Търсене в текстове за 'Тайнственост'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6.08. КОТВАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В този период на моите занимания, една от науките, която силно ме вдъхновяваше, беше астрономията, звездният свят със своята мълчалива тайнственост, със своята неизказана красота, с милионите разнобагрени Слънца.
Това е гамата До Мажор. Това е една много важна гама, защото дава ритъма на новата история. Тази емблема бе дадена още когато се правеше самата чешма. По-късно я сложихме на книгата „Учителят". В духа на тези разсъждения Котвата се очерта в центъра на зелената поляна с хубавите ухаещи цветя. В този период на моите занимания, една от науките, която силно ме вдъхновяваше, беше астрономията, звездният свят със своята мълчалива тайнственост, със своята неизказана красота, с милионите разнобагрени Слънца. Тази наука ме привличаше както цветето, когато обръща своя цвят към слънцето. Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди. Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж. Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман.
към текста >>

2. 73. НА МУСАЛА

Тайнственост и красота.
- Приказка от „Хиляда и една нощ". Поемаме през усойната и влажна вековна борова гора на Чам Курия. Мирис на смола и здравец. Вадички, потоци лъкатушат успоредно с пътя, пе- . нят се, бълбукат, пеят... На места го пресичат и ние минаваме по красиво изработени от борово дърво мостчета. Тайнственост и красота. Напущаме Чам Курия и непосредствено навлизаме в боровите гори на Рила, които имат същия характер отначалото. Тук вече шумът от потоците и реките става по-силен, понеже се спущат от по-големи височини. Някъде гората отстъпва на по-широки, голи пространства, където можем да видим по-голям къс синьо небе и слънце. На места газим до колене буйна трева и всевъзможни билки и цветя. Особено са незабравими омайничетата, едрите маргарити, горските теменуги и незабравките.
към текста >>

3. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

И пак тайнственост и мистика.
И този сладък дъх е прекъснат от още по-сладка мелодия. Цигулка в ранния утринен здрач. Песента „Събуди се, братко мили" обхожда лагера, влиза във всяка палатка и прекъсва сладкия сън. Зов за върха! Скачаш, приготвяш се набързо и тръгваш. И пак тайнственост и мистика. По пътечката нагоре се изкачват сенки на изпреварилите братя и сестри. Други ни застигат. Всички пристъпват с някакво благоговение тихо, сякаш да не нарушат нещо свещено, някое свещенодействие - приготвяне за посрещане на дневното светило. Клековете и те са тайнствени, а птичките - мълчаливи. Пристигаме тихо и насядваме по големите камъни на върха.
към текста >>

4. 2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

Вътрешната светлина, нежност, сладчина, тайнственост я няма.
Защото гласа не може да изрази онези небесни гласове, нито пък думите да се преведат. Аз съм като някой беден преводач на ангелския език. Искам да се прзанимая малко, но все не остава ми време, понеже не мога да отхвърля работата си. Ако имам при мене някой, който разбира не само поезията и да разбира от тонове и тактове, но да можеше да разбира от онази вътрешна музика. Давала съм да се поправят някои стихове, но те остават човешки. Вътрешната светлина, нежност, сладчина, тайнственост я няма. Затова и Учителят ми каза, че трябва да чета книги по това и да се развия и науча. Аз да си ги напиша, та отвън с една малка корекция. Но и то ще бъде. Сега да дойдем по въпроса за Кортеска. Г-н Никола и Кортеска, жена му и дъщеря му са много близки души.
към текста >>

5. 14 - 3. ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ В ГРАД АЙТОС

Надка Боева

Петров връх се усеща едно магнетично влияние, присъствие на невидими същества, обикновените хора го наричали „тайнственост", предразполагащо към съзерцание и размисъл.
Тази тайнствена обстановка е помогнала за духовното пробуждане на хората от града. Сред тези магнетични влияния, след Освобождението хората от града са търсили и усещали една духовна потребност за връзка с Бога. Така постепенно в града се създават т.н. спиритични групи, които са привличали по-будните хора, които са желаели да влязат във връзка с невидимия свят. Там, в местността Паспалата и т.н. Петров връх се усеща едно магнетично влияние, присъствие на невидими същества, обикновените хора го наричали „тайнственост", предразполагащо към съзерцание и размисъл. Там никога не са ставали престъпления, това са били почти необитаеми, непристъпни за тогава места. Затова се усеща това ведро магнетично течение, като приятен зефир което гали лицето, подобно на Божие крило. Така че град Айтос е неслучаен град. В древността той винаги е бил град - в римско време е бил Римска провинция; съществувал е по време на Византия. Тук е дошъл Учителят за първи път в ония години, за да подготви почвата за повдигане на съзнанието на вече подготвените човешки души и за създаване на окултни групи в града.
към текста >>

6. 10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение

Цветана Симеонова

10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице.
10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини със зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Цв. Г.
към текста >>

7. 76. ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Николай Дойнов

Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които сенки в своето движение, създаваха някаква неземна тайнственост.
В 3 часа и 20 минути следобед бяхме на хижа Мусала. На другият ден в 3 часа сутринта потеглихме "За върха. Бяхме взели със себе си един от онези силни фенери, с които си служехме на езерата. Той добре осветяваше пътя. Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които сенки в своето движение, създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бяхме в един друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и „Окото" - Свещеното езеро при самото подножие на Мусала! То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера.
към текста >>

8. 2. Планети, домове, аспекти

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Прави да отслабва може би малко телосложението, дава наклонност към тайнственост, секретност и го задържа, психически опити.
Трябва да се пази да не изпада в глупава благосклонност. Слънце в Ш дом - добри условия за възпитание, за наука, за писателство, за литература. Имай доброто разположение на родителите и подкрепа от ...Ако е в един главен знак, ще има много малки пътувания - благополучни. Слънце в IV дом - привързаност към родителите, наследство, вероятно идещо от това; чест. почит и сполука във втората половина на живота; (благосклонност), обича къщата, земята, имота. Прави да отслабва може би малко телосложението, дава наклонност към тайнственост, секретност и го задържа, психически опити. Слънце в V дом - има благосклонността на обществото. Обича обществото, забавленията, удоволствията, драмите, има отношение към децата и училището, фамилията малочислена. Слънце в VI дом - отслабване на здравето и възвръщане в зависимост от деликатността, но ако то е по-малко повредено, тогава не е много сериозно. Сполука в отговорни постове (служби) - директор, надзирател, организатор и пр. Сполука от (чрез) тези, които са родени emploiera.
към текста >>

Слънце в XII дом - Печалба в завземане на спокойствие, тайнственост, неизвестност или непопулярност или има отношение към затвора, дом на милосърдие, болници и пр.
Увеличава тенденциите на пътуването. Слънце в X дом - Сполука в завладяване, завземане, почести, достойнство, благосклонността на високопоставените, име, известност, отговорен пост, издигане в живота. Роденият ще бъде член, който ще има успех повече в своята фамилия. Има благосклонността и почестите на родителите, печалби и завладявания от бащата. Слънце в XI дом - Помощ и удоволствия, идещи от приятели, връзки с високопоставени личности, достойнство и с това завзема отговорен пост, изобщо сполука в сдружение. Слънце в XII дом - Печалба в завземане на спокойствие, тайнственост, неизвестност или непопулярност или има отношение към затвора, дом на милосърдие, болници и пр. Неприятелите са победени. Помощ и съчувствие (милосърдие) от високопоставени, ако нуждата ни прави да чувстваме спокоен живот и retiree - стремеж към окултизъм. Ако е лошо аспектирано, отделяне от родителите, опасности от затваряне в затвор или заточение и изгнаничество, онеправдаване от високопоставени или от властта. В хороскопа на една жена добрите или лошите значения на Слънцето идват от мъжа. Значението на Слънцето и другите небесни тела в дома във всички случаи създават известни модификации, според знака, която заемат и аспектите, които получават.
към текста >>

9. 19. ДОКТОР ПЕТЪР ДЪНОВ КАТО ОКУЛТИСТ И МЕДИК

Цялата наша външна дейност не съдържа никаква мистериозност и тайнственост... Защо нашите пастири не ни подириха, когато, преди да бъдем в «сянката на дъновизма», бяхме в действителната сянка на живота?...
Дънов образува свой кръжок, пред който излага своите схващания. Този малък кръжок бързо се разви и стана общество. Беседите му започнаха да се посещават масово от хора, принадлежащи на различни слоеве на нашето общество. Нашето духовенство обаче намери в лицето на г-н Дънова, че «Солта ще се обезсоли» и затова реши да окаля и охули този човек и да разтури, ако може, това гнездо - това е мнението на духовенството. А ето какво се казва от учениците на Дънова: «Учението на Господин Дънов е практическо приложение в живота на цялата окултна наука, с която са се занимавали и занимават много от най-великите представители на човечеството... За правилното разбиране и прилагане на окултната наука се изисква интелигентност, трезвеност и чист живот. Цялата наша външна дейност не съдържа никаква мистериозност и тайнственост... Защо нашите пастири не ни подириха, когато, преди да бъдем в «сянката на дъновизма», бяхме в действителната сянка на живота?... Нека не се боят. Нас не ни грози никаква опасност. Ние знаем къде ходим. Опасност има за ония техни овци, които гинат по затворите, в болниците, в лудниците, всред развалата, притискани от противоречията на живота...» (в. «Свобода», бр.
към текста >>

10. II. НИШКАТА, ЧРЕЗ КОЯТО СЕ РАЗПЛИТА ЦЕЛИЯТ ЧОРАП

Нервите на обществото като че ли бяха преуморени от тая дълга тайнственост и искаха почивка, някакво разрешение - и всички го виждаха в бързия съд.
Арестите следваха един след друг. Отново той усети безпокойството да надниква над рамото му, а по-после да му стане неразделен другар... Отначало той беше спокоен. Атентаторите се държаха добре. Следствието мина, а заедно с него - и напрежението на обществото. Напразно «Борба» се мъчеше да поддържа тревога и да държи непримирим език. Нервите на обществото като че ли бяха преуморени от тая дълга тайнственост и искаха почивка, някакво разрешение - и всички го виждаха в бързия съд. Той започна при грамадно стичане на тълпата. _________________ * На 31 януари 1915 г. в градското казино е хвърлена бомба, загиват 4 души, а 8 са тежко ранени и осакатени. Обвиняват анархистите за атентата. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

11. 7. ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЙНА НИЗА ОТ БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ПРОЯВИ

Милка Периклиева

Чудна тайнственост ме потапяше в някаква хармония и някакво прозрение, което не ми беше ясно.
Слушай да ти кажа: Никога не изпускай Божественото заради човешкото. - Прави сте, Учителю, но... утре какво ще правя, ако не се подготвя? - Когато човек предпочита Божественото, Бог сам ще му уреди утрешния ден. Може утре и да нямаш гости. В стаята на Учителя трептеше мека виолетова светлина. Чудна тайнственост ме потапяше в някаква хармония и някакво прозрение, което не ми беше ясно. - Всяко чуто Божествено Слово остава да трепти в съзнанието, докато узрее и оживее в душата ти. Колкото повече Божествени истини възприемаш, толкова по-добре за теб. Учителят продължаваше да говори тихо, проникновено. Тогава не можах да разбера смисъла на всичко, но почти всичко записвах в тетрадката си. - Красивите моменти в живота не се повтарят.
към текста >>

12. 17. АНГЕЛСКИЯТ ХОР

Милка Периклиева

Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост.
Влязох в салона и седнах до печката. Оттук не чувах нищо, но в съзнанието ми продължи да звучи ангелският хор около балкона на Учителя. Минаха години. Летувах на Рилските езера. Един следобед отидох на разходка към Вътрешния Близнак. Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост. Седнах на една скала точно срещу «Олтаря», най-вътрешната страна на езерото. Там, около снежната преспа, вкаменели духове мълчаливо се молеха. Те се оглеждаха в бистрите езерни води и търпеливо чакаха деня на своето ново раждане. Лек ветрец нежно галеше водната повърхност и малки къдрави вълни миеха брега с песен и благодарност. Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния.
към текста >>

13. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата.
Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води... Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол... - Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон! Тишина и покой. Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе. Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей. И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата. Когато ида в Балкана, В тия чудни дъбрави Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здраве Душата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури. Песен като песен. Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение. Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим. Тихо продължаваме пътя си, занемели от.
към текста >>

14. 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

От него лъха строга тайнственост.
Какви сипеи! Може би преди хиляди години те са били твърди колоси, но сега са раздробени и се сипят под нозете ни, постепенно стопявайки се в прах. Ето го и „Божето Око”. Цялото е заледено. Наистина то заслужава своето име, дадено от Учителя. От него лъха строга тайнственост. В ледовете му се преливат сини и розови цветове. Като че ли там е седалище на някакъв планински Бог, който бди над природата. По извитата пътека нагоре се точат хора. Те отиват да „вдъхнат” от Мусаленския въздух. Горе някои са стигнали вече, виждат се като черни точки по снега, а края на идещите още не се вижда; те сякаш извират от глъбината - безбройни и неотстъпни.
към текста >>

15. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място. Небето оцъклено. Малкото фенерче показва само колко голям е мракът край нас. Цялата природа придобива особена тайнственост нощем. Върховете и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе! Бързо се спускаме към бивака. Няма ги нашите приятели. Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим.
към текста >>

16. 5.3. Предговор на книгата на Купър, Ървинг С. Прераждането, надеждата на човечеството. Севлиево: книгоизд. Братство, 1941. 112 с.

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

Тя е съществувала и ще съществува винаги, макар и забулена с покривалото на тайнствеността, защото за нея красноречиво говорят хиляди и милиони факти, извлечени из опитността на безброй поколения, свидетелствуващи ясно, в своята съвокупност, че „душата" съществува независимо от тялото, че човешката индивидуалност е безсмъртна, вечна същност и че, след смъртта на тялото, тя се възвръща отново на земята, въплощавайки се в ново, детско тяло, за да започне отново своята еволюция.
Опитайте се само да кажете на съвременните материалисти, че съществуват факти, хиляди и милиони факти, които доказват безсмъртието на човешкия дух, запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото и последователното превъплощаване на тази индивидуалност в различни човешки тела; опитайте се да ги накарате да се заинтересуват, да проучат, да прочетат, или поне да изслушат търпеливо и внимателно изложението на тия факти и вие ще се уверите, че това са в известен смисъл душевно болни хора, които са завладени от натрапената на съзнанието им идея, че „това не може да бъде", че „такива факти не могат да съществуват”. Ясно е - тяхното съзнание е затворено за действителността вън от известни строго определени граници, те не искат и като че ли не могат да я приемат или дори да се заинтересуват от нея, в нейната широта и пълнота; те не искат и като че ли не могат да излязат вън от тия тесни граници, в които материалистическия мироглед е заключил техния ум, карайки го да вярва в реалността на една фалшива картина за живота. Действително, това е една истинска болест: съзнателно да си затваряш очите, да не искаш да погледнеш настрана, да отказваш да хвърлиш поглед на действителността, такава, каквато тя е. Това е наистина болест, това е наистина, най-малко, едно ненормално, хипнотично състояние, защото нормалният ум, здравият човешки разум никога не може да отрече една действителност и да се откаже да я проучава, поради предварително съставената идея, че „такава действителност не може да съществува". Въпреки всичко, обаче, тази действителност съществува. Тя е съществувала и ще съществува винаги, макар и забулена с покривалото на тайнствеността, защото за нея красноречиво говорят хиляди и милиони факти, извлечени из опитността на безброй поколения, свидетелствуващи ясно, в своята съвокупност, че „душата" съществува независимо от тялото, че човешката индивидуалност е безсмъртна, вечна същност и че, след смъртта на тялото, тя се възвръща отново на земята, въплощавайки се в ново, детско тяло, за да започне отново своята еволюция. Ний не можем да изброим тука тия факти. Те не се побират в нашите страници. Но разумният човек не може да не ги вземе пред вид при изграждането на своя светоглед. Защото те ясно като бял ден говорят какво велико заблуждение и каква безкрайна глупост е вярването, че „всичко свършва в гроба". Макар че, изобщо, те са рядкост в живота, все пак, събрани заедно, тия факти броят с милиони-милиони, странни, „невероятни", „чудни”, „необикновени” опитности в живота, преживяни от хора като нас, констатирани и доказани по най-различни начини, имащи най-различен характер, но схождащи се в общата тенденция - да докажат съществуването на невидимия за обикновеното око свят и безсмъртието на човешкия дух.
към текста >>

17. 4.14.3. Кражбите на чуждоземците към музиката и молитвите, дадени от Учителя Дънов

Вергилий Кръстев

Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти?
Тя е приказка за страната в която ураганите отиват да си отпочиват и където най-тъмната умраза приема вид на една тиха усмивка. Страна на хармония, страна на вечна радост. Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество? Как да се опишат ония светове, в които отвеждаш душата на своите крила? Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство? Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти? Кой ще увие мъртвилото и пустоша на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички... Музиката е първото слово в предвечността. Тя е която събужда сърцето в пролетната нощ от сладката дрямка към деня на свещения труд. Музиката е, с която си приказват гениите и музите, с нея ще се разбират и хората в далечното време, когато познаят своята душа и когато се приучат да я слушат. Ще дойде ден, когато музиката ще срещне и ще съедини всички в едно. Звездите, слънцето, планетите, хората, малките мравинки ще се познават по тая песен... Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.
към текста >>

18. 125. Как се хващат и предават мислите

IV. Ритниците

Замисляше се за ритниците и тяхната тайнственост.
125. КАК СЕ ХВАЩАТ И ПРЕДАВАТ МИСЛИТЕ Този ход на мисли и размишления, често се прекъсваше от неприятния спомен за ритниците. Правеше усилие да го прогони, но той най-брутално му се натрапваше! Замисляше се за ритниците и тяхната тайнственост. Особено силно се тормозеше от безсилието си да им се противопостави!... Този спомен пък се сменяваше със спомена за момичето като почивка след тежка работа, и сладкиш след горчиво лекарство. - Царице!... Прелестна Савска царице!... Била си и пак ще бъдеш моя!
към текста >>

19. 190. Одрин падна в българските ръце

II. В колибата на Христов

Може би биенето на камбаната, църквата с нейната тайнственост, освен дето ни направи мирни, но и религиозно настроени.
Главния учител научил се, че сме в църква. Дойде, хвана първия ученик за ръката и ни изведе навън. И на него, и другите направило впечатление, че сме били много мирни, както никога! Вкара ни в канцеларията и почна да ни разпитва. Нищо не разбра, защо бяхме влезли в църквата и кой ни е накарал, защото и ние самите не знаехме. Може би биенето на камбаната, църквата с нейната тайнственост, освен дето ни направи мирни, но и религиозно настроени. Наистина, ние много пъти бяхме чували тази камбана да бие, много пъти учителите ни бяха ни водили на църква, но сега въображението ни работеше, ние си фантазирахме и някой даде идеята: в двора на артилерийските казарми има навес и под него камбана, която много пъти бяхме виждали, когато се биехме със „Стражемахле”. През междучасието се събрахме около най-големите фантазьори между нас, и те ни разказаха страхотния си план - да превземем баира с атака, както нашите бащи и братя превзели Одрин, и в знак на великата победа - да ударим камбаната! Някой дадоха идеята да избягаме от училище, и веднага да отидем да ударим камбаната. Това предложение беше отхвърлено, защото и Стражемахленските деца са сега на училище, а въпроса беше да ударим камбаната, но след като с бой превземем баира. Други дадоха идеята да превземем казармата, да си вземем пушки и да направим истинско сражение.
към текста >>

20. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

Една борба, на която ожесточението е равно с тайнствеността й, се е заловила от няколко годин помежду гръцката Църква и руский панславизъм.
Органът на английското посолство в Цариград, Леван Хералд, казваше, че, ако Българете не могат да се обърнат в протестантство, хиляда пъти било по-предпочтително да станат унияти, отколкото да сполучат да имат сянката на една народна Църква, която би могла лесно да стане оръдие и таен агент на Россия.246 За да се убеди общественото мнение в Европа, а така и посред Турците, че една българска независима йерархия може да стане орган на Россия, работеха постоянно, освен агентите на латинската пропаганда, такожде и Гърците с всичката известна тяхна хитрина. В това същото време, когато се прогласи унията от една част Българе в Цариград и когато агентите на католицизмът напъваха всичките си сили, било да покажат на Българский народ, че единствений възможен изход за него е съединение с Римската Църква, било да представят, че да се припознае Българската православна йерархия е опасно за Турция, Гърците утвърждаваха в една напечатана в Париж брошура {La Verite sur la question bulgare), че Българете са били всекога подчинени на Вселенский престол: че техните обвинения против гръцкото духовенство и техните оплаквания от него за безосновни; че учреждението българска независима йерархия, без да ползова нещо самите Българе, ще введе опасното за Турция начало на народностите, вместо началото на религиозните общини, и при това доказваха, че руский панславизъм е подбудил Българете да искат народна независима йерархия. „Is fecit sui prodest, думаше авторът на брошурата. Само руский панславизъм може да извлече полза от положението, в което Портата и народностите на Възток ще намерят опропастяването си. Естествено е, прочее, да се предположи, че той е пак виновникът на българското вълнение. Една борба, на която ожесточението е равно с тайнствеността й, се е заловила от няколко годин помежду гръцката Църква и руский панславизъм. Подигането на Българете против властта на гръцките владици е само една от нейните фази. Ние можехме да представим преко доказателство на това, като наведехме фактове, които доказват, че руските консули в Пловдив, Едрине, Силистра, Варна и проч. са истинските подбудители на мнимото народно движение на Българете. Същата оная руска партия, която в 1853 год. подигна дълга и кървава война, блъска още и сега Россия в славолюбивата политика, от която тя се показваше, като че да се е отрекла.
към текста >>

21. 5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).

Около този комитет обаче изкача една интересна фигура, осенена с ореола на тайнствеността.
С. Раковски. От името на този комитет се издава една брошурка „България пред Европа”382 и един мемоар пред султана, преведен на френски език от преподавателя по френска литература и език в Букурещ Ulysse de Marsillac. Основната идея на този мемоар е да се даде на България политическа самостоятелност, но съгласно чл. 3 в него тя трябва „да зависи политически от Отоманската империя и да има винаги за свой цар Императора на великия Девлет от Ислямбол НИВ Султан Абдул Азиса и неговите наследници...” С това се целяло да се създаде една дуалистична държава. Намясата на Раковски намалява значението на този комитет, оставил една хумористична страница в нашата освободителна история, особено, ако го сравним с това, което създаде Левски. Около този комитет обаче изкача една интересна фигура, осенена с ореола на тайнствеността. Това е калоферецът Христо Донов Сариев, роден към 1838 г. Първоначалното си образование той получил в Калофер и за проявени успехи и залягания в учението той бил пратен от калоферските първенци в Цариград. От там той трябвало да продължи учението си в Русия. Повлиян обаче от балкапанските българи в Цариград, той замечтава да бъде полезен на отечеството си и работи за неговото освобождение. Ето защо той не стои дълго в Русия.
към текста >>

22. 6.9.2. Сведения за Проекта за училищата в Дунавски вилает.

Защо тази тайнственост?
Или и общо, ако предприемат нещо да вършат, скоро го обръщат на частно и падат в изключителност колкото безуспешни, толкоз и непростителни. Преди три години близо слушахме поне за някакъв проект и разискване, което ставало за училищата от Пловдивската област, а за следствията на този проект и разсикване едва преди три недели видяхме 3-4 души в Турция и те като на халос изречени. По подражение негли на Пловдивското българско общество са предприели почти истото някои членове и от Сливенското общество. Съставили и те проект, за който е думата, и който, по особеното благоусмотрение на лицето, върху което се наложило да действува за осъществяването му, трябвало да бъде потаен от всички почти българи, а известен на всичките поляци в града ни и в Едрене, и за който българските вестници трябваше да чакат от френските вестници да чуят неточни и неверни съобщения, по които да правят и те своите предположения и съображения, да падат в заблуждения и вместо разсъждения да са принудени да правят осъждения, и от това раздражения512 и прч. Защо тази изключителност? Защо тази тайнственост? И каква е ползата от нея? Но ето, че както рекох всяка община гледа само своята питка, и всякой деец се надява само на своите сили и всичките му усилия са да не оставя другиго да го предвари и да грабне той палмата на първенството и по умът и по способностите, но да се каже, че еди кой може, еди кой върши. Жалко себелюбие на колко народно злочестини си причина! ___________________________ За проектът разискван в Дунавский Вилает ний досега чакахме да видим или вилаетският вестник да пише нещо, или друг някой от страна да ни съобщи какво годе, как се е приело и одобрило, и едно и друго, но напразно. И нямо, и глухо там къде Дунав всичко православно изпълнение.
към текста >>

0.77302885055542