Търсене в текстове за 'Толерантност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството.
Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички.
И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата. Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто. Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1. Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение). При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2. Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3.
към текста >>

3. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата.
И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител. И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>

4. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес.
Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм. Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни. - Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания. У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес. Идеята за една нова култура, която по еволюционна необходимост ще се зароди или се вече заражда, се слага все по-ясно в съзнанието на днешния човек... Един от ранните предвестници на зараждащата се нова култура иска да бъде „Житно зърно". Вел. Вл.
към текста >>

5. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ние сами чувствуваме всичката сложност и деликатност на въпросите и доколкото смятаме, че имаме усет към истината - практикуваме ги с голяма толерантност).
Тоя мир и това единство могат да се намерят, стига непревзето и правилно да се търсят. И нашето време се характеризира се такова търсителство, което иска да преодолее отвътре - еднакво крайните „буквата на писанието" и „догмата на материализма". Това търсителство, неизбежно ни води на изток... Но да продължим нашите разсъждения... Главен духове фактор на запад от край време е било, разбира се, християнството. Под една или друга форма то е проникнало във всички области на живота и навсякъде е оставило своя отпечатък. (Засягайки тук християнството, трябва да направим една забележка. Ние сами чувствуваме всичката сложност и деликатност на въпросите и доколкото смятаме, че имаме усет към истината - практикуваме ги с голяма толерантност). Как се е появило и проявило външно християнството от начало до ден днешен, малко много всички знаете. Като започнем от проповедта на неговия основател по брега на Генисаретското езеро пред „нищите духом", минете през катакомбите, гоненията, съборите, кръстоносните походи, религиозните войни, инквизицията, реформацията и свършите в наше време са рязко разграничените - католицизъм, православие и протестантството. Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура. Християнството се яви в нейното начало, приживе един дълъг - где повече, где по-малко легален живот и днес заедно с цялата култура преживява... Кризата в западноевропейската култура предизвиква едно ново сравнително изучаване на културите, а оттам и на големите религии включително и Християнството. Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните народи.
към текста >>

6. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса.
Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение.
към текста >>

7. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-важното, обаче, са добрите мисли, толерантност и любов.
Вие се оплаквате, че вашите не могат да разберат ползата от вегетарианството. Не трябва да се безпокоите. Крушата не може да се откъсне, преди да е узряла. Всяко нещо има своето време. Във всяко нещо трябва свобода. Най-важното, обаче, са добрите мисли, толерантност и любов. Трябва търпение и твърдост, това е борбата между старото и новото. Хората не са лоши, но невежеството и традициите ги спъват. Всичко обаче ще се изправи. Чакали сме в по-неблагоприятни условия толкоз хиляди години, сега сме при прага на един нов живот за всички. Трябва да се радваме и да благодарим на Бога, че ни е дал светлина и живот в такава важна епоха, каквато е сегашната, щото да можем съзнателно да присъствуваме на тази голяма работа на природата, на това преминаване на човечеството от старата към една нова култура, Бъдете уверен, че днешната култура със своите методи е осъдена.
към текста >>

8. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи.
За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст. Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот. Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе. Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов! И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство. И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ.
към текста >>

9. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нов дух, нови чувства изпълвали тези чудни хора, дошли от всички краища на Европа, даже чак от Америка; тя са били изпълнени с вътрешна самодисциплина, толерантност, пълно съзнание за дълг.
Само 2-3 здания са оцелели, а всичко друго било разрушено или полуразрушено от водната стихия. Хората присъствували на неописуеми сцени, подобни на тези в разказа „Наводнение" от Емил Зола. Това лято пристигнали там около 50-60 души, повечето млади, вдъхновени идеалисти, студенти, чиновници, пастири, работници от 10 разни народности. Те работили безплатно на френските селяни. Ето вчерашните неприятели немци и французи, англичани и руси, австрийци, - представители изобщо на повечето европейски народи работили рамо до рамо с мотика и лопата. Нов дух, нови чувства изпълвали тези чудни хора, дошли от всички краища на Европа, даже чак от Америка; тя са били изпълнени с вътрешна самодисциплина, толерантност, пълно съзнание за дълг. Братство царувало между тях. Преди ядене една минута прекарвали в мълчание и изпявали химн на приятелите на мира. Повечето са били вегетарианци, всички са били пацифисти, възторжени идеалисти. Мир, а не война! Любов, а не омраза.
към текста >>

10. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

У нас, без да си правим илюзии, липсва едно подобно възпитание, липсва и вътрешна толерантност, затова всеки човек творец в нашия живот ние го чувствуваме като нещо, което трябва да смачкаме, като нещо, което трябва само да отричаме и спъваме.
Допущат се гости и от другите страни. Идеите на Учителя в странство. - Имали сме възможност да отбележим на това място неведнъж, че идеите на Учителя ще се разберат в странство по-добре, отколкото в България. Това, в края на краищата, е много естествено; Защото хората в странство знаят да ценят своите големи личности, своите даровити люде, да им дадат всички необходими условия, да им отдадат заслужената почит, внимание и евент. да ги последват. У нас, без да си правим илюзии, липсва едно подобно възпитание, липсва и вътрешна толерантност, затова всеки човек творец в нашия живот ние го чувствуваме като нещо, което трябва да смачкаме, като нещо, което трябва само да отричаме и спъваме. Като изтъкваме това, искаме да обърнем внимание на една нова проява на ценене и разбиране на Учителя в чужбина. В един от последните броеве на френския окултен двуседмичник „Le Fraterniste" от 15. II. 1936 год. е поместена изцяло статията от Учителя, печатана в сп. „Житно Зърно" под надслов: „Четиритях неща" (Les quatre choses).
към текста >>

11. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение.
Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия. За всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се "обуржоазяват", стават по-тежки, по-мъчно-подвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности.
към текста >>

12. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и благоразположение към другите.
Благодарение идеите на окултизма и на новото, ти беше стигнал до там да имаш изработено принципно мнение за нещата и за въпросите на живота. И умееше да държиш на тия принципи. Затова обикновените хора не всякога можеха да те разберат. Ти беше войнствена натура, и често хората попадаха под ударите на твоя остър словесен меч. Те са ти прощавали всякога, защото това бе в твоя натюрел и ти често се бореше с тази твоя черта на характера. Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и благоразположение към другите. Тогава ти защищаваше отявлено онеправданите. С пълно съзнание за ценността на своите идеи, ти беше готов за големи жертви. Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика. Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството.
към текста >>

13. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм.
– Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм. – Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм.
към текста >>

– Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм. – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбие, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхарм. – Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун харм. – Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музикалност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхарм.
към текста >>

14. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност.
Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално.
към текста >>

15. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Като не отвръщаш на злото със зло, ти поддържаш толерантността и любовта между хората.
— „Който те плесне по едната страна, обърни му и другата. Който иска да ти вземе ризата, дай му и горната си дреха. Който проси от тебе, дай му и който иска да заеме от тебе, не се отвръщай от него" (39—42 ст.). Идеята за непротивенето на злото е дадена от Христа като един свещен морален закон, който оправя отношенията между хората не по пътя на насилието, но по пътя на доброволната отстъпка, на жертвата. Никой не може да оспори, че този метод на добротворство и на отношения, колкото и да изглежда неприложим в социалните отношения между хората, досега е дал чудесни резултати в индивидуалните, семейни и родови отношения. Като не отвръщаш на злото със зло, ти поддържаш толерантността и любовта между хората. И любовта не закъснява да даде своите плодове. По този начин, и само по този начин — чрез претърпяването на злото и отговарянето му с любов — се премахва кармата и се влиза в закона на хармонията и дихармата — на свободата. Световната литература е изпъстрена с примери, в които се подчертава въздействието на закона за непротивенето и любовта. Какви преображения стават в душите, умовете, сърцата и волите на хората, под мълчаливото въздействие на доброто, на обичта! Злото отстъпва самоволно.
към текста >>

16. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо, аз мисля, че всички ние трябва да имаме една голяма толерантност и един светъл ум, без никакви предразсъдъци и предубеждения.
Преди да пристъпи към четене на беседата, сестрата се обърна към присъстващите със следните няколко думи: „Ученикът на Бялото Братство трябва да се отличава с една широка и пламенна идейност. Той всякога трябва да бъде готов да посрещне, изучава и изследва всяко едно движение, школа или философия. Никое от тях не трябва да бъде пренебрегнато от него, защото всички те влизат като съставни части на пълната Истина. А кой би могъл днес да се похвали, че притежава сам тази истина? Има толкова хиляди години откак съществува човечеството, а колко още ще минат, до като се придобие тя? Ето защо, аз мисля, че всички ние трябва да имаме една голяма толерантност и един светъл ум, без никакви предразсъдъци и предубеждения. Ние трябва да бъдем безпристрастни като слънцето, което еднакво огрява и добрите и злите. То всеки ден разпръсва вредом лъчите си, носещи Истина, Красота и Любов. И ако понякога му се изпречват няколко облачета, то какво могат да му направят те ? То съзнателно изпълнява своята мисия да грее, и знае че тези облачета са бързо преходящи пътници и че те не могат да затруднят неговото постоянно светене. Такива трябва да бъдат и учениците на Божествената Мъдрост към добрите и към злите; защото ние всички сме братя и сестри и деца на един и същ Баща — Бог — Закон — Живот, — за нас името не е важно, а Истинното и Вечното, което е същността.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

което е характерно за шведската култура и духовен живот — това е голямата свобода, толерантност, но и дисциплина; трезвеност, кооператизъм и благородство — човещина.
Всички хора са братя, всички хора са мои ближни, дори и животните, и ако трябва да обичам ближния, очевидно не мога и нямам право да убивам. Ако това съзнание се култивираше от църквите във всички християнски народи, никакви войни и никакво убийства дори не биха съществували. И в това отношение църквите в Швеция, в лицето на своите най-добри представители, далеч са изпреварили напр. балканските църкви. Изобщо, това. което е характерно за шведската култура и духовен живот — това е голямата свобода, толерантност, но и дисциплина; трезвеност, кооператизъм и благородство — човещина. И ето. в прекрасния Стокхолм, 26. всесветски есперантски конгрес, организиран отлично и проведен бляскаво, бе един действително паметен 7-дневен празник на международно единение. Летен университет, заседания на ЦЕА (Всесветско Есперантско Дружество) отделни събрания не 20 различни международни организации, екскурзии до архипелага и Упсала, концерт, театър. литературна вечер, бал — 2000 конгресисти, — запознавания, и най-после раздела и прощаване I Всичко изглежда като сън — като красив блян, отлетял във вечността!
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато хората се научат да мислят, те добиват една толерантност и са внимателни към импулсите и стремежите на другите.
Всяка една форма си има закони, по които е създадена и трябва да й се дадат съответните правила, които съществуват в природата. По-право, тези правила са вложени във всяка форма, но ние не трябва да препятстваме на законите, по които тези правила се проявяват. С това препятствие ние си създаваме всичкото нещастие. Някой пита как да постъпва с хората. Не препятствай на естествените предразположения на тези хора. Когато хората се научат да мислят, те добиват една толерантност и са внимателни към импулсите и стремежите на другите. Ако не можете да съдействате на един човек в доброто, то не му препятствайте. С това ще направите добро и на себе си и на другите. Защото тогава и другите няма да ти препятстват. Затова, най-напред трябва да се научим да не си препятстваме в живота. След това ще дойде второто положение - да си помагаме в живота и в проявата на нашите способности.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пред вид на това, ясна ни става опасността, която се съдържа в употребата на книги, купени „оказион“, или взети от обществени библиотеки, когато те съдържат пикантни, чувствени описания или са проникнати от сектантска нетолерантност,защото те са напоени с порочни, страстни мисли или такива на омраза, произхождащи от всички тия, които преди това са ги чели.
Цялата тази психична амалгама действа по такъв начин на посетителя или обитателя, че може да се каже, — всеки камък на едно здание има своя психичен живот, който влияе върху съществата, които обитават там. Естествено е, че работата не се ограничава само до тук; мебелите, всяка друга покъщнина, книгите, се проникват и напояват с радиациите и възприемат мислите с толкова по-голяма сила, колкото те са по-мощни. Тези предмети са, прочие, в зависимост от проявите на които са били свидетели, проводници, отразяващи същите тия чувства и мисли. Специално книгите имат своя собствен живот, толкова е интензивен вихърът на влиянията, оставени на тях, особено на тия, които минават от ръка на ръка и са четени от много лица. Хартията е добър акумулатор на излъчванията; също така тя е чудесен резервоар, които задържа чувствата на тия, които ги четат, също както и техните реакции, възвишени или посредствени. Пред вид на това, ясна ни става опасността, която се съдържа в употребата на книги, купени „оказион“, или взети от обществени библиотеки, когато те съдържат пикантни, чувствени описания или са проникнати от сектантска нетолерантност,защото те са напоени с порочни, страстни мисли или такива на омраза, произхождащи от всички тия, които преди това са ги чели. Често дори, само при набързо преглеждане на заглавията на изложените букиниста книги, ние биваме обхванати от внезапно вълнение, смущение, явяващо се като следствие на радиациите, на влиянията, които се излъчват от тях. Ако ние ги вземем в ръце, действието е още по-силно. Това особено чувство, което изпитваме при контакта си с тази осквернена хартия, е най-добрия свидетел за нейната вреда. Жорж Гонзалес _____________________________ 1) Гробницата е открита в Долината на царете през 1922 г. от английския археолог Хауърд Картър.
към текста >>

20. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Единение на идеите трябва да стане, за да може с толерантност и вяра в светлото бъдеще да се работи на Божията нива.
Аз имах причина да го гледам така, защото той имаше една фигура, която събуждаше интерес във всяко човешко сърце, (следва) ______________________ * The Idyll of the White Lotus, Книгата не е издавана на български. Преводът във вестника явно е от английски. Цялата книга може да се прочете на руски език - от: "Идиллия Белого Лотоса" Към читателите „Какво може да направи сама една капка вода? “ „Грамадното количество вода. която иде на земята, е образувана от милиони и милиарди водни капчици, които са дали съгласието си за общ живот“ Учителя Обединение на силите трябва, за да се засили струята, на която предстои да върши работа — да кара воденици, да движи електрически централи, да напоява градини и низи — водениците, централите и градините на човешките души. Единение на идеите трябва да стане, за да може с толерантност и вяра в светлото бъдеще да се работи на Божията нива. Сам човек, със своите сили, не може да изправи нито. И човек, който е на особено, мнение, чиито разбирания не могат да влязат в хармония с останалите и да присъедини усилията си към общите, не може да допринесе нищо. Когато много хора колективно впрегнат своите сили, за доброто, за успеха на едно Божествено дело, туряйки край на стария живот, може да се направи много. Само една капка вода от само себе си представлява нищожество и проявление на ограничен живот. Но когато много капки вода се съберат, те образуват поток, река, която движи воденици, електрически централи, стружни, пои градини и полета.
към текста >>

21. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички едногласно възвестяват царството на Духа, на Любовта и творчеството, на свободата и толерантността.
Красински с идеалите на Христовото учение и с посланичеството на Полския народ — „служител Божий“ който има мисията да осъществи учението на Любовта, свободата и братството, да изяви Христа да стане избран съсед, Израил на новото време. В същото време Мицкевич, Красински, Словацки в дивни вдъхновени стихове възпяват това посланичество, тази мисия, този Христов идеал: Царството на духа, Царството на Бога. Никой народ не се е издигнал тъй високо в стремежите на Духа и поривите на душата, както полския народ в епохата на големите страдания — когато беше разпнат Голгота. Този славянски народ, поставен на кръстопътя между изток и запад, има наистина велика задача, да създаде синтеза на две култури — източна и западна, да създаде самобитна, славянска култура, основана на учението на Христа, да създаде културата на Духа и свободата. Богато съкровище са оставили полските мислители, философи, поети, пророци, месианисти. Всички едногласно възвестяват царството на Духа, на Любовта и творчеството, на свободата и толерантността. То не е пътя на комунизма, но не е и пътя на фашизма. То не е пътя на материализма, но не е и пътя на бездушния формализъм и клерикализъм.То е пътя на Христа. То е пътя на Духа. То е пътя на Словото. То е пътя на Творчеството.
към текста >>

22. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В света на мисълта също създава широта, която се проявява като благородство, толерантност и свобода на мисълта.
Всека енергия се проявява в различните полета, с присъщите й качества и свойства. Например, известна енергия носи разширяване. В физическия свят ще има тенденция към създаване на големи. масивни форми. В психическия свят в чувствата, дава широта и простор на чувствата. В света на мисълта също създава широта, която се проявява като благородство, толерантност и свобода на мисълта. И затова, зад всека форма и зад всека психическа проява ние виждаме един принцип на действие. Енергията предава своите качества на организъма и оттам определя и особеностите на органическия тип. А знаем, че органическия строеж е в зависимост от кръвта. Следователно, органически енергиите се проявяват чрез кръвта. Защото, всека енергия е свързана и със съответната материя.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При тях се съединяват толерантност в религиозно отношение, доброта и добродушие с току що споменатите качества.
Един прекомерно развит слънчев хълм означава алчност, свързана с разточителност, а покрай това славолюбие, лекомислие и самохвалство. Един не висок, но иначе добре развит слънчев хълм означава интелигентност, художествено чувство, гениалност и склонност към литература. При такива хора се среща чувство на хубавото и особена любов към външен блясък. Те могат да постигнат и богатство. Темпераментът им е смешение От сангвиничен и холеричен. При тях се съединяват толерантност в религиозно отношение, доброта и добродушие с току що споменатите качества. Успехът им в науките и изкуствата не се дължи толкова на примерно занимание, колкото на интуитивните им способности, т. е. на дарбата бързо и сигурно да схващат новото и истината. Където слънчевият хълм съвсем липсва човекът е голям материалист, комуто липсва всякакво чувство за изкуството и по-високи идеали. Той е съвсем прозаична натура. 5. Хълмът на Меркурий Както се вижда на фиг.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

вие, които се стремите да отхвърлите упрека за вашето падане върху учителите — тия, които са въплъщение на милосърдието, на толерантността, на правдата и на всеобемлящата любов?
Недавна, препрочитайки The Tath6), попаднах на една голяма нейна теософска статия, озаглавена „Теософските учители“, написана по повод смешното въставане против обществото на една истерична жена в Америка и на още една личност, които, като не са. могли да станат адепти, върнаха се „с окървавени крака и унижен дух“ към Христа! Като наранена лъвица тя се нахвърля върху им и ги обсипва със своето възмущение. Колко ясно определя тя това, което може да заведе кандидата до мъдреците, които са скрити и това, което още повече го отдалечава от тях. Тя пита всички тия, които са разочаровани/ „Изпълнихте ли вие всички ваши задължения? вие, които се стремите да отхвърлите упрека за вашето падане върху учителите — тия, които са въплъщение на милосърдието, на толерантността, на правдата и на всеобемлящата любов? Водихте ли вие животът, който трябваше да водите, изпълнихте ли задълженията, които поехте при влизането ви в обществото? Само тоя, който чувства в своята душа и в своята съвест, че никога не е грешил, даже веднъж, който никога не се е съмнявал в мъдростта на неговия учител, който никога в своето нетърпение за придобиване психически Сили не е търсил друг учител, който Никога не е пренебрегнал своите обязаности като теософ нито в действие, нито в мисъл, нека само той стане и протестира. „Единадесет години откакто Теософското общество съществува (това е пипано през 1886 год.) аз не съм ви дела помежду седемдесет и двете Чела, редовно приети в послушничество и помежду стотиците външни кандидати повече от трима души, които не са още напълно пропаднали и само един, който е издържал пълен успех. А в цялото общество вън от Индия? Кой измежду тия хиляди води искания живот?
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята.
Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд! Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята. Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в училището, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение. Възпитанието в този дух трябва да става по такъв начин, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън. Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване.
Може да се случи, щото вашето външно поведение да бъде добро, макар и мислите ви да са лоши, в тоя случай ние имаме работа с човек, засегнат от некоя заразителна болест. . . понеже с лошите мисли много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести. Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата на своите собствени мисли, отрова, която убива душите. Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките. След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове.
към текста >>

Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало.
. . понеже с лошите мисли много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести. Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата на своите собствени мисли, отрова, която убива душите. Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките. След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него.
към текста >>

Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър.
Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата на своите собствени мисли, отрова, която убива душите. Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките. След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея. Не искайте никога от една душа онова, което тя не може да даде в сегашното състояние на своето развитие; бивайте винаги толкова снизходителни спрямо другите, колкото строги към себе си.
към текста >>

Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция.
Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките. След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея. Не искайте никога от една душа онова, което тя не може да даде в сегашното състояние на своето развитие; бивайте винаги толкова снизходителни спрямо другите, колкото строги към себе си. Изисквайте от себе си всичко, което можете да направите; а от другите искайте само, колкото те могат да дадат, искайте от тях само добра воля; ето това е, което в окултизма се разбира под думата „толерантност“.
към текста >>

Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него.
Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея. Не искайте никога от една душа онова, което тя не може да даде в сегашното състояние на своето развитие; бивайте винаги толкова снизходителни спрямо другите, колкото строги към себе си. Изисквайте от себе си всичко, което можете да направите; а от другите искайте само, колкото те могат да дадат, искайте от тях само добра воля; ето това е, което в окултизма се разбира под думата „толерантност“. После, ние трябва да усвоим Titiksha, великодушието, сиреч, способността да понасяме всичко с твърдост, без никаква слабост . . .
към текста >>

Изисквайте от себе си всичко, което можете да направите; а от другите искайте само, колкото те могат да дадат, искайте от тях само добра воля; ето това е, което в окултизма се разбира под думата „толерантност“.
Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея. Не искайте никога от една душа онова, което тя не може да даде в сегашното състояние на своето развитие; бивайте винаги толкова снизходителни спрямо другите, колкото строги към себе си. Изисквайте от себе си всичко, което можете да направите; а от другите искайте само, колкото те могат да дадат, искайте от тях само добра воля; ето това е, което в окултизма се разбира под думата „толерантност“. После, ние трябва да усвоим Titiksha, великодушието, сиреч, способността да понасяме всичко с твърдост, без никаква слабост . . . всичко, безусловно всичко. Значи, да имаме едно безгранично търпение ... пълна липса на злопаметство спрямо когото и да е. Когато познаваме закона, сиреч безусловната правда, вместо да се сърдим, вместо да чувстваме озлобление спрямо някого, който ни е огорчил, ще си казваме: „Никой не може да ми напакости, ако аз със своето минало не съм предизвикал у други една постъпка, която може да ме засегне сега; никой не може да ме нарани, ако аз, със своето минало поведение, не съм му създал повод да ме нарани днес.
към текста >>

Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко.
И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек. В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността. . . Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко. Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление. Същото се отнася за всяко друго качество, забелязано по пътя на опитността; ние трябва сега да си дадем труд да го усвоим до съвършенство. А след четвъртото посвещение, преди човек да е станал Учител, му остават още няколко недостатъци, от които е необходимо да се освободи всецяло. Той трябва да унищожи желанието да живее в каквато и да е форма, както и желанието да живее освободен от всека форма; волята на ученика трябва да бъде безусловно съединена с Божията Воля; той няма вече избор, а иска онова, което Бог иска, и желае да отива там, дето е нужно, в оная част на света, дето предстои да се изпълни известна мисия; отива да заеме вакантния пост, който изисква някаква жертва; той не може вече да действа другояче, освен като се отъждестви напълно с Божията Воля. Важно е още да се унищожи последният остатък от гордост, както и идеята за отделеност, сиреч мисълта, която ни кара да смятаме себе си различни от другите, по-чисти, по-издигнати, по-интелигентни; трябва да схванем и да възприемем идеята, че ние сами сме част от другите и че трябва да делим с тях всичко, което притежаваме; нужно е да възприемем идеята, че можем да се сбратимим с невежествената душа и да споделим нейното невежество, като че ли то да съставя част от нашата собствена мъдрост.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда.
Духат на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо. Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност“ и .социална правда“, за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня. Два фрапантни примери само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, подбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ.
към текста >>

НАГОРЕ

0.310467004776