Търсене в текстове за 'Хуманно'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Милосърдна сестра - хуманно, но не задоволяващо.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ През ваканцията на 1923 г. получих писмо в Стара Загора от някоя си мис Торанс, англичанка дошла в София да открие училище - двегодишен курс за милосърдни сестри при болницата „Червен кръст". Условия изгодни: без такса и всичко безплатно - квартира, отопление, осветление, храна, учебници, но не ми вдъхна това писмо никаква радост и надежда. Наистина, ето случай да изляза от селото и учителството, които все още не можех да възлюбя много, но какво ще стане? Милосърдна сестра - хуманно, но не задоволяващо. Аз се стремях винаги към най-голямото, най-високото, най-хубавото. Да беше поне медицина, да стана лекарка. Аз все още държах и на външното положение и блясък. Но все таи отидох с писмото при кака Райна да се посъветвам с нея. Тя ахна от радост и удоволствие: „Разбира се, ще идеш.
към текста >>

2. 85. ДЯДО РАДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Па и не е хуманно, не е човешко.
Те му са засечени от работата". И не даде да му вземат работата. Щото ако бяха я взели щеше да му стане криво, понеже той се грижеше за зелето, грижеше се. Ще купи зелките, ще ги насече, всичко сам правеше. Сега, при едно такова съзнателно отношение да му вземеш и една капка радост! Па и не е хуманно, не е човешко. В това отношение брат Ради беше много изискан човек, така много, затуй аз си го обичам много. И така карахме докато беше Учителят, брат Ради работеше в стола. Той купуваше зарзаватите. Правеше туршиите. През зимата носеше дърва, палеше печките в салона.
към текста >>

3. 5. БОРИС ГЕОРГИЕВ - ЖИВОПИСЕЦ (Енциклопедия на изобразителните изкуства в България: т. 1 - София: БАН, 1980, с. 176)

БОРИС ГЕОРГИЕВ

„Джавахарлал Неру", „Амрид Каур Синг", Очите на индускатажена", „Скръбта на Индия", („Среща с париите на Индия") - композиция, проникната с хуманност и дълбок демократизъм, пейзажите „Индуски храм", „Лунна симфония в Хималаите" и др.
С голямо професионално майсторство и дълбок психологизъм създава сборните протрети „Семейство Селла ди сан Джиролано" (1920), „Троен портрет" (1924), портрет на майка си - „О, donna, Sante Madre mia" (1924), на Робиндранат Тагоре (1926, три варианта), на писателя Джовани Папини, на Алберт Айнщайн (1928), и др. През 20-те години Борис Георгиев урежда две самостоятелни изложби в София (1922,1928), комплектувани предимно от портрети на български писатели и др. творци: „ТеодорТраянов" (1922, 2 варианта), „Мара Белчева" (1922), „Чичо Стоян" (Стоян Попов, 1928), „Роза Попова"(1928), „Братя Владигерови" (1928), „Людмил Стоянов" (1928), „Земетръс" (Владимир Димитров - Майстора, 1928), и др. От 1931 до 1936 г. престоява в Индия, където създава редица портрети, пейзажи и фигурни композиции със сюжети из индуски легенди и живота на бедните: „Махатма Ганди" (1935), „Кастур бай Ганди" (1935, жената на Ганди). „Джавахарлал Неру", „Амрид Каур Синг", Очите на индускатажена", „Скръбта на Индия", („Среща с париите на Индия") - композиция, проникната с хуманност и дълбок демократизъм, пейзажите „Индуски храм", „Лунна симфония в Хималаите" и др. От 1952 до 1956 г. е в Бразилия. Участвува в международни изложби във Венеция (1928 и 1942), прави самостоятелни изложби в Берлин и Рим - последната през 1961 г. голяма част от творбите му се намират в Италия. Негови картини притежават НХГ (Националната Художествена Галерия) в България и редица музеи в Индия, Бразилия, ФРГ, ГДР и др.
към текста >>

4. А. СВЕТОВНА АСТРОСОЦИОЛОГИЯ

ПРЕДИСЛОВИЕ

Човешкият егоизъм - личен и колективен - ще бъде подложен на постепенна култивация, с тенденция да се засили и укрепи чувството на хуманност, взаимопомощ и любов към ближния; производството и предлагането на благата ще има за основен стимул задоволяване на здравите и разумни нужди на човека: силните и повече надарените ще подпомагат и упътват слабите.
Достъпът до стопанските блага от всички сектори ще станат свободни, както е свободно ползването на светлината, въздуха и водата. Паричната система, ако се наложи да остане в действие, ще бъде съответно реорганизирана за да обслужва сметните отношения. Съвременната производствена техника, освободена от пречките, които са слагали досега ограниченията в обмяната и печалбения мотив, е в състояние - на базата на сегашните ресурси, суровини и енергетични - да даде едно изобилие, достатъчно да покрие и едни неколкократно увеличени консумативни изисквания. А такова изобилие е от естество да ликвидира социалните различия. Капиталистическата стопанска система, заедно със съпътствувалите я милитаризъм и клерикализъм, ще останат само един исторически спомен. Човешкият егоизъм - личен и колективен - ще бъде подложен на постепенна култивация, с тенденция да се засили и укрепи чувството на хуманност, взаимопомощ и любов към ближния; производството и предлагането на благата ще има за основен стимул задоволяване на здравите и разумни нужди на човека: силните и повече надарените ще подпомагат и упътват слабите. Вторият проблем, не по-маловажен и изискващ настойчиво своето разрешение, е проблемът за правилно изграждане отношението между жената и мъжът. Едно от най-важните условия в това отношение е издигането на жената на една завидна висота, та с това да хармонира тя с пълнотата на женския полюс. Подобно хармониране ще означава надскачане тесните граници на ревността, причина на многобройни конфликти в семейния и обществения живот. От своя страна, мъжът ще трябва да уважава другите мъже като себе си. Тогава, по силата на закона за противоположностите, ще може да се реализира една творческа хармония.
към текста >>

5. 4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ

Есейте, като предходници на Християнството, са упражнили голямо влияние чрез своята висока хуманност и своето аскетично въздържание.
Животът им е протичал в атмосфера на пълно въздържание. Живеели са в една примитивна, близка до природата обстановка. Храната им е била изключително вегетарианска. Облеклото им е било твърде опростено. Молитва и вьздържаност са били техните девизи. Есейте, като предходници на Християнството, са упражнили голямо влияние чрез своята висока хуманност и своето аскетично въздържание. В техните възрения личат силни социални елементи. Те са се отличавали като големи идейни борци срещу всяко потисничество; въставали са срещу режима на робството, срещу убийството и войната. Това е било едно силно духовно огнище в този период на упадък на езическите мистерии и на разлагане на Римската империя. Стр. 46/943 Ние се спираме върху този духовен орден, за да изтъкнем, че мистичните движения не са нищо откъснато, а се явяват като характерен елемент в един непреривен исторически процес. Есейте са разполагали с голяма книжнина и са притежавали широки практически знания за природата, които знания те са пазили ревниво.
към текста >>

6. 1.2 СВЕТЪТ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ДЕВИ

Така, в народите, в човечеството, ще се роди духовния образ на новия човек, в който студеното каменно сърце, находящо се у съвременния човек, ще бъде заменено с едно топло и нежно сърце, присъщо на слънчевите деви, сърце, изпълнено с хуманност, алтруизъм и всеотдайно човеколюбие.
Тя ще стопи всичко, което не може да издържи висшите вибрации на Любовта”. В течението на вълната на Любовта ще се изяви огромния потенциал на мистичния заряд на славянските народи. След големите страдания, претърпени през цялата им история, те ще разкрият своите вътрешни духовни богатства. Дълбоките мистични извори на техния дух ще се излеят като могъщи струи за братско сътрудничество, за духовно опознаване и всестранно творчество. Тази могъща вълна, подета най-напред от славянските народи, изучили езика и дълбоките уроци на страданието, ще бъде предадена и на другите народи на земното кълбо. Така, в народите, в човечеството, ще се роди духовния образ на новия човек, в който студеното каменно сърце, находящо се у съвременния човек, ще бъде заменено с едно топло и нежно сърце, присъщо на слънчевите деви, сърце, изпълнено с хуманност, алтруизъм и всеотдайно човеколюбие. Сърцето на новия човек ще съчетава всички възвишени емоционални качества и добродетели на слънчевите деви. При вълната на Любовта в човешката душа ще изгрее великата идея за безсмъртието на човешкия Космичен дух. Новият човек през веригата на вековете ще се превъплътява, ще следва безкрайния път на съвършенството, не със затворени очи в ограничения кръг на своите пет сетива. Той ще излезе от орбитата на своята безкрайно малка личност и ще се озари от виделината на Космичното свръхсъзнание, трептящо в ритъма на Мировото безсмъртие. В пътя на съвършенството, новият човек ще върви с едно духовно проникновение, с устрема на своето осъзнато подсъзнание и с мъжеството на своя универсален дух.
към текста >>

7. 2.2 СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА

Тези могъщи Уранови радиации ще бъдат прекарани през моралното свръхсъзнание на човеците, за да могат да служат на хуманността, на алтруизма, на Великото Космично Единство на живота.
Електрическата вълна, която кръжи около планетата, разнася дивните произведения на музиката, на говора и на светлинните образни форми със светкавична бързина. Магията и алхимията на древността, от една утопия се превърнаха чрез творческия и изобретателен гений на планетата Уран в една неоспорима реалност. Човешката конкретна мисъл оперираща само в емпиричния свят под влиянието на интелектуалния импулс на Уран излезе от триизмерния свят и навлезе в сферите на многоизмерното пространство Висшата математика и аналитичната геометрия чрез кибернетиката навлезе в област досега непозната. Психичният заряд, който даде планетата Уран, както в науката, техниката и изкуството, така и в социалния живот, досега за съжаление е бил използван от тъмната ложа за военни цели и деструктивни. Космичното братство, което води човешката еволюция, подготвя адептите, Синовете на Мъдростта чрез Бялата ложа. Тези могъщи Уранови радиации ще бъдат прекарани през моралното свръхсъзнание на човеците, за да могат да служат на хуманността, на алтруизма, на Великото Космично Единство на живота. Могъщата вълна на висшия интелектуален прилив, който ще се манифестира в света, специално посредством англосаксонския клон на Бялата раса, Стр. 67/943 ще внесе една координация между всички научни дисциплини в полза на тоталния прогрес на народите. Една истинска здрава култура на рационалното използване на атомната енергия ще изгради основите за един духовен и материален разцвет на човечеството.
към текста >>

8. 2. ПОЛЯРНОСТТА НА БИТИЕТО МЪЖЪТ И ЖЕНАТА 2.1 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Проблемът за жената и за мъжа е не само чисто социален, но е също така въпрос с голямо хуманно, етично и най-вече космично значение.
88/943 Въпросът за мъжа и за жената е бил предмет ма човешката мисъл от векове насам. Този въпрос е бил предмет на множество научни трудове из областта на науката, теологията и философията, а също и в художествената литература. Анатомията, физиологията и биологията също са посветили много време за изучаване на мъжа и на жената от морфологично и физиологично гледище. В настоящето изложение този въпрос ще бъде разгледан главно от гледище на парапсихологията и то предимно в неговата философско-мистична същина. Разбира се, че няма да бъдат игнорирани и резултатите от съществените проучвания на този въпрос, извършвани в миналото и понастоящем, и специално тези на съвременната наука. Проблемът за жената и за мъжа е не само чисто социален, но е също така въпрос с голямо хуманно, етично и най-вече космично значение. Социалният аспект на този въпрос и по-специално въпросът за така наречената "еманципация" на жената до голяма степен е вече намерил своето разрешение в почти всички континенти. Относно социологическите фази, през които е минало човечеството - за патриархата и матриархата - съществуват достатъчно научни материали, необходими за правилното третиране на този въпрос. В художествената литература особено са написани много и много драми, трагедии и комедии, в които жената е всякога централна героиня. В тези художествени произведения са били търсени пътища за разрешаване големите конфликти, които са се разгаряли в семейството, в обществото и в народите. В далечните времена жената е била безименна робиня или весталка на семейното огнище, или затворница зад харемните решетки.
към текста >>

9. 3.3 ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

При дадената историческа обстановка, като правна институция ООН има своите цели и задачи, но то не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за които се изисква преди всичко наличност на една висша хуманност и един по-висок международен морал.
е книгата си "Политиката е международните отношения". Стр. 107/943 малък и по-слаб народ не приеме условията на един по-голям и по-силен народ, последният веднага прибягва към въоръжена сила и му обявява война. А Войната, знайно е, освещава правото на силния”. Наистина, както виждаме в нашата съвременност, независимо от наличността на ООН, има редица примери за използване на практика на формулата: „от позиция на силата”. ООН дойде като факт на международната сцена, благодарение на поучителния опит, добит чрез тежки страдания, които народите преживяха през Втората световна война. При дадената историческа обстановка, като правна институция ООН има своите цели и задачи, но то не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за които се изисква преди всичко наличност на една висша хуманност и един по-висок международен морал. Новите изисквания на времето ще се наложат за едно преобразуване на ООН в една нова форма - в едно „Общество на новото човечество”. Тази най-нова перспективна международна институция ще се базира, преди всичко, на една единна световна икономическа система. Съревнованието и надпреварата в съставките от икономически съюзи на държави ще бъде една надпревара при максимални усилия за даване на своя материален и културен принос в световната общност. Мирът няма да има нужда да бъде осигуряван, защото той ще стане една реалност в това „общество на новото човечество”. Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи.
към текста >>

Първата формула има отношение към животинското царство, а втората формула налага на хората нови схващания за хуманност, за взаимно доверие и сътрудничество между големите и малките народи.
И едните и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на космичното начало, на Създателят на света". Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в закономерността на международните отношения в основата е заложена борбата за господството, за власт над другите. Формулата: bellum omnum contra omnes беше една основна съставка на старата школа. При новите изисквания на времето изпъква нова формула: силните държави ще съдействат за повдигане на слабите държави. Първата формула има отношение към животинското царство, а втората формула налага на хората нови схващания за хуманност, за взаимно доверие и сътрудничество между големите и малките народи. Бъдещото Общество на Новото Човечество ще се базира на трите принципа в битието: Любовта, чийто израз е мирът; Мъдростта, която е източник на сила; и Истината, която е емблема и символ на свободата. В сегашното ООН са представени двата принципа: Мъдростта, в нейния отрицателен аспект– „от позиция на силата”, и любовта, също в нейния отрицателен полюс – „мир, без обаче да е налице една обща световна съгласуваност”. Необходимо е да дойде и принципът на Истината, който е гаранция за правилното и разумно употребяване на силата и за възцаряване на едно истинско световно сътрудничество, чрез великата идея за мира. Взаимното сътрудничество между държавите се диктува от великата идея: - Живот за цялото. Държавите се чувстват зависими не само на политико-икономическа почва, но и на духовно- културна, и най-вече на космична почва, където пулсира Живота за цялото.
към текста >>

10. 3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА

Народите, по отношение на своята етичност и хуманност, са вече надраснали своите духовно-културни и политически ръководители.
Омразата между народите е била внушавана през вековете от заинтересовани и късогледи среди, които са спекулирали с национално-шовинистични идеали, опирайки се върху тежестта на своята груба материална сила и заинтересованост. Народите, в дълбините на своето съзнание имат * По този въпрос виж книгата: La nouvelie culture de І’еге du Verseau, c. 89 ÷ 91. ** Беседата "Великите условия на живота", с 99. Стр. 113/943 една искрена обич един към друг. Народите, по отношение на своята етичност и хуманност, са вече надраснали своите духовно-културни и политически ръководители. Те постепенно ще вземат в своите собствени ръце съдбините си. Те ще окажат голям отпор на стария свят, ще скъсат веригите на клерикализма, на псевдонационализма и на милитаризма. За народите границите са вече станали тесни; от всички континенти те са вече узрели за това да си подадат ръка в името на новия космичен мироглед, издигащ максими по-хуманни и по-високи, които неминуемо ще им донесат едно истинско освобождение. В Обществото на Новото Човечество материалните богатства, средствата за производство ще бъдат общи. Тези материални и духовни богатства са резултат на вложените усилия на милиони човешки същества.
към текста >>

Великите държави СССР, САЩ, Англия и Франция са първи които трябва да дадат пример за новия космичен мироглед, който носи свобода, по-висока хуманност и пълна закрила на малките народи.
Това са световни блага, сътворени през хода на историята на народите и те трябва да се ползват от всички човеци, от всички народи и от всички раси. Това са основните повели на новия космичен мироглед, който е универсален и безусловен. Пред този мироглед се изключват и отпадат личните, обществените, класовите, народните и расовите егоистични домогвания. Расова, класова, национална или обществена сила, която би се опитала да се противопоставя на това мощно идеологично течение ще бъде пометена без остатък. Така чертаят звездите пътя на народите и на човешката култура. Великите държави СССР, САЩ, Англия и Франция са първи които трябва да дадат пример за новия космичен мироглед, който носи свобода, по-висока хуманност и пълна закрила на малките народи. Учителят казва: „Съществува една велика мирова държава. По нея се устройва човешкото общество сега. Всичко което не е в съгласие с този миров ред, прехожда или преминава. Само той е вечен. В този космичен, съвършен ред на живата природа са предвидени нуждите на всички същества, от най-малкото до най-голямото.
към текста >>

11. 2. Планети, домове, аспекти

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Луна в добри аспекти с Юпитер (полусекстил, секстил, тригон) - указва начетеност, чистосърдечие, хуманност, дружелюбност, (общителност), добра природа.
Това увеличава страстите. Има разположение кьм приключения, треска, опасност от огън или вода, нещастията ще дойдат от личности или от неща, владани от Марс. Загуби в наследство чрез брак или сдружение. Раздяла от майка или преждевременна смърт. Ако една от планетите е diniliee чрез знак, злото се намалява. Луна в добри аспекти с Юпитер (полусекстил, секстил, тригон) - указва начетеност, чистосърдечие, хуманност, дружелюбност, (общителност), добра природа. Луна в лош аспект (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция) с Юпитер. Разбърканост в домашните предприятия (работи), смущения, зависещи от майката, религията, пътуванията; двойственост или измама (разочарование), идещи от другите; разстройва здравето най-вече у жените; докарва пълнокръвие, подагра (хронически трипер), излишък, злоупотреба, екстравагантност. Луна в добър аспект (полусекстил, секстил, тригон, съвпад) със Сатурн - покровителства родителите и домашната хармония, благоразумие, владее себе си (самовладане), скромност, печалба от пари и собственост (земя), покровителства предприятията. Луна в лош аспект (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция, съвпад) със Сатурн. Неприятностите идат от домашните предприятия и родителите.
към текста >>

12. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

И това не се отнася само за победените, които по силата на договорите, в 20-ия век на хуманността и политическата независимост, уж като основно приет принцип, трябваше да се съгласят на това срамно вмешателство във всичките им работи и по тоя начин очертаят най-ясно мъгливите тези на комунизма за международното влияние на капитализма, които по-рано народите смятаха за фантазии, и които ненаситната лакомия превърна в най-голяма реалност, но в такова незавидно положение са и самите победителки, защото и едните, и другите се ръководеха от вълци, които знаеха само да правят сметки на печалбите си, разбира се, но в никой случай и на тия, които умираха, за да могат да ги получат те.
И днес всички държави на Европа, които фактически ръководят засега света, макар и сами да попаднаха в икономическа зависимост от Америка - се намират в оня процес на разлагане, който в по-силна или по-слаба форма разяда и самото наше общество. Стремлението да се образува и славянски блок в интернационални тайни сдружения, след като там си намериха мястото латински и германския, показват само последните усилия на националните схващания и чувства, които, подложени на постоянно разяждане, атакувани повсеместно от действителността и интернационалния капитал, търсят последно прибежище и в редовете на чисто идейните организации. И днес, когато сме свидетели на странни, почти невъзможни за преди десетина години събития, това ни се вижда почти естествено, поне малцина протестират срещу него, а то иде да покаже колко дълбоко се е вмъкнало разложението на националното чувство - дотам дори, да почнат свои да се гледат като чужденци! Италианецът фашист убива италианеца нефашист, като да е другоземец; Русинът комунист убива русина некомунист, като да е турчин... испанецът, естонецът, югославянинът, гъркът, българинът - има ли нужда да нареждам фактите на ежедневния живот, да потвърдя това? А при това самите държави започват да се чувстват във все по-тясна зависимост една от друга, дотолкова тясна, че те започнаха да се сещат почти органически свързани - никоя държава не може да се похвали, че разрешава дори своите вътрешни въпроси, без да се справи със своите съседи. И това не се отнася само за победените, които по силата на договорите, в 20-ия век на хуманността и политическата независимост, уж като основно приет принцип, трябваше да се съгласят на това срамно вмешателство във всичките им работи и по тоя начин очертаят най-ясно мъгливите тези на комунизма за международното влияние на капитализма, които по-рано народите смятаха за фантазии, и които ненаситната лакомия превърна в най-голяма реалност, но в такова незавидно положение са и самите победителки, защото и едните, и другите се ръководеха от вълци, които знаеха само да правят сметки на печалбите си, разбира се, но в никой случай и на тия, които умираха, за да могат да ги получат те. Пред тия факти ний трябва да се съгласим, че държавите в действителност отдавна са престанали да бъдат разделени, че техните свързани телеграфи, телефони, пощи, железници, търговия, капитали, които се преливат от страна в страна; произведения, които разнасят и разменят реално народните енергии; техника и най-нови изобретения, които подпомагат всички и най-после, човешкият ум, който винаги прескача националните граници и принадлежи еднакво днес на цялото човечество - всички те са достатъчно яки и реални връзки. А нашето братство и подобните нему общества сочат само, че тая общност отдавна съществува и в духовните области. И ако днес имаме вълнения и сътресения политически, обществени или философски, то е, според нашето мнение, защото вече обществото по съдържание е изменено: умът, сърцето, волята и духът на човечеството са други и старите форми, във всичките им видове и разнообразия, не могат да ги сдържат. Ново вино е турено в стари мехове; то ври, кипи веки ден по-силно и всичките шевове на тия мехове пращят. Не е важно как ще наречем това ново - фашизъм или комунизъм, национализъм или интернационализъм, нито дори малко ще се помогне, ако с много учени термини може някой да докаже, че това ново е нещо старо - не!
към текста >>

13. IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп

Проявявам благородство и хуманност към приятелите, за задоволяване с разположение и щедрост някои техни нужди.
Сатурн във Водолей, знакът на епохата, дарява родения с любезен и симпатичен характер. Има способност за ясно и смислено изразяване и проникване в деловите отношения. Голяма тактичност, методичност, справедливост и пестеливост да проявява в живота си. Сатурн латитюд Луна говори да пестя и използвам правилно благата, които се отправят към моята душа, и духовните ми условия и постоянно да отправям красиви, чисти мисли и възвишени чувства към братята и сестрите. Сатурн латитюд Уран дава силно влияние на Божествената мъдрост в живота ми и голям подтик за работа с астрологията. Проявявам благородство и хуманност към приятелите, за задоволяване с разположение и щедрост някои техни нужди. Сатурн тригон Хирон - моят учител и вътрешен ръководител трансформира енергиите наСатурн, като ме изпълва с блага и знание да лекувам по-възрастните приятели. Сатурн точен тригон Медиум Цели показва, че кармата ми и финасиите ми се ръководят от свърхсъзнанието ми, което следи всяка моя стъпка и ме ръководи отблизо. Учителят ми каза, че съм осигурен от Бялото Братство. Тези два тригона на Сатурн: с Медиум Цели и с Хирон, са много важни за правилното ми духовно развитие. Сатурн ретрограден 1°38' във Водолей е точен съвпад с Алфа Орел - Алтаир (0°48' във Водолей).
към текста >>

14. 4.3.2. Федерация на Балканските държави

В такъв случай, стига народа и държавниците да бъдат убедени, че туй е необходимо; ние знаем от много примери в историята, как държавни глави могат се отстрани от власт хуманно и легално, без каквото и да би сътресение или кръвопролитие. 2.
Главни пречки или някои от тях за реализиране такваз Федерация са следните: 1 . Пречка династична; какво да се прави с династиите? Три от Балканските държави: България, Сърбия и Романия имат династични или наследствени държавни глави. Те мъчно ще се приспособят към Федерацията, та ще трябва да се отстранят. Ала ако откажат да се оттеглят доброволно, какво би трябвало да се прави? В такъв случай, стига народа и държавниците да бъдат убедени, че туй е необходимо; ние знаем от много примери в историята, как държавни глави могат се отстрани от власт хуманно и легално, без каквото и да би сътресение или кръвопролитие. 2. Пречка на езиковото различие. Освен славянските: български, сръбски и хърватски, които макар и близки, сам.и донейде се различават; имаме и съвсем различаващи се от другите: албански, гръцки и румънски. Това е сериозна пречка, ала не и фатална. Канада, Южна Африка и най-вече Швейцария са разрешили тоя езиков проблем. Трите равноправни езика: немски, френски и италиански, никак не пречат на Швейцарската федерация да бъде може би най-щастливата в Европа страна.
към текста >>

15. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

Защо, о "светая" Русь, чието "свето" православие щяло да спаси един ден света, и ти, "хуманна" и "свободолюбива" Франция, която и до сега пееш на всички гласове нехуманността на елзаското робство под Германия на твоите синове, защо не помолихте силите, па и вие заедно с тях, да не се бъркате в балканската борба по-напред, а не сега, когато забъркахте работите, когато вече спънахте българския лъв?
Ами ако тя можеше да спре Румъния, защо да не може да спре и Сърбия и Гърция? Или ако те не са искали да я послушат, защо тя не си вдигна протекторската ръка от тех? 27. Когато гробът на България е бил почти изкопан, когато устроеният блокус е почти задушавал нашето отечество, когато краят е бил въпрос на дни, французкият дипломатически агент в Виена, според немските вестници, отишъл при граф Берхтолда да му предлага от страна на Франция и Русия, да не се бърка на балканската борба. Как да не се бърка, когато вече от послушание към Русия и от нейни бъркания България не беше се потъкмила с румънци и турци, и беше вече окончателно подведена и оплетена? Да не се бърка, когато вече България е задушавана и остава само последна агония? Защо, о "светая" Русь, чието "свето" православие щяло да спаси един ден света, и ти, "хуманна" и "свободолюбива" Франция, която и до сега пееш на всички гласове нехуманността на елзаското робство под Германия на твоите синове, защо не помолихте силите, па и вие заедно с тях, да не се бъркате в балканската борба по-напред, а не сега, когато забъркахте работите, когато вече спънахте българския лъв? Защо не си спазихте прогласения неутралитет през всичкото време, и тогава щяхме да видим дали щеше Турция да остане в Европа, дали щеше да има Албания, и дали сърби, гърци и румънци нямаше да си спазят договорните съглашения? Франция ни е чужда страна, но Русия да иска да не се бърка никой, когато с бъркането си тя ни бе оплела и ние вече умирахме! И да иска това, когато, следствие Неклюдовите и императоровите успокоения, Румъния беше при София! Руският император нам да телеграфира сигурност поне в старите граници и същевременно да действува пред европейските сили за неутралитет! Императорът на Русия!
към текста >>

16. 4. ПУБЛИКАЦИИ НА МИНЧО СОТИРОВ; 4.1. ДУХОВНА БЕСЕДА

Минчо Сотиров

Като получи Своята смърт чрез разпятие, Той претърпя всички мъки, поругания, плесници и в момента на своето издихание пак помоли Бога Отца да прости неговите мъчители с думите: "Прости им Отче, защото не знаят какво правят"... Какво великодушие, каква хуманност!...
Нам като че са по-мили делата на подобните ни - тях изучаваме, за тях се интересуваме и готови сме всякога да ги критикуваме -да ги одумваме, вместо да кажем: "О! Господи Царю, дай ми да виждаме своите грехове и да не осъждаме брата си, защото Ти си благословен във вечни векове." И още: "Благослови Отче тоя човек, подобен мен грешник, за да познае истинския път на живота и да не попадаме в грях. Ний се интересуваме за нашето и хорско облекло, храна и др. светски удоволствия и угодничества много повече, стремим се да дадем живот на тялото и то всякога за сметка на душата, която забравяме. Чрез своята доброволна смърт, Спасителя заглади нашите грехове и ни примири с Бога. Като получи Своята смърт чрез разпятие, Той претърпя всички мъки, поругания, плесници и в момента на своето издихание пак помоли Бога Отца да прости неговите мъчители с думите: "Прости им Отче, защото не знаят какво правят"... Какво великодушие, каква хуманност!... Стремим ли се ний към придобиване тия велики добродетели?... Ний, человеците, Божиите чада, като че нямаме и минимална частица от неговото, от Спасителевото търпение - на най-малката обида отговаряме с десетократно по-голяма, на дадените нам мъки, на получените от нас изтезания, отговаряме с жестоки роптания против всичко человеческо, против всичко сътворено от Бога, даже и против самия Него; на една плесница отговаряме с тройна лихва и в последния момент вместо да прощаваме, ний из дълбочините на душата си казваме: проклети бъдете мои мъчители! На вас, на вашите деца, на вашите поколения, на целия ви род, десетократно да се върнат тия мъки и др. подобни клетви, а забравяме, че с тия думи ний ковем бъдещата наша съдба, забравяме още и думите Христови: "Прощавайте, за да прости и вам Отец: кога простите, сами на себе си прощавате!..." Христос прие на себе си, по волята на Бога Отца и по Своето милосърдие греховете на целия свят, а следователно и тежката отговорност за тях. Ний всякога се стараем да хвърлим нашите грехове върху гърбовете на други, ний нямаме доблестта да понесем нашия товар, нямаме смелостта да съзнаем греховете си, а колко рядко се намират хора, които с готовност вземат върху си греховете на чуждите!...
към текста >>

17. 20. ЕВРЕИТЕ

Тодор Божков

Това говори за хуманността, великодушието, морала и духовната висота на тия, които го извършиха, както и за голямото прозрение и далновидност за значението на този факт за в бъдеще.
Може би сега, при днешните обстоятелства това сърбите да се оценява като нещо лесно и обикновено. Но ако се пренесем във времето, когато ставаше поголовното избиване на евреите в Европа, при онова страхотно неумолимо диктаторско господство на Хитлер върху завладените територии, ще се види, че това съвсем не е нещо лесно и обикновено, но е равносилно на истинско чудо. То говори твърде много за онези, които тогава имаха куража, мъдростта и разбирането да го направят. Това е повече от подвиг, повече от граждански и човешки дълг и беше извършено с риск на собствения си живот за спасяването живота на други хора. Жалко, че този факт и досега не е оценен както трябва. Това говори за хуманността, великодушието, морала и духовната висота на тия, които го извършиха, както и за голямото прозрение и далновидност за значението на този факт за в бъдеще. Евреите бяха добри граждани на нашето отечество. Българите като маса имаха добри, приятелски отношения с тях. Евреите прекарваха у нас доволно и щастливо и се чувствуваха като равноправни български граждани. Това е едно хубаво отличително качество на българите, които имат много добро човешко отношение към чуждите народности в България. Нещо повече, българите са много по-внимателни към чужденците, отколкото към своите сънародници.
към текста >>

18. 14. Божествената градина

Глава 1. Откриване на Школата

Новото наднича през портата на нашето столетие, завесата е открехната и дългия разкошен ден стана достояние на ония, които бяха готови да построят арка и да дочакат красотата, да дочакат хуманността на 21 век.
Принципите бяха донесени и дадени, връчени на жадните умове на хората, в сърцата, в душите им. Ние казваме - нашето време беше забележително, защото един блян на човешката душа, един копнеж на сърцето и на ума бяха реализирани. Човешката душа е чакала това време. Щастливи бяхме да преживеем зазоряването на новия ден. В тия заключителни думи за школата като една от значителните прояви на Неговото дело, бихме желали да сумираме, ако можем да се изразим счетоводно, ролята и значението на школата, ала чувството надделява, далечен звън стига до нас и последния тон сякаш прозвучава като патетичен стих, чийто ритъм и мелодия лично за нас никога нямаше да престане да звучи и да ни разкрива красотата на нашето време, ярката синева на нашето небе, меката светлина и топлина на нашето слънце и голямата радост, прозвучала като хорал над нашите хоризонти, за да пои и насища дълбоките пластове на нашата младост, преживяна край Него, преживяни в школата. Новото наднича през портата на нашето столетие, завесата е открехната и дългия разкошен ден стана достояние на ония, които бяха готови да построят арка и да дочакат красотата, да дочакат хуманността на 21 век. Посрещнахме новото и нека това посрещане да е протекло под грохота на многото войни и под знака на безброй тревоги, няма значение, защото другото беше толкова голямо и прекрасно!... Към казаното от историята, ние ще прибавим нещо, то никога няма да звучи като история, то ще си остане като документ и като наука - наука за душата и за живота. Фактическата истина никога нямаше да се оспори или фалшифицира; както и да я изразим философски или поетически тя ще остане да блести. Бяхме поканени. Приехме поканата и се отзовахме на това място, което Той нарече: “БОЖЕСТВЕНИТЕ ГРАДИНИ, влезте и си изберете плодове по вкуса на вашето сърце и на вашия ум; откъснете си каквото желаете и колкото желаете.” Казано е всичко, зад думите звучи цялата концепция на Учението, принципите сияеха в идеален ред, Мъдростта се разливаше обилно, щедро, Истината блестеше, Любовта проникваше - градината беше отрупана с плодове, трапезата беше сложена, а на нея имаше всичко, от което човекът се нуждаеше.
към текста >>

19. 20. Като ято прелетно

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Влизането в контакт с детската душа, с неговото сърце и ум изпълнени с вяра и доверчивост, задълбочаваше процеса и те караше да внимаваш на всяка стъпка, която те отвеждаше до детския мир, за да му подариш най-ценното, което притежаваш - частичка от твоя идеал, вярата в доброто, хуманното отношение към цялата заобикаляща природа.
Още при първата среща, тридесет или четиридесет чифта детски очи, които те посрещаха с обич ни взимаха ума - тоя изживян момент никога не изчезна от нашата практика- ние сякаш бяхме родени учители. За нас учителския живот съдържаше нещо необяснимо прекрасно, което ни откриваше вътрешното съдържание на професията. Излишни бяха многото думи и многото томове написани на тази тема - беше миг като светкавица, която осветлява небесата и ти виждаш, какво се съдържа в тази работа, в това поприще, към което Той ни бе насочил, като я наричаше най-хубавата и най-благородната професия и сам Той бил една година учител в началното училище на село. Бе минал този път и винаги подчертаваше голямото значение на учебния процес при формирането на детската личност. Не беше важно само това да се разкриват буквите и числата и процесите свързани с тях, а онова дълбокото, което ставаше вътре в детската душа, пламването на искрата, които събуждат мислите и емоциите и оформяват характера на човека. Влизането в контакт с детската душа, с неговото сърце и ум изпълнени с вяра и доверчивост, задълбочаваше процеса и те караше да внимаваш на всяка стъпка, която те отвеждаше до детския мир, за да му подариш най-ценното, което притежаваш - частичка от твоя идеал, вярата в доброто, хуманното отношение към цялата заобикаляща природа. За нас това бяха свещени моменти, пристъпвахме към всекидневната работа като към свещенодействие и влагахме душата си във всяка наша дума, съвет и жест. За нас идеята отиваше много далеч - необходимостта от здрава ръка, която да води, да открива, да направлява, сумираше всичко в едно единно цяло оня стрък от педагогическата ни работа, наречено обучение, свързано с огромната деятелност, наречена - възпитание. Човекът беше сложно построен, човекът се раждаше слаб, неук, малък - предстоеше му да расте, да се развива, да се научи на много сръчности и да придобива много знания. Две жени стояха до него и бдяха непрестанно и правеха всичко възможно задачата да бъде постигната идеално. Тъкмо тази задача стоеше твърде близко до нас, поради една друга причина, че и ние бяхме ученици в една друга по-висока школа -тая на живота.
към текста >>

Бяхме проникнати от онова дълбоко национално чувство, наситено с общочовешка хуманност.
Затова идвахме в София, на Изгрева - това място, което ни се виждаше най-прекрасния кът на нашата земя - една истинска перла, за която никога нямаше да се уморим да разказваме и да възпяваме. Ние бяхме очаквани, бяхме желани и ни посрещаха радушно, топлосърдечно, мило. Бяхме една бръмка от братския живот, една ядро, както казвахме, един фокус, който събираше и разпръскваше лъчите на светлината, за да отразим най-сюблимното нещо на духовния живот - виделината. Беше много важно това. Чувствувахме се окрилени, пламенни радостни, вдъхновени, че вършехме една работа, не само патриотична, но и дълбоко хуманна. Бяхме проникнати от онова дълбоко национално чувство, наситено с общочовешка хуманност. Задачата ни като учители надвишаваше тази на обикновените учители, превърнали се на кариеристи занаятчии. Ние никога не се отегчавахме, никога не ни омръзваше, никога не скучаехме. Бяхме сякаш заредени с една необикновена енергия и с една свежа сила, която ни даваше криле. Да си едновременно ученик, каквито бяхме ние и учители, беше наистина нещо забележително, голямо и отговорно. Всички ние имахме желание да се придвижим към София, към Изгрева, към Него, за да участвуваме и ние в този живот, да бъдем в непрекъснат досег със Словото.
към текста >>

20. 36. Открито писмо (8.V.1971 г., 4-5 ч. с.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

От хиляди години в света се вършат хиляди издевателства, насилия и престъпления в името на човека, в името на хуманността, в името на Бога, в името на Христа.
36. ОТКРИТО ПИСМО 8.V.1971 г., 4-5 ч.с. От хиляди години в света се вършат хиляди издевателства, насилия и престъпления в името на човека, в името на хуманността, в името на Бога, в името на Христа. Историята по тези дела е твърде позната и твърде много са те, за да ги изброяваме в този кратък фрагмент в който искаме да кажем няколко думи относно един народ с отличителното си качество да носи в скрижалите си великата идея за Бога, един народ, който подари на човечеството голямата книга - величественият синтез на двата завета, за да обогати духовно всичките народи по земята, народ вестител на идеята за еднобожието, която успя да израсте, да цъфне и даде плод всред пустинята на езичеството и накрая нека да кажем - народ, който понесен от вихъра на дълбок вътрешен копнеж и духовен глад, успя да отхрани най-великата идея - идването на Спасител и Пратеник Божи - Месията - Христос. Нищо по-значимо и по-забележително в историята на човечеството не е имало до тогава изобщо. Идването на Христа не бе случайно явление, а здрава и неделима връзка - във веригата от библейските събития, които подготвяха тоя краен и важен момент от историята на човечеството. Еврейският народ успя да подхрани този копнеж мечта и блян, за да_подари на поколенията тая светяща надежда - тоя къс от небесната ..... който остана да сияе в душата на един цял народ, за да се просмукне бавно и безшумно в мисълта, в сърцето и се отлее като капка елексир в кръвта. Това се случи.
към текста >>

0.80468511581421