Търсене в текстове за 'Цигулар'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 54 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В музиката – Паганини, като виртуоз цигулар.
Така трябва да се разбира художественото творчество – контрапунктически – като музика. И затова съвършеното творчество е музика. Такова творчество е имало в древността: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията. В по-ново време – в ренесанса: Данте – в неговата безсмъртна „Божествена комедия". После Леонардо да Винчи, Микеланжело и Рафаело – в живописта, вторият и в скулптурата. В музиката – Паганини, като виртуоз цигулар. Безспорен е фактът, че тези гении на изкуството, са познавали много по издълбоко живота и човешката душа и са влагали законите на красотата и творчеството не само в областта на сетивния свят, но също така и в областта на психичния и символичния. Това са хората, които са имали най-великото откровение на природата и са били посветени, тъй да се каже, в тайните на нейното творчество. Истинското творчество има за цел да стигне природата и да ù съдействува в създаване безсмъртните образци на красотата. Наистина природните творби са живи, подвижни, съзнателни, защото те имат 4-то измерение, но това не трябва да смущава човешкият дух. Ако неговите творби нямат обективен живот, те имат субективен – те живеят в неговата душа.
към текста >>

2. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И те, разумно управлявани, както ръката управлява пръстите, могат да свършат чудеса, тъй както правят пръстите, когато с единодушно движение управляват ралото или машината, движат перото на поета или лъка на цигуларя.
Много други работи има писани по ръката, тя е една много мъдра книга! По нея е написана историята на човека, на нея е отпечатан характера му и способностите му, законите и силите, които го движат. Тая книга е винаги с нас. Бог, със своята Мъдрост и Любов, е написал там тия работи, за да бъдат винаги пред нас, да ги изучаваме и използуваме. Така ще събудим ценни качества, които дремят в нашето съзнание. И те, разумно управлявани, както ръката управлява пръстите, могат да свършат чудеса, тъй както правят пръстите, когато с единодушно движение управляват ралото или машината, движат перото на поета или лъка на цигуларя. „Без да обичаш човечеството, ти не можеш да растеш" Учителя
към текста >>

3. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той е също и голям цигулар.
Дългата аполонова (слънчева) линия, потвърждава и допълва това. Линията на ума, която отива като хубава крива към края на лунната издигнатина, говори за онзи голям полет на Айнщайновата мисъл. Линията на съдбата (сатурновата линия), отива към юпитеровия хълм. Това говори за голямата световна слава, която има и ще има този голям човек. Покрай всичко, чудно хубаво очертаната линия на сърцето, изразът на лицето, ямичката на връхчето на брадата сведочат за голямото благородство на този съвременен гений. Той е също и голям цигулар. „Истинските учени, казва самият Айнщайн, са дълбоко, „космически религиозни". Великият в науката и изкуството не може да не бъде велик и в малките неща и дела в живота, в областта на сърцето и душата. Измежду много тъмни прояви винаги има и светли проблясъци, които озаряват навремени човечеството. Те го тикат винаги напред към едно светло и право гледане на живота. Те са истинските пътепоказатели, които водят към истината, свободата и братството.
към текста >>

4. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това куче.
Обратно пък, той е обичал нежно една мека цигулка, собственост на един бащин му приятел. Ако бихме могли да сравнима голямото с малкото, то Карл Рус, един удачен наблюдател и изследовател на природата, съобщава за едно младо музикално куче птичар, което така беше преситено от звука на валдхорната и тромпета, че щом ги чуеше придобиваше голяма неохота за лов. При подобни звуци не можеше да му се заповядва. Но все пак само такава музика въодушевяваше това куче. Ако чуеше да са засвири на пияно, веднага напущаше стаята. Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това куче. Това се повтори често и с други. Веднъж то се отдалечи със свита опашка от една група цигулари и арфисти, които свиреха у тях. Но щом те смениха инструментите и почнаха да надуват духови инструменти, кучето наново се приближи при тях, въртейки опашка и скачайки от радост. „Валдхорна и цигулка, тромпет и пиано, духова или струнна музика, пише Рус, бяха противоположностите на неговите наклонности или отвращение". Обикновено, то „пееше" заедно с нас, стремейки се чрез своя лай да наподоби колкото се може повече издиганията и пониженията на петата мелодия.
към текста >>

Веднъж то се отдалечи със свита опашка от една група цигулари и арфисти, които свиреха у тях.
При подобни звуци не можеше да му се заповядва. Но все пак само такава музика въодушевяваше това куче. Ако чуеше да са засвири на пияно, веднага напущаше стаята. Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това куче. Това се повтори често и с други. Веднъж то се отдалечи със свита опашка от една група цигулари и арфисти, които свиреха у тях. Но щом те смениха инструментите и почнаха да надуват духови инструменти, кучето наново се приближи при тях, въртейки опашка и скачайки от радост. „Валдхорна и цигулка, тромпет и пиано, духова или струнна музика, пише Рус, бяха противоположностите на неговите наклонности или отвращение". Обикновено, то „пееше" заедно с нас, стремейки се чрез своя лай да наподоби колкото се може повече издиганията и пониженията на петата мелодия. То, обаче, пееше само когато в песента се чуваше да свири само един рог. Щом свиреха много рогове заедно, то изразяваше своята радост само чрез скачане.
към текста >>

5. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всичко това трябва да се има пред вид от цигуларя.
– При цигулката какво влияние имат пръстите? – Един и същ тон можеш да го вземеш на разни по¬зиции с разни пръсти, но ще има едно различие. Ако го вземеш с първия пръст, тонът ще има особен нюанс на вибрациите. Ако го вземеш с втория пръст, той ще има друг нюанс, ще има друго качество. Защото всеки пръст е носител на особен вид сили. Всичко това трябва да се има пред вид от цигуларя. – Какво е влиянието на музиката върху животните? – Има една музика, която укротява вълците. Има музика, която укротява кучетата. Има музика, която укротява мечките. Има музика, която укротява змиите.
към текста >>

6. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

"Сегодня".) Цигулар, спасен от смъртта чрез цигулката "Дейли Експрес" предава една история, която звучи повече като романтична, отколкото като правдоподобна.
Неговите съчинения са особен вид Кабала, изискващи дълго проучване. Но в основата на философията му лежи светла творческа мисъл. Той вярва, че светът се ръководи с любов, Мъдрост и че пълното въплъщение на любовта и Мъдростта се заключва в Христа. Всъщност трябва да дадем на Сведенборг определението, което Шелли даде за Байрон: "Пилигрим на вечността". Адриана Тиркова (Из в. "Сегодня".) Цигулар, спасен от смъртта чрез цигулката "Дейли Експрес" предава една история, която звучи повече като романтична, отколкото като правдоподобна. в Лондон понастоящем живее полският цигулар Станислав Фридберг, за когото този вестник разказва следното: В 1918 година Фридберг бил арестуван в Москва и осъден на разстрелване. При арестуването той едва успял да вземе сбогом от жена си и от тригодишния си син, и можал да измоли разрешение да вземе със себе си в затвора своята цигулка. Там той цялата нощ свирил, мислейки, че за по-следен път се отдава на любимата си музика. През тая нощ 15 души от тия, които се намирали с него в същата килия, били разстреляни, но самият той не само че останал жив, но получил и разрешение да свири в затвора. От ден на ден, очаквайки разстрелването, той прекарал в затвора 153 деня и в течение на всичкото това време всекидневно свирил.
към текста >>

в Лондон понастоящем живее полският цигулар Станислав Фридберг, за когото този вестник разказва следното: В 1918 година Фридберг бил арестуван в Москва и осъден на разстрелване.
Но в основата на философията му лежи светла творческа мисъл. Той вярва, че светът се ръководи с любов, Мъдрост и че пълното въплъщение на любовта и Мъдростта се заключва в Христа. Всъщност трябва да дадем на Сведенборг определението, което Шелли даде за Байрон: "Пилигрим на вечността". Адриана Тиркова (Из в. "Сегодня".) Цигулар, спасен от смъртта чрез цигулката "Дейли Експрес" предава една история, която звучи повече като романтична, отколкото като правдоподобна. в Лондон понастоящем живее полският цигулар Станислав Фридберг, за когото този вестник разказва следното: В 1918 година Фридберг бил арестуван в Москва и осъден на разстрелване. При арестуването той едва успял да вземе сбогом от жена си и от тригодишния си син, и можал да измоли разрешение да вземе със себе си в затвора своята цигулка. Там той цялата нощ свирил, мислейки, че за по-следен път се отдава на любимата си музика. През тая нощ 15 души от тия, които се намирали с него в същата килия, били разстреляни, но самият той не само че останал жив, но получил и разрешение да свири в затвора. От ден на ден, очаквайки разстрелването, той прекарал в затвора 153 деня и в течение на всичкото това време всекидневно свирил. След това, за собствена негова изненада, го пуснали от затвора.
към текста >>

Оказало се, както разказва "Дейли Експрес", че свиренето на Фридберг всеки ден било слушано от маршал Тухачевски, който бил голям ценител на цигулката и самият той бил доста сносен цигулар-любител.
При арестуването той едва успял да вземе сбогом от жена си и от тригодишния си син, и можал да измоли разрешение да вземе със себе си в затвора своята цигулка. Там той цялата нощ свирил, мислейки, че за по-следен път се отдава на любимата си музика. През тая нощ 15 души от тия, които се намирали с него в същата килия, били разстреляни, но самият той не само че останал жив, но получил и разрешение да свири в затвора. От ден на ден, очаквайки разстрелването, той прекарал в затвора 153 деня и в течение на всичкото това време всекидневно свирил. След това, за собствена негова изненада, го пуснали от затвора. Оказало се, както разказва "Дейли Експрес", че свиренето на Фридберг всеки ден било слушано от маршал Тухачевски, който бил голям ценител на цигулката и самият той бил доста сносен цигулар-любител. Той със своето влияние освободил Фридберг. Предсказателни сънища Знаменитият френски психолог Шарл Рише в своята книга "Метапсихика", разглеждайки въпроса за тъй наречените предсказателни сънища, изнася следния случай, който особено го учудил. Анри Бюисон през нощта на 9 срещу 10 април видял насън директора на полицията в Париж, Лепен, който тичал по улицата в твърде чудно облекло: на единия му крак чепик, а на другия – нощен чехъл. В този миг на улицата избухнал пожар. На сутринта Бюисон разказал своя сън на домашните си и същия ден вечерта, т.е.
към текста >>

7. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Още в ранни младини той се прочува като виден цигулар, ала смъртта го покосява през есента на 1912 год., едва до-стигнал 37 години, като туря край на неговото блестящо музикално поприще.
Едуард Буле е роден в Лайпциг на 15 август 1875 г. Още млад, той се проявява като композитор. Ала преждевременната му смърт към края на 1913 год. го откъсва от неговата многообещаваща кариера, когато е бил на 38 годишна възраст. В същия ден, 15 август 1875, се ражда в Лондон Самуел Колридж. Още в ранни младини той се прочува като виден цигулар, ала смъртта го покосява през есента на 1912 год., едва до-стигнал 37 години, като туря край на неговото блестящо музикално поприще. Той е умрял, значи, 14 месеца преди своя „близнак пред звездите". Ще завършим тая редица примери с един по-съвременен случай. На 12 януари 1893 год. се раждат в две диаметрално противоположни точки на Германия двама души, които коренно се различават по характер. Ала въпреки различията си по темперамент и характер, тия двама души се увличат от един и същ политически идеал, издигнат като знаме от нищожната на първо време национал-социалистическа партия.
към текста >>

8. ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

ДУХЪТ Кажете ми, дали в света Живее някой цигулар, Па бил би той и най-велик, Преди да вземе на ръка Цигулка да засвири той, Не би си струни нагласил.
Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На младите просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота. В сърцето си да найде всяко сила. Така, о дево, твоят образ драги Едничък мене в този час помага И учи ме и тихо наставлява. За жертва свята мене вдъхновява. Да бих могла, девице, нежна, млада Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен. ДУХЪТ Кажете ми, дали в света Живее някой цигулар, Па бил би той и най-велик, Преди да вземе на ръка Цигулка да засвири той, Не би си струни нагласил. Изпърво – всичко тури в ред; Тогава чак ще почне той По нея да изтегля лък И дивни звуци зареди. А може всичко да смени – И лък, и гриф, и ключове. И струни скъса до една, Кои били са дотогаз; Опъва нови от сребро, Или цигулката завчас Я хрясне, цяла я сломи; Отпосле слепи я добре, По-хубаво да зазвучи. Тогава чак засвири той... Така и ний, кога от век Очакваме да дойде в нас Светия дух да заживей, Не би ли първо той дошъл И своя дом да провери, Дали е в него всичко в ред? И почва да урежда той... Ту болести и тук, и там, Или беди безкраен рой.
към текста >>

9. IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Когато две струни на цигулката звучат, това не зависи от тях, но от цигуларя, който ги кара да издават слаби или силни, високи или низки тонове.
Много хора се безпокоят от войната и питат, какво ще стане. Че какво има да става? Двама юнаци се хванали и се борят. Страхуват се хората, кой ще победи. Все един от тях ще победи, пък някой път може да се уравнят силите и да няма победител. Когато две струни на цигулката звучат, това не зависи от тях, но от цигуларя, който ги кара да издават слаби или силни, високи или низки тонове. Светът може да се оприличи на цигулка. Това, което става, са звуците, които цигулката издава. Че някои струни звучат по-високо от други, причината е цигуларят. Той иска някои струни да издават по-силни тонове. Всичко в света може да стане и другояче, но това зависи от цигуларя.
към текста >>

Че някои струни звучат по-високо от други, причината е цигуларят.
Страхуват се хората, кой ще победи. Все един от тях ще победи, пък някой път може да се уравнят силите и да няма победител. Когато две струни на цигулката звучат, това не зависи от тях, но от цигуларя, който ги кара да издават слаби или силни, високи или низки тонове. Светът може да се оприличи на цигулка. Това, което става, са звуците, които цигулката издава. Че някои струни звучат по-високо от други, причината е цигуларят. Той иска някои струни да издават по-силни тонове. Всичко в света може да стане и другояче, но това зависи от цигуларя. Ако днес два велики народа се бият, не е наша работа да определяме, кой трябва да победи. Ние не сме създали този свят, нито сме негови господари да казваме, този да победи или онзи да бъде победен. Кой ни дава това право?
към текста >>

Всичко в света може да стане и другояче, но това зависи от цигуларя.
Когато две струни на цигулката звучат, това не зависи от тях, но от цигуларя, който ги кара да издават слаби или силни, високи или низки тонове. Светът може да се оприличи на цигулка. Това, което става, са звуците, които цигулката издава. Че някои струни звучат по-високо от други, причината е цигуларят. Той иска някои струни да издават по-силни тонове. Всичко в света може да стане и другояче, но това зависи от цигуларя. Ако днес два велики народа се бият, не е наша работа да определяме, кой трябва да победи. Ние не сме създали този свят, нито сме негови господари да казваме, този да победи или онзи да бъде победен. Кой ни дава това право? Ние сме зрители на сцената, гледаме тази драма, която се играе и няма какво да се месим в работата на актьорите, как и какво да играят. Ако се намесим, ще развалим реда на нещата.
към текста >>

10. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ако си цигулар и веднъж с своята цигулка си успял да зарадваш нечие сърце, не очаквай същото, ако след тебе е свирил друг цигулар с майсторството и сръчността на Паганини.
Някога може да си бил стъпало за възхода на някое човешко същество. Право ли е да мислиш, че това е последното стъпало в неговото възхождане, и че той не ще пожелае да иде по-нагоре? Прародител на тая заблуда, както и на прословутата фраза .отнеха ми го" е нашият най-стар приятел – егоизмът, който не мисли за чуждото, а само за нашето лично добруване. Ако някога лицето ти е привлекателно и озарено, ако си облякъл новия си костюм, може някъде да са те погледнали с възхищение, дори с възторжени очи, но ти не очаквай това от всички други и всякога. Най-напред, ти не винаги си в тоя вид, а може би тия, които са те харесали веднъж, да са видели по-привлекателен от тебе. Ако си цигулар и веднъж с своята цигулка си успял да зарадваш нечие сърце, не очаквай същото, ако след тебе е свирил друг цигулар с майсторството и сръчността на Паганини. Ти си престанал да бъдеш за него виртуоз идеал. Не ти остава нищо друго, освен да свириш всеки ден по осем часа, за да достигнеш другия. Изостави веднага хленченето, че са ти отнели поклонника. Ти нямаш право да върнеш вкуса и изискванията на твоите приятели до оскъдното ниво на твоята свирня. Не бива да позволиш на твоя егоизъм и завист да те задушат в своята отрова.
към текста >>

11. КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Може ли цигуларят, който не знае да свири, да ни бъде приятен?
Господ във всеки едного от нас ни казва: Слънцето изгрява за вас. Ползувайте се от светлината му. Светът е създаден за вас, учете се. Използувайте всички блага, те са за вас. Може ли да бъдем приятни на нашия небесен баща такива как¬вито сме днес? Може ли цигуларят, който не знае да свири, да ни бъде приятен? За да бъдем Нему благоприятни, трябва да се освободим от всичката кал на миналото, да напуснем завинаги живота на греха, да изявим божествената си природа и да добием образ и подобие Божие.
към текста >>

12. НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ - БЛАТГАТА МИЛВА Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

КОЙ ДРУГ Аз слушах... Това не беше песента на вятъра, нито ромонът на планинския поток; това не беше мелодия, отронена от ръката на велик цигулар, нито поема, изпята от велик поет.
Аз не зная, какво искаше да видя през тая ранна сутрин, но аз видях, видях майката-земя, от чийто пазви излизат, наред с всичките цветя, които красят Божия свят и плевелите, които изсмукват храната на житния клас и които селянинът не обича. Аз видях майката-земя, която с еднаква грижа и обич препраща своите сокове към всичко живо, що расте по нейната снага. Майката-земя, която е щедра и добра към всички твари, добри, или лоши. За нея и житният клас и упоритата метличина са все деца, които растат по нейната снага. Тя е щедра и справедлива, майката-земя, която е приласкала най-свидната си рожба, пред която е разтворила най-мъдрата си книга. КОЙ ДРУГ Аз слушах... Това не беше песента на вятъра, нито ромонът на планинския поток; това не беше мелодия, отронена от ръката на велик цигулар, нито поема, изпята от велик поет. Това беше чудното видение на един прост човек, хей оттам, от тучните нивя. Слушах странния разказ и в моето сърце се разнесоха познати мелодии и очите ми се изпълниха с топла влага. Зная, че той ми откри свидна тайна, но мога ли да я заключа в моето сърце и нейният дивен чар да гали само моите очи?... Той разказваше, аз слушах: — Той, Великият, Неизвестният държеше три класа в Своята десница. Взе единия, погледна го, беше празен, подхвърли го надалеч от Себе си.
към текста >>

13. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Имаме друг един приятел цигулар и капелмайстор.
След като прави известно време паневритмичните упражнения, измени се характерът му, и същевременно лицето му доби друг израз, линиите на устата му се измениха, станаха по-красиви, по-нежни. Радвам се на този му напредък. Един адвокат беше болен, не можеше да работи. Имаше неврастения. Сега, след паневритмичните упражнения, работи много добре. Имаме друг един приятел цигулар и капелмайстор. Той беше слаб телесно и нервозен. Чрез паневритмията се обнови. В оркестъра участвуват един друг музикант, един архитект и пр. И понеже членовете на оркестъра често искат сами да правят паневритмията, те често влизат в нейния кръг и тогава движенията правим с песен. Един болен лекар е твърде радостен и благодарен, че чрез тия нови идеи се отваря нов път за него и че здравето му се подобрява.
към текста >>

14. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях.
Един от най-силните методи 3а работа, които Учителят е дал на учениците си, и който сам е ползувал още от първите години на Школата, това е музиката. Всяка лекция, Всяка беседа, е била предшествувана от общо изпълнение на оригиналните песни и музикални упражнения, създадени 3а тази цел от Учителя. Чрез пеенето всеки от присъствуващите е настройвал съзнанието си към по-висшите вибрации на Словото. Без пеене, без му-зика човек не би могъл да приеме специфичните вълни на Словото и трудно би схванал неговата истинска същност. В първите години на Школата, а и след това, Учителят е посветил много лекции на музиката, обяснявайки в тях нейната истинска природа и ползата й 3а човека. Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях. През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината. Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата. Tози трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя. Звукът на този тон е така мощен, че от него се разтварят пъпките и разцъфват цветовете на онова дърво, родено от малкото посято семенце. Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото.
към текста >>

15. За Лъчите Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Впрочем, тия най-грубите гласове донякъде са успяли, налучкали са ги, но как пеят птичките, те още не могат да им подражават; само някои цигулари могат да подражават.
Цял оркестър е това! Един музикант, който има добре разбито ухо, ще чуе това, което никога в живота си не е чул. И, ако някой съвременен музикант би написал някое музикално творение, как птичките започват своята молитва, той би произвел цял фурор. Някои се опитват да подражават на гръмотевицата. Мъчат се да схванат най-грубото, но и туй не могат. Впрочем, тия най-грубите гласове донякъде са успяли, налучкали са ги, но как пеят птичките, те още не могат да им подражават; само някои цигулари могат да подражават. А в окултната музика всичко това е подражаемо. Сега, като ученици на окултизма, ние не искаме да станете музиканти, но да разбирате окултната музика, да се ползвате от нея . Има един особен начин за ходене, с особени движения. Ще тръгнем, и ще пеем на отворено място, на широко място. Тогава ще има ефект.
към текста >>

16. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако дойде при мене някой цигулар, как трябва да го приема?
Тогава нека ученикът мисли. Ако е прав, учителят няма какво да се оправдава. Справедливостта е вътрешно качество, а не външно. Когато дойде някой при мене, аз ще му отдам всичкото внимание, ще го преценя като душа, но вътрешно, а не външно. Вътре в себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Бог го е поставил. Ако дойде при мене някой цигулар, как трябва да го приема? - Ще му дам най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лъка, цигулката, той сам ще определи цената си. А вие какво искате? - Да опитате Христовата Любов? - Как ще опитате тази Любов? Като Дух, Христос беше силен, богат, но слезе на земята да раздаде всичкото си богатство.
към текста >>

17. Марин Камбуров (1902-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

През вечерята станаха изказвания относно моето изпълнение на народни песни, в които изобилстват четвърт тонове, които не се подават на един школуван цигулар.
В Третата част изпълних мистични Учителеви песни - "Идилията" на Учителя и др. Накрая завърших с "Махар Бену Аба", при която всички станаха като тихо придружаваха с пеене и завършихме с Отче наш. Целият концерт продължи около час и половина и по моя преценка и изказванията на мнозина - минал доста добре. След концерта бях поканен на вечеря у сестра Паша в "парахода", дето бяха поканени и други братя и сестри, около 7-8 души. На мене сервираха на масичката при Учителя, а всички останали се наредиха на общата голяма маса. През вечерята станаха изказвания относно моето изпълнение на народни песни, в които изобилстват четвърт тонове, които не се подават на един школуван цигулар. Учителят през всичкото време слушаше разговорите с весело изражение на лицето. Тази беше последната ми среща с Учителя! “ Петър Камбуров беше окултен музикант. Той бе издигнал своя духовен живот до света, от който окултната музика беше снета. Неговият вътрешен живот съответстваше на възвишения свят на тази музика.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цигулката също търпи мъки, когато я нагласява цигуларя-майстор, но после свири тъй, че всеки се радва и чуди на хубавата свирня.
Ние ставаме съзнателни, когато любим Божественото, когато знаем защо живеем и защо страдаме? Защото верни са думите: „Блажени са страдащите, защото те ще се утешат.“ Мъката, която изпитваме при скръб, после се обръща в радост. Добре е да бъдем търпеливи и да разбираме смисъла на нещата. Страданията и скръбта ни отварят вратата към духовния, Божествения живот. Скръбта е построяване на човека. Цигулката също търпи мъки, когато я нагласява цигуларя-майстор, но после свири тъй, че всеки се радва и чуди на хубавата свирня. Понякога у нас се явява особена, „безпричинна“ скръб. Ние търсим причините тук, там, но не ги намираме и още по-вече се измъчваме. В такива моменти не сме любезни към всекиго, не сме склонни към услуга и отстъпки. Тази скръб някои обясняват с особеното разположение и влияние на планетите върху човека Други обясняват, че в тия моменти сме лишени от благотворното влияние на светлите духове Но дали ние не сме сторили нещо което е подействало да се оттеглят от нас светлите духове и да се лишим от благотворното им влияние, което е подържало доброто ни настроение? Ако заживеем напълно съзнателен живот, ние лесно ще разберем, че тия моменти на мъчителна скръб са вследствие на тъмни мисли и желания — на грехове.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Богат и цигулар.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Гласът на природата Пролетното равноденствие. Пролетни предвестници. (стих. – Auroro) Паневритмията (Боян Боев) Словото на Учителя. Каквото човек посее, това и ще пожъне (Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г.) Сънят на ловеца (Т. Ч.) Богат и цигулар. (басня – Дядо Благо) Интернационална детска изложба чрез Есперанто Музика и душа Гласът на природата Щастието на човека е невъзможно и непостижимо вън От природата. Колкото пъти човек се е опитвал да се отдалечи от нея, да скъса връзките си с нея или пък да я завладее и застави да се подчинява на неговите желания и капризи, толкова пъти той е претърпявал катастрофи в живота си и, в края на краищата, е бил принуден да се обръща пак към нея — да търси в нея лек за болките си, да търси сила, живот, здраве и щастие. Това е един факт, който трябва да се вземе в неговото най-широко значение. Защото той се отнася еднакво както до външна-та природа, така и до нашата вътрешна природа, така и до природата на нашия социален, колективен живот. И в едната, и в другата, и в третата области природата си има свои закони и мерки, които, ако не бъдат изпълнявани, строго наказват нарушителите им.
към текста >>

Богат и цигулар (б а с н я) Беден, ала твърде добър, цигулар нагласил цигулката си и засвирил в двора на богат един човек.
Жената отведнъж се успокои и се хвърли та прегърна мъжа си, думайки му: — Радва ме твоята постъпка, Иване. Аз всякога скрито съм плакала, когато ми донасяш убити животни ... Колко си добър и колко те обичам! Тя се разплака от радостно вълнение. Плувнаха в сълзи и неговите очи. Т. Ч. Богат и цигулар (б а с н я) Беден, ала твърде добър, цигулар нагласил цигулката си и засвирил в двора на богат един човек. Богатият отворил тутакси вратата и с голямо удоволствие изслушал хубавата песен. А когато цигуларят спрял да свири, тоя му подал една монетна от пет лева и казал: — Сега подай цигулката на мене и направи я да изсвиря аз едничка песен с твоя похват лек и знание дълбоко, ще ти дам хиляда лева. — О, извикал цигуларят, ти желаеш невъзможно нещо! Аз да свиря зная, ала знанието си не мога ни да давам, нито пък да го продавам. То пари печели, но виж, за пари не мога да го дам, че къде седи и аз не знам.
към текста >>

А когато цигуларят спрял да свири, тоя му подал една монетна от пет лева и казал: — Сега подай цигулката на мене и направи я да изсвиря аз едничка песен с твоя похват лек и знание дълбоко, ще ти дам хиляда лева.
Тя се разплака от радостно вълнение. Плувнаха в сълзи и неговите очи. Т. Ч. Богат и цигулар (б а с н я) Беден, ала твърде добър, цигулар нагласил цигулката си и засвирил в двора на богат един човек. Богатият отворил тутакси вратата и с голямо удоволствие изслушал хубавата песен. А когато цигуларят спрял да свири, тоя му подал една монетна от пет лева и казал: — Сега подай цигулката на мене и направи я да изсвиря аз едничка песен с твоя похват лек и знание дълбоко, ще ти дам хиляда лева. — О, извикал цигуларят, ти желаеш невъзможно нещо! Аз да свиря зная, ала знанието си не мога ни да давам, нито пък да го продавам. То пари печели, но виж, за пари не мога да го дам, че къде седи и аз не знам. То е моя хубава прикия, но прощавай, че не зная где и как го крия. * * * Знанието никой няма да ми земе, ни да го открадне ни да го отнеме!
към текста >>

— О, извикал цигуларят, ти желаеш невъзможно нещо!
Плувнаха в сълзи и неговите очи. Т. Ч. Богат и цигулар (б а с н я) Беден, ала твърде добър, цигулар нагласил цигулката си и засвирил в двора на богат един човек. Богатият отворил тутакси вратата и с голямо удоволствие изслушал хубавата песен. А когато цигуларят спрял да свири, тоя му подал една монетна от пет лева и казал: — Сега подай цигулката на мене и направи я да изсвиря аз едничка песен с твоя похват лек и знание дълбоко, ще ти дам хиляда лева. — О, извикал цигуларят, ти желаеш невъзможно нещо! Аз да свиря зная, ала знанието си не мога ни да давам, нито пък да го продавам. То пари печели, но виж, за пари не мога да го дам, че къде седи и аз не знам. То е моя хубава прикия, но прощавай, че не зная где и как го крия. * * * Знанието никой няма да ми земе, ни да го открадне ни да го отнеме! Да го хвърля някак, сам дори не мога, с него ще отида белки и при Бога.
към текста >>

20. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цигуларя, който е дошъл да ти свири, не го карай да троши камъни, защото втори път няма да го видиш и ще бъдеш лишен от песента му.
Всякога за себе си пази. Дядо Благо Мисли Ние считаме за герой този, който е издържал на големи страдания, а когато ние страдаме, забравяме че трябва да бъдем и ние от тези герои, които похваляваме. Издържането на големи страдания е съпроводено с дълбоки свещения за живота. Ако в нас се усилва все повече и повече любовта може да бъдем спокойни и сигурни, че колкото и тежки кризи да преживяваме това, към което се стремим е право и непременно ще го постигнем. Дори постижението ще бъде по-голямо от колкото ние сме очаквали. Цигуларя, който е дошъл да ти свири, не го карай да троши камъни, защото втори път няма да го видиш и ще бъдеш лишен от песента му. * Силните сами се закрилят, а слабите са под закрилата на Бога. Затова последствията са много по-тежки ако причиниш страдания на слабите, онеправданите отколкото на „силните“. А на тези силни хора, които са съзнателни проводници на божията сила, на тях никой не може причини страдания, те са неуязвими, освен ако сами те не поемат страданията на слабите. * Познаването на Бога е един дълъг вътрешен процес на големи опити, страдания и знания, а един безверник иска Бог току таке да му се изяви и да го види. За познаването на един човек се иска де имаш силна връзка с него, да го обикнеш и да имаш доверие в него.
към текста >>

21. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На тази полянка сутрин рано Учителят и учениците правят ритмически упражнения (паневритмия) под звуците на неземна музика в изпълнение на братя цигулари.
Далеко от светския шум и световна суета, колонията „Изгрев“ - представя от себе си царство на мира и радостта. Плодови дървета, цветя и рози украсяват белите къщички на учениците — братя и сестри, богати и бедни. Те всички са здрави, жизнерадостни и весели. Те живеят по братски, доволни с това, което имат и което си споделят взаимно. После дивна, зелена, кръгообразна полянка, около която растат и хубавеят плодови дървета със своите плодове — ябълки, кайсии, сливи, круши и грозде. На тази полянка сутрин рано Учителят и учениците правят ритмически упражнения (паневритмия) под звуците на неземна музика в изпълнение на братя цигулари. Животът в братството ни даваше дивна духовна храна от сутринта до вечерта. Обширно знание, превъзходна музика на разни инструменти и дълбоко мистически, старинни песни изпълняха и украсяваха живота ни. В юли отидохме в планините. О, Великий Боже, какви изгледи се откриваха пред нашите погледи; върхове високи до 3,000 м. кристално чисти езера и многочислени извори и реки се лееха и течаха от едно езеро в друго.
към текста >>

22. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди години един цигулар слушал в Одеса един европейски цигулар.
То представя правата мисъл. Ако пееш, ти всякога ще имаш разположение в душата си. Христос казва: Всеки, който изпълнява волята на Отца ми, той ми е и брат и сестра и майка. Само по този начин може да се примирят известни противоречия в света — чрез изпълнение на волята Божия. Защото, ако противоречията, които сега имаме, ние не можем да ги примирим, как ще ги примирим в бъдеще? Преди години един цигулар слушал в Одеса един европейски цигулар. Последният свирил толкова хубаво, че руският цигулар, който го слушал, толкова се обезсърчил, че като се върнал у дома си, счупил цигулката си и се самоубил. Не, всеки, който слуша този цигулар, може да стане като него. Това е само въпрос на време. Този цигулар е придобил тази дарба чрез постоянство в упражненията Съвременните хора са по-силни в науката на разрушаване то, отколкото в науката на съграждането. Срещате един вярващ, който има отлично състояние и разположение на духа, което струва милиони, но виждате след малко, че за една обидна дума, казана от някого, или за това, че някой го подял със стотина или двеста лева, той е готов да изгуби това състояние, да изгуби своя мир.
към текста >>

Последният свирил толкова хубаво, че руският цигулар, който го слушал, толкова се обезсърчил, че като се върнал у дома си, счупил цигулката си и се самоубил.
Ако пееш, ти всякога ще имаш разположение в душата си. Христос казва: Всеки, който изпълнява волята на Отца ми, той ми е и брат и сестра и майка. Само по този начин може да се примирят известни противоречия в света — чрез изпълнение на волята Божия. Защото, ако противоречията, които сега имаме, ние не можем да ги примирим, как ще ги примирим в бъдеще? Преди години един цигулар слушал в Одеса един европейски цигулар. Последният свирил толкова хубаво, че руският цигулар, който го слушал, толкова се обезсърчил, че като се върнал у дома си, счупил цигулката си и се самоубил. Не, всеки, който слуша този цигулар, може да стане като него. Това е само въпрос на време. Този цигулар е придобил тази дарба чрез постоянство в упражненията Съвременните хора са по-силни в науката на разрушаване то, отколкото в науката на съграждането. Срещате един вярващ, който има отлично състояние и разположение на духа, което струва милиони, но виждате след малко, че за една обидна дума, казана от някого, или за това, че някой го подял със стотина или двеста лева, той е готов да изгуби това състояние, да изгуби своя мир. Ето, днес англичаните, които са много умни, прилагат своето хладнокръвие.
към текста >>

Не, всеки, който слуша този цигулар, може да стане като него.
Христос казва: Всеки, който изпълнява волята на Отца ми, той ми е и брат и сестра и майка. Само по този начин може да се примирят известни противоречия в света — чрез изпълнение на волята Божия. Защото, ако противоречията, които сега имаме, ние не можем да ги примирим, как ще ги примирим в бъдеще? Преди години един цигулар слушал в Одеса един европейски цигулар. Последният свирил толкова хубаво, че руският цигулар, който го слушал, толкова се обезсърчил, че като се върнал у дома си, счупил цигулката си и се самоубил. Не, всеки, който слуша този цигулар, може да стане като него. Това е само въпрос на време. Този цигулар е придобил тази дарба чрез постоянство в упражненията Съвременните хора са по-силни в науката на разрушаване то, отколкото в науката на съграждането. Срещате един вярващ, който има отлично състояние и разположение на духа, което струва милиони, но виждате след малко, че за една обидна дума, казана от някого, или за това, че някой го подял със стотина или двеста лева, той е готов да изгуби това състояние, да изгуби своя мир. Ето, днес англичаните, които са много умни, прилагат своето хладнокръвие. В Средиземно море има много подводници, но те се отнасят към тях хладнокръвно, защото, ако се отвори война, целият свет ще се блокира, всичко ще спре.
към текста >>

Този цигулар е придобил тази дарба чрез постоянство в упражненията Съвременните хора са по-силни в науката на разрушаване то, отколкото в науката на съграждането.
Защото, ако противоречията, които сега имаме, ние не можем да ги примирим, как ще ги примирим в бъдеще? Преди години един цигулар слушал в Одеса един европейски цигулар. Последният свирил толкова хубаво, че руският цигулар, който го слушал, толкова се обезсърчил, че като се върнал у дома си, счупил цигулката си и се самоубил. Не, всеки, който слуша този цигулар, може да стане като него. Това е само въпрос на време. Този цигулар е придобил тази дарба чрез постоянство в упражненията Съвременните хора са по-силни в науката на разрушаване то, отколкото в науката на съграждането. Срещате един вярващ, който има отлично състояние и разположение на духа, което струва милиони, но виждате след малко, че за една обидна дума, казана от някого, или за това, че някой го подял със стотина или двеста лева, той е готов да изгуби това състояние, да изгуби своя мир. Ето, днес англичаните, които са много умни, прилагат своето хладнокръвие. В Средиземно море има много подводници, но те се отнасят към тях хладнокръвно, защото, ако се отвори война, целият свет ще се блокира, всичко ще спре. Ако се отвори една такава война, въздухът ще се запали. Ако в Европа сега се отвори една война, ще има най-малко 20,000 хвърчила из въздуха, всяко от които ще носи около 50 тона взривни вещества.
към текста >>

* За да свири с душа, цигуларят трябва да познава законите, — да извади своя двойник и да го вложи в цигулката и в лъка си.
Аз искам всички да станете такива, за да можете да имате всичко, каквото пожелаете. И като имате всичко, да слезете при онези, които нищо нямат. И да ги научите на същите неща които вие сте придобили. Животът без музика не е живот. Музиката въздейства на човека във всяко направление. * За да свири с душа, цигуларят трябва да познава законите, — да извади своя двойник и да го вложи в цигулката и в лъка си. Само при това положение той ще може да изкарва от цигулката си каквито тонове желае. * Никой не може да прекрачи прага на рая, ако не с музикален. * Който иска да живее дълго време, той трябва да пее. * Хората страдат от излишък на енергия, която не са разработили. При съвременното възпитание трябва да се има пред вид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото природата наказва всички ония, които складирал нейната енергия и не я използват.
към текста >>

Според Учителя, болестите на сърцето се лекуват с тона „до,“ тия на дихателната система — с тона „ре,“ на черния дроб може да се въздейства с тона „ми,“ на бъбреците—с тона „фа,“ на далака — с тона „сол,“ на жлъчката — с тона „ла“ и върху храносмилателната система — с тона „си.“ Разбира се, не всеки случаен цигулар и певец може да лекува чрез повърхностно изпълнение на каква да е музика.
VII. 1937. П Г. Пампоров Д-р Манима Лекуване чрез музика (Продължение от бр. 195) От Астрологията знаем, че всичките части на човешкото тяло и физиологическите процеси, които се развиват в тях, са под влиянието на една или друга планета, а всека планета си има свой основен тон, който носи и засилва влиянието на тая планета. Посредством тия основни тонове може да се въздейства целебно върху съответните органи, когато те заболеят. Според Учителя, болестите на сърцето се лекуват с тона „до,“ тия на дихателната система — с тона „ре,“ на черния дроб може да се въздейства с тона „ми,“ на бъбреците—с тона „фа,“ на далака — с тона „сол,“ на жлъчката — с тона „ла“ и върху храносмилателната система — с тона „си.“ Разбира се, не всеки случаен цигулар и певец може да лекува чрез повърхностно изпълнение на каква да е музика. Музикантът, който ще лекува чрез музика, трябва преди всичко да бъде високо издигнат и в морално и в интелектуално и в духовно отношение; той трябва да умее да свири или да пее, схващайки тоновете като живи елементи, изпълнени с енергия и да знае как да насочи и как да използва потенциала на даден тон или на някое тоново съчетание. От друга страна и пациентът трябва да умее да разтвори душата си за тая музика, да й даде възможност, тя да му въздейства от вътре и от там да даде своето отражение върху съответната част на тялото. Като основно правило, обаче, което трябва да се спазва от всеки болен, е той да си пее вътрешно, дори и в момент на тежка криза; да си тананика некоя любима мелодия и с това той ще създаде и подържа едно благоприятно условие за въздействие на музиката върху него. Когато човек е болен и си пее, подържа едно жизнерадостно и оптимистично настроение, което ще въздейства извънредно благотворно при процеса на лекуването и заздравяването. Музиката е космично явление, проява на един принцип, който лежи в основата на живота.
към текста >>

23. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може би, ръководени от кривото схващане че „цигулар къща не храни“, ръководени от грубо утилитарното схващане за „ползата“ и „приложимостта на преподаваните знания, а най-вече, нека си го кажем направо, поради невежество, поради непознаване безграничната мощ и безграничните простори във възпитателното въздействие на музиката, поради непознаване, изобщо, силата на музиката, нейната творческа мощ, способността й да създава мощни творчески импулси в душата на човека, съвременните ръководители на учебното дело са оставили съвсем малко място за нея в учебната програма, и то само за вокалната музика, за пеенето.
* Та, когато се завърнеш, лъч божествен да трепти в твоя взор и да превърнеш в радост майчини тъги! В. С. Недев МУЗИКАТА И НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ За много работи, свързани с възпитанието и образованието на младите поколения, се грижат хората днес, но най-важното са пропуснали. Възпитание и образование без музика, са непълни, не достатъчни, неспособни да създадат цялостна, хармонична, всестранно развита личност. Днешните педагози, днешните държавници, днешните ръководители на образователното дело, са останали далеч назад от правилното схващане за мястото, за ролята и значението на музиката при възпитанието и образованието на подрастващите поколения. Може би, ръководени от кривото схващане че „цигулар къща не храни“, ръководени от грубо утилитарното схващане за „ползата“ и „приложимостта на преподаваните знания, а най-вече, нека си го кажем направо, поради невежество, поради непознаване безграничната мощ и безграничните простори във възпитателното въздействие на музиката, поради непознаване, изобщо, силата на музиката, нейната творческа мощ, способността й да създава мощни творчески импулси в душата на човека, съвременните ръководители на учебното дело са оставили съвсем малко място за нея в учебната програма, и то само за вокалната музика, за пеенето. Древните гърци, както и други народи, имаха много по-правилни схващания за музиката, отколкото тия на нашите съвременници. Тогава музиката беше неразделна и най-съществена част на образованието и възпитанието, а не като сега, некаква от последно значение притурка. И това не е чудно, защото, изобщо взето, древните имаха много по-правилни схващания за живота и много по-големи успехи в създаването на един разумен, смислен, красив човешки живот. Но да оставим древните настрана. Ний трябва не сляпо да ги подражаваме, но да създадем нещо повече от тях, съобразно с изменилите се условия.
към текста >>

24. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да даде един концерт, който трае най-малко един час, цигуларят се упражнява усилено цяла година.
Роди ли се по рано или по-късно от това време, той ще умре. Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година от тази не сте срещали досега в живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторят същите условия. Сега аз не искам да доказвам истиността на моите думи защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде един концерт, който трае най-малко един час, цигуларят се упражнява усилено цяла година. Като свири един час пред хората, той доказва, че е свирил, че се е упражнявал дълго време. Като живее, човек ежедневно прави упражнение. В това отношение животът е музика. По-велика музика от живота не съществува. Да живееш, това значи да се упражняваш, да изучаваш законите на великите добродетели в света.
към текста >>

25. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* — Цигуларя, цигуларя, кой ще ни повика?
Босоногата принцеса, приказната фея, тя разпръсна диаманти, злато и кристали, тя, невидимата, чудна, приказната фея. * — Ти красива си, й каза слънцето изгряло, и целуна я тогава с обична целувка. Тя се втурна и затича лека кат дихание и докосваше цветята нейната милувка. * И потрепваха в почуда своя цвят разкрили: — Кой наниза, кой дари ни тези огърлици? Ах, с брилянти украсени сте за танц готови, сте за танц готови вече, майски хубавици! * — Цигуларя, цигуларя, кой ще ни повика? Нагласявам струни златни, сребърни звънчета. Недорекъл тези думи, танц ефирен почна, люшкаха се. смееха се палави цветчета. * — Где е, где е да ни види нашата царица, босоногата принцеса, приказната фея? — Тя ни гледа, тя ни вижда, радва се незрима, тия накити и песни дар ни са от нея.
към текста >>

26. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като свири десетина години съзнателно, той ще стане добър цигулар.
Това е възкресението на човека. Като вървим по Божествения път, ние ще създадем от себе си каквито хора искаме. И каквито Бог изисква от нас. Когато един ученик влезе в художествената академия, макар и да не е могъл да рисува, той в 10 години съзнателна работа може да стане като професора си. Същото може да се каже и за ученика по цигулка или друг некакъв инструмент. Като свири десетина години съзнателно, той ще стане добър цигулар. Достатъчно е да има стремеж да работи. Не само за един момент, но човек трябва да има непреривно желание да работи над себе си. Тогава той ще види, че половината от съдбата му е в негови ръце. Ако човек работи добре над себе си, той ще работи добре и в дома си. Ако работи добре в дома си, ще работи добре в обществото.
към текста >>

27. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата цигулка?
Не е така. Ако човек има ограничени разбирания за живота, когато любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие: те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата цигулка? — Той не изгубва четвърт от силата си. Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”. Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни. Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“.
към текста >>

Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”.
Когато любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие: те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата цигулка? — Той не изгубва четвърт от силата си. Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”. Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни. Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне.
към текста >>

Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила.
Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата цигулка? — Той не изгубва четвърт от силата си. Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”. Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни. Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима.
към текста >>

28. -

Сега вие отивате в един театър, когато дава концерт някой знаменит цигулар.
То е актьорска работа. Вие мислите за Бога, проповядвате, че сте християни, че сте православни, а при това поддържате, че сте сиромаси. Как един християнин може да ми каже, че е сиромах, не разбирам. Един езичник разбирам, но един християнин, който вярва в Бога да каже, че сиромах, — то е първата лъжа. Бог създаде всичко в света и ни го даде без пари. Сега вие отивате в един театър, когато дава концерт някой знаменит цигулар. Колко плащате за един билет? — Плащате сто или сто и два десет лева. А сутрин, като станете, за всичките хубости, които Бог разкрива пред вас, нищо не давате и на това отгоре сте недоволен. Вие имате градина, и не посаждате едно дърво, чакате други да посадят, или казвате: Ще си купим. Първото нещо, което ще ви кажа: не разчитайте да купувате нещата.
към текста >>

29. -

Най-хубавата цигулка е в ръцете на онзи велик цигулар.
Само при една такава наука може да се уреди вашия живот. Вие мислите, че Господ излива дарбите току така. Не, не е така, дарбите се дават даром само на способните. Дарбата — това е един инструмент, една сила. Кому давате най-хубавата цигулка да свири? Най-хубавата цигулка е в ръцете на онзи велик цигулар. Той е достоен за такава цигулка. Следователно, когато Бог раздава дарбите, той прави много добре своята сметка. Не мислете, че ще ви надари с някоя голяма дарба, преди да сте я заслужили. Вие ще кажете: „Господ нали знае? “ Знаете ли какво нещо е знание?
към текста >>

30. -

Който е цигулар, като вземе цигулката, всичко може да направи.
Казал си: Като свърша, ще отида да кажа на слепия: В името на Исуса Христа да прогледнеш. Свършил си той беседата и отива към слепия, но по пътя си казва: Ами ако му кажа, а не стане? Поседял, поседял и преглътнал и си заминал. Ние решим да направим нещо и дяволът рече: Ако кажеш и не стане? Разбира се, тогава ще ти се смеят хората. Който е цигулар, като вземе цигулката, всичко може да направи. Но онзи, който не е майстор, каквато и цигулка да му дадеш, ще си подигне рамената. Човек трябва да има знания. Но ако в този живот остане да придобивате знанието, тя е загубена работа. Вий трябва да носите знанието със себе си. Виртуози трябва да бъдете — като ви дадат тази цигулка, ще свирите.
към текста >>

31. -

Аз съм виждал много цигулари и за някои съм чакал, търпение съм имал да ги изслушам, да престанат, да не ме смущават.
Желанието ти ще остане нереализирано. Не само ти, но и земята да пожелае да й дойде на гости, няма къде да го приеме. Невъзможно е да приемеш един слънчев лъч на гости у себе си. Невъзможно е целия океан да го събереш, но възможно е една капка вода да я приемеш на гости. На нас, съвременните хора, ни трябва една философия, която да може да ни постави тъй, да живеем както трябва. Аз съм виждал много цигулари и за някои съм чакал, търпение съм имал да ги изслушам, да престанат, да не ме смущават. Ходил съм и на концерти, но е трябвало да търпя. Някои съм слушал, въодушевявал съм се. Чрез музикалните вълни от музиканта излиза нещо, което се предава на другите. От някои музиканти излиза една музикална каша, която се предава на другите, която е без съдържание. Музикант, който не знае да свири, не е музикант.
към текста >>

Учениците знаят, защо са влезли в училището, цигуларите знаял защо свирят, готвачът знае защо готви, орачът знае защо оре.
Вие знаете, че твърдите тела са неподвижни. Често и човек става твърд, неподвижен, не мисли, не чувства. Щом не чувстваш, станеш твърд, тогава в тебе се проявява едно недоволство. Твърдостта в човека винаги произвежда недоволство. Казваш: Не зная, защо съм дошъл на земята. Учениците знаят, защо са влезли в училището, цигуларите знаял защо свирят, готвачът знае защо готви, орачът знае защо оре. А питате някого защо дошъл на земята, не знае. Тия хора, които не знаял нищо, искат да оправял света. Ако ви питал, защо Господ създаде очите на човека, какво ще кажете? Да възприе ма най-финната материя. Разни са категориите на цветовете, които идат от слънцето влизал в очите.
към текста >>

32. -

Когато един цигулар вземе цигулката и свири защо прави това?
Българинът няма това, той е щедър, като седнат, иска да плати за всичките, та да мине за много щедър. Какво е нашето минало, ние не знаем. Какво ще бъде бъдещето, и него не знаем. Знаем сегашното, настоящето. Страдаме някой път, защо сме в това положение. Когато един цигулар вземе цигулката и свири защо прави това? Той свири от любов, понеже обича музиката. Може да свири и от принуждение — ако е гладен, трябва да свири, за да си изкара прехраната, да му дадат нещо. Някой оре земята, земеделец е. Защо? Заставен е да си изкарва прехраната. Казвам: всички ние сме заставени да работим каквото и да е.
към текста >>

33. -

Като минава покрай една улица Паганини вижда един стар цигулар.
Без любов по музика не може нищо да се постигне Може да ми каже някой, че може да постигне, но не е възможно. Ще туриш в основата любовта. Сега, кой е начинът, по който можете да постигнете нещата? Понеже не сте работили над себе си, вие имате едно бъдеще, вас ви въодушевяват обикновени хора. Хубаво е да ви въодушевяват, но при вас някой път трябва да се спре някой музикант. Като минава покрай една улица Паганини вижда един стар цигулар. Поспрял се малко. Цигулката му паднала. Паганини взел цигулката и започнал да свири. Събрала се голяма публика. Гаванката на стария цигулар се напълнила.
към текста >>

Гаванката на стария цигулар се напълнила.
Като минава покрай една улица Паганини вижда един стар цигулар. Поспрял се малко. Цигулката му паднала. Паганини взел цигулката и започнал да свири. Събрала се голяма публика. Гаванката на стария цигулар се напълнила. Всички хвърляли в нея. Старият цигулар казва: синко, защо не дойде по-рано, защо си толкова закъснял? Паганини казал: Благодари сега. Туй наричам гениалност. Гениален е този музикант, който се е спрял в невидимия свят.
към текста >>

Старият цигулар казва: синко, защо не дойде по-рано, защо си толкова закъснял?
Цигулката му паднала. Паганини взел цигулката и започнал да свири. Събрала се голяма публика. Гаванката на стария цигулар се напълнила. Всички хвърляли в нея. Старият цигулар казва: синко, защо не дойде по-рано, защо си толкова закъснял? Паганини казал: Благодари сега. Туй наричам гениалност. Гениален е този музикант, който се е спрял в невидимия свят. Не мислете, че в да ления случай вие сте гений. Геният е особено същество от Божествения свят.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката.
Според окултизма, физическият мозък е важен за проявата на съзнанието във физическия свят. Той се явява като инструмент на душата. Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се. Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката. Цигуларят има нужда от здрава цигулка. Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота. При повреждане на мозъка разхлабват се до известна степен връзките между невидимите тела на човека и мозъка. Затова съзнанието във физическия свят по-слабо се проявява. Също така при упояване, дълбоко пиянство, хипнотизиране и падане в несвяст имаме частично излъчване (отделяне) на етерното тяло от физическото.
към текста >>

Цигуларят има нужда от здрава цигулка.
Той се явява като инструмент на душата. Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се. Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката. Цигуларят има нужда от здрава цигулка. Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота. При повреждане на мозъка разхлабват се до известна степен връзките между невидимите тела на човека и мозъка. Затова съзнанието във физическия свят по-слабо се проявява. Също така при упояване, дълбоко пиянство, хипнотизиране и падане в несвяст имаме частично излъчване (отделяне) на етерното тяло от физическото. Окултизъм и философия Некои мислят, че окултизмът е плод на философски размишления и обобщения.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Виртуозът-цигулар е добил сръчност чрез дълги упражнения.
Паразитното растение „кукувича прежда“ се е приспособило към нов начин на хранене с готова храна от други растения, и по този начин е изгубило своя хлорофил, атрофирало е листата си и пр. Вторият основен принцип в биологията е: направлението, в което се развива известен орган или способност, зависи от начина на дейността. Предните крайници на къртицата са много деятелни и затова са много развити. Обаче, формата, която са приели, се определя от начина, по който функционират. Орелът и морякът са далекогледи, поради упражняване на окото в тая посока. Виртуозът-цигулар е добил сръчност чрез дълги упражнения. За да се проявят благородните заложби, които спят в детето, трябва да се постъпи по същия начин и с него. За да развием възвишените му качества, трябва подходна дейност на ученика. Преди да разгледаме, как може да стане това, нека кажем, коя е първата стъпка към всяко истинско възпитание. У детето е заложено божественото. Това учителят трябва да знае като една свещена истина.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44838786125183