Търсене в текстове за 'Християнство'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 206 резултата в 82 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_25 ) Размишлявай върху Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Това християнство, което имаме днес, не е онова, което Христос е проповядвал.

2. 5_26 ) Християнството носи принципите на бъдещата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да знаете, че в бъдеще мистичното християнство ще стане всесветска религия на човечеството.

3. 6) В съня на Навуходоносор - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес езическата култура върви паралелно с християнството, а и това, което се нарича християнство, не е качествено.

4. 33) Какво е право - Боян Боев (1883 – 1963)

В днешната църква това не е християнство – в основата на религията трябва да се тури Любовта, а тя носи живот, светлина, свобода и сила.

5. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство.

30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др.

6. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази религия ще бъде езотерическото Християнство.

7. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: "В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята."

8. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: “В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята.”

9. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази религия ще бъде езотерическото Християнство.

10. Новото човечество - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което е днес, не е християнство.

11. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

Като премина в Западна Европа под формата на християнство, учението на Братството развива широка и разностранна дейност във всички области на живота.

12. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую.

13. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия.

Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет.

14. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се за обръщане народите в християнство.

15. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

б) Трите течения в първичното християнство . 312

16. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото ако се погледне по-дълбоко на Християнството ще се види, че то е преди всичко езотерично и мистично учение, а това, което се схваща като външно Християнство, е само форма, само дрехата на това Велико учение.

Така че, гръцката Библия и Библията на първото Християнство, Библията на Ориген липсва на днешното човечество.

Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение.

Такъв е в общи линии характерът на вътрешното Християнство, което е съществувало редом с официалната църква и е било ръководено от Учителя Исус, който е Духът на Исус от Назарет, и който е в непрекъсната връзка с Христа.

17. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той слага основният камък, като поставя човека-камък, човека Петър за основа на земното Християнство.

Той е покровител на вътрешното, на езотеричното Християнство.

Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство.

18. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелист Марко е преплетен в най-различните групи на първичното Християнство и заедно със загадката на неговата личност и на неговата съдба се разрешава и великата загадка за раждането на първичното християнско течение в Рим, което се помещава в катакомбите и от което след това произлиза ръководството на християнската църква.

19. ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Още в първото Християнство не са могли да отговорят с положителност на този въпрос.

Той е бил, така да се каже, център на Павловото християнство, което е основа за езотеричното разбиране на Християнството.

Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива гръцки духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство.

20. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като посетил Антиохия, той проповядвал християнство между юдеите, разсеяни в Понт, Галатая, Кападокия, Асия и Витания.

21. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията.

22. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Деянията на апостолите ни описват развитието и характера на първичното Християнство, което в своето развитие постепенно прониква и обединява всички хора и народи в едно велико и идейно Братство.

Деянията на апостолите ни дават всичко, което е необходимо, за да дойдем до един възглед за световната широта на първичното Християнство.

Но това не е истинско изчезване, а раждането на едно течение в развитието на първичното Християнство със специален оттенък.

Неговото изчезване в описанието означава раждането на Петровото християнство в Рим.

С идването на Павел в Рим, там вече в действителност е налице Петровото християнство.

Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство.

В тези два клона имаме изток и запад на първичното Християнство.

Двете важни събития, които се описват в Деянията на апостолите и които са като изходна точка на две велики и важни течения в първичното християнство, са Петдесетница и събитието в Дамаск.

Петдесетница е рожденият час на Петровото християнство, а Дамаск - този на Павловото християнство.

Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото.

23. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е също важен момент в развитието на първичното Християнство, от което се вижда, че съзнанието на учениците все повече се разширява и те разбират, че Христос не е дошъл само за евреите, но за всички народи и че мисията на новото Учение е универсална - трябва да проникне във всички народи.

24. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО

Както се вижда от изложението на Деянията на апостолите, в развитието на първичното Християнство се очертават три центъра, от които се развиват три течения на първичното Християнство.

И всички тези култури и разбирания за живота и техния характер дали своя отпечатък върху новоразвиващото се Християнство.

Затова в развитието на първичното Християнство наблюдаваме три различни течения, оформили се всред три народности, в които се развива Християнството.

Затова първото нещо, което отличава първичното Християнство, било неговата всеобгръщаща широта и топлота.

Затова виждаме, че първоначалното Християнство започва с братски общежития, първата и най-естествена форма, в която се излива общия живот на първите християни.

Когато говорим за римския свят като историческа основа на първичното Християнство, не трябва да гле-даме изключително на цезарството.

Те придавали на идването на Месия народно- политически характер, което се среща в епохата на първото Християнство.

В Яков, по-младият представител на Принципа на юдейското християнство, имаме застъпника на фарисейската представа за Месия.

Така че, в първичното Християнство се развиват три главни течения, които произхождат от тримата апостоли - Яков, Петър и Павел.

От Яков води началото си юдейското християнство в Ерусалим.

Павел е основател на гръцкото мирово християнство, а Петър, който взема средно място между двамата, е основател на римското християнство.

25. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина.

Всичко възвишено, което се е развило в западната култура, ще се предаде на новата култура, която се заражда между славянството, като основа на тази нова култура ще бъде езотеричното Християнство.

Сега новото, вътрешното Християнство ще даде импулса за развитие на новата култура, която се заражда между славяните.

26. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни.

27. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук Петър е представен като водител на външното офциално християнство, а Йоан като ръководител на вътрешното, мистично-езотеричното християнство, което ще продължи своето съществуване до второто идване на Христа.

В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята.

Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят.

28. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

С образа на Дева Мария в първото християнство е свързана идеята за Светия Дух.

29. 2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия.

30. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелист Марко е свързан с най-различните групи на първичното християнство.

Всяко Евангелие има като източник едно от великите събития на първичното християнство.

31. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но сега е потребно едно християнство, което без да изгуби личното, израства нагоре в космическото и духовното, да вижда събитията на Голгота във всичките техни подробности и пророчески образи, отнасящи се до човечеството.

32. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако в първичното християнство към образите на първите три Евангелия са били приведени окрилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Орела, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който е една от фигурите на Сфинкса.

33. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна.

34. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Представата, която хората имат за Първичното християнство, е едностранчива и в повечето случаи се има предвид римското Християнство, създадено в катакомбите.

Така гръцкото Християнство се различава от римското.

Истинският характер на Първичното християнство е неговата всеобгръщаща народите широта.

Широтата на Първичното християнство действително е направило света по-голям.

Деянията на апостолите ни предлагат всичко, което е необходимо, за да се стигне до един възглед за световна широта на световното Християнство.

Неговото замлъкване в описанията означава раждането на Петровото Християнство в Рим.

Напротив, Павел е въобще представител на универсалното Християнство.

В тези два клона имаме Изтокът и Западът на Първичното християнство.

Той е като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първичното Християнство.

Ако Петдесетни- ца е рожденият час на Петровото християнство, то Дамаск е този на Павловото християнство.

Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото.

След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел.

35. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство.

Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми.

Павловото християнство загинало много рано и протестанството, което претендира, че е продължител на Павловото християнство, е твърде далеко от универсалния характер, който притежава Павловото течение.

В действителност в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим.

Ако от духа на Първичното християнство трябва да дойдат подбуди и импулси за възобновяването на Християнството в настоящето, първо трябва да се върнем към универсализма на Павел и заедно с това към вътрешното богатство на някои течения, които са съществували тогава, като течението на Йоан.

36. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В митовете за пророк Йона, който, както ни показват римските катакомби, е играл голяма роля при Първичното християнство, имаме образната форма на прадревните Мистерии за рибата, в които Посвещението е било извършвано чрез полагане в гроб или три дена спане в храма, което наподобявало пребиваването в корема на кита.

Петър стои там, така да се каже, срещу своя тъмен двойник, който през историята на Петровото християнство никога не е преставал да стои до него.

Това е Тайната на висшето ръководство, с което беше удостоен Петър, а също и Петровото първично християнство, което ръководство е олицетворено тук още при първите събития след Петдесетница в образа на Йоан.

37. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но впоследствие и самото Християнство отстъпило от този Принцип и заедно с това се отказало от основното Учение на Христа, Учението за Любовта и Братството.

9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей.

38. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

В него се намира по-голяма част от Мистериите, върху които почива Езотеричното християнство.

Но още в началото на Християнството екзотеричната мисъл не е била в състояние да разбере Езотеричното християнство, представено в Апокалипсиса.

Затова още от ранното Християнство са разбирали Апокалипсиса буквално, вярвали са, че събитията, за които се говори, ще се развият във физическия свят.

Той открил, че в него се съдържат Тайните на Езотеричното християнство.

Той също е показал, че външното Християнство винаги се е стремило да задуши Езотеричното християнство.

От това се е родила идеята, че папската църква, която е само външната страна на Християнството, е представител на Антихриста, защото тя подтиска и преследва духовното, Езотеричното християнство.

39. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

По време на първото Християнство, в сърцата на християните е съществувала, под една вътрешна поетична форма, образната Мъдрост за Голгота като централно Свещено място на Земята от самото начало.

Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на Адама, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек.

Когато по-късно ясновидското образно знание на първичното Християнство отстъпва на едно земно римско съзнание, което познава само фактите на външната история, Голгота се превръща в едно място на реликви, в едно място на спомените, където благочестивият пътешественик размишлява върху това, което е станало там.

40. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Същото станало и с учението на гностиците и езотеричното учение на ранното Християнство.

41. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се явява като родоначалник на третия вид юдейско християнство, еовинотски гностииизъм, който се развил във втория век в няколко вида.

42. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той казва: „Схванем ли така магьосничеството на Бояна, в него трябва да видим един същински отстъпник от официалното християнство, върнал се като чичо си към предишното езичество или пък да видим представител на Богомилството, комуто народа приписва дарбата да прави чудеса, смятани от ортодоксалната църква за магии.

Богомилството, като систематизирано езичество в разни форми, образува в противовес на официалното християнство плодородната почва на европейския паганизъм, на който поникват всички национални литератури, начело с провансалската и възраснаха мъже като Хус, Лютер, Коперник, Коменски, Бруно, Лок, Русо и най-съществените носители на романтизма."

43. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом като богомилите са наследници на езотеричното християнство, то трябва да видим в общи линии какво е това учение, за да разберем истинското учение на богомилите.

И богомилите, които са наследници на езотеричното християнство, са именно тези, специално съвършените, които се хранят с твърда храна, с Божествената Мъдрост, с езотеричното учение.

Този Бог, за Когото Павел говори и Който е познат на посветените, е скрит дълбоко във всяка душа и езотеричното християнство и богомилите посочват Път, по който човек може да стигне до Него и да Го познае.

Това са в общи линии космогоничните схващания на богомилите, които са космически схващания и на езотеричното християнство, продължение на което се явява Богомилството и след това — Розенкройцерството.

Това са приемали и богомилите, защото то е съставна част от учението на езотеричното християнство.

Такова е в общи линии учението на езотеричното християнство за човека и неговото развитие, което се приема и от богомилите, като наследници на езотеричното християнство.

По такъв начин дуализмът на богомилите се приближава до монотеизма на официалното християнство." /И сам Христос казва някъде — "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене" Значи, сам Христос — доброто начало, признава, че князът на този свят е Сатана, той го управлява.

В такъв случай трябва да считаме и официалното християнство, и самия Христос за дуалисти, понеже признават, че злото съществува като един факт в Битието и играе известна роля.

44. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти.

Това е и схващането на официалното Християнство, което е изложено в Евангелието.

45. БОГОМИЛСКА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя изхожда от западното предание, което има за основа седемте принципа на Природата и езотеричното християнство, изнесено в Евангелието на Йоана и Посланията на апостол Павел.

46. ОСНОВИ НА ОКУЛТНАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Такова разбиране съществува и в официалното християнство, изразен с факта, че се признава съществуването на Сатанаил и неговата дейност в света, но той не е първопричина на световните явления и събития, а само един изпълнител на Върховната Воля.

47. БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото в това Евангелие е изложена цялата езотерична доктрина на християнството, която се споделяла и от богомилите, които били наследници на първичното езотерично християнство.

48. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство.

49. БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Основното разделение на степени, което е съществувало в първото християнство, е било запазено и у богомилите: оглашени, вярващи и съвършени.

50. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

„На слушателите богомилите не разкривали цялата своя идеология, но главно ги учели на истинското християнство" — казва Зигавин.

Според него разпространението на евангелското християнство е била първата фаза на проповедническата дейност на богомилите и първата точка от цялостната програма за привличане на последователи.

51. Катарският требник - Влад Пашов (1902- 1974)

От всичко това, което съдържа Требникът се вижда, че няма място за никакъв дуализъм, а едно чисто християнство, такова, каквото е практикувано от първите християни.

52. СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези три степени на Богомилството и на окултната наука в първоначалното Християнство са били диференцирани в седем степени, за които съществуват две системи, по които са описани.

Тези седем степени, през които минава обучението на ученика, са били разкривани и прилагани в езотеричните кръгове и богомилите, като представители на езотеричното християнство, са ги прилагали в своята работа като ученици.

53. 53-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Първичното Християнство беше една Окултна Школа.

54. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

При това християнство липсва нещо на човека.

55. 7.43 Крум Няголов - Светозар Няголов ( -2013)

Отпускат им големи стипендии да завършат там за пастори, да се върнат в България и проповядват протестантското християнство.

56. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

- началото на столетието - Учителят започна да говори на народа и създаде забележителните свои беседи, в които отначало съвсем внимателно и методично започна да разкрива истината за живота и да подготвя слушателите си за по-дълбокото разбиране на окултната наука и главно на езотерическото християнство.

57. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

В тази книжка брошура той бе изложил съвсем обективно впечатленията си от „Изгрева“ и беше дал смело определение на учени ето на Бялото Братство, като го наричаше „смело“, „радикално и истинско християнство“.

„Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „Бъдещето хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък имаме не по-малко основания да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България.

58. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

Останали са само сенките и цялото днешно християнство е положено върху тях.

В приложението на съвременното християнство бих желал да видя живата Христова Любов.

59. ВЪВЕДЕНИЕ - СЛОВОТО НА ИСТИНАТА - Константин Златев

Напротив, при всеки възможен случай той подчертава, че това е автентичното християнство, изчистено от несъвършенството на човешките интерпретации (натрупани в значително количество през столетията и в някои отношения задушаващи светлината на Първоизточника), актуализирано и заредено с мощния импулс на обновлението.

60. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Окултното познание, както и езотеричното християнство, свързва произхода на злото с проявата на свободната воля на някои от първите сътворени същества.

Началото на персонализацията на злото във вселенски мащаб свързваме с неговите изначални носители, отстъпили от насоката на еволюционно развитие по метода на доброто и поели по своя собствена пътека - метода на злото, лявото посвещение: Сатана, Луцифер, Веелзевул, Денница (в екзотеричното и езотеричното християнство, както и в юдаизма), Ариман (в маздеизма - персийската религиозна система, както и в по-късния зороастризъм), Мара (в будизма), Шейтан (в исляма) и пр.

61. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време.

62. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата.

Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар.

Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност.

Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата.

63. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Едва ли ще сгрешим, ако поставим знак на тъждественост между Него и Христовия Космически Дух или пък Светия Дух на традиционното християнство.

64. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство.

65. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Учението на ББ в интерпретацията на Учителя Петър Дънов, представляващо по своята същност актуална редакция на езотеричното християнство, разкрива в съдържанието си хармонично съчетани градивни елементи от хилядолетната мъдрост и на Изтока, и на Запада.

В определена степен те са и белег на разделителната линия между Новото учение и традиционното християнство в неговото църковно измерение.

66. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и познавачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение.

67. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Дънов не е християнство и че то отрича народната вяра и традиции ("Сектите в България" - 1935).

Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П.

То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми още през първите векове на Xристовата Църква със специални решения на Вселенските събори.

Самият Петър Дънов заявява многократно и достатъчно категорично, че предлаганото от него учение не може да носи името му, тъй като то не е плод на собствените му прозрения, а е актуализация на чистото, езотеричното християнство.

В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и ... най- вече лични ясновидски домогвания на учителя (курсивът е на авторите - бел. К.

68. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

През ХХ век от изворите на езотеричното християнство бяха открити и други пътища за душевно и духовно развитие на човека.

69. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

То е окултно движение, основано на принципите на реалното християнство." Същевременно "Оомото" организира изложба за представяне на духовните школи и движения по света.

70. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Дънов отбелязва следното: "Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише, че "бъдещото хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство", ние пък имаме не по-малко основание да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България. .

71. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

Езотерическо християнство (скритата страна на християнството), С., 1919.

72. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време.

73. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

И тъй като неговото културно наследство се отличава с ярка приложна насоченост, концептуалната му схема – актуализирана редакция на езотеричното християнство в нашата епоха – е наситена с изобилие от методи и средства, подпомагащи търсещия човек по неговия път към съвършенството.

74. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

Езотерическо християнство (скритата страна на християнство-то), С., 1919.

75. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Още като юноша Вено проявява интерес към тайните духовни науки и мистичното християнство.

76. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

През десетото столетие в България се заражда богомилското движение, чиято цел е да възстанови истинското християнство.

При официалното покръстване е възприета черковната организация, която е в сила във Византия и е скъсала с истинското първично християнство.

77. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Това доказва, че Братството се корени в истинското езотерично християнство.

Имах възможност да отида отново на Рила през лятото и да посетя още няколко пъти Изгрева, което улесни моето преминаване от екзотеричното християнство към езотеричното, което отведе моя живот по съвсем ново направление.

78. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

Но ние не познавахме никакво друго християнство освен православието.

79. Предисловие - Филип Филипов

Чрез тази книга авторите се опитват да поставят духовнокултурен мост между европейския Изток и Запад и по този начин да се направи следваща Михаилична стъпка към ново разгръщане на езотеричното християнство в световен и общочовешки план.

80. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос."

За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос.

Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и напътствия от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство.

(1)Чрез изложения по-горе цитат от книгата „Езотерично християнство" става ясно, че Бодхисатва Майтрея е въплътен (по-точно - инкорпориран) в XX век и то по времето на Рудолф Щайнер.

Но за да се разбере тази нова мистерийна истина на езотеричното християнство, е необходима духовна зрялост.

За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния път.

Това не означава нищо по-малко, освен че ако не познаваме Христовия пратеник от двадесетото столетие, би съществувала опасността да не познаем също и самия Христос, когато Той ще се яви в етерен образ."69 Ето защо е жизнено необходимо за цялостното развитие на съвременното езотерично християнство да се възприеме не само инспиративната проява на Бодхисатвата през Рудолф Щайнер, но да се стигне докрай в Грааловото търсене и да се открие и конкретно-исторически проявената проповед на Бодхисатва Майтрея в името на Второто пришествие на Христос, а не прибързано да се обявява, че тя просто не се е случила.

Има реална възможност, заедно с централизацията и отказа от търсенето на другия структурен полюс на съвременното езотерично християнство - творческия импулс на Бодхисатвата в XX век, да се отвори пътят към фундаменталистки уклони в Антропософското общество и постепенно то да загуби думата научен от своя духовно-научен стремеж и така да се превърне в стереотипна религиозна организация.

Но има ред тъмни сили, които поставят външни и вътрешни препятствия пред всеки, дръзнал да направи връзка между двата клона на съвременното езотерично християнство.

на духовен конси-лиум, е промислила обединението между двете течения на истинското християнство - западното течение, проявено от Рудолф Щайнер и инспирирано от духовни гиганти като Християн Розенкройц и Учителя Исус, и съответно източното течение на проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, онзи, който пое Тиарата на Светия Дух от Гаутама Буда и се прояви чрез есейския Учител Иешуа бен Пандира, проправил чрез свята жертва слизането на Христос на Земята.

Едва ли трябва да го търсим и в още младата културна обстановка на Южноамериканския континент, която е все още твърде зависима от европейската духовна култура и не проявява активно самородни импулси в строгия духовно-научен смисъл на съвременното езотерично християнство.

Имат ли нещо общо с езотеричното християнство?

Теософският импулс, тръгващ още от Блаватска и развит по-късно от Ледбитер и Ани Безант, явно използва медиумична методология, която влиза в разрез със свободното и духовно-хигиеничното развитие на съвременния човек и явно няма нищо общо със същинското езотерично християнство.

От друга страна, ако потърсим в историческото и културно развитие на държавите на Източна Европа в първата половина на XX век нов и мощен духовен импулс, основан на езотеричното християнство, няма да открием такъв нито в Литва, Латвия и Естония, нито в Полша и Румъния.

Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство.

Това Учение, основано на обновеното чрез принципите на кармата и прераждането християнство, за няколко десетилетия разгръща мащабна духовна дейност по гръбнака на Българската държава.

Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо.

Едно мащабно цитиране не е възможно в рамките на този труд, но въпреки това ние ще приведем няколко откъса от Словото с цел едно встъпление към някои основни идеи на Източния клон на езотеричното християнство, разгърнало се чрез дейността на Учителя Беинса Дуно:

Тази тема не е просто опасна и тъмна, тя е създадена от демонични сили, които искат цялостно да възпрепятстват дейността на езотеричното християнство в нашето съвремие.

Например в Школата на езотеричното християнство, работила сред българския народ, има типичните за окултните школи три нива, оформени структурно от три вида хора.

Първата категория са последователи и слушатели, които тепърва се запознават с окултните принципи на езотеричното християнство; словото, предназначено за тях, се предоставя във форма на неделни беседи, на които е можел да присъства всеки.

И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно.

Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст.

Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост.

Двете школи на съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока на техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи на една единствена и свещена цел - Второто пришествие на Христос в душата на човека, в Душата на човечеството.

Първият клон се нарича египетски: той се проявил през Египет, после - в Персия и Гърция и има за цел да подготви духовните условия в Бялата раса за идващото християнство.

езотеричното християнство.

Свещената връзка между двата импулса на съвременното езотерично християнство - Западен и Източен, огненият синтез между истинното Розенкройцерство на съвремието и Словото на Бодхисатва Майтрея е един от свещените идеали, движещ всеки искрен търсач в пътя, сочен от сияещия поглед на Архангел Михаел.

Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви.

7.5. Свещената цел, за която работи Учителя Беинса Дуно, се постига с най-разнообразни методи на езотеричното християнство, но един от най-важните сред тях е музикалният подход на Учителя Петър Дънов.

Само синхронизирайки Михаелично гледните точки на двата импулса на съвременното езотерично християнство, можем да се докоснем реално до Второто пришествие на Христовото същество.

Той може да бъде намерен само ако се направи Михаеличен синтез между двата клона на съвременното езотерично християнство: източен - учението на Великото Всемирно Братство, и западен - в лицето на антропософията.

Точно на тази дата всеки искрен последовател на съвременното езотерично християнство може да съзерцава и едновременно да вземе участие в грандиозно духовно явление, случващо се на над 2000 метра надморска височина: около хиляда души, дошли от цялата планета, на фона на мистична музика и песни оформят красиви геометрични фигури и по този начин изграждат чрез танц снагата на жив етерен храм, сътворен от Бодхисатвата на XX век.

Доказателство за това е фактът, че за правилното изпълнение на Паневритмията се изисква не само голяма степен себеконтрол, но и пълно единство и хармония в целия колектив от съзнаващи души, които изпълняват този динамичен метод на съвременното езотерично християнство.

Самото име на този фундаментален метод на източното езотерично християнство подсказва, че тук става въпрос за цялостен и мащабно разгърнат метод за евритмизация.

Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство.

В бъдеще християнството - но не външното, официално християнство, но мистичното, езотеричното християнство - ще бъде мирова религия за цялото човечество.

1. Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите идеи: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и идеи от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и идеи; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство.

Екипът, разработил настоящите идеи, по никакъв начин не желае да ги натрапва на читателя с антропософски интереси, а напротив, смирено се надява те да бъдат разгледани като опит за свободно и индивидуално навлизане в широките пространства на духовно-научния океан на съвременното езотерично християнство.

Понятията Бяла Ложа, Бели Братя, Бяло Братово, Братство на Светлината трябва да се разбират само в строг духовно-научен смисъл, използван от Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов: става въпрос за идея, оригинално и конкретно изнесена от съвременните два клона на езотеричното християнство, която се отнася единствено до всички онези десет чина от Ангелските йерархии, група високо еволюирали Учители и техни най-близки ученици и съработници, които имат за свой духовен център, водач и върховен посветител Христос.

81. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

Учителя Беинса Дуно открива в София Школа на езотеричното християнство с два класа, пред които изнася лекционни цикли в продължение на двадесет и две години.

Блаватска (1831-1891) започва инспирация от източни школи на „ляво посвещение", нямащи нищо общо с Източноевропейската школа на езотеричното християнство; Теософското общество започва да фалшифицира Етерното откровение на Христос чрез лъжлив Месия и по този начин на практика сериозно противодейства на мисията на Бодхисатвата на XX век; мисията да подпомогне делото на Бодхисатвата поема Розенкройцерското течение в лицето на Антропософското общество и неговата дейност в периода 1902-1907 г.

82. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Но архиереите на Българската православна църква не приемат неговите реформаторски идеи за връщане към принципите на ранното християнство.

Изтъква се, че само структуралистичната интерпретация ги прави научно разграничими от други езотерични или религиозни текстове, тъй като в литературата на православното християнство, теософията и източния окултизъм не може да бъде открита морфологията Христос-Аз-Другия.

2.0894000530243