Търсене в текстове за 'Толерантност'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Проявявах толерантност към тях.
Веднъж децата бяха ми дали цветя, и макар че бяха увяхнали, аз ги приех и казах на децата: „Това са малки деца. Вижте, как са умислени, как са навели главичките си, понеже са отделени от майка си. Стъблото и земята са техните майки.” И на децата им стана мъчно, че са ги откъснали. Това са само няколко примери от многото такива, за да обясня духа, в който работех. Стараех се с разни методи да събудя у децата взаимна любов. Проявявах толерантност към тях. Например, веднъж един ученик излезе на черната дъска и не си знаеше урока. Аз тогава казах на другите: „Не гледайте, че мълчи; той е даровит. Той сега събира знания и ще се издигне; един ден може да стане и учен.”” Вътрешна връзка между учител и ученик. Законът на Хелмхолц.
към текста >>

2. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Противоположно на това е фалшивата религиозност, която счита като съществено това или онова, които съвсем не са съществени, издава отделни предписания и правила, с което създава почва за една псевдорелигиозност, за религиозно важничене, лицемерие и нетолерантност.
Той трябва така да гладува и жадува за душевното, както тялото гладува и жадува за храната и питието. Това, което човек може да постигне благодарение на факта, че в него живее Христовата сила, можем да го наречем в широк смисъл жажда за Правда. И когато в своето сърце човек се изпълни с Христовата сила, той може да постигне, да намери в себе си възможност да утоли своята жажда за правда. Който преминава през своя живот като през един храм, където би искал да приеме всичко земно като хляба и виното на олтаря, той е истински религиозен човек. Религиозността е въздухът, в който той живее. Противоположно на това е фалшивата религиозност, която счита като съществено това или онова, които съвсем не са съществени, издава отделни предписания и правила, с което създава почва за една псевдорелигиозност, за религиозно важничене, лицемерие и нетолерантност. За такива се отнася четвъртото горко. Петото блаженство: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани." Пето горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които давате десятък за ментата, копъра и кимиона и оставяте най-важното от Закона: правосъдието, милостта и вярата. Това трябва да правите, но и другото да не оставяте. Вие, слепи водители, които прецеждате комара, а камилата поглъщате."
към текста >>

3. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство.
Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено. С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство. Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката. С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си устройва „пиршества" не само с животинска, но и с човешка кръв и месо. Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода. Защото храната оказва влияние върху темперамента и характера на човека, затова и противниците им не могли да не кажат, че това са добри хора, но лицемери. С протеста против убийството и крепостничеството те следвали Христа и първите християни и стоят в реда на първите борци против робството и тиранията и провъзгласили истинската демокрация, която признава правото на всеки човек да разполага със себе си, както разбира, да има свободата да мисли, както го учи неговият ум и да действа според мисълта и убеждението си.
към текста >>

4. 6. Пътят на човешкия възход, 30 март 1935г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато хората се научат да мислят, те добиват една толерантност и са внимателни към импулсите и стремежите на другите.
Всяка една форма си има закони, по които е създадена и трябва да й се дадат съответните правила, които съществуват в природата. По-право, тези правила са вложени във всяка форма, но ние не трябва да препятстваме на законите, по които тези правила се проявяват. С това препятствие ние си създаваме всичкото нещастие. Някой пита как да постъпва с хората. Не препятствай на естествените предразположения на тези хора. Когато хората се научат да мислят, те добиват една толерантност и са внимателни към импулсите и стремежите на другите. Ако не можете да съдействате на един човек в доброто, то не му препятствайте. С това ще направите добро и на себе си и на другите. Защото тогава и другите няма да ти препятстват. Затова, най-напред трябва да се научим да не си препятстваме в живота. След това ще дойде второто положение - да си помагаме в живота и в проявата на нашите способности.
към текста >>

5. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

Едно от най-забележителните неща в този събор е трогателното поведение на скромност и толерантност, както и бащинската топлота, проявена от Учителя.
- Днес сте трима, но ще станете много. Вие обаче не знаете, че и сега салонът е пълен. Посетители, които вие не виждате, са заели празните места и слушат заедно с вас беседата. Решено е първият събор на бялото Братство в България да започне с трима посетители, които после ще станат хиляди... С препълнени от радост и възторг сърца тримата ученици напуснали „салона“ с надежда, че това дело, на което те са първите скромни ученици, ще даде обилни плодове и ще помогне на всички жадни души да намерят свещения път към истината. Едно от най-забележителните неща в този събор е трогателното поведение на скромност и толерантност, както и бащинската топлота, проявена от Учителя. За да не лиши Тодорчо Стоименов от удоволствието да види юнашкия събор, който се провеждал по същото време във Варна, съгласил се да иде с тримата ученици на една от юнашките игри, които се изпълнявали масово на открито. Учителят извеждал тримата си ученици рано извън града, държал им там беседата, това ставало обикновено на Ташлътепе, откъдето посрещали изгрева на слънцето, а няколко пъти след пладне ги придружавал до юнашкия събор и гледал с тях масовите юнашки упражнения. В тази първа и с историческо значение за развитието на обществото Бяло Братство в България среща се поставят основите на едно дело, което когато и да е ще даде своите животворящи плодове. След първият събор през 1900 година следват няколко събори. Сведенията за тях са бегли и се отнасят главно за срещите от 1906 до
към текста >>

6. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия, ближния, с неговата истина.
Именно справедливостта е един от стълбовете при изграждането на Новата Култура на изгряващата VI раса. Тя е и основата, върху която ще се разгърне бъдещото проявление на Любовта. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън. Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия, ближния, с неговата истина. Тогава осъществяването на закона на правдата в практиката става спонтанно, естествено - действията на човека се превръщат в логическо продължение на неговата вътрешна духовна зрелост. Учителят П. Дънов изтъква: "Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем. Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има.
към текста >>

7. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Ще възтържествува царството на толерантността, сътрудничеството и планетарната хармония.
Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свързани с този връх, а следователно - и помежду си. Като червена нишка в проповедта на всеки един от духовните Учители на човечеството бива застъпвана тезата за единството на Живота. Този извънредно важен елемент от земната изява на Великите Посветени е свързан със стремежа им да отворят очите на своите по-малки братя и сестри за тази грандиозна истина. Когато земните хора като цяло я осъзнаят, осмислят и усвоят като действено знание, тогава и ще настъпи епохата на глобалното им обединение. Тогава ще изчезнат не само националните/държавните граници, ала и границите в мисленето и убежденията. Ще възтържествува царството на толерантността, сътрудничеството и планетарната хармония. Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството. Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето страдание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали. И обратното, разбира се. Подобно осъзнаване коренно ще промени мотивацията на човешката мисловна и физическа деятелност. Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ - утвърждава, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички останали.
към текста >>

8. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

95. Златев, К., Толерантност или конфронтация?
92. Златев, К., Учението на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) и Бялото братство в България днес, С., 1990, ръкопис. 93. Златев, К., Музика и духовност, С., 1991, ръкопис. 94. Златев, К., 100 години незаглъхващ зов за планетарно обновление (публична лекция върху "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", изнесено от Учителя Петър Дънов на 08.10.1898 г. в гр. Варна), С., 1998, ръкопис. 95. Златев, К., Толерантност или конфронтация? , сп. "Всичко за книгата", бр. 6/октомври-ноември 1994. 96. Златев, К., Философски виждания за Паневритмията (доклад пред I национална научна конференция "Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществото", С., 10.10.2001).
към текста >>

9. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта и толерантност – това е тайната на избора на славянството от страна на Небето.
Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той подчертава, че VI културна епоха (съответстваща на VI подраса) на V епоха (съответно – на V коренна раса) е епоха на славянството. Главната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите водещи световни етноси – сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта и толерантност – това е тайната на избора на славянството от страна на Небето. Избор, потвърден категорично и от основателя на антропософията д-р Рудолф Щайнер, и от други видни представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на Новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който следва да бъде реализиран! Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за победа на Новото учение в глобален план. По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“
към текста >>

10. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

103. Златев, К., Толерантност или конфронтация?
„Аратрон“, С., 2006. 100. Златев, К., Личността и учението на Петър Дънов (Богословски анализ), С., 1994, изд. „Верен“. 101. Златев, К., Безсмъртието на човешката душа (Етико-антропологическо изследване), С., 2000. 102. Златев, К., Петър Дънов – живот и дело (публична лекция, изнесена на 01.07.1999 г. в Пловдив при откриването на Европейския месец на културата), ръкопис. 103. Златев, К., Толерантност или конфронтация? , сп. „Всичко за книгата“, бр. 6/октомври-ноември 1994.
към текста >>

11. УРАВНОВЕСЕНИ И НЕУРАВНОВЕСЕНИ ОБЩЕСТВА - Павел Желязков

То е израз на голяма толерантност и съпричастност към проблемите на съседа, който обитава долината отвъд далечните гористи възвишения.
всичко, което символизира идеологията на грубия материализъм, да е взело връх и да дава основния тон на обществото. За да има музика, настроение и радост, за изпълнението на една симфония освен тона до са необходими и другите нотни знаци, както и по-високите гами, с които си служи великият музикант. Някой може би е наблюдавал как общуват норвежците, канадците, хората, които обитават високите планини, обитателите на малките селца в равнините или в големите шумни градове, където всички бързат, дори и когато се излезли на разходка в парка. Разликата наистина е огромна. Забележителен е начинът на общуване, изслушването на планинските норвежци. То е израз на голяма толерантност и съпричастност към проблемите на съседа, който обитава долината отвъд далечните гористи възвишения. В своите взаимоотношения западните народи, всеки по своему, вървят предимно по правата линия. Много повече са онези, които приказват, а малко са онези, които изслушват. Силната индивидуалност наистина се нуждае от изява, от признание, от собствена позиция, която позволява на съзнанието да се натовари с целия обем на личните амбиции, да се изпълни почти без остатък от тях. За това, което мисли ближният, е оставено толкова място, колкото позволяват любезността и възпитанието, т. е. изискванията на цивилизованото общество.
към текста >>

Със сигурност може да се твърди, че липсата на изслушване е признак на повърхностно мислене, на липса на толерантност и любов във взаимоотношенията.
Днес при дискусиите впечатлява амбицията кой ще каже повече по даден въпрос, кой ще бъде водещата фигура. Изясняването на дискутирания проблем, доколкото е възможно при подобни обстоятелства, често зависи от това в каква посока се насочва разговорът. То е следствие от прекъсването на говорещите, преди да са казали същественото, или е абсурдно и невъзможно поради виртуозната словоохотливост на някой, който залива с порой от думи аудиторията. Тези оживени „свободни" дискусии, когато са добре дирижирани, влияят на някои емоционални личности. Сега въпросът е в кои случаи влиянията и внушенията са по-силни когато има изслушване или когато няма. Със сигурност може да се твърди, че липсата на изслушване е признак на повърхностно мислене, на липса на толерантност и любов във взаимоотношенията. Допускането на прекъсване на мисълта може да причини дезориентация и да доведе податливия на влияния до неясноти, до безотговорни и лишени от здрав смисъл умозаключения и действия. Такава псевдоинтелектуална среда предразполага към нездрави влияния и внушения, а следователно тя допуска и манипулации. При изслушването процесите протичат нормално, създават се условия не само да се получи съгласие между повече индивиди, но и да се реализира органическа връзка на приятелство между тях. Общество, в което преобладават индивиди с подобни качества, е жизнено и има необходимата витална сила да устоява истината и да живее съобразно нейните правила и закони. То е в период на възход и разцвет, то е в своя ренесанс.
към текста >>

12. СВОБОДНАТА МИСЪЛ - Павел Желязков

Напротив, когато е пожелал българите да бъдат културна и духовна нация, да бъдат пример за миролюбие и толерантност, освен национална идентичност той им е дал и всички необходими материални условия, т. е.
Да вземем за пример факта, че днес хиляди хора у нас се поддадоха на внушението, че България е бедна страна и че за да оцелее, се нуждае от външна помощ, т. е. от подаяния. Мисълта, че България е бедна страна, е повърхностна, незавършена и емоционално обременена. Освен това като идея тя е и безсмислена, защото Бог е дал необходимите природни богатства на всеки народ, за да не живее в бедност, а да просперира. Ако в Божествения план е България да бъде средище на новата култура на Любовта, нима Бог ще я остави в бедност и нищета! Напротив, когато е пожелал българите да бъдат културна и духовна нация, да бъдат пример за миролюбие и толерантност, освен национална идентичност той им е дал и всички необходими материални условия, т. е. базата, върху която да развият своята култура. По-богата и разнообразна природа в една страна, толкова плодовита и силна земя едва ли ще се намери другаде по света. И въпреки това много българи възприеха идеята, че родината ни е бедна и забравена от Бога. Причината да се разпространи това внушение и да даде печални резултати, е бездуховността, а не бедността. Защото, когато идеите на материализма вземат връх, всичко тръгва с главата надолу.
към текста >>

13. Последни дни - Крум Въжаров (1908- 1991)

И през най-тежките дни на съществуването ми имаше едно любезно, настойчиво и безкрайно благородно същество, което не изгуби обичта, толерантността и търпението си да ме тегли нагоре и напред по светлите пътеки на духовния живот.
Любезна Мария, Ето, става вече година, откакто получих Вашето писмо с вестта за заминаването на Крум Въжаров. Вестта дойде при мен като тежък удар. Докато бях в София, брат Крум беше за мен единствената, ала толкова по-здрава и надеждна връзка със светлата, разумна и градивна част на света. Няма да крия, че аз бях трудна ученичка - захваната в хомота на трудно и объркано ежедневие, задължения, противоречия между високи пориви в изкуство и духовен живот и тягостни усилия за прехрана и оцеляване в буквалното значение на думата. И през най-тежките дни на съществуването ми имаше едно любезно, настойчиво и безкрайно благородно същество, което не изгуби обичта, толерантността и търпението си да ме тегли нагоре и напред по светлите пътеки на духовния живот. Мисля, че той е допускал, че пътуването ми за Швеция през 1988 г. ще бъде само в една посока и заради това беше толкова настойчив в братската си напътствена подкрепа. Но какво Крум е мислел и предвиждал, това са само мои догадки сега, след като вече близо година все още не мога да свикна с мисълта, че той не е тук между нас! Имаше нещо изключително устойчиво в него, той внушаваше някакво необикновено усещане за трайност и дългопродължителност на Доброто, Любовта и Истината, умееше да подкрепя Надеждата и Вярата. Идвайки тук, изпитах големи трудности в подреждането на битието, което изведнъж прекъсна старите връзки и опори и трябваше да създаде нови.
към текста >>

14. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Под ведростта, под забавността и толерантността му Бъчваров вижда истинската му царствена Същност.
Да се откаже и ей го е, в собичка залепва на гърба на църквата „Св. Архангел“. Ще идват всички при него на истории - и той ще свети отвътре смирен и сладкодумен. Не, не се сгърчва около стареещия „Себе си“, а всеки път става нов и по друг начин светъл. Всички, които си спомнят за него, включително архимандрит Инокентий (въпреки скептицизма си към някои от неговите истории), разказват какъв чаровник е... Т. Бъчваров обаче, който се сприятелява с него в самия край на века, според мен най-точно го е видял. Под ведростта, под забавността и толерантността му Бъчваров вижда истинската му царствена Същност. „Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две“. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее...” По някое си време владиката Симеон ще го потърси при идването си по някакво си честване и - „...как сте го оставили така!“. Ще се скара! Такова слънце! Медал му дава, улица урежда да се кръсти на негово име (но никога не й закачат табелата). Чест голяма! А той - смее се в собичката си и разправя врели-некипели на младите лапета да пълни душата им със смях и слънце.
към текста >>

15. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Картинките им са пълни с топлота и толерантност, като ги сравниш по стил със защрихованите графики на медна плака в руско-австрийския стил на българските учебници; Рим и варварите, населили Колизеума в онзи варненски учебник по история, лъхат на свирепост.
Младият варненец ги сравнява с това, което е учил в реалката, и сега Томов и Икономов се оказва, че им преподават неща, за които във Варна не е ставало и дума! Първо, английският език - разбира се - в изучаването на който има пръст и Чалис. Ами учебниците им? Тези невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже, животни, растения. Ще кажеш наивни малко - вярно! И са - извинявайте! - ама са за малки деца учебниците им по английски език, защото там английски нали го учат като деца, не като мустакати дангалаци като тукашните. Все едно; за начина, по който са оформени, става дума. Картинките им са пълни с топлота и толерантност, като ги сравниш по стил със защрихованите графики на медна плака в руско-австрийския стил на българските учебници; Рим и варварите, населили Колизеума в онзи варненски учебник по история, лъхат на свирепост. Рим тук - това са мъдрите закони, сенаторите, строежите на пътищата. И най-поразителното от всичко, особено за Петър като попски син - това са уроците по религията на Томов. Това тук е нещо съвсем друго! Това тук не ти казва какво трябва да знаеш, какво трябва хубаво, хубаво да научиш, за да си спокоен, че вече няма да сбъркаш в това как да се черкуваш и какво трябва да правиш, за да си християнин, и вече да не изпадаш в диващината на нехристияните. Това тук не ти казва кой къде и защо е лош, а къде е доброто в другите. Тук за пръв път ти разправят наистина нещо като история на религията.
към текста >>

16. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Нямаше я универсално приетата толерантност към емигрантите.
Забележки - няма.“ Лекциите обаче бяха започнали преди двадесетина дни - в четвъртък на 22 септември, и той вече бе наясно, че това не ти е добродушната международна шаренотия на семинарията Дрю и нейните неоперени ученици. Между внушителната маса от 73 новозаписани теолози, с които сега тепаше наоколо, имаше само трима неамериканци: Ривоире от Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка (ако Британска Ямайка можеше да се приеме като нещо неамериканско, разбира се). Останалите седемдесет бяха яко подготвени вече американски студенти; лакът до лакът с него в най-престижния университет в най- аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати. Не беше шега. Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната дъбова гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за стимулиращата динамика на големия град през реката. Нямаше я универсално приетата толерантност към емигрантите. Нямаше го дружелюбното дърдорене с нюйоркските работяги с торбестите панталони. Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито усещането за „чичко учителя“. Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината. Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка. * Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види.
към текста >>

17. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Само Учителя в своята свобода, свободолюбивост и толерантност ни остави да направим нашият опит и сами да извадим заключението си от него.
За нас в колата няма място. Тя е препълнена с нашия багаж, който донесохме от София. Ние, осем души двадесетгодишни младежи, все здрави хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ комунален живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея. Ние отдавахме тогава голямо значение на външната форма. Ние не знаехме още силата и приложението и във вътрешния живот на човека, както в последствие това ни се разкри в Школата. Само Учителя в своята свобода, свободолюбивост и толерантност ни остави да направим нашият опит и сами да извадим заключението си от него. Напуснахме университета, но да се случи, че в същото време стане конфликт между правителството и професорите, които обявиха стачка на 3 март 1922 г. и университета в София се затваря123 . Чак есента се отвори отново. Тъй че не се усети, че ние го напуснахме, а в туй време ние правим нашия опит в село Ачларе. Пристигнахме в селото Ачларе, което сега се казва Екзарх Антимово, в полунощ, в мрак, изкаля- ни и мокри и пребити от път.
към текста >>

0.60466384887695