Търсене в текстове за 'Усмивка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 43 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника.
Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи.
към текста >>

2. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

Забелязах една малка усмивка на лицето му.
Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“.
към текста >>

3. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

Забелязах една малка усмивка на лицето му.
Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите, аз ще ви прекарам лесно“.
към текста >>

4. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Свършете тъй работата си, та като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка.
Това лозе е обрасло с тръне и бодили и ако сме умни и добри, ще го прекопаем и изчистим. Не мислете, че днес това лозе не може да се изчисти. Ако работят на него умни и добри хора, няма да минат и 10 години, това лозе ще процъфти и ще даде своя изобилен плод. Бъдете сега смели и решителни, трудолюбиви и работливи! Работете не за пари, а за една Божия усмивкa. Свършете тъй работата си, та като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка. Божията усмивка да бъде заплатата ви! Това се отнася до всеки от вас. Това е материалът, върху който ще работите над себе си. Само така като работите, ще представлявате една здрава част от целия организъм. Докато всяка една нишка е здрава, тези хиляди нишки събрани на едно място и преплетени добре, образуват едно въже, което не се къса.
към текста >>

Божията усмивка да бъде заплатата ви!
Не мислете, че днес това лозе не може да се изчисти. Ако работят на него умни и добри хора, няма да минат и 10 години, това лозе ще процъфти и ще даде своя изобилен плод. Бъдете сега смели и решителни, трудолюбиви и работливи! Работете не за пари, а за една Божия усмивкa. Свършете тъй работата си, та като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка. Божията усмивка да бъде заплатата ви! Това се отнася до всеки от вас. Това е материалът, върху който ще работите над себе си. Само така като работите, ще представлявате една здрава част от целия организъм. Докато всяка една нишка е здрава, тези хиляди нишки събрани на едно място и преплетени добре, образуват едно въже, което не се къса. А когато всяка нишка е слаба, хилава, то колкото и да е дебело въжето нищо не струва.
към текста >>

5. 1921_8 Спомени на Мария Тодорова

Ето така – заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават.
Михаил Иванов и Кръстьо Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира пред художник? Ето така – заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи – в позата на съзерцание и съсредоточение. И те гледат и мижат, докато те прилъжат с приказки за това или онова. Подхванеш се, започнеш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започнаха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава, или онакава, във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той имал дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат.
към текста >>

6. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

Такава усмивка показва: „Аз ще те изям".
После влиза във всичките ти удове, заема мястото вътре в мозъка ти и казва: "Тъй ще направиш, иначе ще направиш", и ти изпълняваш неговите заповеди. Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, Той е претърпял известно изменение". (118-119 стр.) Е хубаво, когато човек само се усмихне, мускулите на устните се повдигат, а очите са ясни, огнени, остри, няма мекота в тях. Всичко това какво показва? Такава усмивка показва: „Аз ще те изям". А когато една усмивка излиза отвътре, в очите има Божествена светлина, мекота, нежност и този човек казва: „Аз съм готов да ти помогна, аз любя Господа". Следователно, за мене усмивките веднага разрешават въпроса. (216 стр.) Като срещна някого от черните братя, още преди да ме види, тегля ръцете си надолу. Той заспива, а аз си заминавам.
към текста >>

А когато една усмивка излиза отвътре, в очите има Божествена светлина, мекота, нежност и този човек казва: „Аз съм готов да ти помогна, аз любя Господа".
Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, Той е претърпял известно изменение". (118-119 стр.) Е хубаво, когато човек само се усмихне, мускулите на устните се повдигат, а очите са ясни, огнени, остри, няма мекота в тях. Всичко това какво показва? Такава усмивка показва: „Аз ще те изям". А когато една усмивка излиза отвътре, в очите има Божествена светлина, мекота, нежност и този човек казва: „Аз съм готов да ти помогна, аз любя Господа". Следователно, за мене усмивките веднага разрешават въпроса. (216 стр.) Като срещна някого от черните братя, още преди да ме види, тегля ръцете си надолу. Той заспива, а аз си заминавам. Като отмина, пак тегля отподире му ръцете си, за да го събудя.
към текста >>

7. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина.
Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците. Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене. С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят. Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина. Той живя малко между нас, но го помним. Паметна по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи впечатление, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски. В Родопския край твърдите гласни ъ и û в корена на думите се изговарят оу или оа.10 По тази причина фамилното име Дъновски тук се произнася все още като Доуновски. В по-старите литературни източници тази фамилия се е пишела Доновски. За единство с общовъзприетия фонетичен изговор в нашето изследване ще я изписваме Дъновски (за бащата), респективно Дънов за сина.
към текста >>

8. 031. Период след Освобождението

Въпреки и на преклонна възраст, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение.
Между другото станало дума и за отношението на отец Константин към син му Петър, основоположник на духов-но движение в България. Старият учител си припомни как поп Константин говорил за духовната ревност на сина си Петър. След като извършил възложената му обществена работа, отец Константин се завръща обратно във Варна. Старите варненци си спомнят за дядо поп Константина с особено уважение. Срещат ли го по улиците на града, стари и млади го поздравяват почтително, като леко се отместват встрани да му сторят път, за да мине. Въпреки и на преклонна възраст, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение. По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18 На 13 ноември 1919 г. иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна възраст и бива тържест-вено пог-ребан в църковния двор на храма “Св. Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на гроба му е вдигнат скромен паметник.
към текста >>

9. 032. Послеслов

И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета.
Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора. С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп. Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни. И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета. Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с дядо поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното чувство, че пак съм пред него и че с голямо благоговение целувам десницата му и чакам неговото благословение.
към текста >>

10. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня".
Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни.
към текста >>

11. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

След беседа Той имаше едно радостно лице, едно лице, от което блика светлина ведро, една усмивка към всички, една благост излизаше от Него, едно разположение.
След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи. Той не правеше контакт с нас преди беседите, стоеше си в стаята горе. Той се подготвяше за беседа, защото Той не четеше нищо - само говореше. И стоеше горе, сигурно за връзката, която имаше да направи, за да може така да тече Словото у Него. И след беседа Учителят беше вече друг. След беседа Той имаше едно радостно лице, едно лице, от което блика светлина ведро, една усмивка към всички, една благост излизаше от Него, едно разположение. След беседата Той бе готов като че ли още две беседи да изговори и затова на поляната след гимнастика ни говори, говори. Един Го запита, друг Го запита, Той отговаря, с часове е говорил. Елена Андреева Учителят редовно изнасяше своите беседи на улица "Опълченска" 66. Имаше стенограф, който подготви първите три серии "Сила и живот" за печат.
към текста >>

12. УЧЕНИЦИ

Една топла усмивка грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре".
От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва. Разбрах, че братята са направили някакъв пропуск, без да могат да разберат това. Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от кюнците е неправилно поставен - обърнат е и ще пуши оттам, щом се запали печката. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна, затова всякога са ги поставяли с тази грешка. Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителят влезе в салона. Една топла усмивка грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре". След това като посочих грешката на приятелите, които бяха вече ободрени и радостни, че този път успяхме, всички с усмихнати лица промълвиха: "Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи". За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни. Николай Дойнов След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера. Учителят отпусна средства и купихме 5-6 кошера.
към текста >>

13. МИХАИЛ ИВАНОВ

Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота, една необятна обич ме изпълни и широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума.
Избрах Михаил като негов най-добър ученик да ме заведе при Него. Един прекрасен ден през пролетта, Михаил и аз отидохме при Учителя. Влязохме в една малка стая - Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя. Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата, от който се спущаше златна верижка с един малък диамант. Белите Му коси, падащи към раменете, обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лице, от което лъхаше мир, благородство и благост. Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота, една необятна обич ме изпълни и широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути. Разговорът се водеше между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мен. Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост. Този ден бе изключителен за мен.
към текста >>

14. ПАНЕВРИТМИЯ

Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й.
Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само, за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеяла, че дори и да чука някой - да не може да се чува.
към текста >>

15. МУЗИКА

Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка.
От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата. Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци. Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха.
към текста >>

16. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща.
Ние полетяхме с буйната си кръв и младата си плът. Но Учителят изхвърча като тапа и пристигна пръв на финала, застана и се огледа, а ние едва бяхме преминали половината разстояние. Как стана това, не можахме да разберем тогава и сега. Ние бяхме по на 25 години, а Учителят - на 60. Видяхме само как Той изхвърча, като се виждаха краката му като спици на колело - така бързо, че всичко ни се премрежи пред очите. Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и живота на земята." Веднъж брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече на огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст, на всички, които бяхме около Него. Тогава никому не направи впечатление, че с такава гъба Учителят почерпи толкова много хора.
към текста >>

17. ЧУДОТВОРСТВО

"Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал брат Пеню Киров с усмивка и с желание да хапне баница.
Сега за вас са чудеса, а за нас, учениците от Школата, не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашия живот. Борис Николов В първите години Учителят идва в Бургас. Там били Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов. Вникнати в разговор в някаква духовна работа, поизморили се, пък станало към 9-10 часа, огладнели. "Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал брат Пеню Киров с усмивка и с желание да хапне баница. Учителят го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора. След малко, като излезли на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, ги чакала вънка, парела. Когато видели баницата там, се чудели кой я донесъл. Както и да е, изяли я.
към текста >>

18. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Просия радостна усмивка по студените лица, всеки очаква привет отдалеч, а колко освежителни са тези писма, проблясват хубави спомени.
В една тъмна нощ получавам телефонно известие да сменя една механизирана рота на бойната линия. Съвсем незабелязано през нощта се промъкнах и в ранните зори се намерих с ротата си на предната линия, където температурата винаги беше висока. Откъслечни тежки взривове рядко процепваха въздуха или картечен залп и пак-тишина. Нощ и ден в бездействие и в очакване началото на края. Веднъж, унесен в далечни спомени из спокойния живот за Родината, прозвуча ясният глас на пощенския раздавач: Писма, има много писма! Просия радостна усмивка по студените лица, всеки очаква привет отдалеч, а колко освежителни са тези писма, проблясват хубави спомени. Колко радостни са тези писма на фронта! Отвън пукотевицата се чува все по-често, никой не може да надникне над окопа, всичко замира. Писмата остават непрочетени, тъга свива душата, любимото писмо остава непро- четено. В този момент - нещо странно: тихият ветрец неусетно изтръгва писмото от ръцете ми, писмото излита и пада на 5-6 метра пред окопа. О, ужас, а вън е ад, да рискува ли човек, но как да излезе?
към текста >>

19. ЛЮБОВ

Срещам един ден Учителя и с усмивка ми казва: "Дошъл някой да ми говори за Любовта.
А по всички правила, мазилката трябваше да замръзне и след това да падне. В това аз имах опит, така се случваше винаги. Но този път се случи обратното. Мазилката не замръзна и не падна. Борис Николов Срещам един ден Учителя и с усмивка ми казва: "Дошъл някой да ми говори за Любовта. Та той не е готов един косъм от главата си да пожертва заради нея, а иска Любов и всичко най-хубаво за себе си. Това е невъзможно." Един ученик зададе въпрос: "Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: "Безсмъртие без любов не съществува.
към текста >>

20. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

На устните ми често просияваше усмивка, а очите ми излъчваха светлина, защото бе светло на душата ми.
Аз станах да си отивам, а в душата ми се бяха пробудили птици, които запяха и ми беше така хубаво! На вратата Той ми каза да дойда пак при Него след една седмица. Но и да не бе ми казал, аз пак бих отишла, да Му благодаря за мира, който беше оставил в моята душа... Оттогава в мене се събуди желание да чета, да работя, дори да свиря на затвореното от години пиано. Аз не бях вече онази начумерената, вечно тъжната и песимистичната. На устните ми често просияваше усмивка, а очите ми излъчваха светлина, защото бе светло на душата ми. Как стана това, аз не зная, зная само, че думите на Учителя, колкото и кратки да биваха, внасяха в мене тих мир и безгранична радост. А Той ми говореше за търпение, за безкористна обич и да виждам навсякъде и във всичко доброто и красивото. Спътникът в живота ми, като виждаше промяната в мен, зачудваше се, а после ставаше ласкав и приветлив. Оттогава се изминаха много години, през които слънцето не грееше непрестанно, но и когато имаше нощи на тъга, мъка и скръб в мен, там негде в душата ми, грееше друга светлина, която ме крепеше и насочваше във верния път на живота. Тази светлина идваше от думите на Учителя, от Неговите очи, които ме гледаха благо и от Неговото присъствие, което винаги събуждаше в мен импулс за творческа работа.
към текста >>

Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни момичета), певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: "Учителю, г-н X, редактор на вестник X, желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде ръката, но посочи към нас: "Занят съм, рекох.
След малко иде Катя Грива и казва: Учителят каза веднага да отидеш при Него! " Заупорствах, но Катя настойчиво ме задърпа, като дете ме завлече при Учителя. Като ни видя от прозореца, Учителят излезе веднага, усмихна се мило и почна да ни говори. Но току- що започна и към Него пристъпиха двама важни господа. Единият - някакъв певец, познат с Учителя, а другият - редактор на столичен вестник. Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни момичета), певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: "Учителю, г-н X, редактор на вестник X, желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде ръката, но посочи към нас: "Занят съм, рекох. Разходете се из поляната." И продължи бащински усмихнат да ни говори. Обясни на какво се дължи състоянието ми и моментално го смени. Когато се връщахме, аз едва ли не скачах от несдържана радост. Дали ги прие после тях, не зная. Може би ги прие, но им даде добър урок, ако въобще имаха предпоставки да го разберат.
към текста >>

21. БОЖЕСТВЕНАТА УСМИВКА

БОЖЕСТВЕНАТА УСМИВКА
БОЖЕСТВЕНАТА УСМИВКА Когато постъпваш добре, ти си в хармония с Разумната Природа. Тя е благосклонна към теб. И тя ще ти се изяви. Учителя казва: Когато направите Добро, човекът, когото срещнете, без да знае какво сте направили, ще ви се усмихне.
към текста >>

22. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО Е ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

За него няма вече страдания, понеже е готов да понесе с Радост всички жертви за Великия, Когото вижда в полъхването на вятъра, в синия цвят на небето, в усмивката на детето и в лицето на своя брат.
Той е богат, понеже се чувства брат на всички същества. Всичко е негово. Той се чувства тъй в света, както синът се чувства в дома на своя баща. Домът му е голям: всички хора са негови братя и сестри, всички същества са негови близки. Чувства се сроден и с най-далечните звезди. За него няма вече страдания, понеже е готов да понесе с Радост всички жертви за Великия, Когото вижда в полъхването на вятъра, в синия цвят на небето, в усмивката на детето и в лицето на своя брат. Сега вече той няма страх за утрешния ден. За него всеки ден е празник – дар от Бога – и носи всички блага, носи нови радости и красоти, понеже той живее за тези, които обича и които го обичат. По-голямо е сега щастието му, понеже щастието на другите е и негово. Той се радва, когато някой се издига и успява. Изворите на Радостта му се увеличават.
към текста >>

23. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

Когато те посети Любовта, тя ще ти изпрати една усмивка и ти ще кажеш: „Видях усмивката на Любовта!
Някой казва: „Ние вече усвоихме учението.“ Ти още не си придобил любовта, не си придобил това специално съприкосновение с Бога, още не познаваш Бога. Това съприкосновение ще придобиеш може би след 40 – 50 години работа. Тогава ще имаш състояние на ангел. Можеш да станеш ангел за един ден или за милиони години. Зависи от твоята работа. Когато те посети Любовта, тя ще ти изпрати една усмивка и ти ще кажеш: „Видях усмивката на Любовта! “ Когато имате това първо съприкосновение с Бога, вие ще имате един ключ. И всеки ще иска да ви вземе у дома си. Първото нещо, което трябва е: съприкосновение с Бога. Ще чакаме Господа и ще работим!
към текста >>

24. ЕЗЕРОТО МАХАБУР

Наречете го „ден на усмивката“, защото в: такъв ден човек е готов на всичко да се усмихва.
Пред него има обширни поляни. Тук често идвахме с нашия обичен Учител, играехме паневритмията и други гимнастически упражнения, които Той ни даваше. Край тихите води на езерото много пъти сме слушали Неговото Слово. Веднъж ние пак седнахме тук. Беше ясен ден, тих, прозрачен, светъл. Наречете го „ден на усмивката“, защото в: такъв ден човек е готов на всичко да се усмихва. Наречете го „ден на благодарността“, защото душата е преизпълнена с благодарност. Стана дума за имената на езерата. Учителят каза: Първото езеро наричайте „Махарзи.“ Това значи „Голямата почивка.“ Там ще си починеш. Първото езеро е физическият живот.
към текста >>

25. ИСТИНСКАТА РАБОТА

Работете не за пари, а за Божията усмивка.
И тогава хлябът ще бъде приятен, писмото ще бъде приятно, говорът ти ще бъде приятен за другите. При мъчението човек, като прави големи усилия, нищо не придобива. При труда, като полага големи усилия, придобива малък резултат. При работата човек, като положи по-малко усилия, има голям резултат. Само като работите за Бога, това е работа! Работете не за пари, а за Божията усмивка. Работете тъй, че като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка. Тя ще бъде за вас заплатата. Само като работите така, ще представлявате здрава нишка от Божествения организъм. И така ще бъдете подготвени за онази велика Божествена наука, която сега иде в света. Ще я разберете, като бъдете чисти по ум и по сърце.
към текста >>

Работете тъй, че като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка.
При мъчението човек, като прави големи усилия, нищо не придобива. При труда, като полага големи усилия, придобива малък резултат. При работата човек, като положи по-малко усилия, има голям резултат. Само като работите за Бога, това е работа! Работете не за пари, а за Божията усмивка. Работете тъй, че като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка. Тя ще бъде за вас заплатата. Само като работите така, ще представлявате здрава нишка от Божествения организъм. И така ще бъдете подготвени за онази велика Божествена наука, която сега иде в света. Ще я разберете, като бъдете чисти по ум и по сърце. Ако решите да живеете по Бога, ще срещнете сродната вам душа. Тя
към текста >>

Работете не за пари, а за Божията усмивка.
И тогава хлябът ще бъде приятен, писмото ще бъде приятно, говорът ти ще бъде приятен за другите. При мъчението човек, като прави големи усилия, нищо не придобива. При труда, като полага големи усилия, придобива малък резултат. При работата човек, като положи по-малко усилия, има голям резултат. Само като работите за Бога, това е работа! Работете не за пари, а за Божията усмивка. Работете тъй, че като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка. Тя ще бъде за вас заплатата. Само като работите така, ще представлявате здрава нишка от Божествения организъм. И така ще бъдете подготвени за онази велика Божествена наука, която сега иде в света. Ще я разберете, като бъдете чисти по ум и по сърце.
към текста >>

Работете тъй, че като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка.
При мъчението човек, като прави големи усилия, нищо не придобива. При труда, като полага големи усилия, придобива малък резултат. При работата човек, като положи по-малко усилия, има голям резултат. Само като работите за Бога, това е работа! Работете не за пари, а за Божията усмивка. Работете тъй, че като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка. Тя ще бъде за вас заплатата. Само като работите така, ще представлявате здрава нишка от Божествения организъм. И така ще бъдете подготвени за онази велика Божествена наука, която сега иде в света. Ще я разберете, като бъдете чисти по ум и по сърце. Ако решите да живеете по Бога, ще срещнете сродната вам душа.
към текста >>

26. ПРAВИЛA HA ЛЮБОВТА

Не премахвайте усмивката.
Вие мислите все за себе си. Днес мислете за Царството Божие! Днес желая да влезете в Царството Божие. Бъдете весели. Аз казвам така: Не премахвайте усмивката. Никога не премахвайте усмивката на вашето лице. Винаги в най-тъжното си състояние все да се забелязва една усмивка, защото ако не се усмихнете, иде по-лошо. Сега имате малките Божии блага. След това идат други по-големи блага. Любовта се усмихва на всички без изключение.
към текста >>

Никога не премахвайте усмивката на вашето лице.
Днес мислете за Царството Божие! Днес желая да влезете в Царството Божие. Бъдете весели. Аз казвам така: Не премахвайте усмивката. Никога не премахвайте усмивката на вашето лице. Винаги в най-тъжното си състояние все да се забелязва една усмивка, защото ако не се усмихнете, иде по-лошо. Сега имате малките Божии блага. След това идат други по-големи блага. Любовта се усмихва на всички без изключение. Когато някой се усмихва, аз се радвам, защото тази усмивка е подобна на сутринния зефир, на зората.
към текста >>

Винаги в най-тъжното си състояние все да се забелязва една усмивка, защото ако не се усмихнете, иде по-лошо.
Днес желая да влезете в Царството Божие. Бъдете весели. Аз казвам така: Не премахвайте усмивката. Никога не премахвайте усмивката на вашето лице. Винаги в най-тъжното си състояние все да се забелязва една усмивка, защото ако не се усмихнете, иде по-лошо. Сега имате малките Божии блага. След това идат други по-големи блага. Любовта се усмихва на всички без изключение. Когато някой се усмихва, аз се радвам, защото тази усмивка е подобна на сутринния зефир, на зората. Усмивката увеличава човешкия капитал.
към текста >>

Когато някой се усмихва, аз се радвам, защото тази усмивка е подобна на сутринния зефир, на зората.
Никога не премахвайте усмивката на вашето лице. Винаги в най-тъжното си състояние все да се забелязва една усмивка, защото ако не се усмихнете, иде по-лошо. Сега имате малките Божии блага. След това идат други по-големи блага. Любовта се усмихва на всички без изключение. Когато някой се усмихва, аз се радвам, защото тази усмивка е подобна на сутринния зефир, на зората. Усмивката увеличава човешкия капитал. Винаги се усмихвайте, не бъдете сериозни. Да бъде човек доволен, когато всички са доволни, това е в реда на нещата. Но да бъде доволен при недоволни хора, това е изкуство. Като отиваш при недоволни хора, ще водиш едно магаре, натоварено с подаръци: хляб, плодове, дрехи и пр.
към текста >>

Усмивката увеличава човешкия капитал.
Винаги в най-тъжното си състояние все да се забелязва една усмивка, защото ако не се усмихнете, иде по-лошо. Сега имате малките Божии блага. След това идат други по-големи блага. Любовта се усмихва на всички без изключение. Когато някой се усмихва, аз се радвам, защото тази усмивка е подобна на сутринния зефир, на зората. Усмивката увеличава човешкия капитал. Винаги се усмихвайте, не бъдете сериозни. Да бъде човек доволен, когато всички са доволни, това е в реда на нещата. Но да бъде доволен при недоволни хора, това е изкуство. Като отиваш при недоволни хора, ще водиш едно магаре, натоварено с подаръци: хляб, плодове, дрехи и пр. Тогава на всички лицата ще светнат и ще станат доволни.
към текста >>

27. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Всички си приличат по поглед, по усмивка, по движения, по облекло.
Кой е вашият приятел, вие не бихте го познали между другите. Всички са като един човек. Една възможност има да познаете приятеля си: ако го обичате. В това отношение животът на небето е крайно еднообразен. Там съществува външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. Всички си приличат по поглед, по усмивка, по движения, по облекло. Който отиде на небето, той не може да се сърди, не може да завижда. Защото има всичко, каквото пожелае. Там собственост не съществува. Тук някой хване жена си и казва: Тази е моя жена. Той познава жена си по очите, по веждите, по носа, по устата, по гласа и т.н.
към текста >>

28. Втора част

Уста средна, бърни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните стоят малко издигнати, разкриващи лека усмивка на презрение, която показва, че хората за него са тълпа.
Кръст възтънък. На възраст е преминал четирите периода и е встъпил в петия, т.е. навършил е 45 години. Раменете му са малко възкръгли, лице леко продълговато и крушообразно, с развита нервна система. Долната челюст е правилно оформена, с брада продълговата и заострена признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста средна, бърни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните стоят малко издигнати, разкриващи лека усмивка на презрение, която показва, че хората за него са тълпа. Очите му са сивопепеляви; вежди дъгообразни, малко наведени като клоните на старо дърво. Прилича на човек, който е живял дълго време и има опитност в живота. Челото му е хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области са средно развити. Ушите са правилни и близко прилепнали при главата белег на материален порядък.
към текста >>

29. Петнадесета част

Ако Христос ви се усмихне само един път, вие никога няма да забравите Неговата усмивка.
Бог казва: Ако следвате закона на Любовта, всичко ще ви се нареди добре. Докато дойдете до нея, понасяйте страданията си с търпение и смирение. Не се спъвайте от своето минало. Който не може да понесе страданията, не може да издържи и на Любовта. Един преживян миг с нея се равнява на сто страдания... Ако Христос ви се усмихне само един път, вие никога няма да забравите Неговата усмивка. Това означава да придобиете радостта и веселието, които новото учение носи... Сега ще ви дам една малка задача за разрешаване. Ще ви покажа четири зърна първото е житно, второто восъчно, третото от злато и четвъртото диамантено. Давам ви да си изберете едно от тях. Зная, че житното и восъчното зърно веднага ще сложите встрани и ще кажете: "Не сме толкова глупави, за да взимаме тях." Тогава спирате вниманието си на златното и диамантеното, като си мислите така: "Златното е по-достъпно, предпочитаме диамантеното зърно.
към текста >>

30. Предисловие

Чувствителна натура от най- чист вид, вечно засмяна, в усмивката и се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура.
С вдъхновение и поетичен талант тя описва по неповторим начин, подред и по дати, всички екскурзии на Учителя с Братството по времето на цялата Школа. Тя е един от учениците в Школата, които Учителя е ценял особено много. Сестра Олга беше слънчева, светла, жизнерадостна, енергична, работлива, всеобхватна и от нея бликаше светлина. Тя беше един слънчев лъч, слезнал и се въплътил в тяло. Нейното присъствие разтваряше врати, отваряше сърца и ни заразяваше с песни, с веселост и широта, чрез нея се преливаше част от аурата на Изгрева. Чувствителна натура от най- чист вид, вечно засмяна, в усмивката и се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура. И все пак най-значимото, което тя ни остави, е безспорно текстът на Паневритмията. Историята на написването му е много интересна. Ето какво споделя по този въпрос сестра Мария Тодорова в своите спомени (виж том I „Изгревът на Бялото Братство“): „Учителя извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. „Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения?
към текста >>

Учителя с усмивка и казва: „Ние ще ти помогнем.
„Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? “ Олга се стеснява: „Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю“. Учителя с усмивка и казва: „Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения“ - Учителя замълчава и се усмихва. „Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество...“. Пълната история на написването на този текст е описана подробно в посочената книга. Готовият текст е приет и одобрен от Учителя.
към текста >>

31. 93. Милосърдието

Плодове узрели без корист предлага с непресторна нега и усмивка блага.
93. Милосърдието музика: Атанас Димитров Ковачев текст: Стоян Русев Милосърдието е градина райска, чудно пременена, пълна с хубост майска; билки и дървета, в красота развити, с изобилна рожба всякога покрити. (2) Всичко драго, мило и в любов живее и цъфти и върже и расте и зрее. Пролет, лято, есен и през цяла зима, откогато хора на Земята има. (2) И щом пътник морен мине край градина, всяко живо клонче весело му кима. Плодове узрели без корист предлага с непресторна нега и усмивка блага. (2) Бедни и богати, здрави или болни и по всяко време, тука са доволни, че сменяват в радост грижите - хомота и с утеха виждат смисъл във живота. (2) Затуй, който дири истинска победа, рай такъв прекрасен нека си отгледа; няма да се свърши щастие за него, ще го благославят и Земя, и Небо. (2)
към текста >>

32. 94. Мирът иде

Слиза той отгоре, царствен и желан кат слънчева усмивка блага и с радост пълни сърцата ни той.
Иде ангел на мира в този храм да служи. А стои човекът пред светия олтар. Огън гори там, в свещения олтар. И с молитва във душа Божия вестител чака той. Иде вече ангел на мира със клонче палмово и жезъл. Слиза той отгоре, царствен и желан кат слънчева усмивка блага и с радост пълни сърцата ни той.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19814991950989