Търсене в текстове за 'Сътворение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 60 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 38) Музиката е свещенодействие - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега работя върху едно ново упражнение: „Сътворението на света“.
температурата ми бе повишена без болест, нито без треска... Учителя не довърши тази песен. След това той каза: Днес свирих на пианото и пях, за да станат радостни всички скръбни хора на Земята. Сега работя върху едно ново упражнение: „Сътворението на света“. То ще бъде музика, движение и говор. Дълго време работя върху това упражнение. Музиката ще обнови света. След това Учителя изсвири на пиано и изпя следните думи: Малко цветенце,
към текста >>

2. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни!
По същия начин са били образувани според тая теория, наречена Кант - Лапласова, и спътниците около планетите. Даже опитът на белгийския учен Плато възпроизвежда изкуствено това образуване на планетите в миниатюра: приготвя се от спирт и вода смес, която да има гъстотата на дървеното масло. Тогава ако капнем капка масло в тая смес, капката добива сферообразна форма и застава на мястото, дето я поставим. Ако я промушим с игла и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването на планетите. Даже и днес виждаме около Сатурн пръстен, който напомня процеса на образуването на планетите и спътниците по този начин. Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни! ” От друга страна еволюционната теория учи, че видовете са произлезли един от друг чрез постепенно усъвършенстване. Материалистът ще каже: „Къде остава тогава разказът, че всички видове са произлезли в днешния си вид от ръцете на Твореца? ” Учили са детето по-рано, че човешката душа е неразрушима, вечна, обаче сега в естествените науки ученикът не учи нищо такова.
към текста >>

3. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В подкрепа на това, ето една старинна поема за сътворението на света, изнесена в символична форма.
Ние трябва да приемем, че в природата нищо не е без смисъл и цел. Виждаме, че светлите Слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват. Каква обаче е задачата на тези Тъмни Слънца? Каква им е службата във Вселената? В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а Доброто - вторичната сила, която ги организирва и облагородява“. В подкрепа на това, ето една старинна поема за сътворението на света, изнесена в символична форма. Тя е написана някога, в дълбока древност, върху седем плочки. Намерени са при разкопките на древния Вавилон и успешно разчетени. Там се казва: „В началото на създаването на света се е намирала една тъмна, хаотична материя, която се наричала Тиа-Мат. Боговете, гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда, решили да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят. Тиа-Мат бил чудовищен дракон със седем глави.
към текста >>

4. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа.
Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния живот на народа и редом с него и неговия обществен живот. От тях водят началото си Ведите, Свещените книги на индусите, които дълго време са били предавани устно и чак по-късно се записват. Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън."
към текста >>

4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света."
В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето.
към текста >>

5. ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Такива са например: За сътворението на света, За наградите и наказанията, За закона на алегориите, За това, че Бог е непроменлив и др.
Той се е родил 20 години преди Христа, но е живял и след Него. Живял е във времето на първите римски императори. По времето на Калигула, пред когото евреите били обрисувани в много лоша светлина, той бил изпратен за няколко години като посланик на своя народ в Рим, за да внуши на римляните по-добра представа за евреите. Според преданието той е бил в Рим и по времето на император Клавдий и там се запознал с апостол Петър. Той е написал ред съчинения, много от които са се запазили и до наши дни. Такива са например: За сътворението на света, За наградите и наказанията, За закона на алегориите, За това, че Бог е непроменлив и др. Той бил много добре запознат с гръцката философия и с еврейската Кабала и въобще с еврейското езотерично учение. Той познавал много добре Платон и се стремил да покаже, че и Свещените книги на евреите имат дълбока философия, подобна на платоновата и се стремил да разкрие тази философия. Той поставял в основата историята на еврейския народ, както е дадена в Писанието, но я разглеждал като алегория, зад която се криел по-дълбок смисъл. В тази си работа той прилагал закона на алегорията и намирал мистичния и алегоричен смисъл на Свещените Писания. По такъв начин някои негови съчинения са само алегорично-мистични разяснения за сътворението на света.
към текста >>

По такъв начин някои негови съчинения са само алегорично-мистични разяснения за сътворението на света.
Такива са например: За сътворението на света, За наградите и наказанията, За закона на алегориите, За това, че Бог е непроменлив и др. Той бил много добре запознат с гръцката философия и с еврейската Кабала и въобще с еврейското езотерично учение. Той познавал много добре Платон и се стремил да покаже, че и Свещените книги на евреите имат дълбока философия, подобна на платоновата и се стремил да разкрие тази философия. Той поставял в основата историята на еврейския народ, както е дадена в Писанието, но я разглеждал като алегория, зад която се криел по-дълбок смисъл. В тази си работа той прилагал закона на алегорията и намирал мистичния и алегоричен смисъл на Свещените Писания. По такъв начин някои негови съчинения са само алегорично-мистични разяснения за сътворението на света. Той се стремил, като прилага метода на алегоричното тълкуване на книгите на Стария завет, да открие техния по-дълбок духовен смисъл. Под буквално историческия смисъл той виждал друг по-дълбок духовен смисъл. По такъв начин той откривал връзката, която съществувала между древната езотерична Мъдрост, отразена в гръцката философия и специално в Платон и Свещените Писания на евреите. В своите разсъждения той показвал на езичниците и на евреите, че християнството не било чуждо на древния свят и обяснявал, че философията на древните е подготвила почвата за християнството, в което се изявило най-пълно Божественото откровение. Климент Александрийски, който работил в същия дух казва, че философията като изследване на Истината всякога е водила към Оногова, Който е Истина.
към текста >>

6. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето защо у Мойсей ние срещаме великите картини па сътворението като образ на Мъдростта на времето.
Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране. Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето. Затова и Щайнер казва по този въпрос следното: „Мойсей е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това. което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси. С тази Мъдрост за тайната на времето е бил надарен Мойсей и той можал да я прояви, като изложил тази Мъдрост на времето в образи, подходящи за неговия народ, образи, редуващи се един след друг. Ето защо у Мойсей ние срещаме великите картини па сътворението като образ на Мъдростта на времето. Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея, се характеризират с това, че през всички времена нещо, което е съществувало по-рано се сблъсква с нещо, което възниква по-късно и чрез това се ражда една противоположност. Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже, Слънчевата Мъдрост, т.е. знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път. Мойсей е бил приел онази Мъдрост, която не поглежда само към Слънцето, която не иде направо от Слънцето, но която разбира също и това, което се противопоставя на слънчевата светлина, на слънчевото благо. Тайните на земното развитие, за начина, по който човек се развива на Земята и прави да се развива и земната вещественост, след като Земята се била отделила от Слънцето, тази Мъдрост е бил приел Мойсей.
към текста >>

7. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Никаква украса, никакво разкрасяване при писанието на сътворението на Светлината.
И стана Светлина. Значи, трябвало е вече един нов фактор да действа, за да не се чувстват те вече включени в Светлината, но да им изглежда тя вече отразена от предметите, за да могат предметите да им изглеждат вън от тях. Авторът на Битието изразява този факт с думите: Елохимите видяха Светлината. Нищо в този документ не е безполезно, няма нито една дума излишна или случайна. Авторът на Битието не употребява нито една излишна или безполезна дума. Никаква украса, никакво разкрасяване при писанието на сътворението на Светлината. Там е казано само, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е добро нещо. В еврейския език няма голяма разлика между думите хубаво и добро. Една и съща дума служи и за двете понятия. Съдържанието на думата „хубаво" е, че Духът се изявява навън във форма. И когато в Битието се казва, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е нещо хубаво, тази мисъл може да се изрази така: Елохимите имаха съзнание, че елемента, в който те се намирали дотогава, сега им се представя като нещо външно.
към текста >>

8. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Сефер Йецира при разказа за сътворението на света се ограничава в развитието на еврейските букви, представящи идеите и законите.
Авторът на Сефер Йецира препоръчва още в самото начало характерния метод на окултната наука - аналогията. Формата, която авторът дава на своето съчинение, изразява една велика мисъл. Съществува математическо съотношение между видимата форма и невидимото, даващо начало на формата. Той показва съотношението, което съществува между буквите, съставящи Словото и идеите, които то изразява. Така че, съставяйки Словото, речта, образувана от думите, значи да образуваме идеи. Затова Сефер Йецира при разказа за сътворението на света се ограничава в развитието на еврейските букви, представящи идеите и законите. Затова, докато Зохар представя космогонията на света, то Сефер Йецира представя стълбата на Истината. Според учението на Сефер Йецира за основа на човешкия дух служи Истината и разума, затова той може да дава отчет за успеха и развитието на мненията посредством изчисления. Следователно. Зохар ни представя безусловната Истина, а Сефер Йецира говори за нейното разбиране и приложение в дела. Сефер Йецира си служи с дедуктивния метод, изхождайки от идеята за Бога като Първопричина за всичко съществуващо, преминавайки към явленията в природата. С това кратко изложение на съдържанието и основните идеи на Сефер Йецира дадох бегла представа за това древно окултно съчинение.
към текста >>

9. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят.
Разумните хвърлят поглед и на това, което тази дреха облича. Обаче мъдрите гледат само душата на Тора. В бъдещия век те ще гледат тази душа, която диша в Тора. (Зохар, 111 част) . Ще предам сега някои мисли от Ориген, да се видят как са мислили 3 века след началото на Християнството. За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят. Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците".
към текста >>

Ориген изброява множество такива противоречия и казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето.
Той казва: "Ако навсякъде приложимостта на Закона и на природната връзка на историята би се набила така лесно на очите, едва ли бихме повярвали, че наред с буквалния смисъл на Писанието има и един по-дълбок смисъл. Ето защо Божественият Логос се е погрижил за това, че посред Закона и историята да бъдат внесени и съблазни, и противоречия. Ако, съобразно с това, главното намерение е да се приложи духовна връзка в това, което е станало или трябва да стане, тогава говорителят, който би искал да приспособи историческите факти към скрития смисъл, използва тези исторически факти, за да скрие пред народа по-дълбокия смисъл. Където напротив, в течение на развитието на свръхсетивните неща не отговарят никакви външни събития, тогава в историята се вмъква нещо, което не е станало, било че то въобще е невъзможно, било пък макар и възможно, то не е действително". Ориген изброява множество такива противоречия и казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето. Следователно, би трябвало първите три дни да протекат без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин. Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл. Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу.
към текста >>

10. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него.
В своето учение Ориген описва душата на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята. Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа". Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката душа и земното се е примесило с Небесното. Само една душа, Душата Христова, остава непримесена. Понеже по силата на свободната воля всяка душа била свързана с различно голяма любов със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя душа, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя. Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него. Тази Душа ставайки сега посредник между Бога и плътта, защото е невъзможно Бог да се съедини с плътта, ражда се Богочовекът. За онази Душа- посредница било напълно естествено да се съедини с едно човешко тяло. Но и приемането на Бога не било противно на нейното естество, тъй като била се напълно сродила с него. Затова тя с право се нарича Син Божий, било защото Го прие изцяло в себе си, наред с приетото сетивно тяло... Забелязано е, че един метал, възприемчив за топлината и студа, когато една маса желязо постоянно стои в огъня, тя приема огъня във всички свои пори, във всички свои жили и става изцяло огън, като нито огънят угасва в него, нито пък желязото се отделя от огъня. Тогава ще кажем ли, че тази намираща се в огъня желязна маса може някога да приеме студа?
към текста >>

11. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Способността на ученика да чува вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света.
Една от най-чудесните и пълни със значение симетрии ни позволява да вникнем по-дълбоко в същността на инспиративния характер на Евангелието. Там, където Евангелието се готви да навлезе в широките кръгове на съвършенството, се казва, че ученикът, когото Исус любеше, се опираше на гърдите Му. Тук е употребен същият израз, както в края на пролога, където се казва, че Синът почиваше в лоното на Мировия Отец. Така че, както Синът почива в лоното на Отца, така евангелистът почива в лоното на Христа, за да слуша по вътрешен начин Неговото Слово. Способността на ученика да чува вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света. Синът слуша в макрокосмическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди света. Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан. 13_та глава ни рисува именно сцената, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което ученикът изживява на гърдите на Исус. Отговорът, който Исус дава за това, кой ще Го предаде, не е бил даден на един външен, а на един вътрешен език. Така ние имаме един жив пример на инспиративно изживяване, от което е произлязло и цялото Евангелие на Йоан.
към текста >>

12. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Има едно прадревно предание, според което Христос се е родил в четирихилядната година от сътворението на света.
Но ние знаем, че това не са обикновени дни, а космически периоди. Също така и културното историческо развитие на човечеството протича през седем дни - седемте културни епохи. И тогава това, което става в третия ден, стои под знака на числото три хиляди. Хората от четвъртия ден са четири хиляди, а хората от петия ден са пет хиляди и т.н. Между седемте световни дни, четвъртият като среден играе особено важна роля. Има едно прадревно предание, според което Христос се е родил в четирихилядната година от сътворението на света. Това предание може да се разбере само в светлината на Окултната Наука. Христос действително се е родил, станал е човек в четирихилядната година на световното развитие. Само че, това число трябва да се чете не количествено, а качествено. Тогава то означава: Христос е станал човек в средата на времената, в средния ден, в четвъртия ден от световната история. Трябва да прибавим, че всеки един от световните исторически дни се е намирал под влиянието на един зодиакален знак и в течение на този ден-период Слънцето е преминавало през определен зодиакален знак.
към текста >>

13. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но когато Всичкото се проявява върху полето на несъзнанието или сътворението, тогава То действува със закони и принципи, защото в този случай То се проявява и действува на едно по-висше поле на съществуване.
Това е единственото заключение, до което ни довежда Разумът и което е в пълно съгласие е най-висшите учения на Посветените. В Кибалион е казано: "Всичкото създава в своя безкраен Ум безчислено много вселени, които съществуват за еони от време и при все това сътворяването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите вселени е само колкото времето на едно мигване на окото". "Безкрайният Ум на Всичкото представя от себе си Утробата, в която се заражда Вселената". Всичкото е самият Закон, от Който всички други закони произлизат и То по никакъв начин не е подчинено на тях. Но когато Всичкото се проявява върху полето на несъзнанието или сътворението, тогава То действува със закони и принципи, защото в този случай То се проявява и действува на едно по-висше поле на съществуване. Херметичното учение не прилага двойнственост по отношение на Бога, защото Той е Един, а двата аспекта са просто два начина на проява. Учението е, че Мъжкият принцип се намира на страна от същинската умствено сътворена Вселена. Най-напред Всичкото, Бог създава умствени образи на онова, което се нарича с общо употребяваната дума Природа. Това е Женският принцип, който, под действието на Божествената Воля, започва усилено да работи и да подготвя развоя и еволюцията на Вселената, създавайки първоначално прости центрове на дейност. Същите, минавайки през безчислени степени на живот, стигат до човека и продължават все по-нататък към по-висшите степени на живот.
към текста >>

По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята медитация.
Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл. Но идеята, която се е целяла, изглежда е била указание за използване на Божественото Внимание. Внимание е една дума, която произлиза от латински корен и означава достигане навън, насочвам навън. И тъй като актът на внимание е всъщност едно умствено достигане навън, отправяне навън, разширяване навън на умствената енергия, идеята, легнала в основата, ясно се схваща и разбира, когато изследваме значението на думата внимание. По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята медитация. Вършейки това, започва вече процесът на еволюция върху материалното, умственото и духовните полета последователно и в пълен ред. По този начин започва обратното движение и всичко се движи към одухотворяването. Материята започва да става по-малко груба, започват да се появяват центрове на единици Енергия и Животът се проявява във все по-висши и по-висши форми. Умът става все по-очевиден в своята проява, вибрациите стават все по-бързи и по-висши. Накрая целият еволюционен процес във всичките негови фази е обхванат неотклонно и в съгласие с установените закони в процеса на прибирането навътре.
към текста >>

14. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Херметичната наука ни казва, че и самото сътворение на Вселената е следвало същия закон и че във всички творчески прояви вьрху духовното, умственото и физическото полета винаги е на лице дейността на този Принцип на пола, т.е.
Изключителното влияние, което някои личности излъчват и с това завладяват другите, се дължи само на проявите на Мъжкия умствен принцип по пътя на вибрационната линия. В този именно принцип се крие тайната на личния магнетизъм, личното влияние, обаянието на дадена личност. По такъв начин става подсилване на субективния, женския ум на известно лице. Това подсилване на Женския принцип чрез енергията на вибрациите от страна на Мъжкия принцип е в пълно съгласие с вселенските природни закони. Природата предлага безброй аналогични случаи, чрез които този Принцип може лесно да се схване и разбере. Херметичната наука ни казва, че и самото сътворение на Вселената е следвало същия закон и че във всички творчески прояви вьрху духовното, умственото и физическото полета винаги е на лице дейността на този Принцип на пола, т.е. тези прояви па Мъжкия и Женския принцип. Сега ще предам някои херметични аксиоми, както са предадени в Кибалион: 1. Владеенето на знанието само, ако то не е придружено е практическа проява и дейност в живота, е подобно на събирането и трупането на скъпоценни метали без всякакво използване; това е едно безполезно, тщеславно и глупаво нещо. Знанието, както и богатството, е предназначено за употреба. Законът за употреба е всемирен и онзи, който го пренебрегва и не го изпълнява, ще страда вследствие на пренебрегването на природните закони.
към текста >>

15. 7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План - Влад Пашов (1902- 1974)

Картина четвърта ни показва почиващия Бог след Сътворението и чрез създадените закони владее света.
Седмата картина се нарича триумфиращата колесница на Озирис или осъществяване на Великия План. Тук Божественият План се осъществява от ученика. Както видяхме, на колесницата стои един мъж, който управлява колесницата. Короната на главата му и скиптъра в ръката му показват, че това е фараонът, представен в четвърта картина, която символизира Бога, проявен във физическия свят. На картина първа виждаме Бога, Който е сътворил Вселената. Картина четвърта ни показва почиващия Бог след Сътворението и чрез създадените закони владее света. А върху картина седма виждаме Бога, водещ сътвореното от Него към търсене на съвършенство. Звездите върху балдахина на колата ни показват, че и безкрайните звездни светове вземат участие в еволюцията. Ние виждаме на колесницата окриления кръг - това е нашата Земя, която също върви, както и ние и Вселената към висши одухотворени фази на съществуване. Скиптърът в ръката на фараона, на върха на който има квадрат с триъгълник отгоре, затворен в един кръст показва, че Бог е вечно творящ и че Вечният не иска да изостави творбите на Своите ръце. Вечният е верен и истинен.
към текста >>

16. 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В Божествения свят представя сътворението и преобразяването.
Това са духовете, които са били привързани само към физическия живот, без да проявяват някакъв интерес към духовен живот. Също тук той може да види тела, които не се разлагат, а запазват вида си, като че са живи. Това са духове, изключително привързани към материалния живот и тяхното силно желание към плътски живот ги задържа към тялото. Нощно време, когато хората спят, изсмукват кръв от техните тела и я пренасят в свойте тела. Това са духове-вампири. В Божествения свят представя сътворението и преобразяването. В умствения свят - въздигането на ума. Във физическия свят - смъртта. В хороскопа този Аркан казва на човека: Издигни, възвиси своя ум над земните неща, защото скръбта по твоите нереализирани надежди заплашва да съкрати твоите дни. Ако не се издигнеш над земните неща. твоите амбиции ще бъдат покосени като трева на полето.
към текста >>

17. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Гръцка легенда за сътворението на света.
От описанието на Евтимий също се вижда, че и в Мала Азия богомилите се делели на съвършени и обикновени. Съвършените били по-малко. И там също те били подлагани на гонения и дори на смърт. Богомилите в пределите на Византийската империя имали и своя литература. Една от най-разпространените сред византийските богомили творба е била т.нар. Гръцка легенда за сътворението на света. В нея се разказва подробно за сътворението на Вселената и за първоначалното сътрудничество между Бога и Сатанаил. Сатанаил е представен като пръв между ангелите, който се опитал да се възбунтува срещу Бога, но бил свален от Небето и се превърнал в зъл дух /Сатана/. След падането му неговото място взел архангел Михаил. Такова е положението на Богомилството през 11 век. Въпреки строгите мерки Богомилството продължавало да се разпространява и през 12 век в своите два главни центрове — Македония и Тракия.
към текста >>

В нея се разказва подробно за сътворението на Вселената и за първоначалното сътрудничество между Бога и Сатанаил.
Съвършените били по-малко. И там също те били подлагани на гонения и дори на смърт. Богомилите в пределите на Византийската империя имали и своя литература. Една от най-разпространените сред византийските богомили творба е била т.нар. Гръцка легенда за сътворението на света. В нея се разказва подробно за сътворението на Вселената и за първоначалното сътрудничество между Бога и Сатанаил. Сатанаил е представен като пръв между ангелите, който се опитал да се възбунтува срещу Бога, но бил свален от Небето и се превърнал в зъл дух /Сатана/. След падането му неговото място взел архангел Михаил. Такова е положението на Богомилството през 11 век. Въпреки строгите мерки Богомилството продължавало да се разпространява и през 12 век в своите два главни центрове — Македония и Тракия. Към края на 11 и началото на 12 век като важно средище на Богомилството се очертава и самата столица — Константинопол.
към текста >>

18. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението.
Второто е на физическата природа. Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската Душа. Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло. Същото имаме и във финикийската космогония, където се казва, че Духът, като се смесва със собствените си начала, поражда Творението. Орфичната традиция поддържа същото учение. Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението. Санханиатон, финикийски учител, в своята космогония казва, че когато Вятърът / Духът/ се обхване от обич към собствените си начала /Хаосът/, извършва се Тяхното съединение, което е наречено Потос, и от това произлиза семето на всичко. И Хаосът не познава плода си, защото е лишен от усет, но от прегръдката на Вятъра /Духа/ бил роден Мот или тинята. От това произлизат семената на творението и раждането на Вселената. Според Кабала пространството не се съдържа, но то съдържа всичко, то е първичната безтелесност на простата същина, разпространеност без граници. В скандинавските Едди медната роса, която пада през нощта, работливите пчели-съзидателки я събират и от нея изграждат света.
към текста >>

19. ПРЕДИСЛОВИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Според него, Сътворението не се ограничава само в материалния свят.
Вторият е наречен Субстанциален свят. Там се формулират Законите. Третият е Материалният свят - на формите и на физичните явления. Тази концепция за света съдържа своя космична структура, изразена в Космичната Стълба на Реалността: „Тя разбулва мистерията на непознаваемото, извън обсега на сетивата".[1] Тя притежава също така свое гносеологично съдържание. Според него, Сътворението не се ограничава само в материалния свят. Освен него (с трите му измерения) съществуват висши светове, чийто измерения надвишават първите. Природата е израз на Света на Принципите, които, чрез Законите на живота, създават формите на предметите и явленията. Човекът не е достигнал още до своята висша изява. Пред него се разкрива безкраен път на усъвършенстване. Постепенно, той ще открива способностите, заложени в него.
към текста >>

20. ШЕСТВИЕТО НА ЕПОХИТЕ - Методи Константинов (1902-1979)

В предшестващите глави ние изложихме в най-общи линии двете системи на Идеализма: Обективния, базиращ се на идеята, че светът е създаден от Абсолютен Дух, и че всичко е определено (детерминирано) и Субективния, който счита, че Абсолютният Дух е идентичен със Сътворението, което се развива по пътя на неопределеността (индетерминизма).
Тя ще придаде мощен тласък на философията, чрез своя издигнат мистичен дух. Новата Шеста раса ще бъде създадена от тази „славянска култура"«[2] Останките от Лемурийската Раса (черната) и на Атлантската Раса (жълтата) ще влязат в подготвителния цикъл на VII-та култура на Бялата Раса. Тази VII-ма култура ще ги подготви да заемат своето място в културите на Шеста коренна раса. Всички раси, през които е преминало човечеството, са се развили под знака на антагонизма на двете философски школи: Идеализма и Материализма. В предшестващите глави ние изложихме в най-общи линии двете системи на Идеализма: Обективния, базиращ се на идеята, че светът е създаден от Абсолютен Дух, и че всичко е определено (детерминирано) и Субективния, който счита, че Абсолютният Дух е идентичен със Сътворението, което се развива по пътя на неопределеността (индетерминизма). На трето място подчертахме, че Школата на материализма прави свое предложение за детерминизма и вижда в еволюцията на живота рационалност, която изключва случайността. XX век, който „вижда" началото на Ерата на Водолея, подготви терена за едно противопоставяне между идеализма и материализма. Тази конфронтация, както казахме, е в рамките на Космичната Стълба на Реалността, където тя намира своето разрешение. Новият Космичен мироглед има за основна задача да изгради разумен мост между Идеализма и Материализма. Това не означава, че тези две Школи трябва да бъдат отново помирявани.
към текста >>

21. ПЪРВА МАКСИМА НА СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

и сътрудничи в делото па Сътворението."
Любовта е свързана с Пътя на Ученика, със светогледа на човека от Новата епоха." „При Любовта човек служи на Доброто, без да бъде насилван от някакъв закон. Той помага, работи за издигане на всички и сътрудничи в делото па Сътворението." ------- [1] Карма ( инд.) - детерминизъм между причини и последствия. [2] Съдържанието на понятията личност и индивидуалност ще разгледаме в следващите глави (част II, гл.З). [3] В органичната природа съществува вътрешна и външна връзка между клетките, органите и системите на даден организъм. В биологията това е изразено чрез закона за корелацията, т.е.
към текста >>

22. 68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“ - Радка Левордашка (1920-2014)

Евреите съществуват от сътворението на света, защото са давали десятъка за Бога и са се подпомагали, подпомагат се и сега."
Искам да ви предам още нещо, което е казал Учителя: „След 60 години, броено от 1944-а, ще дойдат по-добри години за Братството, затова направете това, което казах на братята, които бяха при мене, но не го направиха. Направете голям салон, за да има къде да се събирате, защото ще дойдат много нови хора. Въведете десятъка и така ще съберете достатъчно средства сами да го построите. С това ще помогнете и на България, и на поколенията, които идват! Ако не направите това, ще се срамувате, че Бог посети България, но не го разбрахте, а моето учение ще се приложи другаде по света! Евреите съществуват от сътворението на света, защото са давали десятъка за Бога и са се подпомагали, подпомагат се и сега."
към текста >>

23. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителя говори пред общия клас, съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадени природата и Слънцето, и методите за използване на животворните им сили.
сутринта, Учителя изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В 10 ч. Учителя държи „Неделните беседи" за старозаветните хора, които идват от света със своите житейски проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване, в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителя говори пред общия клас, съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадени природата и Слънцето, и методите за използване на животворните им сили. В петък, шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителя определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж, нито жена, а ученик на Бялото братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд до петък на обяд, което е важно условие за правилното възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот, който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Както всяка машина спира след продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята.
към текста >>

24. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

В тоя изобилен живот на природата младият човек виждаше Божественото начало, свързваше го с разказа за сътворението в началото на Библията, като още тогава разумеваше, че този разказ е символичен и следователно свещените писания не бива да се четат повърхностно, а да се търси в тях дълбокия смисъл.
От този разказ, чут от човек, живял във Варна, и предаван от уста на уста, личи, че Петър Дъновски още от детинство е познавал тайната на дишането, която скритом практикувал и е бил вече усвоил изкуството да задържа въздух в себе си продължително време. Така се изнизваха годините една след друга. Юношата възмъжаваше, но продължаваше да живее още в периода, когато се възприемат впечатленията от света, изучават се природата и човека и се съзерцава безграничното, великото, необятното. Звездното небе над него не го подтикваше към изучаване така, както анатомите изучават мъртвите кости на скелета, но възбуждаше удивление със своята безпристрастност, хармония и закономерно следване на небесните явления. Сякаш всичко ставаше по един идеален, предварително начертан план. В тоя изобилен живот на природата младият човек виждаше Божественото начало, свързваше го с разказа за сътворението в началото на Библията, като още тогава разумеваше, че този разказ е символичен и следователно свещените писания не бива да се четат повърхностно, а да се търси в тях дълбокия смисъл.
към текста >>

25. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Такива дни наричаме „библейски“, защото напомнят разказа за сътворението.
Панорамата, която се открива от този каменен престол, е величествена. Далеко пред погледа се простира широка и просторна долина, спокойно притихнала между могъщи склонове, обрасли с елегантната и нежна красота на борови гори. По-далеко напред към хоризонта се редуват една след друга планински вериги и възвишения, които скромно са заели места около величествената Рила. Случва се след редица дни, през които светлината щедро раздава великолепието на своите багри, да дойдат дни, когато плътна завеса от мъгла скрива сътворения свят. Тогава само Молитвеният връх остава скрит и възвисен към небето. Такива дни наричаме „библейски“, защото напомнят разказа за сътворението. Учителят е назовал някои от езерата със стари непознати имена на още по-стар и непознат език. Махарзи е името на първото езеро. Елбур е второто езеро, където е и лагера на Братството. На третото езеро е дал името Балдер-Дару. Четвъртото езеро носи познатото име Близнакът, петото - Махабур, шестото има форма на сърце и затова носи името Сърце, а седмото е назовано Шемхаа.
към текста >>

26. Съзвучия от бъдещето. Увод. - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Разбрах, че Учителя ни свърза завинаги с него, когато започна да работи с нас – „Битието" ("Сътворението на света").
Учителя го наричаше Христо. След заминаването му в отвъдния свят, аз намерих залепено листче върху първата глава от евангелието на апостол Йоан, върху което бе написано, че Учителя, веднъж, при лозите, го нарекъл Христо, подал му плод и му казал да се освободи от Кръстьо (кръста). В Търновската школа на Учителя, той работеше заедно с други братя и сестри. Брат Христо ме придружаваше навсякъде, до края на живота си. Притичваше се на помощ и на други души. Разбрах, че Учителя ни свърза завинаги с него, когато започна да работи с нас – „Битието" ("Сътворението на света"). Веднъж, в отсъствието на мама, аз разбих ключалката на сандъка и извадих плат за един костюм – братът да се облече в новичко. Разправихме всичко това на Учителя. Той се разсмя и каза: "С взлом се влиза в царството Божие! " На 28.10.1942 г., когато с брата посетихме Учителя, той ни възложи да напишем Новата окултна школа по пеене.
към текста >>

27. Новото Битие — Пети Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— "Новото Битие" — сътворението на света, се отнася за целия космос.
Учителят настройвайки цигулката си, каза: — Не всеки глас може да се предава добре по радиото. И най-малките дефекти на гласа, силно личат по радиото. Учителят изсвири на цигулката си Петия Божествен ден на "Новото Битие". Той прекара лъка си по празните струни на цигулката и каза: — "Новото Битие" — сътворението на света, се отнася за целия космос. То се отнася и за отделния индивид. Сътворението на света ще измени битието на отделния човек, на народите и на расите! Ето думите на Петият ден от Сътворението, който Учителят свиреше и пееше: "И рече Бог! Да се родят във водата риби и морски чудовища.
към текста >>

Сътворението на света ще измени битието на отделния човек, на народите и на расите!
И най-малките дефекти на гласа, силно личат по радиото. Учителят изсвири на цигулката си Петия Божествен ден на "Новото Битие". Той прекара лъка си по празните струни на цигулката и каза: — "Новото Битие" — сътворението на света, се отнася за целия космос. То се отнася и за отделния индивид. Сътворението на света ще измени битието на отделния човек, на народите и на расите! Ето думите на Петият ден от Сътворението, който Учителят свиреше и пееше: "И рече Бог! Да се родят във водата риби и морски чудовища. И птици да хвъркат над земята, по небесния простор, всеки според вида си. И стана така.
към текста >>

Ето думите на Петият ден от Сътворението, който Учителят свиреше и пееше:
Учителят изсвири на цигулката си Петия Божествен ден на "Новото Битие". Той прекара лъка си по празните струни на цигулката и каза: — "Новото Битие" — сътворението на света, се отнася за целия космос. То се отнася и за отделния индивид. Сътворението на света ще измени битието на отделния човек, на народите и на расите! Ето думите на Петият ден от Сътворението, който Учителят свиреше и пееше: "И рече Бог! Да се родят във водата риби и морски чудовища. И птици да хвъркат над земята, по небесния простор, всеки според вида си. И стана така. И видя Бог, че всичко бе добро.
към текста >>

28. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение.
Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта. Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души. Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и поведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението. Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората. Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение. Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот. Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка душа. И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят. Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът. Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание.
към текста >>

Всички велики Учители на човешкия род са създали свои школи и са оставили след себе си следовници, които да разнесат навред факела на пресътворението.
Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа. Всичко влиза във Всемирния план." Сама по себе си Школата представлява умалена проекция на земното човечество с цялото му разнообразие от характери и особености на личността. Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай. Всички велики Учители на човешкия род са създали свои школи и са оставили след себе си следовници, които да разнесат навред факела на пресътворението. (Темата за окултната Школа ще бъде обект на разглеждане и понататък в настоящия лекционен курс.) 2. Идейни паралели с други учения и духовни школи. Връзки и взаимоотношения с християнството а) идейни паралели с други теоретични концепции Съществува ясно изразена връзка между учението на ББ и найразпространените източни религиозно-философски концепции.
към текста >>

29. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов - вътрешният извор на човешкото пресътворение.
Дънов: "Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Тогава ти ще почувстваш такова разширение, че ще се слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и живот." Любовта помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните. Ала в същото време тя крие в себе си и заряда на една разтваряща съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността. В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов - вътрешният извор на човешкото пресътворение. В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителната Любов. В тази насока Учителят П. Дънов споделя следното: Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Вие имате любов, но не такава, за която аз говоря. Достатъчно е да проникне Любовта в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества.
към текста >>

За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената Любов, Учителят П.
В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини Любовта: "Божествената Любов е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се освобождава - всичко разтопява." Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца. За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената Любов, Учителят П. Дънов казва: "Любовта във всички свои действия се изявява като велика творческа сила. Тя произвежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя." 11. Културата на VI раса Култура на Любовта "Чрез Любовта ще дойде Новата Култура, която ще обедини всички хора.
към текста >>

30. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението.
За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчески замисъл, говори Учителят П. Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът." Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението. Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески принципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в нашата страна, притежават и стойността на универсални ценности в Космоса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие. Затова Учителят П. Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия Любов, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога.
към текста >>

Непоклатима и мощна е сплавта от позитивното в традицията и порива на пресътворението във вечния ход на вездесъщото Развитие.
Всичките пет Космически принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - се изявяват и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора. Същевременно във всяка конкретна такава епоха един от тези велики Принципи има доминиращо присъствие. В нашата съвременност това е Любовта. Ала нейната родна сестра - Мъдростта, върви ръка за ръка с нея като постижение от миналото, като безценен опит, натрупван хилядолетия наред. Понеже нищо ново не би могло да бъде изградено на празно място, а стойностното и непреходното от онова, което си отива, остава като здрав фундамент и опора на това, което сега се ражда за живот и обновление. Непоклатима и мощна е сплавта от позитивното в традицията и порива на пресътворението във вечния ход на вездесъщото Развитие. Затова и Мъдростта притежава своето достойно място при изграждането на Новата Култура на VI раса. а) установяване на хармонични взаимоотношения с природата Дълг е на съвременния човек да установи отношения на хармония с природната среда. Крайно време е той да осъзнае, че не е господар на природата, а неин приятел и брат, който е призван да поддържа и развива съществуването й, а не да я унищожава, удовлетворявайки егоистично и безразсъдно собствените си потребности. Учението на ББ утвърждава категорично тезата, че в контакта си с природата човекът следва да се стреми не към овладяване и господство, а към разумно и хармонично съжителство.
към текста >>

31. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Това означава, че сътворението, развитието и крайната цел на живота - в качеството си на еманация на Божествения Абсолют - са включени в Божия план, те са проява на Великото Разумно Начало.
В него се проявява Промисълът, Волята и вездесъщата проницателност на съвършеното Начало - Бога. Вселената като съвкупност от непрекъснати изменения на вечно движещи се и променливи обективни реалности се подчинява на Новото, което винаги идва. Космосът е отражение на Истината. Вселената като проявление на Бога почива върху няколко основни принципа. Първият от тях е, че всичко в света е разумно. Това означава, че сътворението, развитието и крайната цел на живота - в качеството си на еманация на Божествения Абсолют - са включени в Божия план, те са проява на Великото Разумно Начало. Светът е изграден върху базата на две начала или два полюса: Дух и материя, сила и любов, страдание и възнаграждение и т.н. Тази полярност е проява на Висшия Разум, защото чрез нея протича постоянното движение, което е фундаменталната характеристика на Битието. Това е вторият основен градивен принцип. Всичко в природата спазва в движението си някакъв ритъм или периодичност (цикличност). Този принцип определя посоката на всеобщото движение, без която то би се ограничило само до трептене между два полюса.
към текста >>

Божията искра във всекиго от нас запалва огъня на пресътворението, който преминава триумфално от света на Духа в нашата земна действителност: "Присъствието на Бога е онова Великото, Мощното в света, което събужда човешкия ум и човешкото сърце.
И като се върнат при Бога Неговите Деца, Той казва: "Заколете телето, дайте му пръстен, дайте му угощение (ср. притчата за блудния син - Лука 15:11-32; бел. К. З.)." Той е истинският Баща." В епохи на величествени промени, каквато преживяваме днес, Божието присъствие в човешката душа бива усещано по-силно от всякога. Именно то мотивира личностите и огромните маси от хора да развеят гордо знамената на прогреса, който винаги на първо място е духовен, а след това - и материален. Т. е. Божията искра във всекиго от нас запалва огъня на пресътворението, който преминава триумфално от света на Духа в нашата земна действителност: "Присъствието на Бога е онова Великото, Мощното в света, което събужда човешкия ум и човешкото сърце. Човек става мощен и в него се раждат нови идеи. Ние сме сега в тази епоха! Бог, Разумното Начало, живее в света. Той е навсякъде - в камъните, в растенията, в животните, в хората. Той живее във видимия свят толкова, колкото и в невидимия."
към текста >>

32. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението.
Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса. Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна. И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов. Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност. От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението. За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н." 2) Покаяние Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П. Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки.
към текста >>

33. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

След всичко казано дотук за нея бихме могли да добавим и още едно определение - "танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на света" (Георги Стойчев, "Паневритмия - мъдрост, философия, откровение", С., 1997, с. 8).
Енергия Материя Учителят на ББ в нашата страна остави след себе си универсални идеи и методи, с които да работят неговите последователи. Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят. Един подобен метод е именно Паневритмията. След всичко казано дотук за нея бихме могли да добавим и още едно определение - "танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на света" (Георги Стойчев, "Паневритмия - мъдрост, философия, откровение", С., 1997, с. 8). Неповторимото съчетание на текст, музика и движения в Паневритмията разкрива нейната непостижима красота. Това съчетание е в пълен унисон със силите, които изграждат формите в Проявеното Битие. Следователно текстът, музиката и движенията на Паневритмията могат да бъдат разглеждани и като кодиран образ на езика на вселенския Живот. б) структура Паневритмията се изпълнява в утринните часове в периода между 22 март (деня на пролетното равноденствие) и 22 септември (съответно деня на есенното равноденствие).
към текста >>

Живият Пентаграм има за свой първообраз човека, който е сътворен от Бога в шестия ден (творчески период) от Сътворението на света (Бит.
Очевидна е, следователно, връзката между този езотеричен символ - водещ за учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - и Венера. Тази планета може да бъде определена като космическа матрица на Пентаграма. Венера съдейства за успеха на човешките начинания. Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се обръщаме към съществата от тази планета и те откликват на призива ни. Живият Пентаграм има за свой първообраз човека, който е сътворен от Бога в шестия ден (творчески период) от Сътворението на света (Бит. 1 гл.). Ако неделята бъде приета за първи ден от седмицата и за начало на Божието творческо Дело, това означава, че човекът е създаден в петък - деня на Венера от астрологическа гледна точка. От друга страна, отрязъкът от време между два съвпада на Слънцето и Венера е девет месеца - съответства на периода на човешката бременност, последвана от раждане на физическия човек. Обвързаността на дадена форма с конкретно космическо събитие подсказва за това, че в изграждането на структурата на тази форма вземат участие същества от духовните йерархии. А сега нека проследим съвпадите на двете най-големи и най- тежки планети в Слънчевата система - Юпитер и Сатурн.
към текста >>

И по-точно - движенията на този уникален вселенски танц на пресътворението притежават чудодейното свойство да трансформират видимото в невидимо, земното в небесно.
Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца. Не на последно място - Паневритмията допринася за установяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда. А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат. 5:48), така както тази цел е формулирана от самия Господ Иисус Христос, най- великия Космически Дух, слизал някога в плът на нашата планета. Именно Паневритмията като творчески процес свързва неделимо висшата с нисшата природа у човека, неговото духовно и материално естество. И по-точно - движенията на този уникален вселенски танц на пресътворението притежават чудодейното свойство да трансформират видимото в невидимо, земното в небесно. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Движенията на Паневритмията са едновременно механични, органични и психични. ...Те имат голямо влияние върху човешкото съзнание. Тези движения се превръщат във вътрешни, психически процеси." Механични движения са тези, при които разумността действа отвън, а не отвътре. Органични са онези, при които взема участие вътрешният живот, но не като ясна, съзнателна мисъл.
към текста >>

Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност.
Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота.
към текста >>

34. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Върху фона на този така пъстър конгломерат от противоречиви тенденции и насоки на глобално и индивидуално развитие все по-актуални стават вечните въпроси, пред които от зората на своето сътворение стои разумното същество човек: "Кой съм аз?
Те не са имали друга задача, а са проповядвали Любов към Бога (курсивът мой - К. З.)." (Учителят П. Дънов) Съвсем наскоро се разделихме с ХХ век. Едва ли друго столетие от човешката история е било такава бурна арена на сблъсък на толкова ярки и същевременно разнопосочни духовни учения и школи, социално-политически доктрини, религиозно-философски и мистични концепции, културни феномени и течения в областта на изкуството. Научно-техническият прогрес прерасна по степен на интензивност в революция и значително допринесе за утвърждаване на рационално-потребителски мироглед сред мнозина наши съвременници. Върху фона на този така пъстър конгломерат от противоречиви тенденции и насоки на глобално и индивидуално развитие все по-актуални стават вечните въпроси, пред които от зората на своето сътворение стои разумното същество човек: "Кой съм аз? ", "Какво е моето място в света? ", "Какъв е смисълът на присъствието ми тук и сега? ", "Накъде води моят път през хилядолетията? " Като възвишен резултат от творческата дейност на една всеобхватна, вселюбяща и всемогъща Същност човекът винаги е получавал решаваща подкрепа за отговора на тези съдбоносни въпроси от своя Създател - Небесния Отец, Бога, посредством великите духовни Учители на човешкия род. Всяка човешка култура и цивилизация биват изграждани с мощен тласък напред, предизвикан от едно Божествено присъствие.
към текста >>

В противен случай могъщата енергия на пресътворението би могла да изпепели неподготвените да възприемат възродителните й излъчвания.
При определена периодичност от време - обикновено не по-малко от няколко столетия - на нашата планета идва в плът велик Учител, чиято основна задача е да предаде на хората последната редакция на Божественото учение, най-актуалната за съответния космически и исторически момент, както и да посочи пътя към Истината на пробудените и пробуждащите се души, искрено търсещите в Духа. Той открива своите ученици, избрани предварително при начертаването на мисията му в духовния свят, и започва активна работа с тях, както и сред народа, в чиято социална и културна среда се е въплътил. Учителят на ББ в България - Петър Дънов (Беинса Дуно) - е един от тези Небесни Пратеници, който недвусмислено и категорично заяви Божествената Истина пред своите съвременници и ясно посочи пътя за преодоляването на кризата, назрявала сред човечеството векове наред, както и за изграждането на Новата Култура на VI коренна раса - Културата на Любовта. Освен всичко останало един подобен Миров (Световен) Учител представлява в съответствие с духовния си потенциал грандиозен трансформатор, който превръща негативните мисли и чувства, затлачили земната аура, в позитивни, изтъкани от светлината и надеждата на едно космическо прозрение и Мъдрост, нямащи равни на себе си. При това той осъществява този извънредно тежък процес на космическа алхимия мълчаливо, незримо и с непобедима, състрадателна обич към своите по-малки братя и сестри. В противен случай могъщата енергия на пресътворението би могла да изпепели неподготвените да възприемат възродителните й излъчвания. В така пречистената от великия Учител духовна атмосфера се проявяват градивните, възходящи в творческо отношение сили на неговия народ, както и на всички останали синове и дъщери на човечеството, узрели за полъха на Новото и готови да го оделотворят в живота си. Именно по тази причина идването на подобен Учител ознаменува зората на една нова планетарна култура. Рангът на един духовен Учител се определя от величината на неговата мисия, от мащабите на Промяната, която той е призван да реализира. Когато кълновете на обновлението, което той носи със себе си, поникват навред по планетата и засягат духовната еволюция на цялото човечество, тогава говорим за Миров (Световен) Учител. Той винаги е въплъщение на Христовия Космически Принцип - Словото, което от възникването на човешкия род се излива изобилно върху умове, сърца и души, за да ги просветли и да им вдъхне живеца на силата за пресътворение.
към текста >>

Той винаги е въплъщение на Христовия Космически Принцип - Словото, което от възникването на човешкия род се излива изобилно върху умове, сърца и души, за да ги просветли и да им вдъхне живеца на силата за пресътворение.
В противен случай могъщата енергия на пресътворението би могла да изпепели неподготвените да възприемат възродителните й излъчвания. В така пречистената от великия Учител духовна атмосфера се проявяват градивните, възходящи в творческо отношение сили на неговия народ, както и на всички останали синове и дъщери на човечеството, узрели за полъха на Новото и готови да го оделотворят в живота си. Именно по тази причина идването на подобен Учител ознаменува зората на една нова планетарна култура. Рангът на един духовен Учител се определя от величината на неговата мисия, от мащабите на Промяната, която той е призван да реализира. Когато кълновете на обновлението, което той носи със себе си, поникват навред по планетата и засягат духовната еволюция на цялото човечество, тогава говорим за Миров (Световен) Учител. Той винаги е въплъщение на Христовия Космически Принцип - Словото, което от възникването на човешкия род се излива изобилно върху умове, сърца и души, за да ги просветли и да им вдъхне живеца на силата за пресътворение. Той неизменно съчетава в себе си по неповторим начин Божествената Мъдрост и Любов и е готов да ги раздава безвъзмездно на всички, съзрели да ги приемат в съзнанието си. Учителят е Сеячът (ср. притчата на Христос за сеяча - Мат. 13:3-9), а учениците му са тружениците на Божията нива, чиито дълг е да отгледат плодовете от посятото и да ги раздадат на устремените по духовния Път. Поради тази причина Учителят винаги създава своя Школа, в която предава драгоценния бисер на знанието на определен кръг последователи.
към текста >>

35. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.“ Това е призив на Учителя Беинса Дуно да се преборим със старото у себе си и да дадем път на новите импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо.
Учителят П. Дънов нарича това предстоящо, вече актуално в наше време, състояние на земната ноосфера „тринадесетата сфера“. В Библията (Новия Завет) е използван за същото изразът „ново небе и нова земя“ (II Петр. 3:13) – в широк смисъл; в тесен смисъл този израз се отнася до състоянието на нашата планета и на човечеството след Второто пришествие на Иисус Христос и Страшния съд. Със следващите си думи Учителят на ББ подчертава, че е нужна специална вътрешна настройка на човешката личност, за да приеме Новото, което завладява света: „Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.“ Това е призив на Учителя Беинса Дуно да се преборим със старото у себе си и да дадем път на новите импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо. На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност! Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица).
към текста >>

Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П.
Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за победа на Новото учение в глобален план. По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“ По-нататък авторът на Възванието се спира на необходимостта от кардинална промяна в нравствените устои на обществото: „Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“ В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията. В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник. Впоследствие той изяснява основата на своите взаимоотношения с българския народ: „Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината.
към текста >>

36. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Словото на Бога извиква към живот, разтапя болката и поражда импулса за нравствено пресътворение.
Питам: възможно ли е човек да напише една книга с един пръст или с една ръка? Тъй че и свещената Книга не може да бъде написана с един пръст и с една ръка – тя е писана с всички пръсти на ръцете и на краката, писана е с очите, с ушите, с устата, с космите на главата. Всичко е взело участие в написването ў. Това значи, че Библията е написана от един Дух“ (Учителят П. Дънов). А това е Духът Божий – Светият Дух на християнството, Третото Лице на Света Троица, Носителят на Живота, вездесъщата Божествена Енергия, изпълваща всеки атом във Вселената. Словото на Бога извиква към живот, разтапя болката и поражда импулса за нравствено пресътворение. То съгражда невидими пътеки между човешкото съзнание и Великите Посветени, които са го предали безкористно на своите по-малки братя и сестри: „Писанието, което наричаме Слово Божие, е живо. И като го четем, ние сме в общение с тия души, които са го писали. Туй, което е казал Христос, то е живо. Някои казват: „Какво е казал Христос? “ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа.“ Всеки нов прочит на свещения текст донася като дар от Небето нови мисли и идеи, трансформира вътрешната настройка на човека в посока към неговото действително предназначение в условията на материалната действителност.
към текста >>

37. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание).
От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му. 4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото. 5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки. Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют.
към текста >>

38. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Или изграждаш моста на вътрешното пресътворение, или пропадаш в бездната.
Виделината е един разумен елемент.“ Когато останеш съвсем сам, когато решиш, че и Бог те е изоставил, тогава значи е настъпил мигът на върховното изпитание. Промисълът на Твореца дълго те е водил по пътя на духовното съзряване и сега Небето очаква от теб да оправдаеш доверието. За да издържиш този последен изпит преди просветлението, е нужна пълна мобилизация. Цялото твое „аз“ е изпънато като струна над пропастта. Или изграждаш моста на вътрешното пресътворение, или пропадаш в бездната. За да преминеш отвъд, ти е необходима виделина. Според Учителя П. Дънов, както бе посочено по-горе, „тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум и без нея никой не може да мисли и да чувства“. Виделината е дар на благодат и същевременно плод на един вътрешен процес на израстване, в резултат от който духът прониква напълно в материята и я освещава. Като следствие тялото се превръща в съвършен инструмент за проява на духовното начало.
към текста >>

39. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Актът на сътворението на света е акт на Божията Любов.
Това става действителност, когато съединим нашата воля с тази на Всевишния. Точно тогава отпадат всички възможни ограничения при осъществяването на нашата индивидуална воля, понеже тя е напълно хармонизирана с Божията и изцяло е подчинена на реализирането на Неговия Промисъл за Вселената. Изследователят на духовното познание си поставя въпроса: как възниква вярата, какъв е механизмът на нейното раждане и съществуване? Учителят П. Дънов дава кратък и ясен отговор: „Вярата е вътрешна връзка, която се образува по закона на Любовта.“ Тази невидима връзка между Бога и човека е двустранна по своя характер. Актът на сътворението на света е акт на Божията Любов. Същата тази Любов съпътства всичко сътворено през безчетните еони на вечността. Когато разумното същество съзрее в достатъчна степен в духовно отношение, за да я осмисли, то е вече готово да откликне на нейния зов. Именно тогава великата извечна Любов започва да протича в двете посоки на направлението Бог – човек и в рамките на това взаимно общуване се ражда и вярата. Тя от своя страна е едностранна: от творението към Твореца, от човека към Бога. Възникването на вътрешната връзка на вярата, резултат от изявата на Божествения принцип на Любовта в едно човешко сърце, е превратен момент в еволюцията на личността.
към текста >>

40. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Разкриват му се тайните на Сътворението, смисълът на Битието, насоката на великото вселенско Развитие.
Йоан 17:3). И нещо повече – разкрил си извечното Му присъствие в самия себе си и си му предоставил възможността да се прояви посредством теб самия в пълнота. Така оживява Бог в човека и го прави равнобожествен. Придобилият такова равнище на духовна еволюция се превръща в съработник на Твореца на видимия и невидимия свят. На него биват възлагани задачи от космическа значимост. Разкриват му се тайните на Сътворението, смисълът на Битието, насоката на великото вселенско Развитие. Той и Създателят са Едно. Обратното също е вярно: „Нямаш ли вътрешен мир, ти не можеш да растеш духовно“ (Учителят П. Дънов). Изгубил си здравата основа – за момента или като тенденция. Върху какво да стъпиш тогава? Потърси опора.
към текста >>

41. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Ала по-съществен от чудесата е пламъкът на вътрешното пресътворение.
“ Молитвата е нужна не на Бога, а на човека. Тя е не само пътека, чрез която съединяваме небето и земята. Тя е и проверка за духовната зрелост на онзи, който я отправя. В нейното ядро се таи вълшебно зрънце, от което могат да израснат чудеса. Ала по-съществен от чудесата е пламъкът на вътрешното пресътворение. В молитвата взимат участие и разумът, и чувствата. Умът протяга ръка на сърцето и чрез тяхното задружно действие се ражда мощта на молитвения порив. Редовният молитвен живот – ако е плод на дълбока вътрешна потребност, а не на фарисейска показност или суета – осигурява цялостно пречистване на ума, сърцето и тялото. И колкото повече се молиш, и колкото по-честен, сърдечен и открит си в молението си, толкова повече научаваш за истинския път на Духа и за собственото си място под слънцето. И така достигаш до котата, при която молитвеният зов на душата ти се слива с вечния глас на Космоса.
към текста >>

42. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

По този безкраен Път на красотата и хармонията има един неотменим образец на служението – сам Бог, Който от зората на сътворението дава най-доброто от Себе Си, за да може съществата да разполагат с всички необходими условия за постигане на своето предназначение.
Потапяйки се в океана на тази животворяща Любов, пробудената душа прониква и в тайните на закона на служението. Една от най-съкровените негови тайни е, че следва да служиш не по задължение или защото така е повелил някой по-мъдър от теб, а понеже си преизпълнен със състрадание към незрящите и си обикнал от все сърце Божественото у тях. Когато апостолите на Спасителя избухнаха в спор кой от тях е най-извисеният, най-заслужилият, техният пресветъл Учител им заяви, че който от тях иска да бъде най-голям, трябва да стане слуга на всички останали. Така Той им преподаде суров, но запомнящ се завинаги урок за неотменимата взаимовръзка между преданото служение на Божествения план и духовния ръст на изпълняващия служението. По-високото равнище на осъзнатост предполага и поемане на по-голяма отговорност в служението, а това от своя страна – ако дългът на служението е бил реализиран с успех – води до изминаване на съответно разстояние по духовния Път към съвършенството. По този безкраен Път на красотата и хармонията има един неотменим образец на служението – сам Бог, Който от зората на сътворението дава най-доброто от Себе Си, за да може съществата да разполагат с всички необходими условия за постигане на своето предназначение. В историята на планетата Земя най-издигнатият пример в тази насока е животът, благовестието и саможертвата на Иисус Христос – повратната точка в развитието и на самата планета, и на населяващата я разумна общност, човечеството. Решителен поврат от инволюционната към еволюционната фаза на това развитие. Дистанцията между учението и служението не е никак малка. Те са две последователни стъпала в духовната еволюция на създанията, но за да прекрачиш от едното на другото, са нужни огромни усилия, самоотвержено отдаване на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, култивиране на потребните за този тъй значим преход качества. Учителят П.
към текста >>

43. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

Защото законът на Любовта и възможностите за неговото приложение са вложени в нас още при сътворението на света.
Законите на природата не ограничават, но коригират и направляват, защото са универсални. Справедливо ли ще е наистина по отношение на всички твари, които пълзят по земята или ровят почвата, да не упражняват влиянието си върху полуизгнилите органични остатъци, с които се хранят. Те обработват грубата земя, в която трасират пътя си нагоре, към светлината. Както за живота на малките земни твари, така и за по-издигнатите животински съобщества, законът е движение нагоре, излизане от гъстата материя по-тесния път, с много вяра, надежда и търпение. Когато приемем този универсален закон и го приложим с любов по отношение на по-слабите, тесният път предлага нови възможности да бъдем полезни в нашето съществуване. Защото законът на Любовта и възможностите за неговото приложение са вложени в нас още при сътворението на света. Като преработват мъртвите растителни и животински отпадъци, нисшите организми играят ролята на санитари: чистят природната среда отвън и заедно с това пречистват своите организми. Чрез тази полезна дейност, със своето влияние върху мъртвите отпадъци в природата те се подготвят да заемат по-отговорна длъжност в лабораториите на природата. Учителя казва: „Когато Любовта царува, смут не става. Проявяването на Любовта в човешката душа изпъжда навън всякакъв смут. Там, дето има смут, няма Любов." Следователно, за да избегнем смущенията, които причиняват внушенията и манипулациите, трябва да вършим всичко с любов.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39482998847961