НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
142
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не може само да говорим на
теория
за Любовта, а трябва да правим опит що е Любов, що е справедливост.
Но за да внесеш тази промяна в него, промяна трябва да стане в теб. Ти сам да преливаш и ще се предаде от теб на другия. Казано е Любете врага си, но как? За врага трябва да се употреби една Любов, която да го обезоръжи. Има начини, които трябва да се опитат, а не сухи, схоластични системи.
Не може само да говорим на
теория
за Любовта, а трябва да правим опит що е Любов, що е справедливост.
Трябва да имаме право схващане за нещата и то според Божествената наука. И още – човек трябва да счита размишлението върху Любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздух. У религиозните хора често много силно се развива личното чувство. Това не е никак хубаво – засилена е дейността на малкия мозък чрез личните чувства. Човек ще мине през там, но да не остане, а да се качи по-горе – в горната част на главата, дето е центърът на милосърдието и Любовта.
към текста >>
2.
5_07 ) Отношение между Учител и ученик
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това, което давам в Школата, отвън е теоретическо и като
теория
е лесно, но има вътрешни задачи, които на всекиго ще се дадат и тогава Учението става много мъчно.
А виждането на едно малко дете, което лази и гледа нагоре, означава пробуждане на съзнанието и на Божествения живот в човека. Ученикът трябва да знае да слуша Учителя, да Го разбира и да прилага. Това са трите условия за ученика. Истински ученик е този, който каже на своя Учител: „Правете каквото щете с мен, но ми дайте знание! “ А истински Учител е този, който постъпва напълно безкористно с учениците си, не иска от тях никаква заплата.
Това, което давам в Школата, отвън е теоретическо и като
теория
е лесно, но има вътрешни задачи, които на всекиго ще се дадат и тогава Учението става много мъчно.
Аз се смалявам и се показвам обикновен на тези, които не могат другояче да ме разберат. Учителя може да вземе пред учениците си всякакъв вид. Когато искам, ще дойда при ученика, ще осветя, ще полея и ще си отида пак. Да обичаш някого, без да очакваш от него нещо, това е Любов. Божията Любов, прояви ли се веднъж, остава на вечни времена.
към текста >>
3.
14) Възкресение, ангел и синовете Божии
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той има своя
теория
, че гърците са взаимствали от Египет, от Индия и пр., а единственото, което е тяхно, било ваятелството.
Този факт за Омир трябва да се провери дали е верен, това е голямо богатство. Мъчно се чете „Илиада”17, и за един грък е мъчно читаема тя. В нея има дълбоки символи. Вие трябва да прочетете и „Ведите”18, епичните произведения на Индия, те са хубави. Ведите са тридесет тома, преведени са на английски от Макс Мюлер19.
Той има своя
теория
, че гърците са взаимствали от Египет, от Индия и пр., а единственото, което е тяхно, било ваятелството.
Като влезете в този клас, за който ви говоря, вечерно време ще оставите тялото си, ще намерите „Ведите“ в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете. И във Ватикана ще идете. Другите да не знаят, че вие сте стигнали до такива дълбоки неща. Представете си, че вие сте един царски син и ви е дадена една задача да ходите инкогнито между народа. Ще се пазите, ще мълчите, да не знаят, че сте княз.
към текста >>
4.
15) Възпитание на детето
- Боян Боев (1883 – 1963)
Първо, нека децата имат допир с реалността, да разглеждат нещата и да опознаят тяхното естество, за да ги възприемат с Любов, и чак след това да учат
теория
.
Бъди умно дете, за да си умен старец. Когато детето е тръгнало към училище, не му купувайте кукли, а книги. Хубаво е, че децата почват с играчки и игри, с което се обръща внимание на обективния ум. Но децата трябва да се занимават с музика и изкуство, за да имат леки преходи към духовното. Ако се приложат новите методи във възпитанието, то ще се опрости и ще стане десет пъти по-лесно.
Първо, нека децата имат допир с реалността, да разглеждат нещата и да опознаят тяхното естество, за да ги възприемат с Любов, и чак след това да учат
теория
.
Новото изисква първо да се опитват нещата и после да се говори за тях. Така постъпва и Природата: първо разкрива нещата и после ги обяснява. Не занимавайте децата с отвлечени работи. Но това не означава, че не трябва да се даде храна на детското въображение. Въображението е противоположният полюс на обективния ум.
към текста >>
5.
57) Паневритмия
- Боян Боев (1883 – 1963)
Първо научете игрите, а после
теорията
.
Когато останеш сам, прави разни движения с врата си. Всяко движение на човека трябва да бъде Божествено. Не допущайте при Паневритмията дисхармонични движения. Онзи, който прави хлабаво упражненията, не може да служи на Бога. Бъдете прилежни, Бог обича прилежните.
Първо научете игрите, а после
теорията
.
Всички древни мистични школи са имали ритмични упражнения като метод да се възпитават учениците на Школата в музика и в пластика. Упражненията, които ви давам сега, са извършвани и в древността на скрити места от велики адепти за велики постижения. Съвременната наука няма данни за Паневритмията и не знае при коя песен какви движения трябва да направи тялото. Понеже сме в епохата на зараждане на Шестата раса, затова се туря една нова основа на Паневритмията. По-рано тя е била инволюционна, а сега e еволюционна.
към текста >>
6.
7) В хармония със законите на Живата природа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например според регенерационната
теория
на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи първичната мъглявина, от която е произлязла нашата Слънчева система, е резултат от разрушението на друга слънчева система.
А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита. Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание. Окултните истини всякога могат да се проверят чрез опит. Нека се спрем на няколко примера, за да се види как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, в своя последен развой тя се приближава до границата на окултното изследване.
Например според регенерационната
теория
на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи първичната мъглявина, от която е произлязла нашата Слънчева система, е резултат от разрушението на друга слънчева система.
Арениус привежда редица факти в подкрепа на теорията си. Той изтъква, че слънчевите системи се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива. Окултизмът въз основа на своите изследвания също така винаги е твърдял истината за превъплъщението на Слънчевата система. Окултизмът е в състояние да знае и нещо повече за връзката между миналите и сегашната Слънчева система.62 Днес атомната физика чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, протони и неутрони, които са кондензирана енергия, т.е.
към текста >>
Арениус привежда редица факти в подкрепа на
теорията
си.
Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита. Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание. Окултните истини всякога могат да се проверят чрез опит. Нека се спрем на няколко примера, за да се види как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, в своя последен развой тя се приближава до границата на окултното изследване. Например според регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи първичната мъглявина, от която е произлязла нашата Слънчева система, е резултат от разрушението на друга слънчева система.
Арениус привежда редица факти в подкрепа на
теорията
си.
Той изтъква, че слънчевите системи се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива. Окултизмът въз основа на своите изследвания също така винаги е твърдял истината за превъплъщението на Слънчевата система. Окултизмът е в състояние да знае и нещо повече за връзката между миналите и сегашната Слънчева система.62 Днес атомната физика чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, протони и неутрони, които са кондензирана енергия, т.е. в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия – истина, която окултизмът всякога е твърдял.
към текста >>
7.
13) Втората октава на цветовете
- Боян Боев (1883 – 1963)
Дотук всичко е
теория
, а на вас ви трябва нещо реално – да почнете да възприемате новата светлина.
Обикновената светлина и животните я имат. Малко са хората, които имат ясна представа за цветовете. Обаче образува ли се мрежа за тази енергия, ще бъде възможно да се възприема и втората октава на цветовете. Трябва да се знае, че има механически, органически и психически трептения на светлината. За новата светлина трябва да бъдем готови, старата светлина ще стане слугиня на новата.
Дотук всичко е
теория
, а на вас ви трябва нещо реално – да почнете да възприемате новата светлина.
Ако се отворят очите на човека, той ще види, че във въздуха има чудни работи. А ние, като погледнем, не виждаме нищо в него, струва ни се, че той е прозрачен. Но почнем ли да възприемаме новата светлина, ще видим и един съвсем нов свят. Някой пьт човек вижда цветя, китни долини и пр. Всъщност той вижда част от царството, което е скрито от погледа.
към текста >>
8.
47) На границата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Херман Мюлер твърди, че основата на еволюционната
теория
са реакциите на клетъчните души.
Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и Хегел. И Фогт заявява, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието.
Херман Мюлер твърди, че основата на еволюционната
теория
са реакциите на клетъчните души.
А Пфлюгер изтъква, че още Аристотел58 признава психичните фактори при дейността на органите. Тук трябва да се има предвид, че учението на Аристотел е във връзка с Питагорейската окултна школа чрез Платон56. Че наистина психичното оказва влияние върху органическите системи и върху физиологичните процеси, се доказва с множество опити. Д-р Фокашон привежда в хипнотичен сън един човек и като написва с молив върху ръката му няколко думи, му казва, че като се пробуди в еди-колко си часа, на мястото на написаното ще бликне кръв. В уречения час се случва точно това.
към текста >>
Някои привърженици на психоаналитичната
теория
на Фройд предполагат, че такива видения се обясняват с халюцинации, с подсъзнателни желания и самовнушения.
Той отговаря безпогрешно, когато неочаквано влиза в стаята един младеж и го пита какво се намира в десния му джоб. А когато дванадесетимата присъстващи се нареждат около въведения в магнетичен сън и всеки от тях си намисля по едно цвете, тогава, без да допуска грешка, той изброява имената на цветята. Д-р Котик също прави опити с вече споменатата флуоресцираща плоча. Намирайки се в тъмна стая, той изисква усилено мислене у изследвания – тогава плочата светва и когато силната концентрирана мисъл бива преустановена, плочата изгубва светлината си. За да контролира опита, той изисква от изследвания да не съобщава в кои моменти съсредоточава мисълта си и в кои я отпуща – така установява синхрон между концентрирането и светлинния ефект.
Някои привърженици на психоаналитичната
теория
на Фройд предполагат, че такива видения се обясняват с халюцинации, с подсъзнателни желания и самовнушения.
Обаче опитите, които цитираме, са от такъв характер, че изключват всяко предположение на халюцинация или подсъзнателни самовнушения. Взетите контролни мерки изключват субективен елемент в резултатите. Някои от опитите, например тези на Барет и д-р Котик, са видоизменявани по такъв начин, за да се изключи всяко предположение в телепатия. Същите предпазни мерки за изключване на всяко телепатично предаване са взети и от д-р Шарпиньон, който привежда в магнетичен сън съответния човек, подложен на изследване, и то в такава дълбока фаза, че у него се развива способност да вижда лъчи, невидими за обикновеното око. Докторът държи пръстите си, насочени към чаша с вода, за да получи тъй наречената „магнетизирана вода“, после поднася на изследвания тази чаша заедно с други три.
към текста >>
9.
51) Нови веяния в биологията
- Боян Боев (1883 – 1963)
Лаковски излезе с книгата си „Произход на живота“, в която изложи своята
теория
за радиациите на организмите.
Окултизмът разглежда целокупната Природа и специално биологичните явления по форма, съдържание и смисъл. Обикновеното изучаване е по форма, а когато се спира вниманието върху съдържанието, това означава, че се изучават самите сили, които организират формите, докато духовното дирене на смисъла е вече изучаване на разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират. По-долу ще приведем няколко примера, които показват новите пътища в биологията. 1. Изследванията на Жорж Лаковски В 1925 г.
Лаковски излезе с книгата си „Произход на живота“, в която изложи своята
теория
за радиациите на организмите.
Нейното второ издание е под заглавие „Тайната на живота“ и тя е допълнена с нови факти. Освен това Лаковски е познат с книгите „Принос към изучаване на болестта рак“ и „Универсион“. Изпърво Лаковски се е интересувал от качеството, което притежават някои видове животни – да преминават дълги разстояния безпогрешно в посока право към целта си. Той се питал коя е причината за тяхната способност да се ориентират. Наблюдавал пощенски гълъби, които пренасят информация на далечно място и после се завръщат в гълъбарника си.
към текста >>
Тези опити потвърждават
теорията
му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака.
Лаковси се запитва защо, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отричаме способността при други насекоми да изпущат друг вид радиации – такива извън гамата на светлинните вибрации, и поради тази причина да остават нерегистрирани от сетивата ни. Въз основа на опити и наблюдения Лаковски идва до заключението, че центърът, който изпраща радиации от клетката, е ядрото, и по-специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядрото. Лаковски прави опити в парижката болница „Салпетриер“ с проф. Госе, д-р Гутман и Магру върху растението Рe1агgоnium zоnаtum, болно от рак.
Тези опити потвърждават
теорията
му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака.
Ученият прави съобщение за тези си опити до Биологическото общество през 1924 г. и до Френската академия на науките през 1928 г. Пространството, твърди Лаковски, е пълно с радиации, вълни с различна дължина непрекъснато кръстосват нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации, които излизат от Слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини. Космичните вълни са еманации на звездите и, разбира се, те оказват влияние на биологичните явления.
към текста >>
Теорията
на Лаковски е вече едно правилно навлизане в изучаването на Природата по нейното съдържание.
В книгата „Тайната на живота“ Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологичните и биологичните явления на Земята. За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез проф. Д’ Асонвал доклад във Френската академия на науките на 28 март 1927 г., в който се проследява развитието на лозата във Франция в периода 1851 – 1915 г., като се намира връзка между състоянието на добива и изригването на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят и на добра лозова реколта. Също така там се констатира и връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести.
Теорията
на Лаковски е вече едно правилно навлизане в изучаването на Природата по нейното съдържание.
Радиацията на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е обект на изследване от окултната наука. Изучен е строежът му, характерът и посоката на теченията в него, връзката между етерния двойник и физическото тяло; има се предвид, че етерният двойник е организатор на физиката. 2. Опитите на Мария Статкевич Немският ботаник Херман Хаберланд отглежда във влажна среда тънки плочки, изрязани от картофени грудки, и така установява наличието на делящи се клетки само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета. Другите плочки, лишени от лико-дървесни снопчета, делят клетките си само тогава, когато се поставят в контакт с прясно отсечени плочки или с емулсия, приготвена от споменатите плочки.
към текста >>
10.
59) Обяснителни бележки
- Боян Боев (1883 – 1963)
Създател е на логиката, като развива
теорията
за умозаключението и съждението.
58. Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Платон. В науката изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология и физика. Във философията пише за етика и естетика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с литература и поезия.
Създател е на логиката, като развива
теорията
за умозаключението и съждението.
59. Платон (427–347 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Сократ. Основател на Атинската академия. Пребивава и се учи в Египет, а по-късно се запознава с питагорейското учение. Произведенията му са написани под формата на диалози.
към текста >>
67. Неоламаркизъм – направление в еволюционната
теория
, развито от Ламарк (1744–1829).
„Житно зърно“, 1931 г., кн. 1, стр. 19. 66. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1931 г., кн. 3, стр. 90.
67. Неоламаркизъм – направление в еволюционната
теория
, развито от Ламарк (1744–1829).
68. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1941 г., кн. 1, стр. 17. 69. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1941 г., кн.
към текста >>
11.
69) Подем в биологията
- Боян Боев (1883 – 1963)
При тогавашното състояние на науките Ламарк не е могъл да изнесе своята
теория
в завършен вид.
В тези техни опити прозира действието на психичния принцип, понеже наблюдаваме целесъобразност без действието на подбора. Всички тези изводи причиниха възраждане на неоламаркизма67, или наречен психоламаркизъм – направление, което смята, че психичният фактор действа върху всички организми. Ламарк приема следните фактори за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор. Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва и понеже се вземат предвид успехите на науката от Ламарк досега, то и ламаркизмът претърпява известни корекции.
При тогавашното състояние на науките Ламарк не е могъл да изнесе своята
теория
в завършен вид.
С въвеждането на организаторския и психичния принцип в биологията се отварят нови хоризонти за изследване, което я поставя все повече във връзка с окултната наука, и вече опитите, направени от естествените науки, потвърждават известни окултни истини. С термини като организатор, организационен център, динамично поле, индукция и др., дадени от биологията, се достига до обрисуване на етерния двойник, който организира формите. С разбирането на организаторите като основни центрове на сили в етерния двойник се стига и до една нова анатомия и физиология, която иначе отдавна е подробно разработена от окултната наука. Даже Лаковски, облягайки се на фактите и въз основа на своята теория, изказва мнение, че официалната наука трябва да приеме за реални телепатията, ясновидството, нещо повече – очертани са контурите на аурата като енергийна даденост. Щом напълно се приеме съществуването на аурата, тогава въпросът за Невидимия свят е разрешен в положителен смисъл.
към текста >>
Даже Лаковски, облягайки се на фактите и въз основа на своята
теория
, изказва мнение, че официалната наука трябва да приеме за реални телепатията, ясновидството, нещо повече – очертани са контурите на аурата като енергийна даденост.
Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва и понеже се вземат предвид успехите на науката от Ламарк досега, то и ламаркизмът претърпява известни корекции. При тогавашното състояние на науките Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид. С въвеждането на организаторския и психичния принцип в биологията се отварят нови хоризонти за изследване, което я поставя все повече във връзка с окултната наука, и вече опитите, направени от естествените науки, потвърждават известни окултни истини. С термини като организатор, организационен център, динамично поле, индукция и др., дадени от биологията, се достига до обрисуване на етерния двойник, който организира формите. С разбирането на организаторите като основни центрове на сили в етерния двойник се стига и до една нова анатомия и физиология, която иначе отдавна е подробно разработена от окултната наука.
Даже Лаковски, облягайки се на фактите и въз основа на своята
теория
, изказва мнение, че официалната наука трябва да приеме за реални телепатията, ясновидството, нещо повече – очертани са контурите на аурата като енергийна даденост.
Щом напълно се приеме съществуването на аурата, тогава въпросът за Невидимия свят е разрешен в положителен смисъл. От друга страна въз основа на изследванията на Дюрвил и др. се доказва, че съзнанието може да съществува извън физическия мозък, а така се разрешава един от най-важните въпроси, които са вълнували толкова много човешкия дух. И още, приеме ли се, че психичният фактор стои зад еволюционния процес, то отпада механическото обяснение на еволюционния процес и тогава ще се преустанови с наивното твърдение, че животът и еволюцията зависят единствено от физикохимични и механични процеси. От друга страна, с признаването на психичния фактор върху развитието на физиологичните и еволюционните процеси естествените науки все повече се приближават към окултизма, който отдавна е твърдял същото.
към текста >>
12.
71) Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма
- Боян Боев (1883 – 1963)
Автор е на многобройни статии, но главното му съчинение е „Експериментален принос за една
теория
на развитието“.
Натъкнаха се на резултати, които хвърлиха сноп светлина върху много въпроси. Особени заслуги имат при разработване на проблема за така наречените „организатори и индукции в биологията“. Даже може да се изтъкне, че тези термини са въведени от тях. Шпеман почва да работи в това направление през 1901 г. Първият му труд от този характер е „Корелации при развитието на окото“.
Автор е на многобройни статии, но главното му съчинение е „Експериментален принос за една
теория
на развитието“.
Този труд е немско издание на лекциите му, държани в Съединените щати през 1933 г. по специална университетска покана. Друг, който разработва въпроса за организатора и индукцията, е Ото Манголд. Първият му труд – „Въпросът за регулацията и детерминацията у зародиша на тритона“, излиза през 1920 г. По тези научни въпроси допринася и Хилда Манголд.
към текста >>
въз основа на направените вече опити излиза с
теорията
за силовото поле.
Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа, освен това тя се разменя между двата вида. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа. Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действа по място, а не по произход, обаче по отношение на качествата на този орган действа не по място, а по произход. Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишления и заключения. Гурвич още през 1922 г.
въз основа на направените вече опити излиза с
теорията
за силовото поле.
Според него яйцето, зародишът или възрастният организъм освен физическо тяло имат и особено силово поле. Вайс приема теорията на Гурвич за силовото поле, тъй като той направи собствени регенерационни опити върху тритона. Вайс, имайки предвид, че в зародиша на тритона всеки отстранен крак или част от него се възстановява, регенерира – на мястото на раната се образува една индиферентна тъкан от регенерационен бластем – индиферсенцирани клетки, които после регенерират откъснатата част. Този опит на регенерация може да се анализира, като се видоизмени по разни начини. Именно това прави Вайс с предните и задните крака на тритона – на мястото на отстранения крак се появява новата тъкан на регенерационния бластем и той разменя регенерационен бластем от задния крайник и с мястото на предния крайник; тогава този бластем дава четирипръстен преден крайник, което е нормално за преден крайник.
към текста >>
Вайс приема
теорията
на Гурвич за силовото поле, тъй като той направи собствени регенерационни опити върху тритона.
Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действа по място, а не по произход, обаче по отношение на качествата на този орган действа не по място, а по произход. Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишления и заключения. Гурвич още през 1922 г. въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле. Според него яйцето, зародишът или възрастният организъм освен физическо тяло имат и особено силово поле.
Вайс приема
теорията
на Гурвич за силовото поле, тъй като той направи собствени регенерационни опити върху тритона.
Вайс, имайки предвид, че в зародиша на тритона всеки отстранен крак или част от него се възстановява, регенерира – на мястото на раната се образува една индиферентна тъкан от регенерационен бластем – индиферсенцирани клетки, които после регенерират откъснатата част. Този опит на регенерация може да се анализира, като се видоизмени по разни начини. Именно това прави Вайс с предните и задните крака на тритона – на мястото на отстранения крак се появява новата тъкан на регенерационния бластем и той разменя регенерационен бластем от задния крайник и с мястото на предния крайник; тогава този бластем дава четирипръстен преден крайник, което е нормално за преден крайник. А регенерационният бластем на предния крайник поставя на мястото на задния крайник и той дава петопръстен заден крайник, което е нормално за последния. Подобни опити са правени и от Г.
към текста >>
Вайс казва, че приема такова силово поле въз основа на своите опити и въз основа на
теорията
на Гурвич за митогенните лъчи.
И обратно, ако се вземе регенерационен бластем от опашката и се присади върху мястото на предния или задния крайник, ще даде крайник. Това е и опит на Вайс от 1927 г. От тези факти той вади заключение, че младият регенерационен бластем по собствена сила нищо не може да направи, но под чуждо влияние на всичко може да стане. Или другояче казано, по отношение на собствените си сили бластемът е нулипотентен, обаче по отношение на диференцирането под влиянието на други сили е омнипотентен. Въз основа на горните опити Вайс е дошъл до приемане на силовото поле в крайника и центърът на това силово поле е в основата на крайника и в тази част на трупа, която е близо до крайника.
Вайс казва, че приема такова силово поле въз основа на своите опити и въз основа на
теорията
на Гурвич за митогенните лъчи.
С теорията за силовото поле се обясняват различните случаи на индукция в органичния свят. Очевидно е, че индукцията на Шпеман и индукцията на Гурвич имат една и съща основа. Някой би могъл да каже, че индукцията на Шпеман се дължи главно на известни вещества, които присадката изпуща в тялото на гостоприемника и обратно. Обаче знаем, че при индукцията на Гурвич всяко влияние чрез вещества е изключено, понеже индукторът действа върху детектора от разстояние, през въздуха, и затова там сме принудени да приемем силови центрове и силови полета. И понеже индукцията на Шпеман действа по същите закони, то и там трябва да приемем, че причината на индукцията са силовите полета, силовите центрове.
към текста >>
С
теорията
за силовото поле се обясняват различните случаи на индукция в органичния свят.
Това е и опит на Вайс от 1927 г. От тези факти той вади заключение, че младият регенерационен бластем по собствена сила нищо не може да направи, но под чуждо влияние на всичко може да стане. Или другояче казано, по отношение на собствените си сили бластемът е нулипотентен, обаче по отношение на диференцирането под влиянието на други сили е омнипотентен. Въз основа на горните опити Вайс е дошъл до приемане на силовото поле в крайника и центърът на това силово поле е в основата на крайника и в тази част на трупа, която е близо до крайника. Вайс казва, че приема такова силово поле въз основа на своите опити и въз основа на теорията на Гурвич за митогенните лъчи.
С
теорията
за силовото поле се обясняват различните случаи на индукция в органичния свят.
Очевидно е, че индукцията на Шпеман и индукцията на Гурвич имат една и съща основа. Някой би могъл да каже, че индукцията на Шпеман се дължи главно на известни вещества, които присадката изпуща в тялото на гостоприемника и обратно. Обаче знаем, че при индукцията на Гурвич всяко влияние чрез вещества е изключено, понеже индукторът действа върху детектора от разстояние, през въздуха, и затова там сме принудени да приемем силови центрове и силови полета. И понеже индукцията на Шпеман действа по същите закони, то и там трябва да приемем, че причината на индукцията са силовите полета, силовите центрове. Именно такива силови центрове представляват тъй наречените организатори.
към текста >>
С
теорията
за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата.
И понеже индукцията на Шпеман действа по същите закони, то и там трябва да приемем, че причината на индукцията са силовите полета, силовите центрове. Именно такива силови центрове представляват тъй наречените организатори. Интересна е следната подробност: един организатор от трупа, присаден върху главата на зародиша, образува главови органи, обаче организаторът от главата, присаден върху трупа, образува чрез индукция не трупни органи, но главови. Това показва, че силовото поле на главата е по-силно от силовото поле на трупа и при конкуренция първото силово поле надвива. Това потвърждават многобройните наблюдения, които се направиха през последната общоевропейска война, което беше известно и по-рано, а именно, че раните по главата много по-лесно зарастват, отколкото раните по другите части на тялото.
С
теорията
за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата.
Силовото поле, до което идва Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи, а и до което идва и П. Вайс въз основа на споменатите изследвания – негови и тези на Шпеман, Манголд и др., това силово поле е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма. Значи биологията постепенно, но сигурно доказва етерния двойник, който представлява една част от аурата на организмите. И тези организатори в организма, за които говорят биолозите, са онези силови центрове, за които споменава окултизмът и чрез които организмът акумулира космичните енергии и ги внася в организма. От настоящата статия виждаме, че както чрез изследванията на митогенните лъчи, така и чрез изследванията върху организаторите и индукцията се стига до едни и същи заключения, а именно приемане на аурата на организмите и нейната ръководна роля при физиологичните процеси.
към текста >>
13.
78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология
- Боян Боев (1883 – 1963)
Еволюцията не може да се обясни чрез
теорията
за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти.
„Аз не искам да твърдя – казва Дриш, – че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче всички разумни биолози вече не се задоволяват само с механичното обяснение на живота, макар и да се бавят все още да проникнат в областта, която е отвъд границата на механичното.“ В книгата „Проблемът на живота“ под редакцията на Дриш и Волферек са поместени ред статии от видни биолози. От тези статии се вижда ясно как фактите на най-новата биология водят към витализма. Може да се направи обобщението, че днес биологията въз основа на най-новите си изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните факти в нея не могат да се обяснят от механично гледище. Немалко допринесе за сформирането на новите постановки – за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма – и проф. X. Дриш с капиталното си съчинение „Философия на органичното“.
Еволюцията не може да се обясни чрез
теорията
за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти.
Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане на опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в гореспоменатата книга „Философия на органичното“. Витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане на духовното или разумното, действащо в цялата Природа.
към текста >>
Той заявява още, че е доста склонен към възприемане на монадичната
теория
, защото тя много добре обяснява парапсихичните явления.
В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома местонахождението на библиотеката, после рафта с дадена книга, посочва определена нейна страница с пасажа, който разглежда съответен въпрос. Друг опит е правен с вестници: метагномът посочва мястото и съдържанието на съобщение даже преди неговото публикуване. Разбира се, кръстосаната кореспонденция може да се обясни чрез телепатична връзка между метагномите, а при случая с вестника може да се приеме, че мисълта на редактора паранормално е възприета от метагнома. При познаването на някои пасажи от книги може да се предположи, че тези данни се вземат от паметта на някой друг човек, и то от неговото подсъзнание, обаче всичко това звучи изкуствено и пресилено. Дриш казва, че монадизмът заслужава сериозно отношение от страна на науката.
Той заявява още, че е доста склонен към възприемане на монадичната
теория
, защото тя много добре обяснява парапсихичните явления.
В едно свое писмо до мен проф. Дриш сподели, че без да е член на някое духовно общество, намира за необходимо да работи доколкото може за каузата на спиритуализма. Дейността на Дриш в днешната епоха е важна в две отношения. Първо, той е пример как един учен, който е запознат с всички факти и методи на днешната биология, може да дойде до витализма, и то въз основа на научни изследвания. Второ, той показа как един съвременен учен може пак въз основа на фактологичен материал да сформира парапсихологията.
към текста >>
14.
ДИШАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всеки учител трябва основно да е запознат с
теорията
и практиката на дишането.
ДИШАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ Учителят практически ще научи децата на правилно, дълбоко, ритмично дишане.
Всеки учител трябва основно да е запознат с
теорията
и практиката на дишането.
Всяка сутрин учителят ще посвети най-първо 5-10 минути на дихателни упражнения с движения, преди да пристъпи към учебната работа. Когато по време на учебната работа учителят забележи разсеяност, невнимание, немирство или умора у децата, хубаво е веднага да прекъсне методичната единица, да направи с децата дихателни упражнения с движения и след това те, обновени, освежени и отморени, ще продължат успешно учебната си работа. Дихателните упражнения са хубаво средство за отмора и тониране. Дълбокото дишане действа укрепително не само физически, но и върху ума, сърцето, волята, паметта, характера и пр. Могат да се употребят дихателни упражнения за меланхолични деца, за буйни, лениви, за деца със слаба памет, за деца слабо надарени умствено, за деца със слабо телосложение и пр., и учителят ще види чудните резултати.
към текста >>
15.
Мисията на майката
- Боян Боев (1883 – 1963)
То ще добие там социално възпитание и то не чрез
теория
, а чрез практикуване.
Училището приема характер на семейство. Такъв е например „Кошерът” на Себастиян Фор, училището на Херман Лиц и пр. Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие. Те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на Висшата култура. Пълното общежитие ще преставя едно общество в миниатюра дето детето ще развие своите най-благородни качества.
То ще добие там социално възпитание и то не чрез
теория
, а чрез практикуване.
Защитниците на пълното общежитие казват още: „Днешното семейство се разпада. Както бащата, тъй и майката са принудени все повече да работят в някоя фабрика или магазин за задоволяване на материалните си нужди. Освен това, казват те, детето няма ли да се почувства по-естетвено в средата на своите връстници, отколкото в средата на възрастните? ” За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат духовните нужди на детето през училищната възраст и характера на отношенията му към родителите.
към текста >>
16.
МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи
теорията
на Айнщайн.
Не учителят да им посочи начините, а те да ги намерят. Така целият клас ще живее с този проблем и ще чувства, че това е една обща задача, на която всеки трябва да сътрудничи.” Идейният живот в средното училище трябва да бъде интензивен! Чрез самодейността на юношата и чрез идейния живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни. Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с идейния живот.
Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи
теорията
на Айнщайн.
Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая теория, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища. Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория. Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере теорията на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там. Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха. Друг пример: друг ученик, който разбра, че теорията на Айнщайн не може да се разбере без познания по физика, сам призна, че по-рано мразел физиката, но сега тя му станала любим предмет.
към текста >>
Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая
теория
, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища.
Така целият клас ще живее с този проблем и ще чувства, че това е една обща задача, на която всеки трябва да сътрудничи.” Идейният живот в средното училище трябва да бъде интензивен! Чрез самодейността на юношата и чрез идейния живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни. Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с идейния живот. Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи теорията на Айнщайн.
Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая
теория
, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища.
Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория. Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере теорията на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там. Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха. Друг пример: друг ученик, който разбра, че теорията на Айнщайн не може да се разбере без познания по физика, сам призна, че по-рано мразел физиката, но сега тя му станала любим предмет. Даже не се ограничаваше само с уроците по физика, но четеше и външни книги и статии по физика.
към текста >>
Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая
теория
.
Идейният живот в средното училище трябва да бъде интензивен! Чрез самодейността на юношата и чрез идейния живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни. Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с идейния живот. Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи теорията на Айнщайн. Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая теория, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища.
Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая
теория
.
Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере теорията на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там. Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха. Друг пример: друг ученик, който разбра, че теорията на Айнщайн не може да се разбере без познания по физика, сам призна, че по-рано мразел физиката, но сега тя му станала любим предмет. Даже не се ограничаваше само с уроците по физика, но четеше и външни книги и статии по физика. Интересът към отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез идейния живот в училището.
към текста >>
Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере
теорията
на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там.
Чрез самодейността на юношата и чрез идейния живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни. Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с идейния живот. Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи теорията на Айнщайн. Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая теория, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища. Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория.
Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере
теорията
на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там.
Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха. Друг пример: друг ученик, който разбра, че теорията на Айнщайн не може да се разбере без познания по физика, сам призна, че по-рано мразел физиката, но сега тя му станала любим предмет. Даже не се ограничаваше само с уроците по физика, но четеше и външни книги и статии по физика. Интересът към отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез идейния живот в училището. Това отговаря на характера на този период.
към текста >>
Друг пример: друг ученик, който разбра, че
теорията
на Айнщайн не може да се разбере без познания по физика, сам призна, че по-рано мразел физиката, но сега тя му станала любим предмет.
Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи теорията на Айнщайн. Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая теория, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища. Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория. Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере теорията на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там. Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха.
Друг пример: друг ученик, който разбра, че
теорията
на Айнщайн не може да се разбере без познания по физика, сам призна, че по-рано мразел физиката, но сега тя му станала любим предмет.
Даже не се ограничаваше само с уроците по физика, но четеше и външни книги и статии по физика. Интересът към отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез идейния живот в училището. Това отговаря на характера на този период. Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление. Дъждът нали пречиства въздуха от прах, микроби и пр.?
към текста >>
17.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
- Боян Боев (1883 – 1963)
В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата
теория
, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата и затова още не се опитва да търси противоречие между вярата и естествените науки.
Детето в ранните си години има вяра. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже” да даде здраве и щастие на тате, мама и на всички хора. В първоначалното училище и в прогимназията детето учи вероучение. То добива известни познания по Вехтия и Новия завет.
В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата
теория
, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата и затова още не се опитва да търси противоречие между вярата и естествените науки.
То преминава в гимназията със своята стара вяра, без да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение изкарва, може би, четвърти и пети клас, но премине ли в шести клас, у него почва да се заражда известно съмнение в твърдостта на вярата. У него се заражда известно раздвоение. Трагедията в душата му почва, но това е още началото. Тя се усилва в 7 и 8 класове.
към текста >>
По същия начин са били образувани според тая
теория
, наречена Кант - Лапласова, и спътниците около планетите.
Не е ли очевидно,” ще каже материалистът, „че психичният живот е функция на физиологичните процеси в нервната система? ” После друго. Геологията учи, че слънчевата система е създадена от мъглявина, която поради връщателното си движение е развила центробежна сила. Последната става причина да се откъснат пръстени, които после се сгъстяват в някои свои точки и образуват планетите.
По същия начин са били образувани според тая
теория
, наречена Кант - Лапласова, и спътниците около планетите.
Даже опитът на белгийския учен Плато възпроизвежда изкуствено това образуване на планетите в миниатюра: приготвя се от спирт и вода смес, която да има гъстотата на дървеното масло. Тогава ако капнем капка масло в тая смес, капката добива сферообразна форма и застава на мястото, дето я поставим. Ако я промушим с игла и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването на планетите. Даже и днес виждаме около Сатурн пръстен, който напомня процеса на образуването на планетите и спътниците по този начин. Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни!
към текста >>
От друга страна еволюционната
теория
учи, че видовете са произлезли един от друг чрез постепенно усъвършенстване.
Тогава ако капнем капка масло в тая смес, капката добива сферообразна форма и застава на мястото, дето я поставим. Ако я промушим с игла и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването на планетите. Даже и днес виждаме около Сатурн пръстен, който напомня процеса на образуването на планетите и спътниците по този начин. Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни! ”
От друга страна еволюционната
теория
учи, че видовете са произлезли един от друг чрез постепенно усъвършенстване.
Материалистът ще каже: „Къде остава тогава разказът, че всички видове са произлезли в днешния си вид от ръцете на Твореца? ” Учили са детето по-рано, че човешката душа е неразрушима, вечна, обаче сега в естествените науки ученикът не учи нищо такова. В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната страна побеждава - може би още в VI кл., а може би и в VII или VIII. Значи най-сетне има известен изход от сражението между двата мирогледа в душата му.
към текста >>
18.
Ново отношение към природата
- Боян Боев (1883 – 1963)
У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова
теория
във физиката.
Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.” Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер.
У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова
теория
във физиката.
Чрез интимно общение с природата, чрез изследване на нейните тайни той е дошъл до съзнаването на Разумното, което работи в нея. [1] Прентис Мълфорд – „Нашите сили и как да ги използваме” [2] Виолино Примо – „В зората на освобождението”
към текста >>
19.
Опит
- Боян Боев (1883 – 1963)
При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с материалното, което се възприема чрез сетивата, първо трябва да се вглежда в нещата около себе си, за да ги възприеме или направи и след това ще учи
теория
.
То не е трайно, постоянно богатство на човека, и от друга страна, не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй. Относно опита трябва да се вземат предвид следните правила: а/ Детето трябва да се занимава най-първо с физическото, конкретното и после с отвлеченото. Учителят казва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.” Физическото ще послужи като изходна точка за разбиране и на отвлеченото. Така детето ще има стабилна основа, на която да гради.
При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с материалното, което се възприема чрез сетивата, първо трябва да се вглежда в нещата около себе си, за да ги възприеме или направи и след това ще учи
теория
.
Това е целесъобразно, защото е в хармония с еволюционния период, в който се намира сега човечеството. И от друга страна, защото физическото, конкретното е по-достъпно за детето. Това правило трябва да се разбира в много широк смисъл. И когато искаме да запознаем детето с някои отвлечени принципи и закони, пак е хубаво да се изхожда от едно конкретно физическо явление, а после да се направи аналогия, да се прокара едно съответствие, да се направи един превод. Тогава тези отвлечени принципи и закони ще бъдат по-ясни, по-конкретни, по-понятни и по-нагледни за детето.
към текста >>
И при научното познание първо ще се учат фактите и после
теорията
.
Това правило трябва да се разбира в много широк смисъл. И когато искаме да запознаем детето с някои отвлечени принципи и закони, пак е хубаво да се изхожда от едно конкретно физическо явление, а после да се направи аналогия, да се прокара едно съответствие, да се направи един превод. Тогава тези отвлечени принципи и закони ще бъдат по-ясни, по-конкретни, по-понятни и по-нагледни за детето. Първо ще запознаем детето с някое явление във физическия свят, и изхождайки от него, ще дойдем до научния, духовния или моралния закон. Например, щедростта може да се свърже с извора, търпението - с вековното дърво, готовността на човека да възприеме доброто - с отварянето на цветното венче за слънчевите лъчи и пр.
И при научното познание първо ще се учат фактите и после
теорията
.
б/ Под опит се разбира обучение чрез труд, обучение чрез дейност. в/ Под опит се разбира още и следното: известни добродетели, морални чувства, закони или принципи, напр. милосърдие, търпение, точност, справедливост, чистота, самообладание и пр., трябва да се развиват у детето не чрез морализиране, а чрез самия живот. Самият детски живот да бъде великата школа, дето детето ще учи чрез собствен опит тия добродетели, тия морални принципи. То ще ги учи чрез тяхното практикуване, чрез тяхното преживяване.
към текста >>
20.
21. Ученик
- Боян Боев (1883 – 1963)
Лавоазие туря научните основи на химията, после се дойде до атомната
теория
и пр.
Ученикът трябва да бъде силен, винаги с будно съзнание, да съзнава, че е в клас. Той може да изговаря мислено формулата „Бог е Любов" или „Господи, да ходя винаги в Твоята светлина", „Желая да Ти служа" и др. Друго важно нещо е ученикът да разбира какво значи духовна алхимия. В средните векове алхимиците са се стремили да превърнат неблагородните метали в благородни, в злато. Правили са разни опити и към 17 - 18-то столетие алхимиците преминават в химията.
Лавоазие туря научните основи на химията, после се дойде до атомната
теория
и пр.
Днес пак алхимията възкръсва като птицата Феникс. Тази птица, според старогръцката легенда, след като изгоряла в огъня, възкръснала от собствената си пепел, още по-красива. В тази символична легенда е скрита истината за прераждането. Така и днешните учени отново се връщат към алхимията и превръщат едни елементи в други. Радият се превръща в [бисмут] и постепенно преминава в олово.
към текста >>
21.
27. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяка
теория
трябва да се приложи на опит и да се види, какъв резултат ще има.
Има движения, които подобряват чувствата. Има движения, които подобряват волята. Ако се въведат тия музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече. Всяка сутрин половин час ще се правят тия упражнения. Тия неща ние сме ги опитали вече 15-20 години върху децата и върху възрастните, какво влияние упражняват.
Всяка
теория
трябва да се приложи на опит и да се види, какъв резултат ще има.
Ние искаме да приложим и музиката като първостепенно възпитателно средство сп. „Житно зърно”, бр. 12, кн. 7-8
към текста >>
22.
32. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е още
теория
.
Чрез любовта може да стане това. Със закона на любовта може да се сприятелите с мъчнотиите. За нея няма тежка работа. Всички работи са лесни за нея. В това вие ще се уверите, когато почнете да го опитвате.
Това е още
теория
.
– Какъв е редът, който трябва да се приеме в обществото? – В природата има ред. Ние искаме да създадем някой особен ред. А пък то трябва да приемем и приложим реда, който съществува в природата. Сегашните хора не могат да се освободят от своите детински идеи, както децата от куклите.
към текста >>
23.
Ученик
- Боян Боев (1883 – 1963)
Лавоазие туря научните основи на химията, после се дойде до атомната
теория
и пр.
Ученикът трябва да бъде силен, винаги с будно съзнание, да съзнава, че е в клас. Той може да изговаря мислено формулата „Бог е Любов” или „Господи, да ходя винаги в Твоята светлина”, „Желая да Ти служа” и др. Друго важно нещо е ученикът да разбира какво значи духовна алхимия. В средните векове алхимиците са се стремили да превърнат неблагородните метали в благородни, в злато. Правили са разни опити и към 17 - 18-то столетие алхимиците преминават в химията.
Лавоазие туря научните основи на химията, после се дойде до атомната
теория
и пр.
Днес пак алхимията възкръсва като птицата Феникс. Тази птица, според старогръцката легенда, след като изгоряла в огъня, възкръснала от собствената си пепел, още по-красива. В тази символична легенда е скрита истината за прераждането. Така и днешните учени отново се връщат към алхимията и превръщат едни елементи в други. Радият се превръща в [бисмут] и постепенно преминава в олово.
към текста >>
24.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една неконвенционална
теория
разглежда културите като своеобразен продукт на дейността на определени Духовни Школи и Учители: Шумерска, Халдейска, Египетска, Юдейска, Гръцка, Римска, Западноевропейска и др.
Недопустима е всяка буквална аналогия с православния месианизъм от Соловьов през Достоевски до Бердяев. Духовната мисия на българите и славянството е представена в Словото предимно в културологичен аспект - като съвременен етап в еволюцията на християнската култура. Чувствеността, алтруизмът п добродетелността в народопсихологнята на славяните се приема като необходимо условие за "снемане" на западноевропейския рационализъм. Христовата Любов "става" гносеологичен метод само чрез закона на саможертвата - толкова присъща на абсурдната в очите на модерна Европа руска "революционна есхатология". ЗА КУЛТУРОЛОГИЧНАТА СТОЙНОСТ НА СЛОВОТО.
Една неконвенционална
теория
разглежда културите като своеобразен продукт на дейността на определени Духовни Школи и Учители: Шумерска, Халдейска, Египетска, Юдейска, Гръцка, Римска, Западноевропейска и др.
В този контекст по необходимост се налага ясна диференциация между култура и цивилизация, разбира се, без преки аналогии с Освалд Шпенглер. Словото на Учителите в Духовните Школи постепенно се историзира, с други думи - материализира се в социални структури. Всяка култура представлява своеобразен коментар или тълкуване на идейната система, проповядвана в съответна Школа. Има ли феномен в Европейската култура, който да не е тълкуване на Библията? В този смисъл Словото на Учителя Петър Дънов още преди 90 години стана ядро на духовна Школа, а следователно и фундамент на нова култура.
към текста >>
25.
09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В учението на Бялото Братство има особено разбиране за създаването на света, особена
теория
.
Отговорих му, че няма защо той да ги търси, Те сами ще го намерят. Да, Те ще ви намерят, Христос дойде и намери своите ученици. Такъв е законът и желая когато дойдат Те, вие да бъдете готови. Учението на Бялото Братство ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм, в теософията, в християнството. В това учение навсякъде има единство, в него няма разногласия.
В учението на Бялото Братство има особено разбиране за създаването на света, особена
теория
.
Белите Братя никога не оспорват съвременните теории, Те си мълчат за тях. Те не казват никому: "Ти не си прав! " Вие ще кажете: "Защо ни е нужно да влезнем и да учим в школите, в училището на Бялото Братство? " - За да научите законите на щастието, законите на живота, да знаете как да живеете.
към текста >>
26.
53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год.
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Моето учение не е
теория
.
Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че са дошли с намерение да развият битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. А Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят, това е животът.
Моето учение не е
теория
.
То е основано на строг научен опит." В тази си беседа Учителя каза много неща. Добре е всеки брат и сестра да прочетат беседата "Новият живот". През време на беседата, на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха. Един от тях, който седеше на първия ред срещу Учителя, изтърва молива си, както го държеше и с това произведе смях. И вместо да си го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата.
към текста >>
27.
62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В първата ми среща, в първите ми определени два часа, на курсистите говорих върху
теорията
на ритмиката и музиката, за ритмиката, като стимул в живота.
Млади учители от цяла България, на брой 60, бяха на пансион. Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се аз, като трета ръководителка по ритмични игри. С тези двама специалисти се познавах от игрището на фондацията и те ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично, от 7 до 9 часа, преди обяд.
В първата ми среща, в първите ми определени два часа, на курсистите говорих върху
теорията
на ритмиката и музиката, за ритмиката, като стимул в живота.
Следващият път пристъпихме към практиката. Курсистите възприеха много лесно и с радост всичко каквото им се показваше. Като свърши първия час от определените ми за този ден два часа, предложи им се почивка, но курсистите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка. И така определените за това два часа бяха взети без прекъсване. Работата тръгна много леко.
към текста >>
28.
ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако се надникне в света на микрочастиците (микрокосмоса), за който е създадена квантовата
теория
, силите, работещи и управляващи този свят, са все още непонятни и неразбираеми за нас.
Явно пред нас са налице знания и мъдрост от някаква велика цивилизация, която е съществувала някога. Съвременността постоянно се натъква на много факти, които със знанията и силите, които познаваме (електричество, магнетизъм, гравитация, силни и слаби ядрени сили) не могат да се обяснят. През тридесетте години на нашия век бяха открити т. нар. елементарни частици, които се движат с грамадна скорост, не по-малка от 200 000 километра в секунда, и носят със себе си колосална енергия. Какво представляват те и откъде вземат тази своя скорост и сила?
Ако се надникне в света на микрочастиците (микрокосмоса), за който е създадена квантовата
теория
, силите, работещи и управляващи този свят, са все още непонятни и неразбираеми за нас.
За разгадаването им са се заели най-изтъкнатите умове на човешкия род. Един от тях (със свойствената за гениалните хора скромност) казва: "Макар че квантовата механика съществува вече половин век, и до сега нито един от тези, които се занимават с нея, не я разбират, макар че много от това, което тази наука е могла да ни даде, е вложено в нашия практичен живот, квантовата механика е трудна за разбиране на сегашния стадий от развитието на човешкия мозък." Ако се обърнем към света на най-грандиозното, към Мегакосмоса - света на небесните образувания, и там ще намерим странни и непонятни явления, породени от неизвестни за нас сили. Така например пръстените на Сатурн, за които е доказано, че се състоят от отделни късове, наблюдавани от астрономите вече 300 години, по необясними причини не са претърпели никаква промяна. Изследователски космически кораб, минавайки край Сатурн, е изпратил фотографии, на които се вижда, че освен видимите за нас пръстени има и други с много странни форми, които не могат да се обяснят с познатите ни закони на механиката.
към текста >>
29.
ВУЛКАН
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато е в перихелий спрямо Слънцето, на Меркурий се забелязват известни смущения в орбитата му, които засега се обясняват, макар непълно, с
Теорията
на Айнщайн за относителността.
Съвременните учени смятат, че тяло, отстоящо по-близо до Слънцето от Меркурий, би изгоряло. Това не е вярно, защото около Слънцето в доста разтеглена елиптична орбита се движи кометата Енке, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка; когато е в перихелий, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра, въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година, е минала само на 127 000 километра от неговата повърхност, летейки със скорост от 586 километра в секунда, и също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето без да изгори.
Когато е в перихелий спрямо Слънцето, на Меркурий се забелязват известни смущения в орбитата му, които засега се обясняват, макар непълно, с
Теорията
на Айнщайн за относителността.
Тези смущения се дължат на присъствието на планета по близо до Слънцето. Друга причина за нейното неоткриване е тази, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават. За съществуването на тази планета можем да се позовем на математични изчисления, прилагани в астрономията. На първо място е споменатият закон на Тициус-Боде за дистанциите на планетите до Слънцето. Използувайки редицата от числа, дадени от закона, можем да направим разширение и да вземем още един член - по-наляво от нулата, който трябва да бъде (-3) минус три.
към текста >>
30.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна
теория
, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли.
С препоръчително писмо от Поликрат, тиранина на Самос, до египетския фараон, Питагор заминал за Египет и се представил пред фараона Амазис, който го представил на Жреците в Мемфис. Последните го приели много студено и след много затруднения, защото те не се доверявали на гърците, които считали за лекомислени и непостоянни. Те направили всичко, за да обезсърчат Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го подложили. Той прекарал в египетските храмове цели 22 години.
Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна
теория
, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли.
При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни. Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия.
към текста >>
Теорията
и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките.
Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот. Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини. Жителите на града го нарекли храм на музите. И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните.
Теорията
и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките.
В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука. Над входната врата на малкия град, заграден с ограда от жив плет, се намирала една статуя на Хермес, на която било написано: Назад осквернителите! Всички уважавали тази заповед, това повеление на тайните.
към текста >>
31.
КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Трите му главни съчинения са: Математически синтаксис, наречен от арабите Алмагест, в който той излага своите астрономични изследвания и своята
теория
за създаването и строежа на света.
Втората значителна фигура от александрийската школа е Клавдий Птоломей, един от най-великите астрономи на древността. Не се знае точно нито датата на раждането му, нито мястото на раждането му, нито датата на смъртта му. Знае се, че е живял през втори век след Христа. Предполага се, че се е родил близо до Пелуза или по-вероятно в Херниядова Птоломеида в Тебаида. Той се е ползувал с голяма почит в Александрия, където е правил своите научни изследвания.
Трите му главни съчинения са: Математически синтаксис, наречен от арабите Алмагест, в който той излага своите астрономични изследвания и своята
теория
за създаването и строежа на света.
Второто му съчинение е неговата прочута География, който е най-обширният паметник, който ни е завещан от древността. При все, че астрологията е твърде стара наука, той е първият, който ни е оставил пълен трактат за нея, наречен Тетрабиблос (Четиризнание) или Квадрипартитиум, от който Сентилонанумът е съхранен, и представлява сто афоризма върху астрологията. Това съчинение е послужило за основа на всички бъдещи трудове по астрология, като се започне от Юлиус Матернус Фирмикус, астролог от четвърти век и се стигне до астролозите от наши дни. Ще предам предговора, който той е дал към Тетрабиблос, който, както самото му заглавие показва, се състои от четири книги, в които излага принципите на астрологията, както тя се е развила в Египет и Халдея.
към текста >>
32.
ПРОКЪЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Прокъл е живял с философията си, тя за него е била живот, а не само
теория
.
Неговият биограф разказва най-големи чудеса за него, а именно: че докарвал дъжд от небето и смекчавал големите горещини, спирал земетресения, излекувал нелечими болести, виждал Божествени явления и пр. Прокъл е бил с дълбок ум и притежавал най-широки познания и водил изключително един деен, научен живот.Той написал много съчинения, някои от които са достигнали до нас, между които няколко математически съчинения, като например За сферата. Философските му съчинения са предимно коментарии върху Диалозите на Платон. Особено прочут бил коментарът му върху Тимей. Главните му съчинения са: Теология на Платон и Елементите на философията.
Прокъл е живял с философията си, тя за него е била живот, а не само
теория
.
Главните идеи на неговата философия са изложени в съчинението му Теология на Платон. Той се отличавал с едно по-дълбоко проучаване и разбиране на Платон от предишните неоплатоници. В теологията на Платон той най-вече се занимава с въпроса за Едното, за Абсолютното Същество. Той се стреми да покаже множеството като Едно и Едното като множество, да изложи формата, която приема Едното. В платоновия Парменид той намира познанието за природата на Абсолютната Същност.
към текста >>
33.
Пророк Йезекил
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук ясно е изразен законът за кармата, че всеки носи последствията на своя живот, а не страда за чужди грехове, както учи съвременната
теория
за наследствеността.
В началото на 18-та глава се говори, че съдбата на човека зависи от неговия живот. Според делата му ще бъде и животът му, и съдбата му. По-нататък изяснява закона, че синът няма да понесе беззаконието на баща си и бащата няма да понесе беззаконието на сина си. Правдата на праведния ще бъде върху него и беззаконието на беззаконния ще бъде върху него. Това е първото положение.
Тук ясно е изразен законът за кармата, че всеки носи последствията на своя живот, а не страда за чужди грехове, както учи съвременната
теория
за наследствеността.
Второто положение на закона е: но ако беззаконният се върне от всичките си грехове, които е сторил и направи съдба и правда, непременно ще живее, няма да умре. Всички негови беззакония, които е направил няма да му се поменат, но в правдата, която направи, ще живее. Когато обаче праведният се върне от правдата си и стори неправда, и направи всички мерзости, които беззаконният прави, тогава ще живее ли? - Всичката му правда, която е направил няма да се помене; в беззаконията си, в които е живял и в греха си, който е съгрешил ще умре. Деветнадесета глава е поетично описание на живота на евреите.
към текста >>
34.
3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива, когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не е само една празна
теория
, но една жива есенция, която изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие.
Само живият опит е, който прави нещата познати и разбрани. Това не е една абстрактна философия, а един живот, който трябва да се опита и преживее, за да бъде разбран. Казано с една дума, смисълът на горното учение за Живия Хляб е, че ние трябва да приемем Христа в себе си и тогава ще имаме Вечен Живот. А в случая Христос, това е висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди в нас. Но за да се пробуди това Божествено Начало в нас, то трябва да се нахрани с Живия Хляб, слязъл от Небето, Който е Логосът, въплътеното Слово.
Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива, когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не е само една празна
теория
, но една жива есенция, която изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие.
Тя е истинска храна за онези, които са тръгнали по Пътя на съвършенството. Това е Еликсирът на средновековните алхимици. Защото всяка една духовна реалност има свое външно проявление, свое материално проявление. Външното материално проявление на тази Божествена есенция, която носи Вечния Живот, е Еликсирът на Живота, който не е една празна приказка, но една реалност, която всеки, който тръгне в Пътя на окултното развитие, може да я опита. В следващата седма глава е описан един много забележителен факт, който може да бъде разбран само в светлината на Окултната Наука.
към текста >>
35.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
- Влад Пашов (1902- 1974)
За него то не е било вече една
теория
, а един факт.
" Исус разгласи Тайната на Мистериите. И затова еврейските първосвещеници и фарисеи, които познаваха Тайните на Мистериите, не можеха да оставят ненаказан този акт и затова решиха да убият Исус, защото разкрива Тайните на Мистериите пред народа. Но Исус не отдаваше никаква важност на външната страна на Посвещението. Затова Той казва: Аз знаех, че Ти ме слушаш винаги, но Аз го казвам за народа, който е около Мене, за да повярват, че Ти си Ме пратил. В Мистериите ученикът е преживявал убеждението за безсмъртието на душата.
За него то не е било вече една
теория
, а един факт.
Затова древните казваха: Блажени посветените, защото те са видели. Но Исус искаше всички да дойдат до убеждението за безсмъртието. Затова Той казва: Блажени тези, които не са видели, но които вярват. С това Той искаше да подкрепи цялото човечество, да може да преживее безсмъртието на душата и един ден да мине през Посвещение, което Той постави на нови основи, съвършено различни от Посвещението в древността. Понеже в разказа за възкресението на Лазар се засяга въпросът за Посвещението, затова ще направим кратка характеристика на древното и християнското Посвещение.
към текста >>
36.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една
теория
.
И когато той пропилява всичко и се връща при баща си, той го приема с отворено сърце и с радост, че се е осъзнал, че е научил урока си, че е добил смирение. По-дълбокият смисъл на тази притча е, че този блуден син е човешкият дух, който е слязъл от небето в земния свят със всичкото си богатство и го е разпилял, но в него се пробужда съзнанието и той се връща към Баща си, към Бога, Който го приема с голяма любов и се радва, че той е придобил една опитност. С това ни е показано, че за човека не е важно да има теоретическо знание, което е богатството на човешкия дух, когато е тръгнал в света, но е важна опитността, която човек може да придобие в живота. С това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност. Затова основен закон на Битието е Свободата.
Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една
теория
.
Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни. Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да почувстваме и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос. Тя е онова семе, което Сеятелят сее в човешките души. Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне.
към текста >>
37.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска
теория
на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога.
Тогава в човека се отразява, оглежда Божественият свят и човек вижда Бога. Фарисеите са тези, които се стремят само към външната чистота, към тях се отнася шестото горко. И Гьоте, който е познавал този закон, казва в едно стихотворение: "Светът на духовете не е затворен, затворена е твоята уста, мъртво е сърцето ти, стани, ученико, изкъпи усърдно земните гърди в утринната зора." С това Гьоте призовава за изкъпване, чрез което сърцето става чисто и се пробужда като око.
Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска
теория
на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога.
Вътрешният живот, обърнат правилно навън, това е благочестивият живот, гладът и жаждата за Божественото. Вътрешният живот, обусловен в самия себе си, се проявява като милосърдие. Това е чистото сърце, което отразява Божествения свят и Живот в себе си. Седмо блаженство: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии." Седмо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които сте подобни на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, но вътре са пълни с кости на мъртви и всякаква нечистота.
към текста >>
38.
1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Главната
теория
и практика на Херметизма се съдържа в седемте херметични Принципа и в тайнствената Книга на Таро или Книгата на Арканите.
ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ " В древен Египет са изнесени принципите на Божественото учение " Учителят Понеже Херметизмът е играл голяма роля в духовното и окултно развитие на Западна Европа, заедно с Розенкройцер-ството и известни гностични и мистични движения, макар че говорих за него в първия том, тук пак ще го разгледам от едно друго гледище, защото и той се възражда под влияние на третата вълна на Бялото Братство, която почва своя път от Египет. Сега ще изложа основните учения на Древния херметизъм, които влизат в ученията на Розенкройцерството, защото в Розенкройцерството се съчетават Херметизъм, Гностици-зъм, Мистицизъм, Кабала, Алхимия и Християнски езотери-зъм.
Главната
теория
и практика на Херметизма се съдържа в седемте херметични Принципа и в тайнствената Книга на Таро или Книгата на Арканите.
Ще се спра на седемте херметични Принципа, които Учителя нарича Принципи на Природата и на Таро, с неговите големи и малки Аркани, които лежат в основата както на Кабала, така и на Магията, Алхи-мията и Астрологията. ОБЩО ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА ХЕРМЕС Един анонимен автор казва: "Няма нито една чертица от окултното знание, което е проникнало в света и е притежавано от човеците, което да не се е считало като отронена частица от Учението на Хермес, което е дошло до нас от преди много десетки векове." "Неговият велик основател-Хермес Трисмегист, "Учител на хората и боговете", е живял в древен Египет през времето, когато настоящата човешка раса е била в своето детство. Съвременник на Авраам, и ако легендите ни говорят истината, е и наставник на този почтен мъж; жрец, защото Хермес е бил и е Великото централно слънце на окултизма, чиито лъчи са осветлявали всички учени, които са се промъквали в света още от неговото време.
към текста >>
39.
4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й
- Влад Пашов (1902- 1974)
Същото е и в теософската
теория
към неизменните истини са приложени множество заблуждения.
4. Магнетичните влияния на живите индивиди. Реалната истина се намира по средата на тези две крайности. Наистина това е твърде радостно и последен факт, че безплътните човешки души могат да се възвръщат към въплатеното човечество и да влизат във връзка посредством медиуми. Обаче действията на тези души са ограничени главно на сензитивното поле и това на внушенията и се предават само на тези полета на медиумичност. И дотук спиритистите са прави.
Същото е и в теософската
теория
към неизменните истини са приложени множество заблуждения.
Затова ще разгледаме всеки род деятели както ги посочихме по-горе. Елементали - лаври. Съществуват безчислени класове и родове безлични елементали. В различните кръгове на пространството, обаче само три класа имат влияние над медиумите и медиумичните явления. Първият най-нисш са космичните елементали, принадлежащи към четирите елемента - огън, въздух, вода и земя.
към текста >>
40.
НЕОПЛАТОНИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В учението за вътрешнокосмичните тела неоплатониците възприели
теорията
на Аристотел за субстанцията и качествата, и за формите на нещата и Ентихелията (действено развиващият се принцип на нещата), а също така и учението за потенцията и енергията.
Вторият принцип - Умът, представен от Платон само във вид на отделни намеци се е разработил от неоплатониците на основание на учението на Аристотел в чисто космичен ум, първодвигател, който съдържа в себе си своята собствена умствена материя. Учението за душата е изградено на основата на платоно-вия "Тимей" и също под влиянието на Аристотел и древното питагорейство било доведено от неоплатониците до учение за космичните сфери. Последното се излагало с големи подробности и давало представа за действието на Мировата Душа по целия Космос. Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би- тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът, Душата, Космосът, Материята.
В учението за вътрешнокосмичните тела неоплатониците възприели
теорията
на Аристотел за субстанцията и качествата, и за формите на нещата и Ентихелията (действено развиващият се принцип на нещата), а също така и учението за потенцията и енергията.
Елинската иманентна философия в лицето на стоиците оказва влияние на неоплатонизма преди всичко с учението за тъждествеността на Мировата пър-вооснова са вътрешния Аз на човека. Наистина стоическата теория за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното. Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на душата, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на душата. Неоплатониците отделяли много внимание за логичната дедукция, определения класификации, математични, астрономически, натурфилософски и фиологически построения, а също филологически, исторически и коментаторски изследвания. Тази особеност все повече се развивала с еволюцията на неоплатонизма и достигнала до систематезирането на цялата тогавашна философия и научно знание.
към текста >>
Наистина стоическата
теория
за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното.
Последното се излагало с големи подробности и давало представа за действието на Мировата Душа по целия Космос. Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би- тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът, Душата, Космосът, Материята. В учението за вътрешнокосмичните тела неоплатониците възприели теорията на Аристотел за субстанцията и качествата, и за формите на нещата и Ентихелията (действено развиващият се принцип на нещата), а също така и учението за потенцията и енергията. Елинската иманентна философия в лицето на стоиците оказва влияние на неоплатонизма преди всичко с учението за тъждествеността на Мировата пър-вооснова са вътрешния Аз на човека.
Наистина стоическата
теория
за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното.
Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на душата, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на душата. Неоплатониците отделяли много внимание за логичната дедукция, определения класификации, математични, астрономически, натурфилософски и фиологически построения, а също филологически, исторически и коментаторски изследвания. Тази особеност все повече се развивала с еволюцията на неоплатонизма и достигнала до систематезирането на цялата тогавашна философия и научно знание. Мистиката и изтънчената логика всякога вървели при неоплатониците ръка за ръка. Основател на неоплатонизма е Амониус Сакус, след него Плотин и Порфилий.
към текста >>
41.
ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е тъй наречената
теория
или видения.
Да не се угажда на корема, да се избягват обществени и земни храни. Това е едно от най-настоятелните изисквания в упражнение на праксиса. Препоръчвало се също така пълно послушание на обучаващия се в исихазма пред неговия духовен наставник и безпрекословно изпълнение на нарежданията му. Но праксисът не бил достатъчен за да се създаде връзка с Бога. Нужно било той да бъде последван от втора група от действия, които издигали вярващия на още по-висока степен, която му давала някои възможности да постигне тази връзка.
Това е тъй наречената
теория
или видения.
За да премине във втората фаза вярващият трябвало да прекрати всяко общение с хората и да се уедини сам в манастирска килия или пък да се отдели в някое пусто място, където да не може да го смути никой. Това било важна стъпка към по-нататъшното усъвършенстване, към приближаване към Бога. Отделен от хората, останал сам със себе си, вярващият трябвало да се предаде на пълно безмълвие. На това състояние на безмълвие отдавали много голямо значение и от там иде названието на тяхното учение. Те го считали за най-висшето състояние на душата, при което човек се откъсва от всичко земно и върху него спират да действат всякакви смущаващи мисли и страсти.
към текста >>
42.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
В математиката те откриха уравненията от втора степен, после от четвърта и след това
теорията
на бинома.
Такива училища и университети имаше в Кайро, Багдат, Кордова. в далечна Испания.Християнска Европа прие от тях знанието. Те бяха възприели всичкото знание на древния свят — Египет, Индия, Персия. Гърция, Рим и го предадоха на европейците. Те изучаваха математика, химия, алхимия, астрономия и астрология.
В математиката те откриха уравненията от втора степен, после от четвърта и след това
теорията
на бинома.
Те приложиха в тригонометрията синуса и косинуса. Те откриха или изнамериха сферичната тригонометрия. Те направиха първия телескоп и изучаваха звездите. Те изследваха размерите на земята до една или две степени приближени и още много други неща. Те установиха арабските числа и в астрологията увеличиха и разработиха учението за "частите".
към текста >>
Официалната религиозна
теория
, която се оформила към края на VII и началото на VIII век, е наречена Кламат.
Тук продължават своята дейност мислителите неоплатоници на чело със Синклиций. Редом с Аристотел, който е изтълкувал в неоплатонически дух, главно влияние в арабски свят имат Платон и непла-тониците, които проникват като червена нишка през цялата арабска философия, която в известен смисъл може да се нарече продължение на Платон и неоплатониците... (Забележка - липсва страница в ръкописа на издателя.) След налагането на мохамеданството всред арабите, се обособяват различни течения школи. Едни са ортодоксални, други опозиционни, трети - компромисни. Някои от тях притежават колкото и религиозно толкова и философско съдържание.
Официалната религиозна
теория
, която се оформила към края на VII и началото на VIII век, е наречена Кламат.
Калам значи Слово, Логос. Представителите на Калама се наричали мутакалами. Те развиват активна дейност в защита на мохамеданството. Главният им представител, или фактически основоположник на теоритическата част на мохамеданската религия е Абу-Л-Хасан ал Ашари (873-935). За отбелязване е също така така нареченото движение на Исмаилитите, което възниква в VIII век и се развива един век след това.
към текста >>
43.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е написал книга под название "
Теорията
на магическите изкуства".
Така преобладаването на топлото е причина за създаването на червения цвят у хората. Напротив студеното предопределя светлия цвят на кожата и косата на хората, техните малки очи и устни, техния сдържан и суров характер и пр. Който познава окултната наука ще види. че той предава чисто окултното учение по този въпрос. Той твърди, че положението на небесните тела е най-близката причина за възникването и унищожението на преходните неща и на различните събития изобщо на Земята.
Той е написал книга под название "
Теорията
на магическите изкуства".
Според него бъдещите явления на Земята зависят от положението на небесните тела. Същият възглед пет века по-късно споделя арабският историк и философ Ибън Хал-дун. Според тях продължителността на живота на хората зависи от положението на звездите. Също така продължителността на династиите се определя от положението на звездите. Както вече видяхме според него познанието има две степени: първата степен е сетивна.
към текста >>
44.
АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА
- Влад Пашов (1902- 1974)
От
теорията
и практиката на медицината изложил своята гениална творба "Ел Канум Тебб" - "Канон на медицинското изкуство"".
Своите лекции пред тази школа той е писал не на официалния арабаски език, а на езика на дарините, който е клон от санскритския език. Така написаните лекции той ги е давал на своите ученици. Като лекар Авицена е бил гениален, защото е прилагал към медицинската приктика и това, което е получил от висшите науки. Затова той е получил приживе званието Ел Шейх Варжис, което значи княз на лекарите. Създал е също така школа за изучаване на медицината и подготвя много ученици.
От
теорията
и практиката на медицината изложил своята гениална творба "Ел Канум Тебб" - "Канон на медицинското изкуство"".
През XII век този му труд е бил преведен на латински език и станал настолна книга изобщо на всички лекари в Европа през цялото време от XII до XVIII век. Канонът се състои от 5 тома и е разделен на три части: в него той като в увод застъпва общата теория на медицината, анатомията, физиологията, науката за лекарствата и лекуването. В него той е събрал всички познания по медицина за неговото време. Причината за отделните болести е обяснявал с външните фактори — невидими организми, които се отнасят най-вече чрез водата и въздуха. Това негово изказване е направено столетия преди науката да открие микробите.
към текста >>
Канонът се състои от 5 тома и е разделен на три части: в него той като в увод застъпва общата
теория
на медицината, анатомията, физиологията, науката за лекарствата и лекуването.
Като лекар Авицена е бил гениален, защото е прилагал към медицинската приктика и това, което е получил от висшите науки. Затова той е получил приживе званието Ел Шейх Варжис, което значи княз на лекарите. Създал е също така школа за изучаване на медицината и подготвя много ученици. От теорията и практиката на медицината изложил своята гениална творба "Ел Канум Тебб" - "Канон на медицинското изкуство"". През XII век този му труд е бил преведен на латински език и станал настолна книга изобщо на всички лекари в Европа през цялото време от XII до XVIII век.
Канонът се състои от 5 тома и е разделен на три части: в него той като в увод застъпва общата
теория
на медицината, анатомията, физиологията, науката за лекарствата и лекуването.
В него той е събрал всички познания по медицина за неговото време. Причината за отделните болести е обяснявал с външните фактори — невидими организми, които се отнасят най-вече чрез водата и въздуха. Това негово изказване е направено столетия преди науката да открие микробите. При лекуването е препоръчвал гимнастиката и физическата култура, препоръчвал е разните видове бани - слънчеви бани, морски бани и пр. Той открива мускулите, които движат очната ябълка.
към текста >>
45.
ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК
- Влад Пашов (1902- 1974)
Също така в течение на цялата арабска култура са се родили и работили знаменити астролози, които са разработили много области в астрологията, особено
теорията
за така наречените части и също и други области.
Суфи Ал Дин живял през XIII век е автор на музикално произведение "Еш Шафори". Ибрахим Ал Мусали живял в началото на IX век се смята за голям певец, композитор и инструменталист. На него се приписват 900 песни и мелодии. Друг певец на име Зеряб, живял в X век, е знаел наизуст текста и мелодията на повече от хиляда песни. Цялата музика на арабите е събрана в 25 тома.
Също така в течение на цялата арабска култура са се родили и работили знаменити астролози, които са разработили много области в астрологията, особено
теорията
за така наречените части и също и други области.
Най-прочути и известни между тях са: Хал , Абу Бекир, Албу Багер. Ал Кабитус, Месахала, Абемрангел, Хиспаление, Албухали, Абумазар и други. От всичко горе казано за развитието на арабската култура се вижда, че там където се явят Белите Братя в една или друга форма, се развива и цъфти култура. И културата на целия свят в различни епохи се дължи на Бялото Братство, за което Учителят казва: "Има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където то се устнови има творчество, растеж, развитие." Когато това Братство е минавало през Арабия, след като излязло от Египет е минавало през Персия, се създава арабската култура, както посочих по-горе.
към текста >>
46.
въведение
- Влад Пашов (1902- 1974)
В книгата
Теорията
от Симеон Антипа, която е със спе- циален характер и е написана за учениците на школата, които са запознати с цялото учение и са имали нужда само от светли- на по магическата доктрина на Богомилството, се излага само тази доктрина на Богомилството.
разните апокрифни легенди. След това ще кажа няколко думи за окултната школа на богомилите и за техните нравствени възгледи. И най-после ще кажа няколко думи за социалните възгледи на богомилите, след което ще предам изказването на различни автори за Богомилството и след това разпростране- нието на Богомилството и неговия идеал. Така че ще разгледам най-напред Богомилството като ок- ултно учение и на второ място като обществено движение. Според автора на книгата Богомилство и богомили, епископ Симеон, Богомилството е едно от най-трудните за представяне западно окултно учение.
В книгата
Теорията
от Симеон Антипа, която е със спе- циален характер и е написана за учениците на школата, които са запознати с цялото учение и са имали нужда само от светли- на по магическата доктрина на Богомилството, се излага само тази доктрина на Богомилството.
Той казва: „Сега, когато аз по необходимост съм първият, който излагам системно учението в неговата съкровена стра- на, трябва да го изложа, като вземам за нишка кратките 7-8 страници, дето Един е нахвърлил учението, а за всички под- робности било до книгите, пазени в Малта, било най-често до летописите на света. Богомилството е преди всичко едно езотерично учение; като такова то знае, че свещените писания имат троен смисъл и затова зад външната история и моралните учения, те са тър- сили дълбокия вътрешен, мистичен смисъл на това, което се говори. В тази светлина те са разглеждали както Стария, така и Новия Завет. Те не отричат Стария Завет, както твърдят техните противници и някои изследователи на Богомилството, но го разбират в неговия вътрешен смисъл, като върху Битие- то на Мойсея изграждат величествена космогония. В езотеричната доктрина на Богомилството влизат както астрологията, алхимията, магията, тъй също и свещената хер- метична наука на Тарото и Кабалата, които те предават във ред легенди, като вземат за повод това, което е писал Мойсей с своето Битие.
към текста >>
47.
БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени детайли, книги на строгост и проникновение, бранни доспехи, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни — това е средата, която дава почва за работа на оногова, който трябваше да даде най-добрата българска книга, най-дълбоката
теория
на вечните искания и най-тънкото дело на човешкото осъществяване."
проповедник и разпространител на учението." Учителя Един летописец от десети век пише подробно за императорската /Магнаурската/ школа във Византия, където се възпитавали наследниците на престола. Понеже по това време още от Симеонови дни между Преслав и Византия имало връзка на приятелство, макар и не на интимност, и един от българските наследници на престола — Боян-Вениамин беше изпратен да се учи там. Поставен в двора на хитрите ромеи, между тънките оплитания на античния ум и на византийската сръчност, посред паметниците на великото онова изкуство, за което подробно разказва Константин Седми Багренородни в своите летописи, ние можем да си представим впечатленията, които е трябвало да упражнят ранните търсения на необикновения юноша.
Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени детайли, книги на строгост и проникновение, бранни доспехи, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни — това е средата, която дава почва за работа на оногова, който трябваше да даде най-добрата българска книга, най-дълбоката
теория
на вечните искания и най-тънкото дело на човешкото осъществяване."
В тази среда от изкуство, форма и начертания, дето го бе поставил народностния каприз на една национална съдба, Боян живя няколко години. В тази школа на ромейските наследници той срещна две лица, които трябваше да играят своята роля в идните събития и да дадат дан на почит Бояну — Мария, внучка на Роман Лакатник, също се учеше там. Един от главните възпитатели на имперската школа ни казват, че е бил Николай Мистик — канонист, литератор и философ, чието име е влязло в историята. Тези две лица — княгиня Мария и Николай Мистик, ясно очертават фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да заченат и родят между два набелязани полюса — тънката измамна красота на чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта. Нека се спрем и видим впечатлението, което младият мислител може да остави върху тези две лица, защото то е характерно.
към текста >>
48.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Наред с това той прави опит за системно изложение на цялото Богомилско учение под заглавие
Теория
на Милостта Божия, в която обгръща Мистериите, догмите и ритуалите на първото Богомилство.
Дванадесет книги за мистичния брак на богомила, писани под диктовката на самия Богомил. Образите на Боян, Богомил, Вотан и Алтотас. Начертанията на Скинията — диктувана от Боян. На Симеон Антипа се дължи единствената книга по история на богомилското движение — История на Милостта Божия, в която се дават сведения за учениците, учението и събитията в тяхната вътрешна връзка. Разгледани са тридесет и две години от движението — от 928 година нататък.
Наред с това той прави опит за системно изложение на цялото Богомилско учение под заглавие
Теория
на Милостта Божия, в която обгръща Мистериите, догмите и ритуалите на първото Богомилство.
Това са единствените книги, писани от вътрешен ученик и то в ранния период на Първото богомилско братство. От Симеон Антипа има и други книги, които ще изброя: Две книги под заглавие За синовете на Якова — богомилско изложение на кабалистичното предание. В тях се дават езотеричните картини на 12-те часа, подвизите, които трябва да извърши посветеният в седемте сфери на Вселената чрез развитието на качествата в себе си. Според изложението на книгата 12-те синове на Яков освен към 12-те зодиакални знаци имат отношение и към 12-те часа на денонощието. Така: Венеамин владее първия час.
към текста >>
49.
12. Пробуждане на космичното съзнание, 29 януари 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това не е
теория
, а е въпрос на опит и всеки може да го провери.
Възкресението е един идеал, който постепенно ще се постигне, то е едно състояние на съзнанието, което човек може да постигне. Първата стъпка в това направление е направена, когато имаме чисто и благородно сърце, светъл ум и добра воля. То е едно състояние, което изключва всички противоречия и недоразумения, при него човек ясно съзнава, че не може да умре, човек е господар на всички положения в живота. Той може да живее на земята и на Слънцето, на месечината; свободно се движи в пространството, може да вземе всички положения в живота; той е господар и на живота и на смъртта. Човек с космичното съзнание влиза вече във връзка и с други по-висши същества в космоса, той влиза в съзнателна връзка с Христа.
Това не е
теория
, а е въпрос на опит и всеки може да го провери.
Това е вече един опит на съзнанието. Защото отвънка и да се повика Христос това е само едно насилие на вашето съзнание, затова всеки трябва да направи лична, съзнателна среща с Христа, Който е на земята и работи за повдигането на човечеството. Когато човек започне да живее с космичното съзнание, той полага живота си на съвсем други принципи и закони - за него думите и делата вървят заедно; основен принцип в неговия живот е любовта; и той живее с любовта, а не само говори за нея. За него богатството и единството е факт, а не теория или мечта, той живее в закона на единството. Развитието и пробуждането на съзнанието става последователно, Човек е съществувал и преди онзи момент, за който се говори в Библията, че Бог създал човека от пръст, но с въвеждането на човека в рая, в него се събуди самосъзнанието, което е процес на съзнание, че не живеем, както трябва, а има и друг един процес, който го наричат „възкресение“, любов, Царство Божие и пр, Всички тия термини означават една велика истина, това е космичното съзнание, което носи безсмъртие на човека.
към текста >>
За него богатството и единството е факт, а не
теория
или мечта, той живее в закона на единството.
Човек с космичното съзнание влиза вече във връзка и с други по-висши същества в космоса, той влиза в съзнателна връзка с Христа. Това не е теория, а е въпрос на опит и всеки може да го провери. Това е вече един опит на съзнанието. Защото отвънка и да се повика Христос това е само едно насилие на вашето съзнание, затова всеки трябва да направи лична, съзнателна среща с Христа, Който е на земята и работи за повдигането на човечеството. Когато човек започне да живее с космичното съзнание, той полага живота си на съвсем други принципи и закони - за него думите и делата вървят заедно; основен принцип в неговия живот е любовта; и той живее с любовта, а не само говори за нея.
За него богатството и единството е факт, а не
теория
или мечта, той живее в закона на единството.
Развитието и пробуждането на съзнанието става последователно, Човек е съществувал и преди онзи момент, за който се говори в Библията, че Бог създал човека от пръст, но с въвеждането на човека в рая, в него се събуди самосъзнанието, което е процес на съзнание, че не живеем, както трябва, а има и друг един процес, който го наричат „възкресение“, любов, Царство Божие и пр, Всички тия термини означават една велика истина, това е космичното съзнание, което носи безсмъртие на човека. Човекът трябва да се освободи от сегашното положение и отношение, но то ще стане, когато се пробуди космичното съзнание - в него човек реализира мира, по който е копнял - той е господар на всички условия, той помага на всички, които имат нужда от неговата помощ. Когато в човека се отвори сърцето и е готов за всякаква жертва и когато живее с идеалите за общо човешкото благо, това не са прояви на самосъзнанието, а са първите проблясъци на свръхсъзнанието. И колкото повече се проявява съзнанието, толкова повече нашият живот се осмисля, защото не е въпрос да бягаме от живота, но въпросът е - да се разбира животът - защото само когато разбираме живота и го живеем по законите, които лежат в самото му битие, ще реализираме вековния копнеж на човека - свободата. А сега хората чакат да дойде някой отвънка да ги освободи.
към текста >>
50.
15. Творческият план на живота, 12 март 1933 г
- Влад Пашов (1902- 1974)
Туй, за което ви говоря, не е само една
теория
; има известни начини, по които можете да проверите тази истина.
Всеки един момент има нещо специфично в себе си, което го отличава от всички останали и всичкото това разнообразие принадлежи на един целокупен процес. Хората, които представляват отделни моменти в този творчески процес, един ден ще се слеят в едно хармонично цяло. Всички различия, които сега съществуват ще изчезнат и всички хора ще се почувстват като клетки на един грамаден космичен човек - едно съзнание ще прониква и обединява отделните форми. Тогаз всичко ще бъде в мир и ще се реализира Царството Божие. Всички хора ще заемат местата си в различните части на този Колективен Човек и всеки ще изпълнява функцията си, обусловена от мястото, което заема и пак ще остане място за хиляди и милиони кандидати да живеят в него.
Туй, за което ви говоря, не е само една
теория
; има известни начини, по които можете да проверите тази истина.
Аз не искам да ви занимавам с теории, но има една истина, която може да проверите, а теориите са само за упражнение на човешкия ум. Съвременните хора имат съвсем повърхностни понятия за човека и природата. У човека има известни чувства, които са свързани с известни жлези във физическото тяло и ако човек се вслуша в тях, ще се добере до едно велико познание и ще добие голямо прозрение върху световните тайни. Една жлеза, свързана с такова чувство имаме между веждите, друга в гърлото, трета в областта на сърцето, (в слънчевия възел) в слънчевото сплитане, четвърта в основата на гръбначния стълб. Има и други такива жлези, чрез които човек може да се ориентира в много работи, които сега му са непонятни.
към текста >>
51.
13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Теорията
на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на действителността.
Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро. Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък. Един закон ако се прилага от някой добър и разумен човек, ще има един резултат, а ако се прилага от някой неразумен и глупав човек, ще има друг резултат. С това не искам да кажа, че съвременният порядък е идеалният и желаният, а само изтъквам, че всеки порядък в света е напълно обусловен от хората, които живеят в него. И затова според нас, най-първо трябва да се изменят хората, да станат разумни и любящи и тогаз само по себе си ще имаме нов, идеален порядък на нещата.
Теорията
на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на действителността.
Не са условията, които създават нещата и явленията. Това може да се види от всеки, като проследи развитието на обществата в широк мащаб, а може да се провери и като се наблюдава живота в семействата. Има много семейства, които имат всички външни условия, но живеят като в ад - в раздори и недоразумения, а има семейства, които живеят в оскъдица в материално отношение, но имат любов и разумност и живеят отлично - в мир и веселие. Ревността, недоразуменията и половата разюзданост, които разстройваш съвременното семейство, в зависимост от условията ли са? Днешните ненормални отношения в семейството, са резултат на онова криво разбиране, което хората имат за мъжа и жената, и въобще за човека.
към текста >>
52.
14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Например, вземете хипотезата на Айнщайн - неговата тъй наречена „
Теория
на относителността“.
Приемете и това като една от многото хипотези, които имате. И ако е вярно, то въпреки вашето резервиране ще си остане вярно. Нашето приемане или отхвърляне не намалява цената на реалността, нито пък я увеличава. Така че, хипотезите са помощно средство при научното познание. И колкото са по-достоверни, толкова са по-ценни.
Например, вземете хипотезата на Айнщайн - неговата тъй наречена „
Теория
на относителността“.
Той поддържа, че Вселената е една относителна реалност и има формата на яйце. Това вселенско яйце първоначално е било малко колкото сапунено мехурче, а сега е станало толкова голямо, че се изискват 90 милиона години за светлината, за да стигне до края на Вселената. Според тази теория Вселената постоянно расте. И това е една научна хипотеза, която не е произволна, но е обоснована на известни научни наблюдения и факти. Има много хипотези в науката, които служат за обяснение на различни факти и явления.
към текста >>
Според тази
теория
Вселената постоянно расте.
Така че, хипотезите са помощно средство при научното познание. И колкото са по-достоверни, толкова са по-ценни. Например, вземете хипотезата на Айнщайн - неговата тъй наречена „Теория на относителността“. Той поддържа, че Вселената е една относителна реалност и има формата на яйце. Това вселенско яйце първоначално е било малко колкото сапунено мехурче, а сега е станало толкова голямо, че се изискват 90 милиона години за светлината, за да стигне до края на Вселената.
Според тази
теория
Вселената постоянно расте.
И това е една научна хипотеза, която не е произволна, но е обоснована на известни научни наблюдения и факти. Има много хипотези в науката, които служат за обяснение на различни факти и явления. Например, едни учени поддържат, че Земята е обла, а други поддържат, че е вдлъбната. Но един ден човек ще дойде до положение да знае нещата такива, каквито са, за да няма нужда от хипотези. Ако човек може да развие своето съзнание така, че да обгърне Земята, той ще види обла ли е тя или вдлъбната.
към текста >>
53.
16. Пред прага на новото, (Липсва дата)
- Влад Пашов (1902- 1974)
Индусите имат една
теория
, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи.
Например, гледаш едно представление и след като го гледаш, излизаш със същите инстинкти, страсти и стремежи, каквито си имал преди. Какво те ползва тогава то? Същият закон се отнася и за музиката, църквата, разните събрания и пр. Докато човек е в църквата е смирен, а като излезе от нея е оформено животно. И аз намирам известно сходство между човека и вълка.
Индусите имат една
теория
, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи.
Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата. И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност. Ти можеш да отричаш светлината в стаята си, но не можеш да отречеш светлината в широкия свят. Можеш да отричаш Бога като едно понятие, но не можеш да отречеш целокупния живот, който съществува.
към текста >>
54.
МЕТОДИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРИЯТЕЛСТВО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като възприемете и прилагате тази
теория
, вие ще се развързвате.
дите от въжетата, с които са вързани. Ако ги критикувате и мразите, без да съзнавате даже, вие завързвате краката и ръцете им с въжета. Срещнете ли човек, на когото ръцете и краката са вързани, освободете го. Той всякога ще ви благославя. Това е новата философия на Живота, която носи освобождение на хората.
Като възприемете и прилагате тази
теория
, вие ще се развързвате.
Ако не сте вързани, ще внимавате да не дойде някой да ви върже. Когато са свободни, хората живеят в хармония и Любов. Като ученици работете върху себе си – вие да разбирате хората, а не те да ви разбират. От вас се иска да говорите само добри, по- ложителни думи.
към текста >>
55.
УЧЕНИКЪТ И СИЛИТЕ НА ПРИРОДАТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Остане ли на
теория
да ги изучава, мъчно може да ги разбере.
И обратно – натъкнете ли се на отрицателното в себе си, трябва да изучавате положителните сили в техните действия. Като изучавате силите в Природата, ще видите, че съществува положително и отрицателно Добро, както и положително и отрицателно зло. От една страна, положителното и отрицателното Добро се привличат, а от друга, положителното Добро и отрицателното зло се привличат. Когато отрицателното Добро и положителното зло се привличат, доброто печели; когато положителното Добро и отрицателното зло се привличат, злото печели. Това са закони, които човек научава в живота си.
Остане ли на
теория
да ги изучава, мъчно може да ги разбере.
Отношенията между хората не са нищо друго, освен прилагане на тези закони. Като говорим за силите на Природата, ние имаме предвид Разумната Природа, която уравновесява действието на своите сили. Не ги ли уравновесява, те произвеждат нежелани резултати – експлозии, взривове, революции и т. н. Пазете се от положителните сили на злото, които произвеждат в човека взрив, и от отрицателните сили на злото, които смразяват и свиват. За да не се пука, човек трябва да се разширява; за да не се смрази и смали, трябва да се издигне над обикновените условия на живота.
към текста >>
56.
За Учението на Бялото Братство
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Учението на Бялото Братство има особено разбиране за създаването на света, особена
теория
.
Тези тела сега се градят. Аз говоря за граденето на това Ново тяло, от което ще излезе вашето Възкресение. В този смисъл аз искам да се заемете да изучите Учението на Бялото Братство. Вие ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм, в теософията, в християнството – навсякъде ще го намерите. В туй Учение навсякъде има единство, в него няма разногласие.
В Учението на Бялото Братство има особено разбиране за създаването на света, особена
теория
.
Бялото Братство никога не оспорва съвременните теории, то си мълчи за тях. То не казва никому: “Ти не си прав”. За това, което съвременните учени са видели и описали, прави са. Но когато искат да описват това, което не са видели, там трябва да мълчат. В Бялото Братство Учението е неизменно, в него изключенията са много редки, те много скоро ги поправят.
към текста >>
57.
ВЛИЯНИЕТО НА МИСЪЛТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Теорията
е тясно свързана с практиката.
• 996 • Влиянието на мисълта. Всяко знание, от което се ползва мисълта, принася полза на целия човек.
Теорията
е тясно свързана с практиката.
Закон е: всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, е в полза и на целия организъм. Кога ще се отрази мисълта върху организма не е важно. Може още днес, може и след хиляда години. Същото е изказано със
към текста >>
58.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато древните развиха геоцентричната
теория
за строежа на нашата система, те имаха предвид именно действието на планетните течения в аурата на Земята и психологически - в човешкото съзнание.
Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителят, засега са запушени за общото развитие и то се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията засега изучава само седемте планетни течения, които взимат активно участие в развитието. И колкото повече човек се издига в развитието си, той постепенно отпушва запушените в него течения, а когато отпуши и дванадесетте, дванадесетте извора на живота, в него ще потекат всички творчески сили на Космоса и той ще постигне съвършенството.
Когато древните развиха геоцентричната
теория
за строежа на нашата система, те имаха предвид именно действието на планетните течения в аурата на Земята и психологически - в човешкото съзнание.
Така че всъщност имаме дванадесет планети, които отговарят на дванадесетте зодиакални знака, като всяка планета е проводник на силите на един знак. Както видяхме, зодиакалните знаци представят живи образи от космичното пространство, през което минава Слънцето, което поглъща, така да се каже, разумните сили на тези живи области и от своя страна ги предава на планетите. Така че всяка планета е динамично проявление на един знак. Знаците представят вродените, но скрити качества на организма, а планетите символизират онези активни сили, които пробуждат тези скрити свойства. Дванадесетте знаци на зодиака представят човешкия организъм, а сред седемте планетни течения Слънцето символизира човешкия дух, висшата индивидуалност.
към текста >>
59.
Неподвижните звезди
- Влад Пашов (1902- 1974)
В следващата глава ще изложа накратко
теорията
и техниката на съставянето на хороскопа, за да може всеки да започне чрез практиката да изучава основно
теорията
на астрологията.
Включването на неподвижните звезди като фактори в хороскопа е необходимо, защото често намираме, че някои явления и събития не се обясняват задоволително само с другите фактори. *** С изложеното дотук направих едно кратко изложение на елементите на астрологията. Споменах и за основните астрологични комбинации - именно, основните отношения между знаците и планетите. Има и други комбинации, които са също така необходими, но ще ги разгледам по-късно.
В следващата глава ще изложа накратко
теорията
и техниката на съставянето на хороскопа, за да може всеки да започне чрез практиката да изучава основно
теорията
на астрологията.
към текста >>
60.
32–ро писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той никога не напуща Школата - денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе при своя Учител, който му преподава
теория
.
Те няма да бъдат многобройни, но всички хора от тази раса ще бъдат мощни по ум, сърце и воля, по душа и дух, Тези хора ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: Възможно е всички да живеем в Любов, в Светлина, Мир и Радост, които Бог ни е дал. 64. Като говоря за Ученика, аз вземам тази дума и в тесен, и в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под Ученик разбирам този, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Когато говоря за Ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния Ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят.
Той никога не напуща Школата - денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе при своя Учител, който му преподава
теория
.
На другия ден се връща пак на земята да продължи своите практически занимания в лабораторията. Този Ученик постоянно учи - горе на небето учи теория, а долу на земята - практика. Като говоря за идейния Ученик, разбирам този именно, който учи горе, а долу прилага. Като говоря за Ученика в тесен смисъл на думата, разбирам този, който учи на земята, а като заспи вечерно време, не ходи горе да учи. Идейните Ученици знаят, че всякога са Ученици.
към текста >>
Този Ученик постоянно учи - горе на небето учи
теория
, а долу на земята - практика.
В тесен смисъл на думата, под Ученик разбирам този, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Когато говоря за Ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния Ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща Школата - денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе при своя Учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята да продължи своите практически занимания в лабораторията.
Този Ученик постоянно учи - горе на небето учи
теория
, а долу на земята - практика.
Като говоря за идейния Ученик, разбирам този именно, който учи горе, а долу прилага. Като говоря за Ученика в тесен смисъл на думата, разбирам този, който учи на земята, а като заспи вечерно време, не ходи горе да учи. Идейните Ученици знаят, че всякога са Ученици. И в един живот, и във втори, и в трети и четвърти, те знаят, че всякога са били и ще бъдат Ученици. И след време, когато нашата земя и цялата Слънчева система завършат своето развитие, те ще минат като Ученици в нова Школа, при нови условия.
към текста >>
61.
40-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Влезете ли в един клас, всички предмети на класа ще ги проучавате хубаво и на
теория
, и на опит.
И каквото решите, да го изпълните. 12. Всички, които се запишат в Школата, ще ви разделим на пет класа - мъже и жени. Всеки един Ученик трябва да знае в кой клас влиза. Тези класове са еднакви. Всеки един от вас ще си избере един клас, но като влезе, ще го свърши.
Влезете ли в един клас, всички предмети на класа ще ги проучавате хубаво и на
теория
, и на опит.
И като дадете обещание да завършите класа, ще го изпълните. Като свършите първия клас, ще ви питам: Искате ли да влезете във втори клас Ще си помислите и като искате да влезете, ще го свършите. И тогава, като свършите петте класа, ще ви дам диплом, т.е. Братството ще ви даде диплом, че сте един от способните Ученици. Няма да се интересувате кой в кой клас е.
към текста >>
Във всяка Окултна Школа има и
теория
, и практически опити.
Сега някои ще кажат, че не е необходимо да влизат в класа, и вън могат да научат това, което се учи в класа. И вън можете да придобиете това знание, но в класа е друго. Но които влизат в Школата ще се стегнат да учат. Тогава Бог на прилежните помага. Ще учите не само теоретически, но и практически, ще прилагате.
Във всяка Окултна Школа има и
теория
, и практически опити.
Там, в Школата, не е място на хвалби, само да казвате, че знаете нещо, но трябва да покажете, че го знаете. 13. Като Ученици ще се стараете да бъдете изправни, защото у Бога измяна няма. И кой каквото прави, това ще намери. Ако изпълнявате всичко както Бог изпълнява, то като влезете в другия свят ще намерите един път постлан с рози. Величието на човека седи в това да изпълнява обещанията, които е дал пред себе си.
към текста >>
62.
ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
За да се популяризира една
теория
, трябва да има хора, готови да я приложат.
По начина, по който разгръщаше и оправяше всеки чертеж и ми разказваше как е ходил от град на град, разбрах, че тази работа му беше много скъпа. - Учителю, защо не популяризирате това свое дело? Това са толкова ценни данни! - Аз изпълних задачата си към българския народ. Едно трябва да се знае: всяка идея, колкото и малка или велика да е тя, има определено време за своето развитие.
За да се популяризира една
теория
, трябва да има хора, готови да я приложат.
Хората са още деца. Няма още кой да слуша и като слуша, да разбира. Не бива да се бърза. Нищо не се губи. Всичко чака своето време.
към текста >>
Всяка
теория
чака своето време.
Не бива да се бърза. Нищо не се губи. Всичко чака своето време. Хората ще огладнеят и ще потърсят духовна храна. Ще дойде време, когато човечеството ще потърси Словото и тогава неразбраното ще стане разбрано.
Всяка
теория
чака своето време.
За Бога няма време и пространство, има само непреривна Живот-реалност, която съгражда и възлиза. Почувствах, че сам Бог говореше през устата на Учителя в този свещен час за онези, които имат уши да слушат. Когато престана да говори, за миг Учителя затвори очите си. След това стана и погледите ни се срещнаха. Никой не произнесе нито дума.
към текста >>
63.
НОВИЯТ ЧОВЕК
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Но това е
теория
.
Всяка добродетел има своя линия на движение. Може да се проведат наблюдения, за да се види влиянието на различните движения за приемане и предаване на известни психически и физически енергии. Всички органи на човешкото тяло са свързани с психически процеси. Някои ключови формули, произнесени правилно и придружени от музика и движения, могат да имат огромно значение. Когато човек съзнателно движи ръцете и краката си, той привежда към дейност съответните мозъчни центрове, които привличат към себе си повече кръв и енергия, а енергията е сила!
Но това е
теория
.
Ти започни да правиш с децата тези девет упражнения. На следната сутрин показах на децата упражненията. Те много ги харесаха и оттогава всяка сутрин започвахме нашите занимания с тези девет упражнения, които наричахме „Ведрина". Имах две курсистки, и те правеха упражненията заедно с децата. За моя приятна изненада след няколко дни едната ми се похвали, че имала непрекъснати невралгични главоболия, но откакто прави тези упражнения, главата не я боли вече.
към текста >>
64.
Съдържание
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ПЪРВА ЧАСТ —
ТЕОРИЯ
СЪДЪРЖАНИЕ Предговор.
ПЪРВА ЧАСТ —
ТЕОРИЯ
Възпитателят. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. Играта като възпитателен център.
към текста >>
65.
Предговор.
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Теория
; 2.
ПРЕДГОВОР Интересът, с който се посрещна първото издание на книгата ми, ме насърчи да я поставя наново под печат, съобразявайки се с духа на новото време. Като запазвам основната линия на първото издание, прибавям няколко нови глави и същевременно я разделям на три отдела: 1.
Теория
; 2.
Практика и 3. Материали за игри, песни, стихотворения и приказки. В първата теоретична част, засягам редица педагогични въпроси, от правилното поставяне на които зависи успехът на работата в детската градина. С дадените бележки не претендирам да съм изчерпила основните въпроси на теорията за предучилищното образование, но синтезира онова, към което ме е насочвала практиката. Във втората част излагам дългогодишния си опит при непосредствената ми работа с малките.
към текста >>
С дадените бележки не претендирам да съм изчерпила основните въпроси на
теорията
за предучилищното образование, но синтезира онова, към което ме е насочвала практиката.
Като запазвам основната линия на първото издание, прибавям няколко нови глави и същевременно я разделям на три отдела: 1. Теория; 2. Практика и 3. Материали за игри, песни, стихотворения и приказки. В първата теоретична част, засягам редица педагогични въпроси, от правилното поставяне на които зависи успехът на работата в детската градина.
С дадените бележки не претендирам да съм изчерпила основните въпроси на
теорията
за предучилищното образование, но синтезира онова, към което ме е насочвала практиката.
Във втората част излагам дългогодишния си опит при непосредствената ми работа с малките. Не считам казаното като единствен метод, но по-скоро като един от многото начини за работа с малките. Противница съм на работа по шаблон, което ясно подчертавам на няколко места. Дадените характерни лекции и разпределение обаче ще ни бъдат в услуга да следим развитието на системността в работата ни. Истинският майстор умее да се импулсира от опита на другите без да подражава.
към текста >>
66.
Възпитателят
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Една идея, колкото велика и нова да е тя, няма ли подготвени хора, които да я почувствуват и приложат като своя, ще остане само
теория
и мъртва буква.
Но затова сме свидетели и ковачи на нова история. В пламъците на догарящото старо днес се ражда новият човек. Кой ще го вдъхнови и насочи ? Кой ще го закваси, отрасте и възпита в истинския прогресивен нов дух? Ето голямата задача, която се поставя днес и от която зависи целият прогрес на човечеството.
Една идея, колкото велика и нова да е тя, няма ли подготвени хора, които да я почувствуват и приложат като своя, ще остане само
теория
и мъртва буква.
Дошъл е крайният момент, в който всеки трябва да Приобщи сили и способности за общото издигане на сплотения българския народ, който е частица от огромния масив на цялото човечество. България има нужда от добри работници и прогресивни, честни хора. И ако искаме новото да успее, трябва да създадем, отгледаме и възпитаме нови хора. А кой създава и възпитава характери? — Възпитателят.
към текста >>
67.
Ученик
- Георги Радев (1900–1940)
който му преподава
теория
.
Като говоря за ученика, аз имам предвид преди всичко идейния ученик. Този ученик се учи и тук на Земята – в този свят, и горе – в Невидимия свят. Той никога не напуска Школата – денем се учи в лабораторията на Земята, а нощем отива горе, при своя Учител,
който му преподава
теория
.
На следния ден той пак се връща на Земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Идейният ученик знае, че всякога е ученик – бил е, е и всякога ще бъде такъв. И след време, когато Земята, както и цялата Слънчева система, завършат своето развитие, той ще
към текста >>
68.
ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ
- Методи Константинов (1902-1979)
Хегел има заслуга, че сля гносеологията -
теорията
на познанието, на която Кант бе идеологът - е диалектичния метод.
като етапи от развитието на разума. Той твърди, че това развитие се осъществява чрез „скокове". Ще поставим един важен въпрос, който ще разгледаме в следващото изложение: от къде произлизат прогресивните елементи на съзнанието при тези „скокове"? Както е известно, според Материализма съзнанието е продукт на материалното развитие. От къде този продукт черпи сила, за да пресъздаде заобикалящата действителност?
Хегел има заслуга, че сля гносеологията -
теорията
на познанието, на която Кант бе идеологът - е диалектичния метод.
Последният се развива под знака на Идеализма. Хегел разглежда природата не само като състояние на покой и неподвижност, на застой и неизменност, а като състояние на движение и на непрекъсната трансформация. Причината за това движение и трансформация се намира не вън, а вътре в самата природа. В природата и в обществото развитието се извършва по силата на вътрешните, присъщи на обектите и явления, противоречия по силата на „самодвижението". Маркс, от своя страна, подхвана тази идея на Хегел, но вече под знака на Материализма.
към текста >>
69.
ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Методи не можел да проумее та нима вече окултното знание, което е било само на
теория
и сега тук на Изгрева някой пръв го е осъществил и то е именно този негов съперник.
А това е бил Михаил Иванов. И така нашият Методи вижда своят познат и съперник с променена външност и променена глава. Предния ден е бил с кестенява коса, леко изрусена, а днес е вече с черна коса. Попитал го е как и по какъв начин е станало това претворяване и тази промяна с него. Михаил му отговорил гордо и пренебрежително: „С магически формули и магическа операция за една нощ".
Методи не можел да проумее та нима вече окултното знание, което е било само на
теория
и сега тук на Изгрева някой пръв го е осъществил и то е именно този негов съперник.
Значи той е вече много напреднал и не само това, но си служи с окултни формули и разполага със сила и мощ за такива невероятни човешки претворяване от един вид в друг. По онова време се разправяха какви ли не фантазии за окултистите от изтока, за онези от запада и като че ли всички искаха да прикачат към себе се някоя от случките описани в „1001 нощ". Ето тук учениците посещаваха Школата, имаха формули от Словото на Учителя, но никога такова нещо досега не беше се случвало - за една нощ от кестеняв да станеш на черноок с черна коса. Какво означава това? Значи някои са така напреднали, а други са отпаднали.
към текста >>
70.
ВРЪЗКА С БОГА
- Теофана Савова
Ние имаме своя
теория
, която трябва да приложим в живота си, да видим тогава какви резултати ще даде!
Той започва да се гневи, сърди се на този, на онзи, иска да си отмъсти, недоволен е. След това Божественото съзнание започва да му говори: „Прости на тия хора, дето не ти угодиха. Слабости имат, затова са сгрешили! " Тия две съзнания в човека вървят паралелно. Бог в нас ни учи как трябва да живеем, но ние казваме: „Господи, засега Ти стой малко настрана.
Ние имаме своя
теория
, която трябва да приложим в живота си, да видим тогава какви резултати ще даде!
" Господ отстъпва и казва: „Добре, приложете вашата теория! " Докато ние съдим хората, работата върви добре, но щом почнат да ни съдят, работата ни тръгва зле. Казано е в Писанието: „Който съди, съден ще бъде, с каквато мярка мерите, с такава ще ви отмерят! " Ние не говорим за външните прояви на човека, но за проявите на човешкото съзнание.
към текста >>
" Господ отстъпва и казва: „Добре, приложете вашата
теория
!
След това Божественото съзнание започва да му говори: „Прости на тия хора, дето не ти угодиха. Слабости имат, затова са сгрешили! " Тия две съзнания в човека вървят паралелно. Бог в нас ни учи как трябва да живеем, но ние казваме: „Господи, засега Ти стой малко настрана. Ние имаме своя теория, която трябва да приложим в живота си, да видим тогава какви резултати ще даде!
" Господ отстъпва и казва: „Добре, приложете вашата
теория
!
" Докато ние съдим хората, работата върви добре, но щом почнат да ни съдят, работата ни тръгва зле. Казано е в Писанието: „Който съди, съден ще бъде, с каквато мярка мерите, с такава ще ви отмерят! " Ние не говорим за външните прояви на човека, но за проявите на човешкото съзнание. За нас е по-важно съзнанието на човека, а не това, какви думи е казал.
към текста >>
71.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
- Светозар Няголов ( -2013)
той разработва и изнася пред света своята „
Теория
на относителността която блестящо се доказва и потвърждава при станалото на 29 май 1919 г.
Неговите постоянни излизания в полето и гората, където често и остава по цяла нощ, каля се, мокри се от дъжда и се завръща много изпоцапан, предизвикват нейното справедливо недоволство. Освен това Алберт е много разсеян. Всичко това става причина тя да го напусне. Айнщайн се оженва за втори път за еврейката Елза, която го обича изключително много и го гледа като малко дете. През 1915 г.
той разработва и изнася пред света своята „
Теория
на относителността която блестящо се доказва и потвърждава при станалото на 29 май 1919 г.
пълно слънчево затъмнение. Изведнъж Айнщайн става световноизвестен учен, почитан и уважаван и в самата Германия. Идването на власт на националсоциалистите , начело с Адолф Хитлер, се ознаменува с обща борба и тотално гонение срещу евреите. В миналото германците са същите онези римляни, които владеят света и на които Христос, след Възкресението си, им разруши държавата, защото евреите го разпнаха. Затова сега германците започват жестоко и настървено да гонят, мъчат и избиват с всички методи и средства своите граждани от еврейски произход.
към текста >>
72.
6.2 Еврейският въпрос
- Светозар Няголов ( -2013)
той изнася пред света
теорията
на относителноста, която е блестящо доказана и потвърдена при пълното слънчево затъмнение на 29 май 1919 година.
Често излиза сред природата и понякога остава по цяла нощ на полето. Оженва се за Милена Марич - негова състудентка, отлична математичка, последователка на католическата религия, от която има двама синове, но жена му не могла да го гледа и да търпи постоянно да скита нощем и да се връща кален и мокър. Освен това той е много разсеян и тя го напуска. Оженва се втори път за еврейката Елза, която го гледа като малко дете. В 1915 г.
той изнася пред света
теорията
на относителноста, която е блестящо доказана и потвърдена при пълното слънчево затъмнение на 29 май 1919 година.
Тогава той става световноизвестен учен. Идването на власт на национал-социалистите, начело с Хитлер, се ознаменува с остра борба срещу еврейството. Германците са същите онези римляни, на които Христос след възкресението си им разруши държавата. Причината за това е разпъването на Христа от евреите. Затова германците така настървено и жестоко гонят, избиват и мъчат с всички средства евреите.
към текста >>
73.
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
- Георги Томалевски (1897-1988)
Една
теория
събаря друга и първата отива в забвение.
Ще нахранят душите си тези, които идват гладни за музика, тези, които имат насъщна нужда от нея. Останалите ще възприемат музикалното изпълнение с вежливо снизхождение. И са редки случаите, когато между слушателите има и такива, които са дошли от учтивост към този, който ги е поканил. Така е и със словото на посветените, които са дошли на земята с поръчение да разведрят душната атмосфера на живота и да напомнят, че съществува нещо повече от това, което виждаме със земните си очи. Всеки знае как теориите в науката, бидейки стъпала за възхода на научната мисъл, се приемат за известно време, а после се отричат.
Една
теория
събаря друга и първата отива в забвение.
Това е храната, за която в Евангелието се казва, че се „разваля“. Учителите на човечеството идват да поднесат храната, която „не се разваля“ и да покажат, че сенките на живота не са реалността. Ако един събеседник с чувствителна душевна организация би имал щастието да бъде в по-близък контакт с Учителя и да приказва с него по някакъв въпрос, би бил достатъчен само един час, за да усети необикновеното в неговото присъствие. В духовното „поле“ на неговата същност противоречията намираха бързо разрешение. И не само от думите, които ще чуе натовареният с някакви грижи или съмнения събеседник, а от самото присъствие на Учителя, което е в същност алхимическото претворяване на състоянието.
към текста >>
74.
Проблемът за здравето
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска
теория
, както и със специфични концепции в тази област.
С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека. Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика. Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми. Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса. Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото устройство и функция.
Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска
теория
, както и със специфични концепции в тази област.
Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и душа. Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина субстанция, а тези три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими отношения, при които доминираща е най-фината компонента, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. Мисълта на Учителя за взаимоотношенията на материя, душа и дух ще изразим със следното сравнение: да си представим, че човек се намира в едно превозно средство - автомобил, самолет или кораб. Той си служи с него, пътува. Първата система представлява типично материално-механическата организация.
към текста >>
75.
Разговори с Учителя. Разговор седми
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ето защо истинският духовен човек не бива и не може да бъде сляп и фанатичен последовател на някоя научна
теория
.
Това, че конят е хвърлил човека, е едно привидно зло, тъй като кракът се оправил. Затова, ако в живота си срещнете някакво препятствие, което ще изправи „изкълчения“ крак, не роптайте. Материализмът, който е окачествен от много хора и философи като едно зло, все пак играе една положителна роля в живота. Той изчиства много от паяжината, оставена от времето на схоластиката и грубото суеверие. Той сам ще стане причина хората да придобият едно ново съзнание, чрез което ще бъдат изтълкувани правилно фактите и явленията, от които материалистическата наука прави ново суеверие и нов фанатизъм.
Ето защо истинският духовен човек не бива и не може да бъде сляп и фанатичен последовател на някоя научна
теория
.
Ученикът: Кои желания на ученика заслужават да бъдат реализирани и дали е възможно и полезно всякога това? Учителят: Желанията не са произволни. Те се импулсират от някакъв център. Понякога не от един, а от няколко центрове. Във всички случаи желанията трябва да бъдат изпращани най-напред в свръхсъзнанието.
към текста >>
76.
Разговори с Учителя. Разговор осми
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тя е над
теорията
и хипотезите.
В любовта няма никакво противоречие. Това, което казах за Любовта, отнася се и за Мъдростта. Мъдростта е нещо повече от знанието, което хората придобиват в живота. В знанието има и грешки, и заблуждения. Съществуват противоречиви и отричащи се една с друга теории, но мъдростта е една и неизменна.
Тя е над
теорията
и хипотезите.
Те може да се нарекат стъпала към Мъдростта, която е над всяко знание. Мъдростта се извлича от знанията и проблясва само в една пробудена душа! Същата абсолютна и безкрайна чистота, липса на каквито и да е ограничения притежава Истината. Истината ражда свободата, но в свободата, която имат човеците на тази земя, съществуват и ограничения. В Истината няма никакви ограничения!
към текста >>
77.
Астрологически качества на гласа
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Учителю, — казах аз — в официалната
теория
на музиката не са познати тези качества на тоновете.
— Тонът "РЕ" има оранжев цвят и отговаря на скъпоценният камък Сардоникс, тонът "МИ" има жълт цвят и отговаря на Халкедона и Хризолита. Тонът "ФА" има зелен цвят и отговаря на Смарагда. Тонът „СОЛ" има светло син цвят и отговаря на Верилия. Тонът "ЛА" има небесно, по-тъмно син цвят и отговаря на Сапфира. Тонът "СИ" има светло виолетов цвят и отговаря на Аметиста.
— Учителю, — казах аз — в официалната
теория
на музиката не са познати тези качества на тоновете.
— Гамата в Божествения свят има друго съотношение. Всеки тон в Божествената гама е жив. Той е една Вселена, една звезда, една планета с живот в себе си. Там като пееш тоновете, ти с изпяването на всеки тон се изкачваш нагоре и посещаваш всяка планета и всяка звезда. Който само помисли да се върне назад, връщат го на Земята и отново той се въплътява.
към текста >>
78.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
- Константин Златев
Дънов оценява високо
теорията
за интуицията на Анри Бергсон и я приема като основна в своята гносеология (вкл.
Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П. Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма). Но П. Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение към окултизма като към суеверие. Учителят П.
Дънов оценява високо
теорията
за интуицията на Анри Бергсон и я приема като основна в своята гносеология (вкл.
твърдението, че интуицията е едно от най-важните качества на формиращата се VI раса). Могат да бъдат открити паралели и с други идейни течения от подобен характер: антропософията на д-р Рудолф Щайнер, теософските трудове на Елена Блаватска, Ани Безант, Чарлз Ледбитър, Алис Бейли, Мейбъл Колинз и др., японското духовно движение Оомото, бахайството в Иран и т.н. б) връзки и взаимоотношения с християнството Що се отнася до християнството, то бива смятано от Учителя П. Дънов не за сродна религиозно-философска система, а за същото учение, т. е.
към текста >>
От
теорията
към практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П.
Няма защо да му казвате, че Господ ще промисли за него. Носите кожух, метнете го на неговия гръб, кожухът ще започне да му говори, че Господ го обича. Вие казвате: "Господ ще промисли за тебе", а кожух не му давате. Помнете: добрите ви дела ще останат с вас. Където и да отидете, те ще вървят подир вас."
От
теорията
към практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П.
Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания. Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас. А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати. Така своеобразната верига мисъл слово дело се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението. В този смисъл Учителят П.
към текста >>
79.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
- Константин Златев
Ето още едно предизвикателство на прехода от
теорията
към практиката.
Когато Бог, т. е. Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза." 12. Брак и партньорство според Словото на Учителя П. Дънов
Ето още едно предизвикателство на прехода от
теорията
към практиката.
Познанията ни за Любовта би трябвало да бъдат приложени в живота - в ежедневието, в отношението ни към хората и природата. Не на последно място - и при избора на партньор от другия пол. Именно Божествената (а не човешката!) Любов е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение. На много места в своето Слово Учителят П. Дънов хвърля обилна светлина върху отношенията между двата пола.
към текста >>
80.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
- Константин Златев
Според великия немски философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната
теория
за първичната природа на всичко съществуващо, назована монадология , ние живеем в най- добрия от всички възможни светове.
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА МЪДРОСТТА 1. Същност на Мъдростта а) Мъдростта като творчески принцип в Космоса Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин, изначално е вложил в него Своята велика и неизчерпаема Мъдрост.
Според великия немски философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната
теория
за първичната природа на всичко съществуващо, назована монадология , ние живеем в най- добрия от всички възможни светове.
В сътворената от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца. В тази насока заслужават внимание разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята.
към текста >>
81.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
- Константин Златев
Висша изява на принципа е
теорията
и практиката на християнството и най-вече - благовестието и личният пример на Господ Иисус Христос.
То е един свят на произвол" (Учителят П. Дънов). г) "Не се бори със злото! " Непротивенето на злото е основен принцип в не една световни религии. За първи път го срещаме в будизма.
Висша изява на принципа е
теорията
и практиката на християнството и най-вече - благовестието и личният пример на Господ Иисус Христос.
Езотерич- ното знание ни съветва категорично да не се борим със злото. По този начин - напътства ни то - ние само увеличаваме неговата енергия. В същия дух са издържани и съответните поучения на Учителя П. Дънов. Той казва: "Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва.
към текста >>
82.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
- Константин Златев
Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (
теорията
за т.нар.
Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо. В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo! (Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог.
Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (
теорията
за т.нар.
"панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството. Велика е тайната на живота! Сам по себе си загадка, той е разпространен навред - никой в началото на третото хилядолетие сл. Р. Хр. не би се наел да оспорва неговата вездесъщност.
към текста >>
83.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
- Константин Златев
Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната
теория
на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните.
Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство.
Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната
теория
на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните.
В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества.
към текста >>
84.
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
- Константин Златев
1.
Теория
на познанието
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
1.
Теория
на познанието
"В природата съществува закон на единство, който се потвърждава навсякъде в живота, в науката, в изкуствата. Например, ако разгледаме знанието, ще забележим, че между всички негови части пак съществува единство. В такъв случай истинското знание е това, което може да бъде украшение, помощ, светлина на човека (курсивът мой - К. З.). Знание, което не е нито украшение, нито светлина, нито помощ за човека, то е бреме - нищо повече. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
Теорията
на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата - духовна и материална.
Те - в качеството си на негови носители - се стремят да го предадат на своите по-малки братя и сестри на разбираем за тях език, служейки си с представите и понятията, които използва и нашият съвременник. Така "простосмъртните" правят крачка напред в осъзнаването и осмислянето на действителността, която ги заобикаля и поставя пред тях за решаване цяла поредица екзистенциални въпроси. Динамичното знание е живо. То не е плод на външния механичен опит, а се ражда като резултат от живия вътрешен опит. Неговата лаборатория е самият човек - неговото съзнание и организмът му, тялото и душата му.
Теорията
на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата - духовна и материална.
Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т. е. в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази "вътрешния смисъл на самия живот". Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й.
към текста >>
"Трябва ли музикантът да ви говори много за
теорията
на музиката?
Според него опознаването на човека води до опознаване на Космоса и обратно. Светът е единен. Каквото е горе, това е и долу (II принцип на херметизма - за съответствието /аналогията). Това познание не е плод на кабинетни занимания, на интелектуални конструкции - то обгръща живия живот в неговата вселенска всеобхватност. Това е вид познание, постигано чрез действието, а не чрез категории.
"Трябва ли музикантът да ви говори много за
теорията
на музиката?
Той дава едно правило и веднага взима цигулката и започва да свири... Отивате при някой шивач. Той ви предаде няколко теоретични познания и след това започва да шие: взима игла, напръстник, ножици и ви показва как се шие. Това е знание. Истинското знание включва и теория, и практика. То изключва всякакъв спор (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
Истинското знание включва и
теория
, и практика.
Това е вид познание, постигано чрез действието, а не чрез категории. "Трябва ли музикантът да ви говори много за теорията на музиката? Той дава едно правило и веднага взима цигулката и започва да свири... Отивате при някой шивач. Той ви предаде няколко теоретични познания и след това започва да шие: взима игла, напръстник, ножици и ви показва как се шие. Това е знание.
Истинското знание включва и
теория
, и практика.
То изключва всякакъв спор (курсивът мой - К. З.). Трябва ли да спорите как се свири, как се рисува, как се шие? Едно време се е свирило, рисувало по един начин, сега - по друг " (Учителят П. Дънов). Знанието е правене, действие, развитие. Това е същината на пътя към природата.
към текста >>
По този начин гносеологията (
теорията
на познанието), разбрана и осмислена като
теория
на познаване и прилагане на Любовта като творческа сила в Битието, е основно направление в теоретичната система на Учителя П. Дънов.
Истината - като проява на Бога - носи пълна хармония и свобода, изразена в примиря- ването на всички противоречия. Като цяло в учението на Учителя П. Дънов се отделя най-голямо място именно на познанието, защото се приема, че човек не е приложил Христовото учение, тъй като трябва да знае на практика как да го направи. Наставленията, които Учителят на ББ в нашата страна дава на своите ученици и последователи, биват възприемани като уроци за усвояване. Този основен акцент, който изиграва решаваща роля при дефинирането на цялостното учение като окултно, бива обусловен от приведените по-горе принципи за непознаваемост на същността на явленията, както и за възможността за мистично сливане с тях по пътя на интуицията, и обхваща главните етически направления.
По този начин гносеологията (
теорията
на познанието), разбрана и осмислена като
теория
на познаване и прилагане на Любовта като творческа сила в Битието, е основно направление в теоретичната система на Учителя П. Дънов.
В Новото учение, както наричаме още това Слово на планетар- ното обновление, биват проучвани едновременно законите и на трите свята - физическия (който отговаря на стомашната система у човека; физическите сили и закони са създали стомашната система); духовния (който отговаря на дихателната система; това е светът на силите) и Божествения (който отговаря на главата и мисълта; това е светът на светлината и хармонията). Изследвайки съвкупно тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, Новото учение има за задача да научи човешката личност как да живее в настоящето на тези три реалности (които тук назоваваме "светове"). Казано по друг начин, първата задача на учението на ББ е да научи човека как да се храни, за да бъдат отношенията му с физическия (материалния) свят правилни и той да изгради здрав организъм, в който и чрез който да живее разумно и щастливо; душата му да се чувства уютно в своята телесна обвивка. На второ място, това учение се стреми да научи човека как да диша правилно. Като резултат неговата кръвоносна и нервна система ще бъдат в изправност, той ще има чиста кръв и здрави нерви.
към текста >>
85.
VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
Дънов не дава на своите музикални творби обичайните наименования, известни от
теорията
на музиката.
Той я нарича "съединително звено между ангелските и човешките светове". Тя е може би най-голямата му детска и юношеска любов. Тя е негова спътница в светли и мрачни дни, в мигове на мимолетни радости и върховни изпитания. Тя е и едно от средствата, чрез които предава на своите ученици и последователи посланията на духовния свят. Затова и самият П.
Дънов не дава на своите музикални творби обичайните наименования, известни от
теорията
на музиката.
Той ги нарича "окултни упражнения". Ето как Учителят на ББ у нас определя сам съдържанието на сътворените от него музикални произведения, които като правило са предадени под формата на дълбоко мистични песни: "Всички стари мантри от най-дълбока древност са вложени в песните, които съм ви дал. Ако ги пеете, както трябва, ще се ползвате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Това са песни, които не умират." Сред неизразимото богатство на неговото духовно-културно наследство достойно място заемат редица негови теоретически разсъждения и становища и практически съвети в областта на музиката.
към текста >>
86.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
- Константин Златев
неговото учение е извървяло най-дългия път - от
теорията
до практиката, и непосредственото му прилагане в действителността определя и степента на правото му на съществуване.
Независимо от крайния негативизъм, който демонстрира Православната ни църква, нейната инициативност в случая по своята сила и размах говори преди всичко за действителното влияние на ББ в страната. Не на шега е заплашен авторитетът на църковната институция, граден векове и дотогава непоклатим в националното съзнание. Популярността на ББ обаче представлява един естествен резонанс на потребности у определени хора и социални прослойки - потребности, които БПЦ не е удовлетворила. Основно значение и въздействие има личността на Учителя Петър Дънов, който - за разлика от някои православни духовници - доказва със собствения си начин на живот стойността на онова, което прокламира във възгледите си. Т. е.
неговото учение е извървяло най-дългия път - от
теорията
до практиката, и непосредственото му прилагане в действителността определя и степента на правото му на съществуване.
2. Защо духовно общество "Бяло братство" не е и не може да бъде секта В своето вече цитирано съчинение "Учебник по мисионерство", на страница 344, православните богослови, професори в Богословския факултет към СУ "Св. Кл. Охридски", Д. Дюлгеров и Ил. Цо- невски дават следното определение на духовното общество "Всемирно Бяло братство", основано от Учителя П.
към текста >>
И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската
теория
и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение.
Църква, нарушила е единството на Църквата и е формирала свои собствени възгледи и идеали за святост и спасение (ср. "Учебник по мисионерство", с. 245). От тази така дълга и обстойна дефиниция можем да извлечем и конкретни заключения, които да ни помогнат да си отговорим на по-горе поставения въпрос. Сектата е религиозна общност от хора, която се е отделила от християнската Църква - гласи централната част на определението. Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общност е принадлежала към Църквата.
И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската
теория
и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение.
Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен смисъл; нито юридически, нито практически. И това означава - в смисъла на горната дефиниция, която изразява официалното гледище на Православната църква, - че духовното общество "Всемирно Бяло братство" не може да бъде дефинирано като секта. Голяма част от последователите на Учителя П. Дънов - членове на ББ, са приели християнско кръщение (в основната си част - в Православната църква), но те като общност, като идейно обособена група от хора не принадлежат формално към БПЦ. Следователно и никога не са я напускали - в смисъла на горепосочената дефиниция за секта.
към текста >>
И ако някой си постави за задача да систематизира тези седем "основни теоретични идеи на дъновизма", той ще открие в тях "една особена
теория
на развитието", "една философия на световната история (главно точка 4 и 5)", "една мътна пантеистична метафизика (точка 1 и 3)", "една своеобразна
теория
на познанието (точка 6) и една етика (точка 2 и 7)".
Томов за фомулирането на тези седем обобщителни положения, разкриващи - според Д. Михалчев - мирогледа на Учителя П. Дънов и на представяното от него учение, Д. Михалчев предлага и свои собствени заключения. Той твърди, че за познавачите на съвременната нему теософия "не може да има никакво съмнение, че теоретичните елементи в мирогледа на Петър Дънов са в своите девет десети едно теософско учение".
И ако някой си постави за задача да систематизира тези седем "основни теоретични идеи на дъновизма", той ще открие в тях "една особена
теория
на развитието", "една философия на световната история (главно точка 4 и 5)", "една мътна пантеистична метафизика (точка 1 и 3)", "една своеобразна
теория
на познанието (точка 6) и една етика (точка 2 и 7)".
От своя страна Ангел Томов - философ с подчертан обществен авторитет и съвременник на Д. Михалчев - предлага на широката аудитория своята студия "Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (сп. "Философски преглед", 1930, кн. I), която именно предоставя материал на Д. Михалчев за неговия критичен анализ на учението на ББ.
към текста >>
87.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
- Константин Златев
Четвърто, след като по логически път достигнахме до разбирането, че има една реална и обективна Истина за света, то следващата стъпка е да признаем, че има и съответна
теория
, която обхваща тази Истина.
Следвайки логиката на разсъжденията си, достигаме до извода за реалността на Творението, на света (макар че в случая философите са изправени пред парадокса да не могат да докажат, че светът действително съществува; за да обосноват подобно доказателство, те трябва да излязат извън системата – сиреч извън света, което е невъзможно). Щом Богът Създател е реалност, значи и Неговото Творение, резултатът от въплътената Му творческа воля, е реалност Трето, приемаме, че съществува една обективна Истина, която обхваща по същност, съдържание, смисъл и основни компоненти света – като цяло, и неговите безбройни форми и проявления, в частност. Подчертаваме специално обективния характер на тази Истина, понеже тя се гради върху реалността на понятията, които вече представихме по-горе – Божеството и Неговото Творение. Разглежданата Истина е неотменна характеристика на Божията Същност, ала притежава и относително самостоятелно съществуване, доколкото може да представлява и наистина представлява висша цел на човешката мъдрост и познание (последните две – като отражение на съвършената Божия Премъдрост).
Четвърто, след като по логически път достигнахме до разбирането, че има една реална и обективна Истина за света, то следващата стъпка е да признаем, че има и съответна
теория
, която обхваща тази Истина.
Истината, сама по себе си, се отличава с идеалния си, абстрактен характер, докато теорията е нейната дреха, формата, която я представя и чрез която Истината прониква в съзнанието на човека. Тази именно теоретическа обвивка на идеалната по същността си Истина за света ние наричаме „Божествено учение“. То включва в себе си всичко за всичко, ако ни бъде позволено да се изразим по този начин. Но за да не абсолютизираме дефиницията, все пак ще конкретизираме, че под Божествено учение имаме пред вид най-вече същността на Бога, света, живота и човека (или по-общо – проявленията на Съзнанието в глобален космически план), принципите и законите, според които съществува и се развива всяка обективна реалност във Вселената, смисъла и целите на общото и личното развитие (еволюция) на всичко съществуващо. За ядрото, центъра или отправната точка на това именно Божествено учение българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) отбелязва: „Ядка на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината.“ В случая той има пред вид трите водещи Божествени принципа в Учението, представено от него в актуализирана редакция пред българския народ и планетарното човечество.
към текста >>
Истината, сама по себе си, се отличава с идеалния си, абстрактен характер, докато
теорията
е нейната дреха, формата, която я представя и чрез която Истината прониква в съзнанието на човека.
Щом Богът Създател е реалност, значи и Неговото Творение, резултатът от въплътената Му творческа воля, е реалност Трето, приемаме, че съществува една обективна Истина, която обхваща по същност, съдържание, смисъл и основни компоненти света – като цяло, и неговите безбройни форми и проявления, в частност. Подчертаваме специално обективния характер на тази Истина, понеже тя се гради върху реалността на понятията, които вече представихме по-горе – Божеството и Неговото Творение. Разглежданата Истина е неотменна характеристика на Божията Същност, ала притежава и относително самостоятелно съществуване, доколкото може да представлява и наистина представлява висша цел на човешката мъдрост и познание (последните две – като отражение на съвършената Божия Премъдрост). Четвърто, след като по логически път достигнахме до разбирането, че има една реална и обективна Истина за света, то следващата стъпка е да признаем, че има и съответна теория, която обхваща тази Истина.
Истината, сама по себе си, се отличава с идеалния си, абстрактен характер, докато
теорията
е нейната дреха, формата, която я представя и чрез която Истината прониква в съзнанието на човека.
Тази именно теоретическа обвивка на идеалната по същността си Истина за света ние наричаме „Божествено учение“. То включва в себе си всичко за всичко, ако ни бъде позволено да се изразим по този начин. Но за да не абсолютизираме дефиницията, все пак ще конкретизираме, че под Божествено учение имаме пред вид най-вече същността на Бога, света, живота и човека (или по-общо – проявленията на Съзнанието в глобален космически план), принципите и законите, според които съществува и се развива всяка обективна реалност във Вселената, смисъла и целите на общото и личното развитие (еволюция) на всичко съществуващо. За ядрото, центъра или отправната точка на това именно Божествено учение българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) отбелязва: „Ядка на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината.“ В случая той има пред вид трите водещи Божествени принципа в Учението, представено от него в актуализирана редакция пред българския народ и планетарното човечество. Следващите му разсъждения разкриват накратко същността на посочените три принципа: „Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот.
към текста >>
Дотук се постарахме да приведем необходимите доказателства в полза на твърдението, че Божественото учение представлява едновременно най-общата, най-конкретната, най-дълбоката и най-адекватната
теория
за света.
Ключът за решаването на това извънредно важно негово задание е именно Мъдростта. Това без съмнение е вълшебен ключ, който отключва тайните двери на съвършеното познание и на всеобхватната творческа дейност на разумното същество: „Ти трябва да свържеш началото и края. Не можеш ли да сториш това, нищо не можеш да направиш, нито да разбереш. А кое може да свърже началото и края? Само Мъдростта“ (Учителят П. Дънов).
Дотук се постарахме да приведем необходимите доказателства в полза на твърдението, че Божественото учение представлява едновременно най-общата, най-конкретната, най-дълбоката и най-адекватната
теория
за света.
За нашите изследователски търсения от особен интерес е въпросът: в какви форми и по какъв начин е била поднасяна и бива поднасяна тази фундаментална теория на човечеството, кои са нейните носители и проводници? Божественото учение е едно, доколкото то отразява и съдържа в себе си единната, всеобемаща Истина за Твореца и Творението. Ала това учение притежава множество разновидности. Ще се опитаме да ги разгледаме в две главни линии на обобщение. На първо място, в широк смисъл: всички религиозни, духовни, философски, мистични, социални и пр.
към текста >>
За нашите изследователски търсения от особен интерес е въпросът: в какви форми и по какъв начин е била поднасяна и бива поднасяна тази фундаментална
теория
на човечеството, кои са нейните носители и проводници?
Това без съмнение е вълшебен ключ, който отключва тайните двери на съвършеното познание и на всеобхватната творческа дейност на разумното същество: „Ти трябва да свържеш началото и края. Не можеш ли да сториш това, нищо не можеш да направиш, нито да разбереш. А кое може да свърже началото и края? Само Мъдростта“ (Учителят П. Дънов). Дотук се постарахме да приведем необходимите доказателства в полза на твърдението, че Божественото учение представлява едновременно най-общата, най-конкретната, най-дълбоката и най-адекватната теория за света.
За нашите изследователски търсения от особен интерес е въпросът: в какви форми и по какъв начин е била поднасяна и бива поднасяна тази фундаментална
теория
на човечеството, кои са нейните носители и проводници?
Божественото учение е едно, доколкото то отразява и съдържа в себе си единната, всеобемаща Истина за Твореца и Творението. Ала това учение притежава множество разновидности. Ще се опитаме да ги разгледаме в две главни линии на обобщение. На първо място, в широк смисъл: всички религиозни, духовни, философски, мистични, социални и пр. учения и концепции, всички научни теории, произведения на изкуството и литературата, всички продукти от творческата дейност на човека – доколкото съдържат в себе си зрънце от Божествената Истина за света и доколкото правдиво я пресъздават – се явяват разновидности, форми на Божественото учение.
към текста >>
88.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА
- Константин Златев
“ Първият, който най-сполучливо свърза този постулат на най-древната Мъдрост с рационалното знание на човечеството – традиционната форма на науката, бе геният на ХХ век Алберт Айнщайн (1879-1955) – посредством своята Обща и Специална
теория
на относителността.
Дори (само – б.К.З.) една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на душата протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и пълноценен обмен на всички равнища. Най-съществената характеристика на този обмен е неговото енергийно естество. Може би тук е мястото да припомним един от водещите девизи на езотеричното познание: „Всичко е енергия!
“ Първият, който най-сполучливо свърза този постулат на най-древната Мъдрост с рационалното знание на човечеството – традиционната форма на науката, бе геният на ХХ век Алберт Айнщайн (1879-1955) – посредством своята Обща и Специална
теория
на относителността.
И по-конкретно със съдържанието и интерпретацията на формулата, разкриваща взаимоотношението между материя и енергия: E=m.c2. За това, душата да бъде неотклонна и неотклонима по своя път в материалната действителност, грижата има законът за кармата (от санскрит карма = действие, въздействие). Никой не може да избегне неговото действие! И това е така, понеже кармичният закон притежава универсален характер. Проявлението на кармата в земното съществувание на душата е обрисувано от Учителя П.
към текста >>
89.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
- Константин Златев
В това именно е величието на истинския духовен Учител – да съчетае в хармонична цялост
теорията
и практиката и да ги поднесе на жадните за светлина човешки души в най-подходящата за тяхното еволюционно равнище форма.
(Учителят Петър Дънов) Учителят на Бялото братство (ББ) в България Петър Константинов Дънов (известен сред своите последователи и с духовното име Беинса Дуно) е осветлил чрез Мъдростта на своето Слово на практика всички най-важни проблеми на видимото и невидимо Битие. Едва ли има въпрос на рационалното и духовно-мистичното познание, което той да не е разгледал в необходимата дълбочина, с подчертана яснота на изказа и същевременно поднесен на картинен и достъпен за всички език. И тъй като неговото културно наследство се отличава с ярка приложна насоченост, концептуалната му схема – актуализирана редакция на езотеричното християнство в нашата епоха – е наситена с изобилие от методи и средства, подпомагащи търсещия човек по неговия път към съвършенството. Ала този така богат комплекс от приложимо в ежедневието знание с незаменима практическа стойност не би било пълно, ако липсваше здравият теоретичен фундамент.
В това именно е величието на истинския духовен Учител – да съчетае в хармонична цялост
теорията
и практиката и да ги поднесе на жадните за светлина човешки души в най-подходящата за тяхното еволюционно равнище форма.
А те от своя страна да поемат от тази светлина според възможностите си да я асимилират и употребят за целите на Доброто, на Общото благо... 1. Същност на светлината; светлината – вестител на Божественото: Веднъж, в разговор със свои последователи на Рила, в района на езерото „Сърцето“, Учителят П. Дънов споделил: „Всичко е светлина. Всяка форма е светлина: камъкът е светлина, земята е светлина, тревицата е светлина, цветенцето е светлина.
към текста >>
90.
XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ
- Константин Златев
Когато
теорията
се превърне в практика, тогава високият идеал оживява и дарява неговия носител с безсмъртие.
Високият идеал не е предмет на публични декларации и биене в гърдите. Той е плод на дълбока вътрешна трансформация, от която кристализира стремлението към вечните стойности на съществуващото: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Четенето и слушането на Словото не може да роди високия идеал. Той се ражда само по пътя на личната, осмислена и целенасочена жертва в името на Истината, Красотата и Любовта. А те вкупом се съдържат в преживяното и приложено Слово, в познанието, превърнало се в начин на мислене и поведение.
Когато
теорията
се превърне в практика, тогава високият идеал оживява и дарява неговия носител с безсмъртие.
Високият идеал не е самоцел, а далечна светлина върху линията на духовния хоризонт. Трябва да си готов да вървиш цяла вечност към нея, за да откриеш, че смисълът е в самия път, а не в крайното постижение. Измежду всички високи идеали най-висок е сам Бог. Не може и да бъде другояче. От Него започва всичко и в Него в крайна сметка се завръща.
към текста >>
91.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
- Павел Желязков
В онези години властва
теорията
, че от един младеж с математически наклонности чрез обучение при подходящи условия е възможно да се създаде прекрасен поет или журналист.
На комунистичесското правителство в първите години след войната липсват специалисти в областта на науката, образованието и организацията на производството. Тогава някой от върховете на властта си спомня за онзи дързък младеж, който приема риска да бъде преводач на американката Ада Рай при една неофициална среща в Борисовата градина. Новите управници виждат в негово лице подходящия човек, способен да оглави Централната комисия по трудови норми към профсъюзите. Крум приема тази длъжност и много скоро, благодарение на неговите умения и настойчивост, в страната ни се изграждат професионалните училища. Не е лесно да убедиш материалисти, че всеки млад човек има своеобразни качества и дарби, с които трябва да бъде съобразена неговата професионална ориентация.
В онези години властва
теорията
, че от един младеж с математически наклонности чрез обучение при подходящи условия е възможно да се създаде прекрасен поет или журналист.
Музикално надареният пък може да бъде преобразен и да стане ентусиазиран строителен работник. Тази теория впоследствие се наложи и даде удивителни, но и парадоксални резултати всестранно надарени личности, които дадоха облика на нашето общество под званието „специалист по всичко." Кой от нас не се е възхищавал от образоваността и високата култура на бояджиите например? Крум обаче не е адепт на Лисенковата теория. Като психолог, добър астролог и френолог той има други схващания. Той знае, че ако един орган, респективно дадени качества в човека, са по-силно развити, те изискват съответно и по-голяма активност.
към текста >>
Тази
теория
впоследствие се наложи и даде удивителни, но и парадоксални резултати всестранно надарени личности, които дадоха облика на нашето общество под званието „специалист по всичко." Кой от нас не се е възхищавал от образоваността и високата култура на бояджиите например?
Новите управници виждат в негово лице подходящия човек, способен да оглави Централната комисия по трудови норми към профсъюзите. Крум приема тази длъжност и много скоро, благодарение на неговите умения и настойчивост, в страната ни се изграждат професионалните училища. Не е лесно да убедиш материалисти, че всеки млад човек има своеобразни качества и дарби, с които трябва да бъде съобразена неговата професионална ориентация. В онези години властва теорията, че от един младеж с математически наклонности чрез обучение при подходящи условия е възможно да се създаде прекрасен поет или журналист. Музикално надареният пък може да бъде преобразен и да стане ентусиазиран строителен работник.
Тази
теория
впоследствие се наложи и даде удивителни, но и парадоксални резултати всестранно надарени личности, които дадоха облика на нашето общество под званието „специалист по всичко." Кой от нас не се е възхищавал от образоваността и високата култура на бояджиите например?
Крум обаче не е адепт на Лисенковата теория. Като психолог, добър астролог и френолог той има други схващания. Той знае, че ако един орган, респективно дадени качества в човека, са по-силно развити, те изискват съответно и по-голяма активност. От Учителя знаем, че дългите ръце обичат да се протягат и да пипат, понякога и в чуждите джобове. Интелектуалците с по-тясна длан и дълги пръсти пък имат по-крехко физическо здраве.
към текста >>
Крум обаче не е адепт на Лисенковата
теория
.
Крум приема тази длъжност и много скоро, благодарение на неговите умения и настойчивост, в страната ни се изграждат професионалните училища. Не е лесно да убедиш материалисти, че всеки млад човек има своеобразни качества и дарби, с които трябва да бъде съобразена неговата професионална ориентация. В онези години властва теорията, че от един младеж с математически наклонности чрез обучение при подходящи условия е възможно да се създаде прекрасен поет или журналист. Музикално надареният пък може да бъде преобразен и да стане ентусиазиран строителен работник. Тази теория впоследствие се наложи и даде удивителни, но и парадоксални резултати всестранно надарени личности, които дадоха облика на нашето общество под званието „специалист по всичко." Кой от нас не се е възхищавал от образоваността и високата култура на бояджиите например?
Крум обаче не е адепт на Лисенковата
теория
.
Като психолог, добър астролог и френолог той има други схващания. Той знае, че ако един орган, респективно дадени качества в човека, са по-силно развити, те изискват съответно и по-голяма активност. От Учителя знаем, че дългите ръце обичат да се протягат и да пипат, понякога и в чуждите джобове. Интелектуалците с по-тясна длан и дълги пръсти пък имат по-крехко физическо здраве. Широките и силни ръце с големи пръсти подтикват към физическа дейност; те изискват активна ръчна работа.
към текста >>
92.
Литература
- Павел Желязков
31.
Теория
и практика.
- 1 септември 1935 г., София. 29. Сънищата на Йосифа. - 20 юли 1914 г., София. 30. Сянка и реалност. - 28 август 1944 г., хижа „Еделвайс“ - Витоша.
31.
Теория
и практика.
- 8 юли 1925 г., София. 32. Тесният път. - 11 януари 1925 г., София. 33. Той иде. - 12 юли 1944 г., Мърчаево.
към текста >>
93.
Братският живот
- Крум Въжаров (1908- 1991)
В нея
теория
и практика вървят ръка за ръка.“[53]
Салонът е построен само от работници от Братството с доброволен труд. Сам Учителят участва в неговото изграждане. Когато го видях за първи път, той беше с ренде в ръка, което ми направи огромно впечатление, защото бях дълбоко убеден, че духовната работа трябва да бъде свързана тясно с физическата. За мен стана ясно, че Учителят беше не само теоретик, но и практик. Според него: „Едно от качествата на великата школа на живота — школата на Бялото Братство, или така наречената Божествена школа, е това, че тя поставя всичко изучено на опит.
В нея
теория
и практика вървят ръка за ръка.“[53]
Салонът на Изгрева Надписът на вратата на салона „Молитвен дом на общество Бяло Братство“ Постройката на салона беше окончателно завършена през есента на 1928 г. и през октомври неделните беседи и школните лекции, които дотогава Учителят държеше на ул. „Оборище“ 14, се пренесоха в новия салон.
към текста >>
94.
И тръгна Словото по света...
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Ще престане егоистичното отделяне и ще се реализира Братството между цялото човечество, а Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества; Любовта като начало и край на всеки живот; Любовта не като статична
теория
, но като динамична сила, безкрайно движеща се все нагоре, самата душа на културата и на цивилизацията, както и на индивидуалната еволюция, Любовта като всеобхващащ, всеобединяваш жизнен принцип при възраждането на човешкия живот.“
А бях отишла аз да уча другите. След съмненията, отчаянията, конфликтите и хаоса на нашето време човек бива изпълнен с голяма радост и благодарност, че е имал привилегията да бъде свидетел или дори само да знае, че в България е посято едно семе, което има възможност да се развие и да разцъфти в съвършено нова цивилизация. Окуражително е да знаеш, че сърцата са били събудени и възпламенени от един нов импулс, показан в посланието на един от учениците: „Нов ден наближава и човек ще приеме своето Божествено наследство като син Божий, ще стане хармонично същество, движещо се съзнателно около своя духовен център Слънце, както всяка планета се движи около физическото слънце:“ „През това преходно време много стари, изтъркани системи на живота се разпадат и разрушават, докато нови се създават и зараждат в духовния свят, където най-напред започва възобновяването на всички неща.
Ще престане егоистичното отделяне и ще се реализира Братството между цялото човечество, а Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества; Любовта като начало и край на всеки живот; Любовта не като статична
теория
, но като динамична сила, безкрайно движеща се все нагоре, самата душа на културата и на цивилизацията, както и на индивидуалната еволюция, Любовта като всеобхващащ, всеобединяваш жизнен принцип при възраждането на човешкия живот.“
„През новия век учението на Христа ще се прилага и човек ще осъзнава Духа, който обгръща всичко и дава живот на всичко. Като живеем съзнателно у Бога и като с желание изпълняваме Неговата воля, ние ставаме строители на новия век и на работата, която трябва да се извърши, за да стане целият живот на Земята духовен.“ Друг ученик даде това свидетелство: „Учителят ни издигаше към небесата, отваряше ги и ни показваше тяхната слава. Непретенциозен, с благ мелодичен глас той говореше за нашите задачи на земята, за идващия нов свят, за работата, която небето извършва, за да се трансформира Земята през тези дни! Той ни караше да почувстваме Бога близко до себе си, както и собствения ни дъх и Космоса - едно познато място за онези, които го обичат.“
към текста >>
95.
Първи думи към един странен свят
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако се надникне в света на микрочастиците (микрокосмоса) - свят, за който е създадена квантовата
теория
, то силите, които работят там и управляват този свят, са непонятни и неразбрани все още за нас.
Явно е, че пред нас са налице знания, мъдрост и възможности от някаква велика цивилизация, която е съществувала някога. И съвременната наука се натъква на много факти, които със знанията и силите, които познаваме (електричество, магнетизъм, гравитация, силните и слаби ядрени сили), не могат да се обяснят. През тридесетте години на нашият век бяха открити т.нар. елементарни частици, които се движат с грамадна скорост, не по-малка от 200 000 километра в секунда, и носят със себе си огромна енергия. Какво са те и откъде вземат тази скорост и сила?
Ако се надникне в света на микрочастиците (микрокосмоса) - свят, за който е създадена квантовата
теория
, то силите, които работят там и управляват този свят, са непонятни и неразбрани все още за нас.
С този свят, с неговото разгадаване са се заели най-изтъкнати умове на човешкия род. Един от тях, със свойствената за гениалните хора скромност, казва: „Макар че квантовата механика съществува вече половин век, и досега нито един от тези, които се занимават с нея, не я разбира, макар че много от това, което тази наука е могла да ни даде, е вложено в нашия практичен живот.“ Квантовата механика е трудна за разбиране в сегашния стадий на развитие на човешкия мозък. Ако се обърнем към света на най-грандиозното - Мегакосмоса, света на небесните образувания, - и там ще видим странни и непонятни явления, породени и създадени от сили, неизвестни за нас. Така например да вземем пръстените на Сатурн. Неговите пръстени, както е доказано, се състоят от отделни късове.
към текста >>
96.
Вулкан
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Астрономите сега обясняват тези смущения с
теорията
на Айнщайн за относителността, но тази
теория
не може напълно да ги обясни.
най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра. Въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година е минала само на 127 000 километра от Слънчевата повърхност, като е летяла със скорост от 586 километра в секунда; тя също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо да Слънцето и тя не е изгоряла. При движението на Меркурий около Слънцето, когато той застава най-близо до него (в Перихелий), се забелязват известни смущения в орбитата му.
Астрономите сега обясняват тези смущения с
теорията
на Айнщайн за относителността, но тази
теория
не може напълно да ги обясни.
Следователно тя не е приложима за този случай. Тези смущения се дължат на присъствието на Планетата по-близо до Слънцето. Друга причина за нейното неоткриване, която наистина е оправдана, е фактът, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават. Телескопите трябва да имат специални приспособления за такива наблюдения. Има и друга причина за трудното й откриване, която ще отбележим по-долу.
към текста >>
97.
Аполоновият пръст (безименният)
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Гладкият, без възли квадратен безименен пръст е повече свойствен на тези, които свирят на пиано, и на хората, които са се посветили на
теорията
в музиката или на учителството в областта на изкуството.
Също така този пръст определя стремежи и умения в изкуството. Ако първата фаланга на безименния пръст е леко наклонена към Сатурновия пръст, това показва човек, който не обича да се разпилява и да си губи времето. Ако безименният пръст е силно изкривен или повреден, това показва липса на идеализъм, на радост в живота, показва също мошеничество, прикритост, подлост. Такъв пръст често се наблюдава у престъпниците. Гладкият, коничен безименен пръст е свойствен на певците и поетите.
Гладкият, без възли квадратен безименен пръст е повече свойствен на тези, които свирят на пиано, и на хората, които са се посветили на
теорията
в музиката или на учителството в областта на изкуството.
Свойствен е също на литераторите. Изобщо хората с остри пръсти, колкото и добре да са развити способностите им в изкуството, не са в състояние да овладеят висшите негови изяви. Гладък, но лопатовиден безименен пръст показва способност в приложните изкуства. Ако същевременно третата фаланга на този пръст е особено дълга, то показва способност към скулптура, ваятелство. Ако безименният пръст е възлест, тогава имаме известна интелектуалност и разсъдъчен елемент в дейността на този човек, която е силно изявена в неговото изкуство.
към текста >>
98.
Що е Бог, кое е свръхестествено?
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Следователно в тази
теория
нещо куца.
Тоест, човек се движи, защото се е нахранил, храната и водата, които е поел, се разграждат и му дават сила. Намериха се обаче математици, които изчислиха, че ако наистина тези елементарни частици приемат сила от разпадането на слънчевото вещество, то нашето светило за 3 млрд. години би трябвало да изчезне, да се свърши. Има обаче безспорни доказателства, че Земята е на възраст 4,5-5 млрд. години и откакто я има, все е имало Слънце.
Следователно в тази
теория
нещо куца.
Тогава гениалният италиански математик Енрико ферми, каза: „Не, господа, ние сме потопени в един необятен миров силов океан, от който всичко взима сила, за да живее и да се движи“. Ето този необятен океан от космическа енергия хората на Земята наричат БОГ. По-късно друг гениален учен - английският биолог Пол Дирак, направил следния експеримент. Сложил върху лабораторно стъкълце капка вода и в нея малко тичинков цветен прашец, покрил го с друго стъкло и го поставил под микроскопа си. За своя огромна изненада видял, че прашинките се движат, въпреки голямото съпротивление.
към текста >>
99.
Отворените двери
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Тази наука е наука на опита, а не наука на
теорията
. .
Да ставаме рано и да посрещаме изгрева на слънцето всред природата! Нищо друго не може да ни донесе по-голяма полза, по-голяма благодат. както за нашето тяло, така и за нашата душа — за нашето умствено, духовно и физическо състояние. Нищо друго не може по такъв магически начин. да ни обнови, да не прероди и ободри. Само, който го опита, ще може да разбере истински това.
Тази наука е наука на опита, а не наука на
теорията
. .
Има мнозина глупци, които се надсмиват над тия, които сутрин излизат да посрещат слънцето, да възприемат неговите енергии и да се обновят физически и духовно, но с това те показват само своето невежество. Опитайте нещата. Само при опита те могат истински да се познаят. Чуйте гласа на Бога. Чуйте гласа на природата.
към текста >>
100.
Двете изключения
- Георги Радев (1900–1940)
И наистина, според една формула в
теорията
на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т. е.
Двете изключения Никой не се съмнява, че слънцето и утре ще изгрее. На какво почива тази увереност? На факта, че откак човеците се помнят като човеци, това събитие все е ставало.
И наистина, според една формула в
теорията
на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т. е.
около 36,500 дни без изключение, то вероятността да изгреe и утре, ще бъде 36501/36502 или 0-999975, сиреч практически почти единица. А това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрева то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т. е. тя ще бъде още по-голяма.
към текста >>
НАГОРЕ
