НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
12
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна
тайнственост
.
В три часа и двайсет минути след обед бяхме на хижа Мусала. На другия ден в три часа сутринта потеглихме за върха. Бяхме взели със себе си един от онези фенери, с които си служехме на Езерата. Той добре осветяваше пътя. Гледката беше вълшебна.
Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна
тайнственост
.
Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера.
към текста >>
2.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с
тайнственост
съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет.
Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите.
Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с
тайнственост
съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет.
Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите. Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал. Есеите са имали и свое Посвещение.
към текста >>
3.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Египтяните бяха изпълнени с чувство на
тайнственост
чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма.
Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде". Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания. Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за троичния смисъл на вдъхновените Книги. Ето какво говори той за троичния смисъл на египетската писменост и за троичния смисъл на самата Библия:
"Египтяните бяха изпълнени с чувство на
тайнственост
чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма.
Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми".
към текста >>
4.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така в една по-малко известна и пълна с
тайнственост
местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви.
Така че, Учението на всички будисатви, което те са носили на човечеството, е Учението на Христа. И индуската легенда разказва, че и Буда е бил украсен, бил надарен със Силата на Вишна Карман, т.е. със Силата на Христос. Онзи, Който в лицето на Натановия Исус прие Христос в себе си, Той не бе само украсен, не бе само надарен, а помазан, проникнат, пропит от Христа. Тази Тайна на будисатвите като едно Велико Братство е била позната на всички, които са били свързани с Древните Мистерии.
Така в една по-малко известна и пълна с
тайнственост
местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви.
В средата на троптите в Древни Времена в Европа, всред онези, които бяха учители и духовни ръководители винаги е имало една общност от 12 души. Те имали за задача да възвестяват Духовните Истини на хората. А всред тези 12 е имало Един тринадесети, Който не винаги е поучавал, а чрез Своето собствено присъствие е излъчвал Мъдрост, която другите са приемали и предавали на хората. Това е един образ на Земята за онзи небесен духовен факт. Подобен образ е даден в стихотворението "Тайни" от Гьоте, в което той загатва за своето розенкройцерско вдъхновение и ни показва как 12 са наредени в кръг около един тринадесети, и как този последният не е било необходимо да бъде един Велик Учител.
към текста >>
5.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието на Лука отбелязва кризата в Гетсимания като една криза на съзнанието чрез една извънредно сурова и пълна с
тайнственост
сцена.
Вярата на Петър изпада в криза не защото става по-слаба, отколкото е била по-рано, а защото в решаващия момент не може да расте и преобразува. Кризата настъпва там, където вярата трябва да стане знание. Отричането на Петър не е слабост на волята, но е една слабост на съзнанието, където вярата не може да се преобразува в знания. Той вярва в Христос, но не Го познава, въпреки че имаше откровение за това. Неговата вяра не може да се проникне от светлината на виждането и затова изпадна в тъмнината на незнанието, на забравата.
Евангелието на Лука отбелязва кризата в Гетсимания като една криза на съзнанието чрез една извънредно сурова и пълна с
тайнственост
сцена.
На Тайната Вечеря Христос се обръща към Петър: "Симоне, Симо не, ето, Сатана ви пожела, за да ви пресее като жито. Но аз се молих за тебе, за да не отслабне вярата ти" (22;31-32). Но ако вярата на Петър не можа да намери достъп нагоре до знанието, Христос предсказва отричането. Но все пак пренася Петър през кризата, за да не стане жертва на нисшите сили. В бъдеще Петър ще успее да повдигне своята вяра, което Христос предсказа с думите: "Ти, когато се повдигнеш, укрепи братята си" (22;32).
към текста >>
6.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да ни опише този пълен с
тайнственост
процес, евангелист Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение.
Начинът, по който Христос предварително се погрижи за времената, които последваха събитието на Голгота, ни е описано от Евангелието на Йоан. Той ни показва как самият Христос възкреси Лазар, който стана един от най- добрите работници в началото на християнското развитие. Но Христос също се погрижи предварително за това, в по-късните времена да може да дойде онази индивидуалност, която ще може да изнесе в една конкретна форма това учение на човечеството, за което хората щяха да станат готови по-късно. За тази цел Христос трябваше да възкреси още една индивидуалност, която чрез това се подготвя за една бъдеща апостолска работа. Това възкресение ни е предадено в Евангелието на Лука.
За да ни опише този пълен с
тайнственост
процес, евангелист Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение.
Това, което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин, съдържа тайната за едно посвещение. Това възкресение е една форма на посвещение. Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения. Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да просияват в неговата душа знанията за висшите светове. Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане.
към текста >>
7.
10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пълните с
тайнственост
знаци върху Колелото показват, че в нашия живот има много неща, които ние сега още не можем да разберем.
Колелото на Живота е в непрестанно движение: който днес е жив, утре умира; който днес е богат, утре е просяк; който днес е здрав, утре е немощен. Днешният просяк утре ще бъде богат, а днешният роб утре ще бъде господар; днешният фараон утре ще бъде роб на друг фараон. Всичко се върти, всичко се движи, всичко се сменя; една част от колелото се издига, другата се спуска. И тъй върви векове и хилядолетия. Сфинксът, който спокойно и загадъчно седи в облаците над Колелото на Живота показва, че във висшите светове непознати и загадъчни същества наблюдават и ръководят нашите съдбини.
Пълните с
тайнственост
знаци върху Колелото показват, че в нашия живот има много неща, които ние сега още не можем да разберем.
Но изяснение можем да получим, когато придобием сила и зрялост. Тогава ние можем в пълно съзнание да си спомним за онези светове, в които ние сме работили, пожънвайки резултатите на наслажденията, които са страданията, както и къде сме били през времето след нашата смърт до новото раждане. Но ако сме в неразвито състояние още, то не можем да си спомним преживяното и видяното. Сфинксът ни разкрива съществото на тези, които ръководят Колелото на Живота. Той ни показва какви качества ние трябва да развием в себе си.
към текста >>
8.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Боян безсъмнено е загадъчна, покрита с
тайнственост
личност, което превръща неговия живот в легенда.
От всички тези изказвания на българските писатели се вижда, че Боян се ползва с голяма популярност всред българския народ и някои като Шейтанов го считат като основател и систематизатор на Богомилството, което е вярно и прави чест за интелектуалното прозрение на Шейтанов. Също и Васил Пундев го свързва с богомилите и други. За Бояна има най-различни легенди, които се носят между народа и се предават от различни писатели. Във всички той се представя като човек, който владее магията, т.е. окултната наука.
Боян безсъмнено е загадъчна, покрита с
тайнственост
личност, което превръща неговия живот в легенда.
Николай Райнов като говори за него, някъде в книгите си, казва: „Той беше най-известната и най-интересната личност в три империи." Той казва за него следното: „Тъмна рожба на тъмни дни, Боян Мага е тайна." „Не виждаше го никой денем, а нощем се бояха от него. Дълги дни се носеха мътни мълви за. него: душата си на Сатаната продал, страшни тайни знаел, нямала граници вълшебната му сила."
към текста >>
9.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Другите винаги са ги гледали с известна
тайнственост
и дори с ужасяващо чувство.
Тези души са били наистина последните в европейската цивилизация, които са запазили поне малко от това ясно схващане за етерното и астралното тяло в будно състояние в сън. Познавайки се едни други по тези странни качества на своя вътрешен живот, обикновено те са живеели в братски общества. Но всред другите християни, които все повече се привързвали към Рим, те се считали за еретици. Еретиците тогава не са се осъждали така строго, както в по-сетнешните векове. И все пак те са били считани за еретици.
Другите винаги са ги гледали с известна
тайнственост
и дори с ужасяващо чувство.
Те все още имали чувството, че тези хора са виждали повече отколкото останалите. Като че ли те по друг начин са били свързани с Божественото, поради факта, че са възприемали състоянието на сън по друг начин, отколкото хората, всред които са живели. Защото тези другите отдавна са били загубили тази си способност и са били съвсем близо до душевното състояние, което станало всеобщо в Европа през 14-ти век. Когато тези човешки същества, които са имали ясни възприятия за астралното и етерното тяло, са преминавали през вратата на смъртта, и тогава те били по-различни от другите хора. Така, както ние оттук гледаме на небето, така между смъртта и новото раждане човек гледа надолу от този свят към Земята.
към текста >>
10.
ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЙНА НИЗА ОТ БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ПРОЯВИ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Чудна
тайнственост
ме потапяше в някаква хармония и някакво прозрение, което не ми беше ясно.
Слушай да ти кажа: Никога не изпускай Божественото заради човешкото. - Прав сте, Учителю, но ... утре какво ще правя, ако не се подготвя? - Когато човек предпочете Божественото, Бог сам ще му уреди утрешния ден. Може утре и да нямаш гости. В стаята на Учителя трептеше мека виолетова светлина.
Чудна
тайнственост
ме потапяше в някаква хармония и някакво прозрение, което не ми беше ясно.
- Всяко чуто Божествено слово остава да трепти в съзнанието, докато узрее и оживее в душата ти. Колкото повече Божествени истини възприемеш, толкова по-добре за теб. Учителя продължаваше да говори тихо, проникновено. Тогава не можах да разбера смисъла на всичко, но почти всичко записвах в тетрадката си. - Красивите моменти в живота не се повтарят.
към текста >>
11.
АНГЕЛСКИЯТ ХОР
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Около това езеро имаше чудна тишина и
тайнственост
.
Влязох в салона и седнах до печката. Оттук не чувах нищо, но в съзнанието ми продължи да звучи ангелският хор около балкона на Учителя. Минаха години. Летувах на Рилските езера. Един следобед отидох на разходка към вътрешния Близнак.
Около това езеро имаше чудна тишина и
тайнственост
.
Седнах на една скала точно срещу „Олтаря" - най-вътрешната страна на езерото. Там, около снежната преспа, вкаменели „духове" мълчаливо се молеха. Те се оглеждаха в бистрите езерни води и търпеливо чакаха деня на своето ново раждане. Лек ветрец нежно галеше водната повърхност и малки къдрави вълни миеха брега с песни и благодарност. Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния.
към текста >>
12.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
 
- Константин Златев
Причината не е в някаква излишна предпазливост или в изискване за проява, забулена във воала на
тайнствеността
.
Тук няма нищо скрито-покрито. Всичко е явно, открито, достъпно за преценка, подтикващо разумните същества към самоопределение. Вътрешният или мистичният дял от изявата на дадения духовен Учител като правило остава скрит за всички външни наблюдатели. Това е нещо, което се случва само между него и Бога. За него не се говори, то не е споменато в проповедите на този Учител, не бива огласено дори и пред най-близките му ученици.
Причината не е в някаква излишна предпазливост или в изискване за проява, забулена във воала на
тайнствеността
.
Главната причина е в неподготвеността на общественото съзнание за възприемане, осмисляне и подкрепа за тази част от мисията на духовния Учител. Към скритата страна от земната изява на великите Учители следва да отнесем и извършваните от тях посвещения на достатъчно напреднали в духовно-нравствено отношение окултни ученици. Самите посвещения могат да бъдат получени от избраниците както наяве, в рамките на специална церемония (утвърден ритуал), така и в специфично състояние на съзнанието, когато то е отделено от тялото (например, по време на сън или видение). В редки случаи посвещение може да бъде придобито и в специална ситуация от ежедневието, непритежаваща нищо, което да я отличава от обикновения делник на посвещавания, ала заредена с дълбок вътрешен, духовен импулс. 3. Жертвата на окултния ученик:
към текста >>
НАГОРЕ