Търсене в текстове за 'Филип'

Дълги години този хармониум беше в дома на Петър Филипов - близо тридесет години - и никой не свиреше на него.
Онези в бъдеще, които искат да се занимават с ръководство и да създават общество, трябва до най-малки подробности да се запознаят с тази история, защото ще повторят същите грешки на предишното поколение. И така вещите бяха раздадени, като предварително всеки бе дал някаква сума. Аз бях отделил една голяма сума, внесох я и с нея откупих хармониума, който беше в салона и на който се свиреше по времето на Учителя. Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил за хармониума. Всички знаеха, че аз го платих. Дълги години този хармониум беше в дома на Петър Филипов - близо тридесет години - и никой не свиреше на него. Той там се съхраняваше. Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям салон. Това бе хубав инструмент, първокласен инструмент. Учителят много го харесваше. Беше от реномирана германска фирма.
към текста >>

2. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

След години се присъединиха и Филип Стоицев, Весела Несторова и Лиляна Табакова.
По това време имаше голям музикален подем, спявките на хора се правеха в салона на "Оборище" 14 в различно време. Хорът стана многочислен. Дирижираше го Христо Дързев, подпомогнат от Кирил Икономов. След това Кирил Икономов започна да разработва някои от песните за хор и оркестър. Ирина Кисьова също даде много добри разработки за хор и оркестър. След години се присъединиха и Филип Стоицев, Весела Несторова и Лиляна Табакова. Така репертоарът се разшири. Радвахме се на красиви разработки. Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат. Салонът винаги биваше препълнен.
към текста >>

3. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други.
Сестра Дафинка пееше много чисто. Беше приятелка на Асен Арнаудов. Разболя се от туберкулоза и си замина. Мария Славова също вземаше участие. Беше школувана певица и стана преподавателка в Музикалното училище. Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други. На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други. Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев. Първа цигулка свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха. Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор. На някои от концертите в салона диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов.
към текста >>

Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев.
Разболя се от туберкулоза и си замина. Мария Славова също вземаше участие. Беше школувана певица и стана преподавателка в Музикалното училище. Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други. На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други. Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев. Първа цигулка свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха. Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор. На някои от концертите в салона диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов. Асен Арнаудов бе записал много от песните на Учителя. Учителят работеше с него и оценяваше таланта му.
към текста >>

4. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов.
Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка? " Ние отговаряхме. Той следеше целия братски живот.
към текста >>

5. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Наследи я нейният брат, Филип Георгиев Керемидчиев.
Постройките бяха построени на квартал 2, парцел първи. Братството ги владееше чрез пълномощниците Паша Петрова Теодорова, Савка Георгиева Керемидчиева и Елена Щерева Андреева, с нотариален акт № 2370-XI-7, дело 2106 от 1931 година. Мястото, което се владееше от трите скрити собственички имаше 1 500 кв.м площ. Тогава, съгласно изискванията на закона, Паша Теодорова записа на свое име къщата си в града, която бе наследствена, а се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Савка Керемидчиева си беше заминала през 1945 година. Наследи я нейният брат, Филип Георгиев Керемидчиев. Но той бе откаран в концлагер от властите, заради някакви прегрешения пред тях и там си замина. Наследница остана майката на Савка Керемидчиева, Тереза Керемидчиева. Тя също си записа къщата, която имаше на свое име и се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Така, чрез държавен акт 1269/2179, на името на Паша Теодорова и чрез държавен акт № 1203/2180, на името на Савка Керемидчиева и наследници, бяха одържавени и иззети техните дялове. Това бяха две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото, върху което бе построен салонът.
към текста >>

6. ПОСЛЕСЛОВ

ТОМ 2

Преди това тя е наредила на рождения си брат Филип Керемидчиев да предаде нейния архив да се съхранява от Борис Николов.
Още през 1944 год. Учителят нарежда на Савка Керемидчиева, в чиято барака на Изгрева се съхраняват всички стенограми на непечатаните беседи, да ги предаде на Борис Николов, който да ги съхранява. Това тя изпълнява след заминаването на Учителя, още през януари 1945 год. През месец май 1945 год. Савка си заминава от този свят. Преди това тя е наредила на рождения си брат Филип Керемидчиев да предаде нейния архив да се съхранява от Борис Николов. Той в присъствие на дванадесет свидетели от Изгрева предава архива. Борис Николов го поема и го съхранява като го укрива в един направен от него „тайник" на планината Витоша. За мястото на „тайника" се знае само от Борис Николов, Мария Тодорова и едно лице, което му служи като личен куриер двадесет години. И от 1945 год. до 1980 год.
към текста >>

7. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Борис Николов

ТОМ 2

Филип Славов 37.Гради Минчев Сестри: 1.
Йордан Бобев 33. Йордан Иванов 34. Йончо Цв. Йончев 35. Антон Николаев 36. Филип Славов 37.Гради Минчев Сестри: 1. Паша Теодорова 2. Василка Иванова 3. Олга Славчева 4. Сийка Динова 5. Елена Андреева 6.
към текста >>

8. 127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов.
Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя. Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех. След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа. Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка. Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе. По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст. Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява. Е, ще питате кой е този -онзи?
към текста >>

По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст.
Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка. Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе. По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст. Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява. Е, ще питате кой е този -онзи? Е, това е тайна. Нали трябва да запазим цигулката на Учителя? Ако не бях подменил на времето цигулките, оригиналната цигулка щеше да бъде продадена по време на процеса и щеше да бъде разпродадена и да отиде в други случайни хора, те щяха да я препродават и щяха да печелят от това, че е била цигулка на Учителя.
към текста >>

Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява.
Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе. По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст. Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява. Е, ще питате кой е този -онзи? Е, това е тайна. Нали трябва да запазим цигулката на Учителя? Ако не бях подменил на времето цигулките, оригиналната цигулка щеше да бъде продадена по време на процеса и щеше да бъде разпродадена и да отиде в други случайни хора, те щяха да я препродават и щяха да печелят от това, че е била цигулка на Учителя. А тя беше един хубав инструмент.
към текста >>

9. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Рожденият й брат Филип бе даровит младеж, знаещ немски и бе изпратен в Германия да следва инженерство.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА Майката на Савка беше германка. Казваше се Тереза. А баща й беше македонец, казваше се Георги. Рожденият й брат Филип бе даровит младеж, знаещ немски и бе изпратен в Германия да следва инженерство. Но след 9.1Х. 1944 г. поради това, че беше работил за някаква германска фондация го бяха затворили, после го изпратиха в Белене на концлагер, защото беше напсувал публично Червената Армия. А това бе голямо престъпление тогава. Жена му Милка беше без работа.
към текста >>

Когато Филип излезе от Белене аз и него взех в бригадата на работа.
поради това, че беше работил за някаква германска фондация го бяха затворили, после го изпратиха в Белене на концлагер, защото беше напсувал публично Червената Армия. А това бе голямо престъпление тогава. Жена му Милка беше без работа. Аз я взех в моята мозайкаджийска бригада и тя работи при мене пет години. Изкарваше насъщния си хляб. Когато Филип излезе от Белене аз и него взех в бригадата на работа. С мен той работи доста време и добре работи. Тогава три години работихме в град Русе по разни строителни обекти. Той постъпи много честно с Учителя и с оставените неща от Савка, която си замина през месец май 1945 г. Той извика всички приятели на Савка на една вечеря в една от бараките на Изгрева и обяви на всички какво е поръчала Савка. „Савка ми поръча да предам всички нейни неща и нейния архив на брат Борис Николов." Всички се оглеждат, но не казват нищо, защото знаеха, че Савка и Мария Тодорова не бяха в добри отношения още от времето на Учителя.
към текста >>

На следващата среща отново се събрахме всички приятели на Савка и тогава брат й Филип ми предаде целият архив на Савка в два големи вързопа.
Но тя я реши по начина, по който начин Учителят бе решил една друга задача. Преди да си замине Учителят беше наредил на Савка да ми се предадат непечатаните беседи за съхранение. А това решение на Учителя бе закон за Савка. Значи, щом Учителят ми бе гласувал доверие да съхранявам непечатаните беседи, тя решава да прескочи всичко и цялата си неприязън към Мария и да ми гласува също доверие. Всички чуха решението на Савка и се разотидоха. На следващата среща отново се събрахме всички приятели на Савка и тогава брат й Филип ми предаде целият архив на Савка в два големи вързопа. Аз го прибрах при себе си. Тук бяха тефтерчетата на Савка, които тя с десетилетия попълваше с мисли на Учителя. Тук бяха тетрадките със стенограмите на Савка от беседите на Учителя и частни разговори. Савка обичаше да раздава отделни листчета, написани с мисли от Учителя на нейните познати. По този начин се оформи една солидна група от нейни почитатели.
към текста >>

Всичко бе документирано, но Боян Златарев беше ни видял, че се запътваме нататък и бе споделил с Петър Филипов.
си замина Мария Тодорова. Аз останах сам и този млад брат настояваше да му предам архива на Савка като му посоча мястото на Витоша, където те са укрити. Беше уговорено с Боян Златарев, че нещата ще бъдат предадени на този млад брат, понеже и Боян бе на възраст. Този млад брат се ожени и накрая аз реших и заведох него и жена му и им посочих мястото на Витоша. Той направи снимки на мястото и там където аз посочвах, че са нещата. Всичко бе документирано, но Боян Златарев беше ни видял, че се запътваме нататък и бе споделил с Петър Филипов. Те се уплашват, че нещата ще ще измъкнат от техните ръце и ще отидат в други хора. А и двамата бяха на възраст, нали трябваше да имат приемници? Аз решавах кому да предам тези неща за които отговарях по поръчение на Учителя и пазех тридесет и пет години. Те решават, че трябва да ги свалят и да ги откраднат от мене. И това го сторват без никой да знае.
към текста >>

Братът отива при Боянчо и онзи признава, че ги е свалил по нареждане на Петър Филипов и със съгласието на Лалка Кръстева.
Той го спази, но другите не го спазиха. Накрая братът се умори от мен да ме подканва непрекъснато и решава сам да отиде горе и да прибере нещата. Отива горе на Витоша, намира мястото, отмества камъните, но в хралупата няма нищо, а има само един счупен буркан и един капак. Той запълва дупката, взима капака и много ядосан идва у дома и понеже не ме намери, ми написа няколко реда, че аз съм най-големия лъжец, който съществува на света. Аз разбрах работата - кой стои зад всичко това. Братът отива при Боянчо и онзи признава, че ги е свалил по нареждане на Петър Филипов и със съгласието на Лалка Кръстева. Отива при Петър и започва голяма разправия. Петър вижда как са нещата и нарежда на Боянчо да му предаде архива на Савка. Боянчо го завежда в неговата барака и му предава няколко вързопа. Боянчо му признава, че е занесъл всичките неща при Лалка и тя е прибрала пет-шест тефтерчета на Савка, написани с нейният почерк, а останалите стенограми ги върнали понеже никой не може да ги разчете. Аз поисках да ми се върнат тефтерчетата, но те сметнаха, че аз съм вече много стар и че съм си изпял вече песента.
към текста >>

Така по внушение на Лалка Кръстева и нареждане на Петър Филипов, Боянчо се подчини на тях и свали материалите отгоре.
Отношенията с Боянчо се развалиха, а с Петър Филопов се обтегнаха и се скъсаха. Дойде се до пълен разрив. А защо ли? Защото освен тази кражба бе извършена още една кражба. А това бяха материали, непечатани беседи, които бях укрил на Витоша, в областта „Резньовите" и бяха поставени в същите такива буркани. Така по внушение на Лалка Кръстева и нареждане на Петър Филипов, Боянчо се подчини на тях и свали материалите отгоре. А само той знаеше къде са укрити. Освен Боянчо, същият млад брат знаеше мястото на скривалището, което аз лично му бях показал. От разместването на пластовете горе имаше само един счупен буркан. Това бе втората кражба, която разкъса връзките между хора, с които съм работил 30 години. Настъпи озлобление и те се разделиха с мене като с врагове.
към текста >>

Петър Филипов си замина от този свят през 1984 г., а Боянчо през 1986 г., а аз останах и преживях всички, защото трябваше да остане онзи, който Учителят бе определил да съхранява Словото.
А само той знаеше къде са укрити. Освен Боянчо, същият млад брат знаеше мястото на скривалището, което аз лично му бях показал. От разместването на пластовете горе имаше само един счупен буркан. Това бе втората кражба, която разкъса връзките между хора, с които съм работил 30 години. Настъпи озлобление и те се разделиха с мене като с врагове. Петър Филипов си замина от този свят през 1984 г., а Боянчо през 1986 г., а аз останах и преживях всички, защото трябваше да остане онзи, който Учителят бе определил да съхранява Словото. Всички мои опоненти и врагове си заминаха. Аз също ще си замина, но някой трябва да провери как действува окултния закон. И така нещата на Савка се пръснаха. Тя приживе си ги пръскаше и тогава сама си раздаваше тефтерчетата на този или онзи, на своите познати. А онова, което остана и аз съхранявах 35 години до 1980 г., моите най-верни сътрудници ги откраднаха под внушение на жена и провалиха всичко.
към текста >>

Така една жена провали Боян Златарев и Петър Филипов.
Аз също ще си замина, но някой трябва да провери как действува окултния закон. И така нещата на Савка се пръснаха. Тя приживе си ги пръскаше и тогава сама си раздаваше тефтерчетата на този или онзи, на своите познати. А онова, което остана и аз съхранявах 35 години до 1980 г., моите най-верни сътрудници ги откраднаха под внушение на жена и провалиха всичко. Влезне ли жена в една Окултна Школа и започне ли да управлява, то се проваля всичко. Така една жена провали Боян Златарев и Петър Филипов. Така изгоряха много братя в Братството от жени и заради жени. Изгоряха в борбите, които водеха помежду си подтиквани и направлявани от жени. Аз съм свидетел на всички тези неща и преживях всички и дочаках когато младите трябваше да видят как се изпълнява Окултния закон за съхранение Словото на Учителя. В Окултната Школа на Бялото Братство не трябва да има жени, а само сестри. Жената трябва да се превърне на сестра само чрез проучване Словото на Учителя и изпълняване на волята Му.
към текста >>

10. 56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА

В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара.
На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение. При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други.
към текста >>

Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера.
Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение. При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други. Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека.
към текста >>

11. 4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ

Петър Филипов също ми съ-действуваше.
Тогава всяка година се правеха обиски, изземваха се беседи от властта и се горяха. В нашите среди имаше техни съгледвачи и доносници и всичко им занасяха и всички обиски, които се правеха бяха сполучливи, защото информацията бе точна. По тези съображения аз не спрях тази задача с преписването на беседите. Но тя се спря по друг начин. По тия времена верни сътрудници ми бяха Боян Златарев, който със своята раница на гърба пренасяше от едно място на друго оригиналите както и напечатаните екземпляри. Петър Филипов също ми съ-действуваше. Години преди кражбата на архива от „Резньовете" на Витоша, аз заведох един млад брат с когото работих и го посветих и му показах точното място къде се намира архива. Той направи, скица, засне всичко с фотоапарат и документира мен с архива, както бе укрит. Боян Златарев също бе уведомен, че архива ще се предаде на този млад брат и никой няма право да го сваля от горе без знанието на тримата. Аз отговарях пред Учителя за него. И никой друг!
към текста >>

Боян Златарев бе подведен от Петър Филипов и Лалка Кръстева и те без мое разрешение свалиха от Витоша архива на Савка Керемидчиева, който бе укрит в едни морени в големи стъклени буркани запоени с асфалт.
Аз отговарях пред Учителя за него. И никой друг! Дойде време и го откраднаха от мене и от този млад брат. Така са нещата към днешна дата - 1982 г. Но настъпи драматична развръзка. Боян Златарев бе подведен от Петър Филипов и Лалка Кръстева и те без мое разрешение свалиха от Витоша архива на Савка Керемидчиева, който бе укрит в едни морени в големи стъклени буркани запоени с асфалт. Те смятаха, че този въпрос те могат да го разрешат понеже аз съм бил на възраст и съм си изпял песента. Конфликтът беше драматичен и с много последици. Следващият ход, който направиха тримата, бе че отново подведоха Боян Златарев и той без мое разрешение, но под тяхно давление свали от „Резньовете" непечатаните беседи, които бяха поставени в буркани. Само един буркан беше счупен от снеговете. Копието бе с пожълтели и загнили листа.
към текста >>

Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите.
Аз реагирах много остро, защото те предприеха една пагубна постъпка. Те отстраниха човека, който Учителят бе поставил да съхрани Словото Му и аз го съхраних, макар че минах през съдебен процес и бях четири години в затвора, като от там излезнах на 1.И963 г. А през 1981 г. тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г. За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два повредени и счупени буркана. Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите. И като вървял Петър го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи. Видял счупения буркан и пожълтели страници и го оставил на мира. Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и повредени листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда. Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях.
към текста >>

Петър Филипов си замина на 20.М.1984 г., а Боян Златарев на 22 май 1986 г.
И като вървял Петър го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи. Видял счупения буркан и пожълтели страници и го оставил на мира. Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и повредени листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда. Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях. Петър Филипов си замина на 20.М.1984 г., а Боян Златарев на 22 май 1986 г. Така беше спряна тази задача с преписването на оригиналите. А тя беше спряна поради нарушение на окултните закони от Словото на Учителя. Беше започнато да се прави редакция на Словото и Учителя спря тази дейност. Опитаха се да откраднат материалите от мен, за които аз отговарях. Небето взе мерки и задигна онези, които извършиха нарушението.
към текста >>

Там вече имаше думата Петър Филипов, че Лалка Кръстева и Драган Петков.
Наредих на Боян Златерев да ги занесе при едни свои познати временно, които живееха около Руски паметник. Младият брат, когато дойде при мене и научи какво е станало ме упрекна, че аз съм виновен за всичко. И ми доказа, че той е бил прав. Аз го успокоих, че материалите отново ще дойдат при него, но той не вярваше в това. По-късно Боян Златарев изпадна под влияние на чужди хора и той не пожела да донесе онези шест куфара, за да ги предам на този млад брат. Там вече имаше думата Петър Филипов, че Лалка Кръстева и Драган Петков. Ето вече десет години аз искам да ми се върнат куфарите. А те ги откраднаха и укриха там където само Боян Златарев им знае мястото. Боян си замина през 1986 г. и вече няколко години след заминаването му те още не могат да се открият. Ето това е една грозна история.
към текста >>

12. 5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След свалянето на архива на Борис Николов от „Резньовете" на Витоша от Боян Златарев под внушението на Лалка Кръстева и Петър Филипов, той поема неизвестни пътища.
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След свалянето на архива на Борис Николов от „Резньовете" на Витоша от Боян Златарев под внушението на Лалка Кръстева и Петър Филипов, той поема неизвестни пътища. Архивът представлява годишнини от непечатаните беседи на Учителя, които стенографката Елена Андреева в разстояние на десет години е разчитала и написала на пишеща машина. След пленяването на архива той отива у Лалка Кръстева, която започва да работи върху всяка беседа на Учителя по следният начин. Задрасква с химикала някои думи, които не й харесват и ги заменя със свои измислени думи и изрази. Премахва цели изрази и изречения. Понякога променя словореда на цели изречения, задрасква думи и изрази на Учителя, че дори и изречения.
към текста >>

13. 6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След като сваля архива от „Резньовете" Боян Златарев го занася в дома на Петър Филипов.
6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След като сваля архива от „Резньовете" Боян Златарев го занася в дома на Петър Филипов. После те го разпределят и голяма част предават на Лалка Кръстева. Но някои от материалите остават в дома на Петър Филипов. До този момент Борис Николов не е предавал на Петър Филипов никакви материали, поради което той беше непримирим, че Борис не му гласува доверие, а го гласува на по-младите. Петър Филипов си заминава през 1984 г. По това време в неговия дом прихождаше Марийка Марашлиева и беше член от неговата група десетина години.
към текста >>

Но някои от материалите остават в дома на Петър Филипов.
6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След като сваля архива от „Резньовете" Боян Златарев го занася в дома на Петър Филипов. После те го разпределят и голяма част предават на Лалка Кръстева. Но някои от материалите остават в дома на Петър Филипов. До този момент Борис Николов не е предавал на Петър Филипов никакви материали, поради което той беше непримирим, че Борис не му гласува доверие, а го гласува на по-младите. Петър Филипов си заминава през 1984 г. По това време в неговия дом прихождаше Марийка Марашлиева и беше член от неговата група десетина години. Тя е същата, която се грижи за него през последните му месеци и дни. Така че тя е доверено лице на Петър Филипов.
към текста >>

До този момент Борис Николов не е предавал на Петър Филипов никакви материали, поради което той беше непримирим, че Борис не му гласува доверие, а го гласува на по-младите.
6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След като сваля архива от „Резньовете" Боян Златарев го занася в дома на Петър Филипов. После те го разпределят и голяма част предават на Лалка Кръстева. Но някои от материалите остават в дома на Петър Филипов. До този момент Борис Николов не е предавал на Петър Филипов никакви материали, поради което той беше непримирим, че Борис не му гласува доверие, а го гласува на по-младите. Петър Филипов си заминава през 1984 г. По това време в неговия дом прихождаше Марийка Марашлиева и беше член от неговата група десетина години. Тя е същата, която се грижи за него през последните му месеци и дни. Така че тя е доверено лице на Петър Филипов. След кончи-ната на Петър юридически наследник става неговия племенник Филип Николов, който преди много години като момче е бил осиновен от Петър.
към текста >>

Петър Филипов си заминава през 1984 г.
6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След като сваля архива от „Резньовете" Боян Златарев го занася в дома на Петър Филипов. После те го разпределят и голяма част предават на Лалка Кръстева. Но някои от материалите остават в дома на Петър Филипов. До този момент Борис Николов не е предавал на Петър Филипов никакви материали, поради което той беше непримирим, че Борис не му гласува доверие, а го гласува на по-младите. Петър Филипов си заминава през 1984 г. По това време в неговия дом прихождаше Марийка Марашлиева и беше член от неговата група десетина години. Тя е същата, която се грижи за него през последните му месеци и дни. Така че тя е доверено лице на Петър Филипов. След кончи-ната на Петър юридически наследник става неговия племенник Филип Николов, който преди много години като момче е бил осиновен от Петър. Но при един конфликт племенника напуска чичо си и живее на друго място под наем.
към текста >>

Така че тя е доверено лице на Петър Филипов.
Но някои от материалите остават в дома на Петър Филипов. До този момент Борис Николов не е предавал на Петър Филипов никакви материали, поради което той беше непримирим, че Борис не му гласува доверие, а го гласува на по-младите. Петър Филипов си заминава през 1984 г. По това време в неговия дом прихождаше Марийка Марашлиева и беше член от неговата група десетина години. Тя е същата, която се грижи за него през последните му месеци и дни. Така че тя е доверено лице на Петър Филипов. След кончи-ната на Петър юридически наследник става неговия племенник Филип Николов, който преди много години като момче е бил осиновен от Петър. Но при един конфликт племенника напуска чичо си и живее на друго място под наем. След погребението на Петър той идва и заема наследствената къща. В къщата има много материали, които Боян Златарев е прибрал и които дори сам Петър не е знаял какво се намира в дома му. Но наследникът Филип решава да се освободи от тях като ги продава.
към текста >>

След кончи-ната на Петър юридически наследник става неговия племенник Филип Николов, който преди много години като момче е бил осиновен от Петър.
До този момент Борис Николов не е предавал на Петър Филипов никакви материали, поради което той беше непримирим, че Борис не му гласува доверие, а го гласува на по-младите. Петър Филипов си заминава през 1984 г. По това време в неговия дом прихождаше Марийка Марашлиева и беше член от неговата група десетина години. Тя е същата, която се грижи за него през последните му месеци и дни. Така че тя е доверено лице на Петър Филипов. След кончи-ната на Петър юридически наследник става неговия племенник Филип Николов, който преди много години като момче е бил осиновен от Петър. Но при един конфликт племенника напуска чичо си и живее на друго място под наем. След погребението на Петър той идва и заема наследствената къща. В къщата има много материали, които Боян Златарев е прибрал и които дори сам Петър не е знаял какво се намира в дома му. Но наследникът Филип решава да се освободи от тях като ги продава. Продава беседи и след това продава непечатаните свалени от „Резньовете" беседи на Димитър Калев от Варна.
към текста >>

Но наследникът Филип решава да се освободи от тях като ги продава.
Така че тя е доверено лице на Петър Филипов. След кончи-ната на Петър юридически наследник става неговия племенник Филип Николов, който преди много години като момче е бил осиновен от Петър. Но при един конфликт племенника напуска чичо си и живее на друго място под наем. След погребението на Петър той идва и заема наследствената къща. В къщата има много материали, които Боян Златарев е прибрал и които дори сам Петър не е знаял какво се намира в дома му. Но наследникът Филип решава да се освободи от тях като ги продава. Продава беседи и след това продава непечатаните свалени от „Резньовете" беседи на Димитър Калев от Варна. Трябва да споменем, че Марийка Марашлиева беше правила постъпки да прибере всичко останало от Петър, но получи фактически само една част. Другата част той или беше задържал с цел да ги продаде или не беше ги открил. По-късно вероятно ги е намерил и продал. Част от закупените оригинали Димитър Калев издава в книжка „Аз съм истинната лоза" през 1992 г.
към текста >>

14. 7. КЪДЕ СА ОСЕМТЕ КУФАРА? Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

Той беше под влиянието на Петър Филипов и на Лалка Кръстева и не пожела да ги предаде.
Беше направен един редовен обиск от властите при едного и бяха взети много беседи от Учителя. Тогава Цанка се уплашва, че могат да дойдат властите у тях и да вземат куфарите, уведомява Борис, а той от своя страна нарежда на Боян Златарев, който беше негов личен куриер да пренесе куфарите на безопасно място. Той намира някакви познати живущи в някаква къща около Руски паметник и там ги занася в някаква таванска стаичка. След като научих, че куфарите са изчезнали аз настоявах да ми се предадат. Борис от своя страна нареди на Боян Златарев да ми се донесат и предадат, но Боян отлагаше по различни причини. Той беше под влиянието на Петър Филипов и на Лалка Кръстева и не пожела да ги предаде. Накрая Борис Николов разбра, че е изигран и че неговия план се проваля. Години наред Боян обещаваше да ги предаде. По-късно той ги прехвърли на друго място, че после на трето място. Отношенията между Борис и Боян се развалиха поради това, както и поради кражбата след това на архива на Савка и на архива на Резньовете. Стана най-големия провал и то от лица, които са целували ръка на Учителя.
към текста >>

15. 15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

И понеже нямаше къде да ги държа аз ги предадох на Петър Филипов, който ги пази доста години.
Стенографката Савка Керемидчиева бе взела брошката, златния ланец и часовника и ги беше прибрала при себе си както му беше редът, защото тя бе най-близко до Учителя. Той я беше допуснал до себе Си за онази работа, която трябваше да извършва. По-късно братята се разпитаха кой прибра тези неща. Разбра се, че са у Савка и всички се успокоиха. После ми ги предадоха лично на мен и аз ги прибрах. И понеже нямаше къде да ги държа аз ги предадох на Петър Филипов, който ги пази доста години. Дойде 1957/58 г., започна се финансовата ревизия на Братството, след това дойдоха следователите, излезнаха онези прословути 176 жълтици, скрити от мене в една от морените на Златните мостове на Витоша и дойде време някой да издаде на следователите тайната за личните вещи на Учителя. Когато ги бяха предали на мен за съхранение не се страхуваха от мене, а сега се страхуваха да не би да ги открадна, защото за скритите от мен жълтици се приемаше, че аз съм ги укрил за себе си. А при положение, че имаше протокол, опис за всичко това, тогава обвиненията към мен отпаднаха за лично присвояване. Но ме наклеветиха не чужди, а свои и дойде следователя у дома и ми каза подробно какво знаят за тях. Разбрах че някой от тези доверени „братя" точно ги бе информирал.
към текста >>

Тогава със следователя и милиционера отидох в дома на Петър Филипов и му казах да даде тези неща.
А при положение, че имаше протокол, опис за всичко това, тогава обвиненията към мен отпаднаха за лично присвояване. Но ме наклеветиха не чужди, а свои и дойде следователя у дома и ми каза подробно какво знаят за тях. Разбрах че някой от тези доверени „братя" точно ги бе информирал. Аз не отрекох. Нямаше как да се укривам повече. Тогава със следователя и милиционера отидох в дома на Петър Филипов и му казах да даде тези неща. Те бяха сложени в една кутийка с опис и подпис от мен и Петър Филипов. Той я извади и ми я подаде, а аз я предадох на следователя. Той отвори кутийката, намери същите неща и се успокои след като прочете протокола и прибра всичко. Петър Филипов не пострада за това, че ги държи у себе си. На мен също нищо не казаха, не ме упрекнаха, че ги съхранявам след като ги прибраха.
към текста >>

Те бяха сложени в една кутийка с опис и подпис от мен и Петър Филипов.
Но ме наклеветиха не чужди, а свои и дойде следователя у дома и ми каза подробно какво знаят за тях. Разбрах че някой от тези доверени „братя" точно ги бе информирал. Аз не отрекох. Нямаше как да се укривам повече. Тогава със следователя и милиционера отидох в дома на Петър Филипов и му казах да даде тези неща. Те бяха сложени в една кутийка с опис и подпис от мен и Петър Филипов. Той я извади и ми я подаде, а аз я предадох на следователя. Той отвори кутийката, намери същите неща и се успокои след като прочете протокола и прибра всичко. Петър Филипов не пострада за това, че ги държи у себе си. На мен също нищо не казаха, не ме упрекнаха, че ги съхранявам след като ги прибраха. За властите това бяха ценности, които струваха пари.
към текста >>

Петър Филипов не пострада за това, че ги държи у себе си.
Нямаше как да се укривам повече. Тогава със следователя и милиционера отидох в дома на Петър Филипов и му казах да даде тези неща. Те бяха сложени в една кутийка с опис и подпис от мен и Петър Филипов. Той я извади и ми я подаде, а аз я предадох на следователя. Той отвори кутийката, намери същите неща и се успокои след като прочете протокола и прибра всичко. Петър Филипов не пострада за това, че ги държи у себе си. На мен също нищо не казаха, не ме упрекнаха, че ги съхранявам след като ги прибраха. За властите това бяха ценности, които струваха пари. За мен бяха ценности като лични вещи на Учителя. Аз ги опазих, а други от Изгрева ги предадоха чрез донесение до властите и накрая милицията ги прибра и след това следите им се загубиха в милицията. Сега мога ли да попитам кой носи вина и отговорност, че се унищожиха вещите на Учителя?
към текста >>

Всичко беше с опис и с подписите на Петър Филипов и на мен самия Борис.
Те са запазени в архивите на Държавна сигурност и там се работи с псевдоними. Но истинските имена ги знае Небето. И те ще отговорят пред Него. Ето какво имаше в тази кутия с опис: един златен и един сребърен часовник, един златен ланец, една брошка златна. Имаше още: 2 златни напо-леона, 6 златни турски лири, един сребърен ланец. Всичко беше с опис и с подписите на Петър Филипов и на мен самия Борис.
към текста >>

16. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

се състоя заседание на Братския съвет на верска общност „Бяло Братство" - София, на което присъстваха членовете на съвета: Борис Николов, Боян Боев, Жечо Панайотов, Паша Теодорова, а освен това и следните членове на братството: Георги Куртев, Николай Дойнов, Никола Гръблев, Влад Пашов, Петър Филипов, Пеню Ганев, Георги Томалевски, Желю Ганев, Вера Куртева и Елена Андреева.
В него са обозначени всички суми. Но съдът не желаеше да признае този протокол. Не му изнасяше. Той следваше друг сценарий написан на друго място. ПРОТОКОЛ Днес, 29 ноември 1957 г. се състоя заседание на Братския съвет на верска общност „Бяло Братство" - София, на което присъстваха членовете на съвета: Борис Николов, Боян Боев, Жечо Панайотов, Паша Теодорова, а освен това и следните членове на братството: Георги Куртев, Николай Дойнов, Никола Гръблев, Влад Пашов, Петър Филипов, Пеню Ганев, Георги Томалевски, Желю Ганев, Вера Куртева и Елена Андреева. Заседанието се откри от председателя на Братския съвет - Борис Николов, който каза: „Тази вечер свикахме разширен Братски съвет, за да ви запознаем с ревизията, която финансови органи извършват на Братството. Затруднението, което срещаме е установяване първоначалната сума, която е намерена в стаите на Учителя. Тогава е направен опис на сумите, обаче финансовият съвет не може да го представи. Въпросът е да се установи каква е била първоначалната сума. Понеже описът липсва, тръгнахме по друг път.
към текста >>

17. 4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.

Петър Филипов Николов, пом.
„Оборище" 6 Варна 2. Никола Василев Ватев, пенсионер „Свирчовица" Русе 3. Йордан Калчев Новаков, пом. ръков. ул. „Толбухин" 121 Русе 4. Петър Филипов Николов, пом. ръков. ул. „Толбухин" 19 Русе 5. Стамат Тодоров Михайлов, земед., лозарул. „Дим. Иванов" 186 Търново 6. Стефан Лазаров Тошев, пенсионер ул. „св.
към текста >>

Мирчо Георгиев Филипов, търговец ул.
Пет могили Старозагорско 20. Иван Желязков Калканджиев, фотограф ул. „Сините камъни" N20 Сливен 21. Гергина Стефанова Жекова, домакиня ул. „Добри Войников" 10 Шумен 22. Мирчо Георгиев Филипов, търговец ул. „Връх Китка" 16 Петрич 23. Христо Петров Къратлиев, земеделец с. Любимец Свиленградско 24. Недялка Василева Андреева ул. „Патели" 2 Хасково 25.
към текста >>

Филип Илиев Чернев, земеделец с.
Враня стена Радомирско 42. Димитър Тенев Димитров, земеделец с. Лесково Айтоско 43. Димо Иванов Джеджев, земеделец с. Тополица Айтоско 44. Филип Илиев Чернев, земеделец с. Баня Бургаско 45. Илия Чернев Калушев с. Изворище Бургаско 46. Вълю Ненев Вълев, земеделец с. Рудник Бургаско 47.
към текста >>

18. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

По този въпрос поговорете с Мария Тодорова и Петър Филипов.
С това завършва разрушаването на Изгрева. 14. Като епилог на тези събития ще публикуваме едно писмо на Боян Боев до Желю Матев от село Прослав. „Изгрев, 6 ноември 1959 г. Обични брат Желю Матев, Наскоро се съобщи решението на Върховния съд по делото на Борис и Жечо. Ако съдът не оправдае напълно Борис и Жечо, а само намали наказанието, то ще трябва да се помисли по въпроса за Братския съвет. По този въпрос поговорете с Мария Тодорова и Петър Филипов. Квартирантът в горната стая на Учителя над салона каза, че съжалявал, че трябва да напусне стаята, понеже му е съобщено, че ще събарят Салона. Трябва да се направят постъпки, за да се предотврати това. Аз и от други места чух, че готвят събарянето на Салона. Вие бяхте писали, че след като се съобщи решението на Върховния съд, ще се работи за връщането на Салона и полянката на Братсвото. Сериозно трябва да се помисли по този въпрос и да се пристъпи към действие.
към текста >>

Поговорете по тия въпроси с Мария Тодорова и Петър Филипов.
Те казаха, че ще се продължи ул. „10". Ако я продължат, то мястото на Учителя ще остане в средата на улицата. Трябва да се направят постъпки на високо място да не се продължава ул. „ 10", като се каже, че разрешението за погребението на тленните останки на Учителя е дадено на 30.ХII.1944 г. от Министерския съвет и пратена е по този повод телеграма от Георги Димитров от Москва. Поговорете по тия въпроси с Мария Тодорова и Петър Филипов. Кога мислите да дойдете на Изгрева? Ще бъде хубаво да дойдете по-скоро. Обадете се чрез Станка. Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Нарочен поздрав от Желю Тонев и мен, на Марин Камбуров, родителите му, Христо Колев, Христон и др.
към текста >>

19. 10. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

Възлага се на брат Петър Филипов да уреди всички формалности по издаването на нотариалния акт." В точка 3 четем: „Възлага се на брат Николай Дойнов във връзка с наследниците на Върбан Христов за евентуално уговоряне прехвърлянето на посоченото от нас лице, владението на частта от Братското място - парка на Учителя." На 15 юни 1958 г.
чрез протокол N 17 е отбелязано в точка 3 следното: „Брат Върбан Христов от Ботевград предлага да се посочи лице, на което да прехвърли своята част от записаното на негово име братско място на Изгрева. Братския съвет определи това да стане на името на /името ще се определи допълнително/. Да се пише на брат Върбан Христов, да изпрати пълномощно за извършване на формалностите по прехвърлянето. На 13 април 1957 г. Братския съвет с протокол N 22 взима решение в точка 2 „Да се направят постъпки за прехвърляне на името на Методи Константинов на Изгрева - София мястото водено досега на наследници на Иван Вълчанов Явашев. Възлага се на брат Петър Филипов да уреди всички формалности по издаването на нотариалния акт." В точка 3 четем: „Възлага се на брат Николай Дойнов във връзка с наследниците на Върбан Христов за евентуално уговоряне прехвърлянето на посоченото от нас лице, владението на частта от Братското място - парка на Учителя." На 15 юни 1958 г. в заседание на Братския съвет в своя протокол в точка 5 е отбелязано: „Да се проучи възможността за прехвърляне на нов пълномощник частта от мястото - парка на Учителя, водено на наследници на Иван Вълчанов Явашев от гр. Русе. Понеже целият парцел се владее по съпритежание, да се поиска за идеалната част на Иван Вълчанов Явашев да се определи съответен парцел и тогава да се извърши прехвърлянето. Братския съвет дъпълнително ще посочи новия пълномощник за частта на Иван Вълчанов Явашев. По необясними причини и това решение не се изпълнява. Ето защо на името на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе съгласно нотариален акт се водят, че са собственици на 2/3 от мястото до 1958 г.
към текста >>

20. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

единствено д-р Филип Стоицев работи целенасочено върху музиката на Учителя, направи много разработки за инструментален състав и през 1972 г.
Нито един от музикантите не осъществи приемствеността на старото поколение. Затова има причини. И тези причини днес ги виждаме най-отчетливо. * От 1945 г. до 1990 г. единствено д-р Филип Стоицев работи целенасочено върху музиката на Учителя, направи много разработки за инструментален състав и през 1972 г. при нелегални условия направи магнетофонен запис на Паневритмията и на песни на Учителя изпълнявани от певци, съвременници на Школата. Тези записи са документи. В тях е запечатан Духът на музикалния живот на Школата. Но съм напълно сигурен, че нито един от днешните певци не са прослушали тези магнетофонни записи, за да чуят как съвременниците на Учителя изпълняват песните Му. Това е техен пропуск, който те трябва да коригират.
към текста >>

Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев.
Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас. А той е един от тримата първи ученици на Учителя. Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт. Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова. За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи концертна деятелност. Тогава се яви един проблем. Мнозина от музикантите излизаха с мнението, че песните на Учителя не са за концертен подиум, за сцена и за салон, както и за публика. Те били само за индивидуално изпълнение в специално предразполагаща обстановка и в подходящо хармонично съчетание на душите.
към текста >>

Д-р Филип Стоицев имаше съвсем друга постановка за нещата.
Те били само за индивидуално изпълнение в специално предразполагаща обстановка и в подходящо хармонично съчетание на душите. Като принцип - да. Но тези музиканти не познаваха историята на музикалния живот по време на Школата и бяха подведени от Сили, които воюваха срещу Учителя. Благодарение на това, че имаше готови музиканти, които можеха да излезнат на концертен подиум, се направи първи пробив. Това бяха музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова. Д-р Филип Стоицев имаше съвсем друга постановка за нещата. Единствено той беше готов със своите музикални разработки на песни от Учителя за инструментален състав. Инструменталистите бяха на лице и бяха готови да изпълняват разработените му песни. Но той тук направи една груба грешка, като пожела сам да дирижира. А той бе в почетна възраст и не можеше да се справи с тази задача. Не пожела да се вслуша в съвета ми и да отстъпи мястото си на Петър Ганев, който беше професионалист и можеше отлично да се справи като диригент.
към текста >>

21. ІІІ.86. КОНЦЕРТ НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

На Изгрева идеята за формиране на струнен квартет се зароди тогава, когато се срещнахме още веднъж с нашия приятел - д-р Филип Стоицев.
86. КОНЦЕРТ НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА Като цигулар - изпълнител, с най-голяма радост участвах в струнен квартет за камерна музика - както винаги е било предмет на старателни занимания, още когато бях гимназист. На Изгрева идеята за формиране на струнен квартет се зароди тогава, когато се срещнахме още веднъж с нашия приятел - д-р Филип Стоицев. С него съм музицирал през ранните години на нашето детство и юношество. Като добър, обучен цигулар той бе концерт - майстор на ученическия оркестър през целия гимназиален курс в Пловдив. През двадесетте години на този век музикалното образование бе на висота. А онези, които бяха надарени да разбират музиката и да я изучават, правеха всичко възможно да овладеят един инструмент по всичките правила на професионалните извиквания. Ето защо и нашата подготовка бе достатъчно добра, за да музицираме на Изгрева и да вземем участие в музикалния живот.
към текста >>

В създадения квартет участваха: д-р Филип Стоицев - цигулка, Гавраил (Галилей) Величков - цигулка, Ангел Янушев - виола и Светослав Марчинков - чело.
Като добър, обучен цигулар той бе концерт - майстор на ученическия оркестър през целия гимназиален курс в Пловдив. През двадесетте години на този век музикалното образование бе на висота. А онези, които бяха надарени да разбират музиката и да я изучават, правеха всичко възможно да овладеят един инструмент по всичките правила на професионалните извиквания. Ето защо и нашата подготовка бе достатъчно добра, за да музицираме на Изгрева и да вземем участие в музикалния живот. Повторната среща с моят съученик, съгражданин и съмишленик на Учителя, веднага събуди идеята за формиране на струнен квартет, да изнасяме концерти както пред приятелите, така и там, където бихме били поканени. В създадения квартет участваха: д-р Филип Стоицев - цигулка, Гавраил (Галилей) Величков - цигулка, Ангел Янушев - виола и Светослав Марчинков - чело. През 1943 година като челист бяхме поканили известният на всички Светослав Марчинков, титуляр в Софийската опера и Царският симфоничен оркестър. Подготовката на квартета вървеше добре и ние се готвехме за концерт към края на есенния сезон. След една репетиция, която проведохме в дома на Светослав Марчинков, Учителят ме прие на разговор в приемната, като поиска да споделя нещо повече за челиста на квартета. Разказах Му. Светослав Марчинков беше концертиращ челист, който е изнасял концерти у нас и в чужбина.
към текста >>

22. ІІІ.104. МУЗИКАНТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

Д-р Филип Стоицев - зъболекар, цигулар и композитор 16.
Асен Арнаудов - професор - цигулар, арфист - симфонист 11. Мария Златева - цигулар - педагог и певица 12. Симеон Симеонов - цигулар на Общият окултен клас 13. Йордан Симеонов - кларнетист - акордеонист 14. Атанас Минчев - виолист в Царския симфоничен оркестър и оркестрант в радио София 15. Д-р Филип Стоицев - зъболекар, цигулар и композитор 16. Гавраил (Галилей) Величков - цигулар на Младежкия окултен клас 17. Аня Тодорова - пианистка 18. Константин Константинов - челист 19. Георги Радев - челист 20. Асен Вапурджиев - контрабасист 21.
към текста >>

23. ІІІ.113. РАЗПРОДАЖБАТА НА ИЗГРЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

Но понеже всички знаеха, че аз бях заплатил за хармониума, то аз помолих Петър Филипов да го прибере в неговата къща и той до този момент се съхранява у него.
Понеже нямах къде да ги прибера тези неща, то ги дадох на Славчо Пе-чеников. А от първата фактура бяха занесени у брат Желю Тонев. Единствено цигулката остана у мен. Трябва да спомена, че за големия хармониум в Братския салон аз заплатих една голяма сума към 3000 лв. Но после, кой знае защо, не беше издадена фактура на мое име, а бе посочено друго лице. Но понеже всички знаеха, че аз бях заплатил за хармониума, то аз помолих Петър Филипов да го прибере в неговата къща и той до този момент се съхранява у него. Изминаха години и тези вещи постепенно започнаха да се износват и рушат. Нямаше човек на Изгрева, който да не участваше в тази разпродажба със своите скромни възможности. По това време аз бях чиновник и получавах редовно заплата. Така че ние, учениците на Школата, участвахме при разпродажбата на вещите на Изгрева. А при разрушението на Изгрева участваха други.
към текста >>

24. 3.54. Дом за приеми и гости

НЕСТОР ИЛИЕВ

54. Дом за приеми и гости Няколко думи ще разкажа за приемна среща на Учителя с брата на Савка Керемидчиева - Филип Керемидчиев.
54. Дом за приеми и гости Няколко думи ще разкажа за приемна среща на Учителя с брата на Савка Керемидчиева - Филип Керемидчиев. Учителят му казва в четири очи: „Филипе, да знаеш, отсега нататък, до края на века, ще има все по-лоши, по-трудни, по-тежки времена и така ще вървят работите - от лоши, по-лоши до 1999 г." Имахме ние съмишленици и от военната йерархия, офицери. Обаче една сестра, съпруга на един висш офицер, често посещава Учителя и дълго остава на разговор с Него. Това е сестра Стоянова. Съпругът й - адютант на Фердинанд. И тя много пъти канила Учителя да посети нейния дом, да види нейния дом.
към текста >>

Учителят му казва в четири очи: „Филипе, да знаеш, отсега нататък, до края на века, ще има все по-лоши, по-трудни, по-тежки времена и така ще вървят работите - от лоши, по-лоши до 1999 г." Имахме ние съмишленици и от военната йерархия, офицери.
54. Дом за приеми и гости Няколко думи ще разкажа за приемна среща на Учителя с брата на Савка Керемидчиева - Филип Керемидчиев. Учителят му казва в четири очи: „Филипе, да знаеш, отсега нататък, до края на века, ще има все по-лоши, по-трудни, по-тежки времена и така ще вървят работите - от лоши, по-лоши до 1999 г." Имахме ние съмишленици и от военната йерархия, офицери. Обаче една сестра, съпруга на един висш офицер, често посещава Учителя и дълго остава на разговор с Него. Това е сестра Стоянова. Съпругът й - адютант на Фердинанд. И тя много пъти канила Учителя да посети нейния дом, да види нейния дом. Учителят доста дълго време й отказвал: „По-нататък".
към текста >>

25. 5.41. Ученички на изгрева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Утре вечер брат Филип Стоицев ще държи сказка върху Паневритмията с демонстрации.
По-рано Вие бяхте ми писали за болести на някои от ученичките на групата. Когато Вие дойдохте за 22 март, не можахме да говорим по това с Вас и с ученичките, понеже стояха много малко. Много време се мина оттогава и някои от болните може да са оздравели; и за това ми пишете отново за някои, които са болни, и ако им е възможно, мога да ви пратя някои упътвания въз основа на казаното от Учителя. Тук имаме интензивен живот - на 8 и 9 май вечерта имаше концерти. На 15 май вечерта също ще има концерт. Утре вечер брат Филип Стоицев ще държи сказка върху Паневритмията с демонстрации. Сказките в сряда следобед продължават. Поздрав до всички ученички и до Цвета, сестра ви. С брат ви Иван се виждаме често. Той снощи беше у дома. Пожелавам ви вдъхновение и творческа сила при работата Ви на Божията нива.
към текста >>

26. 5.51. МАЛКОТО КАНДИЛЦЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Филипов/ /инж. П.
„Железни врата, отдел 62 м от Н П „Витоша", изтече. Ако веднага не съборите незаконно построената постройка и не освободите терена, съгласно чл. 46 от Закона за горите и чл. 35 от Закона за защита на природата, ще ви съставим акт и ще съборим постройката за Ваша сметка. Гл. инженер: Директор: /инж. Ф. Филипов/ /инж. П. Пеев/ инж. МБ / ЙА (подписи с печат)
към текста >>

27. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

" Няколко дни, след като излезе книгата, на мястото, където се играе Паневритмията, в София идва една млада жена и съобщава, че тя е племенница на стенографката Савка Керемидчиева и е дъщеря на братът на Савка - Филип.
Така са нещата. А Вие изхвърлихте книгата „Изгревът", където е дадена за пръв път „Космогонията" и там се казва, Кой е Учителят Петър Дънов. За мен Учителят Петър Дънов е Всемировият Учител Беинса Дуно, който е Всемировият Учител на Вселената. Но това нещо за пръв път се изнася в тази книга и то от мен, която Вие изхвърлихте. Моите поздравления за това! " Няколко дни, след като излезе книгата, на мястото, където се играе Паневритмията, в София идва една млада жена и съобщава, че тя е племенница на стенографката Савка Керемидчиева и е дъщеря на братът на Савка - Филип. Тя се явява за пръв път и започва да крещи срещу книгата, че онова, което било писано за баща й, не било вярно. Тя също придружава д-р Стратев при изхвърлянето на книгата. Това бе една много яростна атака срещу книгата. Нейните възражения бяха за едно изречение на стр. 608.„Савка Керемидчиева си беше заминала 1945 г.
към текста >>

Наследи я нейният брат Филип Георгиев Керемидчиев.
Тя се явява за пръв път и започва да крещи срещу книгата, че онова, което било писано за баща й, не било вярно. Тя също придружава д-р Стратев при изхвърлянето на книгата. Това бе една много яростна атака срещу книгата. Нейните възражения бяха за едно изречение на стр. 608.„Савка Керемидчиева си беше заминала 1945 г. Наследи я нейният брат Филип Георгиев Керемидчиев. Но той бе откаран в концлагер от властите заради някакви прегрешения пред тях и там си замина". Скандалът, който вдигна племенницата на Савка бе за това, че нейният баща, който е бил в концлагер, не е починал в концлагер, а е починал впоследствие. Това е вярно, при направената проверка след това. Но това са спомени на Елена Андреева, които тя е разказвала през 1975 г. - 30 години след тези събития и е допусната грешка.
към текста >>

Филип е починал през 1964 година, на 64 години.
611, където се казва за баща й следното: „Брат й, който бе наследник на 1/3 част от Салона, се отказа от този дял. Заради политически причини той бе изпратен в концлагер и там почина. Отказа се от Салона на Братството и сам си отряза корените на „Дървото на живота". Да, жестоко е, но заключението е вярно. Не е вярно само, че е починал в концлагер. Филип е починал през 1964 година, на 64 години. В спомените на Борис Николов в „Изгревът", том III, стр. 109-110, се разказва подробно за нейния баща и по този начин се коригира една неточност. В том III на „Изгревът", на 362 стр. е публикувана декларацията на Тереза. По този начин се изчиства и поправя една грешка, че Филип Керемидчиев не е починал в концлагер, а е починал през 1964 г.
към текста >>

По този начин се изчиства и поправя една грешка, че Филип Керемидчиев не е починал в концлагер, а е починал през 1964 г.
Филип е починал през 1964 година, на 64 години. В спомените на Борис Николов в „Изгревът", том III, стр. 109-110, се разказва подробно за нейния баща и по този начин се коригира една неточност. В том III на „Изгревът", на 362 стр. е публикувана декларацията на Тереза. По този начин се изчиства и поправя една грешка, че Филип Керемидчиев не е починал в концлагер, а е починал през 1964 г. в дома си. Останалото е вярно. Един приятел - висок, черноок, с мустак ме спря веднъж на един концерт и ми каза, че написаното в „Изгревът", том I от спомените на Мария Тодорова на стр. 325, където е писано, че ..."Йорданка Жекова не знаела да чете и да пише" не било вярно, понеже лично той я слушал в Мърчаево как тя чете беседа на Учителя. Това бе Петър Киров от село Мърчаево.
към текста >>

28. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

Слагаха един магнетофон по средата и той възпроизвеждаше един сполучлив запис на Паневритмията от Филип Стоицев.
Още в самото начало се появиха затруднения. Пеню и домашните му се опасяваха, къде ще отидат тези снимки, да не би да попаднат у властите, та да направят обиск и да изземат всичко и след това да накажат синът му Петърчо, като го изключат от Консерваторията. Тогата бяха започнали отново гонения, обиски и конфискуване на беседите на Учителя. Уверявах, убеждавах, че това е моя инициатива и че всичко ще бъде прибрано за следващите 30 години. Точно по това време се играеше Паневритмия в гората, която точно сега бе разрешена от властите да се играе. Слагаха един магнетофон по средата и той възпроизвеждаше един сполучлив запис на Паневритмията от Филип Стоицев. Но точно тогава се разбира, че батериите на транзистора са се изтощили и че трябва да се купят нови. Пеню тръгнал с една шапка да събира стотинки, за да събере към два лева, толкова, колкото струват осем батерии по 1 волт и половина за магнетофон. Но биват наклеветени от платени доносници, че Пеню събирал много пари на „дискус" и поради това един ден го посещава вкъщи един агент от милицията, от тези специални служби, които се занимават с контрола над Братството. Легитимирал се и поискал да го разпита за събирането на парите. Пеню го поканил в голямата стая.
към текста >>

29. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др.
Майката е била домакиня. Имала е осем деца - шест момичета и две момчета. Димитрина завършва гимназия в гр. Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини. Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й.
към текста >>

30. 17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др.
Майката е била домакиня. Имала е осем деца - шест момичета и две момчета. Димитрина завършва гимназия в гр. Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини. Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й.
към текста >>

31. 246. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ И СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА УЧЕНИКА

ТОМ 5

Тя си замина като остави нещата на майка си Тереза, а след това те, материалите бяха взети от рождения й брат Филип.
Това се извършваше като нещо много тайно, като криеха от другите и така създаваха от името на Савка ореол на особен и специален ученик. Майка й Тереза също преписваше някои от тези тефтерчета и ги разнасяше насам-натам и по този начин се създаваха по-специални отношения. През тези години Учителят държеше беседи, стенографите записваха усърдно, дешифрираха се беседи и се печатаха. Това беше огромен материал и непосилен труд за един човек, но Паша Теодорова издържа, защото главно тя изнесе целия товар, макар че й помагаше Елена Андреева, а понякога и Савка. Но Савка не си свърши работата приживе. Тя си замина като остави нещата на майка си Тереза, а след това те, материалите бяха взети от рождения й брат Филип. Около архива на Савка се вдигна много шум, но за най-голяма изненада на всички, на нейните приятели и на цялото братство, в последните си дни тя нарежда архива да се предаде на Борис Николов. Всички ахнаха от почуда. Защото нейният архив идваше при най-големият й враг, т.е. при мен, защото аз и Борис бяхме съпрузи и живеехме в един дом. Само аз знаех как стоят истинските неща и защо те дойдоха у нас.
към текста >>

32. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том VI

Петър Филипов.
Георги Константинов. Снимка № 28. Златка Константинова Снимка № 29. Велик Константинов Снимка № 30. Йордан Новаков Снимка № 31. Петър Филипов. Снимка № 32. Тодор Ковачев. Снимка № 33. Наталия Чакова. Снимка № 34.
към текста >>

33. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Златка Георгиева (Вачева)

Баща й Иван Филипов Халаджов е бил учител, а майка й Иванка - домакиня.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/ Василка Камбурова е съпругата на Петър Камбуров. Баща й Иван Филипов Халаджов е бил учител, а майка й Иванка - домакиня. Те са имали три момичета и едно момче. Брат й Илия е бил съдия, сестра й Радка -аптекар, а Васка и Костадинка - гимназиални учителки. Васка е третото дете на родителите си. Първи е брат й Илия, втора - Радка, трета - Васка и последна Костадинка. Васка е получила основното си образование в Търговище, а след това е завършила учителски институт в гр. Шумен.
към текста >>

34. 8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ

Той предаваше частни уроци по математика и в тая връзка се сприятели по-късно с Петър Филипов, на когото много помагаше при вземането на изпити като частен ученик.
И такова едно момче той трябва да издържа. Баща ми беше против и казваше: „Ти, ако искаш ние може да я задържим (Милка), защото ти нямаш развод с нея". Баща ми беше секретар на апелативния съд и знаеше всички закони. Чичо казваше, че на сила в никакъв случай и той беше вече в Братството и не можеше да допусне това. Така постепенно той се увлече в Учението и беше един от ревностните братя в Русе, които вземаха дейно участие в братския живот. Той предаваше частни уроци по математика и в тая връзка се сприятели по-късно с Петър Филипов, на когото много помагаше при вземането на изпити като частен ученик. Петър взе гимназиално образование като частен ученик. Дори известно време чичо Васил беше на квартира при Петър, за да могат сутрин от 2 ^ 3 часа да решават задачи по математика. Той идваше на Свирчовица при Софка. Идваше, при братя Маркови и при Никова Ватев, където четяха беседите. По-късно той дойде при нас в София и се включи отново в братския живот както на Рила, така и в София.
към текста >>

35. 1. КЕМАЛ АТАТЮРК

Олга Байрамова

КЕМАЛ АТАТЮРК С Олга Байрамова се виждахме често, понеже тя беше съседка на брат Петър Филипов и живееше точно срещу Савата от Мърчаево, а аз ходех почти всеки ден при брат Петър.
ОЛГА БАЙРАМОВА 1. КЕМАЛ АТАТЮРК С Олга Байрамова се виждахме често, понеже тя беше съседка на брат Петър Филипов и живееше точно срещу Савата от Мърчаево, а аз ходех почти всеки ден при брат Петър. Понякога тя идваше при него в градината и двамата сядаха на пейката и разговаряха. Съпругът й Дочо бил художник, но вече починал. Тя има родствена връзка със семейство Камбурови, със стария Стефан Камбуров, който е бил печатар. Бащата на Олга е бивш офицер и добър познайник на Петър Димков. Братът на съпруга й Дочо се наричал Желю.
към текста >>

36. 3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Донка Георгиева Кънева

Първият от тези сънища беше следния: Сънувах, че при мене дойде баба Вълканица и ми каза: „Донке, ще ти дам ето тази нова, бяла фустанела ако ти отидеш при кака си Тотка да й кажеш, че тази нощ подкопаха къщата ми и дойдоха при мене Иван, Филип, Пеню, Кръстю и Геню, удушиха ме и ми взеха парите".
3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА Силно изживяваща всичко, което четях, отнасящо се до духовния свят, аз бях останаха крайно сензитивна и започнах да имам странни сънища, които не бяха обикновени сънища, а съновидения. Първият от тези сънища беше следния: Сънувах, че при мене дойде баба Вълканица и ми каза: „Донке, ще ти дам ето тази нова, бяла фустанела ако ти отидеш при кака си Тотка да й кажеш, че тази нощ подкопаха къщата ми и дойдоха при мене Иван, Филип, Пеню, Кръстю и Геню, удушиха ме и ми взеха парите". Аз веднага скочих, отидох в спалнята на родителите ми, събудих татко и му казах, да отидем по-скоро у кака Тотка и да й кажем случилото се, защото тя ми каза веднага да обадим, докато са още у Филипови и не са си разделили парите. Баща ми и майка ми се видяха в чудо, сестра ми, която беше ни дошла с детенцето си на гости, ме успокояваше и всички казваха, че това е сън, да се успокоя и да си легна. Но аз още като си затворих очите и пак идва баба Вълковица и пак ми казва, да отида и да кажа на кака Тотка. Но разбира се родителите ми не ме пуснаха. На сутринта майка ми ме води да ме лекуват като ме прекарат през огън.
към текста >>

Аз веднага скочих, отидох в спалнята на родителите ми, събудих татко и му казах, да отидем по-скоро у кака Тотка и да й кажем случилото се, защото тя ми каза веднага да обадим, докато са още у Филипови и не са си разделили парите.
3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА Силно изживяваща всичко, което четях, отнасящо се до духовния свят, аз бях останаха крайно сензитивна и започнах да имам странни сънища, които не бяха обикновени сънища, а съновидения. Първият от тези сънища беше следния: Сънувах, че при мене дойде баба Вълканица и ми каза: „Донке, ще ти дам ето тази нова, бяла фустанела ако ти отидеш при кака си Тотка да й кажеш, че тази нощ подкопаха къщата ми и дойдоха при мене Иван, Филип, Пеню, Кръстю и Геню, удушиха ме и ми взеха парите". Аз веднага скочих, отидох в спалнята на родителите ми, събудих татко и му казах, да отидем по-скоро у кака Тотка и да й кажем случилото се, защото тя ми каза веднага да обадим, докато са още у Филипови и не са си разделили парите. Баща ми и майка ми се видяха в чудо, сестра ми, която беше ни дошла с детенцето си на гости, ме успокояваше и всички казваха, че това е сън, да се успокоя и да си легна. Но аз още като си затворих очите и пак идва баба Вълковица и пак ми казва, да отида и да кажа на кака Тотка. Но разбира се родителите ми не ме пуснаха. На сутринта майка ми ме води да ме лекуват като ме прекарат през огън. След това отидохме на полето да работим.
към текста >>

37. 4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ

Донка Георгиева Кънева

Маргарита Рангелова Стратева

Аз отидох при Стою Кацаров и той ми каза, че ще тръгнем от гара Филипово.
Във вегетарианския ресторант ставаха и общи вечери сред много хубава, задушевна атмосфера. Когато да си тръгваме за село, Иван Милчев ме запита от коя Пловдивска гара ще тръгнем. Аз му казах чистосърдечно, че не зная, защото още не съм виждала влак и не съм се качвала на такъв. Той ме погледна мило и се усмихна братски на моето чистосърдечие. После ми каза да отида и да попитам от коя гара ще тръгнем. Аз отидох при Стою Кацаров и той ми каза, че ще тръгнем от гара Филипово. Съобщих това на Иван Милчев, без да подозирам, че той е искал да пътуваме заедно. Във влака на прозореца той ме разпитваше от кога съм станала вегетарианка и какво съм чела от Толстой. Тогава пък и досега не мога да се оплача от слаба памет и започнах да му разказвам за всичко, което съм чела. Той ме слушаше с голямо внимание. В това време докато ние говорехме Тодор Стоименов от Чирпан, по-стар вегетарианец, който имал ясновидски способности, вижда венчаването ми с Иван Милчев.
към текста >>

38. 8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Маргарита Рангелова Стратева

Там идваше и брат Петър Филипов.
н." започнах да се свивам, че братята са ме изпъдили, защото не зная още добре да свиря... А трябва да кажа, че Учителят носеше винаги една връзка с ключове и се обърна към сестра Кисьова и й каза като й подаваше връзката ключове: „Донесете, рекох, братската китара". Тук ще обърна внимание на това, че Учителят не казваше китара, а „гитара". И тъй сестра Кисьова изтича и донесе китарата. Тогава Учителят ми каза да седна, сложи ми китарата в скута и каза: „На сестрата тука й е местото! " и че ще ме прати при един учител магнетичен да ме учи да свиря, Какво съм свирила не помня, но по-късно Учителят ме прати наистина при един учител на име Крестеняков да вземам уроци от него по солфеж и после последния ми написа акордите на 3 песни Той преподаваше уроци не само по солфеж, но още и по различни инструменти. Там идваше и брат Петър Филипов. Той също вземаше уроци от него по пеене и по хармония. При Крестеняков идваше и сестра Савка. Тя вземаше уроци по пиано. Идваха и други братя и сестри. При Крестеняков научих много песни, но първите бяха „Венир Бенир", „Вехади" и „Изгрява вече ден тържествен".
към текста >>

Савка Керемидчиева учеше пиано, Петър Филипов - пеене, аз китара и т. н.
Пък и аз се бях понаучила малко, нали Учителят ме беше пратил при Крестеняков да свиря на китара. А Крестеняков казваше, че съм мераклия, значи имам желание да уча. После пък синът ми Георги ми написа акордите на Паневритмията и на повечето песни. При Крестеняков отивахме много приятели от Братството. Крестеняков преподаваше по пиано, по цигулка, по пеене, по хармония и т. н. Савка Керемидчиева учеше пиано, Петър Филипов - пеене, аз китара и т. н. Той ни преподаваше и изпитваше често пъти се събирахме по няколко души заедно. Той се занимаваше с всички едновременно. Имаше един период, когато ние тримата - Георги, Йоанна и аз свирехме на Рила на Паневритмия. Тогава Тошко Симеонов все ни подтикваше. Аз ставах сутрин за молитвения връх.
към текста >>

39. 9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

С брат Петър Филипов и брат Боян Златарев и други братя отивахме е провинцията да берем ябълки и сливи в Кюстендил и от там си докарвахме хубави ябълки за зимата.
Започнаха да свирят и песните на Учителя и Паневритмията за моя радост. Аз ходех на беседи и лекции, помагах на сестра Янакиева, която беше възрастна жена, да сеем цветя. Когато биват на Изгрева винаги гледах да заведа децата при Учителя да Му целунат ръка. Правеше ми впечатление, че Георги се дърпа като козле, а пък Учителят го попипа по главата и каза: „Той в щестлавничък". Докато бяха малки децата не ходех на работа, но като поотраснаха тръгнах с Ганка и Ружа да работя на Славчо Печеников, да бера малини и касис. С брат Петър Филипов и брат Боян Златарев и други братя отивахме е провинцията да берем ябълки и сливи в Кюстендил и от там си докарвахме хубави ябълки за зимата. Вършехме и друга работа. Братята ковяха паркет и аз също им помагах, но не съм ходила на държавна работа. По едно време се разчу, че ще открият интернат за даровити деца. Тогава дойдоха у нас вкъщи проф. Миланов и проф.
към текста >>

40. ПЕНКА КРАЕВА

Още първата година от учителството ми в Русе се запознах с брат Петър Филипов.
отидох в Омуртаг и стоях, 39, 40, 41, 42, 43 и накрая 44 г. дойдох в Русе. Пожелах да дойда в Русе. Те ме преместиха направо в Русе. Бях в мъжката гимназия „Христо Ботев" в Русе. Още първата година от учителството ми в Русе се запознах с брат Петър Филипов. Как стана това? Той нямаше завършено гимназиално образование, искаше да се явява като частен ученик и дойде при мене да се готви по български, руски и немски мисля. От г-жа Кунова вземаше уроци по химия, от Хранова по естествена история и почти от всички учители по съответните предмети. И така той завърши и взе гимназиално образование като частен ученик. Брат Петър Филипов беше много активен окултист.
към текста >>

Брат Петър Филипов беше много активен окултист.
Още първата година от учителството ми в Русе се запознах с брат Петър Филипов. Как стана това? Той нямаше завършено гимназиално образование, искаше да се явява като частен ученик и дойде при мене да се готви по български, руски и немски мисля. От г-жа Кунова вземаше уроци по химия, от Хранова по естествена история и почти от всички учители по съответните предмети. И така той завърши и взе гимназиално образование като частен ученик. Брат Петър Филипов беше много активен окултист. Ръководството на русенското окултно общество беше той и брат Йордан Новаков от окултното общество в Русе тогава си спомням от Новакови - Йордан, Стефка Жана, Марашлиеви Велико, Величка, Марийка, Ванко, бр. Маркови - Симеон, Стока, Колю, Рашко и Йордан. Георги Димитров, Лина, Сийка Сиракова, Мара Лулчева, братя Филипови, Ною, Илия, Цветанка Малджиева, Ружа Малджиева, Надя Михайлова, Кунка Ковачева, Босилка и Боян Ковачеви, Тошко и Владко Ковачеви, Генка и Стоян Мьнгови, Иванка Тодорова, Марийка Костадинова. Магда, Веска и Иван Петрови. Аз не можах да се срещна с Учителя Дънов, но изпратих по мои близки да питат за мене какво да правя и да предприема.
към текста >>

Георги Димитров, Лина, Сийка Сиракова, Мара Лулчева, братя Филипови, Ною, Илия, Цветанка Малджиева, Ружа Малджиева, Надя Михайлова, Кунка Ковачева, Босилка и Боян Ковачеви, Тошко и Владко Ковачеви, Генка и Стоян Мьнгови, Иванка Тодорова, Марийка Костадинова.
От г-жа Кунова вземаше уроци по химия, от Хранова по естествена история и почти от всички учители по съответните предмети. И така той завърши и взе гимназиално образование като частен ученик. Брат Петър Филипов беше много активен окултист. Ръководството на русенското окултно общество беше той и брат Йордан Новаков от окултното общество в Русе тогава си спомням от Новакови - Йордан, Стефка Жана, Марашлиеви Велико, Величка, Марийка, Ванко, бр. Маркови - Симеон, Стока, Колю, Рашко и Йордан. Георги Димитров, Лина, Сийка Сиракова, Мара Лулчева, братя Филипови, Ною, Илия, Цветанка Малджиева, Ружа Малджиева, Надя Михайлова, Кунка Ковачева, Босилка и Боян Ковачеви, Тошко и Владко Ковачеви, Генка и Стоян Мьнгови, Иванка Тодорова, Марийка Костадинова. Магда, Веска и Иван Петрови. Аз не можах да се срещна с Учителя Дънов, но изпратих по мои близки да питат за мене какво да правя и да предприема. Той им бе казал: „Да учи, рекох". Не оставих и себе си и започнах като истински ученик да разучавам Словото на Учителя. От едното ученичество преминах в другото, истинското ученичество - изучаване Словото на Учителя Дънов.
към текста >>

41. 3. В БРАТСТВОТО

Емилия Михайловска

На тези събрания идваха Методи Константинов, Крум Въжаров, Влад Пашов, Петър Манев и Петър Филипов е идвал, той в началото идваше, после към края - не, един Бояджиев от града, Начо Петров, Петър Димков.
В тази книга имаше и френология, и хиромантия. Чрез тях аз се запознах с тези науки и ги превеждах. Превеждах и друга окултна литература, както и други беседи от Щайнер, също и от Макс Хайндел, от Розенкройцерите в Америка. През цялото време на комунистическия режим аз събирах една група у дома астролози и окултисти, а може би повече от 50 години. Винаги бях предупреждавана от Драга Михайлова, че на моя отговорност ги събирам, че е забранено събирането ни и че мога да пострадам. На тези събрания идваха Методи Константинов, Крум Въжаров, Влад Пашов, Петър Манев и Петър Филипов е идвал, той в началото идваше, после към края - не, един Бояджиев от града, Начо Петров, Петър Димков. Той даже приемаше някои хора у дома да преглежда болни, да не е у тях. Като се съберат десетина души той искаше да не е у тях, канеше ги у дома. Цанка Екимова е идвала и Маргарита Вонидова, Невена Неделчева, Радка Левордашка, Норка Тулешкова. У дома непрекъснато се пееше и цялата кооперация знаеше, обаче никой не е направил донос или нещо, което да ми навреди. Аз казвах, щом небето позволява, ще се събираме.
към текста >>

42. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Петър Филипов като отишъл в София при Учителя поазал тия аранжировки, но Учителят не ги одобрил и му се върнаха обратно.
Но аз си спомням много добре как съм ходила на гостилницата, помня масите, кухнята, как отивах да играя с децата на съседите. Ходех и у Гулабчеви и играех с тяхното момче - Любен. С Гулабчеви бяхме много близки, като роднини и сме запазили добри спомени. Известно време те бяха в Русе и идваха в братския салон. Понеже Пантелей Гулабчев свиреше на цигулка беше аранжирал някои песни на Учителя за две цигулки. Петър Филипов като отишъл в София при Учителя поазал тия аранжировки, но Учителят не ги одобрил и му се върнаха обратно. Когато дойде 9.IX.1944 г. Пантелей Гулабчев облече военна униформа и си спомням, че беше идвал у дома в тия дрехи. Той беше говорил от трибуните по това време, той си беше открай време комунисти. После се ожени за една македонка и известно време не се виждахме. После тя почина и той остана да живее при сина си и снаха си.
към текста >>

43. 6. ЛЮБИМИ ХОРА

Аз твърде често споменавам, както и русенци споменават името на брат Петър Филипов, който в оня период от време беше един „готов работник на Божията нива".
Още от ранното ми детство така се случваше, че той споделяше много неща с мен като с приятел и това бяха ония неща, които бяха проблеми на всяко семейство. Дори понякога споделяше въпроси и чакаше да види как аз ще реагирам и какво ще бъде моето мнение по даден въпрос. Още от малко дете аз чух най-хубавите думи от родителите си за Учителя. Ето защо, израза на сестра Олга за баща ми: „Той е велик брат от миналото", е верен и достоверен. Това е едно рядко съчетание и не е случайно, защото случайности в природата няма, а още по-малко случайности има в живота на хората. Аз твърде често споменавам, както и русенци споменават името на брат Петър Филипов, който в оня период от време беше един „готов работник на Божията нива". Ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс". Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше да прилага всичко, което Учителят дава в беседите си, да го изпълни и спази.
към текста >>

сладкарницата на братя Филипови бе национализирана.
Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше да прилага всичко, което Учителят дава в беседите си, да го изпълни и спази. Ние пеехме и свирехме с него, изпълнявахме наряди и се стремяхме да съградим нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато той напусна Русе и дойде в София ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя. Нямаше го оня брат, който ни импулсираше и внасяше живот в нашето русенско братско семейство. След 1947 г. сладкарницата на братя Филипови бе национализирана. Те не можеха частно да работят. Брат Петър влезе на работа в администрацията на „Хоремаг", а брат му Ною - в сладкарската работилница на „Промкомбината". Най-малкия брат Илия, който пееше хубаво, влезе като хорист в русенската опера. Брат Петър Филипов беше отначало добре поставен и той организира 20 сладкарници в града. Но по-късно, когато бе взето решение „Хоремаг" да има почивен ден в сряда вместо неделя, той отказа да се подчини.
към текста >>

Брат Петър Филипов беше отначало добре поставен и той организира 20 сладкарници в града.
След 1947 г. сладкарницата на братя Филипови бе национализирана. Те не можеха частно да работят. Брат Петър влезе на работа в администрацията на „Хоремаг", а брат му Ною - в сладкарската работилница на „Промкомбината". Най-малкия брат Илия, който пееше хубаво, влезе като хорист в русенската опера. Брат Петър Филипов беше отначало добре поставен и той организира 20 сладкарници в града. Но по-късно, когато бе взето решение „Хоремаг" да има почивен ден в сряда вместо неделя, той отказа да се подчини. Смяташе, че като е в администрацията може да има почивен ден в неделя. Другите от управата не се съгласиха с него и той беше уволнен дисциплинарно. Тук той допусна грешка като по тоя начин изчезна от Русе, което бе голям удар за нашата работа в Братството. Ако беше останал в Русе, макар и при новосъздалото се положение, той пак щеше да бъде полезен.
към текста >>

44. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Бяхме на обед седнали с майка ми когато дойде един работник от „Градини и паркове" - София, където той работеше, предаде ми ключа от домът му и каза, че с Петър Филипов е станало нещастие, кракът му е бил счупен от някаква ваза от мозайка, която паднала върху кракът му и че той е постъпил в „Пирогов".
Аз й затворих очите, аз я приготвих за тоя последен час. На втория ден дойдоха майка ми и лелята на снаха ми за погребението и на следващия ден я погребахме. Майка ми остана известно време при мене. Същия месец на 26.11.1976 г. стана счупването на крака на брат Петър. Бяхме на обед седнали с майка ми когато дойде един работник от „Градини и паркове" - София, където той работеше, предаде ми ключа от домът му и каза, че с Петър Филипов е станало нещастие, кракът му е бил счупен от някаква ваза от мозайка, която паднала върху кракът му и че той е постъпил в „Пирогов". Изобщо пребиваването ми в София беше низ от напрежения и трудности. Впоследствие брат Петър казваше, че Учителят му казвал да напусне работа, обаче той имал задължение и затова работел. Често го повтаряше като пример, че не е бил послушен и е наказан за това. На брат Петър му направиха операция на крака, който беше освен счупен, но и строшен. Бяха му сложили кюнчер и отделно планка.
към текста >>

Поръчах да дойде камион, дойде племенника на брат Петър Филипов и друг някой и за половин ден всичко какво имаше тя бе пренесено.
Тогава оцени, че е хубаво с парно отопление. Другите обитатели на блока живееха вече години наред, а тя се наказваше в студената стая в центъра. От тогава си идваше вече там. Само в редки случаи оставаше в града да спи. Накрая се премести. Поръчах да дойде камион, дойде племенника на брат Петър Филипов и друг някой и за половин ден всичко какво имаше тя бе пренесено. Тогава тя каза, че всичко е много хубаво, но че тя не е добре. На 30.1.1981 г. тя почина. Дойде сестра й, чийто съпруг беше много болен, дойдоха роднините й и я погребаха. Аз ги бях предупредила, че Донка не е добре още преди тя да почине и те идваха да се видят с нея.
към текста >>

Готвехме у брат Петър и там се хранеха той, брат Боян Златарев, Ангел Ангелов, който беше услужвал на брат Петър и който беше племенник на Михаил Ангелов от Варна, близък приятел на брат Петър, а после и Филип, племенника на брат Петър, който бе осиновен от него.
А аз имах дрехи, които носех през лятото и през зимата и някои завивки. Трябваше за час, два да пренеса временно всичко у брат Петър и така направих. Отидох си в оборотното жилище на „Люлин". Заключиха апартамента, но след време сестра й дойде и отново ми даде ключа. За мен беше удобно да живея на Изгрева. Готвехме у брат Петър и там се хранеха той, брат Боян Златарев, Ангел Ангелов, който беше услужвал на брат Петър и който беше племенник на Михаил Ангелов от Варна, близък приятел на брат Петър, а после и Филип, племенника на брат Петър, който бе осиновен от него. Понеже аз не спях и не стоях в апартамента си в ж. к. „Люлин" Ангел се настани там временно. Аз отивах от време на време ако ми потрябва нещо, което съм оставила там да го взема и пак се връщах. Рядко съм преспивала когато Ангел е отсъствувал. У брат Петър идваха разни приятели от София и провинцията, имаше интересни разговори.
към текста >>

45. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ Като ученичка аз ходех на беседи и лекции в салона като преспивах у свако ми Тодор Ковачев.
12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ Като ученичка аз ходех на беседи и лекции в салона като преспивах у свако ми Тодор Ковачев. Ходила съм и на стопанството, но за комуната мога да кажа много малко, защото тогава съм била съвсем малка. Но бях завършила прогимназия, когато веднъж баща ми каза, че са дошли в Русе някакви братя-сладкари, които му направили много добро впечатление и които били от братството. Мисълта му е била за Петър и Стефан Филипови. Те имали желание да отворят сладкарница в Русе. Били на квартира у някакъв турчин, а после у брат Георги Константинов, който живееше близо до настоящата Централна гара в Русе.
към текста >>

Мисълта му е била за Петър и Стефан Филипови.
12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ Като ученичка аз ходех на беседи и лекции в салона като преспивах у свако ми Тодор Ковачев. Ходила съм и на стопанството, но за комуната мога да кажа много малко, защото тогава съм била съвсем малка. Но бях завършила прогимназия, когато веднъж баща ми каза, че са дошли в Русе някакви братя-сладкари, които му направили много добро впечатление и които били от братството. Мисълта му е била за Петър и Стефан Филипови. Те имали желание да отворят сладкарница в Русе. Били на квартира у някакъв турчин, а после у брат Георги Константинов, който живееше близо до настоящата Централна гара в Русе. След известно време дойдоха и другите им двама братя Ною и Илия, а по-после и сестра им Райна, да им готви. Така живяха те у Константинови известно време докато след време се преместиха в жилището над сладкарницата. Вероятно тогава са го били купили.
към текста >>

Стефан Филипов остана да живее в къщата над сладкарницата, а братята му излязоха на квартира наблизо в махалата до сладкарницата на ул. „Мостова".
Работата в сладкарницата им вървеше много добре. Те бяха млади, пъргави, услужливи. Съпругата на големия им брат беше починала и после когато той се ожени повторно в Русе, детето - Бонка от първия му брак дойде в Русе за известно време, но после остана при сестра им Николинка, която беше омъжена за Тасю Вълчев и живееха в Горна Оряховица. Николинца изгледа и омъжи по-късно това момиче Бонка, което живя по-късно в Трявна. Но Тасю Вълчев е имал къща в Арбанаси в съседство с комуната (Арбанашката комуна). Стефан Филипов остана да живее в къщата над сладкарницата, а братята му излязоха на квартира наблизо в махалата до сладкарницата на ул. „Мостова". По едно време Стефан се разболя и почина. Тогава трябваше да направят подялба на имота и помня, че Петър казваше, че отишъл при Учителя да го пита как да се поделят, а Учителят казал: „Справедливо и по братски! " Тогава те разделили имота на части и той казваше за всички кой каква част е получил. На семейството на брат им Стефан остана къщата над сладкарницата, по-нататък не зная друго. Спомням си, че докато бил жив брат им Стефан били решили да закупят хладилници за пастите, които произвеждат.
към текста >>

И наистина човек изпитваше удоволствие да влезе в сладкарницата на братя Филипови.
Като чул това нещо, Петър отишъл и изтеглил внесената сума. Като се обадил на брат си какво е направил, брат му започнал да крещи: „Как може да си позволяваш такова нещо? " И наистина те разбрали по-късно, че няма нужда да имат хладилници. Щом излезели пастите от производството до вечерта всичко се продавало и не оставало нищо за другия ден. Те работели с най-качествени материали и цялата продукция за кратко време се продавала. И наистина човек изпитваше удоволствие да влезе в сладкарницата на братя Филипови. Всичко светеше от чистота. Не само сладкарницата, но и работилницата. Ще си позволя да добавя още нещо, което казваше Петър: Понякога се случвало някое яйце да не е до там прясно, което променяло вкусът на крема, затова той го изхвърлял само заради това яйце целия съд с яйца. После той изисквал от работниците да спазват голяма хигиена. Плащал им банята само и само да отиват по два пъти седмично на баня.
към текста >>

С неговите снимки един наш приятел зъболекар Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов.
Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т. н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести. Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица. От времето на лекуването си той ни показваше снимки, правени в различни години, от които снимки можеше да се види как се е променял видът му с течение на годините когато се е лекувал и работил над себе си. Жалко, че той лично не е описал своите спомени от това време, защото той умееше много добре да разказва, той беше убедителен, имаше дар слово. С неговите снимки един наш приятел зъболекар Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов. Последният беше много силна личност, която заразява със своя силен дух и чист живот. От него лъхаше чистота - физическа и духовна. Той завладяваше със своето слово. Така и аз реших да се лекувам природно, без лекарства. Книгата на Луи Куне я имахме и аз започнах да чета с твърдото желание да прилагам това лечение.
към текста >>

Илия Филипов имаше един приятел Георги Коджаманов.
Казваше, че когато понякога се върне от изпит или когато е имал по две писмени работи една след друга на ден, като се завърне вкъщи бликвала кръв от носът му поради напрежението. След като брат Петър взе средното си образование, започна да учи и Илия, най-малкия му брат и да се готви да вземе изпити пак като частен ученик. Баща им на времето не искал да им дава образование тъй като най- големия им брат Енчо, който бил много музикален, бил певец и диригент, основател на хор в Горна Оряховица бил починал от туберкулоза. Затова баща им се бил зарекъл да не ги учи. Той бил много строг и думата му била закон. Илия Филипов имаше един приятел Георги Коджаманов. Последният също нямаше гимназиално образование. Така и двамата приятели започнаха да вземат уроци и да се подготвят за изпити. Учителите в гимназията познаваха вече Петър, та не беше много трудно за тях. Един вид - пътя беше трасиран. Разбира се трябваше да учат и успяха да си вземат гимназиалното образование.
към текста >>

Мога да кажа, че учех след запознаването ми с Петър Филипов по-усърдно и че си подобрих дори и успеха в училище.
Вземаше уроци и доведе своя учител (бивш военен) да помага и ръководи нашия малък оркестър. Г-н Михайлов, така се наричаше този учител по цигулка с желание работеше с нас, показваше и ни поправяше. Всичко това допринесе много за живота на братството в Русе. Аз също вземах участие. Първоначално още в отделенията вземах уроци по цигулка, но ги бях прекъсвала. Мога да кажа, че учех след запознаването ми с Петър Филипов по-усърдно и че си подобрих дори и успеха в училище. По-късно нали след като работех в училище като чиновничка се бях разболяла и брат Петър казваше, че сме пропуснали да питаме Учителя дали да остана на работа там понеже училището беше немско по време на началото на II Световна война. Няма да забравя никога преживения ужас при една бомбардировка в Русе при която самолетите се бяха заблудили и като искали да бомбардират града изсипаха бомбите си в лозята. Бомба падна срещу нашето лозе на отсрещния баир. От детонацията стъклата на нашата колиба се изпотрошиха. Бомбардировката беше през нощта.
към текста >>

46. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Тя беше доведена от брат Петър Филипов, с когото се познаваше добре, но той я доведе у нас тъй като беше неудобно да бъде у брат Петър, пък и нямаше място у тях.
Интересна е поемата й „Асавита" под псевдоним Хелмира. Тя е написала текста на мелодията от Учителя „Малката буболечка", тя е дала текста на Паневритмията - гимнастически упражнения съпроводени с музика, предадени ни от Учителя, които упражнения учениците от Школата на Учителя играят от 22 март до 22 септември всяка година. Тя дойде в нашия дом през пролетта на 1943 г. през времето, когато бе назначена в гр. Тутракан като учителка. Тя беше доведена от брат Петър Филипов, с когото се познаваше добре, но той я доведе у нас тъй като беше неудобно да бъде у брат Петър, пък и нямаше място у тях. У тях живееха брат Петър и двамата му братя Ною и Илия както и сестра му Райна, а известно време при тях беше и майка им Марийка. После у тях много често биваха двама приятели - Георги Коджаманов - приятел на Илия и Георги (Гого), който впоследствие се ожени за Райна. Те много често се хранеха с тях, но и помагаха в сладкарницата, продаваха от продукцията и бяха доверени лица на семейството им. През 1943 г. края на март се бях разболяла от воден плеврит.
към текста >>

Споменатия Иванчо в писмото е моя роден брат, а Гого е съпруга на Райна - сестра на П. Филипов.
Така поводът на писмото, което ми писа сестра Олга Славчева на 2.VI.1943 г. бе във връзка с боледуването ми. Нали бях писала писмо на Учителя, но отговор не получих, тъй като лично баща ми ходи при Учителя в София и разговаря с него. „Едно нещо е пропуснал баща ти да пита", казваше брат Петър, „дали да останеш на работа в училището или да напуснеш". От самото писмо на сестра Олга се разбира, че тя е питала Учителя и отговорът на Учителя е бил такъв, че всяко едно изпитание се дава на човека, за да оцени живота, който седи над всичко. Споменатия Иванчо в писмото е моя роден брат, а Гого е съпруга на Райна - сестра на П. Филипов. В писмото се дават данни за братския живот в онези години и за контактите на приятелите между София и провинцията. Аз не можах да следвам музика понеже бяха други времена и аз трябваше да вземам приравнителна матура за гимназия, поради това, че имах търговско образование. Но с музика съм се занимавала, знаех братските песни, Паневритмията и свирех на цигулка. В Русе аз свирех обикновено Паневритмия, за да могат останалите да играят. Иначе имаше и други, които свиреха на цигулка или друг инструмент.
към текста >>

" Често споменавам името на брат Петър Филипов, който в онези години наистина беше „готов работник на Божията нива".
Чрез неговия дух аз се свързах като душа с Учителя. Още като малко дете съм чувала най-хубави думи от родителите си за Учителя. Ето защо, израза на сестра Олга: „Ти си велик брат от миналото" е верен и достоверен. Това е едно рядко съчетание, но не е случайно, защото случайности в природата няма, а още по-малко случайности има в живота на хората. Често баща ми казваше: „Деца, вие нямате баща, а имате приятел вкъщи! " Често споменавам името на брат Петър Филипов, който в онези години наистина беше „готов работник на Божията нива". А ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс". Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше, всичко онова, което Учителят дава в беседите си да го изпълни и спази.
към текста >>

47. 15. БОЯН БОЕВ

Но той не си реши задачата правилно, понеже прие една голяма сума пари за салона от Петър Филипов и Йордан Новаков, за да си построи допълнително нова работилница.
Така и брат Боян Ковачев си беше направил изкоп в двора, понеже имаше голям двор и през време на бомбардировката, когато е бил в лозето и когато са паднали бомбите наоколо се е ужасил от възможността да бъдат затрупани в изкопите, затова този преживян ужас има и своята положителна поука и въздействие. Той се отказа да се крие в окопа, а поуката беше, че той се коригира в едно нарушение. Какво бе то? След заминаването на баща му, който беше дал мястото и беше построил салона за нуждите на Братството в Русе, Боян Ковачев самоволно присвои салона и го направи дърводелска работилница и по този начин лиши приятелите да се събират в салона, Той смяташе, че това е лична собственост на баща му и на него и може да разполага както му угодно, като не познаваше един основен окултен закон за Дома Господен. След изживеният ужас той го прие като възмездие и реши да се коригира като освободи салона отново за братски нужди. Но той не си реши задачата правилно, понеже прие една голяма сума пари за салона от Петър Филипов и Йордан Новаков, за да си построи допълнително нова работилница. След години тази работилница изчезна като по-късно изчезна и салона. По какъв начин? Бяха нарушени основни окултни закони за Дома Господен. Дома Господен е дом за Духът Божий, горе на небето и долу на земята. Ето това е причината да се премахне и да изчезна салона в Русе.
към текста >>

48. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Изнесен беше курс по астрология под ръководството на брат Иван Антонов, който изпращаше лекциите, брат Петър Филипов ни ги диктуваше и даваше същевременно обяснения тъй като той се занимаваше също с тази наука.
Понякога се изнасяха и концерти от гости или някои братя и сестри. По време на беседи се свиреха и пееха песни от Учителя със съпровод на пиано. Беше сформиран малък оркестър от цигулки, пиано и флейта. Изобщо бяха създадени условия за духовна работа. В Салона имаше и черна дъска, на която се пишеше при нужда. Изнесен беше курс по астрология под ръководството на брат Иван Антонов, който изпращаше лекциите, брат Петър Филипов ни ги диктуваше и даваше същевременно обяснения тъй като той се занимаваше също с тази наука. Пред салона имаше доволно голямо антре със закачалки за дрехите на братята и сестрите, както и огледало на стената. Един двукрилен прозорец хвърляше достатъчно светлина в помещението. Една вита дървена стълба извеждаше до една горница - стая, в която може да пренощува Учителят или някой гост. Но както ми е известно Учителят никога не е спал в тази стая. Само веднъж е идвал, влязъл в салона, преминал го и излязъл, без да каже нито дума.
към текста >>

Чак към края на живота си, когато се беше разболял и брат Петър Филипов и брат Гради Минчев от София бяха ходили при него, бяха му правили бани, че го лекували, той дойде в града и в салона с файтон.
Една вита дървена стълба извеждаше до една горница - стая, в която може да пренощува Учителят или някой гост. Но както ми е известно Учителят никога не е спал в тази стая. Само веднъж е идвал, влязъл в салона, преминал го и излязъл, без да каже нито дума. Имал е желание да изнесе беседа, но Му било забранено от властта. Брат Ватев може би, защото живееше вън от града на Свирчовица, не идваше в салона. Чак към края на живота си, когато се беше разболял и брат Петър Филипов и брат Гради Минчев от София бяха ходили при него, бяха му правили бани, че го лекували, той дойде в града и в салона с файтон. В салона правихме молитва за него и след това (защото след това се коментираше по тоя въпрос), той се почувствал толкова добре, че дори си отишъл пеш на Свирчовица, където живееше. А неговата къщичка беше на 200 м от чешмата Свирчовица. До къщичката му имаше един голям и дълъг навес, който беше работилница за консерви. Да, той беше се заел да произвежда зеленчукови консерви. От една страна му носеха зеленчуци, които се преработваха (миеха, чистеха, режеха, подреждаха).
към текста >>

Петър Филипов му казваше в отговор, че има в кръвта си много желязо, което трябва да преработи в сребро и злато.
Петимата братя Маркови бяха сговорни, помагаха си, поддържаха се. Те посрещаха и изпращаха и братя, и сестри както и светски хора, с които имаха връзка. Ходили сме често на стопанството при тях, там сме чели беседи, свирили сме, пели сме, беседвали сме и т. н. Понеже имаха зеленчукова градина на стопанството то там сме яли чудни пресни зеленчуци, домати, марули и плодове. Правеше ни впечатление, когато се ръкувахме с тях, че Стою Марков като се ръкува тъй стискаше ръката на човека като че ли я хваща с клещи, до болка. Петър Филипов му казваше в отговор, че има в кръвта си много желязо, което трябва да преработи в сребро и злато. Софка Явашева, съпругата на Иван Вълчанов Явашев имаше в произхода си нещо румънско. Носеше се твърде оригинално с едноцветни рокли в светли тонове, дълги до една педя от земята в различни тонове, нашити с разни цветове конци с разни фигурки и звездички, с фистони и т. н. Тя посрещаше братя и сестри много приветливо. До къщата, в която живееше със съпруга си, която беше паянтова имаше прилепена една дълга кухня-трапезария с дълга маса и пейки и столове, където първоначално са се хранили и братя Маркови, а по-късно те са се отделили и са се хранили отделно. Тя ги канеше когато сме отивали при нея, но тя хранеше някакво огорчение към тях.
към текста >>

Илия Филипов беше постъпил също в хора на операта след като национализираха сладкарницата им.
Михаил Иванов заминава за Париж на световното изложение, но Богомил Малджиев го е финансирал, за което по-късно много съжалявал, заради онова, което по-късно направи Михаил. Беше се обявил за Миров Учител и се дегизира досущ като образа на Учителя. През 1949 г. Тодор Маринчевски от София постъпи в операта в Русе. За някое време и Пейчо Бояджиев от София беше постъпил в операта в Русе, но беше уволнен 1950 г. Илия Филипов беше постъпил също в хора на операта след като национализираха сладкарницата им. Цветанка Малджиева се беше омъжила за него. И тъй в русенската опера работеха няколко души приятели, които при някои празници вземаха участие в литературно-музикалната програма на Русенското братство. С тях понякога идваха и някои певци и певици. Между тях беше една изтъкната певица на име Елисавета Йовович с хубав глас. Коронната роля на г-жа Йовович беше „Мадам Бътерфлай".
към текста >>

В разговор с приятелите, както и с брат Петър Филипов г-жа Йовович е разказвала някои случки от нейния живот, между които и един спомен, който никога нямало да забрави.
И тъй в русенската опера работеха няколко души приятели, които при някои празници вземаха участие в литературно-музикалната програма на Русенското братство. С тях понякога идваха и някои певци и певици. Между тях беше една изтъкната певица на име Елисавета Йовович с хубав глас. Коронната роля на г-жа Йовович беше „Мадам Бътерфлай". Тя е пяла в салона ни в Русе песните от Учителя „Вехади", „Венир Бенир" и др. В разговор с приятелите, както и с брат Петър Филипов г-жа Йовович е разказвала някои случки от нейния живот, между които и един спомен, който никога нямало да забрави. Г-жа Йовович се е запознала с Учителя още на млади години, била разговаряла с Него, при което веднъж Го била запитала, когато ставало дума на чие име да се нарича като певица, дали на името на баща си и ли на името на съпруга си. Учителят й казал, че е по-добре да се нарича на името на баща си. Тя Го послушала. Минали години. Съпругът на г-жа Йовович бил станал народен представител в Парламента - Ковачевски.
към текста >>

Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов.
участвува в съборите в София и в изкачването на Рилските езера. През 1929 г. при първото изчакване на Рилските езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня. На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя. Кристала е датиран - месец септември 1929 г. Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов. Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо уважение и умиление. В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя. По същия начин се държеше и в семейството. Беше добра художничка и от нея има нарисувани няколко хубави картини, а свиреше добре и на китара и разбираше от ноти. Почти всички песни на Учителя ги беше записала преди да излязат печатаните песнопойки.
към текста >>

49. 1. ПРОДАЖБАТА НА САЛОНА. БОЯН КОВАЧЕВ

Сумата му беше дадена от Петър Филипов и Йордан Новаков, която сума той впоследствие възстанови.
ставаха бомбардировките над България и сирените много често свиреха за тревога, той се криеше в окоп изкопан в собствения му двор. Обаче както той така и много други хора, които си бяха направили окопи, за да се крият разбраха, че е много опасно да се крият в такива окопи и че могат да бъдат живи заровени при някоя бомбардировка. Така след един изживян ужас при бомбардировка той го прие като възмездие, че е отнел салона на братството и реши да се коригира като освободи салона, който беше направил на дърводелска работилница. Той освободи салона като го предостави за братски нужди. Но той не си реши правилно задачата понеже прие една голяма сума пари заради салона, с която си построи в същия двор работилница. Сумата му беше дадена от Петър Филипов и Йордан Новаков, която сума той впоследствие възстанови. След години тази работилница изчезна както по-късно изчезна и салона. А преди това салонът щеше да бъде отнет от държавата. Защото през 1948 г. излезна в „Държавен вестник" закона за едрата градска собственост, според който човек не може да бъде собственик на повече от два имота. В случая Боян Ковачев имаше на свое име къща и салон, а това бяха две солидни сгради.
към текста >>

Тогава Петър Филипов чрез един свой познат адвокат успяха да използват един параграф в закона и обявиха в местния вестник, че салона не принадлежи на Боян Ковачев, и е на Бялото Братство в Русе, Единствено Бялото Братство в гр, Русе бе регистрирано в съда със свой устав и бе юридическа личност.
А преди това салонът щеше да бъде отнет от държавата. Защото през 1948 г. излезна в „Държавен вестник" закона за едрата градска собственост, според който човек не може да бъде собственик на повече от два имота. В случая Боян Ковачев имаше на свое име къща и салон, а това бяха две солидни сгради. Ако запишеше едната сграда за владение то другата щеше да я вземе държавата. Тогава Петър Филипов чрез един свой познат адвокат успяха да използват един параграф в закона и обявиха в местния вестник, че салона не принадлежи на Боян Ковачев, и е на Бялото Братство в Русе, Единствено Бялото Братство в гр, Русе бе регистрирано в съда със свой устав и бе юридическа личност. В този случай съгласно закона салонът бе запазен и не бе отнет от държавата. (За справка виж „Изгревът", том III., стр. 335 - 339). Салонът отново проработи, започнахме да се събираме в него и да провеждаме в него събранията си. Последваха едно след друго събития и салонът бе продаден.
към текста >>

50. 4. ИСТИНСКИЯТ САЛОН

Брат Петър Филипов отишъл при него и го попитал, колко пари иска, за да си построи нова работилница, а да отстъпи салона за братството.
Тук на земята няма братя". „Защо постъпи той така? ", си казах аз. И отговорът дойде. Преди години брат Боян бил обърнал салона в мебелна работилница. Брат Петър Филипов отишъл при него и го попитал, колко пари иска, за да си построи нова работилница, а да отстъпи салона за братството. Отговорът бил: „Сто хиляди лева". Брат Филипов и брат Новаков събрали тая сума и му я дали. След време брат Боян върнал парите, но по свои съображения предпочел да го продаде салона на други хора. Така Русенското братство остана без салон, с което загубихме много: разпиляхме се и загаснахме. Скоро след продаването на братския салон, понеже много скърбях за продаването му, сънувам една нощ следното: Виждам сестра Генка отива да посреща слънцето.
към текста >>

Брат Филипов и брат Новаков събрали тая сума и му я дали.
", си казах аз. И отговорът дойде. Преди години брат Боян бил обърнал салона в мебелна работилница. Брат Петър Филипов отишъл при него и го попитал, колко пари иска, за да си построи нова работилница, а да отстъпи салона за братството. Отговорът бил: „Сто хиляди лева". Брат Филипов и брат Новаков събрали тая сума и му я дали. След време брат Боян върнал парите, но по свои съображения предпочел да го продаде салона на други хора. Така Русенското братство остана без салон, с което загубихме много: разпиляхме се и загаснахме. Скоро след продаването на братския салон, понеже много скърбях за продаването му, сънувам една нощ следното: Виждам сестра Генка отива да посреща слънцето. Едни глас „отвътре" ми казва: „Ето, сестра Генка отива на салон". Разбрах, че от Горе искат да ме успокоят за загубата на салона и да ми покажат, че цялата Природа е братски салон.
към текста >>

51. 5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Петър Филипов и братята му живееха в Русе като сладкари.
Г. Й. Да, братски имот, купен с братски пари. Правеха домашно вино, продаваха, имаха и магазин и добре се запознах с тях. Печелеха добре. Имаха хубаво салонче в Русе с пиано. Петър Филипов и братята му живееха в Русе като сладкари. Имаха работилница. И именно Петър Филипов тогава с другите братя и сестри провеждаха тези празници на братството, четяха там беседи, лекции и т. н. И тъй водеше се един хубав, редовен живот, братски живот в Русе. След известно време брат Бертоли, нарежда му се по някакъв случай тука в София да вземе някаква работа в Русе, като строител по вътрешна украса - мозайки и др. Обажда се на Учителя и Му казва: „Учителю, мен ми предстои едно отиване в Русе".
към текста >>

И именно Петър Филипов тогава с другите братя и сестри провеждаха тези празници на братството, четяха там беседи, лекции и т. н.
Правеха домашно вино, продаваха, имаха и магазин и добре се запознах с тях. Печелеха добре. Имаха хубаво салонче в Русе с пиано. Петър Филипов и братята му живееха в Русе като сладкари. Имаха работилница. И именно Петър Филипов тогава с другите братя и сестри провеждаха тези празници на братството, четяха там беседи, лекции и т. н. И тъй водеше се един хубав, редовен живот, братски живот в Русе. След известно време брат Бертоли, нарежда му се по някакъв случай тука в София да вземе някаква работа в Русе, като строител по вътрешна украса - мозайки и др. Обажда се на Учителя и Му казва: „Учителю, мен ми предстои едно отиване в Русе". „А, тъй ли? ", казва Учителят.
към текста >>

и след това вече, когато нашата бригада си завърши работата, ние се прибрахме вече в София и след това Петър Филипов, който вършеше добра работа в Братството в Русе с беседи, четенето, организирането на екскурзии и братския живот, той реши да дойде в София, за да живее в София.
И какво следва нататък? Г. Й. Не си е изпълнил работата, така е. Сега като бяхме там, гостувахме и работихме в гр. Русе станаха нашите запознанства с приятелите от Русе и т. н. и след това вече, когато нашата бригада си завърши работата, ние се прибрахме вече в София и след това Петър Филипов, който вършеше добра работа в Братството в Русе с беседи, четенето, организирането на екскурзии и братския живот, той реши да дойде в София, за да живее в София. Отива при Учителя и Му казва „Учителю, аз искам да си купя тука място и да си направя тука къща. Искам да живея в София". Учителят му казва: „Не, ти не си за тука, Петре, ти ще бъдеш в Русе, там е твоята работа". Добре, но Петър наскърбен, отива си и не послушва Учителя. Купува си място в София и започва да прави къща, започва да работи тука, да стане софийски жител.
към текста >>

52. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

Не ми е известно, че Учителят не е бил съгласен Петър Филипов да живее в София.
Имам и още две снимки с Колю Йорданов и Йордан Андреев с братя и сестри. Едната пред консервената работилница на брат Ватев, а другата при блатото (бента) до зеленчуковата градина на „Свирчовица". Не може да се отрече заслугата на братя Маркови, че посрещаха най-любезно много приятели от братството, братя и сестри както и техни познати и приятели от света. На стопанството работеха брат Симеон и Стою Маркови с работници. Освен зеленчуковата градина и те бяха насадили лозя, които обработваха с работници и чираци. Не ми е известно, че Учителят не е бил съгласен Петър Филипов да живее в София. Но Петър отиде в София някъде към 1949/50 г. След 9.IX.1944 г. когато забраниха частната търговия Петър беше известно време в администрацията на „Хоремаг", а брат му Ною влезе да работи в производството на сладкарския комбинат. Като работеше в администрацията, Петър уреди 20 сладкарници в Русе и беше добре поставен като уредник. Но когато определиха за сладкарниците почивен ден в сряда вместо неделя, той не искаше да се подчини.
към текста >>

53. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

А брат Петър Филипов правеше и женски събрания в четвъртък и още един ден беше зает.
Лятно време когато се ползва, пак грижата му не е голяма. Но зимно време грижата му е голяма. А за да може целогодишно ползването на салона да става, трябва да се мисли от лятото. Известно е, че събранията в салона стават в седмицата няколко пъти. И сутрин рано в неделя и сутрин рано в сряда и сутрин рано в петък. А брат Петър Филипов правеше и женски събрания в четвъртък и още един ден беше зает. Имало е женски събрания, които Учителят е правил. И като последовател на тия неща Петър Филипов ги правеше и тях. А трябва да кажа, че правеше и детски събирания на децата на приятелите. Един ден от седмицата отделяше и ги събираше и тях. За поддържането на салона никой не идваше да го поддържа.
към текста >>

И като последовател на тия неща Петър Филипов ги правеше и тях.
А за да може целогодишно ползването на салона да става, трябва да се мисли от лятото. Известно е, че събранията в салона стават в седмицата няколко пъти. И сутрин рано в неделя и сутрин рано в сряда и сутрин рано в петък. А брат Петър Филипов правеше и женски събрания в четвъртък и още един ден беше зает. Имало е женски събрания, които Учителят е правил. И като последовател на тия неща Петър Филипов ги правеше и тях. А трябва да кажа, че правеше и детски събирания на децата на приятелите. Един ден от седмицата отделяше и ги събираше и тях. За поддържането на салона никой не идваше да го поддържа. Всички го ползваха както се ходи на кино, на театър, на опера, на влака. Трябва да има някои хора, които да го поддържат.
към текста >>

Един от тях беше и Петър Филипов.
От нас, от салона, когато събитието стана през 1957 г. то взели един камион с беседи. И от къщата взеха беседите, които ние имахме, личните и тия, които бяха общите в салона, един камион беседи бяха натоварили и са ги откарали, където им е наредено. Оттук нататък започват вече трудните събития и дойде времето, когато за много хора животът беше труден. Труден се оказа живота и на нашите приятели. Един от тях беше и Петър Филипов. За него беше трудно да остане в Русе, да продължи да работи и да живее и се премести в София. За това му преместване в София баща ми често го обвиняваше и му викаше: „Петре, ти дезертира! " Защото наистина Петър Филипов беше един от нашите приятели, който успяваше да обедини приятелите от братството в Русе и те доброволно или насила, не знам, но идваха и посещаваха събранията, лекциите, произнасянето при четенето. Имаше си система, която може би от братския съвет от София е подредена и в тая система те се движеха. Тая канализация, която имаше, тя не създаваше никаква нужда за мислене.
към текста >>

" Защото наистина Петър Филипов беше един от нашите приятели, който успяваше да обедини приятелите от братството в Русе и те доброволно или насила, не знам, но идваха и посещаваха събранията, лекциите, произнасянето при четенето.
Оттук нататък започват вече трудните събития и дойде времето, когато за много хора животът беше труден. Труден се оказа живота и на нашите приятели. Един от тях беше и Петър Филипов. За него беше трудно да остане в Русе, да продължи да работи и да живее и се премести в София. За това му преместване в София баща ми често го обвиняваше и му викаше: „Петре, ти дезертира! " Защото наистина Петър Филипов беше един от нашите приятели, който успяваше да обедини приятелите от братството в Русе и те доброволно или насила, не знам, но идваха и посещаваха събранията, лекциите, произнасянето при четенето. Имаше си система, която може би от братския съвет от София е подредена и в тая система те се движеха. Тая канализация, която имаше, тя не създаваше никаква нужда за мислене. Просто изпълняваш това, което някой друг ти е казал, един там чете, един пее, свири, свирят там един, двама, трима, кой колкото иска. Тука искам да се върна пак на това, че всички наши приятели от Русе, когато им е приятно, когато имат възможност идват на събрание. Когато обаче имат някакви техни причини, какви не знам, не идват на събрание.
към текста >>

54. 8. ШКОЛИТЕ

8. ШКОЛИТЕ Две-три години преди да си замине брат Петър Филипов споделяше много неща с мен из живота на Изгрева.
8. ШКОЛИТЕ Две-три години преди да си замине брат Петър Филипов споделяше много неща с мен из живота на Изгрева. Веднъж, разговаряйки се с него, ми откри следното: Учителят решил да образува Вътрешна Школа. Повикал, не зная колко братя и сестри и започнали работа. Но след известно време се появила дисхармония по някои въпроси и Учителят разпуснал Школата. Вътре бил и брат Петър Филипов, Минало време, Учителят ги повикал пак, като подменил някои. Не зная колко и кои са били.
към текста >>

Вътре бил и брат Петър Филипов, Минало време, Учителят ги повикал пак, като подменил някои.
8. ШКОЛИТЕ Две-три години преди да си замине брат Петър Филипов споделяше много неща с мен из живота на Изгрева. Веднъж, разговаряйки се с него, ми откри следното: Учителят решил да образува Вътрешна Школа. Повикал, не зная колко братя и сестри и започнали работа. Но след известно време се появила дисхармония по някои въпроси и Учителят разпуснал Школата. Вътре бил и брат Петър Филипов, Минало време, Учителят ги повикал пак, като подменил някои. Не зная колко и кои са били. Не ми каза, а и неудобно е да питам. Пак се появила дисхармония. Учителят пак разпуснал Школата. Минало пак доста време докато духовете се успокоят, Учителят за трети път ги повикал.
към текста >>

Петър Филипов твърдеше, че Учителя му говори - бел. ред.)
Пак се появила дисхармония. Учителят пак разпуснал Школата. Минало пак доста време докато духовете се успокоят, Учителят за трети път ги повикал. Но след известно време между тях се явила някаква любовна история и Учителят вече окончателно разпуснал Школата и я преместил във Варна. (Това е след заминаването на Учителя. Петър Филипов твърдеше, че Учителя му говори - бел. ред.)
към текста >>

55. 19. БЕЛЕЖКИ НА ГЛАВНИЯ СЪТРУДНИК

На събора във Варна, на който присъстваха Петър Филипов и много други, брат Боян Боев (има снимка) е имало необикновено присъствие и били казали, че тогава са били един ден в рая.
Той бил създал Откровението по същия начин - по медиумичен начин. Сега брат Велко по същия начин ще създаде ново Откровение на един изящен филисофски език нагоден за Новата Култура. Той може да влиза във връзка с Божествения свят. Христо Арабаджиев и Тодор Дренски бяха много сериозни. Велко казвал: „Чувствах, че Учителят ме обичаше". На събора във Варна, на който присъстваха Петър Филипов и много други, брат Боян Боев (има снимка) е имало необикновено присъствие и били казали, че тогава са били един ден в рая. А мястото на Георги Йорданов било вън от братското място. То останало неразработено и после са го отчуждили. В Съда има документи от това време. Геновева написва писмо до Борис Николов. Отрицателните работи са от нея и после Борис Николов праща писмо на Велко и така се разпръснала групата.
към текста >>

56. 20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО

На Изгрева живееше брат Петър Филипов.
народна власт публикува закон, според който всеки трябваше да декларира само един недвижим имот. Тъй като и двамата имаха собствени къщи, доброволно се отказаха от братския салон. По него време ръководителят на варненското братство брат Велко Петрушев беше вече тежко болен и не можеше с нищо да попречи на това. Тук стигам до най-съществената част от моето писмо - въпроса за т. нар. „спиритизъм на варненци". На Изгрева живееше брат Петър Филипов. Беше предан, строг, взискателен, пословично щедър, с ясновидски способности. Между него и мен съществуваше духовна връзка. Той ми разказа как веднъж на Изгрева Учителя събрал малка група ученици. Казал им, че за първи път се създава Вътрешна школа за Новата култура, която идва на земята. Условията били абсолютна чистота и запазване на пълна тайна от останалите ученици, неподготвени още за твърдата храна на Словото.
към текста >>

Накрая в частен разговор с Петър Филипов Учителят казал: „Ще преместя Школата във Варна".
Той ми разказа как веднъж на Изгрева Учителя събрал малка група ученици. Казал им, че за първи път се създава Вътрешна школа за Новата култура, която идва на земята. Условията били абсолютна чистота и запазване на пълна тайна от останалите ученици, неподготвени още за твърдата храна на Словото. Но скоро тайната станала явна, създали се доста противоречия на Изгрева и Учителят разпуснал Школата. По-късно на два пъти Той отново събирал групата от ученици и на два пъти се налагало да я разпусне по същите причини. Накрая в частен разговор с Петър Филипов Учителят казал: „Ще преместя Школата във Варна". Веднъж, много години преди да чуя тези подробности, сънувах, че се намирам в голям салон. Беше пълно с братя и сестри от цялата страна, които разговаряха, разделени на групи. В дъното видях Учителя да говори с двама братя. На висок подиум, към който водеха стъпала, видях катедрата. Върху нея лежеше затворена дебела книга с небесносиня подвързия.
към текста >>

57. 21. ОТГОВОРЪТ

Тук се споменава името на Петър Филипов.
А как си загубват салона във Варна ще прочетете от писмата на Георги Драганов от гр. Ямбол. 3. След като Георги Йорданов е закупил мястото други варненци след това закупуват други места. Кой пръв е закупил мястото може да се провери по датата на нотариалните актове. Йордан е първия, а другите идват след него. 4. Тук се споменава името на Петър Филипов. Въпросът с него е много сложен и едновременно много прост. Петър се преселва в София, построява си къща и се заселва в София след заминаването на Учителя, въпреки че Учителят по начало не е одобрявал това, защото неговото място е било определено да работи в Русе. Тук той създава своя група от последователи на Учителя, но и негови съмишленици, пред които той заявява и твърди, че Учителят му се явява и че говори чрез него. Всички, които са били в тази група смятаха, че са от Вътрешната Школа на Учителя. Тази група съществуваше от 1970 до 1984 г.
към текста >>

Сам Петър Филипов смяташе, че той се явява като проводник, освен на Словото на Учителя, но и на песни, които са били дадени нему уж от Учителя.
Въпросът с него е много сложен и едновременно много прост. Петър се преселва в София, построява си къща и се заселва в София след заминаването на Учителя, въпреки че Учителят по начало не е одобрявал това, защото неговото място е било определено да работи в Русе. Тук той създава своя група от последователи на Учителя, но и негови съмишленици, пред които той заявява и твърди, че Учителят му се явява и че говори чрез него. Всички, които са били в тази група смятаха, че са от Вътрешната Школа на Учителя. Тази група съществуваше от 1970 до 1984 г. Сам Петър Филипов смяташе, че той се явява като проводник, освен на Словото на Учителя, но и на песни, които са били дадени нему уж от Учителя. Тези песни бяха записани на магнетофонни ленти и след това нотирани. Всички от неговата група смятаха, че това са песни на Учителя. А фактически това не е вярно. Вярното е, че това е творческа изява на самия Петър Филипов. А от кое поле на Невидимия свят те са свалени това е друг въпрос.
към текста >>

Вярното е, че това е творческа изява на самия Петър Филипов.
Тази група съществуваше от 1970 до 1984 г. Сам Петър Филипов смяташе, че той се явява като проводник, освен на Словото на Учителя, но и на песни, които са били дадени нему уж от Учителя. Тези песни бяха записани на магнетофонни ленти и след това нотирани. Всички от неговата група смятаха, че това са песни на Учителя. А фактически това не е вярно. Вярното е, че това е творческа изява на самия Петър Филипов. А от кое поле на Невидимия свят те са свалени това е друг въпрос. В отвореното писмо се използва името на Петър Филипов, за да се докаже, че след заминаването на Учителя Вътрешната Школа е била откривана няколко пъти. В № 8 от спомените на Люба Стойкова се споменава, че „Вътрешната школа" се е открила трети пьти, но поради някаква любовна история Учителят я разпуснал и я бил пренесъл във Варна. Наистина двама души от тази група се влюбиха, след това се ожениха през 1975 г. и днес имат син, който е юноша.
към текста >>

В отвореното писмо се използва името на Петър Филипов, за да се докаже, че след заминаването на Учителя Вътрешната Школа е била откривана няколко пъти.
Тези песни бяха записани на магнетофонни ленти и след това нотирани. Всички от неговата група смятаха, че това са песни на Учителя. А фактически това не е вярно. Вярното е, че това е творческа изява на самия Петър Филипов. А от кое поле на Невидимия свят те са свалени това е друг въпрос. В отвореното писмо се използва името на Петър Филипов, за да се докаже, че след заминаването на Учителя Вътрешната Школа е била откривана няколко пъти. В № 8 от спомените на Люба Стойкова се споменава, че „Вътрешната школа" се е открила трети пьти, но поради някаква любовна история Учителят я разпуснал и я бил пренесъл във Варна. Наистина двама души от тази група се влюбиха, след това се ожениха през 1975 г. и днес имат син, който е юноша. Това бяха Светозар Няголов и Елена Симова. В това няма нищо лошо, защото според Учителя, когато двама се обичат, то те вече са оженени за Невидимия свят.
към текста >>

Така че всички цитирани изказвания на Петър Филипов се отнасят за един период от тридесет години след заминаването на Учителя, И всички цитати на Петър Филипов са получени по медиумичен път.
В № 8 от спомените на Люба Стойкова се споменава, че „Вътрешната школа" се е открила трети пьти, но поради някаква любовна история Учителят я разпуснал и я бил пренесъл във Варна. Наистина двама души от тази група се влюбиха, след това се ожениха през 1975 г. и днес имат син, който е юноша. Това бяха Светозар Няголов и Елена Симова. В това няма нищо лошо, защото според Учителя, когато двама се обичат, то те вече са оженени за Невидимия свят. Така че всички цитирани изказвания на Петър Филипов се отнасят за един период от тридесет години след заминаването на Учителя, И всички цитати на Петър Филипов са получени по медиумичен път. А знаем много добре, че Учителят и Бог не може да се проявява чрез обикновени човеци. За справка виж „Изгревът", том IV., стр. 639 - 641 под отговор № 20. Ще цитираме от „Ключът на живота", съборна беседа от 22.08.1928 г, стр. 20: „Мнозина казват, че са завършили своето развитие, че Бог Саваот им говорил направо и т. н.
към текста >>

Твърдението, че Школата се е преместила във Варна е нелепо и е измислица на Петър Филипов.
Писанието казва: „Не бивайте роби на человеци! " Не бивайте роби на известни вярвания, които заблуждават. Прославете Господа и бъдете свободни! Който иска свобода, трябва да освобождава хората. " 5. Твърдението, че Школата се е преместила във Варна е нелепо и е измислица на Петър Филипов. Той търсеше свои поддръжници. От гр. Варна на времето е дошъл Михаил Иванов и днес във Франция неговото общество е отпечатало над 30 тома негови произведения, които се продават днес и в България. От Варна идва и Милка Периклиева и преди две годни Димитър Костов издаде една книжка с материал получен по медиумичен път като се твърди, че това е Слово след Неговото заминаване. За справка виж „Изгревът", том IV., стр.
към текста >>

Същото твърдеше и Петър Филипов, а ние бяхме свидетели как драматично протече неговия живот и как той се провали по всички линии.
Там, където се чете Словото на Учителя индивидуално или групово и когато това Слово се прилага в живота на неговите последователи, тогава казваме, че Школата на Учителя продължава и пребъдва в живота на учениците Му. А всички останали групи се движат от Духа на Заблуждението и тяхната цел е да отклонят онези, които трябва да работят със Словото на Учителя. При нарушение на окултните закони винаги има присъда от Невидимия свят. Самият факт, че Велко Петрушев е бил осем години поразен от инсулт говори за присъдата на Небе 8. Обикновено всички онези, които се явяват ръководители на такива групи, без изключение твърдят, че са приключили своята лична, родова и обществена карма. Същото твърдеше и Петър Филипов, а ние бяхме свидетели как драматично протече неговия живот и как той се провали по всички линии. Виж „Изгревът", том III., стр. 197 - 206. Ето това бяха деянията на хора, които твърдяха, че са прескочили кармата си и че живеят в дихармата си. А животът на тези личности показа съвсем друго, че са били движени от Духа на Заблуждението. Бяха проверени чрез живота им и чрез деянията им. 9.
към текста >>

58. СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ НА ТОМ VII

Филип Стоицев. 6.
Следобеден концерт на Рила. 1. Кирил Икономов - с очилата. 2. Галилей Величков. 3. Веселин Павлов. 4. Мария Златева. 5. Филип Стоицев. 6. Пенка Михайлова. Снимка No 26. Приятели пред новопостроеният заслон. От горе на покрива е Гради Минчев. Най-отдясно, седнал е Иван Антонов.
към текста >>

59. 7. Петър Филипов

7. ПЕТЪР ФИЛИПОВ Аз работех зидарство където ми падне.
7. ПЕТЪР ФИЛИПОВ Аз работех зидарство където ми падне. Например, в Бургас отивах на пиацата, където търсеха работници, спазарявах се с някого и отивах да работя. През 1932 г. стана така, че се запознах с брат Петър Филипов - сладкар. Това беше преди Великден във вегетарианския ресторант на брат Петър Кулиш, който си замина на 2.11.1988 г. Един ден брат Петър ми каза: „Брат Гради, ако искаш можеш да дойдеш в нашата сладкарница.
към текста >>

стана така, че се запознах с брат Петър Филипов - сладкар.
7. ПЕТЪР ФИЛИПОВ Аз работех зидарство където ми падне. Например, в Бургас отивах на пиацата, където търсеха работници, спазарявах се с някого и отивах да работя. През 1932 г. стана така, че се запознах с брат Петър Филипов - сладкар. Това беше преди Великден във вегетарианския ресторант на брат Петър Кулиш, който си замина на 2.11.1988 г. Един ден брат Петър ми каза: „Брат Гради, ако искаш можеш да дойдеш в нашата сладкарница. Там правят кюмбета, в които да пекат сладкишите и търсят работници. Имат главен майстор, но имат нужда от помощници“. Аз отидох да работя там.
към текста >>

Брат Петър Филипов е брат с когото имам много спомени.
За Великден Атанас си дойде през ваканцията. През това време желанието ми да отида до София растеше. В Тополица се бях запознал вече с брат Борис, брат Бертоли и брат Лулчев, но не можех да си представя изобщо как ще стане от с. Габерово да ида до София. Аз мислех да се преместя някъде, но къде и как - не знаех. Брат Петър Филипов е брат с когото имам много спомени. Известно време той боледуваше и беше отишъл на лозето на свой приятел в Горна Оряховица където се лекуваше и прилагаше суровоядство и водолечение, дълбоко дишане и природосъобразен живот. Той купуваше мед за себе си и за мене. Първоначално като научих, че е болен, разпитах къде точно се намира лозето и от Търново през Арбанаси по обясненията, които ми дадоха го потърсих и намерих на лозето. После в Русе най-често съм нощувал у него. Той живееше с братята си Илия и Ною, сестра си Райна и майка си Мария.
към текста >>

60. 8. На път към Изгрева

И тъй, значи преди Великден се бях запознал с брат Петър Филипов, а след Великден - с Учителя.
Като минаха няколко дена отидох при Учителя. Помислих си, да попитам Учителя какво да предприема. Тогава се запознах с Учителя. Той ме разпитва от къде съм, що съм и т.н. Преди това, още от малък бях чувал за Учителя, за беседите Му, но не бях Го виждал. И тъй, значи преди Великден се бях запознал с брат Петър Филипов, а след Великден - с Учителя. Това стана през същата 1932 г. Казах на Учителя, че съм сирак от войната, че баща си не помня. Той е убит в 1916 г. и че искам да живея на Изгрева и Той ме запита: „Ами майка ти? “ Казах Му, че като се подредя, ще взема и нея на Изгрева.
към текста >>

61. 18. Крадецът

Живееше при брат си в Русе, а за известно време у брат Петър Филипов докато последния завърши гимназия като частен ученик.
Имаха един син на име Велик и Златка - дъщеря. При тях живееше брата на Георги Константинов - Васил Константинов. Васил Константинов-пенсионер, бивш военен, добър математик, разведен. Съпругата му и синът му живееха в Букурещ. В Русе предаваше частни уроци по математика. Живееше при брат си в Русе, а за известно време у брат Петър Филипов докато последния завърши гимназия като частен ученик. Идеен, честен, отличен брат. Беше при П. Филипов затова, защото ставали сутрин от 2-3 часа да работят по математика. 1939 г. е бил като касиер на Рила, на бивака, към стола на Изгрева, също като такъв когато строиха инвалидния дом в София.
към текста >>

Филипов затова, защото ставали сутрин от 2-3 часа да работят по математика.
Съпругата му и синът му живееха в Букурещ. В Русе предаваше частни уроци по математика. Живееше при брат си в Русе, а за известно време у брат Петър Филипов докато последния завърши гимназия като частен ученик. Идеен, честен, отличен брат. Беше при П. Филипов затова, защото ставали сутрин от 2-3 часа да работят по математика. 1939 г. е бил като касиер на Рила, на бивака, към стола на Изгрева, също като такъв когато строиха инвалидния дом в София. Понеже брат Антонов казвал, че Васил Константинов крадял, казваха, че за мене може да кажете всичко, но не и за Васил Константинов. Бяха приятели с Петър Филипов. Първоначално, когато Петър отива в Русе е бил на квартира у Георги Константинов.
към текста >>

Бяха приятели с Петър Филипов.
Беше при П. Филипов затова, защото ставали сутрин от 2-3 часа да работят по математика. 1939 г. е бил като касиер на Рила, на бивака, към стола на Изгрева, също като такъв когато строиха инвалидния дом в София. Понеже брат Антонов казвал, че Васил Константинов крадял, казваха, че за мене може да кажете всичко, но не и за Васил Константинов. Бяха приятели с Петър Филипов. Първоначално, когато Петър отива в Русе е бил на квартира у Георги Константинов.
към текста >>

62. 29. В Русе и по Дунава

Брат Петър Филипов беше в Русе.
29. В РУСЕ И ПО ДУНАВА С братята и сестрите от Русе се запознах 1938 г. Нали работех към дирекция „Водни съобщения“. Като започнах с тях 1938 г. та до 1947 г. В дирекцията имаше един архитект Банков с когото бях обикновено във връзка. Брат Петър Филипов беше в Русе. Той работеше в сладкарницата и работилницата за сладки с братята си: Стефан, Ною и Илия. Имаше и други работници и работнички. Те освен, че работеха пасти и торти, но работеха и бонбони, разни видове, които продаваха в сладкарницата и провинцията. В Русе имаше братски салон, голям, добре обзаведен на ул. „Мария Луиза“, сега ул.
към текста >>

63. 31. Годеница

В Русе обикновено нощувах у брат Петър Филипов.
С нея идваше и една друга милосърдна сестра на име Елена Попова, тя пък от Русе. Двете живееха заедно. С течение на времето ние станахме близки и така на няколко пъти ходихме на „Свирчовица“ на братското лозе и един ден като разговарях със сестра Елена, тя ми вика: „Брат Гради, аз вече станах вегетарианка. Щом ти си вегетарианец, защо и аз да не стана вегетарианка“. За сведение, сестра Елена беше учила в американския колеж в Ловеч, но когато баща й починал трябвало да напусне колежа и тогава постъпила в немското училище в Русе, което и завършила. В Русе обикновено нощувах у брат Петър Филипов. Веднъж ще пътувам сутринта от Русе за Самовит. Станах много рано, нали ще пътувам и като отидох на пристанището гледам така една позната фигура. А то беше студено и тя с балтон, ръцете й в маншон от бяла кожа и кога гледам, то сестра Елена. Викам й: „Какво правиш тук? “ - „Дойдох да те изпратя“, отговори тя.
към текста >>

64. 39. Игнат Котаров

Понеже често ходеше с къси гащета Учителят веднъж щял да го бие или го е бил, това лично го бил видял брат Петър Филипов.
Беше особняк. Съпругата му Лиляна доста си била теглила с него. Той е от Стара Загора и е от рода на Петър и Марин Камбурови. Веднъж например бил впрегнал жена си в плугчето да оре. Учителят не веднъж му е спасявал живота. Понеже често ходеше с къси гащета Учителят веднъж щял да го бие или го е бил, това лично го бил видял брат Петър Филипов. След като си замина Учителят, много пъти съм имал срещи с големци, пък и наши братя и сестри и съм казвал: „Ако Учителят желаеше, можеше да има най-хубавата вила в България. Той имаше под ръка всякакви майстори зидари, мозайкаджии, изкуствен мрамор. Той можеше да има една от най-ху- бавите леки коли. Даже като бяхме на Рила и дойдоха французи от Франция Му донесоха една много хубава палатка. За сведение влязохме само да я разгледаме както се разглеждат музейни ценности.
към текста >>

65. 41. Никому ненужен

Ето тука пише фирмата „Филипс“.
Викам си, чакай сега, тъкмо ще отида във вегетарианския ресторант да се обръсна поне. Пуснах машинката, обръснах се. Милиционерът ме гледа. Вика: „Ама какво е това“. Отговорих: „Не виждаш ли, самобръсначка, електрическа самобръсначка. Ето тука пише фирмата „Филипс“. И оттам той ме освободи и аз отидох в ресторанта, обядвах. Там бяха бащата и майката на Павлина Даскалова. Сестра Павлинка беше малко момиченце тогава. Разправих им за случилото се с милиционера и те викат: „Ех тоя момък, цял живот работи в нашия ресторант, сега стана милиционер“. „Вие сигурно му казахте, че идвате тук?
към текста >>

66. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Веднъж играехме Паневритмия на поляната над езерото на „Чистотата“ и гледам няколко братя и сестри отиват да си налеят вода от чешмичката над езерото на „Съзерцанието“ където си строеше палатки брат Петър Филипов.
Да не мисли, че го лъжа. „Няма какво да ме лъжеш“, отговори Кънчо. Тогава развалиха кухнята, развалиха и охлюва... Но ние от работната група и брат Крум Въжаров - няколко души направихме мозайката на хижата. Значи изпълнихме си обещанието. Поради това, че помогнахме с направата на мозайката на хижата три години ни даваха да ползваме един килер горе, в който слагахме колци, брезенти и други някои работи. Веднъж играехме Паневритмия на поляната над езерото на „Чистотата“ и гледам няколко братя и сестри отиват да си налеят вода от чешмичката над езерото на „Съзерцанието“ където си строеше палатки брат Петър Филипов. Питам сестрите: „Защо носите от там вода? “ „Ами сестра Стойка от Тополица,която била ясновидка била казала, че тая вода била свещена“, казват те. Викам им: „Да, свещена, откак започна да грее слънцето по-силно, овцете и козите пладнуват в снега, с извинение акат и пишат и всичко това като се топи снега отива в извора. Учителят препоръчваше водата от чешмата с двете ръце, долу до езерото“. „А не“, казват, „сестра Стойка ни я препоръчва“.
към текста >>

67. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Той имаше квартира у една сестра, която живееше до пристанището, на име Блага Симеонова, но понякога спеше и в домът на брат Петър Филипов.
Това е времето от 1938 г. насам. Тогава гр. Русе е бил, както той казва, втора София за него. Той е пътувал безплатно по железниците и Дунава във връзка с работата си и. Русе му е бил седалище. Той имаше квартира у една сестра, която живееше до пристанището, на име Блага Симеонова, но понякога спеше и в домът на брат Петър Филипов. Гради идваше с брат Петър в братския салон на ул. „Мария Луиза", сега „Найден Киров", с него идваше на стопанството в местността Свирчовица и при брат Ватев, при братя Маркови, на Паневритмия. Много добре си спомням как веднъж като дойде от София в салона ни изпя песента „Духай ветре", която то- ку-що беше дадена от Учителя и ние след това я заучихме от него. Възможно е да е имало и други песни, на които ни е учил, но тази песен си я спомням отлично. Правил ми е добро впечатление.
към текста >>

Идеята за написването опитностите на Гради дойде съвсем случайно, но не от случайни хора, а поради задвижване въпроса за написване опитностите на други приятели както и тия на брат Петър Филипов, за когото търсихме сведения.
Гради е издържал брата си да учи и да завърши музикална академия. Издържал е майка си, посрещал е и изпращал братя и сестри от провинцията, помагал е на нуждаещи се, но не е бил разточителен. Обстановката в домът му беше скромна, но иначе беше чисто и приятно. Малко са тия, на които Гради не е помагал. Лично на мен той с готовност е правил услуга. Идеята за написването опитностите на Гради дойде съвсем случайно, но не от случайни хора, а поради задвижване въпроса за написване опитностите на други приятели както и тия на брат Петър Филипов, за когото търсихме сведения. А Гради познаваше много добре брат Петър Филипов още от Горна Оряховица, от Бургас, Варна, Русе, Рила, Изгрева. После Гради беше бригадир в Паркрострой и Петър му беше подчинен, както и други наши приятели. Разказът е автентичен, тъй като е записан на касетофон с малки изменения в реда на опитностите му, за което отчасти и той самия е настоявал. Записът отне две години време от есента на 1986 до 1988 г. поради това, че той много бавно разказва по причина на заболяването си.
към текста >>

А Гради познаваше много добре брат Петър Филипов още от Горна Оряховица, от Бургас, Варна, Русе, Рила, Изгрева.
Издържал е майка си, посрещал е и изпращал братя и сестри от провинцията, помагал е на нуждаещи се, но не е бил разточителен. Обстановката в домът му беше скромна, но иначе беше чисто и приятно. Малко са тия, на които Гради не е помагал. Лично на мен той с готовност е правил услуга. Идеята за написването опитностите на Гради дойде съвсем случайно, но не от случайни хора, а поради задвижване въпроса за написване опитностите на други приятели както и тия на брат Петър Филипов, за когото търсихме сведения. А Гради познаваше много добре брат Петър Филипов още от Горна Оряховица, от Бургас, Варна, Русе, Рила, Изгрева. После Гради беше бригадир в Паркрострой и Петър му беше подчинен, както и други наши приятели. Разказът е автентичен, тъй като е записан на касетофон с малки изменения в реда на опитностите му, за което отчасти и той самия е настоявал. Записът отне две години време от есента на 1986 до 1988 г. поради това, че той много бавно разказва по причина на заболяването си. Но в това време успяхме да запишем най-важните случки от живота на Гради и най-вече тези, които имат връзка с Учителя и братството.
към текста >>

Той отиваше на обед у някои приятели от братството, както е ходил и у брат Петър Филипов и там обядваше.
Значи край него трябва да има човек, който да му направи хапки, да му раздроби яденето, хапките да се накиснат, за да може да преминават през тръбичката. Иначе всичко трябва да бъде раздробено, за да може да го поеме с устата си. Да наблюдава само човек това хранете е цяла трагедия. Но ела зло, че без тебе по-зло. Докато Гради можеше да ходи и да държи лъжица не беше толкова трудно. Той отиваше на обед у някои приятели от братството, както е ходил и у брат Петър Филипов и там обядваше. Но откакто не може вече да ходи, да посещава и да обядва тук и там, някои приятели решиха да му занасят храна вкъщи като се редуват за всеки ден от седмицата. Така с течение на времето той си остана вкъщи и вече не излизаше на улицата. Един ден го посетих и разпитах вьв връзка с пенсията, която получава. Първоначално е получавал по болест поради това, че не е могъл да представи документи за прослужени години, тъй като не се е снабдявал своевременно с документи, за да събере трудовия си стаж и пенсията му е била само 66 лв. След някое време му увеличили с 20 лв.
към текста >>

68. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

И други братя копаха: брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, Петър Филипов и др.
А гробът беше дълбок повече от два метра. Славянски сложи в една бутилка пергамент написан на няколко езика с написано послание за следващото човечество от учениците на Учителя. Работех аз и понеже бях станал музикант и моите ръце не бяха хващали дръжка на кирка и лопата много години, аз се опасявах да не би да хвана мазоли и тогава няма да мога да свиря на конкурса, който ме очаква. Поглеждам ръцете си, нормално ги чувствувам, но скърбя в себе си как ще свиря аз утре с тези ръце на този конкурс. Изкопахме гроба. И други братя копаха: брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, Петър Филипов и др. След като изкопахме гроба аз се прибрах у дома омърлушен. Сутринта се стряскам и скачам от леглото. У нас живееше евреина Леон Соружон, професор по цигулка в консерваторията. Тогава гонеха евреите и аз го бях приютил при себе си. Той ставаше в четири часа и свиреше много продуктивно.
към текста >>

Дойде брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и още други братя.
И тази идея на Славчо Печеников след това създаде толкова много проблеми и се получиха такива неща, които заблудиха и поставиха в изкушение мнозина от учениците на Школата. Ето как седят нещата. Когато копахме гроба то решихме да се сменяваме заради студа и замръзналата почва. Едни се изморят, други почват да копаят, докато другите почиват. След това дойдоха още други братя да помагат. Дойде брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и още други братя. Не си спомням кои още копаха, защото тогава бях в напрежение. Изкопахме всичко. Имаше един брат от Старозагорско и ни разказваше как правят гробовете по техните места. Като изкопаят гроба, след кова изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски. Ковчега поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина, празно пространство.
към текста >>

69. 19. При възрастните приятели

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Това ни е една от шегите, които ние си правехме и със Стоянка, и с Петър Филипов, и с всички останали образи, които живееха тогава.
Чакаме какво ще стане. За наше учудване сестра Стоянка възприема оцета като русенски и вика следващия път пак да ми донесеш. Следващият път пак от магазина едно шише, пак сипваме в това и й носим. На тия години как да не й се смееш на сестра Стоянка, че ние й носим фалшив русенски оцет. Тя обаче си го приема като хубав, русенски. Това ни е една от шегите, които ние си правехме и със Стоянка, и с Петър Филипов, и с всички останали образи, които живееха тогава. А те бяха страхотни. Пък за коя изгревянка ли с усмивка да не говорим. Един интересен образ на Изгрева беше сестра Севда. Коя не знам, но така си я знаехме по туй време когато аз бях на Изгрева. Тя беше вече доста възрастна, малко прегърбена, живееше в тия братски стаи, където живееше Гради, Методи, Пантелей.
към текста >>

70. 38. Висше образование и занаят

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Аз знам какви бели направиха и сега ги правят и ще ги правят и в бъдеще и има една много хубава снимка, на която са се изтъпанчили Борис, до Борис Петър Филипов, Методи Константинов и всички там от мозайкаджийската бригада - 30-40 човека, само мъже.
А предишната власт ги караше насила да работят. Сега пък нали има безработица изобщо не могат да работят и ходят, и лъжат, и крадат, търсят подаяния и т.н. Както и да е. Но сега са важни опитностите на този етап, всичко е добре. Провалът е пълен на една погрешна постановка, която не е по Учителя. . Аз знам какви бели направиха и сега ги правят и ще ги правят и в бъдеще и има една много хубава снимка, на която са се изтъпанчили Борис, до Борис Петър Филипов, Методи Константинов и всички там от мозайкаджийската бригада - 30-40 човека, само мъже. Аз имам тая снимка като документ, че тия, които бяха там нищо не направиха. А направиха другите, които не бяха на тая снимка, което беше най-интересно. Нито по отношение на печат, нито по отношение съхранението на Словото на Учителя. Направиха го други. Това е един пример, затова човек трябва да бъде много внимателен, защото аз също правя грешки.
към текста >>

71. 45. Ясновидците на Изгрева

И заради това нашите приятели като Петър Филипов, Велко Петрушев и други приятели около Велко Петрушев и около Петър Филипов си мислеха, че са съвършен инструмент.
“ „Ами по 500 лв.“ И Учителят продължил: „Аз ги зная тия ясновидци. Те не са свършили и първо отделение и дори някой път те даже и мен се мъчат да ме подведат“. Но в друг пасаж, в друга беседа казва така: „За да стане човек ясновидец той трябва да се превърне в един съвършен инструмент. Не може да вземеш една дъска, на нея да опънеш четири тела и от нея да излезе нещо като цигулка. Не, тази дъска трябва да се превърне в съвършен инструмент, а че и да слезе отгоре върху нея и един маг и чак тогава от нея може да излезе нещо. И заради това нашите приятели като Петър Филипов, Велко Петрушев и други приятели около Велко Петрушев и около Петър Филипов си мислеха, че са съвършен инструмент. Ами не, не бяха съвършен инструмент и заради това изпаднаха в такива положения да приказват неща, които нямат нищо общо с истината. Когато природата иска да каже нещо на някого, то тя го казва на него и не търси друг да му го каже, че той да го казва на други. Такъв пример Учителят дава с Мойсей и един овчар. Мойсей движейки се из планината срещнал един овчар и гледа, че овчаря се весели и наклал един голям огън и на него пече едно агне и се радва и играе около огъня. Мойсей го пита: „Защо си толкова радостен, защо толкова играеш?
към текста >>

72. 6. Йордан Антов - учител по цигулка

Анка Тодорова Петрова

Сестра ми Стефка вика: „Ти си кака Мария, аз съм Филип Стоицев“.
После Отунова ми даваше цигулка и имаше един учител по цигулка Антов. И Антов ми показваше. Бях станала на 18 години. Ходех да слушам хора на Братството, ходех да слушам Мария Златева. Дори преди това вземахме със сестра ми пръчки и си представяхме, че свирим. Сестра ми Стефка вика: „Ти си кака Мария, аз съм Филип Стоицев“. Виж какво нещо, имитираме, с пръчки свирим. Стефка е кръстена на брат Кадиев. Той е от Хасково. Той ни е кръстник. Той беше много умен човек, а ние сме били бедни, крайно бедни.
към текста >>

73. Съдържание

Духовната група на Петър Филипов 5.
Бележки на редактора на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев 21. Голямото семейство Декларация ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА 1. Величка Стойчева 2. Семейство с многолюдна челяд на Изгрева 3. Детски спомени за Изгрева 4. Духовната група на Петър Филипов 5. Женитби духовни и кармични 6. Галилей Величков 7. Любомир Лулчев 8. Моето дете се върна за втори живот 9. Моят свекър и кармичният враг 10.
към текста >>

“Без Любомир Лулчев не може” – бележки на редактора ФИЛИП СТОИЦЕВ (25.VII.1907 г., гр.
Какво означава послушанието към Учителя? 14. За кармата на Лулчев 15. Спасяването на Николай Дойнов 16. Методът на Учителя за опитомяване на вълците 17. За кармата на България 18. “Без Любомир Лулчев не може” – бележки на редактора ФИЛИП СТОИЦЕВ (25.VII.1907 г., гр. Пловдив - ?) 1. Годежът 2. Пловдивската група по медиумизъм 3. Дъщери – музикантки 4. Песента “Мусала” 5.
към текста >>

Д-р Михаил Стоицев МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ / ФИЛИП СТОИЦЕВ МОНОГРАФИЯ Увод Музиката на Учителя и ние Музиката на Учителя Предисловие НИКОЛА ЦОЧЕВ НАНКОВ – (17.VI.1901-16.Х.1983 г.) 1.
Цигуларят побеждава 18. Всякакви случки 19. Пловдивският кръжок на Логосите 20. Два вида Учители 21. Музикалният живот трябва да се изяви 22. Д-р Михаил Стоицев МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ / ФИЛИП СТОИЦЕВ МОНОГРАФИЯ Увод Музиката на Учителя и ние Музиката на Учителя Предисловие НИКОЛА ЦОЧЕВ НАНКОВ – (17.VI.1901-16.Х.1983 г.) 1. Благословението на квакерите 2. Уилсън и обществото на народите 3. Сан Стефанска България и Берлинският конгрес 4. Божието възмездие след Берлинския конгрес / Вергилий Кръстев 5. Необикновените съвпадения след Берлинския конгрес / Асен Чилингиров 6.
към текста >>

74. Снимки и бележки към снимките на Изгревът, том VIII

Филип Стоицев.
Снимка № 19. Катя Грива пее пред микрофон за запис. 1. Учителят. 2. Теофана Савова. 3. Катя Грива. 4. Филип Стоицев. Прави се запис на песни пред микрофона. Снимка № 20. Разговор след беседата пред приемната. От ляво на дясно: 1. Дора Савова. 2.
към текста >>

Филип Стоицев. 5.
Музиканти на поляната на Изгрева. От ляво на дясно: 1. Симеон Симеонов. 2. Галилей Величков. 3. Мария Златева. 4. Филип Стоицев. 5. Седнала с китарата е Верка Куртева. Снимка № 29. Ирина Кисьова с лодката на Рила. 31.08.1939 г. Снимка № 30.
към текста >>

Филип Стоицев.
Седнали на столове: 1. Веселин Павлов. 2. Пенка Михайлова. 3. Мария Златева - изправена. 4. Кирил Икономов. 5. Филип Стоицев. На земята: 6. Галилей Величков. 7. Таня Икономова, дъщеря на Марин Камбуров. Снимка N° 38. Концерт на Рила, 1939 г.
към текста >>

Филип Стоицев.
Снимка N° 38. Концерт на Рила, 1939 г. От ляво на дясно: 1. Пенка Михайлова (в гръб). 2. Мария Златева. 3. Филип Стоицев. Снимка № 39. Концерт пред Учителя, 1939 г. От ляво на дясно: 1. Михаил Стоицев. 2. Галилей Величков. 3.
към текста >>

Филип Стоицев Снимка № 60.
Цветанка Гатева - Симеонова Снимка № 55. Ружина Кисьова Снимка № 56. Ирина Кисьова Снимка № 57. Величка Няголова Снимка № 58. Тодор Маринчевски Снимка № 59. Филип Стоицев Снимка № 60. Никола Нанков
към текста >>

75. 31. ДЕСЕТ ТЕКСТА ЗА ДЕСЕТ ПЕСНИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Брат Филип Стоицев даде хорово изпълнение на тази песен.
Той държеше на своя текст. Ами как иначе. Той беше председател на Братския съвет. "А, бре, синко". Дадена на 27.XI.1934 г. Брат Филип Стоицев даде хорово изпълнение на тази песен. Аз написах още текст към тази песен. Общо съм написала десет текста за десет песни на Учителя, но не доживях да видя нито един мой текст отпечатан, макар че те бяха написани по поръчка от Учителя и бяха лично одобрени от Него. А изминаха 35 години от Неговото заминаване. Вероятно трябва да изминат още толкова, за да се роди някой, който да публикува тези неща. А до тогава ще седим, ще чакаме, както тук на земята, така ще чакаме когато си заминем отвъд в Невидимия свят.
към текста >>

76. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

Там пропаднаха даже на филхармонията договори с холандската фирма "Филипс" за месеци наред.
До тоя момент мога да ти кажа, че на един автор в главата му винаги стои написаното произведение и не се е отървал от него докато не го чуе. Трябва да се материализира, да се изсвири, тогава може да се каже: Ето го произведението. И записахме го, разбира се, но нямахме добри условия, а лоши, защото тогава Онасис беше награбил градът и имаше строежи страшни. Те го изгониха после. И имаше такъв шум денонощен, че в операта, където ставаше записът не можеше да става в офиса. Там пропаднаха даже на филхармонията договори с холандската фирма "Филипс" за месеци наред. Записахме горе в Радио "Монте Карло", то е един салон малък, нямаше условия, но както и да е, но поне един документален запис направихме. Но за мен това преживяване беше много интересно. Французите пита кога ще стане, но как ще стане не питат. Там направих аз едно хубаво сравнение между французина и българина. Българинът по-надълбоко дълбай, мога да ти кажа.
към текста >>

77. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Те имаха договор с холандска фирма "Филипс" да направят в продължение на три месеца сумати записи на симфонични произведения. Отказаха.
Д: Виж какво ще ти кажа. Нямаше време да се направи хубав запис, плюс това в Монте Карло заварих едно особено положение. Записите, те въобще ги правят в операта. Обаче в това време беше там гръцкия милиардер Онасис, който беше накупил огромни терени и правеше страшен строеж с денонощен трясък и даже този, директора на операта и на филхармонията, един много благороден човек, французин от унгарски произход, който ще ти кажа как разреши въпроса с Паневритмията, вече се страхуваше Онасис да не се научи, щото ще му попречат на работата. Не можеше да се репетира. Те имаха договор с холандска фирма "Филипс" да направят в продължение на три месеца сумати записи на симфонични произведения. Отказаха. Не можеше да се работи. А радиото на Монте Карло е горе към скалата. То Монте Карло е един град притиснат между скалата и морето. Горе е тихо, обаче салона е малък, няма акустични условия. Там аз съкратих оркестъра, можеше да се направи документален запис, но не и студиен.
към текста >>

Ето, сега я е направил Филип Стоицев за хор, туристическия хор, без да каже кой е автора.
Няма що да правят разработки. Ние достатъчно още не сме ги хармонизирали! Ние още не сме ги дали в ръцете на един голям музикант да ги изпълни, да видим силата на въздействието им от един голям артист. Такава една песен, която видях аз тука, беше неотдавна. Знаеш каква е "Мусала", знаеш каква песен е станала. Ето, сега я е направил Филип Стоицев за хор, туристическия хор, без да каже кой е автора. Ще го чуем как ще излезе. Защо ще правим разработки преди да сме ги чули - въздействието им така изнесено от големи професионалисти. Аз искам да чуя например "Бершид Ба" от един Борис Христов. Тогава ще разбера силата на тая песен. В: Ние сме заварили много певици на Изгрева.
към текста >>

Знаеш ли го Филип Славов?
Повечето бяха жени. Д: Имаше един Маринчевски, той сега го пенсионираха ми се струва, пееше Митко Сотиров, беше тенор, той с Мичето Златева пееше. Също Славов. Той беше оперен певец Славов. Той постъпи в ансамбъла на военните и там се пенсионира даже. Знаеш ли го Филип Славов? Певец, един тенор хубав, голям. Той беше в Югославия. Той в Югославия по радиото пя песни от Учителя. Учителят каза: "Той е смел, той като се втурне към нещо не можеш да го спреш". Славов беше голям глас.
към текста >>

78. 44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА

Това е Филип Стоицев, който акомпанира.
На снимката тука в момента пее Катя, тука към малкия салон дето е отсам се намира апаратурата. Той е отзад салона. В: Това не е ли отвънка, аз мисля, че е отвънка. Д: Отвънка е, отвънка същия салон, а от дясната страна е малкия салон, трапезарията, където стоеше апаратурата. А това е микрофона отпред. Това е Филип Стоицев, който акомпанира. В: А-а, то това е отпред микрофона. И записаха ли някои песни? Спомняте ли си, какво стана с тези записи? Д: Ами не знам, аз търсих в Париж, нищо не можах да намеря, защото Манджо е единствен, който записа една беседа сутринта, към 3-4 минути, гласа на Учителя. Какво им пречи това нещо да го намерят?
към текста >>

79. 50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА

Доколкото знам Филип Стоицев е направил "Мусала" за хор.
Това е "Бершитба". И я изпя един добър бас. Тя е записана. Когато записах в зала "България" Паневритмията, я записах и нея. Някои от тях могат. Доколкото знам Филип Стоицев е направил "Мусала" за хор. И я изпя хорът на туристите. Някои могат може би. Но всичко това, което разкрих около "Аин фа Си" ме кара още да смятам, че лично в себе си за неготов достатъчно и сигурен да подготвям песните за концертно изпълнение. Но с удоволствие ги слушам, когато се събереме, да кажем нашите хора се събират на молитва или на това да четем беседа. Там работата си върви нормално и там действително те вършат работа.
към текста >>

80. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Имаме един Филип Славов, тенор.
И там няма мярка. В: Значи Кисьова е е била едната певица? Д: Мичето Златева пееше. В: Катя Зяпкова? Не. Д: Катя Зяпкова не пееше, Кисьова пееше. Имаме един Филип Славов, тенор. В: Маринчевски? Д: Маринчевски пееше също. В: Табакова? Д: Да, Лиляна Табакова също пее, даде концерт. Тя е единствената професионална певица, която според мен малко късно слезе от сцената, трябваше по-рано.
към текста >>

81. 13. НАЗНАЧЕНИЕТО МИ ЗА УЧИТЕЛКА

След Нова година заех мястото си в село филиповци като учителка в местното училище.
След 27.Х11. отидох в училищната инспекция. На вратата имаше списък за назначенията. И моето име беше там. Датата на заповедта беше 27.Х11. След Нова година заех мястото си в село филиповци като учителка в местното училище.
към текста >>

82. 14. МЯСТОТО МИ ЗА СЛЕДВАНЕ В УНИВЕРСИТЕТА

По това време аз работех като учителка в село Филиповци.
Попитах го как да постъпя с този документ. "Е, сега вие може да имате място където обичате! " "Къде, Учителю? " "Където обичате." Аз мислих, че Учителят ми говори за учителско място в някое хубаво село и близко до София, за да мога да посещавам Изгрева, поне всяка неделя, когато имаше две беседи и се играеше Паневритмия на поляната. По-късно аз разбрах, че Той ми загатва за място за следване в университета. По това време аз работех като учителка в село Филиповци. То беше село на 5-6 км от София, където всеки ден пътувах пеша. През късната есен беше кал, локви и вода, а през зимата едно заледено пространство, през което едвам се придвижвах. Нямаше как, трябваше да го изтърпя. Нали за това място чаках три месеца и ме назначиха на връх Нова година. А учителското място означаваше заплата всеки месец, което е нещо много важно в онези гладни години.
към текста >>

83. 37. НАЗНАЧЕНИЕТО И ДАЛЕЧНОТО ПИСМО

Дадоха ми село Филиповци.
Далечното място с аероплан е близко. Близкото с мравешки ход е далечно. Идете, рекох, идете! Идете и работете! " Гласът му беше чудно мек и пълен с любов. Дадоха ми село Филиповци. Там отидох като учител ка.
към текста >>

84. 3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

"Това беше супа картофена, а сестрата е била майката на Филип Стоицев, сестра Стоицева.
По едно време загубихме пътеката, но коняря я намери и като стигаме горе, на второто езеро, аз вече капнала, пребледняла, едвам се качих. Притекоха се много мили хора, постлаха ми да легна. Наблизо в момента строяха заслона, който беше кухнята на лагера и видях един хубав стар човек, с изящен гълъбов сив костюм, с панамена шапка, как така сновеше между строителите на кухнята и Гради, един много висок човек, това беше Гради и другите хора там. Сега построиха палатката в дясно от подножието на Молитвения връх. Спомням си имаше едно салонче много красиво, зелено където в 10 часа, доста на височко построиха палатката и аз влязох вътре да си почивам, а в това време една сестра се обади: "Сестричко, нося ви супица! "Това беше супа картофена, а сестрата е била майката на Филип Стоицев, сестра Стоицева. Така ми поднесе супата и на сутринта, аз си спя сутринта, ама нищо не питам Гали. Нищо не го питам и той нищо не ми казва. Виждам че той се измъква и излиза някъде, пак се връща, вечерта той отива някъде, аз си седя в палатката. Седя си, ама в едно много особено състояние, просто нямам желание да общувам, някакси едно пасивно състояние. Нищо не предприемам.
към текста >>

85. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Веска: Сестра Стоицева, на Филип Стоицев майка му, Ана Стоицева.
В този заслон трябваше да се помести кухнята на лагера. Измежду тези работещи братя съзрях фигурата на един благороден старец облечен в светло сив костюм с бяла панамена шапка на главата. Приятелите на брат ми, които аз още не познавах му помогнаха да построи нашата палатка, тъй като всички лагеруващи обитаваха бели палатки настанени край езерото и по околните склонове и полянки. След като влязох да си почина в палатката чух един мил глас и една възрастна сестра влезе в палатката при мене, поднасяйки ми чиния с прясно сварена картофена супа и нежно ми каза: "Сестрице, хапнете си, за да се подкрепите". В: Коя беше тази? Веска: Сестра Стоицева, на Филип Стоицев майка му, Ана Стоицева. Впоследствие разбрах, че тази сестра е съпруга на нашия добър брат зъболекар Михаил Стоицев и майка на добрия ми приятел Филип Стоицев, също зъболекар, но вдъхновен цигулар, който с благоговение и вдъхновение обича да работи и аранжира много от музикалните мотиви дадени ни от Учителя. Аз й благодарих и останах в палатката, а тя беше построена на високо място и от нея се откриваше прекрасна гледка към езерото, върха "Харамията" и отсрещния рид. Вечерта край езерото лумна огън. Сестрите и братята край него пееха песни. Брат ми отиде там, но аз си останах в палатката.
към текста >>

Впоследствие разбрах, че тази сестра е съпруга на нашия добър брат зъболекар Михаил Стоицев и майка на добрия ми приятел Филип Стоицев, също зъболекар, но вдъхновен цигулар, който с благоговение и вдъхновение обича да работи и аранжира много от музикалните мотиви дадени ни от Учителя.
Измежду тези работещи братя съзрях фигурата на един благороден старец облечен в светло сив костюм с бяла панамена шапка на главата. Приятелите на брат ми, които аз още не познавах му помогнаха да построи нашата палатка, тъй като всички лагеруващи обитаваха бели палатки настанени край езерото и по околните склонове и полянки. След като влязох да си почина в палатката чух един мил глас и една възрастна сестра влезе в палатката при мене, поднасяйки ми чиния с прясно сварена картофена супа и нежно ми каза: "Сестрице, хапнете си, за да се подкрепите". В: Коя беше тази? Веска: Сестра Стоицева, на Филип Стоицев майка му, Ана Стоицева. Впоследствие разбрах, че тази сестра е съпруга на нашия добър брат зъболекар Михаил Стоицев и майка на добрия ми приятел Филип Стоицев, също зъболекар, но вдъхновен цигулар, който с благоговение и вдъхновение обича да работи и аранжира много от музикалните мотиви дадени ни от Учителя. Аз й благодарих и останах в палатката, а тя беше построена на високо място и от нея се откриваше прекрасна гледка към езерото, върха "Харамията" и отсрещния рид. Вечерта край езерото лумна огън. Сестрите и братята край него пееха песни. Брат ми отиде там, но аз си останах в палатката. В предутринния здрач на следното утро брат ми излезе, но аз продължих да спя.
към текста >>

86. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

Впоследствие идва Савка и нейният брат Филип, който беше инженер.
В: И как се е запознал? Веска: Това не зная. Не мога да ви кажа как става. Та сестра Тереза се е занимавала, въобще поначало тя се е занимавала с окултни науки и идва тука и имала този дар, даже тя имаше този дар на говорещ медиум и е виждала. И в един момент, когато те са имали гости по случай годежа им, тя влиза в спалнята да види нещо и вижда на кревата играят две деца и разбира, че тя ще има две деца, което става. Впоследствие идва Савка и нейният брат Филип, който беше инженер. В: Той си замина също. Веска: Да, и той си е заминал доколкото разбрах. Аз него не съм го виждала въобще, не го познавам. Впоследствие Савка расте като добро, послушно детенце и била някъде може би към четири годишна възраст. В това време Учителят вече е в България и обикаля страната и посещава техния дом.
към текста >>

87. 38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ

Брат ми с брат Филип Стоицев прегледаха работата също и брат ми й написа много подробно писмо с този анализ и го прати.
Брат ми, който обаче беше много стриктен и много строг във всичко, което се вършеше в Школата и което трябва да бъде оставено като достояние на бъдните поколения, държеше много за прецизна работа и се нае такт по такт да провери напечатаната Паневритмия, нотната част и откри много грешки в тактовете, неспазване на тактове, мелодична форма. В: На какво се дължат тези грешки, на редакторите? Веска: Грешка на редакторите. Виола се е доверила на тях и изглежда не е следяла работата отблизо, за да им напомня за направените грешки. И така отпечата работата с грешки. Брат ми с брат Филип Стоицев прегледаха работата също и брат ми й написа много подробно писмо с този анализ и го прати. Но след това той вече заболя и не мога да зная Виола какво би могла да направи след това. Не зная дали е предприела нещо, защото в това време пък тя се разболя. Правиха й операция на окото от глаукома и от катеракт и на другата година пък почина мъжът й и тя е имала неприятности от този характер, които са я ангажирали. Даже и до този момент аз нямам писмо от нея. С нея си кореспондирахме редовно, от годините когато вече се видяхме нали.
към текста >>

Гали извика тогава Филип: "Ела, филипе, има нещо интересно".
Той й пише просто писмо на ръка написано писмото. В: А няма ли бележки от коригирането? Веска: Не, няма нищо. В: Вие казвате, че имате Паневритмията. Веска: Да, имам я. Гали извика тогава Филип: "Ела, филипе, има нещо интересно". Но впоследствие тя изпрати една ролка с нейно вокално изпълнение на Паневритмията струва ми се акомпанимент на пиано. В: На английски? Веска: Да, на английски, обаче аз това изпълнение не съм го чула понеже ние нямаме магнетофон и Гали е ходил при Филип и вероятно в неговия дом са направили проверката, но Гали беше на мнение, че не е качествено изпълнението. Тя имаше едно тремоло в гласа така сега вече гласът й е отпаднал и някои тонове са занижени изобщо има една нечистота на изпълнението във вокално отношение, но безспорно за това именно е то да се запази така като антика отколкото сега да се пуска. В: Насам-нататък.
към текста >>

Веска: Да, на английски, обаче аз това изпълнение не съм го чула понеже ние нямаме магнетофон и Гали е ходил при Филип и вероятно в неговия дом са направили проверката, но Гали беше на мнение, че не е качествено изпълнението.
В: Вие казвате, че имате Паневритмията. Веска: Да, имам я. Гали извика тогава Филип: "Ела, филипе, има нещо интересно". Но впоследствие тя изпрати една ролка с нейно вокално изпълнение на Паневритмията струва ми се акомпанимент на пиано. В: На английски? Веска: Да, на английски, обаче аз това изпълнение не съм го чула понеже ние нямаме магнетофон и Гали е ходил при Филип и вероятно в неговия дом са направили проверката, но Гали беше на мнение, че не е качествено изпълнението. Тя имаше едно тремоло в гласа така сега вече гласът й е отпаднал и някои тонове са занижени изобщо има една нечистота на изпълнението във вокално отношение, но безспорно за това именно е то да се запази така като антика отколкото сега да се пуска. В: Насам-нататък. Веска: Да. В: Значи така стои въпроса. Веска: С Виола, да.
към текста >>

88. 4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ

4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ Брат ми Светозар беше винаги много ревностен към идеите на Учителя и си спомням, че криеше беседите във въглищата, в малката барака, която имахме.
4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ Брат ми Светозар беше винаги много ревностен към идеите на Учителя и си спомням, че криеше беседите във въглищата, в малката барака, която имахме. Това беше нашата къща на Изгрева. Светозар си остана докрай предан на идеите. Той имаше така вътрешно разбиране и вътрешно чувство, говореше му се отвътре и много често можеше да дава ценни съвети на различни братя и сестри и да им помага в техните затруднения. Той беше един голям стълб в нашето семейство и много често ни е водил на екскурзии на Рила, на Мусала и на 7-те рилски езера, като дори при трудни условия, зимно време или пък лятно време. По-късно Светозар години наред живя при брат Петър Филипов.
към текста >>

По-късно Светозар години наред живя при брат Петър Филипов.
4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ Брат ми Светозар беше винаги много ревностен към идеите на Учителя и си спомням, че криеше беседите във въглищата, в малката барака, която имахме. Това беше нашата къща на Изгрева. Светозар си остана докрай предан на идеите. Той имаше така вътрешно разбиране и вътрешно чувство, говореше му се отвътре и много често можеше да дава ценни съвети на различни братя и сестри и да им помага в техните затруднения. Той беше един голям стълб в нашето семейство и много често ни е водил на екскурзии на Рила, на Мусала и на 7-те рилски езера, като дори при трудни условия, зимно време или пък лятно време. По-късно Светозар години наред живя при брат Петър Филипов. Помагаше му в къщата, в стопанството, копаеше градината, просто беше като един вид служител в неговото семейство, в негова услуга. По същия начин те работеха духовно, тъй като брат Петър Филипов беше създал малка група, която той ръководеше. В тази група имаше ръководство и това беше самия брат Петър Филипов, който ръководеше тази група. При него отиваха много братя и сестри, отиваше и Еленка Симова от Мърчаево, която впоследствие стана съпруга на Светозар, и брат Галилей Величков и много други братя и сестри. Нашето семейство полека, лека пожела да се включи в неговата група и той с много големи трудности ни прие в групата си.
към текста >>

По същия начин те работеха духовно, тъй като брат Петър Филипов беше създал малка група, която той ръководеше.
Светозар си остана докрай предан на идеите. Той имаше така вътрешно разбиране и вътрешно чувство, говореше му се отвътре и много често можеше да дава ценни съвети на различни братя и сестри и да им помага в техните затруднения. Той беше един голям стълб в нашето семейство и много често ни е водил на екскурзии на Рила, на Мусала и на 7-те рилски езера, като дори при трудни условия, зимно време или пък лятно време. По-късно Светозар години наред живя при брат Петър Филипов. Помагаше му в къщата, в стопанството, копаеше градината, просто беше като един вид служител в неговото семейство, в негова услуга. По същия начин те работеха духовно, тъй като брат Петър Филипов беше създал малка група, която той ръководеше. В тази група имаше ръководство и това беше самия брат Петър Филипов, който ръководеше тази група. При него отиваха много братя и сестри, отиваше и Еленка Симова от Мърчаево, която впоследствие стана съпруга на Светозар, и брат Галилей Величков и много други братя и сестри. Нашето семейство полека, лека пожела да се включи в неговата група и той с много големи трудности ни прие в групата си. Не беше лесно да се влезе в тази негова група и имаше големи изисквания за това. Трябва да кажа, че аз никога не съм работила толкова усилено духовна работа както в групата на брат Петър.
към текста >>

В тази група имаше ръководство и това беше самия брат Петър Филипов, който ръководеше тази група.
Той имаше така вътрешно разбиране и вътрешно чувство, говореше му се отвътре и много често можеше да дава ценни съвети на различни братя и сестри и да им помага в техните затруднения. Той беше един голям стълб в нашето семейство и много често ни е водил на екскурзии на Рила, на Мусала и на 7-те рилски езера, като дори при трудни условия, зимно време или пък лятно време. По-късно Светозар години наред живя при брат Петър Филипов. Помагаше му в къщата, в стопанството, копаеше градината, просто беше като един вид служител в неговото семейство, в негова услуга. По същия начин те работеха духовно, тъй като брат Петър Филипов беше създал малка група, която той ръководеше. В тази група имаше ръководство и това беше самия брат Петър Филипов, който ръководеше тази група. При него отиваха много братя и сестри, отиваше и Еленка Симова от Мърчаево, която впоследствие стана съпруга на Светозар, и брат Галилей Величков и много други братя и сестри. Нашето семейство полека, лека пожела да се включи в неговата група и той с много големи трудности ни прие в групата си. Не беше лесно да се влезе в тази негова група и имаше големи изисквания за това. Трябва да кажа, че аз никога не съм работила толкова усилено духовна работа както в групата на брат Петър. Той беше незаменим организатор, вдъхновител и много предан на идеите на Учителя, но много сериозен брат.
към текста >>

Прекрасни бяха тия прекарвания с брат Петър Филипов, просто незаменими.
Трябва да кажа, че аз никога не съм работила толкова усилено духовна работа както в групата на брат Петър. Той беше незаменим организатор, вдъхновител и много предан на идеите на Учителя, но много сериозен брат. Отивахме сутрин рано в 5 часа на беседа и на посвещение и много често пъти той ни говореше, че трябва да посипем с пепел главите си и да скъсаме с миналото. Често пъти отивахме и на Витоша, като сме тръгвали събота срещу неделя рано сутринта. Имаше един персонален рейс, който минаваше по Дървенишкото шосе и сме ставали 1 и 1/2 - 2 часа през нощта и сме чакали докато мине персоналния рейс и с него отивахме до Бистрица, а оттам поемахме нагоре по поляните с цел да можем да посрещнем слънцето някъде нагоре на височина. Прекрасни бяха тия прекарвания с брат Петър Филипов, просто незаменими. Той много добре ръководеше дейността, духовната работа през целия ден и целия ден прекарвахме отлично в една хармонична атмосфера от сутринта до вечерта. Изкачвахме се обикновено до върха "Купена" и там имахме огнище, четеше се беседа в 10 часа. Там си правехме много хубав чай, понякога слагахме и боровинки, когато имаше наоколо и на обед обядвахме заедно, почивахме си чак до 3-4 часа и след това слизахме обратно, отново по баирите, за да слезем до Бистрица и да вземем отново рейса за връщането. Идваха различни братя и сестри, най-често Галилей Величков и Еленка идваше също. Идваше и Елка Кралева понякога, която преспиваше в дома на брат Петър и след това сутринта тръгвахме заедно за Витоша.
към текста >>

С такова велико благоволение работехме с брат Петър Филипов и всъщност от него аз научих какво значи велика, дълга молитва, какво значи медитация, размишление и усилена духовна работа.
Изведнъж забелязах една огромна топка, която се търкаля и пред нея едно по-малко, което бяга. Вгледах се, а то се вижда като на кино лента. Вгледах се и видях, че беше една сърна, която бягаше и една голяма мечка след нея я гонеше. Това се виждаше съвсем ясно. Изведнъж изникна просто едно от тия наши овчарски кучета, беше се качило нагоре и като подгони тази мечка, тя се скри, избяга и така то помогна на сърната и я спаси. С такова велико благоволение работехме с брат Петър Филипов и всъщност от него аз научих какво значи велика, дълга молитва, какво значи медитация, размишление и усилена духовна работа. По цял ден прекарвахме в духовни разговори. Имаше и посещения и брат Петър ни свързваше с този невидим светъл свят, тъй като той имаше способности. Чуваше и виждаше, беше ясновидец и също така някакви други езици говореше. Това бяха едни от най-прекрасните години на духовна работа в моя живот. Това продължи от 1959 г., когато аз станах студентка в университета докъм 1965 г.
към текста >>

Брат Петър Филипов беше много чист и извисен в своите чувства и преданост към Учителя и той винаги ни даваше прекрасни съвети като младежи да запазим своята физическа чистота, за да можем да бъдем служители на Бога и на делото на Учителя.
По цял ден прекарвахме в духовни разговори. Имаше и посещения и брат Петър ни свързваше с този невидим светъл свят, тъй като той имаше способности. Чуваше и виждаше, беше ясновидец и също така някакви други езици говореше. Това бяха едни от най-прекрасните години на духовна работа в моя живот. Това продължи от 1959 г., когато аз станах студентка в университета докъм 1965 г. Брат Петър Филипов беше много чист и извисен в своите чувства и преданост към Учителя и той винаги ни даваше прекрасни съвети като младежи да запазим своята физическа чистота, за да можем да бъдем служители на Бога и на делото на Учителя. Събирали сме се на разкошни вечери при него и се създаваше една много хубава атмосфера. Дори имаше специален, много приятен аромат, който се носеше във въздуха, което той обясняваше, че се дължи на присъствието на светлия и разумен свят. Идваха много братя и сестри, имаше изпълнители на пианото. Пеехме и свирехме и прекарвахме много хубаво при него. Брат Петър Филипов беше си създал и някои песни и понякога ги пееше.
към текста >>

Брат Петър Филипов беше си създал и някои песни и понякога ги пееше.
Брат Петър Филипов беше много чист и извисен в своите чувства и преданост към Учителя и той винаги ни даваше прекрасни съвети като младежи да запазим своята физическа чистота, за да можем да бъдем служители на Бога и на делото на Учителя. Събирали сме се на разкошни вечери при него и се създаваше една много хубава атмосфера. Дори имаше специален, много приятен аромат, който се носеше във въздуха, което той обясняваше, че се дължи на присъствието на светлия и разумен свят. Идваха много братя и сестри, имаше изпълнители на пианото. Пеехме и свирехме и прекарвахме много хубаво при него. Брат Петър Филипов беше си създал и някои песни и понякога ги пееше. Правили сме и различни духовни опити, като например при изпълнението на песента "Вътрешния глас на Бога" от Учителя и "Вену Баар" от него, какво всеки ще може да види и да почувства и до кое ниво ще може да отиде, за да види от къде Учителят е снел тази песен. Изобщо работата ни беше не само теоретична, но и практическа и много усилена и много пъти той се опасяваше от милицията и особено сутрин рано в 5 часа оглеждаше пред къщата, да не би да има някой милиционер, който да следи отиването ни при него. Брат Петър беше един прекрасен сладкар по професия и аз си спомням за един мой имен ден, на Великден, той организира празник и беше приготвил една разкошна торта, много голяма, квадратна, разкошно украсена и на нея беше сложил петолиние, имаше и ноти. Никога в живота си не бях получавала такъв голям и хубав подарък. Това беше за моя имен ден от брат Петър, което никога не мога да забравя.
към текста >>

Досега никой в моя живот не беше ми правил такъв прекрасен подарък и с толкова много любов, за което аз безкрайно и винаги благодаря на брат Петър Филипов.
Правили сме и различни духовни опити, като например при изпълнението на песента "Вътрешния глас на Бога" от Учителя и "Вену Баар" от него, какво всеки ще може да види и да почувства и до кое ниво ще може да отиде, за да види от къде Учителят е снел тази песен. Изобщо работата ни беше не само теоретична, но и практическа и много усилена и много пъти той се опасяваше от милицията и особено сутрин рано в 5 часа оглеждаше пред къщата, да не би да има някой милиционер, който да следи отиването ни при него. Брат Петър беше един прекрасен сладкар по професия и аз си спомням за един мой имен ден, на Великден, той организира празник и беше приготвил една разкошна торта, много голяма, квадратна, разкошно украсена и на нея беше сложил петолиние, имаше и ноти. Никога в живота си не бях получавала такъв голям и хубав подарък. Това беше за моя имен ден от брат Петър, което никога не мога да забравя. Досега никой в моя живот не беше ми правил такъв прекрасен подарък и с толкова много любов, за което аз безкрайно и винаги благодаря на брат Петър Филипов. Моят брат Светозар, там при брат Петър се сближи много с Еленка, която по-късно стана негова съпруга. Брат Петър Филипов одобряваше тази дружба и просто ги подкрепяше двамата и им създаваше един вид условия, за да може тази тяхна връзка да се развие и да даде някакъв резултат. Брат Петър ми е правил много добрини. В случай на нужда просто е тичал с мене, за да ми помага, защото аз като трябваше да завърша, да се дипломирам в университета, в крайна сметка един от професорите, който беше голям комунист, разбра че съм от Братството и реши да не получа диплом. И така на няколко пъти се явявах и той все така не ми позволяваше да си взема изпита и да получа диплома.
към текста >>

Брат Петър Филипов одобряваше тази дружба и просто ги подкрепяше двамата и им създаваше един вид условия, за да може тази тяхна връзка да се развие и да даде някакъв резултат.
Брат Петър беше един прекрасен сладкар по професия и аз си спомням за един мой имен ден, на Великден, той организира празник и беше приготвил една разкошна торта, много голяма, квадратна, разкошно украсена и на нея беше сложил петолиние, имаше и ноти. Никога в живота си не бях получавала такъв голям и хубав подарък. Това беше за моя имен ден от брат Петър, което никога не мога да забравя. Досега никой в моя живот не беше ми правил такъв прекрасен подарък и с толкова много любов, за което аз безкрайно и винаги благодаря на брат Петър Филипов. Моят брат Светозар, там при брат Петър се сближи много с Еленка, която по-късно стана негова съпруга. Брат Петър Филипов одобряваше тази дружба и просто ги подкрепяше двамата и им създаваше един вид условия, за да може тази тяхна връзка да се развие и да даде някакъв резултат. Брат Петър ми е правил много добрини. В случай на нужда просто е тичал с мене, за да ми помага, защото аз като трябваше да завърша, да се дипломирам в университета, в крайна сметка един от професорите, който беше голям комунист, разбра че съм от Братството и реши да не получа диплом. И така на няколко пъти се явявах и той все така не ми позволяваше да си взема изпита и да получа диплома. И си спомням тогава как брат Петър отиде да търси професора, отиде да търси ректора на университета, който беше преподавател по математика мисля и когото той познаваше, да му разкаже за моя случай и да му обясни каква е причината гдето този професор не желае да ми помогне да взема моята диплома. Така че брат Петър беше готов на края на света да отиде, за да помогне някому и в същото време той разчиташе от нас една хубава и усилена работа в замяна на това.
към текста >>

Тежко и горко да бъдеш неприятел и неприятен на брат Петър Филипов.
И така на няколко пъти се явявах и той все така не ми позволяваше да си взема изпита и да получа диплома. И си спомням тогава как брат Петър отиде да търси професора, отиде да търси ректора на университета, който беше преподавател по математика мисля и когото той познаваше, да му разкаже за моя случай и да му обясни каква е причината гдето този професор не желае да ми помогне да взема моята диплома. Така че брат Петър беше готов на края на света да отиде, за да помогне някому и в същото време той разчиташе от нас една хубава и усилена работа в замяна на това. Той притежаваше много ценни духовни способности и качества както много други силни братя и умееше да си служи и с двете ложи. Понякога той знаеше най-различни начини, магии и други неща, с които умееше да си служи, може би това беше свързано с неговото кармично минало. Тежко и горко да бъдеш неприятел и неприятен на брат Петър Филипов. Той владееше сили и способности. Както и много други братя и сестри на Изгрева, така и той имаше такива умения. Много беше опасно да не си в добри, хармонични отношения с него. Така че той беше една мощна канара в Братството и беше много верен на Учителя, много добър брат и един от Неговите напреднали ученици, но в дадени моменти той си служеше с тези сили и ставаше дори опасен. Една част от братята и сестрите от Братството имаха големи възможности и понякога си служеха със силите на Черната Ложа, а понякога със силите на Бялата Ложа.
към текста >>

Затова беше много опасно, недай си Боже да станеш враг или неприятен на тези братя и сестри, както например на брат Петър Филипов.
Той владееше сили и способности. Както и много други братя и сестри на Изгрева, така и той имаше такива умения. Много беше опасно да не си в добри, хармонични отношения с него. Така че той беше една мощна канара в Братството и беше много верен на Учителя, много добър брат и един от Неговите напреднали ученици, но в дадени моменти той си служеше с тези сили и ставаше дори опасен. Една част от братята и сестрите от Братството имаха големи възможности и понякога си служеха със силите на Черната Ложа, а понякога със силите на Бялата Ложа. Затова беше много опасно, недай си Боже да станеш враг или неприятен на тези братя и сестри, както например на брат Петър Филипов. След като нашето семейство се отдръпна от него, Светозар остана да живее още дълги години при него. Но за да бъде в групата му и да може да живее при него, той един вид трябваше да скъса връзките си със семейството си. И се стигна до там, че просто той не казваше добър ден нито на майка си, нито на баща си, нито на друг от семейството си. Минаваме покрай къщата на Петър Филипов по улицата, Светозар е в двора, копае ягодите, навел глава и въобще не казва добър ден никому. Ние го приехме това като естествено и това продължи доста дълго време, дори години.
към текста >>

Минаваме покрай къщата на Петър Филипов по улицата, Светозар е в двора, копае ягодите, навел глава и въобще не казва добър ден никому.
Една част от братята и сестрите от Братството имаха големи възможности и понякога си служеха със силите на Черната Ложа, а понякога със силите на Бялата Ложа. Затова беше много опасно, недай си Боже да станеш враг или неприятен на тези братя и сестри, както например на брат Петър Филипов. След като нашето семейство се отдръпна от него, Светозар остана да живее още дълги години при него. Но за да бъде в групата му и да може да живее при него, той един вид трябваше да скъса връзките си със семейството си. И се стигна до там, че просто той не казваше добър ден нито на майка си, нито на баща си, нито на друг от семейството си. Минаваме покрай къщата на Петър Филипов по улицата, Светозар е в двора, копае ягодите, навел глава и въобще не казва добър ден никому. Ние го приехме това като естествено и това продължи доста дълго време, дори години. Светозар въобще не идваше да види родителите си, не идваше и в къщата ни. Така брат Петър се опита да привлече и баща ни Крум, който беше така по-слабохарактерен и се поддаваше на тези влияния, и той баща ни започна често да отива при него и се появиха недоразумения с майка ми и полека-лека поемаше курса, който брат Петър му диктуваше. Тогава майка ми, която е много силен дух отиде със сила и мощ при него и му каза: "Ти няма повече да се занимаваш с Крум, ще го оставиш свободен, да се грижи за семейството си! " И брат Петър се уплаши от майка и повече той не се занимаваше никога с баща ни.
към текста >>

89. 5. ЖЕНИТБИ ДУХОВНИ И КАРМИЧНИ

Дори веднъж си спомням, аз вървя по една улица с количката, с бебето в количката и изведнъж някъде далеко се зададе брат Петър Филипов, като видя отдалеко, че съм аз с количката и детето, свърна по една друга улица и просто избяга, за да не види детето и не желаеше да вземе никакво участие в тази моя кармична женитба.
5. ЖЕНИТБИ ДУХОВНИ И КАРМИЧНИ Брат Петър беше против женитбите и въобще не одобряваше женитбите и след като аз се омъжих за Данаил Жеков, той беше много недоволен. Ние вече тогава не дружахме с него, но той беше много недоволен и по вътрешен път разбираше с какъв дух аз се свързах чрез тази женитба. По-късно се роди детето Благовест и аз много исках да му го представя, но той никога не се съгласяваше да види детето. Дори веднъж си спомням, аз вървя по една улица с количката, с бебето в количката и изведнъж някъде далеко се зададе брат Петър Филипов, като видя отдалеко, че съм аз с количката и детето, свърна по една друга улица и просто избяга, за да не види детето и не желаеше да вземе никакво участие в тази моя кармична женитба. Но разбира се тука аз го схващам като добро в него, защото той всъщност познаваше духовете и разбра с какви духове аз се бях свързала в тази моя тежка женитба. В действителност брат Петър се нуждаеше от души чисти и свети, които да могат да дадат силите си за делото на Учителя. И той беше против всякакви женитби и стигаше чак до крайности в това. В случая за мене той беше прав, защото аз не изпълних волята на Учителя. В един сън, бях 19-20-годишна, значи някъде към 1959-60 г.
към текста >>

90. 6. ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ

Светозар участваше с труда си, със средствата си, с всичко което печелеше и работеше, с всичко участваше години наред в дома и домакинството на брат Петър Филипов.
Това беше под влиянието на Петър, разбира се. Стриктно изпълняваше своята роля, абсолютно всеки ден идваше вкъщи, минаваше и все едно и също продължаваше да разправя на родителите ми. Но родителите ми не можаха да повлияят на Светозар, защото той все още беше под влиянието на брат Петър и рядко идваше вкъщи. Но те нямаха нищо против Светозар да се върне в домът ни и да получи апартамент заедно с тях, заради бараката, в която те живееха. Всъщност брат Петър желаеше да се освободи от Светозар, един вид така да му се отблагодари за грижите му към него като го изгони от домът си. Светозар участваше с труда си, със средствата си, с всичко което печелеше и работеше, с всичко участваше години наред в дома и домакинството на брат Петър Филипов. Затова брат Галилей Величков, един вид като проводник на Петър продължаваше да настоява за неговото окончателно махане от дома на Петър. Всъщност брат Петър успя в тази си акция и Светозар го напусна и дойде при моите родители. И се сбъдна неговото желание. Всъщност това се оказа много благоприятно за Светозар, защото по-късно, когато събориха бараката и дадоха един голям апартамент, Светозар можа да отиде да живее там. Дори след като се ожени за Еленка и се роди синът им Павел, те всичките трима отидоха да живеят там и до ден днешен използват този апартамент, който бе получен благодарение на малката барачка построена от баща ни на Изгрева.
към текста >>

91. 20. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ И ДИМИТРИНКА ЗАХАРИЕВА

Писмо до Величка Няголова - Париж, 14.07.1997 г. от Вергилий Кръстев

Движех се само с астролози между които Петър Филипов, Крум Въжаров, Мария Митовска, моят брат Светозар, но моето време още не беше дошло за астрологията.
1970 г. десет дни след това аз срещам Методи Константинов на площада пред къщата на Райна Калпакчиева и Найде Найденов. Методи ми каза така: "Роди се един френски дух". А той беше много добър астролог. Тогава аз много не го разбрах, защото не познавах астрологията. Движех се само с астролози между които Петър Филипов, Крум Въжаров, Мария Митовска, моят брат Светозар, но моето време още не беше дошло за астрологията. По-кьсно в Париж учих астрология в частно училище и получих диплома. Не че съм кой знае какъв добър астролог, но сега разбирам какво ми каза на времето Методи Константинов. Синът ми Благовест е Лъв и то с три планети в съвпад в Лъва-Слънце, Марс и Луна. А това е знака на Франция. И той, синът ми просто си дойде в отечеството си, където си има капитал от минали животи, а аз го последвах да му помагам и съдействам.
към текста >>

92. 23. КЪДЕ ЖИВЕЕ ИСТИНАТА И КЪДЕ СЕ ПОДВИЗАВА ЛЪЖАТА

Вина има както Борис Николов, така също и Петър Филипов, който накара Боян Златарев да ги открадне от мен и в момента нищо не се е върнало при мене.
Едното копие от писмото остава при теб като документ от мен. 3. В Париж ще се запознаеш със съдържанието на писмото и с проблема, който трябва да се разреши. Там е описан подробно. 4. Проблема с непечатаните беседи е описан в томовете на "Изгревът" П^ том. Човек, който е чел тези томове знае, че непачатаните беседи са разбити и ги няма. Вина има както Борис Николов, така също и Петър Филипов, който накара Боян Златарев да ги открадне от мен и в момента нищо не се е върнало при мене. Всичко е разбито. 5. Аз разполагам с половината от неиздадените беседи и този въпрос аз го движа. Досега тази година излезнаха четири годишнини на "Утринни Слова" - оригинално Слово на Учителя, което не е редактирано. На 12.юли, когато ти беше на концерта в София се пусна за продажба новата годишнина, която бе излезнала. 6. В разстояние на три години Издателство "Бяло Братство", което се оглавяваше от Елена Николова и се дирижираше от Братския съвет начело с Благовест Жеков не издадоха нищо.
към текста >>

93. 2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ

бяхме само трима мъже-певци на Изгрева: Филип Славов-тенор, Митко Сотиров-тенор (съпруг на Мария Златева) и аз-баритон.
А тя разбираше от пеене - беше учила при известния педагог и оперен певец Иван Вулпе. Със сестра Младенова разучих много от братските песни и през 1938 г. за пръв път в салона на Изгрева и пред Учителя изпях песента "Добър ден". След изпяването на тази песен на Изгрева почнаха да ме наричат Тошо-певеца, за да ме различават от други двама Тошовци: Тошо-босия и Тошо-гледача. По това време 1938-39 г. бяхме само трима мъже-певци на Изгрева: Филип Славов-тенор, Митко Сотиров-тенор (съпруг на Мария Златева) и аз-баритон. Беше дошъл от Франция по това време синът на директора на "Коме-ди Франсез" - Манжо с апаратура да записва братски песни. Бяха записани песни в хорово изпълнение и солисти. И моят глас беше записан, но и досега не зная какво е станало с тоя звукозапис. Бяхме чули, че този Манжо беше записал и говора на Учителя. Но какво стана после с него, нищо не чухме.
към текста >>

" В моята стая идваха пак при дядо Матей Калудов на обучение певеца на Изгрева Филип Славов, който имаше желание да свири на чело, един млад ентусиаст студент Слави-флейтист и Данчето, много популярна на Изгрева тогава, свиреше на виола.
Незабравими мигове за нас! Братята Жоро Кьосев и Васил Искренов правеха снимки, които да останат за бъдните поколения. След заминаването на Учителя не зная къде Жоро Кьосев е съхранил своите снимки, а Васил Искренов преди да си замине от този свят ми каза, че всички негови снимки във връзка с Изгрева ги е предал на брат Борис Николов, който ги скрил във вилата си, вероятно някъде в мазето и от влагата всичките били повредени или направо унищожени. По братски и приятелски му се карах на Искренов, защо всичките ги е дал само на едно място за съхранение. Той виновно ми каза: "Ами Борис ги искаше всичките! " В моята стая идваха пак при дядо Матей Калудов на обучение певеца на Изгрева Филип Славов, който имаше желание да свири на чело, един млад ентусиаст студент Слави-флейтист и Данчето, много популярна на Изгрева тогава, свиреше на виола. (За Данчето Недкова имам тъжен спомен: през войната беше в Германия, и при бомбардировките научих, че е била убита.) По това време Кирил Икономов-учител по музика беше съставил братски хор на Изгрева, на който хор бях един от солистите. Музикалния живот беше много динамичен и разнообразен. Имам един интересен спомен в навечерието на един концерт през 1939 г., който изнесохме в салона на Изгрева. Беше както неприятен, така и приятен. Бях простинал и се разболях.
към текста >>

94. 3. ПЕВЕЦ В РУСЕНСКАТА ОПЕРА

Там се запознах с Марийка Марашлиева, Петър Филипов, Йордан Новаков, Малджиеви, Жана Новакова и други.
бях назначен за солист-баритон в новооткритата опера в гр. Русе, където съм пял Жермон в "Травиата", Риголето във "Риголето", фигаро в "Севилския бръснар", Марсел в "Бохеми", Малатеста в "Дон Паскуале", консул в "Бътерфлай", Силвио в "Палячи". Много аплодисменти съм получавал, но онова, което преживях при великата и необикновена радост при "Бершитба" не съм изпитвал никога. Това бе най-голямата ми награда като певец на Изгрева пред нозете на Учителя. В Русе се влях в нашето братство. Там се запознах с Марийка Марашлиева, Петър Филипов, Йордан Новаков, Малджиеви, Жана Новакова и други. Събирахме се в братския салон, четяхме беседи от Учителя, пеехме песни и дори организирахме курс по астрология. Всяка неделя излизахме извън града към Образцовия чифлик или в повечето случаи в местността "Свирчовица", където бяха братските земи и лозя, които се обработваха под ръководството на петима родни братя: Симеон, Стою, Рашко, Йордан и Колю Маркови. Там имаше и салонче, в което се приютявахме при дъжд, пеехме и четяхме беседи от Учителя. Наскоро ми попадна една програма от концерт, който изнесохме в братския салон в Русе през 1951 г. при най-различна публика.
към текста >>

Илия Филипов - тенор (брат на Петър Филипов).
Всяка неделя излизахме извън града към Образцовия чифлик или в повечето случаи в местността "Свирчовица", където бяха братските земи и лозя, които се обработваха под ръководството на петима родни братя: Симеон, Стою, Рашко, Йордан и Колю Маркови. Там имаше и салонче, в което се приютявахме при дъжд, пеехме и четяхме беседи от Учителя. Наскоро ми попадна една програма от концерт, който изнесохме в братския салон в Русе през 1951 г. при най-различна публика. В програмата вземаха участие: 1. Илия Филипов - тенор (брат на Петър Филипов). Той изпя песен от Шуберт - "На море", изпя я културно и с красив глас, след което по мое ходатайство го назначиха певец в Русенската опера. 2. Гонгалов изпълни Мадригал от Симонети. 3. Цветанка Малджиева изпълни на пиано "Егмонт" от Бетовен. 4. Кръстю Бояджиев (син на наскоро заминалия си 1997 г. наш брат Пейчо Бояджиев).
към текста >>

Петър Филипов имаше сладкарска работилница и мога да кажа, че той работеше по високия идеал.
Мнозина от тях не употребяват свинско месо и е редно да се открие наново вегетариански ресторант, който преди това безпричинно бе закрит, понеже там се хранеха последователи на идейни течения и то духовни. За моя радост още на следната година имаше такъв. Йордан Андреев беше по това време в Русе и ние двамата си избрахме от тия книги оставени в една къщичка на „Свирчовица". То беше почти цяло течение на излезлите до тогава беседи и главно от лекциите печатани в печатницата на Малджиев в Русе. Тия книги пренесохме след това при сестра Софка, която живееше в друга къща. Петър Филипов имаше сладкарска работилница и мога да кажа, че той работеше по високия идеал. Имаше случай когато в сладкарницата пристига каса с яйца и ако има развалено яйце той изхвърля целия материал приготвен за работа, за да работи с най-чисти материали. Та в Русе имаше тогава един известен човек, популярен като Фалана, който е чичо на диригента Васил Казанджиев, той стана секретар на операта в Русе. Та Фалана сам ми казваше: "Ние от единия край на гр. Русе отивахме на другия при братя Филипови, за да си купим хубави сладки, като знаем, че ще бъдат приготвени от най-чисти материали". Ето ви един малък пример как се работи по Високия идеал.
към текста >>

Русе отивахме на другия при братя Филипови, за да си купим хубави сладки, като знаем, че ще бъдат приготвени от най-чисти материали".
Тия книги пренесохме след това при сестра Софка, която живееше в друга къща. Петър Филипов имаше сладкарска работилница и мога да кажа, че той работеше по високия идеал. Имаше случай когато в сладкарницата пристига каса с яйца и ако има развалено яйце той изхвърля целия материал приготвен за работа, за да работи с най-чисти материали. Та в Русе имаше тогава един известен човек, популярен като Фалана, който е чичо на диригента Васил Казанджиев, той стана секретар на операта в Русе. Та Фалана сам ми казваше: "Ние от единия край на гр. Русе отивахме на другия при братя Филипови, за да си купим хубави сладки, като знаем, че ще бъдат приготвени от най-чисти материали". Ето ви един малък пример как се работи по Високия идеал.
към текста >>

95. 4. ПЪТЯТ НА МУЗИКАНТА

С брат Филип Стоицев събрахме певци и певици от Изгрева и организирахме концерт в Пловдив.
Но тоя път си припомних думите на Учителя, че трябва да се пее образно. В песента се говореше за красив месец май, за уханието на цветята и любовна изповед. Следваха бурни аплодисменти и прегръдки. Научих си урока от Учителя как трябва да се пее песента. След завръщането ми от Русе в София имах свободно време, въпреки че бях организирал една малка вокална група към Концертна дирекция за концерти из България. С брат Филип Стоицев събрахме певци и певици от Изгрева и организирахме концерт в Пловдив. Като казвам организирахме, разбирайте, че Филип Стоицев организира концерта от песни на Учителя в Пловдив, където баща му и той бяха известни. Концертът бе проведен в салон "Кудоглу", който се намираше на мястото, на което сега е построена Новата пощенска палата на Пловдив. Сега си спомням, че това е било преди големия провал 1957-58 г. на Изгрева. Концертът беше разгласен с афиши и програма и добре посетен.
към текста >>

Като казвам организирахме, разбирайте, че Филип Стоицев организира концерта от песни на Учителя в Пловдив, където баща му и той бяха известни.
В песента се говореше за красив месец май, за уханието на цветята и любовна изповед. Следваха бурни аплодисменти и прегръдки. Научих си урока от Учителя как трябва да се пее песента. След завръщането ми от Русе в София имах свободно време, въпреки че бях организирал една малка вокална група към Концертна дирекция за концерти из България. С брат Филип Стоицев събрахме певци и певици от Изгрева и организирахме концерт в Пловдив. Като казвам организирахме, разбирайте, че Филип Стоицев организира концерта от песни на Учителя в Пловдив, където баща му и той бяха известни. Концертът бе проведен в салон "Кудоглу", който се намираше на мястото, на което сега е построена Новата пощенска палата на Пловдив. Сега си спомням, че това е било преди големия провал 1957-58 г. на Изгрева. Концертът беше разгласен с афиши и програма и добре посетен. Мисля, че сме имали успех с братските песни.
към текста >>

Д-р Филип Стоицев 2.
Сега си спомням, че това е било преди големия провал 1957-58 г. на Изгрева. Концертът беше разгласен с афиши и програма и добре посетен. Мисля, че сме имали успех с братските песни. Ето ви и текста на поканата: Поканвате се да посетите КОНЦЕРТА на Струнния оркестър на самодейци от София първа цигулка цигулка виола 1. Д-р Филип Стоицев 2. Ана Кръстева 3. Елисавета Арнаудова 4. Емилия Михайловска 4. Тодор Маринчевски 6. Д-р Делев 7 който ще се състои на 26.декември - неделя, точно в 11 ч. пр.
към текста >>

96. 5. ФИНАЛНИЯТ АКОРД

брат Филип Стоицев беше събрал оркестър и солисти и бяха направени записи в домът на брат Игнат Котаров.
5. ФИНАЛНИЯТ АКОРД През 1972 г. брат Филип Стоицев беше събрал оркестър и солисти и бяха направени записи в домът на брат Игнат Котаров. Единствено след Кирил Икономов брат Стоицев беше разработил и аранжирал песни от Учителя и то много добре, в духът на Учителя. Аз записах песните "Шуми" и "Обетована земя". След заминаването на Учителя братята и сестрите се скараха кой да води бащина дружина. Така дойде по естествен път процеса 1957/58 г. Изгревът бе разтурен.
към текста >>

Тогава бе направено честване в "Дома на юристите" за д-р Георги Миркович и аз се явих и пях с оркестъра съставен от д-р Филип Стоицев.
А тази сила е голяма в природата и във всяко общество, в което влезне. Изгревяни се разделиха на три групи, където се събираха да четат беседи от Учителя. Канеха ме да пея. Тогава и на трите групи заявих, че на групи не мога да пея, но ще пея само тогава, когато ще пея в салон за цялото братство. Това се изпълни чак през пролетта на 1990 г. Тогава бе направено честване в "Дома на юристите" за д-р Георги Миркович и аз се явих и пях с оркестъра съставен от д-р Филип Стоицев. Последният използваше същите оркестранти от инструменталния състав на юристите, както и наши от Изгрева, като на външните се заплащаше, а те симпатизираха на Учителя. Бяха изнесени още няколко концерта в същия салон, в които концерти винаги бях призоваван от брат Филип да участвам с една или две братски песни. Той ползваше също и малкото салонче на Изгрева (бивш клуб на Партията), който ползвахме за събрания, четене на беседи, пеене на песни, четене на молитви и изнасяне на малки концерти, в които рядко отсъствах. Един ден смелия брат Филип Стоицев ни заведе в Железничарската поликлиника при Централната софийска гара, където той е работил като зъболекар преди да се пенсионира. В концерта от братски песни, който изнесохме там, участвахме: Добринка Ставрева, втория й съпруг Иван Такев - тенор; аз, Тодор Маринчевски и Лазар Опев с неговата чудесна песен, композирана от него без да е имал музикално образование: заглавието на песента му беше "Мащерко".
към текста >>

Бяха изнесени още няколко концерта в същия салон, в които концерти винаги бях призоваван от брат Филип да участвам с една или две братски песни.
Канеха ме да пея. Тогава и на трите групи заявих, че на групи не мога да пея, но ще пея само тогава, когато ще пея в салон за цялото братство. Това се изпълни чак през пролетта на 1990 г. Тогава бе направено честване в "Дома на юристите" за д-р Георги Миркович и аз се явих и пях с оркестъра съставен от д-р Филип Стоицев. Последният използваше същите оркестранти от инструменталния състав на юристите, както и наши от Изгрева, като на външните се заплащаше, а те симпатизираха на Учителя. Бяха изнесени още няколко концерта в същия салон, в които концерти винаги бях призоваван от брат Филип да участвам с една или две братски песни. Той ползваше също и малкото салонче на Изгрева (бивш клуб на Партията), който ползвахме за събрания, четене на беседи, пеене на песни, четене на молитви и изнасяне на малки концерти, в които рядко отсъствах. Един ден смелия брат Филип Стоицев ни заведе в Железничарската поликлиника при Централната софийска гара, където той е работил като зъболекар преди да се пенсионира. В концерта от братски песни, който изнесохме там, участвахме: Добринка Ставрева, втория й съпруг Иван Такев - тенор; аз, Тодор Маринчевски и Лазар Опев с неговата чудесна песен, композирана от него без да е имал музикално образование: заглавието на песента му беше "Мащерко". Последното ми участие под палката на маестро Филип Стоицев беше в Камерната зала "България", където пях песента от Учителя "Давай, давай". С тази песен завърших моите участия в концертите - бях вече на 77 години!
към текста >>

Един ден смелия брат Филип Стоицев ни заведе в Железничарската поликлиника при Централната софийска гара, където той е работил като зъболекар преди да се пенсионира.
Това се изпълни чак през пролетта на 1990 г. Тогава бе направено честване в "Дома на юристите" за д-р Георги Миркович и аз се явих и пях с оркестъра съставен от д-р Филип Стоицев. Последният използваше същите оркестранти от инструменталния състав на юристите, както и наши от Изгрева, като на външните се заплащаше, а те симпатизираха на Учителя. Бяха изнесени още няколко концерта в същия салон, в които концерти винаги бях призоваван от брат Филип да участвам с една или две братски песни. Той ползваше също и малкото салонче на Изгрева (бивш клуб на Партията), който ползвахме за събрания, четене на беседи, пеене на песни, четене на молитви и изнасяне на малки концерти, в които рядко отсъствах. Един ден смелия брат Филип Стоицев ни заведе в Железничарската поликлиника при Централната софийска гара, където той е работил като зъболекар преди да се пенсионира. В концерта от братски песни, който изнесохме там, участвахме: Добринка Ставрева, втория й съпруг Иван Такев - тенор; аз, Тодор Маринчевски и Лазар Опев с неговата чудесна песен, композирана от него без да е имал музикално образование: заглавието на песента му беше "Мащерко". Последното ми участие под палката на маестро Филип Стоицев беше в Камерната зала "България", където пях песента от Учителя "Давай, давай". С тази песен завърших моите участия в концертите - бях вече на 77 години! Беше ли дошло времето на хармонията в нашите братски среди? Това ще кажете вие.
към текста >>

Последното ми участие под палката на маестро Филип Стоицев беше в Камерната зала "България", където пях песента от Учителя "Давай, давай".
Последният използваше същите оркестранти от инструменталния състав на юристите, както и наши от Изгрева, като на външните се заплащаше, а те симпатизираха на Учителя. Бяха изнесени още няколко концерта в същия салон, в които концерти винаги бях призоваван от брат Филип да участвам с една или две братски песни. Той ползваше също и малкото салонче на Изгрева (бивш клуб на Партията), който ползвахме за събрания, четене на беседи, пеене на песни, четене на молитви и изнасяне на малки концерти, в които рядко отсъствах. Един ден смелия брат Филип Стоицев ни заведе в Железничарската поликлиника при Централната софийска гара, където той е работил като зъболекар преди да се пенсионира. В концерта от братски песни, който изнесохме там, участвахме: Добринка Ставрева, втория й съпруг Иван Такев - тенор; аз, Тодор Маринчевски и Лазар Опев с неговата чудесна песен, композирана от него без да е имал музикално образование: заглавието на песента му беше "Мащерко". Последното ми участие под палката на маестро Филип Стоицев беше в Камерната зала "България", където пях песента от Учителя "Давай, давай". С тази песен завърших моите участия в концертите - бях вече на 77 години! Беше ли дошло времето на хармонията в нашите братски среди? Това ще кажете вие. Но за мен тези опитности, които разказах бяха живот на едно поколение и този живот е и горе в Невидимия свят и долу на земята. Когато се събере живота на онези, които са горе с живота на онези, които са долу, ще се завърти колелото на общата хармония.
към текста >>

97. 16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ

По моя препоръка бяха назначени нашите братя: Филип Славов, Ангел Иванов, Симеон Арнаудов (дякона) и цигуларя Ангел Янушев.
Румънците, които се биха на страната на Хитлер - 800 000 жертви. Правя малко отклонение - да разкажа за Румъния, 1947 г. През 1945 г. по идея на Драган Прокопиев, брат на нашата сестра от Изгрева, доктор Давидова, създадохме военен ансамбъл с хор и оркестър. Ансамбъла се водеше към военното министерство, към отдела "Сектор за научна и културна пропаганда сред войската". По моя препоръка бяха назначени нашите братя: Филип Славов, Ангел Иванов, Симеон Арнаудов (дякона) и цигуларя Ангел Янушев. Облякохме сините офицерски униформи от Царския симфоничен оркестър и с диригент Драган Прокопиев обикаляхме гарнизоните из страната. Направихме и две задгранични турнета в Югославия и Румъния. В България се свързвахме с нашите братства, гостувахме им и им изнасяхме малки програми-концерти от братски песни. Това го правехме разбира се малко тайно от колегите от ансамбъла. Диригента Прокопиев подразбира някой път, но си премълчава, нали сестра му е от Изгрева.
към текста >>

98. ФИЛИП СТОИЦЕВ

1. ГОДЕЖЪТ

ФИЛИП СТОИЦЕВ 1.
ФИЛИП СТОИЦЕВ 1. ГОДЕЖЪТ Същият е още музикант, цигулар и композитор-самодеец, учил две години в Българската държавна консерватория - София, основна професия -стоматология. Никога не съм мислил, че моята особа е нещо важно, та да бъде необходимо да оставя на близки и приятели автобиографията си. Д-р Вергилий Кръстев е причина за това. Той настоява устно и писмено да я напиша като прибавя данни и за моя татко Михаил Стоицев от Пловдив. Написах я само за един ден на стенография, но ще трябва да се дешифрира на български, евентуално да се напечати на машина, а това струва скъпо.
към текста >>

Един ден жена ми ми казва: "филипе, сега разбирам защо много не се разбираме, именно защото аз съм Телец, а ти си Лъв".
Написах я само за един ден на стенография, но ще трябва да се дешифрира на български, евентуално да се напечати на машина, а това струва скъпо. И така започвам. Роден съм в Пловдив на 25. юли 1907 г. Зодия Лъв съм. Един ден жена ми ми казва: "филипе, сега разбирам защо много не се разбираме, именно защото аз съм Телец, а ти си Лъв". Като помислих малко дадох й следния отговор: "Нищо не разбирам от Астрология и ще питам Николай Дойнов-астролога, дали това е вярно". Но ще ти отговаря веднага: щом едно теле и един лъв живеят повече от 50 години заедно в един обор и лъвът още не е изял телето, това значи, че аз съм най-добрия лъв на света. Нещо подобно на вълка Лупи, който пък е най-добрият вълк на света. Така го представя телевизията. И двамата сме на края на земната си кариера.
към текста >>

Тя имаше приятелка, която ме познаваше и приятелката й казала за мен: "Това е младия зъболекар д-р Филип Стоицев, добра партия за женене.
През 1932 г. вече завършил зъболекарство в Германия, реших една вечер да отида на бал във Военния клуб в Пловдив. Не подозирах, че някой от невидимите ми помагачи ми е втьлпил тази мисъл. Чудна работа. Щом видях Иванка, тя танцуваше с някакъв кавалер, преди още да се запозная с нея, веднага реших, че тя ще бъде бъдещата ми съпруга. Тя имаше приятелка, която ме познаваше и приятелката й казала за мен: "Това е младия зъболекар д-р Филип Стоицев, добра партия за женене. Обърни му внимание! " Запознахме се с Иванка, танцувахме. Но тогава се танцуваше само валс, танго и т.н. А не сегашните дивашки танци. Един път бях в Сатиричния театър и в една пиеса Ванча Дойчева, една добра актриса играеше младо момиче, което каза на майка си: "Мамо, жени ми се, мамо!
към текста >>

99. 4. ПЕСЕНТА МУСАЛА

Виж на цигулката я свиря, когато дадох песента "Мусала" на хор "Планинарска песен", диригента му заслужилият артист Филип Аврамов я прие много добре.
Струва ми се, че в текста на песните на Учителя е скрита цялата философия на Неговото Велико Учение. Когато ми харесва някоя песен и реша да я хармонизирам, аз живея с нея най-малко петнадесет дни и тогава сядам и обикновено на един дъх я хармонизирам. Не съм никакъв пианист. Чукам бавно на пианото. И след като напиша дадена песен не бих могъл да я изсвиря цялостно. Виж на цигулката я свиря, когато дадох песента "Мусала" на хор "Планинарска песен", диригента му заслужилият артист Филип Аврамов я прие много добре. Веднага като я прегледа за една седмица вкъщи, при следващата ни среща ми каза: "Докторе, харесах песента, ще има успех". Изключено беше да му кажа тогава, че това е песен на Учителя Петър Дънов. Това беше много преди събитията на Ю.ноември 1989 г. "Мусала" беше аранжирана от мен за смесен хор и оркестър. Това е първата песен на Учителя влезнала в съкровищницата на българската хорова песен.
към текста >>

На една от репетициите Филип Аврамов каза на алтите: "Абе вие, алтите, не може ли да почувствате какво иска да каже автора на песента?
"Мусала" беше аранжирана от мен за смесен хор и оркестър. Това е първата песен на Учителя влезнала в съкровищницата на българската хорова песен. Диригента и хористите планинари разбраха от тук-оттам, че това е мелодия на Учителя Петър Дънов, но много харесаха песента и си мълчаха. Пееха я даже с вдъхновение. Аз присъствах на няколко репетиции. На една от репетициите Филип Аврамов каза на алтите: "Абе вие, алтите, не може ли да почувствате какво иска да каже автора на песента? През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева на Мусала? Та вие така вяло пеете този пасаж". Един път аз казах пред целия хор: "Моля ви, имайте предвид, че мелодията не е от мен. Тя е написана от един мой любим учител по музика. Аз само съм направил аранжировката".
към текста >>

Веднага Филип Аврамов каза пред всичките: "Докторе, не се прави на скромен!
През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева на Мусала? Та вие така вяло пеете този пасаж". Един път аз казах пред целия хор: "Моля ви, имайте предвид, че мелодията не е от мен. Тя е написана от един мой любим учител по музика. Аз само съм направил аранжировката". Веднага Филип Аврамов каза пред всичките: "Докторе, не се прави на скромен! Много е важно, че си дал хубава хармония и аранжировка на песента". "Мусала" излезе на грамофонна плоча заедно с песните на Филип Аврамов и други български композитори. Плочата беше издадена от "Балкантон". И не успях за нея да взема поне 50 лв. хонорар, които да притуря към моя фонд "Песни и концерти за музиката на Учителя".
към текста >>

"Мусала" излезе на грамофонна плоча заедно с песните на Филип Аврамов и други български композитори.
Един път аз казах пред целия хор: "Моля ви, имайте предвид, че мелодията не е от мен. Тя е написана от един мой любим учител по музика. Аз само съм направил аранжировката". Веднага Филип Аврамов каза пред всичките: "Докторе, не се прави на скромен! Много е важно, че си дал хубава хармония и аранжировка на песента". "Мусала" излезе на грамофонна плоча заедно с песните на Филип Аврамов и други български композитори. Плочата беше издадена от "Балкантон". И не успях за нея да взема поне 50 лв. хонорар, които да притуря към моя фонд "Песни и концерти за музиката на Учителя".
към текста >>

100. 5. ГОДИНИ НА НЕДОИМЪК