НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
118
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_10 ) Степени на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ангелската или Духовната любов се проявява чрез
усмивката
.
Всяка любов, която произвежда каквито и да са горчиви чувства, не е Божествена. Човек трябва да различава човешката любов от Ангелската и от Божествената. Когато някой мъж се съблазни от формите на жената и обратно, това не е от тях. Тъмните духове правят това чрез тях. Човешката любов се проявява чрез целувки и прегръдки.
Ангелската или Духовната любов се проявява чрез
усмивката
.
Ако ти се усмихне този, когото обичаш, ти си радостен. При Божествената Любов само като зърнеш този, когото обичаш, или като си помислиш за него, радваш се. При Божествената Любов няма противоречия, няма страдания. Тя се проявява чрез Светлина. Погледнеш Светлината и виждаш Бога навсякъде.
към текста >>
2.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Учителя се обърна към нас с
усмивка
: „И вие ли чухте?
*** Един брат разказа следното: „Веднъж, когато бяхме с Учителя на Витоша, чух една песен над главата Му. Това пеене мина и замина, трая само миг и не се виждаше кой пее. Тогава един друг брат каза: „Какво е това? Над главите ни се чува пеене!
“ Учителя се обърна към нас с
усмивка
: „И вие ли чухте?
“ Това бяха Светли същества, дошли да изразят своето благоволение към Учителя.“ *** Това се случило през август 1921 г., десет дни преди Събора във Велико Търново. Покривът на зданието, което било сред лозята, пропускал точно над салона за молитва и над Светая светих. Учителя запитал кой може да го поправи.
към текста >>
3.
63) Поезия, театър, художество
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Художникът трябва да нарисува човека с лека
усмивка
.
За операта „Таис“ ще кажа, че е не достатъчно задълбочена, но който я гледа, и това ще му даде материал за размишление. Една сестра каза: „Кажете нещо за художеството“. Художникът трябва да рисува пейзажа така, че някои части от картината да са близо до зрителя, а други да се губят в далечината, за да има контраст. Не е хубаво да се рисуват цветя във ваза, откъснати и лишени от живот. Нека се рисуват поне в саксии, а най-добре е – в естествената им среда.
Художникът трябва да нарисува човека с лека
усмивка
.
Усмивката е като зората. В най-обикновения човек, когато го посещава неговата Висша душа, лицето му, което обикновено може би има неизразителни черти, тогава съвсем променя своя израз, добива особена красота и изпъква истинският човек, скрит и дегизиран в своята обикновена форма. Именно този момент трябва да долови художникът и да го изрази, така той ще бъде художник на душата. Художникът трябва така да тегли четката, че да предава с нея онези черти от лицето на човека, които да изразяват неговото благородство или неговата чистота. Само чрез дълги наблюдения той ще може да предава с четката си вътрешните качества и добродетели на човека.
към текста >>
Усмивката
е като зората.
Една сестра каза: „Кажете нещо за художеството“. Художникът трябва да рисува пейзажа така, че някои части от картината да са близо до зрителя, а други да се губят в далечината, за да има контраст. Не е хубаво да се рисуват цветя във ваза, откъснати и лишени от живот. Нека се рисуват поне в саксии, а най-добре е – в естествената им среда. Художникът трябва да нарисува човека с лека усмивка.
Усмивката
е като зората.
В най-обикновения човек, когато го посещава неговата Висша душа, лицето му, което обикновено може би има неизразителни черти, тогава съвсем променя своя израз, добива особена красота и изпъква истинският човек, скрит и дегизиран в своята обикновена форма. Именно този момент трябва да долови художникът и да го изрази, така той ще бъде художник на душата. Художникът трябва така да тегли четката, че да предава с нея онези черти от лицето на човека, които да изразяват неговото благородство или неговата чистота. Само чрез дълги наблюдения той ще може да предава с четката си вътрешните качества и добродетели на човека. В живописта как ще туриш една линия на добродетел?
към текста >>
4.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- продумала Вера с ясна
усмивка
.
Като че чувствала някаква тъмна сянка да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие. Тя отива в столицата и там намира как да служи на човечеството. Решава се да отиде в Сибир при заточениците и там да ги утешава, да им служи. И когато отишла на гарата за влака, който щял да я отнесе до далечния Сибир, нейната другарка, която я изпратила до гарата, се разплакала, като живо си представяла съдбата, която очаква това прелестно, младо същество. - За мен ли плачеш?
- продумала Вера с ясна
усмивка
.
Ах, ако би ти знаела, колко аз напротив съжалявам всички вас, които оставате тук. Това били последните й думи преди тръгването на влака. Това, което чувства Вера Баранцева, чувства го всяка човешка душа през своето детинство и юношество, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да живее за красивото и доброто. С всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят свети цели, за които са готови да живеят и да работят. Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само идеализмът, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки на живота.
към текста >>
5.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна
усмивка
!
Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Да не се употребява подигравателен хумор. Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие.
Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна
усмивка
!
Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живяли за другите. 15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот.
към текста >>
При влизане в училище той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в училище със сияеща, радостна
усмивка
.
Красивата майка може да предаде своята красота. Ако учителят е весел, може да предаде своята веселост. Ако той или майката са тъжни, и децата са такива. Най-първо родителите и учителите трябва да знаят закона да бъдат весели. В това отношение учителят трябва да работи върху себе си.
При влизане в училище той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в училище със сияеща, радостна
усмивка
.
Той трябва да влиза в клас винаги добре разположен, весел. Веселите лица възпитават околните. „Веселостта е една Божествена черта. Да бъде човек весел, е нещо духовно.” Учителят трябва да постави децата, които имат усмихнати лица, на по-видно място в класа. За да действат възпитателно върху меланхоличните.
към текста >>
6.
Любовта като образователен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Кл. Скопаков цитира думите на един свой познат: „Една
усмивка
е осветила душата ми,
усмивката
на моята учителка, която ме спечели за училището.
Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи.” Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки като наказание и пр. не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо.
Кл. Скопаков цитира думите на един свой познат: „Една
усмивка
е осветила душата ми,
усмивката
на моята учителка, която ме спечели за училището.
Тя ми се усмихна, когато нас първокласниците ни разпределиха на паралелки. Тази усмивка остави в душата ми неизгладими впечатления.”[3] Първоначалният учител П. разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия ученик, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него. Например, възлагам му да извършва прегледа на учениците.
към текста >>
Тази
усмивка
остави в душата ми неизгладими впечатления.”[3]
В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки като наказание и пр. не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо. Кл. Скопаков цитира думите на един свой познат: „Една усмивка е осветила душата ми, усмивката на моята учителка, която ме спечели за училището. Тя ми се усмихна, когато нас първокласниците ни разпределиха на паралелки.
Тази
усмивка
остави в душата ми неизгладими впечатления.”[3]
Първоначалният учител П. разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия ученик, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него. Например, възлагам му да извършва прегледа на учениците. При гимнастика той ги строява. В училище той е хигиенист; грижи се за реда в класната стая и пр.
към текста >>
7.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той ни говори за мировата любов, която движи слънцата, която възраства тревите и цветята, която прави мъченикът способен да отива с
усмивка
на кладата.
Обаче ако устоите на нашата стихия, на нашия напор, вие вече ще спазете долу преобразени. Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в живота! И ако устоите, и в живота долу ще устоите при всички мъчнотии". Още много неща ни говори вятърът! Дълга и съдържателна е речта му!
Той ни говори за мировата любов, която движи слънцата, която възраства тревите и цветята, която прави мъченикът способен да отива с
усмивка
на кладата.
Обичаш ли вятъра! Обикни го! Той ни говори за Великото в живота! Той е проява на Великото. Той е езикът на Безграничния!
към текста >>
Като че ли за малко небесната разумност чрез тях ни прати своята
усмивка
!
Ние сме потопени в красивия свят, който се разкрива в нас. Колко близки са тия думи до човешката душа! Тя разбира техния език, понеже те идат от нейната родина! Временно поутихна вятърът. По небето се появиха перести облаци от най-нежна полупрозрачна тъкан!
Като че ли за малко небесната разумност чрез тях ни прати своята
усмивка
!
Това трае само няколко мига. След това пак пред нас е лазурната небесна шир. Небето е напълно ясно и ние изобилно сме облени от слънчевите лъчи. Но по едно време облаци се раздвижват по небето. Каква чудна игра на светлини и сенки по върховете и полянките!
към текста >>
8.
08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна
усмивка
заиграва по лицето ти.
Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини.
Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна
усмивка
заиграва по лицето ти.
Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя.
към текста >>
9.
16. ТОЙ СЛИЗА!
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И ето, светлата
усмивка
на надеждата заиграва по лицата им.
Той слиза! Слиза от сферите на чистотата, и тяхното сияние ни докосва! Слиза при окованите. И ето, веригите падат от нозете им! Слиза при обременените.
И ето, светлата
усмивка
на надеждата заиграва по лицата им.
Той слиза, за да покаже пътя на възлизане!
към текста >>
10.
32. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не премахвайте
усмивката
на своето лице.
Всички сме около Учителя. Той започва така: – Днес ще гледате да влезете в глъбините на вашето естество. Обикновено човек мисли все за себе си. Днес мислете за Цялото.
Не премахвайте
усмивката
на своето лице.
Винаги, и в най-тъжното ви състояние, да се забелязва една усмивка, защото ако не се усмихвате, привличате разрушителните енергии на природата към себе си. Винаги се усмихвайте. – Какво приема човек от планината? – Впечатленията, които приемате на планината, да задържите в себе си.
към текста >>
Винаги, и в най-тъжното ви състояние, да се забелязва една
усмивка
, защото ако не се усмихвате, привличате
Той започва така: – Днес ще гледате да влезете в глъбините на вашето естество. Обикновено човек мисли все за себе си. Днес мислете за Цялото. Не премахвайте усмивката на своето лице.
Винаги, и в най-тъжното ви състояние, да се забелязва една
усмивка
, защото ако не се усмихвате, привличате
разрушителните енергии на природата към себе си. Винаги се усмихвайте. – Какво приема човек от планината? – Впечатленията, които приемате на планината, да задържите в себе си. Планините са енергии, складирани за бъдещето развитие на човечеството.
към текста >>
11.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята
усмивка
, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички!
– Когато прочетох „Новият ден", спомних си за моето детинство и юношество. Светли красиви картини се нанизаха пред вътрешния ми взор. Като че ли отново се докоснах до красивия свят, в който живеех тогава! Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина! Когато бях малък, мислех, че всички хора са добри и затова имах към всички лице усмихнато, доверчиво и светло; имах непринудени отношения към всички.
Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята
усмивка
, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички!
Когато завърших образованието си, още продължавах да вярвам, че доброто живее във всички. Но когато постъпих на работа, влязох в допир с много хора и изпитах големи страдания от падението, което видях, от фалша, грубостта, лицемерието, на които се натъквах на всяка крачка. Тогава изчезна оная доверчива усмивка от моето лице; то доби сериозен, строг, суров вид. Даже то огрубя, изгуби красотата, фините черти, които имаше. И аз, съзнавайки това, изпитвам мъка, страдание, че не съм оня, който бях.
към текста >>
Тогава изчезна оная доверчива
усмивка
от моето лице; то доби сериозен, строг, суров вид.
Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина! Когато бях малък, мислех, че всички хора са добри и затова имах към всички лице усмихнато, доверчиво и светло; имах непринудени отношения към всички. Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята усмивка, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички! Когато завърших образованието си, още продължавах да вярвам, че доброто живее във всички. Но когато постъпих на работа, влязох в допир с много хора и изпитах големи страдания от падението, което видях, от фалша, грубостта, лицемерието, на които се натъквах на всяка крачка.
Тогава изчезна оная доверчива
усмивка
от моето лице; то доби сериозен, строг, суров вид.
Даже то огрубя, изгуби красотата, фините черти, които имаше. И аз, съзнавайки това, изпитвам мъка, страдание, че не съм оня, който бях. Учителят каза: – Един млад момък имал неуспехи в живота си. И всички начинания, които предприемал едно след друго, му докарвали неуспехи, разочарования, огорчения.
към текста >>
12.
Пътят на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И слънцето ще каже:“Колко е хубава
усмивката
ти!
Водата, която тече, е любов. Слънцето, което изгрява, е любов. Ти дали ще разбереш слънцето, то е друг въпрос. Слънцето, като изгрее, ти казва:“Колко те обичам аз“. И тогава ти ще се усмихнеш.
И слънцето ще каже:“Колко е хубава
усмивката
ти!
“ Когато вие се радвате, знаете ли кои са причините? Защото някой е проявил любовта към някого. И ти си доловил вълните на тази любов. Тази любов се предава.
към текста >>
13.
Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някои от вас може да запитат каква е
усмивката
на природата.
Защото трябват специални условия, за да привлекат нивите най-фините енергии, които носят живот. Правил съм опити: посаждал съм дини, които не са били сладки и после са ставали сладки. Има нужда от градинари, които имат любов. Те подобряват сорта. Ако знаете как да отглеждате вашите добри мисли, чувства и постъпки, ще видите, че природата ще ви се усмихне.
Някои от вас може да запитат каква е
усмивката
на природата.
Щом природата е доволна от тебе, каквото сееш, тя ще го благослови. Житото ще се благослови. Времето ще бъде хубаво. Може да правите опити. Никой да не знае.
към текста >>
14.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
А Учителя с
усмивка
поправяше - "Буди душа".
ТРЕТО, за почивка или бивак се избират слънчеви склонове, източен или южен, добре огрени от слънцето. Когато приятелите посвикнаха с ходенето, Учителя почна да ни извежда нагоре по стръмните склонове, вляво от реката. Достигахме до поляните над горите, малко под втората лифтова станция "Бай Кръстьо", непосредствено под шосето, което днес минава за хижа "Алеко". Там беше просторно, слънчево, имаше обилна изворна вода и много дърва. Изкачвахме този баир по една долина с голяма мъка, затова находчиви приятели го нарекоха "Бери душа".
А Учителя с
усмивка
поправяше - "Буди душа".
Каквото и да беше времето в деня, определен от Учителя за екскурзия, тя не се отменяше. Дали ще вали дъжд, сняг, дали ще има вятър, мъгла, студ - това не пречеше и ние тръгвахме. Така Учителя постепенно ни приучи да не се плашим от времето, от природата, а да я обичаме във всичките й изяви. Екскурзии правехме през всички сезони на годината - пролет, лято, есен, зима. Това беше школа.
към текста >>
15.
17 ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И сега, с тази
усмивка
и погледа към мен, ми каза и разбрах: "Направих всичко, за да не вземеш захарин.
Казанът с компота вече беше готов, занесен е пред масите, на които се хранехме, а те вече бързо се пълнеха с хора. Новини от такова естество, като общо събиране с Учителя, било за вечеря, обед, закуска или нещо друго, бързо се разнасяха. Бях седнал със лице към входа на стаичката на Учителя. Излизайки от стаичката си, Той ме погледна и леко се усмихна, някак особено шеговито. Много пъти само с един жест, с един израз на лицето си, с една дума, Той казваше много.
И сега, с тази
усмивка
и погледа към мен, ми каза и разбрах: "Направих всичко, за да не вземеш захарин.
В компота не трябва да има захарин." Успокоих се и не само, че се разсея потиснатото ми състояние, но и радост дойде.
към текста >>
16.
30 ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Една топла
усмивка
грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре!
Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна и мъчно уловима, за това отново са ги поставяли с тази грешка. "Дайте да свалим кюнците! " - им казах аз. Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителя влезна в салона. Изправих се пред Него и зачаках спокойно.
Една топла
усмивка
грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре!
" "Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи" - усмихнаха се приятелите. За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни.
към текста >>
17.
36 БАГАЖИТЕ, КОНЕТЕ И СВОБОДНИТЕ МИ РЪЦЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Горе пред хижата беше Учителя, погледна ме и по леката Му
усмивка
разбрах: "Видя ли, защо трябваше да ти бъдат ръцете свободни!
Аз изтичах до тях и им казах: "Спрете конете на място! Те не са виновни, ами вие не сте затегнали долните колани на самарите! " Спряхме върволицата от коне. Най-напред натоварихме отново тези, които бяха съборили багажа, като здраво притегнахме долните колани на самарите, после и останалите. Така реорганизирани, те тръгнаха отново и никакво произшествие не последва.
Горе пред хижата беше Учителя, погледна ме и по леката Му
усмивка
разбрах: "Видя ли, защо трябваше да ти бъдат ръцете свободни!
" Оттам до бивака на второто езеро, аз бях неотлъчно до конския керван. Така стигнахме благополучно.
към текста >>
18.
39 ШВЕЙЦАРИЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На лицето Му беше грейнала
усмивка
, показваща чувството за съвършено погрешния и безрезултатен път, по който този брат беше решил да търси разрешението на въпроса.
Там ще имам достатъчно време да проуча един въпрос, който отдавна ме вълнува за тази страна. В Швейцария живеят три народности - италианци, французи и германци. Искам да си изясня поради какви причини, защо и как така тези три народности живеят вече столетия наред в мир и разбирателство. Като имам достъп до библиотеките, ще мога да използвам и богатата литература по историческите и социални въпроси, още от най-стари времена. Така ще мога да дам напълно изчерпателен и научно обоснован отговор на този въпрос." В този момент погледнах към Учителя.
На лицето Му беше грейнала
усмивка
, показваща чувството за съвършено погрешния и безрезултатен път, по който този брат беше решил да търси разрешението на въпроса.
Аз отново обърнах погледа си към Учителя, очаквайки да посочи пътя към правилното разрешение. Този диалог с погледи беше мигновен. Учителя се обърна към брата и каза: "Из книгите в библиотеките разрешението на този въпрос Вие не ще намерите. Тези три народности живеят в мир, разбирателство и братски отношения, защото на Монблан има седалище на Бялото Братство. Благодарение на тяхното влияние, злото не може да се промъкне между народите там и да внася смут и раздори между тях."
към текста >>
Една доволна
усмивка
грейна по лицето му.
Учителя се обърна към брата и каза: "Из книгите в библиотеките разрешението на този въпрос Вие не ще намерите. Тези три народности живеят в мир, разбирателство и братски отношения, защото на Монблан има седалище на Бялото Братство. Благодарение на тяхното влияние, злото не може да се промъкне между народите там и да внася смут и раздори между тях." Всички се спогледахме с приятна изненада от неочаквания кратък, ясен и убедителен отговор. А братът въздъхна с облекчение, че се отърва от необходимостта да се рови в прашасалите томове на библиотеките.
Една доволна
усмивка
грейна по лицето му.
Разбира се, всеки ще схване, че не става въпрос за седалище на Разумни същества, облечени във физически тела като нашите. Швейцария е дадена от Разумния свят като модел за съвместно съществуване на различните народи. И човечеството трябва да се поучи от този резултат.
към текста >>
19.
40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Но разбереше ли, че съм го доловил, Той веднага се променяше, погледът му ставаше мек и по лицето Му грейваше
усмивка
, с израз на поздрав към мен.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО В един период от живота ми взе да ми се случва следното. Намирам Учителя да говори на поляната или пред салона с група приятели и щом се приближа, Той спираше разговора, за момент лицето му добиваше странен вид, погледът Му ставаше съвършено друг, в който се четеше ужас, като че ли пред себе си виждаше някакво чудовище, готово да хване и погълне своята жертва. Аз Го гледах с изненада и не можех да си обясня, защо този странен вид се явяваше у Него щом ме види.
Но разбереше ли, че съм го доловил, Той веднага се променяше, погледът му ставаше мек и по лицето Му грейваше
усмивка
, с израз на поздрав към мен.
При един такъв случай, като ме гледаше, но говореше уж на другите, Той каза: "Какво ще бъде вашето състояние, ако вие видите в гората една от онези грамадни змии - питоните, че е готова да се хвърли и удуши един ваш приятел? ". Разбрах, че това се отнася до мен. Някаква злокобна съдба ме дебнеше и беше надвиснала над главата ми. Но не можех да проникна в плана на бъдещето, за да знам какво точно ми е приготвила неизбежната карма, вследствие на някаква мрачна моя постъпка в миналия ми живот. Така и не запитах Учителя.
към текста >>
Като се прибрах в София, най-напред се срещнах с Учителя, Който ме прие със същото лице и
усмивка
, както в затвора в Търново.
След изплащане на глобата и някои формалности, желязната решетка отново се тресна зад гърба ми и аз тръгнах, но този път към свободата, към простора, към живота. Колко велики неща са те, Господи, неща, които Ти само даваш! Изправих глава и благодарих на Учителя. В ушите ми ехтяха Неговите думи: "Ще останеш, ти можеш да вършиш работа! " Наистина останах, но Господи, дано свърша нещо за Твоята слава!
Като се прибрах в София, най-напред се срещнах с Учителя, Който ме прие със същото лице и
усмивка
, както в затвора в Търново.
След като Му изприказвах всичко, което Той знаеше много добре, ми каза: "Имаше сили против теб и за теб, но благодари, че в твоята градина се намира всичко, каквото потърсиш." Беше октомври 1942 година. Минаха години и един ден научавам, че Търновският затвор бил обърнат в музей. Това ме изненада и потопи в размисъл. Защо пък този затвор да бъде преустроен в музей?
към текста >>
20.
43 ПОРЯДЪКЪТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Усмивка
на доволство грейна по лицето Му.
Още в същия момент почнахме с Него да размерваме и да планираме тяхното нареждане. Между Него и мен стана въпрос как да ориентираме редиците, по които ще се построят палатките. Но нали винаги бързам, не изчаках Учителя да каже как да стане това и дадох своята идея за разрешаването на въпроса. Учителя ме погледна и каза: "Какви ти са съображенията за този план? " Веднага ги изложих.
Усмивка
на доволство грейна по лицето Му.
Може би не дадох най-правилното разрешение, но имах своите разумни, оправдаващи го доводи. Това, разбрах, беше най-важното - да се обмисли добре, преди да се започне някаква работа. Доброто мислене е изключително важно, затова дават задачи на човека, за да се учи все по-добре и по-добре да мисли. Това беше един хубав урок за мен. Заедно с братята и сестрите, които дойдоха, се организирахме и наредихме палатките по нов начин, според предложението ми.
към текста >>
21.
48 ДИНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Пак погледнах - върху динята същата
усмивка
.
Аз, който следвах математика, пък и и другите от класа бяхме изненадани от така бързо направеното изчисление. В отговор на тази наша изненада, Той каза: "До мене има един математик, който пресметна и даде резултата! " Разбира се до катедрата на Учителя ние не видяхме никой. И така, същия ден минавам покрай дюкяна на един продавач на плодове, гледам там се беше спряла каруца с дини. Най-отгоре зърнах една красиво оформена диня, приветливо да ми се усмихва.
Пак погледнах - върху динята същата
усмивка
.
Купих я и се прибрах вкъщи. Срязах я беше великолепно узряла. Резен по резен я изядох цялата. Когато станах, почувствах се така лек, така подвижен, пълен със сила и живот. Изпълваше ме някаква тиха радост.
към текста >>
На нея пак имаше
усмивка
, но съвсем не беше такава като предишната.
Реших всеки ден да изяждам поне по една диня. Това съвършено ново състояние изживявах за първи път. То продължи известно време, като бавно затихваше. На другия ден пак съм при същия продавач. Взех диня, която същото така беше хубаво узряла - като я режеш пращи, а вътре като че ли беше пълна с кристали от рубини.
На нея пак имаше
усмивка
, но съвсем не беше такава като предишната.
Вкъщи срязах динята, сладък и приятен плод, но само толкова. Състоянието, което получих от онази диня го нямаше. Нито светлината, нито енергията, нито лекотата и тихата радост. Само приятното вкусово усещане. Програмата за ядене на дини продължи и през следващите дни.
към текста >>
22.
55 ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Малко след това идва Учителя, сестрата е приятно изненадана, а Учителя с
усмивка
й казва: "Дойдох да видя как нашият пратеник е изпълнил задачата си." Той посочва с ръка кучето, а то все още седи, върти опашка и се умилква.
Върти опашка и се гали около краката й. Тя недоумява, за първи път го вижда, а пък тъй любезно се държи! Най-после решава, връзва кучето пред вратата и тръгва към града. След беседата, късно някъде към полунощ, тя се прибира и вижда кучето да седи на стража. Погалва го, нахранва го и го отвързва.
Малко след това идва Учителя, сестрата е приятно изненадана, а Учителя с
усмивка
й казва: "Дойдох да видя как нашият пратеник е изпълнил задачата си." Той посочва с ръка кучето, а то все още седи, върти опашка и се умилква.
На тръгване Учителя й казал: "Всяко същество, което изпълнява волята Божия е ангел."
към текста >>
23.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Една топла и приветлива
усмивка
по лицето на Учителя ми показа, че задачата беше решена образцово.
При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета! ” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката. Бурята бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката. Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето.
Една топла и приветлива
усмивка
по лицето на Учителя ми показа, че задачата беше решена образцово.
Нашето установяване на бивак в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него. Почнаха разни кроежи за направа на хижа и използването му за разни други цели. Един ден, както всякога, се бяхме събрали пак около Учителя в разговор. Изведнъж Той прекъсна течащата тема на разговора и каза: „Къде другаде можем да направим лагера? ” Всички мълчаха, изненадани от тъй неочакваните Негови думи.
към текста >>
24.
59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
С топла, детинска
усмивка
той ми отговори: "Излиза, излиза, покрива се таман сметката!
Това беше в истинския смисъл на думата, магазин на самообслужване. Гледах и се радвах на смелата и оригинална идея на брата. Обичах да разговарям с него, пък и в уреждането на Изгрева той всякога се отзоваваше за всяка работа с радост. Занимаваше се между другото и с поправка на обуща. Един ден го запитвам за самопродавницата, най-вече, дали му излиза сметката.
С топла, детинска
усмивка
той ми отговори: "Излиза, излиза, покрива се таман сметката!
" Вече по-късно, когато още много други братя и сестри си построиха къщички и се заселиха тук, поддържането на един продоволствен магазин вече можеше да намери своето оправдание. Един по-предприемчив брат, запознат с продоволствените проблеми, който вече си беше построил и къща по-солидна, зидана, обзаведе по-пълно продоволствен магазин, като за тази цел посвети и цялото си време. Така и продоволственият въпрос беше разрешен. Устройването и необходимите грижи около Изгрева бяха сериозна работа за малкото хора с умения и възможности. Цялата дейност, пък и какво ли още не, извършвахме сами, без каквото и да било заплащане.
към текста >>
25.
76 КРАЛ ЕДУАРД VIII
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Срещам един ден Учителя и с
усмивка
ми казва: „Дошъл някой да ми говори за Любовта.
Защо дойде Едуард Осми в България? За да получи най-високата оценка от Мировия Учител, от един представител на Бялото Братство, за безукорно издържан изпит. Словото на Учителя е Слово за Любов. Обичайте се, за да бъдете здрави, да имате всичко, от което имате нужда, да бъдете щастливи. Любовта всякога ни се притичва на помощ, когато сме направили жертва за нея.
Срещам един ден Учителя и с
усмивка
ми казва: „Дошъл някой да ми говори за Любовта.
Той не е готов един косъм от главата си да пожертва заради нея, а иска Любов и всичко най-хубаво за себе си. Това е невъзможно“.
към текста >>
26.
78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Накрая когато свърши, Учителя ме погледна със същата
усмивка
и с особен израз на лицето си, с което искаше да ми каже: „Ти вярваш ли на тези фантазии?
Със своите приказки за грандиозни планове на строеж и обзавеждане на Братството, създаде впечатление, че е човек с много големи възможности, с широк замах и щедра ръка. С него имах допир два пъти. Първия път Учителя и аз, застанали на изгревската поляна, разговаряхме по братските работи. Идва този човек към нас и без да чака да свърши нашия разговор, вмъкна се и започна да ни занимава с някакви грандиозни планове за строеж и обзавеждане на Братството. Учителя слушаше и леко се усмихваше, слушах и аз.
Накрая когато свърши, Учителя ме погледна със същата
усмивка
и с особен израз на лицето си, с което искаше да ми каже: „Ти вярваш ли на тези фантазии?
“ При втория случай, той ме покани в дома си, може би, за да спечели и мен в своята игра, която искаше да разиграва. Домът му, най-обикновен апартамент, доколкото разбрах с две стаи и кухня, някъде към улица „Граф Игнатиев“ и „Евлоги Георгиев“. Моето хладно и сдържано държание му показа, че не ще може да ме има на своя страна в тези свои планове. Той даже не ме покани да седна. Задоволи се да ми разправя нещо на крак, но като не намери резонанс в мен, разговорът бързо привърши.
към текста >>
27.
ВУЛКАНОВ ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Усмивката
е трезва и приятна.
Носът на тези типове добре хармонира с изпъкналото чело. Той е дълъг, леко извит навън, на върха нормално широк. Устата е красива, със среден размер. Устните са с изящни извивки, като горната е по-добре изразена; едва се допират. Не са стиснати, което е израз на усилие и твърдост, и ъгълчетата им не са извити надолу, което е израз на песимистичен, мрачен и подозрителен възглед към всичко.
Усмивката
е трезва и приятна.
Брадата е добре оформена, без да е издадена напред като белег на твърдост и инат, нито пък е къса и хлътнала като белег на променливост и безволие. От цялото лице на Вулкановите типове се излъчва равновесие, хармония, спокойствие и приятност. В морално отношение Вулкановите типове стоят твърде високо. Те са хора, които успяват, защото винаги стоят твърде високо, защото винаги долавят правилните идеи и методи за разрешаване на всяка поставена задача. На обществено място привличат вниманието и огледите на всички, извикват възхищение, околните млъкват и ги слушат с внимание и със съгласие за подчинение.
към текста >>
28.
ВЕНЕРИН ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Красивата и пленителна
усмивка
разкрива изящно наредените като бисери зъби.
Очите са големи, с омайна пленителност и нежност, изразяваща любов. Хармоничните и леко подвити нагоре ресници, които жените често изкуствено удължават, увеличават още повече чарът, който се излъчва от техните очи. Носът е неголям и често е кокетно вирнат нагоре. Устата обикновено е малка, с добре и красиво оформени сочни устни. Вертикалният улей, който се спуска от долната част на носа към горната устна, е изящно вдлъбнат и показва деликатното, отмерено и справедливо отношение към околните.
Красивата и пленителна
усмивка
разкрива изящно наредените като бисери зъби.
Облата брадичка завършва лицето с една малка и приятна трапчинка. Венера - това е типът жена; силата й не седи в мускулите, нито във волята, а в силата на опияняващите чувства. Мъжките Венерини типове са красиви, изнежени, с изискана прическа и с хубави засукани мустачки. Те, като че ли, са по погрешка мъже и са меки, чувствителни, кокетни. Венерините типове лесно се разсмиват и разплакват.
към текста >>
29.
ЮПИТЕРОВ ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Усмивката
им е добродушна.
Носът е едър, а при някои типове горната му част (коренът) е добре развита и показва амбиция за постигане на големи цели и за заемане на големи постове. При други личности, долната част на носа е по-добре развита, по-месеста и показва човек, който обича удоволствия и преди всичко - добра трапеза. У трети личности, добре е развита средната част (леко заоблена) и показва човека, който не се поддава на влияния. Общо взето, едрият нос у Юпитеровите типове говори за голяма интелектуална сила, с която те разполагат. Устата е голяма, месеста и добре очертана, показваща изпълнителност; затваря се хлабаво, което изразява липса на твърдост в отношенията към хората, меко и променливо отношение към въпросите и делата, които предстоят да се разрешат.
Усмивката
им е добродушна.
Юпитеровите типове, както вече отбелязахме, са създадени за ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност за успех, инициатива, поемане на отговорност за благополучен изход на всяка работа. Идейният свят, с който имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове, общо взето, са весели, оптимистични, обичат хумора и свободния богат живот. Те са добри, миролюбиви, привързани и услужливи съпрузи, обичат и децата си.
към текста >>
30.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-близкият до тебе е геният на Луната, с безпокойната
усмивка
и увенчан със сребърен сърп.
Когато сериозният Хермес съзерцаваше величавите им движения, гласът му каза: - Гледай, слушай и виждай. Ти виждаш седемте сфери на всеки живот и през тях падат и се качват душите. Седемте гении са седемте лъча на Словото- Светлина. Всеки от тях господства над една от областите на духа, над една от фазите на душите.
Най-близкият до тебе е геният на Луната, с безпокойната
усмивка
и увенчан със сребърен сърп.
Той господства над ражданията и умиранията. Той освобождава душите от телата и ги привлича в лъчите си. Над него бледният Меркурий показва пътя на слизащите и изкачващите се души със своя жезъл, който съдържа науката. По-горе блестящата Венера държи огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея геният на Слънцето издига тържествено лампадата на вечната хубост.
към текста >>
31.
ИЗЦЕЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят ме посрещна с
усмивка
и
за концерта на Пшихода - голям полски цигулар, който щеше да свири същата вечер. Напомни ми, че в това състояние не може да ме заведе на концерта и продължи да ме придумва да се обадя на Учителя. След продължително настояване аз се съгласих и отидох при него.
Учителят ме посрещна с
усмивка
и
в добро разположение, изправи се, посочи ми стол да седна и попита: „Какво има, Верке? " Аз стеснително му казах, че ме боли зъб и цялата страна ми е подута. Зад гърба на Учителя имаше рафтове с книги. Той леко се извърна към
към текста >>
32.
МЕТОДЪТ НА ОГЛЕДАЛОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
усмивка
. Така ще се разговаряш със себе си и ще се оглеждаш. Кол
бъда весел, засмян. Ще гледам на нещата по нов начин. Отказвам се от старото”. Ще се усмихна на себе си, ще си дам една хубава, чиста
усмивка
. Така ще се разговаряш със себе си и ще се оглеждаш. Кол
кото повече се оглеждаш, толкова повече да се харесваш и да бъдеш доволен. Някой може и без огледало да измени състоянието си, но с огледало е по-лесно. Гледайте се в огледалото като чужд човек, когото харесваш и обичаш.
към текста >>
33.
КОГАТО УЧИТЕЛЯ ГОВОРИ, ВИЖДА ЛИ НИ?
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Никой не чу и не разбра, защото тези думи той изрече съвсем тихо, с лека весела
усмивка
на лицето.
А той ни гледаше и виждаше в нас онова, което ние не виждахме, дори и не подозирахме. Задаваха му въпроси - отговаряше, след това и той ставаше, и пак песни. Този ден и аз застанах права между другите присъстващи, точно срещу Учителя, по време на пеенето. Гледайки всички, Учителя погледна и мен, и съвсем тихо ми прошепна: „Ти стоеше до стълба". В този момент не мислех за това, но той отговори на въпроса, който си бях задала, докато го слушах в салона.
Никой не чу и не разбра, защото тези думи той изрече съвсем тихо, с лека весела
усмивка
на лицето.
Песента продължи: Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е Името ти над всичко ...
към текста >>
34.
ПО-ПОДХОДЯЩА АУДИТОРИЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
- с лека
усмивка
ме попита той.
Поне да бяха някои учени, а то ... Не се приближих до групата, за да не го отекчавам. Мило ми беше за Учителя и при първия разговор насаме /само тогава можех да разговарям свободно с него/ го запитах: - Учителю, защо не си подберете аудитория от по-културни хора? - Кои не ти харесват?
- с лека
усмивка
ме попита той.
- Ами тези, дето стоят по цял ден пред вратата Ви. От града идват чужди хора и какво ще кажат? - Според тебе, кои имат нужда от лекар, болните или здравите? - Е, то се знае, че болните. Тогава Учителя продължи:
към текста >>
35.
ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
- Учителю, Слънцето ви изпраща своята
усмивка
- и подавах плика с плодовете.
На Изгрева също не ми се отиваше, защото знаех, че Учителя не всякога слиза в салона. Той често даваше беседа да чете брат Симеон. Когато ми домиляваше да го видя (който е бил при Учителя, познава жаждата за ефирния полъх на ведрина, който се излъчваше от него), взимах плик с плодове и отивах на Изгрева. Изкачвах се по стълбите, почуквах тихо на вратата. Той отваряше и аз щастлива казвах:
- Учителю, Слънцето ви изпраща своята
усмивка
- и подавах плика с плодовете.
Неговата осанка и светлият му поглед веднага ме въодушевяваха. Целувах ръката му и ободрена слизах тичешком по стълбата - и обратно по шосето, два трамвая и у дома. Така минаваше времето: на работа, у дома и от време на време при Учителя за минутка-две. - Е, ти всякога ли си много заета и все бързаш? - ме запита веднъж сериозно Учителя, когато бях пред вратата му, готова да полетя моментално обратно по стълбата.
към текста >>
36.
Музиката, като метод за работа с малките
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
„Тогава седни на стола, а ние всички ще слушаме концерта ти." С
усмивка
на възторг и стеснение, с радостно вълнение, Жоро седна на стола пред пианото и заплъзга малките си пръстчета по белите клавиши.
Нима ще избегнем случая да приучим малките да слушат и разбират музика при разказване на приказки, придружени със свирене, свързвайки разказа с отделни музикални фрази? Палавият Жоро се доближава до отвореното пиано и посяга към клавишите. Другарчетата му го възпират, но той продължава да настоява. Намесих се аз: „Жоро, искаш ли да свириш? " — „Да, искам" — изненадано отговори детето.
„Тогава седни на стола, а ние всички ще слушаме концерта ти." С
усмивка
на възторг и стеснение, с радостно вълнение, Жоро седна на стола пред пианото и заплъзга малките си пръстчета по белите клавиши.
С явно удивление той следеше пеещите кокалчета. Пожелаха да свирят и други деца. Посветихме половин час на музика. Свириха и други желаещи. На край поздравих всички за насърчение и запитах: „Жоро, искаш ли да свириш всеки ден?
към текста >>
37.
Котката, която мижеше
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
главата наляво и под ъгъл и с лека
усмивка
те поглеждат, а очите им леко
Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат
главата наляво и под ъгъл и с лека
усмивка
те поглеждат, а очите им леко
примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас.
към текста >>
38.
Край на първо действие
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична
усмивка
и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета.
Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшествуващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма.
Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична
усмивка
и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета.
Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т. е. отидох да живея в Мара Граблаше-ва. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати на времето. Той е завършил в САЩ и е един от състудентите на Учителя там.
към текста >>
39.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота една необятна обич ме изпълни и една широка
усмивка
се разля по цялото ми лице,
Избрах Михаил като Негов най-добър ученик да ме заведе при Него. Един прекрасен ден, през пролетта Михаил и аз отидохме при Учителя. Влезнахме в една малка стая, Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя. Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата Му, от който се спущаше една златна верижка с един малък диамант. Неговите бели коси, падащи към раменете обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лица от което лъхаше мир, благородство и благост.
Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота една необятна обич ме изпълни и една широка
усмивка
се разля по цялото ми лице,
пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути. Разговорът се водеше само между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мене. Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост.
към текста >>
40.
02 Срещата ми с Йорданка Жекова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
„Граф Игнатиев“ и видях един господин, който стои на моста и гледа към мене с
усмивка
, каза ми: „Хайде, сестра, чакам ви да минем заедно през гората.“ Аз отидох до него, той ми подаде ръка за поздрав и се ръкувахме.
Тръгнах сама, ние живеехме на ул. „Евлоги Георгиев“, край канала. Вървях по тротоара, близо до сградите, никой не се появи по пътя ми, нито отпред, нито след мене. Казвах си тихичко молитви и формули. Стигнах до моста на ул.
„Граф Игнатиев“ и видях един господин, който стои на моста и гледа към мене с
усмивка
, каза ми: „Хайде, сестра, чакам ви да минем заедно през гората.“ Аз отидох до него, той ми подаде ръка за поздрав и се ръкувахме.
Каза си името, но аз не го разбрах. Започна да говори с мене така, сякаш ме познава, гласът му беше хубав, изобщо млад и приятен човек. Слушах го как говори за беседите на Учителя и имах чувството, че ме познава, но аз не съм го виждала. Каза, че е опасно, като се минава през гората да се говори високо, защото може да ни уплаши някой нехранимайко. – „Да – потвърдих аз, – така ни е говорил Учителя, когато минаваме през гората, да не говорим, че и гората има уши.“ Той се засмя и каза: „Да, така е, затова ви чакам, за да не ви е страх.“ Аз му отговорих: „Като вървя с вас, не се страхувам – и не трябва.“ Стигнахме до Салона и си помислих: сега ще го попитам откъде се познаваме и как се казва.
към текста >>
41.
13 Лещата за Йорданка от сестра Радка Левордашка
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Следващата седмица отидох в събота при Йорданка и тя с
усмивка
призна: „С твоята леща се нахранихме трима души – аз, Учителя и Влад Пашов.
Една събота отидох при Йорданка и занесох сготвена от майка ми леща. Като ме посрещна, тя каза: „Имам малко хляб, но ядене не съм готвила – и ето, манджата ми пристигна! “ Както винаги ми подаде книжка да прочета нещо. Казах ѝ, че мога да остана само 15 минути, защото отивам на много важно събрание и ще бъда заета целия следобед и утре целия ден. Йорданка ме разбра и каза: „Прочети страницата, която отвориш, за да се разрешат работите добре.“ Прочетох страницата и си тръгнах... Събранието беше профсъюзно, всичко се нареди както искахме.
Следващата седмица отидох в събота при Йорданка и тя с
усмивка
призна: „С твоята леща се нахранихме трима души – аз, Учителя и Влад Пашов.
Слушай как стана. Сипах си една чиния от лещата и я сложих на масата, но тя така ухаеше..., в този момент Учителя ми каза: „Йорданке, я сипи и на мен от лещата.“ – Отговорих: „Добре! “ – и сипах една чиния и на него. Отидох до бюфета и си говоря: ха, да видим какъв хляб ще съберем, имаше парчета от изрезки хляб и си мисля: ще ги дробим, Учителю. В този момент се звъни на вратата, отворих и видях Влад Пашов – държи в ръката си един топъл хляб.
към текста >>
42.
79. Срещата ми с Петър Димков
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Звъня на вратата и тя ми отваря, но сериозна, липсва й приветливата
усмивка
.
Е, бяхме на гробищата, но до ковчега беше невъзможно да стигнем, даже до мястото не можахме да се приближим. Толкова народ на погребение не съм виждала! Но той ни е видял, че сме били там... На другия ден отивам към 10 часа в една наша сестра, която беше голяма приятелка на Димков и ясновидка. Предния ден я търсих няколко пъти да й кажа за Димков, но телефонът не отговаря, а и тя живее самичка. На сутринта отивам право при нея, а после ще пазарувам за вкъщи.
Звъня на вратата и тя ми отваря, но сериозна, липсва й приветливата
усмивка
.
Влизам в стаята и я питам: „Марге, къде беше вчера? Няколко пъти те търсих по телефона" - почвам предпазливо, да я заговоря. Тя ми отговаря: „В Кюстендил, при брат ми." - „И кога си дойде? '. - „Преди час." - „Затова не си чула, че вчера погребахме брат Димков." Тя казва: „Знам, затова съм тъжна." - „Кой ти каза? '. - „Той беше тука, преди ти да дойдеш.
към текста >>
43.
ЗА МОРЕТО
 
- Теофана Савова
усмивката
, в щедростта на ръцете й.
На мене ми е разправял. Разправяше за нея сестра ми. Тя току-що се бе завърнала оттам. Богата! Тя носеше дарове от Страната на слънцето. В дълбочината на погледа й ги виждах, в
усмивката
, в щедростта на ръцете й.
* Страната на слънцето! - казваше сестра ми и поглеждаше високите върхове. И те се стопяваха в нейния поглед. Страната на слънцето!
към текста >>
И те изчезваха в нейната
усмивка
.
Страната на слънцето! - казваше сестра ми и поглеждаше високите върхове. И те се стопяваха в нейния поглед. Страната на слънцето! - казваше тя и се усмихваше на скалите.
И те изчезваха в нейната
усмивка
.
Страната на слънцето! - казваше тя и издигаше ръце към върховете. И бурите утихваха под нейния зов. * Страната на слънцето!
към текста >>
44.
22 март
 
- Теофана Савова
Той разчиства облаците и отговаря на усмивките с
усмивка
.
Като по даден знак ние сме на нашия любим Изгрев. Слънцето не е изгряло. Цяла зима не сме го виждали. Цяла зима не сме виждали и изгряването на слънцето. Със светнали очи и разтуптени сърца посрещаме нашия приятел.
Той разчиства облаците и отговаря на усмивките с
усмивка
.
Колко е хубав нашият Изгрев! Колко е хубава картината на изгряващото слънце! Гледа човек и не може да се нагледа; радва се сърцето и не може да се нарадва. Учителя! Започваме с молитва, после следва песен и завършваме с упражнения.
към текста >>
45.
23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта
 
- Теофана Савова
По
усмивката
, лека и едва доловима, аз разбрах, че това беше метод на Учителя, за да изкажа самата аз стиха, та да запомня по-ясно това, което той иска да остави в съзнанието ми.
Придружи ме сестра Савка, една от стенографките, е която бях по-близка. Сестрата сподели е Учителя нашия разговор преди това, каза своето мнение, след което Учителя заговори. Когато съобщих причината на моето посещение, Учителя искаше да цитира един стих от Евангелието. Той каза: „И който победи, той..." И по средата поспря, като че ли не знаеше по-нататък стиха, та търси следващата дума. После повтори : „И който победи, той ще".... Докато Учителя търсеше думата, аз избързах и казах: „той ще се облече в бяла дреха".
По
усмивката
, лека и едва доловима, аз разбрах, че това беше метод на Учителя, за да изкажа самата аз стиха, та да запомня по-ясно това, което той иска да остави в съзнанието ми.
Опитах да възстановя целия разговор, като го напиша в специалното си тефтерче, но нищо не се получи. Останаха само прекрасните думи, които ми каза Учителя в стаята си на 16 септември 1927 г.: „Който победи, той ще се облече в бели дрехи." * Животът е непреривен процес за опитване на Божиите блага, приготвени за нас.
към текста >>
46.
ЖИВОТЪТ
 
- Теофана Савова
С
усмивка
и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка.
Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години. Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе".
С
усмивка
и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка.
* 22 юли, вторник Преди изгрев се събуждам. Учителя е вече до огъня. Помагам му да се измие.
към текста >>
47.
ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ'
 
- Теофана Савова
Първото езеро ни посрещна приветливо с
усмивката
на своите широко разливащи се кристални води.
Величествена Рила! Низ от разнообразни картини се редуват пред погледа. Седемте часа път не ни измориха. Нагоре ни тегли мистичната красота на езерата, която блика из „Ръцете, които дават". Отиваме при тях, за да чуем новата приказка, която ще ни разкажат.
Първото езеро ни посрещна приветливо с
усмивката
на своите широко разливащи се кристални води.
То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища. Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост. Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават!
към текста >>
Твоята
усмивка
докосваше всичко.
В лъчезарна утрин те срещнах. Твоят царствен ход ме привлече и тръгнах напред. Без нито миг колебание, тръгнах след теб. Изведнъж стъпките ми станаха по-твърди, погледът просветна. Светлината ти навлезе в моя ум, изобилна топлина разшири сърцето ми.
Твоята
усмивка
докосваше всичко.
Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път. Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о, първи лъч на Любовта!
към текста >>
48.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Усмивката
застива по лицата.
Снегът скрипти, троши се под краката! Слънцето ни приветства с няколко лъча. Правим утринните упражнения. Всяка сутрин гледката е нова и обстановката съвсем различна. Студът вече захапва пръстите.
Усмивката
застива по лицата.
Бегом притичваме в топлия салон. Да доизживеем там приятността от утринните упражнения в този ден. * Една след друга пристигат годините, остават своето богатство и опити и отстъпват на следващите.
към текста >>
49.
ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ НА ВИТОША
 
- Теофана Савова
Дежурните сестри, нашите майки днес, с
усмивка
насипват на своите деца.
Сваряват се добре, докато една част тръгнат из водата, достатъчно свободни, за да изследват нейната същност. Тук се слага малко магданоз и супата е готова. Разбира се, сол не й липсва. Накрая, подправена с лимон и чер пипер, тя едва се въздържа да не литне към зажаднялата уста. Големият казан шуми.
Дежурните сестри, нашите майки днес, с
усмивка
насипват на своите деца.
Всички са радостни. Едни се радват на хубавия майчински прием, а други - на това, че на тях се е паднало да бъдат днес дежурни. 22 март Пролетен празник. След хубавата беседа Учителя ни пожела да прекараме в света на Любовта.
към текста >>
50.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Усмивката
на Учителя стопли сърцата на учениците.
Всички тук се зовяха един друг „сестра" и „брат", а към благородния възрастен човек се обръщаха с много уважение, наричайки го „Учителю". - Да не закъснеем? - обезпокои се един брат от групата. Учителя извади часовника си и се усмихна: - Слънцето ще ни почака - каза той шеговито. Радост озари лицата.
Усмивката
на Учителя стопли сърцата на учениците.
Отиваха на среща с вечността, и която секундата е равна на един човешки живот, и трябваше да бъдат абсолютно точни. Защото Слънцето не чака, а върви неизменно по своя път. Групата излезе от гората и се отби вдясно, където се откри изглед към поляната. Друга, по-голяма група, вече бе пристигнала тук. Навсякъде имаше цветя, окъпани в брилянтена роса.
към текста >>
51.
ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
„Един глас, който вълнува душата; една
усмивка
, която разкрива в дълбочината на очите извора на свещените и скъпоценни сълзи на съвършената Любов; един поглед, който задължава всяко същество да му разкрие сърцето си; и сила, която внушава респект и му създава власт, която го издига на онова високо положение, на което може само той да стои."
Една силно вярваща сетра ми каза: - Само да го видя и ще ми мине. И така, всеки по своему, ние откриваме необикновените възможности на Учителя. Така познаваме, че той е нашият Учител. За него е казано:
„Един глас, който вълнува душата; една
усмивка
, която разкрива в дълбочината на очите извора на свещените и скъпоценни сълзи на съвършената Любов; един поглед, който задължава всяко същество да му разкрие сърцето си; и сила, която внушава респект и му създава власт, която го издига на онова високо положение, на което може само той да стои."
Затова нашите души постоянно се вълнуват, а очите ни се просълзяват пред съвършенството на твоята любов. Наричат те Великия гост. Защото не си обикновен жител на Земята. Не всеки ще види, че ти се отличаваш от нас по всичко. Умът ти е в абсолютна хармония със святата мъдрост, обходата ти се нарича Божествена любов, а погледът ти - факел на истината.
към текста >>
52.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Всички наоколо се ръкуваха, поздравяваха се и с
усмивка
напущаха поляната.
Играещите бяха покорени от усещането за свобода и радост, от съзнанието за единството с универсалния космичен ритъм и вечния творчески процес на живота. След всички тези събития, които тонират духовно и физически, в спонтанно възникналия разговор Учителя каза: ,, При утринните упражнения ръцете трябва да се държат обтегнати, за да имат връзка с природата." Сега всеки искаше да бъде по-близо до Учителя и да приеме благото на словото му. Един след друг отивахме при него, за да целунем ръката, която благославя и дава надежда за нов живот.
Всички наоколо се ръкуваха, поздравяваха се и с
усмивка
напущаха поляната.
* Днес е неделя, ден в който Учителя изнася беседа и в десет часа. На поляната са останали малко хора, но след известно време онези, които са се оттеглили по най-различни причини, ще се съберат отново в салона. Придружен от няколко братя и сестри, Учителя се отправи към бялата къща. Пред вратата на стаята му една сестра се обърна към него с думите:
към текста >>
Той изслушваше внимателно и с голямо търпение посетителите, даваше им съвет и ги изпращаше с блага
усмивка
.
Само така можеш да задържиш любовта му." След като години наред бе говорил за Любовта, Учителя често казваше: „Аз още за Любовта нищо не съм ви говорил." * Учителя беше в приемната.
Той изслушваше внимателно и с голямо търпение посетителите, даваше им съвет и ги изпращаше с блага
усмивка
.
Днес бяха дошли и трима братя, които той приемаше винаги с радост и с които понякога разговорите продължаваха до полунощ. Единият от тях беше музикант, поради което въпросите, които се поставяха, много често касаеха класическата и окултната музика, изкуството на бележитите композитори и техните произведения. Мислите на Учителя за значението на музиката като творческа сила в природата винаги ни изненадваха със своята оригиналност и възможностите за приложението им в живота. Тази нощ той чете, размишлява и посвети малко време за наблюдения на небесните светила. Той постави телескопа на прозореца и, като го насочи към едно ярко съзвездие, с голямо внимание извърши известни наблюдения и проучвания.
към текста >>
53.
1935 ГОДИНА
 
- Теофана Савова
Дежурните ни посрещат с
усмивка
и ни сервират картофена чорбица.
След хубавата разходка ни очаква вкусна картофена чорбица - ангелска супа; много леко и достъпно ястие, което всеки може да си сготви. Варят се в литър вода 5-7 картошки, докато тръгнат из водата по „научни изследвания", както шеговито се изразяваше Учителя. Добавя се сол и магданоз и се сервира с лимон и черен пипер. Много е полезна, особено при настинка и неразположение. Големият казан шуми в кухнята.
Дежурните ни посрещат с
усмивка
и ни сервират картофена чорбица.
Ние пък им носим дарове от планината. Всички сме радостни и щастливи. 28 април Великден Приготвяме се да честваме празника на Рождество Христово - Великден.
към текста >>
Празник е в душите,
усмивката
е ведра и топла, а в погледа на нашите приятели има повече светлина и радост.
Има върху какво да размислят онези, които посетиха Учителя в днешния ден. 10 юли Наближава Петровден - именният ден на Учителя. Пристигат гости от провинцията и бързо влизат в тон с ежедневието на „Изгрева". Вече започват първите срещи и разговори.
Празник е в душите,
усмивката
е ведра и топла, а в погледа на нашите приятели има повече светлина и радост.
11 юли Гости от Югославия Дойдоха ни гости от Югославия. При Учителя се срещнаха представители на два братски народа. Срещата е тържествена и вълнуваща.
към текста >>
54.
ИЗГРЕВЧАНИ
 
- Теофана Савова
- Да - отговори сестрата с
усмивка
- на всеки е определена работата, която има да върши на земята.
Никола" да търся книги за прочит. Коя ръка ме бе довела отново тук? Така за мен бе съвсем лесно да се преместя в София и да живея до Учителя на ул. „Опълченска" 66. - И така получи ново кръщение и ново име -„Стефанка от 66" - пошегувах се аз.
- Да - отговори сестрата с
усмивка
- на всеки е определена работата, която има да върши на земята.
Аз например, още когато не знаех нищо за нашия Учител, сънувах интересен сън, в който чух музика и в съня си запях: „Христос възкреси Учението." Сестра Стефанка Иванова беше дребничка на ръст,добра и услужлива. Живееше на ул. „Опълченска" 66 и служеше тихо и скромно на делото. Един ден тя запитала Учителя как би могла да си усили волята.
към текста >>
55.
ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ
 
- Теофана Савова
Беглата му
усмивка
потвърди моята мисъл.
Учителя наклони леко глава в знак на одобрение, но веднага след това вниманието му се насочи другаде. Мислите на някой от присъстващите вървяха в друга посока и бяха далече от грижите за фасула. В този момент аз си мислех: Обядът с Учителя е празник. Дали приказките за похапването и за ползата от храните, които не са за пренебрегване, ще се превърнат в идеи на ума? Искрено вярвах в това и бях дълбоко убедена, че всяка дума на Учителя има дълбок смисъл.
Беглата му
усмивка
потвърди моята мисъл.
Много скоро разговорът тръгна в нова посока. Някои очакваха отговор на въпроси, които упорито ги преследваха, а онези, които бяха по-будни, по-чувствителни и възприемчиви, интензивно обогатяваха впечатленията си или минаваха през нови опитности. - Учителю - запита една сестра - тази сутрин вие ни дадохте тема: „Ползата от добрата храна". Загатнахте за по-добрия живот, който хората ще имат в бъдеще. Чрез културата на храненето ли ще дойде този живот?
към текста >>
56.
5.13 Възприемане и създаване на паневритмията
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Нейната постоянна
усмивка
изчезва от лицето й.
Учителя я поглежда строго и й казва: „Защо не взе мерки срещу пакостливите тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе над тебе, и веднага са изпратили своите служители да ти попречат." Олга започва да плаче неутешимо и пада на колене пред Учителя. Той я повдига и казва: „Това същество пак ще дойде при тебе да работите заедно след 33 дена в същия уречен час, но ако ти не се справиш със задачата си, ще отговаряш лично пред Бога." Олга се навежда, целува му ръка и си отива вкъщи. Само тя знае как е прекарала тези дни. Затваря се в себе си, не посещава никого и не разговаря.
Нейната постоянна
усмивка
изчезва от лицето й.
Този път тя взима всички мерки: слага капаци на прозорците, които закрепва добре, затваря, заключва и залоства вратата. В определения час сяда на масата и започва да чува думи от съществото, което е дошло да й помага. То й казва, че името й е Асавита и е изпратена от Слънцето, за да продиктува думите на паневритмичните упражнения. Олга записва всичко. До вечерта текстът на цялата паневритмия е готов.
към текста >>
57.
7.53 Димитрина Антонова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя веднага й обръща внимание и започва с
усмивка
да разговаря с нея.
Димитрина се приближава към него, но Учителя застава с гръб към нея. Както и да се върти, той все й обръща гърба си. Тя се запитва: „Защо Учителя постъпва така с мене? " Дълбоко се замисля и разбира, че не е постъпила разумно, като е отказала грубо парите, давани й от Мария. Смирява се, отива при Мария Захарната и взима парите.
Учителя веднага й обръща внимание и започва с
усмивка
да разговаря с нея.
Значи, той е внушил на Мария Христова да услужи на Димитрина в този труден за нея момент, а тя отхвърля Божието благословение. Димитрина остава да живее на Изгрева, завършва висшето си образование, започва да работи, пише стихове и разкази. Написва много стихотворения за деца, които издава в отделни книжки. Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце.
към текста >>
58.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, снегът бързо се стопява и по лицата на всички братя и сестри заиграва благодарствена
усмивка
, отправена към Учителя.
Внезапно времето се променя, небето се заоблачава и започва да вали сняг, който скоро достига 10 см. Приятелите, неподготвени за такава изненада, се умърлушват и отправят умоляващите си погледи към Учителя, който в това време стои до палатката си. Той отлично чувства тяхната уплаха и безпомощност пред природната стихия. Бързо отива зад палатката си, казва няколко неразбираеми за приятелите думи и махва с дясната си ръка. Снегът, както внезапно е завалял, така и спира.
Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, снегът бързо се стопява и по лицата на всички братя и сестри заиграва благодарствена
усмивка
, отправена към Учителя.
Много такива случаи има, когато Учителя променя времето, но само когато всички приятели отправят мисълта си към него и очакват помощта му. На 20 юли 1932 г. в рилския лагер брат Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва, че на другия ден в планината ще стане голяма буря и затова му предлага да слязат с братята и сестрите надолу. Учителя му отговаря: „Аз ще остана тук, няма да сляза." Брат Лулчев с няколко души от неговата упанишада: Невена Неделчева, Йордан Бобев, Елена Андреева и др., бързо напускат лагера. На 21 юли сутринта става голяма буря, която събаря много палатки.
към текста >>
59.
Село Хатърджа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека
усмивка
Атанас.
Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци. Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал. Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките. - Готви се, Константине.
Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека
усмивка
Атанас.
- Скоро ще бъде това. Когато мръкнеше и Константин се прибереше в своята стаичка, отредена за него на горния кат, той четеше, молеше се и размишляваше за това, което му предстоеше да извърши в живота си. Струваше му се, че някаква написана с огнени букви съдба го направляваше в неговия път. Още от Устово почна всичко това, когато се зае да учи младежите на славяно-българско писмо. В утринните часове, когато и хората, и планината бяха още в сън, той говореше за тежката съдба на народа и как солунските свети братя Кирил и Методий дадоха писмо, на което сега можем да четем словото Божие.
към текста >>
60.
Момчето Петър
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Уплашени, че другарят им може да се удави, те бързо го извадили, но останали крайно изненадани, когато той се появил с такава
усмивка
на лицето, която искала да каже: „Още колко време аз бих могъл да стоя под водата!
Разказват за една игра в морето, когато Петър със своите другарчета отишъл да се къпят. Немирните момчета, които всякога виждали своя съученик сериозен и замислен, решили да се пошегуват с него и във време на къпането няколко от тях се нахвърлили върху него и натиснали главата му под водата. Тази игра-закачка се практикувала често и нападнатата жертва бивала изваждана над водата, когато вече почвала да буйства, което било признак, че се задушава. Този път варненските немирници не усетили, че приятелят им Петър се съпротивлява. За това те го държали под водата много повече от обикновено.
Уплашени, че другарят им може да се удави, те бързо го извадили, но останали крайно изненадани, когато той се появил с такава
усмивка
на лицето, която искала да каже: „Още колко време аз бих могъл да стоя под водата!
Защо се уплашихте? " От този разказ, чут от човек, живял във Варна, и предаван от уста на уста, личи, че Петър Дъновски още от детинство е познавал тайната на дишането, която скритом практикувал и е бил вече усвоил изкуството да задържа въздух в себе си продължително време. Така се изнизваха годините една след друга. Юношата възмъжаваше, но продължаваше да живее още в периода, когато се възприемат впечатленията от света, изучават се природата и човека и се съзерцава безграничното, великото, необятното.
към текста >>
61.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- отвръща човекът и виновна
усмивка
се мярва по лицето му.
- Опитах много пътища и получавах наполовина от това, което очаквах - казваше търговецът, като се надяваше, че ще получи някаква чародейна формула за материален прогрес. - И пътищата си ги извървял наполовина, драги. Ти си от тия, които не изкарват нещата докрай. След завръщането от Съединените щати - Къде пък видя това?
- отвръща човекът и виновна
усмивка
се мярва по лицето му.
- Нали затова те измервам, за да те позная. - Гледай ти, каква е била твоята наука... Друг път един дюкянджия от търновските села, привел зачервен врат, очаква този „доктор", че е най-знатният човек в селото, защото неведнъж бе чувал, че комуто каквото е казал, е самата истина. - Та какво ще кажеш за мен? - пита маститият търговец, след като „докторът", както го наричаха хората, записа в един лист това, което измери.
към текста >>
62.
Първият събор на Бялото Братство
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- С възторжена
усмивка
се провиква иначе сдържаният и мълчалив Тодор и след като разказва с няколко думи на своя брат и колега колко е щастлив, замисля се и почва с малко по-миньорен тон да обяснява на Пеню, че ще бъде трудно и двамата да поискат отпуск в едно и също време.
Както всички провинциални градове, така и Бургас, затворен безбурно в своето катадневие, в занаятите, търговията и оня по-широк размах, който морето дава на живота, посреща последната година на столетието и се готви да навлезе в двадесетия век. В това неминуемо за всеки човек вълнение, когато прекрачва синура между два века, пристига съобщението до Пеню Киров и Тодорчо Стоименов, че са поканени във Варна за първия събор на Бялото Братство, „който ще се осъществи във Варна". Стоименов е особено развълнуван от това съобщение и намира начин да се отбие в стаята, където работи Пеню Киров в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници. - И аз така получих такова съобщение - казва Пеню Киров, очите на когото светят от същата радостна възбуда. - Чудесно!
- С възторжена
усмивка
се провиква иначе сдържаният и мълчалив Тодор и след като разказва с няколко думи на своя брат и колега колко е щастлив, замисля се и почва с малко по-миньорен тон да обяснява на Пеню, че ще бъде трудно и двамата да поискат отпуск в едно и също време.
- Наистина, че е малко трудничко да стане това, но на мене ми е весело и ми се струва, че всичко ще се нареди добре. - Заедно ли да отидем при председателя или поотделно? - запитва Тодор - Може би е по-добре заедно, та изненадата му да мине изведнаж. Замисля се Тодор за минута и предлага: - Ние бихме могли да си намерим заместници.
към текста >>
Сякаш птица проиграва в сърцата на двамата служители и по лицата им се появява сияеща
усмивка
.
- Оставям на вас да решите въпроса - казва смирено деловодителят Киров, но в думите му трепти съкровеното желание да иде във Варна, което за него е от жизнено значение. - Ето какво - малко проточено проговорва най-сетне началството. - Тъй като моята работа изисква аз също да напусна града за една седмица, ще наредя да се спре за десетина дни разглеждането на насрочените дела. В съда ще работи само деловодството, писарите и архивата. Ще поставим обява, че всички насрочени за въпросната седмица дела ще се гледат по същия ред както бе съобщено, но от следващия след седмица понеделник.
Сякаш птица проиграва в сърцата на двамата служители и по лицата им се появява сияеща
усмивка
.
Председателят, стар съдия и опитен в живота човек, е изненадан от тая по детински трепнала радост у тия двама чиновници, за които отдавна той има мнение, че са едни от най-честните и най-ревностни служители. - Така ще бъде - казва той в заключение на трудничкия и за тримата разговор. - Сега сте свободни, считайте се в едноседмичен отпуск. - От сърце ви благодарим! - казва Тодорчо и с необичайна за него устременост тръгва към вратата на канцеларията.
към текста >>
63.
Теменужките
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят го гледал с
усмивка
и бащинска любов.
- Не е ли това много малко? - Не е малко, дори е много, защото тази душа е свързана с други души, които също ще се просветят. Такъв е законът. - Чудесно е това, Учителю! - възкликнал М. 3.
Учителят го гледал с
усмивка
и бащинска любов.
Когато М. 3. се връщал с преизпълнена от ликуване душа, той повтарял полугласно: - Като цветята, като теменужките, скрити зад храстите, които изпълват въздуха с аромат!
към текста >>
64.
Учителят за музиката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Брат Боев се замисли върху тези думи на Учителя, а и всички, които слушаха, се погледнаха с
усмивка
, която трепна по лицата им.
- Вие не знаете - продължи Учителят, - каква невидима, но велика работа вършат музикантите в света. Те може, без сами да знаят това, да трансформират състоянията на хората. Един цял народ може да се промени, да се насърчи и да се вдъхнови от музикантите. Те са едно благо за човечеството. Да знаете колко пъти те са намалявали страданията на хората и колко пъти са ги спасявали от отчаяние.
Брат Боев се замисли върху тези думи на Учителя, а и всички, които слушаха, се погледнаха с
усмивка
, която трепна по лицата им.
- Ако вие знаете окултните закони и ако сте съвършено предани ученици, бихте могли не само да промените състоянието на времето и да отклоните една буря, но и да се подмладите. И змиите се укротяват чрез музиката. Замисляли ли сте се върху този факт, как една мелодия може да направи да заспи една от най-страшните кобри, отровата на която е само за миг смъртоносна? Всички добри неща в живота идват за тогова, който пее. Музиката стопява всички мъчнотии.
към текста >>
65.
Проблемът за здравето
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят стоеше прав на отсрещната страна на малката приемна стая и когато аз, гърчейки се, му говорех, забелязах, че лицето му е радостно и дори
усмивка
трепкаше по него.
Макар и болен, аз успях да посетя Учителя на улица „Опълченска“ 66. Чувствувах силни болки в гърдите и не можех да стоя прав. Свит в един плетен стол, аз чаках Учителя. Когато той се появи, аз станах с големи усилия, целунах му ръка и пак се сгънах на стола. На въпроса какво ми е, аз успях със задъхвания и чести прекъсвания да му обясня страданията си и го запитах какво да правя.
Учителят стоеше прав на отсрещната страна на малката приемна стая и когато аз, гърчейки се, му говорех, забелязах, че лицето му е радостно и дори
усмивка
трепкаше по него.
Отведнъж той все още усмихнат ми изкомандва: - Стани прав! Аз успях да се надигна и го погледнах. - Дишай дълбоко - каза той, - като при това протегна към мене дясната си ръка, която сочеше към гърдите ми. Ръката му бе в хоризонтално положение и с обърната надолу длан, а пръстите му прави и събрани.
към текста >>
66.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Запътил се към него и преди да му опише случката, Учителят го посрещнал и доста настойчиво, макар и с лека
усмивка
на лицето си му казал:
Случило се така, че Т. П. е трябвало да напусне града за известно време, но когато се върнал, трябвало да изживее изненадата, че Константинович изчезнал от София, зарязал ресторанта и отплувал някъде вън от страната. Парите, взети назаем, трябвало да изплати нашият брат Т. П. Един ден брат Т. П. видял Учителя на изгревската поляна и пожелал да му разкаже своята преживелица и голямото си разочарование.
Запътил се към него и преди да му опише случката, Учителят го посрещнал и доста настойчиво, макар и с лека
усмивка
на лицето си му казал:
- На ученика от окултната школа не е позволено да прави търговия под каквато и да е форма, а след това предупреждение изрекъл следните забележителни думи: - На вълци угощение не давай! С лисици договори не сключвай! С мечки приятелство не прави! С лъвове не се състезавай!
към текста >>
67.
Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова)
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Той ме погледна и върху лицето му имаше също една лека
усмивка
.
Гледах го и мълчах, а и той дълго не продума нищо. Отведнъж усетих, че ме обладава дълбока скръб. Тя ме задушаваше и аз избухнах в отчаяно ридание. Учителят Беинса продължаваше да мълчи, но аз разбрах, че той чакаше да отмине моя плач. След като се наплаках горко, аз го погледнах и кой знае защо горко се усмихнах.
Той ме погледна и върху лицето му имаше също една лека
усмивка
.
- Учителю, - запитах аз вече малко окуражена - защо моята мила, най-добра и най-обичана Ани трябваше да умре? Аз дойдох като по някаква нейна повеля да ви разкажа едно нейно съновидение, как тя заболя и как най-после на Петровден замина от този свят. Учителят внимателно изслуша съня на Ани, леко поклати глава с жест и израз, който има човек, на когото това, за което му говорите, е известно. Той нищо не каза, но когато аз с горест и с глас, препълнен с отчаяние, извиках: „Тя - обичната Ани, е мъртва! “ Учителят ме погледна с ведра учуденост и с просветнало лице каза:
към текста >>
68.
Разговори с Учителя. Разговор девети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят стана, не каза нищо, но в очите му имаше
усмивката
на възрастен човек, който слуша разказа на свое обичано дете.
Те могат да построят задружно голяма сграда, едно шосе, едно пристанище. Те могат да се сдружават и да улесняват живота си, но никога да не отнемат свободата един другиму. Но ако такова общество е построено по закона на принудата, то няма да успее. Търпеливите, които са и мъдри, знаят това. Учениците продължаваха да мълчат, макар че този, който четеше резюмето прибра и последния лист.
Учителят стана, не каза нищо, но в очите му имаше
усмивката
на възрастен човек, който слуша разказа на свое обичано дете.
Повдигна ръка, поздрави и отмина.
към текста >>
69.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят леко присви вежди, после вдигна глава и с ведър поглед, в който блестеше светлината на една
усмивка
, каза:
В човека чака много голяма и неподозирана сила, която стои неизползувана. Пробуди ли се тази могъща сила, неразбраното става разбрано и привидно непостижимото става постижимо. Ето как благодатта е вътре в самия човек. Ученикът, след като поразмисли нещо. запита: - Защо някои хора, които не живеят по изискванията на Божествения закон и са познати като алчни, честолюбиви, дори нечисти в своите сделки, все още живеят добре и са поне привидно задоволени във всяко отношение?
Учителят леко присви вежди, после вдигна глава и с ведър поглед, в който блестеше светлината на една
усмивка
, каза:
- Не се радвайте на онова „добро“, което е постигнато по нечестните пътища. То е привидно и много кратко щастие. Може хората да не вярват, но проверена истина е, че от богатство, придобито по нечестен начин, никога не може да се очаква добро. Спечеленото с чест има друга валутна стойност. Монетата, която си спечелил по закона на правдата, ще ти донесе много повече добрини, отколкото монетата със същата стойност, спечелена чрез измама.
към текста >>
70.
25. БЛАГОДАРНОСТТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Тя е като топъл поглед в очите ни, като нежна
усмивка
на лицето ни.
Най-после животът, който ни е даден, като благодат от Бога, е това, за което трябва най-много да благодарим. Бог не се нуждае от нашите хвалебствия. Неговото величие не се увеличава от тях, но ние се приближаваме до него чрез тях. Ние с нищо не можем да Му се отплатим за всичко, с което ни дарява, освен с благодарността си. И нашата благодарност отлита като ухание към Бога.
Тя е като топъл поглед в очите ни, като нежна
усмивка
на лицето ни.
С какво се отличава човекът от животното, ако приема хляба без благодарност, без да отправи една добра мисъл към Дарителя на всяко благо? Благодарността е израз на нашата човещина, на нашето благородство. Колко е по-красив животът ни с нея!
към текста >>
71.
МОЛИТВАТА
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Учителят внимателно слушаше и поглеждаше с
усмивка
към брат Христо.
Той каза като сочеше с показалеца си: — Отлична Сатурнова линия имаш. Ти не обичаш да се подчиняваш на никого. Ти с усилие се подчиняваш на баща си на майка си и на учителите си. Седнах пак на мястото си и започнах да чета някои извадки от беседите.
Учителят внимателно слушаше и поглеждаше с
усмивка
към брат Христо.
Прочетох следното: "Сине мой, дай си сърцето! Човешкото сърце е храм Божий, в който храм човешкият дух е жрецът, а човешката душа е весталката; човешкото сърце и човешкия ум са прислужниците в храма, а ти човекът си богомолеца." Искрено изказах възхищението си от красотата, поезията и образността на тези мисли. След това прочетох стиховете на една молитва, която срещнах в една от беседите: "Чуй Господи,
към текста >>
72.
Вечеря у сестра Савка
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Той ни прие с
усмивка
:
За моя изненада започнаха да пристигат един след друг много хора на групи и заемаха местата в салона. За 15 минути той се напълни. Истинско чудо! Учителят дойде и седна на обикновеното си място пред катедрата. След концерта с брат Христо се качихме горе, за да кажем довиждане на Учителя.
Той ни прие с
усмивка
:
— Ти пя много добре. Този път беше по-щедра. — Учителю, дойдоха много сестри и братя да ме поздравят. Една сестра ми поднесе и тази саксия с цвете. Очите и бяха сини.
към текста >>
73.
'Моето слънце днес ще изгрее'
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
И най-долната работа да ти възложат, приеми я с
усмивка
!
До мен непрекъснато достигат воплите на страдащите! – Учителю – изплаках аз – простете ми, че Ви занимавам със себе си! Ще търпя! Заради Вас, всичко ще пея, всичко ще търпя с любов! – Ако ти не роптаеш и понасяш всичко с любов, ти по-скоро ще ликвидираш кармата си!
И най-долната работа да ти възложат, приеми я с
усмивка
!
Те, скоро, сами ще те освободят! – Учителю, свидний, Учителю, Вие ми осветихте пътя! Вие ми поехте скръбта! Леко ми е сега! Бих пяла и служила на целия свят!
към текста >>
74.
Трите съня
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Слънцето изгря в тази негова
усмивка
.
Учителят се позамисли малко и каза: – Първа глава и първи стих от евангелието на Йоана: "В начало бе словото, и словото бе у Бога, и словото бе Бог", това е достатъчно за предговора. – Учителю, в хармонията е казано, че в гама ДО-мажор, най-важният тон е СОЛ, върху който, като се построй D5 или D7,** то е все едно, че сме построили най-важният, централният стълб на зданието. Вие, Учителю, също ни казвате, че тонът СОЛ е най-стабилният и веселият от гамата. Учителят се усмихна.
Слънцето изгря в тази негова
усмивка
.
Стана му много приятно, дето му казах всичко това. Изражението му беше такова, каквото би било на човек, на когото току-що са съобщили, че са му намерили една богата рудница, с диаманти и злато. – Учителю, снощи сънувах един сън, да Ви го разкажа ли? – Разправи го! – Сънувах, Учителю, че Вие бяхте седнали пред салона, на една от пейките за хранене.
към текста >>
75.
ИДИ ТАМ – НЕ ЗНАЯ КЪДЕ, ДОНЕСИ ОНОВА – НЕ ЗНАЯ КОЕ
 
- Борис Николов
Усмивката
на Пространството казваше: „Вървете след кучето.“
“ Отправих въпрос към живото Пространство. Тук вече получих съвсем неочакван отговор, като че Пространството се усмихна. Гледам – пред нас голямо ловджийско куче с клепнали уши. Сестрата не беше го виждала досега.
Усмивката
на Пространството казваше: „Вървете след кучето.“
И наистина, кучето тръгна пред нас. Ако ни изпревареше много, спираше се и ни чакаше. Сестрите бяха разположени – вървят и пеят. Така вървяхме два-три часа, кучето пред нас и ние след него. Поддържам деликатната вътрешна връзка и проверявам: посоката е права – има едно спокойствие.
към текста >>
76.
ГОРИЛАТА
 
- Борис Николов
Дадох му някои съвети, Горилата разцъфна – за пръв път видях
усмивка
на лицето му.
На полиците по стените бяха наредени детски играчки, къщички и други, направени от борово дърво. На масата – инструменти и други материали. Останах учуден – как можеха тези грамадни, груби ръце да работят толкова нежни, деликатни работи! Той ги раздаваше даром на децата. Разгледахме ги заедно.
Дадох му някои съвети, Горилата разцъфна – за пръв път видях
усмивка
на лицето му.
Вие може да не сте виждали, но аз съм виждал камъкът да се усмихва и да плаче. Какви съкровища крие човешката душа! Какви нежни чувства е скрил Бог в нея. Там те растат, а у един поет се раждат образи, идеи, мисъл. Тук е силата, а там е изкуството да ѝ се даде образ.
към текста >>
77.
МИХАИЛ КОВАЧЪТ
 
- Борис Николов
Не съм виждал на лицето му
усмивка
.
МИХАИЛ КОВАЧЪТ Винаги, когато минавах край ковачницата на моя приятел Михаил, отбивах се да го видя, да си поговорим, да му поръчам някои сечива. Михаил беше отличен майстор. Но беше мълчалив, затворен, тъжен.
Не съм виждал на лицето му
усмивка
.
Той беше чист татарски тип – мургав, скули изпъкнали, вежди сключени, мустаци увиснали. Но очите му – всичко беше в очите. В този поглед се четеше непоколебима жестокост. Но същевременно се прокрадваше и милост, съчувствие. Цялото му лице беше като написана книга.
към текста >>
78.
ЙОСИФ
 
- Борис Николов
Беше най-добрият стрелец в полка – мълчалив, затворен, в тези тежки времена никой не беше виждал
усмивка
на лицето му.
Той имаше и някакъв чин, но живееше при войниците, при същите условия, хранеше се с тях. Писма не получаваше, нито колети, нито пари. Когато полкът тръгваше в атака, Йосиф вървеше начело, изправен, никога не се навеждаше, никога не залягаше. Той не носеше кръст в ръката си, а парабел, с който разчистваше понякога досадни врагове. Лъжата и лицемерието не обичаше – щом сме решили да воюваме, ще воюваме.
Беше най-добрият стрелец в полка – мълчалив, затворен, в тези тежки времена никой не беше виждал
усмивка
на лицето му.
Най-обичаше да прекарва сам. Но при него войниците намираха много утеха в грижите си. Имаше само един приятел – немският летец Ханс Льове. И когато Льове се приземи за последен път и го измъкнаха от кабината, цял надупчен с куршуми, Йосиф не се отдели от него. Льове му предаде книжата си:
към текста >>
79.
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
 
- Константин Златев
Тя може да бъде в обходата, в движенията, в
усмивката
, в говора и т.
За Учителя П. Дънов законът на красотата означава откриването на Божественото в природата, влизането в хармония с природната среда, постигането на спокойствие на духа, което отдалечава страданията, болестите, нравствените простъпки, гнева, отчаянието, егоизма, страха, равнодушието. Това е трепетът, който ни изпълва при проникването в действително красивото: "Гледайте красиви неща - казва Учителят на ББ в България, - мислете за красотата и създавайте красиви форми... Във всеки човек има поне една красива черта, поне една красива линия. Той трябва да знае тази своя черта и да работи за усъвършенстването й. Когато обичате някого, това се дължи на красивата черта в характера му.
Тя може да бъде в обходата, в движенията, в
усмивката
, в говора и т.
н."Реалното знание за вечността на природата, за красотата в нея се разкрива, само когато се получава вътрешна връзка между нея и нас, между това, което е пред човека и го окръжава, и това, което е у човека. Така се ражда диалектика, която не само култивира вкус към красивото, но и възвисява човешкия дух до идеала, до ценностите на Божественото, до Космическия Разум: "Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: "Това ти е достатъчно! " Гледай него да обработиш.
към текста >>
80.
VIII. ТЪРПЕНИЕТО
 
- Константин Златев
С ясен поглед, тиха
усмивка
и преизпълнено с разбиране и Любов сърце той излиза по-мъдър и по-силен от всички трудности и капани на земния си път.
Ако търпението не е съчетано с мир, радост, разум и Любов, то не е търпение, а имитация – отровен плод на лицемерието. Търпеливият е твърд и непоклатим като скала. Мълчанието му е по-красноречиво от всички думи. Той устоява с достойнство и на най-жестоките житейски бури. Ураганът на най-тежките изпитания не може да го пречупи.
С ясен поглед, тиха
усмивка
и преизпълнено с разбиране и Любов сърце той излиза по-мъдър и по-силен от всички трудности и капани на земния си път.
Търпението е път към великата Любов. Заради нея трябва да бъдем готови на всякакви жертви. Всичко, което даваме от себе си в нейно име, е достойно за най-искрено уважение. В този дух е и наставлението на Учителя П. Дънов: „Издържай всичко заради Любовта, докато я придобиеш.
към текста >>
81.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
" Вено го погледна и с блага
усмивка
сложи ръка на рамото му: „На лека разходка" отвърна той.
Ние възлизахме бавно по тясната пъртина, унесени в интересен разговор. Внезапно пред нас се появиха два петела от рода на описаните по-горе. Като забелязаха възрастния мъж между двете госпожици, те веднага изпънаха шии. Когато се изравниха с нас, единият с насмешка в гласа се обърна към Вено: „Ехе, по-кротко! Накъде с тези млади госпожици?
" Вено го погледна и с блага
усмивка
сложи ръка на рамото му: „На лека разходка" отвърна той.
При тези му думи мъжът се свлече на земята с подкосени крака, като ударен от мълния. Той бе така изненадан, че, надигайки се от снега, едва смотолеви: „Хей, внимавай какво правиш! " После, без повече коментари, с подвити опашки „петлите" бързо се отдалечиха зад нас. Тази случка ни развесели. Ние я отминахме без коментар, като че ли всичко беше съвсем естествено и в реда на нещата.
към текста >>
82.
Братският живот
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Братята и сестрите, когато се срещаха, се поздравяваха по братски с вдигната ръка и с една хубава
усмивка
.
Снимки от дома на Учителя Между братята и сестрите имаше много хармонични отношения. Мирът, който Учителят носеше със себе си, се предаваше и на нас. Живеехме много задушевен живот, изпълнен с искрена братска обич и любов, бяхме като едно голямо семейство. Това беше дълбоко осмислен живот, пълен с мир и радост.
Братята и сестрите, когато се срещаха, се поздравяваха по братски с вдигната ръка и с една хубава
усмивка
.
Особено за нас, младите, това беше истинско новораждане. Изгревът непрекъснато се посещаваше и се посещава от последователи на Учителя от цялата страна. Идваха и гости от чужбина. Учителят беше за природосъобразния живот. Общуването с планината е в основата на нашето учение и сме ходили не само през лятото, но и през зимата.
към текста >>
83.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Ярмила има прекрасна
усмивка
, приятен и особено мелодичен глас.
Петровден, 1945 г. По това време Ярмила предава Паневритмията на децата от Изгрева. Те и сега си спомнят с много любов за нея като за мила, талантлива учителка, чувствителен, фин и лъчезарен човек, който се отнася към тях не като към деца, а като към души. Тя познава детската психика, с голяма проницателност успява да вникне в душите им. Те усещат и чувстват нейната любов.
Ярмила има прекрасна
усмивка
, приятен и особено мелодичен глас.
В нейно присъствие децата се оживяват, създава се атмосфера на по-висока степен на общуване. Ярмила има способността да събуди у децата чувството да направят максималното, каквото могат да дадат от себе си. В детското съзнание тя изглежда като фея, като същество от друг свят. Ярмила умее да слуша, така да отправи внимание към човека, че той да прояви най-доброто от себе си. Ярмила продължава да обучава деца и по-късно във Франция и те с радост са играли Паневритмията.
към текста >>
84.
Теми на Общия окултен клас
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Произход на
усмивката
, 16.01.1924 г., 7:30 ч. вечерта.
Отличителни черти на растенията, 05.12.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Качества на знанието, 19.12.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Единство на Обичта, 26.12.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Произход на лечебните растения, 02.01.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Най-малката добродетел, 08.01.1924 г., 7:30 ч. вечерта.
Произход на
усмивката
, 16.01.1924 г., 7:30 ч. вечерта.
Разлика между Дух и материя, 23.01.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Най-щастливият ден в годината, 06.02.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителна черта на търпението, 13.02.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Най-важният стих от Евангелието от Йоана, 20.02.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Кой е най-важният въпрос в Живота, 20.02.1924 г., 7:30 ч. вечерта.
към текста >>
85.
Вулкан
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Усмивката
е трезва и приятна.
Погледът е магнетичен, приятен, с подтик за справедливо отношение към онова, което се разглежда. Носът на Вулкановите типове добре хармонира с изпъкналото чело.Той е дълъг, леко извит и при върха е нормално широк. Устата е хубава, със среден размер. Устните са с красиви извивки, като горната е по-добре изразена; те едва се допират - не са стиснати, за да изразяват усилие и твърдост. В края не са спуснати, което е израз на песимистично, подозрително гледане на всичко, а говорят за достойнство, себевладеене, спокойствие, доброта.
Усмивката
е трезва и приятна.
Брадата е добре оформена и не е издадена напред, за да показва твърдост и инат. Тя подчертава равновесието, което всички части на лицето показват; нито пък е къса и хлътнала, което е израз на променливост, безволие, а хармонира с овалното лице. От цялото лице на Вулкановите типове се излъчва едно равновесие, хармония, спокойна сила и приятност. В морално отношение Вулкановите типове стоят твърде високо. Те са интелигентни, спокойни, силни хора, които успяват, защото всякога долавят правилните идеи и методи за разрешаване на всяка поставена задача.
към текста >>
86.
Венера
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Красивата и пленителна
усмивка
разкрива изящно наредените като бисер зъби.
Венериният поглед изразява още тънка чувствителност и развита интуиция. Носът не е голям и често е кокетно вирнат нагоре. Ноздрите са трептящи, подчертавайки любовната чувствителност, която се излъчва от очите. Устата е обикновено малка, с добре и красиво оформени сочни устни. Вертикалната бразда, която се спуска от долната част на носа към горната устна, е изящно издълбана, показваща деликатното, отмерено и справедливо отношение към околните.
Красивата и пленителна
усмивка
разкрива изящно наредените като бисер зъби.
Една обла и мека брадичка завършва лицето с малка приятна трапчинка. Венера - това е типът жена. Силата й не стои в мускулите, нито във волята; тя седи в силата на опияняващите чувства. Венерините типове мъже са хубави, изнежени, с добре нагласена вратовръзка, изискана прическа, с хубави засукани мустачки. Държат да се нравят на жените повече с тези си качества, отколкото със своя ум.
към текста >>
87.
Юпитер
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Усмивката
им е добродушна.
При други случаи долната част е по- добре развита и е месеста, показваща човек, който обича удоволствията и преди всичко добрата трапеза. У трети средната част е добре развита, показваща човек, който не се поддава на влияния; носът там е леко заорлен, леко загърбен. Този едър нос говори за голяма интелектуална сила, с която тези типове разполагат. Устата е голяма, месеста, добре очертана, показваща изпълнителност и сериозни задължения към поставената задача, а също и силни чувства и меко отношение към всичко. Тя хлабаво се затваря, показвайки липса на твърдост в отношенията към хората, меко и лабилно отношение към въпросите и делата, които предстоят да се решават.
Усмивката
им е добродушна.
Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за председатели, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучен изход на всяка работа. Идейният свят, с който те имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове са,общо взето, весели, оптимисти, обичат хумора, свободния и богат живот. Те са добри съпрузи, сериозни, миролюбиви, привързани, услужливи, обичат и децата си. Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса - орбита с ексцентрицитет 0,048, което също допринася за благотворното му влияние.
към текста >>
88.
Планетните типове. Вулканов (Слънчев, Аполонов) тип
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Усмивката
е твърда и добра.
Веждите са почти хоризонтални или пък описват лека крива с доста гъсти косми. Тези вежди изразяват енергия дори в спокойно състояние, без да има нужда да се навъсват. Носът е прав или леко заорлен, но не е заострен. Устата е хубава, средно голяма. Тя говори за достойнство, себевластие, доброта.
Усмивката
е твърда и добра.
Брадата е кръгла и малко издадена напред. Зъбите са с красив цвят и добре запазени. Бузите са месести и здрави. Гласът е доста силен, плътен, но приятен, звучи пълноценно. Ушите имат средна големина.
към текста >>
89.
Венериният тип
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Усмивката
е чаровна и разкрива красиво наредени като бисери зъби.
Носът е прав и леко извит, малко е месест, но е фин, с малки трепкащи ноздри, което говори, че не обичат да се задълбочават във философски проблеми. Устата е малка или средно голяма, с две красиво оформени месести устни, което говори, че лесно обещават, но трудно изпълняват - една пленителна небрежност към своите обещания. Вертикалната бразда, която са спуска от носа към горната устна, е изящно издълбана и подсилва красотата в тази област на лицето. Това показва деликатно и внимателно отношение към околните. Брадичката е малка, обла, месеста.
Усмивката
е чаровна и разкрива красиво наредени като бисери зъби.
Бузите са кръглички с трапчинки. Ушите са обикновено малки, показващи липса на стремеж към разрешаване на големи проблеми. Шията е бяла, закръглена и със средно хармонична дължина. Раменете са закръглени, пълнички и падащи, на които не може да се види никаква кост. Гърдите са месести, но по-тесни.
към текста >>
90.
Юпитеровият тип
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Характерен белег на Юпитеровите типове е добродушната им
усмивка
.
При интелигентните типове е с нормална и красива дебелина и с широко отворени ноздри. При примитивните тази месестост на носа е груба, зачервена и с малки ноздри. Устата е доста голяма, с дебели, добре изразени устни при по-интелигентните, а при по-нисшите дебелината на устните е по-груба. Горната устна винаги преобладава, устните хлабаво се допират. Брадата е широка месеста, тлъста.
Характерен белег на Юпитеровите типове е добродушната им
усмивка
.
Ушите им са прилепнали до главата - признак, че са спокойни и примирителни, без нападателност и агресивност. Юпитеровите типове не обичат да се бръснат и затова често си оставят брада, която обикновено е гъста, величествена, председателска. Зъбите са едри и добри. Бузите са месести и добре оформени. Обичат и мустаци, но те падат като руно.
към текста >>
91.
Цар на Мрака
 
- Николай Райнов
Затова моят Творец ме нарече Майка на Живите.“ И възрадва се Адам, сърцето му се стопли, а на лицето му изгря
усмивка
.
И трепна в буря сърцето на Човека. И той не смогна да каже нищо: очите му бяха слепи от блясъка и, а умът му не можеше да разбере буквите върху нейната диадема. Защото Човекът не познаваше още знаците и не знаеше смисъла на начъртанията. Тогава Жената пристъпи и каза: „Аз съм Ева. Който не мине през мене, не ще стигне до Бога.
Затова моят Творец ме нарече Майка на Живите.“ И възрадва се Адам, сърцето му се стопли, а на лицето му изгря
усмивка
.
А един ден, когато бе горещо и Ева пиеше вода от извора, Сатанаил мина през Едема. Наведена над кладенеца, Ева пиеше. Задната пола на дрехата й се бе дигнала, та кракът й се виждаше цял. Сатанаил видя крака й — бял, като млечен халкидон… И желание заигра в сърцето му, желанието роди страст, а страстта — копнеж. И закопня пръв път по жена Сатанаил.
към текста >>
92.
Соломон и Балкиза
 
- Николай Райнов
— — “ *** И когато свърши, Соломон погледна с изпитлива
усмивка
Балкиза.
Но Змията ще ухапе Скорпиона и стъпките на царицата ще се затрият, като населниците на Содом и Гомора. „Думите на жената са бързи, като нозе на танцувачка, и преходни, като цветове на алмуг. „И — докле заглъхне песента на рибарите, червените макове отлитат, а остават само семената. „Мак е жената. — „Тъй съм чул аз.
— — “ *** И когато свърши, Соломон погледна с изпитлива
усмивка
Балкиза.
А тя се тихо смаеше. И запита я засрамено Соломон, защо се смее. А тя го прониза с тънък поглед под замрежени клепачи, па промълви весело: „Разгатна ти добре гатанката, царьо! Ха, ха... Мъдрец на притчи с притчи отговаря... Но притчи знае мъдростта, а не сърцето... Няма е неговата реч, но жилят понякога думите му. Та що би казал ти, ако първите думи на устата ми бяxa не слова на мъдрост, а — думи на сърцето? “ И засмя се втори път Балкиза — и погледна царя.
към текста >>
93.
Даниил
 
- Николай Райнов
Но Даниил разплете прегръдките и с кротка ръка — и в очите му светна скръбна
усмивка
.
И разпали смола от химаватски бор, смесена с цветове от дилянка, индийски крин и загърличе, защото тази миризма зашеметява и буди любов. И легна царицата върху ложе от пурпурно кадифе, а над него спусна балдахин от тънка финикийска свила, изпъстрена с дребни персийски шевици. И прати да повикат Данииля. …Когато дойде младият маг и видя царицата — богато накичена, в сияйно измамлива голота, отвърна той лице. А тя се хвърли върху него — и го прегърна — и потърси с уста устата му.
Но Даниил разплете прегръдките и с кротка ръка — и в очите му светна скръбна
усмивка
.
Защото сърцето му познаваше любовта и лъжата на женска милувка. А царицата, разпалена от бясна страст, горяща за милувки на тайноведец, се обви като змия около него — и прилепи топла снага до тялото му, като издаваше треперяща гръд нагоре, а главата й — отхвърлена назад — чакаше дива целувка… Но Даниил разплете втори път прегръдките й, па рече: „Прости ми дързостта, царице, но — не прегръща маг жена. За чар на змия не живее този, за когото няма на земята чар. По диви върхове и канари разхарчих мощ и младини. — За нови пътища и за скрижали нови — млъкнаха струните на сърдечния псантер.
към текста >>
94.
Псалом на Слънцето
 
- Николай Райнов
А
усмивката
Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му.
Негов е Животът с вечния кръговрат от Смърт и Възраждане. И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота. Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът — и в Него ще се втече. *** Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище!“ Тъй Му каза Царят, Неговият Баща. ... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце, за да затвори в него пламъците на Своята обич.
А
усмивката
Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му.
Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рачителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и пригръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие. И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залез, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци. Тъй Слънцето целува Земята — Своята Годеница.
към текста >>
95.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
Мене ми требва душа на жена, — за да изпея на светa своите съкровени песни, дето пърха
усмивката
, по която бленувa всеки.
— В тях няма тайна. А хубава е само песента, в която шепне тайна — и говори съкровен копнеж. Но моята душа е бурна, защото е душа на Морето. Аз нямам своя душа...“ И втори път се замисли певецът. ... И обърна поглед към Жената — и рече й с тиха молба: „Дай ми — о, Жено, — дай ми своята душа! Твоята душа е тайнствена — и страстна — и пълна с копнеж.
Мене ми требва душа на жена, — за да изпея на светa своите съкровени песни, дето пърха
усмивката
, по която бленувa всеки.
Дай ми — о, Жено, — дай ми своята душа! —“ Но Жената погледна с горест певвеца — и на очите й бликнаха сълзи... Защото нямаше що да му даде. *** Като ходех по стъгдите на Птолемаида, жена срещнах пред храма на Сераписа. Тя продаваше миризми. В малки стъкленици и чаши от алабастър тя носеше касия, смирна, кинамон, кориандър, нард, мирсина и други благовония. И в кутии от злато и скъпа кост имаше амбра, мускус, ладан.
към текста >>
Вашата песен кипи в
усмивката
на плувеца.
Ние убиваме с мощен замах и пръскаме на капки творбата на морето.“ Веслата плачеха в своя плясък: „Тлан — тлан — тланъ!“ „ — Тлан — тлан — тлан ! Вие сте наши очи. През вас се изливат сълзите ни. Вашите погледи блясват и загасват. Нашият плач плакне в пенливите ви бездни своя тъжен образ. Нашият път е незнаен: ние сме нозе, с които куца по морето човешката мечта.
Вашата песен кипи в
усмивката
на плувеца.
А нашите стонове потъват в тъмното дъно. И никой ги не чува.“ Веслата пееха в своя плясък:„Тлю — тлю — тлю!“ Веслата плачеха в своя плясък: „Тлан — тлан — тлан!“ ... О, кой ще ни каже, де води разбитият път на веслата? *** Към Колхида полетя корабът на смелците, дръзнали да пожелаят Златното руно. Тифис улови кормилото; Линкей впи поглед в морето, за да следи подводните скали; Нелей хвана платната; Херакъл застана с меча си на корабния нос; Менотей разкри в прокоба премеждията на опасния път; Язон се възправи до мачтата, за да посочва пътя. Още един голям смелец имаше между мнозината други: Орфей, свирач на лютня.
към текста >>
96.
Фарисей и митаръ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Уста срѣдна, бърни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устнитѣ ъгли стоятъ малко издигнати; по тѣхъ трепти една
усмивка
на презрение — „хората, това сѫ тълпа“.
Кръстъ възтънъкъ. На възрастъ преминалъ е четиритѣ периода и е встжпилъ въ петия, сир. навършилъ е 45 години. Раменетѣ малко възкржгли, лицето малко продълговато и крушообразно. Долната челюстъ правилно сформирана, съ брада продълговата и заострена — признакъ на човѣкъ съ умъ подвиженъ и схватливъ.
Уста срѣдна, бърни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устнитѣ ъгли стоятъ малко издигнати; по тѣхъ трепти една
усмивка
на презрение — „хората, това сѫ тълпа“.
Външно, обаче, своето презрение фарисеятъ никога не изказва. Очи сивопепеляви, вежди дъгообразни, малко наведени, като клонетѣ на старо дърво. Това сѫ вежди на човѣкъ, който е живѣлъ дълго време и има опитностъ въ живота. Чело хубаво, възвисоко, въ основата си надъ носа издадено — признакъ на силна индивидуалности. на наблюдателенъ и практиченъ умъ.
към текста >>
97.
Пеперуди
 
- Георги Радев (1900–1940)
Колко просто! И затова ние присъствуваме на известни явления в света, които будят
усмивка
.
Ето защо, навсякъде в света — под една или друга форма — е обявена война на интелекта. Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия. И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с просто натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми. Интелектът прилича на търговец, който вижда наредени и отбелязани в неговия тефтер разни стоки, брои ги, пресмята техните условни стойности, превръща ги в парични еквиваленти, но отде и как са дошли тия стоки, кой се е трудил с пот на челото да ги изработи, какви сили — и природни и човешки — са вложени в суровите материали, от които те са изработени, от всичко това той ни най-малко не се интересува. Седи си и самодоволно брои, тегли и пресмята.
Колко просто! И затова ние присъствуваме на известни явления в света, които будят
усмивка
.
Ето запример, някой философ съчинява една „нова“ етична система — написва, да речем, една етика на любовта в противовес на „етиката на дълга“. Дроби, разлага, анализира, преценява понятието за любовта, мъчи се да определи етическата му цена, да установи върховната му житейска стойност. А преди две хиляди години, великият Назарянин, когото юдеите разпънаха на кръст, живя любовта, и чрез мистерията на Голгота, вля магичната й сила в душата на човечеството, та го възроди за нов живот. Той живя любовта и благодарение на него — по живите пътища на живота — тя пръсна лъчите си и в мозъците на хората, за да могат поне мисловно да се издигнат до нея, да могат да я разчепкват логически и да градят върху нейните основи своите етически системи. Живеят я и мистиците — поетите на Любовта.
към текста >>
98.
Физиогномична картина
 
- Георги Радев (1900–1940)
При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека
усмивка
, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство.
Погледнете очите ù: те са сини, големи, светли, премрежени с хубави ресници. Ирисът, полузакрит от клепачите, е изпъстрен със златисти петна. Над очите спокойно се издига като свод хубава чело - долу то завършва в леко извитата аркада на веждите, а горе в излеко изпъкнали, заоблени челни издатини. Носът се спуща в слабо заоблена линия, която спира уравновесена от изящно очертаните ноздри. Устата е хубаво изваяна: горната и долна устни не са ни стиснати, ни открехнати - те свободно прелитат една към друга.
При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека
усмивка
, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство.
От цялата ù фигура лъха хармония и равновесие - дори и когато ходи, тя прилича на нещо подвижно, което при всяка стъпка сякаш се уравновесява. Ето, тя сяда на своя стол. Поздравява съседа си - неин познат очевидно. Погледът неволно се пренася на него. Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка.
към текста >>
На фините му устни
усмивката
оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува.
Ясно е, съседът на тази дама не може да я забавлява - той не е ни духовит събеседник, ни охолен веселяк. Но не се безпокойте - дамата не ще бъде оставена да скучае. И ето, приближават се двама кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста. Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен.
На фините му устни
усмивката
оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува.
Види се, за да има време да избъбри още комплименти или да ù разкаже нещо забавно, нещо ново и интересно. Думите му, обаче, се прекъсват от резкия поздрав на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата дама. След това той представя своята дама: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни. Те се разцъфват при комплимента на гъвкавия кавалер в усмивка, ноздрите на леко вирнатия нос трепват и се разтварят, а брадичката, с мъничката си трапчинка, се разклаща като водна капка, която сякаш ще капне от някой цветец. Характерологът, застанал на един от балконите на залата, наблюдава.
към текста >>
Те се разцъфват при комплимента на гъвкавия кавалер в
усмивка
, ноздрите на леко вирнатия нос трепват и се разтварят, а брадичката, с мъничката си трапчинка, се разклаща като водна капка, която сякаш ще капне от някой цветец.
Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен. На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува. Види се, за да има време да избъбри още комплименти или да ù разкаже нещо забавно, нещо ново и интересно. Думите му, обаче, се прекъсват от резкия поздрав на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата дама. След това той представя своята дама: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни.
Те се разцъфват при комплимента на гъвкавия кавалер в
усмивка
, ноздрите на леко вирнатия нос трепват и се разтварят, а брадичката, с мъничката си трапчинка, се разклаща като водна капка, която сякаш ще капне от някой цветец.
Характерологът, застанал на един от балконите на залата, наблюдава. И се усмихва. „Цяла слънчева система в една концертна зала!" - си помисля той. В тази случайна наглед констелация от хора, сбрани около царствената дама, неговото вещо око проследява представителите почти на всички „планетни" типове: слънчев, сатурнов, юпитеров, меркуриев, марсов, венерин. На символичния език на типологията, това са основни морфологични типове, на които - както се установява от дълги наблюдения - човечеството се разпада.
към текста >>
99.
Натюрели
 
- Георги Радев (1900–1940)
Тъй както и зад
усмивката
на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а — във военно време — и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал.
Натюрели Ако през време на голямото кръгосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин“ ви се случеше да видите едновременно на борда му Д-р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц — разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач — надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът. Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенера. Д-р Хуго Екенер Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д-р Екенера по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига — полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи.
Тъй както и зад
усмивката
на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а — във военно време — и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал.
Ото Манц И действително, в лицето на Д-р Екенера и на готвача Манц, ние — изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер имаме два типични представителя на два от трите първични натюреля — на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера*), в лицето на споменатите по-горе двама души, които взимаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията — повече или по-малко сполучливи — в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне , че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване — въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица — на някой основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават известни характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в света. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде“?
към текста >>
100.
Два образа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù
усмивка
се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице.
Два образа Представете си, че някоя жена, като тази на фиг. 2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1.
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù
усмивка
се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице.
Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2.
към текста >>
Той се излива през техните движения и жестове, той трепти в
усмивката
им, в мекия им говор.
Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж. Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип. Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито органи са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали.
Той се излива през техните движения и жестове, той трепти в
усмивката
им, в мекия им говор.
Тия жени разбират страждущите – и млади и стари. Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта. Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува. Това са в истинска смисъл на думата духовни майки за по-невръстните по опит души. Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова, биологична функция в социална и психологическа.
към текста >>
НАГОРЕ