Търсене в текстове за 'Художник'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 125 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти като погледнеш една картина, свързваш се с художника.
Трябва да се възвърне неговото зрение. Планината, въздухът, житото, водата са резултат на Разумните същества. Като ядем хляба, ние сме във връзка с тези, които са го произвели. Като пием вода, ние сме във връзка със Съществата, които са я произвели. Затова ще пиеш най-хубавата вода, за да влезеш във връзка с тях. Ти като погледнеш една картина, свързваш се с художника. Също така като четеш това, което е казал Христос, влизаш във връзка с Христа. Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за Вътрешната школа, е всеки да се стреми да образува връзка с Първия Принцип в света. Първото проявление на тази връзка е Любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо.
към текста >>

2. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

В работата има радост: художникът работи и поетът, като пише, работи.
Един общественик посети Учителя. Той се интересуваше от въпроса какъв характер ще вземе труда в Новата култура. В течение на историческото развитие на човечеството има три фази в човешката дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението е за животните, трудът – за хората, а работата – за Ангелите. Трудът е по задължение – трябва да се трудиш, за да изкараш нещо за препитание. В работата има радост: художникът работи и поетът, като пише, работи. Работата става с най-малки усилия, с най-малко енергия. При труда се иждивява много енергия, а в мъчението – още повече. Работата показва, че си свободен от труда и от мъчението. Мъчението е слизане надолу, трудът е качване нагоре, а работата е пребивание във висините. Мъчението е робство, трудът е слугуване, а работата е Свобода.
към текста >>

3. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Може да станете художник, поет и пр.
Много ли са? – Нека да бъдат петнадесет. Това може да стане и за миг. Езикът на растенията учи човека как да живее по Божествен начин. Трябва да вярвате в заложбите, които са във вас. Може да станете художник, поет и пр. – всичко това е вложено вътре във вас и трябва да намерите методи, за да събудите дарбите, потребни в сегашния ви живот. Способният човек и най-долу да го туриш, ще изплува нагоре като масло, а неспособният и най-горе да го туриш, ще падне надолу като камък. Колко погрешки има да се изправят в живота ни, а понякога ние се обленяваме и не ги поправяме. Цялото Небе работи, всички работят – и ние трябва да работим. Престани да плачеш, а се коригирай.
към текста >>

4. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Един художник няма защо да се хвали, нека да изнесе картините си и да остави хората да ги видят.
Трябва да се прости с нея и да я замести с достойнство. Представете си една чиния, обърната с лицето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш нещо драгоценно в първата чиния и то ще остане в нея, но сипеш ли във втората, всичко се разлива навън. Смиреният е първата чиния, а горделивият – втората. Това значи, че смиреният е възприемчив към това, което иде от висшите светове, а вторият – не е. Един художник няма защо да се хвали, нека да изнесе картините си и да остави хората да ги видят. И друго: недей казва, че тук има свещ; вечерно време запали свещта си и нека тя пръска своята светлина.
към текста >>

5. 7_20 ) Отношение към страданието - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова именно състояние говори Йоан в Откровението: „Той ще обърше всяка сълза от очите ви.“ Един художник излага гениална картина и всички се възхищават от нея, но хората не знаят една малка тайна, а именно, че художникът е минал през голяма вътрешна криза, проливал е четири реда сълзи и в най-голямата тъмнина е проблеснала, родила се е в него идеята за тази картина.
Дали винаги човек ще трябва да минава през страдание, за да възприеме нова идея? “ Не, този закон важи само за сегашната фаза от човешкото развитие, за сегашната епоха. В бъдеще, когато човешкият организъм се префини, човек ще може да възприема новите идеи, без да има нужда да минава предварително през страдания. Така е сега при Ангелите. Затова именно състояние говори Йоан в Откровението: „Той ще обърше всяка сълза от очите ви.“ Един художник излага гениална картина и всички се възхищават от нея, но хората не знаят една малка тайна, а именно, че художникът е минал през голяма вътрешна криза, проливал е четири реда сълзи и в най-голямата тъмнина е проблеснала, родила се е в него идеята за тази картина. Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза: Когато желаете, произнасяйте следното мото: „Вярата, в която живея, ще внесе Божествена хармония в стремежите на моето сърце.“
към текста >>

6. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Гледаш една картина и търсиш какви са подбудителните причини, за да я нарисува художникът.
Всички разгледахме картината. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо за изкуството“ . Най-първо се наблюдават формите и взема участие само наблюдателният ум. В главата центърът на формите е поставен при веждите – това е материалната страна в изкуството. След това идва възприемането на цветовете, което е втората степен, и най-после – въображението или дълбоката страна на картината. Гледаш една картина и търсиш какви са подбудителните причини, за да я нарисува художникът. Докато не е плакал човек, той не може да нарисува една велика картина – с четири реда сълзи да е плакал. В хода на еволюцията по-велико нещо от човешкото лице няма – по-красива форма и по-голям синтез от него няма. Това е едно съчетание: целият Космос се отразява в човешкото лице. Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето. Някой схваща лицето като нещо обикновено; не, то е един велик свят.
към текста >>

7. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако един художник може да изкара на платното, каквото иска, защо един човек да не може да изкара, каквото лице иска?
Тялото изобщо е едно наследство, което човек трябва да запази. Човек трябва да работи и в трите свята – физически, Духовен и Божествен, за да има резултат. В Божествения свят всичко е величествено; той е толкова красив и величествен. В Ангелския свят има красота, а в човешкия – възможност за реализиране. Човек трябва да гледа и да мисли красиво и да си създава в ума красиви образи. Ако един художник може да изкара на платното, каквото иска, защо един човек да не може да изкара, каквото лице иска? Ако човек настоява, може. Правил съм опити. Една близка нямаше вежди и съжаляваше. Защо да не ги възстанови? Дадох ѝ упражнения и след един-два месеца веждите израстнаха.
към текста >>

8. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат, художник, вече от двеста дни страдаше от безсъние, поради погрешно лекарство, което му бяха предписали.
Учителя му даде следното упътване: Да пие съсредоточено топла вода. За половин час да приеме тридесет лъжици гореща вода. Това да прави през цялата седмица преди лягане. 4. Безсъние Един брат, художник, вече от двеста дни страдаше от безсъние, поради погрешно лекарство, което му бяха предписали. Учителя му препоръча следните средства: Да ляга рано. Всяка вечер да си измива краката с топла вода преди лягане. Да се свърже със здрави хора, защото здравият човек със своето здраве въздейства добре. Да премине на вегетарианство.
към текста >>

9. 58) Песента „Красив е животът” - Боян Боев (1883 – 1963)

Говорителят, поетът и художникът също са проводници.
Трябва да кажеш: „Ще бъдете ли така добри, можете ли да направите една малка услуга? “ и т. н. Човек трябва да има музикално ухо. Не съм виждал хора, които да се занимават с първостепенните работи в музиката, защото и в музиката има неща второстепенни. А музикантът е проводник на Божественото и когато служи, то минава в него. Говорителят, поетът и художникът също са проводници. Казваш: „Защо да свиря? “ Проводник си, тези хора пред теб ще ти се радват. Всички цигулари не може да бъдете, но всички може да пеете, понеже имате по един инструмент и нищо не може да ви извини. Ако почнат да пеят всички, светът ще се оправи. Не обезсърчавай цигуларя, не му казвай: „Какво си се раздрънкал?
към текста >>

10. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката, поезията, живописта, изобщо изкуствата, които виждаме на Земята, са отражение на Божествения свят и следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото е във връзка с Божествения свят.
Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля. Той долавя бъдещето, което ще стане, и го сваля. В този смисъл, поетът води човечеството. Музиката, поезията, живописта, изобщо изкуствата, които виждаме на Земята, са отражение на Божествения свят и следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото е във връзка с Божествения свят. Едната от сестрите попита Учителя: „Каква полза има от това, че аз пиша поезия? ” Това са стъпала, чрез които се възкачваш към Бога. Поезията е стълба, по която човек се възкачва към Бога. Един от братята каза: „Искаме да основем окултен театър на Братството“.
към текста >>

Художникът трябва да рисува пейзажа така, че някои части от картината да са близо до зрителя, а други да се губят в далечината, за да има контраст.
Преди няколко дни гледах операта „Таис”12. В това произведение калугерът погрешно е решил да препоръча на Таис да отиде в манастир. Праща я от един затвор в друг, а той трябваше да ѝ каже да служи на Бога в света, да иде да работи за Него. За операта „Таис“ ще кажа, че е не достатъчно задълбочена, но който я гледа, и това ще му даде материал за размишление. Една сестра каза: „Кажете нещо за художеството“. Художникът трябва да рисува пейзажа така, че някои части от картината да са близо до зрителя, а други да се губят в далечината, за да има контраст. Не е хубаво да се рисуват цветя във ваза, откъснати и лишени от живот. Нека се рисуват поне в саксии, а най-добре е – в естествената им среда. Художникът трябва да нарисува човека с лека усмивка. Усмивката е като зората. В най-обикновения човек, когато го посещава неговата Висша душа, лицето му, което обикновено може би има неизразителни черти, тогава съвсем променя своя израз, добива особена красота и изпъква истинският човек, скрит и дегизиран в своята обикновена форма.
към текста >>

Художникът трябва да нарисува човека с лека усмивка.
За операта „Таис“ ще кажа, че е не достатъчно задълбочена, но който я гледа, и това ще му даде материал за размишление. Една сестра каза: „Кажете нещо за художеството“. Художникът трябва да рисува пейзажа така, че някои части от картината да са близо до зрителя, а други да се губят в далечината, за да има контраст. Не е хубаво да се рисуват цветя във ваза, откъснати и лишени от живот. Нека се рисуват поне в саксии, а най-добре е – в естествената им среда. Художникът трябва да нарисува човека с лека усмивка. Усмивката е като зората. В най-обикновения човек, когато го посещава неговата Висша душа, лицето му, което обикновено може би има неизразителни черти, тогава съвсем променя своя израз, добива особена красота и изпъква истинският човек, скрит и дегизиран в своята обикновена форма. Именно този момент трябва да долови художникът и да го изрази, така той ще бъде художник на душата. Художникът трябва така да тегли четката, че да предава с нея онези черти от лицето на човека, които да изразяват неговото благородство или неговата чистота. Само чрез дълги наблюдения той ще може да предава с четката си вътрешните качества и добродетели на човека.
към текста >>

Именно този момент трябва да долови художникът и да го изрази, така той ще бъде художник на душата.
Не е хубаво да се рисуват цветя във ваза, откъснати и лишени от живот. Нека се рисуват поне в саксии, а най-добре е – в естествената им среда. Художникът трябва да нарисува човека с лека усмивка. Усмивката е като зората. В най-обикновения човек, когато го посещава неговата Висша душа, лицето му, което обикновено може би има неизразителни черти, тогава съвсем променя своя израз, добива особена красота и изпъква истинският човек, скрит и дегизиран в своята обикновена форма. Именно този момент трябва да долови художникът и да го изрази, така той ще бъде художник на душата. Художникът трябва така да тегли четката, че да предава с нея онези черти от лицето на човека, които да изразяват неговото благородство или неговата чистота. Само чрез дълги наблюдения той ще може да предава с четката си вътрешните качества и добродетели на човека. В живописта как ще туриш една линия на добродетел? Освен това нека се имат предвид и степените на добродетелта при обикновения, талантливия и гениалния човек. Чрез упражнения окото се калява.
към текста >>

Художникът трябва така да тегли четката, че да предава с нея онези черти от лицето на човека, които да изразяват неговото благородство или неговата чистота.
Нека се рисуват поне в саксии, а най-добре е – в естествената им среда. Художникът трябва да нарисува човека с лека усмивка. Усмивката е като зората. В най-обикновения човек, когато го посещава неговата Висша душа, лицето му, което обикновено може би има неизразителни черти, тогава съвсем променя своя израз, добива особена красота и изпъква истинският човек, скрит и дегизиран в своята обикновена форма. Именно този момент трябва да долови художникът и да го изрази, така той ще бъде художник на душата. Художникът трябва така да тегли четката, че да предава с нея онези черти от лицето на човека, които да изразяват неговото благородство или неговата чистота. Само чрез дълги наблюдения той ще може да предава с четката си вътрешните качества и добродетели на човека. В живописта как ще туриш една линия на добродетел? Освен това нека се имат предвид и степените на добродетелта при обикновения, талантливия и гениалния човек. Чрез упражнения окото се калява. Погледът на гениалния е обърнат нагоре и е зареян някъде далече.
към текста >>

Гениалният художник може да нарисува окото на гениалния човек.
В живописта как ще туриш една линия на добродетел? Освен това нека се имат предвид и степените на добродетелта при обикновения, талантливия и гениалния човек. Чрез упражнения окото се калява. Погледът на гениалния е обърнат нагоре и е зареян някъде далече. Обикновеният човек гледа надолу, а талантливият – напред. Гениалният художник може да нарисува окото на гениалния човек. Някой ти казва да начертаеш една линия от 10 см; ти я начертаваш, измервате я, но се налага да чертаеш доста пъти, докато сполучиш. Има хора, които отмерват на ръка: вземат 100 г, теглят и се вижда, че е толкова. Това е един усет, който човек трябва да има в себе си. Има и един друг усет – усет за време, чрез който познаваш времето; това не е чувство, а способност. Идния четвъртък можем да отидем на екскурзия на Витоша.
към текста >>

11. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато художникът влага идеята за растеж, за пробуждане на човека, той подсъзнателно употребява зеления цвят.
Трябва да се дадат условия на сърцето, за да могат чувствата да се развиват правилно. И да се дадат хубави условия на ума, за да може да се развива и той правилно. И благата, които се дават, трябва да бъдат общи за всички. Реплика: Аз съм художничка и се интересувам да ми кажете нещо за значението на краските. Художниците употребяват цветовете, но трябва и да знаят тяхното значение. Когато художникът влага идеята за растеж, за пробуждане на човека, той подсъзнателно употребява зеления цвят. Когато изразява духовното развитие на човека, той подсъзнателно употребява синия цвят. Черният цвят събира богатствата, а белият ги раздава. Тези два цвята са извън дъгата. Червеният цвят показва началото на живота. И колкото червеният цвят е по-ясен, толкова животът е в по-естествено положение, и колкото той е по-тъмен, животът не се проявява естествено.
към текста >>

Чрез цветовете в една картина художникът може да покаже положението на човешкото тяло, ум и сърце, изобщо да изрази в какво положение се намира човекът.
Портокаленият цвят е вече индивидуализираният човек. Жълтият цвят показва, че трябва да употребим богатствата, които вземаме, за развитие на ума. Синият цвят е за сърцето. Когато човек иска да се утеши, да настане мир в сърцето му, трябва да гледа синия цвят. Виолетовият цвят е за човешката воля, за силата – физическа и духовна. Чрез цветовете в една картина художникът може да покаже положението на човешкото тяло, ум и сърце, изобщо да изрази в какво положение се намира човекът. Художникът би могъл да нарисува аурата и вътрешните качества на своя обект. Червеният цвят във физическия свят е неподвижен, а в Духовния свят – подвижен. Например виждате в Духовния свят една червена топка, после тя става цялата портокалена, жълта, зелена, синя, тъмносиня, виолетова и след това, като стане бяла, от нея изскача една ангелска форма. Тогава всички краски се нареждат наоколо и са светещи. А ако краските излизат по-навън, потъмняват и стават неопределени, това показва, че един възвишен дух се е намирал в много лоши условия, които е изменил.
към текста >>

Художникът би могъл да нарисува аурата и вътрешните качества на своя обект.
Жълтият цвят показва, че трябва да употребим богатствата, които вземаме, за развитие на ума. Синият цвят е за сърцето. Когато човек иска да се утеши, да настане мир в сърцето му, трябва да гледа синия цвят. Виолетовият цвят е за човешката воля, за силата – физическа и духовна. Чрез цветовете в една картина художникът може да покаже положението на човешкото тяло, ум и сърце, изобщо да изрази в какво положение се намира човекът. Художникът би могъл да нарисува аурата и вътрешните качества на своя обект. Червеният цвят във физическия свят е неподвижен, а в Духовния свят – подвижен. Например виждате в Духовния свят една червена топка, после тя става цялата портокалена, жълта, зелена, синя, тъмносиня, виолетова и след това, като стане бяла, от нея изскача една ангелска форма. Тогава всички краски се нареждат наоколо и са светещи. А ако краските излизат по-навън, потъмняват и стават неопределени, това показва, че един възвишен дух се е намирал в много лоши условия, които е изменил. Реплика: Всички чувстват, че иде нещо ново в света.
към текста >>

12. 104) Ще се вдигнем малко по-високо - Боян Боев (1883 – 1963)

Нпример този, който има дарба за художник, обществото трябва да му даде условия да развие своята дарба.
Всяко добро принася полза и на растителното, и на минералното царство, навсякъде. Една добра постъпка се отразява и на водите, и на светлината, и на въздуха. Направиш ли добро, ти вече се ползваш. Всички, които се въплътяват на Земята, трябва да имат условия да проявят своите дарби. Обществото трябва да им даде всички условия да развият дарбите си. Нпример този, който има дарба за художник, обществото трябва да му даде условия да развие своята дарба. Така ще бъде в новото общество. Щом се приеме Любовта, всички въпроси моментално се разрешават. В новия живот Любовта ще управлява. Всички недоразумения между хората произтичат от безлюбие. Днес хората се мъчат и се трудят, но не работят, защото нямат подтик.
към текста >>

13. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Един художник, който не може да пее, не може да рисува.
Понеже музиката внася и събужда живот в целокупния организъм, то тя събужда висшите мозъчни центрове, влива енергии в тях и затова тя се издига и като мощно средство за развитието, разцъфтяването на всички дарби. Има връзка между музиката и всички дарби. За да развие каква да е дарба, човек едновременно трябва да работи и в музиката - да е музикален. „Човек не може да стане истински учен, ако не е музикален. Не може да бъде поет, ако не е музикален. Един художник, който не може да пее, не може да рисува. Това се отнася за всички други дарби.” Някой човек е разсеян и губи паметта си, понеже у него не е развито музикалното чувство. Тревогите, безпокойствата и пр. са причина за отслабване на паметта. Съвременният свят е пълен с такива тревоги.
към текста >>

14. МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Не трябва да се изпуща из предвид особеният характер на втория образователен период: през този период - който обхваща първоначалното училище и прогимназията - детето е поет и художник.
Няколко дена наред преди празника той може да бъде обект на детските занимания. Когато обучението и възпитанието взема за изходна точка някой конкретни детски преживявания или нужди, детският интерес е по-голям. Тогава обучението и възпитанието имат опорна точка. Например падането на ябълката в градината може да се използва за разглеждане въпроса за земното притегляне. Разпукването на водната тръба зиме или на стомната с вода, оставена в студена стая, може да стане причина за разглеждане въпроса за разширение на водата при замръзване и пр. Не трябва да се изпуща из предвид особеният характер на втория образователен период: през този период - който обхваща първоначалното училище и прогимназията - детето е поет и художник. Тогава естетичните му чувства са в подем. Тогава детето живее в света на ритъма и тона, в света на художествените образи и въображението, в света на хармонията и красотата. Тези страни на неговата природа през този период са в разцвет. Ето защо вторият образователен период трябва да бъде период на изкуството. Заниманията през този период не трябва да бъдат схоластични, без да засягат художествената природа на детето, без да го свързват със света на ритъма и тона, със света на въображението, със света на образите, със света на сърцето.
към текста >>

15. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

То е в онова любовно отношение, което има към децата и към всичко в природата, и онова отношение на художник, което има към всичко, що става около него.
В такива моменти учителят влиза във връзка с детето, и методите, художествените образи, които изпъкват в съзнанието на учителя по време на учебната работа са резултат от взаимодействието между душата на възпитателя и душата на възпитаника. Методът на съпоставянето не може да се схване и приложи механично. Учителят трябва да има цялостен мироглед. Най-ценното в работата на учителя е това, което не може да се каже. То е скрито в душата на учителя. То е в онова любовно отношение, което има към децата и към всичко в природата, и онова отношение на художник, което има към всичко, що става около него. Цялата природа ще се представи оживотворена. Децата да почувстват, че цветята имат любовно отношение към тях; че те се радват, когато детето прояви внимание към тях, когато им услужи, като ги полива, наторява, разкопава около тях и пр. Те му говорят. Бялото цвете му говори: Бъди чисто като мен. Друго цвете му казва: Бъди красиво като мен.
към текста >>

Тогава учителят е вече художник.
Когато ще се говори на детето за някой обект, той трябва да бъде в този момент пред него. Например, ще използваме избора за закона на съпоставянето, когато изворът е пред детето. Така това, което детето вижда пред себе си, ще се одухотвори чрез едно художествено въздействие.” Методът на съпоставянето или уподоблението трябва да се употребява широко в първоначалното училище. Така ще се внесе висша поезия и красота в детския живот. Тогава учителят е вече художник. Той трябва да бъде художник, поет. И децата по природа са художници и поети. Че наистина е така, се вижда от следното: когато учителят прилага в клас метода на съпоставянето, детето всичко разбира, то е във възторг и благоговение; влива се живот в училищната атмосфера. Образната мисъл, с която си служи законът на съпоставянето, усилва запаметяването, дава храна на творческото въображение, действа дълбоко върху сърцето, чувствата. А всяка идея, която не е предадена на децата образно, ги оставя инертни, пасивни, индиферентни.
към текста >>

Той трябва да бъде художник, поет.
Например, ще използваме избора за закона на съпоставянето, когато изворът е пред детето. Така това, което детето вижда пред себе си, ще се одухотвори чрез едно художествено въздействие.” Методът на съпоставянето или уподоблението трябва да се употребява широко в първоначалното училище. Така ще се внесе висша поезия и красота в детския живот. Тогава учителят е вече художник. Той трябва да бъде художник, поет. И децата по природа са художници и поети. Че наистина е така, се вижда от следното: когато учителят прилага в клас метода на съпоставянето, детето всичко разбира, то е във възторг и благоговение; влива се живот в училищната атмосфера. Образната мисъл, с която си служи законът на съпоставянето, усилва запаметяването, дава храна на творческото въображение, действа дълбоко върху сърцето, чувствата. А всяка идея, която не е предадена на децата образно, ги оставя инертни, пасивни, индиферентни. Тогава урокът е сух, безинтересен и неразбран за тях.
към текста >>

16. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъскващо чувство, а често дори и отвращение.
Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности; с най-дребните черни точки по носа; с луничките по страните, с микроскопичните сини жилки по кожата, които едвам се виждат; представено е даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи от рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван-Дайк сто пъти повече ни харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеници в окото.Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени в красиви разноцветни копринени платове, лицето им е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъскващо чувство, а често дори и отвращение. Сега защо това е така? Естетиката е дала много добро обяснение на това. Когато картината или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на въображението да работи - то е пасивно. А когато не са представени подробностите, въображението само допълва подробностите - значи твори. Творбата е висша човешка дейност.
към текста >>

17. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен.
Учителят казва: „Като обичате някого, вие го повдигате, помагате му. Той става гениален. Когато обичате едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот?
към текста >>

18. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато художникът твори произведенията на изкуството, когато скулпторът вае статуята в стройни и симетрични линии, чрез тях Бог работи, Божественото се проявява.
Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта. Някои имат съвсем криво понятие за Бога. Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта. Това е красота, тя повдига, облагородява човека. Поезията, литературата, музиката, живописта - това е красота. Когато художникът твори произведенията на изкуството, когато скулпторът вае статуята в стройни и симетрични линии, чрез тях Бог работи, Божественото се проявява. Осми метод е да имаме идея, представа, да знаем нещо за Бога. Колкото тази идея за Бога е по-пълна, по-съвършена и по-мистична, толкова по-добре ще познаеш Любовта. Когато искаш да дойдеш до мистичните глъбини на Любовта, до космичната Любов, до най-висшата проява на Любовта, трябва да имаш една представа за Бога. Девети метод е природата да оживее за тебе. Учителят казва така: „Докато природата не оживее за човека, той не може да разбере Любовта.
към текста >>

19. 13. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Да кажем, че ти имаш дарба като музикант, поет, художник, оратор, учен и пр.
Самата почва, самият процес на никнене, светлината, топлината, влагата и пр. не са твои. Твоята част е много малка в сравнение с това, което е направила разумната природа. Следователно ти трябва да имаш смирение и да съзнаваш, че това не си ти направил, а Бог. Друг пример. Да кажем, че ти имаш дарба като музикант, поет, художник, оратор, учен и пр. Като гениален музикален изпълнител или композитор, можеш да кажеш: „Аз направих нещо красиво, велико." Това не е вярно. Окултизмът обяснява този въпрос така. За да може човек да се прояви като добър поет, музикант и пр., трябва да има вдъхновение. Доказано е, че без вдъхновение е невъзможно художествено творчество. От материалистично гледище вдъхновението не може да се обясни.
към текста >>

20. 15. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

По-късно той е бил художникът Рафаел, един голям познавач на красотата, който даде голям тласък за влизането на човечеството в една нова култура.
Един окултист, който е изследвал живота на Иоан Кръстител, казва, че древните пророци са се прераждали. Ние си представяме Иоан Кръстител груб човек, облечен с кожи, но той е бил една фина душа, с едно тънко разбиране на красотата. Той е имал много възвишени прераждания. Преди това си прераждане той е бил ученик на Питагоровата школа. Още по-рано е бил пророк Илия. По-късно той е бил художникът Рафаел, един голям познавач на красотата, който даде голям тласък за влизането на човечеството в една нова култура. Видните музиканти и живописци са допринесли много за идването на новата култура. Някой ще запита защо като Рафаел той пак не е проповядвал за Христа. Той пак е предтеча, но по друг начин работи, пак верен на своето призвание. След Рафаел той е идвал на земята като германския поет Новалис. Защо ние обичаме Бога?
към текста >>

Къщата на един немски художник,
И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението" (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза." Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка. Един окултен закон казва така: Всеки човек, който живее в една грозна обстановка, нечиста, неподредена, такъв човек ще стане песимист.
към текста >>

Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота.
Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението" (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза." Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка. Един окултен закон казва така: Всеки човек, който живее в една грозна обстановка, нечиста, неподредена, такъв човек ще стане песимист. Затова, ако искаме да събудим у нас Божественото, трябва да бъдем поставени в една естетична обстановка. Стаята ни, макар и малка, в нея трябва да има красота. Всеки ден трябва да влизаме в контакт със света на красотата - било с музика, гледане на изгрева, звездите, цветята и пр.
към текста >>

21. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Без права мисъл никакъв художник или музикант не можете да бъдете.
Всички нещастия в света произтичат от това, че хората не мислят. Ти не можеш да служиш на Цялото, ако не мислиш. А пък не можеш да мислиш, ако не си музикален. Ако не си музикален, ще мислиш, но ще имаш обикновена мисъл. Музикантът мисли; той е свързан с една идея, именно с идеята да създаде форма, чрез която да изяви божественото. Без права мисъл никакъв художник или музикант не можете да бъдете. Аз сега говоря за музиката, която изключва всички недъзи на човека. Щом един музикант има някои недъзи, то тая музика, за която аз говоря, не е там. Един човек, за да привлече музикалните сили на природата към себе си, трябва да постави живота си в служене на човечеството. Някой пее или свири за пари. За 3000 лева, за 7000 лева и пр.
към текста >>

22. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един художник, който не може да пее, не може да рисува.
Но има една музика, която кат се засвири или запее, всички неща се уреждат магически. Тогава вярата идва на мястото на безверието, любовта - на мястото на безлюбието. Като мислите за музиката, трябва да знаете, че при музиката се развиват всички добродетели и всички дарби. Тя е основата. Музиката е поощрение за развиване на всички ония дарби, които трябва да се проявят. Един художник, който не може да пее, не може да рисува. Като почне да пее, ще рисува хубаво. Това се отнася за всички други дарби. Всички не сте еднакво музикални, понеже не сте работили. Някои са работили, а пък други сега трябва да работят. Съединявайте се с тия, у които музикалният център е развит и туй ще ви ползува.
към текста >>

23. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция?
Някой би могъл да каже, че тия лица са далеч от действителността. Майсторът е снел на платното не само това, което е виждал с обикновените си очи, но и това, което прозирал в глъбините на селската душа с вътрешния си поглед, с погледа на тайноведец. И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на млади и стари! Замислени и даже малко строги! Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица. Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция? Той представя тук селянина с грамадни духовни сили, с големи богатства. Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост.
към текста >>

24. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

По-късно той е бил художникът Рафаел, един голям познавач на красотата, който даде голям тласък за влизането на човечеството в една нова култура.
Един окултист, който е изследвал живота на Иоан Кръстител, казва, че древните пророци са се прераждали. Ние си представяме Иоан Кръстител груб човек, облечен с кожи, но той е бил една фина душа, с едно тънко разбиране на красотата. Той е имал много възвишени прераждания. Преди това си прераждане той е бил ученик на Питагоровата школа. Още по-рано е бил пророк Илия. По-късно той е бил художникът Рафаел, един голям познавач на красотата, който даде голям тласък за влизането на човечеството в една нова култура. Видните музиканти и живописци са допринесли много за идването на новата култура. Някой ще запита защо като Рафаел той пак не е проповядвал за Христа. Той пак е предтеча, но по друг начин работи, пак верен на своето призвание. След Рафаел той е идвал на земята като германския поет Новалис. Защо ние обичаме Бога?
към текста >>

Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години.
И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението” (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза.” Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка. Един окултен закон казва така: Всеки човек, който живее в една грозна обстановка, нечиста, неподредена, такъв човек ще стане песимист. Затова, ако искаме да събудим у нас Божественото, трябва да бъдем поставени в една естетична обстановка.
към текста >>

Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота.
Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението” (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза.” Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка. Един окултен закон казва така: Всеки човек, който живее в една грозна обстановка, нечиста, неподредена, такъв човек ще стане песимист. Затова, ако искаме да събудим у нас Божественото, трябва да бъдем поставени в една естетична обстановка. Стаята ни, макар и малка, в нея трябва да има красота. Всеки ден трябва да влизаме в контакт със света на красотата - било с музика, гледане на изгрева, звездите, цветята и пр.
към текста >>

25. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Да кажем, че ти имаш дарба като музикант, поет, художник, оратор, учен и пр.
Самата почва, самият процес на никнене, светлината, топлината, влагата и пр. не са твои. Твоята част е много малка в сравнение с това, което е направила разумната природа. Следователно ти трябва да имаш смирение и да съзнаваш, че това не си ти направил, а Бог. Друг пример. Да кажем, че ти имаш дарба като музикант, поет, художник, оратор, учен и пр. Като гениален музикален изпълнител или композитор, можеш да кажеш: „Аз направих нещо красиво, велико.” Това не е вярно. Окултизмът обяснява този въпрос така. За да може човек да се прояви като добър поет, музикант и пр., трябва да има вдъхновение. Доказано е, че без вдъхновение е невъзможно художествено творчество. От материалистично гледище вдъхновението не може да се обясни.
към текста >>

26. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато художникът твори произведенията на изкуството, когато скулпторът вае статуята в стройни и симетрични линии, чрез тях Бог работи, Божественото се проявява.
Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта. Някои имат съвсем криво понятие за Бога. Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта. Това е красота, тя повдига, облагородява човека. Поезията, литературата, музиката, живописта - това е красота. Когато художникът твори произведенията на изкуството, когато скулпторът вае статуята в стройни и симетрични линии, чрез тях Бог работи, Божественото се проявява. Осми метод е да имаме идея, представа, да знаем нещо за Бога. Колкото тази идея за Бога е по-пълна, по-съвършена и по-мистична, толкова по-добре ще познаеш Любовта. Когато искаш да дойдеш до мистичните глъбини на Любовта, до космичната Любов, до най-висшата проява на Любовта, трябва да имаш една представа за Бога. Девети метод е природата да оживее за тебе. Учителят казва така: „Докато природата не оживее за човека, той не може да разбере Любовта.
към текста >>

27. 030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Великият художник, поет или скулптор се изявява само на най-даровитите си ученици, на обикновените той не се изявява.
В такъв случай, Той, като влезе в сърцето ви, веднага ще се оттегли. Посещението на Бога, това е най-великият момент в живота на вашата душа. Колкото и кратко да трае то, ще има значение през цялата вечност. Има един начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Великият музикант се изявява само на своите способни ученици. Великият художник, поет или скулптор се изявява само на най-даровитите си ученици, на обикновените той не се изявява. Следователно, ако ние сме готови да посветим сила, живот, здраве и всичко друго на Бога и сме в състояние да претърпим всички мъчнотии и страдания, без да се усъмним в Него, Бог ще ни се изяви. Който се е докоснал до Божествения Свят, той е готов да стане мъченик и казва: "За Бога съм готов да се пожертвам! " Ако някой от вас, само за момент, би почувствал Божието присъствие, тъй както го разбирам аз, тъй както съм го опитвал, с едно мръдване на ръката си той би могъл да усмири разярена тълпа, която върши престъпление - всичко ще замлъкне и ще утихне. Ако в този момент се намирате пред една стохилядна армия, всички топове ще млъкнат.
към текста >>

28. 053 УСЛОВИЯ ЗА ИСТИНСКО ЗНАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако обичате, можете да станете поет, художник, музикант, учен - всичко, каквото желаете.
Казвате: "И без Любовта мога да постигна желанията си." Нищо не можете да постигнете. Потърсете в историята поне един велик реформатор или велик Учител, който да е постигнал нещо без Любов. Временно може да има някакъв успех, но всичко това ще се разруши, няма да остане помен от него. Силата, проявена без Любов, е осъдена на крушение. Ако обичате, вярата ви ще се усили. Ако обичате, можете да станете поет, художник, музикант, учен - всичко, каквото желаете. В Любовта се крият условията за растене и развитие. Тя развива дарбите, скрити в човека. Тя дава прозрение. Трябва да се изпълните с Любов, за да виждате в духовния свят. Ако вие проявите и най-малката Любов, първият признак, по който ще познаете, че имате Божието благословение е това, че ще ви се открие нещо велико.
към текста >>

29. 054 ПОЕЗИЯТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки поет, музикант или художник е сбор от много души.
Поет, който има въображение, има широко чело горе, а който пише обикновена поезия, челото му горе не е широко. Поезията изразява степента на съзнанието, на епохата, в която е дадена. Според мене, истинският поет и писател може да е написал само една дума, но с кръвта на сърцето си. Тази дума е израз на неговия дълбок вътрешен Живот. За каквото и да пишеш, трябва да си го преживял и опитал. Всеки поет, музикант или художник е сбор от много души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място и да се изявят чрез него. Когато някой пише, много напреднали Същества му помагат. Те се радват на всяко нещо, което излиза под перото му. Когато един автор пише, отгоре идват Същества, които му диктуват. Всеки писател, който пише една незаконна, лъжлива строфа, ръката му ще изсъхне.
към текста >>

30. 061 ПЪРВИЯТ ПОДТИК - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой е поет, художник, мъж или жена.
Някой казва, че не обича. Това не е напълно вярно. Само докато е житно зърно в хамбара, той не може да прояви Любовта си, но като го посеят на нивата, като поникне, ще обича. Не е важна службата, която заема човекът. Службата е нещо временно. Някой е поет, художник, мъж или жена. Ние трябва да се проявим. Проявлението седи в това, да изявим Божията Любов. Трябва да познаваме човека, вън от неговата професия или форма като майка, баща, лекар и пр. Трябва да познаваме човека като душа.
към текста >>

31. 076 ВСЕОБЕМАЩАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Такъв човек може да стане и певец, и музикант, и художник, и учен -каквото пожелае може да стане.
Това не ме интересува. Защо ще внасям отрицателното в себе си? Който свири или пее, било пред публика, било пред един човек, той трябва да бъде обичан от тях. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него. Такъв човек може да стане и певец, и музикант, и художник, и учен -каквото пожелае може да стане. Тогава можем да си представим какъв разцвет, каква Висша Култура ще има на земята, като дойде Любовта на всички към всички.
към текста >>

32. 085 ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК - Боян Боев (1883 – 1963)

В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр.
Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. Човек крие в себе си всички възможности за един Разумен Живот. Каквото сте изгубили, ще го намерите. Кога? Когато познаете, че Бог е вложил несметни богатства във вас. В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата, пак ще се върне в първоначалното си състояние. Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него.
към текста >>

33. 099 ПРЕД НОВАТА ЕПОХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато великият художник започне да рисува своята картина, хубавото, красивото може ли изведнъж да изпъкне?
На мястото на старите хора ще дойдат нови хора - с нови мисли. Земята, като направи много милиони обръщания, минава през едно изключение. Днес става това изключение. В човешкия мозък се образуват нови органи за бъдещото човечество. Докато те не се създадат, много неща ще останат необяснени. Когато великият художник започне да рисува своята картина, хубавото, красивото може ли изведнъж да изпъкне? Не. В първия ден той само ще нахвърли боите с четката си. И да не харесваме картината му, той само се усмихва. На втория ден гледаш - картината има същото положение. Той ще ти каже: „Не бързай да се произнасяш. Като свърша картината, тогава ще си кажеш думата.” И вие сега бързате да се произнесете за Живота, обаче той не е завършен още.
към текста >>

34. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Художникът излага картини за повдигане на духа на болните, без да иска възнаграждение.
Тя е най-силният фактор. От труда човек трябва да премине към работата. Това е висшата дейност, пътят към Свободата. Един пример за работа: отива музикант в една болница. Свири на болните, не иска възнаграждение - от милост отива. Художникът излага картини за повдигане на духа на болните, без да иска възнаграждение. Днес имаме труд, но нямаме още работа. Работата ще бъде великата задача за бъдещото поколение. Който е в мъчението, да премине към труда. Който е в труда, да премине към работата. И най-малката служба, и най-малката работа, вършена от Любов, добива висша ценност.
към текста >>

35. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Един художник няма защо да се хвали; да изнесе картините и да остави хората да ги видят.
Похвалите карат човека да пада. Във всеки човек има по един трън, който му помага за издигането, като го смирява и по този начин го предпазва от падане. Ще ви дам едно правило: Когато човек дойде в изкушение, да се смири, веднага да се почувствува малък и нищожен пред Бога и тогава изкушението минава. Като се смирява, да почувствува, че Бог е всичко, че трябва да изпълни волята на великия. И че ще прави това, което Бог иска. Един художник няма защо да се хвали; да изнесе картините и да остави хората да ги видят. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа, това е едно мистическо разбиране. Човек сам себе си не може да хвали. Ти можеш да приличаш на ангел, но понеже сега си в плът на земята, ще се смириш. Казано е за Христа: “Той прие рабски образ.“ Да ти е приятно, когато хората не обръщат внимание на тебе.
към текста >>

36. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой художник рисува болни хора.
Та сега имаме за цел да подобрим външното и вътрешното. Сега опасността е, когато казвате:“Какво беше едно време! “ То е минало. После, седиш и казваш: “Какво ще бъде в бъдеще? “ А важното е какво съм сега. Някой художник рисува болни хора. В такива картини линиите на картините са болни. Такива картини не носят здраве. Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно.
към текста >>

Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво.
“ А важното е какво съм сега. Някой художник рисува болни хора. В такива картини линиите на картините са болни. Такива картини не носят здраве. Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник. Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове? “ Учителя каза: Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви.
към текста >>

Не е лесно да бъдеш художник.
В такива картини линиите на картините са болни. Такива картини не носят здраве. Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник. Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове? “ Учителя каза: Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл. Той мисли да направи добро.
към текста >>

37. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Един художник, като си държи молива или четката, трябва да знае всяка линия да бъде поставена на място.
Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор на няколко братя и сестри с Учителя в неговата приемна стая. Стана въпрос за методите за развитието на любовта в човека. Учителя каза: Много лесна работа е да възлюби човек, но не знае где да си тури пръста на цигулката. Един художник, като си държи молива или четката, трябва да знае всяка линия да бъде поставена на място. Един цигулар трябва да знае как да държи инструмента и точно на място лъкът да се движи по струните. И всяка дума на място да кажете. Думите“да се обичаме“ не са на място. Някой ми казва:“Разправи ми за Божията Любов." Казвам му: Хайде да се понаядем сега. Някой казва: “Колко мъчно е да обичаш." Като не знаеш, мъчно е.
към текста >>

38. Силата на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Зад всеки поет, писател, музикант и художник, все седи някой, който го обича.
Нищо не става от него, посаждай го колкото искаш. Който обича с Божествена любов, става красив. И когото обичаш с Божествена любов, става красив. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Чрез любовта хората ще станат даровити. Зад всеки поет, писател, музикант и художник, все седи някой, който го обича. Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо нямаше да се очаква. В онзи свят, в който отиваме, там искат да бъдете приготвени. Там ще отидете като ученици, които са завършили отделенията и ще ви преподават по-нататък. Иначе ще ви върнат назад. Те са толкова благородни.
към текста >>

39. Писма на Боян Боев -Том 2 - Боян Боев (1883 – 1963)

Художник-редактор Диана Тодорова
© ALPHA-DAR, 2000 Съставител Боян Боев ISBN 954-8785-31-5 Редактор Мария Трифонова © На корицата металопластика от Георги Куртев Художник-редактор Диана Тодорова Компютърен дизайн Павел Желязков Печат - „СТАНДАРТИЗАЦИЯ - ПРИНТ“ ЕООД
към текста >>

40. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

"Като войник през 1916 година - разказва той, - разхождайки се около халите, се запознах с фотографа Дончо Попов, Той имаше малко ателие за моментални снимки на улица "Кирил и Методий" и "Мария Луиза", между нас се създаде приятелство, най-вече, че аз като художник, а той като фотограф имахме общ език във връзка с увеличаването на портрети.
Те ограбват човека, чрез който се проявяват, вземат му жизнените сили. Ето защо след сеанси медиумите обикновено се чувстват отпаднали. Тук описвам един случай от живота на група наши приятели, търсещи пътища за бърза и ускорена еволюция - подтик, получен от четенето на теософска литература. В този си стремеж, без да искат, попадат в лапите на такива примитивни двойници, проявяващи се чрез две момичета - медиуми. Този случай ми разкри един мой близък приятел Михаил Влаевски. "Като войник през 1916 година - разказва той, - разхождайки се около халите, се запознах с фотографа Дончо Попов, Той имаше малко ателие за моментални снимки на улица "Кирил и Методий" и "Мария Луиза", между нас се създаде приятелство, най-вече, че аз като художник, а той като фотограф имахме общ език във връзка с увеличаването на портрети. Веднъж той ме покани да ме заведе следващия неделен ден на едно място, без да ми обясни къде и защо. Приех. В уречения ден сутринта отидохме на улица "Витоша" №12. Това беше ателието, на Ружа Иванович, предоставено за духовните беседи на Учителя Петър Дънов. Влизам аз в неголяма стая, на малък подиум разположени масичка и стол, а отпреде им наредени столове в няколко реда. Помещението се изпълни от хора, на подиума излезе човек с брада и дълга коса.
към текста >>

41. 28 МОРИЯ И КУТХУМИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

" Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години." Разбрах - това са идеалните образи на хора от далечното бъдеще, дадени от много способен художник.
Изведнъж, както бяхме се навели над тях, вдигам глава и гледам през прозореца на салона, Учителя излиза от стаичката си. Веднага блесна в мен идеята да отида и да Го запитам за тях, какво Той ще каже. Грабнах картичките и право при Него. Пред Учителя бях всякога свободен, естествен и непринуден. Показах Му ги и казах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години." Разбрах - това са идеалните образи на хора от далечното бъдеще, дадени от много способен художник. Въпросът, който си бях задал получи отговор. А по-късно научих, че известният руски художник Рьорих е нарисувал тези образи, по време на експедицията си през Хималаите.
към текста >>

А по-късно научих, че известният руски художник Рьорих е нарисувал тези образи, по време на експедицията си през Хималаите.
Грабнах картичките и право при Него. Пред Учителя бях всякога свободен, естествен и непринуден. Показах Му ги и казах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години." Разбрах - това са идеалните образи на хора от далечното бъдеще, дадени от много способен художник. Въпросът, който си бях задал получи отговор. А по-късно научих, че известният руски художник Рьорих е нарисувал тези образи, по време на експедицията си през Хималаите.
към текста >>

42. 71 ПОРТРЕТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изгрева бе посетен и от известния художник Борис Георгиев.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ПОРТРЕТИТЕ Изгрева бе посетен и от известния художник Борис Георгиев. Той пристигна с автомобил, обикаляше света с пригодена стаичка на колела. По това време изучавах хиромантията и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледна ръката. Той любезно ми я подаде. Имах случая да видя ръката на един голям художник. Борис Георгиев се бе срещнал с Учителя и след разговорите му направи портрет.
към текста >>

Имах случая да видя ръката на един голям художник.
ПОРТРЕТИТЕ Изгрева бе посетен и от известния художник Борис Георгиев. Той пристигна с автомобил, обикаляше света с пригодена стаичка на колела. По това време изучавах хиромантията и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледна ръката. Той любезно ми я подаде. Имах случая да видя ръката на един голям художник. Борис Георгиев се бе срещнал с Учителя и след разговорите му направи портрет. Портрет на Учителя имаме нарисуван и от много талантливата и с голяма известност художничка, наша сестра, Цветана Щилянова.
към текста >>

43. ПЛАНЕТНИ ТИПОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известният и талантлив художник Николай Рьорих с много тънък усет за съвършенство и с рядко умение е изобразил два човешки образа - на Мория и на Кутхуме.
Но трябва да разбираме, че той е в процес на развитие, на усъвършенствуване и това трябва да ни подтиква да му помагаме с разположение. Защото само добрите чувства предоставят възможност за помощ; изобщо, дълбокото познаване на човека се предхожда от добрите чувства към него. Колкото човек по-добре вижда и разбира несъвършенствата, толкова по-добре вижда и разбира съвършенствата. Задълбоченото и всестранно разбиране на човешката природа ни дава възможност за придобиване на знания и мъдрост. От гледище на астрологията, човешкият род в сегашният си стадий на развитие, все още не е достатъчно развит, не е завършен, не е красив. Известният и талантлив художник Николай Рьорих с много тънък усет за съвършенство и с рядко умение е изобразил два човешки образа - на Мория и на Кутхуме. Подобни човешки типове сега не се срещат, но в далечно бъдеще такива ще бъдат хората по пътя на своята еволюция и от тях ще се излъчва съвършенство
към текста >>

44. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всеки човек на изящните изкуства - художник, музикант, инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силно влияние на Меркурий.
АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С Венера. Отбелязахме, че най-голямо отклонение на Меркурий от Слънцето е 28°, а най-голямото отклонение на Венера от Слънцето е 48° градуса. Следователно най-голямото отклонение, което могат да имат двете планети една от друга, е 76°, затова аспектите, които могат да имат, са съвпад, полусекстил, полуквадрат, секстил и 72°. Ако един занаятчия има силните и добри аспекти на Меркурий и Венера, той ще бъде изкусен майстор от голяма класа, защото мускулите на ръцете и ставите много точно и правилно ще реагират на Венерините подтици. Всеки човек на изящните изкуства - художник, музикант, инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силно влияние на Меркурий. Въобще благоприятните аспекти между Меркурий и Венера определят изява в изкуствата и умение всичко да се прави най-добре. При отсъствие на аспекти между Меркурий и Венера подтик и чувство за добро творчество липсват. С Марс. При съвпад и благоприятни аспекти имаме активен и динамичен ум, способен преди всичко към разискване на всякакви въпроси, съчетан с дар-слово, а при висшите типове - с добър ораторски талант. При неблагоприятни аспекти имаме заядлив човек, склонен към оскърбителни изказвания при всеки разговор.
към текста >>

45. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той може да бъде художник като Леонардо Да Винчи и Рафаел, може да бъде скулптор като Микеланджело и може да бъде всякакъв.
Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач или овчар, както са били някога еврейските пророци. Той може да бъде цар или свещеник, както Давид и Соломон. Той може да бъде поет като Рабиндранат Тагор, Новалис, Метерлинг, Гьоте, Шекспир и други. Той може да бъде общественик като Ганди и Толстой. Той може да бъде философ като Бергсон, Фихте, Лайбниц, Спиноза, може да бъде учен като Нютон, Францис Бекон и други. Той може да бъде художник като Леонардо Да Винчи и Рафаел, може да бъде скулптор като Микеланджело и може да бъде всякакъв. Но какъвто и да е мистикът външно, той винаги в своите творби дава израз на своите духовни преживявания. Затова в изкуството и литературата мистиците са символисти, а в науката зад материалните процеси и явления те виждат Духа, който работи в природата. Така че. мистиците не са хора с мъгляви съзнания, унесени и занесени, но са творчески личности, хора на трезвата и дълбока мисъл, хора с благородни сърца и силна благородна воля, която осъществява в дела тяхното мистично съзерцание и преживяване. И прогресът в света, културата е дело на мистиците, а не на онези, които се мислят за учени и умни.
към текста >>

46. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Можем само да кажем, че в Евангелието на Матей може да се долови един художник-архитект, а в Евангелието на Лука - един художник-скулптор и живописец.
Той казва: "Във всички Евангелия царува една висша композиция, обаче вътрешните скицирани фигури, които се пораждат чрез това във всяко Евангелие, се различават извънредно много помежду си и изпъкват по един характерен начин духовните особености на Евангелията. Композицията на Евангелието на Матей прилича на един добре изграден кристал. Напротив, строежът на Евангелието на Лука прилича на едно добре оформено растение. Той е по-мек, по-текущ, по-негоден да се доведе до строги формули, но е ефирно, животворно и благотворно. Можем само да кажем, че в Евангелието на Матей може да се долови един художник-архитект, а в Евангелието на Лука - един художник-скулптор и живописец. Живописният елемент проличава в богатството на образите и притчите на Исус. Евангелието на Лука е всъщност Евангелието на притчите. Тази е причината, поради която традицията е описала Лука като живописец". След като разгледахме накратко строежа на Евангелието на Йоан и на Матей, сега ще се спрем за малко върху строежа на Евангелието на Лука.
към текста >>

47. 2. НОВОТО НАЧАЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Изкуството на художника е с малко думи, с малко линии да даде един съвършен образ, да изрази една велика идея.
Това показва, че неговото съзнание се е разширило, пробудило се е неговото Божествено съзнание, за да приеме Духа, Който слиза отгоре. И Той чува глас: "Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение". После се казва: "И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатаната; и беше със зверовете, и ангелите Му слугуваха". Този разказ, както и цялото Евангелие на Марко, се отличава с една дълбока художествена композиция, чрез която с няколко думи се предават велики идеи, велики образи. Изкуството на художника е с малко думи, с малко линии да даде един съвършен образ, да изрази една велика идея. Същевременно в тази дълбока художествена композиция са вложени много дълбоки окултни истини, за които е загатнато само с по една-две думи, но са силно подчертани и изпъкват с всичката си грандиозност и величие. Изразът е: " И веднага Духът Го закара в пустинята". Коя е тази пустиня? - Пустинята е място на усамотение, на уединение. Тази пустиня е човешката Азова вътрешност, където човек е сам със себе си, откъснат от света.
към текста >>

Но Той е силен и мощен да се справи с тях, и по-нататък се казва: " И беше със зверовете и ангелите му служеха" .Тук пак с няколко думи е казано толкова много, което може да направи само един велик художник, един, който е проникнал дълбоко в Тайната на човешкото битие.
Тук пак с няколко думи е казано толкова много, че може да се напише цяла книга или най-малко една дълга статия. От окултната наука се знае. че след грехопадението, силите па Черното братство проникват в човешката душа или по-право в астралното тяло, в което е облечена душата. И сега Христос, като слиза в човешката душа. се среща с тези сили, които се опитват да Го изкушават. Но Той е силен и мощен да се справи с тях, и по-нататък се казва: " И беше със зверовете и ангелите му служеха" .Тук пак с няколко думи е казано толкова много, което може да направи само един велик художник, един, който е проникнал дълбоко в Тайната на човешкото битие. Тук се загатва, че човешката душа се намира между животинското и ангелското начало в човека. После се казва, че Йоан е предаден на властите и Исус отива в Галилея, и започва да проповядва Божието благовестие с думите: " Времето се изпълни и Божието Царство наближи". - Какво значи времето се изпълни? - Това значи, че старото време изтече и започва новото време, новата епоха в човешкото развитие, която започва с един нов импулс, с вестта, че Царството Божие наближава. Новото време, новото начало се характеризира с наближаването на Царството Божие.
към текста >>

48. Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички ориенталски извори за манихейството твърдят, че сам Мани е бил голям художник.
Този въпрос подробно съм го разгледал в изложението на окултната страна на Християнството. 12. Знае се също, че живописта е била неделима част на апостолската дейност на манихеите. Мани сам е илюстрирал книгите си. Според неговите собствени изказвания, картините, с които били украсени неговите книги, допълвали думите на проповедта за образованите хора. За необразованите подкрепяли откровението. Всички ориенталски извори за манихейството твърдят, че сам Мани е бил голям художник. В своята книга Кефалония той сам казва, че намира едно предимство на своята собствена религия спрямо старите религии в това, че е изобразил своето учение в леко усвоими изображения. * в оригинала не се чете
към текста >>

49. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното.
Казват някои, че човек е направен по образ и подобие Божие. Има един съвършен план, по който се строи човекът, но планът още не е реализиран. Човек още представлява едно същество с незавършени процеси на своя външен организъм. Ако вземем неговото лице, например, то не е така симетрично и красиво; челото, носът, устата, очите и всички органи са все още незавършени - има дефекти колкото искате. Но дефектите показват един незавършен процес. Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното. Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена. А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето.
към текста >>

50. Съзерцание - Влад Пашов (1902- 1974)

Също така ученикът може да съзерцава творбите на великите художници – Леонардо, Рафаело, Микеланджело и други и да се стреми да долови идеята, която художникът е вложил в дадена картина.
Съзерцанието само по себе си е едно пасивно състояние, при което човек се оставя да действа върху него обективният – физическият или Духовният свят. При това състояние човек, след като е придобил концентрация, съсредоточава вниманието си върху определен предмет или върху определена идея и ги оставя да въздействат върху неговата душа. Той само трябва да наблюдава какво въздействие ще окажат те върху неговата душа, какви мисли, чувства и преживявания ще породят. Човек може да съзерцава красотата и хармонията във външната Природа, може да съзерцава един идеален образ, например образа на Христа, на Учителя, и да се стреми той да оживее в неговото съзнание и постепенно да стигне дотам, че да може във физическия образ да вижда духовния образ на Христа и на Учителя или на някой друг велик човек. По такъв начин силите, които действат в съзнанието на Христа и на Учителя, постепенно започват да действат върху ученика и да организират неговото Духовно тяло. Също така ученикът може да съзерцава творбите на великите художници – Леонардо, Рафаело, Микеланджело и други и да се стреми да долови идеята, която художникът е вложил в дадена картина. Може да съзерцава някаква идея, за която се създава един образ – как идеята преминава и се изразява в образа. При съзерцанието човек може да влезе във връзка с душата на нещата и тя да му разкрие тайните и законите на своето проявление. Гьоте, който е познавал този закон, е използвал съзерцанието като метод в своите научни и литературни творби. Човек също може да съзерцава цветовете на дъгата и тези цветове да оживеят в съзнанието му и да го свържат със Съ-ществата, от които идват.
към текста >>

51. Магическата сила на мисълта - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и художник, и всичко, каквото
С мисълта си човек може всичко да постигне. Когато мисли право, човек дохожда до разрешаването на всички въпроси и разбира, че за мисълта, т. е. за Божественото в човека няма невъзможни неща. Като ученици трябва да употребявате по няколко минути на ден в размишление, за да си отговорите истински човек ли сте или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи Светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и художник, и всичко, каквото желае. За него не съществува никакво обезсърчение. Мисълта е магическата пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. Докато мисли, човек е маг – за него всичко е възможно и постижимо.
към текста >>

52. Свещеното Име на Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ще бъде и поет, и художник, и музикант, и първокласен юнак.
И когато произнесеш това Име, ти няма да бъдеш вече смъртен човек. Никога един смъртен човек не може да произнесе Името на Бога. Само човек, облечен в безсмъртието, може да произнесе Божието Име. И когато го произнесе, в неговата душа ще стане такова разширение, ще се роди такова изобилие, че той ще влезе във връзка с всички живи Разумни същества. Този човек ще бъде способен на всичко. Той ще бъде и поет, и художник, и музикант, и първокласен юнак. Такъв човек може да тури на гърба си цялата Земя и да я носи. Такъв човек може да носи цялата Слънчева система. Как може да бъде такъв? – Като придобием онази вътрешна наука, към която се стреми всеки човек. Ако умът на човека стане толкова силен, че се уравновеси със силата на Земята, той ще тури Земята на гърба си и всички противодействия, които тя би му оказала, ще изчезнат.
към текста >>

53. Упражнение – метод за концентриране - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези упражнения са толкова незначителни, колкото незначителни са първите линии, с които художникът прави своите скици.
Без прана мисълта не може да се образува, без прана чувствата не могат да се проявят и най-после без прана волята не може да действа. Упражненията, които ви давам, ще ги правите докато придобиете някакъв резултат. Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате и не получите резултат. Упражненията, които давам на класа, са микроскопически. Да не очаквате от тях голям резултат и после да се разочаровате. Тези упражнения са толкова незначителни, колкото незначителни са първите линии, с които художникът прави своите скици.
към текста >>

54. Работа на ученика върху неговата мисъл - Влад Пашов (1902- 1974)

Както художникът работи върху една картина, докато я нарисува точно според оригинала, така и ученикът трябва да работи върху всяка своя мисъл, докато я изправи.
• 362 • Работа на ученика върху неговата мисъл. Както художникът работи върху една картина, докато я нарисува точно според оригинала, така и ученикът трябва да работи върху всяка своя мисъл, докато я изправи. Много от вашите мисли са криви, изопачени и вие трябва да работите върху тях, за да ги изправите. Някои считат, че всяка тяхна мисъл е Божествена, а щом е Божествена, е безпогрешна. Не е така, не всяка мисъл, която минава през главата на човека, е Божествена. Вие трябва да изучавате мислите си, да дойдете до положение да различавате кои са Божествени и кои – човешки. В човешките мисли има грешки, а в Божествените няма.
към текста >>

55. Допускане - Влад Пашов (1902- 1974)

Допуснеш, че можеш да станеш художник и почваш да работиш в това направление.
Най-първо ще допуснеш нещата, а после ще работиш върху тях, за да се докажат. Съмнението не е наука. Като върви по този начин, Пътят на ученика е безопасен. Ако само допускате нещата, без да работите върху тях, тогава се излагате на изкушения. Например ти допускаш, че може да станеш музикант и започваш да работиш в това направление – пееш, свириш, докато най-после станеш музикант. Допуснеш, че можеш да станеш художник и почваш да работиш в това направление. Ти трябва да постоянстваш, докато реализираш това, което си допуснал. Обаче човек не може да допуска всички неща. Има едно ограничение в допусканията, а именно: допущат се само разумни неща. Ако допуснеш известна аксиома, това е разумно нещо. В Природата има един закон, според който ти не можеш да допуснеш неразумни неща.
към текста >>

56. Самовъзпитанието на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек трябва всеки момент да се изучава, да се възпитава, както художникът възпитава очите си.
• 479 • Самовъзпитанието на ученика. Наблюдавали ли сте кои предмети ви влияят най-много? Като станете сутрин от сън, следете всеки за себе си кои предмети ви влияят най-много. Човек трябва всеки момент да се изучава, да се възпитава, както художникът възпитава очите си.
към текста >>

57. ВАЖНОСТТА НА МИСЛЕНЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие трябва да нанасяте мисълта върху себе си както художникът нанася красивите линии на Природата
Бъдете художници в работата си – да виждате предметите ясно, за да можете правилно да нахвърляте красивите линии, т. е. да ги поставите така, както са в Природата. Мисълта съществува в Живота като външна проява на Божествения свят. Вие трябва да нанасяте мисълта върху себе си както художникът нанася красивите линии на Природата върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако е нанесена несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота си и се натъквате на мъчнотии и нещастия. Както добрият
към текста >>

художник снема вярно линиите на Природата, така и човекът на правата мисъл трябва да държи за отвеса, т. е.
върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако е нанесена несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота си и се натъквате на мъчнотии и нещастия. Както добрият художник снема вярно линиите на Природата, така и човекът на правата мисъл трябва да държи за отвеса, т. е. за перпендикуляра, отправен от главата му към центъра на Слънцето.
към текста >>

58. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Така е почувствуван и разбран Учителя от художника Борис Георгиев, който го е нарисувал със затворени очи, дълбоко вглъбен в себе си, с израз на едно спокойно търпение, озарен от една вътрешна светлина, но в израза на лицето се вижда, че той носи и преживява в съзнанието си страданията на всички същества и търси начини и пътища да помогне на всички.
68. За да може да познае Учителя и да влезе в контакт с него, човек трябва да има будно съзнание, трябва да има светла мисъл, трябва да има едно вътрешно чувство, което да му разкрива естеството и характера на Учителя. Защото Учителя се разкрива само на онзи, който има отворени духовни очи, или най-малкото,който има едно чувство за да го почувствува, разбере и оцени. 69. Учителя привидно живее като обикновен човек, но достатъчно е да се влезе в контакт с него, за да се разбере,че имаме работа с един необикновен човек, който надхвърля границите на обикновения, даже и на човека с високо просветено съзнание. Той ще почувствува, че Учителя притежава друго съзнание, което прониква и обгръща в себе си всичко живо. Той ще почувствува и разбере, че стои пред един велик мъдрец, който вижда и преживява скърбите и страданията на всички същества - от най-малките до най-големите. Така е почувствуван и разбран Учителя от художника Борис Георгиев, който го е нарисувал със затворени очи, дълбоко вглъбен в себе си, с израз на едно спокойно търпение, озарен от една вътрешна светлина, но в израза на лицето се вижда, че той носи и преживява в съзнанието си страданията на всички същества и търси начини и пътища да помогне на всички. В това е величието и силата на Учителя, че той помага на всички, без да издава това. Той казва на едно място: Аз благославям онези, които ме гонят, а не ги мразя. Това е състоянието на истинския мъдрец, в когото Мъдростта е съградила дома си. 70.Учителя е образец на мъдрец, както във външния си изглед, така и във вътрешния си живот, той е прототип на мъдрец. А мъдрецът е човек, който е изпълнен със знание, мъдрост и любов и непрестанно раздава от своето изобилие на нуждаещите се.
към текста >>

59. 39-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина.
Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа. 10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа. Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа! Затова трябва да има един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никакви сили на този свят. Той трябва да издържа всичко. Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина. 11. Първото условие за да стане някой Ученик на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което Любовта Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му. Който приложи този принцип, той ще бъде Ученик. Второто условие за Ученика на Окултната Школа е да заплаче. Говоря символично. И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли.
към текста >>

60. 45-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Който иска да влезе в Окултната Школа на Бялото Братство, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства, желания и действия, но не изведнъж, а постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина.
Затова трябва да имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никаква сила на този свят. Той трябва да издържа всичко. Плачът 16 ноември 1921 г., Неделни беседи, София 122. Условия за влизане в Школата. Който иска да влезе в Окултната Школа на Бялото Братство, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства, желания и действия, но не изведнъж, а постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина.
към текста >>

61. ЖИВОТЪТ, ПЪТЯТ, СМЪРТТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

” Чувате песен, музика, виждате художник да рисува, кажете: “Благодаря Ти, Господи, че ми даваш възможност да виждам всичко, което ме заобикаля.” Срещнете ли лош човек, кажете: “Благодаря Ти, Господи, че разбрах какъв не трябва да бъда!
Обичайте Господа. Но как? - След като се нахраните, кажете: “Благодаря Ти, Господи, за хляба, който ми даде! ” След като пиете вода, кажете: “Благодаря Ти, Господи, за водата, която ми даде! ” След като изгрее слънцето, кажете: “Благодаря Ти, Господи, за светлината, с която ме озаряваш! ” Чувате песен, музика, виждате художник да рисува, кажете: “Благодаря Ти, Господи, че ми даваш възможност да виждам всичко, което ме заобикаля.” Срещнете ли лош човек, кажете: “Благодаря Ти, Господи, че разбрах какъв не трябва да бъда! ” Един ден вие много ще благодарите за лошите хора.
към текста >>

62. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Корицата е изработена от художника-декоратор Д. ДРУМЕВ
(На задната корица на книгата «Думите на Видния странник Буди-Са» Всичко относно книгата се адресира до Любомир Лулчев ул. «Опълченска» № 66, София 3 Цена 7 лева Корицата е изработена от художника-декоратор Д. ДРУМЕВ
към текста >>

63. Душа - Георги Радев (1900–1940)

художник, музикант, учен.
малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа
към текста >>

64. Бог - Георги Радев (1900–1940)

художник нарисува една картина, той в картината ли е?
Но сам по Себе Си Той не е ни Светлина, ни Разум. Светлина, Разум – това са Негови прояви. Бог не присъства по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извае една статуя, той в статуята ли е? Ала когато Великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без грешки, Свобода без ограничения.
към текста >>

който се крие Бог като Велик художник.
И на Небето – във всичките Слънца, и на Земята, зад всичко – и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад човеците. Няма нищо на света, зад което да не е Бог.” Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представлява фон, зад който се крие Бог като Велик художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни. И понеже Бог е така дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването му. Бог обаче не е една същина, която може да се доказва. Да искаме да доказваме
към текста >>

65. Човек - Георги Радев (1900–1940)

велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят
такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души. Така човек от син на мисълта става възлюбен син на Любовта. Така той става Син Божи. А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божи.
към текста >>

66. Великото Всемирно Братство - Георги Радев (1900–1940)

поет, музикант или художник стоят пак те.
Те са онези мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на Земята, зад всяка духовна проява стоят тези Братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант или художник стоят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на Земята, трябва хиляди гениални души да се обединят и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Що е Христос?
към текста >>

67. Котката, която мижеше - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

се позира на художник?
Михаил Иванов и Кръстю Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова,
към текста >>

68. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

трябва да е било един художник Греев, после един друг и една сестра възрастна, която така много вдъхновена, тя е виждах като се разхождаше по поляната казваше точно така си въобразявах, че е тука.
Тя това е правила тези магии, те са видели как лично ги правят върху тия ученици на Михаил. Просто като марионетки ги е карал да правят каквото е желаела. В: Вие казахте, че първите французи, които дойдоха бяха през 1938 г. Кои дойдоха? А: Ами първо 1938 г. трябва да е било един художник Греев, после един друг и една сестра възрастна, която така много вдъхновена, тя е виждах като се разхождаше по поляната казваше точно така си въобразявах, че е тука. После 1939 г. дойде доста голяма група - 20 души. Има снимки. В: Да, аз съм виждал снимките. Кой ги доведе?
към текста >>

69. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

Под апартамента на Йотка живееше художникът брат Влаевски, у когото се съхраняваха всички картини от Братския салон.
На празници правехме молитва на мястото на Учителя, след обеда се събирахме на по-малки групи у братя или сестри, където имаше възможност. Събирали сме се при Мичето Златева, при сестра Анчето Шишкова, при сестра Стоянка Драгнева, а когато Савата построи къщата – и при него сме се събирали няколко пъти, но той много се страхуваше, че може да му вземат жилището. Затова се събирахме на малки групи. Най-големите събирания бяха у сестра Йотка – тя имаше голям апартамент, с много просторен хол – в него сме се събирали до 100 човека заедно с музикантите. В нейния блок имаше и няколко други братя от Братството, всеки от тях беше на почит сред останалите съкооператори. Под апартамента на Йотка живееше художникът брат Влаевски, у когото се съхраняваха всички картини от Братския салон. Беше ги подредил заедно със своите картини в хола – той беше като галерия! Ходила съм там с Йотка и неговата племенница, която го гледаше. Дай Боже, сега тези картини да се върнат в Новия салон, който ще се построи скоро. В хола на Йотка беше сложен големият роял от Братския салон, на него свиреха понякога на празници, когато се събирахме. Йотка не даваше нищо да се сложи върху рояла, пазеше го като очите си.
към текста >>

70. 65. Разказът на брат Темелко - Радка Левордашка (1920-2014)

" Аз нали съм художник, природата ме вълнува.
Брат Темелко ни разказваше спомените и преживяванията си с Учителя. Бях седнала на пейката под ореха, там имаше скована от дъски една дълга маса и пейки за сядане. Там, по времето на Учителя, при хубаво време и през лятото е ставал обядът. Брат Темелко ме видя, че съм самичка, и дойде при мене. Казах му: „Много е хубаво при вас, прекрасен изглед има! " Аз нали съм художник, природата ме вълнува. - „Да, сестра, наистина е хубаво при нас, но ние сякаш не го усещаме така, както вие, които сте лишени от това, което ние имаме. Не случайно, сестра, дойде при нас Учителя и тук остана десет месеца от последната си година. Имахме прекрасен живот заедно - като едно голямо семейство. Прекарвахме в песни и молитви, екскурзии и разходки из планините и до Рударци. Искаш ли да чуеш нашата история, как дойде Учителя при нас?
към текста >>

71. 78. Годишният отчет - Радка Левордашка (1920-2014)

Явно, този градинар беше и художник!
Обещах му, че като изрежем през пролетта розите, ще му дадем колкото иска пръчки. Така и стана, дадохме му всичко, което изрязахме. През следващата година ме поканиха да вляза в двора на посолството, за да видя какво са направили. Там, непосредствено до жилищните сгради, имаше два басейна, единият голям - за възрастни, другият по-малък - за деца. Покрай оградата навсякъде бяха направени алпинеуми с калемите от розите, изключително хубави! Явно, този градинар беше и художник! Тогава от външната страна на оградата на посолството навсякъде имаше засадени рози. Пред трамвайната спирка също всичко беше в рози - много беше красиво! Като си замина този посланик, смени се и антуражът му. Сменят се посланиците, сменя се и антуражът. Сега са насадени борове пред посолството... Така е в живота, едното замества другото, но той продължава.
към текста >>

72. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

Художникът, лекарят, философът, поетът също така трябва да работят върху себе си, да привличат ония сили, които са необходими за подхранване на техните дарби.
За да придобие човек тази наука, трябва да изучава и прилага Божиите закони. Вън от тези закони никаква свобода, никакви отношения не могат да съществуват между хората. Следователно, който иска да изучава Божествената наука, той трябва да изучава Божествените закони така, както музикантът изучава законите на музиката и ги прилага. Истинският музикант трябва да свири не само онова, което музикантите преди него са свирили, но и той сам да съчини нещо. Има ли веднаж музикално чувство в себе си, човек трябва да работи върху него, да му дава храна, да го подхранва. Художникът, лекарят, философът, поетът също така трябва да работят върху себе си, да привличат ония сили, които са необходими за подхранване на техните дарби. Не могат ли да привличат съответните сили за своите дарби, те не могат да бъдат духовни хора. В каквато област на науката иска човек да прогресира, такива сили трябва да привлича към себе си. Като ученици, от вас се иска смелост и благородство. С тези качества вие може да напредвате в науката. Тя е необходима и за този, и за онзи свят.
към текста >>

73. ПОСТИЖЕНИЯТА - Теофана Савова

Той е поет, музикант, художник.
Добрият човек е безпристрастен. Той гледа еднакво на всички хора, дава правилна преценка на всички живи същества и определя отношението си към всяко от тях, според естеството му. Той е извън всякакви закони. Самият той е закон. Разумният човек разсъждава правилно. Той е поет, музикант, художник. Той носи всички изкуства в себе си. Той поставя нещата на мястото им и навреме. Силен човек е този, който може да носи 100 тона товар на гърба си и да го подхвърля на един километър разстояние. Богатият човек привлича хората към себе си. Да отидете при богатия, това значи да се привлечете от него така, че да не искате да се върнете назад.
към текста >>

74. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

и висока 1,80 м, нарисувана от художник а Шлятер.
". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два удара. В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд. С тия два удара аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години." На събора през 1922 г. на стената в Горницата на салона в Търново, Учителят поставя една картина „Пентаграм" , широка 1,38 м. и висока 1,80 м, нарисувана от художник а Шлятер. Той е възрастен и след нарисуването на картината, си заминава от Земята. Шлятер слага подпис на картината под псевдонима Ф. Шламбура в качеството си на руски емигрант - белогвардеец. Учителят ни показва най-голямата, единствена по рода си Пентаграма, която принадлежи на Братството, нарисувана с бледи цветни бои и всичките символи, релефно изобразени. На горния връх е нарисуван образът на Учителя.
към текста >>

75. 7.8 Георги Радев - Светозар Няголов ( -2013)

" Когато Учителя казва на Георги Радев да носи вода, за да се излекува, близо до тях е друг брат, болен от туберкулоза — художникът Генчо Генчев.
Подготвя го за бъдещата му работа в невидимия свят и му посочва какво трябва да свърши на Земята. Така преди смъртта си той познава Учителя и става един от най-послушните му ученици в школата на невидимия свят. Много от нашите приятели проявяват непослушание към Учителя, но когато въпросът се отнася до живота им, то това води до катастрофа. Учителя казва на Георги: „Аз мислех, че вие, младите, сте разумни, имате разбиране за живота и ще приемете съвета, който ви се дава. Сега не си ли за смях, като си болен и не можеш да си помогнеш? " Когато Учителя казва на Георги Радев да носи вода, за да се излекува, близо до тях е друг брат, болен от туберкулоза — художникът Генчо Генчев. Той чува думите на Учителя и започва веднага съзнателно да изпълнява поръчението му. За два месеца болестта го напуска и живее повече от 20 години. Всичко е в приложението на божественото навреме.
към текста >>

76. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя поставя в горницата една цветна картина с изображение на Пентаграма, с размери 1,80 -1,38 м, изработен с бледи бои от художника Шлятер.
Учителя му казва: „Брат, иди да видиш как си поставил Пентаграма на стената. "Той отива в стаята си и вижда, че картината на Пентаграма е закачена с върха надолу. Чрез Пентаграма, обърнат с образа на Христос надолу, в неговия дом идват всички адови сили от центъра на Земята и изведнъж се събужда цялата му карма, събрана от вековете, за да я изплати в кратък срок. Той веднага оправил Пентаграма с образа на Христос нагоре и от този ден животът му рязко се променил в положителна посока и страданията изчезнали от дома му. На събора през 1922 г. Учителя поставя в горницата една цветна картина с изображение на Пентаграма, с размери 1,80 -1,38 м, изработен с бледи бои от художника Шлятер. Това е същият този ученик на Учителя, с когото Той е работил, когато е бил студент в Америка. През 1895 г. Шлятер, по професия обущар, започва изведнъж да лекува болни хора - до 15 000 души на ден, само с магнетизъм - докосване и милване на хората. Никога не лекува престъпници и убийци и им казва, че те са престъпници и не може да ги лекува. След половин година лекуване той изчезва безследно и американците дълго време го търсят, но напразно.
към текста >>

В България той е неизвестен като художник.
През 1895 г. Шлятер, по професия обущар, започва изведнъж да лекува болни хора - до 15 000 души на ден, само с магнетизъм - докосване и милване на хората. Никога не лекува престъпници и убийци и им казва, че те са престъпници и не може да ги лекува. След половин година лекуване той изчезва безследно и американците дълго време го търсят, но напразно. Повикан е от Учителя да нарисува цветната картина на Пентаграма. В България той е неизвестен като художник. Известно ни е, че Шлятер е един голям славянски дух, който много сполучливо нарисува образа на Учителя с разтворени две ръце, които благославят от върха на Истината в Пентаграма. Това е Пентаграмът, показващ пътя на ученика в Школата на Бялото Братство, ръководена лично от Бога - чрез Беинса Дуно. Учителя казва: „Преди 2000 години беше Синът, а сега е Отец." Скоро Шлятер изчезва от братските среди и Учителя не говори нищо повече за него. В цветния Пентаграм са въведени подписът на Светия Дух, на Учителя, крилатото колело под сабята и светещото кълбо. Крилатото колело е символ на Вечния Дух, който оживотворява и разсейва тъмнината и внася виделината навсякъде по света.
към текста >>

77. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник.
Ще си свършите работата, ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете и на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо." („Тихият глас", стр. 16) Правило е да гледаме къде стъпваме, да не газим цветята по поляни и пътеки, защото те са деца на ангелите. Те са техните красиви картини, изложба на голямата им и неуморна работа върху чистотата и красотата. „Ще гледате да не тъпчете цветята. И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас... Колкото е по-добър човек, толкова по-внимателно стъпва. Той знае къде да стъпи. Той спазва законите на общността и единството... Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете." („Единство и общност", стр. 249). „Който спазва реда и порядъка по високите планински места, той може да възпитава съзнанието си. Като пазите цветята, вие се свързвате с онези разумни същества, които са работили върху тях - ангелите, които са ги създали." („Добри и лоши условия", стр. 248)
към текста >>

78. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия замисъл.
Той трябва да си представи, че арфистът е взел ключа и започнал да изпъва струната, докато се получи чистото „ми“. Тънкото ухо на виртуоза долавя всичко най-прецизно. Този музикант не може да позволи на струната да звучи както си иска, защото тя се е разпуснала от топлина или се е свила от студа. Струната трябва да звучи с определения брой трептения и нищо повече. Всеки музикант трябва да научи великото изкуство да говори на хората със своята музика. Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия замисъл. Поетът пък - да нареди думите на човешкото слово така, че те да изразят най-добре вдъхновението на сърцето му. Това ще рече да си верующ. Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява. Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели. Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята цигулка.
към текста >>

79. Учителят за Христа - Георги Томалевски (1897-1988)

Прав е бил великият художник Рембранд, който в една своя картина, правена по време на ранното му творчество, намерена доста късно в северна Франция, е нарисувал едно знаменито разпятие, на което лицето на Христа показва най-мъчителните страдания.
Тази енергия Той събираше чрез нощната молитва.“ Има окултисти, които мислят, че Христос, като един от най-великите посветени, не е изпитвал страдания, когато е бил подложен на различните мъчения и на кръстната си смърт. Това е съвсем погрешно и дори кощунствено твърдение на хора, които ни най-малко не са вникнали във великата Му мисия. Христос - Синът Божи, е син человечески. Той трябваше съвсем по земному да изживее своята трагедия. Прав е бил великият художник Рембранд, който в една своя картина, правена по време на ранното му творчество, намерена доста късно в северна Франция, е нарисувал едно знаменито разпятие, на което лицето на Христа показва най-мъчителните страдания. По този въпрос в една беседа срещаме: „Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Да, Той изпита много физически страдания. На едно място в Евангелието се казва: „Син человечески няма къде глава да подслони.“ На друго място Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Христос беше облечен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа.“ На въпроса къде е Христос и в коя от черквите, съградени в Негово име, се намира Той, Учителят отговаря:
към текста >>

80. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Така усетен - като човек с богата неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи, вглъбен в себе си, озарен с вътрешна светлина.
Така можеше да действува само мъдростта, която в думите влага и сила. Отношението на ученика към своя учител, мълчаливото въздействие, което той получава от него, са от такова ирационално естество, че те не подлежат на изследване и не могат да бъдат третирани като онези неща от всекидневието, които се поддават на очевидни и банални доказателства. Един само контакт с Учителя беше достатъчен, за да се разбере, че не е обикновен човек. Учениците усещаха най-добре това, а непосветените в духовното знание усещаха необикновеното като особен чар на неговия натюрел. Онези, които го следваха, намираха радостта на духовното израстване Така усетен - като човек с богата неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи, вглъбен в себе си, озарен с вътрешна светлина. Дори и за слабо чувствителните хора той се явяваше като светлина, на която ще може да четат трудното писмо на живота. Тези пък посетители, които отиваха при него със затворени врати и прозорци на душата си и с намерение да го наблюдават, за да напишат някоя нелепост в жълтият печат, усещаха как той се затваряше и се превръщаше на огледало, в което те виждаха собствената си душевна пустота. Ако е потребно да се дадат за него и някои външни белези, може да се кажат следните думи: Учителят имаше ръст съвсем малко над средния. Тялото му, пропорционално развито и в съответствие на отделните части, които по всяка вероятност отговаряха на отношението в златното сечение на живота геометрия, беше винаги изправено. Със спокойна, елегантна и красива походка, с движения, винаги хармонични и изящни, той, който имаше бели коси и брада, правеше впечатление на запазен млад човек.
към текста >>

81. Разговори с Учителя. Разговор четвърти - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако някой поет, художник, музикант или какъвто и да е творчески човек реши да работи за доброто и светлината, както и за възхода на човеците, тогава всички поети, художници и музиканти на земята и в другия свят му помагат.
Ако някой каже: Аз мога да направя всичко, той казва една трета от истината. Ако каже: Аз и всички добри хора можем да направим всичко,той казва две трети от истината. Най-после ако каже: Аз, всички добри хора и Бог с нас можем да направим всичко, казва три трети, или цялата истина. Под всички добри хора трябва да се подразбира всичките добри хора, които живеят на земята, включително и тези земни жители, които са заминали за другия свят. Ние не бива да ги изключваме от нашата мисъл и от вярата си, че те могат да участвуват в общите добри дела, и от нашата любов. Ако някой поет, художник, музикант или какъвто и да е творчески човек реши да работи за доброто и светлината, както и за възхода на човеците, тогава всички поети, художници и музиканти на земята и в другия свят му помагат. Ученикът: Защо настъпват понякога такива резки промени в нашето съзнание? Кое е вярното наше състояние, щом като то е така променливо? Понякога човек мисли за себе си, че е много добър, разумен и благороден, а друг път има обратното самочувствие. Учителят: Ето защо трябва да познавате законите на физическия свят. Това знание ще ви помогне да не се смущавате и от промените в съзнанието ви.
към текста >>

82. Разговори с Учителя. Разговор единадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Кой художник е работил моделите?
От една и съща беда духовният човек, който е придобил мъдрост, ще извлече една поука, а невежият ще каже: „Все на мене ли ще се случват такива работи.“ Всичко зависи от духовната култура на човека. На тези, които обичат да преминават набързо и без размисъл през явленията на природата, като казват, че всичко е случайно и е създадено без ничия премъдрост, поставям следните въпроси: 1. Как ще обяснят това, че клетките по кожата на повече млекопитающи произвеждат косми, а клетките на птиците - пера? 2. По какъв начин перата на птиците получават най-чудновати краски и то по определени места и най-различни за отделните видове птици. Кой художник е работил моделите? 3. Пеперудите, които живеят само едно лято, са облечени в най-великолепни дрехи. Крилата им са украсени с различни орнаменти и посипани с много нежен прашец. Защо е това? За какво е потребна тази красота само за едно лято? Колко е щедра природата при раздаване на прелести!
към текста >>

83. 9. ОБРАЗИ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Така художникът държи четката си с любовен трепет и претворява красотата и величието на природата; така музикантът тегли струните на своя инструмент, от който се раждат чудни звукови образи; така скулпторът превръща глината и камъка в изящни изваяния.
ОБРАЗИ От океана на вечната субстанция непрестанно кристализират формите на живота. В самата тази субстанция сякаш е скрита ръката на ваятел, който с нежна любов вае образите на своята многолика мисъл. Това трябва да е любимото му занимание, защото той дарява своите творения със същата способност да ваят все по- нови форми на любовта си, която той е вдъхнал в тях. Така художникът държи четката си с любовен трепет и претворява красотата и величието на природата; така музикантът тегли струните на своя инструмент, от който се раждат чудни звукови образи; така скулпторът превръща глината и камъка в изящни изваяния. Птицата лежи със същия любовен порив в малкото си гнездо, очакваща да зърне своите подобни. Всичко във вселената кипи в творческа треска, всяка твар вае образи — дори водите скулптурират пещерите, ледовете и снежните пустини. И всеки слънчев лъч е художник- творец, който обагря с живи краски цветя и плодове, дървета и скали, кристали и води. Всичко вае образи с порива на своя Творец. В творческия процес съзнаваме съществуването на Бога.
към текста >>

И всеки слънчев лъч е художник- творец, който обагря с живи краски цветя и плодове, дървета и скали, кристали и води.
В самата тази субстанция сякаш е скрита ръката на ваятел, който с нежна любов вае образите на своята многолика мисъл. Това трябва да е любимото му занимание, защото той дарява своите творения със същата способност да ваят все по- нови форми на любовта си, която той е вдъхнал в тях. Така художникът държи четката си с любовен трепет и претворява красотата и величието на природата; така музикантът тегли струните на своя инструмент, от който се раждат чудни звукови образи; така скулпторът превръща глината и камъка в изящни изваяния. Птицата лежи със същия любовен порив в малкото си гнездо, очакваща да зърне своите подобни. Всичко във вселената кипи в творческа треска, всяка твар вае образи — дори водите скулптурират пещерите, ледовете и снежните пустини. И всеки слънчев лъч е художник- творец, който обагря с живи краски цветя и плодове, дървета и скали, кристали и води. Всичко вае образи с порива на своя Творец. В творческия процес съзнаваме съществуването на Бога.
към текста >>

84. 31. СВЕТЛИНА И СЕНКИ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Какви картини може да рисува художникът, без да има сенки в тях?
СВЕТЛИНА И СЕНКИ Животът на земята е светлина със сенки. Сенките винаги стоят зад предметите и не са реални. Те само ни помагат да проумяваме светлината в света, защото служат за контраст. Какви картини може да рисува художникът, без да има сенки в тях? Няма картини без сенки; няма красота без грозота; няма светлина без тъмнина на земята. Защото този е светът на контрастите. Земята е велика школа на познаване чрез опит дървото на доброто и злото. Така е било до днес. Но иде време, когато порасналият човек ще се научи да разпознава кое е реалното и кое нереалното в живота и ще заживее само в доброто и светлината.
към текста >>

85. 32. УЧЕНИК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Той заработва над себе си със съзнанието на ваятел и художник, за да изработи духовното си тяло, с което ще влезе във връзка със съзнания от по-висшите светове.
В тази школа на живота човек ще се научи как да излезе от сферата на личния живот и да заживее за Цялото, или да влезе в космичното съзнание. Животът на ученика е низ от сложни задачи, които той трябва да разреши правилно. Всяка трудност в живота, всяко.противоречие със сили, с които той трябва да знае как да се справя, а не да се блъска в тях като залутан в тъмна гора без изход, без светлина. Той поставя в действие вътрешната светлина, която го направлява вече, защото той заработва съзнателно с нея. Всичко, което е било в спящо състояние в него, започва да се събужда и ученикът постепенно навлиза в един нов свят, много по-обширен и с много по-големи възможности за постижение. Той заработва над себе си със съзнанието на ваятел и художник, за да изработи духовното си тяло, с което ще влезе във връзка със съзнания от по-висшите светове. Той работи за съвършенството си, като прави съзнателна връзка с Великото Начало в себе си, което се проектира във всичките му мисли, чувства и постъпки. Ученикът е кандидат за вечния живот, чрез който ще влезе в Царството Божие, затова знание и мъдрост му трябват. Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот.
към текста >>

86. 35. ЕЖЕДНЕВИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Тема, достойна и за най-гениалния художник.
Сивият цвят изчезва, оцветява се екранът на живота с безброй багри. Отпърво те само проблясват в безпорядък и изчезват, сякаш някой се опитва да прожектира недобре обработена цветна филмова лента. Но постепенно цветовете започват да стават по-ясни, да придобиват някакви форми и ето че започва чуден цветен филм! Красотата на ежедневието! Тема, достойна за перото и на най-добрия писател. Тема, достойна и за най-гениалния художник. Как и най-обикновените действия в някой филм стават значителни и интересни, когато прозвучи красива музика, и как най-обикновеният пейзаж придобива смисъл и се обвива в някакъв ореол на вдъхновение и възторг, когато е наблюдаван от превозно средство, където внезапно прозвучават чудни звуци — симфония, цигулков концерт, голям певец — всичко се променя и пътят ти става удоволствие. Тръгвам към класната стая. С влизането се вдъхновявам от хубавите, усмихнати лица на учениците и работата става празник, не тежи времето, а всички заживяваме с нещо интересно, вдъхновяващо. Тук липсва музиката, за която споменах по-горе, но всичко е озарено от друга, по-могъща музика — вдъхновението. Сивотата изчезва пред чудните багри на повишеното настроение, на интереса към новото разкритие на една страница от живота пред жадните погледи на децата.
към текста >>

87. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Когато един велик художник рисува гениална картина, той иска да каже нещо дълбоко съкровено в душата си на света.
Човешкото сърце става разсадник на добродетели вместо тъмно подземие, където се развъждат гризачи и отровни гадини. Повече топлина в сърцето и светлина в ума е повикът днес към духовното ни повдигане. Наистина още сме на много ниско духовно ниво и хората имат нужда от духовна светлина, от просвета за живота. Но формата не е създадена само за съдържанието й. Тя е създадена с някаква цел. Когато един велик художник рисува гениална картина, той иска да каже нещо дълбоко съкровено в душата си на света. Той иска да просвети хората, да смекчи сърцата им и да внесе мисъл в ума им. Смисълът е главната цел на битието. Като проучваме неизменната закономерност при създаването и проявлението на формите в природата, се замисляме за смисъла на всичко това. Съвършената градация на формите от по-нисши и по-неодухотворени, към по-висши и по- смислени ни кара да се замислим за смисъла на нещата. Има абсолютна логичност в проявите на природата.
към текста >>

88. ГУРЛЬО - Борис Николов

Разгледайте обстановката: тези малки, изящни форми, песента на водите, феерията на светлините – тук е работил велик Художник!
та – две – три – пет минути, а при нужда може би и повече. Ето, той излезе пак от водата и беше съвсем сух, по дрешката му нямаше капчица вода. Гурльо е мълчалива, сериозна птичка, не е общителен. Може би само изящната Стърчиопашка му е приятелка. Често можеш да ги видиш заедно. Разгледайте обстановката: тези малки, изящни форми, песента на водите, феерията на светлините – тук е работил велик Художник! Да, има от какво да се учим! Гурльо живее във високите планински потоци. Не се среща често, той е рядка и самотна птичка. Ако го срещнете някой път, ще остане във вас една мъничка радост от тази среща. Всяко същество носи искрица от Големия всемирен Живот – заради нея го обичаме, от тук иде радостта.
към текста >>

89. ПОСЛЕДНАТА БОРБА - Борис Николов

Какви сукмани надиплени, с шарени кутнии долу и златни кенари, ризи и ръкави, извезани с цветни плетеници с вещината на художник.
Народът ги нарича Лазарини, може би защото ставаха около Великден. Тук всеки бързаше да покаже какво има и какво може. Народът беше отпочинал през зимата и сега беше богат и силен. Радостта от живота беше пълна – песни, разговори, сърдечни срещи. Всички празнично облечени, особено момите – в най-хубавите си премени, и то изработени от тях самите. Какви сукмани надиплени, с шарени кутнии долу и златни кенари, ризи и ръкави, извезани с цветни плетеници с вещината на художник. Сърцата преливаха от най-добри чувства, лицата грееха. Празнуваше един здрав и чист народ. И старците бяха тук на почит; подхванати от общата вълна, и те се чувстваха млади. Спомняха си далечните години… бурен живот бяха минали те. Лазарините ставаха на големите ливади, долу, край реките.
към текста >>

90. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади."
Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади." Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме.
към текста >>

91. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Тази проява на Неговата абсолютна Воля има своето основание - желанието Му по никакъв начин да не накърнява вложената от Него в нас свобода: "Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик Художник.
" Най-кратката пътека за проникването в естеството на Всевишния, за богопознанието е, както може да се предположи, Любовта: "В какво седи познанието на Бога? - Да почувстваш Любовта на Бога! Тогава ще дойде животът. " Както вече неведнъж бе подчертано, в съответствие с учението на ББ, в Своята най-дълбока Същност Бог е непознаваем. Той предпочита да присъства и да се проявява невидим, неосезаем, недостъпен за сътворените от Него същества. Тази проява на Неговата абсолютна Воля има своето основание - желанието Му по никакъв начин да не накърнява вложената от Него в нас свобода: "Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик Художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни." Като съществен щрих от Божията същност непознаваемостта Му намира и още една оригинална трактовка в Словото на Учителя П. Дънов: "Бог не е една същина, която може да се докаже. Той е извън нашето съзнание и затова не може да се докаже." На друго място великият Посветен обвързва стремлението на душата към неспирно еволюционно развитие с отъждествяването на Божието естество с Любовта: "Туй, което образува вечния копнеж на човешката душа и което тя търси в хилядите форми, е Любовта - Бог. Най-великото в живота на ученика е стремежът му нагоре - към това вечно благо."
към текста >>

92. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Тази интелигентност като художник е проявила своето изкуство."
Затова той подчертава: "Ония, които идват тук (сред природата - бел. К. З.), чувстват, че има нещо повече от това, което виждат отвън. Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл. Разумността в природата в малките работи прави чудни неща. Например, каква интелигентност с каква четка е работила върху крилата на пеперудата! Тази интелигентност като художник е проявила своето изкуство." Разумността на Живата Природа обуславя и пълното отсъствие на случайност. В това направление съществува сентенция, която гласи: "Случайността е закон, чието име не познаваме! " Тази зависимост е разгледана от Учителя П. Дънов, както следва: "В същност в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на Божествената и неизменна математика.
към текста >>

93. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник.
Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов защитава тезата, че постигането на знанието е немислимо без богат морален живот, без чистота на преживяванията, без наличност на добродетели. В крайна сметка истинското знание предполага поставянето като жизнена цел на един висок идеал, на една индивидуална мярка, която да осмисли живота и да го насочи по пътя на съвършенството: "Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! " (курсивът мой - К. З.). Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? Такива картини срещаме всеки ден в живота си... Ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник, на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, спазвате пак същия закон: ще изберете най-умния, най-интелигентния, най-добрия. ...Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и страданията в живота си" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник, на художник с висок идеал.
" (курсивът мой - К. З.). Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? Такива картини срещаме всеки ден в живота си... Ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник, на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, спазвате пак същия закон: ще изберете най-умния, най-интелигентния, най-добрия. ...Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и страданията в живота си" (Учителят П. Дънов). Знанието е откриване на същественото, мъдрото, вечното, абсолютното. То не се придобива, но се усъвършенства. Знанието се дава.
към текста >>

94. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тя е нещо като художеството: един художник ще сложи най-първо носа, веждите, очите, устата, ушите - главните линии, и постепенно картината ще се развива.
...В музиката има творчество. Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта. Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката душа. Музиката е изкуство, което гради." Според Учителя П. Дънов окултната музика се различава от обикновената по две качества: 1) "В окултната музика се дават най-първо основните черти. Тя е нещо като художеството: един художник ще сложи най-първо носа, веждите, очите, устата, ушите - главните линии, и постепенно картината ще се развива. Ние ще вървим по същия начин, да видите как постепенно се развива музиката, защото в природата нищо не е израснало изведнъж."; 2) "В окултната музика никога не се допускат думи или тонове с две значения. Там всяка една дума трябва да има едно значение. Като пееш една дума с известни вибрации, ти може да имаш една добра идея, но като я произнасяш, в подсъзнанието ти ще влезе идеята, която се съдържа в тия звукове." Учителят на ББ оценява окултната музика, както бе посочено по-горе, като начин, метод за духовно освобождение. Той набляга на необходимостта, когато изучаваме окултна музика, да придружаваме процеса на обучение с пеене. Освен чисто познавателния ефект това е и средство за подмладяване.
към текста >>

95. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен.
Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана (курсивът мой – К.З.). Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те ў помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори (само – б.К.З.) една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на душата протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и пълноценен обмен на всички равнища. Най-съществената характеристика на този обмен е неговото енергийно естество. Може би тук е мястото да припомним един от водещите девизи на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “ Първият, който най-сполучливо свърза този постулат на най-древната Мъдрост с рационалното знание на човечеството – традиционната форма на науката, бе геният на ХХ век Алберт Айнщайн (1879-1955) – посредством своята Обща и Специална теория на относителността. И по-конкретно със съдържанието и интерпретацията на формулата, разкриваща взаимоотношението между материя и енергия: E=m.c2.
към текста >>

96. РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА - Павел Желязков

„Когато един художник създаде някое художествено произведение, в което е вложил частица от сърцето си, от душата си, той не го продава.
Защото ти не можеш да продадеш душата... Чрез новия вид на труда ти сваляш Божествения свят във физическия. В една твоя постъпка, направена с любов, присъствува Бог. Радостта, която чувствуваш при тази постъпка и резултатите, които тя носи, ти говорят това. И тогаз тя струва повече от всичкото злато на света. Тя не може да се продава." „Когато един художник създаде някое художествено произведение, в което е вложил частица от сърцето си, от душата си, той не го продава. Той счита за съвестно да вземе пари срещу него, защото то е тъй близко до сърцето му, като че ли в това произведение живее частица от неговата душа." „Ако работим всред природата по механически начин, ние не можем да се свържем с по-дълбоките й сили. Това може да се обясни по следния начин: при новото разбиране на труда човешкото съзнание действува в повисокото поле, където работят и духовните сили, действуващи в растенията и в цялата околна природа. И тогава ти можеш да влезеш във връзка с тези сили." „При новото разбиране на труда природата ще измени своето отношение към нас.
към текста >>

97. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Нека си спрем погледа върху музиканта, художника, скулптора, писателя, които творят, за да получат похвали, да спечелят общественото уважение.
Щастливи ли са, или не? Нека погледнем на надвисналия се над книгите учен, който няма друга цел, освен да трупа знания. Който има за принцип „науката за науката“. Нека заговорим с него и ще почувстваме леда, що сковава сърцето му. Ще почувстваме студенина да лъха от него и ще разберем, че не е и не може да бъде щастлив. Нека си спрем погледа върху музиканта, художника, скулптора, писателя, които творят, за да получат похвали, да спечелят общественото уважение. Нека се помъчим да надникнем в техните души и ще почувстваме пустотата, разочарованието, що в тях цари. Установяването на тези истини ще ни хвърли на първо време в недоумение. Как, нали определихме щастието като задоволяване на висшата природа; и нали и ученият, и художникът, и писателят, и скулпторът, и музикантът я задоволяват привидно? Защо тогава не са щастливи? Навярно са задоволили само част от висшата природа.
към текста >>

Как, нали определихме щастието като задоволяване на висшата природа; и нали и ученият, и художникът, и писателят, и скулпторът, и музикантът я задоволяват привидно?
Нека заговорим с него и ще почувстваме леда, що сковава сърцето му. Ще почувстваме студенина да лъха от него и ще разберем, че не е и не може да бъде щастлив. Нека си спрем погледа върху музиканта, художника, скулптора, писателя, които творят, за да получат похвали, да спечелят общественото уважение. Нека се помъчим да надникнем в техните души и ще почувстваме пустотата, разочарованието, що в тях цари. Установяването на тези истини ще ни хвърли на първо време в недоумение. Как, нали определихме щастието като задоволяване на висшата природа; и нали и ученият, и художникът, и писателят, и скулпторът, и музикантът я задоволяват привидно? Защо тогава не са щастливи? Навярно са задоволили само част от висшата природа. Задоволили са я непълно, и затова страдат. Щастието, както по-горе определихме, се постига само при пълното задоволяване на висшата природа. Нека погледнем на светналото от радост лице на работника, току-що свършил работата си, току-що изработил, сътворил нещо, без почти да очаква нищо от него; нека погледнем, вникнем в душата му, и ще почувстваме, че е щастлив.
към текста >>

Ученият, музикантът, художникът, творящи за себе си, жертват ли?
Нека хвърлим поглед на кърмещата майка - и сияещото й лице ще ни заговори за мира, доволството, блаженството, щастието, що царува в душата й. Нека се помъчим и си представим лицата на християнските мъченици, горени на клада; нека си представим всички тези, които са страдали, които страдат, които биват подлагани на най-жестоки измъчвания, задето стоят за идеите си, задето без страх засвидетелстват истината и искат по-голяма справедливост. Ще видим, че те ще възкръснат в нашето въображение леко усмихнати, сияещи. Звездата на щастието и при най-големите лишения и страдания грее на тяхното лице тогава, когато би трябвало лицата им да изразяват най- голямо страдание. И ние се питаме защо. Ученият, музикантът, художникът, творящи за себе си, жертват ли? Дават ли нещо на другите? Не. Не, защото алтруизмът (даването) и егоизмът се изключват помежду си. Те са егоисти, защото не творят безкористно, защото творят за награда. Работникът, изработвайки предмет старателно, с любов, не за пари, дава от себе си, жертва, дава от силата, енергията си. Дава от търпението си, без да очаква възнаграждение.
към текста >>

98. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Така че не мисли за нея като отхвърлено притежание, което свърши своя обект преждевременно, но като великата царица, която е продупчила своя какун**, за да влезе в света на най-големия артист, най-великия музикант, най-величествения художник, който е направил танца и ритъма на вятъра, ловките устреми на птиците и страстта на човека да имитира тези големи открития.
И мене ми е много жал за последните часове на Ярмила. Но сега нейният дух е свободен. Тялото й, което й служи много добре, свърши своята длъжност и сега тя живее вечно в безкрайния мир на Създателя. Няма защо да се жалее. Гробът не е конец - край, той е площадката, откъдето тя литва в безкрайния двор на този, който й даде желанието, мисълта и способността да открива на по-малко талантливите безкрайната прелест, която Господ открива пред нас. Така че не мисли за нея като отхвърлено притежание, което свърши своя обект преждевременно, но като великата царица, която е продупчила своя какун**, за да влезе в света на най-големия артист, най-великия музикант, най-величествения художник, който е направил танца и ритъма на вятъра, ловките устреми на птиците и страстта на човека да имитира тези големи открития. Тя е сега с най-големите танцьори, които са били на този свят. Нейната душа е опиянена от музика, по-велика от тази на Бах, Хендел, Моцарт. Сега тя пее „аз знам сега“, „аз разбирам сега“, „аз съм без синджирите на ограничен живот“, „аз сега се движа пред очите на тези безсмъртни великани“. Понеже тя беше още тук един великан, от малко момиче, от млада девойка досега и в нейната безкрайна вечност. Ярмила иска да мислиш за нея в този образ и в този вид.
към текста >>

99. Лалка Кръстева - Крум Въжаров (1908- 1991)

“ Тя ми отговори: „За съжаление не съм имала физическата възможност за това.“ Лалка беше художник и за да може да се свърши тази огромна работа, даваше голяма част от парите си някои беседи да бъдат преписани от професионални машинописци срещу заплащане и в пълна тайна, разбира се.
Сутрин рано тя ставаше в 3 ч., слагаше една възглавница под пишещата машина, за да не се чува шумът, и преписваше неиздаваните беседи. Тя написва над 10 000 страници от неиздаденото Слово на Учителя - абсолютно безкористно, от любов към Учителя и делото му. Лалка изцяло беше посветила живота си на това - денонощно работеше, контактуваше с много малко хора. За да отвори вратата, трябваше да звъниш със специален договорен сигнал. Питала съм Лалка: „Когато препишеш беседите, сверяваш ли ги с оригинала? “ Тя ми отговори: „За съжаление не съм имала физическата възможност за това.“ Лалка беше художник и за да може да се свърши тази огромна работа, даваше голяма част от парите си някои беседи да бъдат преписани от професионални машинописци срещу заплащане и в пълна тайна, разбира се. Тъй като много хора от Братството искали да четат и неиздаваното Слово, Елена Андреева и Лалка решават да издават „Мисли за всеки ден“ от неиздаваното Слово. Години наред Лалка усърдно, с дълбоко разбиране на Словото ги подготвяше и раздаваше на приятелите. През ноември 1997 г. получих писмо от Питър Шерър, в което ми съобщаваше, че Учителят Петър Дънов му се явил и продиктувал едно писмо за Лалка Кръстева. Молеше ме да й го предам.
към текста >>

100. Метод за придобиване на Знанието - Влад Пашов (1902- 1974)

В това отношение човек е подобен на художник, който има четка, платно, бои, но той сам трябва да съчетава боите, да опъне платното и да започне да рисува.
• 527 • Метод за придобиване на Знанието. Ученикът трябва да учи, да придобива знания, но това не се постига механически. Човек може да има ред способности, но той сам трябва да съчетае всички външни условия в едно, за да развива способностите си. В това отношение човек е подобен на художник, който има четка, платно, бои, но той сам трябва да съчетава боите, да опъне платното и да започне да рисува. Знанието не идва по механичен път. За да придобие знания, за да развие своите добродетели, човек трябва да се свързва с енергиите на Слънцето. Когато Слънцето действа върху даден човек, умът и сърцето му се разширяват и той влиза в истинския Живот. Под истински Живот разбираме идейния живот. Учените и хората на изкуството се намират под влиянието на Слънцето.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31768894195557