Търсене в текстове за 'Хуманно'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 53) Новораждане - Боян Боев (1883 – 1963)

Национализмът трябва да отстъпи място и да дойде разумното и хуманното.
Тогава щяха да спечелят много нещо – освен живота на войниците, и едно ново направление на живота им. Някои казват, че това движение на Бялото Братство успява, понеже църквата вече не работела. Има неща Божествени, които си вървят и не могат да се спрат. Ако църквата работеше според Христа, това течение щеше да върви още по-лесно, а сега, като не работи, пречи му се. В света хубавото ще възтържествува. Национализмът трябва да отстъпи място и да дойде разумното и хуманното. Общественикът попита: Какво да правя, за да се подготвя за работа? Всеки ден отделяйте по два часа за размишление. Вие като излезете между хората, светът все изтегля нещо от вас и трябва да бъдете силни отвътре, за да може да трансформирате енергиите. Трябва разумно да дадете и разумно да вземете. Сутрин, щом се събудите, влезте чрез размишление във връзка с онези, които ръководят съдбините – влезте във връзка с Агарта.
към текста >>

2. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”.
Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта. 34. Рабиндранат Тагор (1861–1941) – индийски писател, поет, философ, педагог, композитор и общественик, критик на колониализма, радетел за национална независимост. През 1913 г. получава Нобелова награда за литература. Най-известни са стихосбирките му „Гитанджали” и „Градинарят”. Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”. 35. Тези статии представляват подбор от дългогодишната публицистична дейност на Боян Боев в сп. „Житно зърно“, което излиза от 1924 г. в София като продължение на сп. „Нов живот“, издавано до 1923 г. от Георги Марков и Методий Константинов.
към текста >>

3. НОВИЯТ КОСМИЧЕН МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

Една нова вълна дава тласък на живота; вълна на ново, космично разбиране навлиза в съзнанието на човека, в обществата, в народите, вълна на по-висша хуманност, по-възвишена етика.
Нашите представи са бедни, за да можем да си представим добре с какво богатство разполагаме и какво бъдеще открива пред нас Космичният мироглед на Небесния пратеник - Учителя. Този мироглед не е нещо статично. Той е самата универсалност, защото отговаря на вечния копнеж на човешката душа към Свобода и съвършенство. Великите идеи в този мироглед - за безсмъртието на душата, за прераждането, Законът за Кармата, Пътят към съвършенство - ще помогнат на човека да се измъкне от капаните на песимизма и временните удоволствия и ще му разкрият светли и трайни перспективи. Религиозните, философските и социалните схващания на нашата съвременност, както и антагонизмът между класите в обществото, започват да отстъпват място на Космичния мироглед. Една нова вълна дава тласък на живота; вълна на ново, космично разбиране навлиза в съзнанието на човека, в обществата, в народите, вълна на по-висша хуманност, по-възвишена етика. Това ново разбиране ще преобрази човека. Низшите и егоистични инстинкти ще бъдат облагородени отначало с присадки на Колективното съзнание, а после - на Космичното съзнание. Това обуздаване на низшата природа и на земните желания на човека, не може да бъде наложено по насилствен път, чрез принуда, както правеха религиите и различни институции в миналото. Това е един алхимичен процес, който може да бъде реализиран единствено чрез новите методи на Космичната Любов, за която Учителят казва: „Всички слънчеви системи могат да изгаснат,
към текста >>

4. ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ) - Методи Константинов (1902-1979)

При дадената историческа обстановка, като правна институция, ООН има своите цели и задачи, но не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за което сe изисква преди всичко висша хуманност и висок международен морал.
не приема условията на един по-голям и по-силен народ, последният прибягва към въоръжена сила - обявява война. А войната, знайно е, освещава правото на силния". Най-сетне, както виждаме в нашата съвременност, независимо от наличността на ООН, има редица примери за използване на формулата „от позиция на силата". ООН дойде на международната сцена благодарение на поучителния опит, добит чрез тежките страдания, които народите преживяха през Втората световна война. При дадената историческа обстановка, като правна институция, ООН има своите цели и задачи, но не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за което сe изисква преди всичко висша хуманност и висок международен морал. Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите трябваше да се превърне в устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса. Така следва хода на историята: старото - тезата, винаги се отрича от новото - антитезата.
към текста >>

Първата формула има отношение към животинското царство, а втората налага нови схващания за хуманност, доверие и сътрудничество между големи и малки народи.
тогава ще е вече трансформирана расовата карма и „Всички народи ще живеят в мир и съгласие помежду си." Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в основата на международните отношения е заложена борбата за господство, за власт над другите. Формулата „Bellum omnium contra omnes" (Война на всички против всички) беше една основна аксиома на старата школа. При новите изисквания на времето изпъква нова формула: „Силните държави ще съдействат за повдигане на слабите". Първата формула има отношение към животинското царство, а втората налага нови схващания за хуманност, доверие и сътрудничество между големи и малки народи. Обществото на Новото човечество ще се базира на трите принципа: Любовта, чийто израз е Мирът; Мъдростта, която е източник на Сила; Истината, която е символ на Свободата. В съвременната ООН са представени двата принципа: Мъдростта, в нейния отрицателен аспект - „от позиция на силата" и Любовта, също в нейния отрицателен полюс - „мир без наличие на обща световна съгласуваност". Необходимо е да дойде и принципът на Истината, който е гаранция за правилната и разумна употреба на Силата и за възцаряване на истинско световно сътрудничество чрез великата идея за Мира. Държавите се чувстват зависими не само от политико- икономическия терен, но и на духовно-културна и най-вече на Космична почва, където пулсира Животът за Цялото. Взаимното сътрудничество се налага от тази велика идея: Живот за Цялото.
към текста >>

5. РЕЗЮМЕ - Методи Константинов (1902-1979)

По отношение на своята нравственост и хуманност, те са надраснали своите духовно-културни и политически ръководители.
През започващата епоха на Водолея Шестата култура на Бялата раса ще има за задача да развърже всички кармични възли, дълбоко заложени в общочовешкото, расовото, националното, общественото и личното подсъзнание. Тези въпроси разгледахме в предшестващата част на нашия труд. Преди да направим окончателните си изводи, ни се налага да повторим следните твърдения. Омразата между народите е била внушавана през вековете от заинтересовани и късогледи среди, които са спекулирали с национално- шовинистични идеали, опирайки се върху тежестта на своята груба материална сила. В дълбините на своето съзнание, народите таят искрена обич помежду си. По отношение на своята нравственост и хуманност, те са надраснали своите духовно-културни и политически ръководители. Народите постепенно ще вземат съдбата си в своите ръце и ще преодолеят стария свят, като скъсат веригите на клерикализма, на псевдонационализма и на милитаризма. За народите и етносите, границите вече са станали тесни. Народите от всички континенти са вече узрели за това - да си подадат ръце в името на Новия Космичен мироглед, основаващ се на най-хуманните и най-висши максими, които неминуемо ще донесат истинско освобождение. В Обществото на Новото Човечество, благата и средствата за производство ще бъдат общи. Резултат на вложените усилия на милиони човешки същества, тези блага не са лични, обществени, расови или национални, а принадлежат на цялото човечество.
към текста >>

6. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Всички гении са били хора на висшата любов, на висшата хуманност.
На първо място винаги да държиш Отца си и да се съобразяваш с Неговата Воля, а не със своите лични изгоди. А днес всеки е възцарил себе си на трона и тъпче всички други. Това е волята на Антихриста, на Мамона, "а човек", казва Христос, "не може да служи на двама господари — на Бога и Мамона." Ако върши това, той пропада. И днес сме свидетели на рушенето, което се извършва в света, който служи на двама господари. Ще рухне една цивилизация, основана на принципа на насилието и омразата. Всички гении са били хора на висшата любов, на висшата хуманност. Съзнанието на хората ще се пробуди само чрез големи страдания. Целият двадесети век е кървав и тя има начини да обуздае човешките нисши страсти и вкара света в правия път. "Всички ще бъдат научени от Бога", казва Писанието. Бог е слязъл на земята този век и оправя сам света. Насилието ражда насилие и ще видим края на тия, които си служат с него.
към текста >>

7. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Това положение на нещата продължава през целия период на антихуманното управление на българските следовници на болшевизма до 10.11.1989 г., като през цялото време методите им на действие не претърпяват почти никаква промяна.
За щастие! Понеже жестока и страшна би била кармата на българския народ, ако неговият велик духовен Учител бе попаднал в ръцете на яростните безбожници и бе претърпял мъчения в техните мрачни подземия, предназначени за изтръгване на "признания" от устата на хиляди невинни сънародници. Прозрял навреме пъклените планове на болшевишката измет, той се оттегля с достойнство обратно в света, от който е дошъл тук в плът. След като е свършил "една малка работа за Бога". И след като е посял семена, които ще дават пребогата реколта година след година и чиито плодове ще споходят четирите краища на планетата. Това положение на нещата продължава през целия период на антихуманното управление на българските следовници на болшевизма до 10.11.1989 г., като през цялото време методите им на действие не претърпяват почти никаква промяна. На 11.06.1948 г. с удостоверение № 27526-40-V на Министерството на външните работи Духовното общество "Всемирно Бяло братство" е регистрирано като верска общност без статут на юридическо лице. Този дискриминационен акт го поставя в съвсем неравноправно положение в сравнение с другите религиозни и духовни общности в страната. Съществуването на Братството между 1948 и 1990 г. на практика е полулегално именно поради неизяснения му статут и недвусмислената враждебност от страна на държавата, в която се разпорежда една-единствена политическа сила - БКП (в прегръдка с казионния БЗНС).
към текста >>

8. КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

От морално и хуманно гледище подобни действия са осъдителни и ако все още няма закони, които публично да ги осъдят и забранят, то е, защото винаги са ловко прикрити зад усмивки, забавления, остроумия и пр.
Така лъжата, подета от много уста, повтаряна многократно, надява одеждите на истината, става порядъчна госпожа. Многократно тиражираната лъжа става благоприлична и приятна, дори модерна, а в този й вид е по-лесно да се преглътне като самата свята истина. Днес изкуството да се влияе и хората масово да се манипулират се е превърнало в наука, неофициална, разбира се. Когато цели колективи разработват сценарии, за да манипулират общественото мнение чрез влияния и внушения, нещата добиват сериозен характер. Техните жертви вече са многобройни. От морално и хуманно гледище подобни действия са осъдителни и ако все още няма закони, които публично да ги осъдят и забранят, то е, защото винаги са ловко прикрити зад усмивки, забавления, остроумия и пр. Защото се поднасят в приятна за сетивата опаковка, най-често в артистична форма. Никой не изглежда по-невинен от лъжеца. В класическите случаи само интуицията може да ни помогне да разкрием техношамана и да го разобличим.
към текста >>

9. РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ - Павел Желязков

Човешката история, а и изкуствата през вековете с техните върхове на постижения при разцвет на хуманността и драми на падението в периоди на морална криза свидетелстват за това.
е. вечен. Променило се е само отношението ни към него. Когато падналият дух видял отражението на своя лик във водите и се възхитил от своята красота, съзнанието му потъмняло. Когато възлюбил себе си повече от Бога, той загубил и зрението си за реалността, възможността да живее там, където съзнанието не се помрачава в целокупността на реалния живот. Векове наред човекът живя в един нереален, измислен от него свят, в който той търсеше себе си. Човешката история, а и изкуствата през вековете с техните върхове на постижения при разцвет на хуманността и драми на падението в периоди на морална криза свидетелстват за това. Те са изпълнени с несъвършени и същевременно нереални образи, откъснати от единствената реалност от Божествения свят. За времето си тези образи са имали известна мобилизираща сила като примери за подражание, доколкото са били вдъхновени от здрави и волеви характери. Днес те са изпразнени от съдържанието, което животът бе вложил в тях. Въпреки това, докато в реалния живот не се появят нови живи примери, които ще внесат нов дух и нови идеали в съвременната действителност, трябва ревностно да пазим старите си морални и духовни ценности. Така ще избегнем духовния вакуум, а същевременно настрани от старите идеали ще изграждаме нови, които ще имат силата и духа на днешното време.
към текста >>

10. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена.
А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците".
към текста >>

0.18929600715637