Търсене в текстове за 'Цивилизация'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 103 резултата в 69 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Защо той има тъй голямо разпространение в днешната епоха, че даже се нарича „болест на съвременната цивилизация"?
Ако преди 30 години бяха казали, че хората ще слушат по радиото далечни концерти, сказки и пр., щяха да помислят, че това е невероятно и невъзможно. Също така и това, което ви говоря за силите и възможностите на човека, може да учудва някои, обаче в близко бъдеще хората ще се убедят в моите думи, както днес се убедиха в радиото! После разговорът се обърна към медицински въпроси. Един лекар каза: – Коя е причината за голямото разпространение на рака днес? Защо той има тъй голямо разпространение в днешната епоха, че даже се нарича „болест на съвременната цивилизация"? – Когато се яви дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система, тогава се явява ракът като последствие и то по следната причина: тогава някои клетки стават свободни, индивидуализират се, не се подчиняват вече на хармоничните сили на главния мозък и симпатичната нервна система, на божественото в човека. И почват да се делят по свой почин, а не с оглед на нуждите и интересите на целия организъм. Те стават царство в царство. И тогава се образуват тъй наречените ракови образования. След това разговорът отново се пренесе върху обществени въпроси.
към текста >>

2. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

В този контекст по необходимост се налага ясна диференциация между култура и цивилизация, разбира се, без преки аналогии с Освалд Шпенглер.
Духовната мисия на българите и славянството е представена в Словото предимно в културологичен аспект - като съвременен етап в еволюцията на християнската култура. Чувствеността, алтруизмът п добродетелността в народопсихологнята на славяните се приема като необходимо условие за "снемане" на западноевропейския рационализъм. Христовата Любов "става" гносеологичен метод само чрез закона на саможертвата - толкова присъща на абсурдната в очите на модерна Европа руска "революционна есхатология". ЗА КУЛТУРОЛОГИЧНАТА СТОЙНОСТ НА СЛОВОТО. Една неконвенционална теория разглежда културите като своеобразен продукт на дейността на определени Духовни Школи и Учители: Шумерска, Халдейска, Египетска, Юдейска, Гръцка, Римска, Западноевропейска и др. В този контекст по необходимост се налага ясна диференциация между култура и цивилизация, разбира се, без преки аналогии с Освалд Шпенглер. Словото на Учителите в Духовните Школи постепенно се историзира, с други думи - материализира се в социални структури. Всяка култура представлява своеобразен коментар или тълкуване на идейната система, проповядвана в съответна Школа. Има ли феномен в Европейската култура, който да не е тълкуване на Библията? В този смисъл Словото на Учителя Петър Дънов още преди 90 години стана ядро на духовна Школа, а следователно и фундамент на нова култура. В тълкуването на Словото трябва да се търсят първите нейни прояви.
към текста >>

3. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

А у мъжете липсваха колосаните яки, тези модни халки на западната цивилизация.
и сестра Х., срещнахме и познати. По външен изглед – хора като хора, граждани и селяни. Но все пак имаше и очебийна разлика. У жените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Вместо модни шапки, навсякъде личаха забрадки. А у мъжете липсваха колосаните яки, тези модни халки на западната цивилизация. Голямото множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята – Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна, бял ли е еди-кой си по душа? Отчасти – по носията и по думите, повече от лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и делата (при условие, че са искрени).
към текста >>

4. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И днес могат да се намерят следи, останали от нея, пръснати по почти всички континенти: в Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенжеро, в долината на реката Инд и др.
Значи слово на звездите. Само онзи, който гледа на звездите като живи, разумни същества, които говорят, може да изучава астрологията и да я ползва. Ако не можеш да чуеш говора на Луната, на Слънцето, на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и т.н., ти не си астролог. Астрологията е стара наука, произхождаща още от Първата култура. Тя е зачената с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена. И днес могат да се намерят следи, останали от нея, пръснати по почти всички континенти: в Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенжеро, в долината на реката Инд и др. А още по-нагледно е изнесено в Древноиндийския епос, където по недвусмислен начин се говори за самолети и пътувания не само около Земята, но даже и до други планети. В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездния мир. В древните писания се споменава Саабей, като родоначалник на астрологията и астрономията, а и слушах и Учителя да ми казва: „И-САА-БЕЙ-БЕН-ААДЕС - Велик посветен от тази раса.“ Времето, когато човек за първи път е погледнал небето и е започнал да го изучава, ще трябва да приемем, е било много по-рано от времето, което ни дават археологическите разкопки от всички древни цивилизации. Няма да бъде пресилено, ако се приеме, че първата раса, донесла тази висока култура, се е създала върху континенти, потънали вече в океана.
към текста >>

В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездния мир.
Ако не можеш да чуеш говора на Луната, на Слънцето, на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и т.н., ти не си астролог. Астрологията е стара наука, произхождаща още от Първата култура. Тя е зачената с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена. И днес могат да се намерят следи, останали от нея, пръснати по почти всички континенти: в Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенжеро, в долината на реката Инд и др. А още по-нагледно е изнесено в Древноиндийския епос, където по недвусмислен начин се говори за самолети и пътувания не само около Земята, но даже и до други планети. В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездния мир. В древните писания се споменава Саабей, като родоначалник на астрологията и астрономията, а и слушах и Учителя да ми казва: „И-САА-БЕЙ-БЕН-ААДЕС - Велик посветен от тази раса.“ Времето, когато човек за първи път е погледнал небето и е започнал да го изучава, ще трябва да приемем, е било много по-рано от времето, което ни дават археологическите разкопки от всички древни цивилизации. Няма да бъде пресилено, ако се приеме, че първата раса, донесла тази висока култура, се е създала върху континенти, потънали вече в океана. Нищо никъде не е вечно и неизменно. И континентите също са подложени на раждане и умиране.
към текста >>

От тази именно цивилизация има следи у някои народи, при които и днес е останало уважението и почитането, боготворенето на звездите.
В древните писания се споменава Саабей, като родоначалник на астрологията и астрономията, а и слушах и Учителя да ми казва: „И-САА-БЕЙ-БЕН-ААДЕС - Велик посветен от тази раса.“ Времето, когато човек за първи път е погледнал небето и е започнал да го изучава, ще трябва да приемем, е било много по-рано от времето, което ни дават археологическите разкопки от всички древни цивилизации. Няма да бъде пресилено, ако се приеме, че първата раса, донесла тази висока култура, се е създала върху континенти, потънали вече в океана. Нищо никъде не е вечно и неизменно. И континентите също са подложени на раждане и умиране. От тази именно цивилизация има следи у някои народи, при които и днес е останало уважението и почитането, боготворенето на звездите. Например сред народите на Арабския полуостров, преди да дойде Мохамед, преди Исляма още, са боготворели звездите и когато са виждали падането на метеорит, те са мислили, че пада звезда Бог. Затова Каабето, този паднал болид, се боготвори от мохамеданите, защото са приели, че е паднала звезда, дошъл е Бог. Всички древни народи със знака на звездите са означавали Бога. Великите неща са простички и техният ход естествено е подчинен на развитието на живота. Астрологията, това е физиологията на човешката душа.
към текста >>

Така е с центъра на древната индуска цивилизация Мохенджеро.
Но естествено е да приемем, че редица геологически промени, които са ставали и стават на са допринесли за едно значително отклонение от програмата на модела. Все пак не всичко е останало в безпорядък. От геологията разбираме, че рудите, полезните изкопаеми, само на пръв поглед изглеждат хаотично разхвърляни. Установява се известно подчинение на система. Освен това много огнища на древната култура са се оказали не къде да е, а във върховете и ръбовете на този кристал. Така е с центъра на древната индуска цивилизация Мохенджеро. Египет, Северна Монголия, Великденските острови, Перу. Наистина на много места има бели петна, но те постепенно се запълват. През последните години бяха направени сензационни археологически открития. В Индокитай са намерени следи от древна култура от 7 000 години преди нашата ера. Там, както се отбелязва, са започнали да се занимават със земеделие 2000 години по-рано, отколкото в Средния изток, който досега се смяташе за люлка на човечеството.
към текста >>

5. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези науки се създадени от една раса с много високи и неподозирани по своите възможности и дълбочина знания и мъдрост - цивилизация, която някои наричат "Първа раса".
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА В древността на загадката "Човек" се е отдавало голямо внимание с цел разбиране и разясняване на онова, което тя носи. За изпълнението на тази цел са били създадени цели науки. Тези науки се създадени от една раса с много високи и неподозирани по своите възможности и дълбочина знания и мъдрост - цивилизация, която някои наричат "Първа раса". Тази раса е живяла някога не само по континентите, които сега съществуват, но и по тези, които са съществували някога и впоследствие са потънали в океаните. За съществуването на такава раса съществуват безспорни доказателства. Живяла е преди потопа и според Мъдреците е дошла да организира и уреди живота на Земята. В много научни документи се изнасят учудващи свидетелства за останки от дейността на тази раса по всички континенти - останки с много общи елементи, показващи техния единен произход. Така например са описани т. нар.
към текста >>

Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живеели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните.
Интересно е заключението на учените, според което народът, който е живял по тези места и е изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадка преди всичко е начинът, по който жителите на този Град на мъртвите са пренесли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда, основател на града е бил белият брадат Бог "Кон-Тики-Варикоча", пристигнал на езерото Титикака от изток. Той и неговите придружители научили местните хора на занятия, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, астрология и писменост. Но веднъж те били посрещнати враждебно от дивите индиански племена, затова запалили планината и след това я напуснали. Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живеели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните. Така например през лятото на 1966 година на борда на океанографския кораб "Антоний Брун", който имал задача да изследва дълбоката падина "Мили Едуард" в Тихия океан, подводната фотокамера изведнъж донесла нещо съвсем неочаквано: на дълбочина 1300 метра от повърхността на океана имало някакви развалини. На снимките ясно личали колони, порти и пр. Ръководителят на експедицията Роберт Мендес продължил търсенията и близо до пристанището Калао ехолотът открил и други останки от постройки. Днес съществуват безспорни доказателства, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континенти, които са потънали. Островите, които сега съществуват там, не са нищо друго освен остатъци от тях.
към текста >>

На тях именно са живели хората от тази висока цивилизация.
Така например през лятото на 1966 година на борда на океанографския кораб "Антоний Брун", който имал задача да изследва дълбоката падина "Мили Едуард" в Тихия океан, подводната фотокамера изведнъж донесла нещо съвсем неочаквано: на дълбочина 1300 метра от повърхността на океана имало някакви развалини. На снимките ясно личали колони, порти и пр. Ръководителят на експедицията Роберт Мендес продължил търсенията и близо до пристанището Калао ехолотът открил и други останки от постройки. Днес съществуват безспорни доказателства, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континенти, които са потънали. Островите, които сега съществуват там, не са нищо друго освен остатъци от тях. На тях именно са живели хората от тази висока цивилизация. Преди няколко години в езерото Титикака, на 200 метра от брега и на осем метра дълбочина, бяха открити развалини на огромен храмов комплекс. Според мнението на професор Роберт Веда, намерените развалини на постройки и въобще всички строежи наоколо имат единен произход с Египет от епохата, когато са строени пирамидите. Тези строежи са направени пак от хората на Първата раса. Огромните пирамиди и загадъчният каменен сфинкс, застанал като страж, са привличали дълго време вниманието на сегашните хора и преди всичко на учените. В наше време са открити осемдесет пирамиди, но повечето от тук са изгубили величавия си вид, защото векове наред са били неизчерпаем източник на строителни материали, а и атмосферните влияния са допринесли не малко за това.
към текста >>

Като сравним двете данни ще намерим, че продължителността на годината, определена от хората на тази висока цивилизация, е по-къса само със седемдесет и осем милионни части от денонощието.
Те виждат неща, скрити и в най-дълбоката тъмнина. Виждат целия свят, без дори да се помръднат от мястото, където се намират." Велика е била тяхната мъдрост. В познанията за Звездния мир хората от тази раса са имали постижения, които изненадват и най-изтъкнатите представители на тази наука в днешно време. Така например времето, за което Земята се завърта около Слънцето, според най-точните съвременни измервания е равно на 365,242198 денонощия. В сведения, запазени при майте, продължителността на годината е равна на 365,242120 денонощия. Като сравним двете данни ще намерим, че продължителността на годината, определена от хората на тази висока цивилизация, е по-къса само със седемдесет и осем милионни части от денонощието. Това не трябва да се приема за грешка, защото видни астрономи от най-ново време установяват, че Земята много бавно се отдалечава от Слънцето. При това отдалечаване естествено, е нейното завъртане около Слънцето да става и по-продължително и оттам годината да бъде по-дълга. Когато в летописите на майте е отбелязана дължината на годината, Земята е била по-близо до Слънцето. Същото се отнася и за Луната: установява се, че и тя бавно се отдалечава от Земята. В същите писания е дадена продължителността на лунния месец с точност до 0.0004 от денонощието.
към текста >>

Нейната висока цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат.
Установено е обаче, че този учебник е копие на друг, писан в древновавилонска епоха много преди времето на Ашурбанипал. Величествен паметник за величието на Първата раса е учудващият строеж в Англия, състоящ се от грамадни изправени каменни блокове, над които хоризонтално са поставени други, наречен Стоунхендж. Той се приема от гледището на астрономията и математиката за безупречна астрономическа обсерватория, наричана Осмо чудо на света. По него могат да бъдат установявени лунните и слънчеви затъмнения, лятното и зимно слънцестояние и много други астрономически данни. Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса. Нейната висока цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от знания, известни днес под името окултни (тайни) науки. Окултизмът се дефинира като група науки, които приемат, че освен този триизмерен свят, достъпен за нашите пет сетива, има и друг, достъпен за по-висши сетива, които човек може да развие - свят на други закони,свят, в който се борави с творческата изява на други сили, преди още те да са стигнали до своя последен триизмерен и материален стадий. Светът, изучаван от окултните науки, е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходима един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на окултните науки са необходими допълнително и високи морални качества с добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и добре развита пинеална жлеза (епифиза), която дава на човек възможност за контакт с Идейния свят - отвъдния свят, който създава и оформя физическия, триизмерния. Към окултните науки спадат: 1/ астрология или както още я наричат "царската наука", 2/ хиромантия - наука за ръцете, за формите и линиите по тях като израз на вътрешната природа на даден човек, 3/ френология - наука за главата и лицето, за формите и размерите на отделните техни части като показатели на вътрешната същина на човека, 4/ магия - наука за изучаване и владеене на силите в Природата като електричеството, магнетизма и мисловните вибрации, 5/ ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлинни, 6/ спиритизъм - наука за контакт със заминали (починали) хора, 7/ нумерология - наука за числата като израз на един висш свят, ред и порядък, 8/ разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила.
към текста >>

6. ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Явно пред нас са налице знания и мъдрост от някаква велика цивилизация, която е съществувала някога.
В Индия има най-осезателни доказателства и остатъци от знанията и възможностите на Първата раса. Там в наше време могат да бъдат видяни хора от плът и кръв, на които мнозина гледат скептично, но които показват умения, знания и чудеса, далеч надхвърлящи онова, което ние знаем. За тях много е говорено и писано, извършвани са какви ли не експерименти, за да не би да има някаква фалшификация. Но постиженията им са колкото реални, толкова и необясними за нас на сегашния етап от развитието ни. Така например, цял камион минава върху такъв човек и той остава невредим; друг бива погребан в земята и прекарва там цели 96 часа, след което го изваждат и го намират жив, като че ли само е спал. Явно пред нас са налице знания и мъдрост от някаква велика цивилизация, която е съществувала някога. Съвременността постоянно се натъква на много факти, които със знанията и силите, които познаваме (електричество, магнетизъм, гравитация, силни и слаби ядрени сили) не могат да се обяснят. През тридесетте години на нашия век бяха открити т. нар. елементарни частици, които се движат с грамадна скорост, не по-малка от 200 000 километра в секунда, и носят със себе си колосална енергия. Какво представляват те и откъде вземат тази своя скорост и сила? Ако се надникне в света на микрочастиците (микрокосмоса), за който е създадена квантовата теория, силите, работещи и управляващи този свят, са все още непонятни и неразбираеми за нас.
към текста >>

7. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация.
Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. Учителят го нарича още принцип на единството. Това са така наречените седем херметични принципа, които Учителят нарича принципи на природата. Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация. В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности.
към текста >>

8. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация.
С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си. Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство.
към текста >>

9. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

В тези Послания той изнася това, което трябва да бъде казано на водителите на тази цивилизация.
След това във втората степен се чува музиката на сферите, далечен отзвук на един далечен свят. След това в третата степен Ученикът възприема Духовните същества и влиза в контакт с тях, които можем да си представим само като ги сравним с Божествените сили, които се намират в нас и работят за нашето добро, било като противоположни сили, които работят против нашия прогрес - силите на злото. Тези степени на Посвещение са описани точно в Апокалипсиса. Посветеният си служи със земни образи, за да изрази видяното и чутото. Най-първо Йоан се обръща с Послания към 7-те Църкви, които представят 7-те културни епохи на Петата раса. В тези Послания той изнася това, което трябва да бъде казано на водителите на тази цивилизация. След седемте Послания следват седемте Печата, които съответстват на това, което посветеният е видял в духовния свят като образи на духовните реалности. След това идва светът на хармонията на сферите, възприеман от този, който има духовен слух. Тази небесна хармония е представена от седемте Тръби. После идва срещата с духовните същества и седемте Чаши на Гнева, които представят това, което трябва да бъде отхвърлено от човека, за да добие достъп до Духа. Противоположното на Божията Любов е Божият Гняв.
към текста >>

10. III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Вижда периодите на цивилизация, следващи една след друга и денят, в който и нашата цивилизация също ще трябва да изчезне, за да отстъпи място на един нов Период.
След това се издига до духовния свят, света на инспирираното познание, където чува да звучат седемте Тръби. След това той се изкачва на едно още по-високо стъпало, изкачва се във висшия Девахан, в Божествения свят, където получава истинското знание и познава същинската природа на духовните същества, нещо, което е означено с Чашите на Гнева. Стигнал до това високо положение, посветеният е издигнат като на върха на една висока планина, откъдето вижда всичко на физическия свят, както и в астралния свят. Той вижда духовно всички събития на Земята, които са се регистрирали след Потопа, след като Древна Атлантида е била погълната от вълните на океана и следатлантският човек е започнал своето съществуване. Той вижда нещата и тяхната вътрешна същина. Вижда периодите на цивилизация, следващи една след друга и денят, в който и нашата цивилизация също ще трябва да изчезне, за да отстъпи място на един нов Период. Както Атлантида е била погълната от водите, така и нашата епоха ще загине от това, което се нарича Война на всички против всички, от ужасни разрушения, които ще бъдат резултат на моралния упадък, в който ще изпадне човечеството. Големият период, който протича между края на Атлантида или Потопа и Голямата Война на всички против всички, е разделен на седем културни епохи. Общността на тези седем културни епохи образува един голям период, който от своя страна съставя една седма част от един еволюционен цикъл. Ние сега сме в така наречения Земен цикъл. Този Земен цикъл е предшестван от три други цикли, които в Окултната наука се наричат Лунен, Слънчев и Сатурнов.
към текста >>

Тя ще завърши с голяма катастрофа, която ще тури край на нашата цивилизация.
5. Западноевропейска културна епоха, в която сега живеем; 6. Шеста културна епоха, която ще се зароди между славянството. Тя ще донесе духовните плодове на предхождащите културни епохи. 7. Седмата културна епоха се губи в далечното бъдеще. Тя ще продължи до края на нашия голям период, който ще завърши в Войната на всички срещу всички. Тя ще завърши с голяма катастрофа, която ще тури край на нашата цивилизация. Тази катастрофа ще бъде преживяна само от малък брой индивиди, които ще бъдат спасени от общата разруха, причинена от егоизма. Общността на седемте големи периода се открива пред посветения, когато той е достигнал границата между астралния и духовния свят. Има и по-високи етапи на Посвещение. От Староиндуската култура до нашата Пета културна епоха човешкият дух е слизал все по-дълбоко в материята. В Древноиндуската културна епоха духовният свят е бил реалност, в която хората са живеели, а материалният свят е бил считан като майя, като илюзия.
към текста >>

11. 3. Послание до Пергамската Църква -Третата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук се отнася до една цивилизация, осъществена предимно на физическото поле, като се е работило с астралните сили, вложени в човешката душа.
Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите. На тогова, койго победи, ще дам от скритата манна; и ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава."/2;12-17/. Мечът, който излиза из устата, показва, че в тази епоха са работили със силите на Словото, с магията. Силите на тази епоха са били едно изострено слово, един меч с две острия. Такова е било словото на Хермес, на духовните маги, слово, чрез което се прониква в силите на Природата и на Вселената и се разчита езика на звездите. Тук се отнася до една цивилизация, осъществена предимно на физическото поле, като се е работило с астралните сили, вложени в човешката душа. В тези древни времена тези сили наистина са се показвали като двуостър меч. Мъдростта, науката, които те са давали, е била наистина на границата на бялата и черната магия, между това, което извежда до спасение или води към погибел. Ето защо се казва, че там, където живеят представителите на тази епоха, се намира тронът на Сатаната, което е символ на всичко, което може да отклони човека от правия път на неговото развитие. А доктрината на Валаама не е нищо друго, освен черната магия. Но на този, който победи, се казва в Посланието, ще дам от скритата манна.
към текста >>

12. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Атлантската цивилизация, както казах, загива от Потопа.
Йоана по един пророчески начин, във формата на седем Послания, отправени до седемте Църкви, които, както видяхме, са седемте културни епохи на нашата Пета коренна раса. Всичко включено в тези две граници - Потопа и Войната на всички против всички - е описано и предсказано в Апокалипсиса. В тези седем Послания, както видяхме, той пи описва развитието на човечеството в течение на Петия голям исторически период, наречен Пета коренна раса, която започва след Потопа и завършва с Война на всички против всички. След този Пети период следва Шестият голям исторически период, който също ще бъде разделен на седем културни епохи. Той ще се развие от Шестата културна епоха на нашата Пета коренна раса и там ще се развие една култура, в основата на която ще стои братската любов между хората и народите. Атлантската цивилизация, както казах, загива от Потопа. От нейната Пета културна епоха се ражда нашата Пета коренна раса - Арийската. Голяма част от атлантското население не е било способно да се развива по-нататък, не е могло да се нагоди към новите условия, в които навлиза еволюцията. Само една малка група от хора, които са живели в областта на днешна Ирландия, са били връхната точка на развитието на атлантското човечество. Те са били, така да се каже, цветът на атлантското човечество. Тази малка част от най-еволюира-ли племена, под водителството на един Велик Посветен, който в историческата литература е познат под името Ману, а в Стария Завет е познат под името Мелхиседек, е минала през Европа и е стигнала до Централна Азия, където е сега пустинята Гоби.
към текста >>

Това се случва в Лемурия, където тези, които са постигнали целта, поставена от Духовното Ръководство на човечеството, цветът на Лемурия, образува Атлантската раса, Атлантската цивилизация, в течение на която се образуват човешките раси, които днес населяват Земята.
Оттам те последователно колонизират различни страни - Индия, Персия, Египет, Хатдея, Асирия и Вавилон, Гърция и Рим, и така нареченото велико преселение на народите от Азия в Европа, е последното разделение, което е станало след една голяма катастрофа, която е постигнала страната им, която се превръща в днешната пустиня Гоби. Една американска експедиция е открила следите на големи цветущи градове в пустинята. Има един фатален закон в развитието, според който не всички индивиди, които съставят дадена общност в течение на историческото развитие, могат да отидат напред. Една част винаги остава, не може да постигне целите на даден цикъл на развитие. Това се дължи на действието на закона на полярността в процеса на историческото развитие. Това се случва в Лемурия, където тези, които са постигнали целта, поставена от Духовното Ръководство на човечеството, цветът на Лемурия, образува Атлантската раса, Атлантската цивилизация, в течение на която се образуват човешките раси, които днес населяват Земята. Останалите отпадат, така да се каже, от развитието и вместо да прогресират, те регресират. Същото се случва е в Атлантида, където тези, които постигат целта, поставена на Атлантското развитие, образуват, както видяхме, зародиша на Петата коренна раса, която се развива в течение на седем културни епохи, както и Атлантската. Също така и в течение на развитието на Петата раса всички няма да постигнат целта, поставена от Духовното Ръководство на човечеството, и ще отпаднат, а само една малка част ще постигне целта и тя ще образува ядрото, от което ще се развие Шестата коренна раса. Тук може да се зададе въпроса, какво става с душите, които живеят в расите и народите, които отпадат от еволюцията? За да се отговори на този въпрос, ще кажа, че, според Окултната наука, трябва да правим разлика между развитието на една раса и развитието на душата.
към текста >>

13. VII. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА -ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Не е без основание това, че една цивилизация се изгражда върху предходната.
Той му даде импулс към индивидуалността, но му даде същевременно и духовната Любов, която да обедини помежду им всички човеци, които не са от едно и също семейство. Дошло е било, значи, времето човек да придобие това, което Луцифер бе искал той да придобие предварително. По този начин ние виждаме човечеството да стига до точката, която е трябвало да стигне. Които не са приели импулса на Христа като един нов импулс на световната еволюция, а са се придържали към старите импулси, те не могат да напреднат и неминуемо ще изостанат. Според законите на Природата, на никоя душа не е позволено да остане невъзприемчива към напредъка на историята, не е правилно да се казва, че всички цивилизации в основата си са дохождали до едно и също нещо. Не е без основание това, че една цивилизация се изгражда върху предходната. Нека предположим, че един човек не е пожелал да види приноса, който дава Християнството. Когато той се прероди в Шестата раса, той не ще да получи нищо от Великия Принцип на Христовата Любов, Който Принцип обединява човешките Азове и ги води към човешко общество. Той не би имал в себе си друго, освен само онова, което извежда човеците към техния Аз, което води към Бездната, силите на разединението, на разпадането. Формата, която човек има понастоящем, е резултат на неговата лична вътрешна дейност. Тя е отпечатък на степента на развитието на душата.
към текста >>

14. VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА - Влад Пашов (1902- 1974)

„Старите цивилизации имат едно изсушаващо действие по отношение на новия сок, спрямо новите сили на зараждащата се цивилизация."
„Ние забелязваме необикновени явления, когато сравняваме Запада с Изтока и когато изследваме с ясновидски поглед дълбините на най-потайните гънки на душите. Ако направим едно обективно сравнение на философията и науката, която се манифестира на Запад, с това, което се издига на Изток, като например с работите на Толстой, без да бъдем последователи на Толстоя, би било справедливо да кажем, че в една книга като тази, в която той е писал „Върху живота", се намират страници, които струват колкото цели библиотеки на Запад. Тук, в Западна Европа, е налице един забележителен инструмент, един изтънчен интелект, който е годен да извае, да подреди, да комбинира която и да е било идея, за да направи от нея една система за изясняване на Вселената. И културата на Западна Европа е дала също така толкова много в тази област, че никоя епоха не може да я надмине. Но идеите, разгърнати тук в 30 тома, вие бихте могли да ги намерите в една дузина редове у Толстоя и, при това, с една първична сила, сгъстена, която има такъв обсег, колкото и най-дългия коментар. „Старите цивилизации имат едно изсушаващо действие по отношение на новия сок, спрямо новите сили на зараждащата се цивилизация." "Толстой е една преждевременна сила, която се е пробудила твърде рано, за да може да се развие в своята епоха." „Ето защо неговото дело носи недъзите на нещо, родено преждевременно. То съдържа грешки в съждението, преди всичко в това, което засяга Запада. Големите феномени носят дефекта в тяхното качество, най-голямата интелигентност носи също известна налудничавост на своята мъдрост. Прочее, цитирам този случай като симптом на времето.
към текста >>

15. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Египтяните са разполагали със силите на Природата и са познавали законите на действията както на електричеството, така и на много по-фини астрални сили, които са използвали в строежа на своята материална цивилизация.
Те са знаели за сферичността на Земята, за обикалянето на Земята около Слънцето, както и за нейното завъртане около оста си. и още много неща са знаели, които съвременните учени още не знаят. Също така и в областта на психологията са били много по-напред от нас, защото те са познавали както видимия, така и невидимия строеж на човека и неговото отношение с Космоса. Познавали са не само света на самосъзнанието, но са познавали и света на подсъзнанието и свръхсъзнанието, които обуславят целокупния живот на човека, докато съвременната психология познава само света на самосъзнанието. Древните са владеели както външното, така и вътрешното знание, докато съвременните учени владеят само външното знание. Египтяните са разполагали със силите на Природата и са познавали законите на действията както на електричеството, така и на много по-фини астрални сили, които са използвали в строежа на своята материална цивилизация. И когато те злоупотребили с тези знания, тогава тяхното знание е изгубило своята сила, своето обаяние и Египет лесно станал жертва на чужди влияния и завоеватели. Между многото тайни Ключове на Знанието, притежавани от херметистите, е и умственото превръщане. Думата превръщане означава промяната на дадена природа, форма или субстанция в друга. Под умствено превръщане се разбира изкуството за превръщане, за промяна на умствените състояния, форми, чувства и условия в други. Умственото превръщане е една форма на умствена химия и практично-мистична психология.
към текста >>

16. БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Там, където то се установи, се развива и цъфти култура и цивилизация.
Оттам и Боян получава своето посвещение. Там по-късно и Християн Розенкройц получава своето посвещение. Но Боян трябва да се върне в Преслав, защото баща му, цар Симеон, е умрял и на престола е възкачен брат му Петър и той трябва да му бъде като съветник. Когато Боян е вече в Преслав, непознатите дохождат няколко пъти при него. Учителя казва: „Има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където то се установи, се развива и цъфти култура и цивилизация. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Германия, Франция и сега постепенно преминава между българите и славянството." На друго място Учителя казва: „Всеки един от трите клона на Бялото Братство се ръководи от един Велик посветен." И когато на дадено място трябва да се създаде един окултен център на физическия свят, един Велик посветен се въплътява и цялото Братство, за което говори Учителя, стои зад него. То е тил, а той е на предна линия. Всички посветени, които са работили в миналите културни епохи, се събират около него като негов тил и му помагат. Същото става и при Боян Мага, Той е пратеник на Бялото Братство да основе един окултен център в България, като проявление на Третия клон на Братството, който клон почва от Египет, след това минава в Персия, Арабия, Мала Азия и оттам преминава в България. И Щайнер в своята сказка Християн Розенкройц и Буда казва: „През десетия век на западния бряг на Черно море е имало окултна школа, където са идвали да проповядват Християн Розенкройц и Буда." Тази мисъл потвърждава гореказаното, че когато се яви един посветен във физическия свят, зад него стоят всички посветени и работници за Великото Дело от миналото.
към текста >>

17. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези души са били наистина последните в европейската цивилизация, които са запазили поне малко от това ясно схващане за етерното и астралното тяло в будно състояние в сън.
Тези настроения на душите се събуждали и това е било особено много разпространено в онази област, на която се е дало името България, след време по странен начин името продължило да се употребява, въпреки че доста различни народи са населявали тази област. И така, в по-късните векове и в действителност за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на душата е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога. Булгарите бяха човешки същества, които най-силно биваха засягани от тази опозиция на доброто и злото като космични духовни сили. По цяла Европа намираме името булгари да се дава на хората, като тези, които описах. Душите, за които говоря били в по-голяма или по-малка степен точно в това душевно състояние. Тези души са били наистина последните в европейската цивилизация, които са запазили поне малко от това ясно схващане за етерното и астралното тяло в будно състояние в сън. Познавайки се едни други по тези странни качества на своя вътрешен живот, обикновено те са живеели в братски общества. Но всред другите християни, които все повече се привързвали към Рим, те се считали за еретици. Еретиците тогава не са се осъждали така строго, както в по-сетнешните векове. И все пак те са били считани за еретици. Другите винаги са ги гледали с известна тайнственост и дори с ужасяващо чувство.
към текста >>

18. 3. Условията на разумния живот, 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр.
Те са били една човешка раса, която е предшествала настоящото човечество в своето развитие. Има членове и от сегашната раса, които са кандидати, да влязат в ангелския свят - това са светиите. Но за да влязат хората в ангелския свят, не трябва нищо да остане от техните слабости и да се развият всички сили и способности, които сега са като пъпки, които чакат своето време да се разцъфтят. Когато се разцъфнат и развият в своята пълнота тези способности, хората ще реализират Царството Божие на земята. Ще дойде Царството Божие на земята, но земята трябва да мине през огън да се пречисти и да се изменят условията. И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр. няма да остане нито помен. В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш. Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране на живота. А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът. А това е невъзможно, защото големите противоречия, които съществуват днес, произтичат от различията в материалните интереси, а те се обуславят от разбиранията ни за живота.
към текста >>

19. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

По тази причина те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията.
Занаяти, които изискват седящо положение, в които тялото е сгънато и стеснено, за тях са особено вредни, защото пречат на правилността на физическите процеси. Потребни са им съвършено чист въздух и слънце. *** Няма да е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т.е., доколко се подават и как реагират на това развитие. В първата част, в главата за темпераментите, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамент се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външният обективен свят, съзнанието им е заето с обективно проявения живот вън от човека. По тази причина те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията. А това е така, защото етерните сили, които са динамична част на човешкото естество, са дълбоко проникнали във физическото им тяло и са му придали в най-голяма степен своята динамичност. Затова те са енергични и дейни във физическия свят, хора на волята и физическата експанзивност. Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях реалността на света е преди всичко във видимата и осезаема форма. Флегматикът и меланхоли- кът са противоположни на холерика и сангвиника. При тях етерните сили не са проникнали така дълбоко във физическия организъм и затова той не е така активен, както при холерици- те и сангвиниците.
към текста >>

20. 52-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова те са хора, които се занимават с уреждането на външния обществен живот и са творци на цивилизацията.
Азотът например е регулатор на живота. Сангвиничният темперамент ни доставя онази топлина, която е необходима за растежа на нашия живот. Витивният темперамент е необходим за нарастването на корените, за тяхното засилване. А холеричният темперамент представя онези динамични сили - вятър, дъжд, буря, необходими да разклащат растението, защото ако не се разклаща, соковете не могат да потекат правилно отдолу нагоре. Холеричният и сангвиничният темпераменти се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външният обективен свят, тяхното съзнание е заето с обективно проявения живот вън от човека. И затова те са хора, които се занимават с уреждането на външния обществен живот и са творци на цивилизацията. Те са енергични и деятелни във физическия свят. Те са хора на волята и на физическата експанзивност. Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях реалността на света се заключава преди всичко във видимата и осезаема форма. Флегматикът и умственият темпераменти са противоположни на холерика и сангвиника. При тях етерните сили не са проникнали така дълбоко във физическия организъм, както това е при холерика и сангвиника и затова те не са така активни във физическо отношение, както са холериците и сангвиниците.
към текста >>

21. БЪДЕЩЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Сегашната цивилизация е цивилизация на лъжа, на лицемерие и жестокост.
Това е реалност, а не утопия. * Учете се от вашите приятели. Благодарете на добрите приятели, видими и невидими, които ви помагат, когато ги призовете. Където е разумността, там са вашите приятели. От правилната връзка с тях зависи вашето бъдеще. * Сегашната цивилизация е цивилизация на лъжа, на лицемерие и жестокост. От нея един ден няма да остане и помен. Хубавото ще дойде след това. * Никога не си определяйте как да премине вашият живот. Да бъде както е определил Господ. Дал ви е златна уста, за да не излиза нито една горчива дума от нея.
към текста >>

22. Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При голямото си желание за повече култура и цивилизация, най-често се сковава в рамките на различни предразсъдъци и се скрива далеч от природата.
Още по-назад, гръцките философи на древността са имали школи на открито, с цел учениците да бъдат под прякото въздействие на природата, Но няма защо да отиваме толкова далеч. Нека хвърлим поглед на живота около нас. Дървета и цветя растат най-добре на открито. Животни и птици живеят най-добре всред природата. А човекът? При голямото си желание за повече култура и цивилизация, най-често се сковава в рамките на различни предразсъдъци и се скрива далеч от природата. Идеята за училище на открито идва като един светъл лъч за подрастващото поколение. В едно такова училище на открито децата са поздрави, по-свежи, по-весели и по способни за работа. За. да видим обаче кога и как ще работим с малките на открито при днешните условия, нека разгледаме възможните случаи: 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на открито.
към текста >>

23. ФАЗИ НА РАЗВИТИЕ НА МЪЖА И ЖЕНАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Съвременният упадък във всички области на цивилизацията е ярък признак за тези неизбежни процеси при залеза на културите.
западна) култура на бялата раса е вече в своята старост. Тя е влязла в края на периода Кали- Юга, започнал от 3102 г. преди нашата ера. Това състояние на културите е подобно на зимата в природата, когато, под давление на студа, старите форми са подложени на разрушителни процеси. Чрез това разрушаване на старото се наторяват и създават благоприятни условия за развитие на обществените сектори, където ще се заложат семената на новите отношения, на Епохата на Водолея, в която вече сме навлезли. Съвременният упадък във всички области на цивилизацията е ярък признак за тези неизбежни процеси при залеза на културите. Възходящите линии, които културите следват в еволюционния си подем, са творчески и могъщи, като за разлика от инволюционните процеси, техният отлив (упадък) е по-кратък. Нашата съвременност се намира точно в такъв период на идеологичен отлив, когато всичко старо се руши под напора на новото. ----------------------- [1] Тези въпроси са разгледани по-подробно в „Световната астросоциология" от същите автори.
към текста >>

24. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Цивилизацията се намира в края на периода Кали-Юга, в който трябва правилно да се развържат хилядолетните расови кармични възли.
Тези тенденции са намерили израз в устава на най-голямата международна организация - Обществото на Обединените Нации. От края на 60-те години започва среща на стария свят, който си отива, с новия свят, който величествено се появява. Тази среща носи от една страна големи обществени смущения и революции, а от друга - небивал разцвет в научните дисциплини, открития във физиката, химията, астрофизиката, разкриване на тайните на ядрените енергии и на загадките на безкрайните галактики. Философско-идеологичната борба между двете системи се засили, особено в областта на международното право. Колониализмът изчезна напълно. Цивилизацията се намира в края на периода Кали-Юга, в който трябва правилно да се развържат хилядолетните расови кармични възли. Това може да се осъществи само чрез една реалистична политика на компромисен диалог, която ще помогне за изясняване на отклоненията на народите и за едно всестранно сътрудничество. При преминаването на кризисните периоди, в които дадени фактори разрушават старите форми и на мястото им изграждат нови такива, народите и човечеството трябва да имат като критерий Живота за цялото. Само чрез него, в този преломен преход на цивилизацията, човешкият гений ще направи по-съвършени духовно-културни постижения и ще се устреми към търсене на един Космичен мироглед, обхващащ всичко. Както виждаме, през XX-то столетие всички цикли са активизирани, което носи заряд за обновление, за радикални обществени и международни реформи, за решение на най-сложните уравнения в политическия, икономическия и финансовия живот на народите. Този прилив носи първите творчески тенденции за изграждане на нов мироглед в перспективите за всестранно международно сътрудничество, което от своя страна ще изгради един по-съвършен свят.
към текста >>

Само чрез него, в този преломен преход на цивилизацията, човешкият гений ще направи по-съвършени духовно-културни постижения и ще се устреми към търсене на един Космичен мироглед, обхващащ всичко.
Философско-идеологичната борба между двете системи се засили, особено в областта на международното право. Колониализмът изчезна напълно. Цивилизацията се намира в края на периода Кали-Юга, в който трябва правилно да се развържат хилядолетните расови кармични възли. Това може да се осъществи само чрез една реалистична политика на компромисен диалог, която ще помогне за изясняване на отклоненията на народите и за едно всестранно сътрудничество. При преминаването на кризисните периоди, в които дадени фактори разрушават старите форми и на мястото им изграждат нови такива, народите и човечеството трябва да имат като критерий Живота за цялото. Само чрез него, в този преломен преход на цивилизацията, човешкият гений ще направи по-съвършени духовно-културни постижения и ще се устреми към търсене на един Космичен мироглед, обхващащ всичко. Както виждаме, през XX-то столетие всички цикли са активизирани, което носи заряд за обновление, за радикални обществени и международни реформи, за решение на най-сложните уравнения в политическия, икономическия и финансовия живот на народите. Този прилив носи първите творчески тенденции за изграждане на нов мироглед в перспективите за всестранно международно сътрудничество, което от своя страна ще изгради един по-съвършен свят. Тези цикли в нашата съвременност отварят широко вратите на Шестата култура на Бялата раса, Културата на Водолея. Ние ще се опитаме да дадем в най-общи линии пътищата, посочени от Учителя за излизане от общата световна криза, засегнала дълбоко икономическия, социалния и духовно-културиия живот на човечеството, расите и народите. Като социологическа даденост, човечеството съществува от незапомнени времена.
към текста >>

25. ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ) - Методи Константинов (1902-1979)

Ако народите от бялата раса не си подадат ръка и не се обединят пред тази надигаща се от Изток голяма опасност, цялата цивилизация неминуемо ще бъде поставена под унищожителните удари на термоядрената война.
Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите трябваше да се превърне в устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса. Така следва хода на историята: старото - тезата, винаги се отрича от новото - антитезата. Ако народите от бялата раса не си подадат ръка и не се обединят пред тази надигаща се от Изток голяма опасност, цялата цивилизация неминуемо ще бъде поставена под унищожителните удари на термоядрената война. В този именно огън на расов антагонизъм, ще се роди „Обществото на Новото човечество". Новите изисквания на времето ще наложат преобразуване на ООН в една нова форма, в едно „Общество на Новото човечество". Тази най-нова перспективна международна институция ще се базира преди всичко на единна световна икономическа система. Съревнованието и надпреварването в съставките от икономически съюзи на държавите, ще бъде за даване на по-голям материален и културен принос в световната общност. Мирът няма да има нужда да бъде осигуряван, защото ще стане една реалност в това Общество на Новото човечество.
към текста >>

26. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Вместо модни шалове, всякъде личаха бели пребрадки- А у много мъже липсваха колосани яки - тези модни халки на западната цивилизация.
и сестра X. Срещнахме и познати. По външния изглед хора като хора, граждани и селяни. Но пак имаше очебийна разлика. У жените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Вместо модни шалове, всякъде личаха бели пребрадки- А у много мъже липсваха колосани яки - тези модни халки на западната цивилизация. Голямо множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна бяла ли е на еди-кого си душата? Отчасти по носията и по думите; повече по лицето и по очите; а най-вече по обноските и по делата (при условие, че са искрени).
към текста >>

27. УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, Йоан Кръстител на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее.
Стамболов? Ив. Вазов? - Не, нито един от тези. Най-великият българин е бил и е поп Богомил. Той единствен между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение, е внесъл ценен принос в съкровищницата на световната кулутура. Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, Йоан Кръстител на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее. От своя народ, благодарение на лошото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен и забравен. Нещо по-срамно. Англосаксонци величаят Уиклифа, а Швейцария слави Калвина. Германия се горее е Лютера, Чехия, макар католишка, милее и слави Ян Хуса. А България - както еврейството по отношение на Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор поп Богомил.
към текста >>

28. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Земята със своята култура и цивилизация на народите представлява забраненият плод, или антиподът на Божествения живот.
101) След излизането им от рая те минават през много перипетии и страдания, но запазват нещо светло от онова, което Бог е вложил в техните души. В една богомилска легенда се говори: „Когато Бог населил Земята, на всеки народ дал по една звезда, която да му свети и показва пътя. Последни при Бога се явили българите, обаче за тях не останала. Те помолили Бога да им даде някаква звезда, която да им свети. Бог, понеже обичал българите, които много пъти го слушали, направил Млечния път и казал: Ето ви Млечния път да ви свети и помага в трудностите на живота, той е за вас." (64) Земята със своята култура и цивилизация на народите представлява забраненият плод, или антиподът на Божествения живот. Затова всички будни души, които се въплътяват на Земята, подсъзнателно се стремят към по-великата култура на Слънцето, която е символ на новия живот в света. От нея има и по-велика култура на Мъдростта, център на която е Сириус, мечтата на човечеството за едно далечно бъдеще. „Даже нашата Слънчева система не е в състояние да разреши всички въпроси. — Защо? — Тя е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето.
към текста >>

29. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Докато мълчат и почитат своите богове, те са начело на човешката древна цивилизация.
Макар че човечеството не заслужава Божиите блага и милости поради своя неразумен живот, Бог в своята необятна любов, милост и благост, постоянно благославя и изпраща блага на непослушното човечество и му помага да стъпи на краката си - да започне да живее в хармония, любов и единство. За всяка култура от човешкото развитие Той определя Учители - Свои пратеници, които да просвещават хората и да им помагат в тяхното правилно развитие. Четиридесет и осем хиляди години преди идването на Христа в Египет се заражда висока духовна култура. Египтяните създават велика правова държава, която господства дълго време над останалите съседни народи. Египтяните са хора, които са пазели абсолютна тайна за духовните знания, които са имали. Докато мълчат и почитат своите богове, те са начело на човешката древна цивилизация. Бог им изпраща велик Учител - Хермес Тристмагист - Тройно велик, койтo създава една духовна херметическа школа, в която се обучават най-будните и културно издигнатите умове от древните държави. Паралелно се развиват древно-персийската и индийската култура с Рама, Кришна и Буда. По-късно се появява културата на Заратустра. Хермес е носител на такива велики идеи, които неговите съвременници не са разбирали и чак сега, в наше време учените започват да разбират много от тях и да ги прилагат. Създава се гръцко - римската култура на Питагор, Платон и Христос.
към текста >>

30. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

По времето на Христа, поради ръста на тогавашното общество и самата цивилизация, духовната култура е съвсем друга и апостол Павел е говорил истините по един начин, но след изминалите вече близо двадесет столетия, ние ще говорим за същите неща с други думи и с оглед на ръста, до който е стигнало човечеството.
Когато човек сгреши, тогава той е впрегнат от духовете, а живее ли за Господа,той впряга духовете да му служат. Следователно духовете заробват, духовете могат да работят за човека, за да бъде той свободен.“ Друг съществен извод от разгледаните въпроси в срещата на същата година е следният: Както отделният човек, така и цялото човешко единство, се развива. Развитието засяга възгледите, разбиранията на хората относно вечните неща, относно великите, неизменните закони на битието. Това, което е различно в различните времена, са само средствата, с които се тълкуват и изясняват тези закони. По времето на Христа, поради ръста на тогавашното общество и самата цивилизация, духовната култура е съвсем друга и апостол Павел е говорил истините по един начин, но след изминалите вече близо двадесет столетия, ние ще говорим за същите неща с други думи и с оглед на ръста, до който е стигнало човечеството. На някого може да мине през ума въпроса: Какво ще представлява светът след двадесет милиарда години? Положението на човека тогава спрямо човека днес ще бъде в отношение, каквото е отношението между човека и жабата. Но ако обликът и човешката еволюция се мени, законите на живота и принципите остават неизменни. Това нещо Учителят е изразил накратко със следното изречение: „Светът се е изменил много от Павлово време, но по дух е останал същият, както е бил тогава.
към текста >>

31. Откровенията в „Завета на цветните лъчи на светлината“ - Георги Томалевски (1897-1988)

От тези неголеми по обем съкровища се изгради макар и неприложената напълно поради вътрешното си величие култура, а заедно с нея и цивилизация на християнството.
За тази година споменахме и на друго място, тъй като през нея година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителят е отпечатал макар и в ограничен брой книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“. От страниците на тази книга става ясно колко старателно и задълбочено Учителят е работил по текстовете на цялата Библия, като е проверявал достоверността на много от тях и ги е класифицирал така, че да станат подходящи и да бъдат включени в порядъка на цветните лъчи. В словата на библейските пророци той е успял да види творческите импулси на битието, тъй като свещените писания не са друго освен словесна илюстрация на ритмичните тласъци в развитието на човека и на цялото, които Великият Универсален Дух дава на човешкия род. Така и Учителят, в своето духовно проникване в словото и живота, съзира великия процес, при който небитието се превръща в битие. Човечеството не познава по-сериозни и по-автентични документи за Христа от четирите Евангелия и по-късно от посланията на апостолите. От тези неголеми по обем съкровища се изгради макар и неприложената напълно поради вътрешното си величие култура, а заедно с нея и цивилизация на християнството. Както учениците на Христа преди близо двадесет века изнесоха с неземно вдъхновение образа на Христа, редно е учениците на Бялото Братство, вземайки поука от това, да изнесат, доколкото възможностите им позволяват, Словото на Учителя, който разгъна Христовото Слово в необозримо широки рамки, за да го направи съвременно знание за човека, природата и Бога.
към текста >>

32. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Много неща от живота и цивилизацията - от обрядите и стикецията, са такива присадки.
Присадката не е основно качество на дървото. Щом тя се отчупи, дървото проявява своето първоначално естество. Един учен вследствие на някакво произшествие или заболяване може да загуби своето знание. У него тогава остават неговите вродени качества. Има случаи, когато вследствие на натрупвания в кръвоносните съдове големи учени, световни капацитети са загубвали своите знания - присадената си стойност и са проявили изненадващо първични, груби, дори отблъскващи неща. Много неща от живота и цивилизацията - от обрядите и стикецията, са такива присадки. Те не са постоянни елементи па човешкото аз. Ученикът: Кое е по-важно да развием в своя живот? Колцина от учените и прочути хора в обществото се занимават със своето аз? Нали целият живот на тези, които са се посветили на науката, протича само в усъвършенствуване на специалността? Учителят: Да, така е.
към текста >>

33. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Ще рухне една цивилизация, основана на принципа на насилието и омразата.
А всеки знае каква е волята на Любовта — да живееш за благото на другите и да поставиш себе си на последно място. На първо място винаги да държиш Отца си и да се съобразяваш с Неговата Воля, а не със своите лични изгоди. А днес всеки е възцарил себе си на трона и тъпче всички други. Това е волята на Антихриста, на Мамона, "а човек", казва Христос, "не може да служи на двама господари — на Бога и Мамона." Ако върши това, той пропада. И днес сме свидетели на рушенето, което се извършва в света, който служи на двама господари. Ще рухне една цивилизация, основана на принципа на насилието и омразата. Всички гении са били хора на висшата любов, на висшата хуманност. Съзнанието на хората ще се пробуди само чрез големи страдания. Целият двадесети век е кървав и тя има начини да обуздае човешките нисши страсти и вкара света в правия път. "Всички ще бъдат научени от Бога", казва Писанието. Бог е слязъл на земята този век и оправя сам света.
към текста >>

34. ВЪВЕДЕНИЕ - СЛОВОТО НА ИСТИНАТА - Константин Златев

Неслучайно изписваме понятието с главна буква, тъй като не става дума за обичайното човешко разбиране за любов, а за един максимално извисен космически Принцип, който следва да бъде проектиран на всички равнища в структурата и морала на земната цивилизация.
Понеже епохата, в която живее и работи Учителят на Бялото братство у нас, е началото на период на грандиозна промяна. От езотерична гледна точка това е преход от 5-та към 6-та подраса на V-та коренна (окултна) раса. А именно 6-та подраса е тази, която е призвана да посади и култивира главните характеристики на бъдещата VI коренна раса. Културата на 6-та подраса, на чието изграждане Учителят П. Дънов посвещава целия си живот и дело, е култура на Любовта. Неслучайно изписваме понятието с главна буква, тъй като не става дума за обичайното човешко разбиране за любов, а за един максимално извисен космически Принцип, който следва да бъде проектиран на всички равнища в структурата и морала на земната цивилизация. Тази колосална по мащабите си задача вече се осъществява с усилията на милиони хора и невидими разумни същества, които от зората на Времето подпомагат хода на планетарната еволюция. Учителят Петър Дънов съдейства на всяка пробудена душа да вникне в изконния смисъл на Христовите думи: "... Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32). Дълбокото съдържание на неговото Слово доказва, че за земния човек единствената истина е тази, която е усвоена от съзнанието и е приложена на практика. Това е живата Истина, родена от вездесъщия Божий Ум, предадена на разумните същества и трансформирана в неделима част от тяхното мислене и поведение. Затова Учителят П.
към текста >>

35. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Американската цивилизация набира огромно ускорение във всички области на обществения живот.
Какво му носят те извън документите за завършено образование, извън защитената от него теза (дипломна работа) в Бостънския университет, посветена на миграцията и покръстването на германските племена в християнството? Втората половина на Х1Х век се характеризира с мощна приливна вълна в извечния човешки стремеж да проникне в истината за света и за себе си. Като гъби след дъжд никнат едно след друго нови идейни течения, философски и религиозни концепции, духов- но-мистични школи и движения. Естествено - Новият свят е в центъра на събитията. В САЩ току-що е завършила Гражданската война. Американската цивилизация набира огромно ускорение във всички области на обществения живот. Към страната се отправят потоци емигранти - свежа кръв, свеж интелектуален заряд, подкрепяни от неустоимото стремление да докажат себе си и да построят нещо действително ново. И те успяват. За броени десетилетия превръщат Съединените щати в люлка на прогреса, в държава - мечта, прицелна точка за въжделенията на съвременниците, образец за тържеството на разума и целесъобразността над хаоса. През тези седем години на американска земя П. Дънов се докосва до всичко това.
към текста >>

Дънов предлага разрешение - войната и следвоенната криза водят до засилване на обществените противоречия, до мизерия и епидемии, вследствие от което се наблюдават две тенденции: а) човешката душа става по-чувствителна и възприемчива, в нея се пробуждат стремежи към правда и хармония; б) самото човечество, осъзнавайки нищетата на съвременната цивилизация, възприема мисълта за преодоляване на злото и изграждане на нова култура.
Разочаровани от суетата. 3. Такива, които са достигнали до неразрешими за модерната наука въпроси. В. Граблашев, спиритист и близък познат на П. Дънов, изтъква като причина за влиянието му факта, че "живее, както проповядва" и че "хипнотизирал хората". А. Томов в своя пространен анализ се спира на редица социални и политически причини и възникващите от тях глобални проблеми, на които П. Дънов предлага разрешение - войната и следвоенната криза водят до засилване на обществените противоречия, до мизерия и епидемии, вследствие от което се наблюдават две тенденции: а) човешката душа става по-чувствителна и възприемчива, в нея се пробуждат стремежи към правда и хармония; б) самото човечество, осъзнавайки нищетата на съвременната цивилизация, възприема мисълта за преодоляване на злото и изграждане на нова култура. Не е без значение и обстоятелството, че П. Дънов е проявявал определени парапсихологически способности, свидетели на които са ставали както мнозина негови последователи, така и съвсем странични хора. И все пак най-важното е, че учението на П. Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост. Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята.
към текста >>

В западноевропейската цивилизация това понятие е наложено от модерната теософия, като първичното индийско мистично съдържание е конкретизирано от учението на ББ в България от неговите последователи.
Учението за Любовта като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и метафизиката на П. Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с идеите на най- напредналите европейски и световни умове. Има и един друг съществен аспект на изследвания феномен - своеобразната институционализация на личността на Петър Дънов в рамките на цялостния социално-културен фон, което изпъква много отчетливо и в най-чист вид около средата на 20-те години. Като прототип духовният водач (или "гуру") е по-характерен за източните култури и религиозно-философски системи. Там терминът "Учител" притежава древна традиция и предполага определено духовно съдържание, в чиято основа се намира идеята за същество от по- висока небесна йерархия, Божий пратеник на Земята, който е натоварен с мисията да ускори еволюцията и да издигне благоденствието на по-малките си събратя, обикновените хора. В западноевропейската цивилизация това понятие е наложено от модерната теософия, като първичното индийско мистично съдържание е конкретизирано от учението на ББ в България от неговите последователи. Отношенията вътре в движението между Учител и ученици почиват на съответно етическо обосноваване и са своего рода емблема на същността на тази неформална общност. Всички наблюдатели са единодушни в оценката си, че влиянието на П. Дънов върху околните е огромно, всеобхватно и непоклатимо. Резюмето на тази преценка е с подтекст, че за своите последователи П. Дънов е Бог или, формулирано с езика на езотеричното познание, Миров (Световен) Учител.
към текста >>

36. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Днешната наша цивилизация съвсем неслучайно се нарича "християнска".
Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха. И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива към обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие. Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непознатото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на далечните светове. Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена. Проекцията на духовните импулси върху материалните дадености поражда формулирането на конкретните задачи, най-актуални за космическия момент. Днешната наша цивилизация съвсем неслучайно се нарича "християнска". Ръководно начало от две хиляди години насам са именно идеите на Xристос. Неговото благовестие е проникнало в най-дълбоките пластове на общественото съзнание и инициира конструктивните усилия на земните хора във всички области на живота. Но за цялостната реализация на Xристовото учение е нужен подълъг период от време. И точно затова Учителят П. Дънов се яви между нас да покаже пътя за приложение на Великия Идеал, завещан от Xристос на човечеството.
към текста >>

С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит.
" "Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили." Идеите на П. Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани. Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешкото съществуване. С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит. В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П. Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план. Това негово наследство е водещо между не малкото най-стойностни неща, които България е дала на света. На мнозина подобна оценка би се сторила твърде преувеличена, но ние знаем, че това е истина. Учението на П.
към текста >>

Идването на Месията и Спасителя Иисус Xристос бележи повратната точка в развитието на земната човешка цивилизация, при което следва да се премине от инволюционно към еволюционно разгръщане.
Съществува ясно изразена връзка между учението на ББ и найразпространените източни религиозно-философски концепции. Отношението на ББ към източните религии е свързано с проблема за инволюционното и еволюционното развитие на земната цивилизация (както пояснихме по-горе, инволюция = процес на низхождане на Духа в материята; еволюция = процес на възвръщане на Духа към Първопричината, Бога). Бялата раса (която е водеща за настоящия космически момент от развитието на земната общност на разума) е точката на обръщане от инволюция към еволюция. До идването на Xристос човешкото съзнание слиза все по-дълбоко в материята. С този процес са свързани и редица източни духовни школи и религии. Идването на Месията и Спасителя Иисус Xристос бележи повратната точка в развитието на земната човешка цивилизация, при което следва да се премине от инволюционно към еволюционно разгръщане. След като Xристос дава новото Божествено Откровение, възникват нови глобални задачи за решаване, съответно се появяват и нови духовни течения. Xристос подготви човечеството за грандиозния преход (от инволюция към еволюция), а в съвременната епоха това предстои да се реализира на практика. От идването на Xриста до момента протича период на подготовка за споменатия преход. Това е време на очистване, жертви и страдания за човека (епохата на зодиакалния знак "Риби"). Xристос се появи в плът на Земята преди всички хора като общност да са слезли до дъното (т. е.
към текста >>

37. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация.
Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов." Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия! " Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението. 8. Постижения на Любовта а) връзка на човека с Цялото "Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека.
към текста >>

38. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

В своята съвкупност те отразяват новия начин на мислене на нашето време, новия подход към познанието за Бога, света, живота и човека, новите изисквания към човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени радикално облика на земната цивилизация.
В наши дни сме свидетели на (а някои от нас - и участници във) един грандиозен процес - изграждане на нова комплексна картина на света. По този път на съзидателно вложени усилия си дават среща науката (рационалното познание), философията (царицата на човешкото знание), религията (метафизическото, духовно познание върху основата на религиозното чувство и преживяване) и езотерич- ното познание (най-дълбокото, окултно-мистично проникване в тайните на Вселената). Някои от изброените източници на качествено новата картина на света само до вчера бяха врагове, антагонистично настроени помежду си (както продължава, впрочем, да бъде в умовете на мнозина и в нашата съвременност). Днес те си подават ръце в името на нещо велико. И четирите посочени извори на знанието по отделно са пътеки към Истината, към Бога. В своята съвкупност те отразяват новия начин на мислене на нашето време, новия подход към познанието за Бога, света, живота и човека, новите изисквания към човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени радикално облика на земната цивилизация. 3. Методи за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта а) стремеж и любов към знанието Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи светлина. Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява.
към текста >>

39. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

За някои търсещи по духовния Път тя е една от най-значимите надежди за спасение на съвременното човечество от призрака на безогледното потребителство, войнстващата бездуховност, покварата на нашата цивилизация и застрашително надвисващата екологическа катастрофа.
Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко любов към Истината! " е) стремеж към красотата "Красотата е израз на Истината." (Учителят П. Дънов) Красотата е велико постижение по пътя към Божественото. За някои търсещи по духовния Път тя е една от най-значимите надежди за спасение на съвременното човечество от призрака на безогледното потребителство, войнстващата бездуховност, покварата на нашата цивилизация и застрашително надвисващата екологическа катастрофа. Може би тя фокусира в себе си толкова надежди поради факта, че представлява сплав от редица най-фини и извисени изяви на Духа. Всеки от нас има собствен критерий за красивото. И въпреки това Красотата, призната от всички за безусловна и издигната на пиедестал от колективната духовност на човечеството, притежава без съмнение заряда и достойнствата на Абсолютното. Взаимовръзката между Истината и Красотата е осветлена лаконично, ала с пределна дълбочина от Учителя на ББ в България: "Красотата е също израз на Истината. Каквото е красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Божествения свят.
към текста >>

40. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

(Тук може би е любопитно да отбележим, че петричката ясновидка Ванга определи духовното равнище на земната цивилизация като "детска възраст на разума" - бел. К.
Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества от другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. (Тук може би е любопитно да отбележим, че петричката ясновидка Ванга определи духовното равнище на земната цивилизация като "детска възраст на разума" - бел. К. З.) Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище." Тези изключително интересни сведения, предоставени от Учителя П. Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния живот и разум, за НЛО и посещенията на представители от други цивилизации на нашата планета. Очевидно е - в духа на казаното тук от него, - че той поставя извънземните разумни същества и земните хора в непосредствено духовно родство, наречено от него "една и съща човешка раса". Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие.
към текста >>

41. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога.
"Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос." (Учителят П. Дънов) Цялото западно езотерично познание е съсредоточено около Личността на Христос! Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета. Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството. Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога. Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово". Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа". Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят.
към текста >>

42. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Оттам именно - и по-точно от люлката на съвременната цивилизация, древноиндийската култура - до наши дни са достигнали формулировките на два велики универсални закона на Космоса: за кармата и прераждането (превъплъщението).
V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ Учението на ББ в интерпретацията на Учителя Петър Дънов, представляващо по своята същност актуална редакция на езотеричното християнство, разкрива в съдържанието си хармонично съчетани градивни елементи от хилядолетната мъдрост и на Изтока, и на Запада. Духовният Изток предшества в исторически план Запада по отношение постиженията си в осмислянето законите на невидимия свят и прилагането на това автентично познание във владенията на материалното битие. Оттам именно - и по-точно от люлката на съвременната цивилизация, древноиндийската култура - до наши дни са достигнали формулировките на два велики универсални закона на Космоса: за кармата и прераждането (превъплъщението). Техният всеобхватен характер и неизменна действеност на всички равнища в йерархичната структура на творението предопределя присъствието им и в теоретичната схема на българския духовен Учител. В определена степен те са и белег на разделителната линия между Новото учение и традиционното християнство в неговото църковно измерение. За психологическия климат в източните духовни школи, на които именно дължим вида, в който са достигнали до нас законите на кармата и прераждането, говори следната мисъл на Учителя П. Дънов: "На ученика от източната Школа са създавали изкуствени изпитания и той ги е издържал; а сега на ученика не се създават (други) освен естествени изпитания и той на реда си трябва много добре да ги издържи. Дойде някой и те нагруби; бъди герой, приближи се до него и кажи му с Любов: "Пак ела в моя дом!
към текста >>

Половата принадлежност предполага усвояването на специфични уроци, продиктувани от различните социални роли на мъжа и жената върху сцената на съвременната цивилизация.
Това си остава изцяло за тяхна сметка, разбира се. В рамките на поредицата прераждания индивидуалната въплътена душа на човека попада при различни социални условия, културна, семейна и професионална среда. Тези най-разнообразни декори имат за цел да й съдействат да научи по най-добрия възможен начин своите уроци, предвидени за съответното прераждане. С тази цел душата периодически сменя и пола си. Езотеричното познание утвърждава тезата, че човек се преражда в един и същи пол обикновено между един или три пъти подред, в извънредно редки случаи - до седем пъти подред. Половата принадлежност предполага усвояването на специфични уроци, продиктувани от различните социални роли на мъжа и жената върху сцената на съвременната цивилизация. Относно продължителността на престоя на душата в невидимия свят между две прераждания Учителят П. Дънов подчертава следното: "Не мислете, че тези, които заминават за онзи свят, остават за дълго време. След 45-50 години отново идват тук, на Земята. Малките деца идват още по-бързо, след година или след 4-5 години пак са тук. Възрастните се връщат след 45-50-70 години.
към текста >>

43. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

завършва жизнения си път един от най-блестящите гении не само на XX век, но и въобще на нашата цивилизация - Алберт Айнщайн.
Дънов като "скромен, но мощен, съсредоточен в себе си, с бърз, проницателен ум". За външния му вид предлага следната оценка: "... с фино одухотворено лице, със скромно облекло, добър, силен, решителен човек, естествен и с достойнство". Като истинско откровение звучат думите на друг бележит французин, безспорен авторитет в областта на човешката духовност през миналото столетие - Рене Генон, произнесени през 1947 г.: "Учителят (Петър Дънов) е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слизал някога на Земята." През 1955 г. завършва жизнения си път един от най-блестящите гении не само на XX век, но и въобще на нашата цивилизация - Алберт Айнщайн. След кончината му по френското национално радио е излъчено обширно предаване, посветено на него. Цитирани са множество негови изказвания по различни поводи и проблеми, между които и следното: "Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България! " През 1974 г. в Англия излиза от печат авторитетната "Енциклопедия на необясненото" под редакцията на Ричард Кавендиш (издателство "Пенгуин").
към текста >>

Именно той ни е разкрил най-актуалния за настоящата епоха Път към утрешния ден на планетата Земя, към бъдещето на нашата цивилизация и на нашето индивидуално "аз".
Най- сигурният начин да разчетем неясния рисунък на един такъв космически ребус е самите ние да се извисим достатъчно в духовно- нравствено отношение. Пътищата за това са известни. Дали са ги същите тези Световни Учители на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Един от Тях е българинът Петър Дънов. И неговото място в кохортата на Божиите Избраници е особено важно по простата причина, че той е наш съвременник. Именно той ни е разкрил най-актуалния за настоящата епоха Път към утрешния ден на планетата Земя, към бъдещето на нашата цивилизация и на нашето индивидуално "аз". А най-същественото, най-отговорното за всички нас изпитание е точно тук и сега да бъдем такива, каквито Бог очаква от нас да сме. За да можем със задружни усилия да реализираме Неговия грандиозен План за света. Ако не го сторим, Мировите Учители ще останат самотници върху сцената на вселенския живот. Премъдри, всеопрощаващи и вселюбещи Бащи на капризни, немощни, егоистични и безпросветни деца. А ние просто не бива да бъдем такива!
към текста >>

44. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Всяка човешка култура и цивилизация биват изграждани с мощен тласък напред, предизвикан от едно Божествено присъствие.
Върху фона на този така пъстър конгломерат от противоречиви тенденции и насоки на глобално и индивидуално развитие все по-актуални стават вечните въпроси, пред които от зората на своето сътворение стои разумното същество човек: "Кой съм аз? ", "Какво е моето място в света? ", "Какъв е смисълът на присъствието ми тук и сега? ", "Накъде води моят път през хилядолетията? " Като възвишен резултат от творческата дейност на една всеобхватна, вселюбяща и всемогъща Същност човекът винаги е получавал решаваща подкрепа за отговора на тези съдбоносни въпроси от своя Създател - Небесния Отец, Бога, посредством великите духовни Учители на човешкия род. Всяка човешка култура и цивилизация биват изграждани с мощен тласък напред, предизвикан от едно Божествено присъствие. Старото бива безмилостно разрушено. От него се съхранява само онова, което може да послужи при съграждането на основите на Новото. Именно духовният Учител - Пратеник на Небето, е онзи, който въплъщава в действителността импулса за разграждане на ненужното, загнилото, обречено на изтление и за съзиждане на предначертаното в Божия план. При определена периодичност от време - обикновено не по-малко от няколко столетия - на нашата планета идва в плът велик Учител, чиято основна задача е да предаде на хората последната редакция на Божественото учение, най-актуалната за съответния космически и исторически момент, както и да посочи пътя към Истината на пробудените и пробуждащите се души, искрено търсещите в Духа. Той открива своите ученици, избрани предварително при начертаването на мисията му в духовния свят, и започва активна работа с тях, както и сред народа, в чиято социална и културна среда се е въплътил.
към текста >>

45. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св.
Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.). И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция. Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл).
към текста >>

46. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

Пред нашите очи и със собственото ни участие бива изграждана една нова световна култура, която постепенно, но сигурно изменя облика на планетарната цивилизация към по-високо стъпало на нейната историческа изява.
Те вече воюват срещу самите себе си. Какво пък?! За да могат козите да последват овците в Царството небесно, ще трябва първо да изпилят рогата си. * * * Времето на глобален преход, в което живеем, разтърсва из основи устоите на всички социални институции, на всички човешки сърца. Пред нашите очи и със собственото ни участие бива изграждана една нова световна култура, която постепенно, но сигурно изменя облика на планетарната цивилизация към по-високо стъпало на нейната историческа изява. Този велик преход към Новото е немислим без радикална промяна в триадата на личността: ум, чувства и воля; в мисъл, слово и действие. Немислим е и ако не възпитаме и образоваме младото поколение по новому. Тоест нужен е принципно нов подход и в системата на образованието. Мислите, които споделяме по-долу, са насочени към действителността в България, но те притежават и заряда на обновлението в мащабите на цялата човешка разумна общност. Изходната позиция е съсредоточена в становището, че новото образование в съвременната епоха следва да бъде сплав от най-доброто, преминало проверката на вековната традиция, и принципите, методите и средствата, явяващи се най-актуални за днешния ден.
към текста >>

47. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Той бди постоянно над всички нации, раси и цивилизацията като цяло.
Великият Учител, освен всичко останало, е и мощен кармичен катализатор. Само един негов жест или поглед е достатъчен да ускори или забави събитията. Дейността му по обхват далеч надхвърля мащабите на физическия свят. При наличието на непрекъснатост на съзнанието той работи неуморно и на менталното (умственото) поле, където коригира непрестанно деформациите, извършени от адептите на Черната ложа. Негова грижа и обект на постоянен надзор не е само народът, сред който е въплътен. Той бди постоянно над всички нации, раси и цивилизацията като цяло. Той обладава в пълнота абсолютната Истина, тя пронизва всяка клетка от същността му. Човекът, роб на греха, представлява троичност от материя (материалност), погрешки и вериги. Троичността на свободната личност, наречена „духовен Учител“, е Дух, Истина и полет към съвършенството. Всичко изброено дотук – а и много още, което остава свещена тайна – дава право на това извисено Същество да заповядва и на себе си, и на всичко заобикалящо го в света. За него няма нищо скрито.
към текста >>

48. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

нар. цивилизация.
Нещо повече, понеже именно житейските изпитания каляват, пречистват и извисяват безсмъртното духовно начало, то тяхното наличие – съчетано задължително с дълбоко смирение, осмисляне и благодарност към Всевишния – за мъдрия, зрелия духом ученик на Божественото учение се явява сигурен трамплин към еволюционен скок. Скок, който съдържа в себе си заложена и кристалната чистота на неговата най-фина душевна тъкан. Никак не е лесно да си в света и да се опазиш чист. Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело. Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т. нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг. Колкото и пъти да се спъне и да залитне, колкото и пъти да се сгромолясва обезсилен от тежестта на товара си, винаги да намира сили да се надигне и да продължи. Абсолютната чистота има своята цена. Нарича се предано служение в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов. Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух.
към текста >>

49. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Свят, в който хората формират ценностната си система под въздействието на една хищническо-потребителска цивилизация, загърбила отдавна повика на Божествената Истина.
„Моят мир да бъде с вас.“ (Учителят Петър Дънов) Никак не е лесно да пишем за вътрешния мир – мира в душата на човека, в един свят, раздиран от противоречия, кръвопролития и ниски страсти. Свят, чиято преобладаваща масова култура стимулира най-низшите пластове от човешката природа. Свят, в който парите, властта и преходната слава са издигнати на пиедестал. Свят, в който хората формират ценностната си система под въздействието на една хищническо-потребителска цивилизация, загърбила отдавна повика на Божествената Истина. И все пак светът е това, което е. Не можем да го променим. Можем да променим единствено себе си. Оттам и трябва да започнем. Вътрешният мир е такова състояние на съзнанието, при което човек потъва в дълбините на Божествената тишина.
към текста >>

50. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие.
въпросът си остава такъв, какъвто си е.“ За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна настройка един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят. Понякога подобна ориентация на мисленето се превръща в бягство от земния живот, в пренебрегване на задълженията, които имаме в социалната среда. Такъв човек престава да бъде полезен и за себе си, и за околните, и за Космоса. Той потъва в илюзорната привлекателност на мечтите и очакванията си и още приживе умира за света. Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие. Казано с други думи: беглецът в царството на илюзиите става доброволен заточеник във владенията на своята съдбоносна заблуда и бавно, но сигурно угасва под тежестта на фаталното си невежество. Единственият изход от така възникналата ситуация е осъзнаването на истинското предназначение на конкретния човек в живота и заемане на активна позиция за реализиране на това предназначение с всички физически, нравствени, умствени и духовни сили на личността. Учителят на ББ у нас рисува контурите на този проблем с пестеливи, но ярки багри: „Някой пък мечтае да бъде щастлив. Ти щастието още не си го опитал, а го търсиш. Ти не знаеш още какво е щастието.
към текста >>

В преходната епоха, в която живеем, преобладаващата масова култура на нашата цивилизация е упадъчна по своя характер и насоченост.
Ти не знаеш още какво е щастието. Някой казва, че щастието е във вечния живот. Кой е опитал вечния живот? Какво има зад вечния живот? Ти не разбираш обикновения живот какъв е, пък мислиш зад вечния какво има.“ В преходната епоха, в която живеем, преобладаващата масова култура на нашата цивилизация е упадъчна по своя характер и насоченост. На всички равнища в обществения живот наблюдаваме факти и явления, които говорят красноречиво, че социалният модел на съвременното общество е изчерпал възможностите си и предстои да бъде заменен от по-съвършен. Преведено на езотеричен език, това означава преминаване към една нова планетарна култура – именно Културата на Любовта, визитната картичка на шестата подраса на Петата коренна раса и на цялата бъдеща Шеста коренна раса. Тази трансформация не е и няма да бъде безболезнена. Освен цялостната структура на човешкото общество тя вече засяга и тепърва ще засяга планетата като цяло и нейните основни градивни компоненти, в частност, които ще претърпят глобални изменения. Екологическата криза, която вече се превръща в неотвратима катастрофа, разширяването на озоновата дупка над Земята, повишаването на средната годишна температура по цялото земно кълбо, топенето на ледниците, изсичането на тропическите гори, замърсяването на световния океан, пренаселеността на нашата малка планета (годишният прираст на човечеството вече надхвърля 100 млн.
към текста >>

51. Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров - Крум Въжаров (1908- 1991)

Нека се обединим, но не с цел да образуваме друга Велика сила, но за да се посветим на развитието на една по- висша и прекрасна култура и цивилизация.“
- след една година отново се връща в Атина, за да продължи образованието си. Всяка година обучението започвало на 1 октомври и завършвало в края на май. Така че Крум имал изключителната възможност да прекарва около четири месеца в България заедно с Учителя и Братството. В последната година от следването си Крум написва забележителна статия, публикувана в „Letters From Graduates the School of Religion“ („Писма от завършващите School of Religion“). В заключението се казва: „Ние, балканските страни, трябва ясно да разберем, че ако искаме да издържим в трудната борба за преживяване, няма друг път, освен да се обединим в Балкански съюз. Нека се обединим, но не с цел да образуваме друга Велика сила, но за да се посветим на развитието на една по- висша и прекрасна култура и цивилизация.“ Крум имал изявени качества на лидер и академичната му подготовка в това направление съществено допринася за оформянето му като водач. Когато завършвал, президентът на School of Religion му казал: „Като водиш и вървиш напред, трябва винаги да се обръщаш назад, за да видиш дали те следват.“ Крум завършва School of Religion през 1932 г. и се връща в България. Следва психология и педагогика в Софийския университет.
към текста >>

52. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тези изречения не само илюстрират символичния характер на учението, но също така и факта, че повечето от посланията са във формата на семе - така както и самото Братство е семе на шестата цивилизация.
отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ В Словото си Учителят многократно говори за извора: „Изворът знае как да дава, той тече непрестанно“, „От извора на Любовта произтичат всички светове“, „Пийте от самия извор, не от калната река“, „Винаги си наливайте вода от главата на извора, където тя е най-чиста“, „Чистете изворите и докато правите това, мислете за сърцата си“, „Изворът, който идва от върховете на планината, напоява всичко по своя път. Ако искате да помогнете на човечеството, коригирайте собствения си живот. По този начин ще приложите закона на извора.“ Тези изречения не само илюстрират символичния характер на учението, но също така и факта, че повечето от посланията са във формата на семе - така както и самото Братство е семе на шестата цивилизация. Само няколко думи или редове съдържат семенната сила за обилна духовна жътва, ако бъдат приложени в живота. Тази потенциалност на едно семе се намира също така в идеала на Братството: „Сърце, чисто като кристал, ум, светъл като слънцето, душа, обширна като вселената,
към текста >>

След съмненията, отчаянията, конфликтите и хаоса на нашето време човек бива изпълнен с голяма радост и благодарност, че е имал привилегията да бъде свидетел или дори само да знае, че в България е посято едно семе, което има възможност да се развие и да разцъфти в съвършено нова цивилизация.
Моят петгодишен договор с това училище привърши през 1933 г., но през месец май дойде телеграма, че всякакви отпуски се анулират поради липса на средства, дължаща се на депресията. Вътрешно знаех, че ще бъде добре да остана и тая, шеста година. Имах възможност да отида отново на Рила през лятото и да посетя още няколко пъти Изгрева, което улесни моето преминаване от екзотеричното християнство към езотеричното, което отведе моя живот по съвсем ново направление. И аз ще остана завинаги благодарна за всичко, което научих там. А бях отишла аз да уча другите. След съмненията, отчаянията, конфликтите и хаоса на нашето време човек бива изпълнен с голяма радост и благодарност, че е имал привилегията да бъде свидетел или дори само да знае, че в България е посято едно семе, което има възможност да се развие и да разцъфти в съвършено нова цивилизация. Окуражително е да знаеш, че сърцата са били събудени и възпламенени от един нов импулс, показан в посланието на един от учениците: „Нов ден наближава и човек ще приеме своето Божествено наследство като син Божий, ще стане хармонично същество, движещо се съзнателно около своя духовен център Слънце, както всяка планета се движи около физическото слънце:“ „През това преходно време много стари, изтъркани системи на живота се разпадат и разрушават, докато нови се създават и зараждат в духовния свят, където най-напред започва възобновяването на всички неща. Ще престане егоистичното отделяне и ще се реализира Братството между цялото човечество, а Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества; Любовта като начало и край на всеки живот; Любовта не като статична теория, но като динамична сила, безкрайно движеща се все нагоре, самата душа на културата и на цивилизацията, както и на индивидуалната еволюция, Любовта като всеобхващащ, всеобединяваш жизнен принцип при възраждането на човешкия живот.“ „През новия век учението на Христа ще се прилага и човек ще осъзнава Духа, който обгръща всичко и дава живот на всичко.
към текста >>

Ще престане егоистичното отделяне и ще се реализира Братството между цялото човечество, а Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества; Любовта като начало и край на всеки живот; Любовта не като статична теория, но като динамична сила, безкрайно движеща се все нагоре, самата душа на културата и на цивилизацията, както и на индивидуалната еволюция, Любовта като всеобхващащ, всеобединяваш жизнен принцип при възраждането на човешкия живот.“
А бях отишла аз да уча другите. След съмненията, отчаянията, конфликтите и хаоса на нашето време човек бива изпълнен с голяма радост и благодарност, че е имал привилегията да бъде свидетел или дори само да знае, че в България е посято едно семе, което има възможност да се развие и да разцъфти в съвършено нова цивилизация. Окуражително е да знаеш, че сърцата са били събудени и възпламенени от един нов импулс, показан в посланието на един от учениците: „Нов ден наближава и човек ще приеме своето Божествено наследство като син Божий, ще стане хармонично същество, движещо се съзнателно около своя духовен център Слънце, както всяка планета се движи около физическото слънце:“ „През това преходно време много стари, изтъркани системи на живота се разпадат и разрушават, докато нови се създават и зараждат в духовния свят, където най-напред започва възобновяването на всички неща. Ще престане егоистичното отделяне и ще се реализира Братството между цялото човечество, а Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества; Любовта като начало и край на всеки живот; Любовта не като статична теория, но като динамична сила, безкрайно движеща се все нагоре, самата душа на културата и на цивилизацията, както и на индивидуалната еволюция, Любовта като всеобхващащ, всеобединяваш жизнен принцип при възраждането на човешкия живот.“ „През новия век учението на Христа ще се прилага и човек ще осъзнава Духа, който обгръща всичко и дава живот на всичко. Като живеем съзнателно у Бога и като с желание изпълняваме Неговата воля, ние ставаме строители на новия век и на работата, която трябва да се извърши, за да стане целият живот на Земята духовен.“ Друг ученик даде това свидетелство: „Учителят ни издигаше към небесата, отваряше ги и ни показваше тяхната слава. Непретенциозен, с благ мелодичен глас той говореше за нашите задачи на земята, за идващия нов свят, за работата, която небето извършва, за да се трансформира Земята през тези дни! Той ни караше да почувстваме Бога близко до себе си, както и собствения ни дъх и Космоса - едно познато място за онези, които го обичат.“
към текста >>

Въпреки че славяните имат важна роля във връзка с шестата Цивилизация, ние тук, на Запад, също имаме отговорности за приготвяне на бъдещето.
„През новия век учението на Христа ще се прилага и човек ще осъзнава Духа, който обгръща всичко и дава живот на всичко. Като живеем съзнателно у Бога и като с желание изпълняваме Неговата воля, ние ставаме строители на новия век и на работата, която трябва да се извърши, за да стане целият живот на Земята духовен.“ Друг ученик даде това свидетелство: „Учителят ни издигаше към небесата, отваряше ги и ни показваше тяхната слава. Непретенциозен, с благ мелодичен глас той говореше за нашите задачи на земята, за идващия нов свят, за работата, която небето извършва, за да се трансформира Земята през тези дни! Той ни караше да почувстваме Бога близко до себе си, както и собствения ни дъх и Космоса - едно познато място за онези, които го обичат.“ Въпреки че славяните имат важна роля във връзка с шестата Цивилизация, ние тук, на Запад, също имаме отговорности за приготвяне на бъдещето. Помислете си за възможностите, скрити в едно семе! Помислете си за потенциалността на малкия жълъд да създаде мощен дъб! Но семето трябва да бъде посадено - и дълго след това се появява и израства дървото. Нови цивилизации също така могат да произлязат само от факта, че от едно-единствено семе израства нещо ново и с течение на вековете израства и дава плод. Един-единствен велик Учител трябва най-напред да създаде ново равнище на съзнание, след това новото качество трябва да се проведе в един тесен кръг и с течение на времето става част от нормалното човешко съзнание.
към текста >>

Също така при подготовката на шестата цивилизация не само трябва да се яви Учител, Който чрез своя живот, Слово и работа да покаже какъв трябва да бъде човекът на новата цивилизация, да синтезира и символизира културата, но трябва да се избере подходящото място за започването на тази работа.
Нови цивилизации също така могат да произлязат само от факта, че от едно-единствено семе израства нещо ново и с течение на вековете израства и дава плод. Един-единствен велик Учител трябва най-напред да създаде ново равнище на съзнание, след това новото качество трябва да се проведе в един тесен кръг и с течение на времето става част от нормалното човешко съзнание. Какво е новото съзнание, което ще стане нормално за шестата раса? В противоположност на материализма и егоизма на нашия век шестата раса ще стигне до братство, всемирна човешка любов - чрез духовност и всемирна, вечна истина. За да се осигури правилният растеж на едно семе, не само семето трябва да бъде добро, но трябва да бъде посадено в подходящо време на добра почва. Също така при подготовката на шестата цивилизация не само трябва да се яви Учител, Който чрез своя живот, Слово и работа да покаже какъв трябва да бъде човекът на новата цивилизация, да синтезира и символизира културата, но трябва да се избере подходящото място за започването на тази работа. Шестата култура, вече казахме, се въздига между славяните. Но защо България да е избрана за изходната точка? Когато една култура бива посадена в дадена географска област, то е с цел да се накарат известни сили, качества и способности на душата да намерят израз, да могат нови идеи да навлязат в живота и да накарат човеците да направят още една крачка напред по пътя на съвършенството. България е на кръстопътя между Изтока и Запада. Тя се намира в сърцето на три континента.
към текста >>

53. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези науки са създадени от една раса с много висока и с неподозирана по своите възможности, знания и мъдрост цивилизация, която някои наричат „ПЪРВА РАСА“.
Какво е то, какви качества и способности носи със себе си, как ще протече животът му - това е съвсем неясно както за родителите му, така и за околната среда Всеки би оценил какво предимство ще има преди всичко за родения човек и за всички околни, ако се знае какво представлява и какво носи със себе си това късче жива плът. Тогава родителите и близките около него ще могат да му създадат условията, насоката и средствата, за да може тази рожба да се развива, да проявява своите способности. А с правилната си насоченост тя ще може да бъде максимално полезна както за себе си, така и за обществото. В древността на загадката „Човек“ се е отдавало голямо внимание, както и за разбирането и разясняването на онова, което той носи, за да може да му се помогне и да се насочи в правилна насока. Тогава за изпълнението на тази задача са били създадени цели науки. Тези науки са създадени от една раса с много висока и с неподозирана по своите възможности, знания и мъдрост цивилизация, която някои наричат „ПЪРВА РАСА“. Тази раса е живяла някога не само върху континентите, които сега съществуват, но и върху такива, които са съществували и впоследствие са потънали в океаните. За съществуването на такава раса преди потопа имаме безспорни доказателства. Тя, според мъдреците, е „дошла“ да организира и уреди живота на Земята. В много писания и книги се изнасят учудващи данни за дейността на тази раса по всички континенти, имащи общи елементи и показващи техния единен произход. Така например „Балберските тераси“ в Ливан са построени от каменни блокове с дължина 20 метра и с тегло не по- малко от 500 тона.
към текста >>

Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните.
Интересно е заключението на учените, според което народът, който е живял там и е изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадка е преди всичко начинът, по който жителите на този „Град на мъртвите“ са пренасяли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда основател на града е бил белият брадат бог „Кон - Тики - Варикоча”, пристигнал на езерото Титикака от изток. Той и неговите придружители научили местните хора на занаяти, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, Астрология и писменост. Но веднъж, посрещнати враждебно от дивите индиански племена, те запалили планината и след това напуснали тези земи. Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните. Така например през лятото на 1966 година подводната фотокамера на океанографския кораб „Антоний Брун“, който имал за задача да изследва дълбоката падина „Мили Едуард“ в Тихия океан, изведнъж попаднала на нещо съвсем неочаквано. На дълбочина 1800 метра от повърхността на океана имало някакви развалини. На снимките ясно личали колони и порти. Ръководителят на експедицията Роберт Мендес открил и други останки от постройки. Имаме безспорни доказателства, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континент, които са потънали и островите там не са нищо друго, освен остатъци от тях.
към текста >>

По тези места именно са живели хората от тази висока цивилизация.
Така например през лятото на 1966 година подводната фотокамера на океанографския кораб „Антоний Брун“, който имал за задача да изследва дълбоката падина „Мили Едуард“ в Тихия океан, изведнъж попаднала на нещо съвсем неочаквано. На дълбочина 1800 метра от повърхността на океана имало някакви развалини. На снимките ясно личали колони и порти. Ръководителят на експедицията Роберт Мендес открил и други останки от постройки. Имаме безспорни доказателства, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континент, които са потънали и островите там не са нищо друго, освен остатъци от тях. По тези места именно са живели хората от тази висока цивилизация. Преди няколко години в езерото Титикака, на 200 метра от брега и на осем метра дълбочина, бяха открити също развалини на огромен храмов комплекс. Според мнението на професор Роберт Вела намерените развалини на постройките и въобще всички строежи тук наоколо имат една обща връзка, единен произход с Египет от епохата, когато са строени пирамидите. Тези строежи са направени пак от хората на Първата раса. Огромните пирамиди, загадъчният каменен сфинкс, застанал като на стража, са привличали вниманието на сегашните хора и преди всичко на учените. В наше време са открити 80 пирамиди.
към текста >>

Като сравним двете данни, ще намерим, че продължителността на годината, измерена от хората на тази висока цивилизация, е по-къса само със 78 милионни части от денонощието.
Те виждат нещата, скрити и в най-дълбоката тъмнина. Виждат целия свят, без дори да се помръднат от мястото си, където се намират. Велика е тяхната мъдрост.“ В областта на познанията за Звездния мир хората от тази раса са имали постижения, които учудват и изненадват и най-изтъкнатите представители на тази наука в сегашните времена. Така например времето, за което Земята се завърта около Слънцето, според най-новите и точни измерения е равно на 365,242198 денонощия. В оставените сведения от тях, запазени от маите, продължителността на годината е равна на 365,242120 денонощия. Като сравним двете данни, ще намерим, че продължителността на годината, измерена от хората на тази висока цивилизация, е по-къса само със 78 милионни части от денонощието. Това обаче не трябва да се приеме за грешка, защото видни астрономи от най-ново време установяват, че Земята много бавно се отдалечава от Слънцето. При отдалечаването и напълно естествено е нейното завъртане около Слънцето да бъде и по-продължително, а оттам и годината да бъде по- дълга. Когато в летописите, дадени на маите, е отбелязана дължината на годината с тази малка разлика, Земята е била по-близо до Слънцето. Същото се отнася и за Луната. Установява се, че и тя бавно се отдалечава от Земята.
към текста >>

Тази висша цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат.
Ярък белег от величието на Първата раса е и учудващият строеж от грамадни изправени каменни блокове, а над тях в хоризонтално положение са поставени други; това е т.нар. Стоунхендж в Англия. Той се приема като един безупречен образец от гледище на астрономията и математиката - астрономическа обсерватория, приета като осмо чудо на света. В нея се установяват Лунните и Слънчеви затъмнения, Лятното и Зимно слънцестояние и много други астрономически данни. Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса. Тази висша цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни сега под името „Окултни науки” (тайни науки). Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други - по висши сетива, които човек може да притежава и да развие; свят на други закони, свят, в който се борави с други сили за творческа изява; свят на силите, преди още те да са стигнали до своя последен стадий - грубия, триизмерен материален свят; свят, който е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходим един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на Окултните науки са необходими още и високи морални качества - добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и развита пинеална жлеза, която дава на човека възможност за контакт с идейния свят. Този отвъден свят създава и оформя физическия - триизмерния, свят. Към Окултните науки спадат на първо място Астрологията, или както още са я наричали „Царската наука“; Хиромантията - науката за ръцете (формите и линиите по тях), като израз на вътрешната природа на даден човек; на трето място - френологията - науката за главата и лицето, формите и големината на отделните органи и части по тях, също като показатели на вътрешната същина на човека; Магията - науката за изучаването и владеенето на силите в Природата - електричество, магнетизъм, гравитация и други сили; Телепатията - наука за долавяне на мислите - мисловните вибрации; Ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлина; Спиритизъм - наука за контакт със заминали хора; Наука за числата - като израз на един висш свят на ред и порядък, нумерология.
към текста >>

Явно е, че пред нас са налице знания, мъдрост и възможности от някаква велика цивилизация, която е съществувала някога.
За тях толкова много се е говорило и писало и са подлагани на какви ли не изследвания, за да не би да има в тези прояви някаква фалшификация. Действителните възможности на тези хора, в плът и кръв като нас, са неоспорими. Така например цял камион минава през човек и той остава невредим. Друг е погребан в земята и прекарва там цели 98 часа, изваждат го, отварят ковчега и той е жив, като че ли само е спал. Поднасят ни се и много подобни и най-разнообразни чудеса. Явно е, че пред нас са налице знания, мъдрост и възможности от някаква велика цивилизация, която е съществувала някога. И съвременната наука се натъква на много факти, които със знанията и силите, които познаваме (електричество, магнетизъм, гравитация, силните и слаби ядрени сили), не могат да се обяснят. През тридесетте години на нашият век бяха открити т.нар. елементарни частици, които се движат с грамадна скорост, не по-малка от 200 000 километра в секунда, и носят със себе си огромна енергия. Какво са те и откъде вземат тази скорост и сила? Ако се надникне в света на микрочастиците (микрокосмоса) - свят, за който е създадена квантовата теория, то силите, които работят там и управляват този свят, са непонятни и неразбрани все още за нас.
към текста >>

54. Носът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той е създаден да диша свободно и с пълни гърди, но това е деформирано от неестествения начин на живот, донесен от криворазбраната цивилизация.
Ето защо най-важно е правилното функциониране на този процес, който трябва да се осъществява само през носа. От първата дълбока вдишка на детето, до последната въздишка на умирающия, животът преминава в един процес на непрекъснато дишане. От правилното дишане зависи и продължителността на живота, предпазването от болести, увеличаването на жизнените сили, способността за съпротива, самообладанието, проницателността на човешкия интелект, нравственият устой и удовлетворението от този живот. Небрежното и непълно дишане съкращава нашия живот, понижава жизнеността ни и предразполага към заболяване. Човек при нормално състояние не се нуждае от особени наставления за дишането. Той е създаден да диша свободно и с пълни гърди, но това е деформирано от неестествения начин на живот, донесен от криворазбраната цивилизация. Неправилното дишане създава вдлъбнати и огънати плещи, а също и болестите на дихателните пътища и белите дробове. Ако пресен и чист въздух не се приема от белите дробове в достатъчно количество, то венозната кръв не може да бъде очистена и следователно не само тялото ще се лиши от храна, но и продуктите от разграждането се връщат в кръвоносната система и отравят целия организъм. От това става ясно, че ако човек не приема достатъчно количество чист въздух чрез белите си дробове, работата на кръвта не се осъществява пълноценно и с това идват и нарушенията на здравето. Кръвта на тези, които дишат неправилно, е тъмносиня и значително се различава от ясночервената, нормална и богата с кислород артериална кръв. Това ясно е изразено върху самото бледо лице на такива хора.
към текста >>

55. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хората на тази голяма цивилизация са живели не само върху сегашните континенти, но и върху такива, които са потънали в океаните.
Врата на пумите. Тази врата представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежащи по сто тона и съединени с медни скоби. Намерени са там много учудващи със своята импозантност останки. Интересно е заключението на учените, според което народът, живял и изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Голяма загадка е и начинът, по който жителите на този град на мъртвите са пренасяли от планините много тежките каменни блокове. Хората на тази голяма цивилизация са живели не само върху сегашните континенти, но и върху такива, които са потънали в океаните. Така например, през лятото на 1966 година океанографският кораб „Антоний Браун", който е изследвал дълбоката падина „Мили Едуард" в Тихия океан, изведнъж открил нещо съвсем неочаквано. На дълбочина 1880 метра от повърхността на океана се забелязали някакви развалини. На снимката ясно личали колони и порти с йероглифи. Ръководителят на експедицията Робърт Мендест продължил търсенето и близо до пристанище Калао, ехолотите открили други потопени колони и остатъци от здания. Имаме безспорни доказателства, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континент, които са потънали.
към текста >>

На тях именно са живели хората от тази висока цивилизация.
Така например, през лятото на 1966 година океанографският кораб „Антоний Браун", който е изследвал дълбоката падина „Мили Едуард" в Тихия океан, изведнъж открил нещо съвсем неочаквано. На дълбочина 1880 метра от повърхността на океана се забелязали някакви развалини. На снимката ясно личали колони и порти с йероглифи. Ръководителят на експедицията Робърт Мендест продължил търсенето и близо до пристанище Калао, ехолотите открили други потопени колони и остатъци от здания. Имаме безспорни доказателства, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континент, които са потънали. На тях именно са живели хората от тази висока цивилизация. Има и много още остатъци, пръснати по всички острови и континенти, показващи историчността на такава раса. Тази високо издигната цивилизация е имала науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора се занимават. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни под името „Окултни науки". Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен света на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други,по висши сетива, които човек може да развива; свят на други закони, други принципи, свят, в който се борави с други сили в своята творческа изява. Голям дял от науките, с които тази издигната раса се е занимавала, са били посветени на знанията, които дават възможност да се открият и разбират качествата и способностите, които всеки човек при своето рождение носи а също така и условията, при които ще премине животът му на Земята.
към текста >>

Тази високо издигната цивилизация е имала науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора се занимават.
На снимката ясно личали колони и порти с йероглифи. Ръководителят на експедицията Робърт Мендест продължил търсенето и близо до пристанище Калао, ехолотите открили други потопени колони и остатъци от здания. Имаме безспорни доказателства, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континент, които са потънали. На тях именно са живели хората от тази висока цивилизация. Има и много още остатъци, пръснати по всички острови и континенти, показващи историчността на такава раса. Тази високо издигната цивилизация е имала науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора се занимават. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни под името „Окултни науки". Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен света на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други,по висши сетива, които човек може да развива; свят на други закони, други принципи, свят, в който се борави с други сили в своята творческа изява. Голям дял от науките, с които тази издигната раса се е занимавала, са били посветени на знанията, които дават възможност да се открият и разбират качествата и способностите, които всеки човек при своето рождение носи а също така и условията, при които ще премине животът му на Земята. Раждането на човека е едно велико събитие от изключителна важност, както за самия човек, който се ражда, така и за неговите родители, а след това и за обществото около него. Какво представлява това мъничко, едва шаващо същество, какви качества и способности носи то в себе си, какъв е пътят на неговия живот?
към текста >>

И двете са от науките на тази древна цивилизация.
Групата мозъчни клетки със своите нерви, кои излизат от тях и обхващат цялото тяло със своите нервни окончания, дават отпечатък върху психичния живот. Установено е, че най-много нервни окончания има на лицето и ръцете. Ето защо там най-ярко ще се изразят отпечатъците на психичния живот при даден човек. Изучаването и разбирането на тези отпечатъци, които нервните окончания създават там, е било също предмет на науките за размера, формите и линиите по лицето и ръцете. Първата изучава главата и лицето и се нарича сега ФРЕНОЛОГИЯ, а втората изучава ръцете и се нарича ХИРОМАНТИЯ. И двете са от науките на тази древна цивилизация. В тази книга ще се занимаем с изучаването на размерите, формите, линиите и знаците по ръцете. Всеки един член от Слънчевото семейство чрез нервните окончания, излизащи от съответната мозъчна област, изгражда формите, знаците и линиите на всяка съответна част на ръката. Така първата Планета - най-близката до Слънцето, която все още е неоткрита, наречена от древните ВУЛКАН (неотдавна един италиански астроном я нарече ФАЕНЦА), има своето въздействие върху палеца. Меркурий - върху малкия пръст (кутрето) и хълма под него откъм дланта. Венера определя емоционалната природа на човека, която между многото свои положителни изяви има и две ясно изразени: към първата се отнася усетът за красивото, изящното, хармоничното и съвършеното.
към текста >>

56. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Човѣкъ интелигентенъ, който събира познания въ живота; запознатъ съ еврейската кабала и съ принципитѣ на тогавашната цивилизация.
Човѣкъ съ естетически вкусъ, но безъ поезия и обичъ къмъ природата, къмъ възвишеното и идеалното. Човѣкъ съ силна вѣра, но само въ своя умъ, съ голѣма надежда, но само въ своята сила. Има религия, но въ тази религия почита и уважава само себе си. Ако влѣземъ въ неговия храмъ, ше намѣримъ на първо мѣсто не образа на Исуса Христа, а неговия собственъ портретъ, а на мѣстото на света Богородица, Иоанъ Кръстителъ и другитѣ светии — наредени неговитѣ дѣди и прадѣди, на които той кади тамянъ и възнася молитви: „славенъ. великъ е нашиятъ родъ“. Човѣкъ интелигентенъ, който събира познания въ живота; запознатъ съ еврейската кабала и съ принципитѣ на тогавашната цивилизация. Ако би живѣлъ въ наше време, щѣше да минава за виденъ писателъ, философъ, художникъ, държавникъ и духовенъ глава. Защо Христосъ изнася този типъ? Какво лошо има въ неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживѣла своя вѣкъ. Това е философията на човѣкъ, който живѣе само съ миналото, а пренебрѣгва настоящето и бъдещето, човѣкъ който се е влюбилъ като мома или момъкъ въ своя портретъ, и където ходи, само него вижда.
към текста >>

Цѣлата съвременна цивилизация почива върху възгледитѣ на фарисея —тя е фарисейска цивилизация.
Въ тия думи има дълбокъ смисълъ, и който ги е проумѣлъ, се е домогналъ до великия законъ на човѣшкото благо. Съвременнитѣ зоолози изучаватъ животнитѣ и съ дали на свѣта много ценни работи, но никой още не е проучилъ дълбокитѣ причини, които създаватъ голѣмото разнообразие въ животинския свѣтъ. Така, защо напримѣръ нѣкои животни иматъ рога, а други не; защо нѣкои се влѣкатъ, а други ходятъ на четири крака; защо нѣкои ядатъ месо, а други пасатъ трева; защо съ лишени отъ човѣшка интелигентностъ. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може нѣкой да помисли. Когато хората разбератъ тия дълбоки причини, ше дойдатъ до онази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещиятъ строй на обществото. Цѣлата съвременна цивилизация почива върху възгледитѣ на фарисея —тя е фарисейска цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различаватъ по форма, по външностъ, по етикеция, се е родила въ далечното минало на Египетъ, Индия, Вавилонъ, Китай, Персия, Иудея, Гърция, Римъ. Тя е днесъ въ Европа облѣчена въ красива христианска мантия. Не казвамъ, че въ своитѣ основи тя е нѣщо лошо, но казвамъ, че формата всѣкога трѣбва да има въ себе си известно съдържание. Иначе формата си остава една проста черупка, въ която могатъ да живѣятъ само паразити. Когато фарисеятъ се молѣше, Христосъ го гледаше и му казваше: „Твоята душа е размътена, твоитѣ праотци не съ живѣли такъвъ чистъ животъ, както ти си въобразявашъ.
към текста >>

Тази цивилизация, дето хората се различаватъ по форма, по външностъ, по етикеция, се е родила въ далечното минало на Египетъ, Индия, Вавилонъ, Китай, Персия, Иудея, Гърция, Римъ.
Съвременнитѣ зоолози изучаватъ животнитѣ и съ дали на свѣта много ценни работи, но никой още не е проучилъ дълбокитѣ причини, които създаватъ голѣмото разнообразие въ животинския свѣтъ. Така, защо напримѣръ нѣкои животни иматъ рога, а други не; защо нѣкои се влѣкатъ, а други ходятъ на четири крака; защо нѣкои ядатъ месо, а други пасатъ трева; защо съ лишени отъ човѣшка интелигентностъ. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може нѣкой да помисли. Когато хората разбератъ тия дълбоки причини, ше дойдатъ до онази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещиятъ строй на обществото. Цѣлата съвременна цивилизация почива върху възгледитѣ на фарисея —тя е фарисейска цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различаватъ по форма, по външностъ, по етикеция, се е родила въ далечното минало на Египетъ, Индия, Вавилонъ, Китай, Персия, Иудея, Гърция, Римъ. Тя е днесъ въ Европа облѣчена въ красива христианска мантия. Не казвамъ, че въ своитѣ основи тя е нѣщо лошо, но казвамъ, че формата всѣкога трѣбва да има въ себе си известно съдържание. Иначе формата си остава една проста черупка, въ която могатъ да живѣятъ само паразити. Когато фарисеятъ се молѣше, Христосъ го гледаше и му казваше: „Твоята душа е размътена, твоитѣ праотци не съ живѣли такъвъ чистъ животъ, както ти си въобразявашъ. Ти мислишъ, че не си като другитѣ хора, но въ миналото си билъ като тѣхъ, па и сега не си много далечъ отъ тѣхния уровенъ“.
към текста >>

57. Пръсти - Георги Радев (1900–1940)

Така се идва до разкапването на един човешки или социален организъм, на една цивилизация.
Те само „мокрят“ тия сита. А самите те за един миг болезнено усещат, как ситото прорезва флуида, как той се разбива на малки поточета като жички, за да се слее отново след това в една струя. Тази струя си има своите повече или по-малко ритмични приливи и отливи—приливи и отливи на емоциите и настроенията, на творческото въображение и вдъхновението. Затова „коничните пръсти“ ги смятат за променчиви, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения. Тоалети, моди, елегантност, разкош, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз-банда — така се идва най-после до разгул и разпътство. Така се идва до разкапването на един човешки или социален организъм, на една цивилизация. Крайният продукт на артистичния тип — това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократът и елегантната „mondaine“, пенсионерът и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация. Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби. И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа.
към текста >>

Залезни лъчи на една цивилизация.
Затова „коничните пръсти“ ги смятат за променчиви, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения. Тоалети, моди, елегантност, разкош, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз-банда — така се идва най-после до разгул и разпътство. Така се идва до разкапването на един човешки или социален организъм, на една цивилизация. Крайният продукт на артистичния тип — това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократът и елегантната „mondaine“, пенсионерът и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация. Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби. И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа. Добре, че и художественият тип може да възлезе към оня идеал, на който той се явява по-гъста еманация. (Спомнете си Мария Магдалина, спомнете си Таис!) Кои са двете здрави рожби на „квадратния“ и „коничен“ тип, кой е чернозема, до който първият слиза, и кой — светлият връх, до който вторият възлиза, оставям на вас да отгадаете.
към текста >>

58. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра.
Защото не са изречени и не могат да бъдат изречени на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта — младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото слънце на живота, или привърженикът на „етиката на любовта“, който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни — край на една епоха — хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ, от една страна, в материалистичната наука, а от друга — в съвременния рационализиран строй, по две „ирационални“ посоки — по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх“ формули като тази: от „Логоса“ към „Биосa“, (Ludwig Кlаges). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта — животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадедната, свежа кръв; към култа на „силния“ (Fuhrer’a), на човека-хищник (Raubtier’a на Шпенглера) и ред други лозунги. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се повърнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв кипнала в изпънатите жили и с мишци изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално — като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си първоизвор. И затова всичките тия движения на запад имат характер по-скоро на атавистични поврати. В тях звучи не бодрата воля за живот на жизнените прадеди, а трагичната „воля за гибел“ на съвременния човек.
към текста >>

59. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Ала електричеството стана онова, което днес е за човечеството - именно една от най-мощните енергии, които преобразиха външния образ на човешката цивилизация - едва след като биде открито.
Някои, може би, ще попитат: „Нима Уран не е упражнявал влияние преди датата на неговото откриване? Нали и преди е съществувал като планета от слънчевата система? " - Действително, Уран е съществувал и преди да стане видим и знаен за нас. Астрономите са го наблюдавали и по-рано - още през 1690 година, па и отпосле - ала са го сматряли като звезда. Уран е съществувал досущ така, както е съществувало и електричеството в природата, преди да бъде то открито и проучено през миналия век, най-напред в лабораториите на физиците. Ала електричеството стана онова, което днес е за човечеството - именно една от най-мощните енергии, които преобразиха външния образ на човешката цивилизация - едва след като биде открито. И преди радиото хората са плували в океан от електрически вълни, ала едва след изобретяването на тоя дивен апарат, стана възможно да се улавят тия вълни и да станат покорни носители на човешката мисъл и човешкото изкуство. Същото се отнася и за по-тънките сили на Уран от чисто психично естество. Човек трябваше да стане възприемчив за трептенията на тези сили, той трябваше да развие у себе си известни "възприемателни" психични апарати, за да може да улавя урановите вълни. За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях. Тази, именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас.
към текста >>

60. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

А у мъжете липсваха колосани яки, тези модни халки на Западната цивилизация.
По външен изглед - хора като хора, граждани и селяни. Но пък имаше и обичайна разлика. У ясените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Като че ли модната мода тук беше обгоряли от Слънцето лица. Вместо модни шапки, навсякъде личаха забрадки. А у мъжете липсваха колосани яки, тези модни халки на Западната цивилизация. Голямото множество бяха облечени е бели дрехи. Внушавайки и оправдавайки идеята „Бяло братство.“ Хубаво име. Хубав символ, и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем да познаем бял ли е еди кой си по душа? Отчасти по носията и по думите, повече по лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и делата (при условие, че са искрени).
към текста >>

61. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

Белите братя бяха уверени, че когато настъпи днешната цивилизация в края на двадесети век, хора от всички раси, от целия свят ще идват да играят Паневритмията на огромната поляна на Петото езеро.
Непосредствено около Бивака, братята и сестрите правеха излети, играеха, медитираха в целия някогашен циркус на Седемте езера, както и циркусът на „Езерото на чистотата“, и „Езерото на съзерцанието“. Всяко от Седемте езера носеше названието на отделни части на човешкото тяло: „Сърцето“, „Белите дробове“, „Главата“, „Бъбрека“ и пр. Слънцето се посрещаше и изпращаше от Молитвения връх високо над „кухнята“ на Второто езеро. Целият район се доминираше от връх „Харамията“, който се издигаше между Седемте езера с двата циркуса между тях и „Езерото на чистотата.“ Този връх беше любимо място за съзерцание на най-добрите туристи на Братството. Стотици хора лагеруваха тук на нощна температура под точката на замръзването, и на някои от снимките правени през 40те години на миналия век и публикувани в братската литература, ясно се виждат към двеста души, които играят Паневритмията. Белите братя бяха уверени, че когато настъпи днешната цивилизация в края на двадесети век, хора от всички раси, от целия свят ще идват да играят Паневритмията на огромната поляна на Петото езеро. Те не се съмняваха, че циркусът на Седемте езера е едно от малкото свещени места на планетата заедно с Монт Еверест в Алпите, Арарат в кавказкия високопланински масив, Халеакала в Хавай и връх Олимпия в щата Вашингтон. Разбира се, имаше и други лагери на Бялото братство: на Равна река северно от връх Чаталка в сливенските сини Камъни (където се вярваше, че е мястото на земно изригване-антипод на Хавайския вулкан „Халеакала“), както и на Куш-бунар. След това идва „Бивакът“ северно от село Симеоново, в склоновете на Витоша. Лагер имаше и между връх Соколец и Мусала в Рила най-високият лагер на Братството със своята височина от 2400 метра над морското равнище. И така нататък... Сиянието на Седемте езера, обаче, съвсем естествено, не можеше да не доведе до жлъчна криза радетелите на мрака.
към текста >>

62. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Това, според Учението му, щеше да елеминира всичките исторически натоварвания, които биха могли да стимулират груповото противопоставяне и религиозната ненавист, от които нашата цивилизация е страдала толкова много през миналото.
Публикуваните беседи на Учителя са просто разговорната част от многопластовото му сливане на учениците, Учителят, и позитивните сили на природата, както ги виждат дъновистите. Що се отнася до текстовете на песните на братството, въпреки че те са с „фиксиран текст“ одобрен от Учителят да бъде запазен такъв какъвто е даден от него, те все пак са само един от трите елемента на Паневритмията, в която текст, мелодия и танц са сляти. Независимо от това, основните характеристики на учението на Дънов от тридесетте и началото на четиридесетте години на миналия век прозират достатъчно ясно в тях. Първата характеристика на учението е, че Дънов иска да изгради една универсална единна вяра, в която всички раси, етнически групи, класи, култури, нации, възрастови и сексуални различия да се чувстват равни като братя и сестри. За да постигне това той центрира тази вяра около основните, прости елементи на човешкия живот, които пораждат положителни чувства. Това, според Учението му, щеше да елеминира всичките исторически натоварвания, които биха могли да стимулират груповото противопоставяне и религиозната ненавист, от които нашата цивилизация е страдала толкова много през миналото. Фокусът на тези положителни елементи е единственият универсален „Бог“, който човечеството е имало до сега, чийто символ е Слънцето. То като външен символ на Бога, е било боготворено съзнателно, или инстинктивно дълбоко в биологичното, психологическо, и духовно сърце на всеки мъж и жена откак свят светува. Има много елементи, които според популярният окултизъм пряко или косвено орбитират около този фокус на преклонение, и братята и сестрите ги съхраняват с цялото си сърце. Това са светлината, озаряването, яснотата, естествеността и универсалната зависимост от Любовта, Щедростта и космическото пространство за действие. Накратко според Учението на Бялото братство нашата вселена е идентична с „Универсалния дух“, или Бог, и в тази форма на съществувание, в този материален свят на Земята, човечеството може „да види“ Универсалния дух не по какъвто и да било друг начин освен проектиран чрез силата на слънцето и множеството му трансформации.
към текста >>

63. И така ... - Атанас Славов

Четири-петстотин години, откак вагабонти с католически знамена на корабните си мачти пресичат океана, за да сринат със земята и до крак да избият цивилизацията на Централна Америка, която, ако има цивилизация, изградена на вярата в Бога - това е тя.
Минали са шест-седемстотин години, откак латински говорящите пълчища на папа Инокентий избиват набожното, сродно население на латинска Южна Франция, защото - макар и набожно и сродно - не било набожно по правилния начин. Православни българи обезлюдяват гръцки области, за да откраднат кокал от мощите на св. Димитър и като го занесат в Търново, да докажат, че те са по-пълни с любовта на Исус Спасителя, докато православни гърци рисуват икони, в които св. Димитър на кон ръга, ръга, ръга с копие българския цар Калоян (който му открадва кокала от Гърция), за да докажат, че те са по-пълни с любовта на Исус Спасителя. Балдуин Фландърски начело на кръстоносен поход за освобождаването на Светите християнски земи някак не намира на картата Божи гроб и вместо да сече араби, изсича византийските бранители на Цариград и се настанява там да коли българи в името на истинската християнска любов, за което пък българският цар му отрязва първо ръцете до лактите, после краката до колената по време на едно пияно празненство в Търновския дворец в изблик на по-силна любов към Христа от Бадцуиновата. Четири-петстотин години, откак вагабонти с католически знамена на корабните си мачти пресичат океана, за да сринат със земята и до крак да избият цивилизацията на Централна Америка, която, ако има цивилизация, изградена на вярата в Бога - това е тя. Разбира се - това е тя, но и тя се гради на изтребването на племената на Централна и Екваториална Америка, които боготворят по свой собствен, а не ацтекски или маянски начин. Скука. Тамян, смрадня, потни попове и кюрета, ходжи и дервиши пръскат с босилек, пеят песни, вият, въртят се с часове на едната си пета, осигурявайки божията подкрепа на едната войска срещу другата, на нашия християнски бог срещу вашия християнски бог и нашия мюсюлмански бог срещу вашия мюсюлмански бог. Скука на скуките. И нямаше да има нужда изобщо да припомняме това, ако не беше простият факт, че вярата в Бога, в отвъдното, в универсалното, в хармоничната реалност, оттатък този тук материален живот е вродена и неизкоренима във всяко човешко същество, колкото да е свикнало с това всяка пролет да се черпи с пушени лапички на новородени мечета в племенната си пещера или с това всеки петък да ходи на „Лебедово езеро“ в Болшой театър. Неизлечима е като инстинкта за възпроизвеждане.
към текста >>

Когато Азия и Мала Азия водеше, кой когато и да е на багдадския, или самаркандския, или лахорския, или шанхайския пазар е обръщал внимание кой от каква религия е и какъв цвят на кожата има, ако може и знае, и ако стоката му е добра и на добра цена! И ако можете да си представите колко чудовищно и колко дълго е било потискано в европейската цивилизация естественото верско чувство, естественото стремление на човека към Бога, стремежа към братството и единението, към сливането с всемирното съзнание, може би ще можете да си представите какво нещо е избликнало във втората половина на миналия век в Европа.
На дълго отбиваното встрани вярващо човечество от манипулациите на църквата да впрегне религиозното му чувство в преследването на светски цели. Защото, нека да добавя само тези последни думи, Европа - обърнете внимание на това - е опитна работа, добре пресмятаща, точно мислеща; европейският буржоа с тънките си германски крака и романския си спасителен пояс от мазнини около кръста умее да прави бизнес както никой до неговото издигане на върха на света. Той превръща продаването на женското тяло в такава индустрия, дотам изцяло комерсиализирана проституция, че успява да създаде за пръв път откакто свят светува промишлено съвокупляване без капка еротизъм дори - нещо, което на шумните търговски улици на Близкия изток с техните гюбеци и звънтящи дзилове никога не липсва изцяло. По същия начин Европа успява да използва верското чувство така безпощадно, така сметкаджийски, че никъде в света дотогава не е имало такива изстъпления на тотално безбожни (уж Бодени в името на Бога!) религиозни войни. Кога до издигането на Европа на върха вярата или цветът на кожата са значели каквото и да е? Когато Азия и Мала Азия водеше, кой когато и да е на багдадския, или самаркандския, или лахорския, или шанхайския пазар е обръщал внимание кой от каква религия е и какъв цвят на кожата има, ако може и знае, и ако стоката му е добра и на добра цена! И ако можете да си представите колко чудовищно и колко дълго е било потискано в европейската цивилизация естественото верско чувство, естественото стремление на човека към Бога, стремежа към братството и единението, към сливането с всемирното съзнание, може би ще можете да си представите какво нещо е избликнало във втората половина на миналия век в Европа. И пак казвам, че не зная всичките форми и всички връзки на този изблик. Но на избликването на една от тези синхронни връзки, на едно такова хармонично съпътстване в стремежа към сливане с божественото, без посредничеството на каквото и да било светско начало, съм бил неволен свидетел. И все ми се е искало да си помисля за него. Да го поразровя, да го поогледам след толкова години. Така че да се обърнем към началото на тази история.
към текста >>

64. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

За да развие с течение на годините една от тезите си за бъдещето на човечеството - че чрез страданията и жертвите на славянството ще се роди нова човешка раса, ще дойде нова цивилизация.
Телескопичен блик През май 1884в Константинопол Томов се жени за сестрата на Икономов Адомица Пра септември следващата година, като учители в Американското научно-богословско училище в Свиищов, двамата възпитаници на университета Дрю в САЩ приемат сина на поп Константин от Хадърча Петър Дънов; на 24 юни 1887подписват атестата му за успешно завършване и на следващата година му дават препоръки за следване в Дрю. В продължение на две десетилетия след това Томов превежда духовни книги от английски на български, като успоредно с това публикува свои трудове в Америка, където перото му отдавна е добре дошло. След като завършва Дрю и отива в Бостън да защити теоложката си теза и да следва медицина, Петър Дънов попада на една от тези статии на учителя си в сп. „Методистки преглед“от 1892: „Доктрината на панславизма“. (Тази статия, между другото, се цитира в методистката литература на САЩ повече от десетилетие след отпечатването й.) С нея именно Дънов навлиза в бурната дискусия от това време за Русия и славянството, поведена от бостънското списание „Атлантик мънтли“. За да развие с течение на годините една от тезите си за бъдещето на човечеството - че чрез страданията и жертвите на славянството ще се роди нова човешка раса, ще дойде нова цивилизация. И така - да видим как стои работата с българските студенти в семинарията на Дрю. Есен е и аз ритам шумата в дъбовата гора на университета; нарочно не вървя по алеите, а през шумата, защото златото на дъбовата шума прави душата ти свободна и съзерцателна. А аз искам да ми е свободно и да провидя повече, отколкото ще видят очите ми. В Архива на библиотеката трябва да срещна нейната директорка д-р Джийн Шьонталер и като говорим за нея с уредници и библиотекари в канцеларията и уреждаме срещата, всички треперят и мене също ме хваща страх да не ме отпрати. Само че, ооо, не! Тя е голяма жена - няма да кажа огромна, за да не би да прочете тези думи и«да си каже: „Тоя пък!“ Голяма.
към текста >>

65. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Той трябва да разбира проблемите на модерната цивилизация.“ Часовникът на Петър Дънов беше сверен с часовника на модерните времена.
те са чистата Божа истина за същността на божественото и затова само разширяват нейния обхват. Президентът на Дрю доктор Бъц също бе дал тази насока на работата си, защото и той чувстваше необходимостта да не се изостава от съвременната експлозия на знанието, науката и техниката, което щеше да направи преподавателското тяло старомодно,-ако не влезеше в крак с времето си. Не след дълго той щеше да излезе с прочутата си реч на една от годишнините на семинарията за „Проповедникът и Новата епоха“, която правеше явна концесия на идеите на Емерсън против обръщането на погледа на верующия към уж духовното превъзходство на миналото. Основната теза на тази реч той формулира буквално така: „Проповедникът на новата епоха трябва да бъде човек на собственото си време. Пророците и апостолите бяха запознати с епохата, в която живееха. Той трябва да разбира проблемите на модерната цивилизация.“ Часовникът на Петър Дънов беше сверен с часовника на модерните времена. Той трябваше да стане учен - беше убеден в това, - за да може да говори на тези млади техници, на тези образовани хора, на тези интелигентни адвокати, инженери, лекари, педагози, писатели... Как иначе. Със знанията си по обща история той искаше да постави жива плът върху костите на своята теологична подготовка. Какво беше станало всъщност, как бе станало така, че Словото да достигне както до европееца варварин, така и до дивака, който не вижда по-далеч от кравата си, овнешкото си, жена си и паладжосването на нещо, дето може да свърши работа? Как беше насадено вечното, иманентното на християнското учение в главите на тези, които изцяло живееха с ефимерното и преходното, които от дъските на външния клозет на двора ковяха курник, като паднеше клозетът, и после от дъските на курника, като паднеше, цепеха трески за огъня в баджата, в която си опушваха сланината. Точното знание за това! Не общите красиви приказки.
към текста >>

66. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка; сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк.
Дайте една задача на няколко математици и те по един и същ закон ще я решат. Щом дойдем до духовния живот, казваме „музика не ни трябва, изчисления не ни трябват, Господ ще уреди работите“. Не, приятели, в духовния живот се изисква строга математика, там всички неща са строго определени. Един човек или един народ за да бъде щастлив или нещастен, ще зависи от известни факти, които са допуснати. И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е турил на тяхното място. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка; сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк. И оттам ще вземе друго направление. Тази вълна, която иде в света и движи човечеството, не е механическа. Всички вие сте определени да вземете в нея участие, щете - не щете. И ние трябва да вземем участие съзнателно. В какво седи благородството на един народ?
към текста >>

67. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Така из мъките и пепелищата ще се роди новата цивилизация на възкръсналия Христос, дошъл като ново съзнание на нейните поданици.
Във всяка страна има служители на светлината, люде, които са против всяко насилие и принуда. Те постепенно ще растат. Те са като дъждовни капки, които не си знаят имената, но знаят, че идват от едно място, за да напоят изсъхналата земя, за да се слеят в един и същи поток. Когато светът ще опита всички средства на насилието и безлюбието, тогава ще ги подири. Когато земята ще заприлича на развалина и няма да може да се познае кой е победителят и кой победеният, тогава ачларци от цялото земно кълбо, които няма да са капиталисти, нито колонизатори, нито пък други безбожници, подозрителни във всеки жест и дума, ще потрябват, за да се излекуват раните на опустошения свят. Така из мъките и пепелищата ще се роди новата цивилизация на възкръсналия Христос, дошъл като ново съзнание на нейните поданици. Като си спомням миналото, неволно го сравнявам с някои положения от настоящето време. При това сравнение спомням си разговора ми с един другар - левичар, който ми казваше така: „Ще видиш колко нови неща ще въведем ние в живота, но все още сме зле на идеологическия фронт.“ Аз му отговорих, че съм напълно съгласен с една справедлива уредба на живота, но трябва да се започне предимно с идеологическия фронт. Това ще рече преустройството да почне от човека, а после от веществената действителност. Като хванеш и набиеш човека и му вземеш всичко насила, как искаш този човек да е добре на идеологическия фронт? Има ли случай, когато бит човек да е на твоето мнение?
към текста >>

68. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Човекът, казваме ние, трябва да си служи с придобивките на цивилизацията, но да ги употреби за по- възвишени цели от тези, които днес той има на земята.
Все има нещо, което е по- чуждо от нашите разбирания. От една страна, те, а от друга - анархистите с фанатизма за безвластието, с утопичната постановка на въпроса за уредбата на бъдещето общество. Ние трябва да виждаме добре и да коригираме в себе си техните недостатъци. За нас в идеите няма недостатъци, а има винаги недостатъчност на сили у човека да ги осъществява истински. На анархистите трябва да казваме, че насилието разрушава човека, а на толстоистите да обясняваме, че не бива да се отричат техниката и напредъкът. Човекът, казваме ние, трябва да си служи с придобивките на цивилизацията, но да ги употреби за по- възвишени цели от тези, които днес той има на земята. Ние вярваме в безсмъртието на душата, във вечния път на всемира, и че един човешки живот е едно кратко престояване в един от малките оазиси на това безкрайно пътешествие. Ние сме най- убедителни и най-несъкрушими в доводите си, но нашите идеи могат да намерят място само в едно пробудено съзнание. Учителя Беинса Дуно даде едно от най- прекрасните тълкувания на Христовото учение. Потвърждение на кои идеи е това безкрайно небе? Защо е създадена тази могъща, величествена и чаровна вселена?
към текста >>

69. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

По западното черноморско крайбрежие е съществувала развита цивилизация, с хиляди години по-древна от Шумерската.
През визирания период Украйна е в особен статус спрямо историческото си развитие, но ако пренебрегнем това, отново не можем да открием на нейна територия импулса, които търсим. Подобна е ситуацията при настоящите държави Сърбия, Черна Гора, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина. В Турция социалните условия за развитието на едно християнско учение са изключително неблагоприятни; например по това време са избити приблизително един милион християни арменци. В Гърция има условия за едно широко социално развитие на дадено езотерико-християнско учение, но няма данни да се е проявило такова. Остава само една държава, и то държава с територия, граничеща с Черно море, със славянска народност и писменост, с християнски културни ценности и много древна духовна традиция - това е България. По западното черноморско крайбрежие е съществувала развита цивилизация, с хиляди години по-древна от Шумерската. Тя е имала високо развита култура с общочовешко значение. По територията на днешна България, сред племената на траките се е проявил Бодхисатва Аполон чрез Орфей. Според Херодот, Залмоксис, роб на Питагор, който той освобождава, се завръща в родината си (най-вероятно край устието на река Дунав и бреговете на Североизточна България), основава школа и по подобие на Пита-горовата проповядва учението за живота след смъртта и за прераждането. Черноморските пространства на днешна България са облъчени завинаги от апостолската мисия на св. апостол Андрей Първозванни, който основава в Одесос (днешна Варна) епископско седалище на Ранната Христова Църква още през втората половина на I в.
към текста >>

Поради условията на новото време тя вече не е така аскетично откъснато от съвременната цивилизация в Европа.
пр. Хр. на ограничена територия в Палестина, създавайки малка общност от последователи - Есейското братство, което според историците на онова време не наброява повече от четири хиляди души94. Въпреки сравнително малкия брой последователи и ограничената в географско и културно отношение територия на действие, той успява да подготви, както знаем, физическото проявление на Христос Исус. Знае се както от Рудолф Щайнер, така и от историческите изследователи, че есеите водят ограничен и почти аскетичен начин на живот, който, макар да е организиран в общини, е откъснат от гръко-римската култура от онова време. Аналогично и при Учителя Беинса Дуно е налице подобно проявление, но вече с общност от около четиридесет хиляди души, действаща основно на територията на България. Поради условията на новото време тя вече не е така аскетично откъснато от съвременната цивилизация в Европа. Заедно с това трябва да се изтъкне, че към края на XX век Словото и методологията на Учителя Беинса Дуно естествено се разгръща в цял свят. От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип. Учителя Беинса Дуно директно казва, че времето е толкова интензивно, поради което той няма условия да повтаря вече изразени от Учителите на човечеството знания и концепции, а ще изрази онова Учение, което никой досега не е изразявал. На учениците е поставена задачата да проучат самостоятелно и в колектив цялата духовна и езотерична традиция на човечеството, като имат следните опорни точки: (i) новото Божествено учение, основано на Пентаграма, с принципите Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; (ii) пътят на Бялото Братство (Бялата Ложа) през вековете и културните епохи и (iii) най-вече - дейността на Христовия Дух, движещ цялата мирова еволюция. Това проучване е жизнено необходимо, защото само тогава, когато ученикът познава езика, методологията и целите на езотеричните школи, които по един или друг начин произлизат от Христовия импулс, само тогава ще разбира кое е новото и същественото в словата на Учителя, който е пратеник на Божествения свят.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37754011154175