Търсене в текстове за 'Точност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 156 резултата в 93 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И наистина кой от нас, като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила?
Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм, всъщност една още твърде малко позната съвкупност от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават. Но астрологията не спира до тук. Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето. Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, които светилата упражняват. Тя учи, че зад тези светила и техните хармонични движения, стоят разумни същества, които регулират и канализират планетите течения, обладаващи няколко степени на проява: не само физична (степен). И наистина кой от нас, като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила? Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата. Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия. Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки. И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата, когато им скимне, както върши днешния човек. Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все наслуки.
към текста >>

2. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им.
Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км. в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км. и повече; че най-малката от тях е 1,000,000 пъти по-голяма от земята, а най-близката се намира на 204,000,000,000,000 км от нас – разстояние, равно на 1,375,000 пъти разстоянието от земята до слънцето? Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват?
към текста >>

Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват.
Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача?
към текста >>

3. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта.
Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент. Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност. Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там". Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата. Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр.
към текста >>

4. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност.
От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина.
към текста >>

5. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но за да се определи с по-голяма точност положението на планетите относно хоризонта и меридиана на дадено място, астролозите са разделили небесната сфера на 12 резена или сегмента, като се тръгне от хоризонта и се вземе пладнената линия (линията север-юг) за ос.
когато слънцето минава през знаковете Овен, Телец и Близнаци имаме пролет и т.н.), така не е все едно и дали една планета е при изгрев, дали е на меридиана, дали захожда или е под хоризонта. При денонощното движение планетите, носени от зодиака, един вид опасват земята със своите магнетични течения и индуцират по такъв начин своите влияния, обособени от знака, в който те се нахождат. И тъй As. и M.C. ни дават ориентировката на зодиака. Но за да се определи с по-голяма точност положението на планетите относно хоризонта и меридиана на дадено място, астролозите са разделили небесната сфера на 12 резена или сегмента, като се тръгне от хоризонта и се вземе пладнената линия (линията север-юг) за ос. Тия 12 резена пресичат еклиптиката в 12 точки, които са две по две противоположни, но на различни разстояния една от друга. Те представят 12-те върха на така наречените домове или къщи, които следват от I до XII по реда на зодиакалните знаци. Това разпределение става по различни методи с помощта на доста сложни сферично-тригонометрични изчисления, но таблиците съставени за намиране на домовете, за ориентиране на зодиака в дадено място и време на земното кълбо, ни освобождават от този труд. Изобщо, съставянето на небесна карта за един определен момент и място на земята става лесно и бързо с помощта на таблици (ефемериди или годишници). Най-удобни за астрологични изчисления, защото са специално пригодени за тях, са ефемеридите на Raphael (Raphael's astronomical Ephemeris, London: W.
към текста >>

6. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

В тия възгледи може да има крайности и неточности в подробностите, но от окултна гледна точка, в много свои основни положения, те са прави.
По силата на тях човечеството изживява днешната епоха. Съмненията и незнанието на тоя или оня ни най малко не ги засягат. Ние и други път сме говорили за признаците на новия окултен мироглед. Те са много. Тук можем да прибавим и възгледите на станалия твърде известен в последно време немски мислител Шпенглер. В тия възгледи може да има крайности и неточности в подробностите, но от окултна гледна точка, в много свои основни положения, те са прави. Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени. Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не.
към текста >>

7. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Никой не знае бъдното в точност.
Море, колко време чака светлото око. да му покажеш бялата, желана радост! Колко чака да се зададе на твоя тъмно-син хоризонт корабът на съкровената мечта, що лети отдавна към жадния, копнеещ взор! Като девойка, оставена да чака жених от далечна страна, така седи и чака душата ни хубавия неизвестен час... Какво ще стане тогава? Ще се разтворят ли диплите на неизвестността от пред очите ни, или ще се разкрие нова неизвестност още по-дълбока, още по-неизбродима? Никой не знае бъдното в точност. Звезда не ще остане където да не стъпи ногата ни; и кът не ще остане невидян от нашето око. Умът, обезверен не знае още тая тайна съкровена, но чистата зеница, през която душата ни наднича, знае и затуй неспирно бди за белия, прииждащ час на радостта. Прелестно око на надеждата. Верен страж, като око на влюбена царкиня, която чака своя далечен гост. Ти светиш в мрака и чакаш твоята радост.
към текста >>

8. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точна се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде – особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята – те спят.
ИЗГРЕВЪТ НА ГОДИНАТА Годишният кръг на живота си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на Годината – това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка – точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден Година - това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. За днешните хора, които ся изгубили способността да преживяват нещата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точна се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде – особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята – те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да му се поклонят ? – Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. То иска ръце, готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот... И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платната на някое кино – туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство.
към текста >>

9. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Могат да се изброят много растения, които предусещат атмосферните промени с една удивителна точност.
Обяснява се с насищане въздуха с водни пари, той става по-прозрачен и предметите се показват по-близо. От друга страна ако луната лежи „на гърба си" с рогата нагоре, след три или четири дни може да се очаква дъжд. Обяснява се, че от насищането горните слоеве на въздуха става пречупване на лунните лъчи, понеже минават от по-гъста среда в по-рядка. И затова луната изглежда обърната с рогата нагоре. Сега ще минем към разглеждане ония явления, които се наблюдават у растенията при промяна в атмосферата. Могат да се изброят много растения, които предусещат атмосферните промени с една удивителна точност. Между многото такива растения, аз ще изброя само някои, които са по-характерни. 1. Сибирската паламида, която напълно развива цветните си главички само пред дъжд. 2. Ружата (Calendula officinalis) и повитицата (Canvolvulus), които пък затварят венчетата си преди настъпването на дъжда. 3. Растението Alsiude media разтваря цветовете - си от 9 ч. с. до 4 сл.
към текста >>

10. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява.
Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг. В тази книга на живота, опитност всеки трябва да чете и да учи сам. Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му.
към текста >>

11. Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото – Е. К. Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Науката за физиогномията оказва могъща помощ на човека, посочвайки му с точност основния стремеж на неговата лична природа; тя му дава средства за изучаване самия себе си, и, давайки му знания за неговото нравствено същество тя го поставя на стража по отношение на неговите собствени слабости и му дава възможност да избягва заблудите и грешките, присъщи на личните му склонности.
Така постъпвам обикновено по отношение на великата книга на природата: ние не виждаме нищо, освен образи, т.е. освен форми, числа и цветове, при които идеите на тези образи изчезват от нас. Моето съчинение - Трактат за човешката физиогномия - плод на изучаване и практика в продължение на четиридесет години, резултат на търпеливи наблюдения и продължителни размишления - има за своя едничка цел да научи на пет букви от азбуката на великата книга на Творението. Кръгът, овалът, квадратът, триъгълникът и конусът не са само геометрични форми. Съществуват преди всичко нравствени кръг и овал, интелектуални квадрат и триъгълник, материални нито форми, на които се явяват само във вид на знаци и ние ще видим, какви неочаквани заключения произтичат от тези разни образни форми, щом те се приложат към човешката фигура. Науката за физиогномията оказва могъща помощ на човека, посочвайки му с точност основния стремеж на неговата лична природа; тя му дава средства за изучаване самия себе си, и, давайки му знания за неговото нравствено същество тя го поставя на стража по отношение на неговите собствени слабости и му дава възможност да избягва заблудите и грешките, присъщи на личните му склонности. Приложени към другите, тя му помага да различава добрия от порочния човек, искрения приятел от вероломния човек, който си поставя маската на приятел, само за да прави зло и да лъже; тя изобличава крадеца, който скрива своята игра под маската на показната честност, лицемера, който престорено скрива своята черна душа и своите пороци под маската на благочестието. Изучаването на тази наука е необходимо за всички, но особено на свещениците, учителите, чиновниците и лекарите. На лекарите тя им дава някои поучителни данни за правилна постановка на диагнозата защото болестите наслояват на лицето своеобразен печат, който показва на болестната причина и не позволява да се смесват душевните движения и болестите на тялото. Прев.: П. Г. П.
към текста >>

12. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Андреас ми потвърди точността на този разказ.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ В Компиен Настъпи година, в която европейската политика съвсем се забърка. Един от моите приятели, аташе в едно отделение на външното министерство ми заяви, че тези усложнения имат между другото връзка и с действието на ближните на един банкер. Войната беше предстояща. Андреас ми потвърди точността на този разказ. Веднъж Андреас ми каза: – Имате ли 3-4 дене свободни, за да посветим едно место? – Кога трябва да тръгнем? – Утре вечер в 5 часа от северната гара. – Добре, ще наредя срещите си половината за утре, а другата половина за след една седмица. На другия ден намерих Андреас на гарата.
към текста >>

13. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това говори вече за точността на методите, с които си служи окултната наука.
Между многото други нали и Райхенбах ги доказа експериментално не само у организмите, но и у кристалите, небесните тела и пр.? Това не е ли одичната сила на Райхенбах с ново име? Ето защо тези изследвания на Гурвич все повече хвърлят мост между официалната и окултната наука. Но някой ще каже, че изследванията на Гурвич още не потвърждават всички окултни истини. Но важно е следното: Окултната наука чрез свои методи на изследване дохожда до едни истини, до които после дохожда и официалната наука. Това говори вече за точността на методите, с които си служи окултната наука. Със знанието на тези по-висши енергии у организмите и цялата природа се отварят широки хоризонти за изследване. А като вземем пред вид фактите, които говорят в полза на неоламаркизма (за психичния фактор при еволюцията и при биологичните явления), ние вече виждаме, че биологията влиза в една нова фаза - фаза много плодотворна във всяко отношение. Не може да се разбере едно растение, додето не се изучи и неговия етерен двойник, а този двойник е част от неговата аура (светлина, която прониква растението и го заобикаля наоколо). Такава аура имат и животните, човекът, звездите и пр. Напр. една звезда не е само това, което виждаме с физичните си очи на небето, но тя е нещо много повече.
към текста >>

14. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно.
Всяка дума в него е подтик към добри постъпки и към постигане на по-висок идеал в живота по отношение на истината, мъдростта и знанието. Авторът показва пътя към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал. Това съчинение е просто и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и им дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини; а тези последните са тясно свързани с нашето истинско, вътрешно, вечно естество". За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен.
към текста >>

15. Архангел Михаил – Мара Белчева Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ученик, изчислен с възможната точност (знае се точната дата, час (до минути), място на раждането).
Не че това е достатъчно - той трябва пак да бъде „тънък психолог", да има богат душевен опит и дълбока интуиция. Иначе хороскопът - колкото и ясно да говори - ще остане мъртви знаци. Но този обективен образ, що природата му дава, това писмо, което тя пише, ще послужи като сигурна опора на неговите наблюдения и изследвания, на неговото психологично прозрение. Малцина у нас познават техническия език на астрологията и затова аз не бих могъл да дам един поглед за начина, по който един педагог, запознат с астрологичната техника, може да работи при педагогичната си практика. Но да речем, че имате подръка хороскопа на едно дете, респ. ученик, изчислен с възможната точност (знае се точната дата, час (до минути), място на раждането). По него астрологът веднага ще разбере с какво дете имате работа. Ще разбере какво е по темперамент, какъв му е натюрела (в Хутеровски смисъл на думата - това е технически термин), какви му са дарбите и способностите, какви слабостите и недъзи, от що се нуждае - от лека ли, деликатна обхода, в която чувството взема превес или от твърда, но разумна ръка; лесно ли възприема и учи: кое по-лесно и как - все практични въпроси, които определят вече и метод, и третиране. Много още неща ни разкрива хороскопът - не само характерологичната страна на известен индивид. Но за възпитателя, бил той родител или учител - това е достатъчно за неговата по-специална задача. По тоя начин възпитателят ще може да схване конкретно, каква е мисълта на природата за даден индивид и ще поведе неговото възпитание не по мъртвите, отъпкани пътища на измислени правила, норми, методи, схеми, а по живите линии, които сама природата е начертала с веща ръка.
към текста >>

16. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Една сила, нечувана в своята точност, във формата и красотата, от която се образуват крилата на пеперудата; тъй щедра в красотата, че образува всяка снежинка в симетричен кристал; тъй велика, тъй непонятна и безкрайна!
На „Отца", на „Отца в небето". Не е някоя мрачна, жестока, отмъстителна божествена личност, но „Татко Наш", Великият Дух, Безграничния Дух, който прониква и време и пространство, и всичко което е, и живее. „Бог действа в нас и сред нас, Бог, в който сме, живеем и се движим", но той изсипва върху нас сили, ако сме само готови да ги възприемем и достатъчно умни да ги употребим. Една сила, тъй могъща и неизчерпаема в своя извор, тъй безкрайно разнообразна в своите изявления, тъй препълнена с елементи и закони, които владеят тия елементи! Една сила, която върти планетите около нейните слънца и хвърчащите планетни системи около техния център. Една сила, нечувана в своята точност, във формата и красотата, от която се образуват крилата на пеперудата; тъй щедра в красотата, че образува всяка снежинка в симетричен кристал; тъй велика, тъй непонятна и безкрайна! Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без страхопочитание да произнесем едно такова име. Не трябва ли това име да бъде за нас свещено? Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не. С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят. И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие.
към текста >>

17. ВЕСТИ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич.
Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото. Тази най-важна наука – метафизичната наука на нашето субективно и обективно съществуване – както ние вече казахме, дълго време бе опитвана. Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна опитност – своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия. От този куп свидетелства се достигна до зърното на реалната, чистата Истина, разумна основа за нашия произход, битие, и съдба. И сега, разбирайки нещо от закона на Битието и чрез това освободили се от измама и суеверие, ние можем разумно да продължаваме нашето дело и да работим за целта, която ние искаме да достигнем.
към текста >>

18. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане.
И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т.е. около 36500 дни без изключение, то вероятността да изгрее и утре, ще бъде 36501/36502 или 0,999975, сиреч практически почти единица, а това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/20000000002, сир. ½ и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки на време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития – колкото и сигурни да ни изглеждат днес за днес, колкото и да ни се струват резултат от един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност.
към текста >>

19. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие.
Три главни разновидности на „художествения” тип ръка, изразяващи постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство, разкош и удоволствия. Как ще ги примирите? Единият обича реда и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият – артистичния безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за „безполезно”, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сир. редовен, тежък, сир.
към текста >>

20. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм.
Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата. „А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология". Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм. Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта. Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен. За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър. На фигурата е даден сензитивометъра на Дюрвил, измислен от него в 1887 год. Той, както и всички сензитивометри, представя един магнит, чиято форма и начин на употреба се вижда ясно на фигурата.
към текста >>

21. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тя е предвидила с математическа точност нуждите на всички същества на земята, от най-микроскопичната твар до човека.
Напразно се мъчат те да установят един ред мимо нейния ред. Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати. Мислят ли съвременните хора, че ще могат някога да разрешат по този начин парливия икономически въпрос, който се е разтворил като язва в стопанската криза? Никога. И защо? Защото този въпрос е отдавна разрешен от Живата Природа. Тя е предвидила с математическа точност нуждите на всички същества на земята, от най-микроскопичната твар до човека. Тя е определила с безпогрешна точност бюджета на всяко живо същество. Тя е отпуснала всички блага на живота изобилно за всички. Но хората, които си позволяват да разполагат с нейните блага по свое усмотрение. които си имат своя „стопанска политика", нарушават нейния велик ред и по такъв начин предизвикват тия неизлечими противоречия и тия нескончаеми борби между отделните индивиди, отделните икономически съсловия. Ако съвременните хора биха се спрели да изчислят каква грамадна енергия харчи Живата Природа, за да поддържа живота на един човек, те биха се натъкнали на астрономически цифри.
към текста >>

Тя е определила с безпогрешна точност бюджета на всяко живо същество.
Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати. Мислят ли съвременните хора, че ще могат някога да разрешат по този начин парливия икономически въпрос, който се е разтворил като язва в стопанската криза? Никога. И защо? Защото този въпрос е отдавна разрешен от Живата Природа. Тя е предвидила с математическа точност нуждите на всички същества на земята, от най-микроскопичната твар до човека. Тя е определила с безпогрешна точност бюджета на всяко живо същество. Тя е отпуснала всички блага на живота изобилно за всички. Но хората, които си позволяват да разполагат с нейните блага по свое усмотрение. които си имат своя „стопанска политика", нарушават нейния велик ред и по такъв начин предизвикват тия неизлечими противоречия и тия нескончаеми борби между отделните индивиди, отделните икономически съсловия. Ако съвременните хора биха се спрели да изчислят каква грамадна енергия харчи Живата Природа, за да поддържа живота на един човек, те биха се натъкнали на астрономически цифри. Колко би струвал, да речем, един грам - казано на земен език - мисловна енергия?
към текста >>

22. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони.
С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека.
към текста >>

23. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Аз си спомних съня, който се бе сбъднал с удивителна точност.
Когато минаха край мене, съобразих, че требва да се помогне на господина, който сам поддържаше главата на покойницата и поех по-близкия, ляв заден ъгъл на платното. След няколко крачки бяхме на върха на съвсем тясната и доста стръмна стълба. Там се налагаше внимание. Наведох се, за да видя, къде да поставя крак. Една тежка миризма, напълно еднаква със снощната, ме блъсна и ми спря за момент дишането. Аз си спомних съня, който се бе сбъднал с удивителна точност. П. М. Намерените документи В гр. П. търговецът на манифактурни стоки X. Д. купува стоки от ангросиста от ближния окръжен град. Търговецът умира.
към текста >>

24. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Изобщо там където има механична организация на индивиди, в която се налага подчинение, желязна дисциплина, точност, изпълнителност - там действува Марс.
" Изтъквам тия всеобщо познати черти на казармения живот, за да извикам у читателя известни живи образи, чрез които да схване действието на силите в Марсовата сфера. Марсовата сфера, с една реч, е сфера на енергията, която се стреми да се разпространи навън и да преустрои, организира и подреди механически околния свят. Тук действува личната воля, която често влиза в борба, от една страна с личните воли на другите, които имат противоположни стремежи, а от друга - с колективната воля на Природата, която марсовите натури искат да покорят, да подчинят по един често пъти брутален начин. Когато волята на един марсианец намери отзив в стремежите на околните, тя ги организира по посока на силовите линии, които тя създава и ги обединява за една обща акция. Така се създават социални движения, така се организират революционни акции, така се налагат диктатури, така се организират и всички предприятия от практично естество. Изобщо там където има механична организация на индивиди, в която се налага подчинение, желязна дисциплина, точност, изпълнителност - там действува Марс. Грамадните индустриални предприятия на наши дни, в които са впрегнати мишците на хората и машините - като организации - попадат в Марсовата сфера. Фабрики, заводи, рудници, мини и особено заводите, в които се произвеждат оръжия, разните петролни и други тръстове - като физически организации - принадлежат пак към същата сфера. Железопътните мрежи във всички страни - това са мрежи, по които текат токовете на марсовата енергия. Цялата земя днес, в която царува желязото, машината, чукът и ножът, е проникната дълбоко от енергиите на Марсовата сфера. И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга.
към текста >>

25. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали двамата най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на хиромантията.
Най-голям дял, обаче, да се запази от забрава това древно изкуство, се пада на скитниците-цигани. Всеки знае, че циганите - циганките най-вече - са, тъй да речем, гадатели по професия. За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет". Много от тях, разбира се, са чисто и просто шарлатани - в техните стереотипни предсказания няма ни капка истина. Ала измежду тях понякога, наистина се срещат вещи гадателки, които просто поразяват със своите верни и точни предсказания. На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали двамата най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на хиромантията. Тия двама французи с право могат да се нарекат възродители на хиромантията в наши дни. След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди. Пътьом ще спомена, че книгата на капитан д'Арпантини, по своята научна издържаност и блестящ стил, си остава класическа в хироложката литература. Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност.
към текста >>

предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски.
След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди. Пътьом ще спомена, че книгата на капитан д'Арпантини, по своята научна издържаност и блестящ стил, си остава класическа в хироложката литература. Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год. предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II. По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей. Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг. Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне.
към текста >>

Пътьом ще спомена, че сам д-р Вашид е един трагичен пример, както се изразява д-р Ломер, за точността на хиромантичните предсказания.
Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто. Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто. Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей. Пътьом ще спомена, че сам д-р Вашид е един трагичен пример, както се изразява д-р Ломер, за точността на хиромантичните предсказания. Мадам Фрей, една от най-ценните негови сътруднички, му предсказала още в 1904 година, че на 33 години той ще умре от белодробно възпаление. И действително, на 13 октомври 1904 година, Д-р Вашид починал тъкмо от тази болест, така както му било предсказано. Интересни предсказания е направила Мадам Фрей и на Д-р фон Шренк-Ноцинг, който се запознал с нея посредством Д-р Вашид. „След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми. Говори след туй за двамата ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес.
към текста >>

„След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми.
Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей. Пътьом ще спомена, че сам д-р Вашид е един трагичен пример, както се изразява д-р Ломер, за точността на хиромантичните предсказания. Мадам Фрей, една от най-ценните негови сътруднички, му предсказала още в 1904 година, че на 33 години той ще умре от белодробно възпаление. И действително, на 13 октомври 1904 година, Д-р Вашид починал тъкмо от тази болест, така както му било предсказано. Интересни предсказания е направила Мадам Фрей и на Д-р фон Шренк-Ноцинг, който се запознал с нея посредством Д-р Вашид. „След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми. Говори след туй за двамата ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес. Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна". И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди. За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид.
към текста >>

26. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория.
До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни.
към текста >>

Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни.
Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответна реакция.
към текста >>

27. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

През последните двадесет години размерите на няколко звезди гиганти са измерени с доста голяма точност.
Нейният диаметър е 4,160,000,000 километра. Диаметърът на нашето слънце е 1,386,000 километра. Значи диаметърът на Ипсилон Ауриге е близо 4 хиляди пъти по-голям от диаметъра на нашата дневна звезда и почти толкова голям, колкото диаметърът на цялата слънчева система. По обем тази гигантска звезда надвишава слънцето много милиони пъти. Според астрономическия сътрудник на "Манчестер Гардиан", откритието на д-р Струве изменя значително представите на астрономите за размерите, които може да стигнат звездите. През последните двадесет години размерите на няколко звезди гиганти са измерени с доста голяма точност. Диаметърът на звездата Арктур е около 33 милиона километра, а диаметърът на Алдебаран е 56 милиона км. Бетелжьо и Антарес са много по-големи – първата звезда има диаметър 436 милиона километра, а втората 640 милиона километра. Антарес и Бетелжьо са толкова много по-големи от Алдебаран и Арктур и от други гиганти, чиито диаметри са измерени или пресметнати, че те често се наричат от астрономите "свръхгиганти". Сега, обаче, изглежда, че тези свръхгиганти са прости джуджета в сравнение с Ипсилон Ауриге. в сравнение с това необятно тяло, нашето слънце, което е милион и половина пъти по-голям от земята, изглежда още по-незначително.
към текста >>

28. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло.
Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка. Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния. Не само това. Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм.
към текста >>

Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените.
тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения. Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети. Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен.
към текста >>

29. ИМПУЛСИ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Образуват ли две планети един и същ аспект с еднаква неточност, напр.от 4 градуса, но в единия случай имаме приближаващ се, а в другия – отдалечаващ се аспект – виж горния случай с Луната и Сатурн – то първият ще бъде значително по-силен от втория.
Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането. Луната в тоя случай се намира в приближаващ се аспект към Сатурн. Ако, обаче, луната бе в 26° Телец, то тя е вече отминала границата на точния тригон – 120 еклиптични градуси – когато е била в 22° Телец, но тя би се намирала рее още в сферата на влияние на един отдалечаващ се тригонален аспект. Ако луната би се намирала в 20° Телец, а Уран R – в 26° Дева то бихме имали един тригонален аспект с двойно приближение, тъй като по-бързото небесно тяло още не е достигнало позицията на по-бавното (26°) и поради връщателното движение на Уран, означено с R. Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближава до точния (партилен). Образуват ли две планети един и същ аспект с еднаква неточност, напр.от 4 градуса, но в единия случай имаме приближаващ се, а в другия – отдалечаващ се аспект – виж горния случай с Луната и Сатурн – то първият ще бъде значително по-силен от втория. * За да се установи, дали две планети стоят в аспект помежду си, трябва да се преброят знаците, които ги отделят и да се види, дали това разстояние, взимайки под съображение орбиса, дава едно отстояние, което отговаря на някой от аспектите. Така, разстоянието от два знака (всеки по 30°) би отговаряло на един секстил; разстоянието от три знака (по 30°) дава квадрат, от четири знака би отговаряло на тригонален аспект; разстоянието от шест знака би дало опозиция. По-напредналите трябва да свикнат да виждат аспектите, без да броят знаците. Добре е, при това, първо да се почне с издирване аспектите на асцендента – изгряващата точка на задиака. – Морен е на мнение, че acпектите към асцендента и зенита – кулминиращата точка на зодиака — са дори по-силни от тия между планетите.
към текста >>

30. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Пулсациите в живота на слънчевата система докарват периодичната смяна на годишните времена, които манифестират с удивителна точност и красота живота с неговите приливи и отливи.
С тия елементи е била изградена, както науката на древните за човека и за вселената, така и модерното знание за всички физико-химични и биологични процеси. Навсякъде ние виждаме неспирната борба между импулса на силата и инерцията на материята. Импулсът се стреми да надвие инерцията, а последната да угаси импулса. Една предвечна воля е поставила в борба тия две начала – живот и смърт, в чиято смяна се гради калейдоскопичния и грандиозен световен живот. Под знака на импулса и на инерцията се дирижира разгледания в началото живот на макрокосмоса под същия ритъм се въртят електроните около централното ядро на атома. Пулсациите в живота на слънчевата система докарват периодичната смяна на годишните времена, които манифестират с удивителна точност и красота живота с неговите приливи и отливи. Есен листата падат, животът се оттегля, и тия жълти, политнали към земята сълзи, напомнят за смъртта. Почвата поема тия загинали листа, преработва тяхната материя и пак я дава на корените за новия избликнал живот в пролетта. През зимата, която за дадено място на земята е отлив на живота, последният преминава "отвъд", за да се яви пак при нас. Смърт и живот – тъжен напев, едно сетно прощално ноктюрно на живота, което се заменя с ясния бодър вик на новороденото, което протяга ръце към слънцето и просторите, от където е дошло. Нашето сърце, в тоя чуден и величествен организъм на човека, бие в ритъм и опреснява кръвта, пращайки я към "прозореца" на организма – белите дробове, откъдето влиза чистият въздух.
към текста >>

31. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Днес геолозите възстановяват с доста голяма точност вълшебната картина, когато лицето на земята е било покрито с гигантски по размери и необятни по пространство лесове - тайнствени, мрачни, пълни с топла влага, из които е кънтял като знамение чудовищният рев на допотопните зверове.
Това продължава, докато при установеното вече относително равновесие, тя се обвива в гъста облачна обвивка, която затуля слънцето и другите светила в небесното пространство. Земята тръпне и лети по вечния си път около огненото сърце на своя баща - слънцето. Каква бурна младост! С каква стихийна сила лумват из топлата ù снага необятните сили на живота! Никой сега не може да ни бъде свидетел за тоя далечен живот на нашата прамайка, освен сладката и неукротима тревога в сърцата ни, която сме наследили от нея. Днес геолозите възстановяват с доста голяма точност вълшебната картина, когато лицето на земята е било покрито с гигантски по размери и необятни по пространство лесове - тайнствени, мрачни, пълни с топла влага, из които е кънтял като знамение чудовищният рев на допотопните зверове. След това неописуемите катастрофи, наводнения и вулканически ерупции, които погребват несметните растителни богатства, с които ние днес насищаме огнените уста на парните машини. Ако преминем бързо, стихийно през тия епохи на земята, край адския рев и тътнеж, излязъл от грамадните уста на чудовищно големите млекопитаещи, ще дойдем до края на третичната ера, когато из тия лесове - космато, грамадно, възправено на двата си крака, крета между стволовете едно странно същество, в което съвременното природознание сочи нашите далечни роднини. Дали южните области на Азия, където е намерен питекантропусът, или северните полярни области, за които се предполага, че са по-рано изстинали и затвърдили в земна кора, са прародината на човека, това не се знае с положителност. Сред грандиозната природа - стихийна и неумолима, всред грамадните дървета, срещан често от дивите слонове, хипопотами, носорози и други зверове, човекът търси и проправя пътя си към своето превъзходство над тях, с малката, едва блещукаща искрица разум, която неизменно му помага и го напътва. Успял да хване в своите чудовищно силни ръце по-слабото животно, той го разкъсва и изяжда, както всички останали зверове, но един ден той се сеща и хвърля върху плещите си кървавата кожа на своята жертва.
към текста >>

32. ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ - Р. В. ХАЙНИШ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тя зависи от вида, точността и фазата на аспекта, т.е.
При равни други условия, аспектите на бързите, долни или вътрешни планети, т.е. тия, орбитите на които са включени в орбитата на земята, значи, Меркурий и Венера, са по-слаби. Аспектите на по-бавните, горни или външни планети, разположени вън от орбитата на земята – Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун – се смятат силни. Силни са също и аспектите на светилата – Слънцето и Луната. 2. Сила на аспектната връзка. Тя зависи от вида, точността и фазата на аспекта, т.е. от това, дали той се намира в период на образуване или разпадане. а) Вид на аспекта. Както е известно, разните аспектни форми имат различна мощ. Ние ще ги дадем наново в низходящ ред на тяхната сила: съвпад – 0° или 360° опозиция – 180° тригон – 120° квадрат – 90° секстил – 60° Освен гореспоменатите големи аспекти, традицията познава и по-малки, следователно, по-слаби аспекти. Най-важният от тях е полуквадратът – 45°, който представлява страна на правилен, вписан в Зодиака осмоъгълник.
към текста >>

б) Точност на аспекта.
Слабо дисхармоничен Обсег 3°; полусекстилът – 30°, страна на правилен, вписан в Зодиака дванадесетоъгълник. Действие слабо хармонично, орбис 2°; квадрат и половина – 135°, слабо дисхармонично влияние, орбис 2°; 150°, влияние слабо дисхармонично, орбис 2°. Към тия традиционни аспекти Кеплер бе прибавил между друго и хармоничния аспект от 72° – страна на правилен вписан в Зодиака петоъгълник и аспект от 36° – страна на правилен, вписан в Зодиака десетоъгълник. Видни модерни астролози, следвайки примера на древността, работят само с първите пет големи аспекти, към които обикновено прибавят и паралела, когото разглеждат като един вид съвпад (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи"). За начеващия е не само достатъчно, но и във висша степен препоръчително да работи само с големите аспекти. б) Точност на аспекта. При равни други условия, най-силно действа, разбира се, точният аспект. Като силен може да се смята един аспект, неточността на който е по-малка от половината от допустимия орбис, а като слаб, когато неточността е по-голяма от тая мярка (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи"). в) Фаза на аспекта. При равни други условия, както се знае, един аспект в приближаване е по-силен от един отдалечаващ се аспект. II. Качество на аспекта То зависи от качеството на гореспоменатите негови четири компоненти. 1.
към текста >>

Като силен може да се смята един аспект, неточността на който е по-малка от половината от допустимия орбис, а като слаб, когато неточността е по-голяма от тая мярка (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи").
Към тия традиционни аспекти Кеплер бе прибавил между друго и хармоничния аспект от 72° – страна на правилен вписан в Зодиака петоъгълник и аспект от 36° – страна на правилен, вписан в Зодиака десетоъгълник. Видни модерни астролози, следвайки примера на древността, работят само с първите пет големи аспекти, към които обикновено прибавят и паралела, когото разглеждат като един вид съвпад (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи"). За начеващия е не само достатъчно, но и във висша степен препоръчително да работи само с големите аспекти. б) Точност на аспекта. При равни други условия, най-силно действа, разбира се, точният аспект. Като силен може да се смята един аспект, неточността на който е по-малка от половината от допустимия орбис, а като слаб, когато неточността е по-голяма от тая мярка (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи"). в) Фаза на аспекта. При равни други условия, както се знае, един аспект в приближаване е по-силен от един отдалечаващ се аспект. II. Качество на аспекта То зависи от качеството на гореспоменатите негови четири компоненти. 1. Естество на планетите. Няма нужда да се доказва, че две добри планети (Слънце, Юпитер.
към текста >>

33. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Само когато тия ограничения се помнят винаги, ще се види точността на следващото изложение и ще може да бъде приложено с успех". (Картер).
Това правило може да се разшири до твърдението, че един хармоничен аспект, като напр. тригон между Слънцето и Сатурн от знака лъв (лоша планета, зле поставена по знак – б.н.) би било по-правилно и по-задоволително да се изтълкува в духа на казаното за дисхармоничните аспекти. Не бих желал да отида толкова далеч да твърдя същото и за една благотворна планета, тъй като тя по своята природа е по-склонна към доброто. Тригонът между Слънцето и Юпитер от знака Козирог (добра планета в лошо зодиакално положение) е, очевидно, по-малко благоприятен, отколкото тригонът между Слънцето и Юпитер от знака стрелец (добра планета в собствен знак), но все пак оставя едно благодатно влияние. Обратно, струва ми се, че квадратурата между Слънцето и Юпитер от знака стрелец (добра планета в своя знак) трябва да се прецени все още като благотворно влияние и дори една квадратура между Слънцето и Сатурн от знака Водолей (лоша планета в свой знак) не трябва да се смята като напълно вредна. Само когато тия ограничения се помнят винаги, ще се види точността на следващото изложение и ще може да бъде приложено с успех". (Картер). От горния цитат се вижда, .че според Картер, при определяне качествата на аспекта трябва да се държи сметка за всички фактори, респ. за тяхното съотношение и, че аспектната форма отстъпва по значение пред знака, в който се намира аспектиращата планета. От друга страна трябва да се има предвид и обстоятелството, че лошото зодиакално положение на една планета може да се подобри значително от един хармоничен аспект или съвпад на една силна по знак планета и особено ако последната е и по естество добра. III. Посока на влиянието на аспекта. „Всеки аспект, образуван от две планети, има винаги двойно значение в зависимост от това, дали ще го отнесем към единия или към другия партньор, една истина, която, очевидно, бе избегнала на старите астролози, ако се съди по ученията за влиянието на аспектите, които те са оставили" (Морен).
към текста >>

34. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

От чисто механично гледище, тъй както машината по същина принадлежи на механиката, машината не винаги представлява сложно съчленение на части, в някакъв най-често металически „организъм", който извършва с определена точност и мощ дадена деятелност.
Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им. Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание. Философското вглеждане в машината открива успоредно с конвенционалното обяснение, което дава за нея икономическата наука, един символичен образ за превъзходството на душата над всека материална съпротива. Но какво представлява машината? Да отговорим на тоя въпрос, преди да навлезем в по-нататъшното разглеждане. От чисто механично гледище, тъй както машината по същина принадлежи на механиката, машината не винаги представлява сложно съчленение на части, в някакъв най-често металически „организъм", който извършва с определена точност и мощ дадена деятелност. В механиката се начева с така начертаните прости машини, каквито машини са всички вещи, с които ние можем да извършим дадена механична работа „по-лесно" т.е. с малка сила, или някак по-удобно, като променим посоката на силите. Разбира се, никой не може да „надхитри" природата и законите на механиката, за да очаква необикновени резултати — извършване за едно и също време дадена работа с по-малка сила. Това е невъзможно. Постижимо е следното: с по-малка сила може да се извърши дадена работа, но за сметка на по-дълго употребеното време, при което сумата от извършените движения пак ще бъде равна на постигнатите резултати.
към текста >>

35. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Разбиранията ми за човека и за мястото му във всемира се сведоха до следното: Както часовникът върви и работи точно, само когато разумният човек го нагласи и навие, така и редът и точността във вселената не могат да бъдат дело на случайността.
„Човешкият дух действува със същата хармония, както електроните и протоните в атома, като планетите в слънчевата система и звездите в Млечния път". „През тия дни намерих вътрешен мир, чийто отзвук дълго изпълваше живота ми. Вселената беше поезия — поезия, която човек си припомня в дни на пълен покой." В течение на дните по нататък, Бърд ни разкрива своите знаменателни изживявания: „Откривам, че животът ми тук е главно духовен. Размишленията станаха мой неразделен другар, самотата по пълна, преценката ми за ценностите — друга. Друго стана и понятието ми за успех. Разбиранията ми за човека и за мястото му във всемира се сведоха до следното: Както часовникът върви и работи точно, само когато разумният човек го нагласи и навие, така и редът и точността във вселената не могат да бъдат дело на случайността. Стига човек да потърси, навред ще открие доказателства за един свръхразум. Човечеството е също част от всемирния ред, част от вселената. И както телесния, така и духовния живот така и съвестта на човека се управляват от законите на всемира, от законите на този свръхразум. Справедливостта на човека допринася за хармонията, напредъка и мира всред човечеството. Фалшивото забавя напредъка и създава разединение.
към текста >>

36. ТРИТЕ ЦАРСТВА И ЖИВОТА - НЕДЕЛЧО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Добрите аспекти правят интелекта да разсъждава справедливо, съвестно и грижливо; в изроден вид, едно твърде силно чувство за справедливост може да се изрази в строгост, педантична точност и неотстъпчивост „Венера и Марс, висше чувство и желание.
В съвпад, интелектът се динамизира от желанието и става или слуга на желанието, което би го направило склонен към преувеличения, лъжи, дори, може би, към кражба, или интелектът ще победи желанието, което ще даде интелектуална сила, острота, деятелност и будност. „Меркурий и Юпитер, интелект и мъдрост. Съвпадът ще бъде почти винаги добър и ще благоприятствува за една от най-висшите прояви на интелекта. Лошите аспекти показват, че интелектът е в конфликт с мъдростта, което дава скептицизъм и неспособност да се преценяват нещата в техните истински отношения. „Меркурий и Сатурн, последният в неговата най-висша октава, дето той означава справедливост. Добрите аспекти правят интелекта да разсъждава справедливо, съвестно и грижливо; в изроден вид, едно твърде силно чувство за справедливост може да се изрази в строгост, педантична точност и неотстъпчивост „Венера и Марс, висше чувство и желание. Съвпадът ще означава победа на едното над другото според това, коя планета е по-силна и коя е показалец. При неблагоприятни аспекти ще имаме една постоянна борба между двете. „От това крайно опростяване се вижда вече, колко е необходимо, ученикът да се научи сам.да мисли и да прави синтези и колко малко би му се услужило, ако му се дадат любимите рецепти за всички възможни аспекти, които, ако се преценяват безкритично и се преписват буквално, за един определен хороскоп могат да доведат само до грешки и фалшиви диагнози. „Една от най-простите синтези, която далеч още не е изчерпателна, е преценяване на аспектите според знаците, в които двете планети се намират, особено според знака на планетата, която образува аспекта чрез приближаване. „Юпитер в Рак, образуващ една опозиция чрез приближение към Марс в Козирог, съвсем не трябва да се прецени лошо, тъй като и двете планети са в подем и добрата планета създава приближаващия се аспект.
към текста >>

37. ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Когато един сполучлив опит, воден със строга точност, потвърди и докаже съществуването на един факт, никакво друго мнение, колкото и властно да е то, не може да го замъгли.
Рише, но самата наука е била създадена от прочутия английски физик Вилям Крукс, когото Рише смята като един от най-великите учени на нашето време. Метапсихиката обхваща групата науки, именувани по-рано окултни. Ако окултните науки са били по-рано възприети и практикувани по некомпетентен начин от част несведующа публика, когато хората на науката гледаха на тях с недоверие, днес, когато истинските хора на науката се заеха да проучват тия проблеми, намират се още учени, които гледат на тях със същото по-раншно недоверие. За обикновения изследовател, за истинския човек на науката, недоверчивостта или враждебното мнение, на когото и да било, не е спънка. Единственият критерий, в който се вслушва той, е опитът. Когато един сполучлив опит, воден със строга точност, потвърди и докаже съществуването на един факт, никакво друго мнение, колкото и властно да е то, не може да го замъгли. Ръководно начало в природните науки е опитът, а в много метапсихични явления опитът е потвърдил цяла редица произшествия. Такива прояви на недоверие и отрицание са срещали и други науки. Рише напомня, как цели 30 години парижките професори са протестирали с възмущение против Харвей, когато той доказа, обоснован на неоспорими опити, че кръвта се движи; как Клод Бернар настрои срещу себе си всички медици и физиолози, когато доказа с опит, че животинският организъм отделя захар. Наименованието метапсихика е било избрано от Ш. Рише по аналогия с това на метафизиката.
към текста >>

Опитаните явления са били преповтаряни много пъти от учени със световна известност, като Вилям Джеймс, Оливер Лодж, Вилям Крукс и т.н., строгата точност в опита, честността, истинността на които не подлежат на съмнение.
Той попипва някои от тях. Листенцата се разместват така, че никой не знае, върху кое какво нещо е написано. Рише взема едно в дясната си ръка, друго – в лявата, трето слагат под презпапира, а четвъртото хвърлят в горящия огън. След няколко минути Кан казва: върху листенцето в дясната ръка е написано „Vigilius Maro" (излиза вярно); върху това в лявата: „Verité aux Pyrénéés" (излиза също вярно); върху листенцето под преспапира е написано „Напред" (контролирано излиза точно); върху листенцето хвърлено в огъня — английската дума „Shockind! " (излиза точно). Опитаните явления са били преповтаряни много пъти от учени със световна известност, като Вилям Джеймс, Оливер Лодж, Вилям Крукс и т.н., строгата точност в опита, честността, истинността на които не подлежат на съмнение. От всички тия опити се идва до заключение, че действителността може да се узнае с някои сетива, които не са обикновени. Това явление се нарича криптестезия. За обясняване на тия явления Рише си служи със сравнението за безжичния телеграф. Има, казва той етерни трептения, които не схващаме, а все пак съществуват. В една стая не се чува в даден момент никаква музика.
към текста >>

38. ЗА КРАСОТАТА - СТ. КАРАПЕТРОВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Под надзора на ректора на университета, Д-р Гум, било изследвано с точност теглото на тялото, размерите му, температура и пулс.
В своята терапевтична книга Д-р Вундерлих пише: „С диета и вътрешен, душевен мир се лекуват всички болести." Във физиологията си бернският проф. Валенгин пише: „Отнемането на храната е най-добрият лечебен похват в ръката на лекаря, който му е бил поверен някога." След 30 годишно мълчание в Литературата по този въпрос, Д-р Таннер, — американски лекар — бе първият, който се зае да докаже пред научните среди безвредността на постенето и глада. Известният антрополог проф. Ранке пише следното по този въпрос: „На 28 юни 1880 год. започна Д-р Таннер един 40-дневен пост, за да докаже на авторитетите на науката възможността на тялото да преживее един период от дни без всякаква храна, освен вода. Под надзора на ректора на университета, Д-р Гум, било изследвано с точност теглото на тялото, размерите му, температура и пулс. След 40 дневно постене Д-р Таннер отслабнал от 71,4 кг на 55,1 кг — значи 16,3 кг, което той с едно разумно хранене набавил за 8 дни." Ние се питаме още, какъв е бил смисълът на дългодневното постене на великите учители — Буда, Мохамед, Христос и много др. Във физиологията на глада и постенето днес е известно, че не само тялото на гладуващия е подложено на изпитания. Душевните изпитания и тяхното преодоляване са най-тежкото и най-величественото у гладуващия. По време на глада човек се подлага на едно всестранно изпитание. Явяват се вътрешни борби между личността и духовното „аз", нервната система става много чувствителна, човек бива предразположен към медитация и съзерцание.
към текста >>

39. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

С помощта на тая система Нострадамус е могъл да определя събитията „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството." Но, не е само това.
Апаратът се върти, тъй като е съгласуван с времето и то по такъв начин, че като се визира по отношение на пространството, човек получава изведнъж и във всяка точка, мерено ъглово, прецизни данни за пространство и време. Тогава остава само да се превърне последното към обикновения календар — т.е. средното гражданско време, което астрономически е неточно, но с което сме свикнали. Като пояснение на тая мисъл, на друго место коментаторът добавя, че числата движат специални конструкции, които установяват веригата на стиховете. Това става по такъв начин, че спирките на полигоните се наместват от една страна върху стиховете, които трябва да се вземат и от друга страна върху точките на кръга на времето, дето са отбелязани всека година и всеки ден. С помощта на тая система Нострадамус е могъл да определя събитията „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството." Но, не е само това. Според израза на самия Ностадамус „няма нищо под писаното, ако не е дадено името на автора на събитието.” И наистина, неведнъж се срещат в предсказанията и имена на исторически лица и места — Филип, Белерофон, Арденската гора, но те са само за ориентация на изследователя. Това, във всеки случай, съвсем не е криптографският начин, по който обикновено се дават имената в съчиненията на Нострадамус. Би трябвало, обаче, човек да знае да манипулира точно с шифъра — кръговите „решетки", както се изразява Пиоб, за да може да открие личното и фамилно име на някое лице, замесено в събитията. Както обикновено, Пиоб не пояснява твърде и тоя пункт. Списанието „Натюрист," обаче, бе напечатило през 1930 г.
към текста >>

Първоначално сам той се е отнесъл крайно критично към получените резултати и едва след тригодишен упорит труд, след като е противопоставил най-суровия скептицизъм на самата очевидност и подир всякакви проверки е трябвало — впрочем смаян — да повярва на чудната точност на системата.
Според Пиоб, обектът на тоя метод е целият живот — астрономия, история на планетата, развой на раси и народи, лични съдби, разни идейни течения, па дори капризите на модата през разни времена. Той давал с една дума „детерминациите на всяко нещо". На пръв поглед това е непонятно, продължава Пиоб. и докато човек не притежава цялата система, не може да си го представи. Едва след като я открие напълно, човек намира, че нищо не е по-логично, колкото сложно и да е изчислението. Първоначално сам той се е отнесъл крайно критично към получените резултати и едва след тригодишен упорит труд, след като е противопоставил най-суровия скептицизъм на самата очевидност и подир всякакви проверки е трябвало — впрочем смаян — да повярва на чудната точност на системата. Пиоб прибавя, че ако би изнесъл цялата история на дешифрирането, разказът би заприличал на приказка от хиляда и една нощ. Но, както Нострадамус. така и коментаторът се въздържа най-строго да даде по-съществени сведения върху своите открития. Той се задоволява само да каже, че методът представлявал такива трудности, че ако би го оповестил, само малцина биха били в състояние да го разберат. Сигурно някой ще постави стария въпрос — защо окултистите крият своите познания.
към текста >>

40. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Като се увеличават конструкциите и визиранията – последните стават все по-малки и по-малки и следователно са в състояние да дадат все по-голяма и по-голяма точност.
Те са предвестници на политическите колебания, които ще се развият в последствие, трябва да ги наблюдаваме внимателно и да се вмъкнат в широките бримки на веригата други по тесни такива. Системата за четене на стиховете е установена впрочем по следния начин: конструкциите с прави линии в главния кръг на съчинението се правят първо с помощта на големите числа, които дават дъгите, поддържани от хордите; ъглите на последните с държат визиранията, като че ли сме си послужили с теодолит; и тоя пръв начин на опериране дава широките бримки на веригата. Когато искаме да влезнем в подробностите, пристъпя се към други конструкции и към други визирания, като се изхожда от една от точките, които са намерени вече, и според буквата на думата FloramPatere (вж. уводните статии), която се слага върху избрания пункт. Подробностите могат да бъдат толкова по-стегнати, колкото желаем (в известен смисъл) и да се прецизират във времето и в пространството. Като се увеличават конструкциите и визиранията – последните стават все по-малки и по-малки и следователно са в състояние да дадат все по-голяма и по-голяма точност. Една серия опити, предприети впрочем като проблеми, поставени от автора, ми показаха съвършенството на системата и метода. Някой може да се учуди на това. Бихме били много по-малко изненадани, ако помислим върху многочислеността на факторите, с които разполага системата. Въртящата се небесна сфера – в привидно движение – около земята; в продължение на 24 часа всяка точка на земното кълбо вижда да минава през нейния меридиан цялата тая сфера. Окръжността на тая меридианна плоскост има 360°; във всека точка, съставена от всеки от последните, се намира една плоскост, перпендикулярна на небесната сфера, която сама ще има още 360°: това дава вече 129,600 точки, които могат да се разглеждат според ъглите, които те образуват с перпендикуляра на местото.
към текста >>

41. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

страна, разумът може да приеме една представа само при условие, че тя е логична и обоснована, необходимо е да се посочи, по кои процеси се достига до все по-голяма и по-голяма точност благодарение на Нострадамусовата система.
Едно просто доказателство имаме в облеклото: достатъчно е човек да се облече в костюм, който е бил обичаен преди един век, за да има веднага карнавален вид. Ако, обратно, бихме се облекли в това, което ще бъде модерно след сто години, ефектът ще бъде същият. И това, което е вярно за времето, е вярно и за пространството: един японски костюм е карнавална дегизировка в Европа. Прочее, за да влезнем в подробности, трябва да държим сметка за тоя психологически факт и да се ограничим с това, което е приемливо за разума. Но тъй като, от др. страна, разумът може да приеме една представа само при условие, че тя е логична и обоснована, необходимо е да се посочи, по кои процеси се достига до все по-голяма и по-голяма точност благодарение на Нострадамусовата система. Ето защо, тук трябва да прекъснем развитието на веригата на стиховете и да проучим отделно интересната проблема за "детерминизма на град Париж". За жалост, ние ще трябва да се задоволим в случая само с някои от интересните данни и фигури, които коментаторът дава като илюстрация на своите твърдения, респ. на Нострадамусовата система. Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност.
към текста >>

42. ПРЕЗ ЕДНА РАННА ПРОЛЕТ - Б.К.Б Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации.
Тя минава през Тюйлери, Лувъра, Кметството и Бастилията: човек би рекъл, че тя е средищната линия, по която се е развивала цялата история на Париж, цялата история на френския народ! Кметството, централното огнище на Парижката комуна; Лувърт на кралете на Франция; крепостта на Бастилията, която е трябвало да бъде превзета през 1789 г., за да се ознаменува унищожението на стария режим; Тюйлери, около който заседаваше Конвентът, заседава още Бурбонският дворец, и близко до който, върху самата тангента на двата кръга, почва тоя прочут площад, наречен сега Конкордия, дето изтече толкова кръв по време на Революцията! Човек би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж. Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд линията Дюплекс — Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата! Големите паркове също се разполагат в зависимост от тая линия: Венсенската гора на изток, Булонският лес на запад. И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации. Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая права линия, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал с неговата Триумфална арка? Ако се измери ъгъла, който тя образува с линията изток-запад, ще се забележи, че той има 23°27'. Следователно, нормалата на плана на Париж е наклонена към екватора с 23°27' — точно колкото оста на Земята е сама наклонена към своята орбита! Тая нормала е, прочее, оста на Париж. И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството — която, както вече забелязах, следва линията на плоскостта на Еклиптиката.
към текста >>

43. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност.
С насилие може да се получи дресиране. Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване. Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, дето са ще временно има и свобода, там е изкуството.
към текста >>

Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището.
Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване. Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, дето са ще временно има и свобода, там е изкуството. У детето има добри и лоши заложби.
към текста >>

Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна.
Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, дето са ще временно има и свобода, там е изкуството. У детето има добри и лоши заложби. То не е с идеално съвършенство.
към текста >>

44. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ, Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Що се отнася до съвпадение, трябва да се обърне внимание на точността в подробностите, — две жени в една кола, с един кон, конят се спира да пие вода и две шапки плуват в езерото.
Не се знае, как са се удавили. Но към 11 часа сутринта намерили са под водата колата и коня. Две женски шапки плували над водата. Не е чудно, че госпожа Грийн не е познавала своята родственица, защото тя никога не я била виждала. За тоя случай, както и за другите, не е възможно никаква грешка в паметта. Що се отнася до съвпадение, трябва да се обърне внимание на точността в подробностите, — две жени в една кола, с един кон, конят се спира да пие вода и две шапки плуват в езерото. Дните се съвпадат, като се вземе предвид разликата в географската дължина. Невъзможно е случайността да ни даде такива подробности." По-голямата част от книгата на Рише е посветена на експерименти, които установяват реалността на шестото сетиво. Той говори за свои лични експерименти, опити със сомнамбули, експериментални истински видения, явления на приближаване, психометрия, спиритична криптестезия, репродукции на рисунки и експерименти с прочути сензитиви. Ние ще се задоволим да дадем само няколко случаи — един от главата „Спиритична криптестезия", и три от тая върху „Прочути сензитиви." Спиритична криптестезия. „Леди Мабел Хоуард, пишейки автоматично, била запитана от една своя приятелка за кражбата на някакви скъпоценности.
към текста >>

45. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли.
Затова ги наричали каноници, за разлика от хармониците, последователите на Аристоксен. Канониците продължили учението на Питагор за отношението между число и тон. Така, питагореецът Архит, приятел на Платон, говорил за тоновете като резултат от трептения, които се разпространяват чрез въздуха. Лас и Хипас, както и Платон, приемали, че законите на музиката и математическите отношения са отражения на световния ред. Аристотел подчертава голямата сила на тона. Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли. Откърмени с тия мисли, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе, според питагорейците, е „хармония и числа". Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и други древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по техните думи, е наредено от боговете според изискванията на хармонията". В заключение ще кажем думите на Питагор: „Музиката на небесните сфери е най-дивната музика.
към текста >>

46. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УЧЕНИКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това упражнение изисква голяма точност, понеже е свързано с времето и пространството.
От върха на този пръст показалецът слиза надолу, до китката, и после нагоре - go върха на показалеца. От него надолу, до върха на палеца. По този начин десният показалец щe обиколи всички планети, ще засегне и Марс - на войната, и Луната - на въображението. Пръстите на ръката трябва да бъдат разтворени. Добре е като правите упражнението, да отбелязвате точно часа, минутите и секундите, когато сте го започнали. Това упражнение изисква голяма точност, понеже е свързано с времето и пространството. За предпочитане е да се водите от слънчевия часовник Онези, които са чувствителни, могат да правят упражнението в момента, когато на хоризонта се яви първия слънчев лъч. При това положение ще имате отлични резултати. Който е чувствителен, той може да се обърне с гърба си към изток и да почувствува, кога се явява първия слънчев лъч. В този момент, именно, той ще почувствува на слънчевия възел слаба, приятна топлинка. Понеже гръбнакът е свързан със симпатичната нервна система, той е в състояние да възприеме топлината на първите слънчеви лъчи.
към текста >>

47. Възприемане на словото - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

" Откъде идва тази мисъл едва ли някой с точност знае, а и не това е същественото.
ЛЪЧИ, КОИТО БУДЯТ В ума на всеки човек, рано или късно, още в млади години или в късна старост, в момент на размисъл или внезапно идва ключовата мисъл: "Кой съм аз и защо съм се родил тук на земята? " Откъде идва тази мисъл едва ли някой с точност знае, а и не това е същественото. За човека е по- важно как той ще възприеме тази мисъл - като светлина, или като тревога. Ако тя го разтревожи и той махне с ръка да я пропъди, това значи, че неговият час за духовно пробуждане още не е дошъл Но ако тази мисъл блесне в ума му като светлина и събуди неговия интерес към дълбоките тайни на живота, тогава той е отворил вече вратата към Познанието - вратата, която до този момент е била заключена за него. Веднъж отворил тази врата, той вече се е събудил за реалния живот, за живота на Светлината. Посветените определят този момент в живота на човека с израза "раждане изново". Човешката душа, откликнала на този зов "отвътре", поема един нов път - път към светлината на Знанието.
към текста >>

48. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но ако вие запитате вашето разумно сърце, какво ще бъде времето в понеделник, то ще ви каже с абсолютна точност.в тия схващания няма разсъждение.
Добре, ще проверите. После ще се запитате: дали времето ще бъде абсолютно ясно или наполовина ясно; дали ще бъде само облачно или дъждовно и т.н. Ще си за-дадете въпроса ясно в ума. При тия опити ще забележите, че каквото умът каже, едва ли излиза едно на стоте вярно. Че времето ще бъде хубаво, това е предположение. Но ако вие запитате вашето разумно сърце, какво ще бъде времето в понеделник, то ще ви каже с абсолютна точност.в тия схващания няма разсъждение. Щом започнете да разсъждавате, Божественото вече започва да губи своята стойност. Разсъждавате ли с разумното си сърце, вие ще почувствате едно приятно разположение долу под лъжичката си, и тогава всеки един от вас може да каже: времето ще бъде еди-какво си. Запитайте се запример, как ще прекарате тази година живота си, добре ли, или не? Ако отговорите с ума си, той ще ви даде или най-хубавите проекти или някой път може да ви даде мрачни проекти, но запитате ли вашето разумно сърце, то ще ви даде един положителен отговор. Не само това, но ще ви посочи, дали ще минете през мъчнотии, като същевременно ще ви даде права насока, за да може да преминете по-благополучно.
към текста >>

49. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Затова съм се старал каквото правя да се завърши с най-голяма чистота, точност и идеализъм.
Това са трите основни цвята: като се въртят се образуват още цветове: портокалов, лилав, зелен. Значи, при движението се смесват цветовете. 19 декември 1993 Най-важното е да се работи с любов. И да се работи, като че ли ни диктува душата, или сме посветили работата си на Бога. Тъй като Бог всичко знае и прониква във всичко, от Него не може да се скрие нищо! Затова съм се старал каквото правя да се завърши с най-голяма чистота, точност и идеализъм. Избрал съм пътя на вечното и безкрайно усъвършенстване. 3 януари 1994 Когато питам вътрешния глас, какво да правя, винаги ми се отговаря: „Продължавай в същата посока, усили вярата си и вярвай, че ще можеш да реализираш най-съкровеното, което имаш в душата си“. И понякога ми се казва още: „Не чакай да те разберат! “ Георги Куртев „Символ на твърда воля“ 3 март 1994 Искам да споделя някои мои съкровени опитности: Преди две години реализирах творбата „вземи тази свещ, запали я, преди да преминеш тъмната зона в живота си“. Едва миналата година прочетох, че това са думи на Учителя.
към текста >>

Механика с голяма точност и изпълнение с двете ръце.
Посветена е на Пътя към Новия хивот. Учението е предадено точно, в красив вид и трябва да даде резултат! Посветих първата творба на чителя, а втората на Бога и на Светлите братя, които ми помагаха във всеки момент. Без тях нямаше да се свърши тази Борба. Беше много, много трудна работа. Механика с голяма точност и изпълнение с двете ръце. Също се движи с моторче. Едно обръщане за 3 и половина минути. Четат се 6 текста - кой е пътя, който води към новия живот - по Учителя. От реализирането й се чувствам извънредно доволен. Това е висше удоволствие.
към текста >>

50. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само тогава можем да кажем че величествения ход на човечеството е идентичен с хармоничния и величав път на небесните светила, които се движат със строго определена точност и закономерност по своите определени пътища, без катаклизми и катастрофи.
Новите пътища, това са милионите светли нишки по които душите възлизат към своята велика цел, към своя Първоизточник. По тях човек трябва да върви, защото те дават смисъл и ценност на живота. Да вървиш по своя път, намерен и чертан от собствения живот, това е най-великия подвиг на земята. Защото тогава човек е намерил себе си, своята душа. Тогава той става изразител на една висша идея, на един разумен живот. Само тогава можем да кажем че величествения ход на човечеството е идентичен с хармоничния и величав път на небесните светила, които се движат със строго определена точност и закономерност по своите определени пътища, без катаклизми и катастрофи. По същия начин и човекът, намерил своя път, ще се движи с едно ненарушимо спокойствие и хармония, присъщи на висшия съзнателен живот. Б. Б. Из Беседите Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени. небожествени желания, защото внасят дисхармония в света. И целия свет е пълен с такива дисхармонични желания.
към текста >>

51. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват.
Примери на предсказване бъдещето и заключителната дума по тях на проф. Шарл Рише. Субективни и социални предпоставки на грубия позитивизъм. Ясновидството и ясновидските предсказания на Любомир Лулчев. * Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н. та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват. Това са факти. И тия факти са толкова многобройни, разнородни и характерни, че в никой случай не може да се дължат на случайности и съвпадения. Тези факти — случаи из всекидневния живота на хората — са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка. И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уйл. Крукс, Ол.
към текста >>

52. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре.
Не разбира принципите на Царството Божие оня, който го очаква като единствен самоцелен акт, който впрочем за него е толкова голям и далечен, че не си струва труда да се догонва: трудът му според него би бил безрезултатно изразходван. Царството Божие е процес, който се гради ежеминутно, повсеместно, навсякъде, гдето Любовта действа и Доброто, даже най-малкото, се проявява. Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече съработник за изграждането на Великото Царство Божие на земята, без да се гледа на това, дали го признава или отрича. Окултният ученик е съзнателен съработник във великия процес. Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието. Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия. От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите.
към текста >>

53. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

които с безпогрешна точност извършват ежеминутно своята служба.
Птиците по-добре от нас разбират този закон. Ред неразположения се дължат на това, че вие не възприемате тази светлина. Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да почувстваме оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем. Какво представлява слънцето? — Един свят на разумни и висши същества. които с безпогрешна точност извършват ежеминутно своята служба. Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа. Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“. Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече.
към текста >>

54. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им.
Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена. Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа. Западът вече каза своята дума. Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им. Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена. Идва вече реда на славянството, взето в неговата цялост, което трябва и което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области. Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството.
към текста >>

55. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тази неточност произлиза от това, че центъра на разпределението на времето не е развит.
Тогава ще разберете, че всяка проява на живота е подчинена на разумни закони и когато започнете да живеете по тия закони, ще бъдете граждани на природата и ще можете да разполагате с нейните блага. В процеса на историческото развитие, ят импулс на живота, в съгласие с най-разнообразните условия, създава ред качества и черти у народите, създава расите, племената и народите. У всеки един народ има нещо специфично, което го няма у другите. Англичаните например са крайно точни, като кажат нещо, изпълняват го навреме. Българите се отличават с една твърдост, както англичаните, но не са точни. И тази неточност произлиза от това, че центъра на разпределението на времето не е развит. А всички погрешки стават от непреценяване на времето в света. Трябва да знаете, че всяко нещо си има определено време. И умният човек именно по това се отличава, че знае времето на всяко нещо т. е. знае всичките онези условия, при които дадено нещо се развива. Умният човек от всякъде и от всичко се учи.
към текста >>

56. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... С такава съвършена точност действат Божиите закони в мирозданието!
Xамблин) Духовна опитност (В. Хараланов) Черният хляб Изгрев слънце в Рига (П. Г. П., Рига, 22.III.1933 год.) Жаба и ковач (басня – Дядо Благо) Книжнина Използвайте копривата! Всичко се плаща! Тъй мъдро, съвършено и справедливо е устроен живота и света! ... С такава съвършена точност действат Божиите закони в мирозданието! С такава абсолютна справедливост те ръководят, направляват и движат напред нашия човешки живот! Така е за тези, които го виждат и знаят. А за тези, които не го виждат, — живота е хаос, безсмислица, плод на слепи, несъзнателни, механически действащи сили. Още на първата страница в Книгата на Живота е писано: Всичко се плаща! Разгърнете я, лист по лист, открай до край.
към текста >>

57. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каква точност, каква изпълнителност!
Няма какво да се прави с всичко това! Каква радостна готовност за жертва! По свой почин всички се притичват да помагат с труд. коли и храна! И това в най-работното време, в разгара на полската работа: вършитба и пр. Каква точност, каква изпълнителност! Когато ръководителите на работата кажат, че за другия ден ще трябват 25 кола, то на сутринта те са вече готови и чакат. Едни кола ще отидат в града за материал: желязо, цимент и пр. Други кола ще отидат за камъни в планината, а някой от тях ще изхвърлят пръстта. Колите са предимно на лица от братството. И всичко това безплатно!
към текста >>

58. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

честност, справедливост, трудолюбие, точност и пр., качества, заради които можем да обичаме.
А тъй, само да седим и да си размишляваме, че трябва да обичаме идейно, това са неща отвлечени, които нищо няма да ни ползват. То е хубаво, но е за деца. Как да обичаме? За да обикнеш някого, трябва да намериш някоя черта в характера му, която не се мени; нещо положително, и заради него ще можеш да го обичаш. Защото може да се обича само хубавото, красивото и доброто. Напр. честност, справедливост, трудолюбие, точност и пр., качества, заради които можем да обичаме. И тъй, най-напред трябва да потърсим нещо трайно, неизменно и положително. което носи в душата си. заради него ще го обикнем. Защото Красотата очарова, Благородството примирява, а Добротата — привлича. Във всяка душа се таят красиви къща, които ние трябва да намерим и заради тях, заради това Божественото в тях, да ги обикнем.
към текста >>

59. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Историкът Полибий, чиято точност е общопозната, разправя, че от всички народи на Аркадия, кинетите, които са били чужди на музиката, са били считани за най-жестоки; и той приписва тяхната жестокости на липсата на музика в живота им.
Той не желае да види, че Тиртей и Терпандър са били почти съвременници на Сафо и Езоп, на Солон и Пиндар. Аз не мога да разбера как може да се нареждат нещата така противоречиво, ако се разсъждаваше поне малко; и как ще ни се докаже, че тези които са имали поезия като тая на Омира и Сафо, закони като тези на Ликург и Солон и статуи като тези на Фидий, биха могли да идват във възхищение от някаква посредствена музика. Защото, ний, които имаме толкова съвършена музика, според нашето мнение, който имаме такива величествени опери, ний нямаме още нищо, което да може да се сравни с Илиадата и Одисеята, нищо, което да се приближава до статуите на Аполона Белведерски и Венера Милоска, макар че нашите поети и скулптори копират и прекопирват непрестанно тези очарователни модели. Ясно е, че, по отношение музиката на древните, ние ще трябва да възприемем мнението на Платона, на Аристотеля, на Плутарха и на Полибия; но за да направим това, би трябвало да признаем чудесата, дължими на музиката, за които говорят тези философи, а не да се задоволяваме да ги отхвърляме без разсъждение. Защото мненията на тези първокласни философи и учени заслужават да бъдат разгледани. Историкът Полибий, чиято точност е общопозната, разправя, че от всички народи на Аркадия, кинетите, които са били чужди на музиката, са били считани за най-жестоки; и той приписва тяхната жестокости на липсата на музика в живота им. Той се опълчва против един ефор, който се осмелил да каже, че музиката е въведена между хората само да ги очарова и да ги въвежда в някаква прехласнатост, и му противопоставя примера на другите акадийци, които, ползвайки се от музиката, са се отличавали със своите добри нрави, с почитта си към боговете. Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската младеж се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се освободят от своята жестокост“. Така, Полибий приписва на музиката свойството да смекчава нравите. Дълго време преди това, Платон беше открил в това изкуство едно непреодолимо влияние върху формата на управление, н казваше, че не може да се направи и най-малката промяна в музиката, без да се появи съответно изменение в устройството на държавата. Тази идея, според Платона, принадлежала на Духа-ръководител на Сократа; и след като я получил от Сократа, той я развил по-широко със своите проучвания и размишления.
към текста >>

60. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако електротехникът не спази в най-голяма точност съединяването на електрическата мрежа, той няма да получи светлина.
Те четат Откровението, тълкуват различни стихове от него, но в края на краищата тази книга и до днес още остава затворена за човечеството. На съвременните хора трябва да се благовествува следното: за всеки човек е точно определено времето, часа и минутата, когато той трябва да стане от сън. Не стане ли в този момент, всичките му работи ще останат назад. Често неразположението на хората се дължи именно на това, че не стават на определения за тях момент. Наблюдавайте състоянията си, когато ставате навреме и без време, да видите какви резултати ще имате. Ако електротехникът не спази в най-голяма точност съединяването на електрическата мрежа, той няма да получи светлина. Щом между ума и сърцето на човека няма връзка, няма никакво съединяване, няма да се получи никаква светлина. Значи, контакт, съединяване трябва да става, както в отделния човек, така и между всички хора. „И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие“. Този ангел благовествува на хората за великия живот, в кой-протича Божията Любов. Човек трябва да даде път в себе си именно на този живот.
към текста >>

61. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За съставянето на тази карта е необходимо да се знае точно - годината, месеца, денят и часът на раждането, с точност до секунда дори и мястото на раждането, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите. 2).
Също така ще се изучат и различните отношения между знаците и планетите и биопсихологичните типове, които всеки знак и всяка планета създава, когато заема асцедента на хороскопа. След това ще проучим така наречените домове на хороскопа - известни силови полета, след което ще дойдем до съставянето на хороскопа и неговото тълкувание, което е вече практичната страна на учението за звездните влияния. Тук вече астрологията става много занимателна и интересна, защото разкрива и прави явно това, което е скрито за обикновения човешки поглед. Обектите на астрологията са много, затова и тя е разделена в зависимост от обектите, които изследва, на следните седем отдела: 1). Рождена или индивидуална астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява от себе си карта на небето за момента и мястото на раждането. За съставянето на тази карта е необходимо да се знае точно - годината, месеца, денят и часът на раждането, с точност до секунда дори и мястото на раждането, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите. 2). Прогресивна астрология, или изкуство да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането и крайните резултати на влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които го очакват, всички въпроси, за които иска отговор човек, и въобще тя се занимава с това, да определи коза и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човека, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да определя кога. 3). Световна астрология, астрология, която изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите. 4). Метеорологична астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния. 5). Медицинска астрология, която изучава причините на болестите във връзка със звездните влияния и дава и съответните методи за лекуване. Една болест по този начин може да се предскаже с десетки години преди да се появи и могат да се вземат всички мерки, ако не да се избегне, то поне да се намали удара.
към текста >>

62. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Точността – Лъч.
Севлиево, 30 януари 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: В хаоса на настоящето – С. К. Белият цвят. (стих.) – R. Точността – Лъч. Духовните импулси и задачите на новото време. II. Задачата на новия духовен импулс в света. – Влад Пашов Словото на Учителя. В Името Божие. (из неделната беседа – 6 ноември 1938 г.) Грях.
към текста >>

ТОЧНОСТТА В живота срещаме не малко хора, които се възхищават от това великолепно качество — точността, което е станало синоним на англичаните.
че ток проговорвал в минутите чудни, вълшебния цвят. и тайни разкривал красиви и светли из царството дивно на приказен свят. * Разказват за него, мнозина разказват. малцина обаче са чули това. което разкривал цветът белоснежен, което продумвал с безсмъртни слова. R. ТОЧНОСТТА В живота срещаме не малко хора, които се възхищават от това великолепно качество — точността, което е станало синоним на англичаните. Добре е да се възхищаваме от положителното и красивото на другите, но по-добре е да се заловим и ние да го придобием, като почнем да работим. Точността е едно от ония редки качества, от които мнозина се нуждаят. Тя е един много ценен бисер, който малцина притежават. Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество. Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си.
към текста >>

Точността е едно от ония редки качества, от които мнозина се нуждаят.
* Разказват за него, мнозина разказват. малцина обаче са чули това. което разкривал цветът белоснежен, което продумвал с безсмъртни слова. R. ТОЧНОСТТА В живота срещаме не малко хора, които се възхищават от това великолепно качество — точността, което е станало синоним на англичаните. Добре е да се възхищаваме от положителното и красивото на другите, но по-добре е да се заловим и ние да го придобием, като почнем да работим. Точността е едно от ония редки качества, от които мнозина се нуждаят. Тя е един много ценен бисер, който малцина притежават. Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество. Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си. Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия. Този, който уважава другите, бива точен и акуратен.
към текста >>

Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия.
Добре е да се възхищаваме от положителното и красивото на другите, но по-добре е да се заловим и ние да го придобием, като почнем да работим. Точността е едно от ония редки качества, от които мнозина се нуждаят. Тя е един много ценен бисер, който малцина притежават. Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество. Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си. Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия. Този, който уважава другите, бива точен и акуратен. Не е ли точен — не ги уважава, а щом не ги уважава и той губи тяхното уважение. Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им. А разположението на околните към нас е много важно условие за да имаме постижения. Точността е едно от качествата на великите хора.
към текста >>

Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им.
Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество. Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си. Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия. Този, който уважава другите, бива точен и акуратен. Не е ли точен — не ги уважава, а щом не ги уважава и той губи тяхното уважение. Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им. А разположението на околните към нас е много важно условие за да имаме постижения. Точността е едно от качествата на великите хора. Тя е присъща само на работливите. Само те — работливите жънат трайни успехи и победи в живота. Точността не е изолирано качество т. е.
към текста >>

Точността е едно от качествата на великите хора.
Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия. Този, който уважава другите, бива точен и акуратен. Не е ли точен — не ги уважава, а щом не ги уважава и той губи тяхното уважение. Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им. А разположението на околните към нас е много важно условие за да имаме постижения. Точността е едно от качествата на великите хора. Тя е присъща само на работливите. Само те — работливите жънат трайни успехи и победи в живота. Точността не е изолирано качество т. е. не съществува отделно. Заедно с нея, ние ще придобием ред други положителни качества, които ще ни бъдат само полезни, но трябва работа.
към текста >>

Точността не е изолирано качество т. е.
Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им. А разположението на околните към нас е много важно условие за да имаме постижения. Точността е едно от качествата на великите хора. Тя е присъща само на работливите. Само те — работливите жънат трайни успехи и победи в живота. Точността не е изолирано качество т. е. не съществува отделно. Заедно с нея, ние ще придобием ред други положителни качества, които ще ни бъдат само полезни, но трябва работа. Придобием ли точността, ние сме пред прага на големи успехи и постижения. Сега не ни остава друго освен да я поставим във всекидневната си програма и да се стремим все повече и повече да я проявяваме. Защото човек има у себе си всички ценни качества, остава само едно: да ги прояви.
към текста >>

Придобием ли точността, ние сме пред прага на големи успехи и постижения.
Тя е присъща само на работливите. Само те — работливите жънат трайни успехи и победи в живота. Точността не е изолирано качество т. е. не съществува отделно. Заедно с нея, ние ще придобием ред други положителни качества, които ще ни бъдат само полезни, но трябва работа. Придобием ли точността, ние сме пред прага на големи успехи и постижения. Сега не ни остава друго освен да я поставим във всекидневната си програма и да се стремим все повече и повече да я проявяваме. Защото човек има у себе си всички ценни качества, остава само едно: да ги прояви. Да проявява положителното, красивото и възвишеното все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта. Да бъдем като него. Да работим и при неблагоприятните условия за да придобием ценни качества, които свидетелстват от своя страна, че близко е духовната пролет на човечеството.
към текста >>

Да проявява положителното, красивото и възвишеното все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта.
не съществува отделно. Заедно с нея, ние ще придобием ред други положителни качества, които ще ни бъдат само полезни, но трябва работа. Придобием ли точността, ние сме пред прага на големи успехи и постижения. Сега не ни остава друго освен да я поставим във всекидневната си програма и да се стремим все повече и повече да я проявяваме. Защото човек има у себе си всички ценни качества, остава само едно: да ги прояви. Да проявява положителното, красивото и възвишеното все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта. Да бъдем като него. Да работим и при неблагоприятните условия за да придобием ценни качества, които свидетелстват от своя страна, че близко е духовната пролет на човечеството. Всеки ден, когато виждаме слънцето да изгрева, да знаем, че то ни учи на точност, понеже всякога изгрева точно на време, без каквито и да било закъснения. Точността е едно от най-ценните качества на човека. С него той печели време и енергия.
към текста >>

Всеки ден, когато виждаме слънцето да изгрева, да знаем, че то ни учи на точност, понеже всякога изгрева точно на време, без каквито и да било закъснения.
Сега не ни остава друго освен да я поставим във всекидневната си програма и да се стремим все повече и повече да я проявяваме. Защото човек има у себе си всички ценни качества, остава само едно: да ги прояви. Да проявява положителното, красивото и възвишеното все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта. Да бъдем като него. Да работим и при неблагоприятните условия за да придобием ценни качества, които свидетелстват от своя страна, че близко е духовната пролет на човечеството. Всеки ден, когато виждаме слънцето да изгрева, да знаем, че то ни учи на точност, понеже всякога изгрева точно на време, без каквито и да било закъснения. Точността е едно от най-ценните качества на човека. С него той печели време и енергия. Тя го поставя в контакт с напреднали същества, които скъпят всека минута. „В природата нещата си имат точно определено време. Ако човек е точен, влиза в контакт и се обновява.“ Лъч Духовните импулси и задачите на новото време II.
към текста >>

Точността е едно от най-ценните качества на човека.
Защото човек има у себе си всички ценни качества, остава само едно: да ги прояви. Да проявява положителното, красивото и възвишеното все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта. Да бъдем като него. Да работим и при неблагоприятните условия за да придобием ценни качества, които свидетелстват от своя страна, че близко е духовната пролет на човечеството. Всеки ден, когато виждаме слънцето да изгрева, да знаем, че то ни учи на точност, понеже всякога изгрева точно на време, без каквито и да било закъснения. Точността е едно от най-ценните качества на човека. С него той печели време и енергия. Тя го поставя в контакт с напреднали същества, които скъпят всека минута. „В природата нещата си имат точно определено време. Ако човек е точен, влиза в контакт и се обновява.“ Лъч Духовните импулси и задачите на новото време II. Задачата на новия духовен импулс в света Като реакция на механистичното и материалистическо схващане на света и живота през 19 век, постепенно се появиха различни духовни движения, които искаха да покажат на западния човек, че зад този свят, който виждаме, стои духовния свят, който взема активно участие в нашия живот и в живота на природата.
към текста >>

63. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И въз основа на възстановените от него данни, Кеплер е могъл да предскаже с точност до месеца приближаването на един от най-големите пожари в световната история.
Та такава случайност би била по-голямо чудо от самото сбъднало се предсказание, което поне се позовава на едно опитно установено закономерно съответствие между космичните явления и живота на земята. А, както казахме, професор Краузе сам признава на Брахе поне два такива случая. Великият ученик на Брахе, Кеплер, е отделил не по-малко време за своите астрологически изследвания, отколкото за астрономическите (Е. Фр. Апелт). Не е безинтересно да се отбележи, че още от ранна младост той е отхвърлил по принцип заварения материал на астрологическата традиция, за да приеме в последствие само онова, което издържи неговата лична преценка и проверка. И въз основа на възстановените от него данни, Кеплер е могъл да предскаже с точност до месеца приближаването на един от най-големите пожари в световната история. В своето предсказание за 1618 год. той предупреждава управляващите за настъпването на критичните времена: „Било при самоотбрана или разюзданост, всички властници или господари, особено ония, които владеят големи многолюдни градове, трябва да упражнят всичкото си старание, за да не се подадат на щастливото развитие през март април или да станат необмислени и непредвидливи; или да предприемат такива неща, които лесно подтикват една община към бунт, тъй като наистина през май на тия места и при такива действия . . . особено там, дето общината иначе има голяма свобода . . .
към текста >>

64. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В психиката - социалните чувства, вярност, точност и искреност, артистични стремежи, разсъдливост и наблюдателност.
В психическия живот - икономичност, постоянство, индустрия. В умствено отношение - такт, дипломация и амбиция. 11. Водолей. Въздушен и неподвижен. Във физическото тяло управлява глезените. В психиката - социалните чувства, вярност, точност и искреност, артистични стремежи, разсъдливост и наблюдателност. 12. Риби. Воден, подвижен. Във физическото тяло управлява стъпалата. В психиката - медиумичност, гостоприемност и романтичност, впечатлителност, человеколюбие, методичност, нерешителност. ГЛАВА V 5.
към текста >>

65. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

познания, които извикват възхищение със своята точност.
Да престанем да говорим и да мислим за интереси, които не могат да се хармонират с интересите на нашите ближни. Да спрем погледа си и да отправим усилията и надеждите си към,наши я върховен интерес — Любовта, който е интерес на всички и за всички едновременно и който единствен ще може да излекува всички рани, да разреши всички противоречия, да хармонира всички досега хаотични и противоречиви сили и така да създаде нечуван и непомислян досега възход за цялото човечество, за всички хора и народи на земята. Новото ще дойде само по пътя на Любовта. Пламен ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА Хеопсовата пирамида е един от най-величествените паметници, които ни е завещал древният Египет. Изследванията са показали, че тя не е само една гробница на фараони, но и един научен паметник: в нея египетските мъдреци са вложили много от своите строителни, математични, астрономични, геодезични и пр. познания, които извикват възхищение със своята точност. Ще дадем някои данни за Хеопсовата пирамида, които потвърждават казаното по-горе. Размерите на голямата пирамида, изразени в съвременни мерки, са: височина — 148 м. 208; страни на основата — 232 м. 805; повърхнината, която тя заема е, следователно, 5 х. 41а. 98.
към текста >>

Хеопсовата пирамида е ориентирана в посока север-юг и то с точност, получена след сложни астрономични изчисления до 5 дъгови минути.
Един от най-големите предприемачи на каменни постройки в Съединените Щати признава, след посещението си на Хеопсовата пирамида, че в наше време няма такава машина, която би могла да прилепи по такъв идеален начин две каменни повърхнини с дължина 10 метра, както това е осъществено в голямата пирамида. Когато учените, които придружавали Наполеона в неговата египетска експедиция, поискали да начертаят точна карта на Египет, те взели за изходна точка голямата пирамида. Още при първите си операции те установили, че този дивен паметник е построен на едно точно определено място. Оказало се, че меридианът, който минава през върха, дели делтата на Нил точно на две равни части, и че диагоналите, като се продължат, включват същата тая делта. За да добият този резултат, египетските геометри е трябвало да извършат известна триангулачна работа, предполагаща отлично познаване на тригонометрията. Хеопсовата пирамида е ориентирана в посока север-юг и то с точност, получена след сложни астрономични изчисления до 5 дъгови минути. Грешката в ориентацията на обсерваторията в Ураниенбург, дето е работел Тихо-Брахе и на Парижката обсерватория възлиза на около 18 дъгови минути. Следователно, египетските астрономи ще да са имали по-точни способи за определяне на ориентировката. Меридианът прокаран през върха на пирамидата има това свойство, че минава през най-много суша и най-малко водна повърхнина. На пръв поглед, това може да ни се стори случайно, но другите данни, които пирамидата ни разкрива, са така точни, че и тук случайността е изключена. Пресмятанията показват, че мерките на този научен паметник с били избрани по такъв начин, щото квадратът построен върху височината на пирамидата да се равнява на лицето на триъгълниците, представящи околните й стени.
към текста >>

При това, те с го включили в пирамидата с точност до четвъртия десетичен знак — предостатъчна за практични цели.
Приблизителната му стойност е 3.1416. И наистина, ако вземем полупериметъра на основата ((232.805/2) x 4) ще получим числото 465.610. Като се раздели това число на височината на пирамидата (148.208), ще се получи точно 3.1416, сиреч, приблизителната стойност на числото пи. Ясно е, че египетските математици със знаели от най-дълбока древност числото. което показва отношението на дължината на окръжността към диаметъра й. При това, те с го включили в пирамидата с точност до четвъртия десетичен знак — предостатъчна за практични цели. В Хеопсовата пирамида е вложена и дължината на полярния радиус на земята — факт, който говори, че египетските посветени прекрасно с познавали размерите на земята. Те не с пропуснали да включат и числото, което показва продължителността на земната година — 365.342 дни. Именно, дължината на горницата, която се намира пред така наречената горница на царя умножена на числото пи. (3.1416) дава точно 365.342 свещени палци (египетска мярка за дължина). Изчисленията показват, че египетските астрономи със знаели и теглото на земята, както и разстоянието между земята и слънцето.
към текста >>

66. -

Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България да разглежда нещата, въпросите, с вещина, и проникновение, с безпогрешна строго научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл.
Макар ний да знаем с пълна сигурност, че, в същност, Георги Радев е жив, че неговият ум е все още буден, че неговата мисъл все още продължава да се вдълбочава във въпросите на живота, да ги разчепква до най-голямата им тънкост и да обгръща и обединява фактите и явленията на живота във върховен синтез, също тъй, както това с било и до преди няколко месеца. Макар да знаем, че съзнанието на Георги Радев със също така будно, както и преди, и че със същата дълбочина и съвършенство то работи непрестанно, хвърляйки светлина върху тъмни, заплетени за мнозина въпроси и разкривайки велики истини там, гдето очите на мнозина не виждат нищо. Все пак, ние не можем да не скърбим, днес, когато непосредствената ни, физическа връзка с него с прекъсната и когато не можем да общуваме с него във видимия за всички свят. Наистина, той пак е между нас, но ние не го виждаме. Той продължава да работи там, гдето сега се намира, за това, за което е работил през целия си живот, но пътищата, по които става това, са други и … неговите безценни редове не изпълват вече страниците на нашето „Житно зърно“. Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България да разглежда нещата, въпросите, с вещина, и проникновение, с безпогрешна строго научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл. В същност, Георги Радев имаше много способности. Той бе рядко, изключително дарена натура; математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум, — всичко му се подаваше, — никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна“, не съдържаше непреодолими трудности за него. . . Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но... всичко е за добро. Защото, такава е била волята Му.
към текста >>

67. -

Тия предсказания се изпълниха с поразителна точност: на нашите читатели е известно, че влакът, с който бившият крал напуснал Румъния, бил обстрелван от железногвардейци.
Сега, когато балканският „рунд“ е почти завършен, можем да дадем хороскопа на следните страни. Ето какво г-н д‘Егмон писа за Румъния (стр. 99): „В Румъния, крал Карол II мъчно ще може да избегне опасно падение: Марс е в квадратура с Юпитер и Меркурий, от Дом VII до Дом III; сериозни външни мъчнотии. Сатурн е в опозиция с Слънцето: тази опасност изглежда лична. Пред него предстои година на изпитания“. Тия предсказания се изпълниха с поразителна точност: на нашите читатели е известно, че влакът, с който бившият крал напуснал Румъния, бил обстрелван от железногвардейци. . . Ето какво е писано за Югославия: „Каквито и да бъдат нашите симпатии към храбрата Сърбия, не можем да бъдем заслепени от астрологическата й тема (Хороскопът на кралството на сърби, хървати и словенци — на 1 декември 1918 г. в 20.30, в Белград). Структурата и общият изглед не вдъхват сигурност. Бъдещето й е неопределено.
към текста >>

68. -

Но тези познания, независимо от тяхната голяма стойност и от пълната им точност, са само един израз на обикновената човешка наука.
Искате едно ваше желание до се реализира. Щом видите, че не може да се реализира, откажете се временно от него. Това значи даване. Считайте даването като начало на всяка ваша работа. ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ До неотдавна, най-големите и най-проницателни световни учени, отдали се на изучаване на Голямата пирамида, не са предполагали да открият в нея нещо друго, освен астрономични, геодезични и метеорологични данни, представляващи състоянието на науката в най-отдалечените древни времена. Но тези познания, независимо от тяхната голяма стойност и от пълната им точност, са само един израз на обикновената човешка наука. Ний можем да се възхищаваме от тях и дори да се учудваме, без да можем да открием в тях някакъв висш. божествен произход. В края на осемнадесетия век някои учени откриха, че периметъра на основата на пирамидата, отговаря на дължината на орбитата на нашето слънце. В 1819 година математикът Джон Тейлор, заяви, че отношението между височината на пирамидата и нейния основен периметър е равна на числото Пи — т. е. на отношението между диаметъра и обиколката на кръга и че сбора от основните размери на пирамидата представлява разстоянието до полюса.
към текста >>

69. -

Със своите архитектурни, научни и исторически данни, голямата пирамида отбелязва с пълна точност старозаветната история, минавайки през Битието, Изход, Съдии, Царе, според както са отбелязани в Библията, после през християнската ера, минава през кризата на настоящето време и достига до нови и по-хубави времена.
* Всичко що навеки е помръкнало В тази песен лебедът е слел, И до родно езеро замлъкнало Той за прошка е глава привел. * И кога звезди изгряха галено И мъглата бавно пропълзе, Песента му тиха, непожалена Стройната тръстика я подзе. * Не на жив е тъжното му пение, Пее той в последния си миг, Че вид в предсмъртно примирение Пръв път правдата да дига лик. Преведе: Йорд. Ковачев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (2) (продължение от брой 283) Исторически хронометър Според Хабермяна, пирамидата е била построена да служи като един исторически указател, предназначен да отбелязва по пророчески начин най-важните събития в живота на човечеството. Със своите архитектурни, научни и исторически данни, голямата пирамида отбелязва с пълна точност старозаветната история, минавайки през Битието, Изход, Съдии, Царе, според както са отбелязани в Библията, после през християнската ера, минава през кризата на настоящето време и достига до нови и по-хубави времена. Когато се появиха първите хипотези относно пророческата хронология на Пирамидата, в Европа още не бяха познати пророческите предсказания на Древния Египет. В същност, и едните и другите се съвпадаха с „Книгата на мъртвите“. Александър Море, в своята книга „Богове и царе на Египет“ показа, че всичките свещени египетски алегории са напълно тъждествени с разказите на Евангелието. Раждането на Месия, подробностите на неговия живот и на неговата смърт са били познати в Египет и това хиляди и хиляди години преди Христа. Дом на тайните Съществува известно сходство между „Книгата на мъртвите“, една от най-старите книги на Древния Египет, и Пирамидата.
към текста >>

Хора, привикнали към точност и ред, ще проявят тия черти и в писмото си.
Всички преувеличения в отделните елементи на писмото, като запример твърде уголемени главни букви, твърде едър или, наопаки, твърде дребен почерк, очевидно показват стремеж за проява на личността, желание да изпъкне, да обърне на себе си внимание. Нещо подобно се изразява и в натруфеността на почерка, като запример в злоупотребата с големи дъги, завъркулки, клупове и т. н. В това се проявява вече известно самодоволство, тщеславие, самохвалство, а често ограниченост. Такива украси се срещат най-често у хора с посредствен ум, объркан от едно повърхностно, плитко образование. У човек, който употребява разни украси при писане, се забелязва същия стремеж и при изкуственото му държане. Хора, привикнали към точност и ред, ще проявят тия черти и в писмото си. Всички техни букви ще имат ясна, проста и завършена форма, препинателните знаци ще бъдат поставени грижливо на своето място, ясни ще бъдат и междуредията. 3. Всяка вълнистост на линиите (вълнисти редове, вълнисти украси на подписа) е характерна за хора, които проявяват известна извъртливост в мисъл та, хитрина. 4. Преобладаването на ъгли в писмото показва твърдост и настойчивост в прокарване на своите възгледи и в осъществяване на своите замисли, а също и склонност към конфликти. Кръглите букви и линии в почерка, наопаки, говорят за склонност към смекчаване на противоречията, към променяване на контрастите, за известна мекота и миролюбив. Резките, ъгловати движения в почерка, както и пластичните, криволинейни, се проявяват и във всички други движения на човека: в жестове, вървеж и пр.
към текста >>

70. -

Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли.
Лас и Хипаз направил много опити със струни, различни по дължина, с опъваме различни тежести на тях. Платон, последователи на Питагоровото учение за тона, приемал, че законите на музиката и математически! * отношения са отражение на световния ред. Той ратувал за божественото Аполоново изкуство — музиката. Аристотел подчертава, голямата сила на тона. Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли. „Откърмени с тия мисли, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и числа. Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и др. древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено н става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете според изискванията на хармонията.“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Хора, които са навикнали на ред и точност, ще проявят това си качество и във формата на писането.
се отразяват в движенията при писането. Доказано е също, че не е нужно пишещият да мисли върху много от особеностите на писмото си, макар че тези особености веднага се забелязват в свършеното вече писмо. В действителност в мозъка под прага на съзнанието се извършват процеси, които дават особения индивидуален отпечатък на. всяко писмо, като влияят върху формата на писаните знакове, тяхното нареждане, големина и пр. Така, един художник, талантлив живописец или скулптор, който се увлича от хубавите форми и линии, обикновено ще пише и хубави букви. Хора, които са навикнали на ред и точност, ще проявят това си качество и във формата на писането. Всички букви ще бъдат ясно, просто и пълно написани; препинателните знакове на место поставени, полето на хартията правилно разпределено, началото и края на писмото правилно написани и пр. В писмото ще се отрази и пестеливостта или разточителността. Весели и жизнерадостни хора пишат изправени букви, натъжените и страдали дълго, безнадеждните, пишат полегати букви и редове. Разбира се, че не всичките качества на характера се забелязват веднага в ръкописа; в некои случаи това се по- стига чрез комбинации и заключения по аналогия. Картината на писането се създава, следователно, чрез представите, произтичащи от нашето мислене, чувствуване и воля и от следващите от тях движения.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя дава на идеите отчетливост и строга точност на числата.
Да умееш да комбинираш тия букви, това значи да знаеш законите или главната същина на творението. При това, системата на 22-те букви, които съответствуват на троицата на Божеството, планетите и зодиака: 3+7+12=22, се развива според десетте качества, които представляват десетте сефироти. Тази система, с която са се занимавали много питагорейците, се характеризира от Елифас Леви така: „Кабалата или традиционното предание на евреите може да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата. Тя обяснява всичките свойства на душата, като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава на идеите отчетливост и строга точност на числата. Нейните изводи са безпогрешни (според човешките познания) за ума и докарват пълно душевно спокойствие. При все това, не е достатъчно да се намери точния математически извод. За да бъде пълна, тя трябва да се открива постепенно, т. е. да може да се правят точни изводи, да се добиват нови познания и да се развива ума, без да се дава воля на въображението. Това се постига с помощта на Хематрията и Темурата, които са математика на идеята: Кабалата има своя идеална геометрия, философска алгебра и аналитическа тригонометрия.
към текста >>

Ако не са придружени от подигравателни уста, тогава означават разсъждение, вкус, елегантност, точност и склонност по-скоро към сребролюбие, отколкото към щедрост. 3.
Квадратна повърхност между веждите или една като врата без бръчки ширина, която остава без бръчки, когато всичко наоколо й е дълбоко набраздено, о, това е сигурен знак на най-голяма умствена слабост и забърканост на интелекта. 14. Груби, строги, неделикатно подозрителни, тщеславни, амбициозни са всички онези, чиито чела са оформени силно, със забъркано-наклонени -бръчки, и когато, с поглед настрана, слушат нащрек с отворени уста. Очите 1. Очи, които са много големи, и в същото време крайно ясно-сини и почти прозрачни, когато се гледат в профил, означават голяма способност; също и характер с крайна чувствителност, мъчно може да се управлява, подозрителен, ревнив и лесно възбудим против другите; по природа наклонен към наслаждение и любопитни въпроси. 2. Малки, черни блестящи очи под силни черни вежди, дълбоко потънали в шеговит смях, рядко са лишени от хитра проницателност и изкуствено притворство. Ако не са придружени от подигравателни уста, тогава означават разсъждение, вкус, елегантност, точност и склонност по-скоро към сребролюбие, отколкото към щедрост. 3. Очи, които, гледани в профил, са почти паралелни с профила на носа, без, обаче, да са издадени напред от равнището на главата и разтегнати изпод клепачите (фиг. 7), всякога означават слаба организация, и ако няма някоя решително противоречива черта — слаби умствени сили. 4. Очи, които не откриват бръчки, или голямо число малки дълги бръчки (фиг. 8), когато се явяват весели или любовни, всякога притежават или принадлежат към малки, слаби, боязливи характери, и даже проявяват съвършено слабоумие. 5. Очи с дълги, остри, особено ако са хоризонтални ъгли, т.
към текста >>

--------------------------------------- 1) В съгласие с автора, ние употребяваме общоприетия термин физиогномия за название на науката, без да се придържаме рабски към гръцкия произход на думата, според който би трябвало да се употреби сложно — „физиогномоника“ или, както в някои английски и френски речници се тълкува — „физиономика“, която дума е пак съкращение на гръцката, в ущърб на точността.
Някои жени са като малки кученца и никога не са щастливи, освен когато са галени и милвани; други приличат на благородното и грациозно испанско куче на крал Карл; други пък приличат на ловджийско куче. Можем да кажем, че нашите тела, нашите мозъци и лица се оформяват и вземат формите си от култивировката, която получават, и от състоянието на ума, в което се намират. Следователно, можем до известна степен да имаме характера на гъската, лисицата, лъва или на магарето, ако не внимаваме да притежаваме мъжествените качества и ако дружим главно със слабите, лукавите, оселоподобните или с животни, птици и влечуги. (Следва). Прев. от английски : Л. В-ва. --------------------------------------- 1) В съгласие с автора, ние употребяваме общоприетия термин физиогномия за название на науката, без да се придържаме рабски към гръцкия произход на думата, според който би трябвало да се употреби сложно — „физиогномоника“ или, както в някои английски и френски речници се тълкува — „физиономика“, която дума е пак съкращение на гръцката, в ущърб на точността. Астрология К. А. Либра. КАРМА И РЕИНКАРНАЦИЯ Това са два закона, които, според схващането на теософията, управляват вселената, а следователно, и човека. За да се разбере това трябва да го поясним на кратко. К а р м а е законът за връзката между причината и последицата, а реинкарнацията е законът за превъплътяването.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя поразява умовете с математическата си точност, но и до сега е една мъртва наука, един скелет, затрупани от един куп талмудически трактати.
(Из „Initiation“). Превел: Н. В.Лашев. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ Предмет на Кабалата — Еврейската азбука и значението на 22-те букви (Продължение от кн. 2). Ще приведем тук няколко думи по тоя предмет и на едного от главните съвременни кабалисти: „Има два вида Кабала, които се различават един от друг. Едната е книжна, известна на всичките филолози, мнозина от които са я разглеждали и класифицирали. Тя поразява умовете с математическата си точност, но и до сега е една мъртва наука, един скелет, затрупани от един куп талмудически трактати. И най-невежественият равин знае няколко откъслеци от тази наука. Тя е оная Кабала, която се изобразява на талисманите (муските) на врачките, на еврейските пергаменти и се среща на винетките на еврейските книги. Тя живее само с идеите от времето на Зохар и в най-ново време, в XVII век, тя е мистическа и загадъчна, има свой език и символи и се изразява своеобразно. Ония, които са изучвали Зохар и съчиненията на кабалистите от разните епохи, знаят, колко търпение и усилия трябва, за да се разбере значението на символите, да се установи техния произход и да се следят свръзките в тълкуванията на мъдрите кабалисти. Много малко измежду редките учени евреи и избрани умове владеят тая мъчна наука, много по-словоборчива, отколкото испанската мистика и много по-сложна от гностическия анализ.
към текста >>

При характеристиката, която направил, той често бивал прекъсван от запитвания, дали по-напред не е съгледал закрития подпис на автора, защото иначе не могли да си Обяснят тази точност в характеристиката.
и пр. Некогашният председатели на германския райхстаг Симсон, когато бил още студент, посетил поета Гьоте, който, както вече е известно, се е занимавал доста с проучване на ръкописите. Когато се заговорило на тази тема, представили на Симсон един ръкопис и го помолили да определи по него характерните черти на автора му. Най-първо Симсон бил изненадан от пълното подобие на този ръкопис с ръкописа на един негов съученик и приятел от университета. Симсон мислел, че щом действително е възможно да се съди за личността по особеностите на ръкописа, и той, като характеризира своя приятел, ще сполучи да характеризира непознатия автор на предложения му ръкопис и при това схващане се решил да се изкаже по ръкописа. При характеристиката, която направил, той често бивал прекъсван от запитвания, дали по-напред не е съгледал закрития подпис на автора, защото иначе не могли да си Обяснят тази точност в характеристиката. Ръкописът бил подписан от Саксенваймарския херцог Бернхард, когато Симсон до тогава не познавал. При този случай Симсон несъзнателно е приложил едно важно правило на графологията, за да постигне най-благоприятен резултат. Ръкопис на Наполеон I, Император на Франция Еднакви или твърде подобни ръкописи се срещат понякога у родителите и децата, особено у бащата и сина. И това подобие е толкова по-голямо, колкото повече характерите на родителите и децата се схождат. Това явление, обаче, не се среща тъй често, както някои са склонни да приемат, както не тъй често се схождат напълно и характерите на децата с тези на родителите.
към текста >>

Който се занимава по-дълго време с проучване на ръкописи, ще може да познава с приблизителна точност от 5 до 10 години и възрастта на лицата.
Ако пък ръкописите на родителите и децата или на самите деца са съвсем различни, тогава с положителност може да се каже, че съществува разлика. И тука важи теорията за наследствеността. Децата могат да наследят качества от родителите си или от прародителите си, а с това и черти в ръкописа. В своето съчинение „Дружба с хората“ Книге казва: „Всички деца, с възпитанието на които съм се занимавал, са се учили по моята ръка да пишат, обаче, с постепенното развитие на техния темперамент при всяко дете изпъкнаха особени свойствени нему черти на ръкописа. На пръв поглед изглеждаше, че всички пишат еднакво, но който се взреше по-внимателно и ги познаваше, намираше в маниера на едного признаци на ленивост, у другиго дребнавост или неопределеност, повърхностност, сигурност, опакост, дух на ред или друга някоя особеност“. Който се занимава по-дълго време с проучване на ръкописи, ще може да познава с приблизителна точност от 5 до 10 години и възрастта на лицата. В детската възраст буквите са по-непохватно написани, по-бавно и по-малко еднакви по височина. В младежката възраст ръкописът е изобщо по-жив и по-плавен. През това време започват да се забелязват излишните завъртания и завивки. През зрялата възраст повечето пъти писмото е по-правилно, сигурно, излишните извивки, завъртания и украшения са по-рядко и, където ги има, постепенно изчезват. Към шестдесетата година се забелязват в ръкописа вече признаци на умора, особено у лица, които дълго време са били принудени да пишат много и бързо и които телесно не са вече тъй бодри.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и чистотата на резултатите.
Тук ще се ограничи повече в методът, излизайки от мисълта, че, като живеем в съвременната култура, ние сме длъжни да се справим на първо м4сто и с владеещите схващания. Професор Бъканън рядко прави в публични събрания психометрически експерименти с писма. Също така той не дава значение и на опитите чрез пипане, а се ограничава с това, да избира из самата публика подходящи психометри, които по неговата метода сполучват доста правилно да посочат и характера на автора на писмото. Изглежда, че той не цени много този начин на доказване, понеже така не се достига до безупречни резултати. Противникът винаги ще намери основания да опорочи психометрическит изследвания, понеже не познава начина на изследването. Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и чистотата на резултатите. Трябва, обаче, да се знае, че при такива изследвания той пак е можал да открие две дами отлични психометри. Едната е госпожа Д р Б. Хайден, която в своето дълго пътешествие из Англия е успяла да убеди в психометрията и окултизма професора Роберт Оуен и писателя Бълцер. Тя е работила дълго време и с успех като вещо лице при едно американско осигурително дружество. Другата е ясновидката госпожа Декер, която по-сетне, вече като съпруга на Бъканън, е извършила редовно и успешно всички експерименти, описани от мъжа й, и чрез упражнение е достигнала извънредно голяма възприемчивост за психометрнчни впечатления.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При разговор с децата, трябва да имаме радостно настроение и точност; в това отношение можем да вземем пример от самите тях.
В едничката дума „макар“ се съдържа цяла философия. Ако говорът на осемгодишното дете добре се разбира от тригодишното, защо лък възрастният да понижи своя език до неговото бърборене? С детето трябва да се говори винаги, като че то е с няколко години по-възрастно (та нали и с нас говорят в книгите гениите, които са ни изпреварили с няколко века?). С едно годишното дете говори, като че е двугодишно, с последното говори, като че то е шестгодишно, тъй като различията в развитието се намаляват обратно пропорционално на годините. Възпитателят, който изобщо премного е наклонен да припише всичкия учеников успех на учителите, не трябва да забравя, че детето носи в себе си вече готов и изучен половината от своя духовен мир, именно нравствените и метафизичните представи, и затова езикът, който си служи с материални средства, не може да даде духовното, а само да го осветли. При разговор с децата, трябва да имаме радостно настроение и точност; в това отношение можем да вземем пример от самите тях. Както ние ги учим чрез езика, така и ние самите можем да учим езика чрез тях: те често смело и съвсем правилно изковават нови думи; ето какви нови думи, например, са чувани от три и четири годишни деца: струнар, чашар (онзи, който приготвя струни, чаши), варилник и пр. “ Наистина, в тази извадка от горното съчинение се говори за способността на детето да разбира преди да е узрял разсъдъкът — в областта на езика, а не в областта, за която беше дума по-горе. Обаче, всичко, казано от Жан Пол Рихтер за езиковата област, важи и за интересуващия ни въпрос. Детето възприема езиковия строеж без да има нужда от езиковните отвлъчени закони. По същия начин то трябва, за да развие паметта си, да учи неща, чието разсъдъчно разбиране ще се остави за по-после.
към текста >>

Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна.
Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията. Нервната система на така устроените индивиди крайно преобладава и те показват голяма нервна чувствителност. Старата доктрина за темпераментите, на която тази на Д-р Шпурцхайм и на модерните писатели е само една модификация, има очевидно физиологическа основа. Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума. Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна. Тези, обаче, които предпочитат старата класификация, могат свободно да я прилагат, било сама, било в свръзка с новата. Ще бъде добре, във всеки случай, да се помни факта, че такива състояния, каквито са описани от старите физиолози в отделите за лимфатичния и за нервния темпераменти, макар и да са болезнени, съществуват и че за тях трябва да се държи сметка при нашите оценки на характера и обноските, безразлично какво име ние им даваме. Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия. Да ги повторим: 1) Двигателна или механическа система; 2) Жизнена или хранителна система и 3) Умствена или нервна система. Върху тази естествена анатомическа база лежи най-простата и най-задоволителна доктрина за темпераментите.
към текста >>

Изучването, наблюденията и практиката ще дадат с време на ученика, който постоянства, способността да върши тая преценка с голяма точност. Прев.
н., и особено чрез едно прямо и специално третиране, създадено за тая цел. Но за това ще говорим повече в друга глава. От до тук направеното изложение, което се стремихме да бъде ясно и изчерпателно, доколкото позволява предметът, ще се види, че само едно пълно практическо познаване на темпераментите може да ни даде способността да правим точна преценка на всеки индивидуален характер. Характерът, който отдадохме на двигателния темперамент, взет като цяло, никога не се намира във връзка с кой да е от другите Същата тая бележка може да се направи еднакво за жизнения и за умствения темпераменти. Затруднението, което, впрочем, не е непреодолимо, се състои в преценката на относителната пропорция на разните елементи във всеки особен темперамент, за да може да се даде на всеки един от тях съответната степен на влияние върху характера. Изучването, наблюденията и практиката ще дадат с време на ученика, който постоянства, способността да върши тая преценка с голяма точност. Прев. от английски: В. Каназирев. ______________________________ 1) Водната част в кръвта. — Б. пр. 2) Elements de Physiologie, chap. 11. Проф. Ю. Нестлер.
към текста >>

Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето.
Мислите се устремяват към старите дни и към живота след смъртта на тялото. Много планети над земята, при дневно рождение, са изобщо благоприятни; животът дава на новородения много възможности да се прояви. Когато повечето планети са под земята, при нощно рождение, това предвещава латентни качества, които не намират случай да се проявят в пълната си сила. Планети, стоящи в ъглите, особено в М. С. и асцендентите, упражняват извънредно силно влияние върху характера, течението на живота и телесната конструкция. Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето. Когато, обаче, една планета се намира на асцендента или на върха на М. С., тогава въпросът е по-труден, понеже гази планета може много силно да повлияе върху телесната конструкция. Дванадесетте знака на зодиака имат 30° големина, а на екватора това е същото с дванадесетте къщи (домове), обаче, щом се премине на север или на юг от екватора, настъпва една неправилност в големината на къщите, която неправилност се увеличава толкова повече, колкото се отива по-нататък на север или на юг. Причината е тази, че знаковете на голямо разстояние от екватора се издигат твърде косо (наклонено) над къщите и по този начин често се случва да имаме същия знак на върховете на две следващи една след друга къщи. Като последица от това, естествено ще липсва един знак на друго място в хороскопа.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга.
Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган. Той бил винаги борец, работил е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение. Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй. Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон. Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защото когато съществува психична наклонност към ред, то лицето ще обича и външен, материален ред; от друга страна, обаче, може да се случат хора, чиято външна точност отива до педантичност, но които, въпреки това, имат един забележително нелогичен ум.
външната става. Ако възелът, който съединява първия фаланг на пръста с втория, е силно изпъкнал, то това показва ред в мислите, а ако другият възел, тоя, който съединява втория с третия фаланг. е силно изпъкнал, то това показва ред в материалните работи, любов към реда. (Фиг. 32, В 1 и В 2). Първият възел никога не се среща сам, вторият, обаче, често. Защото когато съществува психична наклонност към ред, то лицето ще обича и външен, материален ред; от друга страна, обаче, може да се случат хора, чиято външна точност отива до педантичност, но които, въпреки това, имат един забележително нелогичен ум. Но не само възлите са от голямо значение; хирогномът трябва да обърне внимание и върху тия части от пръстите, които се намират между възлите, защото в тях се отразяват трите принципа: на божественото, духов мото и материалното. Най-горната част на пръста, нокътната, показва чрез своето различно устройство степента на склонността към висшите качества. Д Арпантини справедливо е нарекъл тоя фаланг „око на ръката“. Средният фаланг на пръстите принадлежи на духовното, на абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до тялото на ръката, принадлежи на материалното, на животинското. Силното развитие на единия или другия фаланг позволява да се направят най-решителни заключения върху природата на човека и неговото отношение към трите мирови принципа.
към текста >>

Те предпочитат точността и съвършенството на нещата пред големината или великолепието им.
в) Квадратни пръсти (фигура 34). Ъглестите пръсти винаги показват наклонност към философски науки, политика и теории. Те показват интерес към неща, които предполагат един по-дълбок ум. На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи. Притежателите на такива ръце се интересуват от социална политика, от дидактична и драматична поезия, от филология и логика, и изобщо от полезното и практичното. Те предпочитат точността и съвършенството на нещата пред големината или великолепието им. Те имат добро разбиране за деловите работи, в своите възгледи са положителни и изобретателни, но не и фантазьори. Те предпочитат да теоретизират, вместо да действат. Техните мисли никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства. Хора с гладки квадратни пръсти обичат литературата като такава, и имат бързотечащи мисли. Такива с възлесто квадратни пръсти действат само след зряло обсъждане.
към текста >>

Цифрите били врязани в ириса с най-голяма точност и правилност.
Той казва: „на ириса се явиха на синия фон бели писмени знакове, от които едни изглеждаха като цифри, един имаше формата на голямо Т., а друг на голямо V. За да убеди невярващите, Тенон накарал един рисувач да рисува окото от натура с пастел. От тази картина и днес се намира копие в парижкия музей. Преди неколко години в една парижка клиника се явила една жена, в чиито очи още от детинство се виждали знакове като печатани цифри. През увеличително стъкло се видело в лявото око числото 10, а в дясното числото 45. Цифрите били врязани в ириса с най-голяма точност и правилност. Докторът твърдял, че никой краснописец не бил в състояние да напише с перо или молив на хартия или на друг материал числата 10 и 45 тъй съвършено правилно, както били в окото на тази жена. Нещо още по-забележително в случая е наследствеността на тези знакове. Дъщерята на тази жена имала такива знакове в 17 си година, само че тя има числото 10 в дясното си око, а 20 в лявото. Макар различни, числата имали същата големина и същата правилност и точност. КНИЖНИНА 3.
към текста >>

Макар различни, числата имали същата големина и същата правилност и точност.
През увеличително стъкло се видело в лявото око числото 10, а в дясното числото 45. Цифрите били врязани в ириса с най-голяма точност и правилност. Докторът твърдял, че никой краснописец не бил в състояние да напише с перо или молив на хартия или на друг материал числата 10 и 45 тъй съвършено правилно, както били в окото на тази жена. Нещо още по-забележително в случая е наследствеността на тези знакове. Дъщерята на тази жена имала такива знакове в 17 си година, само че тя има числото 10 в дясното си око, а 20 в лявото. Макар различни, числата имали същата големина и същата правилност и точност. КНИЖНИНА 3. Д.р Ив. Джейков. Противо-инфекциозните свойства на неограническите арсенови съединения. Принос към фармакологията на liquor Fowler (критическа студия за конкурс). 4. От същия автор.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ Същият сън след три деня се повторил с най-голяма точност.
Болките ми бяха безгранични, жена ми изглеждаше, че ще си изгуби ума от скръб. След три дена жена ми една нощ видяла на сън малката покойница тъкмо такава каквато изглеждаше приживе, и я чула да й казва: „мамо, не плачи: аз не съм те оставила, аз съм още при тебе. Видиш ли. аз пак ще стана малка“. В това време тя се превърнала в малко ембрио, като прибавила: „ти сега трябва да почнеш отново да страдаш за мене! “ Същият сън след три деня се повторил с най-голяма точност. Една приятелка па жена ми беше й. казала, че този сън трябва да се вземе като едно лично изявление на детето. Нещастната жена, въпреки това, продължаваше да не вярва, че детето ще й се върне отново, особено пък като знаеше, че наскоро преди това тя бе пометнала и във връзка с това прекарала такива боледувания. които я карали да вярва, че тя въобще няма повече да зачене. Един ден, като плачеше жена ми отчаяно, внезапно на вратата на салона се чуха три остри почуквания, като че някой, който иска да влезе, почука три пъти.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност.
Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма. В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна торба“. Констатира се съши, че то обгръща духа на съществото така, както самото то се съдържа в материалното тяло. Такива са състоянията, аналогични на тия, които наблюдаваме в умрелите. Тогава става едно друго странно явление. Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност. Ето една подробност, която показва ясността на това видение. Едно познато нам лице видя и различи, в светлината на миналия си живот, всичките животни в един цирк, който е гледал още в детинството си. Роднините на умрелия гледат вече пред себе си само труп. Това е всичко, което виждат, във физическия свят, плътските очи. Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния свят.
към текста >>

Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр.
Това е всичко, което виждат, във физическия свят, плътските очи. Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния свят. Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна тялото си, каза: „аз си отивам“? Ние знаем силите на ясновидството. както те са изучени от изследваните със строго научен дух. Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр. Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка. Скъсването на тая последна връзка открива, че невидимият човек е съвършено освободен от плътския си организъм. Продължителността на времето, което минава от момента на смъртта до отделянето на тази тайнствена субстанция, е различна. Прочутият ясновидец Джаксон Дюис е видял магнетичния конец да се скъса следъ36 часа от констатацията на смъртта. Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест.
към текста >>

Тя дава отчетливост на идеите и точност на числата.
Те отличават във всеки религиозен символ истината от лъжата. Истината всякъде е еднаква, а лъжата се изменя, според местността, времето и лицата. Тия науки с три: Кабалата, Магията и Херметизмът. Кабалата или науката на еврейското предание би могла да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата: тя решава задачите на душата като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава отчетливост на идеите и точност на числата. Нейните изводи с неизменни за ума (разбира се, съобразно с човешкото познание) и създават дълбок душевен мир. Магията или науката на магите се е преподавала в старо време от учениците, а може би и от учителите на Зороастра. Тя представлява наука на тайните и особени закони на природата, на скритите сили, на действието на естествените и изкуствените магнити, кои го се намират извън материалния свет, с една дума, на съвременния език казано, тя е наука за всемирния магнетизъм. Херметизмът е наука за природата, която е скрита в йероглифите и символите на стария свят. Той е издирване на принципа на живота, с мечта да се извърши Великото Дело (за ония, които още не са постигнали това); той е възпроизвеждане от човека на естествения и божествения огън, който създава и възстановява съществото.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи.
Най-автентичното съобщение, което аз лично чух, е следното: г-жа X., като седеше една заран на закуска, каза, че току-що сънувала сина си, който бил на фронта. Тя го видела да носи ранени в един окоп близо до една къща, и като излязъл из окопа да търси други ранени, минал край един ранен, полузаровен от граната. Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа. В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението? В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи.
към текста >>

Лъчевите образи на психогоните ще отбелязваме по-нататък не като фотографии на мислите, а като психографии Това правим, защото изразът фотография на мислите съдържа една неточност или, строго взето, дори двойна неточност: първо, както се каза и отначало, тук само в много, малко случаи се касае за едно образно възпроизвеждане на мисловните актове.
Процесът е същият, както го видехме по-рано в примера за естеството и дейността на „въображението“. Там психическата енергия поставена в движение посредством дейността на представите, е отпечатала своите удивителни действия във физическия организъм. Остава .ни, обаче, открит още въпросът, от къде произлиза пластичната или организираща способност при тези психически процеси. И ако за опростотворяване си послужихме с израза дейност на представите, това ние не сторихме, за да избегнем мъчнотията, а защото трябваше, както се спомена и по-рано, да вземем за хипотетична предпоставка една такава способност на нашата душа. Другояче едва би бил мислим произхода на психогони. Лъчевите образи на психогоните ще отбелязваме по-нататък не като фотографии на мислите, а като психографии Това правим, защото изразът фотография на мислите съдържа една неточност или, строго взето, дори двойна неточност: първо, както се каза и отначало, тук само в много, малко случаи се касае за едно образно възпроизвеждане на мисловните актове. Второ, тука нема в обикновения смисъл на думата „светлина“, която да се впечатва на плочата, а има психически енергии, лъчите на които падат върху сетивния слой и предизвикват там химически промени. А „фотография“ значи: образ, създаден чрез слънчеви лъчи. Образът се предизвиква чрез физически впечатления. Той е, следователно, една психограма, а самият метод — психография. Бихме могли да подчиним психографията и фотографията на по-общото понятие радиография, като координирани разклонения.
към текста >>

То съдържа голяма неточност, понеже, според тази теория, мисловната дейност се схваща само като функция на менталната енергия (manas), а пък влеченията, усещанията, желанията и чувствата се проявяват в тъй наречената астрална субстанция (.„ката“).
Като поучителна аналогия може да послужи явлението, при което иначе извънсетивните ултравиолетови лъчи чрез влизането си във флуоресцентната субстанция стават в известна форма доловими за зрението. На първо място, тук ни интересува естественото ясновидство и то психическото ясновидство. Под това название ние разбираме прякото възприемане на психогоните: наблюдение на мисловните процеси, чувствените състояния, представените образи, усещанията, чувствата, влеченията, афектите, желанията, волевите актове и пр. По този предмет има едно богато илюстрирано класическо произведение от Ани Безант и Ледбитър, излязло под названието „Форми на мислите“. Трябва да подчертая, че това название не може да се оправдае и от гледището на теософската психология. То съдържа голяма неточност, понеже, според тази теория, мисловната дейност се схваща само като функция на менталната енергия (manas), а пък влеченията, усещанията, желанията и чувствата се проявяват в тъй наречената астрална субстанция (.„ката“). Прави се съществена разлика между менталитет и емоционалитет. Понятието „форма на мисълта“ важи само за първото, а за двете заедно е много тясно. Явява се нужно едно подчиняващо понятие, понятие за всички психически явления и като такова именно употребяваме изразът „психогони“. В началото на поменатото съчинение има една табела (фронтоспис), която ориентира в „значението на боите“. На всеки психогонист, според характера му, е свойствена една боя.
към текста >>

Че формата и пластичната точност на психогоните се обусловява от прецизността и силата на представите, това се счита вече за практически доказано чрез експерименталната телепатия.
Това е една лента на зигзаг, в средата с оранжеви бразди и от двете страни със сивовиолетови ръбове. Анализът на този психогон дава следното: оранжевата лента на средата е самосъзнанието на артиста, сивите крайни ивици наоколо са страхливост, стеснение. Когато си представим един предмет в определена форма, с други думи, когато психогонът се състои от една зрителна представа, тогава психическият образ взема пластическия образ на този предмет. Характерът (тонът на чувствата) на един психогон определя неговата боя. От определеността или прецизността на мисловния образ зависи най- сетне остротата на неговите очертания. Че формата и пластичната точност на психогоните се обусловява от прецизността и силата на представите, това се счита вече за практически доказано чрез експерименталната телепатия. Както при четеца на мислите Белини, така и при Пикман и други се случва често, те да казват на своите „агенти“ (на които четат мислите): „моля, концентрирайте се по-остро върху идеята си; мисловният образ е още твърде замъглен“ И фактически се установява, че в такъв случай агентът е бивал или разсеян или нерешителен. Тъкмо тук при телепатията реалността на психогоните и тяхната способност за проекция се явява като „conditio sine qua поп“, като безусловна необходима предпоставка за възможността на такива феномени. Когато некой в затворено помещение мълчаливо се концентрира върху некой представен образ, а през същото време в едно отдалечено помещение друг мълчалив и изолиран възприеме в съзнанието си същия представен образ, то може да стане само, защото оптическият представен образ на едното лице, формиран в психическа субстанция, изпъква пластично пред разширеното съзнание на другото лице. Приемателят трябва в такъв случай да се намира в едно състояние на повишена способност за възприемане, както това обикновено е присъщо на организма на ясновидеца. Ако се потвърдят и в бъдеще психограмите от оптически представи, както до сега такива макар.
към текста >>

Идеите, неразлъчни от числата, при събирането, делението и умножението следват движението на числата и заемат тяхната точност.
Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие. Азбуката и десетте знакове на числата — ето началото на всички науки! Прибавете към тях знаковете на четирите главни страни на небето или четирите времена на годината, и вие ще имате пълна книгата на Еноха. Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея. Формата на всяка цифра и на всяка буква има своя математическа причина и йероглифическо значение. Идеите, неразлъчни от числата, при събирането, делението и умножението следват движението на числата и заемат тяхната точност. Така, книгата на Еноха е аритметика на мисълта. (Следва). Προф. Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. I — II) Малък палец означава всякога признак на търпеливост, следствие на изключителното владение от чувствата; в такъв случай, подобни деца разсъждават повече по моментни внушения, отколкото чрез разумна разсъдливост. Голям палец означава противното на това: респективните деца тогава се ръководят повече от ума си, отколкото от чувствата си.
към текста >>

фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите.
33) проявява, както вече споменахме, една напълно изявена склонност и талант към изкуството: обаче, на притежателите на такива пръсти са вродени различни характерни свойства, които не се поддават на възпитание; тъй като те, ако не се помисли отрано за тяхното ограничение, могат да дадат повод за съвършено грозни прояви. Това са: лекомислие, страстност, безразсъдност, нахалност, страст към наслаждение и надменност. Тези наклонности се забелязват у деца с равни и конически пръсти, още от най-ранна възраст и създават често повод за неприятности в училището и при сношение с други чужди деца и другари; от най-голяма важност е, поради това, заблаговременно да се обуздават и победят чрез строго, разумно въздействие — главно върху страстността и жаждата за удоволствие, които влекат след себе си всички други злини — чрез морално възпитание, и да дадат възможност на детето чрез запечатване в паметта му строги правила и чрез усилване разумната воля, успешно да воюват или поне да преградят тия лоши свойства. Не могат съвършено да се потиснат подобни вродени склонности, както и вродената форма на пръстите не се изменя повече; обаче — чрез творчество на морална основа напълно е възможно да им се създаде противовес, който да възпрепятства или, поне, неутрализира твърде грубите начала на подобни вредни страсти. Деца с квадратни пръсти (гл. фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите. Те ще дадат, при съответното възпитание, добри ученици, които посещават акуратно училището, които никак не закъсняват, нито пропускат един час напразно, и още в детски години проявяват решителен признак на педантство. За деца с квадратни пръсти мярката дължина не ще бъде един метър, а 100 сантиметра, килограма не 100 декаграма, а 1000 грама. У деца с квадратни пръсти, на първо място трябва да им се даде известно чувство за дружелюбно отношение, за обноски с хората·, защото те действително имат заложба да бъдат твърде изкусни и честни хора; обаче, остават винаги досадни, безпомощни и несръчни в обществените сношения. Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки. Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг.
към текста >>

Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност.
От тази планета, появяването на слънцето би могло да се забележи само под един ъгъл от 350, т. е., тя е толкова голяма, колкото ни се показва на нас Юпитер в средното си отдалечение от земята. Нейната светлина, без съмнение, би била много по-голяма, отколкото светлината, която достига до нас от Юпитер, понеже последната свети с отразена светлина. Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята. Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди. Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето). Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун.
към текста >>

Това може да стане с пълна точност с помощта на крескографа.
Отслабените екземпляри умирали веднага, но реакцията у засилените е била съвършено друга. В първия случай, силата на реагирането е преставала внезапно : ударът е бивал смъртоносен, а в втория съпротивата пораствала. И у човека, както у растението, минава в критическия момент спазмата през делото му тяло. Отровата убива, но когато е дадена в достатъчно малки дози, тя действува като извънредно активно възбудително средство за растеж. Мъчно е само до като се определи критическата доза, която не трябва да се надминава. Това може да стане с пълна точност с помощта на крескографа. И растението, ако му се даде една подобна доза, ще може по-вече да противостои на насекомите. Важността на тия изследвания изпъква ясно от гледището на прогреса в земеделието. Професор Боз е правил тия опити в прочутия институт в Калкута, осно- ван от него преди 20 години. Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания. 25-годишнината от откритието на Rontgen.
към текста >>

Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката.
Професор Боз е правил тия опити в прочутия институт в Калкута, осно- ван от него преди 20 години. Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания. 25-годишнината от откритието на Rontgen. През декемврийските дни на 1895 год. светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН. Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн. Съмнението в истинността на това откритие на вюрцбюргера, звучеше като вълшебна приказка, трябваше бързо да изчезне. През един период от няколко месеци само, с няколко свои ясни, кратки, но пълни съобщения, Рйонтген даде такъв ценен материал върху тъй наречените Х-лъчи (непознати лъчи),— а по предложението на Kolliker съвременниците са ги нарекли Рйонтгенови лъчи, — че за бъдещето столетие, в физиката, едва ли ще се прибави към това нещо по-съществено. Интересно е да се цитират някои от първите съобщения на Рйонтгена. Той, след като описва с четири изречения първоначалния си опит, казва: „Скоро ще стане известно, че всички тела са проницаеми за действуващата сила (Agens), но само в различна степен.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чрез един експеримент на Физо (F) се доказва с най-голяма точност, че този етер е почти съвсем неподвижен, а небесните тела се движат през него както едно сито през въздуха.
Неме механически експеримент, чрез който може да се докаже, кой от двамата има право. Но всичко това важи само за механически процеси. Както ще видим сега, трябвало би да можем да измерваме абсолютната скорост на земята чрез оптически експерименти. Учението за светлината ни казва, че светлината без съмнение е едно вълнообразно движение и като такова тя трябва да има един носител. Този носител, според физиците, е етерът, който изпълня цялото пространство на вселената и прониква във всички тела. Чрез един експеримент на Физо (F) се доказва с най-голяма точност, че този етер е почти съвсем неподвижен, а небесните тела се движат през него както едно сито през въздуха. Те могат да го подвижват само твърде малко и то толкова по-малко,, колкото по-слаба е оптическата им гъстота, следователно, въздухът пък най-малко. В широкото пространство на вселената между небесните тела етерът ек стои неподвижен. При тази хипотеза скоростта на земята спрямо етера (ще я наречем q) ще бъде идентична с абсолютната й скорост в вселеното пространство. Но q може да се мери. Скоростта на светлината в вселеното пространство (етера) е С = 300,000 километра в секунда (Km/Sec).
към текста >>

Този експеримент са направили с най-голяма точност Михелсон и Морлей (М. М.).
За целта на това измерване се пуска да лети един лъч светлина от земна точка А. по направление q до друга земна точка В. Лъчът ще употреби по-дълго време сега, отколкото ако летеше от В към А, защото в първия случай В също се движи пред А с скорост q, когато в втория случай А иде срещу В. Следователно, в първия случай измерването на светлинната скорост е с грешка с — q, а втория с с + q. Като съберем двете числа, получаваме 2 q, и с това и дирената величина q. Този експеримент са направили с най-голяма точност Михелсон и Морлей (М. М.). Резултат — нищо! Във всички посоки по земята са получили като скорост на светлината същото число с, a q не могло да се определи. Следователно, К R Р важи и за оптическите явления. И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост. (Следва). АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От тези примери следва, че спящият в транс притежава способността да знае отнапред известни работи и то много седмици по-рано: с една точност до минута.“ Г-ца Райхел много често в транс е казвала предварително с голяма точност близките конвулсивни кризи и всички те се случвали в посоченото време.
Действително, на 8. май тя за последен път имала главоболие. Не- кой може да помисли — казва Райхенбах — че г-ца Новотни е играла комедия. Но той отговаря на това така: „такива примери имам със стотици и хиляди из своята опитност, — примери, наблюдавани и проверени от мене. Този отделен случай споменавам само за пояснение. От тези примери следва, че спящият в транс притежава способността да знае отнапред известни работи и то много седмици по-рано: с една точност до минута.“ Г-ца Райхел много често в транс е казвала предварително с голяма точност близките конвулсивни кризи и всички те се случвали в посоченото време. Служещите обикновено я питали във време на магнетичния й сън за нейната следваща криза, за да бъдат готови за услужване. По това се говорило в къщи като за нещо обикновено. Г-ца Вайганд предсказвала всеки ден в кой час на следния ден ще падне в транс. Неколко пъти Райхенбах отивал при нея по-рано от уреченото време и се убедил в точността на предсказанията й, Веднъж тя казала, че ще падне на 5 юни 1816 год. в магнетичен сън, който ще трае непрекъснато (без събуждане) три седмици.
към текста >>

Неколко пъти Райхенбах отивал при нея по-рано от уреченото време и се убедил в точността на предсказанията й, Веднъж тя казала, че ще падне на 5 юни 1816 год.
Този отделен случай споменавам само за пояснение. От тези примери следва, че спящият в транс притежава способността да знае отнапред известни работи и то много седмици по-рано: с една точност до минута.“ Г-ца Райхел много често в транс е казвала предварително с голяма точност близките конвулсивни кризи и всички те се случвали в посоченото време. Служещите обикновено я питали във време на магнетичния й сън за нейната следваща криза, за да бъдат готови за услужване. По това се говорило в къщи като за нещо обикновено. Г-ца Вайганд предсказвала всеки ден в кой час на следния ден ще падне в транс. Неколко пъти Райхенбах отивал при нея по-рано от уреченото време и се убедил в точността на предсказанията й, Веднъж тя казала, че ще падне на 5 юни 1816 год. в магнетичен сън, който ще трае непрекъснато (без събуждане) три седмици. Това се случило точно така. Г-ца Гиртлер също предсказвала своя транс. На 22. декември г-ца Цинкел казала в магнетичен сън (транс): „На 19.
към текста >>

писание, до толкова ревнив че, недоволен и съмняващ се в точността на латинския му превод, изучил го от самия му еврейски оригинал, неговите възгледи върху християнското учение едва в началото на настоящето столетие се подемат и намират разпространение най първо в „Сведенборговото общество“ в Лондон, а след това и другаде.
РАЗНИ ВEСТИ Сведенборгско сдружение „Християнски живот“ в Прага. В кн. VI от I год. на Всемирна Летопис бяха дадени кратки сведения за бележития шведски ясновидец и мистик Емануел Сведенборг. Живял през времето на господството на папската римокатолическа църква, ревнив изследовател на свещ. писание, до толкова ревнив че, недоволен и съмняващ се в точността на латинския му превод, изучил го от самия му еврейски оригинал, неговите възгледи върху християнското учение едва в началото на настоящето столетие се подемат и намират разпространение най първо в „Сведенборговото общество“ в Лондон, а след това и другаде. Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението.
На първо място, припомнете си, че всичко, което съществува, трябва да има една форма и един цвят. Нищо не може да се изяви, ако му липсват тия две качества, а да се изяви, значи трептящата сила да се раздели или да отдели една част от атомите на материалната маса. Трептението е, прочее, принцип на формата и на цвета и изявяването изисква съществуването на тия две качества. Вижте цветята, със техните толкоз различни форми и безкрайни краски. Не е ли силата на трептението, която определя ръста, цвета и формата им? Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението. Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма.
към текста >>

Два опита, F и ММ, изпълнени със същата точност, дават тъкмо противоположни резултати.
IV.) (Б. Р. Тази статия е предназначена, главно, за четци с широки познания по физиката и математиката. Другите ще се задоволят само с усвояване заключенията на проф. Айнщайна за времето и пространството и на Минковски за четвъртото измерение, като научно доказателство за реалността на духовния свят). Така, физиката беше поставена пред най-трудната загадка, каквато някога й е давана за разрешаване. Два опита, F и ММ, изпълнени със същата точност, дават тъкмо противоположни резултати. Защото опита ММ може да се обясни тъй, като се приеме, че въздушната атмосфера със своята скорост q влече със себе си етера, а с това и движението на светлината. Простото логическо заключение ще бъде това, че скоростта на светлината трябва да бъде една и съща във всички посоки. Но това заключение противоречи на опита F. Внимателният четец ще намери, може би, един повод за съмнение в предполагаемия етер. Но той може спокойно да го изостави и да приеме, че светлината се превежда по някой неизвестен начин.
към текста >>

Възажения са възможни, първо, ако става въпрос за точността на опита ММ, следователно, и за верността на принципа С.
електромагнитните явления няма абсолютна едновременост. Това понятие тогава само добива смисъл, когато посочваме системата, от която става наблюдаването на нейното времетечение. Времето за нея е относително. Наблюдателната кула на проф. Айнщайн в Потсдам Този математически начин на доказване крие в себе си такава убедителна логика, че не може да има и сянка от съмнение вжв верността на неговите изводи. Възажения са възможни, първо, ако става въпрос за точността на опита ММ, следователно, и за верността на принципа С. Тази точност, обаче, според гледището на физиците е 99% следователно, далеч от всяко съмнение. Второ, ако се повдигнат възражения срещу предпоставките относително движението на светлината, стоящи във връзка със съществуването на етера. Етерната хипотеза, обаче, въобще не играе тук някаква роля, защото Айнщайновото доказателство си остава същото и ако оставим съвършено на страна етерната хипотеза и говорим само за „движение на светлината“, с еднаква скорост на разпространение по всички посоки (принцип С), без да си съставляваме някаква представа относително вида на това движение. Нещо повече даже, тази хипотеза трябва да се изостави. Тъй като опитите F и ММ при употребата на относителното време не си вече противоречат (върху доказателството тук не можем да се спираме), то, с оглед към етерната хипотеза, това би значило да приемем етерът и като подвижен, и като неподвижен — нещо логически недопустимо.
към текста >>

Тази точност, обаче, според гледището на физиците е 99% следователно, далеч от всяко съмнение.
Това понятие тогава само добива смисъл, когато посочваме системата, от която става наблюдаването на нейното времетечение. Времето за нея е относително. Наблюдателната кула на проф. Айнщайн в Потсдам Този математически начин на доказване крие в себе си такава убедителна логика, че не може да има и сянка от съмнение вжв верността на неговите изводи. Възажения са възможни, първо, ако става въпрос за точността на опита ММ, следователно, и за верността на принципа С. Тази точност, обаче, според гледището на физиците е 99% следователно, далеч от всяко съмнение. Второ, ако се повдигнат възражения срещу предпоставките относително движението на светлината, стоящи във връзка със съществуването на етера. Етерната хипотеза, обаче, въобще не играе тук някаква роля, защото Айнщайновото доказателство си остава същото и ако оставим съвършено на страна етерната хипотеза и говорим само за „движение на светлината“, с еднаква скорост на разпространение по всички посоки (принцип С), без да си съставляваме някаква представа относително вида на това движение. Нещо повече даже, тази хипотеза трябва да се изостави. Тъй като опитите F и ММ при употребата на относителното време не си вече противоречат (върху доказателството тук не можем да се спираме), то, с оглед към етерната хипотеза, това би значило да приемем етерът и като подвижен, и като неподвижен — нещо логически недопустимо. Най-после достатъчно е указанието върху съвършената хармония и закръгленост на Айнщайновата система на целокупната физика, която той изгражда върху развалините на старата физика.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е.
Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е. ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание.
към текста >>

В психологическата област, наистина, външният знак на силата е всякога точността.
Но нека видим, със същия автор, какво става с тия болести: „Там, дето мозъчната повреда е тежка и дето паметта за думите е дълбоко засегната, едно силно възбуждане, напр. едно вълнение, отнася веднага спомена, който изглежда изгубен за винаги. Щеше ли да бъде възможно това, ако споменат би бил вложен в повредената или разрушената материя? Работата става по-скоро като че ли мозъкът извиква спомена, а не го задържа. Онемелият става неспособен да намери думата, когато има нужда от нея: той като че ли -обикаля около нея, без да има потребната сила да тури пръста си на исканата точка. В психологическата област, наистина, външният знак на силата е всякога точността. И споменат изглежда да има тая точност, та по някога онемелият, като замести изгубената дума с няколко, вкарва в тях самата тая дума. Нека разгледаме сега какао става при прогресивното онемяване, т. е. когато забравянето на думите става все по-силно. Изобщо, думите изчезват тогава в определен ред, като че ли болестта знае граматика: собствените имена се затъмняват най-напред, после простите думи, после прилагателните, и най-после глаголите съставляват тъй да се каже толкова легла, поставени едно върху друго, че повредата засяга тия легла едно след друго. Но болестта може да има различни причини и да вземе разни форми, да действа в която и да е точка на мозъчната област и да напредва в всяко направление: реда на изчезването на спомените остава същият.
към текста >>

И споменат изглежда да има тая точност, та по някога онемелият, като замести изгубената дума с няколко, вкарва в тях самата тая дума.
едно вълнение, отнася веднага спомена, който изглежда изгубен за винаги. Щеше ли да бъде възможно това, ако споменат би бил вложен в повредената или разрушената материя? Работата става по-скоро като че ли мозъкът извиква спомена, а не го задържа. Онемелият става неспособен да намери думата, когато има нужда от нея: той като че ли -обикаля около нея, без да има потребната сила да тури пръста си на исканата точка. В психологическата област, наистина, външният знак на силата е всякога точността. И споменат изглежда да има тая точност, та по някога онемелият, като замести изгубената дума с няколко, вкарва в тях самата тая дума. Нека разгледаме сега какао става при прогресивното онемяване, т. е. когато забравянето на думите става все по-силно. Изобщо, думите изчезват тогава в определен ред, като че ли болестта знае граматика: собствените имена се затъмняват най-напред, после простите думи, после прилагателните, и най-после глаголите съставляват тъй да се каже толкова легла, поставени едно върху друго, че повредата засяга тия легла едно след друго. Но болестта може да има различни причини и да вземе разни форми, да действа в която и да е точка на мозъчната област и да напредва в всяко направление: реда на изчезването на спомените остава същият. Щеше ли да бъде същото, ако болестта би атакувала самите спомени?
към текста >>

За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали.
Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения. Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа. Ние ще се занимаем за най-удобно с тия различни видове трептения кат» с отделни течения. Всяко от тия пет течения се подразделя на други течения и всяко от тия подразделения се различава от другите чрез своя степен на трептение, точно тъй, както Гълфщромското течение се различава от водната маса, през която то минава. Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове. За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали. Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет. Истина е, че тик реални течения са били отчасти съзрени от хората, които са ги нарекли зодиакални светлини, и че многобройните шарки на северните страни изпускат така също неколко проблясъци от тия космически течения, които не царуват само по повърхността на земята, но и я пронизват. Те минават също и през човека, микрокосмоса, проникнат от тях като всека част от света. Разгледани от субективната страна на живота, тия течения изглеждат като едно грамадно количество от ленти с пет различни шарки, плаващи отгоре надолу, обикаляйки земята и обгръщайки всички предмети и всички живи твари. Тия от вас, които са имали случая да гледат нагорещените тротоари на един град посред лято, са могли да видят трептенията от горещина, които се издигат от тях и плуват над тях във вид на неопределени пари.
към текста >>

У жени, които притежават малък палец в свръзка с ъглести пръсти, намираме винаги любов към ред и точност.
Малък палец на тясна, дълга и тънка ръчица срещаме у ориенталските, горящи за наслада, жени, които живеят само за веселие и удоволствия, а къщните им задължения, с малко изключения, са почти занемарени. В книгите на индийския законодател Ману е отбелязано следното очертание относно този характер на ориенталската, особено индийската, жена: „Брама даде на жената, покрай любовта й към леглото, стола и разкошеството още и зли жажди, гняв, лоши наклонности и извратености“. Малък палец в свръзка с лопатовидни пръсти показва преданост и широка душа, но също и обич за дейност и разбиране на условията на реалния живот. Такива жени обичат и разбират от коне и други такива домашни животни. Техните идеи са насочени въобще повече към полезното и практичното, отколкото към идеалното. У жени, които притежават малък палец в свръзка с ъглести пръсти, намираме винаги любов към ред и точност. Такива жени държат своите къщи приветливи и. чисти, без да са тиранични или деспотични към прислугата. Също действат наоколо си повече с добър пример, отколкото с наложителни думи. Но видим ли голям палец на ъглести пръсти, това показва винаги, че тази жена се отнася дръзко, строго и деспотично, както към своите, така и към слугите си. г). Плътност на женската ръка.
към текста >>

Ако не сме уверени в точността на горните изисквания, по-разумно ще е да се обръща внимание на световните аспекти.
(За това по-нататък — повече). Имаме световен триъгълник, световен противостоеж, световна четвъртина, сески- квадрат, световен получетвъртинен аспект, световен полушестинен. Световен успоред имаме тогава, когато две планети се намират на съответни равни отстояния от меридиана. 62° 5' на раздалеч 1-о от върха на 11-а къща, ще се намира в световен успоред с друга планета, която би се намирала на по-малко от 1° пред върха на 9 къща. Мъчнотията при световните аспекти лежи в това, че трябва точно да се знае мига на раждането, а според това и различните върхове. Ако не сме уверени в точността на горните изисквания, по-разумно ще е да се обръща внимание на световните аспекти. Световни аспекти, образувани с прогресивни планети, могат в известни случаи да ни натъкнат — чрез действието, което упражняват — на следи, по които да познаем точното време на ражданието. Поларност Огнените и въздушни знаци , , , (положителни и мъжки) се зоват още електрични знаци. Земните и водни знаци, , , , (отрицателни и женски) се наричат магнетични. По същия начин можем да подразделим и планетите:, , , , са електрични, а , , , — магнетични; като сбор от влиянието на всички планети, попада и под двете групи. Според възхождащия знак, и според това в какви знаци се намират и — в електрични или магнетични, можем подраздели хората на електрични, магнетични и електромагнет.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колкото идеите ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния.
Четиринадесето: разрушавайте страха, и тогава всички трескави състояния ще изчезнат. Да допуснем, че имаме един болен от туберкулоза. Преди всичко, трябва да се отстрани от ума му страха, че страда от една неизлечима болест. След това представлявайте си за него картината на белите дробове в съвършено здраве, така че да се влива в тях космическата сила, и после употребявайте такива внушения, отрицания и твърдения, които ще ви продиктува интуицията ви. Петнадесето: употребявайте такива думи, които най-добре изразяват вашата мисъл. Колкото идеите ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния. Вместо да казвате: „Бог е любов, а ти си едно негово проявление и, следователно, ти изразяваш само тая любов“, т. е. вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“. Тези няколко правила и внушения могат да се употребяват успешно при духовните лечения. Има и други, но тия са достатъчни, за да покажат законите на лечебната практика. Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Даже с математическа точност можем да определим с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба.
Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. За пример, вземете дихателната система на човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система — стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щателно и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете пред вид кръвообращението на човека, с неговата артериална и венозна система; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък в неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек все- кога се замисля за онова, разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронката част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи и характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея?
към текста >>

Разъмява се, трябва да отстъпим от строгата „научна точност“ и да се задоволим с едно просто изложение на въпроса.
Поради това, полезно е за нашите четци да изучат, от астрологическо гледище, личностите на тия двама държавници, които, упорити в преследването на своите цели, не отстъпват от заетите си позиции и ще се борят, както изглежда, до последна крайност или — до нова катастрофа. Четците ни, за свое осветление в случая, ще могат да се ползват от целия мате- риал по астрологическата наука, който дадохме до сега в I, II и III годишнини на Всемирна Летопис. — Б. p.). В тази статия ние желаем да покажем по най-прост начин, как действат астралните влияния в хороскопите на г. г. Поанкаре и Еберт. Разъмява се, трябва да отстъпим от строгата „научна точност“ и да се задоволим с едно просто изложение на въпроса. Но, при все туй, всички, които изучават астрологията, ще могат да се убедят, че ние се опираме на „научна“ база. Нека дадем, преди всичко, някой животописни сведения. Г-н Реймонд Поанкаре, председател на Министерския Съвет и министър на Външните Работи в Франция, е роден в Барълйо-Дюк, на 20 октомври 1860 г. Отначало той бе адвокат, но по-късно той влезе в политическата кариера. В 1894 г.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак.
Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция. Формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об5), които образуват неговата лъчиста и цветна аура — всичко това трябва да доставя изобилен и необходими материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивиди има свой цвят, съответен на цвета на планетата, под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага . . . И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенстват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Друг път тя видя жена ми, когато тя бе в друга къща, и описа с точност мястото, дето се намираше в тая минута, в което аз се уверих тутакси.
Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане. Когато едно дете наду един сапунен мехур, тя извика: „ах, Боже мой, аз видях в тоя сапунен мехур всичко онова, за което мислех, макар и да бе много далече то, и не само за един кратък момент, но през целия си живот, и това ме ужасява! “ Тогава аз направих един сапунен мехур и поисках от нея да се опита да види детето си, което тогава бе много далече от нея. Тя ми каза, че го вижда в едно легло и това й направи голямо удоволствие. Друг път тя видя жена ми, когато тя бе в друга къща, и описа с точност мястото, дето се намираше в тая минута, в което аз се уверих тутакси. Между това, мъчно я принуждаваха да се реши да погледне в сапунените мехури. Тя трепереше и се страхуваше да не би да види нещо, което би я ужасило. В един от тия мехури тя видя веднъж един малък мъртвешки ковчег пред една съседна къща. В оная минута там нямаше никакво болно дете, но малко след това жената, която живееше там доби дете. Последното живя само няколко месеци и г-жа Хауфе го видя положено в един ковчег.
към текста >>

Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост.
Коментариите на д’ Оливе и на Хиероклеса разкриват дълбокия езотеричен смисъл на тия думи, които излагат и развиват учението на Питагора. Това учение, като определя произхода и края на човека, както и свойствата на божествеността, установява законите на причинността, еволюцията и края. Според д’Оливе, това е било същинското посветително учение на древността или науката за усъвършенстването, основана солидно върху плана и целта на всемирното творение. Тая наука, изразяваща мисълта на Питагора, е послужила за връзка между изток и запад, и през всичките векове досега е доминирала цивилизацията. Прочее, велика е заслугата на окултната школа на Питагора. Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост. Питагор, неговата епоха, делото му и вложените в него заключения ни представят, прочее, солидна база за цялото изучаване, което предприемаме, изложение на научните средства за употреба, с които да се преустрои упадналата социална държава и да се възстанови синтезата, която тоя велик философ напразно е предприел да установи. Ние сме решени да бъдем Питагор на християнството“. . .3) И действително, кротонският маг, посветен в големите и малките мистерии, който е проникнал далеч в неизследимите глъбини на небето и е открил, че вселената е основана на числа и фигури, който е построил таблицата на умножението, измислил известната Питагорова теорема за квадрата на хипотенузата, посочил е съотношението на планетите и влиянието им върху земята и хората, открил е основата на музиката в числата, чрез установяване на едно специално числено музикално правило и пр. — тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония, астрономия, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство. В ид.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За него най-много подхожда чиновническата кариера по изправността и точността, които изисква, качества, изразени във всяка негова постъпка.
Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя. Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане. Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина. Човекът с четвъртита ръка се отличава с педантство, т. е. прекалено чувство за ред и порядъчност в възгледите си. За него най-много подхожда чиновническата кариера по изправността и точността, които изисква, качества, изразени във всяка негова постъпка. Той е човек, у когото всичко трябва да върви като по мед и масло. Успиване, няколко минути, по късно поднасяне на закуската и др, подобни дреболии са в състояние да развалят доброто му настроение за цел ден. Бельото му, книгите му, книжата му са тъй наредени по местата си, че и в тъмнина да посегне, веднага намира това, което му трябва. Тежко на оногова, който не остави пак на мястото взетата от писалището му книга, писалка или друга вещ. Притежателят на четвъртита ръка проявява, при все това, сума добри качества, но те са от такъв характер, че могат да му спечелят пълното уважение и почит на околните, но никога и тяхната любов.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Меркурий в 8-ия дом: този дом ни дава сведения за всичко онова, което е свързано със смъртта, но за да се извади заключение за смъртта и за вида на смъртта от знака, който заема върха на 8-ия дом и от планетите, които се намират в него, ние трябва да изследваме с голяма точност асцендента, хилега и всичко онова, що е във връзка със здравето, като запример аспектите, които получават Слънцето и Луната, защото известни дисхармонични съчетания на направленията (Directions, — аспекти в прогресивния хороскоп — Б.
Меркурий в 7-ия дом: добре аспектиран, очертава повечето пъти един чисто социален кръг на дейност от интелектуално естество. Съпругът (или съпругата), както и съдружникът ще бъдат сръчни, ловки хора. При нехармонично аспектиране на Меркурий в този дом, домашни раздори и неприятности са почти неизбежни. Съдружникът (също се отнася до съпругът или съпругата) ще бъде по-млад. Понеже Меркурий придобива качествата на планетите, с които е свързан, от голяма важност е да се изследват точно неговите аспекти. Меркурий в 8-ия дом: този дом ни дава сведения за всичко онова, което е свързано със смъртта, но за да се извади заключение за смъртта и за вида на смъртта от знака, който заема върха на 8-ия дом и от планетите, които се намират в него, ние трябва да изследваме с голяма точност асцендента, хилега и всичко онова, що е във връзка със здравето, като запример аспектите, които получават Слънцето и Луната, защото известни дисхармонични съчетания на направленията (Directions, — аспекти в прогресивния хороскоп — Б. Пр.) могат да донесат смърт, когато запример другите данни, указват на крепко здраве и дълъг живот. Положението на Меркурий в 8-ия дом подтиква към изучаване и изследване на окултното или потайното. Смъртта настъпва при пълно съзнание. Често това положение създава медиумичност и психизъм, но и опасност от нервни или мозъчни заболявания (при неблагоприятно аспектиране). Меркурий в 9-ия дом: одарява с добри умствени способности, носи любов към научни изследвания, успех в писателството, особено ако се намира в някой въздушен знак или в Дева.
към текста >>

Ней не липсват също научна подготовка и точност на метода, тъй необходими; за да продължава изследванията за естеството на това вещество, в които тя е ангажирана.
Водата, на късо, е средство за възприемане на семето от оригиналното вещество, според както алхимиците биха се изразили. Последно, но не по-малко важно, е, че за тоя мистериозен „агент“, какъвто е откритието на г-жа Дикинсън, постоянно се говори като за такъв, който в природата е един „всеобщ разтворител“. В друго направление, както моите четци ще си спомнят, паралели са били теглени между последното откритие за „е топлазмата“ и описанията на първичната материя, както са дадени от Тома Воган, а те показват наистина едно твърде близко сходство. Ние можем да се запитаме, дали откритието на г-жа Дикинсън не е ключът към тайната на тая първична материя или принцип на живота в една насока, точно както ектоплазмата е очевидно неин ключ към друга? Откритието на г-жа Дикинсън изисква една пълна лаборатория, каквато тя понастоящем не притежава, но с каквато се надява да се снабди по-късно. Ней не липсват също научна подготовка и точност на метода, тъй необходими; за да продължава изследванията за естеството на това вещество, в които тя е ангажирана. В всеки случай, по отношение на живота, ние стоим на твърда почва и можем да кажем, че зародишният живот е вездесъщ. В своята цялост, той е неунищожим чрез никакво, известно до сега, средство. Той се нуждае само от оплодотворяване, но не могат ли въпросните лъчи да изиграят своята роля и в това отношение? (Прев. от англ. — Краят в следващата книжка).
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Окултизмът при никоя своя крачка не отрича строгостта и точността, присъщи на съвременния интелектуалистично-естествонаучен начин на мислене.
Обаче, Дарвин има и трети труд: Израз на чувствата. Този труд показва, че онзи, който се е научил да наблюдава в естествонаучен смисъл на думата, може да развие способности много пригодни за изследване човешкия душевен и духовен живот. Дарвин, разбира се, отиде толкоз далеч в тази област, колкото му беше отворен пътя чрез неговия инстинкт. Умелостта на наблюденията му доказват, че сръчността (опитността), която човек добива при естествонаучните и интелектуалистичните наблюдения, може да съдейства при проникване в душевния живот. И на това почива надеждата на антропософското (окултното) изследване. Окултизмът при никоя своя крачка не отрича строгостта и точността, присъщи на съвременния интелектуалистично-естествонаучен начин на мислене. Обаче, окултизмът същевременно показва, как човек може да отиде по-нататък и как по този начин границите, които Дарвин постави повече практически, а Дю-Боа-Раймонд повече теоретически, могат да се прекрачат по научен път, и така човек да проникне в свръхчувствения свет. И именно, тогаз се идва до истинско познание на човешкото естество. Първата крачка към висшето познание е да се схване, в що се състоят тези две граници в обикновения живот. Ако нямаше никаква граница навън, т. е., ако можехме да изследваме без остатък естеството на материята със светлината на ясната ни, но ледено-студена мисъл, не би било възможно това, което не само просветлява света, но и го стопля, именно любовта.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Поместваме горната статия по молбата на преводача й, без да споделяме повечето мисли, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост.
Дано настъпи по-скоро това хилядолетие! София, 29. VII. 1926. Превел: Waniеl. Б. Р. Поместваме горната статия по молбата на преводача й, без да споделяме повечето мисли, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост. Редакцията не „Всемирна Летопис“ има пред вид да изложи системно, в редица статии, науката за Магията (теория и практика), но намира, че за българската четяща публика това е още преждевременно. На едно общество, чиито знания по окултизма са още в зародиша си или са дори terra incognita, а материалистите безцеремонно ги отричат, да се предава магия е не само прибързано, но даже и опасно. Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува. ______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора. 2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът).
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така че, от хиляди години, на камъка е била поверена грижата да предсказва с една забележителна точност — за ония, които биха могли да разберат — времето, даже годината, когато светът ще претърпи големи злочестини или бележити промени.
— Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие. Да отгатваш значи да предсказваш, и онзи, който предвижда най-далеч, знае най-много. С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци. Голямата Пирамида,този удивителен пророчески паметник, възникнал и издигнат преди хиляди години под ръководството на старите пророци, е израз на една тъй дълбока мисъл и на един тъй загадъчен план, че всичките отделения и вътрешни проходи, които се намират там, се отнасят всички към великите събития за които земята е била отредена да бъде едно след друго театър. Нещо повече, всяко изменение в нейната материална постройка е съобразено по начин, че метрическия му размер да съвпада с годините, през които известни събития има да станат. Така че, от хиляди години, на камъка е била поверена грижата да предсказва с една забележителна точност — за ония, които биха могли да разберат — времето, даже годината, когато светът ще претърпи големи злочестини или бележити промени. Прозее, тези пророчески знаци, схванати върху камъка, са били намерени удивително точни. Предходният период на християнската ера (4 год. преди Христа), ерата на протестантизма и на французката революция, на неотдавнашната война в 1914 год. — която е още недовършена! — всичко това съвпада с известния „годишен знак на палеца“ в голямата Пирамида, и поради това ние можем да бъдем уверени, че знаковете, които остава да се открият, ще послужат да определят други събития в течение на идещите години; ние трябва да привлечем вниманието на света върху един факт от изключителна важност, какъвто е „великата катастрофа“ — „голямото запустение“, или, както казва Писанието, „времето на такива бедствия, каквито не е имало откак съществуват народите“.
към текста >>

Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния.
Ако вземем за правдиви доказателствата, добити през миналите хиляди години от достоверността на пророчествата на тази Голяма Пирамида, ние можем добре да схванем предсказанията по отношение на бъдещето и да се приготвим за него. От още по-голяма полза е да се знае точно, от де и как гениалните строители на тази старинна пирамида са извлекли своята голяма мъдрост и са били способни да съградят един тъй удивителен паметник, като същевременно са си служили със същите елементи, за да разкрият тайните и измислят ясни методи за продължение в бъдещето на редица други пророчества. Ключът на всичкото знание и на цялата мъдрост е бил известен на тези стари пророци, както „Логоса“ или „Езика на Твореца“ и първоначалният термин, с който са били отбелязвани тия „мъдреци“, е бил „Маги“, От Атлантида до Египет, после до Халдея, Индия, Юдея, Гърция и най-после Рим, знанието е било изучавано и пазено истинско и чисто от тези „Маги“, макар че римляните са изменили името им в единствено число „magus“ И в множествено число „magi“. Но на халдейски, санскритски и на сегашния английски езици имат „Magi“, в единствено число, и „magis“, в множествено число, Mage и Mages, на френски език. „Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог. Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния. Светът е пропътувал по вътрешния коридор, слизайки от потопа. Отвореният проход в пирамидата констатира този факт. Първият проход слиза до епохата на еврейския век и там има друг, който се издига към „Стаята на Царицата“. Но достигнал до тази точка (4 г. преди Христа), този възходящ проход става по-издигнат, за да означи християнската епоха, докато стигне „Големия ход“.
към текста >>

„Нека— казват тия астролози—да изучваме всичко от самия източник, без никакви посредници; нека издигнем очите си към звездите, които се разговарят и съвещават, преди да предприемем каквато и да е работа на земята, и нека да преведем на земния език, с математическа точност, резултатът от решенията, които ни идат от небето“.
Те поддържат, че има само една религия: тя е астрологията, т. е. знанието на физиологията и взаимно отношенията на всички небесни тела. Достатъчно е да се вдълбочим и възприемем ясно тия знания и ние ще можем да си обясним целия ни минал, настоящ и бъдещ живот, без да има нужда за същата цел да се губим в подробностите на разни учения или догми. Чрез астрологията се обясняват с чудна яснота астрологическия произход на Бога, непорочността на Дева Мария, раждането на Христа, разпятието, възкресението и възнесението му. Звездите, тия вечно пламтящи фарове, са на небето, за да ни водят, те са преките посланици на Великия Строител на Всемира. „Нека— казват тия астролози—да изучваме всичко от самия източник, без никакви посредници; нека издигнем очите си към звездите, които се разговарят и съвещават, преди да предприемем каквато и да е работа на земята, и нека да преведем на земния език, с математическа точност, резултатът от решенията, които ни идат от небето“. В тази книжка ние дадохме едно от пророчествата на членовете на „Астрологическата Църква“ за предстоящата катастрофа на земята през периода от 1926 — 1932 год, Отделяне на църквата от държавата. В. „Пастирско дело“ официален орган на свещеническите братства в България, бе съобщил в бр. 15./1925 г., „че някои от министрите заявили на синодни старци, че Св. Синод вече трябва да търси свои средства за издържане на църквата“. Същият вестник, обаче, не съобщава, какво са отговорили тия „синодни старци“ .
към текста >>

НАГОРЕ

0.51352405548096