш яйца?
Животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да охранява и съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. През 1943/44 г. Учителят беше възрастен и беше към 78-79 години. Той позаслабна, силите Му намаляха, движеше се по-бавно, нямаше апетит. Веднъж помоли Мария Тодорова: „Марийке, можеш ли да ми свариш яйца? " И от тогава тя ги правеше и измисляше различни начини по какъв начин да ги свари, да ги опържи и да Му ги поднесе. Учителят ги харесваше и с охота ги изяждаше.
към текста >>

8. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

По едно време каза: „Абе то като че ли едно-две яйца да сварим".
И наистина този човек ми даваше мляко съвършено чисто. Както го издои, така го даваше. Нямаше шмекерии. Аз започнах да нося на Учителя от туй, биволско мляко. Учителят беше доволен и пиеше по няколко глътки от него. По едно време каза: „Абе то като че ли едно-две яйца да сварим". Значи трябваше яйца от кокошка. Пресни яйца да се вземат. Намерих аз въпросната кокошка и от време на време Мария Тодорова Сваряваше по едно яйце на Учителя. Тя се грижеше за прехраната. Учителят слабо ядеше, много малко ядеше.
към текста >>

Значи трябваше яйца от кокошка.
Както го издои, така го даваше. Нямаше шмекерии. Аз започнах да нося на Учителя от туй, биволско мляко. Учителят беше доволен и пиеше по няколко глътки от него. По едно време каза: „Абе то като че ли едно-две яйца да сварим". Значи трябваше яйца от кокошка. Пресни яйца да се вземат. Намерих аз въпросната кокошка и от време на време Мария Тодорова Сваряваше по едно яйце на Учителя. Тя се грижеше за прехраната. Учителят слабо ядеше, много малко ядеше. И така Учителят заслабна доста много.
към текста >>

Пресни яйца да се вземат.
Нямаше шмекерии. Аз започнах да нося на Учителя от туй, биволско мляко. Учителят беше доволен и пиеше по няколко глътки от него. По едно време каза: „Абе то като че ли едно-две яйца да сварим". Значи трябваше яйца от кокошка. Пресни яйца да се вземат. Намерих аз въпросната кокошка и от време на време Мария Тодорова Сваряваше по едно яйце на Учителя. Тя се грижеше за прехраната. Учителят слабо ядеше, много малко ядеше. И така Учителят заслабна доста много. И нощем трябваше да се дежури при Него.
към текста >>

9. 72. КОКОШЧИЦАТА И КУЧКАТА

Разбира се Учителят нареди яйцата да се заплащат на кръчмаря.
Малката кокошчица се изкачваше по стъпалата, от стъпало на стъпало и не се смущаваше от това, че хората излизаха и слизаха по стълбата. Тя се провираше между краката им, идваше пред вратата на Учителя и снасяше яйцето си. След това кацваше на парапета, изкудкудякваше силно и се спускаше по въздуха долу. Това правеше всеки ден. Сестрите й туриха една щайга до вратата и тя снасяше яйчицето в нея. Разбира се Учителят нареди яйцата да се заплащат на кръчмаря. Кръчмарят развъждаше и кучета. Имаше породиста кучка „Дог", голяма, хубава - Леда. Но Леда се привърза към Братството. Прекарваше по цял ден между братята и сестрите. Те я обикнаха, даваха й по някое късче хлебец или нещо друго, това тя предпочиташе пред месните храни на господаря си.
към текста >>

Бяхме си заплатили за яйцата и разплатили с онзи, когото бяха изпратили тук, за да пречи на Братството и да тормози Учителя.
Тъй тя остана в Братството. Учителят търпя кръчмаря година, две, после изведнъж стана някакво произшествие и кръчмата се затвори. Тъй се отървахме от това неприятно съседство. Но Учителят ни предаде нагледно един хубав урок. Търпение. Пример на ТЪРПЕНИЕ И САМООБЛАДАНИЕ. Бяхме си заплатили за яйцата и разплатили с онзи, когото бяха изпратили тук, за да пречи на Братството и да тормози Учителя. Приехме между нас онази сътворена твар - кучето, която ни позна и остана при нас. Приехме всичко и чакахме да се задвижи окултния закон на Божията Правда. И той се задвижи и въздаде всекиму според заслуженото.
към текста >>

10. 3.31. Димитър Звездински

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Но беше Великден и аз взех яйца и козунак, и отивам да посетя Учителя на „Опълченска".
„Митко, разкажи ми нещо във връзка с тебе, с Учителя." Той беше много словоохотлив. "С удоволствие ще ти разкажа. Аз до I-та Световна война бях първоначален учител. След I-та Световна война останах без работа, а трябва да се живее и постъпих като санитар в инфекциозната болница. Но, признавам си, страх ме беше, защото тогава нямаше тези лекарства, каквито ги има сега. Но беше Великден и аз взех яйца и козунак, и отивам да посетя Учителя на „Опълченска". Учителят ме прие и ме попита, макар че Той знаеше всичко за мен, но трябваше да стане разговор. "Брат, Вие работите ли? " „Работя, Учителю". „Къде работите? " „В инфекциозната болница".
към текста >>

11. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

ТОМ 4

Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите.
Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос. Ако вий бягате от живота и народа - и животът и народът ще избягат утре от вас и вий ще увиснете във въздуха. Простете, ако нещо ви догорчивее от казаното, но аз мисля, че казвам истината. Ратничка * Ляпчев е заявил в Пловдив, че е необходима една силна власт.* Не, г-н Ляпчев, необходима е една справедлива власт - тогава тя ще бъде и силна. А само една власт, както я искате вий и сателитите ви, ще я имате.
към текста >>

12. СЪДЪРЖАНИЕ

Пържените яйца 32.
Пазачът на прага 27. Посудата 28. Стражата 29. Придружителят 30. Писмата 31. Пържените яйца 32. Раницата 33. Пелерината 34. Вечната връзка 35. Изкъртеното кюше 36. С лейка за вода 37.
към текста >>

13. 31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА

31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА Школата на Учителя представляваше картината на света в малък мащаб.
31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА Школата на Учителя представляваше картината на света в малък мащаб. Тук се разгънаха всички положения на света - йерархии, привилегии, предпочитания, лични отношения и всички противоречиви прояви на човешкото естество, от което учениците трябваше да излизат и да се издигнат на него. Учителят потопи всички ученици в средата на света, създаде условия всеки ученик да прояви своето естество, добрите и лошите черти на своят характер. Пред всеки стоеше едно огледало, в което той, ученикът според пробудеността на своето съзнание можеше да се огледа. С помощта на светлината, идваща от Словото на Учителя да разбере до къде е достигнал и оттам да продължи своето развитие. В Школата Учителят разбута огъня под котела на света и работеше върху учениците и теоретически, и практически.
към текста >>

„Опълченска" 66 каза на Учителя, че й се дояли пържени яйца и поиска разрешение да си опържи някое и друго яйце и да си хапне.
А за Учителя - дори и за него бе понякога трудно и се измъчваше с нас. Но той бе въоръжен с великото търпение на Бога - да търпиш всичко, да даваш на всички и да не искаш за себе си нищо. Това трудно се възприема като идея, а да се приложи беше невероятно по-трудно. Но той го прилагаше. Веднъж една сестра, която живееше на ул. „Опълченска" 66 каза на Учителя, че й се дояли пържени яйца и поиска разрешение да си опържи някое и друго яйце и да си хапне. Откъде дойде това нейно желание, не зная? Вероятно дойде отнякъде. Тогава там се събирахме много хора и беше направено нещо като трапезария и на обяд младежите отсядахме и се хранехме всички. И които бяха гладни, и които не бяха гладни сядаха на пейките и сърбахме постна картофена супа. Но да се опържат яйца извън това време дори когато живееш в тази къща беше предизвикателство в това, че ти си позволяваш да направиш изключение, да подчертаеш личното в себе си и да се изтъкнеш над другите.
към текста >>

Но да се опържат яйца извън това време дори когато живееш в тази къща беше предизвикателство в това, че ти си позволяваш да направиш изключение, да подчертаеш личното в себе си и да се изтъкнеш над другите.
„Опълченска" 66 каза на Учителя, че й се дояли пържени яйца и поиска разрешение да си опържи някое и друго яйце и да си хапне. Откъде дойде това нейно желание, не зная? Вероятно дойде отнякъде. Тогава там се събирахме много хора и беше направено нещо като трапезария и на обяд младежите отсядахме и се хранехме всички. И които бяха гладни, и които не бяха гладни сядаха на пейките и сърбахме постна картофена супа. Но да се опържат яйца извън това време дори когато живееш в тази къща беше предизвикателство в това, че ти си позволяваш да направиш изключение, да подчертаеш личното в себе си и да се изтъкнеш над другите. Освен ако е и с позволението на Учителя, което непременно ще засвидетелствува предпочитанията на Учителя към една по-особена сестра. А това щеше да доведе до по-особено и заслужено положение сред другите братя и сестри и щеше да даде повод за по-специално поведение към нея като по-приближена и по-тачена от Учителя. Ето така щяха да се развият нещата около тези пържени яйца, но Учителят не й разреши и тя се сви и се умъчни. Ако се разгледа отвън това е едно невинно желание, а и сам Учителят не забраняваше да се ядат пържени яйца. Той само използва това нейно желание, за да й предаде един урок, който тя не разбра.
към текста >>

Ето така щяха да се развият нещата около тези пържени яйца, но Учителят не й разреши и тя се сви и се умъчни.
Тогава там се събирахме много хора и беше направено нещо като трапезария и на обяд младежите отсядахме и се хранехме всички. И които бяха гладни, и които не бяха гладни сядаха на пейките и сърбахме постна картофена супа. Но да се опържат яйца извън това време дори когато живееш в тази къща беше предизвикателство в това, че ти си позволяваш да направиш изключение, да подчертаеш личното в себе си и да се изтъкнеш над другите. Освен ако е и с позволението на Учителя, което непременно ще засвидетелствува предпочитанията на Учителя към една по-особена сестра. А това щеше да доведе до по-особено и заслужено положение сред другите братя и сестри и щеше да даде повод за по-специално поведение към нея като по-приближена и по-тачена от Учителя. Ето така щяха да се развият нещата около тези пържени яйца, но Учителят не й разреши и тя се сви и се умъчни. Ако се разгледа отвън това е едно невинно желание, а и сам Учителят не забраняваше да се ядат пържени яйца. Той само използва това нейно желание, за да й предаде един урок, който тя не разбра. Отиде при него и запротестира: „Учителю, какво има лошо в това да си опържи човек едни яйца, когато тук има цяла кошница пълна с яйца, седят от две седмици и ще се развалят? " Учителят отново не й разреши. Тя си отиде умъчнена, но и ядосана.
към текста >>

Ако се разгледа отвън това е едно невинно желание, а и сам Учителят не забраняваше да се ядат пържени яйца.
И които бяха гладни, и които не бяха гладни сядаха на пейките и сърбахме постна картофена супа. Но да се опържат яйца извън това време дори когато живееш в тази къща беше предизвикателство в това, че ти си позволяваш да направиш изключение, да подчертаеш личното в себе си и да се изтъкнеш над другите. Освен ако е и с позволението на Учителя, което непременно ще засвидетелствува предпочитанията на Учителя към една по-особена сестра. А това щеше да доведе до по-особено и заслужено положение сред другите братя и сестри и щеше да даде повод за по-специално поведение към нея като по-приближена и по-тачена от Учителя. Ето така щяха да се развият нещата около тези пържени яйца, но Учителят не й разреши и тя се сви и се умъчни. Ако се разгледа отвън това е едно невинно желание, а и сам Учителят не забраняваше да се ядат пържени яйца. Той само използва това нейно желание, за да й предаде един урок, който тя не разбра. Отиде при него и запротестира: „Учителю, какво има лошо в това да си опържи човек едни яйца, когато тук има цяла кошница пълна с яйца, седят от две седмици и ще се развалят? " Учителят отново не й разреши. Тя си отиде умъчнена, но и ядосана. Учителят я опита може ли когато Бог поиска да се откаже от едно силно желание?
към текста >>

Отиде при него и запротестира: „Учителю, какво има лошо в това да си опържи човек едни яйца, когато тук има цяла кошница пълна с яйца, седят от две седмици и ще се развалят?
Освен ако е и с позволението на Учителя, което непременно ще засвидетелствува предпочитанията на Учителя към една по-особена сестра. А това щеше да доведе до по-особено и заслужено положение сред другите братя и сестри и щеше да даде повод за по-специално поведение към нея като по-приближена и по-тачена от Учителя. Ето така щяха да се развият нещата около тези пържени яйца, но Учителят не й разреши и тя се сви и се умъчни. Ако се разгледа отвън това е едно невинно желание, а и сам Учителят не забраняваше да се ядат пържени яйца. Той само използва това нейно желание, за да й предаде един урок, който тя не разбра. Отиде при него и запротестира: „Учителю, какво има лошо в това да си опържи човек едни яйца, когато тук има цяла кошница пълна с яйца, седят от две седмици и ще се развалят? " Учителят отново не й разреши. Тя си отиде умъчнена, но и ядосана. Учителят я опита може ли когато Бог поиска да се откаже от едно силно желание? Ако тя бе изпълнила волята на Учителя без роптание пържените яйца пак щяха да дойдат, но по друг начин, а не както тя искаше - специално за нея. Аз съм присъствувала, когато Учителят понякога каже на дежурните сестри: „Днес за обяд направете пражени яйца".
към текста >>

Ако тя бе изпълнила волята на Учителя без роптание пържените яйца пак щяха да дойдат, но по друг начин, а не както тя искаше - специално за нея.
Той само използва това нейно желание, за да й предаде един урок, който тя не разбра. Отиде при него и запротестира: „Учителю, какво има лошо в това да си опържи човек едни яйца, когато тук има цяла кошница пълна с яйца, седят от две седмици и ще се развалят? " Учителят отново не й разреши. Тя си отиде умъчнена, но и ядосана. Учителят я опита може ли когато Бог поиска да се откаже от едно силно желание? Ако тя бе изпълнила волята на Учителя без роптание пържените яйца пак щяха да дойдат, но по друг начин, а не както тя искаше - специално за нея. Аз съм присъствувала, когато Учителят понякога каже на дежурните сестри: „Днес за обяд направете пражени яйца". Учителят не казваше пържени яйца, а пражени яйца, казваше и пражен лук, а не пържен лук. Ако беше постъпила така както бе казал Учителят може би всички този ден щяхме да ядем „пражени" яйца, а сестрата също щеше да вкуси и по такъв начин те щяха да дойдат съвсем естествено. Но сестрата възропта, усъмни се в правотата на Учителя и яйцата пропаднаха. Пропаднаха и за нея, и за нас.
към текста >>

Аз съм присъствувала, когато Учителят понякога каже на дежурните сестри: „Днес за обяд направете пражени яйца".
Отиде при него и запротестира: „Учителю, какво има лошо в това да си опържи човек едни яйца, когато тук има цяла кошница пълна с яйца, седят от две седмици и ще се развалят? " Учителят отново не й разреши. Тя си отиде умъчнена, но и ядосана. Учителят я опита може ли когато Бог поиска да се откаже от едно силно желание? Ако тя бе изпълнила волята на Учителя без роптание пържените яйца пак щяха да дойдат, но по друг начин, а не както тя искаше - специално за нея. Аз съм присъствувала, когато Учителят понякога каже на дежурните сестри: „Днес за обяд направете пражени яйца". Учителят не казваше пържени яйца, а пражени яйца, казваше и пражен лук, а не пържен лук. Ако беше постъпила така както бе казал Учителят може би всички този ден щяхме да ядем „пражени" яйца, а сестрата също щеше да вкуси и по такъв начин те щяха да дойдат съвсем естествено. Но сестрата възропта, усъмни се в правотата на Учителя и яйцата пропаднаха. Пропаднаха и за нея, и за нас. Тя си отиде обидена и ядосана.
към текста >>

Учителят не казваше пържени яйца, а пражени яйца, казваше и пражен лук, а не пържен лук.
" Учителят отново не й разреши. Тя си отиде умъчнена, но и ядосана. Учителят я опита може ли когато Бог поиска да се откаже от едно силно желание? Ако тя бе изпълнила волята на Учителя без роптание пържените яйца пак щяха да дойдат, но по друг начин, а не както тя искаше - специално за нея. Аз съм присъствувала, когато Учителят понякога каже на дежурните сестри: „Днес за обяд направете пражени яйца". Учителят не казваше пържени яйца, а пражени яйца, казваше и пражен лук, а не пържен лук. Ако беше постъпила така както бе казал Учителят може би всички този ден щяхме да ядем „пражени" яйца, а сестрата също щеше да вкуси и по такъв начин те щяха да дойдат съвсем естествено. Но сестрата възропта, усъмни се в правотата на Учителя и яйцата пропаднаха. Пропаднаха и за нея, и за нас. Тя си отиде обидена и ядосана. Ние се спогледахме и усмихнахме, защото знаехме, че това бе изпит, който тя не разбра.
към текста >>

Ако беше постъпила така както бе казал Учителят може би всички този ден щяхме да ядем „пражени" яйца, а сестрата също щеше да вкуси и по такъв начин те щяха да дойдат съвсем естествено.
Тя си отиде умъчнена, но и ядосана. Учителят я опита може ли когато Бог поиска да се откаже от едно силно желание? Ако тя бе изпълнила волята на Учителя без роптание пържените яйца пак щяха да дойдат, но по друг начин, а не както тя искаше - специално за нея. Аз съм присъствувала, когато Учителят понякога каже на дежурните сестри: „Днес за обяд направете пражени яйца". Учителят не казваше пържени яйца, а пражени яйца, казваше и пражен лук, а не пържен лук. Ако беше постъпила така както бе казал Учителят може би всички този ден щяхме да ядем „пражени" яйца, а сестрата също щеше да вкуси и по такъв начин те щяха да дойдат съвсем естествено. Но сестрата възропта, усъмни се в правотата на Учителя и яйцата пропаднаха. Пропаднаха и за нея, и за нас. Тя си отиде обидена и ядосана. Ние се спогледахме и усмихнахме, защото знаехме, че това бе изпит, който тя не разбра. В онези първи години не винаги разбирахме уроците на предметното учение.
към текста >>

Но сестрата възропта, усъмни се в правотата на Учителя и яйцата пропаднаха.
Учителят я опита може ли когато Бог поиска да се откаже от едно силно желание? Ако тя бе изпълнила волята на Учителя без роптание пържените яйца пак щяха да дойдат, но по друг начин, а не както тя искаше - специално за нея. Аз съм присъствувала, когато Учителят понякога каже на дежурните сестри: „Днес за обяд направете пражени яйца". Учителят не казваше пържени яйца, а пражени яйца, казваше и пражен лук, а не пържен лук. Ако беше постъпила така както бе казал Учителят може би всички този ден щяхме да ядем „пражени" яйца, а сестрата също щеше да вкуси и по такъв начин те щяха да дойдат съвсем естествено. Но сестрата възропта, усъмни се в правотата на Учителя и яйцата пропаднаха. Пропаднаха и за нея, и за нас. Тя си отиде обидена и ядосана. Ние се спогледахме и усмихнахме, защото знаехме, че това бе изпит, който тя не разбра. В онези първи години не винаги разбирахме уроците на предметното учение. Някой път пропадахме и не разбирахме защо сме скъсани на изпита пред Учителя и защо трябва да повтаряме отново опитността.
към текста >>

14. 78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША

Не случайно веднъж бе казал: „Аз всички яйца не ги изнасям на пазаря".
Учителят прекъсна беседата си и дойде при мен. Това ме смая - да прекъсне беседата си с ръководителите и да дойде при мен, че да ме помоли дали мога да почакам един час. Това беше нещо повече от един жест. Чак след двадесет години след тази случка аз разбрах неговият жест. А това е, че не биваше да се огорчи една душа и едно същество, на което той разчита. Не случайно веднъж бе казал: „Аз всички яйца не ги изнасям на пазаря". Да, методите бяха различни, защото тука бе Школа за душите, но методите бяха за човеците, които крачеха по земята. По-късно той ми разясни този случай така: „Всичко което виждаш отвън са само методи за възпитание, а моите истински отношения никой нищо не знае за тях и не ги познава". Тогава се успокоих за много неща, които на пръв поглед ме озадачаваха и не можех да ги проумея, но започнах да ги приемам като различни методи на Учителя, предназначени за различни ученици, а пък учениците бяха толкова многолики, че бяха необходими невероятен брой разнообразни методи за възпитание. А ние по тях понякога съдехме за предпочитанията на Учителя към учениците, което бе явна грешка и непознаване на същността на учението. Пак с един такъв случай, когато един от методите на Учителя приложен към някои от учениците ни объркваше и се чудехме какво ли той означава.
към текста >>

15. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

Веднъж отидох при него и той ми даде да изпържа три яйца, пресни на очи.
Това бе важното и това бе изпита за мен. А че след това тръгнахме и се разхождахме Учителят искаше да ме възнагради и да покаже другата страна на живота когато Учителя и ученик са заедно в един и същ път. Затова понякога е необходимо да си част от мига с Бога. Тогава ти се определя пътя, защото в този миг ти се определяш към Него. А сега ще ви разкажа един друг товар, който носеше Учителят и който беше по-тежък от този. Веднъж отидох при него и той ми даде да изпържа три яйца, пресни на очи. Отидох до кухнята, настъргах каквото трябваше, изпържих ги и ги нося в чиния. А през това време вътре в стаята при него бяха злезнали Савка, Милка Аламанчева - нейна приятелка и протеже на Савка. Савка му държеше палтото, за да се облече. Учителят през това време се караше: „Никой няма право да определя среща някому от мое име". Савка ме видя, че аз влезнах с чиния в ръка, че слушам и се сконфузи.
към текста >>

16. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

После той нареди да сложат една щайга със слама и там тя снасяше яйцата.
Този кръчмар имаше стопанство, отглеждаше свине, които ги изхранваше с отпадъците от храната, имаше и кокошки. И ето, че една кокошка от неговият бележит кокошарник започна да преминава през оградата, да се промъква и полека тихичко преминаваше през двора, тръгваше по дървените стъпала на Учителя и отиваше пред стаята му. Там тя снасяше по едно яйце. Снесе яйцето на прага, разкряка се, кудкудяка, а Учителят излезне, отвори вратата, взима си яйцето и си го внесе вътре. Така всеки ден. После той нареди да сложат една щайга със слама и там тя снасяше яйцата. Като снесеше яйцето кудкудякаше дълго, че целият Изгрев да я чуе, че е снесла яйце на Учителя, после се научи да се качва на перилата и от там хвъркаше на двора като не преставаше да кудкудяка, че е снесла яйце на Учителя. След това лека-полека си тръгваше и си отиваше от там, от където беше дошла. Разнесе се вестта и се разчу надалече по целият Изгрев както и на приятелите от града, че при Учителя идва кокошка, която му снася по едно яйце за закуска. Всички се учудваха, наблюдаваха от страни как кокошката преминава оградата и как необезпокоявана и необръщайки внимание на никого се упътваше по стъпалата нагоре, изкачваше ги с подскачане и лягаше в полога да снесе поредното яйце. За нас бе цяла загадка.
към текста >>

17. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет.
Някакъв вопъл се изтръгна от мен: „Ех, Учителю" и някаква тъга, скръб по нашата малка къщичка се отнесе към небето. Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят. Но засега все още се разминава. Дано се сбъднат думите на Учителя, за да си изкарам живота си тук. Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет. В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се чукат и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват. Така обичаше да ги яде. Обикновено ми подаде няколко яйца и каже: „На вземи и направи тези яйца на очи" и аз ги правех. Идеалната чистота на Учителя - така може да се оприличи изобщо об-ходата на Учителя към себе си и към останалите. Той обичаше много чистотата, държеше за нея.
към текста >>

В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се чукат и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват.
Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят. Но засега все още се разминава. Дано се сбъднат думите на Учителя, за да си изкарам живота си тук. Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет. В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се чукат и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват. Така обичаше да ги яде. Обикновено ми подаде няколко яйца и каже: „На вземи и направи тези яйца на очи" и аз ги правех. Идеалната чистота на Учителя - така може да се оприличи изобщо об-ходата на Учителя към себе си и към останалите. Той обичаше много чистотата, държеше за нея. Говорим сега за външната чистота.
към текста >>

Обикновено ми подаде няколко яйца и каже: „На вземи и направи тези яйца на очи" и аз ги правех.
Но засега все още се разминава. Дано се сбъднат думите на Учителя, за да си изкарам живота си тук. Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет. В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се чукат и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват. Така обичаше да ги яде. Обикновено ми подаде няколко яйца и каже: „На вземи и направи тези яйца на очи" и аз ги правех. Идеалната чистота на Учителя - така може да се оприличи изобщо об-ходата на Учителя към себе си и към останалите. Той обичаше много чистотата, държеше за нея. Говорим сега за външната чистота. Беше спретнат, чист, огладен, с изпрани ризи, излъскан, а панталона му изгладен с ръб, който режеше като бръснач. Той светеше от горе до долу.
към текста >>

18. 120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА

Като пример Учителят даде в една от беседите си един необикновен пример за една баба, която всяка година садила яйца на кокошката си и тя излюпвала пилци.
Затова Учителят в един разговор с Боян Боев бе казал: „Събирайте братските деца". Това изказване на Учителя бе записано от Боев и той го разнасяше като съобщение и го препрати в провинцията, но така живи хора могат ли да се съберат? Някъде се събираха и правеха несполучливи опити. Идеята на Учителя беше да не се загубят онези кълнове, които бяха оставени от родителите им. Но все пак те се загубиха в света, защото те идваха в семействата по закона на кармата и някои от тях нямаха нищо общо с идеите на Учителя. Като пример Учителят даде в една от беседите си един необикновен пример за една баба, която всяка година садила яйца на кокошката си и тя излюпвала пилци. Но една година бабата сложила в полога половината яйца от патица, а другата половина от кокошката. Кокошката излюпила пилците и половината от пилците тръгнали да навлизат в гьола, който е бил в двора. Кокошката обикаля по брега, кудкудяка разтревожена понеже вижда, че пилците навлизат в гьола и мръсната вода и ще се изподавят, но тя не знаела, че това не са нейните пилци, а това са пилци излюпени от пачи яйца и това са малки патета, които това им е работа - да плуват във водата от гьола. И Учителят продължава, че така понякога и Невидимия свят подменя яйцата на някои братя и сестри и това, което те излюпят и родят като деца, то това не са техните пилци и деца, а са дошли от света. И затова те след това напускат Изгрева и си отиват в света, защото са родени от света и могат да си плуват в гьола и блатото на живота без да се удавят.
към текста >>

Но една година бабата сложила в полога половината яйца от патица, а другата половина от кокошката.
Това изказване на Учителя бе записано от Боев и той го разнасяше като съобщение и го препрати в провинцията, но така живи хора могат ли да се съберат? Някъде се събираха и правеха несполучливи опити. Идеята на Учителя беше да не се загубят онези кълнове, които бяха оставени от родителите им. Но все пак те се загубиха в света, защото те идваха в семействата по закона на кармата и някои от тях нямаха нищо общо с идеите на Учителя. Като пример Учителят даде в една от беседите си един необикновен пример за една баба, която всяка година садила яйца на кокошката си и тя излюпвала пилци. Но една година бабата сложила в полога половината яйца от патица, а другата половина от кокошката. Кокошката излюпила пилците и половината от пилците тръгнали да навлизат в гьола, който е бил в двора. Кокошката обикаля по брега, кудкудяка разтревожена понеже вижда, че пилците навлизат в гьола и мръсната вода и ще се изподавят, но тя не знаела, че това не са нейните пилци, а това са пилци излюпени от пачи яйца и това са малки патета, които това им е работа - да плуват във водата от гьола. И Учителят продължава, че така понякога и Невидимия свят подменя яйцата на някои братя и сестри и това, което те излюпят и родят като деца, то това не са техните пилци и деца, а са дошли от света. И затова те след това напускат Изгрева и си отиват в света, защото са родени от света и могат да си плуват в гьола и блатото на живота без да се удавят. И тогава Учителят споменава, че истинските наши деца са на друго място и тогава разбрахме, че не винаги от братските семейства ще има последователи.
към текста >>

Кокошката обикаля по брега, кудкудяка разтревожена понеже вижда, че пилците навлизат в гьола и мръсната вода и ще се изподавят, но тя не знаела, че това не са нейните пилци, а това са пилци излюпени от пачи яйца и това са малки патета, които това им е работа - да плуват във водата от гьола.
Идеята на Учителя беше да не се загубят онези кълнове, които бяха оставени от родителите им. Но все пак те се загубиха в света, защото те идваха в семействата по закона на кармата и някои от тях нямаха нищо общо с идеите на Учителя. Като пример Учителят даде в една от беседите си един необикновен пример за една баба, която всяка година садила яйца на кокошката си и тя излюпвала пилци. Но една година бабата сложила в полога половината яйца от патица, а другата половина от кокошката. Кокошката излюпила пилците и половината от пилците тръгнали да навлизат в гьола, който е бил в двора. Кокошката обикаля по брега, кудкудяка разтревожена понеже вижда, че пилците навлизат в гьола и мръсната вода и ще се изподавят, но тя не знаела, че това не са нейните пилци, а това са пилци излюпени от пачи яйца и това са малки патета, които това им е работа - да плуват във водата от гьола. И Учителят продължава, че така понякога и Невидимия свят подменя яйцата на някои братя и сестри и това, което те излюпят и родят като деца, то това не са техните пилци и деца, а са дошли от света. И затова те след това напускат Изгрева и си отиват в света, защото са родени от света и могат да си плуват в гьола и блатото на живота без да се удавят. И тогава Учителят споменава, че истинските наши деца са на друго място и тогава разбрахме, че не винаги от братските семейства ще има последователи. Това нещо ние го опитахме, видяхме и разочарованието бе също много голямо. Тези деца от Изгрева отидоха в света, а пък света изпрати при нас други деца, които се оказаха, че са наши деца, родни по дух, макар че бяха различни по плът и не бяха родствени по плът и кръв с нас.
към текста >>

И Учителят продължава, че така понякога и Невидимия свят подменя яйцата на някои братя и сестри и това, което те излюпят и родят като деца, то това не са техните пилци и деца, а са дошли от света.
Но все пак те се загубиха в света, защото те идваха в семействата по закона на кармата и някои от тях нямаха нищо общо с идеите на Учителя. Като пример Учителят даде в една от беседите си един необикновен пример за една баба, която всяка година садила яйца на кокошката си и тя излюпвала пилци. Но една година бабата сложила в полога половината яйца от патица, а другата половина от кокошката. Кокошката излюпила пилците и половината от пилците тръгнали да навлизат в гьола, който е бил в двора. Кокошката обикаля по брега, кудкудяка разтревожена понеже вижда, че пилците навлизат в гьола и мръсната вода и ще се изподавят, но тя не знаела, че това не са нейните пилци, а това са пилци излюпени от пачи яйца и това са малки патета, които това им е работа - да плуват във водата от гьола. И Учителят продължава, че така понякога и Невидимия свят подменя яйцата на някои братя и сестри и това, което те излюпят и родят като деца, то това не са техните пилци и деца, а са дошли от света. И затова те след това напускат Изгрева и си отиват в света, защото са родени от света и могат да си плуват в гьола и блатото на живота без да се удавят. И тогава Учителят споменава, че истинските наши деца са на друго място и тогава разбрахме, че не винаги от братските семейства ще има последователи. Това нещо ние го опитахме, видяхме и разочарованието бе също много голямо. Тези деца от Изгрева отидоха в света, а пък света изпрати при нас други деца, които се оказаха, че са наши деца, родни по дух, макар че бяха различни по плът и не бяха родствени по плът и кръв с нас. Но Духът е онзи, който обединява.
към текста >>

19. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

На третия ден аз направих пълнени тиквички с ориз, сирене и яйца и поднесох на Учителя три тиквички, които той изяде.
Савка непрекъснато бе около Учителя, Боев непрекъснато държеше един тефтер и записваше, за да не изпусне нещо. Около Учителя имаше няколко стенографи: Савка, Борис и аз ползувахме свободно стенографията. Имахме поетеса - Стоянка Илиева. Имахме ясновидка и про-рочица с бяло знаме - Николина Балтова. Изобщо бяхме картинка и половина. На третия ден аз направих пълнени тиквички с ориз, сирене и яйца и поднесох на Учителя три тиквички, които той изяде. След това той се качи на Молитвения връх и изнесе беседа. Следващите дни изнасяше по една беседа на ден предназначени за онези седмина ученици, които той бе поканил лично. Учителят стана по-разговорлив и ние се вкупихме около него. В един от разговорите Боев каза нещо и аз не се съгласих с него. Учителят потвърди моето становище.
към текста >>

20. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА

Когато Жорж се разболя Учителят му каза да яде по едно яйце на ден, като всеки ден от седмицата увеличава по едно яйце, така че седмия ден да изяде 7 яйца.
Втората стъпка бе да приеме думите на Учителя като откровение на Бога. А третата стъпка бе да изпълни всички съвети от Учителя. Той не направи нито една от тия три стъпки в онази посока, която Учителят му посочи, а се обърна на обратната страна и скочи в бездната на непослушанието. Как е възможно ли? Ето, ще ви разкажа как. Когато Жорж се разболя Учителят му каза да яде по едно яйце на ден, като всеки ден от седмицата увеличава по едно яйце, така че седмия ден да изяде 7 яйца. От следващата седмица трябваше да почне да яде отново по едно яйце всеки ден и отново ще увеличава с по едно яйце. При туберкулозата на белите дробове има отворени каверни и чрез тях се губи много белтък в организма. Затова трябва да се внася белтък чрез храната. А за вегетарианците най-удобно е да ядат сварени кокоши яйца, защото там има най-много белтък. Но Жорж не пожела да яде яйца нито варени, нито пържени, защото са били рожби от петел и кокошка.
към текста >>

А за вегетарианците най-удобно е да ядат сварени кокоши яйца, защото там има най-много белтък.
Ето, ще ви разкажа как. Когато Жорж се разболя Учителят му каза да яде по едно яйце на ден, като всеки ден от седмицата увеличава по едно яйце, така че седмия ден да изяде 7 яйца. От следващата седмица трябваше да почне да яде отново по едно яйце всеки ден и отново ще увеличава с по едно яйце. При туберкулозата на белите дробове има отворени каверни и чрез тях се губи много белтък в организма. Затова трябва да се внася белтък чрез храната. А за вегетарианците най-удобно е да ядат сварени кокоши яйца, защото там има най-много белтък. Но Жорж не пожела да яде яйца нито варени, нито пържени, защото са били рожби от петел и кокошка. Като че ли Жорж не беше роден на земята в тяло, а като че ли беше паднал от Небето. Той също беше плод на такъв петел и кокошка, беше роден от майка и заченат от баща. Но разни хора и разни заблуди по криво разбрани идеали. Учителят му казва - яж яйца, за да оздравееш, а той умува, че те били произведение от петел възкачен върху кокошка.
към текста >>

Но Жорж не пожела да яде яйца нито варени, нито пържени, защото са били рожби от петел и кокошка.
Когато Жорж се разболя Учителят му каза да яде по едно яйце на ден, като всеки ден от седмицата увеличава по едно яйце, така че седмия ден да изяде 7 яйца. От следващата седмица трябваше да почне да яде отново по едно яйце всеки ден и отново ще увеличава с по едно яйце. При туберкулозата на белите дробове има отворени каверни и чрез тях се губи много белтък в организма. Затова трябва да се внася белтък чрез храната. А за вегетарианците най-удобно е да ядат сварени кокоши яйца, защото там има най-много белтък. Но Жорж не пожела да яде яйца нито варени, нито пържени, защото са били рожби от петел и кокошка. Като че ли Жорж не беше роден на земята в тяло, а като че ли беше паднал от Небето. Той също беше плод на такъв петел и кокошка, беше роден от майка и заченат от баща. Но разни хора и разни заблуди по криво разбрани идеали. Учителят му казва - яж яйца, за да оздравееш, а той умува, че те били произведение от петел възкачен върху кокошка. Веднъж виждам такава картина: петел върху кокошка и Жорж ми посочва с пръст и ми казва: „Ти смяташ ли, че от това, което те сътвориха сега ще дойде моето изцеление?
към текста >>

Учителят му казва - яж яйца, за да оздравееш, а той умува, че те били произведение от петел възкачен върху кокошка.
А за вегетарианците най-удобно е да ядат сварени кокоши яйца, защото там има най-много белтък. Но Жорж не пожела да яде яйца нито варени, нито пържени, защото са били рожби от петел и кокошка. Като че ли Жорж не беше роден на земята в тяло, а като че ли беше паднал от Небето. Той също беше плод на такъв петел и кокошка, беше роден от майка и заченат от баща. Но разни хора и разни заблуди по криво разбрани идеали. Учителят му казва - яж яйца, за да оздравееш, а той умува, че те били произведение от петел възкачен върху кокошка. Веднъж виждам такава картина: петел върху кокошка и Жорж ми посочва с пръст и ми казва: „Ти смяташ ли, че от това, което те сътвориха сега ще дойде моето изцеление? " Аз го гледам и му казвам: „Жорж, отвори си очите и отиди да видиш как от родилния дом хората изнасят новородените си деца. Ти как мислиш, че чие произведение са? на човека или на Бога? " А на този въпрос той не можа да ми отговори.
към текста >>

21. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

Веднъж отивам при Учителя по работа и той ми даде три яйца да му ги изпържа - „яйца по панагюрски".
И си тръгнах. След малко Савка слиза по стълбите разплакана. Беше разбрала по измъченото лице на Учителя колко е голяма Божията търпимост. На следващият ден тя се отказа да спира приятелите да отидат при Учителя. Хайде де разгадайте този ребус сега. Веднъж отивам при Учителя по работа и той ми даде три яйца да му ги изпържа - „яйца по панагюрски". Те се приготовляват по особен начин с кисело мляко. Учителят ги обичаше, аз ги направих и отивам да му ги занеса. Влизам в стаята му с чиния в ръка. Пред Учителя се намират вече няколко човека. Савка стои там, Учителят й прави забележка, а после почва да й се кара пред нас, че си позволила да назначи час на някакъв човек да се срещне с Учителя.
към текста >>

Разбрах, че Учителят нарочно ми бе дал тази задача да му приготвя яйца и по този начин ме отстрани за 20 минути и когато аз се върнах с чиния в ръка трябваше да присъствувам на целия този разговор.
Като свърши разправията, тогава той се обърна към мен и ме помоли да сложа чинията на масата. Чак тогава те видяха, че и аз присъствувам на тяхната разправия. Стана им неловко, огледаха се посрамени и си тръгнаха. Гледам ту Учителя, ту чинията. Учителят каза: „Марийке, знам, че си ги направила много хубаво както винаги, но този път няма да ги ям". Разбрах, че Учителят нарочно ми бе дал тази задача да му приготвя яйца и по този начин ме отстрани за 20 минути и когато аз се върнах с чиния в ръка трябваше да присъствувам на целия този разговор. Трябваше да има един свидетел, който трябваше да разкаже след това, за Да знаят следващите поколения какво значи Божията търпимост и какво бе величието на Учителя пред нас, обикновените хорица, които пъплехме около него като мравки в един обикновен човешки мравуняк. На следващия ден Учителят ми каза: „Ти иди на гости у Савка и й кажи: „В изобилието на Божията Любов всичко човешко остава настрана и ние можем да живеем в мир като сестри". Отидох и изпълних нареждането на Учителя. Тя ме изслуша. После ми показа своето тефтерче, където тази формула бе издиктувана от Учителя.
към текста >>

22. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

Една сутрин Учителят ми дава три яйца да ги направя на „очи по панагюрски".
Не бих желала на никого да присъствува в един такъв момент на велико огорчение, което се изтръгна от устата на Учителя. Като че ли се разтвори в мене бездната на Великата Мирова Скръб - започваше от единия край на Вселената и стигаше до другия край, където единствен обитател е той, Божествения Дух, Който изпълва тази Вселена. И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата Скръб. Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата Скръб - да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е. да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо. Една сутрин Учителят ми дава три яйца да ги направя на „очи по панагюрски". Той взимаше в последните години по-силна храна, тялото му беше поотслабнало с възрастта му. Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния. Сварвам Савка и Милка Аламанчева в стаята му. Савка държи дрехата на Учителя, а Милка стои до нея и аз през вратата влизам с чинията, в която има „яйца по панагюрски". По това време Учителят се кара на Савка, защото тя си е позволила да насрочи една среща на някой си с Учителя без да го пита.
към текста >>

Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния.
И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата Скръб. Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата Скръб - да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е. да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо. Една сутрин Учителят ми дава три яйца да ги направя на „очи по панагюрски". Той взимаше в последните години по-силна храна, тялото му беше поотслабнало с възрастта му. Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния. Сварвам Савка и Милка Аламанчева в стаята му. Савка държи дрехата на Учителя, а Милка стои до нея и аз през вратата влизам с чинията, в която има „яйца по панагюрски". По това време Учителят се кара на Савка, защото тя си е позволила да насрочи една среща на някой си с Учителя без да го пита. И сега те двете натискат, притискат Учителя да приеме посетителя, който е извикан от тях двете. Представяте ли си?
към текста >>

Савка държи дрехата на Учителя, а Милка стои до нея и аз през вратата влизам с чинията, в която има „яйца по панагюрски".
да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо. Една сутрин Учителят ми дава три яйца да ги направя на „очи по панагюрски". Той взимаше в последните години по-силна храна, тялото му беше поотслабнало с възрастта му. Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния. Сварвам Савка и Милка Аламанчева в стаята му. Савка държи дрехата на Учителя, а Милка стои до нея и аз през вратата влизам с чинията, в която има „яйца по панагюрски". По това време Учителят се кара на Савка, защото тя си е позволила да насрочи една среща на някой си с Учителя без да го пита. И сега те двете натискат, притискат Учителя да приеме посетителя, който е извикан от тях двете. Представяте ли си? Едно човешко съзнание да се наложи над Божественото. Това не е позволено на един ученик.
към текста >>

Стоя на прага на вратата, държа чинията с „яйцата по панагюрски" и си мисля сега, ето един може да направи „яйца по панагюрски" ама няма друг ученик, който да има послушание към Учителя. Няма.
Това не е позволено на един ученик. Учителят се обръща към Савка: „Ти нямаш право да назначаваш среща от мое име на никого". Савка слуша през едното ухо Учителя, защото ме вижда, че стоя с чинията в ръка и че съм принудена всичко да слушам и това, че Учителя й се кара пред мене, А тя не знае, че Учителят го направи нарочно и специално подготви този случай така, че аз да присъствувам, защото ако аз не присъствувах нямаше никой да знае днес тези неща, които описвам сега. Учителят й повтаря: „Никой няма право да назначава среща от мое име". А през цялото време Савка мълчи, ама много я е яд, че аз слушам, а през това време Милка Аламанчева непрекъснато прекъсва Учителя и защитава Савка. Стоя на прага на вратата, държа чинията с „яйцата по панагюрски" и си мисля сега, ето един може да направи „яйца по панагюрски" ама няма друг ученик, който да има послушание към Учителя. Няма. Та тук разбрах, че Милка повече уважаваше Савка, отколкото Учителя. Пред нейното съзнание Савка стоеше по-високо отколкото Учителя. За вас може да ви се струва лъжа или невъзможно поведение, но това беше една горчива и жестока истина. Колкото бе истина, толкова бе и жестока истина, защото това бе хула срещу Духът Божий. Друг случай.
към текста >>

23. 64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово.
Елхово, където щеше да отбива трудовата си повинност. Разприказвахме се пак, както винаги, аз му разказах всичко по-забележително и му казах, какво каза Учителят за неговото вегетарианство. „Добре", каза той, „щом Учителят казва така, ще Го послушам." И ето как са се развили нещата по-нататък, които той по-късно ми разказа. Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на жена си, че Учителят е казал да стане вегетарианец още сега, да не отлага. Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реагирала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена. Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово. 82 Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм вегетарианец, какво ще правя за храна? Ще ми позволите ли да си купувам от града? " Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н. каквото имате". Той благодарил на началника, а в себе си на Учителя, че така лесно и хубаво се наредило.
към текста >>

" Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н.
Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на жена си, че Учителят е казал да стане вегетарианец още сега, да не отлага. Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реагирала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена. Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово. 82 Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм вегетарианец, какво ще правя за храна? Ще ми позволите ли да си купувам от града? " Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н. каквото имате". Той благодарил на началника, а в себе си на Учителя, че така лесно и хубаво се наредило. Но кой знае как назначили го артелчик, да разнася храна, да мие баките и казаните и т.н. Това не му тежало, но минала се една седмица и дошъл при него началника му и му казал: „А бе, момче, как не се сетих, бе, как не ме подсети и ти? Ами, че ти като си вегетарианец, сигурно ти мирише на лошо и не ти е приятно да миеш баките и казаните".
към текста >>

24. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Затова биваше възнаграждавана с големи парчета кашкавал, баница, яйца и др.
Те бяха огън. Те бяха приказка, която вдъхновяваше десетки художници, които идва ха да ги рисуват. , Всичко, на което обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, обилно, ароматно, сладко и т.н... А на какво не обръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума, да го подпомогне, улесни, да го подигне, да го зарадва, да го вдъхнови. 93 Та нима не е чудно когато отделяше време да възпитава своята котка да лови мишките от стаята Му, но да не ги яде, а да ги изнася вън и да ги пуща далеч в гората? Затова биваше възнаграждавана с големи парчета кашкавал, баница, яйца и др. Животните някога са били вегетарианци, но човекът ги е направил месоядци. Сега той трябва да ги върне към вегетарианството. Това не е лесна и близка задача за нас, обикновените хора. Тя е за по-далечното бъдеще. Но за Него тя беше настояща задача.
към текста >>

25. 6. КАКАВИДАТА И ПЕПЕРУДАТА

Той често даваше този пример как от яйцата се излюпват гъсеници, които се хранят с черничеви листа, порастват, завиват се на пашкул, стопанката го взима и от него изтъкава коприната.
6. КАКАВИДАТА И ПЕПЕРУДАТА Преминавах през големи вътрешни тревоги. Не можех да се справя. Отидох при Него и ми каза: „Безпокойството, което изпитвате иде от това, че вие започвате да се увивате на какавида". Не разбрах точно какво искаше да каже с тези думи, но изпитах приятно чувство, защото подразбрах, че иска да каже, че съм на път да премина от сегашното си състояние в друго по-горно, пък каквито и да бъдат тези състояние. Той често даваше този пример как от яйцата се излюпват гъсеници, които се хранят с черничеви листа, порастват, завиват се на пашкул, стопанката го взима и от него изтъкава коприната. От пашкулите остават какавиди и те пробиват пашкула и излизат като пеперуди. От едно състояние преминаваш в друго.
към текста >>

26. 33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК Беше дошла 1951 година и майка ми заболя.
33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК Беше дошла 1951 година и майка ми заболя. Лекарите от гр. Габрово ми казаха няколко пъти, че е необходимо да заминем за София и че трябва да се направят рентгенови снимки в първостепенната болница Исул. Но ние отлагахме и я лекувахме по народна медицина и с лекарства. Но тя се влоши и един ден лекарят категорично ни наложи: „Аз заповядвам! Веднага заминавайте!
към текста >>

Брат ми Стефан ме успокояваше: „Няма да се притесняваш за нищо, аз съм взел продукти за вас и една каса със 100 яйца.
Тя бе три на три метра. Брат ми спеше в едно килерче, а слугинята им Станка спеше на тавана. Мария отиде да спи на тавана и си отстъпи леглото. Беше тясно, а можехме да отидем на Изгрева, където имаше празна стая, кухня и щяхме да се чувствуваме по-добре. Но вината бе в брат ми, защото се развиха невероятни положения. Брат ми Стефан ме успокояваше: „Няма да се притесняваш за нищо, аз съм взел продукти за вас и една каса със 100 яйца. И ги оставих на вилата при брат ми Борис. Храната ви е осигурена". Аз се успокоих, особено когато сутринта чистих стаята, под леглото видях каса със 100 яйца. Тогава отидох при Мария и й предадох една значителна сума от 20 хиляди лева, за да бъде спокойна, че материално няма да бъдат ощетени. На другият ден трябваше да приготвя лекарства за болната ми майка, което бе едновременно и нейна храна.
към текста >>

Аз се успокоих, особено когато сутринта чистих стаята, под леглото видях каса със 100 яйца.
Беше тясно, а можехме да отидем на Изгрева, където имаше празна стая, кухня и щяхме да се чувствуваме по-добре. Но вината бе в брат ми, защото се развиха невероятни положения. Брат ми Стефан ме успокояваше: „Няма да се притесняваш за нищо, аз съм взел продукти за вас и една каса със 100 яйца. И ги оставих на вилата при брат ми Борис. Храната ви е осигурена". Аз се успокоих, особено когато сутринта чистих стаята, под леглото видях каса със 100 яйца. Тогава отидох при Мария и й предадох една значителна сума от 20 хиляди лева, за да бъде спокойна, че материално няма да бъдат ощетени. На другият ден трябваше да приготвя лекарства за болната ми майка, което бе едновременно и нейна храна. Помолих за четири яйца. Отговориха ми, че нямат нито едно яйчице. Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка.
към текста >>

Помолих за четири яйца.
И ги оставих на вилата при брат ми Борис. Храната ви е осигурена". Аз се успокоих, особено когато сутринта чистих стаята, под леглото видях каса със 100 яйца. Тогава отидох при Мария и й предадох една значителна сума от 20 хиляди лева, за да бъде спокойна, че материално няма да бъдат ощетени. На другият ден трябваше да приготвя лекарства за болната ми майка, което бе едновременно и нейна храна. Помолих за четири яйца. Отговориха ми, че нямат нито едно яйчице. Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка. Понеже на Изгрева имахме яйца в бараката, помолих Станка, тяхната домашна прислужница да отиде и да ги донесе. Тя нямаше какво да прави, макар че знаеше, че под кревата има каса със сто яйца, но отиде до Изгрева, пропътува три километра пеша до Изгрева и три километра на връщане, за да ми донесе четири яйца. С тях направих лекарството, но болната ми майка не го опита.
към текста >>

Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка.
Аз се успокоих, особено когато сутринта чистих стаята, под леглото видях каса със 100 яйца. Тогава отидох при Мария и й предадох една значителна сума от 20 хиляди лева, за да бъде спокойна, че материално няма да бъдат ощетени. На другият ден трябваше да приготвя лекарства за болната ми майка, което бе едновременно и нейна храна. Помолих за четири яйца. Отговориха ми, че нямат нито едно яйчице. Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка. Понеже на Изгрева имахме яйца в бараката, помолих Станка, тяхната домашна прислужница да отиде и да ги донесе. Тя нямаше какво да прави, макар че знаеше, че под кревата има каса със сто яйца, но отиде до Изгрева, пропътува три километра пеша до Изгрева и три километра на връщане, за да ми донесе четири яйца. С тях направих лекарството, но болната ми майка не го опита. Извикахме професор да я прегледа вкъщи, след което той нареди да я приемат на лечение в болницата Исул. Като наближи да излиза от болницата, аз съм пред бараката на Изгрева при Боян Боев и гледам Станка, домашната прислужница на Мария застанала пред бараката на артистката Арнаудова, да предава нарежданията на Мария от вилата.
към текста >>

Понеже на Изгрева имахме яйца в бараката, помолих Станка, тяхната домашна прислужница да отиде и да ги донесе.
Тогава отидох при Мария и й предадох една значителна сума от 20 хиляди лева, за да бъде спокойна, че материално няма да бъдат ощетени. На другият ден трябваше да приготвя лекарства за болната ми майка, което бе едновременно и нейна храна. Помолих за четири яйца. Отговориха ми, че нямат нито едно яйчице. Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка. Понеже на Изгрева имахме яйца в бараката, помолих Станка, тяхната домашна прислужница да отиде и да ги донесе. Тя нямаше какво да прави, макар че знаеше, че под кревата има каса със сто яйца, но отиде до Изгрева, пропътува три километра пеша до Изгрева и три километра на връщане, за да ми донесе четири яйца. С тях направих лекарството, но болната ми майка не го опита. Извикахме професор да я прегледа вкъщи, след което той нареди да я приемат на лечение в болницата Исул. Като наближи да излиза от болницата, аз съм пред бараката на Изгрева при Боян Боев и гледам Станка, домашната прислужница на Мария застанала пред бараката на артистката Арнаудова, да предава нарежданията на Мария от вилата. Чух много ясно, как Арнаудова каза: „Аз съм наредила, Надка ще й каже".
към текста >>

Тя нямаше какво да прави, макар че знаеше, че под кревата има каса със сто яйца, но отиде до Изгрева, пропътува три километра пеша до Изгрева и три километра на връщане, за да ми донесе четири яйца.
На другият ден трябваше да приготвя лекарства за болната ми майка, което бе едновременно и нейна храна. Помолих за четири яйца. Отговориха ми, че нямат нито едно яйчице. Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка. Понеже на Изгрева имахме яйца в бараката, помолих Станка, тяхната домашна прислужница да отиде и да ги донесе. Тя нямаше какво да прави, макар че знаеше, че под кревата има каса със сто яйца, но отиде до Изгрева, пропътува три километра пеша до Изгрева и три километра на връщане, за да ми донесе четири яйца. С тях направих лекарството, но болната ми майка не го опита. Извикахме професор да я прегледа вкъщи, след което той нареди да я приемат на лечение в болницата Исул. Като наближи да излиза от болницата, аз съм пред бараката на Изгрева при Боян Боев и гледам Станка, домашната прислужница на Мария застанала пред бараката на артистката Арнаудова, да предава нарежданията на Мария от вилата. Чух много ясно, как Арнаудова каза: „Аз съм наредила, Надка ще й каже". След малко идва Надка и ми съобщава: „На вилата няма място за майка ти, като я изпишат ще я.сложите в кухнята на леглото в бараката".
към текста >>

Касата със сто яйца и сумата от двадесет хиляди лева останаха за тях.
Брат ми Борис беше случайно наблизо и чу целия разговор. Дойде ри мене: „Аз ще дойда в Габрово с вас! " Мария си глътна езика от този обрат на нещата. Борис пътува с нас до Габрово. От Габрово аз върнах обратно по брат ми Борис цял куфар с лук, за да се разплатя за онази главичка, с която ми услужиха. Касата със сто яйца и сумата от двадесет хиляди лева останаха за тях. Така бяха посрещнати и изпратени от едната снаха, наречена Мария Тодорова. След това тя разказваше, че ние нарочно сме дошли в нейния дом, за да можем да я изгоним от къщата, защото тя си била отстъпила леглото за майка ми и се качила на тавана да спи при слугинята. А слугиня и господарка не могат да спят заедно от памти века. Това се знае от всички. А другата ми снаха Добра, жена на брат ми Николай изобщо не пожела нито да ни чуе, нито да ни види, нито пък да знае за нас.
към текста >>

Така че Мария е по-благородна от нея, защото тя ни чу, тя ни видя, тя ни прие и тя ни изпрати по живо по здраво, за което получи възнаграждение от сто яйца, двадесет хиляди лева и един куфар с лук.
Така бяха посрещнати и изпратени от едната снаха, наречена Мария Тодорова. След това тя разказваше, че ние нарочно сме дошли в нейния дом, за да можем да я изгоним от къщата, защото тя си била отстъпила леглото за майка ми и се качила на тавана да спи при слугинята. А слугиня и господарка не могат да спят заедно от памти века. Това се знае от всички. А другата ми снаха Добра, жена на брат ми Николай изобщо не пожела нито да ни чуе, нито да ни види, нито пък да знае за нас. Така че Мария е по-благородна от нея, защото тя ни чу, тя ни видя, тя ни прие и тя ни изпрати по живо по здраво, за което получи възнаграждение от сто яйца, двадесет хиляди лева и един куфар с лук. Пито и платено. Сметката уредена.
към текста >>

27. 20. СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕЧЕНИКОВ (СЛАВЯНСКИ)

Маргарита Рангелова Стратева

Знаем за Славчо там, че е обичал да се качва на покрива на къщата по една смокиня и да взема от там яйцата от гнездата на птиците.
20. СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕЧЕНИКОВ (СЛАВЯНСКИ) Той е роден в Станимъка, сега Асеновград през 1908 г. През 1915 г. сме се преместили и по- късно живели в Гюмюрджина, която тогава беше българска. Знаем за Славчо там, че е обичал да се качва на покрива на къщата по една смокиня и да взема от там яйцата от гнездата на птиците. Друго не си спомняме специално за него. През 1918 г. цялото семейство се отправя с камион и най-необходимите вещи на път към София поради настъпването на гърците в Гюмюрджина. Баща ни е заключил къщата и така сме напуснали моя роден град на път към Кюстендил, където баща ми е продължил службата си като телеграфо-пощенски чиновник. В 1924 г.
към текста >>

Специално за Славчо каза да не взима яйцата от гнездата на птичките.
На една кръгла дъска написаха азбуката с ясни букви. Тримата държаха една заострена пръчка над дъската и със затворени очи се молеха. Пръчката, която те тримата леко държаха започна да се движи над дъската с буквите и по тоя начин се получаваха думи и изречения, които голямата ми сестра Сашка записваше в една тетрадка. Яви се духът на майка ми, която беше починала 1918 г. в Гюмюрджина и която каза за всеки от нас по нещо. Специално за Славчо каза да не взима яйцата от гнездата на птичките. По-късно от Княжево се преместихме да живеем някъде към Павлово. Там имахме голяма градина с дървета. Славчо обичаше много птици и животни. Беше си отгледал едно соколче, което беше вързано с верижка на един клон и пред него имаше дъска за храната. Славчо режеше парченца месо и даваше на соколчето, което лакомо ядеше.
към текста >>

28. 9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Марийка Великова Марашлиева

Тогава на село имаше шарлан (натурално слънчогледово олио) та донасях по някоя дамаджана, пък още и яйца и др.
След 9.IX.1944 г. дадоха на мене и на децата 60 лв. пенсия, с която преживявахме и с това, което изкарвах. Баща ми също ме подпомагаше. Той беше бакалин на село и когато отивах там той ми даваше сирене, кашкавал и други неща. Тогава на село имаше шарлан (натурално слънчогледово олио) та донасях по някоя дамаджана, пък още и яйца и др. Изобщо като се върнах от село къщата ми се напълваше с продукти, някой самун хляб, яйца и какво ли не още. А децата от ден на ден свиреха все по-хубаво. Те свиреха и на Паневритмия на Изгрева. Гита: Минаха много години. Ако беше жив Емил можеше да свърши много работа.
към текста >>

Изобщо като се върнах от село къщата ми се напълваше с продукти, някой самун хляб, яйца и какво ли не още.
дадоха на мене и на децата 60 лв. пенсия, с която преживявахме и с това, което изкарвах. Баща ми също ме подпомагаше. Той беше бакалин на село и когато отивах там той ми даваше сирене, кашкавал и други неща. Тогава на село имаше шарлан (натурално слънчогледово олио) та донасях по някоя дамаджана, пък още и яйца и др. Изобщо като се върнах от село къщата ми се напълваше с продукти, някой самун хляб, яйца и какво ли не още. А децата от ден на ден свиреха все по-хубаво. Те свиреха и на Паневритмия на Изгрева. Гита: Минаха много години. Ако беше жив Емил можеше да свърши много работа. Той работи с проф.
към текста >>

29. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Марийка Великова Марашлиева

Но тогава имаше селяни, които носеха мляко, яйца, плодове.
Аз послушах и отново се облякох. Ние с мама бяхме само по едни гуменки. Раници нямахме, с палта и жилетки, с торба вместо раница. В денка бяха завивките ни и дрехите. Храна носехме малко. Но тогава имаше селяни, които носеха мляко, яйца, плодове. Палатката ни беше близо до мястото, където сега е хижата 7-те езера. Наоколо имаше гора от клекове и то високи, в които можеше висок човек да се скрие. Имаше едно голямо огнище, на което имаше казан, в който готвеха и варяха чай. Помня, че топлехме вода, разхлаждахме я и отивахме в клека, където се изкъпвахме. Помня много добре, че през 1931 г.
към текста >>

30. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Ще си позволя да добавя още нещо, което казваше Петър: Понякога се случвало някое яйце да не е до там прясно, което променяло вкусът на крема, затова той го изхвърлял само заради това яйце целия съд с яйца.
Щом излезели пастите от производството до вечерта всичко се продавало и не оставало нищо за другия ден. Те работели с най-качествени материали и цялата продукция за кратко време се продавала. И наистина човек изпитваше удоволствие да влезе в сладкарницата на братя Филипови. Всичко светеше от чистота. Не само сладкарницата, но и работилницата. Ще си позволя да добавя още нещо, което казваше Петър: Понякога се случвало някое яйце да не е до там прясно, което променяло вкусът на крема, затова той го изхвърлял само заради това яйце целия съд с яйца. После той изисквал от работниците да спазват голяма хигиена. Плащал им банята само и само да отиват по два пъти седмично на баня. Това ми е разказвала Жана Новакова, дъщеря на Йордан Новаков, която често биваше при тях. И още нещо. Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа.
към текста >>

31. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Младен Попов 20 яйца червени и хляб, раздайте ги на приятелите.
Дънов (свещеният подпис) Римляном 14:12 И тъй всеки от нас за себе си ще даде ответ пред Бога. Постоянство в молитва. Варна, 9.V.1918 г. Любезна В. Н. Ватева, Изпращам ви с под. Младен Попов 20 яйца червени и хляб, раздайте ги на приятелите. Всеки, който вземе яйце да си отвори Библията три пъти, това което му се падне и писано на яйцето за него. След това да си счупи и посоли яйцето и да си го хапне. Милостта на Господа пребъдва във всички, които Му служат. Идат дни благословени от Господа на всичката пълнота. Благословението на Господа на всичката пълнота да пребъдва с всички.
към текста >>

32. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Когато двама души чукат червените яйца, на едното ще се счупи върха.
Питат ме до кога ще продължава войната? Войната е спряла, сега остава да се изтече пороят на бурята, която се разрази горе. Ще кажете на всички в Сливен, че колкото е продължила досега войната, няма още толкова да отиде. Победа не трябва да има. И едните, и другите ще бъдат победени. Когато двама души чукат червените яйца, на едното ще се счупи върха. След това обаче обръщат задните части на яйцата и пак се чукат, но се счупва задната част на другото. Кой спечели? И двамата имат яйца, но счупени. Яйцето - това е победата. Който и да победи, ще бъде счупено яйцето му, безразлично от върха или отзад.
към текста >>

След това обаче обръщат задните части на яйцата и пак се чукат, но се счупва задната част на другото.
Войната е спряла, сега остава да се изтече пороят на бурята, която се разрази горе. Ще кажете на всички в Сливен, че колкото е продължила досега войната, няма още толкова да отиде. Победа не трябва да има. И едните, и другите ще бъдат победени. Когато двама души чукат червените яйца, на едното ще се счупи върха. След това обаче обръщат задните части на яйцата и пак се чукат, но се счупва задната част на другото. Кой спечели? И двамата имат яйца, но счупени. Яйцето - това е победата. Който и да победи, ще бъде счупено яйцето му, безразлично от върха или отзад. Тази война е израз на кармичната вражда между богати и сиромаси.
към текста >>

И двамата имат яйца, но счупени.
Победа не трябва да има. И едните, и другите ще бъдат победени. Когато двама души чукат червените яйца, на едното ще се счупи върха. След това обаче обръщат задните части на яйцата и пак се чукат, но се счупва задната част на другото. Кой спечели? И двамата имат яйца, но счупени. Яйцето - това е победата. Който и да победи, ще бъде счупено яйцето му, безразлично от върха или отзад. Тази война е израз на кармичната вражда между богати и сиромаси. Богатият трябва да се научи когато плаща на сиромаха да му плати 1 лв. повече (ако има да взема 45 лв.
към текста >>

33. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той.
От което имате нужда услужете си. Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление. Там гдето ви се отваря работа, стойте. За в южна България по-после. Не всичко, каквото човек чувства, мисли и преживява е вярно. Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той. Всичко изпитвайте доброто дръжте. Самотен е човек в света, само когато греши, а когато върши Волята Божия, Господ е с него и ангелите, и светиите. Всеки ученик на Истината трябва да си носи кръста с радост. Светлия кръст Нинешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която има да се открие в нас. След няколко дни може да дойде още един наш познат да услужи.
към текста >>

34. 11. Никола Антов

Драган Петков

Тогава какви ли не идеи не долитаха от чужбина в България като прелетни птици, снасяха своите яйца, те се излюпваха и идеите тръгваха да се реализират.
11. НИКОЛА АНТОВ Никола Антов в младите си години е бил анархист. Тогава какви ли не идеи не долитаха от чужбина в България като прелетни птици, снасяха своите яйца, те се излюпваха и идеите тръгваха да се реализират. Тук имаше представители на всички леви движения от Европа. Първо се явиха анархистите, след това дойдоха социалистите, от тях изникнаха комунистите и започнаха да се роят различни революционни течения. Всички искаха с революция да променят живота на хората по това време. Затова методите им бяха различни. Анархистите бяха за неотложна борба, революция на улицата с бомби и изстрели.
към текста >>

Тогава на следващата година той ще вземе син камък и вар и ще напръска дървото и ще спре онези, които снасят яйца на чужди места.
Анархистическата идея няма бъдеще. Погледни онова дърво през прозореца. То има плод. Червивите плодове сами ще паднат, а здравите ще останат сами на дървото. Господарят на дървото и стопанинът на къщата ще откъснат зрелите плодове и ще погледнат към земята и ще видят падналите червиви плодове. Тогава на следващата година той ще вземе син камък и вар и ще напръска дървото и ще спре онези, които снасят яйца на чужди места. И тогава няма да има червиви плодове. А вие, анархистите, заради червивите плодове искате да отсечете дървото. Като отсечете дървото няма да получите нищо от живота. Затова въпроса седи в това, да проучиш кои са тези идеи, от които се излюпват от снесените яйца на разни насекоми и пеперуди в главите на българите. Провери това.“ Никола Антов отива при анархистите и им разказва тази приказка.
към текста >>

Затова въпроса седи в това, да проучиш кои са тези идеи, от които се излюпват от снесените яйца на разни насекоми и пеперуди в главите на българите.
Господарят на дървото и стопанинът на къщата ще откъснат зрелите плодове и ще погледнат към земята и ще видят падналите червиви плодове. Тогава на следващата година той ще вземе син камък и вар и ще напръска дървото и ще спре онези, които снасят яйца на чужди места. И тогава няма да има червиви плодове. А вие, анархистите, заради червивите плодове искате да отсечете дървото. Като отсечете дървото няма да получите нищо от живота. Затова въпроса седи в това, да проучиш кои са тези идеи, от които се излюпват от снесените яйца на разни насекоми и пеперуди в главите на българите. Провери това.“ Никола Антов отива при анархистите и им разказва тази приказка. Онези му казали: „Това човешка глава не може да измисли. Кой ти го каза? “ Никола Антов отговорил: „Каза ми го Учителят Петър Дънов“. Онези замълчали и нищо не казали.
към текста >>

35. 29. В Русе и по Дунава

Казвам му: „Аз съм вегетарианец, много ще те моля, когато нямаш поено, имаш сирене, кашкавал, яйца, ще ми направиш нещо набързо, нали?
По едно време работех в Силистра. А по Дунава навсякъде мирише на риба и в ресторанти, на кораба, и по пристанищата. Така цели десет години работех по Дунава. Казвах си понякога, че наши братя и сестри, някои разбира се употребяват риба. Така в Силистра се бях запознал със собственика на един хубав ресторант. Казвам му: „Аз съм вегетарианец, много ще те моля, когато нямаш поено, имаш сирене, кашкавал, яйца, ще ми направиш нещо набързо, нали? Много те моля“. „Добре, майстор Гради“, отговори той.“ Отивам пак един ден и го питам: „Имаш ли нещо постно? “ Той отговори, че има прясно зеле. Даде ми една порция, но още като хапнах първата хапка разбрах, че зелето не е съвсем постно и почнах да тършувам из него и по едно време виждам някаква мръвчица. Извиках го и му казах, че това е готвено с месо.
към текста >>

36. 32. Точната прогноза

А пък като вегетарианец и отивам по селата, обикновено търсех да си купя мед, яйца и др.
32. ТОЧНАТА ПРОГНОЗА Трябва да ви кажа нещо, което се случи през 1941 г. когато бях мобилизиран. Тогава попаднах в село Пет могили. А пък като вегетарианец и отивам по селата, обикновено търсех да си купя мед, яйца и др. работи, защото бях на суха храна и трябваше да си разнообразявам храната. Бакалинът в селото ми казва:“ Абе тука има едни хора, Къневи се казват, търси у тях, те имат всичко“. И аз отидох да ги потърся. Намерих съпругата му. поразговорихме се.
към текста >>

Аз понеже нямаше какво друго да кажа, казах, че съм дошъл да си купя малко мед, яйца, нали, не казах, че се познавах с него лично и се върнах.
Него го нямаше, но той много пъти ми е гостувал в София. Така на много места като пътувам откривам хора подобно на сестра Цветана от Трявна, която беше учителка, пенсионерка. Нали не мога да зная адресите на всички братя от цяла България, кой къде живее? Като излизам от там, нали брата го нямаше, излезе един офицер, така доста нахално ме изгледа, нахока ме и ме изгони. Видял съм се на него нещо съмнителен. Аз понеже нямаше какво друго да кажа, казах, че съм дошъл да си купя малко мед, яйца, нали, не казах, че се познавах с него лично и се върнах. При вечерната проверка, тъкмо се бяхме строили, идва фелдфебела и казва: „Гради, тука един човек те търси“. Отидох, то един наш брат познат по име, но че бил от Пет могили не знаех. Като се поразправихме с него, той ми каза: „Аз този офицер съм го взел в моя дом, но той нито наем ми плаща, нищо, така като гост го имам и трябва да знаеш, че го нахоках много добре“. Казах му: „Това е най-добрия ми приятел от София, но не казах, че си от братството“. А те имаха вършачка и той казал на офицера: „Този човек много пъти ми е помагал да ходим да купуваме части за вършачката, толкова да ми е помагал, а ти да го изгониш!
към текста >>

37. 34. Евакуацията

Аз работех тогава в Силистра, но си бях дошъл преди един-два дни“ като си бях осигурил за зимата краве масло около 15 пакета, една тенекия мед, 150 яйца, олио и др.
34. ЕВАКУАЦИЯТА Много по-възрастни хора си спомням, че след като България обяви война на Америка и Англия последваха бомбардировките над София през 1943 г. Аз работех тогава в Силистра, но си бях дошъл преди един-два дни“ като си бях осигурил за зимата краве масло около 15 пакета, една тенекия мед, 150 яйца, олио и др. Нали имах връзка с работници селяни, с които работех по постройките, те ми ги доставяха. Като стана бомбардировката в София, от всичко, което бях донесъл бях опитал само една лъжичка мед. Какво стана с другото, не можах да разбера. На другия ден се бяхме евакуирали нагоре някъде към Симеоново. Там видях и Учителя с други братя и сестри на мястото където сега е училището на Симеоново.
към текста >>

Като отидох в София, брат ми разказва, а той имаше много приятели - Стефан Дойнов, Георги Сталев и други и нали бях занесъл 150 яйца в една кошница, масло, мед, събрал всички и понеже са много сложил тавата на печката и маслото, чупят яйца и ядат.
Аз му казах: „Виж какво, кръстник, кажи на кмета и на секретаря да дадат пълномощното на мен. Аз познавам София много добре. Тъкмо ще отида да видя какво става с брат ми“. Брат ми пък го нямаше като тръгвахме и аз му оставих една бележка, на която му пишех, че отиваме в село Габерово. Кръстник ми Иван се зарадва и аз докато бях там се уреди тоя въпрос с командировката, дадоха ми пълномощното и аз още на другия ден си отидох на село, казах на мама и на лелини и заминах за София. Като отидох в София, брат ми разказва, а той имаше много приятели - Стефан Дойнов, Георги Сталев и други и нали бях занесъл 150 яйца в една кошница, масло, мед, събрал всички и понеже са много сложил тавата на печката и маслото, чупят яйца и ядат. Както и да е, аз много се зарадвах, че ги видях там. После слязох в града и там първата ми работа беше да отида в Министерството където уредих въпроса с електромерите. Те ми ги дадоха в няколко кашона. А в София имах един близък, даже бяхме малко роднина, казваше се Атанас Кацаров. Когато през 1928 г.
към текста >>

38. 39. Игнат Котаров

Когато било привършило вече събранието Игнат станал и казал: „Когато живота ви висеше на косъм, вие пикаехте по лопушките и мислехте, че майките ви пражат яйца.
“ Игнат махнал с ръка и му казал: „Не се занимавам с тия работи! “ Добре, но началника му казал: „На еди коя дата, в толкова часа ще имаме партийно събрание. Моля ти се присъствувай на събранието“. „Добре“, рекъл Игнат. Отишъл на нея дата, събранието се състояло и Игнат бил възвърнат на работа. Когато било привършило вече събранието Игнат станал и казал: „Когато живота ви висеше на косъм, вие пикаехте по лопушките и мислехте, че майките ви пражат яйца. Какво знаете вие? “ (Това нещо лично ми е казал Игнат.) Той беше приятел на брат ми. Беше особняк. Съпругата му Лиляна доста си била теглила с него. Той е от Стара Загора и е от рода на Петър и Марин Камбурови.
към текста >>

39. 7. Цигулка и булка

Анка Тодорова Петрова

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

„Ами децата на Гита са добри и затова има условие да ги възпитава, макар че е била бедна.“ „Бедна ли е, вика Антов, най хубавата ракия ми носи и по половин агне на гърба, че масло, че яйца.
Един ден Антов ми казва: „Много я хвалят Гита, че си възпитавала децата, пък аз не съм ги възпитавала“. Нали после се омъжих де, после пак ходих при него. На прекъсване. Ами то вътре те човърка. „Две години свириш, после оставиш“. „Ами децата на Гита са добри и затова има условие да ги възпитава, макар че е била бедна.“ „Бедна ли е, вика Антов, най хубавата ракия ми носи и по половин агне на гърба, че масло, че яйца. С това си заплаща уроците по цигулка на двете си деца. Те са богати шопи, Ано.“ Така говореше той. „Как ще е бедоа. Ти си бедна, че всеки те гони, но ти не ме слушаш. Аз исках тебе да направя цигуларка.
към текста >>

40. 30. Козунакът

30. КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора пред салона на Изгрева, чукаме се с яйца и раздаваме козунаци.
30. КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора пред салона на Изгрева, чукаме се с яйца и раздаваме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и всяка се стараеше нейния козунак да е от хубав, по-хубав, защото поднасяхме и на Учителя, както и всеки отрязваше парче от козунака и черпеше новодошлите. Така, че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 направени козунака. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя. Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там. Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче!
към текста >>

41. 15. ЧЕРНИЯТ ХЛЯБ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Казвам Му: "Това вместо червени яйца, както е обичая през тази седмица".
15. ЧЕРНИЯТ ХЛЯБ Пред една великденска ваканция, в началото на април, когато с радост съм се завърнала при Учителя, един ден Го посещавам и Му нося нещо рядко за сезона, което Той обичаше - червени домати. Тогава нямаше уредено парниково производство. Казвам Му: "Това вместо червени яйца, както е обичая през тази седмица". Той ги прие усмихнат, поговорихме и току влезе зад паравана, питайки ме: "Ами аз какво да ти дам? " И се засуети с поглед, като че затруднен да направи избор. Надникнах зад паравана и аз и какво да видя - цяла изложба на лакомства донесени от сестри: по маси, по бюфет наслагани във фруктиери, в чинии всевъзможни сладкиши, торти, кексове, козунаци, курабии, великденски яйца, плодове. Но, нещеш ли между всичките тези деликатеси се намери и едно парче черен хляб - селски, но такъв черен, какъвто изобщо не бях виждала даже по време на стопанската криза. Със сдържана усмивка Учителя посегна към него и ми го подаде.
към текста >>

Надникнах зад паравана и аз и какво да видя - цяла изложба на лакомства донесени от сестри: по маси, по бюфет наслагани във фруктиери, в чинии всевъзможни сладкиши, торти, кексове, козунаци, курабии, великденски яйца, плодове.
15. ЧЕРНИЯТ ХЛЯБ Пред една великденска ваканция, в началото на април, когато с радост съм се завърнала при Учителя, един ден Го посещавам и Му нося нещо рядко за сезона, което Той обичаше - червени домати. Тогава нямаше уредено парниково производство. Казвам Му: "Това вместо червени яйца, както е обичая през тази седмица". Той ги прие усмихнат, поговорихме и току влезе зад паравана, питайки ме: "Ами аз какво да ти дам? " И се засуети с поглед, като че затруднен да направи избор. Надникнах зад паравана и аз и какво да видя - цяла изложба на лакомства донесени от сестри: по маси, по бюфет наслагани във фруктиери, в чинии всевъзможни сладкиши, торти, кексове, козунаци, курабии, великденски яйца, плодове. Но, нещеш ли между всичките тези деликатеси се намери и едно парче черен хляб - селски, но такъв черен, какъвто изобщо не бях виждала даже по време на стопанската криза. Със сдържана усмивка Учителя посегна към него и ми го подаде. Аз прихнах от непринуден смях, поради контраста, който се получи, разсмя се и Учителя и така смеейки се в унисон, ние се разбрахме. При това знаеше, че имам вкус към деликатеси, към сладкиши и плодове. Поблагодарих Му и след утихналия смях се замислих да открия какво вложи Той в тая наглед малка, невинна шега.
към текста >>

42. 34. ЦЕНАТА НА ЕДНА ОПИТНОСТ

Дърпах се, дърпах се и накрая се насадих сама да мътя пачи яйца.
Отстъпване няма. Значи изиграваш хорото си до края. Изиграх си хорото, накрая ме пуснаха и аз се освободих от тази сърдечна връзка. Мина не мина време, зададе се на пътя ми друга такава връзка. Да, ама аз не искам вече да се хващам на това хоро, защото вече знам този урок. Дърпах се, дърпах се и накрая се насадих сама да мътя пачи яйца. При патките е така. Като ги сложат върху полога да мътят яйцата, то ако тя стане и напусне полога да търси храна и вода или да се поразходи, то яйцата изстиват, накрая стават запъртъци и не се излюпват патенца от изстиналите яйца. Затова патката седи на полога, не го напуска докато не дойде мъжкаря, т.е. патока да я смени и той ляга на полога вместо нея. Така той я сменя и те се редуват.
към текста >>

Като ги сложат върху полога да мътят яйцата, то ако тя стане и напусне полога да търси храна и вода или да се поразходи, то яйцата изстиват, накрая стават запъртъци и не се излюпват патенца от изстиналите яйца.
Изиграх си хорото, накрая ме пуснаха и аз се освободих от тази сърдечна връзка. Мина не мина време, зададе се на пътя ми друга такава връзка. Да, ама аз не искам вече да се хващам на това хоро, защото вече знам този урок. Дърпах се, дърпах се и накрая се насадих сама да мътя пачи яйца. При патките е така. Като ги сложат върху полога да мътят яйцата, то ако тя стане и напусне полога да търси храна и вода или да се поразходи, то яйцата изстиват, накрая стават запъртъци и не се излюпват патенца от изстиналите яйца. Затова патката седи на полога, не го напуска докато не дойде мъжкаря, т.е. патока да я смени и той ляга на полога вместо нея. Така той я сменя и те се редуват. При кокошката това не е така и при кокошите яйца -тя става, разхожда се и после пак се връща. Та тук сама се бях насадила на пачи яйца, а мъжкаря го нямаше да ме смени и чак като се излюпиха яйцата, които мътех, ме освободиха.
към текста >>

При кокошката това не е така и при кокошите яйца -тя става, разхожда се и после пак се връща.
При патките е така. Като ги сложат върху полога да мътят яйцата, то ако тя стане и напусне полога да търси храна и вода или да се поразходи, то яйцата изстиват, накрая стават запъртъци и не се излюпват патенца от изстиналите яйца. Затова патката седи на полога, не го напуска докато не дойде мъжкаря, т.е. патока да я смени и той ляга на полога вместо нея. Така той я сменя и те се редуват. При кокошката това не е така и при кокошите яйца -тя става, разхожда се и после пак се връща. Та тук сама се бях насадила на пачи яйца, а мъжкаря го нямаше да ме смени и чак като се излюпиха яйцата, които мътех, ме освободиха. Та пачите яйца бяха моите неосъществени желания. Та ние бяхме в младостта си. Всичко вреше и кипеше у нас. Защо разказвам тези приказки.
към текста >>

Та тук сама се бях насадила на пачи яйца, а мъжкаря го нямаше да ме смени и чак като се излюпиха яйцата, които мътех, ме освободиха.
Като ги сложат върху полога да мътят яйцата, то ако тя стане и напусне полога да търси храна и вода или да се поразходи, то яйцата изстиват, накрая стават запъртъци и не се излюпват патенца от изстиналите яйца. Затова патката седи на полога, не го напуска докато не дойде мъжкаря, т.е. патока да я смени и той ляга на полога вместо нея. Така той я сменя и те се редуват. При кокошката това не е така и при кокошите яйца -тя става, разхожда се и после пак се връща. Та тук сама се бях насадила на пачи яйца, а мъжкаря го нямаше да ме смени и чак като се излюпиха яйцата, които мътех, ме освободиха. Та пачите яйца бяха моите неосъществени желания. Та ние бяхме в младостта си. Всичко вреше и кипеше у нас. Защо разказвам тези приказки. Та аз бях учителка на село и живеех между този народ и се ползвах от неговия бит.
към текста >>

Та пачите яйца бяха моите неосъществени желания.
Затова патката седи на полога, не го напуска докато не дойде мъжкаря, т.е. патока да я смени и той ляга на полога вместо нея. Така той я сменя и те се редуват. При кокошката това не е така и при кокошите яйца -тя става, разхожда се и после пак се връща. Та тук сама се бях насадила на пачи яйца, а мъжкаря го нямаше да ме смени и чак като се излюпиха яйцата, които мътех, ме освободиха. Та пачите яйца бяха моите неосъществени желания. Та ние бяхме в младостта си. Всичко вреше и кипеше у нас. Защо разказвам тези приказки. Та аз бях учителка на село и живеех между този народ и се ползвах от неговия бит. Накрая отивам при Учителя и Му разказвам всичко.
към текста >>

Той ме изслушва внимателно след като дълго и подробно разказах тези два случая - за хорото и пачите яйца.
Та ние бяхме в младостта си. Всичко вреше и кипеше у нас. Защо разказвам тези приказки. Та аз бях учителка на село и живеех между този народ и се ползвах от неговия бит. Накрая отивам при Учителя и Му разказвам всичко. Той ме изслушва внимателно след като дълго и подробно разказах тези два случая - за хорото и пачите яйца. Каза накрая: "Аз знаех, че така ще стане! " "Но защо не ме предупредихте, Учителю? Как може така да знаете и да мълчите и по този начин една ваша ученичка да се мъчи на село, да играе хоро дето не знае как се играе и да мъти яйца когато не знае, че са били пачи яйца? " "Ако бях сторил това, което искаш сега щях да те лиша от една опитност. А опитността понякога е по-ценна от страданията, които човек преминава." Аз останах с отворена уста.
към текста >>

Как може така да знаете и да мълчите и по този начин една ваша ученичка да се мъчи на село, да играе хоро дето не знае как се играе и да мъти яйца когато не знае, че са били пачи яйца?
Та аз бях учителка на село и живеех между този народ и се ползвах от неговия бит. Накрая отивам при Учителя и Му разказвам всичко. Той ме изслушва внимателно след като дълго и подробно разказах тези два случая - за хорото и пачите яйца. Каза накрая: "Аз знаех, че така ще стане! " "Но защо не ме предупредихте, Учителю? Как може така да знаете и да мълчите и по този начин една ваша ученичка да се мъчи на село, да играе хоро дето не знае как се играе и да мъти яйца когато не знае, че са били пачи яйца? " "Ако бях сторил това, което искаш сега щях да те лиша от една опитност. А опитността понякога е по-ценна от страданията, които човек преминава." Аз останах с отворена уста. Ахнах от почуда. Промълвих: "Ах, Учителю..." останах си с отворената уста и с това прехласване от този неочакван обрат, който никога не очаквах. Това оцених много по-късно.
към текста >>

43. 12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО

И понеже беше военно време, аз да й пращам от тука хубави книги, а пък тя да ми изпраща от там било яйца, било масло, понеже тука липсваха тези продукти.
Тогава Учителят се обърнал към своите спътници с думите: "Конете видяха Иван Рилски, който ни посреща! " А те в момента не могли нищо нито да видят, нито да разберат. Сестра Мара Камбурова имаше дарбата да вижда, правеше и връзка като пишещ медиум с някои от нашите заминали братя и сестри. Медиумите са много опасни хора. След време, това бе около събитията, ние се уговорихме като заминавах, да си кореспондираме. И понеже беше военно време, аз да й пращам от тука хубави книги, а пък тя да ми изпраща от там било яйца, било масло, понеже тука липсваха тези продукти. Това продължи известно време и изведнъж получавам от нея едно много остро писмо, в което пише против Учителя, против брат Боев, че е лицемер. Аз изпаднах в ужас. Мара Камбурова. Какво е станало не мога да ви кажа нищо. Аз само си спомням, че й писах едно писмо, в което й казах: "Мара, Изгрева е едно свещено място и всички братя са дошли с искреното желание да намерят Истината и да живеят съобразно Истината".
към текста >>

44. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Понякога вие искате бързо да раждате идеите, тогава те са кокоши яйца.
Сега се радвай на тези мисли, същото правя и аз. Нали това е нашият живот и радост и утеха. 19.111.1943 г., 5 ч., от лекцията. „1/2, 2/3, 3/4, 4/5, 5/6, 6/7. Тези числа, които се вземат за динамични, а останалите са потенциални. Понякога вие искате бързо да раждате идеите, тогава те са кокоши яйца. Скръбта, страданието, това е нощ, трябва да се работи. Във физическия, духовния и умствения свят има падане. В 0/1 човек е сам. В 1/2 са двама ортаци. В останалите дроби, напр.
към текста >>

45. 3. ПЕВЕЦ В РУСЕНСКАТА ОПЕРА

Имаше случай когато в сладкарницата пристига каса с яйца и ако има развалено яйце той изхвърля целия материал приготвен за работа, за да работи с най-чисти материали.
За моя радост още на следната година имаше такъв. Йордан Андреев беше по това време в Русе и ние двамата си избрахме от тия книги оставени в една къщичка на „Свирчовица". То беше почти цяло течение на излезлите до тогава беседи и главно от лекциите печатани в печатницата на Малджиев в Русе. Тия книги пренесохме след това при сестра Софка, която живееше в друга къща. Петър Филипов имаше сладкарска работилница и мога да кажа, че той работеше по високия идеал. Имаше случай когато в сладкарницата пристига каса с яйца и ако има развалено яйце той изхвърля целия материал приготвен за работа, за да работи с най-чисти материали. Та в Русе имаше тогава един известен човек, популярен като Фалана, който е чичо на диригента Васил Казанджиев, той стана секретар на операта в Русе. Та Фалана сам ми казваше: "Ние от единия край на гр. Русе отивахме на другия при братя Филипови, за да си купим хубави сладки, като знаем, че ще бъдат приготвени от най-чисти материали". Ето ви един малък пример как се работи по Високия идеал.
към текста >>

46. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло, сирене, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия, характерология, херметизъм и астрология.
Учителят търпеливо Го изслушва. След това при нови срещи Лулчев вече възприема идеите на Учителя - става Негов ревностен последовател и ученик. След уволнението му в 1923 г. Лулчев минава на пенсия. Усърдно се предава на изучаване Учението на Учителя. Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло, сирене, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия, характерология, херметизъм и астрология. Под непосредственото влияние на Учителя развива известни душевни способности и ясновидство. Оказва се, че е и радиостезист, може да усеща къде има подземни води. Тези му качества не остават скрити и почват да го търсят за съвети и помощ. Неговите предсказания на стотици хора са известни. И доказани.
към текста >>

47. 8. ДВА ВИДА ВЕГЕТАРИАНСТВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Малко зеленчуци, малко плодове, в Берлин трябваше да обядвам и да ходя половин час до центъра, да се храня с вегетарианска храна, пържени картофи или пържени яйца.
8. ДВА ВИДА ВЕГЕТАРИАНСТВО Аз в Германия за две години прекъснах вегетарианството. Видя ми се мъчно да съм вегетарианец в Германия. Малко зеленчуци, малко плодове, в Берлин трябваше да обядвам и да ходя половин час до центъра, да се храня с вегетарианска храна, пържени картофи или пържени яйца. Писах на татко си това, той ми каза, че ми дава пълна свобода по отношение на храната. Проядох месо. Понеже някои от вас, които биха казали, че месото не е вкусно за храна, направо биха си изкривили душата. Даже е много вкусно, особено с необходимите подправки. Понеже сме вегетарианци, защото не искаме да се убиват животните, някъде четох, че ако един човек трябва сам да убие едно животно, след това да му одере кожата, да го свари или за да се нахрани, то мнозина биха се отказали от яденето на месо.
към текста >>

48. 11. БРАТСКИТЕ ОБЕДИ И ВЕЧЕРИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Казваха, че тя закусвала с осем яйца - грамадна жена беше.
И при по-бедна обстановка отиваше. Даже, не знам дали сте чували този случай, веднъж Го поканват много богати хора Котеви, но в тях живее един наш приятел - Петър Камбуров, който е горе на тавана в една стаичка. Но е трябвало и него да поканят, защото живее в тяхната къща. Пък те приготвили такова нещо за ядене, щото една рота войници трябвало да го изядат. Пък тя и домакинята си беше ящна. Казваха, че тя закусвала с осем яйца - грамадна жена беше. И сега като седнали да вечерят, вечеряли и им направило впечатление, че Учителят нищо не хапнал, освен маслинки и чай. Друго нищо. Верно е, че Той не бъркаше храните. Когато ядеше например кашкавал и сиренце, ще хапне да речем сирене, ще хапне и кашкавал, а маслини и кашкавал не ядеше заедно. Казваше - не вървят.
към текста >>

49. 71. АНАСТАСИЯ ЯНАКИЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Много вкусно нещо беше направила и не беше сложила яйца.
Щото друго е, ти да си живееш самичък, да ти е удобно, друго е да посрещаш всичките хора. И тя какво има с някакви малки наеми е живяла. Скромничко, но тя цял живот живя скромничко. Но беше добра майсторка за готвене, умееше хубаво да готви и от нищо и никакво ще направи нещо много хубаво. Аз помня, веднъж на Изгрева вече когато живеехме, тя беше направила такива кюфтета от лапад, така за стотинки се даваше връзката. Много вкусно нещо беше направила и не беше сложила яйца. Не знам как го беше направила, но прекрасни и хубави. Та в това отношение тя беше от тия сестри. Много симпатична и когато отвориха столът на ул. „Опълченска" 66 тя беше готвачката. Тя готвеше на братята и сестрите.
към текста >>

50. 76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Учителят казал на Коста Константинов да яде яйца.
Лично аз съжалявам, много неща не съм питала. Но само от това, да не проявя любопитство. Жорж Радев си направил хороскоп според който е щял да си замине много рано. Учителят го каза в беседа: „А той не знае че над хороскопа стои Бог". Учителят и на него и на друг един брат Коста Константинов, който пак тъй си замина млад, много искаше да им помогне, но те не послушаха изобщо съветите му. Учителят казал на Коста Константинов да яде яйца. А майка му като му ги приготви, той ги хвърля в клозета. Сега виждате ли, хем зачитаме Учителя като Учител, хем не изпълняваме каквото ни каже както трябва. Един път Жорж беше вече така болен, аз попитах: „Жорж, какво се храни днеска? " „Георге", аз не му виках Жорж. Даже той веднъж ми каза: „Еленке, само ти ми казваш Георги.
към текста >>

51. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

За Великден яйца правихте, козунаци?
Е.А.: Да, да. В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа? Е.А.: Не особено. Той е Христов празник. В.К.: А за Великден? За Великден яйца правихте, козунаци? Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме. В.К.: Интересува ме как Учителят е възприемал тези празници? Е.А.: Той ги приемаше като съгледател. В.К.: Като съгледател. Е.А.: Моето виждане е това.
към текста >>

Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме.
В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа? Е.А.: Не особено. Той е Христов празник. В.К.: А за Великден? За Великден яйца правихте, козунаци? Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме. В.К.: Интересува ме как Учителят е възприемал тези празници? Е.А.: Той ги приемаше като съгледател. В.К.: Като съгледател. Е.А.: Моето виждане е това. За Него не беше празник.
към текста >>

52. 165. СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ УЗРЯВАТ НА ЕСЕН

Даже Паша ми каза веднъж: „Еленке, ще те насадим да измътиш яйца, защото не слизаш никъде, все тука стоиш".
Покани ме, влязох и ми говори. Да. Нужда имах, просто чувствах нужда. Аз чувствах винаги нужда да видя Учителя през деня, защото нали все бях на Изгрева. Аз слизах само един път в седмицата в града и все на Изгрева съм си седяла. Другите ходеха повече от мене. Даже Паша ми каза веднъж: „Еленке, ще те насадим да измътиш яйца, защото не слизаш никъде, все тука стоиш". Знаеш ли просто така като Го видиш, нещо получаваш от Него, нещо идваше от Него при нас, затова стояха. В.К.: Сега те изпълняваха ли някаква друга служба, освен това да посрещат гостите? Е.А.: Не, услужваха. В.К.: Като им каже Учителят нещо те отиваха. Е.А.: О да, услужваха.
към текста >>

53. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Както да е, но тя ще ти приготви нещо много хубаво за ядене, то се нарича „Хубаво папице", но ще ми трябват 5 яйца и масло една бучка.
Пфу, пфу, пфу. И ние трябва да облекчим малко своя ум от ненужните процеси, да не спъваме Божественото в нас." Сега, това е моето писмо към тебе. Слушай сега още нещо. Еленке, Добра Еленке, Димитровден иде, но е неделя, а тя все пак иска да иде някъде, дали ще бъде неделя вечерта или понеделник сутринта сега не мога да ти кажа, но тя ще дойде. Предполагам и Паша се гласи за тогава. Както да е, но тя ще ти приготви нещо много хубаво за ядене, то се нарича „Хубаво папице", но ще ми трябват 5 яйца и масло една бучка. Сега бъди добра и весела, всичко хубаво над тебе и вътре в тебе. Поздрав от Учителя! Б.А. носи радост и светлина. /Б.Л. = Божията Любов/ Бре, не остана място за да се подпиша. Савка. * * * Изгрев, 12.1V.1932 год Петък, 8.15 ч.с.
към текста >>

54. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-3

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

В.К.: Правеха ли козунаци, яйца?
Е.А.: Той държеше за беседата. В.К.: Така. А как празнувахте например Великден? Е.А.: Великден? Ами как го празнувахме, пак с беседи. В.К.: Правеха ли козунаци, яйца? Е.А.: Ами разбира се. Да, правеха си хората. В.К.: Нещо по-специално празнуване, не. Е.А.: Не по-специално, не. В.К.: Интересува ме какво беше отношението на Учителя към тези два празника - Коледа и Великден?
към текста >>

Е.А.: Е, виж сега Паша ми казваше, че тя, когато е била първата година, те са вапсвали яйца и на всяко яйце имало един Псалом надписан.
Е.А.: Не по-специално, не. В.К.: Интересува ме какво беше отношението на Учителя към тези два празника - Коледа и Великден? Е.А.: А, към Великден. Ами празник - Възкресение. В.К.: Имаше ли нещо по-специално, някакви изявления по тоя случай? Е.А.: Е, виж сега Паша ми казваше, че тя, когато е била първата година, те са вапсвали яйца и на всяко яйце имало един Псалом надписан. Ей това е един път направено. Но не е всеки път. В.К.: Да, така е направено. Нещо по-специални изявления на Учителя. Не просто ме интересува, защото този празник го празнува християнската църква.
към текста >>

55. 01 - 62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Той вече втора година, откак бе преминал на по-краен режим на хранене, който режим изключваше яйца, мляко, сирене, кашкавал и масло.
62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ (Разказва съпругата ми Донка, дъщеря на Георги Куртев) „Беше есен, тъжна есен. Пожълтелите листа се стелеха по земята. Всичко бе тъжно. Тъжно бе и в нашия дом, защото баща ни беше тежко болен и ние се безпокояхме за неговия живот. Страдаше от колики в стомаха. Той вече втора година, откак бе преминал на по-краен режим на хранене, който режим изключваше яйца, мляко, сирене, кашкавал и масло. За мазнина употребяваше само шарлан (нерафинирано олио - слънчоглед). Един неделен ден преди обяд дойдоха приятелите му от Бургас: Зурков, Пренеров, Щерев, Сотиров и Паскалев, които научили за болестта, както и за режима му на хранене и решили да го посетят групово. Още като дойдоха, внесоха една струя на бодрост, която като пролетен лъч стопли сърцата ни. Самото им групово идване бе един акт на внимание към баща ни. Те му казаха тъй: „Брат Георги, ние сме изпратени от Божията любов и ти носим нещо за хапване, каквото Любовта ни научи и те молим от любов да го приемеш и да си хапнеш.
към текста >>

56. 07 - 78. ДВЕТЕ СЕСТРИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Бяха приятно изненадани, когато видяха масата сложена, на която имало голямо парче кашкавал, пет-шест варени яйца, голямо парче баница.
Работят и разговарят коя кога и как се е запознала с Учителя, как се е добрала до тези прекрасни идеи, които разширяват душата, извисяват съзнанието и човек вижда света с други очи, като че ли сега за първи път проглежда. Радва се, че живее. Унесени в разговор, двете сестри не забелязват кога са минали часове и станало обяд. „То вече стана обяд, а ние трябва да си отиваме и да приготвим нещо за обяда", си мислеше сестра Янакиева. „Но какво ще приготвим, когато и дома нищо няма." Оставиха работата и се прибраха в къщи. Бяха приятно изненадани, когато видяха масата сложена, на която имало голямо парче кашкавал, пет-шест варени яйца, голямо парче баница. Храна не за двама, а за пет-шест души. Кой бе донесъл тази храна? И как бе влязъл, когато стаята е била заключена, а ключът - джоба на сестрата. За чудене работа! Нахранили се доволно и половината храна останала.
към текста >>

57. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

На нея едно голямо парче кашкавал, 5-6 варени яйца и т.н.
Било станало обед и сестра Янакиева казала: „Трябва да отидем да ядем, ама и в къщи нямам нищо. Ама да отидем все нещо ще измислим. А сестра Янакиева живеела в пловдивските бараки, където живееше и брат Боев. Те бяха първоначално за гости, но после ги използваха за квартири, да се ползват. Те останали изненадани като видяли масата сложена. На нея едно голямо парче кашкавал, 5-6 варени яйца и т.н. Яли и останало от яденето. Като се нахранили, те решили да оставят така масата. Оставили масата и когато се върнали вечерта, на масата нямало нищо. Като че не е имало нищо на нея. В. К.: Сега има две обяснения случката.
към текста >>

58. 08 - 05. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Другите ядат баници, яйца, козунаци.
Един път по Великден решили дежурните сестри да направят някаква манджа, ама като за Великден. По-хубава манджа да бъде за Учителя. И тогава занесли му някаква манджа, а пък когато дошло време да се вдига трапезата, виждат, че Учителят нищо не е вкуснал от манджата. Казали му: „Учителю, вие сигурно не харесахте манджата - не сте яли нищо." - „Не, рекъл той, манджата е хубава, ама аз днес бях на обед при бедните." Той ял само хляб и лук. Било Великден. Другите ядат баници, яйца, козунаци. Той вземал една глава лук, чукнал я и ял само хляб и лук. „Аз, рекъл, днес бях на обед с бедните." Това нещо така е записано в записките: „На обед при бедните."
към текста >>

59. 08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Ти ще сееш метли и ще ги връзваш, аз ще развъждам кокошки и ще продавам яйца и ще живеем.
Един ден брат Колю отива на градината, пристъпва при всяко дърво, прегръща го и го целува. Казва: „Прегръщах всяко дърво, целувах го, прегръщах го, целувах го, всяко едно и се прощавах с тях", защото ги е сял от малки фиданчици, да станат големи дървета. „И най-после казах: „Довиждане, довиждане" - и не се върнах вече. Казах на жена си. Мислех, че тя ще съжалява, пък тя каза: Какво ще съжаляваш, каза, добър е Господ, ще измислим нещо да живеем. Ти ще сееш метли и ще ги връзваш, аз ще развъждам кокошки и ще продавам яйца и ще живеем. Двама души сме, какво ще се кахъриш. И започнахме да живеем така. Аз сеех метли, връзвам ги и ги продавам по лев, лев и половина метлата, изкарвам нещо и тя също. Обаче всичко го събираме по братски. Събираме го на едно и го делим по братски.
към текста >>

Каквото припечелим, тя от яйца и пилета, аз от метлите, разделяме го.
Аз сеех метли, връзвам ги и ги продавам по лев, лев и половина метлата, изкарвам нещо и тя също. Обаче всичко го събираме по братски. Събираме го на едно и го делим по братски. Имаме две кратунки, те ни служат за каса. Моята кратунка и нейната кратунка. Каквото припечелим, тя от яйца и пилета, аз от метлите, разделяме го. Дойде лятно време, викам: „Бабо, аз ще отивам на Рила сега. Я да видим какво ще каже моята каса." Разтварям касата, гледам, гледам, броя, кай не стигат. „Бабо, какво ще правим, не стигат." - „Вземи от моята каса колкото ти трябват - вика - после пак ще спечелим." Тъй цяла година ги деляхме по равно, като дойде време за Рила, само аз отивам, защото тя не може да ходи и все от нейната каса взимам и си живейме, казва и се разбираме. Сега ще разкажа за един събор, прекаран на градината. Не помня коя година беше, 1947 или 1948 година.
към текста >>

60. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Аз ще храня кокошки и ще продавам пилета и яйца, ти ще сееш метли и ще ги вържиш, пак ще се изхраним, двама души сме." Като казала жена му така, един голям товар му паднал от плещите и действително така направили и гладни не останали.
Следващият е Колю Колев-Тъпана, вторият подред. За него съм писал как се прощава със своята овощна градина, когато отчуждаваха за ТКЗС-то. Отива при всяко едно дръвче като при живо дете, за което се е грижил и го е отхранил. Всяка фиданка я милва и прегръща, и целува със сълзи на очи, и най-после се върнал в къщи и казал на жена си: „Свърши вече с нашата градина, какво ще правим ний сега? " Тя му казала: „Не се безпокой, всичко ще се нареди. Аз ще храня кокошки и ще продавам пилета и яйца, ти ще сееш метли и ще ги вържиш, пак ще се изхраним, двама души сме." Като казала жена му така, един голям товар му паднал от плещите и действително така направили и гладни не останали. Първият мисля, че се казваше Михаил Калудов от Бата. За него ще разкажа една случка. В Бата първоначално нямало братство. Били само няколко души и не можело да имат братски кръжок, и отиват в съседното село, Оризаре. Отиват всяка сряда за школа, обаче трябвало да минат река„Хаджи-дере".
към текста >>

61. 09 - 355. ХЛЯБ ЗА ТРИ ДНИ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Спря се при мене, разтвори куфарчето и каза: „Сага ние с вас ще хапнем." Но тъй като аз се стеснявах да взема, той ми отдели от всичко, което носеше: хляб, сирене, баница, кашкавал, варени яйца и ми каза: „Заповядайте!
Тогава той ми каза: „Вземете си хляб за три дни! " Сбогувах се и си мислех: „Защо ми е хляб за три дни, ще взема за два дни." Но ето какво се случи: на 15 километър до Толбухин влакът спря и не тръгва. Изядох храната, която си носех за два дни и на третия останах без храна. Хората слязоха от влака и всеки разтворил чантата си и се хранеше, а аз нямам нищо, а ме е срам да си поискам. Вече ми прималяваше от глад, когато дойде при мене млад, интелигентен човек, който носеше куфарче с храна. Спря се при мене, разтвори куфарчето и каза: „Сага ние с вас ще хапнем." Но тъй като аз се стеснявах да взема, той ми отдели от всичко, което носеше: хляб, сирене, баница, кашкавал, варени яйца и ми каза: „Заповядайте! " Това, което той ми остави, бе не само за едно ядене, а за цял ден, дори и за два, толкова бе изобилно. След като се нахранихме, той си прибра куфарчето и под предлог, че има бърза работа, замина и вече не го видях. Кой знаеше че съм без храна и кой беше този непознат човек, който сподели храната си с мене - ето въпроси за размишление. Разказва: Веса Петрова.
към текста >>

62. 11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Отиваме ний, сутринта викам: „Мамо, ще сложиш три яйца рохкички на мен, на Марийка Андреева, три рохкички в мойта торбичка, отделно на Марийка Каракашева.
Мандолина, понеже втори клас като минах, рекох: чакай аз, понеже никой няма музикант да играе на хорото на първи май и на Великден, и леля ми, нейният син имаше мандолина нова, ходих и купих и от тяхната къща през главната улица свиря „Боряно, Борянке", за да мога да разигравам целия клас. Аз свирех за цялата гимназия и прогимназия. А на другия ден е Великден. Имахме един класен наставник, беше белогвардеец, Николов ли беше, забравих. Той ни беше наставник, малко тъй белогвардеец, бекярин, човекът скромен, много добър като учител. Отиваме ний, сутринта викам: „Мамо, ще сложиш три яйца рохкички на мен, на Марийка Андреева, три рохкички в мойта торбичка, отделно на Марийка Каракашева. А пък на този ще му сложиш шест яйца преварени, на класния наставник." Като отиваме всички, аз нося китарата и мандолината и си вървим, и в една торбичка, тогава нямаше чанти, ами торбички, майка ми ушила и ми сложи козунак, сложи курабии, такива разни сладкиши. Майка ми месеше домашен хляб, бял хляб, мекичък, сложих и него, кашкавал ми сложи и сиренце, аз съм вегетарианка, други кой каквото носи. И събираме се целият клас да обядваме, но преди това закуска направихме и си прибрахме всичкото, поканихме и класния наставник, този при нас не беше, той беше се скрил в един шубрак, ний го открихме всички с класния състав, ний като взехме двете - аз, Мария Каракашева Дърева, отидохме и го поканихме, сложихме му една чиния, напълнихме я, сложиха салам и други, аз сложих парче кашкавал, който носих, сложих му козунак, хляб му дадохме, и обядвахме всички. Той стеснителен, бекярин човек, чужденец. В.К.: Та как мина?
към текста >>

А пък на този ще му сложиш шест яйца преварени, на класния наставник." Като отиваме всички, аз нося китарата и мандолината и си вървим, и в една торбичка, тогава нямаше чанти, ами торбички, майка ми ушила и ми сложи козунак, сложи курабии, такива разни сладкиши.
Аз свирех за цялата гимназия и прогимназия. А на другия ден е Великден. Имахме един класен наставник, беше белогвардеец, Николов ли беше, забравих. Той ни беше наставник, малко тъй белогвардеец, бекярин, човекът скромен, много добър като учител. Отиваме ний, сутринта викам: „Мамо, ще сложиш три яйца рохкички на мен, на Марийка Андреева, три рохкички в мойта торбичка, отделно на Марийка Каракашева. А пък на този ще му сложиш шест яйца преварени, на класния наставник." Като отиваме всички, аз нося китарата и мандолината и си вървим, и в една торбичка, тогава нямаше чанти, ами торбички, майка ми ушила и ми сложи козунак, сложи курабии, такива разни сладкиши. Майка ми месеше домашен хляб, бял хляб, мекичък, сложих и него, кашкавал ми сложи и сиренце, аз съм вегетарианка, други кой каквото носи. И събираме се целият клас да обядваме, но преди това закуска направихме и си прибрахме всичкото, поканихме и класния наставник, този при нас не беше, той беше се скрил в един шубрак, ний го открихме всички с класния състав, ний като взехме двете - аз, Мария Каракашева Дърева, отидохме и го поканихме, сложихме му една чиния, напълнихме я, сложиха салам и други, аз сложих парче кашкавал, който носих, сложих му козунак, хляб му дадохме, и обядвахме всички. Той стеснителен, бекярин човек, чужденец. В.К.: Та как мина? Верка: Да де, и после да, обедът, закуската и прибираме.
към текста >>

63. 12 - 42. КОЛЮ КАИШЕВ

Ама тъкмо ще боядисвам яйцата и той пристигна.
42. КОЛЮ КАИШЕВ В.К.: Ти казваше: „Аз мога да разправям за Колю Каишев." Надка: Да, той е идвал в Айтос. В.К.: Той откъде беше този Каишев? Разкажете ни нещо за него. Надка: Добри, съпругът ми е на работа. Той за няколко дни, за Великден дойде. Ама тъкмо ще боядисвам яйцата и той пристигна. И седна той с мене наедно да ги вадим. В.К.: Каишев. Надка: Да, Колю Каишев. И 3-4 дни ни гостува и ще си отива. Пък ние имаме пет стаи в къщата.
към текста >>

Надка: Горе в стаята на дома ни и го приехме и тъкмо боядисваме яйцата и той: „Чакай, сестра, аз съм боядисвал при майка си яйца." Направихме яйца, козунаци месих и си го посрещнахме, и си го изпратихме.
И вече не го видяхме. Той скоро след туй си замина набързо. И аз за първи път се запознах тогава с него. Той просто така пожела да отидем горе в стаята. В.К.: Непринудено. Надка: Горе в стаята на дома ни и го приехме и тъкмо боядисваме яйцата и той: „Чакай, сестра, аз съм боядисвал при майка си яйца." Направихме яйца, козунаци месих и си го посрещнахме, и си го изпратихме.
към текста >>

64. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Тогава прибрали месото от софрата и сложили пържени яйца.
Пееше ги по някой път в къщи. В Айтос се запознал с ясновидката Кортеза и по-после с Учителя. Учителят идвал веднъж в Айтос и след това втори път, когато го пратили у дядо ми, където пренощувал. Вечерта сложили на масата месо за вечеря, но Учителят казал, че не яде месо. Дотогава дядо ми нищо не е знаел за вегетарианството. Тогава прибрали месото от софрата и сложили пържени яйца. Оттогава - казваше дядо ми - аз не вкусих месо. След това дядо се подвизава в Учението на Учителя. Редовно посещавал съборите в Търново, за което често говореше. Така например разказваше един обикновен случай, който ми е правил силно впечатление като дете. Като били на събора в Търново, Учителят бил на горния етаж в една стая.
към текста >>

65. 16 - 13. ПРИНУДИТЕЛНА ПОЧИВКА

Желю Танев Николов

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

Кой яйца носи, кой козунаци, кой каквото имаше, направихме една дълга трапеза и седнахме да правим обед.
Започна от Стара Загора, Нова Загора, Карнобад, Айтос, Бургас и който желае да отиваме с рейс от Бургас до Варна. И се събрахме около 24-25 човека и с рейса пътуваме вече за Варна. Но през това време имаше по-малко хора от света, повечето бяхме ние от братството и пеехме в рейса, пеехме братски песни и ония хора само са вслушваха, не се задаваха някакви въпроси. Обаче горе в Стара планина, на Водораздела на Стара планина получи се спукване на гумите, повреда на рейса и ние спряхме, слязохме от рейса. Това беше по обед, направихме една братска трапеза по Великден. Кой яйца носи, кой козунаци, кой каквото имаше, направихме една дълга трапеза и седнахме да правим обед. Тази почивка продължи близо два часа, докато направят рейса. И брат Влайчо ни каза: „Знаете ли защо се случи тука да спре автобусът и да направим тоя обед? Защото когато Учителят едно време пътуваше от Варна за Бургас, тука е отпочивал." Всички трепнаха от тия думи. Оттам поехме за Варна. Пристигнахме там, намерихме братския салон, пяхме, ходихме на лозето, пренощувахме и после тръгнахме за Русе с влака.
към текста >>

66. 22 - 1. РАЗБОЛЕЛИЯТ СЕ ПОДПОРУЧИК

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Посрещна ме засмян, поговорихме малко, каза, че му донесли боядисани яйца и той на всяко от тях написал по един стих от Евангелието.
Така Учителят ме избави от една страшна беда. Връщайки се в отпуск от фронта, по случай Великденските празници, група офицери се събрахме в бюфета на Софийската гара. Почерпихме се по един бира, пожелахме си весело прекарване и се разделихме. Аз, както е обичайно, се запътих към ул. „Опълченска" 66, нетърпелив да се видя с Учителя и му благодаря за помощта. Посрещна ме засмян, поговорихме малко, каза, че му донесли боядисани яйца и той на всяко от тях написал по един стих от Евангелието. Яйцата бяха поставени в едно панерче върху гардероба. Той се качи на едно столче, порови, порови и възкликна: „Ах, ето го! Имаш Евангелие, нали? " Ние всички носехме малки Евангелия в джобчетата на куртките си. Целунах му ръка, сбогувах се и с нетърпение бързах да завия зад ъгъла и прочета отбелязания стих.
към текста >>

Яйцата бяха поставени в едно панерче върху гардероба.
Връщайки се в отпуск от фронта, по случай Великденските празници, група офицери се събрахме в бюфета на Софийската гара. Почерпихме се по един бира, пожелахме си весело прекарване и се разделихме. Аз, както е обичайно, се запътих към ул. „Опълченска" 66, нетърпелив да се видя с Учителя и му благодаря за помощта. Посрещна ме засмян, поговорихме малко, каза, че му донесли боядисани яйца и той на всяко от тях написал по един стих от Евангелието. Яйцата бяха поставени в едно панерче върху гардероба. Той се качи на едно столче, порови, порови и възкликна: „Ах, ето го! Имаш Евангелие, нали? " Ние всички носехме малки Евангелия в джобчетата на куртките си. Целунах му ръка, сбогувах се и с нетърпение бързах да завия зад ъгъла и прочета отбелязания стих. А той гласеше: „Не се опивайте!
към текста >>

67. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Възприема звуковете, знае къде да снесе яйцата си.
Тази способност на възприятията се намира и у животните. Тези центрове се намират на същото място, както и при човека, като някои са развити по-добре, отколкото в човека, а други са в зародишно състояние. Най-низшите от гръбначните животни е змията, която има също своите възприятия и тези центрове се намират над очите й. Тя знае къде се намира нейната храна,обикаля, отдалечава се и се връща в своето леговище. Познава формите, цвета, жабите, мишките, гущерите. Възприема звуковете, знае къде да снесе яйцата си. Освен това тя притежава разрушителност, чувство за самосъхранение, родителски чувства. Ако изправим змията така, че нейният гръбначен стълб да е успореден на човешкия, нейните очи ще гледат назад и нейните мозъчни центрове ще останат зад очите. Същите тези способности, които се намират в змията, са и в съответните центрове в задния мозък на човек. Когато отидем нагоре по еволюционната стълба при по-висшите гръбначни животни като кучето, коня, вола и др. виждаме, че плоскостта на тяхните очи е успоредна на гръбначния стълб.
към текста >>

68. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Помолил изпратения чиновник да довърши службата, след като е раздал на богомолците пасхални (червени) яйца и се разделил с присъстващите.
Обаче патриарх Григорий V не е предприел нищо за своето спасение и не се отказал от престола си, не е избягал както е бил съветван от Цариград с парите на Патриаршията. Той изцяло се предал на служение на волята Божия и даже пренесъл себе си като агнец, като изкупителна жертва за своя народ и неговата свобода. Но той бива предаден от своя секретар, най-верния си служител, за да се изпълни писанието за предателството и великата саможертва на Бога, Наближавало Пасха. На първия ден на Пасхата, 10 април 1821 г., утрото на деня Великден, Христово възкресение, се явил слух, че гърците ще бъдат избити на пасхалното богослужение. През време на богослужението се явил турски чиновник, и му предал заповедта да се яви веднага в Портата. Помолил изпратения чиновник да довърши службата, след като е раздал на богомолците пасхални (червени) яйца и се разделил с присъстващите. Той бил заведен в султанския дворец. Тук той е принуждаван да издаде имената на въстаническите ръководители, и да се откаже от Христа. Тук е държан, докато не бил избран следващия патриарх Евгений. От двореца той бил откаран с лодка до Патриаршията. Разстоянието от пристанището до Патриаршията била 200 крачки.
към текста >>

69. НАРЯД за 1918 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Яденето ще бъде непременно и изключително растителна храна, без никакви мазнини, никакви яйца, мляко и масла.
Йоана гл. 1 (първите 10стиха). Молитвата и размишлението ни ще бъдат върху предмета: Да се изпълни душата ми и душата на нашите братя и сестри с плодовете на Духа, които са: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание. Четивата с размишленията с долунаписаната молитва ще стават от понеделник до събота включително, сутрин и вечер задължително, а на обед - по желание; сутрин - преди закуска, а вечер - след ядене. Яденето през цялата седмица става три пъти дневно: сутрин, обед и вечер и то непременно трябва да бъде под страх да се счита наредбата неизпълнена. Яденето ще бъде непременно и изключително растителна храна, без никакви мазнини, никакви яйца, мляко и масла. Само зеленчуци и плодове. Може да се готвят ястия, но без мазнини. Преди четивото и размишленията върху предмета ще почнем със следната молитва: Господи на обичта, Боже на Любовта, ние Те призоваваме в Твоята милост. Приемаме страданията, които ни изпращаш, с радост на нашето сърце, Приемаме мъчнотиите, които ни изпращаш за уякчаване на нашия дух. Ний без колебание, без двоумение ще изпълним Твоята блага Воля.
към текста >>

70. 7. НАСТАВЛЕНИЯ

Ще ядете два пъти на ден, никакво масло, яйца, а само растителна храна; ще се яде сутрин, след молитвата, и вечер, преди молитвата.
Ще изпълнявате следното. През продължение на 10 дни, начиная от 27 юни, ще ставате сутрин към 4 часа и в промеждутъка от 4 до 5 часа ще прочетете 9-а глава на Данаила, ще размислите внимателно върху нея, ще се помолите и ще се изповядате пред Бога, като пред духовник, за прегрешенията си, за тези на своите ближни, за тези на народа ви и ако иска Господ, ще ви прости. Вие ще изпратите с това вашето прошение до Бога, а каква ще бъде резолюцията, то е Негова работа. В това време и заминалите ваши близки ще се помолят за себе си, за вас, така че ще има молитва и горе, и долу, тъй както дървото се храни и от горе, и от долу. Ще се оставите на Божието влияние. Ще ядете два пъти на ден, никакво масло, яйца, а само растителна храна; ще се яде сутрин, след молитвата, и вечер, преди молитвата. Вечер ще ядете преди залязването на Слънцето, а молитвата и прочитането на 9-а глава - след залязването на Слънцето, към 8 часа вечерта. Господ е наложил пост на целия свят. Като закусите сутрин и като се навечеряте, ще благодарите много на Бога. През тези 10 дни ще има абсолютен пост на сърцето и ума си. Да няма никаква лоша мисъл, лошо желание, никакво одумване.
към текста >>

71. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

По някой път тези, които казват, че еди-какво си е писано в Евангелието, постъпват като тези, които дават наставления в пакетчетата с бои за Великденските яйца.
Трябва да дойдете до онова състояние, че когато поискате да извършите нещо, да усещате присъствието на Господа тъй живо, че да се спрете, преди да го сторите. А сега вие казвате, че имате присъствието на Господа, но дойде някой изпит, не го издържите и се разкайвате после. Като се прекатури колата, намирате пътя си, но важно е преди да се прекатури тя, да го намерите. Силата на живота е в това. При сегашния развой на живота, ще срещате мъчнотии и ще ви казват: „Вие не сте на правата страна в живота, еди-как си е писано в Евангелието.“ Казвам: Много неща са писани там, но вие не ги разбирате. По някой път тези, които казват, че еди-какво си е писано в Евангелието, постъпват като тези, които дават наставления в пакетчетата с бои за Великденските яйца. В тях е писано каква боя има, какви яйца се боядисват, как се размива боята, в колко вода и т.н. Там пише: „Тази боя ще се размие в толкова вода, след това яйцата тъй и тъй ще се поставят и тогава ще имате резултат.“ Всичко ще се свърши по упътванията в това пакетче, но трябва да се мине през целия този процес. Но има други познания, още по-дълбоки от боите. При сегашните условия хората само се спъват. Атмосферата е пълна с ненапреднали души, които се домъкват до вас.
към текста >>

В тях е писано каква боя има, какви яйца се боядисват, как се размива боята, в колко вода и т.н.
А сега вие казвате, че имате присъствието на Господа, но дойде някой изпит, не го издържите и се разкайвате после. Като се прекатури колата, намирате пътя си, но важно е преди да се прекатури тя, да го намерите. Силата на живота е в това. При сегашния развой на живота, ще срещате мъчнотии и ще ви казват: „Вие не сте на правата страна в живота, еди-как си е писано в Евангелието.“ Казвам: Много неща са писани там, но вие не ги разбирате. По някой път тези, които казват, че еди-какво си е писано в Евангелието, постъпват като тези, които дават наставления в пакетчетата с бои за Великденските яйца. В тях е писано каква боя има, какви яйца се боядисват, как се размива боята, в колко вода и т.н. Там пише: „Тази боя ще се размие в толкова вода, след това яйцата тъй и тъй ще се поставят и тогава ще имате резултат.“ Всичко ще се свърши по упътванията в това пакетче, но трябва да се мине през целия този процес. Но има други познания, още по-дълбоки от боите. При сегашните условия хората само се спъват. Атмосферата е пълна с ненапреднали души, които се домъкват до вас. Често усещате една неприятност, едно недоволство.
към текста >>

Там пише: „Тази боя ще се размие в толкова вода, след това яйцата тъй и тъй ще се поставят и тогава ще имате резултат.“ Всичко ще се свърши по упътванията в това пакетче, но трябва да се мине през целия този процес.
Като се прекатури колата, намирате пътя си, но важно е преди да се прекатури тя, да го намерите. Силата на живота е в това. При сегашния развой на живота, ще срещате мъчнотии и ще ви казват: „Вие не сте на правата страна в живота, еди-как си е писано в Евангелието.“ Казвам: Много неща са писани там, но вие не ги разбирате. По някой път тези, които казват, че еди-какво си е писано в Евангелието, постъпват като тези, които дават наставления в пакетчетата с бои за Великденските яйца. В тях е писано каква боя има, какви яйца се боядисват, как се размива боята, в колко вода и т.н. Там пише: „Тази боя ще се размие в толкова вода, след това яйцата тъй и тъй ще се поставят и тогава ще имате резултат.“ Всичко ще се свърши по упътванията в това пакетче, но трябва да се мине през целия този процес. Но има други познания, още по-дълбоки от боите. При сегашните условия хората само се спъват. Атмосферата е пълна с ненапреднали души, които се домъкват до вас. Често усещате една неприятност, едно недоволство. Те са причината за това.
към текста >>

72. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Да допуснем, че цялата седмица е снасяля яйцата в чуждия двор - турете по 20 лева за яйцето, струва ли си един спор за 20 лева?
Има добри хора, но добрите хора минават все през вратата, през царските врата, а пък онези, които минават през прелезите, те не са добрите хора. Ако две сестри се карат, те са при прелезите от едната и от другата страна. Ако две моми съседки се карат, че кокошката на едната снесла в другия двор и да даде яйцето, карат се за едно яйце. Питам сега: през вратата ли се карат? През прелеза, през дупките за едно яйце. Да допуснем, че цялата седмица е снасяля яйцата в чуждия двор - турете по 20 лева за яйцето, струва ли си един спор за 20 лева? Ако е няколко милиона английски лири поне, ще кажете: „Голяма сума“, а тук за 20 лева, които даже не правят един швейцарски лев. Така човек изгубва своето добро настроение. Някой път за цяла година изгубва хубавите случаи огрубява човек. Най-първо направи една погрешка и после се извинява, казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав.“ Който има правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Че, ако ти ходиш да кажеш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, тогава питам: Има ли някой да ти е благодарил, че сте го окаляли при вашата опитност?
към текста >>

73. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Представете си, че вие имате 100-ина яйца и сте ги взели, като яйца на малки птиченца, но те се указали яйца на някоя усойница, на някоя кобра.
Вие още не сте бомби. Когато човек е живял дълго време, чрез своите човешки познания е набрал тези експлозиви в себе си, вътре в себе си ги е поел и влиза с тях в света на душата. Там тези енергии се развиват и правят тези експлозии. Сега, да ви обясня моята мисъл. Може да ви се вижда малко странно, защо е тъй. Представете си, че вие имате 100-ина яйца и сте ги взели, като яйца на малки птиченца, но те се указали яйца на някоя усойница, на някоя кобра. Вземете ги в една кутийка и всеки ден разправяте на другарката си за тях. Но представете си, че някой ден вие влезете в света на душата и оставите вашата кутия да я напече Слънцето. Питам: След известно време какво ще спечелите? Яйцата ще се превърнат на змийчета и след като се измътят тия змийчета, вие ще бъдете първата жертва, нищо повече. Те ще искат да се наядат, да се нахранят, а в света на душата за тях няма никаква храна и те ще се качат първо на вас.
към текста >>

Яйцата ще се превърнат на змийчета и след като се измътят тия змийчета, вие ще бъдете първата жертва, нищо повече.
Може да ви се вижда малко странно, защо е тъй. Представете си, че вие имате 100-ина яйца и сте ги взели, като яйца на малки птиченца, но те се указали яйца на някоя усойница, на някоя кобра. Вземете ги в една кутийка и всеки ден разправяте на другарката си за тях. Но представете си, че някой ден вие влезете в света на душата и оставите вашата кутия да я напече Слънцето. Питам: След известно време какво ще спечелите? Яйцата ще се превърнат на змийчета и след като се измътят тия змийчета, вие ще бъдете първата жертва, нищо повече. Те ще искат да се наядат, да се нахранят, а в света на душата за тях няма никаква храна и те ще се качат първо на вас. Те са вашите деца и ще кажат: „Ти ни роди, дай ни да ядем.“ И вие ще умрете, нищо повече. Змийчетата, това са вашите деца, вашите благородни идейни мисли, гениални мисли! Те, тук на земята, като яйца са хубави, като яйца не са опасни, хубави настроения, но като им дадеш някоя мисъл, като им дадеш живот, тогава тези елементи, аз ги наричам експлозиви. Защото отровата на змията тя е създадена като едно оръжие да може да убива по-скоро своята жертва, за да може да се ползува.
към текста >>

Те, тук на земята, като яйца са хубави, като яйца не са опасни, хубави настроения, но като им дадеш някоя мисъл, като им дадеш живот, тогава тези елементи, аз ги наричам експлозиви.
Питам: След известно време какво ще спечелите? Яйцата ще се превърнат на змийчета и след като се измътят тия змийчета, вие ще бъдете първата жертва, нищо повече. Те ще искат да се наядат, да се нахранят, а в света на душата за тях няма никаква храна и те ще се качат първо на вас. Те са вашите деца и ще кажат: „Ти ни роди, дай ни да ядем.“ И вие ще умрете, нищо повече. Змийчетата, това са вашите деца, вашите благородни идейни мисли, гениални мисли! Те, тук на земята, като яйца са хубави, като яйца не са опасни, хубави настроения, но като им дадеш някоя мисъл, като им дадеш живот, тогава тези елементи, аз ги наричам експлозиви. Защото отровата на змията тя е създадена като едно оръжие да може да убива по-скоро своята жертва, за да може да се ползува. И лошите хора, това са все същите навици на змията. Злото е една отрова, чрез която някой иска да те отрови, за да използува туй благо, което ти притежаваш, за себе си. Затуй всякога се препоръчва чистотата. Вие ще влезете в света на душата чисти.
към текста >>

А носите ли вашите яйца и влезете ли с тях, щом се измътят там, ще се върнете.
Вие ще влезете в света на душата чисти. Значи, почвата ще носите със себе си. Щом влезете там, жителите на този свят са толкова добри, те ще ви дадат семена, колкото искате. Вие ще посадите семената във вашата почва и животът ви ще.бъде обновен. Като израснат тия семенца, ще опитате техния живот. А носите ли вашите яйца и влезете ли с тях, щом се измътят там, ще се върнете. Измътването на тези яйца там е престъпление. Докато ги носите, не ви хващат в престъпление, вие сте свободни, но щом се измътят змийчетата в душевния свят, по същия закон вие ще се върнете назад. Да не носите тия семенца в света на душата. [Тази кутийка няма да я подлагате на светлината. Ще направите един колет и ще пишете: До моите роднини, света на сърцето и света на ума.
към текста >>

Измътването на тези яйца там е престъпление.
Значи, почвата ще носите със себе си. Щом влезете там, жителите на този свят са толкова добри, те ще ви дадат семена, колкото искате. Вие ще посадите семената във вашата почва и животът ви ще.бъде обновен. Като израснат тия семенца, ще опитате техния живот. А носите ли вашите яйца и влезете ли с тях, щом се измътят там, ще се върнете. Измътването на тези яйца там е престъпление. Докато ги носите, не ви хващат в престъпление, вие сте свободни, но щом се измътят змийчетата в душевния свят, по същия закон вие ще се върнете назад. Да не носите тия семенца в света на душата. [Тази кутийка няма да я подлагате на светлината. Ще направите един колет и ще пишете: До моите роднини, света на сърцето и света на ума. Там може да растат, понеже в света на сърцето и в света на ума има храна за тях.] Законът е верен.
към текста >>

[(Паша: „По никой начин да не се домогваме до Божественото по човешки начин.“ Савка: „ Че при душата не трябва да влизаме със сърцето и ума.“ Олга: „На тези змийски яйца не трябва да им се дава никаква храна и никакви условия на живот.“) Понеже вие влизате в душевния свят, тази кутия ще я премахнете.
Защото, да кажем, че сте пътник, някой път може да не знаете где да влезете. Казвате: „В кой вагон да влеза? “ Е, все таки в първа или във втора класа ще влезете, няма какво да се безпокоите. [До тука какво разбрахте? ] Е, какво ви направи впечатление от всичко казано? [(Паша: „По никой начин да не се домогваме до Божественото по човешки начин.“ Савка: „ Че при душата не трябва да влизаме със сърцето и ума.“ Олга: „На тези змийски яйца не трябва да им се дава никаква храна и никакви условия на живот.“) Понеже вие влизате в душевния свят, тази кутия ще я премахнете. Вие все за яйцата мислите, не си изпращате погледа да гледа душевните неща, а само с яйцата се занимавате. Един банкер какво друго може да научи? Той може ли да научи какви са новите теории за откриването на звездите? Не, той само тефтерите има в ума си. И ако го попитат, ще каже: „Такива работи мен не ме интересуват.
към текста >>

Вие все за яйцата мислите, не си изпращате погледа да гледа душевните неща, а само с яйцата се занимавате.
Казвате: „В кой вагон да влеза? “ Е, все таки в първа или във втора класа ще влезете, няма какво да се безпокоите. [До тука какво разбрахте? ] Е, какво ви направи впечатление от всичко казано? [(Паша: „По никой начин да не се домогваме до Божественото по човешки начин.“ Савка: „ Че при душата не трябва да влизаме със сърцето и ума.“ Олга: „На тези змийски яйца не трябва да им се дава никаква храна и никакви условия на живот.“) Понеже вие влизате в душевния свят, тази кутия ще я премахнете. Вие все за яйцата мислите, не си изпращате погледа да гледа душевните неща, а само с яйцата се занимавате. Един банкер какво друго може да научи? Той може ли да научи какви са новите теории за откриването на звездите? Не, той само тефтерите има в ума си. И ако го попитат, ще каже: „Такива работи мен не ме интересуват. Погледът трябва да бъде обърнат в настоящето, оставете миналото.
към текста >>

74. 9. НЕБЕСНА БЛАГОДАТ КЪМ МЕН В ТЪРНОВО

Един от фелдшерите каза: „Бързо донесете няколко яйца, кастрон и лъжица." Счупиха яйцата и ми дадоха да изпия белтъците им.
Казах им: „Заради вашата уплаха и силно настояване, да отидем." Отидохме. Бяха се изминали около два часа от мръкването. Доктор в болницата нямаше, а само фелдшери и медицински сестри. Председателстващият групата ни се развика: „Дайте бързо мляко, водим отровен човек! " Върнаха се от кухнята и казаха, че мляко нямало. Един от фелдшерите каза: „Бързо донесете няколко яйца, кастрон и лъжица." Счупиха яйцата и ми дадоха да изпия белтъците им. фелдшерът каза. след десетина минути изкуствено да повърна, като си бръкна в гърлото. Върнахме се в столовата, дето щяхме да вечеряме. Опитах се да повърна, но не можах. Аз въобще не повръщам.
към текста >>

75. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

Ще ям само риба, масло, яйца, сирене, мляко и др.
Доколкото можах да схвана от г. Дънова, той препоръчва вегетарианството и млечния режим не от оная точка, от която изхождат теософите и др. вегетарианци (не убий), а главно за да не вкарваме в тялото си елементалите и флуидите на животните, за да не се оскотяваме като тях. Той сам ми каза да напусна свинското месо! Аз мисля хич да не отговявам на Коледа. Ще ям само риба, масло, яйца, сирене, мляко и др. млечни продукти. Аз мисля, че на една постна храна щом се туря повече дървено масло, ще може да се не усеща поста. Ще се опитам, но да не стане като с вас. Сърдечен поздрав Вам и на приятелите. Ваш 3. Желев
към текста >>

76. 6. ВЕЛИКДЕН

Паша Теодорова

По едно време Учителят заедно с един брат изнесоха отнякъде един голям панер с червени яйца, с нещо написано върху всяко яйце.
След това Учителят излезе от стаята пак така незабелязано, както и влезе преди беседата. Братята и сестрите взеха уж да се разотиват. Казвам уж, защото гледам пак същите излизат на двора, не им се връща по домовете. Какво още искат? Нищо не искат, но си споделят някои мисли от беседата и т.н. По едно време Учителят заедно с един брат изнесоха отнякъде един голям панер с червени яйца, с нещо написано върху всяко яйце. Учителят покани всички да си вземат по едно яйце. Взех си и аз едно яйце, на което се белееха буквите; Пс. 35 - Псалом 35, върху който много съм мислила. Взех яйцето и благодарих, след което си тръгнах за дома. Едва стигнах в къщи, започнах да разказвам за всичко, което видях и чух - носех едно яйце и на болната си майка.
към текста >>

77. 10. ПОМОЩНИЦИТЕ НА ПАША

Гена Папазова

И понеже аз сама си готвя, аз завеждам градините, аз имам пред себе си ябълки, моркови, картофи, каквото искаш, яйцата на цени определени, въобще лесно икономически живеех, без да търпя лишения.
Щяхте да кажете някои неща. Г.П.: За Катя Грива. Аз се отделям от Паша и вече ставам агроном. Сега талантлива ли съм била, неталантлива ли, друг да съди, но веднага след държавния изпит аз станах директор на един техникум, практическо училище във Видин, там се запознах и с моя съпруг. Отначало бях без пари стажантка другаде, преди да взема държавния изпит, но после почнаха да ни плащат. И понеже аз сама си готвя, аз завеждам градините, аз имам пред себе си ябълки, моркови, картофи, каквото искаш, яйцата на цени определени, въобще лесно икономически живеех, без да търпя лишения. Имах и пари, и по едно време Паша пише: „Гена, искат да ни вдигат от Изгрева." На Изгрева се заселиха хора, ей така върху места от Слатина, ей тука ще си направя бараката. Вика: „Ще ни вдигат от Изгрева". Как? - „Ами дай пари." Давам пари да купят мястото. Мястото беше в съседство с Борис. И те си направиха там барака.
към текста >>

78. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

Ей сега, запретва ръкавите, прясната пита, спаначника, яйцата, всичко готово.
И ей в това семейство аз израстнах. А мама пъргава, работлива като птичка. Пък той имаше много гости, моят баща, много. Като дойдоха агрономи, то беше страшно. Тя се връща от къра. Ей сега, запретва ръкавите, прясната пита, спаначника, яйцата, всичко готово. Това беше пъргавината, силата на мойта майка. Тя беше стълба на къщата. И когато баща ми отиде войник, а нас ни мобилизираха заради тази Хавелка, да работим за войската. Мама го правеше това. Но какво ви казвам, децата не видяха детство.
към текста >>

79. 7. ПЪРВИ МАЙ 1935 г. - ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (РОЗОВОТО КЪТЧЕ)

Милка Говедева

Магдалина Стефанова Григорова

Грижите и вниманието на другарите вън от затвора и на нашите близки, улеснени от отслабналата поради църковния празник бдителност на надзиратели и тъмнична управа, се оказа в струпване на големи количества хранителни продукти в килиите ни - традиционните червени яйца, козунаци, печено агнешко и т.н.
Дори през тъмничните решетки проникваше отвън дъх на цъфналите в близост дворове сливи, нахлуваха жизнерадостните птичи хорове. Пролетта пораждаше копнеж, вълнуваше младите сърца на 23-те полит- затворнички от двете килии в източното крило на Централния затвор. Идваше празникът на международния ден на труда на пролетарската солидарност - Първи май. Необходимо бе да се отпразнува тоя светъл ден от политическите затворници в Централния затвор, така че да се почувствува непокорената им борческа воля при тъмничните условия. Тази година Първи май почти съвпадаше с християнския празник Великден. Грижите и вниманието на другарите вън от затвора и на нашите близки, улеснени от отслабналата поради църковния празник бдителност на надзиратели и тъмнична управа, се оказа в струпване на големи количества хранителни продукти в килиите ни - традиционните червени яйца, козунаци, печено агнешко и т.н. Това особено радваше двете малки затворничета - деца на двете майки другарки, за които не се бе намерил приют и топла грижа и те споделяха затвора на своите майки. Решихме да уговорим с другарите политически затворници празнуването на Първи май по твърде оригинален начин: няколко от най-младите политзатворнички - Ася, Рачето, Милка (аз -б.а.) и Елена се обявихме за годеници на неоженени другари от мъжкото политическо отделение. Така нашите килии се превърнаха в гнездо на любовни копнежи - „розово кътче". Управата бе уведомена. Разреши се на годениците да се срещнат в тъмничната приемна на свободно свиждане.
към текста >>

80. 8. УЧИТЕЛЯТ УДЪЛЖАВА И СКЪСЯВА ЖИВОТА

БОЖИСЛАВА ПАНТЕЛЕЕВА КАРАПЕТРОВА

8. УЧИТЕЛЯТ УДЪЛЖАВА И СКЪСЯВА ЖИВОТА Сестра Паша Велева, племенница на брат Тодор Стоименов, ни разправи следния случай с нейния вуйчо: Един ден брат Тодор Стоименов ял яйца, след което му става много тежко на стомаха.
8. УЧИТЕЛЯТ УДЪЛЖАВА И СКЪСЯВА ЖИВОТА Сестра Паша Велева, племенница на брат Тодор Стоименов, ни разправи следния случай с нейния вуйчо: Един ден брат Тодор Стоименов ял яйца, след което му става много тежко на стомаха. Обезпокоени домашните му решават да извикат Учителя. Идва Учителят и с влизането си веднага попитал: „Тодоре, какво яде? " Едва, едва проговорил братът: „Яйца, Учителю." - „Е, сега ще ги мътиш", шеговито казал Учителят. Прави му хороскоп и отсича: „Тодоре, дотук, повече не ти се дава отгоре, ако ходиш в правия път, може да ти се удължи кредита." И наистина, казва сестра Паша, Учителят удължи с още 50 години живота на моя вуйчо. Друг случай за удължаване на живот съм слушала за една сестра, която отишла при Учителя: „Учителю, сънувах, че една жена ми казва: Ти след една година ще си заминеш." - „Да, предупреждават те", отговорил Учителят.
към текста >>

" Едва, едва проговорил братът: „Яйца, Учителю." - „Е, сега ще ги мътиш", шеговито казал Учителят.
8. УЧИТЕЛЯТ УДЪЛЖАВА И СКЪСЯВА ЖИВОТА Сестра Паша Велева, племенница на брат Тодор Стоименов, ни разправи следния случай с нейния вуйчо: Един ден брат Тодор Стоименов ял яйца, след което му става много тежко на стомаха. Обезпокоени домашните му решават да извикат Учителя. Идва Учителят и с влизането си веднага попитал: „Тодоре, какво яде? " Едва, едва проговорил братът: „Яйца, Учителю." - „Е, сега ще ги мътиш", шеговито казал Учителят. Прави му хороскоп и отсича: „Тодоре, дотук, повече не ти се дава отгоре, ако ходиш в правия път, може да ти се удължи кредита." И наистина, казва сестра Паша, Учителят удължи с още 50 години живота на моя вуйчо. Друг случай за удължаване на живот съм слушала за една сестра, която отишла при Учителя: „Учителю, сънувах, че една жена ми казва: Ти след една година ще си заминеш." - „Да, предупреждават те", отговорил Учителят. „Децата ми са малки, какво ще правят без мен", разплакала се сестрата. - „Колко години искаш да ти се отпуснат още? " - попитал Учителят.
към текста >>

81. 6. БОМБАРДИРОВКИ

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Приличали на яйца, но когато тези яйца падали на земята, се чувал страшен трясък, тресяла се земята, тресяла се гората.
Наистина върху Изгрева не паднала нито една бомба, но това съвсем не важало за гората до него. Един ден Пантелей се разхождал из гората зад поляната. Изведнъж се чули сирени, той се почудил какво да прави, нямало време да стигне до Изгрева и останал в гората. Застанал до едно дърво и започнал мислено да вика Учителя и да моли за помощ. Бомбите падали - фюу-у една от тук, една от там, фюу-у от всички страни. Приличали на яйца, но когато тези яйца падали на земята, се чувал страшен трясък, тресяла се земята, тресяла се гората. Бомбите изравяли дълбоки трапове, хвърчали пръст, камъни, клони, падали дървета, било много страшно! Но баща ми останал цял и невредим, дори едно камъче или бучка пръст не стигнали до него. Той беше убеден, че е оцелял благодарение на Учителя.
към текста >>

82. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Аз ядох спанак с яйца и много кисело мляко към 1.30 и към 2.15 пих 2 чаши чай и се помолих Господ да ми даде сила да изкарам поста спокойно.
Подвизавайте се. 07.06. Понеделник в 7.30 у Марийкини без Невенка издържахме 20 мин. и втренчване, аз не виждах цветето, а около него едно съвсем прозрачно място. Пак не четохме, защото я нямаше книгата. 08.06. Вторник 2 часа след обяд запостихме. Аз ядох спанак с яйца и много кисело мляко към 1.30 и към 2.15 пих 2 чаши чай и се помолих Господ да ми даде сила да изкарам поста спокойно. Падна ми се от Йоанна 11 гл. ст. 40. Казва й Исус: „Не ти ли казах, че ако повярваш ще видиш славата Божия? " До вечерта се чувствах не много бодра, но това състояние отпаднало е вече от няколко дена. Глад и жажда не чувствам.
към текста >>

Беше много горещо, ядох яйца пържени с чушки, а след това две чаши чай, до вечерта прекарах много добре.
Пак същото упражнение, но след 23 [мин. ] аз не можах да стоя мирно, като че някой през половината отпред ме притискаше. При втренченото гледане изпитах същото и много малко удържах. 07.07. Сряда. На обяд 1.30 започнахме третия пост три дена. Беше много горещо, ядох яйца пържени с чушки, а след това две чаши чай, до вечерта прекарах много добре. Излизах след обяд, вечерта бях у дома - Марийка, Невенка и Стефка, шихме си тиролските рокли. В 1.30 легнахме. 08.07. Четвъртък. Станах в 5.30 сутринта бях при семинара. Срещнах се с г-н Михалчев.
към текста >>

83. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Но ние, като не разбираме законите, мислим като мравките да си преместим яйцата от едно място на друго.
Умствените бури, незасягащи нас, те са отвън, идат периодически, някой път може да си на запазено място в къщи, а някой път си навън. Някой път си неразположен, тази буря е вътре в тебе, тази буря става в хиляди същества и са дигнали голям прах, ти не можеш да мислиш в такъв случай. Ще си кажете: „Това е буря, ще мине." Може да трае 1 минута, 2,3,4,5,10 минути, 20 минути, 1 час, 2, 3,4, 5, до 24 часа максимум е най-големия период. Има общи бури и специални. Сега идат общи бури, понеже стават преустройства на целия космос, преустройства стават и в слънчевата система, ние понеже сме в центъра, ще го почувствуваме, то е в реда на нещата. Но ние, като не разбираме законите, мислим като мравките да си преместим яйцата от едно място на друго. Всички ние страдаме от илюзии, например дойде някой и те излъже, че къщата ти изгоряла, или ти ограбили дюгена, ти почнеш да плачеш, не, зарадвай се в случая. И богат да станеш, и беден нищо няма да ти придадат, но може да изгубиш спокойствието си. И това зависи от кармата. Хора, които те мразят, ще ти направят пакост. Ако един човек живее за Бога, ако Бог е на негова страна, той може да разчита на Него, да каже: „Господ дал, Господ взел." Ще кажете, лесно се приказва, но като дойдете до положението, има една точка, която не се колебае.
към текста >>

84. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Например салата с яйца, чай и риба, риба и яйца, сирене и риба и пр., а най-добре е само една храна.
Като минава водата през села, градове омърсява се, но като влезе в океана чиста става. Вашият извор трябва да бъде чист всякога. Най-малко два пъти в седмицата топли бани: 2-3 чаши топла вода, за да се изпотите и иначе пък да пиете вод а печена на слънцето. За децата ви: след залез слънце абсолютно никакво ядение. Смесвание на храна никога да не правите. Например салата с яйца, чай и риба, риба и яйца, сирене и риба и пр., а най-добре е само една храна. После да имате спокойствие - сърцето да е сладко отвътре- киселините да останат навън. Трябва послушание и само послушание, за да имате успех в живота. Послушанието е принципално - послушание на Бога! Вам ще дам едно правило: Да се държите винаги във връзка с живата природа, но трябва да поддържате едно строго държание с мен, без всякакво съмнение: Ще се държите с Любовта, която ще ви даде силата, Ще се държите с Мъдростта, която ще ви даде светлината, Ще се държите с Истината, която ще ви даде свободата. Така ще се свържете с други същества, които ще ви упътват, ще ви подпомагат, ще ви подсещат и коригират в грешките ви.
към текста >>

85. 29. МИНЧО СОТИРОВ

Жечо Панайотов

За мен остана поучителен пример, как когато тръгнахме да си отиваме, качихме се на кабриолета, сестрата домакиня, изнесе малка кошничка с яйца и ги поднесе на брат Пеню Киров.
Тази именно част, впоследствие бе подарена от брат Сотиров на бургаското братство, там се изгради хубав малък салон - „Молитвен дом" на братството. През този именно период, се засилиха връзките между брат Сотиров и брат Пеню Киров, приобщих се и аз към тях. Един път, през 1914 или 1915 година, направихме една разходка с кабриолета на полка, до село Лъджакьой /Бургаските минерални бани/. В това село вече имаше братски кръжок, основан от брат Георги Куртев от Айтос. Посетихме семейството на ръководителя им - брат Мильо - гдето имахме приятелски разговори. За мен остана поучителен пример, как когато тръгнахме да си отиваме, качихме се на кабриолета, сестрата домакиня, изнесе малка кошничка с яйца и ги поднесе на брат Пеню Киров. Той се изненада, категорично отказваше да получи този подарък; дълго увещаваше сестрата да не му ги дава, но и тя настояваше. Най-после, за да не я наскърбява, прие тези яйца и благодари. Когато пристигнахме в Бургас, остави ги на брат Сотиров. В семейството на брат Сотиров бях често гостенин през 1914-1916 год., като съм оставал на вечеря или на закуска у тях. Изглежда, че брат Пеню, като знаеше за помощта, която оказвам на семейството ни в Сливен, че аз самият прекарвам доста скромно, е препоръчал на брат Сотиров, да ме поканва у тях.
към текста >>

Най-после, за да не я наскърбява, прие тези яйца и благодари.
Един път, през 1914 или 1915 година, направихме една разходка с кабриолета на полка, до село Лъджакьой /Бургаските минерални бани/. В това село вече имаше братски кръжок, основан от брат Георги Куртев от Айтос. Посетихме семейството на ръководителя им - брат Мильо - гдето имахме приятелски разговори. За мен остана поучителен пример, как когато тръгнахме да си отиваме, качихме се на кабриолета, сестрата домакиня, изнесе малка кошничка с яйца и ги поднесе на брат Пеню Киров. Той се изненада, категорично отказваше да получи този подарък; дълго увещаваше сестрата да не му ги дава, но и тя настояваше. Най-после, за да не я наскърбява, прие тези яйца и благодари. Когато пристигнахме в Бургас, остави ги на брат Сотиров. В семейството на брат Сотиров бях често гостенин през 1914-1916 год., като съм оставал на вечеря или на закуска у тях. Изглежда, че брат Пеню, като знаеше за помощта, която оказвам на семейството ни в Сливен, че аз самият прекарвам доста скромно, е препоръчал на брат Сотиров, да ме поканва у тях. Даже, при един разговор с брат Пеню, казах му че ми е съвестно да се храня с тях, но той ми каза да не мисля така, защото това не им струва нищо, те са състоятелни. Обяви се войната през 1915 г., а тогава брат Сотиров беше вече с чин подполковник, така и замина на фронта, като командир на дружина от 24 полк.
към текста >>

86. 45. СВАТБА НА БАИР

Жечо Панайотов

Още първата сутрин, обиколихме из околните горички, а на една полянка, гледам че се белият много яйца.
Бяхме решили да прекараме при нея няколко дни, на гости като младоженци. И така, сутринта влака ни доведе в Габрово и набързо се озовахме в селото, при Тотка, на половин час път - южно от града. Веска беше много весела, сестра й също се радваше, че са й дошли такива мили гости. А и ние бяхме щастливи. Всяка сутрин излизахме на разходка край селото, правихме си нашите братски упражнения - гимнастика и така нататък. Още първата сутрин, обиколихме из околните горички, а на една полянка, гледам че се белият много яйца. Като отидохме там, какви ти яйца? Оказаха се гъби - печурки. Ето ти за нас подарък от природата. Бери и пълни една кърпа, че втора, а то обиране няма. Така се върнахме с богата реколта в къщи.
към текста >>

Като отидохме там, какви ти яйца?
И така, сутринта влака ни доведе в Габрово и набързо се озовахме в селото, при Тотка, на половин час път - южно от града. Веска беше много весела, сестра й също се радваше, че са й дошли такива мили гости. А и ние бяхме щастливи. Всяка сутрин излизахме на разходка край селото, правихме си нашите братски упражнения - гимнастика и така нататък. Още първата сутрин, обиколихме из околните горички, а на една полянка, гледам че се белият много яйца. Като отидохме там, какви ти яйца? Оказаха се гъби - печурки. Ето ти за нас подарък от природата. Бери и пълни една кърпа, че втора, а то обиране няма. Така се върнахме с богата реколта в къщи. Ядохме тия гъби до насита целия ден, сготвени по различен начин.
към текста >>

87. 2. ЗЕМЯТА КАТО МЯСТО ЗА ПРОЯВА НА ЖИВОТА

Николай Дойнов

А термитите, всяка майка изхвърля хиляди яйца, а през целият си живот сто милиона яйца.
Там няма и не може да има стихийност в създаването на потомство. Така например комарите, стихийно се размножават, бодат с чудно устроените си хоботчета, хората и животните за да смучат кръв, храна за тях и с това ги заразяват с болести - на първо място маларията, която помита годишно милиони човешки същества. Така например е установено, че само в Индия умират годишно два милиона хора от малария. Прокопаването на Панамския канал се прекъсва и се бави 34 години от комарите, които изобилствуват там, като само в първите години загиват от малария повече от 50 000 работници и инженери. Скакалците, тези страшно опустошителни насекоми, на големи тъмни облаци, те носят нещастие на човешкия род, като кацнат и със своето безогледно опустошаване на всичко посято, даващо продукти както за човека така и за неговите домашни животни. А термитите, всяка майка изхвърля хиляди яйца, а през целият си живот сто милиона яйца. И казва един мъдрец за тях, че са искали да завладеят Земята само за себе си. Затова Разумният свят е изпратил ледените епохи на Земята за да се премахне тази възможност. Така е и в океаните и моретата, но създадени са китове и други могъщи същества, които поставят едно равновесие в такива безогледни стремежи. Всички примитивни живи форми на Земята се раждат с устрема да изпитат и имат по-цялостен и осезаем живот. 26 октомври 1987 г.
към текста >>

88. XVI. СПИРИТИЗЪМ, МЕДИУМИЗЪМ И ПРОВОДНИЦИ - СЛУГИТЕ НА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Където е петела явява се кокошката да снася яйца. 8.
Не четат Словото наУчителя, а слушат ясновидеца. И тези ясновидци всички без изключение се провалиха, но преди това си изпълниха задачата поставени от Духът на Заблуждението - да отклоняват. Аз заварих тези хора. Има ги и сега след 1990 г., ще ги има и утре. Щом го има Словото на Учителя Дънов, което е Словото на Живия Бог, защото е Слово на Духът Христов, ще се яви непременно и Духът на Антихриста и чрез неговите слуги ще пропее като петел и то така, та ще проглуши всичко и навсякъде. Където е петела явява се кокошката да снася яйца. 8. Друг такъв голям представител е Григор Кьосев /Гришата/. Той е от групата на Крум Въжаров. (Виж „Изгревът" том XI, стр. 822-824 под N 12). И предателството е едно и също от вчера днес и утре, защото се движи от Духът на Заблуждението.
към текста >>

89. 4. ЛЕКАРСТВОТО

Казал му да счупи 10 яйца и черупките ще ги изпекат, но да не изгарят, само да се зачервят.
Един петъчен ден баща ми отива в гр. Попово и влиза в аптеката. А там се наредили много хора. На висок глас попитал хората, построени на опашката, дали някой не знае някое народно лекарство за спиране на кръвоизлив от носа. По едно време един селянин го побутнал и го отвел настрана. Казал му да счупи 10 яйца и черупките ще ги изпекат, но да не изгарят, само да се зачервят. Да ги стрие, да се размазват между пръстите му. Да сложи стрития прах в една носна кърпичка. Щом потече кръв от носа, да сложи от този прах на съответната ноздра. И за късо време да не диша през тази ноздра, а през устата. Това го направихме.
към текста >>

Разчупиха 10 яйца, нашите ги опържиха и ги изядоха.
Да ги стрие, да се размазват между пръстите му. Да сложи стрития прах в една носна кърпичка. Щом потече кръв от носа, да сложи от този прах на съответната ноздра. И за късо време да не диша през тази ноздра, а през устата. Това го направихме. Разчупиха 10 яйца, нашите ги опържиха и ги изядоха. А от черупките, след като ги опекоха, направиха праха. Два пъти напълних ноздрите си, и кръвоизливите спряха. И ето, вече съм 93-годишен и досега кръв от носа не ми е текло. Това се казва народно лекарство. И то - вълшебно.
към текста >>

90. 31. УЧИТЕЛ В РОДНОТО СЕЛО

Аз ядох пържени яйца и пих вода.
Това продължи, докато се напиха кьоркютюк, както му казват във Водица. Станаха да играят на играта „шарна-варна варму" и после - на „магаре". И наредят се: един се хване о масата, други се хване за кръста му, трети - за неговия кръст и образуват едно дълго магаре, като държат една върва. Има един, който пази магарето, а другите се качват върху гърбовете им. Ако успее да ритне някого от тях, онези ставаха магарета, които са прави, пък другите пък ги качваха. Аз ядох пържени яйца и пих вода. В разните им игри не взех участие. Срам ме беше да играя с учителите си, които са ме учили някога, на пиянски игри. Станах и си отидох. Казали на Стоян Пейков, мой съсед, да не отивам друг път на гуляите им, защото ги било срам от мене, щом не ям и не пия с тях заедно. Това бе радост за мене.
към текста >>

91. 38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ

" Рекох: „Роднина ми е." - „Слушай, вика, в Казалджи квартал има много яйца, ще ми събереш 100 яйца и ще ми ги донесеш!
" Като си тръгнах, оня излезе от кръчмата и тръгна с мене надолу към книжарницата на Калайджиев. „Къде ходи? " - ме запита той. Казах: „При главния прокурор." - „Защо ходи при него? " Рекох: Той ми е роднина." - „Абе, откъде? " Рекох: „Роднина ми е." - „Слушай, вика, в Казалджи квартал има много яйца, ще ми събереш 100 яйца и ще ми ги донесеш! " Рекох: „Няма да ти дам нито пукнато яйце! " Троснато му казах така. И той ме погледна така, замълча и се върна. Разбра, че удари на твърдо. Този ден, когато говорихме с прокурора Стефан Тошев, като си тръгнах, си купих два хляба.
към текста >>

92. 2. „МАХАР БЕНУ АБА - МОЛИТВАТА НА УЧЕНИКА (ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ОТ НЕБЕТО)

Затова събрали пари, платили и купили едно агне, изпекли го в голяма тепсия, а за мен приготвили пържени яйца и квасено мляко.
А инспекторът, като ме назначил, срещал случайно директора на училището и му съобщил, че им изпраща нов учител. „Назначихме един учител, който много хубаво свири и пее, ама няма да му се смеете, понеже той е вегетарианец. Няма да му се подигравате, че не яде месо. Бъдете внимателни с новия учител, когото ви назначих. Имате отличен учител." Това нещо след време ми го разказваха колегите И като научили, че съм пристигнал в селото, казали си, че тази вечер трябва да ме посрещнат. Затова събрали пари, платили и купили едно агне, изпекли го в голяма тепсия, а за мен приготвили пържени яйца и квасено мляко. Те ще ядат агнешко печено с червено вино, а за мен: овчо квасено мляко и яйца - храната на бедния учител по ония години. Село Алдомировци беше голямо село и имаше двама попове. Единия го беше назначил Трифон Кунев и му думаха Орман Папаз. Той си беше отворил даракчийница - там селяните имаха много овце и им трябваше дарак, да се разбива и разчепква вълната, защото после се предеше и тъчеше всичко на ръка. От съседните села идваха с чували, накамарени на каруци, и си чепкаха вълната.
към текста >>

Те ще ядат агнешко печено с червено вино, а за мен: овчо квасено мляко и яйца - храната на бедния учител по ония години.
„Назначихме един учител, който много хубаво свири и пее, ама няма да му се смеете, понеже той е вегетарианец. Няма да му се подигравате, че не яде месо. Бъдете внимателни с новия учител, когото ви назначих. Имате отличен учител." Това нещо след време ми го разказваха колегите И като научили, че съм пристигнал в селото, казали си, че тази вечер трябва да ме посрещнат. Затова събрали пари, платили и купили едно агне, изпекли го в голяма тепсия, а за мен приготвили пържени яйца и квасено мляко. Те ще ядат агнешко печено с червено вино, а за мен: овчо квасено мляко и яйца - храната на бедния учител по ония години. Село Алдомировци беше голямо село и имаше двама попове. Единия го беше назначил Трифон Кунев и му думаха Орман Папаз. Той си беше отворил даракчийница - там селяните имаха много овце и им трябваше дарак, да се разбива и разчепква вълната, защото после се предеше и тъчеше всичко на ръка. От съседните села идваха с чували, накамарени на каруци, и си чепкаха вълната. Думаха му Орман Папаз -означаваше, че в гората е назначен.
към текста >>

93. 1929 година

Вечеряхме с Лазаровски с 6 яйца и варено жито и пипер.
Върнах се, уреждах подписите на председателя и на касиера на досегашната отчетна сметка каса. После закусвах със зеле и сирене. Ходихме с Боляр Мехмед, общинския кмет, и Димитър Лазаровски, секретар-бирника на селото, да мерим общинската мера за отдаването на селяните за фураж да си посеят детелина. На общината правих мангал-котлони за готвене на Лазаровски. И като пристигна хлябът от Попово, вземахме го и оставих моя и на Сандю занесохме. Вечеряхме с Лазаровски с 6 яйца и варено жито и пипер. Силен вятър задуха. Сутринта беше шарено ясно небето, светло. Слънцето до обед грееше. Силен вятър от запада и следобед се заоблачи, Занаизскачаха от север тъмни облаци и сега, като пиша тия редове, вънка вали сняг. Изобщо тая зима станаха много големи студове, такива, каквито старите хора не помнят.
към текста >>

94. 1929 година - продължение

След като разпуснахме децата, Цона донесе хляб и яйца и се нахранихме.
и пр. Оплаква се от Недялко и госпожата му и от всичките. Свири ми серенадата от Тузели. Присъствувах в час по пеене, Фотографирах отделението на Цона като и Стела е вътре. Присъствувах в час при Цона по пеене. След като разпуснахме децата, Цона донесе хляб и яйца и се нахранихме. В 6 ч и 10 потеглих. Попът ме кани с визитна картичка да се срещнем, но не отидох. 13.IV.1929, събота Тежко ми бе от умората. Мерих скотовъдни ниви и дойдоха Петър Иванов и секретар-бирникът на Синан. Правихме снимки и аз ги учих да ги промиват и проявявах снимки и пр.
към текста >>

Бяха заспали домашните му, но станаха и опържиха яйца и вечеряхме, та си легнахме.
Запознах се с някой си Ангел, учител редовен от Аятлар, и госпожица Душка от Шумен; там бе и Деспа Георгиева и Моню Петров. Направих им 2 снимки, в едната съм и аз. След това отидохме в с. Кечелер у Йорданка Бонева и Стефанка Дончева само на пътя срещнахме и по тъмно се разделихме. В 10 ч, късно, стигнахме в Спахлар у Янкови. Бяха заспали домашните му, но станаха и опържиха яйца и вечеряхме, та си легнахме. Сънувал съм, че се качвам по една църква, където щях да падна уж и жив нямаше да остана. 26.V.1929., неделя Станах и започнах да чета нещо, после дойде Янко и аз бях принуден да не чета резюмето, което бях започнал да чета. Излязохме да обиколим селото, но ето, намерихме се с г-н Савов и го отведохме до Филбегер. После с Янко се върнахме в Спахлар. Вземахме си багажа и потеглихме за Ярдъм.
към текста >>

95. 1930 година

Мен не ми бе приятно викането, но не им забелязах, за да не им обърна вниманието и ги оскърбя с това и така, през всичкото време те бяха разделени на два лагера и в яденето едни усвоиха гроздето, а други - пържения кашкавал с яйцата и така се надкрадваха кои да вземат повече, за да оставят противните по-гладнички.
Турих и една тенджера боб да ври за обед. Към обед ми съобщиха председателят на училищното настоятелство и Коци, че дошли у Еленкината квартира много колеги и да взема фасуля и да потегля за натамо. Тъкмо се заприготвях и ето, те идат. Навлязоха Генов и Елеонора - Каленовци, Гаврилов и колегата му заедно с двете си хазяйки от Туден, Иванчо и Тотка от Разбоище и една госпожица - гърбава колежка, ниска, от Чеивръленци. Започнаха голяма врява, съпроводена от надвикване и надпискване на колежките, понеже се закачат и си правят смях. Мен не ми бе приятно викането, но не им забелязах, за да не им обърна вниманието и ги оскърбя с това и така, през всичкото време те бяха разделени на два лагера и в яденето едни усвоиха гроздето, а други - пържения кашкавал с яйцата и така се надкрадваха кои да вземат повече, за да оставят противните по-гладнички. И така в смях и веселби се нахранихме. Следобед им свирих и играха и отидохме на Доброглед, След това ги изпратихме до над Смолча и на връщане се отбихме в Еленкината квартира, където до 9 ч стоях. Тая вечер Еленка вече бе весела и сама намираше смисъла на тия противоречия, на които я натъкна Небето в Годеч, че това са изпити, а не случайности. Тя схвана ролята си, че Небето иска да работиш, а ние отхвърляме светските форми и методи и искаме само беседите на Учителя. Аз й казах, че ние сме пратени тук, в тая среда, да вливаме словото на Учителя, но трябва да им проучим формите добре, светските методи, и така да можем да им въздействуваме.
към текста >>

96. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Особено в едно каче с бели дъски, в което се туря син камък, има много талаш, такъв, с какъвто нареждат яйчарите яйцата.
Понеже стаята се напълни от публика, любопитна да гледа царя, то аз дадох идеята да излезем всички присъствуващи навън, за да може царят да разгледа плана, с Донка двамата, добре, необезпокоени от зрителите. Друга картина: В същата къща, където бе царят, аз съм вънка. Баба Събевица (моя комшийка във Водица) стои и нещо гледа една електрическа лампа, която свети. А под лампата, отдолу под сайванта - разни дреболии от земеделски инструменти за работа, каквито има в богатите селски земеделски домове. Гледам, има и много талаш от дялани дъски. Особено в едно каче с бели дъски, в което се туря син камък, има много талаш, такъв, с какъвто нареждат яйчарите яйцата. Ние си разсъждавахме с баба Събевица, че може нещо да запали тоя талаш и ще се предизвика пожар. Тъкмо си говорехме и ето, електрическата лампа се пукна и паднаха стъкла надолу, но и нещо запалено се разпиле на много светливи пламъци, като че ли тя е била газова лампа, та с пукането на шишето се самозапали газта и падна върху талаша и той пламна. Особено в качето, над което бях аз, талашът се запали и аз си казах, че веднага ще го изгася, но докато аз взема вода, то изведнъж се разгоря цялото. Аз викам на баба Събевица да дава вода, но и тя бърза да гаси другаде. Тя донесе един чер котел, до половина пълен с вода, и аз залях запаления талаш в качето и почти намалих огъня.
към текста >>

И вагарци, които си снасят яйцата в кожата на кравата и се хранят там, докато изхвръкнат.
Но ако нямате връзка с външния живот, да става една обмяна, ние ще се намерим в противоречие. Каквато и философия да имате, кога сте в херметически затворен салон, много уютен и уреден, но като ви кажат да отворите един прозорец, трябва да го отворите, иначе ще загинете. Та, най-първо, като разрешавате каквито и да са въпроси, вие трябва да дойдете във връзка с един външен свят. Земята е жив организъм. Или тя прилича на луда крава. И вагарци, които си снасят яйцата в кожата на кравата и се хранят там, докато изхвръкнат. И във вашия организъм има сега въгарци - други органически същества има, които са снесли яйцата си във вас и ви оставят да храните въгареца. Под мъмарец (въгарец) разбирам един постоянен живот, който използува живота на някое млекокопитающе. Това не значи, че той има лошо намерение. Трябва една правилна философия, която да обясни правилно причините и последствията на нещата. Всеки най-първо трябва да има една определена идея.
към текста >>

И във вашия организъм има сега въгарци - други органически същества има, които са снесли яйцата си във вас и ви оставят да храните въгареца.
Каквато и философия да имате, кога сте в херметически затворен салон, много уютен и уреден, но като ви кажат да отворите един прозорец, трябва да го отворите, иначе ще загинете. Та, най-първо, като разрешавате каквито и да са въпроси, вие трябва да дойдете във връзка с един външен свят. Земята е жив организъм. Или тя прилича на луда крава. И вагарци, които си снасят яйцата в кожата на кравата и се хранят там, докато изхвръкнат. И във вашия организъм има сега въгарци - други органически същества има, които са снесли яйцата си във вас и ви оставят да храните въгареца. Под мъмарец (въгарец) разбирам един постоянен живот, който използува живота на някое млекокопитающе. Това не значи, че той има лошо намерение. Трябва една правилна философия, която да обясни правилно причините и последствията на нещата. Всеки най-първо трябва да има една определена идея. Вие сега ходите в заблуждения и ако вървите все по този път, ще имате много разочарования и от вас нищо няма да остане.
към текста >>

Ако ти със своето неразбиране имаш около 200 ^ 300 яйца от някоя боа и без да знаеш, ги излюпиш и пуснеш в гората, не си ли причината за своетс нещастие?
Сега моето желание е да ви освободя. Аз ви считам затворници, осъдена до живот в затвор, и аз искам да ви освободя. Когато апостол Петър бе в затвора, ангелът върза ли стражата, като спеше? - Не. Той само освободи Петра. Ако ти със своето неразбиране имаш около 200 ^ 300 яйца от някоя боа и без да знаеш, ги излюпиш и пуснеш в гората, не си ли причината за своетс нещастие? Тия змии ще те изядат. Питам: Кой те накара да ги излюпиш? По-добре смачкай яйцата им. Че, ако ти образуваш една нечиста мисъл, ако поддържаш в себе си едно нечисто желание и една лоша постъпка, не са ли това яйцата на една боа, която ще те срещне някой път? Както богатите живеят, тая философия не е права, но и както бедните живеят, и тяхната философия не е права.
към текста >>

По-добре смачкай яйцата им.
- Не. Той само освободи Петра. Ако ти със своето неразбиране имаш около 200 ^ 300 яйца от някоя боа и без да знаеш, ги излюпиш и пуснеш в гората, не си ли причината за своетс нещастие? Тия змии ще те изядат. Питам: Кой те накара да ги излюпиш? По-добре смачкай яйцата им. Че, ако ти образуваш една нечиста мисъл, ако поддържаш в себе си едно нечисто желание и една лоша постъпка, не са ли това яйцата на една боа, която ще те срещне някой път? Както богатите живеят, тая философия не е права, но и както бедните живеят, и тяхната философия не е права. Понеже всички имат крива философи, затова и страдат. Има една права философия в света, тя седи в следното: Трябва да знаете живота на всеки един човек в света, а така също трябва да знаете де е и вашият живот и да пазите и своя, и чуждия живот, както себе си. Това съзнание трябва да дойде, за да се изправи светът.
към текста >>

Че, ако ти образуваш една нечиста мисъл, ако поддържаш в себе си едно нечисто желание и една лоша постъпка, не са ли това яйцата на една боа, която ще те срещне някой път?
Той само освободи Петра. Ако ти със своето неразбиране имаш около 200 ^ 300 яйца от някоя боа и без да знаеш, ги излюпиш и пуснеш в гората, не си ли причината за своетс нещастие? Тия змии ще те изядат. Питам: Кой те накара да ги излюпиш? По-добре смачкай яйцата им. Че, ако ти образуваш една нечиста мисъл, ако поддържаш в себе си едно нечисто желание и една лоша постъпка, не са ли това яйцата на една боа, която ще те срещне някой път? Както богатите живеят, тая философия не е права, но и както бедните живеят, и тяхната философия не е права. Понеже всички имат крива философи, затова и страдат. Има една права философия в света, тя седи в следното: Трябва да знаете живота на всеки един човек в света, а така също трябва да знаете де е и вашият живот и да пазите и своя, и чуждия живот, както себе си. Това съзнание трябва да дойде, за да се изправи светът. Докато това съзнание не дойде, светът не може да се оправи.
към текста >>

97. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Ако не бях отишъл, то инспекторът мислеше да ме ревизира, та в неделя да отпътува, но не стана, защото часовете вече бяха свършили и с пристигането ми децата се разпуснаха за вечеря, така че инспекторът по неволя трябваше да чака и в понеделник.[/b] [b]Вечеря бе приготвил Рамадан, но ние направихме вечерята с варени яйца, още по икиндия, а за вечеря само кисело мляко ядохме.
Ето, пристигнаха 3 ученика и ми съобщиха, че околийският училищен инспектор пристигнал на ревизия в училището, но аз не се надявах, та да не ходя. Завърнахме се набързо. Госпожицата от Салман си заминала с ходжата. Инспекторът ревизирал ходжата и като пристигнахме, той влезе в стаята ми и се заприказвахме. Отидоха си колегата и другарят му, а ние останахме хей-така, да чакаме. Ако не бях отишъл, то инспекторът мислеше да ме ревизира, та в неделя да отпътува, но не стана, защото часовете вече бяха свършили и с пристигането ми децата се разпуснаха за вечеря, така че инспекторът по неволя трябваше да чака и в понеделник.[/b] [b]Вечеря бе приготвил Рамадан, но ние направихме вечерята с варени яйца, още по икиндия, а за вечеря само кисело мляко ядохме. Времето бе ясно, тихо, слънчево.[/b] [b][b]11.III.1934 год., неделя[/b][/b] [b]Спахме до съмнало, понеже не става инспекторът, и аз трябваше буден да стоя под юрганя. До обед ходихме къде Арда и тамо, седнали, говорихме надълго и нашироко. Следобед ходихме в Карлъ и в Емач, за да провери ходжите дали имат разрешително. Върнахме се на смрачаване. Рамадан бе приготвил хубава баница и кисело мляко.[/b] [b][b]12.III.1934 год., понеделник[/b][/b] [b]Времето шарено - облачно, но топло, тихо.
към текста >>

Залових се с топлене на вода и измиване на яйцата.
Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга". Като същевременно им писах по една картичка. Но се разкаях, задето така небрежно писах на Еленка и особено пък в пощенска карта. За 12 ч бях пак в К. Кафтан. Залових се с топлене на вода и измиване на яйцата. Децата са донесли 60 и аз купих още 40 и вечерта до късно ги боядисвах. След това стоплих и един котел вода и се изкъпах много хубаво и в 12 ч легнах.[/b] [b][b]8.IV.1934 год.[/b][/b] [b]Събудих се в 4 и 15 ч. За наряда. След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.[/b] [b]А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми".[/b] [b]Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство".[/b] [b]Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян.
към текста >>

След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.[/b] [b]А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми".[/b] [b]Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство".[/b] [b]Душевното ми състояние е задоволително добро.
За 12 ч бях пак в К. Кафтан. Залових се с топлене на вода и измиване на яйцата. Децата са донесли 60 и аз купих още 40 и вечерта до късно ги боядисвах. След това стоплих и един котел вода и се изкъпах много хубаво и в 12 ч легнах.[/b] [b][b]8.IV.1934 год.[/b][/b] [b]Събудих се в 4 и 15 ч. За наряда. След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.[/b] [b]А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми".[/b] [b]Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство".[/b] [b]Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село. Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.[/b] [b]Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за свирене.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение.[/b] [b][b]9.IV.1934год.[/b][/b] [b]В 5 ч вече бях извън леглото. Небето - леко забулено с полупрозрачни облаци. Снощният силен вятър е спрял и е тихо.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че съм някъде в планинско място.
към текста >>

98. 1934 година Продължение

Вечеря бе приготвил Рамадан, но ние направихме вечерята с варени яйца, още по икиндия, а за вечеря само кисело мляко ядохме.
Завърнахме се набързо. Госпожицата от Салман си заминала с ходжата. Инспекторът ревизирал ходжата и като пристигнахме, той влезе в стаята ми и се заприказвахме. Отидоха си колегата и другарят му, а ние останахме хей-така, да чакаме. Ако не бях отишъл, то инспекторът мислеше да ме ревизира, та в неделя да отпътува, но не стана, защото часовете вече бяха свършили и с пристигането ми децата се разпуснаха за вечеря, така че инспекторът по неволя трябваше да чака и в понеделник. Вечеря бе приготвил Рамадан, но ние направихме вечерята с варени яйца, още по икиндия, а за вечеря само кисело мляко ядохме. Времето бе ясно, тихо, слънчево. 11.III.1934 год., неделя Спахме до съмнало, понеже не става инспекторът, и аз трябваше буден да стоя под юрганя. До обед ходихме къде Арда и тамо, седнали, говорихме надълго и нашироко. Следобед ходихме в Карлъ и в Емач, за да провери ходжите дали имат разрешително. Върнахме се на смрачаване.
към текста >>

Залових се с топлене на вода и измиване на яйцата.
Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга". Като същевременно им писах по една картичка. Но се разкаях, задето така небрежно писах на Еленка и особено пък в пощенска карта. За 12 ч бях пак в К. Кафтан. Залових се с топлене на вода и измиване на яйцата. Децата са донесли 60 и аз купих още 40 и вечерта до късно ги боядисвах. След това стоплих и един котел вода и се изкъпах много хубаво и в 12 ч легнах. 8.IV.1934 год. Събудих се в 4 и 15 ч. За наряда.
към текста >>

След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.
Децата са донесли 60 и аз купих още 40 и вечерта до късно ги боядисвах. След това стоплих и един котел вода и се изкъпах много хубаво и в 12 ч легнах. 8.IV.1934 год. Събудих се в 4 и 15 ч. За наряда. След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони. А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми". Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство". Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село.
към текста >>

99. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Понеже не можах да намеря в Годеч хляб да си купя, затова Андрея Георгиев ми донесе едно парче хляб, което изпържих в масло и яйца.
Братът Михаил Краев ми изпратил още 52 лева. Върнахме се много късно. Снягвали силно, обаче снегът е много мек. А пъртината не се виждаше, но с крака се налучкваше. Силно валящият сняг и белината на снежната пустиня застрашават, щото човек да загуби пътя, ако да не бе пъртината. Понеже не можах да намеря в Годеч хляб да си купя, затова Андрея Георгиев ми донесе едно парче хляб, което изпържих в масло и яйца. 7.II.1935 г., четвъртък Сънувах нещо, като че ли вътре ми нашепваше, глас ми говореше, щото от една постъпка, от една покана човек може да си създаде неприятности с госпожици. Защото вчера в Годеч не бях предпазлив, т. е. не бях предвидлив да не каня, а която иска, да дойде неканена. Защото иначе госпожиците са прави за себе си. Те си търсят момък, търсят си човек, за да се задомят, ако ги удостои съдбата с добър момък.
към текста >>

През деня ми опържили яйца със свинска мас и аз хапнах, без да зная, няколко залъка от тях, но кой знай, уж бях гладен и като си хапнах от яйцата, нещо като че ли ми стана, че аз щях да повърна, ако бях си вземал още някой залък, и ги оставих.
Ха тук участък, ха там, не можахме да го намерим - и се събудих. * Валя и сняг вънка и силният вятър го отнесъл в потулени места. Коридорът вън е навеян с много сняг. Изобщо недобро ми е състоянието, задето вчера се измъчвах на сватбата у Милуш Рангелов да гледам как си хората пият и вследствие на алкохола викат безцелно, говорят хей-така, несвързано, и това продължава три часа, които ми се видяха години. Не стига това, ами дядо Раденко ме покани вечерта да остана на вечеря, та да повеселя и хората на бай Милуш. През деня ми опържили яйца със свинска мас и аз хапнах, без да зная, няколко залъка от тях, но кой знай, уж бях гладен и като си хапнах от яйцата, нещо като че ли ми стана, че аз щях да повърна, ако бях си вземал още някой залък, и ги оставих. После научих, че яйцата били пържени с мас. Та останах да свиря. Но нищо не ме насърчи. Нещо като че и ръцете ми свърза. Мисля си и си разсъждавам, че не ми е тук мястото аз да създавам увеселения на народа и да му давам увеселения с без съдържание и смисъл песни.
към текста >>

После научих, че яйцата били пържени с мас.
* Валя и сняг вънка и силният вятър го отнесъл в потулени места. Коридорът вън е навеян с много сняг. Изобщо недобро ми е състоянието, задето вчера се измъчвах на сватбата у Милуш Рангелов да гледам как си хората пият и вследствие на алкохола викат безцелно, говорят хей-така, несвързано, и това продължава три часа, които ми се видяха години. Не стига това, ами дядо Раденко ме покани вечерта да остана на вечеря, та да повеселя и хората на бай Милуш. През деня ми опържили яйца със свинска мас и аз хапнах, без да зная, няколко залъка от тях, но кой знай, уж бях гладен и като си хапнах от яйцата, нещо като че ли ми стана, че аз щях да повърна, ако бях си вземал още някой залък, и ги оставих. После научих, че яйцата били пържени с мас. Та останах да свиря. Но нищо не ме насърчи. Нещо като че и ръцете ми свърза. Мисля си и си разсъждавам, че не ми е тук мястото аз да създавам увеселения на народа и да му давам увеселения с без съдържание и смисъл песни. Адска работа.
към текста >>

Събрали сме 145 яйца.
Сняг вали. Вятър вее. Чудя се, че как ще пазаруваме. Но на разсъмване се поизясни и в 9 ч потеглихме. До 1 1/2 ч обиколихме цялото село. Събрали сме 145 яйца. След това си полегнах да си отдъхна. Ето, Горанка Атанасова ме събуди. Дошла да иска подкваса от кисело мляко. Следобед в 3 ч потеглих за Годеч и Драгоман. Оказа се, че за утре ще има автомобил за Драгоман и аз се върнах.
към текста >>

100. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година