Търсене в текстове за 'Точка'

29. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който ще се върти цялото обучение. При работата на детето сред природата ще се повдигнат много въпроси от разни области: смятане, геометрия, история, география, природознание и пр. Тогава запознаването на детето с тия предмети ще бъде вече във връзка с неговите нужди. То ще чувства нужда от тези предмети, понеже те имат връзка с неговата дейност. Тогава то с интерес и с любов ще ги учи.
към текста >>

Защото нагледността е необходимост за децата като изходна точка за броене и смятане.
То ще съществува и преди 14-та година, но ще се развива косвено, покрай другите занимания на детето. Затова обучението по математика трябва да става до 14-та година по такъв начин, че да не се придружава с изкуствено напрягане на детските умствени сила. В противен случай ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и затова безполезен. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14-та година. Професор Петерсен казва: „Работата с предметите трябва да бъде основата на обучението по смятане. Защото нагледността е необходимост за децата като изходна точка за броене и смятане. Смятането у децата не е чисто мисловен процес, както това твърдят Хегелиянците. То е свързано с осезаемата действителност и вътрешно съединено с движенията и пространството.”[1] Учителят казва: „Най-напред при заниманието на децата с математика не ги занимавайте с отвлечените принципи, а си служете с живите форми. Например, детето има работа с дини, круши и ябълки. У него да се яви подтик да преброи, колко семена има в тях, какви са семките и пр.
към текста >>

30. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Трудът - изходна точка при обучението по природознание
Трудът - изходна точка при обучението по природознание Обучението по природознание прекрасно може да се свърже с детския труд сред природата. Учителят казва по това: „Ботаниката ще се изучава там на мястото - при цветята, при дърветата. Детето, работейки в градината, на полето, в гората и пр., едновременно ще прави своите наблюдения и ще записва това, което прави и наблюдава, в специална тетрадка. Ще записва времето на посаждането, поникването, цъфтежа, връзването и узряването на плодовете. Ще записва и всички атмосферни промени.
към текста >>

На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава, Фабр стоял още на същия камък с поглед устремен към една точка.
Било обрасло с тръни и диви цветя. Тук живеели насекоми - „строители от глина”, „тъкачи на книжна тъкан”, „листорезачи”, „строители от картон”, „каменари”, „дърводелци”, „земекопачи” и пр. За да изтъкнем любовта и търпението, с които Фабр правил своите наблюдения, ще цитираме един случай, разправен от самия него: Веднъж още от ранна сутрин седнал на камъка в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо сфекс /Sphex occidentalis/. Минала група от три гроздоберки, които отивали на работа. Те съгледали Фабр, който приличал на човек, вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава, Фабр стоял още на същия камък с поглед устремен към една точка. Неподвижността му, продължителното му пребиваване на това пусто място трябва силно да ги е поразило. Кога минавали край него, той видял, как една от тях поднесла ръката си до челото и прошепнала на другите: „Бедният идиот! У него не е всичко на мястото си.” Фабр намерил в живота на насекомите вълшебен свят! Той с възторг описва чудните им инстинкти.
към текста >>

31. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването.
Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи. Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението. Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа. Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното. И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан! Кой ще ни каже онова могъщо средство, което ще ни раздвижи! Никой друг, освен природата - най-великата художничка! Никакъв страх, че детската душа е неспособна, незряла за това.
към текста >>

32. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Изходна точка на обучението ще бъде заниманието на детето в цветната, зеленчукова и плодна градини, в гората, на полето и пр.
Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. Изходна точка на обучението ще бъде заниманието на детето в цветната, зеленчукова и плодна градини, в гората, на полето и пр. Защо се почва предимно с растения, а не с животни? Учителят казва: "”Защото у растенията има по-голяма чистота, отколкото у животните. С животните детето на първо време може да се занимава, като помага на някое болно или ранено животно. Същевременно то ще ги наблюдава във връзка с работата си с растенията.” От начало детето ще се занимава с най-елементарни работи.
към текста >>

Тая работа има и голямо общообразователно значение: тя може да стане изходна точка за обучение по смятане, геометрия, природознание, български език, история, география, рисуване и пр.
Трябва да се избират по-добри сортове, с по-едри и повече зърна в клас. Консервиране зеленчуци и плодове На есен след брането на зеленчуците и плодовете, част от тях може да се консервира, за да се запази през зимата. Някои плодове се сушат, други се обвиват с хартия и слама, а трети се консервират в кутии. При есента може да се практикува и приготовление на туршии и мармалади от събраните зеленчуци и плодове. Тая работа има и голямо общообразователно значение: тя може да стане изходна точка за обучение по смятане, геометрия, природознание, български език, история, география, рисуване и пр. *** Продуктите от училищната зеленчукова градина могат да се използват за общи обеди в училището. Паралелките могат да се редуват, тъй че за няколко седмици всяка паралелка да е обядвала поне веднъж в училищната трапезария. Общото хранене сближава, както и общата работа. Храната ще се приготовлява от прислужниците, а децата ще помагат при сервирането.
към текста >>

33. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Свързването на детето със силите на живата природа, общението му с нея трябва да стане изходна точка на цялото обучение и възпитание.
С любов разкопава около тях и пр. По този начин целият детски труд може да бъде вдъхновен от любовта. Тогава целият образователен процес ще бъде не само творчески, но едновременно и любовен акт. Така детската дейност ще представя важен образователен фактор за създаване на новия тип човек. Защо работата сред природата трябва да бъде средище на цялото обучение и възпитание. Свързването на детето със силите на живата природа, общението му с нея трябва да стане изходна точка на цялото обучение и възпитание. В детската градина и в основното училище няма да се постави детето във връзка с мъртви пособия и инструменти, а просто ще се постави в допир с живата природа - с цветя, треви, дървета, извори, птички и пр. - и в тая среда, пълна с поезия, то ще развива своите сили. Първия си опит при обучение в училището детето трябва да добие при своя досег с живата природа. То ще работи в цветната, зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще работи в гората на полето и пр. Изучаването на учебните предмети и заниманията с изкуствата ще стават във връзка с детския труд сред природата.
към текста >>

Той за изходна точка взема ръчния труд в работилницата.
До тогава то не трябва да работи с мъртви, неподвижни предмети, напр. с машини, а винаги с това, което се движи, което има живот в себе си. До 14-та година в подем са жизнените сили на организма. Ако искаме да бъдем в хармония с детското развитие, трябва да спазваме горния закон. Днес от мнозина криво се разбира трудовият принцип, например Кершенщайнер говори повече за занаятчийския или ръчен труд. Той за изходна точка взема ръчния труд в работилницата. А Дюи покрай ръчния труд дава голямо място и на индустриалния труд. Изобщо трудовият принцип: „обучение чрез дейност” е добър, но начинът на приложението му не е съгласен с детската природа. С машини, изобщо с мъртви предмети, детето не трябва да работи или да се занимава до 14-та година. Учителят казва: „Когато се събуди умът, тогава ще работят с машини - като мине 14-та година. До 14-та година детето трябва да се занимава с растения, да употребява малки инструменти.
към текста >>

Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр.
Центровете на мозъка са наредени спиралообразно. Като се работи по посочения начин, няма да има голямо напрежение на мисълта. Защото много мислене - това е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си.” „Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогава нека то почне от малък с машина.” Такова преждевременно занимание убива ценни сили у него. Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. За да подсладят тази работа, те казват, че детето разбира се, отначало ще почне с игра и след това ще премине към труд. Обаче такъв труд не подхожда на детската природа при такава ранна възраст. Тия които искат детето от ранна възраст да почне с машинен труд, и то от малко да стане „малък индустриалец”, между другото разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже той е епоха на силен индустриализъм, то непременно детето трябва да разбира този последния.” Но подхожда ли това на детската природа? До 14-та година благотворно действа върху детето и събужда спящите му сили само това, в което има живот, например, цветята, дърветата и пр. Занимания с механизми, машини и пр.
към текста >>

Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което се говори тук, има основна разлика.Тук не е главната цел да се изкара един ученик, подготвен към тази професия - земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна дейност, която трябва да засегне всички области на физическия и духовния живот на човека.
Трябва да се дойде до ново отношение към природата, а в какво се състои това ново отношение, ще видим по-долу. Н/ Някой може да каже: „Вие не искате ли да превърнете всички училища в земеделски? ” Отговорът е следният: Като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има предвид, че той ще трябва да се въведе дотолкова, доколкото се постигат чрез него образователни цели, именно развитието на всички детски сили и способности и добиване на знания, а не в по-голяма или по-малка степен. Иначе ще превърнем общообразователното училище в професионално. Полската работа влиза в училището, но не като професионална работа, а като общообразователен метод. Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което се говори тук, има основна разлика.Тук не е главната цел да се изкара един ученик, подготвен към тази професия - земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна дейност, която трябва да засегне всички области на физическия и духовния живот на човека. И там, дето земеделието не е главният поминък на населението и дето индустрията има надмощие, обработването на растения трябва да стане изходна точка, понеже това е в съгласие с детската природа. А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото.
към текста >>

И там, дето земеделието не е главният поминък на населението и дето индустрията има надмощие, обработването на растения трябва да стане изходна точка, понеже това е в съгласие с детската природа.
Н/ Някой може да каже: „Вие не искате ли да превърнете всички училища в земеделски? ” Отговорът е следният: Като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има предвид, че той ще трябва да се въведе дотолкова, доколкото се постигат чрез него образователни цели, именно развитието на всички детски сили и способности и добиване на знания, а не в по-голяма или по-малка степен. Иначе ще превърнем общообразователното училище в професионално. Полската работа влиза в училището, но не като професионална работа, а като общообразователен метод. Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което се говори тук, има основна разлика.Тук не е главната цел да се изкара един ученик, подготвен към тази професия - земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна дейност, която трябва да засегне всички области на физическия и духовния живот на човека. И там, дето земеделието не е главният поминък на населението и дето индустрията има надмощие, обработването на растения трябва да стане изходна точка, понеже това е в съгласие с детската природа. А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото. П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта.
към текста >>

34. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ясно е от тук, че формалното развитие на самодейно въображение трябва да служи за изходна педагогическа точка при пробуждането на умствената самодейност у детето въобще.”[5]
И ако през този период не се използват методите за развитието му, детето после, когато порасне, ще има слабо въображение. За развитието му може да се използва и рисуването по фантазия, илюстративно рисуване, и пр. Въображението съдейства за развитието на ума, понеже и то е от познавателната или умствената област на душевния живот. През този период умът трябва да се подтиква към развитие между другото и чрез развитието на въображението. Ето защо Мойман казва по този въпрос: ”Въображението се явява тая област и тая форма на умствената дейност, при която най-рано може да се пробуди умствената самостойност на детето, радостта при откритието, търсенето и изнамирането, защото тази форма му е по-достъпна, отколкото действителното размишление. Ясно е от тук, че формалното развитие на самодейно въображение трябва да служи за изходна педагогическа точка при пробуждането на умствената самодейност у детето въобще.”[5] [1] Д-р Н.Кръстников – „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот” [2] Хр. Ковачев - сп. „Учителска мисъл”,1923 год. IV год., 4-5 кн.
към текста >>

35. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др.
Това, което е изложено за трудовия принцип, приложен сред природата през втория период важи и за първия – за детската градина. Детето в предучилищна възраст в детската градина ще работи в цветната зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще чисти извори, пътеки и пр. Разликата ще бъде в това, че при децата от предучилищната възраст работата ще бъде от най-лек характер - сродно на играта или нещо средно между игра и труд - съответно на детската възраст. В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др. У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко. Тази благодарност може да се изказва чрез молитви-песни. Много от тях могат да бъдат във връзка с опитностите на детето в семейството и в природата. В тези молитви - песни може да се изрази благодарността за слънчевата топлина и светлина, за птичките, цветята, за красивите плодове В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма - чрез едно опростяване на паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на паневритмията.
към текста >>

36. Опит - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.” Физическото ще послужи като изходна точка за разбиране и на отвлеченото.
Затова той е най-доброто средство за неговото преустройство. Всяко знание, правило или закон, което не е опитано и преживяно, е само баласт на паметта. То не е трайно, постоянно богатство на човека, и от друга страна, не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй. Относно опита трябва да се вземат предвид следните правила: а/ Детето трябва да се занимава най-първо с физическото, конкретното и после с отвлеченото. Учителят казва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.” Физическото ще послужи като изходна точка за разбиране и на отвлеченото. Така детето ще има стабилна основа, на която да гради. При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с материалното, което се възприема чрез сетивата, първо трябва да се вглежда в нещата около себе си, за да ги възприеме или направи и след това ще учи теория. Това е целесъобразно, защото е в хармония с еволюционния период, в който се намира сега човечеството. И от друга страна, защото физическото, конкретното е по-достъпно за детето. Това правило трябва да се разбира в много широк смисъл.
към текста >>

37. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъй любовта на детето към учителя може да стане изходна точка за разширена любов към всичко.
Това е магическият метод, който отваря всички врати, води към всички постижения. Тая любов ще събуди любовта на ученика към учителя. Обаче един закон на любовта гласи: Любовта към едного преминава в любов към всички! Когато човек обича едного с чиста, възвишена любов, то тя непременно се разширява към всички. Когато човек обикне някого, то тая любов тъй го пречиства и повдига, че всички същества стават за него близки и мили. Тъй любовта на детето към учителя може да стане изходна точка за разширена любов към всичко. 2. През първия образователен период - предучилищната възраст - това, което се прави от околните, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо околните на детето не трябва да имат действия, които да противоречат на любовта. Това правило важи и за следващите образователни периода. 3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение.
към текста >>

38. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Изходна точка на любовта е доверието.
” Учителят При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел.
към текста >>

39. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи, когото обичате, ви довежда в досег с това Начало, и вие ще му благодарите и ще кажете: Благодаря Ти за точката, на която мога да се опра, за да Те позная.
Когато срещнете един човек, прочетете това, което Той е писал в него. Да обичате някого, това значи всеки ден да се оглеждате в огледалото. Защото като обичате хората, вие се оглеждате в тях. Божественото - Вечната Красота - което работи във вас, работи и в тях”. Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света. Онзи, когото обичате, ви довежда в досег с това Начало, и вие ще му благодарите и ще кажете: Благодаря Ти за точката, на която мога да се опра, за да Те позная. Ония, които искат да бъдат учители, трябва да приложат тоя метод”. Затова любовта има мощно действие. При нея човешката душа се разцъфтява, както едно ябълково дърво, изложено на животворните слънчеви лъчи. Любовта представя тия слънчеви лъчи, в които човек трябва да се къпе постоянно. „Ябълковата семка ти казва: Посей ме, и ще видиш, какво ще излезе от мен.
към текста >>

40. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Идването Му е повратна точка в историята.
Обаче Христос не е от човешката еволюция. Той е Божествено същество. Всички религии преди Христа са имали за мисия да подготвят човешкото съзнание, за да разбере Христа, когато Той дойде на земята. Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия. Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята. До Христа човечеството е слизало от Бога към материалния свят. Този период се нарича инволюция. А от Христа почва еволюцията, т.е. възлизането отново на човешката душа към Бога. Инволюцията е заменена с еволюцията.
към текста >>

41. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

А като гледате от ваша гледна точка, вие мислите, че тях ги няма.
Всички идват на беседата и си отиват. Те много по-добре я разбират от Вас, десет пъти по-добре. Ако можехте да погледнете духовно, щяхте да ги Видите. Щяхте да Видите, че за тях има отлични меки кресла, а между креслата са турени тези прости столове, на които седите вие. Те са в хубавото събрание, а вие сте се сгушили. А като гледате от ваша гледна точка, вие мислите, че тях ги няма. Но положението на светските хора след заминаването не е добро. Сега външните връзки организират хората. В новата култура Вътрешните Връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, лаят го няколко кучета. Той хване с хобота си някое куче за крака, повдигне го малко във въздуха и пак го остави.
към текста >>

42. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Не че им липсват, но думите, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат, от окултна гледна точка, никакви цветове.
Учителя каза: - Центърът на речта е под очите, към скулите. Има друг център - на красноречието, той е горе на челото, отстрани. Поетът трябва да си служи със сравнения. На сегашните поети им липсват думи. Не че им липсват, но думите, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат, от окултна гледна точка, никакви цветове. Един от младите поети има стихосбирка. Някой път ще изнеса от неговите стихотворения да видите къде са несъвместими думите. Поетите са слънчеви типове. Те трябва да бъдат слънчеви типове. Трябва да имат влияние и от Луната, но ако им Влияе само Луната, не могат да бъдат поети.
към текста >>

43. Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато си турите показалеца на горния край на челото - отстрани, то значи, че искате да разсъждавате върху нещо (виж във фигурата точка „а").
Също така зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните тела има нещо разумно. От хората в една месност можеш да познаеш, дали текат реки в тази месност, дали текат от лявата или от дясната страна и в какво направление текат, дали към изток, запад, север или юг. Защото върху характера на хората влияят не само формите и линиите на долините или планините, но и течението на реките, тяхното направление. И обратното е вярно: от реките можеш да познаеш какъв характер имат хората, които живеят край тях. Човек върши несъзнателни движения, но те имат смисъл. Когато си турите показалеца на горния край на челото - отстрани, то значи, че искате да разсъждавате върху нещо (виж във фигурата точка „а"). Когато си турите показалеца отстрани на челото, малко над слепите очи, значи искате да смятате нещо (виж във фигурата точка „б"). Когато искате да си спомните нещо, турете си пръстите на двете ръце към средата на челото и ще си спомните (виж във фигурата точка „в"). Например видял си един човек и не можеш да си спомниш, къде си го виждал. Туряш си там ръцете и си спомняш. Вие си туряте показалеца за малко време и го сваляте скоро, а трябва да го държите по-дълго време.
към текста >>

Когато си турите показалеца отстрани на челото, малко над слепите очи, значи искате да смятате нещо (виж във фигурата точка „б").
От хората в една месност можеш да познаеш, дали текат реки в тази месност, дали текат от лявата или от дясната страна и в какво направление текат, дали към изток, запад, север или юг. Защото върху характера на хората влияят не само формите и линиите на долините или планините, но и течението на реките, тяхното направление. И обратното е вярно: от реките можеш да познаеш какъв характер имат хората, които живеят край тях. Човек върши несъзнателни движения, но те имат смисъл. Когато си турите показалеца на горния край на челото - отстрани, то значи, че искате да разсъждавате върху нещо (виж във фигурата точка „а"). Когато си турите показалеца отстрани на челото, малко над слепите очи, значи искате да смятате нещо (виж във фигурата точка „б"). Когато искате да си спомните нещо, турете си пръстите на двете ръце към средата на челото и ще си спомните (виж във фигурата точка „в"). Например видял си един човек и не можеш да си спомниш, къде си го виждал. Туряш си там ръцете и си спомняш. Вие си туряте показалеца за малко време и го сваляте скоро, а трябва да го държите по-дълго време. Дръжте го, докато ви дойде някоя идея в ума.
към текста >>

Когато искате да си спомните нещо, турете си пръстите на двете ръце към средата на челото и ще си спомните (виж във фигурата точка „в").
Защото върху характера на хората влияят не само формите и линиите на долините или планините, но и течението на реките, тяхното направление. И обратното е вярно: от реките можеш да познаеш какъв характер имат хората, които живеят край тях. Човек върши несъзнателни движения, но те имат смисъл. Когато си турите показалеца на горния край на челото - отстрани, то значи, че искате да разсъждавате върху нещо (виж във фигурата точка „а"). Когато си турите показалеца отстрани на челото, малко над слепите очи, значи искате да смятате нещо (виж във фигурата точка „б"). Когато искате да си спомните нещо, турете си пръстите на двете ръце към средата на челото и ще си спомните (виж във фигурата точка „в"). Например видял си един човек и не можеш да си спомниш, къде си го виждал. Туряш си там ръцете и си спомняш. Вие си туряте показалеца за малко време и го сваляте скоро, а трябва да го държите по-дълго време. Дръжте го, докато ви дойде някоя идея в ума. Вие правите тия движения несъзнателно, но изобщо трябва да се стремите да превърнете несъзнателните движения в съзнателни.
към текста >>

44. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи.
А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие. Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на Бога". Мойсей казва: "Само една десета да се даде на Бога". А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на Бога. Това са степени на съзнанието. Служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. То е да работи човек за Любовта, да я разпространи. Да работи човек, както Бог работи. Затова, той трябва да е умен, добър и силен. Когато човек работи за другите, той работи над себе си. Учете и служете на Бога.
към текста >>

45. 07. Важно психично условие за дълбокото дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка.
Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането Учителя се изразява със следните думи (15): "За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа.
към текста >>

За необходимостта от подобна психична активност при дишането Учителя се изразява със следните думи (15): "За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка.
Не дръж в ума си образа на счупена стомна или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането Учителя се изразява със следните думи (15): "За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и от там да я възприемете.
към текста >>

Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл.
Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането Учителя се изразява със следните думи (15): "За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и от там да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви.
към текста >>

46. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето на едно място сме стигнали на такава точка, че се вижда цялата ивица нагоре и надолу!
Отиваме към върха, за да получим нещо. Сегиз-тогиз се спираме, за да има време да се скачат отново отделните части на линията. Тук-там минаваме рекички, а някъде минаваме по скали, под които бучат невидими води и се спущат надолу от върховете. Някъде край нас скални отвесни стени, а някъде около нас - бездни, над които вървим по тясна пътека. Но какво виждам! Ето на едно място сме стигнали на такава точка, че се вижда цялата ивица нагоре и надолу! Да запомним тая гледка, защото тя е една от най-фееричните! Наоколо скали, бездни и по тях се движи нагоре една жива линия! Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха! Светещите лампички тук-там усилват ефекта. Това не е ли вечната жива линия на живота, която изкачват вечно съществата от долините към светлите върхове на радостта?
към текста >>

47. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Служенето е най-високата точка, до която може да се издигне човек.
Те се сменят всеки ден. Защото всеки иска да плати своята дан на цялото. Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр. Всеки с радост става слуга на всички! Що е слуга? Служенето е най-високата точка, до която може да се издигне човек. И тук, и горе няма по-висока точка от служенето! Новият ден започва. Една нова страница от великата книга на вечността ще ни дари със своите откровения! Изток вече се заруменява със зората за предстоящия ден. Чисто небе, чуден изгрев, изобилно слънце.
към текста >>

И тук, и горе няма по-висока точка от служенето!
Защото всеки иска да плати своята дан на цялото. Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр. Всеки с радост става слуга на всички! Що е слуга? Служенето е най-високата точка, до която може да се издигне човек. И тук, и горе няма по-висока точка от служенето! Новият ден започва. Една нова страница от великата книга на вечността ще ни дари със своите откровения! Изток вече се заруменява със зората за предстоящия ден. Чисто небе, чуден изгрев, изобилно слънце. Като че ли цялата природа с радост взема участие в този празник!
към текста >>

48. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук сме на най-високата точка на Балканския полуостров, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове.
Учителят ни дава съвсем нови гимнастични упражнения. За пръв път ги правим тук. Те изразяват чрез движения новото, което се внася днес в историята на човечеството, новите сили, до които се домогва днес човешката душа при своя възход. Чрез тия упражнения като че ли се свързваш с всички пробудени души, които работят за изгряващото „утре". Центърът е Словото на Учител., То отговаря на обстановката. Тук сме на най-високата точка на Балканския полуостров, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове. Ето Словото на Учителя на Мусала: „Любовта е тая сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно.
към текста >>

49. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Една светла точка привлича вниманието ми.
Ние сме вече в Розовата долина. Пред нас се издига Балканът. Дълго съзерцавам Юмрук чал, Мазалат, Озана. Какво чувство изпитваш, когато ги видиш? Като че ли навлизаш в друг свят, безкраен и вечен, свят на чистота и мощ - сроден с туй, което живее в глъбините на твоята душа! Една светла точка привлича вниманието ми. На сутринните слънчеви лъчи как ослепително е осветлена тя? Като че ли самата тя е център, който пръска светлината си из обширната Розова долина. Коя е тая светла точка, която тъй властно приковава погледа на всекиго, който пътува през тия места? Това е светлият дом - бисерът на Розовата долина, светилникът, говорещ за будния дух, който цари тук. От далеч се вижда той.
към текста >>

Коя е тая светла точка, която тъй властно приковава погледа на всекиго, който пътува през тия места?
Какво чувство изпитваш, когато ги видиш? Като че ли навлизаш в друг свят, безкраен и вечен, свят на чистота и мощ - сроден с туй, което живее в глъбините на твоята душа! Една светла точка привлича вниманието ми. На сутринните слънчеви лъчи как ослепително е осветлена тя? Като че ли самата тя е център, който пръска светлината си из обширната Розова долина. Коя е тая светла точка, която тъй властно приковава погледа на всекиго, който пътува през тия места? Това е светлият дом - бисерът на Розовата долина, светилникът, говорещ за будния дух, който цари тук. От далеч се вижда той. Край него е китният Мъглиж. Били ли сте в Мъглиж? Разположен е той в самите недра на Балкана, в една теснина, вдадена в планината, по двата брега на едноименната река.
към текста >>

50. 58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Радвайте се, че сте родени в този век — изходната точка на едно ново
В божествения свят има музика с такива къси вълни, че човешкото ухо не може да ги схване. Музиката е средство, за да може чрез нея да се изрази Великата Реалност и да стане понятна. Сегашната музика е предисловие. Тя е почва, върху която ще се гради новата музика. Най-хубавото в българската музика се съдържа в ритмичните упражнения „Слънчеви лъчи". Радвайте се, че сте родени в този век — изходната точка на едно ново време. сп. „Житно зърно”, бр. 17, кн. 5
към текста >>

51. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Идването Му е повратна точка в историята.
Обаче Христос не е от човешката еволюция. Той е Божествено същество. Всички религии преди Христа са имали за мисия да подготвят човешкото съзнание, за да разбере Христа, когато Той дойде на земята. Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия. Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята. До Христа човечеството е слизало от Бога към материалния свят. Този период се нарича инволюция. А от Христа почва еволюцията, т.е. възлизането отново на човешката душа към Бога. Инволюцията е заменена с еволюцията.
към текста >>

52. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

От тази гледна точка книгата представлява сборник разговори между Учителя Петър Дънов и негови последователи.
Или поне малко да смирят познавателната му гордост и сетивна самоувереност. Или поне да засилят смътното в нас подозрение, че интелектът гради "криви оптики" между светлината на Словото и гледеца на нашето самосъзнание. За мотивите на предговора - толкова. Най-разумно е, струва ни се, да започнем с ДОКУМЕНТАЛНАТА СТОЙНОСТ на "Извора на доброто". От тази гледна точка книгата представлява сборник разговори между Учителя Петър Дънов и негови последователи. Годината е 1944, политическата атмосфера - въздушните бомбардировки на съюзниците над София. "Изгрев" - селището на "дъновистите" - се евакуира от столицата в с.Мърчаево (на 24 км. югозападно от града). Място на разговорите е домът на Темелко Темелков (ученик-последовател на Учителя Петър Дънов) и околностите на Мърчаево. Боян Боев - един от най-светлите и достойни мъже, които придружават Учителя почти през целия му земен път, присъствува неотклонно край него и през този мърчаевски период и стенографира много разговори.
към текста >>

53. 012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ - Боян Боев (1883 – 1963)

дошли са до най-ниската точка на своето развитие и още не са почнали своето възлизане.
още са в инволюционния път.Така те няма да разрешат своите задачи. Трябва да дойде друг подтик нагоре – към Слънцето. Сега има три категории души едни, които слизат – те са в инволюционния си период. Други, които се качват – те са в еволюционния период. А има и трети вид души, които са се спрели на едно място, т.е. дошли са до най-ниската точка на своето развитие и още не са почнали своето възлизане. Ако се качваш нагоре и срещнеш някое същество, което се е спряло, и се свържеш с него, то черпи от тебе, следователно ти губиш. А има същества, с които вървиш паралелно. Тук изпъква въпросът за сродните души. На другите ще помагаш, ще се жертваш за тях, но няма да се свързваш с тях интимно. Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята?
към текста >>

54. 044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава човек няма опорна точка в себе си.
''Учителят каза:'' – Мислете за Онзи, комуто дължите всичко и когото още не познавате. Трябва да се запознаете с Абсолютната Реалност, с Онзи, който пръв ни обича. За правилното реализиране на човешките стремежи се изисква дълбоко разбиране на вътрешния Живот. Не знае ли човек как да постъпи с Божественото в себе си, и най-красивите копнежи в него изчезват. Тогава човек няма опорна точка в себе си. Всяка мисъл за Бога, колкото и слаба да е, свети като искра. Всяка мисъл за Бога ще ви донесе едно благо. Обърнете ума си към Бога и нормалното състояние на душата ви ще се възстанови. Един закон гласи: щом се свържете с Бога, ще приемете Неговите мисли. Докато държат връзката с Разумния Център на Битието, хората могат да бъдат носители на Божиите мисли.
към текста >>

55. 126 СЛАВЯНСТВОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

- Западните народи достигнаха кулминационната точка на своето развитие.
Но човек и сега може да намери изгубения рай. Бяхме насядали около Учителя върху мекия губер на тревите и разговаряхме. Облаците се отдръпнаха и Слънцето огря поляните. Повдигна се въпросът за славянството. Учителят каза: - Западните народи достигнаха кулминационната точка на своето развитие. Те цъфнаха и вързаха плод. Славяните отсега нататък ще цъфтят и вързват. Погрешно е да се мисли, че славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, дето ще се проявят техните положителни качества. Славяните ще донесат нещо ново.
към текста >>

56. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Има допирна точка с Бога.
Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при реалността. Дето няма скърби и страдания, там е реалността. Реалността е без скърби и без страдания. Където има скърби и страдания, то е нереалното. Човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Има допирна точка с Бога. Мен ме интересува допирната точка. Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мене само реализираните идеи са идеи. Пратен съм от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а пратен съм от Бога да работя за въдворяване Царството Божие на земята.
към текста >>

Мен ме интересува допирната точка.
Дето няма скърби и страдания, там е реалността. Реалността е без скърби и без страдания. Където има скърби и страдания, то е нереалното. Човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Има допирна точка с Бога. Мен ме интересува допирната точка. Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мене само реализираните идеи са идеи. Пратен съм от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а пратен съм от Бога да работя за въдворяване Царството Божие на земята. Царството Божие няма форма.
към текста >>

57. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Една важна точка в нашия живот там бяха и разговорите с Учителя при разни случаи.
Понеже паневритмията изпълнявахме всеки ден, скоро на тази полянка се очерта един кръг. Програмата тук беше почти като на Рилските езера. Имаше общи обеди, вечерен огън. Често уреждахме общи екскурзии с Учителя до Резньовете. Учителя често държеше беседи. Една важна точка в нашия живот там бяха и разговорите с Учителя при разни случаи. На 5 август 1929 г. след паневритмията почна разговор. В разговора Учителя каза: Когато някой се къпе постоянно, често светлите същества имат условия да дойдат при него, защото едно от условията за идването им е чистотата. И не само еднократно чистене, но често да се къпе човек.
към текста >>

58. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

На едно място стигнахме на такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре.
Тя само иска да ни каже разни неща. Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха. Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията. Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. На едно място стигнахме на такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре. Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия. Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха. Светещите лампи тук-таме усилваха ефекта. Съмна се полека-лека. Почнахме по-ясно да виждаме околните предмети.
към текста >>

59. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи.
Има няколко степени на съзнание у хората. Христос казва: Всичко да се даде на Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога. Мойсей казва само 1/10 да се даде на Бога. А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото. Мъчението е последица, трудът е средно стъпало, а служенето на. Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето? Служенето е да работи човек любовта да се разпространи. Хората, като започнат да обичат Бога, ще започнат да работят, както Той работи. Всички страдания произтичат от това, че ние не сме турили идеята да служим на Бога (Господа), да работим за Него. Твоето разположение да не зависи от външните условия.
към текста >>

60. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз имам допирна точка с Бога.
В частен разговор с него Учителя каза: Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастието от мене, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мене, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при реалността. Аз имам допирна точка с Бога. Мен ме интересува допирната точка. Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мене само реализираните идеи са идеи. Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света.
към текста >>

Мен ме интересува допирната точка.
Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастието от мене, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мене, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при реалността. Аз имам допирна точка с Бога. Мен ме интересува допирната точка. Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мене само реализираните идеи са идеи. Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча.
към текста >>

61. В реалността на Божествения живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Търси опорна точка, която при всички промени остава в едно и също положение.
Когато Бог проговори на един човек, когато Бог му каже една дума, то това струва повече, отколкото всичко, което е писано дотогава. Човек трябва да бъде мек, отстъпчив, а в друго отношение да бъде твърд като камък. Докато носиш Божественото, ти си ценен. Щом престанеш да го носиш, ти си кимвал що дрънка. Думите: „Мисли за водата, която тече надолу“ значат: „Мисли за живота, който иде от Бога и слиза долу в човека“. Търси опорна точка, която при всички промени остава в едно и също положение. Аз наричам това Божествена опора на живота. Щом стъпиш там, веднага се изменя цялото ти състояние, в тебе протичат мощни сили, ти всичко искаш. Но щом малко се изместиш от това положение, всичко се изменя. Трябва да възстановим първоначалните отношения, които сме имали с невидимия свят, или с други думи казано: с онзи Разумен свят, от който зависи човешкото щастие. Онова, което дава смисъла на живота, то е присъствието на Бога.
към текста >>

62. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др.
Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала тази опитност. Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури. Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др. Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И като слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи.
към текста >>

63. 05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Накрая се озовавахме на една чудно красива поляна, около десет декара, намираща се на най-високата точка на Софийското поле.
ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ Второто нещо, което сърцето ми усети и очите ми видяха, беше "Изгрева". Когато чух за първи път тази дума, почувствах голямата топлота, с която приятелите я произнасяха. В ранно и ясно утро тръгвахме през Орловия мост, край обсерваторията (къпалнята, която сега е близо до нея, тогава я нямаше), минавахме по тесни, пълни с очарование и романтика пътеки. След това покрай разсадника и отново по пътечка, било всред борова, било всред широколистна млада гора. Накрая се озовавахме на една чудно красива поляна, около десет декара, намираща се на най-високата точка на Софийското поле. Тя беше заобиколена от север, запад и отчасти от изток с крехка борова горичка. На юг към Витоша се разкриваше величествена панорама от леко нагънатото, потънало в зеленината на ниви, ливади и зеленчукови градини Софийско поле. А в дъното на тази омайваща гледка се издигаше величествено Витоша. По-късно, когато пролетта дойде и времето се затопли, чистият въздух напоен с аромат на бор и полски цветя, галещите лъчи на слънцето, спрели върху напъпилите пъпки - всичко това създаваше на Изгрева усещането, че човек се намира в някакъв кът от Райската градина, Ето как описва брат Методи Константинов своето първо отиване на Изгрева: "През 1922 година, месец март, отидох при Учителя в пределно скромната Му квартира на улица "Опълченска" №66.
към текста >>

64. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При това люлеене пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиакален знак, като го преминава за около 2 150 години.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ Смятам от гледището на Астрологията да отбележа характера на епохата, в която се развива най-интересната дейност на Учителя. Известен факт е, че оста на Земята е наклонена спрямо Еклиптиката на 23,5 градуса. При движението на Земята около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25 800 години. При това люлеене пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиакален знак, като го преминава за около 2 150 години. И това има епохално значение както за нашата планета, така и за всички живи същества върху нея и най-вече за човека и човешките общества, които са най-чувствителни за възприемане на космични влияния. Всеки знак създава условия за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи както за отделния човек, така и за обществото. Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия, е всякога начало и на ново характерно развитие на човешката култура. В сегашната епоха, според Учителя, равноденствената точка за човешкото общество е в областта на съзвездието Водолей. Влиянието му започва от 1914 година - ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ.
към текста >>

Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия, е всякога начало и на ново характерно развитие на човешката култура.
Известен факт е, че оста на Земята е наклонена спрямо Еклиптиката на 23,5 градуса. При движението на Земята около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25 800 години. При това люлеене пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиакален знак, като го преминава за около 2 150 години. И това има епохално значение както за нашата планета, така и за всички живи същества върху нея и най-вече за човека и човешките общества, които са най-чувствителни за възприемане на космични влияния. Всеки знак създава условия за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи както за отделния човек, така и за обществото. Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия, е всякога начало и на ново характерно развитие на човешката култура. В сегашната епоха, според Учителя, равноденствената точка за човешкото общество е в областта на съзвездието Водолей. Влиянието му започва от 1914 година - ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ. Най-характерният белег на този зодиакален знак е, че той ще събуди и оформи в човешкия род стремеж за справедливост, интерес към духовното и съпреживяване на мистичното. Справедливостта трябва да стане основен, елемент в отношенията както на отделните личности, така и на народите. Тя е първото стъпало, което трябва да се иззида, за да може да се върви към прогрес.
към текста >>

В сегашната епоха, според Учителя, равноденствената точка за човешкото общество е в областта на съзвездието Водолей.
При движението на Земята около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25 800 години. При това люлеене пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиакален знак, като го преминава за около 2 150 години. И това има епохално значение както за нашата планета, така и за всички живи същества върху нея и най-вече за човека и човешките общества, които са най-чувствителни за възприемане на космични влияния. Всеки знак създава условия за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи както за отделния човек, така и за обществото. Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия, е всякога начало и на ново характерно развитие на човешката култура. В сегашната епоха, според Учителя, равноденствената точка за човешкото общество е в областта на съзвездието Водолей. Влиянието му започва от 1914 година - ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ. Най-характерният белег на този зодиакален знак е, че той ще събуди и оформи в човешкия род стремеж за справедливост, интерес към духовното и съпреживяване на мистичното. Справедливостта трябва да стане основен, елемент в отношенията както на отделните личности, така и на народите. Тя е първото стъпало, което трябва да се иззида, за да може да се върви към прогрес. Учителя казва: "Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно.
към текста >>

65. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От астрологична гледна точка съм се убедил за въздействието както на едните, така и на другите събития.
Той просто е влачен от стихията и нищо не е в състояние да го накара да вижда, да разбира или да вземе някакво решение, което да предотврати това събитие. При такива случаи само великите разумни братя, които бдят над човека, могат да направят промяна, която да облекчи удара или само в краен случай да го отменят, да го отмахнат. А другите събития, условните, които могат да станат или не - тук вече има думата свободната човешка воля. При тях се създават само условия за вземане на решение - да действа или не. В много от случаите голяма част от хората действат съгласно дадените условия и съответно - подтици. От астрологична гледна точка съм се убедил за въздействието както на едните, така и на другите събития. Първите се създават, когато Слънцето, Луната и планетите са в ръбовете на хороскопа и с точни ъглови разстояния. А при другите, когато те в своите движения образуват аспекти. Първите са кармични, носещи събитията от минал живот, а вторите създават условията за следващия живот. В продължение на 20 години бях около Учителя, когото аз считам за един велик представител на Всемирното Бяло Братство, глава на което, както Той често казваше, е Христос. През този период, особено през времето, когато се създаваше и оформяше Изгрева - място на дейността на Учителя и на интензивен братски живот, аз като един от първите пет братя, заселили се там, взех живо участие.
към текста >>

66. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изследванията продължават и по-нататък, като се отбелязва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес.
Строителите на пирамидите са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята спрямо Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на пирамидите откриват в тях въплътени още много астрономически и математически познания: диаметъра на Земята, дължината на меридиана й и още много други нейни данни. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора на пирамидата много добре е можело да се наблюдават звездите не само нощем, но и през деня, особено Полярната звезда и най-вече Сириус, който играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно слънцестояние, а също и пролетното и есенното равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се отбелязва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори е съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отделение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, са без особено и определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. Разбира се, много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес, Великият жрец и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са построили пирамидите, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошла в Египет малко преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази Първа раса заедно с друга многобройна примитивна раса.
към текста >>

67. ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така например очевидна и понятна е за нас аксиомата, че ако в една равнина съществуват права и точка, лежаща вън от нея, то през тази точка можем да прекараме само една единствена права, успоредна на дадената.
Така например, ако вземем един квадрат и в него прекараме диагонали между два противоположни върха, ще се образуват правоъгълни равнобедрени триъгълници. С теоремата на Питагор, която е безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите, т. е. ако означим дължините на страните от квадрата с някаква мерна единица, то със същата мярка няма да можем да измерим дължините на диагоналите и обратно. Същото е положението и с диаметъра на дадена окръжност и нейната обиколка. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарецът Янош Бояй, немците Гаус и особено Риман дадоха на света Нова геометрия, наречена Неевклидова, която не се поддава на разбиране от обикновения ни разум. Така например очевидна и понятна е за нас аксиомата, че ако в една равнина съществуват права и точка, лежаща вън от нея, то през тази точка можем да прекараме само една единствена права, успоредна на дадената. Но според Неевклидовата геометрия, през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и Невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както твърди Астрологията, то ще трябва да приемем, че необятният Миров Силов океан, който е породил и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които Животът да може да се прояви. Този Силов океан е създал и непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество и едно непрекъснато Ново. За пример да вземем милиардите снежинки, които падат през зимата; установено е, че няма две еднакви снежинки. Непрекъснато се раждат хора, но има ли двама, които да са съвсем еднакви?
към текста >>

Но според Неевклидовата геометрия, през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената.
С теоремата на Питагор, която е безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите, т. е. ако означим дължините на страните от квадрата с някаква мерна единица, то със същата мярка няма да можем да измерим дължините на диагоналите и обратно. Същото е положението и с диаметъра на дадена окръжност и нейната обиколка. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарецът Янош Бояй, немците Гаус и особено Риман дадоха на света Нова геометрия, наречена Неевклидова, която не се поддава на разбиране от обикновения ни разум. Така например очевидна и понятна е за нас аксиомата, че ако в една равнина съществуват права и точка, лежаща вън от нея, то през тази точка можем да прекараме само една единствена права, успоредна на дадената. Но според Неевклидовата геометрия, през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и Невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както твърди Астрологията, то ще трябва да приемем, че необятният Миров Силов океан, който е породил и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които Животът да може да се прояви. Този Силов океан е създал и непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество и едно непрекъснато Ново. За пример да вземем милиардите снежинки, които падат през зимата; установено е, че няма две еднакви снежинки. Непрекъснато се раждат хора, но има ли двама, които да са съвсем еднакви? Всеки човек е нещо ново, един друг свят.
към текста >>

68. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера и Зодиакалните съзвездия в момента на раждане на всеки човек върху определена точка на Земята, има съответно разположение и в неговия Двойник (Звездно тяло).
Древните звездобройци са дали такова име на този кръг, защото когато има слънчево или лунно затъмнение, то става точно тогава, когато Луната се намира в точките на пресичане на нейната орбита с еклиптиката. Тези точки върху Небесната сфера се наричат Лунни пъзли. Науката Астрология се занимава, както отбелязахме, с въздействието на силите, които изтичат от Слънцето, Луната, Планетите и Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия. Подобно въздействие оказват и всички останали Небесни образувания, но човек на сегашната си степен на развитие мс притежава подготвени мозъчни клетки, които да ги приемат. Саабей е твърдял, че в създаването на Слънчевата система са взели участие Дванадесетте съзвездия от зодиакалния кръг и оттам произтича осезателната връзка на човека с небесните образувания в тях. Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера и Зодиакалните съзвездия в момента на раждане на всеки човек върху определена точка на Земята, има съответно разположение и в неговия Двойник (Звездно тяло). Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с разположението на Небесните образувания. Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят. Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан.
към текста >>

Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор.
Саабей е твърдял, че в създаването на Слънчевата система са взели участие Дванадесетте съзвездия от зодиакалния кръг и оттам произтича осезателната връзка на човека с небесните образувания в тях. Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера и Зодиакалните съзвездия в момента на раждане на всеки човек върху определена точка на Земята, има съответно разположение и в неговия Двойник (Звездно тяло). Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с разположението на Небесните образувания. Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят. Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан - проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката.
към текста >>

Точката изразява проявата на Божественото в този Океан - проявата на Висшия Аз.
Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с разположението на Небесните образувания. Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят. Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан - проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката. Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма.
към текста >>

Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан.
Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят. Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан - проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката. Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност.
към текста >>

От гледна точка на астрологията, той дава на родения човек величави и царствени качества.
Пример за добрата им взаимовръзка е известния от Евангелието случай с т. нар. Витлеемска звезда: древните звездобройци от Вавилон видяли на Небесната сфера голяма и ярка звезда, която не била нищо друго освен точен съвпад между планетите Марс и Юпитер. Един от гениите на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер изчислил, че Витлеемската звезда не е била нито нова, нито непозната по яркост и размер, нито пък някаква комета, както някои приемали, а съвпад между Марс и Юпитер, които събрани на едно място, създавали впечатление за нова голяма и ярка звезда. Кеплер изчислил, че такъв съвпад е имало именно в началото на Новата ера. Тогавашните Вавилонски звездобройци наблюдавали този съвпад в зодиакалното съзвездие Риби. От гледна точка на астрологията, той дава на родения човек величави и царствени качества. Колко големи и дълбоки са били познанията на тези ученици на Саабей, показва и фактът, че те са знаели коя земя под какъв зодиакален знак се намира и съвсем правилно са изтълкували, че в Юдейската земя, управлявана от съзвездието Риби, се ражда Велик цар. Колко уверени са били в извода си показва и фактът, че тръгват да Го търсят и да Му се поклонят, носейки Му скъпи дарове. За мъдростта на тези звездобройци свидетелства и това, че като най подходящ дар за един Цар, те избрали и натоварили на своите камили глинените плочки със законите на мъдрия цар Хамурапи, живял седемнадесет столетия преди това. Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Възраждането, като гениите Нютон, Кеплер и Коперник, са били колкото астрономи, толкова и астролози. В това отношение особено, ярко е изявен Йохан Кеплер.
към текста >>

69. ВРЕМЕ И ДОМОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Прието е окръжността да се разделя на дванадесет сектора по следния начин: първо през центъра се прекарва една хоризонтална линия, която пресича самата окръжност; лявата пресечна точка е изгревът на Небесните светила и се нарича "асцендент"; дясната пресечна точка е залезът и се нарича "десцендент".
Според това разположение може да бъде разбран и самия човек - неговите качества, способности, устрем за изява и условия, при които ще бъде поставен през настоящия си живот. Всичко това се определя от силовите течения на членовете на слънчевото семейство, на Зодиакалните съзвездия и от взаимоотношенията между тях. Разположението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се определят по астрологични таблици, наречени "ефемериди". Саабей и древните звездобройци приемали, че Земята е додекаедричен кристал с дванадесет петоъгълни стени. Проектиран върху равнина, този кристал се трансформира в окръжност с дванадесет сектора, които наричаме домове. Прието е окръжността да се разделя на дванадесет сектора по следния начин: първо през центъра се прекарва една хоризонтална линия, която пресича самата окръжност; лявата пресечна точка е изгревът на Небесните светила и се нарича "асцендент"; дясната пресечна точка е залезът и се нарича "десцендент". След това през центъра се прекарва една вертикална линия, която пресича окръжността в две точки: горна или обедна точка, наречена "зенит" или "медиум цели", и долна или полунощна точка, наречена "надир" или "имум цели". Всеки от така образуваните четири сектора се разделя на три равни части посредством линии, минаващи през центъра на окръжността; така се получават дванадесет сектора, наречени Домове, върху които се нанасят Зодиакалните съзвездия заедно със Слънцето, Луната и Планетите. Данните за тяхното точно месторазположение върху Небесната сфера вземаме от споменатите по-горе ефемериди. По този начин се построява хороскоп. Думата е гръцка и означава карта за предсказване.
към текста >>

След това през центъра се прекарва една вертикална линия, която пресича окръжността в две точки: горна или обедна точка, наречена "зенит" или "медиум цели", и долна или полунощна точка, наречена "надир" или "имум цели".
Всичко това се определя от силовите течения на членовете на слънчевото семейство, на Зодиакалните съзвездия и от взаимоотношенията между тях. Разположението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се определят по астрологични таблици, наречени "ефемериди". Саабей и древните звездобройци приемали, че Земята е додекаедричен кристал с дванадесет петоъгълни стени. Проектиран върху равнина, този кристал се трансформира в окръжност с дванадесет сектора, които наричаме домове. Прието е окръжността да се разделя на дванадесет сектора по следния начин: първо през центъра се прекарва една хоризонтална линия, която пресича самата окръжност; лявата пресечна точка е изгревът на Небесните светила и се нарича "асцендент"; дясната пресечна точка е залезът и се нарича "десцендент". След това през центъра се прекарва една вертикална линия, която пресича окръжността в две точки: горна или обедна точка, наречена "зенит" или "медиум цели", и долна или полунощна точка, наречена "надир" или "имум цели". Всеки от така образуваните четири сектора се разделя на три равни части посредством линии, минаващи през центъра на окръжността; така се получават дванадесет сектора, наречени Домове, върху които се нанасят Зодиакалните съзвездия заедно със Слънцето, Луната и Планетите. Данните за тяхното точно месторазположение върху Небесната сфера вземаме от споменатите по-горе ефемериди. По този начин се построява хороскоп. Думата е гръцка и означава карта за предсказване. Всеки хороскоп се построява за дадено място и време.
към текста >>

Географските координати се изчисляват върху географски карти чрез пресичане в дадената географска точка на съответните й меридиан и паралел.
Данните за тяхното точно месторазположение върху Небесната сфера вземаме от споменатите по-горе ефемериди. По този начин се построява хороскоп. Думата е гръцка и означава карта за предсказване. Всеки хороскоп се построява за дадено място и време. С други думи, трябва да разполагаме с географските координати на мястото, където даденият човек се ражда. Географските координати се изчисляват върху географски карти чрез пресичане в дадената географска точка на съответните й меридиан и паралел. Всяка географска точка на нашата планета има свое време, а времето се дефинира като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. За различните точки на земята той е различен, следователно и времето за отделните места по земята е различно. За улеснение науката разделя земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата му полюса. Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси.
към текста >>

Всяка географска точка на нашата планета има свое време, а времето се дефинира като интервал между две събития.
По този начин се построява хороскоп. Думата е гръцка и означава карта за предсказване. Всеки хороскоп се построява за дадено място и време. С други думи, трябва да разполагаме с географските координати на мястото, където даденият човек се ражда. Географските координати се изчисляват върху географски карти чрез пресичане в дадената географска точка на съответните й меридиан и паралел. Всяка географска точка на нашата планета има свое време, а времето се дефинира като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. За различните точки на земята той е различен, следователно и времето за отделните места по земята е различно. За улеснение науката разделя земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата му полюса. Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси. С помощта на последните се определя източната или западната дължина на дадена географска точка.
към текста >>

С помощта на последните се определя източната или западната дължина на дадена географска точка.
Всяка географска точка на нашата планета има свое време, а времето се дефинира като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. За различните точки на земята той е различен, следователно и времето за отделните места по земята е различно. За улеснение науката разделя земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата му полюса. Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси. С помощта на последните се определя източната или западната дължина на дадена географска точка. Допълнително земното кълбо се разделя и на паралели, които са окръжности, получени от пресичането на земната повърхност от плоскости, успоредни на екватора. Тези плоскости се подреждат в две групи по деветдесет на север и на юг от екватора, определяйки по този начин (също в ъглови градуси) съответно северната или южната ширина на дадена географска точка. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала повече от един градус, а оттам би имала различни граждански времена. За избягване на подобно неудобство, учените са разделили меридианно земната повърхност на сектори от по 15 градуса, наречени часови пояси (резени). Териториите, включени в един часови пояс, имат едно и също време по часовник, наречено гражданско време.
към текста >>

Тези плоскости се подреждат в две групи по деветдесет на север и на юг от екватора, определяйки по този начин (също в ъглови градуси) съответно северната или южната ширина на дадена географска точка.
За различните точки на земята той е различен, следователно и времето за отделните места по земята е различно. За улеснение науката разделя земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата му полюса. Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси. С помощта на последните се определя източната или западната дължина на дадена географска точка. Допълнително земното кълбо се разделя и на паралели, които са окръжности, получени от пресичането на земната повърхност от плоскости, успоредни на екватора. Тези плоскости се подреждат в две групи по деветдесет на север и на юг от екватора, определяйки по този начин (също в ъглови градуси) съответно северната или южната ширина на дадена географска точка. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала повече от един градус, а оттам би имала различни граждански времена. За избягване на подобно неудобство, учените са разделили меридианно земната повърхност на сектори от по 15 градуса, наречени часови пояси (резени). Териториите, включени в един часови пояс, имат едно и също време по часовник, наречено гражданско време. Всяка една държава приема за свое гражданско време това, което съответства на часовия пояс, обхващащ територията й. Големите държави, които обхващат по няколко часови пояси, имат различни граждански времена на територията си.
към текста >>

Известно е, че Земята се завъртва около своята ос в посока от запад към изток за 24 часа; следователно всяка точка от нейната повърхност изминава всичките 360 градуса на окръжността за 24 часа.
Териториите, включени в един часови пояс, имат едно и също време по часовник, наречено гражданско време. Всяка една държава приема за свое гражданско време това, което съответства на часовия пояс, обхващащ територията й. Големите държави, които обхващат по няколко часови пояси, имат различни граждански времена на територията си. За построяване на хороскоп е съществено не гражданското време, което часовниците показват, а времето за мястото, където е станало раждането - т. нар. местно време. Известно е, че Земята се завъртва около своята ос в посока от запад към изток за 24 часа; следователно всяка точка от нейната повърхност изминава всичките 360 градуса на окръжността за 24 часа. За да определим точно местното време за дадена географска точка, трябва да пресметнем времето, за което тя изминава един градус: за целта делим двадесет и четири часа на 360 градуса, което, превърнато в минути, прави 1440 делено на 360; резултатът е четири минути. Следователно определена географска точка изминава един ъглов градус за време от четири минути. Ако родното селище се намира на запад от меридиана, определящ конкретния часови пояс и гражданското време (както е в България, където гражданското време се определя по 30-ти меридиан, преминаващ през Истамбул), трябва предварително да изчислим с колко градуса рожденното място отстои на запад от този меридиан. Например град Перник се намира седем градуса по на запад от 30-ти меридиан, по който е определено гражданското му време. Местното време се получава, когато от гражданското извадим 7x4 = 28 минути.
към текста >>

За да определим точно местното време за дадена географска точка, трябва да пресметнем времето, за което тя изминава един градус: за целта делим двадесет и четири часа на 360 градуса, което, превърнато в минути, прави 1440 делено на 360; резултатът е четири минути.
Всяка една държава приема за свое гражданско време това, което съответства на часовия пояс, обхващащ територията й. Големите държави, които обхващат по няколко часови пояси, имат различни граждански времена на територията си. За построяване на хороскоп е съществено не гражданското време, което часовниците показват, а времето за мястото, където е станало раждането - т. нар. местно време. Известно е, че Земята се завъртва около своята ос в посока от запад към изток за 24 часа; следователно всяка точка от нейната повърхност изминава всичките 360 градуса на окръжността за 24 часа. За да определим точно местното време за дадена географска точка, трябва да пресметнем времето, за което тя изминава един градус: за целта делим двадесет и четири часа на 360 градуса, което, превърнато в минути, прави 1440 делено на 360; резултатът е четири минути. Следователно определена географска точка изминава един ъглов градус за време от четири минути. Ако родното селище се намира на запад от меридиана, определящ конкретния часови пояс и гражданското време (както е в България, където гражданското време се определя по 30-ти меридиан, преминаващ през Истамбул), трябва предварително да изчислим с колко градуса рожденното място отстои на запад от този меридиан. Например град Перник се намира седем градуса по на запад от 30-ти меридиан, по който е определено гражданското му време. Местното време се получава, когато от гражданското извадим 7x4 = 28 минути. За изчисляване на местното време в София трябва да се извадят 27 минути.
към текста >>

Следователно определена географска точка изминава един ъглов градус за време от четири минути.
Големите държави, които обхващат по няколко часови пояси, имат различни граждански времена на територията си. За построяване на хороскоп е съществено не гражданското време, което часовниците показват, а времето за мястото, където е станало раждането - т. нар. местно време. Известно е, че Земята се завъртва около своята ос в посока от запад към изток за 24 часа; следователно всяка точка от нейната повърхност изминава всичките 360 градуса на окръжността за 24 часа. За да определим точно местното време за дадена географска точка, трябва да пресметнем времето, за което тя изминава един градус: за целта делим двадесет и четири часа на 360 градуса, което, превърнато в минути, прави 1440 делено на 360; резултатът е четири минути. Следователно определена географска точка изминава един ъглов градус за време от четири минути. Ако родното селище се намира на запад от меридиана, определящ конкретния часови пояс и гражданското време (както е в България, където гражданското време се определя по 30-ти меридиан, преминаващ през Истамбул), трябва предварително да изчислим с колко градуса рожденното място отстои на запад от този меридиан. Например град Перник се намира седем градуса по на запад от 30-ти меридиан, по който е определено гражданското му време. Местното време се получава, когато от гражданското извадим 7x4 = 28 минути. За изчисляване на местното време в София трябва да се извадят 27 минути. В България всички градове и селища се намират на запад от 30-ти меридиан.
към текста >>

звездно или сидерално време, чието начало се определя от пролетната или от есенната равноденствена точка.
За изчисляване на местното време в София трябва да се извадят 27 минути. В България всички градове и селища се намират на запад от 30-ти меридиан. Затова винаги от гражданското време се изважда пресметнатата спрямо меридиана отстъпка. Ако рожденното мястото се намира на изток от меридиана, по който се определя гражданското време, за изчисление на местното време се постъпва по същия начин, но резултатът се прибавя към гражданското време. Освен гражданско и местно време съществува и т. нар. звездно или сидерално време, чието начало се определя от пролетната или от есенната равноденствена точка. Във всички ефемериди сидералното време е посочено за всеки ден: определеното спрямо пролетната равноденствена точка сидерално време е посочено за 12 ч. по обед, а определеното спрямо есенната равноденствена точка сидерално време е посочено за 0 ч. в полунощ (за началото на денонощието). Ако се ползват ефемериди със сидерално време от пролетната равноденствена точка (посочено за всеки ден в 12 ч. на обед) и ако раждането е станало преди обед, за да се определи сидералното време в момента на раждането, трябва времето, оставащо до 12 ч.
към текста >>

Във всички ефемериди сидералното време е посочено за всеки ден: определеното спрямо пролетната равноденствена точка сидерално време е посочено за 12 ч.
В България всички градове и селища се намират на запад от 30-ти меридиан. Затова винаги от гражданското време се изважда пресметнатата спрямо меридиана отстъпка. Ако рожденното мястото се намира на изток от меридиана, по който се определя гражданското време, за изчисление на местното време се постъпва по същия начин, но резултатът се прибавя към гражданското време. Освен гражданско и местно време съществува и т. нар. звездно или сидерално време, чието начало се определя от пролетната или от есенната равноденствена точка. Във всички ефемериди сидералното време е посочено за всеки ден: определеното спрямо пролетната равноденствена точка сидерално време е посочено за 12 ч. по обед, а определеното спрямо есенната равноденствена точка сидерално време е посочено за 0 ч. в полунощ (за началото на денонощието). Ако се ползват ефемериди със сидерално време от пролетната равноденствена точка (посочено за всеки ден в 12 ч. на обед) и ако раждането е станало преди обед, за да се определи сидералното време в момента на раждането, трябва времето, оставащо до 12 ч. на обед, да се извади от сидералното време.
към текста >>

по обед, а определеното спрямо есенната равноденствена точка сидерално време е посочено за 0 ч.
Затова винаги от гражданското време се изважда пресметнатата спрямо меридиана отстъпка. Ако рожденното мястото се намира на изток от меридиана, по който се определя гражданското време, за изчисление на местното време се постъпва по същия начин, но резултатът се прибавя към гражданското време. Освен гражданско и местно време съществува и т. нар. звездно или сидерално време, чието начало се определя от пролетната или от есенната равноденствена точка. Във всички ефемериди сидералното време е посочено за всеки ден: определеното спрямо пролетната равноденствена точка сидерално време е посочено за 12 ч. по обед, а определеното спрямо есенната равноденствена точка сидерално време е посочено за 0 ч. в полунощ (за началото на денонощието). Ако се ползват ефемериди със сидерално време от пролетната равноденствена точка (посочено за всеки ден в 12 ч. на обед) и ако раждането е станало преди обед, за да се определи сидералното време в момента на раждането, трябва времето, оставащо до 12 ч. на обед, да се извади от сидералното време. Пример: даден човек е роден на 5 декември 1928 година в 10 ч.
към текста >>

Ако се ползват ефемериди със сидерално време от пролетната равноденствена точка (посочено за всеки ден в 12 ч.
Освен гражданско и местно време съществува и т. нар. звездно или сидерално време, чието начало се определя от пролетната или от есенната равноденствена точка. Във всички ефемериди сидералното време е посочено за всеки ден: определеното спрямо пролетната равноденствена точка сидерално време е посочено за 12 ч. по обед, а определеното спрямо есенната равноденствена точка сидерално време е посочено за 0 ч. в полунощ (за началото на денонощието). Ако се ползват ефемериди със сидерално време от пролетната равноденствена точка (посочено за всеки ден в 12 ч. на обед) и ако раждането е станало преди обед, за да се определи сидералното време в момента на раждането, трябва времето, оставащо до 12 ч. на обед, да се извади от сидералното време. Пример: даден човек е роден на 5 декември 1928 година в 10 ч. преди обед в София. Местното време ще бъде 9h 33m.
към текста >>

Ако началото на сидералното време в ефемеридите започва от есенната равноденствена точка, местното време винаги се прибавя към посоченото за деня сидерално време, за да се изчисли сидералното време на раждането.
преди обед в София. Местното време ще бъде 9h 33m. От сидералното време за този ден, което е 16h 56m ще извадим разликата от местното време до обедното, което е 2h и 27m и за сидерално време за момента на раждането, ще получим: 16h 56m - 2h 27m = 14h 29m. Ако пък човекът е роден в 2 ч. след обед, местното време за София ще бъде 1h 33m, a разликата от обедното до местното време е равна на 1h 33m; последната прибавяме към сидералното време за този ден ( 16h 56m + 1h 33m ), за да получим сидералното време за момента на раждането, което е 18h 29m. Ако началото на сидералното време в ефемеридите започва от есенната равноденствена точка, местното време винаги се прибавя към посоченото за деня сидерално време, за да се изчисли сидералното време на раждането. Пример: даден човек е роден на 5 януари 1981 година в 6 ч. след обед в София. Местното време ще бъде 5h 33m след обед, т. е. 17h 33m.; прибавяме го към сидералното време за този ден, което по данни от ефемеридите е 6h 58m, и получаваме сидералното време за момента и мястото на раждането: 6h 58m + 17h 33m = 24h 31m или 0h 31m. Определянето на сидералното време за момента и мястото на раждането е много важно, защото ни дава възможност в зависимост от географската ширина на рожденното място да определим разположението на дванадесетте зодиакални съзвездия в дванадесетте домове на хороскопа.
към текста >>

Вертикалната линия определя най-високата и най-ниската точка, до които достигат членовете на Слънчевото семейство.
Местното време ще бъде 5h 33m след обед, т. е. 17h 33m.; прибавяме го към сидералното време за този ден, което по данни от ефемеридите е 6h 58m, и получаваме сидералното време за момента и мястото на раждането: 6h 58m + 17h 33m = 24h 31m или 0h 31m. Определянето на сидералното време за момента и мястото на раждането е много важно, защото ни дава възможност в зависимост от географската ширина на рожденното място да определим разположението на дванадесетте зодиакални съзвездия в дванадесетте домове на хороскопа. По- горе споменахме, че домовете не са нищо друго, освен дванадесет сектора, проектирани върху плоскостта на земната орбита. Хоризонталната линия е проекция на хоризонта и вляво тя определя източния хоризонт и изгрева (асцендент), а вдясно - западния хоризонт и залеза (десцендент) на Слънцето, Луната и Планетите. Вертикалната линия определя най-високата и най-ниската точка, до които достигат членовете на Слънчевото семейство. Дванадесетте дома започват от източния хоризонт: първи дом е първият сектор под хоризонта, една дванадесета от целия кръг или една трета от първата четвъртина; втори дом е втората дванадесета от целия кръг или втората третина от същата първа четвъртина; трети дом е третата дванадесета или последната трета от първата четвъртина. По същия начин следват и другите домове: четвърти дом е четвъртата дванадесета от кръга или първата трета от втората четвъртина и т.н. Изтъкнахме, че Земята се приема за додекаедричен кристал с дванадесет петоъгълни стени, поради което се подчинява на законите на кристалологията. Известно е, че ако въздействаме върху един кристал чрез механично налягане, температура и друго, от ръбовете и върховете му започват да изтичат сили. Ръбовете на Кристала-Земя не са нищо друго, освен границите, които разделят астрологичните домовете, а върховете са случаите, когато границата между два дома съвпада с началните градуси (от 0 до 2-3°) на някое от Зодиакалните съзвездия.
към текста >>

70. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка.
Явно е, че някакъв могъщ фактор на безпорядък и разрушение се е вмъкнал някога в Слънчевата система и е внесъл това безредие. Всички споменати от нас планетни отклонения са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите сили и на техните влияния върху живота на Земята, върху човека и върху взаимоотношенията между самите планети. Когато през 1772 - 1776 година големите астрономи Тициус и Боде създадали своя знаменит закон, колегите им останали крайно изненадани, че на дистанция 2.8 астрономически единици (равно на 420 000 000 километра) от Слънцето няма планета и пространството там изглеждало празно. Но на 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открил съвсем малко (диаметър 786 километра) небесно тяло, което се намирало точно в пространството между орбитите на Марс и Юпитер. На следващата година били открити още много (с по-малки размери) подобни небесни тела, наречени астероиди. Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка. Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една планета, а всички други повече или по- малко пострадали. Тази разрушена планета наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната. За тази катастрофа великите древни вавилонски звездобройци са оставили чудна легенда, която, четена днес, оставя впечатление, че се описва чудовищен атомен взрив. Много от древните гръцки мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология. Макар и по-блед, гръцкият вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата.
към текста >>

71. ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ПЛАНЕТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

в полунощ, когато сидералното време започнва от есенната равноденствена точка (около 22 септември).
ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ПЛАНЕТИТЕ В някои ефемериди (таблици) положението на Слънцето, Луната и Планетите е дадено за началото на денонощието 0 ч. в полунощ, когато сидералното време започнва от есенната равноденствена точка (около 22 септември). В други ефемериди положението на Слънцето и всички членове на Неговото семейство е дадено за 12 ч. на обед, когато сидералното време започва от пролетната равноденствена точка (около 22 март). Трябва да се изчисли както положението на Слънцето, така и на всички членове от семейството му, особено внимателно на Луната, тъй като тя има много променливо движение. Слънцето за едно денонощие изминава около 1°, а за един час - около 2.5' (ъглови минути). За Луната и планетите се вижда от ефемеридите, колко изминават за едно денонощие, оттам се изчислява колко са изминали за един час (ъглова скорост), след което се изчислява колко са изминали за определеното местно време.
към текста >>

на обед, когато сидералното време започва от пролетната равноденствена точка (около 22 март).
ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ПЛАНЕТИТЕ В някои ефемериди (таблици) положението на Слънцето, Луната и Планетите е дадено за началото на денонощието 0 ч. в полунощ, когато сидералното време започнва от есенната равноденствена точка (около 22 септември). В други ефемериди положението на Слънцето и всички членове на Неговото семейство е дадено за 12 ч. на обед, когато сидералното време започва от пролетната равноденствена точка (около 22 март). Трябва да се изчисли както положението на Слънцето, така и на всички членове от семейството му, особено внимателно на Луната, тъй като тя има много променливо движение. Слънцето за едно денонощие изминава около 1°, а за един час - около 2.5' (ъглови минути). За Луната и планетите се вижда от ефемеридите, колко изминават за едно денонощие, оттам се изчислява колко са изминали за един час (ъглова скорост), след което се изчислява колко са изминали за определеното местно време. След това броят на часовете от местното време до 0 ч. в полунощ (ако работим със сидерално време, отбелязано за полунощ) се умножават по 2.5 (за Слънцето) или изминатият за местното време, път, се прибавя към градусите и минутите, посочени за този ден (за Луната и Планетите).
към текста >>

72. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От астрологична гледна точка, всяка планета, която идва на разстояние 5-6° от Слънцето, се приема, че съвпада с него.
Използувайки този закон, можем да изчислим, че планетата Вулкан ще обикаля около Слънцето за 36 земни денонощия, т. е. за една десета от нашата година. Ако използваме най-голямото отклонение на Меркурий, равно на 28°, можем да изчислим, че Вулкан би правил отклонение от Слънцето най-много 5- 6°. Изхождайки от влиянията на Вулкан, които са особено благоприятни, стигаме до извода, че неговата орбита е окръжност или близо до окръжност. Това, заедно с малкото му отклонение от Слънцето, прави откриването му трудно. От астрологична гледна точка, всяка планета, която идва на разстояние 5-6° от Слънцето, се приема, че съвпада с него. Затова, когато от таблиците определяме за дадено място и време положението на Слънцето, ние всъщност определяме и положението на Вулкан. С други думи, погрешно е заключението, че Слънцето определя съответните качества, способности и събития за даден човек; всъщност, те са обусловени от планетата Вулкан. Самото Слънце, както отбелязахме, има много по-големи и благородни задачи по отношение на Планетите и човека и неговото влиянието не може да се отъждествява с влияние на планета. Приемайки изчислените по-горе параметри на Вулкан, лесно можем да изчислим, че температурата на неговата повърхност няма да е по-ниска от 1 600°, което означава, че материята там ще бъде в светещо състояние, т. е. че Вулкан свети.
към текста >>

73. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При Меркурий не е установено какъв е наклонът на неговата ос и дали въобще има такъв, но от астрологична гледна точка, тя би трябвало да е твърде наклонена, защото оста на всяка планета има отношение с Идейния свят, а при хора със силно Меркуриево влияние клокочат много, но по-нисши идеи.
Установено е, че Меркурий няма атмосфера, което придава на неговото влияние липса на сдържаност, прибързани изказвания, бързане при разискване на какъвто и да било въпрос, поради което такива хора са твърде повърхностни. При низшите типове, този подтик се изявява в несъществени приказки и бъбривост, а при висшите - в добър ораторски талант. Около своята ос Меркурий се движи бавно и се завъртва за около 60 земни денонощия. Това говори, че у Меркуриевите типове често липсва стремеж за осъществяване на инак многото идеи. Такива хора не са работливи, не са готови да отдадат напрежение за осъществяване на идеите си. При Меркурий не е установено какъв е наклонът на неговата ос и дали въобще има такъв, но от астрологична гледна точка, тя би трябвало да е твърде наклонена, защото оста на всяка планета има отношение с Идейния свят, а при хора със силно Меркуриево влияние клокочат много, но по-нисши идеи. Според Саабей, Меркурий при своето образуване и оформяне е имал връзка с Небесните образувания на Зодиакалното съзвездие Близнаци. През ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които 14 са по-ярки от Трета звездна величина, заедно с две величави слънца - Полукс (от Първа звездна величина) и Кастор (от Втора). Това говори, че със своите силови течения, съгласно принципа на Кристиян Доплер, те носят по-дългите силови вълни и допринасят влиянията им да тласкат и събуждат интерес към материалните ценности. Саабей е изобразил това съзвездие като прегърнати двама братя-близнаци, от които единият е бял, а другият е черен. Големият интерес към материални ценности във влиянието на Меркурий, има две възможности: или да се използват за градеж и улеснение на човешкия род, което е белият брат, или да се използват за разруха и спъването на човешкия прогрес, което е черният брат.
към текста >>

74. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От астрологична гледна точка, всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на Земята и върху човека, подтик, според който живите форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: козината на животните, перата и гнездата на птиците, приспособленията на водните същества за живот в течна среда, най-сетне и човешката мисъл за условията в живота.
Това говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят там. Установено е, че относителното тегло на Сатурновото кълбо е 0.7, т. е. осем пъти по-малко от това на Земята, което означава,че е по-леко от водата. С други думи, ако Сатурн се постави в един океан, той няма да потъне, а ще плува. Ние приемаме, както и при Юпитер, че Сатурн представлява кълбо, подобно на земното, с диаметър не по-голям от 15-16 000 километра, обвито с атмосферен слой с около 52 000 километра дебелина. От астрологична гледна точка, всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на Земята и върху човека, подтик, според който живите форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: козината на животните, перата и гнездата на птиците, приспособленията на водните същества за живот в течна среда, най-сетне и човешката мисъл за условията в живота. Изобщо, Сатурновото влияние придава на човека затворена и дълбока мисловна дейност. Животът на хора под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко, с което те се сблъскват. С други думи, тези хора са философи. Отразяващата способност на Сатурн (албедо) е около 50%, което ще рече, че половината от светлината, която се приема от Слънцето, се отразява. Това придава на неговото влияние мъдро и внимателно отношение към материалните ценности.
към текста >>

75. САТУРНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От психологична гледна точка, по-висшите Сатурнови типове са сериозни, точни и изпълнителни в своите задачи и обещания, замислени, печални, без оптимизъм, веселост, охолство или разсипничество.
Носът е прав, обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене при вземане на някакво решение; в края си е заострен, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, липса на стремеж към чувствени наслади и удоволствие от добрата кухня. Устата е голяма, с тънки стиснати устни, изразяващи голяма изпълнителност във всяка работа и чувствена студенина. Брадата е ъгловата и суха, добре издадена напред. Космите по гърдите, краката, мишниците и ръцете са също гъсти и тъмни. Женският Сатурнов тип има забелязващи се черни "мустачки" в краищата на горната устна. От психологична гледна точка, по-висшите Сатурнови типове са сериозни, точни и изпълнителни в своите задачи и обещания, замислени, печални, без оптимизъм, веселост, охолство или разсипничество. За тях е ценно и най-малкото нещо. Активността и динамиката на процесите в тяхното тяло е снижена, което е причина за недостатъчно вътрешно горене, за непълно отделяне на метаболити през и без това слабо активните им бъбреци, за натрупване на токсини в организма им. Това предизвиква лошото им настроение сутрин при събуждане. С хилавите мускули и тесните си гърди Сатурновите типове не познават насладата, която волното и обилно дишане на чист въздух в планината и край морето предизвикват, нито насладата на голата кожа от слънчевите лъчи. Напротив, Слънцето и хладката вода им причиняват болка.
към текста >>

76. ПЛУТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун.
В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност. Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра. Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една планета. От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун. Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на планетата съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра. Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети Планетата изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер. Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер.
към текста >>

77. ХАНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така например, ако вземем раждането на Христос за начална точка, възходът на Християнството трае 400 години до падането на Западната Римска империя през 476 г.; България престоява под турско робство около 500 години; до падането на Източната Римска империя през 1453 година изтичат три такива периода; до освобождението на Русия от монголско робство през XIV век от Димитрий Донски - също около три такива периода; до откриването на Америка през 1492 г.
ХАНО Разглеждайки влиянието на Слънцето, Луната и известните досега планети върху Земята, живота на нея, върху човешките общества и личността, ще забележим явления, които не могат да се обяснят само с него. В човешките общества съществуват редица ярки исторически събития, които обхващат периоди от около 400-500 години или кратни на този период. Така например, ако вземем раждането на Христос за начална точка, възходът на Християнството трае 400 години до падането на Западната Римска империя през 476 г.; България престоява под турско робство около 500 години; до падането на Източната Римска империя през 1453 година изтичат три такива периода; до освобождението на Русия от монголско робство през XIV век от Димитрий Донски - също около три такива периода; до откриването на Америка през 1492 г. от Христофор Колумб - три периода; до завладяването на Египет от турците при султан Селим I през 1517 г. и опожаряването на Александрийската библиотека - най-голямото хранилище на знания и мъдрост в древността - също три периода; четиринадесет столетия (четири периода) трае властта на Инквизицията: от 415 г., когато е отбелязана първата й жертва в Александрия, до последната й жертва през 1823 в Испания. Изобщо, при внимателно разглеждане на човешката история, не може да не се забележи една такава необяснима периодичност. По отношение на човека също се наблюдават качества, необясними с познатите ни планетни влияния. Ние приемаме, че всичко това е плод на планета със значителна маса и размер, намираща се зад Плутон.
към текста >>

78. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От астрологична гледна точка, значение имат първите две събития.
ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА В живота на хората, в явленията и събитията около него, навсякъде в неговата дейност или извън нея понятието "време" играе важна роля. За това толкова важно понятие липсва задълбочено обяснение, но е приета дефиниция, която все пак дава представа за него: времето е интервал между две събития. С други думи, всяко нещо, което става, всяко събитие е свързано с времето. Земята има много явления и събития, от които три са особено важни: първото е завъртването й около оста си, което наричаме денонощие; второто е обиколката й около Слънцето, определено с понятието година; третото е движението на Земята и всички членове от Слънчевото семейство около Централното ядро на нашата Галактика със скорост 250 километра в секунда, при което една пълна обиколка се осъществява за около 200 милиона години. От астрологична гледна точка, значение имат първите две събития. Създателят на Науката за Звездния мир, Саабей Бен Аадес, е отбелязал, че на човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години. Това е отбелязано и в Библията. Саабей е учел също, че след всеки три последователни прераждания, човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният процес на човека върви по възходяща спирала и ако я наблюдаваме отгоре, след всеки три последователни прераждания, той прави едно пълно завъртване и идва отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл. Казано с други думи, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност, а окръжността, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360 години.
към текста >>

Еволюционният процес на човека върви по възходяща спирала и ако я наблюдаваме отгоре, след всеки три последователни прераждания, той прави едно пълно завъртване и идва отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл.
Земята има много явления и събития, от които три са особено важни: първото е завъртването й около оста си, което наричаме денонощие; второто е обиколката й около Слънцето, определено с понятието година; третото е движението на Земята и всички членове от Слънчевото семейство около Централното ядро на нашата Галактика със скорост 250 километра в секунда, при което една пълна обиколка се осъществява за около 200 милиона години. От астрологична гледна точка, значение имат първите две събития. Създателят на Науката за Звездния мир, Саабей Бен Аадес, е отбелязал, че на човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години. Това е отбелязано и в Библията. Саабей е учел също, че след всеки три последователни прераждания, човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният процес на човека върви по възходяща спирала и ако я наблюдаваме отгоре, след всеки три последователни прераждания, той прави едно пълно завъртване и идва отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл. Казано с други думи, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност, а окръжността, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360 години. Затова оттогава досега, окръжността се дели на 360 равни части, наричани от нас градуси, като всеки градус определя по една година от живота на човека. Когато определяме събитията през човешкия живот, всеки един градус, изминат от Слънцето, Луната и Планетите в Звездното му тяло, означава една година от неговия живот. Поради околоосното въртене на Земята, ние виждаме, че Слънцето за едно денонощие изминава цялата Небесната сфера, т. е. прави едно завъртване по нея.
към текста >>

Точката вляво, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е мястото, което определя изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градусите на изгряващото зодиакално съзвездие.
Ако превърнем 24 часа в минути, получаваме числото 1 440; ако го разделим на 360 ъглови градуса, ще получим, че за времето от 4 минути Слънцето, гледано от нас, изминава 1 ъглов градус, а едно Зодиакално съзвездие изминава за около 30 денонощия. Затова разделяме Небесната сфера на дванадесет сектора, които, проектирани двуизмерно върху лист от хартия, формират Дванадесетте домове. Всеки един от тях носи своите характерни силови течения, съобразно Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие, намиращо се във всеки един от секторите. Тези влияния се предават на всеки член от Слънчевото семейство, когато се намира в съответния дом. При построяване на хороскоп най-напред описваме с пергел една окръжност и я разделяме на дванадесет сектора по следния начин: през центъра на окръжността начертаваме една хоризонтална и една вертикална линии, които я разделят на четири дяла. Точката вляво, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е мястото, което определя изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градусите на изгряващото зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "асцендент" (Asc). Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство. Тя определя също градусите на залязващото Зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "десцедент" (Desc). Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там.
към текста >>

Тази точка се нарича "асцендент" (Asc).
Затова разделяме Небесната сфера на дванадесет сектора, които, проектирани двуизмерно върху лист от хартия, формират Дванадесетте домове. Всеки един от тях носи своите характерни силови течения, съобразно Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие, намиращо се във всеки един от секторите. Тези влияния се предават на всеки член от Слънчевото семейство, когато се намира в съответния дом. При построяване на хороскоп най-напред описваме с пергел една окръжност и я разделяме на дванадесет сектора по следния начин: през центъра на окръжността начертаваме една хоризонтална и една вертикална линии, които я разделят на четири дяла. Точката вляво, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е мястото, което определя изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градусите на изгряващото зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "асцендент" (Asc). Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство. Тя определя също градусите на залязващото Зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "десцедент" (Desc). Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "зенит" или Медиум цели (МС).
към текста >>

Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство.
Всеки един от тях носи своите характерни силови течения, съобразно Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие, намиращо се във всеки един от секторите. Тези влияния се предават на всеки член от Слънчевото семейство, когато се намира в съответния дом. При построяване на хороскоп най-напред описваме с пергел една окръжност и я разделяме на дванадесет сектора по следния начин: през центъра на окръжността начертаваме една хоризонтална и една вертикална линии, които я разделят на четири дяла. Точката вляво, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е мястото, което определя изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градусите на изгряващото зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "асцендент" (Asc). Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство. Тя определя също градусите на залязващото Зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "десцедент" (Desc). Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "зенит" или Медиум цели (МС). Противоположната (долна) точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-долната (среднощна) точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат, която определя също градусите на Зодиакалното съзвездие там.
към текста >>

Тази точка се нарича "десцедент" (Desc).
При построяване на хороскоп най-напред описваме с пергел една окръжност и я разделяме на дванадесет сектора по следния начин: през центъра на окръжността начертаваме една хоризонтална и една вертикална линии, които я разделят на четири дяла. Точката вляво, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е мястото, което определя изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градусите на изгряващото зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "асцендент" (Asc). Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство. Тя определя също градусите на залязващото Зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "десцедент" (Desc). Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "зенит" или Медиум цели (МС). Противоположната (долна) точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-долната (среднощна) точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат, която определя също градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "надир" или Имум цели (IC). Тези четири точки са най-важни при тълкуването на хороскопа и се разглеждат най-внимателно, особено ако близо до тях има членове на Слънчевото семейство; внимателно се преценява кои зодиакални съзвездия и кои техни градуси съвпадат с тях.
към текста >>

Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там.
Точката вляво, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е мястото, което определя изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градусите на изгряващото зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "асцендент" (Asc). Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство. Тя определя също градусите на залязващото Зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "десцедент" (Desc). Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "зенит" или Медиум цели (МС). Противоположната (долна) точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-долната (среднощна) точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат, която определя също градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "надир" или Имум цели (IC). Тези четири точки са най-важни при тълкуването на хороскопа и се разглеждат най-внимателно, особено ако близо до тях има членове на Слънчевото семейство; внимателно се преценява кои зодиакални съзвездия и кои техни градуси съвпадат с тях. Всеки един от четирите вече разчертани сектори, се разделят на още три и така се получават Дванадесет те сектора на Дванадесетте домове.
към текста >>

Тази точка се нарича "зенит" или Медиум цели (МС).
Тази точка се нарича "асцендент" (Asc). Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство. Тя определя също градусите на залязващото Зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "десцедент" (Desc). Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "зенит" или Медиум цели (МС). Противоположната (долна) точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-долната (среднощна) точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат, която определя също градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "надир" или Имум цели (IC). Тези четири точки са най-важни при тълкуването на хороскопа и се разглеждат най-внимателно, особено ако близо до тях има членове на Слънчевото семейство; внимателно се преценява кои зодиакални съзвездия и кои техни градуси съвпадат с тях. Всеки един от четирите вече разчертани сектори, се разделят на още три и така се получават Дванадесет те сектора на Дванадесетте домове. За Първи дом се приема секторът под асцендента; следващият сектор е Втори дом, следва Трети.
към текста >>

Противоположната (долна) точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-долната (среднощна) точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат, която определя също градусите на Зодиакалното съзвездие там.
Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство. Тя определя също градусите на залязващото Зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "десцедент" (Desc). Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "зенит" или Медиум цели (МС). Противоположната (долна) точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-долната (среднощна) точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат, която определя също градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "надир" или Имум цели (IC). Тези четири точки са най-важни при тълкуването на хороскопа и се разглеждат най-внимателно, особено ако близо до тях има членове на Слънчевото семейство; внимателно се преценява кои зодиакални съзвездия и кои техни градуси съвпадат с тях. Всеки един от четирите вече разчертани сектори, се разделят на още три и така се получават Дванадесет те сектора на Дванадесетте домове. За Първи дом се приема секторът под асцендента; следващият сектор е Втори дом, следва Трети. На дясно от надира е Четвърти дом; следва Пети и Шести.
към текста >>

Тази точка се нарича "надир" или Имум цели (IC).
Тя определя също градусите на залязващото Зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "десцедент" (Desc). Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "зенит" или Медиум цели (МС). Противоположната (долна) точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-долната (среднощна) точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат, която определя също градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "надир" или Имум цели (IC). Тези четири точки са най-важни при тълкуването на хороскопа и се разглеждат най-внимателно, особено ако близо до тях има членове на Слънчевото семейство; внимателно се преценява кои зодиакални съзвездия и кои техни градуси съвпадат с тях. Всеки един от четирите вече разчертани сектори, се разделят на още три и така се получават Дванадесет те сектора на Дванадесетте домове. За Първи дом се приема секторът под асцендента; следващият сектор е Втори дом, следва Трети. На дясно от надира е Четвърти дом; следва Пети и Шести. От десцендента нагоре е Седми дом; следва Осми и Девети.
към текста >>

79. РЕТРОГРАДНИ ПЛАНЕТИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В централната точка С е Слънцето, в точка А е Меркурий, а в точка Б - Венера.
При Луната изтъкнахме голямата разлика в силата на влияние, когато е близо до Земята (в перихелий) и когато е по-далеч от нея (в афелий). При планетите изтъкнахме, че гледани от Земята, те имат ту право (от запад към изток), ту обратно (от изток към запад или ретроградно) движение. Когато планетите имат ретроградно движение, те са по-близо до Земята и влиянието им е по-силно. Това особено ясно се установява при т. нар. "вътрешни планети" - Меркурий и Венера (виж фиг. 4). В централната точка С е Слънцето, в точка А е Меркурий, а в точка Б - Венера. Когато Меркурий и Венера се движат в права посока (от запад към изток), те описват дъгата от точка А (за Меркурий) или от точка Б (за Венера) нагоре и наляво, минавайки през т. нар. "горно съединение" със Слънцето. Когато Земя, Слънце и Венера са на една права линия, тогава Венера отстои на 249 милиона километра от Земята, а когато Земя, Слънце и Меркурий се намират на една права, тогава Меркурий отстои от Земята на 217 милиона километра. След горното съединение те продължават да се движат по орбитите си наляво и надолу (гледани от Земята) и достигат до точка A1 (за Меркурий) и до точка Б1 (за Венера). От този момент, те продължават пътя си, но от Земята се вижда, че се движат в обратна посока, ретроградно (от изток към запад).
към текста >>

Когато Меркурий и Венера се движат в права посока (от запад към изток), те описват дъгата от точка А (за Меркурий) или от точка Б (за Венера) нагоре и наляво, минавайки през т. нар.
При планетите изтъкнахме, че гледани от Земята, те имат ту право (от запад към изток), ту обратно (от изток към запад или ретроградно) движение. Когато планетите имат ретроградно движение, те са по-близо до Земята и влиянието им е по-силно. Това особено ясно се установява при т. нар. "вътрешни планети" - Меркурий и Венера (виж фиг. 4). В централната точка С е Слънцето, в точка А е Меркурий, а в точка Б - Венера. Когато Меркурий и Венера се движат в права посока (от запад към изток), те описват дъгата от точка А (за Меркурий) или от точка Б (за Венера) нагоре и наляво, минавайки през т. нар. "горно съединение" със Слънцето. Когато Земя, Слънце и Венера са на една права линия, тогава Венера отстои на 249 милиона километра от Земята, а когато Земя, Слънце и Меркурий се намират на една права, тогава Меркурий отстои от Земята на 217 милиона километра. След горното съединение те продължават да се движат по орбитите си наляво и надолу (гледани от Земята) и достигат до точка A1 (за Меркурий) и до точка Б1 (за Венера). От този момент, те продължават пътя си, но от Земята се вижда, че се движат в обратна посока, ретроградно (от изток към запад). По пътя до точка А (за Меркурий) и Б (за Венера), те преминават най-близо до Земята, съответно през точка 3 и 4, които са т. нар.
към текста >>

След горното съединение те продължават да се движат по орбитите си наляво и надолу (гледани от Земята) и достигат до точка A1 (за Меркурий) и до точка Б1 (за Венера).
"вътрешни планети" - Меркурий и Венера (виж фиг. 4). В централната точка С е Слънцето, в точка А е Меркурий, а в точка Б - Венера. Когато Меркурий и Венера се движат в права посока (от запад към изток), те описват дъгата от точка А (за Меркурий) или от точка Б (за Венера) нагоре и наляво, минавайки през т. нар. "горно съединение" със Слънцето. Когато Земя, Слънце и Венера са на една права линия, тогава Венера отстои на 249 милиона километра от Земята, а когато Земя, Слънце и Меркурий се намират на една права, тогава Меркурий отстои от Земята на 217 милиона километра. След горното съединение те продължават да се движат по орбитите си наляво и надолу (гледани от Земята) и достигат до точка A1 (за Меркурий) и до точка Б1 (за Венера). От този момент, те продължават пътя си, но от Земята се вижда, че се движат в обратна посока, ретроградно (от изток към запад). По пътя до точка А (за Меркурий) и Б (за Венера), те преминават най-близо до Земята, съответно през точка 3 и 4, които са т. нар. "долно съединение" със Слънцето. Тогава Меркурий е на 82 милиона километра от Земята, което ще рече че е със 135 милиона километра по-близо, в сравнение с горно съединение; затова влиянието му върху Земята, живота на нея и по-специално върху родения човек ще бъде много по- силно, отколкото при горно съединение. Същото се отнася и за Венера, само че с още по-значителна разлика: при горно съединение тя се намира на 249 милиона километра от Земята, докато при долно съединение е само на 40 милиона километра.
към текста >>

По пътя до точка А (за Меркурий) и Б (за Венера), те преминават най-близо до Земята, съответно през точка 3 и 4, които са т. нар.
Когато Меркурий и Венера се движат в права посока (от запад към изток), те описват дъгата от точка А (за Меркурий) или от точка Б (за Венера) нагоре и наляво, минавайки през т. нар. "горно съединение" със Слънцето. Когато Земя, Слънце и Венера са на една права линия, тогава Венера отстои на 249 милиона километра от Земята, а когато Земя, Слънце и Меркурий се намират на една права, тогава Меркурий отстои от Земята на 217 милиона километра. След горното съединение те продължават да се движат по орбитите си наляво и надолу (гледани от Земята) и достигат до точка A1 (за Меркурий) и до точка Б1 (за Венера). От този момент, те продължават пътя си, но от Земята се вижда, че се движат в обратна посока, ретроградно (от изток към запад). По пътя до точка А (за Меркурий) и Б (за Венера), те преминават най-близо до Земята, съответно през точка 3 и 4, които са т. нар. "долно съединение" със Слънцето. Тогава Меркурий е на 82 милиона километра от Земята, което ще рече че е със 135 милиона километра по-близо, в сравнение с горно съединение; затова влиянието му върху Земята, живота на нея и по-специално върху родения човек ще бъде много по- силно, отколкото при горно съединение. Същото се отнася и за Венера, само че с още по-значителна разлика: при горно съединение тя се намира на 249 милиона километра от Земята, докато при долно съединение е само на 40 милиона километра. Изобщо, от всички планети тя идва най-близо до Земята, с разлика спрямо горното си съединение от 209 милиона километра, което значително усилва влиянието й. Същото се отнася и за т. нар.
към текста >>

80. ПОСТРОЯВАНЕ НА ХОРОСКОП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

точката, в която се пресичат географския меридиан и паралел.
ПОСТРОЯВАНЕ НА ХОРОСКОП Хороскоп се съставя за дадено време и място. Най-напред намираме географските координати на населеното мястото, където се е родил даденият човек, т. е. точката, в която се пресичат географския меридиан и паралел. След това ни е необходимо точното време за момента на раждането. Съществуват три вида време. Както посочихме в главата за елементите на астрологията, гражданско време е това, което показват часовниците в дадена област или държава. Известно е, че Земята е разделена на 360 сектора от плоскости, минаващи през северния и южния полюси. Дъгите, които се образуват от пресичането на тези плоскости със земната повърхност се наричат меридиани.
към текста >>

Така постъпваме, когато в таблиците, с които работим, сидералното време започва от есенната равноденствена точка.
След като изчислим местното време за момента на раждане, правим допълнителни изчисления за положението на Слънцето, Луната и Планетите в Зодиакалните съзвездия за този момент. Най-напред изчисляваме положението на Слънцето. Известно е, че за едно денонощие Земята, движейки се около Слънцето, изминава около 1° от небесната сфера; следователно разстоянието, изминато за един час, ще намерим като разделим 1° , т. е. 60' на 24 часа и ще получим около 2.5°. Тогава часът на местното време умножаваме по 2.5° и получаваме преместването на Слънцето до часа на раждането, което ще прибавим към позицията му за деня, посочена в таблиците за ефемеридите, за да получим положението му за рождения час. Така постъпваме, когато в таблиците, с които работим, сидералното време започва от есенната равноденствена точка. Ако то започва от пролетната равноденствена точка, се постъпва по два начина: 1. при човек, роден преди обед, умножаваме времето, оставащо до пладне, по 2.5° и полученият резултат вадим от положението на Слънцето, посочено в ефемеридите за дадената дата; 2. ако раждането е станало след обед, времето от пладне до рожденния час умножаваме по 2.5° и полученото прибавяме към градусите, посочени за положение на Слънцето през този ден. За Луната и Планетите постъпваме по същия начин. Понеже Луната се движи много бързо, изчисленията за нея се правят по-внимателно.
към текста >>

Ако то започва от пролетната равноденствена точка, се постъпва по два начина: 1.
Най-напред изчисляваме положението на Слънцето. Известно е, че за едно денонощие Земята, движейки се около Слънцето, изминава около 1° от небесната сфера; следователно разстоянието, изминато за един час, ще намерим като разделим 1° , т. е. 60' на 24 часа и ще получим около 2.5°. Тогава часът на местното време умножаваме по 2.5° и получаваме преместването на Слънцето до часа на раждането, което ще прибавим към позицията му за деня, посочена в таблиците за ефемеридите, за да получим положението му за рождения час. Така постъпваме, когато в таблиците, с които работим, сидералното време започва от есенната равноденствена точка. Ако то започва от пролетната равноденствена точка, се постъпва по два начина: 1. при човек, роден преди обед, умножаваме времето, оставащо до пладне, по 2.5° и полученият резултат вадим от положението на Слънцето, посочено в ефемеридите за дадената дата; 2. ако раждането е станало след обед, времето от пладне до рожденния час умножаваме по 2.5° и полученото прибавяме към градусите, посочени за положение на Слънцето през този ден. За Луната и Планетите постъпваме по същия начин. Понеже Луната се движи много бързо, изчисленията за нея се правят по-внимателно. Ако за едно денонощие тя изминава 12° , това показва, че се намира най-далече от Земята (в афелий), т. е.
към текста >>

Разликата между най-близкото и най-далечното отстояние на Луната от Земята 5 0 300 километра, което от астрономична гледна точка за малката й орбита е значително.
на 4 066 700 километра. Тогава влиянието й е значително по-слабо и в такъв случай пред символа на Луната изписваме буквата А, който показва, че е в афелий. Когато Луната изминава за едно денонощие 14°, тя е най-близо до Земята (в перихелий), т. е. на разстояние 356 400 километра. Тогава влиянието й е много по-силно и пред знака й поставяме буквата П, за да се вземе предвид при тълкуването. Разликата между най-близкото и най-далечното отстояние на Луната от Земята 5 0 300 километра, което от астрономична гледна точка за малката й орбита е значително. При построяване на хороскопа изчисляваме изминатото от Луната ъглово разстояние, разделяме го на 24 часа и получаваме разстоянието, изминато за един час. С получения резултат постъпваме съгласно вида на таблиците, с които разполагаме: такива, при които денонощието започва от 0h в полунощ, и такива, при които започва от 12h на обед. За Планетите постъпваме по същия начин. Ако вътрешните планети Меркурий и Венера изминават за едно денонощие по 2°, това означава, че са близо до Слънцето, т. е. в перихелий, а ако изминават около 1° или по-малко, те са в афелий.
към текста >>

81. ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изтъкнахме, че от гледна точка на земния наблюдател Слънцето и Луната извършват прави движения - от запад към изток, докато планетите извършват и право, и обратно движения.
Ъгловите разстояния и тук са същите както при аспектите в рожденния хороскоп: 0°, 30°, 45°, 60°, 90°, 120°, 135°, 150° и 180°. Причините за разделянето на окръжността на 360° и за приемането на всеки изминат градус за една година подробно описахме по-горе. Четирите ъглови точки в хороскопа - асцендент, надир, десцендент и зенит - също са ядра на жизнени сили. Когато член от Слънчевото семейство мине през която и да било от тези точки, създава събития в живота на човека. За да определим точното време на събитието, трябва да разполагаме с много точно време на раждане. Изтъкнахме, че от гледна точка на земния наблюдател Слънцето и Луната извършват прави движения - от запад към изток, докато планетите извършват и право, и обратно движения. Когато дадена планета има обратно (ретроградно) движение, тя се "люлее" около дадена точка на хороскопа, т. е. след като премине веднъж през нея, се връща назад и за трети път я преминава, тръвайки отново напред. При това положение планетата поражда три събития, поради трикратно преминаване през ъгловите точки. Градусите, изминати от дадена планета до една от тези точки, определя годината, когато ще се състои събитието. Всеки един член от слънчевото семейство, според естеството на своите сили, създава съответни случки и събития.
към текста >>

Когато дадена планета има обратно (ретроградно) движение, тя се "люлее" около дадена точка на хороскопа, т. е.
Причините за разделянето на окръжността на 360° и за приемането на всеки изминат градус за една година подробно описахме по-горе. Четирите ъглови точки в хороскопа - асцендент, надир, десцендент и зенит - също са ядра на жизнени сили. Когато член от Слънчевото семейство мине през която и да било от тези точки, създава събития в живота на човека. За да определим точното време на събитието, трябва да разполагаме с много точно време на раждане. Изтъкнахме, че от гледна точка на земния наблюдател Слънцето и Луната извършват прави движения - от запад към изток, докато планетите извършват и право, и обратно движения. Когато дадена планета има обратно (ретроградно) движение, тя се "люлее" около дадена точка на хороскопа, т. е. след като премине веднъж през нея, се връща назад и за трети път я преминава, тръвайки отново напред. При това положение планетата поражда три събития, поради трикратно преминаване през ъгловите точки. Градусите, изминати от дадена планета до една от тези точки, определя годината, когато ще се състои събитието. Всеки един член от слънчевото семейство, според естеството на своите сили, създава съответни случки и събития. Слънце. Когато Слънцето минава през една от четирите ъглови точки, се създават много благоприятни случки, събития и условия в живота на човека.
към текста >>

82. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството.
Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход. Учителят казва, че няма съществена разлика между ученията на източната и западната традиция. Разликата е само в задачите, които има да изпълняват, методите, които прилагат за изпълнение на тези задачи и във формата, в която се излагат ученията, и в някои допълнителни учения, които са зле разбрани в източната традиция, поне в нейната популярна форма. Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс. Докато западната традиция, която както казах, е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена понастоящем в теософското общество, не му отдава никакво значение.
към текста >>

83. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази египетска култура става изходна точка, изходна база за развитието както на европейската, така и на гръко-латинската и западно-европейската култури.
Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната на пространството, а оттам и езикът на звездите като език на Космичното Слово, като външен израз на който се явява хармонията на сферите. На Мойсей той предаде учението за тайната на времето, развитие на космичните процеси в течение на времето. Хермес става водител на тези преселници от Атлантида, които тръгват по северния бряг на Африка и се установяват в Египет. Там той вдъхновява и организира Египетската култура, която според Учителя е образец на истинска култура, а Египет е била образцова правова държава, управлявана по принципите на синархията. Тази египетска култура става изходна точка, изходна база за развитието както на европейската, така и на гръко-латинската и западно-европейската култури. В Египет са посети семената, които се развиват в Западна Европа. Така че, Зороастър е онзи, който е бил във връзка с Духа на Слънцето. Под негово ръководство са излезли онези преселници от Атлантида, които са минали през северните брегове на Европа. Той заедно със своя Велик Учител, когото ние познаваме като Мелхиседек, ги завежда в Централна Азия и той става Учител и Ръководител на културите на Петата раса в Африка, Азия и Европа. Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия.
към текста >>

84. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят разглеждайки този въпрос за произхода, развитието и падането на душите, казва следното: „Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи, т.е.
- попита Хермес. - Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание. Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи. Учителят разглеждайки този въпрос за произхода, развитието и падането на душите, казва следното: „Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между ангелите, както и между най-напредналите същества.
към текста >>

казваме, че този център, тази точка започва да радиира.
- Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание. Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи. Учителят разглеждайки този въпрос за произхода, развитието и падането на душите, казва следното: „Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между ангелите, както и между най-напредналите същества. Това се дължи на ред външни причини.
към текста >>

Един ден, когато се върнете в дадена точка, вашето естество ще се измени.
Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между ангелите, както и между най-напредналите същества. Това се дължи на ред външни причини. Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Така че, Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадена точка, вашето естество ще се измени. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че каквито и отклонения да правите в живота си, те ни най- малко няма да изменят вашия път. Но окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може да измени първоначалната посока на своя път, докато не постигне целта си. Посоката на човешкия дух, както и на всеки дух във вселената е точно определена и той трябва да върви в тази посока, защото тук са дадени възможностите и условията за развиване на неговата деятелност. Ако някой се противи на този ред на нещата, той трябва да се върне назад и да се погълне от общия център."
към текста >>

85. САНХОНИАТОН - Влад Пашов (1902- 1974)

От този смътен откъслек се вижда, че авторът се опитва да обясни произхода на живота на нашата планета в началото което предшествува Лемурийската епоха, като има за изходна точка принципа на полярността и принципа на Слънцето-Светлина.
Онези, които те родили: Генус и Генея, обитавали във Финикия. Тъй като те дължат живота си на топлината, протягали ръцете си към небето, към Слънцето, което считали за единствен Бог във вселената, който нарекли Веелзамен, на финикийски което значи Господар на Небето. От Генус се родили деца смъртни: Фос (светлината), Пир (огънят) и Флокс (пламъкът). Второто поколение от потомството на Генус било племето на исполините, от които се родил Мемрумус и брат му Хипсураниус и Удус. Удус издигнал стълб на огъня. От този смътен откъслек се вижда, че авторът се опитва да обясни произхода на живота на нашата планета в началото което предшествува Лемурийската епоха, като има за изходна точка принципа на полярността и принципа на Слънцето-Светлина. Друг, който учил в Египет и е пренесъл Светлината на Хермес в родината си, е Орфей, от когото водят началото си гръцките мистерии и гръцката митология.
към текста >>

86. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог.
Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят. Науката се обяснява само когато се преживее. Прочуто е неговото изречение „Панта рей" - „Всичко тече", което ще рече, че всички неща са в движение, в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях. От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания.
към текста >>

От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания.
Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях. От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания. Болестта прави приятно и добро здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата - почивката. Морската вода е най-чиста и най-нечиста. Тя е пивка и спасителна за рибите, а вредна за хората." За Хераклит едно Вечно Същество говори чрез преходните неща. За да означи това Вечно Същество, той си служи с един дълбок символ.
към текста >>

87. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

От него Логосът и самосъзнанието винаги вземат началото си и изходната си точка.
Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и Доброто. То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на добродетелта и източник на Божествената Любов, около него се движи всичко и към него се насочва всичко. От него Логосът и самосъзнанието винаги вземат началото си и изходната си точка. Плотин свежда всичко до тази Абсолютна Същност. Единствено Тя е истинното. Единствено Тя остава съвършено еднаква със себе си във всичко. Но от това Първоначално произлиза всичко, Едното се разгръща във връзка със създаването и във връзка с пораждането. Това Абсолютно Добро е извор, който няма друго начало, но е Начало на всички реки, така че То не се изчерпва от тях, а като извор остава спокоен в самия себе си и е в отношение към тях, и по такъв начин съдържа в себе си тези реки като такива, така че те, които излизат на повърхността и текат в разни посоки, още не са изтекли, но вече знаят накъде да изтекат и накъде да текат.
към текста >>

88. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

А границата е Богът, който произлиза от непределния, непознаваемия и Първия Бог, за да стигне до връхната точка на мисленето, който измерва и определя всичко и който приема в себе си всичко бащинско и спояващо, и неопетненото потомство на боговете."
Красотата е причина, поради която то е нещо мислено." „Ето това е първата триада на всичко мислено: границата, безкрайното и смесеното. Първата триада е единството на тези три - чистата същност, първият диакосмос, първият Бог, първият ред на Божественото. Следователно това е Едното. Самото това Едно, като конкретно Едно, е Единството на Безкрайното и на границата. А границата е Богът, който произлиза от непределния, непознаваемия и Първия Бог, за да стигне до връхната точка на мисленето, който измерва и определя всичко и който приема в себе си всичко бащинско и спояващо, и неопетненото потомство на боговете." „Но безкрайното е неизчерпаемата възможност на този Бог, е и онова, което предизвиква появата на всички създания и редове, и на цялата Безкрайност, както предсъществуващата точка и субстанциалната, чак до последната материя. А смесеното е първото и най-висше подреждане на Боговете, което скрито обединява в себе си всичко, изпълва го със съдържание, обхваща в себе си всички триади, обгръщайки причината на всичко биващо по един прост начин. А това, първото, поражда в своята връхна точка втория ред. Вторият ред в цялост е животът, а неговата връхна точка е Логосът. Вторият ред е една триада, аналогична на първата, защото и втората също тъй е Бог.
към текста >>

„Но безкрайното е неизчерпаемата възможност на този Бог, е и онова, което предизвиква появата на всички създания и редове, и на цялата Безкрайност, както предсъществуващата точка и субстанциалната, чак до последната материя.
„Ето това е първата триада на всичко мислено: границата, безкрайното и смесеното. Първата триада е единството на тези три - чистата същност, първият диакосмос, първият Бог, първият ред на Божественото. Следователно това е Едното. Самото това Едно, като конкретно Едно, е Единството на Безкрайното и на границата. А границата е Богът, който произлиза от непределния, непознаваемия и Първия Бог, за да стигне до връхната точка на мисленето, който измерва и определя всичко и който приема в себе си всичко бащинско и спояващо, и неопетненото потомство на боговете." „Но безкрайното е неизчерпаемата възможност на този Бог, е и онова, което предизвиква появата на всички създания и редове, и на цялата Безкрайност, както предсъществуващата точка и субстанциалната, чак до последната материя. А смесеното е първото и най-висше подреждане на Боговете, което скрито обединява в себе си всичко, изпълва го със съдържание, обхваща в себе си всички триади, обгръщайки причината на всичко биващо по един прост начин. А това, първото, поражда в своята връхна точка втория ред. Вторият ред в цялост е животът, а неговата връхна точка е Логосът. Вторият ред е една триада, аналогична на първата, защото и втората също тъй е Бог. Отношението на тези троичности е следното: Тъй като първата триада е всичко, но е произлязла от Едното по интелектуален път и непосредствено остава в границата, то втората триада е всичко, но е жива и е в принципа на безкрайността, докато третата триада е произлязла по начина на смесеното.
към текста >>

А това, първото, поражда в своята връхна точка втория ред.
Следователно това е Едното. Самото това Едно, като конкретно Едно, е Единството на Безкрайното и на границата. А границата е Богът, който произлиза от непределния, непознаваемия и Първия Бог, за да стигне до връхната точка на мисленето, който измерва и определя всичко и който приема в себе си всичко бащинско и спояващо, и неопетненото потомство на боговете." „Но безкрайното е неизчерпаемата възможност на този Бог, е и онова, което предизвиква появата на всички създания и редове, и на цялата Безкрайност, както предсъществуващата точка и субстанциалната, чак до последната материя. А смесеното е първото и най-висше подреждане на Боговете, което скрито обединява в себе си всичко, изпълва го със съдържание, обхваща в себе си всички триади, обгръщайки причината на всичко биващо по един прост начин. А това, първото, поражда в своята връхна точка втория ред. Вторият ред в цялост е животът, а неговата връхна точка е Логосът. Вторият ред е една триада, аналогична на първата, защото и втората също тъй е Бог. Отношението на тези троичности е следното: Тъй като първата триада е всичко, но е произлязла от Едното по интелектуален път и непосредствено остава в границата, то втората триада е всичко, но е жива и е в принципа на безкрайността, докато третата триада е произлязла по начина на смесеното. Границата определя първото триединство, неограниченото - второто триединство, конкретното - третото триединство. Всяка троичност съдържа в себе си три момента и тези три реда са най- висшите богове.
към текста >>

Вторият ред в цялост е животът, а неговата връхна точка е Логосът.
Самото това Едно, като конкретно Едно, е Единството на Безкрайното и на границата. А границата е Богът, който произлиза от непределния, непознаваемия и Първия Бог, за да стигне до връхната точка на мисленето, който измерва и определя всичко и който приема в себе си всичко бащинско и спояващо, и неопетненото потомство на боговете." „Но безкрайното е неизчерпаемата възможност на този Бог, е и онова, което предизвиква появата на всички създания и редове, и на цялата Безкрайност, както предсъществуващата точка и субстанциалната, чак до последната материя. А смесеното е първото и най-висше подреждане на Боговете, което скрито обединява в себе си всичко, изпълва го със съдържание, обхваща в себе си всички триади, обгръщайки причината на всичко биващо по един прост начин. А това, първото, поражда в своята връхна точка втория ред. Вторият ред в цялост е животът, а неговата връхна точка е Логосът. Вторият ред е една триада, аналогична на първата, защото и втората също тъй е Бог. Отношението на тези троичности е следното: Тъй като първата триада е всичко, но е произлязла от Едното по интелектуален път и непосредствено остава в границата, то втората триада е всичко, но е жива и е в принципа на безкрайността, докато третата триада е произлязла по начина на смесеното. Границата определя първото триединство, неограниченото - второто триединство, конкретното - третото триединство. Всяка троичност съдържа в себе си три момента и тези три реда са най- висшите богове. „Третата троичност поставя около себе си мислещия Логос.
към текста >>

Защото разсъдъкът (разумът) е насочване обратно към изходната точка и привеждане в съответствие с мисленето и всичко това е едно мислене, една идея: постоянството, привеждането в ред и връщането назад.
Това, третото, не съществува по силата на една причина, както първото битие, нито разкрива вселената, както втората, а съществува като акт и външно проявявайки се, тя е абсолютната граница. Първата триада остава скрита в самата граница и е фиксирала в себе си цялото съществуване на идеалното. Втората триада е също тъй трайна и същевременно се движи напред. Животът се появява, но в нея той е сведен до Единство. Третата триада след придвижването напред, насочва и връща идеалната граница към началото и преобръща реда в самата себе си. Защото разсъдъкът (разумът) е насочване обратно към изходната точка и привеждане в съответствие с мисленето и всичко това е едно мислене, една идея: постоянството, привеждането в ред и връщането назад. Всяко едно от тях е целокупност само за себе си, но всичките три се свеждат в едно. В Логоса първите две триади са само моменти, но Духът се състои в това, да обхваща в себе си целокупността на първите две. Тези три триединства възвестяват по един мистичен начин напълно познатата причина на Първия и Непознаваем Бог, Който е принципът на Първото Единство, но се манифестира и в трите единства. Първото е Неговото Неизмеримо Единство. Второто, животът, е преливането, изобилието на всички сили и тяхното излъчване, а третото е пълното пораждане на битието, на същността изобщо.
към текста >>

89. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Мойсей стои на изходната точка на втория импулс на Бялото Братство.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Мойсей стои на изходната точка на втория импулс на Бялото Братство. Мисията на този втори клон била да подготви хората, които да приемат Божественото Слово и да го разпространят по целия свят. За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при познаването на Бога не се апелира към ясновидството, но по пътя на логичната мисъл се идва до това познание. Затова и писанията на носителите на втория клон се различават от тези на носителите на първия клон. Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта. И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката душа.
към текста >>

90. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват.
Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област.
към текста >>

Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение, а трябва да застане на 12 точки на зрение.
Човек се разширява постепенно, спиралообразно в космоса. Всичко това е само символ на това, което човек изживява. И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото. Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят. Това трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в света. Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение, а трябва да застане на 12 точки на зрение. Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували. По този начин астралното тяло и Азът трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото. Когато Божественото иска да слезе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване.
към текста >>

„Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам.
Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма.
към текста >>

Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма.
„Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни.
към текста >>

91. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази е централната точка, която съединява мозъка с черния дроб и тъй като в този орган жизнената деятелност се явява първа при зараждането, то в него също така се и завършва.
Когато настъпи критичният момент, Руах, която преди това е прониквала всички части на тялото, започва да го напуска, от което настават конвулсивни агонии, често много силни. След това цялата духовна същност на човека преминава в сърцето и се скрива от злите духове, които се нахвърлят на тялото, подобно на това, както ястребът се нахвърля върху скрития в своето гнездо гълъб. Раздялата на Руах с тялото е твърде тежка, защото Руах или живата душа се намира между висшата духовна безконечна област (Нешама) и нисшите телесни области (Нефеш), клонейки ту към едното, ту към другото. Руах, бидейки орган на волята, съставя човешката личност. Неговото седалище е сърцето, което представя корена на живота. Тази е централната точка, която съединява мозъка с черния дроб и тъй като в този орган жизнената деятелност се явява първа при зараждането, то в него също така се и завършва. По такъв начин, в момента на смъртта, Руах изчезва, според Талмуда, с последната вдишка из устата на умиращия. Талмуда различава 903 рода смърт, повече или по-малко мъчителни. Най-леката от всички той нарича „целувка", а най- мъчителна счита тази, при която умиращият чувствува, като че из неговото гърло измъкват космата катерица. След като Руах се отдели от тялото, човек ни се струва мъртъв. Това обаче е привидно, защото Нефеш още се намира в него.
към текста >>

92. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Иезекил е втората кардинална точка.
Преди да пристъпя към по-нататъшно изучаване на пророците, ще цитирам една мисъл от Учителя, която е като основа на това, което ще разгледам. Учителят казва: „Има четири главни пророци и четири евангелисти, дванадесет малки пророци и дванадесет апостоли. Исайя, например, казва ценни работи. Той представя една от кардиналните точки на зодиакалния кръг. Иезекил е втората кардинална точка. Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил е четвъртата. Какво представят тези точки? - Онези, които не са изучавали астрология мъчно могат да ги разберат." „Като изучавате пророците виждате, че всеки е говорил по особен начин. Исая говорил по един начин, Иезекил - по друг, Йеремия - по трети начин, Данаил - по четвърти начин.
към текста >>

Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил е четвъртата.
Учителят казва: „Има четири главни пророци и четири евангелисти, дванадесет малки пророци и дванадесет апостоли. Исайя, например, казва ценни работи. Той представя една от кардиналните точки на зодиакалния кръг. Иезекил е втората кардинална точка. Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил е четвъртата. Какво представят тези точки? - Онези, които не са изучавали астрология мъчно могат да ги разберат." „Като изучавате пророците виждате, че всеки е говорил по особен начин. Исая говорил по един начин, Иезекил - по друг, Йеремия - по трети начин, Данаил - по четвърти начин. Като четете малките пророци виждате, че всеки от тях отговаря на една от зодиите."
към текста >>

„Четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината, а четвъртата точка е познаването на доброто и злото.
Какво представят тези точки? - Онези, които не са изучавали астрология мъчно могат да ги разберат." „Като изучавате пророците виждате, че всеки е говорил по особен начин. Исая говорил по един начин, Иезекил - по друг, Йеремия - по трети начин, Данаил - по четвърти начин. Като четете малките пророци виждате, че всеки от тях отговаря на една от зодиите." „Четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината, а четвъртата точка е познаването на доброто и злото. Грешката на хората е, че те не започват с първите три точки, а с последната, залезът на живота. Те започват с учението, което иде най-после. Научете първо Любовта. Мъдростта и Истината и после доброто и злото. Ако не изучите първите три точки, последната ще ви донесе голямо нещастие.
към текста >>

„Сега поставете за основа Любовта като най-достъпна, качете се при Мъдростта като най-висока точка, слезте при Истината като най-дълбокото място.
Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството. Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исая, Иезекил, Иеремия и Данаил. После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванадесетте апостоли и като ги изучите ще видите на какви добродетели отговаря всеки пророк и апостол. Те са 12 добродетели, 12 извори, 12 цвята, 12 сили." „Сега поставете за основа Любовта като най-достъпна, качете се при Мъдростта като най-висока точка, слезте при Истината като най-дълбокото място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е горе, доброто и злото - долу. Значи, Мъдростта е на главата, доброто и злото - под краката. Турете всички ваши смущения под краката си, след това се качете горе при Мъдростта, откъдето ще ги изучите с ума, сърцето и силата си." Тук ще повторя мисълта на Учителя, която изнесох като мото в първата част на тази книга: „Има едно Велико Братство, което пътува по света.
към текста >>

93. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове.
През тази кръв трябваше да мине психическият елемент на развитието на човечеството. Много важно е да вземем под внимание този окултен факт. защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет. Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина.
към текста >>

В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент."
Много важно е да вземем под внимание този окултен факт. защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет. Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него.
към текста >>

94. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

От анализа, който направихме на книгите на тези четири пророци смятам, че Исайя заема първата кардинална точка - Любовта.
Тези четири кардинални точки, както казва Учителят, са: Любовта, Мъдростта, Истината и доброто и злото. Любовта и Истината, казва Учителят, са на една линия, т.е. те са полюси на една права; те са полюси на хоризонталния диаметър на кръга изток-запад. Мъдростта и доброто и злото, са полюси на вертикалния диаметър на кръга. Любовта е на изток, Истината е на запад, Мъдростта на север, а доброто и злото е на юг. От анализа, който направихме на книгите на тези четири пророци смятам, че Исайя заема първата кардинална точка - Любовта. Той е поет и певец на Любовта. Втората кардинална точка, точката на зенита, която е точка на Мъдростта смятам, че трябва да се заеме от Данаил, който по дълбочина няма равен на себе си. Третата кардинална точка, точката на запада, която отговаря на Истината, определям на Йезекил, който заради Истината е готов на всички жертви. И той говори с голяма Светлина, която иде от Истината. Четвъртата кардинална точка, която отговаря на доброто и злото смятам, че принадлежи на Йеремия, който се занимава с доброто и злото в живота на своя народ.
към текста >>

Втората кардинална точка, точката на зенита, която е точка на Мъдростта смятам, че трябва да се заеме от Данаил, който по дълбочина няма равен на себе си.
те са полюси на една права; те са полюси на хоризонталния диаметър на кръга изток-запад. Мъдростта и доброто и злото, са полюси на вертикалния диаметър на кръга. Любовта е на изток, Истината е на запад, Мъдростта на север, а доброто и злото е на юг. От анализа, който направихме на книгите на тези четири пророци смятам, че Исайя заема първата кардинална точка - Любовта. Той е поет и певец на Любовта. Втората кардинална точка, точката на зенита, която е точка на Мъдростта смятам, че трябва да се заеме от Данаил, който по дълбочина няма равен на себе си. Третата кардинална точка, точката на запада, която отговаря на Истината, определям на Йезекил, който заради Истината е готов на всички жертви. И той говори с голяма Светлина, която иде от Истината. Четвъртата кардинална точка, която отговаря на доброто и злото смятам, че принадлежи на Йеремия, който се занимава с доброто и злото в живота на своя народ. Това е моето мнение по въпроса и всеки, който проучи книгите на тези пророци, може да даде друго мнение. Четирите кардинални точки в астрологията отговарят на четирите кардинални знаци в зодиака.
към текста >>

Третата кардинална точка, точката на запада, която отговаря на Истината, определям на Йезекил, който заради Истината е готов на всички жертви.
Мъдростта и доброто и злото, са полюси на вертикалния диаметър на кръга. Любовта е на изток, Истината е на запад, Мъдростта на север, а доброто и злото е на юг. От анализа, който направихме на книгите на тези четири пророци смятам, че Исайя заема първата кардинална точка - Любовта. Той е поет и певец на Любовта. Втората кардинална точка, точката на зенита, която е точка на Мъдростта смятам, че трябва да се заеме от Данаил, който по дълбочина няма равен на себе си. Третата кардинална точка, точката на запада, която отговаря на Истината, определям на Йезекил, който заради Истината е готов на всички жертви. И той говори с голяма Светлина, която иде от Истината. Четвъртата кардинална точка, която отговаря на доброто и злото смятам, че принадлежи на Йеремия, който се занимава с доброто и злото в живота на своя народ. Това е моето мнение по въпроса и всеки, който проучи книгите на тези пророци, може да даде друго мнение. Четирите кардинални точки в астрологията отговарят на четирите кардинални знаци в зодиака. Овен е първата кардинална точка, Козирог е втората кардинална точка, Везни е третата кардинална точка и Рак е четвъртата кардинална точка.
към текста >>

Четвъртата кардинална точка, която отговаря на доброто и злото смятам, че принадлежи на Йеремия, който се занимава с доброто и злото в живота на своя народ.
От анализа, който направихме на книгите на тези четири пророци смятам, че Исайя заема първата кардинална точка - Любовта. Той е поет и певец на Любовта. Втората кардинална точка, точката на зенита, която е точка на Мъдростта смятам, че трябва да се заеме от Данаил, който по дълбочина няма равен на себе си. Третата кардинална точка, точката на запада, която отговаря на Истината, определям на Йезекил, който заради Истината е готов на всички жертви. И той говори с голяма Светлина, която иде от Истината. Четвъртата кардинална точка, която отговаря на доброто и злото смятам, че принадлежи на Йеремия, който се занимава с доброто и злото в живота на своя народ. Това е моето мнение по въпроса и всеки, който проучи книгите на тези пророци, може да даде друго мнение. Четирите кардинални точки в астрологията отговарят на четирите кардинални знаци в зодиака. Овен е първата кардинална точка, Козирог е втората кардинална точка, Везни е третата кардинална точка и Рак е четвъртата кардинална точка. Те са началото на четирите сезона. Овен е началото на пролетта, Везни, противоположният знак на Овена, определя началото на есента.
към текста >>

Овен е първата кардинална точка, Козирог е втората кардинална точка, Везни е третата кардинална точка и Рак е четвъртата кардинална точка.
Третата кардинална точка, точката на запада, която отговаря на Истината, определям на Йезекил, който заради Истината е готов на всички жертви. И той говори с голяма Светлина, която иде от Истината. Четвъртата кардинална точка, която отговаря на доброто и злото смятам, че принадлежи на Йеремия, който се занимава с доброто и злото в живота на своя народ. Това е моето мнение по въпроса и всеки, който проучи книгите на тези пророци, може да даде друго мнение. Четирите кардинални точки в астрологията отговарят на четирите кардинални знаци в зодиака. Овен е първата кардинална точка, Козирог е втората кардинална точка, Везни е третата кардинална точка и Рак е четвъртата кардинална точка. Те са началото на четирите сезона. Овен е началото на пролетта, Везни, противоположният знак на Овена, определя началото на есента. Рак е началото на лятото и Козирог - началото на зимата. Те са началото на четири вида енергии, които протичат през кръга на живота, както на отделния човек, така и в живота на човечеството, и в живота на живата природа. Първата кардинална точка, пролетта, отговаря на детството, втората - лятото - на юношеството, а третата - есента - на зрялата възраст; четвъртата - зимата - на старостта.
към текста >>

Първата кардинална точка, пролетта, отговаря на детството, втората - лятото - на юношеството, а третата - есента - на зрялата възраст; четвъртата - зимата - на старостта.
Овен е първата кардинална точка, Козирог е втората кардинална точка, Везни е третата кардинална точка и Рак е четвъртата кардинална точка. Те са началото на четирите сезона. Овен е началото на пролетта, Везни, противоположният знак на Овена, определя началото на есента. Рак е началото на лятото и Козирог - началото на зимата. Те са началото на четири вида енергии, които протичат през кръга на живота, както на отделния човек, така и в живота на човечеството, и в живота на живата природа. Първата кардинална точка, пролетта, отговаря на детството, втората - лятото - на юношеството, а третата - есента - на зрялата възраст; четвъртата - зимата - на старостта. Тези посоки имат и свое мистично значение и могат да се разглеждат още от много страни, но всеки сам да размишлява нататък. В следващите глави ще разгледам 12-те малки пророци, които според Учителя отговарят на 12-те апостоли, докато четирите главни пророци отговарят на четирите евангелисти.
към текста >>

95. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение.
Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество.
към текста >>

Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското.
Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята.
към текста >>

96. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

"В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет.
Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово". Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса.
към текста >>

97. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен.
6-та степен: Изцеление на сляпородения (9)...............................................................................Изповедта на Петър пред Цезария Филипова (16) 7-ма степен: Възкресението на Лазар (11) Възкресението на Лазар, описано от Йоан, няма никакво съответствие в Евангелието на Матей. За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен. В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество. Тогава Симон Петър спонтанно отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". До този момент само телесните очи на Петър са виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър.
към текста >>

98. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Двете важни събития, които се описват в Деянията на апостолите и които са като изходна точка на две велики и важни течения в първичното християнство, са Петдесетница и събитието в Дамаск.
Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство. Ние знаем, че Йоан е разгърнал своята дейност в Ефес, а Петър своята дейност в Рим. В тези два клона имаме изток и запад на първичното Християнство. Обаче Павел е действал заедно както с Йоан в Ефес, така и с Петър в Рим. Той е нещо като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първо християнско то царство". Двете важни събития, които се описват в Деянията на апостолите и които са като изходна точка на две велики и важни течения в първичното християнство, са Петдесетница и събитието в Дамаск. Петдесетница е рожденият час на Петровото християнство, а Дамаск - този на Павловото християнство. Двете събития се отличават по това, че при Петдесетница слизането на Светия Дух става над един колектив и то рано сутринта в една стая. А при Павел това става по обяд, на открито поле. Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно преобразяване на съзнанието. В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение.
към текста >>

99. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството.
И ако не беше слязъл Христос на земята в тази епоха, човечеството, което е станало жертва на тъмните сили, би било безвъзвратно загубено. При такова положение на нещата, при такава обстановка слезе Христос на земята, за да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока, да даде импулса на възход към Бога. При такова положение на нещата се ражда Християнството като религия на бъдещото човечество, на човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява на мястото на Римската империя. Със слизането си на земята Христос вля нови сили в земното развитие, с които сили именно, обърна колелото на човешкия живот в обратна посока. Новите сили се вляха както в земята, така и в човешката душа и в човешкото тяло. Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа". Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан. Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни.
към текста >>

100. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота.
Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради.
към текста >>

После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка.
Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане.
към текста >>

Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание.
То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18714880943298