Търсене в текстове за 'Теория'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 55 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.
към текста >>

Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей.
Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство.
към текста >>

2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
към текста >>

Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат.
Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. 3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека.
към текста >>

Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец.
5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна. Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето. Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето. 6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен център. Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]). Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец. 7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от центъра на галактиката. Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години. 8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика). Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света.
към текста >>

[30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор.
Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив?
към текста >>

Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно.
Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение.
към текста >>

Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека?
Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма.
към текста >>

Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни.
Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно. Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре. Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни. Желязото е излязло от земята и от него направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята. Автомобилът е направен от земята. Той мина през тази фабрика, но тези, които направиха автомобила, не направиха мене.” [31] Вж. дял втори – ІІ.1.
към текста >>

На тази теория се противопоставя панпсихизмът на Г.
Представители на това схващане са Т. Хобс, Е. Хекел и В. Вунт. Р. Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за човека. На тази теория се противопоставя панпсихизмът на Г. Фехнер, според когото целият свят е одушевен. Вероятно Учителят разглежда това понятие в по-широк аспект. Според окултната наука съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм. В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.).
към текста >>

Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон.
[54] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74. [55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”. [56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1.
към текста >>

Занимава се с разработки върху теорията за движението на планетите и техните спътници.
През 1857-1862 г. е асистент в обсерваторията в Харвард, а през 1896-1901 г. – преподавател в Харвардския университет. Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди. Открива двата спътника на Марс. Занимава се с разработки върху теорията за движението на планетите и техните спътници. През 1892 г. доказва, че двата компонента на звездата „61 Лебед” представляват физически двойна система. Определя паралаксите на звездите и положенията на слабите звезди в купа Плеяди. [64] Piscium (лат.) – съзвездие Риби. [65] Йохан Хенрих Медлер (29.05.1794–14.03.1874), немски астроном.
към текста >>

„Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно.
Той е и директор на тамошната обсерватория, където работата му върху наблюдението на двойните звезди е продължена от В. Я. Струве. Медлер многократно провежда наблюдения на 3222 звезди от каталога на Дж. Брадли и изучава тяхното собствено движение. Създадената от него т.нар. „Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно. Написва редица популярни книги по астрономия и изготвя подробна карта на Луната. [66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец. [67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл. Бащата на Гор, почитаемият Джон Ридтон Гор, е архидякон на Етънри (Ирландия). Дж. Е.
към текста >>

По аналогичен начин Теорията на Относителността на Айнщайн при определени условия се свежда до Нютоновата механика за движението на телата.
През XІІІ-ти в. Гийом от Оверн изказва същия афоризъм, а през XV-ти в. Николай Кузански (1401-1464) вече го подема и популяризира в своята космология (вж. Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 72). [75] Действително в по-късно изградените Неевклидови геометрии тези истини изглеждат по друг начин, но приложени към условията на нашия свят, придобиват формата на известните ни аксиоми. По аналогичен начин Теорията на Относителността на Айнщайн при определени условия се свежда до Нютоновата механика за движението на телата. [76] Вж. дял втори – І. 7:14. [77] Това е т. нар. „свободна воля”. [78] Вж. бел.
към текста >>

В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания.
„свободна воля”. [78] Вж. бел. № 41. [79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение. Той има сериозен принос в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията. В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания. Така Хъксли въвежда понятието “агностицизъм” (гр. a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител. През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители.
Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот.
към текста >>

Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93]
В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество. 5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48). От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека. Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух.
към текста >>

Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината.
Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет.
към текста >>

1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и мислители.
Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото 1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и мислители. Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот? 2. Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад, към миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „човек”?! 3. Йов е питал кой е родил капките на росата.(Йов 38:28) И ние питаме кой е родил капките на злото. Защо един е кротък, а друг – свиреп? Защо един е съвестен и благочестив, а друг – безсъвестен и безчестен?
към текста >>

В теорията на познанието е агностик (вж.
[100] ІІІ Херметичен принцип – на трептенето, който гласи: „Всичко е в движение; всичко трепти; нищо не е в покой.” [101] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [102] Тук вероятно се намеква за взаимодействието между Закона на Биос и Закона на Гравитацията. [103] Хърбърт Спенсър (27.04.1820–8.12.1903) – английски философ, психолог, социолог, един от родоначалниците на позитивизма. В теорията на познанието е агностик (вж. бел № 79). Той твърди, че всяко научно понятие е противоречиво, а затова и непостижимо. Доказателство за неспособността на науката да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е. върху фалшива основа. Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата.
към текста >>

3. 208 ПИСМО

В теория много различия, но в същност малко.
Съвършено прилагане на закона на Любовта. Бог да благослови Своето дело. И Той е започнал от долу на горе. Ще приравни и верующи, и неверующи. Понеже и едните, и другите еднакво постъпват в живота. В теория много различия, но в същност малко. Наскоро ще излязат двете беседи. Поздрав на всички. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

4. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

Никоя научна теория до сега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло.
В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата ни и лицето ни добиват най-правилна форма, крайниците ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек пълен с мисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на Земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория до сега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се у тях най-ужасни болести, измъчвания и външният им живот е пълен с всевъзможни нежелателни приключения, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се утешаваме само с думите: „Тъй искал Господ“, както казват простите хора, или „Тъй създал Господ света“, както казват други хора, или „Това е необходимо зло в природата“, както уверяват рационалистите. Схоластиците твърдят: „Това е просто една илюзия“, а материалистите твърдят, че това се дължи на условията на външния свят. Да, „илюзия“, но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една „илюзия“. Един от неговите слушатели обаче го обрал и проповедникът започнал да се оплаква, че му взели парите.
към текста >>

5. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Тия работи, които ви говоря, са съществени неща, а не само теория.
Бог страда, но не в този смисъл, както разбират хората. Когато една душа страда, тези страдания се отразяват на Господа и затова Той е принуден да страда, да помага на тази душа, та да не страда целият жив Небесен организъм във вас. Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всички вас. Защото сте свързани от Небето, тъй като вие съставлявате една верига, едно клонче, насадено от Божественото. И ако не може да се ползвате, то се пристъпва към отрязване – за да се освободи общият организъм от страданието. Тия работи, които ви говоря, са съществени неща, а не само теория. Те са неща, които са велика Божествена истина, която вие ще проверите – те са аксиома. За да прави човек доста грехове, той трябва да бъде доста напреднал, защото този, който прави много грехове, Небето е много взискателно към него. Вие сте снизходителни към децата, когато правят грехове, но когато станат възрастни, вие сте взискателни – така и Небето е взискателно към вас, когато ставате възрастни. Вашата Любов към Бога може да се прояви само във вашия Живот. Да ходите в Истината, това още не значи, че любите Господа, и с това вие може да сте далеч от Истината.
към текста >>

Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е.
Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе. Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е. спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години.
към текста >>

75 Волутната теория – от лат.
72 И 5-а глава – липсва в протокола на Д. Голов. 73 Нищо не е могло да се развива – в протокола на П. Гумнеров: нищо не е могло да се разбере. 74 Никакъв резултат – в протокола на П. Гумнеров: еднакъв резултат. 75 Волутната теория – от лат. волута – спирална форма; липсва в протокола на Д. Голов. 76 И ще са потребни още десет милиарда години – липсва в протокола на Д. Голов. 77 За да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена – в протокола на П. Гумнеров: за да се изготви една бъдеща еволюция за една нова Вселена. 78 Временните ваши страдания – в протокола на П.
към текста >>

6. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

75 Волутната теория – от лат.
71 Вие сте отдолу, ние сме отгоре – в протокола на П.Гумнеров: Вие сте долу, ние сме горе. 72 И 5-а глава – липсва в протокола на Д. Голов. 73 Нищо не е могло да се развива – в протокола на П.Гумнеров: нищо не е могло да се разбере. 74 Никакъв резултат – в протокола на П. Гумнеров:еднакъв резултат. 75 Волутната теория – от лат. волута – спирална форма; липсва в протокола на Д. Голов. 76 И ще са потребни още десет милиарда години –липсва в протокола на Д. Голов. 77 За да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена – в протокола на П. Гумнеров: за да се изготви една бъдеща еволюция за една нова Вселена. 78 Временните ваши страдания – в протокола на П.Гумнеров: съвременните ваши страдания.
към текста >>

7. 1919_10 Писма до семейство Иларионови

В теория - много различия, но всъщност - малко.
Съвършено прилагане на Закона на Любовта. Бог да благослови Своето дело. И Той е започнал отдолу нагоре. Ще приравни и верующи, и неверующи. Понеже и едните, и другите еднакво постъпват в живота. В теория - много различия, но всъщност - малко. Наскоро ще излязат и двете беседи. Поздрав на всички. Ваш Верен: Подпис (П.К.Дънов) * * * София, 7.03.1919 г.
към текста >>

8. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Туй движение напред, туй движение назад, това са в новата теория двете течения – едното електрическо, другото магнетическо.
А тези стъпки се наричат закон за самоотричане. (59 стр.) Ако искате да видите какво е състоянието ви, правете упражненията. Чрез тях да правите много проверки над себе си. Когато говоря за кръговете, тогава ще обясня значението им. Туй движение напред, туй движение назад, това са в новата теория двете течения – едното електрическо, другото магнетическо. С десния крак имате едно влияние, това е активната страна на електричеството, а с левия – пасивната страна, влиянието на магнетизма. Ако с десния крак правите добре упражнението, а с левия не можете, значи, вие сте активен, затова ще гледате да уравновесите движенията си. Всякога човек трябва да знае да не греши. (60-61 стр.) Воля, воля на всички ви трябва.
към текста >>

9. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

Моето учение не е теория.
Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че всички идват в този салон с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха. Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? "
към текста >>

10. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения.
Това беше посвещение за ученик. (16, 207) (Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя): Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Но ,ако искаш да построиш дадена фигура, използуваш един или друг акорд. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Спряхме се ла-минор.
към текста >>

11. 1925_12 Статия от в-к .Борба' — „Новите богомили', 12.09.1925 г

Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове, дето отец Дънов ще може да развива своята теория и да упражнява практиката на идеите си.
Но те поне никога не са напущали обиталището си - Светата гора. Техните събратя от ново време ходят свободно из улиците на града и разголването им не е забранено - то даже се поощрява от техния учител. Няма нужда да посочваме имената на пострадавшите - това направи навремето си ежедневната преса. Моралът у нас е още запазен, но присъствието на това, своего рода общество в града ни е бацил на разложението на семейната ни чест. Вслушайте се само какво се говори между гражданите за тях, между тия граждани, които се водят от максимата, че крушката си има опашка, и ще се уверите, че самото присъствие на Дънова и приятелите му е опасно за морала и спокойствието на населението. Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове, дето отец Дънов ще може да развива своята теория и да упражнява практиката на идеите си. Що се отнася до Търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим. (бел. състав. На Света гора не е имало адамити през Второто българско царство, защото тя е малка по площ, а при това е била православно средище и имало е манастири. Тук можем да отбележим, обаче, че Павлина Даскалова е чувала Елена Иларионова да казва, че според Учителя не адамитско, а богомилско селище е имало на мястото на вилата в лозята, където са ставали съборите. По повод на „разголването" можем да обясним, че през тази година във вестника се обсъжда забраната на деколтетата на жените, за да не съблазняват мъжете, както и забраната на скъсяването на полите, при което се откриват краката малко над глезените.
към текста >>

12. ПАНЕВРИТМИЯ

В първата ни среща, в първите ми определени два часа, говорих на курсантите върху теорията за ритмиката и музиката.
Там бяха на пансион шестдесет млади учители от цяла България. Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се и аз като трета ръководителка по ритмични игри. Тези двама специалисти ме познаваха от игрището на Фондацията и ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично - от седем до девет часа преди обед. В първата ни среща, в първите ми определени два часа, говорих на курсантите върху теорията за ритмиката и музиката. И то ритмиката като стимул в живота. Следващият път пристъпихме към практиката. Курсантите възприемаха много лесно и с радост всичко, което им се показваше. Като свърших първия час от определените ми за този ден два часа, предложих им почивка, но курсантите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка. И така, определените за занимание два часа бяха взети без прекъсване.
към текста >>

13. МУЗИКА

И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката.
Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! Елена Андреева Учителят сваляше и ни даваше песните. Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката. Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил.
към текста >>

И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката.
Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката. Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил. Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме.
към текста >>

Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща.
Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката. Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил. Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист.
към текста >>

Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал.
Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти. Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал. Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст. Беше трудно, беше невъзможно. Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих.
към текста >>

Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя.
Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика. И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник.
към текста >>

Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката!
Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават. Той отговорил, че сам ги е написал. Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това.
към текста >>

14. ГНЯВ

Всяка теория да се опита и приложи.
Направи опит, да видиш как се гаси огънят на гнева. Ако си неразположен, че някой те е обидил, пий една чаша вода и неразположението ти ще мине. Ако не направиш това, с години ще гориш от огъня на обидата. Цярът на обидата е една чаша вода. Правете опити и като се уверите в добрия резултат, тогава споделяйте с другите. Всяка теория да се опита и приложи. Вие сте силно радразнен, възбуден, обиден от нещо, но ако можете в дадения момент да се въздържите, вие не можете да си представите каква полза ще извлечете след време от това въздържание. Ако умеете да се въздържате и да отстъпвате, от най-големия си враг ще си създадете най- големия приятел. Белите петна по ноктите показват, че предстои буря, срещу която трябва да се вземат известни мерки. Те говорят за голямо напрежение на нервната система; явяват се и при големи душевни сътресения.
към текста >>

15. ДУХОВЕНСТВОТО

Моето Учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит!
По това време пристигна една група към десетина свещеници с няколко митрополита и Учителят нареди да им се освободи първия ред. През цялото време в салона пеехме песента "Братство и единство". Учителят се качи на сцената, а свещениците станаха и ръкомахайки, завикаха: "Искаме диспут, искаме диспут! " Учителят се обърна към тях с думите: "Най-важното в този свят - това е животът. Имайте добрината да ме изслушате. Моето Учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит! " Поповете се огледаха, седнаха на столовете, извадиха си моливите и тефтерите, за да записват думите на Учителя, след това да Му отговарят. До мене стоеше един от възрастните приятели, който ми каза: "Сестричке, днес ще бъдем свидетели на Божието проявление! " Той целият сияеше и беше убеден, че нещо ще се случи. Най-интересното бе, че само след една минута свещениците, които шаваха насам-натам, оглеждаха ни, изведнъж мирясаха и заеха спокойно своите места, а след още няколко минути те бяха оклюмали глави и всички спяха, а някои дори хъркаха. Възрастният приятел до мен ми прошепна: "Сестра, диспутът почна с падане на калимавките." И наистина, главите им клюмнаха, калимавките им се търколиха, а някои изпуснаха моливите си на земята.
към текста >>

16. УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ

В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка.
Това, което може да се постигне тук, е възможно и постижимо за цялото човечество. Знанието, което се дава тук, се дава за човеците-братя по цялата Земя. Работата в една духовна Школа е работа върху човешката душа, върху човешкото сърце, върху човешкия ум, върху човешката воля. Задачата на Божествената Школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат Истината. Едно от качествата на Великата Школа на Живота – Школата на Бялото Братство или така наречената Божествена Школа – това е: тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към Истината, но и начините за нейното приложение. Лекциите на Общия и Младежкия клас се различават. Първите имат предвид извървян път, дето са направени редица погрешки и отклонения, които трябва да се изправят. Създадени са вече известни навици, върху които трябва да се работи. Умът, сърцето и тялото са достигнали своето развитие.
към текста >>

17. РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Ето защо тъкмо когато отслабва колективното съзнание и се засилва индивидуалното, се появява атомистката теория на Демокрит.
Става нужда да се създадат закони, които да осигурят личните права на човека. Римското право, в основата на което лежат частната собственост, свободата и правата на отделната личност, е могло да се яви именно в Римската култура, а не и по-рано, когато колективното съзнание е било още силно. В древна Гърция индивидуализирането на съзнанието достига висока степен. В противовес на това колективното съзнание е вече съвсем отслабнало. А известен е законът, че онова, което става в човешкото съзнание, се отразява във всички области на живота. Ето защо тъкмо когато отслабва колективното съзнание и се засилва индивидуалното, се появява атомистката теория на Демокрит. Според нея цялата Природа е съставена от отделни частици, наречени атоми. Както колективът се разпада на отделни индивиди, така и Природата за тогавашния човек е съставена от отделни частици, наречени атоми. Тези атоми отговарят на отделните индивиди, на които се разпада колективът. Още по-ярко е изтъкнат този развой в петата култура на Бялата раса, а именно – в съвременната Западноевропейска култура.
към текста >>

18. РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Това крайно индивидуализиране се отрази, въз основа на споменатия закон, в атомната теория на английския химик Далтон в началото на ХІХ век.
РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ Крайната точка в развитието на човешкото съзнание (в посоченото по-горе направление) се наблюдава в съвременната Западноевропейска култура, особено през ХІХ век. Днес процесът на индивидуализиране е достигнал крайния си предел. Колективното съзнание в ХІХ век беше достигнало най-ниската си точка. Спойките, които държат душите една с друга, все повече се разпадат. Това крайно индивидуализиране се отрази, въз основа на споменатия закон, в атомната теория на английския химик Далтон в началото на ХІХ век. Тази атомна теория за разлика от атомистката теория на Демокрит е вече научно обоснована. Днешното индивидуализиране на съзнанието много ярко е отразено и в литературата, например в някои разкази на френския белетрист Ги дьо Мопасан, особено в неговия разказ Самотата. Един от героите на този разказ казва: “От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами. И всички наши усилия и всичките ни постъпки са насочени към това да избягаме от това уединение.
към текста >>

Тази атомна теория за разлика от атомистката теория на Демокрит е вече научно обоснована.
Крайната точка в развитието на човешкото съзнание (в посоченото по-горе направление) се наблюдава в съвременната Западноевропейска култура, особено през ХІХ век. Днес процесът на индивидуализиране е достигнал крайния си предел. Колективното съзнание в ХІХ век беше достигнало най-ниската си точка. Спойките, които държат душите една с друга, все повече се разпадат. Това крайно индивидуализиране се отрази, въз основа на споменатия закон, в атомната теория на английския химик Далтон в началото на ХІХ век. Тази атомна теория за разлика от атомистката теория на Демокрит е вече научно обоснована. Днешното индивидуализиране на съзнанието много ярко е отразено и в литературата, например в някои разкази на френския белетрист Ги дьо Мопасан, особено в неговия разказ Самотата. Един от героите на този разказ казва: “От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами. И всички наши усилия и всичките ни постъпки са насочени към това да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе, се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност.
към текста >>

19. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ

Всяка теория трябва да се приложи на опит и да се види какъв резултат ще има.
Като види човек всички видове гимнастични упражнения, които се правят в целия свят и сравни с нашите, тогава ще разбере особеностите и силата на последните. Ние искаме да приложим и музиката като едно от главните възпитателни средства. Ако се въведат тези музикални упражнения, децата ще напредват много повече. Всяка сутрин половин час или малко повече време ще се правят тези упражнения. Тези неща ние сме ги опитвали вече 15 – 20 години върху децата, върху възрастните, проучили сме какво влияние упражняват. Всяка теория трябва да се приложи на опит и да се види какъв резултат ще има. Възпитателите трябва да изучават детето френологически и физиогномически, да изучават черепа, челото, носа, устата, брадата и пр. Черепът е свързан с Божествения свят, носът – с духовния, а устата и брадата – с физическия свят. Възпитателят трябва да познава характера на детето в трите свята. Новото възпитание препоръчва на децата и възрастните да дават! Тази идея може да се разработи в подробности.
към текста >>

20. ОСНОВАТА НА НЕЩАТА

Според сегашната наука и теория храносмилането взема два-три-четири часа.
Това е вливане в Божествения свят. Ето де е погрешката: Ако вземете чаша студена вода и я изпиете изведнъж, ще имате един резултат, а ако я пиете на глътки и това ви вземе петнадесет минути или половин час, ще имате съвсем друг резултат. Всички погрешки стават от бързането в света. – Как да развием свръхсъзнанието и да проявим Любовта? – За да развие човек свръхсъзнанието или космичното съзнание, а заедно с това и Божествената Любов, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Според сегашната наука и теория храносмилането взема два-три-четири часа. Значи след като е ял гладният човек, потребни са четири часа, за да дойде сила в него. Това е според теорията. А практически, колкото и да е отпаднал, 15 минути или половин час след яденето човек е готов за работа. Значи, храната като се дъвче, една част от нея се приема чрез езика – жизнената сила – а по- грубата част в стомаха. Размишлението върху една мисъл – това е дъвчене.
към текста >>

Това е според теорията.
Всички погрешки стават от бързането в света. – Как да развием свръхсъзнанието и да проявим Любовта? – За да развие човек свръхсъзнанието или космичното съзнание, а заедно с това и Божествената Любов, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Според сегашната наука и теория храносмилането взема два-три-четири часа. Значи след като е ял гладният човек, потребни са четири часа, за да дойде сила в него. Това е според теорията. А практически, колкото и да е отпаднал, 15 минути или половин час след яденето човек е готов за работа. Значи, храната като се дъвче, една част от нея се приема чрез езика – жизнената сила – а по- грубата част в стомаха. Размишлението върху една мисъл – това е дъвчене. Значи, когато една мисъл се обмисли хубаво или се дъвче дълго време, приемаме чрез нашето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили; приемаме също така силата да изпълним Божията Воля. Мислим ли материалистически, тогава по-мъчно иде просветлението.
към текста >>

21. ЦЕННИ ПРАВИЛА

Сега за вас това е още теория.
Тогава ще имате много приятели. Това е Божественият закон на Любовта. Само чрез закона на Любовта ще можете да се сприятелявате с мъчнотиите. За Любовта няма тежка работа в света, за нея всички работи са лесни. В това ще се уверите, като почнете да я прилагате и опитвате. Сега за вас това е още теория. Защото има такъв закон: трябва да се проверят нещата, за да се вярва в тях напълно. И като ги проверите, ще ги приложите, както намерите за добре. Една сестра запита: – Моля, дайте ми някои здравни правила. – Трябва да пиете портокалов сок.
към текста >>

22. ДВА ВЕЛИКИ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ

Против тази научна теория могат да възникнат куп възражения от страна на известни учени и мислители.
Някои духовито забелязват, че черната лъжа дължи своя произход на долните слоеве на обществото, а бялата на горните, по-образованите слоеве, а най-вече на висшата дипломация... Единствената надежда за подобряване на обществения и личен живот трябва да се вложи във възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други учреждения, които носят възпитателен характер... Преодоляването на една или друга сила у нас, на една или друга склонност, придава определени черти на нашия характер и налага мощен отпечатък върху целия ни живот. Всички други сили и способности се съсредоточават около това основно душевно ядро, което определя целта на нашия живот, а оттам и моралната ни ориентировка. Против тази научна теория могат да възникнат куп възражения от страна на известни учени и мислители. Без да се спираме на тия възражения, ние ще зададем следния въпрос: на какво се дължи изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот? Защо, въпреки нашето образование и нашата набожност, ние много често, по силата сякаш на някакъв атавизъм се връщаме назад в живота и вършим неща, които са недостойни за името човек. Защо един е кротък, а друг свиреп? Защо един е съвестен, а друг безсъвестен и безчестен? Защо един е разумен, а друг неразумен?
към текста >>

23. 20 август 1927, 7 часа сутринта

Той никога не напуска Школата денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя учител, който му преподава теория.
глава на Евангелието от Йоана: "Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си, защото се е родил човек на света". Когато говоря за ученика, аз взимам думата УЧЕНИК в тесен, а не в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под УЧЕНИК се разбира този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото му позволяват условията на този земен живот. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи тук на земята, в този свят, и горе на Небето, в другия свят. Той никога не напуска Школата денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на Небето учи теория, а долу на земята практика. Когато говоря за идейните ученици, подразбирам именно тези, които горе учат, а долу прилагат. Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам онези, които учат на земята, а като заспят вечер, не ходят горе да се учат. На другия ден, като станат, продължават пак да учат.
към текста >>

Този ученик постоянно учи: горе на Небето учи теория, а долу на земята практика.
В тесен смисъл на думата, под УЧЕНИК се разбира този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото му позволяват условията на този земен живот. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи тук на земята, в този свят, и горе на Небето, в другия свят. Той никога не напуска Школата денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на Небето учи теория, а долу на земята практика. Когато говоря за идейните ученици, подразбирам именно тези, които горе учат, а долу прилагат. Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам онези, които учат на земята, а като заспят вечер, не ходят горе да се учат. На другия ден, като станат, продължават пак да учат. Те нямат връзка с невидимия свят и не знаят, дали са ученици, или не. Те казват: „Докато сме в училището сме ученици, но като свършим не сме вече ученици." Идейните ученици, или тези, за които говоря в широк смисъл, знаят, че всякога са ученици.
към текста >>

24. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Аз искам да проверите всичко, което ви казвам, иначе то ще остане за вас само теория.
Това, което обичате, ще ви го дадат. И това, което не обичате, и него ще ви го дадат. На земята това, което не обичате, най-напред ще ви дадат, а това, което обичате най-после. Първо ще дойдат някои неща които не са ви приятни, а най-после ще дойде и онова, което обичате. Изключения няма. Аз искам да проверите всичко, което ви казвам, иначе то ще остане за вас само теория. Има съществени неща, които трябва да оживеят, да станат плът и кръв у вас, да кажете това е самата истина. Вярата и надеждата са крила на любовта. Чрез надеждата ние сме свързани с физическия свят. С вярата ние сме свързани с духовния свят. А самата любов ни свързва с божествения свят.
към текста >>

25. Тринадесета част

Христовото учение е опитно, не е само теория.
Например болни сте или неразположени. Лекарите казват, че сте осъдени на смърт и отникъде не идва помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: "Господи, от сега нататък аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя за Тебе, остави ме на Земята." Ако направите истинска изповед, няма да се мине един час или най-много един ден, и ще усетите подобрение... Само онзи опит излиза сполучлив, при който казваш: "Щом оздравея, аз ще служа на Господа." Но трябва да решиш и да обещаеш, преди да оздравееш... Нещата не се постигат изведнъж. Христовото учение е опитно, не е само теория. Христовата школа разполага със задачи, които трябва да се решават. За всяка задача са дадени специфични методи. Христовото учение изисква от човека микроскопични опити. Но всеки опит дава добър резултат... Сега ще говоря върху три дадени величини ум, сърце и воля.
към текста >>

Ето защо ние се стремим освен към теорията, още и към практиката.
Едно нещо пожелавам на българите да станат музикални. Музиката да работи в техните умове и сърца... "Станете да си отидем оттук! " Откъде? От мястото на заблуждението. Ето защо ние се стремим освен към теорията, още и към практиката. Всичко, което знаем, ние го прилагаме. Това се иска от нас като носители на новото учение да го прилагаме според методите на природата. Какво прави природата, за да махне препятствието по пътя си? Тя прави малък наклон, за да може рекичката да се влива в голямата река. Без него вливането няма да стане.
към текста >>

26. Петнадесета част

Например онези, които на теория са духовни, в практическия си живот са материалисти.
Прилагането на новите идеи има място в настъпващата възвишена култура. Следователно не мислете, че духовният свят е нещо отвлечено. Ние сме сенки на този живот. Даже най-крайните материалисти, комунисти и социалисти в приложението на идеите си са по-големи идеалисти от духовните хора. Съвременният свят се е обърнал с главата надолу. Например онези, които на теория са духовни, в практическия си живот са материалисти. Но ние се радваме на идеалното, чистото и възвишеното. Някой казва: "Важно е дали човек вярва в Бога или не." Това са относителни неща. И онези, които не вярват, и онези, които вярват, не носят първата дума у себе си... Религиозните хора трябва да си признаят, че не познават Бога. Казано е: "Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил." Вечният живот трябва да има резултат. След това казвате, че Истината се заключава в това, да познаете Бога.
към текста >>

НАГОРЕ

0.16478300094604