НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
110
резултата в
87
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 1
Очакваме
жетварите
.
В цената на книгата няма да бъде включена печалба за издателя на този сборник, както няма да бъде включена и цената за разпространение и продаване на същата книга, която обикновено се движи от 20-30% от стойността на книгата. Божественият закон работи на земята с малките величини и с малките неща и затова ние започваме оттам. Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да възрастне в душите им като "Житен клас". А житните класове съставляват Божията Нива, от която трябва да дойде Божественият Хляб чрез Словото на Великия Учител. София. Идва жътва.
Очакваме
жетварите
.
Готови ли сте? Библиотека "Житен клас" се представя от доктор Вергилий Кръстев Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора. Онези, които имат материали, оставени от предишните поколения ученици за времето от Школата на Учителя, могат да ни ги предоставят за включване във следващите сборници. Имената на авторите ще бъдат запазени, както и имената на онези, които ще предоставят собствени материали. Главен сътрудник в работата над този обемист материал бе Марийка Марашлиева.
към текста >>
2.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Той видя в естествения свят, че по-долните
твари
от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение.
Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните.
Той видя в естествения свят, че по-долните
твари
от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение.
Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре.
към текста >>
3.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Природата изразява живота и действията на всички
твари
и създания, които Бог е създал.
Истинска виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир.
Природата изразява живота и действията на всички
твари
и създания, които Бог е създал.
Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази.
към текста >>
4.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сега сме тръгнали да се цаним за
жътвари
при богатите селяни с много имоти.
После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде знаете този майсторлък? Когато за мен циганин знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме цигани аргати.
Сега сме тръгнали да се цаним за
жътвари
при богатите селяни с много имоти.
Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение.
към текста >>
Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри
жътвари
.
Когато за мен циганин знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски.
Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри
жътвари
.
Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем.
към текста >>
5.
54. ПЧЕЛИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И кой има власт над всички земни
твари
и небесни обитатели.
Не могат да ги изгонят. Казват на Учителя. Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват. Какво е казал Учителят на пчелите? И защо са го послушали и напуснали собствените си пити с мед.
И кой има власт над всички земни
твари
и небесни обитатели.
Ето това е въпросът. А отговорът е само един. За мен самият и за вас. Той е общ.
към текста >>
6.
05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А биволиците са живи
твари
и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда.
Не издържал тъста му и отсякъл: „Оставете го, нека прави каквото си иска, защото му трябва много време, за да му дойде акъла в главата". Това било едно разумно решение за онова време, което донесло мир в дома му. Пеню Киров решил да прави комуна с Тодор Стоименов в Бургас. Купили две биволици, които двамата пасели на смени покрай ливадите в Бургас. Но комуната не е само идея, а тя трябва да стане живот.
А биволиците са живи
твари
и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда.
Трябвало е човек роден за тази работа, да си отбира от работата, а те двамата са били чиновници. Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му. Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени. Причините са били ясни. Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение.
към текста >>
7.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но
жътварите
ги нямаше ако и житото да бе започнало да узрява.
Къде отиде всичко това? Къде го запратихте? Да, бурените и плевелите в Божията нива бяха избуяли наедно с житните класове. Който искаше да изтръгне едното погубваше и другото. Трябваше да се чака жътвата.
Но
жътварите
ги нямаше ако и житото да бе започнало да узрява.
А трябваше да се жъне. А чакаше и харманът. Тогава дойде друг жътвар с друг сърп, ожъна както си знаеше, направи харман, прибра си житото и потъна в Небитието. Ето как си заминаха десетки младежи. А през младите си години тя изнасяше сказки.
към текста >>
8.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Нивата се нуждае от
жетвари
- борци за великата култура на братството и сестринството.
Освен огромния материал, вложен в напечатаните беседи и лекции на Учителя, има още толкова беседи и лекции ненапечатани. Взети са мерки за постепенното им отпечатване. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде. Има нужда от много работници.
Нивата се нуждае от
жетвари
- борци за великата култура на братството и сестринството.
Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света! На работа! Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов." Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав.
към текста >>
9.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
На следващото лято работната група имаше за задача да
отвари
камъните и да пренесе наново лодката в езерните води.
Така се появи на нашето езеро и лодката - резултат на една малка мисъл, приета единствено от едно съзнание. Ето резултата! Лодката ще бъде носител на здраве и живот, дарен от чистите и бистри струи на изворната вода! Послепис: Лодката бе грижливо прибирана след всяко летуване. Бяхме поразместили канарите в непосредствената до извора каменна морена и там приютявахме нашата лодка.
На следващото лято работната група имаше за задача да
отвари
камъните и да пренесе наново лодката в езерните води.
Разбира се, преди новото потопяване следваше добър оглед и засмоляване.
към текста >>
10.
6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Посетите семена от Словото на Учителя ще възрастнат, житата ще натежат с житни класове и ще дойдат онези
жетвари
, които небето ще изпрати за жътвата.
А главните актьори ги няма, защото представлението е приключило. Езерото е изсушено, водата отиде в пространството, физическият Изгрев е разрушен. Но Духовният Изгрев съществува. Той е в Словото на Учителя. Тези идеи на Учителя ще отидат в пространството и ще принесат плод като летен дъжд.
Посетите семена от Словото на Учителя ще възрастнат, житата ще натежат с житни класове и ще дойдат онези
жетвари
, които небето ще изпрати за жътвата.
Но това е за едно друго поколение. Беседите на Учителя са свързани с космическия ритъм на Битието. Служителите на Лявото посвещение повдигнаха въпроса за създаване на устав и регистрация като Духовно общество. Могат ли седем хиляди и петстотин беседи на Учителя да се вмъкнат в един устав и в десетки членове и параграфи? - Не могат.
към текста >>
11.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
Ти можеш ли да огрееш всички хора наведнъж и всички земни
твари
и небесни такива?
Но гордостта му се вижда и през скъсаните гащи. А щестлавният обича всякога да бъде хубаво облечен и ако обущата му са малко скъсани той се срамува не от обущата, а от себе си. Затова да те обичат хората е много трудно. Обича се само слънцето, защото може да раздаде безвъзмездно на всички своят живот и светлината, и топлината. Ти можеш ли да бъдеш като слънцето?
Ти можеш ли да огрееш всички хора наведнъж и всички земни
твари
и небесни такива?
Не можеш. Не можеш да бъдеш като слънцето и не можеш да бъдеш обичана като слънцето. По-хубаво е да те обича слънцето, по-хубаво е да те обича Бог, а Той ще те обича когато Той види, че ти се радваш на слънцето и че ти оценяваш благата, които Бог ти дава."
към текста >>
12.
27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
По това време било жътва,
жътварите
жънели, мъжете след тях връзвали снопите.
Като се върнали от нивата била голяма радост, че било песни и накрая тропнали по едно хорце. Това нещо го е разказвала майка му Добра на собствената си дъщеря Мария, а сега баба Мария го разказваше на нас. Разказваше на нас, учениците от Школата на Учителя. Друг случай. За пръв път решили да заведат Петър на нивата.
По това време било жътва,
жътварите
жънели, мъжете след тях връзвали снопите.
Станало към обяд и малкия Петър изведнъж отишъл до положените вече за кръстец снопи, покачил се на един от снопите и извикал: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде буря! " Всички се смаяли и само се огледали. Небето ясно, няма облаче, а детето на дядо поп, което до вчера беше нямо и не можеше да говори и сега е проговорило и плещи какви ли не глупости и измислици. Продължават да работят и да не обръщат внимание. Но майка му Добра била толкова още поразена от това, че сина й проговорил най-сетне и решила да изпълни това негово желание.
към текста >>
И понеже била стопанка на дома, дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджийка, затова обръща се към
жътварите
и нарежда да спрат жътвата.
Продължават да работят и да не обръщат внимание. Но майка му Добра била толкова още поразена от това, че сина й проговорил най-сетне и решила да изпълни това негово желание. Решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да вземе отново да спре и да не говори. Тогава какво ще прави? Та тя още не се е нарадвала от това, че детето й е проговорило на шест години.
И понеже била стопанка на дома, дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджийка, затова обръща се към
жътварите
и нарежда да спрат жътвата.
Наредила им да съберат снопите, а те не са били малко и започнали да ги правят на кръстци. Подреждали кръстците и накрая ги подредили както трябва. А другите селяни от полето гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат и в никое време подреждат снопите на кръстци. А това се правело при мръкнало време, когато за деня привърши жътвата. Поглеждали съселяните, усмихвали се, па си рекли: „Е, нали проговори сега на дядо поп момчето, дойде време да му вървят и по гайдата".
към текста >>
А другите селяни от полето гледали как
жътварите
на дядо поп спрели да жънат и в никое време подреждат снопите на кръстци.
Тогава какво ще прави? Та тя още не се е нарадвала от това, че детето й е проговорило на шест години. И понеже била стопанка на дома, дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджийка, затова обръща се към жътварите и нарежда да спрат жътвата. Наредила им да съберат снопите, а те не са били малко и започнали да ги правят на кръстци. Подреждали кръстците и накрая ги подредили както трябва.
А другите селяни от полето гледали как
жътварите
на дядо поп спрели да жънат и в никое време подреждат снопите на кръстци.
А това се правело при мръкнало време, когато за деня привърши жътвата. Поглеждали съселяните, усмихвали се, па си рекли: „Е, нали проговори сега на дядо поп момчето, дойде време да му вървят и по гайдата". Снопите били положени на кръстци. Те се полагат така, че класовете се затискват от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не се може да ги очука. Така се запазват класовете на житото.
към текста >>
Прибрали добитъка под крушата, а те
жътварите
се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката.
Те се полагат така, че класовете се затискват от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не се може да ги очука. Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие.
Прибрали добитъка под крушата, а те
жътварите
се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката.
Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по-щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му - баба Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа. Но аз ще го разкажа така, както го чух от баба Мария, която бе рождената сестра на Учителя.
към текста >>
13.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
То не знае, но
жетварите
знаят.
Получих писмото ви. Писах ви, надявам се да сте получили писмото ми. Семето, което се хвърля в земята, знае ли защо е хвърлено? Но земеделеца, който го е посял знае. Житото, което се поженва, знае ли защо го женат?
То не знае, но
жетварите
знаят.
Това е волята на Господаря. Когато някого го поставят на изпит, той трябва да издържи добре изпитите. Божиите пътища се непостижими. Трябва жива вяра, жива вяра, трябва силна любов, за да разберем добрите пътища на Провидението. Вий имайте търпение, ще се уясни всичко постепенно защо е.
към текста >>
14.
49. Паша Теодорова
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
На целия свят, на всички, на всички най-малки
твари
.
Голямо Божество! Неописуема работа. Обаче, който Го е видял, който е живял с него, Който Го познава. Знае Го. Баща на всички, на всички без разлика.
На целия свят, на всички, на всички най-малки
твари
.
От най-малка- та едва видима твар до най-голямата. Това е Негово създание. Негово творение. Изява на Духът в Живот и Сила. Ще завърша с един случай от събора в Търново, 1922 г.
към текста >>
15.
58. ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ
,
,
ТОМ 8
А като му дойде времето ще изпратим
жътварите
да ожънат житото.
Затова съм пред Него. Разказвам подробно и накрая Го питам: "Учителю, ето аз посявам нещо, но не пораства нищо. Не израства нищо и нищо не се види наоколо". Учителят ме гледа. "Ти пиши, ти сей, а ще дойде времето му.
А като му дойде времето ще изпратим
жътварите
да ожънат житото.
След това ще намерим млади моми, които да го замесят на хляб и нови момци, които да го ядат." "Ех, щом е така, аз си тръгвам и отивам да чакам това време." Ето защо аз продължавам да пиша и посявам. Изминаха толкова много години след заминаването на Учителя, близо 30 години. Не поникна нищо. Нали съм посяла? Какво беше това семе, каква ли беше тази оран, че не поникна нищо досега.
към текста >>
16.
66. ПТИЧЕТО, КОЕТО КАЦНА НА РАМОТО МИ
,
,
ТОМ 8
Той я
отвари
и ме изчака.
По това време се разказваше, че веднъж в живота у човека птичето на щастието кац-ва върху рамото му и ако човек не посегне с ръка да го вземе, то след като си изпее песента то хвръква и изчезва. При мен стана така, че докато пееше това птиче на рамото ми, аз пишех моята поезия. Веднъж казвам на Учителя: "Много обичам водата и като малка много обичах да ме вали дъжд". "Ти си приятелка на водните духове. Ето защо." Друг път се изкачвам нагоре по стълбата и съм при вратата Му.
Той я
отвари
и ме изчака.
"Учителю, като съм била дете са ми разказвали, че съм била много хубаво дете. Защо днес не се е запазила малко от тая нежност? " "Ти ако беше хубава, ти щеше да въртиш момците и да залитнеш по друг път. А сега трябваш на децата. И затова си учителка.
към текста >>
17.
09 - 245. НА ЕДНА ЖЕТВАРСКА БРИГАДА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Нивите бяха узрели и чакаха
жътвари
.
245. НА ЕДНА ЖЕТВАРСКА БРИГАДА Беше по време на жътва през 1947 година.
Нивите бяха узрели и чакаха
жътвари
.
Бяхме на бригада по Отечествено-фронтовска линия. Жънех, ръкойки събирах, пренасях снопи, въобще правех всичко, което можех, което бе според силите ми, но го правех съвестно. Кварталната отговорничка ме попита: „Ти дъновистка ли си? " - „Добре е да съм, но знам ли? " - й казах аз.
към текста >>
18.
17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Това е един урок за всички, че един оре и сее, но жътвата се прибра от
жетварите
.
Забележка: Тук ще бъдат включени от неговите книги нещата, отнасящи се до братството в А, неговото творчество остава непокътнато, като изброените пет точки са само една малка част от неговото творчество, което е нещо неделимо и много ценно, защото той е единственият човек, който откликва наДуха. за да запечати в писмо историята на онази епоха, макар че всички негови съвременници не одобряваха неговия стил на изразяване. Но неговите опитности са точни и не могат да се преразказват. Теса проверявани от мен лично, като съм бил свидетел на възраженията на неговите опоненти, като никой от тях не седна да напише. А когато някои се сетиха, всички онези хора и събития бяха отминали и единствено остана като достоверност написаното от него.
Това е един урок за всички, че един оре и сее, но жътвата се прибра от
жетварите
.
А той сееше и ореше и беше жътвар. Затова поклон пред труда му! б/ Верка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Спомени за баща ми, живота в Айтос, лични преживявания по времето на Школата с Учителя и Братството" в/ Надка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени от баща ни и живота на Братството в Айтос". г/ Донка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени за баща ни и живота на Братството в Айтос". д/ Надка Боева - племенница на Георги Събев и внучка на Георги Куртев, дъщеря на рано заминалата му дъщеря Цветанка, „Спомени от моя дядо Георги Куртев и живота на Братството в Айтос".
към текста >>
19.
I.03.34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ваше Императорско Величество, Разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследванията си, първи разказвам подробно: Помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички
твари
, които се намират на небето и земята.
Отзад с молив бе написано: Рамката да бъде златна. Отпечатана е в гр. Одеса - Хромолит Д. Плющева в Одеса. Публикуваме един препис за образа на Исуса Христа: Образът на Исуса Христа /Препис от пергамента-писмо на юдейския управител черноморецът Пупли Лентул Пилат/ До Негово Императорско величество Тиберий Кесар.
Ваше Императорско Величество, Разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследванията си, първи разказвам подробно: Помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички
твари
, които се намират на небето и земята.
Наистина, о царю, за Неговите чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото които Го видят, принуждават се или да го обичат, или да Му се боят. Косата до ушите Му е като орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но е още по-хубава. Като назарянин той е с коса, която пада от двете страни на лицето Му.
към текста >>
20.
IV.20 август, понеделник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Важният въпрос е дали ние можем да бъдем
жетвари
и да помагаме един на друг.
Опит с никакви метали не съм правил. В любовта няма врагове. Но ако човек стане мост за всекиго, той пак става лош, защото ще си мисли, че за единия работи повече отколкото на другия. Дето любовта царува, там дяволът не идва. Липсва ли любовта, дяволът я замества.
Важният въпрос е дали ние можем да бъдем
жетвари
и да помагаме един на друг.
Всички сте в света и ще работите както Господ ви ръководи и учи. И за дадени случаи ще избирате методите, които ви лягат. Но на първо място, да служите на Господа в сърцето си; на второ място, слушайте светлите духове; на трето място, слушайте добрите хора; на четвърто място, слушайте себе си. А най-после, слушайте другите xopa. Като се върнете, обърнете внимание на четивата, които се дават тази година, и които възможно е да ви се дадат поотделно всекиму и законът постепенно ще ви се разяснява.
към текста >>
21.
V.II.22 МОЛИТВА НА ЛЮБОВТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Аз имам безгранична вяра в Твойте безкрайни знания, в Твойте Всемогущества и в Твоята необятна Любов към всички твои създания и
твари
. 6.
О, пречиста Божествена Любов, която царуваш над цялата Вселена. *2. Изпълни сърдцето ми, за да мога да любя с всичката си сила Божествения създател на всички неща, моя ближен и всички живи същества. 3. О, Божествени Учителю! Аз Ти благодаря за всичко, което си Ти направил за мен. 4. На Тебе възложих всичките си упования и всичките си надежди. 5.
Аз имам безгранична вяра в Твойте безкрайни знания, в Твойте Всемогущества и в Твоята необятна Любов към всички твои създания и
твари
. 6.
О, Ти Божествена Мъдрост озарявай непрестанно моя дух. Всели се завинаги в моята душа. 7. Бъди ми светилник, подкрепа и ръководител, за да мога да вървя с пълна безопастност и сигурност по пътя на Истината. Амин.
към текста >>
22.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
Нивата се нуждае от
жетвари
- борци за великата култура на братство и сестринство.
Освен огромния материал, вложен в напечатаните беседи и лекции на Учителя, има още толкова беседи и лекции ненапечатани. Взети са мерки за постепенното им отпечатване. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде. Има нужда от много работници.
Нивата се нуждае от
жетвари
- борци за великата култура на братство и сестринство.
Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света! На работа! Мото, дадено от Учителя на 20 декемврий 1944 г.: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, ПашаТеодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев.
към текста >>
23.
Наряди за 1946 г.
,
,
ТОМ 12
Нивата се нуждае от
жетвари
- борци за великата култура на братство и сестринство.
И нека всички ние, работници на новото във всички страни, да се опознаем, да се сближим, да свържем силите си за една обща красива работа за великото дяло. В нашата дейност ние няма да сме сами. Ще имаме подкрепата на разумни сили, които ръководят човечеството в цялото Битие. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде сега.
Нивата се нуждае от
жетвари
- борци за великата култура на братство и сестринство.
Едно нещо, от което се нуждае днес човечеството, е проникването на новите идеи в живота. Ето защо, необходимо е беседите и лекциите на Учителя, които съдържат в себе си идеите на новата култура, която иде, да бъдат преведени на чужди езици. Ще ви съобщим скоро кои беседи са предвидени за превеждане на първо време. Ще ви молим да ни се обадите на адрес:......................................................................... за получаване на настоящото писмо и да ни пишете нещо за вас. Съобщете ни нещо за вашия живот там, за вашата дейност, за условията, при които работите.
към текста >>
И така, днешното човечество има нужда от
жетвари
, защото жетвата е готова.
Днес човечеството се намира в една преходна епоха. То търси, копнее за висшия смисъл на живота. Ученикът на Бялото Братство има за задача да покаже пътя към слънчевите върхове, към животворните извори, към Божественото. А работата за великото Божествено дело е извор на истинска радост, на творчество. Когато човек работи за Бога, Бог ще го благослови, ще му даде знания, дарби, сили и широко поле за работа.
И така, днешното човечество има нужда от
жетвари
, защото жетвата е готова.
Учениците на Бялото Братство трябва да бъдат благодарни, че Учителят им е дал по един златен сърп, за даженат Божията жътва. Пожелаваме ползотворна дейност на братската среща. Нека всички да почувствувате днес, през целия ден, присъствието на Бога, на Учителя и нека тук, на братската среща, всеки един от вас да получи скъпи дарове отгоре и така обогатени, просветлени, озарени с нова светлина, с ново познание за любовта, да се върнете по домовете си, за да раздавате на света богатствата, които сте получили тук. Приемете сърдечни поздрави и благопожелания от Братския съвет. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев-София 10.VII.1946 г.
към текста >>
24.
2. ПЕНТОГРАМЪТ КАТО ПЕТОЛЪЧЕН ЕМБЛЕМ
,
Дадено непосредствено от Учителя
,
ТОМ 12
Човек може да окаже Правда, ако има уважение почти към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, към малката мушица и т.н., понеже във всички
твари
пулсира Живият Бог.
Разглеждайки Пентограма ние виждаме, че фигурата му наподобява до известна степен човешкото тяло, когато е застанало в разкрачено състояние с разперени ръце. В Пентограмата са написани: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Любов, Мъдрост и Истина са понятия разбираеми, но какво точно да се разбира под понятието Правда? Под понятието Правда или Справедливост трябва да се разбира нещо по-дълбоко от онова, което разбира днешната юриспруденция.
Човек може да окаже Правда, ако има уважение почти към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, към малката мушица и т.н., понеже във всички
твари
пулсира Живият Бог.
Както всичко живо и те има да осъществяват Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, той нарушава с това Правдата. Всички блага, които Бог дава, трябва да бъдат правилно разпределени, защото тия блага са за всички. Всички трябва да ги получават. Трето нещо, което се разбира под понятието Правда, е следното: Всеки човек, който се ражда, идва с известен бюджет, с определен кредит.
към текста >>
25.
15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Ваше Императорско Величество, Разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследванията си първи разказвам подробно: помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички
твари
, които се намират на небето и земята.
Това го прави, този портрет е нарисуван, после е преснет на картички и се разпространява. Сега вече има два образа - единият, както е по пръстена на император Тиберий и другият, с коригираната повдигната коса отляво на челото му от Цветана Щилянова по препоръка на Учителя Дънов. Виж „Изгревът", том XI, стр. 155, N33, а двата портрета виж при стр. 97. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА (Препис от пергамента - писмото на юдейския управител Черноморецът Пупли Лентул Пилат) До Негово Императорско Величество Тиберий Кесар.
Ваше Императорско Величество, Разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследванията си първи разказвам подробно: помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички
твари
, които се намират на небето и земята.
Наистина, о царю, за Неговите чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото които Го видят, принуждават се или да го обичат, или да Му се боят. Косата до ушите Му е като орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но е още по-хубава. Като назарянин Той е с коса, която пада от двете страни; лицето Му е весело и хубаво.
към текста >>
26.
83. ЛЕГЕНДАТА ЗА ПЕСЕНТА „АУМ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Работиха неуморно, създадоха одежни на всеки род и вид, на рибките, на птичките, на сърничките и всички други живи
твари
.
Според една стара легенда това е мелодия, благозвучие на човешката душа. В самата легенда се казва: Когато Бог създаде Земята и я устрои, много същества искаха да се заселят на нея. Но имаше велик закон от Бога, че всеки, който иска да бъде жител да живее на тази Земя, трябва да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното, веществото от което ще се направи облеклото, да звучи така, както звучи мелодията на неговата душа. Смили се Бог над тези същества и повика един от най-мъдрите си синове „Саваот", като му възложи задачата да засели красавицата Земя, с всички тези Негови чада, които жадуваха и го молеха да им разреши да живеят на Нея. Саваот, със своите помощници, дойде на Земята и се залови да изработи материя, за всеки род и вид същества, която да звучи, както звучат тяхните души.
Работиха неуморно, създадоха одежни на всеки род и вид, на рибките, на птичките, на сърничките и всички други живи
твари
.
И виждаше се как Земята става все по-красива и по-хубава, навсякъде се чуваше радостна песен на доволство и благодарност. И когато Саваот помисли, че всичко е направено и задоволено, седна да си почине. Изведнъж гледа пред себе си, красиво лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката „Аум". Такава, чудно красива мелодия Той не беше слушал. Слушаше Саваот в унес и не можеше да му се насити.
към текста >>
27.
14. ДРУЖБАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Същите тези сили създават и живите
твари
по планетите.
14. ДРУЖБАТА Силите, които създадоха Слънчевата система, създадоха и човека, казва Учителят Беинса Дуно. Всеки един член от Слънчевото семейство е плод на сгъстяването на особен род сили, различни по своето естество и интензитет. Всяка една от тези сили в процеса на своето сгъстяване е обособила по една планета, която носи естеството на силата, нейната създателка.
Същите тези сили създават и живите
твари
по планетите.
Тук на Земята тези сили са създали и създават живите форми през всичките нейни геологични епохи. Като всяка от тези сили е давала своят израз с формата и изявата на живота форма. Човекът на Земята е минал през тези форми, като всяка една е оставила своя отпечатък, показващ характерните белези на тези сили. За изявата обаче на живота е казано: „В началото живота е в ръцете на злото". Оттук ще се разбере, че поначало живите форми, които се създават носят елементите на злото, на дивото, хищното, ненаситното.
към текста >>
28.
4. ДВАТА ПРИНЦИПА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Не само за тях, но и за много други вредни
твари
, те са плод на разрушителната и егоистична човешка мисъл.
Той се създава и оформя от мисълта. Тя е, която твори и създава. Мислещи същества са човека и многото иерархии над него. И според това, на кой от тези два принципа служи това мислещо същество, с такива качества ще бъде и изграденото същество, плод на неговата мисъл. По този повод Учителят един път каза: „Въшките са създадени от човека".
Не само за тях, но и за много други вредни
твари
, те са плод на разрушителната и егоистична човешка мисъл.
Следователно, борбата на човека с вредителите на живота ще бъде не толкова с външните средства, с разните отровни препарати, които заедно с вредното нанасят поражение и на полезното, но в едно освобождаване на човека от мисълта и желанието му да живее само с права без задължения, да живее като паразит, за сметка на другите, за да бъде проводникЛна разрушителните сили в природата. За правилното развитие на човека е от изключително значение на кой от тези принципи служи. Когато човек се ражда на земята, той се развива и оформя съобразно неговият двойник, който е поле на космични сили, а живота му протича съобразно разположението, връзката и взаимоотношението между тях. Тези сили са същите, които са създали слънчевата система. Слънцето, Луната и всяка една от планетите са носители на една от тях.
към текста >>
29.
9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни
твари
, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм.
И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници.
А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни
твари
, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм.
Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действува за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път.
към текста >>
30.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Подир тая раздяла, всеки от двата организма се съобразява със законите на своето естество - тялото влиза в нови физически съчетания - душата, целокупна и неповредена продължава своето неизменно и ненарушимо битие посред всесветовната еволюция на вещества и
твари
.
Факти веществени и явления душевни - не само нямат никакво подобие и никаква прилика помежду си - но са работи абсолютно хетерогенни. Прочее, разкапването на тялото не повлича изчезване на душата. Свържете заедно или съчетайте два предмета имащи някакво сходство или сродство помежду си; с повече или по-малко мъчнотяия, вий ще спомогнете да ги разедините отново. Това разединение бива още по възможно когато се касае за разнародни неща. Е добре, смъртта не е нищо друго освен раздяла на два разнородни организма.
Подир тая раздяла, всеки от двата организма се съобразява със законите на своето естество - тялото влиза в нови физически съчетания - душата, целокупна и неповредена продължава своето неизменно и ненарушимо битие посред всесветовната еволюция на вещества и
твари
.
Земното бие на човека е плод от временно съюзяване на вещество и дух; смъртта туря край на тоя съюз - освобождава духовното битие от всякакви физически връзки. Докле живее тук на земята, човешкото разумно същество може да бъде определено така: материя слугуваща на душа. Смъртта туря край на това слугуване. Смъртта е уволнение на един слуга - който се зове тяло и който казва тържествено сбогом на своята господарка и повелителка, душата. III. И тъй, смъртта погледната като развала или разчленение на един жив организъм - не може да засегне работи, които живеят извън времето и извън простора; тя няма никаква власт върху живота на душата.
към текста >>
31.
1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
О земни
твари
, роби на плътта, що гние, бъдете светила във Храма необятен и грейте със лъча на Неговия лик!
Безброй слънца се роят, светят в глъбините и в ред ненарушим, в хармония летят. Това са живи светове, що из гърдите на Вечний Дух извират, движат се, пламтят! Животът блика в тях, не виждате ли вие? Не чувате ли в химна им гласа понятен? Мощта не сещате ли на Духа Велик?
О земни
твари
, роби на плътта, що гние, бъдете светила във Храма необятен и грейте със лъча на Неговия лик!
"Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с. 2 - рубрика Нова естетика В Храма - "Небесата разказват славата на Бога и твърдта възвестява делото на ръцете му", казва псалмопевецът Давид, а апостол Павел обяснява: "понеже невидимите негови, сиреч, присносещната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира, разумевани чрез творенията"... - Към Римл. 1; 20.
към текста >>
32.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
И чух: "Давиде, проречи на тия
твари
- часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!...
II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ "И Дух Божи се носеше върху водата"... Битие -1:2 Диханйе страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец. - Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората и светна в тях залутаният, земният прашец... - Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец!
И чух: "Давиде, проречи на тия
твари
- часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!...
Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна, - запей за ново слънце и за новия Ми град!..." "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 135 - рубрика Нова естетика Псалом четвърти - Четири е числото на кръста, а кръстът е символ на страданието.
към текста >>
33.
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
4;14), "първороден преди всички
твари
; понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, престоли, господства, началства, власти, всичкото чрез него и заради него се създаде, защото в него благоволи Отец да се всели в всичката си пълнота, в Христа, в когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Ibidem-Колосяните, 1; 15-16 и 2; 3).
Никакво нарушение на природните закони не е станало: дева Мария е била позната (посетена) от Духа Свети, за да даде живот на синтеза на човечеството във физическия свят. Роди се Еманоил, т. е. "Бог с нас", Бог ограничен и проявен в човешка форма, Христос, "който е образ на невидимаго Бога" (Павел - II Коринт. 4; 4), "проводи Бог Сина си, който се роди от жена" (Ibid. - Галат.
4;14), "първороден преди всички
твари
; понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, престоли, господства, началства, власти, всичкото чрез него и заради него се създаде, защото в него благоволи Отец да се всели в всичката си пълнота, в Христа, в когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Ibidem-Колосяните, 1; 15-16 и 2; 3).
"Вашите тела са удове Христови" и "Вие сте тяло Христово" (I и II Коринт.). Всичко това сочи мистичното естество на Христа, защото всички човеци, обединени чрез Божията Любов, образуват тялото на Христа. В устройството на космоса имената на Исуса-Цар или на ватански Иш- ва-Ра или Йешу-ва-Ра, на санскритски Ишуа или Ишва (душата на всемира), на еврейски Иешуа - и на Мариа-Майа са написани със светлинните букви на планетите, които стоят пред всеки от 12-те зодиачни знаци: така, небето представлява една подвижна азбука с имената на Исуса-Царя и Мариа, девствената майка на големите небесни води. На санскритски Иш значи Господ, а ва - всемирното кръгово движение. За връзката между родения Бог и човечеството намираме указание и в името на архангела Габриела или Гавриила, който благовестил на девицата Мариам: "радвай се, благодатна!
към текста >>
34.
14. НА ДОБРО ПОЛЕ
,
,
ТОМ 16
Баща ни в селото се ползваше с известно име като голям
жетварин
.
Настана жетва, слънцето силно печеше. Роза, младо булче, не бе свикнала да работи тежка работа. Жетвата я мъчеше. Аз реших да й помогна. Още от малък моят баща ни учеше да се трудим упорито.
Баща ни в селото се ползваше с известно име като голям
жетварин
.
Тия свои качества успя да ги предаде на тримата си сина. В Русенско жетвата наставаше две седмици по-рано, отколкото във Водица. От нашето село Водица драгомани събираха жетвари, момчета, момичета, мъже, жени и отивахме в Русенско да жънем. Там се виждаше как и колко работеше всеки. Жънехме на русенци в селата Мартен, Липник, Гагаля, Образцовия чифлик.
към текста >>
От нашето село Водица драгомани събираха
жетвари
, момчета, момичета, мъже, жени и отивахме в Русенско да жънем.
Аз реших да й помогна. Още от малък моят баща ни учеше да се трудим упорито. Баща ни в селото се ползваше с известно име като голям жетварин. Тия свои качества успя да ги предаде на тримата си сина. В Русенско жетвата наставаше две седмици по-рано, отколкото във Водица.
От нашето село Водица драгомани събираха
жетвари
, момчета, момичета, мъже, жени и отивахме в Русенско да жънем.
Там се виждаше как и колко работеше всеки. Жънехме на русенци в селата Мартен, Липник, Гагаля, Образцовия чифлик. Най-накрая разпределяха кому колко да се плати. Деляха ни на 1-ва, 2-ра, 3-та група, според това колко сме ожънали, също и жените. Накрая оставяха една сума за възнаграждение на най-отличилите се мъже и жени.
към текста >>
35.
52. СНИМКАТА „УЧИТЕЛЯТ В ЖИТОТО
,
,
ТОМ 16
Жътвата е голяма, а
жътварите
са малко!
А пък д-р Жеков, като ги видял, извил се малко другояче, така, че ги изключил от кадъра. И затова снимката на д-р Жеков е по-сполучлива - понеже ги няма във фона фигурите на Лулчев и на Невена Неделчева. Но тази снимка я има у много хора, ще я видиш - „Учителят в житото". Тя е последната снимка на Учителя. Тя е символична.
Жътвата е голяма, а
жътварите
са малко!
И после потеглихме нагоре, отидохме из гората, чак нависоко и след това се върнахме в Мърчаево. Друг път Учителят ни изведе голяма група от братята, много бяхме, чак нагоре. Има кариери, където вадят камъни, правят павета и големи странични камъни, от които правят бордюри. Минахме покрай кариерите и слизахме надолу, ще я видиш тази снимка, има я Ганчо Генчев: с китарата е Гита Стратева, след Учителя е Симо. Ти познаваш ли го Симо от Мърчаево?
към текста >>
36.
3. ЛЕТЕН ДЕН - ЖЪТВА Е...
,
,
ТОМ 16
Събирайте
жътвари
, защото идва жътва,
жътварите
са малко, а нивата, гдето изорахме и посадихме, е голяма.
Ставай, дъще, любовта днес мен и тебе чака. Ставай, тя ни носи свойта нова, жива премяна. Ставай, че животът вънка мен и тебе с благост вече чака! След като Учителят ми издиктува новите думи, ми каза: „Хайде, изпей я още веднъж, ама цялата, с всички думи, казани досега." Аз я изпях. - „Ето, сега имаш „В летен ден" с три куплета да пееш." Нивата е изорана, посадена и насадена със семе, житото е пораснало и вече цъфти и идва време за жътва.
Събирайте
жътвари
, защото идва жътва,
жътварите
са малко, а нивата, гдето изорахме и посадихме, е голяма.
Изминаха много лета от този ден. Учителят си замина още тогава, през времето, когато даде третия куплет на тази песен. А беше есента на 1944 година. Беше посадил Словото Си в душите ни, беше оставил от него за посев и за следващите поколения и столетия. Но винаги посаждахме повече, отколкото можехме да приберем.
към текста >>
Вярно беше това, че
жетварите
бяха малко.
Изминаха много лета от този ден. Учителят си замина още тогава, през времето, когато даде третия куплет на тази песен. А беше есента на 1944 година. Беше посадил Словото Си в душите ни, беше оставил от него за посев и за следващите поколения и столетия. Но винаги посаждахме повече, отколкото можехме да приберем.
Вярно беше това, че
жетварите
бяха малко.
Едни дойдат и като видят, че работата е много и тежка, а заплатата е никаква, че тук, на Земята, се не плаща в пари, като разберат, че ще се заплаща на друго място, в друга валута и в друга пара, вземат и си тръгнат и - хич да ги няма. Останахме малко, ама тия, гдето останаха, са баш берачи, баш сеячи, баш жътвари и те ще овършеят хармана, ще приберат житото, ще го сложат в хамбара и ще чакат следващото поколение - кога дойдат гладни, жадни за Словото Божие. Затова и ние нещо казахме, та да се знае и помни какво е било, какво трябваше да стане и какво не стана, та да ви бъде в поука и в помощ в дните, кога нас няма да ни има - нас, които бяхме до Учителя и целувахме десницата Му в знак на общение с Божествения Дух и Живият Бог. За вас остана Словото Му. Знайте, ние изорахме, а вие ще да жънете.
към текста >>
Останахме малко, ама тия, гдето останаха, са баш берачи, баш сеячи, баш
жътвари
и те ще овършеят хармана, ще приберат житото, ще го сложат в хамбара и ще чакат следващото поколение - кога дойдат гладни, жадни за Словото Божие.
А беше есента на 1944 година. Беше посадил Словото Си в душите ни, беше оставил от него за посев и за следващите поколения и столетия. Но винаги посаждахме повече, отколкото можехме да приберем. Вярно беше това, че жетварите бяха малко. Едни дойдат и като видят, че работата е много и тежка, а заплатата е никаква, че тук, на Земята, се не плаща в пари, като разберат, че ще се заплаща на друго място, в друга валута и в друга пара, вземат и си тръгнат и - хич да ги няма.
Останахме малко, ама тия, гдето останаха, са баш берачи, баш сеячи, баш
жътвари
и те ще овършеят хармана, ще приберат житото, ще го сложат в хамбара и ще чакат следващото поколение - кога дойдат гладни, жадни за Словото Божие.
Затова и ние нещо казахме, та да се знае и помни какво е било, какво трябваше да стане и какво не стана, та да ви бъде в поука и в помощ в дните, кога нас няма да ни има - нас, които бяхме до Учителя и целувахме десницата Му в знак на общение с Божествения Дух и Живият Бог. За вас остана Словото Му. Знайте, ние изорахме, а вие ще да жънете. А други ще да се ползуват от житото и Словото на Мировия Учител. Вашата отплата ще да бъде горе, на небесата, там, където е и нашата, защото ние сме едно - едно в Духа.
към текста >>
Гответе се,
жътвари
!
За вас остана Словото Му. Знайте, ние изорахме, а вие ще да жънете. А други ще да се ползуват от житото и Словото на Мировия Учител. Вашата отплата ще да бъде горе, на небесата, там, където е и нашата, защото ние сме едно - едно в Духа. Летен ден е.
Гответе се,
жътвари
!
Събирайте се! Наближава жътва. Време е!
към текста >>
37.
1929 година
,
,
ТОМ 16
По гледки, да гледа човек зрелища Нероновски и да се наслаждава от това, от мъката на живите
твари
, от удоволствието - отмъщение спрямо неприятния нам човек или животно, от слушането цинизми и глупави слова или музика с чувствено еротично влияние, или най-после половите удоволствия, които са дошли до апогея си в култа на поклоненията световни!
И тяхната енергия ще се струи чрез нас само ако ние можем да бъдем чисти канали, да не я опетним, а свободно, без пречупване да мине през фокусите ни - ума, сърцето и волята. Колко хубаво е да мога се освободя от сянката на нещата, а това ще стане, когато аз не на думи, не с перо и книга пиша само, а искрено, живо, победоносно понеса светлото знаме на истината и вървя към светлите хоризонти, заедно с духовната армия, будителите, ръководителите на човечеството. Нищо не ме възпира да бъда и аз една светлинка, една крушка, електрически проводник на Голямата светлина, лъч слънчев на Великото слънце. Докога ще се ровя още в мисли за жена, женитба, докога още в жената ще гледам същество за удоволствие, и нима удоволствието е нещо съществено? Знае се, че светът от удоволствие, от тоя мним усет, че уж това е най-доброто благо, човек да се удоволствува по най-разнообразни начини, с храна пищна - по банкети, с питиета най-упоителни, в соарета, срещи и гощавки при скърби и радости.
По гледки, да гледа човек зрелища Нероновски и да се наслаждава от това, от мъката на живите
твари
, от удоволствието - отмъщение спрямо неприятния нам човек или животно, от слушането цинизми и глупави слова или музика с чувствено еротично влияние, или най-после половите удоволствия, които са дошли до апогея си в култа на поклоненията световни!
През деня приготвях бюджета, виках настоятелите на подпис. Димитър идва на вечеря. Дадох на него и на Енчо по един вестник „Живот" и по един каталог. Лягам си в 10 без 25. 6.IV.1929 год., събота Станах от сън.
към текста >>
38.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Космите, това е естествената природна покривка, която творецът дава на живите
твари
, като дреха.
Тези заострени краища и върхове на главата са космите, които играят ролята на гръмоотводи. Електрически и магнетически проводници. Понеже електричеството тече по права линия, то затуй, когато се печем на слънце, хубаво е от време на време да си рошим косата с пръсти, за да не тече електричество, което може да произведе тъй нареченото явление слънчев удар на мозъка. 5.3 16.1.1924 год. с. Водица Предназначението на космите специален клас Предназначението на космите в животните изобщо и даже в растенията, под название трихоми, е: да предпазва животното или растението от резките климатически промени, като горещина, влажност и студ.
Космите, това е естествената природна покривка, която творецът дава на живите
твари
, като дреха.
И ако се погледне на човека, виждаме, че най-нежните органи се предпазват от косми. Например мигачните и космите на веждите предпазват очите. Също и космите на главата предпазват централната нервна система. Значи космите са регулаторът в човешкото тяло, или изобщо в животинския мир. (с почерка на Пеню Ганев) 5.4 X лекция от общия окултен клас Предназначението на космите Предназначението на космите е: първо - да красят главата; второ-да я топлят; трето - чрез тях да възприемаме електричеството от природата, за да живеем нормален живот.
към текста >>
С дохождането си те пренесоха този житен зародиш, който да бъде за храна на човека, така че в ония далечни времена, когато духовният принцип се въплоти от висшите сфери във формата, тогава се яви и житното зърно, което е въплощение на великата Божия Любов, която се жертвува за нас, земните
твари
, и постепенно ни въздига в по-висше съзнание. 14.
Вяра, смисъл Докато човек вярва в Бога, всички неща са ценни за него, всички неща добиват смисъл. Щом престане да вярва в Бога, всички неща се обезценяват, постепенно започват да губят смисъл. 13. Историята на житното зърно Като всеки продукт, който консумира всеки вид и род с различните животни и растения, така също и за да съществува животното, то необходимо му е храна, която е основа на материалния живот. В необятната природа едно се проумява - че всичко се мени, но нищо не изчезва, и че във всичко се вижда постепенно усъвършенствуване на формата, която е копие на невидимото - на същественото, и че с това вътрешно усъвършенствуване върви паралелно и външно. Дошла човешката форма в положението на човешки образ - тогава се явиха Учителите на човечеството, които дойдоха от друга планета, жертвуваха се от любов към падналото човечество, дойдоха да помагат и да показват пътя за възход нагоре.
С дохождането си те пренесоха този житен зародиш, който да бъде за храна на човека, така че в ония далечни времена, когато духовният принцип се въплоти от висшите сфери във формата, тогава се яви и житното зърно, което е въплощение на великата Божия Любов, която се жертвува за нас, земните
твари
, и постепенно ни въздига в по-висше съзнание. 14.
Младост, старост Младостта и старостта са в реда на нещата, те са неизбежни. Но като остарява, човек не трябва да оглупява. 15. Щастието Да разбира, да възприема и да прилага нещата - в това седи щастието на човека. 16. Отдаване право Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. 17. Търпението Философът, който работил 20 години по математически изчисления и слугинята изгаря листчетата. 18.
към текста >>
39.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Пести ценното, което имаш - именно Словото Божие, то е музика, то е езици, езика на любовта имаш, а тоя език го разбират
тварите
Божии.
Сега нямаш грижите на „хората казвали това и това", че това дете дали да мине, че ще се карат хората, няма и кой да те безпокои, ако ти самата не си правиш излишни тревоги. Единственото ми желание е ти за нищо да не се тревожиш. Твоите работи са уредени и никакви тревоги да не ти засенчват съзнанието, а да се радваш и веселиш. Не си давай кой знай какъв зор за много наука. Нека работите естествено се редят, а не ги пресиляй.
Пести ценното, което имаш - именно Словото Божие, то е музика, то е езици, езика на любовта имаш, а тоя език го разбират
тварите
Божии.
Не съм против езиците, но ти се боиш, че все нямаш, че все не знаеш, та се тревожиш за много работи, а не цениш голямото богатство, което имаш - доброто си сърце, ум, душа, дух, желанието ти да помагаш и да се разливаш. Аз не искам да си като богаташите, които въпреки богатството си, все за богатство плачат и умират гладни. А ти оцени спечеленото и не се тревожи. Ставай рано, посрещай Слънцето, кога ходят на Витоша, ходи и ти. Екскурзиите дават прилив на енергии.
към текста >>
40.
11. Духовна работа. За село Мърчаево
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Последното се раждаше като младенец и лежеше в златните си люлки, а живите си и ярки лъчи разпращаше по небесните простори, възвестяваше новия ден и разнасяше скъпи дарове - любов и мъдрост, изпратени от великия Творец за всички
твари
по вселената, които живеят и растат заради Него.
Преди да навлезем в Княжево, ний не забравихме да си спомним и за жителите на това живописно селце в полите на Витоша, които по участ не бяха далече от всички други агонизиращи в бурите на разяреното море на живота. И те ни бяха мили и ги чувствувахме като част от нашето тяло и душа, затова и те не се лишиха от нашите добри мисли и чувства, които представляваха чист, кристален извор всред оазис на безводна пустиня. И не само за хората, а и за растенията, и за птиците, и за животните, и за всички, които имат живот, нашите мисли и чувства бяха като благодатна майска роса, която им носеше сила, живот и здраве. Току-що се намерихме вън от селото, ний се обърнахме на изток. Видяхме, че завесата, която делеше нощта от новия ден, беше се вдигнала някъде в небесата, или пък потънала в дълбоките недра на земята и широкият хоризонт на изток пламтеше от разноцветни багри, всред които величествено се показваше слънцето.
Последното се раждаше като младенец и лежеше в златните си люлки, а живите си и ярки лъчи разпращаше по небесните простори, възвестяваше новия ден и разнасяше скъпи дарове - любов и мъдрост, изпратени от великия Творец за всички
твари
по вселената, които живеят и растат заради Него.
Спряхме се и с благоговение съзерцавахме великолепието на Бога, което се изразяваше в очарователната зора, що лъхаше преснота и младост, в чистото и ясно небе, което с радост очакваше великият пътник да го прекоси както всеки ден, и в слънцето, което победоносно се издигаше все по-високо и по високо в безкрайните предели на синьото небе. Ние вече се къпехме в слънчеви лъчи. По лицата ни се разнесе мек и топъл слънчев лъх. Това беше първата целувка на слънцето. Сърцата ни трепнаха от радост, защото вече бяха в контакт с Великата Любов на Бога, която ни се изпращаше чрез слънцето.
към текста >>
41.
13. Задачата на ученика във Всемирната Велика Бяла Школа
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Писанието казва: „Голяма е нивата Господня, а малко са
жетварите
." Следователно една от задачите на ученика във всемирната Бяла школа е да стане добър и достоен жетвар на нивата Господня.
Задачата на ученика е да изпълнява упътванията на Учителя си, също и неговите наставления, с цялото си сърце, ум и душа. (Аз се стремя да стана ученик.) Най-първо ученикът трябва да се смири, да започне да работи върху своя ум, сърце и воля. Задачата на ученика в школата е да живее според принципите и законите на тая школа - да живее, като измени вътрешния си живот. Това, що Учителят учи в школата, ученикът трябва да следи и изпълнява и проучава с пълно внимание и да бъде активен в изпълнението. Защото крайната цел на Учителя е нещо много повече, отколкото ученикът може да си представи.
Писанието казва: „Голяма е нивата Господня, а малко са
жетварите
." Следователно една от задачите на ученика във всемирната Бяла школа е да стане добър и достоен жетвар на нивата Господня.
За да проявим някоя природна сила в живота си, ние трябва да спазим известни закони и правила, по които тя може да се прояви. Питам се: Мога ли да бъда ученик на всемирната Бяла школа? Имам ли силна вяра, любов и послушание към своя Учител, мога ли да обичам всички както себе си? Ако притежавам тия качества и ги прилагам в живота си - тогава ще бъда ученик на Всемирната Бяла школа. Ученикът трябва да учи и работи заедно с Учителя си.
към текста >>
42.
21. Не е дошло времето
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
И дори нещо случайно да изникне и да възрасне като клас, няма ги
жътварите
, за да го ожънат, овършеят, да приберат житото, за да го смелят на брашно и да омесят и опекат хляб както за себе си, така и за гладните.
Сега не може нито да се оре, нито да са сади, нито да се копае. Ще чакаме да пукне пролетта." Всички го упрекваха за това изказване. Когато пукна пролетта през 1990 г., всички, които го критикуваха, не направиха нищо, понеже те не можеха нито да орат, нито да сеят. Това е положението до 2003 г. И в бъдеще така ще бъде. 4.
И дори нещо случайно да изникне и да възрасне като клас, няма ги
жътварите
, за да го ожънат, овършеят, да приберат житото, за да го смелят на брашно и да омесят и опекат хляб както за себе си, така и за гладните.
Няма ги. Ако някой се яви, той не знае нито да оре, нито да сее, нито да жъне, нито да вършее. А за да се научат, трябва да разучават и да се обучават чрез поредицата „Изгревът". 5. И затова минават чужденци и го тъпчат с краката си, онова, случайно поникналото, остава за храна на птиците земни. А за българите на остава нищо.
към текста >>
43.
34. Магелан - покорителят на моретата
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Не отговори ли на един подобен въпрос и Христос с притчата за плевелите, които трябва да бъдат изтръгнати и изгорени от
жътварите
чак когато настъпи жътва?
В него трябва да вземат участие както силите на доброто, така и силите на злото. И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават. Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос. Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това. Най-многото - те отговарят с парадокси, с афоризми или притчи.
Не отговори ли на един подобен въпрос и Христос с притчата за плевелите, които трябва да бъдат изтръгнати и изгорени от
жътварите
чак когато настъпи жътва?
Ако проследим и подвига на Магелана, великото откритие, което той направи, ще видим, че то е изтъкано от най-остри противоречия, че е проникнато от един жесток трагизъм. И ако аз се спрях на неговото дело, изнесено така хубаво в книгата на Цвайга, сторих го, за да го взема като илюстрация на изказаните по-горе мисли. Що извърши собствено Магелан? Пряката му цел е била да намери по-прав и по-кратък път през Атлантическия океан за „Островите на подправките”, които е искал да завладее за испанската корона. По онова време Америка, позната вече, е била считана за непреодолима преграда между Атлантически и Тихи океан.
към текста >>
44.
6. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще пробегне сладостната тръпка на пладнения зной, а
жетварите
ще запея, усетили в себе си поздрава и докосването на Слънцето и земята.
Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица - малкото момиче. Ще иде Слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най-могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог.
Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще пробегне сладостната тръпка на пладнения зной, а
жетварите
ще запея, усетили в себе си поздрава и докосването на Слънцето и земята.
Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се скротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърца на обичта. Синьо небе, бели облаци и след пладнена тишина. И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чак стъпките на небесния жетвар.
към текста >>
45.
7. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Жътва е на земята, а на небето, в модрата мрач, когато пее щурчето и вечерният покой тихо гали уморените
жетвари
, сияе Лъвът - знакът на пламналото в обич сърце.
Изминат е трудният път на възхода. Преминати са тръните на съмнението и коравите скали на самотната скръб. Пътят се насочва вече към великото сърце, което раздава щедро своята любов. Няма по-голям празник от тоя миг, когато ще познаем обичта, когато душата ни ще стане бликащ извор. Колко 9 хубаво да дойдат жадните и да напълнят своите шепи от него!
Жътва е на земята, а на небето, в модрата мрач, когато пее щурчето и вечерният покой тихо гали уморените
жетвари
, сияе Лъвът - знакът на пламналото в обич сърце.
Жетварите събират зърното, пее полето, звучат лъчите на слънцето, звънкат сърповете и един глас се носи над разлюлените ниви. Една сребърна нишка е пусната от сърцето на небесния Лъв и по нея слиза небесната радост. Затова пеят жетварите - нашите смугли и корави братя. Стрелец
към текста >>
Жетварите
събират зърното, пее полето, звучат лъчите на слънцето, звънкат сърповете и един глас се носи над разлюлените ниви.
Преминати са тръните на съмнението и коравите скали на самотната скръб. Пътят се насочва вече към великото сърце, което раздава щедро своята любов. Няма по-голям празник от тоя миг, когато ще познаем обичта, когато душата ни ще стане бликащ извор. Колко 9 хубаво да дойдат жадните и да напълнят своите шепи от него! Жътва е на земята, а на небето, в модрата мрач, когато пее щурчето и вечерният покой тихо гали уморените жетвари, сияе Лъвът - знакът на пламналото в обич сърце.
Жетварите
събират зърното, пее полето, звучат лъчите на слънцето, звънкат сърповете и един глас се носи над разлюлените ниви.
Една сребърна нишка е пусната от сърцето на небесния Лъв и по нея слиза небесната радост. Затова пеят жетварите - нашите смугли и корави братя. Стрелец
към текста >>
Затова пеят
жетварите
- нашите смугли и корави братя. Стрелец
Няма по-голям празник от тоя миг, когато ще познаем обичта, когато душата ни ще стане бликащ извор. Колко 9 хубаво да дойдат жадните и да напълнят своите шепи от него! Жътва е на земята, а на небето, в модрата мрач, когато пее щурчето и вечерният покой тихо гали уморените жетвари, сияе Лъвът - знакът на пламналото в обич сърце. Жетварите събират зърното, пее полето, звучат лъчите на слънцето, звънкат сърповете и един глас се носи над разлюлените ниви. Една сребърна нишка е пусната от сърцето на небесния Лъв и по нея слиза небесната радост.
Затова пеят
жетварите
- нашите смугли и корави братя. Стрелец
към текста >>
46.
8. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Затова са скръбни долините, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се
жътвари
.
Ти, небесна майко, която ще ни направиш силни, ти, която ще ни направиш безсмъртни... Тъжна е земята без обич! Бродници без радост са людете без теб. По мрачни друмища стъпва ногата им, защото ти още не си запалила светилника пред тях. Корави и студени камъни са сърцата им, защото ти не си ги докоснала с пръст, за да рукнат пробудени и шумящи водите на нов живот! Капки кръв има по камъните на земята.
Затова са скръбни долините, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се
жътвари
.
Ти ще слезеш, велико небесно сърце! Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден младеж, с млада още като нова фиданка снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето - златното жито, хлябът и животът!... Тогава, когато детето и семето на нивата се възправят, преминали през земята, вятъра, водата и огъня, ти ще откъснеш най-хубавия клас от богатата нива и ще го отнесеш през колелото на зодиака към небесната житница, като дар от новия, възродения човек. G. N. [Georg Nordmann]
към текста >>
47.
9. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и
жетварите
, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя.
По родните поля на земята повява ранният есенен повей. Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата земя и шумоленето от уморените листа на горите. Хлябът се пече, преминал през мъката на житеното зърно, през морните въздишки на орача, през копнеещите песни на жътварките. Зърното на гроздето е вече ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси млади, яки съдове, за да стане кръв на новото време. Хамбарите и скривниците са препълнени, и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата.
Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и
жетварите
, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя.
Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там, където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там, където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там, където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието. Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другото - небесната радост; на отвъдната страна на сълзите - драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата - братска обич! Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия долини, за великата правда, която иде от планината на духа. Ще запеят тучните угари, ливадите и реките песен на правдата, родена там във възела на небесното колело, където са равни денят и нощта. Стрелец
към текста >>
48.
А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
Апостол Павел го предава най-добре; „Който е образ на невидимото Бога, първороден преди всите
твари
, понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, престоли било или господства, или началства или власти, всичкото чрез него и заради него се създаде и той е преди всичко и всичкото чрез него състои.” (Колосяном 1:15 ÷ 17) Това е Христовият Дух, той е всичко и във всичко (Колосяном, 3:17) и всичко чрез него се сплотява.
И понеже Духът е този, които помазва Избраникът и го определя на Избавител и като Месия, то преведената дума на гръцки „Христос” остава, като означава, че обещаният Дух е Духът Христов. А пророците бяха предсказали, че Месия ще е Бог и человек. И апостол Павел заключава: „Всеки, които вярва, че Исус е Христос, от Бога е роден и всеки, които люби оногози, който е родил, люби и родения от него.” (1 Иоанна5;1) Тук се споменава, че Христовият Дух е нещо различно от Божия Дух, който е родил Синът Божии. Христовият Дух ражда Христос. А какъв е образът на Христа?
Апостол Павел го предава най-добре; „Който е образ на невидимото Бога, първороден преди всите
твари
, понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, престоли било или господства, или началства или власти, всичкото чрез него и заради него се създаде и той е преди всичко и всичкото чрез него състои.” (Колосяном 1:15 ÷ 17) Това е Христовият Дух, той е всичко и във всичко (Колосяном, 3:17) и всичко чрез него се сплотява.
Това е Духът на Единението, Духът на Обединението между Земята и Небето, между Битието и Небитието. И апостол Павел допълва: „Защото в него обитава всичката пълнота на Божеството.” (Колосяном 2:9) А Учителят Дънов говори за Христа така: „И тогава физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа представляват духовната му страна. А всички Божества, събрани в ума на Христа, представляват Божествената му страна.
към текста >>
49.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
Всички други
твари
са създадени да бъдат служители на Неговата воля.
Всичко друго може да се наложи с груба сила, но никой и по никакъв начин не може да наложи любовта: тя си остава най-свободното нещо на личността и нейна най-голяма необходимост. Да, тя е една вътрешна, една насъщна необходимост, равна със свободата. Затова и Любовта към Бога е истинната нравственост. В тая любов ние, человеците, намираме истинското си същество, като безсмъртни духове. Да любим Бога, това е нашето назначение.
Всички други
твари
са създадени да бъдат служители на Неговата воля.
Человек е създаден да люби Бога. Любовта ни към Бога, това е за нас наслада. Всичко земно е едно подобие на висшето осъществение: ние се нахождаме в Бога и всичко[то] блаженство на человека се почерпва в любовта към Бога, защото това е целостта на неговото назначение и тъй основната добродетел на всеки един християнин е Любовта. А що да любиш Бога? В 1-во Кор., 13.
към текста >>
50.
16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ
,
,
ТОМ 22
В една от паузите пояснява: „Нивата е засята, жътвата наближава, а все още
жътварите
са малко." Милка разбира, че Учителят си прави отчет за работата, която е свършил, и сяда на едно малко столче до него.
Тя му отговаря, че е 7 часът и 15 минути. Той отбелязва: „След малко ще изгрее Слънцето. Една от най-хубавите ми песни е „Изгрява Слънцето". В нея няма нищо излишно, което да се махне, нито може да се добави. Тя е една от най-сполучливите ми песни, песента за изгрева на Слънцето." След пауза той добавя: „Бавен е процесът." Вглъбява се в себе си, унася се и започва да говори и отговаря на някои въпроси, задавани му от невидими посетители.
В една от паузите пояснява: „Нивата е засята, жътвата наближава, а все още
жътварите
са малко." Милка разбира, че Учителят си прави отчет за работата, която е свършил, и сяда на едно малко столче до него.
Той разказва: „Още от първите години на моята работа имах неприятности и спънки. Дори в 1918 г. ме интернираха във Варна, и ме лишиха тогава от възможност да изнасям беседи. Но това, което Бог беше начертал, въпреки всичко аз го изпълних. Тогава беше началото, но днес, когато работата е свършена, когато нивата е засята, никоя земна власт не може да попречи на добрия край на Божествения план.
към текста >>
51.
4. Разпятието на Христа. Защо оста Исус - Христос, защо оста Риби - Дева доведе до разпъването на Христа ?
,
,
ТОМ 22
Тя най-добре е олицетворена в житните класове на нивата, която очаква
жетварите
.
Ту се изплаща кармата на человеческия син. 55 . В) Оста Риби-Дева е оста Исус Христос . Какво представлява 6 дом в знака Дева ? Девата от знака на Зодиака е свързана с Чистотата, с чистата природа, с плодородието на земята и възраждане на живота.
Тя най-добре е олицетворена в житните класове на нивата, която очаква
жетварите
.
Тя много добре е описана в „Изгревът", том XVIII, стр. 244-245. Тя е съзвездие на Меркурий. Девата създава вечния син на човечеството, който е Божият син, роден от Духа Божий. Само Божият син има власт над времената и съдбите на хората. Шести дом .
към текста >>
1 - 20, където бесовете знаят, че Исус е Божият син и му се молят да не ги изпраща вън от живите
твари
, а да влезнат в свинете.
Йоана, гл. 5, стр.27. Един такъв пример, когато легион бесни духове обсебват едного и го мъчили и той ги хранел много добре чрез мъките и страданията си. Този случай е описан от Марка, гл. 5, ст.
1 - 20, където бесовете знаят, че Исус е Божият син и му се молят да не ги изпраща вън от живите
твари
, а да влезнат в свинете.
Те влизат в свинете и те се спущат в езерото и се издавят. А излекуваният е изпратен от Исуса да разгласява за Сина на Всевишния Бог. Същото го описва Матея, гл. 8, стр. 28-34. При Лука, гл.8, стр.
към текста >>
52.
V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
» Всички претендират да лекуват: лекува и предпазва лекарят със своите лекарства, серуми, ваксини, отрови и инжекции, лекува «невежият» със своите
отвари
, сокове и др., лекува магьосникът или шарлатанинът с благословии и муски, лекува калугерът със своите заклинания и молитви, лекува гадателката, и даже пречи или предпазва и предвижда злините чрез каба- лата и магията.
Един организъм заболява, когато има превишена енергия, жизненост, възбуда и извършва своите функции с крайна активност или когато отсъствува енергията, жизнеността и възбудата. Очевидно е, че между тия два случая няма един среден и всичките човешки немощи могат да се класифицират в две категории: 1. Възпалителни поражения или възбуди, характеризирани с крайна енергия и с преувеличени органически функции; 2. Безжизнени поражения или паралитични, характеризирани с унищожението или намалението на органическите функции. Що значи «Лекуване» «Лекуване!
» Всички претендират да лекуват: лекува и предпазва лекарят със своите лекарства, серуми, ваксини, отрови и инжекции, лекува «невежият» със своите
отвари
, сокове и др., лекува магьосникът или шарлатанинът с благословии и муски, лекува калугерът със своите заклинания и молитви, лекува гадателката, и даже пречи или предпазва и предвижда злините чрез каба- лата и магията.
Всички «лекуват»! В действителност лекуване е нещо друго, по- деликатно... При все това, въпреки тая практика, человечеството стои окаяно, немощно морално и физически, по причина именно на много системи на лекувания и поради тежкото невежество на ония, които вярват, че е възможно да се радваме на здравия и душевен мир, ако се насилват елементарните правила на рационалната хигиена, диететика, умереност - въздържание, и на моралните добродетели. Но да видим сега в какво се състои лекуването. Тая дума се употребява за действието възстановяване изобщо равновесието на органическите функции, и обратното - за лекуването и предпазването или поддържането на дейността на отделни части за запазването нормалното равновесие на органическите функции и дейността на органите и на клетките. Двата процеса: както лекуването, така и предпазването, може рационално да извърши само природата - «natura sanat morbos»[1], - когато разумно е подпомогната от човека с прибягване до рационални агенти, способни за постигането на тия две крайности.
към текста >>
53.
73. КАК СЕ ОДИРА КОЖАТА НА ЖИВ ЧОВЕК
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
73. КАК СЕ ОДИРА КОЖАТА НА ЖИВ ЧОВЕК Аз ора, аз сея, аз жъна с
жетварите
и вършея - всичко аз правя.
73. КАК СЕ ОДИРА КОЖАТА НА ЖИВ ЧОВЕК Аз ора, аз сея, аз жъна с
жетварите
и вършея - всичко аз правя.
Помагат и другите, но общо взето аз всичко върша сам. Аз зная, че трябва да уча, но не мога да се откача от работата. Ходя само да слушам беседи при Петър Киров - той имаше кръжок 3 пъти седмично. Това нещо ме подтикна, че трябва да ходя на училище. А нямам учебници.
към текста >>
54.
IX. ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Не тя ли откърмяше на своята гръд всички земни
твари
?
Луната се показа иззад скалите и обля със сребриста светлина всички околни върхове. А той продължаваше да стои там, между канарите, неподвижен, с поглед, впит в далечината. Защо планината му е чужда и далечна, а равнината - родна, близка?... Колко пъти, като дете, лягаше на земята всред росната ливада, и притаил дъх, чуваше сякаш огромното сърце на земята. Това сърце туптеше с обич към него и към всичко живо.
Не тя ли откърмяше на своята гръд всички земни
твари
?
Той се чувствуваше неин син и неведнъж, в дни на горчива болка, бе плакал, притискайки се о нея и й бе изказвал всичката си мъка. Той знаеше, че тя го чува, и тъгата му се топеше и изчезваше. Как обичаше да ходи той из тая просторна равнина в ранна пролет, когато снагата й е покрита с безброй цветя. В нея отвсякъде бликаше живот, изобилие и радост... По-после, когато житата залюлеят златни класове, той с радост виждаше как тая майка земя стократно връща вложеното в нея. Колко пъти бе ходил той из натрупаните снопи и бе вдъхвал изпълнения с аромата на зряло жито въздух!
към текста >>
55.
XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
А ако имаше наблизо вода, определяше се едно момче да носи вода и да я подава на ожаднелите
жътвари
.
Това се казваше «ръкойка» и се слагаше една връз друга. После минаваха мъжете и ги връзваха на снопи. А12 снопа ги правеха на «кръстец», слагаха ги така, че класовете да се застъпват и да се съхранят от птиците, да не ги кълват, или от градушките. А жега, ужасна жега. Носеха си съдове за вода в «бъкели» - съд, направен от дъски, като бъчвите.
А ако имаше наблизо вода, определяше се едно момче да носи вода и да я подава на ожаднелите
жътвари
.
Тези момчета се наричаха водоносци. Без тях не можеше да има жътва. Та, освен онова, казано от Христа: «Жътвата е готова, а жътварите ги няма», то имаше и друго положение - че «Вода много, а водоносци - малко.» Та, Невена Неделчева черпеше с пълни шепи идеи от Словото на Учителя и ги влагаше като думи на Учителя. Ето това беше в основа на моята концепция да я представя с откъси от нейните разкази и романи, където са отбелязани срещите на Учителя с нейните герои. И това го направих.
към текста >>
Та, освен онова, казано от Христа: «Жътвата е готова, а
жътварите
ги няма», то имаше и друго положение - че «Вода много, а водоносци - малко.» Та, Невена Неделчева черпеше с пълни шепи идеи от Словото на Учителя и ги влагаше като думи на Учителя.
А жега, ужасна жега. Носеха си съдове за вода в «бъкели» - съд, направен от дъски, като бъчвите. А ако имаше наблизо вода, определяше се едно момче да носи вода и да я подава на ожаднелите жътвари. Тези момчета се наричаха водоносци. Без тях не можеше да има жътва.
Та, освен онова, казано от Христа: «Жътвата е готова, а
жътварите
ги няма», то имаше и друго положение - че «Вода много, а водоносци - малко.» Та, Невена Неделчева черпеше с пълни шепи идеи от Словото на Учителя и ги влагаше като думи на Учителя.
Ето това беше в основа на моята концепция да я представя с откъси от нейните разкази и романи, където са отбелязани срещите на Учителя с нейните герои. И това го направих. Но само от отпечатаното от нея до 1947 година. След това идва цензурата на комунистическата власт и печатът на такива книги е забранен. 16. След като си замина от този свят през 1995 г., аз не направих никакъв опит да прибирам нейния архив.
към текста >>
56.
1. ПРЕДИСЛОВИЕ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Наближава жътвата, а все още
жътварите
са малко.
Какви ли още мисли минаваха през съзнанието на Учителя, та след малко добави многозначително: - Бавен е процесът. Все още не можех да доловя истинския смисъл на тези думи. Стоях смълчана и следях всеки Негов жест. Изразът на лицето Му говореше за някакво дълбоко вглъбяване в Себе Си. - Нивата е засята.
Наближава жътвата, а все още
жътварите
са малко.
Едва сега долових, че Учителят си дава сметка за онова, което е извършил на Земята и какво още предстои да се прави. Ние, Неговите ученици, винаги се стараехме да следим мисълта Му и да проникнем в това, за което ни говореше. Съдържанието, обаче, на сегашния ни разговор в мълчание-за мен беше тъй многозначителен. Почувствах, че Учителят открехна леко страничка от Неговия мир, цяла се обърнах на слух, като седнах на малкото столче по-близо до Него. - Още от първите години на моята работа на Земята имах неприятности и спънки, дори в 1917 година ме интернираха във Варна, като ме лишиха тогава от възможността да изнасям беседи.
към текста >>
57.
18. Момчето Петър проговаря, за да пророкува
,
,
ТОМ 24
По това време било жътва,
жътварите
жънели, мъжете след тях връзвали снопите.
Като се върнали от нивата била голяма радост, че било песни и накрая тропнали по едно хорце. Това нещо го разказвала майка му Добра на собствената си дъщеря Мария, а сега баба Мария го разказваше на нас. Разказваше на нас, учениците от Школата на Учителя. Друг случай. За пръв път решили да заведат Петър на нивата.
По това време било жътва,
жътварите
жънели, мъжете след тях връзвали снопите.
Станало към обяд и малкия Петър изведнъж отишъл до положените вече за кръстец снопи, покачил се на един от снопите извикал: "Селяни, прибирайте снопите, защото иде буря! " Всички се смаяли и само се огледали. Небето ясно, няма облаче, а детето на дядо поп, което до вчера беше нямо и не можеше да говори и сега е проговорило и плещи какви ли не глупости и измислици. Продължават да работят и да не обръщат внимание. Но майка му Добра била толкова още поразена от това, че сина й е проговорил най-сетне и решила да изпълни това негово желание.
към текста >>
И понеже била стопанка на дома, дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджийка, затова обръща се към
жътварите
и нарежда да спрат жътвата.
Продължават да работят и да не обръщат внимание. Но майка му Добра била толкова още поразена от това, че сина й е проговорил най-сетне и решила да изпълни това негово желание. Решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да вземе отново да спре и да не говори. Тогава какво ще прави? Та тя още не се нарадвала от това, че детето й е проговорило на шест години.
И понеже била стопанка на дома, дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджийка, затова обръща се към
жътварите
и нарежда да спрат жътвата.
Наредила им да съберат снопите, а те не са били малко и започнали да ги правят на кръстци. Подреждали кръстците и накрая ги подредили както трябва. А другите селяни от полето гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат и в никое време подреждат снопите на кръстци. А това се правело при мръкнало време, когато за деня привърши жътвата. Поглеждали съселяните, усмихвали се, па си рекли: "Е, нали проговори сега на дядо поп момчето, дойде време да му вървят и по гайдата".
към текста >>
А другите селяни от полето гледали как
жътварите
на дядо поп спрели да жънат и в никое време подреждат снопите на кръстци.
Тогава какво ще прави? Та тя още не се нарадвала от това, че детето й е проговорило на шест години. И понеже била стопанка на дома, дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджийка, затова обръща се към жътварите и нарежда да спрат жътвата. Наредила им да съберат снопите, а те не са били малко и започнали да ги правят на кръстци. Подреждали кръстците и накрая ги подредили както трябва.
А другите селяни от полето гледали как
жътварите
на дядо поп спрели да жънат и в никое време подреждат снопите на кръстци.
А това се правело при мръкнало време, когато за деня привърши жътвата. Поглеждали съселяните, усмихвали се, па си рекли: "Е, нали проговори сега на дядо поп момчето, дойде време да му вървят и по гайдата". Снопите били положени на кръстци. Те се полагат така, че класовете се затискат от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не може да ги очука. Така се запазват класовете на житото.
към текста >>
Прибрали добитъка под крушата, а те,
жътварите
, се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката.
Те се полагат така, че класовете се затискат от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не може да ги очука. Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие.
Прибрали добитъка под крушата, а те,
жътварите
, се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката.
Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по- щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай. Аз съм го слушала от сестра Му - баба Мария, но същия случай го разказваше Иван Антонов, който Влад Пашов записа.
към текста >>
58.
72. Да се освободим от старите си заблуждения
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
В нас нещо постоянно ни коригира и подтиква да променим мислите и отношенията си към всичко, да си създадем нов вид отношения към живите
твари
на вселената.
72. Да се освободим от старите си заблуждения Огромна работа ни предстои, за да се очистим и освободим от всичките си стари заблуждения, от ненужния си умствен и духовен багаж. Ние задържаме мисли и идеи, прашасали от времето, в главите си не оставяме място за нищо ново в нас. Живеем с догми и канони, с корони и патрахили, със жезли и тамяни. А Творческото Начало в природата ежеминутно изпраща нови форми на мисълта, на чувствата и на постъпките ни.
В нас нещо постоянно ни коригира и подтиква да променим мислите и отношенията си към всичко, да си създадем нов вид отношения към живите
твари
на вселената.
Като грешиш, нещо ти казва, че си сгрешил, като паднеш, нещо ти казва: "Няма нищо, ще се поправи всичко". Това е гласът на Творческото Начало в съзнанието ни, което поправя живота ни. "Всички ще бъдат научени от Бога", казва Писанието. "Ще запиша закона си в сърцата им." Вслушването в този глас е необходимост в живота. А нежността и чуткостта - тези две така съществени качества за придобиване на любовта!
към текста >>
59.
24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
И тука може да се дадат добри отговори, но хубаво е човек да бъде в хармония с всички
твари
.
Но колко доблестен подвиг трябва да извършиме, за да оправдаеме толкова голямата Божия милост над нас, да ни Го изпрати в тия дни, в тия тежки дни. Много неща ми идват да Ви кажа, но те сега бягат от мене; а когато ръцете ми са заети с работа бърза и неотложна, тогава мислено се разговарям с Вас, но мисли бързи, които нямат време да се застоят и усладят душата ми, защото мисъл трябва да съсредоточи човек и в най-малкия иглен бод и най-малкото деяние. Знаете ли, че майка ми още не ме е посетила! Как без думи Небето ме още изобличава чрез това! Но кой ми е майка, кой ми е баща и братя, и сестри?
И тука може да се дадат добри отговори, но хубаво е човек да бъде в хармония с всички
твари
.
О, зная, в много съм виновна пред всички, но що да сторя? Колко мъчно се облагородява характер! Колко пъти плача горко и се разкайвам за постъпката си, за думата си, за мислите си, но след малко ето ме пак същото сторвам... Що да сторя, що да направя? С какво мога да изкупя всичките си грешки? Може ли человек да се оправдае?
към текста >>
60.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Техните песни омайвали всички земни
твари
и могли да възкресяват мъртвите.
Какви са тия човекоподобни скали? Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море. Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели. И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони. Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите.
Техните песни омайвали всички земни
твари
и могли да възкресяват мъртвите.
Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед. Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът. Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост. Викат ме за „Малката Чаталка”.
към текста >>
61.
2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Ранобудни
жетвари
и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен.
До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара. Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища. От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.
Ранобудни
жетвари
и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен.
По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.
към текста >>
62.
2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи
твари
се радват неизказано, докоснати от невидимото крило на щастието.
Небето плувна из огнени вълни. Ние слизаме от горе, като че ли право към тая пурпурна урна, пълна с живот и сила. Сега не ние, а то ни посреща. Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството. Почивка. Път и пак почивка.
Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи
твари
се радват неизказано, докоснати от невидимото крило на щастието.
По нивята плъпнали жетвари. Чува се проточената им песен. Днес те връзват първия сноп. Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар.
към текста >>
По нивята плъпнали
жетвари
.
Ние слизаме от горе, като че ли право към тая пурпурна урна, пълна с живот и сила. Сега не ние, а то ни посреща. Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството. Почивка. Път и пак почивка. Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи твари се радват неизказано, докоснати от невидимото крило на щастието.
По нивята плъпнали
жетвари
.
Чува се проточената им песен. Днес те връзват първия сноп. Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар. По теснолинейката.
към текста >>
63.
2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спят човешките
твари
.
2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спят човешките
твари
.
Звездите пък будни бдят, вглъбени в разчитане небесните тайни... Ние пък напущаме града преди 3 ч. и потегляме към нашата приятелка. Кое да гледаш - нея ли, тайнствена и далечна в нощния мрак, или звездите, посипани горе в чудни геометрични чертежи... Кой ги постави там, кой със звезден резец начерта небето? Може би, ще дойде време, и нови чудни халдейци ще ги разгадават по нов начин и ще предрекат ново бъдеще на земното човечество. Тогава ще се яви и нова физика, нова астрономия, нова математика и химия.
към текста >>
64.
6. Сериозни години
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Какви години, какво време, когато към нас е летяла неизпитаната радост и силата на една любов за която можехме само да копнеем, една светлина, която озари целия ни живот, за да не сбъркаме посоката на очертания път, да не губим времето за обикновени неща тогава и сега, да знаеме за какво живеем, да не заставаме със свити ръце пред концертното гише да чакаме билети, а да застанем крепки и силни, готови за работа до ралото и мотиката, когато земята призове своите работници - копачи, орачи, сеячи,
жътвари
.
Какво сме направили и какво сме постигнали - друг ще се произнесе. Ние сме премного пъгълнати от едно единствено нещо - учение и работа. Отнесени от вътрешния смисъл на тези две думи, ние намираме смисъла и на нашия живот, годините изпълнени с този устрем ни се виждат едновременно и много сериозни, но и много богати отвътре, много съдържателни, обвеяни с много красота и блясък. Речем ли да ги проследим, виждаме, колко всичките дни и часове са еднакво ценни, важни, наситени с мисъл, чувство, пламък. Взети общо те образуват живото колело на един живот, чийто удар бележи епоха, чийто ритъм ни отнася до Великия план на Битието, което в незнаен час е отредил богати условия за един човек и за един живот - животът на ученика.
Какви години, какво време, когато към нас е летяла неизпитаната радост и силата на една любов за която можехме само да копнеем, една светлина, която озари целия ни живот, за да не сбъркаме посоката на очертания път, да не губим времето за обикновени неща тогава и сега, да знаеме за какво живеем, да не заставаме със свити ръце пред концертното гише да чакаме билети, а да застанем крепки и силни, готови за работа до ралото и мотиката, когато земята призове своите работници - копачи, орачи, сеячи,
жътвари
.
Тези работници намират време за всичко сега, не си позволяват само една работа, да чакат и да питат със свити ръце, кога ще започне празненството. Тогава невидимият глас на Незнайният ще каже: “Като свършите работата си; тогава ще мечтаем и ще говорим за другото." Сега учениците живеят сериозни години - ще кажем ние.
към текста >>
65.
6. Учителят и Живата природа
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Хората са лишени от този слух и усет за нуждите на растенията, тия живи
твари
, които по същия начин жадуват за вниманието и грижата на човека.
Той винаги отзвучаваше на тях, когато това трябваше. В с. Мърчаево, където Той прекара известно време по време на войната имало някаква круша на която поради ерозия, корените бяха позасъхнали и бяха изкочили на повърхността. Години никой не обръщал внимание на този факт. Учителят се спира на нея, донася се голямо количество пръст, засипват корените, ограждат ги и крушата се спасява.
Хората са лишени от този слух и усет за нуждите на растенията, тия живи
твари
, които по същия начин жадуват за вниманието и грижата на човека.
Моментът не мина незабелязано и вниманието бе насочено към този дънер, насипан с голям слой доброкачествена пръст; човек може да преживее случилото се в сърцевината на това дърво. Безсловесното същество непременно е изпитало чувство на благодарност. Вълнението, което може да обземе човека идваше по две линии от това, което Учителят направи и от онова, което се случи със самата круша. То бе израз на дълбоко и определено отношение спрямо Живата природа. Всичко за този, който разбира е звучащо, говорящо на познат език.
към текста >>
66.
3. Достоен за срещата с него
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Предстои му трудно пътешествие, изпълнено с много приключения, докато най-после през знойните летни дни нивата ще се люлее от вечерния вятър и златистите ръкойки ще се точат под мургавите ръце на
жетварите
.
Без тази идея животът ти никога не би изглеждал дълбок като морските глъбини и просторен като небесните. Опитай се да живееш с тази идея, за да разбереш стойността на всеки отлитащ и прииждащ миг - еднакво за теб крият големи съкровища. 5. Никой не смущава спокойния сън на житното зърно. Веднъж посято в земята, земеделецът не се връща към нея, за да проверява, какво става в тъмните пазви, където някога през ранното утро той бе дошъл тук с торба през рамо, за да скрие семето в браздите. Сеитбата бе минала и житното зърно напряга сили да разпукне коравата си ризка, за да започне похода си нагоре и да се закрепи здраво надолу.
Предстои му трудно пътешествие, изпълнено с много приключения, докато най-после през знойните летни дни нивата ще се люлее от вечерния вятър и златистите ръкойки ще се точат под мургавите ръце на
жетварите
.
Тогава полето ще екне от песен и тежките коли ще отнесат ситото зърно към хамбарите. Същата нощ нечута приказка ще си разказват житните зърна и от техните малки влюбени сърца ще се излее поема - доволни сме, никой не смути нашия покой, когато бяхме долу и имахме толкова работа, никой не наруши нашия устрем нагоре, сами ни оставихте и ние достойно свършихме нашата работа. Добре свършихме работата си и обилно възнаградихме селския труд. Добре, че никой не дръзна да порови земята и да провери живи ли бяхме и какво правим. Когато посадиш нещо, не бутай земята.
към текста >>
67.
16. Безначална и безкрайна: есе (8.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Ангелът, не бе само дума, понятие, а точно определен факт - същество, изградено хармонично по всичките правила, за да бъдат съработници,
жетвари
в една голяма нива, която тепърва искаше работна ръка.
; някои Го измервали от глава до пети, за да разберат какво Той може; трети, ония недоволници от положението си, поглеждайки завистливо към облика му, други надяващи бързо да пораснат духовно, очакващи от Него по магичен начин да им помогне, други пък, които мислеха, че много даваха, а насреща нищо не получаваха, а в последна сметка и ония, които спазиха всяка етика, жест, действие и думи, за да си послужат с тайния си език и критически да я насочат срещу Него. И всичко това Той усещаше, с най-чувствителната система, каквато притежаваше, виждаше го с онова зрение, което никога не лъжеше, чуваше го с невидимите си антени по които всичко, насочено срещу Него, стигаше до Него, за да докосне накрая всеобемащото сърце, изпълнено с неподозираща любов и търпимост, с които Той посрещаше и изпращаше всичките. Ние изпитвахме чувство на радост, че край Него имало ангели - видими и невидими, с които Той общувал, ангели - добри люде, които не питаха: “Кой си ти"; не настояваха да им открие тайни; не поставяха неуместни въпроси; не насилваха и не просеха внимание и обич; не недоволствуваха и бяха винаги благодарни при всичките условия. Това бяха ангелите - добрите хора, ученици, които никога не си служеха с лъжа, ученици, за които беше казал Той, че Го разбирали от един поглед, от една дума, отлични работници - ангелите от този видим, или от онзи невидим свят. Вече не беше важно, доволни сме, че те съществуваха, че те образуваха онова ядро, онова средище на Неговата скрита школа, където се ковяха бъдещите ученици и работници.
Ангелът, не бе само дума, понятие, а точно определен факт - същество, изградено хармонично по всичките правила, за да бъдат съработници,
жетвари
в една голяма нива, която тепърва искаше работна ръка.
За нас бе важно да знаем от коя категория сме; дали някога сме си позволявали да Го оглеждаме “от глава до пети”; дали някога сме скривали или не сме казали истината; дали сме се съмнявали в Него; дали сме били недоволни и неблагодарни от положението и от благата, които ни се даваха, от светлината, която искреше. Времето оттогава скочи далеч - 1933 година отшумя, когато Той се спира на тоя проблем, но времето има ли сила и власт тук, при нас, за нас, застанали на онова място, когато с цялата физическа и метафизическа сетивност усещаме, че всеки час дефилираш пред очите на Безконечността, и пред очите на твоя Учител, който никога не е напущал земята, или казано другояче - никога не си останал без Него. Отношенията Учител - ученик обхващат вечността. Тези отношения през вечността трябва да си останат кристално чисти, наситени с вяра, с чистота, с почит, с искреност, с любов. Само тогава може да става дума за Учител, за ученик, за школа, за атмосфера на доверие, на искрена любов, които предават мекота и красота на отношенията между Учител и ученик.
към текста >>
68.
34. Запалените светилници: есе (26.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Те ще трябва да го съхранят в най-свещения кът на душата, да го имат винаги под ръка, да бъдат винаги на своето място като ученици и като работници -
жътвари
.
Прикован си там и не само четеш, не само слушаш, не само чувствуваш, не само се радваш и благодариш, а мислиш. От думите, които изпущат топли искри, ти грабваш една и тя те носи и осветлява цялото това небе. Казваш сега последен дар на един събор, не, последен дар на един живот - живот на ученика, поел този път не с празни ръце. Пет дни преди това и този шестия - шест работни дни, сътворението на света приключи, слушал си само за ученика, само за новото, само за голямата работа, която те чака и която никога вече нямаше да стихне. Началният тон е вече даден, а казаното в тия последни страници звучи като заключителен акорд, който никога не трябва да бъде забравен от учениците - никога.
Те ще трябва да го съхранят в най-свещения кът на душата, да го имат винаги под ръка, да бъдат винаги на своето място като ученици и като работници -
жътвари
.
Цитираме: “Отсега нататък, каквото и да правите, вършете го заради Бога, заради Неговата Любов. Това изисква новото учение, новият живот от всинца ни. Ние трябва да се отличаваме от другите по това, че имаме един велик принцип, една велика идея, за която сме готови и на огън да ни турят и на бесилка да ни увисят и на кръст да ни разпънат - всичко можем да понесем. Ако ни турят на огън, като дървата ще горим, работа ще вършим, но няма да изгаряме. Ако ни превърнат във вода - жаждата на хората ще уталожим, но никога няма да се давим.
към текста >>
69.
52. Благодарност. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 313, 15.10.1943, с. 1, 3.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
И не сме ли ний, хората, почти също така несъзнателни, както растенията и животните, по отношение на ония блага, с които сме отрупвани, нямаме ли ний почти същото несъзнателно, лишено от чувството за благодарност отношение към Първоизточника на живота и благата, както тия „по-нисши
твари
"?
Защо това е така - е един голям и сложен въпрос, който има своите дълбоки корени в далечното минало на людете и който ще даде своите сладки плодове в бъдещето, но с който ние сега не ще се занимаваме. Дали пък съзнателният човек - понеже е посрещан с неблагодарност - трябва да се откаже да прави добро, или наопаки, да упорствува в своя стремеж към доброто - това е друг въпрос, който ние, засега, също така ще отминем. Ние ще оставим настрана човешките отношения, ще се абстрахираме от отношенията на хората помежду им и ще се спрем засега, на отношенията между човека и оня Първоизточник на живот, сили и най-разнообразни блага, необходими за поддържането, осмислянето и усъвършенствуването на живота ни, когато едни наричат природа, други - Бог или Върховен промисъл. Какво е нашето отношение към Първоизточника на живота - към Първоизточника на ония безбройни блага, с които сме заобиколени, с които сме отрупани, които в един безконечен поток се разливат над земята и без които нашето съществуване не би било възможно нито миг? Какво е нашето отношение към Бога?
И не сме ли ний, хората, почти също така несъзнателни, както растенията и животните, по отношение на ония блага, с които сме отрупвани, нямаме ли ний почти същото несъзнателно, лишено от чувството за благодарност отношение към Първоизточника на живота и благата, както тия „по-нисши
твари
"?
Понеже ние, обикновено, сме свикнали да разполагаме безпрепятствено и всекидневно с тия блага, те не ни правят никакво впечатление и нам се струва, че ние не дължим никому благодарност за тях, или пък погрешно отправяме нашата благодарност към земни фактори, към земни личности и сили. Понеже ние, с всичката си дълбока наука и философия, до които сме достигнали днес, си мислим, че всичко това, с което разполагаме, е станало и става от само себе си, ей така просто си съществува като нещо отначало дадено или пък е достигнато по силата на някакъв механически развой на нещата, по силата на една механическа, несъзнателна, неръководена от никого и от нищо еволюция, то ние забравяме или по-скоро не чувствуваме нужда да благодарим за това, което непрестанно ни се дава. И най-характерното в случая е това, че не само невярващите, но и тия, които се наричат религиозни и вярващи, дори в тяхното съзнание, обикновено, не минава нито сянка от благодарност за изобилните, неизчерпаеми блага, с които са заобиколени и от които се ползуват всеки ден, всеки час, всяка минута. Първото нещо, за което ние трябва непрестанно да благодарим на Бога, това е въздухът, който навсякъде и винаги дишаме и чрез който частички от Неговия живот, от Неговата сила, от Неговата любов непрестанно, всеки ден, всеки час, всяка минута, се вливат в нас, поддържат нашия живот, осмислят нашето съществуване. Ако ние не съзнаваме, че с всяка вдишка, с всяко поемане на частици въздух, ние поглъщаме в себе си частици от Божествения живот, ние възприемаме в себе си „частици от Неговата плът и капки от Неговата кръв", то ние не заслужаваме напълно названието мислящи и съзнателни същества, ние не заслужаваме напълно името „човек".
към текста >>
70.
1.10. Рила - Седемте езера, съборният ден - 25 август, 1968 г. Молитвеният връх.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Жътвари
са нужни - работници на Божието дело.
И доколкото ние се вслушваме в тях, доколкото изпълняваме тяхната воля, дотолкова ний можем да бъдем истински ученици, истински ръководители, истински хора. Затуй - да се вслушваме внимателно в това, което ни се нашепва, за да преценяваме с абсолютна точност какво е то и откъде идва, какъв е неговият произход - отдясно ли иде или отляво? Погледнете: неизгледни са полетата, побелели, узряли вече за жътва, чакащи трудолюбивата братска и сестринска ръка. Работа има за всички. Работата е много, премного.
Жътвари
са нужни - работници на Божието дело.
Но не с дребнави лични амбиции, с гордост и самомнение, трябва да пристъпваме към работа, а със смирение, със скромност, заемайки винаги последното място, трябва да се включваме в нея. Така ни е учил Учителят. Така е учил Христос. Това Бог изисква от нас. Затуй тези, които непрестанно се занимават с критика, положително не са намерили още своето истинско място в общото - в Божието дело.
към текста >>
71.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 31
Жътвата е готова, но ги няма
жътварите
на „Изгревът" – стр.812 6.
Биографични данни на Вергилий Кръстев – стр.800 1. Сказание за человекът небесен – стр.801 2. Сказание за человекът земен – стр.802 3. Голямото отклонение и съдбата на един лекар – стр.806 4. Пашитни и оратни коне на Божията нива – стр.809 5.
Жътвата е готова, но ги няма
жътварите
на „Изгревът" – стр.812 6.
Дървото на живота и дървото на познаване на Доброто и Злото в „Изгревът" – стр.814 7. Чествуванията на Георги Куртев и за град Айтос – стр.816 8. Спирането и отменянето на концерта посветен на годишнина от рождението на Петър Дънов и слизането на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно – стр.818 9. Как се воюваше срещу концерт-рециталите на „Изгревът" – стр.819 10. Защо се включи и с.
към текста >>
72.
4. Пашитни и оратни коне. 4.1. Пашитни и оратни коне
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Има онази притча на Христа, където казва: „Жътвата е готова, но няма ги
жътварите
." По времето на Учителя е същото нещо - жътвата, всичко е изорано, посято - няма ги
жътварите
.
Аз много плаках, много се сърдех и той не ми даде. И аз затова не станах музикант. Иначе щях да тръгна по кръчмите и щях да стана кръчмарски музикант. И провала щеше да бъде още по-пълен за мен. И така, дойде време аз да вършея гумното на музикантите.
Има онази притча на Христа, където казва: „Жътвата е готова, но няма ги
жътварите
." По времето на Учителя е същото нещо - жътвата, всичко е изорано, посято - няма ги
жътварите
.
Абе няма ги жътварите! Ами после, трябва някой да ожъне. Ами след това, трябва някой да овършее, ами след това, трябва някой да го събере и да го занесе на воденица. Ами вие знаете ли какво значи да вършееш, да събереш житото на куп? И тогава нямаше веялки - машини за отвяване на плявата, а се чака някъде 1-2 часа през нощта, когато така тръгне полъх, ветрец и с една дървена лопата се хвърляше нагоре на два метра, и вятъра отвяваше плявата.
към текста >>
Абе няма ги
жътварите
!
И аз затова не станах музикант. Иначе щях да тръгна по кръчмите и щях да стана кръчмарски музикант. И провала щеше да бъде още по-пълен за мен. И така, дойде време аз да вършея гумното на музикантите. Има онази притча на Христа, където казва: „Жътвата е готова, но няма ги жътварите." По времето на Учителя е същото нещо - жътвата, всичко е изорано, посято - няма ги жътварите.
Абе няма ги
жътварите
!
Ами после, трябва някой да ожъне. Ами след това, трябва някой да овършее, ами след това, трябва някой да го събере и да го занесе на воденица. Ами вие знаете ли какво значи да вършееш, да събереш житото на куп? И тогава нямаше веялки - машини за отвяване на плявата, а се чака някъде 1-2 часа през нощта, когато така тръгне полъх, ветрец и с една дървена лопата се хвърляше нагоре на два метра, и вятъра отвяваше плявата. И така цяла нощ, за да се отвее хармана.
към текста >>
73.
4.2. Защо изчезна Песнарката на Мария Тодорова
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
И на този етап за когото говоря, беше етап, в който включваше няколко неща: първия етап е - жътвата е готова -
жътварите
ги няма.
А дали ще изпълни или няма да изпълни - това е вече съвсем друга работа. Но нареждането ми е предадено по телефона. Така съм работел с всеки един музикант. И те сега стоят зад мене. Без мен, нямаше да ги има в „Изгревът"!
И на този етап за когото говоря, беше етап, в който включваше няколко неща: първия етап е - жътвата е готова -
жътварите
ги няма.
Вторият етап - жътвата е готова - жътварите са малко. Тези два етапа са по времето на Учителя. След заминаването на Учителя идва третия етап - жътвата е готова, няма кой да ожъне житото - никой няма. И от 1945 година до 1969-1970 година, направете сметка, това са 25 години - никой не вършее, никой не жъне. Класовете падат, много хора умират, заминават си.
към текста >>
Вторият етап - жътвата е готова -
жътварите
са малко.
Но нареждането ми е предадено по телефона. Така съм работел с всеки един музикант. И те сега стоят зад мене. Без мен, нямаше да ги има в „Изгревът"! И на този етап за когото говоря, беше етап, в който включваше няколко неща: първия етап е - жътвата е готова - жътварите ги няма.
Вторият етап - жътвата е готова -
жътварите
са малко.
Тези два етапа са по времето на Учителя. След заминаването на Учителя идва третия етап - жътвата е готова, няма кой да ожъне житото - никой няма. И от 1945 година до 1969-1970 година, направете сметка, това са 25 години - никой не вършее, никой не жъне. Класовете падат, много хора умират, заминават си. И все пак останаха десетина-петнадесет човека от времето на Школата на Учителя, които бяха музиканти и техните ниви бяха запазени, не беше ги очукал нито града, нито вятъра, нито дъжда.
към текста >>
И всички тези студенти тогава, сега са вече някъде към 60 годишни и са музиканти, но те не свършиха тази работа, която аз свърших, защото те не искаха да жънат, да бъдат
жътвари
, обикновени
жътвари
, да ги пече слънцето, да ги пече жегата, да стават сутрин, да жънат без да има кой да им донесе вода и няма кой да ги нахрани.
А в собствената си нива те не можеха да ожънат нищо, защото не бяха посели от Словото на Учителя и не беше поникнало нищо, макар че знаеха да свирят песните на Учителя. И какво като знаеха? Нищо не направиха. Така че това поколение не можа да осъществи връзката. Ще ви дам и най-хубавия пример: когато се прави първия запис на Паневритмията по аранжировка на Филип Стоицев, това е 1972 г., месец март, в тази група от 28 човека, участват десетина-дванадесет човека, които са музиканти-инструменталисти, които са студенти в Музикалната консерватория.
И всички тези студенти тогава, сега са вече някъде към 60 годишни и са музиканти, но те не свършиха тази работа, която аз свърших, защото те не искаха да жънат, да бъдат
жътвари
, обикновени
жътвари
, да ги пече слънцето, да ги пече жегата, да стават сутрин, да жънат без да има кой да им донесе вода и няма кой да ги нахрани.
Това те не искаха да правят, но аз се явих и го направих. Така че тези музиканти са посочени в онзи том, в който са описани спомените на д-р Филип Стоицев. И там има една страница, където аз съм отбелязал всички онези, които са присъствали на този запис. И там ще видите всички имена на музиканти, които бяха тогава студенти в Консерваторията, и след 30 години какво направиха? Чакаха да поникнат техните ниви, за да си ожънат и сами да си вършеят.
към текста >>
74.
18.2. Какви борби съм водил за съхранение на Словото на Учителя и историята на Школата му.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Но тя израстна, но нямаше ги
жътварите
да ожънат житото.
Бой с тояги и бой с камшици, докато ме накарат да вършея около стожера на гумното! Аз трябваше да овършея чужд харман. Българите казват така: „Който кон се хване, той вършее." Аз бях този кон. Разбрахте ли добре? 18.2.2. Други бяха орали и посял и нивата.
Но тя израстна, но нямаше ги
жътварите
да ожънат житото.
И мен ме хванаха да жъна житото, да го слагам на „ръкойки", да го връзвам в снопи, да правя „кръстец", да го карам в двора и да го овършея. Вие ставали ли сте нощем и с лопата да хвърляте житото нагоре, да може вятъра да отвее люспите, бодилите и плевелите? Не сте го правили и нищо не знаете! А аз знам, защото ме вързаха отвън и отвътре, и няма мърдане! Това е с мен. 18.2.3.
към текста >>
75.
XIII. СКАЗАНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕКА ЗЕМЕН И НЕБЕСЕН
,
Биографични данни на Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Жътвата е готова, но ги няма
жътварите
на „Изгревът" – стр.812 6.
XIII. СКАЗАНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕКА ЗЕМЕН И НЕБЕСЕН, ПРЕБИВАВАЩ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА БИОГРАФИЧНИ ДАННИ НА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Сказание за человекът небесен – стр.801 2. Сказание за человекът земен – стр.802 3. Голямото отклонение и съдбата на един лекар – стр.806 4. Пашитни и оратни коне на Божията нива – стр.809 5.
Жътвата е готова, но ги няма
жътварите
на „Изгревът" – стр.812 6.
Дървото на живота и дървото на познаване на Доброто и Злото в „Изгревът" – стр.814 7. Чествуванията на Георги Куртев и за град Айтос – стр.816 8. Спирането и отменянето на концерта посветен на годишнина от рождението на Петър Дънов и слизането на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно – стр.818 9. Как се воюваше срещу концерт-рециталите на „Изгревът" – стр.819 10. Защо се включи и с.
към текста >>
76.
5. Жътвата е готова, но ги няма жътварите на „Изгревът
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
5. ЖЪТВАТА Е ГОТОВА, НО ГИ НЯМА
ЖЪТВАРИТЕ
НА „ИЗГРЕВЪТ" 54.
5. ЖЪТВАТА Е ГОТОВА, НО ГИ НЯМА
ЖЪТВАРИТЕ
НА „ИЗГРЕВЪТ" 54.
В „Изгревът", том XI, с. 710-790 са отпечатани нарядите на Синархическата верига от 1897 г. до 1918 г. А в „Изгревът", том XII от с. 4-240 са публикувани нарядите от 1919 г.
към текста >>
77.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
То носи свобода за всички хора, на всички живи
твари
.
Правило за лекуване Когато се лекуваш или когато лекуваш някого с каквото и да било средство-чрез дишане, чрез вода, чрез храна или други лекарства, отправи мисълта си към Бога. Тогава лекарството действа. Важен закон Каквато и да е почвата, първо установи връзка с Бога, първо се постави в съгласие с Него. Единството е закон на Бялото Братство. Новото Учение Новото Учение е Учение за Бога, Който е създал света.
То носи свобода за всички хора, на всички живи
твари
.
Аз съм бил в Рая, там съм учил. Познавам Новото Учение. Човек е бил в рая и сега се стреми да се върне пак там. Изкуството Животът не е мъртва геометрия. Той се изразява всложни линии, живи линии, в постоянно движение.
към текста >>
78.
Съдържание
,
,
ТОМ 33
Няма ги
жътварите
2.
Човек заслужава да страда цял живот, но да постигне един миг възвишено щастие Няколко думи от съставителя на „Изгревът“ Йордан Жечев Андреев и небесните човеци / Вергилий Кръстев Сканирани документи Разрушителите / Вергилий Кръстев Бележки от съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова. Величка Няголова за брата Любомир Лулчев 1. Житото от Божествената нива е узряло. Жътвата е готова.
Няма ги
жътварите
2.
Биографични данни за Любомир Лулчев 3. Връзката на брат Лулчев с моята майка датира от вековете 4. Послания от Невидимия свят за най-великата Школа от брат Любомир Лулчев, записани от Величка Няголова 5. Благославяй тези хора и ръката им целуни, защото те са изкупителната жертва за твоето велико Посвещение 6. Послание от Невидимия свят, записано от Величка Няголова на 20 май 1979 г. 7.
към текста >>
79.
1. Житото от Божествената нива е узряло. Жътвата е готова. Няма ги жътварите
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
НЯМА ГИ
ЖЪТВАРИТЕ
ПИСМО ОТ ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БОГ Е ЛЮБОВ!
Б. СЪВЕТНИКЪТ В ОЧИТЕ, УМА И СЪРЦЕТО НА ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА Величка Няголова за брата Любомир Лулчев 1. ЖИТОТО ОТ БОЖЕСТВЕНАТА НИВА Е УЗРЯЛО. ЖЪТВАТА Е ГОТОВА.
НЯМА ГИ
ЖЪТВАРИТЕ
ПИСМО ОТ ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БОГ Е ЛЮБОВ!
21.10.2002 г. France Здравей, Вергилий! Получих писмото ти с всички обяснения, както и последния том на „Изгревът". Много ти благодаря! ОГРОМНА РАБОТА ВЪРШИШ, И НЯМА КОЙ ДРУГ ДА Я СВЪРШИ!
към текста >>
80.
73. Борислав Георгиев от Париж - биографични данни
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Всичко е натъпкано с икони, книги,
отвари
, кръстове.
Когато работех в Сорбоната, моята професорка Елен Арвейлер ми даде едно препоръчително писмо за гръцките власти - за Атон. За да влезете, трябва да имате 3 разрешения: от Вселенската патриаршия, от близкото Външно Министерство и от Центъра на Атон. Те имат една столица - Керея. 600 души чакахме да влезем в Атон да разгледаме тези манастири. Те са 20 големи манастира, 12 средно големи скитове и 600 малки манастири.
Всичко е натъпкано с икони, книги,
отвари
, кръстове.
И не пускат. Само 10 души могат да влязат. Като един голям шанс, благодарение на това препоръчително писмо, аз бях в първата десетка и влязох в Атон, работех в библиотеките. За мен това беше една голяма чест! Ще ви кажа само нещо много симпатично.
към текста >>
81.
50. „Новото Битие” - Шести Божествен ден. (20.07.1943, вторник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
И благослови го да владее всичко живо по земята, да обича и закриля всички
твари
във водата, по земята и въздуха.
Ето думите: И рече Бог: Да дойдат на земята животни и зверове, според видовете им. И стана така. И виде Бог, че всичко бе добро. И рече Бог, и създаде человека. Сам го създаде, по Своя образ и подобие.
И благослови го да владее всичко живо по земята, да обича и закриля всички
твари
във водата, по земята и въздуха.
И рече Бог: Давам тревата със семената й и дърветата с плодовете си за храна на человека. И рече Бог: Давам и на земните зверове, и на въздушните птици, и всичко, що пълзи по земята и има живот. А човек да не посяга на живота им. И виде Бог, че всичко, що направи, бе добро. И стана вечер, и стана утро - ШЕСТИ ДЕН.
към текста >>
82.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
Той премълчава и не обяснява, защо при такава безредица в работите и при такива ниски, прости и невежи
твари
той отиде и се присъедини с тях?
При всичко туй, той напада дядо Йосифа до немай-къде. Тези му нападки са до нейде справедливи, но не и уместни. Уместни щяха да бъдат, ако имаше някой по-добър и по-способен измежду събраните униатски духовни, та дядо Йосиф да се намираше излишен. Той още не малко напада всички униатски свещеници, като изкарва, че те дошли за лични облаги, а не по убеждение, което е също справедливо, но не уместно. Ами той самиа по убеждение ли се присъедини после към тях.
Той премълчава и не обяснява, защо при такава безредица в работите и при такива ниски, прости и невежи
твари
той отиде и се присъедини с тях?
Това не доказва ли, че той е имал някаква цел, която не беше тайна за водящите делото. Времето показа, колко малко са били излъгани тези последните в неговото намерение. Главатарите миряни, при всичко че Униата напредваше, както сам Т. Икономов го признава, знаеха, че един ден, рано или късно, нейниа край ще бъде развалата, защото в историата ще намерим, че няколко пъти е ставало подобно съединение, но никога не е хващало корен. Като е тъй, ще каже някой, защо беше нужно да се въздига и провъзгласява Униата?
към текста >>
83.
2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.
,
,
ТОМ 35
Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда Йосифа с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския монастир милостиня, одежди и други
утвари
, сега можало най-благополучно да се осъществи.
Стамболски бил на Фенер и там се научил, че „Народният представитель П. Р. Славейков убедил дяда Йосифа да напустне унията и, със съгласието и помощта на руския посланик княз Лобанов, откарал го на 6-того (6.VI.1861 г.) в Одеса, от гдето не се е върнал още Славейков... Сега разбрах, казва Стамболски, защо Славейков посещаваше (к. м.) дяда Йосифа107. А защото на Фенер (от Ив. Найденов) не можал да събере подробности по избягването на дяда Йосифа, Стамболски отишъл в Балкапан и там научил следното: „Найден Геров, руски консул в Пловдив, случайно находящ се в Цариград, се сговорил със Славейкова, стар познайник на дяда Йосифа, как-как да отстранят униатския патрик в Русия с посредничеството и покровителството на Лобанова.
Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда Йосифа с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския монастир милостиня, одежди и други
утвари
, сега можало най-благополучно да се осъществи.
Действително, Славейков сполучил в тая си мисия много лесно, а още повече, като прибавил, че сам той ще го заведе и че руският посланик е турил на разположението им един царски (руски) параход да ги изкара в Одеса, гдето има толкова знатни габровци търговци, познати нему (на дяда Йосифа) и то без пара, без пул. А пък, както се видя при двете посещения на Христа (Стамболски) у стареца Соколски, последният бактисал (умръзнало му било) от такъв патришки живот, дето нямал рахат (спокойствие) от Цанката (Др. Цанков), Манола и Цваклидова (Вакпидов), които го най-после и обрали, и от католишките патери, които го разигравали като мечка; тъй че Соколски е бил разположен да последва съветите на Славейкова и охотно се съгласил на това важно предприятие. Споразумели се и за деня на отпътуването - 6 юний, вторник, в който день не щяло да има калабалък в унията108, а до тогава Славейков отнесъл в руската пароплувна агенция на Топхането едно по едно: короната, патерицата, енголпието и архиерейските одежди на стареца, който пък на 6 юний, сутринта рано, мушнал в пазвата си султанския берат и излязъл от унията, и без да го види някой, кривнал по улицата към Топхането. Недалеч от ъгъла на улицата го чакал Славейков.
към текста >>
84.
2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията
,
,
ТОМ 35
Сапунов отваря касата църковна, в която се съхранявали църковните пари,
утвари
, важни книжа, между които и всичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, изпратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които се припознава Иларион за свещенноначалник на българското духовенство и се упълномощава да действува в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия.
и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставяли го да се съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпише. Едни от тук, други от там, го задявали да извърши това сега без колебание. - Как така, възразявал той, отговорността е голяма, аз не мога да я понеса; трябва преговори, трябва условия, това не става туку-тъй, трябва да се обмисли добре. От тези думи водачите заключили, че Иларион е съгласен и, че трябвало да се почака още два-три деня додето оздравя; и с такова убеждение, тълпата се разотишла с намерение да дойде пак в събота. На излизане от метоха, църковният епитроп Н.
Сапунов отваря касата църковна, в която се съхранявали църковните пари,
утвари
, важни книжа, между които и всичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, изпратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които се припознава Иларион за свещенноначалник на българското духовенство и се упълномощава да действува в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия.
Всичките тия книжа Сапунов ги предава на Стоян Джейкова, за да се използуват в даден случай. Арменокатолическият патриарх. - От тук, продължава Найденов разказа си, тълпата, подбрана от Цанкова и Д-р Мирковича, in corpori отива в дома на армено-католическия патриарх Хасуна, предизвестен за това, и, без никаква молба или заявление от страна на Илариона, предават му адресите, които уж последният им бил връчил. Патриарх Хасун прочел адресите и им поръчал да направят едно заявление до монсейньор Брюнони, с молба последният да посредничи пред папата, за да се приеме и българския народ в лоното на Католическата църка, след което в неделя, на 18 декемврий, за днес, да се представят пак всички в дома на Брюнони да му го предадат. Черновката на заявлението съчинили патерите135, католишките попове, а на български то било преведено от х.
към текста >>
Вторите пък убеждавали Макария, Йосифа и другите попове и им обещавали високи, богато-платени църковни санове, а третите карали да оберат богослужебните книги и църковните
утвари
и одежди, за да ги отнесат на Пера.
в общинската стая при Илариона, други: Н. Сапунов, Манол Иванов, Иван Бозвелията и др. из стаите на архимандрита Макария, таксидиотин на Хилиндарския манастир в Самоков, задържан тука от Илариона за поправка на поведение, на архимандрита Йосифа Соколски, егумен на Габровския манастир, на път за Русия по просия и на другите свещенници и диякони. Първите насиляли Илариона да подпише и той заявлението до Брюнони, а той отказа доблестно. На това се чуваха препирни, обвинения, караници, даже и заплашвания, но той постоянствува да отказва.
Вторите пък убеждавали Макария, Йосифа и другите попове и им обещавали високи, богато-платени църковни санове, а третите карали да оберат богослужебните книги и църковните
утвари
и одежди, за да ги отнесат на Пера.
Тая суматоха, този хаос трая до обяд, до когато Иларион се оттегли в стаята си. Тълпата се разпръсна. Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариана, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Рафаила, носящи всеки един по една-две служебни книги и ги подкарват, с няколко десетки миряни, богомолци, дошли да се черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашият (казанлъченин) поп Иларион Факиркин, остана тук да искара утрената, след което и той се изгуби. - А владиката Иларион? - запита Христо Найденова.
към текста >>
85.
2.7.4. Дядо Йосиф Соколски избягва в Русия.
,
,
ТОМ 35
Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда Йосифа с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския манастир милостиня, одежди и други
утвари
, сега можело най-благополучно да се осъществи.
- Сега разбрах защо Славейков посещаваше дядо Йосифа. Христо се разбърза, сбогува се с Найденова и се отправи за Балкапан, за да научи подробности по явяването на представителите пред министрите и по отвеждането на дяда Йосифа в Одеса. Тук той узна от самите представители, че обноската на Къбръзлията141 била по-груба от колкото Найденов я разправил; той ги нарекъл фесатчии (бунтовници), за това щял да ги накаже. Те се уплашили и без да му продумат нещо, целунали му скута и си излезли. Относително дяда Йосифа, той (Христо) узнал, че Найден Геров, руски консул в Пловдив, случайно находящ се в Цариград, се сговорил със Славейкова, стар познайник на дяда Йосифа, как-как да отстранят униятския патрик в Русия с посредничеството и покровителството на Лобанова.
Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда Йосифа с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския манастир милостиня, одежди и други
утвари
, сега можело най-благополучно да се осъществи.
Действително, Славейков сполучил в тая си мисия много лесно, а още повече, като прибавил, че сам той ще го заведе и, че руският посланик е турил на разположението им един царски (руски) параход да ги изкара в Одеса, гдето има толкова знатни габровци търговци, познати нему (на дяда Йосифа) и то без пара, без пул. А пък, както се видя при двете посещения на Христа у стареца Соколски, последният бактисал (умръзнало му било) от такъв патришки живот, дето нямал рахат (спокойствие) от Цанката, Манола и Цвакпидова, които го най-после и обрали, и от католишките патери, които го разигравали като мечка; тъй че Соколски е бил разположен да последва съветите на Славейкова и охотно се съгласил на това важно предприятие. Споразумели се и за деня на отпътуването, за 6 юний, вторник, в който ден не щяло да има калабалък в унията; а до тогава Славейков отнесъл в руската параплувна агенция на Топхането, едно по едно: короната, патерицата, енголпието и архиерейските одежди на стареца, който пък на 6 юний, сутринта рано, мушнал в пазвата си султанския берат и излязъл от унията, и без да го види някой, кривнал по улицата към Топхането; не далеч от ъгъла на улицата го чакал Славейков. Двамата слизат на Топхането и влизат във филуката (лодката) на руската агенция и от там с багажите си, на руския параход, готов да тръгне, и тръгнал за Одеса. Тук нашите съотечественици посрещнали твърде почтително знатните пътници и ги настанили в дома на познатия търговец, габровеца Рашеева.
към текста >>
86.
2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
Сапунов отваря касата църковна, в която са съхранявали църковните пари,
утвари
, важни книжа, между които и сичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, испратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които ся припознава Иларион за священноначалник на българското духовенство и ся упълномощава да действува, в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия.
и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставящи го да ся съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпиши. Едни от тук, други от там, го задявали сега да извърши това без колебание. - Как така, възразявал той, отговорността е голяма, аз не мога да я понеса; трябва преговори, трябва условия, това не става туку-тъй, трябва да ся обмисли добре. От тези думи водачите заключили, че Иларион е съгласен и, че трябвало да ся почака още два-три деня додето оздравял; и с такова убеждение, тълпата ся разотишла, с намерение да дойде пак в събота. На излизане от метоха, църковния епитроп Н.
Сапунов отваря касата църковна, в която са съхранявали църковните пари,
утвари
, важни книжа, между които и сичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, испратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които ся припознава Иларион за священноначалник на българското духовенство и ся упълномощава да действува, в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия.
Сичките тия книжа Сапунов ги предава на Стояна Джейкова, за да ся използуват в даден случай. От тук, продължава Найденов расказа си, тълпата, подбрана от Цанкова и Д-р Мирковича, in corpori отива в дома на армено-католишкия патриарх Хасуна, предизвестен за това, и без никаква молба или заявление от страна на Илариона, предават му адресите, които уш последний им бил вручил. Прочел адресите и им поръчал да направят едно заявление до монсейньор Брюнони, с молба последний да посредничи пред папата, за да ся приеме и българский народ в лоното на католическата църка, след което в неделя на 18 декем. за днес, да ся представят пак сички в дома на Брюнони да му го предадат. Черновката на заявлението съчинили патерите, католишките попове, и на български преведено от х.
към текста >>
Вторите да убеждават Макария, Йосифа и другите попове и да им обещават високи, богато-платени църковни санове, а третите да оберат Богослужебните книги и църковните
утвари
и одежди, за да ги отнесат на Пера.
в обширната стая при Илариона, други: Н. Сапунов, Манол Иванов, Иван Бозвелията и др. из стаите на архимандрита Макария, таксидиотин146 на Хилиндарския манастир в Самоков, задържан тука от Илариона за поправка на поведение; на архимандрита Йосифа Соколски, игумен на Габровския манастир, на път за Русия по просия; на другите священници и диякони. Трети ся растършуваха из църквата. Първите да насилят Илариона да подпиши и той заявлението до Брюнони, а той отказа доблестно; за това ся чуваха препирни, обвинения, караници, даже и заплашвания, нъ той постоянствува да отказва.
Вторите да убеждават Макария, Йосифа и другите попове и да им обещават високи, богато-платени църковни санове, а третите да оберат Богослужебните книги и църковните
утвари
и одежди, за да ги отнесат на Пера.
Тая суматоха, този хаос, трая до обяд, до когато Иларион ся оттегли в стаята си. Тълпата ся разпръсна. Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: Архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариона, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Гавраила, носящи секи един по една-две служебни книги, и ги подкарват, с няколко десятки миряне, богомолци дошли да ся черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашийт (казанлъчанинът) поп Иларион факиркин, остана тук да искара утрината, след което и той ся изгуби. - А владиката Иларион? - запита Христу Найденова.
към текста >>
87.
2.10. Униатското движение в писмата на кореспондентите на вестник „Дунавский лебед“. 2.10.1. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.11.1860, Цариград.
,
,
ТОМ 35
(ах!) и клетите младежи, тия невежествени
твари
, са цяла папищашка утрепка - младежи, сиреч писарчета гакъмлар (от категория писарчета).
ПИСМО ОТ ЙОСИФ ГЕНОВ ДАЙНЕЛОВ 7 ноември 1860 г., Цариград В: Раковски, Георги Стойков. София: НБКМ, БИА. Р. 31-а, т. 2. (№ 314) преписал Вергилий Николов Кръстев Вчера имаше събор на народната църква като уж общ. Според колкото можах да проумея, еснафите - пуста куха глава - са сичките надъхани от папищашките подкупници, втория чин търговци, и възрастни, млади и старите са съвсем противни на идеята уния.
(ах!) и клетите младежи, тия невежествени
твари
, са цяла папищашка утрепка - младежи, сиреч писарчета гакъмлар (от категория писарчета).
И тъй се разгледаха общонародния въпрос и прочее. Всичките еснафи бяха изплели язици като мулета, искаха уния. Разни съвети им се дадоха, но пусти подкупници, зле ги надъхали. Казват, стигало толкова, ако беше имала Портата намерение да ни даде нещо, тя отколе би го дала и такива други, без да си отварят мислите, че това ще накара Портата да не да е нищо. Подкупници са: Манол Иванов, мюхлюзен (фалирал, банкрутирал), Миркович - доктор - прегладен, Райнов, айлак, нему плащат (заплата) и С.
към текста >>
НАГОРЕ
