Търсене в текстове за 'Твари'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 31 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 47) Но ви избрах от света - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да дойдат повече жетвари, тогава и вие ще се въодушевите.
Проучвайте пътищата на Белите Братя. Те са мислили и са изработили най-добрия път – Божествения път. Те ще ви ръководят. Ще дадат на някого дарба да лекува, на друг – друга дарба. Ще се молим да дойдат работници отгоре, за да се помогне на човечеството. Трябва да дойдат повече жетвари, тогава и вие ще се въодушевите. Една сестра попита: „Единичната работа не е ли по-добра от общата? ” Като не можете да хвърлите големите мрежи, ще хвърлите въдици, та дано да хванете едно попче. Най-напред узрелите круши ще берем, а зелените ще оставим. Светът от хиляди години се приготовлява.
към текста >>

2. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност.
Това е една от причините за песимизма в Европа през 19 век. Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката душа. Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан: „От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея. И аз зная, че не мога да я прекрача, разбираш ли? Без да се гледа на всички наши опити, на всички наши старания, без да се гледа на всички пориви на сърцето, на устните, на поздравите и на обятията, ние винаги си оставаме самотни.
към текста >>

3. Екскурзия на 4 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да дойдат повече жътвари и тогава вие ще се въодушевите.
Те са мислили и са изработили най-добрия Път. Той е Божественият път. Те ще ви ръководят. Ще дадат на някого дарба да лекува... Да се молим да дойдат работници от горе, за да се помогне на човечеството. Трябва да дойдат повече жътвари и тогава вие ще се въодушевите. Една сестра попита: - Единичната работа не е ли по-добра от общата? - Като не можете да хвърлите големите мрежи, ще хвърлите въдици, та дано да хванете една рибка! Най-напред узрелите круши ще берем, зелените ще ги оставите. Светът от хиляди години се приготовлява.
към текста >>

4. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Погледнете тия безброй образи на моми, момци, жетвари, копачки, които се нижат пред погледа ви!
Самият Димитров живее в село, в най-близко общение с природата. Той е вегетарианец. Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката работа всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие. Когато обикалях трите салона с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание. Вижте всички селски типове, които той рисува! Погледнете тия безброй образи на моми, момци, жетвари, копачки, които се нижат пред погледа ви! Кое е характерното, общото, което отличава тия лица? Някой би могъл да каже, че тия лица са далеч от действителността. Майсторът е снел на платното не само това, което е виждал с обикновените си очи, но и това, което прозирал в глъбините на селската душа с вътрешния си поглед, с погледа на тайноведец. И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на млади и стари! Замислени и даже малко строги!
към текста >>

5. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да дойдат повече жетвари и тогава и вие ще се въодушевите.
Те са мислили и са изработили най-добрия път. Той е Божественият път. Те ще ви ръководят. Ще дадат на някого дарбата да лекува. Ще се молим да дойдат работници от горе, за да се помогне на човечеството. Трябва да дойдат повече жетвари и тогава и вие ще се въодушевите. Най-напред узрелите круши се берат. Зелените ще оставим. Значи най-напред ще работите върху готовите души. Светът от хиляди години се приготовлява. Много работници ще дойдат.
към текста >>

6. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Работели неуморно, създали одежди на рибките, на птичките, на сърничките и на всички други живи твари.
Според една легенда, това е мелодия, благозвучие на човешката душа. В самата легенда се казва: „Когато Бог създал Земята и я устроил, много същества искали да се заселят на нея. Но имало велик закон от Бога, според който всеки, който искал да бъде жител на Земята, трябвало да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното - веществото, от което е направено облеклото му да звучи, както звучи мелодията на неговата душа. Смилил се Бог над тези същества и повикал един от най-мъдрите си синове - Саваот, като му възложил задачата да засели красивата Земя с всички тези негови чада, които жадували да им разреши да живеят на нея. Саваот със своите помощници дошъл на Земята и се заловил да изработи материя за всеки вид и род същества, която да звучи така, както звучат техните души. Работели неуморно, създали одежди на рибките, на птичките, на сърничките и на всички други живи твари. И виждали как Земята ставала все по-хубава. Навсякъде се чувало радостна песен на доволство и благодарност. И когато Саваот помислил, че всичко е направено и задоволено, седнал да си почине. Изведнъж видял пред себе си красиво, лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката: Аум. Тази мелодия Саваот слушал в унес и не можел да й се насити.
към текста >>

7. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна."
„Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото. Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна." „Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите." „Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменената се нарича неразрушима.
към текста >>

8. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

„Ще се развеселя премного заради Господа, душата ми ще се зарадва в Бога моего, защото ме облече в одежди на спасение, загърна ме в мантия на правда, като жених украсен с венец, и като невеста, накитена с утварите си." (10 ст.)
Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя. Слънцето ти не ще зайде вече, нито ще оскудее Луната ти, защото Господ ще ти е Вечна Светлина." (19-20 ст.) В 61-ва глава продължава да описва състоянието на Посветения. Главата започва с думите: „Духът на Господа Еова е върху мене. защото Господ ме помаза да благовеству- вам на смирените, проводи ме да изцеля съкрушените по сърце, да проповядвам годината на благоволението Господне и деня на отмъщението на Бога нашето, за да утеша всички еетуващи." ( 1 -2 ет.) „Ще се развеселя премного заради Господа, душата ми ще се зарадва в Бога моего, защото ме облече в одежди на спасение, загърна ме в мантия на правда, като жених украсен с венец, и като невеста, накитена с утварите си." (10 ст.) В 62-ра глава се говори за Сион и Ерусалим, че Бог ще ги въздигне и ще им даде ново име. Това се отнася до Бялото Братство. Сион е Бялото Братство. В 63-та глава Бог говори за Себе Си като човек, който иде в света да се съди с народите, защото отстъпили от закона Му. Това пък се отнася до закона на кармата.
към текста >>

9. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята.
Заедно с това Исус бил толкова обикновен човек, както всички други. Той бил и малък на ръст, както се говори в разказите за него, не е красив, във външността му нямало и сянка от благородство". 4. Писмо от Лентул Пилат до Римския император. Ваше императорско Величие, разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследването си първи разказвам подробно: Помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята. Наистина, о Царю, за Него много чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото като Го видят принуждават се или да Го обичат, или да Му се боят. Косата до ушите му е както орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но още по-хубава. Като назарянин Той е с коса и лицето Му е весело и хубаво.
към текста >>

10. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

На свой ред горните души определят душите на земните твари.
В своята космогония той приема схващането на неоплатониците за небесните сфери и движението на небесните тела в тези сфери. За да свърже небесните тела със земните, той приема като неоплатониците степени - еманациите, през които силите на Бога слизат. Най-отгоре стои Бог. След него така наречения отвлечен интелект, който не влиза в непосредствен контакт с материалния свят и действа чрез така наречената любов, благодарение на което телата се стремят към достигането на някои от отвлечения интелект. Следващото звено са душите и така наречените небесни ангели, които са в неприкосновение с небесните тела и осъществяват тяхното движение. На свой ред горните души определят душите на земните твари. Това е чисто неоплатоническо схващане. Материята сама по себе си е пасивна и не е в състоянието да създаде многообразието на света. Това многообразие се създава от формата, която е активната страна на материята. Под форма той разбира дейността на силите, които са свързани с етерното тяло. В процеса на познанието той приема два метода: познание, добито чрез светлината и познание, добито чрез така наречената мистична способност, която измества разума и действа независимо от него.
към текста >>

11. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

В една от паузите пояснява: „Нивата е засята, жътвата наближава, а все още жътварите са малко." Милка разбира, че
Тя му отговаря, че е 7 часът и 15 минути. Той отбелязва: „След малко ще изгрее Слънцето. Една от най-хубавите ми песни е „Изгрява Слънцето". В нея няма нищо излишно, което да се махне, нито може да се добави. Тя е една от най-сполучливите ми песни, песента за изгрева на Слънцето." След пауза той добавя: „Бавен е процесът." Вглъбява се в себе си, унася се и започва да говори и отговаря на някои въпроси, задавани му от невидими посетители. В една от паузите пояснява: „Нивата е засята, жътвата наближава, а все още жътварите са малко." Милка разбира, че Учителя си прави отчет за работата, която е свършил, и сяда на едно малко столче до него. Той разказва: „Още от първите години на моята работа имах неприятности и спънки. Дори в 1918 г. ме интернираха във Варна, и ме лишиха тогава от възможност да изнасям беседи. Но това, което Бог беше начертал, въпреки всичко аз го изпълних.
към текста >>

12. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Той е дар от живата разумна природа за всички твари на земята - най-напред растенията, а след това всички останали същества, които получават храна от растителното царство.
Учителят, който видя голямото желание на учениците да продължат разговора, усмихна се и бързо се запъти към салона. Групата го настигна бързо. Разговорът премина на закрито, защото пролетният дъжд вече приятно ръмеше над полянката. На естрадата беше също много уютно за разговор. Учителят: Виждате ли този дъжд? Той е дар от живата разумна природа за всички твари на земята - най-напред растенията, а след това всички останали същества, които получават храна от растителното царство. Небето е щедър извор на всички блага за живота. Освен слънчева енергия, определена за планетата, всички твари поотделно получават своя дял енергия. Птичките знаят това. Затова преди изгрев слънце застават по клоните и чакат мига на изгрева, за да приемат своя дял. От това, че получаваме даром живота и силите, които го поддържат, следва, че всяко придобито нещо ни подтиква да помогнем и на онези, които се нуждаят от нашата помощ.
към текста >>

Освен слънчева енергия, определена за планетата, всички твари поотделно получават своя дял енергия.
Разговорът премина на закрито, защото пролетният дъжд вече приятно ръмеше над полянката. На естрадата беше също много уютно за разговор. Учителят: Виждате ли този дъжд? Той е дар от живата разумна природа за всички твари на земята - най-напред растенията, а след това всички останали същества, които получават храна от растителното царство. Небето е щедър извор на всички блага за живота. Освен слънчева енергия, определена за планетата, всички твари поотделно получават своя дял енергия. Птичките знаят това. Затова преди изгрев слънце застават по клоните и чакат мига на изгрева, за да приемат своя дял. От това, че получаваме даром живота и силите, които го поддържат, следва, че всяко придобито нещо ни подтиква да помогнем и на онези, които се нуждаят от нашата помощ. Този закон е валиден и за напредналите същества. Ученикът: При един разговор с приятели дочух да се говори, че най-великата добродетел е честността.
към текста >>

13. 55. КАКВА Е РЕАЛНОСТТА? - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Пътят му полива растенията на земята и пои живите твари, поддържа живота — пътя, метода, целта.
КАКВА Е РЕАЛНОСТТА? Един извор, след като е натрупал водата си под земята, бликва, започва животът му, тръгва на път — движението. Пътят му полива растенията на земята и пои живите твари, поддържа живота — пътя, метода, целта. Щом Бог ни даде живота — израз на Любовта Му — тръгваме на път, служим на всичко живо, не живеем за себе си, защото сме създадени за Бога, Нему принадлежим, а Той крепи всичко, което е създал, това е и нашият път и метод на живота. Накрая изворът се влива в океана — общия живот. Човек е създаден да отрази като чисто огледало живота, Любовта и Мъдростта на Създателя и върши Волята Му. Той се проявява чрез човека. Когато човек егоистично заживее за себе си, спира еволюцията си и изпуска смисъла на живота.
към текста >>

14. Новото Битие — Шести Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Да обича и закриля всички твари във водата, по земята и въздуха.
И стана така. И видя Бог, че всичко бе Добро. И рече Бог и създаде человека. Сам го създаде, по своя образ и подобие. И благослови го, да владее всичко живо по земята. Да обича и закриля всички твари във водата, по земята и въздуха. И рече Бог: "Давам! Тревата със семената, и дървото с плодовете си, за храна на человека." И рече Бог: "Давам! И на земните зверове, и на въздушните птици, и всичко, що пълзи по земята и има живот. И човек да не посяга на живота им!
към текста >>

15. ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА - Павел Желязков

Тя е магьосницата, която обсебва чрез петте сетива: най-напред чрез зрението, като го излага на съблазънта, после чрез слуха, като го обсипва с ласкателства, след това чрез осезанието, подбуждайки чувствената страна на човешката природа, и не по-малко чрез вълшебните отвари от треви, които опияняват, отнасят в нереалните светове на мечтания и забрава.
Лицето й е набраздено не толкова от следите, които е оставила мъдростта, а от въздействието на силните чувства, т. е. от върховете на екстаз и стремителните падения в безумието. Знае се, че набразденото лице свидетелства за богати емоционални преживявания. Многото стихийни бури и поройни дъждове върху склоновете на планината отварят дълбоки ровини, край които се настанява безплодието. Както при тъмния шаман, това безплодие е причината за дейността на старата вещица. Тя е магьосницата, която обсебва чрез петте сетива: най-напред чрез зрението, като го излага на съблазънта, после чрез слуха, като го обсипва с ласкателства, след това чрез осезанието, подбуждайки чувствената страна на човешката природа, и не по-малко чрез вълшебните отвари от треви, които опияняват, отнасят в нереалните светове на мечтания и забрава. Накрая идват и парфюмите, които отвличат вниманието, като имитират свежия дъх на розата или нежния полъх от теменугата и карамфила. Когато опиват силно и упойват до забрава, те приспиват ума чрез обонянието. Очевидно е, че старата вещица на емоционалните внушения разполага с много богат арсенал от средства. Който се интересува от изкуството на магията, става ученик на старата вещица. Ние ще насочим нашия читател към възпитанието на чувствата и към запознаване със смисъла и действието на онези методи и закони, които ще му помогнат да види себе си и живота в нова светлина.
към текста >>

16. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

Справедливо ли ще е наистина по отношение на всички твари, които пълзят по земята или ровят почвата, да не упражняват влиянието си върху полуизгнилите органични остатъци, с които се хранят.
Влизането в пространството на телевизията и оставането там като хванат гризач, на запад се коментира като процес на хамстеризация. Хамстерът в клетка не търси храната си, той се храни с продукти, които му се поднасят. Потърпевшият с основание ще каже: „Има ли закон против влиянията, против хамстеризацията и, ако няма, нека по-скоро да го създадем и веднаж завинаги да се избавим от тази напаст! " Уви, такъв закон, който да забрани повсеместно опасните влияния и внушения, не съществува и, ако го има, той ще е несправедлив закон. Законите на природата не ограничават, но коригират и направляват, защото са универсални. Справедливо ли ще е наистина по отношение на всички твари, които пълзят по земята или ровят почвата, да не упражняват влиянието си върху полуизгнилите органични остатъци, с които се хранят. Те обработват грубата земя, в която трасират пътя си нагоре, към светлината. Както за живота на малките земни твари, така и за по-издигнатите животински съобщества, законът е движение нагоре, излизане от гъстата материя по-тесния път, с много вяра, надежда и търпение. Когато приемем този универсален закон и го приложим с любов по отношение на по-слабите, тесният път предлага нови възможности да бъдем полезни в нашето съществуване. Защото законът на Любовта и възможностите за неговото приложение са вложени в нас още при сътворението на света. Като преработват мъртвите растителни и животински отпадъци, нисшите организми играят ролята на санитари: чистят природната среда отвън и заедно с това пречистват своите организми.
към текста >>

Както за живота на малките земни твари, така и за по-издигнатите животински съобщества, законът е движение нагоре, излизане от гъстата материя по-тесния път, с много вяра, надежда и търпение.
Потърпевшият с основание ще каже: „Има ли закон против влиянията, против хамстеризацията и, ако няма, нека по-скоро да го създадем и веднаж завинаги да се избавим от тази напаст! " Уви, такъв закон, който да забрани повсеместно опасните влияния и внушения, не съществува и, ако го има, той ще е несправедлив закон. Законите на природата не ограничават, но коригират и направляват, защото са универсални. Справедливо ли ще е наистина по отношение на всички твари, които пълзят по земята или ровят почвата, да не упражняват влиянието си върху полуизгнилите органични остатъци, с които се хранят. Те обработват грубата земя, в която трасират пътя си нагоре, към светлината. Както за живота на малките земни твари, така и за по-издигнатите животински съобщества, законът е движение нагоре, излизане от гъстата материя по-тесния път, с много вяра, надежда и търпение. Когато приемем този универсален закон и го приложим с любов по отношение на по-слабите, тесният път предлага нови възможности да бъдем полезни в нашето съществуване. Защото законът на Любовта и възможностите за неговото приложение са вложени в нас още при сътворението на света. Като преработват мъртвите растителни и животински отпадъци, нисшите организми играят ролята на санитари: чистят природната среда отвън и заедно с това пречистват своите организми. Чрез тази полезна дейност, със своето влияние върху мъртвите отпадъци в природата те се подготвят да заемат по-отговорна длъжност в лабораториите на природата. Учителя казва: „Когато Любовта царува, смут не става.
към текста >>

17. Търпението - Крум Въжаров (1908- 1991)

Търсят се жътварите и работниците, а те са малко.“
Веднъж, когато го запитах за нещо, той ми каза: „Ти знаеш само за това, което ти правиш за делото на Учителя, и всеки от вас знае само за своята работа, защото в тези времена, ако знаеш повече и в Държавна сигурност те подложат на изтезания и мъчения, можеш да издадеш и другите и с това да спънеш цялата работа.“ Когато служител на Държавна сигурност посещава Крум, той му отговаря с думите: „Ние не сме ви врагове и ние имаме търпение да чакаме вие да разберете това.“ Крум каза, че искат да го изпратят някъде в Родопите до края на живота му, за да прекъснат работата му с младежите. Тогава той ми каза: „Няма да идвате да ме търсите, няма да ме посещавате. Ако ме изпратят там, аз ще си замина ох този свят. Вие трябва да продължите делото и да се съхраните за работата, за учението на Учителя, която тепърва предстои. Жътвата е близо. Търсят се жътварите и работниците, а те са малко.“ [95] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гугенберг, 1924. 60 с. [96] Учителят.
към текста >>

18. 4. Една разходка до воденицата - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Една проста нивичка направена от глина ни даде идеята да играем на жътвари.
Всеки даваше израз на това, което му е направило най-силно впечатление. Чудни са детската фантазия и детското творчество, когато им се даде свобода и материал за работа. След обяд. От това, което бяхме моделирали и нарисували, от това, което вече знаехме, можехме да си съставим чудесна игра. И тя не закъсня. Една проста нивичка направена от глина ни даде идеята да играем на жътвари. И само за няколко минути, всички деца навързаха главите си с кърпите за ръце, направихме сърпове от картон и едни започнаха да жънат, други носеха жито на харманя с коне, трети вършееха, четвърти прибираха житото и го носеха на воденицата. Там мелничаря го мелеше и го продаваше на брашнарите-търговци. Така, играта се разви много интересно и забавно. Всеки ъгъл от стаята беше зает от групичка деца, които най-сериозно и внимателно вършеха своята служба в играта. Всеки ден интересът растеше, играта се разширяваше, а духът на децата се повишаваше.
към текста >>

19. Слова на Блажения - Николай Райнов

И разлях вина и сладки отвари от Рамах.
И купих от торгамски търговци жребци за лов, а от Хидар — камили и овце с копринен косъм. И облякох висон с изпъстрения от Египет — тънка работа на женски пръсти. И — багреница, обшита със скъпоценни камъни и везана със злато — от Келисе. И шлемове, оръжия и ножове от Асиил ми дадоха царете на Възтока — оръжия от жилава стомана, украсени с камъни и злато, с изображения от изкусна ръка на майстор. И сложих трапези — и покадих миризми от Сава. И разлях вина и сладки отвари от Рамах. И видях, че е суета. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. Утехата на познанието — о, горчива утеха на слепеца, който върви пипнешком! Аз, Еклесиаст, възсиях в мъдрост над вси царе на Възтока.
към текста >>

20. Има ли безработица въ Природата? - Георги Радев (1900–1940)

Ако попитате такъвъ човѣкъ, защо убива, защо унищожава живота на беззащитни твари, той очудено ще ви отвърне: „Какво отъ това, че съмъ убилъ единъ човѣкъ, какво отъ това, че съмъ заклалъ една овца, че съмъ откъсналъ едно цвѣте?
Тия мислящи човѣци, които образуватъ живо звено между отдѣлнитѣ народи и подържатъ тѣхното единство, познаватъ истински живота. За тѣхъ животътъ не е механически сборъ отъ физико химични процеси, а съчетание на разумни сѫщества. Предъ тѣхния погледъ съзнанията на всички живи сѫщества, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ, отъ серафима до бубулечката, така се взаимопроникватъ, че образуватъ единъ общъ организъмъ. Тия човѣци, за да подчертаятъ онова велико съзнание за единство въ живота, което иматъ висшитѣ сѫщества, твърдятъ, че понѣкога едно божество може въ даденъ моментъ да се интересува много повече отъ една дребна мушица, отколкото отъ единъ човѣкъ. Защо? Защото има хора, които сѫ само автомати, хора съ спящи съзнания. Ако попитате такъвъ човѣкъ, защо убива, защо унищожава живота на беззащитни твари, той очудено ще ви отвърне: „Какво отъ това, че съмъ убилъ единъ човѣкъ, какво отъ това, че съмъ заклалъ една овца, че съмъ откъсналъ едно цвѣте? “ Изтъкваме това, за да се види огромната разлика, която сѫществува между едно спящо съзнание и едно пробудено съзнание, разлика така голѣма, както между тъмнината и свѣтлината. И тогава чудно ли е, че при наличностъта на толкова хора съ спящо съзнание, въ човѣшкия животъ има толкова противоречия, че човѣшкиятъ редъ страда отъ толкова недѫзи, че се разпокѫсва отъ толкова кризи и се раздрусва изъ основи отъ толкова сътресения? Едно отъ най-голѣмитѣ бедствия въ живота на съвременнитѣ народи е безработицата. Безработнитѣ — това съ огромния дефицитъ въ равносмѣтката на човѣшкия общественъ животъ, равносмѣтка, която природата прави въ наши дни, при ликвидиране на съвременната култура. Показвайки на хората тоя дефицитъ, природата иска да имъ даде да разбератъ, колко сѫ далечъ тѣ отъ едно правилно и разумно стопанисване на ония блага, които тя така щедро имъ отпуща.
към текста >>

21. Два свята - Георги Радев (1900–1940)

И най вече, щеше ли да свари да се вреди при Исус от такива „безочливи твари“ като Мария Магдалина?
„Всеки който отива да моли някой големец, трябва преди всичко да избере сгодно време." Види се, тая жена не ще да е била тънък психолог. Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила гръбнак пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят. Но както в всичко, така и в това, хората на миналото са били негли по-назад от нас. Така или иначе, но тази майка - тъй би се произнесъл всеки съвременен човек - не е могла да избере психологичния момент. Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува. И най вече, щеше ли да свари да се вреди при Исус от такива „безочливи твари“ като Мария Магдалина? Та нейното втурване току-тъй, без покана в дома на порядъчния и благовъзпитан буржоа, е предизвикало цял скандал! Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена". Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална простота, че изглежда почти геометрически стилизиран. Освободим ли го от неговите исторични рамки, пренесем ли го в неговата психологична същина в наши дни, ще видим, че възгледите на хората, техните схващания за живота, не са се ни най-малко променили. Защото центърът на тяхното съзнание остава все на същото ниво. А от съзнанието на хората, дълбоко погледнато, зависи в края на краищата и техният мироглед, и уредбата на техния чисто човешки свят.
към текста >>

22. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Учителят не само им разяснява това, което го питат, но и редица църковни ритуали и традиции, които не са им правили впечатление: значението и произхода на църковните дрехи и отвари, неща споменати в Стария и Новия завет, които за тях са необясними... и пр.
* * * При гостуванията на Дънов в Търново популярността му бързо пораства. Завързват с него близки познанства издигнати граждани на града. Една от публичните му срещи се открива безпрепятствено в читалище „Надежда“ и думите му се изслушват с голямо внимание. Почти всяка вечер в домът на Иларионови, където гостува, идват свещениците Стилиян Кръстев и Петър Тулешков. Интересуват се отблизо да им обясни значението на тайнствата, които извършват в църквата, без ни най-малко да ги разбират. Учителят не само им разяснява това, което го питат, но и редица църковни ритуали и традиции, които не са им правили впечатление: значението и произхода на църковните дрехи и отвари, неща споменати в Стария и Новия завет, които за тях са необясними... и пр. Свещениците спорадично споменават от амвона по нещо, което са научили от Дънов, или от простото събеседване с членове на паството си, и придобиват особена популярност в сравнение с другите попове. Съвсем естествено търновският клир започва да се тревожи, че ако търновчани се подведат от Дънов, църквите ще започнат да се изпразват. Става нещо странно. Точно както е по времето на босоногия Исус, натруфените с раса, килимявки и броеници църковни служители започват агресивна кампания срещу Учителя. Измислят всевъзможни лъжи, заплашват членовете на паството си, че ще бъдат отлъчени от църквата, ако се интересуват от Дънов, оклеветяват го както и с каквото могат, въпреки че той не отрича свободата на всеки човек да търси връзката си с Бога, по който начин предпочита: било то чрез православието, католицизма, протестантските секти, мохамеданството и пр.
към текста >>

23. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската църква да наредят както му е ред.
И хайде пак при Ибиш ага, който си обичаше поп Константин и винаги бе доволен да натрие носовете на тези надути гърци в града. Приказваха с кадията - и работата излезе проста! Имало закон, че щом се съберат 25 турски семейства, където и да е, имат право да си дигнат джамия, да се молят на Аллаха. Така че варненските българи, понеже един вид бяха верни граждани на султана и така нататък там, знаеха какво да кажат, ако стане нужда; взеха, че събраха подписи за разрешение за собствен молитвен храм от не двайсет и пет, а четирийсет, кажи го, петдесет верноподанически техни семейства във Варна и хайде при мютесарифина да се разберат; и Абдул Рахман сам предложи да се преоблекат двайсетина българчета в стражарска униформа, да не направят поразия разлютените гагаузи и измирли-турци, и хайде! Доде се усети който и да е, наговориха се на четиринайсети февруари да се съберат в двора на училището и единият етаж да стане на църква - „Св. Архангел Михаил“, и да се струпа народ, и да я открият, и да я осветят. По закона. И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската църква да наредят както му е ред. И ей ги на среднощ двамата, пък то студ! Варненски лош студ, снегът измиташе на коси на коси из сухата трева извън портата и те чакаха край мангалчето в караулната и се грееха - Константин и старият Ибрахим. Стоплил бе чай едно канче старецът, ама на отеца не му се пиеше - само се чудеше на себе си, дърт мъж с деца - защо сърцето му тупаше като на хлапе! Нямаше ли да се наиграе, че да улегне. А Ибрахим се хилеше - той не се бе наиграл, че попът ли? И ей ги зададоха се с двете каруци поп Иван Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов; затупаха премръзнали крака, додето старецът издърпа тежката врата и им се ухили с липсващия зъб: - Буйрум! Хайде, пуйчетата ми! Хайде да видим донесли ли сте ми хадърчанска баница, че и аз душа храня. Поп Иван погледна Константин и се чудеше нещо, и Константин трябваше да обясни, защото Иван не беше варненец и не знаеше за какво става дума.
към текста >>

24. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

А те - това го турят на второ място - те кадят, отвари варят, одежди шият, свети мощи, кокали мъкнат, берии взимат, заплати... Дали ще ми дадат заплата или не, какво ме интересува, ако вярвам?
И Точо казва - до него е седнал на камъните, гладко обръснат както винаги, с едрата букла на челото, с широки рибарски гащи - и пак не е ясно кога ходи за риба тоз човек, и дали просто не ходи по цял ден да се шляе и да приказва: - Така е! - казва. - Църквата е борба за сила. Кой да води верското чувство на човека, дето издърпаш ли корена му от душата на човека, няма човек. Дали ще са католици (като нашата тук папищашка църква), или православни, или гърци, ако е православна църквата, или гагаузи, или дали от джамията ще водят хората за носа, за това е борбата. Важно е проповедта, евангелието е важно, защото то е божието слово, най-първата и най-чистата проповед. А те - това го турят на второ място - те кадят, отвари варят, одежди шият, свети мощи, кокали мъкнат, берии взимат, заплати... Дали ще ми дадат заплата или не, какво ме интересува, ако вярвам? И излиза, че не е Точо, а е сам, и че сам си говори наум. „Не е важно това, важно е вярвам ли. Има Бог, но влязъл ли е в мен? Църквата на тате, друга църква, училище, молитви, аз сам съм учител и давам на децата от Бога; но аз имам ли го в сърцето си; защото къде е да го видя, ако не е в сърцето ми? Ако не е в мен! Къде е окото, с което ще Го видя, ако не е в мен, във верското ми чувство?
към текста >>

25. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Милият! Той се радва, че има жътвари, на които няма да плати, а довечера ще им поднесе киселото мляко, добре разредено, готово да се сърба с големите супени лъжици.“ Ачларе.
Обикват те, по някога и кръвта си проливат за тебе, напояват те с нея и пак те обичат. Ето и тази усмивка, с която ме хвали този мил селяк, е пак заради тебе. Той иска с тази похвала да ме накара още по-упорито и по- сръчно да пожъна захванатия чакъм. Разбирам аз душата ти, брате селянино. Какво имаш ти повече от тази земя! Гледам, Жечо се подсмива. Милият! Той се радва, че има жътвари, на които няма да плати, а довечера ще им поднесе киселото мляко, добре разредено, готово да се сърба с големите супени лъжици.“ Ачларе. Летен работен ден. Сега, преди прибирането на новата реколта, когато брашното е на свършване, Жечо прави едно оригинално нововъведение. За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик. Към това ечемичено брашно прибавяме и малко от пшениченото и месим хляб. В месенето се редуваме, макар че това би могло да извърши 12-13-годишото момиче на Жечо.
към текста >>

26. Георги Томалевски - Георги Христов

- Гледайте, „Млечния път“ - обажда се някой от облегнатите на кръстците жетвари.
Разцъфтелите едри глави са обърнати към слънцето. Земята е напечена като пещ. Струва ми се, че тръпне в слънчевите обятия, защото са настъпили вече седмиците на жътвата. Вечерите са морни, но величавите гирлянди на съзвездията ги украсяват. Щурците пеят усилено в хор и хладен повей гали лицата ни, пламнали от юлския пек. - Гледайте, „Млечния път“ - обажда се някой от облегнатите на кръстците жетвари. - Да - отговаря друг - но ти виждаш ли „Лебеда“ в него? - Там пък е „Северната корона“. Обърни се малко на запад, казва първият. - А там е сърцето на „Лъва“. „Регулус“ се нарича тази звезда.
към текста >>

27. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти.
После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде знаете този майсторлък? Когато за мен циганин знае само да пее и да свири.“ Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят, тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее!“ Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1 -2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим, го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие.
към текста >>

Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1 -2 дни станахме добри жътвари.
А вие от къде знаете този майсторлък? Когато за мен циганин знае само да пее и да свири.“ Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят, тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее!“ Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1 -2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим, го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. Отнякъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете.“ „Ще го ядем.
към текста >>

28. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Но жътварите ги нямаше, ако и житото да бе започнало да узрява.
Къде отиде всичко това? Къде го запратихте? Да, бурените и плевелите в Божията нива бяха избуяли наедно с житните класове. Който искаше да изтръгне едното, погубваше и другото. Трябваше да се чака жътвата. Но жътварите ги нямаше, ако и житото да бе започнало да узрява. А трябваше да се жъне. А чакаше и харманът“ (Изгревът, т. 2). 148 На 22 юли 1923 г. Паша Тодорова със сигурност вече е в Русе, тъй като на същата дата в Класа на добродетелите тя пише за добродетелта „великодушие“ от Русе. От архива на Класа разбираме, че тя остава най-рано до 22 август 1923 г., тъй като тогава пише за добродетелите „чистосърдечие“ и „искреност“ (Клас на добродетелите).
към текста >>

0.25766015052795