Търсене в текстове за 'Точност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 125 резултата в 91 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_08 ) Път към Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта иска точност.
ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА Бяхме в приемната стая на Учителя няколко ученици. Стана въпрос за методи за развитие на Любовта в човека. Най-голямата наука е да проявим Любов. Много лесна работа е да възлюби човек, но не знае где да си тури пръста на цигулката – малко като мръднеш на друго място и не излиза вече верен тон. Любовта иска точност. Като говориш на човек за любов, това не е още Любов. Думите да се обичаме не са на място. Или някой ми казва: „Разправи ми за Божията Любов.“ Казвам му: „Ела на трапезата сега.“ Някой казва: „Колко е мъчно да обичаш! “ Като не знаеш, мъчно е, а като знаеш, е лесно.
към текста >>

2. 5_29 ) Божественият живот е реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

А Слънцето е пример за щедрост и точност, навреме изгрява, навреме залязва и непрестанно дава.
По-късно животът ѝ се подобрил и на нейно разположение били вече цели петдесет хиляди лева. Така че, докато човек не се озари отвътре и докато не въдвори в себе си един ред, не се оправят работите му. Сега ще благодарите, че сте се събудили навреме, не сте закъснели; това е една печалба. Растенията ни дават един пример на търпение как никак да не бързаме. За нас вятърът е пример да работим и да бъдем сръчни. А Слънцето е пример за щедрост и точност, навреме изгрява, навреме залязва и непрестанно дава. После въздухът, реките все са примери. Един камък, като се търкаля по склона, показва че всеки, който се отдели от голямата канара, пада в бездната. Сега животът е такъв, защото хората са се отделили от Канарата. Има голяма целесъобразност в Природата. Невидимият свят избира добър метод и при условията, в които живеем, по-добър резултат не може да има.
към текста >>

3. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Важно качество на ученика е точността.
Той казвал: „Аман от тия хора! “, оплакал се на едного и онзи го посъветвал да измени своите обноски – меко да посреща хората. Така и направил и след една година всички изменили своите отношения към него. Друго качество на ученика е да оцени важността на малките работи. Човек, който не може да направи малките работи, какво остава за големите. Важно качество на ученика е точността. Невидимият свят не обича да обещаваш много неща, които не можеш да изпълниш. Каквото обещаеш, направи го. Природата е велика в малките работи, много е точна и затова се радва, като види, че някой е точен в малките работи. Друго качество, което ученикът трябва да развие е отстъпчивостта. Адвокатът Бъчваров се провинил, лежал четири години в Софийския затвор, там чел Евангелието и станал религиозен.
към текста >>

4. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

Знаете ли какво нещо е точността?
Един Ангел, като слезе на Земята, се интересува много повече от един грешник, който плаче и се разкайва за греховете си, отколкото от един праведник, който си мисли, че е свършил нещо. Когато Христос мина големите изпитания с пост и молитва, дойдоха Ангели да му служат. Ако човек върши Волята Божия, Ангели ще му помагат. Един Ангел е крайно внимателен, когато събужда една душа. Той гледа да я събуди навреме, да не закъснее нито една милионна част от секундата. Знаете ли какво нещо е точността? Ако не я събуди навреме, Ангелът ще дойде в едно голямо противоречие. Ангелите държат изпит чрез нас, дават им задачи по отношение на човечеството и ако ние свършим правилно работата си, и те са издържали задачата си. Когато съвършените обърнат едного към Бога, той е тяхното дете. Тогава под думите „родени от Бога“ разбираме, че чрез обръщане на душите към Бога Ангелите имат деца. Иначе те нямат нужда от женитба, защото, ако я направят, ще изгубят всичко.
към текста >>

5. 70) Ръководен от Любовта и Мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Една година решихме да приложим точността, за да се упражним в нея: решихме да пристигаме за неделната беседа в салона на ул.
Почнахме от първата година на Младежкия окултен клас. На всеки един от нас се възлагаше да проучи една лекция и да изложи и развие основните ѝ мисли, а останалите също бяха подготвени по същата лекция и след изложението се обменяха мисли. Понякога се проучваше и Библията. Духовната група си възлагаше и практически задачи. Например една пролет се реши всеки неделен ден рано сутрин да отиваме на екскурзия до Ел-Шадай и да се връщаме за неделната беседа на Учителя в 10 ч. Една година решихме да приложим точността, за да се упражним в нея: решихме да пристигаме за неделната беседа в салона на ул. „Оборище“ точно в 10 ч. без 10 минути – нито една минута по-рано или по-късно. И обикновено всички се срещахме при входа на салона в една и съща минута. Възлагахме си и други задачи. Отвреме навреме поканвахме и Учителя и Той ни даваше своите упътвания.
към текста >>

6. 28) Живот на жертвата - Боян Боев (1883 – 1963)

Един наш брат провери закона на точността.
И още: важна е творческата мисъл, която се изпраща в света. На една сестра казах, че ако ѝ платим тук, за Небето няма да има нищо. Човек да работи за Бога, без да му плащат. Когато се каже да се приложи един закон, той трябва да се приложи точно и тогава дава резултат. Това се отнася и за другите закони. Един наш брат провери закона на точността. Той беше заболял. Казах му да изпие 4-5 чаши топла вода, а той изпил 4-5 чаши топла вода за 4-5 часа и нямаше резултат. Посетих го и му казах в мое присъствие да изпие 4-5 чаши гореща вода за половин час. И имаше резултат. Изпотяването дойде и на другия ден стана на крака.
към текста >>

7. 45) Мощно течение - Боян Боев (1883 – 1963)

Хубаво е, че швейцарците имат ред, система, точност и чистота, но тези качества сега трябва да преминат в духовната сфера, във вътрешния живот.
Но по-напред Вие сам трябва да опитате Истината, която ще им кажете. Защото иначе у вас може да дойде едно вътрешно съмнение и да си помислите, че си губите времето. Вие трябва да сте убедени в това, което ще кажете. В съвременната европейска култура хората са изгубили усет за Истината. Трябва им ново разбиране, което да възстанови усета им към духовното. Хубаво е, че швейцарците имат ред, система, точност и чистота, но тези качества сега трябва да преминат в духовната сфера, във вътрешния живот. Швейцарците са стигнали до едно място и мислят, че по-хубаво от това, което имат, не може да бъде. И вследствие на тази форма на осъзнаване на живота не могат да се приложат новите идеи, които ние ще ви дадем, това, което вам е потребно. Писанието казва: „Които Ме потърсят, ще Ме намерят.“ Днес хората са изгубили Божествената топлина и светлина, но щом ги намерят, ще им се отворят очите и ушите. Няма връщане назад – в цяла Европа иде нещо хубаво, но преди това ще дойдат големи страдания, които ще ползват човечеството.
към текста >>

8. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

За култивиране на обществени чувства, ред, точност, изпълнителност, услужливост, другарство и обществен живот, покрай другарския час, дружествен живот в туристическа, въздържателна, библиотечна, хорова и др.
Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/. Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя към научен труд и начин за придобиване знания чрез опит. За култивиране на обществени чувства, ред, точност, изпълнителност, услужливост, другарство и обществен живот, покрай другарския час, дружествен живот в туристическа, въздържателна, библиотечна, хорова и др. секции, ние създадохме ученическа трапезария на началата: без просия и подаяния. За тази цел чрез временна общинска трудова работа възрастните ни оградиха един училищен парцел от 1200 м. Ние го почистихме, парцелирахме, прекопахме и посадихме. Направихме порта, затърнихме за предпазване от домашни птици и доведохме речна вода. Ежегодно обработвахме и култивирахме: зеленчуци, окопни варива и др.
към текста >>

9. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

Същото се отнася и за точността и реда.
Учителят казва: „желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тая първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, що му се дава.” Родителите и всички околни, каквито качества искат да развият у децата през този период, тия качества трябва да проявяват пред тях със своите действия. Например, родителите трябва да проявяват крайно търпение и то както спрямо децата, тъй и спрямо други в тяхно присъствие, защото всяка проява на нетърпение спрямо тях или спрямо други в тяхно присъствие, посажда у тях предразположение към нетърпение. Същото се отнася и за точността и реда. Родителите трябва да имат голям ред вкъщи. Всичко трябва да е наредено и чисто. Всяко безредие покварява характера на децата и ги прави предразположени към песимизъм. Ще дам друг пример: „Слугинята казва на бащата, че някой чука на вратата и пита за него. Бащата й казва пред сина си: „Кажи му, че ме няма вкъщи.””[1] В мозъка и душата на детето вече е отпечатана постъпката на бащата.
към текста >>

10. Опит - Боян Боев (1883 – 1963)

милосърдие, търпение, точност, справедливост, чистота, самообладание и пр., трябва да се развиват у детето не чрез морализиране, а чрез самия живот.
Първо ще запознаем детето с някое явление във физическия свят, и изхождайки от него, ще дойдем до научния, духовния или моралния закон. Например, щедростта може да се свърже с извора, търпението - с вековното дърво, готовността на човека да възприеме доброто - с отварянето на цветното венче за слънчевите лъчи и пр. И при научното познание първо ще се учат фактите и после теорията. б/ Под опит се разбира обучение чрез труд, обучение чрез дейност. в/ Под опит се разбира още и следното: известни добродетели, морални чувства, закони или принципи, напр. милосърдие, търпение, точност, справедливост, чистота, самообладание и пр., трябва да се развиват у детето не чрез морализиране, а чрез самия живот. Самият детски живот да бъде великата школа, дето детето ще учи чрез собствен опит тия добродетели, тия морални принципи. То ще ги учи чрез тяхното практикуване, чрез тяхното преживяване. Така те ще оживеят в него и ще образуват основни черти в характера му. Училищният живот трябва да бъде така богат, всестранно разнообразен, че да предлага множество случаи всеки ден за упражняване на любовта, справедливостта, чистотата, самообладанието и пр. Значи училището да бъде школа, дето любовта, милосърдието, точността и пр.
към текста >>

Значи училището да бъде школа, дето любовта, милосърдието, точността и пр.
милосърдие, търпение, точност, справедливост, чистота, самообладание и пр., трябва да се развиват у детето не чрез морализиране, а чрез самия живот. Самият детски живот да бъде великата школа, дето детето ще учи чрез собствен опит тия добродетели, тия морални принципи. То ще ги учи чрез тяхното практикуване, чрез тяхното преживяване. Така те ще оживеят в него и ще образуват основни черти в характера му. Училищният живот трябва да бъде така богат, всестранно разнообразен, че да предлага множество случаи всеки ден за упражняване на любовта, справедливостта, чистотата, самообладанието и пр. Значи училището да бъде школа, дето любовта, милосърдието, точността и пр. ще се живеят от детето. За да стане това, трябва коренно преустройство на днешното училище.
към текста >>

11. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност.
С насилие може да се получи дресиране. Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване. Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, където същевременно има и свобода, там е изкуството.
към текста >>

Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището.
Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване. Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, където същевременно има и свобода, там е изкуството. У детето има добри и лоши заложби.
към текста >>

Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна.
Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, където същевременно има и свобода, там е изкуството. У детето има добри и лоши заложби. То не е с идеално съвършенство.
към текста >>

12. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Въведе точност в изпълнение на задачите и упражненията, които даваше.
Хората от този кръг бързаха да им се поверят окултни закони, достъп до психични сили, желаеха ясновидство, телепатия и ред други неща за лично издигане и съвършенство. Силна беше групата и на толстоистите. Имаше и от анархистите и от други идейни течения, но те бяха единици. Учителя въведе образцов ред. Насочи всички към вътрешна и външна работа. Въведе точност в изпълнение на задачите и упражненията, които даваше. Работата тръгна добре. Той не пощади илюзиите за бързо и лесно съвършенство, каквото поклонниците на източния и западния окултизъм очакваха. Затова някои се разочароваха и се оттеглиха. Младежкият клас си остана с първия състав от 80 души. Много от приятелите не можаха да разберат, че Учителя отваря Школа на Всемирното Бяло Братство, която има за задача да избави човека от заблудите и да изработи в него един ум, който изключва всяка тъмнина, едно сърце, което изключва всяка омраза и една воля, която изключва всяко насилие.
към текста >>

13. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Откритието изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери - прави паралелни линии с голяма точност се простирали по протежение на 10-15 километра.
Археолозите са открили в пещерите около град Паракс, на брега на Тихия океан, саркофази с мумии, кожата на които е била светла, а косите им - кафяви и меки. Известно е, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това, при изследване на кръв от тези мумии се оказва, че такава изобщо не се среща у народите от Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имаща друг произход. През 1955 година, перуански летци случайно забелязали някакви огромни фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни геометрични фигури, напомнящи птици с разперени криле. Откритието изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери - прави паралелни линии с голяма точност се простирали по протежение на 10-15 километра. Освен това тези фигури са могли да бъдат гледани само от височината на летателен апарат. А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че атлантите, жители на потъналия континент Атлантида, са имали апарати, с които са можели да ходят на други планети. Уточнява се дори, че тези апарати са се движили с живак. Древните автори са употребявали символичен език, а с елемента живак те свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи на човека силна мисъл в осъществяването на практични задачи. Поради това трябва да приемем, че тези апарати са се движили със силата на мисълта и че тогавашните хора са умеели да се ползват от нея като сила.
към текста >>

Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света.
Древните автори са употребявали символичен език, а с елемента живак те свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи на човека силна мисъл в осъществяването на практични задачи. Поради това трябва да приемем, че тези апарати са се движили със силата на мисълта и че тогавашните хора са умеели да се ползват от нея като сила. Изключителна загадка представляват развалините, намерени на 4 000 метра надморска височина в Андите и на 20 километра южно от Титикака. Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли "Тиахоанко", което ще рече Град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисяват петнадесетметрови пирамиди с пресечен връх, на които се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнат с очи на изток към изгряващото Слънце. Явно е уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред е нея се издига прочутата Врата на Слънцето, изсечена от един единствен каменен блок. Горната част на тази врата е покрита със старинни писмени знаци, които не са могли са бъдат разчетени и досега.
към текста >>

В същите писания е дадена продължителността на лунния месец с точност до 0.0004 от денонощието.
Като сравним двете данни ще намерим, че продължителността на годината, определена от хората на тази висока цивилизация, е по-къса само със седемдесет и осем милионни части от денонощието. Това не трябва да се приема за грешка, защото видни астрономи от най-ново време установяват, че Земята много бавно се отдалечава от Слънцето. При това отдалечаване естествено, е нейното завъртане около Слънцето да става и по-продължително и оттам годината да бъде по-дълга. Когато в летописите на майте е отбелязана дължината на годината, Земята е била по-близо до Слънцето. Същото се отнася и за Луната: установява се, че и тя бавно се отдалечава от Земята. В същите писания е дадена продължителността на лунния месец с точност до 0.0004 от денонощието. Лунният месец според тях е бил с четири десетохилядни по-къс, отколкото е днес, според най-точни съвременни измервания. Но и тук не може да се приеме, че има грешка. Когато тези данни са давани, Луната е била по-близо до Земята. Съществуват и други доказателства за големия интерес и задълбочените знания на древните за Звездния мир. В разкопките на грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочки и открита в град Колху, близо до Мосул, е намерен учебник за Звездния мир с голяма научна стойност.
към текста >>

14. АСПЕКТИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С намаляване на точността, силата на аспекта бързо отслабва.
силни - съвпад, квадратура, тригон, опозиция; 2. средни - секстил, пентоъгълник, квадрат и половина, квинконция; 3. слаби - полусекстил и полуквадрат. Когато аспектите са точни - 0°, 30°, 45°, 60°, 72°, 90°, 120°, 135°, 150°, 180°, те се изявяват в своята най-голяма сила, особено ако Планетите и Луната се намират точно върху или съвсем близо до границата между домовете. Точните аспекти не само дават ясно изразени качества и способности, но и определени събития в живота на човека. С намаляване на точността, силата на аспекта бързо отслабва. Отклонението, до което един аспект все още действа, е: 1. до 2-3° за слабите (полусекстил и полуквадрат); 2. до 4° за средните ( секстил, пентоъгълник, квадрат и половина, квинконция ); 3. до 7-8° за силните (съвпад, квадратура, тригон, опозиция). Когато обаче аспектите са на Слънце, Вулкан и Луна с другите членове на слънчевото семейство, тогава отклонението може да бъде до 10°.
към текста >>

15. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В обществения живот се отличава с точност и изпълнителност във всичко.
Такива хора обичат всичко да бъде в пълен ред. Обичат и самотата. Личностите с неблагоприятни аспекти са винаги критични, недоволни, гледат мрачно на живота. В човешкото тяло Сатурн има отношение към гръбначния стълб, кожата, зъбите и ушите, затова при неблагоприятни аспекти (особено, когато са точни) някои от тези органи са засегнати: такива хора страдат от кожни заболявания, рано им се развалят зъбите, често страдат от костни счупвания, гърбици, недъзи на ръцете, краката, коленните стави, от шипове на гръбначните прешлени или от намаление на слуха (при съвпад). Личност с благоприятни аспекти обича и държи за реда и порядъка, има задълбочена мисъл и обикновено е добър математик, способна е да поема големи и отговорни задачи, които завършва с успех. В обществения живот се отличава с точност и изпълнителност във всичко. Няма отношение към вкусовите възприятия и към всичко, което може да се приема като храна, затова има по-слабо тяло с мускули за работа, а не за красота. В отношенията си с хората са коректни и изпълнителни. Могат да бъдат търпеливи научни работници, които задълбочено и с постоянство изследват всеки поставен пред тях въпрос. Разбират добре, че светът пред тях е съвкупност от загадки, които трябва да изучат и да разрешат. При липса на аспекти пред нас е човек без отношение към реда и към изпълнението на задачите; светът за него е блед и безинтересен.
към текста >>

16. САТУРНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изобщо, висшите Сатурнови типове са най-добри и полезни там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност и трудолюбие.
Това предизвиква лошото им настроение сутрин при събуждане. С хилавите мускули и тесните си гърди Сатурновите типове не познават насладата, която волното и обилно дишане на чист въздух в планината и край морето предизвикват, нито насладата на голата кожа от слънчевите лъчи. Напротив, Слънцето и хладката вода им причиняват болка. Мисловната дейност държи първенство в живота на тези хора, те повече обичат самотата и се чувстват най-добре далеч от света и обществото. Мястото на интелигентните техни представители е в лабораториите, където стават едни от най-големите, трудолюбиви и скромни учени, в учрежденията като чиновници, където с голямо умение и усърдие редят сметки подир сметки. Изобщо, висшите Сатурнови типове са най-добри и полезни там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност и трудолюбие. На тези личности трябва да се вдъхва радост, оптимизъм и воля за живот.
към текста >>

17. САТУРН В ДОМОВЕТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В десети дом, Сатурн дава умението за влагане на мисъл, ред и точност във всяка работа.
В пети дом, Сатурн определя липса на добро, мило, топло и любовно отношение както от страна на човек от противоположния пол, така и от собствените деца. В шести дом, Сатурн създава на родения грижи около своите родители или около неговите близки и познати. В седми дом, Сатурн определя тежки и мъчителни условия в семейния живот: развод, смърт на брачния партньор, неприятни конфликти между съпрузите, произлизащи предимно от ревност. В осми дом, Сатурн е с повече или по-малко парализирано влияние и по-малко смущава живота на личността. В девети дом, Сатурн дава на родения мрачен, тъжен и нерадостен възглед върху живота, стремеж за критично отнасяне към всичко и всички, склонност да оправя хорските работи. В десети дом, Сатурн дава умението за влагане на мисъл, ред и точност във всяка работа. Такива личности са добри ръководители. В единадесети дом, Сатурн определя при родения връзки с много по-възрастни хора, които с готовност му помагат в живота и в работата му. Много често брачният му партньор е значително по-възрастен, като отношенията им са по-задълбочени, а не само приятелски. В дванадесети дом, Сатурн предразполага личността към справедлив ред или към литературно творчество с по-философски характер.
към текста >>

18. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната планета, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия немски астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера.
НЕПТУН Следващата след Уран планета е Нептун, със символичен знак . Откриването й е едно забележително събитие в историята на астрономията, като ярък пример, с който се потвърждават принципите на Небесната механика. През 1846 г., великият френски астроном Леверие наблюдавал смущения в орбитата на Уран и допуснал, че се дължат на присъствието зад неговата орбита на планета с голяма маса. Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната планета, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия немски астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера. След като Гале ги получил, още на следващата нощ открил на посоченото място, с отклонение само около 1°, неизвестното Небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на новата Планета е станало с върха на перото. Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун. Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици. Следователно, Планетата не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние.
към текста >>

19. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За детето то не е друго, освен един свод, осеян със златни гвоздеи, но за Мъдреца то е безграничния простор, където се движат световете с чудна точност.
Седемте кълба, взети заедно, означават седемте принципа: Мъдрост, Любов, Справедливост, Хубост, Блясък, Наука, Безсмъртие." Това видение на Хермес съдържа цялата доктрина на мистериите и то е препрочитано на онези, които минават през Посвещение. След прочитането му, йерофантът е казвал на посвещавания: „Ето онова, което древният Хермес е видял и онова, което са ни предали неговите наследници. Думите на Мъдрия са като седемте ноти на лирата, които съдържат в себе си цялата музика, заедно с числата и законите на вселената. Видението на Хермес прилича на звездното небе, неизмеримите дълбочини на което са осеяни със съзвездията. За детето то не е друго, освен един свод, осеян със златни гвоздеи, но за Мъдреца то е безграничния простор, където се движат световете с чудна точност. Това видение съдържа в себе си вечните числа, призивните знакове и магическите ключове. Колкото повече се научиш да ги съзерцават и да ги схващаш, толкова повече ще виждаш да се увеличава простора на границите му. Също така един и същи закон управлява всички светове." Седемте гении на видението на Хермес са седемте деви на Индия, седемте Амшаспади на Персия, Великите ангели на Халдея, седемте сефироти на Кабалата и седемте архангели на християнското откровение и т.н. Числото седем съдържа в себе си седемте принципа на вселената, които се отразяват в седемте цвята на дъгата, в седемте тона на гамата и се проявяват също в строежа на човека, който по същество е троичен, но седмократен по еволюция.
към текста >>

20. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

С това закъснение в точност, се изпълниха пророческите думи на Исус".
- Нека да се изпълни твоето искане - казах аз и веднага наредих на Манилус с няколко войници да отиде на погребението, за да се предпазим от някое ново вълнение. След някой ден гробът остана празен. Учениците на Исус обявяват по цяла Юдея, че Той бил възкръснал, както бил и предсказал. Имам дълг да ви рапортирам, Ваше Величество, за всичко, което съм чул и видял, което изпълнявам с настоящото писмо. След като се беше всичко свършило на заранта чух тръбен звук, погледнах към Кесарийската порта и видях един отряд от 2000 войници, които ми идват на помощ, като пътували през цялата нощ, но вече бяхме пред свършен факт. С това закъснение в точност, се изпълниха пророческите думи на Исус". Достоверността на този рапорт потвърждават още и следните обстоятелства: Историческите последици от доклада на Пилат за чудесата, разпъването и възкресението на Христа, известни на всички в Палестина, където мнозина Го почитали като Бог, са имали за резултат предложението на император Тиберий римският сенат да прогласи Исус за Бог и да постави Името Му в числото на римските богове. "Съгласявайки се да признае Божествеността на Исуса Христа, Тиберий не само че не гонил християните, но даже заплашвал със смъртно наказание всички, които са ги преследвали; през времето, когато той е управлявал римската империя християнството се е разпространявало свободно и спокойно В нея". (Професор Б. Ил. Гладков, "Евангелието на Царството Божие") .
към текста >>

21. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Той с голяма точност говори за три празника пасха, за три пътувания от Галилея в Юдея.
Такива са сватбата в Кана Галилейска, изцелението на сина на царския служител в Капернаум, след това нахранването на петте хиляди, ходенето по морето и най-после явяването на Възкръсналия при Генесаретското езеро. По-голяма част от дейността на Христа е описана в Юдея, където става Голгота и където апостолите остават след Възнесението. Интересен е фактът, че първите три Евангелия само един път споменават за празника пасха и за преминаването от Галилея в Юдея. Това значи, че животът на Христа е протекъл само в течение на една година. Съвсем другояче е представен въпросът в Евангелието на Йоана. Той с голяма точност говори за три празника пасха, за три пътувания от Галилея в Юдея. Даже може да се видят и четири такива празника и пътувания, защото Христос на празниците е отивал от Галилея в Юдея. Първият път отива след сватбата в Кана Галилейска, след това преди нахранването на петте хиляди и след възкресението на Лазар. Също така, в началото на пета глава се казва: Беше празникът на юдеите. Това е, когато идва в Ерусалим и изцелява болния в къпалнята, който беше лежал 38 години.
към текста >>

22. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

На учениците Той казва с интимна, образна яснота и с точност, къде във вътрешността може да бъде доловена сферата на слънчевите орли.
Думата "сома", преведена правилно, значи живото тяло, което в окултизма се нарича етерно тяло. Ако искаме да преведем на съвременен език загадъчният отговор на Христа, тогава можем да кажем така: Насочете вниманието си навътре към вашето собствено същество, обърнете внимание на тънките строителни сили, които проникват вашето тяло. Там вие ще имате етерните сили и етерната сфера, където се образува органът на възприемането на слънчевите орли (ангелите, които слизат). С това Христос обръща вниманието на учениците върху по-тънката организация на човека. Той не се задоволява с това, да каже както на фарисеите: Царството Божие е вътре във вас. На учениците Той казва с интимна, образна яснота и с точност, къде във вътрешността може да бъде доловена сферата на слънчевите орли. Чрез притчата за молещата се вдовица и въпроса: Дали Син Человечески ще намери при Своето идване на земята вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците върху силите на смелото искане, което прави вярата да узрее във виждане на Сина человечески. Едно символично събитие, една неизговорена, а извършена притча, утвърждава тържествено поучението за виждащата сила на вярата. По пътя за Ерихон Христос изцелява слепия. "И когато го направи да прогледне, рече му: Твоята вяра ти помогна" (18;42). Всички, които се намират в пътя, ще бъдат изцелени от слепотата си и ще станат виждащи.
към текста >>

23. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Йоан е пропито с множество интимни и съвсем не без значение данни за места и времена, като например назовава с точност градовете, от които произхождат най-забележителните образи на галилейските ученици; как той много грижливо посочва смяната на галилейските и юдейските сцени.
И преди всичко, царува едно особено различие между първите три Евангелия и Евангелието на Йоана. Първите три Евангелия произхождат до много висока степен от едно галилейско съзнание, защото те са свързани с учениците Христови, които бяха хора от Галилея и особено хора на Генисаретското езеро. Евангелието на Йоана произхожда от една съвършено различна духовна основа. Вярно е, че съзнанието на Евангелист Йоан се издига във висшите области, но именно чрез това то има силата да се разпростре надолу до почвата на Юдея. То прониква през булото на образното виждане до географските и биографичните подробности на физическото поле. Евангелието на Йоан е пропито с множество интимни и съвсем не без значение данни за места и времена, като например назовава с точност градовете, от които произхождат най-забележителните образи на галилейските ученици; как той много грижливо посочва смяната на галилейските и юдейските сцени. За четенето на Евангелието на Матей трябва да се отдадем изцяло на близкия до човека стил на разказване и неговото спокойно течение, но трябва същевременно да се стараем навсякъде да прозираме през текста. Не трябва да разбираме текста по юдейски, т.е. физически и интелектуално, но да го търсим там, откъдето той произхожда в действителност - от духовния свят - и ни предава едновременно и духовни, и физическо-сетивни събития. Евангелието на Матей ни показва Исус като Този, Който говори на народа в образи и притчи. Но Той говори в притчи не само на народа, а също и на учениците от една страна, и на противниците от друга.
към текста >>

24. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговата килия приема всичко и всяко негово настроение се записва с най-голяма точност и подробност.
След това ученикът се запознава с книгата на живота. Всеки човек, всеки дух има в невидимия свят нещо подобно на килия, в която пази всичко, което е мислил, чувствал и действал като човек. Според Окултната наука всеки човек си има свой собствен тон или акорд, върху който е построена и неговата килийка. Неговият тон е Ключът, с който се отключва съответната Врата. Всичко, което човек мисли, чувства, говори, върши, дори неговото щастие или нещастие звучи в тоновете на неговия акорд. Неговата килия приема всичко и всяко негово настроение се записва с най-голяма точност и подробност. Това е Книгата на Живота на всеки отделен човек. Когато ученикът напредне в своето развитие, той ще може да чете тази Книга на Живота и ще може да види своя минал живот, както и да узнае нещо и за миналото на други, които го интересуват. Според известни закони ще може да вижда и бъдещето, своето и на други хора. В Божествения свят този Аркан символизира бездните на Безкрайното, на Безграничното. В умствения свят - по-долните мракове.
към текста >>

25. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът.
орбитата на смъртта и разложението, но и ковчег на световния пламък. Това понятие, що се отнася до Луната, е основно лъжливо. Но по отношение на Мрачния спътник и тайната му природа това е приблизително вярно. След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят. Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята.
към текста >>

26. Влад Пашов - Влад Пашов (1902- 1974)

Издателството се извинява за непълнота- та и евентуалните неточности в текста.
Пътища и методи за влизане във връзка с невидимия свят Живот след смъртта на физическото тяло Влад Пашов е работил по време, когато езотеричните идеи са били преследвани от държавата, поради което всичко, което е пи- сал, се е разпространявало само в няколко екземпляра, написани на машина, тайно, от ръка на ръка между близки и верни приятели. В следствие на това не разполагаме с пълния текст - има липсващи страници и неясни думи. Издателството се извинява за непълнота- та и евентуалните неточности в текста. Влад Пашов БОГОМИЛСТВОТО ПЪТ НА СЪВЪРШЕНИТЕ ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ Богомилството
към текста >>

27. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И тази неточност произлиза от това, че центъра на разпределението на времето не е развит.
Тогава ще разберете, че всяка проява на живота е подчинена на разумни закони и когато започнете да живеете по тия закони, ще бъдете граждани на природата и ще можете да разполагате с нейните блага. В процеса на историческото развитие, творческият импулс на живота, в съгласие с най-разнообразните условия, създава ред качества и черти у народите, създава расите, племената и народите. У всеки един народ има нещо специфично, което го няма у другите. Англичаните например са крайно точни, като кажат нещо, изпълняват го навреме. Българите се отличават с една твърдост, както англичаните, но не са точни. И тази неточност произлиза от това, че центъра на разпределението на времето не е развит. А всички погрешки стават от непреценяване на времето в света. Трябва да знаете, че всяко нещо си има определено време. И умният човек именно по това се отличава, че знае времето на всяко нещо т. е. знае всичките онези условия, при които дадено нещо се развива. Умният човек от всякъде и от всичко се учи.
към текста >>

28. Упражнение за приложение на закона на внушението - Влад Пашов (1902- 1974)

Природата обича точността, тя не си играе.
Как ще си избирате думите? – Ето как: ще се спрете в себе си тихо, спокойно, без колебание и като се успокоите, в съзнанието ви ще изпъкне една дума. Тази дума е за вас, тя ще ви се понрави. Например, ако аз правя упражнението в понеделник, ще повтарям думата “ще чистя”. На пръсти ще броите сто пъти. Природата обича точността, тя не си играе. И ако ти не произнесеш думата точно сто пъти, а само деветдесет и девет пъти, тя ще те хване за ухото. Ще броиш точно сто пъти. Всички няма да изберете думата “чистя”, но ще изберете някоя друга дума, като например “ще нареждам”, “ще пълня”, “ще изпразвам” , “ще мия”. По-добре е да употребявате някакъв глагол. Във вторник ще употребявате думите: “ще воювам”, “ще изправям” и прочее.
към текста >>

29. ДИНАМИНЧАТА СИЛА НА ДУМИТЕ И МИСЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Точността е едно от
сте взели назаем, трябва да ги върнете навреме. Точни трябва да бъдете в задълженията си. Ако не сте точни в малките си задълже- ния, не можете да бъдете точни и в големите. Точността е едно от условията за съграждане на човешкия характер. Човек трябва да бъде точен пред себе си, да има вътрешен устойчив морал, а не външен. Ако не е точен пред себе си, пред своето висше съзнание, човек ще изгуби вътрешната си сила и
към текста >>

30. 1. КОСМИЧЕСКИ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

За съставянето на тази карта е необходимо да се знаят точно годината, месецът, денят и часът на раждането - с точност до секунда, както и мястото на раждане, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите.
Също така ще изучим и различните отношения между знаците и планетите и биопсихологичните типове, които всеки знак и всяка планета създава, когато заема асцендента на хороскопа. След това ще разгледаме така наречените домове на хороскопа - известни силови полета, после ще стигнем до съставянето на хороскопа и неговото тълкувание, което е вече практичната страна на учението за звездните влияния. Тук астрологията става много занимателна и интересна, защото разкрива и прави явно това, което е скрито за обикновения човешки поглед. Обектите, които изследва астрологията, са много, затова и тя е обособена в зависимост от тях в следните седем раздела: 1) Рождена (натална) и индивидуална астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява карта на небето за момента и мястото на раждане. За съставянето на тази карта е необходимо да се знаят точно годината, месецът, денят и часът на раждането - с точност до секунда, както и мястото на раждане, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите. 2) Прогресивна (предсказателна) астрология или изкуството да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането, и крайните резултати от влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които очакват човек, всички въпроси, за които иска отговор. Изобщо предсказателната астрология определя кога и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човек, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да уточнява кога. 3) Световна (мунданна) астрология - тя изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите. 4) Метеорологична астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за прогнозиране на времето в зависимост от звездните влияния. 5) Медицинска астрология - тя изследва причините на болестите във връзка със земните влияния, като дава и съответните методи за лекуване.
към текста >>

31. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В психиката - социалните чувства, верността, точността и искреността.
В психичния живот дава икономичност, постоянство. В умствено отношение - такт, дипломация и амбиция. 11. Водолей. Въздушен и неподвижен. Във физическото тяло управлява глезените. В психиката - социалните чувства, верността, точността и искреността. Артистични стремежи, разсъдливост и наблюдателност. 12. Риби. Воден, подвижен. Във физическото тяло управлява стъпалата. В психиката - медиумичност, гостоприемност, романтичност, впечаглителност, човеколюбив.
към текста >>

32. 10. КАК СЕ СЪСТАВЯ ХОРОСКОП - Влад Пашов (1902- 1974)

По-конкретно казано, за да можем да съставим хороскопа на дадено лице, ни е необходимо да знаем датата на раждането - година, месец, ден и час, по възможност с точност до минута, а също така и мястото на раждането - държава, град или село.
10. КАК СЕ СЪСТАВЯ ХОРОСКОП Хороскопът представлява карта на небето за дадено време и за определено място. По тези данни определяме положенията на небесните тела по еклиптиката. По-конкретно казано, за да можем да съставим хороскопа на дадено лице, ни е необходимо да знаем датата на раждането - година, месец, ден и час, по възможност с точност до минута, а също така и мястото на раждането - държава, град или село.
към текста >>

33. Изчисляване положението на Венера - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже точността до минути и секунди не ни е нужна за всички планети, а само за Слънцето и Луната, то тук няма да правя подробни изчисления - значи за 10 дни Венера изостава с 6°, което прави по около 36' на ден.
На 3.XII. Венера е на 237°30'. Тук виждаме, че за 10 дни вместо да отиде по напред по еклиптиката, Венера се връща назад и затова на 23.XI. е на 243° 12', а на З.ХИ. е на 237°30' - значи за десет дни Венера е изостанала приблизително с 6°. Понеже точността до минути и секунди не ни е нужна за всички планети, а само за Слънцето и Луната, то тук няма да правя подробни изчисления - значи за 10 дни Венера изостава с 6°, което прави по около 36' на ден. Понеже ние имаме да правим корекция за 2 дни, то 36' х 2 = 72 = 1°12', които в случая ще ги прибавим, вместо да ги извадим от положението на Венера на 3.XII., и ще получим 236°30' + 1° 12' = 238°48'. При това положение и корекцията за часа ще бъде малка, затова няма да я вземем под внимание. Значи Венера се намира на 238° 48' по еклиптиката, което значи, че е на 28°48’ от осмия знак - Скорпион. Понеже в чертежа 22° Скорпион заема върха на седмия дом, то 28° ще е в самия седми дом. В такъв случай ще поставим Венера в чертежа пред Меркурий.
към текста >>

34. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Да придобиете този характер на точност.
Искате ли неприятелят да не ви обстрелва, работете усилено и съзнателно върху чистенето, върху освобождаването на съзнанието от всички утайки и наслояване на миналото. 201. Ученикът трябва да бъде точен. У българите, ако има нещо слабо, то е волята. И аз бих желал всички да станете като германците и като англичаните точни. Тъй на минутата, нито с една минута да не закъснявате. Да придобиете този характер на точност. И тъй, искам от вас да бъдете точни. 202. За всеки Ученик е определена работа. Във всяка Окултна Школа работата за всекиго е точно определена. В чужда работа няма какво да се месим. Ние ще гледаме своята работа.
към текста >>

35. 59-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ако вие запитате вашето разумно сърце, какво ще бъде времето, то ще ви каже с абсолютна точност.
И когато ние слушаме този вътрешен глас, аз го наричам "разумното сърце", моите разсъждения се отличават от обикновените разсъждения. Може да направите един прост опит. Ако вие мислите с вашата глава, трябва да мислите дълго време, трябва да правите изследвания година, две, три, пет, десет и повече, докато дойдете до известни заключения. Например, искате да знаете какво ще е времето за даден ден от седмицата. С обективния си ум ще почнете да разсъждавате и едва едно на сто ще излезе вярно. Но ако вие запитате вашето разумно сърце, какво ще бъде времето, то ще ви каже с абсолютна точност. В тия схващания няма разсъждение. Щом започнете да разсъждавате, Божественото вече почва да губи своята стойност. Разсъждавате ли с разумното си сърце, вие ще почувствате едно приятно разположение долу под лъжичката си, и тогава всеки един от вас може точно да определи какво ще бъде времето. Запитайте се запример, как ще прекарате тази година живота си, добре ли, или не и разумното сърце ще ви даде един положителен отговор. Не само че ще ви даде един положителен отговор, но ще ви посочи дали ще минете през мъчнотии, като същевременно ще ви даде права насока, за да може да минете по-благополучно.
към текста >>

36. НОВОТО УЧЕНИЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Красиво качество е точността.
Светлината на съзнанието прави човека жив. Без нея той е мъртъв. Бог се проявява чрез кроткия. * Човек, на когото духът говори, не мисли за себе си, той заема всякога последно място. * Жизненият еликсир идва отдалече, минава през Слънцето и слиза на Земята на всеки две хиляди години и носи нов живот, нова култура, нова епоха. * Красиво качество е точността. Точността е съграждане, хармония, такт, музика. * Всички сме едно. Да правим зло на другите, значи да правим зло на себе си. * Ненаситните желания - това е робството на човека. * Който обича, е силен.
към текста >>

Точността е съграждане, хармония, такт, музика.
Без нея той е мъртъв. Бог се проявява чрез кроткия. * Човек, на когото духът говори, не мисли за себе си, той заема всякога последно място. * Жизненият еликсир идва отдалече, минава през Слънцето и слиза на Земята на всеки две хиляди години и носи нов живот, нова култура, нова епоха. * Красиво качество е точността. Точността е съграждане, хармония, такт, музика. * Всички сме едно. Да правим зло на другите, значи да правим зло на себе си. * Ненаситните желания - това е робството на човека. * Който обича, е силен. Който знае, е силен.
към текста >>

37. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Не мога да кажа с точност колко време живя там, защото, когато се запознах с дъщеря му Мария след две години, той си бе заминал.
Това, сестра, ви го казвам, за да знаете и разказвате. Ние си отиваме, вие оставате да продължите делото.“ На сбогуване д-р Давидова каза: „Дойдохме за малко, а то минаха часове.“ Тръгнахме през гората към спирката на трамвая, Давидова бе забелязала с какво учудване наблюдавах през цялото време Никола Антов и затова каза: „Той просто имаше нужда да си разкрие душата пред някого. Учителя е знаел какво голямо дело ще извърши злото куче за Братството, затова не му е правел никакви забележки, въпреки оплакванията на някои от братята.“ Съвсем скоро след нашата среща Никола Антов наистина излезе от бараката и се нанесе в апартамента. Не мога да кажа с точност колко време живя там, защото, когато се запознах с дъщеря му Мария след две години, той си бе заминал. Мария бе предала всички книги с беседи на Учителя, които имаше в дома на баща ѝ, на братята в Мърчаево, където се премести Школата. От тези книги се четеше там, като ходехме на молитва. Дъщерята на Антов раздаде и няколко броя от Завета на цветните лъчи на братя и сестри и бе поръчала на брат Темелко да предаде една от тези книжки и на мене. По-късно братята и сестрите ми разказаха всичко за живота на Никола Антов, аз пресях някои неща и записах само това, заради което Учителя го е закрилял и държал при себе си. Следващата неделя, след беседата, както се бяхме уговорили, Радка Давидова дойде у нас на обяд.
към текста >>

38. 19 декември 1926 г., неделя, 19, 30 часа - Теофана Савова

Леки упражнения са наглед упражненията, които ни дава Учителя, но направени с любов, с концентрирана мисъл и точност дават отлични резултати.
19 декември 1926 г., неделя, 19, 30 часа Хубаво упражнение ни даде Учителя. Леки упражнения са наглед упражненията, които ни дава Учителя, но направени с любов, с концентрирана мисъл и точност дават отлични резултати. Истината носи свобода за разумните. Любовта носи живот за благите. Тези мисли ще ги произнасяме 10 дена, 3 пъти сутрин и обед и 4 пъти вечерта към 22 часа. И ще отбелязваме нашите преживявания.
към текста >>

39. 1. ПРЕДГОВОР - Светозар Няголов ( -2013)

Случките, изнесени в книгата, са ми разказвани и съм ги стенографирал в продължение на повече от 20 години и понеже не са плод на непосредствени наблюдения, може да се явят някои неточности или разлики от това, което някои приятели са записали в своите лични спомени.
Мнозина го познаха и разбраха, а обществото и църквата непрекъснато му пречеха и го хулеха. Неговият чист морален живот беше велик пример за подражание от всички. Понеже Духа му беше кротък и смирен, Той не пожела да се изяви в своята пълна слава и величие, а остана известен на малцина от школата, която откри за първи път на Земята в България. Привлечени от Него, бяха хора със сърца изпълнени с любов, познаха Го, влязоха в школата, за да приемат и приложат новото знание, което носеше за цялото човечество. Той донесе великото учение на Любовта, в което са включени правилата и законите, адресирани към будните човешки души, необходими за живота и правилното развитие на новата шеста раса, която скоро ще дойде на нашата изстрадала Земя. Случките, изнесени в книгата, са ми разказвани и съм ги стенографирал в продължение на повече от 20 години и понеже не са плод на непосредствени наблюдения, може да се явят някои неточности или разлики от това, което някои приятели са записали в своите лични спомени. Навсякъде съм търсил факта, истината, като съм сравнявал изнесени случки от няколко източника. Провел съм много разговори с Борис Николов, Мария Тодорова, Гавраил Величков, Влад Пашов, Стамат Михайлов, Петър Филипов, Ангел Гунев, Георги Куртев, Гради Колев, Темелко Стефанов, Петър Киров, Йорданка Жекова, Йотка Младенова, Мария Златева и много други братя и сестри, взели дейно участие в братския живот по време на физическото пребиваване на Учителя в България. В някои случаи, за да няма повторение, съм ползвал като справочник томовете на Вергилий Кръстев „Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее" и му изказвам своята благодарност за голямата работа, която върши в братството. Дълго време след заминаването на Учителя от този свят учените на човечеството ще пишат и говорят за този Светъл Дух, посетил Земята, докато проучат идеите му и започнат да ги прилагат.Тогава те ще го намерят в Словото му и ще го познаят. В изложените в книгата случки будният ум на читателя може да намери много отговори на изникнали в съзнанието въпроси и да намери онова, за което душата му копнее и приеме най-подходящото за своето развитие.
към текста >>

40. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

2. Абсолютна точност
Ако някой издаде нещо от предсказанието, според строгите закони на Природата, ще пострада тежко. Един от присъстващите ръководители, Илия Зурков, казва: „Аз не мога да дам клетва, защото съм се маклел пред франкмасоните, към които принадлежа, и съм длъжен всичко, което науча в живота си, да го кажа на моята ложа." Учителя си взема куфарчето и си тръгва, без да им съобщи нещо. По-късно Учителя казва на почти всички членове на Синархичната верига онова, което предстои на човечеството и на България. За влизането в Синархичната верига и във вътрешната школа на Учителя има три строги правила: 1. Абсолютно послушание 2. Абсолютна точност 3. Абсолютна дискретност Много пъти невидимият свят поставя ученика на изпит по изпълнение на тези правила и ако го издържи, се удостоява да влезе в школата, за която е подготвен.
към текста >>

41. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Абсолютно послушание, абсолютна точност и абсолютна дискретност са най-важните качества за влизане на ученика във вътрешната Школа на Учителя - на Бога.
Любовта говори с всичките същества, дори и с най-мал- ките буболечки. Мъдростта говори с планетите, а Истината говори само със Слънцата. Далечна и велика е нейната цел. В развитието на шестата раса ние ще се издигнем до света на Истината и Хармонията, на Земята ще се въдвори в ми- ниатюр Царството Божие. Трябва добре да се знае, че повдигането в живота с петте добродетели е възможно само за ония ученици, които живеят в абсолютна чистота, имат абсолютно послушание към гласа на своя ръководител, абсолютно точно вършат възложената им работа и пазят пълна дискретност за всичко онова, което видят и знаят. Абсолютно послушание, абсолютна точност и абсолютна дискретност са най-важните качества за влизане на ученика във вътрешната Школа на Учителя - на Бога. Стотици и хиляди пъти ние сме минавали през петте върха на Пентаграма: убивали са ни, горили са ни на клади, хвърляли са ни на зверовете, докато изработим качествата, необходими да станем братя и сестри, да присъстваме в школата на Великия Учител - Беинса Дуно, на Бога, и да съставля- вяме земната аура на Учителя - необходимо условие за предаване на Словото Божие на човечеството. Преди 2000 години ние сме били онези евреи от тълпата, които са викали за Христа : „Разпни го! " Но когато част от неговата крьв прониква в нас, ние се пробуждаме за един нов живот и ставаме негови верни последователи. Всички римляни, които нанасят 80 000 удара на Христа в Преторията, стават негови ученици.
към текста >>

42. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Много градове и села обходи със своите мерни инструменти - с линийката, транспортира и таблиците, графите на които бяха предварително напечатани и които той попълваше с най-голяма точност.
След Америка, след този гигантски ръст на градовете и замайващ темп на живота, България му се видя като страна за отмора, макар че за него сега започваше най-сериозната отдавна замислена работа. Младият, едва навършил тридесет и една години Петър Дънов, се залавя със своите любими френологически измервания. Една от основните му задачи бе да опознае основно народа си, сред който ще посее своето учение. Българинът трябваше да му бъде съвсем ясен и преди да хвърли семето на Божественото слово, той се залови да придобие ясно виждане за неговия среден натюрел. Не са малко годините, които той посвети на тази предварителна и крайно прецизна работа. Много градове и села обходи със своите мерни инструменти - с линийката, транспортира и таблиците, графите на които бяха предварително напечатани и които той попълваше с най-голяма точност. На тези инструменти помагаше могъщата духовна проникновеност, която се покриваше с получените дължини и ъгли. Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот. - Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие.
към текста >>

43. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Вероятно е в моите изводи да има неточности, макар че при изводите си аз се съобразявах с някои твърдения на астрологията, както и със статистически наблюдения.
- В окултната наука е познат един свещен знак, наречен пентаграма. Този знак е взет като символ на някои държави и доктрини, без хората да знаят значението му и без да подозират, че начинът на неговото употребление не е без значение и носи най-различни последици. Когато върхът на пентаграмата е нагоре, това показва, че тези, които са го поставили така, трябва да зачитат Божественото начало у човека и света, а най-главно човека, тъй като пентаграмата е знак за него. Опитали ли сте се някога да поразсъждавате върху значението на този свещен знак и символ? Ученикът: Позволете ми да изкажа тук едни мои разсъждения върху пентаграмата. Вероятно е в моите изводи да има неточности, макар че при изводите си аз се съобразявах с някои твърдения на астрологията, както и със статистически наблюдения. Вие казвате в една Ваша беседа, че в живота на човека настъпват промени. Тях бихме могли да изразим, ако приемем, че пентаграмата се върти в посока на часовата стрелка - посоката, в която по часовника се мери времето. При това въртене всеки връх на пентаграмата изминава 72°, докато дойде на мястото на предидущия връх (1, 2, 3, 4, 5). От това следва, че на всеки 72º, които съответствуват на 1/5 от денонощието, равна на 4 часа и 48 минути, се променя и състоянието на човека през едно денонощие. Началото на това въртене е точка I, където се пресичат две линии на пентаграмата и която точка е момента на изгряване на слънцето.
към текста >>

Работете, за да дойдете до по-големи точности, които да съвпадат с истинските явления.
От точка II (римско) до точка III (римско) има също възход. От точка III до точка IV се получава състояние на равновесна почивка, а от точка IV до точките V и I (до рождения ден) нисходящо движение и състояние. Като каза всичко това, ученикът показа на всички присъстващи чертежа и млъкна. Учителят: Във Вашето хрумване, както го нарекохте преди малко, има доста правдиви неща. Те може да не са съвсем точни, но се приближават до някои истини в протичането на денонощния и годишен живот на човека. Работете, за да дойдете до по-големи точности, които да съвпадат с истинските явления. Защо избрахте точката на раждането долу, в I (римско)? Ученикът: Тази точка избрах по една мисъл, която ми дойде на ум във връзка с едно посято житно зърно. Това зърно почва своя развой отдолу, от земята и вярвам, че се развива в периодите, които посочих по-горе, като, разбира се, целият период е съответно равен на продължителността на периода от покълването на зърното до деня на жътвата. Учителят: Работете по-нататък. Във Вашето изложение споменахте, че състоянието на радост и скръб се сменят периодично.
към текста >>

44. 18. ПРИРОДА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Растенията учат човека на красота в проявите и стремеж към слънцето; на точност и едновременност в действията си, да се вглъбява в себе си при лошите външни условия, а да се проявява при благоприятните такива.
Тя е велик педагог. Познавайки естеството на детето си — човек, тя го възпитава по чудни начини. Чрез всичките си царства тя му предава най- разумни уроци. Ето, минералното царство го учи на твърдост, устойчивост и търпение. И камъните са съзнания, които стоят затворени в най-гъстата материя и търпеливо очакват освобождението си, за да влязат в растителното царство. Растенията учат човека на красота в проявите и стремеж към слънцето; на точност и едновременност в действията си, да се вглъбява в себе си при лошите външни условия, а да се проявява при благоприятните такива. Те го учат на сложните биохимични процеси, които той трябва да извърши в психическия си живот. Човек минава през ония процеси, през които минава растението от семката до плода. Животинският свят, който съдържа големи количества магнетична енергия, от която човек черпи, му предава някой от най-важните уроци в живота. Животните са служебните духове в природата. Те служат с велико търпение на човека.
към текста >>

45. 39. ПЛАСТИЧНОСТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината.
Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни. Или преувеличаваме, или намаляваме нещата, когато ги описваме. Права мисъл и честни, благородни чувства е нужно да завладеят човека и да се проявят в красиви постъпки. Човек тепърва има да се възпитава и облагородява. Още много бурени никнат в ума и сърцето му и постъпките му са груби, егоистични и неетични.
към текста >>

46. Астрологически качества на гласа - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Освен тези три качества обикновения певец трябва да притежава още шест второстепенни качества: 1) лекота, която астрологически отговаря на Луната; 2) обем, който отговаря на Юпитер; 3) интензивност, която отговаря на Марс; 4) цвят или колорит, което качество отговаря на Венера; 5) вибрато, което качество отговаря на Меркурий; 6) точност, което качество отговаря на Сатурн.
Без Любов няма музика, няма пеене. Ти ще се свържеш с Бога и тогава ще пееш." — Учителю, — попитах аз — какви качества трябва да притежава гласът? — Основните качества на гласа са: 1) топлина; 2) светлина; 3) сила, които астрологически отговарят на Слънцето. Тези три качества може да съпоставим с други три качества на Слънцето: 1а) мекота; 2а) яснота; 3а) метал. Освен тези три качества обикновения певец трябва да притежава още шест второстепенни качества: 1) лекота, която астрологически отговаря на Луната; 2) обем, който отговаря на Юпитер; 3) интензивност, която отговаря на Марс; 4) цвят или колорит, което качество отговаря на Венера; 5) вибрато, което качество отговаря на Меркурий; 6) точност, което качество отговаря на Сатурн. Всичките тези качества трябва да притежава гласът на обикновения певец. За даровития певец имаме пак основните три качества на Слънцето: 1) топлина; 2) светлина; 3) сила. Останалите шест качества са: 1) подвижност — Луна; 2) активност — Марс; 3) нежност, финес — Венера; 4) широта — Юпитер; 5) пъргавина — Меркурий; 6) концентриран звук — Сатурн. — Значи качествата и за обикновения, и за даровития певец са девет — уточни брат Христо. — За гениалния певец: освен първите три качества — Слънчеви: 1) топлина или мекота; 2) светлина или яснота; 3) сила или метал, и горните шест качества, певецът трябва да притежава още качествата на седемте добродетели: 1) надеждата или въображението, които астрологически отговарят на Луната; 2) правдата — Марс; 3) любовта — на Венера; 4) вярата — на Юпитер; 5) разумността — на Меркурий; 6) мъдростта — на Сатурн; 7) истината — на Слънцето.
към текста >>

47. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

(датировката на събитието не е установена с абсолютна точност; тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П.
Стари души, обгорели в множество сблъсъци с легионите на Черната ложа, готови да последват своя Божествен Наставник и Водител дори и във вечния огън на ада. Изпитани апостоли на Словото, които ще поемат факела на космическото обновление и ще го разнесат неугасим по всички краища на Земята. Настава моментът Петър Дънов да разкрие себе си и своята мисия пред българския народ. Моментът да потърси и намери следовници. На 08.10.1898 г. (датировката на събитието не е установена с абсолютна точност; тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник (написано в гр. Варна), в което косвено се споменава за Призванието; бел. К. З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изминала е година и половина от получаването на просветлението (07.03.1897 г.), разкрило на Петър Дънов същността на неговата мисия сред земните хора. Тези 19 месеца са посветени на осмисляне, уточняване и конкретизиране на вече изкристализиралото негово предназначение.
към текста >>

48. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от Бога до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка.
Процесът на Доброто е вечен (курсивът мой - К. З.). Той е творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота." Всяко направено добро оставя незаличима следа в Книгата на Живота. Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, анали). Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от Бога до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка. Достигналият съответното посвещение по скалата на духовното усъвършенстване може да се настройва вибрационно на трептенията на тази зона от Битието и да става пълноценен свидетел на всяко събитие от световната история (не само земната, разбира се, а историята на всичко съществуващо). Нещо повече - при определени условия той би могъл да преживее това събитие и като участник в него, при напълно съхранена автентичност на преживяването. Ала това е голяма тема, която не бива да ни отклонява от разглежданата тук проблематика. Във връзка с изследваната роля на Доброто Учителят П. Дънов споделя следното: "Едно направено добро никога не се забравя.
към текста >>

49. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Познанието за тази безукорна точност на Природата е израз на вярата във всемогъщата Премъдрост на Твореца.
В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска. Тя икономисва силите, не и времето (курсивът мой - К. З.). Тези, които много бързат, се изтощават бързо. Когато искаш да живееш дълго време на Земята, трябва да намериш любимо същество, което да ти даде назаем своите сили." Оттук именно произтича великият закон на Битието: Всяко нещо в света става на своето време. Нито преди, нито след, а винаги точно навреме. Познанието за тази безукорна точност на Природата е израз на вярата във всемогъщата Премъдрост на Твореца. Така непобедимата сплав от знание и вяра ражда вътрешния покой на човека, неподвластен на и ненарушим от никакви външни фактори и дразнители."Когато научите великия закон, че всички неща в природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. В природата всичко е определено точно, строго отмерено" (Учителят П. Дънов). Къде ученикът по духовния Път може да общува най-пълноценно с Природата? Къде контактът му с нея е най-плодоносен за израстването му като личност? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос - на планините, и особено по техните върхове: "Високите върхове са динамични центрове.
към текста >>

50. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява.
Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. " Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че непреходността на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време. И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Библията. Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява. Понеже лъжехристосовци и всякакви самозванци е имало и има в изобилие, за което Той самият ни предупреждава (ср. Мат. 24 гл.). И ако сме напълно уверени, че и днес Христос ни говори и ни напътства по пътя на съвършенството, то следва да се отнесем с доверие към Неговото настоящо послание. Каквото е и учението на българския духовен Учител Петър Дънов, който казва: "За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял пред две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство.
към текста >>

51. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг "инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо?
Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло братство" да го дефинират като "най-силното духовно течение в България" (курсивът мой - К. З.) за онова време (А. Георгиева, "Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ "Св. Кл. Охридски" - София, 1989, с. 36). И като цяло, и в детайли БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против ББ. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг "инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителят Петър Дънов не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това - и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер.
към текста >>

52. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

Свободата освен това не изключва дисциплината, реда и точността, а предполага тяхното спазване с готовност и разбиране.
Атмосферата на любов е най-подходящата среда за това. 2) Свобода: Под свободно възпитание преди всичко се разбира образованието да бъде в съгласие с детската природа. Нужно е нейната дълбока същност да се прояви свободно. Материалът, предлаган за усвояване от децата, не бива да се натрапва отвън. Свободата освен това не изключва дисциплината, реда и точността, а предполага тяхното спазване с готовност и разбиране. Връзката на този принцип с първия е съсредоточена в схващането, че: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта“ (Учителят П. Дънов). 3) Опит: „Знание е само това, което е опитано, проверено“, изтъква Учителят на ББ в нашата страна. Следователно единственото истинско знание е това, което е подложено на систематичен опит, проверка и прилагане. Детето трябва да се занимава първо с физическото, конкретното, а след това с отвлеченото, абстрактното.
към текста >>

53. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Този факт го прави пророк с ненадмината точност на прозренията: „Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука.“ Изворът на подобна увереност е вкоренен в обстоятелството, че „... Зад мен стои цялото Небе.
То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта.“ Относно подхода си към хората и околната среда изтъква: „С недостатъци не се занимавам. За мен недостатъци в Природата не съществуват, а съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира.“ Съзнанието за колосалния товар, който е поел доброволно на гърба си, го подтиква да въздъхне: „Великите Учители на света носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.“ Затова пък е достойна за възхищение увереността, че като посланик на Божията воля на Земята неговата прозорливост и поглед в бъдещето далеч надминават възможностите на съвременниците му. Този факт го прави пророк с ненадмината точност на прозренията: „Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука.“ Изворът на подобна увереност е вкоренен в обстоятелството, че „... Зад мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие.“ Ще завършим с тезисната систематизация на причините, поради които Учителят П. Дънов основава окултната си Школа в България. Както е известно, това става през 1922 г.
към текста >>

54. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Само един поглед на вътрешното им, духовно око е достатъчен, за да прецени с безпощадна точност дали мирът на наблюдавания обект е действителен или фалшив.
Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир. Човекът на Мира излъчва едно неземно сияние, което внася хармония в околните“ (Учителят П. Дънов). Привидността е приоритет на лицемерите, включително и на имитаторите на духовни постижения. С нея бихме могли да заблудим наивни или слепи човеци, но не и Бога. За притежаващите ясновидски способности, както и за съзиращите ауричната обвивка на човешкото същество, не може да има заблуди. Само един поглед на вътрешното им, духовно око е достатъчен, за да прецени с безпощадна точност дали мирът на наблюдавания обект е действителен или фалшив. Целенасоченото следване на едно автентично духовно учение, съпроводено с постоянство, всеотдайност и търпение относно резултатите, рано или късно довежда последователя до състояние на вътрешен мир и покой. Той открива своето собствено, най-дълбоко „аз“. Оттам нататък, познал себе си, за него са открити всички пътища в Космоса! Неслучайно над входа на Делфийския оракул в древността прииждащите от четирите посоки на света хора могли да прочетат надписа: „Познай себе си, за да познаеш Вселената и боговете! “
към текста >>

Дънов пестеливо, но със съвършена точност и проницателност: „Ученикът ще познае дали има Любов, ако има мир.
Потопиш ли се в нея, навлизаш навеки в царството на Мира. И никой извън теб – никоя сила или форма на въздействие – не би могъл да те изведе насилствено от неговите владения. В същност тогава ставаш цар на самия себе си. За окултния ученик наличието на вътрешен мир – неговото качество и степента на присъствието му в най-дълбокото „аз“, е критерият за това, дали и доколко е проникнат от същата тази неописуемо прекрасна Любов. Тази взаимозависимост – като най-фини везни за преценка на невидимия свят – е описана от Учителя П. Дънов пестеливо, но със съвършена точност и проницателност: „Ученикът ще познае дали има Любов, ако има мир. Ако Любовта не може да даде Мир, тя не е Любов.“ Нашата човешка любов, за която така често си въобразяваме, че е изява на Божествената, никога и по никакъв начин не би могла да ни дари вътрешен мир. Точно обратното! Претенциозна, алчна и обсебваща, тя грабва душата ти и я запокитва в най-страшните бездни на Тартара, ако остане незадоволена. А и удовлетворението ў никак не е трайно. Изчерпва се по-бързо от мигане на окото.
към текста >>

55. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

То предполага не само наличието на смирение и пределна точност на преценката, но и дълбоко осъзнаване на факта, че от всеки човек и всяка ситуация сме в състояние да извлечем определена поука, да научим важен урок.
Пробуденият човек, окултният ученик – напротив, би погледнал на ситуацията и с очите на „прегрешилите“ и не би ги осъдил. Той знае, че на тяхно място може да постъпи по същия начин, както са постъпили те. Никой не е застрахован от грешки и пропуски. Висотата или издигнатостта на дадена житейска роля не предопределя автоматично безгрешност на изпълняващия я за момента човек. Цялата ситуация, целият езотеричен казус е обобщен от Учителя на ББ в нашата страна в едно изречение: „... Човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.“ Именно затова умението да се поставяме на мястото на другия е толкова високо ценено по духовния Път. То предполага не само наличието на смирение и пределна точност на преценката, но и дълбоко осъзнаване на факта, че от всеки човек и всяка ситуация сме в състояние да извлечем определена поука, да научим важен урок. В този извод е съсредоточено и значението на понятието „окултен ученик“. Това е човек, който върви неотклонно по пътеката към Божественото, учи съвестно и с разбиране своите уроци, с които изобилства всеки негов ден и час на тази планета, и неуморно прилага усвоените знания. Сред най-прекрасните и достолепни негови завоевания по този вечен Път блести с лазурна светлина бисерът на смирението.
към текста >>

56. Работа на съзнанието и психическо чистене - Павел Желязков

Ако можехме да проследим с по-голяма точност каква част от мислите, които ни занимават, са наши и произтичат от активността на оригиналната ни умствена дейност и каква чужди, резултат на външни внушения, бихме загубили самочувствието си на свободно мислещи хора.
Безредие властва в самосъзнанието от влиянията, които упражнява човешкият безпорядък. При тези обстоятелства човек се товари интензивно с всякакъв вид впечатления, но не се чисти от всичко онова, което те носят. И вместо да има движение и обновление, в подсъзнанието се натрупват образи и състояния в застой. Това са сили, които, като не се обменят правилно, блокират горните раздели на симпатиковата нервна система в областта на тила. Когато вътрешният живот е обременен и е стигнал до застой, човек става жертва на случайни или преднамерени влияния. Ако можехме да проследим с по-голяма точност каква част от мислите, които ни занимават, са наши и произтичат от активността на оригиналната ни умствена дейност и каква чужди, резултат на външни внушения, бихме загубили самочувствието си на свободно мислещи хора. Защото може да бъде свободен само онзи, който има самостоятелна творческа мисъл. Според Учителя Бейнса Дуно мислите, които занимават ума ни, идват предимно от външния свят и са чужди, а не наши мисли. Докато това е така, вътрешният живот, т. е. животът в реалния свят, що се отнася До процесите в нашето съзнание, търпи влиянието на нереалния свят светът на механическите незавършени процеси. Докато не постигне вътрешно единство и не заживее в хармония с органическите процеси, присъщи на природата, човек носи върху плещите си съдбата на изгонения от Райската градина Адам, понася влиянията на злото и му слугува.
към текста >>

57. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Божественият закон работи с математическа точност."
Поставите ли всичките си желания за реализиране в един момент, нищо няма да постигнете. Всяко желание се реализира на своето време. Първо ще се молите за най-необходимото, без което в дадения момент не можете. Гладният се моли за хляб, жадният за вода. Като задоволи нуждите си от първа необходимост, тогава човек започва да мисли за втората, за третата нужда и т. н. Божественият закон работи с математическа точност." Едно добро качество на характера е условие за развитието на редица други качества и способности, защото между тях има органическа връзка. Добрият човек обикновено е и прилежен. Той е взискателен повече към себе си и не критикува поведението на другите. За да бъде наистина добър и да остане верен на своята духовна същност, той разчита на своя устойчив характер. Затова добродетелният човек никога не изменя на здравия морал в поведението си, в случай че обстоятелствата в живота се обърнат против личните му материални или емоционални интереси.
към текста >>

58. Точността - Крум Въжаров (1908- 1991)

Точността
Точността Крум Въжаров казваше: „Учителят беше много зает и въпреки това беше образец на точност - и в думи, и в дела. Така например той винаги влизаше точно в 5 ч., за да започне школните лекции, идваше точно в 12 ч. за обяд и т.н. Учителят говореше тихо, но се чуваше надалеч. Произнасяше думите много ясно.
към текста >>

Крум Въжаров казваше: „Учителят беше много зает и въпреки това беше образец на точност - и в думи, и в дела.
Точността Крум Въжаров казваше: „Учителят беше много зает и въпреки това беше образец на точност - и в думи, и в дела. Така например той винаги влизаше точно в 5 ч., за да започне школните лекции, идваше точно в 12 ч. за обяд и т.н. Учителят говореше тихо, но се чуваше надалеч. Произнасяше думите много ясно. Учителят говореше много точно и ясно, без двусмислици.“
към текста >>

Крум Въжаров стриктно спазваше препоръките на Учителя: „Точността, туй е първото нещо, което се изисква от ученика.
Така например той винаги влизаше точно в 5 ч., за да започне школните лекции, идваше точно в 12 ч. за обяд и т.н. Учителят говореше тихо, но се чуваше надалеч. Произнасяше думите много ясно. Учителят говореше много точно и ясно, без двусмислици.“ Крум Въжаров стриктно спазваше препоръките на Учителя: „Точността, туй е първото нещо, което се изисква от ученика. Само така ще бъдете точни в мислите си, точни в чувствата и в желанията си и точни в своите действия.“[76] „Аз ви казах и по-рано, че всички, които сте в школата, трябва да бъдете точни. Ние изискваме абсолютна точност от вас, каквато природата ни представя. Природата е точна, определена, абсолютна. Живата природа обича акуратността.
към текста >>

Ние изискваме абсолютна точност от вас, каквато природата ни представя.
Произнасяше думите много ясно. Учителят говореше много точно и ясно, без двусмислици.“ Крум Въжаров стриктно спазваше препоръките на Учителя: „Точността, туй е първото нещо, което се изисква от ученика. Само така ще бъдете точни в мислите си, точни в чувствата и в желанията си и точни в своите действия.“[76] „Аз ви казах и по-рано, че всички, които сте в школата, трябва да бъдете точни. Ние изискваме абсолютна точност от вас, каквато природата ни представя. Природата е точна, определена, абсолютна. Живата природа обича акуратността. Тя е много взискателна в това отношение. Обещаеш ли нещо, ти не може да го отлагаш.“[77] „Ще изучавате точността, тя е необходима.
към текста >>

„Ще изучавате точността, тя е необходима.
Ние изискваме абсолютна точност от вас, каквато природата ни представя. Природата е точна, определена, абсолютна. Живата природа обича акуратността. Тя е много взискателна в това отношение. Обещаеш ли нещо, ти не може да го отлагаш.“[77] „Ще изучавате точността, тя е необходима. Точно навреме ще ядете, точно навреме ще лягате, точно навреме ще ставате — ще се научите на точност. А сега казвате: като духът ни каже. Какъв е този дух? Той е мързелът.“[78] Крум Въжаров беше абсолютно точен и никога не закъсняваше.
към текста >>

Точно навреме ще ядете, точно навреме ще лягате, точно навреме ще ставате — ще се научите на точност.
Природата е точна, определена, абсолютна. Живата природа обича акуратността. Тя е много взискателна в това отношение. Обещаеш ли нещо, ти не може да го отлагаш.“[77] „Ще изучавате точността, тя е необходима. Точно навреме ще ядете, точно навреме ще лягате, точно навреме ще ставате — ще се научите на точност. А сега казвате: като духът ни каже. Какъв е този дух? Той е мързелът.“[78] Крум Въжаров беше абсолютно точен и никога не закъсняваше. Той казваше: „Виж как слънцето изгрява всеки ден в точно определен час и никога не закъснява, виж как се движат звездите и не се сблъскват.
към текста >>

Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923.
И ние трябва да бъдем абсолютно точни като тях, за да сме в хармония с космичния ритъм.“ Също така Крум беше много точен в преценката си за всичко. Той беше изработил качеството на ученика да различава нещата и хората и да ги преценява добре. Веднъж Крум ми каза: „Няма да слушаш какво ти говори някой, а ще влезеш в него и ще прецениш дали има съответните качества да свърши работата, за която говори. Много пъти тези, които говорят много, малко вършат, а тези, които мълчат, те свършват работата.“ [76] Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев.6-7 с. [77] Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев. 7 с.
към текста >>

Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923.
Много пъти тези, които говорят много, малко вършат, а тези, които мълчат, те свършват работата.“ [76] Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев.6-7 с. [77] Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев. 7 с. [78] Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев.
към текста >>

Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923.
[77] Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев. 7 с. [78] Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев. 15 с.
към текста >>

59. Търпението - Крум Въжаров (1908- 1991)

Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923.
[95] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гугенберг, 1924. 60 с. [96] Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев. 13 с. [97] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гугенберг, 1924.
към текста >>

60. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

В заключение искам да се извиня за някои евентуални неточности - вече изминаха толкова много години...
И следващата 1988 година пак така хлипахме и преглъщахме сълзи вече заради други хора, станали ни безкрайно близки по дух... Тогава в лагера се появиха още две семейства - последователи на Учението. Това бяха Джамил и Галя Рзаеви с дъщеричката си Таня и семейство Арка- дий и Аня Левицки със синчетата си Едик и Борис. Беше се сформирала достатъчно голяма, вече от поизраснали деца и юноши, международна група, където момиченцата се влюбваха, а момчетата започнаха да си съперничат и се правеха на големи... Но най- важното, въпреки някои напрежения, които възникнаха между тях, на всички им беше много хубаво и интересно заедно. Децата ни и до днес си спомнят времето, прекарано в лагера на бате Крум, като едно от най- щастливите в живота им. Още много неща могат да се разкажат за бате Крум, за международния братски лагер, който беше негова рожба, за несменяемите му помощници, за хората, които имаха щастието да дойдат тук - и за какво ли още не... Но нещо ми подсказва, че засега трябва да спра. В заключение искам да се извиня за някои евентуални неточности - вече изминаха толкова много години... Най-важното: тук искам да благодаря на всички мили хора, с които ме срещна съдбата - мене и семейството ми - на това удивително красиво и свещено място под Мусала: Мария Митовска, Павел Желязков, Жоро от Габрово, Йоана Стратева, Петър Ганев, Ина Дойнова, Павлинка Даскалова, Славка и Любомир Няголови, Никол, Даниел, Асен - и още много други, които бяха там и вече не си ги спомням ясно. Благодаря за грижите, с които ни обгърнаха, за уроците, които ни преподадоха, за любовта, която те изляха над нас изобилно! Галина Левина Москва, 18 март 2011 г. * * *
към текста >>

В заключение хочу только принести свои извинения за возможные неточности - ведь прошло уже столько лет... А главное, хочу поблагодарить всех тех, с кем судьба свела меня и мою семью в этом красивейшем и священном месте под Мусалой: Марию Митовску, Павла Желязкова, Жоро из Габрово, Иоанну Стратеву, Петра Ганева, Инну Дойнову, Павлинку Даскалову, Славку и Любомир Няголовнх, Николь, Данизл, Асена и многих других, кто там был и кого я не вспомнила.
Это семья Джамиля и Галины Рзаевых с их дочкой Таней и семья Левицких Аркадия и Ани с их сыновьями Эдиком и Борисом. Образовалась достаточно большая, уже подростковая интернациональная группа, где девочки влюблялись, а мальчики соперничали и пытались казаться взрослыми. Но главное, несмотря на некоторую напряженность, которая возникала между подростками, всем им было хорошо друг с другом и интересно. Наши дети и тогда и сейчас вспоминают время, проведенное в лагере бате Крума, как одно из самнх счастливых. Еще очень многое можно рассказать о бате Круме, об интернациональном братском лагере, которнй был его детищем, о его бессменных помощниках, о людях, которым посчастливилось там быть и о многом другом... Но что-то говорит мне, что пора поставите точку. В заключение хочу только принести свои извинения за возможные неточности - ведь прошло уже столько лет... А главное, хочу поблагодарить всех тех, с кем судьба свела меня и мою семью в этом красивейшем и священном месте под Мусалой: Марию Митовску, Павла Желязкова, Жоро из Габрово, Иоанну Стратеву, Петра Ганева, Инну Дойнову, Павлинку Даскалову, Славку и Любомир Няголовнх, Николь, Данизл, Асена и многих других, кто там был и кого я не вспомнила. Благодарю за заботу которой нас окружили; за уроки, которые нам преподали; за любовь, которую на нас излили в изобилии! Галина Левина Москва, 18 марта 2011 года
към текста >>

61. Литература - Крум Въжаров (1908- 1991)

Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923.
75 Учителят. Двата пътя, младежки окултен клас, 1922. София. 1934. 61 с. 76 Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев. 6-7 с. 77 Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев.
към текста >>

Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923.
76 Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев. 6-7 с. 77 Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев. 7 с. 78 Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев.
към текста >>

Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923.
77 Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев. 7 с. 78 Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев. 15 с. 79 Учителят. Работникът и неговата прехрана, Сила и живот, XI серия, неделни беседи, 13 май 1928. 15 с.
към текста >>

Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923.
95 Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гугенберг, 1924. 60 с. 96 Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев. 13 с. 97 Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гугенберг, 1924.
към текста >>

62. Трите Пътя в Окултната школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Дойде ли до света на Мъдростта, от човека се иска голяма точност, последователност и разумност.
Някой пита: “Не съм ли свободен да се проявя както си искам? ” В това отношение човек е свободен само тогава, когато е сам, а не в общество между много хора. Като прави добро, човек е свободен. Когато изучава нещата, човек също е свободен. Човек живее в светове, които са крайно взискателни. Дойде ли до света на Мъдростта, от човека се иска голяма точност, последователност и разумност. Истината и Любовта са малко по-снизходителни към човека. Затова казваме, че Любовта не вижда погрешките на хората, всичко прощава. Любовта прощава, но не извинява. Това значи, че човек носи последствията и за добрия, и за лошия си живот. Следователно искате ли да придобиете качествата на истинския човек, вие трябва да спазвате законите на трите велики свята – на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
към текста >>

63. Правила за писане на темите - Влад Пашов (1902- 1974)

Окултната Школа изисква от учениците геометрическа точност.
Ако на вашия слух се отрази добре, ще се отрази добре и върху ушите на другите; ако на вашите уши не прозвучи добре, няма да прозвучи добре и на ушите на вашите ближни. Ние изискваме от учениците нещо звучно, приятно за слушане. Всяко нещо, което е приятно и звучно за вашето ухо, може да се слуша и от нас. Освен това учете се да пишете кратко, отчетливо и идейно. Ще пишете бавно, спокойно, без бързане. Окултната Школа изисква от учениците геометрическа точност. Листите, на които пишете, могат да бъдат малки или големи, според желанието ви, но непременно правилни. Също така темата ви трябва да бъде чисто, красиво написана. Не е достатъчно само да се говори за красота, но да се постъпва красиво. Мнозина започват да пишат красиво, четливо, а към края се отегчават и почеркът им става нечетлив, неравен. Това показва, че са несъгласни със себе си.
към текста >>

64. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имат грамадни размери - прави паралелни линии е голяма точност са се простирали по на 10 - 15 километра.
Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които била светла, а косете им кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите им са черни и твърди. Освен това при изследване на кръвта на тези мумии се оказало, че тя е такава, каквато изобщо не се среща в народите от Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имащи друг произход. През 1955 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни геометрични фигури и такива, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имат грамадни размери - прави паралелни линии е голяма точност са се простирали по на 10 - 15 километра. Освен това тези фигури можели да се видят само от голямата височина на летателен апарат. А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че Атлантите - жители от потъналия континент Атлантида - са имали апарати, с които са можели да отиват на други планети, като се уточнява дори че тези апарати са се движели с живак. Древните са употребявали и символичен език, а с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи на човека силна мисъл в осъществяване на практични задачи. Така че трябва да приемем, че тези апарати са се движели със силата на мисълта. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака.
към текста >>

Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света.
Древните са употребявали и символичен език, а с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи на човека силна мисъл в осъществяване на практични задачи. Така че трябва да приемем, че тези апарати са се движели със силата на мисълта. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака. Още старите заселници, дошли там, заварили пустите развалини и ги нарекли „Т и а х о а н к о”, което ще рече град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига скулптура на брадат мъж, обърнал очи на изток към изгряващото Слънце. Явно е символ на уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се издига прочутата врата на Слънцето, изсечена от един-единствен каменен блок. Горната част на тази врата е покрита със старинни писмени знаци, които не са могли да бъдат разчетени и досега.
към текста >>

В същите писания се дава продължителността на Лунния месец с точност 0,0004 от денонощието.
Това обаче не трябва да се приеме за грешка, защото видни астрономи от най-ново време установяват, че Земята много бавно се отдалечава от Слънцето. При отдалечаването и напълно естествено е нейното завъртане около Слънцето да бъде и по-продължително, а оттам и годината да бъде по- дълга. Когато в летописите, дадени на маите, е отбелязана дължината на годината с тази малка разлика, Земята е била по-близо до Слънцето. Същото се отнася и за Луната. Установява се, че и тя бавно се отдалечава от Земята. В същите писания се дава продължителността на Лунния месец с точност 0,0004 от денонощието. Лунният месец според тях е бил с 4 десетохилядни от денонощието по-къс, отколкото е сега, определен с най-точни уреди и съвременна техника. Но и тук не може да се приеме, че има грешка. Когато тези данни са дадени, Луната е била по-близо до Земята. Ето и други доказателства за големия интерес и задълбочените знания за Звездния мир. В разкопките, които са направени в грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочки и открита в град Клху, близо до Мосул, е намерен учебник за Звездния мир с голяма научна стойност.
към текста >>

65. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С промяната на точността силата на аспекта бързо намалява.
Средни са Секстил, Пентоъгълник, Квадрат и половина и Квинконция. Слаби са Полусекстил и Полуквадрат. Когато аспектите са точни: 0, 30, 45, 60, 72, 90, 120, 135, 150 и 180 градуса, те се изявяват в своята най-голяма сила, особено ако Планетите и Луната се намират точно или съвсем близо до границата между домовете, т.е. върху резките, които ги разграничават (затова вече отбелязахме). Точните аспекти не само че дават ясно изразени качества, способности, но и известни ефекти, събития в живота на човека. С промяната на точността силата на аспекта бързо намалява. Отклонението, до което един аспект все още действува, е: за слабите - Полусекстил и Полуквадрат - до 2-3 градуса. За средните - Секстил, Пентоъгълник, Квадрат и половина и Квинконция - до 4 градуса. За силните - Съвпад Квадратура, Тригон, Опозиция - до 7-8 градуса. Когато обаче аспектите са между Вулкан и Луната с другите членове от Слънчевото семейство, тогава може да бъде и до 10 градуса. Планетата Вулкан според Саабей е получила подкрепа за своето образуване и оформяне от Зодиакалното съзвездие ЛЪВ.
към текста >>

В обещанията си се проявява с точност и изпълнителност във всичко.
Имат също отслабване на слуха. Като характер са всякога критични, недоволни, мрачно гледат на живота с потиснатост и песимизъм. По-нисшите типове са злобни, отмъстителни, с готовност всякога да направят зло на другите и с усърдие към доносничество. При добри аспекти имаме човек, който обича и държи за реда и порядъка. Има задълбочена мисъл и обикновено е добър математик, способен е да приема големи и отговорни задачи, които с успех завършва. В обещанията си се проявява с точност и изпълнителност във всичко. Той няма отношение към вкусовите възприятия и към всичко, което може да се приеме като храна, поради което има по-слабо тяло, мускулите му са в ограничен размер - мускули за работа, но не и за красота. В отношенията си с хората е коректен и изпълнителен. Може да бъде научен и търпелив работник, дълбоко и с постоянство да изучава и да изследва всеки въпрос, поставен пред него. Разбира добре, че светът пред него е една съвкупност от загадки, които трябва да разрешава. При липса на аспекти имаме човек, който няма отношение към реда, изпълнението на задачите, а светът за него е блед и безинтересен.
към текста >>

66. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изобщо Сатурновите типове са най-добри и полезни там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност, трудолюбие.
Слънцето и студената вода му причиняват болка. Мисловната дейност държи първенство в живота на тези типове. Те повече обичат самотата и се чувствуват най-добре далеч от света и обществата. Тяхното място е в лабораториите, където те стават едни от най-грижливите, най-трудолюбивите и скромни учени. В бюрата, като чиновници, те също редят с голямо усърдие сметки подир сметки. Изобщо Сатурновите типове са най-добри и полезни там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност, трудолюбие. На тези типове трябва да се вдъхва радост, оптимизъм, воля за живот. Общо взето, Сатурновите типове явно се открояват и лесно се познават. Отбелязахме, че всички членове на Слънчевото семейство имат отношение към органи, системи и части от тялото. Сатурн има своето отношение към костната система на човека - гръбнак, колена, зъби, а също така и към кожата, слуха, слуха, зрението. Сатурн се намира точно на главните линии - Асцендент, Надир, Десцендент, Зенит и особено ако е с обратно движение (ретрограден), и когато има силни неблагоприятни аспекти (квадратури, опозиция с повечето от Планетите и Луната), тогава ще имаме едно неприятно увреждане на всичко онова, към което отбелязахме, че Сатурн има отношение в човешкия организъм.
към текста >>

В десети дом Сатурн дава умението да се влага мисъл, ред и точност във всяка работа.
В шести дом роденият ще има мъчителна и неприятна грижа около някой близък болен човек. В седми дом роденият ще бъде при тежки и мъчителни условия в семейния си живот, условия, при които разводът мъчно ще може да се избегне. Тези условия произлизат преди всичко от хладните и студени отношения, създадени от качествата, които Сатурн дава и носи, също и от неприятните разправии между съпрузите, произхождащи в повечето случаи от ревност, съмнение, подозрение и незаинтересованост към партньора. В осми дом Сатурн повече или по-малко е парализиран в своето влияние, обезсилен е и по-малко смущава живота да родения. В девети дом дава на родения мрачно, тъжно нерадостно гледане на живота, слаб оптимизъм, жажда и стремеж критично да се отнася към всичко и към всички, винаги да оправя хората. В десети дом Сатурн дава умението да се влага мисъл, ред и точност във всяка работа. Тези хора са добри ръководители. В единадесети дом роденият ще има връзки с много по-възрастни хора, които с готовност ще му’ помагат в живота, в работата му, а също така и в заемане на служби. Много често партньорът в женитбата е значително по-възрастен. Отношенията му са по-задълбочени, а не само приятелски, с тези по-възрастни хора. В дванадесети дом Сатурн предразполага към справедлив ред, към желание да назидава, да упътва другите към един разумен ред, често правейки това чрез литературни творби.
към текста >>

67. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато Леверие завършил изчисленията за положението на тази неизвестна Планета и бил уверен в тяхната правота и точност, поради по-добрите възможности, които съществували в Берлин, за наблюдение на Небесната сфера, той изпратил своите изчисления на младия френски астроном Гале.
НЕПТУН Следващата след Уран планета е Нептун, със символичен знак //. Откриването на тази Планета е едно забележително събитие в историята на астрономията. Това събитие е ярък пример, с който се потвърждават принципите и тържеството на Небесната механика. В 1846 година великият френски астроном Леверие приел, че наблюдаваните смущения в орбитата на Уран се дължат на присъствието зад нея на Планта с голяма маса. Когато Леверие завършил изчисленията за положението на тази неизвестна Планета и бил уверен в тяхната правота и точност, поради по-добрите възможности, които съществували в Берлин, за наблюдение на Небесната сфера, той изпратил своите изчисления на младия френски астроном Гале. След като Гале ги получил, още следващата нощ открил точно на посоченото място (с едно отклонение от около един градус) неизвестното Небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на тази Планета е станало с върха на перото. Тази планета нарекли на името на древноримския бог на моретата Нептун. Тя се намира на средно разстояние от Слънцето 30 Астрономически единици, което не отговаря на положението, дадено от закона на Тициус - Боде. Според този закон тя би трябвало да бъде на 39 Астрономически единици.
към текста >>

68. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери: прави паралелни линии с грамадна точност се простират по на 10 - 15 километра.
В народите от Средна и Южна Америка са запазени легенди, предания и митове, според които бели, брадати хора в прастари времена са дошли откъм морето, като са ги научили на земеделие, скотовъдство и занаяти. При разкопки на древни развалини между многото учудващи предмети, плод на голямо умение и знания, са намерени скелети на лами, които имат пет пръста на краката си, докато съвременните лами, както е известно, имат само по два пръста. Това особени ясно потвърждава древността на тази култура. През 1955 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини край океана. Аерофотоснимките показват, че това са точни геометрични фигури, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери: прави паралелни линии с грамадна точност се простират по на 10 - 15 километра. За направата на тези фигури е трябвало да работят хиляди хора под ръководството на много опитни геодези, имащи на разположение точни уреди за такава дейност. Освен това тези фигури могат да се видят само от голяма височина, и то от летателен апарат. За такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където е отбелязано, че атлантите - народ от потъналия континент Атлантида - са можели да пътуват и до други Планети. Уточнява се дори, че тези апарати са се движели с живак. Древните народи са употребявали символичен език; с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий, която дава силната практична мисъл.
към текста >>

69. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изпълнението на всяка тяхна работа се отличава със своята точност и в най-малките детайли, с възможно най-добро изпълнение; това е особено добре изразено, когато ръцете са по-твърди и по-сухи (кокалести).
Върховете на пръстите са закръглени, палецът е силен. Тогава имаме човек не само деятелен в изпълнението на физически задачи, но и в интелектуалната област. Малките ръце, като общо правило, говорят за занимание с големи планове и идеи, за умение да се обобщават всички задачи. Хората с големи ръце са склонни изобщо към анализ, към дребни и точни работи. Всички добри златари и часовникари и изобщо хората на прецизната работа имат големи ръце. Изпълнението на всяка тяхна работа се отличава със своята точност и в най-малките детайли, с възможно най-добро изпълнение; това е особено добре изразено, когато ръцете са по-твърди и по-сухи (кокалести). Когато ръката се опъне, имаме едно извиване на самата длан и пръстите нагоре. Това показва човек, който се приспособява, оптимистичен е, любопитен и много любознателен, когато интелектуалното му ниво е по-високо. Такива хора са симпатични в обществото. Меките ръце са израз на голяма емоционалност при хора с развити чувства, влечение към изкуствата и поезията; те имат по-голяма впечатлителност, проявяват в по-голяма или в по-малка степен лакомия. Имат отвращение към тежката физическа работа.
към текста >>

Изобщо меките ръце имат една голяма доза чувственост, стремеж към удоволствие, леност, мързел, недоволство, често влечение към измислици, преиначаване, неточност за всичко, казано от тях, често и лъжа.
Изобщо във всяко отношение са повърхностни. Колкото ръката е по-мека, толкова тези качества са по-ясно изразени. От тях не може да се очаква вярна и дълбока любов. Ето защо браковете при тях рядко се задържат и рядко биват щастливи. Колкото обаче ръката е по-твърда, толкова тези признаци се подобряват и правят човека по-устойчив. Изобщо меките ръце имат една голяма доза чувственост, стремеж към удоволствие, леност, мързел, недоволство, често влечение към измислици, преиначаване, неточност за всичко, казано от тях, често и лъжа. Ако такива ръце притежават много дълъг Юпитеров пръст, ще имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Онези жени, които се стремят към безделие и нередно съществуване с леки радости, любов и разсипничество, имат най-често меки и тлъсти ръчички. Жени с лопатовидни пръсти и малки палци са истинска радост за семейството. Те са сърдечни, малко импулсивни, много деятелни, обичат движението и спорта. При ъгловати пръсти на женската ръка имаме точност, порядък до дребнавост и педантичност, много добре подреждане на дома (ако палецът е малък).
към текста >>

При ъгловати пръсти на женската ръка имаме точност, порядък до дребнавост и педантичност, много добре подреждане на дома (ако палецът е малък).
Изобщо меките ръце имат една голяма доза чувственост, стремеж към удоволствие, леност, мързел, недоволство, често влечение към измислици, преиначаване, неточност за всичко, казано от тях, често и лъжа. Ако такива ръце притежават много дълъг Юпитеров пръст, ще имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Онези жени, които се стремят към безделие и нередно съществуване с леки радости, любов и разсипничество, имат най-често меки и тлъсти ръчички. Жени с лопатовидни пръсти и малки палци са истинска радост за семейството. Те са сърдечни, малко импулсивни, много деятелни, обичат движението и спорта. При ъгловати пръсти на женската ръка имаме точност, порядък до дребнавост и педантичност, много добре подреждане на дома (ако палецът е малък). Ако на такава ръка палецът е голям, имаме домашен тиранин, който е прахосник на собствената си енергия и който вечно мърмори! Жените с ъгловати пръсти изискват почитане, ред и са много постоянни в сърдечните си отношения. Те обичат образовани, кротки и изпълнителни мъже. Такива жени са много внимателни по отношение на собствените си задължения и отбягват вулгарното. Хора с огромни длани и с много линии по тях проявяват неспособност много да разсъждават и не обичат да се грижат за последствията от своята дейност. Те са крайно практични и с умение да ръководят своите дела.
към текста >>

70. Аполоновият пръст (безименният) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако пръстът е квадратен и с възли, в творчеството на този човек има излишна точност и педантичност.
Свойствен е също на литераторите. Изобщо хората с остри пръсти, колкото и добре да са развити способностите им в изкуството, не са в състояние да овладеят висшите негови изяви. Гладък, но лопатовиден безименен пръст показва способност в приложните изкуства. Ако същевременно третата фаланга на този пръст е особено дълга, то показва способност към скулптура, ваятелство. Ако безименният пръст е възлест, тогава имаме известна интелектуалност и разсъдъчен елемент в дейността на този човек, която е силно изявена в неговото изкуство. Ако пръстът е квадратен и с възли, в творчеството на този човек има излишна точност и педантичност. Ако е лопатовиден и възлест, това говори за устой и упоритост в постигане на поставената задача. Добре оформен безименен пръст с една дебела трета фаланга показва любов към сетивните възприятия. Ако между безименния и средния пръст (когато пръстите са събрани и добре опънати) има пролуки, това показва човек чужд на условностите и на установените порядки. Заостреният връх на безименния пръст показва търговски дух, всяка дейност в него е свързана със сметка и личен интерес. От медицинска гледна точка този пръст е свързан с бъбреците.
към текста >>

71. Изчисления за годините, когато ще станат събития в живота на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всички клонки или каквито и да било знакове по линията на живота отразяват известни събития, които могат да бъдат уточнени по годините с точност до 2 години.
В') 20-ата година. Линията, изхождаща между Аполоновия и Меркуриевия пръст, определя 30-ата година (т. С'). Онази линия, която излиза от крайната точка, от гънката на Меркуриевия пръст (т. Д), определя 40-ата годишнина (т. Д'). Перпендикулярът, прекаран през най-долната точка на линията, която прекарахме през Юпитеровия пръст, определя 70- ата година. Всички клонки или каквито и да било знакове по линията на живота отразяват известни събития, които могат да бъдат уточнени по годините с точност до 2 години. Само продължителността на човешкия живот не може да се пресметне с положителност и достоверност. Времето може да се определи и по умствената линия. Точката, в която умствената линия сече точката на Съдбата, дава 20-ата година върху последната. Пресичането на сърдечната линия с тази на съдбата определя 40- ата година. Като разделим тогава линията на Съдбата на пропорционални части, можем да получим годините, които ни интересуват.
към текста >>

72. Черното слънце, Голямата катастрофа и изгубеният Рай - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те живеели на континента Атлантида и изчислили с голяма точност, че този астероид получава ускорение и поради това ще падне върху Атлантида.
В резултат на това пострадали повече или по-малко всички планети в системата, включително и Земята. Отломките от Фаетон паднали върху други планети или станали техни спътници - спомнете си астероидния пръстен между Марс и Юпитер, Фобос и Деймос - двата спътника на Марс, са останки от Лъчезарната, спътниците на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун - също. В древни индуски летописи е отбелязано, че нашата Земя е имала два спътника - Луната и един астероид, отломка от Фаетон. И двата светели. По това време на Земята живеели хората от първата човешка раса - много по-съвършени и образовани от нас. Те живеели на континента Атлантида и изчислили с голяма точност, че този астероид получава ускорение и поради това ще падне върху Атлантида. Ето такъв текст се запазил от онова време: „В 52 хеп от периода Дурия, в третата смяна на слънцето в пролетното равноденствие, в 13 деление на деня хул този къс ще падне върху Атлантида“. Малко преди това да стане, част от атлантите напуснали острова и отишли в Африка, в Египет, където положили основите на дневноегипетската култура. Друга част се отправила към Америка. В Южна Америка между индианците все още е жива легендата за това, как преди милиони години откъм океана пристигнали хора с бради, които ги научили на занаяти, скотовъдство и градинарство. Това били високоразвитите атланти.
към текста >>

Катастрофата, която учените предрекли с такава точност, наистина станала.
Ето такъв текст се запазил от онова време: „В 52 хеп от периода Дурия, в третата смяна на слънцето в пролетното равноденствие, в 13 деление на деня хул този къс ще падне върху Атлантида“. Малко преди това да стане, част от атлантите напуснали острова и отишли в Африка, в Египет, където положили основите на дневноегипетската култура. Друга част се отправила към Америка. В Южна Америка между индианците все още е жива легендата за това, как преди милиони години откъм океана пристигнали хора с бради, които ги научили на занаяти, скотовъдство и градинарство. Това били високоразвитите атланти. Катастрофата, която учените предрекли с такава точност, наистина станала. Астероидът се стоварил върху Атлантида и я потопил. При удара оста на въртене на Земята се изместила на 23,5°, океаните се плиснали и залели сушата. Това е Потопът, за който се разказва в Библията. Учените са изчислили, че в резултат на потъването на Атлантида и минаването на топлото течение Гълфстрийм покрай бреговете на Европа, която тогава била в ледников период, ледовете се стопили и нивото на Световния океан се повишило с около 100 метра. Тогава от континента ни се отделил Британският остров и сушата придобила днешния си вид.
към текста >>

73. Първата човешка раса - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Спомнете си още с каква точност техните учени бяха изчислили деня и часа, когато астероидът ще се стовари върху Атлантида, в резултат на което се изтеглят към Африка и Южна Америка.
Съвременните учени все още си блъскат главите как са били строени египетските пирамиди е онези примитивни оръдия на труда. А обяснението е много просто - хората от първата раса са умеели не само да преместват хоризонтално, но и да повдигат огромни каменни блокове единствено със силата на мисълта си. В древни индийски ръкописи е отбелязано, че хората от Атлантида можели да ходят по други планети с помощта на механизми, движени от „живак“. Но това е казано в преносен смисъл, защото живакът се управлява от Меркурий и символизира мисълта. Следователно атлантите са можели да се придвижват навсякъде в пространството със силата на мисълта. Спомнете си още с каква точност техните учени бяха изчислили деня и часа, когато астероидът ще се стовари върху Атлантида, в резултат на което се изтеглят към Африка и Южна Америка. Разбира се, представители на тази първа раса живеели и на другите континенти, за което говори фактът, че навсякъде по света срещаме свидетелства за дейността на някаква отдавна живяла свръхчовешка раса. Но тя изчезнала без остатък от лицето на Земята, просто защото хармонията в цялата Слънчева система се е стопила... Онези първи свръхчовеци били доста по-високи от нас, с хармонични тела и правилно оформени черепи, с одухотворени лица. Ако сте виждали портретите на Световните Учители Мория и Кутхуми, рисувани от Николай Рьорих, ще можете по-лесно да си ги представите. И тъй като имали изградени мозъчни центрове за приемане на енергиите и влиянието на всичките планети и зодиакални съзвездия, Овен ги дарявал със стремежа да бъдат защитници на слабите и онеправданите, Телец - да не се месят в чуждите работи и никога да не си губят напразно времето, Близнаци - с изключителни интелектуални способности, Рак - с майчинско чувство не само към своите рожби, но и към всичко наоколо, Лъв - да преценяват правилно всяка своя стъпка и да не правят грешки в управлението, Дева - да раждат велики идеи и да имат силата да ги реализират, Скорпион - с могъщество и способност да си служат с мисълта като сила, за да създават и творят, Стрелец - с последователност при постигане на поставените цели, Козирог - с желанието да търсят истината и по високите върхове, и в дълбините на океана, Водолей - с жизненост и способност да водят богат и интензивен живот, Риби - с неизменната, вечна любов... Питаш наистина ли Създателя сам е наказал своето чудно творение заради греховете му, наистина ли сам е разрушил хармонията, която е създал? Не, не Създателя предизвиква Голямата катастрофа, но Той я допусна.
към текста >>

74. Ясновидство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Редица професори, учени с всесветска известност, от десетки години вече, непрестанно поучавате, с успех, с методичност, с точност и сериозност, отговарящи напълно на „позитивността“ на днешната наука, тази област на неизследвани явления, която,до сега е била „terra incognita“.
Ние тук не ще излагаме начините, пътищата, по които това чувство може да се развие в човека, но ще искаме само да докажем неговото съществуване1. Че ясновидството съществува като факт в живота, имаме много доказателства от всички векове на историята. Но ние ще изоставим миналото и ще се обърнем към настоящето. Ясновидството е вече безсъмнен факт, до- казан по един абсолютно неопровержим на- чин от нашата съвременна наука. Съвременната официална наука, в лицето на своите първи и най-напредничави представители, е доближила отдавна границите на окултната наука и прави смели набези отвъд тях. Редица професори, учени с всесветска известност, от десетки години вече, непрестанно поучавате, с успех, с методичност, с точност и сериозност, отговарящи напълно на „позитивността“ на днешната наука, тази област на неизследвани явления, която,до сега е била „terra incognita“. Достиженията, които са направени в тази област, са грамадни. Проучванията и опитите, които са направени, са от такъв характер и тъй многочислени. че вече за този, който познава тия достижения, не може да става въпрос за верността на основните положения на окултизма. За жалост, нашата интелигенция и нашите учени, са почти също тъй незапознати с тия научни достижения, както и широките народни маси. Коя е истинската причина за това?
към текста >>

А след него и с него: Оливър Лодж, Майерс, Гърней, Барет, Максуел, Камил Фламарион, Шарл Рише, Бергсон, Лаковски, Желе, Бойрак, Ости, Ломброзо, Киапарели, Боццано, Шренкъ-Нотцинг, Цьолнер, Айнщайн, Дриш, Аксаков, Гурвич и др., продължиха, стъпка по стъпка, делото за разкриването на новия свят за човешкото съзнание, със съвършенна научна точност, последователност и настойчивост.
по-рано или по-късно, ще се наложи в живота. Но, както изгряващото слънце озарява първом високите планински върхове, за да стигне постепенно със своята светлина в долините, така и слънцето на новата истина, на новия мироглед, е отдавна озарило планинските върхове на чистата и безпристрастна научна мисъл и днес постепенно слиза към склоновете и долините. Един от първите, Сър Уйлям Крукс, великият химик, откривателя на четвъртото, лъчистото състояние на материята, заяви твърдо от висотата на своето научно положение : „Аз не казвам, че това е възможно. Аз казвам , че това е". Защото е проверил с всички възможни научни средства, по всички начини, реалността на това, което твърди, а именно, че тия явления, които редица други учени отричат, от страх да не се явят в противоречия с техния установен мироглед, наистина съществуват. А след него и с него: Оливър Лодж, Майерс, Гърней, Барет, Максуел, Камил Фламарион, Шарл Рише, Бергсон, Лаковски, Желе, Бойрак, Ости, Ломброзо, Киапарели, Боццано, Шренкъ-Нотцинг, Цьолнер, Айнщайн, Дриш, Аксаков, Гурвич и др., продължиха, стъпка по стъпка, делото за разкриването на новия свят за човешкото съзнание, със съвършенна научна точност, последователност и настойчивост. И днес ние имаме такива огромни постижения и такава грамадна литература от чисто научни трудове в тая област, че всички учени, получени и неучени, които отказват реалността на фактите, изложени в тях, само доказват своето невежество. Но да се повърнем на ясновидството. Не хиляди, а стотици хиляди факти съществуват, които го доказват по абсолютен начин. Ясновидци е имало винаги, в миналото и сега. И в България има такива хора, с по-голяма или по-малка духовна издигнатост, които имат тази дарба на ясновидството, т. е.
към текста >>

професора по физиология Шарл Рише, свикна п да борави с най-голяма точност в своите изследвания и считащ за свещена и неприкосновена само областта на експеримента, след като е правил дългогодишни многобройни и разнообразни опити с мнозина ясновидци от различни страни на Европа, притежаващи в по-голяма или по-малка степен това „шесто чувство“ а именно: мадам Брифо, Берта Рийз, Мадам Пипър, Вандам, Шерман, Осовиетски, Шаурин, Людвик Кан, мадам Леонард, Паскал Форчуни и др., и след като ги излага подробно, ни казва в заключението си: „Внимателният читател на тази книга ще констатира без съмнение, че всяка нейна глава, съдържаща опити и наблюдения, е достатъчно убедителна, взета сама по себе си.
Но когато се касае до напредъка на науката, ние сме длъжни да бъдем смели революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху двете непоколебими основи на всяка наука за живота: наблюдението и опита. „Аз мисля — а така ще бъде, надявам се, и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство (разбирайки тази дума „шесто чувство“ в нейния най-широк и загадъчен смисъл) не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата и вярвам, че съм отговорил на всички възражения“. И по-нататък: „Желая всеки, който чете тази книга, да разбере, че тя е писана именно от един професор по физиология, който ни за минута не е помислил да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука“2). И така. професора по физиология Шарл Рише, свикна п да борави с най-голяма точност в своите изследвания и считащ за свещена и неприкосновена само областта на експеримента, след като е правил дългогодишни многобройни и разнообразни опити с мнозина ясновидци от различни страни на Европа, притежаващи в по-голяма или по-малка степен това „шесто чувство“ а именно: мадам Брифо, Берта Рийз, Мадам Пипър, Вандам, Шерман, Осовиетски, Шаурин, Людвик Кан, мадам Леонард, Паскал Форчуни и др., и след като ги излага подробно, ни казва в заключението си: „Внимателният читател на тази книга ще констатира без съмнение, че всяка нейна глава, съдържаща опити и наблюдения, е достатъчно убедителна, взета сама по себе си. „Взети отделно, само виденията на неща, които стават далеч, които са били проверени и доказани отпосле, са достатъчни да докажат съществуването на шестото чувство. „Същото нещо се отнася и до експериментите с Мадам Пипър. „Така е и с фактите, отнасящи се до Осовиетски. „В тези с Кан и с Паскал Форчуни са предостатъчни, за да затвърдят нашето убеждение и да ни дадат сигурността, че шестото чувство наистина съществува. „Така че, да се отрича неговото съществуване, би трябвало да се отрекат всички тези опити, един по един.
към текста >>

75. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

Уйлям Крукс установи с безсъмнена положителност, като бе работил дълго време, с най-голяма научна точност, вземайки най-старателни мерки за предпазване от измама и за пълна сигурност, цяла редица психически и физически явления из областта на спиритизма, които той подраздели на девет групи:1) „I.
за продължаването на неговия живот, на неговото съзнание и индивидуалност след смъртта на физическото му тяло? Ние твърдим, че има такива, неопровержими доказателства, и който ги отрича, е длъжен преди това да ги проучи. Както казахме по-рано, първом прочутите английски учени Уйлям Крукс, Оливър Лодж,. Майерс, Гжрней, Сидуйк, Барет и др. подготвиха материалите и дадоха доказателствата за продължаването на човешкото съзнание след смъртта на физическото тяло. Уйлям Крукс установи с безсъмнена положителност, като бе работил дълго време, с най-голяма научна точност, вземайки най-старателни мерки за предпазване от измама и за пълна сигурност, цяла редица психически и физически явления из областта на спиритизма, които той подраздели на девет групи:1) „I. Удари и шум с най-различна сила, причинявани от един невидим интелигентен агент. II. Преместване на предмети, малки и леки, а също така и големи и тежки, без некаква видима причина и без контакт на некое човешко същество. III. Промяна на тежестта на телата. IV. Подигане във въздуха на тежко тяло, без никакъв видим контакт. (Той е видел медиума Хом три пъти, при пълна светлина, да се издига пред очите му над пода, без никой да се допира до него.) V.
към текста >>

76. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата.
Той е закона, който олицетворява и изразява абсолютната Божия Правда. Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало.
към текста >>

77. Единство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Тази придобивка е: способността за концентриране, за съсредоточение в себе си, а също така яснотата, точността, прецизността на съзнанието.
И нашето лично, индивидуално съзнание, по отношение на това велико всеобгръщащо Съзнание на Космичния Живот на Бога, е същото, каквото е съзнанието на една клетка в нашето тяло по отношение нашето съзнание като индивидуалности. Животът е един, защото има един корен, един извор, една основа. Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен индивидуализъм и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите. Тая стадия на човешкото съзнание обаче е вече мината от известен брой хора и в тях имаме вече наченки от новото, колективното съзнание, в което предстои на човечеството да навлезе постепенно. Фазата на самосъзнанието ще бъде изживяна и надмината от човечеството, а от нея, като неин плод, ще остане само положителното, като придобивка за човека. Тази придобивка е: способността за концентриране, за съсредоточение в себе си, а също така яснотата, точността, прецизността на съзнанието. 2) А всичко отрицателно, което е именно причината за всички борби и противоречия, ще бъде постепенно отхвърлено с развитието на колективното съзнание. Единството на космичния живот е много ясно изразено в окултната литература чрез символа на „Дървото на Живота“. Това живо съзнателно дърво на живота, което представлява именно този космичен, единен живот, има корени, стебло, клони, листа, цветове и плодове. Ний, хората, както и всички други форми на живота, се намираме в различни негови части. И когато духне вятър, т. е.
към текста >>

78. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

Божествените закони отмерват с безпогрешна точност всяко нещо, и всичко, което ние схващаме като „несправедливости“ ни се струва такава само защото ние не познаваме неговите истински, скрити причини.
Карма Карма е закона за Божествената Справедливост. Христос го е изразил с думите: „Каквото посеете, това и ще пожънете“. Другояче той се определя като каузалност, причинност, т. е. връзка между причините и последиците. И ето картината на живота, както се разкрива тя пред нас под светлината на този закон: В живота царува висша Божествена Справедливост, от която не може да има никакво изключение. Божествените закони отмерват с безпогрешна точност всяко нещо, и всичко, което ние схващаме като „несправедливости“ ни се струва такава само защото ние не познаваме неговите истински, скрити причини. Така всичко добро или зло, което се случва на един човек в даден живот, е обусловено и до най-малките му подробности от неговото поведение, от неговата дейност в миналите му животи, а също така и от поведението му в този му живот. Закона на Кармата гласи, че всеки един акт на човека, безразлично какъв й той, непременно ще даде своите последствия, които, рано или късно, ще бъдат изпитани от този, който ги е причинил. Така, всяко добро направено от нас, ще се върне пак при нас. И всяко зло, причинено от нас на другите, рано или късно ще сполети и нас. Днес ние разполагаме с такива условия и средства, каквито сме си създали в миналото, близко или далечно.
към текста >>

79. Държава въ държава - Георги Радев (1900–1940)

Тя е предвидила съ математическа точностъ нуждитѣ на всички сѫщества на земята, отъ най- микроскопичната тваръ до човѣка.
Напраздно се мѫчатъ тѣ да установятъ единъ редъ мимо нейния редъ. Напраздно се мѫчатъ да разрешатъ парливитѣ проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, съ свои похвати. Мислятъ ли съвременнитѣ хора, че ще могатъ нѣкога да разрешатъ по този начинъ парливия економически въпросъ, който се е разтворилъ като язва въ стопанската криза? Никога. И защо? Защото този въпросъ е отдавна разрешенъ отъ Природата. Тя е предвидила съ математическа точностъ нуждитѣ на всички сѫщества на земята, отъ най- микроскопичната тваръ до човѣка. Тя е опредѣлила съ безпогрѣшна точностъ бюджета на всѣко живо същество. Тя е отпуснала всички блага на живота изобилно за всички. Но хората, които си позволяватъ да разполагатъ съ нейнитѣ блага по свое разбиране, които си иматъ своя „стопанска политика“, нарушаватъ нейния великъ редъ и по такъвъ начинъ предизвикватъ тия неизлѣчими противоречия и тия нескончаеми борби между отдѣлнитѣ индивиди, между отдѣлнитѣ съсловия. Ако съвременнитѣ хора биха се спрѣли да изчислятъ каква грамадна енергия харчи Природата, за да подържа живота на единъ човѣкъ, тѣ биха се натъкнали на астрономически цифри. Колко би струвалъ, да речемъ единъ грамъ — казано на земенъ езикъ — мисловна енергия?
към текста >>

Тя е опредѣлила съ безпогрѣшна точностъ бюджета на всѣко живо същество.
Напраздно се мѫчатъ да разрешатъ парливитѣ проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, съ свои похвати. Мислятъ ли съвременнитѣ хора, че ще могатъ нѣкога да разрешатъ по този начинъ парливия економически въпросъ, който се е разтворилъ като язва въ стопанската криза? Никога. И защо? Защото този въпросъ е отдавна разрешенъ отъ Природата. Тя е предвидила съ математическа точностъ нуждитѣ на всички сѫщества на земята, отъ най- микроскопичната тваръ до човѣка. Тя е опредѣлила съ безпогрѣшна точностъ бюджета на всѣко живо същество. Тя е отпуснала всички блага на живота изобилно за всички. Но хората, които си позволяватъ да разполагатъ съ нейнитѣ блага по свое разбиране, които си иматъ своя „стопанска политика“, нарушаватъ нейния великъ редъ и по такъвъ начинъ предизвикватъ тия неизлѣчими противоречия и тия нескончаеми борби между отдѣлнитѣ индивиди, между отдѣлнитѣ съсловия. Ако съвременнитѣ хора биха се спрѣли да изчислятъ каква грамадна енергия харчи Природата, за да подържа живота на единъ човѣкъ, тѣ биха се натъкнали на астрономически цифри. Колко би струвалъ, да речемъ единъ грамъ — казано на земенъ езикъ — мисловна енергия? Още повече, като се има предъ видъ, че за да се приспособи за мозъка на съвременния човѣкъ, тя трѣбва предварително да се трансформира.
към текста >>

80. Двете изключения - Георги Радев (1900–1940)

Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане.
около 36,500 дни без изключение, то вероятността да изгреe и утре, ще бъде 36501/36502 или 0-999975, сиреч практически почти единица. А това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрева то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т. е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/2000000002, сиреч 1/2, и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки за време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития — колкото и сигурни да ни изглеждат днес, колкото и да ни се струват резултат от действието на един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство", защото и далечните обекти, като запример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни.
към текста >>

81. Пръсти - Георги Радев (1900–1940)

Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статични установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото те задоволяват чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие.
Ту по-малка, по-мека и месеста, с изящна форма, с къс палец, ту по-едра макар с недълъг палец, ту по-плътна с по широка длан и дълъг палец. Три главни разновидности на „художествения“ тип ръка, изразяваща постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство, разкош и удоволствия, Как ще ги примирите? Единият обича ред и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият — артистични; безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за безполезно, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статични установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото те задоволяват чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сиреч редовен, тежък, сиреч авторитетен, прецизен, сиреч точен като часовник. Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг.
към текста >>

82. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Георги Радев (1900–1940)

Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм.
Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата. „А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология". Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм. Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта. Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен. За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър. На фигурата е даден сензитивометъра на Дюрвил, измислен от него в 1887 год. Той, както и всички сензитивометри, представя един магнит, чиято форма и начин на употреба се вижда ясно на фигурата.
към текста >>

83. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони.
С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си.
към текста >>

84. Нещо из историята на хиромантията - Георги Радев (1900–1940)

На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали двамата най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на хиромантията.
Най-голям дял, обаче, да се запази от забрава това древно изкуство, се пада на скитниците-цигани. Всеки знае, че циганите - циганките най-вече - са, тъй да речем, гадатели по професия. За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет". Много от тях, разбира се, са чисто и просто шарлатани - в техните стереотипни предсказания няма ни капка истина. Ала измежду тях понякога, наистина се срещат вещи гадателки, които просто поразяват със своите верни и точни предсказания. На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали двамата най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на хиромантията. Тия двама французи с право могат да се нарекат възродители на хиромантията в наши дни. След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди. Пътьом ще спомена, че книгата на капитан д'Арпантини, по своята научна издържаност и блестящ стил, си остава класическа в хироложката литература. Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност.
към текста >>

предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски.
След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди. Пътьом ще спомена, че книгата на капитан д'Арпантини, по своята научна издържаност и блестящ стил, си остава класическа в хироложката литература. Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год. предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II. По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей. Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг. Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне.
към текста >>

Пътьом ще спомена, че сам д-р Вашид е един трагичен пример, както се изразява д-р Ломер, за точността на хиромантичните предсказания.
Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто. Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто. Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей. Пътьом ще спомена, че сам д-р Вашид е един трагичен пример, както се изразява д-р Ломер, за точността на хиромантичните предсказания. Мадам Фрей, една от най-ценните негови сътруднички, му предсказала още в 1904 година, че на 33 години той ще умре от белодробно възпаление. И действително, на 13 октомври 1904 година, Д-р Вашид починал тъкмо от тази болест, така както му било предсказано. Интересни предсказания е направила Мадам Фрей и на Д-р фон Шренк-Ноцинг, който се запознал с нея посредством Д-р Вашид. „След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми. Говори след туй за двамата ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес.
към текста >>

„След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми.
Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей. Пътьом ще спомена, че сам д-р Вашид е един трагичен пример, както се изразява д-р Ломер, за точността на хиромантичните предсказания. Мадам Фрей, една от най-ценните негови сътруднички, му предсказала още в 1904 година, че на 33 години той ще умре от белодробно възпаление. И действително, на 13 октомври 1904 година, Д-р Вашид починал тъкмо от тази болест, така както му било предсказано. Интересни предсказания е направила Мадам Фрей и на Д-р фон Шренк-Ноцинг, който се запознал с нея посредством Д-р Вашид. „След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми. Говори след туй за двамата ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес. Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна". И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди. За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид.
към текста >>

85. Метърът-първообраз - Георги Радев (1900–1940)

Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло.
Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка. Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния. Не само това. Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм.
към текста >>

Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените.
тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения. Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети. Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен. Френската академия на науките, след дълги разисквания, реши той да си остане и занапред основна мярка.
към текста >>

86. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точка, се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде — особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята — те спят.
Максимумът на дневния прилив е при изгрева на слънцето, а минимумът — при залеза. Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.5) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на годината за нашето северно полукълбо, това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. За днешните хора, които са изгубили способността да преживяват много процеси в природата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точка, се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде — особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята — те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да се поклонят на слънцето? — Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и негли иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. „То иска ръце. готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот.“ И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платното на някое кино—туй се смята за почтено и естествено.
към текста >>

87. Няколко думи за автора - Атанас Славов

Пише автобиографията си човекът, а излиза хем кратък очерк върху историята на България от 30-те до началото на 70-те, хем серия от портрети на българските интелектуалци, хем суифтианска донякъде проза „С точността на прилепи“.
Няколко думи за автора Изобретателността на Атанас Славов винаги го е карала да пише не съвсем ординерни или чисти откъм жанр книги. Всеки път той създава поредния микс, поредния възрожденски по разнородността си сборник със свои материали по някой въпрос. Така, сяда той да прави нещо като научна публицистика за „българската литература на размразяването“, а се получава - нещо много по-широко, много лично и автобиографично на места и с неочаквани сравнения, разрушаващи контекста без никакво двоумение. Пише автобиографията си човекът, а излиза хем кратък очерк върху историята на България от 30-те до началото на 70-те, хем серия от портрети на българските интелектуалци, хем суифтианска донякъде проза „С точността на прилепи“. Решава да събере идеите си в книга, която озаглавява „Шаманът в теб и мен“ и става страшно защото в тази книга има по нещо за всичко, което го вълнува. Затова и сборникът с есета „Оловно кълбо“, с който той се завърна от емиграция през 1991 г., е най-доброто въведение към него: завършени есета, написани с отворено сърце и разхлопан език. А сред книгите му преди напускането на България, например, има и една отлична биография „Добри Желязков“. Също толкова ерудитска и същевременно по-четивна неможеща да бъде. Излиза, че биографията на Петър Дънов е предшествана от много съчинения, в които водеща е нишката на паметта за същинското, онова, което за Атанас Славов представлява трайност в българската или пък изобщо в световната култура.
към текста >>

88. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Петър се учуди не само на наблюдателността и точността й, но и на нещо друго, което го завари неподготвен.
Даже Фрут Фарм, вече не като комуна, а като еднолично стопанство приемаше гости с духовни интереси да прекарват известно време там в разговори, труд и медитация. Както вече казахме, гладът в Русия силно беше повишил интереса на американците към тяхната огромна съседка на запад през Беринговия проток, която дори бе оставила значителни следи в културата на Аляска и по на юг по брега на Океана. Докато Петър ровеше новите броеве на списанията в библиотеката, едва ли минаваше месец, без да се появи нещо на тази тема. Още с идването си той попадна на обемист пътепис от Изабел Хепгуд за Поволжието по време на миналогодишната жътва. Американката, която според собствените й думи гостувала известно време в имението на принц, чието име не искаше да споменава, беше успяла да даде много точна както етнографско-битова, така и социална картина на живота на руското селячество. Петър се учуди не само на наблюдателността и точността й, но и на нещо друго, което го завари неподготвен. Сърцето му трепна. Може би дори е неточно нещата да се поставят толкова меко - развълнува се. Пътеписът го бе върнал неочаквано близо до миналото му, въпреки че ставаше дума за Русия, и той отново почувства близостта на славянските езици, на бита на славяните, на мисленето и психологията зад езика и обичаите на простите селяни в просторите на Източна Европа. Хепгуд употребяваше руските славянски думи, когато разказваше, описваше „талигите“, описваше непосилния труд по време на жътва, който поволжките руски селяни директно наричаха времето на страданието („сградата“), но едновременно го приемаха и като нещо едва ли не сладко. Описваше празника на св.
към текста >>

89. Няколко думи за автора - Атанас Славов

Пише автобиографията си човекът, а излиза хем кратък очерк върху историята на България от 30-те до началото на 70-те, хем серия от портрети на българските интелектуалци, хем суифтианска до някъде проза - “С точността на прилепи”.
Няколко думи за автора Изобретателността на Атанас Славов винаги го е карала да пише не съвсем ординерни или чисти откъм жанр книги. Всеки път той създава поредния микс, поредния възрожденски по разнородността си сборник със свои материали по някой въпрос. Така, сяда той да прави нещо като научна публицистика за “българската литература на размразяването”, а се получава нещо много по-широко, много лично и автобиографично на места и с неочаквани сравнения, разрушаващи контекста без никакво двоумение. Пише автобиографията си човекът, а излиза хем кратък очерк върху историята на България от 30-те до началото на 70-те, хем серия от портрети на българските интелектуалци, хем суифтианска до някъде проза - “С точността на прилепи”. Решава да събере идеите си в книга, която озаглавява “Шаманът в теб и мен” - и става страшно - защото в тази книга има по нещо за всичко, което го вълнува. Затова и сборникът с есета “Оловното кълбо”, с който той се завърна от емиграция през 1991г., е най-доброто въведение към него: завършени есета, написани с отворено сърце и разхлопан език. А сред книгите му преди напускането на България, например, има и една отлична биография - “Добри Желязков”. Също толкова ерудитска и същевременно по-четивна неможеща да бъде. Излиза, че биографията на Петър Дънов е предшествана от много съчинения, в които водеща е нишката на паметта за същинското, онова, което за Атанас Славов представлява трайност в българската или пък изобщо в световната култура.
към текста >>

90. Един ден на Изгрева - Георги Христов

Учителя постави като първо условие точността и даде първото упражнение: „Следващия път ще се дойде точно в пет часа без една минута“.
Всички, които бяха свободни, незаети с работа, отиваха, като винаги Учителя беше с нас. В сряда беше денят на Общия Окултен Клас. В петък беше денят на Младежкия Клас. Наброявахме около 100 човека. Идваха отдалече и трябваше да тръгнат пеш в три часа, за да дойдат в пет часа на Изгрева. Учителя постави като първо условие точността и даде първото упражнение: „Следващия път ще се дойде точно в пет часа без една минута“. Дойдоха всички в уречения час. В неделя от 5 часа беше часът на Утринното Слово. То имаше по-мистичен характер. Идваха по- дълбоко верующи хора от града. Хора, които имаха молитвен дух и, които имаха стремеж към духовния свят.
към текста >>

91. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Христос не е на физическия свят.90 Ако приемем новата теза за проявлението на Бодхисатвата на XX век и разгледаме обстойно току-що цитираните думи, ще констатираме точността на казаното от Рудолф Щайнер, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва второ физическо проявление на Христос.
Христос е Един и много. Понякога казвате: „Господин Дънов дали е Христос, или Христос е в него? " Ще ви кажа: Христос не съм. Но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.90 Ако приемем новата теза за проявлението на Бодхисатвата на XX век и разгледаме обстойно току-що цитираните думи, ще констатираме точността на казаното от Рудолф Щайнер, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва второ физическо проявление на Христос. Освен това, пратеникът на Ложата на Бодхисатвите няма да се самоизтьква за отново дошлия Христос и никой не бива да го отъждествява с едно ново физическо проявление на Христос. Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат Христовите Сила и Живот. От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6. Има ли данни за конкретно отношение на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е отношението на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер? От конкретни изказвания на Рудолф Щайнер знаем, че е имало духовна връзка между него и Бодхисатвата на XX век.
към текста >>

НАГОРЕ

0.60719084739685