НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
142
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Запазената светла
точка
в съзнанието 39.
Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа 34. Цената на всеки ученик в Школата 35. Отклонението от Школата 36. Чистотата на идеите 37. Най-великите пирати от французката енциклопедия 38.
Запазената светла
точка
в съзнанието 39.
Ризата на латвийците 40. Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога 41. Учителят готви общ обяд за изгревяни 42. Общение на човешките души 43. Архитектурен план за благоустройството на “Изгрева” 44.
към текста >>
2.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
От тази гледна
точка
, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.
Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.
От тази гледна
точка
, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.
Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
към текста >>
3.
2_35 Цената на всеки ученик в Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Всеки от нас застъпва своя гледна
точка
, но никой не може да даде точна преценка и формулировка.
"Цената на всеки ученик в Школата" Ние сме на "Изгрева", на полянката, седнали сме пет-шест човека в беседката около Учителя и разговаряме. Води се разговор за стойността на авторитетите и за личностите в едно общество.
Всеки от нас застъпва своя гледна
точка
, но никой не може да даде точна преценка и формулировка.
Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета? " Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така. Да, но Аз ви освободих от това поле и сега сте свободни. А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това? Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо.
към текста >>
4.
2_38 Запазената светла точка в съзнанието
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Запазената светла
точка
в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал.
"Запазената светла
точка
в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал.
Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си. Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници. Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място. Дотук всичко е добре. Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато.
към текста >>
Това е единствената светла
точка
в тяхното съзнание, останало от теб в тях.
Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история. Това не може вече да се повтори. Нещата и формите не се повтарят. Те сега имат друга задача в този си живот. Но че повръщат от месната храна, за това си има причина.
Това е единствената светла
точка
в тяхното съзнание, останало от теб в тях.
Но има опасност тази светла точка да изгасне и те ще поемат друг път." И Учителят замълчал, показвайки с това, че разговорът е приключил. Приятелят веднага отива в казармата. Поискал свиждане със синовете си. Позволили му. Седнал на пейката и чакал.
към текста >>
Но има опасност тази светла
точка
да изгасне и те ще поемат друг път." И Учителят замълчал, показвайки с това, че разговорът е приключил.
Това не може вече да се повтори. Нещата и формите не се повтарят. Те сега имат друга задача в този си живот. Но че повръщат от месната храна, за това си има причина. Това е единствената светла точка в тяхното съзнание, останало от теб в тях.
Но има опасност тази светла
точка
да изгасне и те ще поемат друг път." И Учителят замълчал, показвайки с това, че разговорът е приключил.
Приятелят веднага отива в казармата. Поискал свиждане със синовете си. Позволили му. Седнал на пейката и чакал. И ето, задават се и пристигат двамата му сина - левенти, облечени във военни униформи, прави, високи, да гледаш и да не се нагледаш.
към текста >>
Той знаел вече, че единствената светла
точка
в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала.
" И запрегръщали баща си от радост. Бащата седнал на скамейката, сълзи се ронят от очите му и плаче от жалост за изгубения Висок Идеал. Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан. А бащата тихо ронел сълзи. Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си.
Той знаел вече, че единствената светла
точка
в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала.
Разделили се. Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца. Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци. За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз. А за него те били само внуци и толкоз.
към текста >>
Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата
точка
в съзнанието на човека, след нея идва тъмната
точка
, която поставя край на всеки разказ.
Разделили се. Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца. Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци. За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз. А за него те били само внуци и толкоз.
Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата
точка
в съзнанието на човека, след нея идва тъмната
точка
, която поставя край на всеки разказ.
Така завършвам и аз своя разказ. Аз доживях да видя как децата на нашите приятели се втурнаха в света и се изгубиха за нашето общество. Не можех да се примиря. Трябваше до има някакъв отговор. Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници.
към текста >>
5.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Накрая Учителят реши да сложи
точка
на този спор по следния начин.
При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици.
Накрая Учителят реши да сложи
точка
на този спор по следния начин.
Беше неделя, към 10 часа сутринта. Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа. По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената. Някои отиват при него да му помогнат и го питат какво ще става с тази стълба. "Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил.
към текста >>
6.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А той на мнозина от нас преподаваше уроци по хармония, така че от негова гледна
точка
, за него бяхме начинаещи.
Та за града ние бяхме едно музикално явление, трудно за обяснение. От друга страна, приятелите смятаха, че щом някой в града чете Библия, то той е духовен и ни е брат. А щом някой свири на орган в католическата църква, то той ни е духовен брат и е наш. Дали свири там в църквата или тук, в салона на "Изгрева" - то няма значение, стига за това да му се дадат подходящи ноти. Та по тази логика приятелите доведоха този Говедаров на "Изгрева" - искаха да се изфукат и да му покажат какво можем и какво знаем.
А той на мнозина от нас преподаваше уроци по хармония, така че от негова гледна
точка
, за него бяхме начинаещи.
Та го доведоха при мен, а аз бях седнала в салона и свирех както винаги, преди всяка лекция на Учителя, на хармониума. Запознаха ни без да знаят, че ние се познаваме и ме помолиха да му отстъпя мястото си и да свири в клас преди беседа. Отначало аз се стъписах, как така ще свири, та той не е нито от Младежкия, нито от общия окултен клас, нито пък е идвал някога на беседа при Учителя. И аз отстъпих, защото групата бе много внушителна, застъпи се за него и аз какво да правя - отстъпих мястото си. Ама нашите даваха мило и драго, само и само да дойде някой чужд и да им засвири като че ли е слязъл от небето - че като засвири песните на Учителя, ще засвирят всички музиканти по света и ще разнесат музиката Му, и веднага ще дойде шестата раса, за която Учителят даваше Словото Си сега пред нас.
към текста >>
7.
3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна
точка
на окултизма.
Усмихваше се, сияеше от радост, подскачаше от възторг и викаше: "Ето, това е Божествен концерт - да бъдеш на концерт с Бога и да Му бъдеш отдясно! " Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му ръка, потупваха го по раменете в знак на приятелство и се радваха с него. Това продължи доста дълго време. Научава се един брат от провинцията за тази случка и идва при него, застава пред малката му барачка и какво да види: едно гърбаво човече, цялото прашно и изцапано, с две кофи боклук в ръцете. Руси в този момент си почиства къщурката и двора.
Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна
точка
на окултизма.
Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си. Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на концерта, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си. Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя. Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора. Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак.
към текста >>
8.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в
точката
, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя.
Защото те се проверяват чрез Духа и посредством Духа. Защото това са опитности на ученика, независимо този ученик какво име носи и с каква плътска дреха е облечен. Но това са опитности живи и строго индивидуални - само за него, само за онзи исторически период на неговото физическо прераждане и идването му в българския народ. Много е трудно да се улучи времето и целта на приземяване в българския народ, и то по времето, когато Учителят говори в Школата. Да, това е много трудно за една човешка душа - да се приземи тук, в България.
Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в
точката
, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя.
А ако не Го намериш? А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна? Ами знаете ли, колко много бяха попаднали на погрешно място от онези, които трябваше да се родят в България, но се оказаха в съседните нам страни? И през време на Школата те започнаха да идват - от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция. И когато попитахме Учителя защо става така, Той отговори, че много рано им се е отворил парашута, вятърът ги отвял встрани и са се родили на друго място.
към текста >>
Защото нищото не е
точка
, то е нещо, което е непроявено.
А ако намериш Школата, не се отклониш, но не издържиш? А ако дойдеш и напуснеш, и не си бил верен докрай? Тогава какво? Тогава от тебе става едно голямо нищо. Става нищо и половина.
Защото нищото не е
точка
, то е нещо, което е непроявено.
А половината от нищото е онзи идеал, който е писала твоята душа горе в пространството, преди да се въплъти в плът и кръв и който остава тук неосъществен. Та това е едно голямо нищо и половина. Е, може и по друг начин да се изрази, но аз го изказвам така с моите изразни средства. Да тръгнеш по пътя на ученика в търсене на Духа на песните на Учителя - това е един голям идеал на човешката душа и голяма задача за всеки музикант. За да се добереш до Духа на песните, трябва твоята човешка душа да направи общение с Духа на Учителя, чрез който са се излели тези песни.
към текста >>
9.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
От тази гледна
точка
песните на Учителя са молитви.
Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя? Направете си сами изводите! За да се схванат песните на Учителя в тяхната външна страна, значи да се изучават правилно, мелодично, ритмично и в тяхното темпо. Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини". Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят.
От тази гледна
точка
песните на Учителя са молитви.
Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли. Запомнете добре това от мен! Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори. Музика в широк смисъл Учителят нарича онзи първоначален Божествен живот във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области на проявения живот на земята и го изпълва с хармония и красота. Музика има в говора, в движението, в храненето, във всяка хармонична проява.
към текста >>
10.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна
точка
и в хармония с религията.
През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение.
Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна
точка
и в хармония с религията.
Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес. Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака. Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите.
към текста >>
11.
3_76 Болшевиките и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всичко се изпълни до последната буква и
точка
.
"Болшевиките и Всемировият Учител" Учителят живееше на ул."Опълченска" 66, в дома на Петко Гумнеров. От другата страна на тази къща-близнак живееше баба Парашкева със своите деца. Един от синовете й се казваше Георги Димитров. В един от разговорите, Учителят бе казал, че този дух е представител на Третия интернационал, който идва в света да промени общества и народи. Ние живяхме през тези времена и бяхме свидетели на всичко, което Учителят каза за комунизма, което вие ще намерите в Неговите беседи.
Всичко се изпълни до последната буква и
точка
.
А дали на нас ни изнасяше или не, това нямаше значение от гледна точка на Онзи, който трябваше да изпълни Волята на Великият Учител. Така че съжителството в онази къща, на Третия интернационал, от лявата страна на сградата, с Учителя, от дясната страна на сградата, не беше случайно, а нещо повече от символика. И това го проверихме,че е така. Учителят беше заточен от цар Фердинанд във Варна през 1917 година, заради това, че беше казал, че Германия ще изгуби войната, ако не се вземат навреме мерки и не се излезе от войната. Тези съвети на Учителя към цар Фердинанд са известни.
към текста >>
А дали на нас ни изнасяше или не, това нямаше значение от гледна
точка
на Онзи, който трябваше да изпълни Волята на Великият Учител.
От другата страна на тази къща-близнак живееше баба Парашкева със своите деца. Един от синовете й се казваше Георги Димитров. В един от разговорите, Учителят бе казал, че този дух е представител на Третия интернационал, който идва в света да промени общества и народи. Ние живяхме през тези времена и бяхме свидетели на всичко, което Учителят каза за комунизма, което вие ще намерите в Неговите беседи. Всичко се изпълни до последната буква и точка.
А дали на нас ни изнасяше или не, това нямаше значение от гледна
точка
на Онзи, който трябваше да изпълни Волята на Великият Учител.
Така че съжителството в онази къща, на Третия интернационал, от лявата страна на сградата, с Учителя, от дясната страна на сградата, не беше случайно, а нещо повече от символика. И това го проверихме,че е така. Учителят беше заточен от цар Фердинанд във Варна през 1917 година, заради това, че беше казал, че Германия ще изгуби войната, ако не се вземат навреме мерки и не се излезе от войната. Тези съвети на Учителя към цар Фердинанд са известни. Той не ги изпълни и за това българският народ плати жестоко.
към текста >>
12.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Който има нужда, ще го потърси сам.
Точка
.
Защото ние сме Школа и Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно! Това е. Утвърждение на Бялото Братство и "Изгрева" Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава Бялото Братство? Няма никаква нужда от такова нещо. Божественото Учение е като светлината, въздуха, водата и хляба.
Който има нужда, ще го потърси сам.
Точка
.
Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава "Изгрева"? Ами сега - като го няма, като го разрушиха и построиха на негово място разни там посолства и легации? Хайде, утвърждавайте го! Да утвърждава може само Кесарят - със своите закони и със силата на меча да провежда своите решения. Ние видяхме как той си служи с меча.
към текста >>
Точка
. Важе н закон за Школата Каквото искаш да узнаеш, каквото искаш да направиш, каквото искаш да постигнеш - свържи се с Божествения Център и оттам чакай упътвание, светлина, знание, сили, помощ.
Ето това е утвърждение за Бялото Братство! Ето това е утвърждение за Небесния "Изгрев". Само така той може да се свали на земята чрез вашия живот посредством Словото на Всемировия Учител. Аз съм за такова утвърждаване на Бялото Братство. Аз съм за такова утвърждаване на Небесния "Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот!
Точка
. Важе н закон за Школата Каквото искаш да узнаеш, каквото искаш да направиш, каквото искаш да постигнеш - свържи се с Божествения Център и оттам чакай упътвание, светлина, знание, сили, помощ.
Искаш да помогнеш на някой човек - свържи се с Божествения Център - чрез Него изпращат своята помощ. Искаш да знаеш нещо - искай от Божествения Център, направи връзка с Него и очаквай тихо и спокойно. Кажи: "Господи, Ти ми помогни! Ти бъди с мене! " Това е важен закон за ученика.
към текста >>
13.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Накрая той изчисли и видя, че инженерът е направил фатална грешка с една десетична
точка
.
Баща ми реши да използува водата, за да движи станове, които щяха да тъкат платове. Извика един инженер, той направи изчисление, после купиха машини от чужбина, докараха ги, сглобиха ги и пуснаха да ги движи водата. Но машините не тръгнаха. Моят брат Николай се видя в чудо и не знаеше къде е причината? Понеже беше математик, започна да изчислява какъв е дебитът на водата и дали може този дебит да задвижи тези машини.
Накрая той изчисли и видя, че инженерът е направил фатална грешка с една десетична
точка
.
Трябваше десет пъти по-голям дебит и десет пъти повече вода, за да се задвижат машините. Ами откъде да намерим толкова вода? Така на брат ми Николай за една нощ от притеснение му падна косата и оттогава той е плешив, а баща ми за същата нощ фалира. Тези машини бяха ненужни и никой не искаше да ги купи, а в тях бе вложено цялото състояние на баща ми. Затова като следвах, работех, за да се издържам.
към текста >>
14.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Но спореха дали да бъде с коронка или с
точка
дадена нота от музикалния текст.
С това противоречие ние не можехме да се справим. Ако изданието на Мария бе направено по времето на Учителя, нямаше да има никакъв спор, защото щяхме де знаем, че това е Негово решение, защото никой от "Изгрева" нямаше да издаде нещо без Неговото съгласие, особено когато се касаеше за песните на Учителя, които за нас бяха свещени! Аз бях очевидка как Мария Тодорова и Кирил Икономов бяха седнали веднъж да работят по песните. Присъствувах, когато двамата, Мария и Кирил, спореха за нещо как да бъде записано. Аз не съм нито музикант, нито теоретик, за да имам мнение.
Но спореха дали да бъде с коронка или с
точка
дадена нота от музикалния текст.
От познанията, които имам по музикална теория не намирам, че разликата е толкова важна, за да спорят за това. Ако е с коронка - това е знак за удължаване. Ако е с точка, удължението е точно определено. За мен не е толкова съществен този въпрос. Те не спорят за даден тон, а за продължителност на тона.
към текста >>
Ако е с
точка
, удължението е точно определено.
Присъствувах, когато двамата, Мария и Кирил, спореха за нещо как да бъде записано. Аз не съм нито музикант, нито теоретик, за да имам мнение. Но спореха дали да бъде с коронка или с точка дадена нота от музикалния текст. От познанията, които имам по музикална теория не намирам, че разликата е толкова важна, за да спорят за това. Ако е с коронка - това е знак за удължаване.
Ако е с
точка
, удължението е точно определено.
За мен не е толкова съществен този въпрос. Те не спорят за даден тон, а за продължителност на тона. Спорът беше изострен, защото имаше вече изработено настроение и Кирил тогава се отдели, не искаше да работи повече с нея. Получи се така, че никой не искаше да работи с нея и тя остана да работи сама. Впоследствие тя привлече Асен Арнаудов да работи с нея.
към текста >>
А тук тези приятели са караха дали да бъде с коронка или с
точка
нотата.
Защото аз също носех отговорност със своя труд и своето участие! И ние с Паша работехме добре. Тя се съобразяваше с това, което аз мислех. Защото аз държах за буквалното и с много малки редакции излагане на мисълта на Учителя от беседите, които ние бяхме стенографирали и след това дешифрирали. Така ние работихме успешно с нея.
А тук тези приятели са караха дали да бъде с коронка или с
точка
нотата.
От това, което чух и видях, разбрах, че въпросът не е толкова съществен. Аз съм присъствувала когато Учителят сваляше и създаваше песните. И всеки, който го е схванал, така го предава, както са възприели неговите сетива. Едното и другото са от еднакво значение като възприятия. Но има, разбира се, някакво музикално различие, когато тази възприета от човека песен трябва да се предаде, изпее и изсвири - да излезе вън от него.
към текста >>
15.
10_02 ПРОТОКОЛ
,
,
ТОМ 1
Настоящият протокол беше направен при пълно единодушие на членовете на групата, като всяка една
точка
се разискваше поотделно и всички идеи, предложени от участниците в групата, бяха възприети и отбелязани в протокола, като бе спазен законът на Божествения Дух, според който Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число, съгласно Христовия закон на съединението.
По този начин тази работна група се явява като един от етапите от веригата на Бялото Братство, според която се спазва принципът на съхраняване на Словото на Учителя и приемствеността на едно поколение от друго. Ще споменем онези думи, които древните богомили са изричали при предаване на тази приемственост. Старият богомил казва: "Аз опазих Словото". А младият богомил казва: "Аз приемам Словото". Настоящата група приема Словото на Учителя, дадено чрез Паневритмия и музика от предишното поколение и го разучава, съхранява с цел да го предаде на следващото поколение.
Настоящият протокол беше направен при пълно единодушие на членовете на групата, като всяка една
точка
се разискваше поотделно и всички идеи, предложени от участниците в групата, бяха възприети и отбелязани в протокола, като бе спазен законът на Божествения Дух, според който Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число, съгласно Христовия закон на съединението.
Словото на Учителя е дадено в единствено число чрез Божествения Дух, а се проявява и реализира от последователите на Учителя в множествено число, посредством изпълнение на всички задачи, дадени в Словото. Затова всички идеи, отбелязани в настоящия протокол, вписани в протокола, бяха възприети, като се спази закона на Христовия Дух, който обединява Битието и Небитието. Подписали протокола: 1. Крум Въжаров 2. Мария Арсова 3.
към текста >>
16.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Една Идея в Божествения свят е
точка
, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил.
Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина. Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта.
Една Идея в Божествения свят е
точка
, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил.
Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е кръг от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината. Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Идеята е Слава и Хармония в Божествения Свят. Идеята е Виделина и движение в Духовния свят като Музика на формите. Идеята е светлина в ума, която слиза чрез Мелодията, а е свързана за Небето чрез Хармонията.
към текста >>
17.
158. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А когато статията беше по идея на Учителя, той слагаше едно X или отбелязваше с някой друга
точка
.
Той по професия беше адвокат и бе с големи амбиции за това списание. Боян Боев му сътрудничеше и написа много статии в него. Той посещаваше Учителят, често се срещаше с Него и си водеше бележки. В голяма част от броевете на това списание уводните статии бяха написани от Иван Толев, но те бяха по идеи на Учителя или пък той преразказваше разговора с Учителя по набелязаната тема. Толев си водеше записки и в зависимост от това, дали преразказа му беше пълен от разговора му с Учителя, той го отбелязваше накрая на статията с три последователни (XXX) хикса.
А когато статията беше по идея на Учителя, той слагаше едно X или отбелязваше с някой друга
точка
.
Така че тези уводни статии са били много интересни за онова време. Жена му също идваше с него и се числяха, че са от Братството. Но издателството закъса. Трябваше средства, трябваше сътрудници и трябваше да има редовни абонати, за да се издържа. Той се опитваше да намери абонати в братските среди.
към текста >>
18.
182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОфИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всички сравнения и исторически паралели съвпадаха
точка
в
точка
.
София гореше и се разрушаваше от бомбите. Някой трябваше да плаща за хулите, клеветите и лъжите, които софиянци десетки години бълваха срещу Учителя. Сега над София чуждоземци бълваха огън и жупел. Историята с ръзпъването на Христа и евреите се повтаряше. Ролята на римските легиони на императора Тит, които на времето разпънаха 60 000 евреи от двете страни на пътя, който водеше от Ерусалим до морето, сега се изпълняваше от американските и английските самолети.
Всички сравнения и исторически паралели съвпадаха
точка
в
точка
.
Поуките са за следващите поколения.
към текста >>
19.
53. БЪЛГАРИТЕ ВЪВ ВОЙНА С ЦЯЛ СВЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всичко се изпълни
точка
в
точка
така както каза Учителя.
Така попа не пострадал. Само малко се натъртил. Но наблизо имало камък, ако беше ударил главата си в камъка, нямаше да остане жив. Същото ще се случи и с българите. Те ще минат благополучно през тази опасност." Ние доживяхме още 30 години.
Всичко се изпълни
точка
в
точка
така както каза Учителя.
към текста >>
20.
11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната
точка
на мишената.
При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н Петър Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю". Защото българинът освен отрицателните има и положителни качества. А колкото са по-големи отрицателните качества, толкова и по-големи положителни качества му съответстват. И когато му се влагат отрицателни качества, то писателят се свързва с тях и те го разрушават. Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт.
А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната
точка
на мишената.
Не може да се пише за отрицанието само. Това е недопустимо. Онова, което се допуска най-много е, че колкото отрицателни качества се дадат, толкова трябва да се вложат и положителни качества. Учителят каза по този повод: „Алеко Константинов направи грешка с „Бай Ганю", като показа само отрицателните черти и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието. Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина." Учителят беше много недоволен от това развитие на нещата.
към текста >>
21.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна
точка
.
Ние младите смятахме, че това е работа на Учителя. Но възрастните братя решиха да действуват без да се допитат до Учителя. Решиха да Му осигурят спокойствие и охрана. Направиха дежурство пред стаята на Учителя, поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше.
Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна
точка
.
Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото". Така стои той на пост, а сестрите се връщат с негодувание. За подкрепление на дядо Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат дядо Благо да ги извика на помощ. Аз лично не одобрявах това.
към текста >>
22.
102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
църквата и духовенството заангажираха и някои български учени да дадат отпор и да изобличат Учението на Учителя Дънов от гледна
точка
на науката.
102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ През 1922 и 1923 г.
църквата и духовенството заангажираха и някои български учени да дадат отпор и да изобличат Учението на Учителя Дънов от гледна
точка
на науката.
Тогава излезна една малка книга с надслов: „Дъно-визма и теософията под светлината на науката". Авторът търсеше да намери доказателства, че тези две течения дъно-визма и теософията са заблуждения. За доказателство той цитираше, че почти всички велики реформатори и гении на човечеството са боледували от сифилис, което заболяване е стимулирало и активизирало интелектуалната им дейност. Като извод се налагало, че прокурорът да вземе мерки срещу такива разпространители на идеи, защото щели да се заразят всички българи и да полудеят. Тогава теософското движение у нас е наброявало стотици привърженици.
към текста >>
23.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На първия ред имаме кръг с
точка
и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга.
Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед. Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури.
На първия ред имаме кръг с
точка
и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга.
Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше.
към текста >>
Те са очертали и оформили триъгълника с
точка
.
Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед. Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга.
Те са очертали и оформили триъгълника с
точка
.
Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце.
към текста >>
До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една
точка
.
Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя.
До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една
точка
.
Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки.
към текста >>
24.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Аз имам допирна
точка
с Бога.
Трите посвещения в християнството. Първото посвещение - орелът. Второ посвещение - лозницата-лозата. Трето посвещение - син чоловечески. 21. Учителят и Бог.
„Аз имам допирна
точка
с Бога.
За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратеник от Бога. Трябва да знаят, че Аз не съм дошъл от само себе си по Мое желание. Аз съм дошъл пратеник от Бога да работя за въдворяване Царството Божие на земята. Бог говори чрез Христа, Бог говори чрез Мене.
към текста >>
25.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не е достигнала още кулминационната си
точка
.
Българският народ ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да станат и 300 000 българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите духовно трябва да се повдигнат. България сега е в златния век на своята история. Тя е още в началото на златния си век.
Не е достигнала още кулминационната си
точка
.
България сега кредитира всички европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат, в бъдещите епохи те ще я кредитират. Понеже България е в златния си век ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа. Само малко може да бъде засегната, но и то може да бъде избегнато. Някои казват: Какво ще стане с България?
към текста >>
Западните народи достигнаха кулминационната
точка
на своето развитие.
Но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно. Които не приемат Божественото Учение, те са изменици не само на своят народ, но и на цялото човечество. Защо? Защото Божествената енергия открива нов път, нови условия за човечеството. Това трябва всички да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да опитат нещата.
Западните народи достигнаха кулминационната
точка
на своето развитие.
Те цъфнаха и вързаха плод. Славяните от сега нататък ще цъфтят и връзват. Погрешно е да се мисли, че Славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, дето ще се проявят техните положителни качества. Славяните ще донесат нещо ново.
към текста >>
26.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
И понеже някои не мирясват и отново човъркат този въпрос, то няколко месеца по-късно Учителят повдига отново този въпрос и говори в беседата си на 29 април 1923 г., чийто текст бе публикуван в
точка
втора.
Според спомените на Елена Андреева, тази случка се отнася за 1926 г., но днес ние се сдобихме със самият оригинал на „Писмото", което ще публикуваме с почерка и подписа на Учителя. Там е записана датата 14 януари 1923 г., София. От тук следва, че грешката на Елена Андреева се състои в погрешна дата, защото когато бе разказвана тази история е записана през 1975 г., дотогава бяха се изминали 50 години от историята на „Писмото". Нейният ум и разсъдък бяха на изключителна висота и никой не може да постави под съмнение истинността на нейният разказ. 4. Забележете, че датата на „Писмото" е 14.1.1923 г., когато Учителят дава отпор на онези, които искат устав и организация.
И понеже някои не мирясват и отново човъркат този въпрос, то няколко месеца по-късно Учителят повдига отново този въпрос и говори в беседата си на 29 април 1923 г., чийто текст бе публикуван в
точка
втора.
От тук какво следва? Учителят е срещу уставите. Той дава три урока на учениците от Школата: 1. Не се явява на беседа, когато те искат да създават устав и организация. 2. Изпраща „Писмото" по Тодор Стоименов, като отговор на въпросите, които са решили да Му зададат. З.
към текста >>
27.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си
точка
в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството.
Дето се е установявал центърът на дейността на Бялото Братсство, там се е развивала и културата. В развитието на петата раса, Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили пет култури (Древно-индуската, персийската, египетс-ко-халдейската, гърко-римската и най-после западно-европейската). Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя.
Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си
точка
в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството.
На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество.
към текста >>
Тук е допирната
точка
на науката с окултизма, който твърди, че освен материалния свят има етерен, астрален, ментален и пр.
Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома. Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро. Това доведе до заключението, че атомът е един микрокосмос, подобен на макрокосмоса, че няма материя, а само движение на енергия. Колкото по-силни трептения на енергия имаме, толкова тя е по-възвишена.
Тук е допирната
точка
на науката с окултизма, който твърди, че освен материалния свят има етерен, астрален, ментален и пр.
- светове, различаващи се по своите трептения. Тия въпроси за материята, разпадането на атомната енергия са разгледани от Учителя в беседите му през 1925-26 г. Още тогава Той е предвидил, че науката ще стигне до днешното напредничаво разбиране и ще признае твърденията на окултизма. 8. Тодор Симеонов - „Идея и число". В творчеството на природата съотношенията на числата взема голяма участие.
към текста >>
При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна
точка
при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр.
От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата. Посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини.
При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна
точка
при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр.
Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и пр. престанаха. Учениците станаха съвсем нови хора. От това се вижда, че Па-невритмията трябва да се въведе във всички училища в България и в света.
към текста >>
28.
10. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
чрез протокол N 17 е отбелязано в
точка
3 следното: „Брат Върбан Христов от Ботевград предлага да се посочи лице, на което да прехвърли своята част от записаното на негово име братско място на Изгрева.
Останалите 2/3 ото парцела, т.е. 5000 кв.м. са неотчужде-ни до 1958 г. Притежателите на тези места до тази дата са Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе. На заседание на Братския съвет на Изгрева от 4 юли 1954 г.
чрез протокол N 17 е отбелязано в
точка
3 следното: „Брат Върбан Христов от Ботевград предлага да се посочи лице, на което да прехвърли своята част от записаното на негово име братско място на Изгрева.
Братския съвет определи това да стане на името на /името ще се определи допълнително/. Да се пише на брат Върбан Христов, да изпрати пълномощно за извършване на формалностите по прехвърлянето. На 13 април 1957 г. Братския съвет с протокол N 22 взима решение в точка 2 „Да се направят постъпки за прехвърляне на името на Методи Константинов на Изгрева - София мястото водено досега на наследници на Иван Вълчанов Явашев. Възлага се на брат Петър Филипов да уреди всички формалности по издаването на нотариалния акт." В точка 3 четем: „Възлага се на брат Николай Дойнов във връзка с наследниците на Върбан Христов за евентуално уговоряне прехвърлянето на посоченото от нас лице, владението на частта от Братското място - парка на Учителя." На 15 юни 1958 г.
към текста >>
Братския съвет с протокол N 22 взима решение в
точка
2 „Да се направят постъпки за прехвърляне на името на Методи Константинов на Изгрева - София мястото водено досега на наследници на Иван Вълчанов Явашев.
На заседание на Братския съвет на Изгрева от 4 юли 1954 г. чрез протокол N 17 е отбелязано в точка 3 следното: „Брат Върбан Христов от Ботевград предлага да се посочи лице, на което да прехвърли своята част от записаното на негово име братско място на Изгрева. Братския съвет определи това да стане на името на /името ще се определи допълнително/. Да се пише на брат Върбан Христов, да изпрати пълномощно за извършване на формалностите по прехвърлянето. На 13 април 1957 г.
Братския съвет с протокол N 22 взима решение в
точка
2 „Да се направят постъпки за прехвърляне на името на Методи Константинов на Изгрева - София мястото водено досега на наследници на Иван Вълчанов Явашев.
Възлага се на брат Петър Филипов да уреди всички формалности по издаването на нотариалния акт." В точка 3 четем: „Възлага се на брат Николай Дойнов във връзка с наследниците на Върбан Христов за евентуално уговоряне прехвърлянето на посоченото от нас лице, владението на частта от Братското място - парка на Учителя." На 15 юни 1958 г. в заседание на Братския съвет в своя протокол в точка 5 е отбелязано: „Да се проучи възможността за прехвърляне на нов пълномощник частта от мястото - парка на Учителя, водено на наследници на Иван Вълчанов Явашев от гр. Русе. Понеже целият парцел се владее по съпритежание, да се поиска за идеалната част на Иван Вълчанов Явашев да се определи съответен парцел и тогава да се извърши прехвърлянето. Братския съвет дъпълнително ще посочи новия пълномощник за частта на Иван Вълчанов Явашев. По необясними причини и това решение не се изпълнява.
към текста >>
Възлага се на брат Петър Филипов да уреди всички формалности по издаването на нотариалния акт." В
точка
3 четем: „Възлага се на брат Николай Дойнов във връзка с наследниците на Върбан Христов за евентуално уговоряне прехвърлянето на посоченото от нас лице, владението на частта от Братското място - парка на Учителя." На 15 юни 1958 г.
чрез протокол N 17 е отбелязано в точка 3 следното: „Брат Върбан Христов от Ботевград предлага да се посочи лице, на което да прехвърли своята част от записаното на негово име братско място на Изгрева. Братския съвет определи това да стане на името на /името ще се определи допълнително/. Да се пише на брат Върбан Христов, да изпрати пълномощно за извършване на формалностите по прехвърлянето. На 13 април 1957 г. Братския съвет с протокол N 22 взима решение в точка 2 „Да се направят постъпки за прехвърляне на името на Методи Константинов на Изгрева - София мястото водено досега на наследници на Иван Вълчанов Явашев.
Възлага се на брат Петър Филипов да уреди всички формалности по издаването на нотариалния акт." В
точка
3 четем: „Възлага се на брат Николай Дойнов във връзка с наследниците на Върбан Христов за евентуално уговоряне прехвърлянето на посоченото от нас лице, владението на частта от Братското място - парка на Учителя." На 15 юни 1958 г.
в заседание на Братския съвет в своя протокол в точка 5 е отбелязано: „Да се проучи възможността за прехвърляне на нов пълномощник частта от мястото - парка на Учителя, водено на наследници на Иван Вълчанов Явашев от гр. Русе. Понеже целият парцел се владее по съпритежание, да се поиска за идеалната част на Иван Вълчанов Явашев да се определи съответен парцел и тогава да се извърши прехвърлянето. Братския съвет дъпълнително ще посочи новия пълномощник за частта на Иван Вълчанов Явашев. По необясними причини и това решение не се изпълнява. Ето защо на името на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе съгласно нотариален акт се водят, че са собственици на 2/3 от мястото до 1958 г.
към текста >>
в заседание на Братския съвет в своя протокол в
точка
5 е отбелязано: „Да се проучи възможността за прехвърляне на нов пълномощник частта от мястото - парка на Учителя, водено на наследници на Иван Вълчанов Явашев от гр. Русе.
Братския съвет определи това да стане на името на /името ще се определи допълнително/. Да се пише на брат Върбан Христов, да изпрати пълномощно за извършване на формалностите по прехвърлянето. На 13 април 1957 г. Братския съвет с протокол N 22 взима решение в точка 2 „Да се направят постъпки за прехвърляне на името на Методи Константинов на Изгрева - София мястото водено досега на наследници на Иван Вълчанов Явашев. Възлага се на брат Петър Филипов да уреди всички формалности по издаването на нотариалния акт." В точка 3 четем: „Възлага се на брат Николай Дойнов във връзка с наследниците на Върбан Христов за евентуално уговоряне прехвърлянето на посоченото от нас лице, владението на частта от Братското място - парка на Учителя." На 15 юни 1958 г.
в заседание на Братския съвет в своя протокол в
точка
5 е отбелязано: „Да се проучи възможността за прехвърляне на нов пълномощник частта от мястото - парка на Учителя, водено на наследници на Иван Вълчанов Явашев от гр. Русе.
Понеже целият парцел се владее по съпритежание, да се поиска за идеалната част на Иван Вълчанов Явашев да се определи съответен парцел и тогава да се извърши прехвърлянето. Братския съвет дъпълнително ще посочи новия пълномощник за частта на Иван Вълчанов Явашев. По необясними причини и това решение не се изпълнява. Ето защо на името на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе съгласно нотариален акт се водят, че са собственици на 2/3 от мястото до 1958 г. С държ.
към текста >>
29.
13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Днес тези лица посочени в
точка
1, 2, 3, 4, които задържат материалите от Боцис Николов трябва да си дадат сметка каква непростима грешка са направили и да се коригират докато е време, защото ще бъдат осъдени от следващите поколения и най вече от Небето затова тяхно деяние.
Всички лица и събития описани в този том са документирани и има снимков материал. Всички лица необозначени с имена са разчетени и обозначени на съответните снимки, групови или индивидуални с Учителя. Този материал не бе поместен, защото на този етап е най-важното да се отпечатат тези два тома. Поради финансови затруднения те се отпечатват на обикновена хартия, която е по-евтина, но от своя страна тя не позволява отпечатването на качествени снимки. При едно ново издание на луксозна хартия бихме включили и такъв документален материал.
Днес тези лица посочени в
точка
1, 2, 3, 4, които задържат материалите от Боцис Николов трябва да си дадат сметка каква непростима грешка са направили и да се коригират докато е време, защото ще бъдат осъдени от следващите поколения и най вече от Небето затова тяхно деяние.
Има един закон на Школата и думите на Учителя са цитирани в тези два тома, а те са следните: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева, няма да остане ненаказано". Ние проверихме, че това се сбъдна! Здравей Борисе! Вергилий си изпълни своята задача. Много здраве имаш от мен и да знаеш, че аз винаги си изпълнявам обещанията.
към текста >>
30.
13.ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ
,
,
ТОМ 4
Учителят е разглеждал числото девет от гледна
точка
на Кабалата.
Тя се е играла на поляната на Изгрева от 22 март до 22 септември. Следва почивка от 6 месеца, до новата пролет. По стария стил и Юлиянски календар пролетното равноденствие е било на 9 март до 1916 г. и тогава Учителят го е чествал на тази дата. След като започва да се празнува на 22 март по новия стил, Учителят на този ден при Своето Слово е споменавал често денят 9 март като ден на ревноденствието.
Учителят е разглеждал числото девет от гледна
точка
на Кабалата.
Затова по това време Той често говори за 9 март като ден на пролетното равноденствие и за 9 септември като ден на есенното равноденствие. Но след отварянето на Школата през 1922 г. Учителят започва да ги чества така, както са приети по официален път - 22 март и 22 септември. Ето защо тук поместваме Слово на Учителя за деня на равноденствието - 9 март - 22 март 1920 г.
към текста >>
31.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Зората на настъпващия ден ни посрещна на най-високата
точка
на железния път - гара Драгоман.
18. БЪЛГАРИЯ Връщах се от фронта. Пътувах в товарна композиция. Откритият вагон, натоварен с аварийни камиони, беше отлично място за оглеждане на редуващите се изгледи. Призори влакът напусна Югославската територия и ние се озовахме в България.
Зората на настъпващия ден ни посрещна на най-високата
точка
на железния път - гара Драгоман.
Валялият дъжд беше окъпал атмосферата. Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град.
към текста >>
32.
ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
От тази гледна
точка
, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.
Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация, за което след концерта даваше своето мнение. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той даваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата - като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъства и одобрява изпълнението, артиста пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.
От тази гледна
точка
, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.
Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. УЧИТЕЛЯТ пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговия преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който, наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
към текста >>
33.
ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Така възпитателният процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна
точка
на изграждащия се характер.
Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса. Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя. След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своя учител. Тогава Той бащински поискал, никога да не Го занимават с лъжа и клевета.
Така възпитателният процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна
точка
на изграждащия се характер.
Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател, Петър Константинов Дънов, имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение. Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранното обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен, несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това, на твоите ближни.
към текста >>
34.
ІІІ.67. ЧОВЕШКИТЕ ФЛУИДИ И РЕКА СЕНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Имаме нова гледна
точка
и нова светлина в съзнанието.
А Учителят, който ги слушаше, запита: „А как ще прочистят флуидите на толкова хора, когато каналите води преминават през филтри? " Ние мълчим и се оглеждаме. Учителят продължава: "Флуидите не могат да се филтрират. Те в крайна сметка отиват и остават на земята. Тях могат да ги абсорбират само растенията и да ги преработят чрез листата и фотосинтезат, за да се превърнат в скорбяла и дървесина." Ние мълчим.
Имаме нова гледна
точка
и нова светлина в съзнанието.
Вече разбираме какво значи чиста планинска вода, налята от извора. Знаем също, че пречистената вода, макар да е бистра, още не значи, че е чиста и чистотата на природата да е в нея. Днес в големите градове в Европа има течаща вода, която се използва за миене и за промишлени цели, но не и за пиене. За пиене използват специално бутилирана вода, взета от някой извор. Чудесата са чудеса, но те стават реалност, само когато излизат от своя първоизточник на живота.
към текста >>
35.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
От тази гледна
точка
, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда.
Само една добре тонирана физика и психика е сигурно стъпало към хармония с разумната природа. Всички имат нужда от съзнателна душевност и се стремят към по-смислен живот. Всички ще ползват Паневритмията, а ще има и такива, които няма да я играят с изискана точност. Но това не е беда. С течение на времето Паневритмията ще създаде условия за развитие на музикалното чувство, ще направи по-пластични движенията и тогава картината на играещите ще добие изящество и красота.
От тази гледна
точка
, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда.
Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката. Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика. Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход. В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика.
към текста >>
От гледна
точка
на сравнението, утвърдените темпа, изразени вече с метрономни стойности за определени ноти, бяха с минимални отклонения в плюс, или минус от първообразната редакция.
В нашите редици имаше добри музиканти с отлично ритмично чувство, те внимателно наблюдаваха Учителя и успяваха да синхронизират движенията му с тези на паневритмичния кръг. За нас музикантите-цигулари бе твърде удобно подобно наблюдение, тъй като Учителят правеше своите движения в значително по-малък кръг около самите нас. Не след дълго, същите музиканти поискаха от него да се образува група от играещите, да се обучи и усвои най-правилните ритмични движения. Така и стана. При най-редовни занимания на поляната и в салона на Изгрева, при изпълнение на музиката на „живо" под прякото наблюдение на Учителя, групата усвои най-добрите темпа и впоследствие те станаха неоспорима норма.
От гледна
точка
на сравнението, утвърдените темпа, изразени вече с метрономни стойности за определени ноти, бяха с минимални отклонения в плюс, или минус от първообразната редакция.
Така, още през времето на Учителя, проблема за темпата бе разрешен и утвърден. Изводът от въпросния опит засяга всички изпълнители на Паневритмията, било на „живо", било при магнетофонен запис. Неотменна необходимост при всички случаи е справката със зафиксираните темпа. Още няколко думи по отношение на бъдещите магнетофонни записи. Освен споделените по-горе изисквания да се има предвид, че не са за предпочитане нито „случайни записи", нито „случайни хрумвания" на неподготвени инструменталисти.
към текста >>
половина с
точка
60 2.
Обезателно отговарящият за подобен запис да има на разположение таблицата с метрономните стойности и да си служи с метроном, ако иска да има качествен запис. Освен това, същият ръководител трябва добре да балансира оркестровия - малък или голям състав, и при разположението на микрофоните (един или два) да има предвид равномерно звуково записване. От изложеното дотук е видно, че всички изпълнители на Паневритмията трябва да се съобразяват с доста високите музикални изисквания, за да бъде тя ВАЖЕН възпитателен еталон на учениците. ТАБЛИЦА за метрономните нотни стойности на музикалните упражнения на ПАНЕВРИТМИЯТА, СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ И ПЕНТАГРАМАТА N Наименование на Метроном Метрономна, нотна Цифрова упражнението на Мицел стойност стойност 1. Първият ден на пролетта М.М.
половина с
точка
60 2.
Евера М.М. четвъртина с точка 60-63 3. Скачане М.М. четвърт. при 2 четв. такт 48-50 4.
към текста >>
четвъртина с
точка
60-63 3.
От изложеното дотук е видно, че всички изпълнители на Паневритмията трябва да се съобразяват с доста високите музикални изисквания, за да бъде тя ВАЖЕН възпитателен еталон на учениците. ТАБЛИЦА за метрономните нотни стойности на музикалните упражнения на ПАНЕВРИТМИЯТА, СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ И ПЕНТАГРАМАТА N Наименование на Метроном Метрономна, нотна Цифрова упражнението на Мицел стойност стойност 1. Първият ден на пролетта М.М. половина с точка 60 2. Евера М.М.
четвъртина с
точка
60-63 3.
Скачане М.М. четвърт. при 2 четв. такт 48-50 4. Тъкане М.М. четвъртина 66-72 5.
към текста >>
с
точка
66 6.
такт 48-50 4. Тъкане М.М. четвъртина 66-72 5. Мисли I част М.М. I част - четвъртина 54 II част - четвърт.
с
точка
66 6.
АУМ М.М. четвъртина 58 7. Изгрява слънцето М.М. I ч. - четвъртина 84 II ч.
към текста >>
четвъртина с
точка
60 9.
Изгрява слънцето М.М. I ч. - четвъртина 84 II ч. - четвъртина 84 8. Квадрата М.М.
четвъртина с
точка
60 9.
Красота-подвижност М.М. половина с точка 63 10. Побеждаване М.М. четвъртина с точка 63 1. Радост на земята мм.
към текста >>
половина с
точка
63 10.
- четвъртина 84 II ч. - четвъртина 84 8. Квадрата М.М. четвъртина с точка 60 9. Красота-подвижност М.М.
половина с
точка
63 10.
Побеждаване М.М. четвъртина с точка 63 1. Радост на земята мм. половина с точка 60 2. Запознаване М.М.
към текста >>
четвъртина с
точка
63 1.
Квадрата М.М. четвъртина с точка 60 9. Красота-подвижност М.М. половина с точка 63 10. Побеждаване М.М.
четвъртина с
точка
63 1.
Радост на земята мм. половина с точка 60 2. Запознаване М.М. четвъртина с точка 60 3. Хубав ден М.М.
към текста >>
половина с
точка
60 2.
Красота-подвижност М.М. половина с точка 63 10. Побеждаване М.М. четвъртина с точка 63 1. Радост на земята мм.
половина с
точка
60 2.
Запознаване М.М. четвъртина с точка 60 3. Хубав ден М.М. четвъртина с точка 60-63 4. Колко сме доволни М.М. четвърт.с осм.
към текста >>
четвъртина с
точка
60 3.
Побеждаване М.М. четвъртина с точка 63 1. Радост на земята мм. половина с точка 60 2. Запознаване М.М.
четвъртина с
точка
60 3.
Хубав ден М.М. четвъртина с точка 60-63 4. Колко сме доволни М.М. четвърт.с осм. с точка 63 5. Стъпка по стъпка М.М.
към текста >>
четвъртина с
точка
60-63 4.
Радост на земята мм. половина с точка 60 2. Запознаване М.М. четвъртина с точка 60 3. Хубав ден М.М.
четвъртина с
точка
60-63 4.
Колко сме доволни М.М. четвърт.с осм. с точка 63 5. Стъпка по стъпка М.М. четвъртина с точка 60 6. На ранина М.М.
към текста >>
с
точка
63 5.
Запознаване М.М. четвъртина с точка 60 3. Хубав ден М.М. четвъртина с точка 60-63 4. Колко сме доволни М.М. четвърт.с осм.
с
точка
63 5.
Стъпка по стъпка М.М. четвъртина с точка 60 6. На ранина М.М. четвъртина 63 7. Дишане М.М.
към текста >>
четвъртина с
точка
60 6.
Хубав ден М.М. четвъртина с точка 60-63 4. Колко сме доволни М.М. четвърт.с осм. с точка 63 5. Стъпка по стъпка М.М.
четвъртина с
точка
60 6.
На ранина М.М. четвъртина 63 7. Дишане М.М. четвъртина 63 1/ СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ М.М. четв. и осм.
към текста >>
с
точка
56 2/ ПЕНТАГРАМ М.М.
На ранина М.М. четвъртина 63 7. Дишане М.М. четвъртина 63 1/ СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ М.М. четв. и осм.
с
точка
56 2/ ПЕНТАГРАМ М.М.
четвъртина 70-72 Забележка: Предлаганите метрономни нотни стойности се отнасят за изпълнение предимно при магнетофонни записи. При изпълнение на „ЖИВО", поради неудобството да се постави за ползване метроном, стойностите могат да претърпят минимални отклонения (плюс или минус), съобразно вътрешното чувство и подготовката на музикалните изпълнители. А тази мяка е достижение за онези, които са работили по-дълго с паневритмичната музика. Допустимо е упражнението - АУМ и по-свободно, и по-одухотворено! Забележка от Вергилий Кръстев Лично пред мен многократно Галилей Величков е твърдял, че темпата на Паневритмията са дадени от Учителя на Кирил Икономов, като последният е стоял при Учителя и с часовник и секундомер са отбелязали в секунди и чрез метронома дълготраенето на всяко едно упражнение от Паневритмията.
към текста >>
36.
3.04. Папа Пий XI и Учителят Дънов
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И той го приема, след като папата бил уведомен, но от куртоазна гледна
точка
го пита: „Вие откъде сте?
4. Папа Пий XI и Учителят Дънов Сега, приятели, ще продължа да ви разказвам пак случаи, разбира се, необикновени, за обикновения човек. В България имаше владика, който се наричаше Стефан и беше отначало митрополит на София, а впоследствие стана екзарх. Обаче той е получил образованието си на запад и от време на време е пътувал на частно посещение из европейските страни, между които е посетил Италия и пожелал да го приеме тогавашният папа Пий XI.
И той го приема, след като папата бил уведомен, но от куртоазна гледна
точка
го пита: „Вие откъде сте?
" „Аз съм митрополит на София в православната църква". Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България? " Владиката Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос? " „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов! " И така се завръща той в София, бил поканен на вечеря при един запасен генерал.
към текста >>
37.
4.12. Къде е Бялото Братство?
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Ако имах поне един ученик в Школата, то аз щях да го използвам като опорна
точка
, за да поставя върху него лоста на Словото си, с което да повдигна съзнанието на този народ с един сантиметър.
Бялото Братство е Всемирна общност на възвишени Души и мощни Духове, завършили своята земна еволюция преди милиони години. Днес те са служители на принципите на Мировият Дух на Битието, на Абсолютния Дух на Битието и на Бога." Ние сме смълчани и сме се сгушили като уплашени пилци около квачка, търсейки да ни прибере под своето топло крило. Някой от сгушилите се тихо попита: „А какво сме ние тогава, Учителю, тук, на „Изгрева"? „Вие имате привилегията, че сте призвани в този народ, за да се посее във вашите души семето от Словото на Бога. А сега вие сте слушатели, някои от вас са оглашени и някои от вас са кандидати за ученици.
Ако имах поне един ученик в Школата, то аз щях да го използвам като опорна
точка
, за да поставя върху него лоста на Словото си, с което да повдигна съзнанието на този народ с един сантиметър.
Но го няма този ученик. Ще се изчака за друга епоха. За вас оставям Словото, да го проучавате и приложите. Това за вас е достатъчно за тази епоха. Трябва да се подготвите и да излъчите онзи ученик, който през следващата епоха трябва да послужи като опорна точка сред този народ, за да може чрез него и чрез Словото, употребено като лост, да се повдигне българският народ.
към текста >>
Трябва да се подготвите и да излъчите онзи ученик, който през следващата епоха трябва да послужи като опорна
точка
сред този народ, за да може чрез него и чрез Словото, употребено като лост, да се повдигне българският народ.
Ако имах поне един ученик в Школата, то аз щях да го използвам като опорна точка, за да поставя върху него лоста на Словото си, с което да повдигна съзнанието на този народ с един сантиметър. Но го няма този ученик. Ще се изчака за друга епоха. За вас оставям Словото, да го проучавате и приложите. Това за вас е достатъчно за тази епоха.
Трябва да се подготвите и да излъчите онзи ученик, който през следващата епоха трябва да послужи като опорна
точка
сред този народ, за да може чрез него и чрез Словото, употребено като лост, да се повдигне българският народ.
А чрез него и останалото човечество. Това е пътят. Друг път, освен този, вие днес нямате. Това е пътят за изучаване, проучаване и приложение Словото на Учителя. Ние сме се сгушили, примигваме, оглеждаме се и вече не питаме, къде е Бялото Братство, и не се питаме - кои сме и за какво сме дошли тук.
към текста >>
38.
6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
И за мен Учителят се явява през епохите посредством културно - духовния потенциал на човечеството, който ще се роди в даден момент, за да бъде изходна
точка
на историята.
Те са три компонента. Аз употребявам думата "Мъдрост" засега. Идеята за Учителя е една от най-сложните. Тя не е нито личностна, нито обществена, нито народна. Тя има своята космичност.
И за мен Учителят се явява през епохите посредством културно - духовния потенциал на човечеството, който ще се роди в даден момент, за да бъде изходна
точка
на историята.
За мен Учителят - това е Духът във всеки човек. Когато слиза на земята едно такова същество, което символизира Духът на човека, той се явява като двигател, за да събуди този заспал дух у човека. То е едно вътрешно, дълбоко, мистично и космично понятие - думата Учител. Хората са го взели само в ограничена форма, във физически смисъл. Но за Учителя ще говорим по-късно.
към текста >>
Кулминационната
точка
на моето анархистическо въззрение се изрази най-очебийно през 1919 година.
Този мой приятел - Кузман, беше един от най-прилежните ученици в гимназията и от преданите последователи на Учителя. Тих и спокоен по характер, трудолюбив и интелигентен, той с тези си качества упражни голямо влияние върху мен. Годините минаваха. Навлизах и се калявах в бурите на живота. Революционният устрем на времето все повече и повече въздействаше върху моята психика.
Кулминационната
точка
на моето анархистическо въззрение се изрази най-очебийно през 1919 година.
Социалното напрежение беше достигнато своя краен предел. До тази година непрекъснато посещавах тайните анархистически кръжоци и комунистически такива, в които вземах активно участие като редактор на местния конспиративен вестник „Прометей". През 1919 г. се случи в обществения живот на България едно важно събитие - разрази се голямата железничарска стачка, която парализира железопътния транспорт в страната за около един месец. Превърна се в обща политическа стачка.
към текста >>
39.
6.10. Младежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят го взема като изходна
точка
и врата към Мъдростта.
В природата има един космичен език. И този космичен език управлява всичко - и тези, отляво и онези, отдясно. Природата кодира всички явления на този символичен език, който е геометричен. Тези геометрични символи са дадени по различен начин. Квадрата. Старозаветните живеят в квадрата на физическия свят.
Учителят го взема като изходна
точка
и врата към Мъдростта.
Той символизира най-големите противоречия. Тези противоречия се разрешават по диагоналите на квадрата. А той има четири страни, които символизират - чувствата, мислите, действията и волята у човека. Тези символи, които са на квадрата, те са и астрологически обособени и те не са само теория, не са само символи, но се намират и у човека. Намират се на човешката ръка и в човешкото лице.
към текста >>
40.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна
точка
, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество.
Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието.
Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна
точка
, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество.
Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии.
към текста >>
41.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Новата наука, наречена Астрокосмична синтеза, ще бъде разработена не само от духовна гледна
точка
, но и от чисто научна
точка
.
Затова Учителят се обръща към цялото човечество: „Сега трябва да се докаже на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя".*** *** Тези цитати са от частните разговори, които Боян Боев е стенографирал при срещите на ученици с Учителя Дънов. Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното пространство, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса. И в скоро време човечеството ще се убеди, че: „И тук, на земята, и там, горе на Небето, на всички слънчеви системи има живот и съществата от тези слънчеви системи изпращат своите мисловни енергии на земята, към нас". В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание. Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална зависимост между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос.
Новата наука, наречена Астрокосмична синтеза, ще бъде разработена не само от духовна гледна
точка
, но и от чисто научна
точка
.
Тези две страни ще хвърлят голяма светлина върху всички явления на физическия свят, които са свързани с тези, на Космичния свят, изразени чрез циклите и от двата рода - планетарните и космичните. Тази нова наука ще даде отговор на всички проблеми, на които съвременната наука, в най-широкия смисъл на думата, не е дала отговор. Астрокосмичната синтеза ще разработи следната стълба на реалността: 1. Материята е кондензирана механическа енергия. 2. Механическата енергия е кондензирана светлина. 3.
към текста >>
42.
6.25. Змията ментора
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Имаше известна пресиленост, надценяване на известни неща, разгледани от гледна
точка
на Учителя и на някои места представляваха една фантазия.
Особена мистичност и загадъчност. Когато се чете, упражнява много силно въздействие на човешкото съзнание. Навремето изигра голяма роля за една подготовка към окултното знание, което беше предадено в по-достъпна форма на читателя. Учителят не се е изказал отрицателно за този роман. Имах личен разговор с Него.
Имаше известна пресиленост, надценяване на известни неща, разгледани от гледна
точка
на Учителя и на някои места представляваха една фантазия.
Понеже в Школата на Учителя влизаха хора от разни култури, различни индивидуалности, по различни начини устроени, носещи в себе си представи от различни Школи, затова всичко трябва да се приема с резерви, критичност и предпазливост. Иначе можем да завещаем на поколенията неща, които нямат нито правдивост, нито автентичност. Георги Радев преведе и автобиографията на Ганди. Учителят за Ганди имаше високо мнение. Този човек, който беше не само висок идеалист, но и практически живееше със своите идеали.
към текста >>
43.
6.26. Погледът на мъдреца
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Какво въздействие упражни магическото движение на Неговата ръка, каква мисъл - форма изказа Той чрез произнесената формула, че електромагнитните течения, в тази географска
точка
на земята, бяха отправени в диаметрално противоположна посока?
Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди, никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки. Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно както един държавен глава, когато подпише един указ за обявяване на война, или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и духовните Същества, които разполагат със силите на природата, могат да предизвикват известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. За този интересен факт години мълчах. Защо? Исках да си обясня по какъв начин силите на природата могат да бъдат респектирани от могъщата воля на едно Същество, на което е дадена картбланш от Космичния свят да разполага с Неговите сили.
Какво въздействие упражни магическото движение на Неговата ръка, каква мисъл - форма изказа Той чрез произнесената формула, че електромагнитните течения, в тази географска
точка
на земята, бяха отправени в диаметрално противоположна посока?
Правейки аналогия с последните постижения на съвременната наука, когато природата им позволи да се домогнат до тайната на атома и да използват неговите сили. Колко повече ще се даде възможност на едно високо издигнато Същество да помогне на човечеството в най-трудните му моменти, подтиквано от голямата му любов към него, когато учените използват тия сили само за зло и за разрушение. Някога, преди години, за учените беше чудо постройката на Хеопсовата пирамида с нейните 30-тонни блокове. Днес съвременната наука чрез самолета може да вдигне тежести над 100 тона, а с последните постижения на ракетната техника може да проникне в космичното пространство, чрез ракети от хиляди тона. Това действително е едно чудо.
към текста >>
44.
6.58. БУРНИ АСПЕКТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
" Много пъти съм изпитвал силата на Неговото мълчание, но сега изпитах кулминационната
точка
на това мълчание.
Той се завърна на Изгрева и окончателно напусна Мърчаево. Излишно е да описвам как прекарах тези два дни и две нощи. Сутринта в сряда, 25 октомври 1944 г., Той имаше беседа пред Общия окултен клас. След беседата аз изтичах по малката извита стълба, която води горе към Неговата спалня и Му зададох следния въпрос: „Учителю, всичко това, което ми казахте в последния разговор в с. Мърчаево, не е ли плод на някакво мое отклонение, или това наистина ще бъде една реалност?
" Много пъти съм изпитвал силата на Неговото мълчание, но сега изпитах кулминационната
точка
на това мълчание.
В отговор на моя въпрос Той се леко усмихна, но тази усмивка ми оказа такова силно въздействие, което изгаси пламъците на великото страдание, през което минавах. Чух тихия Му глас: „Ела по обед при мен". Аз броях минутите и часовете и с нетърпение чаках да настъпи часът, за да изляза от учреждението, в което работех. Когато пристигнах на Изгрева, Той не беше в стаята си, намерих го в малката вила на Изгрева на добрия приятел брат Борис Николов. Разказвам този епизод от живота на Учителя с такива подробности, за да изтъкна онзи такт, онзи велик говор на мълчанието, онова съвършено самообладание, онова велико търпение - качества, които притежават само Великите Посветени, тези Небесни Пратеници, които държат ключовете не само на живота, но и на смъртта.
към текста >>
Този път е достояние на всяка душа, може би това е най-висшата привилегия, която е предоставил Вечният, Незнайният - да има всяко живо същество тази
точка
на допир с Него.
Тези именно бяха проблемите, които ме вълнуваха, на които четирите факултета, които следвах, не ми даваха никакъв отговор. Съвременната наука беше слаба, философията - безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми. Едничкият, който можеше да ми даде разрешение на тези проблеми, това беше Великият Посветен -Учителят. Тази е причината, поради която почувствах ужаса от думите Му, че ще напусне физическия свят. За мен беше още скрита идеята, че с Неговото заминаване точно по един вътрешен път, чрез едно непосредствено виждане ще имам разрешение на тези проблеми.
Този път е достояние на всяка душа, може би това е най-висшата привилегия, която е предоставил Вечният, Незнайният - да има всяко живо същество тази
точка
на допир с Него.
В тази мистерия всеки посредник изчезва, светът на образите престава да съществува, човешкото съзнание се издига в света на инвариантите -свят, където човек намира себе си, онзи Божествен лъч, който излиза непосредствено от глъбините на космичната същност. Това са велики проблеми, които ще получат своето разрешение при Космичното съзнание на Шестата раса.
към текста >>
45.
6.71. БЕРТОЛИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Казва само една дума: „
Точка
".
Имаше един приятел, който работеше в Министерството на финансите. Запознава го Боян със случая и той изпраща пакета през границата. И после Бертоли проявява наивност и вместо да изпрати договора за книгата до Боян, то го изпраща до този човек до ново подписване, защото бил изтекъл срока на договора. Държавна сигурност хваща този човек и го разпитва. Той не казва нищо при разпита.
Казва само една дума: „
Точка
".
Но от голям тормоз след три дни се парализира и след три дни почина. Така тази книга взе първата жертва, която не бе още издадена. Бертоли не е издал нищо от Учителя. Издадоха я други. По онова време бригадата на Борис работеше мозайките на една казарма.
към текста >>
46.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в
точка
2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години.
В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7.
Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в
точка
2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години.
Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече.
към текста >>
47.
7.23. ОТГОВОРЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
А в цитираното изявление в
точка
1.
От една страна имаме разказът на Борис Николов, а от друга страна - историята, описана от Жечо Панайотов - които попаднали в "13 кръг на ада" отстояват, според силите си, върху насилието, упражнявано върху тях от властта. Всеки се проявява така, както е устроен и доколкото му издържат силите. А Жечо Панайотов не е издържал. Никой не го обвинява за това. А той сам си го е описал в „Мнимият арестант".
А в цитираното изявление в
точка
1.
Благовест Жеков си служи с лъжа и то преднамерено, не за да защити баща си, а да атакува поредицата от книгите „Изгревът". Ето защо аз публикувам един откъс от спомените на Жечо Панайотов, който е изваден от магнетофонен запис и който отговаря на собственоръчно написаните спомени на Жечо Панайотов. Те са поместени в „Духът на Истината и Духът на Лъжата" при очерка за Жечо Панайотов, под заглавие „Мнимият арестант" в № 20. Прочетете и сравнете с онова, което съм изнесъл и направете своя извод. Лъжата при всички случаи е лъжа. 6.
към текста >>
48.
7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
И което е най-ин-тересното, нито един от музикантите, присъствали на концерта, не посмяха и досега не са написали нито един ред като музикална рецензия, от гледна
точка
на техния професионален ценз, за изпълнението на концерта на французите.
"Чужди по дух хора". Затова всеки трябва да си прочете тези неща и след това да прегледа на видеофилм целия концерт. Да, книгата я има, но михайловистите укриха видеозаписите от концерта, макар че обещаваха, че ще се продават свободно. А защо? Вероятно има причина.
И което е най-ин-тересното, нито един от музикантите, присъствали на концерта, не посмяха и досега не са написали нито един ред като музикална рецензия, от гледна
точка
на техния професионален ценз, за изпълнението на концерта на французите.
Няма да го направят и не смеят да го направят, защото има запазени записи и всеки може да провери. Ето, това е методът на михайловистите. Показаха изключителна организация, изнесоха един изключителен концерт с превъзходно подготвени гласове, но пяха „чужди по Дух хармонизации" на песните на Учителя и този Дух вече тръгна по България, разнесен с аплодисменти и овации и всички ще видят след това последиците, какво значи измяна към Словото на Учителя и към песните на Учителя. Защото окултни закони управляват Школата Му. е. На стр.
към текста >>
49.
7.29. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ II. НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Защото историческите дати представляват пресечна
точка
на космически сили и всеки, който ги изписва в един такъв труд е подложен на тяхното въздействие и винаги се бърка по нещо.
29. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ II. НА „ИЗГРЕВЪТ" В този том са допуснати някои грешки. Едни, които са свързани с изписването на дати и което е най-интересното, въпреки корекцията те отново се въведоха погрешно. А защо?
Защото историческите дати представляват пресечна
точка
на космически сили и всеки, който ги изписва в един такъв труд е подложен на тяхното въздействие и винаги се бърка по нещо.
Тук случаят е такъв: 1. На стр. 9. е написано, че Петър завършва на 25. юли 1986 г. в гр. Свищов.
към текста >>
50.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 4
Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в
точка
2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години.
В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7.
Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в
точка
2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години.
Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече.
към текста >>
51.
23. ОТГОВОРЪТ
,
,
ТОМ 4
А в цитираното изявление в
точка
1.
От една страна имаме разказът на Борис Николов, а от друга страна - историята, описана от Жечо Панайотов - които попаднали в "13 кръг на ада" отстояват, според силите си, върху насилието, упражнявано върху тях от властта. Всеки се проявява така, както е устроен и доколкото му издържат силите. А Жечо Панайотов не е издържал. Никой не го обвинява за това. А той сам си го е описал в „Мнимият арестант".
А в цитираното изявление в
точка
1.
Благовест Жеков си служи с лъжа и то преднамерено, не за да защити баща си, а да атакува поредицата от книгите „Изгревът". Ето защо аз публикувам един откъс от спомените на Жечо Панайотов, който е изваден от магнетофонен запис и който отговаря на собственоръчно написаните спомени на Жечо Панайотов. Те са поместени в „Духът на Истината и Духът на Лъжата" при очерка за Жечо Панайотов, под заглавие „Мнимият арестант" в № 20. Прочетете и сравнете с онова, което съм изнесъл и направете своя извод. Лъжата при всички случаи е лъжа. 6.
към текста >>
52.
24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА
,
,
ТОМ 4
И което е най-ин-тересното, нито един от музикантите, присъствали на концерта, не посмяха и досега не са написали нито един ред като музикална рецензия, от гледна
точка
на техния професионален ценз, за изпълнението на концерта на французите.
"Чужди по дух хора". Затова всеки трябва да си прочете тези неща и след това да прегледа на видеофилм целия концерт. Да, книгата я има, но михайловистите укриха видеозаписите от концерта, макар че обещаваха, че ще се продават свободно. А защо? Вероятно има причина.
И което е най-ин-тересното, нито един от музикантите, присъствали на концерта, не посмяха и досега не са написали нито един ред като музикална рецензия, от гледна
точка
на техния професионален ценз, за изпълнението на концерта на французите.
Няма да го направят и не смеят да го направят, защото има запазени записи и всеки може да провери. Ето, това е методът на михайловистите. Показаха изключителна организация, изнесоха един изключителен концерт с превъзходно подготвени гласове, но пяха „чужди по Дух хармонизации" на песните на Учителя и този Дух вече тръгна по България, разнесен с аплодисменти и овации и всички ще видят след това последиците, какво значи измяна към Словото на Учителя и към песните на Учителя. Защото окултни закони управляват Школата Му. е. На стр.
към текста >>
53.
29. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ II НА „ИЗГРЕВЪТ
,
,
ТОМ 4
Защото историческите дати представляват пресечна
точка
на космически сили и всеки, който ги изписва в един такъв труд е подложен на тяхното въздействие и винаги се бърка по нещо.
29. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ II НА „ИЗГРЕВЪТ" В този том са допуснати някои грешки. Едни, които са свързани с изписването на дати и което е най-интересното, въпреки корекцията те отново се въведоха погрешно. А защо?
Защото историческите дати представляват пресечна
точка
на космически сили и всеки, който ги изписва в един такъв труд е подложен на тяхното въздействие и винаги се бърка по нещо.
Тук случаят е такъв: 1. На стр. 9 е написано, че Петър завършва на 25. юли 1986 г. в гр. Свищов.
към текста >>
54.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна
точка
на висшето познание, с което боравеше Учителя, а това бе гледна
точка
от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа.
Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия? " Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст. Тогава той започна да ми дава да чета отделни глави и ми насочваше на кое да обърна внимание.
Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна
точка
на висшето познание, с което боравеше Учителя, а това бе гледна
точка
от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа.
Но тогава в началото това бе толкова трудно за мен и с какво внимание Учителят ме насочваше и ми разясняваше всяко едно положение. По-нататък ми даваше упражнения от духовен характер, които изпълнявах съвестно, но не всякога успешно, при това винаги му разказвах и той ме направляваше, насочваше и допълваше бащински. А това беше един продължителен процес в разстояние на няколко години. Когато Учителят откри Школата през 1922 година и се оформи Младежкият окултен клас, в който аз влязох и когато започна Учителят да дава своите лекции видях, че не случайно съм била подготвена. В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас.
към текста >>
55.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
,
,
ТОМ 5
Там някъде в края на съзнанието ми бе останала като черна
точка
фигурата на онази пейка, която трябваше да бъде пейка на падението и на отчаянието.
„Да ви прочета ли някои от мислите, които съм извадила от беседите? " „Може, прочети ми". Аз прочитах, Учителят слушаше с притворени очи. След това той ме изпрати с усмивка. Аз си тръгнах към дома.
Там някъде в края на съзнанието ми бе останала като черна
точка
фигурата на онази пейка, която трябваше да бъде пейка на падението и на отчаянието.
към текста >>
56.
33. ПЕЛЕРИНАТА
,
,
ТОМ 5
Това е също едно внимание на ученика към Учителя, а като проследи той действията ще те коригира където трябва от негова гледна
точка
.
А то не бе така. Някой път когато трябваше да отидем някъде ние отивахме, искахме разрешение от него, защото знаехме, че окото на Учителя ще бди над нас. Особено това важеше за онези опити, които правехме с нощното изкачване поединично до Черни връх. Същото се случваше, когато отидем в провинцията, ще се обадим на Учителя, което означава едно отношение на ученик към Учител. Свършиш си някаква работа, пристигнеш в София и след това отиваш и разправяш на Учителя какво си направил.
Това е също едно внимание на ученика към Учителя, а като проследи той действията ще те коригира където трябва от негова гледна
точка
.
Защото всяко действие в живота на ученика е един урок малък или голям, който той учи. Учителят трябва да провери знанията на ученика, тъй като в обикновените училища учителите изпитват учениците си и им поставят бележки за наученият урок. Аз лично си бях изработила такъв метод и винаги питах Учителя, той ме напътстваше, после тръгвах да разрешавам задачата си и след това му докладвах независимо дали бях успяла или се бях провалила. Тогава чувах неговото мнение и започвах отначало докато не сполуча. Ето това беше метода за обучение на ученика от Учителя.
към текста >>
57.
53. БОЖИЕТО ОКО
,
,
ТОМ 5
Това е допирна
точка
с Бога отвън.
" „Мои са всички, които любят Бога." „Ами аз ваша ли съм? " „Има ли нужда да питаш? Трябва чувствата ти да бъдат съвсем чисти. Да се не намесват съмнения и мисли, навеяни отвън. Ти трябва в такъв момент всичко да забравиш, да сме напълно едно.
Това е допирна
точка
с Бога отвън.
Ти как гледаш? " „Учителю, аз си мисля, че този, когото търся сега е пред мен." „Хубаво, тъй трябва да гледаш." „Учителю, ти си моят Господ, „Така е. Вярно е. Хората са опорочили тези неща. Те си играят с тях.
към текста >>
58.
66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Ето, това бе смирение по необходимост от моя страна и ако щете по принуда от друга гледна
точка
.
Това беше и в живота му и това го видяха всички. Имаше мъчнотии, които лично аз самата изпадах в състояние на лично отношение, че съм малко повече от другите и че ми се прииска понякога да ги поглеждам отгоре, отвисоко. Тогава Учителят ме погледне, но така строго, че аз се смирявах тутакси и си тръгвах смирено като кротка овчица. Учителят по този начин ме контролираше и ми показваше по какъв път да се движа. Това го разказвам, че след оценката на Учителя за моя изпит аз като че ли придобих увереност в себе си и точно исках да си издигна главата над другите и ето Учителят ме погледне строго и аз си сниша главата и си тръгна кротичко по моя път.
Ето, това бе смирение по необходимост от моя страна и ако щете по принуда от друга гледна
точка
.
Един път в разговор с две сестри аз си отворих сърцето и душата си и исках да ги направя съпричастни и съучастници в моя път и да ги направя духовни сестри на самата мен в този изблик на въодушевление. Случайно поглеждам Учителят, който бе на около десет метра от мен и разговаряше с една група приятели. Той ме погледна и с погледа си искаше да каже да не се отварям толкова, защото нищо добро няма да излезне от това. Впоследствие не само, че не излезе добро, но едната сестра веднъж се обърна към мен и заядливо ме захапа: „Ти какво си мислиш, че си светица ли, не те ли знаеме каква си отвътре? " Ето така завърши моят опит за духовно приобщаване с някои сестри на Изгрева.
към текста >>
59.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ
,
,
ТОМ 5
Приятелите се бяха халосали да правят устав на Бялото братство и с такова усърдие вписваха
точка
след
точка
, за да бъде уставът прегледен, да се хареса и да бъде признат от властта и по този начин да се узакони като юридическа проекция на нашето духовно общество.
Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат. Учителят си беше заминал.
Приятелите се бяха халосали да правят устав на Бялото братство и с такова усърдие вписваха
точка
след
точка
, за да бъде уставът прегледен, да се хареса и да бъде признат от властта и по този начин да се узакони като юридическа проекция на нашето духовно общество.
Беше много трудно на онези приятели да вместят всички методи, знания и принципи в няколко точки на устава. Това беше последният опит на онези възрастни приятели, които ние заварихме от предишното поколение. Що коментари се изрекоха, имаше сблъсъци, възражения, обвинения, какво ли нямаше около този устав. Тогава аз сънувам сън, че Учителят се движи, върви, а върху него го яхнал един дрипльо и Учителят ми казва: „Качи ли сте ми един дрипльо отгоре на раменете ми и ме карате да го нося". Поглеждам го, а той е много сърдит и недоволен.
към текста >>
60.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една
точка
, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи.
Ето така: преди да ме изпрати в света аз се срещах с всички братя и сестри, усмихвахме се, разговаряхме, приказвахме си сладки приказки и се разделяхме приятелски. Но чак когато Учителят ми каза, че ме праща в света всички тези познанства, които преди това бяха приятелски и добронамерени само за дни станаха съвсем други, промениха се и отведнъж виждах, че това не са случайни общения, случайни запознанства, а че това са връзки от миналото и са такива връзки, че сме обвързани и вързани с въжета, които не се късат и не се режат с нож и с брадва. Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи. И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца?
Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една
точка
, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи.
Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч. И да се задвижи колелото на живота някой трябваше да го тури в оста на онова място, където му бе определено, за да задвижи каруцата. Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната каруца и ми каза: „Пускам те в света". И колелото се завъртя и то тръгна.
към текста >>
61.
105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Учителят поема пергела и казва: „Ето виждаш ли, ти се докосна с пергела до
точката
, където е първопричината и начерта този кръг, а това е твоят житейски път досега.
Учителят взел пергела и започнал да измерва с него чертежа, а след това взел и начертал една окръжност. Посочил му центъра и му казал: „Това е първопричината на нещата, а кръга това е пътят, който си направил. Ето вземи пергела и направи също една окръжност". Той взел пергела и очертал една окръжност на дъската. Тутакси цялата тежест, който е била в него изведнъж изчезва и в същата минута той усеща необикновена лекота и една безпределност на цялото си същество.
Учителят поема пергела и казва: „Ето виждаш ли, ти се докосна с пергела до
точката
, където е първопричината и начерта този кръг, а това е твоят житейски път досега.
Единственото ти разрешение е в първообраза и първопричината на нещата. Стреми се, моли се да се докоснеш до нея, там е разрешението на твоят кармичен проблем". През това време сълзи бликат по лицето на Кольо Драгнев, душата му се рее в простора, защото се е докоснала до Божествената душа, която обитаваше в Учителя. Ето това е един обикновен пример, но и накрая на земята да отидете, и на друга планета да отидете без Учителя сте загубен, но с Учителя ще минете всичко благополучно. Без Словото на Учителя, без Духа на Словото му вие сте загубени.
към текста >>
62.
114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ
,
,
ТОМ 5
И затова дали идваше стар или млад възприемаше нещата от съвсем друга гледна
точка
.
114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ Едно нещо, което много ме е учудило това беше за разнородния състав на онези братя и сестри, които бяха дошли преди мене в Школата на Учителя, на онези, които дойдоха по моето време и онези, които идваха след това. Разнородни по възраст - млади и стари затова нещо все пак бях подготвена теоретически, че всеки идва тогава когато му е определено от горе, от Невидимия свят, когато неговият личен път съдбовно трябва да се пресече с този на пребиваването на Учителя на българска земя. Този човек бе чакал хиляди години, за да се срещне с Учителя на земята и с Бога.
И затова дали идваше стар или млад възприемаше нещата от съвсем друга гледна
точка
.
Освен това и едните, и другите идваха за себе си да оправят своят личен път и живота си, идваха да свършат и някоя работа за Бога. А затова каква работа ще свършиш за Бога в това няма нито стар, нито млад - важното е да я свършиш. И тук се изравняваха нещата. Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на лозето си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво. Единствено протестирали онези първите работници: та ревността на старите триятели най проличаваше в Школата на Учителя.
към текста >>
63.
117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА
,
,
ТОМ 5
Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една
точка
високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния.
Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни, особено когато се пукне гноен апендицит. Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: „Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето ние сме в клас, в петък и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас.
Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една
точка
високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния.
Когато той влезна вътре беше придружен от няколко приятели, то Учителят му отвори устата, наля в нея нещо, което е носел в чашата и го оставал. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и той ги остави да дежурят при него. След малко болният след като изпил течността почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го е парело и след това заспал. Непрекъснато дежурните са сменявали дрехите му понеже той непрекъснато се потял през време на сън и на сутринта отворил очи и се събудил. Болките в корема изчезнали.
към текста >>
64.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН
,
,
ТОМ 5
Това са неща от един свят на проекции, проекцията на земята е
точка
, но горе в зависимост от кой свят е тази величина то там тя е голяма.
Оказа се, че предупредителния поглед на Учителя беше точно навреме и на място. Добре че го послушах. Те наистина после се обърнаха срещу нас и воюваха срещу нас като врагове със всички възможни средства, които имаха, позволени и непозволени. Ето ви един пример за онези, които на думи славославяха Бога а живееха по съвсем човешки начин. Учителят веднъж каза: „На земята събитието е малко, но последиците в Духовния свят са големи и обратното - в Духовния свят събитие е голямо, а долу на земята събитието е малко".
Това са неща от един свят на проекции, проекцията на земята е
точка
, но горе в зависимост от кой свят е тази величина то там тя е голяма.
Затова трябва човек да внимава какво мисли в мис ловния си свят, какво чувства в чувствения си свят и какво върши долу на земята чрез своите постъпки. Човек на земята има два пътя: единият е чист, а другият е изкалян. „Разликата между тези два пътя е много малка", казваше Учителя. Затова ученикът трябва да има качество - различаване. А от вън тези два пътя могат да останат незабелязани, но ученикът трябва да различава.
към текста >>
65.
128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 5
Беше много трудно, беше адски трудно, защото беше възлязъл в мене адът от долу, от хиляди години, който чакаше, за да може съдбата ми в този живот да ме спре в един момент, в една
точка
, за да разреша един кармически възел от хилядолетия.
128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН Разказах ви за съня, за видението и за моето убеждение, че след петдесет години съвместен живот - това бе истината за живота ми - съдба и карма, карма и живот. Беше трудно, страшно и понякога отвратително. Да се подчиниш на съдбата си е едно, а да разрешаваш един кармически възел с някого е друго, а да се отровиш от съдбата и кармата си през целият си земен път е нещо трето. А това да трае над петдесет години е много.
Беше много трудно, беше адски трудно, защото беше възлязъл в мене адът от долу, от хиляди години, който чакаше, за да може съдбата ми в този живот да ме спре в един момент, в една
точка
, за да разреша един кармически възел от хилядолетия.
Да го разплетеш този Гордиев възел, там е задачата със знанията и методите на Учителя. А за колко време? На мен ми отне петдесет години и повече. И дано го разплета докрай и да си свърша работата, че в другия живот не искам да имам задължения към този човек наричан днес Борис Николов и комуто аз нарочно наричам с думата „братче". А другите като чуваха това ме оглеждаха и се питаха какво означава това: брат, съпруг или нещо трето.
към текста >>
66.
166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА Този случай може да се разказва много пъти от различна гледна
точка
.
166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА Този случай може да се разказва много пъти от различна гледна
точка
.
Случаят е един единствен по рода си и като него друг няма такъв. Той се случи, защото имаше предпоставки, дойде причината и накрая всички видяхме последиците. Братството бе на 7-те езера на Рила. Лагерувахме и живота протичаше нормално. Времето бе хубаво и приятно и всички се радвахме на това благословение изсипало се от рога на изобилието върху нас като Слово на Учителя, като слънчево време, тихи дни и приятни нощи.
към текста >>
67.
170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 5
Живот с опорна
точка
в Доброто.
Също така ние сме в кръга на любовта. Любовта се движи и образува кръг около нас. Докато е около тебе, не бой се. Някой се обезсърчи и казва: няма да я бъде! - Че той би трябвало да е излязъл извън този кръг, за да се обезсърчи.
Живот с опорна
точка
в Доброто.
Живот с опорна точка в Справедливостта. Живот с опорна точка в Разумността - е живот на Любовта". РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ОТ ЕКСКУРЗИЯТА НИ ДО ВИТОША НА 16.VI.1942 Г. „Търпението е първата стъпка на Любовта. Който люби и който е свободен, може да бъде търпелив.
към текста >>
Живот с опорна
точка
в Справедливостта.
Любовта се движи и образува кръг около нас. Докато е около тебе, не бой се. Някой се обезсърчи и казва: няма да я бъде! - Че той би трябвало да е излязъл извън този кръг, за да се обезсърчи. Живот с опорна точка в Доброто.
Живот с опорна
точка
в Справедливостта.
Живот с опорна точка в Разумността - е живот на Любовта". РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ОТ ЕКСКУРЗИЯТА НИ ДО ВИТОША НА 16.VI.1942 Г. „Търпението е първата стъпка на Любовта. Който люби и който е свободен, може да бъде търпелив. Вие трябва да се научите да обичате.
към текста >>
Живот с опорна
точка
в Разумността - е живот на Любовта".
Докато е около тебе, не бой се. Някой се обезсърчи и казва: няма да я бъде! - Че той би трябвало да е излязъл извън този кръг, за да се обезсърчи. Живот с опорна точка в Доброто. Живот с опорна точка в Справедливостта.
Живот с опорна
точка
в Разумността - е живот на Любовта".
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ОТ ЕКСКУРЗИЯТА НИ ДО ВИТОША НА 16.VI.1942 Г. „Търпението е първата стъпка на Любовта. Който люби и който е свободен, може да бъде търпелив. Вие трябва да се научите да обичате. Единственото нещо, което хората трябва да научат, то е да обичат.
към текста >>
68.
194. ПОКАЗАНИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
,
ТОМ 5
От религиозна
точка
зрение проповядвам на моите слушатели от Библията, която аз доста добре съм изучил.
По-рано тия проповеди държах на ул. „Опълченска"; посещаван съм винаги от 100-150 души, повечето жени от различни възрасти; често ме посещават в дома ми мъже и жени от разни възраст, на които давам съвети религиозни и хигиенни. Събранията правя един път в седмицата и то в неделя, и траят около един час и това в 10 ч. сутринта. Дал съм наставление на моите съмишленици всяка сутрин да излизат рано преди изгрев слънце вън от града, да наблюдават кога изгрява слънцето и след изгрева му да се обръщат към него гърбом, като всички, които отиват за тая цел, бъдат пръснати в края на гората (думата е за Борисовата градина) от двадесет до сто метра един от друг. Често пъти и аз за себе си излизам към източния край на боровата гора за същата цел, което ще продължавам до 22 того.
От религиозна
точка
зрение проповядвам на моите слушатели от Библията, която аз доста добре съм изучил.
На въпроса за средствата/от които живея, заявявам, че получавам от моите приятели. Живея у Петко Гумнеров, на когото сега наем не плащам, също и за храна, понеже и той страдаше от по-рано от някои болести, от които по мое наставление той виде благодарност. Той е секретар на Върховния касационен съд. Също и неговата г-жа страдаше от стомах и ревматизъм, на която също съм дал нужните наставления за изце-ряването й. Салона на Р.
към текста >>
69.
209. БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 5
Така че завършвахме и с усмивки и понякога имахме най-различни преживявания при тези концертни изяви, защото винаги се случваше нещо, което от една страна бе забавно, а от друга страна бе поучително, защото винаги се намесваше Учителя и даваше своите разяснения за случая, но от негова гледна
точка
.
" „Ами онзи там отзад дето седеше зад моя стол ме ръгна и рече: „Хайде бре, умири се вече балерините си заминаха." Всички се смеят, а целият Изгрев се залива от смях. Разказаха случката на Учителя, а той казва: „Ами най-интересното от оперетата и от това представление беше балета, а вие именно на него жмехТе. Тогава какво видяхте? Нищо". Всички прихват отново да се смеят. Всеки месец ние от Изгрева ходехме на концертните изяви както в концертни зали, така на опера и на оперета и когато някой дойдеше от града и съобщи, че е залепен нов афиш по улиците на София за предстоящ концерт тогава някой от нас казваше: „Един жми, друг не жми - всички на концерт".
Така че завършвахме и с усмивки и понякога имахме най-различни преживявания при тези концертни изяви, защото винаги се случваше нещо, което от една страна бе забавно, а от друга страна бе поучително, защото винаги се намесваше Учителя и даваше своите разяснения за случая, но от негова гледна
точка
.
Последните години Боян Боев се движеше с бастун, куцаше. Но не се оплака нито веднъж. През времето когато Борис беше в затвора в разстояние на четири години аз първо ходех при него и споделях новините. А Борис беше измислил един начин и в една от капачките от празните буркани на едно малко листче беше написал своята редовна стенограма и тогава аз носех това листче пред Боян Боев, той разчиташе стенограмата и дълго, дълго говорехме и споделяхме един с друг своите надежди и очаквания. Първото нещо, което направихме след като Борис излезна от затвора бе с Борис да отидем и да го посетим.
към текста >>
70.
244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ
,
,
ТОМ 5
Че бяха предани на Учителя - бяха, че изпълняваха точно разпорежданията на Учителя -изпълняваха, че се придържаха към онзи външен порядък на Школата - изобщо всичко вършеха както трябва
точка
по
точка
.
244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ Още не мога да разбера как стана така, че паралелно с отварянето на Школата се оформиха и ръководителите на отделните братства в провинцията, които ръководители така управляваха и ръководеха братствата, че надминаваха някогашните местни феодали.
Че бяха предани на Учителя - бяха, че изпълняваха точно разпорежданията на Учителя -изпълняваха, че се придържаха към онзи външен порядък на Школата - изобщо всичко вършеха както трябва
точка
по
точка
.
Постепенно с годините, а те не бяха малко, цели 22 години, те оставаха несменяеми ръководители и като такива в зависимост от личността на самият ръководител, се въвеждаха и някои порядки, които бяха такива каквито бяха вътрешните подбуди на ръководителите. Но всички си приличаха в едно - те изискваха външно зачитане и почит дори и от Учителя. Много пъти те идваха в София в някоя определена дата и Учителят им държеше специални беседи. Те бяха много доволни, че са зачетени от Учителя, но ако вие прочетете тия беседи държани пред ръководителите на братствата от Учителя, ще си направите много изводи. И трябва да ги направите, защото моят разказ за вас няма да бъде точен.
към текста >>
71.
268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Тяхното време бе дошло и се осъществяваше срещата им с Учителя, защото те чрез своята вътрешна елипса идваха до онзи момент и до онази
точка
, където трябваше да се осъществи връзката им с Бога.
Така всички се движехме по тази вътрешна елипса към Учителя и се приближавахме и се отдалечавахме съобразно времето, с което се движехме и с бързината, с която разполагахме. А това зависи главно от това как разрешаваш своите задачи и как работиш. Но винаги ставаше така, че за всеки от нас имаше строго определено отделно време, за да се доближим до Учителя. Всеки, който имаше нужда и беше му дошло времето на движение в онази вътрешна елипса, то той се приближаваше до Учителя, срещаше се с него и това бе срещата на една човешка душа с Бога и така се разрешаваше отношението на онзи човек, който се приближава към Бога, Разговорът приключваше, братът се отдалечаваше от Учителя по своята вътрешна и външна орбита на движение. Затова ще забележите, че много хора, които живееха в света, долу в града и които външно не смееха да изявяват симпатията си към Братството и Учителя поради страх от общественото мнение, то тези хора понякога идваха при него и за наше най-голямо учудване той ги приемаше веднага докато ние трябваше да чакаме с часове и дни.
Тяхното време бе дошло и се осъществяваше срещата им с Учителя, защото те чрез своята вътрешна елипса идваха до онзи момент и до онази
точка
, където трябваше да се осъществи връзката им с Бога.
Те идваха на Изгрева, срещаха се с Учителя, осъществяваха тази връзка и после си заминаваха по своят житейски път. След време те се явяваха пак и отново изчезваха. И техните опитности с Учителя са много интересни, защото те живееха и работеха в света, в различни сфери на общественият и политически живот. Те заемаха различни постове, имаха различни професии. Говорим за онези, в които имаше начертана вътрешна елипса, по която се движеха и по която елипса те трябваше да се срещнат два пъти с два центъра на елипсата.
към текста >>
72.
271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Ще ви преразкажа два случая от друга гледна
точка
.
На Изгрева имаше две рождени сестри: Милка и Люба Аламанчеви, от които Милка - едната рождена сестра беше влюбена не в Учителя, а в Савка и тя беше за нея по-голям авторитет от самия Учител. Ще попитате възможно ли е това? Възможно е. Да не би да се заблуждавам. Да, бе заблуждение, но не от моя страна, а от страна на Милка.
Ще ви преразкажа два случая от друга гледна
точка
.
Милка Аламанчева говореше за Савка като за божество и като за авторитет от категорията на божествата на Олимп. Тогава бяха решили с другите приближени да наричат Савка с името „Лучка", което значи преведено „Светлина". От къде им беше хрумнало това никой не каза, но те непрекъснато говореха помежду си за нея и споменаваха това име. А Учителят го няма никъде в тяхното съзнание, той е нещо странично и второстепенно. Дори нещо и по-лошо - те не го възприемаха дори като проповедник както го възприемаше мнозинството в града.
към текста >>
73.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна
точка
на лекарите бяха безсмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод.
Основното беше вярата, без нея не може човек да се добере до вътрешната връзка на живота, през която може да слезе тази Божествена енергия, за да възстанови разрушената вътрешна инсталация у човека. Бяхме свидетели на различни случаи, които никога не се повтаряха с предходящите, макар че понякога в основата си имаха един и същ принцип за лечение. Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението му за една кожна пъпка излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръча да се налага с топли компреси, защото ако се прави нагрявка във физиотерапията при лекарите, то тя пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в духовното поле на този приятел, в неговият етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне.
Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна
точка
на лекарите бяха безсмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод.
Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава след като чухме съвета на Учителя аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и си извини пред мене, че се е престарал. Решихме тогава да лекуваме изгорялото място и го намазахме с мазила и мехлеми.
към текста >>
74.
68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ
,
,
ТОМ 6
Той е тържествен, загледан в далечината и сякаш не гледа в тази
точка
, от където ще изгрее слънцето, а някъде далеч, далеч - шеметно далеч зад нея.
Учителят говори тихичко. Продължаваме по сипеите. Там на полянката над тях Той пак е спрял и ни чака. Ще посрещнем слънцето - този символ на Великото Слънце, което дава живот на всичко. Той е изправен с шапка в ръка.
Той е тържествен, загледан в далечината и сякаш не гледа в тази
точка
, от където ще изгрее слънцето, а някъде далеч, далеч - шеметно далеч зад нея.
Ние се нареждаме край Него. Изтока е красив със своите розововиолетови багри, които се менят всеки миг и стават все по-бледи и по-бледи, почват да златят и първият лъч ги пробожда и заиграва в пространството. След него два, три, четири... Светлото око трепти от радост и буди радост в нас. Ние започваме молитва, а то се издига, издига пред нашите възхитени очи и бърза да обгърне с лъчите си всичко и всички, да ги поздрави, да ги целуне, да ги зарадва и ободри. Когато завършихме молитвата, картината беше прекрасна и толкова различна от преди половин, един час.
към текста >>
75.
73. НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
Трябват минути, за да се върнеш там от дето си излетял и стъпиш на най-високата
точка
на земята в Балканския полуостров - Мусала (2925 м).
Картините се сменят бързо, защото трябва да отстъпят място на последната картина-чудо. Всичко се успокоява в един нежно златист тон. От там една бистра, бистра сълзица, после око, после светла топка се издига и затъркаля нагоре по златистия и нежно резедав, нежнолазурен небесен свод. Всичко е занемяло в екстаз. Трябват минути, за да се опомниш.
Трябват минути, за да се върнеш там от дето си излетял и стъпиш на най-високата
точка
на земята в Балканския полуостров - Мусала (2925 м).
Тогава започваш да шепнеш молитва и да пееш благодарствен химн на чудото, което си видял. Обща молитва и обща песен. После заобикаляме Учителя да Му целунем ръка и да Му благодарим. Не Той ли ни запознава и разкрива красотата и величието на природата и Бога? Да, Той!
към текста >>
76.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
Тя беше кулминационната
точка
, може би на външния ни физически братски живот - не на духовния!
77. ЛЯТО 1939-то Най-пълната, най-богатата и най-радостната година в живота на Братството бе годината 1939 г.
Тя беше кулминационната
точка
, може би на външния ни физически братски живот - не на духовния!
Тогава, през 1939 г. аз съм била все още Учителю в село и не зная как е протекъл животът на Изгрева през годината. Струва ми се, че е протекъл като всяка година с всичките му радости и възторзи край Учителя и с всичките му задачи и изпитания на всеки поотделно дадени като на ученик. Но думата ми е за 1939 г., за летуването ни през нея на Рила. Още с пристигането си за лятната ваканция аз забелязах особено оживление и приготовления на Изгрева.
към текста >>
77.
24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Точно по това време Учителят взима бинокъла си и го насочва към същата скала, търси ме, съзира ме в окуляра на бинокъла си и пита останалите: „Кой ще бъде там на скалите освен Цанка" после го подава на приятелите и те ме следят като движеща се
точка
по скалите.
Приятелите замираха от страх. Говореха за моите подвизи, а на мене ми беше приятно да слушам това. А че постъпвах безразсъдно, аз и не подозирах. Веднъж се катерех направо по една скала. Беше много трудно и няколко пъти можех за миг да се откъсна и да падна в пропастта.
Точно по това време Учителят взима бинокъла си и го насочва към същата скала, търси ме, съзира ме в окуляра на бинокъла си и пита останалите: „Кой ще бъде там на скалите освен Цанка" после го подава на приятелите и те ме следят като движеща се
точка
по скалите.
Като се върнах след големите си премеждия този ден, казах.-на Учителя, че съм се качвала горе по скалите само с молитва. „Това те и спаси", ми каза Той. На другия ден Учителят ни забрани да се правят изкачвания по скалите, а да се минава по заобиколен път и по оформени пътеки. А моето тибетско естество ме теглеше към висините, дори към езерата. Не е имало езеро, в което да не съм се къпала.макар че водите бяха ледени, студени и през лятото.
към текста >>
78.
6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Трябва да обърна внимание, че малко преди да дойде Минко почувствувах, че дойде кулминационната
точка
на болката ми.
А сега запомнете добре. Аз съм в Югославия, а Учителят е на Изгрева в София. Минко отива на пощата и там му дават един в-к „Братство". Как ще пристигне и от къде в-к „Братство", но той не обърнал внимание на това. Идва при мене и ми казва: „Станке, в-к „Братство" дойде" и ми го подаде.
Трябва да обърна внимание, че малко преди да дойде Минко почувствувах, че дойде кулминационната
точка
на болката ми.
Почувствувах я от върха на главата и някъде между очите, като че някакъв цирей се пукна и потече някаква хладна течност от страни на главата, от слепоочието надолу. Такова нещо почувствувах и малко ми светна на очите. В това време идва Минко и ми носи вестника като казва: „Станке, в-к „Братство" пристигнал". И аз отговорих: „Дай ми го! " и го вземам в момента.
към текста >>
79.
8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Та всеки човек представлява от себе си пресечна
точка
на души, които слизат от Невидимия свят чрез него като епохи и чрез него те, епохите, присъствуват в Школата на Учителя.
Слезнах и тези хора дойдоха, защото други ги избраха". Ето, така седят нещата за онези, които дойдоха при Учителя. Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: „Бог ми ги е изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя, такива, каквито са".
Та всеки човек представлява от себе си пресечна
точка
на души, които слизат от Невидимия свят чрез него като епохи и чрез него те, епохите, присъствуват в Школата на Учителя.
И Учителят работи с всеки човек, а чрез него работи с онези системи от души, които се проектират в него. Основната мисъл коя е? Аз дякон Симеон представлявам една епоха от хора, една категория на души. Ако обработя себе си и се повдигна - обработвам и повдигам милиони души. Всички, които са при Учителя като личности, те всички са представители на известни категории и системи от души, които са в Невидимия свят и имат свои представители по земята.
към текста >>
80.
6. ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
От Негова гледна
точка
бе прашинка, но за мен беше греда в окото ми.
„Учителю, има ли смисъл така да се продължава след като сме разделени със Симеон? " Той ме изгледа продължително и каза: „Когато една прашинка влезе в окото на човека, то той мисли, че е греда, а то е само една прашинка". Аз си тръгнах. А случаят, за който бях отишла при Него не бе прашинка, а много сериозен случай и то толкова тежък, че надминава теглото от десет греди. Аз така го оприличих, а Той го определи като прашинка.
От Негова гледна
точка
бе прашинка, но за мен беше греда в окото ми.
И не само в едното, а и в двете очи. Учителят е говорил много за женитбата и брака. Ще намерите много неща казани в беседите Му. А учениците около Него бяха такива, каквито Му бяха изпратени. У тях имаше всичко - и Висок идеал, и Велико падение.
към текста >>
81.
7. КОЙ ЗА КАКВО Е?
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
От Негова гледна
точка
тя не беше за брак.
След една беседа, както се бяхме събрали около Учителя, Олга сподели с Него своята отдавна леяна мечта. Учителят я погледна строго: „Като взема една тояга, ще видиш ти женитба". „Ама и аз също съм душичка и аз също искам." „Ами тоягата? " „Нищо, ще се прежаля." „Ами две тояги! " Олга сведе поглед и замълча.
От Негова гледна
точка
тя не беше за брак.
После Учителят продължи: „Ти си кибритена клечка. Трябва да ходиш и да палиш хората. На кибритлия човек, ако му намокриш кибрита и загасиш огнивото, той не може да пали огън. А при женитбата точно това става".
към текста >>
82.
17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
И чаках, чаках парахода, чаках отдалече, чаках и по едно време се зададе една бяла
точка
.
„Избирай, каза той, гласа му. - Ето. Ще отидеш на брега и ще чакаш един бял параход и от там ще дойде твоят избраник. И ако не искаш, посочва другата страна. На другата страна на морето се обръщаха гърбовете на акули и аз разбира се избрах пътя към белия параход.
И чаках, чаках парахода, чаках отдалече, чаках и по едно време се зададе една бяла
точка
.
Започна да се увеличава, провидях един голям бял параход, който се приближаваше. Беше чудно бял и голям. И се загуби. Записах го веднага. Разправих го на брат ми и този сън остана в съзнанието ми завинаги.
към текста >>
83.
НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА ПЕЧЕНИКОВА - КЬОСЕВА - Бележки
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
И затова Словото на Учителя изхождащо от Божествения Дух обхващащо чрез Христовия Дух мнозинството и многообразието на всички човешки съзнания присъствуващи в салона на Изгрева и извлича от там законите и принципите, чрез които човешкият живот трябва да се проектира от гледна
точка
на Христовото учение.
Кръгът е заключен и тя е вече в Школата, но преди това е трябвало да се превъзмогне нейното отстраняване от България, когато е трябвало да замине в Германия като ученичка да изучава балет. Ако това беше станало, нейният живот щеше да протече по друга линия и тя би се отклонила от Школата. Нейният разказ е наситен с отделни случки и епизоди от онзи бит на съвременниците на Учителя, който за нас днес е интересен и непонятен, но за тогава, това е било живот изтъкан от кръв и плът и дух от живи хора посещаващи Школата. Четейки нейните спомени, ние виждаме и разбираме защо в Словото на Учителя е наситено с толкова много конкретни неща насочени към отделни случки, събития и личности. Тези съвременници на Учителя са били онези съзнания и са представлявали онази аудитория на Учителя, които са търсили отговор на всеки свой жизнен проблем.
И затова Словото на Учителя изхождащо от Божествения Дух обхващащо чрез Христовия Дух мнозинството и многообразието на всички човешки съзнания присъствуващи в салона на Изгрева и извлича от там законите и принципите, чрез които човешкият живот трябва да се проектира от гледна
точка
на Христовото учение.
Нейният разказ не е личен, а е малка проекция на онези души, които бяха слезнали и въплътили се в българско тяло и чрез българския говор трябваше да отразят изискванията и потребностите на Всемировият Учител, който дойде, за да свали Словото на Бога. Нейният разказ е дословен, направен на магнетофонен запис, колоритен и не трябва да се променя. Ние й предоставихме едно копие от магнетофонния запис от разказа й, но тя не го хареса, понеже нейната поетична нагласа смяташе да го даде в друга форма. И тя го даде. Но ние прилагаме и нейния текст и нашия запис и смятаме, че това е едно единно цяло, като творческа изява на нейния дух.
към текста >>
84.
3. БЕЛЕЖКИ
,
Русава Стойчева
,
ТОМ 6
Всеки търси да намери в себе си онази пресечна
точка
, в която неговият път се пресича с пътя на Школата и намира Великия Учител.
А този покрив на Рила е било рилското небе и закрилата на Всемировия Учител. Мнозина са се подслонявали в братските палатки, а други увити в наметала и платнища са спали до лагерния огън. От образите на предоставените ни снимки ни гледат лицата на заминали души и непознати за нас и вас лица. Зад всяко едно от тях стои жива съдба и свойствен житейски път, който в даден момент се пресича с този на Школата. Някои идват и си заминават, други остават, трети отиват в света и пак се връщат.
Всеки търси да намери в себе си онази пресечна
точка
, в която неговият път се пресича с пътя на Школата и намира Великия Учител.
Този миг е свещен. Ние го откривахме когато записвахме опитностите. Наглед това бяха сурови хора, но когато заговаряха за Учителя, пред тях и пред нас се отместваше онази канара на суровост и ние виждахме разплаканите очи и бликащите сълзи на онези, които разказваха за времето на Школата и срещата с Учителя. Примера с Русава бе същият. Тя ни въведе в една епоха, която бе съхранена в нейното съзнание като най-светла точка в живота й.
към текста >>
Тя ни въведе в една епоха, която бе съхранена в нейното съзнание като най-светла
точка
в живота й.
Всеки търси да намери в себе си онази пресечна точка, в която неговият път се пресича с пътя на Школата и намира Великия Учител. Този миг е свещен. Ние го откривахме когато записвахме опитностите. Наглед това бяха сурови хора, но когато заговаряха за Учителя, пред тях и пред нас се отместваше онази канара на суровост и ние виждахме разплаканите очи и бликащите сълзи на онези, които разказваха за времето на Школата и срещата с Учителя. Примера с Русава бе същият.
Тя ни въведе в една епоха, която бе съхранена в нейното съзнание като най-светла
точка
в живота й.
След като свърши разказа нейното лице прие предишния си израз, който е обикновеният израз на едно лице заето със своето ежедневие и бит. Но ние чухме откровението на една душа към Бога. Записала Марийка Марашлиева
към текста >>
85.
4. В ПАРТИЯТА ИЛИ НА ИЗГРЕВА?
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Това от външна гледна
точка
.
Всичката тази обстановка е допринесла за това заподозрение, което са имали германците. Те са се усъмнили, че той е английски шпионин. А Учителят бил казал, той да не заминава. Точно това лято лично Жорж Радев не зная дали с писмо или устно, но това зная, че е наредил Учителят на Жорж да извикат баща ми като казал: „Рекох, нека братът да дойде, има много гости, много чужденци, той знае много езици, може да превежда". И вероятно, ако той не беше отишъл съмнението за шпионажа нямало да бъде такова.
Това от външна гледна
точка
.
От вътрешна гледна точка вероятно всичко е щяло да се промени. Учителят щеше да му промени съзнанието, за да се избегне тая тежка карма, нали? Така мисля аз. Гита: Дъщеря ми Йоанна се роди на 17.Х.1941 г., а на другия ден дойдоха с един джип и прибраха Емил, а след шест месеца, на 10.IV.1942 г. го обесиха на стрелбището в София.
към текста >>
От вътрешна гледна
точка
вероятно всичко е щяло да се промени.
Те са се усъмнили, че той е английски шпионин. А Учителят бил казал, той да не заминава. Точно това лято лично Жорж Радев не зная дали с писмо или устно, но това зная, че е наредил Учителят на Жорж да извикат баща ми като казал: „Рекох, нека братът да дойде, има много гости, много чужденци, той знае много езици, може да превежда". И вероятно, ако той не беше отишъл съмнението за шпионажа нямало да бъде такова. Това от външна гледна точка.
От вътрешна гледна
точка
вероятно всичко е щяло да се промени.
Учителят щеше да му промени съзнанието, за да се избегне тая тежка карма, нали? Така мисля аз. Гита: Дъщеря ми Йоанна се роди на 17.Х.1941 г., а на другия ден дойдоха с един джип и прибраха Емил, а след шест месеца, на 10.IV.1942 г. го обесиха на стрелбището в София.
към текста >>
86.
7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
На него не гледат благоприятно поради това, че той се е отказал от идеите си от политическа гледна
точка
.
Също така бил приготвил една много хубава биография на Стамболийски - материали, които също са били иззети. Не ми е известно дали някой впоследствие е издавал биография на Стамболийски. Кой я е ползвал, не зная, но зная, че той е подготвял това нещо да го издаде. За политическите неща нищо не пише, защото в затвора баща ми изцяло се е разкаял за целия си живот. Той е съжалявал и за цялата си политическа дейност и за много неща.
На него не гледат благоприятно поради това, че той се е отказал от идеите си от политическа гледна
точка
.
От онова, което са ми разказвали виждам, че баща ми жестоко се е разкайвал за целия си живот. Бил направен много хитър ход, за да ги накарат да си признаят, като са вкарали един чужденец-французин. Вкарали са го при баща ми, малтретирали са го уж и него и той казал на баща ми: „Признай си и ще ви освободят$. Баща ми признава и тогава ги осъждат на смърт. А в писмата баща ми пише, че не е бил шпионин и аз вярвам в това нещо.
към текста >>
87.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 6
Нейният съпруг е осъден на смърт чрез обесване и Учителят разрешава въпроса от гледна
точка
на неговата назряла карма.
не се заключаваше само в слушане на беседи, в пеенето на песни, екскурзии и лагеруване на Рила. Това беше външната страна на Школата, макар че в този път се срещаха и съпътствуваха противоречия и наглед неразрешими въпроси, но те се разрешаваха само тогава, когато някои от учениците решаваше сам да понесе бремето и своя кръст в общото служение. В житейския път на учениците имаше драматизъм и най-невероятни обрати от живот и съдби и някои бързо напускаха физическия свят с най-голямо изумление на останалите, защото всички, които бяха в Школата смятах, че са под закрила на Учителя. Това беше вярно, но окултните закони бяха строги и трябваше да се изпълнят от съдбата. Опитностите на Гита са именно от този порядък.
Нейният съпруг е осъден на смърт чрез обесване и Учителят разрешава въпроса от гледна
точка
на неговата назряла карма.
Когато споделят с Учителя, че той като способен човек трябва да остане жив, Учителят разрешава въпроса така, че „и в другия свят има нужда от хора като него". По този начин, това е един от малкото примери в Школата, където Учителят дава ход на една назряла карма, да се разреши от неговата съдба, така също на онази заминала душа да й се даде възможност и условия да работи и в Невидимия свят. По този начин е разрешена една съдба на земята, развързана една съдба на земята и е вързана друга съдба за небето и то в името на една работа за човечеството. Каква е тя, това знае само Учителят. Това е един от малкото драматични случаи и е много трудно да се обясни на онези, които не познават Словото на Учителя, как е възможно Учителят, който е Учител на Любовта, да дава карт-бланш и бяла улица за отнемане на един живот на земята.
към текста >>
" Наглед е жестоко и нашият човешки ум не може да приеме една такава логика, но от гледна
точка
на едно Космическо Съзнание, което обхваща началото на живота на една човешка душа и нейния път на земята, е напълно разбираемо и допустимо едно такова разрешение.
По този начин, това е един от малкото примери в Школата, където Учителят дава ход на една назряла карма, да се разреши от неговата съдба, така също на онази заминала душа да й се даде възможност и условия да работи и в Невидимия свят. По този начин е разрешена една съдба на земята, развързана една съдба на земята и е вързана друга съдба за небето и то в името на една работа за човечеството. Каква е тя, това знае само Учителят. Това е един от малкото драматични случаи и е много трудно да се обясни на онези, които не познават Словото на Учителя, как е възможно Учителят, който е Учител на Любовта, да дава карт-бланш и бяла улица за отнемане на един живот на земята. Но по-добре една зряла карма да се разреши, отколкото да се натрупа нова и тогава бихме могли да разберем думите на Учителя: „По-добре те да бъдат обесени, отколкото той да беси!
" Наглед е жестоко и нашият човешки ум не може да приеме една такава логика, но от гледна
точка
на едно Космическо Съзнание, което обхваща началото на живота на една човешка душа и нейния път на земята, е напълно разбираемо и допустимо едно такова разрешение.
Живота на Гита останала с двете невръстни деца е пълен с трудни и неразрешими проблеми, но винаги изхода се явява тогава, когато тя предава за разрешение своята задача пред Невидимия свят. Много поучителни са онези опитности свързани с нейната китара и ние с умиление си спомняме, че и китариста може да бъде войник на своя пост със своята китара „пушка". За нас, те всички бяха воини на Бялото Братство и в трудния път на земята те водеха битка на живот и смърт за отстояване делото на Учителя. Марийка Марашлиева
към текста >>
88.
2. БОЛНОТО УХО
,
Райна Димитрова Колева
,
ТОМ 6
И стана на рана и тогава се стигна до връхната
точка
, тъй да се каже на непоносими болки, че нито спане, нито храна.
Много хубаво си дружахме. Пеехме, приказвахме. Не щеш ли, изведнъж ме заболя ухото. Неговата жена е аптекарка. Той ми донесе много хубаво лекарство, обаче като туря, за пет минути мине и пак почва да ме боли и аз слагам и изгоря и отвън ухото ми.
И стана на рана и тогава се стигна до връхната
точка
, тъй да се каже на непоносими болки, че нито спане, нито храна.
Мъжът ми вика: „Дане, трябва да пишем на Учителя! " Пък аз: „Късно е вече. Не мога да чакам да пишем, да питам, че да ми отговаря. Аз тая вечер правя връзка с Учителя и Той нали казва да направиме връзка. Сложете контакта и радиото ще тръгне".
към текста >>
89.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Не искам нищо лошо да казвам за тях, но те просто правят една пакост от гледна
точка
на Учението и правят неприятности на Учителя, защото те Му пречат по тоя начин.
И когато някой от богомолците посегне към някоя делва, този кадия му викал, не от тая делва, а то тая, от другата. То няма значение от коя делва ще си вземеш да си измиеш ръцете, но той задоволявал нуждата си от управление и управлявал. Ето такова е управлението на нашите Братски съвети сега, които съществуват. Такива си и самите участници в тия Братски съвети. Те управляват нещо, което няма нужда от управление и аз да си кажа правото, ако те осъзнаят как нищо не правят, не знам до какво заключение ще дойдат за себе си.
Не искам нищо лошо да казвам за тях, но те просто правят една пакост от гледна
точка
на Учението и правят неприятности на Учителя, защото те Му пречат по тоя начин.
Той самия им е казал и го пише и те са го прочели това, но всичкото отгоре, че няма нужда от Братски съвети. Те обаче си го създадоха. Създадоха ги Братски съвети след заминаването на Учителя и те претърпяха катастрофа. Сега отново създават пак Братски съвети. Защо? За да претърпят още по-голяма катастрофа.
към текста >>
90.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Но знаме N 5 плющи на най-високата
точка
на Райхстага, а на площада кънти мощно руска „ура“, надмогнало невъобразимия грохот... Предсказанието на Учителя се изпълнило.
Това историческо дело извършват сержант Михаил Егоров и ефрейтор Мелитон Кантария, като преодоляват десетки смъртни опасности. На площада пред огромната сграда загиват 37 автомат- чици от поддържащата ги рота. Това са осемдесет процента от тръгналите за изпълнение на задачата. Страшен кървав данък! И то само два дни преди окончателното падане на Берлин.
Но знаме N 5 плющи на най-високата
точка
на Райхстага, а на площада кънти мощно руска „ура“, надмогнало невъобразимия грохот... Предсказанието на Учителя се изпълнило.
Решението на Бога и чрез Учителя проведено било и изпълнено. Ние го проверихме. ЧЕТВЪРТИ РАЗГОВОР ВОДЕН С УЧИТЕЛЯ НА 6 ЮНИ 1944 Г. Говорил по задавани въпроси от мен. „Хората не могат да надраснат личните си чувства.
към текста >>
Войната е стигнала своята най-висока
точка
.
В 24 часа не могат да станат два прилива. При освобождението на България беше прилив, Втората война беше отлив. Трябваше да бъдем неутрални им казах, иначе ще загубим войната.- Отговор на въпрос: Всички славяни трябва да се споразумеят, а балканските народи да се сдружат, да се кооперират. Българите поумняха след сътресенията, които дойдоха. Отговор на въпрос: До есента да се приберем в София има шанс, а може и по-рано.
Войната е стигнала своята най-висока
точка
.
Ще стане това, което никой не е очаквал. Войната вече е нежелателна от всичките народи. Мирът сега е на ухото. Както пушачът като поставил на ухото си лулата и я забравил там, пък после пита и търси лулата си, за да пуши, така и биещите се - забравили лулата си на ухото (мира), а те я търсят. Във всички има страх един от други и затова не се решава никой да заговори за мир.
към текста >>
91.
8. Катя Грива
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
От гледна
точка
на едно висше познание.
Не случайно възрастните приятели ми разказваха, че Учителят по няколко дни наред понякога не е приемал посетители. Не е приемал, защото Го няма. Сложил е друг да Му пази тялото. А този друг е бил толкова строг, че дори каза: „Не занимавайте Учителя с такива глупости! “ Да, това е вярно.
От гледна
точка
на едно висше познание.
Но от гледна точка на Божествената изява на Духа всяко нещо е важно независимо дали е малко или голямо. Великият Учител работеше и с малките величини на земята и с големите величини. Той движеше народи, събития и управляваше цялата Вселена. Ние пред Него бяхме представители на днешното човечество като българи. А за представителите от Духовния свят, които идваха при Него, ние можехме да имаме представа само от някои такива случки като тази случка на Катя Грива.
към текста >>
Но от гледна
точка
на Божествената изява на Духа всяко нещо е важно независимо дали е малко или голямо.
Не е приемал, защото Го няма. Сложил е друг да Му пази тялото. А този друг е бил толкова строг, че дори каза: „Не занимавайте Учителя с такива глупости! “ Да, това е вярно. От гледна точка на едно висше познание.
Но от гледна
точка
на Божествената изява на Духа всяко нещо е важно независимо дали е малко или голямо.
Великият Учител работеше и с малките величини на земята и с големите величини. Той движеше народи, събития и управляваше цялата Вселена. Ние пред Него бяхме представители на днешното човечество като българи. А за представителите от Духовния свят, които идваха при Него, ние можехме да имаме представа само от някои такива случки като тази случка на Катя Грива. А за познанието и обяснението на тези случки ще намерите в Словото на Учителя.
към текста >>
92.
37. Учителят си замина от този свят
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
По този въпрос единствената отправна
точка
, която е меродавна, е Словото на Учителя, там където Той пише за Възкресението на Божествения Дух.
Той се ражда, идва с тяло и трябва да си замине с това тяло. Тялото е взето от земята и се връща на земята.Това е редът. Друг ред няма. Възкръсва нетленното тяло и възкръсва духовното и Божественото тяло. Това го има и в Евангелието, това го има и в Словото на Учителя.
По този въпрос единствената отправна
точка
, която е меродавна, е Словото на Учителя, там където Той пише за Възкресението на Божествения Дух.
Възкръсва само Божественият Дух.
към текста >>
93.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
По такъв начин ние работихме в името на дълга, който бе крайната
точка
от веригата на саможертвата и жертвата.
По този начин ние работихме за Гради да напише опитностите си, а Гради работеше за Школата, а Невидимата Школа се погрижи за Гради като внуши чрез добри мисли и желания на някои от останалите живи съвременници на Школата да се отзоват и му съдействуват в неговия бит. По този начин кръгът се затвори. Ние жертвахме време, сили и труд за Гради, той работеше за Бога, а невидимата Школа задвижи нещата отгоре и всичко това, което съдействуваше на Гради в неговия бит стана видимо и реално. Така Невидимата Школа стана видима. Ние преминахме от етапа на жертвата към едного към жертвата като закон за общност към идеите на Учителя и работихме за Неговото Дело в името на нашия дълг към Школата.
По такъв начин ние работихме в името на дълга, който бе крайната
точка
от веригата на саможертвата и жертвата.
Както казах по-горе за всеки ден от седмицата имаше някой, който да му носи доброволно храна. Гради искаше да си плаща по нещо срещу храната, обаче повечето отказваха да вземат макар и минимална сума като казваха, че могат веднъж в седмицата да нахранят един човек. Обаче с течение на времето някои от тия приятели отпаднаха. Едни поради болест, други поради това, че са вече възрастни, трети по други уважителни причини. Заместници обаче не се намериха, въпреки че сестра Драга Михайлова изнесе това пред приятелите на Паневритмия.
към текста >>
94.
1. Сирак и бездомник
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Тя му казала, че ще го гледа, ще го наблюдава, защото не е имала доверие, че той ще се върне, от тая гледна
точка
,той да има предвид, че тя го следи.
Като стигнали къщата, тя си взела багажа от Иван, заплатила му каквото следва и се прибира. Но още преди да се прибере тя се сеща, че не си е купила хляб. Излиза на улицата и го вижда, че той е още там и му извикала: „Момче, можеш ли да отидеш да ми купиш един хляб? “ „Разбира се.“ Иван се съгласил веднага. Но тя нямала дребни пари за хляба и затова му дала някаква по-едра банкнота и му казала: „Иди да ми вземеш хляб, а аз тука щете чакам да се върнеш и ми донесеш хляба“.
Тя му казала, че ще го гледа, ще го наблюдава, защото не е имала доверие, че той ще се върне, от тая гледна
точка
,той да има предвид, че тя го следи.
А той знаел, че там наблизо има фурна където вадели хубав хляб. но като отишъл там хляб нямало и тогава той отишъл на друга фурна някъде към Орловия мост. А от Руския паметник до Орловия мост е доста разстояние, макар че той потичвал, за да се върне по-скоро. Но все пак това е отнело около един час време. Жената изгубила всяко търпение и си казала, тоя калпазанин взе парите и сега иди го търси.
към текста >>
95.
7. Гуляйджии и войници
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
От тая гледна
точка
те са така важни и заслужава да бъдат споменати.
7. ГУЛЯЙДЖИИ И ВОЙНИЦИ По-нататък искам да разкажа една случка, която става на Рила. Годината не мога да си спомня, а пък дали и брат Иван ми я е казал. Фактически всички случки, всички преживявания,които е имал брат Иван в рамките на братския живот, на живота на Изгрева са тясно свързани с Учителя и имат един илюстрован вид и предполагам, че те не са случайни. И носят един характер, който служи като илюстрация на идеите, които прокарва Учителят чрез Словото.
От тая гледна
точка
те са така важни и заслужава да бъдат споменати.
Ние точно това и правим като ги записваме. Това е станало на Рила по време на летуването на нашите приятели горе на 7-те рилски езера. Времето е било ясно и е станало 1935-1936 г. Идва една група от десет души - млади, яки, здрави, които се настаняват до чешмичката, а чешмичката вече е направена, ръцете са сложени, надписите са направени, лодката също е в езерото и приятелите отиват на чешмичката с лодката. Сестрите също ходят за вода, на разходка и т.н.
към текста >>
96.
21. Евакуация в Трявна
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
През престояването си в Трявна бай Иван е обяснявал разбиранията си от своя гледна
точка
, от това как той го е възприемал, с астрология ги е занимавал, изобщо имали са един доста интензивен живот и са изпълнявали Учението в тая светлина, в която е говорил Учителят на учителите, че Новото Учение не е необходимо да бъде разпространявано в някакви зали и салони, а може и на тая полянка горе над Трявна под небето ясно синьо или дъждовно и мъгливо.
Там решават да направят тоя обект историческо място като българско, като направят таваните с резба. Цаню проектира таваните, а учениците в тревненското училище изпълняват поръчката и го монтират там. Цаню бива командирован в Лайпциг за монтирането. За тая му работа той става лауреат и така Цаню Антонов е бял брат, обаче същевременно е и лауреат на Димитровска награда, носител на червено знаме и още някои такива първостепенни знаци на комунизма. Но това не му пречеше той да бъде предан наш приятел и години наред те бяха предани на Учението.
През престояването си в Трявна бай Иван е обяснявал разбиранията си от своя гледна
точка
, от това как той го е възприемал, с астрология ги е занимавал, изобщо имали са един доста интензивен живот и са изпълнявали Учението в тая светлина, в която е говорил Учителят на учителите, че Новото Учение не е необходимо да бъде разпространявано в някакви зали и салони, а може и на тая полянка горе над Трявна под небето ясно синьо или дъждовно и мъгливо.
към текста >>
97.
29. Цочо Диков - Ракитски
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Мести луната
точка
по
точка
и така той открива движението на Луната.
През време на войната и когато има някаква възможност, той се е занимавал все с астрономията и особено го е вълнувало движението на Луната, или както той я наричаше Месечината. Той ми казваше: „Абе, дете, мен все това ме вълнува, как се движи Месечината“. Нямал е възможност да попадне на литература в тая област, която да прочете и да си обясни движението на Луната. Като няма решава сам. започва сам, там в окопите, през време на военните действия на Балканската война, там намира той лист хартия и молив и линия, нарисувал си орбитата на земята и как започва да се движи луната.
Мести луната
точка
по
точка
и така той открива движението на Луната.
Как тя ту влиза в орбитата на Земята, ту излиза от орбитата на Земята. По такъв начин той открил, че луната има 13 пресечни точки с орбитата на Земята. Като разбрал тая работа, понеже не е чел нищо до тогава, не знае, че това движение на Луната е открито отдавна. Взема го и един ден, когато успява да получи отпуска, взема някакво превозно средство и идва в София. Отива в редакцията на някакъв вестник, не си спомням дали ми е казал кой вестник, но отива най-щастлив така и усмихнат им поднася това, което той е открил.
към текста >>
98.
31. За гушата
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Веднъж са направили някаква пакост от гледна
точка
на Учителя, но аз не я зная точно каква е, но в тоя момент наблизо е бил бай Иван.
Покрай него и заедно с него е бил и Ангел Вълков или както му викаха по мое време Тодорина Ангел, защото жена му се казваше Тодора, която беше известна със своя остър език, със своето грубовато държане към приятелите и го пазеше Ангел от атаки, които той би получил от някои други. Затова той беше известен с това прозвище „Тодорина Ангел“. Но този Ангел и брат Ради са били хората, които са стопанисвали градината. Отначало брат Ради сам, после и този брат Ангел. Те може би съзнателно, може би несъзнателно са искали вероятно постъпките им да имат добри резултати, но в много случаи постъпките им са имали негативни резултати.
Веднъж са направили някаква пакост от гледна
точка
на Учителя, но аз не я зная точно каква е, но в тоя момент наблизо е бил бай Иван.
Учителят му казва: „Да вземеш веднага да ги закараш на гарата и да ги изпратиш откъдето са“. А той, брат Ради е бил от Старозагорския край, брат Ангел от Бургаския край. Бай Иван щом Учителят казва той не се двоуми, веднага и започва да ги гони, иска да ги хване, но и единия, и другия бягат. Единият на тъй, другия на тъй, бай Иван бяга след тях и след едночасова гонитба не може да ги хване. А те двамата успяват да се доберат до Учителя и да Му искат прошка и Той да отмени това постановление казано на дипломатичен език, да ги изпрати по родните им места.
към текста >>
99.
40. Последната екскурзия
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Казва, че ще ни подсигури условия да нощуваме там, от негова гледна
точка
.
И наистина, бай Иван слиза от автобуса и ние тръгваме да се качваме на Мусала, за да можем да слезем след това на Маричините езера и там да сложим палатките и да прекараме десет дена. Основния багаж е изнесен горе. Но тука трябва да кажа, че бай Иван и Нестор нещо имаха конфликт и дълги години не са си приказвали, а аз се чудя как ще ги срещна. Дали няма да излезе някаква буря, някаква катастрофа от това. Нестор знае, че бай Иван ще дойде и иска да дойде.
Казва, че ще ни подсигури условия да нощуваме там, от негова гледна
точка
.
Ами аз не знам бай Иван как ще приеме това? И през цялото време от Боровец до върха да се изкачим на Мусала, аз се движа, но в ума ми е все това, как ще се изгладят тия два остри камъка. И най-после привечер вече стигнахме на Мусала в хубаво време, прекрасно, слънцето е вече към залеза си и ние се изкачихме на Мусала и нашия брат Нестор на- вънка чака. Аз съм в последните минути на нервното напрежение, обаче за моя изненада и за успокоение бай Иван и Нестор се прегърнаха и все едно, че нищо не е имало между тях. Реакцията беше абсолютно благоприятна, хубава такава каквато аз не съм очаквал.
към текста >>
Имаше триангулачна
точка
докъдето той можа да стигне.
Но той някаква криза бе получил, че даже и портокалите не можеше да яде и вече те започнали така да се развалят и тогава той ми даде кошницата с портокалите и тогава си спомням, че изядох една кошница портокали хей така без мяра, защото бай Иван не можеше да ги консумира. И така бай Иван в това време вече нямаше тая жизненост. Въпреки всичко ние ходим, всяка неделя се качваме на Витоша. На 11.Х.1964 г. беше последното му изкачване на Витоша, неделен ден, обаче не на Бивака, а там където Симеоновската река вместо да отиде в дясно към Бивака се отиваше на ляво и се изкачвахме на пирамидата.
Имаше триангулачна
точка
докъдето той можа да стигне.
А инак зимно време така една, две години през тая 1964 г. ние не ходехме вече на Бивака, а ходехме или на Присоите, или зимно време на тая триангулачна точка, до там стигахме. И така с бай Иван стигнахме до там, изкарахме деня и се върнахме вечерта. Това му беше последното излизане на Витоша. След това той не можа следващата неделя да излезе на Витоша.
към текста >>
ние не ходехме вече на Бивака, а ходехме или на Присоите, или зимно време на тая триангулачна
точка
, до там стигахме.
Въпреки всичко ние ходим, всяка неделя се качваме на Витоша. На 11.Х.1964 г. беше последното му изкачване на Витоша, неделен ден, обаче не на Бивака, а там където Симеоновската река вместо да отиде в дясно към Бивака се отиваше на ляво и се изкачвахме на пирамидата. Имаше триангулачна точка докъдето той можа да стигне. А инак зимно време така една, две години през тая 1964 г.
ние не ходехме вече на Бивака, а ходехме или на Присоите, или зимно време на тая триангулачна
точка
, до там стигахме.
И така с бай Иван стигнахме до там, изкарахме деня и се върнахме вечерта. Това му беше последното излизане на Витоша. След това той не можа следващата неделя да излезе на Витоша. Спомням си, че аз път трябваше да отида нея неделя с нашия приятел Христо във Видин по някаква причина, но знам, че отидохме във Видин и бяхме при нашия приятел Николай Монов. Това беше 18.окто^1ври.
към текста >>
100.
23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Работите ще се оправят, те са вече в най-вйсоката
точка
на своя развой.
Моя поздрав на Величка и вам, а така и на Стефка. Поздрав на приятелите. П.К.Дънов 14.VI.1913 г. Да не оскудява вярата ви. В края Господ всичко ще преобърне на добро.
Работите ще се оправят, те са вече в най-вйсоката
точка
на своя развой.
Всички приятели в Търново са запазени невредими. Минали са през изпита добре и сега са бодри и весели в милостта на Онзи, Който ги е избавил. Бурните пътища са непостижими. Повидимумо всичко върви на зле, но всъщност всичко е добре. Защото само Господ ръководи работите, а там гдето Той работи всичко става добро.
към текста >>
НАГОРЕ