Търсене в текстове за 'Цигулар'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 95 резултата в 62 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

В Пловдив една цигуларка свири пред мен и каза, че никога не е свирила в живота си така, както тогава.
Един брат спомена на Учителя за някои, които проявявали униние. Когато човек е без Бога, настава униние. Трябва да се работи. Лесно искат да влязат в Царството Божие. Трябва да имаме вдъхновение. В Пловдив една цигуларка свири пред мен и каза, че никога не е свирила в живота си така, както тогава. Баща ѝ, който я гледаше отстрани, изрази възхищение, че никога не я виждал толкова красива. Тя имаше вдъхновение. Когато искаш нещо и ти дадат десет пъти повече отгоре, значи си изпълнил Волята Божия. Някой път искаш, но не ти дават. Значи не си изпълнил Волята Божия.
към текста >>

2. 2_24 ) Обикновена, талантлива и гениална любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Като видял това, цигуларят припаднал, понеже бил вложил двойника си в цигулката.
Ти казваш: „Аз дадох всичкия си живот за него.“ Това не е още истинска Любов. В Любовта не влагай себе си, за да не се мъчиш. Един от знаменитите виртуози в Италия дал цигулката си да я поправят. Той седнал на един свободен стол. Майсторът разглобил инструмента на парчета. Като видял това, цигуларят припаднал, понеже бил вложил двойника си в цигулката. Там е всичката мъчнотия. Ти си обикнал някого и както този цигулар си вложил нещо от двойника си, тогава се безпокоиш. Онази любов, която не е истинска, размества двойника и тогава хората страдат. При истинската любов двойникът не се размества. Някой път, като сънуваш нещо тревожно, можеш да се събудиш рязко, двойникът може да не се намести и тогава целият ден си неразположен.
към текста >>

Ти си обикнал някого и както този цигулар си вложил нещо от двойника си, тогава се безпокоиш.
Един от знаменитите виртуози в Италия дал цигулката си да я поправят. Той седнал на един свободен стол. Майсторът разглобил инструмента на парчета. Като видял това, цигуларят припаднал, понеже бил вложил двойника си в цигулката. Там е всичката мъчнотия. Ти си обикнал някого и както този цигулар си вложил нещо от двойника си, тогава се безпокоиш. Онази любов, която не е истинска, размества двойника и тогава хората страдат. При истинската любов двойникът не се размества. Някой път, като сънуваш нещо тревожно, можеш да се събудиш рязко, двойникът може да не се намести и тогава целият ден си неразположен. Когато двойникът ти не е наместен правилно, ти си неразположен, раздразнен, пуснал си пояса си и търсиш повод да се караш. За да се намести двойникът правилно, сутринта, като станеш, ще се помолиш и ще си разположен.
към текста >>

3. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес цигуларят свири за пари, хлебарят пече хляб за пари, обущарят дава обуща за пари.
Казах, че трудът е по задължение, а работата е по Свобода – свободен си от кармата. Когато не си свободен, то е труд. И като си свободен, то е работа – рисуваш, пееш, пишеш и работиш физически, но никой не те принуждава и с нищо не те задължава. Изведнъж не можеш да минеш от мъчение към работата; човек трябва да мине през труда. Сегашните хора разглеждат нещата разпокъсано, не знаят защо се минава през мъчение, труд и работа. Днес цигуларят свири за пари, хлебарят пече хляб за пари, обущарят дава обуща за пари. Всичко днес е за пари. Природата обича хората, които се мъчат, които се трудят и които работят, но да не стоят бездейно. Щом си в мъчението, ти си във физическия свят. Щом се трудиш, ти си в Духовния свят. Щом работиш, ти си в Божествения свят.
към текста >>

4. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Един инвалид с патерици се оплаквал, че не получава подаяния; тогава един цигулар тръгнал с него да свири, инвалидът протягал паничката и хората пускали много пари в нея.
Човек е минал през всички животински форми, сега има техните навици и трябва да се стреми да се освободи от тях. Ако човек почне да живее чисто животински живот, челото се наклонява назад, брадата се изтегля назад, а челюстите изпъкват напред. Ако човек продължава така няколко поколения, формата се изменя. Маймуните са хора, изостанали от човешката култура – не са могли да се издигнат в развитието си и са останали назад. Но в далечното бъдеще има надежда за тях. Един инвалид с патерици се оплаквал, че не получава подаяния; тогава един цигулар тръгнал с него да свири, инвалидът протягал паничката и хората пускали много пари в нея. Цигуларят е отличният ум или отличното сърце. Нещастие е, когато инвалидът е сам, и щастие е, когато цигуларят е с него. В едно мигновение може да стане това, а може и с хиляди години да се чака. Някой казва, че не иска да бъде много богат; не, ще бъдеш богат в мисли и чувства. Всеки ден си избирайте по един стих, върху който да размишлявате.
към текста >>

Цигуларят е отличният ум или отличното сърце.
Ако човек почне да живее чисто животински живот, челото се наклонява назад, брадата се изтегля назад, а челюстите изпъкват напред. Ако човек продължава така няколко поколения, формата се изменя. Маймуните са хора, изостанали от човешката култура – не са могли да се издигнат в развитието си и са останали назад. Но в далечното бъдеще има надежда за тях. Един инвалид с патерици се оплаквал, че не получава подаяния; тогава един цигулар тръгнал с него да свири, инвалидът протягал паничката и хората пускали много пари в нея. Цигуларят е отличният ум или отличното сърце. Нещастие е, когато инвалидът е сам, и щастие е, когато цигуларят е с него. В едно мигновение може да стане това, а може и с хиляди години да се чака. Някой казва, че не иска да бъде много богат; не, ще бъдеш богат в мисли и чувства. Всеки ден си избирайте по един стих, върху който да размишлявате. Всеки ден си избирайте по нещо ново.
към текста >>

Нещастие е, когато инвалидът е сам, и щастие е, когато цигуларят е с него.
Ако човек продължава така няколко поколения, формата се изменя. Маймуните са хора, изостанали от човешката култура – не са могли да се издигнат в развитието си и са останали назад. Но в далечното бъдеще има надежда за тях. Един инвалид с патерици се оплаквал, че не получава подаяния; тогава един цигулар тръгнал с него да свири, инвалидът протягал паничката и хората пускали много пари в нея. Цигуларят е отличният ум или отличното сърце. Нещастие е, когато инвалидът е сам, и щастие е, когато цигуларят е с него. В едно мигновение може да стане това, а може и с хиляди години да се чака. Някой казва, че не иска да бъде много богат; не, ще бъдеш богат в мисли и чувства. Всеки ден си избирайте по един стих, върху който да размишлявате. Всеки ден си избирайте по нещо ново. Вие все повтаряте едно и също нещо.
към текста >>

5. 5_24 ) Абсолютно възможно за силния - Боян Боев (1883 – 1963)

Петият, ако е цигулар, ще му свири и като се изредят десетимата да внесат енергия, стимул, той ще стане жизнерадостен.
Някой е меланхоличен, паднал е духом. Ще направя един опит, за целта ще избера десетима. Първият като срещне нещастния човек, ще му каже: „Какво е светнало лицето ти! “ И вторият ще му каже: „Днес е важен ден, последният ден на твоите изпитания.“ Третият ще каже: „Ще станеш отличен поет“ и той ще стане. Четвъртият ще каже нещо подобно. Петият, ако е цигулар, ще му свири и като се изредят десетимата да внесат енергия, стимул, той ще стане жизнерадостен. Падналият дух ще се повдигне. Всяко насърчение си има дълбока основа. Всички положителни методи имат основа. Сега между вас ще изберем десетима оптимисти. Песимистът се е затворил, не излиза, тогава самите вие го посетете.
към текста >>

6. 7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства - Боян Боев (1883 – 1963)

Но си струва да се промени, за да бъде добър инструмент в ръцете на цигуларя.
ЧРЕЗ СТРАДАНИЯТА ЧОВЕК СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА Цигулката е направена от дърво, което е пострадало. Но си струва да се промени, за да бъде добър инструмент в ръцете на цигуларя. Та и вие, както страда дървото, ще приемете да станете добър инструмент в ръцете на един цигулар. Страданията са език на Бога. Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога и ти усещаш тежките последствия на своите грешки. Поправяш се и ставаш радостен, пред Бога се реабилитираш.
към текста >>

Та и вие, както страда дървото, ще приемете да станете добър инструмент в ръцете на един цигулар.
ЧРЕЗ СТРАДАНИЯТА ЧОВЕК СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА Цигулката е направена от дърво, което е пострадало. Но си струва да се промени, за да бъде добър инструмент в ръцете на цигуларя. Та и вие, както страда дървото, ще приемете да станете добър инструмент в ръцете на един цигулар. Страданията са език на Бога. Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога и ти усещаш тежките последствия на своите грешки. Поправяш се и ставаш радостен, пред Бога се реабилитираш. Страданията се дават в пътя на човека за изправление.
към текста >>

7. 9) Видни музиканти - Боян Боев (1883 – 1963)

Стана дума за югославския цигулар Балокович9.
Да се свири на къси вълни е по-хубаво. При късите вълни няма никакъв дисонанс в музиката. Музикантът си има вътрешна публика, на която външната публика е само отражение. Публиката изчерпва много музиканти, но когато музикантът дойде до мощната страна на музиката, тя го възобновява. Чиампи казва, че в музикално отношение зала „България“ е една от най-добрите в България. Стана дума за югославския цигулар Балокович9. От Невидимия свят пращат тези артисти. Балокович си е почивал някъде горе, но го пращат да свири на тези деца. Листата на дърветата в Божествения свят свирят по-добре, отколкото най-големият цигулар тук. Мазаров10 цели тридесет години е работил, за да добие това постижение на гласа си. Един брат попита: „Достигнал ли е той до върха на своето развитие?
към текста >>

Листата на дърветата в Божествения свят свирят по-добре, отколкото най-големият цигулар тук.
Публиката изчерпва много музиканти, но когато музикантът дойде до мощната страна на музиката, тя го възобновява. Чиампи казва, че в музикално отношение зала „България“ е една от най-добрите в България. Стана дума за югославския цигулар Балокович9. От Невидимия свят пращат тези артисти. Балокович си е почивал някъде горе, но го пращат да свири на тези деца. Листата на дърветата в Божествения свят свирят по-добре, отколкото най-големият цигулар тук. Мазаров10 цели тридесет години е работил, за да добие това постижение на гласа си. Един брат попита: „Достигнал ли е той до върха на своето развитие? ” Има още да постига. В Мазаров взема участие духът на Карузо11, който беше тенор като Мазаров.
към текста >>

8. 10) Всеки тон в музикалния свят е жив - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато цигуларят или пианистът свири, той трябва да знае с какви сили са свързани различните пръсти на ръката, а именно: показалецът – с благородството, средният пръст – с правдата, безименният пръст – с изкуството, с усета за красотата, с вдъхновението, малкият пръст – с науката, а палецът – с Духа.
Когато свириш, не можеш да вложиш в тона благородство, ако не го вземеш с показалеца. Не можеш да вложиш справедливост, ако не свириш със средния пръст. Не можеш да вложиш красота, ако не го вземеш със слънчевия или безименния пръст. Не можеш да вложиш практичност, ако не го вземеш с малкия пръст. Не можеш да вложиш Божественото, ако не го вземеш с палеца. Когато цигуларят или пианистът свири, той трябва да знае с какви сили са свързани различните пръсти на ръката, а именно: показалецът – с благородството, средният пръст – с правдата, безименният пръст – с изкуството, с усета за красотата, с вдъхновението, малкият пръст – с науката, а палецът – с Духа. Една сестра попита за интервалите в музиката. В музиката кварта е мъжкият принцип, а квинта е женският принцип, или другояче казано, кварта е на волята и ума, а квинта е на сърцето. Някой път секунда в музиката не върви, защото двата тона могат да се сблъскат, тъй като са близо един до друг. Тогава тури терца и ще има укрепяване; а и кварта укрепява. Почне ли работата ти да върви напред към разцъфтяване, това е квинта.
към текста >>

Ако цигуларят е благороден, цигулката се облагородява със свиренето му, а ако не е благороден, тя подивява.
Когато се напълнят, цигулката свири по-малко. Горната дъска на цигулката е изсечена надлъжно и нишките се забелязват. И колкото повече тези нишки съвпадат с посоката на струните, толкова е по-съвършена самата цигулка. Цигулката има четири струни, а четири е хубаво, мощно число. Бих казал, че най-мощното число е четири. Ако цигуларят е благороден, цигулката се облагородява със свиренето му, а ако не е благороден, тя подивява. Аз съм давал цигулката си на някои хора да свирят, но тя отъпява и след това цяла седмица трябва да мине, за да се поправи.
към текста >>

9. 16) Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Не е имало цигулар, когото да не наблюдавам как си държи инструмента, как си държи лъка и пр.
Песните, които съм дал, са особени малки модели, преведени от един друг свят. Веднъж един виден виртуоз свири пред мен, а после му казах: „Дай цигулката“. Отначало изсвирих нещо обикновено и той си каза: „Охо, имаш нужда да ти покажа! “, но после постепенно минах към силни теми и към виртуозно изпълнение и той попита: „Къде си учил? “. Аз малко съм учил цигулка, но съм учил хубаво, по пет-десет минути свиря всеки ден. Не е имало цигулар, когото да не наблюдавам как си държи инструмента, как си държи лъка и пр. Само веднъж съм употребил разрушителните тонове на музиката: бях във Варна и в една съседна кръчма много вдигаха шум – викаха и пееха. Тогава свирих по този начин и след това в кръчмата никой не стъпи и я направиха бакалница. Някой път ставам в полунощ, свиря тихо на цигулка около пет минути и пак си лягам. И денем свиря по малко. Когато свиря нощем, всички хора слушат и добре спят.
към текста >>

10. 40) Музиката лекува с мажорни гами - Боян Боев (1883 – 1963)

Първо една сестра свири на пиано, после – двама цигулари, а накрая една сестра изпя солово няколко песни, акомпанирана от пиано.
МУЗИКАТА ЛЕКУВА С МАЖОРНИ ГАМИ Бяхме в малкия салон и след приключване на общия обяд се изпълни музикална програма. Първо една сестра свири на пиано, после – двама цигулари, а накрая една сестра изпя солово няколко песни, акомпанирана от пиано. Създаде се музикална атмосфера и Учителя каза: Като пееш на болката, тя престава. Ще се излекуваш със съответен музикален образец. Дългите вълни не могат да проникнат никъде, затова ще употребиш късите, те действат по-силно. За лекуване пейте мажорни гами.
към текста >>

11. 41) На фокуса на музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Един цигулар свири добре на цигулка, когато неговият двойник излезе из него и влезе в цигулката, но когато свърши, трябва да го извади оттам и пак да го тури в себе си.
Музикантът е чувствителен и когато слезе от сцената, възприема мислите на тези, които са доволни, и на другите, които не са: тогава изпитва чувството, като че го режат. На младата музикантка Учителя каза: Вие трябва да свирите според трептенията на своя организъм. Професорът също трябва да се съобразява с ритъма на ученика. Пианото е по-механичен инструмент и да дадеш израз при него е по-мъчно и се изисква по-голямо усилие, за да се дойде до хармония с публиката. Един цигулар свири добре на цигулка, когато неговият двойник излезе из него и влезе в цигулката, но когато свърши, трябва да го извади оттам и пак да го тури в себе си. Затова именно не трябва да дава цигулката си на друг да я пипа и ако тя нещо пострада, видният цигулар чувства страдание, понеже двойникът му е бил в нея. Същото е, когато някой е привързан към някоя вещ и тази вещ пострада. Учителя пак се обърна към младата музикантка: Вие свирете така, както разбирате, както ви учат гениите отвътре. Вие сте раждана при много добри условия.
към текста >>

Затова именно не трябва да дава цигулката си на друг да я пипа и ако тя нещо пострада, видният цигулар чувства страдание, понеже двойникът му е бил в нея.
На младата музикантка Учителя каза: Вие трябва да свирите според трептенията на своя организъм. Професорът също трябва да се съобразява с ритъма на ученика. Пианото е по-механичен инструмент и да дадеш израз при него е по-мъчно и се изисква по-голямо усилие, за да се дойде до хармония с публиката. Един цигулар свири добре на цигулка, когато неговият двойник излезе из него и влезе в цигулката, но когато свърши, трябва да го извади оттам и пак да го тури в себе си. Затова именно не трябва да дава цигулката си на друг да я пипа и ако тя нещо пострада, видният цигулар чувства страдание, понеже двойникът му е бил в нея. Същото е, когато някой е привързан към някоя вещ и тази вещ пострада. Учителя пак се обърна към младата музикантка: Вие свирете така, както разбирате, както ви учат гениите отвътре. Вие сте раждана при много добри условия. Човек в музикално отношение расте и всеки растеж се отбелязва върху музикалните центрове на главата.
към текста >>

12. 51) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

2 Чиампи – Известен италиански цигулар.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1 Фьодор Иванович Шаляпин (1873–1938) – Руски оперен певец, световноизвестен бас, изпълнил блестящо най-известните оперни арии за бас, гастролирал успешно по всички музикални сцени. Неговите изпълнения остават класически пример в оперното изкуство. 2 Чиампи – Известен италиански цигулар. 3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) – Немски композитор и органист, представител на епохата на Барока. Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган. 4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма. Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа.
към текста >>

Виртуозен цигулар, органист и диригент.
Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган. 4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма. Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Виртуозен цигулар, органист и диригент. 6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка. 7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър. Живял във Виена, но прокуден оттам през Втората световна война. 8 Вацлав Пшихода – Чешки цигулар виртуоз, живял през Втората световна война в Италия, гастролирал по времето на цялата война в различни европейски страни. 9 Златко Балокович – Цигулар от хърватски произход.
към текста >>

6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка.
4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма. Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Виртуозен цигулар, органист и диригент. 6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка. 7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър. Живял във Виена, но прокуден оттам през Втората световна война. 8 Вацлав Пшихода – Чешки цигулар виртуоз, живял през Втората световна война в Италия, гастролирал по времето на цялата война в различни европейски страни. 9 Златко Балокович – Цигулар от хърватски произход. 10 Тодор Мазаров (1907–1975) – Български оперен певец, тенор, представител на стила Белканто.
към текста >>

7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър.
Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Виртуозен цигулар, органист и диригент. 6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка. 7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър. Живял във Виена, но прокуден оттам през Втората световна война. 8 Вацлав Пшихода – Чешки цигулар виртуоз, живял през Втората световна война в Италия, гастролирал по времето на цялата война в различни европейски страни. 9 Златко Балокович – Цигулар от хърватски произход. 10 Тодор Мазаров (1907–1975) – Български оперен певец, тенор, представител на стила Белканто. Пее на сцените на Софийската опера и на Виенската опера.
към текста >>

8 Вацлав Пшихода – Чешки цигулар виртуоз, живял през Втората световна война в Италия, гастролирал по времето на цялата война в различни европейски страни.
Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Виртуозен цигулар, органист и диригент. 6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка. 7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър. Живял във Виена, но прокуден оттам през Втората световна война. 8 Вацлав Пшихода – Чешки цигулар виртуоз, живял през Втората световна война в Италия, гастролирал по времето на цялата война в различни европейски страни. 9 Златко Балокович – Цигулар от хърватски произход. 10 Тодор Мазаров (1907–1975) – Български оперен певец, тенор, представител на стила Белканто. Пее на сцените на Софийската опера и на Виенската опера. 11 Енрико Карузо (1873–1921) – Италиански оперен певец, един от най-големите тенори в историята на операта. Гастролирал в цяла Европа, но е главен изпълнител на Ла скала и на Метрополитен опера.
към текста >>

9 Златко Балокович – Цигулар от хърватски произход.
Виртуозен цигулар, органист и диригент. 6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка. 7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър. Живял във Виена, но прокуден оттам през Втората световна война. 8 Вацлав Пшихода – Чешки цигулар виртуоз, живял през Втората световна война в Италия, гастролирал по времето на цялата война в различни европейски страни. 9 Златко Балокович – Цигулар от хърватски произход. 10 Тодор Мазаров (1907–1975) – Български оперен певец, тенор, представител на стила Белканто. Пее на сцените на Софийската опера и на Виенската опера. 11 Енрико Карузо (1873–1921) – Италиански оперен певец, един от най-големите тенори в историята на операта. Гастролирал в цяла Европа, но е главен изпълнител на Ла скала и на Метрополитен опера. 12 „Таис“ – Опера от Жул Масне (1842–1912) – Френски композитор, председател на Академията на изящните изкуства, един от създателите на френската лирическа опера.
към текста >>

13. 56) От четири октави нагоре - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдеще цигуларите ще бъдат едновременно певци и цигулари.
Днес сме в музиката на целите тонове и полутонове и още не са разработени центровете за четвъртинките тонове в човешкото ухо. За новия подем на музиката първата фаза е дадена с класическата музика. Бах няколко пъти се е явявал в историята с разни имена. В Шестата раса ще се даде втората фаза, вторият тласък на музиката. Новата музика ще бъде на Шестата раса; Бялата раса, каквото можа, го създаде, и то ще е почва. В бъдеще цигуларите ще бъдат едновременно певци и цигулари. Сега очакваме цигулари, които като свирят, цигулката им да говори. Бъдещият цигулар на Шестата раса, като засвири, ще си играе като магьосник, някъде цигулката му ще звучи като китара, някъде – като тромбон, другаде – като певица и пр. Щом малката ципица в човешкото гърло може да пее и да говори, защо да не се направи цигулка, която да пее и да говори. Музиката дава нови възможности за човека; тя е новият език на човека. Всички вярват, че музиката сега се е развила, но това схващане не е право.
към текста >>

Сега очакваме цигулари, които като свирят, цигулката им да говори.
За новия подем на музиката първата фаза е дадена с класическата музика. Бах няколко пъти се е явявал в историята с разни имена. В Шестата раса ще се даде втората фаза, вторият тласък на музиката. Новата музика ще бъде на Шестата раса; Бялата раса, каквото можа, го създаде, и то ще е почва. В бъдеще цигуларите ще бъдат едновременно певци и цигулари. Сега очакваме цигулари, които като свирят, цигулката им да говори. Бъдещият цигулар на Шестата раса, като засвири, ще си играе като магьосник, някъде цигулката му ще звучи като китара, някъде – като тромбон, другаде – като певица и пр. Щом малката ципица в човешкото гърло може да пее и да говори, защо да не се направи цигулка, която да пее и да говори. Музиката дава нови възможности за човека; тя е новият език на човека. Всички вярват, че музиката сега се е развила, но това схващане не е право. Ние сме станали способни да развием музиката, а не че тя сега се е развила.
към текста >>

Бъдещият цигулар на Шестата раса, като засвири, ще си играе като магьосник, някъде цигулката му ще звучи като китара, някъде – като тромбон, другаде – като певица и пр.
Бах няколко пъти се е явявал в историята с разни имена. В Шестата раса ще се даде втората фаза, вторият тласък на музиката. Новата музика ще бъде на Шестата раса; Бялата раса, каквото можа, го създаде, и то ще е почва. В бъдеще цигуларите ще бъдат едновременно певци и цигулари. Сега очакваме цигулари, които като свирят, цигулката им да говори. Бъдещият цигулар на Шестата раса, като засвири, ще си играе като магьосник, някъде цигулката му ще звучи като китара, някъде – като тромбон, другаде – като певица и пр. Щом малката ципица в човешкото гърло може да пее и да говори, защо да не се направи цигулка, която да пее и да говори. Музиката дава нови възможности за човека; тя е новият език на човека. Всички вярват, че музиката сега се е развила, но това схващане не е право. Ние сме станали способни да развием музиката, а не че тя сега се е развила. Някога, преди днешната музика, преди хиляди години, посветените са имали оркестрова и хорова музика, която хората тепърва ще чуят.
към текста >>

14. 58) Песента „Красив е животът” - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички цигулари не може да бъдете, но всички може да пеете, понеже имате по един инструмент и нищо не може да ви извини.
Не съм виждал хора, които да се занимават с първостепенните работи в музиката, защото и в музиката има неща второстепенни. А музикантът е проводник на Божественото и когато служи, то минава в него. Говорителят, поетът и художникът също са проводници. Казваш: „Защо да свиря? “ Проводник си, тези хора пред теб ще ти се радват. Всички цигулари не може да бъдете, но всички може да пеете, понеже имате по един инструмент и нищо не може да ви извини. Ако почнат да пеят всички, светът ще се оправи. Не обезсърчавай цигуларя, не му казвай: „Какво си се раздрънкал? “ Наслада е, когато слушаш един концерт, премахнал личния елемент и участващ в общата работа; тогава цигуларят, който свири, и публиката, която слуша, са доволни. Най-първо пейте умствено, после ще дойде физическото. Където и да сте, навсякъде си пейте мислено, така ще се подготвите да пеете и гласно.
към текста >>

Не обезсърчавай цигуларя, не му казвай: „Какво си се раздрънкал?
Говорителят, поетът и художникът също са проводници. Казваш: „Защо да свиря? “ Проводник си, тези хора пред теб ще ти се радват. Всички цигулари не може да бъдете, но всички може да пеете, понеже имате по един инструмент и нищо не може да ви извини. Ако почнат да пеят всички, светът ще се оправи. Не обезсърчавай цигуларя, не му казвай: „Какво си се раздрънкал? “ Наслада е, когато слушаш един концерт, премахнал личния елемент и участващ в общата работа; тогава цигуларят, който свири, и публиката, която слуша, са доволни. Най-първо пейте умствено, после ще дойде физическото. Където и да сте, навсякъде си пейте мислено, така ще се подготвите да пеете и гласно. Може да пееш криво-ляво, но пей и се вслушвай в тези, които пеят; в бъдеще ще си разработиш талантите. Някои от вас трябва да имат глас три и половина, четири октави.
към текста >>

“ Наслада е, когато слушаш един концерт, премахнал личния елемент и участващ в общата работа; тогава цигуларят, който свири, и публиката, която слуша, са доволни.
Казваш: „Защо да свиря? “ Проводник си, тези хора пред теб ще ти се радват. Всички цигулари не може да бъдете, но всички може да пеете, понеже имате по един инструмент и нищо не може да ви извини. Ако почнат да пеят всички, светът ще се оправи. Не обезсърчавай цигуларя, не му казвай: „Какво си се раздрънкал? “ Наслада е, когато слушаш един концерт, премахнал личния елемент и участващ в общата работа; тогава цигуларят, който свири, и публиката, която слуша, са доволни. Най-първо пейте умствено, после ще дойде физическото. Където и да сте, навсякъде си пейте мислено, така ще се подготвите да пеете и гласно. Може да пееш криво-ляво, но пей и се вслушвай в тези, които пеят; в бъдеще ще си разработиш талантите. Някои от вас трябва да имат глас три и половина, четири октави. Може първо да пеете на дърветата в гората и тогава ще бъдете свободни, няма да се смущавате от никого.
към текста >>

15. 59) Писмо от чужбина върху Паневритмията - Боян Боев (1883 – 1963)

Присъедини се и един друг приятел, който е капелмайстор и цигулар.
Неговото лице се измени видимо чрез Паневритмията, устните му станаха по-нежни. Един адвокат, който бе получил неврастения, но сега прилага всичко, казано от Учителя, и играе Паневритмия, се излекува и той вече е в състояние да води практиката си на правист. Ние имаме желание да построим една хижа в планината и да прекарваме там по месец през лятото, както вие на Рила. Много болни и страдащи хора идват при нас за помощ, привлечени от новите идеи като от магнит. Събираме се да четем беседите и да играем Паневритмия. Присъедини се и един друг приятел, който е капелмайстор и цигулар. Той е 50-годишен, дойде слаб и нервен, но чрез Паневритмията се обнови. За Паневритмията образувахме малък оркестър, в който свирят един музикант, един лекар и един архитект, но понеже и те искат да играят упражненията, по някой път я изпълняваме само с пеене. Веднъж наскоро ни посети един редактор, фотографира ни и публикува снимката в своя вестник. Много младежи ме молят да създадем общежитие, както на Изгрева, където да се играе Паневритмия, да се четат лекциите, да се хранят заедно, въобще – да има средище, където да се прилагат новите методи на Учителя.
към текста >>

16. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

На един германски цигулар цялата цигулка се разрушила при свирене на едно парче.
Може да изпеете песента и така: „Аз мога да кажа, че утре ще бъда здрав“, но не със същата мелодия, а с друга някоя. Ако кажете: „Аз утре ще бъда търпелив“, това е силно казано, но можете да я изпеете по-меко: „Аз мога да кажа, че утре ще бъда търпелив“. Музиката е един реален израз на Истината. Без музика нищо не може да се постигне. Има известна музика, при чието свирене стават разрушения, даже и струните, щом се дойде до това място, се скъсват. На един германски цигулар цялата цигулка се разрушила при свирене на едно парче. Нали и Ерихонските стени рухнали, когато евреите тръбили седем дни. И всеки трябва да разбира от музика, понеже всички наши мисли вървят по закона на музиката. Мисловните радиовълни са музикални. Някой път нашата мисъл попада в дисхармонична гама и образува дисонанс. Чрез музиката това може да се измени и трябва да се види кое състояние с каква музика се сменя.
към текста >>

Има такъв цигулар, който щом засвири в кръчмата, българинът отмества чашата настрана и слуша.
Музикантите трябва да бъдат ангажирани, да ги назначат и да не свирят само на едно място, но да обикалят, да има разнообразие. Трябва да се научите и да говорите музикално. Станете ли музикални, почвате да мислите и правилно. Ако се разсърдите, представете си, че свирите на пиано, и размърдвайте пръсти; така ще се успокоите. В бъдеще музиката ще бъде възпитателно средство, за да уравновеси човешкия дух. Има такъв цигулар, който щом засвири в кръчмата, българинът отмества чашата настрана и слуша. Това много рядко се случва – душата се е събудила и тогава българинът разсъждава: „Това пиене е непотребно“. Музиката и поезията са най-хубави пътища за въз¬приемане на Божествените мисли. Като ви говоря за Любовта, вие трябва да научите нейната песен. Думата „Любов“ има своята песен, своите движения. Всяка ду¬ма, изказана музикално и придружена с хармонични движе¬ния, е в състояние да внесе тласък в човешката душа.
към текста >>

Така музиката спасила цигуларя.
Надвечер го заобиколила глутница вълци и той си казал: „Те ще ме изядат, но поне да посвиря“. Извадил цигулката, засвирил и тръгнал, а всички вълци го последвали. Хората, които се наели да го търсят из снега, като го зърнали, че свири и че подир него върви върволица вълци, си казали: „Този човек е чуден! Той дава концерт на вълците! “. А зверовете, като усетили голямата група хора, се рязбягали. Така музиката спасила цигуларя. Може да се въздейства чрез музиката по въздуха, а може да се въздейства и по вятъра, което е по-силно, но трябва да знаеш метода за това. Песните, които съм дал, имат магическо действие и трябва да се учат в това направление. У човека е всичката сила, но той не знае как да я употребява. Бог ни е дал всички възможности да се освободим от неприятностите на живота, но ние не знаем как да го постигнем. Пеят ли хората добре, ще се поправи светът.
към текста >>

17. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

Как цигуларите постигат нещата?
Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички вие не трябва да употребявате нито бяла, нито черна лъжа. И когато говорим, нека бъдем крайно искрени. За Любовта трябва всички да имаме само едно убеждение. Въпрос: Как ще го постигнем това? Как цигуларите постигат нещата? Постепенно, с упражнения, като свирят. Учителя взе цигулката си и им изнесе един концерт. След като помълчаха, един от семинаристите наруши тишината: „Аз повече бих желал да ни говорите за Любовта.“ Днес съм зает. Може да четете онова, което съм говорил за нея.
към текста >>

18. 3 април 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

- Как постига цигуларят нещата?
Когато говорим, трябва да бъдем крайно искрени. За Любовта трябва да имаме само едно убеждение всички. Един ученик запита: - Как да постигнем това? Учителя каза: - Как постига цигуларят нещата? С упражнения, постепенно, като свири и учителят ще му показва. Един ученик каза: - Аз бих желал повече да ни говорите за Любовта. Учителя каза: - Днес съм зает.
към текста >>

19. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Една цигуларка в Пловдив свири пред мен, след това каза: „Никога в живота си не съм свирила както сега!
Ние ще бъдем добре, когато станем проводници, когато Бог чрез нас се изявява. Обаче ние въздействуваме на Божественото - Бог в нас не е свободен, ние Го ограничаваме. Когато ние се проявяваме, скръбни сме, а когато Бог се проявява в нас, ние сме радостни. Няма по-хубаво нещо от това човек да уповава тихо на Бога. * Една цигуларка в Пловдив свири пред мен, след това каза: „Никога в живота си не съм свирила както сега! " И баща й, като я гледаше, каза: „Никога не съм я виждал толкова красива, колкото сега! " Значи тя е имала, вдъхновение. Трябва да имаме вдъхновение. Когато искаш нещо и ти дадат десет пъти повече, значи изпълнил си Волята Божия. Някой път искаш и не ти дават - значи не си изпълнил Волята Божия.
към текста >>

20. 15. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Вторият ще се даде в шестата раса и бъдещият цигулар на шестата раса, като засвири цигулката му ще говори, той ще си играе с нея, като магьосник.
В истинския музикант има самоотричане. Един ден вие ще бъдете музиканти, но трябва да работите. Един музикант може да направи големи добрини, да отвори сърцата на хората и да внесе Божествени мисли (щедри, добри, искрени, да обичат и пр.), да направи тласък в човешката душа. Ако човек живее музикално, това ще се отрази и върху лицето му. Първият Божествен тласък е даден на музиката с класическата музика. Вторият ще се даде в шестата раса и бъдещият цигулар на шестата раса, като засвири цигулката му ще говори, той ще си играе с нея, като магьосник. Сега музиката е още механическа, но ще дойде и хубавата музика — музикалните гении идват. Светът ще се оправи, когато хората станат музикални. Ще дойде време, когато човек ще може да слуша музиката на природата, тези нежни, фини вълни и тогава, той ще стане много чувствителен, за да може да ги възприеме. Постепенно ще се развие у него и този усет. Ако разглеждаме музиката като обикновено изкуство, тя става като занаят.
към текста >>

21. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко това трябва да се има пред вид от цигуларя.
– При цигулката какво влияние имат пръстите? – Един и същ тон можеш да го вземеш на разни позиции с разни пръсти, но ще има едно различие. Ако го вземеш с първия пръст, тонът ще има особен нюанс на вибрациите. Ако го вземеш с втория пръст, той ще има друг нюанс, ще има друго качество. Защото всеки пръст е носител на особен вид сили. Всичко това трябва да се има пред вид от цигуларя. – Какво е влиянието на музиката върху животните? – Има една музика, която укротява вълците. Има музика, която укротява кучетата. Има музика, която укротява мечките. Има музика, която укротява змиите.
към текста >>

22. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

32. Първият цигулар
27. Здравето 28. Вяра и знание 29. Божественият промисъл 30. Посвещение на Бога 31. Паневритмията 32. Първият цигулар 33. Вътрешната работа на ученика 34. Общение с Природата 35. Великата среда 36. Двата закона 37. Психичните причини на болестите
към текста >>

23. 013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом си цигулар – свири и състоянието ти ще се смени!
Възвишените Същества лесно прилагат музиката, но обикновените хора мъчно си служат с нея. Нека се опита един обикновен музикант да изправи една своя погрешка чрез музиката. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото човек е по-музикален, толкова характерът му е по-издръжлив. Тъжен си. Щом си цигулар – свири и състоянието ти ще се смени! Даже, ако вземеш само един тон, може да се смени състоянието ти. Сега има много повече инструменти, отколкото в миналото. Може да си помагате с тях, да сменяте вашите състояния. Никога не е имало толкова много инструменти, както сега. Добри музиканти са тези, които знаят да сменят положителната енергия в отрицателна и отрицателната – в положителна.
към текста >>

24. 032 ПЪРВИЯТ ЦИГУЛАР - Боян Боев (1883 – 1963)

ПЪРВИЯТ ЦИГУЛАР
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ПЪРВИЯТ ЦИГУЛАР ''Дълбоки родствени връзки свързват човека с Природата. Това той трябва да пази и поддържа. Изгревът на Слънцето е най-хубавият момент, който ние не пропускаме, особено през пролетта.'' ''Учителят излизаше на разходка почти всяка сутрин, придружаван от приятели. От някой хубав връх посрещахме изгрева на Слънцето - първия лъч.
към текста >>

Първият цигулар в Природата е Слънцето.
Той трябва да остави тези мощни сили да работят върху него. Стани рано! Излез вън, посрещни Слънцето! Какви неща се крият в изгряващото Слънце! Ако човек излиза редовно сутрин, ще получи вдъхновение. Първият цигулар в Природата е Слънцето. Първият слънчев лъч е първата ария. Ако наблюдавате изгрева на Слънцето, без да почувствате неговата музика и Слово, вие сте в положение на онзи финансист, който по цял ден събира и вади числа, прави изчисления, без да придобива нещо. Излагайте гърба си на Слънцето, мислете за него, за да приемете енергията му. Когато сте неразположен, прекъснете работата си, излезте навън, изложете известно време гърба си на Слънцето и след това продължете работата си. От Слънцето ще приемете това, което никаква наука и никаква философия не може да ви даде.
към текста >>

25. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Цигулар си - посвири им и ще влезеш във връзка с тях.
– Когато човек не може да даде правилен израз на духовните сили в себе си, непременно ще огрубее. – Някой казва: "Аз не съм красноречив." Тогава пей и свири! Ти употреби някоя дарба, с която Бог ще те благослови. Дрехар си - може да не си красив, направи на тези хора дрехи и ще влезеш във връзка с тях. Земеделец си - иди в градината на тези хора и посей нещо. Цигулар си - посвири им и ще влезеш във връзка с тях. Обущар си - направи им обуща и ще влезеш във връзка с тях. – Има Същества студени - като минават покрай нас, отнемат топлината ни. Има Същества топли - като минат покрай нас, отнемат студа ни. Като имаш топлина, където и да отидеш, ще те приемат добре. А като си студен, няма да те приемат добре.
към текста >>

26. 086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

В един цигулар какво ви интересува?
Има случаи, макар и рядко, когато лицето на човека светва и хората го виждат такъв, какъвто не са го познавали досега. Човек, като знае какво представлява, все пак трябва да бъде смирен. В поета какво ви интересува? И той има очи, уши, нос, като другите хора. Но в него ви интересува това, което той е писал. В един цигулар какво ви интересува? Интересува ви това, което свири. От всеки човек излиза Светлина. Всеки човек е Божествен потенциал. Това, Божественото, което носи човек, то ви интересува. Ние се заблуждаваме, мислим, че виждаме Ивана, Стояна и пр.
към текста >>

27. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един цигулар може да е дал много концерти с материален успех, т.е.
В музиката громкото не е толкова важно, колкото нежното и красивото. В нежното и красивото има голяма мощ. Ако пеете силно, ще привлечете по-нисши същества. Ако пеете меко, тихо, ще привлечете по - напредналите Същества. Евангелието на музиката е Любовта. Един цигулар може да е дал много концерти с материален успех, т.е. за пари. Обаче най-важният му концерт ще бъде онзи, в който той ще разсее неразположението на един човек или ще събуди у слушателите си желание да бъдат добри, благородни, да обичат, да имат Любов към Бога. Музиката събужда в човека центъра на причинността, стремежа към красивото и възвишеното в света, развива центъра на времето и пр. Ако музикантът работи повече с ума си, когато слушаме неговата музика, всички свещи във вас ще се запалят. Ако той работи със сърцето си, ще почувствате топлина в себе си.
към текста >>

Цигуларят като свири трябва да превежда, да направи песните си достъпни на слушателите.
У тях умът и слънчевият възел трябва да вземат участие в творчеството. Някой път само умът взема участие или само слънчевият възел. В последния случай няма яснота. Гласът, за да отива надалеч, трябва най-напред да се предаде на етерното пространство, а после на въздуха. Човек, за да свири добре, трябва да тури двойника си в цигулката. Цигуларят като свири трябва да превежда, да направи песните си достъпни на слушателите. Как ще превежда? Трябва да мисли като свири. Музикантите имат ръководство отгоре. Всички музиканти се смущават, когато излизат на сцената. Спъват се от мисълта, че ще ги критикуват.
към текста >>

Ако един цигулар или певец отиде да пее на дърветата, на нивите, плодовете и класовете ще станат по-големи, повече жито и плодове ще има.
Цялото растително царство се гради чрез музиката. Когато растат цветята, ако имате слух, ще чуете музика. Ангелите, като пеят и свирят, растенията растат, пукат клони, развиват листа, цъфтят и зреят. Музиката става реалност. Плодовете са резултат на тяхната музика. Ако един цигулар или певец отиде да пее на дърветата, на нивите, плодовете и класовете ще станат по-големи, повече жито и плодове ще има. Могат да се правят опити в това направление. За да се види дали някой е добър музикант, ще се направи опит: ще го помолим да свири и ще видим дали ще цъфнат цветята. Когато се съчетае музиката с движение, по-лесно се трансформират състоянията на човека. Когато човек говори, да говори музикално, не еднотонно, а с различни тонове. Като изкаже думата, да прозвучи музикално.
към текста >>

28. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Как постига цигуларят нещата?
И когато говорим, трябва да бъдем крайно искрени. За Любовта трябва да имаме само едно убеждение всички. Един ученик запита: „Как ще го постигнем това? “ Учителя каза: Как постига цигуларят нещата? С упражнения постоянно като свири. И учителят ще му показва. Един ученик каза: „Аз бих желал повече да ни говорите за Любовта “ Учителя каза: Днес съм занят.
към текста >>

29. За музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Бъдещият цигулар на шестата раса, като засвири с цигулката, тя ще говори.
И следователно всички онези, които се занимават с музика, трябва да бъдат същевременно жреци на Божественото. Първият тласък на музиката е даден с класическата музика. В шестата раса ще се даде вторият тласък на музиката. Хорът на ангелите е от 144 000 души. Новата музика ще бъде на шестата раса. Бъдещият цигулар на шестата раса, като засвири с цигулката, тя ще говори. Той ще си играе като магьосник. Някъде като китара ще звучи, някъде като тромбон, като певица. Като минат изпитанията, през които минава човечеството, ще дойде хубавата музика. Музикалните гении идат. Сега музиката е още механическа.
към текста >>

30. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Един цигулар трябва да знае как да държи инструмента и точно на място лъкът да се движи по струните.
Тук ще ви изложа един разговор на няколко братя и сестри с Учителя в неговата приемна стая. Стана въпрос за методите за развитието на любовта в човека. Учителя каза: Много лесна работа е да възлюби човек, но не знае где да си тури пръста на цигулката. Един художник, като си държи молива или четката, трябва да знае всяка линия да бъде поставена на място. Един цигулар трябва да знае как да държи инструмента и точно на място лъкът да се движи по струните. И всяка дума на място да кажете. Думите“да се обичаме“ не са на място. Някой ми казва:“Разправи ми за Божията Любов." Казвам му: Хайде да се понаядем сега. Някой казва: “Колко мъчно е да обичаш." Като не знаеш, мъчно е. А като знаеш, лесно е.
към текста >>

31. Методи за самовъзпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Един цигулар тръгнал с него.
В човека има нещо животинско. Гледай да мислиш, защото от нисшите желания произтичат всички нещастия. Сега ние се стремим да се освободим от всички животински навици. Ако човек започне да живее чисто животински живот, то челото отива назад, брадата отива напред, челюстите отиват напред и ако човек продължава така няколко поколения, формата се изменя и наподобява животинска. Един инвалид се оплакал, че хората не му дават милостиня. Един цигулар тръгнал с него. Той свирел, инвалидът поставял паничката и пущали много в нея. Превод: Цигуларят, това е отличният ум или отличното сърце. Нещастие е, когато инвалидът е сам, а щастие е, когато цигуларят е в него. В едно мигновение можеш да станеш това, което може да станеш за хиляди години. Всеки ден си избирайте по един стих, върху който да размишлявате.
към текста >>

Превод: Цигуларят, това е отличният ум или отличното сърце.
Сега ние се стремим да се освободим от всички животински навици. Ако човек започне да живее чисто животински живот, то челото отива назад, брадата отива напред, челюстите отиват напред и ако човек продължава така няколко поколения, формата се изменя и наподобява животинска. Един инвалид се оплакал, че хората не му дават милостиня. Един цигулар тръгнал с него. Той свирел, инвалидът поставял паничката и пущали много в нея. Превод: Цигуларят, това е отличният ум или отличното сърце. Нещастие е, когато инвалидът е сам, а щастие е, когато цигуларят е в него. В едно мигновение можеш да станеш това, което може да станеш за хиляди години. Всеки ден си избирайте по един стих, върху който да размишлявате. Всеки ден си избирайте по нещо ново. Вие все повтаряте едно и също.
към текста >>

Нещастие е, когато инвалидът е сам, а щастие е, когато цигуларят е в него.
Ако човек започне да живее чисто животински живот, то челото отива назад, брадата отива напред, челюстите отиват напред и ако човек продължава така няколко поколения, формата се изменя и наподобява животинска. Един инвалид се оплакал, че хората не му дават милостиня. Един цигулар тръгнал с него. Той свирел, инвалидът поставял паничката и пущали много в нея. Превод: Цигуларят, това е отличният ум или отличното сърце. Нещастие е, когато инвалидът е сам, а щастие е, когато цигуларят е в него. В едно мигновение можеш да станеш това, което може да станеш за хиляди години. Всеки ден си избирайте по един стих, върху който да размишлявате. Всеки ден си избирайте по нещо ново. Вие все повтаряте едно и също. Вътрешните състояния са по-силни от външните условия.
към текста >>

32. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя.
И наистина, това събитие стана скоро, не след много време. По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове.
към текста >>

33. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За този случай увеличих състава на музикантите с кларнетист, цигулар и китарист.
Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Много често и майки на децата идваха да гледат. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Кисьова, една наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше дар за композиране. След около месец упражнения учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканим министър Йоцов и началника по физкултура, за да видят упражненията. За този случай увеличих състава на музикантите с кларнетист, цигулар и китарист. В уречения ден дойде само началника. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл, той каза: „Страхливец! “ Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на Просветата, е сметнал, че ще се изложи, ако присъства на една такава детска демонстрация. Децата бяха облечени празнично, момиченцата с бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталонки. Те играха великолепно и с настроение изпълниха 18-те упражнения пред началника.
към текста >>

34. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка, като се движи разумно, изразява разумния Живот".
Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на Великия Божествен Живот". "И тъй, ритъмът е първото движение в Живота. Второто движение е разумността в Живота, а Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение си има особен звук. И когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка, като се движи разумно, изразява разумния Живот". "Смисълът на Живота е да имаме този правилен ритъм на сърцето си, че като станем сутрин, да сме весели, разположени и да виждаме навсякъде красивото в Живота". "И когато Христос казва: Аз ви давам Живот, Той подразбира, че дава Живот на онези, които искат да намерят Пътя на Истината, който ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи Живот. Само истинската форма на Живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за Живота; малкият живот се простира в малки форми, а великият Живот изисква велики форми.
към текста >>

35. БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

От цигуларя Петър Камбуров научих следната история: „Близо година и
казал: „Ти ще станеш ръководител на Братството в Айтос." Брат Георги възразил, че други са в Братството преди него и е редно те да бъдат ръководители. Но Учителят повторил, че оставя него за ръководител на Братството в града. Случило се, че брат Георги загубил бележката, но скоро я намерил пред вратата си чиста и запазена. От цигуларя Петър Камбуров научих следната история: „Близо година и половина-две си пишех с една есперантистка от Рига - разказва той. - За да осмисля тази кореспонденция, аз започнах да изпращам резюмета от беседите на Учителя на Есперанто. Тя ги преписваше и изпращаше в 17 държави.
към текста >>

36. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Записал съм разказа на цигуларя Петър Камбуров: „През 1919 г. пътувах
е давал сигнали, а си е гледал служебните задължения и го освободили. По същото време Учителят е бил в Марчево и точно в този час започнал да пита къде е брат Игнат и какво прави. В продължение на двайсет минути говорел все за него и насочвал мислите на всички към брата-метеоролог. Записал съм разказа на цигуларя Петър Камбуров: „През 1919 г. пътувах от провинцията за София, за да си заверя студентския семестър. Това беше през месец февруари, в една тежка зима с дълбок сняг и студ под минус 20 градуса. Влакът пристигна на софийската гара към 4 часа след полунощ. Имаше още
към текста >>

37. СКЕПТИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Цигуларят Петър Камбуров имал едно вълнуващо преживяване: „Беше
кажа нищо, той ми заговори с много строг тон за Вас. "Оттогава генералът никога не говорил пред брата против Учителя. След една година умрял от сърдечен удар. Цигуларят Петър Камбуров имал едно вълнуващо преживяване: „Беше през 1921 година. Получих съобщение от пловдивските братя да отида в града им, където Учителят ще изнесе във военния клуб лекция за гражданите. Във влака се срещнах с ямболци и с бургазлии, а в Пловдив ни разквартируваха по къщите на братя.
към текста >>

38. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

за концерта на Пшихода - голям полски цигулар, който щеше да свири същата
Чувствах вече, че кръвта ми се отравя, Брат Г. Радев ме видя и ме помоли да отида при Учителя, но аз отказах, защото не исках да го занимавам с дребни работи. Радев беше купил два билета за концерта на Пшихода - голям полски цигулар, който щеше да свири същата вечер. Напомни ми, че в това състояние не може да ме заведе на концерта и продължи да ме придумва да се обадя на Учителя. След продължително настояване аз се съгласих и отидох при него. Учителят ме посрещна с усмивка и
към текста >>

39. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Цигуларят Петър Камбуров ми разправи: „През 1921-1922 г., когато бях в
видял, че моливът действително е счупен. Разбрал, че Учителят дошъл по време на съня му, материализирал се и е счупил молива, като направил строга забележка. От. този момент човекът престанал да прави сеанси. Цигуларят Петър Камбуров ми разправи: „През 1921-1922 г., когато бях в Търново на колибата, Учителят ме поучи: „Имотът, който имате в Стара Загора, да си стои, не го продавайте! " Но като останах сам през зимата на 1923 г., ме налегна носталгия, все си мислех за бъдещата комуна и си казах: Каква ще е тая комуна без пари?
към текста >>

40. Три системи от числа - Влад Пашов (1902- 1974)

Така той може да стане виден цигулар.
• 934 • Три системи от числа. Ако искате да бъдете щастливи и гениални, ще работите с числата, но трябва да знаете как да ги пишете и как да ги съединявате. Ако носите знанието от Възвишения свят, от който сте слезли като души, вие ще достигнете щастието си на Земята. Който знае качествата на числата, ще ги тури в цигулката си и ще ги превърне в звукове. Така той може да стане виден цигулар. Който иска да стане виден музикант, трябва да знае тайната на числата от 1 до 7. Ако знаеш тайната на единицата, ще станеш господар; ако знаеш тайната на двойката, ще станеш слуга; ако знаеш тайната на тройката, ще станеш ученик; ако знаеш тайната на четворката, ще станеш професор. Числата от 1 до 4 представят една система, от 1 до 3 – друга система, от 1 до 7 – трета система.
към текста >>

41. 25-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е тъй невъзможно, както е невъзможно един гениален цигулар да свири на една дъска, на която са опънати четири струни, и да изпълни нещо велико, и то да го изпълни хубаво.
46, Учителя се явява периодически в света за да даде нов импулс на човешкото развитие, да даде нова, по-изобилна светлина, да даде нови методи за работа. Защото във всяка културна епоха Учителя дава нови методи, както за духовен и природосъобразен живот, така и за окултно обучение и развитие. Защото във всяка епоха се развиват специфични страни от сложното човешко естество, които изискват специфични методи. 47. Когато идва в света, Учителя се проявява чрез някой велик посветен, който е минал през всички фази на окултното ученичество и е издържал всички изпити, решил е всички задачи, които Учителя му дава. Затова Учителя казва: Не си правете илюзии да мислите, че Христос, Великият Учител на Бялото Братство, може да се прояви чрез когото и да е. Това е тъй невъзможно, както е невъзможно един гениален цигулар да свири на една дъска, на която са опънати четири струни, и да изпълни нещо велико, и то да го изпълни хубаво. За да се прояви Учителя чрез известен човек, той трябва да е постигнал високо просвещение, да се е издигнал много високо в своето духовно развитие, да е придобил морална чистота и святост. Само чрез такъв човек може да се прояви Христос - Великият Учител на Бялото Братство. Такъв човек е организирал своето духовно тяло и го е направил безсмъртно и е префинил своето физическо тяло, за да може да стане добър проводник на най-висшия живот. 48. Учителя прави контакт на космичните енергии със земята. Така че чрез Учителя се изливат космичните енергии на Любовта, Мъдростта и Истината, които създават условия за пробуждане на човешката душа.
към текста >>

42. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото онези цигулари, които са майстори, сами нагласяват цигулките си, а онези, които не са майстори, други ще им ги нагласят.
Вижда всички погрешки, но мълчи и не ги осъжда. Когато хората видят последствията от своите погрешки, тогава той казва: Не е този пътят. Аз искам вие да помогнете да се възстанови тази хармония. Ако вие не възстановите хармонията, тя сама ще се въдвори, т.е. други ще я възстановят. Защото онези цигулари, които са майстори, сами нагласяват цигулките си, а онези, които не са майстори, други ще им ги нагласят. Но по-добре е ние сами да нагласяваме цигулките си. За да може да се разбирате един друг, непременно мислите ви трябва да се движат в една и съща посока. Трябва да мислите, че във всинца ви Божественият Дух в даден случай действува специфично, по особен начин. Всеки един човек, или всеки един Ученик, си има специално предназначение. Аз искам най-първо като Ученици на Школата да се проучавате един друг.
към текста >>

43. 62-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато цигуларят свири със сила, той изразява ония страстни чувства, които са на физическия свят, мъжете изобщо са носители на сила.
Когато човек се афектира, той пее за другите. Щом иска да печели с пението, да подкупва, това не е музика. Дето съществува подкуп, има огрешаване. В тия чувства не се изразява никаква чистота. Някои от силните музикални тонове изразяват страст. Когато цигуларят свири със сила, той изразява ония страстни чувства, които са на физическия свят, мъжете изобщо са носители на сила. Целта на музикалните упражнения, които ви давам, е концентрирането на ума. Вашият ум трябва да бъде концентриран. Тонът Ми е магнетичен, затова онези, у които преобладава мъжкият принцип, не могат да го вземат. Какъв е тонът Фа - мъжки или женски? Тонът До е бащата, Ре е синът, Ми е неговата възлюбена, Фа е вече роденото детенце.
към текста >>

44. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А една млада сестра цигуларка, казваше се Йо-
А след Учителя се повтори същото. Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същата брада, същите мустаци и Го имитираше. Беше се обявил, че той е вече Учител. А една млада сестра цигуларка, казваше се Йо- анна Стратева, която беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им пос- вири и накрая той бе заявил пред нея: „Аз съм най-големия имитатор! " Сест- рата не можеше да разбере какво е искал да каже Михаил. Дойде при мене и
към текста >>

45. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

На времето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той Михаил ще го извика там и че двамата ще работят в Париж.
За мен е важно доколко този актьор играе на сцената и какъв ще бъде краят. В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител. На времето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той Михаил ще го извика там и че двамата ще работят в Париж. На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли концерт. Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперес-тезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове.
към текста >>

46. ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА - Теофана Савова

Между тях имаше двама цигулари и китарист, който вече настройваше китарата си.
Учителя седна редом с нас пред малка импровизирана масичка. Разговорите утихнаха, цялото внимание бе насочено към него, когато той ни поздрави с думите: - Радвайте се, че сте родени в този век — изходната точка на едно ново време. В този момент пристигна още една група от приятели. Те целунаха ръка на Учителя и започнаха да споделят сутрешните си вълнения: кога са тръгнали, какво са видяли из пътя и пр. Между тях имаше двама цигулари и китарист, който вече настройваше китарата си. Едни пожелаха да правим упражнения, но брат Симеон закачливо подхвърли: - И ще пеем! Учителя одобри и едната, и другата идея. Брат Симеон, който вече държеше в ръка цигулката си, попита: - Учителю, коя песен да изпеем?
към текста >>

Цигуларят подхвана мелодията и в простора над Ел Шадай се понесе призивът: „Давай, давай!
- Учителю, коя песен да изпеем? - Която обичате. - Всички са много хубави. - Моля вие кажете! - Изпейте „Давай, давай". Цигуларят подхвана мелодията и в простора над Ел Шадай се понесе призивът: „Давай, давай! " След като изпяхме песента, Учителя каза: - Всяка песен трябва да се преживее дълбоко, за да има въздействие. Всяка песен трябва да се яви като израз на преживяното в душата. Например, за да пеете, както трябва песента „Давай, давай", трябва да имате желание да давате.
към текста >>

47. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

Той става цигулар на младежкия клас.
идва в София да следва. Среща се с Учителя, харесва му братският живот, приема Словото и започва редовно да посещава беседите. С препоръката на Тодор Стоименов влиза в младежкия клас. Завършва икономика и става служител в застрахователно дружество „България". Редовно посещава и свири на беседите. Той става цигулар на младежкия клас. Неговият любознателен дух го кара постоянно да търси отговори на въпросите, които го вълнуват, и да пита за тях Учителя. Той участва на всички екскурзии до Витоша и Рила. По време на бомбардировките, когато Учителя прави около 40 екскурзии до Симеоново, Гавраил заедно със Савка Керемидчиева го придружават всеки ден. Негови близки му предлагат да следва във Франция цигулка, за да се усъвършенства. Той споделя това с Учителя, който му казва: „Малко ли ти е да си цигулар на класа?
към текста >>

Той споделя това с Учителя, който му казва: „Малко ли ти е да си цигулар на класа?
Той става цигулар на младежкия клас. Неговият любознателен дух го кара постоянно да търси отговори на въпросите, които го вълнуват, и да пита за тях Учителя. Той участва на всички екскурзии до Витоша и Рила. По време на бомбардировките, когато Учителя прави около 40 екскурзии до Симеоново, Гавраил заедно със Савка Керемидчиева го придружават всеки ден. Негови близки му предлагат да следва във Франция цигулка, за да се усъвършенства. Той споделя това с Учителя, който му казва: „Малко ли ти е да си цигулар на класа? Твоето ухо е така разширено и отворено горе, че ако излезеш оттук, мъчно ще се върнеш пак. Както винаги Галилей слуша Учителя и се включва още по-активно в музикалния живот на братството. Той заявява, че неговият истински живот започва с намирането на Учителя и продължава с работата му върху неговата музика и Словото. Той записва много от спомените, преживени с Учителя, и отдава всичките си сили за преуспяване на делото Божие на Земята. На Изгрева при разговор Учителя казва: „Когато се прояви благодатта, тогава кармата изчезва и душата се изчиства от всичките си наслоявания.
към текста >>

Галилей — цигуларят на младежкия клас, остава верен на принципа на класа и не се оженва.
Учителя му отговаря: „Точно затова те изпратих там, за да спасиш тези българи." Гавраил Величков е близък приятел със Савка Керемидчиева и активно участва във всичките братски прояви. След заминаването на Учителя той отдава силите си в постоянна работа върху музиката на Учителя. Често заедно с Филип Стоицев изнасят концерти. През останалото време усилено изучава Словото. Галилей — цигуларят на младежкия клас, остава верен на принципа на класа и не се оженва. Написва много от своите светли спомени с Учителя и братския живот. Живее в София, а по-късно до хотел „Плиска", заедно със сестра си Веса. Постоянно контактува с приятелите от Изгрева и провинцията. Галилей е един от най- любознателните и послушни ученици на Учителя. Със постоянно си присъствие около него създава дълбока вътрешна връзка с Учителя и стига до вътрешно разбиране на живота, музиката и Словото.
към текста >>

48. 7.41 Мария Златева - Светозар Няголов ( -2013)

Той я пита: „Кой цигулар ти харесва най-много?
На другия ден й насрочват изпит, на който тя изсвирва един концерт. Комисията й казва: „Ти си много изостанала в техниката." Мария Златева отговаря: „Затова съм дошла, за да се науча да свиря хубаво." Тогава председателят на комисията Сашо Попов казва: „Да я приемем, тя ще се оправи." В комисията присъства и професор Владимир Аврамов. Те се съветват кратко и накрая решават да я приемат. На другия ден тя среща Учителя и без да му каже нещо, той й казва: „Ти избра най-доброто положение." Мария Златева е при Учителя и разговарят за музиката. Той я пита: „Кой цигулар ти харесва най-много? " Понеже в този момент тя свири един от концертите на Тартини, казва, че й харесва Тартини. Учителя се намръщва. В беседа Учителя се обръща към класа: „Всички досега ме занимават с най-обикновени въпроси — как се вари боб, хвърля ли се първата вода, как да се излекува ревматизмът и т.н. Не се намери нито един да ме попита по някой духовен въпрос. Например — как да развие своето духовно тяло, как да развие интуицията си, как да излиза от тялото си с астралния двойник?
към текста >>

49. 7.50 Асен Арнаудов - Светозар Няголов ( -2013)

Асен Арнаудов е добър цигулар и свири в Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Сашо Попов.
Асен Арнаудов Асен Арнаудов е добър цигулар и свири в Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Сашо Попов. Всяка година Културният отдел на немската легация отпуска по две стипендии за следване на даровити българи в Германия. Асен пожелава да отиде да учи там. Помолва диригента да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа. Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия. Заедно отиват да говорят по този въпрос с Учителя.
към текста >>

50. 7.56 Петър Камбуров - Светозар Няголов ( -2013)

Петър е много добър цигулар и свири отлично „Идилията", с която мелодия ангелите посрещат нашите издигнати духовни приятели в невидимия свят.
Изпитва голяма вътрешна радост и изяжда малко хляб и две маслинки. Благодари за всичко. След като Учителя си отива, той чува разговор между хазайката и дъщерите й, които изнасят блюда с гозби.: „Язък за масрафа! Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителя го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна. Комуната не успява. Петър е много добър цигулар и свири отлично „Идилията", с която мелодия ангелите посрещат нашите издигнати духовни приятели в невидимия свят. Петър активно участва в печатането на Словото, във всички начинания, свързани с комуните и братския живот. Има много интересни опитности с Учителя. След заминаването на Учителя тяхното голямо семейство отива да живее в село Прослав, Пловдивско, където образуват комуна заедно с толстоистите. Той си заминава на 20 юли 1969 г.
към текста >>

51. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител.
Ето защо учението на Христа е не само най-святото, но и най-безопасното, тъй като то е оградено с щита на смирението, през който не могат да проникнат най-върлите врагове на възхода на душата - гордостта и жестокосърдечието. Ако другите учители, които имат човешко родословие, представляват различни еманации на Великия Космичен Дух, Христос, няма човешки генезис, а е вселяване в тялото на Исуса, Велик Космичен Дух, идещ от Бога направо, от Неговото любящо сърце. Христос е първият, единственият и неповторимият учител на човешкия род, за който Създателят на всичко видимо и невидимо казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих". Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител. Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа. Такова е схващането на западните окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесетото столетие. България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена. Все още го отминават небрежно със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки богатото съдържание, което тя крие в своите страници. Вероятно като наследство от това древно минало тази страна стана удобна и плодоносна почва, за да се яви на нея един от духовните учители, чието слово е храна за всички люде по света, защото представя широко и езотерическо тълкуване на евангелското слово.
към текста >>

52. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Но ако тези струни са опънати върху цигулката на гениалния цигулар и ако върху тях той изпълни творението на друг гениален композитор, тогава чак ще разберем тяхната цена.
Такъв въпрос може да зададе невежа, който никога не е усетил очарователната сила на тоновете. Така и за смисъла на живота запитват такива, които са духовно бедни и никога с душата си не са почувствували величието на жизнения процес, който се извършва край тях. Такива хора изживяват всичко механически. Те гледат на явленията само отвън и никога не се запитват за двигателя на тези явления както и за тяхната закономерност. Когато гледаме увити в пликче струните на една цигулка и поставени във витрината на магазина, ние не познаваме тяхната стойност. Но ако тези струни са опънати върху цигулката на гениалния цигулар и ако върху тях той изпълни творението на друг гениален композитор, тогава чак ще разберем тяхната цена. Така ние гледаме на неизявения божествен живот, скрит във всяко сътворено нещо. Така гледаме на житното зърно, което храни човечеството от хиляди, хиляди години. И на човека ние гледаме така, преди да сме видяли у него пробудените творчески сили. Има хора, които се съгласяват, че има смисъл живота на обществото, но не могат да проумеят смисъла на отделното съществувание. Какво е човекът сред множеството?
към текста >>

И ако се уверите, че звучите добре, знайте, че прецизният цигулар изпъва струната, за да стигнеш до трептенията на своя собствен тон.
С други думи ученикът се стреми да звучи добре. Вие трябва да научите изкуството да поискате, но щом като още не сте постигнали това изкуство, кажете: Господи, да бъде Твоята Воля. Дай ми това, което е най-потребно за мен, за моето развитие, и това, което ще ми помогне за осъществяването на Твоето Свято Дело. Внимавайте и когато дойдат страдания. Вникнете в тях и се помъчете да намерите причината за тяхното появяване. И ако се уверите, че звучите добре, знайте, че прецизният цигулар изпъва струната, за да стигнеш до трептенията на своя собствен тон. Животът на всекиго от вас е задача. Той е уравнение с много неизвестни. Чрез връзката между известното и неизвестното ще откриете неизвестното. Такава е връзката между радостта и страданията, такава е връзката между постъпките и последствията им. Всяко страдание в живота е едно от неизвестните в уравнението.
към текста >>

53. Цигулката - Георги Томалевски (1897-1988)

„През годините - пише този брат - когато столицата беше домакин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя.
Ние всички знаехме, че Учителят свири на цигулка. Неведнъж сме се възхищавали в такива минути и часове, когато той почнеше да свири и най-сетне неведнъж сме усещали необикновеното в неговото изпълнение. Неговата цигулка раздаваше мир, успокоение и подтикваше към размисъл със своята дълбочина и мистика. Това разбрахме ние, но музикантите, които винаги желаят да видят нещо повече от другите, проумяха и онези неща, които съставляват майсторството и особеностите при изпълнението. Намираме за уместно да дадем краткото описание на наш брат, който внимателно е слушал и същевременно наблюдавал Учителевото изпълнение. „През годините - пише този брат - когато столицата беше домакин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя. Той особено високо ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно начина, по който те представяха автора композитор, за което след концерта той даваше своето мнение. Наред със сигурното ритмично чувство, с усета за мярка, чистота и красота на тона, той търсеше артиста, родения инструменталист или певец. Голямо значение даваше той на онова изпълнение, което можеше да привлече като слушател и вдъхновител и самия автор. Колкото това твърдение да изглежда невероятно и вън от възможните неща в нашето триизмерно пространство, то е една истина за тези, които имат отворени очи. От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество.
към текста >>

Той бе школуван цигулар.
Наред със сигурното ритмично чувство, с усета за мярка, чистота и красота на тона, той търсеше артиста, родения инструменталист или певец. Голямо значение даваше той на онова изпълнение, което можеше да привлече като слушател и вдъхновител и самия автор. Колкото това твърдение да изглежда невероятно и вън от възможните неща в нашето триизмерно пространство, то е една истина за тези, които имат отворени очи. От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е бил неговият преподавател и го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка ние не знаем. Но в разговори и в някои лекции Учителят с увлечение разказваше за добрия педагог, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката свирел със сериозно вглъбяване пред него, невръстния още ученик. По всяка вероятност този педагог - някакъв чужденец, дошъл в България след Освобождението, е бил талантлив музикант. Мушката беше една от главните теми в лекциите на Учителя В Америка като студент Учителят често е изнасял в университетските зали концерти за своите колеги.
към текста >>

Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици.
Кой е бил неговият преподавател и го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка ние не знаем. Но в разговори и в някои лекции Учителят с увлечение разказваше за добрия педагог, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката свирел със сериозно вглъбяване пред него, невръстния още ученик. По всяка вероятност този педагог - някакъв чужденец, дошъл в България след Освобождението, е бил талантлив музикант. Мушката беше една от главните теми в лекциите на Учителя В Америка като студент Учителят често е изнасял в университетските зали концерти за своите колеги. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Често, затворен в малката си стаичка, той свиреше и насаме, сякаш даваше концерт на невидими слушатели. Контактът му с един висш свят на музиката беше вън от всяко съмнение. Музикалните ноти и музикалните мотиви, песни и упражнения, които изсвирваше, бяха съвсем оригинални, необикновени и носеха в себе си духовна сила. Това можеше да се установи от нотното писмо, което показваше, от появата на мотиви, дошли за пръв път в музиката на земята. Композитори и музикални изпълнители наричаха неговото творчество „патетичен химн на човешката душа“.
към текста >>

54. Още за духовния образ на Беинса Дуно - Георги Томалевски (1897-1988)

- Както цигуларят постига своето майсторство - отвърна Учителят.
След като приключи разговора с посетителя на „Изгрева“, Учителят продължи: - Ако живеете по Божествения закон, пътищата ви ще бъдат отворени, но ако грешите, естествено ще дойдат затруднения. В света съществува два вида порядък: единият е старият - човешкият порядък, а другият е Божественият. - Как ще стигнем до качествата, които са потребни, за да живеем в новия, в Божествения порядък? - запита един от присъствуващите на разговора. - Както цигуларят постига своето майсторство - отвърна Учителят. - С упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено като идеал.
към текста >>

55. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно.
* Чешмата, която ти дава вода, дошла от преизобилието на планината, не дава своята вода. И в този случай любовта на Бога към теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда. Материалното битие е Божествена идея. Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от любов. Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно. Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича любов. Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си любов“! Казват това свещеници, учители, философи, майки и бащи. Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като любовта не може да бъде нито „първа“, нито „втора“. Ако някой говори за първата си любов, това ще рече, че е имал и втора.
към текста >>

Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича любов.
Чешмата, която ти дава вода, дошла от преизобилието на планината, не дава своята вода. И в този случай любовта на Бога към теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда. Материалното битие е Божествена идея. Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от любов. Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно. Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича любов. Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си любов“! Казват това свещеници, учители, философи, майки и бащи. Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като любовта не може да бъде нито „първа“, нито „втора“. Ако някой говори за първата си любов, това ще рече, че е имал и втора. А щом е имал втора, той не е имал и първа.
към текста >>

Не, това страдание е пръстът на цигуларя, който притиска струната на определено място по грифа на цигулката, за да изтръгне от вас определения тон в симфонията на живота.
Никой човек не може да стане велик, ако хората не го обичат. Никой учен не може да стане велик, ако учениците му не го обичат. Никой държавник не може да стане велик, ако народът само се бои от него, а не го обича. * Когато ви посети някое страдание, вие не казвайте, че в света няма любов и че небето ви е изоставило. Не, това страдание е пръстът на цигуларя, който притиска струната на определено място по грифа на цигулката, за да изтръгне от вас определения тон в симфонията на живота. * Който люби, той гори в огнището, а ония, които той обича, седят наоколо и приемат тази животворна топлина. Ще дойде ден, в който и тия, които са били обичани, ще влезат в огнището на любовта, за да дадат топлина и живот на други. Това ще рече да те обикнат и да обикнеш. *
към текста >>

56. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

" И получил следния отговор: "Както цигуларят постига своето майсторство - с упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено като идеал.
3) Закон за прераждането (превъплъщението) на душата (следствие от V принцип на херметизма - за ритъма). В свободен разговор със свои последователи на "Изгрева" Учителят П. Дънов споделил: "Ако живеете по Божествения закон, пътищата ви ще бъдат отворени, но ако грешите, естествено ще дойдат затруднения. В света съществуват два вида порядък: единият е старият, човешкият порядък, а другият е Божественият. " Един от присъстващите го запитал: "Как ще постигнем качествата, които са потребни, за да живеем в Божествения порядък? " И получил следния отговор: "Както цигуларят постига своето майсторство - с упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено като идеал. "Съвременниците на Учителя Петър Дънов го описват като човек със среден ръст и благородна осанка, която на моменти до такава степен доминирала над окръжаващите го, че той изглеждал по-висок и по-едър от всички наоколо му. Както забелязваме на фотографиите, съхранени от онова време, той е носел дълга коса, спускаща се почти до раменете му. Естетите определят лицето му като красиво и одухотворено. В него намира израз дълбоката му вътрешна сила, неизменният му душевен мир. Челото му е голямо, право и гладко.
към текста >>

57. МОДЕРНИ ВЛИЯНИЯ - Павел Желязков

Тремолите и вибратите, с които някои цигулари прекаляват, когато искат да наситят емоционално изпълнението си, напротив, не се препоръчват от големите цигулкови педагози.
Ако знаете как да пеете, тя гради. Това е тайна. И във всички школи на посвещение има тайни." Известно е, че всяка епоха и култура пораждат специфична музика. Духовната култура на индусите и на почти целия ориент е създала музика с емоционално звучене и тоналност, която в своите извиващи се до болка мотиви изразява мистичност и унесеност в дълбоко емоционално преживяване. Тремолите и вибратите, с които някои цигулари прекаляват, когато искат да наситят емоционално изпълнението си, напротив, не се препоръчват от големите цигулкови педагози. Когато разумът има водеща роля в музикалното изпълнение, това се изразява в чисти и прави тонове, в които има повече мисъл, но и добре премерено чувство. Една приятна мелодия дава полет на мисълта, докато натрапващото се присъствие на ударните инструменти, твърде агресивно и материално по своята същност, е в състояние да разруши тънката възприемчивост на съзнанието за най-деликатните послания на природата. Когато стимулира добрите страни в характера на човека, когато го приближава до природата и помага да видим истината за себе си и света, казваме, че музиката има прогресивно функционално въздействие. Културата на цели поколения, а дори и на общества и нации, може да бъде завлечена и разбита от една пагубна музикална вълна. Модата в това изкуство се налага чрез външни и чисто комерсиални средства.
към текста >>

Както цигуларят пази ревниво своя инструмент и не го поверява в чужди ръце, т. е.
След това събитие, въпреки защитните си сили и възможности, месеци наред той е трябвало да се чисти, за да възстанови своята нормална чувствителност и възприемчивост към музиката на високите небесни сфери. Човекът с развито музикално чувство схваща интуитивно истината. Тя го отнася в един възвишен свят, от където той черпи сили и вдъхновение. Животните оцеляват благодарение на своя инстинкт, а човекът чрез силата на своята интуиция. Интуицията е проява на благородството в човека, глас, образ и състояние на един съвършен музикален инструмент. Както цигуларят пази ревниво своя инструмент и не го поверява в чужди ръце, т. е. не го излага на нездрави влияния, така и човек трябва да пази свято чистотата на своята емоционална природа, светлината и износеността на мисълта си и да укрепва силата на своя дух. Когато интуицията, свободната мисъл и будното съзнание работят добре и в съгласие, ние имаме необходимите предпоставки да реагираме адекватно на явленията, които протичат около нас. Тогава страхът и внушенията ще отстъпят пред силното присъствие на духа и на вътрешния мир, които ученикът на духовната школа трябва свято да пази.
към текста >>

58. Спомени за бате Крум от Миша Папуш - Крум Въжаров (1908- 1991)

Първо някой открадна лентата с музиката, така че се наложи Роза да записва на магнетофон всичко наново - добре че имахме късмет с една цигуларка.
Следващата година в Лабораторията по биоинформация аз четях лекции по Гурджиев и постепенно вплитах в тях разкази за учението на Учителя. Около тези лекции и разкази се образува малка група хора, които се заинтересуваха от Учението. През пролетта започнахме да играем Паневритмия. Предполагайки, че трябва да започнем на 22 март, както в България, в този ден ние излязохме от града (на станция Мичуринец, близо до известния Переделкин) и като отъпкахме пътечка в дълбокия сняг, сложихме в центъра на кръга магнетофон „Романтик“ - и криво-ляво затанцувахме (до този момент Леон в една зала вече ни беше показвал упражненията). Практикуването на Паневритмията не мина без инциденти. Първо някой открадна лентата с музиката, така че се наложи Роза да записва на магнетофон всичко наново - добре че имахме късмет с една цигуларка. Друг път се явиха проблеми с „органите“, но после се изясни, че те не са се интересували от нас, а са гонели някакви други... Групата около нас продължаваше да се занимава и с други практики. Спомням си, че през тази година у нас бяха популярни медитациите по годишния цикъл на Смирнов („Когато слънцето върви на север“ - в духа на М. Колинз). Но мнозина почнаха да разучават песните на Учителя, мнозина научиха български и почнаха да четат беседите на Учителя. През лятото на 1975 г.
към текста >>

59. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

По-късно диригента на държавния симфоничен оркестър Влади Симеонов, пианистът Димитър Грива, композитори, виртуозни цигулари, кинематографисти... Не непременно последователи на Дънов! Мястото постепенно се извисява високо над нивото, на което беше стъпило през 1927 година.
Това води до решителна промяна в характера на цялата дейност на Дънов като духовен Учител. Не само поради това, че последователите му вече надрасват разпиляността на своите срещи помежду си от град на град и от село на село по милостта на заможни симпатизанти. Не само поради това, че „Дъновизмът,“ както популярно го наричат, твърдо стъпва на свой терен на върха на хълма, доминиращ столицата от Изток. Живописната някога Баучерова поляна постепенно става притегателен пункт на софийския интелектуален хайлайф. В неделните разходки на софиянци преди, или след беседите на Учителя, тук през следващите години могат да се срещнат на разговор в беседките и пейките на Изгрева ръководители на университетски катедри като философа Димитър Михалчев, поети с национална слава като Трифон Кунев, и по-късно Томалевски, разтрисващи националния интелектуален хайлаф поетеси като Мара Белчева, съветници на царя като Любомир Лулчев, блестящи художници като Васил Иванов и Илия Бешков, математици като завършилия в Сорбоната Борис Рогев. По-късно диригента на държавния симфоничен оркестър Влади Симеонов, пианистът Димитър Грива, композитори, виртуозни цигулари, кинематографисти... Не непременно последователи на Дънов! Мястото постепенно се извисява високо над нивото, на което беше стъпило през 1927 година. Планът на Салона е изработен от Слави Николов. Властта през тази година разрешава Братския събор и одобрява строежа. Строители се събират отвсякъде, но основната сила са опитните в тази област членове на Айтоското братство. Те са оставили и до днес следа от това какво могат на братското „Лозе“ в Айтос, и братските строежи в село Тополица. Идват спретнато облечени в бели ризи, и черни потури, препасани с червени пояси.
към текста >>

60. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Постоянен гост беше тенорът на виенската опера Тодор Мазаров, и един път авторът на тези редове присъства на представянето в братския салон на италианския цигулар Паоло Чомпи.
Разходите не бяха особено големи. В петък например се сервираше само „Ангелска супа“, която представляваше варени картофи без хляб, без масло и сол, или каквито и да било други подправки. В специални случаи (главно по време на пролетното и есенно равноденствия) се провеждаха братски вечери придружавани с песни и музикални изпълнения. Организираха се и специални концерти главно в неделя след сутрешната беседа на Учителя. В много случаи световно известни изпълнители, намиращи се на турне в България, даваха безплатни концерти в салона на Изгрева. Постоянен гост беше тенорът на виенската опера Тодор Мазаров, и един път авторът на тези редове присъства на представянето в братския салон на италианския цигулар Паоло Чомпи. Неделя преди и след публичната беседа на Учителя, както вече споменах, на Изгрева се събираха известни български интелектуалци, които завършваха неделната си разходка през Борисовата градина със срещи и разговори с изтъкнати членове на братството. Между тях можеха да се срещнат активистът на Земеделския съюз Трифон Кунев, популярния есеист Томалевски, професорът по философия в Софийския Университет Михалчев, генерал Стоянов и много други. Фокусът на тези срещи на Поляната и боровата градина до нея, разбира се беше самият Учител. Той не винаги можеше да се срещне тук, но все пак достатъчно често, за да държи отворена вратата за комуникация с представителите на българския елит, които проявяваха интерес към братството. Трудно е с прости думи да се предаде невероятната магия на неговото присъствие: строен, доста висок, с изключително деликатно и красиво лице и коса, която падаше на сребърни вълни върху рамената му, с големи длани с елегантни пръсти, той спазваше дистанцията между себе си и тези, с които говори.
към текста >>

Едната беше изключителна цигуларка и стана преподавател някъде из Европа.
Всички знаеха наизуст надписа над бароковите извивки на върха й: „Мисли добре, работи добре, храни се добре!“ Надолу по сенчестата алея към Дианабад, срещу овощните градини и лозето на бай Ради, следваха бараката на Боян Боев хроникьорът на Братството. Беше много малка, защото както обясних Боев беше нисък и по-голяма не му трябваше. Зад неговата барака по посока на Борисовата градина беше къщата пак построена в стила на дъсчените бараки на американските трансцеденталисти на нашумелия софийски издател Атанасов. Поредицата му от томове за най-големите философи на времето беше фурор на книжния пазар в България. Съпругата и дъщерите му бяха забележителни. Едната беше изключителна цигуларка и стана преподавател някъде из Европа. По-нататък по посока на парка беше бараката на Симеон Арнаудов. Той беше една от най-скандалните фигури на столицата по онова време. „Скандална“ в кавички, разбира се. Славеше се като неоспоримата звезда на православния клир на столицата. Беше син на авторитетен софийски свещеник.
към текста >>

61. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка.
Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По- добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно.“ Циганите се замислиха. Ще кажеш, може ли циганин да мисли? Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка. Така оприличих аз тяхното женене - свирене на цигулка. Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си.
към текста >>

62. Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси - Георги Христов

След общия обяд, който премина при сърдечна братска обстановка сред природата, се изнесе кратка музикална програма от млади братя - цигулари.
Но поради някои технически неудобства този срок бе пропуснат и срещата се състоя, но без череши. Имаше гости от Ямбол, Нова Загора, Пловдив, София и околните села - около 400 души. Братската градина отстои на около 7 км североизточно от Стара Загора и сутринта на определения ден Учителя пристигна, придружен от брат Ковачев. На всички направи впечатление, че Ковачев пристигна потънал в пот, а Учителя - като че никак не е вървял. След закуската на определеното място под черешовите дървета постлаха одеала, платнища, черги и там се състоя събрание без определена програма. След общия обяд, който премина при сърдечна братска обстановка сред природата, се изнесе кратка музикална програма от млади братя - цигулари. Изпяха се и няколко братски песни общо от всички присъстващи. Късно привечер всички се разотидоха. Отпътува и Учителя. През лятото на същата (1920) година аз посадих зеле на долния край на „братската градина“. Тогава градината бе наша собственост, а след 1921 година наследниците на дядо ми Никола Камбуров: баща ми и двамата ми чичовци я подариха на Братството в Стара Загора.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3871111869812