Търсене в текстове за 'Циганин'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 26. ЖЪТВАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Ще кажеш, може ли циганин да мисли?
По едно време седнаха и се захласнаха от смях. Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха. Ще кажеш, може ли циганин да мисли? Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка. Така оприличих аз тяхното женене - свирене на цигулка. Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък.
към текста >>

Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка.
Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха. Ще кажеш, може ли циганин да мисли? Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка. Така оприличих аз тяхното женене - свирене на цигулка. Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си.
към текста >>

Когато за мен циганин знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме цигани аргати.
Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде знаете този майсторлък? Когато за мен циганин знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари.
към текста >>

А циганин гладен не пее!
Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде знаете този майсторлък? Когато за мен циганин знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили.
към текста >>

2. 5.49. СЪДБАТА НА БРАТСКИТЕ РЪЦЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Гледам го - циганин.
След 9.IX.1944 г. го изпращат на лагер в Белене по политически причини. След пет години го пускат. Идва той у нас и звъни на вратата. Излизам и гледам, че един човек ми се усмихва. Гледам го - циганин. Чудя се, какво търси тук този циганин. Иска да каже нещо, обаче няма зъби и фъфли. Накрая се засмя: „Не ме ли познаваш? Аз съм Тошко Лулчев и ида от Белене. Но комунистите ми извадиха с клещи зъбите и затова не мога да говоря." Аз го приех у дома и той започна да ми разказва своите патила.
към текста >>

Чудя се, какво търси тук този циганин.
го изпращат на лагер в Белене по политически причини. След пет години го пускат. Идва той у нас и звъни на вратата. Излизам и гледам, че един човек ми се усмихва. Гледам го - циганин. Чудя се, какво търси тук този циганин. Иска да каже нещо, обаче няма зъби и фъфли. Накрая се засмя: „Не ме ли познаваш? Аз съм Тошко Лулчев и ида от Белене. Но комунистите ми извадиха с клещи зъбите и затова не мога да говоря." Аз го приех у дома и той започна да ми разказва своите патила. Било е ужас.
към текста >>

3. 35. Циганинът

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

ТОМ 7

35. ЦИГАНИНЪТ Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застанал пред вратата на дома Темелков и търси Учителя.
35. ЦИГАНИНЪТ Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застанал пред вратата на дома Темелков и търси Учителя. Аз му казвам, че не може сега да влезе, защото е зает и сега ще обядва, а да дойде по-късно след обед. Аз говоря на висок глас и затова Учителят чу разговора ни на вратата. Излезе и сам го покани да влезе вътре. Досега не бях виждала циганин при Учителя да влиза. И това видях.
към текста >>

Досега не бях виждала циганин при Учителя да влиза.
35. ЦИГАНИНЪТ Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застанал пред вратата на дома Темелков и търси Учителя. Аз му казвам, че не може сега да влезе, защото е зает и сега ще обядва, а да дойде по-късно след обед. Аз говоря на висок глас и затова Учителят чу разговора ни на вратата. Излезе и сам го покани да влезе вътре. Досега не бях виждала циганин при Учителя да влиза. И това видях. Обърна се към мене и нареди: „Донеси една чиния и на него“. Поднесох и на двамата яденето както трябва и се отдалечих. Като мина половин час аз влезнах да прибера чиниите. Учителят се обърна към мен: „Сестра, донеси десет лева да дадем на човека“.
към текста >>

Аз излезнах, но бях недоволна както от циганина, така и от госта пък си казах накрая: „Хем го нахрани, хем 10 лв.
И това видях. Обърна се към мене и нареди: „Донеси една чиния и на него“. Поднесох и на двамата яденето както трябва и се отдалечих. Като мина половин час аз влезнах да прибера чиниите. Учителят се обърна към мен: „Сестра, донеси десет лева да дадем на човека“. Аз излезнах, но бях недоволна както от циганина, така и от госта пък си казах накрая: „Хем го нахрани, хем 10 лв. ще му даде“. Донесох 10 лв. и Учителят му ги даде. Стана и изпрати циганина най-учтиво. С това искаше да ни покаже как да се отнасяме с хората, които са в нужда.
към текста >>

Стана и изпрати циганина най-учтиво.
Учителят се обърна към мен: „Сестра, донеси десет лева да дадем на човека“. Аз излезнах, но бях недоволна както от циганина, така и от госта пък си казах накрая: „Хем го нахрани, хем 10 лв. ще му даде“. Донесох 10 лв. и Учителят му ги даде. Стана и изпрати циганина най-учтиво. С това искаше да ни покаже как да се отнасяме с хората, които са в нужда. И циганинът беше човек.
към текста >>

И циганинът беше човек.
ще му даде“. Донесох 10 лв. и Учителят му ги даде. Стана и изпрати циганина най-учтиво. С това искаше да ни покаже как да се отнасяме с хората, които са в нужда. И циганинът беше човек.
към текста >>

4. 7. СЛЕДВАНЕ В ГЕРМАНИЯ

ТОМ 8

Дошъл и седнал да ме слуша един унгарски циганин.
А те пък разбрали: "Их бин унгар", т.е., че съм унгарски цигулар. Аз не ги поправих и затова бях за тях унгарския цигулар Филип Стоицев. Въпросът беше, че свирих добре салонна музика и музика за танци. Ресторанта, в който свирехме в Бътерфелд се прочу благодарение на нас, прочу се със своя унгарски цигулар. Един ден щях да бъда за малко развенчан и да загазя. Дошъл и седнал да ме слуша един унгарски циганин. Стопанинът на ресторанта му се похвалил, че има добър унгарски цигулар. Моите колеги ми казаха: "Филип, един човек, твой сънародник седи в салона и ни слуша, поговори с него на унгарски". Ами сега, загазих. Не знаех как да се отърва от това. Казах им: "Той е унгарски циганин.
към текста >>

Казах им: "Той е унгарски циганин.
Дошъл и седнал да ме слуша един унгарски циганин. Стопанинът на ресторанта му се похвалил, че има добър унгарски цигулар. Моите колеги ми казаха: "Филип, един човек, твой сънародник седи в салона и ни слуша, поговори с него на унгарски". Ами сега, загазих. Не знаех как да се отърва от това. Казах им: "Той е унгарски циганин. Аз съм чистокръвен унгарец. Той говори унгарски диалект. Не можем да се разберем". Отървах се благополучно.
към текста >>

5. 102. БОЯН БОЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Като учител в Панагюрище, Влад Пашов ми казваше, че дълго време е боледувал и е бил в отпуск, защото никак не е могъл да се движи и при него идвал някой циганин ли, че му помагал.
Там е бил и брат Куртев. Георги Куртев и той е бил там, та така се били една групичка. Но там сградата, в която е работил е била каменна. Всичко било от камък и 2-3 години работил там и оттогава е заболяването му от туберкулоза. Разбира се причините може да са по-далечни, но това е повод, от който се знае че е заболял. Като учител в Панагюрище, Влад Пашов ми казваше, че дълго време е боледувал и е бил в отпуск, защото никак не е могъл да се движи и при него идвал някой циганин ли, че му помагал. Но после, когато оздравял той е работил много усилено с учениците и той много е помагал на учениците си. Задържал за себе си една малка част от заплатата си, колкото за прехрана. А той беше много скромен във всичко. Така всеки месец на много бедни ученици е помагал. С това той е спечелил любовта и на другите ученици, и на гражданството, и там е бил много почитан, и уважаван.
към текста >>

6. XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Вие младите няма да правите погрешките на онзи циганин.
Какви могат да бъдат неговите функции и работа, която може да изпълни. /Стенографски текст/. (Мълчание). Ако имате някой въпрос, който вас ви вълнува най-близко, не далечното. Ще вървите по начина: Гладният го вълнува хлябът какъв ще бъде, топъл, студен или мухлясъл. Така иде от знанието, пак същия закон, но трябва да се създаде едно знание солидно. Вие младите няма да правите погрешките на онзи циганин. Един циганин имал едно малко парче хляб и сиренце. Отишъл на лозето, видял, че това няма да му стигне, че взел ял листа, ял листа и накрая изял хляба и казал: Отличен обед. Та сега не искам да се нагълтате с ония листа и после да турите окултното знание. Ще се пазите от грешките. Никаква грешка в работата.
към текста >>

Един циганин имал едно малко парче хляб и сиренце.
/Стенографски текст/. (Мълчание). Ако имате някой въпрос, който вас ви вълнува най-близко, не далечното. Ще вървите по начина: Гладният го вълнува хлябът какъв ще бъде, топъл, студен или мухлясъл. Така иде от знанието, пак същия закон, но трябва да се създаде едно знание солидно. Вие младите няма да правите погрешките на онзи циганин. Един циганин имал едно малко парче хляб и сиренце. Отишъл на лозето, видял, че това няма да му стигне, че взел ял листа, ял листа и накрая изял хляба и казал: Отличен обед. Та сега не искам да се нагълтате с ония листа и после да турите окултното знание. Ще се пазите от грешките. Никаква грешка в работата. Всяка грешка, която съзнаете - поправете я.
към текста >>

7. 13 - 00. МОЯТ БАЩА, ГЕОРГИ КУРТЕВ

Дора Куртева (1900 - 1997 г.)

ТОМ 10

Независимо какъв е, дали е беден, богат, циганин или просяк, обичам да оглеждам хората.
Писал на баща ми следното: „Георге, г-н Дънов ще дойде в Айтос и ще държи сказка по френология. Непременно да посетиш сказката." - „И - казва тати - аз посетих сказката, запознах се с Учителя и го поканих на гости." Отначало Учителят казал: „Не, аз съм на хотел." Обаче баща ми му казал: „Г-н Дънов, за благословение заповядайте на обяд." И той казал: „Добре." И наистина той дойде, сложихме масата, каквото имахме за ядене. Седна той, точно насреща на масата така, че от двете страни на Учителя бяха баща ми и майка ми, а ние, децата, на една малка софричка долу сме наредени на храна. По онова време децата се хранеха отделно от възрастните на малка софричка. А аз още от малка обичам да заглеждам хората. Независимо какъв е, дали е беден, богат, циганин или просяк, обичам да оглеждам хората. И така, аз се оказах на малката софричка, седнала точно срещу него и се случи така, че го гледам направо в очите. Учителят също ме гледа, после огледа всичките деца и направи някои изказвания. За най-голямата ми сестра, Цветанка, каза, че тя има духовна връзка с него и с невидимия свят и направи един опит с нея пред всички ни. Учителят сложи ръка над главата й и тя се извлече от тялото си в невидимия свят и ние чувахме само говор от устата й, да разказва за неща, които тя виждаше в онези светове, през които Учителят я прекарваше и водеше. Този опит е направен за уякчаване вярата на баща ми в способностите и знанието на Учителя.
към текста >>

8. 22 - 3. УЧЕНИКЪТ ИМА ЕДИН УЧИТЕЛ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

ТОМ 10

Учителят сърдито отговори: „Аз от циганин съвет не искам." Всички останахме изненадани, Иван беше симпатичен и умен българин.
" Никакви приказки за силови полета, Учителят беше винаги кратък и пределно ясен. Казах и на другите, отидохме при Софрони Ников, върнахме си теософските дипломи, подписани даже от г-жа Ани Безант, извинихме се и кротко се прибрахме на Изгрева. Софрони Ников не се разсърди, той също добре познаваше окултния закон, че при двама Учители не можеш да учиш. Между нас имаше и един студент по медицина. Веднъж в разговор с група ученици, Учителят каза нещо, а Иван Гарвалов даде някаква препоръка. Учителят сърдито отговори: „Аз от циганин съвет не искам." Всички останахме изненадани, Иван беше симпатичен и умен българин. Вероятно Учителят се е обърнал към този, който в момента се е настанил в Гарвалов, но последният не можа да го преживее и после, като лекар, написа един академичен труд от четири тома, озаглавен; „Социална психопатология", където фигурата на Учителя не беше представена в благоприятна светлина.
към текста >>

9. 4. СТЕНОГРАФ КАТА НА УЧИТЕЛЯ - ПАША ТЕОДОРОВА

Гена Папазова

ТОМ 13

Имаше един циганин, не го знам какво му беше името.
Такова нещо не съществува. И никой автор, в случая е един философ - Учителят, няма да позволи да му перефразират или така да се намесят в Неговата мисъл. Как така? Как така, бе? А то не можеше, защото Учителят говореше, аз Ви казах на каква смесена аудитория. Имаше един циганин, не го знам какво му беше името. Той идваше при философа, търси философа. Казал му някой. „Че къде ходиш бе, чувай, ти знаеш ли какво значи дъновисти, там ставали разни работи на Изгрева. Иди там. Там има, има работи, има работи за неморални отношения между мъже и жени.
към текста >>

10. 4. НА ГОСТИ ПРИ ЛЕЛЯ В БУКУРЕЩ

Милка Говедева

ТОМ 13

Там имаше един такъв циганин бръснар, семеен, истерик и казва: „Тая българка аз ще я целуна сега." Аз нищо не знам, разбира се.
Аз живях там шест години, нали, близо шест години. Една вечер аз закъснях от работа, при някой си Мишо (така се казваше фризьорския салон). Там много лоши отношения имаха колегите към мене. Аз бях много свита, много, как да кажа, по начало бях свито дете, с чувство на малоценност, което и сега не ме е напуснало и смятах, че другите знаят повече, другите могат повече, другите това и аз съм некадърна и т.н., нямам тия способности, които имат другите. И така не можех да си завъдя клиентела и все стоях, така беше там в една стаичка, нали стоиш сам, докато те повика някоя клиентка. Там имаше един такъв циганин бръснар, семеен, истерик и казва: „Тая българка аз ще я целуна сега." Аз нищо не знам, разбира се. Той казва на колегите. Действително ме целуна. Ама така ме целуна, че аз помислих, че ще умра. И по-късно този човек ми даде сведения, за да могат годините да ми се признаят, там, дете съм работила. Това нещо ме възмути толкова много, че аз исках да напусна.
към текста >>

11. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

А учителят се изрази насмешливо: „Като че ли само един циганин има клещи!
Никой вкъщи не се занимаваше с нас, как сме с уроците. Грижите на родителите ни са били в друго направление. Имам един спомен, как в урок по български език, учителят в клас ни препитваше. Запитваше ни за разни граматически правила, та запита и мен - думата „клещи", съществително име ли е или собствено. Аз отговорих - собствено! А учителят се изрази насмешливо: „Като че ли само един циганин има клещи! -Това е съществително име! ". Благодаря, че оттогава правя разлика между собствени и съществителни имена! През тия години, баща ни е имал други тъжни преживявания. Трябвало е да загуби къщата ни в гр. Ямбол. Как е станало това нещо?
към текста >>

12. 6. КОБИЛАТА УБИЙЦА

ТОМ 16

Извикахме един циганин, та й одра кожата за опинци на циганетата.
По-късно веднъж големият ми брат ме остави у дома да работя нещо. А малкият ми брат Иван, като отишъл да оре на нивата, минал по едно мостче с разкъртени дървета и кобилата убийца си счупила крака. А кон със счупен крак вече не е кон. Затова брат ми Иван отсякъл с брадвата главата на кобилата убийца. Джамбазите бяха натрапили на баща ми тая луда кобила, която не ни даваше да я впрегнем дори. Извикахме един циганин, та й одра кожата за опинци на циганетата.
към текста >>

13. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му.
По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо.[/b] [b]*[/b] [b]Душевно съм добре днеска, с малки изключения. Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока].[/b] [b][b]6.IV.1934., К.-Кафтан[/b][/b] [b]Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му. Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме. И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса.[/b] [b]Хубав слънчев ден. Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга". Като същевременно им писах по една картичка.
към текста >>

Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме.
Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока].[/b] [b][b]6.IV.1934., К.-Кафтан[/b][/b] [b]Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му. Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме. И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса.[/b] [b]Хубав слънчев ден. Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга". Като същевременно им писах по една картичка. Но се разкаях, задето така небрежно писах на Еленка и особено пък в пощенска карта.
към текста >>

14. 1934 година Продължение

ТОМ 16

Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му.
6.IV.1934., К.-Кафтан Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време. Сън. Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му. Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме. И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса. Хубав слънчев ден. Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга".
към текста >>

Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме.
За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време. Сън. Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му. Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме. И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса. Хубав слънчев ден. Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга". Като същевременно им писах по една картичка.
към текста >>

15. 8. Човек и маймуна (Духовна работа)

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

По него време яви се пред нас циганин с маймуна, която разиграваше без наше желание.
същия месец, ний обградихме театъра, като проектирахме най-хубави мисли и пожелания на делегатите от цяла Европа: Да разрешат въпросите в полза на народите, да работят за мира, братството и свободата и да възприемат новите идеи на Бялото Братство. Обградихме к., гр. гр., като ги обсипахме с най-хубави мисли и пожелания за пробуждане на съзнанието на душите, да намерят правия път в живота; да възлюбят Бога и да Му служат; да работят за мира на Земята, за изграждане царството Божие на Земята; за обединението на всичкц духовни сили и за възприемането на новото учение на Великия Учител. Накрая на Б.гр. [Борисовата градина] отворихме една беседи и прочетохме нещо от „Великия закон". По него време яви се пред нас циганин с маймуна, която разиграваше без наше желание. Насъбраха се зрители, а ний продължавахме да четем беседата, като повишихме гласа, за да бъдем чути. Накрая циганинът поиска възнаграждение, вместо което брат Звездински му даде няколко наставления: да работи, защото е здрав, да прави всеки ден по едно добро дело и да се моли на Бога. Циганинът, който едва ли е получавал такова възнаграждение други път, повлече маймуната след себе си и си замина. А зрителите останаха да слушат четенето. Впоследствие излезе насреща един евангелист, който го познахме по специфичната фразеология на евангелистите.
към текста >>

Циганинът, който едва ли е получавал такова възнаграждение други път, повлече маймуната след себе си и си замина.
Накрая на Б.гр. [Борисовата градина] отворихме една беседи и прочетохме нещо от „Великия закон". По него време яви се пред нас циганин с маймуна, която разиграваше без наше желание. Насъбраха се зрители, а ний продължавахме да четем беседата, като повишихме гласа, за да бъдем чути. Накрая циганинът поиска възнаграждение, вместо което брат Звездински му даде няколко наставления: да работи, защото е здрав, да прави всеки ден по едно добро дело и да се моли на Бога. Циганинът, който едва ли е получавал такова възнаграждение други път, повлече маймуната след себе си и си замина. А зрителите останаха да слушат четенето. Впоследствие излезе насреща един евангелист, който го познахме по специфичната фразеология на евангелистите. Той изсипа куп думи, съдържанието на които и той не разбираше, и се пенеше като един хлапак. Той с нищо не се съгласяваше с нас. А един от слушателите, доста разумен и интелигентен, защити нашата теза и си замина.
към текста >>

16. 106. Смаляване и уголемяване

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото.
Малко разлика ще има в първия случай, че е киселко малко. Цяла философия е самовъзпитанието. Да си добре или да си се ударил, то е временно. Радвай се на онзи момент, който ти е донесъл скръбта или радостта. Ти си пратен да работиш. Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото. Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете млякото! Не използвайте чуждия труд! Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят. Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира. Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Господа, че иначе ще дойде красивата мома и стършелът.
към текста >>

17. 66. Сепаративният мир. (разказа от Тодор Петров Пецанков, „гледачът)

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Той отговори с добър тон: - Какво може да се очаква от тоя делиормански циганин, когото назначих със съгласието на Учителя?
Аз не бях в добри отношения с Лулчев, но той ме посрещна разположен и ми каза: - Какво ще кажеш на тази девойка, която стои до вратата ми? - Какво ще й кажа? Да си отиде и си гледа уроците! - Точно това й казвам и аз - отвърна Лулчев. Влязох при него и му казах: - Учителят ме праща при тебе, да направиш това и това. Той отговори с добър тон: - Какво може да се очаква от тоя делиормански циганин, когото назначих със съгласието на Учителя? Беше доволен от срещата си с мене. Аз не знаех, че назначаването на Багрянов е станало със съгласието на Учителя. Истина е, че наскоро същият, като министър-председател на България, направи постъпки за сключване примирие с русите с всички последващи събития. (Багрянов беше министър-председател от 1.VI.1944 г. до 2.1Х.1944г.
към текста >>

18. (76) Срещи с Учителя и с царя на 25.IV.1940 г.

ТОМ 20

за нарушение на граничните правила и да бяхте го пуснали... А Вие почнахте да се борите с един циганин.
и сега нямал с кого да узнава какво става около него. Карал се и с Генчев, нарекъл го мошеник и пр. Заговорихме за Румъния пак и той каза, че не знае къде е сега Карол. - Където щяхте да бъдете Вие, ако бяхте обесили Дамяна - казах му аз. - Да - каза той, - щеше да бъде много лошо... - Да, и аз не зная защо Вие тогава не послушахте - да бяха го глобили само 200 лв. за нарушение на граничните правила и да бяхте го пуснали... А Вие почнахте да се борите с един циганин. Но от тая борба циганинът може само да се хвали, но Вие какво спечелихте? - Нищо - каза царят... - И с тоя въпрос трябва да се ликвидира по някакъв начин. Да, че инак се създават мъченици - каза царят. - Псевдомъченици - казах аз. - Пуснете ги при първия удобен случай... Това е съвсем празна работа, в която Ви въвлякоха «приятели»... - Да - каза царят и се замисли.
към текста >>

Но от тая борба циганинът може само да се хвали, но Вие какво спечелихте?
Карал се и с Генчев, нарекъл го мошеник и пр. Заговорихме за Румъния пак и той каза, че не знае къде е сега Карол. - Където щяхте да бъдете Вие, ако бяхте обесили Дамяна - казах му аз. - Да - каза той, - щеше да бъде много лошо... - Да, и аз не зная защо Вие тогава не послушахте - да бяха го глобили само 200 лв. за нарушение на граничните правила и да бяхте го пуснали... А Вие почнахте да се борите с един циганин. Но от тая борба циганинът може само да се хвали, но Вие какво спечелихте? - Нищо - каза царят... - И с тоя въпрос трябва да се ликвидира по някакъв начин. Да, че инак се създават мъченици - каза царят. - Псевдомъченици - казах аз. - Пуснете ги при първия удобен случай... Това е съвсем празна работа, в която Ви въвлякоха «приятели»... - Да - каза царят и се замисли. После минахме на нови теми: за него лично и неговите изживявания, а после - върху Багрянов.
към текста >>

19. (86) Среща с царя на 19.VIII.1940 г., дворец Враня, от 5 до 8 и 10 следобед

ТОМ 20

Един циганин да се бори с царя, може да се хвали с това цял живот, но каква похвала е това за царя?
Изобщо, царят е говорил много хубаво, вдъхновено и отлично аргументирано, което, разбира се, аз не мога да репродуцирам тук, защото изобщо не мога да запомням текстуално. Похвалил е филоти, като е казал, че и той, ако беше на негово място, щеше да защищава така народа си и каузата; че той разбира много добре и краля и с радост би сторил всичко да облекчи неговото положение, което той сам, като държавен глава, е преживявал, та го знае много добре, но че няма тая възможност по главния въпрос, а по всичко друго е готов да стори така, че да няма изстъпления и да се зачетат правата на малцинствата там и пр. Свършил е с красиво наредени и умни фрази [на] приятелство. - филоти, който на два пъти се трогна и очите му се насълзиха, си отиде като попарен с вряло мляко - каза царят. - Но аз бях искрен и той разбра това, че ми е невъзможно да отстъпя на личната молба на краля сега и да изменя на народа си и да оставим гангренясали парчета да станат нови гнезда на зарази и гангрени... После минахме на вътрешни въпроси и между другото му казах да освободи Дамян Велчев и всички други от тоя род, да се отърве от тия и даже да го направи приятел. Един циганин да се бори с царя, може да се хвали с това цял живот, но каква похвала е това за царя? - И ако бяхме го обесили!! - каза си царят сам и направи един жест на свиване и смайване. - Помните ли, като ме псувахте в малката стаица на дядо Келера, ей... И започнахме за интимни работи, неговото собствено държание, за ония погрешки, които са правени, и разправиите, и че това, което полека-лека дойде... И тогава пак мина разговорът за царицата, разправиите му с нея. Казах му някои работи за самия него и за нея, като го карах да я приеме като нещо, което го учи, защото фактически тя го направи много по-твърд и разумен, предпазлив и пр. Казах му, че в него има три съзнания: едно - на италианец, който пламва веднага и иска да прояви всичко навън, после иде французинът, който иска да даде една изящна форма на проявеното, и най-после вече се явява и българинът градинар, който си прави хубава сметчица и намира, че все е по-добре да си бъде човек по-скромен, по-свитичък - где знае утре какво ще стане... Той се смя сърдечно и вика: - Много право е това.
към текста >>

20. (102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч

ТОМ 20

- Внимавайте да не стане един ден излишно всякакво разпореждане, защото народът, като се измъчи прекомерно, ще каже: «Циганин да дойде, но да тури ред!
Сондираше ме, понеже били зверове и вълци депутатите, дали не може да се разпусне камарата. Казах му, че там винаги са били такива. Приказвахме и някои други. Царят започна с болката си, [на] която празнувал 25-годишен юбилей миналата вечер, придобил я на завоя на Черна, и ми разправи с големи подробности как е станал боят, кого са ранили, как той останал, защото било лошо положението, като морална подкрепа, но бил с тънко шинелче и тогава сетил първата болка. След това започнах пък аз да му говоря за тревогите без нужда на народа и почнах да му чета изрезки и [да му] разправям случки, че напразно тревожат това население с карти, книги черни, задушница, справки и пр., че това е мъчение, с нищо неоправдано, че той трябва да си каже думата, да чуе народът какво иска, а не да вика к[...] Как не вижда какво става под носа му? - Внимавайте да не стане един ден излишно всякакво разпореждане, защото народът, като се измъчи прекомерно, ще каже: «Циганин да дойде, но да тури ред! » Да си не сменим ролите - Вие да викате: «Не може да се направи това, онова? », а аз да Ви казвам, че не може вече.569 - А то тогава няма и да ме има - каза той. - Не мога сам, нямам хора.570 Излагат ме, нали видя какво направи Багрянов. Така ще направи и Даскалов. - Ти сега като отидеш, като се върнеш, може да заповядаш да престанат тия дивотии, защото никой не ще знае какво си приказвал там и защо го правиш.
към текста >>

21. 70. ЧИЯ Е БЪЛГАРИЯ? (бр. 20, 26.V.1930 г.)

ТОМ 21

Продължават ли тези игри на предатели и спасители, тези кризи, безследно изчезвания и вървене по стария път, нека бъдем сигурни - ще дадат и стари резултата - народът ще изтръпне както нявга и сега ще изгуби вяра в цар, управление, всичко добро, и както през 1918 година, така и сега ще извика: „Циганин цар да дойде, но мир, правда, свобода, справедливост да въведе!
Утрешна България е на новото, младото, идейното, на обичта, братството, свободата, юридическо неравенство, социално равенство, бързите реформи, сносен и спокоен живот, човекът за човека – брат. Ний каним всички млади, идейни към новото да съзнаят дните, които са, и които идат да възмъжеят и усилят своята дейност и се подготвят за новото, утрешно градене на нова България и честните да се организират. Свободните да пръскат свободата и новото. Справедливите да съдят справедливо, милостивите да помагат - всички организирани под знамето на Ратниците на Свободата за образуване на онзи политически центрум, опрян на Христовите принципи, който ще бъде справедлив, силен и здрав арбитър между враждующите боляри и ще ги постави на местата им и отърве народа от нови кърви и страдания. Не се ли опомним и пресечем пътя и противопоставим на самозабравилите се боляри, нека бъдем сигурни, че те в спора си чия е България, както някога, така и сега за изпълнение на своите цели ще повикат чужденци отвън за арбитър, да ги помири, а дойдат ли те, както в миналото, останалото се знае какво ще бъде. Продължават ли тези игри на предатели и спасители, тези кризи, безследно изчезвания и вървене по стария път, нека бъдем сигурни - ще дадат и стари резултата - народът ще изтръпне както нявга и сега ще изгуби вяра в цар, управление, всичко добро, и както през 1918 година, така и сега ще извика: „Циганин цар да дойде, но мир, правда, свобода, справедливост да въведе! ” Настане ли това безразличие в народната душа, тогава всички спорове между днешните боляри „чия е България? ”, всички участъци, бентове, затвори да се спре новото - и затварят, избиват своите противници - са безцелни и болярите, както в миналото, ще прехвърлят границите или ще издигнат чужди знамена над къщите си, ще станат чужди поданици, изженят децата си за чужденци, и пак ще остане да тегли и страда народът. Опомняне трябва от всички! Път на младото, на новото, дейното и работа за утрешна България, а иначе - катастрофи, кризи и робство ни чакат!
към текста >>

22. 20. СТИГА ПРИКАЗКИ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

ТОМ 21

Ще се надпреварват кой колко може повече да обещава, а като го изберат, ще каже като циганина: „Я меля, я не меля.” Изтича мандатът на една камара, ще дойде нова камара.
1) Андро Лулчев Накрая на всяка стара или в началото на всяка нова година разумният човек - бил той земледелец, търговец, чиновник, ученик, учител, писател - си дава сметка за всичко, що е правил през изтеклата година. Преглежда тефтери, ако е търговец; гледа в хамбаря, ако е земледелец; гледа двойки, тройки, ако е ученик; пр., но всеки гледа какъв резултат има, какви дела е сторил и ако има добри резултати - и от кои дела той е доволен, доволни са и тези, които са около него, и обратното... Мандатът на господа народните представители от сегашното Обикновено народно събрание изтича през месец април. Отново са плъзнали по села и градове настоящи, бивши, бъдещи народни представителни разправят ли, обещават ли сладки приказки на своите слушатели. Щастливи селяни, щастливи граждани. Сега за няколко недели ще им се направят училищата, мостовете, реки прекарват, данъци намаляват, кризи премахват и всичко тръгва по мед и масло. Ще се надпреварват кой колко може повече да обещава, а като го изберат, ще каже като циганина: „Я меля, я не меля.” Изтича мандатът на една камара, ще дойде нова камара. Нека всеки българин от село или град да си даде сметка за делата на всеки свой избраник. Изпълнил ли е той своите сладки приказки, казани, когато е искал доверието им. Извършил ли е добри дела. Има ли хармония между дела и приказки. И тъй, както началото на всяка нова година всеки човек си прави баланс, така всеки избирател трябва да си направи сметка кого ще избира сега.
към текста >>

23. 44.Пенка Дякова Георгиева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Пенка видяла Дойчо и помислила, че той е циганин, но при дискусиите, той режел всичко, което било неправилно.
Той е бил голям шаман в България. Дойчо апострофирал Николай и му казал, че това, което говори не е така. Учителят казва, че Странджа планина не е била никога дъно на море. В дома на брат Дойчин имало стая за Учителя, в която се помещавали беседите на Учителя и подаръци от него като писалки, тетрадки, книги. Сега тази стая я използвали като молитвена стая, използвана от децата и внуците му. Пенка видяла Дойчо и помислила, че той е циганин, но при дискусиите, той режел всичко, което било неправилно. Той отишъл при Пенка и я поздравил. „Здравей! " В почивката той пушел. Той й казва: „Како Пенке, ти не ме позна, но ще си спомниш какви големи роднини сме с тебе на небето." Когато Пенка имала нужда да разговаря с него, той долавял и скоро пристигал при нея и обратното. Дойчо прочел няколко пъти Словото на Учителя и го познавал много точно.Пенка вижда във филма,че в Дойчо се проявява духът на Мойсей.Пенка вижда картина от миналото. Вижда Синайската планина - един хълм могила, добре заоблена, на върха застанал Мойсей с разтворени ръце, обърнати с длани нагоре, за да приема енергии от Божественият свят.
към текста >>

24. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Циганинът обича червения цвят.
Не всякога хората със сините очи са умни хора и не всички с черните очи са горещи хора. Сини като небето, но влага има - не са сини като ясното небе. Те са на степени. Земята е подложена на преобладающ цвят - зеления цвят. Някой цвят има психическо значение. Циганинът обича червения цвят. Важен е въпросът на черните и сините очи. Как се е вметнал този въпрос? Майката може да създаде на детето си или сини, или черни очи. Кои са дълбоките причини на сините очи? «Произходът на съвременните пет раси» (тема).
към текста >>

25. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

ТОМ 25

Минава един възрастен такъв като циганин, който просеше.
Той сега е добре." Обаче, много интересен, той беше 2 или 3 годишен, когато видя за пръв път Райна Грозданова, спря се така и я загледа и каза: "Къде ти са мустаците? " Тя го загледа: "Защо? " - "Ние бяхме в Италия." Куриозни неща. "Ти беше шивач и аз ти помагах, (леля беше левичарка). Ти работеше с лявата ръка, с едни големи ножици, шиехме, бяхме шивачи." Запитахме Учителя и Той каза: "Верно е, той е бил в Италия няколко живота." Втори куриоз с него. Минава един възрастен такъв като циганин, който просеше. Той като го видя извика го в къщи в Бургас и каза на мама: "Дай му да яде, той ми беше лодкар в Италия." Да, куриозни неща. Той говореше: "В Италия има портокали, има мандарини, има лимони, има маслини." Туй беше по време на войната, когато нямаше нито лимони, нито портокали, но това са спомени от неговите прераждания. "Аз, казваше той, бях доктор Мандаринов." И беше интересно, когато след погрома дойдоха италианците, бяха в Бургас, войска италианска беше окупационна, той казваше: "Италианците ядат жаби, ядат котки." Ходеше да събира жаби и да ги носи на италианците. Значи е бил тогава 3-4 годишен. Веднъж даже, те си отидоха в 1919 г., той е бил на 4 години.
към текста >>

26. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Всички деца си имат прякори: Мута циганин, горила, пелтек, кютюк; мене пък туй измислили.
А какви подигравателни писма от моята родителка! Намерила ли съм „принца”, нали не приемам предложението нито на този, нито на онзи, сигур чакам „принца”, но хич да не си мисля такива работи, а да си налягам парцалите. Мамините подигравки за „принца” ми напомнят за сиротото ми детство - във вехти дрешки, повече от каките, дълги дебели сплитки и голи помръзнали коленца, и шалче на главата. Настига ме някое дете изневиделица, дърпа ме за сплитките и вика: - Царицата, светицата, дзърр, дзърр! Царицата - фуу, светицата... За тях тия думи са нещо много обидно. Всички деца си имат прякори: Мута циганин, горила, пелтек, кютюк; мене пък туй измислили. Често пъти по гърба ми се стоварваше тежък, зъл детски юмрук, но нямаше кой да ме защити - защото съм сираче, а майка ми винаги заета с чужда работа. Наистина, чакам нещо, но и аз самата не зная що е. Люси тъй силно ме блъсна вчера в коридора (уж случайно), че ако не се подпрях на ръцете си върху циментовия под, щях да си счупя главата. Ако блъскането бе случайно, но думите й не бяха случайни: „Поетеса проклета”. Летен ден.
към текста >>

27. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Борис Николов

ТОМ 32

Циганите на легла и старшината им - циганин с брада така.
имаше одаи за циганите. Цигани - затворници, но държаха ги отделно от другите. Щото те си имат традиции, обряди някакви там, държат ги настрана. Мен ме пратиха при циганите, смятат го за най-лошото място, нещо, да те пратят при циганите, и изпратиха ме. Отварят портите, бутнаха ме в стаята, една голяма стая. Циганите на легла и старшината им - циганин с брада така. Дойде, гледа ме, гледа, гледа и каза само каза няколко думи на език, който не разбирам, обаче стана просто промена - всички любезни, внимателни, грижливи. Отделиха ми най-хубавото място до прозореца, и грижи за мен, на ръце ме носят. Кой каквото има хубаво нещо - хоп, носят ми го. Пък циганките носеха най-различни работи. Каквото поискат - носят.
към текста >>

28. Бележки за съдържанието на стенограмата на Савка Керемидчиева

Борис Николов

ТОМ 32

Турците казват: „Циганина червеното обича, ябълките пуска.” Сега аз се навеждам на тази мисъл по следующите съображения: в света съществува един велик закон, това го наричат на немски Опуленс, или закон, който привлича и радостите и скърбите.
Благодарение на това, във всички Школи през всички времена се явява една вътрешна [........] Честност трябва сега. Тя трябва да се яви между вас. Който не разбира закона, този дисонанс, дисонанса е като един цигулар, който не знае да свири, или не знае как да тегли лъка. Виждали ли сте един човек на знанието как да умее да се облече. Някой се облече, но обличането му не е на свят. Турците казват: „Циганина червеното обича, ябълките пуска.” Сега аз се навеждам на тази мисъл по следующите съображения: в света съществува един велик закон, това го наричат на немски Опуленс, или закон, който привлича и радостите и скърбите. Стоката е добра, той трябва да бъде толкова умен, че като продаде, да спечели нещо. Но сега, да кажем ти искаш да бъдеш здрав, не искате да бъдете болни и някой от вас иска да бъде учен, не иска да бъде прост, искате да бъдете талантливи, даровити, да се проявите в света. * * * Бележка за съдържанието на стенограмата на Савка Керемидчиева Борис Николов Тази беседа а печатана. Ние превеждаме стенограмата до тук, за да се направи едно сравнение, как е стенографирана, как е дешифрирана, и как е редактирана беседата за печат.
към текста >>

29. Разрушителите / Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2

ТОМ 33

ВСЕКИ ЧОВЕК НА БЕЗРЕДИЕТО, Е ЦИГАНИН.
И да Го видиш отвън, няма да Го познаеш, и ще се бориш с Него. Закона не прави, а Любовта. Закона да дойде вътре в тебе. Мойсей даде хубави закони, но те нямаха любов към Него, и затова дойде Христос, който я носеше. Ако искаш чистота, ще правиш чистота. ВСЕКИ ЧОВЕК НА БЕЗРЕДИЕТО, Е ЦИГАНИН. Мързела е олицетворение на Дявола! Гордостта предшествува падането. Като си последен, ти цениш всичките. Най-хубавото от човека не е и най-лошото от Бога. /Затова приеми и най-лошото от Бога./ В каквото и положение да се намираш - благодари на Бога!
към текста >>

30. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

Това трябва да го е подвеждало да се сравнява с циганина, когото направили цар.
Той не можеше да схване положението си и да се приспособи. Това го е докарало навярно да размишлява, какво е бил преди и какво е сега, и като е сравнил миналото с настоящето, трябва да е намерил, че предишниа живот, макар прост, е бил по-приятен и по-сносен, отколкото сегашния, тъй бляскав, но труден. В Габровския мънастир, дето живеел преди, той бил един за всичко, начало и конец; неговата воля се слушала и той господарувал без голяма отговорност. Тука, напротив, той не можеше да върши каквото си иска, трябваше да се повинява на това, което му се кажеше и да отговаря за всичко извършено. Голям контраст съществуваше между тиа две положения. Това трябва да го е подвеждало да се сравнява с циганина, когото направили цар. Находящ се в такова умствено положение, той ще си е спомнил също, че беше дошел в Цариград с цел да замине за в Русиа по просиа за мънастиря си, когато пороя от обстоятелствата го отвлече към друга страна. Каквото и да беше частното положение на униатския патрик, то не пречеше на Униата да напредва и се развива; нейното движение от ден на ден ставаше по-широко. Отвред българите към нея прибягваха, към нея се обръщаха за всяка черковна потребност. От много места, дето я припознаха вече, искаха попове. Тоз напредък направи лошо впечатление на нейните противници.
към текста >>

31. 6.3.2. Коментар на статията за протестите срещу Униатското движение от д-р Миркович.

ТОМ 35

Миркович се заклел, че циганин става, ама Грък не става, както самичък казва в 93 бр.
Но сегашните обстоятелства са други и работата нема да иде до тамо. Тука нема ново нищо и напусто тия сравняват арменския яхър с Витлеем. Духовният им началник, от наистина невежество, не можел да изрече чудесное им слово! Защо не са накарали поп Тодора да го прочете? Той е майстор и чифутски биля знай!... Миркович се заклел, че циганин става, ама Грък не става, както самичък казва в 93 бр. на изуитската утрепка452, и види се като честен человек и с чиста съвест, удържал си клетвата! но разликата е, че не станал онова противно, което се е клел, но нещо по-друго... Нека си припомним Арменската клетва: б...олур, ермен, олма... и да се види цел що е станал!... Но нека оставим тия глупости и да дойдем на чистата съвест, коя Г. Мирковича предлага пред лицето си като щит и иска да се закрие пред народа за ниската си постъпка, мислящ, че и той е, нещо си казал с това: „Чистата съвест, от вера се не мами, ни от материал се обладова; телото кое тя владее, бива секога невинно и пр.” Чудна мъдрост! ненадмината логика!
към текста >>

32. 6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).

ТОМ 35

Циганинът додето има клещи, не си гори пръстите, казва пословицата.
Б-в преминува във втората част - и там като забележва, за некой параграфи, че са неверни и неправилни, казва: че сичките написани понятия въз предложението сме ги заели от французката Граматика. Не само тия, но и други още много заехме, от тази граматика. Що иска да каже Г. Б-ов? Да ни укори ли? Ние не секаме да направим по-добро от онова, което Европейските граматики са извършили от толкова време съобразно с правилата или с наредбата на пашата. Циганинът додето има клещи, не си гори пръстите, казва пословицата. Ако Г. Б-ов има некоя особенна способност - или некой такъв талант да състави Грам. без да се ръководи и да се спомага от никоя, ние го не знайме. Можно той да участвува от такава некоя собствена и извънредна дарба. Ние знаеме, че сичките граматики са положени въобще въз една основа - и че сичките много малко са съобразни в правилата си -следователно един Граматик може да си спомогне и да се поведе в много неща от коя да е.
към текста >>

НАГОРЕ

0.61060810089111