НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
100
резултата в
45
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Изгрев 12.IХ.1950 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Филип
Стоицев беше организирал малък оркестър, за който беше хармонизирал песни от Учителя.
Тя свърза орфеизма с богомилството и разгледа Орфей в светлината на Учителя. По-малки и по-големи групи устройваха по-близки или по-далечни екскурзии до Дамга, до Мальовица, до Рупите и пр. Тия, които са пропътували из нашите планини, казват, че най-красивото място в България са Седемте рилски езера. Никъде няма наредени по един такъв красив и умен начин амфитеатрално седем езера. Имаше доста гости от провинцията.
Филип
Стоицев беше организирал малък оркестър, за който беше хармонизирал песни от Учителя.
Между другото заинтригуваха слушателите някои от новите неиздадени досега песни на Учителя, а именно: „Марш на светлите души”, „Малкият планински извор”, „Играта на поточето” и пр. Някои братя и сестри съчиниха текст на песента „Малкия планински извор”. Тези песни могат да се намерят в новата песнопойка на стр. 135, 141, 147. През втората половина на м.
към текста >>
На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък симфоничен оркестър на
Филип
Стоицев.
И тук се чувстваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа.
На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък симфоничен оркестър на
Филип
Стоицев.
Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29. VIII. вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени с нова светлина и нови идеи за работа.
към текста >>
2.
По стъпките на Учителя
- Боян Боев (1883 – 1963)
Филип
Стоицев беше организирал малък оркестър, за който беше хармонирал песни от Учителя.
По-малки или по-големи групи устроиха екскурзии до Дамга, до Мальовица, до Рупите и пр. Времето през цялото летуване беше топло, слънчево с изключение само на няколко дъждовни и мъгливи дни. Тия, които са пътували из нашите планини, казват, че най-красивото място в България са Седемте Рилски езера. Никъде няма наредени по един такъв красив и умен начин амфитеатрално седем езера. Имаше доста гости от провинцията.
Филип
Стоицев беше организирал малък оркестър, за който беше хармонирал песни от Учителя.
Между другото заинтересуваха слушателите някои от новите, неиздадени досега песни от Учителя, а именно „Марш на светлите сили“, „Малкият планински извор“, „Играта на поточето“ и пр. Някои братя и сестри съчиниха текст на песента „Малкият планински извор“. Тези песни могат да се намерят в новата песонопойка, на стр. 135, 141, 147. През втората половина на месец август се формираха групи за слизане.
към текста >>
На втория концерт новосформираният малък оркестър на
Филип
Стоицев изпълни пак песни от Учителя.
И тук се чувствуваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на Събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа.
На втория концерт новосформираният малък оркестър на
Филип
Стоицев изпълни пак песни от Учителя.
Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29-и вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени, с нова светлина и нови идеи за работа. Поздрав до всички братя и сестри.
към текста >>
3.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато Христос му казва: "Аз те видях под смоковницата преди
Филип
да те повика", също е важно, защото смоковницата е символ на Малките Мистерии, значи той го е виждал в Школата на Малките Мистерии.
Първата степен се е наричала ВРАНА, втората - ОКУЛТНИЯТ, третата - ВОЮВАЩИЯТ, четвъртата - ЛЪВ. Петата степен е наричана с името на народа, към който принадлежи кандидатът за Посвещение. Така например у юдеите той е наричан ИЗРАИЛТЯНИН. И затова Христос, като вижда Натанаил че идва при него, казва: "Ето един истински израилтянин, в когото няма лукавщина". Значи, той е бил в петата степен на своето развитие.
И когато Христос му казва: "Аз те видях под смоковницата преди
Филип
да те повика", също е важно, защото смоковницата е символ на Малките Мистерии, значи той го е виждал в Школата на Малките Мистерии.
И понеже външен човек не е могъл да проникне в тези кръгове, а само един висш посветен, който е принадлежал на Големите Мистерии, е могъл да знае това. Затова той му казва: "Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". У персийците тази степен е наричана ПЕРСИЕЦ, у гърците - ЕЛИН, у халдейците - ХАЛДЕЕЦ. Шестата степен е наричана СЛЪНЧЕВ ГЕРОЙ и седмата - ОТЕЦ Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището.
към текста >>
4.
8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоана и да го хвърлят в тъмницата заради Иродиада, жената на брат му
Филип
, понеже беше я взел за жена.
Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През тези дни дойде Исус от Назарет Галиеянски да се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде Глас от Небесата: Ги си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение... И след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие. В шестата глава се говори за предаването на Йоан па властта и за неговото убийство и се казва: "Но Ирод, като чу за Исуса, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, гой е възкръснал от мъртвите.
Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоана и да го хвърлят в тъмницата заради Иродиада, жената на брат му
Филип
, понеже беше я взел за жена.
Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, Но не можеше, защото Ирод се боеше от Йоан като знаеше, че той е човек праведен и свят и го пазеше здраво. И когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря за големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини, самата дъщеря на Иродиада излезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него. И царят рече на момичето: Искай от мен и каквото щеш, ще ти го дам.
към текста >>
5.
9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
И намери
Филипа
и му казва: Дойди след Мене.
Беше около десетия час". "Единият от двамата, които чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, братът на Симона Петра. Той първи намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия, което значи Христос. Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, синът Йононов, ти ще се наречеш Кифа, което значи Петър (канара) ". "На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея.
И намери
Филипа
и му казва: Дойди след Мене.
А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра. Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в Закона и за Когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, който е от Назарет. Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.
към текста >>
А
Филип
беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.
"Единият от двамата, които чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, братът на Симона Петра. Той първи намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия, което значи Христос. Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, синът Йононов, ти ще се наречеш Кифа, което значи Петър (канара) ". "На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея. И намери Филипа и му казва: Дойди след Мене.
А
Филип
беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.
Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в Закона и за Когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, който е от Назарет. Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж. Исус видя Натанаила да дохожда към Него и казва за него: Ето истински Израилтянин, у когото няма лукавщина.
към текста >>
Филип
намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в Закона и за Когото писаха пророците, Исуса,
Той първи намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия, което значи Христос. Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, синът Йононов, ти ще се наречеш Кифа, което значи Петър (канара) ". "На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея. И намери Филипа и му казва: Дойди след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.
Филип
намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в Закона и за Когото писаха пророците, Исуса,
Йосифовия син, който е от Назарет. Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж. Исус видя Натанаила да дохожда към Него и казва за него: Ето истински Израилтянин, у когото няма лукавщина. Натанаил Му казва: Отгде ме познаваш?
към текста >>
Филип
му каза: Дойди и виж.
И намери Филипа и му казва: Дойди след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра. Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в Закона и за Когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, който е от Назарет. Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро?
Филип
му каза: Дойди и виж.
Исус видя Натанаила да дохожда към Него и казва за него: Ето истински Израилтянин, у когото няма лукавщина. Натанаил Му казва: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те, когато беше под смоковницата. Натанаил Му отговори: Учителю, Ти си Божий Син, Ти си Израилев Цар. Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох, видях те под смоковницата, вярваш ли повече от това, ще видиш.
към текста >>
Исус в отговор му рече: Преди да те повика
Филип
, видях те, когато беше под смоковницата.
Йосифовия син, който е от Назарет. Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж. Исус видя Натанаила да дохожда към Него и казва за него: Ето истински Израилтянин, у когото няма лукавщина. Натанаил Му казва: Отгде ме познаваш?
Исус в отговор му рече: Преди да те повика
Филип
, видях те, когато беше под смоковницата.
Натанаил Му отговори: Учителю, Ти си Божий Син, Ти си Израилев Цар. Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох, видях те под смоковницата, вярваш ли повече от това, ще видиш. И рече му: Истина, Истина ви казвам, отсега ще видите Небето отворено и Божиите Ангели да възлизат и слизат над човешкия Син". В това призоваване са загатнати много неща, без да са казани. Тук се описва призоваването на четирима от учениците: Андрей, Петър, Филип и Натанаил.
към текста >>
Тук се описва призоваването на четирима от учениците: Андрей, Петър,
Филип
и Натанаил.
Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те, когато беше под смоковницата. Натанаил Му отговори: Учителю, Ти си Божий Син, Ти си Израилев Цар. Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох, видях те под смоковницата, вярваш ли повече от това, ще видиш. И рече му: Истина, Истина ви казвам, отсега ще видите Небето отворено и Божиите Ангели да възлизат и слизат над човешкия Син". В това призоваване са загатнати много неща, без да са казани.
Тук се описва призоваването на четирима от учениците: Андрей, Петър,
Филип
и Натанаил.
А другият ученик, който дойде от Йоана при Исуса, който пише това, не споменава нищо за себе си. Това е вече една загадка. Когато Исус намери Филип от Галилея и му казва: Дойди след Мене, и той тръгва, и в това има загатване за нещо, което не е казано. Това показва, че Филип е бил в Окултната Школа и е бил готов, и е знаел за пристигането на Христа и когато последният го повиква, той тръгва веднага след Него. Също така срещата с Натанаил е интересна.
към текста >>
Когато Исус намери
Филип
от Галилея и му казва: Дойди след Мене, и той тръгва, и в това има загатване за нещо, което не е казано.
И рече му: Истина, Истина ви казвам, отсега ще видите Небето отворено и Божиите Ангели да възлизат и слизат над човешкия Син". В това призоваване са загатнати много неща, без да са казани. Тук се описва призоваването на четирима от учениците: Андрей, Петър, Филип и Натанаил. А другият ученик, който дойде от Йоана при Исуса, който пише това, не споменава нищо за себе си. Това е вече една загадка.
Когато Исус намери
Филип
от Галилея и му казва: Дойди след Мене, и той тръгва, и в това има загатване за нещо, което не е казано.
Това показва, че Филип е бил в Окултната Школа и е бил готов, и е знаел за пристигането на Христа и когато последният го повиква, той тръгва веднага след Него. Също така срещата с Натанаил е интересна. Исус, като го вижда, казва: Ето един истински Израилтянин, в когото лукавщина няма. Това е един чисто окултен израз, с който се определя степента на Натанаиловото окултно развитие. Той е на петата степен по стълбата на ученичеството, за което говоря на друго място, главата за езотеричния характер на Християнството.
към текста >>
Това показва, че
Филип
е бил в Окултната Школа и е бил готов, и е знаел за пристигането на Христа и когато последният го повиква, той тръгва веднага след Него.
В това призоваване са загатнати много неща, без да са казани. Тук се описва призоваването на четирима от учениците: Андрей, Петър, Филип и Натанаил. А другият ученик, който дойде от Йоана при Исуса, който пише това, не споменава нищо за себе си. Това е вече една загадка. Когато Исус намери Филип от Галилея и му казва: Дойди след Мене, и той тръгва, и в това има загатване за нещо, което не е казано.
Това показва, че
Филип
е бил в Окултната Школа и е бил готов, и е знаел за пристигането на Христа и когато последният го повиква, той тръгва веднага след Него.
Също така срещата с Натанаил е интересна. Исус, като го вижда, казва: Ето един истински Израилтянин, в когото лукавщина няма. Това е един чисто окултен израз, с който се определя степента на Натанаиловото окултно развитие. Той е на петата степен по стълбата на ученичеството, за което говоря на друго място, главата за езотеричния характер на Християнството. Също така изразът "Видях те под смоковницата" е също окултен израз.
към текста >>
5.
Филип
...............................................11.
2. Андрей, негов брат.........................8. Тома 3. Яков...................................................9. Яков Алфеев 4. Йоан ..................................................10. Симон, наречен Зилот
5.
Филип
...............................................11.
Юда, Яковият брат 6. Вартоломей (Натанаил)..................12. Юда Искариотски Марко описва по следния начин призоваването на учениците: След изкушението в пустинята от дявола, Исус отива в Галилея и проповядва Божието Благовестие, казвайки: "Времето се изпълни и Царството Божие наближи, покайте се, повярвайте в Благовестието. А когато минаваше покрай Галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.
към текста >>
6.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
5.
Филип
- Лъв ..............................................11.
3. Андрей - Овен...........................................9. Симон Канонит Зилот - Дева 4. Яков Заведеев - Рак..................................10. Леви, нар. Тадей - Везни
5.
Филип
- Лъв ..............................................11.
Яков Алфеев - Риби 6. Натанаил - Козирог...................................12. Юда Искариотски - Скорпион Според един друг автор, отношението на знаците към дванадесетте апостола е следното: 1. Филип - Овен.............................................7.
към текста >>
1.
Филип
- Овен.............................................7.
5. Филип - Лъв ..............................................11. Яков Алфеев - Риби 6. Натанаил - Козирог...................................12. Юда Искариотски - Скорпион Според един друг автор, отношението на знаците към дванадесетте апостола е следното:
1.
Филип
- Овен.............................................7.
Натанаил - Везни 2. Яков Алфеев - Телец................................8. Юда Искариотски - Скорпион 3. Тома - Близнаци.......................................9. Андрей - Стрелец
към текста >>
7.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
9. АПОСТОЛ
ФИЛИП
.
Според преданието той поставил основи на Християнството в Кавказ, в пределите на Грузия. 7. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ 8. АПОСТОЛ ЯКОВ АЛФЕЕВ е брат на евангелист Матей. Според свидетелството на Блажений Теодорит, той разпространявал християнството в Югозападна Палестина, в области, съседни на Египет. Умрял мъченически в египетския град Остраким.
9. АПОСТОЛ
ФИЛИП
.
За него се знае, че е роден във Витсаида, проповядвал Християнството във Фригия, където в град Иерапол живял до края на живота си. 10. АПОСТОЛ ВАРТОЛОМЕЙ (НАТАНАИЛ) е бил родом от Кана Галилейска. Проповядвал Християнството в Армения, където бил жив одран. 11. АПОСТОЛ ТОМА. Няма почти никакви положителни сведения за неговия живот.
към текста >>
8.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изцеление на сляпородения (9)...............................................................................Изповедта на Петър пред Цезария
Филипова
(16)
4-та степен: Нахранването на петте хиляди (6)............................................................................Нахранването на петте хиляди (14) 5-та степен: Ходенето по морето (6).............................................................................................Ходенето по морето (14) 6-та степен:
Изцеление на сляпородения (9)...............................................................................Изповедта на Петър пред Цезария
Филипова
(16)
7-ма степен: Възкресението на Лазар (11) Възкресението на Лазар, описано от Йоан, няма никакво съответствие в Евангелието на Матей. За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен. В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество.
към текста >>
В Цезария
Филипова
Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество.
Изцеление на сляпородения (9)...............................................................................Изповедта на Петър пред Цезария Филипова (16) 7-ма степен: Възкресението на Лазар (11) Възкресението на Лазар, описано от Йоан, няма никакво съответствие в Евангелието на Матей. За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен.
В Цезария
Филипова
Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество.
Тогава Симон Петър спонтанно отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". До този момент само телесните очи на Петър са виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър. Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество.
към текста >>
Той отново се опълчва против настъпващата съдба на смъртта, както при Цезария
Филипова
, като отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус.
Така ние виждаме как, въпреки че събитията в живота на Христос напредват, душата на Петър се връща още веднъж в първия кръг, когато стига до неговия край и остава на степента на образите. А там, където започва третият кръг със събития, които могат да бъдат обхванати действително само от интуицията ние ще видим, как човекът Петър потъва в един вид сън или сънуване, при който той оставя да минат през него великите интуитивни събития на страданието, умирането и Възкресението на Христос като образи, като един вид образи на будно сънуване. Петър и Йоан изживяват страданията на Христос по съвършено различен начин. Йоан е единственият ученик, който стои под кръста. В Гетсимания Петър заспива.
Той отново се опълчва против настъпващата съдба на смъртта, както при Цезария
Филипова
, като отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус.
Накрая, намирайки се в този съновиден сън, той се отрича от Христос: сън, в който изпада в будно състояние и който превръща за него всичко в чужди и далечни образи. Едва празникът на Петдесетница изтръгва Петър от образното сънуване и го издига в света на духовното Слово. И ние можем да почувстваме края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница. Накрая душата на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото. Това е показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името на Отца, Сина и Светаго Духа".
към текста >>
9.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И избрали Стефан, мъж пълен с Вяра в Светия Дух,
Филип
, Прохор, Никанор, Тимон, Пармеон и Николая, един прозелит от Антиохия.
Те го послушали и като ги набили, и им заръчали да не говорят повече в това Име, ги пуснали. Те се върнали при своите си радостни, "че се удостоили да претърпят опозоряване за Исусовото Име" В 6-та глава се говори, че вследствие на голямото нарастване на хората на общността, започнали да стават спорове за неправилното разпределение на благата. Дванадесетте събрали всички ученици и им казали: "Не е добре ние да оставим Божието Слово и да прислужваме на трапезата". Затова предложили да се изберат 7 души "с одобрен и изпълнени с Дух и Мъдрост, които да поставят на тази работа, а ние ще постоянстваме в молитвата и в служене на Словото".
И избрали Стефан, мъж пълен с Вяра в Светия Дух,
Филип
, Прохор, Никанор, Тимон, Пармеон и Николая, един прозелит от Антиохия.
Тях поставиха пред апостолите и като се помолиха, положиха ръцете си върху тях". В това време учениците се увеличавали и много от свещениците се присъединили към тях. "А Стефан, пълен с благодат и Истина, извършил големи знамения и чудеса между людете". Това породило спор с някои и те като не могли да противостоят на думите му, го наклеветяват, че говорил хула против Мойсей и против Бога и го нападнали. Завели го в синедриона, където потвърдили същото обвинение.
към текста >>
Филип
слязъл в Самария и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал парализирани и пр.
И като рече това, заспа". Преди убиването му съблекли дрехите и ги оставили при един младеж на име Савел. По-нататък, в началото на 8-ма глава се разправя, че се подигнало голямо гонение в Ерусалим против църквата и множеството се разпръснало по юдейските и самарийските окръзи. "А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше на тъмницата". А разпръснатите по селата и градовете проповядвали Благовестието.
Филип
слязъл в Самария и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал парализирани и пр.
И настанала голяма радост в онзи град. Там живял и някой си Симон Влъхвата, който по-рано увлякъл хората в града с различни магии и той повярвал, като гледал чудесата и знаменията на Филип. Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогаз апостолите полагаха ръцете си върху тях и те приемаха Светия Дух". Симон Магът, като гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал пари за това.
към текста >>
Там живял и някой си Симон Влъхвата, който по-рано увлякъл хората в града с различни магии и той повярвал, като гледал чудесата и знаменията на
Филип
.
По-нататък, в началото на 8-ма глава се разправя, че се подигнало голямо гонение в Ерусалим против църквата и множеството се разпръснало по юдейските и самарийските окръзи. "А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше на тъмницата". А разпръснатите по селата и градовете проповядвали Благовестието. Филип слязъл в Самария и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал парализирани и пр. И настанала голяма радост в онзи град.
Там живял и някой си Симон Влъхвата, който по-рано увлякъл хората в града с различни магии и той повярвал, като гледал чудесата и знаменията на
Филип
.
Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогаз апостолите полагаха ръцете си върху тях и те приемаха Светия Дух". Симон Магът, като гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал пари за това. Петър го изобличил и той пожелал да се молят за него, за да му се прости това прегрешение. След това апостолите се върнали в Ерусалим.
към текста >>
"А Ангел Господен говори на
Филипа
, казвайки: Стани, иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа".
Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогаз апостолите полагаха ръцете си върху тях и те приемаха Светия Дух". Симон Магът, като гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал пари за това. Петър го изобличил и той пожелал да се молят за него, за да му се прости това прегрешение. След това апостолите се върнали в Ерусалим.
"А Ангел Господен говори на
Филипа
, казвайки: Стани, иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа".
И той става, отива и намира един велможа на етиопската царица, който бил дошъл в Ерусалим да се поклони и на връщане седял на колесницата си и четял пророк Исайя. "А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тази колесница". Филип се приближава и като вижда какво чете, пита разбира ли го и той казва, че не разбира и има нужда от обяснение. Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос.
към текста >>
"А Духът рече на
Филипа
: Приближи се и придружи тази колесница".
Симон Магът, като гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал пари за това. Петър го изобличил и той пожелал да се молят за него, за да му се прости това прегрешение. След това апостолите се върнали в Ерусалим. "А Ангел Господен говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа". И той става, отива и намира един велможа на етиопската царица, който бил дошъл в Ерусалим да се поклони и на връщане седял на колесницата си и четял пророк Исайя.
"А Духът рече на
Филипа
: Приближи се и придружи тази колесница".
Филип се приближава и като вижда какво чете, пита разбира ли го и той казва, че не разбира и има нужда от обяснение. Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си.
към текста >>
Филип
се приближава и като вижда какво чете, пита разбира ли го и той казва, че не разбира и има нужда от обяснение.
Петър го изобличил и той пожелал да се молят за него, за да му се прости това прегрешение. След това апостолите се върнали в Ерусалим. "А Ангел Господен говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа". И той става, отива и намира един велможа на етиопската царица, който бил дошъл в Ерусалим да се поклони и на връщане седял на колесницата си и четял пророк Исайя. "А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тази колесница".
Филип
се приближава и като вижда какво чете, пита разбира ли го и той казва, че не разбира и има нужда от обяснение.
Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си. А Филип се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария".
към текста >>
И той го попитал за кого се отнася това и
Филип
му казва, че това се отнася за Исус Христос.
"А Ангел Господен говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа". И той става, отива и намира един велможа на етиопската царица, който бил дошъл в Ерусалим да се поклони и на връщане седял на колесницата си и четял пророк Исайя. "А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тази колесница". Филип се приближава и като вижда какво чете, пита разбира ли го и той казва, че не разбира и има нужда от обяснение. Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт.
И той го попитал за кого се отнася това и
Филип
му казва, че това се отнася за Исус Христос.
Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си. А Филип се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария". Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението.
към текста >>
"А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна
Филипа
и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си.
"А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тази колесница". Филип се приближава и като вижда какво чете, пита разбира ли го и той казва, че не разбира и има нужда от обяснение. Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода.
"А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна
Филипа
и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си.
А Филип се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария". Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия.
към текста >>
А
Филип
се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария".
Филип се приближава и като вижда какво чете, пита разбира ли го и той казва, че не разбира и има нужда от обяснение. Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си.
А
Филип
се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария".
Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях.
към текста >>
Както от случката с
Филип
, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко.
Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си. А Филип се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария".
Както от случката с
Филип
, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко.
Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях. Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови.
към текста >>
На следния ден в Неапол и от там във
Филипи
, който е бил главният град на онази част от Македония.
Така църквите се утвърждавали във вярата и от ден на ден се умножавали числено. Като преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал. Като изминали Мизия, слезли в Трояда. Там Павел имал през нощта видение: Явява му се един македонец и го моли да отиде в Македония, за да им помогне. Той разбрал, че Бог го праща в тази страна да проповядва и от Трояда се отправил към Самотраки.
На следния ден в Неапол и от там във
Филипи
, който е бил главният град на онази част от Македония.
В този град Павел преседял няколко дни. Неговата проповед в този град имала голям успех. Но един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил хвърлен в затвора. Една мома от този град имала дарбата да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва Път за спасение. Това правела много дни наред.
към текста >>
10.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Също така християните се ползвали със спокойствие и при император
Филип
Аравитянина, царувал от 244-та до 249-та година.
Бюста на Христос стоял в неговата молитвена стая редом с бюстовете на езическите богове. Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за девиз на много обществени сгради. На езичниците той препоръчвал да се ръководят от примера на християните при избирането на кандидати за обществени длъжности. При приемника на Александър Север, Максимин Тракиецът, от 235-та до 238-ма година, станали малко гонения на християните, но те засегнали главно епископите, свещениците и дяконите. Християните се радвали на спокойствие и при приемника на Максимин, император Гордиян, който царувал от 238-ма до 244-та година.
Също така християните се ползвали със спокойствие и при император
Филип
Аравитянина, царувал от 244-та до 249-та година.
За тях имало предание между християните, че те били тайни християни, но всъщност те били повече неоплатоници. В това време Християнството се разпространило толкова много, че в цялата империя нямало град или село, където да нямало християни. От втората половина на трети век, по времето на император Децитраян, гоненията против християните встъпват в нова фаза на развитие. Досега в гоненията против християните голямо участие вземали народните маси. Правителството понякога даже сдържало стихийните избухвания на тълпите против християните, изисквайки да се съблюдава по отношение на тях законите на съдопроизводство.
към текста >>
11.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
И затова в 43 стих се казва: "На другия ден Исус възнамерявал да отиде в Галилея и намира там
Филипа
и му казва: Дойди след Мене.
По-нататък се говори за това, как на другия ден, като минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама от учениците на Йоан тръгват след Него. Единият от тези ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият - самият евангелист Йоан. Андрей казва на Петър и го завежда при Исуса. "Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов, ти ще се наричаш Кифа, което значи Петър, канара". Това е станало в Юдея, в областта около реката Йордан, където е кръщавал Йоан.
И затова в 43 стих се казва: "На другия ден Исус възнамерявал да отиде в Галилея и намира там
Филипа
и му казва: Дойди след Мене.
Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър". След това се казва, че Филип намира Натанаила и му казва за Исуса. Описва се срещата на Натанаил с Христа, Който му казва, че го е видял под смоковницата и затова той повярвал, че Исус е Христос. Натанаил Му казва: "Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев Цар". Исус в отговор му казва: Понеже ти рекох "видях те под смоковницата, вярваш ли, повече от това ще видиш и му рече: Истина, истина ви казвам, отсега ще видите Небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат на Човешкия Син".
към текста >>
Филип
беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър".
Единият от тези ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият - самият евангелист Йоан. Андрей казва на Петър и го завежда при Исуса. "Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов, ти ще се наричаш Кифа, което значи Петър, канара". Това е станало в Юдея, в областта около реката Йордан, където е кръщавал Йоан. И затова в 43 стих се казва: "На другия ден Исус възнамерявал да отиде в Галилея и намира там Филипа и му казва: Дойди след Мене.
Филип
беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър".
След това се казва, че Филип намира Натанаила и му казва за Исуса. Описва се срещата на Натанаил с Христа, Който му казва, че го е видял под смоковницата и затова той повярвал, че Исус е Христос. Натанаил Му казва: "Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев Цар". Исус в отговор му казва: Понеже ти рекох "видях те под смоковницата, вярваш ли, повече от това ще видиш и му рече: Истина, истина ви казвам, отсега ще видите Небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат на Човешкия Син". Целият този разговор крие в себе си много Тайни, за някои от които споменах в главата за призоваването на учениците.
към текста >>
След това се казва, че
Филип
намира Натанаила и му казва за Исуса.
Андрей казва на Петър и го завежда при Исуса. "Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов, ти ще се наричаш Кифа, което значи Петър, канара". Това е станало в Юдея, в областта около реката Йордан, където е кръщавал Йоан. И затова в 43 стих се казва: "На другия ден Исус възнамерявал да отиде в Галилея и намира там Филипа и му казва: Дойди след Мене. Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър".
След това се казва, че
Филип
намира Натанаила и му казва за Исуса.
Описва се срещата на Натанаил с Христа, Който му казва, че го е видял под смоковницата и затова той повярвал, че Исус е Христос. Натанаил Му казва: "Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев Цар". Исус в отговор му казва: Понеже ти рекох "видях те под смоковницата, вярваш ли, повече от това ще видиш и му рече: Истина, истина ви казвам, отсега ще видите Небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат на Човешкия Син". Целият този разговор крие в себе си много Тайни, за някои от които споменах в главата за призоваването на учениците. Натанаил, който е имал известно посвещение, принадлежи на кръга на малките Мистерии, които са символизирани със смоковницата.
към текста >>
12.
3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на
Филипа
: Отгде да купим хляб, за да ядат тия?
Това не са неща случайни и без значение. У Матея е казано: "Вечерта учениците Му дойдоха при Него и рекоха: Тук мястото е пусто и нощта настъпва, отпусни народа от Тебе" (Матей, 14; 15). А Марко в 6 глава, от 31 до 35 стих казва: "Да отидем настрана в пусто място, да си починете малко... Когато денят беше към края, пристъпиха учениците Му при Него и рекоха: Тук е пусто и денят свършва, отпусни ги от Тебе". Лука в 9-та глава, 11 стих казва: "Денят започна да преваля". А Йоан само казва: "Исус се изкачи на хълма и седеше с учениците Си.
Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на
Филипа
: Отгде да купим хляб, за да ядат тия?
" След като Му съобщават, че има пет хляба и две риби, Той казва: "Накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева. И тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой. Исус, прочие, взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седящите. Така и от рибите, колкото искаха.
към текста >>
13.
3.6. Призоваването на учениците
- Влад Пашов (1902- 1974)
Определи Симона, на когото даде името Петър, Якова Заведеев, и Яковия брат Йоан, на които даде името Воанергес, сиреч Синове на Гърма; и Андрея и
Филипа
, Вартоломея и Матея; Тома и Якова Алфеев - Тадея и Симона Зилот, и Юда Искариотски, който Го и предаде."
По-рано говорих за това, но тук е дадено по особен начин, затова ще кажа няколко думи и за него. В предния стих се описва, че около Него се е събрал много народ. В 13-ти стих се казва: "След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които си искаше; и те отидоха при Него. И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват. И даде им власт да изгонват бесове.
Определи Симона, на когото даде името Петър, Якова Заведеев, и Яковия брат Йоан, на които даде името Воанергес, сиреч Синове на Гърма; и Андрея и
Филипа
, Вартоломея и Матея; Тома и Якова Алфеев - Тадея и Симона Зилот, и Юда Искариотски, който Го и предаде."
Тук е изтъкнато, че Той е избрал дванадесетте от множеството ученици, които са били събрани около Него и им дава власт да изгонват бесове. По-рано в една глава, когато говорех за степените на ученичеството, казах, че когато ученикът дойде в петата степен, тогава той може вече да заповядва на лошите духове, да ги изгонва, защото се е справил с всички слабости в себе си, които са проводници на тези духове. Значи учениците, които Христос избира, са били най-малко на петата степен и затова Той им дава власт да изгонват бесовете. И като се казва избра, това не подразбира избиране по симпатия, а според степента на тяхното развитие. Друго важно тука е, че Той дава на някои от учениците, които по-нататък се очертават като най-тесният кръг ученици, специални имена.
към текста >>
14.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Че това е така, се вижда и от онова място от Евангелието на Йоан, когато
Филип
завежда Натанаил при Исус и Той му казва, че го е видял под смоковницата.
Когато на другата сутрин Христос се връща с учениците от Витания и Ерусалим, и минава край смоковницата, Петър казва: "Учителю, виж смоковницата, която Ти прокле, е изсъхнала" А Христос, без да отговори нищо на въпроса, му казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." Между всички тези неща има една вътрешна връзка. Те са елементи на един сложен духовен процес. Тук не става въпрос за физически явления, а за духовни. Вече казах, че смоковницата е символ на Големите Мистерии, на древното ясновидство.
Че това е така, се вижда и от онова място от Евангелието на Йоан, когато
Филип
завежда Натанаил при Исус и Той му казва, че го е видял под смоковницата.
Казано с други думи, Той го е видял в Школата на Мистериите. За Буда се казва, че под дървото Боди получил просветление и добил откровението. Исус вижда-Натанаил под смоковницата. В този смисъл смоковницата е емблема на едно състояние на съзнанието, при което човек идва до известна връзка с духовния свят. Това е ставало в Школите на Мистериите в древните времена.
към текста >>
15.
СЪДЪРЖАНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ
ФИЛИПЯНИТЕ
110
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ .............................. 82 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ 93 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ .......... 103 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ 105 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ 108
13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ
ФИЛИПЯНИТЕ
110
14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ ПО 15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ 112 16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ ИЗ 17. МИСЛИ ОТ ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ НАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ 114 18. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИТА ................ 114
към текста >>
16.
3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Самария, където работи дякон
Филип
, Петър и Йоан отиват и полагат ръце върху онези, които са били повярвали чрез проповедите на
Филип
.
Йоан се премества до Петър, но той не казва нито дума. Той е там само със своето същество. След събитието на слизането на Светия Дух стават няколко сцени, където Петър и Йоан са един до друг. Първо ги виждаме заедно при изцелението пред вратата на храма, за което са хвърлени в затвора. Също и по-късно действат заедно.
В Самария, където работи дякон
Филип
, Петър и Йоан отиват и полагат ръце върху онези, които са били повярвали чрез проповедите на
Филип
.
Там се явява и Симон магът, който иска апостолите да му продадат за пари дара да предава Светия Дух чрез полагане на ръце. Във връзка с тази сцена в средновековната история на църквата опасността от предаването на духовното знание срещу пари се е наричало симония. Оттам сцената, в която Петър и Йоан стоят срещу Симона мага, добива твърде особена светлина. Не случайно противостоящият носи същото име като Петър - Симон. Петър стои там, така да се каже, срещу своя тъмен двойник, който през историята на Петровото християнство никога не е преставал да стои до него.
към текста >>
17.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така
Филип
слиза в град Самария и проповядва Христа.
И Савел, бъдещият Павел, е присъствал на това убийство, като е пазил дрехите на убийците. Тази сцена завършва с думите: "И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа." И Савел одобрявал това убийство. 7. След убийството на Стефан се повдига голямо гонение против учениците и те всички напускат Ерусалим и отиват в други градове на Юдея и Самария и проповядват Учението по тези места, където отишли.
Така
Филип
слиза в град Самария и проповядва Христа.
"И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град." /8,6-8/. Там имало един маг на име Симон, който също проповядвал и се кръстил и постоянно придружавал Филипа, та като гледал, че стават знамения и велики дела, удивлявал се. Апостолите, като чули за това нещо, пратили им Петър и Йоан, "които като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.
към текста >>
"И народът единодушно внимаваше на това, което
Филип
им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.
Тази сцена завършва с думите: "И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа." И Савел одобрявал това убийство. 7. След убийството на Стефан се повдига голямо гонение против учениците и те всички напускат Ерусалим и отиват в други градове на Юдея и Самария и проповядват Учението по тези места, където отишли. Така Филип слиза в град Самария и проповядва Христа.
"И народът единодушно внимаваше на това, което
Филип
им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.
Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град." /8,6-8/. Там имало един маг на име Симон, който също проповядвал и се кръстил и постоянно придружавал Филипа, та като гледал, че стават знамения и велики дела, удивлявал се. Апостолите, като чули за това нещо, пратили им Петър и Йоан, "които като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила, щото на когото положа ръцете си, да приема Светия Дух.
към текста >>
Там имало един маг на име Симон, който също проповядвал и се кръстил и постоянно придружавал
Филипа
, та като гледал, че стават знамения и велики дела, удивлявал се.
И като рече това, заспа." И Савел одобрявал това убийство. 7. След убийството на Стефан се повдига голямо гонение против учениците и те всички напускат Ерусалим и отиват в други градове на Юдея и Самария и проповядват Учението по тези места, където отишли. Така Филип слиза в град Самария и проповядва Христа. "И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град." /8,6-8/.
Там имало един маг на име Симон, който също проповядвал и се кръстил и постоянно придружавал
Филипа
, та като гледал, че стават знамения и велики дела, удивлявал се.
Апостолите, като чули за това нещо, пратили им Петър и Йоан, "които като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила, щото на когото положа ръцете си, да приема Светия Дух. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари." /8;15-20/. След това апостолите се връщат в Ерусалим.
към текста >>
8. От 26-ти стих нататък на 8-ма глава се предава следната картина: "А ангел от Господа говори на
Филипа
, казвайки: Стани, иди на юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
Апостолите, като чули за това нещо, пратили им Петър и Йоан, "които като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила, щото на когото положа ръцете си, да приема Светия Дух. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари." /8;15-20/. След това апостолите се връщат в Ерусалим.
8. От 26-ти стих нататък на 8-ма глава се предава следната картина: "А ангел от Господа говори на
Филипа
, казвайки: Стани, иди на юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
И той стана, та отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата и четеше пророка Исайя. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница. И Филип се завтече, та го чу като прочиташе пророка Исайя и му каза: Разбираш ли какво четеш? " Той четял онова място, дето Исайя говори за Исус.
към текста >>
А Духът рече на
Филипа
: Приближи се и придружи тая колесница.
А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари." /8;15-20/. След това апостолите се връщат в Ерусалим. 8. От 26-ти стих нататък на 8-ма глава се предава следната картина: "А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. И той стана, та отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата и четеше пророка Исайя.
А Духът рече на
Филипа
: Приближи се и придружи тая колесница.
И Филип се завтече, та го чу като прочиташе пророка Исайя и му каза: Разбираш ли какво четеш? " Той четял онова място, дето Исайя говори за Исус. И Филип му обяснява за Кого се отнася, като му казва, че Той е вече дошъл, как е убит и възкръснал от мъртвите. И като стигнали при една вода, Филип го кръстил. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си.
към текста >>
И
Филип
се завтече, та го чу като прочиташе пророка Исайя и му каза: Разбираш ли какво четеш?
След това апостолите се връщат в Ерусалим. 8. От 26-ти стих нататък на 8-ма глава се предава следната картина: "А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. И той стана, та отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата и четеше пророка Исайя. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.
И
Филип
се завтече, та го чу като прочиташе пророка Исайя и му каза: Разбираш ли какво четеш?
" Той четял онова място, дето Исайя говори за Исус. И Филип му обяснява за Кого се отнася, като му казва, че Той е вече дошъл, как е убит и възкръснал от мъртвите. И като стигнали при една вода, Филип го кръстил. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си. А Филип се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/.
към текста >>
И
Филип
му обяснява за Кого се отнася, като му казва, че Той е вече дошъл, как е убит и възкръснал от мъртвите.
И той стана, та отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата и четеше пророка Исайя. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница. И Филип се завтече, та го чу като прочиташе пророка Исайя и му каза: Разбираш ли какво четеш? " Той четял онова място, дето Исайя говори за Исус.
И
Филип
му обяснява за Кого се отнася, като му казва, че Той е вече дошъл, как е убит и възкръснал от мъртвите.
И като стигнали при една вода, Филип го кръстил. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си. А Филип се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/. Това са фактите, които сами по себе си говорят, затова няма да се спирам да ги коментирам. 9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей.
към текста >>
И като стигнали при една вода,
Филип
го кръстил.
И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата и четеше пророка Исайя. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница. И Филип се завтече, та го чу като прочиташе пророка Исайя и му каза: Разбираш ли какво четеш? " Той четял онова място, дето Исайя говори за Исус. И Филип му обяснява за Кого се отнася, като му казва, че Той е вече дошъл, как е убит и възкръснал от мъртвите.
И като стигнали при една вода,
Филип
го кръстил.
"А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си. А Филип се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/. Това са фактите, които сами по себе си говорят, затова няма да се спирам да ги коментирам. 9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей. И началото на главата се описва, че той ходил по градовете и връзвал учениците и ги завеждал в Ерусалим.
към текста >>
"А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна
Филипа
; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си.
А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница. И Филип се завтече, та го чу като прочиташе пророка Исайя и му каза: Разбираш ли какво четеш? " Той четял онова място, дето Исайя говори за Исус. И Филип му обяснява за Кого се отнася, като му казва, че Той е вече дошъл, как е убит и възкръснал от мъртвите. И като стигнали при една вода, Филип го кръстил.
"А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна
Филипа
; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си.
А Филип се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/. Това са фактите, които сами по себе си говорят, затова няма да се спирам да ги коментирам. 9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей. И началото на главата се описва, че той ходил по градовете и връзвал учениците и ги завеждал в Ерусалим. С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за Дамаск, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори.
към текста >>
А
Филип
се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/.
И Филип се завтече, та го чу като прочиташе пророка Исайя и му каза: Разбираш ли какво четеш? " Той четял онова място, дето Исайя говори за Исус. И Филип му обяснява за Кого се отнася, като му казва, че Той е вече дошъл, как е убит и възкръснал от мъртвите. И като стигнали при една вода, Филип го кръстил. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си.
А
Филип
се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/.
Това са фактите, които сами по себе си говорят, затова няма да се спирам да ги коментирам. 9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей. И началото на главата се описва, че той ходил по градовете и връзвал учениците и ги завеждал в Ерусалим. С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за Дамаск, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори. Тогава той пита: "Кой си Ти, Господи?
към текста >>
17. В Македония отиват в град
Филипи
и там, между другото, се срещат с една мома, която имала известно ясно- видство, с което нейните господари печелели.
И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях." /16;8-10/. Оттук и по-нататък в изложението авторът на книгата Деянията на апостолите пише, като говори на ние, т.е. и той участва в групата на Павел, без да споменава за това. Така в 11-ти стих на 16-та глава се казва: "И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се направо към Самотрак." И по-нататьк, като говори за групата на Павел, винаги казва ние.
17. В Македония отиват в град
Филипи
и там, между другото, се срещат с една мома, която имала известно ясно- видство, с което нейните господари печелели.
Но тя вървяла непрестанно след Павел и неговата група и викала: "Тези человеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя нравеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в Името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час."/16;17-18/. Тук ни е показано, че Павел имал власт над духовете и като им каже, те го слушат и напускат човека.
към текста >>
На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя
Филип
, който имал четири дъщери девици, които пророкували.
"Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/. И момичето се съживило. 22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви. Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин. В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо.
На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя
Филип
, който имал четири дъщери девици, които пророкували.
"И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса Христа.
към текста >>
18.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Посланието към
филипяните
казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е.
Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/.
В Посланието към
филипяните
казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е.
Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата.
към текста >>
19.
13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ
ФИЛИПЯНИТЕ
13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ
ФИЛИПЯНИТЕ
"А още всичко считам за загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия." /3;8/. "И да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра." /3;9/. "За да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му."/3;10/. "Дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;11/.
към текста >>
20.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от
Филип
Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението.
С една дума след св. Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет. Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар. Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена.
Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от
Филип
Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението.
Но онези, които са запазили и развили християнската традация, нейната най-чиста форма били братята на св. Йоан от Ерусалим, които се пръснали по цяла Европа. Тя се увековечила от тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите и чрез методите на медитацията и посвещението основани па евангелието на Йоан. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията за идването на царството Божие чрез Любовта. Понеже споменах, че тамплиерите са работили с евангелието на Йоан, трябва да кажа, че то е било настолна книга на всички истински християнски мистици, с него са работели богомилите и розенкройцерите.
към текста >>
21.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
С него водил преписка римският император
Филип
Арабин и жена му Севера.
В Кесария и Ерусалим Ориген намерил добри условия за книжовна работа. Там продължил и може би довършил своя огромен библейскокритичен труд Ексампли. Неговият ръкопис бил дълго време пазен в Кесария и може би изчезнал, когато арабите унищожили кесарийската библиотека. От този труд се ползвали Памфил и Евсевий Кесарийски и други. Ориген ходил втори път в Арабия, където оборил друга една ерес, така нареченото тнитопсихитското учение.
С него водил преписка римският император
Филип
Арабин и жена му Севера.
Гонението на императора Декин Траян го заварило в Тир, където вероятно е умрял в 254 година на 70 годишна възраст вследствие на претърпели мъки в затвора. Ориген бил най-плодовитият от църковните писатели през първите векове на християнството. Според Епифания Кипарски той бил написал шест хиляди книги, а според Ру-фина Аквилийски - две хиляди. Той могъл да напише толкова много съчинения, защото не ги пишел сама а диктувал на бър-зописци (повече от седем според Евсений Кесарийски) и след това стенографите превеждали на обикновено писмо от множество книгописци и краснописци. Заради своята неуморна книжовна дейност Ориген бил наречен твърд като диамант и с медна отрова.
към текста >>
Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тампли-ерите, докато Жан Де Мен и Клопинел (които според някои са едно и също лице) съвременници на Данте, процъфтяват в двора на
Филип
Хубави във Франция.
Според френският окултист Папюс Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение "Божествена комедия", което и построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение "Методично изложение на окултната наука". "Мистиката на християнското учение най-силно е изразено в чудната книга "Подръжание на Христа", която розен-крой церите от 1614 година взимат като молитвеник и я дават па неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото изяснява техния неи-менен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като шеф и център на всички светове. Елифас Леви мисли, че "Романът на розата" и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение - посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на великите тайни на розенкройцерското братство.
Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тампли-ерите, докато Жан Де Мен и Клопинел (които според някои са едно и също лице) съвременници на Данте, процъфтяват в двора на
Филип
Хубави във Франция.
"Романът на розата" е епическа поема на старата Франция, това е едно дълбоко съчинение на под обикновено форма. Това е едно изложение на мистериите на окултизма, също така мъдро, както това от Аполея. Розата на Фламел и тази на Жан Де Мен и поемата на Данте цъфтят на едно и също дърво".
към текста >>
22.
Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тамплиерите, докато Жак дьо Менг и Клопинел (които според някои са едно и също лице), съвременници на Данте, процъфтяват в двора на
Филип
Хубави.
Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение Методично изложение на окултната наука. Според Седир мистиката на християнското учение е най-силно изразена в чудната книга Подражание на Исуса, писана от Тома Кемпийски, който е бил във връзка с катарите, която розенкройцерите от 1614 година вземат като молитвеник и я дават на неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото, изяснява техния неизменен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като ръководител и център на всички светове. "Елифас Леви мисли, че Романът на Розата и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение — Посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на Великите Тайни на Розенкройцерското братство.
Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тамплиерите, докато Жак дьо Менг и Клопинел (които според някои са едно и също лице), съвременници на Данте, процъфтяват в двора на
Филип
Хубави.
Романът на Розата е епическа поема на старата Франция. Това е едно дълбоко съчинение под обикновена форма. Това е едно изложение на Мистериите на окултизма, също така мъдро, както това на Апулея. Розата на Фламел, тази на Жак дьо Менг и поемата на Данте цъфтят на едно и също дърво." От горните цитати на Седир много ясно се вижда, че албигойците и катарите са били едно гностическо, езотерично братство и са имали своите Мистерии и Посвещения, както и всички езотерични братства.
към текста >>
23.
02 Срещата ми с Йорданка Жекова
- Радка Левордашка (1920-2014)
У Петър
Филипов
също имаше един роял.
„Трябва да го предам така, както съм го приела“ – казваше тя. Пазител на имуществото беше брат Гради. Като получиха братята жилища, където имаше място, се разнесоха нещата на Братството и най-вече на Учителя. За съжаление някои от тези братя и сестри сметнаха, че тези реликви от времето на Учителя са тяхна собственост!... Искрено вярвам, че ще се върнат някои неща!
У Петър
Филипов
също имаше един роял.
Аз съм го виждала два пъти в неговия хол. На него свиреше Дина – архитектката, а Мичето Златева свиреше на цигулка и се пееха песни с аранжимент на Петър Филипов. Той не беше музикант, за да си купи роял, нито пък племенникът му, знам от Мичето Златева, че роялът в неговия дом е братски. При Петър Филипов е имало и костюми на Учителя. Знам и още места, където е имало неща от Братския салон.
към текста >>
На него свиреше Дина – архитектката, а Мичето Златева свиреше на цигулка и се пееха песни с аранжимент на Петър
Филипов
.
Като получиха братята жилища, където имаше място, се разнесоха нещата на Братството и най-вече на Учителя. За съжаление някои от тези братя и сестри сметнаха, че тези реликви от времето на Учителя са тяхна собственост!... Искрено вярвам, че ще се върнат някои неща! У Петър Филипов също имаше един роял. Аз съм го виждала два пъти в неговия хол.
На него свиреше Дина – архитектката, а Мичето Златева свиреше на цигулка и се пееха песни с аранжимент на Петър
Филипов
.
Той не беше музикант, за да си купи роял, нито пък племенникът му, знам от Мичето Златева, че роялът в неговия дом е братски. При Петър Филипов е имало и костюми на Учителя. Знам и още места, където е имало неща от Братския салон. Нека всички, които имат такива святи вещи от времето на Учителя, бъдат така добри да ги предадат на музея, който предстои да се направи. Защото хората си отиват, а другото остава за поколенията.
към текста >>
При Петър
Филипов
е имало и костюми на Учителя.
Искрено вярвам, че ще се върнат някои неща! У Петър Филипов също имаше един роял. Аз съм го виждала два пъти в неговия хол. На него свиреше Дина – архитектката, а Мичето Златева свиреше на цигулка и се пееха песни с аранжимент на Петър Филипов. Той не беше музикант, за да си купи роял, нито пък племенникът му, знам от Мичето Златева, че роялът в неговия дом е братски.
При Петър
Филипов
е имало и костюми на Учителя.
Знам и още места, където е имало неща от Братския салон. Нека всички, които имат такива святи вещи от времето на Учителя, бъдат така добри да ги предадат на музея, който предстои да се направи. Защото хората си отиват, а другото остава за поколенията. Както се ценят нещата на Христа, така ще се ценят и всички вещи, до които се е докосвал Учителя.
към текста >>
24.
СЪДЪРЖАНИЕ
- Светозар Няголов ( -2013)
Петър
Филипов
............................................................................................. 320
Борис Дряновски.......................................................................................... 312 Владимир Балючев....................................................................................... 313 Райна Калпакчиева........................................................................................ 315 Асен Арнаудов............................................................................................. 317 Весела Нестерова.......................................................................................... 318
Петър
Филипов
............................................................................................. 320
Димитрина Антонова................................................................................... 323 Руси Събев.................................................................................................... 325 Илия Узунов................................................................................................. 325 Петър Камбуров........................................................................................... 326 Пантелей Карапетров................................................................................... 327
към текста >>
25.
1. ПРЕДГОВОР
- Светозар Няголов ( -2013)
Провел съм много разговори с Борис Николов, Мария Тодорова, Гавраил Величков, Влад Пашов, Стамат Михайлов, Петър
Филипов
, Ангел Гунев, Георги Куртев, Гради Колев, Темелко Стефанов, Петър Киров, Йорданка Жекова, Йотка Младенова, Мария Златева и много други братя и сестри, взели дейно участие в братския живот по време на физическото пребиваване на Учителя в България.
Понеже Духа му беше кротък и смирен, Той не пожела да се изяви в своята пълна слава и величие, а остана известен на малцина от школата, която откри за първи път на Земята в България. Привлечени от Него, бяха хора със сърца изпълнени с любов, познаха Го, влязоха в школата, за да приемат и приложат новото знание, което носеше за цялото човечество. Той донесе великото учение на Любовта, в което са включени правилата и законите, адресирани към будните човешки души, необходими за живота и правилното развитие на новата шеста раса, която скоро ще дойде на нашата изстрадала Земя. Случките, изнесени в книгата, са ми разказвани и съм ги стенографирал в продължение на повече от 20 години и понеже не са плод на непосредствени наблюдения, може да се явят някои неточности или разлики от това, което някои приятели са записали в своите лични спомени. Навсякъде съм търсил факта, истината, като съм сравнявал изнесени случки от няколко източника.
Провел съм много разговори с Борис Николов, Мария Тодорова, Гавраил Величков, Влад Пашов, Стамат Михайлов, Петър
Филипов
, Ангел Гунев, Георги Куртев, Гради Колев, Темелко Стефанов, Петър Киров, Йорданка Жекова, Йотка Младенова, Мария Златева и много други братя и сестри, взели дейно участие в братския живот по време на физическото пребиваване на Учителя в България.
В някои случаи, за да няма повторение, съм ползвал като справочник томовете на Вергилий Кръстев „Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее" и му изказвам своята благодарност за голямата работа, която върши в братството. Дълго време след заминаването на Учителя от този свят учените на човечеството ще пишат и говорят за този Светъл Дух, посетил Земята, докато проучат идеите му и започнат да ги прилагат.Тогава те ще го намерят в Словото му и ще го познаят. В изложените в книгата случки будният ум на читателя може да намери много отговори на изникнали в съзнанието въпроси и да намери онова, за което душата му копнее и приеме най-подходящото за своето развитие. Бог е отворил широко вратите за новия живот и очаква будните човешки души да дойдат, приемат, проучат и приложат Неговото Велико Слово. То е живот, сила, знание и светлина, която ще изведе човечеството от тъмната нощ на егоизма, безлюбието и последните борби за надмощие към света на хармонията, Братството, Любовта и единомислието — залог на една велика духовна култура.
към текста >>
26.
7. УЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА
- Светозар Няголов ( -2013)
Петър
Филипов
............................................................................................. 320
Борис Дряновски.......................................................................................... 312 Владимир Балючев....................................................................................... 313 Райна Калпакчиева........................................................................................ 315 Асен Арнаудов............................................................................................. 317 Весела Нестерова.......................................................................................... 318
Петър
Филипов
............................................................................................. 320
Димитрина Антонова................................................................................... 323 Руси Събев.................................................................................................... 325 Илия Узунов................................................................................................. 325 Петър Камбуров........................................................................................... 326 Пантелей Карапетров................................................................................... 327
към текста >>
27.
7.40 Гавраил Величков
- Светозар Няголов ( -2013)
В един период от живота си Галилей и
Филип
Стоицев работят заедно с музиката.
Вие сега сте няколко пъти по-напреднали, по-будни за възприемане на новото, отколкото тях. На вечеря заедно с Учителя Галилей говори вдъхновено за Христовите ученици: „Всички ние се възхищаваме от образите на апостолите, от живота им и като се огледаме, ние виждаме, че между нас няма още такива." Учителя му отговаря: „Да, вие не сте като апостолите, но вашето съзнание е много по-високо издигнато от тяхното. Вие стоите много по-високо от тях в разбиранията си." На Изгрева Галилей отива при Учителя, който го поглежда много строго и казва: „Твоята кръв е отровена." Галилей отговаря: „Аз не зная нищо за това, Учителю." Учителя продължава: „Ти си много скрит, каквото преживееш, с никого не го споделяш и по този начин се подпушваш. Трябва непременно да си намериш приятел, с когото да споделяш своите несгоди и мъчнотии, за да не тровиш кръвта си."
В един период от живота си Галилей и
Филип
Стоицев работят заедно с музиката.
Аранжират песни на Учителя и така се разбират и хармонират, че сякаш единият живее в другия. По този повод Галилей пита Учителя: „Защо така хармонично работим и работата ни върви успешно? Лесно се разбираме и каквато мъчнотия единият преживява, другият я чувства болезнено." Учителя му отговаря: „Вие сега имате един общ ръководител и затова работата ви върви общо, заедно." Гавраил Величков участва в малък братски оркестър, в който репетират песните на Учителя. В него свири и млад челист, който скоро се оженва за една норвежка.
към текста >>
Често заедно с
Филип
Стоицев изнасят концерти.
Цяла нощ обикалят наоколо, накрая се разколебават и си отиват. След няколко дена Галилей е освободен, отива при Учителя и му разказва за случая. Учителя му отговаря: „Точно затова те изпратих там, за да спасиш тези българи." Гавраил Величков е близък приятел със Савка Керемидчиева и активно участва във всичките братски прояви. След заминаването на Учителя той отдава силите си в постоянна работа върху музиката на Учителя.
Често заедно с
Филип
Стоицев изнасят концерти.
През останалото време усилено изучава Словото. Галилей — цигуларят на младежкия клас, остава верен на принципа на класа и не се оженва. Написва много от своите светли спомени с Учителя и братския живот. Живее в София, а по-късно до хотел „Плиска", заедно със сестра си Веса. Постоянно контактува с приятелите от Изгрева и провинцията.
към текста >>
28.
7.49 Райна Калпакчиева
- Светозар Няголов ( -2013)
След пенсионирането им често се събираме у тях и у Петър
Филипов
на братски вечери.
Те са редовни посетители на рилския лагер и през най-трудните години за братството. Обикновено аз отивам с работната група и след построяването на кухнята и магазина, понеже зная кой къде строи палатките си, пренасям багажите, построявам палатките и слагам вътре в тях денковете. Когато след седмица приятелите пристигат на езерата, те отварят палатките, развързват денковете си и започват лагеруването. Райна ме кръщава с името „Светлата заря". На Изгрева предимно Райна участва в братския живот, а Найден повечето време е на работа.
След пенсионирането им често се събираме у тях и у Петър
Филипов
на братски вечери.
Найден Георгиев си заминава на 20 ноември 1988 г., а две години по-късно и Райна — на 19 юни 1990 г.
към текста >>
29.
7.52 Петър Филипов
- Светозар Няголов ( -2013)
Петър
Филипов
Петър
Филипов
Петър Филипов Николов е роден на 25 юни 1913 г. в София. Той е един от най-ярките представители на братската група от Русе. Там живее до заминаването на Учителя. Като младеж преживява много болести (има в хороскопа си Сатурн в първи дом, квадрат с Луната).
към текста >>
Петър
Филипов
Николов е роден на 25 юни 1913 г.
Петър Филипов
Петър
Филипов
Николов е роден на 25 юни 1913 г.
в София. Той е един от най-ярките представители на братската група от Русе. Там живее до заминаването на Учителя. Като младеж преживява много болести (има в хороскопа си Сатурн в първи дом, квадрат с Луната). Той е много слаб и затова отрано става вегетарианец и започва да се лекува по природосъобразен начин.
към текста >>
При тази обстановка Петър решава да осинови племенника си
Филип
, който в бъдеще да продължи неговата духовна работа.
Зимно време ходим до Белия извор. Милицията постоянно ни следи. Много вечери на шосето до къщата ни идва военна кола с пеленгатори, за да следи да не би да имаме радиостанция и да предаваме шпионски сведения. Четирима полковници от Държавна сигурност правят срещу къщата на Петър блок на 4 етажа и постоянно следят кой влиза и излиза при него. На запад съсед му е Кралю, голям комунист — дипломат, който постоянно му прави бели.
При тази обстановка Петър решава да осинови племенника си
Филип
, който в бъдеще да продължи неговата духовна работа.
Аз му обръщам внимание, че в наталния хороскоп той има Уран във знака Водолей, квадрат с Марс. Това показва неговия свободолюбив дух и много разправии и обиски от страна на милицията. За тези думи той ми се разсърдва много, но по-късно му правят шест обиска и той разбира точно влиянието на този аспект. Обръщам му внимание, че и племенникът му Филип има Уран съвпад със Слънце в знака Лъв, квадрат с Марс, където Уран е в заточение и той няма да е толкова свободолюбив като него — лесно може да изпадне под влиянието на милицията. Това е една горчива истина, която той разбира по-късно и тя съкращава живота му.
към текста >>
Обръщам му внимание, че и племенникът му
Филип
има Уран съвпад със Слънце в знака Лъв, квадрат с Марс, където Уран е в заточение и той няма да е толкова свободолюбив като него — лесно може да изпадне под влиянието на милицията.
На запад съсед му е Кралю, голям комунист — дипломат, който постоянно му прави бели. При тази обстановка Петър решава да осинови племенника си Филип, който в бъдеще да продължи неговата духовна работа. Аз му обръщам внимание, че в наталния хороскоп той има Уран във знака Водолей, квадрат с Марс. Това показва неговия свободолюбив дух и много разправии и обиски от страна на милицията. За тези думи той ми се разсърдва много, но по-късно му правят шест обиска и той разбира точно влиянието на този аспект.
Обръщам му внимание, че и племенникът му
Филип
има Уран съвпад със Слънце в знака Лъв, квадрат с Марс, където Уран е в заточение и той няма да е толкова свободолюбив като него — лесно може да изпадне под влиянието на милицията.
Това е една горчива истина, която той разбира по-късно и тя съкращава живота му. През 1972 г. Петър ни изпъжда от дома си и последствията на това деяние не закъсняват. Около него започват да се събират най-различни хора, които го шпионират и му пречат. С Петър най-активно участваме във всички летни екскурзии на Рилските езера.
към текста >>
30.
2. Мусала!
- Светозар Няголов ( -2013)
Пребивавал съм и на палатка по 2 седмици с брат Петър
Филипов
, Мария Тодорова и Надежда Тихолова, когато брат Борис Николов бе в затвора.
При Олтаря съм ходил много пъти, преспивал съм в една малка пещера, която зная. Няколко пъти съм бил там за 24 май - Деня на св. Кирил и Методий. Легнал в пещерата, чувах как цяла нощ козите минават край мене и бързо отиват към връх Манчо. Времето бе облачно, мъгливо и топло, което ми помогна много да понеса студения полъх на преспите.
Пребивавал съм и на палатка по 2 седмици с брат Петър
Филипов
, Мария Тодорова и Надежда Тихолова, когато брат Борис Николов бе в затвора.
Преди тази екскурзия сестра Мария Тодорова и Борис Николов са посещавали няколко пъти това свещено място с палатка. През 1957 година, след свършване на лагеруването си, те събират багажа и го пренасят към първото южно Маричено езеро. Най-големият денк, направен от тях, се търкулва надолу с голяма скорост към езерото. Двамата изтръпват от ужас и казват молитва. Денкът стига до брега на езерото и сам спира за голяма радост и на двамата.
към текста >>
(Същата година с брат Петър
Филипов
бях на връх Мусала за Петровден и помолихме да ни позволят да се подслоним в новата сграда.
Ходех бавно и с най-големи подробности си припомнях всеки участък от пътя, който знаех почти наизуст. Много мъчително и бавно напредвах нагоре. При езерото Окото се зазори и успях за изгрева да се кача на върха. Слънцето изгря във виолетова светлина. По това време се строеше космичната станция от група трудови войници, ръководени от един капитан.
(Същата година с брат Петър
Филипов
бях на връх Мусала за Петровден и помолихме да ни позволят да се подслоним в новата сграда.
Те ни разрешиха, но на сутринта по нареждане на капитана стреляха над главите ни няколко пъти. Ние не си уплашихме, станахме и отидохме на Маричените езера.) Като се качвах на върха, същият капитан с Ильо метеоролога и жена му Станка са в кухнята и говорят, че в такова време никой не може да дойде на Мусала, дори и спасителите, тръгнали в помощ на Ильо, са останали в хижата. Аз бях замръзнал отвън от студа и дрехите ми скърцаха, а отвътре бях целият мокър и точно по време на разговора им влязох в кухнята. Ильо каза: „В това време само Светозар може да дойде.
към текста >>
31.
4. Седемте езера
- Светозар Няголов ( -2013)
С Петър
Филипов
събрахме пясък, купихме цимент и направихме бетонови легла за казаните и чайника.
Качихме багажа горе и уредихме лагера. Скоро дойдоха още много други братя и сестри. През 1952 г. при езерата се започна подготовка за построяване на хижа до второто езеро. Ние изтеглихме лагера и бивака на първата тераса горе, където започнахме да сторим кухнята и магазина.
С Петър
Филипов
събрахме пясък, купихме цимент и направихме бетонови легла за казаните и чайника.
Дейно участвахме в построяването на хижата, която в началото беше малка. Направихме и мозайката в коридора и я изтъркахме с Крум Въжаров на ръка. Хижата започна да функционира от 1956 г. Първият хижар се казваше Виктор, а след него дойде Кънчо. Хижата я наричаха отначало Преходна, за отиване до х.
към текста >>
Така една година Нойо
Филипов
и децата му свалиха всичкия багаж до „Вада".
След направата на хижата тази хубава традиция се загуби - а и палатките остаряха, скъсаха се и условията за лагеруване станаха трудни. Започнаха да ни преследват и милицията да разваля лагера и да ни сваля надолу. Ние сменихме тактиката и когато се появеше милиция, бързо сваляхме палатките и се скривахме из клековете. Чакахме ги 1-2 дена, докато си отидат, и пак построявахме лагера. Те разбраха този наш прийом и внезапно идваха и ни караха без коне на гръб да си сваляме багажа до „Вада".
Така една година Нойо
Филипов
и децата му свалиха всичкия багаж до „Вада".
По тази причина с елена Симеонова започнахме да ходим на Рила без палатка, а само с раници, за да сме по-подвижни и лесно да слизаме надолу, когато ни свалят. Постоянно намирахме нови методи и начини, по които да провеждаме лятната школа на Рила. Наличието на хижа на езерата ни позволяваше да ги посещаваме и зимно време. За 1 май 1957 г. Димитър Костов, Стефан Дойнов, Крум Въжаров и аз тръгнахме със ски за езерата през село Сапарева баня.
към текста >>
Поради постоянното разваляне на лагера от милицията няколко години с Петър
Филипов
ходихме на лагер при извора под Зелени рид.
Отгоре, до брега на езерото, имаше разхвърляни чинии, вилици, дрехи и др. Започнахме да събираме всичко в кафези. Опънахме палатките и ги изсушихме. Опаковахме всичкия багаж и го свалихме надолу с конете. В малкия салон на Изгрева оставихме кафезите със събраните вещи, всеки да си вземе, което си познае.
Поради постоянното разваляне на лагера от милицията няколко години с Петър
Филипов
ходихме на лагер при извора под Зелени рид.
Милиционерите не обичаха да ходят много и никога не ни обезпокоиха. Там отивахме с много храна и посрещахме братята u сестрите, които отиваха или се връщаха от Салоните. Там лагеруваха брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова. За изгрев ходихме на Салоните и на полянката - за Паневритмия. През 1968 г.
към текста >>
32.
5. Витоша
- Светозар Няголов ( -2013)
Най-редовно там идваха Влад Пашов, Иван Антонов, Петър
Филипов
и много други.
Задачата беше така: да се отиде през зимата посред нощ на Витоша - на Бивака Ел Шадай. Сутринта да се посрещне слънцето, да се върне в София, без да се говори и без да се поздравява когото и да било по пътя. Следващата неделя бяхме на хижа „Алеко" и като се връщахме по шосето, срещнахме вълка, който ме беше безпокоил през нощта. Ние извикахме и той избяга към горския дом. Друг център, който използвахме, когато започнаха да ни гонят, е Присоите, където години наред четяхме беседи и провеждахме нашия общ братски живот.
Най-редовно там идваха Влад Пашов, Иван Антонов, Петър
Филипов
и много други.
За обяд правехме супа и се хранехме общо. Често посещавахме Резньовете и Черни връх. Под Малкия резен имахме бивак, до едно изворче и там си правехме чай и обяд през лятото. Веднъж отидох там сам и сварих една тенджера картофена супа. Чаках приятели да дойдат и да я изядем.
към текста >>
Повече от 10 години ние с Петър
Филипов
и други приятели посещавахме тези красиви места.
Учителя насочва приятелите и към хубавите източни места след с. Симеоново и над с. Бистрица, които той посещава заедно с брат Борис Николов. Когато се връщат от тази екскурзия, брат Боев пита брат Борис къде са били. Той му отговаря: „Бяхме в един кът от рая."
Повече от 10 години ние с Петър
Филипов
и други приятели посещавахме тези красиви места.
Цел на нашата екскурзия беше Големият Купен, като маршрутът минаваше през с. Бистрица, долината на Белия извор, Малкия Купен и през гората на Големия Купен. Той представлява нещо като голяма пирамида, издигната над една поляна, на 50-60 метра. Този връх е барометър за Витоша и София. Щом по него времето се измени малко, появяват се облаци, наречени от селяните „шопи", непременно идват депресия, дъжд и вятър.
към текста >>
за 9 септември с брат Петър
Филипов
взехме първия автобус за Бистрица и тръгнахме нагоре по Стара река с големи раници с провизии за 3 дена.
Той представлява нещо като голяма пирамида, издигната над една поляна, на 50-60 метра. Този връх е барометър за Витоша и София. Щом по него времето се измени малко, появяват се облаци, наречени от селяните „шопи", непременно идват депресия, дъжд и вятър. Това са красиви места, които много рядко се посещават от други хора и туристи. През 1960 г.
за 9 септември с брат Петър
Филипов
взехме първия автобус за Бистрица и тръгнахме нагоре по Стара река с големи раници с провизии за 3 дена.
Заваля дъжд и ние се покрихме с найлон. Целта на нашата екскурзия беше Големия Купен, на който никога не бях ходил. Петър би обясни, че там имало овчарска колиба, в която можем да се приютим. Дъждът спря и както вървяхме, по средата на пътя, се появиха двама младолики старци с найлонови мушами и торби през рамо. Запитах ги: „Близо ли е тук Менчето?
към текста >>
33.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
- Константин Златев
12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя),
Филип
и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот.
Те предлагат необходимите условия за подготовката на мисията и на св. Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното служение на Спасителя). Всеки Миров Учител се въплъщава заедно с група подготвени окултни ученици с по-високи посвещения, които от по-древни времена са свързани или с конкретния велик Учител, или с линията на духовна реализация, на която Той се явява представител. Езотеричното познание приема, че техният брой обикновено е 12. В християнството ги наричат "апостоли".
12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя),
Филип
и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот.
След отпадането на предателя Юда апостолите избират на негово място чрез жребий Матия. Ала далеч по-голяма роля изиграва друг юдеин, от Вениаминовото коляно, който не влизал в числото на 12-те първоначално избрани апостоли - Савел, по-късно преименуван на Павел, най-великия апологет и разпространител на християнското учение. Автор е на 14 новозаветни послания, изиграли решаваща роля за изграждането на догматическата система на християнството. Ап. Павел е призован лично и по безпрецедентен начин от Христос към служение (Деян. Ап., 9 гл.).
към текста >>
34.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
- Константин Златев
Излъчването на постановката бе посрещнато с остър протест от страна на духовното общество "Бяло братство", което изпрати протестно обръщение до тогавашния председател на Комитета за телевизия
Филип
Боков.
1939 г.). Известният драматург Ст. Л. Костов пък написва остра сатира срещу движението - пиесата "Пред изгрев слънце", която се играе в Свободния театър в София през сезона 1921-1922 г. Същата пиеса, под ново заглавие - "Учителят", бе представена от Телевизионния театър на 01.01.1990 г. по тогавашната Първа програма на Българската национална телевизия (от 20,30 ч.).
Излъчването на постановката бе посрещнато с остър протест от страна на духовното общество "Бяло братство", което изпрати протестно обръщение до тогавашния председател на Комитета за телевизия
Филип
Боков.
Текстът на обръщението бе излъчен и по радио "Свободна Европа" в първите дни на м. януари 1990 г. Акцията на ББ обаче остана без последствия. Специално внимание на Братството бива отделено в представителното издание на Съюза на столичните журналисти - "Общ годишник на България" (1923-1925 г., с. 229), където се посочва, че те, белите братя и сестри, ".
към текста >>
35.
Седемте езера
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Петър
Филипов
с малка група ученици на Учителя си слагаше палатката над езерото Чистотата, близо до красив извор с бели камъни, който той беше направил.
Те се сменяха често и така я свалиха до хижа „Вада“, а оттам; я взе кола. Всички ние на връщане се отбихме в лагера на Елена Андреева, който беше на голяма поляна в боровата гора. В лагера цареше изключително духовна атмосфера. Там бяха по-възрастните ученици на Учителя, за които беше трудно да се качват на горния лагер. Те ни нагостиха много добре, по братски, и ние се прибрахме в нашия лагер.
Петър
Филипов
с малка група ученици на Учителя си слагаше палатката над езерото Чистотата, близо до красив извор с бели камъни, който той беше направил.
Там тези предани ученици на Учителя посрещаха изгрева и се молеха, идваха на Чистотата да играят Паневритмия с всички нас. Борис Николов и Мария Тодорова си слагаха палатката на Салоните. Това е едно от най-красивите и вдъхновени места. Ние, младежите по това време, често посещавахме лагерите на Петър Филипов и Борис Николов, защото там цареше мир, хармония, любов и имаше много, много да научим от тези верни ученици на Учителя. Да бъдем заедно с тях, за нас беше голяма радост и привилегия.
към текста >>
Ние, младежите по това време, често посещавахме лагерите на Петър
Филипов
и Борис Николов, защото там цареше мир, хармония, любов и имаше много, много да научим от тези верни ученици на Учителя.
Те ни нагостиха много добре, по братски, и ние се прибрахме в нашия лагер. Петър Филипов с малка група ученици на Учителя си слагаше палатката над езерото Чистотата, близо до красив извор с бели камъни, който той беше направил. Там тези предани ученици на Учителя посрещаха изгрева и се молеха, идваха на Чистотата да играят Паневритмия с всички нас. Борис Николов и Мария Тодорова си слагаха палатката на Салоните. Това е едно от най-красивите и вдъхновени места.
Ние, младежите по това време, често посещавахме лагерите на Петър
Филипов
и Борис Николов, защото там цареше мир, хармония, любов и имаше много, много да научим от тези верни ученици на Учителя.
Да бъдем заедно с тях, за нас беше голяма радост и привилегия. Спомням си, че веднъж паднах и си ударих коляното. Наложи се да ме свалят от лагера с кон. Мисля, че това беше същата година, когато на Рила е валял сняг, след като аз съм слязла, и затрупал палатките. Всичко било мокро - и дрехите, и палатките.
към текста >>
36.
Мусаленският лагер
- Крум Въжаров (1908- 1991)
“ Особена заслуга имат Даниел и
Филип
Кар-Гом, които първи дойдоха при нас.
Всички те занасяха частица от Любовта, която споделяха в сърцата си, и на следващата година идваха отново с нови приятели. Идвали са много чужденци от Русия, Англия, Франция, Норвегия, Белгия, Ирландия, Швейцария, Южна Африка, САЩ и много други. В този лагер приятелите от чужбина имаха възможност да вкусят от братския живот - Живото Слово на Учителя. По-късно всички тези хора създадоха групи, духовни центрове в своите страни и разпространиха учението и братския живот. Веднъж Весела Несторова, която също беше с нас на Мусаленския лагер, каза:, Д тръгна Словото по света!
“ Особена заслуга имат Даниел и
Филип
Кар-Гом, които първи дойдоха при нас.
Доведе ги Марта Александрова. Благодарение на тях се създаде група в Лондон. Даниел Кар-Гом, Ардела Натаниел и Обри Бейли имат съществен принос за това. Условията на Мусаленския лагер бяха трупни, защото той беше на по-високо място от лагера на Седемте езера. Сутрин за посрещане на слънцето ставахме в тъмно и вървяхме около един час или повече до върховете, откъдето се вижда изгревът.
към текста >>
Когато бях в Лондон през 1989 г., в къщата на Даниел и
Филип
Кар- Гом видях една малка книжка „Скъпоценни камъни на Любовта и Мъдростта“ - мисли и молитви от Учителя.
Аз веднага скочих и го загасих. В нашия лагер беше закон вечер да загасяме много добре огъня. После попитах всички наши приятели, но никой не беше палил огън. За нас това остана загадка. На екскурзия до Олтарите По обратна на часовниковата стрелка посока: Георги Петков (Жоро), Щефен и Сисел от Норвегия, Барнаби и Антони Браун от Англия, Павел Желязков, Сузи Холбич от Англия, Мария Митовска и Веселина Маркова
Когато бях в Лондон през 1989 г., в къщата на Даниел и
Филип
Кар- Гом видях една малка книжка „Скъпоценни камъни на Любовта и Мъдростта“ - мисли и молитви от Учителя.
Преводът на Словото на Учителя на английски много ме впечатли - запазен беше Духът, което е най- важното. Помолих да ме срещнат с автора на книжката - Дейвид Лоримър. Сузи Холбич се познаваше добре с него и уговорихме среща на мястото, където Дейвид водеше конференция „Опитности, близки до смъртта“. Разговорът беше много силен и аз поканих Дейвид на нашия Мусаленски лагер. Още същото лято той дойде.
към текста >>
37.
И тръгна Словото по света...
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Крум замина за Франция при Ярмила и след това заедно с Ярмила отпътуваха за Англия по покана на
Филип
и Даниел Кар-Гом.
През 1975 г. приятелите от Русия поканиха Крум Въжаров да организира високопланински лагер в Кавказ. Той замина за Москва и после за Кавказ. Спомените на Миша Левин и Миша Папуш за Крум Въжаров и лагера в Кавказ са представени на с. 163. През .1982 г.
Крум замина за Франция при Ярмила и след това заедно с Ярмила отпътуваха за Англия по покана на
Филип
и Даниел Кар-Гом.
Там те се сприятелили с много хора, които обикнали тях и Паневритмията. Това е едно от писмата до Крум от млади приятели в Англия. 12 юли 1982 г. Благодарим ви, че бяхте така любезни към нас и ни донесохте „Мир в ума“ с вашето великолепно танцуване и музика - така чисти. И думи на мъдрост, кой би могъл да моли за повече?
към текста >>
Силно впечатлени от това, на следващата година група от 15-20 чужденци от Англия, водени от
Филип
и Даниел Кар-Гом, дойдоха да посетят Рила и да усетят нашия братски живот.
С обич, Veroпica & Gareth Писмо от Veroпica & Gareth до Крум Въжаров. Факсимиле Крум и Ярмила били представени на различни духовни групи в Англия. Крум говорил на една конференция за учението на Учителя.
Силно впечатлени от това, на следващата година група от 15-20 чужденци от Англия, водени от
Филип
и Даниел Кар-Гом, дойдоха да посетят Рила и да усетят нашия братски живот.
По това време Борис Николов беше на лагер на Ястребец, а друга малка група с Крум Въжаров бяхме в Мусаленския лагер. Борис Николов и Крум Въжаров бяха избрали една скрита поляна в района на Ястребец, където да прекараме с чужденците. Ние ги посрещнахме на лифта и ги поведохме по малка тясна пътека до едно скрито, прекрасно място с невероятна гледка към Скакавците. Там беше палатката на Борис Николов. Имаше лека мъгла, беше много красиво и мистично.
към текста >>
38.
Спомени за бате Крум от Галина Левина
- Крум Въжаров (1908- 1991)
На другия ден тук се качи бате Крум, а почти веднага след него и Жоро от Габрово, Славка и Любчо Няголови, Величка Няголова, фотографът Данаил и съпружеската двойка от Англия Даниел и
Филип
.
Какво страхотно пътуване! Като кацнахме в София и се налюбувахме на красотите й, третия ден отидохме и при бате Крум и прекарахме с него много интересно часове наред. Още на другия ден Павел Желязков ни заведе в планината. Качихме се с лифта до хижа „Ястребец“ и оттам стигнахме пеш до един малък братски лагер около връх Мусала, близо до едноименната хижа. Там вече ни чакаше Мария Митовска, с която се запознахме именно тука, в интернационалния лагер на бате Крум, както наричахме и наричаме и до днес с любов този братски лагер.
На другия ден тук се качи бате Крум, а почти веднага след него и Жоро от Габрово, Славка и Любчо Няголови, Величка Няголова, фотографът Данаил и съпружеската двойка от Англия Даниел и
Филип
.
Вече около съборните дни дойдоха и музикантите Йоана Стратева и Петър Ганев. В лагера цареше изключително хармонична атмосфера, която се проявяваше във всичко - и в личните взаимоотношения, и в уреждането на бита и във всяко съвместно действие. Красив, нежен и лек като зефир, гласът на Величка Няголова ни будеше в ранната утрин с песен от Учителя. Това беше съвсем ново за мен, неописуемо усещане на неземна благодат и топлина, които се вливаха в моята душа, пробуждаха я и я зовяха някъде във висините... Друг път ни будеха и цигулка, и флейта, и Павел Желязков, но резултатът бе все същият: леко и радостно събуждане при тези Божествени звуци и тръгване нагоре към Сфинкса за изгрева на слънцето. Там се молехме, четяхме малък откъс от беседа, правехме упражнения и играехме Паневритмия.
към текста >>
През тази година в лагера дойдоха много деца: нашите (Сьома и Маша Левин), Галя Митяева (дъщерята на московската ни приятелка Таня Митяева), синовете на Маргарита и синът на Даниел и
Филип
- Матьо (този път сам, без родителите си).
Децата се чувстваха тук прекрасно. Странно: без да знаят езика на другите, те общуваха без проблеми и се разбираха идеално. Как се получи това - и досега не проумяваме. Лятото на 19S5 г. се оказа за децата особено плодотворно.
През тази година в лагера дойдоха много деца: нашите (Сьома и Маша Левин), Галя Митяева (дъщерята на московската ни приятелка Таня Митяева), синовете на Маргарита и синът на Даниел и
Филип
- Матьо (този път сам, без родителите си).
В Англия Матьо се занимавал с музика, свирел на цигулка и сега беше дошъл с нея, за да не прекъсва упражненията си. Обаче нещо хич не му се искаше... И какво измисли бате Крум? Тъй като в лагера продължаваше традицията да ни събуждат с музика - ту с флейта, ту с цигулка, - той предложи на Матьо да заеме тази почетна длъжност и много важна работа... Матьо се съгласи и започна да репетира ежедневно, проявявайки едно съвсем не детско чувство на отговорност. И ето, една ранна утрин ни събуждат звуците на чуден пасаж, май че беше от Моцарт. Това ни изненада много приятно и даже ни удиви.
към текста >>
На следующий день сюда поднялся бате Крум, еще чуть позже Жоро из Габрово, Славка и Любче Няголови, Величка Няголова, фотограф Даниил и супружеская пара из Англии Данизл и
Филипп
.
Но нам с Мишей удалось приехать в Болгарию в первьш раз лишь летом 1981 года по приглашению наших друзей не из Братства. Какая это была незабываемая поездка! Прилетев в Софию и налюбовавшись ее красотами, на третий день мы приехали к бате Круму, где долго и интересно общались. И уже на следующий день Павел Желязков повез нас в горы. Мы поднялись на лифте до хижи „Ястребец“ и оттуда пешком поднялись в небольшой братский лагерь в окрестностях Мусалы, недалеко от хижи „Мусала.“ Там нас уже ждала Мария Митовска, с которой мы познакомились впервые именно здесь, в интернациональном лагере бате Крума, как мы впоследствии с любовью называли этот братский лагерь.
На следующий день сюда поднялся бате Крум, еще чуть позже Жоро из Габрово, Славка и Любче Няголови, Величка Няголова, фотограф Даниил и супружеская пара из Англии Данизл и
Филипп
.
А ближе по времени к соборным дням поднялись и музьжанты - Иоанна Стратева и Петр Ганев. В лагере царила на редкость гармоничная атмосфера, которая проявлялась во всем: и в личных отношениях, и в устройстве быта, и в любом совместном делании. Красивый, нежный и легкий, как ветерок, голос Величкой Няголовой будил нас ранним утром песней Учителя. Это было совсем новое для меня, непередаваемое ощущение неземной благодати и тепла, которые вливаясь в мою душу, пробуждали ее и звали куда-то вверх... Потом нас будили и скрипка, и флейта, и Павел Желязков - результат был тот же: мы легко и радостно вставали после этих Божественных звуков и поднимались на восход солнца к Сфинксу. Там мы молились, читали небольшой отрывок из беседы, делали упражнения и танцевали Паневритмию.
към текста >>
Вот они эти наши дети - Маша и Сема Левины, Галя Митяева - дочка нашей московской подруги Тани Митяевой, два сына Маргариты, а также сын Даниэл и
Филиппа
- Матео, которйы на этот раз был здесь без родителей.
Дети чувствовали себя здесь комфортно. И самое удивительное, что одни не знали русского, другие - болгарского язнка, но при этом прекрасно общались и прекрасно понимали друг друга. Как это у них получалось, для нас до сих пор - загадка. Лето 1985 года было для детей особенно интерееным и плодотвррным. В этом году в лагере было много детей.
Вот они эти наши дети - Маша и Сема Левины, Галя Митяева - дочка нашей московской подруги Тани Митяевой, два сына Маргариты, а также сын Даниэл и
Филиппа
- Матео, которйы на этот раз был здесь без родителей.
Матео в Англии занимался Музыкой и играл на скрипе и в это лето привез с собой скрипку, чтобы упражнятеся на ней. Но заниматься ребенок не хотел. Что же придумал бате Крум? - Так как в лагере продолжают будить братьев и сестер музыкой - либо на флейте, либо на скрипке - он предлагает Мате выполнить это почетную и очень важную работу. Матео соглашается и начинает репетировать каждай день, проявляя недетское чувство ответственности за порученное ему дело.
към текста >>
39.
Паневритмията
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Приложеният с
Филип
ръкопис е моят първи опит да събера на едно място различни теми от прекрасните думи на Учителя.
Тя водеше кореспонденция с Крум който я напътстваше в нейната работа за Учителя. Тук е публикувано едно от писмата й. 15 февруари 1988 г. Най-скъпи Крум, Аз ти изпращам цялата моя любов и тази на моите момчета тук, в Шотландия.
Приложеният с
Филип
ръкопис е моят първи опит да събера на едно място различни теми от прекрасните думи на Учителя.
Това не е добре напечатано, но крайното представяне ще бъде много по-красиво. Дай ми твоите мисли и реакция и аз ще ги оценя. Алма ще направи внимателно рисунките на Останалите упражнения, когато се срещнем през май. Благославям те, скъпи Крум. С обич, от Алисон
към текста >>
40.
Лалка Кръстева
- Крум Въжаров (1908- 1991)
С Крум, Галето (Галилей Величков), Петър
Филипов
, Дина Станчева, Марийка Марашлиева и много други по-млади приятели излизахме в ранна пролет да посрещаме изгрева на слънцето над с. Симеоново.
Спомням си, че Крум веднаж ни заведе в Смолян при неговия приятел Петър Пампоров. Всички бяхме много впечатлени от интелектуалните му способности и високо духовно ниво. Крум, Тената (Стефан Дойнов) и Митко Костов са правели големи преходи в планините и са карали ски. До края на живота си те останаха най-искрени приятели. Крум Въжаров и Митко Костов на ски
С Крум, Галето (Галилей Величков), Петър
Филипов
, Дина Станчева, Марийка Марашлиева и много други по-млади приятели излизахме в ранна пролет да посрещаме изгрева на слънцето над с. Симеоново.
Молитвите бяха много силни и вдъхновени. Усещаше се присъствието на Учителя. Окрилени, изпълнени с мир и радост, отивахме на работа в града, всеки според професията си. Носехме топлината, любовта в сърцата си и светлината в умовете си - и това беше най-прекрасното преживяване за целия ден. Тогава разбрах, че за да се запали свещеният огън у теб, трябва да има поне един, който е носител на този огън, който е запалена свещ, от която и ти да запалиш своята.
към текста >>
41.
Глава втора: Веригата
- Атанас Славов
Банкя, Трън, Брезник,
Филиповските
и Параменските колиби, с.
Желява, Аешниково, Яна, Горни Богров, Долни Богров, Враждебна и София. 11. ноември... — В с. Желява през с. Яна. Бухово (след проповедта обвиняват Пеньо, че е протестантин и го карат на сила да пие вино). Бутунец, Челопечене, Враждебна, Барловския хан, Невленските колиби, Врачанските колиби, с.
Банкя, Трън, Брезник,
Филиповските
и Параменските колиби, с.
Ребро, Конско, Видрица, Брезово. През брезнишките къшли за Перник. Слаканевските и Богдановдолските колиби, с. Батановци и с трена в Перник, после Радомир. За Кюстендил през Върба, Кошарите, Бубурици, Прибод, Извор, Клисура, Чоклъово.
към текста >>
42.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
- Атанас Славов
Симеон Арнаудов завърши творческия си живот като солист на военния ансамбъл на
Филип
Кутев.
Ръцете трябваше да се движат спокойно, да не се разконцентрират в търсене на това и онова. Решението просто. Игла, конец, тел - джобовете зашити!“ Близък приятел е на лечителят Петър Димков, на теософа Софрони Ников. Един от роднините му пада в четата на Хаджи Димитър в битката при Дълги Дол и се споменава от Захари Стоянов. Друг - Тодор Арнаудов - заедно с Паница и Ризов гони през зимната нощ на 12 януари по софийските улици Стамболов „с гол в ръката нож“.
Симеон Арнаудов завърши творческия си живот като солист на военния ансамбъл на
Филип
Кутев.
Следващата и последна колиба по посока на парка беше колибата близнак на прочутите изгревски астролози Иван Антонов и Влад Пашов. Тя беше построена на една три-четиридекарова братска зеленчукова градина опираща южния край на Поляната. Сега на нея е построена отоплителната централа на Руското посолство. Тук му е мястото да повторя една подробност свързана с някогашния дъновистки лагер. Бараките и някои от къщите на Изгрева бяха строени без спазването на каквито и да било кадастрални съображения.
към текста >>
43.
Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя
- Георги Христов
В първата информация русенският кореспондент описва откриването на събора на 19 август и опита на пратениците на Светия Синод начело с търновския митрополит
Филип
да предизвикат Учителя на диспут, за да оборят учението му.
На него присъства кореспондент на в. „Русенска поща“, чиито информации са отпечатани в три последователни броя като редакционни статии без подпис. Интересът на журналистическата гилдия е напълно оправдан. На 7 юли с.г. архиерейски събор на българското православно духовенство обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от църквата.
В първата информация русенският кореспондент описва откриването на събора на 19 август и опита на пратениците на Светия Синод начело с търновския митрополит
Филип
да предизвикат Учителя на диспут, за да оборят учението му.
Отказът на Учителя да дискутира с представителите на духовенството води до скандализиране от тяхна страна на публичната му беседа и до намесата на полицията. Въпреки неприятния инцидент, кореспондентът на в. „Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна. Тук всички като братя са под един покрив, на една софра, приготвена с усилията на всички, радват се и скърбят наедно, живеят като едно семейство. Така е във всичко онова, към което насочваме съзнанието на народа“, подчертава той.
към текста >>
44.
Съдържание
- Филип Филипов
Филипов
, П.
Съдържание Предисловие Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век, Ф.
Филипов
, П.
Павлов Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), като проява на Бодхисатва Майтрея, Д. Калев Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело, Д. Калев, П. Павлов, Ф. Филипов Библиография За авторите
към текста >>
Филипов
Библиография За авторите
Филипов, П. Павлов Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), като проява на Бодхисатва Майтрея, Д. Калев Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело, Д. Калев, П. Павлов, Ф.
Филипов
Библиография За авторите
към текста >>
45.
За авторите
- Филип Филипов
За авторите
Филип
Филипов
.
За авторите
Филип
Филипов
.
Роден през 1974 г., живее и работи във Варна. Завършва математика във Варна и по-късно придобива бакалавърска степен като преподавател по физика и химия през 2001 г., а по-късно защитава магистърска степен по философия на съзнанието и езика в Софийски университет „Климент Охридски". Изучава езотерико-християнските учения на Учителя Беинса Дуно и Рудолф Щайнер от 1992 г. Издава един от първите учебници по астрология в посткомунистическа България през 1995 г. Работи като сътрудник за предпечатна подготовка на Издателство „Бяло Братство" и като уебмастер на сайт www.BeinsaDouno.org от 1997 г.
към текста >>
НАГОРЕ
