НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
164
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На корицата
художникът
бе се постарал да даде изгряващия диск на слънцето, планините на Мусаленския дял и съществото, което играеше Паневритмия на Мусала.
По-късно тя се нотира и през 1938 година, по времето на Учителя, се издаде в София на луксозна хартия в голям формат. Тя се състои от три части: 1. Паневритмични упражнения и тяхното описание; 2. "Паневритмия", музика за две цигулки; 3. Принципи на Паневритмията.
На корицата
художникът
бе се постарал да даде изгряващия диск на слънцето, планините на Мусаленския дял и съществото, което играеше Паневритмия на Мусала.
През 1942 година се издаде книжката "Слънчеви лъчи", като главно участие при съставянето й взе Весела Несторова. Тази книга също е съставена от три части: 1. Музика на "Слънчеви лъчи"; 2. "Слънчеви лъчи" - принципи; 3. "Слънчеви лъчи" - описание на движенията.
към текста >>
2.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ако не ви харесваме, ще намерите някой
художник
да направи скици по нашите движения и така ще ги отпечатате като приложение към нашия - на трите сестри - труд.
Сега Борис отново махна с ръка и не позволи да се реализира този план. Аз съм напълно убедена, че след двадесет години, когато нашето поколение си замине, вие няма да знаете как да играете правилно Паневритмията, а ще се появят много спорове. За да се разрешат споровете, ще вземете оригиналния труд на трите сестри - Ярмила, Елена и Мария - и ще намерите онези снимки или негативите, които Васко Искренов направи. И тогава проблемът с Паневритмията ще бъде разрешен. Ще си направите албуми и ще следите как ние сме показвали упражненията.
Ако не ви харесваме, ще намерите някой
художник
да направи скици по нашите движения и така ще ги отпечатате като приложение към нашия - на трите сестри - труд.
Единственото, което остана за вас, е да се доберете до оригиналите на тези четири копия от текста, който ние ви оставяме, както и оригиналните снимки. Дано този, който ги съхранява, проумее, каква беля за втори път ми направи моят брат и съжител Борис. И така, за втори път бе ми направена беля и ми се попречи да си завърша работата. Това бе една задача, поставена от Учителя. Да не смятате, че това е нещо случайно?
към текста >>
3.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Вие виждали ли сте как се позира на
художник
?
И така чудесиите ги видяхме много скоро. Тези двама хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират.
Вие виждали ли сте как се позира на
художник
?
Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове.
към текста >>
4.
3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз мога да стана
художник
, поет, музикант моментално, но трябва да сляза в областта на съответното изкуство.
Тези, които ще се превърнат от гъсеници на пеперуди - това е първото възкресение. От живота към Любовта, от Любовта към Бога и от Бога към света - да се помага, да се работи. Ако не искате да страдате, можете да останете в радостта, но ще носите само това, което си придобил дотогаз. Нови неща обаче няма да се придобиват. При скръбта ти придобиваш условия за нови придобивки.
Аз мога да стана
художник
, поет, музикант моментално, но трябва да сляза в областта на съответното изкуство.
Само с Любовта може да се влезе в тия области. Любовта може да те направи всякакъв. Вие трябва да знаете, че има една Промисъл. Провидението може да се нарече още "Око на Любовта". То бди над всяко същество и върху най-дребните и урежда живота им.
към текста >>
5.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив
художник
Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа.
Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек.
Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив
художник
Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа.
Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители.
към текста >>
Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране
художник
като Николай Рьорих беше нарисувал.
Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и казах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди годни". Погледнах отново картичките, но вече с други очи след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека.
Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране
художник
като Николай Рьорих беше нарисувал.
Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: 'Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия този момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик".
към текста >>
6.
10_02 ПРОТОКОЛ
,
,
ТОМ 1
Елена Андреева приживе се постара лично да размножи текста на работната група, като предварително беше извикала
художник
, който да скицира упражненията.
Паневритмия, издание на Ярмила Ментцлова, Париж 1983 год. Работната група на Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева се явява най-компетентната за своето време, защото Ярмила е по професия хореограф, Мария Тодорова е музикант и е автор на II. издание на песните на Учителя, а Елена Андреева е една от трите стенографки на Учителя. Така че техният колективен труд се явява II. издание на Паневритмията, най-точно и авторитетно.
Елена Андреева приживе се постара лично да размножи текста на работната група, като предварително беше извикала
художник
, който да скицира упражненията.
Тя предаде на своите приемници целия този материал и ние го притежаваме за работа. А Ярмила Ментцлова също успя да реализира задачата, поставена от Учителя и според думите на Крум Въжаров Учителят й бил заявил следното в присъствието на Мария Златева: "Сестра, вие ще оправите гимнастиките", на което тя отговорила: "Дали ще може да се справя? " и тогава Учителят й отговорил, че тя трябва да се справи. По-късно Ярмила издаде през 1983 год. в Париж "Ръководство по Паневритмия", което днес ние притежаваме и по този начин тя изпълни дълга си към Учителя и следващите поколения.
към текста >>
7.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят беше създал различни чертежи и фигури, като беше ги дал на
художник
да ги нарисува по Негови указания.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА През време на Търновските събори в една от стаите във вилата на лозето Учителят я бе определил за Горница, като молитвена стая и като съсредоточие на Духът Господен. Учителят създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка.
Учителят беше създал различни чертежи и фигури, като беше ги дал на
художник
да ги нарисува по Негови указания.
Нарисувани бяха с цветни мастила. Всеки чертеж имаше своя символика и освен че означаваше нещо, но представляваше „Скрижалите на Духа Господен". Тези фигури и чертежи бяха запазени дълго време и аз ги бях сложил в едни дълги цилиндрични специално приготвени за целта кутии, за да се запазят от влага и прах. Те бяха при мен и аз ги предадох да се съхраняват. Къде са сега не знам.
към текста >>
Привлечен бе един
художник
, който с подходящи цветове оцвети гипсовата отливка по идея на Учителя и така братствата в страната окачиха тази емблема в своите салони.
Тогава Учителят му даде чертеж и Бертоли я изработи от цимент и я постави на входната част на приемната. Там тя стоя през всичкото време на Школата. Когато разрушиха салона една сестра прибра емблемата и тя стои в стаята й, но никой не знае днес, че това е оригиналната емблема. Коя е тази сестра, аз не казвам, за да може един млад брат, който знае нейната история да я прибере и съхрани за следващото поколение. По-късно Бертоли направи модел и от него изля с гипсова отливка над стотина емблеми.
Привлечен бе един
художник
, който с подходящи цветове оцвети гипсовата отливка по идея на Учителя и така братствата в страната окачиха тази емблема в своите салони.
Мнозина от приятелите я имаха окачена по стените. Тази емблема стана популярна с името „Емблемата с котвата". По-късно Бертоли взе този символ й го сложи като емблема на едно свое издателство. Той бе строител, но мечтата му бе да бъде писател и издател, така че в края на живота си той наистина реализира тази своя мечта и създаде едно малко списание, което се издаваше във Франция и задоволи амбицията си на издател. По-късно неговата дъщеря Анина Бертоли продължи да го издава.
към текста >>
8.
76. ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ще не ще Боян се върна при картината с голата жена и чак тогава Учителят направи най-съществената бележка за картината и
художника
.
Учителят върви по-назад, но като дойде до тази картина се спря точно пред нея и дълго време я разглежда. А брат Боян се притеснява, той избягва напред от картината и вижда Учителят е застанал пред нея и казва нещо на мене и на Мария, които сме до Него. Учителят ни говори, а ние слушаме. А Боян трябва да запише това, което Учителят казва, а не може да се върне. А ние не записваме, а само слушаме, макар че и двамата сме стенографи, а той не може да чуе нищо.
Ще не ще Боян се върна при картината с голата жена и чак тогава Учителят направи най-съществената бележка за картината и
художника
.
И Боян тогава успя да го стенографира. Беше бележка за изпълнението, за позата, за пропорциите на тялото, за светлините, за сенките, за боите, които използва художника. Но главното бе, че Учителят подчерта, че няма защо да се страхуваме от голото тяло, нито да се срамуваме от него. И така ни даде един много живописен и хубав пример. Боян си взе бележка от това.
към текста >>
Беше бележка за изпълнението, за позата, за пропорциите на тялото, за светлините, за сенките, за боите, които използва
художника
.
Учителят ни говори, а ние слушаме. А Боян трябва да запише това, което Учителят казва, а не може да се върне. А ние не записваме, а само слушаме, макар че и двамата сме стенографи, а той не може да чуе нищо. Ще не ще Боян се върна при картината с голата жена и чак тогава Учителят направи най-съществената бележка за картината и художника. И Боян тогава успя да го стенографира.
Беше бележка за изпълнението, за позата, за пропорциите на тялото, за светлините, за сенките, за боите, които използва
художника
.
Но главното бе, че Учителят подчерта, че няма защо да се страхуваме от голото тяло, нито да се срамуваме от него. И така ни даде един много живописен и хубав пример. Боян си взе бележка от това. Но въпреки всичко Боян при такива картини минаваше по-бързо отколкото при другите. А за художниците на Изгрева, всички без изключение Учителят ги насърчаваше, помагаше им и им даваше съвети, особено когато творчеството им е идейно.
към текста >>
9.
77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Палатката на Учителя на Рила, както и няколко картини от рилския Му живот са рисувани от Иван Тричков, който също беше наш приятел, голям
художник
, специално
художник
на рилския пейзаж.
Картина с блажни бои на братския салон беше нарисувана от Трингов. Той в една своя изложба постави тази картина. На тази изложба бяха закупени много негови картини и тя има голям успех. Трингов смяташе, че тази картина е благословила успеха му и от благодарност подари тази картина на Методи Константинов и понеже той нямаше къде да я държи, реши и я подари на нас. Сега тя виси над моето легло.
Палатката на Учителя на Рила, както и няколко картини от рилския Му живот са рисувани от Иван Тричков, който също беше наш приятел, голям
художник
, специално
художник
на рилския пейзаж.
Когато отивахме лятно време на Рила той ще дойде и ние ще му дадем условия, защото той не беше богат човек, а като човек на изкуството все бе в нужда. Но особено бе разположен към Братството. Много работи беше възприел от нас, а неговата жена беше наша сестра. Ще дойде на Рила, ще му дадем палатка, ще се храни на братските обеди, закусваше и вечеряше при нас, изобщо съдействахме му. И той рисуваше по това време.
към текста >>
Скиците в книгата Учителят са както на Щилянова, така и някои от тях направи
художника
Герасимов, който бе график.
Някои от тези картини се пазят в Москва, някои тук. Той имаше мечта да нарисува Учителя край огъня на Рила. Обаче тази мечта не можа да я изпълни, не му се дадоха условия. Но все пак някои скици от тази му идея са запазени. Той беше наш приятел.
Скиците в книгата Учителят са както на Щилянова, така и някои от тях направи
художника
Герасимов, който бе график.
А той направи тези скици по фотография, която му дадох. След време трябва да се създаде една глава „Художници на Изгрева", да се дадат биографични бележки и да се направи албум от техни платна, които са направени по идеи на Учителя. Те дават картина на братския живот по време на Учителя.
към текста >>
10.
79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ Имаше един
художник
, който бе преподавател по рисуване в една Софийска гимназия и се казваше Герасимов.
79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ Имаше един
художник
, който бе преподавател по рисуване в една Софийска гимназия и се казваше Герасимов.
Той не идваше на беседи на Изгрева, но когато Учителят се помина и тялото Му бе изложено в салона, то Герасимов дойде на Изгрева, седна на стол пред тялото Му и започна да прави скици на тялото. Макар че не идваше на беседи, но един вътрешен импулс го накара да направи първо скица на Учителя както е положен и после направи скици на ръцете Му без да го кара някой. Тези скици на ръцете са чудесно изпълнение. Аз се учудвам как може художник да изпълни така добре, с такова майсторство да изрисува ръцете на Учителя. Голям художник беше.
към текста >>
Аз се учудвам как може
художник
да изпълни така добре, с такова майсторство да изрисува ръцете на Учителя.
79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ Имаше един художник, който бе преподавател по рисуване в една Софийска гимназия и се казваше Герасимов. Той не идваше на беседи на Изгрева, но когато Учителят се помина и тялото Му бе изложено в салона, то Герасимов дойде на Изгрева, седна на стол пред тялото Му и започна да прави скици на тялото. Макар че не идваше на беседи, но един вътрешен импулс го накара да направи първо скица на Учителя както е положен и после направи скици на ръцете Му без да го кара някой. Тези скици на ръцете са чудесно изпълнение.
Аз се учудвам как може
художник
да изпълни така добре, с такова майсторство да изрисува ръцете на Учителя.
Голям художник беше. Бяха нарисувани с най-големи подробности. Всички гънки, венички, фибри бяха така дадени, че човек ахваше от почуда. Бяха живи ръце. Тогава аз купих от него две скици, на които той бе направил лицето на Учителя.
към текста >>
Голям
художник
беше.
79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ Имаше един художник, който бе преподавател по рисуване в една Софийска гимназия и се казваше Герасимов. Той не идваше на беседи на Изгрева, но когато Учителят се помина и тялото Му бе изложено в салона, то Герасимов дойде на Изгрева, седна на стол пред тялото Му и започна да прави скици на тялото. Макар че не идваше на беседи, но един вътрешен импулс го накара да направи първо скица на Учителя както е положен и после направи скици на ръцете Му без да го кара някой. Тези скици на ръцете са чудесно изпълнение. Аз се учудвам как може художник да изпълни така добре, с такова майсторство да изрисува ръцете на Учителя.
Голям
художник
беше.
Бяха нарисувани с най-големи подробности. Всички гънки, венички, фибри бяха така дадени, че човек ахваше от почуда. Бяха живи ръце. Тогава аз купих от него две скици, на които той бе направил лицето на Учителя. Рекох му: „Продай ми сега и ръцете!
към текста >>
11.
96. ПЕНТАГРАМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Пентаграмата бе отпечатана по Негов чертеж, нарисувана от
художник
и се раздаде на първите приятели с известни поръчения.
96. ПЕНТАГРАМАТА Пентаграмата е дадедна на първите събори от Учителя. По този въпрос има писано малко от Боян Боев. Учителят я беше отпечатвал сам. Както всяка работа, която вършеше Учителят сам, правеше го отлично.
Пентаграмата бе отпечатана по Негов чертеж, нарисувана от
художник
и се раздаде на първите приятели с известни поръчения.
Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност и че са направили залог с Бога Му даваха по една златна монета. Така Учителят беше събрал може би 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете членовете на-финансовия съвет, след като ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях не ги обявиха, както му беше реда и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати.
към текста >>
12.
99. АНТИМИНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
99. АНТИМИНСЪТ Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от
художник
, която представлява свалянето на Христа от кръста на Разпятието.
99. АНТИМИНСЪТ Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от
художник
, която представлява свалянето на Христа от кръста на Разпятието.
Тук има идея, има закони и символика. Първите приятели я имаха окачена в рамки по стените. При нея също имаше правила за работа на ученика. За нея също трябва да се напише една монография. Накратко тя представлява един от скрижалите на Бога, чрез които Бялото Братство освобождава България от турско робство.
към текста >>
Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от
художник
, от старо време, чието копие е извадено в Москва през 1820 г.
За нея също трябва да се напише една монография. Накратко тя представлява един от скрижалите на Бога, чрез които Бялото Братство освобождава България от турско робство. Историята на антиминса ще бъде дадена допълнително от един млад брат. За сега не можем да споменем нищо повече, за да не се опорочат нещата. Идеята трябва да се реализира в подходящо време и така както Учителят държеше: образцово.
Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от
художник
, от старо време, чието копие е извадено в Москва през 1820 г.
Антиминсът представлява картина, където е изобразено свалянето на Христа от кръста. Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот. Туй е главната идея. За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири.
към текста >>
13.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграмата, нарисувана от
художник
по указание на Учителя.
Едно от тях, което бе по-хубаво, двуетажна постройка, беше предоставена на Учителя. Там живееше Той, там имаше стаичка. А горе на етажа имаше една стаичка и отпред Той я нареди по свой особен начин и по свое разбиране. Тури някакви карти, тури чертежи и се нареди обстановка една такава изключителна. Това беше в хола.
Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграмата, нарисувана от
художник
по указание на Учителя.
Това бе една цветна картина голяма колкото една стена. Една Пентаграма нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, които светеха по особен начин. Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилни-ците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъка, който гореше беше жив.
към текста >>
14.
140. СКИЦИ ОТ СЛОВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз .не бях
художник
, но скиците за мен бяха сполучливи.
140. СКИЦИ ОТ СЛОВОТО Аз упражнявах стенография и в моите бележници също записвах Словото на Учителя, но не напълно всичко. Когато слушах Учителя аз потъвах в това Слово и пред очите ми излизаха образи на едно след друго видения, които с молив скицирах. Така се получиха много скици излезнали под моят молив.
Аз .не бях
художник
, но скиците за мен бяха сполучливи.
Слушах Словото, ту стенографирах, ту правих скици. Словото на Учителя в мен понякога течеше във вид на образи и картини. И рожба на това мое преживяване са тези скици в моите бележници. По-късно един млад брат с когото работех ми даде идеята тия скици да се преснимат, да се изкарат на фотохартия, да се поставят в подходящи албуми и да се напишат някои мисли до тях от мен. За тази цел братът донесе два куфара с моите бележници, които ги пазеше и аз ги предадох на една сестра, която беше фотограф да ги преснеме.
към текста >>
15.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Художникът
Борис Георгиев - 75 65.
Стефан Камбуров и шрапнелите - 71 60. Петър Камбуров и влакът - 71 61. Слово за Петър Камбуров - 72 62. Тако работи три години в градината на Изгрева - 73 63. Братът на най-малките - 74 64.
Художникът
Борис Георгиев - 75 65.
Художникът, който нарисува ръцете на Учителя - Герасимов - 76 66. Атанас Димитров на конгресът на теофилите. Мировият Учител - 77 67. Неразумното обещание на Георги Томалевски - 79 68. Баба Коца - 80 69.
към текста >>
Художникът
, който нарисува ръцете на Учителя - Герасимов - 76 66.
Петър Камбуров и влакът - 71 61. Слово за Петър Камбуров - 72 62. Тако работи три години в градината на Изгрева - 73 63. Братът на най-малките - 74 64. Художникът Борис Георгиев - 75 65.
Художникът
, който нарисува ръцете на Учителя - Герасимов - 76 66.
Атанас Димитров на конгресът на теофилите. Мировият Учител - 77 67. Неразумното обещание на Георги Томалевски - 79 68. Баба Коца - 80 69. Георги Радев.
към текста >>
16.
17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На една от стените беше сложена цветна Пентаграма, а на върха й вместо образа на Христа
художникът
бе нарисувал образа на Учителя.
Те продължиха да го пренебрегват, понеже онази целувка стоеше пред тях като смъртен грях. Но след известно време заради тази целувка се развиха такива събития, след които нещата се промениха, защото развръзката на тези събития бяха драматични и поучителни за всички. А какви бяха те, ще ви ги разкажа друг път. Действително в тази Горница имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство.
На една от стените беше сложена цветна Пентаграма, а на върха й вместо образа на Христа
художникът
бе нарисувал образа на Учителя.
В тази стая имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила, с цветни тушове. Тези чертежи се пазеха до сега в едни големи продълговати цилиндри, както са запазени и заснетите образи на групите от по 10 човека, пребивавали на обща молитва в Горницата на събора в Търново.
към текста >>
17.
64. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
64.
ХУДОЖНИКЪТ
БОРИС ГЕОРГИЕВ Случи се така, че след откриването на Школата 1922 г.
64.
ХУДОЖНИКЪТ
БОРИС ГЕОРГИЕВ Случи се така, че след откриването на Школата 1922 г.
на ул. „Опълченска" 66, където живееше Учителят идва Борис Георгиев - художник с намерение и желание да нарисува образа на Учителя. Защо имаше този подтик да Го рисува и от къде беше дошъл ние не знаем. На други хора Учителят не разрешаваше да бъде рисуван, но на него разреши. По това време във вестниците имаше написани и клевети срещу Учителя и за доказателство на техните писания бяха сложили снимка на Учителя в профил и върху този образ Му се об-ругаваха.
към текста >>
„Опълченска" 66, където живееше Учителят идва Борис Георгиев -
художник
с намерение и желание да нарисува образа на Учителя.
64. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ Случи се така, че след откриването на Школата 1922 г. на ул.
„Опълченска" 66, където живееше Учителят идва Борис Георгиев -
художник
с намерение и желание да нарисува образа на Учителя.
Защо имаше този подтик да Го рисува и от къде беше дошъл ние не знаем. На други хора Учителят не разрешаваше да бъде рисуван, но на него разреши. По това време във вестниците имаше написани и клевети срещу Учителя и за доказателство на техните писания бяха сложили снимка на Учителя в профил и върху този образ Му се об-ругаваха. Затова Учителят в онези години не разрешаваше да бъде заснеман от фотографи. И след тази фотография трябваше да изминат почти десет години, та чак накрая Учителят да разреши да бъде заснеман.
към текста >>
Борис Георгиев беше своеобразен, свободен
художник
.
" Тогава Той си затваря очите и така с притворени клепачи и затворени очи бива привършен портрета на Учителя. Когато портрета е бил готов приятелите го виждат и питат Учителя защо е нарисуван със затворени очи. А Той им отговаря: „Не искам да виждам ужасите, които идват върху светът! И затова си затворих очите! " Така остана портрета Му, нарисуван със спуснати клепачи.
Борис Георгиев беше своеобразен, свободен
художник
.
Живееше самостоятелно в разрез с обществените норми върху живота. Беше беден, но честен. Ние сме свидетели, че той премина интересен живот с подходящо и неповторимо творчество на един окултен ученик от Школата на Бялото Братство.
към текста >>
18.
65. ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
65.
ХУДОЖНИКЪТ
, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ Учителят си замина и тялото Му бе положено на ложе покрито с бели покривки.
65.
ХУДОЖНИКЪТ
, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ Учителят си замина и тялото Му бе положено на ложе покрито с бели покривки.
Беше организирано поклонение. Братя и сестри се изреждаха да стоят пред Него, за да си вземат сбогом. Няколко фотографи правеха снимки. Най-сполучливата снимка е на Пеню Ганев, който засне главата на Учителя в профил. Той ми разказваше, че като гледал как художниците се мъчели с молив да нарисуват профила на Учителя и по-специално носът Му, Той се ядосал на неумението им, затова поставил триножника с фотоапарата и направил една изключителна снимка.
към текста >>
" А той: „За пръв път виждам такива живи ръце и пръсти, които говорят." След време исках да ги откупим, за да ги прибереме, но
художникът
отказа: „Те са ми жив талисман.
Но имаше един учител по рисуване в една от софийските гимназии, който седеше на столче и нарисува ръцете на Учителя. Така умело и така професионално със всички гънки, жили, вени, тъкани, че беше нещо повече от фотография. Не бях виждал такова нещо. След като нарисува ръцете на Учителя, той си прибра скиците. Аз се приближих към него и запитах: „Защо ги нарисува?
" А той: „За пръв път виждам такива живи ръце и пръсти, които говорят." След време исках да ги откупим, за да ги прибереме, но
художникът
отказа: „Те са ми жив талисман.
Те са ми спомен от г-н Дънов." За него Учителят бе г-н Дънов, но той Му нарисува ръцете, защото Го бе схванал по Дух и тези скици са още живи пред очите ми. А това е важното - да схванеш нещата по дух и да се добереш до Духа. Неговото изкуство като художник потвърждава именно това. Този художник се казваше Герасимов. Затова вие трябва да издирите този учител-художник и да откупите скиците от неговите наследници.
към текста >>
Неговото изкуство като
художник
потвърждава именно това.
След като нарисува ръцете на Учителя, той си прибра скиците. Аз се приближих към него и запитах: „Защо ги нарисува? " А той: „За пръв път виждам такива живи ръце и пръсти, които говорят." След време исках да ги откупим, за да ги прибереме, но художникът отказа: „Те са ми жив талисман. Те са ми спомен от г-н Дънов." За него Учителят бе г-н Дънов, но той Му нарисува ръцете, защото Го бе схванал по Дух и тези скици са още живи пред очите ми. А това е важното - да схванеш нещата по дух и да се добереш до Духа.
Неговото изкуство като
художник
потвърждава именно това.
Този художник се казваше Герасимов. Затова вие трябва да издирите този учител-художник и да откупите скиците от неговите наследници. Спомням си, че веднъж приятелите поискаха разрешение от Учителя да остави в изображение дланите на двете си ръце. Учителят се съгласи. Приятелите Му поднесоха прах от графит, в който Той сложи ръцете си.
към текста >>
Този
художник
се казваше Герасимов.
Аз се приближих към него и запитах: „Защо ги нарисува? " А той: „За пръв път виждам такива живи ръце и пръсти, които говорят." След време исках да ги откупим, за да ги прибереме, но художникът отказа: „Те са ми жив талисман. Те са ми спомен от г-н Дънов." За него Учителят бе г-н Дънов, но той Му нарисува ръцете, защото Го бе схванал по Дух и тези скици са още живи пред очите ми. А това е важното - да схванеш нещата по дух и да се добереш до Духа. Неговото изкуство като художник потвърждава именно това.
Този
художник
се казваше Герасимов.
Затова вие трябва да издирите този учител-художник и да откупите скиците от неговите наследници. Спомням си, че веднъж приятелите поискаха разрешение от Учителя да остави в изображение дланите на двете си ръце. Учителят се съгласи. Приятелите Му поднесоха прах от графит, в който Той сложи ръцете си. Графита полепна по дланите Му и след това Учителят последователно сложи двете си длани на ръцете на два отделни листа хартия.
към текста >>
Затова вие трябва да издирите този учител-
художник
и да откупите скиците от неговите наследници.
" А той: „За пръв път виждам такива живи ръце и пръсти, които говорят." След време исках да ги откупим, за да ги прибереме, но художникът отказа: „Те са ми жив талисман. Те са ми спомен от г-н Дънов." За него Учителят бе г-н Дънов, но той Му нарисува ръцете, защото Го бе схванал по Дух и тези скици са още живи пред очите ми. А това е важното - да схванеш нещата по дух и да се добереш до Духа. Неговото изкуство като художник потвърждава именно това. Този художник се казваше Герасимов.
Затова вие трябва да издирите този учител-
художник
и да откупите скиците от неговите наследници.
Спомням си, че веднъж приятелите поискаха разрешение от Учителя да остави в изображение дланите на двете си ръце. Учителят се съгласи. Приятелите Му поднесоха прах от графит, в който Той сложи ръцете си. Графита полепна по дланите Му и след това Учителят последователно сложи двете си длани на ръцете на два отделни листа хартия. Така се отпечатаха всички линии на Учителя от дланите Му върху двата листа.
към текста >>
19.
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Генчо беше
художник
.
Ами какво ще стане с червеите в стомаха? Тази мисъл го гложди като червей и го плаши. Накрая става, запалва газената лампа и произнася молитвата „Отче наш". Казва така: „Хляба нас насъщний дай го нам утре, защото на Теб принадлежи царството и силата, и славата завинаги. Амин." И си ляга спокоен, че е без грях.
Генчо беше
художник
.
Той умееше не само да яде на тъмно череши, но умееше на светло да рисува. Някои от неговите картини висяха по стените на братските салони в страната. Казваше се Генчо Алексиев.
към текста >>
20.
81. ВАСКО ИСКРЕНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той беше
художник
-фотограф.
81. ВАСКО ИСКРЕНОВ Васко бе фотограф по професия. Живееше в Лом и идваше често в София на Изгрева.
Той беше
художник
-фотограф.
Пътува с нас по екскурзии беше и на Рила. Направи много снимки от Братския живот на Изгрева и на Рила. Беше разумен, кротък и способен брат. Жена му беше германка. Бяха решили да заминат в Германия.
към текста >>
21.
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тези светии бяха поставени от ръцете на
художника
.
Тогава така превъзпитаваха чрез черкуване и прощаване на греховете от свещеника. Сега прощаването на нашите грехове става чрез работа, труд и мъчение. По такъв начин трябваше да си изкупим прегрешенията според властта на политически затворници. Цялата бригада се разположи в черквата. Сутрин ставам, поглеждам олтаря, вдигам поглед и на купола виждам разни изографисани светии, които отгоре ме гледат.
Тези светии бяха поставени от ръцете на
художника
.
Но сега като че ли бяха живи и ни гледаха. Добивах едно разположение за целият си ден. А затворниците така се смееха и шегуваха и правеха различни смешки, разпяваха се като попове, ръсеха се с трева, вместо босилек, изповядваха си греховете идни на други, целуваха си ръце за опрощаване и какви ли не още неща. Ако някой имаше провинение изправяха го пред някоя икона или изографисан образ, да иска прошка и след това да я целуне. През това време всички се заливаха от смях.
към текста >>
22.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Режисьор Зунка Янкова,
художник
Георги Пенчев.
със стария ръкопис по оригинала с 13ВМ 954-8091-16-Х във връзка с организирания концерт-рецитал, който бе осъществен за първи път в България. ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" ПОКАНА Заповедта на Учителя Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и аз ще ти се изявя. Концерт по случай 130-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов (1864-1944) ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ „ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО" Дадено чрез Учителя на 8 октомври 1898 година С участието на Виолета Гиндева - четец на Призванието Музиканти: Ина Дойнова, Иоанна Стратева, Добринка Стратева, Коста Динков.
Режисьор Зунка Янкова,
художник
Георги Пенчев.
Вход свободен. 22 май 1994 г. 11 ч. Драматичен театър „София" II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ И СЛАВЯНСТВОТО.
към текста >>
23.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
А на сцената, високо вдясно, бе сложен художествен портрет на Учителя от
художника
Георги Пенчев, който бе осветен от прожектор.
Тя бе застанала до вратата и всеки посягаше и взимаше онази листовка, чийто цвят харесваше. Раздаде към 300 броя безплатно, която тя бе финансирала. Предварително бяха направени подходящи покани и изпратени в провинцията, и раздадени в София. Имахме и подходящи плакати -афиши. Бяхме окачили и афиши с портрета на Учителя.
А на сцената, високо вдясно, бе сложен художествен портрет на Учителя от
художника
Георги Пенчев, който бе осветен от прожектор.
Концертът завърши. Концертът стана и се осъществи, въпреки трудностите и противодействията. За пръв път, след близо 100 години, той бе оповестен публично. Аз останах последен, за да се разплатя с обслужващия персонал от Театъра. Идва към мен Любка Хаджиева, която навремето е била личната машинописка на Боян Боев и търси Виолета Гиндева, да я поздрави.
към текста >>
24.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Само онзи, достигнал върховете на едно изкуство знае, колко е дълъг изминатия път, колко много качества трябва да се придобият, за да се стигне до момента, когато ръката на
художника
ще нанесе на платното багрите, които окото вижда.
Въпросът не е разрешен. Кармичното разрешение се отлага. Зареждат се нови прераждания. Стъпка по стъпка се изграждат условията, когато така ожидания момент за разплатата наближи - кармата да назрее. Разплатата е факт.
Само онзи, достигнал върховете на едно изкуство знае, колко е дълъг изминатия път, колко много качества трябва да се придобият, за да се стигне до момента, когато ръката на
художника
ще нанесе на платното багрите, които окото вижда.
Изминатият път се измерва с прераждания. Само виртуозът музикант знае, както дивно съчетание от способности трябва да се придобият, така хармонично да се координират, за да се претвори нотното писмо във вълшебство. Талантът се придобива от живот в живот. Придобитите качества се пренасят. Опитът е градивен материал, валиден за векове.
към текста >>
25.
ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
При своето повторно посещение в България, световно известният
художник
Борис Георгиев бе отделил доста от своето време за срещи и разговори с УЧИТЕЛЯ.
Подобен зимен ден ни събра наново в салона. Темата на разговора бе около някои основни проблеми за развитието на изкуствата. Години наред, както в общия клас, така и в специалния младежки клас, УЧИТЕЛЯТ не веднъж е разглеждал подобни проблеми. Но този път, само преди около двадесетина минути, УЧИТЕЛЯТ се спря на някои френологични данни, от които зависи оформяването на дадено изкуство и в лекцията си Той си послужи с конкретни примери. За да се спре наново на тази тема, поводът бе основателен.
При своето повторно посещение в България, световно известният
художник
Борис Георгиев бе отделил доста от своето време за срещи и разговори с УЧИТЕЛЯ.
А за удобство и по-голяма свобода художникът квартируваше в своята нарочно обзаведена кола, с която бе пропътувал далечна Индия. Бялата кола, посред една от китните поляни на Изгрева, бе рядкост на времето. Но още по-голяма рядкост бе изработения с вещина и майсторство портрет на УЧИТЕЛЯ. Опитното око на знаменития художник бе успяло да долови необичайната вглъбеност на Мъдреца, несрещнат нийде другаде. С прекрасната техника на съвършен портретист Борис Георгиев изработи платно, което и сега заема място в една от художествените галерии.
към текста >>
А за удобство и по-голяма свобода
художникът
квартируваше в своята нарочно обзаведена кола, с която бе пропътувал далечна Индия.
Темата на разговора бе около някои основни проблеми за развитието на изкуствата. Години наред, както в общия клас, така и в специалния младежки клас, УЧИТЕЛЯТ не веднъж е разглеждал подобни проблеми. Но този път, само преди около двадесетина минути, УЧИТЕЛЯТ се спря на някои френологични данни, от които зависи оформяването на дадено изкуство и в лекцията си Той си послужи с конкретни примери. За да се спре наново на тази тема, поводът бе основателен. При своето повторно посещение в България, световно известният художник Борис Георгиев бе отделил доста от своето време за срещи и разговори с УЧИТЕЛЯ.
А за удобство и по-голяма свобода
художникът
квартируваше в своята нарочно обзаведена кола, с която бе пропътувал далечна Индия.
Бялата кола, посред една от китните поляни на Изгрева, бе рядкост на времето. Но още по-голяма рядкост бе изработения с вещина и майсторство портрет на УЧИТЕЛЯ. Опитното око на знаменития художник бе успяло да долови необичайната вглъбеност на Мъдреца, несрещнат нийде другаде. С прекрасната техника на съвършен портретист Борис Георгиев изработи платно, което и сега заема място в една от художествените галерии. Именно портретната живопис бе предмет на разговор.
към текста >>
Опитното око на знаменития
художник
бе успяло да долови необичайната вглъбеност на Мъдреца, несрещнат нийде другаде.
За да се спре наново на тази тема, поводът бе основателен. При своето повторно посещение в България, световно известният художник Борис Георгиев бе отделил доста от своето време за срещи и разговори с УЧИТЕЛЯ. А за удобство и по-голяма свобода художникът квартируваше в своята нарочно обзаведена кола, с която бе пропътувал далечна Индия. Бялата кола, посред една от китните поляни на Изгрева, бе рядкост на времето. Но още по-голяма рядкост бе изработения с вещина и майсторство портрет на УЧИТЕЛЯ.
Опитното око на знаменития
художник
бе успяло да долови необичайната вглъбеност на Мъдреца, несрещнат нийде другаде.
С прекрасната техника на съвършен портретист Борис Георгиев изработи платно, което и сега заема място в една от художествените галерии. Именно портретната живопис бе предмет на разговор. Между нас, около печката, бе един от нашите братя художници. Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас, студени и бездушни като маски, без израз и без цвят? Преди да отговори, УЧИТЕЛЯТ постави въпроса: - Защо детето драска, а не рисува, или ако рисува, не може да става дума за живопис?
към текста >>
Без френологична основа, не може да се радваме нито на
художник
, нито на музикант.
Известни са постиженията на майсторите на цветната живопис от европейски произход. Едвам тогава, сръчните ръце на египтянина, точното око на гърка и верният усет на европееца за цвят са успели да оставят шедьоври на цветната живопис и приложните изкуства. Но, ако не бяха хилядолетните усилия на древните народи - да изграждат стъпка по стъпка френологичните основи за форма, цвят и съдържание на формата, днес нямаше да имаме изкуство. Ето къде е величието на напредналите същества, умело да изграждат образа на човека. Нашите съвременници са много по-правилно оформени като френологически типове, отколкото тези, на древността.
Без френологична основа, не може да се радваме нито на
художник
, нито на музикант.
Окото трябва добре да вижда, а ухото добре да чува. Вие също така добре знаете, че даден художник има по-богата представа за цветовете, отколкото обикновения човек. Разбира се, нямам предвид патологичните нарушения на далтонистите и други, с оскъдни представи за цветовете. Художникът има много добра представа за светлосенките, които отбягват от окото на обикновения човек. Пълни френологични данни, плюс хиромантичните за добра и сръчна ръка, са основата на творческата изява на човека като скулптор и живописец.
към текста >>
Вие също така добре знаете, че даден
художник
има по-богата представа за цветовете, отколкото обикновения човек.
Но, ако не бяха хилядолетните усилия на древните народи - да изграждат стъпка по стъпка френологичните основи за форма, цвят и съдържание на формата, днес нямаше да имаме изкуство. Ето къде е величието на напредналите същества, умело да изграждат образа на човека. Нашите съвременници са много по-правилно оформени като френологически типове, отколкото тези, на древността. Без френологична основа, не може да се радваме нито на художник, нито на музикант. Окото трябва добре да вижда, а ухото добре да чува.
Вие също така добре знаете, че даден
художник
има по-богата представа за цветовете, отколкото обикновения човек.
Разбира се, нямам предвид патологичните нарушения на далтонистите и други, с оскъдни представи за цветовете. Художникът има много добра представа за светлосенките, които отбягват от окото на обикновения човек. Пълни френологични данни, плюс хиромантичните за добра и сръчна ръка, са основата на творческата изява на човека като скулптор и живописец. По-очебийна е необходимата връзка между отделните качества, които трябва да има един музикант. Всеки изпълнител, било той певец, или инструменталист, трябва да има изработено ухо, чувствително към музикалните тонове.
към текста >>
Художникът
има много добра представа за светлосенките, които отбягват от окото на обикновения човек.
Нашите съвременници са много по-правилно оформени като френологически типове, отколкото тези, на древността. Без френологична основа, не може да се радваме нито на художник, нито на музикант. Окото трябва добре да вижда, а ухото добре да чува. Вие също така добре знаете, че даден художник има по-богата представа за цветовете, отколкото обикновения човек. Разбира се, нямам предвид патологичните нарушения на далтонистите и други, с оскъдни представи за цветовете.
Художникът
има много добра представа за светлосенките, които отбягват от окото на обикновения човек.
Пълни френологични данни, плюс хиромантичните за добра и сръчна ръка, са основата на творческата изява на човека като скулптор и живописец. По-очебийна е необходимата връзка между отделните качества, които трябва да има един музикант. Всеки изпълнител, било той певец, или инструменталист, трябва да има изработено ухо, чувствително към музикалните тонове. Наред с подобен център за тона, трябва да е изработен и центъра за метриката и ритмиката. Ако към тези центрове прибавим и чувствителна ръка, готова да претворява звука чрез музикалните инструменти, можем да очакваме изявата на добрият музикант.
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ изгледа замълчания
художник
и го попита: - Разбрахте ли, защо едвам през последните векове се появи цветната живопис и изобщо, живописта?
Но и това съвършенство е резултат на многовековен път, изминат от много народи в далечната древност. Понастоящем ние си служим със седем - тонната музикална гама, а китайците - пет - тонната, а има народи, които ползват три - тонната гама, а африканските народи си служат с крясъци и викове. Прави особено впечатление, че тези народи, които не познават пеенето, имат развито чувство за ритмика. Така например, особено африканските народи са известни с богатото разнообразие на ритмите. Ето какъв е изминатият път на музикалното изкуство.
УЧИТЕЛЯТ изгледа замълчания
художник
и го попита: - Разбрахте ли, защо едвам през последните векове се появи цветната живопис и изобщо, живописта?
- Пътят към изкуството, към съвършенството е път, изминат от хилядолетия на много народи. Ето защо всяко изкуство добива планетна гражданственост. Тук е верен принципа, постиженията на едного са принос в съкровищницата на цялото човечество. Постиженията на отделните народи също така са принос към съвършенството на цялото човечество. Изкуството въобще е великолепно съединително звено и то ще принесе добър плод на земята.
към текста >>
26.
3.19. Брат Ради и Патриарх Евтимий
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Той скромно, с раничката и с дълга брада беше той, с раницата тръгва в София и на улицата го среща един гражданин, и му казва: „Извинете, аз съм
художник
-скулптор и ви моля, ако обичате, заповядайте в моето ателие, искам да направя статуя, вие да ми позирате." А нашият брат го пита: „Кого имате предвид Вие, да бъда аз, нали така, да позирам?
В София ще отида". И така, до края на живота си, той беше на Изгрева градинар. Някой ще каже: е градинар, обикновен човек. Да, според нашата преценка, според нашия поглед, така бихме казали. Но какво се случило един ден.
Той скромно, с раничката и с дълга брада беше той, с раницата тръгва в София и на улицата го среща един гражданин, и му казва: „Извинете, аз съм
художник
-скулптор и ви моля, ако обичате, заповядайте в моето ателие, искам да направя статуя, вие да ми позирате." А нашият брат го пита: „Кого имате предвид Вие, да бъда аз, нали така, да позирам?
" Казва му: „За Патриарх Евтимий". Нашият брат се изненадва: „Извинете, с такива работи не се занимавам и не мога да дойда. Довиждане". „Довиждане". Идва на Изгрева и разказва случая на Учителя, срещата с този художник-скулптор. Учителят го пита: „Ти какво му каза?
към текста >>
Идва на Изгрева и разказва случая на Учителя, срещата с този
художник
-скулптор.
Но какво се случило един ден. Той скромно, с раничката и с дълга брада беше той, с раницата тръгва в София и на улицата го среща един гражданин, и му казва: „Извинете, аз съм художник-скулптор и ви моля, ако обичате, заповядайте в моето ателие, искам да направя статуя, вие да ми позирате." А нашият брат го пита: „Кого имате предвид Вие, да бъда аз, нали така, да позирам? " Казва му: „За Патриарх Евтимий". Нашият брат се изненадва: „Извинете, с такива работи не се занимавам и не мога да дойда. Довиждане". „Довиждане".
Идва на Изгрева и разказва случая на Учителя, срещата с този
художник
-скулптор.
Учителят го пита: „Ти какво му каза? " „Аз, извинете, с тия работи не се занимавам, и така се разделихме." „Не си направил добре", казал Учителят на нашия брат. „Той е бил твой ученик в Търново, ти, когато си бил патриарх Евтимий в Търново и той сега те е познал, и затова иска да направи паметник на тебе. Върви, съгласи се да го направи." И паметникът днес, който е на „Патриарх Евтимий" и „Граф Игнатиев" за Патриарх Евтимий е позирал нашият брат Ради. Една необикновена история, за едно необикновено прераждане и за един още по-необикновен и чист образ - Дядо Ради.
към текста >>
27.
3.38. Фотографът Васко Искренов
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Обаче имаше дъщеря, която се омъжи за един
художник
и отидоха с мъжът си в Италия, и последствие ги поканиха там на гости за известно време.
38. Фотографът Васко Искренов На Изгрева, в Бялото Братство при Учителя имахме няколко души фотографи, но най-добрият майстор, който направи най-хубави снимки на Изгрева и в живота на Братството, е Васил Искренов, Васко Искренов. Васко Искренов е родом от Ломско село. В начало в Лом е бил книжар, след това идва в София и така препитава се от правенето на снимки като фотограф. Така че през живота си той няма държавна служба и нямаше трудов стаж, и съответно нямаше и пенсия, когато вече надвиши своята възраст.
Обаче имаше дъщеря, която се омъжи за един
художник
и отидоха с мъжът си в Италия, и последствие ги поканиха там на гости за известно време.
Разбира се, че остават там и не се върнаха. Тука държавата им отне апартамента, който имаха в кв. „Лозенец" в София. В Италия остават известно време, но понеже жена му е западно германка, има сестра в западна Германия и поискали да отидат при сестра си в Западна Германия. Но предварително поискали да станат западно германски поданици в Италия и те получили поданство западно германско и отиват в Германия, обаче западно германските власти, където се настаняват, ги питат: „Кои сте вие, откъде сте".
към текста >>
28.
5.38. Кръстю Христов
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Имаше един
художник
- Кършовски, който беше направил един много хубав портрет на Учителя.
По времето на Учителя неговата барака се намираше срещу приемната на Учителя. Понеже е гладувал, влизал е без позволение в приемната и обирал, каквото има за ядене е го е носил в бараката си. Когато Учителят се научава за тази работа, Учителят нарежда да се заключи тази стая. Кръстю ходеше и се подвизаваше като ясновидец. Беше се свързал с певицата Лиляна Табакова, така беше я омотал и замотал, че тя го смяташе за Господ.
Имаше един
художник
- Кършовски, който беше направил един много хубав портрет на Учителя.
Кръстю го открадна и го даде на Лиляна. Тя сега го укрива. Молиха я да го даде, за да се извадят репродукции. Не го даде. Ако проверите, с какво си е изкарвал прехраната след заминаването на Учителя, тогава ще разберете как стоят нещата.
към текста >>
29.
6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Друг братовчед, който бе голям
художник
, бе Трингов.
Много често Учителят ми казваше, че „Розовата долина е пъпът на България". Градът, в който бях роден, гр. Казанлък, интелектът на хората бе много характерен. Оттам са излезнали много видни личности. Моят братовчед бе един от големите композитори на България - Петко Стайнов.
Друг братовчед, който бе голям
художник
, бе Трингов.
Въобще околната среда подтикваше хората към изкуство, театър и наука. Не беше посредствена обществената среда. А това бе голямо нещо за един малък народ, който е живял столетия под робство, а същевременно е запазил онези черти у себе си, които са необходими за интелекта. Моят роден град е Казанлък. Баща ми е кореняк и е издънка на един от най-старите и най-големите родове в града.
към текста >>
30.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Съвременният културен свят трябва да разбере, че „Всеки поет, всеки музикант,
художник
е сбор от велики души, за да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място.
При света на самосъзнанието - „Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е е Божественото учение. Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа." Единствено човечеството на нашата планета е изразител на Божествената пълнота, или също така, взето като символ, представлява Слънцето в нашата слънчева система. Кои са първите проблясъци, които могат да се вземат като белези, че човешкото съзнание излиза от света на самосъзнанието и навлиза във висшите области на свръхсъзнанието? Учителят така просто и ясно очертава това възраждане на човешката душа.
Съвременният културен свят трябва да разбере, че „Всеки поет, всеки музикант,
художник
е сбор от велики души, за да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място.
За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в Него." Западната култура във всички свои отрасли може да се вземе като краен израз на света на самосъзнанието. Тенденциите в западната литература, изразени в идеята за свръхчовека, чиито главен представител беше Ницше със своя Заратустра, също така и домогванията в политическия и стопански живот за хегемония, не са нищо друго, освен продукт на изостреното самосъзнание в индивидите, обществата и народите. Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният.
към текста >>
За да се прояви един велик
художник
, трябва хиляди разумни гениални души да се съберат на едно място.
Това не е е Божественото учение. Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа." Единствено човечеството на нашата планета е изразител на Божествената пълнота, или също така, взето като символ, представлява Слънцето в нашата слънчева система. Кои са първите проблясъци, които могат да се вземат като белези, че човешкото съзнание излиза от света на самосъзнанието и навлиза във висшите области на свръхсъзнанието? Учителят така просто и ясно очертава това възраждане на човешката душа. Съвременният културен свят трябва да разбере, че „Всеки поет, всеки музикант, художник е сбор от велики души, за да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място.
За да се прояви един велик
художник
, трябва хиляди разумни гениални души да се съберат на едно място.
За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в Него." Западната култура във всички свои отрасли може да се вземе като краен израз на света на самосъзнанието. Тенденциите в западната литература, изразени в идеята за свръхчовека, чиито главен представител беше Ницше със своя Заратустра, също така и домогванията в политическия и стопански живот за хегемония, не са нищо друго, освен продукт на изостреното самосъзнание в индивидите, обществата и народите. Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният. Затова Учителят се обръща към цялото човечество: „Сега трябва да се докаже на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя".*** *** Тези цитати са от частните разговори, които Боян Боев е стенографирал при срещите на ученици с Учителя Дънов.
към текста >>
31.
6.32. Синът на Учителя
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Такъв велик полет имаше духът ми, такава неизказана красота ме заобикаляше, че и четката на най-гениалния
художник
не можеше да изрази една милионна част от нея.
В този момент аз изпитах един екстаз, какъвто не може да се изпита от никакви земни удоволствия, от никакви молитвени настроения, от никакви духовни преживявания и откровения. Това беше едно такова велико освобождение, че човешкото перо не е способно да го изрази. Съзнанието ми беше толкова будно, че даже в този миг си спомних и думите на Учителя, които много пъти е казвал в своите беседи: „Ако ви кажа методите, чрез които да излизате от своето тяло, след като излезете, нито един няма да се върне назад." Какво видях в този момент? Видях най-напред моето физическо тяло, простряно на земята и след това, излизайки от атмосферата на земята, видях земята като някакъв гигантски аквариум, в който бяха потопени всички материци, планини, реки, дървета, цветя, зверове и хора. Отдалечавайки се още по-нататък, земята изчезна от моя поглед и навлязох в едни вълшебни приказни светове, където се кръстосваше светлината на много разнобагрени слънца.
Такъв велик полет имаше духът ми, такава неизказана красота ме заобикаляше, че и четката на най-гениалния
художник
не можеше да изрази една милионна част от нея.
Това състояние не продължи дълго време. Аз отново трябваше да се върна, откъдето бях излязъл. Приближавайки се към моето тяло, се извърши обратния процес. От центърът на моя хилядолистник, отново постепенно наместих моят етерен двойник в моето физическо тяло. Всичките представи, които имах за моята личност, отново се възстановиха.
към текста >>
32.
6.34. Астрокосмична синтеза
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той беше много надарен и като
художник
и обичаше да рисува.
В мен остана да звучи възторгът на Кузман, копнежът му да бъдат захвърлени неговите атоми по целия Космос. За мен Кузман беше един от учениците, които най-добре разбра великата мисия на своя Учител. Той Го видя в неговата Божествена Пълнота, той го почувства като звеното, което трябваше да обедини мистичния дух на Ориента, със студения рационализъм на Запада. Какви бяха ръкописите на Кузман? Те бяха едни тефтерчета.
Той беше много надарен и като
художник
и обичаше да рисува.
Същевременно идеите, които му минаваха през главата той само ги отбелязваше. Той беше написал една голяма работа: „Връзката между Ориента и Запада". Кузман, по пътя на философското мислене, схвана дълбоката мисъл, че Учителят иде да хвърли мост между двете философски, самоотричащи се схващания - от една страна идеализма, а от друга - материализма. Тези две схващания са стари, колкото е стар света. Те непрекъснато са воювали помежду си, но Учителят намери допирни точки, които ще ги обедини в новата култура и заедно ще си сътрудничат.
към текста >>
33.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз го виждам него като колос -
художник
в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди.
Накрая на живота си той беше получил просветление и бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя, защото той го бе видял с вътрешните си очи, че е тук, в София. Но той не можа да дойде. По пътя се разболя и почина. Но и българите го обичаха. Бяха превели много негови книги.
Аз го виждам него като колос -
художник
в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди.
Не всеки може да издържи такава проповед. Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на внушението". Теософията дойде на световната арена като една реакция срещу материализма, който отричаше този метафизичен свят. Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска.
към текста >>
34.
6.48. БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
48. БОРИС ГЕОРГИЕВ С този
художник
имах личен контакт, познавах се с него.
48. БОРИС ГЕОРГИЕВ С този
художник
имах личен контакт, познавах се с него.
Дори станах причина той да нарисува Учителя. Той се движеше във вегетарианските среди. Запознах се в един от многобройните тогава вегетариански ресторанти в София. Беше ми крайно симпатичен, много внимателен човек, много способен художник. Видях картините му, те ме плениха и реших да го запозная с Учителя.
към текста >>
Беше ми крайно симпатичен, много внимателен човек, много способен
художник
.
48. БОРИС ГЕОРГИЕВ С този художник имах личен контакт, познавах се с него. Дори станах причина той да нарисува Учителя. Той се движеше във вегетарианските среди. Запознах се в един от многобройните тогава вегетариански ресторанти в София.
Беше ми крайно симпатичен, много внимателен човек, много способен
художник
.
Видях картините му, те ме плениха и реших да го запозная с Учителя. Аз съм този, който го заведе при Учителя и помолих Учителя да му позира, за да Го нарисува. Учителят неохотно се съгласи да му позира. Може би упражниха влияние и моите молби към Учителя, защото исках един художник да нарисува образа на Учителя. Това беше след Първата световна война през 1922 г.
към текста >>
Може би упражниха влияние и моите молби към Учителя, защото исках един
художник
да нарисува образа на Учителя.
Запознах се в един от многобройните тогава вегетариански ресторанти в София. Беше ми крайно симпатичен, много внимателен човек, много способен художник. Видях картините му, те ме плениха и реших да го запозная с Учителя. Аз съм този, който го заведе при Учителя и помолих Учителя да му позира, за да Го нарисува. Учителят неохотно се съгласи да му позира.
Може би упражниха влияние и моите молби към Учителя, защото исках един
художник
да нарисува образа на Учителя.
Това беше след Първата световна война през 1922 г. Когато Учителят му позираше, направи ми силно впечатление, че Учителят седи на стола със затворени клепачи. Питам: „Учителю, защо си затваряте очите? Портретът няма да излезе хубав. Къде се е виждало портрет със затворени очи?
към текста >>
35.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския
художник
- поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя.
Помолих Учителя да излезем на поляната да поговорим. Точно на това място исках да водя този разговор, защото тук бяха написани страниците от най-хубавите моменти, преживени в моя живот. На тази прекрасна поляна, от която се откриваше прекрасен изглед към мощно издигащата се Витоша на юг. Поляната беше обкръжена от нежни млади борчета, които бяха немите свидетели на онзи красив живот, който дойде чрез вълната на Любовта. Тези борчета растяха заедно с нас, с обществото и се издигнаха високо.
Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския
художник
- поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя.
Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството.
към текста >>
При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на
художника
- подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството.
Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя. Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството.
При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на
художника
- подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството.
Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят. В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави. При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната бяла палатка. Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия свят. Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше.
към текста >>
" Под тази епитафия ръката на
художника
беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие.
Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце. Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане. Тя гласеше така: „Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички Своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.ХII.1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас!
" Под тази епитафия ръката на
художника
беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие.
Наистина този разговор носеше елементите на безсмъртието. Втората част на тази епитафия беше дадена от Боян Боев. Когато свърши този дълъг разговор с Учителя, Той величествено се изправи, а вятърът развяваше косата и брадата Му. Имаше много могъщо в Него и ми каза: „Аз и на двете ложи, и на двата блока - Изтока и Запада, ще им дам такъв обед и така ще им говоря, както никой през вековете не им е говорил." И точно тогава Той ми даде идеята за това Послание и за онази книга, която впоследствие написах „Световна астросоциология", в която се говори за Новото човечество и за Обществото на обединените нации. Учителят ми го-вори за двете Общества на народите.
към текста >>
36.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Понеже това издателство нито форма може да предаде, нито да я отпечата както трябва, Учителят възложи на Неделчо Попов и на мен да я издадем и да намерим
художник
за корицата.
Това са понятия, които са малко изтъркани. Ти ще пишеш за Първата причина, за Космичното начало и въобще ще избягваш тези думи "Бог" и "Господ", защото няма да я четат интелектуалците и учителите. А тази книга е предназначена за учителите". Туй го запомних. После ни каза, да не ходим с този материал при Сава Калименов, който имаше печатница, защото щяла да излезе като някаква брошура.
Понеже това издателство нито форма може да предаде, нито да я отпечата както трябва, Учителят възложи на Неделчо Попов и на мен да я издадем и да намерим
художник
за корицата.
Учителят ме накара да напиша един предговор за тази книга. Сега искам да разкажа за този предговор. Спомням си, че една вечер отидох при Учителя да Му прочета предговора на книгата, която Той лично ме накара да напиша. Става въпрос за книгата „Учителят за образованието". След това ми каза: „Сега Аз ще ти диктувам началото на предговора.
към текста >>
Художникът
на корицата не бе от нашите среди.
И после се убедих в това, когато почнах да пиша моите книги за Учението, които излезнаха в Париж, когато в България имаше комунистическа диктатура и цензура. Първата част на предговора е от Учителя, а след трите звездички от стр. 6 е мой технически текст, както и следващите страници. Датата е 1 януари 1943 г., София. Тогаз бе диктуван от Учителя този предговор.
Художникът
на корицата не бе от нашите среди.
Бе отвън и бе му платено. Тази книга премина между българския народ. На нея не бе определена цена. А Боян Боев написа, че тя ще се продава по нов начин: съобразно Учението. Кой колкото може и колкото поиска след получаването й може да заплати за нея.
към текста >>
37.
6.75. РАЗРИВЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
След години бях отишъл на изложбата на един мой братовчед,
художникът
Трингов.
Каква стойност представляват и дали са в разрез с комунистическата идеология. Тази комисия се събирала доста време и направила своя доклад. А министърът на културата Димо Казасов се подписал. След това следва правителствено постановление, с което се инкриминират беседите на Учителя. Станаха забранени книги.
След години бях отишъл на изложбата на един мой братовчед,
художникът
Трингов.
Виждам там Димо Казасов - остарял и изгърбен, увяхнал вече. В мен се надигна една буря и отивам при него. Той едва чува. Казвам му: „Защо остави едно петно в историята? Защо инкриминирахте беседите на Учителя Дънов и даже и Вашата собствена книга?
към текста >>
38.
6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За да излезе тази книга голяма е заслугата на българския
художник
Васил Иванов, наш приятел, който живееше във Франция от дълго време.
Освен това той отначало е бил около Михаил Иванов, но вижда целия фалш около него и се отдръпва. Михаил Иванов се опитал да го заплаши. Написаха ми писмо, че тази бълха не е успяла дори да го ухапе. Може и да е така. През 1972 година в Париж излезе книгата ми „Световна астросоциоло-гия".
За да излезе тази книга голяма е заслугата на българския
художник
Васил Иванов, наш приятел, който живееше във Франция от дълго време.
По това време Димитър Грива беше на посещение в Париж. Той заинтересува няколко човека и те се включиха в издаването на книгата. Васил Иванов нарисува корицата на книгата, една картина, на която се вижда, как човешката душа се издига от миналото към бъдещето. Васил Иванов даде няколко хиляди франка и депозира излизането на книгата. Обработването на материала бе осъществен от двете мои сътруднички Амрика и Жанин.
към текста >>
39.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Ние не можем да отречем дейността на
художника
Николай Рьорих.
Чрез нея е минала цялата тази литература на „Агни Йога". А по нея се беше увлякла и нашата Людмила Живкова (дъщерята на Тодор Живков -държавния ни ръководител). С нея литература тя започна да се занимава. Тя направи контакт със сина му. (Направена бе изложба на Николай Рьорих в София и синът му бе поканен от Людмила Живкова, за да дойде да я открие.) Някои работи са толкова сложни, че човек със своят ум не може да ги проумее.
Ние не можем да отречем дейността на
художника
Николай Рьорих.
Не можем да отречем, че е чистосърдечен, и че е честен човек. А същевременно... и аз не знам какво да кажа. И аз не знам. Има и по други въпроси, по които не съм могъл да ги разреша. Но цялата литература е писана от жената на Николай Рьорих - Елена Шапошникова, като тя служи за медиум и тъй да се каже, други чрез нея, други сили работят.
към текста >>
40.
7.10. ДИМИТЪР ГРИВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Грива беше и добър
художник
.
Но аз не съм се отказал в никакъв случай. Аз търся и чакам да дойде човек, който да направи документален филм, като се използва направения запис на Паневритмията на Димитър Грива, като се приложи снимков материал. А сценарият на документалния филм е вече отпечатан и се намира в поредицата „Изгревът" от том I-ви до том IV-ти.Така че тази идея ще бъде реализирана след време от някой, който е запознат с томовете на „Изгрева" и ги приеме за достоверни. Димитър Грива имаше разработки за хор на някои братски песни, но какво стана с тези разработки, днес никой нищо не знае. Ако беше ми ги предал, сега щеше да ги има.
Грива беше и добър
художник
.
Има много нарисувани платна от него, някои от които са запазени. Имам и подарена картина от него. Грива премина през житейски несполуки и през два брака. Там му бяха големите лични провали и голямото падане, от което човек трудно може след това да излезе на видело. Разказваше ми, че като напускал дома на втората си жена Мария Славова, натоварил багажа си на един камион, натрупал нотните листове накрая, имало много силен вятър този ден, камионът бил открит, той тръгнал и по пътя всички нотни листове се разпилели от вятъра.
към текста >>
41.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Учителят Мория дава своето Учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на
художника
със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община." Поднесохме тези цитати от в-к „Братство" от автора на статията Сава Калименов.
те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н. Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките". „Центърът, от който Учителят Мория направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите, Индия. Там има една община (комуна, задруга) от Негови верни последователи, които са под непосредственото Му ръководство, като първи получават Неговите Откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка Окултна Школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците.
Учителят Мория дава своето Учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на
художника
със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община." Поднесохме тези цитати от в-к „Братство" от автора на статията Сава Калименов.
Тук той застъпва, че Мория е Учител от Великото Всемирно Братство. А това не е вярно. Учител на Великото Всемирно Бяло Братство е Всемировият Учител Беинса Дуно - Учителят Петър Дънов. Представя се, че беседите на Учителя Мория и на Учителя Петър Дънов са от един източник, и че са от-кровения от един и същ център. И това не е вярно.
към текста >>
Нейният мъж - Николай Рьорих, според Учителя Петър Дънов е
художник
на Черната Ложа.
Представя се, че беседите на Учителя Мория и на Учителя Петър Дънов са от един източник, и че са от-кровения от един и същ център. И това не е вярно. Словото на Учителя Дънов е Слово на Всемировият Учител Беинса Дуно и Неговото Слово е Слово на Бога. А Учителят Мория е Учител на Черната Ложа и неговите беседи са Откровения на тази Ложа. Голяма част от книгите на Мория са излезли под перото на Елена Рьо-рих.
Нейният мъж - Николай Рьорих, според Учителя Петър Дънов е
художник
на Черната Ложа.
Негови платна години наред като репродукции можеха да се видят да висят по стените на последователите на Учителя Петър Дънов. Неразбиране ли беше това, или незнание? А те бяха целували десницата на Учителя Петър Дънов в знак на общение с Бога. По-късно се разпространяваха репродукции на картините на Николай Рьорих в луксозни албуми, издадени в Москва като Светая Светих от учениците на Школата на Учителя. Незнание ли беше това, или отклонение от Школата на Учителя?
към текста >>
42.
132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
Най-подробно я разглеждаше и накрая каза: „Добър
художник
, но не е спазил пропорциите на частите на тялото" и продължи по-нататък към следващите картини.
Вървим в изложбената зала и наблюдаваме картина след картина. По едно време идва наред едно платно с голо женско тяло. Боян Боев като видя какво следва обърна се с гръб към платното и ребром пресече бързо пред картината и избяга напред. Другите се опитаха, които ни придружаваха да застанат пред картината и да я прикрият от Учителя, за да не го изложим на обществено поругание чрез това голо тяло, което смятахме за пошлост, изкушение и поквара. Но Учителят се спря и с бастуна си отмести в ляво и на надясно онези, които стояха пред картината с голото женско тяло.
Най-подробно я разглеждаше и накрая каза: „Добър
художник
, но не е спазил пропорциите на частите на тялото" и продължи по-нататък към следващите картини.
Боев стоеше настрана малко напред и много му се искаше да чуе какво казва Учителя, защото той винаги записваше. А сега сам се отстрани като се поддаде на някакво изработено негово мнение за морал и чистота. А се оказа, че с тази постановка той сам се постави вън от кръга, в който бе Учителя. Тогава разбрахме, че човешкото мнение за морал и чистота е едно, а Божествения порядък е нещо друго. Онова, което е морал за човека не е морал за Бога и обратното е вярно, защото отклонението на човека от Божествения порядък не е еднократен процес, а е повторение на хиляди прераждания на земята и тяхното изправяне не може да стане в един човешки живот.
към текста >>
43.
171. ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА НА ГОСТИ В БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 5
На почти всички преводи е поставена репродукция от портрета на Учителя от
художника
Борис Георгиев.
Започнаха преводи на цели томчета беседи от български на латвийски. Има 5-6 томчета преведени на латвийски. Преводачи бяха Амалия Вайланд, Мелита Кедрова, Миетинч. На руски език бе преведено томчето „Пътят на ученика" от Анна Мазурс и издадена в Рига през 1939 г. От Николай Каллергс бе преведена на руски беседата „Общение с Бога".
На почти всички преводи е поставена репродукция от портрета на Учителя от
художника
Борис Георгиев.
Така че чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика", отпечатана в издателството на Гутков в Рига през 1939 г. и става достояние за руския народ. Трябва да се направи едно сравнение. Докато латвийците превеждат няколко томчета беседи на латвийски език и превеждат едно томче на руски език, то французите, които са били на Рила и които са заснети заедно с Учителя не са превели нищо до сега от Словото на Учителя. Онова, което те отпечатват, това са неща разказвани от Михаил Иванов.
към текста >>
44.
177. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Докато французите по онова време не са превели нито една книга на френски език от Словото на Учителя, то латвийците превеждат и отпечатват на латвийски език четири-пет книги с портрета на Учителя от
художника
Борис Георгиев.
Има няколко случаи разказани за премеждията на латвийската група докато стигне в Латвия. Един от тези случаи е разказан от Галилей Величков и се намира на стр. 79 със заглавие „Ризата на латвийци-те" в отпечатаната книга „Изгревът на Бялото Братство учи и живее". Тези случки трябва да се съберат, за да могат да се приложат към историята на латвийското Братство. 9. Превеждане на Словото на Учителя на латвийски.
Докато французите по онова време не са превели нито една книга на френски език от Словото на Учителя, то латвийците превеждат и отпечатват на латвийски език четири-пет книги с портрета на Учителя от
художника
Борис Георгиев.
Трябва да бъдат отбелязани имената на онези, които са превели и отпечатали тези беседи като Амалия Вайланд, Анна Мазурс - „Пътят на ученика" на руски и още други. Да се опише историята на тези книги. Искаме портретите на преводачите! 10. През 1989 г. в София бе брат Николай Каллертс.
към текста >>
45.
185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА
,
,
ТОМ 5
185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА На Изгрева имаше няколко
художника
, които рисуваха умело и имаха сполучливи платна.
185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА На Изгрева имаше няколко
художника
, които рисуваха умело и имаха сполучливи платна.
Учителят имаше отношение към това изкуство и няколко пъти сме ходили на изложби на художници. Дори има и една такава снимка където сме тримата - аз, Учителя и Боян Боев застанали пред сградата на Художествената галерия. Художниците идваха на Изгрева, споделяха за тяхното изкуство и Учителят им даваше съвети за светлината, за цветовете, за багрите и за проекцията. Учителят имаше друг поглед, друг взор и друго виждане за цветовете понеже за него те бяха живи светлини. По този въпрос той е говорил много особено, когато той даде за задача да се работи с краските, т.е.
към текста >>
Влизам в магазина и ето идва насреща ми Никола Кожухаров, който бе
художник
и с който се познавахме.
Добре, че по това време във всички училища имаше урок по рисуване и така художниците биваха назначавани за учители по рисуване в училищата и получаваха заплати на учители и така преживяваха. Веднъж Учителят ме извиква и ми нареди да отида в града и да закупя един комплект от най-хубавите бои за Цветана Симеонова, която бе художничка. „Ами, Учителю, аз нищо не разбирам от бои." „Отиди", ми каза той. Послушах, отивам в града, завъртам се в магазина където се продават тези бои за художници и се чудя как да попитам, за да не се изложа, че нищо не разбирам от бои, защото могат да ми дадат обикновените бои особено като видят, че съм невежа и не съм художничка. А Учителят иска най-хубавите бои.
Влизам в магазина и ето идва насреща ми Никола Кожухаров, който бе
художник
и с който се познавахме.
Разказвам му, че съм изпратена от Учителя да купя най-хубавите бои, но че не разбирам нищо от бои за художници. Той се засмя и се зае с тази работа и избра най-хубавите бои. Наблюдавам, че продавачът искаше да му пробута други бои, но той не ги взе и тогава онзи извади съвсем други бои от друга фирма. Платих аз боите с пари, които ми бе дал лично Учителя. Занасям ги на Учителя и му обяснявам щастливият случай със срещата с този мой познат художник.
към текста >>
Занасям ги на Учителя и му обяснявам щастливият случай със срещата с този мой познат
художник
.
Влизам в магазина и ето идва насреща ми Никола Кожухаров, който бе художник и с който се познавахме. Разказвам му, че съм изпратена от Учителя да купя най-хубавите бои, но че не разбирам нищо от бои за художници. Той се засмя и се зае с тази работа и избра най-хубавите бои. Наблюдавам, че продавачът искаше да му пробута други бои, но той не ги взе и тогава онзи извади съвсем други бои от друга фирма. Платих аз боите с пари, които ми бе дал лично Учителя.
Занасям ги на Учителя и му обяснявам щастливият случай със срещата с този мой познат
художник
.
Учителят рече: „Е, рекох видя ли, че и ти разбираш сега от бои. Купила си от най-хубавите". После ми нареди да отида при художничката Цветана и да ги подаря от мое име. Аз се питам как така от мое име, нали парите са негови, но той ми заръча: „На никой да не казваш, отиди и ги подари". Изпълних заръката, отидох при художничката, а тя точно по това време се тюхкаше, че няма пари да си купи бои и вече седмици не може да работи.
към текста >>
Аз най-тържествено станах и връчих комплекта закупен с парите на Учителя и избран от
художник
и то комплект с най-хубавите бои от най-реномираната марка.
Купила си от най-хубавите". После ми нареди да отида при художничката Цветана и да ги подаря от мое име. Аз се питам как така от мое име, нали парите са негови, но той ми заръча: „На никой да не казваш, отиди и ги подари". Изпълних заръката, отидох при художничката, а тя точно по това време се тюхкаше, че няма пари да си купи бои и вече седмици не може да работи. А в главата си имала някаква идея и образ, който образ иска да го предаде чрез бои понеже го била скицирала вече с молив.
Аз най-тържествено станах и връчих комплекта закупен с парите на Учителя и избран от
художник
и то комплект с най-хубавите бои от най-реномираната марка.
Тя се разплака. Беше наистина неудобно да получаваш благодарности вместо това те трябва да се отпращат на друго място и на друг адрес, т.е. към Учителя. Колкото повече се радваше, плачеше и ме целуваше, а аз толкова повече изпадах в неудобство. Чуждата радост не бе и моя радост и тя започваше да ме задушава.
към текста >>
Тя бе талантлив
художник
и доста продуктивна.
Та дори ако си камък ще се разтопиш от умиление, та ако си човек то трябва на ангел да станеш и да захвърчиш. А аз вървях по човешки, с човешки стъпки и нещо вътре в мене летеше по ангелски. Така приключи този необикновен ден. Цветана нарисува един портрет на Учителя. Образът на Учителя при нея бе в профил, той е запазен и има цветни репродукции от него.
Тя бе талантлив
художник
и доста продуктивна.
От нея има многобройни платна, пейзажи от братският живот на Рила и от езерата на Рила. Тя направи няколко официални изложби в града, но хубаво е нейното творчество, което се отнася за братския живот на Рила да се събере и да се направи една ретроспективна изложба. Тя имаше навремето идеята, която успя да осъществи, че всички нейни цветни платна тя ги засне на цветен филм и от него бяха направени репродукции под формата на цветни картички. Някои от приятелите съхраняват тези цветни картички.
към текста >>
46.
289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ
,
,
ТОМ 5
Накрая той влезна в една сделка с един
художник
, който искаше да купи част от мястото и къщата, но Славчо не се оказа честен, искаше да го изиграе, тогава
художника
отиде и го предаде на милицията, че го е измамил и му е взел парите.
А при това изкачване в последните метри така се развиват нещата, че Учителят е непосредствено пред тях двамата и точно когато пристъпват и трябва да направят последната стъпка, за да бъдат горе на върха, то Учителят се обръща към Славчо и в присъствие на Митко Грива му казва: „Когато дяволът реши да вземе на някого главата го накарва да си направи именно такава къща, с такъв план, който ти гради от хижата до върха". Учителят се обръща и продължава и отива към групата приятели, които го очакват. Грива занемява от тези думи, защото знае, че той е присъствал на целият разговор, защото той е неотклонно със Славянски и заедно вървят един до друг от хижата долу до самият връх, а пешком се изминава този път нощно време обикновено за 3-4 часа. Как се случва, но по-късно Славянски забравя този случай и когато Грива му го припомня след като се развиха много събития той се учудваше как може да забрави такова нещо. Славчо си направи голяма къща с градина.
Накрая той влезна в една сделка с един
художник
, който искаше да купи част от мястото и къщата, но Славчо не се оказа честен, искаше да го изиграе, тогава
художника
отиде и го предаде на милицията, че го е измамил и му е взел парите.
Отиде милицията и направи обиск на цялата му къща и мазето му, което служеше на склад на много братя и сестри, които укриваха в него беседи от Учителя, то те бяха разкрити и милицията ги натовари на едни камион и ги откара вдън земя. Ето така накрая се сбъднаха думите на Учителя, че дявола ще му вземе главата с тази къща и тя стана повод да се направи големия провал при него и стана причина да се изземат толкова много беседи от него. Над Изгрева витаеха сили, които бяха разрушителни. Онези, които работеха с методи противни на Учението привличаха тези сили, те влизаха в тях, ставаха проводници и след това ставаха оръдия на тези разрушителни сили и от там идваше разрушението, което се стовари върху Изгрева. Първата му жена Люба отдавна беше починала.
към текста >>
47.
289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ
,
,
ТОМ 5
Накрая той влезна в една сделка с един
художник
, който искаше да купи част от мястото и къщата, но Славчо не се оказа честен, искаше да го изиграе, тогава
художника
отиде и го предаде на милицията, че го е измамил и му е взел парите.
А при това изкачване в последните метри така се развиват нещата, че Учителят е непосредствено пред тях двамата и точно когато пристъпват и трябва да направят последната стъпка, за да бъдат горе на върха, то Учителят се обръща към Славчо и в присъствие на Митко Грива му казва: „Когато дяволът реши да вземе на някого главата го накарва да си направи именно такава къща, с такъв план, който ти гради от хижата до върха". Учителят се обръща и продължава и отива към групата приятели, които го очакват. Грива занемява от тези думи, защото знае, че той е присъствал на целият разговор, защото той е неотклонно със Славянски и заедно вървят един до друг от хижата долу до самият връх, а пешком се изминава този път нощно време обикновено за 3-4 часа. Как се случва, но по-късно Славянски забравя този случай и когато Грива му го припомня след като се развиха много събития той се учудваше как може да забрави такова нещо. Славчо си направи голяма къща с градина.
Накрая той влезна в една сделка с един
художник
, който искаше да купи част от мястото и къщата, но Славчо не се оказа честен, искаше да го изиграе, тогава
художника
отиде и го предаде на милицията, че го е измамил и му е взел парите.
Отиде милицията и направи обиск на цялата му къща и мазето му, което служеше на склад на много братя и сестри, които укриваха в него беседи от Учителя, то те бяха разкрити и милицията ги натовари на едни камион и ги откара вдън земя. Ето така накрая се сбъднаха думите на Учителя, че дявола ще му вземе главата с тази къща и тя стана повод да се направи големия провал при него и стана причина да се изземат толкова много беседи от него. Над Изгрева витаеха сили, които бяха разрушителни. Онези, които работеха с методи противни на Учението привличаха тези сили, те влизаха в тях, ставаха проводници и след това ставах а оръдия на тези разрушителни сили и от там идваше разрушението, което се стовари върху Изгрева. Първата му жена Люба отдавна беше починала.
към текста >>
48.
32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО
,
,
ТОМ 6
Аз станах за селото и лекар, и шивач, и плетач, и темописец, и
художник
, и акушер, и какво ли не, и какво ли не.
Благодарих, благодарих със сълзи на очи за голямата грижа и най-вече за това, че ми показаха очевидно ето как се е нареждало и досега, как Учителят е бил винаги буден и е бдял над нас и ни се е притичвал на помощ по неизвестни нам начини и пътища. Благословен! ЖИВОТЪТ НА СЕЛО Целият ми живот в това малко отдалечено от културен център село е една школа, едно ученичество с всичките му трудности, изпитания, задачи, но и опитности, радости, възторзи и вдъхновения. Тук аз при най-оскъдни, най-сурови външни условия за живот се научих да обичам живота и хората. Но аз не живеех при тези условия, аз едвам стъпвах на земята. Аз се носех чрез някакъв друг вътрешен живот над условията, над всичко и над всички благодарение на светлината, импулсите и вдъхновението, които получавах от беседите и Учителя.
Аз станах за селото и лекар, и шивач, и плетач, и темописец, и
художник
, и акушер, и какво ли не, и какво ли не.
Най-после, когато почина едно от децата на хазайката, а нямаше свещеник в селото да го опее станах и поп. Хазайката ми беше попска дъщеря и не искаше да погребе детето си без поп и ме помоли да му прочета някоя молитва и нещо от Евангелието. Аз скърбях и се радвах с всичките в селото. Техните радости и скърби станаха и мои. Аз живеех пълен живот.
към текста >>
49.
73. НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
Целият хоризонт на изток е някакво платно, по което невидим, велик
художник
слага невиждани досега бои и рисува невъобразимо красиви картини и образи пред замаяните ни очи.
Наредихме се обърнати на изток от където ще видим чудото на Мусала - изгрева на слънцето. 5]„През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала? " Изтокът светлее, розовее, червенее. Потичат потоци, реки -огненочервени, виолетови, синкави, розови, златисти, сребърни реки или пътеки, които водят към кули, към градини, към замъци. Картините се менят, цветовете - също, бързо, не смогваш да ги отпечатваш в себе си.
Целият хоризонт на изток е някакво платно, по което невидим, велик
художник
слага невиждани досега бои и рисува невъобразимо красиви картини и образи пред замаяните ни очи.
Картините се сменят бързо, защото трябва да отстъпят място на последната картина-чудо. Всичко се успокоява в един нежно златист тон. От там една бистра, бистра сълзица, после око, после светла топка се издига и затъркаля нагоре по златистия и нежно резедав, нежнолазурен небесен свод. Всичко е занемяло в екстаз. Трябват минути, за да се опомниш.
към текста >>
50.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Невидим
художник
мени картините пред очите ни ежеминутно в най-нежни тонове и краски -розови, златисти, пурпурни, виолетови и им придава най-причудливи фантастични, форми.
Гледаш Го човек като човек! Седнал редом с нас в студената утрин, наметнат с шал. А такива нечовешки, Божествени слова чуваме от Него и такива нечовешки, Божествени дела видяхме от Него. Изтокът светлее. Хоризонтът почва да се багри.
Невидим
художник
мени картините пред очите ни ежеминутно в най-нежни тонове и краски -розови, златисти, пурпурни, виолетови и им придава най-причудливи фантастични, форми.
Всяка сутрин картината е нова и неповторима. Над нас е лазур, а под нас - океан, вълни - мъгли. Или пък долу картината е ясна, а над нас са облаци. Понякога мъгли пропълзяват завчас от долу към нас и ни обгръщат така гъсто, че ние не можем един друг да се разпознаем. Понякога ръми.
към текста >>
51.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
Ако някой
художник
-пейзажист иска да рисува нежноцветист хоризонт да дойде тук.
Учителят радостен и доволен поздравява и бързо се скрива в палатката. След малко докато не са се разпръснали изпраща или сам донася някоя голяма кутия шоколадови бонбони или локум - големи локуми, каквито днес няма с лешници и орехи, да почерпи.своите весели и щастливи деца. На връщане от чешмичката, като вървите по тясната пътечка, спрете се за миг, погледнете отсрещния бряг на езерото. Там брегът е нисък, няма 110 наоколо скали и върхове и се открива далечен хоризонт чак до Витоша. В който час от деня минете, този хоризонт ви привлича, омайва, омагьосва със своите нежни, нежни, най-разнообразни краски и тонове... И ти, обърнал се за миг и погледнал на там, спираш се и не можеш да се откъснеш.
Ако някой
художник
-пейзажист иска да рисува нежноцветист хоризонт да дойде тук.
А душата на всеки от нас е такъв художник, който се омайваше от този пейзаж, рисуваше го всеки ден най-разнообразен вътре в себе си и тези картини ще ги носи в себе си през вечността. Мисля, че тази картина е нарисувана от нашия добър брат-художник Михаил Влаевски с пастел. Паметни ще останат и вечерите - вечерните огньове край Елбур. Когато припадне здрач и заблестят една по една едрите звезди надникнали в езерото да видят своя лик, те виждат там и огънчетата, които се оглеждат, запалени тук-там между палатките, край които са насядали сестри и братя на разговор и песни. Централният огън, обаче, скоро привлича всички.
към текста >>
А душата на всеки от нас е такъв
художник
, който се омайваше от този пейзаж, рисуваше го всеки ден най-разнообразен вътре в себе си и тези картини ще ги носи в себе си през вечността.
След малко докато не са се разпръснали изпраща или сам донася някоя голяма кутия шоколадови бонбони или локум - големи локуми, каквито днес няма с лешници и орехи, да почерпи.своите весели и щастливи деца. На връщане от чешмичката, като вървите по тясната пътечка, спрете се за миг, погледнете отсрещния бряг на езерото. Там брегът е нисък, няма 110 наоколо скали и върхове и се открива далечен хоризонт чак до Витоша. В който час от деня минете, този хоризонт ви привлича, омайва, омагьосва със своите нежни, нежни, най-разнообразни краски и тонове... И ти, обърнал се за миг и погледнал на там, спираш се и не можеш да се откъснеш. Ако някой художник-пейзажист иска да рисува нежноцветист хоризонт да дойде тук.
А душата на всеки от нас е такъв
художник
, който се омайваше от този пейзаж, рисуваше го всеки ден най-разнообразен вътре в себе си и тези картини ще ги носи в себе си през вечността.
Мисля, че тази картина е нарисувана от нашия добър брат-художник Михаил Влаевски с пастел. Паметни ще останат и вечерите - вечерните огньове край Елбур. Когато припадне здрач и заблестят една по една едрите звезди надникнали в езерото да видят своя лик, те виждат там и огънчетата, които се оглеждат, запалени тук-там между палатките, край които са насядали сестри и братя на разговор и песни. Централният огън, обаче, скоро привлича всички. Кладата му е голяма.
към текста >>
Мисля, че тази картина е нарисувана от нашия добър брат-
художник
Михаил Влаевски с пастел.
На връщане от чешмичката, като вървите по тясната пътечка, спрете се за миг, погледнете отсрещния бряг на езерото. Там брегът е нисък, няма 110 наоколо скали и върхове и се открива далечен хоризонт чак до Витоша. В който час от деня минете, този хоризонт ви привлича, омайва, омагьосва със своите нежни, нежни, най-разнообразни краски и тонове... И ти, обърнал се за миг и погледнал на там, спираш се и не можеш да се откъснеш. Ако някой художник-пейзажист иска да рисува нежноцветист хоризонт да дойде тук. А душата на всеки от нас е такъв художник, който се омайваше от този пейзаж, рисуваше го всеки ден най-разнообразен вътре в себе си и тези картини ще ги носи в себе си през вечността.
Мисля, че тази картина е нарисувана от нашия добър брат-
художник
Михаил Влаевски с пастел.
Паметни ще останат и вечерите - вечерните огньове край Елбур. Когато припадне здрач и заблестят една по една едрите звезди надникнали в езерото да видят своя лик, те виждат там и огънчетата, които се оглеждат, запалени тук-там между палатките, край които са насядали сестри и братя на разговор и песни. Централният огън, обаче, скоро привлича всички. Кладата му е голяма. Околовръст е почистено и са наредени пейки, дървета, пънове за сядане.
към текста >>
Прекрасни са пейзажите от това време на нашия брат-
художник
Михаил Влаевски с пастел и на художничката Цветана Симеонова - акварел.
Този легендарен връх стана наш любимец. Всеки ден по пътечката му нагоре от езерото на Чистотата търчаха младежи, деца и развяваха бели кърпи нагоре. Даже вечер, намираха се смелчаци, които се изкачваха и от там ни поздравяваха с размахвани запалени фенери. Езерата ни станаха приятелски близки и родни. Ние и сами ходехме край тях, любувахме им се, вдъхновявахме се, пеехме, свирехме, декламирахме, пишехме стихове и поеми, рисувахме край тях.
Прекрасни са пейзажите от това време на нашия брат-
художник
Михаил Влаевски с пастел и на художничката Цветана Симеонова - акварел.
И те - езерата ни обикнаха. Обикнаха ни, защото винаги ни се усмихваха и награждаваха с вдъхновение. Обикнаха ни и поточетата и изворчетата, които срещахме нагоре облечени в незабравими незабравки и омайни омайничета. И преспите, под които цъфтяха бели като сълзи камбанки. Обикнаха ни и рибките, които свободно и волни си плуваха из езерата, когато бивахме ние и нямаше рибари.
към текста >>
52.
43. ЗНАМЕНИЕ ОТ НЕБЕТО
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Тя бе така изящно оформена, че човек би помислил, че това е действително ръка или някой гениален
художник
я е нарисувал на небето.
43. ЗНАМЕНИЕ ОТ НЕБЕТО Аз пръв излезнах от стаята, дето избрахме делегатите за погребението. Виждам на небето, точно над нас, един продълговат бял облак, досущ приличащ на дясна ръка с разперени пръсти!
Тя бе така изящно оформена, че човек би помислил, че това е действително ръка или някой гениален
художник
я е нарисувал на небето.
Веднага повиках останалите братя и сестри да излязат да видят знамението. Всички излязоха и в продължение на около 1-2 минути наблюдавахме „ръката"..., а вътре в себе си чувам един тих глас: „Не бойте се, бъдете верни и истинни! Аз съм всякога с вас!..." След около две минути ръката изчезна без да остави някаква следа. Това не беше обикновен облак, защото ако беше такъв, той щеше да се видоизменя няколко пъти и пак щеше да остане на небосклона. А този облак - по-скоро бяла пара - запази формата на „ръка" и в продължение на две минути без да се променя изчезна безследно.
към текста >>
53.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Последния е бил голям
художник
още в турско време.
Светлозар и Веселин са деца на Роза. Христо Колев и Данка - съпругата му са от Ямбол. През 1947 г. двамата с Христо решихме да направим комуна в Пазарджик. Там имаше едно братско семейство Доспевски.
Последния е бил голям
художник
още в турско време.
Доспевски имаше още две сестри. Той притежаваше голям имот под гарата в с. Главница към 800 декара, много хубава земя. Там решихме, значи, да направим комуна - ТКЗС. Изселихме се от Казанлък и отидохме в Пазарджик където работихме 1947 и 48 година.
към текста >>
54.
40. ХИРОМАНТИЯ И ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
40. ХИРОМАНТИЯ И
ХУДОЖНИКЪТ
БОРИС ГЕОРГИЕВ Обичах да изучавам хиромантията.
40. ХИРОМАНТИЯ И
ХУДОЖНИКЪТ
БОРИС ГЕОРГИЕВ Обичах да изучавам хиромантията.
Това, което беше написано в една книжка-превод, бях научила наизуст за линиите на ръката. Изваждах всичко, което беше казал Учителят за хиромантията. Следващият етап бе да проверявам чрез ръцете на приятелите какво зная и какво трябваше да науча. Всеки искаше да знае за себе си и за съдбата си, затова всеки протягаше ръка от любопитство или от нужда. Прочух се като добра гледачка на ръка.
към текста >>
Така веднъж пожелах да видя ръката на
художника
Борис Георгиев, който бе рисувал Учителя и беше прочут художник в нашите братски среди както и в света.
Изваждах всичко, което беше казал Учителят за хиромантията. Следващият етап бе да проверявам чрез ръцете на приятелите какво зная и какво трябваше да науча. Всеки искаше да знае за себе си и за съдбата си, затова всеки протягаше ръка от любопитство или от нужда. Прочух се като добра гледачка на ръка. Смятах, че съм напреднала много.
Така веднъж пожелах да видя ръката на
художника
Борис Георгиев, който бе рисувал Учителя и беше прочут художник в нашите братски среди както и в света.
Гледам ръката му и очаквах да видя линии на богата и разкошна ръка. Гледах и що да видя - обикновени линии. Дори я няма онази линия на изкуството. А той вече е голям художник. Това ме смути и веднага отивам при Учителя и споделям моето разочарование.
към текста >>
А той вече е голям
художник
.
Смятах, че съм напреднала много. Така веднъж пожелах да видя ръката на художника Борис Георгиев, който бе рисувал Учителя и беше прочут художник в нашите братски среди както и в света. Гледам ръката му и очаквах да видя линии на богата и разкошна ръка. Гледах и що да видя - обикновени линии. Дори я няма онази линия на изкуството.
А той вече е голям
художник
.
Това ме смути и веднага отивам при Учителя и споделям моето разочарование. А Той ми каза: „На всяка ръка съществуват два вида линии. Едните са живи линии, по които минава космическата енергия и човек е проводник на тия сили. Има и други линии, които се виждат, но са мъртви линии, по които нищо не протича. В миналото са били живи и затова са добре оформени.
към текста >>
А Борис Георгиев продължаваше да рисува и да се изкачва по стъпалата на един преуспяващ
художник
.
Те са отдолу под кожата. А има и такива линии, които са невидими и които са над кожата и които също не се виждат и които са живи и действени. Затова трябват отворени очи и отворени уши да се види и разучи космическия живот извън човека и вътре в човека". Поблагодарих на Учителя и си тръгнах. Вече имах друго знание за хиромантията.
А Борис Георгиев продължаваше да рисува и да се изкачва по стъпалата на един преуспяващ
художник
.
Неговите живи линии водеха по този път.
към текста >>
55.
1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
При баща ми беше дошъл на гости и
художника
Борис Георгиев.
Аз имах много хубав глас и ги изпълнявах с вдъхновение и се пренасях в незнайни светове. Баща ми виждаше това и се страхуваше за мен, защото знаеше какво ще последва след това. Църквата и владиката знаеха, че баща ми бе толстоист, но бяха толерантни към него, защото той беше начетен свещеник, разхождаше се свободно през Стария и Новия завет, знаеше цялото богословие и цитираше с цитати на онези, които му правеха забележка, че е вегетарианец, че не пие и не пуши. Не можеха да му кажат нищо, защото той изваждаше някоя дебела книга от библиотеката си и отваряше някой богослов от първите християни и канонизирани светци и цитираше техни мисли. Така че баща ми бе оставен свободен от църквата да проповядва толстоизъм.
При баща ми беше дошъл на гости и
художника
Борис Георгиев.
С него той прекара няколко дни в разговори. Отначало баща ми беше срещу Учителя както всички свещеници по онова време. Но при него идваха приятелите от комуната и с Петър Камбуров му свиреха и пееха братски песни, песни на Учителя, както и някои църковни песни, които се пееха от приятелите в първите години на Братството. Баща ми обичаше много пеенето и ги приемаше тези приятели с разположение. Така той омекна и се разположи към приятелите от комуната, а по-късно и към Учителя.
към текста >>
56.
8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Разказваше ми един
художник
, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата тази цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени, изобщо няма никакво представителство и приличие.
За мен това е реално, както сте реален и Вие пред мен". След като казах това, Учителят ме погледна с учуден поглед и само това ми каза: „Този въпрос ти сам ще си го разрешиш! " и ето, аз сега си го разрешавам както тогава, така и сега четиридесет години след заминаването на Учителя. А веднъж попаднах на онези думи, които бяха отпечатани на беседа и аз мислено се върнах назад във времето, когато Учителят изрече това в една Великденска сутрин на Изгрева и разридах се и плаках дълго. Беше ми жал за себе си и беше ми жал за Учителя, че работи с такива непослушни женици като мен.
Разказваше ми един
художник
, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата тази цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени, изобщо няма никакво представителство и приличие.
Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя и Му казва: „Учителю, това, което говорите е много хубаво. Но много от човешкия материал, с който работите не е качествен на глед, представлява голяма сплав и конгломерат". Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго. „Когато аз трябваше да слезна отгоре, да работя тук на земята, на мен ми поставиха и създадоха известни условия. Намеси се онзи опашатия и с рогата и ми каза: Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората.
към текста >>
57.
34. НА РАЗГОВОР ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Друг път в същия ресторант, в който се хранехме един
художник
заяви: „Нищо не е разбрал българския народ.
Изведнъж той с висок глас заяви: „Петър Дънов е един от най-големите светила на света! " Всички замръзнахме. Никой не очакваше такова изказване. Накрая добави тихо: „Казвам ви това, защото аз имам такава опитност с Него". От изненада не можахме да попитаме каква е тази опитност и тихо, тихо се измъкнахме и се учудвахме навън на улицата на величието на Учителя, което се изразяваше чрез най-скромните неща и чрез обикновените хорица.
Друг път в същия ресторант, в който се хранехме един
художник
заяви: „Нищо не е разбрал българския народ.
Тепърва ще има да се учи от Учението на Дънов". И този човек не го познавахме. Но той имаше личен контакт с Учителя. Трети път бяхме седнали с един даскал и ядем вегетарианска мусака. Като разбра какви сме и че сме от Изгрева, каза: „Тази Мъдрост, която е дадена чрез Петър Дънов, тя не е дадена така за едно малко общество.
към текста >>
58.
1. КЕМАЛ АТАТЮРК
,
Олга Байрамова
,
ТОМ 6
Съпругът й Дочо бил
художник
, но вече починал.
ОЛГА БАЙРАМОВА 1. КЕМАЛ АТАТЮРК С Олга Байрамова се виждахме често, понеже тя беше съседка на брат Петър Филипов и живееше точно срещу Савата от Мърчаево, а аз ходех почти всеки ден при брат Петър. Понякога тя идваше при него в градината и двамата сядаха на пейката и разговаряха.
Съпругът й Дочо бил
художник
, но вече починал.
Тя има родствена връзка със семейство Камбурови, със стария Стефан Камбуров, който е бил печатар. Бащата на Олга е бивш офицер и добър познайник на Петър Димков. Братът на съпруга й Дочо се наричал Желю. Той бил много добър човек и тя обичала да разговаря с него, когато им идвал на гости в София. Желю живеел обаче в Нова Загора.
към текста >>
59.
З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ
,
Олга Байрамова
,
ТОМ 6
Художник
беше.
Не зная какво го правиха, на концлагер щяха да го пращат. Той беше учител в мъжката гимназия и Дочо каза за него: „Той е един чист, скромен човек, да не смеете да го пипнете, аз отговарям за него". Да, пазеше ги. Ама тука знаеш ли колко идваха братя. Едни други се клеветят.
Художник
беше.
Той беше човек с много широка култура, бил е във Франция, много се занимаваше, много четеше и една сестра, не искам да й кажа името започна едного да клевети - така, така, така. Той само я гледа и й вика: „Слушай, сестра, ти нали си ученичка на Бялото Братство, нали си последователка на Учението на Любовта? Това, което казваш показва, че няма никаква любов в тебе. Иди си и си помисли". И тя назад, назад, назад и излезе.
към текста >>
60.
2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Един ден, когато бях отишла у кака Злата да й поискам пак някоя книга, дойде й на гости
художника
Минчо Кацаров от Брезово, на 15 км от нашето село.
После научих, че разказите са от Толстой. Един от разказите, който ми направи най-силно впечатление е „Сестри" от Мопасан, преработен от Толстой. Всичко, което слушах така дълбоко ме затрогна, че аз и досега го помня съвсем ясно. По-после Злата започна да ми дава и на мене, самата аз да ги чета. С това отчасти се задоволяваше жаждата ми за наука.
Един ден, когато бях отишла у кака Злата да й поискам пак някоя книга, дойде й на гости
художника
Минчо Кацаров от Брезово, на 15 км от нашето село.
Той беше с една нормална ръка - лявата, а дясната беше съвсем недоразвита. Той рисуваше с лявата си ръка. Като се разговаряхме аз слушах и научих, че като ученик в Пловдивската гимназия, там е бил постоянно подигравай от съучениците си поради неговия недостатък. Толкова му било тежко, че най-после той решил са се самоубие. Снабдил се с револвер и един ден искал да сложи край на тежкия си живот, но чакал хазайката си да излезе и тогава да се застреля.
към текста >>
Единият от свещениците, този, който говорел против Толстоя, веднага от тръгнал, но другият се обърнал дружески към бати Минчо-
художника
, отпосле както го наричаха, и го запитал: „Какво ти е, бе, момче?
В това време под отворения прозорец се спрели двама свещеника и се разговаряли, по право спорели върху учението на Толстоя. Единият от свещениците обвинявал другия, че се е увлякъл в това еретическо учение, пагубно за християнската душа. Другият пък много горещо е защитавал идеите на Толстоя, като казвал, че именно Толстой е истински християнин, като не убива никакво животно, за да яде плътта му. Заслушан в интересни за него разговор, той не усетил как револвера се изхлузил от ръката му и паднал на земята. Но той не се навел да го вземе, а се обърнал към спорещите свещеници и им казал: „Зная, зная, че и двамата сте хора на лъжата, но все пак ви облажавам, че има с какво да живеете.
Единият от свещениците, този, който говорел против Толстоя, веднага от тръгнал, но другият се обърнал дружески към бати Минчо-
художника
, отпосле както го наричаха, и го запитал: „Какво ти е, бе, момче?
Виждам, че си тъжен нещо. Какво ти тегне на душата? " „Ето това", повдигнал си той ръката и показал недъгавата си ръка. А свещеникът му казал: „Слушай да ти кажа следната мисъл от Толстоя: „Човек да се роди нисък или висок, рус или черноок, не е в негова власт, а да направи от себе си истински човек, това е напълно във властта на човека. Затова, продължил свещеника, ти можеш да издигнеш себе си и твоят недъг да не прави впечатление на никого.
към текста >>
От тогава той започнал да чете ревностно книгите на Толстоя, завършил гимназия, след това художествена академия и беше всепризнат
художник
.
" „Ето това", повдигнал си той ръката и показал недъгавата си ръка. А свещеникът му казал: „Слушай да ти кажа следната мисъл от Толстоя: „Човек да се роди нисък или висок, рус или черноок, не е в негова власт, а да направи от себе си истински човек, това е напълно във властта на човека. Затова, продължил свещеника, ти можеш да издигнеш себе си и твоят недъг да не прави впечатление на никого. Но не само това, но и да те уважават хората". После свещеникът му подал „Изповед" от Толстоя и му подарил тази книга за спомен на този паметен за него ден.
От тогава той започнал да чете ревностно книгите на Толстоя, завършил гимназия, след това художествена академия и беше всепризнат
художник
.
След това той отиде във Франция, където живя и твори дълго години. След смъртта му българите подтиквани от родните братя на художника изискаха картините му от Франция. Съпругата на художника, рядко благородно същество, изпратила много от картините му тук. Този художник, когото аз наричах тогава бати Минчо съдействува за моето духовно пробуждане чрез книгите, които ми е давал и дългите духовни разговори на най-различни теми, които сме имали, когато е идвал в нашето село.
към текста >>
След смъртта му българите подтиквани от родните братя на
художника
изискаха картините му от Франция.
Затова, продължил свещеника, ти можеш да издигнеш себе си и твоят недъг да не прави впечатление на никого. Но не само това, но и да те уважават хората". После свещеникът му подал „Изповед" от Толстоя и му подарил тази книга за спомен на този паметен за него ден. От тогава той започнал да чете ревностно книгите на Толстоя, завършил гимназия, след това художествена академия и беше всепризнат художник. След това той отиде във Франция, където живя и твори дълго години.
След смъртта му българите подтиквани от родните братя на
художника
изискаха картините му от Франция.
Съпругата на художника, рядко благородно същество, изпратила много от картините му тук. Този художник, когото аз наричах тогава бати Минчо съдействува за моето духовно пробуждане чрез книгите, които ми е давал и дългите духовни разговори на най-различни теми, които сме имали, когато е идвал в нашето село.
към текста >>
Съпругата на
художника
, рядко благородно същество, изпратила много от картините му тук.
Но не само това, но и да те уважават хората". После свещеникът му подал „Изповед" от Толстоя и му подарил тази книга за спомен на този паметен за него ден. От тогава той започнал да чете ревностно книгите на Толстоя, завършил гимназия, след това художествена академия и беше всепризнат художник. След това той отиде във Франция, където живя и твори дълго години. След смъртта му българите подтиквани от родните братя на художника изискаха картините му от Франция.
Съпругата на
художника
, рядко благородно същество, изпратила много от картините му тук.
Този художник, когото аз наричах тогава бати Минчо съдействува за моето духовно пробуждане чрез книгите, които ми е давал и дългите духовни разговори на най-различни теми, които сме имали, когато е идвал в нашето село.
към текста >>
Този
художник
, когото аз наричах тогава бати Минчо съдействува за моето духовно пробуждане чрез книгите, които ми е давал и дългите духовни разговори на най-различни теми, които сме имали, когато е идвал в нашето село.
После свещеникът му подал „Изповед" от Толстоя и му подарил тази книга за спомен на този паметен за него ден. От тогава той започнал да чете ревностно книгите на Толстоя, завършил гимназия, след това художествена академия и беше всепризнат художник. След това той отиде във Франция, където живя и твори дълго години. След смъртта му българите подтиквани от родните братя на художника изискаха картините му от Франция. Съпругата на художника, рядко благородно същество, изпратила много от картините му тук.
Този
художник
, когото аз наричах тогава бати Минчо съдействува за моето духовно пробуждане чрез книгите, които ми е давал и дългите духовни разговори на най-различни теми, които сме имали, когато е идвал в нашето село.
към текста >>
61.
30. На Рила 1939 година
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Братът беше
художник
и се казваше Иван Тричков.
Много силно впечатление ми е правила сестра Аня Тодорова, сестрата на сестра Паша. Тя беше учителка. Друго правеше или не, но като станеше сутрин, другите отидат някъде, на гимнастика, разходки правят, а тя, Господ светлина да й даде, като вземе една лопатка и една метлика и като тръгне от кухнята до клозетите, защото има ги и такива, кой къде сварил, ходил, щапал, правил, струвал. Понеже Учителят държеше много да се поддържа чистота, тя с часове се занимаваше с тая работа и беше много хубав човек. Имаше между другите и едно семейство - брат и сестра Тричкови.
Братът беше
художник
и се казваше Иван Тричков.
Той обичаше да рисува. По цял ден ходи и рисува. И понеже сутрин излизаше рано и вечер се връща и идва в магазина, да си вземе някои провизии, плодове, домати или друго, обаче няма, свършили се. Докато беше сестрата на езерата, тя пазаруваше. Но тя си беше отишла и той като дойде често пъти не намира нищо.
към текста >>
62.
14. Нарушение на окултните закони
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Тя казва: „Папа, как ще обиколиш ти света“, защото аз проектирах с едно ауто и ваген-караване да обикалям света, да направя една илюстрация с фотоси заедно с
художник
, с писател.
на 80-годишна възраст. Тя живя добре. В: Добре де, как така не можа“ дъщеря ви да устои да бъде вегетарианка? Да пие и пуши, дъщеря ви? И: Нали ви казвам такъв е живота там.
Тя казва: „Папа, как ще обиколиш ти света“, защото аз проектирах с едно ауто и ваген-караване да обикалям света, да направя една илюстрация с фотоси заедно с
художник
, с писател.
Нищо не стана. Казва: „Как ще обикаляш ти света след като си вегетарианец? “ Та аз го обиколих пак света, живях 20 години в странство, компромиси не направих, особено в старческия дом дето жената искаше да ме принуди да ям месо дето се казва една глупачка, собственичката. Компромиси не правих, ама Бог ме е пазил винаги. Аз съм така силно убеден в това, че човек когато е идейно чист печели!
към текста >>
63.
22. От къде не са дошли българите
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
по професия фотограф-
художник
.
Единствено, което ни смущава днес е славянския език. Той идва от славяните, които населяват тези територии на Кубратова Велика България. Декларация Аз, долуподписаният Васил Искренов, роден на 29.XII.1899 г. в гр. Видин, присъствувал в Школата на Учителя от 1924 г.
по професия фотограф-
художник
.
През време на Школата съм правел снимки с фотоапарат Лайка - 24x36 формат като съм илюстрирал живота на братството и Учителя в София на Изгрева и на Рила. Предавам на Вергилий Кръстев правото да издаде от моите негативи албуми от снимки, като в тях се добави коментар за снимките за живота на братството и извадки - мисли от Учителя. Аз, Васил Искренов разрешавам на Вергилий Кръстев да редактира моите спомени които той е записал на магнетофон, за братския живот и Учителя. Смятам, че тези документи трябва да останат за следващите поколения за последователите на Учителя. ЗО.март 1991 г .
към текста >>
64.
21. Разговор с Учителя
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
Ако искаш да станеш
художник
ще дойдат отгоре да те учат.
21. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ На 22.12.1937 г. сряда в големия салон след лекцията и след гимнастиките. „Човек, който обикне Бога става даровит. Тогава ако ти искаш музика ще дойдат отгоре музиканти и ще те учат.
Ако искаш да станеш
художник
ще дойдат отгоре да те учат.
Човек не може да стане учен ако не дойде при тебе Любовта, не можеш да станеш добър ако не дойдат при тебе добри. Само когато дойде Бог отвътре, тогаз ще дойде Любовта в тебе. Ти ще влезеш вътре в себе си и ще отидеш при Господа. Обичаш някого и намираш една добра черта в него - това е Любовта. Каквото направи той намираш добро в това - това е Любов.
към текста >>
65.
7. Машинописка, учителка и поетеса
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Много способен като
художник
и скулптор, малко приказва.
Само заради жителството, защото без него тогава не можеше човек да живее в София. Иначе беше така общителен. Сега живее при мене в кухнята. Там спи и работи при крайно трудно условия. Добър е, но е особняк, като всички хора на изкуството.
Много способен като
художник
и скулптор, малко приказва.
Дано един ден Господ да се смили и той да си има ателие, да се успокои и работи по-нормално. Макар и в тази възраст продължавам да пиша, творя и мои трудове, които желаят да видят бял свят. В дни на вдъхновение и пролетни химни. Сега аз ви предадох моите биографични бележки. Там е написано Калиопа.
към текста >>
66.
11. Лъжеучителят Михаил Иванов
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
трябва да е било един
художник
Греев, после един друг и една сестра възрастна, която така много вдъхновена, тя е виждах като се разхождаше по поляната казваше точно така си въобразявах, че е тука.
Тя това е правила тези магии, те са видели как лично ги правят върху тия ученици на Михаил. Просто като марионетки ги е карал да правят каквото е желаела. В: Вие казахте, че първите французи, които дойдоха бяха през 1938 г. Кои дойдоха? А: Ами първо 1938 г.
трябва да е било един
художник
Греев, после един друг и една сестра възрастна, която така много вдъхновена, тя е виждах като се разхождаше по поляната казваше точно така си въобразявах, че е тука.
После 1939 г. дойде доста голяма група - 20 души. Има снимки. В: Да, аз съм виждал снимките. Кой ги доведе?
към текста >>
67.
1. Хвърленият зъб - хвърлен камък - посадена мечта
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Майка му Костанца Хлебарова е учителка, баща му Георги Сименов също е учител-
художник
и голям музикант.
А баща ми беше ученик на Учителя Дънов. За родителите ми е разказала сестра ми Анина Бертоли, затова ще се спра на други факти и събития. Моят съпруг е Влади Симеонов, поради което ще разкажа някои неща за него, за живота ми с братството и с Учителя. Влади Симеонов е роден на 23.V.1912 г. в Разград.
Майка му Костанца Хлебарова е учителка, баща му Георги Сименов също е учител-
художник
и голям музикант.
Той му е първия учител по музика - баща му, който е свирил на цигулка, на цитра и на китара. Голям музикант беше в Разград. Даже той се двоумил дали да учи музика или рисуване и после идва тук и учи рисуване в академията. Тук се запознава с майката на Панчо Владигеров, тя е от Шумен, еврейка, културен човек, учителка по пиано. Костанца учила тук в София 1906-1907 г. педагогика.
към текста >>
68.
7. Силата на астрологията
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Той, баща му освен, че беше и музикант и
художник
, беше и лютиер.
Като работиш, ще те изхвърлят като парцал и друг ще дойде на твоята работа, която си движил от 14 години. И като се върна на 16.януари 1990 г. си отиде. Така, да. И тогава пак всички се върнаха от успешното турне, но пак го използваха.
Той, баща му освен, че беше и музикант и
художник
, беше и лютиер.
Беше направил заедно с лютиери от Калофер двайсетина цигулки, между които 3/4, 1/2, цели, беше дал на оркестъра да свирят. Всичките му ги вземаха, нито една не върнаха. Когато Влади умря, нали разтуриха всичко, аз отидох да искам някои цигулки, да ги продам да взема някой лев. А те не знаели на кого са ги дали, не знам какво си. Не само това.
към текста >>
69.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
В една хубаво нарисувана картина, в която
художникът
е постигнал хармонично съчетание между идея, съдържание и форма, между израз, линия и багри, може ли да се подчертава една страна, а да се подценява друга?
Учителят ни правеше достъпното постепенно. Той не бързаше, работеше с необикновено постоянство, с ненадминато усърдие и даде незабелязано за нас самите голям тласък на нашето духовно развитие, на нашата еволюция. Затова и ние Му дължим и във вековете обич, признателност, благодарност. Без това знание и светлина, бихме били в безпътица сега, в усилното време, в което живеем, предсказано от Учителя. Когато се запитваме, кое беше характерно за Учителя, изпадам в голямо затруднение.
В една хубаво нарисувана картина, в която
художникът
е постигнал хармонично съчетание между идея, съдържание и форма, между израз, линия и багри, може ли да се подчертава една страна, а да се подценява друга?
И външно и вътрешно Учителят беше нещо завършено, цялостно, изградено напълно. Ако Той изискваше ние да постигнем това, колко повече Той го притежаваше в голяма мяра. Един образец неповторим на външен и вътрешен финес и съвършенство. У Него беше видимо покритието между живота Му, постъпките Му и онова, което проповядваше. Иначе как би могъл да изисква от нас искреност, правдивост?
към текста >>
70.
47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ ОСВОБОЖДЕНИЕ - СОФИЯ
,
,
ТОМ 8
Но писателя и
художника
останаха.
Интересът беше голям, но времето малко и още по-малко стана сега. Половиният час, предназначен за почивка отмина и концертната зала беше веднага превърната в склад за каучукови сандалетки, очакващи боси крака да ги зарадват за първи май. Защото сега е време за предмайско съревнование и гумените сандалетки бързаха. Художествения колектив напусна кооперация "Освобождение" задоволен, че донесе тук, на самото място на физическата работа от работата на майсторите на изкуството, които от по-рано са предчувствували тези епохални и исторически времена и са ги възпели в художествените си творби. А работниците ободрени продължиха своята работа.
Но писателя и
художника
останаха.
- Да разгледат фабриката отблизо и да напишат или нарисуват нещо. "Ние всички сме кооператори", отговори кооператорката Тинка Панайотова Никова, "всички работим. Да почива някой когато работят другите, това значи, да приеме другите да работят за него. Това е невъзможно". Тя е мила жена.
към текста >>
71.
5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА
,
,
ТОМ 8
Един по един почнаха да се връщат, дори
художника
Васил Иванов, той избяга в Сливен и всички влакове се връщат обратно празни, а той се върна за няколко месеца и някои хора започнаха да се връщат, особено по-бедните хора, защото по онова време софийските села посрещаха много зле софиянци.
5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА Аз продължавах да работя, но как да ти кажа, когато Учителят напусна Изгрева остави много хубава атмосфера, нещо остана в Изгрева много интересно.
Един по един почнаха да се връщат, дори
художника
Васил Иванов, той избяга в Сливен и всички влакове се връщат обратно празни, а той се върна за няколко месеца и някои хора започнаха да се връщат, особено по-бедните хора, защото по онова време софийските села посрещаха много зле софиянци.
Те ги експлоатираха и им даваха да живеят в разни плевни и т.н. Но преди бомбардировките Учителят ме вика и ми дава едно шише от литър с поръчка да му го напълня с рициново масло. Разбира се, когато се разболее някой, даваше рициново масло най-напред, да се изчистят червата, понеже то действа разхлабително. И тръгнах аз из София, имаше две дежурни аптеки. Оставям шишето и викам: "Един литър рициново масло".
към текста >>
72.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Някои например Васил Иванов -
художника
, бяхме големи приятели с него, имахме голяма връзка с него, бяха избягали, но след два месеца се върнаха.
"Школата не може да оставим без присъствие." И остана бай Ради и аз. И от друга страна мога да ти кажа, че когато Учителят напусна Изгрева, остави едно много хубаво присъствие тук. Идваха братята, даваха ми ключовете на жилищата си да се грижа за тях. Ако падне запалителна бомба да я вадя, те мислят, че така се вади като маслини от чиния. Но както и да е.
Някои например Васил Иванов -
художника
, бяхме големи приятели с него, имахме голяма връзка с него, бяха избягали, но след два месеца се върнаха.
Васил казал: "Какво правя аз, когато най-добрия ми приятел е на Изгрева". И от Сливен се върна обратно. Полека-лека започнаха да се връщат. А пък такова състояние имаше, плюс това беше една купонна система и то при неорганизирана, една бомбардирана и евакуирана столица, но нашите се запасили. В мазетата намерихме, че дамаджани с олио, че храни какви ли не щеш.
към текста >>
73.
20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА
,
,
ТОМ 8
Там беше
художника
Васил Иванов и той продаде едни картини и от там взехме още 5 хиляди франка.
Французите не можаха да направят ръченицата. В: Кой даде парите за записа? Д: Аз отидох в Алпите и се запознах с един зъболекар - розенк-ройцер - Жерар Жарве. Той имаше една каравана, с която пътуваха на екскурзии прикачена на леката кола. Продаде я за 5 хиляди франта и ми ги даде.
Там беше
художника
Васил Иванов и той продаде едни картини и от там взехме още 5 хиляди франка.
И от тук и от там събрахме повече от 15 хиляди франка. Имаше много разноски.
към текста >>
74.
25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА
,
,
ТОМ 8
Или ако си някакъв творец, да кажем един
художник
, един писател, един композитор, нали, без максимална концентрация не може.
И чувстваше, че щеше да постигне нещо за сметка на нещо друго, което е по-съществено. Това Катя много хубаво го осъзнаваше. Макар че й струва много, тя социално не беше добре. Но това пък от което тя получи беше другото. Щото не може, да ти кажа правото, без концентрация максимална, да направиш някакво развитие в духовния свят.
Или ако си някакъв творец, да кажем един
художник
, един писател, един композитор, нали, без максимална концентрация не може.
А пък пеенето, артиста, то е изява навън, нали повече, може би не е така, но Катя пожертвува едното заради другото. Него е пожертвала. Тя не съжаляваше. Обичаше музиката, обичаше да пее и плюс това тя много се радваше, че може да пее песните на Учителя. В: Разказвали са ми, че нейното изпълнение било едно от най-добрите.
към текста >>
75.
35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
,
ТОМ 8
От друга страна го направиха народен
художник
и т.н.
А той беше вече в една възраст, когато може би нямаше вече това свежо чувство за творческа работа, но все пак има ценни неща в нея и на Георги някакси сякаш му олекна, все пак написа нещо за Учителя. А той беше интересен събеседник, блестеше в обществото, действително само като му видиш хороскопа, той има един Юпитер и слънце на Медиум Цели, това са хора, които блестят в обществото. Георги бе добър разказвач и за пръв път аз видях, че той отстъпва в разговорите си, когато се запознахме, общувахме много с Илия Бешков. Илия Бешков в ония години непрекъснато идваше горе при нас. Той преживя една драма много голяма, това че комунистите убиха брат му, той беше величав ляв земеделец, мъчно го преживя.
От друга страна го направиха народен
художник
и т.н.
Като споменавам Илия Бешков, също беше една блестяща поява, имаше една импровизаторска, хубава мисъл, една хубава култура носеше. Той не се приобщи към идеите на Учителя, той си остана църковник, но ние сме нямали спорове на тая тема, ние се срещахме и с Георги в името на една култура, в едно интензивно и драматично време, в което живеехме. В: Георги Томалевски е написал "Астрология за народа" и Бешков е направил илюстрациите. Д: Да, има такова нещо. Те двамата бяха много добри приятели.
към текста >>
76.
41. ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА
,
,
ТОМ 8
Д: Цветана беше художничка-пейзажист, рисуваше пейзажи и цветя, един романтичен
художник
, така много работлив също.
41. ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА В: Сега за другата художничка, Цветана Симеонова - съпругата на Симеон Симеонов?
Д: Цветана беше художничка-пейзажист, рисуваше пейзажи и цветя, един романтичен
художник
, така много работлив също.
Тя направи опит да направи портрет на Учителя. Нема успех според мен, въпреки че беше по-лесно за нея, щото го рисуваше в профил, а не в анфас, но Учителят не е позирал на нея. Тя го рисува така по снимки, по спомен. В: Аз съм виждал нейни снимки, правени репродукции на картички, една символика има в нейните. Д: Има, търси символика,която според мене, без да заангажирам някого имаше един наивитет.
към текста >>
77.
43. МОИС БАСАН
,
,
ТОМ 8
В: Сега Васил Иванов беше
художник
.
и той се смаял. Ние не знаем даже и то толкова години и веднага го разкри Ванга и му каза същото нещо, че има един съдружник, който го лъже, не е лоялен към него.Когато отидох след това в Париж, оказа се, че е вярно. Каза: "Аз не гледах тефтерите, живеехме уж като братя, че само за една година ме завлякъл един милион франка". Казвам си на акъла: Ти за една Божествена кауза не щеше да дадеш два франка. Басан все пак помогна на Васил Иванов.
В: Сега Васил Иванов беше
художник
.
Д: Беше художник. Наш човек. В: Спомняш ли си някои опитности с Учителя, с Школата. Д: Виж какво с Васил бяхме много близки с него, щото като човек на изкуството. Между другото аз общувах да ти кажа право повече с художници и писатели отколкото с хора на музиката.
към текста >>
Д: Беше
художник
.
Ние не знаем даже и то толкова години и веднага го разкри Ванга и му каза същото нещо, че има един съдружник, който го лъже, не е лоялен към него.Когато отидох след това в Париж, оказа се, че е вярно. Каза: "Аз не гледах тефтерите, живеехме уж като братя, че само за една година ме завлякъл един милион франка". Казвам си на акъла: Ти за една Божествена кауза не щеше да дадеш два франка. Басан все пак помогна на Васил Иванов. В: Сега Васил Иванов беше художник.
Д: Беше
художник
.
Наш човек. В: Спомняш ли си някои опитности с Учителя, с Школата. Д: Виж какво с Васил бяхме много близки с него, щото като човек на изкуството. Между другото аз общувах да ти кажа право повече с художници и писатели отколкото с хора на музиката. И както виждах сега се занимаваме с живопис.
към текста >>
В туй време прокопаха тая тясна улица да сменят някакви тръби за газ, нито коли могат да спрат, нито нищо, както и да е и след това обаче от тук български
художник
никой не изпраща.
Направо както излязох от студиото и я дадох и Николай замина и му казвам: "Остави я в Посолството". Аз пристигнах десет дена след това. Бяха хора от нашето посолство поканени и т.н. той, Басан казва, че остава тази галерия за българските художници. Закрива се изложбата на Васил.
В туй време прокопаха тая тясна улица да сменят някакви тръби за газ, нито коли могат да спрат, нито нищо, както и да е и след това обаче от тук български
художник
никой не изпраща.
Имаше унгарци, бяха доста по-интензивни от нас, направиха на един, на втори, на трети художник изложба. И ми се обажда по телефона Басан. Казвам: "От къде се обаждаш? " "От София. Тук от хотел "София".
към текста >>
Имаше унгарци, бяха доста по-интензивни от нас, направиха на един, на втори, на трети
художник
изложба.
Аз пристигнах десет дена след това. Бяха хора от нашето посолство поканени и т.н. той, Басан казва, че остава тази галерия за българските художници. Закрива се изложбата на Васил. В туй време прокопаха тая тясна улица да сменят някакви тръби за газ, нито коли могат да спрат, нито нищо, както и да е и след това обаче от тук български художник никой не изпраща.
Имаше унгарци, бяха доста по-интензивни от нас, направиха на един, на втори, на трети
художник
изложба.
И ми се обажда по телефона Басан. Казвам: "От къде се обаждаш? " "От София. Тук от хотел "София". И идвам понеже нашия комитет нищо не прави по това, идвам да взема двама български художници да направя една изложба." "Обърни се към съюза им." "Не.
към текста >>
Аз ще си избера двама
художника
." А той имаше шест души художници за консултанти.
Казвам: "От къде се обаждаш? " "От София. Тук от хотел "София". И идвам понеже нашия комитет нищо не прави по това, идвам да взема двама български художници да направя една изложба." "Обърни се към съюза им." "Не. Аз им казах, че имам на разположение цяла изложба, цяла галерия да ползват, никой не се обажда от тогава.
Аз ще си избера двама
художника
." А той имаше шест души художници за консултанти.
Тогава го заведохме с Коста Кънчев при Мирчо Диманов, в неговото ателие в Панчарево. Басан като видя картините на Диманов разбра, че може да направи даже само с един, с него. Аз съжалявам, че тогава не препоръчах Гривичка, тя е много интересна художничка. И Людмила, на Тодор Живков дъщерята разреши на този, на Диманов и той с еди стар "Мерцедес" вдигна се сред зима с жена си и четирите деца, най-малкото на две години, най-голямото на 12 и тръгнаха като хуни да се преселват в Париж. Басан му даде в предградието там до фабриката един апартамент в една къща и когато пристига обаче Диманов и се вижда, че неговите картини, живописта на този човек, таланта му е направо за една разработена галерия.
към текста >>
78.
48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯ ПОЯС
,
,
ТОМ 8
И даже бях дал екземпляра си на Учителя, скоро ми го върнаха тука, бил в семейството на Шаров,
художника
Шаров, аз пак ще го върна.
А когато излезе тя и веднага тъпана почне да бие и те си знаят вече и то наелектризирва цялата тази група, всички тези хора. В: И как е точно тъпана, стъпката? Д: Пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, разбираш. В: А мелодията? Д: Мелодията, виж какво, аз като се върнах написах един танц върху огъня за пиано.
И даже бях дал екземпляра си на Учителя, скоро ми го върнаха тука, бил в семейството на Шаров,
художника
Шаров, аз пак ще го върна.
Това си отива някъде към архива на Учителя. "Танца върху огъня" на мене ми направи много силно впечатление обаче. Но преди това Марин Големинов беше направил "Нестинарка" въобще цяла, той в друг ритъм я дава "нестинарски танц". А възможно е, възможно е, той да я е слушал в някое друго село. Аз не мога да кажа дали всичките нестинари играят в един и същи ритъм, в това не съм сигурен, но тогава беше четиривременен такт с удар на трите и пауза на четвъртия.
към текста >>
79.
55. СВЕЩЕНИЯТ ТРЕПЕТ НА ЛЮБОВТА
,
,
ТОМ 8
Да бъдеш един
художник
и непрекъснато да работиш върху собствения портрет, защото с него ще се представиш на Божествената изложба.
И оня, когото ний обичаме, ще го накараме да разбере, какво нещо е Божествената любов. Нашата задача при любовта е да проявим Бога, а не себе си. Не нарушавайте свещения трепет на любовта! Пазете оня трепет, който сте имали, когато за първи път любовта ви е посетила. Твоята любов трябва да бъде такава, че оня, когото обичаш, да го накараш да повярва в Бога.
Да бъдеш един
художник
и непрекъснато да работиш върху собствения портрет, защото с него ще се представиш на Божествената изложба.
Ревнуваме ли, ний излизаме вън от любовта. Бог е в мене и затова няма защо да го търся вън от себе си. Любовта на Бога е слънце, а тази, която ний очакваме от хората е свещ. При Божествената любов зреят плодовете, а при човешката това не може да стане. Какво трябва да прави човек, за да не губи любовта си?
към текста >>
80.
57. НЕВЕРИЕТО
,
,
ТОМ 8
На следващия ден Учителят ме срещна и каза: "Боята няма за какво да се сърди, когато
художникът
взема и я слага, за да рисува картината.
" И Той сега осветяваше алеята, по която минаваха Савка и Паша, хванати под ръка както и моя път. Той чу моя зов. Отговори ми. Като се върнах у дома скръбта ми беше изчезнала, а умът ми беше чист и светъл. А докога?
На следващия ден Учителят ме срещна и каза: "Боята няма за какво да се сърди, когато
художникът
взема и я слага, за да рисува картината.
Някъде той ще сложи повече. Аз като нямам нищо, се радвам, не ме е страх, че ще ме ограбят. Вижте какви чудеса върши слънцето, погледнете ягодката, която е узряла. Я ми разправете какво значи неверието. Много хубаво нещо е да не вярва човек.
към текста >>
81.
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА
,
1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА
,
ТОМ 8
Нейният баща - дядо Захари Доспевски е бил също
художник
-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена.
Баба ми е внучка на Захари Зограф, основоположника на Самоковската художествена школа иконописци. Нейният баща Захари Доспевски е кръстен на чичо си Захари, понеже Димитър Доспевски и Захари Зограф са двама братя. И двамата са художници и баба ми е именно внучка на Димитър Доспевски, който кръщава нейния баща на брат си Захари. Баба ми беше синеока, много хубава жена. Лично тя ми е разказвала нещо много интересно.
Нейният баща - дядо Захари Доспевски е бил също
художник
-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена.
Помня я, тя беше прабаба и тя почина някъде към 90-тата си година. Аз бях в първо или второ отделение, когато тя почина в Пловдив. На времето дядо Захари Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин. С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче. Лъвчето, понеже много обичал България.
към текста >>
82.
9. ПРОТЕСТАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА
,
,
ТОМ 8
Всяка година на Рождество Христово подготвяхме Коледна забава, чиято програма се включваше за успяване на съответни текстове от Светото Писание, така че вече знаех на изуст много стихове от Словото Божие, а имах и великолепната възможност да слушам от моята баба Ефтимия Доспевска Гидикова, която беше внучка на
художника
Захари Зограф разкази, за гр.
А духовните песни, които вдъхновено се лееха в чистият и звучен неин сопран, извикваха у мене живот, Любов към възвишената, красива, славеща Бога и Неговата безгранична Мъдрост музика. Проучаването ми в Народното училище от една страна и в неделното училище към църквата от друга страна, бяха за мене двата главни извора, от които с радост и обич черпех знания, светлина и просвета. Особено любими ми бяха тези дни и часове, когато с моите мили родители Иванка и Велю Величкови и двамата ми по-големи братя - Гавраил и Апостол отивахме да славим Бога и да Му благодарим за всички добрини в живота, на църква. Още от най-крехките си години видях и разбрах колко велико е Словото Божие и каква мощна сила се крие в Него, защото в живота на моята майка и на моят баща и на други съзнателни християни тази сила сияеше с благодатна светлина в делата им. Към текстовете на Библията и Евангелието бях приобщена чрез четенето им вкъщи и с обучението ми в Неделното училище към църквата, където ми се повествуваха и в картини художествено изобразени ми се представяха образите на човеци филми с непоколебимата си вяра в Бога, с Любовта си към Христа и Неговото Дело.
Всяка година на Рождество Христово подготвяхме Коледна забава, чиято програма се включваше за успяване на съответни текстове от Светото Писание, така че вече знаех на изуст много стихове от Словото Божие, а имах и великолепната възможност да слушам от моята баба Ефтимия Доспевска Гидикова, която беше внучка на
художника
Захари Зограф разкази, за гр.
Ерусалим, Ерихон, Витлеем, реката Йордан, Гетсиманската градина и други интересни неща, тъй като тя с майка си и баща си Захари Доспевски-иконописец, беше живяла по тези места където баща й изографисвал православните църкви. И не веднъж искрено съжалявах, че не съм живяла във времето на Христа, нашият Господ Исус Христос и да Го видя и чуя сладкия Му глас и животворните Му Слова. В: Аз имам един въпрос. Какви песни се пееха и се свиреха в евангелската църква? Веска: На органа се свиреха, текстовете биваха от много поети от евангелските общества написани, от наши прочути поети, даже имаше от Стоян Михайловски някои стихове са използвани и песните бяха като музикални творения създадени от големи европейски композитори: Моцар,т Бетовен, Хайдън, Хендел и др.
към текста >>
83.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Той казва: "Той вижда само формата на растението или животното или на минерала, той не вижда духа, който работи в него, затова той е както и един
художник
, който се интересува само от външната форма на нещата, отрича духовната същина и духовния произход на всички феномени в природата".
Това е един огромен, огромен труд, на който той се е посветил с целия си жар. В това време разбира се не спира дейността си и враждебната ложа. Чрез хора на науката, които застъпват материалистическите концепции, с хора на обществото. Така един ден когато той пътува във влака за Мюнхен, някакъв кондуктор, който го познава когато му проверява билета го нагрубява даже, което изразява едно обществена неприязън към него, което произтича от известни кръгове. Дори си спомням, че той познава много добре и оправдава и разбира защо един естествоизпитател като Хекел е материалист.
Той казва: "Той вижда само формата на растението или животното или на минерала, той не вижда духа, който работи в него, затова той е както и един
художник
, който се интересува само от външната форма на нещата, отрича духовната същина и духовния произход на всички феномени в природата".
Никого не обвинява, всекиго разбира, обаче той си има въпреки това своите неприятели и врагове, а дори разбира и Ницше. Той даже знае причината, поради която Ницше изпада в умопомрачение със своята философия за свръхчовека. Но той го почита пак като един гений, който се е опитал да даде едно обяснение на някое явление в обществения живот, но когато един ден той отива при сестрата на Ницше, тя го обругава, наругава го и го изпъжда, защото тя не е могла да схване философската позиция, от която Щайнер преценява и обяснява учението за свръхчовека на Ницше. И се случва така, че безспорно неговите неприятели следят кога биха могли да уязвят неговото движение и на една Коледа, когато те се събират всички да празнуват Рождество Христово в Гьотеанума в Швейцария, след като са имали тържествена служба, голяма лекция той изнесъл за Христа, понеже той има едно абсолютно преклонение, любов към Христа и неговото учение. Понеже знае, че Христос е Този, Който ще води човечеството в неговото съвършенство.
към текста >>
84.
37. ТЕОСОФИТЕ
,
,
ТОМ 8
Но той с такива подробности описваше всяко табло, всяко творение на
художника
когото разглеждаше, с всичките подробности в рисунъка, било в нюансите на цветовете, на багрите.
Това беше нещо много елементарно, детско, наивно в техните очи за изостанали в развитието си души, които трябва сега да се учат на такива елементарни неща. Затова те със своето големство пропуснаха да пият от най-чистия извор на Словото. Аз познавам Николай Райнов, зная го като професор по история на изкуствата в художествената академия, където изявяваше огромни знания, голяма ерудиция. Неговите лекции по история на изкуството съм посещавала с интерес. Тогава академията нямаше още прожекционен апарат.
Но той с такива подробности описваше всяко табло, всяко творение на
художника
когото разглеждаше, с всичките подробности в рисунъка, било в нюансите на цветовете, на багрите.
Но той самият пиеше до вцепеняване, пушеше и т.н. макар че през последните години на живота си той пожела да види Учителя. Неделчо Попов е бил с него голям приятел, пожелава да го заведе в Мърчаево при Учителя. Щото Николай Райнов казал така на Неделчо: "Аз чувствам, че Той ме ръководи, когато аз пиша вдъхновено". Николай Райнов има разкошна литература на един така богат български език, че вие можете да се учудите само на това богатство.
към текста >>
85.
3. ДЕТСКИ СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Бяхме дочули нашето семейство, че когато разпределяли местата, нашето място където живеехме, а това беше братско и съседния имот, който закупи един
художник
Боян и всъщност той му е дал една част от братското място на него.
Ние него избрахме и го нарекохме Белчо. Това куче от Роза се оказа с много труден характер и беше просто страшилице за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано. Имаше още много братя и сестри, които живееха на Изгрева. Често пъти съм виждала брат Иван Антонов, който беше голям астролог, също така и Влад Пашов и много други братя и сестри: Наталия Чакова, Буча Бехар, Стойна, Сийка Динова и Анка Каназирева и много още други братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Брат Никола Антов не винаги изпълняваше добре своите задължения като представител на Братския съвет.
Бяхме дочули нашето семейство, че когато разпределяли местата, нашето място където живеехме, а това беше братско и съседния имот, който закупи един
художник
Боян и всъщност той му е дал една част от братското място на него.
Това нещо е станало на чашка алкохол и с нещо друго в приятелска атмосфера и след това ние се чудехме, че нашия парцел беше малко по-малък отколкото предполагахме, че трябва да бъде. Значи на него не можеше много да се разчита. Но в даден момент и той проявяваше доброто. Спомням си, че като бях ученичка или студентка исках да отида на Рила, но нямах достатъчно пари. А той правеше списъци там на полянката на Изгрева и аз отидох и му казах, че имам много малко пари, които мога да внеса за Рила.
към текста >>
86.
23. КЪДЕ ЖИВЕЕ ИСТИНАТА И КЪДЕ СЕ ПОДВИЗАВА ЛЪЖАТА
,
Писмо до Величка Няголова - Париж, 14.07.1997 г. от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 8
Ако има оригиналните скици на
художника
, да се приберат към основния багаж.
Анина е получавала и други ръкописи на български език от различни лица и затова трябва да се приберат и те и да се донесат в София. 6. Да се донесе и цялата й кореспонденция, която е поддържала със София, ако има запазена такава. 7. Материалите на Елена Андреева, Паша Теодорова, Влад Пашови др. също да се приберат. Както и българския текст на Паневритмията, която Елена Андреева е изпратила, от която тя прави превод на френски и издава съответна Паневритмия.
Ако има оригиналните скици на
художника
, да се приберат към основния багаж.
Желаем да ни дадат по два екземпляра Паневритмия на френски от Анина заедно със скиците за упражненията. 8. Радваме се, че сте намерили филма, който е правен на времето, където е показано как се играе Паневритмия. Чрез него ще направим специален филм. Да се провери към нейните материали, дали случайно няма и друг филм. 9. На нея са предавани ролки със записи на музиканти и изпълнители и ако семейство Гобо няма претенции за тях може да ги получим. 10.
към текста >>
87.
3. ДЪЩЕРИ - МУЗИКАНТКИ
,
,
ТОМ 8
Макар че е най-добрата цигуларка на този оркестър, тя е вече 18 години в Белгия, задоми се за много добър белгийски
художник
.
Там свири Изаи и Моцарт. Лиляла концертира в Брюксел, имаше дуо, цигулка и пиано, направи и трио с един челист и един пианист. Белгийците не са музикални хора като българите. Те търсят материална изгода от музиката, да падне пара и затова Лиляна не може да си намери постоянни сътрудници за едно трио. Тя в момента е водач на вторите цигулки в оркестър на Брюкселското радио.
Макар че е най-добрата цигуларка на този оркестър, тя е вече 18 години в Белгия, задоми се за много добър белгийски
художник
.
Отначало я смятаха за невъзвръщенка, но сега има вече само българи живеещи в чужбина. Идва си лятно време редовно. Ние всички я посетихме по няколко пъти. Професорът й Владимир Аврамов в един разговор ми каза: "Лиляна беше много надеждна цигуларка. Не направи кариера с цигулката си, защото засвири в оркестър, за да се препитава.
към текста >>
88.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Не е имало в културната история на човечеството такъв всестранен гений, който да се е проявил едновременно като Миров Духовен Учител, велик композитор, гениален цигулар или пианист, велик математик, гениален
художник
, голям поет и т.н.
Щяхме да изпълним произведения от няколко известни композитори и накрая музика от Учителя, затова аз подредих върху афиша авторите така: Бетховен, Моцарт, Учителя. Пишейки името на Учителя последно, исках да кажа, че неговата музика, която ще предложим на слушателите, е за нас най-ценна и ще остави най-трайни следи в душите ни. Какво беше учудването ми, когато, идвайки в салона, видях че името на Учителя беше написано най-напред върху афиша, преди имената на Бетховен и Моцарт, което означаваше, че симпатичният наш брат променил афиша смята, че Учителят е по-велик композитор от Бетховен и Моцарт. Това е неразбиране на нещата. Вероятно същият този брат или сестра не знаят колко Учителят се издига в нашите очи със своята скромност и величие, когато казва: "Другият път ще дойда на земята като музикант".
Не е имало в културната история на човечеството такъв всестранен гений, който да се е проявил едновременно като Миров Духовен Учител, велик композитор, гениален цигулар или пианист, велик математик, гениален
художник
, голям поет и т.н.
Леонардо да Винчи е показал многостранна гениалност, но все пак далеч от това, което казвам. Всички тези качества, събрани съвкупно могат да бъдат атрибути само на Великия и Незнаен Първоизточник на живота, но не и на човешко същество от планетата Земя. Музиката е най-висшият Божествен дар. Тя е обединяващият интернационален език на душите, който не се нуждае от превод, защото се разбира от всички. В Школата на Бялото Братство музиката е едно от най-мощните средства за духовна работа.
към текста >>
89.
5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ
,
ТОМ 8
В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен
художник
Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация.
Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерми-нацията и свободата на човека в неговите действия. В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало. А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1. Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2.
В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен
художник
Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация.
Бисмарк току-що е поставил подписа си върху договора и държи в лявата си ръка перото, докато с дясната си ръка се ръкува с Шувалов, подчертавайки с това ръкостискане съглашението. Зад него е австрийският външен министър, граф Андраши, който счита себе си за главен печеливш от споразумението. Втората по важност група в огромната картина, вляво от средата, е събрана около княз Горчаков и лорд Дизраели, който също счита, че е изтеглил голямата печалба. Най-вдясно са "загубилите": турската делегация, начело с Али паша - както е известно, България не е била представена на конгреса. Във всичко това, нарисувано върху картината, не би имало нищо, което да направи на зрителя по-особено впечатление, ако той не е запознат със следващите действия от тази пиеска. 3.
към текста >>
Въпреки огромната й документална стойност, при която
художникът
с точността на съвременната фотография регистрира всеки детайл, при нито едно от действащите лица не може да се забележи дори и най-малкото психологическо задълбочаване, не може да се забележи никакъв драматизъм, никакво действие, дори и в най-широкия му смисъл.
А годината 1922 (1878+44), годината на откриването на Школата на Учителя, е годината, в която се основава Съветският Съюз; в тази година и Хитлер написва книгата си "Мет КатрГ, идеологическата основа на Националсоциализма. 7. Наистина Британската империя продължава и след това да носи това гръмко име, макар че и тя в 1945 г. ще изгуби всичките си задокеански владения. И така нататък, и така нататък. 8. При внимателното наблюдение на картината на Антон фон Вернер, непредубеденият зрител ще се натъкне обаче и на още едно многозначително обстоятелство.
Въпреки огромната й документална стойност, при която
художникът
с точността на съвременната фотография регистрира всеки детайл, при нито едно от действащите лица не може да се забележи дори и най-малкото психологическо задълбочаване, не може да се забележи никакъв драматизъм, никакво действие, дори и в най-широкия му смисъл.
Всички изобразени лица са безжизнени кукли и цялата композиция напомня много на тъй-популярните в миналия век "живи картини" - при които в момента на вдигането на завесата на сцената се представя една застинала в своите жестове костюмирана група артисти, наподобяваща някакво събитие, което зрителите посрещат с бурни аплодисменти. Че художникът имал твърде изтънчено чувство за психология, личи при много от другите му картини - преди няколко години тук имаше негова ретроспективна изложба, потвърждаваща големите му възможности на психолог. Къде тогава са тези негови качества в тая прочута картина? - Отговор на този въпрос ни дава един идентичен случай с друг, дори още по-талантлив и в България по-известен художник, Репин. И Репин е прочут с тънкия си психологизъм, с дълбокия анализ, който прави върху психиката на своите герои, които са живи хора, независимо от това дали са царе, като Иван Грозни, или прости хора, като бурлаците и запорожс-ките казаци.
към текста >>
Че
художникът
имал твърде изтънчено чувство за психология, личи при много от другите му картини - преди няколко години тук имаше негова ретроспективна изложба, потвърждаваща големите му възможности на психолог.
ще изгуби всичките си задокеански владения. И така нататък, и така нататък. 8. При внимателното наблюдение на картината на Антон фон Вернер, непредубеденият зрител ще се натъкне обаче и на още едно многозначително обстоятелство. Въпреки огромната й документална стойност, при която художникът с точността на съвременната фотография регистрира всеки детайл, при нито едно от действащите лица не може да се забележи дори и най-малкото психологическо задълбочаване, не може да се забележи никакъв драматизъм, никакво действие, дори и в най-широкия му смисъл. Всички изобразени лица са безжизнени кукли и цялата композиция напомня много на тъй-популярните в миналия век "живи картини" - при които в момента на вдигането на завесата на сцената се представя една застинала в своите жестове костюмирана група артисти, наподобяваща някакво събитие, което зрителите посрещат с бурни аплодисменти.
Че
художникът
имал твърде изтънчено чувство за психология, личи при много от другите му картини - преди няколко години тук имаше негова ретроспективна изложба, потвърждаваща големите му възможности на психолог.
Къде тогава са тези негови качества в тая прочута картина? - Отговор на този въпрос ни дава един идентичен случай с друг, дори още по-талантлив и в България по-известен художник, Репин. И Репин е прочут с тънкия си психологизъм, с дълбокия анализ, който прави върху психиката на своите герои, които са живи хора, независимо от това дали са царе, като Иван Грозни, или прости хора, като бурлаците и запорожс-ките казаци. Но в най-голямата му картина "Заседание на Държавния съвет" в Русия музей в Петербург, имаме същото сборище на безлични актьори. Обяснение на този проблем ще получи и всеки, който е чел внимателно Словото.
към текста >>
- Отговор на този въпрос ни дава един идентичен случай с друг, дори още по-талантлив и в България по-известен
художник
, Репин.
При внимателното наблюдение на картината на Антон фон Вернер, непредубеденият зрител ще се натъкне обаче и на още едно многозначително обстоятелство. Въпреки огромната й документална стойност, при която художникът с точността на съвременната фотография регистрира всеки детайл, при нито едно от действащите лица не може да се забележи дори и най-малкото психологическо задълбочаване, не може да се забележи никакъв драматизъм, никакво действие, дори и в най-широкия му смисъл. Всички изобразени лица са безжизнени кукли и цялата композиция напомня много на тъй-популярните в миналия век "живи картини" - при които в момента на вдигането на завесата на сцената се представя една застинала в своите жестове костюмирана група артисти, наподобяваща някакво събитие, което зрителите посрещат с бурни аплодисменти. Че художникът имал твърде изтънчено чувство за психология, личи при много от другите му картини - преди няколко години тук имаше негова ретроспективна изложба, потвърждаваща големите му възможности на психолог. Къде тогава са тези негови качества в тая прочута картина?
- Отговор на този въпрос ни дава един идентичен случай с друг, дори още по-талантлив и в България по-известен
художник
, Репин.
И Репин е прочут с тънкия си психологизъм, с дълбокия анализ, който прави върху психиката на своите герои, които са живи хора, независимо от това дали са царе, като Иван Грозни, или прости хора, като бурлаците и запорожс-ките казаци. Но в най-голямата му картина "Заседание на Държавния съвет" в Русия музей в Петербург, имаме същото сборище на безлични актьори. Обяснение на този проблем ще получи и всеки, който е чел внимателно Словото. Това е отговорът и по въпроса за детерминацията. Ето тук най-важния цитат по този въпрос: "Европейските народи страдат от своята карма.
към текста >>
90.
6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ
,
ТОМ 8
се проведе още един пореден спектакъл, вече с повече от два милиона непосредствени наблюдатели и показан по телевизията пред безчет зрители от цял свят, увековечен също на огромен брой фотографии и картички - покриването на Райхстага с непромокаем и гъсто изтъкан единствено за съответната цел плат, извършено от "световно известния" артист и
художник
Кристо (Христо Явашев от Габрово), заедно с жена му.
Бранденбургската порта, когато стана център на стената, опасваща Западен Берлин. (Междувпрочем на същата дата се запознах с бъдещата си съпруга, което запознанство и последвалия го брак ме доведоха в Берлин.) От западната страна на Бранденбургската порта беше проведен през 1988 г. митингът, на който Реган (прочут артист) каза в речта си забележителните думи: Т-н Горбачов (също прочут артист, който обаче бъркаше ролите си), разрушете тази стена! " Тази порта стана и център на събитията от 9.Х1.1989 г., когато стената беше отворена, малко след което се осъществи и обединението на Германия. След този спектакъл с участието на над сто хиляди зрители, в 1995 г.
се проведе още един пореден спектакъл, вече с повече от два милиона непосредствени наблюдатели и показан по телевизията пред безчет зрители от цял свят, увековечен също на огромен брой фотографии и картички - покриването на Райхстага с непромокаем и гъсто изтъкан единствено за съответната цел плат, извършено от "световно известния" артист и
художник
Кристо (Христо Явашев от Габрово), заедно с жена му.
И този спектакъл, станал под егидата на всички медии за информация за известно време главно художествено събитие в последното десетилетие на нашето столетие, премина без изпълнителите на главните роли да са съвсем наясно какво означава. Докато за жената на Кристо и за организатора на този спектакъл разполагам с известни данни за тяхната самоличност (първият е по време на едно от главните си прераждания небезизвестния кардинал Ниньо де Гевара, велик инквизитор, чийто портрет, нарисуван между 1596 и 1601 г. от Ел Греко, се намира в Метрополитен Музеум оф Арт в Ню Йорк, а тайате е била изгорена като циганка-вещица от същия), за личността на самия Кристо не можах да се добера до никакви данни, макар че имах възможност да го видя съвсем отблизо - както междувпрочем и за "вожда и учителя на българския народ". При всички тях обаче, както вече споменах, не се касае до личности, които сами движат нещата, а до повече или по-малко даровити артисти, които с помощта на суфльори само изпълняват ролята, за която са ангажирани, и за която им се плаща. Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безо-бидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на преден план Германия, във връзка с предстоящите събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г.
към текста >>
91.
12. НА КОНЦЕРТ С УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
мисля беше, брат Кършовски-
художник
, той рисува Учителя - има портрет от него и Той, Учителят отиде на изложбата му.
Обикновено така. Вземат билет, вземат кола, заведат Го и даже музикантите бяха много поласкани от това, че Учителят отива на концерт, а никъде другаде не Го виждат. Само на концерт. На концерти ходи. В 1930 год.
мисля беше, брат Кършовски-
художник
, той рисува Учителя - има портрет от него и Той, Учителят отиде на изложбата му.
Ходи и когато Цветана Симеонова даваше изложби на нейните изложби е ходил. Нали на Цветана Щилянова е ходил, нали тя нарисува портрет също на Учителя и Цветана Симеонова е рисувала скици много, защото тя редовно посещаваше събранията и когато така има хубаво осветление, дава разположение да работи е правила много скици на Учителя. Но портрет не знам да е рисувала. В.К.: Тези чужденци музиканти, които са идвали в София правили ли са контакт с Учителя? Е.А.: Да, доколкото знам се срещна само с един, знам че дойде на Изгрева.
към текста >>
92.
22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той
художникът
руснак я рисувал по поръка на Учителя.
В 1922 год. ли коя не знам са я взели, не мога да Ви каже за годината, полицията в Търново я взима. И тогава даже я отпечатаха в един от вестниците и даже аз си бях откъснала от вестника, за да го имам Пентаграма и много неща срещу нея писаха. В.К.: Че е имал икона. Е.А.: Да, защото в средата беше образа на Христа.
Той
художникът
руснак я рисувал по поръка на Учителя.
И Учителят казал: „Сложи в средата образа на Христа! " Но той казал, че по-съвършен образ от Него не е виждал, от Неговият образ и затуй сложил образа на Учителя. Добре, ама другите го тълкуват другояче. Мислят, че Той е поръчал. Художникът кой е, не мога да кажа.
към текста >>
Художникът
кой е, не мога да кажа.
Той художникът руснак я рисувал по поръка на Учителя. И Учителят казал: „Сложи в средата образа на Христа! " Но той казал, че по-съвършен образ от Него не е виждал, от Неговият образ и затуй сложил образа на Учителя. Добре, ама другите го тълкуват другояче. Мислят, че Той е поръчал.
Художникът
кой е, не мога да кажа.
Някакъв руснак, художник. А Пентаграмът е даден 1912 год., това мисля че пише в протоколите, кога е дадена. Има и упътване за работа с а и аз ги имах. Някой ми ги взе и не ми ги върна за съжаление. Но аз имам нещо от тях.
към текста >>
Някакъв руснак,
художник
.
И Учителят казал: „Сложи в средата образа на Христа! " Но той казал, че по-съвършен образ от Него не е виждал, от Неговият образ и затуй сложил образа на Учителя. Добре, ама другите го тълкуват другояче. Мислят, че Той е поръчал. Художникът кой е, не мога да кажа.
Някакъв руснак,
художник
.
А Пентаграмът е даден 1912 год., това мисля че пише в протоколите, кога е дадена. Има и упътване за работа с а и аз ги имах. Някой ми ги взе и не ми ги върна за съжаление. Но аз имам нещо от тях. В.К.: На едно място бях срещнал Учителят си изказваше недоволството относно Пентаграмата не трябва да стои на стената открита, трябва да се сложи едно бяло платно, за да не се вижда, освен от този който влиза в стаята.
към текста >>
93.
54. БРАТ РАДИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Добре, но този
художник
не е намерил по-подходящ образ за него си.
„Така и така ми каза един, какво ще ми кажеш? " Той даже и на Учителя често на „ти" Му казваше. Както си говори народа. „Не ти трябва образа ти на камък да го тургат". И брат Ради му казва: „Не искам, намери си друг човек".
Добре, но този
художник
не е намерил по-подходящ образ за него си.
А пък брат Ради по цял ден копаеше в градината. И той е идвал, от далече скицирал го е, взимал си модела без брат Ради да наблюдава и да го знае, щото той не любопитстваше така и затова паметника е по негов образ. И тази стойка така, изправена глава, нали малко вирната нагоре, това беше най-характерната стойка на брат Ради. Той така стоеше изправен и така, и така главата му, не съвсем така разбирате, но малко така нагоре патриаршески, да точно, ама такава беше неговата стойка. В.К.: Разказваха ми, че Учителят казал за брат Ради, че по прераждане е някогашния патриарх Ефтимий.
към текста >>
94.
85. ДЯДО РАДИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Художникът
, който е правил паметника е видял брат Ради на Изгрева.
В.К.: Искам пак да ни разкажете за дядо Ради. Как стои въпросът с този паметник? Е.А.: Паметникът, виж какво, той не е негов паметник. В.К.: Не, той е позирал. Е.А.: Виж сега.
Художникът
, който е правил паметника е видял брат Ради на Изгрева.
И понеже той, знаеш ли, че беше хубав мъж, висок, изправен. В.К.: Висок беше? Е.А.: Висок, по-висок от тебе. В.К.: Аз съм 1.70 м., значи 1.80 м.? Е.А.: Да, по-височек беше, изправен ходеше, много така стегнат.
към текста >>
В.К.: Значи
художника
е бил на Изгрева, видял го.
И понеже той, знаеш ли, че беше хубав мъж, висок, изправен. В.К.: Висок беше? Е.А.: Висок, по-висок от тебе. В.К.: Аз съм 1.70 м., значи 1.80 м.? Е.А.: Да, по-височек беше, изправен ходеше, много така стегнат.
В.К.: Значи
художника
е бил на Изгрева, видял го.
Е.А.: Да, видял го, харесал го. Пък и на лице не беше грозен. Ако си видял негов портрет, той е хубав човек и на портрета е хубав. И той му казал: „Ако искаш да ми позираш, искам да направя една скулптура". Той паметник ще прави.
към текста >>
И той отказва на
художника
.
Той паметник ще прави. Той отива и пита Учителя. Виж какво послушание проявява той. Той не се съгласява, отива и пита Учителя. Пък Учителят му казал: „Защо ти е да ти слагат на камък образа", да.
И той отказва на
художника
.
Брат Ради е цял ден по градината. Той може да го гледа оттук, оттам, нали. Ако е за позиране, каквото му трябва, ще идва, ще го сверява. Той пак го е използвал без... В.К.: Брат Ради да отиде тъй, да седне, да позира? Е.А.: Без да позира, да, да, но го е използвал, защото прилича на брат Ради.
към текста >>
95.
105. ОКУЛТНИ ОПИТИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Художникът
, който работи в него, той има още да поправя в картината".
Ние и сега още даже, които бяхме при Него не можахме да разберем това, този закон на свободата, който Учителят проявяваше. И сега например, нали ще кажем нещо за някой човек, да речем някаква отрицателна черта, най-малкото нещо. Учителят казваше: „Не говорете това. Този човек е недовършена картина. Един ден той няма да бъде така.
Художникът
, който работи в него, той има още да поправя в картината".
А художникът е неговият дух и ние като критикуваме човека, ние се месим в работата на духът, който работи върху него. И затова критиката абсолютно не трябва да я слагаме в живота, към никого. Учителят спазваше това правило. Той никога не критикуваше. Той ни изнасяше наши погрешки, но с цел да ни покаже как да ги оправим.
към текста >>
А
художникът
е неговият дух и ние като критикуваме човека, ние се месим в работата на духът, който работи върху него.
И сега например, нали ще кажем нещо за някой човек, да речем някаква отрицателна черта, най-малкото нещо. Учителят казваше: „Не говорете това. Този човек е недовършена картина. Един ден той няма да бъде така. Художникът, който работи в него, той има още да поправя в картината".
А
художникът
е неговият дух и ние като критикуваме човека, ние се месим в работата на духът, който работи върху него.
И затова критиката абсолютно не трябва да я слагаме в живота, към никого. Учителят спазваше това правило. Той никога не критикуваше. Той ни изнасяше наши погрешки, но с цел да ни покаже как да ги оправим. Да ни даде метода как да излезем от тях.
към текста >>
96.
134. ХУДОЖНИЦИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Разказваха ми, че е имало един
художник
Герасимов, който е рисувал ръцете на Учителя, на смъртното Му ложе.
А от другите нямам копие. Сега трябва да попитам някои от художниците, които да си спомнят, повече, които знаят за тия картини как са рисувани и какви са символите, които Учителят е дал. Имаше мисля една „Рог на изобилието", после имаше картини в стаята на Учителя. Вие знаете ли ги тях? Те са у Невена Неделчева, можете да отидете тя да ви ги покаже, ако са у нея.
В.К.: Разказваха ми, че е имало един
художник
Герасимов, който е рисувал ръцете на Учителя, на смъртното Му ложе.
Е.А.: След като си замина Учителя аз помолих брат Шаров навремето да отиде и да помоли, да ги иска тези ръце, тази картина нали, да я откупим. Но той не пожела да я продаде. Казал: „Аз не съм виждал по-красива ръка от тая". И искал да ги запази за себе си. Сега знам той замина за другия свят, знам положително.
към текста >>
Е.А.: Да,
художник
.
Трябва това да направим. В.К.: Времето изтече и ние се разминахме с тези хора. А защо? Е.А.: Такова бе времето брат, не можеш да го спреш. В.К.: Шаров рисуваше ли?
Е.А.: Да,
художник
.
Той има хубави портрети, хубави неща. Той рисувал и Учителя. Скици има на Учителя. Пази ги дъщеря му сега.
към текста >>
97.
167. ГРЕШКИ И ПРЕГРЕШЕНИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Някакъв руснак,
художник
.
дойде полицията, взеха я и я държаха дълго време, и после я върнаха. Тя беше известно време в салона в Търново, но на Изгрева също е била. В.К.: Къде беше на Изгрева? Как стои въпроса с тази Пентаграма? Кой я е рисувал?
Е.А.: Някакъв руснак,
художник
.
В.К.: Името знаеш ли? Е.А.: Нищо. Нищо не знам. И той е казал: „Ами аз не видях по-хубав образ от Учителя за да направя друг". Да той е казал и това.
към текста >>
Забележка на редактора: Името на руския емигрант-белогвардеец и при това
художник
, който е рисувал голямата цветна Пентаграма и която е била окачена в Търново на събора на 19.
Тя е била само така на руло. В.К.: Щом е била в милицията, тя е омърсена. Учителят вече не я искал. Е.А.: Не, не иска да я тури. Това е съвсем друго.
Забележка на редактора: Името на руския емигрант-белогвардеец и при това
художник
, който е рисувал голямата цветна Пентаграма и която е била окачена в Търново на събора на 19.
VIII. 1922год., с подпис ф. ШЛАМБОРА. Името му го също открих в описа на вещите, които са продавани чрез заложната къща. Там пишеше, че тази Пентаграма е от Шламбура. По този начин се разрешава един важен въпрос за цветната Пентаграма.
към текста >>
98.
172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
А то беше,
художникът
казал: „Аз не съм видял по-подходящо лице от Учителя!
И сега след като я върнаха, тя беше вече доста пропукана. Рисувал я е един руснак. В.К.: Как се казваше? Е.А.: А-а, кой му знае името, руснак. Той като рисувал по поръка на Учителя е искал да постави една глава най-отгоре и като нарисувал главата на Учителя и оттам се получи това нещо, че Учителят се прави на Христос.
А то беше,
художникът
казал: „Аз не съм видял по-подходящо лице от Учителя!
", да. Тъй, че то не е направено съзнателно така, нарочно, не е нарочно направено. В.К.: Той по вътрешен път. Е.А.: Понеже като е рисувал Учителя намерил, че по-хубав образ няма от Неговия. В.К.: И тя отначало тази Пентаграма висеше в Горницата на Търново.
към текста >>
99.
182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Художник
ли беше?
Е.А.: Да, Той си го написал.. В.К.: Защото аз виждах тук Николай Шиваров. Имаш доста кореспонденция с него. Е.А.: Да, приятелство имахме, много хубаво приятелство. В.К.: Значи това е Николай Шиваров. Той какъв беше?
Художник
ли беше?
Е.А.: Не, не художник, а в банката работеше. В.К.: Значи това е Николай Шиваров. Е.А.: Шиваров, да. В.К.: Защото аз виждам една много голяма кореспонденция и се чудех. Казвам, да не е Николай Шиваров, щото гледам тук тази работа, същия почерк.
към текста >>
Е.А.: Не, не
художник
, а в банката работеше.
Имаш доста кореспонденция с него. Е.А.: Да, приятелство имахме, много хубаво приятелство. В.К.: Значи това е Николай Шиваров. Той какъв беше? Художник ли беше?
Е.А.: Не, не
художник
, а в банката работеше.
В.К.: Значи това е Николай Шиваров. Е.А.: Шиваров, да. В.К.: Защото аз виждам една много голяма кореспонденция и се чудех. Казвам, да не е Николай Шиваров, щото гледам тук тази работа, същия почерк. Значи това е Николай Шиваров.
към текста >>
100.
184. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Не, той е
художник
.
Челото на Христа е било вдигнато и трябва да се вдигне нагоре. Е.А.: Да. В.К.: Друг, който е рисувал това е Георги Герасимов. Той е бил учител по рисуване. Така ли?
Е.А.: Не, той е
художник
.
Той е правил, рисувал ръцете на Учителя. След заминаването на Учителя, той видял Учителя. Дошъл е. Той познавал Учителя. И като видял ръцете Му, той казал: „Аз не съм видял по-хубави ръце от тези".
към текста >>
Е.А.: Е, Шаров е
художник
.
На 27 - сряда. В.К.: Значи сряда, четвъртък, петък, събота, неделя Го погребаха. Значи на31? Значи той нарисува ръцете на одъра. В.К.: Друг, който е Борис Шаров.
Е.А.: Е, Шаров е
художник
.
В.К.: Той какво е...? Е.А.: Образът на Учителя има, рисувал Го е и той. В.К.: Запазил ли го е? Е.А.: Но той си замина. Дъщеря му ги е запазила.
към текста >>
Аз ги пазя ама все пак трябва
художник
да ги пази.
В.К.: Запазил ли го е? Е.А.: Но той си замина. Дъщеря му ги е запазила. Те имат хубаво отношение всички към това дело и го съхраняват сигурно. Вижте сега за тези портрети и аз така се грижа.
Аз ги пазя ама все пак трябва
художник
да ги пази.
Това е нещо към, което човек трябва да има постоянно око. В.К.: Не можеш да ги сложиш и да ги захвърлиш. Е.А.: Не можеш да не ги проследиш, не може. Е.А.: Е, аз в една кутия го държа. Този на Борис Георгиев.
към текста >>
Е.А.: Ще ти дам, аз мога да намеря адреса чрез Николина Шарова, защото
художникът
, който рисува ръцете, виж той рисува ръцете и
художникът
му направило впечатление, че не е видял по-хубави ръце от Учителювите.
Е.А.: Герасимов, той се помина. Е, аз съм в следите на тая работа. В.К.: Защото Борис ми разказваше, че е предлагал навремето нали да ги откупи. Е.А.: Виж сега, едно ще ти кажа. В.К.: Ние ще ги преснимаме.
Е.А.: Ще ти дам, аз мога да намеря адреса чрез Николина Шарова, защото
художникът
, който рисува ръцете, виж той рисува ръцете и
художникът
му направило впечатление, че не е видял по-хубави ръце от Учителювите.
И затуй ги е снел и не щя да ги продаде. „А, аз не ги продавам". В.К.: Били му талисман. Е.А.: Е, да талисман. Но той си отиде.
към текста >>
Е.А.: Сега има син и мисля, че и той е
художник
.
„А, аз не ги продавам". В.К.: Били му талисман. Е.А.: Е, да талисман. Но той си отиде. В.К.: Дай да видим този човек нали.
Е.А.: Сега има син и мисля, че и той е
художник
.
Аз не мога да ходя, но мога да попитам Николинка Шарова. Тя и с нея, ако отидете така. В.К.: Ще отидем с нея, за да видиме, ще ги преснимаме, пък нека да ги държи. Дали ще разреши, ще видим. Е.А.: Да, син има, който е художник мисля и той, та може.
към текста >>
Е.А.: Да, син има, който е
художник
мисля и той, та може.
Е.А.: Сега има син и мисля, че и той е художник. Аз не мога да ходя, но мога да попитам Николинка Шарова. Тя и с нея, ако отидете така. В.К.: Ще отидем с нея, за да видиме, ще ги преснимаме, пък нека да ги държи. Дали ще разреши, ще видим.
Е.А.: Да, син има, който е
художник
мисля и той, та може.
В.К.: Какво стана с тези портрети? Съдбата на тези портрети. Е.А.: Тези портрети не ги запазиха. Сега може би моя е грешката. Аз ги дадох на тях като смятах, че всеки ще си пази картините.
към текста >>
Е.А.: Тя е
художник
.
И къде живеят тия хора? Как може човек да ги намери, не се знае. Е.А.: Ах, защо те ми са лични приятели. Не, най-лесно. В.К.: Те ще ги запазят ли?
Е.А.: Тя е
художник
.
В.К.: фактически оценяват ги и могат да ги пазят. Е.А.: Да, да и затуй даже няма да ги искам. В.К.: Нека да ги пазят. Поне нека да ги знаем къде са и нека да ги пази. Е.А.: Тя ще ги пази.
към текста >>
НАГОРЕ