Търсене в текстове за 'Циганин'

Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи циганин, на когото дали едно гърне с мляко да го продава.

Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи циганин, на когото дали едно гърне с мляко да го продава.
Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет. Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш. Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадем възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми. Така стават хората клюкари. Клюкарите са хора, в които има блато с миазми, дето се събират жаби. Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи циганин, на когото дали едно гърне с мляко да го продава. И почва да си фантазира какво ще спечели като продаде млякото. Но унесен във фантазията си за своите придобивки се зарадва, подскача, гърнето пада от главата му и млякото се разсипва. ____________________________________ * Точка 342 се дублира в тетрадката.
към текста >>

Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застана пред вратата на дома на Темелко и търси Учителя.

Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застана пред вратата на дома на Темелко и търси Учителя.
ЦИГАНИТЕ Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застана пред вратата на дома на Темелко и търси Учителя. Аз му казвам, че не може сега да влезе, защото той е зает и ще обядва, та да дойде по-късно след обяд. Аз говоря на висок глас и Учителя чул разговора ни на вратата, та излезе и сам го покани да влезе вътре. Досега не бях виждала циганин да влиза при Учителя - и това видях. Обърна се Учителя към мене и нареди: „Донеси една чиния и на него! " Поднесох и на двамата яденето, както трябва, и се отдалечих.
към текста >>

Досега не бях виждала циганин да влиза при Учителя - и това видях.

ЦИГАНИТЕ Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застана пред вратата на дома на Темелко и търси Учителя. Аз му казвам, че не може сега да влезе, защото той е зает и ще обядва, та да дойде по-късно след обяд. Аз говоря на висок глас и Учителя чул разговора ни на вратата, та излезе и сам го покани да влезе вътре. Досега не бях виждала циганин да влиза при Учителя - и това видях. Обърна се Учителя към мене и нареди: „Донеси една чиния и на него! " Поднесох и на двамата яденето, както трябва, и се отдалечих. Като мина половин час, влязох да прибера чиниите. Учителя се обърна към мене: „Сестра, донеси десет лева да дадем на човека." Аз тръгнах, но бях недоволна, както от Учителя, така и от госта, като си мислех, че хем го нахрани, хем и пари ще му даде. Донесох аз парите, Учителя му ги даде, че стана и най-учтиво го изпрати.
към текста >>

С това искаше да ми покаже как да се отнасяме с хората, които са в нужда, а циганинът беше един такъв човек.

С това искаше да ми покаже как да се отнасяме с хората, които са в нужда, а циганинът беше един такъв човек.
Обърна се Учителя към мене и нареди: „Донеси една чиния и на него! " Поднесох и на двамата яденето, както трябва, и се отдалечих. Като мина половин час, влязох да прибера чиниите. Учителя се обърна към мене: „Сестра, донеси десет лева да дадем на човека." Аз тръгнах, но бях недоволна, както от Учителя, така и от госта, като си мислех, че хем го нахрани, хем и пари ще му даде. Донесох аз парите, Учителя му ги даде, че стана и най-учтиво го изпрати. С това искаше да ми покаже как да се отнасяме с хората, които са в нужда, а циганинът беше един такъв човек.
към текста >>

Насреща му циганин.

Мушнал ръце в джобове. Тръгнал да се разходи. Насреща му Чудомир, съседското момченце. Дяла клечки с ножченце. — Спри се, Дабко, почакай! Дай ми твойта шапчица, вземи това ножченце ! Ножчето е чудесно! — Не си давам шапката! — С това ножче, момченце, девет шапки ще взема! — Може и сто да вземеш, но моята не давам! Мама ми я оплела! Тръгнал Дабко нататък. Насреща му циганин. Разиграва маймунка. — Хей, момченце, почакай! Дай ми твойта шапчица, вземи тая маймунка! — Не си давам шапката! — Простичко си, момченце! За таз жива маймунка трийсет шапки ще взема. — Може триста да вземеш, но моята не давам. Мама ми я оплела! Вървял Дабко що вървял, настигнал го рибарин. Държи рибка в ръка.
към текста >>

Ще кажеш, може ли циганин да мисли?

По едно време седнаха и се захласнаха от смях. Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По- добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно.“ Циганите се замислиха. Ще кажеш, може ли циганин да мисли? Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка. Така оприличих аз тяхното женене - свирене на цигулка. Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък.
към текста >>

Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка.

Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка.
Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По- добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно.“ Циганите се замислиха. Ще кажеш, може ли циганин да мисли? Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка. Така оприличих аз тяхното женене - свирене на цигулка. Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си.
към текста >>

Когато за мен циганин знае само да пее и да свири.“ Отговарят: „Ние сме цигани аргати.

Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде знаете този майсторлък? Когато за мен циганин знае само да пее и да свири.“ Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят, тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее!“ Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1 -2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение.
към текста >>

А циганин гладен не пее!“ Разделихме се приятелски.

Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде знаете този майсторлък? Когато за мен циганин знае само да пее и да свири.“ Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят, тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее!“ Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1 -2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим, го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. Отнякъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад.
към текста >>