Търсене в текстове за 'Цивилизация'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 159 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата.
Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата. Предстои да се извърши една велика промяна. Какавидата трябва да прояде пашкула, да разпери крила и да хвръкне. Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
към текста >>

2. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и пороци.
Нека не забравяме при това, че човек е тръгнал в разрез с Божествените закони, вследствие на което той се е опетнил, загубил е своята чистота и духовно зрение; следователно по обратния път, пътят на себекултурата и изправлението ще възвърне своята чистота и прозрение. Тогава чак ще види Бога. Учението на Бялото Братство няма за цел да показва или описва Бога на хората, то може само да покаже пътя за там, а всеки със собствени усилия да го измине. Никой никого не може да изнесе на светлите върхове на съвършенството, а миналите напред могат само да подпомагат, както учителят подпомага ученика при разрешение зададената му задача. И така, докато не подобрим нашите взаимоотношения и отношенията си спрямо Бога, не можем да очакваме резултати, като подобрение условията на нашето развитие, не може да настъпи часът на освобождението. Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и пороци. Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност. В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло. Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти.
към текста >>

3. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Според Аурел Стеин, тоя народ е имал една по-висока цивилизация, отколкото оная предисторическа раса, която е била прогонена от ледовете на Европа през ледената епоха.
В идната книжка ще дадем специална статия за живота и дейността на Щайнер. Открити следи на изчезнал народ в централна Азия. Сър Аурел Стеин е изследвал напоследък подковообразната планинска верига известна като Тарински басейн, която се простира в пустинята Гоби в Китай, на юг до планините Тибет, на запад до планините Кашекар в Памир, а на север до планините Тиен-Шан. В пясъците са били открити градове, заринати много отдавна. Следите намерени ясно говорят за един изчезнал народ, чиито няколко поколения са се борили с нахлуването на пясъците, но най-после пустинята победила: реките пресъхнали и градовете били заринати с пясък. Според Аурел Стеин, тоя народ е имал една по-висока цивилизация, отколкото оная предисторическа раса, която е била прогонена от ледовете на Европа през ледената епоха. Това откритие е предизвикало истинска изненада между географите напоследък. Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по почерка узнаваме характера на човека от Гр. ф-та. Книгата е превод на руския оригинал от В. Стоянов и е доста ценен принос към литературата от клона на практическите окултни науки. Препоръчваме я.
към текста >>

4. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тъканта на човешкия живот не е тъй-чиста и здрава: в нея са втъкани сума гнили нишки, които хората наричат наследени навици, традиция, „така се знае от край време", „неизбежен плод на цивилизацията" и т.н.
Те никога не се спират да изпитат ония ценности, с които се търгува днес по пазарите на живота – да видят все истински ли са или има измежду тях и фалшиви. Мнозина може би, като прочетат тия редове, ще кажат: „е, познати работи, кой ги не знае! " Но в тия, знайните от всекиго неща, за които като че ли не си струва човек да говори, понякога има стари, заседнали заблуди. Най-опасни са тия неща, с които хората са се най-сживели, та не им правят впечатление. Те са като някои джебчии, които имат вид като всички други хора и които се врат в пъстрата тълпа от случки и преживявания на всекидневния живот, за да смъкнат нещичко от тук от там. Тъканта на човешкия живот не е тъй-чиста и здрава: в нея са втъкани сума гнили нишки, които хората наричат наследени навици, традиция, „така се знае от край време", „неизбежен плод на цивилизацията" и т.н. и т.н. А тук седи един от възлите, които разумният човек трябва да развърже в живота. Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което пулсира Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот. Човек трябва да остане само с онова, което има не временна, човешка стойност, а реална цена в живота. Може в кесията да му останат само една-две златни монети от цялото му наследство, но да бъдат от чисто злато!
към текста >>

5. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той носи отпечатъци на американска древна цивилизация и култура отпреди 10,000 години.
Обаче случаят не е такъв, ако детето има подходяща обстановка, в която всички предмети имат съответните намалени размери. Мария Монтесори е осъществила първо това изискване в ръководените от нея детски домове и е получила отлични педагогически резултати. Нови разкопки са били направени под пясъците на Невада в Америка край реката Mюди и са били открити развалините на стар град, засипан преди 1000 века приблизително. Градът се е простирал на 9 км. край реката. Той носи отпечатъци на американска древна цивилизация и култура отпреди 10,000 години. Намерени са останки от поезия, изкуство, керамични ножове, кошничарство, стрели, плугове направени от раменните кости на различни животни. За разкриването на стария град ще са нужни няколко години. Сънят на децата. От едно направено изследване над съня на 105 деца сирачета в едно сиропиталище, 80 от тях помнели сънищата си: половината от тях (40) сънували за „мама” или „татко дойде да ме вземе”, 16 на сто преживявали страх от операция на сливиците. 9 на сто сънували играчки бонбони и пари.
към текста >>

6. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията.
Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова. И тъй, духовни движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа. Истински духовни движения е имало винаги, има и сега. Такива са били всички общества на миналото, от които впоследствие са произлезли религиите, а тези последните пък, от своя страна дават църквите. Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията. И като външна, вторична последица на тяхната дейност се явяват религиите. Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството. Те са светилниците за пътя на човешката душа към нейното съвършенство. Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления. Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път.
към текста >>

7. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина.
А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен. В тези две традиции животът е посветен на това, което не е самия живот; това е едно пожертвуване, което не е посветено на никой Бог и следователно е извършено абсолютно напразно. Западът създава по един последователен ред една механична власт, която превишава своя контрол над духа.
към текста >>

Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода.
Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен. В тези две традиции животът е посветен на това, което не е самия живот; това е едно пожертвуване, което не е посветено на никой Бог и следователно е извършено абсолютно напразно. Западът създава по един последователен ред една механична власт, която превишава своя контрол над духа. Индия е създала една система от механичен контрол, който надвишава нейната жизненост.
към текста >>

И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели.
Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен. В тези две традиции животът е посветен на това, което не е самия живот; това е едно пожертвуване, което не е посветено на никой Бог и следователно е извършено абсолютно напразно. Западът създава по един последователен ред една механична власт, която превишава своя контрол над духа. Индия е създала една система от механичен контрол, който надвишава нейната жизненост. ------------------------------------------------------------ *)Тази глава представя писмо от автора, адресирано от Ню Йорк до съотечествениците му.
към текста >>

Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен.
А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен. В тези две традиции животът е посветен на това, което не е самия живот; това е едно пожертвуване, което не е посветено на никой Бог и следователно е извършено абсолютно напразно. Западът създава по един последователен ред една механична власт, която превишава своя контрол над духа. Индия е създала една система от механичен контрол, който надвишава нейната жизненост. ------------------------------------------------------------ *)Тази глава представя писмо от автора, адресирано от Ню Йорк до съотечествениците му. От френски: Г.
към текста >>

8. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес.
Австралия, Тасмания и островите на Възсението, на запад до Мадагаскар и една част от Америка. На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения. Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си. За тия лемурийци до нас са достигнали само гръцките легенди под формата на приказки и песни за Циклопите. В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор. Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес. Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби. За лемурийците се говори още в легендите на всички почти древни народи, в които тия титани са известни още под името Кабири. Това са били, тъй да се каже, избраниците, божествените царе на лемурийците „благодетелите на човечеството”, като се твърди, че те първи са дали писмеността на човечеството, законодателството, архитектурата, медицината и магията. Останки от техните храмове се намират в Тива, Коте Деметър даже и в Мемфис. В Карнак също намираме остатъци от лемурийската архитектура.
към текста >>

Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби.
На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения. Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си. За тия лемурийци до нас са достигнали само гръцките легенди под формата на приказки и песни за Циклопите. В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор. Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес. Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби. За лемурийците се говори още в легендите на всички почти древни народи, в които тия титани са известни още под името Кабири. Това са били, тъй да се каже, избраниците, божествените царе на лемурийците „благодетелите на човечеството”, като се твърди, че те първи са дали писмеността на човечеството, законодателството, архитектурата, медицината и магията. Останки от техните храмове се намират в Тива, Коте Деметър даже и в Мемфис. В Карнак също намираме остатъци от лемурийската архитектура. В южна Индия може да се намерят следи от тази архитектура от исполински блокове, които днес, при днешната усъвършенствувана техника, никой инженер не може да мръдне от мястото им, а камо ли да ги издига на височина от десетки метри.
към текста >>

Като данни от по-ново време, които сочат с по-голяма положителност за съществуването на Лемурия и изобщо една древна угаснала цивилизация, се считат откритията, направени на остров Истър на около 3700 км от Чили в Тихия океан по посока на Австралия и на 2413 км от най-близкия населен остров.
Ето как описват тези промени някои видни окултисти: *)„Основата на колелото се наклони. Слънцето и луната не светеха вече върху главите на тази част от родените от потта; **) человците се научиха да познават снега, леда, мраза, и хора, растения и животни изгубиха от ръста си”. Днес следи от лемурийския континент са останали само Мадагаскар, Австралия, о.Тасмания и островите на Възнесението. А от някогашните жители на тоя континент чисти раси са останали само австралийските негри, тасманците, които произхождат от седмата подраса на лемурийската раса. А малайците, папуанците, хотентотите и южноиндийските дравиди са представители на едно кръстосване между седмата лемурийска подраса с първите подраси на четвъртата, атлантска раса. Като данни от по-ново време, които сочат с по-голяма положителност за съществуването на Лемурия и изобщо една древна угаснала цивилизация, се считат откритията, направени на остров Истър на около 3700 км от Чили в Тихия океан по посока на Австралия и на 2413 км от най-близкия населен остров. От 1772 г., когато тоя остров е бил открит и до днес, на него се правят непрекъснати археологични изучавания. Едно забележително творение оставено от незапомнени времена от стара някоя цивилизация представлява една грамадна каменна стена с платформа от огромни каменни плочи, добре изгладени и превъзходно съединени. Целият остров е от шуплести скали, а само тая платформа, направена по склоновете на острова, е издялана от масивни скали. Около тая платформа се намират огромни статуи, които я обкръжават, някои от които са вече повредени. Неотдавна от тоя остров се върнаха проф.
към текста >>

Едно забележително творение оставено от незапомнени времена от стара някоя цивилизация представлява една грамадна каменна стена с платформа от огромни каменни плочи, добре изгладени и превъзходно съединени.
Днес следи от лемурийския континент са останали само Мадагаскар, Австралия, о.Тасмания и островите на Възнесението. А от някогашните жители на тоя континент чисти раси са останали само австралийските негри, тасманците, които произхождат от седмата подраса на лемурийската раса. А малайците, папуанците, хотентотите и южноиндийските дравиди са представители на едно кръстосване между седмата лемурийска подраса с първите подраси на четвъртата, атлантска раса. Като данни от по-ново време, които сочат с по-голяма положителност за съществуването на Лемурия и изобщо една древна угаснала цивилизация, се считат откритията, направени на остров Истър на около 3700 км от Чили в Тихия океан по посока на Австралия и на 2413 км от най-близкия населен остров. От 1772 г., когато тоя остров е бил открит и до днес, на него се правят непрекъснати археологични изучавания. Едно забележително творение оставено от незапомнени времена от стара някоя цивилизация представлява една грамадна каменна стена с платформа от огромни каменни плочи, добре изгладени и превъзходно съединени. Целият остров е от шуплести скали, а само тая платформа, направена по склоновете на острова, е издялана от масивни скали. Около тая платформа се намират огромни статуи, които я обкръжават, някои от които са вече повредени. Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”.
към текста >>

Цивилизация една умряла.
Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”. По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето. Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението. Нужно е дълго, голямо изучаване за да се състави едно по цялостно мнение за едно племе, колко повече за един народ, една нация, раса, материк, тъй отдалечени от нас и тъй дълбоко скрити под морските вълни.
към текста >>

Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация?
Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”. По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето. Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението. Нужно е дълго, голямо изучаване за да се състави едно по цялостно мнение за едно племе, колко повече за един народ, една нация, раса, материк, тъй отдалечени от нас и тъй дълбоко скрити под морските вълни. ______________________________________________________ *).
към текста >>

Също се говори и за Замна, основател на Юкатанската цивилизация.
Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”. То е било бял човек с дълга брада. (заб. северните и южни индийци нямат брада). То изнамерило буквите и уредило мексиканския календар. След като показало на мексиканците миролюбивите науки и изкуства, този божествен пратеник се качил на лодка от змийска кожа и заминал за изток. Също се говори и за Замна, основател на Юкатанската цивилизация. Ланди, Херч и др. казват, че първоначалното население на Юкатан били пришълци дошли от една богата страна на изток, която те наричали Астланд. Писменото обозначение за тази страна било един сложен знак, в който влизал йероглифа на водата. Преданието за потопа, което някои автори считат, че има отношение към Атлантида е известно у много народи. Това предание се среща у Индия, Халдея, Вавилония, Мидия, Гърция, Скандинавия, Китай, у евреите, келтите, също у мексиканците, гватемалците, хондурас, у жителите на Перу, почти у всички индиански племена на Северна Америка.
към текста >>

Намерен е много ценен материал, който недвусмислено сочи за една угаснала цивилизация, известна под името Майа.
През 1923 г. се съобщи, че на остров Мариетас са били също намерени многобройни пирамиди и скулптурни работи, покрити вече с пълзяща растения. И веднага една комисия от Мексикански археолози биде натоварена да замине и изучи тая ценна находка. Едно голямо бъдеще обещава за археолозите изучаването на Юкатан. Неотдавна там бе открит града Тулуум с неговите стари улици храмове и богатства. Намерен е много ценен материал, който недвусмислено сочи за една угаснала цивилизация, известна под името Майа. V В издирването данни за Атлантида са намерени и множество етнографически и етнологически белези, които също сочат за съществуването на един континент, като връзка между Европа, Африка и Америка. Но преди да минем към същността на тая точка, трябва да кажа няколко думи за флората и фауната, като белег в полза на Атлантис. Напр., намерени са камили в Индия, Африка, южна Америка и Канзас. Но камилите, които трябва теоретично да имат свое отечество някъде, пита се как са могли да попаднат на тъй раздалечените континенти без посредничеството на някой междинен такъв? Същото се отнася и за коня.
към текста >>

И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето.
човек на Кро Маньон, имащ продълговат череп (доликокефали). Това са жителите на езерните жилища, чиито останки се намират в Швейцария. Колкото се отнася до другите раси и техните днешни останали представители, за тях ние вече споменахме по-горе. Тук му е мястото да повдигнем още един въпрос. Ако действително някога е съществувала Атлантида, която потънала, и ако Канарските, Азорските и Антилските острови, са останали от тоя материк, то естествено е, че техните жители ще са преки потомци на жителите от Атлантис. И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето. И действително такова туземно население, открито при откриването на самите острови, е било намерено главно в Африканските острови, от испанците и наречено от тях Гуанче или Гванче, които те побързали да унищожат, а другата част от тях се примесило с чужд елемент, тъй че днес е много трудно да се намери и изучи чистия тип Гуанче. Важни обаче данни за тях намираме в писателите от XV и XVI векове. Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия.
към текста >>

Плонжон ето що пише за езика на Майя, цивилизацията от Юкатан.
Един единствен Бог на всяко съвършенство”. Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос. И по отношение на езика съществуват интересни положения. Така напр. езикът на Баските в Испания няма никакво родство с езика на другите народи в Европа, но по строеж много прилича на първобитния език в Америка. Плонжон ето що пише за езика на Майя, цивилизацията от Юкатан. „Една трета от този език, казва той, е чисто гръцки език". Още повече, че в азбуката на Маите има 13 букви имащи много общо със знаковете на Египетските йероглифи означаващи същите букви.” – „Вероятно е, казва Плонжон, че първообразната форма на азбуката е била йероглифна”. Известно е, че първи финикийците измислиха фонетичната азбука. Но в Юкатан също е намерена фонетична азбука. Вероятно е, че контактът с някоя далечна цивилизация от ония времена, е дало на финикийците условие да се запознаят, усвоят и разпространяват фонетическата азбука.
към текста >>

Вероятно е, че контактът с някоя далечна цивилизация от ония времена, е дало на финикийците условие да се запознаят, усвоят и разпространяват фонетическата азбука.
Плонжон ето що пише за езика на Майя, цивилизацията от Юкатан. „Една трета от този език, казва той, е чисто гръцки език". Още повече, че в азбуката на Маите има 13 букви имащи много общо със знаковете на Египетските йероглифи означаващи същите букви.” – „Вероятно е, казва Плонжон, че първообразната форма на азбуката е била йероглифна”. Известно е, че първи финикийците измислиха фонетичната азбука. Но в Юкатан също е намерена фонетична азбука. Вероятно е, че контактът с някоя далечна цивилизация от ония времена, е дало на финикийците условие да се запознаят, усвоят и разпространяват фонетическата азбука. По-нататък са намерени много думи от еврейския език, които имат същото значение на думите в една от расите на Майте, именно чепенеките. Намерено е също и голямо сходство в наречията на дивите племена на островите от великия океан. ------------------------------------------------------------------------------------------- Това са по-съществените факти, които се намират в полза на атлантис. Но биха могли да се намерят още много други. Но и тия са достатъчни, ако не да убедят, то поне да подтикнат към нови изучавания в тая насока.
към текста >>

Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията.
Една тайна на морето и времето. Една трагедия записана в легендите и приказките на племената. Атлантис загинал, загинала и четвъртата раса. Нейните последни останки гаснат една след друга. Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал. Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията. Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез. Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана. Може би затова други геолози с въпросителни погледи надничат в загадъчния кратер на Везувий. Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса. Петата подраса на петата раса може би изигра своята роля.
към текста >>

Зарята на една нова цивилизация изгрява на земния хоризонт.
Малцина дадоха сърцата си на нов живот. Мнозинството остана глухо. Каменните сърца родиха жестоки души. И чудно ли е, че изгинаха милиони хора, че протекоха реки от кръв и сълзи, че милиони останаха слепи и сакати. Само Великите души поглеждат с усмивка към сините води на океана, където бавно, бавно земята се подава из морските дълбини за да направи място чисто, измито от морската пяна на новата раса, може би по-умна от сегашната, може би по-добра. Зарята на една нова цивилизация изгрява на земния хоризонт. Новата раса може би носи изгубеното човешко сърце из дълбините на океана.
към текста >>

9. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация?
Народите не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии. Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот? Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация? Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа. Тогава не щеше да има поробени и поробители. Нямаше да има народи, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден. Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв. Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и духовно робство.
към текста >>

Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и духовно робство.
Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация? Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа. Тогава не щеше да има поробени и поробители. Нямаше да има народи, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден. Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв. Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и духовно робство. Едни от тия народи са дойни добичета за ненаситната стръвност на западния свят, а други играчки за един особен вид културно хищничество, наречено дипломация. Тая аномалия е, която ражда и ще ражда едно непрестанно зло. Природата, обаче, не ще остави нито едно племе да загине, без да даде това, което му е отредено от Великия План, защото във всеки народ има нещо, без което не може да помине човечеството. Не държавите, но народите, душата на народите чувствува тая нарастваща аномалия. Както в душите на отделните човеци, така и в народната душа, ще се яви потребността за единение с Бога.
към текста >>

10. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Една култура, казва той, е към своя край, когато навлезе в епохата на цивилизацията.
Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени. Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно. Една култура, казва той, е към своя край, когато навлезе в епохата на цивилизацията. Под „цивилизация” Шпенглер разбира оня период от живота на една култура, през който творческите сили я изоставят и тя живее за сметка на миналото. В Европа днес няма вече живи гениални творци. Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото.
към текста >>

Под „цивилизация” Шпенглер разбира оня период от живота на една култура, през който творческите сили я изоставят и тя живее за сметка на миналото.
Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно. Една култура, казва той, е към своя край, когато навлезе в епохата на цивилизацията. Под „цивилизация” Шпенглер разбира оня период от живота на една култура, през който творческите сили я изоставят и тя живее за сметка на миналото. В Европа днес няма вече живи гениални творци. Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем.
към текста >>

И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък.
В Европа днес няма вече живи гениални творци. Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем. И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък. Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н. Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата?
към текста >>

11. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава.
Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец.
към текста >>

Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация".
Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш.
към текста >>

Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация.
Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен".
към текста >>

Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим.
В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен". Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично.
към текста >>

12. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството.
Добран СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Няма дисциплина в науката, която в периода на своето съществуване да е претърпяла толкова много видоизменения, корекции и прогрес, както медицината. И тъкмо тогава, когато ние. считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен. И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни. Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството. Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши. Хубав начин, наистина, за манифестиране на человеколюбието. Но наред с това се създават много хилави организми, които, свързвайки се един с друг чрез брак дават хилаво поколение и по тоя начин ние сме свидетели на явно израждане на човечеството. Истина, че има и други фактори, които влияят за израждането, но и те имат отношение км медицината, която е призвана да спаси загиващия организъм и да предпази здравия. Действително, нито медицината спасява умиращия организъм, но не винаги тя го излекува окончателно.
към текста >>

13. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина. Искате ли да ги откъснете, за да имате повече светлина и топлина?
към текста >>

Аз няма да ви покажа, как могат да се запушат дупките, как да закриете с нови краски нечистите петна на разклатеното здание на вашата цивилизация.
Ще бъдат унищожени корените им. И няма да пада вече никаква сянка от издънките на егоизма върху щастието на човешката раса. Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на безкористна любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите. И вие самите, чрез силата на Божественото във вас, освободени от веригите на личността, ще принадлежите към тая възвишена нова раса и ще се радвате заедно с другите на плодовете на плодните растения, които ще отглеждате. Аз не се занимавам с всеки въпрос по отделно. Аз няма да ви покажа, как могат да се запушат дупките, как да закриете с нови краски нечистите петна на разклатеното здание на вашата цивилизация. Закрепете това старо здание колкото можете. Живейте в него, додето се приготви едно ново здание. И между това, сберете силите си за изграждане на едно ново здание! Положете му в основите безкористие, способно всичко да издържи; издигнете му стени от Любов и украсете го със съвършената Чистота. Към всекиго се отзовавайте с еднакво чувство на братство и радост И напуснете вехториите на обществените ви въпроси: те няма да намерят там място и използуване.
към текста >>

14. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място.
При други мои посещения, Андреас ми каза: - Завладей себе си, намери тишината в себе си, и Този, Когото ти обичаш, Първата Причина, ще ти се изяви. Вярваш ли, че той не е имал пред вид изпитанията в пътя, по който те е тикнал да следваш? Когато човек постоянно се свързва с Единния Живот и иска с всички свои физични и духовни сили да Му служи, то Единният Живот излива силите си върху него. Човек трябва да действува със светлината, която го прави човек, т.е. с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир. При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място. Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност. Ако хората не искаха да се мислят за по-учени от природата, колко скоро те биха дали ход на тези живи сили, които живеят в тях, и щяха да живеят в радост и да пръскат радост около себе си! (следва) * * * Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за тяхното развитие. Благородните чувства също така не се създават нито в обществото, нито в училището, но обществото и училището са само фактори, условия за тяхното развитие. * * * Щом вашият ум е зает с каква и да е добра мисъл, злото не може да се вмъкне в него.
към текста >>

15. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Една от най-страшните опасности, която заплашва Европа и цялата съвременна прехвалена цивилизация е опасността от нова, още по ужасна война.
И тези разкази наистина са искри, живи искри, които запалват Божествения огън ни любов към всичко живо и се разгарят в пламъци. Най-горещо препоръчваме разкази „Искри", които могат да се сравняват с най-хубавите из световната литература и пожелаваме на автора да ни дарява по-често с нови искри. 13. Земята в кърви - драматично видение от Гео Крънзов. (Посредник, бул. Дондуков №61 — цена 20 лв.) Един от най-важните въпроси днес е въпросът за мира между народите. Една от най-страшните опасности, която заплашва Европа и цялата съвременна прехвалена цивилизация е опасността от нова, още по ужасна война. Човечеството, хипнотизирано от лъжливите учени, че без война не може, досега послушно е вършило всички престъпления и ужаси, описани тъй правдиво в книгата на Ремарк „На западния фронт нищо ново", която има грамаден успех в целия свят. Тази книга е преведена на много езици, а също и на есперанто. Нещо повече - тя създаде цяло движение - и подбуди много писатели да опишат войната от различни страни такава, каквато си е, а не както я представят заинтересуваните. Войната е зло. Войната е престъпление.
към текста >>

16. ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Епохата и нашата цивилизация не ще залязат заради така наречените „грехове" на младите, а заради старата лъжа, намерила широко място между нас; заради фалша на видимото благочестие, заради невинната кръв, пролята по умиращи идоли, заради греха, че сме затворили Бога в четири каменни сгни и сме приготвили бич и нож за тия, които дръзнат да го подирят другаде.
Те насъскват властта, шпионират, шушукат, надават тревожни викове по вестници, по стъгди и конгреси, но не ще сполучат да направят нищо, защото ако в една страна някои говорят, предупреждават, сигурно през техните уста говори духът на нещо ново, което иде, завладява умовете, душите на хората. И така, нашата епоха си отива. И причините на това отхождане не са тия, които се посочват от различни моралисти, пазители, блюстители на разни ценности и традиции. Те не са появата на радиото, на танца, на декаданса, на онова временното, което се ражда и скоро умира, какъвто е случаят с новата музика, а са други по-дълбоки, скрити в самите нас. Тия, които споменахме, са само мъките на нашето преходно време, те са отчаяното търсене, протягането на ръцете, за да се хване далечното, невидимото, чудното. Епохата и нашата цивилизация не ще залязат заради така наречените „грехове" на младите, а заради старата лъжа, намерила широко място между нас; заради фалша на видимото благочестие, заради невинната кръв, пролята по умиращи идоли, заради греха, че сме затворили Бога в четири каменни сгни и сме приготвили бич и нож за тия, които дръзнат да го подирят другаде. Светът се дели на две, както се дели небето сутрин, за да изгрее новият ден. Едни от нас не са готови за утрешния празник на любовта. Те са люде на старото и ще се претопят в казана, където ще отидат отпадъците на нашата епоха. Другите възхождат към нови светове. Между едните и другите едва ли има мост.
към текста >>

17. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки – и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура.
За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите. В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки – и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея–закон, другото като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трошици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следващата книжка. ---------------------------------------------------------- [1]Гледай, например аргументираното съчинение на Max Beet „La Bataille des Diplomates"; с умело съпоставяне той се мъчи да очертае действителното положение и отговорности през онези съдбоносни дни, изтъкващ съзнателни опущения и дори фалшификации на документи от страна на държавни учреждения
към текста >>

18. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество.
Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество. В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира. Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция.
към текста >>

19. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи.
„Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството. Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците.
към текста >>

Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка.
Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството. Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо.
към текста >>

20. НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Съвременната наука във всичките си специалности се е добрала до известни знания и всички тези знания са впрегнати в техниката; и съвременната цивилизация е ненадмината в техническо отношение.
Физиологическите процеси са в пряка зависимост от желанията и чувствата, а тези последните – от мислите. Изхождайки от това основно положение за вътрешната връзка между всички процеси и явления в Космоса, окултната наука поставя и друго едно основно положение – че процесите в Битието не са еднократни и прекъснати, а многократни и непреривни. И ако съвременните хора не могат да схванат процесите в тяхната непреривност, то е в зависимост от тяхното съзнание, което определя и възможностите на техните органи за възприятие. Оттук и едностранчивостта и непълнотата на съвременната наука и невъзможността й да даде отговор на жизнените въпроси и изисквания на нашето време. За да дойде човечеството до истинското знание, трябва да има предвид горните две положения. Съвременната наука във всичките си специалности се е добрала до известни знания и всички тези знания са впрегнати в техниката; и съвременната цивилизация е ненадмината в техническо отношение. И въпреки че всичко е насочено, за да ощастливи човека, щастието бяга от цивилизования човек. Като че ли всичкото това знание няма отношение към реалния живот на човека, било като общество или индивид. Съвременното научно знание няма отношение към действителния живот на човека, индивида и обществото, а има отношение само към външната техническа страна на живота. Техническата страна е само средство за улеснение, но тя не е същественият елемент, за да може човек да живее разумен и щастлив живот. Ако беше така, то при днешното състояние на техниката човек требваше да бъде най-щастлив, а имаме обратното.
към текста >>

21. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на пещерите?
Това, което пишем, може да се стори чудновато, но в него няма да има никаква шаблонност. Схващането на смисъла ще бъде въпрос на развитото съзнание; от неговата степен ще зависи проникването му, обхвата, обяснението. За простия човек всичко в света е просто. Отричането на фактите не спира техния живот, нито резултатите на техните въздействия. Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществуваща от дълги години „истина", напр. да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на пещерите? Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат никакви спомени, паметниците на която повече са от желязо – ще се стопят като нищо – и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-следващите разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефимерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят, откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би, само големите блокове армиран бетон да ги поучуди, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити – и да ги нарекат някакъв „конгломерат", „минерал", както и ние наричаме гранита, варовника, гнайса, базалта и пр. „скали". Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои ще го вземат като легенди, предания. Но и легендите имат свой произход и те имат свой бит и свое начало.
към текста >>

Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат никакви спомени, паметниците на която повече са от желязо – ще се стопят като нищо – и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-следващите разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефимерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят, откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът.
Схващането на смисъла ще бъде въпрос на развитото съзнание; от неговата степен ще зависи проникването му, обхвата, обяснението. За простия човек всичко в света е просто. Отричането на фактите не спира техния живот, нито резултатите на техните въздействия. Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществуваща от дълги години „истина", напр. да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на пещерите? Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат никакви спомени, паметниците на която повече са от желязо – ще се стопят като нищо – и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-следващите разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефимерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят, откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би, само големите блокове армиран бетон да ги поучуди, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити – и да ги нарекат някакъв „конгломерат", „минерал", както и ние наричаме гранита, варовника, гнайса, базалта и пр. „скали". Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои ще го вземат като легенди, предания. Но и легендите имат свой произход и те имат свой бит и свое начало. В своя стремеж да обясни събитията, историкът стига най-после пред затворените врата на миналото, ключовете на които времето ревниво пази.
към текста >>

От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадащи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха; те са били малките искри, в които огънят е тлеел без да загасне, знанието извратявало, без да изчезне съвсем.
По кой начин ще се стигне до това, което е било? Нима земята, която датува в своя живот от милиони и милиони години според геологията, не носи едва от вчера человека в своите пазви? Защото, как ще наречем тия 5-8000 години освен едно историческо вчера? Малката светлина, която не дава възможност да се изпълни околния мрак с „факти", които съществуват, дълбоко покрити и чакат своя ден да разправят дивните приказки на един живот, от който ние доловихме последните затихващи вълни, от една почиваща култура, от трохите на религия, величава и чудна, която в своето поваляне, беше се разсипала на късове, стоящи пред нас вече почти като олицетворение на безсмислието. Тъкмо тия трохи, това последно ехо на отлетялата във вековете песен достигнаха до грижливо напрегнатите слухове на нашите историци – и те взеха края за начало, което тепърва отново се разгъна пред очите на техните предали. От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадащи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха; те са били малките искри, в които огънят е тлеел без да загасне, знанието извратявало, без да изчезне съвсем. При катастрофи са бягали като разтревожени мравуняци от мястото катастрофата. А след тях смъртта като капризно дете, което смачква с пръста си светулки, е минавала по техните следи – и там оставал само мрака. При това вдигане на завесата на миналото, ние се натъкваме на странните картини на миналите цивилизации, на далечните епохи, при което известните наши дати за начало на човешка култура са само едва вчерашен ден. Някъде земята се проваля под краката на натежнелите със своите желания и жестокост человеци, на друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1]. На трето място огънят, безпощадният бой и жестокост, стигаща до безумие пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват трудностите.
към текста >>

22. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация".
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения. Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции.
към текста >>

Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции.
Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо.
към текста >>

По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни.
Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса.
към текста >>

23. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните отиват към гибел.
Легрен е голям приятел на България и не намира думи – и в печат, и в сказки да хвали новата, младата, идейната България – на ентусиазираната младеж, която иска да освободи бълг. народ от едно страшно и позорно робство – робството на алкохола. Робство, което ни коства стотица хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно!... В Париж аз се запознах и посетих тредюнионите – едно извънредно симпатично общ. движение за реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма – за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна – растителна и плодова храна – предимно в естествено, сурово състояние – вегетарианство и вегеталианство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна.
към текста >>

24. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето как бляскаво почна славянството да действа върху общия вървеж на цивилизацията.
Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода. Причината на това явление очевидно се е заключавало в онези дълбоки нравствени основи, които се криели зад религиозния принцип на богомилството. Славянството по-дълбоко разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне начело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество. И Европа на драго сърце тръгнала под това ръководство. Ето как бляскаво почна славянството да действа върху общия вървеж на цивилизацията. И този блясък не е външен". * За външната история на богомилството няма да се спираме много, понеже тя е позната от многобройните съчинения върху богомилството. Знае се, че по-силно богомилско движение се забелязва във време на цар Петър (възкачил се на престола в 927 година). Богомилското движене в България траяло около 5 века. После се разпространило в Италия (Ломбардия и други области в северна Италия), в южна Франция, (дето богомилите се наричали албигойци), после – в Страсбург, Кьолн.
към текста >>

25. ДИГНЕТЕ КАМЪКА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Дигнете камъка Есента на една цивилизация – Северов Мисията на Богомилството Спектри – Г.
Съдържание на 2 бр. Дигнете камъка Есента на една цивилизация – Северов Мисията на Богомилството Спектри – Г. Увод в сравнителната характерология – Д-р Ели Рафаилова Условия на живот и здраве в организма – Амри Нещо от науката за ръката – Михаел Сините очи – George Nordmаnn Учителят говори – В клас, дома и на планината Мъдреците и децата. Планината - George Nordмаnn Из нашият живот – Теофана Нова хижа в Рила – С. Г. Случай, който озадачават – Аспарух Бирников Вести и книгопис L`influence de I'energie solaire Получени в редакцията книги и списания
към текста >>

26. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Северов Есента на една цивилизация Сивите дни на нашето време се нижат мъчително и вяло.
Северов Есента на една цивилизация Сивите дни на нашето време се нижат мъчително и вяло. Обезвереният в собствените си сили човек е отпуснал ръце и кормилото му не се бори с течението на голямата житейска река. Човекът чака спасение отвън, чака да стане чудото, което ще „оправи света”. И тъкмо защото човеците чакат това чудо отвън, то не идва и никога няма да дойде. Дълги десетилетия ще се изнижат в борби за надмощие, първенство и богатство, земята ще се покрие няколко пъти с кръв и сълзи, но чаканият ден не ще настъпи, ако ние не подирим неговия изгрев в нас, в собствените си души, умове и съвести. На пръв поглед тия думи звучат парадоксално и имат, може би, досадния тон на наставление, но в тях се крие самата истина, чудната разгадка за всички световни конфликти.
към текста >>

Ние живеем тъкмо в тази есен на една цивилизация.
Ние също сме за революцията, за обновата, но ние приемаме революцията като борба на светлината с мрака, борба предимно в себе си, където се гради новият човек, за новото време. Колко наивно, колко смешно изглежда това за ония, които са се заели да оправят целия свят! Но нека знаят, че целият свят никога не ще се оправи. Може да се възроди и възкреси личността. Тая възродена личност ще твори новия свят, а старият свят ще отиде в недрата на земята както падналите в есента листа, за да стане тор на нивата. Ние живеем тъкмо в тази есен на една цивилизация. Нейните листа отдавна са посърнали от отровата, която тя поглъща всеки ден чрез преса, учения, пример. Ние живеем в трагическия напън на една залязваща култура, родена в измама, изхранена с кръв. Издалече се задават наченките на новата изгряваща вече култура. Но нейните първи трепети в сърцата и будните умове на хората още не са така явни. Те са заглушени от тревожния шум на падащите жълти листа на съвременността, които настилат земята, за да станат тор.
към текста >>

27. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички.
Това именно характеризира руския народ, в който живее Христовият дух: законът за жертвата. В същия роман това е изразено и на друго място: Ваню помага на своя съперник, утешава го, урежда неговите работи. В „Дневникът на писателя" Достоевски казва: „Славянската идея дава възможност за разрешението на съдбата на човечеството и на Европа. Аз и вие вярваме в общочовечността, т.е. в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания. Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички. Ако един човек е способен да направи това, той не е ли свободен? Това е най-високото проявление на волята. При истинския живот, когато видиш един човек с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен. по-красив, по-талантлив от мен, защото те обичам! ” Зосим си спомня думите на брат си Маркел към слугите си: „Мили мои, драги, защо ми служите, защо ме обичате, дали заслужавам аз да ми служите?
към текста >>

28. НА СВОЕТО МЯСТО Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Синтетичната цивилизация – George Nordmann Симпатия и Корелация – Ели Мисли върху Любовта – Д.
Съдържание на 7–8 бр. На своето място Ни в Ерусалим , ни в Самария – Г. Синтетичната цивилизация – George Nordmann Симпатия и Корелация – Ели Мисли върху Любовта – Д. Ат-ва За натюрелите – Д-р Е. Рафаилова Ръката на жената – Д-р Г. Ломер Нови пътища при отглеждане на растенията – Боян Боев Учителят говори – Мъдростта.За Музиката Из нашият живот – Върхът на изгряващото слънце – Ели Емануил Сведенборг – животопис, идеи и значение Той – Теофана Пришествие. Посещение – О. Славчева Вечната – Д.
към текста >>

29. СИМПАТИЯ И КОРЕЛАЦИЯ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Georg Nordmann Синтетичната цивилизация.
Georg Nordmann Синтетичната цивилизация. Над света шестствува в наши дни мечът на раздроблението. Един отколешен процес на дележ, който сега е взел най-стихийни размери, защото предстои да настъпи скоро неговият край. Човечеството, изпълнявайки непреклонната воля на развоя, се качва и слиза по извитъците на възход и слизане и върви напред. Знайно е за всички хора, че в различните моменти (ери) на историческия развой, това човечеството се е домогвало до различни ценности и ги е поднасяло като скъпи дарове в съкровищницата, където всичко преминало през огън се запазва за вечни времена. Ние сега преживяваме дните, когато на изпънатите длани се поднася в тая съкровищница аналитичната мисъл и нейните продукти.
към текста >>

Идващата цивилизация след тая, която си залязва, ще е цивилизация на синтетичния разум.
Отделните явления са изследвани с вещина и търпение. Години наред окото на изследователя дири през студеното, но вярно микроскопско око обектите, невидими за нас. Години наред студеното, но вярно око на телескопа дълбае малки отломъци във великото пространство на вселената. Мислителят дроби със своя разум и с върха на своята писалка. Но за окото на по-внимателния наблюдател е жива, неотложна и неотменна потребата от ума на новия синтетичен човек. Идващата цивилизация след тая, която си залязва, ще е цивилизация на синтетичния разум. Един нов разум ще облъхне сегашните хора и идващите след тях. - Разум, който ще обединява и ще сглобява в едно разпокъсаното. Ще се яви геният, който ще състави цялостна завършена картина за света и ще посочи общия, великия център, средището на всичко, за да се възцари великия монизъм - единството, което е най-високият идеал както на философията, така и на всяка наука. В строежа на това единство ще се протегнат невидимите златни нишки, които държат в едно стройно цяло разпокъсаните на вид сега неща. Такива нишки ще се метнат между умовете и сърцата на хората.
към текста >>

Утрешният ден е денят на синтетичната цивилизация.
Такива нишки ще се метнат между умовете и сърцата на хората. Ние понякога негодуваме срещу тоя стремглав подем и напредък на техниката, която в нашата епоха има за най-върховна задача съобщенията. Тая техника - тоя стремеж да се опаше земята с железни пътища, да се завладее океана на водата и тоя на въздуха, тоя хаос от литнали електрични вълни, не е нищо друго, освен белег, предвестник на това идващо синтетично време. Едното ще победи над многото, защото множеството ще стане едно. Ще се срутят изкуствените прегради между отделните явления, ще се види общата зависимост на нещата и ще се почувствува общия ритъм на едното сърце, което разпраща навсякъде своята жива, освежителна кръв. Утрешният ден е денят на синтетичната цивилизация.
към текста >>

30. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

По същите причини един растителен вид може да почне да отслабва, да изгубва жизнеността си и вследствие на това да се нападне от разни болести в цяла държава или в цял континент поради лошите мисли, които изобилстват всред дадена цивилизация.
Някои хора насаждат круши, ябълки, грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом. Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Те могат да вредят и на растенията. Ако един голям престъпник седне под някое дърво, то може да изсъхне.“ Това може да стане, защото аурата на този човек ще повлияе зле върху аурата на растението. Ако в една гора са ставали големи престъпления (убийства и пр.), то тя може да боледува, може да почне да линее (аурата на убийците и убитите и вибрациите на техните мисли там може да повреди на аурата на дърветата). По същите причини един растителен вид може да почне да отслабва, да изгубва жизнеността си и вследствие на това да се нападне от разни болести в цяла държава или в цял континент поради лошите мисли, които изобилстват всред дадена цивилизация. * * * След гореказаното нека пристъпим към основния въпрос: Как трябва да отглеждаме растенията? Отговорът е един: с любов! При любовта в тебе се проявява Разумното, Първичната Причина, Великото в света. В този момент, когато проявяваш любовта, Разумното, което работи в цялата природа, се проявява чрез теб, и всичко това, което правиш тогаз, принася плод, резултат, понеже енергиите на Цялото протичат, участвуват и съдействуват. Казва се: „Любовта носи живот“.
към текста >>

31. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тоалети, моди, елегантност, разкош, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз банда – така се идва най-после до разгул и разпътство – разкапването на един човешки или социален организъм, така се идва до разкапването на една цивилизация.
Колкото и да са гъсти ситата на законите – обществени и морални – тия хора като флуид минават през тях. Те само „мокрят” тия сита. А сами те за един миг болезнено усещат, как ситото прорязва флуида, как той се разбива на малки поточета като жички, за да се слее отново след това в една струя. Тази струя си има своите повече или по-малко ритмични приливи и отливи – прилива и отлива на емоциите, настроенията, на творческото въображение и вдъхновението. Затова „коничните пръсти” ги сметат за променливи, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения. Тоалети, моди, елегантност, разкош, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз банда – така се идва най-после до разгул и разпътство – разкапването на един човешки или социален организъм, така се идва до разкапването на една цивилизация. Крайният продукт на артистичния тип – това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократа и елегантната „mondaine” – пенсионера и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби. И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа. Добре, че и художественият тип може да възлезе към оня идеал, на който той се явява по-гъста еманация.
към текста >>

Залезни лъчи на една цивилизация Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби.
Тази струя си има своите повече или по-малко ритмични приливи и отливи – прилива и отлива на емоциите, настроенията, на творческото въображение и вдъхновението. Затова „коничните пръсти” ги сметат за променливи, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения. Тоалети, моди, елегантност, разкош, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз банда – така се идва най-после до разгул и разпътство – разкапването на един човешки или социален организъм, така се идва до разкапването на една цивилизация. Крайният продукт на артистичния тип – това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократа и елегантната „mondaine” – пенсионера и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби. И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа. Добре, че и художественият тип може да възлезе към оня идеал, на който той се явява по-гъста еманация. (Спомнете си Мария Магдалина, спомнете си Таис!) Кои са двете здрави рожби на „квадратния” и „коничен” тип, кой е черноземът, до който първият слиза, и кой – светлият връх, до който вторият възлиза, оставям на вас да отгадаете. Г.
към текста >>

32. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра.
Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв, кипнала в изпънатите жили и с мишци, изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално - като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си произход. И затова всичките тия движения на запад имат изглед на площадни пародии и характер на атавистични поврати.
към текста >>

33. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса.
Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме?
към текста >>

34. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Кога в Персия блесна ярко светлината на цивилизацията?
Защо то се появи именно в България, в една славянска страна? Защото славянството ще играе важна роля; от него ще излезе мощен импулс за нова култура, която ще бъде общочовешка. Можем да съдим за важността на днешния момент, като го сравним с някои моменти в миналото. Напр. кога Египет се разцъфтя и дойде в златния период на своята история? Когато в Египет се запали светилникът на мистичните центрове, които притежаваха Сила, Знание, Светлина. Кога в Персия блесна ярко светлината на цивилизацията? Отговорът е същият! Също така благодарение на тласъка, който се внесе от идеите на Орфеистката окултна школа в древна Гърция, последната дойде в подема и разцвета на своите сили! Сега встъпваме в епоха, когато напредналите души на човечеството ще се родят между славяните и в други някои народи, които имате условия за подем. Трябва да се знае, че в Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Славянството наближава към златния век на своята история.
към текста >>

35. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Представители на тоя ум вече се явяват, ще се яви и геният на новата епоха, защото налице са всички признаци, че в червените зари на залеза потъва една цивилизация, а вместо нея на изток спокойно блестят лъчите на изгряващата нова.
Схващането на природата като нещо механично пречи за доближаване към нейното единство. Тогава ние ще се ограничим само в определени тесни рамки на явленията и ще прокудим духа на общото. Разбира се, ще бъде много неестествено да отречем специализирането, както в науката, така и в другите клонове на човешката деятелност, защото всеки трябва да има своя специалност, но при стесняване в рамките на специалността, никога не трябва да се изпуща из внимание общото. Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването. В това, разбира се, има много положителни неща, има ценни придобивки, но крайно време е синтетичния ум на новото човечество да сглоби тия нови факти, да облече в плът тия сухи, костеливи и механични данни. Представители на тоя ум вече се явяват, ще се яви и геният на новата епоха, защото налице са всички признаци, че в червените зари на залеза потъва една цивилизация, а вместо нея на изток спокойно блестят лъчите на изгряващата нова. Това е така необходимо! И за това много са признаците - тия разтърсвания на човечеството, тия родилни мъки на народите, между които на първо место стоят най-светлите, най-силно чувствуващите и най-жизнеспособните - славянските народи. Никой не подозира, а това ще бъде факт, който ще видят идващите след нас - как от наивната „проста душа", която сега гледа на света през две смутени, понякога залени в гняв, а други път в безкрайна нежност очи на славянина, от тая непостоянна, динамична и неулегнала стихия, ще се роди като феникс из пепелищата новия гений, който ще покори света със своята сила на страшен рушител и кротък пророк. Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой. Новото съзнание за това, че световните проблеми не ще се уреждат вече с кървави конфликти, ще дойде за цялото човечество бавно и постепенно.
към текста >>

36. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

когато през първите християнски векове в западна Европа царуваше мрак, невежество, арабите имаха мощна цивилизация с силно развитие на математиката, химията, астрономията, медицината, философията, изкуството.
Той е вечно млад, вечно твори, вечно гради. Защо човешкият дух се облича с все по-нови форми? Защото иска да се изрази с все по-голяма пълнота. Когато дадена култура кристализира, се втвърди в известни форми, тя става неспособна да изявява новите страни на човешкия дух и затова се изражда, и идва смяна на културата. От смяната на културата човешкият дух не губи нищо, от една страна поради прераждането на човешката душа в разните култури, и от друга страна поради външно предаване на придобивките от една култура на друга. Напр. когато през първите християнски векове в западна Европа царуваше мрак, невежество, арабите имаха мощна цивилизация с силно развитие на математиката, химията, астрономията, медицината, философията, изкуството. Те бяха приели най-хубавото от всички по-древни култури: египетска, гръцко-римска и пр.. Когато те дойдоха в Испания, там се разцъфтя арабска култура, и от там те я предадоха на западна Европа. Бие на очи, че винаги епохата, която е преходна между две култури, се отличава с големи пертурбации, бъркотии, големи разновидни кризи. И от тия кризи излиза нещо ново и красиво. Тия пертурбации и кризи можем да наречем родилни мъки на една нова култура. И наистина, какво стана след разцвета на гръцко-римската култура?
към текста >>

Де отиде чудната египетска цивилизация?
Той отива към своя разгром и даже самоунищожение ! 2. Независимо от гореказаното, със самото нарушение на природните закони от някой народ, той привлича към себе си отрицателните сили на разрушението и в края на краищата той може да бъде пометен и заличен от историята. Нещо повече : Даже без да воюва, без да извършва външни насилия, избивания и пр., един народ, ако е изпълнен със страстна омраза към околните народи, с отрицателни мисли, чувства и желания, то със самото това вече той привлича съответните сили от околната природа. Все едно, че той нагласява своята антена, за да възприема от околната среда такива радиовълни, които са носители на енергии, аналогични с неговите разрушителни, отрицателни мисли, чувства, желания и пр.. И той ще бъде съсипан от тия разрушителни сили, които привлича. Историята е пълна с такива примери. Де отиде чудната египетска цивилизация? Когато египтяните почнаха да си служат с насилия върху робите и околните народи, тогаз те вече влязоха в периода на залеза. Ето какво казва Учителят по тоя въпрос в свръзка с мисията на славянството: „Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателното побратимяване на народите; също тъй и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие. Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
към текста >>

37. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце.
изказва между другото следните мнения: „Без творчески личности, мислещи и съдещи независимо, развитието на обществото в смисъла на прогреса е така невъобразимо, както и развитието на личността без хранителното тяло на обществото. Едно здраво общество, следователно, държи също така добре за независимостта на личностите, както и на тяхната взаимна интимна обществена връзка. Личността в днешния свят е погазена. Затова са се родили диктатори. Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо. Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце. Само примерът на големите и чисти личности може да води към благородни съждения и благородни действия. Среброто (парите) събужда само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи. Можем ли си представи Мойсей, Христос или Ганди въоръжени с кесията на Карнегий? " Във връзка с възпитанието четем по-нататък следните мисли: „Дано братският съюз на народите всеки ден стане за хората все по-дълбоко въжделение. Аз живея с надеждата, че идващите генерации ще карат да се черви от срам нашето днешно поколение.
към текста >>

За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация.
С право един съвременен автор казва, че в нашата материалистическа епоха, сериозните учени са единствените дълбоко религиозни хора. При тази религиозност се събужда един толкова виеш разум, че ако му се противопостави всеки смисъл, който хората имат в своята мисъл, няма да остане абсолютно никакво отражение от него. Това чувствуване е основния мотив на живота и на усилията на истинския учен в онзи размер, при който той може да се издигне над робството на своите егоистични желания." В засегнатия отдел от книгата, Айнщайн се спира много надълго върху въпросите на пацифизма и политиката. Не ни е възможно в тия къси страници да се спрем подробно с цитати върху тях. Ще кажем, че Айнщайн е отявлен антимилитарист. За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация. Той счита, че политиците от днешно време не са смогнали и не ще смогнат да разрешат въпросите за мира и братството между хората. Затова предлага в света да се образува един международен свят от истински учени, които да контролират делата на политиците. Тези последните трябва безусловно да се подчинят на първите, за да може да има мир на земята. Във връзка с проблема за обезоръжаването, А. казва, че за да има мир, трябва безусловно всички страни да сложат напълно оръжията долу.
към текста >>

Днешната цивилизация, казва А., върви по пътя на обедняването на истинските интелектуални сили.
Инак частичните обезоръжавания няма да доведат до нищо. Той предлага всички държави в света да се обединят в три големи континентални съюза - Европа и Африка, Америка и Азия с Австралия, които да имат по един арбитражен съд за уреждане на спорните въпроси. Един четвърти арбитражен съд ще урежда спорни въпроси между континенталните съюзи. Национализмът днес, казва Айнщайн, е една голяма опасност за развитието на човечеството. „Вдействителност, днес повече отколкото всякога преди, народите и личности, които имат авторитет трябва да имат интернационални идеи и да изпитват интернационални чувствувания, ако желаят света да върви напред към едно по-добро и по-достойно бъдеще". Днешната цивилизация, казва А., върви по пътя на обедняването на истинските интелектуални сили. Ако искаме да спасим цивилизацията трябва всеки народ да гледа да не обеднява на хора от този род. Преди да завършим това кратко разглеждане на първата част от книгата на Айнщайн, ще цитираме неговото схващане за юдаизма и християнството: „Ако се отдели юдаизмът на пророците и християнството, такова каквото го е учил Христос, от всички сетнешни прибавки, в частност тези на свещениците и черквата, тогава остава едно учение, което е в състояние да излекува човечеството от всички социални болести. Човекът с добрата воля има за дълг да работи, колкото се може повече в своята среда за да направи живо това чисто учение на човечност. При искрени усилия той ще бъде щастлив човек". Няма да се спираме по-вече върху туй, което Айнщайн дава в своята книга по тези всечовешки въпроси.
към текста >>

Ако искаме да спасим цивилизацията трябва всеки народ да гледа да не обеднява на хора от този род.
Той предлага всички държави в света да се обединят в три големи континентални съюза - Европа и Африка, Америка и Азия с Австралия, които да имат по един арбитражен съд за уреждане на спорните въпроси. Един четвърти арбитражен съд ще урежда спорни въпроси между континенталните съюзи. Национализмът днес, казва Айнщайн, е една голяма опасност за развитието на човечеството. „Вдействителност, днес повече отколкото всякога преди, народите и личности, които имат авторитет трябва да имат интернационални идеи и да изпитват интернационални чувствувания, ако желаят света да върви напред към едно по-добро и по-достойно бъдеще". Днешната цивилизация, казва А., върви по пътя на обедняването на истинските интелектуални сили. Ако искаме да спасим цивилизацията трябва всеки народ да гледа да не обеднява на хора от този род. Преди да завършим това кратко разглеждане на първата част от книгата на Айнщайн, ще цитираме неговото схващане за юдаизма и християнството: „Ако се отдели юдаизмът на пророците и християнството, такова каквото го е учил Христос, от всички сетнешни прибавки, в частност тези на свещениците и черквата, тогава остава едно учение, което е в състояние да излекува човечеството от всички социални болести. Човекът с добрата воля има за дълг да работи, колкото се може повече в своята среда за да направи живо това чисто учение на човечност. При искрени усилия той ще бъде щастлив човек". Няма да се спираме по-вече върху туй, което Айнщайн дава в своята книга по тези всечовешки въпроси. Това са пророчески неща, които идват да напътят човечеството в един прав път.
към текста >>

38. ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното.
Особено хора с по-ниско съзнание, слабоподвижен ум и слаба воля имат нужда от нещо много силно, което да ги изтласка от това им състояние. Гладът, жаждата, потребата от облекло и изобщо всички материални нужди са едни от мощните средства на природата, които гонят именно тази цел. От друга страна, чувствата у човека създават основа за сближение с други същества и създават донякъде възможност за безвъзмездна жертва. Умът също така тласка човека към безбрежното царство на познанието, тласка го към незнайното, невидимото, скритото. Тук вече стремежът е по-доброволен. От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното. Дори не са рядко случаите, когато човек е съгласен да изостави едно по-изгодно положение и да го замени с по-трудно, само затова, защото това неизгодното, трудното, е ново за него. Безброй жертви са дадени и се дават по пътя към незнайното, но това съвсем не спира стремежа на онези, които го следват. Погледнете с каква неизчерпаема енергия работи ученият. Погледнете чудното търпение на астронома - те черпят своето вдъхновение все от незнайното, невидимото. Въображението на човека се лута из догадки за онова, което е скрито в сърцето на земята, в глъбините на океана.
към текста >>

39. РЪЦЕТЕ НА РУЗВЕЛТ И ДЖОН РОКФЕЛЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тези типове носове отговарят най-много на народите носители на днешната западно-европейска цивилизация.
Първите три се считат за неразвити, а последните три - VIII, IX и X за преразвити и носове. Както носът на детето, така и славянският тип нос, който по форма прилича на него, говорят много ясно, че това са носове на хора, на народи в началото на своето развитие. Те имат голямо поле за работа пред себе си и естествено голям напредък в по-далечното бъдеще. Унгарският нос сведочи за една близост до зрелостта на един млад народ с голямо бъдеще. Немският, английският и гръцкият нос дават със своите общи черти типа на учения нос (фигурите IV, V, VI, VII). Тези типове носове отговарят най-много на народите носители на днешната западно-европейска цивилизация. Обикновено те биват прави, правилно и хармонично устроени. Няма нищо излишно, никакви напразни издутини. Долната част на носа - ноздрите, носните отвори, носният мост и върха са правилно устроени, което говори за един правилен и хармоничен физичен и душевен живот. Общо казано, най-надеждните носове, тия които могат да свършат сериозна работа днес на земята са тези англо-саксонски типове носове. Гръцкият нос (фиг.
към текста >>

40. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н.
Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения. Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси. От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон. Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н. Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди. Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни.
към текста >>

41. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

С много човешки труд и усилия е създадено всичко, което ние наричаме днес цивилизация.
Така се е зародил специфичният егоизъм на всяка общност. В резултат от които, през всичките векове разните човешки общности са само враждували. Народи са изчезвали от лицето на земята и във всичките дни от нейния живот с много човешка кръв е напоена нейната гръд. И за какво ли не - за хляб, за земя, за вяра, за „чест", па и без причина, са се водили жестоки войни между хората, между човешките общности. Културите и епохите са дело на общностите. С много човешки труд и усилия е създадено всичко, което ние наричаме днес цивилизация. И в един нерадостен миг всичко изчезне, обърне се на пепел! Това създава личният и обществен егоизъм. Има и светли прояви: днес имаме голямо творчество в хуманитарно отношение - грижи за бедните, за болните, за недъгавите. Днес се работи твърде много за просветата, за възпитанието и специално за националното възпитание на младежта, на народа. И разбира се, това дава отлични резултати!
към текста >>

42. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ала електричеството стана онова, което днес е за човечеството - именно една от най-мощните енергии, които преобразиха външния образ на човешката цивилизация - едва след като биде открито.
Някои, може би, ще попитат: „Нима Уран не е упражнявал влияние преди датата на неговото откриване? Нали и преди е съществувал като планета от слънчевата система? " - Действително, Уран е съществувал и преди да стане видим и знаен за нас. Астрономите са го наблюдавали и по-рано - още през 1690 година, па и отпосле - ала са го сматряли като звезда. Уран е съществувал досущ така, както е съществувало и електричеството в природата, преди да бъде то открито и проучено през миналия век, най-напред в лабораториите на физиците. Ала електричеството стана онова, което днес е за човечеството - именно една от най-мощните енергии, които преобразиха външния образ на човешката цивилизация - едва след като биде открито. И преди радиото хората са плували в океан от електрически вълни, ала едва след изобретяването на тоя дивен апарат, стана възможно да се улавят тия вълни и да станат покорни носители на човешката мисъл и човешкото изкуство. Същото се отнася и за по-тънките сили на Уран от чисто психично естество. Човек трябваше да стане възприемчив за трептенията на тези сили, той трябваше да развие у себе си известни "възприемателни" психични апарати, за да може да улавя урановите вълни. За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях. Тази, именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас.
към текста >>

43. ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Те говорят за мощна загинала цивилизация.
Например на остров Пасха, който е на 3,000 километра западно от Чили във Великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи 10 - 30 метра. А местните жители са. така низко-културни, че са неспособни по никой начин за подобно творчество. Също така и в Перу, Мексико и пр. има останки от храмове и дворци с чудна архитектура. Те говорят за мощна загинала цивилизация. А днешните туземни перуанци и мексиканци са изродени техни потомци. Кои са причините за упадъка на тия култури? Една от причините е, че техният живот се отклонил от великите божествени и природни закони. Друга причина е противопоставянето на новите идеи, на новите течения, на новите форми на живота. Когато едно общество, народ или раса се кристализира, се втвърди в известни форми на живот и изгуби своята пластичност, става неспособен да възприеме новите идеи, да измени своите форми на живот и това общество, народ или раса почва да отпада и даже съвсем може да изчезне от лицето на земята.
към текста >>

44. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

По този начин, алчността на хората, способни да насочват вкуса на народните маси към продаваните от тях продукти, има огромно значение в нашата цивилизация.
Мелничарите и хлебарите печелят повече пари. Консуматорите ядат, без да подозират това, един долнокачествен продукт. И във всичките страни, където хлябът е най-важната част от храната, населението се изражда. Грамадни суми се изразходват за търговската реклама. Така голям брой безполезни и дори вредни хранителни и фармацевтични продукти са станали необходими за цивилизования човек. По този начин, алчността на хората, способни да насочват вкуса на народните маси към продаваните от тях продукти, има огромно значение в нашата цивилизация. (Из същата книга)
към текста >>

45. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

във всяка историческа епоха, във всяка нова цивилизация, която се е явявала като еманация от световната душа, човечеството догонва и достига нещо, което никога вече не ще може да се повтори със същия чар, блясък и заразяващ ритъм.
Забележително, обаче, си остава едно: хората и до днешен ден се заблуждават относно преимуществата на епохите и времената в общото развитие. Смешно и нелепо е да се съпоставят такива разнородни неща, като отделните епохи на човешкото развитие и да се казва: днес човечеството стои по-високо във всяко отношение от някога или обратното - някога човечеството е било по-високо във всяко отношение от нашите западнали и извратени времена. И в двата случая се прави една голяма грешка, ако не се прибави едно разяснение, което да установи „в какво отношение" или в що по-горе или по-долу. Ако имаше някакъв начин, който би ни позволил да се отдръпнем като безучастни зрители в перспективата на времето и ако развоя на човешкия род би оставил никаква следа като огнена линия върху мрачния фон на вековните панорами, ние ще останем изненадани от това, че тая следа не е една наклонена линия, която започва от някаква „нула" и се стреми нагоре към безкрая, а една вълнова линия или спирала с много слизания и качвания, общата тенденция на която е все пак нагоре. Диаграмата на развоя не е една проста стълба, която изкачва човешкият род гладко, а път с мъчителни възходи и бурни слизания, път с трагически минимуми и блестящи точки на съвършенство във всеки от тия извитъци - епохи, човечеството е докосвало нови, непознати дотогава неща и е живяло под един знак на своето време, който макар и невидим, властно го е направлявал и е бил негова неуловима духовна същност. във всяка историческа епоха, във всяка нова цивилизация, която се е явявала като еманация от световната душа, човечеството догонва и достига нещо, което никога вече не ще може да се повтори със същия чар, блясък и заразяващ ритъм. Човек може да сгреши като гледа сияещата светлина на някоя отминала цивилизация, която е имала друг зенит и други задачи на своето време, като рече да я сравни със своето време, което се намира под своя знак и догонва съвсем други идеали. Ще сгреши, защото привидната нищета все пак не ни показва, че светът е изостанал или върви назад. Обратно, и при най-нерадостната картина около нас, ние сме по-напред от някога. Може миналото да ни надхвърля с нещо - ние сме пак по-напред в общото развитие. На пътя ни може да има страшни препятствия и съсипии.
към текста >>

Човек може да сгреши като гледа сияещата светлина на някоя отминала цивилизация, която е имала друг зенит и други задачи на своето време, като рече да я сравни със своето време, което се намира под своя знак и догонва съвсем други идеали.
Смешно и нелепо е да се съпоставят такива разнородни неща, като отделните епохи на човешкото развитие и да се казва: днес човечеството стои по-високо във всяко отношение от някога или обратното - някога човечеството е било по-високо във всяко отношение от нашите западнали и извратени времена. И в двата случая се прави една голяма грешка, ако не се прибави едно разяснение, което да установи „в какво отношение" или в що по-горе или по-долу. Ако имаше някакъв начин, който би ни позволил да се отдръпнем като безучастни зрители в перспективата на времето и ако развоя на човешкия род би оставил никаква следа като огнена линия върху мрачния фон на вековните панорами, ние ще останем изненадани от това, че тая следа не е една наклонена линия, която започва от някаква „нула" и се стреми нагоре към безкрая, а една вълнова линия или спирала с много слизания и качвания, общата тенденция на която е все пак нагоре. Диаграмата на развоя не е една проста стълба, която изкачва човешкият род гладко, а път с мъчителни възходи и бурни слизания, път с трагически минимуми и блестящи точки на съвършенство във всеки от тия извитъци - епохи, човечеството е докосвало нови, непознати дотогава неща и е живяло под един знак на своето време, който макар и невидим, властно го е направлявал и е бил негова неуловима духовна същност. във всяка историческа епоха, във всяка нова цивилизация, която се е явявала като еманация от световната душа, човечеството догонва и достига нещо, което никога вече не ще може да се повтори със същия чар, блясък и заразяващ ритъм. Човек може да сгреши като гледа сияещата светлина на някоя отминала цивилизация, която е имала друг зенит и други задачи на своето време, като рече да я сравни със своето време, което се намира под своя знак и догонва съвсем други идеали. Ще сгреши, защото привидната нищета все пак не ни показва, че светът е изостанал или върви назад. Обратно, и при най-нерадостната картина около нас, ние сме по-напред от някога. Може миналото да ни надхвърля с нещо - ние сме пак по-напред в общото развитие. На пътя ни може да има страшни препятствия и съсипии. Слънцето може да е скрито зад тъмни облаци, земята може да изглежда като место, което е събрало всички беди и противоречия, така както е сега - ние трябва да знаем, че се намираме пред един нов възхождащ ден, че изживяваме последните трагически усилия на едно ново раждане.
към текста >>

46. Du Maitre: La loi du rajeunissement Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Като посочва, че балканските славяни в миналото са били в непосредствена връзка с древната цивилизация и в голяма близост с елинизма, проф.
"Утро" статия, в която пише между другото: "Напоследък белградският професор по класическа филология М. Будимир е обнародвал в "Родина" един обширен труд за "Древността и балканско-славянското възраждане". Авторът на този добре обоснован труд прави някои доста любопитни проучвания и догадки относно възраждането на балканските славяни, тяхната роля на Балканите, тяхната общност, тяхната мисия за продължение на елинския космополитизъм и за тържеството на славянството. Гледището на г. Будимир надхвърля балканските интереси на балканските славяни и отива по-далеч - славянството да изиграе оная благотворна човечна роля, която по своята етичност и космополитичност се явява като главна цел на новото възраждане. Като посочва, че балканските славяни в миналото са били в непосредствена връзка с древната цивилизация и в голяма близост с елинизма, проф. Будимир е на мнение, че балканско-славянската цивилизация се явява като непосредствено продължение на античността, дошла при славяните не по косвен път, както от латинските страни това е станало при западните народи, но направо от самия източен извор. След ред исторически данни, посочени относно напора на западните народи за проникване на Изток, проф. Будимир констатира, че ние "балканските славяни сме общославянски страж на световноисторическия път, който свързва Изток и Запад и три стари континента. Това положение определя целта на балканско-славянската цивилизация." И понеже сме свидетели на четвърто балканско-славянско възраждане, това трябва да бъде дело, казва авторът, не само на Балкана и на славянството, но и на всички напредничави личности и общества. Проф. Будимир смята, че славянството едва сега стъпва на световната сцена и то ще трябва да осъществи човечността в света.
към текста >>

Будимир е на мнение, че балканско-славянската цивилизация се явява като непосредствено продължение на античността, дошла при славяните не по косвен път, както от латинските страни това е станало при западните народи, но направо от самия източен извор.
Будимир е обнародвал в "Родина" един обширен труд за "Древността и балканско-славянското възраждане". Авторът на този добре обоснован труд прави някои доста любопитни проучвания и догадки относно възраждането на балканските славяни, тяхната роля на Балканите, тяхната общност, тяхната мисия за продължение на елинския космополитизъм и за тържеството на славянството. Гледището на г. Будимир надхвърля балканските интереси на балканските славяни и отива по-далеч - славянството да изиграе оная благотворна човечна роля, която по своята етичност и космополитичност се явява като главна цел на новото възраждане. Като посочва, че балканските славяни в миналото са били в непосредствена връзка с древната цивилизация и в голяма близост с елинизма, проф. Будимир е на мнение, че балканско-славянската цивилизация се явява като непосредствено продължение на античността, дошла при славяните не по косвен път, както от латинските страни това е станало при западните народи, но направо от самия източен извор. След ред исторически данни, посочени относно напора на западните народи за проникване на Изток, проф. Будимир констатира, че ние "балканските славяни сме общославянски страж на световноисторическия път, който свързва Изток и Запад и три стари континента. Това положение определя целта на балканско-славянската цивилизация." И понеже сме свидетели на четвърто балканско-славянско възраждане, това трябва да бъде дело, казва авторът, не само на Балкана и на славянството, но и на всички напредничави личности и общества. Проф. Будимир смята, че славянството едва сега стъпва на световната сцена и то ще трябва да осъществи човечността в света. Дошъл е, заключава проф.
към текста >>

Това положение определя целта на балканско-славянската цивилизация." И понеже сме свидетели на четвърто балканско-славянско възраждане, това трябва да бъде дело, казва авторът, не само на Балкана и на славянството, но и на всички напредничави личности и общества. Проф.
Будимир надхвърля балканските интереси на балканските славяни и отива по-далеч - славянството да изиграе оная благотворна човечна роля, която по своята етичност и космополитичност се явява като главна цел на новото възраждане. Като посочва, че балканските славяни в миналото са били в непосредствена връзка с древната цивилизация и в голяма близост с елинизма, проф. Будимир е на мнение, че балканско-славянската цивилизация се явява като непосредствено продължение на античността, дошла при славяните не по косвен път, както от латинските страни това е станало при западните народи, но направо от самия източен извор. След ред исторически данни, посочени относно напора на западните народи за проникване на Изток, проф. Будимир констатира, че ние "балканските славяни сме общославянски страж на световноисторическия път, който свързва Изток и Запад и три стари континента. Това положение определя целта на балканско-славянската цивилизация." И понеже сме свидетели на четвърто балканско-славянско възраждане, това трябва да бъде дело, казва авторът, не само на Балкана и на славянството, но и на всички напредничави личности и общества. Проф. Будимир смята, че славянството едва сега стъпва на световната сцена и то ще трябва да осъществи човечността в света. Дошъл е, заключава проф. Будимир, последният час, да се сепнем и да напуснем всичко онова, което ни разделя и раздробява, което взаимно ни отчуждава и разделя. Затова да разчистим час по-скоро помежду си старите си и изоставени сметки. Има доста религиозно-романтична мистика в мисията, която определя проф.
към текста >>

47. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Фаустовското начало, германският философ противопоставя на така наречената аполоновска душа, която е знак на древногръцката цивилизация.
Една нова идваща култура е изпратила сред хората своите първи предвестници, защото макар на пръв поглед човечеството да тъне в тъмната и леплива кал на материалистическият егоизъм, тук-там по лицето на земята като светли оазиси израстват обществата на духовно просветените хора, чиято безшумна работа, най-често неразбрана, дори осмивана, е залог и гаранция, че нашата съвременност с бързи крачки се движи към едно ново раждане, че Лъчезарният от Назарет се е родил в душите на мнозина. Като предвестници и тълкуватели на нашата, търсеща нови пътища съвременност, можем да считаме и ония вдъхновени хора на изкуството: поети, художници, архитекти, които със своите творби и герои, тласкани в трагичния път на противоречията, стилизуваха типа на западния човек. Това са Гьоте със своя Фауст, Шекспир със своя Хамлет и отчасти Достоевски, макар че героите на последния носят отпечатъка и пресиления белег на един специален славянски трагизъм. И Толстой не е далеч да бъде между тия тълкуватели, но неговият истински прост и християнски човек, колкото и да е мил и трогателен, е все още чужд на синтетичния образ на нашето време. Известно е, че немският философ Шпенглер в своите опити да докаже края на западната култура, нарича западноевропейската душа фаустовска, като смята Фауст за най-характерния тип на Запада, даден с известно пророческо виждане. Фаустовското начало, германският философ противопоставя на така наречената аполоновска душа, която е знак на древногръцката цивилизация. Тия, които познават Шпенглеровото учение, сами ще заключат, доколко може да е вярно неговото твърдение, защото в последно време мнозина смятат, че то подлежи на строга преоценка. По-интересен за нас е типът на Хамлет, защото е по-универсален. Собствено, хамлетовският тип като образ на събуждащия се нов човек е най-разпространен между хората на Запада. Хамлет е толкова родствен и близък до всекидневния трагизъм на нашия живот, че може да се нарече дори един стандартен тип, който ни отразява напълно. Не е пресилено да се твърди, че всеки интелигент, който има вече навика да задълбава в проблемите на живота, особено в нашето по-сложно и угнетено време, е преживял неща, пред които бледнее трагическото разкъсване на Хамлет пред неговото „да бъда или да не бъда".
към текста >>

48. ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

То е характерно за днешната цивилизация.
Той много по-живо преживява всяко нещо, приятно или неприятно, отколкото човекът на древните епохи, със своята по-неразвита, по-груба нервна система. И всички тия сътресения в човешкото съзнание не могат да не се отразят върху оная система, която е инструмент на съзнанието във физическия свят – именно, нервната система. Тревогите, смущенията, безпокойствата, страховете, разочарованията и пр., всред които живее днешният човек, действат разрушително върху нервната му система. Ето защо, не е чудно, че днес имаме отслабване, изтощение на тая система. Това явление не е изпъквало в миналите култури. То е характерно за днешната цивилизация. Независимо от горните причини, днешното изтощение на нервната система има връзка и с материализма на съвременната култура. Влиянието на материалистичния мироглед върху нервната система е двояко. Ще разгледаме тия две страни на въпроса. Материалистичният мироглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на битието. Чрез този мироглед човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот.
към текста >>

49. ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Човечеството е изправено пред една нечувана катастрофа и мнозина вече вещаят края на западната цивилизация, както това бе предсказал или по-право предвидел германският философ Шпенглер.
Тъкмо наопаки. Навсякъде в природата ние виждаме закон за вечното възраждане. Старите форми загиват, за да се възроди животът в нови, по-подходящи и по-съвършени форми. Какво става днес в християнския свят? Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек. Човечеството е изправено пред една нечувана катастрофа и мнозина вече вещаят края на западната цивилизация, както това бе предсказал или по-право предвидел германският философ Шпенглер. Ако воюваха африканците, монголите, людоедите – това не би ни учудило. Но тука воюват велики християнски народи, воюва Германия, която даде, напр., Лютер – реформаторът на църквата; воюва Франция, която прогласи великите начала на революцията: свобода, братство, равенство; воюва Англия, която разпространява Евангелието по всички части на света и проповядва Словото Божие, но в същото време не се отказва от своите колонии, от своите богатства, от своите привилегии. Как да се обясни това противоречие? „Белите народи са полудели, щом са започнали да се убиват едни други" – казал един ескимос, когато му съобщили за войната. „Европа е лудница", бе казал Тагор, когато посети Европа преди няколко години.
към текста >>

50. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Защо той има тъй голямо разпространение в днешната епоха, че даже се нарича „болест на съвременната цивилизация"?
А от всичко това човек се е отдалечил чрез неестествения си живот. Ако преди 30 години бяха казали, че хората ще слушат по радиото далечни концерти, сказки и пр., щяха да помислят, че това е невероятно и невъзможно. Също така и това, което ви говоря за силите и възможностите на човека, може да учудва някои, обаче в близко бъдеще хората ще се убедят в моите думи, както днес се убедиха в радиото! После разговорът се обърна към медицински въпроси. Един лекар каза: – Коя е причината за голямото разпространение на рака днес? Защо той има тъй голямо разпространение в днешната епоха, че даже се нарича „болест на съвременната цивилизация"? – Когато се яви дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система, тогава се явява ракът като последствие и то по следната причина: тогава някои клетки стават свободни, индивидуализират се, не се подчиняват вече на хармоничните сили на главния мозък и симпатичната нервна система, на божественото в човека. И почват да се делят по свой почин, а не с оглед на нуждите и интересите на целия организъм. Те стават царство в царство. И тогава се образуват тъй наречените ракови образования. След това разговорът отново се пренесе върху обществени въпроси.
към текста >>

51. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда.
Пампоров „Стоим пред прага на нова епоха. Хаос наоколо нас, буря в света! Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич). Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш". Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински.
към текста >>

52. ПРИ НЕСТИНАРИТЕ - ПАША Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тия отделни типове-народи, както отделните хора, ще създават най-различни продукти в човешката цивилизация и ако в процеса на развитието те се освободят от нисшите животински инстинкти, общуването между тях в процеса на създаването общочовешки ценности, ще бъде една от най-красивите и величествени гледки, с каквато човечеството не е още удостоено.
То е създадено и оформено освен в непрекъснатата общност, освен в приемането на вътрешните и външни белези на английската култура, което от социолозите е наречено подражание, но и във флуидите, духовната атмосфера на тая нация. Ние бихме могли да направим от всеки народ по един показен синтетичен тип, който крие у себе си в най-чиста проба качествата на своя народ. Тоя тип ще има средния ръст между статистическите показвания за ръста на отделните му сънародници. Да му припишем и средната предполагаема интелигентност, средната издръжливост, средната смелост, средният мисловен пермеабилитет в проблемите от стопанско и метафизично естество, средните склонности към изкуство и държавническа мъдрост, както и всичко останало. Тогава ние бихме могли да изучим поотделно тия чисти модели и бихме получили отлична представа за съответните народи. Тия отделни типове-народи, както отделните хора, ще създават най-различни продукти в човешката цивилизация и ако в процеса на развитието те се освободят от нисшите животински инстинкти, общуването между тях в процеса на създаването общочовешки ценности, ще бъде една от най-красивите и величествени гледки, с каквато човечеството не е още удостоено. Немислимо е създаването на цялостна човешка култура без участието на всичките народи по лицето на земята, които са призвани да внесат дял от своята специфична творческа сила и красота.
към текста >>

53. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Забравена в своето опиянение и увлечена в мощта на желязото, европейската цивилизация отдавна е изпуснала оная нишка, която свързва човек и народите с висшето.
Но това продължава дотогава, докато в тоя народ се появи искрата на осъзнаване, докато в душата на някой от тия мълчаливи роби, избрани и белязани от съдбата, се пробуди споменът за нещо далечно и той извика „Хайде! ". За да има егоизъм между хората и отделните народи, най-голям фактор е грубият материализъм на епохата. Вярно е, че се забелязват, и то на много места, наченките и на нова мисъл, но все пак, животът на народите се дирижира от грубия материален егоизъм. Той отрича смисъла на еволюцията, а издига в култ сляпата случайност и грубата сила. Науката на древните върху световните цикли, която намира днес прием и адмирация от страна на видни представители на съвременната философска мисъл, определя мястото на всеки народ в световната еволюция така, както един анатом или физиолог би намерил мястото и функциите на всеки един орган. Забравена в своето опиянение и увлечена в мощта на желязото, европейската цивилизация отдавна е изпуснала оная нишка, която свързва човек и народите с висшето. Една грамадна част от хората, които населяват териториите от европейския континент, са машинизирали своето съзнание за сметка на благородните състрадателни чувства, които живеят в човешкото сърце, и затова те се отнасят с такова спокойствие и безразличие към страданията на толкова милиони други човешки същества. За благосъстоянието на едно семейство трябва отделните съставящи го единици, догонвайки своите намерения по различни пътища, да не изпускат из очи общите интереси на семейството. Ако отделната личност се възпитава втачене и зачитане интересите на своите близки, тогава ще имаме едно възпитано общество, един издигнат народ, едно благоденстващо човечество. И ако чувството на национализъм не е подкрепено с това висше самосъзнание, то се превръща в една несимпатична страст, безразсъдна, и необуздана. Един човек всякога храни у себе си любов към заобикалящата го действителност, но как това чувство на любов може да се превърне на омраза към другите?
към текста >>

54. Списанието PDF Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

— Да остави свободни децата си, както днес ги е оставил, да опитат резултатите на своята воля, на своята цивилизация, за да разберат, че щастието им седи не в изпълнението на тяхната воля, а в изпълнението на Неговата света воля.
Що е воля Божия? — Волята Божия може да се определи като дума, казана на време и дело, сторено на място. Каква може да бъде волята на един всемъдър и всеблаг Баща? — Безспорно, децата му да бъдат здрави, силни и любещи. Каква е още волята на Великия Баща? — Да остави свободни децата си, както днес ги е оставил, да опитат резултатите на своята воля, на своята цивилизация, за да разберат, че щастието им седи не в изпълнението на тяхната воля, а в изпълнението на Неговата света воля. Същественото е скъп небесен дар — дар от Бога. От човека се иска само да засвири с флейтата на своя ум песента на светлината. С арфата на своето сърце — дивната мелодия на Любовта. С баса на своята воля — химна на свободата. Велик е човекът, който е разбрал и оценил същественото в живота.
към текста >>

55. УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др.
Като ценен документ в това отношение може да ни послужи красивият труд на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка: „Човекът – неизвестният". Ценността на тази книга е в това, че той е сгрупирал и резюмирал в най-сбита форма най-новите изследвания по въпросите, които засяга. В самия предговор се казва, че говори само въз основа на фактите. Между другото той казва: „Трябва окончателно да изоставим илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб, детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват толкова физиолози и лекари”, (стр 131). А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168). За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др. се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала".
към текста >>

56. РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тези всички обществени фактори, които в миналото са играли грамадна роля при създаването на епохите в човешката цивилизация, днес вече са негодни да се справят с напластените обществени, стопански и културни противоречия.
Д-р М. Константинов НОВОТО И СТАРОТО Обществото, взето като социологическа единица, в широк смисъл на думата, представя едно поле, където действуват редица сили от колективен характер — обществени, класови и съсловни. Тези всички обществени фактори, които в миналото са играли грамадна роля при създаването на епохите в човешката цивилизация, днес вече са негодни да се справят с напластените обществени, стопански и културни противоречия. Днес се гради един нов свят, който се ражда всред противоречията на съвременната бурна епоха. Старият свят, почиващ на личното, егоцентричното съзнание, днес пада под ударите на новото съзнание, което се ражда под знака на колективния дух на нацията и човечеството. Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право. От друга страна, истинската икономическа индивидуалност на държавите ще бъде един необходим елемент в новия ред на света. Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия.
към текста >>

57. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Планински В дух и истина Началото на материалната цивилизация лежи в някаква потребност на човека, която е целяла да улесни живота му.
Планински В дух и истина Началото на материалната цивилизация лежи в някаква потребност на човека, която е целяла да улесни живота му. Практическите изводи и постижения, които човекът е успял да впрегне на работа около своето съществувание, с резултат пак на някакво дирене в областта на природните закони и стихии. Те са деца на човешкия дух и затова никога не могат и не бива да стават негови поробители и господари. Цялата тая материална цивилизация, с която съвременният човек се гордее, е практически организирана човешка мисъл, взета в помощ на неговото развитие и тя би трябвало да бъде подчинена на човешкия свободен дух. Епохата, в която материалната цивилизация застрашава духовната култура, трябва да се коригира. Хората би трябвало внимателно да се вгледат в своето време, ако то показва аномалията, – материалното битие да засенчва духовното, организацията да заменя свободния полет на мисълта и машината да се наложи над човешката воля.
към текста >>

Цялата тая материална цивилизация, с която съвременният човек се гордее, е практически организирана човешка мисъл, взета в помощ на неговото развитие и тя би трябвало да бъде подчинена на човешкия свободен дух.
Планински В дух и истина Началото на материалната цивилизация лежи в някаква потребност на човека, която е целяла да улесни живота му. Практическите изводи и постижения, които човекът е успял да впрегне на работа около своето съществувание, с резултат пак на някакво дирене в областта на природните закони и стихии. Те са деца на човешкия дух и затова никога не могат и не бива да стават негови поробители и господари. Цялата тая материална цивилизация, с която съвременният човек се гордее, е практически организирана човешка мисъл, взета в помощ на неговото развитие и тя би трябвало да бъде подчинена на човешкия свободен дух. Епохата, в която материалната цивилизация застрашава духовната култура, трябва да се коригира. Хората би трябвало внимателно да се вгледат в своето време, ако то показва аномалията, – материалното битие да засенчва духовното, организацията да заменя свободния полет на мисълта и машината да се наложи над човешката воля. Знае се, че основният закон на живота е развитието. Развитието е най-обнадеждващата и най-логичната доктрина, която осмисля живота и дава воля на дейност. Законът на развитието е стълба, по която се възкачват единиците, обществата, народите и цялото човечество.
към текста >>

Епохата, в която материалната цивилизация застрашава духовната култура, трябва да се коригира.
Планински В дух и истина Началото на материалната цивилизация лежи в някаква потребност на човека, която е целяла да улесни живота му. Практическите изводи и постижения, които човекът е успял да впрегне на работа около своето съществувание, с резултат пак на някакво дирене в областта на природните закони и стихии. Те са деца на човешкия дух и затова никога не могат и не бива да стават негови поробители и господари. Цялата тая материална цивилизация, с която съвременният човек се гордее, е практически организирана човешка мисъл, взета в помощ на неговото развитие и тя би трябвало да бъде подчинена на човешкия свободен дух. Епохата, в която материалната цивилизация застрашава духовната култура, трябва да се коригира. Хората би трябвало внимателно да се вгледат в своето време, ако то показва аномалията, – материалното битие да засенчва духовното, организацията да заменя свободния полет на мисълта и машината да се наложи над човешката воля. Знае се, че основният закон на живота е развитието. Развитието е най-обнадеждващата и най-логичната доктрина, която осмисля живота и дава воля на дейност. Законът на развитието е стълба, по която се възкачват единиците, обществата, народите и цялото човечество. Тоя закон осмисля и оправдава възходите, слизанията, дори и паденията в живота, от които в съкровищницата на личната и колективна душа оставя някакъв опит.
към текста >>

От това гледище, ние се обръщаме и към ценностите на нашата материална цивилизация и се питаме, дали тя, наистина, има право да завладява съзнанието и живота на съвременния човек, който е вече почти под нейно робство.
Развитието е най-обнадеждващата и най-логичната доктрина, която осмисля живота и дава воля на дейност. Законът на развитието е стълба, по която се възкачват единиците, обществата, народите и цялото човечество. Тоя закон осмисля и оправдава възходите, слизанията, дори и паденията в живота, от които в съкровищницата на личната и колективна душа оставя някакъв опит. Развитието, наречено от някои еволюционен закон, ни дава и при най-голямата относителност, опора за определяне на понятията добро и зло, право и криво, полезно и не-полезно. От това гледище, ние преценяваме постъпките, потребностите и ценностите на даден индивид, народ или епоха. От това гледище, ние се обръщаме и към ценностите на нашата материална цивилизация и се питаме, дали тя, наистина, има право да завладява съзнанието и живота на съвременния човек, който е вече почти под нейно робство. Металът, който човешкият дух извади из недрата на земята, стана господар на тоя дух и започна да го задушава. Големите световни конфликти се предизвикват от тоя метал и ние го виждаме как той, макар и безжизнен истукан, гълта жертвите на живота. Духовната тъмнина и егоизъм си създадоха кумири, на които се кланят милиони живи човеци, и в името на които се пораждат и най-страшните стълкновения. Трябва да се воюва срещу тоя егоизъм и невежество. Трябва да се воюва първо в самите нас, в дълбоките и мрачни дипли на унаследения страх от живота за утрешния ден, трябва да се воюва против животинската алчност, която ни принизява.
към текста >>

Тоя най-дълбок и най-очарователен израз "в дух и истина", има значение във всички времена, защото великите учители никога не изричат нещо само за една епоха, има значение и за дните, когато човечеството е заробено от материалната цивилизация, обликът на която е само една от условните форми на великия закон за развитието.
Бог вложи в човека дихание на едно гордо и силно същество. Той го направи Свое подобие, защото го възлюби и му показа пътищата, които ще го доведат до състоянието, да се нарече достоен и равноправен гражданин на Всемира. С други думи, Бог показа на човека пътя на развитието, но по тоя път човекът се забрави и подчини волята си не на направляващия го дух, а на формите, които сам приготви в своя безкраен път. Погледнете човешката история и вие ще се уверите, че нейните страници са записани спомени на различни видове идолопоклонство. Трябвало е небето да изпраща будители, които да припомнят на заспиващия човек, че неговият път е другаде и че тия ценности, на които се кланя, не са нищо друго, освен преходни черупки на живота, а истинският живот е "в дух и истина", както каза най-великият от учителите на човечеството – Христос. Тоя най-дълбок и най-очарователен израз "в дух и истина", има значение във всички времена, защото великите учители никога не изричат нещо само за една епоха, има значение и за дните, когато човечеството е заробено от материалната цивилизация, обликът на която е само една от условните форми на великия закон за развитието. Дните, в които живеем, погледнати философски и от гледище на поменатия еволюционен закон, показват картината, как човек пъшка под жестоките удари на машината, която сам той е създал. Тая машина, гордо и победоносно шествува над всичко в света и човекът става неин роб. Забравил своя духовен произход, забравил, че животът трябва да протича в "дух и истина", съвременният човек е все още жалка играчка на материалистичния повей в историята и носи неговите тиранически последици. Освобождението от егоизма, води към освобождение от материалната условност и зависимост, води, казано символично, към освобождение от машината, защото нашата съвременност, взета изцяло, е придобила облика на една огромна и бездушна машина. На трите хиени: омраза, невежество и робство, които са господари днес на колективното съзнание на света, трябва да се противопоставят така гениално изказаните от Учителя: Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

58. НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

След откритието на книгопечатането, което е един от най-важните моменти на възхода на човечеството, книгата бавно но си-сигурно измества всички други начини за оставяне трайни спомени за духовните постижения и цивилизацията на дадена епоха.
Ние говорим, разбира се, за ония книги, които са част от нечий живот, а не хартиения материал на нечия амбиция, защото всяка истинска книга е написана, или с кръвта, или със сълзите на едно човешко битие. Книгата, както всеки продукт на човешкия дух, е създадена от нуждата за общение толкова между отделните хора, колкото между отделните ввкове и хилядолетия. В тоя смисъл неравните драски по стените на предисторическите пещери са първите опити да се създаде книга. От тогава още, тоя мрачен получовек е съзнавал макар и смътно, необходимостта да остави белези за своето съществувание на идещите след него. Огромните колоси на древните отминали култури са също каменни книги, в които са вписани белези за грандиозността на оня творчески дух, който ги е сътворил. След откритието на книгопечатането, което е един от най-важните моменти на възхода на човечеството, книгата бавно но си-сигурно измества всички други начини за оставяне трайни спомени за духовните постижения и цивилизацията на дадена епоха. Тя става радост, утеха и светило на народите по всички материци, тя създава епохи, освобождава народи, разлюлява душата на света и се превръща на светиня. За великите недостигаеми върхове на духа, ние научихме от свещеното писание. Книгата ни донесе жив и величествен образа на Кроткия Назарянин, книгата ни нашепва дългата низа от промени и страдания, които човешкият род премина от тогава до днес, книгата просвети умовете ни, облагороди сърцата ни и ни даде сили за надежда и живот. Пакостите, които направи книгата на човека, са неописуемо малки и нищожни пред величието на ползата, която тя принесе. Народи, които нямат култ към книгата, са още варварски.
към текста >>

59. СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

(Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят поука за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че човекът — венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.) Земята е едно богато кълбо, което може да даде благоденствие на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на човека от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни.
Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши. Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб. Земята е създадена като училище на човека. Ако ние гледаме войната, която водят мравките при завладяването на един мравуняк от друг, ние се учудваме на героизма и готовността да се умре за един инстинкт, но дълбоко в себе си ние знаем, че това е една безсмислена борба, тъй като жертвите на едните и другите мравки не рентират малката придобивка, която може да бъде реализирана за тях по хиляди други пътища. (Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят поука за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че човекът — венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.) Земята е едно богато кълбо, което може да даде благоденствие на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на човека от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни. Затова ще заключим: На човечеството, което се намира в криза, не са потребни автомати, а мислещи същества, с ясен поглед за целите на своя и целокупния живот. На това човечество са необходими смели личности, които да премахнат игото на условностите, да отхвърлят методите на животинската си природа и да издигнат своя личен живот до висините на универсалната божествена душа.
към текста >>

60. Du Maitre – LA RECONNAISSANCE Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Великата древна цивилизация на американското племе майя От изследванията на учените е намерено, че в Мексико и Централна Америка е живяло племето майя, което е притежавало велика цивилизация.
Плиний млади за древните християни Един български историк пише в редакцията ни писмо, в което привежда думите на бележития римски писател Плиний млади до императора Траян. Писмото е било писано в 111 година преди Христа. Ето важните части от писмото: „Християните от ден на ден стават все повече и повече. Те се събират пред изгрев слънце на молитва и пеят химни на слънцето и на Христа, Когото почитат като Бог". Нашият историк прибавя след това в писмото си: „Значи, във втория век след Христа християните са запазили обичая да посрещат слънцето". Великата древна цивилизация на американското племе майя От изследванията на учените е намерено, че в Мексико и Централна Америка е живяло племето майя, което е притежавало велика цивилизация. Тяхната древна цивилизация все повече учудва изследователите, колкото повече проникват в нейните постижения. Тъй напр. Диселдорф докладва на един конгрес в Мексико за големите познания на племето майя по астрономия, медицина и пр. От друга страна разкопките на техните храмове и други паметници говорят също за високата култура която са имали. Всичко това потвърждава окултните твърдения.
към текста >>

Тяхната древна цивилизация все повече учудва изследователите, колкото повече проникват в нейните постижения.
Писмото е било писано в 111 година преди Христа. Ето важните части от писмото: „Християните от ден на ден стават все повече и повече. Те се събират пред изгрев слънце на молитва и пеят химни на слънцето и на Христа, Когото почитат като Бог". Нашият историк прибавя след това в писмото си: „Значи, във втория век след Христа християните са запазили обичая да посрещат слънцето". Великата древна цивилизация на американското племе майя От изследванията на учените е намерено, че в Мексико и Централна Америка е живяло племето майя, което е притежавало велика цивилизация. Тяхната древна цивилизация все повече учудва изследователите, колкото повече проникват в нейните постижения. Тъй напр. Диселдорф докладва на един конгрес в Мексико за големите познания на племето майя по астрономия, медицина и пр. От друга страна разкопките на техните храмове и други паметници говорят също за високата култура която са имали. Всичко това потвърждава окултните твърдения. Според окултната наука, червенокожите племена в Америка са изродени потомци на атлантската раса, която е населявала потъналия континент Атлантида, който е заемал приблизително мястото на сегашния Атлантически океан.
към текста >>

61. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ето как изкуството, по-добре от всичко друго, ни учи, че по течението на Нил в оная отдалечена отдавнашна цивилизация, са живели хора, животът на които е протичал между бреговете на живота и смъртта, или по право, в един свет, където веществената и невеществената реалност са едно.
Във всички египетски статуи, барелефи, надгробни изображения и саркофази, човекът е даден в един външно притихнал вид, в миг на екстаз, в едно вцепеняване, когато духът е отлитвал в царството на духа и мисълта е вглъбена в съзерцание. Противно на древноелинското изкуство, за което ще кажем нещо по-после, където движението и съвършенството е извадено навън, тук то се подразбира. Статуите и изображенията дъхат някаква вътрешна сила. Всичко е изпънато в размисъл. Това изкуство не радва с преходната радост на земята, но ни задълбочава и ни привиква към неподвижно, вътрешно потъване в необятното царство на духа. Ето как изкуството, по-добре от всичко друго, ни учи, че по течението на Нил в оная отдалечена отдавнашна цивилизация, са живели хора, животът на които е протичал между бреговете на живота и смъртта, или по право, в един свет, където веществената и невеществената реалност са едно. Между реките Тигър и Ефрат, в земите на нявгашните Месопотамия и Халдея, са намерени изображения предимно барелефи, които ни показват бавното потъване в света на формите, плътта н нейната земна сила. Мускулестите ръце и крака, ясните очертания на контурите, силните животни и стилизираните цветя, ни показват едно внимание към конкретния живот, живот на формата. В изображенията на това изкуство, като съществен елемент се появява и движението. То е изписано в барелефите и всички останали скулптурни творби. В това отношение, прочути са изображенията на животни по глазираните цигли и барелефите, които ни представят ловни сцени с коне и кучета на цар Асур, както и знаменития барелеф „раненият лъв" от времето на нововавилонското изкуство.
към текста >>

62. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота.
Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи. Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша. Ние сме приели сляпо всичко, което тя ни е предложила. Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия. Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота. Съвременният човек е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите. Спасението ще се намери в обединението на материалното с душата. При все това, биолозите изпитват често изкушението да се върнат към механистичните схващания на 19 век, които са по-удобни. Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане. Ние трябва да освободим човека от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този свят, в който той е бил затворен от възраждането насам.
към текста >>

63. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

По тоя случай добро е да отбележим, че в Италия не съществуват вече тия болни (пелагросари), докато в оная държава, която се мисли да е начело на цивилизацията в света, искаме да кажем С.Щати в Америка, живеят и линеят около 1,000,000 пелагросари.
В групата от витамин В принадлежи също и витамин РР или антипелагроза, който от химическа гледна точка се нарича никотинова киселина. Тоя термин ще възбуди интереса на пушачите, тъй като добре знаем, че тютюнът съдържа никотин, който е дериват на никотиновата киселина, но трябва да разочароваме любимците на тютюна, съобщавайки им, че организмът няма възможността да преобрази никотина в никотинова киселина Изворите на никотиновата киселина са: краве мляко, телешкото месо, свинското, черният дроб, грахът, картофите, а най-много бамята. Организмът има нужда от доста големи количества витамини РР, т.е. от 10 до 25 милиграма дневно. Липсата или недостатъчността довежда до добре известната болестна форма, пелаграта. По тоя случай добро е да отбележим, че в Италия не съществуват вече тия болни (пелагросари), докато в оная държава, която се мисли да е начело на цивилизацията в света, искаме да кажем С.Щати в Америка, живеят и линеят около 1,000,000 пелагросари. * Витамин С, антискрофулен (антискорбутен), както видяхме още отначало, той е бил познат още от 18 век, т.е. от когато скрофулата се цереше с лимонов сок. Чудноватият прогрес на сегашната химия докара до индивидуализирането на един много прост химически продукт, който има тясна роднинска връзка със захарта и се нарича аскорбинова киселина. Награденият с Нобелова премия Сцент-Гиорги намери, че един скъп извор на витамин С е многоизвестният пипер, от който той получи 500 грама. Всеки пресен животински и растителен елемент съдържа тоя ценен продукт, особено чушките, спанакът и цветното зеле.
към текста >>

64. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А у много мъже липсваха колосани яки - тези модни халки на западната цивилизация.
По външен изглед хора като хора, граждани и селяни. Но пак имаше и очебийна разлика. У жените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Като че ли модата тук бе обгорели от слънцето лица. Вместо модни шапки, всякъде личаха бели забрадки. А у много мъже липсваха колосани яки - тези модни халки на западната цивилизация. Голямо множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим - външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна бяла ли е на еди-кого-си душата? Отчасти по носията и думите, повече по лицето и очите, а най-вече по обноските и по делата.
към текста >>

65. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните, отиват към гибел.
Приемът, който проф. Легрен - въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек - е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола. Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно! ... В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните, отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма - за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”. където имах и сказка за България и новите реформени движения.
към текста >>

66. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те говорят за мощна загинала цивилизация.
Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации. Например, на остров Пасха, който е на 3000 километра западно от Чили във великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи 10-30 метра. А местните жители са така нискокултурни, че са неспособни по никой начин за подобно творчество. Също така и в Перу, Мексико и пр. има останки от храмове и дворци с чудна архитектура. Те говорят за мощна загинала цивилизация. А днешните туземни перуанци и мексиканци са изродени техни потомци. Кои са причините за упадъка на тия култури? Една от причините е, че техният живот се е отклонил от великите божествени и природни закони. Друга причина е противопоставянето на новите идеи, на новите течения, на новите форми на живота. Когато едно общество, народ или раса се кристализира, се втвърди в известни форми на живот и изгуби своята пластичност, става неспособен да възприеме новите идеи, да измени своите форми на живот, и това общество, народ или раса почва да отпада и даже съвсем може да изчезне от лицето на земята.
към текста >>

67. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тъй, Есперанто е езика на Новата Култура, езика на международното братство, което ще се възцари над развалините на отиващата към своя край международна материалистична цивилизация.
Те изграждат идейното здание на новия свят, на Новата Култура или, с други думи, на Царството Божие на земята. Много от основната литература на тия движения се превежда първом на Есперанто, преди да е преведена на който и да било друг език. Ще дойде обаче време, когато много от нея ще бъде давана направо на Есперанто. Но и днес ние вече с пълно право можем да кажем, че човек, който не знае Есперанто, не може да има пълна и ясна представа за духовните движения в света, т. е. за това общо, с една и съща основа движение, което, започнато от различни страни и народи, е определено да изгради Новата Култура, да изгради Царството Божие на земята. И тъй, Есперанто е езика на Новата Култура, езика на международното братство, което ще се възцари над развалините на отиващата към своя край международна материалистична цивилизация. Хора на новите идеи, дайте вашата помощ на езика Есперанто, дайте му оня тласък от който той се нуждае и който той заслужава, защото той е едно мощно оръдие за реализирането на вашите идеи. Научете преди всичко вие сами езика Есперанто, служете си с него и го имайте за свой пръв спомагателен език — езика на Новата Култура, езика на Братството на Народите. П л а м е н . МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ. На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви.
към текста >>

68. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То смуче соковете на живота си от недрата на една Нова Култура, която бавно но сигурно иде да замести гнилата съвременна цивилизация.
Ние тук няма да се спираме да доказваме истинността на нашите твърдения, обаче нам е ясно едно: новият живот и новото общество си имат свои собствени, нови форми на живот. Паралелно с изграждането на това ново общество, паралелно с раждането и развитието на този нов живот, всички стари форми ще отстъпят мястото си на нови. Една от тази нови форми, която в новото общество, което е нашия идеал, ще замести днес съществува щата форма на обмяна — търговията, това е метода, чрез който ние издаваме нашето скромно вестниче! ... Не е важно че то е тъй скромно, тъй незначително днес! Въпреки това, в него тупти живота на една мощна сила на бъдещето. То смуче соковете на живота си от недрата на една Нова Култура, която бавно но сигурно иде да замести гнилата съвременна цивилизация. Човекът на тази Нова Култура, уповавайки се на един велик Божествен закон, няма да прави сметка кому и колко дава. Той ще има абсолютно доверие на този Божествен Закон, който гласи: „Дай, и ще ти се даде! “ Той ще дава на обществото това, което може, с най-голямо желание, с най-голямо усърдие и ще бъде сигурен, че в замяна на това ще получи всичко, каквото му е необходимо. В тази Нова Култура свободният човек ще дава своя свободен труд на всички и същевременно свободно ще взема всичко, което нему е нужно! В това именно направление, нашето вестниче представлява един малък, съвършено малък опит.
към текста >>

69. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Наскоро голямо Божие наказание ще сполети света, заслепен от материалистичната цивилизация.
Ето няколко извадки от него: „ ... Както сливовото дърво се разцъфва през зимата, също тъй внезапно ще се разцъфне славната епоха, когато Царството Божие ще се установи по цялата земя. „Всички досегашни религии са само предшественици. Аз ида сега веднъж за винаги да очистя света от злото. Предстои Ми грандиозно дело. Аз ще обединя света и ще го направя Царство Божие, което ще трае вечно. „Наскоро голямо Божие наказание ще сполети света, заслепен от материалистичната цивилизация. Нека тези, които искат да избегнат нещастието, се разкаят и се повърнат на правия път. „Злите духове на материализма и атеизма днес напълно владеят човечеството и го водят направо към бездната. Затова Бог ще дойде да обнови из основа света! Приготви се за това, човечество! “ Онисабро Дегучи Между другото, основателката на движението пророчествала, че след нея ще дойде друг, който ще подтикне движението много напред и ще го разпространи из целия свят.
към текста >>

С други думи, Оомото е едно окултно движение, напълно сходно с това не Бялото Братство и проповядва издигането на Духа до състоянието на пълен господар на материята, нещо което ще се изрази в загиването на днешната материалистична цивилизация от нейната естествена смърт и реализирането на Царството Божие на земята!
Така Оомото е готово да сътрудничи на равна нога с всички напредничави духовни движения и вече сътрудничи с много от тях. Още преди няколко години Оомото подаде ръката си и на Бялото Братство, публично заявявайки това в своя есперантски орган — списанието „Oomoto“, издавано в Камеока — Япония. В същото списание е печатана лекцията на Учителя Дънов „Високият Идеал“. Помествани са също статии за Бялото Братство в издания на японски език. Накрая, за да се получи по-ясна представа за движението, нека споменем, че Оомото поддържа, че усъвършенстването на човека става чрез последователни прераждания на земята и че ако хората искат да направят решителна стъпка напред в своето духовно развитие, те трябва да се откажат от употребата на месна храна. С други думи, Оомото е едно окултно движение, напълно сходно с това не Бялото Братство и проповядва издигането на Духа до състоянието на пълен господар на материята, нещо което ще се изрази в загиването на днешната материалистична цивилизация от нейната естествена смърт и реализирането на Царството Божие на земята! Разкази из Духовния свят ОНИСАБРО ДЕГУЧИ (Из 10-та глава на 47-ия том) Харукуниуаке и Тацукоо са угощавани гостоприемно с чай и баница при бариерата на бога — съдия, където си почиват няколко време. В това време покрай тях минава с бързи и живи крачки пълен мъж, който изглежда около шестдесет годишен. Един пазач с червено лице веднага го спира, извиквайки; „Стой! " Човекът се обръща и казва с недоволство: „Какво? Никак не е прилично да ме спираш, когато си вървя по пътя.
към текста >>

70. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те разкриха широко язвите и дефектите на днешната цивилизация, нейната морална нищета.
Ч.) Тайното Учение Религиозно-философскнят мироглед на Петър Дънов. (Из книгата със същото заглавие на А.Томов) Един характерен белег на новото време е повсеместният и силен подем на мистичната мисъл. Това явление е благоприятствано, несъмнено, от дълбоки социални причини. Засилването на обществените противоречия, на мизерията, болестите и страданията изобщо е от естество да упражнява благотворно въздействие в посочения смисъл, правейки човешката душа по-възприемчива и по-чувствителна, разширявайки съзнанието и пробуждайки стремежите към истинско щастие, социална правда и хармония; тия условия действат в същата посока, и изобщо, като импулсират всестранната човешка дейност, правят живота по-напрегнат и по-интензивен. Гoлямата война и последвалата я социална криза направиха и правят да блесне най-ярко неразумното и безмисленото в живота, нечистото и болното. Те разкриха широко язвите и дефектите на днешната цивилизация, нейната морална нищета. Едновременно с това те изнесоха и изнасят все по-големи проблеми пред човешката мисъл за преодоляване на злото и предотвратяване на идещите бедствия. Всичко е тласнато към най-интензивен живот, призован към свръхусилия. Никога човешката мисъл не е работила тъй интензивно. не е дирила тъй настойчиво и упорито нови пътища във всички области и прояви на живота. Силите на старото и силите на новото са в повсеместно, широко и грандиозно състезание.
към текста >>

То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот.
Изкористван от мнозина, осмиван от други, упорито пренебрегван, от хората на сериозната наука, спиритизмът можа да стане предмет на сериозни изучвания, поражда грамадна литература и спечелва на своя страна видни хора на опитната наука, като Крукс, Оливер Лодж. Уйлям Джеймс, Аксаков, Камил Фламарион, Ломброзо, проф. Кравфорд, както и видни хора на изкуството като В. Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание. Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната. То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани.
към текста >>

След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация.
Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия. Христовия комунизъм в Чехия, новото Розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и тъй нареченият „дъновизъм" в България. Настъплението на мистичната мисъл оказа и оказва от своя страна най-мощно влияние върху цялата съвременна наука. Макар още дълбоко проникната от материалистично-позитивистичен дух и вярна на налагащото й се от живота начало — да се пригажда към изискванията и психиката на господстващите, охолните обществени слоеве, антирелигиозни по стремежи, по живот и схващания, съвременната официална наука е принудена да прави постоянни и все по-важни отстъпления пред мистичната мисъл.
към текста >>

Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм.
От особено значение за развитието на мистичната мисъл се оказаха завоеванията на опитната наука в областта на тъй наречените метапсихични явления, в областта на телепатията, жизнения магнетизъм, медиумизма и сомнабуличните състояния. По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма. * От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество.
към текста >>

Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма. * От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора.
към текста >>

Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване.
* От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ.
към текста >>

Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество.
Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи!
към текста >>

Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора.
Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи! Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи.
към текста >>

71. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цивилизацията и пътят на гениите, от Борис Марковенски.
Коюмджиев, ул. „Цар Самуил", 50 — София. Отглеждане ка децата, съветник за родители и възпитатели, от Луй Куне. Цена 12 лева. Доставя се от същото книгоиздателство. Цивилизацията и пътят на гениите, от Борис Марковенски. Цена 40 лв. Доставя се от автора Б. Марковенски — гр. Перник. На слънце (Предговор към книгата със същото заглавие) Животът на личността, семейството и обществото става из ден в ден по-труден. Затова не е без значение да се посочи общодостъпен път към облекчаване на съществуванието — път, който намалява грижите за прехраната, укрепява здравето и усилва жизнерадостта ни.
към текста >>

72. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Под тежестта на своите ужасни противоречия днес западната цивилизация агонизира, лутайки се безпомощно в пълна тъмнина, защото за нея изход няма.
В нашия народ се таят огромни духовни сили. Той притежава творчески заложби и духовен устрем, които могат да го издигнат до степен да стане фар на прогреса за целия свят, и да посочи пътя към спасение на много други народи. Нашият народ е млад, той не е разхарчил още силите си в достигане на фалшивата и едностранчива, грубо материалистична култура на Запада. Макар че много е направено в това направление, то обаче засяга предимно интелигенцията, висшите ръководни слоеве и спира до чертата на града. Централното, здравото ядро на народа ни още не е отровено и разядено от гнилостния дъх на Запада. Под тежестта на своите ужасни противоречия днес западната цивилизация агонизира, лутайки се безпомощно в пълна тъмнина, защото за нея изход няма. Разочаровала се в политическо отношение от демокрацията и парламентаризма, тя търси спасението си в диктатурата, във фашизма. Разбира се, и това няма да й помогне. „От трън, че на глог", казва народната пословица. Фашизмът е едно естествено продължение на старата култура на насилието, социалната несправедливост и националния егоизъм. Голяма разлика между него и днес съществуващата политико-икономическа система няма.
към текста >>

73. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Голямата война и много други злини, които е извършила и върши Европа, мисля аз, са допуснати и наредени от Бога, защото той желае претоварената от своите грехове съвременна европейска цивилизация да загине, и бъдещето да принадлежи на вас, на Изтока, който не е вършил тия грехове.
Аз тръгнах да пътувам из целия свят, търсейки добър и силен човек, но, за съжаление, до сега аз още не съм можал да го намеря. Аз съм европеец, обаче трябва да ви призная, че Европа вече загива. Днес Европа представлява сборище от болни, които едва поддържат живота си с помощта на лекаря, наречен „Общество на изродите". Обаче, не е далеч времето на нейното загиване и затова бъдещето принадлежи на вас, т. е. на Изтока, защото Европа до днес е извършила твърде много грехове, а вий, народите на Изтока имате да изпълнявате важна мисия, както днес, така и за в бъдеще. Голямата война и много други злини, които е извършила и върши Европа, мисля аз, са допуснати и наредени от Бога, защото той желае претоварената от своите грехове съвременна европейска цивилизация да загине, и бъдещето да принадлежи на вас, на Изтока, който не е вършил тия грехове. Днес в Европа не съществува ни Бог, ни религия. Човек без религия не е човек. Европа е напълно изоставена от Бога и това е по вината на нейните религиозни водачи, които търгуват с религията. Аз ще ви разкажа, какво правят и как живеят тези религиозни водачи и как те заслужават да бъдат изоставени от народа. Но аз ще ви разкажа само факти, като ще оставя вий сами да си извадите заключението.
към текста >>

74. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно, днес ний сме изправени пред дилемата: Опомняне, помиряване и побратимяване или — разрушение и гибел на всичко и всички в пламъците на идващата последна световна война, която ще погребе днешната цивилизация.
Никакво насилие — свобода за всички! Никакво завладяване — силният трябва да подкрепя слабия, а не да го заробва. И всички ний трябва да знаем, че, преди да бъдем членове на един народ, класа или семейство, ние сме хора — членове на човечеството. Времето бързо тече. Човечеството е затънало дълбоко в своите грехове — в своите противоестествени взаимни борби и раздробление. Следователно, днес ний сме изправени пред дилемата: Опомняне, помиряване и побратимяване или — разрушение и гибел на всичко и всички в пламъците на идващата последна световна война, която ще погребе днешната цивилизация. Обединение или — смърт! Друг изход няма! И тъй, — нека избираме! ... Вашето собствено радио Вий винаги притежавате свое собствено радио, което се намира във вашия мозък. Екипировката на вашето радио е пълна — то притежава приемател и изпращач.
към текста >>

75. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живеем в една епоха, когато ясно се вижда, че това, което е положено в основите на съвременната цивилизация, че идеите, принципите схващанията, отношенията, които са изградили тази цивилизация, са фалшиви, противоречиви, неустойчиви и носят в себе си бацила на своето разрушение.
... Ако българите знаеха силата на Правдата и ако постъпваха винаги само по нея, те не биха били днес в това си положение. Ако българите знаеха, че с днешното си поведение те градят условията, в които ще се намерят утре, те не биха повтаряли пак старите си грешки. Ако българите знаеха, че няма друг защитник на слабите, освен Правдата, те биха престанали да се уповават на силата. Живеем днес в едно време, когато пред очите ни се руши цял един свят, цял един строй, цял един мироглед, основани върху пясъка на лъжливото схващане на живота, изградени в общия стремеж към егоистично добруване и лично надмощие и поради това носещи в себе си, от самото си начало, бацила на разрушението. Живеем в една епоха, която е не вече в периода на своето зараждане, не в периода на своето растене и изграждане, не и в периода на своето цъфтене, но която е вече в периода, в който дава своите плодове, които ние вече вкусваме и виждаме, че са горчиви. Живеем в една епоха, когато ясно се вижда, че това, което е положено в основите на съвременната цивилизация, че идеите, принципите схващанията, отношенията, които са изградили тази цивилизация, са фалшиви, противоречиви, неустойчиви и носят в себе си бацила на своето разрушение. Няма Правда в основите на съвременната цивилизация, — това е нейния основен грях, за това е тя толкова неустойчива, затова и днес изправена пред катастрофа. Днес целият свят, цялото човечество, а и българите заедно с тях, страдат от липса на Правда в живота им. Отсъствието на Правда в цялата съвременна цивилизация е обусловено от човешкия егоизъм. Човешкият егоизъм е изгонил Правдата от живота. Той е подкопал основите, проял е корените на този живот затова той е причина за всички съвременни нещастия.
към текста >>

Няма Правда в основите на съвременната цивилизация, — това е нейния основен грях, за това е тя толкова неустойчива, затова и днес изправена пред катастрофа.
Ако българите знаеха, че с днешното си поведение те градят условията, в които ще се намерят утре, те не биха повтаряли пак старите си грешки. Ако българите знаеха, че няма друг защитник на слабите, освен Правдата, те биха престанали да се уповават на силата. Живеем днес в едно време, когато пред очите ни се руши цял един свят, цял един строй, цял един мироглед, основани върху пясъка на лъжливото схващане на живота, изградени в общия стремеж към егоистично добруване и лично надмощие и поради това носещи в себе си, от самото си начало, бацила на разрушението. Живеем в една епоха, която е не вече в периода на своето зараждане, не в периода на своето растене и изграждане, не и в периода на своето цъфтене, но която е вече в периода, в който дава своите плодове, които ние вече вкусваме и виждаме, че са горчиви. Живеем в една епоха, когато ясно се вижда, че това, което е положено в основите на съвременната цивилизация, че идеите, принципите схващанията, отношенията, които са изградили тази цивилизация, са фалшиви, противоречиви, неустойчиви и носят в себе си бацила на своето разрушение. Няма Правда в основите на съвременната цивилизация, — това е нейния основен грях, за това е тя толкова неустойчива, затова и днес изправена пред катастрофа. Днес целият свят, цялото човечество, а и българите заедно с тях, страдат от липса на Правда в живота им. Отсъствието на Правда в цялата съвременна цивилизация е обусловено от човешкия егоизъм. Човешкият егоизъм е изгонил Правдата от живота. Той е подкопал основите, проял е корените на този живот затова той е причина за всички съвременни нещастия. Човешкият егоизъм има две главни прояви: първо, личен егоизъм (тук можем да смятаме не само чисто индивидуалния, но и т. н.
към текста >>

Отсъствието на Правда в цялата съвременна цивилизация е обусловено от човешкия егоизъм.
Живеем днес в едно време, когато пред очите ни се руши цял един свят, цял един строй, цял един мироглед, основани върху пясъка на лъжливото схващане на живота, изградени в общия стремеж към егоистично добруване и лично надмощие и поради това носещи в себе си, от самото си начало, бацила на разрушението. Живеем в една епоха, която е не вече в периода на своето зараждане, не в периода на своето растене и изграждане, не и в периода на своето цъфтене, но която е вече в периода, в който дава своите плодове, които ние вече вкусваме и виждаме, че са горчиви. Живеем в една епоха, когато ясно се вижда, че това, което е положено в основите на съвременната цивилизация, че идеите, принципите схващанията, отношенията, които са изградили тази цивилизация, са фалшиви, противоречиви, неустойчиви и носят в себе си бацила на своето разрушение. Няма Правда в основите на съвременната цивилизация, — това е нейния основен грях, за това е тя толкова неустойчива, затова и днес изправена пред катастрофа. Днес целият свят, цялото човечество, а и българите заедно с тях, страдат от липса на Правда в живота им. Отсъствието на Правда в цялата съвременна цивилизация е обусловено от човешкия егоизъм. Човешкият егоизъм е изгонил Правдата от живота. Той е подкопал основите, проял е корените на този живот затова той е причина за всички съвременни нещастия. Човешкият егоизъм има две главни прояви: първо, личен егоизъм (тук можем да смятаме не само чисто индивидуалния, но и т. н. класов, съсловен, професионален и семеен егоизъм) и второ — национален егоизъм. Вземете тия два вида егоизъм заедно с всичките им второстепенни форми и оттенъци, проследете техните прояви, тяхната непрестанна дейност, вижте как те дават насока на всички човешки постъпки, и, най-после, потърсете следствията на всичко това, и вие ще откриете, че в корена на всички човешки нещастия лежи егоизма във всичките му безбройни прояви.
към текста >>

76. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не намираме ли утеха в сигурността, че звуците на Бетховен изкуството на един Рафаел, философията на един Емерсон не са загубени за света, но ще бъдат отново дадени на човечеството, в една бъдеща цивилизация, с още по-голям талант и разбиране, от същите тези души които са вече придобили адмирацията на света?
Изпърво идват Хендел и Бах, после Менделсон, Моцарт и Бетховен и най-сетне, в една бърза последователност, идва една многобройна група съставена от Шуберт, Шопен, Шуман, Лист, Вагнер, Рубинщайн Брамс и Григ. Появата на една изолирана група от поети и философи в Америка е също интересна, особено като се вземе пред вид, че те са родени в една и съща част на Съединените Щати и че мнозина от тях са били интимни приятели. Членовете на тази група беха Брайант, Емерсон, Лонгфелоу, Уайтиер, По, Торо, Уитман и Лоуел, като цитираме само най-значителните. Не сме ли ний ентусиазирани от идеята, че при всички тези едновременни съществувания са се въплътили заедно близки приятели и сътрудници, за да продължат дейността си? Не се ли изпълняме с радост знаейки, че ний ще дойдем пак заедно в бъдещето да работим за да направим по-щастлив и по-красив стария свят? Не намираме ли утеха в сигурността, че звуците на Бетховен изкуството на един Рафаел, философията на един Емерсон не са загубени за света, но ще бъдат отново дадени на човечеството, в една бъдеща цивилизация, с още по-голям талант и разбиране, от същите тези души които са вече придобили адмирацията на света? (следва) Науката и окултизма Стъпка по стъпка, в своите издирвания, съвременната наука достига до такива открития, които ясно и категорично потвърждават истините на окултизма. Що е „шестото чувство“, за което известния френски учен, професор Шарл Рише, е написал цял том съдържащ многобройни и обстойни изследвания и доказателства, ако не ясновидството, за което окултната наука ни говори от хилядолетия насам? Какво представляват от себе си явленията на т. н. „метапсихика" изложени и проучени в десетици томове от компетентни учени, ако не потвърждение на голяма част от основните твърдения на окултизма относно силите и способностите на човешкия дух, независим от физическото тяло, и продължаващ съществуването си след неговото разлагане? "Какво представляват търпеливите и поставени па строго научна база изследвания на великия учен Уйлям Крукс, който доказа, въпреки това, че мнозинството учени си затваряха и днес продължават да си затварят очите и ушите за да не видят фактите, че спиритическите явления са една реалност, която събаря издъно материалистическия възглед за човека?
към текста >>

77. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Основната причина на съвременната криза, която не е само икономическа, но и социална, не само социална, но общокултурна и духовна, се състои в това, че съвременната цивилизация е влязла в разрез с един установено ред на нещата в света.
И трябва да се направи опит, — нека съвременните хора пожертват 25 години за да направим колективно опита — като се помни, че каквото мислим, то става. И затова трябва да внимаваме какви мисли влагаме в своето съзнание — мислите, които възприемаме от вън, и тези, които произтичат от нас, трябва най-първо да определим реални ли са или не. И, следователно, не възприемайте нищо от вън, което не е вярно, и нищо, което не е вярно, не го изпращайте. Така ще помогнете и на себе си и на другите. Само така може да се помогне на света и да се избегнат кризите и катастрофите. Основната причина на съвременната криза, която не е само икономическа, но и социална, не само социална, но общокултурна и духовна, се състои в това, че съвременната цивилизация е влязла в разрез с един установено ред на нещата в света. Защото има един установен ред в света, и всеки индивид или колектив, който влиза в разрез с този ред, ще дойде в противоречие. Съвременните хора искат да изменят реда и порядъка на целокупния живот на земята, но да се измени реда и порядъка на великия живот е нещо невъзможно. Това е невъзможно, както е невъзможно човек сам себе си да унищожи. Това е невъзможно, понеже животът е целокупен — това подразбира, че сме елементи на един целокупен живот и не можем да унищожим живота в неговата целокупност. Една част не може да унищожи цялото.
към текста >>

78. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но да не дадем нито един човек за кланицата, с която зверовете, под маската на цивилизация, тъпчат нещастните безправни народи и в своята зверщина да ни имат ведно.
И на Белгия, която воюващите изораха със своите снаряди, нанесоха й огромни щети, но която не даде ни един войник, за да убива. (А след войната воюващите възстановиха нейните загуби). В наша воля е при една война — която ще бъде най-зверска, най-безпощадна, — в наша воля ще бъде да заявим като един човек: Ние не искаме да убиваме! Ние не искаме да воюваме! И ако поискат да ни насилят да убиваме нека тогава избягаме в гори и пещери. Но да не дадем нито един човек за кланицата, с която зверовете, под маската на цивилизация, тъпчат нещастните безправни народи и в своята зверщина да ни имат ведно. Не проповеди и молби! Но противене, най-енергичен отказ да воюваме, да убиваме! из сп. „Миротворец“ Есперанто Всяко движение има своето противодействие и всяка идея — своите противници. Но когато потокът на живота влече със своята стихия, тя прави от противодействията и от преодолените пречки километрически знаци на победния си ход.
към текста >>

79. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съвременната цивилизация е поставена на голямо изпитание.
След като сме опитали в продължение на толкова хиляди години метода на насилието и свещения егоизъм и нямаме никакви положителни резултати, защо да не направим един последен опит? Защо да не приложим метода, когото Христос преди 2,000 години възвести? Метода на зачитане чуждите интереси, на готовност за братско разбирателство, метода на Любовта? К. Въжаров (продължение от бр. 42) Из кой път? Съвременната цивилизация е поставена на голямо изпитание. Животът на човечеството днес се развива под знака на една тежка икономическа и морална криза. Едва ли има по-употребявана дума днес между хората от думата „криза". За нея говорят даже и децата — тези волни птички на свободата, радостта и безгрижието! И в тяхната душа се отеква ехото на грубия живот и смущава веселия им дух. Криза, криза, криза, викат от вси страни!
към текста >>

80. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1931 год., НБ) Айнщайн за задължителната военна служба Въвеждането на задължителната военна служба е, според моето дълбоко убеждение, главната причина за моралния упадък на бялата раса, който излага на голяма опасност нашата цивилизация и даже нашето съществуване.
Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки трябва да се внесат в живота и те ще донесат свободата, която е стремежа и копнежа на всеки човек, на всеки народ. Беседа, държана от Учителя на 19. XII. 1931 год. (откъси от "Стимул и любов", 18. XII. 1931 год., ООК и "Според делата", 20. XII. 1931 год., НБ) Айнщайн за задължителната военна служба Въвеждането на задължителната военна служба е, според моето дълбоко убеждение, главната причина за моралния упадък на бялата раса, който излага на голяма опасност нашата цивилизация и даже нашето съществуване. Френската революция, на която дължим толкова социални благодеяния, създаде тая опасност, която се простре малко по-малко у всички народи. Ето защо, този който иска да спомогне за създаването на един международен дух и да се бори срещу шовинизма, трябва да се бори срещу задължителната военна служба. Преследванията, на които са подложени тия, които отказват да служат поради религиозни или морални убеждения, не са ли същите, на които бяха подложени никога религиозните мъченици? Може ли да се постави войната извън законите — както прави това пакта Бриан—Келог — ако отделните личности са подчинени беззащитно на военния механизъм на всяка държава? Проф. Алберт Айнщайн Прераждането от Матилда Фяншър Първия закон на живота е себесъхранението.
към текста >>

81. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И това нещо ще бъде нечувано, смърт на цивилизацията.
Войната дебне от всякъде. Тя заплашва всички народи. Тя може утре да избухне. Ако пламне в някой кът на света, тя не ще може до се локализира. В няколко седмици, в няколко дена, огънят ще унищожи всичко. И това нещо ще бъде нечувано, смърт на цивилизацията. Цялата цивилизация, целият свят е в опасност. Ние викаме: Тревога! Всички на крак! Ние апелираме към всички народи, към всички партии, към всички мъже, към всички жени. Не се касае тука до интереса на един народ, на едно класа, или на една страна.
към текста >>

Цялата цивилизация, целият свят е в опасност.
Тя заплашва всички народи. Тя може утре да избухне. Ако пламне в някой кът на света, тя не ще може до се локализира. В няколко седмици, в няколко дена, огънят ще унищожи всичко. И това нещо ще бъде нечувано, смърт на цивилизацията. Цялата цивилизация, целият свят е в опасност. Ние викаме: Тревога! Всички на крак! Ние апелираме към всички народи, към всички партии, към всички мъже, към всички жени. Не се касае тука до интереса на един народ, на едно класа, или на една страна. Всички са засегнати.
към текста >>

82. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А тя означава разрушение и смърт на днешната цивилизация.
Техните интереси ще бъдат засегнати. Мира, свободата, разоръжението и обединението на човечеството не могат да бъдат измолени от никого, те няма да дойдат и сами, а трябва да бъдат наложени от самите народи. Народите трябва да станат като един човек и да заявят властно волята си. Те трябва да диктуват на своите правителства това, което трябва да се направи. Иначе — нова война иде. А тя означава разрушение и смърт на днешната цивилизация. У нас. И у нас е същата каша. Как този народ не можа веднъж до сега да си намери истински достойни водачи! Хора едновременно честни, разумни и силни! Хора, които да поставят народеното благо както над партийните интереси, така и над своите лични интереси и амбиции.
към текста >>

83. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да, ние имаме една блестяща култура, но култура повече на външната форма, на декорацията, на материалния и технически напредък, но с бедно духовно съдържание, вследствие на което тя постепенно се изражда в цивилизация, а цивилизацията води към диващина и неминуем крах.
И ето, от тук произтичат всичките страдания, нещастия и катастрофи в живота на целия свят. Липсва най-важният елемент в отношенията на отделните индивиди общества и народи — взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Липсва прозрение у съвременните общественици за строгата зависимост между всички народи на земята като органи на големия организъм — човечеството. И така, по настоящем, животът както на отделната личност, така и на отделните народи се движи из хлъзгавите пътища на егоизма, на насилието, на безправието, на убийствата. А това са бацили, които разяждат съвременният обществен живот. Да, ние имаме една блестяща култура, но култура повече на външната форма, на декорацията, на материалния и технически напредък, но с бедно духовно съдържание, вследствие на което тя постепенно се изражда в цивилизация, а цивилизацията води към диващина и неминуем крах. Под привидната красота на съвременната култура се крие страшната голота и нищета на нашата душа! Културата на 20 век направи гигантски скок в областта на материалния напредък, но занемари силите на човешкия дух. И днешната европейска култура може с право да се нарече материалистическа. Материализма стана верую на културния свят, което го доведе до отчуждаване от духовните истини. Провъзгласи се всичко за материя, животът за механически атрибут на материята и се изгони „баснята" на великите учители от древността за произхода на всичко от Всемирния Дух на живота, който работи и твори всички форми в битието.
към текста >>

84. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прилагам тук съдържанието на последната ми малка сказка, твърде смела, засягаща безбожието на днешната цивилизация.
Отговаряйки на тоя ми въпрос, за което предварително Ви благодаря, аз Ви моля същевременно да запитате Учителя — по какъв начин бих могла от тук, да бъда полезна, да служа, присъединявайки се същевременно, към това Бяло Братство, което тъй много ме привлича. Кажете му, моля ви се, че изгаряйки на Божествения олтар всички лични желания, едно много по-могъщо, като феникс из пепелта, се роди в мен — желанието да се присъединя и да служа на Всемирното Бяло Братство, което ме преследва ден и нощ. Нека Той каже, прочее, по какъв начин ще мога да го осъществя. Работейки? — Аз вече правя това, като превеждам, предимно на френски език, беседите на Учителя, за да ги разпространявам тук. Чрез радиостанцията в Лион, аз се старая да заинтересувам слушателите за новия идеал. Прилагам тук съдържанието на последната ми малка сказка, твърде смела, засягаща безбожието на днешната цивилизация. Пиша с ръка, защото, смятайки Учителя за тайновидец, (в добрата смисъл на думата), предполагам че, по моя ръкопис, Той ще отгатне моята непресторена искреност, моето добро желание (твърде голямо) надминаващо способностите ми ... М. Б о р е л Из друго писмо: Лион, 18. юли 1932 „ ... Имам двама познати българи, които изучават тук медицина, и които навярно ще Ви посетят през тяхната ваканция. Казах им, че аз се научих да обичам България чрез Петър Дънов. На обожавания Учител изпращам мислено моя почитателски поздрав, който не ви моля да му предавате ... защото една звезда не вижда земния червей!
към текста >>

85. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Спящите нека се събудят вече — смъртта е при вратата — смърт на благополучието, цивилизацията, културата, дома, бащино огнище, любими хора, братя, бащи и съпрузи, — край на всичко що люби и е любимо!
Самозабрава, самоунищожение на човечеството! Народи които учат децата си, че те са по добри от съседите си са вече инжектирали бацила на омразата — а тя е предговора на войната. Войната сега носи разорение и на победителя и на победения — Тя е пир на пировци. Кой ще оправдае Каина? Кой ще иска да го замети? Спящите нека се събудят вече — смъртта е при вратата — смърт на благополучието, цивилизацията, културата, дома, бащино огнище, любими хора, братя, бащи и съпрузи, — край на всичко що люби и е любимо! А будните нека бдят и да будят, защото като крадец, незнайно се приближава всеки ден и всеки час злото. Пълнят се складове с оръжия, с ужасни бомби и отрови, с разрушителни апарати ... Майки, пазете синовете си — над тях са протегнати костеливите ръце на смъртта. Жени, събудете мъжете си да разберат, че ако се нещо гради, и дом и царщина, то не е с омразата и смъртта, а само с великата Любов, която ражда живота и носи радостта. Любящи, не пущайте своите любими в ужасното хоро на смъртта, не от страх, не от егоизъм, а защото безумие е за тоя, който гине — и двойно безумие е за този, който гледа. Сега се трепери над живота, над едно дръвце, на едно цвете, на едно кученце, на одрасквания пръст — а там гинат хиляди, по незнайни планини разкъсват стотици тела изведнъж като непотребна мърша, за да хранят врани и гарвани ... Страшни са мъртъвците, още по страшни са останалите живи от тях, които им завиждат, изгубили от ужас всичко човешко.
към текста >>

Нашата епоха, с всичката й култура и цивилизация е резултат на многовековната дейност на милиони човеци, които са живели с най-разнообразни идеи, планове и копнежи.
Лишено от животворната топлина на любовта, това дърво дава само незадоволяващи вкуса плодове. Комунизмът е братство и взаимопомощ между хората. Но това братство и тая взаимопомощ са възможни само чрез любовта. Т. Ч. Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха „Ние се намираме сега в есента на една епоха" — Учителя Развитието на човечеството е един много сложен биопсихологически процес, тъй както и развитието на отделния индивид. Нашата епоха, с всичката й култура и цивилизация е резултат на многовековната дейност на милиони човеци, които са живели с най-разнообразни идеи, планове и копнежи. Всичко това, което намираме днес — положително и отрицателно — са реализирани копнежи на хората, които са живели преди нас. Кое е най-характерното явление в нашата епоха? — Това е кризата във всички области на индивидуалния и колективен живот. Кризата е болезнено състояние на организъма, където процесите не стават правилно, и показва, че живота на този организъм е към своя край. Научният анализ на историческия процес ми разкрива, че ние живеем в есента на една епоха*) и носим последствията от дейността и мислите на всички минали поколения.
към текста >>

86. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр.
Те са били една човешка раса, която е предшествала настоящото човечество в своето развитие. Има членове и от сегашната раса, които са кандидати, да влязат в ангелския свят - това са светиите. Но за да влязат хората в ангелския свят, не трябва нищо да остане от техните слабости и да се развият всички сили и способности, които сега са като пъпки, които чакат своето време да се разцъфтят. Когато се разцъфнат и развият в своята пълнота тези способности, хората ще реализират Царството Божие на земята. Ще дойде Царството Божие на земята, но земята трябва да мине през огън да се пречисти и да се изменят условията. И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр. няма да остане нито помен. В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш. Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране на живота. А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът. А това е невъзможно, защото големите противоречия, които съществуват днес, произтичат от различията в материалните интереси, а те се обуславят от разбиранията ни за живота.
към текста >>

87. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато политиците от всички страни с охота продължават безплодни конференции, дето всяка страна иска да обезоръжи всички освен себе се, когато дипломатите разменят ноти за права на своята собствена страна, в отне мат правата на другите, когато международните върховни интереси подкупват вестниците, за да инжектират страх на съседната страна, психологически се подготвя най-големия катаклизъм, какъвто до сега не се е виждало чисто и просто: гибел на цивилизацията.
то не търпи отлагане... Погледнете на около си как по всякакъв начин се приготвя връщането на „чудовището война", как то показва своята кръвожадност. Нека бърже да съзнаем нашия дълг, или то ще вземе кръвта на нашите скъпи. Хигиената на сърцето се състои в съзнанието, че никоя майка в света не може без болка да пожертва своя син на смъртта, само по незнание или чрез насилие тя е правила това. Хигиената на ума се състои в обосноваването на тази теория, абсолютно разумна. Хигиената на духа се състои в решението твърдо и категорично да откажем каквото и да е участие във войната. Когато политиците от всички страни с охота продължават безплодни конференции, дето всяка страна иска да обезоръжи всички освен себе се, когато дипломатите разменят ноти за права на своята собствена страна, в отне мат правата на другите, когато международните върховни интереси подкупват вестниците, за да инжектират страх на съседната страна, психологически се подготвя най-големия катаклизъм, какъвто до сега не се е виждало чисто и просто: гибел на цивилизацията. И не вярвайте, че бомбите или газовете, даже най-ужасните, са оръдията на това погубване. Не, абсолютно не. Tе биха били нищо без страха, който сега владее света. Страха и егоизма, ето господарите на досегашния свет. Защото става очевидно, че за да инжектират бацилите на войната под каквато и да е форма, употребяват нас, и ако ние, абсолютно, съзнателно, безстрашно и настойчиво бихме се отказали да се подчиним, политиците, дипломатите, капиталистите биха били самите обезоръжени.
към текста >>

88. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да се скъса с противоестествения извратен живот на днешната болна, разлагаща се цивилизация, с нейните гнойни язви -големите градове.
Природата е извор на сила и живот. Чрез работа всред нея и чрез прислушване към нейния глас и нейните закони, ние черпим в изобилие това, което е най-необходимото за живота ни - жизнена енергия, хармония и здрав смисъл в живота си. Ето защо, каквото и да бъде главното занятие, от което членовете на Братската задруга изкарват прехраната си, те трябва да се стремят и към това, щото задругата да притежава и земя, защото без връщане към земята, няма връщане към разумния, трезвен, естествен и щастлив живот. Целта на Братската задруга, така, както я виждаме ние, е да се устрои всред природата, като се застъпят различни занаяти, различни производства и служби, между които земеделието да бъде на едно от първите места. Връщането към природата, разливането на мощния поток на организирания човешки живот и на творческата енергия на човека всред природата, насочени към нейното облагородяване, обработване, за да ни даде най-големите възможни блага-това е задачата на истински разумния човек. Трябва да се скъса с противоестествения извратен живот на днешната болна, разлагаща се цивилизация, с нейните гнойни язви -големите градове. Животът трябва да се разлее навред всред Природата, всред нейните китни и плодоносни градини, ниви и лозя, от които направо, с ръката си, трябва да взема нужните за живота си плодове. Днес земята е недостатъчно, непълно, недообработена. Защото при нейното обработване, в отношенията си към нея, хората се ръководят от меркантилни съображения, а не от върховното съображение, че тя е нашата истинска майка-хранителка, в чиито скути винаги трябва да бъдат и за която винаги трябва да се грижим повече от всичко, без да гледаме на това, че от друго можем да получим по-голяма материална печалба. Защото живота и здравето, радостта и щастието, които непосредственото общуване със земята ни дава, превъзхождат многократно материалните печалби. Земята трябва да бъде превърната в райска градина!
към текста >>

89. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

повтаряйки се най-безсрамно все повече и повече това физическо и морално упадане, което бичува човечеството и което расте с напредъка на цивилизацията.
Тази, а не друга, трябва да бъде върховната цел на Духът. Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви. А и в Евангелието на св. Матея (гл.12 — ст.7) е казано: „Аз искам милосърдие, а не жертви“. Милосърдието обаче остана един мит, докато моралът на жертвоприношението, който води началото си от тъмните времена, продължава да дели човечеството на 2 категории: покорени и господстващи. повтаряйки се най-безсрамно все повече и повече това физическо и морално упадане, което бичува човечеството и което расте с напредъка на цивилизацията. Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно. Остава да се възхищава от тъмните сили и да аплодира по публичните мегдани тези, които с по-модерни средства успяват до убиват ближният си в името на фалшиви идеали. Така че, в тази тъй наречена „модерна цивилизация“, нищо модерно няма, освен средства за постигане цели, подобни ония през времето на каменния век. Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и благоденствие, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми. Че това е в желанието на много, съм напълно съгласен, но … с добри намерения е послан в ада.
към текста >>

Така че, в тази тъй наречена „модерна цивилизация“, нищо модерно няма, освен средства за постигане цели, подобни ония през времето на каменния век.
Матея (гл.12 — ст.7) е казано: „Аз искам милосърдие, а не жертви“. Милосърдието обаче остана един мит, докато моралът на жертвоприношението, който води началото си от тъмните времена, продължава да дели човечеството на 2 категории: покорени и господстващи. повтаряйки се най-безсрамно все повече и повече това физическо и морално упадане, което бичува човечеството и което расте с напредъка на цивилизацията. Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно. Остава да се възхищава от тъмните сили и да аплодира по публичните мегдани тези, които с по-модерни средства успяват до убиват ближният си в името на фалшиви идеали. Така че, в тази тъй наречена „модерна цивилизация“, нищо модерно няма, освен средства за постигане цели, подобни ония през времето на каменния век. Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и благоденствие, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми. Че това е в желанието на много, съм напълно съгласен, но … с добри намерения е послан в ада. Не е достатъчна само вярата; нужни са средства, които не могат да се имат освен чрез едно гениално откритие, което да създаде една по-съвършена база за социално съжителство, давайки възможност да бъде „дадено на Цезар това, което принадлежи на Цезар“. Онези, които искрено желаят благото на ближният си, трябва да разберат голямата истина на тези евангелски думи и нищо да не оставят неопитано за тяхното прилагане, чиято крайна цел е върховното общо благо. Днес по волята на Всевишния, нашият велик А. М.
към текста >>

90. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(следва) Макс Хайндел ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Огромна е бездната, която зее между ума и сърцето на човека от днешната цивилизация.
А лятно време да се пие слънчева вода, която е пълна с жизнена енергия, погълната от слънцето. Когато се пие студена вода, да се пие на глътки, за да се стопли в устата. И всеки човек трябва да се стреми да пие най-чиста вода. Когато човек е в планината, да гледа да пие вода с южно и източно изложение, защото те са по-магнетични. Според правилата, които ни дава Учителя, хубаво е да се пие вода половин час преди ядене, или половин или един час след ядене, но през време на ядене да не се пие вода. (следва) Макс Хайндел ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Огромна е бездната, която зее между ума и сърцето на човека от днешната цивилизация. Заедно с полета на ума към все нови и нови открития в различни области на науката, тая бездна става все по дълбока и по широка и сърцето бива отхвърляно все по-назад. Умът громко запитва и не ще бъде задоволени с нищо друго, освен с ясна, нагледна, материална демонстрация на това, което представлява от себе си човекът и неговите по-низши братя, изпълнящи обективния свят. Сърцето инстинктивно чувства, че съществува нещо по-високо, и тъгува за него, схващайки че то е недостъпно за ума, когато последният действа самостоятелно. Душата се стреми да лети нагоре с ефирните криле на интуицията; да се къпе във вечния извор на духовната светлина и любов. Но модерните научни схващания прерязват нейните криле, сковават я и я заставят да мълчи, докато незадоволените й страстни копнежи гризат недрата й, както орела прометеевите гърди.
към текста >>

91. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз Твойто име сладостно изричам И Твоите безкрайни добрини, Олга Славчева Книгите и човечеството Човекът не познава друго изобретение, което да може да замени великата роля на книгопечатането в днешния световен устрем на човечеството към насаждане култура и цивилизация по всички страни на света.
Теб дори страданието е свято - Единствен път е къмто Любовта. Води ме, с Тебе ида, тичам По стръмни и високи планини . . . Че Теб Създателю безкрай обичам! Че Ти със обич свята ме плени. Аз Твойто име сладостно изричам И Твоите безкрайни добрини, Олга Славчева Книгите и човечеството Човекът не познава друго изобретение, което да може да замени великата роля на книгопечатането в днешния световен устрем на човечеството към насаждане култура и цивилизация по всички страни на света. Науката от миналото, могъществото на настоящето и успехите на бъдещето се обединяват и поставят на солидни основи от положителните резултати на книгопечатането. Нито един отрасъл в живо та, нито една гениална придобивка на човешкият дух в наука, техника или изкуство не би могла да изпълни тъй бързо и тъй сполучливо своята задача, ако човек не владееше принципите на книгопечатането. Книгопечатането не е случайно откритие, а е рожба на дълги и многократни опити на човешкия колективитет. То е пряк резултат от развоя на човешката мисъл и от стремежа да се оставят бързи и трайни следи от всичко онова, което проницателния ум долавя и го оформя в написана мисъл. Благодарение на писмеността и книгопечатането човечеството си осигури един постоянен и неспирен възход към по-висока култура и цивилизация.
към текста >>

Благодарение на писмеността и книгопечатането човечеството си осигури един постоянен и неспирен възход към по-висока култура и цивилизация.
Аз Твойто име сладостно изричам И Твоите безкрайни добрини, Олга Славчева Книгите и човечеството Човекът не познава друго изобретение, което да може да замени великата роля на книгопечатането в днешния световен устрем на човечеството към насаждане култура и цивилизация по всички страни на света. Науката от миналото, могъществото на настоящето и успехите на бъдещето се обединяват и поставят на солидни основи от положителните резултати на книгопечатането. Нито един отрасъл в живо та, нито една гениална придобивка на човешкият дух в наука, техника или изкуство не би могла да изпълни тъй бързо и тъй сполучливо своята задача, ако човек не владееше принципите на книгопечатането. Книгопечатането не е случайно откритие, а е рожба на дълги и многократни опити на човешкия колективитет. То е пряк резултат от развоя на човешката мисъл и от стремежа да се оставят бързи и трайни следи от всичко онова, което проницателния ум долавя и го оформя в написана мисъл. Благодарение на писмеността и книгопечатането човечеството си осигури един постоянен и неспирен възход към по-висока култура и цивилизация. Книгата е оня магически възел, където се срещат миналото, настоящето и бъдещето. * * * Днес има извънредно много книги за деца, за юноши, за възрастни. Има книги за всички и по всичко. Остава едно, което е най-важното — да се четат. Забелязва се, че днес интереса към книгите е отслабнал.
към текста >>

92. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

вълшебно, нещо приказно волно, в лагерният огън, той ни напомня онази далечна епоха, преди цивилизацията, когато човекът волно е бродил по земята, а майката природа, като новородено дете го е въвеждала в градината на благата — обилни тогава —и го е запознавала с условията и законите на живота.
Колко пъти залутани из нейните безбройни дипли, замръкваме и сещаме как пътеката, по която вървим, става все по-камениста, по-страшна, обрасла с трева и изпълнена със сухи нападали клони. Загубили сме пътя, но не е ли странна човешката психика — откъде се взема онази спонтанна. тиха радост, която ние чувстваме тогава? Как дълбоко се връзват в паметта ни онези часове и споменът за буйно разрастващият се лагерен огън!... Има нещо дивно. вълшебно, нещо приказно волно, в лагерният огън, той ни напомня онази далечна епоха, преди цивилизацията, когато човекът волно е бродил по земята, а майката природа, като новородено дете го е въвеждала в градината на благата — обилни тогава —и го е запознавала с условията и законите на живота. Ние си лягаме около огъня, на коравото легло от вейки, с песни и радост, а звездите ни гледат и също ни се усмихват и радват. И сутрин, в ранна зора, ние виждаме как изчезват звездите. Светлината се засилва бързо. Птичките запяват своите сутринни химни, вятъра разклаща върхове те на борините; планината като да раздрусва своя широк гръб и се пробужда. Даже и нешият гласовит дългоух компаньон поздравява утрото по своему.
към текста >>

93. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дънов Във времето, когато езическия строй на съвременна „християнска“ Европа преживява тежка криза, когато изгрява зората на новата истинско християнска култура на духа и любовта, яви се пророка от Ясна Поляна, гениалният художник, честният и проникновен мислител, правдивият и безстрашен преобразовател, смелият новатор във всички области на живота, който освети всички гънки на цивилизацията с прожектора на Божията Любов!
И Него и помощниците му ще познаете по делата, по плодовете в техния живот. Ако те ви учат на добро, ако те ви зоват към живот в Божествената Любов, Истина, Правда, Добродетел, това е Той, не се съмнявайте в Него, нито в помощниците му. Това ще видиш и разбереш само тогава, когато в тебе е пробудено Божественото и говори оня тих глас на висшето съзнание, и когато си измит във водата на Великия океан и от тебе са отпаднали всички струни и са заздравили всички рани от стария живот. N Л. Толстой — гласът на живия Бог „Толстой беше гласът но живия Бог“ П. Дънов Във времето, когато езическия строй на съвременна „християнска“ Европа преживява тежка криза, когато изгрява зората на новата истинско християнска култура на духа и любовта, яви се пророка от Ясна Поляна, гениалният художник, честният и проникновен мислител, правдивият и безстрашен преобразовател, смелият новатор във всички области на живота, който освети всички гънки на цивилизацията с прожектора на Божията Любов! Толстоя като ненадминат, гениален художник и романист всички знаят! Но Толстоя — като учител на новия живот в светлината на Божествената любов — малцина познават! Когато четете „Изповед“. „Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало. Великата заслуга на Толстоя се състои именно в това, че той изнесе отново в нейната сияйна чистота и красота — основните истини на Христовото учение, отдавна забравени, отречени, претълкувани от официалните църкви — а именно: 1) Че върховният закон на човешкия живот е любовта към всички хора, без разлика на народност, вяра, съсловие.
към текста >>

Всички страдания и противоречия днес, всички бедствия, които заплашват с гибел християнската цивилизация са от туй, че християнските народи не са приложили в живото си учението на Христа, което е най-ясното и най-съвършеното.
Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш. който е на небеса. (Мат. V. 27—48) Наистина проповедта на планината е манифеста на Христа, където той е възвестил петте заповеди, които показват приложението на Божествената Любов в личния, семейния, обществения и международния живот. Ако хората и на родите ги изпълняваха, те биха построили къщата си на камък и никакви бури не биха я разрушили. Всички страдания и противоречия днес, всички бедствия, които заплашват с гибел християнската цивилизация са от туй, че християнските народи не са приложили в живото си учението на Христа, което е най-ясното и най-съвършеното. Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие. Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап. Йоан, любимият ученик на Христа. Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др.
към текста >>

94. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но едно по-старателно и по-научно изследване на древността ще ни убеди, че и тогава са съществували наука и цивилизация, които съперничат със съвременните.
А спокойствието идва само когато човек се научи да мисли, защото мисълта носи онази светлина, която осветлява пътя на живота. Из неделната беседа „ Дванадесетият час“, 8. XII. 1935 г. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Науката в древността Общо разпространено е убеждението, че науката в истинския смисъл на думата е рожба на новото време — след Ренесанса в 16 в., когато човешката мисъл се освободи от тормоза на инквизицията. На пръв поглед това е така. Но едно по-старателно и по-научно изследване на древността ще ни убеди, че и тогава са съществували наука и цивилизация, които съперничат със съвременните. Такова щателно и научно изследване на древността са направили, независимо един от други, през 19 век французките учени — Дютан, Фабр д’Оливе и Сент Ив д’Алвейдър. След като старателно са изучавали съчиненията на древните автори, и всички текстове, ръкописи и надписи, те са дошли до заключение, че в древността е съществувала една велика наука, която е била пазена и предавана в храмовете, които са били нещо като нашите средни училища и университети; и жреците, които са служили в тях, са били учени с голямо знание за природните сили и закони, а не невежи калугери, които търсят спасение из манастирите. И това свое твърдение те го доказват с текстове и цитати от съчинения и ръкописи запазени от онези далечни епохи. Тук ще приведа някой цитати, вземани от съчиненията на поменатите учени, които показват на висотата на древната наука. Според изследванията на Дютана, на древните астрономи е било известно движението на земята около слънцето; те са знаели теорията за строежа на света и закона за всемирното притегляне, за влиянието на луната върху приливите и отливите; знаели са и какво представя от себе си Млечния път (Dutens — „Origine des Decouvertes attrib, aux Modernes“ 1824 г.
към текста >>

95. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Историята на човечеството, на цивилизацията потвърждава правдивостта на тия думи.
Ако вие влезете в едно хоро, което се върти в дясно, вие не можете да се въртите в играта в ляво. Ако влезете в един хор, който пее известна мелодия, вие не можете да я пеете своеобразно, както би ви скимнало. Така и природата пее живота по едни строги, неумолими и справедливи закони. Тя казва не всички свои разумни същества: „Ще пеете живота по гамата, на която аз го пея, както аз ви свиря“. Това е условието, за да живеете в моя дом, наречен Природа“. Историята на човечеството, на цивилизацията потвърждава правдивостта на тия думи. Ние знаем причините за загиването не само на отделни личности, но и на цели народи и цивилизации, отклонили се от естествения живот. Те, „некултурните“, неразумните пострадаха, загинаха и дадоха ясен пример за нас „културните“, „разумните“ човеци на XX век! Да си зададем въпроса — в контакт ли сме със светлината и чистия въздух на живата природа? Естествени ли са нашите взаимоотношения? Съработници ли сме на природата, или противници?
към текста >>

96. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Без влага, топлина и въздух не може да поникне никакво семе, не може да живее никакво животно, не може да се развива никаква култура и цивилизация.
Той е проводник на оная жизнена сила, наречена още „прана“, която вдъхва дихание във всичко живо, а всичко, което се стреми да прояви живот, да даде изрез на онова свойство, вложено в него като зародиш в семка. Въздуха носи на човека чиста мисъл. Той му дава крила да се носи из него, да лети над гори и планини — много естествено, когато човек знае изкуството добре да го използва. Когато човек е научил начина да диша правилно и дълбоко, той се възражда, той добива сили, знания и способности за творческа работа. Водата също играе важна роля в живота на съществата върху земята. Без влага, топлина и въздух не може да поникне никакво семе, не може да живее никакво животно, не може да се развива никаква култура и цивилизация. Там дето няма вода, или пък влагата не може да се задържи, става пустиня. Там няма условия да се прояви никакъв живот, там не може да се разцъфти никаква култура и цивилизация. Без вода в света би било голяма нечистота! Водата чисти, тя носи живот. Освен познатите нам елементи, тя носи и нещо друго, което не се подава на изследване.
към текста >>

Там няма условия да се прояви никакъв живот, там не може да се разцъфти никаква култура и цивилизация.
Той му дава крила да се носи из него, да лети над гори и планини — много естествено, когато човек знае изкуството добре да го използва. Когато човек е научил начина да диша правилно и дълбоко, той се възражда, той добива сили, знания и способности за творческа работа. Водата също играе важна роля в живота на съществата върху земята. Без влага, топлина и въздух не може да поникне никакво семе, не може да живее никакво животно, не може да се развива никаква култура и цивилизация. Там дето няма вода, или пък влагата не може да се задържи, става пустиня. Там няма условия да се прояви никакъв живот, там не може да се разцъфти никаква култура и цивилизация. Без вода в света би било голяма нечистота! Водата чисти, тя носи живот. Освен познатите нам елементи, тя носи и нещо друго, което не се подава на изследване. Тя е проводник на оная жизненост, която възраства семето и го кара да се подаде над почвата. Места, които са лишени от изобилна вода, имат слаба растителност.
към текста >>

97. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С този разказ, той осмива съвременната цивилизация и надменността на хората.
Англичаните сега са направили един параход около 300 метра дължина. В сравнение със земята и слънцето парахода, това е една малка прашинка. Но по отношение на човека, това е гениална работа. Ще ви приведа един хумористичен разказ от французкия философ Волтер. Голям хуморист е бил той. С този разказ, той осмива съвременната цивилизация и надменността на хората. В разказа. той представя едно същество, което е дошло от Сириус, в нашата слънчева система, да разгледа слънцето, и дошло и до земята, и като стъпило в дълбоките океани, водата му дошла до глезените Грамадно същество е било. И като дошло в Европа — срещнало една френска експедиция която заминавала да изследва северния полюс. Забелязало то парахода и го взело с двата си пръста, и взело един французин с малките си щипки — и забелязало, че това малко същество може да говори, да разсъждава — било много умно — това го учудило. Това показва че същественото не е в големината на формата, но в туй разумното, което е скрито в тази форма.
към текста >>

98. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

с една реч да направи първите най-трудни и рисковани стъпки към цивилизацията. 3.
1936 г. П. Г. П. Гроздето 1. Плодовете са най-важната, най-хубавата и най физиологичната храна за поддържане здравето, за развитието и еволюцията на човека. 2. Плодовете са именно, които са позволили на човека да изгради своя организъм, да се издигне в своето интелектуално и морално превъзходство, да направи най-големите си открития: откриване на огъня, изглаждаше на камъка, обработване на земята и пр. с една реч да направи първите най-трудни и рисковани стъпки към цивилизацията. 3. Плодовете са били през всички времена най-добрата и ефикасна храна за човека. Без никакво съмнение, те са най-голямата благодат за човешкия организъм, най-големият благодетел, даващ най-много и трайно здраве на човека. 4. Плодовата храна е най-хранителната, най здравата и най-пълната храна за човека. Благодарение на нея, последния поддържа доброто си здраве и се изцерява от различни болести. 5. От всичките плодове, с които така щедро ни дарява земята, безспорно, гроздето е едно от най-доходните, най-хранителните и най-лечебните.
към текста >>

99. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

, Затова ние се движим в омагьосан кръг, и затова днешната цивилизация, която толкова много се гордее със своите научни и технически постижения, не е подобрила живота на човека и движи цялото човечество към неизбежна гибел.
И, като резултат на това, днешното училище, също както и днешното семейство, не подготвят своите питомци за служители на живота, а ги подготвят за служители на себе си, за използвачи на живота. С други думи, всичката наука и всичкото образование, което се дава на бъдещите граждани, е само средство за прехрана, за извоюване на по-добро лично бъдеще, средство за използване на живота и на другите хора, а не за издигането им. Учащата се младеж търси днес не наука и не средства и методи за истинско издигане на живота и на себе си, а дипломи, които са модерните индулгенции, с помощта на които се влиза свободно и се заема място за благуване в царството земно. В това се състои фалша, гнилостта и неспособността за големи достижения на днешното възпитание. Осъдено на вечно безплодие е това възпитание, което не учи подрастващите поколения да станат творци на нов живот, да тласнат живота с огромен замах напред, а ги подготвя и им внушава да станат използвачи и крепители на сегашния живот, с всичките негови ужасяващи противоречия и недъзи. , Затова ние се движим в омагьосан кръг, и затова днешната цивилизация, която толкова много се гордее със своите научни и технически постижения, не е подобрила живота на човека и движи цялото човечество към неизбежна гибел. Защото майки и бащи, учители и педагози, внушават на детето, че то трябва да служи на себе си, а не на живота, че неговата главна задача е — да се нареди в живота. а не да нареди живота, не да издига живота. Материалистичната философия, която е пропила издъно цялото съвременно общество, естествено, не можеше да докара до друго. Родителите, които гледат на себе си и на децата като на чисто физически същества, „малко по-високо стоящи от маймуните“, не могат дори да разберат в какво се състои висшето благо и истинското предназначение на отделния индивид. Ако те знаеха истината, че човек е дух, а не тяло, ако те схващаха, че той има интереси много по-висши, по-реални и по-съществени, защото са вечни, от интересите на неговото чисто физическо земно съществуване, то те биха гледали съвсем другояче на децата си, съвсем другояче биха ги възпитавали и биха им дали съвсем друга насока в живота.
към текста >>

100. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Frorman, в която се разглеждат с големи подробности главните пророчества за съдбата на западната цивилизация.
след Христа, а особено с големи подробности са описани събитията от около 1500 до 2000 год. сл. Христа. Книгата има около 500 страници, придружена е с много таблици, диаграми, доказателства и сравнения с разни други ключове, за значението на пирамидата — на нейното вътрешно устройство и математичните величини и отношения, вложени в това устройство. С своята положителност и сериозност от едно страна, и със своята необикновеност, от друга, тази книга е обърнала голямо внимание тук, в Щатите и в Англия. Наскоро излезе книгата „The story of Profecy in the life of mankind“ (История на пророчествата в живота на човечеството) от Н. J. Frorman, в която се разглеждат с големи подробности главните пророчества за съдбата на западната цивилизация. Тази година се отпразнува 300 годишнината на Харвардския университет. По този случай бяха поканени мнозина видни учени от целия свят. Бяха държани много реферати по научни и философски въпроси, в които изпъкнаха ясно новите възгледи на учените, отбелязващи решителния преход от механическото и материалистическото разбиране в науката, към спиритуалистическото. Загадъчен случай Френските и други чужди вестници пишат за особения случай, който сега занимава специалистите лекари във Франция. Деветнадесет годишната Марсела Копиер, от Льо Ниеп, която още през 1931 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44106817245483