Търсене в текстове за 'Ходило'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

Изисква се да стъпваш отначало на пръсти, постепенно да дойдеш до ходилото и най-после петата да допре земята.
Също така ходенето му е особено, ако е ръководен от ума или от сърцето си. Човек трябва да стъпва правилно и ако употреби волята си, той ще може да изправи кривината на краката си; това е една придобивка. Гледам, че някой човек е тръгнал от дома си като хала; той нищо няма да свърши. Но който тръгне полека и постепенно усилва хода си, ще свърши много нещо. Някои хора стъпват на цяло стъпало, а някои – на пети. Изисква се да стъпваш отначало на пръсти, постепенно да дойдеш до ходилото и най-после петата да допре земята. Човек трябва да има хармонично движение. Направи такова движение, чрез което всичко в организма да се размърда, да не остане нещо, което да не е раздвижено. Мисли и за мимиката. Някой, когато погледне някого, прави крива гримаса с устата си. Че това е престъпление.
към текста >>

2. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

десният крак и ми се поду ходилото.
поднових молбата си, но Учителят повтори: „Не, ти трябва да останеш тука! " Опитах трети път, а той ми рече: „Ти ще останеш да пазиш квартирата на „Опълченска" 66. Когато за четвърти път отидох да го питам, внезапно ме заболя десният крак и ми се поду ходилото. Учителят извади един галош и ми го даде. Махнах обувката, превързах крака и обух галоша. Автобусът с групата замина, а аз останах в София да вардя квартирата. През нощта сънувах някаква силна
към текста >>

3. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

При първите екскурзии обикновено се е ходило пеш до Самоков, до Боровец и след това до Мусала.
През чистите и нови дрехи лесно се възприемат вибрациите и силите, които излъчват невидимите същества, присъстващи така осезателно, особено на връх Мусала, При посрещане на пролетта на 22 март 1998 г. понеже точният час беше около 22.00 ч. ние излязохме навън, където непрекъснатата мъгла до томи момент се разпръсна и над нас блесна чудното небе с грамадни, приказни звезди. Един брат от Шумен ни направи със светкавица снимка в тъмнината. След проявяването на филма ние видяхме на снимката, че сме заобиколени с десетки бели кълбета - идеалната форма на възвишените същества, които чувствителната фотографска плака е отразила, а ние не можем да ги видим с нашите очи, а само ги чувствахме. При първите екскурзии обикновено се е ходило пеш до Самоков, до Боровец и след това до Мусала. Не са съществували почти никакви превозни средства. В една от екскурзиите, например през 1927 г., братята и сестрите, подредени в голяма група от около 300 души, минават през Чамкория, пеейки песнитe „Братство, единство", „Напред да ходим" и др., не обръщайки никакво внимание на проливния дъжд, който се излива в този момент върху тях. Почиващите там фабриканти и милионери казват: „Къде отиват тези луди дъновисти? В планината няма хижа, вали дъжд, а горе може да се превърне и на сняг. Те ще изстинат, ще се разболеят и ще измрат." Колко хубаво е било, докато само ние сме били „лудите" по планините и никой не ни е пречил в нашите духовни прояви!...
към текста >>

4. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

И сейчас, размышляя над тем, что происходило 36 лет тому назад, я вижу, что бате Крум бьш абсолютно прав - мы сами должны были решить это проблему.
Дальше события развивались сами собой, поехали на Кавказ все, кто хотел. Атмосфера там сложилась очень напряженная, даже конфликтная, И поначалу я думал, что правы были те, кто хотел ограничить, гpyппy только теми, кто прочно определился. И только годы спустя нам удалось осознатъ, что конфликт был во благо - он заставил каждого из присуствующих определить для себя свою позицию. После поездки группу резко уменьпшлась в количестве. Но те, кто остались в ней, остались в Учении навсегда. И сейчас, размышляя над тем, что происходило 36 лет тому назад, я вижу, что бате Крум бьш абсолютно прав - мы сами должны были решить это проблему. А насчет знания русского язьша я ошибался. Может быть бате Крум и не знал его в совершенстве, но понимал он все. Через пару дней мы встретились с ним вдвоем и я начал сетовать на наше несовершенство, вспоминая ночной разговор. На это он ответил: „У вас очень много любви! “ - „Бате Крум, какая любовь!
към текста >>

5. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

Да и вся братская жизнь в лагере: ранний подьем, молитви, упражнения, чтение бесед, разучивание песен, упражнений, доучивание Паневритмии, занятия астрологией с бате Крумом, беседи с ним, работа по лагерю - все происходило естесгвенно, как правильное дихание.
После Паневритмии - небольшая закуска там же возле Сфинкса, а затем желающие отправлялись на прогулку в горы, захватив предварительно небольшой запас еды. В лагере, конечно, все по очереди дежурили по кухне. Но нас с Мишей старались не подключать к этой работе, давая возможность общаться с горами, сколько хотим и когда хотим. Но мы не злоупотребляли гостеприимством и деликатной заботой о нас наших братьев и сестер. И дежурство установилось естественно, как дихание. Да и вся братская жизнь в лагере: ранний подьем, молитви, упражнения, чтение бесед, разучивание песен, упражнений, доучивание Паневритмии, занятия астрологией с бате Крумом, беседи с ним, работа по лагерю - все происходило естесгвенно, как правильное дихание. И мы понимали, что эта естественность держится на четкой организованности и интенсивной работе самого бате Крума и на работе его ближайших помощников - Павла Желязкова, Марии Митовской и Жоро из Габрово. А затем появлялись музиканты Иоанна Стратева и Петр Ганев, которне завершали их работу, говоря образно, красивейшим музнкальним аккордом. Мы много и очень содержательно беседовали с бате Крумом. К тому времени, как мы приехали в Болгарию, мы уже в продолжение семи лет читали беседы Учителя, разучивали его песни и Паневритмию. Но у нас было много вопросов относительно всего этого.
към текста >>

6. Спомени за бате Крум от Сьома Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

Одно могу сказать с уверенностью - принятие в сердце того, что сегодня мы назнваем Белым Братством, происходило у меня через них.
Они на самом деле такими бнли. А особенно те, кто этот лагерь организовал. Мария и Батя Крум. Добрые и светлые люди. Или „добрые и светлые существа, живущие в этих горах“... Как угодно. Одно могу сказать с уверенностью - принятие в сердце того, что сегодня мы назнваем Белым Братством, происходило у меня через них. Вряд ли я понимал беседы, которые читались каждый день, да и слушатъ их было сложно - десятилетнему мальчишке всегда интереснее играть, бегая по горам со своим сверстником Мэтью из Англии. Но молиться перед едой, сном и, главное, Верить я стал благодаря им. Спустя много лет в памяти сохранился образ доброго человека в своем любимом берете, говорящего мне что-то простое, но в то же время важное. Глядя на него я понимал, что такой удивительный человек не может нести в себе нечто плохое. Наоборот, именно ему может быть доверено передаватъ хорошее и мудрое другим.
към текста >>

7. Спомени за бате Крум от Миша Папуш - Крум Въжаров (1908- 1991)

Лагерь располагался в небольшой котловинке, так что солнце с утра приходило туда довольно поздно, поэтому наиболее сильные ребята старались подняться на восход повыше в горы.
Тем не менее бате Крум ухитрялся разрешать все споры и конфликты миром, и в конце концов все остались довольны. Технически тоже все было непросто, в частности, с нами была женщина, Нина Аветисовна, с больной ногой, которую поднимали наверх на лошади. На лошадях завозили и основную часть продуктов, хотя за хлебом и молоком мы ходили вниз, на ферму (тогда ферма на Софийке еще была обитаема). Стояли мы лагерем на ручейке, притоке Софийки, на верхней грани леса (позже я не раз бывал в этих местах). Бате Крум распределил дежурства, жгли костры, благо дрова в лесу были в достаточном количестве. Лагерь располагался в небольшой котловинке, так что солнце с утра приходило туда довольно поздно, поэтому наиболее сильные ребята старались подняться на восход повыше в горы. Иногда ходили экскурсиями на озера (насколько помню, на нижнее озеро, не знаю, доходил ли кто-нибудь до верхних озер). Позже, когда я поехал в Болгарию на Марийчины озера, я удивлялся, насколько горы Кавказа гораздо более «дикие» и суровые. Мы легко лазали по ним, часто без тропинок. В лагере бате Крум постоянно проводил беседы, иногда читали Беседы Учителя, переводя на русский „с листа“, пели песни, играли Паневритмию. Насколько я помню, это был единственный приезд бате Крума в Россию.
към текста >>

8. Песен за Девата - Николай Райнов

И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата.
Тя е родила душите, които живеят на земята. Светлина Я обвива. И мъжете, като съзерцават Нейния блясък, остават със смутени сърца, с треперливи ръце — и в душата им се ражда любов. Тя е носила Вечния Човек в своето лоно — и от Нейното сърце блика обич към вселената. Всеки, който почита богинята на Обичта, почита — Нея. И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата. Чисто е Нейното сърце от петно — и като девствен сняг е бяла душата на Небесната Мома. Тя е съкровен трепет на всичко създадено — и диша. Тя е в цветето на пролетта, стене в жълтия лист на есента, бори се с небето в снежните зимни бури, топи се в синевината на ведро лятно небе. Ветрецът разнася Нейния шепот, а мълнията разсипва бурно блясъка на Нейните златни коси. Тя е светла мрежа, преплела света: в трепета на всеки лавров лист се дочува отглас от Нейната песен.
към текста >>

9. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му.
ЧАСТ ПЪРВА ТЕОРИЯ I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части Ще запитате:„Къде са ангелите? “ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм!“ Но след това може да те тури на другия си пръст. Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос1. През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога. Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото тяло, не можеш да разбереш Божествения закон. Вашата история не знаете - не знаете откъде идвате, накъде отивате; нищо не знаете, за вас е скрито и миналото, и бъдещето; знаете само, че сте тук и чувствате Божественото слънце, а всичко останало е скрито за вас. Досега се намирахме в света на илюзиите - на промените и измененията. Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание - да съзнаваме, че всички хора, с които живеем, са удове един на друг и сме необходими един за друг.
към текста >>

Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога.
ЧАСТ ПЪРВА ТЕОРИЯ I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части Ще запитате:„Къде са ангелите? “ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм!“ Но след това може да те тури на другия си пръст. Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос1. През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога. Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото тяло, не можеш да разбереш Божествения закон. Вашата история не знаете - не знаете откъде идвате, накъде отивате; нищо не знаете, за вас е скрито и миналото, и бъдещето; знаете само, че сте тук и чувствате Божественото слънце, а всичко останало е скрито за вас. Досега се намирахме в света на илюзиите - на промените и измененията. Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание - да съзнаваме, че всички хора, с които живеем, са удове един на друг и сме необходими един за друг. Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползваш от неговите блага.
към текста >>

10. Борис Николов - Георги Христов

Правят се от една изрезка по мярката на стъпалото и от няколко ремъчки, които придържат ходилото към крака.
Един ден, когато констатирахме, че обувките ни са изпокъсани, една неподозирана сръчност у Борис ни спаси от опасното положение да ходим боси по трънливите ниви. Той ни направи сандали. Един по един сме обути в тия необикновени произведения на кожарското изкуство. Сандалите приличат на тия, които хората са носили в древността. Нещо старинно и библейско има в техния вид. Правят се от една изрезка по мярката на стъпалото и от няколко ремъчки, които придържат ходилото към крака. За да се направят едни сандали, необходимо е човек да слезе с Борис в зимника, където Жечо е хвърлил кожата на умрялата някога кобила. Кандидатът стъпва с босия си крак върху простряната кожа, а Борис отбелязва с един гвоздей контурите на крака. Това е всичко. Само след половин час босият е вече обут. Ремъчките са нагласени и потегнати.
към текста >>

0.19396018981934