НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
69
резултата в
36
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_29 ) Човек е микрокосмос
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На какво се основава
хиромантията
?
Тя показва каква работа са извършили умът, сърцето и волята. Линии, които са на Венериния хълм и са успоредни на животната линия, усилват живота, дават му устой. А линии, напречни на животната линия, дават по-голяма активност на живота, правят го по-активен, по-интензивен. Линиите, които се чертаят на ръката, са проекция; трябва да изучим истинските линии в етерното тяло. Истинският хиромант вижда главните линии на етерното тяло.
На какво се основава
хиромантията
?
На следния велик закон в Природата: във всяка част на организма работят силите на целия организъм. Това е важен биологичен принцип. На това се основава и следното: ако посадим бегониев лист, той ще даде цялото растение. Човек представлява едно велико писмо, в което Природата е написала много, и който знае да чете, да чете. Някои от вас трябва да изучавате хиромантията, но не подробностите, а основните работи, които да ви дадат подтик.
към текста >>
Някои от вас трябва да изучавате
хиромантията
, но не подробностите, а основните работи, които да ви дадат подтик.
На какво се основава хиромантията? На следния велик закон в Природата: във всяка част на организма работят силите на целия организъм. Това е важен биологичен принцип. На това се основава и следното: ако посадим бегониев лист, той ще даде цялото растение. Човек представлява едно велико писмо, в което Природата е написала много, и който знае да чете, да чете.
Някои от вас трябва да изучавате
хиромантията
, но не подробностите, а основните работи, които да ви дадат подтик.
Една наука може да се направи приятна. Хиромантията не е да разкрием недъзите, тя е наука, която дава подтик. Един брат запита: „Какво значи, когато човек пише една буква отначало тънка, а накрая – дебела? “ Ако надебеляваш края на буквата, например, когато пишеш Г, В, Б, Л, И и т.н., това показва, че отначало си мек, а после си твърд.
към текста >>
Хиромантията
не е да разкрием недъзите, тя е наука, която дава подтик.
Това е важен биологичен принцип. На това се основава и следното: ако посадим бегониев лист, той ще даде цялото растение. Човек представлява едно велико писмо, в което Природата е написала много, и който знае да чете, да чете. Някои от вас трябва да изучавате хиромантията, но не подробностите, а основните работи, които да ви дадат подтик. Една наука може да се направи приятна.
Хиромантията
не е да разкрием недъзите, тя е наука, която дава подтик.
Един брат запита: „Какво значи, когато човек пише една буква отначало тънка, а накрая – дебела? “ Ако надебеляваш края на буквата, например, когато пишеш Г, В, Б, Л, И и т.н., това показва, че отначало си мек, а после си твърд. А ако пишеш буквата накрая тънка, значи в началото си твърд, а после се смекчаваш. Една сестра запита: „Какво значение има положението на планетите?
към текста >>
2.
55) Островът на блажените
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Външното учение на Природата,
хиромантията
, френологията и пр., това е четене на свещ.
А после той ще работи между хората. След като се научи човек да работи между хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: „Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има Учение, приемано отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Той отвътре заработва. Това е вътрешният опит.
Външното учение на Природата,
хиромантията
, френологията и пр., това е четене на свещ.
А свързването с Духа е четене при изобилна светлина. Казано е в Писанието: „Ще излея Духа Си“. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега идва отварянето на извора на Причинното тяло, т. е. разумността.
към текста >>
3.
Свещените истини
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Външното учене на природата, после
хиромантия
, френология и пр., това е четене на свещ.
Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит.
Външното учене на природата, после
хиромантия
, френология и пр., това е четене на свещ.
А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата.
към текста >>
4.
09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Един ден отивам при Учителя и Го запитвам за значението на някои линии по ръката, въпроси от
хиромантията
, която със старание изучавах, а и върху тази наука Той често спираше вниманието ни.
В една комуна трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата." След тази среща един по един се откъснахме и почнахме да посещаваме само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която бяхме тласнати. Не след много бай Дончо почина и групата се разпадна." От изказванията на Учителя по-късно по този случай се разбра, че тези духове са искали да спъват приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече станало с трима от тях - брат и сестра Сапунджиеви и Дончо и с това да загубят благоприятните условия, които биха имали при Учителя. По отношение на придобиването на знания и истини, Учителя се изказва всякога в този смисъл - знанието, истината се добиват с голямо усилие, търсене, напън на мисълта и наготово не се дават. По този случай имам една малка опитност.
Един ден отивам при Учителя и Го запитвам за значението на някои линии по ръката, въпроси от
хиромантията
, която със старание изучавах, а и върху тази наука Той често спираше вниманието ни.
Погледна ме и ми каза: "Наблюдавай, ще проучваш и ще разбереш." Явно беше, даде ми да разбера, че така наготово не може. При такава обстановка Учителя отвори Школата. Тези, които влязоха в нея, предимно младите, в по-голямата си част преди това бяха минали именно през някое от тези течения. И когато влязоха в Школата, те не се отърсиха от налепите, които бяха останали у тях от идеите на тези течения. И още при първите лекции на Учителя се очертаха няколко течения, няколко влияния.
към текста >>
5.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Списание "Всемирна летопис", в което се изнасяха статии предимно из астрологията,
хиромантията
, френологията и другите окултни науки излезе само в четири годишнини.
Той имаше подредена книжарница. А в печатницата си организира издаването на най-различни книги, предимно преводи с окултно съдържание. Негов беше и седмичникът "Братство", в който освен статии се изнасяха и случки, и събития, предимно из живота на братствата в провинцията. Този вестник излизаше и на есперанто. Групата около Савата бяха почитатели и пропагандатори на този международен език.
Списание "Всемирна летопис", в което се изнасяха статии предимно из астрологията,
хиромантията
, френологията и другите окултни науки излезе само в четири годишнини.
Списваше го един от възрастните братя Иван Толев, адвокат по професия. При откриване на Школата той правеше впечатление на много ревностен и предан на делото. Виждал съм го по време на беседи да сяда отпред, до стенографките, а често и на самата им маса, с молив и бележник в ръка, да си взима бележки от това, което Учителя говори. Списанието му се посрещаше много добре. Но по-късно, този човек пожела да си отвори частна банка.
към текста >>
В своите беседи Учителя често засягаше въпроси от науките на първата човешка раса -
хиромантия
, френология и астрология.
Виждал съм го по време на беседи да сяда отпред, до стенографките, а често и на самата им маса, с молив и бележник в ръка, да си взима бележки от това, което Учителя говори. Списанието му се посрещаше много добре. Но по-късно, този човек пожела да си отвори частна банка. За тази своя цел той поисква от Учителя скромните братски средства да се вложат при него. Учителя отказва да удовлетвори това негово желание - от тогава адвокатът не само че се оттегли от братските среди, но определи и едно отрицателно отношение към делото и спря издаването на списание "Всемирна летопис".
В своите беседи Учителя често засягаше въпроси от науките на първата човешка раса -
хиромантия
, френология и астрология.
С това събуди интереса ни към тях. От анатомията на човека е известно, че най-много нервни окончания са събрани на ръцете и на лицето. Там те образуват гъста мрежа. Тогава съвсем естествено е да се приеме, че всички процеси, които стават в мозъка - зараждане на идеи, характер на мисли, интензивност на чувства, а също и волеви подтици за действие, намират своето отражение в това групиране на нервни окончания. Характерът на психичната дейност у съответния човек, не може да не даде един външен, осезаем отпечатък по ръцете и лицето му.
към текста >>
6.
51 ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Малко по-късно той издаде три книги, посрещнати с голям интерес от онези, които жадуваха за окултни знания: "Астрология", "
Хиромантия
" и книгата "Лица и души", която разглеждаше различните типове хора.
Георги беше също ценен сътрудник в издаваното от нас списание "Житно зърно". По-късно написа и няколко оригинални трудове: "Учителя говори", "Живот за цялото", "В царството на живата природа". Събрахме се и с Димитър Стоянов - Димитрий. Той беше брат с редки технически дарби и рационализаторски хрумвания, работеше в много известната по онова време печатница "Стайков", където изработваше от дърво големи афишни букви. Присъедини се и Никола Нанков, брат с подчертан интерес към книгата като техническо произведение.
Малко по-късно той издаде три книги, посрещнати с голям интерес от онези, които жадуваха за окултни знания: "Астрология", "
Хиромантия
" и книгата "Лица и души", която разглеждаше различните типове хора.
И трите, както споменах, бяха преведени от брат Георги Радев. Борис Николов, моят по-голям брат, беше студент по естествени науки, между другото имаше редки качества на строителството. Тях той особено добре разви, като работеше през ваканциите при Бертоли, който беше един от първите двама майстори мозайкаджии в България след Първата световна Война. И накрая моя милост, по онова време студент по математика. Къщичката си направихме сами в ранната пролет на 1926 година.
към текста >>
7.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Астрологът трябва добре да владее и френологията и
хиромантията
, за да бъде точен в своите оценки.
Ние познаваме само нещичко от някои сили: електричество, магнетизъм, гравитация. Но с това не се изчерпват родовете и видовете сили, които въобще има. Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре казва: „Най-голямата спънка за нас учените е това, че ние не знаем какво нещо е сила.“ Онези, които искат да изучават астрология, трябва още по-добре да разберат, че Злото създава видимите форми, а Доброто ги организира и ги облагородява. Наистина, като се замислих, разбрах колко важен е този закон.
Астрологът трябва добре да владее и френологията и
хиромантията
, за да бъде точен в своите оценки.
Той трябва да е видял видимия отпечатък, изразен предимно по лицето и ръцете, където има най-много нервни окончания, които бурно реагират на психичния живот на човека. Тук е уместно да кажем как Учителя изрази с много простичък израз пътя, по който върви това организиране, това облагородяване. Той каза: „Когато вълкът изяде едно агне, той става малко по-добър.“ Природата дава възможност на злото в човека да се прояви и с това идва и един малък процес към организиране и облагородяване. Проявите на злото не трябва да ни изненадват, то трябва да се изяви, за да се направи крачка напред към съвършенството.
към текста >>
8.
71 ПОРТРЕТИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
По това време изучавах
хиромантията
и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледна ръката.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ПОРТРЕТИТЕ Изгрева бе посетен и от известния художник Борис Георгиев. Той пристигна с автомобил, обикаляше света с пригодена стаичка на колела.
По това време изучавах
хиромантията
и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледна ръката.
Той любезно ми я подаде. Имах случая да видя ръката на един голям художник. Борис Георгиев се бе срещнал с Учителя и след разговорите му направи портрет. Портрет на Учителя имаме нарисуван и от много талантливата и с голяма известност художничка, наша сестра, Цветана Щилянова.
към текста >>
9.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Към окултните науки спадат: 1/ астрология или както още я наричат "царската наука", 2/
хиромантия
- наука за ръцете, за формите и линиите по тях като израз на вътрешната природа на даден човек, 3/ френология - наука за главата и лицето, за формите и размерите на отделните техни части като показатели на вътрешната същина на човека, 4/ магия - наука за изучаване и владеене на силите в Природата като електричеството, магнетизма и мисловните вибрации, 5/ ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлинни, 6/ спиритизъм - наука за контакт със заминали (починали) хора, 7/ нумерология - наука за числата като израз на един висш свят, ред и порядък, 8/ разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила.
Нейната висока цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от знания, известни днес под името окултни (тайни) науки. Окултизмът се дефинира като група науки, които приемат, че освен този триизмерен свят, достъпен за нашите пет сетива, има и друг, достъпен за по-висши сетива, които човек може да развие - свят на други закони,свят, в който се борави с творческата изява на други сили, преди още те да са стигнали до своя последен триизмерен и материален стадий. Светът, изучаван от окултните науки, е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходима един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на окултните науки са необходими допълнително и високи морални качества с добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и добре развита пинеална жлеза (епифиза), която дава на човек възможност за контакт с Идейния свят - отвъдния свят, който създава и оформя физическия, триизмерния.
Към окултните науки спадат: 1/ астрология или както още я наричат "царската наука", 2/
хиромантия
- наука за ръцете, за формите и линиите по тях като израз на вътрешната природа на даден човек, 3/ френология - наука за главата и лицето, за формите и размерите на отделните техни части като показатели на вътрешната същина на човека, 4/ магия - наука за изучаване и владеене на силите в Природата като електричеството, магнетизма и мисловните вибрации, 5/ ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлинни, 6/ спиритизъм - наука за контакт със заминали (починали) хора, 7/ нумерология - наука за числата като израз на един висш свят, ред и порядък, 8/ разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила.
към текста >>
10.
СИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тя, заедно с науката за ръцете - "
хиромантия
", са помощни науки на астрологията.
И в Слънцето всичко е с разумна цел. Трябва добре да се разбере от всички, които изучават Астрология, че Висшият и Разумен свят на Слънцето има задача да организира и облагородява както самите планети така и центровете в главния мозък на човека. Колкото по-добре са развити и облагородени тези мозъчни центрове, толкова човек по-пълно и правилно приема силовите течения, идващи от Планетите и Луната. Разположението, структурата и развитието на споменатите центрове се изучава от науката "френология" или т. нар. наука за лицеизраза.
Тя, заедно с науката за ръцете - "
хиромантия
", са помощни науки на астрологията.
Така например, ако при даден човек разстоянието от корена на носа до задната тилна част на черепа е около 23 сантиметра, а обиколката на главата над веждите и покрай ушите (не върху тях) е около 33 сантиметра, пред нас стои една крайно примитивна личност, при която едва сега се оформят мозъчни центрове, а много от тях, особено тези в горната част на мозъка, са едва в зародиш; този човек е в своя начален стадий на развитие, планетите все още не са създали и оформили в него мозъчни центрове, способни да приемат техните влияния, а ако все пак нещо приемат, то реакцията им създава примитивни подтици. За да съществува пълна проява на планетните влияния от добре развити и оформени мозъчни центрове, трябва разстоянието от корена на носа до тилната част на черепа да бъде около 36 сантиметра, а обиколката на главата - около 56 сантиметра. Такива размери ни гарантират сравнително добре развит мозък, способен да приема пълното влияние на планетите. Разбира се, трябва да познаваме и самото качество на мозъчните центрове, т. е. доколко те са облагородени от силовите течения на Слънцето.
към текста >>
11.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На този принцип са изградени така наречените херметични или окултни науки -
хиромантия
, физиогномия, френология, графология, астрология и пр.
Това, което е горе, е Словото, което действува в света. А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и във всички органически форми, така и в цялата природа. Затова формата става буква, символ на Словото.
На този принцип са изградени така наречените херметични или окултни науки -
хиромантия
, физиогномия, френология, графология, астрология и пр.
Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет.
към текста >>
12.
АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ако искаме да изучаваме
хиромантия
, френология, физиогномия без да познаваме науката за формите, е невъзможно.
Към чистите висши науки поставил: учението за формата, учението за материята и учението за движението. Към приложните висши науки той отнася медицината, астрологията, френологията, физиогномията, науката за тълкуване на сънища, алхимията и науката за правене на чудеса - магията или науката за вълшебствата. Според учението за формата той казва, че силите създват формите. Всяка форма е израз на някаква сила. Ако ние познаваме езика на формите ще познаваме и силите, които ги създават.
И ако искаме да изучаваме
хиромантия
, френология, физиогномия без да познаваме науката за формите, е невъзможно.
За да имаме една системност при изучаване на тези науки, трябва да познаваме науката за формите. Онези сили, които създадоха планетите, Слънцето и Луната са същите сили, които създават и човешкото тяло. Една мека, пластична, наситена с топлина ръка, ето ти проява на венерените сили. Формите на тялото, на главата и на лицето съдържащи мекота пластичност и топлина са също проявление на венерените сили. Същото е и с останалите сили на другите планети, Слънцето и Луната.
към текста >>
че е писал на чистоокултни теми, като
хиромантия
, астрология, алхимия, за тълкуване на сънища и пр.
Затова има твърдение, че най-вероятният автор на приказките от "Хиляда и една нощ" е Авицена. Някои, които разглеждат въпросите повърхностно, смятат Авицена за материалист, понеже е възприел рационалния метод на изследване. Но това е погрешно схващане. Той е бил голям учен и същевременно дълбок мистик и окултист. Че е бил мистик и окултист се вижда и от това.
че е писал на чистоокултни теми, като
хиромантия
, астрология, алхимия, за тълкуване на сънища и пр.
И ако се четат вниматлно съчиненията му, ще се види, че всички научни проблеми той е разглеждат в светлината на окултното знание, което имал за основа на своя животи мироглед.
към текста >>
13.
Отношението на Богомилите към децата ~ Богомилите и тайните науки
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Значи, те са се занимавали с астрология,
хиромантия
, физиогномия, кабала и прочее, което се потвърждава и от факта, че те приемали учението за четирите елемента, което стои в основата на окултните науки.
Това е истината по този въпрос. От такъв характер са всички твърдения на критиците на Богомилството — те си създават известна идея за богомилите, известна представа за тях и след това ги критикуват, без тази представа да отговаря на реалността. Богомилите и тайните науки Някои от враговете на богомилите ги обвиняват, че се занимавали с гадателство, чрез което прониквали до лековерните и суеверни прости хора, които били още под влияние на езичеството, в което се практикували различни гадателски изкуства. Това обвинение е профанизиране на един факт, но все пак е показателно, че богомилите са се занимавали с окултните науки, които противниците наричат гадателски.
Значи, те са се занимавали с астрология,
хиромантия
, физиогномия, кабала и прочее, което се потвърждава и от факта, че те приемали учението за четирите елемента, което стои в основата на окултните науки.
И не може да бъде другояче, щом като са имали връзка с манихеите и неоплатониците и щом от тях са произлезли розенкройцерите, в чиито среди се развивала астрологията и алхимията с голяма дълбочина. В средновековната апокрифна книжнина се срещат и гадателни книги като Коледник, Гръмник и др., в които се описва какво ще се случи през дадена година, било с хората, било с животните, било с културите по полето, какво ще е времето през тази година и пр. Това ясно показва, че те са се занимавали с мондиалната и метереологична астрология, която дава такива прогнози, с която се е занимавал и знаменитият астроном Кеплер. Така че, това обвинение, което се приписва на богомилите като грях, е още е едно доказателство, че те са окултно общество, което се е занимавало с различните окултни науки.
към текста >>
14.
4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология,
хиромантия
, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце.
Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата.
На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология,
хиромантия
, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце.
На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот. Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка. Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия. При новите условия ние трябва да се справим с цялото това наследство от миналото, за да можем да се освободим от противоречията. Например, чувствате едно задушаване, неприятно ви е, мрачни сте.
към текста >>
15.
Приложение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вие изучавате френология, физиогномия,
хиромантия
, астрология, но малко ги прилагате.
• 974 • Приложение. Какво се иска от съвременните хора? – Приложение. Те знаят много неща, но прилагане им липсва. И окултните ученици имат много знания, но са слаби в приложението.
Вие изучавате френология, физиогномия,
хиромантия
, астрология, но малко ги прилагате.
Щом намислиш да направиш нещо, направи го веднага, не отлагай. Ученикът трябва да извади вън от себе си всичко, което го спъва.
към текста >>
16.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички онези, които се занимават с хипноза, астрология, френология,
хиромантия
, парапсихология, психометрия, изследователи в новата физика и пр., действат все под импулса на Уран.
Това си има своите дълбоки психологически причини, на които сега няма да се спирам. Хората, засегнати от това влияние, търсят по-необикновени занаяти и професии, които да задоволяват влечението им. Изобретателите, електротехниците, метафизиците са родени под това влияние. Много учени, философи и реформатори, които внасят нещо ново в своята област и правят революция в нея, са все под Ураново влияние. Революциите във всички области са Ураново дело.
Всички онези, които се занимават с хипноза, астрология, френология,
хиромантия
, парапсихология, психометрия, изследователи в новата физика и пр., действат все под импулса на Уран.
Уран е принципът, който работи за пробуждане на космичното съзнание. Той прекрачва границите на личните интереси и става космополит. Той счупва оковите на всяко робство и търси свобода, както за индивида, така и за обществото. Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя. Той е противник на всеки догматизъм, формализъм, консерватизъм и традиции и щом му се изпречат на пътя, ги руши.
към текста >>
17.
„ЗАЗОРЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША '
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Иридологията,
хиромантията
, френологията, астросоциологията и всички други науки от сродно с тях естество, отричани досега от конкретната човешка мисъл, щс влязат в своя разцвет, в светлината на едно метапсихично познание.
и тя ще се разговаря с това общо съзнание. Тогава Космичното съзнание ще й проговори". Същото се отнася и до Мъжа по отношение на Сина на Мъдростта. Когато мъжкият принцип направи разумно тази връзка, тогава ще настъпи необикновен подем в научната мисъл. Ще се разкрият дълбоките знания на астрокосмичния синтез, който съдържа в себе си всички научни дисциплини.
Иридологията,
хиромантията
, френологията, астросоциологията и всички други науки от сродно с тях естество, отричани досега от конкретната човешка мисъл, щс влязат в своя разцвет, в светлината на едно метапсихично познание.
към текста >>
18.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Този аспект дава тласък за развиване на духовните науки като:
хиромантия
, френология, графология, физиогномия, астрология и розенкройцерство.
Видях сиянието и светлината, които го обгърнаха изцяло." Създават се условия за богата духовна дейност, която се предшества и от космични причини. Според мои изчисления на 28 април 1892 г. става съвпад на Плутон с Нептун, влиянието на която констелация трае повече от 500 години. Събират се в едно земните материални сили с Божйята Любов, за да просветят този народ и цялото човечество.
Този аспект дава тласък за развиване на духовните науки като:
хиромантия
, френология, графология, физиогномия, астрология и розенкройцерство.
Голям подем получава спиритизмът в Америка и Европа, както и теософското общество, от което по-късно се създава орденът „Звездата на Изтока". Животът на Петър Дънов след завръщането му в България е изпълнен с активна духовна вътрешна и външна дейност, за да намери готовите души, които Бог му е определил за работа, да се свърже с тях и да образува центрове на нов духовен живот. В 1896 г. излиза от печат неговата богословска дисертация — книгата „Наука и възпитание". Тя представлява настолна книга за всяка будна душа, която желае да се усъвършенства, да се свърже с природа та и разбере пътищата, по които трябва да се развива.
към текста >>
19.
7.67 Николай Дойнов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и
хиромантия
, направени от сестра му Цанка и други наши приятели.
Отначало работите на Николай вървят трудно, но постепенно наследствените му габровски качества се проявяват и започва да успява в търговията. Скоро става вторият милионер след Славчо Печеников на Изгрева. Участва активно в организиране и провеждане на рилските лагери, като се занимава главно с транспорта и снабдяването на лагера с храна. Той е практичен и лесно се справя с многобройните трудности при тази дейност. Учителя го обича и полага специални грижи за този първи антихрист, като му разкрива много закони и правила на живота.
Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и
хиромантия
, направени от сестра му Цанка и други наши приятели.
При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана крез на двестамилионен народ." Учителя се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш? " От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища. През 1943 г. Учителя извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима.
към текста >>
20.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
Специално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология,
хиромантия
, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано.
Новото учение намира израз както в Словото на Учителя П. Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример. Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него. Той дава на всяка крачка и практически съвети от всякакъв характер.
Специално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология,
хиромантия
, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано.
Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата. ("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки. Неразделна част от учението му са песните и музикалните упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отделно и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от настоящия лекционен курс). Това ни дава основание да дефинираме неговото духовно-културно наследство като триединно: Слово, музика и Паневритмия. Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота.
към текста >>
21.
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
 
- Константин Златев
Окултното знание включва богат конгломерат от непризнати от официалната наука области на знанието, каквито са астрологията, ка- балата,
хиромантията
, френологията, физиогномиката, номероло- гията и други.
Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й. Ако човешкото същество осъзнае себе си като проекция на Божественото Начало, то ще бъде в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот. Като инструмент на познанието в този смисъл в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов служи окултизмът, сиреч системата на тайното, скрито учение, предавано от Учител на ученик в езотеричните школи на всички времена.
Окултното знание включва богат конгломерат от непризнати от официалната наука области на знанието, каквито са астрологията, ка- балата,
хиромантията
, френологията, физиогномиката, номероло- гията и други.
Всички те по свой начин, със собствени методи и средства рисуват картината на света и мястото на човека в него. След началото на демократичните преобразувания в България (10.11.1989 г.) на книжния пазар, както и чрез други информационни носители, този специфичен вид познание вече се разпространява свободно за всички, които проявяват интерес към него. За жалост - поради липса на точни критерии за преценка на качеството и стойността, както и поради чисто икономическия и финансов стимул на авторите и издателите - далеч не всичко, което бива предлагано на масовия потребител, отговаря на изискванията за автентичност и целесъобразност. Така наред с шедьоврите и древните и по-нови образци на езотеричното познание се появяват и полуфабрикати, сурогати или дори откровени фалшификати, които крият сериозни рискове за непредубедения потребител на информацията. В гносеологията на Учителя П.
към текста >>
22.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
Самият той се изявява като великолепен музикант - майстор на цигулката и пианото, ненадминат специалист и интерпретатор на редица езотерични науки: астрология, френология и физиогномика, графология,
хиромантия
, ясновидец от най-висока класа, лечител от ранга на Христос, владеещ до съвършенство телепатията, бялата магия и телепортацията, пророческата дарба и способността да въздейства върху природните стихии.
Най-сигурният път към този род познание е концентриран в проучването на духовно-културното наследство и прилагането на Учението, оставено от всеки подобен Пратеник на Небето. В нашия случай това предполага опознаването, осмислянето и въвеждането в ежедневния живот на Словото, Паневритмията и музиката на Учителя П. Дънов. Това, което прави неизгладимо впечатление при характеризирането на личността на българския Учител на Любовта, е неговата безспорна универсалност. Едва ли има област на науката и изкуството, в която той да не се е проявил като вещ познавач и ценител. Нещо повече, безброй са примерите, свидетелстващи за приносното естество на новото по качество познание, добавено от него към вече известни сфери и параметри на съвременната система от възгледи на човечеството.
Самият той се изявява като великолепен музикант - майстор на цигулката и пианото, ненадминат специалист и интерпретатор на редица езотерични науки: астрология, френология и физиогномика, графология,
хиромантия
, ясновидец от най-висока класа, лечител от ранга на Христос, владеещ до съвършенство телепатията, бялата магия и телепортацията, пророческата дарба и способността да въздейства върху природните стихии.
Личният му живот е образец на безкомпромисна нравственост и безупречно служение за благото на земните хора. Нямат чет обстоятелствата, при които той е проявил завидно търпение, ненадмината духовна сила, велика по съдържание и действеност Любов и доброта, Божествена Мъдрост и разумност, стоманена воля и чувство за собствено достойнство. Заслугата за спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта, която бива приписвана на мнозина - от цар Борис III, през депутата Димитър Пешев, до архиереите на Българската православна църква, принадлежи именно нему. Само че той никога и по никакъв повод не я е изтъквал. Понеже великият в Духа неизменно е велик и в скромността си.
към текста >>
23.
Окултни науки
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Учителят поощрявал учениците си да изучават окултните науки като астрология,
хиромантия
, френология, кабала и т.н.
Окултни науки
Учителят поощрявал учениците си да изучават окултните науки като астрология,
хиромантия
, френология, кабала и т.н.
Много от тях бяха специалисти в тези области. Крум Въжаров беше астролог, той ни научи на астрология. Главно работехме по Дейн Ръдиар (американски астролог, който поставя астрологията на психологична основан прави много задълбочено тълкуване на темперамента, характера на всеки и съответните последствия за съдбата му). Крум Въжаров е превел на български език неговата книга „Астрология на личността“. Група млади приятели се събирахме години наред да учим астрология с Крум Въжаров.
към текста >>
Крум подробно е изучавал френология и
хиромантия
и имаше специални уреди за измерване на черепа.
Той дълго и мълчаливо разглеждаше астрологичната карта, анализираше я внимателно и после правеше синтез. Накрая, имайки предвид темперамента и характеровите особености на лицето, френологичните и хиромантните белези, съветваше как да се решат проблемите, които предстоят, според астрологичните предсказания. Той винаги наблягаше върху положителното, учеше ни каква вътрешна трансформация трябва да се направи, как да коригираме нашите слабости в позитивно направление, как да изработим съответните качества, за да можем да преодолеем тежките астрологични аспекти. И това не става изведнъж, а изисква усилена вътрешна работа в продължение на години. Уреди на Крум Въжаров за френологични измервания
Крум подробно е изучавал френология и
хиромантия
и имаше специални уреди за измерване на черепа.
Той обстойно е проучвал тези теми в беседите и е разговарял с Учителя за това. Крум Въжаров безпогрешно разпознаваше хората и общуваше с всички на тяхното ниво, но с много обич и любов. Виждала съм го много пъти дълго да гледа линиите на ръцете си. Той казваше: „По линиите на ръката можеш да разбереш дали си взел вярно решение по даден въпрос, дали си тръгнал във вярна посока. Линиите на ръката са живи.
към текста >>
24.
Спомени за бате Крум от Миша Левин
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Тогава ние с Галя освен с астрология се занимавахме и с
хиромантия
.
Външно лекциите бяха много прости (бате Крум изобщо предпочиташе простотата) и ако се сравни с други лектори, не се отличаваше с нищо особено. Но ето какво е удивително: след общуването с него в моя ум настъпи поврат - аз започнах да рабирам онова, което доскоро ми беше съвършено непонятно. Той ме въведе в света на астрологията истински, предаде ми онова, което е невъзможно да се предаде с думи. Считам го за свой наставник в астрологията. Има още едно потвърждение на това.
Тогава ние с Галя освен с астрология се занимавахме и с
хиромантия
.
И аз обърнах внимание, че след първото ми общуване с бате Крум моята линия на съдбата стана по-дълга с два и половина сантиметра за два месеца! Онези, които разбират от хиромантия, схващат какъв рядък случай е това. Мога да кажа, че бате Крум ме посвети в астрологията. Именно посвети! Мисля, че и другите, които се учеха на астрология при бате Крум, могат да кажат същото.
към текста >>
Онези, които разбират от
хиромантия
, схващат какъв рядък случай е това.
Той ме въведе в света на астрологията истински, предаде ми онова, което е невъзможно да се предаде с думи. Считам го за свой наставник в астрологията. Има още едно потвърждение на това. Тогава ние с Галя освен с астрология се занимавахме и с хиромантия. И аз обърнах внимание, че след първото ми общуване с бате Крум моята линия на съдбата стана по-дълга с два и половина сантиметра за два месеца!
Онези, които разбират от
хиромантия
, схващат какъв рядък случай е това.
Мога да кажа, че бате Крум ме посвети в астрологията. Именно посвети! Мисля, че и другите, които се учеха на астрология при бате Крум, могат да кажат същото. 18.03.2011 г. 18.03.2012
към текста >>
25.
Два ключа към една необикновена книга
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Споделям я с непредубедения читател, все още необсебен от гордата традиционност на европейските и източни „тайни науки“, не само за да го убедя, че това е първото всестранно изследване от български автор върху проблемите на астрологията, френологията и
хиромантията
(това е повече от очевидно), не само за да подчертая уникалността на подобен единен и систематичен подход към тези науки (това предоставяме на методологията), но за да провокирам у него онази първична читателска стихия, определяна като подтик към необикновеното.
Трети красив момент е изгряването и залязването на Сириус. Това са трите най-важни момента в живота на човека. Слънцето представлява божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. Венера представлява божествената любов, която търси път да проникне в човешкото сърце. Сириус символизира божията мъдрост...“ Учителя Беинса Дуно Той има профил на древен жрец, ироничен и всестранен ум на енциклопедист от епохата на Ренесанса, непрекъснат вътрешен мир на адепт на възвишено Учение, смирение и предразполагаща външна простота на аскет... Такава е моята представа за Николай Дойнов, а вярвам и на мнозина, които са беседвали с него за тайните на Звездния мир.
Споделям я с непредубедения читател, все още необсебен от гордата традиционност на европейските и източни „тайни науки“, не само за да го убедя, че това е първото всестранно изследване от български автор върху проблемите на астрологията, френологията и
хиромантията
(това е повече от очевидно), не само за да подчертая уникалността на подобен единен и систематичен подход към тези науки (това предоставяме на методологията), но за да провокирам у него онази първична читателска стихия, определяна като подтик към необикновеното.
Всъщност стигнахме до заглавието на настоящия предговор - за необикновената книга и за обещаните два ключа към нея. Разбира се, трудът на Николай Дойнов не е само необикновен; за обикновеното съзнание необикновеното е задължителен атрибут на астрологията и на всички останали окултни науки. Не е достатъчно да се квалифицира и като езотерична астрология само с единствената цел да бъде разграничена от конвенционалните техники за правене на хороскопи, които заливат сега света и съвременните масмедии. Фундаменталното в „Науките на Първата човешка раса” - онова, което генерира идеите и методите на научното изследване в тази книга, темата на темите, е великото знание от Окултната Школа на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). От този факт трудът на Николай Дойнов придобива най- малкото две характеристики, отличаващи го качествено от всичко, написано досега в тази област.
към текста >>
Ключовата позиция на понятието Частно тяло е почти методологична, защото чрез него се обосновават макро- и микрокосмичните аналогии в астрологията, мозъчните структури и формите на черепа във френологията, различните детайли на лицеизраза във физиогномията и най-после - формите и линиите на ръцете в
хиромантията
.
Двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата. Физическото тяло на човека жнвее благодарение на силите на своя двойник. Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни,хармонични, човек всякога ще бъде здрав...” Учителя Беинса Дуно КЛЮЧ ПЪРВИ. АСТРОЛОГИЧНАТА ЕКЗИСТЕНЦИЯ. Струва ми се, че ще е потребен на рационалния читател, по-скоро на скептичния му интелект, повече или по- малко склонен към отвлечени съждения, при срещата му с основното понятие на тази книга - Звездно тяло, или Двойник на човека.
Ключовата позиция на понятието Частно тяло е почти методологична, защото чрез него се обосновават макро- и микрокосмичните аналогии в астрологията, мозъчните структури и формите на черепа във френологията, различните детайли на лицеизраза във физиогномията и най-после - формите и линиите на ръцете в
хиромантията
.
С други думи, според Николай Дойнов конкретната личност притежава определени психични качества и житейски условия за тяхната реализация, притежава определени физически форми на главата и ръцете си, детерминирани от уникалната структура на нейното Звездно тяло. Читателят трябва окончателно да се раздели с конвенционалните представи за хороскопа като абстрактна карта за смътни предсказания и да приеме идеята за своя Звезден двойник, който неизменно присъства с него навсякъде - от минутата на раждането до минутата на смъртта. Запознатите с популярната окултна литература могат да свържат Двойника с описваните четири етерни тела или с астралното тяло. Но в стила на чистия интелектуален рационализъм можем да твърдим, че радикалната тема (рожденият хороскоп) в труда на Николай Дойнов се родее по-скоро с Аристотеловия термин „ентелехия”, който е активното начало у човека с телеологична природа, синтез на възможност и действителност, който носи целта в самия себе си. В този смисъл радикалната тема изисква да бъде схващана не като обективна проекция на положението на небесните тела в часа на раждането, а като неразчленено единство на субекта като потенция, и на обекта като необходимост.
към текста >>
26.
Първи думи към един странен свят
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Към Окултните науки спадат на първо място Астрологията, или както още са я наричали „Царската наука“;
Хиромантията
- науката за ръцете (формите и линиите по тях), като израз на вътрешната природа на даден човек; на трето място - френологията - науката за главата и лицето, формите и големината на отделните органи и части по тях, също като показатели на вътрешната същина на човека; Магията - науката за изучаването и владеенето на силите в Природата - електричество, магнетизъм, гравитация и други сили; Телепатията - наука за долавяне на мислите - мисловните вибрации; Ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлина; Спиритизъм - наука за контакт със заминали хора; Наука за числата - като израз на един висш свят на ред и порядък, нумерология.
Тази висша цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни сега под името „Окултни науки” (тайни науки). Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други - по висши сетива, които човек може да притежава и да развие; свят на други закони, свят, в който се борави с други сили за творческа изява; свят на силите, преди още те да са стигнали до своя последен стадий - грубия, триизмерен материален свят; свят, който е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходим един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на Окултните науки са необходими още и високи морални качества - добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и развита пинеална жлеза, която дава на човека възможност за контакт с идейния свят. Този отвъден свят създава и оформя физическия - триизмерния, свят.
Към Окултните науки спадат на първо място Астрологията, или както още са я наричали „Царската наука“;
Хиромантията
- науката за ръцете (формите и линиите по тях), като израз на вътрешната природа на даден човек; на трето място - френологията - науката за главата и лицето, формите и големината на отделните органи и части по тях, също като показатели на вътрешната същина на човека; Магията - науката за изучаването и владеенето на силите в Природата - електричество, магнетизъм, гравитация и други сили; Телепатията - наука за долавяне на мислите - мисловните вибрации; Ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлина; Спиритизъм - наука за контакт със заминали хора; Наука за числата - като израз на един висш свят на ред и порядък, нумерология.
Към Окултните науки спада разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек ще може да постига всичко. В 1928 година големият английски математик Пол Дирак с едно уравнение от квантовата механика доказва между другото, че мисълта е сила. За това уравнение той получи Нобелова награда. Ние трябва да приемем, че човешкият род, в своето развитие на мисълта, все още е далеч от изключителните възможности и постижения на хората от Първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила. Но такава възможност има и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията.
към текста >>
27.
Планетите и зодиакалните съзвездия
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Указание в това направление могат да ни дадат науката за лицето и главата - Френологията, и тази за ръцете -
Хиромантият
а.
Затова, колкото един човек в това отношение е по-развит (изразен), толкова той по-пълно и цялостно ще може да приема влиянието на дадена Планета, заедно с това и на светлите образувания в съответното Зодиакално съзвездие. В Зодиакалните съзвездия има Небесни образувания, които нямат своя светлина. Те са с елементарно влияние и действуват по-лошо, предимно на примитивните човешки мозъци. От многото направени хороскопи на хора, съвсем ясно се разбира, че голяма част от тях, поради не особено развити и оформени мозъци, поради не добре изразена интелектуалност, едва и в твърде ограничена степен приемат влиянието на Планетите, докато влиянията на Небесните светли образувания на Зодиакалните съзвездия не са в състояние да възприемат. Ето защо ние трябва да се срещнем с дадения човек или да поразберем на какво интелектуално и морално ниво е, за да определим в каква степен ще може той да приеме по-пълното влияние на Планетите и кои от Небесните образувания в съзвездието ще оказват в това направление своето влияние.
Указание в това направление могат да ни дадат науката за лицето и главата - Френологията, и тази за ръцете -
Хиромантият
а.
Тези науки са способни да ни дадат общото ниво на човека, но пълното му разбиране, както и пътя (условията), които той ще има през живота си, може да ни даде единствено Астрологията. В сегашното развитие на човешкия род мозъците още не са напълно готови да приемат цялостните влияния както на Планетите, така и на Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия. Това е един бавен и продължителен процес. Следователно в зависимост от естеството на Планетите в различните Зодиакални, съзвездия те ще получават, както изтъкнахме, една нюансировка, определяща се както от естеството на Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие, където Планетата се намира, така и от размера и качеството на интелектуалното развитие на човека. Ние изтъкнахме, че Слънцето е един високоорганизиран свят - най-близката до нас звезда.
към текста >>
28.
КНИГА ТРЕТА - ХИРОМАНТИЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
КНИГА ТРЕТА -
ХИРОМАНТИЯ
Ръцете като израз на човешката природа Пръв контакт и жестове Ръката от рамото до китката Мркуриевият тип Венериният тип Марсовият тип Лунният тип Юпитеровият тип Урановият тип Нептунпвият тип Плутоновият тип Тип на Хано Друго деление на човека Формите на човешката ръка Типове ръце Допълнителни данни за ръцете Ръката в детайли Космите Кожата Цвят на кожата Ноктите Фалангите на пръстите Пръстите Палецът Фалангите на палеца Показалецът – юпитеровият пръст Сатурновият пръст (средният) Аполоновият пръст (безименният) Кутрето – пръстът на Меркурий Общо допълнение за пръстите Хълмовете и областите на ръцете Хълмъ на Венера – този под палеца Хълмът на Юпитер – този под показалеца, от вътрешната страна на ръката Хълмът на Сатурн – този под средния пръст от вътрешната страна на ръката Аполоновият хълм – този под безименния пръст от вътрешната страна на ръката Хълмът на Меркурий – този под кутрето Хълмът на луната Марсов хълм Уранова област Нептунова област Плутонов участък Участък на планетата Хано Линиите на ръцете Второстепенните линии Големият триъгълник Четириъгълникът Общо за линиите Папилите Знаците по хълмовете Изчисления за годините, когато ще станат събития в живота на човека
КНИГА ТРЕТА -
ХИРОМАНТИЯ
Ръцете като израз на човешката природа Пръв контакт и жестове Ръката от рамото до китката Мркуриевият тип Венериният тип Марсовият тип Лунният тип Юпитеровият тип Урановият тип Нептунпвият тип Плутоновият тип Тип на Хано Друго деление на човека Формите на човешката ръка Типове ръце Допълнителни данни за ръцете Ръката в детайли Космите Кожата Цвят на кожата Ноктите Фалангите на пръстите Пръстите Палецът Фалангите на палеца Показалецът – юпитеровият пръст Сатурновият пръст (средният) Аполоновият пръст (безименният) Кутрето – пръстът на Меркурий Общо допълнение за пръстите Хълмовете и областите на ръцете Хълмъ на Венера – този под палеца Хълмът на Юпитер – този под показалеца, от вътрешната страна на ръката Хълмът на Сатурн – този под средния пръст от вътрешната страна на ръката Аполоновият хълм – този под безименния пръст от вътрешната страна на ръката Хълмът на Меркурий – този под кутрето Хълмът на луната Марсов хълм Уранова област Нептунова област Плутонов участък Участък на планетата Хано Линиите на ръцете Второстепенните линии Големият триъгълник Четириъгълникът Общо за линиите Папилите Знаците по хълмовете Изчисления за годините, когато ще станат събития в живота на човека
към текста >>
29.
Ръцете като израз на човешката природа
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Първата изучава главата и лицето и се нарича сега ФРЕНОЛОГИЯ, а втората изучава ръцете и се нарича
ХИРОМАНТИЯ
.
Представителите на тази Първа раса са приемали също, че в силовите течения, изхождащи от Планетите, са вземали участие и небесните образувания от дванадесетте Зодиакални съзвездия, като всяко едно от тях е въздействало съответно върху всяка една от дванадесетте Планети в Слънчевото семейство. Групата мозъчни клетки със своите нерви, кои излизат от тях и обхващат цялото тяло със своите нервни окончания, дават отпечатък върху психичния живот. Установено е, че най-много нервни окончания има на лицето и ръцете. Ето защо там най-ярко ще се изразят отпечатъците на психичния живот при даден човек. Изучаването и разбирането на тези отпечатъци, които нервните окончания създават там, е било също предмет на науките за размера, формите и линиите по лицето и ръцете.
Първата изучава главата и лицето и се нарича сега ФРЕНОЛОГИЯ, а втората изучава ръцете и се нарича
ХИРОМАНТИЯ
.
И двете са от науките на тази древна цивилизация. В тази книга ще се занимаем с изучаването на размерите, формите, линиите и знаците по ръцете. Всеки един член от Слънчевото семейство чрез нервните окончания, излизащи от съответната мозъчна област, изгражда формите, знаците и линиите на всяка съответна част на ръката. Така първата Планета - най-близката до Слънцето, която все още е неоткрита, наречена от древните ВУЛКАН (неотдавна един италиански астроном я нарече ФАЕНЦА), има своето въздействие върху палеца. Меркурий - върху малкия пръст (кутрето) и хълма под него откъм дланта.
към текста >>
30.
За автора
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Свободното си време посвещава основно на науките астрология,
хиромантия
и френология.
След 9 септември 1944 година цялото имущество на Николай Дойнов е конфискувано, а по време на гоненията на религиозните общности той е арестуван и без съд и присъда прекарва 2 години в концлагера в Белене при нечовешки условия, Поболява се зле и го отвеждат в затвор. След затвора работи в леярна работилница, където при нещастен случай главата и лицето му биват обгорени с разтопен метал. В непоносимата болка ученикът усеща до себе си присъствието на Учителя, който му казва: “Николай, не се безпокой и не се тревожи, всичко ще мине!”. Не след дълго време Дойнов е изписан от болницата без белези по лицето. /Още веднъж през 1942 година Учителят го е спасил от обесване./ Впоследствие през годините Николай Дойнов прехранва семейството си като хамалин и мозайкаджия.
Свободното си време посвещава основно на науките астрология,
хиромантия
и френология.
Чете много и усилено се занимава с изработване на хороскопи. С големите си успехи като астролог и езотерик става известен в страната и в чужбина. Издава 160 различни есета и легенди под общото заглавие “Из летописите на Древността ”, брошурата “Окултни импресии” и книгите за астрология, хиромантия и френология “Науките на първата човешка раса” и “Звездният мир ”, както и “И очите ми видяха Изгрева” /по идея на Учителя/, излязла посмъртно. Николай Дойнов завършва земния си път в пълно съзнание на 3 октомври 1998 година. За деня на погребението си шепнешком предрича: "Той ще бъде светъл ден!”.
към текста >>
Издава 160 различни есета и легенди под общото заглавие “Из летописите на Древността ”, брошурата “Окултни импресии” и книгите за астрология,
хиромантия
и френология “Науките на първата човешка раса” и “Звездният мир ”, както и “И очите ми видяха Изгрева” /по идея на Учителя/, излязла посмъртно.
Не след дълго време Дойнов е изписан от болницата без белези по лицето. /Още веднъж през 1942 година Учителят го е спасил от обесване./ Впоследствие през годините Николай Дойнов прехранва семейството си като хамалин и мозайкаджия. Свободното си време посвещава основно на науките астрология, хиромантия и френология. Чете много и усилено се занимава с изработване на хороскопи. С големите си успехи като астролог и езотерик става известен в страната и в чужбина.
Издава 160 различни есета и легенди под общото заглавие “Из летописите на Древността ”, брошурата “Окултни импресии” и книгите за астрология,
хиромантия
и френология “Науките на първата човешка раса” и “Звездният мир ”, както и “И очите ми видяха Изгрева” /по идея на Учителя/, излязла посмъртно.
Николай Дойнов завършва земния си път в пълно съзнание на 3 октомври 1998 година. За деня на погребението си шепнешком предрича: "Той ще бъде светъл ден!”. И в преносен, и в буквален смисъл тогава грее великолепно слънце...
към текста >>
31.
Съдържание
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Безценните му оригинални трудове в областта на астрологията, окултната философия, френологията,
хиромантията
и др.
СЪДЪРЖАНИЕ И Бог създаде човека Що е Бог, кое е свръхестествено? Черното слънце, Голямата катастрофа и изгубеният Рай Първата човешка раса През 2000-та година нова Вселенска катастрофа няма да има В отвъдното парите не ви вършат никаква работа Душата ни е извънземен скитник Окултните знания ще останат скрити за нравствено несъвършените Кои са Белите братя? Исторически мистификации около богомилството Библията - свещена книга, но не съвсем Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия * * * Брат НИКОЛАЙ (Николай Дойнов) е един от най-видните и самобитни астролози на Бялото братство.
Безценните му оригинални трудове в областта на астрологията, окултната философия, френологията,
хиромантията
и др.
са добре познати в десетки страни по целия свят. Възгледите на този 90-годишен учен езотерик поразяват с блестящата си логика, съчетала в себе си древното мистично познание с най-новите научни открития, което я прави близка и понятна за съвременника. Животът на този лъчезарен човек е низ от възходи и падения, от преодоляване на безброй препятствия, които съдбата му отрежда като изпитания по пътя към нравственото съвършенство. Роден е в заможно габровско семейство през 1904 г., завършва Априловската гимназия,следва физика и математика в Софийския университет, изучава философия и естествени науки. С Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) се запознава през 1922 г.
към текста >>
32.
Окултните знания ще останат скрити за нравствено несъвършените
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Астрологията,
хиромантията
, френологията, номерологията и всички останали окултни науки се пазят в тайна от посветените, защото те дават в ръцете ни едно изключително силно оръжие - пълно познание за човека срещу нас.
ОКУЛТНИТЕ ЗНАНИЯ ЩЕ ОСТАНАТ СКРИТИ ЗА НРАВСТВЕНО НЕСЪВЪРШЕНИТЕ Окултизмът, езотериката всъщност представляват комплекс от скрити, тайни знания за човека и Вселената. Те отразяват напълно реално съществуващи взаимовръзки и зависимости. Но защо тогава в продължение на хилядолетия стават достояние на толкова малко хора? Понякога при мен идва човек и ме пита: „Толкова много се интересувам от езотеричните науки, изчел съм стотици книги, но сякаш нещо отгоре ме спира, не ми „дава“ това познание. Защо? “ Да, действително на някои хора не само че не им се „дава“, но и често жестоко биват наказвани за любопитството си.
Астрологията,
хиромантията
, френологията, номерологията и всички останали окултни науки се пазят в тайна от посветените, защото те дават в ръцете ни едно изключително силно оръжие - пълно познание за човека срещу нас.
Например щом видя, че ръката на някого е костелива, прилича на паница, веднага разбирам, че това е свидлив човек. Но ако обикновените хора можеха да разпознаят това по ръката, ще започнат да му се присмиват, да го дразнят. А това не е позволено. Затова окултните знания стават достъпни само ако човек е достатъчно нравствено и духовно издигнат (това няма нищо общо с образованието и социалното положение). Има един велик и неотменим закон - Законът за кармата.
към текста >>
33.
Съдържание
 
- Георги Радев (1900–1940)
Нещо из историята на
хиромантията
22.
Една историческа картина 17. Младият египтянин 18. Има ли днес пророци и светии? 19. Едно сравнение 20. Челото на човека 21.
Нещо из историята на
хиромантията
22.
Лостът на Архимеда 23. Два свята 24. Притчата за самарянина 25. Две оси в главата на човека 26. По повод някои изчисления за кубичната миля 27.
към текста >>
34.
Нещо из историята на хиромантията
 
- Георги Радев (1900–1940)
Нещо из историята на
хиромантията
[1] Произходът на
хиромантията
е много стар - той се губи в здрача на предисторичните времена.
Нещо из историята на
хиромантията
[1] Произходът на
хиромантията
е много стар - той се губи в здрача на предисторичните времена.
Разбира се, че когато говорим за предисторични времена, подразбираме времена, за които ние, съвременните европейци, не притежаваме никакви, или много оскъдни исторически вести. Така че те са „предисторични" за нашата, европейската, история. Както да е, но изследванията показват, че хиромантията, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия. Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет. Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка.
към текста >>
Както да е, но изследванията показват, че
хиромантията
, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия.
Нещо из историята на хиромантията[1] Произходът на хиромантията е много стар - той се губи в здрача на предисторичните времена. Разбира се, че когато говорим за предисторични времена, подразбираме времена, за които ние, съвременните европейци, не притежаваме никакви, или много оскъдни исторически вести. Така че те са „предисторични" за нашата, европейската, история.
Както да е, но изследванията показват, че
хиромантията
, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия.
Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет. Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка. Ала едва от древно-гръцки времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията. При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр. Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване.
към текста >>
Може да се каже изобщо, че и
хиромантията
, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка.
Нещо из историята на хиромантията[1] Произходът на хиромантията е много стар - той се губи в здрача на предисторичните времена. Разбира се, че когато говорим за предисторични времена, подразбираме времена, за които ние, съвременните европейци, не притежаваме никакви, или много оскъдни исторически вести. Така че те са „предисторични" за нашата, европейската, история. Както да е, но изследванията показват, че хиромантията, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия. Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет.
Може да се каже изобщо, че и
хиромантията
, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка.
Ала едва от древно-гръцки времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията. При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр. Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване. Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по хиромантия. В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт – авгурите.
към текста >>
Ала едва от древно-гръцки времена насам имаме по-сигурни вести за
хиромантията
.
Разбира се, че когато говорим за предисторични времена, подразбираме времена, за които ние, съвременните европейци, не притежаваме никакви, или много оскъдни исторически вести. Така че те са „предисторични" за нашата, европейската, история. Както да е, но изследванията показват, че хиромантията, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия. Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет. Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка.
Ала едва от древно-гръцки времена насам имаме по-сигурни вести за
хиромантията
.
При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр. Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване. Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по хиромантия. В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт – авгурите. Но много неща показват, че мнозина видни люде в римско време са се занимавали с това интересно и важно от практично гледище гадателско изкуство.
към текста >>
Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху
хиромантията
и са я признавали като наука достойна за изучаване.
Както да е, но изследванията показват, че хиромантията, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия. Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет. Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка. Ала едва от древно-гръцки времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията. При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр.
Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху
хиромантията
и са я признавали като наука достойна за изучаване.
Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по хиромантия. В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт – авгурите. Но много неща показват, че мнозина видни люде в римско време са се занимавали с това интересно и важно от практично гледище гадателско изкуство. Така например, Юлий Цезар и Август са минавали за изкусни хироманти. За Юлий Цезар се твърди, че така майсторски владеел туй изкуство, та било достатъчно само да хвърли поглед върху ръката на когото и да било, за да го прецени правилно.
към текста >>
Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по
хиромантия
.
Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет. Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка. Ала едва от древно-гръцки времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията. При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр. Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване.
Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по
хиромантия
.
В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт – авгурите. Но много неща показват, че мнозина видни люде в римско време са се занимавали с това интересно и важно от практично гледище гадателско изкуство. Така например, Юлий Цезар и Август са минавали за изкусни хироманти. За Юлий Цезар се твърди, че така майсторски владеел туй изкуство, та било достатъчно само да хвърли поглед върху ръката на когото и да било, за да го прецени правилно. Без да се спираме надълго и широко върху историята на хиромантията в по-последни времена, ще кажем накъсо, че тя ни за миг не е излизала - заедно с астрологията, чиято спътница винаги е била, из кръга на ония занятия, които са привличали образованите люде на ония времена.
към текста >>
Без да се спираме надълго и широко върху историята на
хиромантията
в по-последни времена, ще кажем накъсо, че тя ни за миг не е излизала - заедно с астрологията, чиято спътница винаги е била, из кръга на ония занятия, които са привличали образованите люде на ония времена.
Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по хиромантия. В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт – авгурите. Но много неща показват, че мнозина видни люде в римско време са се занимавали с това интересно и важно от практично гледище гадателско изкуство. Така например, Юлий Цезар и Август са минавали за изкусни хироманти. За Юлий Цезар се твърди, че така майсторски владеел туй изкуство, та било достатъчно само да хвърли поглед върху ръката на когото и да било, за да го прецени правилно.
Без да се спираме надълго и широко върху историята на
хиромантията
в по-последни времена, ще кажем накъсо, че тя ни за миг не е излизала - заедно с астрологията, чиято спътница винаги е била, из кръга на ония занятия, които са привличали образованите люде на ония времена.
У арабите, създатели на мавританската култура, хиромантията е била на висока чест. Арабските учени са писали дори специални ръководства по това изкуство. Познато е, запример - защото е било преведено на немски - съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл. Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията. Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство.
към текста >>
У арабите, създатели на мавританската култура,
хиромантията
е била на висока чест.
В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт – авгурите. Но много неща показват, че мнозина видни люде в римско време са се занимавали с това интересно и важно от практично гледище гадателско изкуство. Така например, Юлий Цезар и Август са минавали за изкусни хироманти. За Юлий Цезар се твърди, че така майсторски владеел туй изкуство, та било достатъчно само да хвърли поглед върху ръката на когото и да било, за да го прецени правилно. Без да се спираме надълго и широко върху историята на хиромантията в по-последни времена, ще кажем накъсо, че тя ни за миг не е излизала - заедно с астрологията, чиято спътница винаги е била, из кръга на ония занятия, които са привличали образованите люде на ония времена.
У арабите, създатели на мавританската култура,
хиромантията
е била на висока чест.
Арабските учени са писали дори специални ръководства по това изкуство. Познато е, запример - защото е било преведено на немски - съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл. Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията. Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство. Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията.
към текста >>
Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху
хиромантията
.
За Юлий Цезар се твърди, че така майсторски владеел туй изкуство, та било достатъчно само да хвърли поглед върху ръката на когото и да било, за да го прецени правилно. Без да се спираме надълго и широко върху историята на хиромантията в по-последни времена, ще кажем накъсо, че тя ни за миг не е излизала - заедно с астрологията, чиято спътница винаги е била, из кръга на ония занятия, които са привличали образованите люде на ония времена. У арабите, създатели на мавританската култура, хиромантията е била на висока чест. Арабските учени са писали дори специални ръководства по това изкуство. Познато е, запример - защото е било преведено на немски - съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл.
Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху
хиромантията
.
Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство. Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук. По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия.
към текста >>
Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с
хиромантия
, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство.
Без да се спираме надълго и широко върху историята на хиромантията в по-последни времена, ще кажем накъсо, че тя ни за миг не е излизала - заедно с астрологията, чиято спътница винаги е била, из кръга на ония занятия, които са привличали образованите люде на ония времена. У арабите, създатели на мавританската култура, хиромантията е била на висока чест. Арабските учени са писали дори специални ръководства по това изкуство. Познато е, запример - защото е било преведено на немски - съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл. Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията.
Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с
хиромантия
, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство.
Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук. По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия. Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия.
към текста >>
Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на
хиромантията
.
У арабите, създатели на мавританската култура, хиромантията е била на висока чест. Арабските учени са писали дори специални ръководства по това изкуство. Познато е, запример - защото е било преведено на немски - съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл. Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията. Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство.
Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на
хиромантията
.
Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук. По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия. Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.).
към текста >>
От 16-18 век са останали доста съчинения по
Хиромантия
, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук.
Познато е, запример - защото е било преведено на немски - съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл. Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията. Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство. Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле.
От 16-18 век са останали доста съчинения по
Хиромантия
, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук.
По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия. Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.). Едва в 19. век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към хиромантията - поне в средите - на официалните учени.
към текста >>
По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по
хиромантия
.
Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията. Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство. Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук.
По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по
хиромантия
.
Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.). Едва в 19. век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към хиромантията - поне в средите - на официалните учени. Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене.
към текста >>
Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по
хиромантия
, астрология и магия.
Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство. Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук. По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия.
Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по
хиромантия
, астрология и магия.
По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.). Едва в 19. век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към хиромантията - поне в средите - на официалните учени. Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене. Разбира се, тази присъда е била произнесена така, на презум.
към текста >>
век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към
хиромантията
- поне в средите - на официалните учени.
От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук. По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия. Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.). Едва в 19.
век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към
хиромантията
- поне в средите - на официалните учени.
Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене. Разбира се, тази присъда е била произнесена така, на презум. Ни един от официалните учени не си е дал труд да провери със средствата, с които разполага така наречената „позитивна" наука, твърденията на хиромантията, изучавана в течение на толкова векове от видни учени, много от които - по ум, по прозорливост, по самобитност и интуиция, седят далеч по-високо от мнозина съвременни професионални представители на официалната наука. Едва в последно време се забелязва едно по-обективно отношение към хиромантията от страна на някои официални учени, които по един или друг начин са били принудени да признаят нейната достоверност. Така стана в последните десетилетия и с много факти из областта на окултизма - отпърво официалните учени ги отхвърляха с пренебрежително високомерие, после, с течение на времето, те бяха принудени да им отдадат известно внимание, докато най-после, притиснати от неопровержимите факти, те се видеха принудени сериозно да се занимаят с тях и да ги признаят.
към текста >>
Ни един от официалните учени не си е дал труд да провери със средствата, с които разполага така наречената „позитивна" наука, твърденията на
хиромантията
, изучавана в течение на толкова векове от видни учени, много от които - по ум, по прозорливост, по самобитност и интуиция, седят далеч по-високо от мнозина съвременни професионални представители на официалната наука.
По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.). Едва в 19. век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към хиромантията - поне в средите - на официалните учени. Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене. Разбира се, тази присъда е била произнесена така, на презум.
Ни един от официалните учени не си е дал труд да провери със средствата, с които разполага така наречената „позитивна" наука, твърденията на
хиромантията
, изучавана в течение на толкова векове от видни учени, много от които - по ум, по прозорливост, по самобитност и интуиция, седят далеч по-високо от мнозина съвременни професионални представители на официалната наука.
Едва в последно време се забелязва едно по-обективно отношение към хиромантията от страна на някои официални учени, които по един или друг начин са били принудени да признаят нейната достоверност. Така стана в последните десетилетия и с много факти из областта на окултизма - отпърво официалните учени ги отхвърляха с пренебрежително високомерие, после, с течение на времето, те бяха принудени да им отдадат известно внимание, докато най-после, притиснати от неопровержимите факти, те се видеха принудени сериозно да се занимаят с тях и да ги признаят. Трябва, обаче, да отбележим, че преди още някои съвременни учени да се занимаят с въпроса за достоверността на хиромантичните гадания, с хиромантия се занимаваха мнозина окултисти. Със своите книги те поддържаха постоянно жив интереса към това древно мантично изкуство. Най-голям дял, обаче, да се запази от забрава това древно изкуство, се пада на скитниците-цигани.
към текста >>
Едва в последно време се забелязва едно по-обективно отношение към
хиромантията
от страна на някои официални учени, които по един или друг начин са били принудени да признаят нейната достоверност.
Едва в 19. век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към хиромантията - поне в средите - на официалните учени. Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене. Разбира се, тази присъда е била произнесена така, на презум. Ни един от официалните учени не си е дал труд да провери със средствата, с които разполага така наречената „позитивна" наука, твърденията на хиромантията, изучавана в течение на толкова векове от видни учени, много от които - по ум, по прозорливост, по самобитност и интуиция, седят далеч по-високо от мнозина съвременни професионални представители на официалната наука.
Едва в последно време се забелязва едно по-обективно отношение към
хиромантията
от страна на някои официални учени, които по един или друг начин са били принудени да признаят нейната достоверност.
Така стана в последните десетилетия и с много факти из областта на окултизма - отпърво официалните учени ги отхвърляха с пренебрежително високомерие, после, с течение на времето, те бяха принудени да им отдадат известно внимание, докато най-после, притиснати от неопровержимите факти, те се видеха принудени сериозно да се занимаят с тях и да ги признаят. Трябва, обаче, да отбележим, че преди още някои съвременни учени да се занимаят с въпроса за достоверността на хиромантичните гадания, с хиромантия се занимаваха мнозина окултисти. Със своите книги те поддържаха постоянно жив интереса към това древно мантично изкуство. Най-голям дял, обаче, да се запази от забрава това древно изкуство, се пада на скитниците-цигани. Всеки знае, че циганите - циганките най-вече - са, тъй да речем, гадатели по професия.
към текста >>
Трябва, обаче, да отбележим, че преди още някои съвременни учени да се занимаят с въпроса за достоверността на хиромантичните гадания, с
хиромантия
се занимаваха мнозина окултисти.
Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене. Разбира се, тази присъда е била произнесена така, на презум. Ни един от официалните учени не си е дал труд да провери със средствата, с които разполага така наречената „позитивна" наука, твърденията на хиромантията, изучавана в течение на толкова векове от видни учени, много от които - по ум, по прозорливост, по самобитност и интуиция, седят далеч по-високо от мнозина съвременни професионални представители на официалната наука. Едва в последно време се забелязва едно по-обективно отношение към хиромантията от страна на някои официални учени, които по един или друг начин са били принудени да признаят нейната достоверност. Така стана в последните десетилетия и с много факти из областта на окултизма - отпърво официалните учени ги отхвърляха с пренебрежително високомерие, после, с течение на времето, те бяха принудени да им отдадат известно внимание, докато най-после, притиснати от неопровержимите факти, те се видеха принудени сериозно да се занимаят с тях и да ги признаят.
Трябва, обаче, да отбележим, че преди още някои съвременни учени да се занимаят с въпроса за достоверността на хиромантичните гадания, с
хиромантия
се занимаваха мнозина окултисти.
Със своите книги те поддържаха постоянно жив интереса към това древно мантично изкуство. Най-голям дял, обаче, да се запази от забрава това древно изкуство, се пада на скитниците-цигани. Всеки знае, че циганите - циганките най-вече - са, тъй да речем, гадатели по професия. За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет". Много от тях, разбира се, са чисто и просто шарлатани - в техните стереотипни предсказания няма ни капка истина.
към текста >>
На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали двамата най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на
хиромантията
.
Най-голям дял, обаче, да се запази от забрава това древно изкуство, се пада на скитниците-цигани. Всеки знае, че циганите - циганките най-вече - са, тъй да речем, гадатели по професия. За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет". Много от тях, разбира се, са чисто и просто шарлатани - в техните стереотипни предсказания няма ни капка истина. Ала измежду тях понякога, наистина се срещат вещи гадателки, които просто поразяват със своите верни и точни предсказания.
На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали двамата най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на
хиромантията
.
Тия двама французи с право могат да се нарекат възродители на хиромантията в наши дни. След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди. Пътьом ще спомена, че книгата на капитан д'Арпантини, по своята научна издържаност и блестящ стил, си остава класическа в хироложката литература. Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност.
към текста >>
Тия двама французи с право могат да се нарекат възродители на
хиромантията
в наши дни.
Всеки знае, че циганите - циганките най-вече - са, тъй да речем, гадатели по професия. За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет". Много от тях, разбира се, са чисто и просто шарлатани - в техните стереотипни предсказания няма ни капка истина. Ала измежду тях понякога, наистина се срещат вещи гадателки, които просто поразяват със своите верни и точни предсказания. На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали двамата най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на хиромантията.
Тия двама французи с право могат да се нарекат възродители на
хиромантията
в наши дни.
След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди. Пътьом ще спомена, че книгата на капитан д'Арпантини, по своята научна издържаност и блестящ стил, си остава класическа в хироложката литература. Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год.
към текста >>
След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към
хиромантията
добива по-широко разпространение във всички образовани среди.
За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет". Много от тях, разбира се, са чисто и просто шарлатани - в техните стереотипни предсказания няма ни капка истина. Ала измежду тях понякога, наистина се срещат вещи гадателки, които просто поразяват със своите верни и точни предсказания. На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали двамата най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на хиромантията. Тия двама французи с право могат да се нарекат възродители на хиромантията в наши дни.
След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към
хиромантията
добива по-широко разпространение във всички образовани среди.
Пътьом ще спомена, че книгата на капитан д'Арпантини, по своята научна издържаност и блестящ стил, си остава класическа в хироложката литература. Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год. предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски.
към текста >>
За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (
Хиромантия
и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид.
„След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми. Говори след туй за двамата ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес. Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна". И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди.
За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (
Хиромантия
и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид.
Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе. Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат утвърждение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит. -------------------------------------------------------------------------- [1] Повечето от данните за тоя бегъл исторически очерк на хиромантията са почерпени от хубавата книга на Dr. med. Georg Lomer: „Die Sprache der Hand“ (Езикът на ръката).
към текста >>
Хиромантията
и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе.
Говори след туй за двамата ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес. Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна". И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди. За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид.
Хиромантията
и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе.
Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат утвърждение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит. -------------------------------------------------------------------------- [1] Повечето от данните за тоя бегъл исторически очерк на хиромантията са почерпени от хубавата книга на Dr. med. Georg Lomer: „Die Sprache der Hand“ (Езикът на ръката).
към текста >>
Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на
хиромантията
, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат утвърждение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит.
Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна". И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди. За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид. Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе.
Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на
хиромантията
, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат утвърждение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит.
-------------------------------------------------------------------------- [1] Повечето от данните за тоя бегъл исторически очерк на хиромантията са почерпени от хубавата книга на Dr. med. Georg Lomer: „Die Sprache der Hand“ (Езикът на ръката).
към текста >>
-------------------------------------------------------------------------- [1] Повечето от данните за тоя бегъл исторически очерк на
хиромантията
са почерпени от хубавата книга на Dr. med.
Днес, обаче, то се сбъдна". И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди. За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид. Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе. Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат утвърждение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит.
-------------------------------------------------------------------------- [1] Повечето от данните за тоя бегъл исторически очерк на
хиромантията
са почерпени от хубавата книга на Dr. med.
Georg Lomer: „Die Sprache der Hand“ (Езикът на ръката).
към текста >>
35.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
Юли-септемрри 1901 Предприема първата си обиколка в южна България със сказки по френология и
хиромантия
, като прави френологически изследвания: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София.
Присъстват Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович. 20 юли 1900 - В река Девня, край Варна, Дънов извършва водно кръщение на Пеню Киров, като с това го приема за свой пръв ученик. 27 ноември 1900 - Дава „Добрата молитва.“ 1901 - Започва научно-просветната си дейност със сказка в Нови Пазар на тема науката за човека и неговите скрити възможности. Издава в сп. „Родинна“ пет статии по френология.
Юли-септемрри 1901 Предприема първата си обиколка в южна България със сказки по френология и
хиромантия
, като прави френологически изследвания: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София.
На 15 август в Сливен държи сказка в читалище „Зора“ и изнася вечерна проповед в Евангелската църква в присъствието на пастор Ватралски. Август 1901 - Втора годишна среща на Веригата в Бургас. Март-май 1902 Прави обиколка в северна България: София, Шумен, Русе, Търново и Варна. Август 1902 - Трета годишна среща на Веригата в Бургас. Август 1902 май 1903 - Обиколка на южна България: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора, Хасково, Пловдив, Кюстендил, Пазарджик, София, Враца, Видин, Лом, Свищов, Сомовит, Плевен и Варна.
към текста >>
Води лекции по френологя и
хиромантия
.
Издава статии на тази тема (сп. „Родина“ 1901). Изнася сказки (Нови Пазар, читалище „Зора“ и проповед в Евангелската църква в Сливен, читалище „Надежда“ в Търново). В Шумен. През 1903 дава в Добрич, Балчик и Каварна по две сказки.
Води лекции по френологя и
хиромантия
.
Обиколките му са неуморни като започва от Варна през 1901 г. Следват Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик и накрая София. Следва Северна България през 1902 като тръгва от София. Следва Шумен, Русе, Търново и пак Варна. Дънов ежегодно е на срещите на Веригата.
към текста >>
36.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на Езотеричната школа на Всемирното Бяло Братство (1922) се демонстрира цялостният му подход към окултните науки за себе-познание - астрология,
хиромантия
, физиогномия, френология, кабала и др.
Преди всичко волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. наклон в съзнанието." (Младежки окултен клас, година I, лекция 4, Качества и проява на волята, 15 март 1922) „Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма [на живот], толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят. За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства -минерално, растително, животинско и царството на човека. ...Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека." (Младежки окултен клас, година V, лекция 13, Реални величини, 7 февруари 1926) Принос към науките за себепошанпе В периода 1901-1912 г. Учителя Беинса Дуно провежда френологични изследвания върху избрани представители от българския народ.
По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на Езотеричната школа на Всемирното Бяло Братство (1922) се демонстрира цялостният му подход към окултните науки за себе-познание - астрология,
хиромантия
, физиогномия, френология, кабала и др.
Неговата оригинална методология в тази област включва следните основни принципи: • Учителя Беинса Дуно дава импулс на окултния ученик сам да изучава традицията на дадена окултна наука, коригирайки и насочвайки учебния процес и изследователските търсения. • Той забранява използването на окултните науки за критика. • Дава импулс за т.нар. еволюционно развитие на тези науки; към тях не трябва да се подхожда обективистично и позитивистично, а трябва да служат за развитие на добродетели в човешката душа и да помагат за раждане и познание на Вътрешния Христос. Музикално творчество Петър Дънов учи музика и цигулка през 80-те години на XIX век.
към текста >>
НАГОРЕ