Търсене в текстове за 'Ходило'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка.
Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя. Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка. Обикновено обущата Му бяха много грижливо и хубаво направени. Походката: Движеше се леко. При дълго пътуване се движеше също леко, без усилие и спорно. Тези, които вървяха с Него, доста усилие трябваше да правят, за да не изостанат. Тогава Той беше на 60 години, а ние на 20-25 години.
към текста >>

2. І.14. НЕСТИНАРИ

Галилей Величков

Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката".
А тези чудодейци на нашето време ходят по разпалени въглени, играят кръшни народни танци върху огнена площадка, без да бъдат обгорени. Очевидците споделяха с почуда необикновените игри. Онези, които не бяха свидетели - украсяваха разказа с небивалици. По време на нестинарските игри, ежедневният и периодичен печат само хроникираше станалото в село Кости - като местно фолклорно и религиозни празненство. Катедрите по медицина, психиатрия и философия изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни. Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката". Отговор се очакваше на много въпроси, които вълнуваха както обикновените хора, така и медиците и психиатрите. - Защо от високата температура на горящите въглени не обгаря кожата на краката над ходилата? - Защо не пламват дългополите сукмани и бели ризи? - Защо не се топи запалената свещ в ръката на нестинара? - Защо игрите се придружават с хороводни мотиви, изпълнявани от гайди, кларнет, тъпан?
към текста >>

3. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Веднъж един поп бил заспал и ярето се качило на килимявката му и се изходило там.
Техните семейства и жените им се ширеха в по-голямо пространство с изключителни удобства, а за Учителя имаше една малка стаичка. Те смятаха, че духовния човек трябва да живее от скромно, по-скромно, от бедно, по-бедно и в ограничителни условия, защото не са били важни материалните неща, а са важни духовните неща. Дрън-дрън ярина - на попова главина, така се казва в България. А знаете ли какво значи това? Когато някоя коза и някое яре се катери по оградата, то обикновено се изхожда и неговите изпражнения са във вид на барбонки или се казват още дърдонки. Веднъж един поп бил заспал и ярето се качило на килимявката му и се изходило там. Попа се събудил, видял какво е направило ярето, усмихнал се и пак задрямал. След малко дошли селяни да искат от попа пари да се направи нещо за селото. Той ги изслушал, усмихнал се, свалил си килимявката, показал им я, а върху нея са били дърдонките на ярето. Казал им: „Дрън-дрън ярина - на попова главина". Това е бил отговора на попа на молбата на селяните.
към текста >>

4. 27. ПОДУТИЯТ КРАК И ОТКУПА

Петър Камбуров

Аз искам и трети път да помоля Учителя да ми разреши да пътувам с групата, но тъкмо в този момент десният ми крак в ходилото се поду.
След няколко часа на камионите, братята и сестрите започнаха да си товарят багажите. Аз пак отидох при Учителя със същата молба. Учителят каза: „Ти ще останеш и ще отидеш да пазиш дома на ул. „Опълченска" 66. Ето вече камионите ще тръгват. Аз искам и трети път да помоля Учителя да ми разреши да пътувам с групата, но тъкмо в този момент десният ми крак в ходилото се поду. Отидох куцайки при Учителя и му показах подутия крак. Той веднага намери един галош, накара ме да събуя обувката и да стъпя на галоша върху лицевата му страна. Даде ми една превръзка, с която превързах галоша за крака и ми рече: „Ще отидеш да пазиш „Опълченска" 66". Групата отпътува. Аз се домъкнах до един трамвай и право на „Опълченска" 66.
към текста >>

5. 09 - 132. СПАСЕН ОТ АРЕСТУВАНЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Но мене внезапно ме заболя здрав крак, отече ходилото и едва се движех из града с един галош на болния крак.
Веднъж курсистите решават да се съберем една лятна вечер в боровата гора, североизточно от града, да си посвирим и попеем. Събрахме се. Свирих им с цигулката, свирих им с кавала, пяхме есперантски песни, почерпихме се с локум, бонбони, фъстъци, тъй че всички останахме много доволни. Млади хора, това събиране им харесало и следната седмица решили пак да се съберем. Кой отде ме срещне, ми напомня, да не забравя. Но мене внезапно ме заболя здрав крак, отече ходилото и едва се движех из града с един галош на болния крак. На топлата и сърдечна покана аз отговарях, че крак ме боли и ако оздравея, ще дойда. Не отидох тая вечер. Тъкмо веселието било в разгара си, когато ги загражда кордон от полицаи, 20-30 души и ги откарват в участъка. Какво е имало в участъка, не знам, но болният ми крак ме зъдържа в дома и ме спаси от арестуване. На сутринта отокът спадна и никаква следа от болест.
към текста >>

6. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

Детето й, което е ходило на четири крака като животно, започва да се изправя, т.е.
Прочетените стихове представляват ядката на Посланието. Думата „престъпва“ има двояко значение. Детето пристъпва, например, и каква радост усеща майката, когато детето й започне да пристъпва. Тя отива да съобщи на съседите си, че детето й пристъпва. Разбирате ли защо майката се радва? Детето й, което е ходило на четири крака като животно, започва да се изправя, т.е. пристъпва, а това радва майката. Апостолът казва: „Всеки, които престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бог, а този, който не престъпва, той е в Отца и Сина.“ Вярвам, че мнозина са смели да престъпват, но има двояко престъпление. Когато човек се разгневи, в душата му влиза омразата и той престъпва. Престъпи ли по този начин човек, той вече не може да пребъдва в Христовото учение. Христовото учение е Божествено, то е учение на вечния живот, не на човешкия, временен.
към текста >>

7. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

От начало тамошните братя и сестри, а после цялото село е ходило да работи там безплатно, от любов.
Едно мистично място. В с. Кавак-махле (айтоско) ходих два пъти: на 19 декемврий и на 22. На 19 декемврий имаше никулденска братска среща, на която бяха дошли много братя и сестри от айтоско и анхиалско. Пращам ви тук приложена снимка на новата чешма, която тамошното братство построи там това лято. От начало тамошните братя и сестри, а после цялото село е ходило да работи там безплатно, от любов. Ръководител при работата беше бр. Борис Николов (от Габрово). Стилът е много красив. В цяла България не вярвам да има такава красива чешма. Тя е с два чучура и 15 корита.
към текста >>

8. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

Кога погледнах, на левия си крак на ходилото кръв от ухапване на стонога, ето, видях и един скорпион, но скорпионът не ще да ме е ухапал.
30.IХ.1934 год. Сън. Сънувам къде 4 1/2 ч сутринта следния сън: Намирам се на една поляна. Около мене се намира някой, мисля, че наш Иван и Иванца. Аз съм бъчвар. Ето, както работех, усетих, че краката ме щипе нещо. Кога погледнах, на левия си крак на ходилото кръв от ухапване на стонога, ето, видях и един скорпион, но скорпионът не ще да ме е ухапал. Кракът ми е много наранен от ухапването на тия стоноши и аз се изплаших. Ето, като бягах, ето и една черна змия, която е съвсем черна и интересна. Щом ме видя, тя удари да бяга, но нашата Слава каза, че тя струвала много, тая черна змия, и че била на късмет, а не за нещастие. Събудих се със силното впечатление, че кракът ми е кървав от отровната стоноша (къркъскъ). Свърших си наряда и четох вестниците по случай гостуването на Крал Александър -сръбския крал, и към 9 ч ми се доспа.
към текста >>

9. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

първа част - писма от 1908г до 1912г

Аз съм се завзел да изправя кривите неща и да изцеля хромото на ходилото.
Работете каквото ръката ви намери, и Господ ще ви благослови. Труд и постоянство побеждава. И когато някой се изпитва, да се постави на висотата и да издържи докрай. Верният всякога ще се благослови и уповающият всякога ще се укрепи. Аз ще ви съдействувам. Аз съм се завзел да изправя кривите неща и да изцеля хромото на ходилото. Помнете закона Господен: все, що просите, като вярвате, ще ви бъде и гдето са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз. Отец е благоволил и Той ще изпълни на всички. (Свещеният подпис) П. К. Дънов * Писмото е до приятелите от Синархическата верига във връзка с предстоящото обявяване на Балканската война. На 4 (17) октомври 1912 г.
към текста >>

10. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

Ходилото на десния й крак беше почерняло, имаше много синини и открити рани.
Отговорих му, че за това има грижа онзи, който ме изпраща. Навсякъде светофарите светеха зелено и много бързо се отзовахме на Изгрева. Взех „Мислите”, отбихме се у нас, взех багажа си и на Гара Искър бяхме 10 минути преди минаването на влака. Отидох при пострадалата. Лекарите й дали много антибиотици и се отровило тялото й, а тя не пила никак гореща вода. Ходилото на десния й крак беше почерняло, имаше много синини и открити рани. С кола я караха на превръзки. Минахме на усилен воден режим от гореща вода и постоянни разтривки. Синините изчезнаха, раните се затвориха и взе да пристъпва. Червенината от крака й избледня. Постепенно проходи и оздравя.
към текста >>

11. 5. Първите екскурзии до Мусала

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ЗА РИЛА И ЕКСКУРЗИИТЕ ПО ПЛАНИНИТЕ

Първите екскурзии до Мусала При първите екскурзии обикновено се е ходило пеш до Самоков, до Боровец и след това до Мусала.
5 . Първите екскурзии до Мусала При първите екскурзии обикновено се е ходило пеш до Самоков, до Боровец и след това до Мусала. Не са съществували почти никакви превозни средства. В една от екскурзиите , например през 1927 г., братята и сестрите , подредени в голяма група от около 300 души, минават през Чамкория, пеейки песните „Братство, единство", „Напред да ходим" и др., не обръщайк и никакво внимание на проливния дъжд, който се излива в този момент върху тях. Почиващите там фабриканти и милионери казват: „Къде отиват тези луди дъновисти? * В планината няма хижа , вали дъжд, а горе може да се превърне и на сняг. Те ще изстинат, ще се разболеят и ще измрат." Колко хубаво е било, докато само ние сме били „лудите" по планините и никой не ни е пречил в нашите духовни прояви!...
към текста >>

12. 52. СВЕЩЕНИЯТ ПЛАЧ И РЕВЪТ НА РАЗСЪРДЕНИЯ МЪЖ

Сава Симеонов

А Учителят препоръчва да ходим така, че да не си удряме петите, а да ходим.на предните части на ходилото.
Значи дойде за един лев повече, а преди години имаше десетки милиони в.банката. Казах му: - Добре. Закарваха ни с кола, работехме, свършвахме работа заедно. Ходехме на разходки през свободното ни време до Златна Панега. Вървим, а той си влачи краката, тътри ги по земята. А Учителят препоръчва да ходим така, че да не си удряме петите, а да ходим.на предните части на ходилото. - Абе, вдигай си краката! Той пак ги влачи по земята. Завършихме работата, уредихме си сметките, получи добри пари - повече, отколкото очакваше. Ние работехме мозайки, но вече търкахме мозайката с машини. А те са тежки и може да ги натовариш на рейса в 16 ч следобед.
към текста >>

13. 8.1. Спомени и размисли

Става въпрос за дете, едва проходило, което от никъде не е можело да види този ритуал.
Бил съм едно нацупено бебе, с права черна коса, което още преди да проговори е проявявало своя характер и начин на поведение. Никога не съм се усмихвал и не съм търпял разкопчана дреха. Не съм понасял хора, които са заемали излегната поза и да се кискат. При всички тези случаи съм реагирал и дори съм посегнал да бия по-голямата от мен с шест години моя сестричка за неприлично държание. Един ден майка ми удивена ме заварва, коленичел на една покривчица да извършвам поклони на земята между две вази. Става въпрос за дете, едва проходило, което от никъде не е можело да види този ритуал. Бях много срамежлив. Когато станах на 5-6 годишна възраст, майка ми ме вземаше със себе си на утринните беседи в 5 часа на Изгрева. Веднъж след Паневритмията, още на поляната, мама ме заведе при Учителя да му целуна ръка, а той ме погали по главата. Освен това, имам и спомена от погребението на Учителя, на което присъствах. Събитията след 9 септември 1944 г.
към текста >>

14. 63. Майка ми ме изпрати при Учителя да ми разтълкува хороскопа

Весела Несторова

"Ето го, проходило е моето ангелче", радостно възкликва тя.
В стремежа си да намеря Истината бях проучила какви ли не учения, включително и марксизма, но душата ми бе останала гладна и аз все още търсех тази вечна Истина, която всъщност носим дълбоко заровена в душите си, но очакваме деня, когато тя ще се изяви в нас. Това става обикновено чрез могъщ външен стимул, след някое дълбоко преживяване, което събужда скритите духовни сили в нас. Да въплотиш, да изявиш една велика вътрешна реалност, е да родиш новия живот, който действа дълбоко в душата и те пресъздава. Новата вълна на живота ни поема в този век и ни подтиква към изява. Когато малкото дете проходи, майката поканва гости и търкулва топла питка пред него, за да го покаже на всички. "Ето го, проходило е моето ангелче", радостно възкликва тя. Така и новия живот, който напира в нас да проходи и се изяви, чака този свещен час. Нима ще го пренебрегнем и изпуснем? Нима няма да възкликнем радостно като майка- първескиня: "Ето го, проходило! " Ние тръгнахме след топлата питка, която любящия ни баща търкулна пред нас. Великото Вечно Слово на живота озари съзнанията ни и ние тръгнахме като мъдреци от Изток, водени от светлата звезда, да се поклоним на новородения.
към текста >>

Нима няма да възкликнем радостно като майка- първескиня: "Ето го, проходило!
Новата вълна на живота ни поема в този век и ни подтиква към изява. Когато малкото дете проходи, майката поканва гости и търкулва топла питка пред него, за да го покаже на всички. "Ето го, проходило е моето ангелче", радостно възкликва тя. Така и новия живот, който напира в нас да проходи и се изяви, чака този свещен час. Нима ще го пренебрегнем и изпуснем? Нима няма да възкликнем радостно като майка- първескиня: "Ето го, проходило! " Ние тръгнахме след топлата питка, която любящия ни баща търкулна пред нас. Великото Вечно Слово на живота озари съзнанията ни и ние тръгнахме като мъдреци от Изток, водени от светлата звезда, да се поклоним на новородения. През гори и планини тръгнахме с увереността, че тук някъде се дава Вечна Истина, на която искаме да се поклоним. В.К.: Така. Към с.
към текста >>

15. Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева

Там действително Бургаското братство по снимки съм виждал, че е ходило 1922-ра година или по-късно, и брат Сотиров е бил още военен тогава, имам му снимката.
В: Аз съм виждал и съм чувал, че там от тази област са се събирали на някакъв извор, някакъв бунар са се събирали? К: За кои става въпрос? В: Ямбол, Нова, Стара Загора или не? Куш-бунар? К: Това е за Куш-бунар и за Сливен вече. Там действително Бургаското братство по снимки съм виждал, че е ходило 1922-ра година или по-късно, и брат Сотиров е бил още военен тогава, имам му снимката. Те на Куш-бунар са отивали. Но аз нали съм влязъл в 1950-та година в Братството. В: Искам да Ви питам още през тези години идваха ли, навестяваха ли Ви някои приятели от София? К: Идваха, да. Идваха, приятели идваха.
към текста >>

16. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Но те скоро се изхабяват и гвоздеите направо пробиват ходилото... Сега живея на ул.
Моите обувки скъсани и често гмичкам до кости мокра в лапавиците. Чета си книжките, които не разбирам, и все чакам да стане „още нещо”. Най-добре разбирам Псалмите: „Господ е пастир с мой, не ще бъда в лишение...” Почва запролетяването. Времето се затопли. Купувам си дървени сандали и тропкам с тях по паважа. Но те скоро се изхабяват и гвоздеите направо пробиват ходилото... Сега живея на ул. „Нишка” №... Хазяите ми се радват: Чулата пее -харно ке се живит. Само 90 лв. заплата: 40 лв. наем и останалите за хляб и - вода. Излизам към Борисовата градина.
към текста >>

Тя не е носила дървени обувки с гвоздеи впити в ходилото.
Видях я в малката църквица на „Екзарх Йосиф”. Видях жената, коятр е носила корона. Горката, горката жена! Може ли да е щастлив човек пред смъртта? Защо горка? Тя не е носила дървени обувки с гвоздеи впити в ходилото. Да куцаш от болка и да се радваш на пролетта - възможно ли е? Така. В тази огромна църковна зала изпитвам подтискащ ужас. Сякаш Бог побягна и от сърцето ми. Обикалям навред, все същото -празно, пустота. Излизам и се отправям към градината.
към текста >>

17. 123. Ритниците от Невидимия свят

IV. Ритниците

Цялото ходило на крака се лепна на кръста ми!...
Обърна се. Здрачаваше се вече и улицата беше съвсем пуста, нямаше жива душа. - Халюцинаций! - обясни си той. - Да, но защо са толкова силни и ясни? Цялото ходило на крака се лепна на кръста ми!... Просто необяснимо! - И отново закрачи към спирката. Едва се върна към мислите си - пак ритник! Този път усети тока на обувката. Обърна се и както преди, помръзналата улица беше пуста.
към текста >>

18. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.

В сякоги, кога е находило и най-малкое благовремие, не го е пропущало, без да покаже злоба си връх българское духовенство.
Какви сплетни е правила досега в България тая пропаганда, то е веке доволно описано и познато. А как срамотно пропадна нихно съборище, кое бе събрало в това разстояние около езуитская сган, то не ще ни реч от тому. Читатели наши знаят, че сички свещени лица от България, кои имаха слабост, та приеха уния, излъгани от самая реч, като видяха че езуити им налагат тутакси и католицизъм в сичка му обширност, оставиха ги с презрение и се завърнаха пак на православная българска вяра, като известиха писмено братям си българъм да се не лъже веке никой от тия хитролукави езуити. От какви причини и от коги се е възбудил тойзи свещен въпрос в българи, описано е до сега в обширност, но тук еще можем каза няколко си речи. Гръцкое духовенство отначала еще кръщения Преславската двора е гонило българская народност и всякоги е искало да владей вероизповедно българи. В сякоги, кога е находило и най-малкое благовремие, не го е пропущало, без да покаже злоба си връх българское духовенство. Българи же от своя страна всякоги са се трудили да имат независимо свещеноначалничество, както са го имали в толкова векове. Настоящий век разви доволно българский дух, българи поискаха да въведат в черкви си българское богослужение, както и в училища си българское учение, кое гърци от един век насам съвсем бяха уничтожили и заменили с гръцкое и искаха да разпространят панелинизма си до Дунава. Несмисленая упорност и крайная развратност гръцката духовенства разяри българската народа до най-голяма степен и дигна всяко страхопочитание и благоговейност от него към себе си. Народ реши веднаж завсегда да се отърве от духовное иго гърков и от нихни непоносими веке угнетения. Римская и поляшкая пропаганда искаха и ищят да се възползуват от тия обстоятелства.
към текста >>

0.58330106735229